Техники на восъчен моделаж.

Възходящ моделаж по
Томас. Анатомично и функционално моделиране с
восък на зъбни коронки по гипсови модели

Дъвкателната повърхност бива възпроизведена чрез капково-восъчна

техника като се извършва в отделни етапи за изграждане на различните

оклузални елементи. Техниката се упражнява най-добре, ако се моделира

дъвкателната повърхност на първия или втория горен премолар поради тяхната

ясна диференция на отделните елементи. Работната техника на капковия

моделаж се усвоява по-лесно, ако се раздели на подготвителен и окончателен

етап.

Подготвителният етап се провежда на фантомна плочка от гипс 2см. на 2см,

оформена с три детайла: малък конус, релефна дъга и чертичка, които служат за

образци. Успоредно на тях са маркирани основите на кръгла, дъговидна и

правоъгълна форма. Релефът им бива възстановен с различно оцветен восък,

чрез капково-восъчната моделажна техника. Целта е да се усвои техниката за

водене на восъчната капка в различни посоки.

Окончателният етап се провежда на гипсов модел на 4-ри първи горни малки

кътника, с изрязана дъвкателна повърхност на около 1см. един от друг. По

средата на MD бразда се очертава права, която разделя изрязаната дъвкателна

повърхност на вестибуларна и лингвална половина. Перпендикулярно на нея се

очертава права, която свързва средата на вестибуларната и лингвалната

половина.

4-ри равни квадранта се оформят. Върховете на туберкулите се маркират с точки

върху повърхността,а капково-восъчното моделиране се извършва в 4-ри етапа:

- Първи етап: в маркираните точки възходящо се изграждат конусите,с жълт

или бял восък. Изгражда се първо вестибуларния, а след това лингвалния

конус на приблизително еднаква височива.

- Втори етап: централният и триъгълният ръб на двата туберкула се

моделират с червен восък. По вестибуларната и лингвалната повърхност

на двата конуса те трябва да имат изпъкнала и заоблена повърхност.

Централният ръб се спуска от върха на конуса външно и се слива с

основата на зъбната форма. Триъгълният ръб се спуска от върха по

вътрешната повърхност на единия и на другия конус. По средата двата

триъгълна ръба леко се допират.

- Трети етап: медиалният и дисталният основен туберкулен ръб се

моделират със зелен восък. Восъчната капка се води така, че билата на

оформящите се ръбове да съответстват на външните контури на зъба и към

основата да са леко извити навътре. Съприкосновението на зеления с

червения восък трябва да съответства на медиалната и дисталната

допълнителна браздичка.
 - Четвърти етап: апроксималните основни ръбове се моделират със син

восък. Капката восък се води така, че в двата апроксимални края на медио-

дисталната бразда да завършва V-образно. С върха си V-образно

запълненото синьо восъчно поле влиза в съприкосновение с червения

восък, а 2/3 от бедрата на триъгълника са в контакт със зеления восък.

- Пети етап: работа се извършва главно в 4-ри етапа с инструмент 1 и 2, а

петия етап малки корекции.

Моделирането се извършва, за да се възстанови разположението, формата,

големината, пропорциите и особеностите на външния контур на изгубената или

разрушена зъбна корона. То трябва да бъде съобразено с морфологично-

функционалната характеристика на зъбите и настъпилите промени в дъвкателния

апарат на пациента. Това моделиране се подчинява на николко общи

закономерности. Моделирането на зъбните корони се извършва с различни по

вид и цвят восъци. Имаме 2 основни техники се прилагат за моделиране на

зъбните корони: низходящо моделиране чрез остъргване на восъка и възходящо

моделиране чрез накапване на восък.

Възходящото моделиране е била предложена от E. Payne, чието внедряване се

осъществило благодарение на специалните инструменти и методи на P. K.

Thomas.

С възходящо моделиране, чрез накапване на восък се затвърдяват теоретическите

познания и се усвояват практически навици за възпроизвеждане на отделните

елементи на оклузалния микрорелеф по дъвкателната зъбна повърхност. Чрез

тази техника се постигат познания по оклузодонтия и практически навици за

постигане на перфектна оклузия.

Използват се различни инструменти, които са 5 на борй:

- Инструмент №1 и №2 – са за водене на восъчната капка. С тях възходящо

се накапват всички издатини на оклузалния релеф – туберкулен връх,

туберкулните и апроксималните ръбове.

- Инструмент №3: служи за задълбаване и заобляне на централните и

допълнителните бразди и ямки. Двата му края са конични заострени с

различна височина и дебелина на конуса.

- Инструмент №4: служи за отстраняване на излишния восък. Притежава

два заострени крайника. Единият и плоско приплеснат, а другият е с

удължена пирамидна форма. Восъкът се остъргва околовръстно на

отделните елементи.

- Инструмент №5: служи за заобляне на оклузалните стени на отделните

елементи. Двата крайника завършват с дъговидна извивка, заострена в

двата края.

Восъците, които се употребяват са синтетични, с висока температура на

топене, устойчиви на пластична деформация и с температура на провлачване

приблизително 80оС. Те са оцветени в 4-ри различни цвята:

 - Жълт: за изграждане на конусите;

- Червен: за централните и триъгълните ръбове;

- Зеленият: за медиалния и дисталния туберкулен ръб;

- Синият: за апроксималните ръбове.

Гипсовите работни модели задължително се включват в артикулатор.

Подготовката на работните модели започва с отстраняване на оклузалните

повърхности от моделите. Обозначават се центровете на букалните туберкулни

върхове и се изграждат туберкулните върхове. Конусите се изграждат възходящо

чрез восъчно накапване на височина, определяща се от дистанцията между

изпилената дъвкателна повърхност на моделирания зъб и антагонистите в

централна оклузия. Върховете на изградените конуси достигат, без да допират

зъбите-антагонисти. Първо се тества централната оклузия, след това лявата и

дясната странична оклузия, и накрая предната оклузия. Конусите достигат, но

без да опират в антагонистите. След това се изграждат букалните туберкулни

склонове(централните ръбове). Изграждат се триъгълните ръбове и основните

туберкулни ръбове. Следва да започне моделажа на палатиналните туберкулни

върхове. И завършва с изграждане на апроксималните ръбове. Когато приключи,

на моделажа се пристъпва към контрол на оклузалните контакти при затваряне

на артикулатора.