Нормално разпределение

Нормално разпределение

2
1  x−µ 
1 −  
f (x ) = ⋅e 2 σ 

σ 2π
Probability

x−µ
=z
σ
X
 Определя се напълно от µ и σ

0,45 0,45

0,4 0,4
µ=0 0,35
0,35
µ=1 σ=1
0,3 µ=2 0,3
σ=2
0,25 0,25 σ=3
f(x)

f(x)
0,2 0,2

0,15 0,15

0,1 0,1

0,05 0,05

0 0
-3 -2 -1 0 1 2 3 4 5 -5 -4 -3 -2 -1 0 1 2 3 4 5
x x
Свойства на нормалното разпределение
1. Кривата на нормалното разпределени е симетрична
⇒ средната, модата и медианата съвпадат
Свойства на нормалното разпределение
1. Кривата на нормалното разпределени е симетрична
⇒ положителни и отрицателни отклонения с равна големина се
срещат еднакво често
Свойства на нормалното разпределение
2. С отдалечаване от средата, кривата се приближава към остта
асимптотически
⇒ големите отклонения се срещат по-рядко от по-малките
⇒ теоретично са възможни много големи отклонения от средната
аритметична
 50% - µ ± 0.674σ
95% - µ ± 1.96σ
99% - µ ± 2.57σ

Теоретични граници на вариране µ ± 3σ

Комулативна крива
1.0

0.8 комулативна крива

0.6 крива на нормално

разпределение
F 50.00%

0.4
2.28%
0.2
68.27%

0 −3σ −2σ −σ µ σ 2σ 3σ
Генерални параметри

Средна аритметична µ= ∑ x i

Дисперсия σ 2 =
∑ i
( x − µ ) 2

Стандартно отклонение σ =
∑ i
( x − µ ) 2

N
 Стандартизирана крива

• Замяна на наблюдаваните
стойности с техните
нормирани отклонения
f(z)

• Полученото
разпределение има
µ = 0, σ = 1

-3 -2 -1 0 1 2 3
Z
Първа функция на нормираното отклонение
Значение:

 Изчисляване на теоретичните честоти на даден вариационен ред

 Построяване на графика на нормалната крива

1
1
2
z − ⋅
f ( z) = ⋅e 2
2π
 стотни z
z
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
0 3989 3989 3989 3988 3986 3984 3982 3980 3977 3973
0,1 3970 3965 3961 3956 3951 3945 3939 3932 3925 3918
Таблица 0,2 3910 3902 3894 3885 3876 3867 3857 3847 3836 3825
0,3 3814 3802 3790 3778 3765 3752 3739 3726 3712 3697
0,4 3683 3668 3653 3637 3621 3605 3589 3572 3555 3538
Първа функция на 0,5
0,6
3521
3332
3503
3312
3485
3292
3467
3271
3448
3251
3429
3230
3410
3209
3391
3187
3372
3166
3352
3144
нормираното 0,7 3123 3101 3079 3056 3034 3011 2989 2966 2943 2920
0,8 2897 2874 2850 2827 2803 2780 2756 2732 2709 2685
отклонение 0,9 2661 2637 2613 2589 2565 2541 2516 2492 2468 2444
1 2420 2396 2371 2347 2323 2299 2275 2251 2227 2203
1,1 2179 2155 2131 2107 2083 2059 2036 2012 1989 1965
Ординати на 1,2 1942 1919 1895 1872 1849 1826 1804 1781 1758 1736
1,3 1714 1691 1669 1647 1626 1604 1582 1561 1539 1518
нормалната крива 1,4 1497 1476 1456 1435 1415 1394 1374 1354 1334 1315
1,5 1295 1276 1257 1238 1219 1200 1182 1163 1145 1127
1,6 1109 1092 1074 1057 1040 1023 1006 989 973 957
1,7 940 925 909 893 878 863 848 833 818 804
1,8 790 775 761 748 734 721 707 694 681 669
1,9 656 644 632 620 608 596 584 573 562 551
2 540 529 519 508 498 488 478 468 459 449
2,1 440 431 422 413 404 396 387 379 371 363
2,2 355 347 339 332 325 317 310 303 297 290
2,3 283 277 270 264 258 252 246 241 235 229
2,4 224 219 213 208 203 198 194 189 184 180
2,5 175 171 167 163 158 154 151 147 143 139
2,6 136 132 129 126 122 119 116 113 140 107
2,7 104 101 99 96 93 91 88 86 84 81
Изчисляване на теоретични честоти

1. Съставяне на вариационен ред

2. Изчисляване на средната аритметична, стандартното
отклонение
3. Изчисляване на нормираните отклонения на средните на
класовете
4. Намиране на І функция на нормираните отклонения
5. Изчисляване на теоретичните честоти
Изчисляване на теоретични честоти – f ‘

n.i z - нормирано отклонение

f = ⋅ f (z )
'
xi - средни на класовете
s _
x - средна аритметична
_
s - стандартно отклонение
xi − x n - обем на извадката
z= i - класов интервал
s f ( z ) - І функция на норм. отклонение
Пример:

xi f z f(z) f’ f’ За първия клас:

60 2 -2,48 0,0184 3,2 3
60 − 75,05
65 30 -1,66 0,1006 17,8 18 z= = −2,48
6,06
70 34 -0,83 0,2827 49,9 50
75 62 -0,01 0,3989 70,4 70 f(-2,48)=0,0184

80 74 0,82 0,2850 50,3 50 214 ⋅ 5

f'= ⋅ 0,0184 = 3,2
85 8 1,64 0,1040 18,4 18 6,06
90 4 2,47 0,0189 3,3 3

_
x = 75,05 s = 6,06 n = 214 i = 5
Пример:

80
емпирична
70

60
теоретична

50

F(X) 40

30

20

10

0
60 65 70 75 80 85 90
СРЕДНИ НА КЛАСОВЕТЕ
 Втора функция на нормираното отклонение ϕ (z)
Представлява определен интеграл на първата функция, в границите от 0 (средната)
до дадена стойност на белега (стандарт), изразена в нормирани отклонения.

Показва какъв е дела на случаите от генералната съвкупност, които се намират

между средната аритметична и дадена стойност на белега, наречена стандарт.

z=1,64
ϕ(1,64)=0,4495
 Таблица

Втора функция на
нормираното
отклонение

Площ под кривата

между средната и
стандарта

ϕ (-z) = ϕ (+z)
Изчисляване на дялове от генералната съвкупност
Как се изчислява дела от ген.съвкупност на случаите,
които имат нормирано отклонение по-малка от дадена
стойност
Този дял ще е равен на втората
функция на нормираното
Този дял ще е ½ или 0.5, защото отклонение ϕ(t) – по определение
средната аритметична е равна това е делът между средната и
на медианата при нормално дадена стойност, изразена в
разпределение и оттук нормирани отклонения,
0.5 ϕ(z)
половината от случаите ще която се нарича
бъдат по-малки от нея. стандарт.

Следователно, търсения дял е q = 0.5 + ϕ(t)

Показател на трансгресия

n1 p1 + n2 p2
Tr =
n1 + n2

p1 = 0,5 ± ϕ (t1 ) p2 = 0,5 ± ϕ (t 2 )

min 2 − x1 max1 − x2
t1 = t2 =
s1 s2
min 2 = x2 − 3s2 max1 = x1 + 3s1

(− ) min 2 > x1 и max1 < x2 (+ ) min 2 < x1 и max1 > x2

 Трета функция на нормираното отклонение
f ( z)
F ( z) = ( - ) - ако стандарта е > средната

0,5 ± ϕ ( z ) ( + ) - ако стандарта е < средната

Показва на колко стандартни отклонения от средната аритметична

се намира средната на отсечената от стандарта част

Средна аритметична на отсечената от стандарта част

µi = µ ± F (z ) ⋅ σ
Асиметрия
Асиметрия - мярка за отклонението на
разпределението на честотите от
симетричното разпределение.

Отрицателна асиметрия Положителна асиметрия

_ _
x < Mo x > Mo
Асиметрия

∑ (x − x ) 3

As = 3
n⋅s
(+) положителна асиметрия
(-) отрицателна асиметрия

As = 0 нормално разпределение

0 < As  < 0,25 слаба

0,25 <  As  < 0,5 умерена
 As  > 0,5 силна
Ексцес
Ексцес - степента на отклонение на
емпиричната крива на разпределение от
нормалната крива по своя връх.

E=0
E<0
E>0
Ексцес

∑ (x − x ) 4

Е= 4
−3
n⋅s
(+) положителен ексцес
(-) отрицателен ексцес

Е = 0 нормално разпределение

Е = - 2 двувърхо разпределение
Оценка на генералните параметри
Оценка на параметрите, стандартни грешки и
доверителни интервали

Съотношение между извадъчните средни

и генералната средна

8 16 20 24 32 µ = 20

8 16 20 24 17
8 16 20 32 19
8 16 24 32 20
8 20 24 32 21
16 20 24 32 23
Съотношение между извадъчните средни
и генералната средна

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 μ = 5

(0;1) (0;6) (0;10) (2;10) (9;10)

0,5 (1;5) (1;9) (3;9) 9,5
(2;4) (2;8) (4;8)
3 (3;7) 6
(4;6)
5
Централна пределна теорема демонстрация
Централна пределна теорема

Разпределението на средните аритметични на извадки с неповтарящи се

стойности, взети от нормално разпределена генерална съвкупност също е
нормално.

При увеличаване на обема на извадките, разпределението на извадъчните

средни се стреми към нормалното, дори в случаите, когато изходната
съвкупност не е нормално разпределена.
Стандартна грешка

Стандартната грешка показва големината на отклонението на

извадъчния показател от неговия генерален параметър.

Стандартна грешка на средната аритметична

S S2
Sx = =
n n

Коефициент на точност C =
s x
⋅100
x
Доверителни интервали

P1 = 0.95 съответства t1 = 1.96

µ → x ± t0,05 s x P2 = 0.99 съответства t2 = 2.58
P3 = 0.999 съответства t3 = 3.29

Ниво на значимост α – допустимата вероятност за

получаване на случайни отклонения от установените с
определена вероятност резултати
α вероятност
0.05 0.95
0.01 0.99
0.001 0.999