ВАСИЛ ЙОНЧЕВ

ШРИФТЪТ
ПРЕЗ BEI<OBETE
ВТОРО ИЗДАНИЕ

БЪЛГАРСНИ ХУДО}!{НИН

СОФИЯ 1971
I<оито, коJшото и добре да са описани, разгледани технически термини. Запазено е фонетичното зву­
и обяснени, не би могло да се покаже красотата чене на чуждите имена.

на световните образци, то наложително беше да се Шрифтът е търсен навсякъде --- по монументални

подберат преди всичко характерните,
ните като изкуство и най-необходимите образци, в
~шито формата на буквата е съвсем правилно из­
градена и чиста по стил. В книгата са събрани про­
изведенията на най-значителните творци на шрифта
и особено на онези, които са дали нов тласы< за
развитието на шрифтовото и:жуство,
които са кондензирани най-л,обрите естетически по­
стижения на rrrрифта като резултат от работата на
изтъкнатите шрифтописци от много хилядолетин.
В образците от български автори са показани лич­
ни търсения на нови шрифтови форми или примери
как формите на класичешите шрифтове могат да се
претворят за нашата азбука.
За да може по-лесно да се разглеждат и използуват,
образците са дадени във възможно най-голнмата им
величина, която позволява нашият формат, и са
съвсем точ!Iо факсимилирапи от
грижливо отпечатани.
Тук са употребе!Iи спепиално направени негативи
от редки манус~<рипти и старопечатни книги, запа­
зеюr JJ музеите и библиотеките в Софин, Лловдив,
Москва, Ленинград, Киев, Лайпциг, Гmа, Берлин,
значител­ паметници, по монети, в ръкописи, в наборните
шрифтове и другаде.
Трябва да изразя тук голямата си благодарност на
всички, които ми помогнаха за събиране на тексто­
вия и илюстративния материал. Неоценима помощ
ми оказаха Надежда Гайдарова и Олга Йончева при
образци, в събиране и разчитане на текстовин материал. Осо­
бено съм задължен на ректора на Висшето училище
по графика и изкуство на тшигата в Лайпциг про­
фесор Алберт Капр, благодарение грижите и прия­
телските напътстиия на коr·ото се снабдих с ценни
факсимилета от редки манускрипти и старопечатни
книги. Благодаря също па Олдржих Менхарт, чрез
чиито полезни съвети и великолепни шрифтови
творби най-напред се запознах с истинското шриф­
тово майсторство, и на Херман Цапф, който с го­
товност собственоръчно оформи няколко страници
оригипалите и на тази книга със свои и чужди шрифтове и ми из­
прати оригинални отпечатыщ. Задължен съм също
па библиотечните работници в Москва, Лешшr·ра;,,
I"(иев, Лайпциг, Гота, Берлин, София, Пловдив,
които ми отделиха ценно време. При събиране па
илюстратишшя материал голяма помощ ми оказа­

Майrщ, Вати1<а11а, или от·шрифтоливните са изис­ ха шрифтоливните: l!ИИ Полиграфмаш, Отдел за

кани специално направени отпечатъци от ориги­ 1юви шрифтоJJе Съветски съюз, Типоарт -- Дрез­
налните букви, подредени по 11am макет. Някои от ден, Графотехна -- Прага, Националната печат­
образните са съставени от отделни отпечатъци. Ка­ ница ~ Париж; Фондри типографик франсе3
то първи опит в тази област книгата есте:ствено ще Париж (шрифтоливната изпратн самите букви в ме­
има празноти. Тя има за нел пе да изчерпи въпроса тал), Дьобер11и и Пеньо -- Париж, Оливие --- Па­
за всичките разновидности на шрифта, а да даде ми­ риж, Монотай11 Лондон, Енпrеде --- Амстердам,
нимални, но щателно проверени сБедения за шриф­ Небиоло -- Торино.
товата историн, развитието на отделните Бидове Не трнбва да отминем, без да благодарим на бъл­
шрифт, 1'ратки сведения за тБорните на шрифта и гарските майстори на шрифта, I<оито с чувство за
накрая, IJЪIJ втората, пршпичес1<ата част редица отговорност и голямо професионално майсторство
обяснения за ос1юв11ите закони на шрифта и едно номогнаха, като изготвиха много табла: Борис Ан­
ново разг,лежда11е на функционалното изграждане rеJ1ушев, Васил Ба раков, Александър Попл и лов,
на букJJата. В този намален обем са установени па­ Милка Пейкова, Олга Йовчева, Иван Кьосев, Вла­
име1юванипта на отделните шрифтови семейства, дислав Паскалев, Димитър Трендiiфилов, К ъвчо
наименованията на частите на буквата, видовете Кънев. И на другарите от издателството и Съюза
инструменти за писане, ~шито са допринесли запре­ на българските художншщ, които търпеливо изча­
оформянето на ](Онструкцията на буквата, всички каха завършването на тази книга.

София, 30 ное.мвр[[ 1961 г. BACHJI йОНЧЕВ

Второто издание се 11равн с минимални поправки

София, 14 юни 1971 г. в. й.

 УВОД
Човешката мисъл се осъществява чрез различни
форми на изнвяване ·~ главно чрез говоренето и пи­
сането. Те се базират на взаимната договореност
между членовете на едпо общество за значението
на фонетичните звуци и фонетичните стойности или
за формата на графичните знаци, чрез които се из­
разпват фонетичните звуци.
Говоренето предава човешките мисли в акустична
форма, която е мигновена. Писането скрепява ми­
слите в графична форма чрез видими знаци. Тази
форма е трай па и се предава и па разстояние. Вол­
тер казва, че „писмото е 1<артина на гласа", по все
11ак писмото, макар и най-добре устроено, не из­
чершза всички детайли на фонетичната реч.
Докато писането е действие, чрез което се скрепя­
ват мисли посредством знаци, написаното или, как­
то обикновено ние 1<азваме, пи.смота е неговият за­
вършен графичен щюдук:г. То отразява действията,
материалите и техническите способи (рисуване,
драскане, врнзване), чрез които са се нолучили зри­
теJши знаци, служещи за с·Lобщешш. Рисувателна­
та дейност е съществено условие за създаIJане на
тези знаци. Раз.лични фактори са оказали влинние
върху развитието на формата на писмените знаци.
Нуждата на хората от общуване и трайно скрепя­
ване на мисли е била най-дейният фактор за съз­
даване на писмеността и буквите като конкретни
белези на звуковата реч. Отначало човекът изпол­
зувал рисуването като средство за съобщение и съз­
дал инструменти за писане. Постепенно от сетивно­
то познание и нагледното изобразяване той нреми­
пал към абстрактното мисJtене, за което пригодил
съответна форма на писмените знаци, освободени от
природо-нанодобителни елементи --- създал букви­
те и ги нодредил в азбука.
Редица фактори влинят за изменнне формата на
бу1шите.
Инструментът за писане е най-важният фа](тор за
изграждане и изменяне формата на бу](вите. Обло­
то перо, тръстиковото широко подрязано перо, дле­
тото, стилусът и дру1:и. инструменти за писане имат
7
специфично устройство и специфична фушщип и
с-1,здават различни графични форми.
От друга страна, икономическите условип игрант
1·оляма роля при подбиране на материалите, с кои­
то и върху които се пише. Например в Двуречието
шумерийците, вавилонците и асирийците използу­
вали I<ато най-обилен и подръчен материал ГJIИШl­
та. Тя е повлинла за създаването на клююнисните
знаци. Египпшите открили папируса и каламуса и
дали път на модерното писане. В Гърцин и Рим пер-
1·аменът заменил панируса, а !Jърху восъч1ште таб­
лички, драскани със стил у са, се развиJ1и нови шриф­
тови форми. Накрая евтината и удобна хартия из­
местила всички предишни писмени материали и
писмото станало достъпно за народа.
Трети фактор за изменяне формата на бук!Jата е
стремежът за пестене па време, бързината при пи­
сане -- т. е. непрестапното търсене на по-удобната
и по-лесна за писане форма.
Естетическите възгледи на дадена епоха (и към тях
прибавени личните вкусове) също са оказвали се­
риозно влюшие върху изменянето формата на бук­
вата. Историята ни по1<азва ярко I<>Ш: шрифтът на­
ред с изобразителните из1< уства е следвал естети­
ческия идеал на времето ~ в Гърцин, в Рим, във
Византия, ври Каролингите, през Готиката, Рене­
санса, Барока, Класицизма и т. н.
Ако проследим в нашия език и в чуждите ез1щи про­
изхода на някои думи, с които изразяваме дейст­
вието „ниша", то ще установим, че първоначалното
значение на думата е било свързано с рисувателна­
та дейност. Например славннската дума пы1<т11,
пh(11)снн --- ниша някога е означавала „рисувам". Тн
е сходна със староиндийската дума piпkta ~-той ри­
сува и с латинската piпgei-e- рисувам. (От думата
)(n<до1'ъ-умен, разсъдлив, опитен, вещ е произлязла
думата )(iJ\дожьнъ -- изкусен и )(,f.дожытко-- изкуство).
Гръцката дума ypJ.q;1u означава изобразявам, рису­
вам, издълбавам и пиша. Немската дума sс\1геiЬеп~
,,пиша" произлязла от латинската scгibo, scribere ·--
,,пиша", с първоначално значение „вр5ввам" и т. н.
 Думата шрифт е дошла у нас от немския език чрез Красотата на формата на бу~шата е обект на наше­
печатарската терминология (вероятно чрез русите). то разглеждане. Нашата задача е да проследим
На немски тя означава писмо, азбука, почерк, пис­ развитието на формата на буквата през вековете
мен документ, вид на буквите. Нашите печатари от праисторическите рисунки до дпешнип и вид,
обикновено употребяват думата шрифт, за да озна­ като открием накрая някои вътрешни закони rra
чат вид наборни букви. нейното изграждане.
Понятието писмо пе съвпада напълно с понятието Буквата е графичен знак на определен звук от реч­
шрифт. Докато „писмото" (записването, обикнове­ та н същевременно е зrrак, който има определена
ното писане) като общо понятие за елементарна гра­ графична форма. Всеки надпис е съставен от две
мопюст или договореност между членовете на едно разнородни съставки - слово и графика. Художе­
общество е познаване формата !!а буквите па даде!!а ствено написаният текст е слово, изразено чрез гра­

азбука като графични знаци за скрепяване на фо­ фиr,а. От една страна, буквите предават мисJ111те на
нетичнип език, и:юбразнването им, граматичното и автора, от друга графичната им форма въздей­
лопJч1юто им подреждане в мисли, скрепяването им ствува естетически. В първия случай буквите се
върху траен материал и използуването им за общу­ подчинпват на смисловите, граматическите и дру­

ване, то шрифтът е по-висш етап в развитието на ги заr,они, а във вторин --- па естети 1 rеските и гра­

писмото. Шрифтът е надхвърлил границите па фичесrште.

обиюювеното писане и е станал изкуство. Най-важен момент в шрифтовото изкуство е осъ­
Понптието шрифт трпбва да получи в нашип език ществяване връзката между формата и съдържа­
по-спеr(Иалпо тышувшrе.Под и1рифт трпбва да раз­ нието. От това, доколко графичната форма отразя­
бираме не само вида и общата форма на устаrюве­ ва съдържанието и възбужда съответни естетичес­
ните писмени знаци, по също проявеното и отра­ ки вълненип, зависи въздействието на шрифтовата
зеното в буквите през време на изписването им съз­ творба. За изпсняване редица приrщипни положе­
нате.шrо отношение на шрифтописеца към .естети­ ния в наша помощ идва натрупанипт през вековете

ческите проблеми и стила па формата на буквите опит, чрез Еойто шрифтопис1щте са достигнали до
J(ато форма на изкуството. В него се отразяват мис­ исторически утвърдени общоприети шрифтови фор­
лите, вкусът, преживпванията и знанието на автора ми. Венка от тези форми носи специфично, емоцио­
за изграждане формата на буквата, както бива във нално съдържание.

всш<а изискана художествена творба. Нашите извори за събиране на даrrни за шрифто­

Шрифтът като изкуство за формата на буквата вото развитие са епиграфиката, палеографията, ну­
трябва да се постави спрямо обикновеното писане мизматиката, печатните шрифтове, художествени­
в такова съотношение, каквото съществува между те плакати, корици и титулни страници на книги

художественото слово и обикновения говор. и други ИЗТОЧНИЦИ.

i
 ЧАСТ 1

ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

 1
О Т МОНУМЕНТ А JI НИТ Е 17 С !Ц .Е Р f! И РИ С У!! f{ И

НЪМ УТВ ЪР)НДАВАНЕ 1/А А3БУЧJ!О ПИСМО

Човекът като социално същество е усвоил посте­ върху стените на пещерите' в Южна Францин J!a
пенно членоразделната реч за обrлуване. Чрез сло­ Мад:rен, Мае д' Аmл, Ласко (фиг. горе). Фон-д~,о-
вото предавал своите мисли на себеподобните си. Гом: в Испания намира, Ла ; в
Оба 1 1е изговорените думи отлитат в простора на Африка--- Капса: 11етроrлифите от Гюхус,1ен и
и заглъхват. Те остават следа само в паметта Емтланд в Швецшr, Залавруга в Карелия, по п,а­
на събесед11ика. От силата на неговата памет зави­ листите брегове на реките Ангара (фш. 1) и J!Рна в
сеJiо как ще възприеме, как ще запази и rrредаде на Сибир или пък скулrпурни обра:щи от
друг чутото слово, беседа ИJIИ молба. Още повече Костьош<.и. Ма.пi1, Средна Анн1, Кри~1 и
се затрудrrявал човекът, когато отсъствувал слуша­ други н Съветскин съюэ. Това са пъJШИН' ша,rител­
телят, а трябвало да му се предаде важна вест. ни опити нп човека да скрепи своите rrрl·живявшrия

Времето изтрива от съзнанието онези възприети не­ и да общупа със :1ритиrя. Същевременно това са
ща, които не се повтарят. Дори най-прекрасните пай-старите сведения за естетич(•ската куJIТура на
слова биха били обречеrrи на забрава, ако всеrrобеж­ човечеството. Едно прекрасно и cи.il110 въэдейству­
даващинт човек rre е наумил да съхрани мислите си ващо 1лкуство.

и да ги предаде на потомството чрез писмото. Но човекът, побелителят па природата, като открил

Писмото не е измислено от един човек. То е плод прпнциrrите на рисуването, не се задоволи.11 само с

на опита на човечеството в продължение на много неговата изобразителна същност, шrасп~чеСI{а сила

хиющолеrин, докато се е развило и достигнало до и емоционално въ:;действие, а заедно с рал,итието
днешната си опростена форма, Пътят, по който е и обогатяването на пластическите средства на из­
преминало писмото, е много сложен и разrrообра­ куството последователно отклонявал рисунката от

зе11, 110 винаги верният път е бил свързан непосред­ изобразителната й същност и я подчинявал да слу­
ствено с изобразителното изкуство, с рисуването. жи за скрепяване на мисли, за съобщение, за общу­
(Другите видове „писма" не са оставили трайна ване чрез писмена реч.

ку:1турна следа в историята.) Езикът и шрифтът са специфични обществени яв­

Историята на изобразителното изкуство познава ве­ ления.

ликолепни образци на рисунки на животни, хора и Писмото се появява тогава, когато има установен
сJiучки, нарисувани с голяма експресивна сила език. За да могат членовете на едно общество да

11
 използуват да:\е1ю писмо за да

има между тях предварителна и задължителна до­

говореност за :шачението на :шаците, за тяхната об­

разна или фонетична стойност и '!а техния брой.
Този, който изпраща съобщението, и този, който
го получава, непременно трябва да са се договорили
за условното 3начение на даден :шак, даден пвят

или даден предмет, за да може получателят лесно

да изтълкува или прочете полученото писмо.

Тази договореност по-късно ще наречем грамотност.

Винаги знаците на едно писмо са били пригодени
към даден говорим език. Безцелното и безсистем­
ното подреждане на пиктограми или знаци, недого­
1. Петроглиф. А шара, Сибир
ворепи за предаване на мисли, за съобщения и об­
щуване, са драсканици или забава.
Някои учени предполагат, че в началото при поя­
внването на човека на земнта хората са общували
помежду си посредством жестовете, възприемани

зрително. По-късно се развивала членоразделната

реч като средство за съобщение.
Трудът и трудовата деятелност на човека са изигра­
ли огромна ролн за развитието на членоразделната
2. Р·ьбош
реч и превръщането й в говорим език като сред­
ство за общуване между хората.
Устната реч при нормално говорене въздействува
на слушателя на по-късо или по-далечно разстояние

в зависимост от силата на гласа. Премине ли се

пределното разстояние, речта не може да бъде
чута..и_р.азбрана.
Първите опити за r_rредаване на съобщения от раз­
стоянин, 1,оито устната реч не можела да преодо­

лее, първобитните хора осъществявали чрез сиг­

нали. В зависимост от начина на възприемането
им те били звукови и зрителни.
Звуковите сигнали били пай-ранна форма за съоб­
щение.

Може би първият сигнал и знак за съобщение

между първобитните хора е бил викът, писъкът на
заплшненото от опасност дете, отправен към ро­

дителите му. Този сигнал за съобщение действувал

по-скоро на инстшшта за самосъхранение, откоJ1-

кото на мисълта.

Първобитнинт човек е извършил първия съзнате­

лен мисловен акт с определена цел за съобщение,
като използувал ръцете си, поставени около устата,

за да усилнт звука на вика и да го отправи към

определена посока, с намерение да предпази или

да съобщи нещо никому. Условната договореност

тук била познатинт глас. Може да се прибави като
условен звуков сигнал свиренето с уста. Това е
най-простата акустична форма за съобщение.
По-късно първобитният човек е потърсил помощни
средства за съобщение извън себе си, т. е. употре­
бил е подръчни предмети като средство за съоб­
щение. Свирел, като надувал празна, черупка на
мида или ловджийски рог, удрнл е по кухо дърво
3. Кипу ~ ,,пис1,10", съставено от възлu или барабан и прочее.

12
Като зрителни сигнали били изпоюувани подръч­
ни предмети, подредени така, че да скрепят елемен­

тарни наблюдения и да служат като средство за

съобщение. Например поставена нръчка пряко на
пътеЕата означавало, че е запретено да се продъл­

жава пътя в тази посо1,а; купчина камъни в раз­

лични положения поЕазвали място за добър лов.

Чрез огън или дим предупреждапали хората си за
някаква опасност.

Постепенно към предметите-сигнали хората при­

бавили и поп елемент, първия графичен елемент в

съобщенията-с крак или с 1н ка теглели черта вър­
ху земята, на края на чертата забивали пръчка,
с която показвали па закъсЕелите посо1,ата, по

която е тръгнала групата.

Чопекът натрупал опит през хилядолетията и раз­

вил по-сложни начини за съобщения.
Ннкои от тнх били устроени да помагат на памет­
та, да н оспежават. Тях наричаме мне.моничнu сред­
ства за съобщения (гр. µv·qµa, дорийс1ш диалект 111
~ivaµa памет; гр. 1.1,v'l)µovix6v - изкуство да се за- //(1'р1 ', 1 1,,\1111
1

1юмня и припомня -- мнемони1,а; сила на паметта). li(((IJ;11111U((ti((l11))1) 1_l: ((((11 1 ))1,Щ(((1i\11)1i'

В бита на изостаналите народи и до дпес намираме
за11азе11и и употребяпа11и редица мнемонични спо­
соби.
Като мнемонични „писма" можем да причислим: ръ­
бош ите, пратеническите жезли, пъзJювото „писмо",
~<оланите от раковини и 11редмет11ото „писмо" Аро­
ко. Повечето от тпх са осъщестпепи без участие 11а 1. Quippu camauocшza. Ед1111 управител чете rшпу

рисуването.

Като средство за па11омннне и за елементарно за­

писпане на числа и водене на сметки служели дър­

вените пръчки, наречени робо~ии (фиг. 2). Ръбошът

представлявал четпъртито изд,rлана 1-2 см дебела
пръчка от дърво, което се реже и се цепи много лес­
5. Dалтул1 ~ колаи
но - В'ьрба, топола, леска н други. Дължината на
пръч1,ата варирала от 20 см до 1 м - според целта Други народи (някои негърски племена от Средна
на употребата.След 1,ато се оставяло мпсто за дръж- и Западна Африка, мш,ропезийци, индианци и дру­
1,а 11а р·~боша, останалата част от IIJYЬЧI<aтa раз­ ги) употребявали вместо ръбоши върви, върху кои­
цс1шали на две части. Едната част (тази с дры1шата) то навърэпали възли за обозначаване броя и ви;(а на
остава.па у 1<редитора, а другата -- у длъжника. От­ добитъка, па продадени или куневи предмети и т. п.
белязването ставало чрез издщшш1е с остър нож на И11ките от Перу завързвали върху елва дебела, хо­
напречни или наклонени черти върху дrете събрани ризонтално опъната пръп во-тъr-ши върпи с разли­

на едпо части на ръбоша. По този начин ръбошът чен цвят и дължиш1. На те3и отвесни върви навърз­
служел за напомняне броп 11а предмети, на до­ вали възли па различни разстояшш и разлиt:ни по

битък, за календар, за записване па числа, дати, брой. Възлите били нрости и сложни. Дължината и
събития, родословни регистри и други. Някои цветът на вървите,подреждането на вървите по цвят

11редполагат, че от формата на знащпе на ръбо­ една до друга, броят и сложността па пъзлите 110
шите се е развила Ру1ш 1 1ес1,ата азбука. тях съставили едно кипу (qнiррн) (фиг. 3), чре:,
-В Източва Африка специаJiво разграфени ръбоши, което се предавало едно съобщение. Специално обу­
дълги около 1,5 м, са служели при обучаване па чени хора, наречени quippн саrпауосш1а, състапяли
младежите за антропологичес1ште изменения на или четели тези съобщения (фиг. 4). Между някои
зародиша. отвесни първи се оставяли значителни . паузи. Други
Към ръбошите се причисляват и австралийските върви били спързва11и помежду си. Различните цве­
пратеничесю1 жезли, върху които били врязани тове на вървите обозначавали предмети, животни
знаци, за да напомнят на нратеника броя и JЗида или слу 1 ши (сражения, пратепичества, царски ука­
па поръченията. зи и др.), а с пъзлите се отчитал броят им.

13
 като символи. Например: ,,тъмният цвят означавал
неприятност, черният или виолетовият - опасност

или враждебност, белият щастие, мир илн бла­

говоление, червеният война". Прибавените „ри­
сушси" категорично определяли значението на ко­
лана. АЕо съседното племе получило например че­
рен колан с червена брадва - това означавало обя­
вяване на война; ако коланът бил бял и изобразени­
те две фигури са хванали ръцете си - мир.
Последният вид предметно, мнемонично „писмо" е
ароко (aroko - предметно писмо). То се състои от
последователно навързани части на предмети. ,,Че­
тенето" на ароко почива па акрофоничния прин­
цип ,,,rетат се" думите или пърпите срички и
букви на предметите, които съответствуват в гопо­
6. ,,Съоб11.1,е11ие", гравирш10 върху скала римия език. То е употребявано от различни запад­
ноафрикански негърски племена.
В книгата „Commeпtarios reales", Лисабон 1609, от Игнац.>К. Гелб (Jgпac J. Gelb, роден 1907) n юш­
испанския историк и изследовател на живота и ис­ гата си „А Stщ!y of Writing" нитира Кипгслей, кой­
торията на инките Гарсиласо де Jia Бега (Garcilaso то е направил описание па обичаи от Западна Аф­
ck !а Vega, 1&37---1616), чиято майка биJiа от нJiе­ ршса. Западноафриканските туземни певци се пре­
мето инки, намираме описание какво предстапля­ питавали от певческото си изкуство, като пътували

пало едно 1,ипу. ,,За пойната, упрапJiепието, данъка, из страната. Те посели със себе си мрежа, пълна с
церемонията имало различни кипу и във всяко от различни предмети -- стрели, пера, глави на птици,

тях множество възJiи и превързани ко1щи --- черве­ кокали, парче одрана кожа с Еосми и други. Всеки
ни, зеJiепи, сини, бели и т.н., така както ние нами­ предмет напомнял за определена песен. Предпола­
раме разт11<а в нашитедпадесет и четири букви, ка­ гам, че съдържанието па вснка песен е било свър­
то ги подреждаме по различни пачини, за да преда­ за~ю със значението па предмета, например: стре­

дат различни звуци (звукови съчетания, думи), така J1а - бойна песен; глава на пойна птица - лирична
и индианците получавали голямо число зпаченин песен; парче одрана. кожа с косми -- ловна песен и
при помощта на различното разположение на въз­ прочее. Този, който „поръчва" песента - слушате­
лите и па техните цветове" (Виктор Александрович лят, си избира определен предмет и по него се до­
Истрин, ,,Развитие письма", стр. 72). говаряли за цената преди изпълнението на песента.

Някои автори считат, че чрез това възлово „писмо" Първобитният човек, наблюдателен ловец, изпра­
се предавали и сло)!ШИ съобщения -- ,,записвали" щал или оставял на специално място предмети, за

са закони, хроники, астрономически данни и сти­ да напомни някому нещо уговорено и.пи да съобщи
хове, което е малко веронтно. за свое наблюдение - добро място за лов, опас­
По-сложен комплекс предметно „писмо", в което ност и други. Но не всичко може да се ·изпрати, за
JЗJIИзат и изобразителни елемен;ги, са съставените да се напомни за него. Не може да се изпрати па­
от върпи и раковини колани, употребявани от ин­ пример реката, планината, голямо животно

дианското племе ирокези в Северна Америка като мамут, слон, елен. А изпратеният предмет не могъл
средство за съобщеllия. Те нанизвали на дълги изцяло „да разкаже" случилото се събитие.
върви кръгли,пробити в средата парченца от разно­ Наблюдателността отдавна вeire била родила ху­
цветни раковини. Навързаните една за друга върви дожника. Нуждата от общуване станала добър съ­
образували широката плоскост на колана. Употре­ ветшш. Тогава първобитният човек се досетил да
бяваните раковини ирокезите наричали вампум използува рисуването, като му възложи пратени­

(waшpt1m) и от това наименование коланите полу­ ческа мисия на съобщение. Това хрумване е най­
чшш име10 си вампу.м-колани (фиг. 5). Обикновено значителното достнжение в развитието на първо­

коланите бивали едноцветш1. Лошшога от цветни битния човек, то е отЕрило пътн на културата.
раковини нанизвали примитивна рисунка. Отначало той рисувал или дълбаел своите „съобще­
Това „писмо" имало дпа извора за въздействие. ния" върху скали (фиг. б). По-късно, като скрепил
Първият бил цветът, който приел символично зна­ върху траен преносим материал изображения на
чение. В по-сложните 1,олани навлизал и вторият предмети, хора, животни или на природни явле­

елемент рисунката, която допълвала или изяс­ ния, подредени според хода па мислите си, той из­
нявала смисъла на съобщението. пратил нарисуваното, за да сподели с друго лице

Ханс Йенсен изброява редица цветове, които иро­ своите наблюдения, преживявания и мисии. Из-
~<е:зите използували в своите ЕОJ1ю1и от рш,овини 11ратените рисунки на предмети, видени от другото

14
лиде, припомняли и възобновявали у него предста­ но просто изречение, ще установим значителна при­

вите за самите предмети в същия порядък, както в лика. Когато са нарисувани одушевени предмети,
изображението, и предизвиквали съответните мис­ които вършат известни действия чрез поза, мими­
ловни процеси. ка, движение -- например елени бягат, бизони на-
Така се появило пиктографицното писмо. падат човек, ловци стрелят или ловят елени, жена

Пиктографичното писмо е най-старият способ за събира мед, хора копаят, играят и т. н., то и,юбра­
скрепяване на мисли с помощта на рисуването, с зените движеIIин предават съответните глаголи.

явната цел за съобщения. (Думата пиктография Чрез тях се разказва. Самите пиктограми на пред­
Еартинен шрифт, картипопис -- е съставена от метите са съществителните имена. Другите части на
латинската дума pictus - рисуван, писан-е-багри и изречението се подразбират. Числителните напри­
гръцката дума ypicpw - пиша.) мер се образуват от повтарянето на една и съща ри­
Пиктографичното писмо представлявало проста ри­ сунка - ,,лодка" - ,,пет лодки".
сунка или по-сложно изображение, предназначено Пиктографичното писмо срещаме изобразено пърху
за съобщение, което с елементарни мисли „разказ­ различните материали, скали, камък, кост, съд,

вало" едно определено събитие и можело да се „чете" дърво (кора на бряст), метал, облекло, кожи и дру­
и разбере от всеки, макар той да не знаел езика на ги; за написването му са у11отребява1Iи разнообраз­
народа, който го е писал. ни начини IIa рисуване -- гравиране, рисуване с

Г!иктографичното писмо се осъществявало в една багри, бодене с игла, дълба11е.

проста картинна Еомпозицип чрез отделни рисунки Най-старите запазени rш1пографични изображения
на предмети, на хора, на животни и дру1·и -- наре­ са гравирани или рисупаIIи върху скали и камък.

чени пшстограми (лат. pictus-pиcyвaн и гр. ур11ч1а Те се отнасят към палеолита, а но-младите са от
-- писмен знак, буква). Пиктограмата е картинен бронзовата епоха и началото па желнзната.
знак, който съответствува на съществителва, с на­ Пиктографичното изображение, издраска110, из­
гледно значение дума от едно просто изречение. Тн дълбано в скала или камък, наричаме петроглuф
е отделна рисунка па предмет, която не фиксира (от гр. 11:е1;ро~ - камък, скала и yлucpw дълбая),
реч, а носи своето смисJюnо значение, без да е свър­ а 1,огато същото е 11арисува110 с багра върху скала
зана с езика па този, който я рисува. Тук е важно или камъr, - петрограма (от гр. rcerpo~ -- скала,
не звученето, а смисъJiът. ЗритеJiшшт знак носи камък и гр. yp::iµrщ - писме11 з11ак, буква).
сuоето съдържание. Пиктографичното писмо е използупано за известия,
Образите на 1шкто1·рафичното нисмо, т. е. отдсJI­ ловни съобщения, предупреждения за опасност,
ните пюпоr·рами трябва да се възнриемат в буква­ любовни IIа~юмrrяния; за записпане на събития
лен смисъл - те напомнят и означават точно това, сражения, военни походи; за откраднат добитък,
което е нарисувано. Все1ш образ носи своя собст­ 11роизподствена дейност, петиции, договори и др.
вен смисъл: ,,лодката" е Jiодка, ,,реката" е река,
„еленът" е елен и други. Например никтографично
е изображението „мъж лови елен".
А1ю шшоJшо души, които говорят различни езици,
1J
l
,,четат написаното" никтографично изображение,
то в говоримия език на българина ще звучи така:
„мъж лови елен", на французина -- ,,J-юшше cl1asse
un сегf", на германеца - ,,Ма1111 jagt еiпеп !-Iiгsc!1".
Но и тримата ще разберат съдържанието на пикто­
грамата „място за лов на елени",защото няма никак­
ва връзка между изобразената зрителна „шрифтова"
картина и звуковата картина (звуковете на говори­
7. Идеограма. От пещерата Пасиега
1
мия език, т. е. тези, които оформят думите и носят
онределено съдържание), която съответно се по­
ражда чрез слуха в съзнанието. Липсата на такава
връзка е най-важният и особен белег на пшпогра­
фичното писмо. В пиктографичното писмо все още
се разказват фактите и случките чрез рисунки. То
не е истинско нисмо, а е зачатък на писмо, първият

опит да се изрази известна мисъл чрез рисунки.

Картинните знаци не са били нридобили още по­

стоянно и догоrюрено значение.

Ако разгледаме една пиктографична комгюзицип­

,,писмо" и сравним съставните им части с тези от ед- 8. Идеограма. Пепищия до !(оNгреса в СА-Л{

15
Пиктограмите като картинни знаци на предмети и Рисунката на отделен предмет, изобразен в пикто­
япления преминали и се vтпърдили в писмото на графичното и идеографичното писмо, по нищо не
египтяните, шумерите, критшште, китайците, маи­ се различаnа от същия предмет, нарисуnан в една

те. Окръжапащнте предмети и конкретни прости графична или живописна картина. Обаче целта и
яплешш обаче не са били достатъчни, за да може с предназначението опредеJiят ролята на рисунката.

техния графичен образ да се „разкажат", ,,изразят" В картината рисунката на даден предмет е подчи­
всички мисли и отвлечени понятия от обогатения нена на общата художествена концеппия на ком­
речников състав на езика. Тогава човекът, който позицията и тя заема л~ачително или малоnажно

векове наред използувал пиюограмите като сред­ мнсто, каквото и е определил художникът, за да j
ства за съобщение, прибнгнал към „такива писмени изясни сnоята художествена идея. Следователно
знапи, съдържанието на които вече не съвпадало с рисунката не носи отделно значение или символ, дс­

технин рисуван образ". гоnореви с други лица от общестnото, като отделни

Когато искал да изрази предмета „слыще", той ри­
сувал пиктограмата „слънце", т. е. видимия образ
на слънцето, графически изразен чрез оЕръжност,
обrшолена с Л1ЛИ. Но трудно било да изрази отвле­
ченото 1ю11нтие „ден". Логическата връзка между
знаци. Тя е фушщия от цялата композиция и уча­
ствува само веднъж па определеното и място.
В писмото 13сички знаци имат еднаква ролн, еднак­
[
nа значимост. Те са еднакво важни. Когато угоnо­
рена рисунка на предмет, животно и други е пляз­

слъ,щето и nреметраенето „ден"дошла на помощ,по­ ла n поредицата на писмените знаци, тя изпълня­

пеже с изгряването на слънцето започва денят и със ва функцията па шрифтоn знак с предназначение
залнзването му заnърнrва. Той отъждестnил поня­ да напомня, да служи за съобщение, като нарису­
тието „ден" с предмета „слънце" и започнал да упо­ nаният предмет възобновяnа представите на „чете­
требява пиктограмата „слыще" като картинен знак, щия" за истинския предмет и възбужда аналогии
n който IJJ;ожил ново съдържание~- 1101н,тието за изговорното му зnучене в гоnоримия език.

,,ден". По подобен начин създал друси идеограми. Пътят от идеОI·рамата до фонетичните форми на
За да изрази rюнятието „небе" или „богоnе", изпол­ днешното писмо с дълъг. l
зувал пиктограмата „зпезда". Египтяните, за да оз­ Древните циnилизации в долината на река Нил и 3

начат понятието„справедлиnост", употребяп·али ник­ в Месопотамия са ни остапили безброй образци с

тограмата „щраусово перо", защото всичките пера на за развитието на писмото.

щрауса били еднюшо дълги; за да означат пошпие­ Обикноnено учените сварят коя ку.птура е по­
то „година", рисували „палмово клонче", защото стара - дали шумерийската, или египетската. Ка­
nсеки месец израствало ново клонче; за „трудолю­ то сраnним най-старите запазени пронзnедения на
бие" употребявали пиктограмата „пчела" и т. н. изкустnото на двете цивилизации, за нас е ясно, че

Сеnероамерикшщите означавали „дете" чрез рисуп­ куJпурата на древния Египет е по-заnършепа. Ри­ "(
ката „показале1\ върху устните", защото детето сунките са графически и декоративно по-зрели, [,
пе можело да говори. в тях про.пичава дъJ1голетна традиция, което по­

Очевидно е, че картинният знак не се променил, а казnа ,че духовнинт растеж па египтяните с бил по­
се променило съдържанието му. За да се „прочете" напреднал от шумерийс1,ата цивилизация по време
този знак, трябnало предварително да е уговорен на пt:Йпurо създаване.
11еrовинт смисъл. Тш,а нри устаноnено общество и В Египет най-добре са очертани преходите n раз­
устаноGен език към средствата за общуване чрез витието на писмеността.

рисуване навлязъл нов елемент-догоnореност ме­ Дреnният Египет държава на фараоните, на ре­
жду хората от едно племе 1,ак да разбират сми­ лигиозrrия култ за задгробен живот, на nластолю­
съла и формата на даден картинен знак. Знакът биви велможи и натиснат народ, на привилегирова­
получил постоянно значение. Този nид картинни ни и роби -- е създал изкустnо, nнуша13ащо спо­
знаци наричаме идеогра.1,ш. Думата идеограма е със­ койствие, ред, монументалност и вечност, макар
таnена от грышите думи: сМх -- идея, представа, страната да е била изтощавана от продължителни

понятие и ypo'/tµx .~ писмен знак, буква. Идеогра­ военни походи, разкъсвана от жестоки нападения

мата е картинен зна1,, съдържанието на който не и от П'Ырепши династични борби.

съвпада с неговин рисуван образ, знак, който вре­ Тази страна, ,,люлката па пивилизацията", е имала
дава едно понятие. Обикновено съответствуnа на писмо, напълно оформено, четири хиляди години

съществителна дума с отnJiечено значение. преди нашата ера.

Дълго време даден картинен знак се е употребявал По тоалетните палитри от плочест камък, по пла­

паралелно и едноnременно ту като пиктограма, ту стинки от слонова кост, по дъски от черно дърпа,

като идеограма. липа или сш,омор, по цилиндрични печати, по де-.

Идеографичното писмо (фиг. 7 и 8), идейният шрифт лови документи, написани върху отломъци от гли­

е по-вис01<о стъпало в разnитието на картинния нени съдове и между фигурните изображения по

шрифт. стените па гробниците се намират особени писме-

16
 iO-

lii:1

2 3 4 5 6 7 8
Ч :-1-

to
Hv[-

~<> [Гr1] ~
,'!О

да

но
NW\ ~ ~
(C-
i!H 9 10 11 12 13 14 15 16

1(-
0-
3-
[ \\ 1L] с:;ь
~ С).,
~ё::::::J~
п­ 17 18 19 20 21 22 23 24
ie
(- 9. Египетски фонетtии-ш йероглшfт

ни знаци, Еоито египтшrите наричали ш-r!-1· 11-t-г Прибор за писане -,,пиша", ръце държат щит
а (,,божествено слово"), като вярвали, че писмото е
и боздуган Q;Q -,,сражение", ,,воин"; слънце
дар от бога на мъдростта - Тот. Това са същите
fl О „ден";
знаци, които по-късно гърците ви;,ели изсечени по
и б) 11ачертанин със с1шщи, нагледно предаващи дей­
стените и колоните на храмовете, дворците, обелис-
ствие.
1ште и ги нарекли йероглифи (таблица стр. 245), Хе­
Крачещи нозе--- Л „вървн"; седящ чове1< с ръка
родот II, lОб --·- свято епшетс1ю 1rисмо. За първи
път в 200 година от II. е. Климент Але1<сандрийски в устата си ЙD - ,,ям"; две ръце с весло
(Тит Флавий Климепт, 150---217 г.) в своята к11ига
,,греба"; птица, разперила крила ~
Stroшati V 1v 20, 21 въвежда термина tEpoyл;;'fJlX(7,
урdfч.1,схщ. Йероглиф произхожда от гръцк1-i\е 11уми в) начертания със знаци-символи ----· идейна асо­

[Ep6r;; ·- свят, свещен, божестве11и yлu'f)w -- изра­ циации.

зявам гравирам (11а 1<ам·1,к). Плав 11а къща С-_] ·-- ,,дом", ,,излизам"; 1ю-
По външен вид йероглифите нредставляват малки тон на храм „небе"; два хълма, 110
изоGражепин на хора, животшr, птици, расп-ния,
cpl'L\clTa долина
съдонl', :н'мс;\Е'.rrски сечива, орт,ж1ш, небесни тела,
геомl'трични фигури и ;,руги, I р:ширани или 11ари­ пресечена с напшrтслш1 канали щщ „ном";

суванп с най-rо,пеми 11одр0Gности и с най-гщшма вълнсJоfiра:ша липии „веща·'.

точност. Кош;о е траел периодът на сь:щаване и устано­
За да бъде ,1сночсгJIИН изоGрюсният върху шюс­ вява~1с :шаните на йероглифната система, ние не
костта образ, художниците ~пGирали такова по­ знасм. Но още 11 додинастичесюпс1 епоха, ко­
ложение, в което всички ХЩJакгерни бРл,':Ш на гато Еrинст не с бил обединен в <''lШ! държава,
предмета да се виждат едновременно: амфората е пис'vюто е uиJIO установено с всичюпе видове ос­
нарисувана с двете дръжки б ; тялото на со­ новни знаци и начини за съчетаванt<то им, които

вата е пог ледпато в профил, а t·лавата е обърната с малки измененш1 са използуван и ilенрекъснато

чак до първата ноловина на III век от н. е.

към ]рителн (показва нсвече беж::ш); ска-
По свонта същност йероглифното r1исмо е било
ра б еят пък е погледнат отгоре ~
€-½ ; е:,ерото ·- - съставено от събрани в сложна система изобрази­
телни, симвоJшчrти или идеографични и фонетични
същ о [illill]
знаци в един и същ текст, дори в една дума.
Тш,а за физическите нредмети били устанонени
Изобрюителните йероглифи - най-старата кате­
ха ракгер11и пози.
гория знаци - ,,рисували" направо думата: изоб-
За отвлечените пошпия художниците създали
ражението на рало 2:clf означавало думата „ра-
лесно разбираеми символни начертанин:
а) косвено намекващи за съдържанието на думата; ло", на жирафа ~ -·- ,,жираф" и т. н.

17
Идеографичните символични йероглифи предаваJiи В този картуш от 1 до 9 е
отвлечени понятия: - палмово клоllче -- написано с фонетични йеро-

„година", ззщото палмовото дърво дава 12 кJюнк и глифи името „Клеопатра", а 10 и J 1 са знаци за
женски род.
в годината, по едно псеки месец, - щрауса-
Установена била още в древното нарство „азбуч­
вото перо -- ,,справедливост", защото всичките
на" система за отбелязване на 24 едноконсонантпи
пера на птината са еднакви.
звука.
Количеството на идеографичните символични йеро­
Фигура 9 на стр. 17 показва утвърдените 24 едно­
глифи в йероглифното писмо не е било голямо.
консонантни звука. Те наподобявали предмети,
Фонетичните йероглифи служеJiи за предаване на
чиито първи звуци от названията им в говоримия
отдеJiните звуни -- гJiасни, съгласни или слого­
език съвпадали с утвърдените съгласни:
ве -- па всички думи и нюанси на разговорния
1. Ястреб ('). 2. Лист или съцветие (метлица) на
езш<, които другите две категории йерогJiифи не
тръстика (i). 3. Ръка ('). 4. Малък пъдпъдък (w)
могли да изразят.
и въже, връв (w). 5. Крак (Ь). 6. Изплетена от тръс­
По форма те не се различавали от изобразителните
тика рогозка (р). 7. Рогата змия (f). 8. Сова (m). 9.
и симвоJiичните йерогJiифи, само че за предаване
Вода, вълна (п) и корона па Долен Египет (n). 10.
на звуковите знаци били избирани такива предме­
Уста (r). 11. Двор, ограда, заградено място (11). 12.
ти, на които първата гласl!а, съгласна или първият
Преплетено ленено вълмо (1_1). 13. Плапента (1:, kl1).
слог на думата в разговорI!ИЯ език започвала ·с же­
14. Корем на животно, боздуган (11). 15. Ключалка
лания за предаване звук.
(s). 16. Къс сгъната материя (s). 17. Блато, езеро(s,
С йероглифа s.d (set --- седи) пишели слога sch). 18. Хълм, връх (k). 19. Плетена кошншщ с
„сет", с йероглифа ( t -- хляб) пишели зву- халка за закачване на с;·сната (k). 20. Подставка 33
гърнета или кани (g). 21. Хляб (1.). 22. Въже за го­
1,а „t", с йероглифа (sa - Елюча.пка) - ,,с";
ведо (~)- 23. Китка на ръката (с!). 24. Змия (с!).
/1 (ка-връх) -- ,,к" и прочее. Така шшои
До буквено фонетично писмо египтшште не стиг­
знаци по.пучили постояmю звучене по първата на.пи, заrцото писмото им запазило никои особе­
букпа на иэобразяваната от тях дума. Фонетичните ности:

елементи съставяли почти три четвърти от зшщите а) консервативната традищrп с1,хранила изобра­
на всеки йероглифен текст. Имената на царете, зителните и символичните йероглифи;
титулите им, имената па 1 1астни JJИHa, страните, б) думите на своп език сгиптш~ите пишели, като из­
реките и други са написани само с фонетични нускали гласните по средата па думата. Този начин
йероглифи ~. гласни и съгласни (рядко с.пог). на писане е типичен почти за всичю1 по-1,ъсни се-

10. Египетски ucnULНGKU йероглифи

18
мнтски а:~буки, въ:шшшали от египетската писме­
ност;

в) употре6яванн били детер;,1шштшт (определи­

тели). Често, при четене, един и същ йероглиф или
груна йероглифи в разговорния език и'1а:ти двош<о
смислово :тзчение, например т-п-h о'mачавало
юноша и шширус. Ако след н•зи :тапи е поставен

опредеJJИТСЛ· йероглифы 'µf' ("rъж), р,вбира-

ме, че става ;\ума за „юноша". Поставен ли е йеро-

глифът Щ (растсниr, стрък напирус) о:нrачава 11. !(orun.tip,щ йсро?лuфtt

„панирус". Четенето било усложнено и шшо11шнло
ра:~читането на сызреме1шюе 1zартинни ребуси.
Йероглифите срРшаме като обяснения на различни
картинни и:юбражения - исторически събития,
астршюмичсски данни, биографии на покой1шци н
други. Всеки зшш е нарисvван самостоятешю и съ­
щевремешю в с-rрого организирана композющя с

останалите :шацн. Всич1ш са подчинени на общата

композиция на и:юбражспието.
I-!ай-рашrитс йероглифни текстове от пирамидите са
гравирани в отвесни редове отгоре надолу. Четене­
то им започва от нървия iiероглиф в горния десен
ъгъл и продължава надолу и Dляво.

По-късно редовете стават хоризонтални и четенето

протичало отдясно наляво •- 110-рядко отляво на­

дясно. Но това 11е вречи да се срещат на едно и съ­

що място отвесно и хоризонтално написани редове.

Ако се наложи от комнозициошш и пространствени

изисюзания, носоката 11а писането може да се изме­

ни. Отвесни ре11ове могат да преминат в хоризонтал­

ни и обратно. Мястото и графичният ефект решават
въпроса.
f }, C11лy1'fl!N(( йrрО.?ЛUф!!
Като правило обаче главите на животните от йеро·
глифните знаци са обърнати на онази страна, от
конто трябва да започне четенето. Обикrювено две
усrюредпи линии отде.пят йероглифите ред от ред
и нанравшшат четенето. Сноред характера на и:,-
1rъл11еннето различаваме четири вида йероглифи:
1. ИстиNс1щ иероглифи (фиг. 10), които наrюдобя­
IJат нредметите точно с всички подробнос-ги, ста­
ратешю моделирани в релеф и различно оцветени
(в стенописи, релефи, мебели и други).
2. l(онтур1щте иерогл~iфи (фиг. 11) запазили само
контурната JIИHIOJ на истинските йероглифи, с кон­
то предават много прецизно формата на нре;\мет~-пе
и rюннкога отбелязват с щрихи характерни вътре­
шни подробности. От тях произлезли следващите
два вида йероглнфн.
3. Силуепти иероглифи (фиг. 12), които запазили
крайните линии на предметнте, а вътрешните под­
робности са издълбани или напълнени с багра. Те
са силуети на истинските йероишфи.
4. Линей.ни йероглифи (фиг. 13), които предават с
много пестеливи Jшнии, почти схематично, първо­

началнин образ на истинските йероглифи. Те са пи-

сани с четка или тръстиков 1,алем върху папирус. JЗ. Лtтейни йероглифtt

19
14. Пътувш1с uз пап11русов гъсталш,
Тези четири вида йероглифи можем да причислим
I<ЪМ 1,апитаmю-монументалните писма --- текстът е
шшисан само с главни бу1ши. Думите пе са разде­
лени една от друга.
При тр<·тия и четвъртия вид МОЖ('М да тъrсим на­
ча.1ютi, на 011ростява11е и п,Еращаване формата на
йероглифщ1та шрифтова картина, което 1ю-Еъс1ю
съ:щава бър:юпипшя жрt"!ески Нiрифт.
д,1 1нцчертас,м, ЧL' :,а египтянина rшсмl1ште
знаци са билп неделима част от ця.,1ата 1<арти11а. За
зашввшrс стилното единптю между изо­
и йероглифните знаци 1ючти тшаги на­
чинът на изпълнение на дадена картина Р диктуIЗал
избора на шрифт.
Истинските йероглифи, самите те релефни, придру­
жавали фигури, изпъю1али над образната плоскост
(рс':1ефи, сrр,1фити, облицовъчни дъски). Релефната
моделировка на формата на знаuите и фигурите се
откршшала върху равната изобразителна плоскост
и предавала монументална тържественост. Вероят­
но този вид йерш·Jшфи предхожда всички останали.
Контурните йероглифи срещаме наред с фигури,
мо,т~елирани под ниБото на образната плоскост,
т. е. когато един дълбоЕо врязан контур огражда
фигурите и ги отдсш1 от образната плоскост. Фи­
гурите не изпышат вън от плоскостта, а изглеждат
вдълбани.
Надписите върху 01,оловръстната пласпша са из-
20
писвани или гравирани също с контур1ш йерогли ·
фи. ТуЕ те не нарушаIЗат п.поскостта и имат деко­
ративно въздействие (знат<ът не пречи на изобра·
жението, завазiза общата плос1,ост). ·
Редки са случаите, Еогато в монументални изобра­
жения изпышал релеф се придружава от Ео1пурни
йероглифи.
В мебелите, съдовете и други се използуват и дIЗа­
та nида йероглифи едновременно. На стола на Тут­
аr1х-Амон виждаме, че истински йероглифи при­
дружаnат релефното изображссвие на фараона, а
О](оло тях на плосЕитс части и около релефа са гра­
вирани ](онтурни йероглифи в квадратна рамка,
които декоративно стягат ажурните части на реле­
фа и йероглифите и така заiзършват композицията.
Египетският художник разбирал въздейстnието на
двата вида йероглифи и усетът му подсказвал къде
трпбва да ги употребява.
В египетската писменост се утвърдили око.по 3000
йероглифа, от които (жоло 500 били най-често yrro·
требнвани.
Едно от най-важните откритю~ на египтяните, кое­
то е изиграло голяма роля за развитието на циви­
лизацията, е бил писменият материал от папирус.
Благодарение на този писмен материал писмото
прониЕнало сред широ1ште народни маси. Папиру,
сът (сурегнs раругнs, фиг. 14) растял в застоялите
води и в блатните речни ръкави в Сирия, край Еф·
рат и най-мнО!'о в делт,~та на р. Нил. (Днес расте остава.•ш открити една илв .~ВР колон1ш, които н

само в блатата край Синия Нил 13 Абиси11ия, а дру - момента чРн>.:ш (фш lf>)
гият вид - cypeгus syriacus -- 13 С1щилия). Тръс­ на тширvса бнлu първоначално
тикоподоб11ото му стебло достигало до осем метра храмовете. 10 и:шол:зува:ш

височина и имало деби~ината на fУы,а. Егнпп1юп е за нашн:ване на ре.:;игио:ши те~;стове наименова-

го използували за храна, за лод1ш, за горивен ма­ нието на най-добрия сорт ,,!1ieratica•' не е

териал, за съдове и дрехи. От овъгления 1<орен при­ По-къс1ю·Егиш:'Т нма!l <:B('TOBCII щню1юл върху на-
готвяли мастИJю. От папируса получавали писмен вируса_

материал, технически съвършен още в древното Панирусът като писмен матер11ал съ:ща.п усJювш1
царство, по следния начин: накисвали нанирусовн­ 3а бър:ю и, Jl<:'KO писане с тр ьсmакисо пери а mущ.
те стебла във вода, tюсле отдеJtя,ни кората от сърне­ нръчица. r10дрн:1ана с 11лоеък широк

вината на растението. Сърцевината нарязвали на :,а IIИC:l!I(' - - не ра:шнщвала ма-

тънки, но възможност на но-широки ленти. Нареж­ териала и оставяла диря от тънки и дебели линии.
дали лентите една до друга върху мокра дъска, Тушът. приготвен от сажди и .11е11ило, не пониш1л
след това !!Оставяли върху иы нови ленти нанреко в 11:шнруса и имал лъскавина и 11окривrюст. llн­
на долните. I-Iанръс1шали п1 с вода, за да се осигу­ струмt:1пип· :ia нис:шс се съхрэшшали в naлl'ma

ри сценление, и ги пресоваJ111. Сокът ва растевие­
то служе,1 като естествено ле11ило. За щюклейване
и заленване на готоnите листове си служели с ле­
пило, приготвепо от фино брашно, гореща вода и
малко оцет. Листовете изсушава.пи на слънце, с.нсд
(нродъл1·ов:па 1<уха дъс1<а), J,оято ш,1а,;~а дунки .1а
червена и черна боя (фиг. 16).
Илюстраторите, кои1O работели с мно1·O багри, нма­
ли 11ален1 с rювРЧl' ду1ши. В тнх слаrали обиюювс-
но червена, черна, синя, светла охра, тъмна охра и

това ги полирали с го.пнма сръчност с инструмент зелена бон. а понякога унотребявали и tювечс багри.
от слонова кост нлн с мида. Местата на ttриленва­ Примитиrзните на~ лед материали :1а 11исанс - тши­
нето не ш1чели, а новърхността на добре !!риготве­ русъ·т, туш1,т, багрите, тръстиковата нръчица, като
иите листове се запазила и до днес гладка. ГlрИl'от­ 110пад11али в ръцете на сръчните древное1 иrн·тски

вените единични листове скрсшшалн един за друг илюсгратори, надарРни с и:шлючителво въображе­
и така образували l'ОЛеми свитъци, по търговски ние, търt!Е'!!Ие, чувство :,а мнрка,технически 1юл1а-

наречени „бали". Продавали се шест различни 1,аче­ 11ия и деликатност на 11:1работ~<ата, сtюмо1·наJш щ1
ства !lапирус с различни ра3мсри. С11оред ПJiиний­
стари пай-доброто качество 11анирус 11O-рано било
liieratica, 1ю-сетне наречено aL1gL1sta, а най 0 ,,рубинт
сорт, предназначен :1а опаковка, бил еrпрогi tica.
От балата отрн:шали нужното нарче за rшсане. Вът­
решната страна па свитъка римлнните наричал и

recto (от лат. -- tю права носока), т. е. нишките на

папируса протичам~ успоредно на горния и на дол­

ния край на свитъка и пер11ендикулярно назален­

ването на отделните листове. Външната страна, с
нишки в еднакво направление със заленването, на­

ричали verso (от лат. - обръщам). Изборът на гесtо

или verso има значение ври писане със заострено
тръстиково перо, calamus усrюредните нишки не
затрудняват писането.

Като правиJJо изискани те1,стове пишеш~ само на

вътрешната страна -~ гесtо. При недостиг на па­
пирус из1юJ1зувщ1и стар, вече употребяван мате­
риал. Новият текст бивал написван от вышшата--­
15. Папирусов свитък
vеrsо страна, което наричали опистография (гр.
ощо-&6урасро; - написан на обратната страна). Ко­
гато пък изтривали с гъба текста, за да се нанише
върху му друг, наричалн c!zaгta deletiGia. Текстът
на папирусовите свит·ьцu бил наrшсван на отделни
къси KOJ[()l![(И И зшючвал OTJ!5!13O или ОТДНС!IО на

свитъка в зависимост от носоката на писането. На­

пример I'Ър1щте нри четене с Jншата ръка навивали

прочетеното, а с днсната нрикренвали ненрочете­

ния още текст. Между двете свивки на папируса 16. Палети

21
 I-Iа:шавщ•то па това j\ревноепшетско скорописно
писмо произхожда от гръцката дума [Ерспrх6~ -
жречески, тъй като било използуваво най-много от
жреците. Названието било дадено също от Клпмент
Александрийски и но-късво наложено в науката
от )Кан Фрапсоа Пiамполион. То съдържа ш<оло
600 знака.
Най-древният папирус - ,,Папирусът Прие" (Pris-
se), ваписап с йератичес1ш шрифт, е запазен в Па­
риж. Предполага се, че е от около 3000 г. пр. н. е.
Най-пълният документ от заупокойните „книги на
мъртвите" е „Паиирусът Ха рис", свитък дълъг 40 м
и широк 18 см (в Британския музей, Лондон). В
Университетската бибшюте1,а в Лайпниг се пази
,,Папирусът Еберс" (фиг. 17). Той ес медицинско съ­
държание. В него са запазени 900 ренепти. Дълъг е
20,5 ми датира от XVIII династия, XVI век пр.н.е.
Последният запазен текст с йератическо писмо е от
III век от н. е. Той е написан върху сдпа панделка
на мумия. ,
Езикът на древните египтпви през Саиското царст­
во еволюирал, обогатнва.п се с нови форми. Култу­
рата разраснала. Обществено-държавният живот и
търговш~та изис!(ва.пи бързо и лесно писане на пис­
ма, сметки, договори, грамоти. Йерnтическото пис­
мо се окюало сложно, недостатъчно пригодепо и

остаряло, за да изпълни тези изискванин на живота.

Око.по 700 г. J\O 11. е. в Северен Египет преработили

17. Йrрапu,чеrю, п11сщ1
се съ:,,цщат творби, които не отстъrша.;1и на мону­
менталната стенна сгипетсЕа живопис и скулптура.
В Египет писането било м1101·0 разпространено. За
формата на йератичес!(ите звани в по-бегли и по­
.шшонични знаци. Засишши и употребата на фоне­
тичните зпаци. Така се rюнвило второ, по-курсивно
нисмо, с което записвали народната реч и всичко,,

нуждите на държавната власт, данъчните н друпr което принадлежало към гражданскин живот. Този
учреждения се обучава.пи с11ециално подготвени пи­ вид на древноегипетс!(ата с!(оропис ПJамrюлион
сnри-професиош1.писти. Те преминава.пи един 11ро­ нарекъл Демот~t•tеско писмо (фнг. 18) от грънката
дъ.пжите.пен !(урс 110 рисуване. дума О1)!И'пх6~ - народен, 1ю Херодот 11, 36
Храмовете има.пи съ1до своите обучени и изкусни (ornш,txd ypdµµci,ci -- народно писмо). Пише.по се
писари и илюстратори. отдясно наляво.

Свещените книги се пшне.пи само с йеро1·лифи. Па­ Към кран на XXVI династия, почти 150 г. по-къс­
пирусът позвшшвал с тръстиковото пrро да се сI<ре­ но, демотичес1<0то писмо се установява в целия

шшат линейни йероглифи. От тях чрез опростява­ Египет и се среща в грамотите до V век от п. е. От_
не на мъчните за рисуване йероглифи и съкращава­ 476 г. през епохата на източноримския император
не на званите се оформило нов тип бързописно, Зенон (474--491) са останали запазени последните
курсивно писмо, йератическото (фиг. 17). по време демотически теl(стове. Хавс Йенсен съоб­
Йератическото писмо се употребявало само за ю1и­ щава, че най-късният вдълбан надпис произлиза от
ги, за ръкописи. Знаците му постепенно загубили времето на Цезар Дениус (249~-251).
наrюдобителния си характер. То никога не било из­ Александър Македонски завладял Егнпет нрез 332
ползувано в монументалните украси и надписи вър­ и основал на мястото на малкото селище Ракоте
ху !(амък. Има ш~коJшо графити от Средното нар­ най-1·олнмото пристанище на Средиземно море -
ство и няколко знака върху стени. Александрия, J<ато удобна морска бюа за завоюва­
Йератическото писмо било употребявано от третото нията си на Изтока. След неговата смърт, 13. V 1.
хилядолетие пр. 11. е. насам за жреческия ритуал в 323 година пр. н.е., Александрия станаJ~а столица
тъй наречените „книги, на мъртвите", в литерату­ и духовен пентър па елинистичната държава на

рата, за държавни преписки, делови документи, Птоломеите, чийто родоначалник бил Птоломей 1
отчети и други.Грамотността се разпространила из­ Сотер (323-283 пр. н. е.). Мусейонът и библиоте­
вън кръга на управляващите и писмото започнало ката на Александрия се прочули като най-извест­
да СJ1ужи па всекидневния живот. ните из цял свят учреждения, в които се развивала

22
духовната и материалната култура на тогавашното

време. Там били събрани най-изтъкнатите свётовr1и

учени и хора на изкуствата.

За да rюпъJшят коле1щията на библиотеката, Пто­

ломеите и:шращали навсякъде доверени лица да

закупват 11ешrи оригинални ръкописи, без да жа­

JIНТ средства. Преди да бъде унищожена, Алексан­
дрийската библиотека съдържала над 700 000 тома
отбрани научни, литературни, фи.пософс1ш, тех­
нически и други книги.

Елинизацията на Егивет била заела огромни раз­

мери. Римшшите нрез 30 г. пр. н. е. набедили Пто­
jюмеите и завзеJ1и Егинет.
По време на гръцкото и римското гос1юдство над
Египет езикът и 1шсмото би.пи изместени от е:нша
и писмата на норобнтелrпе. Ко1пите приели хрi1-
стиянството и внедрили в Егинет в III век от н. е.
контската азбука, която се състои от 24 гръцки
букви и 7 добавени демотичш1 знака за звуци, лин­
сващи в гры1ю1я е:нш.

Нашюналният език и 1шсмото на Египет зашщ­

нали. Йеро1'J1Ифите били забравени.
В 1,рая на IV век общото мнение на ангичш1те ш1-
сатели и у·1ени б11J1(•, че йероглифите са символи,
св'1,р3аш1 с тайннте ученин на египетските жрещ1
и философ,,, Всею1 :ша,, нредавал 1101111тке
Хораполоп, епштяюш, гръцки възниташш, в 390 I'.
дал в книгата си ,,!~Iieгoglypl1ica" (2 1шиги на ко1п­
/ 8. Де JftOПlll'tCCl(O· t_l;llCJftO
ски език, а 1ю--късно, Х V век, била препедена на
гръщш ез~ш) алегорично тълкуване па йероглифи­ системи 1шсма. Плочата им.ала с.11сд1ште разм,,ри:
те. Всеки йсро1'лиф сноред нс1·0 бил „символичен височина около I м, ширипа 73 c:v,, дебелина 27 см.
зна~,, който изрюнваJ1 самос:1·ояте.1шо няюшва ми­ Тя била отчуr1ена в I'оршш си Jtнв и десен ъгъл, а
съл". Така той заб.r1удил учсшш свят. След завзема­ също и в долния десен ЪI'ЪJI. Голнма част от нървия
нето на !.:гш1ет от арабите и след ИЗI'аJJянето на текст шшсвала. Бушар н 1шже11ерът Ланкре навра­
Александрийската библиотека от арабския вожд вили първите археологически щюучвания на ново­

Амру през 638 г. връзката с древния Епшет била откритата нлоча, които извратили :,аедно с камъка

съвсем нрскъсната. Мрак и тайнственост забу.1шш1
егинетското ш1смо. Мнението на Хор,нюJюн господ­
ствувало до XIX в. Поддържник и последовател
на Хоранолоп бил и Атанаснус Кирхер
1680), който впесъл много заблуди в пауката 3а
в Института за проучване на Епшет в Кайро. На­
ходката нредизвикала огромен интерес. Учените
от института, които билн дошлп заедно с войските
(1602 ~ на Нанолеон, нанравили серrюJви шсле:1ванин ва
плочата, извадили отпечатъци-копин от тtъста и ги

египетското писмо, понеже ненаучно и сnоеволпо изпратили във Фра1щин. Те ра:~челн само старо­
тълкувал йерогJiифите. От дейността му заслужава гръцкин текст.

да се отбележи само издаването на 1юптски речник Този триезичен надпис, наречен „Розетски камък"
и на граматю,а и мнението му, че коптсюшт език (фиг. 19), и:шграл много гоJrнма роля в историнта
има общи черти със староегинетскин език. на науката. Гръцкият надпис съобщавал, че трите
След Кирхер се ширели най-щютиворсчивн 1v1не­ части съдържат едно и също постановление на еги­

нин. Ннкои учени доказвали, че йероглифите имат петските жреци от 196 година пр. н. е. в чест на
идеографичен характер, а други - фонетичен, аз­ Птоломей V Епифав, и че надвисите са изсечеви
бучен и т. 11. със „свещени, туземни и еливски бу1ши". Розетски­
През август 1799 г., но време на иа~юrшите работи пт камък бил изпратев от Кайро в Алс1<сандрин и
при У'([)епване форта Сеп )Ку.11иен, близо до I'P· Ро­ съхрашшан в квартирата на Мен у, глав1ю1,омаrщ­
зета (Рашид), разноложен на западния ръкав на ващин; поради неблаговриятни за французите воен­
делтата на Нил, офицерът Пиер-Фрапсоа-Ксавие ни действин камъкът вонаднал в ръцете на англича­
Бушар, от френската е1,снед1щи01ша армин на I-Iа­ ните и се озовал в Лондон -- Британския музей.
нолеон в Егнпет, намсриJJ надпис на базалтова пло­ Новината за намирането ва Розетския камък раз­
ча с нравоъгълна форма, нш1исан с три различни движила ученин свнт. Французите Си.пвестър дьо

23
 Саси, )Комар, J!анкре, шведс1шят дипломат Окер­
блад и английският фи~ш< Томас !Онг се опитвали
неуспешно да разчетат йероглифната н демотичес­
ката част от надписите на Розетския камък. Това се
отдало едва на младия учен, ге1Iиал11ия франнузин
)Кан Франсоа ll!а.111шлион-.млади (J сап Fraпyois
Charnpollioп, !е jе11пе, 23 декември 1790 във Фи­
жак - 1832).
Още от деветгодишна възраст !Памполион меч­
таел да разчете египетс1ште йероглифи. Като сту­
дент Шамполиов проучил трудовете на к.паси­
щпе, в които се споменава за египетската писме­

ност, дори трудовете на Кирхер, но към всичко се

от1Iася.11 особено критично и внимателно. Всички
даннн проверявал в прш<ти1,ата. От трудовете на
своите предшестве111щи и съвременници дьо Саси,
O1,ерблад, !Онг Шамполиов избрал по.1южителни­
те сведения. След усилена подготош<а ····· изучаване
на източните езини, особено па l(оптсюrя езиl(, на
античните а[)тори и историята на древнип Египет-~
Шамполиоп на 14 септември 1822 r. в „писмото l(ЪМ
1--н Дасе" ,,установил в египетското йерог.пифно ни­
ою наред с идеографическитс, зву1<0Ви азбучни
знаци и прочел с тяхна помощ десетки чуждоземни

имена" (Лифшип „I.Uампо.1111011", стр. 166). !Лам110-

лио11 06-1,рнал внимание на груна йероглифи от пър­
19, Роэетсюt l(ПЛ!'Ы(
вия текст на Розетсю1я камък, които би.пи обгра­
дени в елипсовиюш рамки, наречени картуши, п

предположил, че това са имената и титулите на

фараоните, 11а11иса11и с фонетични йерог.пифи. Меж­

ду тях също се намирали и гръцки имена, които не

могат да се напишат, ако йероглифните знапи ня­

мат способността да предават звуци. Наб.пюденинта
му се оказали верни. Като изследвал и сравшша.11
трите части на Розетския камък, а също сравнявал
картуши от обелисю1 и папируси, той установил
сходство между много звани.

!J!амполион се постарал д;:1 открие два l(аt)туша с

имената па Птоломей и Клеопатра, защото в гръц­
кия текст част от буквите се повтарят в двете име-
11а, следователно те трябва да се повтарнт и в йе­

20. /l!у,иер1111с1ш пимrюгра.,ш и идс,нралш роглифните текстове. След като направил сравни­
телен анализ на имената, написани с йероглифи,
П!амполион прочел имената на Птоломей и Клео­
патра, на Беренике, Александър, Тиберий, множе­
ство титули и прочее. Продължителнинт и упорит
труд се увенчал с успех. По-късно разчел двата
текста на Розетскин камък и сложил началото на
египтологията. На IJJамполион дължим разкрива­
нето „тайните" на прародителката на нашите азбу­
ки - йероглифната.
Египетското писмо, появило се най-рано на исто­
рическата спена, оказало влияние на писмата на

съседните семитски страни,

В територията между реките Тигър и Ефрат или

както гърците я наричали Месопотамия -- ,,страна
21. l!Jумерийска глинена табличка между реки" са се развили много древни култури.

24
◊ * Т] 9 2 3 4
21111
5
$ lhdJ =t>
6 7 8

17 18 19 20 21 22 23 24

25 26 27 28 29 30 31
22. Шул,ер11йс,сu uдеограми

Най-старите заселници на двуречието бишr шуме­ На фиг. 22 са 1юю13а~rи шшон шvмерийски йеро­
ри;ге и по на север акадците. Към началото на III глифи --- никтограми и 1щеограми, които имат
хиJшдолетие от Сирийската пустишr дошJю семит­ следните :тачения (отшшо налясно):
ското номадско 1rлеме тшиJюrщи. По-късно се за­ 1. Слыще, ден, светлина. 2. Зве:ща, небе, бог.
селили арамеите и арабите. 3. Увеличаващ се месец, раста. 4. Око, виждане.
LUумерите, съвременници на древните егиrпнни, в 5. Ръка.6. Клас, житно растение. 7. Ров, канал.
IV хилядолетие нр. п. е. населявали двуречието -~ 8. Вол. 9. Жена, вулва. 10. Мъж, пенис. 11. Риба.
Тигър и Ефрат. Най-старите наметници на шумер­ 12.Хляб. 13. Път. 14. Град. 15. Инструмент за ряза­
ската култура учените разделят па три нериода, не. 16. Сърце. 17. Дом, строеж (мрежа, примка).
които от своя страна се нодразделпт на rюднерио­ 18. Снопче лук. 19. Кол, за~,решшам. 20. Планини.
ди. Главните три периода, протекли между IV и 21. Дом, I<ъща. 22. Знак за „голям". 23. Мъдрост.
началото па I 11 хилядолетие, получили названинта 24. Вода. 25. Ходене. 26. Лък. 27. Кораб. 28. Чо­
си от градовете, където са правени разконките и век. 29. Тераса. 30. Уши. 31. Гшшенатаблица.
намерени археологическите паходки. Гlо-1<ъснс материалът и инструментът за писане
Първият период е паречен Ел Обеид, вторинт --·· окюали силно влияние за изменнне външния вид

Урук и третият - Джемдет Наср. на писмото на шумерите. В Месоrютамин най-и:ю­

Произходът на шумерите и родството на езика им билният материал бил глината. Керамиюпа и грън
с другите езици досега не са изнсrrени. Културен чарството били ра:шити до съвършенство. Глината
народ, сръчпи занаятчии, труi~отобиви скотовъ;щи, стана.на и основнюrт материал за ш1сане.

шумерите създали писменост към втората rюловива От гъсто глинено тесто те оформяли нравоъгът1а
на IV хилядолетие пр. н. е. В началото на създава­ шючка. Позасъхнела ли глината, ,,табличката" би­
не писмената си система те си служели с фигурно ла готова зu писане.

писмо--пиктоr·рами и идеограми (фиг. 20), подобни Писменият инструмент бил !(ЪСа обла 11ръчнца.
на египетските. Пишели в отвесни коJюни отгоре Подрязвали r,рая и от три страни, за да rюлучат
на долу, от дясно към JШВО, върху каменни шючн, пирамидален връх. След това 1,рая на върха пре­
издълбани с резен и украсявани с разни изображе­ рязвали перпендикулярно на дръжката така, че

ния, или на глинени таблички (фиг.
Писмото преминало всички етапи на развитие като
египетското писмо. Шумерите не усr1ели да доr·о­
нят егиrгrнните в образуването на фонетични зна­
ИJi, Писмото по характер па изпълнението си било
линейно-йероглифно.
21). погледнат отдолу, върхът имал триъгълна форма,
а отстрани - три режещи ръба. (Облата нли чет­
въртито подрязана пръчица би повличала и би на­
трупвала глината.)
При докосване с глинената плоча у дарът на пръ­
чицата е най-силен, дава най-дълбок вглъби очер-

25
V' *- ~ ><> ~ V А
тава триъгълната форма на върха на пръчипата,
след това пръчицата се повлича и отбl!ш1зва но­
тънка черта. Получава се вдълбан обра:, с фоrма­

◊*=f>◊dP~
та на клин, 1itterae cнneatae. Трите ръба на пръчи­
щ1та обJ!f;Кчават движението на ръката, помагат
лесно да се отбележат на три страни отвесни, хо­

◊*q)~~~ ► :=~ ризонтални и наклонени клинове. С то3и инстру­

ме~п шрифтописецът трябвало да рисува фигур­
ните знапи на линеарно-йероглифното шумерско
:j 7f- :=~ Т<Т<
.У
~т >< ~~ писмо поради свойствата на материала с отсечени
удари. Клиновете накъсват образа 11 придават на
писмото 110-ъгловат и отсечен хаrактер. Постепен­
1 >-+-1 :=т~" Н< ~I ~ ~►~r
~-~~ но наподобителш1ят хара~пер се загубил и клино­

23. Преход от 111иипогралш к·ыt клшюписи писите се отделили от първообраза си. Материалът
наложил преход от фигурното писмо към абстракт­
ните клинописни знаци, който започ11ал от около
2700 г. пр. н. е. и завършил в 1900 г. пр. 11. е. I-la
фиг. 23 е показано развитието на седе~, шуме­
рийски знака и постепенното им преоформнне в
КЛИНОПИСl!И зпани:

1 ред--- най-старата форма на шумерийс1ште ш-што­

грами (слъ~ще, звезда, бик, риба, крак, лък, къща);
-2 ред -- 1ю времето на Гудеа пиктограмните зна­
I\И при писане върху глинените таблички се обръ­
щат на 90°;
3 ред·- по времето на Хамурани пиктограмните
звани се рисуват чрез отделни к.11и11чета (старова­
вило~:1сю1 KJIИIIOПИC!IИ ЗilaI\И);
4 ред пововавилонски к.rш1юпис1ш зпапи;
5 ред--· асирийски КЛИl!ОПИСНИ звани.
По това време знаците стаели отделно един от
друг, не отделяли дума от дума - ннмали препива­

теJши знаци. Тънкинт 1,рай па клипа определял по­

соката на четенето. Пишело се от двете страни на
шюч1,ата, дори и на ръбовете. Направлението на
1шсането също се измени.по. Ошпът и удобството
заставили асирийщпе и пави.1ю1щите, за да не Jа­
24. Ball/tЛOIICKl! l{Лll!l{)/li/Cll
цанват написаното на ме1<ата глина (ако 1111шат от
днс~ю към ляво), да обръщат ме1<ата 1·mшена плочка
на 90 градуса, за да пишат редовете спокойно в хо­
ризонтатю положение отшшо шщяс~ю. За да че­
тат отвесно редовете, те олюво обръщали плоч­
ката. Навикът да пишат отляво наднсно останал и
четецът се приспособил към него.·
п~о се отнасн до материала за писане, египтяните
имали предимство. Папирусът бил податлива ма­
терия за писане. Предварително приготвен, веднага
след написване на текста папирусът можел да се из­

ползува и да се изпраща, докато глш1е1ште таблич­

ки трнбвало да се приготвнт: а след написването
да се сушат на слънце или да се изпекат.

Клинописното писмо бшю широко разпространено

в обществения живот -- за нуждите на държавното
управление, ритуала, науката, литературата, аст­

рономията и т. н., дори за обикновени разписки и

сметки за продажба. За умножаване на написаното
25. Асирuйс,щ клинописи в повече екземпляри и:юбретили обратно гравира 0

26
 1~
вия образ иа текста във валяк от твърд камък
(виж фиг. ! !4), чрез който като нърво печатно по­
собие „отпечатвали" върху меката глина текста в
желаното количество бройки.
Вав11Jю1щи (ф111·. 24), асирийци (фиг. 25), 11ерси, хе­ \_ ,,.
ти, еламити, урартци и угарити заели от шумерите

KJI!IНOIIИCIIOTO !IИСМО, приспособили го към свон

език и го усъвършенствували. I<.линописите въпре­
ки сложността си станали дишюматическото 1шсмо

на Древнип изток. Най-съвършеното 1шсмо от то3и

26. f(pumcкlf йероглllфен шpllфm А
тип било угаритското. То заназило клинообразната
форма на :таците ва семитскин уrаритски (хурски)
език, най-древната форма 11а финикийския.
Но с излизането от историческата сцена на държа­
вите Асирия, Вавилон и Персия тп хвата древна
култура и писменост востененво била забравена.
~§ <? f ◊ ~ ~л tJ'{,
За миналото и блясъка па тезй·цивилизации 11а1Iом­
ш1ли само руините, стърчащите над земята счунени

KOJ!Ol!И и изсечените в Бехистунските с1,али па

~~t(Тf~<1~V
огромни равни нлоскости пад11иси, които придру­ 27. J(p1imc1ш йероглифен шрифт Б

жавали нрекрасни релефи.

Италианският нътешественик Пиетро дела Вале

(!jW I d-Ьffifj\fЦ)l1.\1
връв обърнал внимание на интересните знаци, съ­
стаuе1ш от черта и ъгъл, които били издълбани но
Персеполските ко.1ю1ш. Той 1·и нрерисувал и изпра­
ТИJI в Еврона нрез

ват и отнесат
162!

ci,c себе си
година. След не1·O други
учени и пътешественици не забраuяли да прерису­
интересни групи надписи.
Деветнадесетият век обаче е бил най-шюдотворен
Tf t C:ZJ< J) 1С\?\ 1 3
28. !(рцтс,ш Лlfneapнo nlfc,иo А
за археоло1·ш1та и нроучване на древните ~шсмепи

системи.

i\рхеолози, диплоrvш.ти, тr)рговски 11редставители и

жадни за забогатяване авантюристи обхождали
Средния изток да търсят археологически обекти и
природни богатства. Повечето от тях издирвали
ст;~ри археологически цешюсти и 1·и отнасяли в

своите страни.

Редица учени и археолози провели сериозни раз­

конки на мястото на старите 1·радове Персенол,
Ниневия и Вавилон и усилията им се увенчали с
блестнщи резултати. Извадили от забвение велико­
лешш скулнтурни творби, съдове и други предмети
на изкуството. При тези разкопки намерили ~1ного
глинени таблички с KJIИHOIIИcи, на които не обър­
нали внимание, шtкои изхвърлили с връстта, а

други прибрали в музеите. Заночвали опитите за

разчитане на КЛИНОllИСНОТО писмо.

Гимназиалният учител по гръцки и J1атинс1ш език

в Гьотинген Георг Гротефенд (Georg f'rieclricl1 Gro-
tefeпd, 1775--185:3) през лятото на 1802 г., без да
нознава езика, чрез логически съпоставки на исrо­

рически и езикови факти, усннл да разчете 9 бук­

ви от древноперсийските кливописи и сложил на­
чалото на асириологинта.

Персите отделяли думите с наклонен клин.

Арамейскинт буквен шрифт изместил клшюписно:
то писмо. 29. J(pumC1ш линеарно 1,uc,110. Б

27,
 а ai va ve ve vi vo cla с!е cli clo

ne lli по ПLJ пuа о ра ре pi ро ptl р'е

?8С:Гt h5f ~ ~
ра 2 че чi чо 1·а г'а re гi
t Ф crY
го ro 2 r11 sa

79 83 84 86 87 88 89
ЗО.Критско ланеарна rшслtо Б

Макар клинописите да са по-високо стъпало в син-
тезиране на образа на буl(вения знак, все пак те не
се наложили като 6аза за по-нататъшното развитие
на писмото. Еднообразните 1,ли1юве правели шриф-
тавата картина скучна. Мъчно се запомняли м1ю-
гобройните групи l(Jiинове; докато в египетското
писмо оспен смисъла, който разl(ривали знаците,
картинният им образ привличал, забавлявал и вли­
яел върху несвикналия на отвлечено мислене ум
на човека от третото и второто хилядолетие преди
н. е. Изкустпото и писмото били неразривно свър­
зани. Знаците-обра:т влияели върху эрителната

28
памет, давали храна на любопитсшuто и въuбра· и 1V\.с.1юс. То:ш вид шюv10 досега не е разчетен. Спо·
жоrието и ра3виваJJи естетичес1ште чувства. Пис­ ред проучвавшпа то е сричrюв шрифт, примесен

мото, което изпол:,увало сиJrат;1 на и:н,устrюто, до­ с малко rщеогJыми, и Р прои:~лн:,ъл от картинния

било по-ГОjШМ обсп за въздействие. i'!"роглифното крито(и шрифг. се. Ч(• е съставен за ш·грыt-
писмо ЩJ,•крачило границите на Египсг и повлияло кн 85 °ншка. !(О!!ТО се rшшат отля-
на много съседни страни да въ:триемат и уредят това шrсмо е линеар~ю схе··

по негово подобие своето шrсмо. мати:н1рэне на и е опростяване на формата

На остров Крит, центъра на морските вътиш,а меж­ на rrиктограмнте и идеограмите от картннш~я

ду трите континента Лзш1, Африка и Европа, -- шрифт. Отвесни черти !!!!И точки отделят !Iv мит е.
отрано разцъфнала богата к::лтура. В Крит се кръс­ Датира Cl' от 1,00 до 1400 г. пр. н. е.
тосали различни културни влия1шн, !(ОИТО „войнст­ !(рипшшто лuнеар!-lо nuc.1io Б (фнг. 29) е сходно
вените същински критяни и благородните пелазги" но форма с линеарното писмо А, от което е заело 18
(Омир „Одисея"), а по-късно ахейците развили знака. от Еванс в Кнос над 28(JO над­
цъфтяща култура, наречена от Еванс „Минойска писа са нлшсани с линеарпо писмо Б.
култура". През 1899 г. Артур Евапс (Artlшг Jolш Блеген и ]\ урониотис нре3 1939 г. открили в IОжен
Evalls, 1851-.1941) паправи.п археологически раз­ Пелопоrrес двореца на паря на Пилос ~- Неетор.
копки на Крит в стария град Кнос и открил дворl'­ Там те намерили 600 глиш·ни таблички, написани с
ца на често сrrоменаванин в митовете критски цар линеарно rrисмо Б, съвсем еднакво с критс~што.
Минос. Между произведенията на минойското из­ През 1952 г. те ОТ!<рили нови 330 IIОДОбпи плочки.
куство имало I<амеи и печати с йероглифни изоб­ Намерени са и няколко надписа, писани с мастило
ражения и над 2800 ~·линени таблички с надписи. върху вази и чаши.

Еванс разделил минойската култура на 3 периода: Надписите в по-голямата си част са шrсани върху
рашrоминойски - 3000 .. --2100, средпомиrюйски - глинени таблички е тънък ипструмt·нт, който е
2100--1580 И КЪСIIОМИНОЙСКИ -- 1580-1200 Г. пр. оставил следа с еднакво дебела линия. Те са вдълба­
н. е. Намерените надвиси подредил според вида на ни в меката глина, която след написването оставя­

знаците в: 1. ](артию·lО тu1сл10 (шштоr·рас[~ско, йе­ ли на слыще, докато изсъхне добре с,1Iучаiiни по­
ро1·лифно). 2. Jluнeap1u1 писма А и Б. жари са ги запазили до днес. Буквите са ноставепи
По-късно друп, археолози направили разкопки па между две усноредпи хоризонтални лиrrии, които

I!е.1юrrовесю1я rюлуостров и открили дворците в служат за разделяне на ре;\ от ред и същевременно

Миr,епа и Пилос, ~шито били подобни на !(ритсюr­ дават посоЕата па четенето, отвесни 1,·1,си линийки
те. Културата, 1шято се развила на континента под отделят дума от дума. Линеарrrото писмо Б (фи1·.30)
uлшшие на критската, нарекли микенска. Микен­ е срич~шво, примесено с идеограми. Има 89 знака,
с1,ата култура завазила множество надвиси съвсем от които 5 знака са за вокалните звуци а, е, i, о, н,
нодобпи на Еритските. а останалите знаци са със сричковата стойност
В I(артшшото,йероглифrюто писмо, изобразено вър­ 1<опсоr1ант-1-вокал. Лшrсват знаци за g и !J.
ху !(амеrшите 11ечатн или врпзаво В гливепи !!J!ОЧ­ Писмото било с·Lставено за най-древната форма на
КИ, можем да различим по форма два вида зпапи. а1жадо-1шпърския диалект на гръцкип език. Тек­
Най-старите знаци -- !(ритски йероглифен шрифт стът се пише и се чете отляво наднсно. Лиrrеарното
А (фиг. 26) са примитивно изградени нластически 11исмо Б било употребявано в I(носката дворцова
образи на предмети и части от предмети. В много от . калиграфия от 1450 до 1200 г. нр. 11. е.
тях има груба и суха стиJ1иза1щн на пластическата J!ипеарните шрифтове А и 13 са изчезнали наlrъшrо
форма, формата е неспокойна и ръбеста. Те при­ след нашествието на дорийците в Крит, около
надлежат I<ъм средноминойския нериод и обикно­ 1350---! 100 г. нр. II. е. (Същите дорийцн, които
вено ги датират от 2000-1900 r·. пр. н. е. сложили начало на една нова култура, заличили

Втората група знани--l(ри111сю.1 йероглифен шрифт при своето нашествие па Крит една цъфтяща к ул­
Б (фиг. 27), в която се забелязва опростяване на тура - минойската.)

формата и отдалечаване от картинннн .образ, се В разчитането на линеарrrото писмо Б са взели

оформила между 1900-1700 година пр. н. е. Знаци­ участие много учени и са правени най-различни
те са шюско третирани 110 форма образи, ~rо-геоме­ хшrотези за установяване на езика, на който са

трични и силно стилизирани. Картинното писмо съ­ нанисани над~rисите и фонетическата значимост на
държало окоJю 140 картинни знака и се rшшело от знаците. През 1927 година Каули (А. Е. Cowley)
начало наляво, по-късно - по бустрофедоrшия на­ пред11оложил, че две груrrи от по два знака имат

чин, а на~,рая се утвър;~ило rшсането надясно. Б то­ значение „момче" и „момиче".

ва писмо се чувствува ВJrипrшето на епшетското. Българският академик Владимир J'соргиев през
От !(ритското линеарно m1c;,10 А (фиг. 28) са ни 1949 посочи, че надписите с линеар Б са на гръцки
познати около 250 надписа върху 1·Jшнепи плочки, език и потърси rю акрофоничесюrя !1ршщип връзЕа
намерени в Кнос, Агин-Триада, Поликастро, Тера между формата 11а знака и фонетичното му :чrачение

29
 да приеме~~, че 1юсо1,ата на четенtто се определя,

юшто видяхые при ('ГИiпшште, от посоката, в коя­

то са обърнати - следовате.пю трябва да

четем писмото от външния край на диска, отдясно
натrво, и воденп от спиралната линня, да завър­

шим четенето в срс;r:~тэ на диска.

Но ако се съобрюнваме с техническите възмож­

ности, се полvчава обратното. Кога·rо отпечатва­
нето на щемпелите започне отвън навътре, мъчно

може да се изчисли брон на знаците така, че по­

следнинт да съвпадне точно в средата на диска.

Б тази глинена табличка освен интересните знаци

трябва да видим и онова велико хрумване да се
използуrзат отделни щемпелни знаци за отпечатва­

не. Ние знаем, че асирийците са употребнвали гра­

вирани с текстопе каменни цилиндри за отпечат­

ването на тези текстове в множество екземплпри,

но те били гравирани върху един цилиндър, докато

31. Дискът от Фест
тук всеки щемпел е отделен. Дискът съдържа 61
думи, отпечатани с 45 знака.
От критско-микенското писмо се развило Кипър­
ското сричково m1смо (фиг. 32). То съдържало 50
знака за Еонсонапти-1--вокал и 5- само вокал.
Един младеж на име Джордж Смит (Geoгge Smith,
1840-1876), който бил по професия цинкограф-
1-раrJьор, бил повикан в Британския музей да 1·рави­
32. l(11пър,жо п11сл10 ра надписи с клшюписи за клишета па научни изда­

ния. Този амбициозен момък, недоволен от факта

в старогръщшп език. Той посвети многобройни из­ че не разбира смисъла на това, което гравира, се
следвания на проблемите на минойския език и уста­ заел да изучи всичко, свързано е асириологията.

нови фонетичната значимост на 20 сричкови знака. Скоро Джордж Смит станал един от най-известните
Американката Алис Кобср, съветският учен С. Я. учени. Той провел разкопки в Ниневийската биб­
Лурье и други също се занимавали с 1,ритско-ми­ лиотека и прочитал глинс1штс таблички веднага на
кенските надписи. самото мнсто. По-1<ъсно се заел с разчитането на
Английският архитект-Майкъл Бентрис (Micl1ae! други писма. Разчитането на кипърския шрифт :за­
Veпtгis, 1922--1956), макар да не бил по професия почнал Джордж Смит. Р азчсJJ 33 сричкови стойно­
филолог, усилено се занимавал с разчитане на 1,рит­ сти и установил, че езикът на надписите е кипър­

ското писмо. След като установил връзката на ли­
неар Б с киrrърското сричково писмо, успнл да съз­
даде една особена таблица, ,,растер" за гласните и
съгласните СjНРшови зна~щ, чрез който растер заед­
но с фиJIОJюга Джоп Чадвик (J 0!111 Chadwick, 1920)
екият диалект на грънкин език.Работата продължи­
.ни Йоханес Брандис (J оhаппсs Бгапdis, 1830--1873),
Mopиr1.ТI!мид(MoгiizScl1111idt, 19поември )823) идр.
Надвисите са написани от11нво наднсно върху брон­
зови плочи, глина, монета и други и са датирани от

успели през 1952 г. да разчетат линеарното писмо Б. VII-II век пр. н. е. Всяка дума се отделя с отвесна
Майкъл Вентрис загинал на 6 септември 1956 при чертичка или с то 1 ша. Като юrючов надпис за раз­
автомобилна злополука.Научното отЕритие на Вен­ читане па кипърскин шрифт послужил двуезичният
трис може да се сравни с това на П!амнолиоп. надпис върху бронзова плоча па финикийски и ки­
Един много интересен за нас надпис има върху дис­ пърски език, намерен в Идалион през 1865 г.,
ка, намереII на 3 юли 1909 от Луиджи Перние който се отнася към V век пр.н.е.
(Cнigi Регniег) при разкопките във Фест. Диск·ып Намерени са надписи с кипърски знаци, писани на
от Фест (фиг. 31) е една кръгла плоча, изработена пегръцки език, които съдържат 63 знака и !О циф­
от много фина глина. Пърху двете и страни чрез рови знака, ~<ато 12 знака са идентични с Еипър­
отделни за всеки знак щемпели са „отпечатани", ския силабар. Тези надписи са преходна връзка
т. е. зIIаците са натиснати върху меката глина - и между критс~<ото и кипърското писмо и ги наричат

по този начин са съставени думите. Една снирална кипро-минойски надписи. Датират от 1500-1150 г.
линия отделя ред от ред и завършва в центъра на Когато се опитваме да възстановим връзката меж­
плочата. Отвесни линии разделят думите. Това ду послужилото за първообраз идеограмно-срич­
своеобразно писмо и досега не е разчетено. Трнбва ково писмо и неговото по-сетнешно развитие - чие-

30
33. Псевдойе_оогли,/·,· "1/11!'1(0 писмо (част от зна~;ите)

араби, южни а аби, етиопци и други).

пие не намираме ЗJ\рапа Външната фог .а па зIIаците па IIамерените шриф-
следвания. тови памети' ,(И върху територията на някогашна

Същестпупат множество на аз- Финикия :1алестина и шrаниr1ата Синай ни показ­

бучиото 1шсмо. Ар ва 11пr _ най-важни сфери на ВJrияшrе - египетска­
различни хипотези. - с: йероглифите и асировавилонската с клинооб­
полза на теорията за първенстпото на L;, _,.v, о разния шрифт. Тяхното влюшие лесно мо:жем да
писмо като база за по-късното разпитие на азбучнип си обясним с гео1'ршрс1шго положение на малките
шрифт. Други са в 1юлза на критско-микенската страни, поставени между двете силни 1ю.питически

сричкова система, трети -- на хетитската йероглиф­ и културни държави --- Египет и Вавилон.
на система, на павилонсю1я клинообразен шрифт. Шрифтови системи, които послужили за 11реход
Според археологичесюпе данни е ясно, че едпокоп­ между идеограмrю-сричковото нисмо и консонант­

сонантният азбучен шрифт се е развил през пто­ ното фишшийско писмо, са псевдойерог.пифното,
рото хилядолетие IIреди н. е. у народите, 1·01юрещи протосивайското и протопалестипското.
семитски ез~ш. При разкоrшите на стария град Библос (гръцr,ото
Сложен е също въпросът, 1,огато трябва да про­ ВуЫоs, старосемитското Gebal или GuЫa, ;щеш­
следим развитието на семитските шрифтови систе­ нинт Dscl1ebail) нрез 1929 I'одш1а са намерени м1ю­
ми през II-тo хилядолетие пр. II. е. I-la сравIIително жество надписи с различно по форма и по език
малко географско пространство са се наслоили нисмо. Между тях има надписи върху ка~1ък или
множество различни култури, които поради оскъд­ върху бронзови плочи с особена форма, подобна на
ния археологически материал, дошъл до нас, не са йероглифната, с непознато дотогава писмо. Тези
проучени добре. За удобство учеIIите употребяват надписи, публикувани от Niopиc Дюнан (Л1аuгiсе
обозначението „аккадски", когато говорят за шриф­ Duпaпd) през 1945 год., нолучили името Псевдойеро­
та на източните семити ---- асировавилонското раз­ глuфNи или Гублитски (фиr. 33).
клонение. А обозначението „семитски" употребяват Знаците на трите пубшшувани плочи са врязани в
за шрифта на западните семити. Тях подразделят камъка по много характерен начин -- една контур

на две групи -~ народи, говорещи северозападен на линия очертава силуета на знака и му придава

семитски (финикийци, евреи, арамеи и други), и де1<0ративна прелест. Вероятно шрифтописецът е

народи, говорещи югозападен семитски (северни написал знаците с широк инструмент, а каменоде-

31
лепът е nрюал в I(амы<а около знш<а контурна ли­ това Протосинайско първо а:1бучно nuCJлo от 32 зна­
ния, като СР е стремил да запа:,и много точно фор­ ка за съгласни са послужили египетските йерогли­
мата му. Докато в първите две плочи редовете на фи. То се оформило между XVIII и ХVвекпр. н. е.
надписа протичат вертикално и двойни л иIIии от­ по време на Хиксосите.
делят ред от ред, то в третата плоча редовете са Протопалестинските надписи са намерени върху
станали хоризонтални и само една линия отделя отломыщ от съдове. По-старите от тези Еъси над­
редовете един от друг. писи (1600-1300 г. пр. н. е.) по форма имат пик­
Естетическият принцип за композиционната връз­ тографски характер и са сходни на протосинай­
ка на изграждане между двойната междуредова ските, а по-младите (1300~-1100 г. нр. п. е.) имат
линия и контурните .пинии на знаците в първите линеарен характер. Те не са разчетени и бронт на
плочи е по-прапилеп и може би по-стар. Това е пър­ знаците им не е известен.

вият опит да се направи „светла", ,,бяла" букпа.
Контурното обграждане на силуета на знаците е
изоставеIIо в по-1,ъс11Ите надписи. Те са вдълба­
вани само с една еднакво дебела линия, а редовете
са отделяни с една хоризоIIтална JIИIIия. После та­
зи разде.пшца редовете линия изчезнала и знапите
били подреждани свободно в
Псевдойероглифното писмо е съставено за семит­
ски език - източпофиникийсюrн. Съдържа
с вари,щиитс ·~· до 100 знака, с явен пиктографен
характер, които се четели отдпсно наляво. Псевдо­
йероглифното 1rисмо е преход от сричков към буквен
шрифт. Датира се между
През 1946 го;\. френският езиковед Едуард Дорм
(Eдllaгcl Dl10г111cs, 15. 1. 1881)
да разчете 11ссвдойероглифния шрифт от Библос.
Близо J\O Серабит ел Хадем (SeгaЬii. е! I-Jadeш) в
планината Синай, Флипдерс-Питри (Williaш М.
Fliпcleгs-Petгie) открил през
върху статуепш и каменни плочи с особени зна­
ци, в които лесно се разпознаваш~ пиктограмата, от
която са нроизлезли. Очевидно за създаването па
Вавилонското влияние се чувствува в Угаритски­
те клш~описи (фиг. 34). През 1928 г., при разкоп­
ките в Рас lllaмpa, па 12 километра от Латакин, в
днешна Сирия (Ливан), френската археологическа
експедиция, в която участвувал и Морис Дюнан,
открила анти 1 шия град Угарит. В развалините на
редове. един храм намерили помещенията па библиотека
и на училище за шрифтописци. В ъгъла на една
73, а съседна стаичка би.пи натрупани каменни, глинени
и бронзови плочи, изписани с няколко вида пис~10.
Преобладавали глинени плочи с непознати клшrо-
11иси. Това ново за шрифтопата история писмо раз­
2000 и 1700 г. пр. п.е. чел в кратък срок (17 дни) Хапе Бауер (IIaпs Ванеr,
1878-1936). Той установил, че знаците, 27 на брой
успял да проучи и (сега 30), са еднокопсонантни и че шрифтът е чист
азбучен. Употребявали го за хурс!(ИЯ език оЕо.по
XIV век пр. н. е. Има отвесна липия за отделяне
на думите. Чете се отляво надпсrю. Открит е също
1904-1905 г. на;\писи и клиrюписе11 надпис с азбучно подредени зпани,
30 на брой.
Формите па угаритските клинописи, съпоставени
с финикийските букви, имат известни прилики.

~~
JJ- ~ т ~ JJJ_ ~ <Т
а ь w g g d е z

t ~<z '?
п у
~ ~
k q
ттт ~ ►►~
т !l

)i--
~ ~ ~ V тr ~1f
А~
~ н<
{
р

ттт
~
tl
~
h
s

f 1<
!1
~

h
~,. 4'1~"
s

s s s

34. Угаршпски кланописи

 2
ПЪРВАТА АЗБУНА---ГЛАВНИ БУНВИ

В тясната ивица планинска земн между Ливански­ към северозападната семитс1ш езикова група, в

те планини и източншr брнг на Средиземно море се която съгласните са носители на ос1ювrюто значе­

заселило едно племе, което говорело песемитски ние на думата, фиrrикий1ште пе въвели знани за
език, но скоро се смесило със западпосемитските гласни в средата на J\умнте. Те запазили и начина
племена - ханаапските и обра:зували държава, па писане отдясно наляво.

която гърците нарекли Фocvix17 --Фипиюш. Фoivixto~ Финикийците заели от еr-иптяпите формата и
означавало „яркочервен", ,,пурпурен", защото ·фи­ смисъла па някои азбучни знаци за съгласни и
никийците били с червеникава кожа. Те основали превели значението на пиктограмата на тези зш1-­

градовете Угарит, Библос, Рас-Шамра, Тир и Си­ ци на фиrншийски език. Например еги11етският
доп. Търr·ували с риба, випо, зеленчуци и фурми. знак /j носел картишrа стойност па думата бик.
От ливанския кедър строяли леки, здрави и удобни Съответната фини!(ийска дума за бик била а lepl1.
кораби, с които се осмелявали да излизат в океана. По нринцина на. акрофонията със знака jj , но­
Финикийците, ,,господарите на моретата", будни, късно J:::: alepl1, заночнали да означават във фи­
делови и практични търговци, разбрали, че за до­ никийската азбука фонетичнин звук '; знака r;J
рхгх- къща,дом, превели betl1 -· CJ
кументите и писмата на огромната им търговска ко­

ресrюндевция трябват прости и лесно разбираеми о:-шачаnали с него звука Ь и т. н. 9 и

начертания на буквите, които да предават точно Така финикийците в кран на XIV век и началото
звуковете на говоримия език. Еклектици по дух, от на XIII век пр. н. е. направили най-важния в исто­
пътешествията си ~ю суша и но море те събрали рията па писмото преход -- от СJюгово-фонетич­
най-ценното и вай-практичното от египетс1,ата, ните писма сътворили чисто фонетична азбука от
критско-кипърската, протосинайската, протосемит­ 22 съгласни букви. Те подредили знаците в строг
ската, хетската, вавилонската и угаритската кул­ определен ред и дали на всеки знак съответно име

тура и от съответните писма. за да може по-лесно да се запомнят: според старо­

Финикийците разложили думите на първичните им еврейскин език n латинска транскригщия - ' alepl1,
съставки. Вс,ша буква предавала определен фоне­ betl1, gI шеl, rlaletl1, 11е, waw, zaj in, lieth, te tl1, jorJJ,_
тичен звук. Но под египетско влюшие и поради kap]1, larпedl1, шеш, Пtill, sarпekl1, ~ajiн, ·ре, sadl1e,
особената структура на езика им, принадлежащ qoph, гёs, sf п, taw. На български звучат: 'алеф, бет,

33
F<ы,f (\"'"'~ j ~ ~ Y„wY
IF1 ffil\ll~t 7:f:
zajin jot!h kapl1 Jaшcdl1 шеш niln ,aшekh

OJ 1tcp ~
35.
'ajiп pt saйl1e <1ор11 rcs
w+x sin
Фt1Н1l!щйс1ш архаюию азбука. l!aaлteitoвanaяma Na бу"вuте са според староеврейсю1я езu!( в латщ1ска mpaнcl(pttnt{ttЯ
taw

ШlМСД мсм нун с.-~мек 'аЙI! пе пnде коф реш шип тав

36. !Jова фu1щкщ1ска а:1бу1Са. f-Iallлte1toвa11uяma 1-ta бу1шите са даде1tа, l(a!,mo звучат па българс1щ

ги мел, далет, хе, вав, заин, хет, тет, йод, каф, ламед, опростения външен вид на знаците и лесното бора­
мем, нун, самеI<, 'аин, пе, цаде, коф, реш, шин, тав. вене с тях за предаване всеки звук на устната реч.

Наимеrювапинта сочат определени предмети, на­ М. Дюнап опредешr като най-стари финикийските
пример: 'алеф---бик, вол; бет---дом, къща; гимел·-­ надписи на Шапатба' ал (Sapa~ba' а]), строителен
камила; далет-крило на врата; хе·-·решетка, надпис върху варовикова плоча, и надписа на Абдо
стълба; вав--пюздей, примитивно рало, кука; заип (АЬdо) върху отJюмы, от глинена ваза (открити от
--оръжие; хет--ограда; тет-топка, бала, товар; него в Библос), и ги датира от XVH-XVI век пр.
йод--ръка; каф-длан; ламед--трън; мем--вода; п. е. Много от учените оспорват датировката.
нун----риба; самек--подпора, клонче; 'айн-око; През 1923 бил открит от фршщузипа Монте в раз­
пе--уста; па11,е--дълъг прът с 1,ука; коф-глава с валините на Библос саркофагът на Ахирам, цар на
врат, маймуна; реш- глава; таи-знак което под­ Библос, съвременник на Рамзес 11 (1317--1251 или
сЕазва произхода на знаците от i-iзобразителните 1301~1235 г. пр. н. е.). Скулптирани фигурни изо­
начертания, които постепенно били опростени. бражения обикалят варовиковите степи на саркофа­
Външният вид на Финикийското писмо (виж фиr. в га, над тях е rpaвиparr надпис с финикийски букви.
началото на глава 2, фиг. 35 и 36 и таблицата на Засега всички приемат, че той е най-старинт над­
странипа 246") е прост, изграден от строги rеоме­ пис с,,с северпосемитско-фипикийско азбучно пис­
rрични основни форми: права JIИпшr, окръжност, мо и го отнасят към края на XIII век пр. и.е.
rриъгълник, рядко закръглена линия. Пlрифтът е По-пови са следните надписи: От XI I век пр. н. е.­
'Iертан със заострен инструмент. Всички съставки строителният надпис на нар Иехимилк (Jehimi]k) и
на буЕвите са еднакво дебели. Думите обикновено стрелата на Аддо (Addo). От Х JЗ. пр. н. е ..:__надпи­
не са отделени една от друга. В Ахирамовия над­ сите на цар' Апарба' ал (' Azarba' а!), на цар Абиба' ал
пис една отвесна черта отделя думите. (АЬ!Ьа' а!) и Елиба' ал (Е! 1Ьа' а!). От 842 г.пр.н.е.­
Бързото разпространение на финикийската азбука надписът на цар Меша (Mesa'). От 750 г. пр.н.е.­
у съседни и далечни народи (Карта ген) се дължи на надписи върху два бронзови съда от о-в Кипър.

34
Мо1щу 2200 и 2000 година пр. н. е. в историята рий1шн· ,,запа;щсr ръщ-:и·' ш;емсна заемали Север­
на източното Сре:щ:~смноморпе насrъrшли :шачи­ на н част от Средна Г1,рпия.
тешн промени. От север непрею,с~rато нахлували Общото ра,щелеш,с' на ;,иа.r1е1пите на грънкия език
ПJlCM('Ha, които I оrюрели индоевропейски език. би.:ю: дорийски, со,1ийс101 (ахс'Йски) и йониikки.
Тези 1rлемена по-късно сами се нареЕли елини, I !оследната крачка за с1,шършване I енезиса на аз­
а римJ1яните ги на:ювали гърци. буката стор:ши гърците.
Ахеiiщпе, йониците и еолийците са били първите Както рюказва преданието, фи11икиецът Кадм
оснонни групи гръцки племеIIа, Еоито първи слезли научил гърците на 1шсмо. Кадм бил син на цар
n материкова Гърция, еrтйс1ште острови и край­ Агенор и брат на Европа, Финикс и Киликс. След
брежието на Мала Азия, като покорили или из­ като Зевс, пре0Gразе11 в бик, откраднал Европа,
тикали местните ПJL€JvJeua. Кадм с двамата __си братя тръг11ал да я п,рси. Като
Ахейците създали кпасово обш,ество, образували неуспял да я намери, той се заселил на остров
примитипно-робовладелчески държавици и са свър­ Тера; с11оред друга nерсия се заселил в Беотия и ос­
зани с микенската култура и 1,ритс1ш-микенското повал Беотийска Типа. Кадм бил въвел 16 фини­
шшеарно писмо Б. кийски букви (1400 год. пр. 11. е.). Дали Кадм е бил
Към края на второто хилядолетие IIреди нашата историческа личност, или само митичесЕа, не е

ера от север слезли IIOI3И „западногръцки" ш1е­ изнснепо. Думата q-d-111 на фипюшйски oзria 1 1ana
мева -- дорийците. Те заIЗзели южвата част на Бал­ ,,изток". Сrюред Тукидит (между 471 и 4б0-396 г.
Еш1ския полуостров, голнма част от Крит и дол­ пр. 11. е.): ,,На 60 години cJ1eJ\ превземането на
ната част на малоазиатските брегове. Дорийците Илиоп днРш1ште беотийци, изтика11и от ТРсалийни­
покорили робовладелческите ахейсr,и държавици и те от Ар11а, заселили дненша Беотия, ЕШIТО 1ю-ра110
увищожили цъфтящата критско-микенска култура. се наричала Кадмейска земн." (История 1, 12).
ВръзЕата с Изтока била прекъсната. Близо три Всички уче11и са единодушни, че гръцката азбука
века продължил „тъмпият период" от историята е била заимствувана от фи11икийската, което съв­
на Гърция. пада и със сведенията на древпите исгорици.

Ахейците насешшали северозападната част па Пе­ Херодот (около 485~425 г. 11р. п. е.)в История V,
ло1юпес и ш11,0Jшо сстрова в Йонийско море. 57, 58, 59 пише: ,,и от ОТ 011ези фипикийци, които
Еолийците заемали Тесалия, Средна Гърция без са дошли с Кадм в онази земя, конто сега се нари­
Атика и част от малоазийското крайбрежие от ча Беотин, и се заселили в областта Танагра ...
Илион до Фо1,ея. Ьлините са паучнли много полезни знания от тези
Йонийците живеели в Атика, на остров Евбея и финиrшйци, които дошли с Кадм и се заселили ту1,,
всички острови па Егейско море (без остров J!ем­ а между тпх се намирали и гефирейците. Преди
нос), в южпата част па Халкидическия полуостров, всичко от тях са паучили писмото; т<оето е.11и11,пе

в Хелеспонт и крайбрежието па Мала Азия от Фо­ по-рано, според мене песа познавали. Отначало са
кея до Милет. нисали rro същия начин, както и финикийците, а
Дорийците се настанили в Източен и !Ожеп Вело­ по-късно ус1юредно с промените в езиЕа се сме­

понес, остров Крит и остроnите на Критско море нил и обликът на писмепите знаци. Около тях n
и малоазийското крайбрежие. Родствените па до- същото време се установили nъв всички краища йо-

н 0 к л :м N о

37, Гр-ьц/\а арха~иию азбука

35
 нийпите, които са научили от фипикийшпе как се
пишат буквите и като са ги изменили малко, си
служили с тях и сэ ги наричали с право финикий­
ски букви, эащото финикийците са ги донесли в
Елада. У йонийците и днес книгата се нарича ко­
жа, защото по-рано, когато папирусът бил рндък,
писали на овчи и кози 1южи ... Аз сам видях в хра­
ма ш~ Аполоп Исменски в БеотийсЕа Тива кадмие­
ви писмени знаци, начертани на триножника ... "
Според ПJI!ший Паламед добавил четири букви
0, 2, Ф и Х (по време па Троянската война), а по­
късно Симонид от Кеос (556-468) добавил още
38. Гръц1ш тст,ст, 1юn11cmi наляrю, \![ иск пр. 11. е.
четири букви Z, Н, ЧJ', Q. Тацит приема, че гръц­
ката азбуl(а е произлязла от фипикийсl(ата.
Гърците в края па Х век и началото на IХ век пр.
11. е. постепенно въвели азбуката, заета от фини­
кийските търговци. В кран па VII век преди н. е.
финикийските бу1ши били в общо употребление.
За разлика от ;,ругите народи гърните използува­
ли писмото за граждански, търговс1ш и делови

нужди. Това спомагало за извънредно бързото раз­

витие па писмеността и културата им.

На островите Тера (днешния Санторин) и Мелос

са намерени няколко от най-старите гръцки надпи­
са, вдълбани в скала, в камък или в медни плочи,
датирапи от IX--VII век пр. н. е. и около 620 г. пр.
(39 о.пиыпиада), с тъй наречената Гръц1щ арха­
в. е.
ична азбука (фиг. 37). Надписите показват силно­
то влияние на финикийското 11исмо. Те се четат от­
дясно наляво, както финикийските, и в тях липсват
39. Бустрофедон, \! ве", пр. н. с.
знаци за гласни звуци. Формата на отделните знаци
па е,п_ната и на другата азбука е същата; освен това
сходството па названията устапонява още повече

<tAA А
~J11_JtГ<ЛD,ff
R Г Л Е
произхода им. Напр. названието на буквите от фи­
JIИl(ИЙската азбука bёth в старогръцката азбука се
изменила ~i)1:a,g 1mel в ydµfta, c1alet11 в оiлса и т.п.

~FIIBHEIЭ®iEl~I<
(W) Z Н 0 I К
13 индоевропейските езици, като гръцкия, гласните
изобилствуват. Четенето на писмо без гласни за­

~t/\1"' м fV N =1= I
А М N 3
о
О
rr9 11 K-q
труднявало гърците. Затова към средата на
век пр. н. е. те направили решителпа
прибавили липсващите знаци за гласни, като из­
VIII
реформа:

~ Р ~ ~ TVY Ф ф Х +\!!'У О
ползували някои полугласни знаци от финикий­
ския език. Трансформирали в г ласпи полугласните
Р ~т r Ф х чr о 'aleph вА, he в Е, jc)(Jh в I и 'ajin в О. Ипсилон е
гръцко откритие. Изменили и направлението на
40. Изmо'lногръцка азбука
писмото. Като преходна форма (VI-V век пр. н.
е.) от семитския начин на писане - отдясно на­
А ~В Г<~t>DfEFI В Н
А В Г л J~ (W) Z Н
ляво (фиг. 38)
нареченият начин на
към индоевропейския послужил тъй
писане „бустрофедон" (от
грыщата дума ~oucr,poq,11o6v; от ~o5s; - бик, вол

0011<~/NM/VNOrП
0 I N lI К А М О
и cr,piq,ю - обръщам).
При бустрофедона (фиг. 39) всеки написан ред има

C?~RS~STYVtXФФi
отделно направление. Първият ред се пише отдяс-
110 наляво. Където завършва първият ред, започва
К·р r Р ~ 'J' Х Ф <Ir първата буква на втория ред, с носока отляво на­
дясно. Третият ред пак започва отдясно наляво и

41. Запад,шгръцка азбу1щ т. н. до завършване па текста. Начертанията на

36
буквите се обръщат според rюсок,па редс1 Така
написан, текстът наподобявал орана нива.
Този начи не траял дъirro. Скоро и:юстаннтr слож­
ния писане бустрофедон и установил едноносоч­
ното писане отлнво надясно.

Развоят на азбуката би.'I приключен.

Похватни търговци, смелв воини, мъдри управ­
нини, 'Iревшпс гърци успели да :1авършат хилндо­

летнин труд на народите :,а· съ:щаванё на звуI<ова 42. Остракон

аэбука и да я предадат на Европа.
От дориiiските островн Тера ..1'1\слос и Крит арха­
ичната прем11наJ1а на чатсрнка, прРскочш1i1

в Сицилин 11 !Ожва Италшr. Усвонвай~ш ,1естните

диа.пекти, тя се обособила в ;ще самостоятелнн а3-
буки ~·· и:поч1югръщ,а и занадногръцка.
Изmочно?р·ыuсата азбу1ш (фи~ 401 има :J.IJC под­
групи: а) йопийска азбу~;а и б) атическа. Като
пай-стар образец па i'!онийсI<ата а:1бу1<i1 се смята
надписът от с1<аJшия храм в Абу Симбел, Горен
Египет, и:щълбав на левш1 крак на J<oлocaJl!laтa
статуя на Рамзес I I от гръцки наем11и войници, кои­
то участвува.пи в похода ш1 Ilсаметих I I (594~-588).
Атическата азбука била употреб5ша11а в Атика и
в Цикладските острови. !Iад11исът върху каната
I)ypiloп от Атика се смята като вай-стар гръцки
надвие изобщо и се датира около 700 1·.пр.н.е.
Западногръцката азбука (фиг. 41) се ра:трострi1-
43. Пали,ипсест
нила в Пело110нес, КщJНн, Беотия, Евбея, ТесаJIИЯ
и коJ101шите в Сицилия и IОжна Италия.
От източната aзбyI<il възникналil Г;п,цl(аmа класи-
чесl(а азбука (таблици стр. 246 1'·с и 247). В 403 г. пр.
н. е. атиняните унотребили официа.1шо йонийската
азбу~,а, за да 11шшшат отново старите закони. Това
нризнаванс 11ревъзходството на йонийската а:,бую1
довело до съставя нето на атичес1ш диа.пект аэбука
от 24 знака, конто 110стененно измести.па вр1ч1<и
други и станала шщ1юнi1.11110 писмо на гърците.

Знаците на грЪil!(ата класическа ilзбyкil са след­

ните: А, В, 1', Л, Е, Z, н; в, 1, 1<, Л, М, N, З, О, Il,
r, :Е, т, I, Ф, х, чr, iJ.
От запilдшна гръцка азбука се рi1зви.па J1атишщата.
След установяване на всички знаци завършва гене- 44. Восъчrw табличка
зисът на азбуката и започва историята на шрифта,
на Кi1л111·рафията.
От текстовете на древните ш1сате.11и 11аучi1ваме Hil
какви материали са писilли гърците.

Омир пише (Илиада V ! , 169): ,,М110го гибелни зна-

ци начерта той на сгъваема дъсчица." Думата „ik
q,iJ·lpa" в древния гръцки език имала :шаче1111е на
„дъсчица", ,,табличка за нисане" (J!урье), а нрез
класическия грыщн нернод, 1ючнi1JIИ дil пишат на

пергамен (кожа), тя добила знilчение !Iil „кожil".

Херодот съобщавil (История V, 58): ,,Йонийците и
до днес наричат книгите кожа (o:q,iJ·€pa), :,шцото по-
рано, когilто 11а1111русът бил рядък, са нисали IIil
кози и овчи кожи, а Вilрварнтс 11 д11ес сще ниш:н на

та1<ИIJi11<ожи."Плутарх раз~,азва за книга отзJiато. 45. Стилуси

37
 47. Гръцко лап11дарNо 6с:1осопо nut.·мo със сеаифи

46. Гр,,ц,со лап11дар1Jо безосопо n1tcл10 без cepa,j,u 48. Гръц1и1 стар у1щuа,1 в·ьрху nanttpyc, IV i!l'I, пр. ll. е,

Паузаниас, IX, 31, 34, видял шrсмо върху олово, Добре измитите кожи изстъргвали от вътрешната
а стоикът Клеант бил толкова беден, че пишел на страна, за да премахнат останалите парченца месо

отJюмы1и от глинени съдове и изрезки от мед. и ги поставяли в каци със слаб разтвор от пепел
Законите на Салон били изрязани върху четири­ и rюташ. Други пък натривали вътрешната им
ъгълни дъски. Гласуването ставало с „остраки" ----- страна е гасена вар и ги ноставяли във вода. След
глинени отломки, на които написвали 11мето на известно време изважда.пи кожите и изчиствали

осъдения на из1·ншше (фнг. 42.) космите им с остър нож. За да премахнат мазнините

Рисунките но вазите са нридружени от надписи -- и жълтите петна, слагали кожите във варна вода.

имената на героите, а понякога и на художника. След тази обработка вснка кожа опъвали на рам­
Кожата като писмен материа,п срещамР във всич­ ка и я сушили на слыщс. Посиrrвали н с креда и
ю~ древни страни. Египтяни, асирийни, евреи, пер­ прахообрюна вар, за да се 1~аJщиш1ра. Накрая, за
ен и3по.пзували 1шжени свитъци. Наскоро намерени­ да изгладят добре кожата и за да проникне кредата
те в пещерите край Мъртво море изписани кожени навсякъде, натривали я с шунлив камък (пемза) или
свитъщ-1 свидетелствуват за широкия район на с глиганов зъб.
разпространението им. Така се получавал мек, гладък, удобен и траен
По бре1·опете на N\ала Азия (III век вреди н. е.) писмен материал, често обагрен в различни цвето­
обработването на кожата достигнало голямо съ­ ве~ пурпурен, синкав, дори черен.

вършенство. Плиний-стари разказва, че Евмен I1 Пергаменът има две страни, подобни на гесtо и
( 197 ~ 159) основал богато обзаведена биб,;1 и отека vcrso при папируса: вътрешната страната откъм

ноподобие на Александрийската. Това дало повод месото - е по-гладка, а външната - откъм косми-

на Птоломеите от завист да забранят износа на па­ те по-грапава и по-жълта.

пирус за Пергамското парство. В Пергамон тогава Пер гаменът унотребявали отначало в старата 1ши­
развили големи държавни работилници за при­ гова форма на свитък и пишели само от вътрешна­
готвяне на фино обработени кожи, наречени пер­ та му страна. По-късно, особено при удобния за
гамен (още: cr11)µ,:i-crov, Ырµ,сх, charta pergameпa, писане кодекс, използували и двете му страни.

тетЬrапа). Пергаменът се приговял от овчи, те­ За да използуват материала на стари пергаменови

J1ешки, кози, магарешки, свински и други кожи, а ръкописи, древните шрифтописци често изтривали
най-финият -- от малки агыща, още от газели (в старите текстове и върху изтритите плоскости на­

Нубия) и от антилопи. писвали нов текст. Такива пергаменни текстове на-

38
DJn--.фнNN· C'МJOYN
кf:l\e fJ. r~\.)~ це<'
~J К--"'-."ТТ N tz.л/\l,\YJ1 N,,
-д.0J-1 дJ1.CONlU'--~;;....
,?.-но-, ..,\.,U) , cr-eof N':' I
49. Гръц1щ уIщ11ал върху папирус, ! ве/С 11{). li. е.

?Тf С д. УТ0 0-, e-N l rcraл

/
'АNТАС ГАr Ад СХ-&ТО N
ЗЛН NT01TY,,\.ДW N N 6
,-Мохо ст6q>_!-лн к:ь..t
:~~дN Е-'УТГОХО
r k:e<pдлrtC 1<J\д.l W.N~
0

50. Гр·ьцкu уIщ11ал вI,рху папирус, !! век пр. "· е. 51. Гры1к11 лtлад унциал

ричаме палилтсести (ф1н. 43) 11:~iµфr1 a1:0, (от гр. с дру1·а чрез пробити дупки на ед11ата им страна
11:zi:Zv в сложни думи 11ред [3,
~t, 1, и ср се изменя в и с прекарани през тях ха;ш11 или връв, се нари­

11:;\1µ --- отново и гр. фхш ··-· нревръщам в 11рах,-•· ча.пи диптих (oin,;xa -·· двойни) или 1ю.пюпих
стържа, чистн). В много палимпсести 11розира из­ (11:олt\11:,;:;хо,, състошц се от много таблички). Таб­
тритият текст. ш1ч1, ите бивали поннкога бо1·ато украсени със сло­
Пергаменът гос1юдствувы1 като писмен материал нова кост. Те са първообразът на 11одвързията н на
дълго след въвеждане на хартинта в Евро11а (Х 11- новата форма на книгата - кодекс (от .11с1т. сосlех--­
XV век). дърво, вън, книга), сгънати на две 11апирусови или

В Епшет у1ютребпвали дървени 1шочки от лина пергамешш форматни листове и в.rюже11и един в
или сикомор, върху които пишели в училищата или друг -- 11одобно на днешните коли.
поставяли 11лочки нри главата на муминта с обоз· По11равките на грешките в на~шсання върху восък
начение на името и възрастта й. Дъсчиците боя­ текст или изтриването се извършвало с шюс1<ата

дисвали с бяла бон, :1а да бъде четлив текстът. част на стилуса (лат. stilL1s -- калем, 11исал1<а), от­
Обикновените плочки гърците наричали делтос там и изразите --- ,,sШшп vегtеге" ·-- обръщам сти­
(оЕл·и,
-· дъсчица 3а 11исане с триъгълна форма), луса изтривам, поправнм, или „който 11ритежа­

нинакс (11:iva~ - дъсчица за писане и рисуване), вал добра писалка, имал добър стил". Стилусът е ме­
никсион (11:u~iоv-чемширена дъсчица за 11исане). талически или костен инструмент за писане, зао­

По-късно очертали но краищата на четириъгълна­ стрен от едната страна; другата страна завършва

та дъска ШIКОJШО сантиметрова рамка на двете й като лопатка (фиг. 45).

лица, а средата им издълбали плипш. Падините С установяването на всички 3Наци па гръцката аз­
насJ1оили с восък и получили мека, чувствителна бука писмеността се ра:1вила извънредно м1101·0,
към драскане повърхност за писане на черновки за като се използували всички материали за писане.

ежедневни нужди и училищни упражненин. И:1- Восъчните таблички, пергаме11ът и папирусът би­
нъкналата рамка служела да нредназва бу1(вите. ли 11ай-у11отребяваните материали. Удобният за
Обикновено всеки месец сменяли восъка. Восьч­ писане на обемисти съчинения папирус спомогнал
ните таблички (фиг. 44} гърците наричали керома за развитието на грыщата литература.

(от гр. x~pwµa - мае от восък), а римляните цера Длетото, у110требявано при ваяне на букви върху
(от лат. сега - восък) labula сегаtа. камък, допринесло да се развие строгинт Лапидарен
Няколко еднакво големи таблички, съединени една шрифт (от лат. lapis - камък, таблица стр. 246"· ').
 в началото ОСl!ОВЮПе н ДOIIЪilHHTeJJI!ИTe елеМl'НТИ
на би.пи rд~нншо равни, без серифи, кръг­
лите буюзи били бе:~ ос (фиг. 16).
В1,рху еднакво дебелите бе:юсови букви се поння­
ват добре очертани триыълни серифи (фиг. 47).
Чертането със стилус върху восъка, писането с
IJетка, тръстиков калем и птиче перо върху папи­

руса и пергамена спомогнали за развитие на по­

подвижните и бързи шрифтове, като гръцкия ун­

аиал (IV век пр. н. е. до IX-X век), гръцкия по­
луунциал, гръакия курсив (от III век пр. н. е.) и
гръцкия минускул(! Х---Х ве1{).
Унциалът развил следните шрифтови форми: стар
унциал, млад или нов 11 литургичен унциал. Спо­
ред материала, върху който е написан текстът, се
различават два вида Стар унциал: гръцки унциал
върху папирус и гръцки унциал върху пер гамен.

Първият вид е по-старото гръцко у1щиално писмо,

1<оето се доближава до квадратното лапидарно
безосово изграждане. Като най-стар Гръцки ун­
циал върху папирус се счита намереният в Еги­
нет близо до селото Абусир свитък, известен под
името ,,Тimot!1eos p11pyгL1s". Текстът на дитерамби­
ческото стихотворение „Персите" от Тимотеос от
Милет, съчинено по случай тържество, станало
нрез 400 годиш~ пр. 11. е. в Милет, е писан с объл ин­
струмент, затова всички буквени елементи са ед­
ншшо равни. !Лрифтописецът е подражавал съвсем
53. Гp7>1fKll курсив u !J!llfltaЛ
свободно на лапидарното безосово писмо, което
преминало в у11циал (фиг. 48). ,,Тимотеос папирус"
. . . ; ~ '"'",,/! е от началото на IV ве~< нр. н. е. В него се описва
, ' .
морската битка нри Саламин, в която атиняните
победили персите нрез 480 г. п р. н. е.
През следващите векове се разпива калиграфно
оформен унциал върху папирус (фиг. 49 и фиг. 50)
.с явно изявени унниални елементи и разлики в де­

'белините на гредите.
Вторият вид Гръцки ут1ш1л върху пергал1ен полу­
54. Гръц1щ курсив 1,шюсt(!JЛ чил по-голяма плътност на главните и второстепен­

ните елементи на буквата. Формата на буквите е

добре пропорционирана. М, W, 11, N, Т са по-широ­
ки от бу1ша О.
Един прекрасно написан и същевременно най-стар
гръщш унциал върху пер гамен е шрифтът на ръко­
писа „Codex Siпaiticlls". Той е открит на няколко
етапа (1844 до 1859) от Тишендорф в манастира
„Света Екатерина" в планината Синай. ,,Коде1<с
синаитикус" датира от IV век и съдържа части от
Стария завет, в характерно оформени страници с
I - , 1
по четири колонки те~<ст. Една част от него се
r,11:пл.1-1 (lдNTI-'IN,>9,нCIN Fu:...u
съхранява в Британския музей, а другата е в Уни­
41f fTA 1riu.л.,д~yXff1.AJtгr'r-rt1 верситетската библиотека в Лайпциг, откъдето е
TOl(-f l'-Л~k/...ПА ...\, N HTW(A.J СХ4 взето нашето факсимиле (таблица стр. 248).
Лf!f,,,.,To1oy ,,...,.,п t:ПЛHCIONf". Младият или нов гръцки унциал постепенно се

rf(JJfAAA СТ" N i"ccj'JJ4' по у нr' л отклонявал от квадратното изграждане и се устре­

мил нависоко. Буквата станала по-ъгловата, по­

56. Гръцки 11ол!}у1щ11ал !Зисока, по-тънка (фиг. 51), а другаде запазила по-

40
шврuката с11 форма. но 01mro се 11а~с1101111ла на­ !О (

то1сдwде1,л
дясно (фиг. f'J2).
Гръцкият курсuе (фиг. f°'JЗ) се рашил от гръцкия
унциал върху папирvс като 6ързописно н лесно
А
писмо В(Т!ощневни нужди. Бър:1ината при пи­
сане Н3~tенш~а редица форми на унниала, онрости­
ла ги И ги !!анравнла !l0-TЪIIl(И И !10-!IОД!ЗИЖНИ. От
MA0HTAIC){
него различавам(• два вида: Гръц/(и /(урсав :иаюску.z 57. Гръцки литургuчm унц11ал, Х век
(фиr. 54) и Г;п,цки курс~ш мuнусl(ул (VI и VII век,
(фи1·. 55). Последнинт наред с Гр'Ы/Юtя полуунцаал
(фиг. 56) е нослужил за !!реход към минускушю­
то писмо.
-- ~'
iilrv (o-l ~ л1r. ,,,, rФvz.
~ ,---,,
--
Възвръщане към старите квадратни форми, отвесно
изградени и ч<ссто 1юдсилени с украсни елементи,
~о„мн с-т__ v · mq-6;,~
показва Гр·ьц1шят литургичен унциал, употребн­
ван при писане на култови l(l!ИГИ (фиг. 57). Той се ..,.-о.1 W1In) ~ V ( Р lл\J..Ь,.. Ф \J
!!ОНВИЛ към !!ачалото на Х Bel(, 58. Гр-ъцки стар м1111ускул, 888 г.
Зародил се още в курсивното 1шсмо върху па ни рус,
Минусl(ул·ьт или азбуl(ата с малки букви като чи­
ста форма се е развил в началото на IХ век. Най­
старият текст с минус1<ул е от 835 година, писан от
игумена Николаос. Този ръконис сега е заназен в
Ленинград (фиг. 58). През Х век се развил един
Сл1есен или среден минускул, а от XII ве1, ната­
тък--Млад минускул (фиг. 59).
Изброените но-горе материали и инструменти за
59. Гр-ъц,щ ,нлад м1111уощл, X!V в.
писане сме срещали вече в Епшет, Месопотамин и
Фипикия. Но в Гърцин, ври напълно установена
аэбуl(а ние можем ясно да I!рОСJ!едим влиянието им
върху изграждането на въшпната форма на зна­
ците, конто достш·наJ1а в Рим своето върховно раз­
витие и красота.

Понеже развитието п изменението на въшrшата

форма на знаците в гръцкото и римсl(ОТО писмо про­
тича по един и същ начин и за1(011ите за из1·рюкдане

на стила и формата им са същите, ще ги проследим

подробно, когато разгледаме лати11ските шрt1фто­
ве. Тук ще се спрем върху шшолко издънки от
1·р·ыншн шрифтов корен: северогерманските руни,
сибирското рушю писмо и азбуката на Вулфила,
създадена за вестготите, а старославянсюrтс аз­

буки глаголицата и ю1рш1шщта -· ще разгле­

даме но- късно.

В северните германски страни срещаме една особе­

на азбука, съставена от отвесни и наклонени чер­
ти, без хоризонтални и 3акръглени линии. Наиме­
нованието на тази азбука идва от старогерманс1<ото
название - rш1а, което еписl(ОП Вулфила (311--
384) превел с думата „тайна", а Тацит (oJ<oJю 55~
120) съобщил, че германците унотребнвали за маги­
ческа цел пръчини, покрити с особени знаци.
Тези 3наци, разгледани графически, наномшrт И3-
дълбани нарези от остър инструмент върху мека
пръчка, подобна на IIашите ръбоши. (Оттам и из­
бягването на хоризоJiтални и закръглени черти.)
I~ато писмени знаци Руните имали двояко значе-
ние знаци за звукове и зIIаци за 1юннтия. 60. С1т11дш1аос1щ ру,ш

41
Рунната (фш·. li0), състав<·ш1 от 2•1 :така, на :38 рунни 3НШ(а и ра:,чрл нрс:, 18~!6 орхонскитt'
би.'1а ширсшо раз1rространена сеп(•рните герман­ надписи. Орхонските, енисейск11те и уйгурс1ште
ски страни, бе:; да е ока:~ала в;1ия11ие върху ра:ши­ рупи имат общо шшваrш,· Cufiupcкu рун,и н.rш си­
тието :,:шз;щите шрифтове. Самата тя претърня­ бирсЕо писмо (фиг. б!).
ла :шачителнн областни видои3мещ'ния. Ханс Дерншвам, и:шратен като делегат пре:1 155:3 1·.

За произхода на рунната· има много r1ро­ в !(арнград, открил върху стенат;; на конюшната
тиrюречиви теории: едни учени (Карл Марстрандер, за конете на посланини рунни :шаци, написани

Крау3е) намират връ31<а на руните със североита­ прt:; 1515 г. и ги преписал в свш1 пътен бележник.
лианските азбуки от алпийските територии, друп1 Едва към 1920 г. ориенталистът Франц Бабингер
доказват, 1 1е зшщите са праиндогермаr1ск11, трети, нащ,рнл ТО3И бележник, от който юпратил фото­
че произлизат направо от финикийското писмо, графия на То~кен. Той установил, ЧЕ' наднисът е на
четвърти ги виждат като разклонение на гръцкия староунгарски език. В тази рунна азбуr<а се нами­
лапидарен шрифт и т. 11. рат 4 грънки и 2 глаrолически знака.
За разлика от латиницата, руните са подредени по Всстготската азбука е изобретена от ВуJJфила
свой начин и са наре 1 1ени по първите 6 бу1ши Ft1- (Wulfila, по грыщи Ulfilas, 311--383). Той бил ро­
tl1ark. Пишели се отляво 11адяс110, като ;ще ус110- ден в Кападокин. CJJeд като се нресе.пиJJ при готите,
редпи прави разграничавали редовете и шшрапля­ макар и чужденец, станал епископ и ю~нз на дне­

вали четенето. И:почвите и северните германци стърските готи или вестготи.

употребявали като писмен материал кост или ме­ Вестготите са били тевтонски народ, който 1юд на -
тал, а шведите и норвежците дълбае.пи рувите по тиска 11а настъпващите от изток хунски племена се

скали и камъни. прилвижил на запад, напад11аJ1 И3Точната римска

Предrюлагат, че рунната азбука е създадена между империя, водил война през годините 367 ~-369 с им­
1 пек пр. 11. е. и II век от н. е., а е употребявана ператор Валент и към 1<рая на .пятото на 369 г.
до началото на Х Х век в Скаrщишшия. готсJ(И5IТ вожд Атанарих скточва мир с императора
Най-старите запазени надписи са от началото на V BaJJerп. Rестготите се установили в Дакин от 376
п. Рупите, спи графични по п1юи:зход, са употребя­ година. През 377 преминали в Мизия и основали
вани и като 1шигов шрифт (Co(lex пmic11s от Х IV селища около Никопол на Дунав, близо до !Лумен,
век в Копенхаген). Поняко1'а срещаме в ръ1нтиси­ През .следващата годи11а стигнали до Одрин и от­
те между каролиНI'СJ<ИЯ минус1(е,;1 някои единични там се отправили по крайбрежието към Западна
рунни знапи. Характерни са рыюписите па биб­ Европа. Вестготите 11ай-напред от псички тевтон­
лиотеката„Свети Га.'1'', в които l' ладена 1щлата рун­ ски 11ароди прие.пи христиннството. За богослу­
па азбука с наим<:'11Овшшrто на всяка руна и съот­ жебни цели ВулфиJJа съставил за готите азбука от
петната и латинска буква. 27 букви, като заел от гръцкин у,щиал 19 бу1ши, от
Освен германските руни 110:шаваме Старотюркски .11атш1ицата 6 бу1ши и от руr1ите (или сам из­
и Староунгарскtt p!fNU. мислил) ~- 2 букви. С тази азбука превел еван-
Тюркските племе11а, които населяпали областите 1·елието на готски език. Части от евангелието са
между реките Енисеii, Орхон и Fiайкалското езеро, запазени в библиотеката ,,f\аролина" в Упсала
употребявали тюркпште руни. Вождовете Бумин (Шве1щя), п пурпурно оцветеншr пергаменов
каrан, Мохан каган, Истемн каган, Билга каган и „Codex argeпteнs", изнисан със златни и сребърни
други оставили прс:1 годи1ште 546 ло 750 множе­ букви (таблица стр. 249).
ство паметнипи с рvннн 3шщи и китайсr<и йеро­ Ако приемем за вярна годината 370, посочена от
г.rшфи. Михаел Бауренфайнд в книrатn му от 1716 г., то
Датският учен Вилхелм Томсен (Vilhelп1 l"Lidvig Вулфила е съставил готската азбуI<а в Мизия бш1-
Peter Thomseп, 1842 --1927) установил наличието зо до Никопол на Дунав.

61. Сибирски руни

 ;3
РИ М - С ЪВ ЪР !11 Е Н С ТВ О НА Ф-O Р МА ТА

НА ГЛАВНИТЕ БУНВИ

Към кран на IX [JCK пр. н. е. на Апешшския rю.пу­ го рано от грыщия или финикийския нървообраз.
остров се зародили пови културни огншда. Фини­ Като най-стар надвие от 700 г. пр. н. е. се смята аз­
кийските търго1щи ос1ющц1н в С,щн.пия градовете буката [Jърху ръба па намерената през 191 fi годи­
Мотий, Панорм и Солунт. Гръцките колонисти из­ на п Л'iарсилиана табличка за писане от слонова
местили месаните, брутите, сиканите и снкулите, кост. Тн се чете отщ1с1ю наляво. Азбуката, написа­
населили !Ожна Италин и Сицилия и основали ре­ на върху паза от Формело, е по-мJiада и се чете
дица крайбрежни градоне --· Куме, Тарепт, Си­ отляво ш1дяс1ю. Нейните двадесет и шест знака
барис, Кротоп, !viета11онт, Лощн1, а в Сицилия­ намираме написани също върху различни нредме­

Наксос, Катава и Сиракуза. ти, открити в различни места в южната част на

Гърците пренес.11и нисмото и устанопи.пи в новите Етрурин; те са нодредени винаги в един и същ ред.
селища заrrадногръцЕата азбука. В най-старите текстове над11исът нротича отдпсно
Етруските, веветите, лигурите и мно1·обройпите налsшо, а в 1ю-вовите се чете отляво надясно. Това
италийски племена --- сабели, умбри, ос1ш, фа.пис­ наказва, че нрототиренската азбу1<а дълго време е
ки и латини - насеюшали Средна и Северна Ита­ била JЗ унотреба, докато нисавето се нриснособи
лия. I-Iя1,ои от тнх били нриемшщи на културата към удобния и естествен начин на нисане -- отляво
Виланова. !-!ай-старите шрифтови наметници, на­ наднсно. Тя се е употребявала наред с другите
мерени в Италия, датират от VIII век преди н.е. азбуки. Кому е служила най-наI1ред тази а3бука,
Те спадат към наречената от Гартхаузен нрототи­ тенърва ще се установява.

ренска форма, cultuгe pгevillaпovieппe. Етруските, племе с неизвестен проюход и с нераз­

Прототиренската азбука (фш·. 62) е първата фор­ четен до днес език, населявали от VI I I век пр. в.е.
ма на итаJiийското писмо. Тн се състои от 26 знака-­ насетне Средна Италия, земите между реките Ти­
двадесет и две букви заети от фшшкийската аз­ бър и Арно. Войнствени и 110литичес1,и мъдри, ет­
бука + четири гръцки букпи -- и е нодобна на за­ русюпе скоро покорили окошште нлемева и им

падвогръцката юбука, Еато в вовече има букви­ I1редали своята висока култура и изкуство_. Отна­
те m със звучене Sи М със звучене s. Запа­ чало използували занадногр-ыщата и прототирев­

зените в прототиренската азбука финикийс101 знаци ската азбука, а в носледната четвърт на VII век
дават у1,аз ание, че това 11исмо се е отде.1rиJ10 мно- (625 година) те вече имали С[JОЯ Етруска азбука от

43
А810~~!
А R (j D z !! тх к !. м

8301 М 9 q71УХ
s ()

62. Прототuренс1'а азбука

р
s Q R s т tJ кs РН
r кн

21 букви (фиг. 63). От прототиренската а3бука ,а­ d, възстановили ,нака > (k) и установили
пазили знака м М --- S, но И3Хвърлили буквите
пови знапи--Я за d, 1-- за i, V 11 за Lt. Ха-
В, D, F, !IJ , О и Х. Установили нов знак за
рактерни са формите на А, Я, М, N, Z. 13 еди11 нос­
звука f --, 8 g Zq ветителr·н 11аднис с оскийсю1 букви от 11 вr·к пр. II.
Писането започнало отдясно наляво.
е., намерен в Помпей, се явили скрити серифи.
По форма бvквите са сходни с фи111шийско-грънки­
Фалиските говорели 11а наречието на докласич11ите
те. Обикновено са дълбани върху Еамък, бронз, I<е­
латини. Азбуката им е била м1юго близка дола­
рамични съдове и други. Етруските букви запазили
тинската.
еднакво дебела линия във всички части на буквата
Според нреданието Рим бил основан през 753 г.
Намерени са около 9000 къси етруски надписи.
нр. 11. е., а според архео,1rоз1пе ~ и,311икнал в на­
Има три надписа, които съдържат сравнително
чалото на VI I век. Три тлемн триб,1 (11.11еме) -- ш1-
дълги текстове. Първинт е известен нод името Cip-
ти11с1<и, сабински и етрускн --- съспшили римския
ptts pcгнsinнs. На него са написани около 120 думи.
нарсщ (рорн lнs I~o111a1111s). Вероятно 1101юос1юваният
Вторият надпис с 300 ;,уми е глинената таб.11и 1 ша
град,държава се е 1ювлия.11 от етруската култура.
(V век пр. н. е.), намерена в нърквата „Санта Ма­
Спорът между учените е --- откъде римляните са
рин ди Капуа". Третият етруски на~::ис с пай-много
взели писмото. Има IIЯI(олко противоречиви теории.
думи е известният „аграмски повои -- ленен бинт
Първата застъпва мнението, че латинската азбука
на египетска мумия, конто се пази в За гребския
се е развила наралелно с етруската, като и двете
музей. То3и бинт, 11реди да бъде използуван за
ica ::sаети от западногръцката азбука чрез колонията
обвиване па мумията, е бил една 1ш1на с форма на
Куме. Сноред втората етруските са взели азбуката
свитък, написан на .11е11е110 платно. Това е пър □ ият
направо от Беотин, а латинската е производна от
прймер на ю1ип1, написана върху ленено платно.
етруската. Третата е за едно струско-фалиско IIО­
През I век преди н. е. наряза.ни свитъка на ленти и
средничество. Най-веронтно е прототиренската
обви.11и мумията. На този бинт са шшисани 01<0J10
форма иа азбуката да е послужи.па на римля111пс
1500 етруски думи.
за основа на Латинската архаична азбука (фи г. 64).
Много учени са правили опити да разчетат езика
Нейните 21 знака са запазили множество фи11и­
на етруските. За сега е уточнено само СJНачението
кийе1<0-гръ1tl(И начертания на буквите; съедини­
на буквите.
телната черта на буl(ва А не е хоризонтална. Буква­
Умбрите населявали областта на изток от река Ти­
та С е счупена под ъгъл. I-IaкJ1011eшrтe греди на бук-
бър до Апенините. Те зае.пи направо от своите съ­
1~а К не дости rат uисочи11ата на отвесната греда.
седи, етруските, азбуката им и я приспособили към
Буквата М се пише с пет лш1ии, N е с къса лява
своя език, прибави.пи званите в J . Изхвър­
част н силно наклонена. Буквата Р не се 3атваря.
лшш званите >Ф iX! q, ф у и установили два но­
Буквата!~ е счупена под остър ъгъл и т. н.
ви знака-- ч за звука гs (r) и знака d за звука с;.
Надписът, гравиран с Jштивскн архаични буюзи
Седемте бронзови плочи, намерени в Губия (Gttb- върху златната фибула, намерена в Превеете през
Ьia, J gt1viн111) през 1444 г., се четат отдясно наляво.
1871 г., се смята 33 най-стар и се датира около 600 г.
По-голямата част от текстовете им е написана с ум­
пр. в.е. (фиг.
65). Този надпис от пет думи сечете от­
брийс~ш букви, а останалата -- с латински.
дясно налнво: 111anios 111eci fhe fhakeci 1шmasioi. На
У мбрийската азбука се състои от 19 знака.
класически латински -- Манiнs те fecit Nшnasio.
Племето оски населнваJIО областта Кампания.
Друг 1 1 адпис от същото време е издълбаният
Азбуката на оскате е много подобна на умбрий­
върху четирите страни на тъй наречения „Черен
ската. Оските изхвърли.пи умбрийските знаци ~ камък" - Capis пiger (още Capis Ro111uli, I~apis

44
 д АА ~ А В
8 >) !(,0
CJ <J О D

s т u PI-! Ю! ]' о р Q s т u х

63. Етрус1ш азбука 64. Латина:а архаична азбljка

cippus). Той е намерен в Римския форум през 1899,

на мнстото на легендарната гробница на Ромул. Фо­
румовият камък е написан на бустрофедон (фиг.66).
Надписът DL!eпos oтVI век 11р. н. е., гравиран вър­
ху съд, състоящ се от три скачени едва в друга

вази, е намерен през 1880 г.в Квиринала.Той седви- 65. Златна ifmбy,ia om Пртссте, VI вс1( пр. li. 1·.

жи спирално около вазите отдясно наляво (фиг. 67).

Бронзовата плоча, намерена в езерото Фучипе, има
бустрофедонен надпис (IV в. нр. н. е.), а текстът
па вазата от Ардеи (IV в. пр. п. е.) четем вече отляво
надясно.

От VI 110 IV век нреди п. е. rюсоюпа на писане на

латинските надписи още пее била установена. Пи­
сането отдясно наляво, преходното бустрофедо­
наJшо писане и писането отляnо надясно срещаме

едноnремешrо в посочените надписи от IV век пр.

н. е. Писането падяспо се наложило едnа в края на
III век пр. н. е. Буквите на те3и надписи са пани­
сани небрежно, което показва, че пишещият пе се
е грижил нито за формата на отделната буква, пи­
то за общата комrюзиция на 1,елия тс1,ст снрямо
формата па предмета. Той се е задоволил само да
,,скрепи", да „панише" текста. Интересувал се е са­
мо от.смисъла, от съдържанието на наrшсаното. Той
не е бил професионалист-шрифтописец.
Утвърждавапето на графическин образ на буквата
продължило пя колко века. Още в „ Чернин камък"
въпреки небрежното и бустрофсдонално писане са
се зародили 1-шкои характерни форми на букви, за- 66. Лапис н,1,'Р/J, mu1,•r,e1i 1 Ри,,1ски.ч фор 11 м
пааёпи по-1,ъсно. Буквата О и горната част на 9
са пъшш окръжности. Дъгите на буквата С, D и
горната част на Р са поJrовина окръжности. М е
широка и петте й черти са почти изравнени и т. н.
Обаче от IV век пр. н. е. започват първите опити
за съзнателно и дисциплинирано изграждане фор­
мата на отделната бу1ша и композицио11нсто офор­
мяване на надписите.

Съзнателното търсене па формата на отделната

буква и па пропорцията й спрнмо останалите букви
е заночнало, когато пишещият е поставил буквите
между две успоредни линии, за да бъдат еднакво
високи, подредил ги е една до друга, а редовете е

1,ом110зирал съобразно мястото за писане.

От обикновеното скрепяване на мисли се преминало
ЕЪМ естетическо оформнне на буквата и надписа. 67. Надписът Дуенос, V / ве1с пр. N. е.

45
 мсж;rу :ще успоредни хорюонт,1.111ш JШШJИ, били t'д·
ншшо висо1ш. ФормiJТ,J им била конструктивна и
нтюмняла 11а д11ешния 1ротtск ! или ft1tura).
О била пъж·п кръг Пропор~щите на нрою-
водните от О букви С,(}, Q и буквите Н, .111. N, Т.
Х, Z с,· приближавали къч квадрата.
Редица надписи от това време (IV- I I век пр. п. r )
са ,апазили още архаичното изграждане на букви­
те А, F, К., L, N, Г. Тази форма на латинската азбу­
68. f!а,)п11сът !1tuo l acin11, от lfoplia !// ,,. пр. н. с ка ще наречем Ран!-lа форма на римекото монумен­
тално !UlChto. Нея виждаме в надписите от Норба,
Фалерии и върху саркофага на Корнелиус Лу­
циус С1щпио Барбатус(от 298 г. пр.п.е.) (фиг.69).
По-горе изтъкнахме, че буквата О била пълен
кръг, колкото висока, толкова и широка - сиреч

имала квадратна пропорцип. Пропорциите на дру­

гите букви също се нриближавали към квадрата.
Въз основа на това наблюдение някои изследова­
тели извеждат названието на шрифта с квадратни
пропорции като Jiiterae qнaclratae (квадратни бук­
ви) или scгipiшa qнас!гаtа (квадратно писане)
Други търсят произхода на думата scгiptura qtta-
dгata въп факта, че този вид букви в повечето слу­
69. Сар1{офигът ,,а Сципао Лщ,батус, 298 ,•оJш;а пр. 11 с.
чаи са писани и вая ни върху lapicles q IJadгaii
(квадрс1тни камъни). Също оттам води и въз11рие­
Красипото писане станало а:н,уство, а грижата за тото в епиграфи1«1та название Iitteгue lapidaгiae
красотата ш1 буквата станала обект на юкуството. (каменни букпи и лапидарен шрифт).
Наюrисит(• от [-Jорба (фиг. 68) и Фалерии (11 I IJ. пр. Понеже буквите с rшадратпи пропорции се срещат
н. е.) показват вече едва много смела и СIJободва написани пс само върху камък, но и върху други

ръка, която(' има.па 11ъш·а практика п ра:шределппе­ материали - бронз, стени, глина, то по-кьсно
то па буквите в нространството по форма и място, всички разновидности на това писмо се употребява­
и несъмнено е и:тол:,увала м11ого добре оф:1рмени ли 11ри написване на книги и други писмени доку­

оnразци за лсяка от:tелrш От това трябва да менти. Ilисането на този вид букпи с ква)tратни
направим извода, 1 н· по това време професионално­ пропорции по историческите паметнини (топн­
то майсторство е било на високо нипо и формите тепtнт - паметник), пърху сгради, арки, колони,
на кашпалис мопумсвталис са nили вече уточнени. закони, дипломи, надгробни нлочи и други ще обоб­
Създала се нова професия - майстори на шрифта. щим под названието scгipiшa 11101шшепtа!is (писа­
Върху бронзовите, ,лапIИН\ мед11ите и други ме­ не върху паметнини). Самият шрифт, произлязъл
та.шш плочи работел художникът-гравьор---сае!а­ от пдъ.пбаните надписи и използуван предимно в
iог. Гръ11чарнт рисувал с четка оnразите и пшнел епиграфичшпе паметшщи за тържестпени надвиси,
буквите или и:щълбавал 11адгшса с клечка. 13ърху ще наречем !(апиталис лtоftулtснталис, Capitalis
сградите изрязваJш в мазилката nуквите с gгapl1iш11 11101111111eпtalis (глапен монументален). Под capita-
(писалка), а 1<аме11оделаите ~- qнadгataгii, изсича­ lis (от с,1р11t--глава, capitalis - отнаснщ се л.о гла­
ли правоъгълни и юзадрат11и скал11и блокопе (saxa вата) разбираме шрифтовете с еднакво високи
q11adraia) и върху тнх с длето (sса!ргшл) издълба­ rлапни букви. Тези nукви се пишат между дпе успо­
вали (sснlреге) предварително начертаните от редни хоризонтални линии и са отделени, не са

шрифтописе~lа букви. Инструментите за пис;1не, свързани една с друга и не преминават линиите за

материалите, върху които се пишело, подготовката
на пишещия, тала11тът му и rри.жата му за оформп­
ва11е на буквите оказали плияние върху формата
на буквите.
В началото всички части на буквите са рисувани
еднакво дебели, защото употребяваният
мент завършвал обло. Той оформял буквите с ед­
накво дебели отвесни, хоризонтални и наклонени
греди, завършващи със заоблени краища (както се
пише днес с перото „редис"). Буквите, постапеюr
писане отгоре и отдолу. Изключение прави nуквата
Q, чиято опашка пробожда долната линия и навли­
за в междуредовото поле. Надписи само с главни
букпи наричаме още Маюскули (от лат. mai11scu-
lus-мaлкo по-голям).
инстру­ Разширената Римска държава, за да укрепи своята
власт, е имала нужда от четлив и лесно разбираем
шрифт за разпрострашшане на заповедите, наред­
бите, законите и др. т. между народа. Тпх ги издъл­
бавали върху камепни или nронзови плочи и rи раз-

46
пращали по всички краища на Рнмската държава,
за да бъю,т постшJс1ш на видно място. Нисането и
ваянето довели до и:ншшите форми на Еапиталис мо·
пумеита;шс. С('Р ио:шата, архитектонично изгр,.ще·
на, тържест~ю~а по форма буква добре подхождала
за стинатото държавно устройство па римляните,
Тази форма на буквите е възприета и употребявана
непрекъснато до рухването на Римската империя.
Във II Bt'K пр. н. е. латинскинт език се стабилизи-
рал и вече в него не ставали съществени промени.

Установило се писането отляво надясно. Архаич- 70. !(апшпа.шс монуhtенталис осliов,щ форма
ните форми били изоставени. Отвесните и хсри­
зовталните греди на бу1шите останали съответно
перпендикулярни или успоредни па двете хоризон­

тални линии за писане, между които те били по­

стасени. Всичките букви имали еднакво дебели гре­
ди, уточнени дължини и пропорции спрямо еднак­

вата си височина.Само IIaJ<JJOIIeнитe греди на Коста­

нали по-къси и не се опирали на горната и долната

линия за 1шсане. Ъглите на буквите А, М, N, V, Z за­

вършвали с остър връх. Кршш,ата на отвесните и хо­
ризонталните греди вече не завършвали обло, а под
нрава, перпендикулярна на гредите линин. В накло­
нените греди тя била успоредна на JIИншпа за писа­ 71. П реход11а форма със сцити серифи
не. С това графичният образ на буквите от монумен­
талните надrшси в своята Основна фар.ма на римсrсо­ I11ироката rшоска чепш е оформяла букви с ясно
то монуА1ен11шлNо писмо (фиг. 70) бил завършеп. изразени тънки хоризонта.,ши и дебели отвесни
В следващшr етан, в Преходната форма на рил1- грс>ди, с К1,С'Н извин1 ссрифи, които каменоделецът
сrсото монументално mtcмo (!!!-! век нр. н. е.), старателно издълбавал.
се заназила еднаквата дебелина на гредите па бук­ От този вид capitalis moш1rпe11talis разшrчаваме:
вите, но се появил нов характерен графичен еле­ 1. !(ласичсска форма със сцити серифи (фи1·. 73).
мент- се рифът (виж стр, 208), който незабелязано Серифите l!t' са ясно изразени. Ъглите на буквите
изскачал извън гредите и ги надебешшал в краи­ А, М, N rope отначало завършвали широко, отсl'­
щата или завършвал краищата им с къси извивЕи. чепи 1!3JJ5Ш0, а долу завъ1шшалЕ остро, V също.
Различаваме Преходна форма сьс crcpumit серифи По-късно В'1,рховете 1·оре и долу сташиrи остри.
(III-II век пр. II. е., фиr·. 71), в която по 1,раищата 2. l(ласичспш форма с извити серифи и шы~и
па еднакво дебелите греди се натруrша навън встра­ върхове. Горните върхове на бу1шите Л, Ми N (на
ни графично вещество, без да се изразяват кон­ фиг. 74) са ,апазили паклова па перото, защото при
кретни серифи. Ъг.пите на буквите А, М, N, V за- започване на писането на дясната пак.понеrrа греда

вършвали остро. .певият ъгыr па ръба на перото е rюставсн да съвпад­

В другата Преходна форма с извити серифи (!!---! не с горната хоризонтална лшшн за нисане, а дес-

век преди н. е., фиг. 72) от краищата на еднакво пият се намира значително но-високо в зависимост

дебелите греди излизат навън от двете им страни от наююна на нерото. Така, вместо с остър връх,
къси извивчици. Ъглите па А, М, N, V завърпшали буквата завършва с паюювен ты1 ы·ъл.
остро, а през I век нр. н. е. завършвали със серифи. Тъните върхове в 11оказаните на фигура 75 букви
В Гърция този вид серифи се ноявил но-рано. А, М и N са се получили норади това, че левият
През I век нр. rr. е. шрифтоrrисецът, като подгот­ ъгъл на ръба на шщюЕо 1юдрнзаното неро, държано
вял буквите на надписите върху каменните шючи, нод лек наклон спрямо линията Ja писане, в случая

за да ги изреже след това каменоделецът, увотре­ е пос:гавен под горната линия за писане и допъJШИ­

бил нов широко подрнзан инструмент (четка, тръ­ телно е оформен краят на буквата с хоризонтална
стиково неро или тебешир), който оставял следа с права, която съвпада с ~·орната линия за писане,

тънЕи и дебели щрихи в зависимост от rюсоката а лека извивка я свързва с лявата наклонена грl'да.

на движението (променлива дебелина па чертите). Така са се получили и 'едностранните серифи, с

Този инструмент обогатил изразните средства и които завършват горе буквите А, М, N. Долу те
графи 1 1есюпе възможности на шрифтописеца. Под завършват остро, V също.
негово влияние възникнала !(ласическата форма на 3. !(ласическа форма с извити серифи и остри
римското монументално писмо (фиг. 73-75). върхове (фиг. в началото на глава 3). Острите вър-

47
 хог;е: на буквите А, М, N са се получили, понеже
при Jапочване на писането им шрифтописецът е
поставил десния ръб на нерото малко по-ниско от
горната хоризонтална линия за писане и после е

оформил върха, който винаги и:,лизал малко над

.пинията. От класическата форма на римското мо­
нументално писмо имамr запазени множество пре­

красни образци, но третият вид - капитали с мону­

менталис с остри върхове и извити серифи -- е не­
надминат и досега по своята красота.

Бу1шите са писани върху отвесна, равна плоскост.

Опънатата ръка била поставена перпендикулярно
72. Преходна форма с извитц се рифа
спрямо плоскостта. Широко подрязаният инстру­
мент, придържан от пръстите в неизменно положе­

ние, следвал движението на ръката, направлявано

от мускулите около раменната става и очертавал

своята следа с тънки и дебели щрихи. Д,исципли­

нираната ръка изписвала правилни окръжности,

защото опънатата ръка служела за постоянна мяр­

ка: закрепена в една постоянна точка, тя се откло­

ннвала от центъра равномерно и отмервала едно и

също разстояние, както колн110то на пергела. Бук-

вите, очертани върху гладката повърхност с мек

материал - тебешир или косо подрязана плоска

четка, - запазили трепета и вътрешния импулс на

ръката, измерваща прекрасните пропорции и ритъ­

ма на ~rдуващите се тъшш и дебели щрихи. А

73. J(ласаческа форма с-ьс C1'pttma серифи
строгостта и пре~щзността на длетото, минало след

това върху свободно написаните букви, като охла­

дило темперамента на шрифтописеца, отстранило
случайностите и завършило буквите с малки сери­
фи и кръг.пи извивн:и. Това придало на буквите
върху камъка спокойнин, тържествен и вечен отпе­
чатък на римскин шрифтов гений. Същите букви,
изпълнени с линия и пергел, са с!(учни, геометрич­

ната сухост убива красотата им.

Така е създаден най-добринт образец от този шрифт­
надписът върху Трая новата колона в Рим от 114 го­
дина (фиг. 76 и таблиците на стр. 250, 251 и 252).
Той е изваян върху една каменна плоча с 275 см
дължина и 115 см височина, поставена над входа
74. J(ласическа форма с извити серифи II т-ь,щ в-ьрхове на колоната на около 2,5 м височина от земята.
От четирите страни на плочата е оставено празно
пространство около 10 см, оставалото пространст­
во е запълнено от шестте реда на надписа. Висо­
чината на буквите от първите два реда е 11,5 см,
от третия и четвъртия ред - ll см, от петия ред
10,5 см и от шест\,я ред - 9,75 см. Разстоянието
между редовете намалява от 7,5 см на 5 см.
Това на пръв поглед безпричинно уголемяване и
намаляване височините на буквите не е случайно.
Римляните познавали пространствените закони и
тяхното въздействие върху големината на отдале­
чаващите се предмети, а именно, че колкото се отда­

лечава един предмет от окото на наблюдателя, тол­

кова образът на предмета се намалява. Затова упо-
75_ J(ласическа форма с извити сери фii шпъпи в-ьрхове требявали перспективния принцип за изграждане

48
76. Тратюва колона. Рилt, 114 ,,одина 77. '!ертежып па Албрехт Дюрер, 1525 год1111а

на надвиси по стени, колони, арки и други, като са Перото е било нaKJIOIJeнo 18 градуса CII[JЯMO хо­
правели отдалечените от окото редов,' с по-голяма ризонталната линия за писане.

височина, а по-близките --- с по-маJJка, за да може Характерното за кшrитаJrис монументалис с остри

и3равшшането па редовете да стане н окото па че­ върхове и извити серифи е, че буквите А, М, N и
тещия. V завършват остро.
Такъв нерснеюивен принцип застъпил и великшп Буквите са разпределени в полето със спокойна
художник Албрехт Дюрер нрез 1525 год. u книгата отыереност; разстоянията помежду им са уеднакве­

си „Наставление за измерuане с нергел и ъгломер" ни онтически. Думите не се отделят една от друга,

и е направил рисунка, с конто обяснява причините изнолзуван е начинът scriptio coпtitшa (лат. scrip-
за съкращаването на буквите и начина за изграж­ tio - писане, текст; лат. coпtitшa -~ спър3ан, не­
дането на подобен пид надписи (фиг. 77). прекъснат), т. е. текст ншrисан без нрекъсваIIия
Формата на буквите от надписа на Транновата 1ю­ между думите. Рядко триъгълни точки отдешrт ш1-
лона е съставена от прости елементи: черта, кръг, кои съкратени думи.

полукръг и съчетанинта им. Редуването па тънки и Буквите са вдълбани таЕа в камъка, че образуват
дебели греди е ясно очертано. Хоризонталните гре­ улей, жлеб, който разделя буквената греда 110 сре­
ди са тънки, а отвесните - дебели. Съотношението дата на две наклонени навътре части. Наклонът
помежду им е 1:3. Буюзите са нанисани между две разпредели спетлш~ата и придава прекрасен ефект
успоредни JJинии и имат различни ширини --- тес­ на цнлата шрифтопа картина.
ни, средни и широки. Буквите О, Q, С и С.1 са нълпа I<:апиталис монументаш~с се унотребяпал от I век
окръжност и са най-широки (М също). Най-тясната преди н. е. до 400 г. във всички области под рим­
бу1ша е I; тя има само една отвесна греда. В шриф­ ско владичество. По-късно е наподобяван в ръко­
товата картина можем да различим два ритъма. писните книги за загJ~аuин и IIачални букви. Пре­
Първипт ритъм е създаден в самата буква от реду­ живпл близо 2000 години, той остава непроменен до
ването на сменпщите се тънки и дебели части на днес и се употребпва заради своята красота и еле­
буквата и от тпх1юто ш~ашю нреминапане от тышо гантна форма в монументални паметници и други.
към дебело. Вторипт ритъм е изявен в редуването Римлнните имали силно развито чувство за ар­
на широки и тесни букви в реда. хитектурните тежести и това чувство се отразило

Леко изпитите серифи нридапат завършеност и даже в конструкцията на буквите. Те са раз~·леж­

изтънченост на буквата, като същевременно под­ дали буквата като състаnепа от разJшчпи сили и
чертават хори:юнталпата ~·рапица на реда. тежести. Toua според нас се дължи на анатомичес­
Буквата О и произхождащите от нея букuи показ­ ки (нроизлезли чре3 ръката) и физически (тежест)
ват 11ю,Jюн на оста наляво от 18 градуса, т. е. пршщипи, т. е. опънатата ръка се ~юдчинява на

изтъшшането етапа горе вляво и долу вдпсно. физическия закон за тежестта, което естествено

49
влияе 11r11 ра6ота. ;[вете и1вссни гре.1л на бу,ша N чr:ното пространство :Ja rШОШ(', в Еоето трябвало

rюддържат шшJюнс·ната свър:шаща греда, ЕQЯТО се да се събере !IO!Jl'Ч(' Т('ЕСТ, ПОВ.'ШЯЛО 3а !ПМЕ'НЯН('
е оп,нала леЕо от собсrвената си тежест. ] Три бу~;ва формата на бу1,вата. За да С(' о.б(•рат повече букви
I\1 случаят е 1ю-сложсн. Тежестта на средните гре­ в тясно прос·1 ранство, те трнбвало да се направят
;(И с повлякла отвес1шп• и те са се шшJю1шли. или по-малки, или по-тесни. По-малI<итс 11е биха
ХудожниЕ·~,т Васил Бараков оформи българската могли ;щ се четат отдалеч, затова бу1шите останали
юбука споре:r формата на буквите от Трашювата по-вис()КИ, но по-тесни. Чет~;ата vвеличила накло­
колона (та(,ли~1а стр. 252). Той е подчинил всички на си снрямо хорrво1rталш11а линия :ia писане, кое­

български Gуюш на законите и стила на римс~шя то нrмипуемо довело до широю~ хори:юнтатш гре­

капиталис монументалис, като Р проявил голямо ди и тесни отвесни греди с тлъсти ссрифи. Линиите
чувство за формата, пропорциите и общото изграж­ били леЕо извити. Кръглите буюш станали овални.
дане па буюзите. Хоризонталните линии на буквите Е, F, С, Т били
Многообрii:mият обществен живот на дреrшия Рим ле Е о извити и заплашвали да се атрофират.
възлагал ш1 шрифта разнообразни задачи. Офици­ По време на упадъка на РимсЕата имнерия от капи­
алните надписи по обществените постройки, триум­ талис мопумепталис се отклонили две нови форми
фалните арки, колони, стълбове, плочи със за­ вследствие видоизменението на ширините на буюш­
коiш, укюи, речи и надгробни плочи, както и над­ те му. Първата форма ще наречем lUup01ш форма
писите по художествените и луксозни предмети, на римското J,tонументално писмо (фиг. 78). По­
за чието оформяване са се полага.пи големи грижи ради неточното контролиране на движенията на

и които са били предна:тачени да траят дълго вре­
ме, не изчерпвали всички случаи на употребата на
шрифта. ;Кивият, деловият живот на народа е съз­
дал чрез шрифта нови форми за общуване: агитация
с лозунги, реклама на стоки, обявления за нокупки
и продажби, за гладиаторс~ш игри, за осведомява­
не чрез римския ежедневен вестшш „Оiшпа uгЬis
acia" (за rrърви път заръчан от IОлий Цезар през
59 г. пр. н. е. и съществувал до края на IV
Бестшrкът бил писан с черни букви върху бели,
ръката при писане на кръглите букви на монумен-·
талис, перото изс1ичиJю извън окръжността на бук­
вата О. Получила се една разтеглена вляво и вдяс­
но по хоризонталната си ос буква О. Тя станала
по-широка, отЕоJшото висока. Това разширяване
повлияло върху разширяването на другите буюзи,
особено върху I), М, N, V. Хоризонталните греди на
Е, F, ]_, изскочили значително напред. Наклонена­
веI(). та ос на дуюуса се запазила. Шрифтът изглежда
малко депресиран, сплеСJ(3Н и се чете по-мъчно, за­

гипсирани дъсчени шючи, наричани а!Ьшn (бяла). щото окото трябва да се нриспособи към разлатата
.Пазарът също имал своите надписй. Предназначе­ форма на буквата, а я обхваща по-трудно. Буквите
~шето на тези надписи не е било ;щ съхранят напи­ се разпростират по ширина н заемат много място.

саното за J\ълго uреме, а само J\3 осведомят или JХон:ато проявената нсбрС)I<IIост при писане и до из­
да привлекат вниманието на зрителя и да отминат вестна степен лошшп ш,ус довели до широката

заедно със събитието. Обиюювено те били писани форма на монументалиса, то нуждата от пестене на
с чет1<а с черна или 1 1ервена бон върху бо1щисани място затвърдила втората видоизменепа форма
с бяла боя (iаЬ11!а с!еа!Ьаtа) или гипсирани дъсчени на монументалиса Тясната форма на римското
п.1ю1ш, върху зидани стени, камък и други. Illриф­ монул1енталr10 писл10 (фиг. 79 и таблица стр. 253).
тът бил изписван бързо и небрежно. Наричаме го Буквата О uсJrедствие стесняването и по хоризон­
Скриптура шт1уариа, Scгiptшa act11aгia (от латин­ тална ос полу 1 шла форма на елипса с висока отве­
ското acit1aгit1s I. бързописеr1, I I. подвижен, сна и тясна хоризонтална ос. IПирината на буквата
лек, бърз), още r1етков или документален. О станала по 1 rти два нъти но-малка от височината.
В този вид шрифт има стремеж за по-голяма сво­ Независимо от стесняването наклонената ос на дук -
бода на дуктуса, с по-малка дисциплинираност ври туса се запазила. Останалите букви също се стес­
изграждането на формата на бу1шата. Не се спаз­ нили. Смяната на ширината на бу~шите утвърдила
вали установените форми на капиталис монумен­ нова форма високи, стройни букви, чиято ширина
та.пие, а по свой маниер им внушавали лично из­ обиюювеrю била п0Jювш1ата от височипата. Височи­
граждане. Бързината като фактор, съответствуващ ната на буквите хармонирала с тесните и високите
на предназначението на надписа, видоизменила каменни плочи, върху които били из~шсшш. Мону­
графи1~еския му образ. Бързината оказала влияние менталната им внушителност все още се запазвала.

най-напред върху формата на буквите, като ги из­
менила (разширила или стеснила), а после повлия­
ла за подреждането им върху писмената плоскост.
Буквите вече не били така добре размерени и под­
редени в пространството. От небрежността в из­
пълнението пострадала завършеността па детайли­
те на бу1шите, па серифите. ЛипсваJ~-стил.· Ограни-
Към всички досега посочени форми, произлезли от
монументалиса, шрифтописпите постепенно приба­
вили украсни елементи шгбуш,м.;rа. Обиюювено ук­
расата се появила при обогатяване формата на се­
рифите. Най-напред те се разцепили по средата си и
образували две отделни рогчета. Тази уЕрасна фор­
ма дошла от Гърция - от 281 година преди н. е. 13

50
 80),атра
ВС!(а слел. това И3НССПIИЯТ

Филш:а.rус \t'шius Dioпysius

Пlocalt1,) н обогатил и ра:шил (фиг. RJ). Името на
Филокалус се среща за r1ърrш път в един ршv1с1ш
1<алендар, подарен за новата 354 год. на магистра­
та Валенциус. Фило!(алус украси .. r и напис;1л този
1<алендар, като не забравил да сr,репи имРто си в
един заглавен картуш, JIOiI.дЪp)Eaн от две 11_е1щ. По­
I<ъсrю ние срещаме ФилоЕаJiус като ениграфист на
вана Дамаси. За метрическите надвиси на мъчени- 78. Ширтса фир.иа 1,а рtщп,ото мо 1 , 1р,тта. 111 о пuслю
ците, съставени от папа Дамаси (366----384) и нос-
тавени в катаr<омбите в Рим, Филока.пус оформил
особен украсен шрифт от ГJ1авни букви с отпесна
ос, подобен на днешната класицистична антиква.
Буквитl, са доста разширени. Разликата между
тыrки1т и дебели греди е много сшпю изразена.
При оформяне на отвесните греди на буквите М
и N перото е завъртшю под 90 градуса. Най-хара1<­
терни са обаче серифите. Те се образуват от три
закръглени дъги, като крайните две дъги се свър­
зват с гредата и 11риемат формата па извити листен­
ца. В ръкописите от каролингско и готическо вре­
ме тази форма е намерила добър прием.
Ние установихме и ш1али3ирахме три осповпи ви­
дове шрифт:
] . Квадратна форма или обикновена, при която е ха- 79. Тнсtю фор,иа 1ш puл1c1como .моиу,нещпал1ш пuслт
рактерна kръглата буква О и нейните производни.
2. Тясна форма---с характерна вертикална елинсо- ~~(\'-::-.../
видна О и стеснени пропорции па останалите бу1ши. ,\..)
3. Широка форма ~-- с разлата в хоризонтална
елипса буква О и с разширени производни.
Това анализиране може да добие силата на нрапи- _ -... ., L" {-- н Е
ло, защото по-късно в развитието на калиграфския '--<.
и наборния шрифт всич1ш тези вариации на про­
порцията на буквата ще се повтарят, като см~ш1т
само наклопа на нерб1·0,,,серифите и украсата. Ос­
новните форми на про~юрциите ще се запазнт. Бук­
вите от тези видове могат да бъдат тлъсти, слаби,
черпи, светли, украсни и други. 80. У1,расиа фор,иа 11а ;,.imщ,иettmaлuca, 18 година
Дотук говорихме обикновено за надписи, които са
вдълбани в камък, гравирани в метал, издраскани
по хоросанени стени. Тях наричаме с общото име
ениграфски надписи.
Наред с икономическите условия и изискванията
на живота, които определят ролята па шрифта,
върху него влине и един много важен фактор за из­
граждане формата на шрифта··- инструментът 3а
писане и материалът, върху който се пише.
От облото неро са се получили еднакво дебелите
греди на основната форма на римскин монумента­
лен шрифт. Длетото добапило отначало скрити и
после извити серифи. Плоско подрязаното перо за­
местило облото перо и от него се създала нова шриф­
това форма със сменящи се дебелини на гредите -
класическата форма на римското монументално
писмо, което нретърпяло редица видоизменения. 81. Y1,pacfla фор,иа, Филокалус, 381 год1ща

51
 ! !о освен в епиграфсЕите шрифтове ние трябва да
наднию1ем в една друга об;~аст на ра:шитието на
шрифта -~ обi1астта на ръкописните и на 1шигови­
те шрифтове.
В древността са рюпос'1агали с три основни, много
разпространени материали за писане на бележки,
делови документи и 1шиги -- восъчните таблички,
папируса п пергамена.

Знаем, че гърците са писали върху восъчните таб­

лич1ш с метален или костен стилуе, който драска
върху восъка. В Рим това изобретение намерило
широко употребление.
82. ,Патансrсо JtШискулно книгmю пие.но За писане върху папируса и пергамена са били
нужни освен инструмента··за писане и течни мате­

риали, посредничещи за скрепяване формата на бук­

вата и създава11е видимостта и-тушът и багрите.
,,К11игата" па египтяните и гърците представлява­
ла тясна, но м11ого дълга ишща папирус, върху

~юйто бил изписа11 текстът с туш на вътреш11ата му

страна на отдел11и коJrонки една до друга, перпен­

дикуляр11и на дължината на папируса, и с.псд това

бил навит около обла пръчка във вид на Сишпък.

Римля11ите приели тази форма 11а книгата и я на­
рекли volнmeп (свитък, книга).
Свитъкът би.rr неудобна форма за документи или
юrиги. Трябвало да ее пише само па вътрешната
83. Кш111талuс 1,щ1дf)а111а, 11аклuпеuа ос му стра11а, лесно се повреждал от постошшото от­

iJиване и 11авива11е при четене, късал се от 11ев11и­

1 матРJШО бораве11е с него, а отгоре на всичко мъчно

RtM IG1155Vo1GITS можело да се намери желания пасаж от текста на

документа. За съхрашшапс на свитъците били нуж­

Л1L1. 1l_( УМ I N fRЛ.I. 1 ни спепиал11и приспособления и много място.

Няколко восъч11и таблички, свързани от едната си

rRЛ[l[RIЛ1Л.1YSVr страна чрез халки или в1,рви

вообраз на модерната книга

,. послужили като
~- кодекса.
пър­

Сгънат на две 11равоъгълен папирусов или перга­

l--lЛ.t[)()R",/1\:~(~ DI мепов лист бил употребяван от римляните за бе­
лежнш{. Няколко листа, сгънати 11а две и вложени
Ct'1 лMQV I Р.-1 N P„i\ един в друг, образували „кола". Тя приличала на
днешните тетрадки. Нш{олко такива кол11 или тет­
84. [(апиталuс кеадf)аmа радки, подшити една с друга, оформяли кодекса.
Кодексът, като нова форма на книгата, бил много
по-удобен от свитъка. Най-напред той събирал по­
вече писан текст, защото можело да се пише удоб­
но и на двете страни на листа. Коде]{сът не заемал
много място и като предмет бил по-малко изложен
на скъсване и повреди.

Пергаменът допринесъл много за развитието на

новата кодексова форма на книгата.
Към залеза на Римската република и в началото на
императорската еноха грамотните хора значително

се увеличили. Създали се JI,ържавни писарски кан­

целарии. Наред с тях имало частни писарски пред­
приятия. Появил се нов търговски бранш - изда­
тели па книги. Издателите поддържали работилни­
ци с преписвачи и рубрикатори, влизаJIИ в договор­
85. Jlкpdceu 1rапшпал11с квадрата, V! l l век пи отношения с авторите и им издавали книгите в

52
oпpl'ДE'Jil'H отделш нреrшси, издатсз·

ствата се :оасилила rаботата на работилниците :,а

пеµгамен и на 1шижаrншщте.

т скр1шторшп нри

богато уЕрасени юшги приспособили ЕшштаJшс

монументалиса като шрифт за r;ниrи и го шrюлзу­
вали :1а за~ лавш~ на частите и на главите, като се

стремели JliJ го прсдставнт n същия вид и rъс съ­

щите епиграфски качестпа, ка~шито срещаме по

монументалниrе паметници, Остротата на длетото
и тържествената елеиштна форма е наподобена с го­
ляма вярност от нерото в Лапшнското маюскул1ю„
l(flUcOGO писмо (фиг, 82).
В латинската 11алеография се употребява наимено­
ваниетоcapitalis qlladгat.a или capitalis elegaпs (от
лат, qlladгatuc;
-~- ЧС'тириъгълсп, квадратен, про- 86, C"pimnu;im шощ~о~n1я, l!о.юи•й, npe,Jn 79 аодшtа
порционалеп, хармош1чl·п; лат. elegaпs -- и:шщен,
изискан), когато става дума за букви, употребени
при нанисваm.' на книга, които по форма наподо­
бнват бу1шите от scгiptшa чиаdгаtа,
J<.апиталис 1шадрата (фиг, 83) е шрифт, изнолзу­
ван от 11 век до края на V век за панисвапе на изшц·
ни и важни 1шиги върху папирус или пергаме!!,

При изписване па пергамешrин кодекс инструмен­

тът за писане се сменил. Illиpoкo подрязаното тръ­
стиково неро заменило четката и длетото, Докато
длетото давало по-студено и· строго оформшiапе па
буквата и монументална тържественост на пелин
текст, то шрифтонисецът, като управшшал IIO-
tvtaJшшr инструмент и наподобявал буквите па ка­
питалис мо!!умепталиса, придавал друга графи•ша
стойност на написаното: :запазвал евиграфския,
тържЕ·ствен харакгер на шрифта, ала дебелината
на перото, по-малкото пространство за писа!!е, по­

бързият и 110-лесният начин на изграждане 11а от­

делната буква придапали попече тошюта на _фор­
мата на буквата и на общин вид на текста, Проли­
чавал личпюп имнулс па шрифтописеца,
Капиталис квадрата се нише с право или косо 1rод­
рязаIJо веро срав11ително бавIJо, Унотребява се за
богато оформени и изящни книги, където материа­
Jrът за нисане, времето и трудът не се нестнт, Ка­ 87. !(апиrпалис рустшш, IV век. Вергилий „Георгики"
питашrс квадрата бил използуван до 1,ран 11а V в,
за ~шигите па гръцките и лати!!ските класици

"Тt1ND1тT0Nr1 cul15t1;,л~
(Омир, Бергилий) и други цели текстоnс. След то­
ва му повлияли уrщиалът и полууrщиаю,т,които по­

късно го заместили, По-пататък капиталис квадра­

та служел само за заглапин и инициали, 1
.1 с f!GRЛC 1l1~;лL,лмл5 ц R(
Както псички capitalis, капиталис квадрата се раз­
полага между две усноредни линии и текстът тече

неIJрекъснато, не познава отдешшето на дума от

D!5 ц 1'л1·лТLu ц NTRЛ.R.Л(
дума, които по-късно били разделяни с точка или
с щрихи. Впечатлението от написаното е спокойно,
srIRЛN!·frf011 t1 J\t1Tom
тържествено. Равномерно редуващите се тънки и
дебели щрихи данат ритъм и акцент, Буквите по
ширипи и пропорции наподобяпат капиталис мо­
t1_
rRлilлл11,f ~sTlt1 ll I Ll s,
нументалиса, само че основните греди са по-плътни 88, l(апиталис рус тика, V век, 17 руденций „Хилищ"

53
и контрастът между основните и допът1итсюштс по-п:сни, ъ~ловати, и неJа;юво-

греди по-голям. Серифите не са тана 1шюцно лнте.що 1юстроени.

оформевн, както в 'vюнуме~палиса. бе:; пре!\ъсване.
Буквите А, .М, N, дори V 3авършват с тъпи вър­ LПриfJУгът, m,,~,,~, .. ,,, ~ia написване на цели тек­
хове. Някъде средшпа извивка на R и R не се до­ стове от I век пр. н. е. до VI век, изгле;~ца по-11е­
пира до отвесната I реда Наклонът на оста с заси­ зав1,ршеп, оформен, макар и грижли­
:1ен и пош1кога достига до 45 градуса. во писан. Общото вп<"чатление от папнсаната площ
Най-старинт :ншас1сн рыюпис с капиталис квадрата е неспокойно, грубо оттам и името му - селски,
е от IV век. Това са части от „Георгики" иа Вер­ груб. Четенето с напрtr нато.
гилий. 1
!стирп пергаменни листа са :ыпазени във Капиталис рустика се пише между две хоризон­
ВатиЕавската библиотека !JОД № 3256, откъдето е тални линии без прекъсване между думите, но
взето наrнс,то (таблица стр. 254). Други ~тремежът па буквите J\3 излязат леко над и под
три листа от сыцата книга се намират в Берлин. .пиниите е очебиен. Напречните черти па буквите
Капиталис 1шадрата се ср('Ща в някои ръкописи, Е, f.', !-I и други са къси, наклонени и извити на­
изградена по отвесна ос (фиг. 84), също така и ор- долу. При бързото писане движението на поставе-
11аментира11а със силно подчРртани разцепени и из­ 1юто под 90° перо е издърпало надолу надясно хо­
пити серифи (фиг. 81\). Орнаментираните букви на ризонталната линия. Буквата А е без хоризонтал­
1(3Пита,1шс 1шадрата са извсст11и още и под името на черта. Капиталис рустика с икономичен шрифт.
capitalis artificio,a (от лат. artificiost1s изкусен, Тесните, сбити букви дават възможност да се съ­
изящен). С то:зи вид укр,1с11и букви са изпышени бере повече текст и да се пести място и материал.
мпшкество стра11ищr на богато украсените ю1ш и от Затова той бил използуван по-често и най-старите
каролингс1ш и отонско вр(•ме. дошли до нас ръкописи са написани с него.

I·!ов вид шрнфт с главни бу1ши, за шrс,111с на книги, Най-старият запазен докумС'нт, написан с капита­
прои 0m5п1,л от подражаване 11а scriptшa actнaria, е лис рустю,а, е от 45-54 година. Той е част от на­
!(апиталис рустика - capitalis п1stica (от лат. пирус, намерен в египетската местност O1,сирипхе.
п.1sticL1s CCjJCKИ, груб, таблица стр. 25fi). Оста па буквата О едва преминава четиридесет и
СтруЕтура1а и пропорпията на се измени­ пет градуса и затова отiзесните греди са малко по­
ли под влштние па бързото писшн' и и:шолзупапе сJ1аби от хоризонталните. Този наклон на перото
на правото JIIИ])OI(O подря:Jано тръстиново перо, постепенно се увеличава (фиг. 87 и 89) и през V век
държано по/, 1,гъл от 45° до 90° или подрпзано на­ става почти отвесен (фиг. 88), а хоризонталните
ляво пРро. Това перо, ЕОЕ'ТО подражавало отнача­ греди заемат пълната ширина на перото.

JЮ на чет1«па, употребнвана в scгiptшa асiшнiа Освен в ръ~{описите този шрифт срещаме и в лапи­
(фиг. 86), даваJIО п,нки отвесни греди, оформени от дарни паметшлщ, и в бронзови войнишки дипломи,
ширината на ръба на перото и дебели хоризонтал- каквито имаме r, Народния археологически музей.
1111, оформени от цялата ширина на перото. В капиталис рустика от V век насетне се чувству­
С измешше наклона на перото се изменили и оси­ ва влияние от ушщала и полуу1щиала. 13 Х век
те на буквата О и нейните производни. Оста при той бил използуван още в отделни страшщи, в за­
капиталис рустика станала хоризонтална. Ссрифи­ главин, цитати и други. Употребяван пестеливо,
те се изравнили по дебелина с хоризонталните гре­ той 01шзвал силно декоративно въздействие.
ди и запършва,ли по-пакJю11е110 или по-отвесно в От тази шрифтова формс1 нрез XIX век се развил
зависимост от наклона па перото. Буквите станали италиен1п.

VClVl !V1\Л1 tf\O QOl\.1 tCТl5·1V

1NI\!55AXASONЛNIVAC\JAJ
Л.СС1 D11 tfлl Cif 5.515 fI lAМIO
Q\JЛ!IOIAM1VCIV.CONCV5511
89. Капиталис рустика, ,, Vergiiius Vaticanus", JV век
 )--( 1--1

IN CPNTCAPL
DI А LOGii I1I;
U BI muLт1тuoohom,
t,J'UФ J,N"S fER,Л.TJ... OCCURRJT
aud1re-ya.llu m dqcim~

4
ОТ ГЛАВНИ НЪМ МАЛНИ БУНВИ

За ежедневни нужди, за тър1·овски съобщения, щи под ваем, цитати от наети, смешки, цинизми и

писма, бележки и други грамотният римски граж­ други забелязваме общо заобляне на ъглите, скъ­
данин - политик, търговец или адвокат, започнал сяване на известни буквени части, прекомерно
J\a пише върху восъчни плочки монументалния удъшкаване на други. Букви като D и С са написа­
шрифт. Бързината, пестенето на време, нервнинт ни с едип замах. Втората наклонена греда на бук­
импулс, също и особеностите на материала не да­ вата А надделява, буквата V се разширнва долу и
вали възможност да се оформят буквите детайлно т. н. Забелнзва се оформяне па 1шкои горни и дол­
и в нужните пропорции. Обло завършващият сти­ ни дължини. По-късно тези отклоненин повлияват
лус, от друга страна, оставял върху восъка следи па римския унциал.

от еднаюзо дебели черти, без обичайното редуване Римската империя през I и I I в., особено през време­
на тънки и дебели щрихи, както е при мопумен­ то на Траян (98-117), заемала огромна територия. В
талиса. Нервно движещата се ръка при записване състава на това „военно-административно обедине­
смисъла на словото не се грижела за формата на ние" влизали племената и народностите на Италия,
бу1шата и често изтласквала навън от двете успо­ Испания, Галия, Британин, Панония, Далмация,
редни линии някои части на буквите отгоре и от­ Гърция, Дакия, Мизия, Тра~шн, цялото азиатско
долу. Получавали се разиграни текстове от наре­ крайбрежие на Средиземно море до Персийскин за­
дени една до друга главни букви, несвързани по­ JШВ, Сев. Африка с Картаген и Египет. Почти всички
между си и неразделени думи, каквито намираме области на тогавашния познат свят, oгbls tепагuш.
запазени върху папирусови листа, върху восъчни Племената на този разнороден състав на империята
плочки и по стените на Херкулан, Помпей и ката­ имали свои езици, нрави и обичаи. У силнята на Рим
комбите в Рим надписи с четка, с въглен или тебе­ да въведе като универсален латинския език дали

шир. Този леко наклонен надясно шрифт бил Рим­ резултати само в близките до Италия запад11и стра­
сtшят ранен курсив (фиг. 90), или Capitalis cursiva ни, които били покорени най-рано. Там латинският
(от лат. cursus, us - бързо движение, тичане, на­ език се превърнал в областни наречин и дал основа
правление, курс; от фр. cuгsif, ive - скорописен). на редица западноевропейски езици. По-нататъ•z ще
В свободно и с лекота написаните обяви за пуб­ разгледаме какт:е е отразюю върху шрифта внася­
лични игри, реклами, съобщения за даване на къ- нето на чужди вли5шия в латинския език.

55
 и Западна. По време на рп:та:rанс на Римскатil све-
1овна държава и уЕренваН(' на христшшстпото

пре rърпял нова промяна появил се Ри.н-

ск.ият унцши, l!пciali, (от .'!ат. ш1сiа, ас у1щня
е,1,на двашцесета част, от стъню1 25 мм).
Римският унциал - писмо с главни букви, писани
между две усrюредни линни, бе:J разделяне на :1у­
ма от дума -- е видоизм(•нение капиталис 1ша­

драта под JJJшянието на Iю-старин със 700 години

заЕръглен гръщш у1щиал и със заемЕи на форми
90. Ршаки paNt'N 1шрсив
от римския ранен курсив, художествено оформени.
Няма черти за свързване на буквите.

f Ulл ~е NёC~f Въпреки че някои ръкописи на антични автори са

писани с него, той е станал пърnият кпигов шрифт

rcl t"Re soteлt на християнскин Запад.

нужда от книжнина. Верската литература, доку­
ментите и свидетелствата трябвало да
Х ристиннството имало

по-бързо от капита.1шс J(Вадрата и по-ясно от капи­

се пишат

9uobeл1tum талис рустика. А закръглените букnи се пишат по­

лесно от ъглестите. Пергаменът, тръстю<овото или
птичето перо и тушът са удобни материали. При
91. Рил1с1Сu у1щuал, IV ве1С това птичето перо, което постепенно изместило

тръстиковото, е чувствително към натиска па ръ­

A'-'1Nt11Ce<l) DJC€NТE"S ката, дава нежни черти, мекост и закръгленост на

формата, а местата на ш1тис1(а са сочни. I!Jрифтопо­

U()◊(:SТ hocL1ctiбum то тяло е по-пълно. Благородните закръглени фор­
ми правят общата I(артина по-жиnа, с ноnа графич­
92. РщtС!ш унциал, Jl f f ве" на стойност.
Въпреки влитшята на образците на грыщип ун­

1-.ЕХ E'f рпор~)ЕТЛ циал развитието

степеппо. От
па

1! до IV
римския упциал вървяло по­

век забелязваме отделни ун­

щ1ални форми. Към края на IV век унциалът се
Е рЕ R/ЛN(;tJ-STЛ(Y1 установява напълно. От v· до VI I I век слу)]ПI за
написване на първостепенни произnедепия (табли­
93. Рщtскu ут1иал с отвесна ос, VI I I век
ца стр. 256). Унциалът показва паЙ-!(расиви форми
и прецизност на л1-пrиите през V век. Той със сuоите
Поддържането на грамаюrата робоnладелческа Рим­ широ1,и букви изисква много писмен материал.
ска държаnа създаnало постоянни грижи на импе­ Римскшп унциал има следните характерни особе­
раторите и изисквало огромни средстnа. От друга ности: формата па буквите А, D, Е, II, М, Q, U, Т
страна, честите буптоnе-пъстапин па покорените и се закръгля и видоизменя JJ л, ◊, с, 11, IYJ, c'J, ll
нападенията на „nарпарите" по покрайнините на Буквите!), Н, С пробождат горната хоризонтална
империята ги принуждаnали да поддържат много­ линия и получават леки горпи дължини, а буквите
бройна войска и да водят непрекъснати усмирител­ f?, Р, Q -- долни дължини. Буквата Е загубва от­
ни войни. Недоволството, социалните противоре­ весната си греда, която се извива във вид на дъга.

чия, изменението на икономическите условия и Средната греда почти се допира до горната извив­
разпространението на източните култове отслабва - ка. Лявата на1<Jюнена греда па буква А се изпива
ли държавата. Упадъкът на Римската империя за­ дъгообразно или образува ъгъл с дясната, която се
почнал към кран на 1! век и продължш1 до V век. усилва и надпесnа наляво. Буквите М, N, V се раз­
Християнската религин отначало била религия на ширяват, I<ато първата наклонена греда на буква V
бедняците и робите, но постепенно тя със своите се извива n дъга, а втората става вертикална. Б у1,­
христтшски общини започнала да играе голяма вата М се оформя от две дъги, прикрепени към една
роля в Римската империя, докато при Константин средна отвесна греда.

Велики (306-337) била възприета като средство Показаният на таблица стр. 257 унциал е оформен
за укрепване на държавата и станала държавна от художника Владислаn Паскалев.
религия. Особено важни духовни и политически В началния период на християнството съчиненипта
tteiпpoвe станали манастирите. След Теодосий на класическите аnтори били забранени. Редица
(395) Римската импершг била разделена на Източна книги били унищожени, други -- изтрити, за да се

56
изпшr:;ува отново материалът. Има много палимпсе­
сти, които носнт класнчес1ш текст. нър който е
написан новият. В някои от тнх ,юже да се про­
следи развитието на унциала.

Най-старинт :1апа:;сн текст с римски унциал е ва­

тикансюшт палимвсест Cicero „Ik re puЫica,"
тиран от IV столетие (фиr. 9l).
От 111 до V век ср(•щаме римския у1щиал (фиг.
оформен с наююш•т~а ос на буквата О и нроизво:,-
1штс, а от V до IX век често се явява с отвесна ос
(фиr. 93). По-късно възникнала и орнаментална
форма на унциала. Друга нова форма е била Рим­
стшят млад курсив (фиr. 94). 9.f. Рилю,и л,,~ад курсив
Маюскушште форми (квадрата, рустика, унциал)
обикновено били използувани от специаJiистите­
калиrрафи за прецизно написани ръкописи за свет­
ски и църковни нужди.

За обикновено 110J13yвar1e писма, търговска ко­

респонденция, актове, бележки и други и :,а обик­
новени преписи па юшги, тъй като преписвачът не
е владеел законите на шрифтовата наука, той е
употребявал свой работен шрифт с форми на бук­
вите, които му прилягали да пише най-бърже.
Маюскулното качество отстъпва. Горните и дол­
95. Р11нс1щ полуу1щ11ал, 509--510 годшщ
ните дължини се усилват и нремипават от двули­

нейната успоредна система IJ четирилипейпата.

Буквената форма се опростява и се ню<Jюпява на­ (J L)or er'et· NCL"CU Ге('ъое
дясно. Избягва се украсата, а някои главни букви
преминават в малки М~00 111, N=п. Буквите имат U ~g<.! aepNrП(.I ГY>fCCel"
удължения и добавки, за да се свързват една с дру­
га. Оттук се развива Минускулът (от лат. 111iпuscL1-
c~-cgu • а_ре Р•е ~
lus ~ малъЕ) --- Минускули, т. е. шрифтове само rt:)O'f'...--CU С1 U tferaperч N
с малки (jJедовнн) букви.
От кран на IV век римският млад курсив влине 96. Р11л1с1щ полуу1-щ11ал, 569 годtиш
на тш<у-що укрепналия унциал да развива форми
на малки букви.
Под това ышшше се оформил Римстсият полуун­ вата А от остра става I<ры·ла. Средната хоризон­
циал, semiL111cialis (от .пат. seшiш1cia 110Jювин тална черта и горната извивка на буква Е (каква­
унция). Той е смесеп шрифт от унциалпи и курсив­ то я знаем при унциала) се съединяват. Буква IZ
ни буквени форми, възприети поради rю-го.пямото загубва опашката на долната си дясна част, а из­
удобство и бързината при писането им. вивката се откъсва от отвесната греда, издига се

Римският полуунциал се разпил самостоятелно и нагоре и завършва с точка и т. н. Така тези буюзи
се обособил 1,ато шрифт едип век по-къс1ю от уп­ видоизменят формата си и от главни се превръщат
ниала, но вървял редом с него око.по три века (от в малки: а, Ь, с!, е, f, 11, !, g, р, q, г, s, L!. Буквите
V до VIII век). У1ютребява.пи го при написване на 111, п и t се закръглят. Връзката на буквата със
по-малко важните книги от V век с птиче перо вър­ следващата буква се подчертава, това е нов фактор
ху пергамев. През VI и VII столетие той бил вече за улесняване на писането и четенето.

в разцвет. Написаната шрифтова страница въздействува праз­

Римският полуунциаJI оформил силно очертани нично и притежава свежест и Jiекота, но за да се

горни и долни дължини, които допринесли за по­ подредят редовете прилично, ·без да се сбиват един
добра четливост. Бу~шените дължини наи1езли в в друг, е нужен много писмен материал.

междуредовото пространство и преминали от дву­ Римският 1юлуу11циал е преходен шрифт от capiia-

липейната успоредна система в четирилинейната. lis (шрифтове само с главни бу~ши) към шiпuscLIIL!s
Главните букви, някои от които са развити в ун­ (шрифтове с малки букви, ,,малката азбу~<а"), пора­
циала, В, D, I-1, !, L и дългото S получават горни ди това, че в него са се развили вече голяма част

дължини, а F, G, Р, Q ·-- долни. Други~авършват от формите на малките букви, с което силно пов­
мипускулното си преоформяваве; например бук- лиял за развитието на минускула.

57
 1<1~Пiс ршкJ1а
~шс -(l1JШПfЛ(Ui}UeJ~ .
1 hU Ъес<\бiс Cl.ttl\ 4e-t1p11~r
OIПµ::Jl·()Dtsппnhe1m~~
tп<iщJuaumЬus a:rcallш~a- •':•
~ur 1"~mд., '5'11r, ь мmru~~
811.crrrnco поЬrэ чшаш~:.;.
- • " 1
~tczam 111r qu1t,"'111our,«mz~m
ПCIOll:l Щ<:Пt.Ф<t ·t:JUПnt"ПJ . . . ; ·
111~ "•- Lh'1t11'1C'10~0tt'~ft,f~ ~~~О
сосрооn:п:;-о:л 98. АнглосаксоNски полуунцuал

Cl..'1J1ceRe~81щ,1Пirrnn-iзu .
qшс1 ~sш~ .· :~.,;.; .;
а:п;1t[1 Э t]Щ] <,'1)C[)tJ<Jt}ean) ?~: ·
..,..~• П]пnгmеОПТН11Ш1l!Ш tJ!1'
ъ-.._,.

'11m1ю·~1{ш::н:1tшiет 1ютппnО
пaui:тэib:,c"9t.JllfIOJ1•1c~:;c т1ссо , .
tю:rom:x,п homriп 1lI1 tJ(iKJ1JCfl8J. ~ .;~·::
1:uд1s h0t~s~fuп-. :-.,: •t1~\. ;<
97. Ирландски полууN411ал, Vlf век 99. М ероеингс1щ шрифт

Най-ранният текст, написан с римски полуунциал, форми на шрифта, станали в шшои от монастир­
е ръкописът от Верона, известен като „Fasti coпsu­ ските писмени работилници (scгiptoгii) нод сил­
laгes" от 437.... 494 r., а пажни образци за разви­ ното влишrие на римския млад курсив.

тието му са ръкописът на I-Iilaгius Pictavieпsis„De Франнузки и италиански мисионери през VI nек

Tгiпitate" от509--510 г., запазен в Рим (фиг. 95), и
фрагменти от ры<о1rис от VI век със сыдото загла•
пие, запазени във Виена (табл1ща стр. 258). От569 r.
е запазенинт в Монте Касино „Коментар пърху пис•
мата на св. Павел" ,написан с полуунциал (фиг.
В Епропа към кран па V в. станали съществени нро­
мени. Франките, които лшпеели отвъд Рейн и ня­
КОJШО пека били сыозню1и на Рим, използували упа­
дъка па Римската империя за разширяване на свои­
те граници. Франките начело със своя крал Хлодвиг
(481--511), от рода rra Мсровингите, нападнали и
завзели Галия. Хлодвиг нрисл християнстпото по
римски обред, което му спечелило поддръжка'i•а па
запеели в Ирландия книги, 11апист1и с римски 110-
луунцнал, нойто е послужил за образец и подража­
ние. От него ирландците развили един особено кра­
сип ·ИpJtllrrдcкu полуунциал с триъгълни, шпахте­
96). J10пиднн завършъци, ъгловат и пречупен. Той бил
придружаван от интересна и богата юшгова орна­
ментика (от птората половина на VI век). Добре на­
писана книга с ирландски полуу1щиал е „Book of
Kellc" от втората 1юлоIJина на VII век (фиг. 97).
Нашето факсимиле (таблица стр. 259) показва един
ирландски ръконис на латински език (,,PsalteriLtn1
Salabeгgae", VIII век, Берлин, Нат.55:)), написан с
характерен ирла~щски нолууrщиал.

духовенството в борбата му с вестготите. Континеrrталпият унциал и ирлан;1ският нолуун­

СоциалIIият строй на Галин от робовла;~елчески циал се борели за наrrмощие п писарската нрактика
постепенно за110чнал да се заменя с феодален. в АнгJ1 ин. 1Iакран ирландският полуунциа.11 над­
Англосаксите за~ююваJJИ Британия. делял и се развил в „осгпьр" шр~tфт - Англосак­
По периферията на разпадналата се под напора на сонски полуун ц uал (фи г. 98).
преселените народи Римска империя се образува­ В ирландския и анrJюсаксонс1<ин полуунциал, тъй
ли няколко нови държапи, п които се ра3вили 06· наречения Островен шрифт, буквите са скачени
ласпти или „наuJ101юлни" шрифтове п Северна една с друга, а горните им дължини рядко излизат
и Средна Франция --- меровингският, п Испания~ над редовете.

западноготският (visigotika или toledaпa), 13 !Ожна На островите е IJлияел римският полуунциал, а на

Италия--лонгобардският (Ьепеvепtапа или moпte­ континента - по-силно римсю1нт млад курсив.

cassiпo), в Ирландюr и Англин ..-остропният шрифт. Меровингският iupuфm, върху който е изграден
Наименованията rre съвпадат точно с географските каролингскипт минускул, по-после се превърнал в

граниr~и и племена. По-скоро топа са областни ви­ заплетен, сьс силно удължени горни и долни дъл­

доизменения на полуу1щиалните и минускуюште жини, мъчно четлив шрифт. Той бш1 употребнван

58
~шr "'v:-:ow„ ofk,dct,1tt11: t."1Ц,~ . •рfiГСП)Ь,

a,-i1tu.1».
1
.
,rporь. pmittclд\{~i~~ '-1Lll
awm~~~CJ"'~\t':tЩ
. . . .. . mo~~,dreд4:
u&"~ n,en ,-co:rne-
.... ..,,.....,,
re<pon f'o;,)uf:-f'ub fe-
bdlo шmulor("-l~f~~, ,, "'"'%,---- \- ' ---
Li ~lt.4\- о n--, rн А 1..1.-с. 1 rп
fLe--д..nlu.r]de-1~-Lrt:: ПL~1-n 9Lrccrn
l(J0. Ршиш форл,а /!(/ hi1f!o,1!ll/,C/ШЯ .IUINycк.l, 781---783
r-n: odeccir--n t11ccLn,o~
C) 1.t,-u,. ,о q:-ce, q:e- ccd 1..1 t ~1 l1 ,\-f" па c--i:
~t.\.,nrn,~'
-"(;'J, n-дГd1.c.u, .f · ~ c.e-r;,•n-f'•t:e-rгcю &;, 0
nл~ n,o 91.1,Lf"•тo f~f'ccl-n---.o;Qt ,.,11
-i~icon~Jv ., с _- - _-••._
ti:1:нe-s; t,ol'-'!,i,-.,icts uн;r 1~i·~ .н:.\u т tH:t
~tAmme.i:dno. 6'v1,1,~ifiitJ ,,,; ; ' '~ ,: ✓' i' ( 1

pec-~,:::J.miet•; }· - --- - . -·-_ Й""1!1" ~ d1e- ~ r~L•J1t.tr

µ;~iщ~ ~ щ ~~":(;}1 '-1 '-'. ь \.t'f
?ro ~"~ п:-Ad-.::eotn tнr rcf.•i~ . ~~~~~!'f:~e-~-cd\-~en
101. Раnна фор,иа 1ш 1шролш1гс1ат 1,,щщ;с1щл, 795 годшю 102. Каролш1гс1ш йU!iускул, 820 годшю

в кралските канцеларии за 11аllисванс на грамоти Наред с основното дворцово императорско учили­

и други ДОJ(ументи (фиг. 99). ще в Екс-ла-Ша11ел (Аахе11) Карл Бе.пики създал
По-късно 13сич1ш областни шрифтове развили ыи­ народни и монастирски у 1 rилища. Основател на
нускушш азбуки. дворцо13ото училище бил дошлият от Англия учен
13ъ13 13СИЧКИ ,,!!31\ИOШ!JIIIИ" шрифтове се !IОЯВИJIИ монах АJшуин от Йорк (735--804), който по-къснu
много съкращения на титли, имена и съединнва­ станал игумеп на манастира „Сен Мартен" в Тур
ния (лигатури) на букви. Това затруднило четене­ (796-804). Карл I3елюш се занознал с Алкуин в
-rо. Шрифтът клонел към упадък. Парма, Италия, през 781 г. и го rюкшrил да заеме
Под заплахата от нашест13ие на маврите (араби, служба 13 дворновото училище.
настанили се в Пиринейския полуостров), на сак­ Със създаването на феодалната държа13а на Карл
сите, на славшште и на лонгобардите ра:-щробените се появил !(аролингс!{ИЯm мш-tус!{ул.Счита се, че
франкски 1ш51жества се обединили. I-loвo разширя­ предупреждението Аdпюпi tio geпeгalis, отпра-
тше на фра1шс1шта държа13а и развитие на феода­ 13ено 1rрез 789 година от Карл ВеJrшш до всички
лизма станало, когато I-<:.с1рл I3елики (742----814) поел духовпици и монаси да пишат свещеrште книги с

унравлението в 768 г. Той водил войни с лонгобар­ най-голяма грижливост и с най-четливо 11исмо, е
дите в Италия, за да защити паната, с маврите, бас­ изиграло решителпа роля за оформяване на ка­
ките и на13арците 13 ИcIIarrин, завзел Саксония, rюд­ ролингския минусr,ул. Различните и мъчночет­
чинил Бавария и създал една огромна държава с JIИВИ меровингски шрифтове отстъпили място па
м1юго11лемене11 и социален състав,потеритория при­ лес1ючетливия каролингски минускул.

близитеюю колкото Западната Римс1,а империя. I-la Алкуин, като ръководител на дворцовото учи .
Папите от своя страна създали в Средна Италия лище от 782 г., и на скринториите в „Сен Мартен" се
своя светска държа13а. Карл Велики, за да издигне пршшсва заслугата, че са IIовлияли за създаване

културата на държавата, събрал около себе си пи­ на простата, красива и пречистена от съкращения,

сатели, учени и хора на изкуството от страната, от свър3вания (лигатури) и неправилности форма на

Англин, от Италш1 и Иснапия. Привърженици на буквите 11а каролингския минускул. Буквите са
античната култура, те юучавали класиците и съз­ нреоформени от но-старите шрифrови образци с из­
дали но13и литературни ценности на фраrшски език тънчено шрифтово чувство за форма, пропорпии и
и великолепни художествени произ13едения. Карл с познаване на историческото шрифтово раз13итие.
Велики сам сътрудничел 13 тази школа IIa „Каро­ Кароливгският минускул се е 1ю5шил вай-напред в
лш1гския ренесанс". В скриIIториите се преписвали края на един евашелиар (фиг. 100), поръчан от
античните автори и така се запазили много от про­ Карл Велики през 781 1·. и изработен през 781--
изведенията им за идните поколения. 783 год. от Годескалк (Goclesscalc) в д130fJl!.013aтa ка-

59
псла „Сен Мартев". Capella Palatiпa с нентърът, ыите е 0 1 ,еuийно. fJукните имат квадратна i!ропор
отЕЪ'\сто се осыцсствява рР(j:юрмата. Съшо такаuа цнн (бе1 горните и дол1нпе дъ,1жини). !Нрифтоrшс­
ранни фор.11акаро.1ингски шlНупщл има в „Златния шпе и:~учавали старите рышписи, возпава.'JИ ос­

псалтир на Карл Велики·' (Сос!., 1871, вън Виена). новно старите шрифтови форми кашпалис 1ша­
Той е писан от Дагулф пре3 795 r. (фиг. 101). ДJата, к:шrпаJшс рустика и римския ушшал, н гн

Каролинrскилт минускул повлинл на шрифта IJ прилшали с умсннЕ' и вкус наред с l{аролинrсЕин

писмс·ни1е школи в глшште монастирски Цl'!прове минускул. !Iшестни са СЛЕ'дните степени в ра:ши­
Сен Дени. Корби, Фланини, Лаон, Фулда, Реймс н тието на кароirингския минускул от 783 )1,О 820 г.
други, скоро прL·минал rраниrщте на Карловата се развивала ранна фор.иа на карошrнгския мину­
държава и станал шрифт на пя.rа Западна Епропа. скул (фнг. 102 и таблипа стр. 2fi0) ..Много харак­
Той е пратип на сегашната редовна (с мални бvюш) терно за ра1шатаформа на каролингскин минускул,
латинска азбука. писан от Годесю~лк и Даr улф, е, че горните II дол­
Каролингският минускул оформил папъ,шо бук­ ните дължипи на буквИТL' Ь, d, h, l, р, q, 1; надми­
пите на „маш,ата азбук::(. Те са четливи, добре про­ нават един път и половина писочrшата на среднин

порционирапи, с ясна и красива форма п се включ­ ред, при това горните дължш1и се разширявали

пат в четирили1кйната успоредна система за писа­ към пърха си и Jаnърrrша.пи без сl'рифи. От тези
не, като запазват главно три rолемини n, Ь, g или големи дължини се получили широки междуредо­

р. Утвърдили се горни и долни дължини с постоян­ ви пространства. От 820 до 1100 г. се развили по­
на дължина, конто спомагала за четливостта. СреJ{­ степенно зряла или кръгла форма (фиг. 103 и 104),
ните две успоредни линии били използувани· :ia при която горните дължини станали равни с тя­

изписване тялото на буквата, например височината лото на буrшата и запършвали с добре оформени
на буквата п. Горната линия ограничапала извися­ ссрифи, ишрока форма (таблица стр. 261 и 262),
пането па горната дължина, например при бук­ тясна форма (таблипа стр. 263) и ъгловата форма
вата Ь, а долната ограничапала долната дължина, (таблица стр. 264) на карошшгския минускул.
например при бу1шата g или р. В тнсната форма разсттшипта между двете отвес­
I-Iякоmи букви i, т, п, р, г, Ll -- получили ясно ни греди на бунвите, например при 11, значително
изразени наклонени наляво триъгълни серифи. се приближили и rrrрифтовата картина станала по­
Приятно впечатление прави смппата на отвесни, сбита. При ы·лонат,па форма облите части на бу1,­
закръглени и полегати линии п обrдата шрифтова вите се начупили.

картина, която станала по-светла и по-гиздава, През 1100 година започпа преходът от Романската
благодарение на по-тясното подрязване на перото епоха. към Готиката. Готическият архитекгурен
и на широкото междуредие. Буквите имат чертици стил заместил романсюш, а 1·отичесrшпт н1рифт --
за свързване една с друга. Ра3стоянието между ду- каро.пингскип минускул.

$'(uber-tb:cлprлrum лu-cou1tU111

rc:or-urn mлnupraef"fi( lcn~n

ccp1ofitлat(effLuere(pua'<
103. Каролuнгски мш,ус!{ул, зряла uли кръгла форма, 803-834 годи110

...
~murcц-t) cur,aun;

U bн,leum ruьe-iuГbe-Ncdн:iлo
104. Каролингсrш минус!{ул з11яла ала r,р-ьгла фop,ita, 1Х век
 0111 tttilU1s itЩJt
tt& рбlnЬ fulJ
~Outo о ,....,ut~
tlUtt 1 1J 1111 t1
с~ 1...,..,,.n11tiutdfplJt
~ tuitt .• (i rtft (\
5
НА ЧУ П В А НЕ ФОРМА ТА НА Б У!{ В А ТА.

ННИГОПЕЧА ТАНЕ

Каролингският ренесанс бил изжиuш1 скоро. шрифтов вид, в който заоблените лиш1и заночна­
От феодалния начин на производстuо, от затворе­ ли да се пречупват. Редовете се приближи.пи, гор­
ното натурално стопанство 1,ъм края на IX век, с пите и долните дъл1кини се застънн.ни. Бу1\веното
нарастването па 11роизводителпите сили, започнало тяло се увеличило за сметка на горните дължини.

постепенното отделяне и диференциране на занаят­ Главните букви се развили от редовните или се до­
чийството от селското стопанстпо. През Х и XI пек ПЪJШИJJИ чрез форми, взети от унциала. Те са но­
то имало значителни успехи п обработването на ме­ малко нречупепи, заназили са но-кръглата си фор­
талите, п текстилната промишJ1еност и най-вече в ма. Постепенно се създала органическа връзка
строителното изкуство. между глшшите и редовните букви. Разстоянието
Занаятчиите се заселили в градовете и работели за между думите се намалило. Съкращенията на ду­
феодала, за пазара и за търговиците. Градовете се мите се срещали IJ изобилие. Общата шрифтова
издигнали и налучили известна самостоятелност. картина се затъмнила.

В борбите между феодалнин крал, феодалните се­
ньори и самоуправляващите се градове и в оформя­
не на тогавашния светоглед важна роля играела
църквата. Тя отрекла античната култура и свет­
ските науки и подтискала със своята мощ развитие­
то на духовната култура.Създадената цър1ювпа им­
перия имала като най-важни средища за въздей­
ствие манастирите и градските църкви. В монасти­
рите имало добре обзаведени скриптории, в които
монасите преписвали църковни книги.
В градовете били издигпати от изкусни занаятчии
великолепни църкви, с тесни извисени нагоре ост­
ровърхи фор1vш-стил, получил името „Готически".
От кароли11гс1шя късен минускул към края на Х
Този готичен шрифтов стил се родил също в Се­
верна Фршщия. Бързо се възприе.п в Германия,
Испания и Англия. Но макар острият, сухо офор­
мен начупен Готически кнuгов минускул (таблица
стр. 265) да се среща от края на Х I I до XV век и в
Италия, той остава чужд на италианското чувство
за форма. Настава раздвоение в стиловите форми на
шрифта. Отделя се северното от южното влияние.
Северното влияние достигнало своя ра:щвет и се
наложило в цяла Северна Еврона нрез XIII и XIV
век. То създало следните видове шрифт: текстура,
бастарда, швабахер, фрактур; към тях могат да се
прибавят и печатните шрифтове на Гутенберг, а
I южното - готикоантиква, ротунда, хуманистичен

век се оформил един ъгловат, по-строен и по-сбит минускул, антиква и хуманистичен курсив.

61
105. Бло!(ова к1шга, Хайделберг

Текстура (от лат. Техtша тъкан, плат, свързпа­ редовните букви. Главните имат широки изпив1ш,
не, фиг. стр. 61 и табл. стр. 266), също Missalscl1гift които разнообразяват реда. Текстовата страница
(от нем. Messe ~ литургия, литургичен шрифт), въздействува I(ато решетка или гъста тъкан и има
още GitteгschriН (от нем. Gitteг решетка, решет­ сериевен-.--строг характер, което допадало на кло­

ков шрифт), а французите го наричат Lettre de foг­ нящата към мистика душа на rерманепа от края

me, е строг, тромап, ъгловат, компактен шрифт на тринадесетия век.

с главни и малки букпи. Въпреки че е произлнзъл Фактът, че буквените форми на текстура, ма~,ар и
от широ~шн каролингски минускул, като пречупил произлезли от перото, били опростени до чисто
заоблнпинта му, той изменил пропорциите, разпил геометрични нрави линии, без закръглености и със
се на височина (гоп1чес1,инт „стремеж нагоре") и за­ сгъстени щрихи, за да се пести място, ни кара да

твърдил строга вертш,алност на основните стъл­ пре;щолагаме, че формата на буквите се прибли­

бове. Разликата между отпесните и хоризонтални­ жила н:ъм изискванията и характера на материала

те щрихи значително се увеличила. Първите са на дърворезбената техшша. Като че ли те са при­

плътни, тлъсти и СТО5IТ близо един до друг, а хо­ годени да нредоставят на длетото удобни плоскости
ризопталшпе са прекомерно изтънели, дори ня­ за действие при рязане на дървепата плоча; тя
къде се загубват и бипат заместени от ромбовидни представлява една страница от „Блоковата ю1ига"
наставки, които служат също за свързпане на бук, (фиг. 105), пърху която бил нарисуван с обратен
вите. По двете средни успоредни липии се натруп­ образ пелият теI(СТ заедно с илюстрацията, та след
ват вериги от ромбовидните завършъци на букве­ отпечатване да се чете нормално. Тези удобни за
ното тнло, над които горните и долните дължини изрпзвапе букпи ускорили откриването на книго­
изскачат като стволове, без да получат надебеля­ печатането с подвижни букви.
вания на краищата. Това е много характерно за Текстура бил употребнван за надписване на духов­
текстура. Горпите дължини са скъсени. Думи­ ни книги и литургични текстопе на латински език.

те и редовете стоят гъсто един до друг. За да се за­ Срещат се също текстове на народен език, напи­
вършат редовете равномерно и написа11ият текст сани с текстура.

да образува блок п страницата, заночнали от1юпо Към кран на Х II I пек в Италия и Испания формата
да изпо.пзупат СЪ!(ращенията и лигатурите. Глава па готическия минускул и на текстура се измени­

пите бу1ши са взети от у11циала и.пи са развити от ла. През XIV век бил състапен шрифтът PomyNдa,

62
!<оtшн]а (от лат. rotш1dн~ ·,;н, rъr лен, от не~1сю1
Н крыъ,1, готнчесю1, !Ofi). Той е
1 п tПЬ) cfrfimp!tc(t-J\3: qпо.:.; HQ.)1.
още Н:С('Н 11О про1юрпии - б,0 з настав- u1fhпgшt чщ~н-.ю ·. псе .1L1ft.1r 1тtЬJ
ЕИ, с Еъси горни д1,;1жини. но запазва някои :;а­ ш11t.1G~ cj; .1111рl1.ю m1111c1lt.ю.
кръглявшшн от каролипгскин минускул, Н!риф- J.)o·roL.1111 шщ OЩJ111l(; СО!ПШНО
товата картина 1ю-светла,
IНШ1111!С. 11.ltlШ UHCtll filTl1НПlS·.пo
За всеюцневш1 нуж;\И, за произведе11ия на нацио-
нален CJHK и светски книги се е употребявал през
tiш ч11рн:111111нu. .
Х IV и xv· шрифтът Бастарда, Bastarda (от фр, I н grmro crgrшro ей ttiн р.1г.кt1rо.
ЫНаrс! -- неистински, 11езаконороден, който се съ­ 1:-0110:1G fiшp[1 -осl1н-о: рШ,L.111ню
стои от две части, фиr, 107 и фиг. 108). Шрифтът , ц ucl1iro. ;i11i1 '1Нп11с(ti1й
L
е видоизменение на готическия минускул, J<оето

станало IJ ка1щелариите под влия1шето на бързо­ 106. Ротунда

пиения шрифr при писане с цепнато по средата пе­
ро на грамоти и на други текстове. Първи писарите
от Парижкия университет го разпрострапили 110д
името „Lettre parisieппe" или „Lettгe Ьа taгd". Той
разви,~ многобройни областни видове английска ба­
старда, чешка бастарда, гермапска бастарда и дру­
ги. Бастарда е съставен от смесени графични шриф­
тови елементи: вид па обикновен курсиво1 шрифт,
пречупване па текстура без ромбовидните настав­
ки и ширината на бу1шите и закръгленостите на
антшшата. Буквите се свързuат чрез начални или
завършъчни линии. По-късно е повлиял за създа­
ване па швабахера и фрактура. 107. Фре1iс1ш бастарда

Швабахер'Ь!n (Sc!1wabac!1er произходът на името

11е е уснешпо обяснен) е шрифт, близък до бързо­
писните съобщителни шрифтове и франкския бас­
тар11а. Показва смяна на отIJесни и закръглепи чер­
ти. РазIJил се на ширина. Буюштс а, cl, о са заоб­
лени, 110 горе и долу остават заострени, Пошзил се
за първи път 11рез 1460-1472 г. в Аугсбург и Ilюрн­
берг като 11ечатен шрифт със собствени глашш бук­
IJИ (фиг. 109). Те имали големи обеми.
Швабахерът е по-четлив от текстурата, Общата
шрифтова 1,артина, изградена на противо1юложно­
сп1 от строги отвесни черти и жиuо смеш1щи се

заI<jJЪГJШВа!IИЯ на перото, С панде,1шовидни извив­

!Ш на горните дължини, внушава подвижност, бод­

рост, дързост, Затова той е бил широко употребя­
ван за отвечатв,ше ва народна литература, сатири,

памфлети и революционните нроизведения па Хан с

Сакс и Мартин Лютер,
ti Ьctn t1~mm Ьеt ~~Iigett Ь:~fд(rigtt
Макар фрактурът да се е развил eдIJa в края на fLit~i11 vnt) 1uncЦ'cawcn triarieн vnЬ
XVI век, връаката му с начунените шрифтоIJе ни trei:s{a11t <Вeo:igi. Wir tna,rimilian:
задължава да го разгледаме тук,

Фрактурът, I:;-raktш· (от лат. fгасtus~счупен) се

n1 g;u аНсн ;cytett mern· Ьее reicl)e ;u ~
среща като 1шсмен шрифг още в началото на XVI motg. !Ert31)cr13og;i'1 Q)f1mid) i}ttJ3(
веЕ. Той е чист шрифт на германския ренесанс и е
!iЗIJеден от текстура и швабахера, а донш<ъде и от
(БtHcrn %С <Вraue ?;abtpurg ~ ;u Jlai
чешкия готичен бастарда. От нървия заема висо­ gnaЬi. Wir 23erd)to(b bes t)ey(igi fbl
юпе букви, теснотата между линиите и думите и
tigm RоrmГФё rcirl)э Ьurcl) <Вa.·niarr
тъмно построената шрифтова картина, а от вто­
рия - нш<ои закръгляванин,
;u
jri{)eL'icl) ЬiГd)off 2fugГpurg. 2f[b:e
През шестнадесетия век фрактурът се развил в гер­
манските имнераторс1ш 1<анцеларии на ·ЕJ)ридрих 109. Швабахер

63
 III (1440 l-1!Y3) и М,шсимилиан I (1493 1519) ка­
то лек, елеганн•н. Еалиграфнчен шрифт за грамоти
п 1шиrн. шрифтова картина станала по­
спва. Гор~штс и ДО/ШИП' дължина са уt,расени с
тънки извивки и човки. Има леки и:тнвки на дес­
ните черти на а, т, 11 и в .аевите на r и n. Буквите f
н s долу и:,тъняват. Главните букви, прошлеJли от
редовните ию~ от унциалните форми. са добре
свързани с текста. Завъртват с украсни извивки­
тъй наречените „слонови хоботчета" (фиг. 110).
I 10. Ръкописек фрактур Склонността към украсни добсjIЗКИ и преднамере­
ната раздвижсност на буквата пока:ша във фракту­

~iati◊ at) fuu .РР:iй aff~~·

ра барокови е:rементи. Една красива форма ранен
фрактур е намерила място в ръкописната книга за
шрифтови образци „Proba centllm scripturarum" от
1519 г. на бенедиктинеца от манастира „Св. Улрих

,. .,. ., .,. ." '-'.,. ftt~ »Pittuв i~o mtЫ и Афра" в Ауrсбург
Wagпer, 1454-1522).
- Леонард Вагнер (Leonliaгd

pcccatoit•ft ftв mi~t cu Първият Печатен фршт1ур

придворният печатар Ханс lllьоншпергер отпеча­
(фиг. 11 !), с който

ов omtbuв t)ieбuв t)ttt nitt. тал в Аугсбург през 1513 година молитвената кни­
га па императора, бил оформен по заповед на Мак­

9tttв ~(b:"t,a♦9euв g?rttat• симилиан I, може би със съдействието на Фише­

ровия ученик Виrщеrщ Роюrер (Viпzeпz Rосkпег),
секретар на императорската канцелария. Едип от
111. Пе,щтен фрактур, 1518 годшtа
отпе 1 rатаните молитвеници бил украсен с оригинал­
ни рисунки, направени по белите полета па юшга­
та от Дюрер, Kparrax и Булгмайер.
Вторият фрактур е рисуван от Рокнер и е изрязан
от Хиеронимус Андрее (Hieroпymus Aпdrea). С не­
го ll!ьоrшшергер отпечатал през 1517 година кни­
гата „1Ъeuerdaлk" (фиг. 112).
Веюшият германски художник Албрехт Дюрер,
(Albrecllt Diiгeг, 1471~-1528 г.) често употребявал
фрактура в своите живописпи и графични произ­
ведения и донринесъл 33 неговото развитие и до­

оформяваrrс. Под негово ръr<оводство и наблюде­

ние шрифтописецът Йoxarr Нойдьорфер и изрезва­
112. Фрактур от Tl,e11erdanl1, 1517 гoдulla
чът па форми Хиеронимус Андрее създали в 1522 г.
нов шрифт, наречен Нойдьорфер-Андрее-фрактур
или Дюрер-фрактур, който бил предназначен за на­

[fariff. J)iaotttS tt ®eont!tt\\' биране на теоретичните произведения на Дюрер

(фнг. 113). Най-напред те изрнзали две степени

~urcr11 ьс 1'ar,aarc fff

Q1fбcrri фршпур и отпечатали „Триумфалната колесница"
на Дюрер пре3 година.
gнrai1tm cr ff (runб pa~rium а~
1522
По-късно, през 1528 и 1534 год. се явили идруги

gcftt6„ 1mag1num ,(1621 t,uo ,qut изрези в по-големи кегели. Под влиянието на импе­
раторския двор фрактурът станал моден и бър3о

pr10216. t,~ f~mn1ctti~ quo11, се разпростанил из цяла Германия чрез сродника

на Нойдьорфер-~Петрейус (1525), чрез Фойер­

t,am ct,tttб ,nun, p21mum абенд (1546), Родлер и други.

В по-ново време са известни добре уравновесените
tn (atinum conuaft изрези фрактур на Унгер, за 1<оrото Фирмен Дидо

a,ccffaunt, също е правил проби, и изрезът на Валбаум.

През 1938- 1940 година Х ерман Цапф направи но­
во оформяване на фрактура със своя Гилгегард­

118. Дюрер-фршипур, 1522 годшщ фракту р.

64
1 ! 5. Цll.1/iilUf)li'ICi{. гр,иuрш, ЫЛЯI{ (u)JU!IO) ll от11еча111Ъ!(l•.'11 ЩJ

Непрестанното търсене на нови механически сред­ ван11 тvх.пи с и:111ышали или вдъ.пб1:ати едиш!'111и
ства, с Еоито да се облекчи или да се замести теж­ от траю1йс1ш време (IV--1 I I Bl'K 11реди I!. l .),
кин и продължителен труд на шрифтописцнте от а в Прес.паn и в;~ дру1 и места са открити тухли с пе­
скри1пориите, достигнало своя а1югей чрез изоб­ чати на римсI<ите ле1 и01ш и на частни фирми (фИI'.
ретението на Гутенберг, което не е само механично 117). От V--IV век 11реди н. е. гръцюпе частни фир­
ОТJ(j)ИТИе,а е цепен 11ршюс за светоn11:1та култ) ра. ми, които търгували със задморски страни, с.па гали

Книго11ечатането не е ноnо, изолира110 от1<ритие. върху дръжrште на още мо1<рата амбалажна I<l'ра­
То има своето развитие и своите предхсд11ици и мию~ -· амфори и съдове за зехтин и вино пе­
е свързано с повите техничес1ш щ1и;1обиnки при чат с името па е11uюtлш (ф1н. l lk), с 1<01по от­
изготnш1ето на материалите за нисане. белнзвали проис1хода па стоката, месеца, r·одината
Халдейските гравирани с 1<ли1ю1шси цилшtдри и мястото на нейното нроизпеждане (М . .N\.ирчев--­
(фиг. 114), чрез които асирийците и вавило1щите „Амфорните печати·'). За тази I\C!l се из1IОJ1зува.пи
(2 800 години преди !1. е.) са „от11ечатnали" върху специално гравирани оловни ш1астшши-щем11е.ш с

таблички от мею1 глина сnоите „ писма" и държавни изпышаJIИ или вдълбнати букви.
декрети, са едш1 от пърnитс прсдХОДI!Иl\И Шt !(!IИГО­ Изброените дотук Ill'чати би.пи 11рисrюсобс11и :Ja пе­
печатапето. Печатарското мастило, както и хар­ чатане върху ме1< материал, нредимно nърху глина

тията, разбира се, пс били познати, 110 гравираните или мазилка. При работа с 1IО-Т1Jърдите материали
с из11ъю1ал или вдълбан реJ1еф знш,и върху ци­ щемпелът е трябвало да издърж:1 11а съпротивле­
лшщъра, натиснати върху меката гшша, оставялII ние1·0 им, ,;a·r·uв,1 1«но материал :;а неговото изгот­

своето изображение и правели ПJIОСЕостта достъпна вянl, избирали тв·1,рди Мl'Тали. Самият процес на
за четене. изготвянето бил много IIO-CJI0Жl"H и бавен.
Най-nажнитс принципи 1111 печатането~ гравира­ С таюша ЩеIVIП('.ТIИ се с<'чели монети, правели се
ните знапи, натисЕът и тиражните брой1ш --· били почетни медали, lJ·1,зпомсш1тешш медальони, съдо­

вече ошрити. nе за оз11аме11увапЕ' па юбилейпи годиuшини, напри­

Същото предназначение, в 110-тессп смисъл па ду­ мер сребърните съдове 0·1 Червен брнг на импсра
мата, имали египетските, фюш1<ийските, критско­ тора Лициний, 308-32Б. фи1·. 119 (Л. Огненова,
микс11ските, китайските и други гравирани личли ,,Сборник Кацаров", т. !!, стр. 2ЗЗ) и други.
печати (фиг. 115) върху скъпоценни I<амы-ш nъв Сеченето на монети, медали и други също почи­
вид на пръстени или в други форми, върху слонова вало на 11рин1\ипа па печатането. За целта се из­
кост, бронз, бамбук, сребро и други, с които се готвяли две специални матрищr. Първата матрица
подпечатвали документите. обикiюnено била гравирана с обратен образ върху
Макар и с по-едри размери, подобни личпи нечати плоска метална плоча. Втората представлява про­
били д·ьрвените щемпели (фиг. 116), които намира­ дълговата метална пр1,чка, на единия и край бил
ме натиспати върху прясната мазилка на входа на гравиран с обратеп образ портрет или фигура на
гробницата на Тут-а11х-Амон. владетел и съотnетни текстове, а друпшт край бил
Дру1· nид печати, из;\ълбани в дърво, камък или приспособен за удряне с чук.
олово, са фабричните люр1ш, от11ечатани върху За да се „изсече" монетата, поставш1и nърху пър­
тухли и глинени съдоnе. Запазени са мпожество вата матрица плоска метална пластю-ша - златна,

вавилонски тухли с печат от времето на Гудеа, съ­ сребърна или мею-1а и я 11окривали с нродългова­
що египетски и други. тата матрица. Образите на 1щете матршщ се „от­
У нас, при разкоrшите на град Севтополис (М. Чи­ печатвали" nърху 11ластиш<ата от натиска, създаден
ЧИI(()ва, ИАИ XXI, стр. 129) са памерени щемпе.пу- чрез удар на чуI<.
 f Iачинът ,а гравиранl' ш1 матриrщте :,а моне1 и (бу­
лотирноrr) е подобен начина ,а гравиране на мат­
рина :ia букви. Обаче булот11риоrп съ;~ържа всич·
ки образи и букви, гравирани на l'дно мнсто.
Ilървите монети били юсечсни от тирана на Лргос
Фсйдон или Фидон пре;. VIII век rrp. н. с.
По същия начин били изготвени и булотириопите
на оловните печати на Георги сивкел български,
на 1<rшз Борис, на пар Симеон и други, намерени
n гр. Преслав. Те служе,1и да съединят в едно шну·
ровете на писмата-сви1ыо•r. Подобни са днешните
митнически и други пломби.
Особе!! род печати били уредите за сипшране на
cтoror, едър добитък и дори роби. Те са съставе­
ни от отделни железни, обратно изковани букви,
при1<ре11ени към обща дръжка, в конто е втикната
дървена пръчка. Те били използувани за сигни­
ране, след като били нажежени с огън. НатисIIати
върху 1,ожата на роба или добитъка, те оставял и

115 I\r:ma/,u;u Л!llf]{fl печати своята следа знак за собственост.

У пас са намерени такива уреди в Плсвенско -~ с.
Голяма Брестнrща, от 111 век; в !Ожна България,
Казанлъшко - ,,!\опринка", от IV век, и в с. Сави­
но, Ямболско, IV век (Г. Герасимов, ИАИ XXII,
стр. 339„Антични уреди от жетrзо за сигниране").
Въпреки че платното шrма пряка вJпзка с раз­
воя на шрифта, то също послужило като материал
за от1.rечатваIIе. Тук по-скоро става дума за деко„
рапшна украса на тъюmи, ала баграта, натискът
и щемпелът, който се изрязва, имат връзка с тех­
/ 16. l>ипетс1и1 -;ниt{t!) om1u• 1(u11mu1 с д?;J){-JCNll 1.цe.м.11l'.llt
1

никата на печатането. При това китайците поня­

кога използували коприната I<ато материал за от­

печатване на шрифт. НачиIIъТ за изработваIIето на

украса върху платове чрез отпечатване дошъл от

Индия. По време на походите на Александър Ве­

лики в Индия, 327 г.пр. н. е., начинът бил усвоен
и пренесен в Александрия, където при Птоломеите
имало фабрика за печатане на платове. Римлшrите
заели това изкуство от етруските.

Всички горепосочени механични способи за печа­

тане се извършвали без употребата на хартия като
печата реки материал.

Хартията със своите технически качества създала

! 17. Печат оърху !lЦJХ/Ш

най-благоприятIIи условия за усъnършенствуване
на книгопечатането. През Средновековието се пи­
шело върху скъпия пергамен.

Някога китайците били писали върху бамбукови

пластинки и копринени парчета. Но бамбукът бил
тежък, а коприната - скъпа. Китайският санов­
ник Тсай Лун в 105 година изобретил начин за при­
готвяне на хартия от смлените нишю1 па дървеси­

нени кори, парцали, коноп и остатъци от стари ри­

барски мрежи, накиснати във вода и смесени с ня­

какъв скрепител (обикновено китайците и:шолзува­
ли оризовото брашно).Тази хартиена каша прецеж­
дали през четвъртито сито с бамбукова рамка и ко­
118. Печат върх!f др,,жrш на ашfюрс принени нишки. Водата се оцеждала през ситото, а

66
 pгBJJi:YlЭ IIJIO(hOCT на ситото И като 3(H.'Ъ:\Il(\iiИ,

един л11ст хщ;т11я. Нея ~-;нтаfщите и·1-

110,;;·1ува,;ш катс, С!ПfШ Г('риал ·,а 1шсш,е и рисува­

не. Това пслш,о откри·1ие ст11111а.:ю в едва

с.1(•д J 100 1u.1л1ш, ;ащи10 650 1оди11и тайната ia
веиното пршотБЯJI(' не мо1 ла J\a прескочи Велика­
та китайс1<:1 с1ена.
В Китай хартюпа бит1 :пютребявана още нрез II
век като материал за вадене отпеч,1тъ1щ от стра­

ниците на книги, гршзирани върху Еамы< с вдъл­

бани букви (фиг. 120).

Наред с хартията баграта навлязJ~а Еато нов еле­
мент в нечатането. И:толзувана била вместо неча­
тарско мастило чрез особен начин за намазване.
!-Iякошш века ~ю-късно китайците заменили камъ­
ка с 110-лесните за обработване дървени плочи, в
1<оито издълбавали текста и рисунките. Така се по­
лучили ксилографира11ите творби и ](салографара­
rюта книга. Ксилографията (гр. ~6лоv --- дърво и
урiсры ~-пиша) е начин на гравиране върху дървена
нлоча, ври който се :,аназпат линиите на изобразе­
ните върху 110върхпостrа на плочата рису~ша шш

1шсме1ш знаци с обратен образ, а пространството

около тнх се издълбава. И:шышалите линии, кои­
то всъщност оформят рису1шата и нисмените знаци,
служат да приемат 11амазаната върху им ба1·ра и да
я предадат на хартията, т. е, да „11ечатат", а вдлъб­
натите места остават бели.
Техниката на отпечатването е следната: изграви­
раната дъска се намазва с багра, Върху нея ;:е по­
ставя лист хартия, който се пр111:иска чрез тампо11
или кокален нож към дъската, за да отпеме багра•
та, Ножът или там~юнът ври натиска набива зад­
ната страна на хартинта, и тази страна стщ,а не­

годна, не може да приеме нов печат. Това техни­

120. !(цтт!(ка ,'fJCk'!ipat-ta 1(а,неr-1но фпр.ма
чесЕо неудобство задължавало да се печата юшга­
та само от едната страна на листа. Начинът да се
печата само от едната страна на листа наричаме

анопастографичен (от грыщата частица &;,1--не и

гр. дума с,ща{Мур;сро,; - изписаII на обратната стра­
на). Този начин на печатаIIе е за11азен и до днес в
Китай и Янония.
Ксилографната илюстрация и книга воднт начало­
то си от будистките монастири в Китай от VIII век,
Най-старият запазен ксилографски отпечатък вър­
ху хартия е седемлист11ият смесен (общ, дребни
1:овини) вестник от периода Каи-Июан, 713-742 г.,
намерен в Китай.
Откритата в Япония, известна под името Dharaпi
бележка „вълшебна бележка"~· с будистко заюш­
напие, е отпечатана с китайски шрифтови знаци
между 764 и 770 година (фиг, !21),
Когато текстът IIa книгата бил дълъг, изрязвали
го на шшолко дъски. Тези ксилографирани дъски
с рисунките и текста били подреждаIIИ една до 121. ,,LJълше61ш бележ,;а", 164~770 годщ1а

67
 Да.ш (" донсс('На от ! !·пока. не с:
и:1ясн<:но. обаче е доr;а:чшо че вечаташпе :ю ЕСИ­
начип кир ти з11 U?pa (фиг. 12:-J),
много ра:J11р(Jстранеrш Ев рош1 през Х !\' век,
IJ са пренесени от пътешест

вепишпе, мнсионеритС: и търговпите. (К,итайците

са ги още пр,,, XI век пр в е.) На-
ред с между народа се ра:трое1ранили печатани

рr:ш<"11изни картини-и;ш.ти, които по рисунка и

по начин па изря:шане напомнят будистr;ите аму­

лп11и картинни отпечатъпи. Пазарът бързо се на­
□ однил от щампи, отпечатани от едната страна на
122, ,,/liиишнт Cympl/', 068 еодпиа
листа, от календари и други.

Първата датирана ксилографирана т □ орба в Евро­

па е от 1418 г., сега тя е запазена в кралс1шя му­
ЗЕ'Й в Брюксел (фиг. 124). Тази религиозна творба
иэобразява „Боrорощща с '1етето", около които са
насядали четири светици. 1lмената им и датата па
изработване са изрязани върху отделни завити фи­
шове. Втората датирана творба е от 1425 година,
също с религиозно съдържание и изобразява „Св.
Христофор".
По-късно започнали да се отпечатват книги, съста­
вени от няколко странипи, в които преобладавала
едрата рисунка с кратки понснения. За да задово­
лят жаждата за знания, текстът эапочпал да заема

все по-голямо място, до1<ато изместил рисунката и

123. !(арти эа tl<'/Jil
се рi!ЗВИЛ върху 1,ялата страшща. Към !(рая па
Х IV век и началото на XV век в Европа се появила
Блоковата ю-шга (таблица стр. 267), наречена така,
друга и отпечатвани върху дълга хартия сле­ защото всяка нейна странина с рисунките и писме­
пена от ШIКОJIКО листа. Та1,а се образувала книга ните знапи била изрнзвана върху отделна дървена
с- форма на свитък. плоча, т. е. върху един блок. От тези ксило1·рафи­
Засега смятаме като първа ксилографирапа 1<11ига рани плочи се отнечатваJIИ множество екземпляри.

1шиrата „Диамант С утра'·, отпечатана чрез ксшю­ Обикновено две съседни странипи се отпечатвали
графирани плочи върху седем слепени листа ха р­ 1111 .шщсrзата страна на листа, а обратната страна
тия В'!,В форма на СВИТЪI( 5 м !(ЪJ!Ъl' и 30 см ВИСО!(. оставала нразна.

Книгата „Диамаю Сутра" е шщийско съчинение, Този механичен начин за възнроизвеждапе на ри­
препедено на китайски езr-11с Датирана е от 1] май су1ши и на писмени знаци съкращавал времето за

Н68 г. и била отпечатана от Ван Ук (намерена с през написването и рисуването им и заменял труда на

1907 в „Пещерата на хилядата Були" и е пренесена множество скъпо платени шрифтописни. При това
в Британския музей, фю. 1 давал един и същ те!(ст в множество бройки, кое­
С хартията се разпространил и техническият метод то поевтинило цената на 1шиrата и п направило

rra печатането. Разпространението на хартията по достъпна за широките народни маси. Блоковите

света започнало от Самарканд поради топа, че два­ книги били предназначени за народа и поради съ­
мз китайски майстори на приготвяне на хартия държащата се в тнх достъпна народна литература.

били пленени в 751 г. и и:щали дълго назепата ки­ Големите картини прсобJ1адавали над текста и иг­
тайска тайна. В Европа хартията станала извест­ раели важна роля в изясняване на съдържанието.

на чрез маврите в 11спа~шн. Съдържанието на тридесет и трите блокови книги с

От Китай начинът :1а изготвяне на ксилографира­ различни заглавия, излезли в ! 00 издания, има ре­
ната книга прl,м11ш1л в Япония (VIII век), в Ко­ липюз"н и светски характер. В тези книги е уrю­
рея, в Туркестан, в Персия, в Армения и достигнал требен модерният за времето си готичен стил букви.
r1ри арабите в Египl'т пpl•J Х век. През Х □ ек Кора­ Най-популярната книга от този вид е „Агmеп Bibel"
нът бил отпечатан на арабски език. или „Библията на бедните" (BiЫia paLiperum). Един
Участниците в кръстоносните походи влезли в до­ добре запазен екземпляр ьт -нея· се намира в град­
пир с изкуството и културата на Изтока и прене­ ската библиотека в Лайпниr, откъдето е взета на­
сли източното влияrше в Европа. mата таблипа, стр. 267. В това издание рисувачът

68
и ~рпв:,оръг са 11роюшли 1оляма 1,
С)Уь 1 111оп' !! от. 1и 1 1е11 ы;ус нр 11 съчетаване• o·r дслшr
j)i:ЗЛ!IЧIШ CllC'Шf

уr1отрсUсни n 'J(':tИ ИJданияt висоЕи,

плътни готически . нарl'Чени текстура.

По-ново и по-fi.н1;;1ш на Ени1·оне'чат,шсто

ние виждаме н о~делно и·,работеннн,
знаци, чре:1 1,шпо „отпечатани" цv,,ш ге
ния диск от Фсп !Ipc:, 17(JO- 1600 г. llp, н. l'. Това
ранно отЕритие подвижните буют GиJio :1:1браве­
но. В китайскин· хрошши се споменава 1вобрете­
нието на Пи ill<'JI, който печатал окшю 1040~1050
год. с отделни букви, изра(Jотеш1 от I лина и изнече­
ни па огън. Тях той намазвал със crrc11ишrrю масти­
ло от смоли и ги отпе 1 1ат13ал върху хартия. 13 слу­
чая не е употребена матрица, а всеки знак е 11ри­
готпен отдеJiно. Понеже в китайския е:)Ик почти
вснка дума има отделен IIисмен знак, множс'ството

знаци (около 44 500) затруднявали нечатането и

този начин бил забравен заедно с откривателя му.
В Корея нрез 1409 употребнвали 1юдвижни букви,
излети от бронз, мед или олово.
Европа би.па по-облагодетелствувана. Латинската
азбука, с 1шнто си служат народите в Западна Ев­
ропа, се състои от 24 зтша, 1,оито, като се комби­
нират по желание, съставят всички думи на гово­
/2,J. flat)-(!lbl/lQ/lli.[ i{CUЛu·pm/m.'l, 1 !/'! ,'ai!u11a
римия език. Това удобство, ненознато на китайци­
те, изиграло свонта рош1 в 1,Jiигопечатането.

Ако съдим по намерената в Прюфешшгер 11освети­

телна rшo•ra, rюдвижните печатни букви 11ай-11анред
са се появили през 1119 год. в Германия (фиг. 125).
Тази глинена плоча е отпечатанil чрез отделни бук­
ви, изряззrrи в твърдо дърl3о.

Такова с било състоянието на механическите и

техническите средства за печатане преди и но

времето на Гутенберг. Дали той е знаеJI за китай­

ския и корейския начин па печат с подвижни бук­
ви, а също и за IIОСВетитешrия наднис ОТ 1119 год. в
Гермапия или откритието е лично негово хрумване,
това ще rюкажат бъдещите изследователи па вели­
кото дело на Гутенберг.
Й охстес Генсфлай~и (J 0!1аш1еs Cieпsfleiscl1) се ро­
дил в Майнц между 1394-1397 г. в бащината си
1<ъща „Zшл GL1teпberg", но r,оято по-къс1ю бил на­
речен Гутенберг.Той нринадлежал Еъм патрициан­
ско семейство. Около 30-годишен бива заточен
заради участието му в нолитическите борби между
патрициите и занантчийсЕите сдружения. От 1434
до 1444 г. работил в Страсбург като златар, ШJIИ­
фоваJI благородни камъни или фабрикувал огледа­
ла. Технически сръчен, той се занимавал съ своето
игкритие на подвижни металпи наборни букви,
ръчен леярен инструмент за букви и преса с лост.
OJ{()JIO 1144----1445 г. Гутенберг се върIIал в МайIIц,
където завършил своето откритие. През 1445--
1446 1·. отпечатал фрагмент от „Weltgeгicl!t". Това е
най-старият запазен опrечаты<. СъхраIIява се в 125. lfaдmtco111 от Прюфеютгер, 1119 год1t11а

69
 в /'viайвн . 126) Cr,c сыщпс м;н нсттра N\. Витал не
f>у~шв мтюrо rпдания --- щ1- инстр\',Кf!ТИ, ОТ!!iIСЯЩИ !BICyCTBOTO Н3 писа­

1ннсhа rр;шапша, Еалс11;щрп. н;шсhа пропш пе - ,нl агkш ,cribeгнJi. Ислшата с, че Валдфо­
г,рпип· и други. !/ай-1~снш1 е нсrовата 12 µедова гел с построи.с, някакъв вид прнмитивна м,шlИШJ :;а

(Jиблия (таблица стр. 268), с 1ю-ма.ши и писШil', чреэ ~юято моЖt'.i! да отисчатв:~ от

елегантни текстура пре:, 1452 l-15fi г, 1<ш:­ ти1rската и евр("iiската но не е могъл да

то по крассла и съраэмсрност същ•µничи на много ра:,мно,кава един и същ текст в М!fого СЕземпляри.

ръкописни книги. Това се ;~_ължп на умелото изпол­ Хо,nыощите, като се ба:шраJш па „Хрониката на
зувэщ· опита на оzрипториите, точното копир,!l'е град Кьо.ш'· от 1499 г. и на сведенията на Адриан
шрифта на своето нреые и под;11,ржане на хvдожест­ !OIIиyc-, 1568 г., сЕ, ОПИП!3JIИ да докажат, че книго­
вените традиции. Ишщиалитс и rщетната украса печатането е тях!fо отJ<ритие и негов пръв открива­

били добавнrш р,,чт;о от художници. Гутенберг не тел е сражланинът на Хаарлем- -Лауренс Иансзоон
бил с цене11 от съьrн'меrшиците с и. Ограбен от спои­ Коетер (1405~1485). Италианците също посочват
те J<редитпри и ст,:,ружниrш, обеднял и почти сляп, като пръв откривател Панфилио Касталди от Фел­
починал на 3 фсвруа'ри 1468 година. тре, а белгийпите - Ж.ан Брето от Брюге и т. п.
Неговото дело от!iри.rю п-1,тя за бър:юто ра:трост­ Кrrигопечатното из](уство се разпространило бързо
рапяване на художествената мисъ:r и идеите на из цяла Европа. Оп(ривапето на ](lfИгопечатането
Ренесанса. изместило дейността на С](рипториите и на свет­
СъдружIIипитс па Гутснбсрг Фуст 11 Шr,офер --про­ ските писмени работилници. Работата на калигра­
дължиш~ раСютатi!. Разширили нредприятието, фите се ограничила до минимални размери. Шриф­
обучили много ученю~и, мсждv които бил великинт тописците и илюстраторите започнаJrи да сътруд­

фраrrцузнII Николаус Йенсон, и отпl'чатали рсдипа ничат е печатарите, като добавяли в спепиални еJ<­
аешш юшги с теr«·тура и антиква. Те първи въпе­ земпляри украса или илюстрации върху белите по­
ли отпечатването IIa иниrrиалните букпи с цветни лета на отпечатаrrи книги. !Прифтописните и гра­
багри при rвработваIIето ш1 Майrщкия псалтир вьорите също участвували в изготвяне на rrови на­

през 1457 година (таблипа стр. 269). борни шрифтове.

Значението на 1шигопечат11ото дело било оценено Въпре](и ОТI<ритието на юrигонечатапето шрифтът
бързо. Затова отдиши градове или народи са из­ не престанал да се развива. Скрипториите дълго за­
явявали нретснци11 за първенството IIa от1<рива1Iето назили своите фу11](ции като центрове за изготвя­
му. До нас са стигIIали различIIи сведения. не на луксозно написани.1шиги. Университетските
В потари3лш~те актове на Атшьон от 1446 година канцеларии и аудитории, гражданс1штс и други

е отбелн:,апо, ЧЕ' златарят от Прага на име Про1шп канцеларии продължапали да бъдат опшща за
Валлфоп'Л; който работел в Авиш,011, предал на развиване нови форми на шрифта.

mag fitЬ оЬtЦJё nirt1r Eari:i gutlit\1ё

angr[ierbt ifrilluв mП hl urtrt fpcecbta·
.l:1fi wil af lr bo[;bfit rrcЬrn 0ie nir пr~
Datr trn willf iln ~m mil tt getJf rmiot
pin 1:Jii wil i:fn auli grш f,v rm tautr
ofi Emi{l ltЫ .6iit Dfc wrrtt uп atle ninп
J?)it in б wrr(t ge(ct)afft fint !zu rrrnt
un wcrti audJ ~u nirЬt ~19 mап mol
126. Пай-старият печатен лист, 1445 година
 6
РЕНЕСАНС

ВЪ3ВРЪ1ЦАНЕ НЪМ АНТИЧНИТ.Е ФОРМИ

Към кран на XIII и началото XIV век в Италия Средповековието и предвестник на PeIIecaнca, Дан­
се появила нова икономическа сила -- заражда­ те не нанразпо е избрал за·учитеJr и подач из „Ада"
щият се капитализъм. Т_ой встыщл като прс гре­ и „Чистилището'' най-добршr ноет на римската
сивна сила в борба с феодализма и ра3клатил ос­ класика, па античния свят, който спят скоро ста­
новите му. нал пътеводно начало, учител и водач във всичките

Градовете-държави заместили феодашшя 1·ocrroдap. дела на човека от Per1eca11ca.

Освободените от феодалпото робство сешшип и Джото (l 266-1336) не закъсш1л да изведе живо­
дрЕбеп запаятчшr, лишени от зсмн и средства за ниста от аскетичните канони на Сред1rове1<0нието,
нроизводство, потърсили нреrштание в „мшшфак­ като внесъл в религиозните еюжети ново съдържа­

турата" -~ Еоrrринепоr1реработватслни, корабостро­ ние и нови образи, взети от окръжаващия го жи­

ителш1, металургични и др. преднриятия на за­ вот. Сюжетите би.пи само 1rопод той да съ3даде мо­
могнали се земевладелци ИJIH на круrши търговци. нументални произведения, наситени с драматично

Безимотните сменили господаря си. Новата гос­ нанрежение и силни характери.

подствуваща класа постепенно се утвърдила и съз­ Хуt~аниститите отрекли феодално-църковната кул­

дала свой мироглед и свон култура---- културата тура на Среднове1<0вието и IIрогласили идеите на
на просветените фамилии търговп.и. Ренесанса, като дали светски характер на изкуст­
В Италин възни1шали две големи огнища на ду­ вата, литературата и науката.

ховна култура - градопете-държави Флоренция Сле1\ дългия натискащ културата средIIовековен

и Венеция. Във Венеция като развит търговски cъII светът се п[:обудил отново. Освободен от ве­
център духовните сили се 1·рупирали около 1ши­ ригите IIa средновековIIата t1истика, хуманистич­

гоиздаването и юrигопечатаIIето. ният дух на италианеца от Х IV

XV век се насочил
и
Флореrщия през Х IV век откърмила великите към изучаване на произвсдешшта IIa аIIтичността.

наети Данте, Петрарка и Бокачо, художника Nlа­ Икономичес~о~ и политически раздробената Ита­
зачо и редица учени мъже - хуманиетите. лия, IIаследница на бляскавия Рим, на античната
Данте Алигиери (l26Б-~l32l) бил един от първите култура отново открила красотата, хармонията,

писатели, който изнолзувал и споите литературни изяществото чрез античния свят, който изшшнал
произведеню1 иташrапския езш<. Свързан със от руините. Заназените великолепни римсЕи па-

71
fv!(Tf!liШI i:3l(YПEUГO li apXiiTLEГ/paтa И CЪXJJa!IC· на Еароли111т1)_11н ыннусt<ул. Ifcгoвnгt' учt'~
ните тр;цrтин (Jн:1н ll[JlJJMeт на 'vв,1жсниl'. и:шор на Н!ЩИ pa:Ш<'C•fi! Ш!СМОТ() Ш!.'Ш !!талшr
н,щнонаJrна гopJOLT 11 11pm,H,'!J за и:1yrr;шm1,'. Сво­ Това о(то ,:исмо оЕ:1:,а.rю nлшш11е
бод11инт чощ·к, щше1(·1,т на ду и танисто :цраво и ра:JВИТППО l!a хум,ШИСТНЧJIШI МИН\СI-:ул.

стъrш,1 на земята и дръшал да ра'11 природни- lkcвacиaIIo !>истичи (\i,•spaoi

те rайни. Л11тичш1ят свят бил повод u· илрали по da Bi,ticci l-1~1 - 14981 ,, пp<KMШl"II търгонен
новия rпсал. Ат ичната култура била „въ:~родсна" на ю1иrи от времето на РРН( 0 санса. Той б/.1 и:шl'С­
без да бъде сляно подражэва н:1. Тя бпла осноmю теп със спонта голнма II,IЧl'Teнocт и с търговсЕШI си

проуч,·на, за да може да бъде поле:н1;1 11а ренесан­ усет. В нрговата ра(юти.пшша

совия чr,век, да бъде градипl'н материал, с който 01,оло -1:, писари, се IIа­
гениите на XV и XVI пек успели щ1 изяпят и писаните и ра3коншо у1,ра:Е·111п1· ръкописи на вре­

осъщестrтт в дело своите пелики мечти, мисли и мето. Той приготпял книги з:1 библиотеките на Ко­
откритин. Свободолюбивият италиаrrсЕи народен зимо д,' Медичи, Федерико да Монтсфелтро, :,а
дух се проявил най-силно и многостранно п прои:о.-­ Фердшrанд Лрагонсю-1 и други. Написал е спомени
неденията на изобразителното изкуство. Люде като за своите съвременници, от ~шито черпим истори­

Петрарка, Под)КО Брачолини, Колучо, Салутати, чески сведения „за тогавашния духопеп и художе­

Бокач6, l!иколо де Пиколи, Песпасиаrю да Бисти­ ствен жиrюr на Флоренция".

чи, пшобени в античната красота, обърнали ышма­ Такива учrни мъже, писатели и художнини съ3да­
ние пърху гръцките и латинските кщ1с1щи. ли Рt·несапса.
Франческо Петрарка от Арецо (IЗО,1--1374) Откъсването от пси 1 1ко, което е имало пръзка със
увенчаният поет и първият :,;уманист - бил стра­ Средновекопието, се прояпи.rю и в реформирансго
стен поклошIИI< на древността, в r,оято ол<рил свон на шрифта. Хуманистил: изостапили гоп111еския
естетически идеал за човека. Като събирач на ан­ минускул, който и без това не намерил здрава поч­
тични гры1ки и латински писмени паметrнщи и 1,а­ ва в Италия, и И3брали поп, четлив и ясен шрифт.
то отш111еп калигрс1ф, Петрарка щ1еписал 1ш1,олко Готико-ашпиква (лат. scriptшa fere lшшапistiса­
стари, почти унищожени ръконис11 и така ги за­ почти хуманистичен шрифт или още litteгa fеге
назил за потомството. Собствените си произведе­ lшшaпistica, или Петрарка шрифт, таблица стр.
ния изписвал изш1що. I Iегопият почерк бил подра­ 270)"е писмо, в което е отразена преходната форма
жаван от мнозина съврсмеrшици. между готиката и ново1<аролингския или хумани­

Колучо Салутати (Colнccio Salнiaii, 13:'3l-1406)- стичен минускул. Този преход е ясно очертан в
висо](ообразова11 и учен държапен мъж, се занима­ ръкописите, писани от самия Петрарка. В неговата
вал с издирване и сраппяпане на те](стопете 11а ](Jiа­ 1шига „Ое sнi ipsills et mLI1ioпш1 igпогапtiа"от 1368
сиците. Пръв пъпел латипс](ИЯ език за дипломати­ година ((l)иг. 127) 1пирон:ото подрязано перо, дър>I<а­
чески преписки. но под накло11 45 градуса, оформило отвесните и
Знаменитият ](3JII-IГ·paф, преводач, археолог и биб­ хоризонталните греди с ещ~аrши плътни, тежrш ли­

лиофил, флоревтинецът Поджо Брачолини (Poggio rrии, а свързващите лиrrии прапило съпсем тънки.

BгaccioJiпi, 1380--1459) събирал римски над11иси Буквата е ср,шнително широка и закръглена, с доб­
и издирпал стари ръкописи от латински аптори. ре очертани дължини, междуредията са големи, а

Посетил много библиотеки на монастири и пропъ­ редовете са компактни. Оба1Jе много букви се за­
тупал Франция, Германия, стигнал чак до Лондон, стъпват една с друга; дпе съседни кръгли букви ю,­
за да търси оригинали. Някои от намерените пър­ то Ь и а, d и. е, о и q и други са пключени една
пообрази преписал „много красиво", други взел със п друга. Този начин на застънпане на букпите се
себе си. Така изпел на свят „Речите на Цицерон", среща в италианс1<И ръкописи още от Х III пек - п
намерени в Клин и, ,,Архитектурата на Питрувий", т. нзр. Беневентана шрифт. Готичен остатък е счуп­
откъси от Лукреций, ксмедиите па Плавт и др. ването на кръглите букпи, на някои отпесш-1 греди
Джаноцо Л1анети и Чириако д' Анкона събирали като в i, 1, п, LI и честите съкращения. Бу1шата d
стари Jiадписи и CJIOЖИJIИ началото па е1шграфи­ има унциален характер. Главните букви обиюю­
ката като нау](а. вено са заети от готическия маюс1,у л.

Ученият хуманист, страстJiият събирач па стари В този шрифт са примесени различни стилови фор­
класически ры,описи Никол6 де Николи (Nicco16 ми - М!IОГО \•!аJШО е ПОВЛИЯ!! от ротунда и готи­

de Nicoli, 1363-1473),е пърпият, който завещал на ческия минускул, а голямата част е заета от каро­

Флоренция псичките си книги - около 800 тома­ лингския минускул.

за да се открие обществена библиотека. Приятел и
съветник на Козимо Медичи, той успял да го убе­
ди да закупи редица ценни латински ръкописи.
Нико.116 оснопал училище във Флоренция, където
обучавал ученищпе си да пишат ясните и красиви
Въп Флоренция, Рим, Болоня, Соренто и други
през XV век освен монастирските скриптории и
училищата, като училището на Никол6 де Николи
съществували и спетските, гражданските работил­
НИI\И за ръкописни книги. Най-известна била ра-

72
ботели светски лица­
сръчни

учени и чуждешш. Простите кописти били много­

,..~~
.- ......,. ..
- - ~~
бройни, по-рядко се срещали т. нар. ,,scrittori•' - ', Sita~
люде,

Ръкопис11те
кmпо :шаЕ·ли

на
гръцки език.

римските автори били :чшаз,·ни

·-J-.-ra:m~~

..
·.. . .·
най-вече в преписи с Еаролингс~ш минусЕул, Еойто
със закры·лоrите си форми и яснотата си допадал "W~-~
~~­
. .,
на хуманистите. Те смнтали, че това са античните
римски букви и ги нарекли Liiteгa antiqua - стар,
древен шрифт (още: littera romana -римска буква, 4Щ'~~;~.--
lettera tonda - кръгла буква, letterae antiqllae l10-
rш11 temporшп -··· антични букви на нашето време
•.,,.:.. ~,ььш; ~f4W11i,щn.mй
и lettere a11ticl1e rшove -- нови антични букви). 127. L.ittua ferr humanisli::a
В много от монастирските скриптории и светски
писмени работилници италианските шрифтописци
и рубрикатори подражавали напълно каролинг­
ntfm111immn тnu,d1~ h:ibt-iuтam crede11f ~t1.e plштmttm '
ския минускул. По не1·ов образец развили широк,
\tmaт\ttca-n(habш{fer. (k т • ,,, '
заоблен шрифт с малки букви, писани с широко
нодрпзапо перо, държано под ъгъл, към тях при­
' td de o_.цmuo mfpmo !.о9ц..; cщufm'1n!'t,rn1d1
бавили като нововъведения - точка върху бук­ ntm pomitt!ftmt aflichtf tra etgkna 911;~тттт щт
вата i, прешшателпите знаци и арабските цифри
pon1mmт:-'r>adtum =panuш ос lюrршо btnigmПi-me

Арабските цифри получили горни и долни дължи­ dmiii fu.t. e:x-~-;u: u-aduerfa ua!mtdme coгtYf!u-,n а~
ни. Цифрите 1, 2 и О се пишеJiи в двете средни ус­ тt!fima ctmt rr.atatterar. а 9uo pofi: tU:mшef.m ~m ca-inpa
норедни линии. Цифрите 6 и 8 получили горни n()Jlt dduhotшnm ac:i~adpugчainprotюc.arttr сщ11 tт: ·
дължини, а 3, 4, 5, 7 и 9 -- долни дължини. Така цu-tl,нJoorporif: t\" :m~i un-mп•: a!t9~~ro ~~k li1ytt1orJ
оформеният шрифт по-късно назоваJiи И111алиш-1с1Сu
128. ИталианС1щ хул1шшстиче11 лu1н:;скул, 1449 годщ1а
хуманистичен минускул (табJiица стр. 271 и фиг.
128 и 129). Светъл, равномерен и снокоен, той прите­
жава всички качества на каролипгския минускул;

бу~шата а изнравила дясната си греда, а g и г по­

J1учиJ1и ноuи фпрми.
Отначало хуманистичният минускул не е имал
главни букви. IlJрифтописците вместо да развият
Erg1·,ц.11us·пofiro ~нlrmn ,1Ьо1·е tonft'
главни букви, направо заели буквите от кпитвите
видоизменения на каниталис мопументалис от I Х в., !_Jm m,чн.sev1tifiн•rdt п„шП,нш;Н1.-1lт,1
употребени за написване на заглавия, имена, ГJ1а­
ви и други. Обикновено за тези надписи били из­ Elrfium fюmrs ded,t~ rt'qrы Ьoriis
ползувани капиталис монументалис, капиталис

квадрата, I(апитаJшс рустика и унциалът. Но макар

129. И талuа11скu хул1шщс111uчш л1щ1ускул, Х V ве"
да наподоб,шали ениграфската строгост и елегант­
ност на буквите на каниталис монументалис, вед­
нъж пречупени от нерото, хуманистичните шрифто-
11исци дали още по-голяма свобода на перото при
изграждане на формата на буквите. Постепенно
епиграфската острота на формата се загубила. Ка­ RA_ DVO AGNO
лиграфс~шят дуктус надделял и внесъл топлота и
дnижение в отделните детайли на буквата. Ново­
оформените главни букви имали наклонена ос до
SCIM У5: L'TE
45 градуса. Наклонът на перото увеличил контрас­
та между отвесните и наклонените греди. Това
силно се отразило върху формата на буквите А, М,
IlVM J\ NT} Cz_-VI
N, Т, V, Хи Z. Серифите на буквите следвали на­
клона на перото. Те се изменили и загрубели.
1
V 5 TJ\M А. -GR,k
Тези видоизменени главни букви получили в r: але­
L - -- - - , ,
ографията името Хуманистичен маюскул (фиг. 130). 130. И maлttaNcкu ху1~шшстц,1е11 Аtаюскул

73
 ]j._g.rr Гау).,11сьоrсьr11м~J'!ft_o.
tutm иiаj11c'jщ110 тguglumc,/o.
,. f1J J J. / r., ,?;oyy5"-1.h~

'111tte flьqjl_iьa,1110 lag?crt'a!k'loi

ro,yi ae!aГcttmi r!lleиett0 !fere'eguaff
cpji'gue{(e'{tf9m ccmi_guell?lijt #
wсошlшlit'.
=6 fl FF шо 1Гfii.-:ji.# <Р
~Гаtт'Jijtjmtю itt ш!fо(7mito о
uo'Гenw cfire ttJ Utta ttmfn rfijettl!aj lt
.5111ft', afcдli if Гm11 о 3rJsuz!.g,
Jutti.3~nftre'ch(jjjumwj jtttю

/ iJ 1. И талианс1ш хулю1иtстичеи курсив, 1517 година 132. !(тиеларес1ш ро.11ана. Палатино

Отначало главните букви се пшнели малко по­ нили множество видоизмененин, които сумирани

ниски от горните дыrжини на редовните букви, можем да наречем с общото име Хуманистuttен
за да не чернеят и едреят. По-късно печатарите из­ курсив (фиг. 131).
равнили разстоянията. Писменият курсив е винаги вторична форма, защо­
Голямата JIIoбon на италианските квязе към Епига­ то се изгражда върху първична, вече установена

та, към събиране и уреждане на библиотеки от ръ­ стилова форма. Неговите глапни елементи са:
кописни кпиги спомогнала да се създадат късно 1. Слаба грижа и голяма свобода нри изграждане
след открива11е на книгопе 1 rата11ето най-красиви­ на формата, в избора па която често се намесва лич­
те, най-стилни и богато оформени с инициаJIИ и ното предпочитание за отделни форми и детайли.
илюстрании ръкописни ~шиги в хуманистичен ми­ 2. Наклонът на писането, обикновено надясно, се
нускул. I<_ннзете отблъсквали печатаната книга явява като постоянен белег. (Някои ръкописи от
като механи 1 ша работа. XV век имат курсивните белези, ала бу~шнте не са
От Италия хуманистичният минускул и маюскул полегати.)
се разпространили в Европа. 3. Незавършеност на детайлите на буквата.
Хуманистичният минускул и маюскул се развили 4. По-голяма подвижност.
в скрипториите като официално писмо за писане на 5. Свързващи черти 1 1ки при малките букпи.
книги. В училищата тези форми също били застъ­ Хуманистичният курсив се развил също във Фло­
пени при обучапане в писане. Това прекрасно пис­ ренцип. Към 1450 неговата форма вече била уточ­
мо постепешю било пренесено всред народа и широ­ нена. Често пъти 1,урсив от вторична форма, обра­
ко се разпространило в обикновения живот. Сре­ ботен от пещата творческа ръка на шш:ой сръчен
щаме го навсякъде: в личната кореспонденция, в за­ шрифтописец, ставал основа за изграждане на една
писките на студентите, в нотариалните документи, нова калиграфска форма. Такъв е случаят и с хума­
в търговските писма и в канцелариите. Ала бързи­ нистичния курсив. Той станал база за обособяване
ната като фактор за изменяне формата на писмото на отделни курсивни форми. Според целите и мя­
отново се намесила - хуманистичният минускул стото, където били писани, новоразвитите курсиви
загубил равномерната си и спокойно изваяна фор­ получили съответни имена. Например в папска­
ма на буквите. Като се прибавили личните предпо­ та канцелария се развил курсив, наречен Летера
читания на пишещия, неговият характер и целта ди бреви (Lettera di brevi), употребяван за напски­
на писането, от хуманистичния минускул се откло- те грамоти и писма, за разлика от Летера ди боле

74
 с/,Х С ancellargfc~rmata,
tl~./,)
.:i
»
i)

Н, or q«ali adunq~ ~ tnnti tui mtriii,

~ otmmi wde.dдrpari :' Q,!!:~Yaun,·
0 mi1·ro ciiwtнlar а t1юi
С riniJa.cri di сg1т,1,а dcgna -:'

~ 1t Ьс drjg hi h.lmnt1 pq
tjstuxy-zZ..,

~
(у a[atiiшs Romtt' ScribeЬ(lt
_). mw nomini .
MDXXXX

133. !(анчелареска ролtа11а. Вичентшю 134. !(а/iчеларесl(а форлиiта. Палат,то

(Leltera di bolle) или Lettera bollatica (тържествен !(анчелареска романа (фаг. 132 и таблица стр. 273)
и украсен шрифт, близък до готичнип, който е упо­ се пише с широко подрязано птиче перо в четири­

требяван за па11сю1 були). линейната система, като четирите 1лрифтови линии

Летера ди бреви в началото на XVI в. получил ед­ обграждат три еднакво равни пространства. Бук­
на съвършено хармопична, наклонена надясно вите, както отбелязва Лудовико Вичентино в 1ши­
форма на буквите, които са леко стеснени и имат гата си „L' opcriпai', не са обли (гоtопdа), а са из-
високи горни и долни дъJ~жини, завършващи с кап­ градени в издължен и леко наклонен надясно нра­

коподобни серифи. Писането протича спонтанно. воъгышик (qнadгetto оЫuпgо). Горните и долните
Междубуюзените пространства са добре раз1феде­ дължини се извиват в краищата си встрани и за­

лени. Отделните букви имат свързващи лшшй1ш. вършват с капкоподобни серифи. Малките бу1ши се
Шрифтът е писан с птиче перо, чийто връх бил по­ свързват (ligare сап !е slli sечнепti) помЕ'жду си с
широк, а по-късно постепенно станал почти остър. чертици за свързване (фиг. 133). От капчелареска
Шрифтовата картина е ясна, принтна и елегантна. рома па Вичептино направил свой печатен курсив.
Новото в този шрифт са елегантните главни букви, През 1554 г. Фердинандо Руано се опитал да наме­
отлично свързани с малките. Летера ди бреви бил ри конструктивен принцип за изграждане малките

употребяван и за нависване на поетически съчи­ букви на канчелареска романа.

нения (таблица стр. 272).
Във владетелските и други канцеларии се развил
друг вид курсив, известен под общото име !(анце­
ларесl(а -- lettera caпcellaгesca, още coгsiva caпcel­
laresca или само caпcellaresca. От канчелареска има
три важни подвидове: 1. Канчелареска романа
caпcellaresca IZ0111aпa (римска) или канчелареска
комуна caпcellaгesca сотuпа (обща, обикновена
канчелареска). 2. Канчелареска формата - caпcel­
laгesca formata. 3. Канчелареска бастарда - caп­
cellaresca bastarda. Формата на канчелареска ро­
мана е повJшяна от папската канцелария и се при­
ближава към формата на летера ди бреви.
/(анчелареска формата е по-ъгловат шрифт и е ли­
шен от свързващи чертички. Той има по-проста
форма. Горните дължини на малките букви са по­
къси и освен fиs не се извиват, а са отвесни и за­
вършват с наклонен сериф (фиг. 134).
- !(анчелареска бастарда, както показва името му, е
смесица от двата горепосочсйJ,\ шрифта. !-!ай-харак­
терни белези са, че горните и долните дължини са
извити, а буквите почти нямат свързващи чертич-
1ш. Този шрифт е представен с най-различна форма
в образците на авторите на шрифтови 1шиги от
XVI в. В различните части на Италия шрифтовете,
отклонени от първичната курсивна форма, се озна-

75
 Във
Н[) П,М j)l'!ICCallCOBИЛ: и \al!a ,и.rra С[Дl:

пре:~ първата rrоловипа на гип~чнш1 мину-

о;уд, ху"'нншст1J111шят Еурсив riил представен чре:-,

~шпгин· ~Как :\ьо ла Рю
(Jacq11es (!(, la !\Ш·) и
Пиер Хамон (Picrrc Нашоп) rюд р,1 JJшчrш наимоrо­
вания -Jcttrc patteP (фр. patte 1шйто нма лапи­
и криволичещо пио·rо), IC't!re italiqLlc
roпde et cornLtnc, а пре:1 втората по.,ювина на XVI
135. Меркашпt1.1е ридана. П алатино
JJl'K като ЫНаг(!е italienпe. В случгн „lettrc clroicte
pattee·' на Хамон е един нормално 1raiшc,11I канчела­
рt·ска, но при рязането му на дърво е получил не­

равномерно изграждаrrе-по-къси букви, деформи­

рани части на извивките и най-забележителното е,
че долните дължини са получили силно изсЕочили

от двете страпи па гредата едри триъгълни сери•­

фи, а горните имали под 1 1ертан плъте11 сериф, на­

клонен 11аляnо. Оттам произлиза и наименованието
му „лапест" -~ като че ли гредите имат лапи.
Иснанните Хуа11 де Исиар, Фра11сиско Лукас, Йо­
зеф де Казанова, Поланко, Поломарес и други в
различни времена nЕлючили в книгите си тези

шрифтове. Исиар през ] 559 година прелставя об­

разци за своите caпcellaresca ]1ес]ыс!а и сапсе]!агеs­
са peqнena bastaгcla, п които са дадени по две фор­
ми за буквите Ь, с], f, ]1, 1, р, q. Първата форма е с
отвесни греди, те завършват с едър сериф, а вто­
рата ~- със силно извити вляво и вдясно горни и

долни дължини. Тези две форми не се свързват

добре в написапия текст.
По-късно, ]7]9 1·., Хуан Клаудио Азнар де Полан­
136. !(а11челареска на Меркатор, 1510 година ЕО показва пощюбно как се оформя !еtга bastarda
и какви са нейните пропорции.
чавали като обласлш шрифтови видове букви: неа­ В Германия тези шрифтове били застъпени от Кас­
пол итшrски, тоскап ски ,фло рентинск и ,венециански. пар I-!еф, а в Холандия - от сръчния пrрифтопи­
Търговските писма се пишели със специален курсив сец и картограф Герхард Меркатор (фиг. 136).
Меркантиле рш11ш~а (meгcantile гошапа, фиг. 135), Извън скрипториите и капне.париите, из цяла Ига­
още fioreпtiпa, veпetiana, шi]апеsе и други, в J(оито лин шрифтът заел важно място в обществения жи­
преобладавали украсвите барокови извивки, при­ вот. По обществените сгради и по художествените
Еачепи към горните и доJшите дыrжшш па буквите, предмети се появили вдълбани, и11крустирани, из­
разпити от готическия минускул. рязани и други надписи, чиито букви били подра­
IПрифтът Jlemepa Nотареска (]ettera пotaresca). с жание па пай-добрите староримски образци. По
който се виш~ли нотариалните договори, бил прост, улиците висели плочи с надписи, по къщите--ло­

сбит, остър по форма и запазвал още гоп1чни оста­ зунги. Често големите римски букви били украсени
тъци. Мнозина автори на шрифтопи книги, като Ви­ наоколо с фигури и орнаменти. Освен топа архео­
чентино, Талиепте, Палатино, Амфиарео и други, лози и любители издирвали, изравяли и събирали
показват многобройни образци хуманистични кур­ староримски надписи.

сиви, изрязани по дърворезбения начин (виж фигу­ Хуманистите пожелали да изучат основно света.
рата по-горе). Много детайли на буквите и ритъмът, Наблюдавали явленията му, размисляли пърху
създаден от динамичния дуктус на перото, били фактите, за да установят канони и да направят съ­
сЕовани от резеца. В по-1<ъсните издания от XVI щите достъпни за изучаване. Из1,уството също ста­
ве]( и през XVII век се употребявала нова, по-при­ нало обект за изучаване. Математиката допринесла
годна техника медrюгравюрната. Тя от своя извънредно много за канонизиране на знанието.

страна придала на буквите елегантност, стигаща Редица геометричшr принципи били въведени в
до изфиненост и крех1<0ст на формата. перспективното рисуване и конструюивното из­

От Италия канчелареска прес1<0чила във Франция, граждане на буквите. Хуложници, шрифтописцн и

Испания, Швейцария, Германия и Холандия. учени се опитали да сбпспят проблемите за форма-

76
 /t!V-:-·•t~-, .,,,,.11• !'4 !tlt
, t ~t : ",\ 'i1 nн-.,/ t., rJ1, ,- t,,t·it1
'\-.., rl lt',
1, •1•1,1! f; rHt.A ) f(i},., >Jн.~ .~. t11н,, .:., .•Jt•( /J.,.
:Н (,"(чf~~.~i,

it\\'г'' ... ,,.1

,".ал, <\r с
1
,,; r 1ло1)1,:" ·1;; ~.
,r, ,\ { ,,{'" t'
\
,· '•• 1, f,.<,o., >

187. Първият трши11ат по шрифта, 1tanucaн-0111 Феличе Феличиано през 1468 годшtа

та на глаnните и малките букви на антиквата чре3 много от главната греда и е изградена с малко по­

конструктивни схеми, като се нридържали в ан­ нрава ос, докато буквите С, О и Q са с наююнена ос
тичните канони за пронорции. от 45 градуса. При букnите 13, D, !~ наклонът на
Първият трактат върху староримските епиграфски оста също е по-слаб, а буква G е с права ос. Двата
форми написал в 1463 год. веронският блаr·ород1шк серифа па хоризонталната греда на буквата Т се
любител-археолог и калиграф Феличе Фелuчuано събi1рат навътре. При ноставяне на хоризонтални­
(Felix Fel iciam1s Veroпeпsis). Този малък ръконис, те ~·реди на буквите А, Е, F, I-I и Z перото е завър­
в който Феличиано съобщава своите наблюдения тяно под по-слаб наклон и са се получили но-тесни
върху откритите надвиси и установените от него за­ греди. Бу1ша М завършва със серифи вапъ11, а N-
кони, не бил отпечатан и сега е запазен във Бати­ със сериф горе вляво.
капската библиотека (Vat. lat 6852). Азбуката на Много букви, сравнени с римския образец от Трая­
Феличиано (фиг. 137 и таблица стр. 27 4 и 275) е по­ новата колона, са загубили от своята елегантност,
добна на буюзите от е11играфските паметници. Дори но Бертиери (Rafiaello Bertieгi в „PhilobiЬloп" кн.
всяка буква от 11оказаната в трактата азбука е ри­ 1, 1929) не е прав, като заключава, че „поради топа
сувана, като подражава светлоспнката във вдълба­ работата на Феличиано се разглежда като научно­
ните надписи, но за обра3ец, изглежда, е послужи­ технически принос към учението за шрифтовите
ла упадъчната широка форма на римското монумен­ знаци, а не като художестпеir ошп". Буквите на Фе­
тално нисмо. Буквите са писани с широко надясно Jшчиаrю, макар по-малко елегантни и разширени

подрнзано перо, държано под ма.пък ъгъл спрямо по про1101щии, имат особени качества. При изграж­
хоризонталните .пинии за писане. Характерни бук­ дане на конструкцията на буквите А, В, М, R, S,
ви са прекалено разширените D и К. Извивката на Q, V, У и най-вече при завършване на детайлите
буквата Р долу не допира до глаы1а'1а греда, а им е проявено голямо майсторство. Тези букви са
остава свободна, както в надписа на Траяновата заназили онази епиграфс1,а острота на формата,
колона, с тази разлика, че извивката се отда.печава която им дава характер и сила, и 110 нея лесно мо-

77
138. Аэбу!iаmа ,ю Дaлt11mto да Мо11лс, 1480 година

жем да ол,рием една обиграва ръка, която умело е По своята елегантност, по ениграфския си харак­
държала грав1,орския резец. Тогава неволно си тер и конструктивните си 11ризнаци буквите на
спомняме за 11риятелството и общите изследпания Моиле (фиг. 138) наподобнват бую~итр от Траянова­
върху бу~шите между Феличиа110 и великия Андрса та колона. Буквите А и М завършват горе остро,
Мантеня (1431---1506) nъв Верона, 1459 година. В без серифи, само N има горе вляво И3теглен навън
картината на Мантеня „Разпятие" бу1,вите I N1< I са и влнво силно издаден сериф. Буквата О и нейните
много подобни на Фсличиановите, а надписът, под­ 11роизводни В, С, D, G, Р, Q, R, S са правилно по­
държан от амурчета с крила па пеперуди, във фрес­ строени, но наклонът на оста не е вече 18, а е 45
ката „Срещата", рисувана от Манте11я през 1474 го­ град:Уса., При този наклон на оста би трябвало хо­
дина в саmега clcgli sposi (стаята на съпрузите) на ризонта.111ште греди па букпите Е, F, Н и Т да са
двореца в Мантуа, също потвърждаnа това. почти равни с главните греди. Напротив, тук са из­
Като първа най-ранна печатна творба по въпросите тънели. Това показва, че еднородността па изграж­
за шрифта се смнта „Ръководството за скициране дащин принцип е пренебрегната. Средната хори­
на антиква главни букви", съставено от калиграфа зонтаJша греда на 1~, за разлика от Е, е поставена
Дамиано да Моиле (Damiaпo с!а Moile около 1457--· под геометричната среда и действува неприятно.
1500) и издадено прс, 1480 година в Парма. Също така неправилно е вакJюнената линия па Z
Мои.пе, сам израсъл в средата па занаятчии, пред­ да има тш(ава дебелина.
назначил ръководството си за занаятчии, камено­ Художествена идея, вплетена в строгото научно­
делци, фирмописци, ученш~и и калиграфи и за тях­ математично знание и в естетическия авализ на

но удобство го отпечатал на елната страна па ли­ буквата срещаме у Пачиоли.

ста. Също така той приел квадрата като основа и Лука Пшшоли (!,нса Pacioli, 1445/50 - 1514), или
помощно средство за още по-лесно геометрично раз­ както сам се нарича Лука ди Бор го Сан Сеполкро, е
чертаване на бу](вите. Венка буква, вписана в 1ша­ роден през 1445/50 година. Той учил при знамени­
драта, е заела определено място в него и чрез ука­ тия умбрийски майстор па колорита и перспектив­
заните правила и с помощта на пергела и J1инията ното рисуване Пиеро делла Фрапческа (1416-1492)
буквата лесно може да се конструира в различни и живял ](ато младеж при великия архитект и

големини в зависимост от избраната големина на художествен теоретик Леоне Баттиста Алберти

страната на квадрата. Моиле при някои бу](ВИ е
вписал окръжност в квадрата и е прекарал диаго­
налите му, които, пресечени с окръжността, опре­
делят местата на гредите и ширината на вписаните
букви. Той е определил и средната линия на изви­
тите греди иа буквата О, и на производните и, за.да
може каменоделецът по нея да направи вдлъбна­
тия нод наклон жлеб на бу1шата.
Струва ыи се, че Моиле е имал предходници, от
които е почерпил опит и знания.
(1404-~1472). Теоретичните творби „Tгattato clella
pittшa" и „De prospectiva pingeпdi" на Франческа
и идеите на Алберти оформили мирогледа на мла­
дия Пачиоли, но той се отказал от рисуването и се
отдал на математиката, за да постави нейните за­
кони в служба на изкуството. Венецианският ху­
дожник Якопо де Барбари през 1491 г. нарисувал
наред със своя автопортрет портрета на Лука Па­
чиоли като монах, който е застанал зад работната
си маса и обясняnа геометрична задача. Пачиоли

78
!iрсз Н94 Ш'IЛ.1 книгата си r!i arit]пш·tica"
във Венпtин, пр,<, !49б г. б1~л поканен :,а
сор ~ю матеыатика унив(тсип·1 а на Ilавия.
В Ми.,~ано. в ;\вора J!одонш<о Сфорна, нарсчl'Н
ll Мого, бил кръг т у;(ожвнш~, 1нка-
тели и учЕ·ни, 1vкжду които бил и всРстра~шо на;щ­
рЕ·юшт, гсниаж·н хvдожник и учен Леонардо :щ
В инч и (!f). IV.1452 23. IV.1519). Леонардо служнл
при l!л Моро като военен инженер. Ci-;opo 1ам бил
приплечен и Пачиоли. :,а знания
до свързал приятелство с математика Лука, нома­
гал му при :•зготвяне илюсграциите на заrv1ислената

от што книга. !(акта Пачиош1 11ризнава в глава 6,

част I I на „l)iviпa propoгtio11c" и писмото към Пиеро
Содерини, Леонардо направил бО илюстрации :1а
тази юшга.

В Милано станало неспокойно. На френскин 11ре­

стол се въз1,ачил смъртнинт враг на фамилинта
Сфорца херцогът на Орлеан, Луи Х 11. Въвле 1 1ени 139. Буква Л на Пшшоли, 1509 годu!!а
от династичесюпе ра:шри между двете фамилии,
французюrте ВОЙС!(И навлеЗJIИ в МилШIС]{ОТО граф­ Пачиоли, както нреди това да Моиле, 11оставил
ство и през есента на 1199 завзеJiи Милано. Мора буквите в 1шадрат и вписал в него окръжност. До­
избягал. Леопардо и Пачиоли пануспали града към развиJI геометричната схема, като онредешш места­

кран на годината и се отнравили през Мантуа за та и големината па малките оI<ръжности, чрез кои­

Венеция. Оттам Леонардо заминаJI за Флоренция. то се оформят серифите. Характерно е отрнзан от

През 1509 г. Лука Пачиоли издаJI във Венепия про· малката окръжност и:,лизшцият над горната стра­

чутата си книга „Божествената про1ю1щш1" (Diviпa на на квадрата връх 11а буквата А.

Ргорогtiопе). Печатната творба на Пачиоли започва Буквите, както пише Пачиолн, са „най-точното
с изображенията на 23 букви, от А до У, като за О предаване 11а старите шрисjrгови знш\и, в които се
има две фигури (фиг. 139 и фиг. 140). CJieд тпх СJiед­ вижда мощта от изкръгле11ил и прави". ! !а истина
ват рисуваните от Леонар;\о бО илюстрации на м1ю­ те са стройни, хармонични по пронорции, 110 не 11а­
гоъгъJшици и самият трактат „Божествената про­ вспкъде е запазен единен 11рипцин на изгражда­

порция", в който е изложена теорията зa---sectio нето им.

ашеа - златното сечение. Добавени са още трак­ Ширината па една отвесна греда се на1Iася девет
тат върху архитектурата и трактат пърху 5 пра­ 11ъти 110 страната на ква;(рата. Хоризонталните
вилни МНОГОЪГЪJJ!!I-!Ка. ~·реди са с различна дебелина.
След излизане па ~шигата последвали обпинеш1ята От всички дошли до нас ръкописи но теорията на
на Жофроа Тори (1529) и Джорджо 13а3ари (1550), шрифта от времето на Италианския ренесанс най­
че Пачиоли е взел буквите от Леонардо и нлаги­ интересен е ръкописът с работните скици върху
атствувал тршпата за петте правилни м1101·оъгъл­ конструкцията 11а буквите G и !Z (виж фиг. в нача­
ници. Обвиненията не са 11ш1разно. Ако сравним лото 11а глава 2, част !!), които в шрифтовата ли­
двата за11азени ръкописа на „Божествената пропор­ тература се приписват на великия художник и тео­

ция", единият в )Кенева, а другият в Милано, биб­ ретик Леонардо да Винчи (15 април 1452~23 ап­
лиотека Амброзиана, ще видим, че истинската твор­ рил 1519). Ръкописът, в който се съдържат пока­
ба на Пачиоли е само трактатът „Божествената про­ заните букви G и IZ, не е публикуван изцяло. Да­
норция". Той признава сам, че Леонардо му е на­ тират го към 1480 година. Намирал се в Чикаго н
рисувал 60 рисунки, обаче скрил, че нрнложеният бил притежание на К. Л. Рикитс.
„Трактат за петте нравиюш мно~·оъгышика" (De Известният америкзнски шрифтооформител Фреде­
quiпque corpoгibus гegulaгibus) е от Пиеро делла рик У. Гауди публикувал за първи път към ста­
Франческа. СЕршr също кой е авторът 11а буквите. тията си „Т11е Rошап Alpl1abeJ,. its oгigiп апd
estl1e-
Много от Леонардовите формулировки за изкуст­ tic developшeпt" фотографии от двете букви G и 1:Z
вото и природните закони се перифразирани от Па­ в шойоркс1юто списание „Агs Typograpl1ica".
чиоли и са намерили място в юшгата му. Като из­ По-къс110, февруари 1929 г., Рафаело Бертиери от­
ползувал съветите и разсъжденията на великип ново ги ре11родуцирал. А напоследък ги показа А.
Леонардо върху нронорциите на човешкото тяло Г. Шицгал във връзка със статията си „О работе
и лице във връзка с шрифта, Пачиоли употребил Леонардо да Винчи над востроением шрифта". Бук­
модуJ1а 1:9 за постронване на своите букви. вите са ре11родуцирани и на други места.

79
 f!не не :,южсr,1 ),! VCTIНIOBИM CcJMO 01 )ВСТС
I<VBaJIИ !ШИ автора

то те са с1~J:Lаден и.

считnмt· r,ато ('Л!Н rн автори, но кыvr

ие10 могат да се нзредят още Дамишю да Моит-,

Сиr~пмvндо ,1е Фанти. като
пе забравш,н· самия JJачно;rи.
Нl·,ависимо от авторството тези две Ci и R
ни поJ<а:шат с;що много со:rидно теорr·тическо из­

следване на шрифтовите проблеми, от което се по­

лучила една прекрасна, ст,1билна, нълrюзвучна
форма на буквите. Тезн букви са част от една строй­
на система на изследвания върху н:онструкцията

на формата на монументалните глаrзни букви. В

тази система има стремеж да се направят бу1шите
така, че при даден нш,Jюн на перото теорията да

съвпада с практиката. Тt 0 оретичесюпе разсъжде­

ния не са доведени до окончателен рl0 зултат, защо­

то G и R са построени при два наклона на перото.

Ако на прав им бегъл преглед на приетите от офор­
мителя на буквите G и R. мерки, ще извлечем ре­
дица любопитни факти:
1. Авторът взима за база съотношението 1:3, т. е.
хоризонталната греда се нанася в ширината па от­

весната главна греда три пъти.

2. ]Лирината на главната греда се нанася по uисо­

чината на буквата (или па 1шадрата) sэ; 4 пъти.
3. Той проектира хоризонталната греда горе и по
средатА.

4. Уrrотребява ос II.
5. Пространството от главната отвесна греда до
вътреншата извиm,а на буква R. е колкото три ши­
рини на главната греда.

Тези букви ги е скицпрал човек, който превръща

в пра1,пша своите естетически знания, като поста­

вя под средната хоризонтална разполовяваща

квадрата линия извивката па опшпката на буква R.

Вситши тези дашrн съвпадат с мерrште и пршщи­
пите на Джамбатиста Верипи.
След Пачиоли теоретическите трудове па италиан­
ските аrзтори върху шрифта бързо се увеличили.
Бсеrш помествал буrшите си в 1шадрат с вписана
окръжност, но делил кrзадрата на разJrнчни по брой
сегменти. Получили се различни съотношения на
дебелините в зависимост от броя на сегментите.
Покрай тях се явили и множество калиграфски
творби. Теоретипи и практици обогатили с пови
образци и изследвания шрифтовата литература.
Първите трима автори - Феличиано, да Моиле и
Пачиоли -- разглеждали само формите па глав-
1ште букви от епиграфските римски паметници.
Другите видове шрифт и малките букви оставали
вън от обсега па разглежданията и теоретическите
им заключения.
Л У !( А П А Ч И О Л И 1 4 4 5 -· 1 5 1 4
Пръв, който се занимал с различни шрифтови фор­
ми и показал дrзе минускулови азбуки под името

140. Азбу!(аtnа 1ю Лу!(а Пачиоли, 1509 година Lettera ferшata и Cettera gallica, е математикът от

80
Ферара С11с11э.нундо де Фанти (Sigiчш111clo tlc f"'aп­ Пре, lfi22 го:шна се 1юявнщ1 Рща малка кннж-
til. Н неговата 1ши1 а „Т!1eorica ct pratica pcrspica- 1,а от 32 страници ,,!_а operir1a 1Ji 1-нс!онiсо Viceп­
cissiшi Sigismuшli clc F0 antis ferгarieпsis iп агtеш ша· tiпo, da irпparare 1Ji scгiнere littera Caпcellarescha",
theшatic(' profes:;oгis de шоdо scгibemli fabгicaпdi­ опн,·чатана в Рю1. Тя с оформена по-особено и съэ·
qlle oшnes !ittнагнш species", и:щадена във Вене­ ;щва впечатление на калиграфсю1 написан ръко·
пия през 1514 г., са :,астъпrни ра3лични видове пие. Авторът на тюи книжка е известният римски
шрифтови форми. Представените малки бvкви let- книжар, печатар. калиграф II писар в Camera Apo-
tcгa fermata са една тежка роту,ща, варисупана с ~tolica Jlудовико де.ш А.риi'и от Винчтца (Lшlo­
много широко пrро. докато lcttcra gal!ica (галски. vico йegli Arrighi da Viceпza), или I<акто сам се на­
френсЕи букви) са издължени готически буЕви. И ричал LL!dovico Viceпtiнo.
двете азбуки са обяснени чрез сложни геометрич­ Наистина Вичентино, накто 11ише в предговора си,
ни конструюши. В послРдната част на 1ши1·ата де .и защото беше невъзможно за ръката ми да на·
Фанти е показал главни антиква буют, ~;оито са прави толкова образци, ·за J\a задовоJiи всички, аз
доста тежки и груби. съобразих ;.1,а открия това ново изобретение за бук­
Любопитни са практичес1ште съnrти, които де вн и като ги постаIJя за печат, те толкова се при­

Фанти дава за подобряnано ш1 хартиите. Де Фавти ближават до писаните на ръка", е съумял да. из­
описва още няколко друпr вида шрифтове, без да ползува дърворезбепата техIIика като средство за
даде образци от тях. отпечатване на неговото калиграфско IIисмо, за да
Три години след книгата на де Фанти калиграфът послужи то на хората като образец за писане на
от Напара Франческо Торнисло (Fгапсеsсо Тогпiе!!о) така наречената от нога littera coгsil!a оне1· caп­
съставил eдIIa малка книжка от 52 страници, която cellaгescila. Този начин эа размножаване на печат­
отпечатал през 1517 година n Милано в печатницата ни страници не е нов. И преди са иэрязвани и от­
IIa Готардо да Повте. Книж.ката „Орега tlel шосlо de печатвани страници с цели дърворезбени блокове.
fаге le letteгe шajl!scole. ." не носи нищо ново. Ноnото е, че ВичеIIтино за първи път пубюшувал
Повлияна от Пачиоли, азбуката от антиква гJ1авпи чрез цели дърворезбени блокове мъчния канцелар­
букви при Торниело претърпява редица видоизме­ ски курсиn (виж фиг. 133). Дърворезбените блокове
нения, които не допринасят за красотата па шриф­ за тази книга изготвил Еnстахио Челебрино от
та. Торниело въвежда ненужни извивки, послужи· У дене (Eнstacrtio Celebriпo), който съвсем старател­
ли като преход между вътрешния горен Ерай IIa IIО и съвестно запазил калиграфията IIa Вичентино.
отвесната греда и долната част па горната хори• ,,La орегiпа" е едно малко ръководство за практи­
зонтална греда при В, D, Е,!:;-, Р, R, без да се ческо писане па канцеларския шрифт чрез наглед­
съобразява с дуктуса на перото. При Е и F из­ ни образци. I-Iяколкото правила 11аправляват обу·
вивката е поставена съвсем пелогичпо. Буrшата М чението по IIисане:

завършва горе, а S горе и долу с тежки и груби 1. Най-същесшсният съвет е, че ка11челареска се

серифи. Във втората форма на С е IIaIIpaвeII 01шт 11ише в правоъгъл1111к, тясната страна е основа -·
да се завърши доJшият ~<рай на буквата остро. без т. е. канчелареска е по-тясна от ротундата, която

сериф. Ново е извиването па горния и доJшия се­ се пише в пълен ~шадрат.

риф на буквите С, G и S. 2. Вичентино разчленява буквата па отделни със·

Откриването на книгопечатането пе повлияло вър­ тавни части, за да покаже как трябва да се папи•
ху развитието на калиграфията. Шрифтът в раз• ше последователно.

личните области на Италия дотолкова добил лока· 3. Разстоянието от дума до дума да бъде едно n.
лев колорит и усвоил особеностите на формата на 4. Разстоянието от буква до буква да бъде EOJI·
буквите на дадена област, че започнали да го на­ кота разстоянието между двата стълба на п.
зовават не по стила на буквата, а по областrа, в На другата година (1523) Пичентино допълва юш­
която се употребявал --- пепецианска, тосканска, гата си с нова част, озаглавена ,,! 1 modo de terпpe­
неаполитанска и т. н. В скрипториите, в папските гare !е Реnпе, Сон !е нагiе Sorti de littere ordiпato
и държавните канцеларии, в съдилищата, в търгов­ per Ludouico Viceпtino, Iп Rorпa пеl аnпо MD
ските кантори и други освен грамотността на пи­ Х Х I I !". В книгата е показан начинът за подрнзва•
саря се ценяла и неговата сръчrюст на краснопи­ не на птичето перо за писане, с илюстрация за но•

сец. Писарт· бил длъжен да позваnа различните следо.вателното му подрязване и наименованията

видове канцеларски шрифтове, употребнвани !3 на частите на перото. Отпечатани са няколко нови

различните области, да оформя изрядно страница­ азбуки. Освен различни канцеларски курсиnи,
та и да подбира шрифт според случая. френсЕи готически букви, ротунда и букви, изграде­
Скрипториите постепенно загубвали своето нред­ ни чрез плетеници или панделкообразно, има и две
пазначение, като отстъпили място на светските учи· плочи с преЕрасни образци на антиква главни бук­
лища. Канцелариите и училищата останали един­ ви, изградени с много вкус и тънко гравьорско

ствените места, където се развивал шрифтът. чувство. Буквата носи лирична прелест (фиг.141 ).

81
141. Азбуката иа Лудовико /Зи•1е1ши11ю, 1522 година

Вичентино 1<ато вечатар от 1524 до май 1527 г. из­ От представените различни канцеларски ръкописи
дал ш1колко томчета, п I<оито употребил 1юз курси­ нш<ои са с опростен дуктус, но много са претру­

вен шрифт, изработен според буквите от ,,!"а оре­
гiпа". Предволага се, че Вичентино е загинал при
опожаряването па Рим от французите през 1527 г.
Джовани Антонио Taлueftme (Giovaппi Апtопiо
Taglieпte) бил учител но писане във Венеция и при­
дпорен !(алиграф от !5!5 до !530 година. Пътувал
из цила Италия. През 1524 год. издал книгата „Lo
ргеsепtе 1iЬго !пsеgпа !"а Vега агtе delo Excel]ete
scгiueгe с!е diuerse varie soгti de liteгe I"equali se fa-
110 per geometrica Ragione ... " В нен Талиенте раз­
ширява по брой представените от Вичентино 1(31!-
целарс!(И шрифтове и им дава по-остър, ъглест ха­
пани със заплетени добав!(И, според Талиенте „ве­
сели завъртулки", получени при удължаването и
u11литането на горните и долните дължини на бук­
вите, !(ОИТо пречат на четенето. Наред с готически­
те и у!(расните букви Дж. Талиенте представи в две
дърворезбени плочи една антиква азбука от главни
букви, в която преповтаря до известна степен аз­
бу!(ата на Вичентино, но внася нов !(омпозиционен
елемент при подреждането на буквите (фиг.142).
Талиенте освен книги по шрифта издал юшга с
мостри за бродерия, счетоводни книги, писмовник
и други помагала.

рактер. Има указания 33 !(Онстру1щията на вснка Трябва да споменем Jiгo да l(apnu (lJgo cla Carpi)
буква на обикновената !(анчела рес!(а. във връзка с един съдебен процес за авторство с
Талиенте представя 3а първи път 1(3ТО новост Вичентино и като майстор-гравьор, !(Омуто припис­
знаците на арабс!(ата, еврейската и гръц!(ата азбу­ ват изрязването на дърворезбените печатни плочи
ка, като дава наименованията на буквите им на ита­ за книгите на де Фанти, Вичентино и Талиенте.
лиански език. Така той неволно слага началото на Ма!(ар и да е получил потвърждение, привилегии
едно сериозно проучване чрез съпоставяне на зна­ от папа Климент VI I за „инициатор" във Виченти­
ците на историческия развой на азбуката. новата „Орегiпа" и по-късно да е издал 1<1н1га със

82
/42. Азбука na Джова,т Апто11ао Тал11с11111е, 1524 еодииа

събрани от тримата горесrюменати автори образци, гепtiнi пouiteг iшpгessus" е издадена пъп Флорен­
озаглавена „Thesauro de Scгittore" и отнечатаi~а в ция нрез 1527 година. Тя е съставена от четири юш-
Рим от Антонио Бладо през 1525, ние не считаме, 1·и-части и всяка съответно разl'Jrежда: готическите

че той е внесъл свой нриrюс в шрифтовата нау1ш бу1ши ротунда под името „La litera пошiпаtа Mo-
освен чрез съвестното изпълнение на чужди проек­ derпa" (1 и 2), антиква главни букви (3) и накрая
ти. В книгата му има новопубликувана само една капчелареска и бастарда (4).
гръцка минускулова азбука. Верини въвежда читателя системно в науката за
Угода Карни оставил множество великолепни гра­ констру~щията на букпата. Заrю:-шава I'O с геоме­
вюри на дърво с библейски сюжети. Карни въвел трическите rrомощни фигури-окръжност; квадрат,
многотоновата гравюра. ,,Рисунката изрязвал вър­ диагонали и други. При конструкцията на малките
ху три плочи: на първата--светлината, на птора­ ротунда букви разпределя квадрата на седем сег­
та -- полусянката и на третата контура." Една мента, определя височината на ПIJIOTO на буквата
от най-значителните като изкуство и голяма но раз­ и па височината на горната дължина на буквите ъ
мери гравюра - 105,2Х78,8 - е „Жертвонрино­ като си служи с тези мерки, изгражда цялата аз­

шението на Аврам", в конто има гравиран обпснп­ бука, наречена от пего „Ljttfa Мос\еша".
телен текст с името на автора. Преднолага се, че В третата част Верипи е показаJ1 една азбука от ан­
композицията е на Т,ициано Вечелио. тиква главни букви (таблица стр. 276 и 277), По
Флорентинецът Джанбатиста Верини (Giovaшba­ същин ред въпежда читателя 13 констру1щията, ка­

ptista Veriпi) се явява като нродължител на теоре­ то дава нримери с нроrюрциите на човешкото тяло

тичната мисъл на Пачиоли, де Фанти и Торниело. и архитектурните колони: дорийс1,а, йонийска, ко­
Книгата му с титул „Incipit liber pгinшs еlешеп­ ринтска и тосканска. Тук той изменя съотноше­
i.огшп Litteгaгurп !оаппis Baptiste cle Veгiпis Flo- нието на дебелината на отвесната греда спрямо

83
 'И!
- -

ffi[
- '

стран,па на квадрата в пропорннн 1:8, като в:~ола

-t~_--_ -,-•- -- ,+------+- за база йонийската ~юлона бс::J кашпела. Определн

и ширините на отвесната и хоризонталната греда JJ
-~ -~-
пропорния 1:3. греди проектира в
-
[ орната, средната и долната част на квадрuта, а от­

Rесната греда - вляво и вдясно. С тях си rюмага

при изграждане на Получила се с една

!13 tEl !Е
тежка, плътна , със силно въздействие. Харак­
терно за неговата антшша е, че много кръг­

,ш букви, освсп О и Q, са изградени по отnеснаос.

схема се обогатила с нови състав­
ки. Себастиано С1:рлиu (Sebastiaпo St rlio, 1475--
0

1554) от Бо:rоня бил учен, архитект и теоретик.

Той издал nъв Венеция през 1537 г. книгата „Del 1'aг­

Ш8[IJ
chitettшa'' (~шига 1---1). Ревностен 3ашитник на
пршщипите на Витрувий, той илюстрирал приме­
рите с множество сющи и рисунки, за които му

помогнал Б,штасар Перуци.

Азбуката на Серлио (фиг. 143) успоила ссичrш 1,а­
чества на късния Ренесанс. Поместена е в четвър­
та част на книгата му.

Джамбатиста Палатино (Giovaшbattista Palati-

пo) роден в Росано, Калабрия, съчетавал в себе си
качествата IIa сръчен калиграф и учен изследова­
гел на шрифта.
Голям виртуоз в оформяване па буквата, той под­
редил прегледно и с вкус всяка страница !13 ~ши­

гата си „I,ibгo пvovo d'impaгare а scrivere tvte soгte

letteгe aпticl1e et mоdегпе di tvtte пatioпi соп пvove
гegole, misvгe et essempi", излязла за първи път
през 1540 г. в Рим и претърпяла множество допъл­
нения и издания под други имена.

Палатино разделил книгата си на отделни глави,

като в началото на всяка глава дал обяснителен
те1,ст за копстру~щията па буквите, за начина, но
1шйто трябва да се подреже перото, 3а да се напи­
шат този вид букви,и кратки исторически беJit'жки.
Характерно е неговото системно подреждане на ыа­
териала. Б началото Палатино разчленил буквата
канчелареска на отделни части; дал наименование

на всяка част на буквата глава, наклон и указа­

ния за писане на маJшата буква в четирилннейната
система. Следват частните и общи правила и други.
В тази книга са събрани почти всички видове ръ­

ш
кописпи канцеларски шрифтове на епохата: главни

СЕБАСТИАНО букви канчелареска, кшР1е.парсска романа, канчс­

СЕРЛИО лареска романа бастарда, меркантиле миланезе,

1475-1554 меркантиле романа, венениана, флорентина и пр.;

летера ди боле, летера ди бреви и много други.
Към тях Палатино прибавил многобройни образци
от източни азбуки-~еврейски, халдейски, египет­
ски, индийски и други, като не забравил да пред­

fXl ffl 1ZJ

143. Азбуката на Себастишtо Серлцо, 1537 година
стави и нашите две азбуки-глаголицата и кирали­
цата (фиг.
и латиница.
144) и един хърватски текст с кирилица

Като новост той съставил и една глава за цифрите и

буквите, използувани за писапе на секретно писмо.

84
 ,г,"lli~ . -
~ " " rliu/,4,i,r( Cyrirt, . ....,

.
л!уЬ• V:ta • g
G:tmtl14
,(
DtU,
;
Iyj,b ' nl{,Ьi
;

,; d
А в; г
Б!t KI;
,ь
л Е t ,,. k
~ i "'
Zita: lni TЬita ы,
(
к,ура
I,fl xU1ittt Sn1Мfiii
1' С.irни

z н. е I к
Е

'
f, :ж :t:
,.
L Ч /! 11 R «
;
""'
п, ,
t
L,,,,,,,1,, м,
Ny" "'
Xi
~ . GiU/JJ A!JJ!lu· NM rтм.
0/1j1(rl)
лл м,к N 1< о • Пv
л м N 2 о р 1-tir:zi
, r
S:tlP#J
,t
TrrJJ, н.,. "· Pi'i,ь
у r t у
PI n..o о..-
7~ Урf,/ш Р/' с" ТТ!т
Фt
п р L т у s т ••
t-lif
хек: c.Ww!
tщl1,r
нcth $rьj;

пи,..
F:t

у у Шщ
sи:

"N11fltJ 1~ S,n
<ЪL6'> Л1. Ч-1 уу.

,.'i', J,
144. Гръ111ш111а, лаm1111с1ш111а и 1шрилската азбука 11а Палатu110, 1548 го)1111а

Един забележителен калнграсjншртуоз, дългогоди­ се губи между безбройните извивки, чертички, цпе­
шен учител по писане във Венеция и Флоре1щип, тя и сплетените I<Jюнчета. Конструкция га и класн­
бил роденият във Ферара минорита~1с1,и монах Bec- чната сила на формата се запазва. Макар натруфе­
nacttшto Амфttарео (Vespasiaлo Aшpl1iareo). Ilего­ на, буквата е изящна. Тя е плод на богатството и
вата к1шж1<а „Орега di fгate Vespasiaпo Arпpr1iaгeo пъJшотата на графичното мислене. С тези УЩJасни
с!11 Гсгага ... пellaчvalle si iпsegпa а scгiveгe vaгie букви Амфиар('О се нвява като 11редходник на Ба­
soгti di letieгc ... ", издадена във Венеция през рока. Веспасиано Амфиарео развил в множество
1548 1·., съдържа забележителни страници с образ­ обра:щи ръкописните шрифтопе (таблица стр. 273).
ци от готически главни букви, 1<011сгруирана ро­ При него канчt>ларес1<а t) ,,грапиозно изправена".
тунда, баста рда, канчела реска и рс·дица антиква Авторът на „Opera" се радвал на голям успех. Той
главни букви, между конто rv1110жРство украсни преиздал книгата през 1556 и 1561 годн1и1.
букви (верза.пни). Амфиарео също се занимавал Най-го.пеми теоретически ностижения достигнал
с 1,онструкцннта па главюrте антиква букви. Ори­ иснанею,т Ферд~uшNдо Pyatto (f 7 eгdiпaпdo Р.шпо),
гипашю е хрумването му да раздели квадрата на нисщ, пъв Ватиканската библиотека. Той изучил
осем хоризонтални лепти (сегменти), с което по oco- нодробно множеството шрифтови образни по рим­
бeIIo сполучлив начин той е съчетал теоретическото ските архитектурни паметници, както и ръко11нси­

разграфяване с декоративIIото въздействие на ли­ те и произпеденията на своите нредходници. Всич­

ниите. !(.ата действуват в 11ротиво110ложна 1юсока
на извиспващата се па горе бу1ша, лентите запълват
пространството до края на 1шадрата и създават ед­
на хубава декоративна ocIIoвa, върху конто се от­
кртша добре 1<01пурираната букпа. Еднакво дебе­
липт контур на сегментите и коIIтурът, обграждащ
буквата, не си пречат взаимно, а образуват преле­
стен ансамбъл от слабо засенено поле, в което из­
пъква бнлото тнJю 11а буюзата (таблица стр.
и 279).
Интересни са също украсените антшша глапни бук­
ви. Надарен с много голпмо въображение, нодкре­
пено от солидните познанип на законите на шрифта
и здравото чувство за класическата форма на реIIе­
сансовата буква, Веспасиа110 Амфнарео си rюзвo­
JJИJJ да изгради и да украси тялото на буквите с
различни невероятни растителни форми или архи­
тектурни елементи. Здравата форма на бу!(вите не
I<и свои наблюдения и целия си опит той отразил п
книгата „Sette alpl1abeti di vaгie lettere forшati соп
гаgiоп geometrica .... Nllol!aшeлte posli iп lllce",
издадена в Рим 11рез 1554 г. Ceдervrre азбу1ш са:
анти1ша главни бу1шн, ш1ти1ша малки бу!(ВИ, мо­
дерна буква, модерен маюскул, канчелареска фор­
мата, главни букви за були и немски глапнн букви.
TyJ( Руано първи нредстапя J(ОНструкцията на една
278 антиква азбука с главни букви, към която приба­
вп конструкципта за малки букви. Големите имал­
ките буюзн са добре оформе1Нi: (По-късно от тях е
на11раве11 печатен шрифт.)
Руапо разширява поз1rш1ш1та за малката буква.
Докато другите автори при обнсненин на малката
буква са само практици, то той навлиза и в тъш<IJ
теоретични подробности.
В конструирането на главните бу1ши Руа110 11ро­
дължава опитите на Вер1111и. Той проекгира също

85
 Кресч11 прrдстаr.шл, 061-ра:1ен11 с особено богата ба­
рсжова рамrш, НЯ!Шсll<О гравирани на дърво азбу1ш
от главни и редовни бу1ши. В две плочи той събраJJ
главните антиква букви, n трета -- само малките
антшша. Няколко плочи са гравирани с текстове.
Това са ясни, широко офор,1ени, деликатни буrши с
при:;наrщ на венепианска антиква. Гравираният
курсив е много фин (таблш1а стр. 280). Той е из­
граден по стеснена, елипсовидна буква О и из­
глежда висок.

Освен главните антиква буrши, малките аптиюза

букви и други, изрязани общо върху една плоча,
J<ресчи представил всяка главна буква от азбуката
поотделно на цяла страница. Буквите са бели пър­
ху 1 rерен фон. От тези отделни букви е подредена
HaIIJ3Ta таблица стр. 28]. Като най-характерна осо­
беност в тази азбука на Кресчи от антиrша главни
букви трябва да посочим, че главните греди на бук­
вите се стесняват постепенно нагоре. Това стесня­
ване дшза устойчивост на гредата и същевременно
особена прелест от нарушаване монотопността на
отвесните й линии. Гредата действува като изящпа
колона, върху която се прикрепват останалите еле­

менти. Серифите на буквите плавно и елегантно се

свързват с гредите. Кръглите букви са много де­
145. Бf!ква Ь от Фср1!1тт1до Рушt0, 1554 еодшtа ликатно оформени с една изтеглена встрани леко
елипсовидна окръжност. Азбуката е изградена по
като него хоризонталните греди горе, по средата и едипния принцип на наклонената ос, само хоризон­

долу в ю~адрата, та дори ги разполовява. У Руано талните греди на Ти Z са малко повече падебелепи,

всички букви са изградени почти с права ос, съот­ което в съrците буrши от двете плочи с главни ан­

ношението на дебелината на главната греда към тикпа не е направено. Крес 1 ш познава графически­

страната на квадрата е 1:8, а дебелината на глав­ те тънкости, J{ОИТО придават изящна и нежна фор­

ната греда към тънките греди 1:2. Буквите са ма­ ма на буrшата и в своите образr1и се япява като
сивни, тежки, строги. изключителен майстор на нежните нюанси, благо­

За мярка на своята конструкпия на канчелареска дарение на които буквата добила лирична прелест.

Руано взима съотношението 1:i/2 ; букпите са плът­ До r,рая на века са отпечатани още няколко по­

ни, тлъсти, със заострен дуктус. Характерни са къ­ интересни книги с шрифтови образци. Книгата па
сите горни и долни дължини. За горна дължина Джулианmоfщо Херколани (Gillliantoпio Heгcolani)
Руано взима три пъти и поJюпина ;1ебелината на ,,Essemplaгe lltile di lettera caпcelarescha", из­

главната греда (фиг. 145). дадена в Болоня през ] 571 г., се отличава от rши­

Миланският гражданин и съвършенинт калиграф гата на своите преходници по техника на изпълне­

Джована Фран 1 1еско !(ресчи (Giovanпi F-'гапсеsсо нието-тя е отпечатана чрез медногравюрни плочи.

Cгesci) издал книгите „Essemplaгe f)i piu soгti let- В нея се разглеждат канчелареските, но заедно с

teгe" - Рим,1560 г. и „II peгfetto scгittoгe cii М. Cio медноrравюрната техника в шрифта е навлязъл и

Fraпcesco Cresci Cittadiпo Melaпese. Dоне si veggo- бароковият елемент.

110 iveri Caraiteгi, et le паtша! forme di tнtte quel!e Друг интересен автор е Конрето дел Монте Рега­

sorti di letteгe, с!1е а vero scrittoг si apparteпgoпo. ле (Conretto del Мопtе Regale) с книгата „Uп шюvо
Соп аJсш1' altre da lнi mюнamente ritrouate. Et i mo- et facil modo (!' imparar' а sгivere varie sorti di lette-
di, cl1e dене tenere il mastro per Ьеп insegnare". В гe", 1576, който също разглежда капчелареските.
„11 perfetto scrittoгe" Кресчи създал образци от Трябва да споменем и Джако;,,10 Франко (Giacomo

шрифтови азбуки със завидни графически качества Fгапсо), който издал книга за начrшите на писане
и с изтънчен вкус. Като изоставим неговите канче­ към края на века -- 1595 година.
лареска, ротунда, болатика и орнаментираните го­ След книгата на Кресчи от ] 560 година навлезлите
тичесюr главни и ренесансови главни курсивни нови ш,чатни техники дали на шрифтовите майсто­
букви и други, ще се спрем на забележителните ри нови графически възможности, но тяхното твор­
като художествено съчетание образци между мал­ чество трябва да отнесем към времето на Барока и
ките и главните букви. медната гравюра.

86
Ако сшвва~~е последоватсююстта при и:щаването в1,рху мед от Флайшбсµгср В сюш H'I(CT на биб­
на шрифтовите ~шиги, пие да изоставим вре­ лейска весен, н,шисан с латински IIойдьор­
менно итаJJианските шрифннш майстори и се фер е изпо,т,увал една 1ю11с1 руктивна схема на бук­
върнем назад и се заJiознаем с rермансю~н майстор ва В, като я поставил вместо шшциал, От тези из­
на шрифта Йохан Нойдьорфер. точници виждаме, че I-!ойдьорфер с създал своя кон­
Предварително трябва да споменем работата му структивна схема и постаnил буквите в квадрат и в
като писар и :,а шрифтовата творба „РгоЬа Со1tнш него прое1,тиры1 горната и долната хоризонтална

scriptнraru diueгsarнш ,па шапu exarataгum f1Is r реда. Той рисувал средната хоризонтална греда
Leoпhaгdi. W:' на монаха от бенедектинския мана­ винаги по-тънка от другите. Съотношението между
стир „Св. Улрих и Афра" Jlеонард Вагнер (Leo11!1aгd дебелината па главната I реда и писочината е 1:9.
Wagпer, 1454--1 ннуари 1512 година, роден в Шваб­ От Нойдьорфер е запазен също един отпечатък на
мюнхен до Аугсбург). латинскв курсив, писан с широко нодрязано перо.

Между 1507 и 1517 Вагнер съставил и написал сто Буквите са тесни и тежки, JIИIIията-строга, проста
проби-образци от различни шрифтове -- ротунда, и ceмIIJia. Само дуктусът на нерото дава движение
антиква, канчелареска, фрактур и други. на формата. Съотношението между дебешi'ната на
Тази ры,опис1rа 1шш·а се съхранява в Е!lископска­ гредата и височината е· 1:9.
та ординариатска библиотека в Ау1-сбург. През 1525 год. Фабиан Франгк !~аЬiап l''raлgk) от
Именитият гермавсюr шрифтописец Йохаr; Ной­ Аслау, Бунцлау в Силезия ошечатал споят а твор­
дьорфер-старияm (Jоl1апп Neudoгffeг d. А., 1497- ба „Писмено изкуство", п чиито 22 страници дал
12 ноември 1563) е роден в Нюрнберг. Той се от­ упътвания за писане.

казал от кожухарскин занаят на баща си и се по­
светил на нисменото изкуство. Писане изучавал
11ри известния Паулус Фишер. МJ1адш1т Йохап ос­
новал училище за писане и скоро обърнал внимание
със своята сръчност. Вешшият Албрехт Дюрер,
1,ато го зшюзнш1 с констру1щинта на буквите на
италианските шрифто1шсци и теоретици, му възло­
жил теж1(и задачи - да изработи шрифтовите таб­
ла на Почетната арка, 1512-1515-1517 година, и
1ю-късно да изготви наборен 1.нрифт за теоретич-
1нпе му трудове. Дnадесет и две 1-од1ш1ен -- вече из­
вестен калиграф и учител но писане, Нойдьорфер
издал 1шю1ша от 4 страници под заглавие „r~ншJа­
шепt", където отпечатал единадесет шрифтови про­
би с фрактури J(урепт. Книжката се счита за първа­
та печатна шрифтопа тпорба, излязла в Германии.
Втората, зряла и 11·1:лна с rrрсфесионален и житей­
ски 01шт тпорба .на I-Iойдьорфер е книгата, появи­
ла се през 1538 година под заглавие „Ръководство
за обикновен ръкопис" (Aпweysш1g eiпer gешеiпеп
!1aппdscl1гift), В нея преобладават примерите от ку­
репт и фрактур. Малка част са латински шрифго­
ве. liойдьорфер издал още ш1к0Jшо книги ---
дрязване на перото, записки и съобщение за шорп­
бергсrште художници и занаятчии.
I-!ойдьорфер създал завършената форма па фракту­
ра, конто заедно с Хиеропимус Андрее, под ры(с­
водството на Албрехт Дюрер, осъществили в неча­
тен фрактур (1522), Изданията на Нойдьорфер са
отнечатани чрез медни гравюри.
Творчеството па Нойдьорфер е свързано строго с
германските шрифтови форми и за нас е интерес­
на само азбуката му от латински главни букви,
запазени в един 46 листов пергаменов ръкопис,
който по-1(ъсrю издава ученикът му Волф1·анг Фу­
гер. От 1660 година е запазен отпечаты(·на I-Iой­
дьорферовата азбу1,а с латински букви, гравирани
Албрехт Дюрер (AIЬrecht Duгег, 1471-1528), най­
великият п0 рма11ски художвик, 1юсети.11 Италин, за
да научи „тайните на перспективата". През 1494 г.
23-годишвият Дюрер се запознал с 11риятеJIН на Па­
ЧИОJIИ венецианския живописец и график Яконо де
Барбари. Сигурно от него е 1rолучил нър □ ите теоре­
тичви нознавия по шрифта във връзка с нроrюр­
циите на човешкото тшю. След второто пътуване
11а Дюрер във Венеция (1505-1506) и след посе­
щението на Барбари в Нюрнберг той е бил запоз­
нат навълно с шрифтовите проблеми и Витрувие­
пите закони за хармонията. В роднин град на Дю­
рер закипяла трескава шрифтопа дейвост. Дюрер се
заел през 1512, 1515, 1517 годива да оформи изда­
нието на мовументалпата Почетна арка, която спо­
ред 11роекта се състояла от 192 дървени плочи, гра­
виршш с рису1ши и с шрифт. Той избрал най-спо­
собните шрифтописци и възложил на Нойдьорфср
написването на шрифта, а изрязването на плочите
с рисунките и текста-на Хиеронимус Андрее. По­
късно, в 1522 година, тримата оформили и еди11 на­
борев фрактур, с който опrечатвалитеоретичните
за по­ произведения на Дюрер. Този фрактур е известен
под името Нойдьорфер-Андрее-фрактур или Дю­
рер-фрактур,
Като плод на задълбочените практически и теоре­
тически заниманин с шрифта Албрехт Дюрер съста­
ВИJI и издал през 1525 r. забележителната си книга
,,Uпderweysuнg der шessuпg шit с!еrп ziгckel yfi гicht­
scheyt iп Liнieп, еЬпеп vппd gaпtzeп согроrеп ... ",
13 тази книга той вредстапя като пай-съществени и
употребнвани за монументална украса латинската
азбука (таблица стр. 281 и 283) и след това една
текстура. При разглеждане буквите на латинската
азбука Дюрер съветва всяЕа буква да се рисува
в квадрат. За разлика от предходниците си ври
създаване на сrюята констру1щин той не внисва ок-

87
 !Iрез ![,б2 r. Бис отпеч,на,,1 нова книга „Еiн пеt1\\'
r:ш1dапн.:пtlщсl1 l)ariп Tiitsche Citsct1riffk .
.", Цюрих, 1562 год., където са представени Бfче
акуратно и с добро гравьорс1ю майсторство шшол-
1<0 вн.•,а текстура, фраюур н други.
Ученикът на Нойдьорфер Вилфганг Фугер (Wolf-
gaпg съставил к1шгата „Еiп пutzlic-h vпd
,volgcgrllш!t ГогmL!lаг, Maппcherley schoпer schrief-
fteп. .'', отпечатана през 155:) г. в Нюрнберг. Тя
започва със съвети за подрнзване на перото и за

правилното му държане (сj:шг 1-!6) и съдържа мно­

жество образци на германската (с текстура, ротун­
да, канчелареска и фрактур шрифт), латинската,
гръщ,ата и еврейската азбу1<а, придружени с об­
ширни обяснеш1н. В една голяма част от тази книга
е пре}\сТа13е!lа латшrската азбука, оформена според
/46. !fа,,ш, эа 11одряэва11е 1ю перото, Фугер, /553 годшщ
образеца на I-Iойдьорфер. За конструирането на
всяка буква са дадени подробни обяснения. При
ръжност 13 1шадрата. Всяка страна на квадрата раз­ Нойдьорфер бу1шите са вписани в самата конструк­
делн на деен части, 110 за да не претоварва чер­ ционна схема и тялото им е защриховано. Фугер
тежа, Дюрер не разграф,ша посочените 100 квад­ дава отделно конструюцюнна схема с 1,01пурно

ратчета. Главната 1·ре1(а на бу1шата заемала шири­ начертана буква, а до нен вднсно е поставил самата
на 1/10 част от дължината на сграпата на юзадрата, плътна завършена буква без схемата. Той спазIJа
а хоризонталната, тышата греда е би.па 1/3 от де­ почти навсякъде принципите на изграждането на

белината на главната. С.пе;\оватеJшо съотношението 1-!ойдьорфер, като се отююнява ври буквата С,

между тышите и дебелите щрихи е 1:3. За изграж­ чийто долен връх сиJiно заостря; при буквите Е и!"
дането на една и съща бу1ша Дюрер дава по ш1- при Нойдьорфер не е щрихирана долната вътреш­
колко примера, като не спазва принципа на един­ на' ИЗ13ИВI<а за свързване на главната греда с хо­

ното из1·раждане на буквите от цялата азбука. Бук­ ризонталната греда и завърнша под прав ъгъл.

вата А завършва горе с различни серифи. Буквата Тук е ясно изразена тази извивка. Буквата Ме пре­
J3 е изградена най-напред с права, отвесна ос, а до търпяла значителни корекции. Крайните и греди са
нея е дадена друга бу1ша В с наклонена ос. При направени отвесни. Съотношението на основата
С, J_) и G е също. Но при Е и F Дюрер да13а един на гла1311ата греда към 13Исочината също е 1 :9. Се­
нример, който, проверен с перото, не се свързва с рифите са слабо засилени и по-добре изразени.
примерите му 3а букви с наклонена ос нри О, С, D, Германските шрифтови майстори в този период са
G, нито с тези с отвесна ос. При пропорция 1: 10 обръщали по-голямо внимание на счупените гер­
буквата е по-елегантна. манс1ш шрифтове и не са дали значителен принос
В книгата на Кьолнския шрифтописен l(acnapffcф IJ оформяване па анти](вата.
(Саsраг Neff) ,,Съrчювището на писменото изкуство" Французите също се занимавали с теорията и кон­
(Tl1esavгaгiu111 aгtis scгiptoriae et ... ) са показани струкцията на шрифта.
много образци от латински, италиански, галски, Жофроа Тори (Geoffroy Tory, 1480---1533), един
германски, брабантски и английски шрифтове. Об­ всестранно надарен французин, със с13оята теоре­
разците обаче са грубо изрнза1ш и не изясшшат тическа и пра](тичес1ш работа дал нова естетическа
достатъчно тышостите на отделните букви и шриф­ насока на френското книгооформяне. Поклош1ш< на
тове. През 1549 г. 1-Iеф е отпечатал друга книга КJiасическата античност, чо13ек с богат 13кус, много
на немски език „ Е iп kёst I icl1e Sc!1atzkammer cier знания и опит, той се проявиJI в различни области
schreiЬ\шпst vпd Cleiпott der Caпtzley vппd апс!еr на изкуството и летературата. Като рисувач и
scl1reibeг", в конто по1<азва образни от канчеларес- илюстратор създал множество прелестни дърворез­

1<а и фрактур. През 1580 г. отново я И3дава. би, инициали и бордюрни рамки в ренесансов стиJI,
През същата нодина, !549, когато Неф издава своя­ а като гравьор и сръчен изрезвач на букви оформил
та юшга, в Цюрих излязла книгата на Урбан Вис няколко антиква шрифтове, които били употре­
(Urban Wyss) ,,Cibellus valde doctus, elegans & uti- бени 13 книгите на известните печатари и издатели
lis, multa & varia scriЬeпclart1m Iiterarum genera Анри Етиен, Симон дьо Калин и Робер Етиен, а по­
complecteпs". В нея Вис предста13ил образци от раз­ късно изрязал шрифта за своята книга „Champ flev-
лични шрифтове антиква и фрактур. Образпите,ма- ry"'. Тори бил също поет, преводач, коректор, ](а·
1<ар в заглавието да се ка,ша, че са елегантни и из­ ли граф, крити]( и се занимавал с теорин на шрифта
кусни, са несръчно изрязани и пропити от сухота. и с обновя13ане на фре11с1шя ези]( и правопис.

88
 е роден в град 11рс, 1480 година I
вите научна проучвания направил в университета

на 1ози град. които изда:1 на латински с:;ик Па­

риж. Първото мv пы уване до l !тапш~ стана.ю в
чалото на XVl век. Пре3 1506 бил професор R ко­
лежите Плеси, Кокер н Бур1он, а по-късно бил
коректор при Жил дьо Гурмон и Анри J:::тнен.
)l{еланпето му да ус~юи осношю класическото ан­
тично изиуство и литеротура го отвело :,а вторн

11ът в Италия !Б!бдо 1518 ~одина. Таы се запо:J­

нал с 1шигата на Сигизмундо дl' Фанти в~,рху пис­
мото и пропоршште на буюн1-1е, с изданията на
А1щус М.анJ цчус и с трактата аа Лука Пачиолн,
Новото, което Тори донссъJ1 от Италия, било кон­
турните дървор,0 збени илюстрации и идеята дiJ съ­
стави ю~ига за шрифта. Наисти11а през 1523 година
той 1ючнал работа върху 1-:нигата, коша издал
след като получил ]]j)ИВИJ!Е·гин от Франсоа ! за
своите бордюр11и рамки и правото за IIeчaтaIIe, в 147. Бу"ва 11 1ш )l(офроа Тор1,, 1529 год111,а
Париж пр,·з 1529 г. п собствената сн вечатпица.
,,Cl1amp flevry (Цъфтпща ливада) AtI qLiel est соп­ шрифта. Рс0 дица сръчни калиграфи, 1шго Пиер
tе~ш Laгt ct Scirпce cle la сlсне & vгауе Ргорогtiо Хамон, Жш, дьо .па Рю, Жан дьо Бо-Шен и други
des Lettгes AпtiчLies C!Llб dit анtгеп;еt Leitгes Aпti­ творци развили теоретически и показали в образ­
ЧLies ... " е J11шгвистич1ю 11роизвс,деrше, което се ци множество нринцишш положения за !(ОJiструи­

състои от три части. I3 пърлата част ;Кофроа Тори рането ш1 1·.;шввите и редовните букви.
прави разбор на френския елтк а реформа на френ­ Пиер Хамон (Рiепе I-Iaп1011) отпечатал в Лион вто­
ския правопис. Втората част с восветена на пропор­ рото издание на книгата си „Alpl1abet с!е l'i11ve11-
циите на чопевшото тпло и лице, за което използува tioп des lettгes еп diveгses escгituгes" п 1580 год.
теорипта на Леонардо. В третата част са дадени (11ървото и:щание било отвечатаво в Париж през
конструкции на всички букви от азбуката (таблица 1561). Обра,щите и начинът па изрязване на ръко­
стр. 284 и 285). писни букви върху дърво са повлияни от Италия,
Като изходна точ1,а за 11остропване на споите бук­ по шрифтовете носнт френски колорит.
ви Тори взема геометричните ПJЮIЮJЩИН JI8 двете При Хамоп италианската капчелареска бастарда е
най-важни букпи I и О, от които моп1т да се съста­ получила името lettre italiчue гопсlе е сошшuпе; I<ан­
вят всички останали с rюмощта на квадрат, чиято челареска формата - lettгe dгoicte, patee, при кон­
страна е разделе11а на !О равни части. На всяка то са заменени и очебийно подчертават триъгълните
част той дава митологично име. !О е също мит0Jю­ серифи. Те и:тизат с ширина и rrоловш~а вляво и
r·ичш1 богинн. Тори сравшша формата на буквите с вдясно на отвесните греди на долните дт,лжини.

IIропорциите и ноложенията на човешкото тнло Друг френски майстор на шрифт бил Жак дьо ла
(фиг. 147). Той увернва, ,,че човекът трябва да бъде Рю (J acciues de !а !~ ue). Той издал в Лион през
разгледан като ключ на хармонинта и неговото изу­ 1561 и в Париж през 1569 г. книгата „Ехешрlаiге
чаване е базата на цялата естетика" (Libгaiгie, 37). r!e plLisieшes soгtes de Lettгes". Ла Рю нарисувал
Тори обвинява Пачиош1, че заимствупал бу1шите серия украспи букпи - автшша главни и мaJil(И
и теорията на Леонардо. Критикува и буквите букви, готически и други.
на Албрехт Дюрер, а и самият той прави същата През 1580 година се появи.11а юшr·ата на )f(ан дьо
грешка, като дава на ед110 и също място и при едно и Бо-Шен (J еап de Beati-Chesпe) под заглавие „Тге­
също изграждане две букви О и техните производ­ sог cl'Escгiture", издадена в Лион. В нея кръглите
ни с нш<Jюнена и нрава ос. Докато буквата О е с антиква бу1ши н производните са ас~ю оформени с
наклонена ос, D, Р, (~ са с права ос и т. н. Това почти отвесна ос, а буквите о н g с наклонена на­
двоумение показва нездравия нривцин на геомет­ дясно ос, извитите серифи също са изграденн с
ричното изграждане, 1югато не е съобразено с ре­ гравьорска острота. Докато облите букви са раз­
зултата, който дава инструментът за писане. ширени, буквите е, lr, п, LI правнт внечатление па
Тори 1ючинаJ1 през 1533 год. Неговите естетически но-тесни. В книгата са показани много, сръчно
нривцини биJiи възприети и приложени от учепи­ изписани, курсивни шрифтопе.
ците му. Дори Гарамонд бил под негово влияние. Исвания през първата поJювина на XVI век ста­
След Париж световноизвестният с панаирите си нала мощна и обширна държава. Испанското
град Лион станал център на теоретичната мисъл на владичество, благодарение на паследстпото, което

89
148. J!атишката, г;пцката и 11острое11ата 110 Дюрер азбука 1ю Исиар

Карл V получил от своя дядо Максимилиан 1, се на образеца за смет1<а на ненужен ефект. Ако на­
ра:тростряло над Нидерлапдин, IОжна Италин, правим ш1к0Jшо съпоставки между негови и чужди

Сардиния, С~щилия ,Тунис, коJюниите в Новия свят, творби, ниr ще имаме наг.педни примери за ; 1 обри
а по-къспо Португалин и Северна Италия. гравьорски постижения и эа безцелно увличане в
ИспанС](ата култура и изкуства били в разцвет. ненужни подробности. Например: 1-лаrзните ан­
През 1548 в Сарагоса била отпечатана първата 1ши­ тиква букви, обозначени от Исиар като ]etra latiпa,
га на Хуан де Исиар Вискай1-tо(Jнап dl' YcaгViz­ са заети от Палатино, който от своя страна е из­
cayпo) ,,!Zecopilalioп sl!blilissima iпtitlllac]a Oгtl10- ЩJJiзувал Вичентиновата азбука. Исиар наготово
gгapl1ia pratica". С.пед вея из;\ал книгата ,,I~ilJГo заимствувал от Палатино буквите, композицион­
svbtilissimo, рог е! qual se eпsefia а escrel!iг усстtаг ното разрешение и орш1ме11талните плетеници, са­

pcгfectameпte et ctia] llella е! mesmo !10н1еп qt1e мо във фона създал нови графически ефекти и обо­
lle11a vп macstro соп sн disciplllo Нес!10 у ехрегi- гатяване чрез дълбани точки с цветя. Интересно е
п1пеtаdо рог It1aп cte Усiаг Vizcayno" llb}JJHJ'tu да се разгледа юш от прехвърляне, преписване на

издание в Мадрид, 1550, а второто - в Сарагоса, буквата, стилът и силата, които доминират във
1559 година. В таэи ю~ига са събрани образци от Вичентивоrзите образци, по-късно в Палатпно, а
рас1лич1ш шрифтове кавчелареска (bastarda, l1erl1a- особено в Исиар, се развалят и формата се променя.
cia, реqнепа и други), J1атинс1<ата и гръцката а:,бу­ Вичентш-:о търси красивата и силна, елегантна фор­
ка, текстура, антиква, ръкописни и много други ма на буквите и на тих протиrзспоставя прости бе­
азбуки. Има ця.па серия гравирани плочи с деко­ ли линии, за да ги изяви още по-силно; Пш~атино
ративни букви н орнаменти, другаде -- букви вър­ прибавя украснип орнамент, а Иснар търси само де­
ху илюстрации и т. п. От тези образци виждаме,че коративния ефект. Той пренебрегва здраnата форма
Хуан де Исиар бил от.пичен гравьор и шрифтопи­ ш1 буквата. Така се измества смисълът на образеца
сец с тънко чувство за красотата на бу~шата. Обаче -става евтин.Друга подражавана азбу~<а е латинска­
неговата 1-равьорска и шрифтова дейност до голнма та азбука (фнг. 148-а). Исиар заел композицията и
степен е била подражание или чисто плагиатствува­ рисунката на същата азбука от Палатино от 1540 г.
не на шрнфтови творби от италиански и германски 110 създал нови графически ефе~пи - разположил
майстори, Заетите азбуки Исиар използувал наго­ разкъсания пергаменов лист върху тъмен фон, а
тово, дори без съществени изменения, но големият буквите, поставени в белия пергамен, врязал
графичен усет му помагал да създаде образци с върху черни квадратчета. В това преобразнване се
ново графично тълкуване. про,~вило майсторството на отличнин гравьор,
Майстор на т'ьмно-светлите графични ефекти, той в свикнал да създава контрасти чрез противопоста­

някои образци обогатил, доразвил заетата първо­ вяне на черното и бялото. Гръцката азбука (фиг.
начална композицин и идея, а другаде, като за­ 148-а) също е подражание на Палатиновата, но ту1,
бравил, че същината на всеки шрифтов образец е Исиар е проявил голямо графично майсторство;
преди всичко формата на буквата, се уВJшчал в заел само реда и имената, и създал богат декорати­
декоративно украсяване на гравьорската плоча. вен ефект и букви с много финес, с чувствителен
Така той понижавал и 3агубвал истинския смисъл изрез на формите.

90
Исиар 1шзн,ша.11 кшrгав на !!
ПOJl3YIJi1Л констр:,Кl_(IJИТf' :,iy ·,а глэвшпс антиква

букви. Той заел схемата ва :,апълшrл !(О!!-

туриранэта светла и я нанравил шrътна п

своята конструкционна схема . 148-с). В схе­

мата на буквата!( добавил диагош1литс,, в1,рху еди­
ния O11ределил центъра нз окръжността вз горнин

сериф на наклонената ~реда. За М. тнсната

Дюрсропа М. с отвесни крi1Йни грели. Долната
извивка на буквата Р завил, приближил и съ':'динил
с отвесната греда. Опаш;;ата на буrшата R тачи­
телно изменил. Приближил я към отвесната греда
11 Я ИЗБИЛ под силна дъr·а 11ш1ътре.

Друг мноr·о забележителе11 испансЕи калиграф

бил Фрт1сиско Jlyкac (Fraпcisco Lucas). Той издал
книгата „Arte cle Escгivir cle f•'raпcisco Lt1cas",
Мадрид 1577, в Еонто преобладават таблици на чер­
но дъно с бели бу1<ви, изрязани с ТЪН!(О гравьор­
ско майсторство. Във всички образци е запазен JLYK-
тyca на нерото и неговата артистична свобода.
В книгата са представени множество сръчно напи­
сани бастарди, получили ИСПШ!СЮ1 I<OJIOpит. Под
наименованието letгa апtiчна са показа11и главни
антиква букви и минусr<ул с малко стеснени букви,
с характерна гарамо11довска малr<а буква е. Jlyкac
използувал курсива на Грифо, letгa clel gгifo, rro го
писал с по-тясно неро, затова изглежда разширен.

Шрифтовото изкуство в ХоJ1аrщия през XVI век се

развило под влиянието на шрифта от Испанип и
Франция. Обаче въздействието на итаJшанс1ште
калиграфи също дало отражение в1,рху развитие­
то на шрифта в тази страпа. Подражаване на юш­
гите и на шрифта на италf!анските калигр;;н.ри, като
Вичентино, виждаме n издадената през 1540 г. в
Анверс студия на М.еркатор „Literart1m Lati11arii,
lJLias Italicas, cuгsoгiasqt1evocaпt, scribeпdarii гatio."
Герардус Меркатор (Geгaнlus М.ercator или нем­
ското му име Geгl1aгd Кгешег, 5 март 1512--2 де­
кември 1594) е роден в град Рунелмонде, Флап­
дрия. Той бил световноизвестен картО1·раф, график
и математик, който съставил редица забележител­
ни географски карти и глобуси. Като график и
шрифтов майстор М.еркатор бил под влшшието па
италианските .курсивни шрифтове и техен ревно­
стен застъпник и разнространител в Холандия. Той
оспорnал значението на фраю·ура. По подобие
на италианските калиграфи М.еркатор подредил и
използувал обяснителния текст да служи едновре­
меrшо и като образец на нредставения канчеларе­
ска. Текстът е на латински език. Буквите на канче­
лареска, ~шито не отстъпват на Вичентиновите н
Палатиновите, може би са rю-добри в своите
опре стени и ясни форми на рисунката (фиг. 149).
Така шестнадесетипт век изтекъл под знака па
научните и артистични тълкувания па формите на
анти1ша, текстура и фрактур, без никакви нови
особени придобивки за книгопечатния шрифт. 149. Шрифтови образци на Герардус Мер1штор

91
 Attcos bomines noui. quibtts opuku1o
rom meo2ttanta dignacio:tantufqз fit
amor quantus tiЬi f1dentiffime non vi
detur effe. fed eft dixerim ~ Nаз neqз de 1
f1ncero et niueo cadore tui pedoris fic
tum fucatuqз aliquid fufpicor:ne~ fн:~
cionem fi qua efГet. tamdiu regi potu1f
150. Първата 1464 годщю, 11р111111сва11а на страсбургския пе'!аmар Адолф Ру111

Както знаем, Гутенберг и първите печатари в свои­ тин Крантц. Готика-антиквата била употребявана
те книги съвестно имитира~IИ ръкописните бук­ до Ерая на XV в. Макар книгопечатането да се за­
ви и цялата украса па коде1(сите, написани с тек­ родило n Германия, то намерило благоприятна
стура. В Италия текстура не бил популярен. При почва за развитие и за обогатнване на своите есте­
това силно развитото движение на Ренесанса про­ тически, технически и търговски в1,.'JМО)!ШОсти в

тиводействува.по за въвеждане в 1шигопсчата11ето Италия.· При това помогнала една случайност~­

ш1 шрифт, свързап с Готиката. От друга страна, емиграцията на германските печатари.

гермапците, при които готичният шрифт бил пус- В Парю1шата национална библиотека се съхранява
11ал дълбоки корепи, мъчно се отделяли от готичпа­ един ръкопис (5524, iп folios 1521153), в който
та традиция и техните първи печатари, като Петер се счоменават имената на двамата най-заслужили
!Пьофер, Хохенванг, Кестлин, Цайнер и други, под в ю1игопсчапюто дело люде: откривателя на 1ши­

влия1шето на Ренесанса и държащи за традицията, гопечатането с пунсони и метални подвижни букnи

наред с текстура употребявали ясен и лесно чет­ германеца J е!1ап G11teпl1erg от Май1щ и франпузи­
лив шрифт от рода на litte1·a fere lшrnaпistica, наре­ на Nicolas Jепsоп, който по-късно довел до съвър­
чен готико-антикnа. В готико-аптикnата букnитс пrенстnо първия прекрасен 1нрифт антиква.

az, Ье, Ьо, de, са, !1е, ho, ро, ре, ve, vo се допират ед­ В този документ с дата 4 октомври 1458 г. се Еаз­
на до друга, а в наборните букви са изрязани като ва, че френският крал lПа рл V I I, 1<ато узнал за от­
слети букви в едно общо метално паралелопипедче Е ритието на Гутенбург и като разбрал изгодата от
(както в печатния готичен минускул и ротундата). книгопечатането, и над влияние на своите съветни­

Освен текстура, ротунда и готиЕо-антиквата пред­ ци, решил да изпрати в Май1щ Никола Ж:ансо11 с
полага се, че през 1464 гад. се появил в Германия мисията да изучи всички тайни на книгопечатното
Първият антиква шрифт (фиг. 150), приписIJап на изкуство и след това да го въве;\е във Франция.
Адолф Руш (A<lolf IZt1sch,? 26 май 1489). Николаус Йенсон или )!(ансоN (Nicolat1s Jепsон,
Французите, от Жофроа Тори насам, употребяват Nicolas Jепsоп) е роден през 1420 г. в Соммевоар,
наименоЕанието„Lеttrе de Soшrne" за букви със От Марн, кантон дьо Монтие-ан-дер, в епархията
стилова форма готнко-аппшва. Това име те извеж­ Щ! Троае, в Шампан. Преди заминаването му за
дат от някаЕво съчинение „Sornrne de theologie" на Германия Йенсон бил гравьор на замби за монети и
Тома Аквински, отпечатано с тези бу~ши, макар че диреЕтор на монетния двор в град Тур.

първата книга, набрана с готиЕо-антшша, е „Ratio- Четири години Йенсон изучавал тайните на книго­
пale diviпort1rn officiort1111" на Дурандус (Gt1ilelrnнs печатното изкуство в работилницата на Шьофер,
DL1Гa11dt1s) и е отпечатана от Петер IПьофер в отвъд Рейн.
Майнц през 1459 година (фиг. 151). Оттам германци­ Ila 28 октомври 1462 г. войс1ште на архиепископ
те поняЕога наричат тази антиква DLJГaпdнstype. Адолф фон Насау-Висбаден нападнали, превзели и
ГотиЕо-антиквата с1.:с сIJоите качества скоро се на­ опожарили града Майнц. )Кивотът замрял. Работ­
ложи.па в германсЕите земи. Извън тн х тя се раз­ тилнипите били затворени. Работниците се раз­
пространила слабо. В Италин била застъпена от пръснали, за да днрят прехраната си. Мнозина пре­
Свейнхайм и Ilаннартц и Улрих Хан. Във Фран­ косили границите и се отправили към различни
щ,я - от ос1ювоп0Jюжнипите на книгопечатането в съседни държави. Освободени от професионалната
Париж: Улрих Геринг, Михаел Фрибургер и Мар- клетва, печатарските работници отнесли със себе

92
си освсн тайтпа на книгонечатэне10 и рюличнитс 4Z&U8,f.put.1tm:' 't 111,Н'
1
Щ1t'd~6 fiвp J,t19 qbs
видове печатни шрифюве, дотогава.
t11t-c:o.f..1palto:ib;. Seqmr...mс:щ1~Но.w~
Шарл VI I, rюЕровител,п на Йенсон, починал нре3
1461 г„ а отношението на новин в.·~адс·тел Луи XI
omG,€ («'pOfit? c:rt- f1t(" i» t:mn.:t,f.i»ftd~liu
спрямо книгопечатното шшус1во не било добро.
fi1rr~it-oq; r»li-01,1- .f.fid~liu 't mfignu.a.m fi~
Тогава Йенсон рNuил. вместо да се :,авърне във ttu rotr.idtcef',qfi.ь.fi m
)'indili:н:f.1~ut r
Франция, да ,;ами не с r рупа печатари Италия. qu.iь ft,t-wl.1.m oi,lio,1 qqt prr J,uilit.ifi ч
В Италия учениците на Шьофер,Свейнхай.,;t (Коп­
гасi Sweyл!Jeirп) и Псннарпщ (Aгrюlci Paпnartz) от­ 151. Готика аr1тшсва "" Петср Шьофер, Н59 юдина
крили първата печатница на италианска земя в

манастира Субиако, близо до Рим. Там работили

от 1465 до 14б7 година.
Шрифтът, с Еойто Свейнхайм и Паннартц отпеча­
тали 1шигите на Цицерон „De oratore", !465
(фиг. 152), на Лактанциус „Орега" от 1465,
стин „Ое civiiate Dei" от 1467, носи остатъпи от
готич1ю влияние - тесни бу1ши, сбити междубук­
вени щюстранства, бу1шите о, с са с rотично начу­
пена елипса. буквата е има наклонена съдинител­
на черта. В третата rшига допълнитеJшо рисvва­
ните инициали са също готичшr. Цялата шриф­
това картина е нес~юЕойна, груба. Свързаните
бу1ши Ьа, Ьо и други вече са отделени една от друга.
Въrrреки тази новост шрифтът още прилича на го­
тико-аrпиква ръкопис. Ря:;аната буква следва дви­
жението на перото в извивките на срс0 дната греда
на буквата N, в изграждането на r лав11ото С,
ва Н с един сериф и по-къса дясна греда. Буквите 1~
и Е са тесни. Горните дъJrжини на малките буЕви
съвсем малко излизат пад г~rавннте. Характерно е
отделянето на главните букви с епш·рафските си ка­
чества от малките,rювлияни от ръкописните букви.
Бенедиктинската библиотека на Субиако била една
от най-богатите библиотеки със стари ръко11исни
юшги и острото оЕо на гравьора от Тур
тук с групата печатари, не пропуснало да забеле­
жи и да оцени н:расотата на каролинските и хумани­
стичните ръкописи. Йевсов изучава ясната, широ­
ко заоблена форма на буквите от ръконисите и не
забравн да ги съпостави с буквите, които видял
върху монументатште 11Jючи и триумфалните арки
в Рим. Няr,ои автори смятат, че Йенсон е гравирал
пунсо11ите за буквите, с 1<оито е набран текстът на
юшгата на Jlактанциус „Орега" от 1468 г. (фиг.153),
издадена също от Свейнхайм и Паннартц, настане­
ни в Еъщата на Пиетро де Максима в Рим, наречени
bшnanis ir1geniiserue11da:tn ficri non рос qш,
fлpiarn !)oi ис iucr1i1·cr:ec ipa iHa quf poffcrit iш
rод.
на Авгу­
ciuoq; (uis iш1ecoribus irnor~Iitire pcperill'c di,
Vulcano fabri,a.Colarnus igit: Ы. i[(os 9ui fuUo
Cur aurn~igrпc l'C1?to1·1 lюпos 1\011 bltur.An (
152. Първият шрифrп,на Свейихай,и и Паннарпщ, 1465 г.
Addн:ur Ьас fe[tx: coпcorf mercede fdcerd
~1 dare uulc domtno dupld ra[enta fuo
A.d me[t0ra rrabeпr genc1[1 еrгоге uagant•
Belrы ne rdperer mшш: ош[е det.
tз бук­
~ofpгiureiм r1oceГ111fec~1·c1t: Ьorn1odo
153. Вторият шрифrп Na Свейrнай,н и Паrтар11щ, 1468 г.
вата G долу е широ1<0 развита и почти ш1аво следва
JIИIIИята, без да се прибира но 01<ръж;юстта.
-- дошъл По-](ъсно намираме Йепсон във Венецин в ателието
на братя да Спира (J 0!1arшes et Weщ!eliп da Spira
или vonSpeier). Те нечатат свое ,,!)е civitatae Dei"
с един подобен аптиква, по-rrлътен и но-тежък,
чиито ГJiавни букви са но-високи от горните дъJiжи­
ни на малките букви. Извивката на малката бу1ша
!1 се смесва с буква Ь (фиг. 154).
Както в хуманистичния минускул, така и тук, в пе­
чатните букви, шрифторезачите вместо да развият
главни букви, съответствуващи ш1 характера на
шркфта, направо заимсгвували буквите па ](апита­
лис монументаюrса и смесили две различни шриф­

letteгa aпtiчua. тови изграждания. Затова лесно се забеюrзва е~ш­

Шрифтовата картина е съвсем различна от предход­ графският хара](тер 11а главните,произлезлиот вая­
ната. Един широ1<, едър, светъл шрифт, много по­ нето с длето върху камък, и този на малките, полу­

добен на шрифта на Йенсон от 1470 година. ЧИJIИ форыата си чрез неротоi·Това двустилие не се
Лявата греда на буквата А е по-къса, горе завърш­ забелязва в текстовете на езиците с латински ко­
ва с един сериф наляIJо и бу1<вата прави впечатле­ рен, но ясно личи в немски текстове, където глав­

ние, 1rece rrа~<лонява напред. ЛеЕа rотична начупе­ ните букви, с ко;;то започват съществителните име­
ност па буква е. Буквата М на ~·орните си Ераища на, чуждеят сред реда спрямо останалите букви.
има серифи навън и навътре, 1<акто е при Йенсон За да сме1,чат стиловите разлики, шрифтооформите­
през !470 г. Буквата II е широка, а хоризонталните лите снабдили минускулните форми с малки сери­
греди на буквите Е и F излизат много напред. Бук- фи, подобни на главните буЕви.

93
 рамкн и рисушш, Еаквато с Плиниевата ,,I-listoria
t:qui neque а cotportbt•s feparatione aude1
Natшa!k' и НЯJ(ОИ проюведснин на
olcre utdeantur: nec beat1tudш1s priuatio Йенсон набира:~ рет1гиознпте 1шиги с готичпи бу1{­
Non ergo ad beatнudшem cofequcndam ви. Тойоп1Е·чата~1 през 1474 година първата книга с
orrupt1b1I1a: graшa:moribunda:non qual1 малки размери (l/16) във Венеция. Тн е набрана с
ГОТИЧJIИ
154. Лнтикса 1ш Ьратя до С1111ра, 1./69 <'Одtта
След неговата смърт--1481 година, набраният мате­
риал преминал в рънете на Андрен д' /\сола, наре­
чен А ндрея Торезани (АпсJгеа Torrtsaпi), тъст на

Qoare multarum q Алдvс Мануциус.

Характерни букви, но които можем да разпознаеы

ipfo benedicёdas ·ое венс11шшс1(ата антиква, са: буквата е има малка из­
вивка н ,;;.шършва с шшJюнена съединителна линия,

буквата М има горе външни и вътрешни серифи,

aperte pr~d1dum el буквата А (освен при !"!е11сон) завършва горе с дву­

странен ссриф или е отрнзана.
Друга особеност е, че разликата между ты1юпе 11
155. А !ill1111(8G lta f-f llKOЛayc Йe/iCOll, 1470 год1ша дебели щрихи в буквите на венецианската анти1ша
е малка, 1шето придава на общата шрифтова I<ap-
'I 1ша по-силна чернота.

През 1470 г. Йенсон самостоятелно отпечатал във Антиквата на Йенсон, която станала основа на
Венеция първата си книга „De ргаерагаtiопе evaп­ всички по-късни изрези от вида 11а венециа11сI<ата

gelica" от Евсебиус Памфилус, преведена от Г. Тра­ антшша, била много llопулярна и била копирана
пезу1щиус. Тя е набрана с нови, изрязани лично от ю цяла Италия.
Йенсо11 букви, наречени liiteгae Ve11elae, Венециан­ Много наскоро, пре~ 1476 г., 1·ерма11енът Ерхард
ска антиква (фиг. 155). Това е първата печатна ан­ Ратдолт (Егl1агd !Zaldolt, 1447-1527/28) от Аугс­
тшша, .развита и оформена до съвършенство (таб­ бург, който бил отличен 1·равьор и резбар, създал
лица стр. 286). свон,антиI<ва (фиг. 156), като заимствувал основна­
Йевсон изучил най-хубавите каролингски и хума­ та форма ОТ антиквата 113 да Спира И на Йенсон.
нистични ръкописи, 110 не ги копирал досJюnно,оти­ Обаче Ратдолт запазил извивката на малката бук­
шъл по-напред---предал на своя шрифт галска яс­ ва 11, която се прибира навътре (1,акто при да Спи­
нота на формата и широта, отговаряща на италиан­ ра) Неговите букви А и N эавършват горе с дву­
ския дух на Ренесанса. Той усштл да примири ста­ странен сериф. llървата творба на Ратдолт н него~
тичността на изnаяната главна бу1ша от монумен­ вите двама съдружника - художника Бернард
талните надписи с динамичното движение на писа­ (Вегпагd Maler) и Петер J!ьослайн (Peter Uisleiп)­
ните с перо малки букви от ръкописите. Резецът на e L'дин календар от Региомонтанус, 1<ойто започва с
гравьора предал на цнлата шрифтова картина вели­ една титулна страница ~- първата употребена в
чие, монументаJiност, светJiина и прелест. Буквите 1шигопечата11ето тюулна странина.

са широки, четливи, с добре отмерени пропорции и
мсждубуквени пространства. Всички букви
свой специфичен графичен образ и лесно се разли­
чават едва от друга. Новата форма на буквата
различава кореIIно от буква Ь. Съотношението меж­
ду тънките и дебелите щрихи е приятно. Редът се
от1,ронва нс1ю в междуредовите празниIIи. Буквите
завършват с триъгълни серифи. Главните букви са
еднакво високи с горните дължини на малките бук­
ви. Само върховете на серифите на горните дължи­
ни на малкнте букви изс1,ачат като малки триъ­
гълвичета над височината на главните букви. Кръг­
лите букви В, С, D, G, О, Q, Р, R, S, &,
Ратдолт бил много известен с въведените от него
имат в юшгопечатането великолепни, богато орнаменти­
рани рамки, винет1ш и заглавни букви, почти в1ша­
11 се ги отнечатани с червено. Украсата и илюстрющите
били изготвени от художника Бернард. Една много
добре оформена страшща с богата украса от 1шига­
та па Апианус „I--Iistoria Г{ошапа" от 1477 г. е прел­
ставена на таблица стр. 287.
Освен това Ратдолт пръв въвежда печатането със
злато. Посвещението към дожда Джовани Мочени­
го в книгата на ЕвЕjIИД е напечатано със златни
букви. Също постигнал добри успехи в печатането
Ь, с, с!, е, с пш<олко цвята, като за всеки цвят имал отделна

g, о, р, q, s, LI имат IIаклон на оста вляво. Напреч­ форма. Някои от астрономическите му таблици са

ныа линия па буквата N започва със сериф, а долу отпечатани с пет цвята - черно, червено, синьо,

завършва остро. Буквата А горе завършва остро. жълто и масленозелено.

Йенсон стпечатал около 150 книги с антиква и го­ На I април 1486 г. Р атдолт отпечатал лист с проби
тични букви. Много от книгите най-напред били от­ от шрифтове, които имал на разположение. Това са
печатани н допълнително били украсени на ръка с 3 степени апти1ша букви, 10 готични и 1 гръцка.

94
;lpy1 и но;~ражатели Йснсон б!JJJИ :','лрих в Eft hoшini uirtus fuI uo p1·eciofior auro:
Рим. братя Алви:;е IJЪ!J Верона и други.
Венеция, този 601 ат, дннамнчен, нълен с живот. ве­
lngeniшn quondam fuerat preciofius au
селие и ек:ютика град, в 1юйто стичали от всич­ Mira.murcp magis quos шuneramentis
~;и краища на света търговци, пътешественици и Q_uam qui corporeis emicuere bonis.
авантюристи, J<ЪМ края на Х V век бил градът с най­
много печатшши в свпа. Тук шриqrгооформяването 156 ..·\f1m1111nшmt на Ратдолт. 14/6 ,•uit1111a
и ;1еенето на наборни букви достигнало до гоJiямо
съвършенС'тво. RснеLщя станал световен център на 1
юшгопечатането. Във венецианските печатници И3· ~~nc1atu m1h1 е11: q, mcпcdotius ueC1:tr 1
работваJiи поръчки за бJiизки и далечни страни -- _J -fdolobcll~ inimico mco Ьоr pcs & ami.cuf
от Англия до БаJiканите и Изтока. Печатали на extl1:cns 1 -:ffюt!ut i11tt·a loca nra canxa mctaвf
гръцки, на латински, на немски, славянски и из­
i.11dc abtrc 110 utgпct• & nuc qu:rпt ttt intra
точни езици. Вън от Италия венецианската антик­
ва се е разпространила бързо.
urbcm cG cxcюtu rcoptat•Qц, do1obcll~ pzo
Франция закъсняла двадесет и пет години с въ­ derfc tpfc uct quis alius opcratus f1t!1d mil,t
веждане на 1шиrопечатането. Едва през 1470 г. рек­ molc!1G 110 c!1:,nec a11iad~ert~d?s cuiurp~a ct:'
торът на Парижкия университет )!(ан Хейнлшt, на­ 157. Първата антима във ФpatuJIIЯ, 1470 год1111а
речен „La Pieгre" или „Щайн" (прозвище, получено
от родното му село !Дай11 13 Германия), го въвеJI, за
да помогне на студентите да се снабдят с корект­ Ллдус Мануциус е създателят на известната изда­
ни тексто13е и евтини учебници. За случая изви­ теJiска фамилия Мануциус, която в нродължение на
кал съотечествениците си--печатаря Михаел Фри­ 100 тдини, от 1495 до 1597 е издала във Венеция
бургер от Колмар и шрифтоJiеярите У лрuх Геринг около 1049 произведения, прекрасно отпечатани,
от Констанца и Марпшн !(ршшщ от Щайп--да об­ блестящо оформени и най-прецизно 11реведе11и н
:за13едат печатница под покри13а на Сорбоната. редактирани.

Гm101vt Фише, професор 110 реторика в Сорбоната, Aldus Piнs Maпutius !{ошапus, още Bassiaпus или
като сътрудник на Хейлин и коректор 13 1ю13ото Cai.iпus е роден през 1449 г. в Басано нри ВеJiет­
предприятие, избрал венецианската а~пикnа от ри и е потомък на стария флорентипс1,и род Ma-
римските издания на Свейнхайм и Паннартц ю1то пucci. А.лдус е сы,ратена форма от кръщеJiпото име
модел за новите букви. Ноnоизряза11ите бу1ши, с Тl1eobaldus. В Рим Алдус из учаваJI Jiатински, а във
които била отпечатана книгата на латиниста Гаспа­ Ферара - гръцки език 11ри известния Гуаршш. По­
рен дьо Бергам „Epistolarшп libeг" (фиг. 157)--· лучиJI COJIИllIIO образо13а1ше по кJiасическа фшюсо­
т,рвата книга, отпечатана въ13 Франция, се откJIО· фия и литература, той винаги се бунтувал от факта,
вили от модела. Те са несръчно рязани и са по­ че произведенията на гръцките и J1атипските кла­

тесни. Междубу1шените пространства също са 110- с1щи не са издадени достатъч110 11ъшю. Бу д11ият дух
тесни и редовете из1·леждат сбити. па Алдус не се примири.11 с безредното издаване на
А11тик13ата намери.па малко привърженици 13ЪВ старите автори и затова се отказал от почетната

Франция. В първите десетилетия след 13ъвеждане служба „възпитате.11 на принца на Карш~, АJiберто
на книгопечатането тя била много 13идоизменена Пио, но гръцки и латинс!(И език" и 1юсЕетил силите
(Сезар и Стол, 1474) или заместена с готичпи бук­ си 11а издателска и печатарска дейност. Великото
ви. Интересът към нея се възвърнал едва с нача.пото откритие на Гутенберг му 1юмоп1аJю да разпро­
на 110вин век; била употребява!!а от Иодокус Ба­ страни I(J1асическата мисъл широко между людете

диус, Анри Етиен и .>Кофроа Тори през 1529. па хуманистичния свят.

В Иснанин венецианската антшша била застънена Въ13 Венеция, тази „втора Атина", където били на­
най-напред от Ламберт Палмарт, в АнгJIИн-от Ри­ мериJш прибежище много гръцки писатели и уче­
чардПинсон, 1509, и в Швейцария от Фробен, 1518. ни, AJiдyc устроил своята издателска и печатарска
Както видяхме, печатната антиква била съста­ къща. Печатарското изкуство изучил при Андрея
вена от две шрифтови форми, различни по про­ Торезапи от AcOJ1a, който 110-1,ъсно, през 1500 г.,
изход-· малките букви били заети от хуманистич­ му станал тъст, и Алдус насле;(ил и бу1шените мате-
ния или по-скоро от каролингския минускул, кой­ риали на Йенсон. ,
то се оформил 11од влияние на перото, а големите Като установил своя издателска програма, Алдус
букви със своите епиграфски качества се оформили отпечатал първата си книга нрез 1495 година.
под влиянието на длетото. Така съставеният и ут­ Това, разбира се, е „Егоiешаiа", грыща граматика
върден шрифт венецианска антиква постепенно ево­ от Константин Ласкарис. От 1495 до 1498 г. из­
шоирал и 11ретърпял няколко преофорыяванин. дал АристотеJI в 5 фолио-тома на гръцки, с 3684
Първото преоформяване направил Алдус Мануциус. страници.

95
 Така затючпал2 сисн·1vтата и ш,уморна и:~дате.:~сЕа
(H:OR•
дейност на В продължение на 20 години
Г hillyridu с: ьiroн,Amytbaoniщ'q; меlатриs• той непрестанно търсел в монастирн и би(iпиотеки
s ~uitetmlиtТm fiyr1iнrm{{.ttemьrit оригинални, неиздадени класичес;ш ръкописи и

Р d!liddтifi phont,mcrbo.r d'{!t dnte,mttump, ,\а негова чест от 126 произведения, отпечатани

I nq;
dier auidum [urgrm mput altius r{firt, от него, 28 са ecJitioпes --- първи издания,

В alatu pemrum,etcrehrismиr1tibu.r amnes, напр,шени rю стари ръкописи.

За да подреди, редактира и ~шриrира изданията

А rmtesq; [onant ri r~.collesq; fupini• си. Мануциус събрал в .1омR си люде
I dm'q; rttrerиatim dat firagrm.atq; agдJrdt ipfis. на века. Този кръг нар е Ели „Нова академия•' или
I п fkbulir,tu'rpi шlapfamdauertttztbo, „Alc!i Academia''. Между принтелите па Алдус били
D ontc bumotl1;re,ac fiueit ab{ctnderedifmnt. Е разъм Ротердамски, Копрад Целтиvс и други.
Освен заслугите I<ато издател Алдус има и огром­
N amneq; erdtcoriisufнs~mc uifcrraqui[111dm,
ни заслуги за създаването па нови образци шриф­
А ut undis abolrre pottff ,aut um«re pamma• тове. По негова поръчка са изрязани 9 гръцки и
N ес tvndere quiaem t1Wrbo,illmtie'q; pere{а 14 латинсI<и степени буI<ви.
V ellera,nec rel.u po[Jitnt attin(J!re putre.r, Първите юrигн на Алдус са отпечатани с шриф­
V-ersиn еtмт muifos Jiquis tmtarat armfhu, тове подобни па Йенсоновите. Запазени Ci! още ха­
А rdentts rapul~,atq; im»umdus olentia f!1dor рактерните черти на вепенианс1,ата аптиI<ва.

През 1495 год. Алдус отпечатал юшгата на Пиетро

м emhra Jequeb11tur,ne, longo demde»юrdnti Бембо „De Aetna" с преоформева антшша. Съедини­
Т empore,conta&os artus [acer ignis edebdt• телната J!ИН!1Я на буква е е станала почти хоризон­
тална. Серифите на вътрешната горна част на М из­
158. Курсивъtп ,ю Алдус-Грифо, 1501 годшtа
чезнали, а главните букви станали :забележимо по­
ниски от горните дължини на малките букви. Кон­
grlica шtrrationc, qu.e поп fо/ц.т adfrrt oЬleftatiOI трастът между тънките и дебели щрихи се увели­

пет animl uacui, aut utilitatem ad uitam Ьапс tem1 чил. За своето издание на алегорично-митичнин ро­
ман от Франческо Колонна ,,I-Iypпerotomachia Po-
porariam,uerum cti,tm ncce!Jaria cfr ad ucram pictc&
Ji'pl1ili", Съннт на Полифилус (табmща. стр 288 и
tem Jincqua пето confcquitur .etcrnam falutcm, 289), излязло в 1499, той поръчал на Фран,1еско
uit.eq; imnwrtalis 11u11quam intcrimrain fclicit4tcm. Грифо от Болоня (I:;raпcesco Crriffo cla Bologna) да
изреже нов шрифт. Грифо използувал антиквата на
159. Курсивът на Фробен, 1521 годшtа (1523-1524)
Йенсон, но видоизменил редица букви. Формата на
главните букви той заел от монумента.писа и създал

A'ВCDEFGHII(LM по-чисто изрязан и много подобрен шрифт с типич­

ни гравьорски качества. lliрифтът на По.пифилус,
сравнен с шрифта нR Йенсон, е по-тесен, по-дребен.

NOTQ.2tSTVXYZ Междубуюзените пространства са по-малки.

Буквите са по-светли и конграстът между глав­

й ь с Jеf!] ь
ните и второстепенните греди с по-голнм. Горните

ij (т 11 о r 1 r 5 дължини на малките бу1ши излизат над височина­

на на главните бу1ши. Серифите им са по-остри и
излизат значително навън. Буквата А завършва с

( Е П t и -v ху z &r-u леко наклонен остро отрязан връх. IЗ долния край

160 П-ьрвият курсив на BiиeнmaNO, 1524 година
V tgemini interJe reges albusque, п~е
на буквата G, в мястото, където свършва извивка­
та и започва отвесната къса греда, се образува се­
риф, подобен на рогче. Главната М. няма серифи
горе отвътре. Външните и греди са различно нак­
лонени и се забеJiя-зва чувствително движение на
вътрешните и наклонени линии, които са несимет­

Р ro laude opp1iti certent bicoloribus t рично разпоJiожени. Малката буква е е стеснена и

съединителната черта е вече хоризонтална. Буквата

D icite Seriades Nymphir certamina 1 N в горната част на лявата си греда има двоен
сериф-навън и навътре. Извивката на буквата Р

С arminibus prorfus uatum illibatapri в долнин си край не се прш{репва към отвесната

греда. Буквата S е J1еко наклоненR надясно. Фор­
161. Вторият курсив Na Вичентино, 1527 годшtа мата на Р и S, а също и на много други букви ни

96
iIUI<a:шaт връзката им с рн~кките еrшграфс1ш над­ ано (BaШ1azarcJ da Gablaпo). Особено последният е
виси. Q, R, S са по-елегант1ш. В горната напречна Еопирал изданието на А.1дус Мануциус -- страни­
r реда нз буквата Т ссрифите завършват леко накло­ ца :,а страниш.1, Еюо употребил курсив много схо­
нени надясно. Буквата У с особено построена. В та­ ден с Алдусовия, сш,ю че по-ъгловат и по-прав и
зи книга Алдус употребил.за ра:-1,1ш~-;а от предишш~­ ,,има известен rа,1с1ш вку<.:'', както казва самият Ал­
те печатари, Еонтурни дърворезби, ~шито отлично се дуе в своето послание до читателите си, за да ги

свъраrнп с наборния текст и прав,п книгата едно от предпази от 11ояви,1ите се имитации.

ш1й-хубаuите издания през nековс1 с (табл.стр .289). Ще цитираме части от писмото на Алдус до свои­
През 1501 г. Алдус сменил форм,)та на своите изда­ те читатели от 16 март 1503 (по Audiп, стр. 31-33).
ния на класиците от фолио и кварт на октав -~това Ллдус се обръща към читателите и им съобщава,
са малки, почти джобни форм,)ти, които навремето че задължението на неговата шщателска Еъща е да

си имали голям успех. 1· спсхът се дължи не само на отпечатва произведения на гръцки и латински език

форматi! и на научно обработения,и:щаден без греш­
ки текст, но и до голюv1а степен на новия шрифт. За
тези формати Алдус поръчал на Грифо един курсив,
отговарящ по голем11на на формiпа, който Еурсив
станал много популнрен и бил предмет на редица
фалшификации, въпреки получената привилегия от
гр. Венеция-защита на авторското право за
дини. Този курсив има само минускули. Буквите
имитират ръкописно писмо. Те са тесни, накJюнени
надясно и обикновено са отделени една от друга.
отлично обработ<:ни, но за нещастие се появили по­
дражатели. Той пише:
„Оставаше им да издi!ват погрешно нашите книги
в град Лион и ла ги публикуват под наше име. Те
искаха (ю1игите) ;i,a не носят името на автора, нито
мястото, където са били отпечатани, за да излъжат
1О го­ неосведомените купувачи. Измамени от подобието
на шрифта и формата па книгата, те могат да по­
мислят, че пие сме ги издали въu Венеция под на­
шите грижи.

Някои букви имат слабо t1зразени свързващи части, Щото тази 1юстъпЕа да не причини вреда на хо­
освен тях, за да се приближи наборът към ръкопис­ рата на науката, нито вреда за мене и истинсЕо

ното писмо, са направени OEOJJO 70 лигатурно свър­ безчестие, аз желая чрез това писмо да предупредя
зани двойни и тройни букви. Горните и дош1ите обществото, за да не го измамват. Бележките по­
дължини па бу1шите са сравнително големи и за­ долу ще внесат нсност.

вършват с триъгълен сериф. Изключение нравнт са­ Сега печатат u J!ион (доколкото зиая) с шрифт твър­
мо f и дългото s, които завършват с изIJити надясно де подобен на нашия: Вергилий, Хораций, IОве­
11 наляво извивки. Глаrшите букви са заети от ан­ пал и Персий, Марциал, Лукиан, Катул, Тибул и
тиквата, те стоят отвесно и се отделят от редовните. Проперций, Терспций, всички тези издания без
Мно1·0 разпространена е измислицата, че Грифо на­ името на печатаря, без отбелязване мястото и да­
подобил по настопване на i\лдус почерка па поета тата и Еъде те са завърurени. I-lапротив, ето н:акво
Петрарка от ръкописа, съхраняван с библиотеката се намира върху всички наши екземпляри: Във
на Пиетро Бембо (Pietro ВешЬо, 1476~-1544). Венецня, къщата Алдус r. и още датата. От всичко,
Това се отнася за :Jапазения ръкопис на Петрарка, J<оетоте представят, няма никакъв издателски 31шк.

по който е направено и,щанието в малъЕ формат на Върху нашите има един делфин, който се огъва OEO-
Петрарка „Cose volgaгi", 1501. Всъщност курсивът JIO една Еотва, както може да се види по-долу. Ос­
наподобява писмото от Еаrщелариите, известно под вен това хартията им е Jюшокачествепа и пе зная

името cancellaresca bastaгda. Завършен от гравьора
през април 1501, I(ypcuв'ыn, cшsivetos или cancel-
larius (таблица стр. 290), а Алдус го наричал cancel-
Jaresco, за първи път бил употребен като основен
набор за набиране IIa цнла книга в юшгата на Ver-
защо е с лоша миризма; шрифтът поJюжитеJшо има
известен галски вкус. Главните буЕви са абсолют­
но грозни. Много от съгласните не са свързани с
гласните, но са отделени. В нашите книги, напро­
тив, почти всички са свързани и имитират ръкопис­

gilius „Georgica" (фиг. 158), издадеIIа през 1501 г. но писмо, струва си труда да се види. Повярвайте, че
Едва след 1О години се появил комплект курсив. тези неточности, които лесно могат да се разпоз­

По-късно курсивът се употребявал за подчертава­ наят, не са направени от мен: например във Верги-
не, за уводи, нредисловия, цитати и други. лий, отпечатан в Лион . . . . . . ,,Тук Алдус изброя-
Тези малкоформатни издания IIa Еласиците, отпе­ па редица печатни грешю1 на лионските издания.

чатани с курсива на Грифо, са известни под името „Тези, които разбнрат, имат пр~дстава какво може
Алдини. да бъде нашето смущение от тази работа. Наисти­
Две години след това се явили първите нодража­ на ние се занимаваме с това много, денем и нощем.

IIИЯ и фалшификации. Във Флоренция с подобен
формат и курсив издаIJал Дт:унта (Giunta), във
Фано - Герсон бен Мозес - Сончино (Geгson ben
Moses - Soncino), за когото Грифо също изрязал
една курсивна азбую,, в Лиоп--Балтазар да Габи-
Ето прочее това, което ние трябва да разгласим,
за да не бъде измамен купувачът па малки юшги
от портативен формат и лесно да разпознава дали
те са отпечатани в Лион ИJIИ в нашата къща във
Венеция. Сбогом."

97
AJiдy.: починал на 6 февруари 1515 годшш. Дона· Във втория шрифт 01 1526 10дшrа Виче11тшю нэо•
то порасне тригодшпшнп ПаулусМану1щус ( l 512- ставил баiiрачетата на горните ;~,ъ,лжrши на букпите
1574), печаппщата управлявал Торезани.Едва пре:~ и ги :~амrнил с щшло~rени триъгълни ссрифи lфиг.
1533 година. Паулус поел работата на баща си. 161 ). Шрифтът е по-едър, 1ю-спокойно и остро офор­
Алдус I I (1548-- 1597), син на Паулус, се занимавал мен. В о(,щи чl·рти той се въ:тръща към Ал;tусо­
повече с 11аука, отколкото с издате.:~ство. С Алдус I I вия кvрспв.

фаАшлията Мануниус прекратила дrйността си. ВичЕ'нтиновннт курсив 61,р:ю се ратространи.п. В

През 15]6 година Франческо Грифо изрязал нов, роднин ыу град Виче~ща с то:ш курсив Птоломео
треrи Еурсив, с който печатад ~шипr в собствената Я ниrzоло (Ptolorneo J аnikоlо)издал произведенията
си печатница в Болонн. на Трисино. Римският печатар Антонио Бладо го
Курсивт,т, J{ато печатен шрифт за набиране на це­ копирал. Същото сториJI ФранчесЕо Марколини
ли книги, се появил в началото на XVI век и вла­ (f'ranceoco Marcoli11i) във Форли. И tJ чужбина не
ствувал в цяла Европа до края на веt{а. пропуснали да копират курсива на Вичентино.
Във Франция, Хр.пандия,Испания,Англин и Герма­ Освен употрrбявания от Симон ды> Колин Алдусоn
ния I<урсивът паrvн 0 рил широк прием в творбите на 1<vрсив той изработил втори вид J{урсив според
от.пичшrте печатари, !{ато Себалдус Стриблица(] 51 О) Вичентиновин (1528).
Гийом льо Руж (1512), Йохап Фробен (] 515, фиг.159) Понятието Антиква, употребнвано в нечатарската
Себастиан Грифиус, Симон дьо Колин (1528). пракпша и научните трудовt по шрифта, е сборпо.
В полиграфичесI<ата практика под курсив разбира­ То обема в себе си два главни вида букви, различ­
ме леко наклонени н:щнсно букви, по произход ан­ ни по отношение наююна ш1 оста си. 1. Ренесаrrсо­
тиква, по-сгъстени и почти винаги свързани помеж­ ва антиI<ва - букви с наклонена ос. 2. Класици­
ду си, наподобяващи ръкописно писмо. В цялост­ етична антиква букви с отвесна ос. Обаче наиме­
ните шрифтови гарнитури курсивът съпътствува нованието за понятието антиква в различпите стра­

винаги съответната антиква форма. ни не е едно и също. Названието антиква се употре­

Художничката Олга Йовчева оформи българсюпе бява главно в Германия, в Чехия, в Българин и
главни и малки букви, показани в таблицата на други. Във Франция употребяват името romaiл, в
стр. 291, в стил ренесапс курсив. Италия - гоmапо, в Холандин -- гоmеiп, в Ан-
Всички опити да се състави курсив от готичесJ{ИТе 10лия ·-- romaп. I<:огато се групират шрифтовете по
шрифтове останали песполуч.пиви. наклона на оста, различаваме: ренесанс аrпюша,

Наименовапието курсив се употребява у нас, в Съ­ в противовес на класицистичната антшша.

ветския съюз, Германия и други страпи. Италиап­ В Италия rr аричат perrecaпconaтa антиква гоmапо
ците го наричат coгsivo, обаче фрацузите -- itali- aпtico, гоmалi a11iicl1i срещу гоrпапi люdегпi -- кла­
que, англичаните - 11a]ic и чехите~ itaiika. сицистичната антиква. Във Франция-еlzеvir сре­
Различаваме два вида италиански курсив. Първият щу didot; в Англия--· olcl face, medieval срещу
вид е разгледаният вече курсив на Алдус и Грифо. шоdегп face.
Вторият вид изобретил известният калиграф Ви­ Някои паимепоrзапия са дадени случайrrо. Напри­
чентино. Лудовико Вичентrшо открил през 1524 го­ мер Елзевир с нищо 11е е допринесъл за създаваrrе
дина печатница в Рим и издал в продължение на па формата на ренесаrrсовата аптюша освен с при­
три години няколко томчета - напечатани с много даваrrе финес на формата й. Наименованието medie-
хубав курсив. Печатпият курсив на Вичентино от val (от .пат. medittrn аеvш11-средновековен), е да­
1524 год. е гравиран от Лаутицио Перуджино (Call- дено от англичапите през деветнадесетия век пора­

tizio Peгllgiпo) в Рим. Курсивът е почти 1шпие на ди погрешно определяне времето на съставянето на

калиграфските букви канчеларесЕа от книгата „I~a шрифта ренесанс антиква.

operiпa". Този курсив е различен от курсива на Под името Ренесанс антиква ще разбираме сбор­
Грифо, направен за Алдус през 1501 r. По размер е ното название на всички печатни шрифтове, чиито
но-голнм, по-остър, по-тесен и по-светъл (фиг. 160). форми са изградени по наклонена ос.
Главните бу~ши все още нямат наююн и не се свър­ Олга Йончева оформи шрифта Ренесанс антик·
зват с движепието па малките. I-1,шси запазват ва главни и малкп на таблица стр. 350.
своеобразната си калиграфна форма. Свързаните В развитието на ренесанс антиква различаваме два
линии на малките букви а, т, п, и достигат или за­ хара1<терни периода, които лесно можем да разгра·

почват от средата на съседната отвесна греда. ничнм според формите на двете бу1ши - е и М.
Характерното за курсива на Вичептино е, че отвес­ През първия период, застъпен от творбите на пе•
ните греди на горните дължини на малките букви чатарите преди Алдус Манудиус-··А. Руш, да Спи­
са почти прави, но завършващите части на бу1ши­ ра, Йенсон, Ратдолт и други, буI<вата е има накло­
те Ь, d, f, h, 1 и двойното s вместо серифи имат не­ нена напречна черта. Буквата М горе завършва със
що като байрачета. Създават впечатление за голя­ серифи навън и навътре. Горните дължини на мал­
мо движение и за на~<.пон вднсно. ките букви се изравняват с височината на главните

98
 ' ~ s credidit Aнditш nofl:ro: &
uelatum efl:) Е t a[cen di t fi cu t virgнl tнm
radix de terra deferti: N о n erat fо r1na е1,
162. А 1шш"ва11ш 1ю Гара.1tо11д според с11ецилеиа на Еге,~олф, издаден 1592 годtта

букви (IIоследните в да Спира са по-високи). Този разпространението и. Ма1,ар неговинт почин скоро
вид аIIтиква наричаме Венецианска ш1тиква. да бил забравен и изместен от готичните шрифтове,
Най-добър образец от неп ни е оставил пеликинт шпшшс1та се 1rоявиJ1а отново заедно със закъсне­

французин 1-Iиколаус Йенсон, 1470 година. лин френски ренесанс.

Алдус Мануциус, преди да устанопи окончателнип Франция изживявала пи време на управлението на
вид на споята анти1ша, употребил форми и пропор­ Фравсоа I (1515-1547) своя златен век на тшю­
l\ИИ, близюr до тези от антшшата на ЙенсоII. Обаче графията. За издигане на книгопечатането и 1шиго­
шрифтът от 1495 г., с който гой отпечатал кIIижката издававето важна poJiя е изигра.па издателската

на Бембо, е преход между пенецианската антикпа фамилип Етиен, основана от Анри Етиен (I-Ieнri
и антикпата от вторин период. Estieпrшe, oкoJio 1470-1521).
Вторинт нериод на ренесанс ашшшата, чиято окон­ )I<;офроа Тори обновил френската нечатна 1шига и
чатеш~а форма изрпзал Франческо Грифо за Алдус, въвел венецианската антиква, но неговият ученик

употребена в 1шигата „Сышт на Полифилус" (1499),
се харшперизира с намаюшане височината на глав­
ните букви СIIрпмо височината на !'Орните дъ.;1жини
на машште букви, окончателното оформяване па
маJшата буква е с хоризонтална напречва j!ИНИЯ и
премахване вътрешните серифи на буквата М. При
глапните букви има стремеж к1,м по-детаЙJIIIО напо­
добяване на буквите на старите римски еIIиграфски
над!lиси. Обикновено тази антиква нарнчат Алдип­
ска аNтщиа, или полифилус-шрифт на Алдус.
През XVI век в шрифтовото изграждане не стават
съществени промени. През този период се затвър­
дяват и доразвиват формите на ренесанс антиквата.
От откриването на книгонечатането, с малки про­
мени в изграждането и, тя властвува до средата на
XVI I I век. От откриването на юшгонечатането, от
Гутенберг до 1500 г., така нареченото „люлчено вре­
ме" на книгопечатането (iпcllnabuluш), в Германия
били съставени 2000 различни видове шрифт, а в
Италия-1500. По-късно се нашrодили толкова
много печатници, та се появил нов отрасъл--пъту­
ващи печатари. Обаче шрифтооформнването зш1ада
rrоради строгото диференциране на нечатарския
труд-на печатари, на шрифтолеяри и на шрифто­
изрезвачи. Линспала единно насочващата волн на
специалист във всички отрасли на книгопечатане­
то, каквито били специалистите Гутенберг, Йен­
!(лод ГарамоNд (Claude Gагашопd, 1480--декември
1561) създал най-прекрасните френски и европей­
ски шрифтове, които не за~'убили чара си и до днес
(фиг. 162 и табJiица стр. 292).
През 1531 и 1532 година четирима печатари-Симов
дьо l(.оли11, Робер Етиен, Антоан Огер6 и Кристиап
Вешел - едновременно нечатат с антиква, сходна
на Гарамондовата.
Ilриликата ме,кду буквите на Дьо- Калин и Робер
Етиен можем лесно да си обясним ~;рез роднински­
те им връзки. Дьо Колин се оженил за вдовицата
па Анри Етиен и придобил печатницата му, а синът
па Анри - Робер Етиен (или R.obeгtus Stepl1a11us
1499-1588) - отначаJiо помощник па втория си
баща, скоро (1525) открил споя печатница. С женит­
бата си за Перет Баднус, дъщеря на прославенин
парижки печатар Йодокус Бадиус, Робер нрндо­
бил печатницата му и разширил своята.
Пронорциите и формите на буквите от двете печат­
ници са много близки. Само няколко характерни
елемента ги отJiичават. В Дьо Кошш извивката на
маJiката буква а започва с права черта и се скачва
под ъгъл с извитата си долна част, докато у Робер
Етиен тази извивка е обла. Съединителната черта
па малката буква е в Дьо Колин е на1оюнепа на­
дясно. Горната част на главi1qто С у Робер Етиен
се наклоннва напред и прочее.

сон и други. НяЕои автори считат, чебуквите на горните чети­

Когато Гийоы Фише избрал антrшвата като печа­ рима. печатари са изработени от Гарамонд.
тен шрифт за първата отпечатана във Франция 1ши­ Печатар, гравьор, шрифтоливец и издател, Клод
га, той, убеден в силата и красотата и, проявил Гарамонд е най-големият шрифтов художник на
удивителна далновидност на хуманист, предричащ своето време. Ученик на ;Кофроа Тори,той изпол-

99
:ivвa:r всич1ште негови теоретични :шания за кра­ мъчно. Да се наподоnи ръкописното гръ~що ш~с~ю
сотата, формата, проrюрщште и постройката па в екзактен наборен шрифт били нужни ]000 лига­
буквите. Като практик опаче се повлиял от фината rури. Като първообриз за малrште бу~ши и съкра­
рисуш;а на антиквата на Йенсон и на Алдус от щенията на гръщшн курсив Гарамонд използувал
1495 и от 1499 година. Преоформиjj ги, като пне­ специално изготвените с изключителна елегант­

сыr значителни 1юдоnрсншr. ност ръкописи (фиг. 163) на Ангслос Всргетиос (Ап
Съотrюшенисто мсжду тънките и ;,ебелите гредн на gelos Vergetios,? -- ar1pиi1 ]569), сръчен гръцки 1,ра·
изрязаната от Гарамонд антиква е заето от Алдус снописец от Кандшr, Крит, на служба в кралската
Манициус -то е по-контрастно, буквите са по-свет­ библиотеЕа u1,в Фонтенбло като преписвач. Глав­
ли и по-стройrш. Оnшо серифите им са по-къси и ните букви моделирал по ;;збуката на Ласнtрнс.
по-добре се свързват с гредите. Обаче серифите на Главните букви са антиква, а малките -курсивни.
главните пуrши са много по-дълги и заострени, от- От 1540 до 1550 година Клсц Гарамоид изрязал
1,олкото серифитt на малките букви. В подробно­ 1487 пупсона, от които направил отливки на три
сти и в обrл.а форма nу~шите на Гарамонд се ком­ степени гръцки букви, получили наименованието
бинират н се св1;рзват добре помежду си. Буквите grecs du roi (фиr. 164). Пре3 1543 г. Робер Етиен от­
G, N, Т и У се i1ыраде11и по Йенсоновите. G има печатал проба alpl1abetum graecoгum. Първата сте­
къса отвесна греда, Еоято завършва долу без рог­ пен средната, наречена „gros romaiп", била упо­
че, цялата буква сс нак,1оннва напред. Обикновено требена през юни 1544 година за изданието „L' His-
долният десен край на N завършва остро, но в ня­ toire ecclesiastique" от Евеебиус. През 1546 година
кои величини има Л('К израстък надясно, горе вля­ бил отпечатан „Новият завет" във формат една шест­
во няма вътрешен ссриф, а външният изскача зна­ надесета с малката степен и.пи cicero, а през 1550
чително навън. Хоризонталната греда на буквата Т година с rоJ!ямата степен или gros paгagon била из­
има серифи отгорl' и отдолу. За форма на буквата дадена същата книга във фолио формат.
М е послужила Алдусовата буква М, обаче Гара­ Заради красотата си тези букви били наречени re-
монд разширил горния й ъгъл, образуван от накло­ gii typi graeci. Пунеоните се пазели в Сметната па­
нените греди, за сметка на страничните две и из­ лата заедно еъс екъпоценностите на короната.

дал силно напред серифите. Оевеп гръцките букви от 1543 до 1545 г. Гарамонд
Нови форми еа С, Q и R. Буквата С завършва с гравирал две етепепи антиква курсив. Той изпол­
малки серифи, които затварят значително дъгата й. з.увал за образец, както сам признава, курсива на
Буквата Q има обратна ос, наклонена надясно. На­ Алдус. Новият куреив на Гарамопд (фиг. 165) е
пречната греда на буквата R е получила нова фор­ гиздав, елегантен и деликатен. Буквите, оптично
ма - тя е права и долу завършва с хоризонта­ неправилни, са оформени с игрива и жива линин,
лен сериф. Буквата е, сравнена с другите редовни като са противопоставени несиметрични форми с
букви, е малка. Тя завърrпва с плитка извивка и различно направление. Тази наситена с артистично
хоризонтална греда, J(ато горната част на елипсата чувство азбука е типична за френския дух. Гара­
леко ее наклонява надясно. Тази форма Херман монд нарекъл своя курсив glossa. Той е дребен
Цапф нарича „характерна френска форма на буква шрифт, често употребяван за бележки по белите
е". Отвесните греди на буквите Ь, d, 1 и D са леко полета па книгата. За първи път е употребен r1рез
наклонени надясно. Горните серифи на буквата U 1545 година в книгата „Pia et religiosa".
имат слаб, почти хоризонтален наклон. Другите Втората степен - по-едра, също е повлияна от Ал­
букви са подобни на Алдусовите. дус. Употребена е в книгата на Цицерон „Opera".
През 1539 r. с декрет на Франсоа I шрифтолеенето Антиквата и курсивът на Гарамонд са най-сериоз­
било обявено във Франпия за самоетоятелен зана­ Jюто постижение на френския творчески дух в
ят. Гарамонд открил своя шрифтоливна и пригот­ шрифтооформянето през Ренесанса. Буквите на
вял шрифтове за мнозина парижки и лионски пе­ Гарамонд изместили всичките дотогавашни изрези
чатари, като Етиен, Грифиуе, Васкозан, Вешел, а и станали стандартно писмо в Европа, дори до
също за антверпенския печатар, французин по днешни дни. Гарамонд починал на 81 година. Го­
произход, Кристоф Плантен. ляма част от матриците преминали в ръцете па

През 1539 r. френският крал Франсоа· I назначил Плантен. Подражатели и продължители на делото
Робер Етиен за придворен печатар по-еврейски и на Гарамонд били: ученикът на Гарамонд Гийом
латински език, а след смъртта на Конрад Необар в льо Бе (Guillaнme !е Ве, 1525-1598), Робер Грап­
1540 година Робер станал придворен пeчaтap-ty­ жон (Robert Graпjoп) и Жак дьо Санлек (J acques de
pographt1s regius-и по гръцки език. За да обнови Saпlecque, 1573--1648).
печатницата с нови гръцки наборни букви, подкре­ Германският печатар Егеrюлф издал през 1592 r.
пен от краля с голяма парична сума, той поръчал шрифтови проби с букви на Гарамонд.
на Клод Гарамонд да гравира пунсони и да напра­ Робер Гранжон изрязал през 1543 r. един велико­
ви матрици за гръцки букви. Работата протекла ленf,Н е виртуозни калиrрафеки качества френски

100
ренесанс-курсив (фиг. 166), който доскоро се при­
писвал на Гарамонд. Главните букви на този кур­
сип са силно наклонени, някои от тях имат кали­

графски вариации. Те са добре пропорционирани и

се свързват по форма и ритъм с маJiките
Гранжов оставил с1.ип интерrсен наборен курсивен
шрифт, който по форма се нричислява към бастар­
дните шрифтове, но ние, въпреки че се отк,юня­
ваме, ще ro ра:нледаме тук.

Патриотични довели Робер Граижон до

идеята да изреже и отлее печатен шрифт, който да
се отличава от шрифтовете на другите народи, и
когато се сравннват „френските букви" с тези на
163. Р·ы,опасът 1ш Ангелос Вергетаос
другите нации, те да не отстъпват по нищо.

По това време във Франция и навсякъде в Европа

били широко разпространени ренесансовите курси­
t/ \ ) N ,/ \
вни печатни шрифтове, но Гранжон, въпреки че сам d'ov. Oqmp у:ир с» т1щ a.Motq 7D
изрнзал великоJiепев курсив, ги считал за итаJiиан­
! > !г (\. N ( r-,, \
с1,и, и сР върнаJI с около 100 години назад и зaeJI шЭriwv cwa.J хм cnd..Jp~iv WJYТr.t у:ир
от ръкописите на канцелариите буквени форми с
/ ) ,/ \ I , 1С ~ !
готичен характер -- френска бастарда, който бил '7Df; , 0U7W '!:J m),JV CJC., u)V СТИ'у1И17Щ
у 1:отребнван още през XVI век.
\ \ q / /
Буюзите на канщ·ларските ръкописи с френска бас­ :.аА тр1 l9И7WV p...cx,Mov, 11 п d'id..-
тарда „lcttгe fгап:оуsе" са писани с меко птиче пе­ ,1 \ > r,!, р N \

ро, с косо 11одряза11 тесен връх. Мекото перо, чув­ е-1 71 '1t)C'l,WV CVoi~m1 MЫIV тр1
ствително към натиск, позволява 11а пишещин сво­

бодно да преминшJа от нежни ш,рихи към силни на­ 164. Grec da гоi на !(лод Гарал1011д

дебелЯI а11ия и изтънява11ия. Необуздани движения

па ръюпа със замах подчертават някоя част 11а бук­
вата, за да я завършат с тънки 11ежни съединения.
Надебе.rшванията действуват като акценти и носят
нещо и:,ненадващо, но същевременно нравят обща­
та шрифтова картина нечетлива, зашнстена.
Гранжон и:mоJiзувал тези закъснели по стиJI ръко­
писни букви и ги нретвориJI в 1ю-сбит и
печатен шрифт. Както сноменава, той сам ги })'ИСУ·
вал, гравирал, отлял и ги нарекъл „lettгe fгащоуsе
cl'aгt cle шаiп" (фиг. 167).
Подредени, тези печатни букви действуват като ръ­
кописна страница. Общата шрифтова картина не
протича плавно. Редуването на едри, силно надебе­
лени букви всред ситните редовни букви накъсват
страницата и н правят неспокойна и мъчно четлива.
Общо шрифтът е построен отвесно, обаче редица
букви имат различни наклони. Главните букви А,
М, N, S са наклонени напред, наляво.
лонени надясно, а останалите главни можем да счи­
таме, че са отвесни. Тялото на буквата
весна постройка, но горната дължина е силно на­
дебелена и стремително изскача наляво,
Това с меннне на наклона показва, че принципът на
изграждането е непостоянен.
Редовните буквн f, дългото s са отвесни, силно на­
дебелени. СиJiен натиск 110 средата на буквата раз­
тваря мекото перо, то дава много тлъста линия
веднага след преминаване на долната
hoc dignijsimum ас utileрrоЬ!ета dilfo!uatur,
enter tradidiffi uidetur: tametfi Gr.ecor1.,;m qua;
di philofophi atque mathematici,ut iUud explic4
bi duplicatio dicitur, uariis асfubtilib 1И admodJ
изправен
nea.s proportionales tentarint exprimere. QJ!_t
Afcalonita Archimedis interprete, & Georgi
Jingulorum expofuerunt adinuentiones , coU
NuUus Jiquidem eorundem Gr~corum authoru
quirendis eiufcemodi lineis proportionalibш,
165. !(урсав,,т на !(лод Гарамонд
D, L са нак­ J'(_g aperuit osfиит.А carcere f5 iudici1
vi л~уыv,Кvеи о :irщ~ µ.,~(6~(л» J ~.Jt¾J
d има от­
f2!!..,и enarrabit,§}_1_!,ia abcijfж ejl е terra 1.
v -- също. uaricationem popu!i ~eip!agafuit ei.Et
turam еiж, В' сит diuite iп Mortefиа:§.
попJecerit,Nec dо!шfuerit in ore еiш. ]е
conterere еит е1 ~grotarc_,,Jecit еит: Q!!.,
и crijicium pro deliclo ~пiта еiж. ~
редова ли­

ния натискът отслабва и долният край завършва 166. !(урсивът ,ш Робер Граю,сон

101
11и{v.d cz,ft-6', JC... 8tfc11it..> 1иt" С..с> ~о,~с' tft' би:rа отнечатана прс:J 1559 година в Анверс 1шига­

fruC... tl.. l!O~, immofifc- (?;tlYLtt:i:ffr:mtJU..,~l»bll:_!1

Ротер;шмс!(и ,,I.,a Civilite Puerilc cli-

11t'it::.. _g '3U аиси»с.~. ya11tit6 c_nof.ifd' t1... 1"'i r& Плантен,

chapitrcs et ;;ommaires"
съз:~ал и свой
ft'Uиfu(... e_r.oииoitt.. 1ya!Z.. с-оисаиit5 а- С.,4, tc1111c', вариант на тези буrши.

f fti11t6'? i- ('ct»L. JC...J §'1..1иati,r;' &t~111-11f•1 В самата Фршшия също не закъснели да имитират
lettгe През !Б60 година в Париж излязла
f
f.<t. tt111tr!, C.,',iitt 1C..caa,t1... C..r! c1t't9 §,шfi:...,, f.Ш.. книгата „Civile Honestcte pour lcs Enfaпts, avec !а
~cfflfф, C.aitz.. f110j',1i!J а,1, r1itmit1Z.. ~i(;~) _1и-i maпiere d'appreпdre il Ыеп !iге, prononcer et escrire"
от )I(илбер .л,о Калвиак, отпечатана от Филип Л,ан­
167. Leltrc fran9oysc на Робер ГpmiЖD!i
фри и Ришар Бретон
След издаването на двете книги - на Еразъм и
- .
'Ч'f'vi(: :
td ..., ~4»f
f'l'Щt fa
. '-
cunш~it-f ьg,
Калвиак с lettre fraщoyse, последните приели по­
пулярното име lettre de civilik По-късно Пиер Си­
Э4Шt) '}Ui \)11~r4.,1 4f'f'Jrt;»&\rc ()с: ~ui / ~ f't'UI/' мов Фурние-младият в своя „Ма1ше! Typograpl1i-
f.v с»ИС: f au(fi /
C1't'llf't1r~ ~ , ~e„gaG.-... que" (Париж 1766) публикувал проби от шрифта
ё!с '}U<:f'}U~ ~av,vctfve:~ / '}Ui tt,ttl(l(t)Иf (cr'»ill" civilite под името „cursive fraщoise".
~~сше:иf ~ (t,и4'31:i.~ fe:~ :,Се:,·ft,ии~ / (ИkF Друг забележите.пен оформител на наборни шриф­
~ (~~ ре:~~ ~ 11f.u1i. ~,2._~~~ тове е Жан Жанон (J еап J аппоп). Той изучил пе­
~ ~$, ofi--,JД ~~c:,t0~.~@~CC чатарското изкуство в Париж при Робер II I Етиев

5{)5А?Х--~3· em...:,em..rrr C::S...,a-'--e"1..o:,1!] от 1607 до 1610 година. След това се установил в

Седап и работил за Седанската каJшинска акаде­
168. Civilile 1ю А йлtе Таверние мии като печатар, гравьор и шри(jrголивец четири­
десет и две години (1610--1658) с прекъсване от
със силно заострен връх. При g, 11, п - крайните шест години -- между 1640 и ]646, през които бил
долни Jrинии се подвиват, превръщат се в удължен в Париж, Кан и на други места. В издаденин през
завършък под буквата като декоративна украса, 1621 година каталог „Espreuve des Caгacteres пou­
Това са характерни у!(раси на буквата, завитки и vellemeпt taillez" )Канон по!(азал своите новоизря­
удължения, !(ОИто по-късно 1це окажат влияние зани антиква (фиг. 169) и курсив (фиг. 170), които
върху творчеството на калиграфите от медната гра­ имат за OCIIoвa буквите на Гарамонд и курсива на
вюра. lliрифтът е оригинален, но не отговаря на Гранжон, но носят редица изменения: Жаноп по­
френския народен дух. Преобладава акпентиране, строил малките букви, като разделил па равни ча­
натъртване и преднамереност, липсва графичният сти разстоянинта между четирите линии за писа­

11зраз на плавната елегантна френска !\IИСЪЛ, ка­ не и увеличил съотношението между дебелините на
къв·rо израз има в курсива на Гарамонд. главните и допълнителните греди в двете азбуки.
Гранжон учил и работил в Париж като книжар, пе­ Серифите, сравнени с Гарамопдовите, са удължени.
чатар и шрифтоливеп. Неговите ренесансови латин­ Наклоните на горните серифи на ма,п!(ите антиква
ски, гръцки и ориенталски шрифтове се ценели букви i, j, m, 11, г, р са дъгообразно извити навътре.
много. През 1556 г. той се преместил в Лион и след­ В главните букви на курсива се забелязва слаб ен­
ващата година издал книгыта „Dialogue de !а Vie et тазис под средата на главните греди. Те имат раз­
с!е !а Mort" от Иноченцио Рингиери, превод на )I(ан личен наклон. Това още по-ясно се вижда в мал­
Луво от тоскански па френски. Това е първата 1ши­ ките букви, напр. при f и h, i и j, ри q и др. Кур­
га, отпечатана с новия Гранжонов шрифт (lettre сивните бу!(ВИ са стеснени и правят впечатление на
fraщoyse, известен още под името „civilite"). Нови­ заострени. Различните наклони на гредите наруша­
те букви направили силно впечатление, Гранжон ват ритъма в подредените една до друга букви. Бук­
станал прочут и славата му преминала извън гра­ вите К, W и Z имат пови, но неудачни форми.
нините на Франция. В Кан матриците на )I(анон били конфискувани в
Скоро Гранжон издействувал от Анри II една де­ полза на държавното съкровище и по-късно били
сетгодишна привилегия (1557), която забранявала предадени на основаната от Ришельо кралска пе­
подражаването на шрифта и печатането с него без чатница в Лувр. През 1691 г. директорът на печат­
знанието на автора му. Привилегията обаче, както ницата )I<:ан Анисон ги инвентаризирал под назва-
и при Алдус, не успяла да предпази авторските пра­ 1-шето „Caracteres de l'UniversiН:'', без да съобш,и
ва на Гранжон от подражатели. В Нидерландия се името на автора им, ~юето по-късно при една нова

появили първите подражания. Шрифтовият изрез­ отливка от тези матрици, направена в Impгimerie
вач и печатар Айме Таверние (Ameet Taverпier) се Nationale, заблудило изследователите на шрифта и
опитал да предаде на Гранжоновите lettres fraщo­ тези бу1ши били приписани па Гарамонд. Изследо­
yses нидер.панд~1ш в!(ус (фиг. 168). С новия шрифт вателката Биътрис Уорд под псевдонима Paul Веа-

102
 в l 926 г. чре:1 множесню исторически справки eu deqнoy foпder & fermir 1
и разкри и посочи нстин­

скин автор - Жан )Канон. ,,Caracteгes de l'Uпivcr­ graпdeнr de leurs geЛ:es, се

site'' били подражавани И3 ця:1а Европа.
И,шън Франция шрифтовете с гарамондовска форма 1naffiнe & iolide. Ainfi fo11t
намерили добър прием в Ита.>rия, където ги разпро­
странил самият Гийом льо Бе и печатарят Лоренцо
piers iourпaux du grand Alex
Торентино. В Испания ги употребнвал Хуан де
Куеста (Juan de la Cuesta), който отпечатал в Мад­
Jra taires qн'АugнЛ:е, Sylla, В1·нt1.
рид първото И3дание на „Дон Кихот" - 1605 годи­
169. Антиквата 1m )f(ан }!(анон
на. В Англия били употребявани от Джон Дей, а IJ
Амстердам - от Кристоф Плантен.
Французинът !(ристоф Пшнтен (Cl1Гistophe Plaп­
tiп, около 1520-1589), който работил за издигане La Grace dans sa feuil!e, & !'А
на нидерландското книгопечатане и получил от ис­

панския крал Филип 11 пп.:rата „архитнпоrраф", е Embaumant !es jardins & les а1'
роден в Сен-Авертен при Тур. Започнал 1<с1то ко­
жар и книговезец в Кан и Париж, Плантен осно­ lvfais, battue ou de pluie ou d'exc1
вал през 1555 г. нечатница и книжарница в Антrзер­
ппr, а по-късно печатарско-издателско дружество.
Langu{fsante е!!е meUJ"tj feuille а J
Той издавал класиците, медицински и юридически
1шиги, библии и други литературни издания. 170. !(урсивът на )!(ап Жаио11
Планте11 поддържал търговски и 11риятелс1ш връз­
ки с всички знаменити печатари и шрифтооформи­
тели на века - Гарамонд, Гранжоп, JIЬO Бе. От тях 11ите от съседните страни свободомислещи умове.
купувал матрици или заръчвал оформяването и Холандия се прослаnила с многобройните си печат­
граrзирането па нови шрифтове. ници и шрифтоливни. Гравьорите преоформили в
Кристоф Плаптен станал прочут със своята BiЫia народен дух френската Гараrvюндоuа антиква и
polyglota, отпечатана на еврейски, халдейски, си­ курсив дотолкова, че тя вече получила съвсем нова

рийски, Jrатински и гръцки език, излнзла в осем форма, известна под името Холандска актиква. Хо­
фолиотома от 1569 до 1573 година. ландското влияние се разпространило най-напред
Зетът на Плантен, Ян Моретус (Ja11 Moretus, в Англия, носле из Европа и достигнало в начало­
1543-1610) наследил и разширил нредприятието то на XVIII век до Русин. Петър I завързал тър­
заедно със синовете си. За Моретус е работил вели­ говски и културни връзки с Холандин. В Амстер­
кият фламандски художник Рубенс: рисувал илю­ дам били отпечатани много руски книги, а от Хо­
страции, проекти за корици, баро1шви paMifИ и ландия били извратени за Русин типографски ма­
фронтисписи. териали. По време на реформата, 1707-1710, ко­
Френските ренесансови наборни шрифтове се раз­ гато Петър I избирал нова графична форма за бук­
вили върху базата на и·iалианските, но Гарамонд, вите на руската гражданска азбука, той предпочел
Гранжон, Санлек и льо Бе ги разработили и по­ формата на холандската антиква.
строили своите шрифтове с много вкус и специфич­ Развитите до съвършенство нрез XVII rзек медно­
на френска елегантност. Тази серия антиква и кур­ гравюрни шрифтове оказали влияние при изграж­
сивни шрифтоrзе, известна под името гарамондов­ дане формата на холандските наборни шрифтове.
ска, се наложила като универсален шрифт нрез Преди всичко холандските гравьори на щемпели се
XVII век във всички печатници из цяла Епропа. отдалечили от дуктуса на писането за сметка на

Печатари като Егенолф използупали направо ан­ гравьорската изтънченост на печатната буква. След
тиквата на Гарамонд и курсива на Гранжон. Други това, заради по-голяма четливост, увеличили висо­

изрязвали подобни изрези, но с локално значение.
В Холандия обаче Гарамондовото влияние срещна­
JЮ противодействие от страна на народния дух и
традиципта. По топа време Холандия била в поли­
тически и духовен разцвет. Тп изживявала закъс­
неJIИЯ Ренесанс. Великите творци, холандците Рем­
бранд и Франс Хале и фламандците Рубенс и Ван
Дай1< издигнали живописта на недостижима висота.
чината на окото на малките букви (п височините)
и уголемили малката буква е. Наклонът на оста"на
главните букви се изправил, .1;1очти до отвесна ос,
докато малките букви запазили сиJшия наклон на
оста. Хоризонталните греди на главните букви из­
тънели. Серифите станали по-тънки. Забелязва се
стремеж към общо стесняване на буквите и типич­
ната острота на холандските изрези.

Републиката на съединените провинции станала Един от най-изтъкнатите холандски граuьори на

световен търговски център и убежище на прокуде- пунсони бил !(ристофел ван Дайк (Chгistoffel van

103
Dyck или Пijck, 1610 1670). Той работил дълго рифи, з,шъrшшат с точка. 11 срсJлата съедИ11ИТ<'.lШJ
иа чужди шрнфтолшши и t;два през I 648 година ус­ греда на малката ,v завършва с точка.

ПЯ.'I да уреди собствена шрифтоливна. За „джобни­ Матриците на Янзон преминали в притсжашк т1

те" издания на прославената издателска и печатар­ Вилхелм Другу . 1ин, оттам в Д. lЦемпсл Л. Г.
ска фирма Еюевир, чийто основател бил бившият В Анг:шн до средата на XVIII век шрнфтовото ш­
университетски книговезец Луи Елзевир (1540- куство било под влипнието на Холандия. Псчати­
1617), били нужни дребнокегелни шрифтове. За да рите направо внасяли буквен материал или матри­
бъдат малките букви четливи, доставчикът на букви ци. Джон Фел (Johп Fell) доставил холандски бук­
за Елзевирите Кристофел ван Дайк постъпил прак­ ви за печатницата на Оксфор-1.скин университет.
тично, като увеличил окото на буквата. Така се по­ Шрифтсиенрът Джоузиф J\'lоксън (Joseph Мох011,
лучила бу~ша с остро око, заемащо голяма част от 1627--1692) бил подражател на холандските гра­
дребния ю,тъ1 и с къси горни и долни дължини. вьори.

Ван Дайк заL·л формата на Гарамондовите букви и Уйлям !(азлz,н (Williaш Саs!оп, l6П2- -1766) пръв
я пригодил към холандскип вкус. Изострил долни­ създал букви с подчертан английски характер, ма­
те серифи и засилил t1ернотата на буквите, като на­ кар неговите шрифтове да са последните издънки
дебелил гре,щтс им. Ван Дайк създал множество на закъснплата ренесансова форма. Първоначал­
различни шрифтове -- антиква, курсивни, ориен­ ната нроф~сип на Казлън била гравьор по украся­
талски 11 други, които били продадени през 1681 г. ване дулата и затворите; па оръжшrта и инкрусти­

Следван Дайк, Янзон допринесъл за издигане па
холандското шрифтооформпне. Антон f!нзон (Ап­
tоп Jапsоп, 1620---1687) е роден във Фриисланд.
Гравьорското изкуство изучил в Амстердам при
пан Дайк. Работил във Франкфурт и оттам се пре­
местил в Лайпциг, където открил собствена шриф­
толивна в 1668 г. Антиквата и курсивът на Япзоп
(таблица стр. 293) от 1670 г. са построени върху си­
лен контраст между дебелините на главните и до­
пълнителните греди. Буквите са стеснени. Главни­
те букви имат почти отвесна ос, само оста на буква
G се наююнява леко надпсно. Малките букви са
запазили наклонената ос. Дъгата на главната буква
D е зна 1 шт1сл110 по-дебела от отвесната греда. Буr,­
ране на ср(0 бро. Неговата сръчност обърнала в11и>v1а­
ние на печатаря Уотс, който му внушил да стане
гравьор на щемпели. По-късно К:влън работил за
шрифтоливната на Бартолъмю Клоус, а през 1722 г.
изрязал самостоятелно свонта автиюза по образец
па холандската антиква на Кристофел ван Дайк.
Казлън успял да предаде на свонта антиква (фиг.
171) английски характер и вкус. Главните буюзи са
широки и нпкои са изградени по отвесна ос. Имат
сшщо изявени серифи, които са свързани с гредите
със слаби преходи. Общата шрифтова картина е по­
мека. Буквата А завършва горе с вдлъбната дъга.
Бу1шата С има плътни серифи, които изскачат на­
горе и 11адолу като шипове в малките кегели, долу

вата G завърн1ва долу с остро рогче, J е с капка, а завършва без сериф. Л'~алките букви имат наведена
Q- с къса опашка. Хоризонталната греда на бук­ ос. Само шшои букви правят изключение. Напреч­
ва Т е леко наклонена налпво, при това дпсната и ната греда на малката буква t е силно подчертана.
част е по-дълга от лявата. Малката буква а има Докато буквите на антиквата са широки и приятно
силно извита горна част. Буква е запазва гарамон­ пропор1щонирани, курсивните букви на Казлън са
довския наклон. силно стеснени, имат едро 01,0 и r,ъси дължи11и.

Курсивните букви също имат силни контрасти Формата на серифите им е опростена. Те са без на­
между дебелините на гредите. Тук дори е много клон. С антиквата и курсива па Казлън завършва
очебийна смнната на много тънки с много дебели развитието на ренесансовата антиква. Тази форма
греди. Характерно са заловени буквите а, d, п, r, била изместена от антиквата и курсива на преход­
u. Средната греда на m е изместена вдясно. Бук­ нин стил, а по-късно - от класицистичната ан­

вите f, 11, дългото~, s, v, w, у, z и 7, вместо със се- тиква.

ABCDEFGI-IIJKCMNOPQI{STU\TWXYZ
aЬcciefghijklm11opq rstп vwxyz

1234567890
/71. Антиквата на Уйлям !(азлън, 1722 годиNа
 7
АНТИНВА И НУРСИВ ОТ ПРЕХОДНИЯ СТИЛ

ПРЕЗ БАРОНА И РОНОНОТО

СедемнадесЕ;тият век е богат с разнообразието на чени люде, обиколени от нищност, uеселие и без­
ЖИВОПИСНИ CTИJIOBe. грижие, льо I-Ieв (l.oLJis !е Naiп, 1593-1648) е про­
Абсолютната монархия uъв Франция затвърдила тивоноставил мъката и нерадостната съдба на на­
сuоята uласт и централизирала духовния живот. рода, на чиито гръб тежат разхищението, лекомис­
Класицизмът, изграден върху рационалистическа­ лието и суетата на „знатните".
та философия на Рене Декарт (Rепе Des~,artes, Разхищение на естетически форми, разхищение на
1595-1650) и кодифициран през
1674 година в есте­ материални блага - това е XVII век.
тически правила от Боало (Nicolas Boileaн-Despre­ Стремежът на издателите от средата на XVI, XVII,
aнx, 1636-1711), става господствуващ стил u из­ XVI I I век да разнообразяват книгите и желанието
I{уствата на XVI I век. Негови корифеи в живопис­ им да догонят живописнин идеал на времето довели

та били Никола Пусен (Nicolas Poussiп, 1594-- до внедрнване на нов начин за илюстриране ---"-
1665) и Клод Лорен (Claude Lоггаiп, 1600---1682), чрез гравюрата uърху мед.

които черпят сюжети от древността. Гравирането uърху мед като украса на вази, дома­
,, Разумът" станал върховен съдник на красотата. шни съдове, накити и други предмети било познато
Но 13 Европа наред с Класицизма се борят за гос­ още в древността. ОттогаIЗа са заназени и множе­
rюдство в из1{уството Барокът и Битовият реали­ ство надписи, гравирани върху бронзови или мед­
зъм. Този IЗек изобилствува в противоречиви сюже­ ни плочи (например умбрийските).
ти, идеи и мисли. Новото в гравюра та е из110J1зуването на вдълбани
До хладната „красота" на Пусен, изградена от „ра­ чрез резеца нарез в медната нлоча за отпечатване.

зума", застинала и погледнала далеч в древността, Подготвеното изображение се прехвърли с обратен

далеч от настоящето, се нареждат мощните баро­ образ върху медна плоча. Резецът дълбае с разJшч­
кови форми и движения на участниците в митоJю­ но дълбоки н широки линии онези места, J{оито ще
гическите сцени и кермеси, J{ато изпълват с дина­ бъдат черни - т. е. ще печатат (за разлика от дър­
мична сила картините на фламандеца Питер Паул ворезбата, където печатните плоскости остават ви­
Рубенс (Piter Paul RLlbeпs, 1577-1640). сою1, а белите полета се издълбават).
На галантните празненства на Вато (J еап Апtоiпе Така приготвена гравюрната плоча се намазва с ба­
Watteau, !684--1721), в които участвуват изты1- гра. Излишната багра се отстранява, остава само

105
тази във вд.п/iнатинитt.". Върху намазаната медна текста, саедователно повече разносюJ н грижи

пJ1оча се поставя навлажнен хартиен лист за отпе­ за старателно печатане. Затова към кни­
върху нNо - дебел филц. Всичките заед­ гата нрибавили един медно I равюрен отпечатъЕ -
но, с картони, минават през преса със си­ портрет ИJlИ фронтиспис, или отпечатвали само
,;1ен натиск. Хартията пое~1а от вдлъбнатините баг­ титу:тата страница, до1,ато по-1,ъсно духът на

рата и отпечатъкът е готов. От натиска rъбовете времето бавно наложил вЕус ЕЪМ богато ИJ1юстри­
на медната плоча също се очертават върху хартията. раните с медни гравюри книги,

Ваэари пише: ,,Така и гравьорите намерили начин Пре:, времето на Баро1,а п Рококото медната гра­
да правят отпечатъци от медни плочи на хартия с вюра достига блясък, вел ш,олепие на фор,1ата и
помощта на преса, по този начин, по който те се пе­ пишност.

чатат и досега" ()I<изнеописания, глава XIX, стр. Появили се голсмоформатни 1шипJ, изпъстрени с
124). Медната гравюра веронтно се е появила най­ огромни медногравюрни приложения, прегънати

напред в работилнипите на златарите. Флорентин­ няколко пъти, за да се вместят във формата на

ският златар Маза ФиJшrуера, като изготвял свои­ книгата. Това били пейзажите, копията от рисун­
те „ни ели", направи;~·- предварителен отпечаты< ките и релефите по руините, картите и планове­
върху хартии през 1-152 година. те от книгите на изследователите, географите и
Като самостоятелно художествено произведение пътешествениците, посетили Гърция, Египет, Ma-
гравюрата върху мед била много разпространена Jia Азия, Индия или Китай.
през Ренесанса. През първите години на XV век се Много пъти художници-гравьори пътували заед­
появили гравюрите върху мед на неизвестни ху­ но с пътешествениците и учените, с войската или
дожници, на майстора на карти за игра, на майсто­ отиnали на местата на археологичесюпе проуч­

ра с инициали Е S и други. Първата датира!!а мед­ вания и рисуnали там скици и етюди за своите кар­

на гравюра е от 1446. Мартин llloJirayep, Мантеня, тини и гравюри. Битките, събитията, портретите
Албрехт Дюрср, Рубенс, Рембранд и други знаме­ на участниците били съхранени за историята. Дру­
нити художници са оставили великолепни образци ги гравьоrи, съnършени техници, но по-малко са­

от медни гравюри. мостоятелни в творчеството, се насочили да копират

Гръвюрата върху мед давала възможност за по-бо­ 1<артюште на големите майстори на изкуството и
гато и по-вярпо наподобяване на природата (пейза­ върху,.техните медни плочи се нвили в умален фор­
жи, портрети, архитектура, интериор) и на ориги­ мат картините на известни съвременп и художници.

налите на големите художници (живопис и скулпту­ Често под или в самото изображение на медната
ра). Гравюрата върху мед служела и за по-дета\1:шю гравюра -- архитектурен пейзаж, портрет, ана­
изобразяване на анатомични, ботанични и зооJJО­ томически рисунки, географс101 1,арти и други -
гични рисунки. I-!ай-голямо прило>I{ение намериJiа трябвало върху същата влоча да се напише кра­
при изготвянето на портрети, тъй като технически­ тък обяснителен текст. Шлифованата медна плоча
те възможности позволявали богата нюансировка е твърд и капризен материал за писане, върху 1<ой­
на тоновете, а подчертаванията спомагали запре­ то фино и:юстреният резец - чрез натис1< на ръка­
даване на дълбок психологичен израз. та вдълбава печатните елементи, като контурира
Към края на XVI век дърворезбата вече изчерп­ с много нежна JIИния формата на буквите и чрез
вала своите изразни възможности. По-пригодна за донълнитеJши щрихи издълбава вътрешните ча­
художествения идеал на времето станала гравюра­ сти на гредата на буквата, за да ги направи печатае­
та. Гравюрата върху мед проникнала бавно в 1ши­ ми. (В дърворезбата длетото обикаля около сющи­
гопечатането. Пръв Колар Мансион от Брюге през раната буква и запазва тнлото и като печатна
1476 г. употребил за своето френско издание на Бо­ ПЛОС!ЮСТ.)
I<ачо 1О отделни г равюрни отпечатъка, който зале­ Отначало гравьорът мъчно наподобявал ръкопис­
пил в определените за украса леки рамки. Във ните шрифтови образци с техните редуващи се
Флоренция през 1477 г. се появила книгата на Ан­ тънки и дебели щрихи и надебелявания по накло­
тонио Бетини „Е] Мопtе Saпto di Dio", издадена от нена ос, при това разположени с обратен образ
Николаус J1ауренции, украсена с медни гравюри върху плочата. Резецът от своя страна давал друг
от Баччо Балдини (Baccio Ba]diпi). Следващата харшпер на шрифта. Нему била присъща фината
година (1478) К. Свейнхайм и А. Букинг направи­ права линия. За да не върти постоянно плочата,
ли издание с карти, гравира ни върху мед. гравьорът предпочитал да оформя букви, чиито
Но трябвало да измине цяло столетие, та гравюра­ основни греди били строго отвесни, надебеляване­
та върху мед да стане „модна" в книгопечатането. то на кръглите им части ставало симетрично от

Дърворезбената илюстрация била отпечатвана двете страни на една отвесна ос, а серифите им за­
заедно с наборния текст в един тираж. Техниката вършвали с тънка хоризонтална линия, която из­

на гравюрата върху мед изисквала двойно печа­ СI<ачала значително встрани на гредите и в много

тане, специална преса за гравюрата и отделна за случаи не се свързвала чрез преходи с тях.

106
 вече не писашr, а чертани, рисунани 2. !(~асицистична антиква самостоятелна фор­
Тънкинт резец обикалнл контурите на основните ма. Както видяхме още в някои на I<ъciшra
греди, а допълнителните изтегпял с една единствена холандска антшша на Кристофел ван Дайк (1610-~
фина тънка линия_ Подсилването на контрастип' 1670), в шпиЕва на Антон Янзон (1620-1687) 11
между тях значите;шо се увеличило. Наклонената на Уйлям Казлън (1692- 1766) се забеля:ша сЕлон­
ос на буквата О и други постепенно ставала от­ ност към изправяне на наклонената ос на буЕвата
весна. Затвърдило се симетричното снрямо отвес­ О и другите производни, при все че завършъците
ната ос надебе.пяване па буквите. Инстру'v!ентът на горните наставки на Ь, d, 11, k, 1 и др. запазват
паложил своя езиr< върху формата па буквите. наклона си наляво. Затвърдяването на отвесната
Близо два веЕа медната гравюра разпивала рису­ ос, силното Еmпрастиране между основните и до­

вания, изрязвания шрифт. пълнитеJmите щрихи, изравняване на височината

Този начин на рисуване на буквите върху медната на главните бу1ши с r·орната дължина на малките
шrоча не 3аI<:ъснял да повJrияе върху оформянето букви, запазването на серифите с кры·ли преходи е
на печатните шрифтове. най-очебийно в шрифтовете на Гравджан, на Джон
I-!иколаус Йенсон и по-Еъсно Гарамонд, като съз­ Баскервил и Пиер Симов Фурние-младин.
даваJiи своите изрези, и:шолзували естествената Като важен етап, който има значение за по-ната­
т еЕуща дюrамиI<а на дуктуса на широЕото перо, тъшното развитие на антиквата, се явява оформн­
държано под наююн от 10° до 45° в писмения шрифт, ването на френскин шпиЕва шрифт, известен под
с което постигнали ненадминат ефект в своите твор­ името romain du roi от 1693 година. Неговото офор­
би. В медната гравюра динамиката заглъхнала. мяне не е случайно, а цеJ1енасочено, предварително
През XVII и XVIII век се появил нов изграждащ обмислено да занълни едва историчесЕа нужда,
фактор на формата 11а печатния шрифт -- дуктусът продиктувана от естетиката на КJiасицистите, в коя­

на резеца със своята фи11ост, острота и студе11ина. то едно основно начало е задължението да се по­

Той бил управляван от хладната пресметливост и строява художественото нроизведение по чисто

рационал11ото, изкуствено изграждане формата на геометрическа Еонструкция, ос11ована па симетрия

буЕвите, Затова често се явяват сериоз11и ОТЕJЮ!!е­ на частите. Това е първото съзнателно преоформя­
ния от естественото водене на широкото право 11е­ ване на ренесансовата антиква под влиянието на

ро, държано успоредно на хоризонтаJiните Jrивии медната гравюра.

за писане, например в главните греди на буквите „Кралят-слъrще" Луи XIV, за да обнови кралската
М, Nв допъJшитеJrните на А, Хи други. Ръката за­ печатница и да запише името си и в този род на­

ночнала да насочва, да върти перото по предвари­ чинания, през 1692 поръчал на ФренсЕата акаде­
телно заучени форми, неприсъщи на правилнин мия на науките да изготви проекти за нов наборен
дуктус. Много от тези „грешки" се утвърдили за­ шрифт. Била съставена комисия нод председател­
ради естетическото въздействие, заради тяхната ството на абата НиЕола Жожон (Nicolas J augeoп),
изкуствена игра на тънЕи и дебели щрихи. Това се член на АЕадемията па пауЕите.
отразило върху печатните шрифтове. След дълга подготвитеJ11rа работа ;Кожон, Фийо
През целия XVII веJ{ все още властпувала рене­ Де3биет (Filleau des Billettes) и Себастиан Трюше
сансовата антиква. Но постепенно започнали да се (Sebastieп Trucl1et) от Еомисшпа определили фор­
промъкват еJiементи от дуктуса на резеца. Проте­ мата на новите бу1ши по строго геометричен метод.
къл един значителе11 нериод на борба между две­ Нсяка буква биJiа разположена в 1шадрат със слож­
те оформящи начала-- дуктуса на широкото перо и на мрежа от линии. Всяка страна па „големия
дуктуса на резеца, докато към Ерая на XVIII в. квадрат" е разделена на 8 равни части, съединени
последният надделял и развил нова завършена фор­ с прави линии, от което се rюлучават 64 малки
ма, известна нод името класицистич11а юrтиЕва. квадрата. Всяка страна на „малкия квадрат" е под­
Според изграждащите елементи на конструкцията разделена още на 6, т. е. още 36 нови 1шадратчета,
на буЕвите разграничаваме две груrш, повлияни от По такъв сложен начин е намерена строгата про­
медната гравюра: порция и симетрия на буквата в квадрат, съдържащ
1. Преход1ю антиква - която съдържа елементи 2304 разделения (фиг. в 11ачалото на глава 7).
на двете изграждащи начала и се свързва с Барока Основните греди на букват1J. заемат ширина кол­
и РокоЕото. НагюследъЕ големите шрифтооформи­ кото един „мадък" квадрат ийи една осма от шири­
тели и теоретици Ян Чихолд и Олдржих Менхарт ната на „големия" квадрат_ Хоризонталните и на­
определят този вид антиква като „антиква шрифто­ КJюнените греди са една трета от „малкия" квадрат,
ве на преходния стил", Алберт Капр - ,,преходни­ Съотношението между тънките и дебели щрихи е
те шрифтове на Барока", Херман Цапф - като 1:3 .. Серифите са изразени строго геометрически.
,,преди класицистична антиква", ФрантншеЕ Му­ Макар вдъхновени от буЕвите на Гарамонд, проек­
зика - антшша и курсив на преходния шрифт", тите били прецизни, но сложни, сухи и геометри­
а Хлавса и СедлачеЕ - като „преходна антиква". зирани, изпълнени с пергел и геометрични кривки.

107
! !:шълпс1шето на образците за новите ш1борш1 трябва да Сё< в1,рти верото. В нююи от степrнитс
шрифтове било възлож(:110 на гj!аввия гравьор и (1,егел) нулата е еднакво дебела 11ш3сяЕъдс.
консерватор в кралската шрифтолнвна Филип При Еурсива (фrJr. 173 и та6.;1ш1а стр. 29ГJ) в бvкви­
Гранджан дьо Фyuш(Phi!ippe Granc!jeaп de Foвcl1y. те О, Q. С, G ооа не се шш1юняпа вдясно, а остана
1666--1714), който от своя страна приел за сът­ пран11 По но~ се 06ра3уват тышите части на бук­
рудници Жан Але1,савдър (Jеап Alexaп(icr) и Луи­ вите, а при дебелите се получава едно размества
Рене Люс (Luis-Rene Luce). не на натрупаната щ,рнота 110 диагонал ю1 нак­

Гранджан, сигурен в майсторството си, пренебрег­ лона; те чуждеят.

нал обра:нщте, тъй като би било трудно няколко Romaiп <lн roi съдържа !=!236 пунсона, които са
милиметровата работна плоскост на пунсона да се били гравирани от 159:3 до l 714 г. Гра нджан гра­
раздели на 2304 1ш3дратчета, заел само принципа вирал двадесет и една степен, I<оито съдържат

на това геометрично изграж;щне на буквите и 2000 пунсона. След изря:1в;шето на буютте от Грап­
мъчно се подчинил на една алминистративна запо­ джан )I(ожон написал ~ши~ зта „Описание на ~шиго­
вед: ,,За да се отличава кралската типография от печатаното изкустпо" ,илюстрирана от Симона с мед­
отливките за търгоnия, малката буква,,]" ще бъде ни грпnюри.Петдесет години по-късно Пиер Фурние
отбелязана отляво с една малка водоравна черта." критю,увал работ;:1та на _)!(ожон и на комисията. Той
Може би съставите.пите на тази заповед са имали пише, че 1!(ожон п неговите помощници увеличили
желанието да угодят на кралн, като подчертаят раз;~:елянето на 1шадрата ш1 ;!(офроа Тори до 2304
буюзата „1" - началната буква на името му (голя­ малки 1шадратчетз за Гj]авните антиква букви. Кур­
мата L, подчертана, би изменила формата си). сивните букви би,ш изобразени чрез друг квадрат,
През 1702 г. била отпечатана първата книга с но­ продълговат и наклонен, който търпи още по-голе­
вия шрифт, изрязан от Гранджап и нарrчен гошаiп ми подразделения. Това увеличаване на линиите би­
с!н roi Iлнis Х IV (антиква на крал Луи Х IV). ло бёзпо.пезно за оформянето на буквите върху сто­
Тази го.пямоформатна книга „Medailles sнг ks манения пунсон при това буквите били нарисувани
ргiпсiранх Eveпemeпts dtt !~сgпе de Loнis !е Graнd", триста пъти по големи от тези върху пунсона. Зара­
Paris 1702, е богато украсена с винетки и рамки, ботата на Филин Гранджан Фурние заключава:,, М.
направени от Береп (Вегаiп, таблица стр. 186). Гранджан,един от първите артисти, като употребил
Антиквата, изрязана от Гранджан за кралската доста време след въвеждането на тези правила, за да

печатница (фиг. 172 и таблица стр. 294), е построе­ гравира шрифтоnете на 1<ралската печатница, се
на по отвесна ос. Буквите са широки, с достатъчно установиJ1 на първото, което 1: да се съветва с очите,

междубуквена белота. Силно е подчертана ра:~ли­ върховните съдници на вкуса."

ката между главните и второстепенните греди. Луи-Рене Люс (!лвis-Rепе Ct1ce), ученик на Гран­
Съотношението им е 1:6. Външната л1шия па О и джан и зет на )I(ан АлеЕсандър, прилежно помагал
Q е почти кръг, отгоре и отдолу слабо сплескан. при изрязването на готаiп d11 гоi. Той наследил от
Вътрешната линия е построена особено: дебелина­ Александър длыrшостта главен гравьор на 1<рал­
та на буквата е начертана със същия радиус, сло­ ската печатница. Люс изрязал и отлял най-малката
жен от ляво и отдясно по хоризонталната липин, степен дотогава, наречена lн perle (5 пункта). От
която минава през центъра. 1740 до 1770 го;~,. сам изрязал
15 степени букви ан­
За да се получи обаче стесняването на дебе.пина­ тиква и курсив, наречени „types poetiques", които
та отгоре и долу по вертикалната ос, използуван е по доклад па Академията на науките Луи XV раз­
нов радиус от центъра на дебелината на буквата поредил да бъдат оп<упени в 1773 г. Тези букви
и той е пренесен по вертикалната ос горе и долу. (фиr. 174) са подобни па Гранджановите и са изгра­
Серифите горе нямат наклон, а завършват хоризон­ дени по почти нра!3а ос. Всички букБи са удължени
тално и са свързани с главните и второстепенните и стеснени, с очебийна ова.пност на кръглите форми.
греди с леки извивки. В буквите Ь, d, h, i ,j, k, l, е Междубуквените пространства също са стеснени,
характерно излизането на серифите от двете стра­ от което общата шрифтоnа картина станала па­
ни на главната греда. Малкото i е умалено главно сива. Серифите на главните букви са излезли от
I, на което е сложена точка. Малкото I прилича на двете страни на гредите толкова, колкото е шири­

главното I, но има отличителна хоризонтална ната на главната греда. Наклонът на горните се­
черта по средата си вляво. Малкото g е нежно. рифи па малките букви е намален, той е почти во­
Хоризонтално завършващите серифи, както и доравен. Серифите се свързват с гредите със слаби
силното подчертаване на раз.пиката между щрихи - преходи. Буквата J не излиза под долната линия,
те е първата крачка към класицистичните шрифто­ буквата М има наклонени странични греди, буква­
ве, които намерили най-смелото си оформяне при та Q е със завита опашка, а малката буква j за­
Фирмен Дидо. В цифрите не е спазено единството вършва долу с точка. Общо шрифтът изглежда по­
на изграждането. Хоризонталните линии при 2, 4, елипсовиден. Буквата I има отличителна черта вдя­
5, 7 са дебели. Това показва, че при писането им сно, по инициатива или каприз на Люс.

108
Всички теш букви са предсТ,Ш('НИ в един „Опит за
нuва тиrюграфш1", Еойто Люс шдал пре1 177 ! гад.
Nulle idee п'е1{ q.pproche. No
Скоро шµифтът би:r ыбравеr{ Фурние издал подо­
бен. В курсива си Люс е съобразиJr 1ю-добре от 110s coпceptioпs, au deHt des
Гранджан шшлова на буквите О, Q и нз Jруги
главни, но нри малките букви з Ь, с, ci, е, р, Ч пous п' епfапtопs que des ato
наJ<лонът ве е съобраэен.
През 1904 директорът на 1-!ационатrзта печатница realite des cl1oses. С' est uпе
в Париж Артюр Кристиан 1 Artlшr C!1ristiaп) решил
п,а осъщестIJи дословно проеrпите на 1юмисията tre est partout, la circoпfereп
от 1693 година. Новият шрифт. наречен jaugeoп,
и:1рязал добросъвестно, без видоизмененш~ по 172. А нmш,вата 1ш Гра11джан, 1702 годш,а
установените правила на комисията гравьорът

ж:юл Хенаф (Jнles I-Ieпaffe) (фиг. 175).

Парижкият шрифтоливец и печатар Пиер Симон Dп pгinces mallzeuгeux поштz
Фурние-млаr)ият (Рiепе Siшоп r~оuгпiег, le jеш1е,
в Париж 15 сегrт. 1712-8 окг. 1768) е истински Les pouJse1zt аи penclzant m1 1
син на осемнадесетия век, през който пищността и
блясъкът на Рококото властвуuат в изкуството. Et lеит iJJent ciu сгiте aplani;
Израсъл в семейстuо на шрисjполеяри*, младият
Фурпие, след 1што изучавал рисуване при миниа­ DetestaЬ!es jlatteuгs, рп!sепt !t
тюриста и акварелист Колсон (J. В. G. Colsoп), се
заел да гравира букви, винетки и типографска Qjte puisse j~ziгe аих miJ· !а 1

украса. Започнал като гравьор на пупсопи и ма­

173. !(урсивът ,ш Гра11джш1, 1702 година
трици, той скоро открил собствена шрифтоливна в
Париж нрез 1736 година.
Фурние развил гоJшма практическа и научна дей­
ност, с конто обновил типоr·рафското изкуство. lс vaisscaн s' спtг ' 0L1vгc, toнt pcrr
Първата му задача била да реформира типограф­
ската мерна система. Той изработил свои типограф­ Paпgloss, clc Caпcliclc &, clc с
с1ш пунктове в тъй наречената система на Фурние,
които публикувал за първи път през 1737 година в чнi avai t поус lc vcгtLLCLIX Апаl
„ТаЫеs des Ргорогtiопs чн'il faнt obseгver eпtre les
сагасtсгеs", а по-късно ги доразвил (1742) и за­ паgса l1cLtГCLlsc1пcпt j нsч а' aLi ri v,
вършил окончателно през 1764 година. Това е„пър­
ви5rт сполучлив опит за математическо системати­ &, Caпcliclc fш·спt poгtcs SltГ Ш1С
зиране на кегела на буквите" (Т. B.lZeed, стр. 32).
174, Аитиквата 1,а Лyu-l'u1e J!юс
Фурние наrшсал редица книги, свързани с печа­
тарската практика и изЕуството, като „De l'oгigiпe
et des productioпs cle l'i111pгi111erie pгimitive еп
taille de bois", 1759, и „D iscгta tioп sur 1' origiпe et le est- се autre chose crue ces
progres de 1'art cle graver sur bois", 1758 г. Издал
също своите забележителни „Mocleles des caгacte­ choчuent fortuitement? Si
res de l'impгimerie, Et autгes clюses пecessaires
audit Art", 1742 год., и „Мапнеl typograpfliчнe,
нtile анх geпs de lettres, et а сенх qui exerceпt les
cette reпcontre Ia Ьouie ne
differeпtes parties de !' Art de 1' Iшpriшerie" в два
тома - пърБия през 1764 и втория - 1766 г., в
oЬlicruement; SI S011 111ou·
които гоJшма част заемат образци от различни ан­
тиква, Еурсивни, древни и модерни азбуки.
dire&, mais reflechi; si еПЕ
Със своята гравьорска дейност Фурнис продължил 175. Антиквата на Жюл Хенаф·

делото на Граrщжан, комуто дъJ1жи м1юго, за из­

граждането на споите шрифтове. Като гравьор и * Бащата на Фурние, Жан Клод Фур11ие (Jеап Claude Fоuг­
нiег) 61111 30 години директор 11а шрифтолив11ата 11ьо Бе
шрифтошшец, Фурние бил шюдоrзит и богат с
(le Бе), а брат му Жаи-Пиер Фурние-старинт (Jеап Рiегге
хрумБшrия. Изрязал и отлнл множество различни t'оuгпiег -l 'ainc, 1706--1783) също биJI известен гравьор и
азбуки -- ирландска, готичпи, множество антиква шрифтоливец, който в 1730 ку11ил шрифтоливната на 11ьо
Бе, богата е разнообразни шрифтове от Гарамонд, льо Бе,
шрифтове, курсивни и други. Подобрил отливките Грашкон, Саилек и друп1.

109
ABCDEFGH IJI(LM N О PQRSTUVWXYZ
а Ь с d е f g h i j k 1m n о р q r s t u vw х у z
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ
а bcdefg hzjklm пор qrs t uv xyz
176. Oeil poetique ,щ Фурние от 1742 год111щ

на музикалните знаци. Имал навика да предлага големи горни и долни дължини.Серифите на горната
нели гарнитури ст сIJоите шрифтове от пай-малките част на главните греди завършват като наклонен

степени до най-големiii-е заедно с курсива. От ан­ триъгъJiник под 45°, а долу-~ с хоризонтална л11-
тиквата имал различни изрези. Стесняването па ния. В р и ч серифът долу минава от двете страни
окото (тнлото) на буквата, И3дължаването или сък­ на главната греда. Съотношението между главните
ращаIJането на горните и долните дължини, уплът­ греди и допълнителните е 1:-1. Характерни са с,1ед­
шшане то на дебелините и изтъняването на нежните ните бу1(Ви: А не завършва остро; J 11ада под шриф­
линии довело до голямо своеобразие па различните товата J1илия; М има отвесни главни греди; онаш­
изрези, които той нарекъл petit oeil, oeil ordinaire, ката на Q започва точно в средата и завършва на­
oeil nюyen, gros oei1, oeil !10l landois, oei1 serre и дясно остро; j завършва остро. В курсива буквите
oeil poetiqLte. За тези шрифтове Фурие пише: ,,Petit k, К не са добре изградени имат друг ритъм.
oei I остава новече пространство меж:ду редовете па А буквата Z завършва прекалено ниско.
шрифта, което го прави по-лек и по-грациозен, но е Изграждането на буквите е неправилно: а) в глав­
но-уморителе!! 3а хора със слабо зрение Oeil ordi- ните букви оста е почти изправена, а в малките се
naгie държи между очарователното и удобното; oeil запазва наклонена - с и е; б) серифите ш:1 горнатu
rnouen има малко по-силIIо подчертан характер, I<ое­ част tra главната греда при р и q са изградени 110
то го прави по-четлив, предимство, което още по­ принпипа на наклоненото перо, а долу ~- на пра­

ясно изпъква в gros oei1, но тъй като редовете му са вото перо. Както показва името, този шрифт е на­
по-близо един до друг, страниците му приемат „един правен за набор на стихове, понеже е по-сбит, съ­
по-материален вид" (нn air trop rnateгiel). За да се държа повече букви и стихът не се чупи при малки
намали тази те.ж.сст, холандците са изr,лислили да фv1-1ша1'УJ. Общv н.11-1м.ф1vuа1а 1\.ар11:111а t: нv-Lut:'tJld v·1
правят тези видове шрифтове от gгos oei !,,с по-тънки тази на Люс поради високите горни дъJ1жини,
лица и по-удължени форми" (Updike, 262 !). които остават повече бяло пространство.
В каталога „Modeles des caracteres", 1742, е пуб­ С изправянето на оста на главните букви и сери­
ликуван един тесен антиква шрифт, наречен oeil фите без свързване с главната греда шрифтът oeil
poetique, изработен от Фурние, но Луи Люс го poetique е нова стъпка в развитието па преход­
упрекнал, че го е заимствувал от неговия type ната антиква.

poetiql1e. Ако разгледаме подробно буквите_ на Фурние достигнал най-големи художествени по­
гоmаiп du roi от Гранджан, type poetique на J!юс и стижения и граnьорско майсторство в създадените
oeil poetique на Фурние, ще видим, че влиянието на от него декорирани букви, където проявил богата
Гранджан е по-силно и че J!уи Люс ннма основание фантазия, изумителна сръчност и търпение. То­
да спори, тъй като и двамата са черпили от Гранд­ ва са уr<расени главни букви с цветя, със сенки,
жановин първообраз. перли и други подобни (фиг. 177), които изработил
Новото в шрифта oei I poetiqtte на Фурние от 17 42 г. под влинпието на буквите, рисувани в медногра­
(фиг. 176) е силното стесняване на главните букви. вюрна техника по титулните страници. Фурние ги
Те са станали по-високи, по-стройни. В пропорция приспособил и изрязал за нуждите на печатарите.
височината на буквата преобJiадава една четвърт Буквите, макар пищни и натруфени, са с особена
над ширината и (например в главните О и М, които елегантност и изискан вкус. Към тях той създал
са сравнително най-широките букви). Серифите богати винетки с цветя и фигури, рамки, ъгли, ор­
са плътни прави линии, които излизат отстрани наментсJлни щитове и други типографски украси.
на главната греда толкова, колкото е ширината С този дял от творчеството си отговорил на изиск­
на главната греда, без да се свързват чрез преходи ванията на модата п стила на времето - Роко1<0.
с нея. Само правият ъгъл па пресичането им е съв­ Към средата на XVII век, след сключването на
сем леко заоблен. Редовните букви, сравнявани с Вестфалския мир с испанците, Холандия -- една
главните, са още доста широки и имат малко око и малка страна с два милиона жители - станала

110
могъща световна държава. Нейната кръс­
тосвы~а света и засенчвалз големите държави

като Испания и Англия и им отнемала световните

ТYPOG[tAPHlQUE,
па:,ари. Холандските търговски кораби достигнали V Т 1 Ll

;10 Русия. Б Амерш,а холандците основавали _ AUX GEl'IS DELF TTRFS.

~ bd,tu:tqu1пaцn1foJ1ffir<NtJ
цветущи градове, те търгували с Индия и завоюва­ Щ pмtin dt IAtt d, r!mp11mm,
ли Индонезия. От всички краища на света се сти­ ~ P~r fot:ai,,1rR !r Jrur.e

чали към Холандия огромни богатства. Освен това

TO/•{l !.

рибоJювството, манифактурата, Еорабостроителни­

те, захарните, хартиените, маслобойните и тютюне­
вите предприятин създали благосъстоянието на хо­
лащщите. По това време книгопечатането бшю
много силно развито. Шрифтовото дело намерило
благоприятна почва за развитие.
Още в началото на XVIII век Изаак Еншеде или
Енсхеде (Izaak Eпsc!1ede) основал в Хаарлем през
1703 печатница и скоро след това - нопа шрифто­
липна, която изиграла голяма роля за разпитието

на шрифта п Холандия. Синът на Изаа~<, Йоханес 1

разширил фирмата и я довел до предприятие с еп­
ро11ейска значимост, което съществува до днес
под името „Jol1. Eпscl1ede еп Zо11еп".
В тази фирма са работили зIIаменити художници и
грапьори. В наши дни художникът f{н вап !(рил~­
пен (J ап vап Кгiшреп) създаде за ЕIIшеде велико­
Jiешш 1прифтови образци (виж таблицата стр. 331).
В п1рифтоливната на Енше;\е се пазят множество
оригинаJIIIИ матрици и нунсони от шрифтооформи­
теJiи със световно значение.

Германецът, 1,ойто има заслуги за издигане на хо­

ландското шрифтово оформяване, Йохан Михаел
Флайшман (J 0!1а1111 Mic!1ael Fleiscl1ma1111, 1701-27
май 1768) с роден n I-I1орнберг. Таr,л той изучава.п 177. J 1 крас.чи cmpaftиl{u оп~ Пиер Сrилон Фурние
Jiе51рство и гравиране на щемпеJiи при С. Хардвих
(С. Hardwic!1). Амбициозният момък, не намерил
къде да IJJIOЖИ труда си като шрифтов изрезвач, ре­ пост и изобретателност в шрифтолее1Iето, откол­
ншл да напусне страната. За кратко време останал кото на художествените му заслуги. Увличан от
във Франкфурт, а cJieд топа 1ючти четиридесет го­ споята пиртуозпост, той напрапил тъl!ките греди и
диIIи работил като Jieяp н шрифторезач в ра3личпи серифите па буквите много тънки и фини, глапни­
шрифтоJiипни из ХоJiандия--·в Амстердам нри Иза­ те греди завършват с тънки прави серифи без пре­
ак вап дер Путте (Isaak vап der Putte), п Хага при ходи, а серифите на тънките греди са с обли пре­
Р. С. Албертс (Р.. С. Albeгts) и Х. Битверф (Н. Vyt- ходи. Серифите на буквите С, Е, 1~, G, l,, S, Т и Z
werf). Когато се връща отново в Амстердам, той из­ тежат и не се свързват добре с гредите, изскачат на­
рязал споя първи шрифт Desceпdiaaп Aпtiqua и клонени пстрани и пы~шната им Jiинин се счупва

KuгsiY, който продал през 1729 г. на шрифтоJiеяри­ под ъгъл. Това придава прост, еснафски пид на бук­
те Воскенс (Baгtlюlomaeus и Diгk Voskeпs). След пата. Флайшман изпрапил оста на О, подвел оста­
три години -- в 1732 нопия си шрифт (Mittel) Augus- налите букви в тази конструкция и засилил разли­
tyп Aпtiqua и Kшsiv и др. продал на Рудолф Вет­ ките между дебелините на главните и пторостепен­
щайн (Rudolph Wetsteiп). Флайшман бил обпързан ни греди. Хоризонталните греди на Е са тънки.
с договор при Ветщайн. !-!а 9 март 1743 г. фирма-· Вътрешната част на надебеЮ1ванията на буквите
та Изаак и Йоханес Еншеде от Хаарлем купуват О, С, Q, G правнт впечатление, като че ли са начер­
Ветщайнопата шрифтоливна. Заедно с нея пре­ тани с права линия. Букпите D, U имат четвъртито
минават и договорните задължения паФлайшман. изграждане в изкръглените си части, подобно на
С тази фирма той работи до края \!а живота си. Валбаум, както и н:1юювешпе части на К се свър­
Като псе~ш много прехпален приживе автор, Фла йш­ зват с отвесната греда с чертичка. Обаче ннкои от
ман не е оставил особеl!о значителни творби. CJia • малките букви запазват наклонено държане на пе­
ват:1 му се дължи новече на техническата му сръч- рото, например Ь, п, i, р, q (фиг. 178). За по-голя-

111
1йФЖ,1)*®ЖФ;!(ф)((!!)(ф)(!!)Ж,~)(ф!(,:f)Ж'1)~
®!f?< . . ~ < -~;j) l 7~И г. собпвсвз мы,ка шрифтоливна в Хаарлем и

®1
жl~
Тен Romein ор P~r.igoп.
~,м
х !;±)
работил самоt:тояТt'Л!Ю, rюкато Ешпеде обзавt:л

Lnrs qн' Aspafic etoit concнbl- ~~

прtз 1748 г. своя шрифтоливна. Обilче Розар нt мо­
~. жал да устои на конкуре~щинта на богатата фир'Аа

~
~}
)О(
nc <.l'Art:ixcrxt::s. On ne faшoit
JLti donncr nиins tic vingt ans а la
mort cle Cyrнs: cllc avoit donc
1~*
~~ ,,Еншtдi:" и постъпил на работа при тях. Изрюм1-
много антиква и курсивни,

шрифтове. Антиквата на Роэар не се различава

ръкописни

много от Флайшмаповата освен по подчертаното :,а­

и украсни

®
ж
8
f<Jixaпte - qнiпzc апs lors qн\111 2
х@
*
е
силване па дебtлитt и тъшштt греди, по заоблено­

* 110L1veaL1 Roi la tlemandc con1111c ~ 1 стта на кръглите части и съвсем слабите преходи
между гредите и серифите. Rътрешната елипса на
~ tIПC grncc particнlicrc. z'ЛitUV ~~ О, Q и други r плавно изградеIIа. Интересни са не­
® ABCDEf G HIJKCl\1NOP 9~ говите украсшr главни букви със сенки, показани
• ~/4
@ QRSTUV\VXYZJE. ~~ в таблица стр. 297, които съвсем точно наподобя­
i J. М. f\.,(сЬш,л icelpfic 17}9, ~~ ~ ват неговите глшзни букви антиква.
Потиснат от чувството, че фаворизират Флайшман,
7" Text CLJrcyf ор Paragoп. ,...,
®
~ Лspafra, qai ejloit fort ligee, &
Ж toute.rfrJ/·s tres-lic!!e , qui avoit ejld х Ж
i~ 0 Розар напуснал „Еншеде" и открил в Брюксел през
1759 г. наново своя шрифтоливш1.
Матиас Розар, известен гравьор, продължил де­
(В fl r, r.
ж pt1tai11 r!e un 1m 1 геге.
Darms. fl011 }~2 ig лото на баща си.

~ fi/J' еп rleui11t Ji fi;гt amo11reux, tant х * Най-изисканинт английски шрифтописец и офор­

мител на ю~иги Джон Баскервил (John Baskerville)
~ elle ejloit lie/le 11unolijla11t r dge, q11'i/ i~

.
се родил I~a 28 януари 1706 г. в Сайоп Хил, в ено­

~ Л?.ЛBCDEPCH!KL?iOP 1~~ рията Уулвърли, в графството Уърчъстършър. На

дnадесет години Бас1<ервил вече бил учител по пи­
® ~
oпsтvwxrZl/'J fcJ~ сане в Бирмингам и се занимавал с гравиране над­
® I 2 3 -~ ;) 6? 3 9 О ~;) писи па надгробни плочи и паметници. Бирмингам­
)( J ;\I f kifchman rcu\p\11, l;"J? ~ ~~ ска;га централна библиотека съхранява рекламна
® ~ ~.~
) « _ ~ = ~ = = = = = ~ ;vt, плочка, върху която красиво са гравирани следните
~GJ).(@;(@Ж0)}t(f!)(ф;i(ф)(ф*®Ж@)(@;t[({~ думи: ,,Надгробни камъни надписва, с който поже­
лаете почерк, Джон Баскервил, учител по писане."
178. Атпuмата на ФлайшлшN Буквите, с които е иэрисуIJан и гравиран текстът,
са прецизни и ясни антиква и курсивни букви. Те
подсказват, че Баскервил е бил вече подготвен за
ма точност и чистата при отливането на буквите, да създаде прекрасните образци наборни шрифтове,
той употребнвал контрапунсони. които по-късно му донесли заслужената слава.

Обикновено холандските изрези имат къси горни и Ясно е, че тук двата занапта взаимно се допълва­
долни дължини и голямо око на буквата (п височи­ ли калиграфското изграждане да.по на буквата
ната). Във Флайшмановите шрифтове окото е стес­ изящната форма, а резецът на каменоделеца -
нено. Флайшман е направил 70 различни шрифтови прецизното и и остро оформяване.
изрези. Двадесет от тн х са латинска антиква и кур­ Третата професия на Баскервил била изработване
сив в различни степени 11 видове, които не се раз­ па лакови изделия. След 1736 год. тя започнала да
личават много по форма (най-малката степен е диа­ му донасн добри доходи, той скоро забогатял и
мант антиква). Останалите са гръцки, немски, араб­ купил имение край Бирмингам, 1<оето нарекъл Изи
ски, малайски и други шрифтове и нотни знаци. Хил (лесен хълм, щастливо се живее).
Интересни са шрифтовете му, които наподобяват Влечението на Баскервил към шрифта го насочило
различни ръкописни шрифтове, обикновено писани през 1750 г. към типографията. Достатъчно замо­
върху медните гравюри. Сравнени с френските, те жен, той си ~юзволил да подготви в Изи Хил бавно,
нямат широта на възгледа, а само елементарна еле­ в продължение на 6 години, образцова печатница,
гантност и прецизност. да създаде своя шрифтоливна, да нарисува, изре­
По времето на Флайшман в Холандия работили бел­ же и отлее собствен шрифт, за изпълнението на ко­
гийските шрифтолеяри и шрифтооформители Жак ето привлпкъ.п най-добрите изрезвачи на пунсони,
Франсоа Розар (Jacqнes Fraщois Rosart, 1714-26 между които бил Джон Хенди (J оhп Напdу).
май 1777) и сина му Матиас Розар (Matthias Rosart). Всички материали и съоръжения, необходими за
;Как Франсоа Розар е роден Е Harvпop, Белгия, то­ една добре обзаведена печатница - преси, каси,
гава под властта на Австрия. Той открил през дори печатарско мастило и хартия приготвял сам

112
релки случаи -- под ттово наблю;н,ние. Пръв въ­
вел хромовата хартия.
PUBLII VIRGILII
Първите шрифтови проби от новата Бирминrамска
шрифтоливна били направени през 1752 година. То­
ва са букви, ,,достатъчно съвършени да задоволят
придирчивия вкус на БасЕсрвил" (Т. В. R eed, 268)
MARONIS
Две години по-късно издава специмен, но отпечатва
с новия шрифт първата си книга PuЫii Virgilli Ma-
roпis Bucolica, Georgica ct
дина Бирмингам, в кварто формат (фиr.
Aeпeis, едва през1757 го­
179). Нrй­
BUCOLICA,
ното прекрасно оформsшане, <елегантният шрифт и
финият печат веднага спечелили славата на Бас­
кервил. Тези изящни букви, както признавал сам,
'
са rздъхновени от Казлъв, а някои елементи
холандците и Гранджан. Нежни по форма, но по­
остри и ·по-фини rз очертанието, те са ясно четливи.
от
GEORGICA,
Б антиквата от 1757 г. Баскерrзил запазил широки­
те и 1,ръгли букви, като напраrзил редица измене­
ния под влиянието на холандските образци на Ван
Дайк, на Гранджан, на Фурние, на Казлън и Шели.
Буквите О, С, G имат наклон на оста надясно.
Б предговора към „Изгубеният рай" от Милтон,
Баскервил пише: ,,Овладян от безкрайното жела­
АЕ N Е I S.
ние да допринеса за тяхното усъвършенствуrзане, ...
се помъчих да дам серия от шрифтове според оно­
ва, което аз схващах да бъде правилната им про­
порция". В издадения от Басекервил през 1762 r. В IR М I NG НЛ М 1 ЛЕ:
специмен са показани нови антиква и курсивни бук­
ви (фиг. 180). Оста при и3граждането па кръглите Typis JО Н А N N l S ВА S К Е R V 1 L L Е.
букви станала отвесна. Двете главни греди на бук­
MDC CLVI I,
вата О са получили слаб натиск встрани 110 хори­
зонталната линия.Съотношението между тънките
179. А11тщсаа11~а на Джон Бас,сераал, 1757 годщ,а
и дебелите части на буквата е очевидно увеличено
около 1:5. Основните греди са плътни, допъmштел­
ните - тънки, нежни. Междубукrзените простран­ Характерни букrзи от този вид са: сrзързващата чер­
ства имат достатъчна белота. Между редовите _рро­ та на малката буква е е високо поставена и горната
странства, благодарение на добре пропорционира­ част на буквата е стеснена (холандско ВJШ5шие).
ните горни и долни дължини спрямо окото на бук­ Панделката на малкото g не се затваря. Буквата Н.
вите, са добри и правят набора ясен и четлив. има характерна опашка, конто завършва отпред с

Серифите се свързват чрез преходни дъги с глав­
ните и второстепенните греди. В главните букви те
са силно изтъкнати, а при малките букви Ь,
k, l, m, п завършват горе със слаб наклон, по-ма­
лък от наклона на ренесанс антиква. Правата ос на
кръглите букви не съотвествува на това наклонено
завършване на серифите. Ннкои отвесни и второ­
степенни греди запазват слабо изтъняване по сре­
дата си, а към края си се надебеляват и се свързват
постепенно със серифите (А, М, N, U, V).
Запазени са елементи от ренесанс антиквата: на­
клонени серифи, надебелявания на отвесните и хо­
ризонталните греди, свързване на серифите с гре­
права черта с малък хоризонтален сериф. Тази фор­
ма на Р, развита от )Канон, е преминала в Англин
d, 11, i, от Холандия чрез Кристофел ван Дайк (1667), упо­
требявана е от Казлън в 1725 г. и е завършена при
Баскервил. По-късно Фигинс при изграждане на
опашката на буква R я· извива слабо навън и ли­
нията трепва. Опашката на Q завършва като коса.
Долната хоризонтална греда на Е излиза напред
и прави буквата широка. Дъгата на J е плитка.
Пръв Луи Люс стеснил бу1шата О, а след него
Фурние направил същото. В ро-късните си отливки
Баскервил стеснява буквата О и произrзодните и и
дава тласък за изграждането и по елипсовидна ли­

дите чрез преходни дъги, а отвесната ос и сюнютq нин, което се развива като изграждащ прющип при

съотношение между тънки и дебели щрихи подска­ Дидо и Бодони (О се стесшша и става елипсовидно).
зва следващия етап на развитие на буквата. Този Съвременниците на Баскервил неодобрнвыш шриф­
етап на развитие ще наречем преходен ИJIИ анти­ та му и намирали недостатъци: някои елементи

ква от npexoдt-tuя стил. смятали като деформация, чертите на буквите били

113
Мl!ОГО ТЫ!КИ и теспн от тя_\ 6олен и очите; л1х- сп (~рип1налните от:rи111<и от ~,r:1Тj.,нни, Сt'Га Ja11:1Je-
Еавипата на хартиятп 3ас,ттснпва:rа окото и го умо­ в шрифто,сrивн;1та Д1,обсрш1 и !leiiьo, J!арнж,
рява,;1а. .YiUя.11 i'v1apmrm (William .Martin), брат iia Ро6ър 1
С отпrчатването на Вергил11й (1757), ,,И:н·убенинт Мартин, чирак\вал в шрифтоливната r1a Башер­
рай'" от Джон Милтон (17:18) п „Орландо бурt1юс­ ви,:1. Ср1,чtн '11.'Jадеж, той ci<opo усвоил майсторст­
нш1·г-- от Лодопико ,\риосто (1773) и ;~руги Баскер­ вото в и:,р,пванс на пунсони

вил издигнал шщно11алнгта типогргфип. Той упо­ През 1786 Уйлям Мартин работи 1J ш1тфто:1ивнага
требявал хубав шрифт. гладка хромова хартия и на Джордж Нши,.:1 в /Jnндон. СJюро след това от­
давал отличен печат, но в оформяването на книги крива своп ма. 1 1ка шрифтоливна, rз която rпря ша и
не използуuал украсни е,1ементи, а разрешаuал отлива букви :,а прочутото нздателство Б улмчJпрес
композицията на странипата само с букви и бели (William Bulm(•Г & Со, П!(·Еспирпрес).
пространства, Заради тези качества смятат Баскер­ Мартин умело имитирал бу1шите на Бас1<ервил,
вил за баща на неу[(расената, ала изящно оформе· Изрязал множество антиква и курсивни шрифтове,
на книга. През 175$,,г. Баскервил получил покана гръпки и ориенталски азбую1. Подражателството
от Оксфордския у'ниверситет да изреже и да отлее съобразявал с вкуса и модата. През 1792 1·. изрпзал
гръцки букви и покана за университетски държавен една антиква, подобна на Баскервиловата, но на­
печатар в I<.ембридж. Тази служба той заемал 9 гn­ правените изменения я приобщавали към модата,
дини, без да прекъсва работата в Изи Хил. въведена от Фурние и Бодони. Това са малко по­
От печатарската професия Баскервил не е имал до­ тесни и по-тлъсти букви. Общата шрифтова карти­
бри доходи, а само високи разходи. Заборчлял, на е по-черна, по-тежка и тромава. Серифите имат
уморен от печатарския занант и недружелюбпата много слаб наклон и завършват горе и долу почти
критика, той през 1766 г. предоставил използува­ хори:юнтално, а при LI,V ,w,y завършват съвсем хори­

нето на пе 1 штни11ата си на Робърт Мартин, бивш пе­ зонтално.Отвесните греди са загубш1и стесняването
гов търговски пътник. Мартин отпечатал 5 1шип1. по средата и надебелпването J<ЪМ Ераищата и са
13 1769 г. Баскерuил отново подновил работата си и станали геометрично прави. Въздейстпуват хладно.
до края на живота си (1755) из;tал общо 90 произве­ Друг подражател на Баскервил е Л йзък Мур (lsaak
дения и изрязъл 13 антиква и 9 курсивни шрифта. Мооге). Мур изучавал златарс1шн занаят в Бир­
Подражателите му били АйзъкМур, Уйлям Мар­ мингам.По-късно, в 1764, става директор па шриф­
тин, Дидо и Бодони. толивната на Фрай и Паип (f'гу & Рiпе), уредена в
След смъртта на Баскервил и3вестнипт френски пи­ Бристол. Той ръководи леенето на букви и сам из-·
сател Бомарше (Pierгe-Aнgнstiп Сагоп de Beallmaг­ рязва пунсони. През 1766 год. издава един отлично
chais) купил всичките шрифтови материали на Бас­ оформен спепимеп, в който са показани различни
Еерпил, с намерение да издаде събраните съчинения степени на антиква и курсив, много добре конструи­
на Волтер. За да избегне цензурата, Бомарше пре­ рани. Втората антиква на А. Мур е от 1768 годи­
несъл в крепостта Кел пред Страсбур1' своята на. Макар много да наподобява шпиквата на Бас­
печатница, основал „Societe litteraiгe et typogra- I<ервил, тя има своя прелест. Буквите са пропор·
phiqнe" и издал от 1785 до 1790 година 80 тома от ционирани много добре. Те са по-плътни от Бас­
съчиненията на Волтер, първия том в 1785 и пос­ кервиловите. Оста им е 1ючти права, а серифите на
ледния през 1789 година. След тази дата той малките букви имат .съвсем слаб наклон. Между­
отново се връща в Париж и започнал да поддържа буквеното пространство на малките букви е широко
шрифтоливна до 1794 година. и общата картина е светла. Отмерената чернота
След смъртта на Бомарше материалът остава не­ предлага добра четливост.
използуван. Дъщерята на Бомарше, мадам Дьо­ 13 изграждането па формата има една приятна гра­
ларю, продава през 1818 на Пиер Дидо-стария всич­ вьорсI<а острота, която е смекчена от умелото, ле­

ки материали на Баскервил: 3000 пунсона от сто­ ко изтъняване на главните греди в горния им край.
мана и матрици от мед, които образуват близо два­ Това придава оптическа височина на буквите игра­
десет и два различни шрифта антиква и курсив от ция на формата (таблица стр. 299).
най-малката степен до най-голнмата. Тези букви 13 1766 Мур премества шрифтоливната от Бристол
Пиер Дидо завещал през 1822 г. на сина си )Кюл в Лондон, а през 1776 г. излиза от фирмата.
Дидо.По-късно, в 1839 г., преминават в братя Плон, Художникът И1Jан Кьосев построи буквите па бъл­
1,01-:то ги препродават в 1893' г. на шрифтоливепа гарската азбука според шрифта на Айзък Мур
Бертрав. В 1935 Дьоберни и Пеньо изкупили фон­ (таблица стр. 300). Той майсторс1<И съумя да въведе
да Бертран, състоящ се от 2750 пунсона, 3072 ма­ в стил, форма и пропорнии българските бу1ши, лип­
трици на букви Баскервил. На 12 март 1953 год. сващи у Мур. Обикновено мъчно приспособимите
!Пар.п Пеньо направил дарение на част от пун­ букви У, Ф, Ч, Ш, [Ц, Ъ имат задоволителна фор­
соните на Кембридж Университи Прес. Факсими­ ма, обаче буквите Д, И, 10, м, ф и особено н,ш,
лето (тnблина стр. 298) е направено по ваш макет щ се нуждаят от значителни подобрения,

114
ii·щссгни шрr Вши ,,нт Фu,11и1с (Vin( епt

lJlCTH В
1776 ]КН1 С('

не ccтaнn,i;r 11ест6и1я:,ава
го 11а
И!Пl'!)lС\'В:Н
ЯUШС!О.

,·ит ВИН' н Казлыювнт,'

В НСГСЫ:ТС
ГО?ЧКИ НС·

а \101цу влияние-
T
audacia, fcelus
ANDEMaliquando, Qu
tes ! L. Catilinarn fuгent
anl1elanterп,
Фиг1шс л1ю 1 1 ~;:,риер:па си Еато чир:ш прн А В С D Е FG Н IJ К 1„ М
Джоузv.ф ТJжа~·п 11 ( 1733- l н IJ( ст(11с но и:1
нал ръковщtrле.'1 на шрпjполиJJна-~а ~1:;. След
смъртта на Д,нш,сы~ с бачс шрифтоливната била
A.ND Е М aliquando, Q,uirites
отr(упева ст Уйш,м КазJIЫ!
нудЕн да С!!iрие ссбсп:ена шрифтслиrна в Лондон
през 1793 ГСДЕН: 1 . Н(ГОlJ,Па
подражание 11а Б,кr,Е рвиJюва·1а и Муровата.
IV. Фигv.rrс: бил нри­

,ШТИ!(Gа ст 1792 г. е
T CatilznamJitrentem audacia,Jc
anlielantem, prflem patri{f} nifarie rr
Пo-I(ЪCIJJ Фигинс съ:щава нови модерни форми на ABCDEFGHIJKLM
ежиптиена и тлъстата антиЕва.

Една от тъй наречените „малки шрифтолиrши" от 180. А 111111,ква 11 1щрсив 1щ Бас"ервил, 1762 годшtа

Е рая на XVI 11 век в А1rгJ1ия нринадлежала на

Джт, Бел (Jo/111 Bell, 1754--l83l), изВl'степ изда­
тел и произподител на хартия. При Бел работил са показани различни степени латюrсю1 буrши за
като изрсзвач на щемпели Ричард Остин (I<.icl1aгd титулни стра11ици. Те са тясни, висоI(И, настрое­
Austiп). Остин изрнзъл нрез 1788 под влиянието на ни по отвесна ос и серифите се свързват с пре­
изрезите на фамилията Дидо от 1784 и па Джон ходи, ала формата е нестабилна и безвкусна.
БасЕервил един елегантен шрифт, серифите на кой­ За да разгледаме ръкописните курсивни шрифтове,
то в главните и ыалките букви вече са хоризоптал­ които са се понвиJIИ нрез Барока и Рококото и тех­
ни, обаче още се свързват с гредата чрез преходи. ни теrю-късшr печатни видоизменения, ще трябва
Той разнообразил с чувство за мярка някои детай­ да се върпем по време маJшо назад.

ли на бу1шите J, К, Q, R и k. Общо буквите са стес­ У становспите през Ренесанса курсивни шрифтове

нени, особено С. Курсивът е опростен, но кокетеп. станали основа на всички новооформешr 1<урсивни
Тази антиква, станала известпа под името Bell шрифтове от края на XVI и XVI I век, но материа­
Aпtiqua, се счита за най-ю,спата антиква от нре­ лът ,техниката и стиJrът оказали своето влишше.

ходнип стил. Италианската канчелареска, като основна шрифто­

ва Еурсив1ш форма, е изградrна чрез широко под­
Религиозните борби, непрею,сш~тите войни, раз­ рязано перо. Формата на буквата запазва естестве­
дробеността на сермшrсЕите княжества и замиране ното редуване на тънки и дебели линии, получени в

на сто11анството като последица от тридесетгодиш­ зависимост от направлението на перото, което се

ната война понречили на Германин да развива движи по коиструЕцията на буквата.

културата си и изкуствата паралелно със съседни­
те страни. Когато Прусия станала значителна дър­
жава, дори Фридрих Вилхелм имал отрицателно
отноше11ие към културата.
От друга страна германското раздвоение между
антиквата и фрактура не допринесло за развитието
Чрез дърворезбената техника, пора!\И характера
на изрнзването, мъчпо се осъществявала формата
на свободно написания калиграфски текст и фор­
мата на изрязаните букви винаги била rю-тромава
от тази на писанин шрис!л. При това дърворезбена­
та техника има ограничени възможности да отрази

11а формите на шрифтовете антиква. Предпочитани и някои фини нюанси на перото.

илюJIЗувани били формите на счупените шрифтоrзе. Барокът от живописта и скулптурата преминал в
В Германия формите па преходния стил на антш,· шрифтовото изграждане ЕЪМ края па XVI век. В
вата и курсива били 11ре11есени от печатарн й ахан редица творби той вече бил заел своето мнсто, на·
Готлоб Имануел Браиткопф (Jоl1апп GоШоЬ Im- пример в образците на Кресчи.
шaпuel Bгeitkopf, 1719--1794), който нанраrзо за­ В книгата на Конрето дел Монте Регале (Coпretto
Еупил матршш и букви от Джон Баскервил и печа­ (!el Мопtе Regale) ,,Uп поvо et facil rпoclo d'irпpa­
тал с тях. Брайтконф създал по нодражание свой, rar'a scrivere vaгie soгti di lettere ... ", издадена във
германски вариант на преходната антиква, 1шято не Венецин през 1576 г., е пока~ана една !(анчеларес­
се отличава с особена прелест и много наrюмня на ка лщдерна. Тя е написана по-подвижно. Някои об­
oeil poetique на Пиеµ Фурние. В каталога за шриф­ JJИ линии са се огънали по средата нодобно на об­
тови проби 11а шрифтоливната на Брайткопф в ратно S, например-~rrри буквата р. Редица горни
Лайпциг от 1789 г. са показа11и украсните букви дължини изс1,ачат в rv1еждурединта и се вплитат в

на Розар, някоmш степени Баскервил антиюза, а орнамент. Каrшите, с които завършват горните и
до тях руски - антиква и курсив. В една страница долните дъJrжини, стават много тлъсти и се вакло-

115
QY/r;/3 (j(jj) 0 ofj?clrcflcPJ:?fi)Ccflt}
c!J?Q(j) ~~~6J)li})~29

а fc f!ff!!j .f/4тм2}; nJ rrr ш Ut у cЗ/zvzJ

fr_DJ!ldf~{g!f1Ji,9rвr5
181. Кши1елареска Аtоде;та на Bmt ден Велде, 1605 годtта, uлu Lettre ilalie1111e c!iancelleresque

шшат силно. Формата се разиграва. Извивките на степенно оформят черти за свързване помежду си.
долните дължини на р и дългото s получават пре­ Наред с мекото перо за развитието па шрифта през
тенциозно извита форма. Общата шрифтова карти­ XYII век важна ролн изиграла и многоупотребя­
на става по-пищна и усложнена. ваната нова репроду1щионна техника - медната

Тук и в други творби вече проличават барокови гравюра. Гравюрната техника дава други изразни
елементи, проявени повече като напъни за виртуоз­ възможности - от съвсем слаби, тыши щрихи до
ност. Канчелареска модерна се приема като 11реход наситени, плътни линии. Тази техника можела по­
между ренесансовата канчелареска и бароковата. пълноцеппо да скрепява и· отразява qJормитс на
В писарската практика и техника на калиграфите буквите, писани с меко перо.
от кран на XVI век и 11рез целия XVII век се уста­ От този период можем да посочим трима изклю­
новява нов вид инструмент за писане, тъй нарече­ чително надарени майстори на шрифта: нидерлан­
ното меко перо. Това птиче перо има остър връх и е депът Ян ван ден Велде (Jап vап с!еп Velde) - ав­
дълбоко разцепено по средата. Чувствително към тор на шест прекрасни книги, издадени между 1604
натиск, перото пружинира и в зависимост от на­ и 1623 г. и французите Лука Матеро (Lнса Materot)
тиска па ръката, дава съвсем фини или много плът­ и Луи Барбедор (Loнis Barbedor). Те са истински
нн JIИ!!ИИ. артисти, виртуози-калиграфи. Творбите им носят
Шрифтописците използували формата на италиан­ зряла.и осмислена артистична форма на буквите.
ската канчелареска без съществени измененин, но н Тримата постигат пълнота и сила на графичното
изписвали с новия инструмент, като ръката умиш­ оформнне на буквата, изнщност, широта на замаха,
лено натискала пружиниращото перо, за да под­ ритъм в изтъпнването и надебеляване тнJюто на
чертае някои съставки.Общата конструкция на бук­ буквата. Композициите на отделните им страници
вата не се изменила. Изменили се ритъмът и мн­ са любопитни. Авторите представят почти всички
стото на дебелините в съставките на буквата, из­ модификации на употребнваните от края на XVI и
менил се изразът на буквата. Общият вид на шриф­ началото на XVII век ръкописни шрифтове, които
товата картина станал по-нежен, по-деликатен, до­ познават детайлно.
ри крехък, но малко хладен. В отделните детайли Когато канчелареска преминала от дърворезбената
има изтънченост, елегантни преходи, замах в извив­ техника в медните плочи, чрез които са били от­
ките, виртуозност и изящество на формата. Пра­ печатани книгите на шрифтовите майстори, там
вят внечатление аксантите - подчертаванията, на­ чрез резеца и гравьорската техника тя придобила
търтванинта чрез надебеляване на щрихите на ннкои нов характер на дуктуса на перото и получила раз­

части на буквата. Много характерен е силният на­ лични изменения. Буквата придобила изтънченост
клон на горните и долните дължини. Буквите по- и финес. Този вид канчелареска най-добре се раз-

116
вш, във Фрuнuия, 3шцото там ,шмерил подходяLщJ 1ште и допълнителните греди на малките е

среда: дворцова пищ~юст, велико;rеп1н\ пµеднамере­ ми1шмс1,ша, Цялата шрифтова 1,артина е много фи­
на 11].JСДСТШJИТЕ'J!НОСТ; В .1итературнин CTИJl !В­ !Ю и отмерено написана, обаче за да се акцентират
тънченост на изразите, украса на речта ~-шниер­ ннкоп части на дължишпе или на самите бу~ши, те
ност. В изкуства сюжrти с се надебеляват до тлъсrи канки. Горните и долните
пищни тържества и богати облсЕла, Те прсдра:шп­ дъююши са прека.,1ено удъ:1жсни, Те надвишават
лага.>JИ и давали богати възможЕости да се ра:шис реда почти по два пъти и завършват с тлъсти кап­

барокопия к2лигр::фски стил, ки. с форма, нодобна на удивителна (1; Барбедор),

Писането с меко перо и гравирането върху медни или са сит-ю извити вляво и дясно (у Матеро, фиг.
плочп се развива най-силно във Франщш. Франция 182). Всички букви имат :lИнийки за свързване по­
от своя страна била пример подражаване в по­ между си, От Италин заедно с курсиrзните наборни
JJитическо, военно и културно отношение от бт1з­ шрифтове бил пренесен във Франция и ръкопис­
ю~ и далечни страни. Най-силЕо влияни<> тп ою,­ ният шрифт канчеJ1арес1{а (caпcella!'esca), който по­
заJJа върху Нидерландия. Еече rз началото на IJeEa сJiужил на френските 1,алиграфи да развият наред
Ян вав ден Белде ни прел.лага гравирани върху с местния френски готичен шрифт Jieтp франсоаз
медни плочи шрифтови творби с IIай-голямо съвър­ (lеНге fгaщoise) още няколко оснопни rзида.
шенство (таблиuа стр. 301), Грав1,орът на медните Като продъ.Jiжепие на летр франсоаз можем да смя­
пло,iи бил Симон Фризиус, Фиг, 181 ни показIJа таме 1лрифта Ронд (Roпde). Той заназил основната
една канчелареска модерIIа, съставена от кIIигата форма па Jieтp франсоаз, писането с нодрязано пе­
на Велде „Spiegl1el der Schrijfkoпsie", издадена в ро, и дори запазил много готични остатъци - на­

Ротердам IIpeз 1605 годиIIа чушзаIIе на някои отвесIIи греди и на IIякои кръгли

ЕдЕо видоизме1:ение Jia канчелареска модерIIа е части па буквата. МаJiките букви са дребни, с от­
Jlemp шанселерес,, плен (Leitгe cl1aпcelleresque plei- весни греди и са отделени едпа от друга. Няма
пe). Птичето перо, с което фре1Iс1ште калиграфи са свързващи JIИIIИИ,

1rиcaJrи летр шанселерес1< плен, биJJо съвсем тънко В шрифта poIIд преобладават 1-олемите между редо­
изострено и дълбоко разuспено, Малките букrзи­ ви нространства, зшцото горните и долните дължи­

станали още по-тесни и бую,ата прави впечатление ни са нрекале1-:о издължени, 1<ато 110лучили и шr­

IJa 1ю-висо1<а, Разликата в дсбелиIIата между основ- кои баро1<ови украски - издъ.пжаrза11ия и сиJJно

182, Jlemp mанселереск пле11 на Лука Матеро, 1608 год1111а

117
 завива1:е на ДЪЛ)IОfl!ИТ('. 11лЕОЛI\(J GyEBH l'1 с,
и~1ат особена
Глштитс , кы;то при печатния civilitc·, са с
ргэлични 1,акJюш, и прен,шшо:Jно, виртуо31ю ю­

писапа форма.
Шрифтът ропд получил още името Екритюр ронд
ф~тансиер (Ecritш<:' roпde fiпaпci:;re), защото бил
ра:шит от писарите при френското министерспю
на финансите.
Обра:ши от него са оставили Луи Бар­
бедор n книгата си ,,I.es &cгituгes iiпапсiеге et ita-
Iieппc-bastaгde daпs kt1г пatuгel"- Париж, 1647 г.
(фиг. 183) и J!уи Сенол (Lo11is Seпaнlt) в „Livгe
d'Ecrituгe", Париж, 1668 година.
П!рифтът Летр италиен бапюрд (Leitгe italieппe
bataгde, фиг. 184 и таблица стр. 302-а) е френс1<0
претворяване на италианската канчелареска ба­
старда. Той е курсив, наклонен надясно и е писан
с по-тясно подрязано перо, поня](ога за главните

бу](ВИ е използувано друго меко перо. Изписва

се бавно, защото буквите са отделени една от друга
и 'не навсякъде се появяват линийки за свързване
между буквите.
Италиен батарл има опростена форма на мал](ите
бу1ши, подобни на италишrсr<ата канчелареска ба­
188. Jlemp ро11д 11а Лу11 Бар6едор, 1617 eofl1111a
старда. Обиюrовепо горните и долните дължини на
повечето букви завършват без серифи или извивки,

а 'ь с ti r) f /(.9 11 11/т п о р р 9 'l fr

': Ct l
гредите им

f, g, s,
са отсечени под наклона

р, у са с извивки и завършват с точ1ш.

на перото, а

'lJ ll ,YJ! '1/) u z..,. Френс1<ият калиграф Пиер Морс5 (Pierгe Могеан),

c. f.. '/4. 1. аз с?1 (1.1 (j) (l) :1:~fr.Y:C7v1.o/ .t r1 писар в Министерството на финансите, след като
получил привилегия от краля за печатар, създал

.../'" ,f;f,5ИJ!!l, C)(_'};y~tf!, О[? (f 6_~(;OUX J g-q няколко свои печатни шрифта, като подражавал
изr\яJю съвременните ръкописни шрифтове.
Първият шрифт бил един ронд, който Моро употре­
CjlQ/'7JX~yy ь ~
бил за отпечатване па дадената му от краля приви­
легия в книгата „Енеида" от Вергилий. За същата
181. Летр 11111п.111с11. бптпрд юrига Моро изрнзъл в три степени друг шрифт -
италиен батард, с който набрал латинския текст,
френския превод и бележките. Третият шрифт на
Мора бил Батард бризе.
От френския ронд и италнен батард се развил
шрифтът !(уле (фр. сонlе съединение, фр. сон­
!апi подвижна халчица на връв). Той е характе­
рен със своите завивки във форма на примка (клуп)
на краищата на горните и долните дължини (фиг.
185). В него се засилва връзката между буквите със
свързващи чертици, rюито започват от долrшя край
на гредата и се отправят към върха на гредата на

следващата буква. От долния край на първата на­

клонена греда на малките букви m и п излиза тън-
1(3 чертич](а, която се отправя към горната част на

втората греда на m; и от втората греда към

третата греда.

Куле се пише по-бързо и затова е изместил ронда

и италиен батард. По-късно италиен батард и куле
дотолкова са се уеднаквили, че мъчно се разли-

I 18
 ,/Вru !от'/Шlm niw II t 1
]с{), куршп у д'експсдис.:он
cliticm), СКСШ',lИЕ' и други.
-ПUл fw·c (i1dJa nL.~ ((lLOO COJ
-J UПUL.f CCU'l 7JI/UC ta I n тп~
C-LC СГО!'Тi:' I!рИМЕОБРДНИ ИЗВИВЮJ ПОСЛУЖИЛ

като основа на но-късно оформения шрифт анг

Прс:, 1749 г. Писр Симон създал свой пе-
чатен 111рифт батард куле а прР3 1753 година J ар uruuz пи!lитш u.J u.L,i t
:Жа~( Франсоа Ро:оар.
На таблица стр. 302-1, Р 1ю~;;аза11 един шр,1фт 11а Луи 186. Нтел11ы,, ХС!lд. Джи11 !сr,рэ, 1,;98 c'o,J1111a
Барбедор, писан „със сгсбодна ры,а", т. е. ръката
не се опира върху !iИОv1ената плоскост, от което

u1рифтът е получил в·ыr~-юобразен ритъм.

В Англия, поради 1,онсервативните традиции, за­
пазващи ттичните форми на курсива, мъчно про­
нию-rыш новите видоизменения на италианските,

френските и пидерландските курсшши форми.

Англичаните едва в началото на XVI I в. създали
английсн:а модификация на италианския капчела­
реска чрез нидерландски образци и го нарекли
Ителиz,н хенд (Italia11 11,шd).
Ако сравним двата образеца от италиъп ханд, на
фиг. 186 и фиг. 187, ще забележим малка разлика в
изграждш,е на буrшата и в лш-шйr-ште за свързва­
не. Обаче серис\жге па ма.rшите букви, леко паI<JIО­
нени през 1698, IIpeз 1709 I'. в образеца на Шели 187. Н111ел11ы1 хе11д, Джордж Шел11, 1709 год11!lа
(Shelley) са вече мIIого тънки и хоризонтални, успо­
редни на люшите за rшсане.

d&xldr/Ьjlli/2j,Lи2mn
Гравюрпата техпш,а и тънкото меко неро отчасти
са 11од1·отвили още в началото на века новата фор­
ма па класицистичната аIIтюша.

сЛ,tд [5яаc{J9~g~
Раунд хе1-1д ЩоLшd liaпcl, фиг. 188) е модификация
на френския Ьа taГ<Je colllc е, получена чрез нидер­
ландските образци. Самото име IIоказва, че шриф­

%УОg 2-/) а о_:/fli

тът е объл. Но облите букви са изградени в нш,ло­
нена елипса. Неговите успоредни греди, свързани
чрез еднакви но форма извивки, създават ,iоста
хладен и сухо пъздействуващ ритъм. 188. Рау11д хе11д

Мнозина изобретатели, техници и майстори на

шрифта са се опитnаJJИ да заместят бързо изхабя­
ващото се птиче неро с метално. Опити са правени
още в Рим. В Англия върху такова изобретение са
работили Пери и Мейсн. Алоис Зенефелдер, за да
може да пише върху своите литографски камъни,
си п~оизвел през 1798 г. стоманено неро, като из­
ползувал пружина на джебен часовник. Производ­
ството на стоманени пера постепенно станало обект
на английската и немската индустрия. Неговият
nид, форма и писмени качества непрекъснато се
подобрявали.
Шрифтът Англе (e11glisl1 !1апd, lettre aпglaise, aп­
glaise coulee, a11glaise --- фиг. 189 и таблица стр.
303) е произлпзъл от фрепс1шн летр кул(, ,който пре­
търннл много видоизменения в A1rгJIИH, отначало
чрез писане с птичето перо, а 110-I<ъсно от нововъве­

деното в писмената пракгика фино, остро стоманено

перо, чувствително към натиск. 189. [111гл11 ш xend

119
Стоманеното перо е по-твърдо от обшшоrзсното пти­ J. потребата на ан глt•то трябва да бъде пестелива
че перо и при натиск дава много по-студена, без­ и да re сыrоставя с т.:1ъсп1 за да се съз;rа­

жизнена IJ твърда линия. Редуването меж:rу тънкп де игра между обемите и контраст между шрифто­
и дебели щрихи и:Jрядно, но хладно. вете. В началото ш1 Х IХ ве1< Фирмен Дидо и Бодони
ПI рифтът анrлt, се пише по.1 нак.•юн на;шсно от създали добри ~"''°ц"" наборен шрифт англе
45 до 5f) градуса. Малюпе '1У бу1ши cu юградени Rасил Ба раков офорш бъл rарск~пе
според една тясна, елипсовидно издължена буква букви в стил англе (таблица стр. :304).
о. Горните и долните дъ:~жини са значите:шо по­ От книгите -- образци на италианските, френски­
големи от тялото на буквата о. Обиююrзено има те, холандските, англпйските, германските и испан
два начина на разпределба на полетата в четири­ ските шрифтописщr, ръ!((JПИсните шрифтове на се­
л1-шсйната система за писане: при първия начин демнадесето и осемнадесетото столетие навлезли в

горните дължини са с една трета но-големи от тя­ типографската праюика. Въпреки трудностите при
лото на буквата, а rrpи втория - се уголемшзат дол• претворяването на раздвижен ры<описен шрифт в
ните дължини. наборен в шрифтоливпите били правени редица
MaJ1J(ИTe букви (особ~1iо при наборния шрифт) имат сполучливи и несполучливи опити.

силно разпити люшйки за сrзързване и са устрое­ Ние знаем шрифтопете на Робер Гранжо11, па Пиер
ни така, че линийките за свързване на две съсед­ Мор6, на Фланшман и Розар, па Фурние, Казлъв
ни бу1ши се пресрещат и съединяват на една трета и други автори. Много от тези шрифтове обаче
разстояние от основната линия за писане или съот­ останали само характерни, модни или акцидентни

ветно ~ от горната линия за писане. набори и не получили разпростра1Jението на рене­

Бу1,вите Ь, f, !1, k, 1 и дългото s заrп,ршват горе сансовия курсив.

с примковидни завършъци, които в пашите пърпо­ Виртуозната меднограпюрна украса (фиг. 190) от­
начални училища наричат камшичета. Буквите g, начало била добавка към буквите, но постенешю
j, у имат такива завършъци надолу. Бу1шите d и се развила като самостоятелно изкуство и широко

t нямат 1,амшичета и горните им дължини заrзърш­
ват отсечено доста по-ниско от линията па горните
дължини.
Равномерно сменящите се тыши и дебели линии и
геометричната успоредност между гредите на бук­
навляэла в оформяването на 1шигите през Роко­
кото. Осношюто в тази у1<раса е използупа1Jето па
една непрекъсната линин за оформяване на рамки,
винетки, нлетеници или рису1ши. Тази ли1шя под
натиска на ръката върху перото, движено в пове­

вите па този непрекъснат ръкопис създават тягост­ чето случаи спираловидно, се превръща от фина,
но впечатление, монотонно еднообразие. нежна линия в плътна, тежка черта и чрез тази

Оформен в Англия и разпространен на континента игра на тънки и дебели спираловидни линии се

под името англс, този шрифт е достип1ал и до на- оформят линеарни плетеници със симетрично раз-
шите училища. положени части или линеарни рисунки.

190. ВиртуозNа лrед1югравюрна украса

 AU ·NOM DU PEUPLE FRAN(;AI

EGALITJ~, J, I В Е Н Т 1~.

DU

8
J{J!АСИЦИСТИЧНА АНТИНВА

През XVIII век историнта на развитието на худо­ се борнт картината да не бъде украшение и сюже­
жествените стилове на изкуството като че ли се по­ тът да не служи ,1а развлечение.

втаря. Оноре Фрагонар (Honore Fгagonard, 1732- През 1785 година Жак-Jlуи Давид (J aques-Loнis
1806) продължил жанра на Ват6, Буше (Fraщois David, 1748-1825) излага картината си „Клетва­
Boucher, 1703-1770) митическите сцени на Пу­ та на Хорациевци", която става знаме на новия
сен, а Грьоз (Jeaп-Baptiste Greнze, 1725-1805,) за­ стил - Класицизма. Наред с него работят Прю­
местил Jlьo Нен. дон (1758-1823), Жироде-Триозон, Енгр и много
Но във втората половина на XVIII век под влия­ други. От Париж оформеният и укрепнал през Ве­
ние на естетическите възгледи на германеца Йохан шшата френска революция Класицизъм се разпро­
Винкелман (Jоl1апп Joachim Wiпсkеlшапп, 1717- стрял из цяла Европа.
1768) за възвръщане към античността в изкуство­ Отноnо породилият се Класицизъм не закъснял да
то, в Рим, а скоро из цяла Европа, отново се въз­ окаже влияние върху стила на наборните шрифто­
ражда Класицизмът. Пряк rrоследовател и поддър­ nе. Както видяхме, появата му била подготвена от
лшик на Винкелман станал живописецът Антон антиквата от преходния стил през Баро1{а и Роко­
Рафаел Меше (Antoп R.aplшel Meпgs, 1728-1779), кото iia Гранджан, Фурние и БаскервИJr.
а Давид по това време бил стипендиант в Рим. То­ Една фамилия, фамилията Дидо, която е създала
зи стил преди 90 години вече бил нуснал дълбоки епоха в книгопечатането и шрифтооформяването,
корени във Франция по времето на абсолютизма. завършила започнатия през XVII век развой на
Изкуството на предреволюционния период във класицистичната антиква и я довела до съвършен­

Франция отново обръща поглед към древността и ство. Нейните членове - учеrщ, гравьори, шриф­
черпи своите сюжети от гръко-римската история, в толеяри, производители на хар'гия, печатари и кни­
които влага съвременни идеи и чувства. Художни­ жари - са се проявили във всички области на 1ши­
ците се вълнували от високохуманните мисли за гопечатното изкуство.

гражданска доблест и правда. Те скъсват с безсъ­ Основател на тази знаменита печатарс1,а и издател­
държателните сладникави сюжети на Буше и по­ ска фамилия Дидо е Франсоа Дидо (Fraщois Didot,
ставят на изкуството по-велики човешки цели-да 1689-1757). Като открил през 1713 г. книжарница,
възпитава и издига духа на човека. Художниците а през 1754 г. печатница в Париж, с много труд и

121
 умение той съ3дал реноме на и бюа за при на /v\, N, tJ и 1шфрата 7,
творчесю1 работа на споите насле:ошци, Надарени като, за да се очертае J1явата отвесна греда на М
с- богат ;,ух и стремеж към ново­ и на 1шфрата 5, двете отвесни на N, дясната греда
въведенията, многобройните членове на фамилiн1- на О п хори:юнталната на 7, перото е 3авъртяно
та Дидо сн· ,авидна Evxrypa п с талант дали на под 90 градуса.
юшгопечатането, печатарската техника и шрифта По-m,Еи измененин cJ завърпшинта на ш:р(УГО на
рещща аабележителни пюрби и открития. 45" градуса при оформянане наклонен rпе I РЕ'J\И
Франсоа-Амброаз Дидо (г'raщois-Лmbroise Didot, A,K,V,X цифрата ·1 и вътрешната извивка на
1730- 1804), снн на Франсоа Дидо, наследил пе­ Освен ~шнструЕцията, :,aera от правото перо, стес­
чап1ищпа през 1757 г. и се прочу,;1 с подобряване нената пропорция и I<онтраст!lото съотношение 11а

на шрифтовата мерна систtма на Фурние, за ЕОЕ·то часr ите, шрифта има още стилно-естетически 11ъл­
измс1шл мерюпе и отново ра:щслил „pied dL! roi", неж на буквата, чрез който се предава художестве­
Един „picd сJн гоi" е равен на 8Э94 мм или на ния шрю на буквата, Този стиJшо-естетичесъи пъл­
864 f!YHETa, а ед1111 пункт Дидо --- О,Э759 мм, неж и всичю1 отI<Jюнения от правилото не идсат

През 1785 год, той\lсhял да въведе своята пункто­ от писането с право перо, а са станали шц влия­

ва система като всеобща, Друго техпичес1ш пости­ ние на дуктуса на ре:iеца, Топа се потвърждава от
жение било :;аместването на дървената щега с ку­ вида па шрифтовата картина, Той е загубил връ:ша­
хата метална щега. Но пай-забележителното пости­ та с писания·' шрифт и изглежда чертан или рису­
жение направнJI в създадените от него шрифтове ван с тънък гравьорски резец, I<ойто му е придал
през 1775 г,, изрязани от Пиер Луи Вафла1jд (Pieг­ благородство на формата, изящност, прецизност,
гe-I"oL!is Waflaгcl). По-късно му помагаJI вторият му I<рсхкост, но въздействува хладно,
син Фирмен, Те са повлияни от медногравюрните С тези бу1ши Ф, А, Дидо отпечатал поръчаните му
букви, Разбира се, влиянието на буквите на Гран­ от Jlyи XVI книги на класиците за обучаване на
джан, Люс, Фурние и Баскервил е било благо­ дофина, печатани през 1783 г, в три формата -
творно. Фини, нежни, приспособени за печатане quart, oktav и sedez, В тези ~шиги Дидо проявил
върху И)\еаJшо глалка хромова хартия, Еоято Ди­ сноп изряден вкус и композиционни способности,
до сам фабрикувал, буюзите мъчно си проби.пи път Всички страници са прекрасно набрани, а титул­
на пазара. ните страници можем да посочим 1,ато образен на
В тази Дидо-антиква (таблица стр. 305) се съдър­ майсторско уравновесппане на наборните елементи
жат всички признаци, които са присъщи на Еласи­ с белите междуредови полета (таблица стр, 306),
цистичната антиква, В нея са събрани всички най­ Двамата сина на Франсоа-Амброаз Дидо ПОJiучили
добри постижения на медната гравюра: наследство според склонностите си, Пиер Дидо­
1. К,онетрукцията на буквите е изградена по отuес­ старият (Рiегге Didot, !'аiпе, 1761-1853) наследил
на ос; надебеляванията са симетрично разположе­ бащината си печатница, а Фирмен Дидо (Fiгmen
ни спрямо оста. Didot, 1764--1836) - шрифтоливната. И двамата
2. Силен контраст между глаrзните и второстепен­ работили за издигане изкуството на книгата,
ните греди. Понякога последните се изтъняват до Пиер Дидо-старият, привърженик в изкуството
краен предел и се уеднаквяват по дебелина със се­ на групата па лъже1,ласика Давид, през 1798 го­
рифите. дина пригодил заедно с брата сн Фирмен употребя­
3, Серифите представляват една много тънка пра- nаните от баща му букви да отговарят по изискана
- па линия, която не е свързана с гредите чрез пре­ съразмерност на формата, по студенина и благо­
ходи, а с тях образува прав ъгъл, родство на израза към идеите на Давидопата школа
Буквите са делиЕатни, нежни, пригодени за от­ и ги въвел rз книгопечатането. С тези буквн и с по­
печатване само върху идеално гладЕа хартия. мощта на илюстрациите на великите художници

4. Горните дължини на буквите заrзършват хори­ Прюдон, Жироде-Триозон,Персие,Ж:ан-Мишел Мо­

зонтално. р6-младия Пиер Дидо създал великолепните изда­
5. Общият израз на буквата е студен, ния, известни под името „Издания на Лувър" 1798,
За основа на изграждане конструкцията на тези Шрифтът, създаден от Фирмен, съчетава простота
букви може да се вземе широкото право перо, дър­ на конструкцията и пълнота на духовното съдър­

жано успоредно на линиите за писане (0°). Напра­ жание, изтънчена чувствителност, достойнство и
вени са обаче редица отклонения от правилното во­ монументална rзнушителност, толкова близки на
дене па перото, продиктувани от дуiпуса на peзetllJ. идеалите на Давидовата художествена школа. Бих
При нормално водене на перото наклонените гре­ го нарекъл спартански шрифт, изпълнен със суро­
ди на буквите А, К, k, V, v, Х, х, У, у, отвесните ва доблест.
греди на М, N, U и цифрите 4, 5, и 7 получават раз­ Пиер Дидо-старият открил споя шрифто.пиы1а през
л нчни надебелявания. 1809 год. Разделил се с брата си и привлякъл него­
Съществени изменения от правилното са направени вия учеюш Вибер за главен гравьор, Вибер със си-

122
на си Пr:ер риботил дълго щч1 Дн;ю. l1иер Ди;ю
съоб1щш11, че непрекъснато, в продължение на де­
LЕ RECUEIL<.les Peiпtures aпtiqнe
сет го;щни, той работил по три часа днев~ю заедно пous annoncoпs, ш1е seconde ecliti<
с Вибер над нови шрифтови юрсзи. за конто сам
лично е определял мод('ЛИ за различните букви. fois iп-folio, а Paris, en 1757. Dенх
Изрязаните от Rиб('Р букви, макар да наподобнват
Фирм(•новите, не са творби с най-илънчен вкус et М. Mariette, consacrerent lcs р
Има много СJiучайни, нехарактерни ,а общото из­
граждане подробности IJ някои букви. Например
entгeprise aнssi interessante, afin q,
,,характерните~ и :{', нифрите 1, 2, Э, Fi, 7, опаш­ jouissoient daпs la гepuЬliqнe des l
I<ата на курсивrютс& !(ОЯТО па;щ надолу, съдър­
191. Антаквапы на Фцрдtеti )!ида, 1782 годшш
жат елементи, !(ОИто клонят към лош вкус. Тлъсти­
те антиква бvкви на този гравьор са по-добре офор­
мени (сега са :1аназени в Дьобернн и !!с·ньо). СЕ т art qui tous les jours multiplie avec graca
Фирмен Д ида бил многостранIIо надареа·--гравьор, Et les vers dc Vi,gile et les lerons d'Horacc;
печатар, юrиж~р, литератор, общественик, учен и
Qui, plus suЬ!ime encor, plus поЬ!е еп son стр
прочее. Все пак въпреки двете му драми и мrюже­
ството техничспш отЕрития той оставил импо си Donne ип texte eptm! des livres (!е !а Loi,
като велик оформител на шрифтови изрези. Г::два Et, раппi nous с/е Dieu conservant les oracles,
19-годишен, Фирмен вече е юрязал първия си
Pour la religion fit ses premieгs miгaclcs;
шрифт фиr.
191 и фиг. 192). С този шрифт
(1783 r.,
са отпечатани rшигите „Pecueil de peiпtuгes aпti­ Des grands cvcnemenls cet art conseгvatcur,
ques trouvees а Rоте", 1783, и „Epttre sur les prog- Тгор ingrat seulemcnt envers son inventeu,·,
res de l'iшpriшerie" -- 1784. През 1798 година гра­ N'a pas su nous transmettгe avec pleine assщщz
вирал за брат си прсЕрасния шрифт, унотребеII за
„И:щания на Лувър", с които обръща IJIIимaIIиc и 192. !(урсивът tta Фцрмеп Дидо, 1784 годипа
получава висоrш оцеIIка наред с редица отличия на

индустриалните изложби в Лондон.

Фирмен Дидо е преработил творчески шрифта на части на буквите, разположени под геометрична
Баскервил, като е внесъл личен елемент и абсолют­ среда. Това прид,ша стабилност на буквата и я раз­
IIа категоричност и правилност при изграждането нообразява по форма. Същото се отнася и до мал­
(таблица стр. 307). Ясната, отчетлива шрифтова ките букви.
картина, изпълнена с изящна прецизност и еле­ Пре:, 1805 г. Фирмен Дидо след много 01rити и упо­
гантна точност, запазва свон хладен, разсъдъчен рит труд създал печатен шрифт, абсолютно подра­
израз - присъщ на френската чувствителност. От жание на английското ръкописно търговско писмо
нея лъха мъдрост и душевно равновесие. ., от края на XVI I I век. ТоБа писмо се пишело под
Фирмен категорично установил отвесната ос, стес­ наклон надясно с остро стоманено перо. Той усш~л
нил О, С, G, Q и ги подчинил на едно леко елип­ да пригоди буквите да се СБър:-шат една с друга
соБидно изграждане, като деJIИ!(атно осъществил чрез тънки завършващи линии, без да се разбира
връзките между тънките и дебелите щрихи. Пре­ къде се прекъсват. За тази нeJt изменил наклона
махнал свръзката между главните и допышител­ на металните пластинки на буквите и ги подпрял
ните греди и серифа. Серифите станали тънки пра­ в началото и в кран на реда с триъгълен сляв

ви линии. Всяка буква стои отделена. Той запазил материал.

пропорцията на буква Е. Заострил серифа на сред­ През 1811 г. Наполеон назначил Фирмен Дидо за
ната хоризонтална греда на Е и F, който в Баскер­ директор на шрифтоливната при императорската
вил от двете страни е хоризонтално засечен. Еле­ печатнина и му наредил да обнови шрифтовата на­
гантно извил опашката на Р, придал на отвесните личност. Фирмен пожелал да модернизира застаре­
греди на буквите слаб ентазис надебеляване но лия Гранд,kанов romaiп cJu roi (това много под­
средата, което се забелязва ясно при буква 1. Бук­ хождало за възвърналия се абсолютизъм, дори чер­
вата Q получила характерна опашка. МаJшата бук­ тичката на 1 е запазена). ТQЙ просто нреоформил
ва j завършил долу без точка. Горни и долни дъл­ антиквата и курсива на Гр;нджан, като зacнJIИJI
жини излизат спокойно нагоре и надолу и домини­ съотношението между гредите в но-нова, кла­

рат над окото на буквата. Със сБонта елегантна сицистична форма. Премахнал преходите между
извисеrюст внушават стремеж и волност, сво­ серифите и гредите, увеличил силата на серифите
бода. Овалните букви О, С, G, Q и извитите части на С, Е, F, G, S и заменил капките на малкото s със
на буквите В, D, Р, IZ имат яйцевидна форма. Те­ триъгълни серифи. Сменил местоположението на
жестта е надебелила малко поБече изкръглените дължините на нифрите Э, 4, и 5. В курсива ноБото j

123
:~авършна с точка, а К :<апочва с точJ<а. От 1812 до шрифт. опит нрави пре:, J,61 го;шна, iшro
1815 г той гравирал13 степени антиква и курсив. от.:1ива една винетка. Успехът насърчителен и „от
известнн под името types mi]]imctгiqlll's (което на­ този момент той!!(' изпусна вече длетото'· (cle Саmщ.
помня Ж.ожоновитс 2304 През 1766 година Бо:\Они се подотпя пътуване
Фирмен довършил започнатата от баща му реформа до Англия, да научи книгопечатното майсторство
11а систем3та на типографските ,1ер1ш. Би,1 е ди­ на Джон , от чиито шрифтове и книги
рРктор на кралската печатница по време на Реста­ той винаги се с выхищавал. Поради тежко забо­
вранията и по-късно би.1 избран за депутат. лнванс това пътуване не се осъществило,

Синът на Пиер-Франсоа Дидо (Pierre-Fraщois Di- На следната гсцишl херцогът на Парма дон Фср­
dot, 1732- 1793), Анри Дидо (Heпri Didot, 1765-- динанд пожелаIЗа да уреди една държавна печат­

1852) също бил „сръчен да изобразява и чертае бук­ юща. Ръководството и уредбата па „Stampeгia rea-
ви и да отлива шрифтове." Той имал склонност к1,м lc" въ:иагат на Бодопи, който в 11ачаJrото я снаб­
м1шроскопично малките букви. Прr3 1827 г. изря­ дява с букви от известния френски шрифто.пивец
зал букви от 2 пункта, наречени scmi-пoпpaгei].
1
/2 Пиер Симов Фурние-младия, а вече през 1770 го­
Синът на Фирмен, Алtброаз-Фирмен Дидо (Ambгoi­ дина сам от.пива шрифтове.
se Fiгmiп Didot, 1790-1876), през 1815 rо;{ина про­ През ] 77() J'. Бодони открил собствена шрифтолиn­
учвал състоянието на книгопечатането в Англия и на, което му дало възможност да прояви дарова­

написал книгата „История на книгопечатането", нието си на превъзходен шрифтов гравьор и го на­

която обема периода от 1780 до 1850 година.­ правило не,ависим от чуждите шрифтове.
)/(юл Дидо (Ju]es Diclot, 1794-1871). син па Пиер По-късно, в 179() г., Бодони получава от херцога
Дидо-стария, продал през 1850 г. на холандската разрешение да открие в самия дворец своя малка

шрифтоливна Еншсде и син в Хаарлем всички пе­ чистна печатница с две ръчни преси.

чатни букви, създадени и употребяваIJи от Пиер и Творчеството на Бодони като художник на шриф­
Фирмен Дидо. Таблината на стр. 308 е набраIJа спо­ тове, оформител на книги и печатар се дели па
ред наш ма~,ет с оригиналните буюзи на П. Дидо два периода:

от фирмата Еншеде. Скоро фамилията Дидо загу­ Отначало той подражаnал изцяло на чужди образ­
била своето BJIИЯJrиe. Il1рифтовете на Дидо власт­ ци, за да овладее материала технически. Изучавал
вували до 1860 година, когато против тях се на­ шрифтовете и оформяванията на книгите на Флайш­
дигнала реакция, наречена Елзевирово движение. мюi, Фурние, Баскервил и Дидо. Копирал, изряз­
Класинистичната антиква с тежкия си, сериозен вал и отливал чуждите букви и украси без всякак­
вид е незаменима при набиране па научна литера­ ви и:,менения. Подреждал титулни страшщи със
тура. Във Франция и вън от нея нодражателите не загюшни рамки. заети от книги на Фурние и други
закъснели да създадат свои изрези по подобие на ~лайстори, но никога не забрапял да прояви добрия
Дидо.Жиле-син(J. G. Gi I Je ,f i1s) ,Моле-младинт(Мо\е, си вкус. Проби по букви и украси на Фурние пуб­
\е jetшe), внукът на Дидо Леже (!". I.eger) и други ликувал през 1771 г. в книгата си за шрифтови
подражавали, но не са създали нови форми. образци „Fгegi е Majusco]e iпcise е f11se da Giambat-
Великият италиански печатар и шрифтов майстор tiota Bodoпi" (Линии и букви изрязани и отлени от
ДжамбатистаБодони(GiатЬаttistа Bodoпi, 1740- Джамбатиста Бодони) - книжка от 76 стр., октав
1813) е роден в Салуццо на 16. II. 1740година. В формат, съдържаща 409 ъгли от рамки, 9 азбуки
печатницата на баща си усвоява всестранно печа­ с главни букви и 17 азбуки с малки букви. По­
тарското изкуство и изрязва дърворезбени винетки. късно изоставил робското копиране на чуждите
Осемнадесетгодишен, през 1758 г. той заминава за букви, постарал се да ги подобри и подчини на ху­
Рим.Средствата за пътуването си събрал от продаж­ дожествения си усет.

бата на самостоятелно оформени и изрнзани ви­ През втория нериод (1770) Бодони се пронвил ка­
нетки. В Рим успява да се настани на работа в пе­ то творец от голям стил. Скъсал с подражаването,
чатнината „Coпgгegatio de Propagaпda Fide" като украсителстnото и бароковата претрупаност, сти­
словослагател. га до лаконичност на изразните средстIЗа, до песте­

Любознателността, сръчността и необикновеният лива подредба на страниците, като изтыша красо­

му вкус помагат бързо да достигне длъжността ръ­ тата на шрифта и силата на съотношението между
ководител на отдел „Exotica". Първата грижа на чистите форми на буквата, широките междуре­
Бодони била да подреди и да почисти от ръжда щем­ дови пространства и белите полета на страниците.
пелите и матриците в архива па печатницата. Ос­ Започнал с „резец в ръка", Бодони се приспособил
вен с щемпели на ориенталски азбуки, някои от към „рисуваната" буква на медната гравюра. Той
Робер_ Гранжон, вече станали негодни за употреба, най-добре успял да нреnъзмогне сухотата на гео­
той се запознава с щемпели ренесанс-антиква на метричния принцип при изграждането й и да при­
Клод Гарамонд и на неговия ученик Гийом льо даде на новия вид антиква красота и чистота на

Бе. У Бодони се заражда идеята сам да изготви формата.

124
Бодони направил. един прекрасt·Н изрез, наречен
Bocloпi (Парма, 1790). Това един четлив,
спокоен, ма:шn хладен по израз, строг, равномерен

с подчертани раз.л,чаващи се бе:1ези шрифт, от­

лично отговаряш на духа па класицистичното вре­

ме. Буквите изглеждат ~то-високи, отколкото ши­

lVIANUALE
роки.Буквата О (и прои:,водните и) е стеснена елип­
TIPOGilAПCO
совидно, със силно изявен натиск встрани. Съот­
ношението между основните и допълнителните DEL CAVALIERE
щрихи е тлямо -- ! :6 гарнитура
1:9). Буквите завършват с опростени серифи
GlAMBATТlSTA BODONI
тънка, фина хори:юнтална лшшя ограничава гре­
дите на буквата, без да се свързва чрез преходи с
тях. Формата на всеки буквен знак чрез хоризон­
талните си сtрифи очертава основната шрифтова V О L U ~i Е Р R IJ\l О.
линия по-ясно и тя протича по-равномерно.

Творчеството на Бодони било многообразно. Освен

антиква и курсивни шрифтове той изрязал украс­
ни букви, инициали и множество· азбуки за ориен­
талски езици. Прс,3 1782 издал „Essai cle caracteres
IZusses", а през 1788 г. своя „Maпuale tipografi- PAI{MA
co". Вдовицата на Бодони издала друг „Maпuale ti-
pogгafico" нрсз 1818 г. в два тома. В него са събра­
P!\ESSO LA VEDOVA
ни почти всички ш1рРзи и украсни материали на Бо­
MDCCCXVIII.
дони (фиг, 193 и таблица стр. 309).
Джамбатиста Бодони починал на 13 ноември 1813
година, Делото му като издател, печатар и шриф­
тооформител било признато още приживе. Той по­
лучавал множсстrю награди от световните изJю­

женин, а също отличия и парични награди от

кралете, Бодони бил наречен „печатар на кралете

и крал на печатарите".
В Германия класицистичната антиква на Дидо би­
ла въведена от Унгер, който имал договор с Фир­
мен Дидо да използува неговите матрици. Валбаум
нък панравил свой германски вариант, к°-ето се
Quousque tandem
отчита като локално постижение.

!ОстусЕрих Валбаум
1839)
(Justus Erich Wa!bauш, 1768-
е роден в град Щайнбах, Брауншвайгска об­
abutere, Catilina,
ласт. На младини изрязвал метални форми за една
сладкарница. По-късно започнал да изработва и patientia nostra ?
да търгува с юбилейни монети, изучил с уснех гра­
вирането на матрици за букви, уредил печатница
за ноти и други.
quamdiu etiam fu-
През 1798 г, организирал своя шрифтоливна в Гос­
лар. Сръчен гравьор и отличен оформител на шриф­ ror tste tuus тios e-
тове, той скоро обърнал внимание на по-добрите
печатари и ги спечелил като клиенти. През
преместил шрифтоливпата си във Ваймар.
1803 г.
ludet? quem ad fi-
Валбаум приспособил класицистичната антиква на

M. Т. ClCERO
Дидо и Бодони към германския вкус, Той изрязал
своите антиква и курсив, известни под името Вал­
баум-антшша и курсив (фиг. 194). Орип;налните
матрици се пазят в шрифтоливната Бертолд.
Валбаум изоставил овалното изграждане на букви­
ARPINAS ORATOR.
те на Франсоа-Амброаз Дидо от 1775 г. и подчинил
своите букви на едно по-ъгловато изграждане -- 193. Сmра,ищи om „Manuale typogгafico", 1818 год111iа

125
,\:пшппа !ia О 11rш;юбила форма, бли_;ка до право­ на антиквата --старата форма (ренесанс-анти~;ва) и
r,гъ:11rи1, В]Ус:шата чежду ТЪШ(ИТС !! НЗ!<рЪГ/!С!!И новата фор:v,а (класинистична энтиква) бс'1а гопршп­
чзст11 не став;~ла пл,шrю, а <rpc, отсечrно ;ш11жсние ствувало 33 ра:нюобрюяването на графическото
на ръката. Това изграж;щне 11ридало четвъртитост оформпване на раэ. 1 1ичнип· рюдели книги.
на кръглите букви Б, С, О. Ci, О, Р. (J, R, l!, с кое­ АЕо сумираме всички нови форми, ще 110.пучим
то Валбаум ,;спял 1ю-добрс да разпредели н ;1а следната картина

сгъсти межд\1 редовото пространство и ;1а свърже Класицистичната наборна ,штиЕва 1юд въз;\ейп­
думюа. Например силват::~ чствъртитост на кръг­ вието на мелно-гравюршпе шрифтове утвърдила и:,­
лата чаlТ на бv1шите [) и U ;апълва по-добре бе­ граждането на 6у1шата О, на производните й и на
лите, полlта до хоризонталните .шнии, 1<а1по и дъ:1- останалитr бу!(ВН по отвесна ос и симС'тричпо раз­
гите ссрифи на С закр1шсiт вътрешната 11рюнипа поJюжени<' на облите части на буквата снрямо тази
на бу~;Еата и п отделпт, изолират, за да не се слива отвlсна ос. Тази ос давала въэможност :,а по-ната­
със с1,седните бели полета. Междубуквенитс про­ тъш110то ра:шитис на IIOIJИ шрифтови форми.
странстРа са по-стеснени 11 са JJиrлени от приятна­ Формата па буквата, рисувана с гравьорския ре­
та светлина на букв:i1Те на Дидо. Очебийно е скъ­ зец, получи.:rа опростена конструкци}!.

сяването на горните и долните дължини на букви­ Дуктусът на резеца оказал своето влияние в офор­
те. Някои букви, като f в 11, са шш1е11и от грация. мяване на нп кои наклонени греди, повлякъл и:пъ­

В обшата карти11а малките букви стоят като по­ няышето па вс11ч1<и хоризонтални греди и на сери­

тиснати. Тышите греди са надебелени. Явна е раз­ фип\ при което се получил си;1ен контраст между
ли1<ата между дебелината на тънките греди и се­ главните и второстепенните греди.

рифите. Средната греда на всички букви е повдиг­ Горните и долните дължини на малките букви за­
ната :тачително над rео711етричната среда, особено вършват с хоризонтално поставени съвсем тыши

при К и IZ. Рамената на К се с1,едишшат чрез къса линеарни серифи. Те са перпендикулярни на гре­
черта за отвесната греда. дите и не се свъ)ВIJат с никакви преходи.

Матриците 11 целипт бую~ен материал на Валбаум В класицистичната антиква липсва топлотата и иг­
е бил купен от Брокхаус. Същите матрици сега са рата на движенията във формите на ренесанс-антик­
в притежание на Бертолд н сне. Факсимилето (та- вата и затова нейният разсъдъчен, студен израз
6.пица стр. 310) ПOI<aзIJa буквите от оригина.пните въздействува хладно. Тази нейна особеност я пра­
матрици Ба.пбаум-автшша и курсив от 1800 годи­ ви пригодна ;ц1 бъде употребявана за набиране на
на. Фаулман (G:тр. 700) изпошува друг шрифт на научни трудове, а изисканата съразмерност на

Валбаум, получер с по-тясна елинса. Буквата С буквите и благородството па израза, фините и неж-
долу завършва със заострена опашка. 11и преходи между тънките и дебели частп са при­
В Англия 1<ласю\истичш1та антшша била предста­ годни за оформяване на книги с шрифт и богати
вена от А.пекзандър У илсън. бели полета, без каквато и да било друга у1,раса.
Дидо и Бодони със своите шрифтови творби завър­ Като израз на вся1<0 пресищане, а също и под вш~п­
шили оформяването на класицистичната антиква, нието на Романтизма се формирала реающя за въз­
г.одготвено от Гранджан, Люс, Фруние и Баскер­ връщане па шрифтовете от ренесансовия тип. Та­
вил. Този шрифт, получен чрез естествения развой зи реакция от 1860 година е известна под името
на шрифтсвите форми, стговорил на стила на епо­ Елзевирово движение.
хата и снцевременно сбогатил шрифтоIJото твор­ Класицистичната антиква създава условия за раз­
чество с една нова форма, съвсем различна от тази витие на нови форми, които са се появили още IJ
на ренесанс-антшшата. Тсва раздвоение на формите началото па деветнадесетия век.

ABCDEFGHIJKLMN
OPQRSTUVWXYZ
194. А11111шша 1ю Ва16а;,н
1

ШРИФТОВЕТЕ ПРЕЗ XIX ВЕН

На 14 юли 1789 буржоазната реrюлюци51 във Фран­ селина и гумиарабrша. То:ш разтвор окислява бе­
ция сринала феодалния строй и прогласила демо­ лите полета на камъка и не им нозволява при намаз­

кратичните прин11Jши· свобода, братстrю, равен­ ване да ноглъщат багрите. Само мазните места на
ство. Макар целият Х I Х в. да е минал под знака на рисунката възприемат баграта и я предават върху
Френската реполюция, буржоазията скоро забра­ листа чрез натиск. Образът обаче е обратен.
вила демократичните 11ринципи па революцинта. Литографският процес е бърз, евтин и удобен да
Младинт капитализъм родил спе1,улаrпите, воен­ размножава с голяма точност, направо, без 110-
ните доставчици, авантюристите, ЕО1шуре1щията. средничество, рисуваните оригинали.

Капиталистическата реклама, тръбач па
рснцинта, била ус.11уж.11ив слуга в надпреварването
за забогатяване. За ефектна реклама обаче тряб­
вали нови изразни средства, 1,оито нахално да нри­
влекат вниманието на зрителя, като доминират над
тези па конкуренцията. Борбата за новости прину­
дила търговuите да търсят най-фрапант11и изразни
средства за ре1(лама. Развитието 11а археологията,
егш~тологията и въобще модата към древ11остта по
ВJJияли върху изграждането на 11овите
шрифт. Литографията, открита от А.поне Зенефел­
дер и 1796 година, също влнзла 1,ато нова техника в
изкусп,ото и книгопечатането. J!итографната тех­
ника е проста: върху специален nаровшюв Еамък се
Еонку­ Като рисуваJJи направо върху камъка, Верне, )Ке­
рико, Дьолакроа, Ломие, Гаварни, Шарле и други
художници с богато въображение и сигурна ръка
развили литографията и оставили прекрасни твор­
би. За литографните шрифтове няма определени
инструменти. Четката, перото, мазнат<;1 креда, ре­
зеuът дават богати възможности за графични и жи­
вописю1 търсения на шрифтови форми. Има само
едно препятствие-шрифтът се пише върху камъ­
видове ка обратно, за да се чете правилно в отпечатъка.
По плакати, реклами, картички, обнви и дори ти­
тули се появяват наред с пр:авилно изградените
шрифтове множество безвкусн11, безформени букви,
мъчно четливи и 11ретрупани с украси.

рисува направо с мазен туш или мазна креда от Надпреварата за оригиналничене вилнеела с пълна
лой, восък, са11ун, сажди, смола и други. Камъкът сила.

попива мазнината от перото, кредата или четката. Борбата за новости и литографските начини, които
След завършване на рису~шата повърхността на ю1- дали свобода на въображението, помогнали да се
~1ы,а се навлажнява с uоден разтвор от гзотна 1ш- развият цели семейства нови наборни шрифтове.

127
Catili11a, patientia 11ostra !
quamdiu nos etiam f11ror is
te tu11s el11det ! qt1em after
CONSTANTINOPI~E
~1~34G67S90
195. Тл'Ьиnа клас1щистична антиква на Роб7,рrп Торн, 1803 година

На първо време се оформили шрифтове за подчер­ което основните греди са станали прекалено дебе­
таване, употребявани в акцидеппията (лат. acci- ли, а хоризонталните са запазили тънката си лн­

dentia, illm - случайни задължения). ния. Като стилов развой тлъстата антиква се поя -
Новите наборни шрифтове се развили по две на­ вила своевременно, защото класицистичната ан­

правления. Първото направление продължило тра­ тиква на Дидо и Бодони дала почва за нейното по­
дицията и доразвило осноrшата форма па класицис­ нататъшно развитие. Преди всичко класицистич­
тичната антиква в тежка черна буква, наречена ната антиква предоставила на тлъстата антиква от­

тлъста класицистична антиква. Второто направле­ весната си ос, по която се оформили двете силно
ние раdВИJю съвсем нови форми -- ежиптиеп, ита­ и,здути части на буквата О и производните и. Си­
лиен, гротеск, англе и други шрифтове, които ня­ метрията, породена от отвесната ос, поддържа рав­

мали предходници в шрифтоливните. новесието и дава устойчивост на тлъстата О и оста­

Всички тези форми като попаднали под модата и налите производни (извивките им са успоредни с
вкуса на епохата, били най-разнообразно разши­ главните греди). Това не би могло да стане при ре­
рявани и стесшшани по пропорции, после били ук­ несапс~аптиквата, за1цото извитите встрани по на­

расявани и развити като отделен вид акцидентни клонената ос на О несиметрични дебоrи греди биха
букви за украса. деформирали буквата и същевременно би се нама­
Рисуваната тл·ьста класиu,истична антиква се лила разликата в съопюшението между очебийно
появила вай-напред в английските писани търгов­ дебелите и много тънките греди, поради смяната на
ски плакати и обяви като отличителен, акценти­ дебелините, отразена от наклоненото държане на
ращ шрифт от главни букви, съпоставена с обикно­ перото. Една тясна ивица от вътрешната белота на
вените редове ва изложението. Тези главни букви, буквата ще се противопостави под наклон на от­
прекалено подчертани в своята чернота, привли­ весната греда и ще се деформира. По пропорции и
чали вниманието на зрителя. форма можем да разделим тлъстата класицистична
Въз основа на писаната тлъста антиква от 1803 до антиква на следните видове:

1806 r. в шрифтоливната на Роб7,рт Торн (R.obert 1. Нормална тлъста класшщстична антиква.

Тlюгне, 1754-1820) се оформили първите главни 2. Широка тлъста ю~асицистична антиква.
наборни букви на Т л7>сmата класиu,истична антик­ 3. Тясна тлъста класицистична антиква.
ва (фиr. 195). ОтначаJ10 ги употребявали в плака­ 4. Украсена тлъста класицистична антиква.
тите - на английската държавна лотария от 1806 Нормалната наборна тлъста класицистична ан­
година и на театъра Drury Cane в Лондон от 1807 тиква е рисувана, но би могла да бъде изградена с
година - в обявите, в рекламите и други. много широко право перо по отвесна ос, с квадрат­

Наборната тлъста класицистична антиква от пла­ на пропорция на буква О. Дебелината на основните

катите и обявите преминала в популярните списа­ греди се увеличила извънредно много за сметка на

ния и булевардно-сензационната литература, но не вътрешната белота на буквата. Например между

закъсняла поради нашумялата мода да се яви и в двете отвесни греди на буква Н остава бяло про­
сериозните литературни издания за оформяване на странство около една трета от ширината на греда­

титулните им страници. Тлъстата антиква е едно та, а някъде и по-малко. Съотношението между тън­
преоформяване на класицистичната антиква, при ките и дебелите щрихи варира между 1: 12 до 1:20.

128
Като CТ!JJIIIO и ,1 раждане 1,;1ъстата антиква не е
правилно нэвсякъ;:r,". f!рн шшои тънки
части на перото да се завърта ИJШ

да се пише с е;(!Jния ъ1 ЪJI на 'V1y, например при

лявата наклонешJ греда на буквите А и Nl, 3авитъ­

цте на S и :~руги.
мерено с две отвесни тънки 1·р1::ди, а
дясна греда. I-IяЕои тънЕи греди са
N е ост;шена предна­
U-- с тънка
свър,юн1 със
ABCDEFGIII
серифите чре3 леки преходи 11апример в буквите
A,K,M,N,V,
1803 и
Х. У
i806 година Робърт Торн вероятно
Jl1t_I~MNOPQ
е шрязал само г„r,шните бу1ши на тлъстата антик­
ва, която се пошшла в Англия под ,rмето
(тлъсто лице), а във Франция gras
1:at Face
(тлъсr).
вsr-_ruwxyz
СЕоро тази анти1ша станала обект за подражаване
от английсюпе и френсЕите шрифтоливни. Пре3
1808
1821
г. Казлън обявнва курсивни букви.
г. ЕОНЕуре1пите Фигинс и Кюлън поставят в
През
abcde.Гrliij l~l1nn
J<атаJюзите си тлъст курсив, главни и редовни. До­
Еа10 Казлън го изрязал нормално наклонен, у Фи­
гинс курсивът е полегнал наляво. Показаните об­
opt11~st.11vwxyz
ра:щи на нормалната тлъста класицистична антик­

ва и курсив (фиг.
гравьора на пунсони Вибер
на Пиер Дидо-старин и шрифтът с
196) са изрязани нрез
сноред изискванията
1820

наиме11ован в
г. от
1!!34iS67890
негова чест Gгas Vibeгt. Сега той се излива от Дьо­
берни и Пеньо. Шрифтът е тежък, строен, добре
обработен. Главната К със своята точка се откло­
шша от дуктуса и има Еалш'рафсЕи характер; инте­
ABCDEl~G-111
J-,,
ресна форма има g. Курсивното малко z е грозно.
Различията, 1<0ито Тибодо намира между англий­
ските и френските изрези на Еласицистичпата ан­
тиква, Ба/кат и за тлъстата

При Широката пы7,с,па ш1111щша буквата О загу­

антиква. L1u-1v о 1, (} 11
била своята 1,ръгла форма - разширила се хори­
зонтал1ю. Така височината на буквата О и на 1kич­
ю1 останали букви се намалила, като се увеличила
S11 UVWXYZ
ширината им и съответно ширината на главните

греди. Бялото пространство между гредите се стес­

нило. В шшои изрези височината на буква О е !!О­
голяма само с е;ща пета от ширината на перото,
abc1lefghijl,l1n1io
т. е. от ширината на главната греда, а в наборния
шрифт на К. Медау височината е по-малка с едва
трета от ширината на главната греда. Буквата ста­
pq,~stuv wxy~ 1

нала ниска, тромава, разлата. OЕото мъчно се при­

снособява към разширената !!ропорция на буквата
и мъчно я чете. Тази широка тлъста антиква, изря­ l!J54387890
зш1а през първата трета на Х I Х век, била известна 196. Тлъста шшиuша на Пиер Дидо-стария, 1820 година
във Франция под наименованието Nоппапdе (фиг.
197, в Дьоберни и Пеньо). Нейната ширина е почти
два пъти по-голяма от височината. В курсива (фиг.
198), за който се предполага, че е изрязан от Робърт
Торн и издаден нрез 1820 г. от Уйлям Тарогуд (Wil-
ЛНUПG
liam Thoгowgood), височината на буЕвата О е с една
пета по-нис1<а от ширината.

Тибодо представя един вариант от тлъстата антик­

FGIIIJI~
ва под името Alsa(ierшes, IЗ който тънките серифи !!е 197. Normande. Широка тлъста аюпиква

129
 скточват прав ъгъл с rред1пР, а се, свързват с ле1ш

Tlio1·011,goo1l Пj)С'ХОДИ.

Художннните Борис Лнгелvшев и Rасил Бара!(ОВ

оформиха бъл·арсюпе бу1ши в сп1.с1а на широката

АВС тлъста анти1ша, Еато все1ш от тях rшесе свое раз­

биране :за ~вграждане на бу1шата и индивидуален

вкус (табюща стр. З! 1 и :312).
DE#~GH 11Iироката тлъста антшша на Борис Анге.•1ушев има
сила, изградена е с чувство :,а тежс'С'Т и графична
линия, по употребените 11реходи за връзка между

IJIALMNO греди и серифи я правят батард. Извивките, които

свързват серифите и гредите, правят шрифта на Ба­
ракоп също батард. Много главни букви са обре­

PQRSTll менени с точки и не кореспондират с останалите.

Някои от малките буюзи не са IIамерили още своя

vwxrz
завършен графичен образ.
Художникът Кънчо Кънев оформи тлъста аIIтиква
с пластична украса (таблнца стр. 313).
Като противоположност па широ~,ата тлъста антик­
ва се появила нова форма Тясна тлъста класи­
цистична антиква. Тя запэзила дебелите си греди,
но се развила на височина и буквата станала строй­
на. Ширината па бялото поле между двете греди

al1ctltdfll1ijh на Н варира между половин и цяш1 дебелина на

една основна греда. Външната линия на О и про­
изводните получили овална или елипсовидна фор­

l1nn11pqrst1, ма. Серифите завършват главните греди под прав

ъгъл\ а само при някои тъIIки греди се свързват

чрез леки преходи.

vivxy~ През 1832 г. Фипшс издал своя тясна тлъста ан­

тиква с главни и мnлю~ букви, след него в 1838-
198. Курсив на Тарогуд, изрязаrt от Topit, 1820 година Тарогуд и в 184:3 г. Уилсън. Изрязаната от Жак
Шарл Дерией (J acques Charles Dеггiеу, 1808-1877)
през 1843 год. тясна тлъста антиква сега се отлива

•• - ••
със същите матрици от Foпderie Typogгaphiqнe

1
f'гaщaise под името Lilioш (таблица стр. 314). Тя е
стройна и изящна. Външната линия на буквата О
е елипса, поставена с широката си ос отвесно. В

199. П лос,щ украса

' ' нея има една характерна особеност
половина тя се стеснява яйцевидно и става по-за­
острена. Тази едва забележима разлика в изграж­
дането, съпоставена с геометрично правите вътреш­

ни линии па отвесните греди на О, придава устой­

в горната си

чивост на долната част на буквата и грация - на

горната. По този начин са изградени и останалите

1 производни на О букви. Отвесните греди имат едва

забележим ентазис.
Това яйцевидно стесняване на елипсата и ентази­
са на гредите срещнахме по-напред, когато раз­

глеждахме изграждането на класипистичната ан­

тиква на Фирмен Дидо от 1800. Принципите и по­

стиженията на Фирмен били използувани от Де­
рией, но той изменил пропорцията на буквите -
височината е почти два пъти по-голяма от ширина­

та. Серифите направил по-къси, капките и точките

станали продълговати. Шрифтът е оформен с фино
200. Пластц~на украса гравьорско майсторство.

130
 Ош а Йончева оформи таблшщ стр. lЦе я наречем пласпшчна украса (фиг, 200). Тя иэ­
главни букви в стил тясна тJrъс­ ползувала всички средства на плоската украса, към

та ант~rква според използуваните у нас IJ корици и J(оито прибавя хвърJiената сянка и перспективните
:,агл,шки от този вид. То:~и шрифт се от­ съ!{ращения. Сенките обшшовено са плътни черни
клошша от строгото и чисто стилно пэграждане петна, които обикалят бу1шата ar едната и страна
на тясната тлъста класицистична антикIJа и става или се оформят от хоризонтални ИJIИ наклонени !IИ·
батард поради употребените преходи за свръзка нийки. Понякога тялото на буквата е накъсано от
между греди и серифи. Олга ЙончсIJа оформи също овали, перли, Jютосови листа, животни, растенин,

тлъста антиrша курсив (таблица стр. и тлъс­ архитеl(турни детайли с пластичен обrм.
та аrпю<ва глаnни (таблица стр 320) с голямо През 1799 г, Напол;,он Бонапарт с 40 кораба rю­
чуuство за стил и за изящна форма. теrлил да завладее Египет и да измести англича­
Още със създаването на тлъстата антиква не за­ ните от Изтока. Освен това той събрал на борда
къснели украсните й nарианти, предназначепи за на адмиралтейския кораб 170 души ·-- поети, ху­
аrщиденцията. Тибодо (I, 239) показва титулна дожници, лекари и учени от различпи специално­

страница от многотомно съчинение, издадено в Па­
риж през 1809, в която заглаnието е отпечатано с
украсепа с орнамент и двойни сенки тлъста антик­
ва, а мястото на издаването с тясна тлъста сnет­
ла антиква със сенки. Този факт ни уверява наисти­
на, че Украсната тлъста класrщистич,ю тmищва
дълго преди тази дата е била вече обработена и раз­
вита в нейните главни разновидности.
До Х I Х век украсата на буквата се ограничавала
сти. Между тях били: J!аплас, Бсртоле, Ланкре,
Марсел, Реж. Тези хора съставлявали „Института".
Тяхната цел била да изследват миналото и настоя­
щето на Египет, природните богатства, бита, гео­
графията и да открият затрупания в древността ка­
нал при Суец. Европа следяла всяка стънка на Ha-
HOJreoн. Покрай сnсденията за nоенните действия в
печата прониквал изобилеп материал за миналото
на страната и за проучnапията, които се правели.

само в тялото на буквата и като изключим инициа­
лите, рядко излизала извън него.
През вървите I'Одини на минаJшя век шрифтопис­
ците продъJIЖИJIИ традицията да украсяват само тя­
лото на буквата, но наред с това започнали да ри­
суnат буквата като триизмерен предмет. Тя добила
дебелина, хвърлила сенки, получила перспективни
Интересът към дрешюстта отново се засилил. Бу­
шар открива базалтовия камък с триезичния пад­
пис при село Розета. Този най-ценен археологичес­
ки документ, чрез който по-късно Шамнолион ще
разкрие тайпата на еr'инетските иероглифи, тъй
дълго пазена от забвението, попада като военна
шшчrш в ръцете на англичаните и заедно с плене­

съкращения, като била гледана от различни зрител­ ната френска фрегата „Egyptienпe" нристига през
ни точки - най-напред отдолу, после - отстрани 1802 г. n Лондон. В Апглия древността станала мод­
и накрая най-неудачно я погледнали О'поре. В го­ на. Конкуренцията използувала този повод, за ла
нене на ненужни живописни ефекти стигнали до­ се въведат нови шрифтови форми за реклама.
там, че ногледната отгоре, пластичната буква хвър­ От 1802 до 1808 г. рисуваният шрифт по рекламни
Jшла отражение nърху огледална повърхност, Jова надписи, обяви и плакати, като най-податлив на
е една от носледните нриумици на унадъчния вкус МОДНИ ВJ!ИЯНИЯ, ВЪЗI!рИеJI нови шрифтови форми,
в края на века. вдъхновени от надписите 110 монетите на древна

Украсата на тлъстата класицистична антиква общо Елада. Скоро по рисуваните плакати се появил
за трите и варианта норыалпа, широка и тясна, един плътен, мощен и тежък, доминиращ над дру­

можем за по-прегледно да групираме по следпия гите текстове шрифт, в който главните и второсте­
начин: ненните греди не се различават по дебелина, а пра­
1. Украса с графичен ефе1оп, т. е. украса, която не воъгълните му серифи са еднакво дебели с остана­
излиза извън тялото на буквата на тлъстата антик­ лите греди. По-късно в нрактиката го срещаме под
ва и запазва формата на буквите по изобразител­ името Ежuптиен (Egyptieнпe - египетски), ма­
ната I!JIOCKOCT. кар да няма нищо общо с египетското изкуство и
Нея ще наречем плос1ш украса (фиг. 199). Тя се с егшrетския стил (шрифтописците са използвали
осъществява чрез хоризонтални, вертикални, на­ гръцки образци от монетите на Пафос, Кипър). Ня­
клонени, извити и други J1инии ,които пресичат гре­ кои автори правят аналогия между шрифта ежип­
дите на буквата, или чрез прекъсващи се нлоско­ тиен и тежките форми па египетската архитектура,
сти и орнамент. Към тази украса можем да причис­ но за да приемем такъв довод, ·i'рябва да напрегнем
лим и негативните букви. фантазията си. Може би названието „Egyptienпe"
2. Украса с пластичен ефект, т. е, yr<paca, която се е свързано със спомена за фрегатата, която била
разпростира върху тялото на буквата и излиза из­ плспена заедно с Розетския камък.
вън него, придава ПJ~астичен, триизмерен вид па По принцип формата на буквите на ежиптиена се
буквата и внушава, че пробива в дълбочина изоб­ изгражда чрез обло перо, което дава навсякъде ед­
разителната плос1шст ИJIИ изскача над нея. накво дебели щрихи. Изкръглените краища трябва

131

Quousque tandem abutere, Catili-
na, patientia nostra? quamdiu nos
etiam furor iste tuus eludet? quem
ad finem sese effrenata jactaЫt au-
dacia? niЫlne te nocturnum prre-
sidium palatii, nihil urЫs vigilire,
niЫl timor populi, nihil consensus
bonorum omnium, nihil hic munitis-
ABCDEF GHIJKLMN O P QRS TU
L 123456 7 8 9 о.
201. Ежиптие11ып на Фшинс. 1815 гuдшш
Quosque:/•tandem abu·
tere Catilina patientia
FURNITURE 1820
Quosque tandem abutere Catilina
patientia nostra 'f quamd.iu nos
W. THOROWGOOD.
202. Ежиnтuсн·ьт 11а Тор11, 1820 годшtа
допълните.тшо да се дооформят 13 правоъгълни. Не
се различават главни и второстенепни греди. Бук­
вата О и производните и са без ос. Серифите се
изтеглят със същата деб(•лина на нерото и там,
където се пресичат серифи и греди, се образуват
отсечени прави ъгли. За да получим без доофор­
мя13ане правоъгълните завършъци на гредите и на
серифите, макар да е неправилно и по-трудно, ние
можем да употребим плоско подрязаното право пе­
ро, l(ато ръката поставя правия ръб на перото така,
че той винаги да бъ;,е перпендикулярен па гредите,
по да се движи по тяхното направление. Характер­
ното при изграждането на ежиптиена е, че се обра­
зуват силно подчертани серифи с дебелина, равна
па останалите греди. Те преграждат гредите на бук­
вите на горния и долния им край, както и встрани,
излизат извън тнх вляво и вдясно почти с една де­
белина, стягат буквата и и придават масивност и
тежест. Серифите на ежиптиена са правоъгълни.
Те са строго пернендикулярни спрямо гредите и не
се свързват с тях чрез преходи. На мястото на до­
пирането се образува прав ъгъл. Плътните серифи
се нареждат по горната и долна линия за писане
и образуват две прекъсващи се успоредни линии.
Шрифтовата картина е тъмна, тежка. Ежиптиенът
е характерен шрифт за подчертаване и за къси тек­
стове. На тежката конструкция на ежиптиена би
трябвало да се противопостави раздвижена буква­
например англе. Съпоставен с гротес1(а или с неж­
ния англе, той действува задоволително. Не е осо-
132
бРно нригоден за Е!!!НИ. ,атруднява чете-
l!<'ТО, уморява при прод1,лжително четене.
I Iоявата на тлъстата класицистична
ва би,~а подготвена от Дидо и Бодони _
в началото на Х I Х век доразвили същата и я упо­
требявали като противодействие на !!ричудливите
модни рисувани литографски Ежиптие­
нът обаче няма предходници. Шрифтоюшпите из­
ползували развитите вече по рисуваните rъвремен­
н и плакати форми на ежиптисна, изр,1зали различ­
ни степени едри букви и го въвели в печ:парството
за акцидентен набор. Като форма той се налага сред
другите шрифтове със с13онта семпла конструкция
и своята масивност, затова е послужил отначало
l(ато отличителен акцидентен наборен шрифт в ре­
кламата. Неподатлив на повреди, той бил употре­
бяван в афиши, плакати (първият п,;1акат също е
на английската държавна лотария), обяви във вест­
ници. Оттам преминал в каталозите, после 13 ти­
тулните страници на книги и списания и накрая на­
мира място в книгата за заглавия на частите й.
За пър13и път ежиптиенът се появява 13 пробните
страници па Вин.с'Ьн.m Фигш-1с (Vinceпt Figgiпs) под
името Aпtique (древен, старинен, античен) през
1815 година (фиг. 201). Той носи вече белезите, опи­
сани по-горе. Забелязва се обаче слаба разлика ме­
жду главни и второстепенни греди. Отвесните гре­
ди имат слаб ентазис навън, което придава на бу1(­
ват'а живост. Серифите са взели ширината па тън­
ките греди и не се свързват с преходи.
В малките бу1ши па някои изрези се забеляз13а по­
очебийно отклонение от принципа за изграждане с
еднакво дебела линия на всички части на буквата.
Естетически и конструктивни подбуди са застави­
ли шрифтописците да изтъняват някои части на
буквите а, g, р, пи други, като облекчават натруп­
ването на пл·1пно черно графично вещество па мал­
ко пространство, за да се избегне задръстването.
Този наборен шрифт скоро си пробил път на па­
зара. През 1816, 1821, 1825, 1829 година шрифто­
ливната на I-(азлън IV издава свой ежиптиен под
името „Aпtique". В каталога от 1825 е показан един
тлъст наклонен ежинтиен. Той няма качествата на
истински курсив, защото буквите на оби1шовения
ежиптиен, без да бъдат достатъчно преоформени, са
нарисувани под наклон. Робърт Торн показва през
1820 шест степени ежиптиен (фиг. 202). През съща­
та година Уйлям Тарогуд има също спой ежиптиен.
От Англия ежиптиенът прескочил на континента.
Във Франция той се утвърждава вече през 1820 го­
дина, а през 1830 франкфуртс1(ият печатар Андрее
го въвежда в Германия.
По1(азаният на таблица стр. 316 шрифт е рисуван
от Шарл Дерией през ] 867 година и е издаден от
Fonderie Typographiчue Fгaш;aise. Това е един до­
ста приятен по пропорции стеснен тлъст ежиптиен,
но който с малки видоизменения може да служи
203. Украсе/l е.11сш1т11е11

до днес. AI<o набтодаnаме добре бу1шите С, Е, r,-, Ci, контури,псрспективни съкршцения и дру1·и; IJ много

!", Т и Z, ще забележим една нодробност, 1шттто до случаи буквата пОJrучава пластичен релеф.
изnестна стенен нарушава чистотата на стила и да­ Художничката Олга Йончева нарисува ежиптиена
ва една смесена (bataгcl) форма, а именно: отвесните на таблица стр. 317 и светлия ежинтиен---натаб·
серифи на 1юсочепите буI<ви от вътрешната си стра­ липа стр. 318.
на не се нресичат с хоризонталната греда под ъгъл, От нолублока или от началната форма на ежиптиена
а се залавят чрез извивка. е нроизлязла друга форма, Кларендон (Сlагепdоп).
В по-старите изрези ежшпиенът заназвал все още Jllрифтът кларендон се 5ШИJI като нова форма за
слаба разлика между основните и допълпител1ш първи път през 1843 година в пробите на Хенри
~·реди, доI<ато по-късно, особено през три;,есе·i·те го­ Ка:1лы1 под името Ioпic (семплата конструкцшr на
ди пи на ХХ век, основните греди, допъJшитс-лпите гротеска с наимснована Doгic, за да се нанрави
греди и серифите се изравнили по дебелина. съпоставка между шрифта и дорийската колона, а
Правени са опити да се пригоди ежиптиена като йонийската колона с украсения със серифи Io-
наборен шрифт за технически списанип и вестници. пic). Пре:1 1845 година в търгоnските нотариалнв
Ежи11тие11ът е бил обект па разнообразни преофор­ ~шиги се вписва друг, по-тесен изрез под името Сlе­
мява1шн. Широките и нлът1ш буюзепи греди дават гепdоп (тип.- тлъст шрифт). Той е изрязан от Бев­
в1,зможност на шрифтописеца да търси различни джъмш1 Фокс (Вепjашiп !"ох) за шрифтоливната
графични ефекти, като си служели с увеличаване, Fапп Stгiet Letieг Fouпclгy на Робърт Безли (Ro-
или намаляване ширината и височината на буква­ beгt Bes!ey) в Лондон, насJ1ед11ш,а на Тарогуд.
та ~ тесен и ~иирок ежиптиен; като изтъняnа Кларендонът е значително видоизменение на ежин­
или надебелнnа гредите на буквата - слаб и тлъст тиена; свързването 11а серифите с гре;,ите тук е осъ­
еа1си1111ше11; като търси ефекти с черно-бяло Dъз­ ществе1ю чрез едно леко заоблнне, което служи за
дейстDие, т. е. плътна черна буква или буква, огра­ преход между гредата и сер:1,фа. Характерно е още,
дена с контур, при което вътрешните греди оста­ че у кларендова е псно изразена разликата между
ват бели --- черен ИJШ светъл ежаптиен, и най­ главните и второстепенните греди. (По форма и ри­
сетне като им слага различни украси --~ уrсрасен тъм е антш,nа, по тежест~ ежшпиен.)
ежиптаен (фиг. 203). Тази украса може да бЪJ,е: Образецът, Еойто представяме на таблица стр. 347,
а) в самото тяло на букватz-гредите се изпъ:шат е изрязан по проектите, рисувани през 1952 година
с карирани линии, наклонени лшши, цветп, орна­ ст Херман Айденбенц (!-!егшапп Eideпbeпz), от
менти и други; б) около тплото на буквата~севки, Базел. Този кларендон, вдъхновен от старите ан-

133
г лийски и:,рпи е елегантен и приятен по пропор­ подхожда му той да е тесен н строен. Широкият
ции. У него много умело отмерена вътрешно­ много разлат хоризонталните серпфи се удъл-
буквената светлина и при нодрежщше на шрифта се жават и натсжаnат.

получава добър ритъм от редуването на п.:1ътни гре­ Освен като шрифт нталиенът се употре­
ди и бrпите пространства между тях. Г.1ав11ите и бява н заради пестене на място събират се по­
малкитr буюзи стлично се свър:шат пом(•жду си. R вече на по-малко пространство. Като набо­
клsрендона на Айденбенц образ на рен шрифт ита.i!иенът се е появил първи път
главните и малките букви е строго разграничен. през 1821 г. в шрифтоливната на Казлън (фиr. 204).
Само малките о, s, v, \V, повтарят с известни Този ис1рез е с широка форма, перото е държано
разлики главните бу1ши. точно под fIO градуса спрямо линията писане и са
Някои авторн наричат ощl· кларr~щона със събира­ получени голечи разлики между тънките и дебели
тет-rото име „английски ежиnтиен", за разлика от греди. R случая съотношението е 1:9. Дуктусът на
френсЕия ежилтиен, чиито серифи винаги се nре­ перото е нодt"Н вепраnилно. Редица букnи А, М, U,
сичsт с гредите под нрав ъгъл. Това µазграничава­ V, W, Х, У правят впечатление като че ли са напи­
не до известна степ;ен. е направено механичес!(И, сани наоnъки, защото е сменен ритъмът на тыпште

защото първият ежиnтиен, създаден в Англия през и дебелите линии. Например при А и М тънката
1815 гад., има серифи, които също се пресичат под наI<.'rонена греда се явяnа вдясно, докато правил­

прав ъгыr с гредите на буквата. ният ду1пус на перото ще даде тъкмо обратното -
Кларендонът е ефектен и привличащ вниманието буквата ще започне с тъпка и ще завършва с дебела
шрифт; буквата е устойчива на тираж. При свое­ греда. Обратно ще е с бу1шите: U, V, W, Х, У. За
то създаване той се употребявал в речниците, а по­ да не Т('ЖИ, средната съединителна греда на бу1ша­
късно навлязъл в рекламата и юrигата. та Не отбелязана само с две тънки линии. На някои
Художникът Васил Йончев оформи J(Ларендо11а букви са прикачени триъгълни серифи. Нпколко
на таблица стр. 349. бу1ши и знаци са разрешени компромисно S, О, 4;
Забравеният почти за хиляда и петстотин години праIJилно би било, ако средната извивка на S е
ръкописен шрифт капиталис рустика послужил в плътIIа; двете отвесни греди на U трябва да са тън­
на>rалото на XIX век като база за nрсоформяне на ки, плътна трябва да бъде само долната извивка;
ноn акцидентен наборен шрифт, получил в Англия средната Jrиния на 4 да е плътна. Бу1шата N има
името Ita]iaп, а във Франция - Italieппe. Това дебели отвесни греди с тънка съединителна линия,
име, макар и произволно измислено, напомня за а би трябпало да бъде обратно. Тази форма на ита­
страната, където ня~<ога се е оформил шрифта ка­ лиена въпреки всичките му недостатъци и непра­

питалис рустика. вилното и:,граждаIIе на някои букви е била мпого

И maлueftъm е изграден правилно, ai<o плоско под­ разпространена и развита в различни пропорции и

рязаното широко перо, държано постоянно под с различна украса. Наречена е архаичftа или стара
един и същ ъгъл (от 50 до 90 градуса) спрямо хори­ форлю fta италиена.
зонталната линия за писане, дава плътни, дебели К1,м средата на миналия век италиенът получава
хоризонтални линии, които сJ1ужат и за серифи, а ftoвa правилно изградена форма. Само някои части
отnесните линии са тънки. Серифите не се свързват на бу1шите са напраnеrrи преднамерено, за да се
с гредите чрез преходи (обратно на антиквата). Та­ придаде по-голяма яснота и лекота на формата им.
ка се получава един особен шрифт, n чиито букви, Освобождаването на италиена от архаичните не­
изградени по хоризонтална ос, натрушзането на праnилности доnело ревизираната и правилно из­

графичното вещестпо става по горната и доJ1ната хо­ градена форма, позната под названието Freпcl1 aп­
ризоrпална линия за писане, поддържано от тънки tiqlle(1865г.,фиг.205) или лtлада фор;,ш fta umaлue­
отnесни греди. Toua прекомерно подчертаuане на fta. Някои от френските изрези па този nид са пре­
дебелите хоризонтални греди н лраnоъгълните се­ калено стеснени и извисени.

рифи, противоnостаnени на крехките главни отвес­ Показаният Playbiil (фиг.

206), издаден през 1900 г.
ни греди, и надебеляванинта на кръглите бу1ши, от фирмата Stepl1eпsoп, Blake & Со и 1<0ригиран
които не стават на обичайните места, действува не­ през 1938 г., има мпого слаби отклонения от пра­

очаквано за окото и на този ефект италиенът дължи вилния дуктус. Там, където графичната чернотD
своя успех през романтичната епоха, та и до днес. задръства буквата, тя е намалена-например сред­
Употребява се за къси текстове и за отделни ре­ ната съединителна линия на А, В, Е, е, F, Н, Р,
доnе в афиши, за плакати, реклами, етикети, амба­ Rе напраnена тънка. Същото е в
g, S, s, 4, 6, 8, 9.
лаж, каталози и всякаква ающденция, дори n ти­ Наклонът на перото n случая е около 75°, от което
тулните страници и кориците. са се получили по-малки разлики между тънките и

Италиена срещаме рисуван и наборен в различни дебелите щрихи и по-голяма масивност на бу1(8ата.
пропорции и с различна украса. Понеже по форма Художникът Стефан Груев оформи италиена на

и конструкция произхожда от капиталис рустика, таблипа стр. 382.

134
Е.·~на известна ][ОД [IMCTO .,iJHГ!!ИЙCIHI ита
лиен", има преходи между гредите и 1•р1ннi:,~пР

вито срнщтхме вече при кларендона.

с този вид юалиен би довело ;\О една бс:,­

ВI<усна норсдпца от
204. Стара фар.ма uпш.tиен. /(aэ.lr;N. !82 ! ,;orJ1.u1a
Италиенът също е бил обект на рюJшчни украса.
През първата IЮJюшша на XIX ВСЕ буйнав

ABCDGHI
та:1ю1 на романтиците в литературата и изкуството

дала добра почва па нс:щравите и лошите по вкvс

търсения на новости. Много шрифтописuи се ув­
лекли да с1,:щават с особени форми и с бо­
гата украса, без да имат чуIJство за мяр1,а. Лито­
графската техника помогнала. Редица литографи­
рани книги -- обра:ти 1ю шрифта,
безкрайно заплетени и сложни форми на эаглаnни
бу1ши, украсени и претрушши дотолкова, че губят
ни пока?,IJат
JNOPUYZ
205. M.1aJa фор,1,а 111110.шен

четливост и едипстIJl'Ното ю1 предназначение е да

учудят зрителя, От тях много малко са плод на

добър ш<ус и изискано чуnстnо за форма.
Шрифтоливните не з,шъспе,ш да подражават. Про­
екгите за наборните украсни бу!(вu ипшлиен, под
влиянието на литогргфията, са рисувани произ­
PLAYBILL
волно, което довело до нричудливи форми, получе­
ни чрез прибаIJените им ра:щепени серифи, серифи

ABCDBFGHIJ
С кукич1,и, С ТОЧЕН, със Зi;ШИТЪЦИ И други.

Тялото на буквата, пезависимо дали е класицистич­

нэ антшша, ежюпиен или италиен, се уЕрасява с

лотосови лисга, перли, орнаменти и чертички. По­

някога самото тшю е изградено от ш1етеници или

KLMNOPQRS
представлява стъбло па цпете, клонки от дърво или
прегънат хартиен лист. Ннкои бу1ши са нш1ра1Jе1ш
бели на черен фоп с у1,раса.
После буквата стаnа пластична. На шюската чер па
или бяла буква прибавили сенки и тя rютънала в
дълбочина, нанравили перспективни съкращения,
погледнали бу1шата отдолу (фиr.
задовоJIИJIО жадните

делили тялото па бу1шата на две

за
207). Но това не
ноnости търговци, та раз­

отначало само с
TUVWXYZ
черно-бяло IJъздействие, по-късно едната половина
била украсена в един стил шрифт, другата
дру1·. Този вид нарекли Полутос1шNс1щ, Показа­
винт на таблица стр. 321 шрифт R,oшaпtiques с три
IJида полутосканки е изрязан през 1852
- IJ

година от
abcdef ghijkl
Шарл Дерией.
ПръIJ Винсънт Фигинс издал нрез
Англия украсни наборни глаIJIШ букви от IJида тлъ­
ста класицистична
които нарекъл Твsсап.
1815

антиква с разцепени серифи,

ToIJa
година в

име не ни подсказIJа
mnopqrstu
нищо. Понеже тези букви служат за украса в раз­
лични акцидентни, рекламни издания и книги, ние

ще ги наименоваме украсни бу1ии.

В началния стадий на литографското производст­
VWIJZ
1234587890
во, преди да са били открити хартията за лито-пре­
вод и фотомеханичните сrюсоби, практиката изис­
квала буквите по етикети, амбалаж, карти и други
творби да се пишат върху литографския 1<амък об­
ратно, та след отпечатването да се четат нормално. 206. Италиен. P!ayЬill, 1900 година

135
207. Украи111 6укаи · Tocl(mt1щ

Да се видят и напвшат буютте наошши било труд­
но. Наложило се да избс,рат бу1ши с най-прос­
та констру1щия и с с,дншшо широки греди, та като
се начертаят всичките контурни линии на бу1шата
с тыню перо и тпографски туш, обграденото с
.rшнии тяло па буквата да се изпълни с четка.
Нуждата и:шела отново на свят като най-опросте­
ни и няй-пригодни за тази цел онези букви с ед­
наrша дебелина на гредите, които старите финикий­
пи, гърци и римляни пишели с обло перо.
онределят своя ос. Върху нни принцип на изграж­
дане гротескът оформя първото семейство шриф­
тове, което ще нuречсм шрифтове 6('з ис. Гротескът
е бt:щушен, навсякъде равrн, лншсн е от серифи.
Оголен от украса, у него е останала само конструк­
цията.От една страна, липсата на ритъм между тъв­
ките и дебелите греди го прави монотонен, схсма­
ТИЧ('Н, въздействува потискащо и при продължи­
телно четене уморява очите. От друга страна, той
е ясен, прост, лаконичен и пълен с първична сила.

Изминатият от антиквата исторически път извед­
нъж бил изоставен и новооформеният шрифт се вър­
нал назад с 2400 години, откъдето заел своите глав­
ни бу1ши от основната форма па гръцките и латин­
с1,ите капитални бу1ши. Но тогава били оформени
само главните букви. Новото, което извършили
ш рифтописците през Х I Х век, било оформянето на
маш<Ите букви. Те приспособили малките бу1ши на
антиюзата към формата на главните букви, кон­
Ако се употребява пестеливо и в правилно съчета­
ние с други шрифтове, действува ефектно. Трябва
да правим съществена разлика между безосовия
гротеск и безсерифната антиква, т. е. ,,осовия гро­
тес1,". ,,Осовият гротеск" :Jапазва формата и изграж­
дането както на антиквата. В него се редуват тън­
I<И и дебели греди, буквата О е кръгла и има на­
клонена или отвесна ос. В ншюи шрифтове с на­
клонена ос наклонените завършъци на гредите са

струирани от еднакво дебели греди. Този вид бук­ оформени под прав ъгъл. Ако на тези букви при­
ви, които по-късно се появили в книгопечатането бавим серифи, веднага ще станат нормални антиква
като наборен шрифт, били наречени със странното шрифтове. Такива са: с наклонена ос е Optima -
име Гротеск (герм. Grotesk, от италианското grot- новият шрифт на Херман Цапф, а А. М. Касандър
(a пещера, или френското grotesque - неестест­ се опита да създаде нови форми на малките букви
вен, чудноват, странен). Германците го наричат с права ос в шрифта Peigпot.
Grotesk или Steiпschrift - каменен шрифт; англи­ Като наборен шрифт гротескът се появил, според
чаните Saнs Serifs (без серифи), Saпs Sшrypl1s, Херман Цапф, в шрифтоливната на Робърт Торн
Doric; французите Ьаtоп (пръчка), апtiчне; ру­ през 1803 година. В спомената корица от 1809 го­
сите - рубленый (гредореден, дървен, направен от дина, факсимилирана от Тибодо, първият ред е на­
трупи), брусковый (четвъртит; брус - греда, труп­ бран със светли гротескови главни букви със сенки.
че). Американците му дали името Gothic. Това ни дава указание да смятаме, че шрифтолив­
Всич1ш наименования показват, че този шрифт има ните за няколко години са развили вай-различни
проста форма и навсякъде еднакво дебела линия. видове гарнитури гротеск.

Буквите на гротесr,а са изградени с обло перо. През 1816 Уйлям Казлън IV е показал в образците
Главните и второстепенните греди са еднакво де­ си главни гротескови букви. Три години след това
сели. Гредите на необрабагеюш гротеск завършват прави същото фирмата Блейк, Гарнит и сие. А едва
с обли краища. Нредставен в такъв вид, rротескът в 1832 година Уйлям Тарогуд въвел малките букви
стси като незавършен, нtбрежен и случаен шрифт. и наименовал шрифта Grotesqнe. В същата година
Липсnа му строгата линия, която определя хори­ Винсънт Фигинс го издал под името Sans serif. 1-Ia
зонталността на реда. За да му се придаде завър­ другата година Блейк и Стивънсън го нарекли Saпs
шеност, заоблените 1,раища, оставяни от облото Sштyphs. През 1844 г. Казлън го наименовал Do-
геро, трябва да се оформят под прав ъгъл. ric, за разлика от неговия Ioпic (Кларендон). Това
Външната и вътрешната линия на буквата О и про­ до известна степен символично наименование пра­

изводните и винаги стоят една от друга на еднак­ ви паралел между опростената конструкция на до­

во разстояние. Те не се пресичат, следователно не рийската колона и конструкцинта на гротеска.

136
Гротескът 208) неочаквано

ABCDEFGHIJKL
чшладява

пазара със своята проста конструкшш и и:щръжли­

вост на 1 ираж. I тридесетте rодин и на Х Х вrк

искали да го наложат като vниверса!!еп шрифт.

Естествено е. че в надпреварването за 1ювости ~ро­

тескът преп,рпял множество преоформяшш. какви­
MNOPQRSTUVXYZ
то са ставали н с по-предишните шрифтови фами­
лии от деветнадесетия IJe!(. В
нормалния гротеск
дите му и го и:щ3л вре~
Фи~инс преоформил
разширил дебелината на гре­
! 832 год. като тл ,,ст гро­
abcdef gh ijklmn
208. Гротес1,
теи,. Силното надебеляване на гредите, уеднаюш­
ването на ширината на буквата с височината или
превишаването на ширината над височината дове­ че няма серифи. 13 този шрнфт съвсем очевидно е
ли новата форма на широ1шя тлт,ст гроmеС1с изразена отвесната ос н тн дава редуването !!а де­

П pc:J 1834 У. Казлън IV в своя тесен тлъст гротеск бели отвесни и тънки хори,юнтални греди. Обаче
разширил дебелината на гредите на буквите и им инструментът, с който е оформен шрифтът, е осо­
дал голяма височина. Разширнването на гредите бено устрое!! - правото перо има много дебел ръб,
станало за смет1,а на вътрешната буквена белота. отрязан перпендикулярно на дръжката и поглед­

Показаният на таблица стр. 322 тесен mл'Ьсm гро­ нат отдолу той, ръбът, представлява еди!! право­
тес1с, изрнзан през 1867 г. от Шарл Дерией и отли­ ъгълник с широка основа (ширината на ръба на пе­
ван от Fош!егiе Typogгaphiqlle f-'raп;aise, е нриятно рото) и но-малка височина (дебелината !!а ръба на
нронорциониран. Ширината на гредата се нанася перото), Перото при писане се държи перпендику­
но височина осем нъти, а съотношението между ши­ лпрно с~~рямо материаJ~а за 11исане, така че цялата

рината и височината на буквата Н е 3:8. Харак­ шюскост на ръба на перото трябва да се опира на
терно е също стесняването на гредите на малките шюскостта па хартията. Следата, конто ще остане
букви при извив1ште (където се съединяват). при 1iо1'°сване па нерото с хартията, ще бъде малко
Наред с преоформя!lето на нормалния гротеск са правоъгълниче, чиято основа ще е но-широка от

правени опити да се създаде курсивна форма на височината. Така воде!lо нерото по отвесна ос дава
гротеска. Първите оrrити не могат да се нарекат широки отвесни греди и но-тънки хоризонтални

курсивни гротесI{ОВИ букви, защото освен буквите щрихи. Ширината им зависи от дебелината на ръ­
а и Ь всичките останали големи и малки бу1ши са ба на перото. Обиюювено той е паполовина по-те­
само !lаююнени 1Iадпс1Iо 1Iормал1Iи гротескови бук­ сен от ширината на ръба на нерото. Оттова съотно-:
nи. I\азлън пръв uъве1ида Naклot-teNume или "кур­ 111ение, т. е. хоризонталните греди да имат полови~

сивни" гротескови букви нрез 1834 година, а след ната от ширината на отвесните греди -- този шрифт
56 години прави обратно, наведен наляво 1,урсив. е налучил у нас името Полублоl( (фиг. 209).
Същата година У. Тарогуд пуснал ш~астични, ~·ро­ Главната буква О е построена в правоъгълна еJJип­
тескови букви - черни букви с перспективно сък­ са. Перото следва тази елипса, като в ъглите леко
рате1Iи бели сешш и черни букви със зае>блени 1,раи­ завива и образува извити нреходи между хоризон­
ща с контурирана бяла сянка вдясно, като нано­ талните и вертикалните греди. Това става и с дру­
добявали необработените форми на нисаните с обло гите нроизводни на буква О. В останалите букви
неро букви. През 1844 год. Казлыr изрязал такива движението на перото е отсечено и буквените гре­
букви, но линията, която онределя грании.ата на ди завършват с прави ъгли. Местата, където облите
сянката, е сложена отлнпо. части се съедишшат с отвесните греди, са изтъне­

През 1835 У йш~м Тарогуд издал нопа фортvш на гро­ ни, за да не се натрупва графично вещество да за­
теска -- бу~ши с много тънка греда, които нарекъл дръства буквата и да пречи на четливостта.
Sceletoп. Гредите на буквите станали много тънки, Полублокът на таблица стр. 38 ! оформи ху дож­
деликатни, нежни, крехки. никът Кирил Гогов,
У1,расните форми на гротеска са многобройни. Съ­ Пресищането от модата и формите на класи­
що както в предишните шрифтове, украсата се раз­ цистичната антиква най-напред било изразено от
простира в самото тяло на буквата или излиза из­ лионскин печатар Луи Перш((Lонis Perriп), който
вън нея. Така са получени букви със сенки, с ор­ за книгата „Iпscгiptioпs aпtiques de Lуоп" от Ал­
намент, с перспективни съкращения и други. фонс дьо Боасио, !846 гад., се върнал към формите
Към средата на деветнадесетия век се появил един на ренесанс антиквата.

нов наборен шрифт, изграден по отвесна ос. Той Луи Перен изрнзъл своя шрифт Jleтp Огюсто (Let-
бил без серифи, затова печатарите го причислили tre Augusteaux), като наподобил главните букви от
към гротесю1те. Ние ще го причислим към семей­ римските монументални паметници, запазени в

стпото !la осовите шрифтове, независимо от това, Лион, а за малките бу1ши използувал шрифта от

137
книгите на XVI век (Гарамонд и други) Този ново­ Наред с Морисовите новоренесансни !!Дl'И Cl' заро­
ренесансов шрифт и шрифтът на Теофил Бодоар дил един нов стил IОгендщил Сецесиона (liJ95-
(Teophi!e Beaudoire), изрязан десет години по-къс­ 1899), като причинил i-o.rreмп шшости изкуство­
но, произволно и погрешно бил наречен елзевир. то и възвърнал Jюшия вкус.

Наименованието елзевир и до ;щес е останало във От XV до XVIII век всички фор',,\И на репесансо
френската типографска терминология. С него се вата антиква били изградени само с rдпо перо ··-
означават всички изрези ренесанс антиква. с широко подрязано право перо, държано под пос­

Втората половина на Х I Х век се характеризира с тоянен ъгъл спрямо хоризонта.'Iната линия за пи­

голям технически напредък и с много нововъведе­ сане. През XVII и XVIII век класицисти~ната ан­
ния в типографинта. Шрифтът през този период тиква била оформена само с гравьорския резец.
обаче бил в упадък. Връзката между писането, ръ­ Обаче през първата половина на деветнадесетия
кописа и наборните шрифтове се прекъснала. Лито­ век употребявали много и различни инструменти
графинта и другите графични техники позволявали за писане, чрез които получили нови шрифтови
nоJшости, 1,оито откJ1011шш шрифта от здраnите форми. В литографиите работели с остро перо, JIИ··
принципи на добрия вкус. Букволеярите се надпре­ тографска четка и щихел. Чрез тях била оформена
варвали да си подражават и изнасяли на пазара не­ тлъстата класицистична антиква в нейните някол­
задоволителни но форма шрифтове. ко подвида -- нормална, пшро1(а, тясна и украсна

Реакцшпа срещу класицистичната антшша се раз­ J'Jiъcтa класицистична антиква. Това, е така да се
вихрила и се изразила в хаотично използувани фор·· каже, .развиване на формата в традицията на бук­
ми, дошли от JJитографията. Упадъкът ва шрифта вата с отвесна ос.

(и 1шигата) сJапочнаJJ с употребата на всевъзможни
наклонени, дъгообразни, начупени редове или при­
чудливи форми и украси.
I<::ьм кран на живота си английският художник Уй­
ля.м Морис (Wi!!iam Moгris, 1834-1896) решил да
обнови 1шигопечата11ето и обърнал поглед към твор­
бите на първите итаJJИа11с1(и и немски печатари.
Като образец за изграждане формата на своя шрифт
Гоулдън тайп (,,Go!deп type") от 1892 г. използу­
вал буквите на Николаус Йепсон, а за готическин
си шрифт Трои тайп (Troy type) - буквите от
шрифтовете на Шьофер, Цайнер и други.
Украсата на книгите на Морис в общ вид наподо··
бява украсата на книгите на РатдоJrт. Обаче у Мо­
рис орнаментът е прекалено тежък, претрупан и ня­
къде задушава наборнин текст и доминира над не­
го. Морис използувал ръчни преси за отпечатване
на книгите си. Създадени с много грижи и· любов,
тези книги получили нов графичен nид. Уйлям
Морис успял да възвърне пиетета към книгата.
С острото стоманено перо написали тънкото англе.
От дуктуса на резеца шрифтовите майстори се вър­
нали отново към дуктуса на нерото. Обаче перото
значително изменило формата си. В употреба има­
JIО пера с объл ръб, пера с квадратен ръб, пера с
широ1, прапоъгълен ръб, пера с тесен правоъгълен
ръб и много други.
К,iто нови форми, без преходшщи, трябr.а да смя­
таме шрифтовете без ос гротескът и ежиптиенът.
Те получили формата си от перото с объл ръб или
квадратен ръб. Гротескът намерил място в акци­
денпията и по-късно в l!1рифтоnете за книгов на~
бор, а ежиптиенът за peJ{JJaми и акциденцин.
К.ларендонът и полублокът взели отвесната ос от
класицистичната антиква и били писани с 11еро,
което има правоъгълен ръб, но първият под влия­
ние на ежиптиена получил тежки серифи, а вторинт
останал без серифи като гротеша.
Друга нова форма, повторение на рустиката, е
италиенът.

ABCDEFG
defghijkl
209. Полублок
 т
10
UJРИФТОВЕТЕ ПРЕЗ ХХ ВЕН

Двадесетият век е пек на техниката, на динамика­ Ана Симонс пренесла естетическите възгледи на
та, на атомната енергия, на завоюванията на косми­ Едуард Джонстън в Германия, развила ги и ги раз­
ческото прострапстnо, на еклектизма и на личния пространила.

стил в изкуството. В този век в Западна Еnрона В Австрия се появил нов естет и теоретик па шриф·
няма господствуващ, обществено значим стил. Там та-Рудолф фон Лариш Щ Llclolf vоп Laгiscl1, 1856-
стилът и модата в изкустrюто се менят от прищев­ 1934). В своята книга „Uпteпicl1t iп оrпашепtаlег
ката на някой нашумял художник. Scl1rift" Виена, 1905 той развил теорията за оп­
В днешни дни rюJrоnината от света, социалистичес­ тическото подреждане на буквите и междубукnени­
кюrт свят изr·ради бита си върху идеите на Вели­ те пространства, нраnилното водене на перото и

ката октомврийска социалистическа революция, а произлизащите от него форми и наблягал на орна­

изкуството - върху естетиката на социалистичес­ ментната стойност на шрифта.
кия реализъм, n борба с капиталистическата естети­ От друга страна Югендщил (Сецесионът) наложил
ка и упадъчните влияния. в графиката и шрифта свои форми, изразени в кон­
Шрифтът получи нови форми в изграждането си. струкцията на буквите, в серифите, във въртенето
През първите години на века, под влиянието на на перото и други.

идеите на У йлям Мори с и установените естетически Така шрифтовото изграждане тръгнало по две на­
възгледи, насоки и нравила за шрифтовото изграж­ правления.

дане от Едуард Джонстън (Eclwaгd Johлston, 1872-
1944), прекрасно систематизирани и подJ(репени
с примери и с богат илюстративен материал от JIИЧ·
ни и исгорически образци в юшгата му „Writiпg
алd Illurniнatiпg апd Letleriпg", Лондон, 1906
дина (фиr. 210), художниците шрифтооформители
от цяла Еnропа се върнали към ренесансоnите
форми. Тези идеи били поддържани от пшяда сръч­
ни, умни и талантливи шрифтописци, като А. Ерик
Гил, Пърси Дж.Делф Смит, Ана Симонс и други.
Първото направление се придържало към ренесан·
совите форми.
В много случаи се правели точни копия на старите
форми, например изреза D6~es type (1908).
го­ Други автори правели малки или по-сериозни пре­
работвания на венецианската антиква на Йенсон,
на антиквата на Алдус, на Вичентино,на Гарамонд.
Показаният на таблица стр. 323 шрифт - Сентор
(Сепtаш) от Брус Роджърз (Вгuсе Rogers) в начал­
ния си варинт е бил точен препис на Йенсоновата

139
 1
1
i
ж,шо н',гра:,tни, защото перон, се върти 6езснсте'11-
но и смеш~ наrоюна на оста Това са най-безвкусните
н неприятни фору!И, съ,давани прс всички епохи.
Други шрифтове носнт r1азванисто гротесЕо-:нпик­

ва Те са смесени руспшални, грот,:,с1юви и et'I\E'·

пюнни форми. Такъв шрифт у нас е и:,весТ\'!! пол

името Херщд (1901 1904).
1
Първат<1 свЕ товш~ война спира развитието на шриф­
та. След 1920 отново се' появнват в !lисаните надпи·
си и в наборните шрифтове всички шрифтови фор­
ми, създадс:!JИ и изrю?пувани пре3 XIX век, наред
21U. Те/Сет. 1111сон от f-:r)yapд Лж0Nсmы1
с ушцъчните сецесионни форми от началото на ХХ
ве~<. Това шрнфтово богатство често попад2ло в ръ­

Widet'waтtigkeiten wol1l е цне на дилетанти или техющи-чертожнини и вмес­

то да се подобрят шрифтовитеформи, на па3ара се

m,ich nicht, wie Гon[t, ЬоГеS появявали грозни и осакатени наборни шрифтове.
Прс>; периода 1920- ! 930 г. преобладават преработ­

gen, und ich zugleich eine Ье ките на старите шрифтови видове на ренесансовата
антиrша, като се прибавят и нови обекти за прера­

und gt'ohet'e 1-leitet'keit des ботrщне - шрифтовете на Казлън, П.пантен, Фур­

ние, Баскервил, Бел, Дидо, Бодони.
21/. Еш,е-елэрвuр 11а Фр11ц Хулл1у111 Ею(е Постепенно печатарят се отделя от художника­
оформител и увлечен от бързи печЭJ1би, започнал

Buchgewerbe und да нарежда своите плътни страниrщ, въз11ействупа­

щи хладно н безстрастно.
Наистина великите печатари Баскервил, Дидо и
Бодони били за „чистата типография", т. е. за типо­

Уе brauchsgraphik
графшr изградена със средстпата на печатаря-бук­
·вй, бели полета, подходяща хартия, мастило, но в
техните книги винаги художникът и вкусът отмер­

ва.пи ритъма на красотата във всяка страница. Там,

212. Вайс-курс11в tlll Елщл Рудолф Вайс
където нещо не достигало, те решава.пи да изрежат

и отлеят спепиа.rшо за 11,еJ1та буюзи или украса.

антиква, по-късно, в 1916 година Роджърз го е ви­ Серийността в оформянето и безразличието на пе­
доизменил и направил този свой модерен вариант. чатарите от двадесетте години на нашия век към

Фридрих Бауер ([0-ridrich Ванег) направил своята естетическото въздействие на набора разрушават
ГeftЦUL-aflmuквa (Geпzscl1-Aпtiq11a, 1907---1910). красотата на книгата. Към това се прибавила и сто­
Трети вид от пърrюто направление са: ренесансови панската крнза през 1928 гад., когато худох,естве­
форми, в които навлизат форми на сецесиова. Та­ ната типография съвсем замрнла.
къв е шрифтът на архитекта и шрифтоnия художник Привържениците на стремежа за връщане към дук­
Петер БepeflC - БepeflC-afltnuквa (Bel1rens-AniiqLia туса на перото, за връщане на печатнин шрифт r<ъм
1908). Подобни форми се пронnяват n серифите и по-свободните форми па писмения стил са големите
в отделни букви и в шрифта на Валтер Тилюfl шрифтови майстори Емке, Ерик Гил, Вайс, Мен­
Тимаft-медиевал (Tiemaпп-1\1ediaval, 1909) и по­ харт, Шнайдлер и други.
къспо в шрифта на Георг Белее Белве-аflтuква Правилното развитие на шрифта в Германия се дъл­
(Belwe-Aпtiqнa, 1926). жи до голяма степен на Емке. Фриц Хелмут Емке
Второто направление обхваща свободно създадени (Fritz HelmLit Ehmcke) е роден па 16 октомври 1878
нови шрифтови форми, дошли от сенесиона. r. в Хоензалца, Германия, в семейство на моряци.
Направени са множество опити да се създаде нова Учил е в tЦетин, завършил е литографско училище
форма на буквите, като се рисува с четка или друг в Берлин (1893-1897) и курс в Берлинския крал­
инструмент. Тази нова форма е измислена, не про­ ски музей за художествени занаяти (1899--1901).
излиза от логиката на инструмента. Тя е услож­ Бил е учител, художествен съветник, професор в
нена, тежка, без ритъм. Наподобява орнаментика Академията за приложни изкуства в Мюнхен. Дей­
от цветя. ността му е разнообразна книrова и рекламна
С такава форма са шрифтовете на 01110 Екмаfl. графика, оформяне на шрифтове и други.
В шрифта на Алфонс Муха преобладават рустико­ Много ценен е приносът на Емке в шрифтовата ли­
подобни форми със сецесионни извивки, много тература и изкуство. !<),игата му „Die l1istorische

140
 cier aberн!laenciischeп Schriftformerl" е Вайс са по-тесни, по-стройни и но-сухи. Вайс­
особено поетично шшисана. курсив (Weiss-Antiqua-Kursiv, фиг. 212) има :,а ба­
Емке наред с плеяда свои учсшши, Еато Шнайдлер за курсива наХиеронимус Виеrор (1531).
и Кех, оказал го.1нмо въ:,действие :,а оформяване Характерен шрифт, изграден с малка разлика меж­
на общсств,'ния вкус в обласл 1, ш1 шрифта и графи­ ду тънките и дебелите щрихи, който се приближава
ката и тази му художествено-педагогична дейност по сила на гротеските, HcJ със силно монументално

може да се сравни с дейността на Едуард Джон­ въздействие е Вайс-лапuдар (Weiss-Lap 1931 г.,
стън и Рудолф фон Лариш. фиг. 21:З), далечно напомняне на буквите от Прю­
Емке сыдал шрифтовете Еике-антuква (Ehшcke­ фенингерската плоча.
Antiчua), Е:vrке-мсдuевал (Etнпckc-Mediaval), Емке­ Херберт Пост (Herbert Post 1903), ученик на Ру­
Елзевuр (Ehmcke-Elzevir. фш. 21 !) и други, които доJiф Кох, построи с широко подрязано тръстиково
имат за основа ни сан ата форма. перо своята свободно писана Post-Aпtiqua (1932 г.,
В европейското шрифтово творчество от 1920 год. фиг. 214). Тази антиква запазва конструктивната
до днешни дни се появиха множество нови шрифто­ форма па буквата и няма оформени серифи в глав­
ви форми. Историческите шрифтови видове, дукту­ ните букви. СJiужи за характерни набори.
сът на различните писмени инструменти и личният Ернст Шнайдлер (Ernst Schпeidler, 1882-1955),
ръкопис са изворите на ново вдъхновение. Връзка­ повлиян от шрифта на Ханс Килиян (1541), изпол­
та между ръкопис и наборен шрифт·влива све1кест, зува личния си артистичен ръкопис за своя шрифт
израз, богатство и оригиналност в новите шрифтови ЛегеNда (Legeпda, 1937). Редовните букви на този
изрези. Усъвършенствуването на пантографа -
машината за гравира!Iе -- дава възможl!ост да се

изрежат бързо и точl!о всички видове шрифтове.

Технин:ата l!a изрязването е толкова усъвършенст­
вувана, че разликата между писаните и наборните
надписи почти се заличава. Гравьорът-техник от­
стыша ръководната роля на художника-проектант

на шрифтове. Единствен Рудолф !(ох сам оформн

JIBCDEF
и гравира своите шрифтове.
Естествено 1Iай-застъпените и многобройни шриф­
тови форми произлизат от правилното водене на
широко подрязаното перо, наклонено спрнмо ли­
GHIJKLM
NOPQRS
ниите за писане.

Мнозина съвременни художници-шрифтооформите­

ли на писани и наборни шрифтове използуват бо„
гатото историческо шрифтово наследство - епи­
графски паметници, монети, ръкописи или наборни
шрифтове, - изграждат съобразно с дуктуса·11а пе­
рото l!ОВИ форми, но им придават нова шрифтова
стойност и съвременно звучене. В тази група влизат
ннкои от·шрифтовете на Вайс, Тимап, Кох, Шнайд­
TUVWX
YEZ
лер, Пост, Ян ван Кримпен, Уорън Чапъл, О.
Менхарт, С. Б. Телингатер, Пожарски, Пискарьов,
Баникова, Кудряшов, Д. А. Бажанов и други и от
по-младата генерация - Херман Цапф, Алберт
213. Вайс-Лапидар на Е-мил Рудолф Вайс, 1931 година
Капр, Вадим Владимирович Лазурс~ш,. Франсоа
Гано, Херман Шард, Бертолд Волпе, Паул Цимер­
мав, Герт Вундерлих, Гюнтер Гнаук. ABCDEFQHIJl<L
Най-интересни опити за нови форми на буквите са
направени в Германия, Франция, Х()Jrандия, Чехия
и Италия, а напоследък и в Съветския съюз.
MNOPQl~STVV
В Германин са направени най-много и
опити да се създадат нови шрифтови форми в на­
най-смели
WXYZ
борните шрифтове.
аЬ cdefgl11jklm
Елшл Рудолф Вайс (Eшil R.udolf Wciss 1875-1942)
оформил свонта Вайс-антиква (Weiss-Aпtiчua), ка­
то взел за образец антиквата на Йохан да Спира
nopq1·stuvwxyz
(1470, вероятно изрязана от Йенсов). Буквите на 214. Пост-анти,сва на Херберт Пост, /932 годим

.141
 шрифт имат маiшо око и висо1ш rорнп и долни дъл-

Palatino жини.
Уорън Чапъл (Warreп
за аюшдентен набор и украса.
ChappeII) изгради един от­
лично оформен шрифт по силно наклонена наляво

ABCDEFGHI ос, в който е запазена свежестта и силата на пе­

рото. Този шрифт Траянус (Trajanнs, таблиuа стр.
324) беше издаден през 1940 година.

JKLMNOPQR Херман Цапф (Hermanп Zapf) най-известният съ­

временен оформител на наборни шрифтове и теоре­
тик на шрифта. Цанф е роден на 8 ноември 1918 г.

STUVWXYZ в Нюрнберг. Детските и юношески години прека­

рал без забележителни с1,бития. В училище рису­
вал добре и бил насърчаван от своя учител.
През 1933 г. бащата на Цапф, работник в автомо­

abcde;fghijklm билна фабика, бил уволнен. Цапф бил принуден да

прекъсне образованието си и постъпил през март
като ретушор на позитиви. През започ­
nopq rstuvxyz 1934
нал систематически опити да
1936
пише с широ1,о перо

и упорито изпоJiзувал всяка свободна минута, до­

Еато през г. вече могъл да работи като само­
1234567890 1938
стоятелен шрифтов художник. През същата година
напуснал Нюрнберг и постъпил в шрифтоливната
Щемпел във Франкфурт. Там изучил тънкостите па

Palatino-Kursiv създаване проекти за наборни шрифтове и гравира­

нето им и историята на шрифта и книгопечатането.
Шрифтовите творби на Цапф са многобройни и раз -

ABCDEFGHI нообра:ши. Той оформя книги, прави проекти за ко­

рици, създава нови наборни шрифтове и самостоя­
ТСJI!!И шрифтови произведения (табJiица стр. 378).
Наборпите шрифтове на Цапф - Палатино (Pa]a-
JKLMNOPQR tiпo, 1950,
cl1eJaпgeJo и
фиг.
215), Микеланджело и Фидиас (Mi-
Pl1idias, 1950 и 1953, таблица стр.325),
Систина (Sistiпa, 1950, таблица стр. 326), Сафир

STUVVJXYZ (Sapl1ir, 1950), Виртуоза (Virtнosa I и 11, 1952-

1953, таблица стр. 327), Оптима (Optiшa, 1958, та­
блица стр. 328) и други са придобили световна из­

abcdefghijklmno вестност и разпространение из цеJiия свят.

Освен артистичност, ритъм и красота, буквите на

Цапф носят нова шрифтова стойност - широта на

pqrstuvwxyz възгледа, акцент, уместно приложена художестве­

на свобода, която, прибавена към пропорцията,уве­

личава изяществото на шрифтовата картина, поко­

1234567890 рява. Старият ръконисен дух навлиза в новия набо­

рен шрифт. Херман Цапф е новатор. Майсторство­

BCDtPRV то, вкусът и въображението, които той

новяване на новите шрифтови форми или на истори­
ческите шрифтове, са подкрепени от сръчността и
BJiara в об­

познаването на графичните възможности на перото

NO~STUX и щихсJrа. БсеЕи шрифт е rroJiyчил своята шрифтова

стойност съобразно предназначението на шрифта­
за редовен набор, за акциденция или за украса.
Херман Цапф работи в областта на книгооформя­

1234567890 нето и се бори да се възроди естетичес1,ата тради­

ция и да се обнови с нови творчески хрумвания вс(с
повече машинизиращото се книгопечатане и да се

уточни мястото на художника-график в изгражда­

нето на книгата.
215. Палат11110 на Херман Цапф, 1952 година

142
 Faust-Antiqua & Faиst-l<иrsiv [1961]
ABCDEFGHlJl(LMNOPQRSTUVWXYZ
abcdefghijl<lmnopqrstuvwxyzaoiifschcl<
ABCDEFGHI]l<LMNOPQRSTUVWXYZ
abcdefgиijklтиopqrstиvwxyz12345678
216. Фауст-т,тu"ва u Фауспн,урсuв ,юАлберт /(апр, 1961

Херман Цапф издаде шrколко забележителни 1ши­ С „Adieu Mediaval", Лайпциг, 1958, Капр поставя
ги: ,,Das Blumeп-ABC', Франкфурт, 1949; ,J'eder основа за нова юrасификация и ново наименова­
u11d Sticliel", Франкфурт, 1950--25 таблици-образ­ ние на шрифтовите семейства.
ци изрязани върху олово от Аугуст Розенбергер; Алберт I<:апр участвува пре3 1958 в конкурса за
„Maпuale typograpl1icum", Франкфурт, 1954- 100 нов наборен шрифт па Г ДР и спечели нървата и вто­
страници-образци за шрифтово подреждане; ,,Wil- рата премии. Този шрифт па Капр, наречен Jlaйn­
liam Morris" - монография за живота и дейността u,uгep антиква (l,eipziger Aпtiqua, таблица стр.
на реформатора на английската книга. 330), е изграден по една почти квадратна елипса на
Съпругата на Цапф, Гудрун Цапф, също създава буквата О. Отвесните греди на главните и на маJI­
проекти за наборни шрифтове. Шрифтът Диотима ките букви се стесняват надоJiу и завършват с ост­
(Diotima, таблица стр. 329), и:,рязан по проекти на ри, триъгълни серифи. Облите части па буквите са
Гудрун Цапф, е много деликатен, остър, строен. начупени. Шрифтът е едър, елегантен и четлив.
Друг неин шрифт е Ариадне (Ariadпe, 1954), мо­ Новият шрифт на Алберт Капр, Фауст-антиква
дернизирани барокопи главни букви. (Faust-"'Л_._пtiqua, 1961 година, фиг. 216) е направен
Един от най-дейните творци в областта па оформя­ специално за луксозното издание на „Фауст" от
ването на шрифта, теорията на шрифта и изкуство­ Гьоте с илюстрации от Хегенбарт. Плътната, черна
то на книгата е професор Алберт Капр. Алберт рисунка на Хеrенбарт идеално се свързва с черно­
J(апр (Albert Kapr) е роден на 20 юли 1918 в Щут­ тата на шрифта. Шрифтът Фауст-антиква има мал­
гарт. Преди да завърши графическото училище ка­ ка разJiика между главните и второстепенните гре­

то словослагател, през 1933 г. заради комунистичt· ди и действува компактно, силно.

ска дейност бива затворен и отправен в концентра­ От шрифтовете за редовен набор, изградени по от­
ционен лагер-за година и поJювипа. По-късно учи весна ос, е характерен шрифтът Тиман-антиква
при Ернст Шнайдлер и завършва Академията на из­ (Tiemarш-Aпtiqua, 1923). Това е едно ново тълку­
куствата в Щутгарт. През 1948 година става доцент ване на класицистичш1та антиква, което в буквите
в Щутгарт, след това - във Баймар. От 1951 Ал­ Е, F, G, Ь, d и в някои от малките курсивни букви
берт Капр е професор във Висшето училище за е нлатило данък на сецесиона. И мре Райнер yмeJio
графика и изкуство на книгата в Лайrщиг, където изнолзува ръкописите от библиотеката на Матеус
развива усилена творческа, културна и педагоги­ Корвин и създаде стройния шрифт но отвесна ос
ческа дейност. В книгата сн „Deutscl1e Scl1riftkuпst", !(орвинус (Coгviпus, 1929-1934).
Дрезден, 1955, Капр разглежда шрифтовите проб­ Съвсем ново преоформяне но отвесна ос може да
леми от нов исторически аспект и с гоJiям еруди­ се смята шрифтът Мелиор (Melior 1952) на Херман
щш обяснява развоя на шрифта във връзка с разви­ Цапф, предназначен за научirа литература, вест­
тието на производителните сили и производствени­ ници, каталози и други.

те отношения, Еатозакономерност на историческо­ Шрифтовете с отвесна ос, предназначени за акци­

то развитие на изкуството. В книгата „АВС Fuпda­ денция, са разнообразно украсени. Много от тях
meпt zuш recl1te11 scl1reibeп", Лайпциг 1958, са пока­ имитират стара гравюрна буква. Нанример извест­
зани много образци за правилно шрифтово изграж­ ният график О. Х. В. Хаданк, повлиян от финеса на
дане .и редица оптически и естетически правила. медногравюрната техшша, построи своята прециз-

143
 dJalzac Jжpuls
AdJCФlrJGHJ A~C1't!-
] К,.! ти о"' Q(}{ 1 ~d-lJ')7<
5'IUDIOXYZ
.д,т~ОС'
abc~efghijklmno
p4rstuvюxyz
Q~6~lA1J
1234567890
217. Балзак на Йоханес Б ьоланд, 1951 година 218.
W~1d2
Илтулс rta Паул Ци.мерман, 1954 годи1щ

но оформена украсна Орната (Orпata, 1943), като Ернст Шнайдлер, Ондtщ (Опdiпе, ] 954) на А. Фру­
вряза в гредите тънки линийки във вид на рибена тuгер, Паломба (Pa]ornba, 1955) IIa Георг Трумп,
кост. Други автори врязват хоризонтални 1 1ертички Райнер скрипт (Reiпer script, ]951) на И.мре Рай­
Херберт Ташойзер нарисува своята Гравира (Gra- нер, Жакно (Jаспо, 1950) на МарселЖакно и други.
viгa, 1935) като изтегли отвесни линии. Херман Ако срапним малките букви на легенда и малките
Цапф вдълба n широките греди па Сафuр (Saphir, букви на опдин, ще намерим голямо сходство в из­
J 953) орнаментални листенца и т. п. граждане на формата на буквите. При писане на
Шрифтът Рощ;лус (.Romt1l11s, 1936, таблица стр. двата шрифта широкото право перо е поставено
33]) е изграден по отвесна ос, като серифите са под ъгъл от 33-35 градуса спрямо горната хори­
сравнително по-дебели от серифите на класици­ зонтална линия за писане, поради което свързва­

стич1iата антиква и се свързват чрез преходни дъ­ щите арки в малките букви h, rn, п, Ll, у се явяват
гички с гредите па бу1шата. Шрифтът Ромулус, на­ много тънки спрямо отпесните глащш греди.

рисуван от холандския художник Ян ван !(рuмпсн, Разликата между двата шрифта е, че в ондин са
е изящен, добре пропорционирап и остър. В букви­ намалени прекалеIIо дългите горни и долни дължи­

те а, с, f, r, у, 3 и 5 навлизат като серифи елипсо­ ни на легенда, малките букви са по-високи, а глав­

видни капки, дошли от гравюрата, които малко ните букви са изправени и по-строги и са запазили
нарушават цялостта на шрифта. Някои серифи на всички нюанси па писането с перо.

малките букпи са наклонени. Формите, капките, В шрифта на Райнер перото е обърнато под още по­
наклонените серифи и дъrичките за свързване го голям ъгъл и буквите имат рустикален характер.
приближават към шрифта на Баскервил, т. е. към Острото перо е дало форма на шрифта на Цапф
шрифтовете от преходния стил. Виртуоза и на глав~ште букви на шрифта Стради­
Проектите за акцидентни наборни шрифтове, които вариус (Stгadivarius, 1954) на Имре Райнер. Малки­
имитират ръкописно писмо, са изградени с обичай­ те букви са изградени с право и с остро перо.
ните пера - обло перо, широко перо, остро перо и При акцидеIIТIIите букви, след като изчерпят всич­
дори излети от метал, наборните букви носят всич­ ки форми на перото или украсата през даден пе­
ки особености, присъщи на тези пера. риод, шрифтооформителите прибягват към други
От серията шрифтове, изградени с обло перо, къ­ инструменти за писане и оформяване на шрифтопе
дето буквата е запазила навсякъде еднакво равни или пък имитират характерни форми, плод IIa спе­
греди, най-добри образци са Енергос (Energos, 1932) цификата на различните графични техники. Така
на Дрешер и Хералд (Herald, 1934) на Шнайдлер. се получават редица любопитни новости.
От шрифтовете, изградени с широко перо, трябва От 1935 година насам, а особено през годините ] 951,
да посочнм шрифта Легенда (Legeпda 1937) IIa 1952 и 1954 в наборIIите акцидентни шрифтове се

144
 , получена чрrз шит­

на чет1,ата като инстру­

мент за писане, спа,шайки своето Jiогично движе-

ние при "·"''VJJa,,,л ОСНОВШ!Та форма на
създава силни Ео1прасти между гJiавните и второ­
fJKLHNOPQR5T
степенните греди, особен ритъм, ра,цвижване, на­
прежение, меЕота и незавършеност на буквата. UVWXY2
Този течащ дуктус създава приятна игра в реду­
ването на силни Ео1rтрасти и неоча~шани форми.
Такива са шрифтовете: Балзак (Balzac, 1951, фиг.
c-.&cJ.e~&i{;~
217) па Йоханес Бьоланд. Главните М и N имат
форма на маJiки бу1ши; Салто (Salto, 1952) на t ,и,,., 1л е, (r- q 1, 1 t ~ V ,W ,t о/ j-
I<арлгеорг Хьофер и Импулс (Jmpuls, 1954, фиг.
21.8) на Паул Цимерман. Буквите па Импулс нямат
чертици за връзка помежду си. 123 lf ':; 6 t g q Q
Към тези шрифтове можем да прибавим добре ком­

Е~~~~
бипирания шрифт Мистрал (Mistral, 1953, фиг.
219) на френския художник Рожер Екскофоrt. Той
е така устроен, че подобно на англ€то на Фирмен
Дидо, всичките му малки букви се свързват една с 219. Мистрал 1ю Рожер El(Cl(oфo1t, 1953 ?одшю

друга посредством съединителни чертич1ш и напо­

adelnho
добява непрекъснат ръкопис.
Английският шрифт Чизъл (Cl1isel, 1939-1956,
фиг. 220), построен по отвесна ос, наподобява фор­
ми, присъщи на дърворезбепата техника. Гредиет
завършват с остри триъгълни серифи. Има приятен
220. Чиз-ьл, 1939~1956 еодш1а
декоративен ефект, получен о;г редуването на свет­
ли и тъмни линии.

Шрифтът I<ристал (Cristal, 1955, фиг. 221) от френ­

ския художник Реми Пеrtь6 имитира дърворезбе­
ни букви, в гредите на които са издълбани с щи­
221. !(ристал 1ю Релт fleщ,6, 1955 год1111а
хел остри бели клинчета.
!!ойланд (l'Jeulaпd, от, Рудолф !(ох има

А~ ffl (С ffJ
1922/1923)
тежки гротескови форми, получени чрез водене па
перото по посока па формата. По общ вид този
шрифт наподобява букви, рязани на линолеум, а в
с·1,щност

Шрифтът Флаш
е стърган с пила.

(J:;'lasl1, 1955,
дал също наподобява букви изрязани върху JIИHO­
фиг. 222) от I<ру-Ви­ f ffF G ff19 1JJJ иЖ
ff
ffi !17 N О ff!P
Jieyм. Това е един наклонен на; 1 яс1ю полублок с де­
бели главни и тънки до11ъшштелни греди, в които
са врязани форми подобни на клинчета. Обикнове­

Q ffll иr V tV~~w
но от горния и долния край на главните греди са
насочени към средата с острите си върхове едно

срещу друго по две кшшчета, а в тышитr греди -

но едно. Освен това буквата хвърля сянка от дяс­
ната си страна.

От шрифтовете, писани с право перо, но отвесна ос

се отклонява едип нов подвид, тъй нареченият у нас
lf)Y ll
Полублок. Той заназва конструкцията на изграж­
дането по отвесна ос с широко перо, но ръбът на
това перо е много дебел. Перото се държи пер­
пендикулярно спрямо хартията за 1шсане.Разлика­
112111Ji5 8
та между ширините на главните и допълнителните

греди зависи от дебелината на ръба на перото.

Съотношението помежду им обикновено е 2: 1. По­
7/IJIJIJ
лубJiокът няма серифи. Под влияние на класшш- 222. Флаш 1ю !(ру-Видал. 1.955 гoдulla

145
стнч11ат11 антиква шшъдс се правнт ОТК.СIОНСНИН от

нешмешюто държане на перото успоредно на ръ­

ководните линии :,а писане, например при лнвата
наклонена гре;щ на Л, на К, М, N и други,
ABCDEHI
К LM 1\1 О РХ
Известни,п френск н пл;шатист А, Му рон-- Касанд р
оформи през 1937 един такъв нов вrц шрифт, наре­
чен Пень6 (Peir:;rюt, фиг, 223), Той с писан по отвес­
на ос с право широко перо с дебел ръб, Отвесните

греди са дебели, а хоризонтатшгс

завършват бt:i ссрифи. В този шрифт Касандр на­
прави опит да намери нов образ на малките букви
- по-тънки, Те
дbcdEfGltik
а, е, g, h, 1,111, п, q, Някои от тези малки букви са
слабо видоизменени главни бу1ши,
Младият художник .Владислав Паскалев нарисува
LMNOQRSTU
един тесен пол убло1i'·:~юказан на таблица стр, 332,
223, Пегtь6 на !(асандр, 1937 аодttна
Тук можем да причислим по конструкция на фор­
мата и шрифта Флаш,
Между 1922 и I 930 г, се появиха множество нови
гротескови шрифтове, Към 1928-30 печатарите се
опитаха да наложат гротеска като универсален на­

борен шрифт за книги, списания, вестници и други,

ABCDEFGH IJ KL
заради неговите механически качества-здравина,

плътност, нечупливост, издръжливост

Якоб Ербар създаде своя Ербар-гротеск (Erbar-

Grotesk) през 1922, След това Рудолф !(ох нарису­
на тираж,
MNOPQRSTUVX
а bcdefg hiikl mnо
ва свон Кабел (I(abel, 1927-1929),
През 1928----1930 г, английският график А, Ерик
Гил оформи шрифта Гил Саиз (Gi!I Sans, таблица
стр, 333), като използувал за образец буквите на
своя учител Едуард Джонстън, рисувани през
година, Буквата О е пълна окръжност. Средните
1916 pq rstuvwxyz 123
наклонени греди на главната буква М се пресичат
224. Футура на Паул Ренер, 1927-1930 година
над геометричната среда (Еиж още таблица 338).
Между 1927 и 1930 се появи гротесковият шрифт
Футура (Fнtша, фиг, 224), оформен от Паул Ренер, (таблипа стр, 336) оформи Милка Пейкова, Борис
Футура е едно подобрение на Кабел, Този шрифт Ангелушев създаде своя Блок (таблица стр, 337).
заради естетическите си и механически качества на­ Проф, Александър Поплилов оформи Блок за
шумя много и получи световно разпространение, афиши, таблица стр, 378),
От гротесковите форми (безосовите шрифтове) са Георг Трумп е построил еднн 1-еометричен, но ефек­
развити най-разнообразни варианти широки тен акцидентен шрифт по отвесна ос - Форум 1
форми с кръгло О, разширена буква О по хоризон­ и I1 (Forum). Форум II има плътна сянка, която
тална ос и форми с елипсовидно О, Те биват още сла­ придава сила и тежест. на шрифта, Серифите имат
би или тлъсти, у1Zрасени с линии, със сенки и дру­ геометрично отсечени прави ъгли (фиг, 225),
ги, В шрифтовете за четене преобладават форми на От групата италиен можем да посочим като доб­
буквата О и производните и близки до кръга, след ре пропорциониран и приятно съчетан холандския

тях - леко стеснената елипса на буквата О, Има шрифт Хидалго(Нidа!gо, 1939) от Ст, Шлезингер,
обаче шрифтове, чиято буква О и други производни Във Франция художницитс-шрифтооформители се
са изградени по четвъртита елипса, например офор­ стремят към нови, раздвижени форми и любопит­
мения още през 1900 г, Банк-готик
(Bank-Got11ic), ни, привличащи вниманипо шрифтове, Това про­
Някои наборни шрифтове са писани с редис nepo, личава ясно в Мистрал, Флаш, Пень6, Кристал,
Гредите им завършват обло, Дори се срещат шриф­ Дори в книговите набори този стремеж не отстъп­
тове, на които еднакво равните гредн завършват с ва, Наприм,р Ваидом (Vend6111e 1952, фиг, 226),
извнти серифи - Президент (Presideпt), нар псуван от Франсоа Ган6, е шрифт с наклонена
В нашите таблици са показани няколко гротескови надясно елнпса, Греднте на всички антиква букви
шрифта с български буквн, Получер гротес1' (таб­ са леко наклонени надясно,

лица стр, 334) с нарисуван от Васнл Бараков, Све­ Английските шрифтооформители се придържат
тъл гротеск (таб.пипа стр, 335) и !(абел гротеск здраво към традицията и създадените еече англий-

146
АJВ lG mJ JI 11.' (И. 1П JIJ 1К 1L М
СлЕ'д 1920 година в Чtхословакия са !!равени раз­
лични опити да се създаде нащюна,ша шрифтова
фор,ы на наборните
опити, в кои10 участвуват ншографи и и1-
тъкнати художници, са само домашни опити.

През 1924 Войтех Прайсuг (Vojtec)1 Preissig, 1873--

1944) осъщЕ'ствява в метал своите проекти, зами­
слени през 1914 година. Прайсиг шшравил проек­

1 Iffi ~ IIJJ IЖ lr Шr IШ ll ~ 1К ~ 1МI тите като изрнзал с ножица букви от черна хартии
и ги :,алепи:1 на твърд картон, който му послужил
за шаблон при гравирането. Буквата е съставена
от отдел11и клинчета или геометрични нраuи линии.

Главните греди са еднакво дебеj!И нраnи лшши,

кръглите части на буквите са ъгловати, образувани
от отделни клинчета без преходи.
225. Фору,11 11 а Форулt / на Георг Трул111
Като стил Прайсиг-антиква (Prei.,sig-Aпtiчua, фиг.
227) е смесен. Кръглите букви имат наклонена ос,

ABCDEFGl➔ а отвесните и хоризонталните греди завърпшат с

тънки хоризонтални серифи без нреходи, като се­

рифите на кJ1асицисшчната антнква. Буквите са
IJI(LMNOPQIZS усложнени, преднамерено търсени като външен

ефе1п. В малките кЕ>гели са мъчно четливи.

TUVWXYZ Прославеният чешка художник !(арел Сволщ1с1ш
(Кагеl Svoliпsky) на младини е оформил някоJшо
наборни шрифта. Те също са опити да се излезе от
abcdefgl1ijkl еднообразната, подражавана и скучна форма на
старите наборни букви. АNmшсвата на Сволш1с1щ е

11111opqrstuvwxyz изградс·на с право перо и с отвесна ос. Контрастът

между главните и хоризонталните греди е силен,

но формите са неустойчиви, крехки, със зле офор­

1234567890 мени завършъци, стил, !{ОЙто скоро се демодира.
Другият шрифт на Сволинс1ш, Втсuслъс (Weпces­
226. Вандо,11 1,а Франсоа Ган6, 1952 год1та
las, фиг. 228), е видоизменение и модернизиране на
барокопи ръкописни форми, но в него има ле1{а на­
ски форми. Най-употребявани в Англия са шрифто­ ивност, случайни и неубедителни форми, нанример
вете на Казлън. Редица форми са заети от ре11есан­ в буквите С, Е, Z, Ь, г, z и знаците 7 и 8 и други.
совите шрифтове, дори някои са копирани напълно. !(арелДирию, (Karel Dyrynk, 1876--1949) в своите
Например шрифтът Филuкс Тайтланг (Felix Tit- наборни шрифтове е допуснал много случайни фор­
liлg) е гравиран според буквите на Феличе Фели­ ми, крехки и неестетични.

чиано от1463 година. Та~шва са шрифтовете Бас­ Един от най-големите съвременни майстори на сво­
кервuл и Бембо (Bembo); курсивът към Бембо бодното нисане на шрифтови образци е Олдржих
оформи Алфрид Фербанк (Alfred f•'airbank). Meiixapm (Oldrich Мепlшгt, роден през 1897 в Оло­
Новооформени са шрифтовете Таймз Ню Роум·ьн моуц). Творчеството му е орш·инално, смело и но­
(Times New !Zomaп, 327), нарисуван през 1932 от ваторско. Менхарт пр1,13 дава на чехословшшште
известния историограф на шрифта Станли Мори­ писани и наборни шрифтове артистичен дух и ги
сън, за Jюндонския вестник „Таймс". Този шрифт прави световно значими.

има връзка с формите на антиквата от преходния Придобил богат опит в литографиите и печатници­

стил. те, успоил всички изисквания па типографията,

Други интересни изрези са Пърпетю·ь (Perpetua, Менхарт е един от творците на шриqrгови образци, п
1925-1930, таблица стр. 339) от Ерик Гил. Шриф­ които плага много личен акцент. Заел своя творче­
тът е четлив, сравнително тесен, годен за вестни­ ски заряд от традицията на чешюш барок, той да­
карски набор. Олдржих Менхарт оформи за ан­ ва на буквата класически характер и сила, като я
глийската фирма Монотаин своя МеNхарт-роумън подчинява на модерните изискванин.

(Menl1aгt-Roman, 1933-1934). Той е с раздвижена, В неговите тnорби са съчетани: изискана точност,

свободно писана форма, изящна и елегантна. чистота на изпълнението, много темперамент и

От украсните букви любопитен е шрифтът Фрайз дръзновение. Менхарт надраства обикновения вир„
орNамеNmид (Fгy's orпarпented). туоз-шрифтописец.

147
 !!егоrнпе индивидуатш качества 1·0 правят ху дож­

ABCDEFGH ник от rоляы стил, с интересвн идеи и шрифтови

хрумвания. Той раз;щижва формата на
да я деформира, като я обогатнва с нюансировки.
без

Toua изненадващо тълкуване формата на

IJKLMNOP е плод на штовия художнически темперамент и на

фантазията му. Основно шучи.:1 историята на из­

граждането на шрифта. нюшrситс на отделните епо­

abcdefghijkm
хи и автори, той прилага своите знания в ежеднев­
ната си практика, за да оriогати своите творби.
I !реди всичко Менхарт с калиграф, шрифтописец,
а не е рнсуnач на букви. Той вJiадее перото до съ­
227. Прайсиг-а11m111,,,а ,ш Войтех Прайсиг. 1924 годи,ю вършенство. Във всяка буква се вижда, че сигур­
ната ръка водп инструмента и изисква от него да

даде най-богатите си възможности ливия, ри­

тъм, нервен импулс, неочаква110 противопоставяне

JtJ3f3)(J на отделни линии и на тяхната ба.1Iа11сировка. Той

познава графичната сила па инструмента и смело
борави с него, за да направи своите шрифтови
,,поеми", 1,акто се юразява Демевтий В .lllмаринов.

а 6cdefg fi i
Шрифтовите плакати на Менхарт могат да се по­
сочат като образци за стилво, елегантно, свободно
и с вкус направе11и произведенип на шрифтовото

228. Вснсислъс ,,п /(прел Сволш1с1ш

изкуство (таблица стр. 34 О).
Олдржих Менхарт работи и в 1шигоиздателската
област. Когато сътрудничи с някой илюстратор,
Мевхарт ни доказва, че трябва много ы,ус и иптуи­

AБCDEFGf-11 ци,я, за да се превъплъти шрифтът и оформянето на

цялата квига към рисунките или дърворезбите.
Той умело усшша да намери композипията, стила
и епохата. При изграждане на наборни шрифтове

JKLMNOPQR Менхарт застъпва принципа техните форми да про­

излизат от дуктуса на перото. Той създаде няко/1ко
интересни, свежи и раздвижени наборни шрифта:

STUVWXYZ Ме1-1хартива антиква (Meпl1artova aпtikva,

Менхарт рпул1ън
Манускрипт (Мапн~сгiрt,
(Мепhагt R.ошап,
1930),
1933-1934),
1943), Фигурал (Figшal,

abcdefghijklm 1940--1948, фиг. 229), Чешка унциала (ceska нпсiа -

la, 1944-1948, фиг. 230), ПарламСfun (Рагlашепt,
1950), украсните букви Монумент (Мопншепt,

opqrstuvwxyz 1952, таблица стр. 341) и Азбука (Azbнka), изряз­

вани в латиница и кирилица. С тези шрифтове Мен­
харт успя да създаде чешки напионален стил на на·

борните шрифтове. На таблица стр. 342 е показана

12-34567890 една корица, оформена от Менхарт за книгата „Пра­

га във фотографии". Фигура 231 показва разнооб­
разниз аглавия, букви и екслибриси на Менхарт.
229. Фигурал-1щрс11в 110 Олиржих Меихарт, 1949 година Напоследък в Чехословакия бнха издадени някол-
1ю забележителни 1шш·и по шрифта. Някои от тнх
са свързани с практическото оформяване на шриф­

двcbefqhijkl та, други придвижват напред шрифтовата теорети­

ческа мисъл, трети показват как може да бъде при­
Jюжен шрифтът в 1шигата и рекламата.
ffi1'10pQRS"CUVWXVZ. Олдржих Менхарт благодарение на богатия си опит
в оформяване на наборни шрифтове състави много
1234567890 интересната книга „ТvогЬа typogгafickeho pi sma",
230. Че,шш !Jtll{llaлa ,ю Олдрж11х Менхарт, 1948 год,uю Прага, 1958 г. В нея той проследява целия творче-

148
ски и технически процес при създаване на нов

набореII шрифт.
Друг интересен труд, свързан с практическото при­
ложение на различните видове шрифтове и тяхIIото
1юдреждане, съпоставяIIе и хармониране нри офор­
мяване на титулни страници и други подобни мате­
риали, е кIIигата на Олдржих Хшшса и Франти­
шек Седлачек „Typograficka pfsшa latiпkova", Пра­
га, 1957. В пея находчиво и с много вкус са подре­
дени всички страници, 1,ато към всеки вид шрифт се
прибавя рисунка или украса, типографска Jшния
или пъ;, композицията се балансира само с шрифта
и ,белите полета на страницата. ,
Във Висшето училище за художествена промишле­
512ISTR
l{HlllJsтegnsl{8
ност в Прага е учредена „Специална школа на про­
фесор Франтишек Музика", където се изучава ос­
новно историята, теорията и приложението на

HP([)l{HLYPЭY
шрифта в практиката.
Фра1-tтише1, Музика (f1 raпtisek Muzika) със своята
творческа и те'J ретическа дейност издигна чехосло­
вашкото шрифтово изкуство. Музика издаде 1ши­
гата си „KгasII{• pfsmo ve v.Yvoji latiпky" п два тома
Прага, 1958 г. В тази книга е събран много богат
илюстративен материал от всич1ш зIIачими шрифто­
ве през nсички епохи от развоя на латиницата. То­
зи материал най-пълно и IIаЙ-3адълбочепо е проучен
теоретически и практически от. Музика и е систе­
матизиран 13 специално изготвени шрифтови табла.

DMZ
В Чехословакин се проведоха преди няколко го­
дини конкурси за нови наборни шрифтове.
13 Италия, наред с многобройните поnторения на
старите шрифтови форми се 1юяnяват някои нови
и смели търсения.

Известният шрифтов худож1ш1<, изследовател и те­

оретик на шрифта Рафаело Бертиери създал през
1911 r. своя Инкунабула (Iпcunabula - вепециаII­
с1<а антиква, повJIИяна от шрифта на Е. Ратдолт, а
през 1927 г.-шрифта Паганини (Pagaпiпi). Като
стил шрифтът Паганини е смесен. Построен е по
отnесна ос. Гредите му се надебеляват в двата си
края и завършват с тъ~ши хоризонтални серифи,
обаче се свързват с извивки. Има прилика с пре­
ходната антиква. Шрифтът е елегантен и крехък.
Алесандро Бути (Alessaпdro Butti) в своя шрифт
Аугустеа (Augustea, 1947) направи едно модерно
преоформяпе на римските монументални букви 231. -Jlкpac1-111 буми 11 е1(слибриси от Олиржих Me1txap111

149
от Августово време, като rш постш1и остри три­ дон (Clarendon, !952, таблнца стр. 347) Айденбенц
ъгълни серифи. Този шрифт. приспособен за заг е изнолзувал първообраза, създаден н Англия през
вия, изрязан само от главни букви. Конструкция­ 184:3 год., известен под името Айоник (Ionic). Кла­
та на буквите е :щраво изградена и /\Обре пропор­ репдонът има основна форма антиква, а завършпа
нионирана (таблица стр. 343). с плътни серифн. присъщи на ежиптиена Всъщ­
Светлата Аугустса (1952) с оформена с контури 11 ност е един пол у блок с дt0 бел и сер ифн, конто И\!ат
със сянка, хвърлена наляво (тaбJIИll3 стр·. 344). извивки з;~ свързване с гредите.

А. Бути е направил още два интересни декоративни Ойген и Макс Ленц от Цюрих създадоха на!(лоне­
шрифта. Шриф1ът Флуидум (!•'luidum, таблица стр. ннн надясно шрифт Профил (Profil, 1946, таблица
345) с ефектен за акциденция и реклами. Има голн­ стр. 348). Това е Ела рендон с бял контур и сенки,
ма разлика между главните греди, написани с ши­ употребяван :;а голе:vш :1аг:1авия.
роко перо и второстепенните греди, написани с тън­ В приложната графика в Швейцария рабопrт мно­
ко остро перо. Неговият Кеиринус (Quirinus 1940, жество художнишннрифтооформители, като Ян
таблица стр. 346) J1ОЖем да причислим към шрифто­ Чихолд, Имре Райвер, Ойгев и Макс Ленц, Rал­
вете изградени с отiзесна ос~ I<ласицистична антик­ тер Кех, Айденбенц, Дите11м, Арми11 Хааб, Алекс
ва, при I<оето буквата О и останалите бу1ши са IЦ01<ер и други. Със своите творби и теоретичес1ш
оформени по четвъртита елипса. Шрифтът Квири­ трудове те насочват обществения вкус.
нус има деI<оративна сила,чистота на линията и еле­ Ян Чихолд (Jап Tscl1icl10ld) с издал над 50 1шиги
гантност. Той е особен по форма, ясен и стабилен. върху шрифта и типографското оформяване. Най­
Алдо Новарезе (Aldo Novareze) напоследък оформи популярни са книгите му „Meisterb11el1 der Scl1rift",
свой Гаралдус (Garald11s, 1956). Самото име под­ Равепсбург, 1952 и „Scl1atzkam111er dcr Scl1reib-
сказва, че са използувани две шрифтови форми на ko11st", Базел, 1949, пълни с велиI<олепни образни.
Гарамонд и па~Алдус. Армин Хааб (Armiл НааЬ) и Алекс Щокер (Alex
Швейцарските шрифтооформители държат за тра­ Stocker) издадоха през 1954 година книгата „Cet-
динията и не се отклоняват в пови търсения и мод­ tera'', Тойфен. В нея показват 250 историчесю1
ни увлеченип. В избирането па шрифтови форми образци, наред със своите преоформявания на ста­
има известен I<опсерватизъм, 110 здравият вкус е ри и нови шрифтовн форми.
бил винаги ръководно начало. Кригата на Валтер Кех (Walter Kaecl1) ,,Rl1ytl1111нs
Преобладават възобновените и преоформени стари uпс! proportion iп dег Sclнift", Олтен, 1956, предлага
шрифтове, но тези стари форми са дали основа за едно ново разглеждане на съотношението между

11я1<олко зпбележителпи творчески прояви. От на­ отделните елементи на буквата спрямо цнлата бу1<­
борните юrигови шрифтове се изявява ярко новият вена композиция.

rприфт на Вал,пер Дипzелл,t от IД1орих, наречен Фондът от наборни 1-нрифтове 11епрекъснато се об­
Дителм-антиква (Dietl1elm-aлtic1L1a, 1948-1951). нопява. Всяка шрифтоливна издава годишно по ня­
Този шрифт - едър, четлив и елегантен - има колко нови шрифта. Авторите на нови шрифтове
широка средна дължина (широко око), къси горни търсят нови форми или се възвръщат към стари
и долни дължини и остри серифи по „холандски форми и им дават съпрсмешrо звучение. При съвре­
пкус". Швейцарските а1щидентни шрифтове имат менната гравьорска техника е възможно осъщест­

голяма деI<оративна сила. вяването на прое1пи, получени чрез най-различни

Херман Айденбенц от Базел създаде през 1944 го­ инструменти за писане.

дина стройния rротеск със сенки График (Graphi- В днешни дни наборните шрифтове скрепяват в ме­
qlle, фиг. 232), употребяван за заглавия и в титулни тал най-добрите постижения на писменото изкуст­
страници. За основа на другия си шрифт Кларен- во и всеки нов ден донася новости.

232. График на Херл,ан Айденбпщ, 1944 година

 ! '

и t 'M!fl А s,
..AJUЬ
.
" \.

11
СЛАВЯНСНИТЕ lllPИФTOBE

През IX ве!( от гръц!(ИЯ шрифтов !(Орен се отделила От север, нремю1а1Jайки Дуна1Jа, 1юстош1110 на­
нова издън!(а, 1юято със своята жизнеспособност хлували многобройни „парварски" 11лемена.
и разнространенис се обособиJiа като ново гоJшмо Голнмото древносJJа13ЯIIско ш1еме се разделило 11а
шрифтово семейство - това са славяНС!(ИТе шриф­ три големи групи източни, за11адни и южни сла­

тове-Глаголицата и КириJiицата. Тези две азбуки внни. В начаJiото на VI век южните славш1и преми­
са създадени върху езиковата основа на стар,объл­ нали Дунава и населили Тракия. Към средата на
гарс1шя ези!( и са се ра:шространили IJЪB всички VII век те вече обитавали почти целия Балкански
СJ1авн11ски народи. поJiуостров и достигнали Пелопонес, Далмация и
В голямата борба за религиозно и поJштическо над­ Истрия, дори създали около Солун независимо от
мощие между Римокатолическата църква и Източ­ Византин княжество.
ноправославната византийска църк13а, а по-късно и Прабългарите, начело със своя хан Аспарух, пре­
през турс1щго робство, тези две азбуки са изиграли минали Дунава към 679 година и завзели от Визан­
изключитеJшо важна роля за запазване на нацио­ тия днешна Добруджа. Встъпили в съюз със славя­
налното самосъзнание па славяните. ните, победили Византия и в 681 година образували
Глаголицата доскоро се употребявала в богослу­ Българската държава. По това време българите
жебните книги в Далмацин. Днес кирилицата, зна­ нямали още своя азбука.
читетю видоизменена, се употребява в Българин, Когато хан Аспарух в 679 год. завоюваJI от Визан­
Съветскин съюз и !Огославия, а в Румъ11ия -- до тия територия за 1ю13ата Българска държава, вре­
1860 година. обладаващият състав на населението в нея бил сла­
Западната Римс1,а империя се отделила от Източ­ вянският. Обаче официални,,iт език в тази терито­
ната през .395 година и скоро загинала под на11ора рия бил гръцкият. Прабъшарите прибавили своя
на готнте на Аларих. език към употребнваните славянски и гръцки езици
И:почната Римска империн станала могъща фео­ но не го наJIОЖИJIИ за официален.
дална държава, известна под името Византия. Тя Големият скален релеф ври Мадара съдържа над­
владеела огромни територии и най-късия сухоземен писи на гръцки език. Първият надпис е от Тервел
път към Изтока, който мш1апаJ1 през Баm<ансюш (701-718), сина на Асварух, 1Jторият надпис е от
поJJуостров. Кормисош (739--756). След едно продължително

151
ШРстдесстгодишно прекъсване се явява третият Създателите на старославянсr{ата юGука и първи­
щщпис от ОМ\'рта,, (816--831 ), Тея~ надписи по- те сJrавянс1ш просветители Константин Философ
1<юват, ЧЕ' близо до столицата, в сърцето на новата (826/827-869), в монашество наречен Кирил, и
дъµжава, гръпкшп език дълго бил употребяван по Методий (около 815-885) са родени в Солун в на­
сфициалните надписи, ,Макар българите да са по­ чалото на IХ ве1(, Тогава градът Со,с1ун се славел
паднали подси1шото влияние на културата, тралr­ като славянски център,

циите и е:,иЕа на Византин, българският стремеж
_,а съ:1даване самостоятелно писмо не загаснал. Той
се вы11ютил най-напред в приспособената за езика
на прабългарите гръцка а3бу1,а, а след това в ста­
рославянските юбуки: г:1аголипата и Еирилищна,
С:таробългарс1<ият еыш станал тнхна основа, (С:та­
робъ,с1гарс1ш език - име, което уточнява етничес­
кия и филологическия нроизход на езика,)
Епиграфският и палесJграфският материал от най­
ранните години на съ3даване на тези азбуки е мно­
го малко и е много беден откъм данни, Той не е
достатъчен, за да се направи едно
проучване на произхода, развоя и преоформянето
Двамата братя получили високо образование, Ме­
тодий станал управител на елно славянско княже­
ство, Кирил, склонен към философсюпе и филоло­
гическите науки, постъпил в императорската Маrна­
урска школа Б Цариград, След завършването и той
ct: отказал от предлаганите му светски служби и 1
станал духошлш, Бил библиотекар IJ патриаршес­
ката църква „Св, София", а по-късно -- преподава­
тел по философия в Магнаурската школа,
Богато надарен, Кирил се проявил като отличен
опонент в религиозните спорове, Управниците оце­
задоволително нили забележителните му способности и го изпол­
зували във важни политически и религиозни ми­

на графичния вид на азбуките, сии: при сарацините (850-851) и при хазарите

Ако следваме :,ащит1ш!(а на славянсюпа азбука, (859 г, в Херсон, Кримския полуостров),
пър1Зия български филолог и историк на шрифта В 851 год, Кирил напуснал Цариград и отишъл при
Черноризец Храбър, който IIОЕазва в краткото си брат си Методий, по това време монах в един мо­
съчинение „О писмш,,хь" (За буквите, IX век) забеле­ настир в малоазийската планина Олимп (Кешиш­
жителни познания за произхода и историята на фи­ даг, до Бурса, Мала Азия), Тук в 855 год, те съста­
лологическите и графическите изменения на гръц- вили с лавянс1,ата азбука, превели от гръцки на
1,ото писмо и старобългарската азбу1<а, ще nидим, славянски език църковните книги и обучили с13ои
че слаJЗяните „бяха принудени да пишат славянска­ ученици, Княз Ростислав, за да намали влиянието
ската реч с римс1ш и грыщи букви без устройство" на немското духовенство във ВеликомораБия, по­
(o'fcTf◊l<1m1< - ред, устройство, уредба), Обаче до­ искал от византийското правителство проповедни­
сега не са известни надписи от, ранния период па­ ци сланяни, В 863 г, Кирил и Методий билиизпра­
държавата ни на славянски език, писани с гръцки тени във Великоморавия, Те заминали, 1<ато'взеJ1и
и латински букви. То:нt тен:ст мол\.е да се отнесе са­ със себе си своите ученици и преведените вече цър­
мо към прабългарския език. Прабългарските над­ ковни книги, Там проповядвали на,:е:лавянски езИI<
писи от Аврадака, Преслав, тасче No 21 от Златното и обучаJЗали моршщите на новата славш1с1,а азбука,
съкровище и др, (фиг, 248,249,250 и таблица стр, През 867 г, папата извикал Кирил и Методий в Рим
351) оправдават 11умитr му, Фрайзингенс1ште мо­ и ги обвинил, по сведение па немското духовенство,
JIИтви наистина са пиrшrи с латински букви,ала те че не спазват 1<атоличес1ште църковни норми. Най­
са на словенски език и произхождат от Х век, т, е, важните разговори обаче помежду им били за сла­
cJieд Черноризец Храбър, вянската писменост, Петдесет дни след 1~ато: ~rш
ТеЕстът ,,с черти и ре:~ки четяха и гадаеха" остава подстриган .за монах, Кирил починал в Рим н&, 14.,
още нея'сен - може би става дума за употреба rra I I. 869 г, Методий се завърнал лМоравия със сан
рунни знаци от славяните, ИJIИ за родовите и Jшчни архиепископ, Въпреки че бил преследван от нем­
знаци за собственост, употребявани от прабългари­ ското духовенство, той продължил борбата за за­
те, ,,У строението" на старос.11авянското писмо, н;ое­ пазване на славянския език в богослужението,
то има право да съществува наред с признатите за След неговата смърт - 6 април 885 год, във Веле­
,,свещени" епрейско, гръцко и римско писмо, е има­ храд - за учениците му настъпило тежко време,

JIО огромно историческо значение за развоя на бъл­ Били гонени, хулени, бити, а някои от тях прода­
гарската литература и култура, От друга ст,рана дени в робство, По-възрастните ученипи на Кирил
създаването на българска национална писменост е и Методий - Климент, Наум и Ангела рий - избя­
опит българите да се откъснат от политическото и гали в България (885-886), Посрещнати благо,
духовното влияние на Византия, склонно от княз Борис, те развили в България го­
Макар спорът между учените за произхода и ста­ ляма културна, просветна и църковна дейност,
ростта на дпете славянски азбуки -- Глаголицата Глагол~щата (отслав, гл,дrолъ - дума), създадена
и Кирилицата - да не е приключил, мнози·на при­ от Кирил, е.съставена от 38 знака, които напълно
емат, че братята Кирил и Методий са създали старо­ предават всички фонетични особености на славян­
славянската азбу1<а, наречена глаголица. ската реч,

152
С1ц като Кирил юGeJI и опредишл брон на фон(•­ това историческо ра:шнтне, то ш~е м1,чно можем да

тичш1те звуuи от говор,иынн е:шк, работа чисто фи­ установим изворите 3а вдъхнопение или гюдража­

ЛОJюгичесна, той пристъпил l(ЪМ rрафичео;ата ра­ нис, При това не трябва да забравнме, че Кирил е
б01а създал ншJа графическа форма на зшщ1пе бил и3ключитс.1ню на;,арен и учен мъж. Той е знаел
:,а тези :~вvци, много езию1, владеел е различни научни дисципли­

За rдва повоофор-.1ена а:,бука е !lеобходимо нреди ни и е имал под ръка. като библиотеЕар и 1<ато пре­
всичко :тапите да са харшпсрви, за да се зшюм­ подавател в Магнауршата школа, трудовете на
шп ЛЕ:СIЮ, като се свържат дори със :,ритt.сши пре;~­ класиците, От тнх се е запознал с историята на нис­
сгави (в глаголицата има такъв <'.'lе'>iснт) или да се мото, И когато е скщавал новата юбука, за чисто
из1юлзуват буrши от утвърдена вече азбу1<а. славянските шуци той е измислил или е избрал
Учените ЩJОЕарват различни мнения ;;а изворите, букви от другн по3нати нему а:1бук11, 1 шето :шуче­
от~и,дето Кирил е черпил формата :щ буквите на не съотвстствупа на напшн' :шуци, Оттам идва
глаголицата. Тс:ш мнения са толкова протиБоречи­ сходството ш1 формата на славянс~<ИП' :шаци и тях-
ви, та се наброяват около 30 теории за произхода и: 1юто :,вучене с подобни :шаuи от другите азбуки.
като започнем от мнението, че с из110л·,увал тра­ Например еI'ИIJеТСКИЯТ ЗНаК J,:r,r СЪС :шачение
кийско-фригийското писмо, преминtм през фини­ ,,цветна градина" звучи, ,,ша·' Тtли л1аr, е преми­
кийското, руните, авеста, J~атинско'IО, албанско10 нал в еврейския и коптскш1 език със същото зву­
и други нисма, ще стигнем до пос1ед1юто мнение на чене, у нас също звучи „ша",
съветс1(ата учена Е, Э, Гранстрсм, която смята, че Пие ще разгледаме азбуката на славянските прос­
глаголицата е възпикнала на изкуствена основа и ветители Кирил и Методий от графична J'JIE'днa точ­
била съставеиа от специални знаци, неупотребява­ ка. Глаголицата е нопосъздаденu азбука. Когато
ни IJ обикнопеното грыщо писмо -,-та хи графически, Кирил е оформял нейните знаци, той стигнал до за­
](риптографичес1ш, алхимичесю1 и др у1·и, бележително графическо хрумване: да използува
Какви са били шрифтовете преди и но време на съз­ кръгли колелца като основен елемент нри изграж­

даване на нашата азбука от Кирил и Методий? дане формата на по-голямата част от бу1шите, По
В лати11с1ште страни се установява каролингският този начин той е успял да вридаде едиr1стпо на ця­
минускул, Jюстното изграждане, стилна особеност на· общата
Според стиловете на гръцкото 1шсмо, развростра­ шрифтова картина и де](оратипна прелест па стра­
нено но това nреме въп Византия (а следователно ницата, Много бу1ши са пригодени да бъдат изнис­
и у нас -- u царс](ите канцеларии и в общестuепия вани лесно, бързо, наведнъж, без вдиr·ане на р1,­
живот) различаваме нш<олко вида шрифт, ката, което е важен момент прн зшюзнаnане па не­

1. Капитален по монументалните паметници, грамотния с писането на букпи, Цифровото зпа­

2, Ушшален - в литургическите книги и пю1шите чение па букпите следва азбучния ред и не се схож­
ДОI(ументи, да с тези от гръцката азбука, Тайлър и 5I гич нрие­
3. Бързописен, минускулен - в ежедневна обще­ мат, че глаголицата в по-голямата си част букви е
стпена у1югреба -- грамоти и дш1ломи, който, пре­ съставена 110 гръцкия пергаменеп курсивен мину­

минал и в книгите, скул от I Х век. Според нас но вида на общата шриф­

4, Специални знаци, изнолзувани в стено1·рафия- това картина и дуктуса на нерото глаголицата

та, в тайнописа и други, . прилича повече по форма на стария гръцки мину­

Шрифтът, употребен в надписитеrю обществените скул от IХ пек и него можем да смятаме като най­
сгради,,1,апример п базиликата „Св. Димитър" в Со­ вероятен извор за пдъхновение при създаnане фор­
лун, строена след 634г,, и в подкуполната мозайка мата на знаците и. Широкото прапо перо е преофор­
нанър1шата „Св, София" в Солун,.842-860/65 г,, мило новоизмислените букви в стро1·0 калиграф­
е смесен J(апиталеп и унцнален, ско писмо и им е придало уставен вид,

В началото на IХ век виждаме добре оформени и Глаголицата е едноазбучно писмо, Редовете са съ­
строго разграничени едни от други унциаJшите и ставени само от I'лавни букви, отделени една от
минускулните форми, Дори в един и същ вид шрифг друга, Междуредовото разстояние е гош1мо,
срещаме няколко подпида -- например документът Глаголицата според графичните си форыи и дуктуса
от 862 г, е написан с ~1лад, ъгловат грыщи перга­ на перото се развила в дпа клона: Българска или
мепен увциал, а друг документ от началото на lХ обла глаголица и ХърватсюJ;·;или ъглеста и длъг­
век - с грънки минускулен у1щиал, През 835 го­ неста r·лаголица.

дина nиждаме стария гръцки минускул наред с пер­ 1. Българската или обла глаголица (фиг. 233 и 234,
гаменен минускулен курсив, таблица стр. 352 и 353) е но-старото глаголичепсо
Този тъй разнообразен шрифтов материал сигурно писмо. Буквите са построени между двете хоризон­
е оказал изпестно ВJIИшше при оформнне знаците на тални линии за писане, Имат унциален (уставен)
новата азбука, Понеже глаr·ошщата е оформена из­ характер, Те са ниски, дребни, но са широки 11
веднъж, от едно лице, без да е претърпяла преди стоят отделени една от друга, защото формата на

153
 не по:шоляв,1 ди се р:ввпват свързващи

елементи. Облитr завивки на буквите '1?, Я,, Л,, R,J!.,

...
'1!?. 'Ш1 завършын с пълни окр1,ж1юсти, 1<ато сменят

~~-
плавно тънки и дебели щрихи и заемат голнма част
от пространството на реда. Има няко.rшо букви с
ъглесто начертание -·+,Е,~. Ш, конто се отде­

лят от общия шрифтов дуктус.

Облата rлаголина била употребнвана за напис­
ване на основните текстове. Между тези текстове
срещаме още една Висока тясна глаголица (фиг.
:ь
.,..,~ g~,i~i>t,,3-Ul.-"!3·~d"S~8-:.Y--t-'6\.efllь-t;··
4,~з,-~<:nl'N-:,f'l,:)',qJЗ,A~--s~
.
~~,tr~ 233), чиито основни греди са дълги, прави линии,
а краищата им завършв"т с малки окръжности.

~"3-фд-{t)Ь,,&..~Ш~iF°.:f,~-8 • t~<>-ffo:t:/'~ Буквите са стройни и си:шо отделени една от дру­

Э,--Y~f"~8Я+~V8~--ff"V'8.
Ut
га. Та~шва букви били използувани :,а написване
~;',.:,,_L-!l.,;,~i,l,Э-.P3-Яlli' "W-Э
на заrлавшr, за подчертаване на важни думи, за
al>'ВЯ-fo/.'=&?•~~l,,Э,;,i,dЪ~'o/"°. ~
заглавни и украсни букви и друrи.
W-{CЬ>i,qp,+10;,,ц.P,...d..&I,..~ ~ ~ " " W ~ 8
~1"•:tE,,,f&t.'Э:t •'f-0Я+1:rtt~VD.9,-~· Облите колелца в някои паметници загубили кръг·
<;;>dwf'V'<41"1'"11""' !r0~$Э~"S~3-· &Ъ-1-1'+ • J./1',УАЛЬ лия си характер и станали ъгловати, начупени.
1-f".Нfl/\f
~Э:t--~..,..A.Э,t11.g · 3-:.Y~l,,,◄ ~.9.-"d"+:tt, ЖА.Воц,-,} Откритите надписи с глаголически букви са малко.
... p;~Ь?<\>Э-Я8<dJl.3-.P.iJ.<'i'~8 · )1,t "1, 1;;:; /( В Българин те са оскъдни. От най-ранните писмени
g._"'},<п:i"t,?¼1Jat',,"1'ьa..-=Y~.1J.-f tcЧ-8-.:Pw,:,o..y ~ff' ~ паметници досега знаем: глаголически надпис и аз-
~•-11"1'-м<>i>и&Ч-щи. ~~Э-т'iif:,+• _go ~lt
/f' . ; - , ~ ..,.., 1<. & ...-. c&,Hf.f, / бука от Симеоновата кръгла църква в Преслав -
ff:ll.f 1 ltu 1rpл•~11.or- N· А.•
907 год. От същото време са гла1·оличес1ште букви,
уrютребпвани като чисJrитеJши звани на обратната
страна на керамични късове от Патлейна,
Между множеството подписи ria гръцки език, сло­
233. Обла с.шгол11ца. 3ографс"о чет1iриевтtгел11е, Х :жени от жителите на град Йерисо върху едно удо­
стов~рение от 982 г., дадено на Иверсrшн светогор·
с1ш монастир, се среща един подпис с глаголически

букви. Той се смнташе доскоро като най-раннип

глаголически надпис -· 982 година.
Често между кирилски текстове се срещат няколко
r J1а1'олическн букпи, например в надписа на Х у­
мачката плоча (980), или ннкоJшо думи и редове n
Битолските листи, писани от Георги граматик през
дванадестия век.

Запазени са осем старобългарски ръкописни книги,

писани с глаголица: четири - с обла глаголица и
четири -- с ъглеста глаголица.

Зс графското евангелие (фиг. 233 и таблица стр.

353) от края на Х век е написано с обла глаголица,
234. Обла глаголtща. А селtаново евангелие,, Х век а загубените шеста и седма 1юла са допълнени с ъг·
леста глаголица. Б уrшите са изградени от еднород­
ни, плавно сменящи се тънки и дебели щрихи, с лек
нai<JIOH на оста на кръглите букви. Съотношението
между основните и допълнителните щрихи е 1:3.
Също с обла глаголица са написани Асемановото
евангелие (вероятно между 916-1050, фиг. 234),
Мариинското евангелие (X-XI век) и Рилски ли­
сти (XI век). От чехо-моравска редакция писани с
обла, леко ъгловата глаголица са Киевските листи
(Х I век). Глаголическите ръкописи са украсени с
много интересни заглавни букви.
Художникът Иван Кьосев оформи таблица стр. 352
с българска обла глаголица.
Глаголицата в България била скоро забравена и за­

235. Преход om обла към ъглеста глаголица, ! 100 годtта местена от по-лесното писмо - кирилицата.

154
2. ,,ш,,ш•vп (да.z,натuнска) или ъг.1еста и длъг­
~d:·~:-::'f'~q.c~,io ~~$Т:f' iai'i! у
неста г,zаголuца. До кран на Х [ век тн не се р,н­
"-~,,.~~~.iJ~.2;.~P;;#~~P~:#<:
. • t .. ·. . - . . .
личавала от българската глаго:шца.
+"2а03~1_;'i!3,~~,ОО,1!Б• «n1381..'tf~'
Най-старите, намерени в епиграфсrш
►~~+:ci:o~~....ao..:г~~to.i.д.;'d<
,,_ ' ' ',;; / ' ,~"';,, ," ' ' ' ' ', ' ,' ' ',,
материали с глаголица илюпрират как 1юстrпенно
,..~ : , ~ ~ - ~ , ..ьзаu~i.Р"'Р~'
глаголицата от обла нреминала към ъглеста.
Вдвусэичния надпис нлоча, 130> 30
. -~qp,SJ.'V"(Jtl0'Y" ' 4~1<
см, намерена Б Бучева
,, . .~-~~3o.~'1ii~dAФ
. . . .
- -, .

на в църквата на сою , първшп ред е на- '¼O .. ,~.!Ь~~~ ..-A)<,~~v.,;.._v4,.q;c

писан на хърватски с обла глагоюща, а другите ;цн1 ,~-w-в~;,, ч.,;д~..i. ; f~~ щ rщу - ~
реда са изписани с каролингски ыинускул на ла­

тинс1ш. Надписът учен итс отнасят п края на Х I ве1с

Той е написан небрежно и нечетливо. Някои кръг­
ли части на буквите са станали триъгълни.
Друг надпис, датиран от 1100 г., е 1лаrоличесrшят
текст върху намерената на остров К ърк каменна
плоча, 197 сы дълга и 99 см висока, наречена Баш­
чанска плоча (фиг, 235). Той пока:-ша явен преход
от облата към ъглестата глаголица. Редица бук­
ви 'iJ', w, Ф, ,Е са заназили облия си характер, до­
като други са станали ъглести, макар краищата им

да са леко ааоблени. Буквите са широки, ясно от­

де.пени една от друга,

От палеографските материали Виенските листи -

!i'ragшeпta Viпdaboпeпsia (2 пергамеrши листа, 12Х
16 см, аапазени във Виена) са най-старите познати
материали от хърватската редакция (Х I I век), пи­
2З'i. Ъглеста г.1а?ол11ца. Прт1пщ фрагл1сш11и, Х сsк
сани с J'J~аголица.

Постепенно облата линия на буквите се начупила.

Преходът към ъглеста глаголица е отразен в Кло­
цовия сборник (фи г. 236), а утвърдената ъглеста
глаголица виждаме в Михановичев апостол.
От българсЕа редакция с ъглеста глаголица са на­
писани Синайски требник и Синайски псалтир, а от
чехоморавска редакция са Пражките фрагментн
(фиг. 237). След това буквите се ИЗДЪJIЖИJJИ в длы­
неста глаголица. Оснопните щрихи станали строr о
отвесни, буюзата W загубила четирите си кръгч<>та
и се превърнала в обикновена кирилска М (Х 11 век,
)Китието на св, Текла и Реймското-Емауско еван­
гелие, фиг. 238). Буквите станали едри, високи, но
тесни, Писани са с право перо, Разликата между
отвесните и хоризонталните греди е l :6 и 1:8 (таб­
лица стр. 354).
Хърватската 'глаголица, приета чрез моравсюrте 238. Длъгнестп глаголица, Рей,нско-Елrауско евангелае,Хf ! в.
паметници, се запазила до днес и се употребява rю
далматинските острови при богослужението и за

~00~ (if~fJnX•llhm Sird~IIЬзfэWIOdl

отнечатване на църковни книги,

След смъртта на Методий, 855 г., латинската азбу­

ка заменила глаголицата в Чехия и Морапия. В ш1-
!(ОИ манастири си служели с глаголицата до 1092
~,Ь}dl fШХю• rn1l1~i)~• mf~~JP :В
година, От скрипториите на Емауския манастир във ПШ):kdЬХ ~gмям (Jпrl1wxw1l!(PWXM
Вишехрад, край Прага, основан от Карл IV 1!рез
1346 год., са останали редица книги, 1ШВю1ШllИППХ1i'3·100f!:ЯJР E1Jn~d1ШJ
Глаголицата от Чехия проникнала в Словакнн,
Полша и Босна.
dЬ1f!J.PWBMI 'i.rfП~DDBu'3· l!!fi3 пfil
Печатната глаголица имитирала ръкописната. 239. П·ьрвата пс11атна глаго,1ича, 1483 год111ю

155
1Търпата хърватска ~шига, отпечатана с глаrолина За та:т цr·:r ние ще почерпим све;Jпmя от няколко
пре:, ! "183 година във Венецип, е Misal ро zakom1 !ЛТОЧНИКil, !(()!ПО Щ(' paч.rre;tШv!C' l!OCJJ("ДO!ЫTl'.!l!iO, а

riшskogo dvora (фиr. 2З9). И~1('1ШО:

Вътрешнпте листове са набрани с две степени (едри 1. Епнграфските паметншщ, 2. Нум;,:щатнчшпе на­
и дрсбнн) еднаюш по стил букви глаголица. Те са ходки. 3. Ръкописнте от Еыще;1ариите грамоти­
високи. тесни, си.1но ъгловати. Гредите на буюзите те и документите, и 01 с~<рипториrпс -- чпа:Jени

са почти еднакво дебели навсякъде. Множество гръцки евангелия.

6у1ши иэс1,ачат над и под реда. Употребени са го­ Лосега са открити, иrаrню в Северна България, над
леми эа1·лавн11 букви. 80 вл:ълбшm в юшы, надписи с българско съдър­
През 1493 г. Анщ,ея Торе:1ани отпечатал във Вене­ жание, състаrзени на гръцки език и написани с

нин един Бревиар (Breviarit1111 Romaпttm, croatice- гръцки букrзи. Те се разпределят rю нреме от VIII,
glago]itic-e). След тази дата се :,аредили множество IХ и началото на Х век. По съдържание професор
И3ДЩIИ51:1494, 1'106, 1507, 1БО8, печатани с глаголица. Веселин Бешеппиев в юшгата си ,ЛървоGът·арски
Във Вен(•пия пре:; ]_528 г. се явнва нова хърватска надписи", Софня, ][)34, разпределя дотогава нзвест-
глагол11ческа юшгi" Мисал (Missala G ]agoliticttш), 1rите 46 епигрпфски пам,·тниr,и па летописrrи, до­
която с малко позната, през 1543 - глnrолическо го1оорrIИ, rзоенни, надгробни, строителни и надписи
евангелие и други. с ю,rена на крL"пости и сражения.

Вам са по:шати имената па шрифторезача Йохан
Хэртвах (Jo]1,шr1 I-Iaгiwach) и шрифтолеяра Симоп
Ауер (Simoп Аuег) от Нюрнберг, който по настав­
ление на Хан с Унг11ад (! Iaпs Uпgпad) от Зонсг са
съ:щаюr глаголически букви за уредената от него за
учения Стефан Консул (Stefaп Koпsu]) хърватска
печатнипа в Урах. Двамата майстори изрязали и
отлели глаголицата, с конто в 1561 год. отпечата­
ли един АGенедариус па хърватски език с глаголи­
Много от надписите са запазили имената IIa бъл­
гарските владетели: Тервел (701- 71 tJ), Кормисош
(739--756), Крум (803--814), Омуртаг (814--831),
Маламир (831-836), Пресиап (8Зб~852), Борис
(852-889) и Симеон (893--927). I !ай-мrюгобройви
са надписите от rзремето на Омуртаг,
Към изброените надписи трябва да 11рибавим ноrзо­
намерените надвиси и бележки в1,рху отломъци от
керемиди и тухли.

чесюr бу1ши и един Катехизис с глаголически, нем­ По-голямата част от оформителите и изпълнителн­
ски и други букrзи. Със същите букви отпечатали те 1~;:i гръцките rздълбапи в камък IIадписи с бъл­
през 1583-1584 г. превод на Лютеровата библия. гарско съдържание не са спазпали пикаrша графич­
След смъртта на Унгнад буквите били изпратени в на традиции или пшола.

Рим, n печатницата Propagaпcla Fide. Тези букви са Малко паметници имат добри епшрафски достойн­
оr<азали голпмо влия пие върху по-късните изрези, ства. При ызготвнвето на епиграфските паметници
тъй като всички изрези до Х I Х в. са правени потях. Iприфтописците и каменоделците са нронuнrзали не„
ГТрез 1631 г. в Рие1<а (Rijeka) е издаден Х1,рватски брежно отношение към естетическите и компози­
г лаголически Ми сал. пиошште проблеми на шрифта като изкустrзо, В по­
През 1853 г. Павел Шафарик поръчал :ia своите на­ rзечето случаи (както е ставало и в най-ранния ста­
учни трудове ;\а изработят печатни букви обла гла­ дий на развитие на формата на бу1шите в римските
го.:rица, изря:1ани според букrзите на Асемановото и надписи през V век пр. п. е.) скрепяпапето на сми­
Мариивското евангелие. съла па текста е било единствената задача.
От основаването на Българската държава до цару­ Материалът, върху който са вдълбани надписите,
ването на кннз Борис I, през времето на когото е обиююпепо е случайно избран или наготово взет от
с1,здадена славянската азбука, е протекъл един пе­ стари сгради, плочи, колони и други. Плоскостта
риод от 173 години. Дошлите до нас паметници от за писане не е била предпарително обработвана и
този период са писани на гръцки език и на прабъл­ изглаждана за целта. Писането е започвало напра­
гарски език с- rръпки букви. Те обаче носят българ­ во върху грапавата повърхност.

ско съдържание. Тъй като гръцката азбука и гръц­ I-Ie проличава и елементарната графична предвид­
кият шрифт са послужили за база при оформяване ливост, изисквана при изготвяне на един лапида­

стила и конструкцията на буквите на кирилицата, рен паметник, в който предварителното размерване

то ние трябпа да проследим подробно видоизмене­ на текста в определеното пространство за писане е

нията на формите и констру1шията на буквите на най-важният момент. Напротив, писарят, след като
посочените гръцки надписи с българско съдържа­ е написал значителна част от надписа и е разбрал,
ние, за да разберем от тях, като домашни документи че мястото за останалия текст е недостатъчно, свое­

на епохата и показатели на шрифтовите образци, волно, без смущение стеснява и сбиrза буквите, пра­
какво е било състоянието и нивото на шрифтописа­ ви ги по-ниски, употребяrза съ]{ращенип, вплита
нето по топа време, какви стилове шрифт са изпол­ буквите една п друга. !-!е е обръщано никакво вни­
зувани н кои форми са заети за буквите на кири­ мание на подреждането на текста в редове по важ­

лицата. ност на смисъла.Пренасянето на думите е случайно,

156
 Пр1-1 офорыяване на всички rръшш ~шдписи бе, ш­ Буrшата Л (' 11ретърI1нла в своето ра:ш~пис най
l{ЛЮЧl'ние е у1ютр,'б~шан=нзо~;ефалнюп ш1чин Ja многобройни изм,'Нl'Н шr. Тн се явява в с;1сднин,
рюпре:~еляне на буквите межr,1- две хори301-палнн характерни начертанин (фиг, 240):
11р,ши, образуващи все1ш отделен ред, Редовете оба­ ,\ ,
1
[!ознатият като основен вид капитаJшс мону­
че не винаги са хори:ю~нални (виж надписите от меr1таюrс -- нак,-юr1енип' еднакво дсбе,:1и rрсди го­
Хаыбарли и Варна), Тес3 съставени от едн3кви ГJШВ­ ре се съ6ират в остър ъгъл, като юменнт ширината

1 ни букви, нисани н подредени една до друга без

ра:ктоя11ие междv ду~ш·1 е и новите изречения. Мl'ж­
на разЕрача сн, а мястото на хори:юнталната съе­

дините„1на греда се движи нагоре н надолу, Изгра­

! дубуквенитl' нростраIIства са ту раздалl'че~ш, ту дена е бРз ос (1ротесково). Среща се iiP""' всичк,1
сбити, Не(' cira:1f'11a ршзномерността на' оптичесJ<О'J о периоди от Vlll до Х век, От та:т основна форма
поле между буквите, 1шего би придало IIa вес'JШ са се развили всички остапа;ш форми,
надпис отмереност, ритъм и красота, Не са употре­ А 2 , Също с еднакво дl'бf'ли греди, само Ч(' върхът
бявани прештатслпи знаци освен две точки нри е леко прерпзан, Права ос, Среща Cl' в № 2. (НомР­
ЧИСJ!ИТеJII-!ИТе :н~аци и JJИНИН' :твършваща с ЪГJIИ рата на първобългарсrште 11ад1Iиси са дадени по
върху съкратените думи и и1щиктионите, Буквите книгата на проф, Бсшевлиев),
са писани небрежно. Не личи дисциплинираната и Първото видоизменение на горната основна форма
сигу'рна ръка на шрифтописеца-майстор, Еойто пра­ на буквата Ле станало под влишrието на декора­
вилно води перото и еднородно изгражда всяка бук­ тивен каменоделски елемент: хоризонталната гре­

ва - с една1<ва форма и еднакъв стил, Начертания­ да, вместо с права ,шния, е била изградена чрез
та на едни и същи букви са изпиеани в един и съш малък вдълбан триъгълник с върха надолу (А 3 )
пад11ис 110 пякоJшо начина; нанример буквата А е (виж намерената в Ушrип 1:::скус до с, Гигеп, Пле­
на11исана по три различни начина, има отворено венско, плоча, датирана от I веЕ, Теофил ИванО1J
унциално Е и затворено Е- Бу1шата В е с разделе­ ИАИ, XII 1959, стр. 119). Постепенно триъгълни­
ни извивки, би следвало и К да се направи така, кът бил заместен от счунена по средата под ъгъл с
Освен формата на буквите не се спазва и пропор­ връх надолу шшия (Л 1 ), Тази форма па буквата А
цията им -- широко N, до него тпсrю N- Каменоде­ се ереща много често в гръцките епиграфски надпи­
лецът не спазва дуктуса на инструмента за писане, си, Тя е характерна за гръцкия шрифтов кръг, до­
Много чеето шшои букви са 110-1шски от опреде­ като в ранните римски надписи шшата чает на счу­

лената височина, а други пък 8, I --- изскачат пената линия липсва, От двуезичния наднис в
своеволно над редовите линии, Главните греди па Пловдив можем да видим категоричното разделяне
буюзите не запазват своето отвесно I!ОJIОЖение, на­ на латинекото капитално А с хоризонтална черта
клошшат се вюшо или вдясно и придават на над­ от гръцкото - със счупена черта. Същата форма на
писите курсивен характер (Мадара), А намираме върху монетите на Александър Велики
Между редовите пространства обикновено са малки, (336-323 г. пр. н.е.) и в „отпечатаната" налпво нро­
тесни, Най-широr<ото отдалечаване па ред от ред е тичаща дума IIAPION върху една дръжка па амфо­
коJJкото височината на буквата, но в новечето слу­ ра от Парос - от втората ноловина на III век пре­
чаи е 1/3 от височината на буквата, а някои дости­ ди н. е,, съхранявана в музея във Варна (М. Мир­
гат и до 1/4, Това сбиване на редовете придава на чев „Амфорните печати", 234). Подобно А ерещаме в
шрифтовата картина чернота, компактност, но пре­ амфорните печати от Кпидос, III ве1< преди н, е,, в
чи на четливостта, У потребшзаните шрифтови видо­ гръцки монументален надпис от Атина, II век пр. н,
ве са бедни откъм разнообразие, е,, в римски надпис от V век, намерен в Разградско
Най-многобройни са надписите с букви от ос1юв­ и в християнски надписи (София, инв. 688,689), на­
ната форма на капиталиса с еднакво дебели греди, писани на латински езиЕ от V и VI век, намерени в
След тях следват бу1ши с на~<Jюнена ос и букви с София на ул. Позитано през 1906 г,, и много други,
отвесна ос. В нашия материал - гръцки надписи с б-1,лгарско
Най-често явлеrше е смесването на видовете стил, съдържание - тюи форма на А се среща втри под­
1. Срещаме най-разнообразни начертания на една вида през целия разглеждан нериод - от Тервел,
и съща буква, дори в един и същ ред и надпис: на­ Кормисош до Силистренската нлоча от 1052 година:
пример А от капитално преминава в унциално и А 5 , Ъгълът на хоризонталната греда не достига до
стига до минускулно 1-. (в I-lаръш), основата, Среща се в No 10 и 14.
2. Вмъкване на унциаJши букви, А 6 • Ъгълът на хоризонталнатilгреда не стига до ос­
3, Леки курсивни изменения, новата, но от върха му се спуска надолу до основа­

4, На1<лонен канитш1ен гротеск (Крум, Хамбарли), та една къса отвесна нрава Jrинин. Среща се в № 10
За нас ще бъде полезно да разгледаме подробно и 13. По форма наподобява носовката,
конструкцията и формата на буквите, които се сре­ А;- Ъгълът опира до основата. Среща се в No 14, 16,
щат по посочените надписи с българско съдържа­ 19, 20 и пръстен No 10. По-късно декоративното раз­
ние, написани с гръцки букви, витие продължава, Отначало само върхът на буква
А бил отрюа11 (As, среща се в J'<o 26), после двете двете се ;:~.опират ;ю основната rредз малко над сре­

наклонени греди горе се отдалечили значитешю ед­ дата (В 2 ). Някъде ;:1.вете извивки се издуват, друга­
на от друга, :,а да се' подпрат в една нова хоризон­ де се стесняват (В 3 ). Често средната линия, където
таJ1ш1 грrда, която юскачала силно влюю и вдясно се съединяват двете, не се опира в главната греда

-№ 47 и Л 10 -- J'-Jo 47, Балши, 866 г.). (В 4 ). В Мадара, надписа на Кор,,,шсош (734---751). В

Второто видоизмеш,н ие на буквата А на пръв пог­ .No 25, Крум (803-81
лед изглежда, че се дължи на небрежност. В No 2, 21, 22, 2:1 полуокръжностите не се допират
А 11 .Десният край на съединителната хоризонтална една ;:1.0 ;:~.руга, а се прикрепват отделно към отвес­

греда леко С(' издига нагоре (№ 6, 7). То:ш наклон ната греда, като помежду им остава голямо ра3-

вс1,щност е свързан отчасти с физическото устрой­ стоянне (ll 5 и В 0 ).

ство на ръката и с удобството при бързо писане; Една характерна форма, която преобладава във
същевременно в него виждаме ново графично на­ всичЕи надписи, е подчертаната в долния си край
чало, от което могат да се изведат минускулните буква В с черта, която излиза вдясно (IЧ или от
форми на та:ш букв:~ (А 12 , Л. 13 ). В гръцката архаич­ двете страни (В 8 ). Среща се почти във висчки надпи­
на азбу1,а тази форма се среща още през VI 11- VI I в. си на Омуртаг, на Маламир и Пресиан. Същото В
пр. 11. е. и в Атинските монети от 612 до 480 годи­ виждаме в прабългарските надписи- тасче № 21 и
на пр. н. е. Подобни форми има и в латинската ар­ 1,олоната от Аврадака и в латински надпис от VI век
хаична азбука VII-VI век пр. н. е. и в Lapis niger. (Соф. арх. музей, инв. № 7877, Бешевлиев XXIX).
От капиталната форма постепенно под влиннието От тази буква има едно видоизменение над влияние
на курсивното писане, от небрежност и заради пе­ на ръкописите - горният край па отвесната линия
стене на време се развива най-напред унциалната се е превил и слял в обща линия с горната дъга,
както е в гръцката буква ~ (В ).
и после под влитrие на писането върху пергамен
9
минускушrата бу1ша а. В нашите надписи тя е пре­ В нашите надписи от Хамбарли - 812 г. при Крум
минала следните етани: (№ 14), от Филипи ·- 837-847 г. при Пресиан
А 14 . Дясната нш<лонена греда изскача над върха; (№ 19) и Мадара (.№ 17) буквата В е особено изгра­
като вариация можем да покажем А
15 с извити на­ дена: двете полуокръжности са заместени от два

клонени греди, дясната наклонена греда изскача триъгълника' с основа по отвесната греда (В 10 ).
над върха. Хоризонталната е в нормално положе­ Тази форма на В в гръцката епиграфия се явява от
ние (№ 18). VIII-VII век пр.н. е., а в латинската - от VII-
А 16 • Дясната греда изскача над върха. Средната VI век пр. н. е. Това начертание на В се среща още
греда започва от до.1шин край на лявата наклонена и в най-стария запазен пер гамен от IV век - в Ко­
греда и завършва по средата на дясната наклоне­ декс Синаитикус (Codex Sinaiticlls\. Това ъгловато
на греда. А 17 . Лнвата наклонена и средната греда В обикновено се среща наред с ы·Jюватото о. Ми­
се съединяват чрез един леко извит връх. нускелни зачатъци на буквата В няма.
А 18 • Лявата нш,J1сне11а греда и средната греда се Гръцката главна бу1ша Г е оформена от една отве­
превръщат в едва издута, кръгла линия. Така по сна греда, чийто горен 1,рай се пресреща с хори- ,
времето на Крум (803-814) вече имаме в епиграф­ зонталната греда под прав ъгъл.

ските паметници добре оформено уrrциално Р.., а по Рядко ъгълът се отваря нагоре в тъп или надолу
времето ват Омуртаг - минускулно 1'. в остър. Дължината на горната хоризонтална ли­
А 10 . Лнвата греда е тънка, а днсната дебела. Съе­ нин спрямо отвесната варира - ту е по-дълга, ту

динителната хоризонтална тънка. Върхът е широко по-къса, - от което буквата става по-квадратна
прерязан. Писана е с перо. Среща се в № 21 Сю­ или но-стройна.
лейманкьойския, No 23 Карабашли и № 46 оловен Няма опити за минускулно г.
печат на Борис. Най-простата форма на гръцката буква Л е обик­
А 20 • Буквата е тясна, висока, лявата греда тънка, новен равнобедрен триъгълник, основата на който
дясната широка. Не завършва с връх, а двете греди е най-широката страна (фиг. 240, Л 1 ). Тя понякога
се прикренят към една нова хоризонтална греда. се стеснява за сметка на наклонените страни и бук­
Съединителната хоризонтална греда се издига на­ вата става по-стройна (Л 2 ).
дясно нагоре. Среща се № 48, Наръш. В шrкои надписи: № 1, 3, 6, 10, 11, 13, 19, 20, по
А 21 • С къса, извита лява наклонена греда, която за­ Бешевлиев, основната линия излиза навън вляво
почва по-ниско от върха и не достига до основа­ или дясно или пък от двете страни (Л 3 , Л 4 , Л 5 ). По­
та. Днсната наклонена греда горе продължава хо­ следното Л се среща още по монетите на Гордиан II I
ризонтално влнво. (238-244 година). В колоните на Крум от излязла­
Познатата форма на буквата В (фиг. 240, BiJ, из­ та встрани хоризонтална греда се спускат къси от­

градена от отвесна греда с прикрепени към нея две весни гредички. Ала по времето на Борис и Симеон
полуокръжности, се среща най-често. Обикновено се оформя едно ново Л, тнсно, много високо и строй­
долната полуокръжност е по-голяма от горната и но, чиято хоризонтална греда изскача вляво и вдя-

158
сно, като :,а~,ършвJ к1,сн отвесни или триъгълни

линийки като серифи (Л 6 ). В надписа от Ба:1ши гор­

ният съединителен ъгъл се е разтворил и двете ли­
ААААА/АА
нии, раздаJ1ечени една от друга, по,:щират една хо­ 2 3 7
ризонтална греда, чиито краища изсJ<ачат встрани,

АддАААА
без да превишават ды1жш1атз на долната хоризон­
тална линия (Л 7 ).
Във всички нш1ш епиграфсJ<и надписи с гръшш
букви преобладава унциа:Iното Е, макар в някои 8 9 10 11 12 13 14

надписи да се среща наред с каниталrюто Е (№ 9,

ддд~Аf\?\
14, 24). Капиталното Е има отвесна главна греда,
към която се прикрепват под прав ъгъJ; горе, 110
средата и долу три по-къси хоризонтални греди
15 16 17 18 19 20 21
(фиr. 240, Е 1 ). Ако проследим капиталното Е в
„Амфорните печати",ХХХVII 2, стр. 59, и Х XXVIII

ввввg1s&R
7, 8, ще видим как то постепенно се е прс•върнало в
унциалпо. Най-напред горната и долната хори:юн­
тална греда са загубили своето хоризонтално поло­
2 3 4 5 6 7 8
жение, изместили са се нагоре и надолу под тъп

ъгъл спрямо отвесната греда (Е 2 ), като 1ю-1(ъсно

трите греди -
долната хоризонтална
горната хоризонтална,

- са се превърнали
отвесната и

13 е1ща в_в г ллллл

обща обла JIИния, а средната хоризонтална я заси­ 9 10 2 3 4 5
ча по средата (Е 3 ). Така се е получила НО13ата, ун­
циална форма на Е.
У нас унциалното 6, когато с rшса~ю с НаJ(Jюпеrю
перо, обикновено е дъговидно, подобно на луна, дд Е ЕЕЕ 6€
стига до полуокръжност (E:J При тази форма ярко 6 7 2 3 4 5 6
е изразен накJюнът на оста. Гротеско13ото унциал­
но Е е по-плитко, по-отворено (Е 4 ), а изградената с
отвесна ос буква Е е по-затворена. Надолу се спус­
кат и нагоре се издигат затварящите къси дъги (Б ).
От 820 г. насетне затIJореното Е става ъгловато,
5
zz z, z-~~
l 2 3 1 5 6
н
1
начупено (Е 6 ). Счупването на линиите ста13а но от­
весната или слабо наклонената ос. Това Е се ут­
върждава като характерна бук13а в докиршrските
надписи от Синибир и Карабашли (около 823), дис­
2 3 2 3 2 3
косът от Преслав (800-850) и кирижките надписи
240. Различ,ш форми на буми от надпис11 с българско съ•
(Мостич). държание, написа,щ с ,гръц,щ букви ( А до !)
Към левия край на горната хоризонтална греда на
нормалната капитална бу1ша z (фиг. 240, Z1 ) в № 1 Атина, VI век пр. н. е.). Тази точ!(а се превръща в
от Провадия и 13 надписа от Синибир и Карабашли права хоризонтална линия. Обикновено хоризон­
(Омуртаг, 820) е притурен лек завършващ елемент ташrата линия пресича овала по средата, а поня­

с форма на кшшче (Z 2). По-късно (Симеон, 893) към кога излиза наляво и дясно. В по-късните форми
тази форма пък се прибаюr извита, къса, наклоне­ окръжността се стеснява в елипса фиг. 240, 0 1 _ 3 ).
на надолу (или нагоре) черта като опашка на дес­ Буквата J има най-опростена форма - само една
ния край па долната хоризонтална греда (Z 3 и Z4 ). отвесна греда (фиг. 240, !1). В надписите № 13 и 15
Тази повлняна от ръкописните бук13и форма ни по­ от Тутракан и Силистра (Крум) и № 10 от ТърноIJо
казва развоя на малката буква на кирилицата. По­ (Омуртаг) горната част на буквата е украсена с
следните форми Z5 и Z6 са от Лесновския Паренсис. две точки, които в първия на;щис седят встрани на

Буквата Н е изградена от две отвесни греди, съе­ гредата (/ 2 ), а във втория - върху гредата (1 3 ). В
дикени помежду си по средата с една хоризонтал­ глаголицата „иже на треуrолник".
на греда. БукIJата биIJа по-широка или по-тясна. Хо­ Формата на буквата К е претърпяла редица видо­
ризонталната линия се поставя под и над средата. изменения. В много от надписите тя се явява в до­
Други изменения не са установени (фиr.240, H1_:J. класическия си вид с къси рамене, които не до­

Буквата 0 винаги следва формата на О, понеже на­ стигат хоризонталните линии за писане. Върхът на
чалната форма била О с точка в средата (монета от ъгъла, oбpaзyIJaiI от раменете, се прикрепя към

159
 гова рамtн,·те

С(• удължавпт и достш ат хори:ювталшпс .:1иш1н

ш1ише (KJ. В нюпис11 No ц, 21 ;~олвата нак;юнсна

греда се изгъва навън (К 3 ), Еато по-
степенно от дъгата се две mшии хор и-

лллл мм м
:юнталпа и отвесна свързани с .1н,ю1 ъг.:юва

вивЕа. № ! fi и 17 ([( 4 ). Пт,рвата форма в надписите

№ 10, lЗ. 15 има две варшщии: l) горната линия с;а­
2 3 2 вършва с пресечено ~;линче (К 5 ) и 2) доJrн,па отв,·с­
на греда :,авърпша с и:шита навътре кука (К 6 )
Някъде I\ l' много тяс1и1 и внсою• tK 7 ) Нн-

MIYllolMMM
4 5 6 7 8 9
ма минус1<уюш форми.
В надписите прссfiчадаrа обикновената форма на
буквата _\_ ДIЗС' IIIO<.'ro11eни еднакво отдалечени от
една точЕа греди се с-1,бират и завършват на горна­
та линин за писане, като се пресичат в остър връх

NNNN 00◊
(фиг. 241, Л 1 ). Ра:шрачът е 110-малък или по-голям.
Рндко дясната накло11е11а греда излиза нагоре (Л 2 ),
а шшата греда се извива дъгообразно навън (Л 3 ). В
2 3 4 .2 3
шшои надписи завършва с подрнзан връх

(Л ). В згвисимсст от наклона на перото гредите са

4

◊◊◊ ПТТРРР
еднакво дебели или пък се редуват: лявата тън-
ка, а дясната дебела.
Наред с класическата форма на буюза М с на~<Jюне­
6 2 3 ни греди (фиг. 241, J\f 1 ) попm<ога в един и същ над­

(с с ( (() (с
пис (напр. № 14, 21, 48) се среща и форма с отпее­

сс
ни греди, а средните греди достигат до основата

(М 2 ). Формата па буквата М с отвесни греди прео­

бладава 13 разглежданите надписи и като че ли тя
3 5 6 7 8 9 е употребявана най-много в късните гръцки доку­
менти. У пас от нея са се развили три подформи:
1) вътрешните греди па М стигат до средата на бук­
т,,-vгп \../V \ I \ I \ /' вата (М 3 ), от 135 г. се употребяват през целия пе­
1 1 1 J I У V V риод V I 11-Х век; 2) те са висОJ<О издигнати и до­

2 3 2 3 1 5 стигат едва една трета от височината на М (М 4 ) и

З) при тези форми от средните греди надолу се

V1ФффФФФ
спуска нрава линийка, която завършва на основна­
та лшшн (М 5 ), само в № 10 е във връзка с Л 6 .
В надписа № 6 от Абоба се явнва една украсна
форма - линийката се е преnърнала в елипса, коя­
(j 2 4 5 6
то съединява лявата с дясната лшшя без прекъс­
ване (М 6 ). В друга форма буквата М е със завити

XXX'YQW 2 3 2
горни ъгли (М 7). В надписа на дискоса букnата :м
има следната форма: една огъната надолу дъговид­
на линия се спуска от дnе трети от височината на

отвесните греди, но не достига основата (М 8 ). В Си­

меоновия надпис буквата М е много тясна, отвес­
ните дебели греди са силно приближени, а средни­
те наклонени са тънки (М 9 ).
От буквата N се срещат четири вида форми. Пър­
2 3 4 5 6
вата форма е нормално построена - две отвесни
греди, по-малко или повече отдалечени една от др у­

га, са съединени чрез наклонена греда, която за­

241.
$~ $ J
Различни форл111 11а: букви от ,taдnucu с бмгарско
съдържши,е, 1ш1111са,щ с гръцки букви (!(до,\;)
5~
почва от горния край на лявата греда и зав1,ршва
на долния край на дясната (фиг.
рата форма наююнената греда започnа също от гор­
ния край на ляпата греда и достига до или около
241, N1 ). При вто­

160
rюловината на дясната греда В третата VIII-- VII веЕ пр. е.: 11 отпечатыщ от
наююнената греда :,а почва на 213 от височината нn IV век пр. н. е.; в грыщите надписи, София, инв
лявата отвесна греда :ншършва на 1/3 от висо­ No 4021, от 11 пек и т. н.
чината на дясната отвесна греда (N 3 ), въ:шриета в Последната форма е ъгловатото, счупено по средата
ръкописите. започва също от 2/З висо­ С от надписа на Крум от 812 г. и па Омуртаг от
чина на лявата I реда, 1,0 завършва на доJ11шя Абоба Тази форма е също много стара-среща
на дясната греда (N 4 ). се в западноrръцкото писмо от VIII-VII век пр.
Осноrшата форма на О е пълна окръжност (фиг. 241, н. с., в латинските надписи от Формело VIII--·VII
0 1 ). Тя е застъпена в надписите на Крум, Омуртаг, век пр. н. е., в Оскийските надпиеи, в запа3ените у
Маламир и Прссиа11 Някъде Еръг,~ото О се стес­ нас епиграфски паметници от I 110 IV век.
нява в елипса (0 2 ) IКр,м, О:v1уртаг и Маламир). Нови форми са С„ и
Още при Омуртаг се :шбелязва эаострнне на Рлипсо­ Буквата Т хоризонтална греда, подпряна по
видното О горе и долу (0 3 ), Еоето се отразява на Е средата от отвесна греда - не изменя формата си.
и С (№ 7). По-Еъсно в Борисовин и Симеоновия над­ НяЕъде от краишата на хоризонталната греда се
пис та:ш форма, повлиява от ръкописите, ясно се спусЕат ю,си чертички и.пи триъгълни серифи ('J\_ 3 )
установява като съставена от две извити дъги. Из­ Не п0Еа:1ш1 минускулни нзмененип.
глежда, че нейният предходник е ромбовидното О, Буквата r -- ъгъл с върха надолу, който стига
което се среща в Мадарските надписи (0 4 ), в Кру­ обикновено до средата на писмените Jшнин, под­
мовия надпис от Хамбарли и при Пресиановите прян от отвесна греда (f 1 , f 2
). Тази форма в няЕои
надписи, а в другите надписи много по-рано - 11 от Крумоппте и Омуртаговите надписи дава отr,Jю­
век (инв. No 4021). Това четириетенно ромбовидно нения: отвесната греда се наююнява, като става

О с върхове горе и долу под влияние на перото по­ продължение на дясната или лявата наклонена

етепенно се е превърнало на двувърхо тпсно О, греда на ъгъла (f 3 , У 4 ). В мноrо надписи отвесната

съставен от две нлоски дъги, като дпетс леви и две­ греда изче:ша, страните на ъгъла се удължават,

те десни линии са съдипени от замаха на перото в върхът на ъгъла опира до долната линия за писане,

една линия (0 5 ). В надписа No 26 има едно особено а страните опират до горната. Тази форма прилича
О, уЕрасено горе и долу е къси гредички (0 0 ). на латинското V (У 5 ). Дясната греда горе завършва
Буквата П е запазила форма с отвесни, еднакво пи­ с изв1шка надолу (У 6 ).
сою1 греди. Те се отдалечават една от друга или се Най-простата форма на буквата Ф е ОЕръжност,
приближават. Свързващата хоризонтална греда ра:шоловепа по височината от една отвесна греда

или е по-тясна, или се изравнява по дебелина с от­ (Ф 1 ) (812 г., надписа от Хамбарли), която не изли­
весните главни греди в зависимоет от наклона на за извън нея. В останалите надниси тази греда из­
перото (фиг. 241, 11 1 ). В Тутраканския надпис на лиза от горната и долната стрина на окръжността,

Крум хоризонталната греда излиза вляво и вдясно често пробива двете линии за писане и навлиза в
извън ширината (П ).
2 междуредовото простаранство (Ф 2 ): а) окръжност­
Към отвесната греда на буквата р се прикрепва та е рапна по височина на рс;щ (Ф 3 ), а отвесната
една полуокръжност, която започва от горния 1<'рай линия навли:щ в междурРдовото пространство;

на гредата и обикновено доетига до половината и б) окръжността е по„малка от височината на реда, а

(Р 1 ). Тази дъга запазва наклона на перото и се явп­ отвесната греда се изравнява с реда (Ф 4 ). В Шумен­
ва с наклонена или отвесна ос. Отклоненията от ския надвие на Маламир елипсата е раэтегната по
тази преобладаваща форма са: първата форма е с по­ хоризонташ~ата ос и буквата придобива непринтна
малка окръжност, прибрана на горния Ерай на тромавост (,f\). По наклон на оста дъгите на Ф са
гредата (1\) и втората форма, получена под влин­ симетрично разположени спрямо отвесната греда,

ние на ръкописите, в която върхът на гредата се е другаде цялата елипса се е наr,лоrшла наляво (Ф 6 ).
CJШJI в една обща окръжност с дъгата (I\), Буквата Х с съставена от две наклонени, пресича­
Преобладаващата форма на буквата С е дъгообраз­ щи се по средата греди, като пресечната им точка

ната, луновидната, която в Силистренския надпис обшшовено е над геометричната среда. Разкрачът
на Крум е най-близЕата до класичната (С 1 ). При се стеснява или разширява (Xl' Х 2 ), което придава
Омуртаг дъгата стаЕа по-шюсЕа и по-елипсовидна разлатост и.пи стройност на буквата. При наI{Jюне­
(С2 , С3 ), като в СюлейманЕьойския надпис се офор­ но перо лявата греда е по-гясн.а от дясната. Някои
мя едно С с отвесна ос, което се затварн вдясно от форми горе завършват с малц!:! счупени линийки
надвисналатn отгорен издигнатата отдолу къса дъ­ (Х ). Буквата ЧJ' прилича
3 на буквата r, само че
гичка (С 4 ). В Борисовия и Симеоновия надпис има през средата на ъгъла пресича продължението на

остри върхове (С 5 ). Наред с тях се среща правоъгъл­ отвесната греда. Тя няма значителни изменения и
ната буква (С6 , С 7 ), съставена от две хоризонтални много рядко се среща в нашите надписи (W1 ).
греди и от една отвесна греда. Това правоъгълно С Класическата форма на буквата Q (омега, QJ е пре­
е много старо - в Сиенските надписи се явява в търпяла голямо изменение. Още в унциала извив -

161
 1<ята се

отворени горе, сuърJани ПОМРЖ:1:V си 01<ръжности

ИЛИ еJIИПСИ (i,Jc,}.

;-:; rю"начало с юградеш1 по едно ели11со­
ви:шо о, на 1<осто горе в средата са пролължсш1

!рЕ'дите навън и о()разvват ъгъ,1. Долната част на

тази следва всичките и:1~1енения на

О. ромбовидна (~iJ, rлипсовидна (<\, 0 3 ), със :;а­

острени върхове (о,) и други. Характерната фор­
ма за вас е формата, с1.ставе11а от окръжност, засе-
чена горе с ъгъJr и 0 6 ), от която по-късно се
оформило кирилското 15.
В напште надписи се срещат и следните особени
?4;'. Мадарск11я111 pc.irф
форми на бу1<ви sl и s~ в № 21, 22; sз в Симеоно­
впя надпис от Солvн, 1 от Крумовия надпис от
Преслав и ~, в Пресиановия надпис от Филипи.
От разгледаните надписи (пък и от старите, амфор­
ните отпечатъци, епиграфски и други надписи виж­
ламе, че има различни форми на б\ 1 1ши, употребени
в един и същ надпис или блнзки по дати надписи,
например М с наклонени и М с отвесни греди, N
с наклонена греда, която започва отгоре и завърш­

ва долу. Правоъгълно класично Е наред с унниал-

11ото 6, ъгловато С и дъгообразно С и много други.
Стари и нови форми се срещат ед11овремешю. Това
показва, че не може да се сложи строга гра11ипа,

докога са употребявани едните форми и кога за­

почва употребата па другите форми. Затова ние
тг·ябва да бъдем много предпазливи, ]{ОГато правиы
своите заключения за времето (датировката) на из-
11ышението на надписите според употребените фор­
ми. Заблуда ще бъде, ако датираме само по тях. В
много от надттисите са влезли съставки на форми,
които са лични предпочитания на пишещия, осо­

24:i. Сю.1fй.иа,11: ьо11ск11ят 1111дп11с бе110 при нашия случай, когато качеството на над­
писите не е на нужното естетическо ниво.

Ние трябва да избираме само онези примери, къ­

дето се вижда, че майсторството и 111колов1<ата на
шрифтописеца и каменоделеца преобладават. Само
при тях със сигурност може да се проследи развоя

на формата на буквата.
След като разгледахме общо различните форми на
отделните букви сами за себе си, употребени в над­
писите на гръцки ези!( с българско съдържание, се­
га ще разгледаме ка!( се свързват буквите по стил
и форыа една към друга, като поредица, в rю-добре
запазените и добре писани надписи.
Надписите на Тервел около Мадарския релеф (фиг.
242) са най-стари. Другите два надписа на К.орми­
сош и Омуртаг са по-нови. И в трите надписа обаче
не са отразени периодите на развоя на шрифта.
Стилът им не отговаря на стила на релефа и няма
единство в композиционната пя.лост между надпи­

си и релеф. Тук можем да различим два естетичес­

ки възгледа: 1) в релефа - изящен, монументален­
възглед; 2) в надписите - небрежен, регистриращ,
244. f-laдnuc'om от Ф11л11пи без графична култура шрифт.

162
 Нанвното, ъгловатото и rрубо югражданс на бук­
вите не схож;щ със зрялата llюде,:~иров1,а на рс:tе­

фа, Шрифтонисецът и каменоделецът не са майсго­

ри, упражнени п шрифтовия занаят,
В колоните с надписи, намерени в П,шска, върх,1
1юито са издълбани имената на I радове, превзети
от Крум, има тесни букви, силно шдължени и и:,­
градени с еднакво дебели J!ИНШ!, Буквата Л и Л
имат по две форыи, Буквата]{ е с къси рамене.
Крумовият надпис от С1ишстра .N'o !Б нока:-ша до­
бри епиграфпш качества, Писането запазва реду­
ването на тънки в дебели щрихи и добре изразени
краища със серифи: изработката псжазва по:шававе
на каменоделския с1анаят. Буквите са построени
по наклонена ос 30- 35°, Tt> са широки и u целия
надпис е запазен един стил, Подобен надпис е дру­
гият Крумов надпис от Кадъ-кrлй, Тутраканско,
Надписът от времето на Омуртаг, намерен между
селата Синибир и Карабашли (Соф, арх, музей, шш,
№ 366), е с добре оформен шрифт по отвесна ос, В 245. З.1ат11ият дисrщс om Прес.1ае
него ясно личи разликата меж,:J,у тънките и дебели
щрихи, Силно подчертани отвесни и тъ1-ш:и хоризон­
тални греди, Отвесните греди са широки и завърш­
uат без серифи, Буквите са по-високи, отколкото
широки.

Има бу1ши: 1) с нравилно водене на перото по от·

весна ос -С, П, I, .N, Т, Р, В и 2) при някои на­
клони шрифтописецът върти перото - получава
се двустилие между С с отвесна ос и 6 с наклонена
ос, По пропорции и изграждане на формата на бук­
вата този надпис се приближава до буквите от над­
писите на преславската керамика,

Сюлейманкьойския надвие па Омуртаг, издълбан

върху мраморна колона (Соф, арх, музей, инв,
No 638, фиг, 243), на пръв поглед изглежда сравни­
тешю добре написан, Буквите са тесни и имат· на­
клон на оста 30-35°. Те са бе:, серифи, Разликата
между тънките и дебелите греди е слаба, Ако се
вгледаме в подробностите, ще забележим, че на­
клонът на перото не е спазван и буквите изменят
много сиJtно формите си, например: буквата М от
горните редове е с плътни отвесни греди и сравни­

теJIJЮ тесни вътрешни наклонени греди, а външни­

те греди на същата буква от по-доJtните редове се

наклоняват навътре,

Чаталарският надпис (Соф, арх, музей, инв, No 697

и Търновският надпис в църквата „Св, четиридесет
мъченици", оставени от О~1уртаг, макар да са много 246, Надписът от Балиш, 866 г,
важни историчес1ш и Jtитературни документи за на­

шия народ, са писани небрежно, с еднакво дебели

греди, без предварителен план на линирането и не
са спазвани хоризонталните ръководни линии,

13 местността Диреклер, близо до гр, Кавала, в раз­

валините па древпин град Филип и са намерени два
вдълбани върху големи мраморни подставки над­
писа (фиг, 244), Те са от времето на хан Пресиан
(836--859) и са писани между 837 и 847 г, Бук- 247, ОловNи печати ,ш Борис-Михаил и 1щ цар Силtеон

163
В!Пе са l!IИ\IOIOi. По форма ----обшШОiН'Н ТЫIЪI< гро­ 11ш1 (.,1ужи дJ подпре и L·ъt';tиш1 шшлоненитс- греди,

Г((I< (1своrщ1 форма на мснументатка). Основшпс които не се с1,бират във вр1,х. Така построена 6yк­
и дщ.ъ;шителните греди са еднакво дебели.ТеЕС:тът B3TiJ А напомня на А от Готиката (и при Дюрер)
е най-елементарно начертан, със сравнително тънЕи Буюзнте з,шършват с ясно очертанп триъгълни сс­
оснсвшr грели и е 11е6режно писан n ре!\Ове с нерав­ рнфи, грубо оформени.
номерни 6у1ши. Л завършва горе разширено. Л, гръаката делта се 1
Характерни са две забележителни по контрасти гру­ е превърнала в блюка до съвременната 6ъ:1гарска :1
пи: Първата група обхвтuа букnи с широки и кръг­ буква Д. Гредите на 1' (V) са написани с обратни де­
ли ШJЧертания (0,ф,\.,\J,о,в, К, п, Е, Ти пр.). Втора­ белини. Тънката е станала :кбела и обратно.
та грvна обхваща бу1шн с ъгловато начертание - Сериолю оформен и пълен с подчертани епигрзф­
ъглести, четвъртитибу1ши. Л,!i,О,С,V,(заУ) и q ски достойнство е надписът на оловния печат на
!!ай-характерни букви са А, Л, Е-), М, О, С, о. Борис-Михаил (фиг. 24 7). В него можем да видим
В бупнпа Х се забелязват курсивни :;ачатъци. какви са били „школувани те" обра:щи шрифтове,
К ы1 грънките 1шд.JJИСИ с българско съдържание употребшзани от гравьорите по топа време. Ако на­
трябва да прибшнiм и надвиса на дискоса. пrавнм сравнение с оловнш1 печат на Гrорги син­
Златен дисЕос от Преслав --- при расшопките през кел български, ще установш1 голяма прилика и
1949 на южната порта във вътрешния град Прес­ майсторство на гравьорс~«на изработка и ще раз­
лав е намс'rю1 з:татен дискос с гръцки надпис (фиг. берем кои са били първоизточшшите за изграждане
245). Съдът има опростtна форма, но у1ч1асата е на формата на кирилската буква.
много добре графиЧL"СКИ Еuмпозирана. В дъното на Буквите ва този шрифт са капитални, с изкJIIочение
съда е гравиран кръст, очертан от двойна кон­ на унциалната буква 6. Като конструкция те са из­
турна шшия. По периферията на съда с гравиран градени без ос, с еднакви ~·реди с едва забележи­
текст с високи и тесни грыщи букви, обиколени ма разлика в някои греди. 1--;у1шата О е стеснена и
r-1,що с контурна лш1ин. Тlо тоэи начин рисунката елипсовидна, докато буквата Ме доста разширева.
и текстът са ком110з1щио1шо обединени чрс<, кон­ пукната r се е превърнала в V. Буквите А, Ли V
турните линии и е постигнато богато де1юративно завършват с отсечени върхове. Гравьорът е проп­
въздействие. nил усет за композицио1ша подредба на буквите
Текстът е съставен от еднакво високи н стеснени на,надписа и за оптическото разпределение на меж­

унциални буюзи. Буквата () и прои:шодните 6, С, р, дубуквените пространства.

са елипсовидни и изградени по отвесна ос, сJмо Ф
l\l По времето па Борис е същсству □ ал един отличен
се разширява малко. Главните греди са плътни, а 1,апитале~1 шрифт, който е спазвал традицията на
хоризонталните тънки. Краищата им 3авършват гръцките гравьорски работилници, и друг -
със с1,рити или с триъгълни серифи. Буквите пред­ висок, тесен, заострен шрифт от Балши, в много
варително са разпределени в кръглото пространст­ букви повлиян от скрипториите (О, е, С и др.).
во. Дори символичната инвокация, началният кръ­ От трите погранични колони, за които имаме сведе­
стен зню,, е сложен точно срещу средата на дясната ние, че са поставени от Симеон през 904 г. при с.
страна на големия кры·т. Този надпис някои го да­ Наръш, 21 км от Солун, едната е запазена в Цари­
тират през първата половина на IХ век. градскин музей. Тази коJюна с надпис е точно да­
Намереният при 'с. Балши близо ДО грид Берат, тирана - 904 година. Петредовипт надпис е съста­
Южна Албанин, надпис на княз Борис I от 866 г. вен от главни, тесни и заострени, еднакво високи

(фиг. 246) е с добри епиграфски Еачества (гипсова букви. Само t5 изскача нагоре, а някои букви
отливка в Софийския археологически музей). Той А, О, Р, - са по-ниски. Буквите са изградени със
е съставен от главни, високи, стеснени и заострени слабо наклонена ос.
букви, изокефалия. Височината на буквата О е два Буквите О, Б, С са елипсовидно удължени и завър­
пъти по-голяма от ширината й. Буквите са писани шват с остри върхове.

с наклонена ос. В буквата О и производните й на­ Има три вида А, PI, и Л. В пърпата буква хоризон­
дебеляванията стават вляво долу и вдясно горе на талната греда е издигната нагоре. Във втората -
извитите части. Това се вижла и по завършването тя започва отдолу и завършва до полопш-~ата на

на много букви. Например долната част на Р от дясната греда. Вътрешните наклонени линии на J\I
втори ред завършва под наклон; така е и при 1\1 и са писани с ръба на перото. При изписване на р,
други. Различават се две групи букви: 1) Тесни, z, О се забелязват влияния от ръкописите.
високи букви, О, 0, 6, С. 2) По-широки А, М, N. От разглежданите дотук надписи е ясно откъде е
Буквата W се съставя от две ясно очертани О, леко повлияна или взета основата за формата и кон­
прекъснати и съединени с хоризонтални греди. струкцията на кирилската азбука.
Много характерна е силно подчертаната хоризон­ Ост~;ва открит въпросът само кой и кога е устроил,
тална греда на горния край на буквите А, Л, W пригодил, подредил, прибавил и допълнил Кf!рил­
която излиза значително □ ляво и вдясно. Тази ли- ската азбука според звуците па сла □ янската реч.

164
Наред с гръцките надписи с
ние са намерени и надписи на език,

написани с гръцки букви. Този забележителен факт

и пръв опит да се създаде основа за пра­

българския език виждаме осъществен

в надписа върху тасче ,No 21 от българското Златно
съкровище от IХ век (фиг. 248), открито в Наги
Сент Миклош, Транси.;шания, сега във Виенсюrя
хvдожествено-исторически nторшп надпис

е врязан върху кръгла ЕОJюна, намерена в Аврада­

l<а (фиг. 249), Преслав и третият~ в село Цар
Крум (бивше Чаталар) до Преслав (фиr. 250). Това
утвърждаване на гръцюпе букви да скрепяват ду­
ми от прабългарския език не е могло да стане слу­
чайно или по хрумването па някому. Нужна е била
целенасочената работа за приспособяuане на чуж­
дите (гръцките) знаци за писане към звуците на
прабългарс1{ата реч (например TZ за Ц) и въвеж­
дането им в употреба сред народа чрез реформа или
обучаване в новата система на писане, т. е. обуча­
ване в особена грамотност, подобна на тази на всич­
ки народи, които са заели латиницата и са я прис­
228. Тасче № 21 от :Jлаптото съ;;ровище
пособили към своя езшс
Кой е сторил това важно дело и този пръв опит да облеIIо. I-Iапречната и черта с съставена от две счу­
запише, макар и с чужда графика, с гръцки букви пени под ъгъл линии, чийто връх слиза надолу.
прабългарската реч, засега е неизвестно. Но това е Буквата В носи следи от н,шиЕг да се пише върху
едно велико дело, на което трябва да обърнем се­ пер гамен, защотошрифтонисснът е съединил с един
риозно внимание и да отдадем нужната почит и за­ замах в eдIIa крива линия дЕсте и кръгли части.
слуга. Тук можем да си спомним думите па Чер­ Тази крива линия Jie се допира до отвесната ~·реда.
норизец Храбър: ,,пишели с гръцки букви ... " Долу буквата завършва с права линия, която из­
По-късно славянският етнически елемент в държа­ скача от двете страни на в. Това е характерно под­
пата надделял и езикът на българските славяни ста­ чертаваIIе. Него срещаме в Прссиановия шщпис от
нал език на българския народ. Фишши и колоната на Омуртаг от Чаталар. Пише
През 1945 г. сътрудниците на Народния археоло­ се обикновено пред главните О, А ·- ВО, В\..
гически музей провели разкопки извън крепостни­ Буквата Г е изскочила мпого папред с хори:юнтал­
те стени на Преслав и в развалините на една църк­ ната греда. Буквата Л, ка~(т_обуквата А, завършва
ва в местността Аврада~{а отl<рили гранитна коло­ горе слабо заоблена и наклонените греди се огъват
на, употребена за подста~ша, с особен надпис с гр ьц­ леко павъII. ХоризоJiталната греда изскача значи­
ки буl<ви. Иuан Венедиков разчел и установил, че телно встрани, без черти надолу. Буквата 6 някъде
това е надпис списък на uъоръжения, съста­ е изписана с половин оI<ръжност (шшъде е елип­
вен па прабългарския език с гръцюr букви. совидна); от средата й изскача средната хоризон­
Текстът е написан с главни букви - изокефа­ таJша греда. Има унпиален характер. Гредите на
JIИЯ, - обаче ротационната шюскост на колоната буква z са силно наклонени. I3уква Н е нормално
не е позволила на писа ря да спазва успоредните ли­ широка. Наклонените греди на буква К не стигат
нии за писане. Някои букви са по-големи и изли­ до хоризонталните линии. Буква ti. е като А. I3уква
зат значително в междуредовото поле (У,П), а дру­ Мима леко ттодвити греди -- средните греди стигат
ги са по-къси от нормалните (II, К, N). до средата. N е широко, нормално. Буква Wе осо­
Буквите са широки, с квадратна пропорция, дори бена форма на Q. Уrщиален характер. 11 е нормал­
някои - Т, W, М - излизат извън ширината на но, широко. Извивката на буква Г е rюловин ок­
квадрата. По стил и форма имат конструкцията на ръжност. Облата част на б;;1',;ва Ф се разтегля и ста­
основната форма на монументалиса (гротеск). Гре­ ва елипсовидна.

дите са еднакво дебели и завършват със слаби три­ Буквите на тасче номер 21 от Златното съкровище
ЪПJIНИ серифи. След монументалните главни букви от Наги Сент Мш,Jюш са много подобни по про­
се среща едно унциално 6. Буквите имат епиграф­ порция, конструкция и по форма на буквите от
ски качества. Формата на буквата е характерна колоната на Аврадш{а. Те имат по-добри формени
(табJiица стр. 351). Наклонените греди на буквата качества, добре са пропорционирани, писани са по­
А се огъват леЕо навън. Горе буквата завършва за- правилно, със стремеж дil се спазват успоредните
419. /(оло11ата от -~l!fJaдaкa 250. '! аталарс"11ят Naдm1c

линии за писане. Най-характерни са букnите: А с По преме на Борис I обществе110-икопомическото и

напречна черта, кои·о започва от доJшия край па държавното развитие 11а Българин се насочило 110
лявата наклонена греда и з,шърпша по средата на път,г па феодализацията.
дясната отnесна греда. За да се наложи феодализма над разпороднин етни­
Първата разновидност па буква В е съвсем сходна чен състав на държавата били нужни обединяваща
по форма чрез своето подчертаване в основата си с идеология и нова, обща писменост.
хоризонталната греда с буюзата А в надписите от Христия11ската религия била най-подходяща идео­
Аврадака и Филип и. При втората- горната и долна Jrогия за укрепване на феодалната власт. Тя осигу­
полуокръжност на буква В не ct допират, а се при­ рявала чрез религиозните догми господството на

хващат 1<ъм отвесната греда д,1леч една от друга. владетеля и болярите. Въшш-юполитнческото по­
Л има силно излязла встрани долна греда. Сред­ ложение на България също се нуждаело от заздра­
ната греда на 6 изскача напред. Извитите части вяване и изравшшане с големите държави.

на буква W са по-ниски от отвесната греда. Борис покръстил себе си и народа и се стремял към
Х удож1ш1<ът Владислав Паскалев оформи буквите самостоятелна църква.

на табли па стр. 351, 1<ато спази всич1<и графични Второто важ110 начинание било създаването на бъл­
особености на формата на буквите от 1<олоната п гарска азбука, писменост и култура.
Апрадака. Преобладаващият етнически елемент в държавата
В третия прабългарски надпис от Чаталар (фиг. бил славянският. Славянският език станал основа
250) виждаме много общи стилни и технически на­ на новата писменост.

чини на изграждане на буквите с тезн на колоната Втората старобългарска азбука !(ирилицата­

от Апрадака. е съставена от 43 букви. По съставни елементи и
Буквите и п двата надписа са оформени с еднакпо по конструкция тези букви са прости и лесни за пи­
равни греди. Обаче всички букви завършват с от­ сане. 24-те букви са напълно заимствувани от гръц­
лично очертани триъгълни серифи, а острите ъгли кото унциално писмо от IХ век.
на буквите А, Л, М, N, Z са тъпи. Освен това ха­ Спорът между учените, започнал още от l 782 г.,
ра~перната извивка на наклонените греди на А и Л е: коя азбуJ<а е по-стара и откъде са пзеrи остана­
се повтаря и в този надпис. Наклонените греди на лите знаци на кирилската азбука, които преда­
буJша К не достигат до хоризонталните линии за ват славянските звуци, а липсват в гръцката

писа11е и серифите са перпендикулярни на гредите. азбука. Едни доказват, че те са опростени глаrо­

Съществени разлики има в оформява11е хорИ3он­ лически букви, други - обратно.
талната греда на буква А. Буквите Е и С са право­ Черноризец Храбър пише: ,,Константин Философ,
ъгълни. Има няколко слети букви. наречен Кирил ... сътвори им 38 букви, едни по

166
реда на ~-ры,ыпе букви, др\'ГII по славянската реч:' монумtпт:зпен и уставен шрифт. В тнх се срещат
И 110-нататък ------ ,,ако ннкой ю1же, че не ги Р ус­ странни стижши примеси, раз,,шч~rи по 11ро1юрции

гроил дс6ре. 1юнrже още се устройват''. букви, смес:ванс на главни и 'v!алки букви, Това се
В тези пасажи много ясно се говори :ia нтртшаис дължи не на утвърд,'на ка>v1енодслс1<а шко.-rа, а на

врез 855 r, на едва позната азбука (познати букви), факта, че написването, rюдготвянето на текста, пре­
към която се прибавят бу1ши 3а звvци от сдавнн ди да 6-1<,с и:цъ:тбан, е нравено uт ~рамотен човс•J<,
ската реч. 1ю 1юйто не познава ка,1е~-юдслсЕин, принципи и
Най-ранните по-важни кирилски надписи, намерени употр('бнвал скорошrсни шрифтоВ('. Той влагал
досега, са следшпе (внж подробно нри В, Ившюпа): лични 11рсдrючит:шнн за илраждане ш1 някои б,к­

870-880 -- Печат на Георги синкел български, ви. Трябва да виждаме в топа 110-скоро личен но­
907 --- Надпис на хартофилакс Пзвсл на СП'­ чер1(, отЕо,;шото стила на даден псрИОil-

ната в кръглата църква на Симеон в Ако разгледаме р:шнитс епиграфски наметници,

I!реслав, нисши с- Еирилица. ще шr;шм, че всички надписи,

Надпис върху бяла керамична плочка освен Темничкият и Самуиловннт, показват, че са

с двуезичен текст, намерена 1,рай 1,ръг­ работа на нешЕолува~rи нисачи и каменоделци,
лата църква, Бvквите са писани и дълбани небрежно. Изграж­
-- Керамични плочки от Преслав и обяс- дането на формата 11а буквата е случайно, бе'J гра­
нителни надписи от ИI<они, фични :шшшя и естетична ЦL'Л, Плочите, върху
- Надпис Тудора. които са гравирани надписите, не са подготвени за

--- Надписи B'r,pxy поЕривни 1<еремиди, rшсане, Hl: са изгладени, :,а да създадат удобна и
-- Криторски падпис от Г!Jiиска. равна плоскост за разполагане на надписа, Писачът
--- Мраморни фрагменти. не с1Jазва нито естетическите, нито композицион­

943 - Добруджанс1,и надвие, ните нравила за изграждане lla текстовете, нито

950---960 -- Надпис на чъргубиля Мостич, дори редовага Jшнин. Зrшнието за стила и формата
- Хумачка плоча, lla буквата в каменоделския занаят не с било раз­
Темнички паднис, вито' в науr<а, нито СЕ' е предавало в практиката,
980 Зографски кирилски 1шд1шс, сложеп Ако сравним бу1шите на запазените надписи с 1ш­
от игумена на Зографскип мопастир ришща от най-ранно време -- на11ример надписът
йеромонах Макарий върху едно нро­ от ОJювнин 11ечат на Георги синкел български от
давателно на гръцки език за светогор­ 870---880 г., графитът на хартофилакс Павел от
ското монастирче „Св, Апостоли". 907 г,, буквите от преславските керамични плочки,
993 -- Самуилов падпис, Добруджанският надпис от 943 г,, надписът Тудо­
996 -- Варошкн надпис, ра, 11ад1шсът на llадгробната плоча на чър1·убиля
Най-старият руски надвие с кирилс1ш букви е на­ Мостич, 950--960 г., Темничкият надпис, Самуило­
мереният през 1949 г, в Смоле11с1,а област Гнездов­ вият надпис, 993 г., и Варошкият надпис, 996 г,, с
сю1 надпис (Х век), надписите с българско съдържание, написани с
Българс1шят кирилски шрифт е свързан по форма гръцки букви, ще установим, че редица форми на
и 11роизход с гръцкия, Неговото развитие може до буквите са идентични. (Сравни фигура 240 и 241 с
голяма стенен да се разглежда и смпта повJrияно от фигхра 251.) Буквите Г, €, 1, Н, Л, 1'1, ◊, 11, С, Т,
развитието на гръцкия шрифт, Нашият шрифт пра­ У, ф, Х:, W нямат пови форми,
ви известни отклонения В чисто славянските бу1ши. Бу1шата i\ има нова форма само в Тсмничкин над­
Тях трябва да проследпваме особено внимателно, пис, Дясната наклонепа греда па буква i\ е силно
за да видим измененията, през които са преминали, изправена и ЕЪМ нея, по средата и, се прикрепва
Кирилскинт шрифт от ранните памет пици мъчно ~,:о­ един ъгъл.

же да се усвои като материя, претърш1ла постепен Бую,ата ь 'е нова буква от славянската азбука и
на еволюция, Той не е еволюирал системно, после­ няма предходна форма в гръцките надписи, Към от­
доватеюю, Едновременно и стихийно са се разви­ весната греда долу е прикрепена полуокръжност

вали епиграфските, 1·равьорските и ръкописните или триъгълник,

шрифтове, В OJIOВIIИTe JIИЧНИ печати се запазва Буквата ~ е подобна по форма па 13 1 от фиг, 240
традиционният уставен шрифт, Ръкописните шриф­ и е подчертана отдолу с ч~рта, която излиза от

тове са се развивали в царските канцеларии (от
които нямаме съхранени документи), в скрипто­
риите при манастирите, в обществения живот и в
ежедневния живот за случайни бележки, Ръкопис­
ните шрифтове оказали сиmю ВJ1инние върху ран­
двете страни, бе3 снуснати серифи,
Буквата Д има пяколко нови видоизменения на
формата. От хоризонталната греда надолу се спус­
кат къси серифи, Те са прави чертички или малки
триъгълничета с връх надолу-характерни елемен­

ните епиграфски юrрилски паметници, в които жи­ ти на славянското/\. Други форми ----дясната1·ре·
вият ежедневен шрифт е изместил традиционния да в повечето бу~ши излиза напред над шшата греда,

1С7
 ,.....----~

.,,r)
-- ,--
Чi
~i:;, :,96
,-- lbl_'!ПliC -- ;шетс OTBCC!i li Гр('rш са СЪС(ИНСНI! горе с
-- v ,,
,._
с:
~

;i ,,
с:-
с ~' '"Е: ,1,1,ra, а дол\- са IJO,'ll!p(•ш; от хоризонтална rреда,

t[ ::' с;
:>,
f- ~F
r--c
" §
t=
~ която з,ш1,ршва с Еъсн чертички надолу.
r..=: ~
= ,: v =
~ \С
-J t-:;
§ ....:с ;;.;:с -
~! нова, много онростена слuвшrсюJ фор-
;§" -
t ~ ~§
~ g ;:;z_ t Е:
t:: t-; 2ё ""r--cЕ:
v
:::
~ ::с
с
.с

-~, "ё ма_ Около ОJВ(•сната I реда са кръстосани две накло­

5::С :r:: - =~
-
,с

"1: :Е -"'<ё " u Е-

и
с:-
""
с:,::,
нени греди. Формата води началото си от ръкопи­

--
А.
-(\
'-
-
АЛ д д 4 d. !\
сите. (Среща се по-късно много често в този вид.)
1---- Бу~ша 2в оловния печат па Георги синкел (фиг.
Б ь [ ~_f__ ь ь [';' 2ГJ2) има форма на монументалното z. като в края
.R в ь ь g на долната хоризонталпа греда постепенно се

r г f' г г r- r -г
1---

-- ~
оформя отначало къса, а по-късно - дълга опаш­
ка, както в гrъщште букви_
)'~.- А д д _А_ д д, д

-~ - - & Е t J_ 1----"-- ~
Е r:: Буюзата 1( за разлика от К 5 пъв фиг.
наклонена греда завършnа с триъгълен
241 горната
сериф,
ж ж ж )К

s
--
--- -;::~-- ----
* спуснат

Буквата
надолу.

fvl в Самуиловия надпис има интересна

z :z: -- -- e---L Z, 4 ·z, форма. Двете отвесни греди се свързват с особена
1 ......___ 1
____ ---~
1 1- ~-
1 1
,,- изпита линия.

1 - 'j '( Бу](вата Рима характерна форма в Добруджанс~шя

----- ~---- ---н--
н ,½
н
I\
----___
,______
н - н н н н
---- надпис -- към отвесната греда вместо полуокръж­

ност се прикрепва ъгъл. Друга форма има в Тем­

1( к 1( 1'\ 1<: I< 1<
Л.
- л 'ЛЛ
---·--L /\ Л л л /\ т
----- --
ничкия надпис, I(Ъдето към отвесната

поставена къса хоризонтална JIИIIИH, конто се свър­

греда горе е

зва с отвесната греда чре:, дъга.

lvl м "''';\,-1 t~ /1/1 м м f-!I
1-,1 f-------
f';J-- Надолу букви111е са Nови --- славянски. Обикновено
j~' _N_ - - N N N N N
формата им е свързана със стила и изграждането
о _Q о ~- --- о о ◊ о о о
на фqрмите на другите бу](ВИ.
п п Г7 п п п n Буквата Ц има форма подобна на днешното Ч.
р 'р 7- -р
f> р р F F F Iiуквата \' е оформена с илзита надолу половина
с с ( с ( с с с окръжност, подпряна върху отвесна греда.
т т т т т т т т т т Бу~шата Ш - три отпеспи греди, съединени долу с
----
О'{
?5 '! "i5 у -◊У у У' една хоризонтална греда.

ф
--
'Р ф ф ф Бу~шите Ъ, ь, l,I, '['?, -- обикновено имат формите
к х х х на долната извиrша па ь. Бу1шата ь в Самуиловия
~- х
\)\)
ш w L-V w надпис има особена форма - една отвесна греда
ЦI долу :завършва с триъгълник. В преславските ке­
----- - - -
ц рамични плоч1ш у1ютребшнп само ь, дори знакът
ч '-1 ц ч ч ч
Ъ! е па писан като е свързан знака ь и Н, което е
'т' (1; у у у
по-вероятно първообразът на тази буква.
ш ш ш
Бу1шата 10 - съставено от отпесна греда, съеди­
ъ ъ 1, ь i ь нена чрез къса хоризонтална линийка с едно О.
[, ь L ь ь. ь t, По същия начин са сформени и буквите 1-1\, 1(;, 11,\, lm.
'AI /:,-1 1;1 7,/ ZI Характерни са сnързаните букпи 11\ и 1-е. В пад-
'k ~ 'Б t -t; 1;' i 11иса на Тудора буквата 1(; е написана със свързани
10 ю една за друга монументални буrши Н и Е, а по­
11\ IMA f-Д t21 късно € се превръща в уrщиално.
- - - :-----
Буквата м често има формата на А със счупена
lf Н: t{ ~ ---
надолу хоризонтална греда.
м А д
Буквата ЦJ -- три отвесни греди, съединени долу
11\ ;к 7-.
с ещ1а хоризонтално греда, като средната греда се
fm !:';к
спуска надолу под хоризонталната линия ,не се сре­

ща в нито един от разгледаните надписи. В пре­

-- с.r~апските керамични плочI<и тази бу1ша се пише с

----
V V у
двата знака ll.I и Т, отделени един от друг.
В шшои надписи употребявали точки за разделяне

251. !(ирилски букви от ;юзлич1ш flaдnucu на думите или сричките (Тудора).

168
За да \'Ерспи славнниэацнята на бъ,нпрсЕап1 LlЪ\J· режи. почти 1шадратни, смсссш1 монумеmални и

r-:ва и 3а да разпространи славянсr-:ата писменост в пщиа:1ни букви, ншшсани с право нсро. и н радени
младата феодална държава Борис I съ:щал в Се· 1ю отвесна ос, Гредите им са масивни, тежки. а хо·
верои:ночна България пажен културен пентър със ри:юнталните линии тънки, Ученикът наподобя·
С("далище Прес:1ав, ва обрюещ,, като контурира гредите на бу1шпте ('
В Преслшската културна школа работели Йоан островърха четка (това ясно се вижда от не.1овърШЕ'·
Еняарх, Черноризец ХраGър, презвитер (епискоа) пата, само 1<O1пурирана горна часr на бу1ша У и в
Констант~ш, братът на кня:, Борис чсрноризе· други ДВ3 Еъса .,, от само контурираните три точ·

цът Докс и синът му Тодор Доксов, ки). СЛ(с;\ това той изпълва пространството между
Прес;1аnсЕата Енижовва школа, конто достигнала контурираните ,1ишш, Както е било мода по това
своя най,богат ра:щвет по времето на нар Снмеон, и в по късно време, тънките свърэващи вътрешни

допринесла особено много :;а оформяване и рас\­ греди на11ример на буква lvl, 1'1 и шшои кръгли из,
пространяванс нn кирилицата. вив1,и L, 'I, н завивката на Р, 1,оято изскача над ре­
От нр иписката към „Русском спи ек е елов Афанасия довете, са 1шсани стыша линийка. В скрипториите
Александрийского "ХУ · XVI век, където преписва­ са ги извисвали, като обръщали ъгъла на ръба на
чът е възпрои:шел оригинал, писан прс, 1Х- Х век, нерото, В дебелите греди ш1 буквите се забелнзва
узнаваме, че Тодор Доксов е преписал през 907 г, овит да се създадат скрити серифи, Трябва да посо,
по нареждане на княз Симеон преведената от гръц, чим двете характерни форми на близкостонщите
ки на славянски език от епископ Константин книга букви О - с наклонена ос и с отвесна ос,
ш1 Атанасий Александрийски „Четирите слова про· Два вида обли букви: широко кръгло О,€, С и до
тив арианитс". Това показва, че в Преслав е има· тях кръгли форми, които се начунват и нреминават
JIO скринтории, в ~шито са правени превиси, нрево­ в ъглести!<.,€, С. Буквата Nе близо до монумен­
ди и в които се развивала орипшалната българска ташюто N _,, наклонената съединителна ~·реда за,

литература - сборници, църковни рЕ:чи и други. почва от горвип край 11а ,mвата отвесна греда и
Такива скриптории е имало към 1юuо1юстрое11ите завършва ва долния край ш1 дясната отвесна ~·реда.
от 1шнз Борис църкви и създадените от него митро­ Начупване па елипсата па€, С, О -· което r ра­
НОJ!ИИ и епископства из обширната българска нен зачатък на готически елемент.

държава, Методий починал през 885 година, Учениците му

Книгите, написани в тези скриптории, са отивали се разпръсвали.

и в чужбина, където са били прешrсвани и шрифтът Княз Борис I приел радушно изгонените от Мора,
е служел като образец за подражание. вия ученици на Кирил и Методий -- Климент,
Наред с юшгописната школа в Преслав е същест­ Наум и Ангеларий, които нристигпали по Дунава в
вувала друга приложна шрифтова школа, където са Белград и оттам дошли в България, в Преслав,
се обучавали младежи да пишат шрифт върху ке­ Други ученици идват през Венецин и Цариград.
рамични нлочки. Скоро след пристигането на Климент Борис съз•
В Преслав са намерени късове от керамични шюч­ дава нов културен център в !Огозанадна Българин,
ки с рисуван текст (фиг. 253), Ако наблюдаваме в областта Кутмичевица със седалище Охрид.
вl!имателно буквите в различните късове ИJIИ дори Ilачело па Охридската книжовна школа застава
буквите от един и същ ред, ще забележим, че не Климент. Наум идва по-късно,
всички са изнисаl!и еднакво сръчно и в еднакви Запазените епиграфски, ръкописни и други мате,
пропорции, Между добре написаните букви има риали с кирилица 1юснт езика на своето време, По
неумело и тромаво написа!lи, което ноказва, че са език и време съшшдат с разграничаванията па исто,

работени от ноuече ръце. Можем с 110Jюжителност рическите периоди на нашата държава,

да кажем, че буквите върху керамичните шюч~ш са \, Старобъшарски ,,_ който обема периода от IX
1шса~ш за унражнение от уче1Iиците на майсторите до XII век,
1,ерамици-шрифтописци. В кеJJамичната работил­ 2, Среднобъшарски ,,_ образуване на Втората бъл,
шща в Преслав виждаме втората школа за писане, гарска държава и падането ни под турско робство
където ученици работели системно за усвояване и XIII-XV век.
при;~агане на шрифта в нрактнката. От зрялата 3, Новобългарски период от XVI век до наши дни,
форма на бу1шите и от стремежа за опростнването През тези периоди са развити няколко вида шриф,
им, I1ри който шрифтонисецът избира I!аЙ·краткия тови форми. ,,
път за написване сложните букви Ж, ;ки пр. (три Най-общото нодразделение по графичесюпе приз,
прави Jrи1ши) и пестеливата украса и серифи, разби­ нации особеностите па формата на кирилските бук,
раме, че тази 11шола е имала богата графичl!а тради­ ви можем да подредим в следните шест вида писма:

ция и е постигнала високо майсторство при писане, \.Устав. 2.Маюскулен курсив.3. Преходен шш Тър·
Системата за писаl!е била следната: учепикът I!O· нопски бързопис-Евтимиев бързопис.4Лолуустав,
лучава образец за букви. В случая са избрани ши- 5, Бързопис (Скоропис), 6, Граждански курсив,

169
252. Оловният печат 1m Георт сиикел бьлгарск11, 870-880 годtта

Устав'Ьm (от СJ1ав. °'lстмъ -- граница, предел) е Като най-стар памет11ик със славянско писмо и най­
най-старипт вид кирилско писмо. Ilo форма напо­ чист кирилс1ш устав се латира оJюввият печат на

добява гръцкото унниаюю писмо от IХ век. Бук­ Георги си11кел български (870--880 гад., фш-. 252).
вите му, писани с 11р:шо перо u поuсчсто случаи по При разкопките във выrшвия град на стария Пре­
отвесна ос, са елри, красиви, грижливо оформени. слав, в местността Селище, до преддверието на една
Те имат отвесни плъпrи главни греди, а допълни„ 11ърrша е памерен печат (моливдовул) на Георги чър.
телните им щрихи са тънки. Съотношението помеж­ нец и синкел български, живял във втората поло­
ду им е 3: 1 или 5: 1. Думите не са раз;\елени една от вина на IХ век. Този печат е втори екземплнр. Пър­
друга. Релът, съставен само от главни букви, е на­ вият екземпляр е публикуван през 1934 от Т. Ге­
писан между две успоредни Jrинии. Междубуквени­ расимов, а вторият през 1956 година.
те пространства са големи. Долните дыrжини на В средата па лицевата страна на моливдовула е
няколко букви преминават в широкото междуредо­ очертан с изпъкнал контур кръст, много подобев
во IIOJie (!,, Р, у, л). на кръста от златния дискос. Около кръста обика­
Уставът е бавно, старателно писано тържествено ля текст със славянски уставни букви
писмо, в което преобладават симетричните форми. + ГII ПОМОZН П.ОGМ◊\/' РОь◊\/'
Об1шнове110 е употребяван за написване на важни Задната страна има четириредов текст
църковни юшги. Съкращения па думи се срещат ГGWРГ18 'r'PL-,Nbl(IO Н C\/'NKG.\8 ьЛЪГI\РьС
рядко.
Буквите па лицевата страна имат по-квадратна
Според размера на буквите в най-ранните ръкописи пропорция, докато ва обратвата страна те се сте­
се срещат три форми устав: 1. Едър устав, писан с сняват и извисяват. Формата на буквите е произ­
големи тежки букви. 2. Среден устав. 3. Дребен лязла от писаве с обло перо. Отвесните и хоризон­
устав --- с малки ситни букви. талните греди са еднакво дебели. Към високите
Историчесюrнт развой на устава е следният: плътни отвесни греди се прикрепват сравнително

От IХ до Х IV век ръкописите са оформени с устав• малки извивки, което придава на буквата монумен­
ни букви, близки по пропорция на квалрата - ви­ тална тежест. Гредите завършват с добре оформени
сочината на буквите е еднаква със средната шири­ триъгълни серифи. Някои унциални зачатъци са
на на буквите. Те са принтно разделени една от слабо развити, например в G и W само ъглите са
друга. Този вид букви, писани на пергамен, 11а­ изгънати, О - леко елипсовидно. Буквите са сгъ­
ричаме Стар устав. стени една към друга, дори междуредовото про­

От Х IV до XVI I век се установява Младият, нов странство е тнсно. Пространството между гредите
устав. В повечето случаи писан на хартия с дребни, е равно на ширината на една греда.

тесни букви, които стоят близо една до друга. Чес­ Печатът на Георги синкел български е най-старият
то средната съединителна линия на буквите Ж, паметнш~ на български език с кирилски букви, кой­
И, fi, К се извисява много нагоре над геометрич­ то е намерен досега. Същевременно буквите са об•
ната среда. разец от най-старин познат уставен тип.

170
 -··,.~ ~-
х уставн,1 тежки !! монументални,
/t

1шсvпа11и с четка. са 11адш1ситс от нреетшекитс

'л: ·:: ·: '4

керамични 11.:юч1ш които t·шюрихме

rю-горе.

Художникът Иван Кьосt:в оформи таблица стр

З55 според надвисите от прее.1,шските керJмични
п.;ючки.

Един 1ШОГО и1пер('ССН епиграфеки

памеп1иЕ и същевременно шщвис с най-дъл1ин 1ю­
знат досега текст с кири:1ски е отI<ритата

от сътрудника на I!ароднин археологически

Станчо Стю1чев 1!.'юча на N\остич (фш.
, чърr убиш1 прн нар Симеон и ври нар
Та:ш варовшнша шюча ~~ 1_о:15 м дълга и 0,58 м
широю, ·- е била намс-рена на 16 октомври 19,12 г ,
6ли:ю до orrroв1П(' на uърквата-1,остница в местност­
та Сс-лищr във въ~ш11шп грал, на старш1 Преслш1.
ТсI<стът е написан върху неравна попърхвост. П.•ш­
скосгта на плочата е 6ила много грапава и 11с е по­
зволила спокойно и равномерно да се изграднт бук- 25.1 ffaдnlll' ,п11ху кrра и11•uщ n.10,u:,1 от Преслав, 1Х в.
вите по форма н да се поставят в хоршюнталrш ре-
дове. Бу,шитс смс,нят височината си, новлечl'ПИ от
наклона на шюскостта.

Общото впечатление от надписа с капитални букви

Р, че стилното единство между отделните букви е
,,ана:,с·но. Буюнrте са 1юдчинс'пи па едно сшшо ъг­
ловато И'1граждю1с ври едно елипсовидно О, обра­
зувано от две сла6о извити навън срещуположни
линии, които горе и долу се събират под остър ъгъл
и имат леко паююнс·на наляво ос. Елипсовидни са
също €. С и малката извивка на Р. Обаче при из-
1·раждапе на 1,ръглитс части на буквите ь, К, 'Ь, ь,
ft; J!Ннинта от елипсовидна с станала ъглоrзата и
четвъртито начупена.

Буквите са тесни, ъглопати. писоко издължени и

110 форма шшомшп тези от рыюнисите. Само·М е
много разшщн·па и се от;rслн от обш,ата из;.\ължена
про1юрция.

Шрифтописtцът въорски неравнип и труден :;ара­

бота терен е :,апазил писане но;~ наклон на перото
от 20· 25 градуса наляво, с което отразил ра3ЛИ·
китс' М("Жду отвесните и хоршюнталните линии

(Н, 'l:;), Каменоделецът доста грубо е спазил дук­

туса на перото. Явно е от неравномерното писане,
без предварително разпределяне на бу1шите по ре­
дове и нренасяне на думите като 11 ръкопис, и от

грубата и припряна изработка, че и двамата не са

имали нрактика за 1шсю1с н изрязване на епиграф­
ски паметници.

надпис се датира между 950 и 960 год., но в

него са проникнали вече дошли от ръкописите ми­

нус1<улните букви д, 1д и особено 7,, I<0IПO нсно

ни подсказват, че в скрипториите по това време,

!(аквито сигурно е имало в монастирите и държа.~:­

ните канцеларии в Преслав (както свидетrлствуqа
Тодор Доксов, калиграф от Симеонопата книжов­
на школа), отдавна била започнала еволюциптя на 254. Пло,шта па чъргубиля Мости.ч, 950-960 годшю

171
Кирилс,вото писмо. !!не установяваме и~мо няЕол­
ЕО I<ОИТО по ЛИПС,! на поnечЕо данни СО· езеро, биы отЕрита шюча ,: нзднпс, направен П\J

чат, че от,~авна е станал прехолът на маюс~,улната 1ювu1я на нар (969-1014 :Ш ПОМО!

101ри:1ска п минускулна. на родите.:1итс му.

От друга страна, эа видим, че е сыпествува.>1 Това с третият IiЭJ!П!!C с кири.:н:ки точно да

някакъв определс"Н на епохата към стесне- тиран от 99З г. (фиг. 256). В него са употребени два
ните нне можем да напраыш един паралел начина за изгр,1жд;ше на

между надш,са от l !аръш на цар Симеоновия стълб. щат грvпата широю1, почти

на~шс,ш с гръцки и па;шиса на М.остич Еръгло унниалноС, обло W, , 1\ Р.

с ~шрилипа Ако сравним думата cy1u€l.\JN на над­ форми С3 развити при сравнително тясно сrипсо­
писа от I същата дума от надписа на .\1\ос­ видно О. група са ЪГ.'!есттr Ь-.,ь,&,Ъ,'r\.
тич, ще видим голнма прилика в общата ~<онструк­ r/! е нроста, юградена с трн прссичаши
аия 11а високите тесни с елипсов11;шо r:згрюк­ се черти.

дане на С и€ и ()_ с остри върховЕ•. А в думата Надписът с очертан, пре.~и да бъде изря3аН, с ш11-
K011,11TO\t (! Jа ръш) 11 втората дума '1'PtXO\tf;rJM, р0Ео rюдрн:,ан инструмL'IП, държан под наклон от

(Мостнч) \/' с бес1 01rai1шa. Същото t: в Борисовия Зс'1--40 градуса налнво, Затов;:, хор1~зо11талните и
палпис от Балши O\t. отвесните греди са почти равни. НаЕлонът на оста
Ушшалното ,аопреио € тук с,' свър:mа с остана­ е изра:;Рн в l\ на първия ред и в iЬ 11 ун­
JIИТl' Сiутши по-доСiрс. цш1Jmото С на петия ред. То 0 т ш1к.rюп с щкдизIJи•
Тсм11и,шият на;шнс (фиг. 2:15) има 11ай-добре под­ кал надсбе.11яв,тсто на хори 0 юнталната греда на Г,
чертани епиграфсъи качества и ~;ошю:,ишю1rво под­ 11, Т, '1; и други.
рс·ждане по бу~ши и по смисъл. ()чебиен с стреме­ В шrко11 букви доп·ишителпо са оф(1рмени трrrъгъл­
ж·1,т да се по;rрсдят буквите в пространството, ка­ ни серпфи, които в буквата 11 от първия рсл са
то се !ВрiШ!!ЯТ pii:JCTOHIIИЯTa междv тнх оптически, запа:,или шшлопа на оста, В1,рху бу1шите l\ и'[~
Буквите са добре nформени, с ясно очертани 1рrли, сРрпф1,т е ясно очсртюr с хор11зо1п а.;1~н1 тши ,, .
ннкон iавърпшат със и·рифи. Перото с държ,1110 Пш,ои са 1ю-ма.с11н1 - - 11(; стигат до д1:ете
по;~, шшлоп от около 15 градуса, обаче пяЕъдс ръ­ успорс;1,н11 ,пинии. Особени форми сп f,, О, Ъ, lvl.
Еата н1,рти перыо и той се сменя Срещат се ши­ Ха.р,нйерно и много 1штсрс•с110 е, че в тrпи епиграф­
ршш М, N, 1( и тРсш1 форми О, А, С, Р, Макар riук­ ски пшv1Ртпи1< се срещат 3ачатъаи Еа минускулни

витс на надписа да са уставни със силно подчРр­ бу~;ви, Вl·че ;\обре оформени :ш времето си ·- :,, 2,
тано монументално въ:щсйствие, няЕои от пr имат Ж, Ео1по са преминали туЕ между irапиларните
минускулови э,Рштъци --- i\, К, ~, и други. Отвес­ Шl-!JlOIШ форш1 от рыw11исите или общестнспия
пата греда ва ф шскача шщо.пу и доста жнrн;г, I аюша >шнускутш букви се срещат и n
високо нагоре. Хумачюпа плоча• i\, f;, Ж, V, Х:.

255. Te,11HU't/Ct1Яrn 11адп11с 256. Самуиловият ,;адпис, 993 год1111а

172
I!ай-стар C!apoбъ.'l!i![JCI{II IШЮ!ШВО! Щ!ЫСТНИК О'! оригинали. За вас ()11 било от ,11ачс11ш'. ако мс­
българсЕа рещшция, ш1сш1 с устав, с Сшино сшш- жехrv1(' ,~а установи~! ДОЫJЛКО 11p1°IiИCBiiЧbl Р !!О;(ра·

1слис, или Сшшна к;ш1·;: от Х I век (фиг. 2f,,). Това жавал шрифта на ()ригннала или е употребил свт1
назва~ше сЕс е наложпло в JIИН'р1пурата, :,ащото !IО:!ШlТ Cbl1peMl HCH !ЮЧt'рК.
0

в текста се срида два пъти името на пов Сава. Най-старинт датиран ръкописен наметник от руска
Всяка странищ1 на евангсJшето. нашн:ана ог воп ред;шш1я с Остромировото евангелие. То е намере­
Сава вьрху пергамен, съдържа по 19 реда старо но 11ре:-1 !80б ro,ci. 1: гардероGа между ;~рехнте 11а
уставно писмо, леЕо нак.;юнс1ю надясно. Екатерина 11
Шрифтописецът добре 1:озтша изграж;щнсто и пра­ Остроыировото евашелие е прение от старобъл·
вилната форма на буквите, шшрнмср Z ст лист 142\
1
r а реки. и,точ1юбългарски оригипал. Тши препис
и 'r от лист 127v, но бърза, зиова Gуквите са ш­ е направен от д51кош1 Григорий от 2l октомври
градени ПОД непостоянен наклон !IО·СИлен или !О5б до 12 май 1057 за Остромир, роднина на кш1з
по-слаб в един ред, в една дума, а ннкъде от бърза­ !Ъяслав Ярославович и негов 11омощ1шк-посадник
не и небрежност шшJюнът - нашшо. е обратен в Новгород.
Изли:,ат нод и над линиите буквите Z, 15, Р, У, К. ТеЕстът е вшшесш с кирилиuа пърху пергамен с
Интересни са заглавните Gу1ши. По стнJI и форма три вида 1rисмо. Основният теЕст е нанисан с едро
се свързват с ос1ювнин теЕст. уставно 11исмо (фиг. 259) в две колонки 110 18 реда.
Един много преци:шо оформен устав намираыс в Буквите, оформени с нрава IIE:'jJO, запазват отnесна
Супрасълския сборник от XI век. ос, плътпи отвесни греди и съпсем тънки хоризон­

Супрэсъжкият сборник (фш'. 258 и таблица стр. тални. 13 долното междуредово поле излизат дЪJI·
356) е 1шсан от Ретъко с голнмо шрифтово майстор­ живите на Z, Р, У, )\, а в горното и доJшото ф.
ство. Буквите са изградени с широко подрн:тно Почти всички буюзи завършват с добре очертан и
11раво перо, дър:жано под ·Jieк 11а1,Jюн. Гре11ит1' са триъгъ.,ши серифи с върха надолу --- (виж ь,
сравнително тесни в съотношение с височината на Z, Т, Ъ). Кръглите 1 1асти на буквите и вътрешните
буквата. Оформени са ясно, завършъщ-rте се от­ греди на буквата tvl са писани с левия ИJIИ десния
крояват остро. Буквите са отделени една от друга ъгъл на ръба на 11ерото. Буквите О, С, и G са сте­
на сравнително голямо разстош1ис. Бу1ша О е мно­ сневi1 в заострена елипса и също са оформени с
го тясна и заострена. Шрифтът е 1шсю1 мно10 11ра­ ъгъла на ръба на перото.
пиmю. Кры'лата форма па буква га ф е заназила Заглавията на евангелските 1 1етенин и календара са
наЕлона на оста. Вътрешните ~·реди на М не са пи­ нагшсш-1и със среден устав, който ншюдобява ос­
сани с ъгъла на нерото, както в други ръкописи, а нов1-1ия текст, 110 е по-бързо и по-небрежно писан;
с цялата ширина па ръба на перото. Гредите не са 11ерото има лек наклон надясно. ПосJrесJювието е
геометрични прави J1ипии, а са одухотворепи чрез 11шшсшю с дребен устав (фиг. 260).
перото. Над и под реда излизат Z, Р, У, К. Слсщвшците но време датирани ры<описн са дватil
Подобен шрифт, маJшо но-наведеп, има в Листите сборника •-- Светосщшов сборник от 1073 (таблица
11а Ундолски от Х I век. стр. 357) и Светославов сборшш от 1076 година.
След Симеон българската държава за1·уби.1Iа мо1·ъ· Те са нреписа11и от дШ(О!I Йоан за рускин княз
ществото си. Слабохаршперният наследниr< цар Светослав Ярославович. За образец е послужил
Петър и синът му Борис II не уснели да задържат оригиналът на българския Симеонов сборник.
нападението на Киевски кш1з Светослав. Свето­ И д1Зата сборника са нанисапи с по-небрежно и не­
СJIШЗ завзел Преслав през 969 година. Новшп ви­ равномерно по височина и ритъм уставно пис~ю.

зантийски император Йоан Цимисхи нападнал Карский пише, че Остромировото евангелие и Све­
Светослав и го принудил да напусне България. тославовият сборшш от 1073 11одражават r1исмото
Североизточна България паднала под визш~тийска на източнобългарсюпе оригинали от Преслав.
власт (972). Останаj1а свободна отцепилата се За- Други ранни датирани руски ръкописнн книги са:
11адна българс1,а държава под властта на Самуил и 1092 -- Архангелско евангелие
братята му. Тя съществувала до 1018 година. l l03-1 l l7 -- Мстиславово евангелие
Макар Светослав да бил убит от печенегите, Киеи­ ! l 19--·l 128 Юрьевско евангелие
ската Русь процъфтяла. Заедно с покръстването 11 Всичrш са наrшсаш1 с уставно 1шою. Тук трябва
нървия глава на руската църква -- охридския е1ш­ да добавим I-lов1,01юдсЕите,1~рамоти от Xl---XIII
скоп - Киевската Русь е приела от България и век, нанисани uърху ~<ори b'i' брнст със свободно
славянското писмо. писан устав.

Други куюурпи центрове са били Новгород 11 Маюскулен курсив това е rю-небрежно 1111са110
Псков. От ръкописните образци руска редакция уставпо писмо за бележки, rюднис11, известин. Бук­
1<ато най-ранни се считат Остромировото евавгеJ:ие вите имат лек наклон наднсно и не са добре офор­
от 1057 и Светославовите сбор пици -- 1070 11 1073 мени и завършени. Те1,стът е раздвижен -·- не се
година. Това се преписи, направени от 110-стар11 спазва хоризонтаJ111ата линия за писане. Към то311

]73
вид ,1аюсЕуJ1ен курсив !VIOЖlcM да причислим надпи- 108:3 година - Обн,-шпел1ште надписи фрески­
сите: 907 r - Надrнrсы Павел; те в ~юстшшата 1J Бач~;овс1шв монастир написа-

надписът върху бяла Еrрамична плоча с двуе3и- ни на гръпки еэи1(.

чен текст; НtЮ r. ПОJЛ!!С1,т игумена 1230 година --- и:цълбани па Асенотпа
и J!НКОИ дрvги. 1<0.;;она н надписите по стенописите в цър!(вата

В старите ръкстипш текстове заг:1авията са офор­ ,,Св. четиридесет мъчениrш".

мени с висони, тесни, отделени една от друга главни 1259 година Н надписите по стенописите в Боян
буют. Постепенно по подражание на късните гръц­ ската църква -- внсоюпе и букGи съот­
ки и римски епиграфски материали. две или ня­ ветствуват на пнсоките, сrаби и стройни фигури.
колко буюзи били свър:~ани помежду си. Това виж­ Всички са построени в двушшейната систе­
даме още началото на Х век по стените па Пре­ ма, само ~, Ф и средната греда на lJJ изскачат
славската кръгла църква и керамичните плоЧ!(И с в междуредовото пространство. Хоризонталната
образи на свет11и. Гредата на предишната бу!(ва свързваща греда на буквиа Н е поставена много
служи за греда на с.ледвашата и т. н. над геометричната среда. Буква ◊ е тнсна четвърти­
През Х 11 век в Быri'ария се утвържава прюпиката та елипса. Особена форма имат буквите -Р... и Ц.
заглавията да се 11ишат с високи, тесни, m·ьрзани Х ! 11 век -- В надписите от Берендlс особени форми
н препJiетени помежду си букви. Те представлппат имат буква У, написана като r и V и буюза М.
една вплетена мрежа от удължени греди на ска­ XIV век --- Надписите по стенописите в църквата
чешr една с друга ГJiавни букви, между които в ,,Св. Георги", София буквите са по-широки (О,"В)
празните пространства са включени rю-малки бу~<­ 1335 година - · Надписите и стенописите I3 паракли­
ви (фиг. 261). В русната палеография този начин па са „Преображение Господне" в Хрельовата !(yJia в
писане е пареt:ен вязь. Рилския манастир.
Този декоративен начин за оформпване на заrла­ 1360 1·оди11а-- Надписите по стенописите в цър­
пипта, а по-късно---· на аели изреченшт, на молит­ кпата на ЗеменС!(ИП мстастир.
ви и J\ори па монументални надписи (какъвто е 1350---1360 rоди11а -- Надписите !!О стенописите в
падписы на Иван Асеп II от 1230 в Търново), идва скалната „църква" при село Ива!!ово, Русепско.
от практиката имената на българските царе, сло­ 1331---1371 година - надписите по стенописите в
жени върху хрисовуJiите, да са написани със свър­ бош1рската църква при ceJio Ка.потиrю.
зани и вплетени помежду си букви. Такъп начин на XV век -- Гредите па буквите по стенописите в
писане с удължени и заплетени букви видяхме още щ,р1шата „Св. Петър и Павел" в Търново от XV ве1(
в гры1ките и меровивгсюпе шрифтове. Веронтно са станали тыши. Кръглите части па К, Р, 'Ь, t,, са
дипломапшата с повлипла да се въ:триеме този много малки в сравнение с писочината на буквата.
особен 11,екоративен начин за подчертаване. Обиюю­ Дuете изrзивки на ~ не се свързват но средата на
вено се предполага, че е възприет заради пестене буквата, а се отда.печапат една от друга и се при­
на място. Макар и нечетлив, такъв надпис преслед­ бират I<ЪМ краищата на гредата горе и долу.
ва декоративна цел и чрез него старите шрифтопис­ 1476 година -- Надписите по стенописите в църква­
ни yмeJio подчертавали заглавните места и им при­ та „Св. Богородица" IJ Драrалевскип монастир.
давали тежест и особена тържественост. 1493 година - Буквите на !lадписите от Кремико;з­
От XI век насетне Монул1сн11шлните кирилски rtад­ сюrн манастир са по-широки, има характерни фор­
писи, издълбани rю колони и плочи или изписани ми на буква -Р..., които наподобяват мипускелното 1>..
като обнснителни надписи по стенописите и иконите, 1614 rодиЕа -- Надписите по стенописите в църк­
са оформени с висою1, тесни, стройни уставни букви вата в се.по Добърско, Раз.пожко.
(фиг. 262), изградени в повечето случаи по отвесна 1649 година--- Надписите по стенописите IJ църк­
ос с тясIIо еJ1ипсовидно ◊ и производните му, като вата „Рождество Христово" в село Арбанаси, Тър­
1<ръглите части на буквите са стаIIали ъглести. нопско - надписи на гръцки език.

Този вид надписи са запазили аскетичната форма 167:3 година - Бачковсю1ят манастир --- надш1с11
на буквата, която отговаряла на иконографскин ка­ на гръцки език.

!IОН и верския идеал близо девет века - от Тем­ 1795 годи11а - Рилският монастир. Печатнипт ан­
ничкин до надписите от времето на За ха рий Зограф. тиква шрифт влияе върху монументалните нади и си.
Серифите от скрити и триъгълни, устроени по епи­ Шрифгописецът е имитирал буквени форми, заети
графски образец, постепенно се повлинват от рЪ!(О­ направо от отпечатани книги по времето на Петър 1
п исите и поJiучават голяма връзка с писаните или Елисавета. Такива са например буквите Ц и IJJ
шрифтове, докато в Рилския монасти р етап ат на фрагмента от стбювиса пророк Давид от ст;рат'7~
съвсем тънка хоризонтална линия. Хрельова църква и буквата ,З от стенописа Св. Ив.
ХроноJiогически разгJiедани, по-важните монумен­ Рилски. Същото Ц срещаме в иконата „Успение Бо­
таJши ~шриJiскн надвиси от единадесети век насам городично" от Христо Димитров от 1810 година.
са следните: Това влинние дошло от Русия чрез печатните юrиr'и.

174
 ,
·----, t- '"-:- .. .._ r
Rи:~антш:\ското робство продъ.."iЖШЮ бю1:-ю 200 го­
;нши, нре3 което време гър1,ите ct оrштали ;щ :ш­

:1ичат българската култура.

Братнта Асен и I]етър. :ю;щреIJени от народа. вдиг­
нали въстание пре,\ 1] 87 г. н осuободили Бытгарнн.
1Iрез Втората българска д,,ржава се 11сцема нов
ра:щвет на ку.;1турата.

Рювшш се литсратурви lfШOJIИ, 1юдобни на !]ре­

славската и Охрндскгта. Търново става средище
на българската i<v.'IТypa.
При Асrновцин· сръчни живопис1щ украснвали
църЕвите и монпстирите. ХvдожпицитР-иmострато··
ри, рубр~шатори, шрифТОl!ИСЦИ, Е!IИГОВС3ЦИ И зла­
257. ,Уста,1. Савшш 1щига
тари преписвали стари верски 1шиги, юработвали
илюстрации и пишеJJИ текста и украсата на ориги­

нални нови български книги,

дворцовата библиотека, патриаршеската библиоте­
предназначени за .
1
г ДА. N р д. Е,. Ъ & Л Л r
t 'Ь А О 'Ь
•
El О
f\'Ьl._др.стrь ЕОЛЬ ШtHi't ъ f
Еа, монастирскитс и други библиотеки, ,,а укреппа­
t>l i ннn
н н м f т ъ · Ф rь ,.. д,
f.
не и прослава на феодалната и верска пласт.
През XIV век Теодоси Търновски (?---1363) осно­
Cf ~ ~ж н •r н н п ~ rt• о Б нд ri" ь ъ •
вал Калифаревския монастир и школа, а патриарх
N 'l,ff-1 )(. "Ь Б" ,\ А Г 'Ъ 1 Н 'f-. 'Ь П r. fi Л1. fJ' f-1
Евтимий Търновски основал Търновската книжов­
tf 't" 'Ь ( А·Д ъ.-м_ж f n о t"" O'f ;wь..N lH
на школа. Той направил една правописна реформа Ш rt• 1\ & ,fs, р OJ-,1t,. 11' & v•ь..,11,.01-j_~ Н l-, А 1
и въвел едш1стr:о в ортографията. В скриптор иите 'РАЖfПАI~ 'Ь1 r.ожнк 1-i rл ~&ОН
се заражда един едър и красив шрифт. Понеже с СЛ.\f.ft'Т'ЪРОtПС.д.\• tf.ЖfБ''l>IC'f
!lего са rшсапи м!lого от произведенията

триарх Г:втимий, е наречен Евтимиев б'ьрзопис, още

на па­
r
М,Ъ Н Н н f ii f П Н Н: O'f П rй- f rf М t
преходе!-l, или търNовс1ш б·ьрзопис (фиг. 263). Под 258. Устав. Супрасълс1щ cбopll!tl(

грижите на Евтимий израстват забележител!lите

писатели Григорий Цамблак, Константин I(_осте­
"А К ~"t tJI ~о НО
2
нечю1 и Кинриян, които след надането на България
под турс1(0 робство разнесли знанията си из съ­
седни страни - Румъния, Русия, Сърбия.
В Тървовската С!(ршпоршI изготвили за цар Иван
1\ И П Cfi\ 1-1 IC О V
Александър (1331---1371)
и илюстрирани български ръконисни книги, I}5ШОИ
запазени и до днес.
най-](расиво написаните
\ ·~}V у Е
~-'VY
" " I\ ом~
У ставното писмо продължавало да служи за на­ CfiOHM„Б· f\"~
писване на тържествени юшги.

От този среднобългарски период вай-значителните

книги, написани с устав, са:
сТl\~~отъu~
. .,......,.
122! година-~ Добрейшово евангелие (п Софий­
ската народна библиотека, таблица 358). ~ "Г В .-! 1 Х .,. ·tl Г Лv\
След 1230 година Боловски псалтир (в Боловя --
259. Едър устаа. Острол111рово еваигел11е, 1057 г.
Италия).
- Пагодипски псаюир (Ленинград).

~л~пrнЕ~r ш1дм
От търновската и преславската СI<риптория могат
да се посочат:

1273 година - Търновско евангелие~·· (в !01,ослав­

ската академия на науките).
!277 година - Фрагмент от български а~юстоJ1
(В IОгославската академия на нау!(ите). ~ иш•,. НМШСt\ l\ :& f улнн ДIIJ1~p•o
!337 година Иван Александров или Софийски
псалтир, наречен Песнивец (в Българската ш<аде­
мия на науките). I-Jаписап е със средно уставно
rшсмо. Стиховете са написани с черпено, зелено н
синьо мастило. 260. Дребе11 устая. OcmpoAtfl/!OIIO ева11гел11е, 1057 г,

175
 11 с11 шканн но-свободно. Отвес11ите главни греди
поня1<ога с(• наклоняват лс~ш. и дО,'!!Ш

.'(Ъ.:IЖИН!f МI!ОГО п ремн11ават в междуредо-

вото проlтранслю, дори се 11астъпват една друга и

нридавгт по-неспокоен ви;r страни!lата със свое­

то островърхо завършване. Ъгловитото ,пгражда-

на много кръг:1н част!! нг КЛОН!! КЪМ

·н1кръгляв,шс.

J3 текстовете, uис1ши с полууrтав. често се срещат

( 1,единявания на бу~ши една с друга съкраш,ения
IJil думи, титли, :тапи эа ударс!!ия и придихания.

с по-четлив шрифт и е преход към

оформяв1111с от главни ](ЪМ малки б:,~ши. Полууста­
вът е видоизмепсIJис и опростя[Jане на уста[Jа зара­

ди бързината при писане и пестене па материал.

Той се развива под влипнието на маюскулrrия кур­
сив и на ка~щеларскип бързопис, когато писмено­
стта има по-широка употреба в обикновения живот
и литературата. За разпространяването па полу­
устапа спомогна.па и хартията като по-евтин от

псргамена материал за писане.

13 полуустава постепенно буквите Р\, g и€ полу­

чават закръглени форми. Буквата Z е пробила
долната линия за писане и със силна дъга е на­

влязла в междуредовото пространство. Така се

утвърдили силни минушулни зачатъци.

Буrшата Ж е написана с три пресичащи се линии,

262. Български ЛtOl/ijAtutlllaЛUl KllpltЛC!Ul 11ад1щ( ~~ато средната отвесна линия придобипа горна и
долна дължина или пък двете наклонени линии се

1345 година-· Манасиепата хроника - съхрашша свързват с извипка вдясно.

се във Ватиканската библиотека-Рим. Те1<стът е В устава хоризонта.тшата ,·реда на буква Т завър­

написан с едро уставно писмо, а ръкописът е илю­ нша с два триъгълни серифа, 1<оито постепенно се
стриран с пре1<рас11и миниатюри (таблица стр.159). уголеr--ляват, после серифнте се замсстnат от къси
1356 година - Иваналексаrщропо четвероеванге­ греди, които получават формата на перото. Отна­
лие, и2вестно още под името Кърз:сново евангелие. чало те стигат до средата на реда, по-късно лявата

Намира се u Британския музей--Ло1щон. То е укрс:­ греда слиза надолу до осноrшата линия за писане,

сено с многобройни миниатюри (табшща стр .361). другата остава до средата на реда и в полуустава

!(рая на XIV в.-Сшrодикът па цар Борил (Софий­ се оформя едно Т с три еднакви отвесни греди, като
ска народна библv.отека, таблица стр. 360 и 362). една тып<а хоризонтална греда ги свързва горе.

Турците препзели Търново през 1393 г. Патриарх Бую~ите ,Р,у,к, ll, ЦJсаполучилидълrиопаш­
Ептимий загивн, учениците му се разпръсват в Сър­ I(И и пробиват долното междуредово поле, а буквата
бип, Русия, мнсзина заминават във Влашко. Там '!\ ·- горното, В няr<ои форми тя получава дълъг
пренасят българската култура и изкуство. Средно­ лнв сериф, който достига почти до долната линип
българският език става офиrщален език в Румъния. за писане,

Традициите па търновските шрифтописци навлизат Буквата ф има горна и долна дължина.

в румънскип художествен живот. Запазили свопта Полууставът като нова шрифтова форма за книги
незаписимост, влашките войводи и князе основават се понвява 13 България към кран на Х 111 век, а в
J<улту1ши средища; през XV и XVI век се развили Русия -- към кран на Х IV ве1(. Той се разпива 11
традициите на среднобългарската писменост в нова разпространява най-много през XV и XVI век.
Влахобългарска писменост. През XVI и XVII век, когато се полага началото
Ресавската школа, в копто работил избягалият от на новобългарската писменост чрез книги, писани
Търнева Евтимv.ев ученик Консгантин Костенечки, на народен език (записrш, слова, жития, пропове­
сыцествупала от Х IV до XVI I век. ди и сборници), полуустапът продължава да бъде
Полууставът (половин устав, m 1
к о спк,в -- не­ едно от основните писма.

ограничен, фиг. 264) е но-дребно, по-просто от Рилският монастир става средище на книжовна и
устава J(aJrиrpaфcкo писмо за книги. Буквите са rлрифтова школа. Не по-малка роля играе и Етро­
оформени по отвесната ос, по-ряю<о с наклонена ос полският манастир, наречен Варовитец.
Пpt':J с1едващше ;ща века
ки в.,шянието на русюпа

уставът се :,апазва в ръкоr1иснин

XVIII и XIX.
1ражд,шс1,а
0
нърковни 1шип1.
въпрс-
11олу-
m *
gо Х
~& Ь
e!t тn w~ ьЛ r ~
m .6
t m g~
Добри образни на 110.пvуставно rшсыо ни 1ю1«вват j' с-,.,_, ;, -
сле;щите ръкописи: &~ f'H • ~6)-f с),, Н №Ь 6'е-~
XIII век·· Постен триод наро;ща
биб:шотека. N'o 57. фиг. 264). Н " ,... ео Н
Н JtH: м,~ , \

Драганов миней (в Зографския монастир, J\lo

mо(Мн • G'Лr~~ rAtm le>P t:
XIV век
терни са буквите
XV век ·
СборниЕ №
3,
7 (БАН, фиг.
Ж, Т. у, •[,;_
Цветен триод (Пловдивската народна
265). Хар,ш-

,i
м H:f OА_~~ N,t .a •:5~)(,t,,,
библиотека, № 72, таблиuа стр. 363).
263. l:rJ!Jll!!rtllCIJ (!'т,гэппnс (llon<'t"'PQClUf0/1(} !Lll(,lfO}
XVII век -· l68Б г Требник от Търнопо (Софийска
народна библиотека шш. 8/951, фиг. 266).
Х I Х век - Паисиевата историн, котленски пре­
пис, направен от Софроний Брачански (Софийска
народна библиотека, таблица стр. 364).
В руската палеография Карски установява някол­
ко етапа в разпитието на полуустапа:

1. По-стар полуустаа - който има връзка с

устава от края на Х IV до края на XV век, и по­
казва като типичен пример Лаврентиепския списък
от 1377 година.
2. По-млад полуустав-- XV--XVII век. Това нис­
мо пъзниrшало от подражаване на южпославяп­

ските рышшrси (български и сръбс1ш), донесени в

Русия след завземането на Балканския полуостроп
от турците. Те не се различават по шрифтова фор­ 264. Полуустав, J/ocmen триод, XIJI 11е1с

ма, а само по език.

3. Бег·ьл полуустав- който прехожда в скоропис. Горните и долни дължини на буквитР се удължа­
Друг вид писмо, близко до личнин почерк, е Б·ьр­ ват. Общата шрнфгова картина е ра:щвижена и не­
зописът, или скорописът (фиг. 267 и 268). Той е бър­ спокойна. (Таблица стр 355ь и таблица стр. 366.)
зопис1ю курсивно писмо, уrютребнвшю заради пе­ В бързописа се утвърждават нови шрифгови форми.
стене па време като работен шрифт за кратки за­ Оформило се едно минускутю д, като към отвес­
писки, в канцелариите, за данъчни и имотовладел­ пата греда, долу леко извита, се прикачва вляво

чески книги, за грамоти и разни документи, !) гла­ едно кръгче.

ви от книги и рядко в цели книги (чернопи), при­ Буквата g се закръглява.

писки в ръкониси и други. Бързописът се е развил Буквата € е изградена най-напред I(ато унциално
много рано, наред с устава. Бързописпи бележки G, а по-късно от дпе нолудъги, извити наляво.
намираме на задната страна па керемиди и тухли Днсната наклонена греда на буквата А изскочила
още в IХ век. Множество царски грамоти, дадени горе над шшата. По-късно лявата греда започпа с
на търговци или манастири, са ншшсани с бързо­ кукичка.

писно писмо. Харш,терна е грамотата, дадена от Отвесните греди на буква lvl се наклоняват, като
Иван Шишман па Драгалевския манастир преди лявата наклонена греда долу 3Шючпа с кукичка.

1382 година. Писмото в тазн грамота ни показва Горната свързваща хори3онтална греда на буквата
СНJШО развити бързописни елементи. То е неспо­ Т изскача от двете страни на трите отвесни греди.
койно и ра:,движено и е смесица между унциални и R по-късните ръкописи, трите отвесни греди се
минускулни форми. Бързописът обиююпено се пи­ свързват горе с ;lъrички.

ше с по-дребни бу1ши IJ ниски редове, а с големи При буква П е същото, като прибавим и лекото из­
междуредови пространства, в които изскачат дол­ пиване на долната част на.,дясната и греда.
ните и горните дължини на буквите. Букпата Ч придобипа минус~улна форма, като от­
Отначало в полуустава се появяват бър:юписни песната и греда .'!еко се завива долу надясно, а хо­

елементи, изразени в извипки на гредите на А-, Д, ризонталната се изв1ша по-дълбоко.

Р, У, а долната дължина на средната греда на бук­ Редица букви с горни и долни дължини получават
вата UJ се изпива наляво. (У западните славяни - слаби или силни извивки вшrво долу или дясно 1·0-
сърби, хървати това става под вJ1шшие на ита­ ре. Трите отвесни греди на буква Ш горе се изви­
лианските канчеларески и гръцки курсив.) ват леко наляво и получават слабо надебеляване.

177
 По;нотовката за съ:~;~авап(' шрифт . лf'сен и
бърз ,Ja писане започва от крап на XVII и началото
на XVIII век, когато в 1шрилския шшли­
зат някои минускулпи елементи. Например маJша­
та 1sc се оформя от отвесна греда, към която се

прикрепва една окръжност, к не излиза още

над реда, но извивките на горната част на

подсЕюват едно минускулнс ра:шнтие; долната част

на .•1явата греда на буквител им по.•1учава къса чер­

типа вли точка, която им придава м~шускулен ха­

рш,п•р; отвесната греда па буква ·1 се подвиван т. н.

265. Пищ11ст@, Х/\1 -Х\. 1 11е,; В началото на нашето нащюна.rшо Възраждане
шрифтът излязъл от монастирските скриптории и
чрез училищата се развил и нав.пязъ;1 в обществе­
ния живот и търговията. По това време все още ос­
новната форма на по-го.пнмата част букви е ,аета
от кирилс1<11я бързопис. Няколко форми на букви
били повлияпи от гръцю1я ~;а.пиграфен курсив и
руското граждансJ-.:о писмо. Буквите са писани от­
делени една от друга. В първите години па XVIII
век се оформят две шрнфтови влияпин - едната
\ .:: l'
група запазва традицията па !(!-!рилския бърэопис,
а втората група ~- възпитанините на рускит<: учи­

- ~- ~
.. iИ„'1

,
.•_,:' ;,_ р лища и университети ·--донасят руското гражданско

писмо преоформено под влиянието на англ<'-то.

.., - След освобождепието ни от турско робство (1879)
266. Пoлtjl/Cmш!. Tpcri11111' от Търно1;0, Х\ 1 J! век у нас окончателно се утвърждава и разпрострапява

един курсив, който ще паречl'М Граждански курсив

за раз.пика от кирилския бър:юпис. Той се изучава
в училищата като „краснописание", наплиза в кан­
нелариите и навсякъде в обществения живот.
Оттогава с малки видоизмененин на формата граж­
данският курсив се из1ю.пзува и до днес нъв все­

юrдпевната IIИ писыена практика.

В България гражданският курсив се оформя под

влияIIието на кирилския бързопис, руското граж­
данско писмо и модните курсивни антиква шрифто­
ве --- англе и батард куле.
Гражданският курсив отначало б11л писан със силIIо
подострено и разцепено по средата паче перо. По­
късно то било заместено с острото английско неро.
267. Бt1р:ю11аl', ,\1инсй :за Яf'Cetf _май от 1695 гoiJ. Illрифтът има ясно изявен курсивен характер с на­
клон на буквите надясно. Постронва се в четири­
линейната систе~~а. Графичният образ па главIIите и
малките букви е строго разграничен. Главните бук­
ви са едри и овални, а малките -- по-тесни. Малки­
те букви можем да разпределим в четири групи:
1. Къси букви - тези, конто няыат горни и долни
дължини и се пишат в средното поле, като а, е, о.

2. Букви с горни дължини - б, в, ж, к, ю, 'В,

3. Букви с долни дължини - д, з, р, у, ц, щ.
4. Букви с горна и долна дължина - ф. Имат чер­
тици за свързване една с друга. Отвесните греди на
буквите и, п, т, ц, ш, rц се свързват с извивки-дъги.
Заоблепите части на буквите в, д, з, у, ц, щ, ф,
които изскачат над и под реда, са се нревърнали в

268. Бързопис. Р·ы,описът на Па11с11евата история, 1762 г. камшичета.

178
!lечатната КЩJ1tлuца се появила н ра,шила като Нейният рыюводип·л свсщеношюк /Итсарий от
нодражавала старите уставни и;~и rюлуусгюши ръ­ }!рьнiiе Гори" с номощта и благшюлението ш1 чер­
кош~сни обра:щи. ногорскин владетел Гюр1 и Църноевик (1490 - !496)
Ilървата в света книга, отнечатана с кирнлинв, е издал две книги. отт•чатани с кирилица в 1LЕ'тине,
,,Осмогласник или Оюоих" (фиг. 2б9). Тн С' н:цаде­ столшш~а на Черна гора. Първата кни1а „Октоих
на в !, раков и е датирана от 1491 година. Нсйнинт иш1 Осмоrл;кник" той отнечатэл вэ 4 януари 1494
иэщне.тi и типограф е натvрали:траният краковски година, а втората Енип1 „Псалтир с последование"
жител с немско име и слJвянско нре:шме, :1аншп­ на 22 септември 1°195. В тях ,\1акарий се проявиJТ
чюпа Швайполд Феол IS1vit;topefk Fiol, Szwaipolt като голям майстор на нялоспюто х:vдожсствено и
Fitol, Scl11vavtpolt t7 iol. Sweytюlcl VevlJ, а сам оз­ техническо оформ1шащ· на книгата. Съ:щаJI пре­
начил имего си в колофона на последната страни- красни декоратиrши ефекти, като изнол:svвал черна
ца на „Октоиха" U!вшшолт Фьоль). и i"Шоварва багра, :,а да ре.11,vва ивицш1Jште и да
сJ)сол пр(':, 1491 година сю1ю 1 шл ;цншюр със сту­ подчертава шшои рtлове. Тс,;и квиги са набрани
дента от Ягслоновския университет Рудолф Борс­ с един и същ шрифт (фиг. 270). Изрезът му не е
дорф от Брауншвайг, жител па Краков, с който единно oфopo!("lf, Смесени са два различни принци­
Борсдорф се задължил да изреже печатни ки рилски па на из1раждане.

букви. Като първообраз на шрифта е изпоJ1зvвш1 а) Тясво изграждане: от тясното, елипсовидно О,

ръконисен кирилски шрифт -· полуустав „по об­ което по високата си ос завършва с остри вър­

ра:щу усташю1·0 IIe очен хороше1·0 IIИf:мa", Изрнза­ хове, са оформени €, С, W, Бу1шите 7\, ь, R, Д,
ните букви панодобнват и следват дуЕтуса па не­ К, ,\, У, L, се !!рибJшжават rю форма и щюпорции
рото. Шрифтът с ъгловат и тесен IIO проrюрщш. !(ЪМ ТЯХ,

Изграден с широко подрнзапо нраво IIepo, с множе­ б) За разлика от Феоловото квадратно О, широ­
ство варианти на отделни букви О, Л, С, с отвсспа кото О IIa Макарий е из1·раде1ю от два широки
ос на о и Il)ЮИЗВОД!IИТ(', получили :нюстрена ('ЛШ!­ полукръга с нрава ос. Това О подвежда редица
совидна форма. Ннкои варианти на бу1шитс О и букви към широко изграждане - П, lvl, Р, 10, N,
С се откJюнш,ат от ешшсовидната форма на О и се Л, долната част на 7,, е полущУЬг. Но във реки че
разширяват. Въпшната линия на О става I<ръг, а по шириIIа напомнят антиI<вата, те са изградени l!O
вътрешната образува квадрат, като че ли буквата принципа на отвесIIата ос, с ш1ът1ш отвесни греди

е съставена от четири греди - две отвесIIи и две и тънки хоризонталllи греди и IIеправилпо е да се

хори:юпташ1и, чиито външпи краища са заоблени, о!!ределят под влияние на венециаIIската антиква.

Тнлото на една от вариациите па буквата Д се Ннмат нищо общо с вепецианската антиква, Вене­
оформя само от една 11лъп~а отвесна греда. Зле из­ цианската антиква има дру1·а графическа форма,
градена, буквата не се свързва с другите букви в друг ритъм и съот~юшение между тышите и дебе­
реда. Накъсва думите, защото от двете и страни лите щрихи.

остава много бяло поле. Tf! остава самостоятелна Общо rюгледпата, шрифтовата картиIIа изглежда
между другите букви. Отвесните греди са дебели. ъгловата и широка IIОради смесването на тези две

Обикновено се наклошшат навътре, Хоризо~iтал­ различIIи по ширина група букви.

ните са Ml!OJ'O ТЪ!IКИ, Ясно е обаче, че гравьорът, който е създал този
Редица букви изскачат извън двете шрифтови ли­ шрис\л, е познавал законите за изграждане на бук­
нии и навлизат в междуредовото пространство Р, вите на устава (макар да се срещат букви с унци­
ЦJ, Д, fvl, С, Х, у, 7,, имат очертани долни дъл­ ално начертание). Те не излизат извън ~щете шриф­
жини, а '13., 8, ф - с горни дължини. Буквите, ма­ тови линии - заIIазеп е принципът па устава и

кар и уставни (главни) по начертание, без да са раз­ маюскулите (главните букви),

вили признаци на малки букви, изскачат извън Излизат нод реда (долната шшия) само Л, 3, Р, 1',
линиите. Характерно за шрифтовата картина е, че у, ll, Щ.
преобладават отвесните греди и и дават насока по Малко над реда изскача отвесната греда на '13.,
високата ос. Буквата е черна, наситена. Много Средната линю~ на IJ не излиза нод основната
букви завършват със скрити серифи, 1,ато надебе­ шрлфтова люшя (не се редуват IIравилпо тъпка и
лнване на гредите. Други - с леки серифи. дебела). Някои буI<ви завършват с леки серифи,
С този пръв Jiаборен кирилски шрифт, изрязан от други -- със скрАти серифи. ):!зкръглената Р е яс­
Борсдорф, са отпечатани от Феол пет книги: но изградена с право перо. Гiолукръгът при скач­
през 1491 година·- ,,Осмогласник или Октоих" и ването и залавянето с отвесната греда е с тъl!ки

,, Часословец", след това „Псалтир следованная", краища и по средата на междулинието се разширн­

,,Триод цветная", ,,Триод постная". ва и става I1ай-плътно. Долната дължина завършва

Ние не знаем кой е изрнзал шрифта за издадени·rе със сериф навътре.
книги във втората в света и първата на Балкан­ В Мунтения, където управлявали угровлахките
ския полуостров печатница, работеща с кирилица. войводи, се развила литературна школа. Тя запа-

179
 зила традициите на търнпвсю1та ю1нжовш1 школа

За да могат да се нриrотпвляват rю!J('Ч(' и 110-евтини

правослшшш, свят в отвъд

---- В нрс:1 началото на xvr

веJ, е била уредена печатница. Като добър майстор­
печатар се посочви свещеноинок /vfaкapuй. Мнози­
на учени приешн, че то:ш е t:ъщият от

Чер11а гора.
В Мунтения Търго1шЩ(" Млкарий отш'rrатал три
юш1и: през 1508 един , пре:1 1510 един
J. окоwиrы ~.ь1снН1КПt1rа 'lfв fЛHKOJJьr9itJ.ioy ,,Окгоих. или осмогласшш" и през 1Г)12 „Славюю­
бълrарско четвероевангелие".
а<р11кокiшр1ц,1рж11нt1нлt1кдrокоролh.ПО11СМrо След 1560 печатшщата Търговище запад~нti1а и
к11z;иvнрt1 , ~н.1:окоп·мrыifы1Ji1р.t1пнrtокрлкавь юшгопечатането се преместило в Брашов, където
СКЬНJЫ118АНПОЛТО!JЬ, фtоль :m:;rttl)E!Jhllf ръководител бил дякон l(operu.
Забе:1ежитеmю е делото па белорусина Франписк
JJEIJKOropo,1.or ,фpt1rtKb • tfCHOfnllШ4ЛQli0i'li.t1ф
Скор1ша като просветител, учеп и основоположник
napoжEЮH.IJb•ДI С'ЪТЬ·Jt.(5.Л\ТЬ,1.ЕС~ itд лtто.
на 1шигопечата11сто и иэдаването па кпиги в Б,·ло­
269. П7Jрвата печапта кирuлuца, Феол, 149[ годтtа русия.

Доктор Фрт-щиск (Георгий) Скорина е родl'н мс:жду

148fi--1490 в град Поло1ща. Получил солид1ю об­
разование следвал философия, теология и ме­
дицина и добил докторска степен по свободните и
медицинските науки, Скорива пожелал да нрсr,еде
Библията на руски език и да я отпечата. Затова
през 1516 той се устшювил в Прага и основал свон
печатница. От 1517 до 1519отпечатал нревсдени
i1a белоруски езш, 23 от библейските книги, които
нуснал в 17 отделни свезки. Шрифтът, с който Ско­
рина набрал своята „Библия русска", ,,Пражки
псалтир" (1517), ,,Апостол" (1525) и други, с осо­
бен - висок, строен, но тежък. Скорина пръв ясно
разграничил формите на глапните от редовните
ШhlKOI( • 'l'BOpШiE Пр'IШО,В:ОIШ4ГО' ujцd tt.iщE
букви на кирилицата. Много от редовните букви
1'0 iwatitid ,1,dMdШ}'Nd • RL (Ol(SOTU REVEpL tlll
имат горни и дол11и дължини (фиг. 271).
МdЛ'IШ REVEptlH • tf.t ГН BЬ3Bd.tL стiры Г ЛdCL • 4
Трета па Балка11скин полуостров подред славянска

в
~vrpи~ NdШE~ЛTR~I : прiнми (ТЬIН rr1
печат11ина, употреби.па кириJшщ1, е тази на Божи­

270.
НПО,1.dЖ'.1,Ь
NIIO'l'bl
ПeцamNama кщ111л111,а на Макарuй,
.
tftlML W(TdRЛI-ШHИ грt\!,:омь •
ki;IШL i1сн МRЛИН BLMJip'I: BL cкp~(ElilE ••
.
1494 годшю
....
дар Горажданина, в копто са работили двамата
братн Любовичн--Джурач и йеромонах
Тримата са от Горажде, Хсрнеговина. Те от~;ри.1ш
Теодор.

печатница във Ве11еция и отпечатали „Служебник",

ОНош1м rC'I''h CИli\ Нннr ,1, 'нсос.1 СLША (;и{ А завършен па I юли 1519 година. След това я пре­
пеели в Горажде, където отпечатали две юшги:
Хо11,1 ЁРlfСАлнмЛ/f\НННА 1 ft1,oмлdl ПшАРРNсъ йли „Псалтир с последование" (25 октомври 1521) и
Ек1ШЗНАС'I'Н1<1[СЪ • €;!\{ lcrШlj't'Г(li\ 6сfхъ "'10&~ых „Требвик-Л1о.питвеник" (1523). Предполага се, че
HPAIIOIIЪ coispOGHl/lf йлн JJ1ii-0Gнн1,;ъ • Gломо1µ11; тези три 1шип1 са отпечатани с букви, из.пети от
ыатриците на Църпоевик, а някои буI(]JИ били
fiтtойчи Ё~-'~и1шо 6ог,1 • Н i:ro ПrРш(тое Ы.1тн'1t гравирани отново. Ако сравним обаче двата шриф­
ЬlАРИН. ПоG-!шннr мъ П;АЦf~ H~Ыl<Л.1riOЛl'h та, ще установим голяма разлика:
~,~ ~ ~

_lli&'(AJ:IIЦГO Ыот,1 t:iл-trщcr-ыxъ Н.101<.1хъ „.d.01,'I'cpд В книгите на Любович буквите са по-тънки, меж­
дубуквените пространства са разширени, което
ф ~
fAHqИCI\J
(j l{О?ИНIША сын,1 UЛOM!f!{,I
" 'У
• uC,H@OM
•
придава на страницата по-светъл вид. Буквата 8 е
Gтцомъ Ынт~ ПrА3с1<ом „ А!т.1 по,ж11rлi НАРО много висока и излязла нагоре в междуредовото

;1ннин. Тысп1iнсr◊ rт,NГ(OTOf; ЙcfjMдГOHA.1iflll\T :..; пространство почти с едва буквена височина. Към
гредата на буквата '1 високо горе се нрикрепва
Ыкщ,1 .d.ш.1Grн~ riнм Пмтоrо :...,
плоска изтеглена напред и извита надолу дъгичка

271. Пе•штната 1щрил11ца Na Фршщиск С1соршtа, 1517 г. Буквата W е разлата, а Z е с наклонена греда.

180
 flr' ~.А l(J.IOIA J:f)Act ❖ ,е. i.
Jм. щr. 11.l'lp.rri"н моm • нюrrtншн
ILДOMO'f WЦ4 МО!:ГО • ПdCii,Xr. ШIЩЕ
w4<1 МОЕГО • fJ01{4t МОИ CLПOplfC'l'd
W:JГJH!. ♦ Hll{H,C'l'bl мои CLC'l'AIUfШ(
1 - -
t,1л·rыpi. • шсто к.~.,кtстнтr. rкн моfмоу
~d \\/, f1, САМЪ о~слншит~~. • ~~,. ЛОСЛ.f
&rf,ЫСКОЕГО • НЛОК'I'МЕШШК4r.wц.-1 моиrо
нпо;,,ы3<1ме 1\Ыстi·ю лома:3<1нi'd с1ш.wо "
" ,.,, , -
..ннн:лrоколн
r:p.tтi'a мом дoi:pd шш1нt<& •
KL.tlН}CI, rr. • НJЫА,0,С!. KL.cptTEHi'E ннолли
MEIШl(O'( НПрОIМКТМЕ НДОлi"н СВ:ОНМН
JsmE i'icтpьrL НЖЕ 111(HWO Ml.'lf.
HOOC'tl<O,CL ГА<IВ:01( ИГО •
н Шк,с~. noнoшEtii't
WCHOKL iслив:ь. ♦
t

о lli

272. ,,Псалтир", Яков !(райков. 1569 годиrш 273. ,,Часослов" на Ншила !(прастощ,ов, 1833 г.

От Горажде печатницата била пренесена във Влаш­ ос. Пълните и тежки отвесни греди са 11ротиво110-
ко, в Търговище и роднината на братя Любович -· ставе11и на сравнително тышите хоризонтални гре­

Димитър Любович - отпечатал „Требник" (1543) ди. Буквата О е елипсовидна, а кръглите 10 и С са

и ,,.Л.постол" (1547). почти четвъртито изграждаш-, оt~гана.пите 11роиз­

След като турците завзели Черна гора, мнозина водни D, К, Р завършват триъп,Jшо.
културни и политически дейци, които не пожелали Под реда излизат Д, Z, Р, У, К и опашката по сре­
да приемат исляма, емигрирали в Италин. Между дата на ЦJ, а над реда изскачат 'li, D, Ъ. Послед­
тях бил и Божидар Вукович (след 1465-1540) от ната е по-едра от другите букви. Буквите М, Л, i\
град Подгорица. Вукович се установил във Вене­ завършват с тежки отсечени върхове. Има два ви­
ция и стъкмил нрез 1519 печатница, снабдена със да е капитално Е и унциа.пно 6. Междубуквено­
славянски букви. Към печатницата имало шрифта­ то пространство е сгъсте1ю.

ливна и ксилографско ателие. От 1519 до 1540 Бо­ Синът на Божидар, Виченцо Вукович, препечатал
жидар издал седем книги: ,,Служебник" (7 юли издадените от баща му книги „Псалтир" (! 546),
1519), ,,Псалтир с последование и часословец", пе­ „Молитвослов" (1547) и „Служебник" (1554), като
чатан на два пъти (първият - Псалтирът- довър­ първите две препечатал отново през 1561 г. През
шен на 7 април 1519, вторият - Последование - 1561 „Псалтирът" е отпечатан с подновен шрифт.
довършен на 12 октомври 1520), ,,Молитвослов или Първият български печатар, редактор на евапгел­
светче" (6 март 1521), ,,Молитвеник'' (26 април скин текст, издател и писател Яков /( райков е ро­
1536), ,,Осмогласник" (27 IOJIИ 1537), ,,Празничен ден около 1510--1520 в Камена река, в подножието
миней", ИJIИ „СьЕ;ОРNНКь" и „Молитвеник, или на Осоговската планина, западно от Кюстендил.
требник" (около 1540). Образованието си получил.· 13 родното си място, в
Те са оформени по подражание на сръбско-българ­ Осоговския манастир и София. Напуснал родните
ската ръкописна графична традиция. краища и през Кюсте,щил и Скопие заминал за
В „Празничния миней" на Божидар Вукович от 19 Венеция. Като придобил гоJшма печатарска опит­
януари 1538, или както е наречен в колофона на ност във венецианските печатници, Яков купил
книгата „ГМН.ЛН. Cf::.,E;OPNHKI::," шрифтът е тесен през 1566 печатницата на Виченцо Вукович заедно
и ъгловат. Забелязва се, макар и с много отклоне­ с матриците и всичкия наборен илюстративен ма­
нин, стремеж за изграждане на буквите по отвесна териал. Още същата година през август завършил

181
отпРчатышс·то \:ъс старите букви на Вукович, из
лети на 1юп Ее1ел, един дпуцвеrен

,, 1 !асосювец''. Пре:, 1fi69 отпечатал ,,Псалтир·' (фиг.

272), а през 1570 „Молитвеник·', за които
новоизлети и подобрени букви на Божидар Вуко­
вич. В тях има значителни промени.
Пре3 1572 еъставил и отпечатал юшгата :,а път­
ници „Разьличнiе потребiи". След горните шдания
Яков преиздал няколко книги. От „Псалтира" от
1569 знаем, че Я т<ов е бил във връ:~ка с книжаря
Кара Трифун от С1юпие, чрез който разпростра­
нявал 1шигнте си в България. След 1572 печатни­
цата преминава в ръцете на друг собстненшс Бук­
вите па Яков са употребявани до 16З8 година.
Наред с ръкописните книги, изготвени в скрипто­
риите и в повечето случаи писани с полуустав, се

появяБ,т и новобългарски печатни 1шиг~,1. Те биват

печатани с кирилица или както е в1,:шрието да се

нарича този шрифт - с църковносюшннски букви;

по форма те са уставни или полууставни. Такива
шрифтови гарнитури имали множество печатници в
чужбина--· в Рим, във Венеция, в Будапеща, Бел­
град, Римник, Нови Сад и другаде.
Като първа печатна 1шига на новобългарски език
(ако изоставим юшгите па Петър Богдан) се смята
отпечатаната в Рим, п Propaganda Fide, съставена
от Филип Стшшславов книга „Абагар", 1651 г.
В издадената през 1741 година „Стематография",
сборник от гравюри, рисувани и гравирани на мед
от Христофор }!(ефарович, а също и в по-късните
му щампи и книги има много гравирани надписи с

устаrши кирилски букви, украсен литургичен по­

.пуустав и други шрифтове с плияние от граждан­ Като uсновопоJюжниЕ на печатното дело в Бълга -
ската азбука. Саминт текст на изложението ими­ рия се смята Никола Карастоянов от Самоков
тира наборен шрифт. (фиг. 273). Той купил печатарска преса през 1828 г.
В много от щампите, издадени п Рилския мана­ и 150 оки църковносшшннски букви от Будапещен­
стир, Самоков или другаде - надписите също на­ ската печатница през 1835 г. и по-късно още от
подобнват наборни шрифтове. Белград. Поради доноси и завист не бшю разре­
През 1806 Софроний Врачански отпечатал своя „Ки­ ше,ю на Карастоянов да печати. Той отпечатал
риакодромион, сиреч Неделнrш" в Римник, Румъ­ тайно няколко малки юшжки. Със същите букви
ния, ,,по болгарскiй простый язык" с църковносла­ са отпечатани със съдействието на Захарий Зо­
вянски шрифт, п който буквите О, С, ф са кръгли. граф „Таблици взаимоучителни", където под една
Книгата „Началпое обучение" е отпечатана п Со­ гравюра са подредени буквите в азбучен ред.
лун през 1838 със специално изработени и отлети J\'\.итхад Паша открива печатница в Русе.
букви за печатнипата на Теодоси Синаитски. Това Нарасналите нужди от учебни пособия за народното
е първият опит да се гравира шрифт в българските образование и грижите за правилното възприемане
краища. и усвояване красотата па нrрифта довели до създа­
Друг опит направили българинът Ставраки Игна­ ване и отпечатване на редица книги по шрифта.
тиев и сърбинът Константин Огнянович, като Калиграфът и картограф Александър хаджи Русев
възложили на арменеца-печатар ТадеяДави;1иян да съставил и издал през 1845 г. в Страсбург книж­
гравира и отлее шрифт за тяхната „Славяно-българ­ ката „Краснописание". След него, нрез 1856 г.,
ска типография" в Цариград. По-късно печатница­ Елена Борисова съставила „Нова калиграфии",
та била преименовапа „Трудолюбива пчела". В тази отпечатана в Букурещ.
печатница и с новоизлетите букви Райна Попович Христо Г. Данов издава през 1856 г. календарче
издал преведената от него и Евтимий, йеромонах „Старопланинче", а след това редица учебници и
хилендарски, книга „Служба св. Харалампия" през помагала. Той печати във Виена. В Будапеща отпе­
1843 година. чатал „Примери за краснопис".

182
 (z] [!ървата 1шша, отпечатана IJ Русия, в която(' ука­
,
• f

нзосrтан11
, ,,
'
ч1sннх~ Н НО6ых'1, '
ПН<М(/1'!, с1п1щюrр
зано мнстото и времето на отпечатването й, е „Апо­
1 стол", Москва 1564 (фиг. 274). Та:ш юшга е пър­
ПNА'ГНьlР ; f~КОП~ПШ;(! •
вата творба на уредената по заповед на Иван IV
'l(A а fi л л 3 ,
flЗ'!.
Гро:ши и митрополит Макарий нечатница от двама­
та майстори Иван Фьодоров и Пьотр Jlvlcmucлaвcц.

6 ,,в
За „Апостол" Фьодоров е изряза:1 един прекрасен

ж ,fi / б 7 с
,
t~KH
полуустав. Със същия шрифт би:t отпечатан и тех­
ният „Часос ловец" -~ 1565. За „Острожката биб­
лия" 158!, Фьодоров създал три нови ки рилски
Е в в )f n !! D ii'л11
шрифта и
Повече от
Ja
150
първи път ;~ва (нова) гръцки шрифта.
години руските книги би.ш печатани

r г г r г г г
ГМГОАlа
с наборен полуустаБ.Книгите обиюювено имали ре­
Jrигиозно съдържание. След средата
рядl(О се явяпали книги с научно съдържание.
на XVI I век

J; Аэ д д
8 ,,\ а ~OG/0
През 1694 l(арион Исто.иин иэдал един „Буквар",
гравиран на мед от Леонтий Б унин. Тази книга
можеt~ да разгJiедаме като първия руски албу1У1 с

i Е € ,ff /
/
Е " e-;тl-i
шрифтове (таблшщ стр. 367). В
измененията на формата на буквите на кирилипата
и на някои латински и гръцки бу1ши.
HlTO са показани

Ж71\ т ;1\· ж ~ ;r; "' Ж1Щt'l'I

1
Към края на XVII век Петър Велшш създал силна
и огромна Русия. Той 1юложил извънредни грижи,

$ s s/ s 11'

r.-,
s S't~.)
щото тя да се изравни в културно, просветно, тех­

ническо и търговсЕо отношение с

пейсr,и дЪJ))кави. Пt:тър завързал търговски връзки

с много европейс1ш страни, особено с могъщата
големите евро­

.zf_itto ~ (!}.J HltJ. топша~ Холандия. Поставил културата и образопа­

~o/J.d {i}_ f2-j /'щ... нието на светски начала, насочил книгоиздаването

и книгопечатането към техническите и светските

275. J'раждашката азбу1((1, утвт,рдена от Петър!, 1710 г. науки. Но ки рилският църковнославянски печатен
шрифт с разпространената 1ю топа време полуустав­
Печатните юшги провикнали IJ Русия към кран па на форма не нрилягаJr за съдържанието па науч­
XV век чрез италианските и немските занаятчии, ната лип,ратура. Тогава Петър I направил най­
заселени п Москва. Повече от 1(1rигите били печата­ важната шрифтова рефор,ма, която е оказала огром­
ни в Италип на гръцки, латински и слапянски,език. но влияние върху но-нататъшното развитие на ки­

По средата на XVI век Ипан IV Грозни провел рилицата не само в Русия, а в целия славянски
редица граждансюr и пърЕовви реформи за укреп­ свят н най-вече у нас - в България.
ване на самодържапието. Едно постановление на По нареждане на Петър I през годините от 1707
църковния събор от 1551 година задължава.по пре­ до 171 О (,ило подготвено и проведено едно видо­
писвачите на книги с пърковни текстопе да из­ изменяне формата на рускип наборен шрифт па
правят грешките при писане, а също ставало дума основа на антиквата. Това видоизменяне формата
за поправки ва всички откJюнепия от първообраз­ на кирилицата започнало още в холандската печат­

ния и от верния текст. Понеже преписвачите песа ница на Ян Тесинг и Копиевский, които работели
биJш подготвени за такава дейност, то само едно за Петър, а в писания или грапирания шрифт но­
пентрализиране на работата би дало резултат при вата форма се пвява по надписите на важни доку­
изправяне и унифициране на църковните текстове менти и карти, по медните 1·равюри, изрязани щ

преди тяхното разпространение. В случая книго­ руски и чужди ,,шйстори и пр. Там пиждаме надпи­
печатането било най-пригодно да предаде точен и си, в които руските букви са изгр.адени по антиква
еднообразен текст в много екземпляри. форма. В гр,шюрите на Алек<::ей Зубов, на Адриан
Като оценили качествата му, въвели книгопечата­ Шхонбек от 1704 и гравюрата „Полтавската битка"
нето в Русия. от Питер Пикарт от 1710 вече са оформени букви с
Първите книги, печатани в Русия, били пърковни латинско ИЗI'раждане на формата.
книги. ,,Триод постная", ,,Евангелие", ,,Псалтир" са В изпълнение на нарежданията на Петър I3елики
работа на т. нар. анонимна печатница, която рабо­ били подготвени много проекти и парианти от на­
тила с четири шрифта. Първият печатар бил Mapy- борни шрифтове. Самият Петър изпращал образци,
iua Н ефедьев. по които да се изготвят нопите букви. Подготопката

183
 ?
БОГАЕВСКИ и

276. Пuст, тцпц1.1е11 шрифт от!!. Н Пис"арьов, 1923 годtта

извършили боляринът Мусин-Пу1111шн и шрифто­ В обществените и частните шрифтоливни - 11а Бе­

леярът Михаил Ефремов. кетов, Селшзаповски, Семен, Ревильон, Птошар се
Послед11ипт проект с наборни буюзи съдържал аз­ появшш разнообразни шрифтове, които I<ЪМ сре­
бука с осем рюJ1ични кегела и форми букви (фиг. дата на Х I Х век ясно се обособили по форма като
275). Първият и четвъртият отвесен ред от този шрифтове с нш,Jюнена ос (ренесансова антиква) и
11роект били съставt0 1rи от букви с форма на кирил­ 1,ато шрифтове с отвесна ос (класицистична аIIТИК·
скн украсен устав, а останалите били 11овосъзда­ ва). Френското и италианс](ОТО илинние били уста­
дените букви според формата на холандската а11- ноиени от Фурние, Дидо и Бодони. Друга група --
ти1ша и съвременното руско гражданс1ю писмо. Лемап, Волф, Бертолд и други--застъпвали немско­
Петър Велики лично зачертал кирилските уставни то 1,лияние. През този период, дори до началото на
буюзи и утвърдил на 29 януари 1710 формата на ХХ век, са изживени исички модни увлечения.
печатните букви, които били наречени Гражданска Великата ОктомврийсI<а социалистическа револю­
азбука. В гражданската азбука не са развити мал­ ция през 1917 г. дала нова насока и възыожности
юпе (редовните) букви. Графичната форма на бук­ па шрифтовото дело в Съветския съюз. Най-напред
вите на утвърдената от Петър I азбука е повJшяпа бил реформиран пршювисът, като буквите „и с точ­
от медната гравюра, т. е. редица букви еа изграде­ ка" (i), ,,фита" (0), ,,ижица·' (V), ,,е двойно" (ъ), и
ни по отвесна ос с плътни отвесни греди и тънки „ер голям" (Ъ в края на думите) били изхвърлени
серифи без преходи за свързиане с гредите, а кръг­ от употреба.
лите букви В, О, Р, С, Ъ, Э, IO, 'В - по леко нак­ Одържавяването на полиграфичесю1те предприя
Jюнсна ос. Тоиа двустилие прl:чи за единното из­ тия дало големи възможности за организиране и

гражда11е на шрифтовата картина. насочване на шрифтовото дело. Редица постано­

Тези два 11едостатъка -- неразвити форми на мал- вления и дире1пиви показват огромната грижа на

1штс букви и изграждането на шрифта по две оси, Партията за подпомагане развитието на шрифта.
отвесна и наклонена - са останали и до днес в Шрифтът като графичес!{о изкуство трябва да отра­
печатните славянски шрифтове. зява епохата и формата на шрифта трябва да отго­
Утвърденият от Петър Велики нов наборен шрифт варя на социалистическото съдържание на юшгите.

бил употребяван без съществени изменения до 1740, Със създаване проекти за корици на книги и на но­
1,огато в печатницата на Академията на науките ви наборни шрифтове се заели редица изтъкнати
в Петербург получил нов облик. Буквите бил и из­ ху ДОЖIIИЦИ-графици.
градени според една тясна буква О с почти отвес­ Първият етан в шрифтооформянето -- 1917-1925
на ос и тыши серифи. По това време бил издаден се изразил в усвояване и претворяване на класи­

и един особен ](урсив, смесен между антиква и ческите образци. Това проличава пай-ярко в твор­
руска гражданска скоропис. В него е нанравен чеството на Н. И. Пискарьов (1892-1959).
опит да се създаде графическа разлика на формата Николай Ивановu<t Пискарьов се е родил на 20 но­
между главните и редовните букви. емпри 1892 в гр. Бежице, Орловс1,а губерния. Той
Към края на XVIII век в шрифтовете на печатни­ е възпитаник на Строгановското художествено­
цата на Московския университет (1796 год.) на­ промишлено училище. В своето творчество като
влезли множество латш-1сJш форw.и. Започнало илюстратор употребявал дърворезбата и по-късно
т. нар. ,,подравняване" по антиквата. тя му помага в работата му над наборните шрифтове.

184
В своите теоретически статии Пискарьов утвърж­
:1ава, че шрифтът е ,шкуство и че трнбва да се опи­
раме на най-добрин опит и образни от миналото,
,а да създадб! ноnото. Шрифтовип· му творби са
РСФСР
из~ радени с класически форми (фиг. 276) _ НА IЗСЕСОЮЗНОЙ
През перио;1а \920~ -!930 Ссцесионът. декадент
ството и търсенето на свободни и „модерни" форми СЕ.ЛЬСКОХОЗЯИСТDЕННОИ
и суб,'ктивен вкvс оказали неблаговриятно влия­
ние в развитието на шрифта. като разрушили фор­ DЫCTADKE
мата на буквата и се отдалечили от формата. кон10
дава инструментът за пис:ше. Срещу тсс1и нездрапи @1939@
((<5~ годА 7е»
течения се нротивопоставиJIИ редица художници с

различен темперамент и амплоа.

Известният графш, Владu;,щр Андреевич Фаворскц

(роден 1886 г.) разпределя шрифтоБитс БИ,доБе на *
обемни, пространствени и скелетни и и:,бира шрифт .Мос1(ивсная. JТlу.льсхая, Рязансно.я,
по форма, композиция и начин на и:-1работване в ОЗороне->fанад, Хурсr1ад_ .7nа.м6о<Jская,
зависимост от характера на ишострацинта. Хал.ининс11а11. С.мол<1.нс11а 11, Ярос..ла<Jс1сая,
До1{ато епикът на графиЕата Фаворс1,и балансира :Jtоаноос,шя, Орлосска11 области
шрифта с илюстрацията, динамнч~шят илюстратор u .maп-iaf>Ct<aЯ АСС.'Т'
Владимир Михаилович !(01-~ашеиич (роден 1888 г.)
е надарен с бо1·ато въображение и изобретателсЕи *
ум да претворява и сБързва раздБижени шрифтови
форми с великолепните си илюстрации на деца.
Сергей Михайлович Пожарс1щй е роден на 29 но­
ември 1900 година в Чалбаси, ТаБрическа губер­ ГОСКИНОИЗДАТ

ния. Завършил с украинсI<ата художествена акаде­ 1 9 4 о

мия в К.иев. Пожарский при оформяване на кори­ 277. Титул1щ страпица от Д. А. Бажа11ов, 1940 година

ците и титулните страници иыюлзуБа разнообразни

шрифтови форми - от тежките, тлъсти антиква
Лl1ЛДЕМИН нлу1, GGGP
шрифтове (в които влага много петровски елементи)
cнflCllТUf'JП7 UtJIТl/UU /l(/7(/G'lf!t
до кирилсюш полуустав и бързопис. Той е майстор
на свободно писаните курсивни букви, които в ти­ ,tiWJ#yw,;;,зШm--~ih'UYYJW~
тулните страници добре се свързват с илюстрации­
те му, раздвижват и освежават страницата. И. В.МА!'iОВЕ~ИЙ
Дру1', противоположен по темперамент оформител
е Иван Фьодоровиц Рерберг (1892-1957). Той е за­ _лм;;1гг1-1и1~и
вършил Московското училище за живопис, скулп­
тура и строителство през 1917 година и оттогава I-IAP0,41-I О ГО
заработил в книжната графика и илюстрация.
Рерберг започнал от претрупани декоративни об­
30д~IЕ:GгГВА ¼
ложки и достигнал до пестеливи шрифтови реше­ В J~ PXI--1 Е ГО
ния. В творчеството му преобладават строгите ан­
тиква форми. llOBOЛ?IibrI
През 1930 и около 1940 г. са съэдадени два дър­
жавни стандарта за наборни шрифтове. Много от
негодните и антихудожествени шрифтове били из­
вадени от употреба.
След 1930 в Съветския съюз започва подобряване
в оформителското изкуство на книгата и в създа­
ването на нови наборни шрифтове. Ръководители
и художници от Научноизследователския институт
за полиграфическо машиностроене Ф. Ш. Тагиров,
и:sдАТЕАЫПУ.О Аl,ЛДF,МИИ н.111 GCGI'
Н. Н. Кудрншов, Г. А. Банникова, А. В. Шчукин,
художниците-графици Н. И. Пискарьов
(1892-- <....-/1-1 о с 11 t-' ft

1959), Д. А. Бажаиов (1902-1945) (фиг. 277), Б. Б. ,951

Титов (1897--1951), И. Ф. Рерберг (1892-1957), 278. Титул на с1111ю1щца от С.Б.Телш1гатер, 1952 год,та

185
Е. ! . JlaEcC'pe (!87Fi 1946), В. А. Фаворскв (1886), съответната тема 11 rю.1уч,ша ОТ!нrчrв _;те1,орати1iем
1
;
В Ко11,ш1еrшч, художествените ред;штори 1<спо 11. ефс1;т " особена комшхнщин (фиг. 278) или чрез
В Илин (1894 l(Jii4) н тсорtпщите проф. В. А. буквените форми rюдс~<азва литературното съ,\ър­ 1
Лртьомов и А. А. Сндоров и по-~zъсно А. Г. Ши]lгал жание и настроението на книгата. i
а~;пшно участвуват в подобряване и съ:щаване на Виллу Карлович Тоотс е теоретик и шрифнш ху­
новите форми на рисvвашпс н наборните шрифтове. дожниrс Книгата му „Tiiпapiieva Кiгi•' (Съвременен
Вторю а световна пойна се отрази неблагоприятно шрифт), издадена на естонски в Талин през 1956 г.,
за ра:шитисто на шрифта. е едно ]lенно изследване върху исторшпа и раз­

След войната се обърна голямо внимание на офор­ воя на шрифта. Във втората книга на Тоотс „300
мянето на съветс1ште книги и ви:rа на писания и шрифта" са показани само кирилс1ш и :~атински
наборен шрифт. Настъпи голям по;1ем. В тази об­ шрифтови обра:-щи.
ласт навлязоха много талантливи художници. Те Е. Jf. Когшt прави опити да състави и въведе в
черпят вдсхновенис от класическите образци и от рисуваните шрифтове нови, свои шрифтови форми
руското наследство. Художниците П. М. Кузашш (фиг. 279).
(1901), Г. И. Фишср (1906), Е. И. I<жан (1906), В. Галина Андреевна Банникова е една от художни­
Д. Двораковски, Я. Д. Егоров (1904-1954), И. И. ците-шрифтооформители, която е отдала много си­
Фомина (1906), Л. С. Хижинсюr, С. Б. Телингатер ли и време в проектирането на нови наборни
(1903), В. В. Лазурски (1909) и Виллу Тоотс имат шрифтоnе. Нейният шрифт, изnестен под името
отлични успехи в шрифтовото дело. „Банниковская гарнитура" (таблица стр. 369), е
Вадим Владимировиtt Лазурский е роден на 5 март широк, добре пропорциониран, с приятно размере­
1909 година. Той е завършил 1<урса по живопис в ни междубуквепи пространства, с остри, извити
Одеския художествен институт (1930). След война­ серифи. Явно е, че Банникова е проучила ренесан­
та работил приложна графика - етикети, дипляпи­ совите шрифтове и към тях е прибавила много пет­
реклами и от 1947 година се установяIJа в област­ тровски елементи (главните букви Р, У, Ф слизат
та на rшигооформяването. Шрифтът в неговите об­ под реда, цветните извив1ш на )К, 3, ж, з, с и пр.),
JIОЖIШ, I<орици и титулни страници има пърIJосте­ но точките на а, л идват от медната гравюра.

пешю значение, рисунката rыи орнаментът са до­ Художпикът Фанк Ш. Тагиров работи над кирил­
пъJ1rштеJши елементи. Лазурский предпочита кла­ ския шрифт от Остромировото евангелие, за да го
сическите антшша и кирилски форми и тях рисува приспособи за наборен шрифт. Това е една CJIOЖ·
и изгражда с прецизност, обич и знания (таблица на задача техничес]{а и художествена, -- която

стр. 368). Лазурский има също голям успех в офор­ Тагиров е успял да преодолее и да подреди един
мяването на наборните шрифтове. На Междуна­ шрифт с много различни съставки (фиг. 280).
родната изложба за изкуството на книгата в Лайп­ Това са накратко само няколко от художниците
циг през 1959 г. той спечели златен медал „за най­ шрифтооформители, които със своите творби и но­
добри постижения в областта на шрифта" за него­ ви търсенин издигнаха съветското шрифтово изку­
вия нов наборен шрифт. ство. И след тях идват още редица нови имена -
На същата изложба С. Б. Телингатер спечели сре­ Е.К.Глушченко, М.Г.Ровенский, А. I-I. Коробкова,
бърен медал за успехите му в рисувания шрифт. В. Г. Чиминова, които тепърва ще разкрият богат­
Телингатер приспособява формнте на шрифта към ството на новите съветски наборни шрифтови форми.

А68ГДёЖЗ
279. Писан щрафт от Е. И. Коган

Л l{TO ТАМ NД!Т ПО &О~

И•:•..- ЛOTAIUI Н ЛtCЛIUI
280. Кирuлскuят наборен шрифт на Ф. Ш. Тагиров
 12
ШРИФТЪТ В БЪЛГАРИЯ

Графичес!iите изменения па формата на буквите на в латинската азбука, не са се развили в малки. От

българсЕата азбука след освобождението ни от друга страва не е възможно да се направиви единна

турско иrо са 11ротекJIИ неритмично. нова форма на буквите от българската азбука за

Българшата а:1бука по състав, звучене и брой на редовен набор, ако се смеrят двата различни ду1<­
знацин· е кирнлска, обаче ние имаме и употребя­ туса - ва киришшата, изградена предимно 1ю от­

ваме две основни шрифтови форми на буквите на весна ос и тясна, дори заострена етшса на буквата
азбу1,ата ~- кириJJската и антиквата. О и на антиквата, ~вградена с наклонена ос и кръгла
Естествr•ната еволюция на кирилшата шрифтова буква О. Германците са правили множество подобни
форма е била прекъсната още през XV век и не е опити да създадат единен шрифт, като смесят съ­
развила малки букви. Кирилицата се е съхранила ставките на техния начупен готичен шрифт с фор­
в монастирските писарски работилници, където мите на антиквата, но са били весполучливи.
консерватизмът и целта на писането са задържали Шрифтовата форма на наборната кирилица, т. н.
развоя й. Там са преповтаряли ръкописния полу­ църковнославянски букви, като естетическо съдър­
устав като най-употребяван шрифт. жание и въздействие и като форма, която не под­
През XVII l век гражданският бързопис заел съ­ помага четливостта, не е пригодна за съвременво

ставките на полуустава и много пови елементи от ползуване. Тя трябва да остане като втора, нацио­
руската гражданска азбука. нална характерна форма и да се употребява в спе­
В годините IIa IIашето националIIо Възраждане ние циални и научни издания.

сме употребявали бързописа като работен шрифт, Първите печатни книги от новобългарската 1шиж­
а в печатните издания - църковнославянските бук­ нина, отпечатани вън и в Быri,арин, като „Кириа­
ви. След Освобождението сме приели от Русия нова кодромион, сиреч Неделник" 1i'a Софроний Врачав­
форма на наборните букви и сме се отклонили от ски (1806 r.), ,,Буквар" на Петър Берон (1824),
формата на кирилицата. Сегашната наша печатна ,,Часослов" па Никола Карастоянов (1833 г.), ,,Лю­
азбука, като строеж на формата, е изградена пола­ бословие" на Константин Фотинов (1824) и т. н., са
тинска форма, въведена в Русия през 1710 година набирани и кориците им оформени с църковносла­
чрез холандската антиква и оттам е дошла у нас. вянски кирилски шрифт. Само годината е отбеля­
Редица букви от кирилската азбука, които липсват зана с арабски цифри - антиква.

187
Преходът от rrърковнославянската кирилска форма rroдilE'Ш!ВiiЛ!!, а на естетичната форма на трифта
към формите на антшшата става у нас кы1 1825 г. не се обръша.10 вншлание той слvже:л само дiJ
Христа~ш ПаВ.'10!ШЧ - Дупничанин отпечатва в обозначава и скрс11ява думите.
Белград първата бъагарска книга с руската граж­ През периода 1900---1920 година в офо1н1яването
данска азбу1<а, 188:J. През 1856 Христо Г. Данов и илюстрирането на кш1гп, п.ы~,ати и други при­

издава своя календар „Старопланинче". Корицата .1южни работи навлизат художшши като Никола
мv наред с църковнослатшс1,ата 1шрнлица е офор­ Петров, Александър Божинов, Петър Л1оро:юв,
мена с широка тлъста антиква, ежиптиен и украс­ Харалампи Тачев и други. R техните творби още
ни букви. Така е оформена и „Древна египетс1<а няма проблем за шрифта. Формите му са под влия­
история" от 1858 г. и други издания. нието на модния по това време Сенесион. Те са теж­
След Освобождението 1878 г. уредените в Rълга­ ки, измис!I(:!!Н и тромави и не се свързват с оста­

рия печатници изпоюуват европейски и руски налите гр~,фични елементи. Сспссионните шрифтови
шрифтовr. Кирилскитr нърковнос.павяпски формн форми се появилн дори по в1>"mоменате.11ните скулп­
били изоставсшс;ро 1юрrщата на книгите се ЯВЯ· турни памет11ици.

пат модните през Х ! Х век шрифтове - нормална По преме на Сепесиона хvдожншште в своята при­
и тлъста класицистична антиква, ежиптиен, ита­ ложна работа наред с въведените у нас неестетич­
пиен, тоскашш и други видове букви. ни се!\есиоrrни форми се върнали към формите на
Всички тези шрифтове са биJiи разработени за ки­ кирилищна, по не изнол:,ували прекрасните ръко­

риJJската азбука в най-различни пропорнии - нор­ писни образци, а копирали високите църковносла­
малнн, широки, тесни и украсни варианти. Някои вянс1<и наборни буюзи. Някои заглавни бу1ши ста­
от тях са много художествено оформени. на.пи обект за yI<paca с плетсшши. Буквата се раз­
CJJeд Освобождението идват и работят у нас много красява, rieз да има фушщионално изграждане.
руски и чешки художнини. Бу1шата била повол да се измисли 11якшша причуд­
Мърквичка, Вешин и Антон Митов били живопис­ лива „кирилска" форма --- смесица между бедното
ни, рядко нравили илюстрапии, а с шрифт въобще въобраЖЕ'I-Ше и безвкусието, без художникът да има
не се занимавали. изобретате.лскня ум и въображението па старите
Заглав1ште в списанията по това време били офор­ миниатюристи и рубрикатори.
мявани с наборни букви. Тези безвкусни шрифтови измие.пици минавали
13 държавните и общински канцеларии и архиви се под името „народ11и", ,,национални" и се слагали
ценяло красивото писане.За да постъпи на служба, безрюборно навсякъде -- от по 1 rстrште адреси до
писарят трнбвало да знае да пише 1<расиво и ясно. зпамепата на занаятчийските сдруженин.
У нас това „красиво писане" в много случаи се изя­ Николай Райнов през 1925 година издал книгата
вявало под влиш111ето на шрифта апrле. Острото „Орнамент и буква", в която пoкa:JaJI богатството
стоманено перо давало безжизнена, контролираш~ на стари кирилски шрифтови форми, които прери­
от натиска па ръката ту тънка, ту дебела линия. сувал от събраните в Пловдивската народна биб­
Написаното било ясно и четливо, ала шрифтът шютека стари ръкописни книги. Тази книга внесла
бездушен. порядък в оформяването на буквите и показала
Постепенно някой писар се отде.пял от първообраза истинските, майсторските и с вкус направени фор -
на англето и достигал до свой почерк логичен и ми на кирилицата. Николай Райнов (1889--1953) е
жизнен. Обаче той нямал възможността и силата илюстрирал и оформял корици на 1шиги.
да го наложи за общо ползуване и тези опити оста­ По това време работят Иван Милев (1897-1927)
вали ло1(аJши явления. Такива писари на младини и Васил Захариев.
са би.пи известните наши живописци Цено Тодоров Професор Васил Захариев е роден на 8 юни 1895
и ВJJадимир Димитров-Майстора. година в Самоков. Завършил е Художествената
По-късно секретарI<ата с бездушната пишеща ма­ академия в София през 1919 година и специализи-
шина заместила краснописеца. Пишещата машина рал графнка в Лайпциг 1924. г.
погуби.па това обаятелно изкуство. Запознат от малък с творчеството на самоковските
13 училищата се предавало съп~,о красивото писа­ зографи, миниатюристи и калиграфи, Захариев
не- ,,краснописа ние"- под влиянието на aiirлeтo, като график държи връзка с традицията, с нашата
дошло от Русия. гравюра и шрифтови форми. Той в повечето случаи
На 14. Х. 1896 година писателят и художникът използувал в творбите си класическите образци на
Константин Величков,като министър на народната кирилицата и антиквата. Прецизен в изпълнението
просвета, открива Рисувалното училище. и точен във формата, Захариев разработил в свои­
В началото па новия, двадесетия век художниците, те корици и екслибриси анкои монументални и кла­
възпитаници на това училище, се занимавали из­ сицистични форми на антиквата (фиr. 281).
ключително с проблемите на живописта н скулп­ През 1930 година бил направен опит за премахване
турата. Проблемите на приложната графика се на българската кирилска азбука и въвеждаае на

]88
нейно място шпш,ската както в По:1ша,
Чехословакия и !Оtосюшия. То1 ава Васил Заха-
риев със статията си шш лапш,ща'· ре-
шително се обявил против въвеждането на латин-
ската в

По средата на двадесетте години завъришат Х удо­

жествената академия плечда художнини. които

имат голе~ш .-шслуги и:щиг,ше на илкJСтра1tинта,

оформяване на книгата. t1ри.:юж1юто и:щуство и

шрифта. Това са Илин Бешков (1901 19(18), 1Iлия
Ппров (190:3), Пенчо (1900 1940), Але-
сан;~ър Жпщов (1901 1953) Никола
(1900). Георги Лташюш (1904--1952), Стонн Ве­
нев (1904), Стоян Сотиров (!903), Веселин Стай­
ков (1906
Знаменю шп
1970) и други.
наш 1,арикатурист и илюстратор ·lIЕчл~·
И.~uя Бсшl(ов (2-1 юли 1901~1958 г.) е роден в с.
281. Изд,1тслс1ш s11m: от Васи.1 31uapure
Долни Дъбни~;, I!левенско. Завършил Художест­
венат:1 ш,адемия 11рс:, 1926 г. и с11ециаJшл1рал в
Париж. Като илюстратор на детс1ш кпиги, Бешков
бил :,адължен да оформшза 1,ориците на книгите.
Маю1р и да е имал „любителски" подход към шриф-
1
та, юшто сам ка:шаше, вроденинт му вкус и усет

към конструктивната форма го насочват кы1 стро­

ги, пени класически образци, които той и:толзуuа
и свързва с рисунките си. Беш1,ов е оформил мно­
го юшги (,,Лнето" от Ангел Каралийчев, ,,Деветинт
брат" от Асен Ра:щветш-шов и други) със заглавни 282. 8аглавпи бу"ви от Илия Бешков
букви, в които Р вплел рисунка (фиг. 282).
И.пип Бешков у1rотребяпал малко шрифтопе --- пре­
диыно и:,граждал заглавието на кпигата с антиюза

110 отвесна ос, а за другите текстове употребнва.11

1пкописни букви, без претенции за калиграфска
юискапост, но искрено и свободно написани.
Георги .{1танасов (1904-1952) е роден в Ямбол.
Занършил е приJюж1шя факултет на Худш1<еfтве­
ната академин пре3 1926 I'. и е работил приложна

I'рафика, илюстрации и стенопис.

Георги Атанасов обичал строгите, чертани с ли пия,
малко претенниозни, въздействуващи монументал­
но, шриqпопи форми, понякога смесепи с ушщални
или кирилскиформи. Буквите му са прецизно изпъл­
нени, по имат студени линейни форми (фиг. 283).
283. llipuфm и uлюстрацшz от Георги А тшисов
Никола Тузсузов е роден 11рез 1900 година в град
Провадия. Тузсузов е един от първите илюстра­

г1оввсгги
тори и шрифтописци, който е започнал да офор­
мнва шрифта с перо. Много сръчен, той из1юл­
зува раздвижени форми и ги прилага в адреси, при­
Jюжви творби и корици (фиг. 284). Понякога ритъ­

БРUГАЛА
мът в подредбата па бу1шите се нарушава от не­
спазване единството при изграждането. Тузсузов
издаде пре3 1946 аJ1бума „Украсни шрифтове", съ­
ставен от негови рисувани шрифтове.
Известпият 1,арю<атурист и илюстратор Стоян Ве­
нсв е роден в 1904 г. в с. Скринн но, Кюстендилско.
Завършил е Художествепата академия през 1931 г.,
l<ОНЦЕРТ
но той още rJT 1921 г. сътрудничил с илюстрации 284. Шрttфтове от lfшшла Тузсуаов

189
 - =----~-,.._-~~--;;;;- 11 1«,рикатури в партнйната преса. Rепев, (Je:i да с
шрнфтописt:н, вънел сво(Jодно, нсбрежно пис,шин с
-::.-.,; четка курсивен шрифт. който много приляга на
стила и :,;уыора на рисунките му (фиг. 285). Шриф­
тът е ппсан бе:; 1!j)(0 '!СНЦ!!И, но ШJ!ШИТЕ:ТЪТ и хумо­
ристичните нотки и:~кушшт небрсжноспа.
С. 0 tед тридесетте годпни, когато при,сюi1шата сра­
фrша ~а~ююва :щрав терен и се обособнва като са -
1v!ОСТОЯТЕ\ 1 !СН жанр, В ПfJ01!3ВСденинта l!a художни­

ците пр0Jа;т1ават първите опити JШ се ра:-шрие ху­

дожествената стойност на буквата.

Александър )Ксндов, Георги Атанасов, Никола
Ту:~су:юв, Йордан Барон, Стоян Сотиров, по-късно
Николай Пiмиргела откъснаха шрифта от занаат­
чийс~;ото еднообра:,ие и поставиха пред него високи
професионални и художествени и:,ис:квания ~- тех­
ничес~;а сръчност, стилова грамотност, пълнозвуч­

на форма, нростра~rствl'I!а разпределба и връзка с

другите графични Рлементи.
Александър Жендов (26 август 1901--1953) е ро­
ден в София. Завършил е Художествената акаде­
285. !(урсив и илюстрация от Стоян Венев мия. Дисциплиниран комунист, отрано работил ка­
то сътрудник с политически карикатури в партий­
ния печат. През 1925 г. емигрирал в Германия,
нрез 1928--1930 г. спепиализирал графика и деко­
ративно изкуство в Съветския съю',.
В творчеството на :ж:сндов шрифтът е постоянен
с~ц,тник - етикети, плакати, корици, диплпr1и,

рубрики във nестниrщ, а по време на фашисткин

терор е и:нотвял фалшиви лични карти на партийни
286. Шрифт от Александър )/(е!iдов дейци. Интересното у Ж.ендов е това, че той упо­
требявал шрифтови форми, дошли по рационален
П'ЬТ, изп-11лвени с поN101цта па линията и пергела,

студени и тържествени, но с добър вкус, наред с

ИЗКУСТВО форми, 1иито той извежда от писаrrl~то с перо

движени и логични. С.пед3авръщането си от Съвет­
--- раз­

скш1 съюз, 1931 r·., )I<.ендов допринесе много за раз­

И КРИТИКА витието на шрифтовото изкуство у нас (фиг.286).
Стоян Сотиров е родеп на 11 май 1903 година в
село Градево, Благоевградско. Завършил е Худо­

ст. ц.даскаАов жествената академии през 1924 година. Проявил

се като живописец-новатор, Сотиров разработва
теми из живота на трудещите се. Той е един от ос­
нователите и дългогодишен председател на Дру­

ПРИ СВОИТЕ жеството на новите художшщи.

Стоян Сотиров работи илюстрации и приложна гра­
Освен живопис

~
фика, оформнва 1шиr·и, плакати, пощенски марки
и други. Шрифтът, който употребява в своите твор­
287. Шрифтове от Стош1 Сотиров би, макар и разнообразен по вид, винаги има кон­
структивна форма, яснота и четливост. Той разра­

ДDAMAfA
боти няколко гротескови шрифтови форми, ста­
билни и нриятно пропорционирани (фиг. 287).
Николай Шмиргела е роден през 1911 година в

KAПIIITAHI/I
Illyмeн. Завършил е Художествената академия -
отдел скулптура. IПмирrела използувал графиката
и шрифта за пропаганда на комунистическите идеи,
като изрязвал на линолеум или липова дъска съот-
28i. Шрифm от Николай Шл1t1ргела

190
 П.IИ JtJIEY
пепш рисушш и П'!<СТ, отпеча ~вал I и и п, ра 0 тро­

странявал. В В('СП!ИЩ! псчата.ii нанра­

во от и ЧJюаните форми. Шрифтът в твор61пе на
Шмиргела t' и:нрадсн с н:мвсраме,п. бР.1 ;ta спа:ша l,ll\l(_)
С'Iрогата форма (ф111-.
Пръв
Германия,
Борис Ан,улуиtсв след завръщане·rо си от
19ЗГJ година. :тстъпи становището
nо~Лfон се ~иJvlOf]Cl?Jn~иб-КJ
„шрифтът е изщ;сmв(Г и rюка:1а на
многобройни кори1щ (и:щ.
пра~пика чре:J
,,Хемус"), заглавки в
9J )\UYYl 6(()
ра;лични списанин и други творби голямото :нш­
чение па шрифта в щ1лост1юто шграж;1апе на гра­
фичната и приложната творба. Той е за шрифтовото
ра:нюобразие, но то да бъде във връзка със съдър­
жанието. Шрифт~,т Еато графическо изкуство да
ра:щрива съдържанието, да внушава емоции, да

звучи в унисон с илюстрацията.

Борис Ангелушев с роден на 2ГJ октомври 1902 го­

дина в гр. Пловдив. Завършил с гимназия в Плов­
див, учил е графика в Берлин. Илюстратор с не­
обикновено въображение и майстор на графичното
изграждане на 1шигата, в своите творби Борис Ан­
гелушев съчетава една първична експресивна сила,

която без колебание завладнва ,рителя с деликат­

ността на големин духовен и разсъдъчен потенциаJi,

прецизна документираност и лиричност, конто бли­ lбО 1ffCJИ)И( от JJmrcrt-eЖtfmo- /40/

н:а от голямото сърце и богатата култура.
Майстор на силните графични контрасти, Ангелу1лев
чрез черното и бялото този най-лаконичен език­
осъществява свонта хуманистична философия.
За този голям ХУJ\ожник шрифтът също е важен
графичен език, чрез 1,ойто изнвшJа свонта богата п-ьрси
художническа ерудиция. Познавач на всички из­
разни средства на перото и четката, той извлича от
1:::1Л111
инструмента нрекрасшr шрифтови форми, нълни с
чувство и сила, съобразно с изискванията на темата.
U VI LU

ШЕЛИ
Чрез .своите творби Борис Ангелушев създаде\ пие­
тет към шрифта II го издигна като първостеrrенен
графичен фактор при изr·раждане художественото
оформяване на 1шиги, плакати, етикети, марки и
други. Той упорито и системно развива този гра­
фичен раздел и обогатява непJвия език, като за
всеки надпнс търси същността на идеята и връзката

със съдържанието.

Рисувач от висока класа, Борис Ангелушев прите­

жава още и рядкото умение да съчетава рисунката

с шрифта и да извлича от шрифта най-богатите шо­

анси, което го издига над множество европейски
майстори на шрифтовото изгрюкдане. Той използу­
ва и владее различни инструменти за rшсане и поз­

нава основно техните възможности. Рюрешавапе­

то на всеки шрифтов текст, дори едно обикновено
заглавие, за Ангелушев е нроблем, който трнбва
да се разреши - надписът да изчерпва съдържа-

1шето. Борави с най-много видове шриqrгове, като

на всеки нрндава отпечатъка на преживнването на
РОДНА З ЕМА
естета и силата на вътрешнин духовен заряд. Бук­
вата живее. Борис Ангелушев направи оформява- 289. Титулни ст1юници и заглав,ш от Борис А11гелу111ев

191
ХУДОЖНИКЪТ
СЕ' рэзви в

НЯКОJШО напр,ШЖ'ННЯ.

1. lfpeJ като графнчно средство ы обШ\'­

ВИКТОР ЮГО
ване и като нера:1де.:ша част от нагледната агита­

ШiН се и.тълняваха важни партийни .1а;:щчи

прошнан;1иране прндобивкИ'!е на политичсс1,ата и

J(\'Лтурнатэ реrюлюцнн и отра:ншане измененията,

които ставаха в наш ин обществен жинот. :Уiного­

броiiните агитациошш и прош1г,шдни материали
лозунги, плакати, временна 11 украса, стен­

вестнини и пр - спомогнаха д;; се развие писания

шрифт на високо естетично ниво. П!рифтописците

се върнаха към инструмента :,а писане (перо, четка
и прочие), чрез които получаваха естествената фор­
ма на дуктуса на перото. Покрай големите постиже­
ния някои шрифтови форми носят още евтин вкус
и с тях се прекалява и някои rюмещения се претруп­

ват с лошо написани надписи.

1~ниrи
2. Пропагандирането на търговските стоки също
разви свои шрифтове.
И тш,а, на улицата и в предприятията се развиха
бързописните и рекламни шрифтове, а при офро­
мяне на някои витрини, каJiкани и други---- украс­
ните шрифтов<'.

8\_em6ran0t
290. Заглавки от Васил Бараков
От друга страна Jiипсата па подходнщи наборни
шрифтове за заглашш на статии, разкази и други
материали в списания и вестници роди нуждата да

се пишат от художници разнообразни рубрики, за­

главни надписи, диаграми, карти. Тази липса за­
нето на всеки брой на вестник „Литературен фронт" трудняваше и същевременно спомогна да се раз­

образец на шрифтовото изкуство и посочи как да се винт у нас нш;и видове форми па буквите. Много
използува шрифтът като оръжие за агитания. списания и вестници добиха естетичен вид и инди­
I-Ia Борис ..\пгел·у1нсn се дъл>ки създаденият пиетет видуална физиономия.
1<ъм шрифта у много млади художници. Неудобство е, че някъде не се изпоJiзуват винаги
На фиг. 289 и таблици стр. 311, 337, 3653, 374, 376 добри образци и форми, дошJiи чрез перото, а се
и 3 77 са показани шрифтове от Борис Авгелушев. вземат готови, често Jiоши форми и се смесват. Така
Един от Jiашите отлич!!и шрифтооформители, който се стига до безстилие. Ншши оформяват буквата по
се е р азвил самостоятелно, е Васил Бараков. Той е предварително неправилно заучени образци и при­
роден на 4 септември 1902 г. в Казанлък. Работил гаждат движението на перото към тези обршщи.
като писар в Апелативния съд в Пловдив и достиг­ Но има и трети, лишени от талант и знанин, чиито
нал по-висши длъжности, обаче любовта му към работи са плод на лош вкус и им JIИпсва всякакъв
изкуството го отrзежда през 1927 г. в Художестве­ професионален опит. Те се проявяват там, където
ната академия. Работил е в Пловдивския народен няма сериозен контрол и.пи има приятелско насър­

театър, 1,ъдето покрай декорите и живописта е пра­ чаване на случайни хора.

вил великолепни рекламни театрални шрифтови Трябва да се отбеJiежи със задовоJiство, че от шr­
платна, които за съжаление Jie са запазени. KOJIKO години насам в издателската практика при

Васил Бараков пише с перо и работи с четка, има
здраво чувство за архитектониката на буквата и
изгражда здрави форми. Монументалните и бароко­
ви форми му допадат наред с тежките кирилски
букви. В неговото шрифтово творчестrзо като офор­
мител на книги преобладават с1юкой1ю изградени­
те форми, макар и раздвижени. Понякога в стре­
межа си към изписване на отделни нюанси на бук­
вата се увлича с детайлиране.
lUрифтови творби на Васил Бараков са показани
на фиг. 290 и таблици стр. 252,304,312,334.
оформяването на корици, титулни страници, 3а­
г лавни надвиси и гърбове на книги сме успели да
юдипrем шри<jrга като изкуство на висота достойна
за времето пи. Положените големи усилия от ня­
колко художници -- шрифтови майстори да раз­
нообразят шрифтовите образци, да обогатнт зна­
нията за шрифта, повишава вкуса към изграждане­
то на отделната букпа по пропорции, архитектони­
ка, плътност. Високите изисквания на И3дателства­
та за добър шрифт допринесоха за прецизността и
чистотата на изпълнението.

192
 Александ7'р Пиплилоп с роден на 12 май 19Iб 1
в rp. Кvла. Завършшr <' Х\1 дожествешпа акадешш
пре, 1940 г. Занимава се с живопис, приложна гра­
фика и илюстрация
Надарен с богато въображРние. и:юбретатстюст,
подвижен Iюмбинативсн ум, Поплилов умело съче­
тава разнообразните форми на шрифта с рнсуш,ата
и чрез тях въвежда н епохата. Владее до съвършен­
(})жофрw911;1ий;;- СТIЗО техниката на ра:~движенитс шрифтове, нисанн

с пъl~овt
с четка и перо.

Той въведе l!исания с акварелна четка нли тер:шн

динамичен шрифт, в който движението и нервният
дуктус предават сила и бурна напрс-rнатост. С ак­

срЕЩv
вареJ1I1ата четка, като инструме1Iт эа писане, се

работи трудно, !!О ПоплилоIЗ и:шлича чрез нея же·

лавите формн -- разшРши по вид и своеобразIIи по
зБучеI-IШ', IIеочаквани, смели, обаче юшаги кон­

ф60дАЛИТt
структивни.

Не е прецизеII в изпълнението, ала формата на бук­

вата и композицията на шрифта е отлично изгра­
де!!а (фиг. 291).
Любен Зидаров е роден IIa 23 декември 1923 г.
във Велико Търново. Учил е Б Габрово, завършил
Х удожестIЗената академип n София през 1948 г.
Зидаров е график и и.шостратор. За IIeгo шрифтът
А, ,._ ~ А ~..,.,, ( .A.........:re е основен проблем. но го работи с обич и уме­
, V\ , ( J"'fJ J .,.,,,.,,,.,,-;rие. Свързва го със С!З(JеобразIIия си стил с корици,
илюстрации и рисунки в списания.
291. 3аглав,щ от Алекса1tд-ьр Поплилов
ЗидароБ борави с всички видове шрифтови форми­
След нионерите в шрифтовата област Борис Анге­ rшсави и рисуБани -- изr1ълнени много сръчно и с

лушев, Лл('КСаrщър :Жендов, Георги Атанасов,

:ГQ/YYW/1-l./ftU
Васил ЗахариеIЗ, Никола Тузсузов, Стоян Сотиров,
Васил Бараков, Николай Шмиргела, като много
от тях още не11рестапно продължаБат да разработ­
ват шрифтоБите видове, броят па художниците,
които имат творчески подход към-шрифта, нарас­
на. Шрифтооформители с голям графичен ташi'нт
отI<риваха помежду си постиженията на собстве­
ния си опит и Б задружна работа се създаде вря­
ката !ЗрЪЗКi\ между шшолко I!ОКОJiения художници

Александър Поплилов, Любен Зидаров, Иван Ра­

дев, Милка Пейкова, Георги Ковачев, Топо Данов,
Димитър Кандимиров, Стефан СърмабожоБ, Елена
Маринчева, Здравка Тасева, ЕБгени Клинчароn,
Оша ЙончеIЗа, Жана КостуркоIЗа, Петър Доев,
Васил Стоянов, Мери Кънева и младите - Иван
Кьосев, Владислав Паскалев, Иван БогданОIЗ,
Евгени Босяцки, Петър Петрунов дават свон при­
нос в обогатпване на шрифтоБото изкустIЗо. Тези
утвърдени графици и шрифтооформители ежеднев­
но разработБат формите на шрифта и влагат нро­
блеми в сIЗоите тБорби. Търснт нов графичен обра3
на буквата, подобряват и приспособяБат стари фор­
ми. Много от тях внесоха свой индиnидуален стил
в изграждане на буквата и обогатиха шрифтоБата
ни култура.

292. Заглавf.:а 11 ааглав1щ буюю от ЛюбеN Зидаров

193
 АВТОМАТИЧНА
СТАНЦИЯ

аа~:твг1&= ~ аа т бJ)
3·11·1966

293. Пpoi't\Пlu Эtl nOlI{t'!-ICKlt ne 1tama от О.1га Йoftttet::a

лекота. ХараrпеJJ'НИ за него са шрифтовете, които lUрифтът в кориците и титулните страшщи на

имитират детски почерк свободен, привлекате- Евгена !(лш~чаров се подчишша на негопите осо­
лен и И!!ТИМС]!. бени стилни решения.
Любен Зидаров е оформил редица книги със заглав­ Димитър I(анд11лшро11, Елена Маринчева и Здравка
ни букви, в .които е вплел рисуш,и (фиг. 292). Тасева 1,ато художниrщ-графици и в пряката си слу­
Милка Пейкова е родена на 19 септември 1919 г. жебна работа като художестпени редактори допри­
в с. Павел, Свищо1Jс1,о. Завършила е Художествена насят :,а разnитие формите на шрифта.
академия IJ София през 1948 год. Работи жиnопис и Ивтt Кьосев е род<'н на 5 ннуари 1933 r. n Бургас.
приложна граф~ша. Завършил е през 1957 г. Висшия институт за
За М. Пейкова шрифтът е проблем и 1,ъм него тя изобразителни изкустпа„ Николай Павлович" -
пристъпва с мвого любоn, а сръчвото и чистото из­ ателие илюстрация при проф. Илия Бешкоп. За-
пълнение доприваснт да се изнnи още по-силва ней­ 11 имава се с графика и илюстрация.
ният графичен замисъл и вълнения. Кьосев владее всички видове шрифтови форми ····
ПеI'шова при оформяването на юшги предпочита ед­ рисупаrш и писани, изпълнени точно, с много финес
рите, високите бу1ши с гротескопи форми и с тях и 'с тънко художествено чувство за детайлите (фиг.
създава свои, особени композиции, при които гру­ 295 и таблици стр. 300, 352, :J55, 371).
пирането па шрифтоnите елементи противопоставн 13 писания 1,урсив па Кьосеп от различните видове
и балансира чрез едрите плоскости на фона. преобладапгт форми с динамичен дуктус. В някои
IЛрифтопи тпорби на Пейкова са показани на фиг. от тлх пма 01цс~ неи:1fкивяна самоцелна виртузоност,

294 и таблици стр. 335 и 336. което намалнва четливостта, но въпреки топа тп е

Тотю Дтtов е роден на 7 юни 1918 n Напи Пазар. със зряла художестпена и привлекателна форыа.
Завършил е Художествена академия през 1947 г. Владислав Пас/i.алсс е роден на 13 ноември 1933 г.
Тотю Данов се про@и като изряден шрифтов май­ в София. Завършил е през 1958 г. Висшия инсти­
стор (фиг. 297). Като художествен редактор в из­ тут за изобразителни изкуства „1-Iиколай Павло­
дателството на Българската 1{ому1шстическа пар­ вич", ателие илюстраr1ия при проф. Илип Бешков.
тия умело ръководи работата по оформяnане на Паскалев се занимаnа сериозно с проблема за фор
книгите, където шрифтът е богато застъпен и из­ мата на шрифта и с удипително майсторстпо и пкус
дигна графичният облик на изданията на завидна извлича от историческите форми па антиквата и ки­
идейна и естетичесЕа висота. ришщэта 1юви съвременни форми (фиг. 296 и таб­
Олга Йон'lева е родена на 12 юли 1919 г. в Со­ л1щи стр. 257,332,351).
фия. Завършила е Художествената академии през Характерно за Паскалев е, 1 1е той в сложните за­
1943 г. Занимава се с i'рафика, оформяване на главия умело постига споеобразно композициоюю
книги и шрифт. подреждане и създава връзка между псич1<И букви,
Олга Йончева активно участвува в подобряпане на при което шрифтът дейстпупа компактно или звучи
формата на буквите от различни шрифтови се­ като арабеска.
мейства (фиг. 293 и таблици стр. 2<±7, 291, 315, Димитър Трендафилов е роден на 2 септемпри
317,318,319, 320 и 350). 1937 г. в Бургас. Завършил е Висшия институт
В творбите на Йончепа преобладават изнщните за изобрюителни изкуства ,J!иколай Павлович"
Еласически шрифтови форми. Тя има значителни през 1965 г. Трендафилов е извънредно сръ•;ен
успехи '13 подобряването на шрифтопите обложки и отлично пшолуван майстор на писането с перо
и корици за научни издания, в които има отмерен на най-разнообразни шрифтопи форми. Той ед­
ритъм, изискана сериозност, естетическа форма накво Еиртуозно и прецизно пише подвижните

и задушепна привлекателност. курсиви на канчелареските, сложните състап](И

194
на

ХJ1адните
стру~,тура
характерните

форми
на
на
руп·и~;;.па.
б:·ле:ш 11с1 ир,Iс'Шщtта.

и тежката ?I"ap под пе­

1ншой шрнфтови стилове
речивн огъвания 11а гредитс да ги
пелта
ра:щвижи и да ги довсде до естетически завър­

шени форми, бt>з да буквата (табли·

ци стр. 370, 375).
Кънчо 1(-ьнев е роден на IО май 1УЗ9 г. n I io!Ja
Загора. Следвал е във Висшип инсгитут за изо­
бразителни изкуства .,НикоJ~ай Павлович", отдел
,,П.11акат" !!ри нроф. А.пенандър !Iош1илов.
К. Кънеn има склошюст към рисуваните шриф­
тоnи форми. Той изгражда здрави, 11ъшюзвуч1ш
форми (фиг. 298, таблици стр. Зl:З, 372 и :37:З).
Тодор Попов е роден па 10 февруари 1931 г. вс.
Извор, СшшенсI<о. Заnършил е ll рез 1960 г. Висшип
институт за изобразителю~
Паилович'', атилие „Графика".
изкуства „Николай
Я 1,уб l~ола с
Тодор Гlооои отсl(оро нзвлезе в проблемите на 294: Заглав1<и от М UЛJra llей"ова
шрифта и разрабоп1 ШШОJI!(О интересни проекта
за наборен шрифт (табшщи стр. 379 и 380). Голн­
мата любоIJ 1,ъм 111рифтовото изкуство и неумо Р·

АИвънхоу
вата работа донесоха на Панов една междуна­
родна награда на конкурса, обпuев от СИВ, за
1юIJи наборни шрифгопе през 1971 1.
Други млади шрифтооформители, I<оито вла1·ат
11 j)()блем
гов (таблица
стр. 382),
в р.аботата си със шрифта, са
стр. 381),
liul\oлa liшщлов
Стефан Груев (таблица
(таблица стр.
/( и рил

384
Го­

и
,r,
rь c1<2J1 н
385) и Марш, Подмолов (табли на стр.
Въпреки огромният напредък и блестящите пости­
жения в областта на шрифтовото изкуство и с!!е­
383).
1(ол9)уел '1..../ V
циашю на писанип шрифт, станали след Девети

lТ&исиИ~
септември 1944 г., пред бъшарските художпиuи­
майстори на шрифта предстоят за разрешение .още
редица сериозни задачи:

1. Да се завърши заrючнагата у нарита борба за тър­

295. З,iглав,щ otn Иван !( ьосев
сене и уточняване на нови естетически форми, чрез
които ще се разграничи графическия образ на маJ1-

At1eцa:ma~
ките букви от този на главните букви.
2. Да се нодобрнт в по-удобни форми някои слож­
ни бу1ши.
3. Да се уuеличи шрифтовото ни богатство чрез

~~wбo~v
разработване на класически образци.
И накрая най-важната задача -
4. Да се създадат шрнфтоии форыи с нодчертан
национален хара1пер на базата на съвременните нз­
исквания.

Наборншпе шрифтове, уrютребявани в Българин,

не можем да смнтаые и разгл.еждаме като шрифтове,

~РРИО~~
нретър11ели българско развитие, защото те са из­
готвени вън от страната и са следnаJ!И измененията,

които са ставали в чужбина. Българският шрифтов

фонд от наборни букви е много беден. Най-често
се употребяnат шрифтовете латине, ~юрина, сира и
няr<олко остарели и износени гарнитури. 296. Заглавtщ om Влад11слав llас,шлев

195
Бнншите собствешщи на букволивните не са жн­ влечени за тази 1к.:1 ху;южнините Борис Ангrлуш~в
Bt'JIH с проблем~пе 11а 111рифта и 3атова не са ни и Васил Бараков. Мероприятието не се осъществи­
оп,шиJ1и никаюю шрнфтово насле; 1 пво. За удоб­ .10. Грижите на Партията и Правнтелствотоэа подо­
t пю и 11ечалби внася.liи всички шрнфтове от чvж­ бряване състоянието на шрифтовин фонд се изрази­
(iина. Обикновено са 1<унувалн вече демодирани ха в историческия д(шумент от 1953- - мrшистсрп<о­
сбрс1:щи, 3ащиrо са би.пи по-евтини. Формите на то постановление :,а подобряване състонш1сто на
буквите били из1 радени от хора, Еоито не са по­ ;~,етската литература н илюстрацин, п Еоето 33-
,навали наппiя език и писмо, 1,оЕ:то личи от нераз­ ;~ължиха Г лапната дирс1шин на издателствата,
витите горни и r~тши дължини на редица букви и полиграфическата промишленост и търгоrннпа с
от механичното намаляване на някои главни буrши, печатни прои:шеден ия да проведе редrща меро­

вместени в средните линии ни малката азбука. приятнн и обяви ко1шурс за нови быт1рски на­
У нас са направ1сни дви онита за създаване на на­ борни шрифтове.
бор11и шрифтове, но те са незадоволителни. Пър­ По същото време в Г:rавнзта дирекция на полигра­
винт опит, направqнв Държавната печатница, не е фическата промишленост се проnежда заседание за
дал резултати, а опитът на букволеярната на Сира- обявяване на конкурс за наборни шрифтове, Едва
1<0в дава един широк, с1,у 1 1ен, лошо пропорциони­ след десет години -- З февруари 1958 г. -- Упра­
ран гротеск, нзвестен под името „Сира". Формите вление „Полиграфrндат" обнви първия конкурс за
му са също заимствувани отвън. Изрязан бил съ­ проекти на нови български наборни шрифтове.
що един силно украсен шрифт, наречен „Белве", Бяха представени недостатъчен брой проекти, за да
който имал огрюrИЧ('НО поле за употреба. осигурят редовността на 1,ош<урса, а самите проек­

Сегашното състояние на шрифтовете у нас не е по­ ти бнха на много шrcr,o пиво. Резултатът от този
добро и докато не устроим специална база и под­ конкурс беше незадоволителен и не можаха да се
готвим специалисти-гравьори да могат да изрнзват отделят прое1пи за внедрнване в производството.

наш, бъJ1r·арски наборен шрифт, винаги ще бъдем На 9 януари 1960 г. беше отново насрочена в БАI-1
зависими от nноса отвън. под председателството на Александър Обретенов
Прапени са редица опити да се активизира съз;щ­ и Васил Захариев сесия, в която се разгледа проб­
ването па rюви български наборни шрифтопе. лемът за наборните шрифтове,
Веднага след 9 септември 1944 г, през 1945 година Загрижено за шрифговото богатство, Управление
в КНИК под 11редседателството на Александър Об­ „Полиграфиздат" с активната намеса на Димитър
ретенов и Стоян Сотироn се провежда първото Райков на 18 октомври 1960 г, отново обяви кон­
съвещание за изготвяне проекти па пови наборни курс за наборни шрифтове със срок 31 декември
български шрифтове, 1961 г. В този конкурс получиха първа премия
П~е;з 1947 1·. в Българсr,ата академин па пауките-­ художниците Олга и Васил Йончеви за шрифта
Института за изобразителни изкуства, тогаnа ръко­ ренеса не антиква.

воден от Иван Лазаров, се взема решение да се А1<0 милеем за книгата и полиграфията, трябва да
обяви конкурс между специалистите за създаване отделим особено внимание на наборния шрифт и да
рисувани проекти на български наборен шрифт, а развием много пови, разнообразни наши, българ­
на другата година -- 1948 -- решават да бъдат при- ски шрифтови гарнитури,

297. Заглавка от Тотю Данод

•ЧаПltа_ •
298, Заглавка от Кънчо Кънев
 ЧАСТ!!

ШРИФТЪТ В ПРА!{ТИКАТА
 1
ОСНОВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА БУНВАТА

В първата част на книгата 11роследихме ос1101н1ите Р·ьката като инструмент на ума, на волята, 11а
моменти в историческия развой и видоизмененията естетическия вкус и знанието е двигател, чрез кой­
на формата на буквите през вековете. Във втора­ то нротича нервнинт импулс, за да осъщестпи и

та част ние ще се запознаем с осноuните еJа„мен~ скрепи върху траен материал за писане вътреп1-

ти на отделната буква, с инструментите за писане 11ата нредстава за буквите. В нредставата, т. е. зна­

и техните особености при писане, с някои важни нието и чувството за форма на буквите, се крият
оптически и естетически закони. Ще разгледаме всички естетически съставки и качества - форма,
буквата сама за себе си, буквите една до друга и пропорция, ритъм, украса и други.

подреждането им в редове. Освен това бегло ще Ръката като дпигател направлява перото и IIре­
се запознаем с наборния шрифт и негопите особе­ възмогва съпротивлението па хартинта или на ма­

ности, с устройството и наименованията на частите териала за писане върху перото. Тя отмерва про­
на наборната буква. норциите, предава движение на частите на буквите
Тук с включено едно ново теоретическо разглеж­ и служи като мярка, като пергел при очертаване IIa
дане на зависимостта между наклона ва перото и кръглата буква О и производните и. Ръката факти­
оста 11а буквите, което ще наречем функционално чески пише и оформя буквите, а чувството за фор­
изграждане на буквата. Проучпанията за функцио­ ма дава колорит и тънки нюанси, индивидуални

нашюто изграждане на буквите са напрапени на особености на буквата.

базата на римските класически 11ропорции от над-
1шса на Траяновата колона в Рим, 114 г. Тук са
дадени и функционални конструкции за всички ла­
ти11с1ш и български букви, чрез които могат да се
изграждат букви при свободно избран от нас на­
клон и ширина на гредите.
Изграждащи и противодействуващи сили
При изграждане формата на буквата и скрепяване­
то 11 върху материал за писане вземат участие ин
коJшо изграждащи и противодействуващи сили.
Перото като инструмент за писане е продълже­
ние на ръката. Перото, водено от ры,ата, команду­
вана от ума и волята, фиксира знаците върху хар­
тията, придава им видимсн:1+ и така uсъществнва
породената в ума представа за форма на буквите.
Перото играе съществена роля в шрифтовото из­
куство. Благодарение на различните си форми и на­
чините на държане то дава разни форми на бу1шите
- и отмерва ритъма между тънките и дебелите греди.
Съпротивлението, което оказва материал·ьт за пи-

199
,,шс върху перото, влияе върху някои графични (Cucuel). Изсушената тръпиЕова ч1,а имило
тънкости при изграждане формата па бу1шите. На­ черен или жълт цвят. Наря:,ава на парчета от по
пример при изтегляне наклонените j]ИНИИ на 20 см, тръстиковата тръбнчка се приготовлявала
вите та:ш сила противодействува най-много. Съпро­ за писане, ю~то се подрязвала напречно с Оётрс,

тивлението в.:шяе върху движението на перото, ножче (crµ:AY1, scalprum, scalpellt1m). Полу се
противопоставн се на волята на ръката и някъде широко подрязан, цепнат по средата връх, коi;то
отклонява линията. давал лентообразна следа. Този инструмент нари­
Към противодействуващите сили спадат iщтсриа­ чали каламос (фиг. 300).
,1ите, върху които се шшrе или врязва шрифтът -- в) Друг растителен материал, употребен I,ато н11-
хартия, глина, папирус, псрrамен, камък, дърво, струмент за писане, бил палмовото клонче, подрн­
плат, метал н други. Тези материали имат различна зано по същия но чин.

структура, грапавина, твърдост. Според своята Тt3И инструменти могат да се използуват и днес
стру1(Тура те ока:шат по-малко или по-голямо съ­ за писане на едри букви (по-вис01ш от 1,5 см).
противление на п_ишещия инструмент и в,rияят 2. Птичи пера
върху някои стилф-i особености на формата. llтичите пера със своята пружинираща гъвкавото
Пера и твърдия си връх били много удобни инструменти
Ние по:-таваме множество различно устроени и с за писане върху псргамев. Шрифтописщп избн
раз.i!ичпа форма инструменти за писане. От форма­ рали едрите пера от гъска, патка, сврака, пуя[(,

та на инструментите за писане :Jависи формата на врана и от други птици. Най-напред от цялото пе­
буквата. Инструментите за писане ще наричаме с ро, дълго около 30 см, премахвали перушината. За
общото название „пера". Едни от тях - моливът да не пречи леката горна част, изрязвали перото на

тебеширът, кредата, нажежената игла - са едно­ дължина от 15 до 20 см. След това подрязвали на­
временно инструменти, изграждащи формата на преко широкия край на перото, оформили връх и
буквата и материали, скрепяващи видимо.стта и. леко го разцепвали ( фиг. 301). Този инструмент
_Другите инструменти тръсгиковото, птичето и служел с\а написване на дребни букви. Ако върхът
металното перо, четката, фломастерът се нуждаят на перото се подреже съвсем остро, с него може

от материали, които посредничат за скрепяване на се пишат тънките калиграфски букви на барока

формата и създаване видимостта и. Такива посред­ и англе.
ници са течните писмени средства - тушът, баг­ 3. Метални пера
рите, мастилата (гр.xivvc:i~a'p1 --- киновар; гр. µелаv Това са днес употребяваните индустриално пригот­
мастило, черна боя; гр. l!yxaucriov -- варено масти­ вени метални пера (фиг. 302). Те наподобнват фор­
ло; лат. atrameпtum - мастило. От IV век насам мите на обикновените инструменти за писане, но
се употребява наименованието tincta). метала по~мъч1ю се изхабява и затова се предпо­
Освен това нужни са материали, върху които се читат заради трайността им. Въведени са в упо­
пише - листа или кора от дърво, папирус, перrа­ треба през втората половина на XVII век.
мен, хартия. 4, Други пера и инструменти
Според материала, от който са направени, пера­ Гърците употребявали тънка 0Jю1ша пръчица (rp.
та биват: µ6лu~оо, или µ6л7~о.; - оловен калем, оловен мо­
1. Растителни пера лив, фиr. 303) за начертаване, за теглене на линии.
а) Обикновена цилиндрична пръчица (от върба, Този молибдос или молибос бил предходникът на
Jiюляк и други), отрязана перпендикулярно на дъл­ нашия графитен молив.
жината и. При писане се държи отвесно спрямо Стилусът (лат. stilt1s -- остър I<ол, писалка - фиг.
плоскостта, за да се опира с цялата си кръгла част. 304) бил изработван обикновено от кост, бронз,
При всички направления тя оставя еднакво дебела желязо и в редки случаи от благородни метали.
линия, т. е. въжеобразна следа. Цилиндричната Той служелза писане върху восъчните таблички.
пръчица служи Еато инструмент за писане на без­ Четката (фиг. 305)-'- обикновено плоската чеп,а,
осови букви (гротескови, фиг. 299). направена от животински косми -· служела за на­

б) Тръстиково пера. - Те воднт началото си от нисване на едри временни надписи, например над­

Египет. Гърците ги наричали хс:iлаµ,о; (каламос), писите по стените на Помпей и други. Акварелна­
още o6vaxE<; &xpo~EI-Et<; (островръх Еамъш, тръсти­ та чет1,а се появила по-късно. Тя е устроена та1,а
ково перо за писане), xc:iлaµot µeaoaxiost~ (разцепена че космите и се събират в остър връх.
по средата тръстика), otc:iyлu1r1:щ (украсен с резба Длетото (фиг. 306) служело като 1<аменоделеки ин­
камъш) и други. Двата края на цепнатия връх на­ струмент, който освен за издялване и изглаждане
зовали yлucpios,;; (цепнатина), или х€рата, &xioE; на камъка бил употребяван за издълбаване на бук­
xaлaµwv (рогче, острие, връх на камъша). ви в r ладката повърхност на плочата.

Тръстиката се беряла през пролетта и се поста­ Островръх метален инструмент също служел за
вяла да съхне до огнището около шест месеца издрасЕване на бу1ши върху метални плочи, съдове

200
и други. !-!апримtр: Raclil'Пiallel стомшrена игла
,а работа върху щ•тал (фиг. 307).
На фигура 308 са II(жазани различни инструменти
:1а писане.

Според tzoJpязвш-tl'mo (формата на ш1струмента) 299. !lи.итдричнп пръч1щ,1

перав биват:
1 Обли пера
--:::::::::::::::::::::.:J
J-lай-простото обло ПРро е Р;ща цилиндрична пръ­
чипа, подµязана 11српен,11_икv,1ярно на дължината 300. !(аланос

и, като вмtсто пръх се обра:~увада кръгло 3авърш-

вшщ1 плоскост.

Металното нtро „Ре:1ис·' завършва с кръгообра:шо

листенце, сгънато нод ъгъл от 60 градуса. За да
и:пнча мастилото правилно и за да оставн нълшl­

та си ширина па следата, листенцето на перото „Ре­

дис" трябва да бъде положено плътно с цялата си
повърхност върху 11исмената шюскост (фиг. 309).
301. Пт11чu пера:!. Широ1Со 11одрязано. 2. Остро подрязано
Тези обло завършващи растителни или метални
пера служат за оформяне на букви с еднакво де­
бели греди (например гротес1,, ежиптиен). В прак­
тш,ата се наричат 11еро О.
2. Ш ир01ш пера
Върхът на тези нера е широк. Той се състои от
длетовидев ръб и от ляв и десен ъгъл на ръба.
2 :) 4 5
Според това как са подрнзани, широките 11ера се
302. Метални пера:!. Обло перо ( Редис). 2. Широко перо.
подразделят на:
3. Пlиро,{о 11ш,ло1-1е1ю 1шляво 11еро. 4. J1[11р1жо /Ш!{ЛО-
а) Право подрязано неро --- ръбът на перото е пер­ Nе1ю иадяr,ю перо. 5. Остро перо
пендикулярен па дръжката. Левият и десният ъгъл
на ръба на перото, образувани от лявата или дяс­
ната отвесна страна на перото със самия ръб на
перото, са прави ъгли. В практиката се нарича пе­
ро Т (фиг. 310 1 ).
б) Подрязано с наклон налпво неро, ръбът на пе­
За3. Моли6дос u графитен ш!лшз
рото образува ъгъл спрямо дръжката налшю (от
15 до 45 градуса). В нра~пи1<ата се нарича неро Z
(фиг. 310 2 ).
Перо с наклон наляво, по-голпм от
ричаме перо „Рустика". С него се оформят буквн
45 градуса, на­
--~н:::::::t,==~
304. Стuлус
с хоризонтална ос (фиг. 310з).
в) Перо подря:1ано с наклон надясно. Металните пе-
ра с този нак,юн обиюювено IJ практиката са из-
вестни под името неро N (фиг. 3104). Това перо дава
по-тънки хоризонтални Jrинии и разширява накло­

нените от дясно па Jшпо греди, което е характерно

1Г
при буквите М, Х и Z.
3. Остри пера
Пера с много остър връх. Те са птичи или метал­
305. Чепиш:1. Плос1ш. 2. Остра. акварелна
ни нера. Употребяват се за бароковите букви и ка­
лиграфното англ~ (фиг. 3105).
Според следата, която оставпт:
а) Облите пера (неро О), движени по всички направ­
ления, остават графична следа е еднакво дебела JIИ­
.н. . . ---~---""=----::_-_-_-_........1
ния навсякъде - тъй наречената въжеобразна ли­ 306. Длето

r1ия (фиг. 311). Отвесните, хоризонталните, накло­

нените и кръглите линии имат една и съща дебели­
на. При работа с това перо краищата на буквите се
закръгляват от облата част на инструмента. Фор- 307. Гравьорска л,ета.ща игла

201
 -<:::]_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _..,) ВЪ}JШ('1!3.
да бълат :~авършсн и до•
!!Ъ.'iНИТl'ЛНО С остро IICJJO по;1 прав ъгъл.

б) II!ирсжите пера (неро Т, 11<:ро Z. 11t'po N), л;ижс•

2
о 1 1 1
ни 1ю вышообразно 11а11равю:ние, дават \1е1н,ща дl'·
бе.нивата си JIИнин 11,й наречената
.1шщя, изградена от тънки и дсбе.1и части (фИi

3 <) ) '\1,0 се държи перпендикулярно на :rиниите

сане, перото Т оставя следа с Ераища, успоредни
:Ja пи­

на хори:юнталните линии за писане; перо Z оставя

4 -f] _________,tzzzz.ф следа с краища, които скючват CLIЪJI с хори:юнта;r­

ните JIИIIИИ за писане вляво, !!('ро N следа с

:::ъ
краищата, които сключват ъгъл с хоризmrталните
5 СХС]И JIИIТИИ за писане вднсно (фиг. :Н3) Но разJiичнн
хора ра:,.;шчно държат нерото сврямо хоризонтал•
308. 1. Мол/16. 2. Teбe:1il'!1p. 3. !(реда. 4. Нажежена игла. ните Jiинии. От ъгъла на нерото спрнмо ръкоподни­
5. Фло,11астер
те JIИ!!ИИ за писане зависпт рюличвите констру1<·

ции и стилове на буквите и затопа ще юсмаме под

JL
внимание при пашите разсъждснин само графич­
ната следа, която оставя перото върху материала за

нисане. Б нея са отразl'ни всички данни от наклона

на перото спрямо хоризонталните линии за писане.

Най-удобна за писане е плоскостта на масата, пул•

правилно поставено перо ненравилно та или дъската, накJюнrна повече от 30 градуса.
309. Обли пера. Редис IЛрифтописе1\ъТ избира веро споре;\ пелта и в за­
висимост от свон начин на държане на перото.

При 1юрмщшо държане на перото дръжката му со­

чи към дясното рамо. Палецът, по1<азалецът и сред­
вюп пръст леко поддържат перото. Безименният
и малкинт са свити и прибрани към дланта, за да
дадат възможност на трите пр1,ста, прилържащи

310. Ш11ро1щ (1, 2, 3, 4) u остри (5) пера нерото, да се движат свободно. Тежестта на ръката
пада върху лявата възглавничка ва дланта. Ръбът
на 11ерото едва се докосва до писмената повърх­

ност с нялата си плоскост. Ръбът на перото при

писане трябвала сключва с ры<оводните линии ви-·
ваги един и същ ъгъл.

Въртене на перото
При оформяването на някои шрифтове се налага
311. Перо () въжеобразна лшшя
от1<Jюняване от нормалното държане на перото.

Въртеве на перото 1ю посо1<а на гредите става, ко­

гато сме избрали:
1. Неподходящ за целта инструмент ~ например
ако искаме да оформим с право перо безосови букви
(фиг. 314). При кръглите букви О, G, Q ръбът на
перото постоянно ч,ябва да се върти.
2. Когато много букви от шрифтовата поредица не
произлизат от дуктуса на перото например бук­
вите А, К, М, N, S, U, V, W, Х, У, Z от класици­
312. Перо Т, перо Z и перо N ~ лентообразна линия
етичната антиква. За да оформим тънките им гре­
ди, трябва да извъртим ръба на перото да стане
успореден на посоката им или да ги очертаем с

левия ъгъл на ръба на перото (фиг. 315).

3. Когато заместваме едно перо с друго, за да по­
лучим исканата буквена форма, трябва да изменим
начина на държането му (фиг. 316 а, Ь), например
313. Разл1ита графuч1ш следа когато заменим перото рустика (а) с право перо (Ь).

202
 неро дър,кнм напречно. на ос-

рото е успоредна с ръководните линш1.

на перото без причина води към бl··,сти­

лие и гро:ши шрифтови форми.
! съставка за J рафично и:юбразпване
шрифтовиформи е изтегJJената лиш1я с туш или
314. Въртеы 1ш перото
с дру1 о скрепяващо видимостта средство (фиг. 317).
Отвеснато и ШJЕ!юнс·н,па :1шшя имат две пра-
ни л,ша и дясна и два ~;рая горен н до­

лс·н (IJ. По.:южеЕиL·то rrpи хори:юнталната лин11я се

измешт. I пен рюлнчаваые горна и долш1 стр,1-
на, шш и J\есен (2). Ако линията е крът ла, то
според п0Jюже11ие10 r'1 различаваме външна и въ­
трешна страна, отворена наляво или надясно, ш1-

горе или надолу. Те:Jи страни се изменнт с изменяне 315. Въртене перото по NanpaвлeNue Na фор,ната
положението на кръглите линии и външната страна

може да стане вътреrшrп при обратно извиване(:i).

I<.огато облото пРро О (фиг. 318, А), широкото пра­
во перо Т (фиг. 318, В) и широкото наклонеJiо перо
N и Z (фиг. 318, С) се държат в неизменно поло­
жение сrrрямо ръководните линии (т. е. като се
запазва сключеният с тнх ъгъл), движени в различ­ а ь
JIИ направления но писмената повърхност, перата 316. За,11естващ ед1-1п перо с друго
имат свойството да повтарпт дадени ритмични фор-
1'I И, които остават неизменни и са основни съставки

на 11исането, Формите са шест основни групи ли­

нии, които в зависимост от с1<лючения ъгъл се раз­

шир5шот или стесняват (фиг, 3181 до G):

1. Отвесни. 2. Хоризонтални. З, Наклонени отляво
надпсно. 4. Наклонени отднсно наляво. 5. Извити 2 3
наляво. 6. Извити надясно.
317. ОсновNи състаа1(11 Na буквата
Върху комбинираното съчетание на тези съставки
е изградена азбуката от главни букви, а с малки
отклонения са изградени малките букви.

1 \/С)
Буквата сама за себе си
Форма и c7Jcmaвюt на буквите А

Финикийците установили подредени в азбука зна­

щ1 за съгласни звуци. СJ1ед тях елините прибавили
2 з 4 5 6
знаци за гласните А, Е, J, О, У и донълнително зва­
с обло перо
ни за звуuи неупотребявани в семитската азбука
Ф, Х, W, а iJ , за ра:мика от малкото о, По-късно
римляните видоизменили Г, Л, Л, 11, ~, изостави­

1 \/С)
ли 0, 8, Ф, Ч!, Q, използували беотийското или
фалиско IZ, добавили трите букви F, G,·Q (по­ в

нови знаци, създадени нрез средновековието, са

J, U, W) и така усъвърше~'1ствували и завършили

2 з 4 5 6
развон на азбуката с главни букви. С установява­
нето на азбучните знаuи започнало уточннване на t·право·перо

формата на буквите и грижата за красотата на

буквата. Формата на буквата се развила в Елада,

1 L\/(-,
а в Рим тн достигнала до съвършенство и красота,
ненадминати до днес. с
Ако разчленим елементите, от които е съставена
основната форма на всички главни букви от латин­
ската азбука, ще установим само две нрости съ­ 2 з 4 5 6
с наклонено перо
ставки: 1. Права линин. 2. Окръжност (която
rжлючва в себе си дъгата). 318. Шест ос1швн11 групи лш11щ

203
 на, п;,;1ЮЧ(:'I-1 с липиин· :ia нисане поJюжепието на

остг и формгтг на О, ние можем да rюстроим

оста палите съответния инстру-

мент ·;а писане.

Към същото ра:целяне па групи могат да се под­

319. Um.mч1:me.um бrле·ш (уквате редю и буквите от азбуЕа, макар че
поради по-големия брой на елеыентите подразделя­
нето по-сложно.

AARM 66
Първа група - - А, Г. Д, Е, И, К, JI, М, !!, П,
Т, У, Х, Ц, Щ Щ.
Съст,mtни от една линия букви няма (освен в ста­
робът арската азбука I, 'i, уЕраипските i, 'i и бело­
русЕата !) .

ввg'Еtиv1
От две линии - Г, JI, Т, У, Х; от три линии~­
А, И, К, Н, П; от четири линии - Е, М, Ц, Ш;
от нет линии - Д, Ж, Щ.
Втора група - само О.
Трета група - Б, В, 3, Р, С, Ф, Ч, Ъ, Ь, !О, Я,
подразделени на:

К<~КАЛ/1
1. Окръжност и права линия -- Ф.
2. Окръжност и две прави линии - IO.
3. Дъги - С, 3.
320, Бyl(G/l с paЗЛll'lflll фор;,,а 4. Права линия и дъга Р, Ь.
5. Две прави линии и дъга - Б, Ч, Ъ, Я.
Подредим ли буюзите според съставните им еле­ 6. Права линия и две дъги -- В.
менти, ние ще получим 3 групи: 7. Три прави линии и дъга - Й.
Първа група --· букви съставени от прави линии Според положението на елементите разли•rаваме:
А, Е,!:;, Н, !, К, С, М, N, Т, V, (W), Х, У, Z. Тези 1. l3уrшн, отворени нашrво 3, Ч, Ъ, Я.
бу1ши можем да подразделим па букви, съставени 2. Букви, отворени 1щщ1с1ю - Б, В, Г, Е, К, Р, С,
от една линия 1; от две лшrии -- I,, Т, V, Х; от Ц, 1Ц, Ь, Ю.
три линии -А, F, В, К, N, У, Z и от четири ли- 3. Отворени на двете страни А, Д, JI, .Ж, О, Т,
нии Е, М (W). У, Ф, Х.
Втора група - букви съставени от окръжност 4. Отвесни - И, Й, М, !-!, П, Ш.
само буква О. Всяка буква има свой завършен графичен образ,
Трета група -·- букви със смесени съставки-пра­ получен от комбинацията между отделните състав­
ви л11111ш, окръжности и дъги: В, С, О, G (J), Р, ки, което помага за лесното разпознаване и четене

Q, !\, S (U) подразлелени нu: на буквата. Освен това всяка буква има свой отли­
1. От окръжност и права липш1 - Q. чителен, характерен белег, чрез Еойто лесно се раз­
2. От дъги С, S. по:тава, например: горната хоризонтална греда

3. От нрава линия и дъга - I), (J), Р, G. на Г, трите хоризонтални греди на Е, наклонената

4. От две прави линии и дъга R, (U). греда 11а И, извивката на Р и други (фиг. 319).
5. От права линия и две дъги - В. При малките букви положението е по-особено.
Това разглеждане на елементите на формата на от­ Явяват се по-сложни извrш1<и и се оформят горпи
делните букви показва, че само буквите I ·и О са и долни дължини.

съставени от най-прости елементи и имат завър­ Основна форлш на буквите

шена, самостоятелна форма. БуЕвJта I се оформя За да изясним понятието „основна форма", ще си
от една отвесна линия, а буквата О от окръжност послужим с дефининията на Едуард Джонстън:
(която вкюочва в себе си дъгал,). Ако премахнем ,,Конструктивната или основна форма е най-про­
единствения елемент, който оформя тези две бук­ стата форма, която изтъ1ша характеристичния
ви, от знака не ще остане нищо. I-le е така при дру­ строеж, отличrпелните белези и съотношенията на
гите буЕви - премахнем ли една съставка, оста­ величините на всяка отделна буква".
ват още съставки. Затова много автори на юшги Избирането на форми и пропорнии на бу1шите з2-
върху шрифта от Ренесанса вземат като основни виси преди всичко от субективния вкус и от есте­
форми за построяване на една азбука именно бук­ тическата подготовка.

вите I и О (Пачиоли, Тори и други). Наистина спо­ Ширината на буквата и дъгите, местата и свързва­
ред сведенията, които ни дават формите на двете нето на отделните греди помежду им, белите по­
букви за дебелината на отвесните греди, за накло- лета, които те заграждат, придават на строежа на

204
 А о в Е l<•"м,rn
формюа ннщJ сirсtшфнчно, нещо лично. Тmи избор
на конструпшята на форматз е 1ючеркът на пшне­
щия. По избраната форыа можем да раэберем в~<у­
са и културата му. Затова ка:шаме, че има добри
и лоши буквени форми (фиг. 320).

А О В Е К '"'""'"""
Основната форма на буквата получат:ше, когато
инструменты и:шисва само необходимите части :,а
разпознаване на бую,ите, без украсата и серифите
(т. е. чистата форма, същест13еното н,1 формата),
като спазrт с 1 бектишшн вкус на пишс·шия.

АОВЕ к с нрава неро

Субективният ы,ус в шбиране на пронорции и ха­
оо
рактерни форми най-ясно ще се от разн, ако се на­
пише с молив или с тънко драскащ инсrрумrнт една

азбука. ТаЕа написаните букви на азбуката ще

А о в Е 1<
в редставляJЗат „основната форма" ва букпите, из­
С Ilal(JJOHe110
брана според личния вкус.
неро I80J5'
А1ю написшите с мо1rив форми на буквите туши­
раме с обло перо, 'IO формата вм няма да се изме­
ни --- само ще се надебели еднатшо равната линия.

А о в Е l<
Тази форма се изменя, ar<o смс1шм инструмента :;а снеро
писане или наклона на нисанс-то. Ако наr1исаrш·1е с . ,,Густиf(а" 7()0
молив форми на буквите тушираме· с право перо,
пие ще видим, че едншшо дебелата моJ1ипш1 линия 321. Нз,нтяне на основrшп~а форi,,а в эавuсшюсrп от у!l0-
на бу1шитс се раздвижпа от 1юлуч(.>ните съобра:шо требява11ия u.r-1cmpyмerun за писа11е

посоката па перото тънки и :\l'бели линии. Дости­ I<.огато пишем над1шс само с I'лавни букви, 11ие
гаме до нова осноuна форма, нави сапа чрез право­ разполагаме буквите между две успоредни Jl!ШИИ,
то перо. Същото можем да поuторим с паклопено­ а редовете отдал(:'чаваме един от друг.

'IО перо, с перото „Рустrша" и друпr (фиг. 321). Когато нишем едновременно главни и машш букви,
Виждаме, че със сменяване на инсгрумепта харак­ линейната система за писане се усложнява --- тн
теристичният строеж остава. Най-напред се сменя става четирилинейна или петлинейна, като към
IIIO(JIOIIЪT на оста, ритъмът и мнстото на надебеля­ тези основни линии имаме три 01пически 1,ом11е11-

ванията на кръглите букви, разширяпането и сте­ сиращи линии за островърхите и кръглите главни

сняването на тънките и дебс-ли греди на буквите. и малки букви.

Въr1реки раздвижената графична форма, която при­ На фиг. 322 е показано как се разrюлагат само
добиват от нерото, изобрш1еш1тс бу1ши, особсно 1·Jшвните букви п петлинейната система, I(ато гор­
крайните им части, изглеждат 11езавършени,--стоят ната JIИНИЯ 11а средното поле не е отбелязана из­
отделени една от дру!'а, не образуват категорич11а щ1J10.

редова линия. За да подобрим основната форма и На фиг. 323 са раз11оложепи едновременно главни
да и 11ридадеы завършен вид, трябва според из­ и малки букви и са отбелязани всички лшши на
искванията и целта 11а 1шса~1сто да обработим до­ петлинейната система.
ПЪJШИТеJшо псяка буква с нопи графически добав­ С буква А е означена JJИнюпа, която 01'ра11ичава
I<И - завършващи лшши, серифи и други. горните дължини 11а малките бу~ши.
Съставки на бутшите и техните 1юименоваш1я С буква В е означена лшrията, която ограничава
В установената форма на отделните букви права­ долните дължини на малките букви.
та Jшнин, дъгата и с кръжността, съпост,шени но­ Разстоянието между линията А и линията В в ти­
между си, са заели характерни IJОJюжения и из­ поl'рафията се нарича ксгел, височина на реда.
пъл шшат различни функции. С буква С е означена основната линия за писане
Според положението, което заемат тези съставки или основна шрафтова линия. На нея се опират
в пространството, рюли•1аваме: 1. Отвесни 11рапи долните краища на главните букви и късите фор-
J11шии. 2. Хоризонтални прави JIИШIИ. 3. Наклоне­ ми на малките букви. ·
ни праuи линии. 4. Окръжност. 5. Дъги. Но според С буква D - горната линия на главните бу1ши.
функцията, конто изпъл1rяват 11ри изграждане на С буква Е - горната линия на средното поле.
буквата, те биват: глав11и и пторостепе1ши (спома­ Пространството между линиите А и D се нарича
гатеJши' ДОПЪJ!НИТеЛ!IИ). аксантово поле.

За да се завърши основната форма на бу1шите, I<ъм С буквите а, Ь и с са означени трите оптически

гJ~ав11ите и uторостепешш греди обикновено се компенсиращи JIИШ1И на кръгJште и островърхи
прибавят завършващите и украсни елементи. t'лавни и малки букви,

205
А

J) а
2

Е
2 Е

А -В-В11соч11на на реi)д, кегел; С - шрифтова лuния; D горна линия на главните бyt(8tt; а -- горна опт11чес1щ
компенсt1раща лшщя 1ш·крыл11 и островърхи главни букви; Ь - долна оптичес,щ ко,нпещuраща лщ,ия,
1 -- главна гредt1; 2 -· хоризонтални греди; 3 полегаrпu греди; 4 - съедшщтел1111 греди; 5 - кръгли части, ос f и
ос!!; б -- вы11реt1та форлю на буквата, Ol(o; 10 -- серифи; 12 -- опатка; 14 гръбнаt,; 17 -- свръшш; 19 врязващ;
20 - ъгъл; 21 at(cш1m11 11 диш,р1111111 1 1еск11 З1iац11; 22 - разстошше лtежду букв11те

322. Състашщ на главиите бyl(BII II fllCXHll/llC IШIIAtetювali/iЯ

1-lаименованията и фушщиите на отделните състав- 5, !<,рили части на буквата. Към т'нх сrrадат за­
1ш и частите на буквата са следните (фиr, 322 и кръгляванията и надеб,,лшзшшнта по оста па бук­
фиr, 323): вата О, Различ,шамl' две оси - ос I и ос 11, Дъ­
1, Основните ИJIИ главни греди са линии, които но­ гите и извивкитР сле.дват надебеляванията и изтъ­
сят <1рхитектонич11ата тежест в копструюrията па шшанията според формата на буквата О.
буквата, Обикновено те са ши1юки и отвесни (е из­ б, В ьтрешна форма на буквата, око, Това е форма­
ключение па тышостебленото N и понякога М), I!а­ та на пространството, обградено от гредите на бук­
нример отвесната главна греда носи дъгата па бук­ вата, Тн трябва да бъде опростена и красива, за­
вата Р и буквата I), или хоризонталните греди на щото участвува в общата форма на буквата.
буквите Е и F; двете главни греди на буквата Н Когато ос1ювшпа форма на буквата е нравилно из­
крепят средната хоризонтална съединителна греда. градена, вътрешната форма също има правилно
Н,шои аuтuри, за да означат тези линии, употребя­ очертание, Това лесно може да проверим, ако раз­
ват думата „хаста" от латинската дума l1asta, ае със гледаме например формата на главната бу1ша В,
значение прът, копие. Среща се още „главен стълб", поставена в хоризонтално положение по отвесната

,,отвесен стълб" и „фют" от френската дума fйt - й греда, Очертанието на пространството, заградено
средната част на стъJ1б (между основата и 1·лаву­ от двете дъги в първин случай на фиг, 324 се офор­
ле1,а), Ние ще употребяваме думата „греда", която мя неравномерно, а във втория - пространството

е по-близка до смнсъла на понятието „изграждане е изградено плавно и приятно,

на буквата", 7. J<.,ьси малки букви и къса част на лtал1,ап~а

2, Хоризонталпи греди, Те спадат 1,ъм допълrш­ буква---- частта, която се включва между основна­
телните греди и са успоредни с линиите за писане, та линия за писане и горната линия на средното

Обикновено са тъшш (няма~1е пред вид буквите с поле, например при бу1шите а, г, е, и, л, о или об­
хоризонтална ос, където е обратно) и завърпшат лите ч<1сти на малките букви Ь, с!, g, р, бит, н,
свободно, както при буквите Б, Г, Е и т. 11,, или се 8, Горни дължини на малките букви наричаме
съединяват с друга греда, както при буквите А и Н. продълженията на главните греди на малките бук­
3, Полегати греди (спадат към допълнителните), ви, които излизат отгоре над късата част на бук­
Това са наклонените прави линии, изтеглени с пра­ вата и заемат ~·орното поле, Например прн б, ф,
во или наклонено перо, които стават широки, ко­ Ь, с!, 11, k, l и пр.
гато имат направление отляво надясно и са тесни, 9. Долни дължини на малкшпе букви са продъл­
~югато загючват отдясно наляво, Изтеглените с об­ женията на главните греди на матште букви, които
JЮ перо наклонени греди са еднакво дебели. слизат надолу под късата част на буквата и заемат
4, Съсдинителrш греди наричаме тези линии, които долното поле, Например при д, р, у, р, q, g, j.
свързват две греди, Те спадат към допълнителните Горните и долните дължини, сномагат за подобря­
и поняI<оrа съвпадат с хоризонталните греди, Те би­ ване на четливостта,

ват хоризонтални съединителни греди (А, Д, Н, П, Горните и долните дължини в зависимост от ви­
Ц, Ш, Щ, !О) и полегати съединителни греди (И,М), сочината на средното поле биват малки, средни и

206
 А

в
23

Е - горна Лllll/lЯ ,ш AtaЛl(ll/!le бу1т11; С - горна Ol!lnll'ICCKti 1(0Atl1C/iC11paщa Лtl/itlЯ на l(P'ЫЛll II островърхи Лlалки букви,
1 - главtш греди; 2 - хор11эо1ш10л1ш греди; З 110лега111u греди;
4 -- c1,eд1ummeл1t11 греди; 5 -· кръглtt <,аст11 ,ш бук­
ваmа, ос 1 tt ос 1 !; б - вътрешtш форма 1ta буквата, око; 7 ... 1сьси малки бу1сви; 8 -· гор1111 дължшш; 9 дол,т
дължшш; 9а - дълги бу1Св11; 10 - сер11ф11; 11 •- черти за свъ1юеа1iе tm бу,шата; 12 •- опаииш; 13 - точка (1шпка,
зщто); 15 ·--ухо; 16 - прим,ш; 17 свръжа; 18 •·- спойка; 20- ъп,л; 22 - разстотше Аtежду буквите; 23 ···А1еждуред11е

323, Съсmав,щ tta ,нал1с11111е буми II тлх11ото 11а11л1е1ювап11е

големи, Матппе горни и долни дължини обикно­ ския резец, Ilarrpимep извивI<ата на ~·орната дъга на
вено заемат rюJювината от височината на късите малката буква а --· също на с, f, r, s, у •-· е завър­
буrши, средните - 2/ и.пи една височина на къ­ швала с къса чертичка надолу или със сериф, по
3
сите буrши, а гоJiемите - над 2, 3 и пр, Прека­ време на създаването на бароковата и I<ласицистич­
лено мшшите или гоJiеми долни и I'Oprrи дължини пата антиква и курсив при работа с гравьорсrш51
нречат на четливостта, резец се е нревърнала в точI<а (каrша или зърно),
10, Серифите са завърпшащи и украсни елементи. 14. Гр'Ьбнак или гр,ьб наричаме горната извивка на

За тпх ще говорим rrо-нататък. буква S, а също при С и буrша г,

11, Черти за св?Jрзване на букв~tте, В ръкоrrисните 15. Ухо е допълнителната чертичка, поставена в

и в особени курсивни наборни шрифтове шшои дпспо към горната кръгла част на буI<ва g.
малки букви от латинската азбука имат черта эа 16, П рамка rrаричаме долната извивI<а на малI<ата

свързване, Това са къси линийrпr, чрез които се буква g, защото прилича на ласо.
скачва една буI<ва със съседната. Обикновено свър­ 17, Свр'ЬЗКа е мястото, където се съединпват две

зването става в долната част на буквата и в редки греди или нрава греда с r,ръглата част на буквата.
сJiучаи в !'Орната част, , Добре постигнатата свръзка между гредите играе

БуI<вите а, с, d, е, 11, i, k, 1, ш, п, lt имат чертички много важна роля в подобряване естетическата фор­
за свързване долу, а буквите f, g, r - горе. ма на буквите,
Тези чертички за свързване завършват формата на 18. Спойка е мястото, където се съединнват гор­
буквата и са сродни на серифите. ната и долната част на малката буква g,
12. Опаиtка, Тя е характерна отJrичитеJша съставка 19. Врязва1tе е навлизане на бялото ноле в нро­
в конструкцията на дадена буква, но която разли­ странството на буквата,
чаваме тази буква от друга буква с нодобна фор­ 20, Ъг,ьл е мястото на нресичане на две греди, Раз­
ма, Например от нрибавената към буква О накло­ личаваме външни и вътрешни ъгли.

нена къса греда, която се стеснпва вдясно и за­ 21. Аксанти u диакри1111иtески з1tai;u, Аксаrrтн,
вършва тънко -- като опашка - се е получила или акценти (от лат. acceпtus - ударение) са зна­
буквата Q; от прибавената опанша към хоризон­ ци, които се поставпт върху буквите за ударение,
талната греда на буква Ш се е rroJry 1 шлa буквата LЦ; за подчертаване отделен звук или сричI<а. Диакри­
от нрибанната към долната част на буква I r,ъса тическите знаци (от гр. /JtzY.p;,tY.6<; - който служи
опашка се е получила буквата J и т, н. за различаване) са знаци, r,qµтo се поставят върху

Опашка мсжем да наречем още и онази наклонена, буквите, за да нреобразят звуiiевето на буква, озна­
завършваща свободно греда, която постепенно се чаваща даден звуI<, в буква, означаваща друг звук.
изтънпва и завършва Е место със серифи със засиле­ Например в чешкия език има много диакритически

на извивка.Например при буквите К, )!<, IZ ,Я ,Ц. знаци -- буI<вата С означава звуI<а Ц, а сJ1ед като
13. Точка, капка или З'Ьр!iо, Това е съставю, на се постави върху неп диаЕритически знак (С), озна­
буrшата, която от r<оrrструrпивен се е превърнала чава звука Ч; буквата Z о:шачава звуI<а З, а с дна­
в украсен елемент под въздействието на гравьор- критически знак (Z) - звуr(а ж:,

207
 Всо
Ра:~лнчшпе народв са дали различвн наименовс1-
ния на Напрrшер:

с.о
думата cornLia (от лат.

СОГШJS, llS ·- мн. число СОГПL!а рог, човка. KJ!IOI!

Scl1raff('П и Scrif;
лuшо empatiuneпt, Еоето е Jae-;o от вид
архитектурен градеж или средно­
324. Выпрешна фоf]Ащ на r,укеа В
вековен архитектурен орнамент

(XII-XIII век);
Италианците -· tеrmiпзziоле--предел (зы,ършък);
Анг.пичаните ,erif;
Хо.паrrдI\ИТе scl1recf;
Русна~(Ите -~ засечна;

Чехите ~ доскоро patky piscm - пета на

а 1J а ь а ь
буквата, сега serif;
Пошщите -~. szeryfy.
У пас трябва да приемем получи.пата в шрифтовата
JJИтсратура тироко утвърждение дума „сериф".
Серифите са графична добавка към краищата на
гредите на бу~шите. Те ги ограничават, обогатяват
формите им и придават красота, устойчивост и за­
325. а без серш/ю, !J -. с добавени серифи
вършен вид на цп.пата буква (фиг. 325).
Сернфите имат фуIIIщиона.rша и естетическа за­
дача - дооформшзат основната форма и украсяват
буквата.
Освен в отделната буква ссрифнте се изявяват и
в общата шрифтова картина. В а11самбъла на це­
лин р~д от главни буюзи серифите образуват две
ь
прекъсващи се прави линии, с J<оето подчерта пат
326. Развой ,ю л,01,ул1е,шzал1111111е серш/т
хоризонталната редова граница и улесняват окото

да премине по реда.

Произходът на формата на серифа води нача.пото

си от техниката на ваятеля и начина на изработ­

bubu
327.

22.
Серифи офорлtени с право u

Разстояпие л1ежду буквите наричаме геоме­

с 1юклонено перо
ване на надписи върху камък с длето. I<_аменоде­
лецът, за да ограничи изсечената греда на буква­
та, обръщал длетото и го поставял напреко на гре­
дата. Последвал удар. От удара дребни частици от
1<амъка около изсечената

вения инструмент
греда

се разчупвали.
между тези взаимоперпсндикулярни линии се на­
и напречно поста­

Правият ъгъл

трическото разстояние от края на нредната буква рушавал от оронените дребни частици. Образувала
до началото на съседната буква, но също и цялото се малка назъбена извивка. За да я изглади, каме­
бяло поле между двете букви. ноделецът се принудил да н оформи като лека из­
23. Междуредие пространството от ред до ред вивка.

и още пространството между долната дължина на Серифите в най-старите гръцки и римски надписи
горния ред до горната дължина на долния ред. са дълбани случайно, без нравило. По-късно сери­
Серифи фите засичали главните и второстепенни греди пер­
Думата „Сериф" (от апгл. - serif и sшryphs) про­ пендикулярно на посоката на гредите, като изска­

излиза от арабска или латинс1<а дума, която чрез чали малко извън тях (фиr. 326, а). През класичес­
холандското schreef е достигнала Б Англия като ката римска епоха выrшните краища на серифите
дума за обозначение на една особено характерна на отвесните и наклонените греди, незаБисимо от

част на букБата. Обикновено в речниците уеднак­ наклона на последните, заели хоризонта.пно поло­

вяват думата „сериф" с думите „рогче", ,,завър­ жение и се установили по двете хоризонта.пни ли­

шък", ,,надебеляване", ,,нарастък", които не изчер­ нии за писане, като се свързвали с кран на гредата

пват цялостно въпроса за серифа. В повечето слу­ чрез къси дъгички. Серифите на хоризонталните
чаи думата определя само едно негово качество греди станали отвесни (фиг. 326, Ь), а в някои бук-
или вид. ви Т, Е, L леко наклонени.

208
 ~ ~ nл ll 1t nI llП ПЛI[
328. Видове серифи и тя.тото наи.менование

Г!осте11ешю формата на серифите се обогатила с Ако проследим двете усrюредни линии, които офор­
нови видове. Перото също създало свои форми. В мят една главна или второстепенна греда, ще ви­

заглавните текстове на прецизно написаните ръко­ дим, че тя в средата сн е стеснена, а към двата

писи перото нодражавало на буквите от монумен­ си кран - падебелена. Това натрупване па графич­
та.ппите надписи и запюи.по почти епиграфския ха­ но вещество по края па гредите, което още не на­

рактер па бу,шата. Но шрифтописецът се отърсил рушава дебелината на гредите и не излиза извън

от ешrграфското влияние и създа.п форми на се­ тпх, н~rе ще наречем неизразени, скрити серифи.
рифи, присъщи па подвижността на перото. Фор­ Богат материал за зараждащи се скрити серифи ни
мата па серифа зависи от инструмепта за нисане дават надписите, намерени в Пренесте от I'одини­
и от наклона му снрямо .ниниите за писане. Сери­ те 250-150 пр. нашата ера.
фът обикновено в малките букви запазва същин Иэаити серифи
наклон. Съществената раз.пика в наклона и форма­ Извитите серифи (фиг. 328) имат епиграфски харак­
та па серифа проличава, когато сменим правото тер и както вече uидяхме, произлизат от камено­

перо с паклоненото (фиг. 327). делската техника. Формата на извитите серифи се

По форАtа серифите биват (фиг. 328): състои от следните състапки: права ограничаваща

1. С1,рити, неизразени серифи. 2. Извити серифи. JIНнин, която излиза малко извън ширината па гре­

3. Триъгъ.пви серифи. 4. Тоrшовидви серифи. 5. Тлъ­ дата и дъгообразна лишrя, която свързва кран на
сти серифи. 6. Тъrши серифи. 7. Украсни, орва­ гредата с изскочиJiата встрани къса права линия ш1

мент2.11ни серифи. rf'[Hrфa.

По мястото, което заемат в буквата, серифите би­ Съединпванията между хоризонталната и дъговид­
ват: едностранни серифи и двустранни серифи. ната част на серифите u повечето римски надписи
Скрити серифи завършват остро (фиr·. 330, а), а в редки изкточе­
Отначало шрифтовите майстори И3рязвали върху ния, и то нри много едри букви, завършват със съп·
наметвите плочи букви с еднакви дебелини (фиг. сем малка отвесна отсечка илизаоблеrю(фиг.330,Ь).
326 и 329, а). Скоро естетически и технически под­ Извитите серифи са характерна добавка на римски­
буди ги накарали да изоставят строгата геометрич­ те монументални надписи. В II век пр. н. е. те за­
но права линия. За да нарушат монотонността па вършват гредите на буквите от основната форма на
rrравата линия, те я огъна.пи леко по средата и я из­ капиталиса т. е. поставени са нерпендикулпрно на

вили навън в двата края на гредата. Тази пружини­ направлението на еднакво дебели греди (фиr .(331 а,)
раща линин от едната страна на гредата, съпоста­ През I век пр. н. е. извитите серифи се влиuат гра­
вена със съседната линин на гредата, пружинира­ циозно в появилите се вече главни и второстепенни

ща на противоположната страна, придава динами­ греди на класическата форма па капиталиса: горна­

ка на главните и второстепенни греди чрез срещу­ та и долната линия са хоризонтални (фиг. 331, Ь).
поJюжно действуващите сили на линиите и чрез Тази форма е повлипла върху писаните надписи.
полученото разширяване в краищата на гредите. През XV век, когато буквата станала обект на ма­
Получило се напрежение на линиите (фиг. 328 и тематическо изследване, мноvо автори се опитали

329,Ь). Буквата станаJiа по-свободна, художествена да построят конструкциите на. буквите по геоме­
н завършена. Този стремеж към динамика, украса трични канони чрез нерrел и линия. Серифите съ­
и графическо обогатяване дал начало на един нов що са били изграждани с пергел.
графичен елемент - cepuфume. Геометрично изградените извити серифи въздей­
Макар при тези букви да не са оформени още се­ ствуват сухо. Те трпбва да се рисуват не като чет­
рифи, новият графичен елемент е заел своето есте­ върт окръжност, а като параболи, което им при­
тическо мнсто. дава артистичност и 1,расота.

209

j
 f!ри хор11:,011тат,ата ,;1и11и51 н:1 в

ШШ.iiOHt'lШTO П<'рО се :чшърта и

воставя да съвпадне с хори:юнта,;шата !1инш1 эа п11-

санс. С движение отшшо надясно 110 тази линия

очсрт:шамс 1,ъса линийка, която И:!JШ:Jа от еднат1l
нлп от двете страни на гредата. За '\а оформим
:129. Cf(pumu серифи
извивката, отново се, връщаме 10.м левия и.пи десен

край на линнйюпа и теглим и:ш1па черта (фиг.

332), 1юято започвп от върха на с'Iи1-rийката и по­

ТГ lТ lТ lТ
стеr1енно се 11релиы1 с края на гредата на буюзата.
При отвесно постuвс1ште серифи в хоризонталните
греди 110стъпваме по същия начин, Еакто при ИЗIЗИ·

тнте .пинии, но обръщаме ръба на перото отвесно

1!'1){ЛОl!е110 перо l!JJ,Шp 11€JJO и Иiписвамс отвесната линия.

а ь Матште букви са иисмени форми и за разли1,а от

монументалните, те запазват основната форма на
330. !1зв11mll сер11ф11
буквата и дуктуса на писането. Затова серифнте
в мал1,нте букви, написанн с наклонено перо, за­
п,:зват наI<,юна на перото и завършващите им

mши·и не съвпадuт с линиите зu писане.

а ь
Три·ы-ьлна серифи
Триьгълните серифи са подобни па извитите, но
дъгообразната линия е заместена от права .линия
(фиг. 333).
Този ви;\ СРрифи са употребявали гравьорите на

331. Развой 11а 11зв111111l111е серllфи

зъмби при изготвяне ни надписите върху монети­
те. Правата свързваща Jшнин е би.па по-удобна за
щихела. Този вид серифи дава неспокоен изглед
на бу1шат11 и серифите стонт като прикачени към

332. Нпч1111 за офорА1яне сер11фи с перо

d гредата. В писаните надписи формата „триъгълни
серифи" се явява, когато за писане се употребява
правото перо.

Характерни са буквите на ирландския полуу1щиал

от VII век, изградени с триъгълни серифи, нисани
с право перо.

Топковидни серифu
В Софийския археологически музей се съхраняват
монети от различни епохи, чиито надписи имат един

маJшо познат вид серифи топковидни (топчести,

1<1,лбовидпи).
333. Триъп,лн11 серш/т
Бу1ши с еднакво дебеJiи гре;\и завърrлват със се­
рифи във вид на топка. Тези серифи придават осо­
бена декоративна 1,расота на шрифта и се св·r,рзват
добре с изображенията върху монетите и с точки­
те по ръба им. Този вид серифи, изглежда, е бил
познат на древните народи много отдавна. Напри­
мер монета, сечена през периода 612-480 r. пр. н.
е. в град Атина (фиг. 334, а), с писаните отдясно
с
наляво буI<ви и архаично А с наклонени хоризон
тална греда, красноречиво доказва това.

Текстът в много монети на АJiексuндър 11 I Велики

(336-323 пр. н. е.) е оформен с топкообразни се­
рифи. Може би оттам те са се разпространили на
всякъде и са станали модни (фиг. 334, Ь).
Особено изобилни са примерите па букви с тош,о­
с! е образни серифи върху монети, сечени през тракий­
334. То11,ов11д1-111 сериф11 сЕо време по нашите земи от Лизимах (361-"-281 г.

210
11р н.е.). присыrшка на Ллrксан;п,р f:\ели~ш (фиг
з:и. с).- И [10-ЕЪСНО ОТ ЭВТОНОiv!НШI град О;ксос
(200 1 нр. в.с.)(фт.З:3-t.с!),отСшгI!I(фиг. :)3. с)
н :(!Jvги Хара~п<:'рно с, че всвчюr монети с нпи
вид Сl'рифи са сечени от I радовс 110 крс1йбрежне10
11а Бнло н Черно :vюре, като се :,апочне от ХаJJки­ а с
дическия по.1уостров, Мароная, Ортшория, остров 335. Т.пстrt rгри 1,"
Тасос, Е!!ос, Мсссмврия, Одесос, !1.ионюонол (Ба_;~­
чик). Томи (I<:юстенджа) и се с13ърrли чак до брего­
ьсте на !(олхип.а (от времето на Jlи:,имах и АЕ11).
Срещаме 1ю-Е1дю и римски монети, сечени в Ма­
кедоюrя като РимсЕа област 92- 88 г. пр. н. е. В
тях се вижда'! римските знаци S и L. Има дснарий
на Марк Антоний от 44 г. пр. н. е. с то1шовид11и
серифи.
Има и парпшска монета с монограма А на Фраатак
и Муса (фиг. 334, fJ. Гор11ият край на тази буква А

II
заIJърпша с широю1 хоризонтал11а греда, която из­

лиза IJJ15ШO и вднсво от бу1шата и завършва с топ-

1<ообразни ссриф11. С т011ка е заместена и на~~ речна­
та хоризонтална греда на А.
Тлъсти серифи
Тлъсти ссрифи се нолучават, ш<о нишем с нерото а ь с d
,,Руслша" бу1ши с хоризонтална ос. 337. Pa:щenrrщ серифи

Когато 11ш<J10нът на нсрото нремине rювече от 45°,

гJJаввите греди на бу1шите звачитешю се изтъшшат

:Ы:LВ
за смеп<а на хоризонталвите греди.

С(JНiфите се изравшшат но дебели11а с хоризон­

та.111rите греди, волучават 11одчертано надмощие над

отIJесните греди и rютис1,ат бук13ата. В срав11ение

с глав11ата r·реда те са 110-дебели, rю-масиrнrи, 11O- а Ь с
тлъсти (фиг. 335, а). З,?8. Yr<pacн·rt cepuфtt
При оформяване на безосоIJип ежиптиен с верото
,,Редис" се очертават тлъсти серифи (фиг. 335, Ь).

дАV AIV
Тлъсти серифи можем да rrолучим също, ако вър­
тим 11равото неро по 1юсока на гредите (фиг. 335, с).
От формата на рустиката посте1Iенно са се разви­
а Ь
ли 1шиж11ите форми от I--~-IV век; през XIX ве1, се
839. Едrtостранен u двустраrш-1 сериф
развила 11ечатарс1<ата форма на италиена.
Тьнки серифи УкрасNи орNаменталNu серифи
Тъl!ките серифи са най-късната форма серифи. Самото име на този uид серифи показва, че те ос­
Те са получили формата си от металната остра игла вен функционалното си значение, служат и за ук­

или щихел за грапиране върху медви плочи, като раса ira буквата (фиг. 328, 337, 338).
гравьорът е изтеглил с иглата тънка врава огра­ Разцепени серифи
ничаваща линия, изJrнзла встрани от r·редата (фиг. Върху монети от 200 г. нр. н. е, сечеIIи по нашите
336, а). Тази линия не се свързБа чрез преход с ос­ земи в Одесос (днешна Варна), с образа на Алек­
воrшата греда; рядко се свързва и с второстеr1е1Iна­ сандър Велики (фиг. 337, а), и в надписа от Елев­
та. Правото неро също очертава с дебелината на зис от 48 г. пр. н. е. (фиг. 80 и 337, Ь) намираме бук­
споя ръб тънки водоравни серифи (фиг. 336, Ь). ви, на 1юито серифите са декоративно разд13Ижени.

В противовес на тлъстите серифи, тъвките серифи Понеже местата на съединяв.алето на двете ~·реди

са нежни, тънки 11рсши линии, които силно контра­ или остаIIа.пите свободно завършващи краища на

стират с ш1ътната греда. гредите са разцепени но средата под ъгъл и обра­

В нечатарската 11рактш,а този вид сериф е бил въ­ зуват заострени рогоrюдобни завършъци, общото
веден от Гранджан, нодобрен от фамилията Дидо, впечатление от буквите е IIеспокойно, като че JIИ
възприет и разнространен от Бодоl!и и Валбаум. са настръхнали.

Фирмен Дидо е създал бу1ши с най-голям контраст Този вид серифи имат епиграфски и гравьорскн

между ты1юrя сериф и 11лът1ште греди. произход.

211
 циете

пре, 384 1 употре­

бил нов украсен Cl'JJ!lф шючата на па11а Лама-
сий (фиr, 81 и :J:37, с), ТоJи ссрнф нрилнча на рю­
цъфшию 1шете, Всыцност inii е подобрение на се-
рифа от 48 I пр. н. : но средата на двата рога
прибавена елна перла една малка дъrич~;а, а
1,раишата на ;rвата рога са извити надолу.
а Ь
Калr1графите ра:шили богато орнаментирани сери­
34(1, Мателtатически и опт11чес1С11 мадоат
фи с най-разнообра:ти форми.
В м,шускрш~тиТЕ· от VI I ! век украсните серифи на­
подобяват извивЕитс па филизите на JIOJaтa (фиr.
337, cl), завършват с плетеници, двойни линии и
други, до1,ато нн15ои IIiJЧaJши букви (ишщиали) ста­
нали uбею за боi'ата уЕраса. Ин~щиалите заемал~
голяма 1 1аст от страницата и били украсявани със
сложна геометрична, растителна или животинска

орнаментrша. а Ь
Гопшата и Ренесансът също имали своите украс­ 341. Зрителни uзл1ал111

ни серифи.
Барокът и Рококото ра:шили елегантните и 11ре­
трупани серифи, например се риф, завършващ с топ­

•
ка, с разцепена лента, отсечени краища (фиг. 338) .
Едностранен сериф и двустршш1 сериф
НшюJшо букви завършват в мястото на съединя­
ването на главната и допъшrител1шта греда горе с

тъп или остър връх. При буrшите с тъпи върхове са

се полу,шли две форми серифи: първата форма -- а ь
едностранен сериф, втората -- двустранен сериф. 342, Зрителtт излtалщ

Едностранният сериф се е развил в букви, на кои­ 51 сно изразен едностранен сериф, добре оформен
то двете накJюнени греди или отвесната и накло­ и съобразен с горната хориаонтална линия за пи­
нената греда в горния си край се съедишшат и се сане, се появяпа в главните букви А, Ми N но епи­
застъпnат. Обиюювено при небрежно и нервно пи­ графс1{и надписи от Рим между 10 до 50 год., а
сане горната част на дясната нш,лопена греда за­ в Неапол и Херкулан -- между 30-60 година.
стъпва лявата и юли за над нея, малко напред вля­ Серифите на бу1ша М имат вече противополож11и
во. Едностранен сериф може да се оформи и когато посоки -- наляво и надясно.

краят на някои греди ос.тава свободен. Свободни­ Такъв едностранен сериф, обърнат наляво, се явп­
те 1<раища на бу1шите V, Х и У са пригодени за ва върху лявата греда на бу1,вите V и У.
образуване на едностранен сериф. В малките букви едностранният сериф се развива
Едностранен сериф се пщ1учава в левия горен или заедно с унциала от 11 I-----IV век и едва в VI ве1{ се
долен край на букnите В, D, А, Е, !~, Р, !<., при утвърждава,

които дясната част на гредата завършва с кръгооб­ Двустранен сериф

разна изnивка или с права линия. Двустранният сериф се е развил, к,што едностран­
Като пръв предвестник на едностранния сериф мо­ ният, върху съединяванията на гредите или в сво­

же да се приеме архаичната гръцка форма на буква­ бодните краища на гредите (фш·. 339, Ь).
та А от VIII-VII век пр. 11. е. и латинс1,ата форма Оптически u статически закони
на буквата А от VI-IV век пр. н. е., в която При изграждане формата на буквата трябва да се
дясната наклонена греда изсЕача над лявата имат предвид редица оптичес~ш и статически за1,о­

(фиr·. ~'139, а). По това време в буквите М и N не ни, които съдействуват за усилване на архитеrпо­
са развити такива форми, защото те са писани с ничната устойчивост и на естетическото въздейст­
един замах, без вдигане на ръката. вие на буквата.
По-късно, от I век пр. н. е. до I век от 11. е., този Ако разгледаме написания текст като светлинно
признш, се явява в завършващите с тъпи върхо­ въздействие, ще установим редуване на светли и
ве букви А, М и N, чиито наклонени главни греди тъмни п,юсЕости, които излъчват повече или по­

силно изскачат нагоре наляво над второстепенните малко светлина в записимост от големината на за­

греди, без да· образупат серифи. Характерно е, че еманата от тях плоскост. Буквените форми задър­
тук двете греди на М изскачат наляво. жат, поглъщат светлината, а големината на меж-

212
 >\.-----1'< >\.---<--➔
> fi.
110
л ко
насочени
еднакво дълги отсечки

:ч1сичащи ъгли, то отссчюпс

ра:\ЛИЧ·

щр сс

или „стеснят". По:шаването на то:ш 011·

тически фю<т е много важно условие при носта-

rE--E
344.
оек
/(uригиране ,т оптическата изма.~tа
вяне украсните елементи на
l лнбуквитеГ, Б,Е,I-I,Il,Т,Оссдшншо
равни ~·реди, ще зайележим, че хори.юптатште гре·
ди „и:нлеждат" 1ю-ширсши и 110-тсжки. Явно е. че
това ст дължи на , р итслна
(фиг. 343).

измама. За да се 1юр и ги­

ра „оптичесЕата и.1мама'· и за да не тежат гредите,
хор11зонтаJшите греди I рнбва умишлено да се напра·
вят СЪГJО'М маш<о 1ю-тыши от отвесните (фиr. 344).
Наред с буквените форми окото въ шриема и
О'1чи1а мсждубуквените пространства, които създа­
ват еднакъв ритъм МЕ'жду буквите, и четенето про­
тича плавно, ш<о те са оптически ед11а1шо отдале­

l~ОПА НОПА
чени едно от друго. Но характерната форма на ре­
дица букви, съпоставt>ни с останалите, не винаги
допривасн за правилния ритъм в реда. При писане
345. J(opuгupaNe чрез оп11шчес1со изравняване
ние съ:шатеJJно трябва да подпомагаме ритъма чрез
оmическо изравшшане. 1Iапример:
Ако разстоянията между две отвесни или две кръг­
ли букви са геометрически еднакви, то кръглите
букви изглеждат по-отдалечени една от друга (и ще
постъпваме, както е показано по-долу в „Буквите
една до друга").
Ако облите букви О, С, G, Q и буквите, J(ОИТО
завършват горе с остри върхове---А, Ми щючее,
346. Геометрич,ю 11 onmtl'lfla среда са геометрически еднакво високи с останалите от­

дубуквените 11ростра11ства всъщност измерваме с весни _букви в реда, те ще правнт внечатление на

количеството отразена светлина от белите 110Jieтa по-малки, понеже разкриват око.по себе си големи
между буквите, от основата, върху която е написан бели празнини, тъй като кръгът се допира само
шрифтът. Борбата между черните шюскости 11а в две точки до линиите за писане, а триъгълникът

шрифта и отразената светJJина от бяJJата шрифтова
основа, т. е. борбата между форма и светлина дава
оптичния ефект. Балансирането на тези 11лоскости
ще наречем опrпичес,,о изравняване.
При еднакви геометричес1ш форми и шюскости
зависимост от разположението им в пространство­
то някои елементи доминират и пораждат та1<а на­
речените „зрителни измами". Например:
1. Математическият квадрат (с еднакво равни стра­
ни) изглежда по-висок. За да коригираме „измама­
докосва само горпата JIИния с единия си връх (фиг.
345). За оптическото изравняване на буквените
големини необходимо е тези букви да се уголемят
и съответно да преминат над и нод шрифтовите ли-
в 1ши. Буквите О и С обикновено излизат отгоре мал­
ко повече, оп<оJшото отдолу; в противен случай те
ще нарушат основната шрифтова ливин и ще „пад­
нат" под другите букви.
Поради особеното устройство на очната ябълка хо­
ризонталната очна ос е повдигната малко над гео­

та", трнбва да разширим малко хоризонталните му метричната среда. От перспективата знаем, че окото
линии (фиг. 340). обхваща по-машю зрително пространство над оп­
2. Еднакво дебели линии, поставени в хоризонтал­ тичната ос (в перспективата зрителната ос съвпада
но положение, изглеждат по-широки от тези, по­ с хоризонта) и по-голямо пространство под нея.
ставени във вертикално положение (фиг. 341). Глаоният лъч, който пробожда оптичната ос, раз­
3. Една и съща форма, поставена върху светла ос­ деля ъгъла на зрението, като 45 1-радуса от ъгъла
нова, изгJJежда по-малка, откоJшото върху тъмна на зрителното поле се падат на горната част и 65
основа (фиг. 342). градуса на долната. Затова•;оптичната среда не
4. Перспективни съкращения. Ако върху една го­ съвпада с геометричната среда, а се установява и

ляма плоскост са написани еднакви букви, то тези, изобраз,ша малко над последната (фиг. 346, а).
които са по-отдалечени от окото, изглеждат по­ В шрифтовата практика това физиологично нвле­
малки. Римляните коригирали зрителната измама, ние се отразява върху формата на букви, които се
1<ато увеличавали оисочината на отдалечените бук­ разделят на две половини по отвесна Jшния, на­

ви (виж таблица стр. 250 и 251). пример: В, 3, Е, К и други.

213
 Във връ:ша с оптичната срl'да 111-1,· \южем да на -

Ь ~ 1 Jт i 1r равим ('J_(!IO инн0 рес1ю в«б.:1юдРние, свър ;а1ю с ра­

(ютата на о~;ото. 1,ш ато четем мал1опс букви, оЕото
се ш11,ла над оптичната ('Pt'JUI на и

са,-ю ~орната по.попива на реда. Ако покрием по

хори:юнтална линин рРда от rpe!laтa науюлу, ние

247 Oпurttшrne.utu tt'ле.'ш ~, четливо( т ще можем свободно да проч1стем п·1,ста, пш,рием

ли горната му част ще срещнем :,,нрудненин

( фиг. 34'7).

NMIA.11
348.
а ь
на111ис1(
с d
Това особено важно условие за Чt"т.ливостта трнбва
да бьде използувано много правн:шо при оформя­
ване знаците на 'vrалките азбуки.
В латинската азбука отлr-Рrителr-rите белс',и на мал­
ките букви са натрупани по горната гранична ли­
ния, а по основната са разположени свързващите

елементи.

00-НИ НО
Статическите зш,они, приложени спрямо букви­
те, са заимствувани от законите на архитектурRта,

тъй като бу1шата се опри.1п11r,ша на сграда, в която

а ь
349. Подреждт1е ра:злu,11111 букви едtю до друга
с дейстнуват всич1ш закони на тежестта. Понеже раз­
личните елементи Hil буквата имат различна тежест,
то те трябва така да се съпоставят, щото взаимно
да се ноддържат, да има законосъобразна връзка
ыежду тях и да уравrювеснват буквата.

E=GG~3
850. !3ътре1111ю6укве11а белота
По J\ействието на собствената тежест шшои части
па гредите изпитват силно паr1режение и се огъват

или надебеляват. Този архитектоничен натиск се

проявява: например (фиг. 348, a----r]) в на1<ло11епата
греда на монументалното N и М, която е леко из­
вита надолу (извиването всъщност е получено от
тежестта па опънатата ръка, когато е писано върху

отвесна плоскост); 13 надебеляване основата на от­

песните и някои наклонЕ·ни греди -- за л_а се 110.ну­

чи по-гом1ма устойчиnост (Ь). Когато долната 1 1аст

П редпо.пага се, че те са състаnени от две полоnиш<и, на гредата е падебелева, а горният и край е стес-
сложени една nърху друга, но ако rюстроим такава 11е11, буюJата получава и особена елегантност (Кре­
буква, нанример 13, с две геометрично една1ши но­ счи, таблипа стр, 281), а монументалното uъ:-щей­
ловинки (фиг. 346, Ь), ще nидим, че !'Орната част на ствие се засилва, когато гредата е разrпирена пове­

буквата праnи впечатление на по-голяма, на по­ че отгоре (с); другаде пък е проявено вътрешното
те;rша и се издава пред долната. Геометрически напрежение под нанора на тежестта, т. е. ноявил

тази буква е съвсем точно построена, следоватетю се е ентазисът лекото надебеляване по средата
тук имаме работа с оптичесЕа измама, 1,оято изменн на отвесната греда, за J\a и се придаде грация, ка1<­
формата на буквата. Тази оптическа измама трябва то в гръrщите 1<олони (d).
да бъде коригирана, да бъде оптично изравнепа. Буквите една до друга в реда
ако искаме бу1шата да бъде статично убедителна. Разстояния между буквите и дулште
За това ще ни номогне познанието за оптичната От разгледаното дотук става ясно, че буI<вите са
среда, т. е. ние съзнателно трябва да преместим съставени от различнн елементи, имат различна

средната греда на буквата по-нагоре от геометрич­ форма и конструкция и се подчиннват на известни

ната среда и да я поставим nърху оптичната средi!. оптичес!(И и статически зш<они. Когато пишем
Товi! неминуемо ще доведе до леко стесняnю1е буквите една до друга, в зависимост от комбина­
горната част на буквата и дъгата ще се прибере rщите на звуковете в думите различни буквени
навътре. Така двете части на буквата ще бъдат оп­ форми се подреждат една към друга.
тнч110 еднакви и статично убедителни. Това се от­ Ако възприемем линейния принцип за определяне
нася и за поставяне на съединителната греда на !О; на разстоянията между буквите и независимо от
до издигане на съединителната точка на буквите тяхната форма механически ги разделим с еднакво
К и )К; до изтъпяване горната наклонена греда на големи паузи, ние ще получим в така подредената

КИ)!<: И Т. Н. шрифтова 1<артш1а ня1<ъде големи междубуквени

214
 ~орно no.1r

rtuл1{0 rюлс

долliо поле
5 __________________ __с,с..._ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ __

352. А - ,1е11111р11л1тей1ш, В - 11етл1тей1tа шрифтова cucmeлta

празнини, другаде пък Сl"ьстнвавия поради харак­
тера на формата на буквите. При буквите А, Г, Д,
К, Л, Р, Т, ;/, Ъ, които имат открити странич11и
бели пространства, геометричното отстояние от бук­
ва до буква би довеjJО до едно подреждане с оче­
бийно отдалечени една от друга или сгъстени едва
до друга букви, поради това, че в вървия случай
между буквите се е увеличила бе.погата между гре­
дите, а във вторин ~- :шачитешю се е намалила. В
такива случаи прави впечатление, че буквите от
една дума се разделят на части.
За да има приятна съразмерност в подредбата на
буквнте една до друга и нространствева връзка
на буква с буква, то ыеждубуквените нространст­
ва трябва да се подредят оптически еднакво, като
се спазват някои оптичес1,и прющипи. !Iанр~мер
Едуард Джонстън пише, че средното разстояние
между двР думи трябва да бъде 110-малко от ширина­
та на буквата о. Разбира ,е, тук става дума за 01пи­
ческите разстоянин и ВИIВI'И трябва да се има пред­
вид характерът на буквите и ширината на шриф­
та. А Ян Чихолд съветвп, че „най-доброто правило
е разстопнието да се отмерва така, щото да може
да се поставя едно I помежду двете думи заедно
с 1юлш-аемите му се междинни разстошrип".
Зада•rата на добрия шрифтонисец е да пише бук­
вите, като им придава най-добри форми и да ги !!О­
ставя в плоскостта една до друга така, че между­
буквените пространства да са оптически еднакви.
При подреждане да се отчита вът;Jешнобукве11а'Р!
белота (фиг. 350), която ш-рае важна роля в опреде­
ляне съдържанието на шюскостта.

две кръгли букви, подредени една до друга (фиг.
349, а), правят внечатление, че са повече отдалече­
ни, отколкото две букви с отвесни греди (фиг.
Ь), поставени на същото геометрично разстояние.
Това става, защото около буквите О се открива
свободно бяло поле, което nъздействува върху око­
то по-сиJiно с излъчената от полето светлина. Също
трябва да се има предuид r1ри съчетанието на буква
с отвесна греда в съседство с кръгла бу1{ва (фиг.
349, с). Всички разстояпин в носочените случаи
трнбва да се коригират онтически чрез приближа­
ване ИJIИ отдалечаване на съседните букви, като се
преценнва пJ10скостното съдържание
междубуквени нространства.
Според принциrште на старите майстори като Ви­
чентино, Талиенте и Палатино разстоянието между
буквите u една дума на техния сбит и тесен кур­
сив ка~1чеi:ареска романа трябва да бъде колкото
дебелината на отвесната греда на буквата
стоянието от дума до дума -- колкото
на едно п.
Ако построим един надrшс, съставен от букви с
кръг,11и и отвесни греди или с големи странични вът­
349, решни белоти, ние ще получим една нестройна гра­
фична картина, в която в межлубуквените разсто­
JШИЯ при буквите А, В, Г, Е, С, О се получават го­
леми бели пространства, а 11ри отвесните греди на
буквите И, М, Н, П пространствата се сбиват.
Рудолф фон J!ариш, за да докаже, че геометрич­
ното измерване е неправилно, нрибнгва до мрежа
от квадратчета, като в нен вписва буквите на една
дума. Броят на квадратчетата яс~ю показва несъот­
ветствието на междубуквените прюноти (фиг. 351).
на белите Подреждане на буквите в редове
Ръководни линии
Римляните са писали само с главни букви, поставе­
ни в· хоризонтални редове. Височината на всеки
ред, т. е. височината на буквата била ограничена
между две успоредни линии, като долната линия е
n, а от­ основната писмена линия. Тази система на писане
ширината ще наречем двулинейна система, маюскулова или
и:юкефална (от гр. t·cro~ равен и хЕ:р;\1 - г.па-

215
 1лавни букт1 къси бу1ши буl(ВИ с горrш букви с долни дълги букви
дължини дължини

353. Разположенt1е на раэличтипе вt1дове буквt1 в петлшшйната систелш

854. Разширяпш,е llй сред1юто поле

ва) - раrшоглава - всички фигури имаг еднаква мат трите по.пета - Jшвото, горното и дясното ---
ВИ('очина. Когато 11ре3 каролингско време се уста­ еднакви, а долното остава винаги по-голямо, за да

новили малките букви, малката азбу1ш съдържала ,,пощо,ржа" оптически текста (фиг. 355 а, IJ). Ши­
че·1 ири вида форми на буквите: къси букви (а, с, е, i рината на белите полета зависи от височината на
m, n, о, r, s, LI, v, w, х, z), букви с горни дължини буквите и дъ.пжиш1т1J на текста.
(t), cl, f, 11, k, 1, t), букви с до.пни дължини (g, j, р, Ако листът е сгънат на две и така са получени две
q, у) и дълги букви([, лългото s). За раз 1 1ертаване­ съседни страници, на които поотделно трнбва да
то на реда с главни и малки букви била създадена е,е пише, заради общата форма на разгънатия лист
нова система - л1шщскулова или четирилинейна. ние по същип начин трябва да онределим странич­
Тя зш·рю1<щ1.па три нолета (фиr. 352, А): долно по­ ните полета и горното и долното поле. Но за да
ле, средно поле и горно по.пе (по-късно се създало разделим двете страници една от друга, от двете

поле за аксанти и линия за височината на главните страни на сгъвката трпбпа да разпределим шири­
буюзи, фиг. 352, I3). Отш1ча.по долното поле било ната 11а страничното бпло поле. Следователно по
равно на горното, 1ю-късно се с1<ъсшю. Долната ширината на листа ще се получат три рапни бели
линия на средното поле наричаме основна писмена полета и две широки кщюни. На същото основание
.пиния. По нея протича редът. е направено разпределението на нечатните страни­

Разположение на различните видове букви в чети­ ци (фиг. 355, с). СJ1ед като се определят тези нолета,
ри- и 11ет.rш11ейпата система: Късите букви се раз­ обграденото от тях поле остава за писане (в печа­
нолагат в средното ноле, а горните и дол1ште ю,л­ тарството - наборно поле). Това поле трябва да
жини на буквите се разпола1·ат съответно в горното се разпредели така, че да събере не.пия текст.
и до.пното поле (фиr. 353). Ра3пределянето на полето за нисане на редове на­
Колкото разширяваме средното поле за сметка на ричаме линиране. Линирането на плоскостта за пи­
съседните две полета, толкова горните и долните сане има за цел да разпредели повърхността на хар­

дъ.пжини на буквите се намаляват и шрифтът става тията на съответни редове и същевременно да опре­

1ю-широк, защото късите букви заемат по-гош1мо дели височината на буквите и да отчете разстоя­
пространство, разтеглят реда и в него се събират нията между редqвете. Линирането на плоскостта
по-малко букви (фиr. 354). за писане се прави според целта на писането в за­

Разстояние ;,1ежду редовете висимост от предназначението на надписа. Обикно­

Линиране вено употребяваме два основни вида линиране.
За да се подреди естетически даден текст върху Линиране за маюскули
определена плоскост, той трнбва предварително да Първият вид е линиране в двулинейната система.
се „премери", т. е. съзнателно да се приведе в под­ Височината на главните букви се определя между
ходяща обща форма спрямо дъ.пжината или висо­ две успоредни линии. Този начин се използува, ко­
чината на листа в зависимост от целта, предназна­ гато работим само с главни букви.
чението и дъ.пжината на текста. Разстоянието между редове, съставени от главни
Най-напред се определят обграждащите текста бе­ букви, обикновено се явява в следните пропор­
ли полета. При единичен лист обиюювено се взе- ции - 1 : 1, 2: 3 и 1 : 2 спрямо височината на реда.

216
!-!ечеттш Е' надшкът ог I лшзнн бvквн. когато ра:;­
стоянието между редовете е равно на ра:,стоннието

меяоу бvквите или е по-малко от него.

!!ри шшщирани (ра:щепевн) бv1ши трябва да rши­
мавамс междубуквенитс простра нетна ;~а н,' са ед­
шнши с мсждуредовите, 1ъй като Clc 3атрvднява
четенето.

J/11ниранс на .лtt11-tускули
Вторият ви,1 е линиране в четнрнлинейната систе­
~~а. Той е по-сложен, ;ащото в него трябва да се
щкдвидят височините на глттите букви, на мал-
1<ите букви И теХНИТ(' горни И долни дължини.
Старите шрифтописци са ра:щеляли реда на три
равни час'1 и (фиг. 352, А). Срс,>шата част са изпол­ ~----------------------'!\
зували за късите маm,и бу1шн, а другите две ча­
сти -· за горните и долни дължини. Някои букви,
1<ато курсивното f и дългото s са заемали и трите

Гl
части на реда. С това разпределение на реда се но­
лучавали букви с по-големи горни и долни дъJr­
жипи., при което междуредовите пространства ста­

вали широюr.

Докато при ли11ирането в дпулиней11ата система

разстоянията между редовете могат да се увелича­
_____ _________
,__ ....._
ват и намаляват, без редовен· да си пречат един на !J с

друг, при четирилинейната система гор11ите и дол­ 355. Jl Utillpat-le

ните дължшrи за;\ължават да се взема предвид тях­

ното правилно отдалечение едни от други; в нроти­

i~ -~ i§~
веп случай ще стане застышане между долните дъл­
жи11и на горния ред с ~·орните дължини на доJшюr

ред (фиг. 356, а), Между тези дължини трябва да

остане съвсем малко разстонш1е, за да не се дони­

рат буквите и за да могат и редовете да „дишат"

(фиг. 356, Ь). Това разстояние може да се увелича­
ва. Обикновено разстоянието между редовете се а Ь с
356. Jluiiupaнe на минус1,ули
изчислява по след11ия 11ачи11: от основната пис­

мена линия на долния ред се нанася 11агцре три динамични форми на минускула, а когато възложим
нъти височината на малката буква о, ](Оято винаги па шрифта декоративна функция, ще изберем ук­
е по-голяма от средното поле. От това място започ­ расните форми, за да ги подредим върху луксозен
ва основната писмена Jшншr па горния ред (фиг. предмет или художествено нроизведение.

356, с). Когато работим с две или повече шрифтови Мястото обикновено диктува избора на шрифтова­
големини, ние също трябва да съобразяваме шири­ та форма. При достатъчно място широките букви
ната на междуредието да е пропорционална на ви­ могат да се разположат най-добре.
сочшrата на тексга. При ограничение на използуваното пространство,
В някои случаи се употребяват едновременно и два­ в което трябва да се помести дълъг те1,ст, тесни­
та вида линиране. те, сбити форми на отвесните букви и елипсовид­
!1эбор на шрифтови фор,ни ната форма на буквата О и производните и са най­
1"1:-,борът на шрифтови форми зависи от предназна­ нодх одящи за случая.

чението на надниса, от мястото, върху което ще се Важно условие нри избора на шрифтовата форма
напише, от целта и времетраенето му. е дали наднисът е определен да трае дълго, или

Най-напред шрифтовата форма трнбва да бъде е преходен по време -- ca_~io за дешr или за 1,ъсо

съобразена с предназначението на надписа. За време.

представителни случаи трябва да изберем краси­ 1. Надпис, определен да трае дълго време, е свър­
вите и тържествени форми на монументалните зан с разрешаване на сложна художествена задача

шрифтове. М.онументалните шрифтовн форми под­ BЪIJ връзка с формата на предмета. Изисква добре
хождат за надписи върху сгради, колони, арки, па­ обмислена и детайлирана композиция, съобразена
метни плочи, плочи със за](О!IИ и други, За написва­ с общата форма на предмета или сградата, върху
не на ](l!Ига естествено ще предпочетем четливите и която се поставя, или с елементите на етикета,

217
l!JEJEaтa, кор11шп;; в конто участвува, и:,нс 1ша ф:!р- У 11ас се стаrщартнil височнна равна на
мата на да 6-ы~е солид~ю построена 6:1 пушпа 12:1,692 AtAt), подобна на
2. АЕо 111рифтът <' прсход('i! 1ю време, избираме ю1- и бЕ'ЛI пйсЕата СъветсЕата стандартна височина на
намиче11, бър:ю шmнсан, лесно четлив шрнфт, ~<ой­ наборните е 66, 75 пункта (2FJ, 102 .и.н), а г,'р-
то ще служн Ja и·тестин, обнвm'нин, бележкн, пе­ мансюпа пункта.

ни на стоки и ;tруги и в ~;ойто бързо преминава­ Под н;:н,,~енон;шнl'ТО ке?ел (шрифтов кегел н:ш 1о­
щият читател Щ(' С<' ,адоволи с отличава1н• 11а най­ ж·,1ина на бу1шата) пространството .ia ·
необходииото. 1с1юче1ю меж;~v предната и гръбната CTl'Шl на uук
f!аборни букrт вата, т. е. между Ерайните линии на долното и гор
Гvтенберг юобретиir инструмент за отливане на ното ра>vю на буквата. К('гелът е строго oпpC\t'J1(•r1
букви. След него всеки Пl'чатар употребявал эа в пушпове. букви от един п два пункта няма. l!ай­
своята работа бу1ши с ра:тични типографски мер­ малката rож·мина буквг. наречена брилянт, има ке­
](И. Това било l!еудобно в !!ракти](ата. О:rити за въ­ гел 3 пункта, следват с кегел 4, 5, 6, 7, 8,
веждане на обща т1:11юграфска мерна система на­ 9, 10, 12, 14, 16 Yt т. н. пу111сга. Най-го.пеминт кегел
правил Фурние, след 11е1·0 Дидо, Бертолд II други букви излени от метал достига до 72 пу11](та (на­
печатари. ·сега типографската мерна система в ос­ последък лент букви до 96 пункта),
новната си 'lаст е устроена върху системата Лидо. При еднакъв кегел бу](вите имат ра:шична ишршш,
I-!ай-мал](ата типографска мнрка е един пункт~0 съответна на формата на от1\еJ111ата буква.
~
0
0,376 м.м. Един метър при 0° сълържа 2660 ти­ Изображението или формата на вснка отделна бук­
пографс](И нункта. ва е разположено па горната лrщева част (глава)
Наборните букви (фиг. 357, А) са отделни мал](I! на металното бжжче, 11аре 1 1ена още раменна площ,
метални правоъгълни паралелопипедчета. Те имат: та](а, че като се подредят 11нколко букви една до
осноза (стъп](а, крак), върху която стоят; '!етири друга, образуват ред с единна основна tuрифтова
отвесни страни, които образуват тялото на осно­ линия, както при писането в пет линейната система.
вата или цокъл. Страните наричаме предна, лява, В лицевата част (фиг. 357, В) различаваме: иаобра
дясна и гр·ьбна страна. На предната страна има жение на буквата~ графи 1 шата форма на бук­
вдълбана напречва бразда ~ сигнатура, 1 1рез 1<оя­ вата с всички нейни части главни греди, хори­
то словослагателят разпо:тава 11рави.пното рRзпо­ аонтални греди, серифи и други части. Изображе­
ложе11иР на буквата. Ila гориата страна на бу](вата нието е с огледален, обратен образ, който при отне­
е разположено тн.пото на изображението и самото чатване се обръща в нормален.
изображение. Горен, долен, лш1 и десен отстъп или ра.1,10. Левият
Наборните буюзи имат еднаква, стандартна висо­ и деснинт отстъп обиюювено оформяват поло­
чина за всички кегели. вината от междубу1ше11ото пространство, а гор-
Под височина на набор1-tата буква (фиг. 357, А) нинта и долнинт междуредието,

се разбира височнната па цн.1юто метално паралс­ Централната д·ьлбочина е оформена от вдлъб

лопипелче от основата до изображението на бук­ иатото 1юле между гредите на бу1шата.
вата, т. е. височината включва тялото па основата Другите части на наборната бу](ва са обозначен и
и тялото на изображението, на фиг. 357 А, В.

А в
Фиг. 857, Наборна буква, А - общ изглед, I3 л111,ева •шсm.

а - основа (стъпка); ь - жлеб Na отавата; с - кеге,1 (голежшtа); rl - uшршtа;

с - висоцина на наtорната буква; f -~-· тяло на осносата; g - тяло на изображе­
,тето; l1 - предна страна: i - лява страна; j дясна страна; k - гр·ьбна страна;
1 сигнатура; m -· лшрка fla шрифтолеяра; п - л1щева •шст (ра,нен,щ пло"J),' о
изображе1ще ,щ буквата; р - конус; q - ОСiiОвна шр11фтсва лшшя II полето fla

долния отстъп; г - главf/11 греди; s - xop11зof/maлfltl гред11; t - сер11фи; LI -

горен отстъп (рамо); v - долеflоmстъп (ралtо); ,v ляв отстъп (ра,но); х - десен
отстъп (рали); у - цешщилf/а дълбт11на

218
 2
ФУННЦИОН1\ЛНО И3ГРА)!{ДЛНЕ НА БУНВА ТА

Формата на буквите не е измислена абстрактно. Тя сок и 11,5 or). За да се запази съотношението между
е НJ!ОД на )\ЪJ!ГОвечен О!!ИТ на !!Исане с раЗJIИЧl!И отвесните главни греди и височината на реда, за

инструменти пърху всевъзможни нисмени материа­ вашrсване па бу1шите от всеки отделен ред е упо­
JIИ. Г!оJiучавала е разнородни очертания и графич­ требено перо със съответната ширина. В четирите
ни стойности, доЕато стигне до най-съвършения си различни по височина редове е запазено едно и съ­

вид в кашпалис монументалис от надписа в,а Тра­ що съотвошение между дtбелината на отвесната
яновата колона в Риы нрез 111 година. Тези букви греда (графи 1 шата следа, оставева от нерото) спря­
са изградени с чудна графическа логика. Ръката на мо висо 1 rината на реда. То е 1:12. 1-!ай-високипт
шрифтшrисеца от раменната става надолу е сJiужи­ ред е 11,52 см, а ширината на отвесната греда на
ла едновременно като двигател и пергел за офор­ буквите от този ред-0,96 см. I-Iай-11ис1шят ред е
мяване на кръгJiите букви на 1шадратния монумен­ 9,75 см, а гредата 0,815 см. Очевидно е, че съот­
ташrс и за измерване на ширинитt на останаJiите ношението 1: 12 е запазено навошъде. Проr101щ1ш­
му букви. А чувството на шрифтоrшсеца за форма те в този ш·щшс не са случайно установени, а са
им придава изшцество и монументаmюст. плод на сигурни знания. Заназен е също ед,rr-шият
Като нt говорим за tстетичtското 1нздействие, Еое­ нршщин на изграждане в целия надпис. Всички
то оказва ансамбълът на щ1Jiата шрифтова карти­ букви са подведени нодедин и същ наклон на оста.
на на надписа, буквите, анализирани поотделно, Римски надписи намираме пръснати навсякъде из
разкриват редица забележителни закономерности трите континента, където се е простирала в.пасrта

и графически тышости в изграждането си. I!ай­ на дрtвния Рим, и rючти във всички памелrиш1
наIIред прави впечатление умението на римшшите естетическите 11 професирналшпе 1<ачества на
да прилагат IIерспективпите закош1 за сы,ращаване шрифта ни удивляват.
на образа. Те са установили различни височшш на Буквите от надписа на Траяновата колона и бук••
редовете, нраво пропорционално увеличени на от­ вите от другите стар11 римски ениrрафски паметн!!­
далечаването им от окото на зр1пе.пя (плочата е по­ аи са били години наред обе!('Г за научно нзслед­
ставена на около 2,5 м височина. Най-долният ред ване и теоретично авали:,ираие. След първия трак­
бу1ши са писо1ш 9,75 см, съседният~ 10,5 см, два­ тат за шрифта, 11ашrсав от веронеца Феличе Фе­
та над него -- 11 см и най-горните два реда са ви- личиаво в 1463 г., се rюявш~и rvшожестпо книги.

219
 автори на шрифrови к~шпr ct, делят на две
групи по от1юшсн11е метода на раз!<\НШШН'

товата наука. Практиюпе кэто Вичентино.

чи, Исиар и другн юграждали своите бу1ши с пе­
рото. за форма им помагало да ов.'Iс·
и нзr:уството на шрифта
чрез практиката. Красотата била единствената им
пе.п, без да аналн:шрат откъде и;~.ва тя. Теоретишпе
търсили красотата в пропорциите въз оспов;, на

класическите канони и конструирали буквата

по геометричен начин, според на(~тоденията си и
ис1учаванията на ('Пi!Графските паметници. Всеки
съветвал ;\а се 1шше uуквата така, както сам в сво­
ята азбука е установил даден канон за ширината
и пропорцията ~r.
Дамиано _'(а Моиле (1480) пръв използувал юз,щра­
та с вписана в него 01<ръжност, за да разположи там

отделните бу1ши (фиг. 358). Пачиоли (1509) уточ­

358. Даюtано да Моиле, 1463 година
нил серифите чрез раз.11ични по големина 01,ръж110-
сти (фиг. 359). Дюрер (]525) се опитал да опрости
схемата на де Фанти и Торниело (фиг. 360), Тори
(1529) разделил квадрата на 100 квадратчета (фиг.
36]) и посочил буквите I иО 33 основни при изграж­
дане на азбуката. Верини прибавил помощна хо­
ризонтална линия (фиг. 362), Руано създа.11 схеыа
за ма.11ките букви (фиг. 363). Така се зареди.ни
редипа книги с различно тълкуване за изграж­

дането на шрифта, докато се стигнало до извън­

ред110 сложната система па )Кожон, който раз­
делил големия кваJtрат на 64 малки квадратчета
и сле;t това всяко квадратче на нови 36 квадрат­
чета --- общо 2304 квадратчета. В тази гъста мре­
жа той построил своя шрифт.
Можем да изтъкнем като но.пожителво пача.по, че
шшои стари майстори на шрифта и теоретици Hil
шрифта взимали формата на буквите I и О като
ос1ювни обра:щн при изграждане на една азбука.
359. Лука Пачиоли, 1509 година Наистина те имали право. От тези две букви може
да се конструира дадена аабука:
От буква I могат да се вземат следните данни:
l. Дебелината rra отв~сните греди. 2. Височината
на буквите. 3. Серифитс.
От буква О - извивките.
Така Пачиоли, Тори, Дюрер и други в своите об­
разци давали опредеJ1сни точки за чертане на бук­
вите, 1,ато не са сназвали строгото единно изграж­

дане на буквите от нялата азбука. Обрас1е1(ъТ за

буква О бил изграден по един начин, а за буквите
С, D, Q и други, изграден 110 друг начин, с друга
ос. Това разностилие показва, че не са правени
проверки с перото. Наклонените греди също са
взети случайно - липсва цнлостен принцип, връз­
ка с изграждащия инструмент. Не са изяснили
две неща:

1. Ролята на наклопа на перото за изграждане на

оста на буквата О и нейните 11роизводни - напри­
360. Албрехт Дюрер, 1525 годu1tа мер кръглите букви С, D, G, Q, а още В, Р, R, S.

220
 Зависимостта между наклона па пеµото и ъгъла
1,ойто ск.-~ючва ]lерото с хори:юнталните линии :ia
[] и сан с, VСТШЮВН!НШС на СЪОТНОШс'НИето между

дсбе,шшпе на ГJiсШНите 11 второстепенни грtди.

Те:ш съставки се смесвали често. Оста на буква
О не отговаряла на осите на нрои:шодните В, С,
D, (3 и прочее. I<:. Ф. Бауер отбелюа нрез 1923 г.
това несъответствие \Кжду кръглите буюш. От
модерните шрифтови теоретици Херман Цанф не­
отдавна в статии. о-rпечатана в Gнteпbergjal1r!JUcl1
1953 год., обърна внимшшс· пърхv то:ш факт, раз­
гледа подробно достойнствата и 1·рсшЕите IJ изграж­
дането на азбукюс на редица изтъкнати стари май­
стори и посочи правитюто държане на перото като

!!ай-вrрен път за правилното и:,граждане формата

на всички букви от един вид шрифт (фш·. 364).
BaJJтep Кех в ~шш·ата си „Ритъм и проворции !!а 361. Жофроа Тори, 1529 годtта
шрифта", 1956, е измериJJ само външните качества
на шрифта, пропорциите на накJJона спрямо висо­
чината на буквата. Проворциите на редовете спрл­
мо 11Jюскостта. СамитL: му бу~ши, предстапеви в
1ши~·ата за доJ<азателство, не са съобразени нито
с на1,Jюна на оста, нито с редуIJапето ва тънки и

11.ебели линии (фиг. 36ГJ).

Тези набшодснин обаче не са достатъчни.
Тук ще се оrштаые ;(а 11родължим работата на ста
рите автори на шрифтови книги (без да забравяме
естествено модерни·~ с тышувания) върху 1ипструк­
щшта ва глшшите антиква букви и да установим
!!ОВ за~<он за фуrшцио1rаJшо изгражда!!е и конструи­
ране на а!lтиюза главни букви от типа на римския
1<апитшшс мовументалис, като използуваме ва­

I<лова на перото и буквата О като база и вътрешен

движещ фактор, който обуславя пътрешния смисъл
за из1·раждане на останалите букви. uie се овита­
ме да намерим връ:шата между ъгъла, сключ~в от

IIОJIОЖението на перото II ~·орната хоризонтална 362. ДжаА,ба11111с111~ Dep111-,11, 1527 годи!lа

линия за писане, и оттам вораждащите се съот­

ношения между главната отвесна и второстепен­

ната хоризонтална греда 11 отражението им върху

наклона на оста на букпата О и вроизводннте и.

Този нов !lачин или за~,он за функционално из­
граждане на букIJите помага да се конструират
буквите от латинската азбука, а също и много бъл­
гарски букпи при различни, свободно избрани де­
белини на перото, и при различни наклони, за раз­
лика от старите теорепщи, които задължаваха да

се работи само с онределената от тях дебелина и

наклон, което ограничава избора на пропорцш1 и
наклон. Това са били отделни показни азбуки, но
не цялостен врющип.

У нас принцивът е по-сложен, но в замнна на това

тЬй обяснява 1ш11ъmю всички положения на накло­
на на перото при всичюr 1·радуси и оттаы - раз·

личното съотношение между гредите, следователно

различните форми на буквите.

Понеже доказIJа~rето ва тези вршщиr1и е свър:➔ ано 363. Фердtтандо Рупа, 1554·година

221
,;6./. Херл,ан Цапф. 195:З ,одшю

с геометрично чертане, нротив тази „rеом~·трия" ното изграждане, до1,ато п1красне в майстор.
ще въстанат мнозшrа. IJI,e кажат, че буквата не се Прсщюжената нау!(а за фун1щипта па буквите от
чертае, а се рисува·: Те донякъде ще имат право и римския капиталис монумснталис дава нови основ­

~1ъч110 ще ги опровергаем. Наистина буквата се пи­ ни закони за фушщионалното изграждане на бук­

ше, рисуnа се и е графическо и:шуство с голямо вите и помага за нравилrюrо графическо изграж­
естетическо въздействие и възпитателно значение, дане на буквата, както перспективата помага на
но за да постипrе правилно пелин· c1r, всеки шриф­ графиката и живописта. Перспективата е науЕа, но
тописЕ·Н трябва да знае как да я изгради праnилно. без позпа □ ането на нейните· закони е немислимо
Буквата е като организъм·-- има анатомия, а ана­ голпмо произведение па и:шуството.

томическите части имат своите фу111щии и закони. Нека тази „геометрип :;а фунющпта па буквата"
Владеенето на тези функпии и закони, подкрепени има задачата на перспеrпивата, т. е. да подпомага

от чувството за форма, от nкуса и силата на талан­ правилното графическо изгражда~rс, на бук □ ите.
та, прехвърлпт гранипите, откъдето знанието пре­ Да бъ1\е база, по !(опто майсторът ще про □ tри и ще
раства в изкуство. Добрият майстор ще провери изгради буквите си, след което ще ги издигне до
своите знанип, а начинаещипт ще \ 1 своява правил- произведснип па изкуството.

365. Валтер !(ех, 1956 година

222
 iIOCTjlOHB~JBC H:l
мава,'ю праю шште и 1сиретиr.\И'I с' на Въп-
росът ю,к рпултаппе от практиката 1а се нре-

върнат ЯПil! и системш~ теоретически .1;ш01ш за

н:чражд:1!!(' на , е 6ил ПОПОЯН!IО [):JЗГ,llt'Ж­

шрифтовата наука,
се, сР ~н гра:-Едn

чрез перото, ~ю за ,с1а се постигне гоJшмо профе­

сиош1J1но майсторство, преди всЕчко трнбв,, да
:таем Еа1шн възможности ни разкрива то, :1а ;ц с11
!ЛЯСНИМ !151!ЮИ З,11(01111 !! фуIIКЦНИ, Iip0!!JJIИЗ:Ш\H
ОТ Нt'рото, ще трнGва набJIЮ)\РIШЯТа ни 11:щ РЕ'JУJ!­
татите от пршпш,ата 1\а нревърнем в сух11, но ~оч­

ни геометрически доводи (закови), 367, Право перо 11 графич11ата щ; следа

Обло перо
Металното обло 11еро завършва с едно кры-ло ме­
тално листе1ще, Това перо, движено oтвt'cIIo, хори­
зонтално и във всички шшравлешнr, оставя с цп­

лата си шириIIа едIIакво равна rрафична следа,

Външната II вътрсrлшпа лиrшп на К)УЬГJ1ата буква
О са отдалечени на едrrшшо разстош1ие една от дру­
га и не се пресичат, т,е, буюште нямат ос (фиг,366) 368, !!ш,лонено перо и граф1N1шmа At!J следа
Право перо
Право перо ще нарече~~ онова широко перо, чийто
пишещ ръб е отрязан перпе1щи1<улнрrrо ва дръжка­
та ~IY (rroд нрав ъгъл снрямо дръжката) и шрифто­
нисецът постоянно държи ръба на перото ус1юред­
во на горната хоризовта.п1rа линип за писшrе, Пра­
rото перо оставя 1-рафична следа с цялата си ши­
рина при отвесните главни греди, а хоризоrпалпите
369, !1аклоне1ю 1щт Рустш,а
греди са тыши, r,оJшото с дебелината на ръба ва
перо'IО, Съотношението между главните и хоризон­
талните греди е голямо 1:16, 1:20 и прочее,в зави­ един и същ ы·ъл спрямо хоризонталните линии за

симост от дебеJ1ипата на ръба на нерото (фи г,367), писане, като оставя графична следа с шшлонени
А1<0 между две успоредни JIИIIИИ за писане изтеглим спрнмо тези JIИIIИИ I<раища, То може да бъде пер­
с право IIepo една отвесна греда, перото ще qстави пендикулярно rrодрп3аво или косо подрязано спря­

графична следа, 1,оято на горния и д0Jшш1 си край мо дръжката си, За нас е важно какъв нш<лон
ще завършва успоредно на горната и долната хо­ сключва перото с хориз:нталпите линии за писа­

ризонтална линип за нисане, не, Нашшо пощ~язшюто перо увеличава 11аюrона,

Правото перо пе измешr ширината на графичната стеснява отвесните греди и очертава широки хори­

следа, която оставя при отвесните греди, т, е, не зонталrrи греди, Надясно подрязаното неро нама­
губи от ширината си, дава отвесна ос на кръгла­ ляна наклош1 и запазва широки отвесни ~-реди и

та буква О и нроюводните и, I-Iай-тъr11ште части тънки хоризонтални греди,

па бу1шата О се явяват горе и долу в мястото на Наклоненото перо създава несиметрични форми, в
пресичането на отвесната ос с окръжността, Пра­ които балансирането на тежестите става по накло­
вото перо създава симетрични форми, които вну­ нена ос, Играта на контрастиращи тънки и дебели
шават статич110 равновесие, Дебелината на отвес­ гре;ш придава движение на реда,

ните ~-реди и дебелите части на буква О, измерени Не са равни ширините на отвесните греди и на де­
на мястото, където ги засича средната разполовя­ белите части на бу~ша О, Надебеляването на бу!(ва
ваща ги хоризонтална ли11ия, са равни AB=°Cl), О е rю-гоJшмо вляво под пр,е;:ечната хоризонтална
Косо подряза110 надясно перо, чийто пишещ ръб е права, а вдясно над нея, точно по втората ос, отсеч­

държан усноредво спрямо горната хоризонтаю1э ката АВ е равна на Cl) и IJ; а EF и I<:,L са по-голе­
линия, също може ди остави графична следа с ця­ ми и са равни на ширината на перото (фиг, 368),
лата си ширина и тънки хоризонтални линии, Наклоненото перо, отрязано под много голям нa­
Наклонено перо I,JIOII (перото Руспша), или враното перо, когато
Наклонено перо ще наречем онова широ1,о перо, ръбът ~1у е обърнат перпендикулярно на хоризон­
което шрифтописецът държи косо и rюстояrrпо под талната JIИНИЯ эа писане, оставя графична следа,

223
 ФФе
Еато отвссшна греда с тън ю,, а на;\tбс,тя в,шето става
при горната и долната .1инни ,ашrсан(' (фиг.::16!1)
Се.uей,·тва шрифтове
;1осt'га въ:, оспов:J ва проучванията на Тибодо бук
витс се рюгранпчаваха по семейства според тех­

Е Е Е Е
шпе сt·рифи. Серифите обаче са :~авършваш:и yi,p;i-
caтa е.тементи, които в архитектурната постройка
на играят декоративна роля. Ако премах­
нем серифите на различните видове букви, те ще се

АААА
лишат от украса, но ще :1апа:-~нт архитектоничното

с11 изграждане. 1!априм("Р ренесаIIс-антиквата ще

:,агуби извитите си серифи, 1ю ще запа:н~ редуване­
то на тънки и дебели щрихи по наклонена ос, а
класицистичната аIIти1ша -~ по отвесна ос, и IIито

в в в в
едната, нито другата не ще стават гротеск, т. е.

като премахнем серифите, те не ще сменнт дебели­

ните си, нито ще станат еднакво равни гредите им.

2 3 4 Трябпа да потърсим такъв призIIак за разпозIIа­

310. ОсNов1и1 се,11ейстаа шрифтове

вапе, който да е основен u изграждането IIa ко!!•
стру~щията на бу1шата. Най-важните фактори пр11-
изграждане на формата на бу1шата са:
в А 1. Формата IIa инструмента за писане.
2. Наклонът на перото спрямо хоризонталните ли-
1ши за писане. Тези два фактора се сумират в един
общ призна~, оста. Оста е единственият перен
признак, по който ще разпозIIаваме стила или ха­
ра~<тера на отделните семейстпа букви. Като я аIIа­
лизираме, от нея ще получим всички данни за пе­

рото, наклопа и другите елементи.

Ние трябва да възприемем нова система за разгра­

ничаване на буквите 110 семейстrза. Според оста на
кръглите бу1ши О и производните им ще различа­
ваме (фиг. 370):
1. Букви беэ ос, в 1Соито кръглите части, отвесните,
хоризонталните и наклонените греди са еднакво
D Г:
с дебели ·-- тук спадат гротескът, ежиптиенът. Упо­
\)
371. J!ат111тш111а бyl(BQ !, NQIНICONO с IIOKЛOl{eJ-10 перо
требява се нерото „Редис" или остро перо.
2. Буква с отвесна ос право или отвесно изграж­
дане, без ъгъл на оста, при О градуса. Употребява
се правото перо, което неизменно се държи успо­

редно на хоризонталните линин за писане. Оста

на буквата О е отвесна. Хоризонталните греди са
съвсем тънки линии. Отвесните главни греди са де­
бели. Тук ще причислим класицистичната антиква.
Ако пишем с перо, което има дебел ръб, ще при­
ь d чисшш още кларендона и полублока.
372. Нал11ра11е Nаклона на перото 3. Букви с наклонена ос - наклонено изграждане
по ос нод ъгъл от 1 градус до 45 градуса. Употре·
бява се правото или наклоненото перо, което не­

гrг
9°30' изменно се държи под определен ъгъл спрямо хо­

ризонталните линии за писане. Характерно за този

вид букви е редуването на тънки и дебели греди.
Тук спадат монументалисът и ренесанс-антиквата.
4. Букви с хоризонтална ос-хоризонтално изграж­
дане по ос под ъгъл от 46 градуса до 90 градуса.
Употребява се перото „Рустика" и.пи правото неро,

373. Ll!upo,:o перо под разлuцен наклон обърнато перпендикулярно на линиите за писане.

224
 ите грЕ'ди тук са дебели, а гщшните Ког,по украсата н ге са сЕрН<iИ
отвесни гре;щ гънкн. В то:\!! ращс.1 в.:1и:,ат русти­ наклона на перото, отра:н·н в кран на гредите. ниt

ката и ИТ:ЭЛИ(:!П,Т. можем да i-o въ:ктановим, ако :1н,н,м :_1,сбl'.iшната па

f>. Р·ыwпuсни и други ваш~сани с шшаре.1ша главната отвссна греда н на хорис;о1палшпа спома­

чеТJ(а, пtро и други инструмеши. гателна греда на една поре;шна . а с:rед то-

На буквите от п·ш главни семейства можем ,'\а ва да шшРр1~м оста на О. l!остъш,аме по с1rд-
слагаме ка~шито 11скаме серифи н украси или пък ния начин (фиг. 372, Ь. с. d):
да ги стrсвяваме или разширявамr; можем да 111 I ещ1а хори:юнтална линш1 и я засича­
нравим тънки или тлъсти, те няма да эагубят се­ ме с <'дна псрпендш,vлярва (а). Към вер'1икалната
мейната си ЩJИлшс1. Характерният, основен тшия 11а11асяме дебелината на отвесната греда (!1),
строеж на буквата ш1ма да се иэмени. а към хори:юнталната • ширината па хори:юнта:l­

Ф у/-{/щия на ·ы-ьла ната допълнителна гр(сда (с). В налучения четири­

J!атинската буква I е съставена от най-прости еле­ ыълнш{ ABCD пр('Карнаме диагонала ЛС, който
менти. Тя се 11ише само с едва отвесна греда, l(ОЯ­ 11рРд\:таплява 11ю<лона на 11ерото спрямо горната

то започва от горната хоризонтална липия за ни­ ръководна линия и същевременно ширината на не­

сане и достига до долната. В зависимост от перото, рото (d). След това търсим оста на буква О.
с което ще я изтеглим, имаме два случан. В пър­ Ширтсо перо под натслон от разли 1 цщ ъели
вия случай, изтеглена с !!раво 1Iepo, тя завършва Ако пишем с едно и също широко перо (фиг. 373)
горе и долу усrюредно на хоризонта.ппите ш111ии за и :1а11очпем така, че наклонът 11а 11ерото да съвпад­

нисане, а във втория - изте1,лена с наю10не110 пе­ не с хоризонталната линин за 11иса11е, 11олуче11ата

ро --· завършва нод ъгъJ1. отвесна графична следа ще бъде равна 11а ширината
Ако между две успоредни .пинии за писане изте1·­ на нерото, а хоризонталната ще бъде колкото е де­
лим с наклонено перо една отвесна греда, перото бел ръбът на нерото. След топа ако 11а11равим нови
1.це остапи графична следа, 1,оято па горпия н дол­ опити и воследоватслно смешrме пак.пана на 11ерото,

пия си ](рай ще завършва с 11акJ1он, т. е. нод ъгъл т. е. изменяме градуса па ъгъла, заключен между

снрямо двете хоризонтални линии за писане. Трнб­ хоризонталната линия за 11иса11е и наклона на не­

ва да обърнем особено в1шма11ие нърху този обра­ рото (11 ри 0°, 9°30', 26°30', 45°, 63°30' и 90°), ще за­
зуващ се ъгъл, който ще ни разкрие редш\а важни бележим, че отвесната графична следа, която оста­
зависимости (фиг. 371, а, Ь, с). ня 11ерото, намалнва ширината си, а ширината па

Горната хоризонтална лшшя ще сключва със за­ хоризонталната греда се увеличава. Когато накло­
нършъка на тази греда ъгъл, обърнат с пърха си нът на перото достипrе 45 градуса, 1·рафичната сле·
надясно ( <J::A), долната с нърха си паляво ( <S( !)) . да на отвесната греда се изравшша с тази 11а хор и

Горе нш,Jюне110 завършващата .пиния на 1·р~дата ще зоптаJ111ата !'реда. След този наклон ширината на
се опира на ~·орната хоризонтална Jшния за 1шса11е отпесната ~·реда започпа да намалнва за сметка 11а

и от тяхното пресичане ще се образуна пърхът на ширината на хоризо11таJ1ната, докато при 90 гра­

ъгъла (фи1·. 371, Ь). дуса наклон се получи обратното съотношение··- хо­
Като продължим лявата отпесна линия па гредата ризонтаJ1ната греда заема цнлата ширина на неро­

от точка С нагоре, за да нресечем горната хори­ то, а отвесната-- само дебелината на ръба на l!ерото.
зонтална линия, ще се образува триъгълникът Всички тези отделни 011ити са сумирани в чертежа
АВС. Прекараме ли от точка С една успоредна ли­ на фиг. 374, от който виждаме, че десният ъгъл на
ния на АВ, ние ще нолучим два еднакви правоъгъл­ ръба на перото стои винаги 11еподвижен в точка
ни триъгълника. А, а ръбът на перото се мести нод различни ъгли.
Какви данни можем да извлечем от една отпесна Ако съединим точките, остапени от Jiевин ъгъл на
буквена греда (фиг. 371, с). ръба на l!ерото от О до 90", ще нолучим четвърт
1. Отсечката АЕ ни уточнява височината па отвес­ окръжност. Очевидно ръбът на перото е имаJI функ­
ната греда като писочина на глапните букви. цията на радиус на окръжност.

2. Отсечката IJ ни дава ширината на графичната Като наблюдаваме измепе11шпа на ъгъла, който се

следа на отвесната главна греда (дебелината и). сключва между наклона на 11ерото и горната хори­

3. Разстоянието между точките В и С е ширината зонтална ливин за 11исане, и отражението, което

на графичната следа на хоризонталната греда. дапа върху оставената от пеj:i~то графична следа,
4. Хипотенузата АС от триъгълника АВС уточня­ ние можем да изведем редица важни зависимости:

ва градуса на ъгъла на нш,Jюна на перото спрямо а) Радиусът на окръжността е истинската ширина

горната хоризонтална линия АВ. Нейната дъJ1жина на перото.

нинаги е равна на ширината на перото. Ь) Точките, които се образуват от 11ресича11ето на

Намиране наклона на перото спрнмо горната хо­ линията на наклона на перото с окръжността, на­

ризон-r'ална линия за ш~сане на един шрифт и ши пример точките М, J, f", определят градуса на ъп,­
рината на перото, с което е нанисан. ла, сключен между ш1ююва на нерото (в случаа

225
 в н () А

0"

8:l
7'•15' --- --
, /
/"
,'

/
/

/
!,
/ N
к
:'J:l

н о

2:1 G

/
р
Е

2:3 1: 2 1: 6
D
]:! с
, 874, Ш11роко перо под 1юклоli от разлцчни ъгла u вuдо11з,11еr1е1111ето на съотношеп11ето между гредите

като радиус) н горната хоризонтална лш1ия за пи­ с триъгълниците AFP, AJO и AMN. Следователно
сане.
/\APQ~~l"'-.APP, /\AJR=/\AJO, /\AMS /\AMN 0

с) Ако през точката на пресичането ыежду окръж­ и пие ыожем да работим с двата триъгълника.
ността и ли11ията на наклона прекараме успоредна
1. При наклон на перото 45° се образува триъгъл­
на ръководните линии хоризонтална права, то меж­ никът APf'. Той е равнобедрен, съотношението
ду дясната страна AD на квадрата, л1шинта на нак­ ыежду страната АР и страната PF е 1: 1.
лона на перото и тази хоризонтална права ще се 2. При наклон на перото 26°30' се образува три•
образуват триъгъ.пшщн с един прав ъгъл и разю1ч­ ъгълникът AOJ. Страната АО се нанася по стра­
ни страни. Хипотенузата на триъгълниците е рав­ ната OJ два пъти.
на на радиуса на окръжността, равна е на цялата 3. При 1шкJюн на перото 18°15' се образува три­
ширина на перото.
ъгълникът ANM. Страната AN се нанася по стра­
Ако от точката на пресичането ~1ежду окръжност­ ната NM три пъти и т. н.
та и линията на наклона издигнем отвесна права, Всъщност страните PF, OJ и MN определят ширина­
която да достигне горната хоризонтална линия за
та на графичната следа на отвесната главна греда. А
писане, ще получим триъгълници AFQ, AJ R и AMS, страните АР, АО и AN ~- щир ината па графичната
които нмат обща хнпотенуза и по един прав ъгъл следа на хоризонталната греда. Виж сыцо фи1-. 375.

22u
·i Отuсснитс crpE"si!iШ 1ю1<ашат ширина1а на отвес­ е равна

нз 11п1рrшата
ните 1р('ДИ. стесняването им спрямо ширината
перото
перото и тяхното постепс'Н!Ю намаляване.

5. стре1ши !l(JКазнат ширината на

хоризонталните 1р('ДИ и тяхн(по постепенно увели­

чаване до пълна ширина на перото. графична сл~.:да нз отнн·нспа r-реда

Любопитно е да рюгледаме триы ълющите ClT,

GHJ, KLM, които са подобни на съотnспштс три­ .'JfS, Графична с.1сдо на отвесната на хорuзонта,~ната
греда
ъгълниш1 АР!:;, AOJ. ANM и са обра:,увани от пре­
сичането на лш1шпа на наклона с успоредните пра­

ви. В малките триы ълници с запа:1ено същото съ­

отношение между страните. EF, HJ. l_M
отчитат разликата между п1,Jшата ширина на пе­

рото и графичната следа, оставена от него (3агубата

от 11ъл1шта му ширина rrpи наююнявансто му, фиг. 376. Разлшита Аtежду шарииата ,ю перото и следата

376). От тези наблюдения можем да установим след­

ната таблица за съотнои1ение .между отвесната
главна греда и хоризонталната ?реда, породено от
наклопа па перото спрямо хори:юнталната линин нри Н3КЛОН

9°30'
за нисане.
ЛВ ~0 6СП
Над линията с о:шачен на1спонът на перото в гра­
дуси (А), под лининта е дадено съотношението ме­
жду отвесната и хоризонталната греда (В):
с с с
I_ А 2°1Б' 1 4°45' 1 5°45' 1 6°15' 1
1 в 1 12 i1-I io: 1 1 g: 1 1

IIpИ IIRKJIOII
1 9°25' 1 18°15' 26'30' 33°45' 139°45' 26°30'
AB=2CD
1 G:1 1 3:1 2:1 3:2 1 (J:5

1 50°15' 56°15' 163°30' 171°45' 1 76' 178°45' 1sо 0 ЗО' 1 90° с с с

1 5: б 2: з 1 i
1: 2 -1~-:з 1 1 : 4 Т 1 :s-Г i-: ci-T
По стените на юзадрата с нанесено съотношението
между отвесните и хоризонталните греди при съот­ IIpИ 113KJIOII
45°
ветните I'радуси нaJ<JIOH ш1 нерото. АВ =,СО
Тези данни се отнасят и за всички видове ширини
на перото, когато то се държи ностmшно 1юд един
с с с
и същ ъгъл. Тях разглеждаме но-долу.
Различно шщ;оки пера под един и С'ЬЩ ·ьп,л щz
/Ю/(ЛО/Ю при ШlКJIOII
63°30'
При нисане с нера с различна ширина, държани 1юд 2АВ=С!)
един и същ наклон снрпмо ръководните линии, ъгъ­

лът остава постоянен, сменят се само дебелините

на отвесните греди, обаче съотношението между 377, Разли 1 mо шtlрш,11 пера под едш, " сьщ ·ьг·ьл

хоризонтални и отвесни греди е винаги 1юстоянно ,150 270 В А В А В А

\t?Тс~~м
(фиг. 377).
Сиеняне и1иршшта на перото, за да се получи
при различни наклони еднаква графична следа
АЕо искаме следата да бъде еднаюза, то перото
трнбва да бъде толкова широко, кшшото е хипоте­
Г' 1 1) 1 c1\-,u c~~i 0

нузата АС на правоъгълния триъгълник АВС,с~<лю­ 378. Eдttйf{(Ja графична следа, ос,таве11а от /ЮЗЛ/1'{!{0
чен между горната хоризонтална шшия за нисане широкu пера

и наклона на 11ерото (фиг. 378).

ширина 11а
Намиране ширшшта на перото при свободно из­ хоризонтал­

брано съопи,ошение между главната и хоризон­ пата греда

талната ~реди
ширина на отвеспата греда
Ако искаме да работим на11ример с 11ропорнии ме­
жду хоризонталната и главната греда 1:4, то, за 879. Намиране iuupuuama на перото

227
;ц намершr ш11рm1,па на перото, тrяGва ;щ по­ Досега раз1ледахме 11 \'па1юв1нме. редищ1 3авис11-
СТ[JОИМ нравоъгълен триъ1 ътшк със съответната мости \1ежлу наклона на r1ерото 11 пораждащите се

проrюр11ия чстири дяла :1а главната греда и е:шн н:;менешrя в съотношението междv гредите, като

дял :,а хори:юнталната шшссенн по страните на за опюва ни 1юслужи бую,ата 1. Тезн завнснмости
триъrъjfника А RC Дължината на хипотенузата не са откъснати от общото изграждане на uнлата
АС ще бъде търсената шиrина на перото за даде­ азбука. Затова ние ще прСJдължим ра:,гдеждането,
нин случай (фиг. 37r)). за да разберем юш те влияят върху щглостното
С1лrношенисто между главната отвесна греда и до­ изграждане на буквите от латинската юбука и 11а
пъ:шителната хоршюнтална греда ще бъде запазе- много букви от българс1,ата азбука.
1ю винаги, при всич1ш въ,моiюiи дебелини на глав­ Построяиане на глшщата буква О
ната греда, ако I р2фичната следа на перото сключ­ За по-го.'шrv1а нснота ще ошш1ем •!с'ртежа според
ва с горната хоризонтална линия за писане един последователността i!a дсй.ствията, които са обоб­
установен ъгъл. щени във фиг 381.
Тозн r·ео~rетричен принцип има силата на закон. Между две хори:юнта,111и линии Ja писане с про­
Заr(онът ще гласи:·_.съотно~иението между 0111всс- извоm1а вrrccl'IИHa построяваме квадрата АВСГJ.
1щте u хоризонпюшtuтс греди зависr1 от градуса Прекарваме дш1гонал11те lla квадрата AD и СВ II ro
r1a нш,;лmю 1ю 11еро1110, 1ийто сключва с хоризон­ разполоrншамс с хоризонтэлната ливия Ef и вер­
талната лшщя за писане, независимо от ишри- тикалната C:if-!, които ыивават през центъра на 1шад­
1ю111а на перото. рата 1. В 1шадрата вписваме окръжност. Вшшо
Всяка бу1ша, изградена според този '~а кон като от квадрата, между д!Зете успоредни линии, с 1н1-

съотношение между главните и второстепенните клонено перо построшзаме отвесна греда JKUЛ с
греди, графичес1,и ще ИJглежда така: произволно юета дебелина. Наклонените краища
1. При едшшва ширина на перото графичната следа на гредата СЕлючват ъгъл с горната и долната хо­

намалява ширината си. Съотношението между от­ ризонтална линия за писане. Между тях се обра­
весната н хоризонталната греда се запазпа (фиг. зува ъгъл, напр. l 8°] 5'. Ако продължим нагоре
380 А). лявата отвесна ,1шшя J ]( па гредата така, че да пре­
II. При равни отвесни греди, за изравняването на сече горната хоризонтална линия, ще се образува
които се сменн ширината на перото (фиг. 380, В). триъгълникът JNI~. От точка J NJ е ширината
Друг важен проблем е намирането височината на на 'хори:1011талната греда прекарваме правата

бу1шата спрямо ширината на отвесната главна гре­ JO, успоредна на горната хоризонтална .пипин за
да и установяването 1,он ширина спрямо височи­ писане, която засича лнвата страна на отвесната

ната е най-подходяща. Този проблем е мъчно разре­ греда в точка J1, квадрата ABCJ) и окръжността.
шим, за1цото зависи от мIIого нредпоставки - пред­ От точка N нанасяме надолу по линията NK ши­
назначението на шрифта, мястото му, 1<омпозицион- рината на отвесната греда (J J1). Полученята от­
11ата връзка между другите елементи и прочее. сечка NP е равна па отсечката J J1. От точка \J пре­
13 IIадписа IIa Траяповата колона шрифтонисецът е карваме нова успоредна права PQ, която засича
отмерпл дванадесет пъти ширината на графичната дясната страна на отвесната греда в точка Rи пре­
следа и е намерил височината на реда-~ 1:12. минава 11рез 1шадрата. Тази линия засича лявата
Обаче в други римски надписи съотношението ва­ страна па квадрата в точка S. От вея прекарваме
рира. Старите теоретипи също дават различни съот­ до точка G линип, Еоято засича в точка Т успоред­
ношения между отвесIIата греда и височината па ната линия JO, т. е. прое1пираIIата в квадрата
буквата-~ Пачиоли 1:9, Дюрер 1:10, Вериви 1:7 и допълнителна хоризонтална греда. От тази засечна
т. в. За намиране височината виж на стр. 230. точка издигаме отвесна линия, която да пресече

горната хоризонтална страна на квадрата в точка

Е: Е Е Е
Т 1 • Съединяваме точr<а Т 1 с центъра на квадрата в
точка I и намираме шшлона или оста на буквата
О T1 1U. Чрез перпендикуляр през точка I пре­
-
Съотношение 10: 1 3: 1 1: 1 1: 6 карваме другата наклонена ос VIW.
Наклон 0° 5°с\5' -- . 18°1,5' 45° 80°30'
Тези две оси ще наре•rем ос I и ос I I.
Върху ос I J нанасяме от двете страни на точка 1
хипотенузата JL па триъгълника JNI", т. е. самата
пълна ширина на перото, в точките Х и У. От тях
със същия радиус па вписаната 01,ръжност изтег­

ляме вляво II вдясно вътрешните полуокръжности

Съотношение 10: 1 3: 1 1: 1 1: 6
на буквата О. Двете вътрешни полуо1<ръжности ще
!iаклоп О"- - 5°45' ... 18°15' 45° 80°30'
се пресекат по оста I горе IJляво от отвесната

380. Съотно111е1ще на гредите при разл11<uщ градуси и пера

GH, долу обратно--~ вдясно.

228
 13

J о

V
ос 11

к
с u D
ос I
381. !locmp0Jиa11e 1,а глап1ю111а Г!1J1спа ()

За пъJшота на чертежа нрскарIJаме през точка М ВJIПво и вднсно, а най-тлс11ото-върху лишшта на

в долния край на квадрата усrюредната права M-Z. оста I 1·оре и долу
Тя е нроектираната в квадрата долпа хоризонтална Правило:
греда. Всяка 'lacm на двете окр·ьж1-1ости на буквата
Точките, които се образуват от IIресичането на диа­ О (вътината и вътрешната лur-iuя), засечени с
гоналите с окръжността, ще наречем диагоrюлNи успоредна на оста I I лurшя, дава шир шита на
точки и ще ги отбелнзваме с буквите: а, Ь, с, d. перото в с·ьотвепutото място и определя стесня­
Анализираш на 1истрое1юта гл(l(Jна буква О ването или разширяването на 1-шклонените

l. Външната JIИ!IИЯ на бу~ша О е пълна окръжност. греди.

2. Вътрешната линин на букuа О се образува от Ако през кое да е htясто на окръJ1сносmите прека­
засичането на двете полуо1<ръжности, което става раме една права Jшнин от едната до другата страна
но оста 1. на квадрата, тя ще пресече двете окръжности по
3. Средната хоризонтална разполовяIJаща квадрата на две места горе и долу. За да намерим нейr1ата
J!ИIIИЯ Ef? засича в двата си 11ротиво1JОJ!ОЖНИ края съответна успоредна, от точката на пресичането на

въ!Iшната и IJътрешната JIИHШI на кръга на буквата външната или вътрешната оkръжпост трябва да за­
О. Отсечката, сключена между тезн кръгли линии, сечем с успоредна ли~rия на оста ! 1 насрещната OJ< -
е равна на дебелината на отIJесната греда (графич- ръжност (виж фиr. 384).
ната следа). · Изводите от анализиране на функциите, породени
4. Оста II засича кръга на буква О и на това място от перото в буква О, ще ни послужат при постро­
се отчита цялата ширина на перото. яване на останалите букви от азбуката.
Най-голямото разширяване между окръжността За построяване на всички останали букви ще из­
11 вътрешните дъги става върху шшията на сета 11 ползуваме копструющята на буквата О.

229
А (j в

1. А1(0 ни е и:шестна ширината н височината на

едва отвесна греда и ъгълът, който сключва с ръ­
ководшпе линии, mн, мо,1<ем да построим ннлата

2. Съот1юшенпето межд\' отвеспит<· и хор11·ю1пал­

н1пт гр<"ди се определн от само се(,е си при вся
Еа ш,брана ширина на f!(•рото.
З. То:;и мето:\ може да служи :,а проперюt :,а пра-
!' виmю писане и научно вярно изграждане на бу1,
вите споре,1~ Римския ~<апиталис монументалис.
4. Той дава неограничен и пъ:,можности за уголе­
мяване или намаляване на буквата по желан от нас
размер.

5. Важи също за разширяIЗшrе и стесняване на бук­

IЗата.

Може да се изграждат бу1ши при всякакъв наклон

на пе:рото от О градуса до 90 градуса, докато при
схемата на старите майстори е даден само един раз-

с 1! 1) мер на гредата, който може да се уголеми.

Топа обаче е необработена буква. Тепърва худож­
нию,т ще работи върху нея, за да и придаде ес­
тетическа красота.

Tai<a построеният 1шадрат с IЗписана в него буква

О (фиг. 381) ще ни служи постопшю за основа да
чертаем всичките букви от латинската азбука и
мпожество букпи от българската азбу1<а.
'---v---' За да не се претоварIЗа чертежа с излиш1rи за да­
1/3 1/5
дената буква линии, ние ще даваме само необхо­
димите основни линии и точки.

В големия квадрат на фиг. 382 е показано как чрез

наклонената линип GC можем да разделяме шири­
ната на квадрата на равни части и да намираме же­

ланата ширина на отвесната греда на букпата.

В малките квадратчета на същата фигура е пока­
1/6 зано поотделно J<aJ< се намира всяка желана ши­

рина на отвесната греда на буквата, която е една

част от височината (или ширината) на квадрата,
например 1/3. След това следват 1/4, 1/5, 1/6, 1/7,
1/8, 1/9, 1/10, 1/12. А 1/40 е показана във птория
квадрат на фиг. 383.
В двата квадрата па фи r. 383 са показани шшолко
1юмощни линии, чрез ](ОИТО можем да разширяпа­

ме или стесняваме буквите.

382. !faчmt эа ,шлmра11е шuрш,ата Na гредите Въз основа на всички дадени дотук теоретически
праIЗила, сумирани IЗ изграждането на буква О,
1/40
вписана в квадрат, вие ще построим буквите от ла­
тннската и българската азбу](а, като се съобразя -
ваме с пропорциите, употребени врн оформяването
на надписа на Траяновата колона в Рим.
Предварително трябIЗа да припошш, че буквите,
които ще се получат от фу1шцио11ал11ото изгражда­
не, са 1-1еобработеrщ-те са само здравата конструк-
1шя, вярната основа и пропорция на бу1шата. К.ъм
получената форма трябва да се прибавят всички
графически тънкости, за да стане буквата напълно
383. Помощни лшши за разитряване и стеснявиNе на
буквите художестпена.

230
л

881. Постролва!lе 1,а глав!lаmа бу1(ва. А с ост·ьр връх и про11звод!l1tmе бу"ви Jl, V, Д

Построяване на главната бума А с ост·ьр вр·ьх ния, усноредна на оста 11, окръжностите на буква
Буквата А е съставена от три греди. Двете накло­ О. От точките с и d засичаме вътрешните полуок­
нени греди се събират 1·оре във връх, а долу се раз­ ръжности на бук □ а О с линии, ус11оредни на оста I I.
ширяват. Буквата А е нормално разширена, когато Същото правим и на горнин край на линиите. През
външните линии на лявата и дясната греда опират нов.оrюлучените точки с1, cl1, е и f прекарваме вът­
в диагоналните точки с и d, получени от пресича­ решните линии на наклонените греди на буква А.
нето на диагоналите на квадрата с вписа11~та ок­ Хоризонталната греда па буквата А прекарваме
ръжност. Те са 110стоя1ши точки. непосредствено 11од центъра на квадрата, като през

Понякога буквата А може да се стеснява или да точка Х изтегляме успоредна нрава на EF. При
се разширнва из □ ы1 тези точки. За изграждането по-дебели греди трнбrза да поставяме хоризонтал­
на такава буква А са нужни донышителни данни ната греда по-надолу.

за ширината на буквата. При 0° двете наклонени греди са еднакво дебели.

За да напишем буквата А с остър □ ръх (фиг. 384), Дебелината на лявата наклонена греда, сравнена с
трнбва левият ъгъл на ръба на перото да се опре днсната наклонена греда, се намалява в зависимост

на долната линш1 P(S)Q на нроектираната в ква]\­ от 1·радуса.

рата главна греда, 1,ато средата му съвпадне с от­ Ако искаме върхът на буква А да не излиза над
весната разполовяваща линия. квадрата, ще поставим левия ъгъл на ръба на не­
Буквата А построяваме по следния начин: рото по-ниско, а десният ъгъл на ръба на перото
Върху правата P(S)Q отляво и отдясно на точка да опре на линията PQ.
(образувана от пресичането на отвесната разполо­ По същия начин постъпваме, когато искаме да на­
в,шаща 1шадрата линия GH и долната линия PQ на нравим буква А с тъпо 01:J;Jязап връх, тогава дес­
проектираната в квадрата главна греда) ванаснме пин ръб на перото ще опрем на горната хоризон­
двете поJювинки на хипотенузата JL (т. е. uплата тална JIИНИН на квадрата.

ширина на перото, виж фиг. 38\)·. Получената точ­ При 45° наклонът на оста I I съвпада с диагонала
ка 2 съединяваме с точка с, а точка 3 с точка d. Та­ па 1шадрата CD. Тъй като накJю11ът, прекаран през
ка намираме външните линии на двете накJюнени точката на пресичане па външната линия на дяс­

греди. За да намерим техните □ ътрешни, успоред­ ната греда с вышшата окръжност, излиза И3вън

ни линии, изнолзуваме правилото за засичане с ли- I<ръга на О, то за да намерим дебелината на дяс-

231
 н Г)

385. Построяване 11а главната буква В с 1юклоне11а ос 18°15' 1~ при 0°, 40° и 90°
вата греда, трябва да си послужим с продължение­ Точка 1 съединяв.1ме чрез права с точка А. Линия­
то на вътреншата лява полуокръжност и да я за­ та А-1 пресича разполовяващата ~шадрата линия
сечем с наклона на оста 11. EF в точка 4. Дясната Jшния на отвесната греда
Българската буква Л (фиг. 384) оформяме, като на буква В поставяме да съвпадне с точка 4. Де­
използуваме всИЧ!(И данни за буква А, но изоста­ белината на гредата намираме по правилото. Точ­
вяме средната съединителна линия на буква А. ка С съединяваме чрез права с точка F. Тази пра­
Латш-tската буква \! (фиг. 384) оформяме, като ва засича правата А-1 в точка 5, 1шято ще ни слу­
използуваме всич!(И данни за двете наклонени гре­ жи за център на долната окръжност на буква В.
ди на буква А, само че обръщаме ъгъла с върха Точка 2 съедишшаме с точка F и точка 3 - с точ­
надолу. r,а Е. Тези прави се пресичат в точка 6, която ще
Българската буква Д (фиr. 384) оформяме, като ни послужи за център на горната окръжност на
използуваме данните за бу!(ва Л и за да завършим буква В. От точка 5 и точка 6 прекарваме къси
долната греда на буква Д, употребяваме проекти­ успоредни на оста 11 линийки и върху тях отмер­
раната в квадрата долна хоризонтална греJщ ваме вляво от центъра ширината на нерото - об­
MZCO. Тя достига до края на квадрата. За да офор­ разуват се точ1ште 1 и 1• 5 6
мим серифите на тази греда, нанасяме дебелината От точка 5 с радиус до основната линия на юза­
на главната греда надолу от точка Ми от точка Z. драта CD описваме вышшата полуокръжност на
Края на тази линийка съединяваме с извивка (;о,­ долната извивка на буква В, която горе достига до
га, четвърт окръжност). диагонала СВ в точка 7. Чрез хоризонтална линия
Построяване на главната буква В съединяваме точка 7 с отвесната греда на буква В.
В квадрат с вписана буква О (фиг. 385) прекарваме Със същия радиус през точка 51 описваме вътреш­
от точка F и диагоналната точка d права, която за­ ната дъга. Тн достига горе до отвесната разполо­
сича осноrшата линия на квадрата CD в точка l. вяваща квадрата права GH в точка 8. Чрез хори­
От диагоналната точка а и диагоналната точка с зонтална линия съединяваме точка 8 с отвесната
издигаме отвесна права, която засича линията АВ греда. За да оформим частта, означена с цифрите
в точка 2. 9-10, изпоJJЗуваме лявата полуокръжност на бук­
От точка Н отвеждаме права през диагоналната ва О, която се засича между отвесната греда (при
точка Ь и засича~1е линията АВ в точка 3. точка 9) и вътрешната дъга (при точка 10).

232
 !'орната полусжръжност mшсвшv!(' прес; то 1 rкпте 6 Ако искаме да направим извивката на Б по­
и 61 радиус до линшпа ЛВ. висока, ще изнолзvваме !ЗМЕ'СТО точка С диагона.;1-
В маш:ите квадратчета на фиг. 385 са построени ната точка с_

буквите В, като са използувани същите точки, са­ Построяване на главната буква Ъ

мо е сменен наклонът на оста ! 1 -- първата За оформянето на буква Ъ (фиг_ 392) и3110юуваме
В построена при О градуса, втората В е постро­ данните за В ИJIИ буква Б, като прехвърю~­
ена при 45 градуса II третата при 90 градуса. ме хоризонталната греда Gляrю от отвесната гре­

Построяване на главната букса 3 да. Тя достига до точка 2 (а при по-дебели греди

Буква З се различава от буква В по това, че ня­ може да достигне малко по-напред). От точ1,а 2
ма отвесна греда, а вляво двете й дъги завърш­ спускаме надолу сериф. Серифи се образуват също
ват открито. и на горната част па гредата вдясно и на ;-\ОJшата

Буква З (фиг. 38б) rюстрошзаме Еато ис1110лзуваме част - влнво.

всички данни и точки на буква В. Буква Ь (фиг. 392) вострояваме водобно па буюза
Горната извивка на буква З наляво от точка G се Ъ като изоставим хоризонталната гредичка, а за­
образува от външната окръжност на буква О и □ ършим горната част на отвесната греда със се­

rrродължснието на вътрешната дъга на извивката, рифи вляво и вдясно.

очертана от точка 61 • Тя достига до лявата линин Построяване на главната букса С
на отвесната греда на буква В. По форма буква С е производна от формата на
Средната греда достиrа до правата А-!, завършва буква О, само че вдясно от отвесната разполовя­
отвесно и оформя два серифа, Jieкo изuити нагоре ваща квадрата линин GJ-J формата леко се изменя
и надолу. и 1шгато достигне до дигоIIалните точ1<и Ь и d,
Долната извивка продължава по буква О и дости­ буквата С остава открита.
га лявата линия на отвесната грrда на буква В, за­ За .да построим бу1ша С, използуваме данните за
вършва отвесно с леко извит сериф нагоре. буква О.
П остроясане на главната буква Б През точка У на фиг. 388 прекарваме отвесна пра­
За да построим буква Б (фиг. 387) използуваме дан­ ва, която засича горната и долната хоризонтални

ните само за дол пата извивка на буква В. линии АВ и CD на квадрата в точките 1 и 2. От

Горе засичаме проектираната в квадрата хоризон­ точките и
2, с радиус страната на 1<вадрата, очер­
!
тална греда, като издигнем перпендикуляр от пре­ таваме външните дъги IIa буква С надясно от от­
сечната точка между лш-шнта А-! и въш1шата весната разполовяваща квадрата права GH да про­
О!<ръжност па долната ИЗВИВl<а. дължат до диагоналите.

Така уточняваме дължината на гредата и спуска­ От точ1<а У с радиуса на вписаната окръжност очер­
ме надолу сериф. таваме продължението на вътрешната лява полу­

Отвесната греда завършва горе вляво и долу вля­ окръжност на буква О да достигне до десния долен
во с извити серифи. диагонал AD.

А 2 о 3 в

н D D
886, Постролваr,е на главната буква З 887. Построяеане на глашtата бу1ша Б

233
 А

С 1 2 D D
388. Постролвш1е 1ш главната буква С 389. Построяване 1-1а глав11ата буква D

От точка Н с радиус до точка 3, получена от преси­ Взимаме отвесната разполовяваща квадрата права
чането на долната линия JO на горната хоризон­ GH за дясна страна на отвесната главна греда на
тална ~·реда и отвесната разполовпваща юзадрата буrша Е, а .шшата намираме, като през точка Х (точ­
линип Cil-1, о•rертаваме горната вътрешна дъга да ката по ос 11, от която чрез пергела сме очертали
достигш" от ос I до диагонала СВ. то,ша 3 може да дясната вътрешна полуокръжност на бу1шата О)
се получи още, ако от точка I прекараме успоред­ прекарваме отвесна права, успоредна на G Н.
на права на ос II и да засече правата GH. Хоризопталните греди - горната и долната, са вече
Секторите от отвесната разполовпваща линин CiH про~ктирани в квадрата от нравитеJО и MZ. Средна­
до новопостроената отвесна JIИНИП 1---2 се очерта­ та хоризонтална греда намираме, I(ато през точка У
ват по правите Jш11ии АВ и СО. прекараме права, успоредна на хоризонталната раз­

За да намерим краищата на буrшата, отсичаме дъ­ половяваща квадрата линия EF. Тази права е гор­
гите долу с праnа, която минава от горния десен ната линия на средната греда, долната лежи по EF.
·ыъл В на квадрата и диагоналната точ1,а с!. А го­ Така 1юстроената средна греда се явява оптическн
ре издигаме от диагоналната точка Ь отвесна права изравнена над геометричната среда спрямо горна­

и засичаме горните дъги на буква С. та и долна хоризонтални греди на буквата Е. Тя

Буква G (фиг. 392) се оформя юшто буква С, 1,ато може да се вдигне още малко нагоре. За да намерим
1,ъм края на долната извивка cr прибавя една от­ дължините на тези греди, ги засичаме та!(а: От точ­
весна:Греда. От диагоналната точr,а с! издигаме от­ ката В и диагоналната точка d прекарваме права.
весна права, която да достигне до средната разполо­ Тя пресича долната хоризонтална греда CD в точ­
вяваща квадрата JIИния EF. Дебелината на гредата ка 1 и определя дължината на гредата. Наклонът
намираме по правилото. Тази греда достиr·а до сре­ на серифа намираме по линипта 1--В или като от
дата на квадрата и има серифи от двете си страни. точка 1 отведем къса права към точка F. Горната
Построяване на главната буква D хоризонтална греда отсичаме с отвесна права, из­

Дясната линия на отвесната греда на буква D (фиг. дигната от точка 1. От точка 2, поJJучена чрез пра­
389) съвпада с пресечната точка между диагонала вата Fb, като спуснем отвесна· права, ще определим
СВ и лявата вътрешна полуо1<рык1юст. Дебелина­ дължината на средната греда. Тя има два серифа,
та на гредата намираме според правилото. Закръг­ извити дъгообразно нагоре и надолу.
лената част на буква D се оформя от дясната вън­ Буквата Р (фиr. 392) постронваме по същия начин,
шна и вътрешна полуокръжност на буква О. Връз­ както буква Е, само изоставяме долната хоризон­
ката между отвесната греда и извитите части про­ тална греда.

тича по проектираните долу и горе в квадрата хо­ При буква L (фиг. 322) също изпоJIЗуваме даннитr
ризонтални греди. Ако искаме да стесним форма­ за буква Е, но изоставяме двете горни греди.
та на буква D, ще използуваме диагоналната точка При б--ьлгарската буква Г (фиг. 392) изоставяме
с да съвпадне с лявата линия на отвесната греда. долната и средната хоризонтални гредн на буква Е.
Построяване на главната буква Е Ако ИСJ(аме да разширим буквите F, ]" и Г, ще про­
За да построим буквата Е (фиг. 390), постъпваме по дължим гредите им до отвесната права, Еоято ще

следния начин: мине през диагоналните точки Ь и d.

234
 (j 2 в А в
А

/:
!~' р

D
3(1 /. П,о;;рояване на главната 611кш1 Н

Построяване на главната буква ll

Бу~ша Н (фиг. 391) нострояваме, като издигнем
прави от нресечните точки между диагонала СВ с
вътрешните полуокръжности вляво долу(!) и вдяс­
но горе (2). Ширината на отвесните греди намираме
по правиJiото за засичапе двете окръжности с на­

клонепата ос I I. Дебелината па средната хоризон­

тална съедшrитеJша греда намираме като изноJ1-

зуваме тоrша У и средната хоризонтална разноJiо­

впваща квадрата линия ЕГ. Отвесните греди горе и
долу завършват със серифи от двете си страни.
Буюзата Н ще използуваме за българската буква Н.
в,ьлгарскагпа буква 11 ще построим по съuц1я на­
чин (фиг. 392), като изнолзуваме проектираната в
квадрата горна хоризонтална греда.

При буква Ц (фиг. 392) ще използуваме прое'Кти­

.раната в 1шадрата долва хоризонтаJiна греда, кон­

то ще продължим вдясно до края на квадрата и

J{aiпo при буквата Д ще намерим серифа.
Построяване на главната буква I и буква J
Отвесната греда па буква I и буква J (фи1·. 393)
разполагаме по равно от двете страни па отвеспа­

та разпоJiовяваща квадрата линия G I-I.

От диагонаJJIIИТе точки а и с спускаме отве.сна пра­
ва. Тази права нресича хоризоIIташrата линия Е!" в
точ1{а 1. През точка 1и горния ляв ъгъл на 1шадра­
та (точка А) прекарваме права. Тя нресича окръж­
ността в точка 2. Точка 2 ще ни послужи за цен­
тър, от който с радиус до дясната линия на от­
весната греда описваме долната външна извивка на

буква J. За да намерим вътрешната извиВJ{а, пре­

J{арваме през точка 2 една успоредна на оста II
JIИIIИЯ. По нея отмерваме дебелиIIата IIa гредата
(точка 2 От точка 2t със същия радиус очерта­
1
).

ваме вътрешната извивка па буква J.

Гредата па буква J горе завършва с два извити на­
ляво и надясно серифа. 392. Посrпрояваие 1m 6u1,в11111е Ъ, Ь, G, F, /,, Г, 17, Ц

235
П(Jcmpuяcut,c 1ш пmтита буква К При 1юстрояваш: на М (фнг. 39:J) постыша­
К (фиг. :'\94) 1юстроявамр през Jшаго- ме така. Долната линия P(S)Q на проектираната в
натштР точЕи Ь 1! (] спусЕамс отвесна нравз. Тя квадрата главна греда пресича ;щаговала СВ в точ­
пресича основната л11ния на квадрата С[) в точ~,а 1 ка 1. От точка А отпеждамР права в точка Н. Тя
<,щс t.:;ша нрава през диагонiJ.:1ната точ­ нресича .;шншпа P(S)Q в точ~,а 2.
~;а Ь и точка!··. която :,асича правата АВ в точка 2 За да намерим на~,лоните на външните :1шши на
От точка I отвеждаме права в точка А. Тази пра,­ буква М, С'Ы'диннвамс чрез прави точка 2 с точка
ва дава напр,шс'101ие долната наклонена греда С; точка P(S) с точю1 Н; точ1<а Н с точка 1; точка
иа буква К и 1асl!ча хориюнталната разполопява­ 1 с точка D.
ща квадрата ;шншr EF в точка 3. Деб(0 ,шш1те на гредите намираме по правилото, ка­
От точка 2 отвеждаме нрава в точка С. Тя дава то :,асичаме навътре с къси линийки, успоредни на
направл1.:сние на горната нак1юнена греда на буква оста I I. Лпвата външна греда в надписа на Трая­
К и засича правата А-1 в точка 4. При по-тънки новата колона е писана с по-голям наююн на пе­

греди (до 1/lO) и:ш()Jiзуваме точка 4, за да прека­ рото, за да стане по-тънка. Ние също можем да
раме днсната лин ин: ;1а отвесната греда на буква коригираме тази греда, I<ато я стесним малко от

К, а когато имаме по-дебели греди (l/9, l/8 и пр.), едната й страна.

изrюлзувамс точка 3. Ширината на гредите нами­ Двете крайни греди :~авърпшат долу с по 2 серифа.
раме като засечем външната окръжност с успоред­ Построяване на главната буква N с остри вър­
ни на оста II линийки. хове

Буква)!(. Дясната половина на буква Ж (фиг. 402) Буква N е оформена от две отвесни греди, свър­
по конструющя и форма винаги наподобява фор­ зани с една наклонена ~·реда, която започва от гор­

мата на бу1ша I<:, а лнвата й половина е съставе­ ния 1,рай на лявата греда и завършва на долнш1
на от същото К, обърнато симетрично наляво. То край на дясната отвесна греда. Ра:тиката в дебели­
е ностроено по симетрия, без да се спазва дукту­ ните на гредите на буква N, когато е написана при
сът на перото (при правилно водене на перото ще по-малък наклон на перото, е минимална. За да 1ю­
се получат обратни дебелини ··- горната шшлонена лучи по-широка наклонена греда и по-тыши от­

греда дебела, а долната -- тыша). Тази неправил­ весни греди, шрифтописецът е обръщал перото под
ност ни задължава да използуваме за дясна стра­ по-гчлям наклон, стигащ до 45 градуса. Освен то-
на самата бу~ша К малко стеснена и симетрично ва наклонената линия има ентазис леко повива-

да п обърнем наляво, за да оформим цялата главна не надолу на гредата от архитектоничната тежест.

буква )К. За да построим буква N (фиг. 396), спускаме от диа­

Построявт,е на главната буква М с ocmpu вър­ I'ОНаJшите точки а и с и диагоналните точки Ь и
хове с1 отвесни прави.
Буква N\. е 1<011струирана ыпого uюж1ю от четири Дебелината на тези отвесни греди намираме по пра­
различно поставени в пространството греди. вилото, като засичаме вы1шната окръжност. Ново

с С D
393. глaвNllme буми I а J 394. Построяване на главната бу1Сва К

236
А G А в

li D с 2 D
г

895. Построяване 1ю глав1юта бу1иа М 896. Построява1tе 1ш главната буква N

получените външни Jшнии на гредите пресичат пра­ сича хоризонталната разноловяваща квадрата .пи­

вата АВ в точ1ш 1 и нрапата CD в точка 2. ния EF с точ](а 2. От та:,и точка издигаме отвес­
Разстоянието между точките Х и I и между точки­ на прапа. Тя е дясната страна на отвесната греда
те I и У (ширината на перото отмерена по оста II на бу1ша Р. Ляпата линия (т. е. дебелината на гре­
от ;щете страни на центъра на окръжността) раз­ дата) намираме по нравилото, ю1то засичаме налн­
деляме на поJ10вшн1 ·- точка 3 и точка 4. во. За да намерим 11ентъра на извив](ата, прекарпа­
Наклонената греда получаваме, като от точка 1 ме нрава от.точка А и точка F и нресичаме правата
прекараме права през но,110вшшата -· точка 4 и от С-1 в точ](а 3. Гlрез нея прекарваме къса успоредна
точка 2 през точка 3. на оста II линийка и върху нея отмерваме ширина­
Ако искаме да направим накJюнената греда на бук­ та на перото - точка 31 . От точка 3 и 3 1, с ра­
ва N 1ю-широ1<а, отмерваме тези 1ю.1ювшши по дп­ диус до АВ, описваме ИЗIJивката на буква Р. Тя за­
агона.па CD. В'ьр111uа леко нагоре без да онира до отвесната гре­
Построяване на главната буква И с остри в·ьр­ да. Отвесната греда завършва горе със сериф обър­
хове нат налпво, а долу с два серифа. Обърr1атият на­
Българската буква И е нодобна на .патинската N, дясно сериф е малко 1ю-дълъг (за балансиране на
само че отвесните греди са дебели, а 11а1<лонената ИЗВИВ](3Т3).
тънка и започва от днсната греда горе и завършва 17 остроявт,е на главната буква Q
на доJшата част на .1шпата греда. Бу](ва Q (фиг. 410) конструираме, като И3но.пзува­
Буква И (фиг. 401) нострояваме, като спуснем от­ ме псичюr данни за буква О, а оншш<ата и пост­
весни нрави от пресечните точки между диагона­ рояваме така:

ла СВ и вътрешните дъги на буква О - точка l и Диагоналната линия на квадрата СВ продължава­

точка 2. Дебелината на гредите намираме по пра­ ме извън очертанията на КIJадрата вдясно нагоре.

вилото, като засичаме навън окръжността. Прави­ Също продължаваме вдясно и основната линия на
те, които минават през точки I и 2, засичат също 'квадрата CD, С права, която минава през точките
външната окръжност п точките 3 и 4. През точки­ G и F, засичаме в точка 1 продължението на ли­
те и 4 прекарпаме къси линийки, усноредни на
3 нията CD. От точка 1 издигаме отвесна права, до­
оста I I, и засичаме съседната линия на гредата п като засече продължението на диагоналната линин

точките 31 и 41 . Съединяваме точка 4 с точка 31 и СВ IJ точка 2. От точка 2 пре1<арваме вдясно (и вля­

точка 3 с точка 41 и оформяваме наклонената гре­ во) къса права линийка, успо'редна на оста 11,IЗър­
да. Тн също има Jie]( ентазис. При по-голяма дебе­ ху която отсичаме ширината на перото. От точ](а 2
лина на гредата пърховете стават отсечени. с радиус до точка 3 (1юлучена от нресичането на
Построяване на главната буква Р външната и вътрешната окръжност на буква О
Буква Р (фиг. 397) построяваме, като от точка F вляuо от оста 11) очертаваме дъга. Със същин ра­
и диа1,онаJшата точка Ь прекарваме нрава да засече диус 0 1 1ертаваме горната лrшия па онашката. Ако
горната страна на квадрата АВ в точка 1. Точка 1 искаме да скъсим оншнката на буrша Q, и:нюлзу­
съединя[Jаме чрез права с точ1<а С. Тази права за- ваме точ1,а 21 r с радиус до точка 3. А1<0 удвоим

23'1
с II D с н D
397. Построяване 1,а главиата букпа Р 398. Построява,1е 1щ глав11а111а буква R
А G 2 в

с 2 Н 6 3 D с н D
399. Построяване 1ta главиата буква S 400. Построява11е 11а глав,юта бу1,ва Т

разстоянието 2-2 11 , ще получим още по-къса опаш­ вата страна - с лека извшша или с едностранен

ка. Опашката на буква Q следва наклона на оста I сериф, обърнат надясно. Разстоянието от отвесната
до 45°. След 45° ще я търсим по диагонала AD. греда до пресичането па линиите на опашката с
Построяване на главната буква R вы~швата (5) и вътрешната (6) линия на извивката
Буква R има в повече от буква Р една IlaI<Jюнeнa съединяваме чрез хоризо11талви прави.
греда -- опашката. Построяване на главната буква fl
Построяваме буква R (фиг. 398), като използуваме Българската буква Я (фиг. 410) можем да офор­
всич~ш данни за буква Р. За да оформим опашка­ мим, като използуваме всички дав11и за буква R,
та на буква R прекарваме една допълнителна линия само че всички точки трябва да бъдат обърнати съ­
през точка Е и диагоналната точка а, която заси­ ответно наляво. Горната част на извивката ще по­
ча правата АВ в точка 4. Точка 4 съединяваме чрез търсим по буква О.
права с точка D и намираме наклона на опашката. Ако пишем при установения наклон опашката на
Лявата линия на гредата намираме по правилото, буква Я, тя ще се яви по-тънка. Нея можем да ко­
като засичаме вътрешната полуокръжност. Опаш­ ригираме, като засечем вместо с линийка, успоред­
ката :;авършва долу с елегантна ИЗI,Jивка, а вътреш- на на оста II, с линийка, успоредна на линията EF.

238
 1ш i',швната 1/ сжръжността на О. От радиус до

От точЕз Е а дшноналната точю1 а пре!<арвамс нµа­ точ1,а Н Jасичаме щ1авата f'. Та:ш извивка от­
ва (фиг. 403'! Тя засича АВ точЕа 1. Точ1,а l съ­ сича 11ъ:rжината на S и същеврб!Е'!ШО C.JIV-
елинш,амс с точю1 !). Та:~и права пресича хори:ю11-
та:1вата ра:шоловяваща квадрата ,шния EF точ­ S оформяме, както при буr,­
ка 2. Оттам вди1 аме отвесна права и търсим на­ ва С, ~«но от точю1 Б с радиус до точка С: онисва­
дясно дебст~ната на гредата. ме външната линия на горнат:~ извивка. А от точка
За да намерим центъра на извив1,ата, съРдишшаr,1с Н ош~сваме вътрешната ,т,,га. Краят на буквата
Е чрс.1 права с точЕа В и засичаме в точ1,а :'! пра­ отсичаме с отвесна права. rшято е допиран•лна към

вата 1-1). От точЕа З радиус -1,0 линия АБ очер­ долната външна !IO.'IVOKj)ЪЖ!!OCT.

таваме вышшата и от точка 31 вътрешната и:шивка. Пространството мо1<ду двете окръжности съеди­
Завършваме и:шивката чрез допирателни отвес­ няваме. като правим ;ю1rирателни линии на 1·nprraтa

ни линии, издигнати до правата АВ. l'рЕ·дите за­ въпшна tжръжност с долната вътрешна и обратно.
вършват с двустршши серифи. Построяване на главната бу1ша Т
Построяване на глав1юта бу1,ва S Отвесната греда на главпата буква Т (фиг. 400) раз­
Буква S (фиг. 399) има много сложна констру1щия, полагаме по средата на 1шадрата по равно от две­

нодобна на буква В и буква 3. Съставена е от две те страни на отвесната разполовяваща квадрата

110луокръжности, щюпшопоJ10ж110 обърнати една линия GH.

към друга и свързани помежду си. Затова чертежът От точка Н и диаr онатrата точка а, също от точка
е доста сложен. Ни диагоналната точка Ь прекарваме прави, които
От точка G врекарвамс три прави. Нанравлението да засекат горната хоризонтална линия АВ на ква­
на r1ървата 11рава се спредсля от точ1<а G и диа­ драга в точките l и 2. Така намираме дължината
го11аJ111ата тсч1,а а. Тя засичаотвесната права АС на проектираната в квадрата хоризонталl!а греда

в точка 1. !Iшrравленисто на втората нрава се оп­ на буква Т. От точка 1 отnеждаме права в точка
ределя от точка G и диагоналната точка с, която С. С тази HШ{JIOIIeнa вашшо линийка засичаме JIЯ­
засича основната хори3O1палш1 JiИНИН на квадрата вата страна на хори:юнтатrата греда. Днсш~та стра­
CD в точка 2. Третата нрава минава нрез точка G ва засичаме с отпесва или леко накJювсва навътре

и диагоналната точка d. ливийка. Тш,а засечените краища l!a хоризонтал­

Прекарваме още една нрава от точка F и диаго- ната греда на буква Т оформяваме с извити надолу
11ал11ата точка d. Тя засича основната линия на ква­ серифи.
драта CD в точка 3. За да определим пресечните Построявт-tе на главната буква И
точки, които служат за центрове на двете полу­ Главната буква V в латинсюш език се употребп­
окръжности на буква S, съединяваме чрез прави вала за обозвачаване на два звука -- звука nи зву­
то 1 ша 1с точка 3 и точка 2 с точка f и намираме ка у. Под вJrишшето па шрифта рустика формата
центъра ва долната 110луокръж11ост - точка 4. на главпата буква V постепенно се изменила, като
Центърът на горната полуокръжност -- точка 5, дясвата l!аклопена греда ставала все 110-отвесна, а

намираме, като засечем правата C:id с нрава, която лявата накJюнена греда получила и3вита, леко дъ

минава през диагоналната точка Ь и точка Е. От гообразна форма. По-нататък в ра:шитието на у11-
точките 4 и 5 нравим съответните линийки, усrю­ циалния шрифт се rю5шила съвсем нова форма на
редпи на оста 11, отмерnаме ширината на нерото и буква V. Дясната гре;щ на вовата форма l!a бук­
от тях с радиус съответно до АВ или CD оrrисваме ва V станала съвсем отвесва, а шшата ---· силно из­
11ъгите на буква S. Долу извивката продължава но вита дъга, конто се допирала едва до долната част

401. Построявапе на бу"ва _И 402. ПострояваNе на буква Ж 403. Построяване на бу1та Ч

239
 да. I aic;i Ct' получил,, с1,врrыснната
{)
V ри:1гледахме на с1рани­
Л. Тук ще разгледаме двете но-
IJИ форми унциэлнэта и съвременната.
Отnеснитс греди унщ1алната форма на буква t!
(фиг. 404) ГIОС"ГрОЯПШv!Е\ КЭ!ПО ПfHf В.Долната
извивка :чшочва от шшата отвесна r ре•ш, извива

дъгооGра:то надолу и ;юстига .J.(J дясната отвесна

греда, бtз да се опира в нея. При съвременната
форма и:шипката свързва двете грс,и, ~;;по запа:та
ду~(Туса на перото (фиг. 405).
Построяване на главната буква 117
Буква W е съставена от две бу101и V, пресичащ11
се една друга (фиг. 405).
Друг вариант на тази бу1ша е то:;и, I<огато сре11111пе
греди се събират в остър връх.
Построяване на главната буква Ф

404. По, трпяст,е ,,а !lllt{UilЛflama буква И Буrша Ф има в повече от бу1ша О една отвесна
гре11а, която минава през цеrп'r,ра на окръжността

и излиза отгоре и отдолу извън квадрата пай-мно­

го с една дебелина на гредата. За да не сгъстнпа­
ме пътрешнобуквеното прострпнство на буква О
с механичното поставяне на отвесната греда, н11е

трябпа д11 разширим окръжността вляпо и вднс1ю с

толкова, кшшото е ширm,а самата гредн. Затова
постъппаме та1,а (фиг. 405): от двете страни на от­
вссшпа линия GH разполовяваме по равно една
отвесна гре1,а. Лявата линия на отвесната греда на
бу1ша Ф пресича правата Е!7 и оста II в точю,те
1 и 2, а дясната - в точките 3 и 4. От точ1,а 1 и
точ~,а 3 с радиуса на окръжността описваме полу­
окръжности, които излизат влнво и вдпс110 от ~ша­

драта с половината от ширината на кваl\рата. От

точка 2 описваме дясната вътрешна полуоr<ръж­
ност, а от точка 4 лявата. Гредата горе и 11олу за­
вършва с по дЕа серифа вляво и вдясно.
Построяване на главната буква Ш
!3уква III е изградена от три отвесни греди, съеди­
нени долу с една хоризонтална греда. Външните
липии на страничните опзесни греди на бу~ша Ш
(фиг. 405) съвпадат със страните на квадрата, а
средната греда разполагаме в средата. Проектира­
ната в квадрата долна хоризонтална греда свър­

зва трите отвесни греди.

За бу1Сва lЦ изrюлзуваме IJсички данни на буква

Ш, J(ато продължаваме хоризонталната греда да
излезе пдяс110 с една ширина на главната греда,

405. Построяваие 11а глaвflume бyl(Bll И, \\1/, Ф, Щ, /О след това отмерваме от горната хоризонтална ли­

ния надолу още една ширина и оформ,шаме серифа.

на отвесната греда. Така се появили две различни Построяване на главната буква !О
форми на буква V. През средните векове със ста­ Букпа Ю (фиг. 405) постронваме, като използуваме
рата форма (V) започнали да обозначават съгласна­ изцяло данните за буква О и вляво от квадрата,
та в, а с новата форма (U) обозначавали гласната у. на разстояние една дебелина на отвесна греда от
Но развитието на формата на новата буюза U не лининта АС, построяваме една отвесна греда, коя­
спряло. Лявата извита греда също станала отвесна то свързпаме чрез къса хоризонтална гред~1ч1<11 с

и се съединила чрез дъга с дясната отвесна гре- буква О.

240
с ;) [) с
406. Построяваliе на главf-tаmа буква j/ 407. Построява11е 1111 главната 6у1<ва Х

G 2 в А G 2 В
А

с с э н 4 !)
408. Построяване на главliаmа 6у1,ва У 409. Построяваt-1е 1,а глав1юта бу1,ва Z

Построяване на главната буква У ват с по два серифа - вляво и вдяс1ю, а долу само
13уквата У (фиг. 406) построяваме така: от диаго­ с един сернф, обърнат нашшо и с лека извивка.
налните точки Ь и d спускаме отвесна права. Тя Построяване на главната буква Х
засича правата Е1~· в точка 1. През точка Е и диа­ Буквата Х е конструирана от две еднакво дълги
гоналната точка а прекарваме права, която засича наклонени греди, които се пресичат напречно.

АВ в точка 2. Буква Х (фиг. 407) построяваме: 11рекарваме ед11а

От точка В и точка 1 и от точка D и точка 1 пре­ спома~·ателна отвесна права нрез диа~·о11аJшите точ­

карваме прави, които съответно пресичат правата ки Ь и d. Тя пресича хориз01п:а.лната разполовнва­

CD в точка Э и правата АВ в точка 4. ща квадрата линия EF в точка 1. От точка В врез
За да намерим нак.пона на гредите, съединяваме точка l прекарваме права, която засича основната
точка 3 с точка 2 и точка 4 с точ1,а 1, която мина­ линия на квадрата CD в точка 2. През точка D и
ва през центъра па окръжността. Това са вътреш­ точка l прекарваме друга права, конто засича стра­
ните Jiинии на наклонените греди, дебелината им на на квадрата АВ в точка 3.
намираме по правилото, като засичаме окръжност­ Чрез права, която минава през точка Е и диаго­
та съответно навън и навътре. Гредите горе завърш- налната точка а, засичаме страната АВ в точка 4 и

241
от то 1 ша А н диа1 01:sm!,JТa точка с ыmiana J\pyг;:i ~реда. При 11иса11е с право 11еро rрафнчната c.11e;ia
11 ры,а. 1<оято ;асича СО в точка 5. на таэп греда става 110-тънЕа, 1,m1Еото увеличаваме

За ,с1а намерим на~,Jюна на гредите, на Х. със­ шш.11она на перото спрямо пнсмснип· лш1ии. При
JJIШЯВаме с прави линии точю1 4 точка 2 и то 1 1- таюша графична следа става крсх~;а и не­
Еа [j с точка;{. Получените .:~ишш 4-2 и [j.3 са .:1е­ ссгетична (:,а да се избегне тази тъвка линия, е съ,­
вите линии на гредите. Дrбелината на грсдитР на­ дадено перото N, перо, 1юдрязано с наклон надяс­
мираме по прави.•юто. Tt• •,авършват горе и долv но). Ние можем да корп1ираме наклонената греда
с по два се рифа, обърнат!! на.:rяво и надясно. на буква Z, ,шо изменим наююна на перото само
Пистроявт1с на главната бу1ша У :1а нея при О градуса. За да намс,рим дъJ1ж1шатu
[;у1ша У (фш. 408) построяваме така: от точка С на хоризонталните греди, прекарваме прави от точ­

и ;1иагона,пната точка а ЩJекарваме права, конто Еа Н и от диш онаJшата точка а и диа г овалната
засича горната страна на кв,црата АВ в точка 1. точка Ь. Те :шсичат 11равата AR в точЕите 1 и 2.
От точка f) и диагоналната точка Ь също прекар­ От точr(а А прекарваме врава пре:; диагоналната
ваме права и засича~1е линията АВ в точка 2. точка с и засичаме липинл1 С!) в точка 3. Съединя­
Ila](JIOHЪT на външнаtа линия на лявата наклонена ваме точка 3 с точка 2. Тази ливия е дясната ли­
греда на бу](ва У намираме, ](3ТО съединим точка 1 ния на 11акJюнсната греда. Дебелината й намираме
с центъра на окръжността - точка!. А вътрешна­ по правилото. За да я коригираме, засичаме от пре­
та линия на дясната вш<лоне11а греда намираме, ка­ сечната точка с окръж1юстта вместо с права, ус­

то съединим точ1<а 2 също с точr<а I. Дебелината поредна на ос!!, с права, успоредна на линията EF.
ш1 гредите намираме но правилото (като засичаме Предният край на горната хоризонтална греда има
дясно). направление от точка 1 към точка С и отдолу за­
нявата линш1 на отвесвата греда съвпада с лшrи­ вършва с извит сериф. А задния край на долната
та G Н, а дебелината й намираме, I(ато спуснем греда намираме, като спуснем от точка 2 отвесна
твесна ли вия от точка У. JJИния да засече правата CD в точка 4. От точка 4
редите на буква У завършват с по два серифа прекарваме къса линийка с направление към точ­
ляво и вдясно. I(а F, докато достигне до диагонала А!). Се рифът
Боетрояване на главната буква Z завършва с извивка.

нуюза Z (фиг. 409) се оформн от две хоризонта.п­ С топ.а ние завършихме теоретическото разглежда­
и греди -- които сме II роектирали в 1шадрата го­ не за фувющоналното изграждане на буквите от
ре и долу-·- и една пш<лонева отдясно към шшо J1атинс1<ата и бълга рс1<ата азбука.

с J-! D

410. Построяване lict главната буква Q и Я

ТАБЛИЦИ
245
 ·,J •
f>,1;:·
11 1

.;, . ,

◄,

246
 ГРЪUI<А
I<ЛАСИЧ ECI<A,
АЗБУI<А

АВГЛЕZ
Н_01 I<ЛМ
~~ 0..--П PL
1

У ___ ХЧJ

247
 м,1,,·,11,·л,, 1,1111 J 1\Н 11< N 11 IK~C/NI K"-IЛ(>i>I l l<PCMl/r NЛI 10<'1'1111 µ"'15
сл1м··11N 111i".•1 л>-. 1 10)'1<л10, ,,.,, 1'tл1--.л111J1..,11i111, 1·11Nм< r1J-,лi<J-1·11-
1'1!:t:ll<)·1 ltliKCIIOI I IЛCЛll\11 YNl»II<'' 1 IIH<·!Чf,..1'1'11 )Hfl. ( I ITJ'..t'<'\'J'..C\лl1'
l lt c~J 11')"110 l(i)' 11,·,•1011cO)'CIN 11 IIЛNЛ/'!'t'II 1,uк;.,·, ЛI 10J-.CЛII f..~CN1'
k Л( '"' HH'l I ro.: Н II N 101сЛN Л/'N I лП К"-П 1'С)'( 1 l 1'N 1'."( 111 ( '" KJ-CIЛ<' 1
1 ,_ XOCN 1 "-ЛI ЛIII!. <'"-t / tlltl .ЛI 1< Н I J·~ '1 1 Л<: 11 N·I, N 11 /'< ·с, г-.оуклн- )(tl lt'Лf·
<'YNOYX<IIN 1,ЛI Xt•)·,·ц1Ct1"-0'(Cl< 1 r jtOJU\C!л< 11011r1' )s.'J' !!IK"-1'<1 t:Kлl
t'IIH Ntfl.,iyX),.\~· l,лftlrt<t НО)',3> IMJчs..ЛICIJOlli<< IЛl<'!,Kf1'1CJ-.'(III•
11уос IONKЛПJs< IOC !<l>KJц:/лt 11<.),.> о·у 1<1" (:N ft.J)Г)f,н·1-.:~PNI
дk_>-11 oycJ...fXON 1111<' J\.f xoyt:I NKAI К "'' Л.N( ,уан IOCIIN ,,.._, оуку, Н'"' J•N
1 l\('tt')' /tlN R )..CIN ,·11( >111< ·, tH 1 К )..!'/ /( 1 )'Л1'/0!'( N t'O) {'COI I r·101·,.-Nt )С/Ч
J\.Mt 1N t >N 111\1,..,11" Ц )'( К:>-О J...<-"-л-"'11 со, С 11111 о)'< 1 Кдl Т/ ICO')/\<' 111 N 1 ' "
1'.t'Jt~HIKЛCP,f<<'л е< Nt1MAt-10Y''"'·'" ,HIЛЛ'(l<IIЦ1'j' lf11'-".01ЛrM}.,J'J\.o
J\.J\.J\.1'/,,i.,/111'NI"' KJ\1>--11( .. , • .,..,. tJII· IXJ,.,1oco1,1·(1}•! x.•.JoC<·N( 111'-).;1~
·1оу< лr X.ON./J>,.tcKN П Л.; J,.,N 11 JN Кл,·/ f'o,·101< 1 Н <НО)· 1''( 111 М 11 дl 1 )./ 1 •1
·1нуп11оуц1:11tlJ' ,,., J...NKлl )..X<Pf'-"' 10) ,,< ICЛIO'(< К ""'"'"'H'I',. 1-,C//IN
1 oyl(.l'sCJ kl :01окл1 1'.J\.lлJ 11 NЛ<' ► !N"-1 •} ,Улl I СКП,J I Л М<'\· />..С/ 1 µcr1'.NOM "'f
•П / J,. lf 11 11< :л1ол( ,, t1 •t-~·•1 )(' 1('<'1 N ,,.., ч · 11 t·J Л. 1 -...~11\МР J\.O');.),J()Cf н:rr t ·11д
TOI С 11'.j'l l f-1~ 11"1 fl• ,j,, 1 /:.t>N )...) Т<Ч<'< N TOCCf. ·1·11л. ,-.oiN I t'I К Лf д:1111'-1 )..)' ЛII
КдПлl tC/ IC.fs:J,..J11>, l 1'1CO/ К 1 ,i.,fC1'. 1 /·• 11 ХМ А 1'.liYI C)'Ct'N ·1 t lN / '(N),./fs.f)...N•
1'1•П II l<'Тtl> К -"< 11'.< 1;~;;,~':.1' 1>..1 М t' f )..ftl)'CM! NЛl'.t1)'XO/>..ONO 11 IC"-.01 H!JNTI'
r
Л.j•·1 Л ' ' J.I l·O'( 1 <J!·/f'"'S•~,.,I P"(CI О)' 1 О1<УК· t t, у 1: Ас/ 1'.C)'Cf:./>.. t О 11 rt~yM 1; Jlt t' 11'- 1
нсr,н-1 л1 1 ') f лN N/ J I J,..(t· Not-: д< ., 1'CT•''~'i" ,_...,,_,PNOC/s: "-11 IN о, IОСЛ.( 11 N "'"'
дсс1<.,IАО//IЛП<РN ·1оу,1умо·rк>-.10)' , •. 'f(~) l<PllдlCOf< roci,.,orлcн•Yt'f••~-
)..P,((IN ПPNIJ<·f< "'·, ,,)"''11 t Н Nt 1011 l / 11·' r 1111< 1'r 11'111~/\1'-11 OCI NI I roc (ON р,
1< А.1 М 1 / ~(1) N·)'.,1,01 1-.С / 1NМN11 t--10 N Лл 1' kA л<"-'f• ,, CI J,,,t'Лt) f 1'.N-"-tl 6
! . М •л1·1 A1JI !КЛС!л.•1 1-Ч )'ll>N О 1 ;ч л1'Л11 ; f >-: 1 l'Ol'д)' Jt Yf[,лl I f !s.t l f'tlltНIH 11 t;:J>--:
J:-.•'X<H· N, "yr I лу с i..r-11-.. . . . 1 ц н :1,.1-., ( ~-ri , оо N t1 м ллт, 1 ,с "'"л• 1,,t,;0·1 JtPO ••
lflt:/01'-.M//t'O)T/N Nl".NAY/lfN•Kkt<·t t:',JI/Г<NЛl f<I> ./\NЛflлllft>'(No,
оно1,1 )( 'J,I ! /,4 д1·1-.1 11 AN 011'1 Al<01'1·/ /-.-i( 1 :,ллл., л\ ·"-l "'' i I М <"r1'1Л l('OC
·1 О)'Сл ,, !l,j'J-,.!.fлy ·101· ltACI Л.Cll >С />1 1 11 CIO'(CI (]Nt' 1<. _ rл 11 Jl,CM I i N"-C
·1н>N·f'IOYN1'0K<'I 1•1011/ ll!'ltl>K,".,.I CI ,,·.;,.С)( t·NAJ 111' c,:ЛЛi'f'•.>~чl.t·NJ.J
'JO>KЛC/J1,<'IJIГOC -ЛCl/<Oj'"-<"P,.Ъ-.'-f>,e 0 С¾) JtlH·ICI )N-\I ,:NCM)'FN!NЦH'
., .1'.i ),;rtPJt ,'J\Cl,I,/ КО r,1\/0,ЛJ\I ,t ► t ! д,f,-f 1,>-.1,1'111 N'i' 1/,ОfЛ ,,»-.1llЧ,1'./М111..j }._,
К.1\.11 р,,,:-,11·1,11 К-" 1'AI К,..,1 ЛС 11 lt('Jt! ПОN К"/\/ 1 1 <IH' iNl):•; t '><'N ll.>JCl\rtP: с,/\
),.1<1 oyc/J () Н \_)'(l' К "' ., J,.(')'tK<lif-.~~,, Кл.1,) 1 Cf 1 ,,, >) ,-, HI :"<1;, С I N ,,~, (·'NT<)J с, !11tr·
0

"41lл<l>N/<..дll1\I' 1'1'CCNJ/./\t'1'1<:'l<tP '/Oit1'(1'дt'll\t tlН: '-11-.CINKЛI JtJp. ·,,. <',

l'<l>Nl<./\JMflAЛk'·
Xf 11CЛCotlH11 lлt'
t'lt:CЧ>C I tl!, 1:''11·
/H,),,,1'/1'.ltCлllyo,·
-'Ч·'I ON KJ--1111 N К)..
Cll\t'/ЛN л,у·111сл1 1
т,110 КЛСlл(:)'1 '1 у
N J\ll,<'IKJ'l l 'l1>tll
"') 1 '1с1, лl д.l_<l 1)'<' 011
'\ <1 >! \N О Н ()< ·.о,-1 \0_
1 о·у- к }..1 ·1 л1'<1 ч:оN л
FI\IClllcKлt'I"' 1
ЛС)...)"f0УК1'1 [IJ 1
л.1' .,.д 1<11 СЛ 1Ч"1('1)rл
Cil-.111'ft){ N1";...1,J\
1\Л I tl )CI ',CI( ·нто1
(',Ч,J 111 NI 101'.IN(I•·
I ON' )'N ( K<I> N J...1--.
f f,1.,/'лl\Ot11 l 1<P< 1'
ТШС'(N ()у><.<РТ<>)'
1( ,__,. 1 м·,1 Н. llP<J>i
д"' к·,т, ,t>N 1 1-,../,
!lf<)t.:T1'1,-.t--i"-<YNII
-,.,;01 l<'ЛN'l 11 N l lt J_
л.,1 N·Y I н ,хе I f'"ГJ--/·
l<..h.lllXtHl<'<'()f'''
i i (lHTklil t)N~ ,.,.
Л».1-..1'1<1 •N 1·)'N,l.,lk'
,, ЛI 111•,·с,: N " • ' " '
1(1/s_()f',1.,CION·l,1'1
YJ'CN :', :"-1' ll~•'N<P
1 11 t. )Н 1'.) !()'('!,!\!
';_;.• t'П 1 ,,усп.~ ,,. 1 ·1, 11-с1
11or1·yt''IЛIII/'<><''
'ION t;Л.Cl.)-..C.l-.!,.,i>..1
tPt',\Nt'I 11111 JЛl'л.
Лtllt'Cf".)"JI/N<!')
N<'ICCf'-Xt:coJ>.! "',
j'\) >д./ 10'/tJ'I/ (N'
1
1,,1 IN 1), :н >С 1 (1 ;-;
К >,..CJ"-t'JtPNЛ.t'I
"' 1 ';,: , .. , 1 Oj'<·) с 1/-}
j,: Л.11 1',tн ., f 1\-j~'t'A."
,\1 1,, 1 f'l''X<' 1 t'f•·1··

~1'1 A.N0fCDГl()CHN
1()yЛдJLJCE~N L~Of
(:01 стн п o/\EJ„K,дJ
_ ONC1Jvf~Л.fTCDJvf.дJ'
o(l>(,,.,v•ь.ox kt () COT()"'(I- ~ 1
248
249
250
251
252
 к1. \. i 1"'"'L·.\ 1, , , J,. , 1).\, .,."" 1,. t rt 1\L :t.\ r.\"~
', •
,
.
.\t 1 \f''t 11 ~~Ч"t.L .\.<. ;t )(.1,\.0 ,·~ 1 :t.\. 111 I \: ;\I I P.\L 1 ~ .\
1 \' \ 1 f t!HtJ :~.1 С<. )Г\,,\ lc.. }.\..tC ,. 1.\1 [ .1\.\1.\ 11 ~,\~Е :l Jt.\ t
, .,~, p)i 1,, it -,. "1„ 1~~<. · 1, r,1 r,.,, r•~~t r
1 LI 1<...; :"' .,,
1, .\ \, .,.i 1.,r ,. t, 1 ii 1.,ri н .... 1., f)( ):\-._) .\t, r .\,. rc, r
1\ t Р 1~ t) 1-.. f 11),,. ~ • ~ ~, · ,i t: 1 ~ ~ 1~ :~ r r-. :\ ,.(; 1 ~ , ., ~
l',~l.\\.\t ~f :\f ...,f f :\:l<.).\HJJ\.t.\L l~\·r1t1 t 1\11 f :tit,\\,
1 , ~ 1 1 1 \. 1 J t. \ ·Л. &1,\.\ \ (.; t .\ ~ [1 f ~ .\. 1t 1 Л R 1\\. f Л S .\.(, !l .\,
L) i t I t" ( :\ 1 ~ 1 ~ 1 1\: .\. l. [ 1\' 1t ·, 1 \. ~ 11Х) 1)t) N 1' N [L;,'4 ll.l ·
.\ Н )~ f I t п.. \ .\, I ~ 1 •~ L.\l\t )it .\1)1 H 1V'J\'11\i1ЛI 1\К:"'\r[f.\l,'
l ...,~I ''l( )l\1Ct)~ft:~f~C!•14(.)I\R[.к.f1t~A#Jl'-.l:i1 fl
t' .\:t 1)\ ,·~ • ~ 11 rt IV Na~.fill. l ,~~ YftП:A't.rl,l\t#\tJt•
1 \ Р r.\. Н. 11 :1.. i l\t }1ll11~ 1 f !\.(.): N 11 f N1"t ~(/.\'{f ,\д
1~ 1 f 1 1;\. L'- )1 1,· J\H 1 ~1,f 1..1 l 1~ 11(:)~Н N .\~1,r ~ 1':t\.✓t "-" ·
( \,\'<. ,, •~ 1~ 1 f 1:,1 )~1 О\';~ 1fRR.\,\11 ~ :-- t (' 1 .\ 1\l.rt f 1.,,,,
t 1..-.<.. . , 1 f \ 1 L.1.. Ii l t\f ~,\ \' ( ~ 11 Гt \' ;\ 1~ CJ Г .\ С 1
1.\ 1(. '1 Г R I Р\ 1 f ~ \.1~i [\ R ,\~\.. l ) 11~ (. ) ·\. (.) \. ,\ \. J :t 1': -- 1.\ 1f,,; ~ 1
1 t? , ..\'\ \t: ~ \' .\\ .\ Lf Е rt,t \'~ 1J ..,·~ 1 RЛ ~ Р I (' 1.\ 1\1 ~.\CI,
Ct )~( у~ ......\.<.1-1.\.\ t f .\11 ~ ~f L,. 1~S<JL ..\. \' [ R f l ':'\.' r
l)ICI !',;Р\',\\ 1 Н 1\1 .\I ~i 11)\' 1-:.,...\CR.ISJ 1 {',,\;\.\\,\

254
 I

IftlCt50!U\VMO\JlNIAA\ГvGf-tAЩDV5rtO&д1S
!VЛU N1Df 5QVIS.t\I Af-I\J.A\!J\ LtIVI I l\JUNt f AN DО·
COf\fA\QVlLЛltI\!ЛЛQ\rt.ClUЛI:Sлl\JOA\Q\JfIYtt(OlA.-
tI СО NlVl\.AI 05 CAf lVAt~t5Cl NDf 1\1fШlU5~
I f~\JN ICONAJ l l Nr ON f ktrf liO 05SАЛ\
5С1 llCf TЛ.ICl OSSAI Il\.O NDOSVMl N\J i lI f lUOlt\\tVA\·
rf ~!ЛI t lUXI l\..VCI 05D151 f ClI IV1Atl Nf ЛtО NI 15
255
 fNN O(llJ N tONJ JNCf
·ro
pJT {_,J В ER.5 лL Jt .;\ fT) (=: N
R U (ll
' .
O C:C~J R CU 1_,() 1\ 1\JN J
_л_S СО ½JiE Cj?RJO рлр,,л
q
~-о m ;\.;'ГО с с_)rт и 5 • tL/\
L11E.R~(1J I s sл_т~ о т1\NЛ
·c:FLCBR,AГUR -.J1occsт
JN}JRJ m1 s JN-т R о rтu s
. qu/ЛIJSf=UER гrsт ЛT(ITJ s
recr1poR.TBUS 5 JUEOfE
·-цusFt::STJS sе(1соттu,1л
.NJS OEJNUEK.)ГRJL:Cl~E.J;
/

s ON Jт.tm OJCfl (I·~qLo

·птл1NexcELJsтsOos т
' / , ,

bJ-)J s c·oJJU~};(lt R fTTl'\N

·т.um(ПOOOOIEOomJ
NTGOSJUEoreв us

256
UNCJд.LJS

ST
z
257
,,/ rc,e-j\;.
mN,L-.,urp
и~ u ,.,.
,_,;...;::,..,.,,,
N'-
t . .
Cf t:::-€ f "t~iJl,..JT~f-J -т
,9c.J1ц.ol,t--"1:-Ju~•.'E-­
f~q-u:dIO,q.J:"")9u·,
.. • ur9ue,, c. -oJ-.JГuh'J
r -NoЪirc\...•n,ho
rcLeA..Cюrt)., # .

fv.~e-
• = • fгNho
#

258
 fOft t ~1
·t:,1 mi„ rlt"1.:t&qtн~

1tot•t•Ш5tJt111\

\ 1. l.'t н·1-.1 е,а н:п:т 1-1 а Z11J\:'("1ll 111 ,тarn

\.',:,р, HLtro pt\,1l Lcii У ·н1 \.f 011 ~91 П~(',О

1 rнait о нн,~tf t'f,)Сщ~tнл fн·lнн.1~~н р

'{1111 put,HM1l.f0.fll11H 11,Н\(; Сf'U{1н.,·1н \.i'tн~rпн;~щ"

C[\",Slf'f (H;~µrcl' c,ecl р нni,н rp Р нl,1 !нi'l. -..

' ': " 'ttey.01-ta (НН:Н nl ;,• [Пны l1~тч;пн,1>1.."'t'i~51J .
jo1[,,e р нt:пп 1.:t ,1.ъoles ,eµu. ·os ,s 1! 1.:1. J, \'l t р ~,н·ii ,1 lnt, ·
('11t 1 р p\.ttt \J flt''Г'f,11lt J-J ~1f-"C~ L\t Н'ПТ '1t Н) ('tт:,:НППП'1JfJ,Н~
1П'О1.\,'t'lt1С\"8\'1.)Щ1П) р1щ..1 t) l~lч\н.-. ~-
сл ,хЬпl'-1µ ptz1µc1
~,n
'1
ре~ 11ерп1.l1 ,л
(\:i..sъ,i13:~ ш ш::1п::j~-шt~
[;с •••
.
· соµ t: ншнх Jнн,'1,s tp..11.,'o
opct!i.'ПHБ~S t Р ц1,,1 (1тs1.:\:. ,
..п:,н р l о 5с'(rсп о ч п i.'1't1 СS(Т '
р 1-н t'1ZHS\\.lcпп1 ()t

1пнп1,
Пlсuш т 11 ГJЛ1
St1SSПШ ,рlппu
р ,ior а i:1'01

11~1111-1(\
fu,eш f,)t:Sffi'61..~J,,п,·1lЫUl!t'!' !•

WlП 1 \1 ~ tн\Пft"г

259
т N ст ес: щdн::лnJum Jefelr::ц(:.1. Cl;iтahe; inocиfc. J ~ r
_;,1n-,pcrrc(· p~Jum•'lµprendu1n · с-сри[ (xndurn, J.ep{eu
Jopn,pьerif: "fиi.a.пonomni(1 ц1Jicirrmlч dпес cl:ntмntta.,
bt~tn~um ч,L,runz • deJomo a.edi(ieд:rл (ире:r­
Р;~ иеt~ .
Т I • ·омсемdm(de,nonte" ~rz:,(tlrn rntmd.ar:. poerum сс,rц:uп.о
nt( p~cum cur.\r• (ocru1r1pe1лi ;).fd.,nbu(ltb~.
d~Lиraп,raiпf: e:r:fёnbpиo~ r:-r~ui-d1ar, попhАЬе-rеУ
fiuum "1от1mГ i1bц:.a.pи:rre.:Lne1.~• д..:9· и-са.hиГresL.crop.iUТIГ
согроп:-( aru..u:u r. p~ir, .
1 1-1n.:нн е-и1rнЬ:,..,,..,,,пt~ t"'xct·r;a.f"tr: d1(c,ip1..ili :' ui::-r:emp~
( ~ . ez:1n-r::tr1-a.~fe,norumdprnomд.Mct-r: ·
l l I1 •V b1pлr:al.r-ncii{lea:um ~ - ~.u:xt,eщn co1·iuocax:. e:-cp~,U'"l_(pt(
mUrf'YIUrлt1-r:lbur.d~conuimopuЬl.iu.nori21n•dtct-i::nond{e:­
opu((лrit(mrdtcum · J1fёipul1(tot1дnni(mre,п,....Fтnbu(

qu..a.r-e- поп 1..eнmз:renr-d 1 (c.ipнl.aшf рлrа.Ь о larn pМlrH e:r:: (t:l(

fi.1~ e-t::u:r-rtum есшn.1 pom't" 'fiu~m pnnctpt( moiь.1::v-n

d.t1muл.d1"C(urci~-nндi~ >f'rofl.цшo t.iь~,· ca.ei::i{oculi
.A.pe-rtunnir- (urdum et::mu.::um ~е,попщ.m eic1n1г- ecinpnn
a.pe:dpmorнorum td f:u:~dtanir ·

D Uodtxtm apt,rpr.:-.ermxn:т сиm omnt dca::nnз..• .1:.dic:1:v'ftЦ.Jd

f-,lon uerн:rp,a.,,cc:rn m1п,..,-е- t ~ (cd~lш-m ·

I
<е,

:1 oh.u111t(J ~ лJ t ;f m • се !f-{ с. ,le-1 оJ.,мтпе:- д.d,::1.11-l:,л(L, ,

260
 scJttp I IOL ~ol о f<tlm.1 tн.,Le1·10 т,·, . . тнllо ~~i
t.: x"l<.1ot) f{Jt 1н.1 01tD1 NA r t,нJ t1 5„i.Lt1110 t"<'fнY" 11;.-11111,tтс
L\н:t1 ·10 с 1 !i._~ 1 IJ.:-,11 f~tlщ;, Н1 Rtn:1( lCI· 1..-.{ 1=~\1~~0 1щ
Y'tl t,t1 ..·..:,l~, t .'\,с.н11[ц,.1, '-'-,•Н"'Гснlнt(J c.~'\-fk\'t·e

v::нibl I с"1 lл 1н.'Х}н~ L,liL,,._., ..~рцЬl, t::" 1"J1,.HfТHJ {"k'r1.1bl1col.1

}:,ublic~.,{д 111 ~;_"V(цср.'Х'н-" 11 . ,1,.\Н 1, 1 &f1.н~ц:, .\.«.':ннl~t,-&..'нд11..1
01ссrн<:•11н.1 .. \зt~1гР""' -1,,g.... ,_1._,1'r.:-.:,m{)
J
р111,\t"'I'-' .~<'fнP„'1.J f)._1.l,,1н, 1.,{(.'G..1.p1
Tt ~".:-., \ 1· I:t) 1
\.'\ 1 11 l t" ll t Н.1 ',:.,,,{011,.1 С ннf l t ' c~(o,1.Lt.~•1'"'H'
.\·t"t.HH.•J LJ.\oo t~Нне [1111lHH,'I.H~,' •''r•'J"'lf"'t:(, //· с,:.,_.,,
1"'f-r10 Lон•~с„ lч.~to,t 11.1L11н:, -1,·со ,\etп1[1011·'-~f.,1
...х·:,е-т111110 ,~L„Hlt'1 ..._••,(1 ·•1•:нtt, {щС\,J,(.) ri(~ i1tlJ,tJl(' 1...Vfo1·t¼}
...'--ТТt\ 1:lflL'J ~~-.. t0~\1.J'f'lt}O Г)t·1Гсt, "\L fч., [ t-1с,р1ппо
t,
М [.,t., ...~ t„t..t"" нкн11· ..1,10 "''\:\ tc'..ilt"'1t1 ,.\L[-., ...~c..t111e, 1'11)
S,t(,1110 '--'~)="1'Н~СО r-..,(ll,t1 c..,L.\ 11 ~S.(1~tl,m1..1 lbln1l..trн;i !'
Liнкrrн ,t, 10 11 '--;<'нrrel Lmo m· ,.",(нн,.[,..,~;нн~·t1fеs N,.i.i.rm '-Х~t."П1.\.
.:\:t.~1~1нн·-<..-, 11 tll Гt',tt, П(I тто- р1.,М,Lн., ..~1 .. ,L .. ч.,..,о 1..1·м,"'
o, ..tct ··нн-, 131 ав :;11t'н10 1Н,-, &:!.l('"t''~H,1,1· 1W•t_t.1' ...~u&:щ•нJ
;:'\н,_:;нt·н,о н- 1:i.·t·н..1 c,,,.:,1"n.,L111~ ..'t..:ц;.t.1--0 ... J:t"'r·rt'
С,\.НН:'1'"1НО f;_iL,to &'..:rн'~::,it . ., Lt~,,,.,.-r.~-1..~·....rrтvl,,11.,
1·1.aLt,1 1..'\' t"t1f\, 1-., 1,$('1,,,"l~:s ...ie<t....,п Шt"1 Ct""e-1..UI ,..,.('-11..1
f ·, 7·{' н ),\t}I pt~(JC,t··, . . t•;f" ,.. 1~~...xpo{te 1~101""f'1f",tm11r 11
cl н: п ,·н,н; · })"-t"t,t.!1'"1..1 -.<!pot111::1 l-,е-t·•,н1е-1ш."'
„t н rн, 1.1f=t1 &itl"'I 6.-...,rw (.'t.,,\f: t·•нн,-&'н.1L "'' ·t't•''
&:1~t(11т.., luшLн, 4,.''l(:t.:rn:'Hвm:t f·щ~1,1 1..'\!..:i,,-.,,1:vL1·п1.1 L~е1нн:,1.1 ii c1..,1
1

1•\ (,11.., vrн \ L,, •.,i,a1c:·тtO:~ l1н, t:t'·1L„щнpLt--t11,ptLЪ-111,t;;i,

О),\ t1 Н'·1~ СО ._X'(.,ti1н., O) ..\.CJ·1tн.'J "-~i..tpгtuLt11i1 tl,tн1l,1.11 . .,

261
 1

JT Jt
OBJ'"f(J tltJ

1~oN·t;;EлN
,·rE pJ~€S
J !

~- ; : 1: N е1-~-- l 1:-.i-;:e-i~t.'L,._, с ..:...n '1 lt O...C1.-J 'N....-l С\.

· f:>-rт1 (i 1.:.J Ci:f1 !11 U i f i:t:Lt~i:-.:: . ..::-с111 cL 1;..~""-1. ct (1 Nn"-t~
:г e-c.{e-ti . -:i..c-1
. l1н1 ( d1 f~c11~ ,A.::1.N п Ьа (' pa..:e-r11 ~:и p1ct--S
г··еfо1.-·ерст..г··с---' lи:г.::-- ft1>< Р ...--la-i-1.1л1 fZ.tl)\-tH1'1 N.ON
t•~C-1.~a...re.:f~p г--о ftci(ct.z.. . t11e-N 0L11.(b.ci '11, 0 d t
C...-:L.U fo..t11 NO'N t"t."'Ct_ (7:u_z. t,:::-' ь ~N-c1. .;n1 r, CLNC нtt~-;:-tt,:::tt 11,

262
 .

нiс шгlпГtнtlсогит &.: рпн

с1р1Ьнrr:нтn1tпнт · <./и 1(

(':\.·u1.,l)1(A1·~~ua те llcpt'ccнo:'
S111lTIC.ПCJ1J <l,co, tpl,\П. uo(ri·

сп:с/ IП( m1/11 1°<. J Н I efr СХ cl6, ac1{1.tc!t лw.l lT .

р r-орн·1т.\ но(тю11 ,\uc.t1.г1(. (_7шл ех tlt) пт1 с1l1Г ·

Jlc1'pLч1tle1·н11r· 'f{rпrr 1нtlc1. с!( ,J1xcп111r се

Nom1r Ьспr- t11с11пн Гпоf'• Ч и 1.t t:tт.1rтгл11нГеГп1.
,,. 1

""сf.н;11оп1ит f,лl,c(· Jtrf}ю11Llrг ,нс·с~{о t1J:

П10111 llrrl 1101111,tLн·t,. Гс-сl rчтоп г, С() р.tптт те

ит · ' ° по(111lн11101:tf11Гп,с. С; ~-i,o.u1л·,,ll,\CГO

gloп.\111 НlС:\Л! · cfl t]ll 1 'f ll,\C1:1.c ,(.· llUll{TI ·

,1\. тсп ,tл1rn '1zп, о c,lнf'. fit] Lи f'fi.тm(.111cm т;нт

(l·пi.\ш:гrr -11011 iI?-1fl:lЬП morп'1n 111.tссепшт ·
u 1хспr1н ст~{о Шtkt · N ш1с 01~\пои rпюГ• 9шл
tl,\l111tЧ1/lHH lм[ч:г·. ,1\ [11:\..HIJ топ llll (сН l" pro

263
 qr.н ооп !"",.1Ь1rг 1псопtН to m1pt-.,r·11· · ссн1 о 1/4.t pt"t'c.:tra3c
ooпfr-enr•c:r п1c&rf,et:ird pe-fhLenn,н~ поп (edrг ·
ru tП [ egr-dnz t 10( tt m:a.5 CHJS · ет [П ( rgr- n HS mcd rг,.1 .

tч~1r Dte-.::tcпocre- · /pr•offЧ:i~1.Ьt1nп!r'" ·;

[ гc-т--rcr..,1qL1:1. (1gпti' qtюD pLнrr"1n-i.~- (er:tz~.:; dertн~
[LlS d.qtыr·тi'• qtю() f1„ocniй1ti' а.tЬrг !nrrpo1e-(i.10 ·
Е гfvt tC{e-it1s поп de-f(uc-c- •t"ron11~t qo;c·t(q; f-tcrer
~oпfic нп рн пс" · (k •(t,~_r;tqi.1d ро[ и ts ctt1-c;,p1crгш:11
n1s дfac1e-ror„rae- · / t"CS н1.соr1 filr 1.J п1 A-or~tz п1 •
~.са поп ,.,eiur·gr..нттпrnpzr н1 н1ь1сrо · пе-q; pcrc.:tm
~.:.ъ11 flOlJ,n::;dns Ll,1.:i н1Jt-ot'"tt• e'Ctrf1„ ipzo1t1' pe-r·tЬtc.
r
·~ о К Л г I о о s 1 1") s L .\\. ""'' ·
ffice:-nos чs Dti~rлqiCi Ft„ucnюfiOin1й' (1gпй'
c1n:re-contj:,ecn1 gr:1c1.-i1.:tC-• tт[Tt11S утЬпl:юs
1nr·1gaц~ n1t::'1"tamt1r--nЬt (tJ.111.tffim 01й' h„11c n.z11rn
1.1Ьеrта-се-рfдссr~е-: .· .Pe-r" 5 r, .• f "~ л (_ 01 •· f)
• Af1~6:, 1;,,eтnon'"t111rq;t1n-i':S · e-r popol 1 mcdz
___ · / llgпrп tp101um ·
', ttт~пrтг, 1 ~ n:1·r:п-cr pr... 1пc1pe:·(cot1 t.n"11e- ·
.nнтс tn tн1й •~1D ttc:'1„ftl.s drнn сг.:1.tп1 cr~1r.1s ~~{irn d ·
' D111i:-ipд.rnus tнr1ct1L.:t ro111 • cr~J'Ic1,Jnн1~.ino[нs
··q ~л f„л.ЬrG.trtпca1rs tт1~zьt--l-,1r •" fi fttn
паЬп::-е-оs · / ёопnн+, . 1!чr
' -fцлc(o'-1fJefi!f.,:lDe'oSHlH:t{i.1,:t• Н1 r·" n-:·{i.Ja ТА':.
:f 3"~._н.rri~·coпfarun1(fi.1 fдl":\~ 1Ьc1.J
.. {i1p fioп rпonir- ;, ,,.,
."' {ст eнzs; pt"pdrc.:НlS р,~r:сq:н:1нп цs ·
''-'ri:~ ыxrr ..tьme-frLnts п1(e·{ra• Ct:Jt-1 1н, d:e-il.нtнn...
р ofu1[..:t „lfЛС-(тсlлЬсн1Ьt gerп1:;s h,~ 4 cdtr..1n··т1z„t·.

264
 jнc:tji e:pL1 1.Ji G'nr-G о& JJ ,
1
а.n111.1ннщ
о··:,.
о?,
'- 11 " , cps 1t11щs ta·uo;t d.:1 , \I
0ш!ltд( ,ри iitbмro tt«J,1ti ~
,JPIJ.1t1Pi, Щ:"rol.1ttt ll'rб toqtrt . ,\V
, 6:11• t)X'('prt (tщг. 11ttt!n$ C:ttr'IS
,,
п·1·1tc11n.t, m21bolino11t1·el1qµ(
r.,,щ ,1\: 1,otl:' .1m1ofott-U ре'ан
пЬ.: tHb;•ttorn.i·ioiii fcr,tu t't
qщ,f't 1htlYШ!tлtq: futt€111Т
diio n;,,r~щ1'f11t ш qiini :th . , --~ .
:tчgull1rs n·w;ul21nor,ii11ruн"'
imtitditUJ .1im 1rnq; dtl~no•
. 1,2tr fil•121.l' Цgrmffi ннm l'"l'"~
,.. «t'2tи.,5:wildeшoo1,1,g1·uшн
Ct1.i{tl't• ttt't1qui drip,ca{n(eщ
1,.r1111111f.iqtif 0011thtr dr brдro
111 v·m·1Т. . щ1brofiiм9; ,tt!g11s
tшt miwmb.:JJ'fiШ'lr.t .t~_J!tpi
с11..1: flutнra ,tffidiie- tнЬс~т·.
Sm ,,uft,ы di, ""S'"'qli(rpt'
1нnt"'(OmdWL1f ddmu-tnK
Шlto.!ef nbi fiu11un„u1,1unг.
n•.·щfiщfi tt1шш1i 1~tn 1''
пшЛtr dшп nЬtt$ ~'\Jtuft,..
t1tlttt;.t'r.1fhd1„ uшum1: iid
ti1bnlн.11ff q1uJлs 21щdшs rf'
datntR•. (t•J•J: rvlj.] f!Ctp
omel~ ~IН!J b"t g-itgviн w-'
1n rиrlн tm .rрНwлщ.
:-~-
, '
./
. .-~~ 'r
-' f.'' t , .t tm1tno11t-dteжlnel-Q
, H'l~t tocmш·11f.tп•щf dtbn)
""ttщtt ~ mod,s ~~11т~1р~1е /
itr dit..tr«ffitS ct gtm1iчr. 1ш"'
rt1C111el1 00.gtt"tмr. 1',"'P''fflf
41
.№t_J!.t t1·м fiшv. ~1J1«rptt1't
· nmt. j,re11s.qi nюн11.§~ f'nt11
dit iqЬшdпоЬ" n'ЩJ!iЬ.:Jpffit
a:l!YJiWIO.._qмlliJd1r:q21 ~1ш1
265
266
 tt· ш frn111'1
iтiLT4't1t

. lt

267
 tunittnn naa tollttc Ьimittt tt раШu:
tt qдinшч; tt aпgarifшttit mШr paf„
fщtnanr ro Шn rr alra llutJ.tЬ11i aiir
pmt а tt tв ri:~ uolmti mнnшrr а tt
nr auttrarin. 'jl11tiiffin qнia nidii f:
nшuro j)цmgii •rr nnin 1ц1ЬrЫn
initnirii n1ii. aiir Ьiro uob1n nш„
gitt ittimjro~ nrftron: bmrfuritt l1ii~
цui nnrrнr uoo-rr orare pra pfщum"
bun rr mШ111anriw uon: ш firie fШj
patrie urftri quiin ttltn rft.qнi folnn
fttit nrirf farit fнprr bf:щnn 1 ntaloe:
rr plttit f11ы iнfinn tt 1n111fio0Jt,i rttf
- nШ{Iirin ron qunщ_ЬШ{Jfit: quti mtt~
rш t1abщ1rio1 ,:ionr rr puЫirani
lJDr fttrifit1 Jn.ft falнraшririn fttmro
q nfun ratii:цn а11Нчn faritin 1}11бnr 1
[ ttt}niri lpr fariuц1Eftott щrо nnf yft~
,r,cp m.itntt l µtm: tdmttlrffif р~ tv(
\:,~~~fttmtJitt nr iнlhrffi urftm farit11
3J ltin rorii I1nmiнiro нruinrami~
,,,с~ ni аЬ rin: alinq11i11 mttttO:nn nfi щЬr::
_)J. ] Ыtin ЩШIJ inttnn шflru q1ti !!t rdin r.
~
~1 .[u щrо fartn rtrtttoftnfi нoti are tt nt::
с) 1n rann:r:litttt rincritt fariйt i frnщra~
· :gin tt itt uirin ttt 4oнnr1ftmtf аЬ 4о~
шinib11n. pltµrtt niro unЫn:rrщn:fit
mrшor fна.Лr айt fariftc drtttnfшii:
nrfriat fшi'ilttt nш qнii:J fariat irgtrtt
шa:нtfttdrшnftna nia f abfrobito:1
pam: nшn qui u1Ьrt i aЬfroнniro t-ri):
ntt riЫ.!t nнn orarin:нon rtirin )'f1I::
ttitt qtti amatitt fmanoginttin .щ~
{rttiio piatta)} ftttttttn nrarr: ш nitJr::
ашнr аЬ lщшiпibtto. ~ntf Ыrо nn::-
Ыn:rmp;tiittttmi}r fна.Iн aiir шm
oraнrrif шtta f ntЫшlй niii:1 daнfu
nllio nra patmн ntiittt abfronЬiro:1
pattt nщn qнi uintt itt abfron1ro rrn;
nrt riЫ.IJJraпrro afit nolitt mнln1m
lrщнi:fitttt rщпiri fariiit•putant mi:
-rp iп mцltflrщнio fно rraнnianntr„
268
JJ\nlitt tt(JQ affimilari rin.!,rit mittt
рат udttt qнin орно ftt unЫei: att~
ttq11a nrrarin rнm.~ir щrа uo9 ora:
Ыns. ~ат: nolltt qнi ro in tttin fan::-
diftettнr nomr tuii. JJ!tшmiat щrnii
ntii. ftat 9oliim0 nн1: ftrнt in та tt
in tttta. {J)anr nofltfi fнyfнbilariali
ьа nоЫо l1nl)1r. ~ nintittt noЫn tt~
Ыrа nnfua: fintt rr non nimitrimttG
nrЬiroribш.1 nnllrin.Jft nrnnn iniJ1t1
ntG in m1tptt1rionr: frl) ltЬtta nnn а
malo .1Ы rшm nimtfrritfolpntinim
:pro:ata пщ: l:Jimitttt tt uobln pam
utfftt mrllinlJrlid"a urflta. t,i aшnu
nnn niinifrtitin цnminibнn :nrcpa~
ttt nnltt tiimitttt uob1n реса nrftra.
Itu aiit iriunarin:пolitt ftrti ftrнt PJ1J
nittttiliro •.if[ftttinat mffariro f11ar:
, ttt parcanr lщшinibнn iri1шantro.
-jJ[шm niro nohin: q11ia rmµmtnt
1uttttttnn ftta. tн aшrm ru irшnan '
uщ1r rapнt nrii rt fariё n1a lана: ttt
uinrarin чnminibun triшtan fril ра~
tri ttto цui rfl 1п aЬfronfn:tt pam: tн::
Щi qнi uinrr 111 abfrottfn rd}i)rrtiЫ.
fflolitt dJd'attttiнtrc unЬin t~rraнror
itt rrrra:uЫ rrщro rr rinra ьr111olin1r:
rr uЬi fш:ro rffunfir rr ftt ranf. iQd'ан~
ri~att aiit nnЬio d}rraнron f mo:ttЫ
.те rrщro нrс rittra ttшnПi: 1 ubl fi.1::
reG nб rtfuntfit ще fнratнr. ~Ы f t{Jr~
fattr9 ш9:iЫ ё 1 rot tнii. fщrma rш~
rio nri ё nttt[нs tu9 • !Ъt nrнlнn nt9 ftt~
ttit fttttptrr: rotfi rotp9 tttii lurinй mt.
:!Ъt aiit onrtнn nшn fнrrit нrqj: roru
rorpш.1 rнii ttшbrafщn trit. !bl щю­
luшё qti in tt rfl rrnrbrr f1tnt• tpr ttnr;
brr qнiitt ttfit1 ffinno tntdl n11nbun
nntn fшrr. J1111r mim mtii nnio 1}1Ьr,
Ыt 1 a[rrц bilt{rtt: аш unfi fuffinrЬit
rralrrц ronrrншtt. ff{an porrffin nro
frruirr tt mutttonr.~ьro J:Jiro uoЫn:
 . ~}~-·~euariusшmerrf~itt~nJ~~
с_р, "l 1t !! mr qnarrmr nmtщuiЩ ton
.,, . ;, . , ~ а ratutt n1ra:1rrtu нtoq
"ь~ , ~~~ 111 mroц:()ruo 1nrue da1!}81D
(~:·: , prr ь.inn_!_t n~ qant11re: ~ ~о dr tt no а~
'"C"f ,. mfQJtmn~ m1d)1{i11 antt 111 fa,!ldu ЬtЬ1~

-~
1
\t(!~:laue 1~mtdJ~ tt, fpmtumu patmJ
{ \1~ 11rnir rt fatni fadi ffit:in tt (Paumir rt nfi
ffit ~fuli 01JO aiir fti1.mnto 1 nб lunto:
1
"

obpzobriii lJ)im 1 abirdto plrbio01ilre

11ibmtto 1nr ifrriit 111r:lomti liirlabije
rt 111011rrfirrapntВprrauir in biio m)Ji"
at rii;faluii fariar rii qin 1111lt rii Q._tit n,
re qu1 tttra,iПi 111r ьr1n1rrr fprв mra аЬ
'ЬЬmЪ ntfts mrr: in rr pzoitduo fum r,
ьrrro:()r11 1nfie n1rr Dms mr9 re
~:11r birrr[rrie а mr(l1i1 nibula -
,r111a 1quo11i~ n~ dt 9ui ab~n~Oir
n1nlltrrut 111r n1l11nfn;r[Jauп pingi1rs
269
 ~ui .1tнnHtn1 p,ft-rotf
ndщnм 1U t 11oi\:r:1Ьtt LIXD
. i ... (tiw· !\:' d1furдttt ~1U, '4-"·.
. ~JfL'iU1truvierн:~ 1 ~
. ~ . , 4'~;Udtfittattt1~~'11H
';~ 11100 ,11tOV t.ншf1; .:tP 1
.t; • • ' ,,.
ttttC:t1,J\f t .1u~~02;1.au1
i .:w ivfiio:t1..1"1.111tio1..1 nd.
du\oc:tt.•чn е 11' ronuJ ,v
J'l,ttct lxr. ЬttUIO ci dtf
L«.iroю ft ~11nci1w i tli"i а;'
110 хо ltatt аш1 ro,~1. &-:
ro1f 1i-dнt10 l.a1щfcunщ;
ftr щоi 1\tw, dtflooitui n
Ltm,1tcщn.ttO i1щ~.фt.1 Ot·
фtrdtVt1ntt(abиnlu:nit.
~dtf\(t.\ttt c.tLc.ttw.~.
t, •
~Jfioc1no c.ik.uiri нoftr
t:J, i1.1'0preщщno1c.щr
· · .~-nшi<tfiS-щfнuro eitiN
;1щftttto ntwm~t 1\1i1f ptiзo
qiumrcdщ,1r. сщ11 ~tiнr
rrн.nщ п:шоt& рщ 111fnc
~1fio trщf. frtirrщ~•
.1tщф1~t10ШТ 11ыw1:1 fuЪ
i11d!gtt u~on~. С fr t
11ttdtt6 tvdtttOtt,; eшff Ut
~ьunonw1н1ro µ,~fuшf
~oon1r qanpпf tro 11r
$tr..J1IO.lro maftat!, q1
m.t1Ьt, ~ ofavfiui iaut
atГU\11lli WtU fOUШtrt
~.ril:~ftrmttcm
~ t o attttfШl:1 pih9J
щ-.·шtfq1ui
lШJUir.IOlt Itre
11cl~i1r:t1 ue;:,ttШ'C.
teнцrщfinшt~ .1Lц111Lm
t:tn& d1rtч. vt, ,1~ riit da
t
f1ol,1щ111·du\«.1t1u 1н11ц
.о roiniv.in1r.C\in1i .
., 11 lюtr
mtn,,..irnмt i111i1, а: ,111;1
'
JJ'11t attO. tl' ..,tuit . .f\111:,]1
ttiftit ront"r 'q1t1rfe-tr.11. .
:.:"Htфt.Щt Cict' t 1Jtap1t
f•.a f':tl\',
L,:шш:f Loпgu 1,щн в
Ьщур1r~ i yll Щцt, ,
т.-.v~tщщ~ ,,'
. ttщ tt loict•icнi
1r.1rю r.:iщ f1шrL•
н.1111 roщuitil vщ
«i, fi\\; СШ( f .hЩ(r (l!
ffiantt•"J'ltщ ,1um1:{
.Щ{t111щ.шfi11шa1tii ь:i
.tb шnшf1.w Ф•i.tbeim·
(IXD ,,fy.rtttli\ qн.irn Шtt
it€tt .н.,nml\,\)'nШ d15t101
(itn11·,,·µxc.1rc dtщш
tW:.:tt) р JfD110 dtt1t.V сш·
1lш1 mnttttлdtci t р:tщ11(
~p.ttftotbi «ttlw.J rta\,щt ctpla f i.f1.
(_ \ .1plin рtШЩt 1t' p.1f1iqj)
btte м1!а,11, ..
(X1ra1,, r.ш re µ,иµ,. .
Q.aptiн inti tt p..iffi6.tntb11-)
270
 ()\\, /, j'1.J,,;

j f· \ '! \

1п Г1 Т' 1 ·о• 1 Н 11
, ! t1 tч-.rH.1m1,,:·1+.н1m'11.1.11.,,j11111~
'НЛI ii: f~1tщ· Щ tillf'!l) 1 ч, с\ ,!l>

,'! "l' р,~~;,•пlr1Г,11,;п/ (i,,

11П:т, r· !til'r 11 , , 1•НЮ! ~c1111i'r r!e'

!С l·f 11'111t' !!1 1\'1!1Н'

11 t!'1·н11щ
; , 1•: 1!111С

271
272
г-"' :;. ,.,. . . . .: : : .-.:..;:;:~;;::::::;._;_;. ::._;:_ _;_::::::::::::~!!!1
_
o!f, ~ if ait гvj}aяa11~111r~mro 6t"' ;;;
L a(q1·m1fp1111a Ьенено!е1f7а;qнаГр~по аГ,11rо comm1mlam1co/ §1оит1 kt~
С1алГ~J d1jlja110 а111а11~111о;т{Ьасо1тtо dt'1m11m· frop1to/·11111cгor
ч~ 11 dа1щ5ц1 /r~r'de{Jcгato сГ~' поп иоГеrс 111tадГ~а1-rпеГfорга tllt(VaГrraJorf'
f
tc'dt Гettrw сЬе 1ueUa rв11т·сГа t·aпtvjuoпin/ иrеJаrещГо10( fia11ra 111еГt~
11ar1~11~ tJ~. Gаьь~'аГГ~ ,~на ,са:щ(Га~sс~ ,Гс(~3иаГс1 tantojUecri·aua0 G/a11ы{
1~ G11ohm 11ji1a0 ratjia111oпc Гсу1:1с,т foflico/пo !а1-е1111 Gic~пe aГtro оссоп7v
1

jc 11011 сбс' а ,;v; :7'. er а ГGи111 mrjs im aJ ,а rtejia!Jиа liji11itr111mttmi'~L. .

,1,., + JL}"8!0uan f'т~агн + ,;,,!•

273
 ФЕЛИЧЕ 14 6 З ФЕЛИЧИАНО

1
\

\,

'1

'1

1
1
'

274
 i
_,.....,..~,~~
Д )!{ А М Б А t И С ТА
ВЕРИНИ

1527

·о

1 •

"
'
7
,..
, .., .
276
3
4

277
278
ВЕСПАСИАНО

АМФИАРЕО

1548

279
280
281
 . \

"'
ь
и ,
. ,,<s/

~ ъ

s J

282
 GI
,--.
) ....,..,_
. __ __,~
(' f . . )
~ ? 1 & ~ е
. .

~- ~ 9
. -r,. f . ,-,1 f
t' ' -е---==) ~.__~---.....с---1ъ

7;;:=====:--лв

АЛБРЕХТ Д!ОРЕР 1525

284
)!{ О Ф Р О А ТО РИ

1529

285
qш omnibus ш aquarшn fubmer[is сшn fili1s [uis [imul ас nuribus
mirabili quoda modo q11a[i [emen huani generis co11Ceruatus e{Ъque
utina qua[i uiuam quandam 1maginem 1mitar1 nob1s contшgat:& hi
quidem ante diluuium fuerпnt:pol.1 diluuiпm autem alii qпоrй unus
alt1ff1mi dei face1·dos i11!Ъria: ас pietatis шiraculo rex шl.tus lingt1a he/
bra:orti appellatt1s el.t:apud q11os nec ci1-cunci[ioшs nec mo[a1ca:: legis
ulla mcnпo erat. Qзare nec шdxos(pol.1:eris eni hoc nomen fшr)neq;
genttles:qнoniam non utgentes plural1tatem deorum indнcebant[ed
hebra-:os prop1·ie noiamus aut аЬ Hebere нtd1ctй e/1:aut q_a 1d nomen
tranC1tiuos [1gnificat.Soli c:J:ppe а creaturis naturali rone & lege inara
no fcпpta ad cognitione ueri de1 tra[1eгe:& uoluptate соrрош cotepta
ad гectam uitam pueniffe fcгibunt:cum qшbus omibнs prxclarus llle
totlus geneгis origo Habraam numeradш e/1:cui fcгiptura mirab1lem.
iuf1:itta qua non а mofaica lege(feptima efm pol.t Habraa generat10ne
Moy[es na[ciшr)Ced natural1 fuit ratione confecutus fuma cum laude
attel1atur.Cred1dit enim Habraam deo & reputatй е/1 е1 ш iul11t1am.
QEare multamm quoq; gentшm patrem dшina oracнla futurй:ac ш
ip[o benedicёdas оёs gentes hocшdel1c& ipfum quod iam nos шdейs
aperte pr~d1ctum e/1:cuiнs ille iul11tix_ perfectюem non то Са 1са lege
fed f1de cofecutus el.1:q ui ро/1 multas dei шfюnes legitrimum ge11шt
f1lium:quem primum omnium dit1ino p[ua[us 'oraшlo circuё1d1t:&
ca::teris qui аЬ ео na[ce1·etпr rrad1dit:uel ad manifel.tum mulшнdinis
eorum ft1turx f1gnum:нel ut hocqaa[i patern~ tzirtutis Шg11е bli1 re,,.
tineres maioгes [ uos 1mitari co11aret..:aut q_bu[cuq1 ali1s cle cauf1s. Non.
enim id Гcrutadum nobis modo ell:.Po/1 Habraam Ышs eias Ifaac in
pietate [нcce([ir:fcrlice hacЪa::reditate а parёt1bus accxpta:q_ нш нхо1·i
coniunc1нs qaum geminos genшffet cal.1:itatis amore аЬ uxore poftea
dicitш aЬftшшffe.Ab il.to natнs е Iacob qui ,ppter cumulatй нirtutis
prouert1m l[rael etiam appellarus efr duobus noibus ,ppter dupl1cem
uirtL1tis н[й.IасоЬ eim arblera & exercetem fe latшe d1спе pofГumus:
quam appellarione primй habнit:quй pracl:1cis operarюibнs multos
pro pietate labores ferebat.Qннm autё iam uictor lucta11do e11a[1t:&
fpeшlationis fmebat„bonis:tйc Ifraelem ipfe deнs appellauir xterna
premia beatitнdineg; ulrimam ~на: in ui[юne dei con[1l.t1t е1 largiens:
homшem enim qш deum шdear l[rael nomen fignificat. АЬ Ьoc.xii.
iuda:orum tribus ,pfect~ fйt.Innumerab1lia de шrа 11.torum uirorum
forrirudine prudenria pierareg; dкi poffunt:qнorum al1a fecнndum
fcripturэ:: uerba 11il1orice conf1deranшr:alia tropologice ас allegoпce
interpretat..:de ~ bus multi cofcripferйt:& nos in l1bro q ue шfcnp[iйs

286
P.Candidi in 11Ъros Appiani fopЬill~ Alexandi-i11i ad Nico,
lашп quintu [u mmu po11tiftcen1 Prt;fatio iпcipit feltciffime •

......-...,-:~-....
- ~-....
-,..---....-..,.-....-.--...-,.,,.,~ Ppiaпi Alexancu·i11i blftol"ia feu ue,
tet'u incшia:[eu temporu i11iquitate
deperdita,: & ueluti longo pof1:limi.,,
1110 ad nos redeuntё optime:ac maxi
mepotirex Nicoiaequi11tetuo nutu
tuoq; imperio е g1·i;ca latina m. facet·e
in{Ъtu11 ut non modo apud nоПтоs
nota elfet iedulitas mei oЫequij: fed
ad роП:е1·0s quoqJ uirtutis tu~ fama
t1·anf1ret.Qyid e11im digпius tuis 111et'itis impe11di pote[t1~ ut
ij: qui iп [eqt1e11ti t;uo bt;c aliquando 1egent cum t;dificioп1ш
niag11itudi11em orпatu i11tuebш11:: quнtate noftt·a tuo aL1fpi,
cio confeci:a {i111t, te Nicolau elJln effe iпte11igaпt: LJlli 110 mi,
not·em in l'ecupet·aпdis libris1 qin t·efl:ituendis mre111bus Ьuic
шЬi adb1bue1·is cut·am. Et ,pfecto licet illa pi·t;clara: & magna.
:fiпt:qu~ mа1щ & arte сопН:апt: & а plut'imis {ummo i11genio
diligeпtiaqJ pai-antur1pr~[l:antioi-a tameп ЬаЬепdа erunt: q u~
fiudiis adit111ct:a1 moпurпeпtis quoq1 fei-u:iпtuг littet·a~·u. ltaq3
qui Pett'i Bafilic~ contiguam domum adrniгant ate Crгuci:a111
quadrato lapide: quiHadt·iani molem uicifli'm i-e[/:ituta: qui
deoru templu аЬ Agt'ippa co11d1tu а te fuffectu ~tare 110{!:ra :
q ui plut'a alia bl'el!i се!Гща uet'uftati пi tua caп'tas admoui!fet
pias 111а11 us1 eolclё qtюg_J admirat'i coueпiet tot 1llu{t1·es libt·os
ad 110s tua орега tl'aductvs е g11cis:11ec tuam iapieпtia поmеп
dignitatё co111emoratio11e laudis {u~ imrпuпes pi-s:tet·il'c: er!i
поп Ьuius te111pons е!Ге pute111 uiш1tes tuas e1egaпtiot'i flilo
debitas iп 111ediu pt·oferi-e Ьос folu dixe1·im te !Jis t'ebus geflis
aПecL1tlJIП t1t ueeus pгs:{ul digniПirпus ргiпсерs ],abet·et·e.Sed
ut ad Appiaпu redeaш Doleo equidёiumme patet· Ьis i l1bгis

287
 POLTPHILO SEQYIT А NARJlANDOOLTRA Т AN
ТО CONV1VIO VNA ELEGANTISSIMA COREA СНЕ
FVE VNO GIOCO. ЕТ СОМЕ LA REGINA AD DVE
PRAEST ANTE PVER.E SVE IL COMMISSE. LEQyALE
EL CONDVSER.ON ADMIR.AR.E DELITIOSE ЕТ МА ...
GNECOSE,ET CONF ABVLANDO ENVCLEA Т AMEN
TELA MAESTROR.ONO COMMIT ANTEDALCVNE
DVBIET ATE.FINACITERPER. VENERON
AD LE TR.E POR. ТЕ.ЕТ СОМЕ ELLO
R.IMANETE NELLA MEDIANA
POR. ТА, TR.A LE AMORQ„
SE NYMPHE.

Ot;:::::::::-;::;::;:::;:.\·j'jANTO EXCESSO ЕТ INCOMPARABILE

gloria & trit1m рЬi,& inopinaЬile tЬeforo, &. fшgalede,..
litie,&ft1mmepompe,&(olemneepнlo,&lat1tiffimo&
fLim ptuofo S ym ро fio, di q пefia fceliciffima & о pulen-
,-:_,,,,,,,.._""_
_ ~tiffima ReginarecenGto,fi io difiincta & perfinitamen
te Ia fua pr:rcipua dignitate non Ьaнeff'econdignamen
teexpreffo, l'-То femit·aнegli dicio la cн,rio[a turbнla,ImperocЬe qнalun­
qпediacшo ingeg110 &expedito,&di prodiga&fertiliffimalingнaorna
to·& со piofo ad qнelto enнcleata,ne coadнnatamente potrebbe fati(fare.
Mamolto meno io cЬecontiш1amentepatiua per qualunqвe intimala
tebra del mio inferue[centecore,la indefinente pвgna, qпantuque aЬferi
te di madoпa Polia, di omni mia нirtвte осен paria & depopнlabonda
pr:rdatrice. De fora le molte miraнeglie,di pr.rcelleпtia iпaudite di,diнer
fitate,cofeinfвete & diffimile,iпextimabile & non hнmaпe,Im pero allп.,.
cinato & tutto ~qualmente о ppreffo peromni mio fenfo ,difiracto per Ia
fpettariffi ma t1arietate la exceffi ua cбteplarioe, di pu йо in pнntto io no
lo faperei perfed:amente de[criнere,ne dignamete pro palare. Cbiпnque
cogitareнaleriail richo haЬito &exqпifito ornato, & curiofiffimo culto
la perfetta & ambitiofa & falerata belleciafencia alcuno defetto, La fшn­
ma fapientia,la Aemiliana eloqнentia, La mtшificentia piuche regia&
La pr:rclara di!pofitione di ArcЬited:вra, & laoЬfiinara Symmetria ,Н
quefio a:dificio perfeda & ab(oluta, La noЬilitate dellarte marmoraria.
La direttione del columnamento, La perfettionedi fiatue, Lornamen,
to di parieti, La uariatione di petre. Il нeflibвlo regale ,ampliffimo ре~
rifiylio, Gli~rtificiofi paaimenti, Chicrederebbedi quanto lнхо & iш,

288
 PRIMVS

EL SEQYENTE triiipl10 no meno mirauegliofo ifl primo.Imvo

cheegli Ьаuеа le qtro uolubile rote tL1tte,& gli radii,&il meditullo defu
fco acl1ate,di cadide ueule uagamete нaricato. N е tale certa111 te gefioe re
Pyrrl10 ей lenoueMufe& Apollineimedio pulfareda1la11atura1pffo.
Laxide&la forma deldicto qle,el primo,ma letabelleerao dicyaneo
Saphyro orieпrale,atomato defciпtillнledoro, allamagica gratiffimo,
& loпgo acccptШimo а cupidi11e nella fiпifira mano.
Nella tabella dextra mirai exfcalpto tша infig11e Matroa cf1~
dui онi Ьаш:а parturito,i11 ш10 cL1bile regio colloca
ta,di uno niirabilepallacio,Cшnoblletricefiu
pefacte, & mt1lte altre шatrone & afia11tc
Ny111pl1eDegli quali ufciuade
uao uпа flamnшla, & delal„
tro ouo dне fpedatiili
me fielle.
~*~

289
 !, Е О Р А Р А, Х•

V N I V Е R s r s' & fin'§'li; ,dd quos h.e rюflr.e fПUffl(rinf ,fa!utrm} & ttpoftelit:tm·ьc:. ~onidm tble
l!ur fil11и лldus м.1т1t11и ГlЖ Rо11ц,ж1 ,рн цт IDt dnrюr pro uml1 d( rc l1terttr1.t bmtmcrm поп tт{{at, т coq; 'J!nl
rc,.ic pr,rfrtimtum tXdffi cwnd,mdц ,rum omrri cura,& j1ud10 iтрпттdц gr~ar,/.:111:ir:7, /1/,щ ,r:tq;чrqшde l1terz;
in ch.,lybi tttm dofh ,rlcffnltr~; mafi1 ,ut r:tf,mю [mpt,e rffi u1dr,mtur ,mag,no1 J1,трм pnt ,11м .~1ю1 /4/,orc, fi,{nntt,
ас proptrrc.1 ueretur ,,1е f,«1. h.ec mduflr1a ,& labor ttlri1,qu1 ind({:tpen :хетр11Иn [X'/{rnl,/umи1111ыgrю Ji,o сит d.i•_
тпо p.mdl 'Nobis humtllfrт fн fPl1r.m ftar ,ut dd (d»I rcm fd[tur d!cm mr :1, ,юpr.tm ,td11crre d1 gмrc>mr ,No, l'!fluY) <JUI
L11er.mиn,&omniмn b,narumttrhиmjЪtd1ofo1 ,111апtит in 1юЬц fint ,{empcrJim11111и,& ttmplcxt Ji,mш, hиmf=d.i
[нpplmt1101tibus тсlтап ,ut homm11m mrnitt ad hoмfl,om ,u11l1omq; rс,ит ufi,r 11tl ind.нgindor, щ/ muшicndor т
dm т"'!.!1 cxatrntur ,liЬr1q; utrш[tp l~lf /on~d1l19rn11u; ,cmcnda11Uf,J.i in Jlud10/1rum т,тщ cmtft,mtur,tttq; тт 1p{i,
лlda ,тщs doc1r1nam ,CJ' rrffиm inЯ,rniмn,mmfir.tmq; d1l1;r;11114m f.1ш wg11itnm ,& pcrЛ•cft:1m h.ibmшr ,cvmmvdr,
bcni.~11cq;,1'l}'rc mprrnlrf ,omnibu;,& fi»'{!1lц ,ad quor:И11 ,ю1111ат pra:fnш 1юfrr;>! pmm:tri1:tJi,b cxcvm11шnia1nonir
/. 1r.1' {c11trnn.e,m 1юрrц ucro,& s.n .f..au1mt1bzн ,trrrц ,& lom dc'l}'»tibu, ,тЬцq; &d:(1.1: ccclrfi.-emcd1dtc,11el im-
мdшr fi,b;cf1н ,prtetcrca q11in7:ntor11md11attrrж11 ,ит ,(У .1rm{Jioni,or,111iцm lrЬrorum ,q11011mprcf{rrmt,inrnrrmdц,
r.:mrcr.-eq; wfl,r,e .1poflrl1c,e applrr.tndц pomi1 cxprcffr mh1bmшr,,u, pcr Л•,111ит q:m1dmm ашюrrт1 ,1' trmpvre сн111[иц
l:brz 1trm .~r:,:a111.1'm /.1111,i,qucm 1р{е Aldм (.,,.,., ,mtrh.tc r,1r.11111 ,О" poflh.tc ,irr.щmt imprzmmd:иn 1j, cnarafhrrbн~,
<Jllor :pf 1i1ucmt ,11cl cd1d11 prrmUf ,а- q111b11s ,1dl,11c 11Ji11 ср,11с/ 1иоr ln pcf}гrum 1тшю11 ,impr.m<rr ,ucl impr1mt fi-
arc,Nc'11c ch.н.r 1пс1 co,,quor mrfiнor ,f,нс c:fmrll.mo1 ,t}'pc/1.mt ,1т11,т ,CJ',t{Jim,l.111011c ,1dultrr.1rc,,111t mr.irc 1d pcr
,i/ 10 1fыund:.111,blrorq: cmf11Юd1 Jimmr ех ,нderc ,,щt rx пrfv111mflnd.1rc ullo n:,;do pr.efimы1zt ,Atq; см rpfн росм1 ine1
dcrc cos 11оlжти,ртс1 qrш zd ;t;mtr blr11:см/сr rcpmrm.~,r ,Derrr/U'ntr1 nih1lo ттш ,urrhor1filtr .1poftvlzm ab[q; al1tt
dcc/,1r,:t1мt i1mt!fr ,1иzптq; wntrtt inl)lb111011cm h.mc 1юрr.1т frrrrc ,,шf, f,1mnt,,mtrd1{1.r cxcvmnшniattionis fcntrnll~
ob1;ox1or i/ra, fim. Л' f:bd1ttr ucro ,юрrц ,& S-R, Е .11/1r.1 рrепат cxcom11жnia:tnonir c111f11Юd1 ,аЬ ci, тc1trrcmlam pt
()mi,mdm ct1,1m ,& ttnн{Ji011i1 отпiм11 /1brorum ,111 pr,eftrtur ,tt' r.11щr,1 nopr11 ,tpof/vl1r.t 1Yrcm1{Jib1litrr eXlf; drbcre,
11::q; per prte{e11tr, dccrrnimиr,At1; 111 huius.inhzb1nonir ,& dcc,rc111юpn z.~1юr.tnt1.1m pr.ftrndcre птю po[Jit ,uniнerf,1,
и fi11ghlц rюfiri; ,& .1pofrvl1c.e fi-dц Lcffl> ,Г,ttr1,mh11 ,лrстср1{сvрц ,Е p'{rop1; ,АЬЬ.111Ь1и ,& locvrum ord11мrч1 ,ео
r:1-:11:1; lorиm 1enc11bus,r1 v1r.1r1j,,c11bmм1DY1bщ,pr<t>trrc.1 pr,ctvr1b:и,a- c.~tmf olficialtЬzн rюflm, ~нi рrа>/е1111ит
110Jfr.mиn mgvrr fiнrmt req11ifi11,11мnd.:nжr cxprcffi ,11t l1trr.,f,J 1pf.rr т loa1 cvnf,cм ccclcfi,1rum ,d1orrji,m ,V· dd1m11i-
pr.1t101и1m Ji,.1r1И11 puЬl1r.tr1 f.i,ы11t ,ipfiq; лldo pro ,rmfcq11cndo сfFПи dccrcn, & inh1bitionir hmus noJlra:, 11/>1, &
q11oмr ор1и fi1mt ,omnifiucrr ,&.шxzlw f,,ffr.1'!y11rur ,wnfl111111oml,1и ,& ordmanonibш ttfй)bl1a1 ,r,etrri,q; in а,11!rd­
тшт f,.aenribш rюп objl,in11b1и qн1b11fnmq;.c.e1rr:mzqu1a drffinlcndr,юd1mz firct pra:finш мflrм ddf,ngula /o(;tdc
fm ,11оlмп1и ,a1q; derrrnimиr ,ut hц rpfi1 !1trri, in plur,i схст'р/,1 tурц rxmfir ,&fi,l;llo 11/rrиiн, lclJ!!ti nofirz .[си реr[опаз
f?I dr g,пitrctr ccclcf,.1{hat a,n{iuиr ,е ,mтiщ r,1 prorfк1 fidc1 ,idh,be.11иr,1u r pr ,r{спn/щ; порrц ,fi cxh1b1t.-e, ue/ оf}гпf.-е Ji,
rc11t,.1dl11bcrrtur .rum f,quц h,тип ,юflr.mиn pнЬl1r.tno/U'm 11101щ modo impcdm ,feu objl,ire пс p11Ы1rrnt11r ,fiu pu-
Ьl1a:tlltr ,(У 11Ь111ц lоатип de =rcaffixм}arrrnrc ,d,lru'нc ,а1,1 а11Юисrс ,.mюt1criue rnraн ,idq;fnmtrrficrтr pr,ef,m
p{erit ,еит t,olrиnus,& dcclaramur Ji,prad1c?a: cxco1mmir.111011i, росп,е 1tidcm {нb1dcrrc, Vоlитш autrm,ct лldитiр{нт
т domtrю hort,mжr ,ut liЬro, 111fro prci'lo ucndat ,aut umd,fi.nttt ,пе hц a,ncr{Jio11ibu; ncfiris dd ttl1am ,qud'm homJЪtm
tp,p,1rtrm uhrtur,q11od tttmm rnmpro {,,а inregntrctr,arq; т n<н obfirlld111111 mrdturмn plant: cvnfidrmнs,D.ittrm Roma:
111p11J SапПнт гщ1ип fui, dlmиlo гi{mtvrif V1e XXV I r r • Noucmbrif м. D, XI I I • Гollt. rюpri лпrю Гrтю,
Г· Б Е М !. V S•

EXEMI'LVM

D I L Е С ТО F I L I О А L D О MANVT I О
с r V I R О МА N о , vrR.rvsqyi
L I N С У А Е L I Б R О R У М
INSTЛV ц А то R I,

IVLIVS l'Al'A II,

D r L Е с т Е Fzli faluttm ,& n['Of/vlzr.tm Ьсп .сsип tu ,тiи, рсr{омт ,ooltiiuirlllflfm do,u,infig1иuit alti{-
[,11жr ,т" g1111 1111 тrпч U/ ,narчrq; lаЬпr1Ьм, & cxrrllcnn d~{lriм dco ncprot111tl)0Ye ,<Jlldl•1гlиr1ma gr d:GJTIИII. & ld-
щюrum ,щrhorum l1brorum uolюmtIO [нтта cura,&d1'1grn11a r.tfh'l;1trc tt' f"«<nr ttnni, mr.t ad сvт/)жтт om11ium
L1trrtttorum 1ml11rtttm cЬnr<1&r1bм ,quor. ul'l!'r mrf,uor ,feu mncr/l,mor appcll.tt,imprmu тт di!,grntrr,ac pulchre mra
11m; ,111 r.tlam<> a,n{<-rzpttt uzdrantur ,blro1q; ,1/101 ,utpotr J>lalDnir ,Ar,[rurelц,ct .1/iorum ph1lo[ophor11m,aцthorumq; 1114
torum ,ut d1lcfhн filшs 1юЬ1/ц uir л/Ьсrм f>iщ de Sab,u;d1a Cdrporum (V/11Cf ,atYl{Jimt in chrz[rv filч rюflr1 Maxmul1a
,,, elcrh lmpcratvrц /cmpcr лurz:,fh d}>lld 1ю1 or,tfor rюЬц cxpoftit,fir pardtJI! ei[dcm ch.1r11<1mbus cxmdcre,&in /и
сет mtltrrc,qu,e rc1 JЪtdzo[orum ,mim<>r 1юп (olum uchcmmtrr delcfhtbit .ftd ct111m 1mтит in 11Юd1Ип ad J1ud1a ttrcrndet,
I'romdc Albcrtur 1р{е ,ut Ьомrит arhжn,ac l1trrar11111 prtecipuж ~fl cultvr ,1ttt 11ir111tir tu.-e,laborumq; N1orum r,1tiontm
h,1bm dcfydcranr,111 in dm de bo,w in ,mlm, profirrre& emmdandц g,rteci1, ,tC latinir l1bri, hu111fmodi,piod(ut arcrpi
mш)d1l1'lfn11[Ji111c fiш ,cvmrш,diщ ,aldcriusq; uamrc pc{Jir ,поЬц afftntizи pro tr {нppl1r-tu11 ,ut mdmmillth tu,e, ne ,1/1и,,с
.'!ior fib1 ucndiat ldbortr ,atq; ui y;li.u ,horюrcmq; ,& rr.e1111a rшrito tibi d,b1t1t ,х UIYlll/e 111,t pcrapi,tt, patt:rne amjhlm,
7?

290
 Ренесанс Курсив·

А ГДЕЖ
ИЙКПМНО
ПРСТУФХU
ЧЩЪЪЮfI
аб6гgеЖ3ийk
лмнопрсту
фхцчшщ Jоя
12 345 7 о
Jlгa Йончева
291
 ETHICORVM
amicitia tot partibus egregiis completa,& cumulata,eil: pr.rclara, & firma amicitia ft1n<Ьmen­
tt1m l1abc11s virtuttJm,& eoru11drm morшn fimilitudinem.Nam om11iнm {ocietaщm vt iпqнit
Сiссн? 11ul!a pгxfia11tior c/1:nн!Ia fiгmioг,qвam ClJffi viri Ьопi moгil)lJS Лmilcs funt famil1aгi­
tate co11itшl:i:i.[S v N т aнtcm merito tales.J Affert a!iam co11clt1Гto11em, qllod amicitia Ьопо­
п1m t:ll: гаrа !1ос paВ:o,Amicitia qt;x !1аЬсt сан(1m diflici!em r:iгo fieгi Гo!er,{ed Ьопоrнm ami-
citia l1aЬet oнfam <1iffici!em сгgо 1·aro llt. Patet ratio, qвia viпt1s efl- сщfа amicitia; Ьо11оп1m,
qt1x difflcile comparattJr; & circa <!ifficile verfaщr, vt a11tea p,tнit. S iml11 etiaш qцia fieri 11011
potell: fiпc prt1cle11ria qllam conrcqнi diffici]eell:.Affert a!iam rationem philofoplщs ad eaпdem
(011cltJ/ip11em proЬ5dam.Ea amiciria qtix iпdiget <!it1tt1rпitate tempo1·is vt fiat eil: rara: {ed bo-
noн1m amicitia ell: !шit1rmoc1i, crgo amicitia boпoru ell: rara, ratio patct,& declaratur iJ pliilo-
fЪpl10 aпtiqLю protюbio,qвo<I lюmo 11011,cogпo{cit homi11ё peгfecte пifi Ioпgitнdiпc tempo-
ris,& пifi comedat modiшn C1Iis, vп<!е cllm amicitia <ieЬcat effe 11011 Iatёs,& amici [е <Iebe5r in-
t1icem cogпofcere,i<Ieo re(111irirщ· diщшпu temporis Гpatillm,& i]Jн,1 рго11еrЬiшп accomoda-
tш· qщ'JLi de Га!е <licitt1r,qLю<! tetigit criam Cice1·0 cllm iпqllit.Vert1m еП: qt1od dicitнr n111ltos
motlios f:1l is fimt1I сfГе eden<!os vr amiciria: mш111s cxpletu fit, Hi.s <!iВ:1s fo!oere vi<letш taci-
tam оЬ iecl: ioncm,11am aliqt1is diceгe poffet q11i'Jc! m\Jlti Ьге11i tёроге fi11пt amici ехЬi Ьеп<!о iп­
ter {е omnia qlla: ad amicitiam 1·eq11irt1tt1l'. Ас! lюс dicit pl1il0Гoplн1s qllot! iJ 11011 fllnt proprie
amici:potef1: tame11 еfГе i11 eis volш1tas amicitia:,& Ьепеl!о]ещiа qllxdam,noп tameп erit ami-
citia ргоргiс, Iicct ibi effe аррагеаt aJiq11as ope1·atio11es а<! amicitiam pmi пепtсs. N am fictit
potef1: aliqllis орега1·i operationes 11:tнliolas etiam fi 11011 !1аЬеаt virttlte: fic licri potef!:, vt a!iq11i
agant tшq11a amici,ct1m re vera 11011 П11t p1·oprie amici, Гс<I I1abea11t voltmtatc coпtrabl:t!i ami~
ciriam.Pof1: h~c coclll(1it pЬilolЪplшs qtюd talis amiciria [}(]11oru ef!: pcrfec1:a ttpOl'c,& omni-
ЬL1S ali1s fi1pra<1ictis,&limi]is fit vtric111e amicoru аЬ vtrogt1e,qt10tl rcgtJiria1r ас! amicitia:p1·0-
ptc1· !юс fci!icet qt1i'нl fi11t (imiles iп vil'ttнc. Mcriro igitt1r ralis amicitia 1·ara efl glloci cfl figп11
pcгfcВ:ioпis,& fimplicirer amicitia ct1m l1abeat fшнlamc11tt1m,& са11Гаm ipf:1m virt11tc.Digпi
c11in1 fimt зmiciria Yt i]]c ing11ir,q11ibt1s i11ell: саt1Га CLIГ diligaпttJr, H.arLI ge11t1s & qt1icle omnia
рrхс!агэ.1·а1·а. N се qt1icqt11 cliftici!iш qt1a l'epeгire g, fit omпi ех рагtе iп fiю gene1·e pe1-ГcEtu.

Q!!._?d ftudiofa amicitia proprie dicatur amicitia:ali~ 'l!er~

per accidens. Сар. I II [.

А vero qшr оЬ volнptateш,& еа qux оЬ vtilitateш efl:Гiшiliru- 17

Gr.-rcc
,.
me1шs, н
. di11e111 lшiш l1abeлt. Bo11i па11qне & iuc1111di & vtiles GЬi шu
Jt,of_J,,zi шо fiшr. 111ахiше анtе & rales amicitix реrшапепr. сш11 xqt1a~
iн!'v 0М9/GJ
1
fi.X'l!WТI/~
le fitab vrгifqt1e, vr volL1ptas. & 11011 {0!11111 lюс шо<.1о,Гесl eriarn аЬ eo-
~)(_в.и)~ de111.vt iвrer facetos fir: & 11011 iпter amatoreщac аdашашш. Hi пaп­
01 d:;aeo), qlle поп deleuaпrш eiG.{em. Secl ille qпidem a[pcul! gaнder adamati:
нJ'ес а:Л­
Л11Л91,.о-
blc aпtem oblec1t1io amatoris. DeГineпre vero pt!lcl1riшdine: arniciria
r -'.
i
f!..9/Щ J 14
ql!o<.JLJe 11011ш111qнarndeG11ic. Illi na11qпe afpeuш 11011 efiiL1ct111dLJs,
" ")./;;
o,.-'-'JY-то
1
lшic aurem oыequium 11011 prxflatш. Plerique autem in amicitia per-
~НО1М9V 111aпeпr,fi ех coпli1etudiлe 111ores dilexeri11r, eo[dem mores ЬаЬепrеs.
~ i,~71!1
Sл--\нЛ91,;­
Sed qui 11011 оЬ volнptare111 iп a111oribus, {ed vtilitatem сошпшrаnr: ij
оi а;ае о i. & rniпus fiшt amici,& minш perrnaпeпr. ~ i vcro fiшt оЬ vrilirarem 1 g
fl.lXЛISIX ~ amici, ij firnlll сш11 vrilirate diffolшшtur. Non eпirn Ьi{е(е muшo, {ed
~,&с.
vriliratem amabant. Fit igiшг vr praui praпis, & boni prat1is, & neшri
qL1ibпfi1is arnici fi.шt оЬ volпpratem arquevrilitarern:{ed bo11i [oli funt
propter [eipfos amici. Mali пanque feipGs non gauder,niГi vrilitas pro-
нe11iar aliq11a. Iп [ola etiarn bonorum aшiciria, nullum calнn111ia lо­
сшт, ЬаЬеt. Non eвim facile ct1iqt1arn qllifqнarn de ео credere potefi:, з9
qllem ipfe diшшпо tempore co111probauir.I11 hifipfis efi,& GЬi mшuo
credere шшqt1а iniшia facere,cxteraq; omпia qt1~ aшiciria= ver~ ccfen~

292
 Janson Antiqua
АВ С О Е f~G 1-1 IJ Kl_~M ~

о Ра R s т-uv-wx YZJE СЕ
а Ь с d е f'g h i j kl In n
ор Ч г{s tuvwxyz & fffi fHГfi
12345·67890

1234567890
/g; h ij kiт пор qr_fs t и v w
а Ь с dе
ху z &ffJifl IIJi!IJ!Jl
ABCDEPCJHIJKEMNO
Р Q 1< ~) 1_,UVfVXYZ/E~CE~

JanfOn Kurfiv
 GRANDJEAN
ROMAIN

ABCDEFGl-1
IJKLMNOPQRS
TUVWXYZ~Ш
1234567890
abcdefghijl<ln1nop
qrstuvwxyzrece
PHILIPPE
GRANDJEAN
1666-1714
294
 GJtANDJEAN
ITALIQUE

ABCDEFCH
IJJ(LMNOPQR
STUVWXYZ
1234567890
abcdejghijklmnop
qrs!Ltvxyt,a?O?f;
PH/LI РРЕ
CRANDJEAN
1702

295
MEDAILLE
S U R
LES PRINCIPAUX EVENEMENTS

DU REGNE
D Е

.LOUIS LE GRAND,
Л V Е С

DES EXPLICATIONS HISTORIQUES.

Par l'Acadimie Ro1ale dcs MM~i/lcs & .ks lnfcriprions.

А Р А R I S,
D Е L' I М Р R I М Е R I Е R О У А L Е.

М. D С С I I.

296
 CAPITAJ_Jl~S ()l\!1Bl~.Ь:ES

ABCDJEFG
HIJKl[dM 10
ll? Q RS T U \v 1

wx~y~z
JACQUJES
FJitA- -COJIS 6

JitOSAJitT
.ЛEffi
297
 Baskeiville Romain
ABCD
EFGHIJKLM
NOPQRSTU
VWXYZ
аЬ cdefghij l{l1nn()P
qrstuvwxyz
1234567890
~J О I-IN BASKEl{.VILLE
1706-177!:>
298
 ABCDEF
GHIJKLMN
· OPQRS.
TUVWXY
JEZCE
abcdefghijklm
nopqrstuvwxyz

I.MOORE
1768
· 299
.АБВГДЕ)I(
ЗИI МНО
ПРСТУ
ф х цч ш ------
ъ ь юя
абв rg е1k.з uk
лмноnрсmуфх
Ч'(_IШЩЪЬЮЯ

1234567890
300
@C<Jl-ffiб/jjjf(:}@6-M~f6~ffJ!ii"
6) ·· r:r/t/llfliiJJ!liЯ?t:ш t. -
'-С) ~j /, D()_(/J{fj/~ ()] _. -
@Гf@f2!~@!ffi/@(;})_ С!/~
~с;
с

,---

301
! oud pammon:Ja Je, оттд11шif!&.1iеш
.lt;L Va1J.,nu.nnm1raшx., r/2 nuJ w1t- roml'~J"lt, Jt rт7ил11t/' hommrA-ddrtlf,•f.1. _ J r " - - - . I
PJJonnancr,,t... ~11 а..оу ,u·,11fomL tl, t"OfU1 уи ·,f dff1lгf./п1J111 · 1/lf. if-tur J '!uo/1°1'1/Jtt/l.X,.
hommt,, JптщL Jr поЛцJ'' Nm,~1111(/ (,J( 4 rutL..J~ (Х__

,.
rt,LrUJtnl1'1.L ocrdJ1IJn~ UllttU 1U,

r•·
11 h'
rоиг 1</ниiа, J~i..лt,a, Jtmt1101Jd-....f1.ty aUOfl4--(alt (<.J.r·)1"(г а. Ь1ш1,t 7v1и fиу ,/C//IIГ

"""'!"""'" ·г m,r,,.OJ,мi ~ , , , . i ,,,,/., .,-.-,llfJI,.

'J02 ?д/4. U//P~

· VJu~L
(!!7, /,дJл72 L/

~~Л~ff~~ГJ

302
 у .z":
-~/)
/J и au~I
.. //'. •

'
V ..
.

303
 cW cq;-9/J Y!!iJ ~
(9/Cj! CZ!c%~d1/~e
(!))(??~ W(o/t°(л/
/J/J йYJG)/G)/G)//G)//
с (А'/ сЛ_,,, ;;f си И/& tt;f
~b8tJJt
а J fг?е ,%;/ и 11/ ~ 4
и1t % о п~ "[} 7л;у/х ;f
?; 1// -?;f 'CJ 6 70 ,Z

.104
 ])i(lot-Antiqi1a
ABCl) Е I~G I-I IJ 1(
LMNOPQBSTU
v-w~XYZAr(E
а Ь с d е f g Ь i j k1 rn по
pqгfstнvwxyz
•• • • ••
а()11се(~

. ,! f1 fi & JГ fi f1 fs?:;
--- Il-Y S г['А ]~-~ I~ 1N- J~:
1234567890

305
 DE

J-1 А F О N ТА IN Е.

Т О МЕ SЕ С О N D.

IMPRIME PAR ORDRE DU ROI

POUR L ''EDUCATION

DE MONSEIGNEUR LE DAUPHIN.

А PARIS,
А. ,
ПЕ L'IMPRIMERIE DE DIDOT I.'AINE,

М. DС С. LXXX VII.

306
 Firп1i11 Didot
А_[3 С DE] 1~

G J_I l,JKLM
-NOI~OP
.- . ,~ -~ s :--i

rr-uv· . . х-у
abcdefgl1ij. 1111110
pq1·st11vvvxyi
1 7 64Z1sз6
:307
 , -в-.~.· ~
) '~~
_, '\\
,
_11' -
-~~ ·,
\

:
.--%:

. J ll-<'A_
~:~
·r
,

/. ( ~ ,/4'

308
АБВГДЕ
ЖЗИIКАМ
НОПРС
ТУФХJJЧШ
IJ!ЪЫ Ь'БО
ЮЯ0V
 Wal/Jaum-L1ntiqua unrl Ruгsil)

Аа ВЬ Се Dd Ее
ABCDEFGHIJKLM

Ff Gg Hh Ii Jj 1(1{_ LI
NOPQRS·TUVWXYZ&/E

Mm Nn Оо Рр Qq Rr
а bcdefgh ij klmnopq rst·

Ss Tt Uu Vv Ww
и vwxyz аой ceffflre@j}

Хх Уу Zz
Justus Erich Walbaum,

1768-18}9
310
ЛВВI\~Е
Ж3ИВ

.IМИОПР

СТУФХ
ч. ъь

юи

311
 ШИРОl{А ТЛЪСТА лнти1,вл

А~ВГДЕЖ
3ИИКЛ ПОП
РСТУФХЦ
чmщъьюя
аО 81g eJk3uit
k.д.иноnрсmуФ
хqчшщъьюя

123458?890
Васuд БapaltoO

312
 ~шwи-,~

~СШm
. '

~Ш Ш (J)=----=Ш 1Р
1

~~~•• n
Ч]

~w ш
. - .

Jl1~ШЧ1CD Jl1~Шшm
313
 Л IJ(J f) 1~ lf {~ f11.J К
а, bcdefgl1iJklm n
IJMNOPQI1STLJV
opqrstuvwxyzre(t
· WXYZJEtE&
(~JIARIIES DERRll~Y
f845
FONDERIE TYPOGRAPHIQUE FRANCAISE

4234367890
314 1
rrHCHll ТЛЪСТА АНТИКВА

АБВf
ЕЖ3Иli
ЛИИОПР
СТУ Х
чm ъ

1234567890
315
 Egyptieanes
grasses
ABCDIFGRI
JИLMNOPQBS
TUVWX.YZ
abcdelghijkl
mвopqrstavw
xyzacelc ·
1234567890
CHARLES DERRIEY
1867
316
 АБВr
ДЕЖЗ
.KAlVIHO
ПРСТУФХ·
ЦЧШЩ
ъьюя

1234567
898r О
317
 жшзшз~
сШ!~LШ~ОО
·.,

~ж [ШJ:@шr
ш>~~W(W
ж ~~ .- - . - - - -.]
~lfu о ill
11~~~~®
rl®®@
.З18
Эl9 ·
 АБВr
.•.Е. 3И

ЙКАМНО
ПРСТУ
ФХ Ч
ъь
ОЛ11А Й О IIЧ ЕВА
320 .
321
 Antiques
,
serrees grasses
ABCDEFGHIJKLM
NOP RSTUYWXYZ
1234567890
abcdef ghijklmnop
qrstuvwxyzrem&
FONDERIE
1867
TYPOGRAPHIQUE FRANCAISE

322
 CentaL1r
'Мопоtуре' Seгies 252

.ABCD EFGHIJK
I-JMNOPQRS
TUVWXYZ
1234567890
abcdefghi jkJm
11-opqrstuvwxyz
BrL1ce Rogers
♦ 1916 ♦
323
 cf Trajanus
ABCDEFGHIJKLMN
OP.QRSTUVWXYZ
abcdefghijklmnopqrstu
vwxyz & 1234567890
~ Warren Chappell r-..,

ABCDEFGHIJKLMN
OPQRSTUVWXYZ
abcdefghijklmиopqrfstuvw
xyz & 1234 567890
С/ Тrajaиus Kursiv
324
 MICHEL- ANCELO

ABCDEFC
HIJI<LMNOP
ORSTUVWX
YZ&RK
{ 123~567890}
PI-II.DIAS ФIЛIAI ·. - -

АВГЛЕZН
IК_ЛмN·~·оп
P~TYФX\JIO
325
 SISTINA
ABCDEFG
HIJKLMNO
PQRSTUV
WXYZ
JECI00
1234567890
»•&.,!А?;-+«

.З26
 &~Cll IZ ~2J (fJ Л %1; &g оУ ~
~=8 ~-sлс ~ cJ\J CS1 ш ~~ ~@i ~ g ie
01 dJ сгt9 as ~st ~ 9f!э ~ r3@ ~fill
a6cdef5Aiihtmnrytiлм tиvшirz ff Ю!f {Е ckl
CV:1,iuo/Ja II •

tSXl ~93 Ч6 q) 6 [f ~(j Jf оУ dft!X ft

tAt G4J О{} QU Lил {;/ Ч 91 !)J ciРSt;jt6
12345 6? 8 9 о· 123456"7(S/90J

~ ~ с@ rPJJ ~ fJJ fiJ оlб с#~ @1{ ;;;t

©116 (.)JI! (() ~о/У fJ2 ~ (~ гс; и ~ r{fJ ((JЗ (_~ ~

a6cdlie6f1tghiihlmnopiыtuv1vx'f)f X
• &getmunл !ita;if
 Optima *
ABCDEFGHIJKLM
abcdefghijklmnopqr ·
N О PQ RSTUVWXYZ
stuvwxyz & fffiflftcECE
A:GAO0MN
1234567890
D.STEMPELAG 1958
* Hermann Zapf
328
 Diotima
c.J2RI2.I2S2.J2J2I2J2J

ABCDEFGHIJKLMNOP
QI~STUVWXYZ
aЪcdefghijklmnopqrstu
vwxyz
1:2345 ЕУ 67890
~~"2J2I2J2I2J2.J2J2J2J2J""2.Г2RJ

ABCDEFGH1JKLMNO
PQRSrTUV-WXYZ
,

abcdefghijklmnopqrstuvwxyz
1234-5 &67890
"2J?.I2S2I2J2J2J

>>Diot-ima-Kursiv<<
Gudгun Zapf-von Hesse

:З29
Leipz1ger Antiqua

A1bert ](apr

330
 ROMULUS
/
i

ABCDEFG
abcdefghijklm
HIJI(LMNOP
nop q rstu vwxyz
QR TUVW
у_

1234567890

VAN I<RIMPEN
ТЕСЕН ПОЛУБЛОК

1234567890
332
 Gill Sans
'Monotype' Series 262

ABCD FGHIJK
LMNOPQRS
TUVWXYZIECE
1234567890
,,

, abcdefghijklm ,

no qrstuvwxyz
refiflffffiffl&re ·
ERIC GILL
333
Получер 2pomec

А~В ГДЕЖ
3 И И клм НО
П РСТУФХЦЧ
ш щъьюя
а 6ВгgеЖ3 u U k
лмноnрсmуф
· хцчшщъью~
1234567890
.ЗЗ4
 ~IВЗГД
. ~ж~
1 ~U\\M [}JJ
, О [] ~ 1 Уф
'11,,,.~

Ж( ц lЧ] [ШЛ

,135
 1( А В Е Л Г1 Р О гr Е С I\

rдЕ><З И (
/\М НОП РСГГ
у )ХЦL

ш шlъь-оя

а 6в r g
е >k 3 u k /\ м н о n р с
mуфхцчш~гьью~

336
А&ВГ Е

жзик м

и о п р ст

У Х ЧШ·

ЬЬ .•.•·.А
борис ангеАvшев
337
 ill Sans Bold Condensed
'Monotype' Series 343

ABCDEFGHIJK
LMNOPQRS
TUVWXYZJE<E
1234567890
abcdefghijl<lm
nopq rstuvwxyz
refiflffffiffl&a!
.,.,.. -
() ••f1'' []
338
 Perpetua
Monotype' Series 2 39

ABCDEFGHIJK
. LMNOPQRS
TUVWXYZJECE
1234567890
abcdefghijklm
nopqrstuvwxyz
с"е fi flffffiffi &re
Е. ILL
339
 PRESIDENT REPUBLIIZY

ANTONfN ZАРОТОСКУ
D О PRVNf HO ROIZU
DRUI-IE PETILETIZV
1
-)(

Dra~l spo1uobtane1 soudru~kya soudru~i!

а prahu noveho rol<U. 1956 preji vatn v~em1
delnikam,~emedelcl'irn1 pr.rslu~nikdm tech-
nicke inteligence1 pracovnfl«imvedy,;kultury
i ume.nftпarodnich. \ybord i statnr sp.ra,JYt v~em ve-
reJnym funl<:ciona ram 1pf.fslusnЛzdm o;;zbrojenye.h
sil1 na~f mlade~i i d.~tem mnoho йspechd pri p1n~n1
йkold 1 l<tere nas cekaj.fvnasmvajfcfm roce.
х: -
Leto~nim rokem :zatrname d.ruhou p~tiletku.UkolYt
ktere druhy petilety plan stavfpred na~i prdmyslovoн
i ~emedelskou vyгobu 1 nejsou male.Mame vsak vsech-
ny davody i pred poklady byt presvedceni1~e йkoly roku
1956 splnfrne sjestevet~fm ~dareп1a йsp~~n~ji1 ne~jsme
splnili йkо1у let minulyc11.
)(

Ve.rfm1 1е ubranf1ne mfr1 verTm, ~е splnfme na~e cile а

planYt verfmve stastnou budoucnostnasfvlasti
а jejiho lidu.
х

:;z NOVOROCNIHO PROJEVU

DNE 1 LEDNA 1956

340

1
ABCDEFGJH[
IJKLMNOPQR
STUVCWXYZ
:I&I:
1234567890
~ ~

JВА NE
JANA
NERUDY
O~MENHART
341
 k<AR~l pl1cl ~

э-I?R3,Que В
·~N lfn<X4~Э·
·lN pho'LOQRaphs•

<ARLl~
pR<Xque-cze~hoGLovakI<X

Э42
 AUGUSTE
Q
. АВ DEFGHI
JKLMNOP
· QRSTUVWXY
ZJECEC&
12345678 О

A.BU TI
34,1 ·
 JKJLMNOIP
Q J~ SrJL u· V w· J( ~у
ZAEOEC&
1234567890

AJBU1LTI
344
 7/lиidиl/lllJ
с!l8С~ет:r;н
, :J :J 1l ~ l!l!i IЛ й (IJ ~
· rRf/'lU1JWX
Ч3С&
abcdetq;hiik ' ~· ·' ,_,_ ,
~

l 1/1!1; п о р ч '1; :, t
UIJW~IJl'~

. 123ti5G7S90
345
 Quirinu
ABCDEFGH
IJRLMNOPQ
RSTUVWXY
ZCJECE&
_,

abcdefghijl{
lmnopqr t
uuwxyz
1234567890
Э46
 Clarendon
A-CDEFGHI
JKLMNOPQRST
UVVV YZ
abcdefghijklmn
opqrstuvwxyz
refi&flre
1952
Е D NBENZ
1 34567890
347
 ll&

4Bf/J8lllr8
8ll'1/E&••e
"=••втr•
1VWZ1f8
1884488~ 8
---- ..

&111•-
~---~
Э48
 К.n.аренgон

АВВГДЕ....-.
аб~ а geJk з u U
ЗИЙКЛМНО
kлмноnрс
ПРСТУФХЦ
n~уфхцч
ЧШЩЪЬЮН
шщъьlо
1 3456789.0
u.n. йон че.В
349
Ренесанс aнmuk а_

АБВГДЕЖ
ЗИЙКПМ .....
ПРСТУФХЦ
ЧЩЪЬЮЯ
аб62gеЖ3uйk
лмноnрсmу

фхцчшщъь я
1234567890
Олга Йонче6а
350
.151
 ,\;<,'/, f;'t;J-\·t !'ЛД.f'IJЛII ;\◊EfO l{CT'/,

df, °У°~В
ЖIIR'tТ, S't;M 7,Шоl, 1 (ЙОJ',\) 1 IIЖ,

/\,R
r~\fKb
~ Jь ~ ;Р ~
l\'дl\◊ ЛИ,\1,1{; МЪ!САНТ~ lli\lШ, ◊НЪ

-Р 6 Q 00 ~~ ф
пv1s011
1 ы1,11 ,лово п 1 1,,\◊ Фr>,п

/с -сvсвш

а8г8 &уос€
1суъ "У ь 1суъ1 ·ЕТh (ю) (с7')

~~~oGu~
(,;,;) (йс") (йо;;--) P,IITI. VЖIЩд

:З.52
 .··.·•··!f.+J~&.·
'

~тз+
.,

- - .,,
. . . . . . . . , l:!!lllilli. . . .
..,

.ь
--
Y8r-·l!f.A,i.Wf.
IIA'l~•C··-·,, 'Y-tl-~A #, ' ~
.........ш.е .. .,~~--~
. . . . . . . . . . . .8-нt.4 ........ .

..........
• . . . . . . . . . . . .СПJ.4. ~ . . .. . ,• • •

- ~."8'Р.
./
>. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . .
 ~·-
(mа::-.,,от
i pv~,}.1•.
1 ~ \ GOTl[A~t\,
\ r ~· 1=•~)'11'1il1, J•,rit v,i1'11·1f)11ыrц1 «iт!!JJDd11шv:1Jм1 ШJCi1•,t,. YUIJ"п,
t ~i,1,'f1f11li1н !ннщ,мr, }Z,M{•Hirn.i\1.~ ·- iffilbl1bl lllJJЦR.t Яlf!!,,tMl• 'llDif :e1tf
,J{ Ч~, ;·' 1.,l1,ш1,,m,,1•,f11J ~!•1~1ш~•
_ :•· :f& }',11 рlрцнт~у.-., tlJitaШПi
.) J,,i, 1iil..ШJH ~)M~D tf111'11·шша il!J
'·011ю). 1H,1l1r,;нш,l1 rUИЯ} f11f1tln
. A\Mt r11'IПIX)r1i• хц-1<11•ш1v,t1 <н
IЛШ А (J х ~1)1:t tШ11,n ПЪМJ.,1 3Jt
н11 ~f'H ,Пши ')y.J ihmш1:l/blt• Иь\
,шя ~)М~ «11•1tbпro 'rtll_lЧ!il•'JPI
Нll~\Ыh RШ1ti;1ff1p11 IШН rн~ш,fа
1п, 111111 Jla И ~114_. ,Я ИDnt„J. 1J1 :J7:J
,1 IНi'н ,1, ', .1 :) r1Hrшs• Jl11f1l» :шш1
'JMa) (ШIII~H'Я~). HПn,h'i:a\'i 1rtм
ш1'1ш1d1, н ~ч,эvк,11, я 1 Iныmи
mv,f, r11'lfШI Яl1:И ~l)'A• f1 !iЯ¾11ПJ
1l1iШ1i ЗMiD ttorlaJIП/nIШt ЩI&
1
11\'Я Илjll1l1'rr1l1 зу;1 JiJ1f1'11•;мн
,!1,f,ппьи. H;J1•·0avц-.~l1 ?Р• ш1с.v'
, 1эм1 1l1,hшп.1н111iХ, у.,я 1l 1 1,ш1,
.11,l,1fl11к •)<а>К ш11•·1Н1,r:1111tlнlluлv~,'-~·
1••1f\J~n'IПП{V1'~ /л1 ~~p~1lt11 ~r,щ
Y.f..)!J~1ltAh-:Jy:i IШll.WI ,f'iM\l'JЛ liЫ,j,
'\ ,.,1,yJ (,,;, 1mяш1~1~аJ. .,. ;f•11'H НШ,
, ~. ttt•1f'И :Jм:i• ныН1уJ1ш;~, ш.vн нщ
i ' ,, ',1 ,~1,,,.1,.1111,l.1 ', /] !} tЧrt!tt.: "'ft'~ i'~i
1 • 1111, 11· t1.-:n• н·шr.,.;1м,111.1i,l,
. 't. 'ЫАН· ;t)ш,,н,•!Ь~J "3„n н ншft1
1
1
· ~•1fft1f\П1»:D ,11 ..,НШШ11/,; .'¾H'iK
:/ . RJ1i'i1R.\1ЬJl1;г,111:н-., vn, 1 Чi:H1 ' f
1
, ·rti:f"Ч Шl'Ш,<нШЩLi f"lJUH:HЩ
• t,:.i, 1 rJ},, ~ \')НЛ13 Яlbllt'ЯJ,нh Ш,ЯШJ
. lПJ1hJ,1.UC1i'Э JJ#JWJ•Чri•эr~:11m,:j
~'ПU,1 M;ilПJ:JШJI 'о' i„ri'\.'f f._.8
!JH:."tlflfЬIMlffiJ:J Vd, .·1. X"'n'l li:-1
" "Э·, а w, VMM i'N\1 Э :}'11· IJШ \'rf1
\ ':frt•tii•~Ltr11•(;1!", c,;Ju/Юf 1 ffi\'ll1
1 iНШ :il"eb, яvа,,чr.Jнш rmn
~,•1П 1 IК :МtЛ• }'лl 'u3M~ \fll'J
r•i'Dtn,lMJШ vм1, it ш1:1wJтооэ
!Н,н,,~r 1, Э'R9· 1l1мV1 у„п.w \ШМI•
YJif1JVH ✓,1ш~i,...''i ~~,нШН• Sufi':.J
Яl.1'11~3<t1'ШJ1f11111~'U" -~ ·ilMl•Wfпc
~н1,фшпн1чп~; <о"3'n'пhи,кf1~
fЧIJII 'к1ft,н M1t,1rt1• sdЬs flfi~V:D•
юfЬ1Ра~щ„ь. иdhя (u":нfuф,м~
V/Ь hrtt\ll,'И• ишwЬнм MJl1,)'d &Ы\,
cf1 Ч/~1 Vli\-ИM1hmH [filHJ.iffl-S Ш13
W.Э• fil-Иf\\З\rnl-(dШf.t;.L,11 ПП'S'iJ:JlJI
\'V'I ш1.Ьмэ ('"п"">КЗ• ttPM/Ь,i'lm ;{
m»:-JM~• '?:l:1Ч»1hпt~SЭ•K<n3'1fTTU1~
. ю>1 1 0,~,. пм!J,,mэ• юii:1:,rs- B'h3m1•
S"п-.1Ь1J\н, f11:.f1Пm1,,iYrttVN• М ШШ-S"
f.ЬIАUЪЯ\WИ IЙJИН-.Nf HU&~,
млшн1н1\1;J е·ашъ~шп ;fum
111~•01 ~tbu.tn1VИ•d•pf••1J'1t\oьm.vя
1tшя-M:.(JЯJJuKr„-x ~.tхнпп lkil!W•
11,мrhтfiJ юi'\J:J Я].аl '\Шoriъ.1ni'IO '
11пi!, tflJihll\11f,v1ш ш.ш~ п;il IПнla,t
~11
· 'JM:4) :)•о..,Н• }'fПU/ЬУН1l1 S)rwml\'1.
ifltншюftн pl1ttoпif!~'"H ~·~ v.~.~
(tfшм з~1, ш1н..wr W,Mf/1. пььхif..
~lТI11i.A1l я1Пшrl1h-ЭА11 Jo1!:Yl)·
яmrыШП;;JJР '11„riffJ~~ 1ilia
l!1v;п11, '1i'ШJЯ t'~Н~::нп,к~шн.
,'fv»i!,1-:1 ~Щ'ii'}fJ«Ii;JVR:J VMl Шfu}:-1'1
ffl lllнlr 'К11'f1IЫl•n1 }.ШШ 1111a.,f,.мv,
y,ll1[J.1 Шlrl1MI· tь;;ншн ,,-~ ,{111TTJ1hПIПi
•n·щ1м IНl1!1l1-НlШ'lrlfl.1lьtH, N flh нш.~1
·1::н1~1,•,,ш1·,~..,l,ш1мЧJ~tv tf•им JiflJ~•
нm1IOШ:ilbll ШJIЬ¼Yli Уl'о'ПЧЪIЮИШЛ
'-"\t-t!ftomWIOШBПШ Ydl (lil W\''Jff:J:J,
f:J :>j-«iB IJrLn-э tmrf,IO'H,jЬ1i&ffiJЗ
1ir·пnvx \ 1 ~wэш,яr.1m1 ~1mн lh•
.,.-,и J~Ь1l1m1if1'S 1нанrы1,fЛ,~1fU
r,lbl1 "'Sll:П.11\'H/6 :1rJ П :4'1&8А\~
.154
 1~иt>илицл

д~Rrдеж~
IiHI~ЛMNC>П
РстОФхw
ЦVШ'Ьbtl't'
, IO~J&Jl\X.~
tж: l'P0V •.
ИВАН I~ЬOGGR
355
 1,. , i.. 1 \ •ii f. ti ,-. , }-' f ь 'Ь 1 „i. 111 ·t' i
N ( ~ ). К \ •• · N tf •, Л •' ! '! ; •1- • '-. 1 ( 1 Н 11 1 f iJ \ f
•• ,,
,,,
к f ч1 •,. ~• , ;, . ,. \ ,t.... ~ • f. , , • , , ~ f
'1' t 't · ~ , 'J t ц 1' д. 1 ~ ь f "l,'\ 1 '1' •• , t- 'i Е н tt в. 1, \
, }-. Р, \ Н "L' t f 1 •t 1' ~ .\ .1. L !
I t ; 1' i ',; .Ь N il t, 'ь l l f
t \ ~ \ Ф t i •1,. · Н f С •t.• f&t Л fHI f;e L Ы t t ,\ .._ i tl .\ \. 1
,.rt "1 11.:. i·.\.81\.ll"sf'(,._1. Hfrl'[ 1\1 t- ttf\.fl
, J 1--. .А.. t:; fi ц .\Н 1 •г Е ННН 1. ,t,.,, f',* Н lfl tf 4t 111 t' \,а.•
! J \ ·"" ll PI' !'-,' 1\. .• ;, 'f' ff • & 1:'( f «i~I f l l t / I '1-:~\ t;:Нnff
fN ,, t \ 11 r, 'ь r , i , ,
1 е "t i,.. \ t , д д.,._и;tri11с. ,.. t ,,.
,, Е rf' •t. t r
а,, 1 \ Н 1 !.
f
.\ J...:. fL II ltl ·i 1.~ f N 1 У\ 1 ~•k „
.К ~ ti е '!' 'ъ .\ I Н N I r •i Н t 1> '.t• 1. H.t.. .·.· .• '1' '1а J.i .~~..•• ,._
i' ~.., А 1ft \ 11 Н \' t 11 ~ 'L lft"• 1, w at 1ff .\ • flt:,М
,J11
~ r111 i 11 .~ f r~, \ rtA t 111 n,~.j,••\it · "',,~ .\1..,
fЛ N.+, ~, lf t i\. ..... 1....'1 '1 J1 • ff'Afl~II tf ,,. Ylt
\f '- Л •J. lH tJ„l Т1, N -а. r fJ А.1 'J.• Jf 1д J•
~ Н.t t '\ ~ 11 PfV f lJ l lf R Л fi. '1. IH N R
1..:. '1. lf Н 1' Н Н I А_,\'• f i V t к•
( А. t '1, н. У}. ,. н' о о. '~"' А ...
IЛ 1, 1'i'11.1 J1 1 Jl А А fJHI ···•
v /.е'" А,.,. л л ,,·-.н tt· ·
ffAf. J.<ff;lt«rl<-l"-t'i.

1\\1·11w.-.м\ ~l•нус••"""
t MtПf i;lt"O ,,
K1¼r ·· ···•··. i..1"

356
 : ·. . HN"i~ . ,.
. .·· "} •.. ·~,11.,

-~
.·."
f K"I•,..ft1\fШ
•
.

. 1,
.
..·

. . . . . . ;\

Э57
 1

rpfl I F 1,11 ГА lf
' N, f А R А 1<•.. I ' С N ,f ,; А .5 L;· IU Н Jf '
•-v ..,.-,.
К "А HJ f
..,...--.....-
Ь..
,; '
/1 (Л Jf М !. 1f ! ь • к lf i f:.
'f f 1( Р:. l-' IH 1, r Лh-.Л д К f ;л n D ~А"/;,>К f>
'f О У' Y"i." (О'{· Н ~ 1..f ,Af'. 5 ~f„H-,{fпf Н~
, j • 1 f

f ~.
n1r...,J-:. t J\iJ,1 н /l де, dн-. тr- · по r~ ov ·
;
1"{
,
н . i t '
1
•

n_ 0 • f~ If • Н ~ 1-. О )1 ,т ~ ь. Н Н ll: Н UJ Е";' Hl F tt l\iГl..

( ~ Т А & Н rt}-y /f N Н /Л Н К1,.) '! JJ /\ f ~ 4 • Н f1:. Н Л "Е К
. .
~ м о к 1. к ъ н ~ ~f ft! v с, • н nn 7f:-. , f1 ~ л н е т rн ·

tf n f н11: f J( ': r 1i ~ Е t * ''Р н А ovr~ Hlt N Е ff ПI\

О А,1' Н N; t..'\ h f "k •у & N tf У Е r ОЖ ?· 'Т ь IC 1\Л О
л не ·1 1 н Е-· N Е J: А;. й т~ ,а t n.л Яt, л..111 '" КАМ~ 1
✓
(:;, К •k ч• .1 Н ( i ,i f'r .\~ ., H"f0 I\Л
!

oi· (,JT f, J;'•t ~ 11 К111'

r .,, 0 r1 А O1\, ,t 1\ 'л вА; f ~ 1. f А ,1 N € f f... №k t Т А: ( 1\ Z.. f 1!f ~.

'/
1
Ar: l/Je ~.F о iу У f NII I J11 ~ 1' ~ JI ~ tf!',° JJJ 7't-.. п l!'j'q
t1,.

К. "!. Е /9 ( ,A. ll М 1 tf n ~ ff А f 1f р lt: О!-. '1. ' Nд У

Н f 'л В"/,.
t

Н/ Q),,! .~ tp ,11\ t~' Н ~<' orn

l i t "

~ 1 &1 h Н : 11 N HT/f

Dу• .1-. 1fl

• ~ ., ...--.

А-.. _1~,4-. ~ ь lf f 1~ t:., Jf' Н Д ь ( 1~ ь.{•r kЖ Н Н

• t

f '

и б ~ ъ I н ("Е',\.* А,., ry . ., n! й А 4 ;+. Lf ,t ~ ь. J"O А ;f..

~нн· tUnfDRf"k.n\t· tfN Л"11'~fllfHнicoмl,
• .. t J

r\/1 li 1\,1 а н f с ,,,. н 1,. .?f-.. А ·Ei. Ui о 7 r r 'fk Ч р J~ & f · н о\"

,.., ...
У '!: l П f h-. r. Л ~ Н Мь. N rJ-: с ,г ь Л
'Н rl Н f v1 N О· 1( А f '

....А., 1
f р- ~ g У ~ п .,.А.~
.. h r ·ft,m.i.1
V '1'

f
6 / [: V

· t~#t· ГЛ.t• l· &f ~нн~

.З58
359
 r '~ 1 н С f f'H, 1, & ~ ri rt Н t · ь· t ~А
у ,}i \ rн , r-н & ~i,', tt 1',ti f н н 16 ( rr н
• t-C\i ~ · Mf Н t,\,~·(~б 1\А NNt · Hf
п f ,1:-i i
1н н t . "'~~ п rн ,, , t\..\~. f.
N t Н С '1 i 'f' f N, r1 f Н f ~\ • Е. Н f\ f f' l f •
1

• с, t гl, ti н 1\ 1н НА'1 1" ,~ ь f С 'lt лА ~ Ъ '1' 1· f ,

·: ~ ·н 11 ,t •1· ,t:101 н 111 ti t!_IJ 1/с т~
~ ., 111,,~
t" П Н 1l · , 'Ji '[' 6 f .~ ti &~ f Н ь 6 Н q ,;\А ~
. '., "' ti ,\ \ 6 , f 1-t 1\ 1-( 1' h\·✓1'f А '1 ti ti \ #\ С 'А
~А HNA A, H~f ~f ,J; :'К~{ Л-< t \f мi'д ~
1

! f
8 'Ь ( 1 А'\ r; П О t Н f Ю ~ П Ь с', А ~ А~ .н "
rr ~-E.:.k мол н л~ с.~~.r{. ~ ~'~ ~ л~
,,а;\,Ч)ь'tf· UJU~ 17,\НьЛt!ССНд
f"'"' {~' ' ' ' t-:-- , ,. t----
H д Ul f ('8 1у\~ · Н '" ~ НА f Л ,.\, ti '1 Л 1( '.i
1 ,..__,

N А Ul t ' п ( f ti .• ~ е '1 Uj f ш А r. с 'а

, r-- f ---

с, Н fi'' 11 \ в rr11 IH11A С 1}. U..\J,\"А РГА

N
н
' -
л р ·, ,~ п ~ н с м. е~ &а, ~ с л д 1'5 н ь 1 _
1 • t fЪ&rkf ~Y•W! f6Hhl
п, сл,rл11,:'!'f 1~лiль• n• ,,д
,- у 't l*iti' rт,J,A с rн Н1" п ~ f ~ ,r,
1,!, А ( Н д 1\ i & П , 6 Г\ tH А

360
 ·"1

"lf
.
АЖ.f
Jlf
п,

Эб\
362
 1HtiH',\l\tf \,tt tHr4 1B1 H,1J, чfft\ hТд .\ t! tl
€ i ~,

1\(ltf{'/tltl Hi>, ,Н, Иlrlil,'1-i f1H, 11 t

\ .,
11<"1' fЦlllt!' 1 1'\1\11 Htl,1\,\ :1,,
П 1
1 \1

П) ( 11 Н tl t i • tf 11 ,f 1, •1 ( 1, 1, 11 11 \( t1

"'\''' 11/\1•\-.:Н ~:l, t14Hrlllfi.d' rz11,11·,t<( Ht\H

' t
l',t t1 f 11

tt /.i 11, \ ,1 НН ( V. h ( 111 О 'Н! ,Н 11 ~ 111 1-\ f 'Н ! 1( 4 \ ,1

1<i11.1 1 /'Ц
{

lib' ti/\91 l'tl\li\ r! lllh С h 11, J'

,1 1 !
1.I
(;} tf ~\ р ,1 Aj'&.~' .t1 w
Н, \ i
( н

1 "
1'
"'
f"f н

364
 ВО!М3 1-(0JTГtf~~Xb
11 '- , ,,

Jt!,01 Лlr:Я,ИJ:IJf ('ВОИ fL'rд/b t

i' c,Yyt(Тrfo?Fлv~pci~ot; #t; л10
plf7Пf ?:,HO([rrff ',lX СВОИ fО,Л,Ъ
11 М\И1~Ь -гтр f-17 U((5И/f1Т( Ц'­
'ТЛОf И и4~ СИЮ Jt 7Тil1L'\7nИlТlf
1,-

H~JC.c't ВйМЪ 1rf'fn~~тrr JС.,ОИ

~Mf1-D111Ъ 7:ri;C()J1ТТJ-t И 1-tvМfИ-
~

?Лf- 10Аа (( 1-1~-r:rorгsvи

366
 \_.. '1;, "'/ • I

r,c•~<' €~,щ. о;юпы

!
r1o<rrit1rнm1•i rпocr,
'
-

r.itщi..tд ).c:i:,~m .-
(1 !Pt. \!,.4,4,tfM.4X'L ,•,,:1ri::tt ЖНJНН tA..t\Hlt
.,
f,.;, м~ ..,,н1щ 1,m1u.п1. , ~f СА.сr·он,А&М~
fio¾oA4't. лн жt;rпн 1
т,.,нс~, ~owэJ!o•ttltit()
l',tA\Hмt'! 3tMffШ ' (IAI; 1.«tt"lt. 1i0t,шia,
Си ы с.с r••:~11 .~~~ rk~r~w.\
,\А AffffiЦ ~ щ,•t Sдою~ нt cu,d°'"m-tt.
№f~P1 ШfАШАК
. ,
0&1J'f4,;М'\ lttffМIW
-
,~O~ff f!O &fttд1f' ~t\. нmc~G,.i ц•-¼А 1{
 ПАМЯТНИI(

ДРЕВНЕРУССI(Ой
)I(ИВОПИСИ
IZOH:gA XV BEI<.A

и I(OHA ТАПОI(АЛИ псист

YCПEI-ICI(OГO СОБОРА

MOCI(OBCI(OГO I(РЕМЛЯ

ИЗДАТЕЛЬСТВО

т ИCIZYCCTBO „

MOCKBAvJ\!tCMLXII

368
 АаБбВвГг
Е КЛМН
ОоПпРрСс
ТУФХ~
Чч~ш~щ
, ЪЬI ЬЭ
ОЪlЪЭЮЯ

12345678
Г.А.БАI-IНИКОВА

369
 бр(9

__,--,--,,- ~
(;7(/(б[р/U) п . /д
ёJflШL И ~ lD

/) ~

CJJЬ
!{q) QJ
- \

370
 ••
•••••
! • - •

•-·•··
~
i
i
,

1
,
1

1'
i
.

11
1 ~234s-
371
 §11J ~ ~IJ ~

@~ IJ ~ ~
11 ~ ~ ~ ~
~ ~ IJ и

372
~66~9еж
~u~лм
н-опрсmу

фХЦЧtЦ
~ЬЮА
'

A~,·!?Jg-~
е о-с rv

374
 ОТtАСМО

rJТCtA У1 О"¼ Н l ( LU iJ\.'U

морето ,и e,,\,,w,.,Lt.Auнur11e-,

L{ 111рюмо6е111е- 11ълнu
· С J\e1llq0\(3 vvlpё\}:~?
/LA 011~:U QYtA 6 }:~ 01'1'Н е-,:1~
11 О ~}LA J\.lA У'\ LA Н L~ tr1 е--,
У10 &9f?LAYY1E?- ~6~gu
1-10\(1 фглJ\,,tсл2,lf Ctncл ?
1

f"ТТТ 1.-,,

и , ~\л 11 O)v\ Н L~ LU J\.l\ 1l ОН е.,, e9-u 1--(

.._,,

JvWpя1q
'Не- x6Ъ}J.,?\L 1t~J\ ~~сл9е1-t ~ор gc)iJ\e-ц-e)
-n1a-~t, ~е-1У10 6 2слснеща-mа 6еце-р
9охъп1 ··Н2\ n1po11u1':~°' се- ,ц~бс,mбо/?
ОТ[u r10A,lrHAUA J\-U 1qcx1~ б 1-t()C

l,('yC т L{ 6о{х°'
1
/noCJ\GgH'lcn1-e-
11 О ЛG )q °' -"~е1':i о-.
НС'\~тежgu
1А 6Яро;УУ1сх
6 ga6po·mo
1л 6 цо8е1q~,
6 1)0Jv\cлH111l{1qdm(}. j

6 np~нume-
ffi[u 110М'НUШ J\,U 1'i~1q ~OY11-l€-P"~L{?
няJq(}J~ J\.-{Ново 6ЪР')О
t-tt,t х6сх1-1:~~ 6 1~11сХН~ 14сх №u6om~?

375
а.Овrде, ■ ,з
:и:k:Ж.1'1.[:В: оп
р С-Ж-УФ~~ц-ч:
:J ■ (ЪИ).И
.

I:134567890
\ \

:Борис И в re.11.Y ■ ■ ■ е:в

I960 ✓

.176
 Sl~ ~1)Sm
. ~~C}qJ\Mtf-tO
g-(J) С mlY Х

~imъwR
vt-06i~-em~u
1q J\Jv\ н on р cm
~f OOЦfZUlЩO
Ь Ю Fl
<oopuc 8trti{XJJШ'tб
1959
:т
 6AOk
А6ВГПЕЖЗИ
ЙИАМНОПРСТV
фХЦЧШЪЬЮА
a6B2gelk3uiikA
мноnрсmуфх
цчшщъьlоя
1234567890
АА.ПОПАИАОВ
.З78
 Тесен гpomeck

АБВГДЕЖЗ
И l{ЛМ НО П РСТ
УфХЦЧШЩ
ъьюя
абВгgе>kзu
kлмнопрсmуфх
.цчшщъьЮя
1234567890
Togop Попов
379
 AнmukBa

АБВГДЕЖЗ
ИКЛМНОПРС
ТУФХUЧШ
шъьюя
аб82g
е зukлмноn
рсmуфхцчш
щъьюя .

,'
1234567890
!
1
Togop ПоnоВ
1
~ ~
 Полублоk

АБВГДЕЖ
..,
зииклмно
. П РСТУфХЦ
чшщъьюя
1

12S345®:7E83~(Q)
аб6аgеЖз
uUkлмнonp
сmуфхцчш
щъьlоя
Kupuл Гого6
381
 ИТ!АИ!Н
w
IBBr Е13И!
а BagвiaUkпмиan .
· IMIDDl'CTU
pcm; X\\ЧU\U\IЪlas
1 'JШ 'LLIOS
iaЗ45B7BBD
СТ!ф!И rPVID ·.
382
 УКРАСНИ БУКВИ

АБВfДJЕ
Ж3ИИКЛ
JМНОПРСТ
УФХЦЧШ
~ ъ JЬ ю я
: 1234538789
М~ ПОДМОЛ О 1В
383
КЛАСИЦИСТИЧНА АНТИКВА

АБВГ Е
)1(3ИИl(ЛМ
HOIIPCTV
ФХ ЧШ
ъьюл
1234567890
ПИКОЛА ПИКОЛО В
384
 V
ии J;J);
поп ст

х 1& чш
1

ъь я

1234567890
Ниkо~а Ниkо~оВ
ry/jc who/4 d&

·. ca~rapfy
is Wcmnmunica~
fo tfic ima ·пашт1·
rwithtnl ~ss
fythe 7Vf9!1
t tflJU&r or imtlcY
~п/) ~ ТНOMASJAMES
l И:
'n·

и С{) COBDEN-SANDERSON

to 6с annmunimte2
tlicлut/ior.

. 386
 ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА

СПИСЪН НА ФИГУРИТЕ В ТЕ!{СТА

СПИСЪН НА ТАБЛИЦИТЕ

ИМЕНЕН И ПРЕДМЕТЕН У[{АЗАТЕЛ

 И3ПОЛ3УВАНА ЛИТЕРАТУРА

А рц11ховский, А. В. I-!опгородскис грамоты на берссте. l(ацпржак,Е.И.История пис1,мен11ости и книги.Москва 1955

Москва 195,1 F<исин, Б. М. Графичссl(ое оформление книги. Москва 1946
Атанасов, Петър. Нпчnло нс1 бългпрското к11игопсчата11r. l(ричевский, Д. !1. Искусство шрнфта. Москва 1960
София 1959 f(ръстев, !(., Захариев, В. Стара българска живо11ис.
Бетевлиев, В. Епиграфски приноси. София 1952 София 1960
Б ешевлиевъ, В. Първобългарски надниси. Годншни1,ъ на f(уцьт, Т. !1. Начсрта11ис шрифтов. Москва 1950

Софийския унипсрситстъ, София 1934 Лазаревс1,ш,, !1. Полиграфсправочвик 11.пя худож11и!{а, ав-

Вссмирная история, том 1---IV. Москва 1955 тора, редактора. А\осква 194G
Георгиев, шсад. Влад11,и11р. Проблемы миrrойского языка Jlanuн, Л., Белов, А. Глиняныс книп1. 1У\осква ]952

София 1953 Лоукописа, '!. Развитие пнсы\IП. Москва 1950

Георгиев, акад. Владu,иир. Ньшешнсс состоя11ис толковаrrия Лур1;е, С. Д. Заговорившие таблички. Москва 1960

крито-микеиских надrrиссй. София 1954 Лурье, С. f!. Язык и кул1,тура ми1,снско11 Греции. Москва­

Георгиев, Влад1.1лщр II Дуриданов, Иваt,. Увод 11 езикозна­ Лс11и11град 1957

нието. София 1958 Матвеев, В. Шрифты. Москва 195,1

Георг11ев, проф. д-р Ем11л. Кирил и Методий, осно11011оло,1<· Меделлновский, !!. Л. Выполнсннс 1и1лrн1сс1;t стс1111и1ртным
шщи на славя11скитс литератури. София 1956 шрифтом. Москва 1953
Георгиев, проф. д-р Емил. Стшя11ская 11исьме1111ост1, до Ки­ Микеладзе, llliJtc. М. Д. Шрифты ДJ!Я 11ад11исей ва •1ертсжах.
рилл,1 и Мсфодия. София 1952 Тбилиси 1957
Гиляревскай, Р. С., Гpuв1-ulf1, В. С. Опрсдt:лил1 ЯJыков мир;1 Nl t1рчев, Милко. А мфор11итс 11счати от му:--1ея B'l)B l)ap11a.
София 19БЯ
110 11исьме11ностям. Мосl(ПЯ 1961
Грш,стрел1, Е. Э. О 11ро11схождс1111и глаголичсСl(ОЙ азбуки. 1И ихадлов, Георги Гръцките н:щ11нси, намерени в Бъ.11гr~~
рия, том 1-111. София 1958
Труды ОТ)\ела древ11сруссl(ОЙ литературы, т. X'I.
Мос1<11а 1955 Огiенко,проф. !ваи. J-1 аивюк11 iщi нам' ятки церковно-слов' п11-
сько 'i мови. Пам'нnш старо-слов',1нськi X--XI вiкiв.
}!111,еков, проф. Петър. Стара българс1«J литература.
Варшава 1929
София 1961
}11111еr<ов, 17., !(уев, !(., Петкmшва, Д. Христомат11>1 110 старо· Огне1юва, Люба. Сребърни съдове от дс1,сналнята на имве-

българсl(а литература. Софин 1961 ратор J1ин1-н,и11. В Сбор1111к Г. Кацаров 11. Софин 1955
Осш1ов,К.Русский нсрвопечатнн1< ИванФсдоров.Москва 195:i
Древ11яя Грс1щя. Москва, 195G
Ос11овы ыщJ1<систс1<0-J1е1н1нс1<0Й эстстики. Москва 1960
/1уйчевъ 1 Иван·ь. i J3ъ стпрnта 6ъ,11гп1н..'ка 1<НИ)10111н1и1. Софнн
Ос11овы оформления совстс,<ой книги. Москва 1956
1943
Плавшиh, Лазар. Срнскс штампариjс од краjа XV до 110J10-
Дуйчев, Иван. Най-ранни връзки между нървобъл1·ари и
вн11е Х I Х века, Бсоград 1959
славяни. В сборник Кш,аров, 11. София 1955
Райновъ, Николай. Орнамснтъ и буква въ славянскиТ"t р,у,.
Лылевский, f-!. М ., Еленский, Й. Й. Сборник древ11ерусских
кописи на Народната библиотека въ Пловдивъ. София
текстов X-XVIII веков. София !961 1925
3ернова, А. С. Орнаментика книг ,юсковской печати XVI
Сборник Гаврил Кацароu, част втора. София 1955
XVII веков. Москва 1952 Свирtщ, А. Н. Древнерусскаи миниатюра. Москва 1950
Ившювъ, проф. йорданъ. Български старини изъ Македо­ Сидоров, А А. Древнерусская 1<11ижная гравюра. Москва
ния. София 1931 1951
Иванова, Вера. Надписът на Мостич и преславският ени­ Сидоров, А. А. История оформления русской книги.
графски материал. В книгата „Надписът 11а чъргубиля Москва 1946
Мостич". София 1955 Станчев, Ст., Нва,ива, В. Надписът на чър1·убиля Мосги,,
Истрин, Виктор, А. Развитие 11ис,,ма. Москва 1961 София 1955

389
 (is;;пrz. Alfonz l1i1ilt1!1{ fc,srn !пkши1!н1!с \' Slo\t·пip.

ФридfJ :,1.· 11 Дt·шнфровк,: \;J1ыты 11ип)r„k11но,,·;н1 11 ч н,1 l.jctЫjaш, 1957

J<Cli \\оскв,, 1961 Jet1St'fl, Hans. f)ic ScJ1ri!t iп \/,,гi;,mgenheit 11пJ G,•ft:i'П\1/ЯГt.

Цоне1; r,,npiJ1/;.Б е1,ю. [ Iсто р~н1 ,1,1 бъл1 ,1рский t· ,ик1,.Софн и ! 940 Bcrlin 1%8
Цонеиъ. проф. f;. Славянски р,ы<описи и старопсч,,гни I<НИ­ Jo/111oton, Edwarcf. Sc!нe1bscl1rift, Zi,;rscl1rift шнl aпge,vaпllte

ги на Народ11ата библиотека въ Пловдивъ. Софин. 1920 Scl1rift. Ccipzig 1928

1/ернихоа, Я. -Соболев. 11. Построение шрифтов. 1/ааЬ, Armin Stoclcer. Alex. Cetter;i. Te11fe11-
,\\осква 1958 St. Gallcп 195·1
Шаю10.lЬ01i, )/(..ф_ 0 CГIIГJCTCl(OM иеро!'ЛИфИЧССКОМ алфави­ !fagenmaier, Otto. l)er Golrlcпe Sclшitt. U!m-!)oпat1 1949
тс. Г!сревод, рс;1а1шия и коммснтарии !!. Г. Jlившина. ffajnal, lstvan. С ·eпseigпemeпt clc l'c,:гitнrc а11х нпiversites

Москва 1950 mcdicvales. В ttdapest 1959

Il!ицга;1, А. Г. Графнч~ская основе~ русского гµа11<данского Натапп, Riclzarli. Gescl1icl1tc сlег Kt111st. Вегliп 1955
шрифта. :v\осква 1947 Hauschilci, Herbert. Dic Scl1гift I-11. Ceipzig 1953
ШичгаА, А Г. Г'усский рисова1111ый 1<11ижный шрифт совет­ Jlermant, Abel. C'ecrit1JГe а traveгs lcs ages. Г';1гis

с1<ИХ худОЖН!·!КОВ . .У\осква l953 ffigo11net, Cizarles. !, ·ссгitше. Г'агis 1959

Я1-mк11ев, 1V111рослав II Стотшв, Стоя11.Ст11робългарски сзн1<. fliller, !lelm11I. \\'6rtcгlн1cl1 cles Bllcl1es. Fгaпkfttгt аrп

Текстове и речник. Софин 1956 .v\aiп, 195•!

Aщlin, Mari11s. Се livrc. Pшis. 192•1 fllavsa, Olcific/1 •- Se1il(ёei1, f'rantise/1. Typogrr,ficka pisrпa

B(l{/alic Josip. lnkшн1lн1lc tl Hrvalskoj. Zagrel1 1952 la tinkov а. Pral111 1957

Beclnarcz11k, E11geni11sz. Graficzny roz,,,6j lite1-y.Waгsza11·a 19513 f!iilscher, L'Ьerharli. (}elm11tcl1s Gгapl1ik !0 ibel ..v\iiпcltcп 1954
Bauer, !(011rш/. !)ie .-\n!iqш1versalien J-/orcill, Frantisek. Ccska k11il1a v minL1losti а jej i vyzcloba
/3eyer. Os!шr. l< нrlolf I(ocl1. Be,·lin 1949 Ргаl111 1948
Bockwilz, Jlans./1 Beitгiige zt1r KL1ltшgescl1icl1le r!cs IJL1ci1cs. f!vstettler, Rщlolj. Tl1e pгinteг·s tегшs. Sl. Gallen 1953
Ceipzig 1956 !(аес/1, \'valter. Rl1Ytl1пt11s нml Ргорогliоп iп clcr Scl1rift
/30!1aclti, G11sl11v. l)ic Bt1clн!г11cklcltcг. Bcrlin 1954 О!lеп
1956
Breyer, Mirlи. О slaгirn i гijelkirn jllgoslavcnskirn knjigarлa· !(Qpr, Albert. ЛВС, l''шн!ашепt z11111 1·ecl1teп Sclнeil1e11

ZagrcЬ 1952 Ccipzig 1958

Br11n, Robert. !,е livгc fг1ш9ais. Paris 1948 !(apr, ЛlЬегt. Acliett Mediiival. l,eipzig 1958
Cavanag/1, J. A!Ьert. l,e!tcгinganrlAlpl1abets. Nev, Уогk 1955 Kapr, A/Ьert. Dct1lscl1c Scltгiflkш1sl. Dгescicп 1955
C/1iera. Erlwarri. Sie scl1гieben a11f Топ. Ziiгicl1 1953 Kapr, Albert. Jol1a11n Nещlбгffсг cl. Л. !.,eipzig 1956
Со/1еп, Marcel. !,а gгanclc iпvcntioп cle l'ccгilllгc ct s01t evo- l(irc/111eг, Joachim. Cexikoп dcs B11cl111·escпs l---IV.

lнlioп. Paгis 1958 Stнttgш·t 1955

C11c11el, Ch. !0 16.шспts rle p11l(,ogгapl1ic gгесqне. Paris 1891 Кle11kens, C/1ristian flei11ricl1 Пiе I(ш1sl дег l.clteг
Da/1!, Svemi. Gesc/1 icl1 le cles В L1cl1cs. I"cipzig 1928 Ceipzig 1940
Degering, flermann. Die Sclнift. Tiil1iпge11 1952 Klingspor, Dr. /(агl. Оl1ег Scl1б11l1eil von Scl1rifl t111d l)г11ck·
D0Ьl/1ofer, Emst. Се Dccl1iffгe111c11t clcs E'cгilt1гcs.Fr.ш9c 1959 Г'raпkfшl аш Маiп. 1949
D0Ыi10fer, Ernst. Zcicl1cп tmd \\'шн!ег. Slt1tlgaгt 1957 !(оЫо, Marlin. Sclнiftscltlllc. \\'ieslшleп 1959
Eberle, Ortcvin. Scl1гift scl1гeil1c11 ШICI zeicl1en. Rave11sl1шg /(ос/1,R uclolf. l) as Scl1rei 11 Ьiicl1 leiп. Kassel l 93б
Eckelman11, f!elm11/ Zш I:11(11'icklLing rlcг Бt1clнlп1ck- /(татеr, Samuel Noa/1. !,'1-!istoiгe соп11nе11се iL Sшпе,·

scl1гifl. f·'гапkfнгt 1ш1 ,\.\аiп 1950 Fran,e l 957

El,mcke, Pritz J-felmat. !)ic l1istoгiscl1c Eпtwicklнng (lег Al1e11- Krel1er, Раи/. Plakat ttпd Scl1a11feпstcгbesclнifl11пg.
laencliscl1cп Scl1гiftfoг111eп. Ravensbш-g 1927 l-!аппоvег 1950
Engel-Haпlt, Rшlol{ Dег Gol<!cnc Sclшitl im Бнcl1ge1vcr!1c. Krel1er-Pa11l. Pгaktiscl1c Scl1гcil1lel1гgiinge fiir Fe<lcr tmd Piп-
I"eipzig 1922 sel. I(о!п 1956
f-:tiemЫe. I.,'ccrilllre. Paris 1961 f(ul1111dzic, Zvonimir. Н istoгija pisaшa. Zagrcb 1957
E11le, \'vi/1,elm. /V\il Stift нn(1 Г-есlег. l,eipzig 1955 !(ulшulzic. Zvonimir. Put do knjige. Zagгeb 1959
Pairbanl,, Alfreti . .-\ Book of Scripts. Соп(lоп 1955 l,cibek, Laliislav - Petlan, Emanuel. Pocatky i'eskel10 kпih-
Pairbank, Alfred. А !-Iaml,пiting Мапнаl. Condon 1954 tisk11. Plzen 1948
Pebvre, Lucien et Martin. Henri-Jean. L,'appиitioп du livre. L,aker, Russell. Апаtош) of Cetteгiпg. Сопdоп 1947
Paгis 1958 L,a шаisоп Eпschcde 1703--1953. J-Jarle111 195З

Fe11rier, James, Ci. Histoiгe (le l'euiture. Paris 1959 !"ange, \'vilhelm Н. Паs Bucl1 in \\'aпciel rier Zeiten
Punke, Fritz. Внсl1lшпdе. Uipzig 1959 НаrлЬш-g 1943

Cielb. !. J. Vоп der Keilsclнift zu111 Alpl111bet. Stнttgart 1958 L,ange, Wilhelm Н. Scl1riitfibel. \\:iesbaden
Oollob, ffeliwig. Stнclien z11г (lct1lscl1eп БL1chlш11st cler Friil1- L.arisc/1, Rиdolf. Untcrricl1t in orпaшentaler Scl1rift. Wien 1926
rl1·t1ckzeit. l,eipzig 1954 l,ehmann, Раи!. L.ateiniscl1c ра! iiograpl1ic

390
 i,. Jo/111 :\ Н;; нi!юоk of Т1,р, :,п,1 lllu 1 tratioп. /111/,шr. Wilhclm. Ciricci,isrlн· P;,i:•vr1 t.•rkuшkп шнl Br:<-le
Соrн)(Jп I Y5(i 1 оп' !,.I al1ri1 ,, . Cl1r. r1is iщ i:!,J aliгl1 п Clrr l <·ipzig 1927
1~01, /;::;t/<.o (1':,lmir , - ·;oj р i~m;i. Рг,1!1:1 1946 S, l111s/N. !f иrsl. (iiambatlista Bo,loпi l)rc,dcп 1'•56
J_1,ti1"{ !1е, lieinz. Сt·оп,,гсiо rlг \"iлс i im Spiegcl '>t iпer Zeit. Simon. l!ii1'N. Jntrodrrction to т,:роgгарl,у l.oucJoJJ 1%4
Beгlill 1953 Slnvisclr,· r,u„dscl1au, XII Nr 1 ! 10--1940 Der В r1cl1-
Mг's11er. Or. !ie11mcl1 11ml I.uli,er, 1lг. Jolza1111es. !Jie Erfin- JrtJck n,,j den S!aviscl1e11 oll«тn. Ргаg l9HJ
cluпg ,Jег l3uclнlгuckeгkш,st. Lcipzig 1900 S10/tej'11s. t Das Sclrгift11·uk ,Je; Канfrп,шпs l, ipzig 1920
Menlzart, Oidfic/1. N auka isrntr. Ргаl1а 1954
о р Slorez. М Caracteгes typogгapl1iчues. Paгis, 1945
Menharl, OlLlfic/1. ТvогЬа typografickclro pisrna. Prai1a 1957 S!11be, prof. dr. Р.. Dcr lJгsprнпg clcs ,\lpl,al1etes шнl scine
Мое, Emile-Л. van. La icttrc оrп&с ,!апs les maпusc,·its ciu Ent11·ickluпg. Вегliп

\'111" ,ш XIJ 0 siecle. Paris 1949 Safafi/1, Ра,,е! Josef. Pamiltk1· rН-e,•пil10 pise111пict1·i Ji11osio-
Morison, Stonley. Han,!buc/1 cler Dгuckeгkunst. Beгlin 1925 l'iJПlJI'. Pral1a 1873
Munsc/1, Rene !i. I.'euituгc ct son clessiп. Paгis 1951 Тl1ibaudea11, Р. La I,cttгe cl· lmpгimcгie. I---11. P:iris 1921
.\1шаt, Rene. Olclficl1 Mcnl111гt 1•i·l1oг z clila pismafc а irpra,-- T!10mpson, Е. М. Latiп p:,l:,cogг:ipl1y Охfог,1 !912
ce kni11y. Ргаl1а 1956 Tl10mpso11, Тотту. Tl1c АВС of Oc1r Лlpl1abel. LoпrloJJ 1945
Muzi/,a, Prnnli,\e/1. I<гasrri· рisпю 1·е 1·i·1·oji latiпky J---!I- Т/10трsоп, Тотту. Tl1c Scгipt l.. cttcг. l.опс!оп 1955
Pгal1a 1958 То/юl/1а, dr. Z1ieni!k. Kпil1a. Pral,a !949
Nerdinger, Eugen. Bt1cirstai1c11btrclr ..vliiпcl1eп 1955 Tools, l'i!lu. TiiJJapiie1ra kiгi. Та\liпп !956
N1'rel, Jean-A!exis. Histoiгe illJJstr,,e clc la libraiгie ct clu /jу­ Tronsl,ij, /. М. Dёjinl' :mticki' litc1·:ituп· J~ecl«i litcгatu-
ге fraщaisc. Paгis !953 га. Ргаl1а !955
Nes/Jilt, Alexamier, [)e~oгatil'C Alpl1al1cts :rrнl lпitials. Tsclric/,ol,I, .! ап. For,щ'JJ11·шнl l ttпgcJJ til'Г et-Zciclreп

№11 Уогk !959 J0 raпkfшt1J111 Маiп i 95З

Nesbllt, A!examler. Tl1c Histoгy :1псl Tcclшi,prc of l,eltcгi,1g. Tsc/Jic/10/cl, Jan. Gesc/1iclrte с!сг Scl1гift iп BilclcrJJ. B11sel ипс!
№1, Уогk 1957 FгaJJkfurt ат Маiп i 951

Noгdenja/11, Carl. L'cпlrm1iп1,re, /\' а11 XI sicclc (Lc i111Lt! Tscblc/10/cl, Jan, McislcгЬJJcl1 сiсг Sclrгif(. l<aveпsbшg !%2
тuусп age). G спеvе i 957 Tscilicl10lcl. Jrm. Sciratzkammcг rieг Sclrгeil1J,ш1st. B;rsci 1919
Nonienj'al/1 Саг!. L'епlшнiпuгс, XI а11 Xlil siecle (l,a pci,1- Tscl1irl10/cl, Jan. Scl1гiftkш,rle, Scl1J'ciЬiil1ш1geп шнl Skizzic-
t ш·с готапс).
Gc11cvc 1958 гeп f iiг Scl,,cг. В ascl 19,12

Ogg, Оsсаг. Тiнес Classics of itaiiaп calligгaplry. lJSA, 1953 T11mer-8erry, \\7., Jo/111s011, Л. !'., Jaspert \f! Р. Tl1e Eпc1·­

Ptpal, Nicl1ard. Pismo а jcl10 korrsl1·JJl<ce. Pгalr:1 !956 clopacdia of type faccs. l,orнloJJ 1%8
Ramlюosek, Jon. Рisпю а jelro uziti. Pral1a 1953 U;uii!,e, Daniel IЗегkе!еу. Ргiп(iпg (1·pes 1--il. Lorнloп 19:17
Рее,!. Tollюi Baines. Л JI is(oгy of !l1c O/cl Eпgl is/1 I.elte1· \'iгl, ;но/. lf. Dic E11lslel11шg шнl ,lil' EJJll\-ickloпg ,lсг
i"ошн!гiсs. Lо,нlоп 1952 Scl1гift. Stuttgaгl 19-19
Реiпег, !тге. Typo-Ciгapl1ik 11. Sl. Gailc,1 1950 \Yli/leгs. А nnemarie, Sclniftges(al tш1g. Всгiiп 1955
Реппег, Раи/. Oie Kш1st сlег Typogгnpl1ie. Вегliп 1948 \Ylojensl,i. Jan. Tcclшika lileгJJict11·11. \\'aгsza11·a 1955
Rирре/, Aloys. Gгosse O1·uck,,,·. 1v\aiпz !953 \Ylolleг, Horst Eric/1, Dic Scl1гiftpгol1cn clcs VEB Offizi,1 /-Iaag
Р.ирре!, Лloys. Jol1aппes Gtr!eпi1eгg --- Seiп Сеl1сп шн! sciп Dгнguliп. Ccipzig !953
\\'егk. Всгliн 1939 7.api, !fennann. l)ie Stilgrrrppeп clcr Лпtiчш, шнi il1гc cl1a-
Sal mi, М ario.
I ta!icпiscl1c I3 uclr maleгci. А\ iiJJclreп 1956 гakteгistiscl1cп ЕJстсп!е. GtrleпЬcгg-J alнbr1cl1 i 954
Sc/11mlt, Alois. Oas Jпitial. BcгliJJ !938 7.apj', 1/ermann. J0 ecier tшrl Sticl1el. 1',·aпkfrrгl am Л,\аiп 1950
Sclzauer. Georf[ /(11гl. \\'cge ,lсг Btrcl1gcstaltш1g.Strrltgaгt !9бЭ Zap/, l!ermann. GNl:iнken ztrг l1eotigeJJ Silш1(io11 сlс·г Typo-
Sc/1enil. '.fla/ler. Die Sclнift irп Maleгl,ami1,·eгk. Ceipzig 1955 gгapl1ie. Gute11Ьcrg-Jal1гЬJJcl1 1956
Scluniecler, EIJerl1artf tlllil !(е!!пег, Eгnsl. Scl,гift rшcl BtJclt. Zпр/, Jfermann. К!еiпе Arrto!Jiogгap/1ie in l.elteгп.
J.eipzig 1939 !)ег DгtJckspicgel, 11 1956
Sclюtten/0!1eг, I(arl. В [iclrcг l1e11·cgtcп cJie \.\'clt J-I !. 7.apf, J!ermann. Vош 1°oгmgesetz r!сг l<cпaissaпce-Лпti,JJ1a.
Stuttgart 195! G uteпbeгg-J al1rbucl1 i 953
Scl10tlenlol1er, !(arl. Das alte В
11clr. Bгauпscl1,1·eig 1956 Zap/, Jfermann. Williaш Моггis. LLil,eck 1949
Sc!111bart, Wil/1elm. Das Bucl1 t1ei cle11 Griecl1eп unc! Ronierп· Zapi, Hermann. Zur Stilgescirici1tl' dсг !)гucksci1гiftcп.
I3eг!in 1921 Jmpгimatur. I3aпd Х, J:il1rga11g 195!
 С П И С Ъ К г! А Ф И Г У Р И Т !:' В Т Е !( С Т А

1. Петроглиф. Релеф 11i1 лос, 11арисуван и гравиран 11рез на Мерерука, Сахара. Древ11ото царство, около 2500 г

неолита върху скалите на 1н1ме11ните острови на река пр. 11. е.

Ангара, Сибир, u Съг~стския съюз 15. Папирусов свитък с гръцки текст, развит за четене.

2. Ръбош. От сбир](ата 11а музея 11а писме1111остта в Пра­ Намерен с във Фюом, Египет. Свитъкът е дълъг 6 м и

съдържа 28 колони текст, развит е на четиринадесетата

'"· Фото от oprrги1raлi1
3. К1111у. Перуанско възлово „11исмо". От сбир](ата на му­ колона. Държавни музеи в Берлин

:;ея в Гьотеборг 16. Палети, украсени с йероглифи. Държавни музеи "

4. Q11ip1н1 саrш1уосш1а -··· El\1111 упршзитсл •1стс ки11у. Берлин. Фото от оригинала

Инка Тупак JОтн1нп1 слуша отчета 11а един от своите 17. Йсратическо нисмо. Една колонка от текста на Папи­
уiiравитс.пи
рус Ебсрс. Той датира от X\!III династия, X\!I век

5. Вампум -~ кола11, 11редаден през lб82 година от инди­ нр. 11. е. Съхранява се в Университетската библиотека

nнското племе Лсви-Jlс11::111и на оснош1тсJ1я на Пенсил­ на град Лайпциг. Фото от оригинаJiа

вания Уйлям Пен. Съхраняпа се в сбиркатс1 нn пе11сил­ 18. ;Демотическо писмо. Държавни музеи в Берли11, и11в.

ва11С](ОТО историческо дружество

номер Р 15531 !а. Фото от оригинала

19. Розетскинт камък с триезичен падпис, I'{НШиран върху

6. ,,Съобщение", гравирано върху скала. Праисторически
базалтова 11J1оча през 11 в. 11р. 11. с. Той е открит бJiизо
лов
до град Розета (Рашид) през август 1799 rоди11а от
7. Иl\еограмп. Рисунка, от](рита 11рез 1911 г. в пещерата
офицера Бушар. В Британския музей, Лондон
Пасисга, Северна Испания
20. Шумерийски 11иктограми и идеограми от плочата lliJ
8. Идеограма. Петиция 1н1 седем индиански племена, из­
жре113 Дуду. Средата на третото хилядолетие преl\И
нратева през я11уi11н1 1849 година до Конгреса на СЛJЦ.
н. е. Орелът и двата лъва са символи на бога 1-Iингир­
Линиите, които св1Jрзв2т очнте и сърI~ата на rзсичI<И
су. Пло 1 1ата е намерена n развалините 1н1 град Тело и се
фигури на рисункnтr1,110ю1зпат единомислието на седем­
съхранява в музея Лувр
те племена, а линията, която излиза от окото на пред­
21. lIIумерийска глинена счстовод1н1 тнбличка от първс1тп
вожда~J(IJЯ ги - жерава - и се отправя към четирите
половина на третото ХИJIЯдолстис преди н. е. Съхра­
езера, изразява желанието на всички нлсмевя да се
нява се в музея в Багдад
ползупат от IJJ)ABoтo ва риболов в тези езера
22. Шумерийски идсограми. Рисун](а Олга Йончева
9. ЕгиоеТС!(И фонетични йероглифи. Рису1!1(а Олга Йон­
23. Преход от пиктограми към 1<линописи. Рисунка от
чева
Олга Йончева
10. ЕгинеТС!(Н истинс1ш йероглифн. Преминаване на брод,
24. Вавилонски к.пинописи. Глинена табличка с опис на
011ветс11 релеф от мастабата на Ти, около 2500 г.пр. и.с.
обработваема земя и статистически изчисления, О~<оло
Сахара
2250 r. пр. 11. е. Британския музей, Лондон
11. Конту\;НИ йероглифи. Държавн11 музеи в Берлин, и1ш
25. Асирийски клинописи. Релеф от дворе1,а на Асур11а­
номер 7358. Фото от ориг1111ала
зир11ал (883-859 год. пр. ,1. е.) в Нимруд
J2. Силуетни йсроглнфи. Новото llарство, XVIII 11инастия
~6. Критски йерогт1фен шрифт А, гравира11 върху чети­
Стела на фараона Тутмос II и Хатшепсут около 1520~
рите страни ва един карнсолов камък
1480 ГОI\ИНа пр. 11. е. Държавни музеи в Берлин, инв.
27. Критски йероглифен шрифт Б, според Еванс
номер !5699. Фото от ориги11ала
28. КритС](О линеар110 писмо А, написано върху глинена
JЗ. Линейни йероглифи. Новото царство. К11ига на мърт­ табличка, намерена в Кнос, остров Крит
вите llfl Нефер-Ири. Държавни музен в Берлин, и11в. 29. Критско линеарно писмо Б, написано върху глине11а
номер Р 10477. Фото от оригинала таб.лич1<а, намерена в Крит

14. Пътуване из папирусов гъсталак. Релеф от гробницата 30. Критско линеарно писмо Б. Рисун!(а Олга Йончева

392
 )8. f'рыtки стп~: минутку'J!. fi.b8 1. Eв1<~1H:1--!.Jt:,Ч_E.L'X·•(Elf'•
1

В rорото хили· шcnt,i;

:~олРтнс врени 11 град ;}9 Гръннн м„1гд мннусi{уJJ Фрап\Нi!П 0·1 сграниuа 103 ог
Ирак.'1е<m СИl!ОЛИI<d на цар Бориоl . .Х.1\' fkiC Софнйск;~ нapoдtUi

32. Кинърско писмо, и.:щъ.·Iб<шо във п<1роr,ик(;Н:1 шюча. биn:rнотска. Фото оригиш1..:1а

Британския музей. Лондон 60, Скандинавски рунн

33. Псев;1ойероглифн или гублитско нис,10 (част t.rТ зн,:~- 6l. СиGирскн руни 01 7~)З година. Ч;~сг 01 ,_'дин надпис на

ците·). Рисунка Олга Йончева старотюркски историч:РСI<И ш1метни1< ,\а\огилт-1. на.

34. Уrаритски клш1описи. Рисунка Олга Йончева мерен в долинат<J на Орхон, Северна Л-1011голия

35. Финикийска с~рхаична аэбукп. Рисунка Олга йш-1чеlн1 62. Прототиренека a3fiyкa. Рисунка Олга Йончева
36. Нова финикийска азбука. Рисунка Олга Йончева бЗ. Етруска азбука. Рисунка Олга Йончева
37. Гръцка архаична азбука. Рисунка Олга Йончева 6'1. Латинска архпичнп азбука. Рисунка UлгR Йончева

38. Гръцки текст, напнсан наляво, Vi век пр. н. е. Фра1- 65. Златна фибула от Пренестс, VI век нр. 11. е. В музея

мент от атински крйтер, 1н1.мсрсн във Фарсала, Tecn.· Вила Джулия, Рим

лия. Национален музей, Атина 66. J!апис нигер, намерен в римс1шя Форум

39. Бустрофедон. V век нреди н. е. 67. Надш1сът Дуенос, VI в. пр. п. е.

40. Източноrръцка азбу1,а. Рисунка Олга Йон•1ева 68. Надписът Jшю Lucina, от Норба. Iii в. нр, 11. с,
4 l. Запщщогръцка азбука. Рисунка Олга Йончс,ва 69. Саркофагът на К. JI. Сцинио Барбатус, 298 1· 11р. 11. е

42. Острако11, в който с издълбано името на обречснин на Вс1тикансI<И музей, Рим

изгнание Темистокъл. Атина 70, Основна форм<1 на римски ю:JпитаJ1ис мо11умснт,1J1нс,

43. П1н1импсест. Първият текст, нnписан с у11циал в две Рисунка Олга Йончева
колони, е от съчинението на I~ицсро11 „De гс puЬlicn" 71. Преходна форма на римския 1,а11итаJ1ис със скритп се­

(IV--V п.). Върху него е написан нов текст на Лвгус­ рифи. Рисунка Олга Йончева
п111 „Enaггalicmes i11 psaimos" сос!. lat. vat. 5757 S Бе!, 72. Преходна форма па римския капитаJ1ис с извити се­

i i S. 554. Батиканс1<ата библиотека, Рим рифи. Рисунка Олга Йончева

44. Восъчна '1'а6J1ич101 t: учиJiищно упрюкнсние от !\/ ~- 73. КJiасичес1и1 форма на римския капиталис iv10нумснта•

V век. Държавни музеи п Берлин лис със скрити серифи. Рисунка Олга Йончева
45. Стилуси с различни форми. Държавни музеи в БсрJ1и11 71. Класическа форма на римския капиталис монументалис

и др. Фото от оригинала с изв11тп серифи и тъпи върхове. Рисунка Оли1 Йончева
•16. Гръцко J1апи1\арно безосопо писмо без ссрифи. Мра­ 75. Класичссю1 форма на римския капиталис монумента~
морна плоча, намерена на АкропоJ1а през 1884 г. Да­ лис с извити серифи и тъпи върхове и едностранни се­

тирана 350 гад. пр. н. е. Атина рифи. Рису,ша Олга Йончева

47. Грыщо мншдарпо бсзосово писмо със серифи. Фраг­ 76. Част от Траяиовата колоиа. Рим, 111 година

мент от паметник 320/319 год. преди н. с. 77. Чертежът ш1 Албрехт Дюрер, с който обяснява иер­
•18. Грыщи стар упциаJ1 върху папирус. Част от „Псрситс" спсктивните съ1<ращения на предметите, 110мсстс11 с в

па Тимотеос. Този т. нар. Тимотсос папирус е нrмсрси книгата му „Uпdeг\veystшg dег шessш1g, шit сJеш ziг­
в Абусир и произлнза от втората половина па !V сто­ ckel vП ric\Jtscl1eyl, iп Liпien еЬнеп v11пcl gaпlzeп сог­
J1етие преди 11. е. Дт,ржапви музеи в !3ерлин, инв. 110- рогсп ... " Нюрнберг 1525
мер Р 9875 78, Шнрока форма па римското монуме1пално писмо. Ри­
•19. Гръцки унпиал върху шширус, ] век пр. н.е. Хипсреи­ су111<а Олга Йончева
дес, реч па J!икофроп 79. Тясна форма на римското монументално 11исмо. Ри­
50. Гръцки унцпал върху шширус, i i ве1<.Омир,Илиада (па­ сунка Олга Йончева
рсчеи още ilias Ваnkеsiапа).Британския музей, Лондон 80. Украсна форма на римс1<ин юншталис монумснталис

51. Гръцки млад у1щиал. Мозайка от църквата „Света Со­ Фрагмент от надпис от 48 г. пр.н.е. Елевзис
фия" в Солун, 842 г. - около 88015 rод. 81. У красна форма иа римското монумеитаJIIю писмо, съз­
52. Грънки млад ушщал, 862 год. Псалтирът на Успен­ дадена от Филокалус през 384 година за Сагшен Da-
с1шй. Ленинград masi рарае

53. Грыщи курсив и унциал. Началото па i век. Епихар­ 82. Лати11ско маюскут10 1шигово нисмо. Фрагмент от стр.
мос, фрагмент от комедннта ,!Одисей разузнавйчът", 375 на втората библия на ШapJJ Плешивия (823-
НациоваJ1на бибJJ иотекаt Виена 877 г.). Нащю11алната библ'иотека, Париж
54. Гръцки курсив маюскул. Папирус от 350 година 83. Каниталис квадрата наклонена ос, !V в. Фрагме11-1

Грыщи курсив минускул, 599 г. Из едно византийско от , 1 Е11еида ', Ръкописът се пази в Сен Г3J! и е наречс-н
1
55.
ЧRСТНО I!ИСМО Veгgil i c1s Saпgallensis
56. Гръцки полуунциал, VII век. Ръкопис с математичес­ 84. Капиталис квадрата. Фрагмент от книгата на Всрги­
ко съдържание лий „Георгики", IV век. Държавни музеи в Берли11
57. Гръцки литургичен унциал, от Evaцgeiiш·iшn Caшn­ 85. Украсе11 капитаJ1ис квадрыа, Vili пек. Фрагмент от
rins. Х век. Ес1<0риал, Мадрид ЗJ1атния псалтир на Карл !3елики. Впсна

3\.13
 ! 1:, ·1юI:11, фр,,1,г:,р. 1с,:!:!

,,Pro1)(Jrt ioп~f l'\1 rc"

11,1 l!и.:тинд11н;t(-!! 1р :BHp<1Ji

К,11нп русп-н\а, B(iK. Вt,ргил.ий ,J eopгиi,rI'', I IS.

рс,овс l lH- 121 V,т~iliнs Romi1Пl!S, \':Jt lat. 3867 ilti. От
Еиfлиол'ю1 13;,-; и кана, Рим i pc1(1JJИ1t::T,i

81,, Каnиталис рустик,1, \1 век. Prt1'1eпtiнs, Hymпt1s clc no- i 17. Псч,:т нърА~, Плиска

vo ll1mi11c paschalis. 1·1анио11алн;, fiиблиотс1<а, lat. 8084, 118. Печ,,т 1,ърх. дръжк;, н;1 Амфора. ,\\у:кя Никюн
Париж 119. Печат върх, срс(,ърно блюдо от 'Iерве1• бряг с образ;,
89. Капиталис русти1<а, l\' век. \lcгgiliнs \ 1 aticaпtts, vat. на императора J1 нuин и й, 308~325 годи на. Ар хеоло­

lat. 3225. Библиотека Вати1<ана, Рим гически музей, Софнн

90. Римски ранен курсив върху восъчна таблина. Берлин ]20. Китайска гравирана с 1111ннрт к;1мсн1и1 форма, от пr:­

91 Римсl(и уш,иnл, IV век. Цинсрон ,.Ос ге pl1L1ici1". Г,иб­ риода 'lo\'

,11иотскя В,1тикя11а'; Рим 121. ,,Вълшебн,1 r,елсжка·', 76-1 .... 77() rодин,1. 13 .\\ося на

92. Римски у111о~;1л, \ 1 11 веl(. Coclex Лmi,1tinl1s. Е11nл·иоте­ шрнфта, ,'fайшшг

ка Лаурс1r1lИана, Флоре1111ия 122. ндиамант Сутра", 11ървата 1,сиJ1ографирана нIIига,

93. Римски унцнал с отвесна ос, \'111 ВС'К, lal. 281. Н;1- 868 1·одина. Британския музей, Лондон

нио11ал11а библиотека, Пари;,1\ 123. Карти 3а игра. !!талия 1500 1·.

9,1. Римсю1 млад курсив. Средата 11,1 l\' BCI(. J1айнниг 124. Наii-старат,1 ксилографин в Енрона, 1-118 годива. ,,Бо­

95. Римсю1 полуунциал, 509~510 ,·одина. Ръl(онис на св. городица с .детето". Крплсl<ия музей, Брюксел

Хнл;1рн върху Свет;~т;~ Троиш1. В ;~рхнвите на цъpк­ 125. Надписът от Прюr\Jс11ингер, 1119 ГОI\ННа. Посвститслс11
BilTii „Свети Пс-п,р", Рим, Ватик;1на, Basilican,1s D 182 надпис, отпечптан с отделнн д1,рщ~ни щем11Р.rrн в11рху

96. Римсl(И нолуунн11ал, 569 година. Коментар върху ние­ гJJина

мата на св. Павел ( I(оr,н-:нт,1р на Би6,fJИНТЕ1). /v,011те1<с1- }26. Най-старият r1счатен JIист, 1·1·15 годи11;;1. Фрагмrн·1 от

с11но ,.\\'ellgericl1l'' на Гуте11nер1. Музея н .\{айнн

97. Нрлш,дск1-1 нолуун1t11ал, \'111 век, ,,Book of Kells". 127. l,ilteгa fеге l1шш1пistica. Петрарка, ;што1·раф 0·1 1Зб8 1·.
Съхранява се в Tгinity College, Дъблин 128. l·fталиа11с1<н хуманистнче11 ыинvcl(yJJ, 1,1,19 го1,ина.

98. Анrлосаксонски 110луунни.-1л. Писм<1тс1 на св. Паве.r~, ·Фра1·мент от Валериус ,\\a1<c11,1v'c. .\\ 11 .№ -17, стр.

Vll) в. Берлин }00. Биб.r1нотс1<1па в ГО'i а

99. Mepoвнlll'CKB шрифт 1:29. Италиански хуманистичен ми11уску.п, Х\' нс1-:. п1rmtn.
100. Ранна форма на кароJ111нгсl(ИЯ минуснул, 781 ~783 г, 1 .№ 104. Библиотеката в Гота

101. Ранна форма на каролин1-ск1н1 м1111ycJ{yJI, 795 голиш1. 1:30. Италиnнски хуманистичен маюс1<у.r1

Фрагмент от Златния 11с;ыпир на Карл Велики. Нисна )ЗI. Ита.r1и3нс101 хуманистичен курсив, 1517 година. l]аст

102. I<,аролнвгския мивускул, 820 година. Gorl, 914 от Сен от l!ИСМО lli! Джовани ГJИl(О,ЛОМИНИ (1/475-1537). \lit.
В. 111. Г,ританския музей, Лондон
ГnJI, нn11исАн от двама монаси от Райхенау
132, Ка11челарсс1<а ромяна. Палатино
103. Каролингски минускул зря,11а или 1<ръгла форма,
133. Ка11чсларсс1<а ромс111а. В ичентино
803-834 година. Фраrмевт от Sнplici11s Scveпis, пи
134. Канчеларе.сJ<а форматн. Па.пэтино
сан от Адалба.пд Квсдлинбург. Тур
135. Мер1<антиле романя. Пнлатино
104. I<,аролинrскн минускул :1рнла или l(J)Ъrлa форма, J Хе.
136. Кпнчет1реска 11а ,~\еркптор, 1540 година, от книгата
Тур
нп )v\ер101тор 1 „Litcгarнm Catinarl1mн. Антверпен. 1540
105. Блокова 1<нига. Откровението на Йош1. Хайделберг
137. Първият трактат 110 шрнфта, написан от Феличс Фели­
106. Ротувда. ФJ1орс11тински литургичен ръкопис от среда­
чи:шо през J 463 rодинп. Две страни ни от ръкописп нn
та нн Х\! век. Промишлен музей, Базс,11
Фе.пичиаво, който се съхранява във Ватвканската биб­
107. Френска бастаµда. Дстайд от библия 1 11исана в Се­
лиотека, \'at. 1at. 6852. Рим. Фото от оригинала
вернн Франция нрсз 1368 r.
138. Азбуката на Дамна110 да Мо11ле, 1480 година. Подре­
108. Немска бастпрда. Детай,11 от „Constitutio frntrum orcli-
дена от отделните букви
пes е c!ei gencbocoli Marie rle Montc Caгmeli"; Cod.
139. Буква А на Пачиоли, 1509 година
тешЬr. 11, !82 fol. 9а_ Библиотеката в Гота
140. Азбуката на Лука Пачиоли, от книгата „Бож.ествената
109. Швабахер. Шьоншпергер. Аугсбург, 1500 r.
пропорция", подредена от отделните букви
110. Ръкописен фраl(тур, изрязан на дърво. Титулна стра­
141. Азбуката на Лудовико Вичентино, l522 г., от книгата
ни11а на 1 ,Фундамснт'' нt1 Йохансс Нойдьорфер-стария,
му „l'Operina". Фото от оригинала, съхраняван в Му­
1519 г. зея на шрифта~ Лайпниг
111. Печатен фрактур, 1513 г. Фрагмент от „Молитвени~<а 142. Азбуката на Джовани Антонио Талиенте, 152,1 година.
на Максимилиан I, отпечатан от Йоханес Пiьоншпср­ От книгата му „Lo presente libro". Фото от оригинала,
гср. Аугсбург 1513 г. съхрпняван в Музеи нп шрифтп, Лайпциг
112. Фрактур от Т11eнerrJank, 1517 1·одина, отпечатан от l l3.
0
Азбуката на Себастиано Серлио, 1537 година, нодреl(е­
Йоханес Шьоншперrер. А угсбург на от отделни r5укви

394
 11:: f lалатн- 17t;. (kiJ poc·tiчoe !-!а Фур1~Нt' от 17-1:? го.\нна

177. Укрпснн страннни О'! Пиt>р•f~нмин Фу~·11tи~··м,·1а/LН>1 1а

ГJUiН!JИTZSCT['<i!JHHИ fj;l fHДЭilt.'HИГt'OT Ф\рнне кннrн .. !V\;;

Ш р Еф ! (\. ,i l ;; Й iJ [lИ 1 пu,·1 t\por;;·;ipl1i(p1e·' гоv. 1 н н,м !1 1764 и 176б ,.
от Ф1.:рдн1ит.10 Р~ ;100. 1;,5,1 ол.нна .. A\o(Ji!cs (!е-; c,1гactisгcs, rk ! irпp;·imeпгie", !7 t:!
1-fб. Начин 1,1 ~н.щрязв,нн· 11а ,1ерото, Ф~ 1 t'p, i::i:;.1 гrJ_1н1-1,1 Йохан :'v\ихае 1 Флайшман от t/;)9 го,нша
147. Бv1ша Н ;•;, )Kvфpo,r Торн. 1529 годн'"'· о, ,,;;,г;~ м1 · J. E11sc!1нl/·, f· pгt 0 uve~ rk с1г,н.:U,ге:-,, Ннпсkт l7t)8.
.. Cli,,mp fl,·;г1·'· 179. Лн·~нината н;t ~·1п<он Ба<.·ксрвил. 1757 година J;н·:1авнн

Н8. Грънкаг.~, .1атннскяг;:1 11 построената !IO :Iюрср азбукн стрс1нин~1 н1 книгата на flублий Всрrилий lv\np1_1 „Ви

на !fcнr,p, от к11игат;1 "" .. L.ibгo svblilissimo. рог el colic<1. C1тur·gic;•L et /Еп{•i~". Бнрминrам 17~7 г.

с~няl ~е er1scila (1 escrcuiг усопtэr pc.rfectarпc-ntc ... ". Са• 180. Антнквага н ~.;::;рсивът, отнечатнни в С!Н'!tнмсна 11,1

рагои1 !559. Фото от оригинала. съхраня!lШ! в Чузея Джон Баскервнл от 1761 1·одн11а

!la шрнфтп, JI,::iйrrцvlt' 18!. Ка11челарсска ,10дерна на Ян ва11 ден !3елде HJIИ [_ett1·e
149. LЦрифтопи оnра:щн на t·ерарнус А\еркатор от кннг,т1 му ilalie1шe cliaнcelleгcsчнe от t<нигата му „Spicgl1cl ,lег

Liteгaгuш Саtinаг,нп ... ", !540. (Ян Чнхо.1.1. SКфиг.З) Scl1гijfkoпste. '' 1605. (Ф. ,v\у:шка, фи1·. 1,IЭ)

150. Първатп печатна антикв,::~, !-НИ годин,::~, приr1J1свпна 11а 182. Летр шаиселереск 11лсн 11а Лука 1\\атсро, 1608 1·онн1и1

страсГ,vр1-с1<ня 11счатар ;\долф Руш. Г!етрарка „Пе vita 183. :Jегр ронд на Луи Барбедор, 1647 годи11а. от l<нн1·ат,1

soliU1гia", Страсбург. 1473 му „Ccs ecгitшes fiшшcie1·c et italieпne-Ьastлгe (laнs

151. 1·отнкоа11ти1ша 11а Петср Шt,офер. !-195 1·0,,н11;1. Дур,11t· lеш· ш1tш,,I", Париж 16°17. Фото от оригн11ала
дуе „Ea\ioпalc rliviпoгL11п officioгнш" !8,1. Летр итаJ1нс11 (iF1тс1рл на Б;1рбедор --- от сыщпа кни1·п

152. Първият шрифт [!i:J Свейнх,::~йм и Г!t11!1-1нртн. 1·11,5 1 18б. Летр кyJIC' от к11игата 11а )Ка11 lipay11 „Voг11·eisuпg ve1·
Цинеро11 „Ve огпtогС'" scl, ie,leпcr Tculscl1-н. l"гат бsiscl1eг Scl11·i f tсп", 177 ,1
15Э. Втор11лт шрифт 11а Свсйнхайм и Ilан11арт11. 1·1б8 ,·. Чихолд, S К (фиг. 161)
/lан:та11аиус „Орега" 18G. v!телиън хен;r от к111ната на Джо11 Еърз „Tllloг lo Pr•11-
1::А . .-\11тиюшга на бршя ra С:11ира. 1,н,9 го;11111а. Св. i\111·1·· 1ТI,1I1scl1ip", и:щаде11а в Ло11дон 11рс:з l(i98 година

с11111 ,,l)e civit(ltac: Dei" от 1470 187. Нтелиън хенд от 1<11нгнта 1и1 Джордж LIJ:::-J1и „N;:1tuгa l
155. Л1п111шлта ш1 [·]нколаус Йс11со11. 1.\70 г. I'всс(iиус" .. Ос Wгitiщ(. 1709 1·.
ргнсрагаtiопс cvaпgclica" 188. Рау11д хенд от книгата на Джордж Биl<хсм „Tl,e Uпi­
156. _,_\нтиюн1т1:1 на Р;:1т;\ОJП, l 1 17б г. Сr1сниме11 на Ратдолт vc,·sal Рентаn". J]ондон 1713 г.

от 1·186 1 189. Н11глиш хенд. На11орни nукви от 1900 г. (Фрагмент 0·1

1.57. Първflтn ;;1нти1ш11 13ЪН Фра11щ-1я, 1470. l'аспа~.:с11 дlJO к11и1·ата 11;:1 Франтишек .\1\узикп „Кг3sпl• pis1110" I I,
Бергам ,,Epislolaп1111 libcг" стр. 25б)

158. Курсивът на Ллдус -Грнфо,1501 г,13срп,лиi\,.!'еоргикн" 190. В иртуо:<н а мсд1101 равюр 1и1 у1сраса ( от оGложката II а

159. Курсивът ва Фро(iсв. 1521. Ераэъм РотердамсI<и „111 книгата нл Ян Чнхолд „Scl1a\zka1111пcг firг Sclнcil,­

evangeliнm Cucae pмaplнasis", 1523. 1524 !'. kuпst")

lGO. Първият курс11в на 13ичснтнво 1524 г ...\:збу1<ата,с 110· 191. А11ти,шата 11а Фнрмен Дидо, 1782 год., у11отрсбсна 11
дрс;rсна от отделвн Gукви кннгат;1 Lc гecueil fies peiпtшes aoliцнcs (!е 13aгtoli".

161. Вторият I<урсив на 13ичс'вти110, 1527 1·. Париж, 1782 г.

!62. Аити1шат,1 ва Гарамонд с11орсд с11сttнмсна 11а Егс11олф. 192. Курснвът на Фирмен 1Lило, 1782 1·01\., у1ютребсн в

юдаден l 592 ,·одн II а ><111нага „Epitгc sL1г les ргоgгеs ,lr l'impгi111eгic", Па·

163. Ръкош1сът 1н1 ,\. Вс1нстиос. Фото от ор111н11аJ1а. Сю,м­ риж 1784 годн11n

ката изпрптн :tирскторът на На1~ионадната псч3тн1ш.а. 19а. Странини от „Мапuа!е Typogг11fico·', издаден в l!арм,1

Плриж 11ре3 1818 годн11а от вдовицата на Бодонн

164. Gгсс flu 1·oi на Клод Гар,1монд. ЛрнстотеJI „Пынп11ка" 194. Лнтиl<ватл 11а Юстус Ернх Валбаум

165. Курсивът 11л Клод Гарамонд 195. Тлъста класицистична антиква 11;::1 Робср1 Торн, i80Э

166. Курсивът на Poficp Гранжон година, ол~ечатана в с11еннмс11я на Уйлям Тарогуд от

167. Lettre fu111coysc нн Робср Гранжон. Р. Бретон l!ариж 182 l година

1559 г. 195. Тлъста ,::штикuг на [lиер l(идо-стария. наречена в чест

168. Civilitc на Айме Таверние. J. Eпscl1e(li,. Epгeuves fk 11а гравьора Вибер - Gгas Vibcгt, 1820 годнш1 (от Ян

сагасtегсs. Наагlеш 1768 Чихолд „Mais\eгЬucl1 cler Scl1r.ift", стр. 176. 177)
169. Антш<вата на Жан )Канон. 1621 годи11а 197. Шрифтът Noгшanrle шнро1<а тлъста антикиа ~- от·

170. Курсивът на Жан )Канон, l62l година :1ива се в Дьоберни и Пен1,о

171. Антиквата на Уйлям Казлън, 1722 r. 198. Курсивът ш, Таро1·уд, изрязан ог Торн. 1820 година

172. Антиквата на Гранджан, !702 г. 199. Различ11и букви с нлоска украса (,,Кгаsпе рisпю", 318)
173. Курсивът на Гра11джа11, 1702 г. 200. Различни nуквн с нластична украса (Cetteг.a, 54)
174. Анти1шата 11а Луи-Ре11е J!юс 201. Ежиптисвът на Фиr-инс, издаден в сrrсцимена му от

175. Антшшатл на Жул Хеиаф, 1904 г. 1815 год. под гiмето „Antiчнes"

39fi
 на Торн. пoкa~JtJH к сrн-11н\1сн:1 чу и~ 1820г,

,,fgyptian" ra, 1924

2СН. Укµ,1ссн е;+:нпти1..,н п.1пстичен, )Кн.:1t·~ Illрнфтът Ненсистьr в,1 Карt:л Снолинсhи, 11,,д,1J.l'H от

ош около 1820 го;~_ Cl'! 11 се отливат в Jlf,с1(н:·рнн и fk, lv\oпotyp,, Jj ондон през 193:, година

н~.,о 11од имсго „i,('ttr<'~ oшbrCes огпЕс; 21Ч (lJрнфтът Фигура.1-курснв Н<1 Олдр;к.и\ Мен\:mт, н:~-

204. Стdра форма италиен, н:1дадева от Ка.1,:1ън 11р(''1 I82i лал.сн от Ci:r,:fotcl1na п. р. П[)Р.t 1949 rодинсj
205, \1лада форма нтсш1,,н, и щаден от Милър и Ри•~,,,1 под 2:,0, Шрифтъ1 Чешка у;щи;rла на О,цржн Менхарт, изда-

името Fгcncl1 Лntiцне oиoJro 1865 rодин,, ден от (iг,,fotclшa п, р, през 19•!5- 19-18 година

20б. Италиен, и_;д;;ден 0·1 шрифтоJ1ивната Сшвънсън н 231. Украсни 6у1ши и ексиСриси от Олдржих Менхарт

Блейк под името Play!Jill през 1900 и коригпран преа 232. Шрифтът График на :\,·рман Айденбснц, и:щанис на­

1938 годипа швсй1\а1кката шрифтошшна Haas, !94б rодина

207. Украсни букви тоскавI<II, от разJ1ични шрифтолинни 233, Обла rлаrол1ща. Лист 131•· от Зоrрафско чстирисван­

208. Гротеск, издаден във ФраIIцин под името Aпtiqнe (lef гелие от Х век. Съхранява се в Държавна пуfiлична

lге Ьа!оп), около _!8БО година библиотека „М. Е. Салтыкоп-!Цедрин", Ленинград

209. Полублок, издаден под името Fe!le S!eiпscliгifl, след 234. Обла глаголица. Фрагмент от лист 1,11v на Асеманово

1840 година евангелие от Х век. Съхранява се нъв Ватикана, Рим

210. Текст, писан от l'.дуард Джонстън, От книгата му 2З5. Преход от обла 1<ъм ъrлестп r-лагоJ1и1u1. Фрагмент от

,,Wгi!iпg апс! Jllг1rniпa!iпg апс! J,etteriпg", 1906, Башчанска плоча от l 100 година

211. Шрифтът fмке-ешсвир 01 Фр1щ Хелмут Емкс, издаден 236. Преход към ъглест,~ СJJШ'ол1ща, Фрагмент от Клсщов

от шрифтоливната I- IHI\Vif( Wagпer ,Лай1щиг 1927 година сборник, Х I век

212. 11Jрифт1,т Вайс-курсив на Емил Рудолф Вайс, издаден 237. ЪrJ1еста глаголица. Фрагмент от лист 1 11,1 Пражки

от шрифтоливната l3l1г1er през 1928 година фрагменти, Х век. Фото от оригиIIала

213. lllрифтът Байс-лапидар IIa Емил Рудолф Байс, изда­ 238. ]Lлъrнеста глаголищ1. Фрагмент от Рсймско-Емауско

д,,11 от шрифтолинIIат:~ 13ансг през 1931 roдиIIa ева11rелi1е, Xll век

21,1. ll!рифтът Ilост-а11тш<ва IIa Хсрберт Пост, иэд,щеII о·, 239. Първата 11е•rат11а rлаголиаа, Misal, Вене1t11я 1483 f'О­

1ирифтоливната Н. Beг!!1olcl ACi през 19:)2 година динп

215, Шрифтът Палатино от Хсрман r~апф, издадеII 01 Д. 240, Раэлични форми 11а букви ог 11ад11ис11 с nыт1рско съ­

Щем11сJ1 ЛГ през ! 950 година }\ържанис, написани с rрЫ\КИ букви (А до [) Рисункп

21 (i_ Шрифтът Фауст-антиква и Фауст- курсив на Алберт Оли1 Йончева

Капр, рисуван спсщ1ално за JiyкcoзIIoтo издание 241 Р,1злични форми на букви от надписи с българско съ-

„Фауст" от Гьоте, Шрифтът с изготвен пъв Висшето- държание, на11исави с гръпкн букви (К до 15) Рисунка
училище за графика и изкуство на книгата в Л.1й11- Олга Йовчева
1\и1· и отлит в Типоарт - Дрезден, 19бl 242, Мадарският релеф

217. Illрифтът Балзс~к на Йохансс Бьолянл, И:JJUlЛCH от 11. 2/4~. Сюлейманкьойският 11ад11нс на Омурта1· върху колона.
Щемнел ЛГ нрез 1951 година Съхранпва се в Археолоrическип ,1у:~сй, Corj,11>1 No,638.
218. Шрифпт Импулс на Паул Iiнмерман,издаден от шриф- li--No 21, Снимка от естамнаж

тоJ1ивната L. Wagne1· нрез 195,J годи11а 244. Прссианов над11ис от Филипн

219. Шрифтът Мистрал на Рожер Екскофон, нздадеII от 215. Златният дискос от Преслав, Х ве1<, Археоло1·ически

шрифтоливната Oiive .Чарсилия и Париж, през музей, София

1955 година 246. Надписът па Княз Борис I от Балши, Фото от отлив­

220, Шрифтът 'iизъл, издаден от Стнвънсъ11-Блсй1< пре3 ка, заш1зс11а в Архсологнчсския музс:i'!. София

1939 г. и довълнен през 1956 г, Използувана е формата 247. Оловни печати 1н1 Борис-Iv\ихаил н 11а iiap Симеон.

на шрифта Latiп antiq1..1e от съпLата шрифтоливна Археологически музей, София

221 Шрифтът Кристал на Реми Пеньо, юдадсн вреэ 1955 248. Тасче № 21 от Злптпото съкрщшщс с прабългарски

година от Дьобсрни и Пснь6 надпис. Х удожсствсно-историчес1<н музей, В ис11.:1

222. Шрифтът Флаш на Кру-Бидал, издаден през 1955 го- 249. КолоIIата с нрабългарски надпис от Лврада1<а, Музея

дина от Fопс!сгiе Typogгapl1iquc Franvnisc Преслав. Със снимката, направена на мястото ва на-

223. Шрифтът Пеньо на А. М. Касандър, н:щаден ст Дьо- ходката, любезно ми услужи Вера Иванова

берни и Пены\ нрез 1937 rодина '!50. Прабългарски надпис от ЧатFtлар. Снимка от естпм11аж

22•1. Шрифтът Футура на Паул Ренср, издаден от шрифто­ 251. Таблш~а на кириJ1ски букви от различни падписи. Ри­

ливната Баl!сг от 1927 до 1930 година сунка Олrа Йончева и Димитър Трендафилов
225, Шрифтът Форум II и Форум I, оформен от нроф, 252. Оловният печат на Георги синкел български, 870-
Георг Трумп за шрифтоливната \Ve!Jer и издадени през 880 r. Архе0Jю1·11чески музей, София

1947 и 1949 r. 253. Надпис върху керамични плочки от Преслав, IX век,

226, Шрифтът Вандом на Франсоа Ган6, издаден от шрифто­ Музея Преслав

ливната Оlivе--Марсилия и Париж, през 1952 година 254, Плочата на чъргубиля Мостич, 950-960 годнна, Ар·

227. Шрифтът Прайсиr-антиква на Войтех Прайсиr,-изда- хсолоrически музей, София

396
 Шриф, от

надпис 9Ч~) 1 одиЕ;J Шрифтове о, гO\fii Сотиро,,

~•:чпга, Х I ы·к. С1 :'8,Ч. Шрифт от fl

се Ннпрархнв, !v\пскв::1

158. Устав. Фрлгмснт 0'1 Супр;1сы1ски с(юрвнJ<. LI>Ч' 11ошл 2ао. За~ лrшки ()Т Bacil."1 l)ара1<с;н

на ч:н·r11 в Jlс!!ннгр:1:1, В:1ршав;1 и Люблянr: 291 Зни12вки l)1 Ллс,кс;111дър Понлвлов

2Ь9. Едър устав. Фр;нменr от Остромирово еrзанге.·1ие. :!92. Загл21:нс1 3~t ['JJ Ш\ Н ~l буква от Любен Зидаров

1057 г. (1°„ I 5). )l ьрж,шна пубJiична бибJ1иоте1<а „М. 293. Проекти !!OJДe!JCiШ печати от Олга Йончев

Е. С;цтыков-Щедрин" Ле11ин1·рад 29,1_ Заг:1с~пки ()Т л,tил1с1 Пейкова

260. Дребен устаu. Фрагмент от Остромирово евангеJiие, 295. За1 лавки от Иван Кьосев

1057 г. 296. З;нлавки от Владислав Паскалев

261. Свързани букви. Фрагмент от Кръстьов празничен ми­ 297. З;1г.1авка от Топо Д1иов
ней, оп. 46 (85). П,10вдивска народна бибJiиотека 298. Загv:1авка от Кънчо Кънсrз

262. Фрагмент от бъJiгарсю, моиументаJiен кириJiски над- 299. Цилиндрична пръч;ща

пие, изрязан на камък нрез Х III век, в който се съоб- Фигурите (299 до 410) са рнсувани от Олга Йончева
щапа за издигането на шшастир край с. Батошево, 300. Каламос

Сеплнеnско 301. Птичи нера

263. Евтимиев бързонис, писан с,1е11 1380 r. Фрагмент от 302, Метални нера

Служебник на Евтимнй Търновски, Х I V век (;;оп Гера­ 303. Молибдос и графнтеrr молнв

симов служебник), опис № 231. Софийска народна 304. Стилус

библиотека 305. Четки

264. Полуустав, XIII век. Фрагмент от Постен триод. J!ист 306. Д ето

92 от ръкопис ,№57(68).IJловдивска народна библиотека ~107. Гравьорска !'l'leтa.11112 иr·JJa

265. Полуустав XIV-XV век. Фрагмент от лист 256 1· на 308. Видове инструменти за нисане

сборник № 7 (Ренов). Библиотека БЛI-1 309. Обли нера

26G. Полуустав, Х\! Il век. Фрагмент от трr,fi11ит< пт Търново, 310. Ширnю, и nстрн нсра

инв. No 8/951. Софийска народна бибш-1оте1<а 31 l. Перо О

267. Iiързопис от 1695 година. Фрагмент от лист 102v на 312. Пера Т, Z и N

Миней от XVII. век, № 26 (оп. 27). Пловдивска народ­ ·313_ Различна графична сле;щ

на библнотскn 314. Въртене на перото

268. Бързонис. Фрагмент от ръкопнса на Паисий Хилен­ 315. Въртене на перото 110 нанравление на форм,на

дарски за нИстория славя11обългарскd'

1
316. Заместване на едно неро с друго

269. Първата печnтIи1 кирилица. Фрагмент от Осмоглас­ 317. Основни съставки иа буквата
ник r1a Феол, 1191 година 318. Шест основни груни линии

270. llечат1шга кирилица на Макарий. Фрагме;;т от Осмо­ 319. Отличителни белези на буквите

гласшш, 1494 rоди;rа 320. Букви с различна форма

271. llечатната кирилица на Фраштск Скорииа, 1517 г. 321. Измешше на основната форма в зависимост от употре-
272. J!ист 104 от „Псалтир" на Яков Крайкоr,, 1569 година бявания инструмент за писане
273. ТитуJ111атn страница на „Часослова" на НикоJiа Кара• 322. Съставки на главните букви и техните наименов1111нп
стоянов, 1833 ;·одина 323. Съставки на малките букси и техните наименовання J
274. Вътрешна ~аглавва cтp,s1_;<11r1a от „Апостол" r1a Иван 324. Вътрешна форма на буква В

Фьодоров, 1564 година 325. Ралита на серифа

275. Гражданската азбука,утвър11сна от Петър I ирсз 1710 г. 326. Развой на монуме,1галr1ите серифи

276. Писан титулен шрифт от!!. И. Пискарьов, 1923 година 327. Серифи, оформенв с ираво и с наклонено неро

277. Титулна страница от Д. Л. Божанов, 19,!О година 328. Видове серифи и тяхното наимеrювание

278. Титуш,а страница от С. Б. Тс1шигатер, 1952 година 329. Скрити серифи

279. Писан шрифт от Е. И. I(оган 330. Извити серифи

280. Кири1,ски наборен шрифт на Ф. Ш. Тагиров, наречен 331. Развой ш1 извитите с~рифи
,Jlльн Муромец", употребен нри оформнване стихо­ 332. Начин за оформяване сернфа нсро

творението на Янка KyнaJia „Л кто там идет. . " за 333. Трнъгълн и ссрнфн

конкурса „I-Iafi-xyбaвoтo стнхотворснис

11

1 ~rроведсн u ;33,1. То;шовидни ссрнфн

Лай1щи1· нрез 1959 година 335. ТJ1ъсти сернфн

281. Издателски знак от Васил Захариев 336. Тънки серифи

282. Заг1rаы1и бу,ши от Илии Бешков 337. Разцснен и сер rн\нr

283, И1iюстрации и шрифт от Георги Лтпнасов 338, Украсни серифи

284, Раздич11и шрифтове от Никола Тузсузов 339. Едностр,щен и двустранен сернф

285. Илюстрация и курсив от Стоян Венев 340. Математически ;; 011тическн ;шадрат

397
:J,j 1 :\!'ll'CE·i!IHI 1! ,~1',>111 :J/б Ргз,1ш1сна мc1tc1v ширши1и1 на нr·рuто в с1сд;:на
34~ ]p!!Tt'v-lH!J HJMclM!I :377. Р,1злично ширuн:н нер:: 1юд t:ДИ!! и същ
3 113, 3ритсл1ш И-t\1;1ми :н8. ЕднаЕва грr1фична осгщсна от раJ,;1ично широ101

34'1. Корип1ра11<' оптиЧt'СК<iТ<~ 1нмама ,1ера

3,15. Корнг11рn11с чрс, ы,тичс-ско и: равнява,н· 379. Намиране шнрнн:~та 11ерото

346. Г{'ометричн;; и иптнчна r.:рсда 38(), Съотно111с'1ис на гред1п,, прн ра:;личнн градуси и нера
347. Отличителни бс-л,•эJJ и •1етливост 381. Построявыrе на главната rJyюia О
348. Архитектоничен 11атиск 382. Начин 3а намиране шнрината на гредите
349. Подреждане раз,шчни букви ед11а до друга 383. Помощни линии за ра.шrиряване и стесняване на буквите
350, ВътрЕ·шнобуквена белота 384. Построяване на главната буква А с остър връх и про­
35 ! . Геометрично измерване 11а междубуквени простра11ства изводните букви Л, V, Д,
352. Четирилинсйиа и петлииейна шрифтова система 385, Построяr,анс на гл;нн1ата буква в с накло11сна ос

353, Разположе11ие на разлнч11ите видове букви в петли- 18° 15' и при 0°' 40° и 90°
нейната система 386, Построяпане на главната буква 3
35,1_ Ра:111шрява11с 11;1 срсд11ото поле 387, Построяване на гл;:,в11ата буква Б
Э55. Линиране 388, Построяване на гл,1вш1та буква с
356, Лв11ира11е 11а ми11ускуJ111 389. Построяиане на ГJJ;JВШ1T[I буква D
357. Набор11а буква 390. Постр05ша11е на главната буква Е
358. Бую1а О 11а Дамиа110 да Мо11ле, 1463 1·оди11а 391. Построяване на главната буква н
:J59. Бу~ша К 11а Лу1«1 Пач11от1, 1509 година 392. I!острояване 11а главн1rтс буrши Ъ, Ь, G, Г, L, Г,Il, Ц
360, Буква В 11а Ллбрсхт Дюрер, 1525 годи11а 393. Построяване на главните букви l и J
ЗGl, Ьуква N 11.1 Жофроа Тори, 1529 год1111а 391, Построяване на ГJrавната буква К
:JG2. Буква Е иа Лжамбатиста Всрини, 1527 год1111а 395. Построяване 11<1 глс1ввата бу1(Ва м
ЗGЗ. Малката буrша а иа Ферд111,аидо Руа110, 1554 1·оди1и, 396, Построяване на I'JJавната буква N
364. Изr·раждаис иа буквите с разJJичии оси. Рисунка 11r1 397, Построяване на главната буква р

Херман !~анф, 1953 година 398, Построява11е lf[\ ГЛ(ШНсlТа буква [~

:Jб5. Измерване иа про11ор1\иитс, Ва.птер Кех, 195G година Э99. Построяване на глав11ата буrша s
366. Обло неро и графичната му cJJeдa 400, , Постронвт~е Ш1 ГJ!l1В !UlТ[I буква т
367. Право нсро н графич11ата му сле;,а 401, Построяване 11а rJ1сш11ата буква и
368, I-!aкJ1011c110 перо II графич11ата му cJJeдa 102, Построяване IIH главвnта буква ж
369. Наклонеио r,epo. Руст~ша 103, Построяване на глnв1-н1та буква ч
370. Осиови11 ссысйства шрифтове 404. Построяване на увциалната буква u
371. Латинсюпа буква I шшисш1а с 11a1(JJ011e110 перо 105, Построяване на главните бу~ши U, \V, Ф, Щ, 10
372. !-! амира11е нrш.по11а на перото 406. Построяване на главната буква у

373. Широ~<о перо нод различен нак11он 407, Построява11е на главнnта буква х

374. Широко перо под 11акJ1011 от различни ъrJJИ и в11до11з­ 408. Построяване на главната буква у

ме11е1111ето на съотно111сн11ето между гредите 409, Построяване нn ГJiaBШlТrt буква z

375. Граф11111и1 CJJcдa 1и1 отвсс~ина 11 11<1 хоризонтаJшата 1·рсда 410, Построяване на главните букви Q н я

Фигура на стр. 3. Ева11гсл11ст Матей пише, Детайл от Фигура 11а стр. 105, пред f'Jraвa 7, - Ко11стру1щии !Hl бук-
ынн11атюра на Бус1шсr<ото четирисванrелис, XVI век. внте !, и М на НИl(ОЛ3 Жожо11, 1693 г,
Оиис 52. Софийска народна библиотеr<а Ф11гура на стр. 121, вред глава 8. --Детайл от декрет, из-
Фигура на стр. 8. -- Писар от древния Ег11пет, Детайл от даден в Л11011 110 време на !Зстшата френска револю1н1н,
pcJieф в мастабата на Ахстстеп 1 Сахара. V дннастня Отпечатан с дидо а нтн юза
Фигура на стр. 11, нрсд глава l. Рисунка 11а чствъртнн Фигура на стр. 127, пред глава 9 --- съставс11а от разл11ч11и
бик (ды,жина 5 м 50 см) от нещерата Ласка, която се букви --- гротеск, украсни букви и италиен
намира в долината !Jй река Всзер, на два кнлометрп от Фигура на стр. 139, пред глава 10. - Част от буквите на
град Монтиняк, яепартамснт Дордон, Франщrя шрнфта „ПаJ1атнно", рисуван от Хермшr Цапф през
Фигура 11а стр. 33, 11рсд глава 2. -- Финнкийс~ш иаднис. l948 г. и издаден от Д, Щемпел Л. Г. през 1950 г.
Музея в Бсi'rрут Фигура на стр, 15l, пред глава 11, - Фрагмент от Иван
Фигура на стр. r13i пред и1шн1 3. -· Част 01' лJючатп с 1н:1д~ Алекспндровото св::шгелне, впрсчено Песнивец, лист
пие над uрат,1та на Траян0rн1та колона ll Рнмскня форум 160 v, Бнблиотека на БАН, Софшr
Фигура 11а стр, 55 пред глава 4. - !(апиталис у1щиалис, Фигура на стр, 187, пред глава 12, - Фрагмент от надпис
кароJ1ингск11 минускул. Тур, lX век на Борис Ангелушев, отпечатан в „Литературен фронт"
Фигура на стр, 61, пред глава 5. - Писана текстура, Де­ по случай Деня на славя11ската шrсменост 24 май
тайл от Утрсхтската библия, 1403 r. Фигура на стр. 199, пред глава l, част II - Рисун~<а на
Фигура на стр. 71, пред глава G. - Сюща и фрагмент от Волфганг Фугер за правилното държане па перото
ръкопис на великия ху;\О)rшик Миксмшджело Буона­ Фигура на стр. 219, пред глава 2, част II - Буквите G и
роти Бр1панския музей - Ло11доп !~, приписвани на Леонардо да Винчи

398
 СПИСЪ[{ НА ТАБЛИЦИТЕ

Таблиците носят Nол,ера 1ю cmpaн1t1{aJna, на която са отпе•1атан11. Започват от табл1ща стр. 245.

245. Истински йероГJ111фи. Фрагмент от релеф на фараона 260. Ра11на форма на кароли11гскня минускул, кран на IX
Аменемхет !!!, около 1830 г. пр. 11. е., № 16953 Дър­ век, начало Х век. MS 76, лист 10' от (Jш1tuor Evaпge­
жавни музеи, Берлин lia latina. Фото от ор11ги11ат1

246•. Финикийско писмо. Надпис на Шанатба'ал 261. Каролингски минускул - широка форма. Сос!. Pl1il-
246ь. Гръцки надпис от края на !Vвек начало III век пр.и.е. lipp 1829. Държавна библиотека, Берлин. Фото от
Фрагмент от декрет и договор между колония Мссем­ оригинал;:~

врин и тракийския владетел СадаJ1 262. I(аролингски минускул. Сос!. Pl1illipp, 1877, лист 46г
2·16'. Гръцки капиталис монументаJшс. Част от гръцки над­ от Seveгus „De vita S. Mnгtiнi". J(ържав1111 библиотека,
пис намерен във Варна. Съхранява се в ЛрхсоJ1оги­ Берлин. Фото от оригинала
чес1<ин музей София. Инв. ,№ 3521 263. I<аролиигски мииускул тясиа форма. 950/960 го-
247. Гръцка класическа азбука. Формата на буквите е ст,­ д1111а. Лист 59 1• от Eva11gclistaг Peicl1eпnt1. Градскпта
ставена според различни ениграфски материали. Ри­ бнблнотска Лай1щ11г. Фото от оригинала
сунка OJJгa Йончева
26,1. Каролиигски ми11ускул ы·Jювата форма. 13тората
248. Грыщи унциал върху нергамен, кран 11а IV век. Cocl 110Jюви11а на XI век. Сос!. ms. 771, лист з2г от Psalte-
111s, 168, стр. 31' от Coclcx Siпaiticнs, У1111всрс11тстс1<а
гit1111. У11иверс11тстска библиотека, .l!аiiнцнг. Фото от
библиотека, J!ай1щиг. Фото от ориг11ш1ла
Oj)HГHll[!JJa

2•19. Рупите на Вулфила. Страиица от Coclcx агgепtсиs, за­

265. Готичесrш кннгов мииускул, ран11а форма. Края иа
пnзен в У11сала, lllncция
XII в.МS319, листзг oтGгegoгieH0111iliaci11 Ezecl1icl.
250. Римски 1<а11итаJ111с монументалнс. Наднис върху вра·
У11иверситетс!(ата б11бл11отска, J!ай1щи1·. Фото от ори­
251. тата на Траяновата 1<0J1ош1 в Римскнн форум, 11-! го11.
I·инаJ1а
(От книгата на Л. Капр ,,!)cutscl1c Scl1гifllшпst" стр.
2бG. Текстура, Стра1111ца от ръкопнсната правна 1ш11га
138-140)
S а cl1 seпsp iegel
252. КанитаJшс мо11умс11талис от Травиовата колона,прис­
267. Блокон печат от XV век. II п 114, лист 12' от 1ЗiЬ!i11
пособсн за българската азбука от Васил Бараков
Pat1pcгt1111. Гражката библиотека, Лайпциг. Фото от
253. Тясна форма на римското мо11умснтал110 1111смо. 'над­
Оj)ИГИJ![!JJП
пис на Мар!< Тиций. Археологически музсii, Софня
268. I!ечатна текстура, с която с 11абра11а 12-редовата биб­
254. Каниталис квадрата. ВергиJ1ий „Георгшш", ,№ 325б.
лия иа !'утеиберг, 1455 l'Одина
Ватикш1ската бибJшотс1и1, Рим. Фото от оригищ1J1а
269. Печат11п текстура. Маи1щ1шя исалтир на Фуст II Ш1,о­
255'. Рустика. Лратеа, Кентавърът. КароJ11111гско копие, на­
фер, 1157 г.
правено през I Х век 1ю сднн ор11гн11ал от IV век.
270. Готико-а11ти!(ва. Corl. 111s. 1!25, лист 251г от 131·111111s
MS 647, fol. 12. Британския музей, Лондон. (!-!орден-
Loпgolн1rge11sis „Cyrшgia". Унивсрситстск;~ библиоте­
фаJш Скира, фнг. стр. 91)
ка, Jlа~iнциг. Фото от ор1ни1н1J1а
255Ь. Рустика. Верг11J1ий ,,[11с11да", Vaticaiшs Palaliпus,1631
271. Хума11исп1чс11 минускуJ1. М II No -!7 Л-\агсus Valeгi11s
256. У 1щиал, IX век. Са(!. 958, Гоl. 2 "· (iгegoriиs Magпus
Махiпнгs. ,,!0 acta el clicla 111ешогаЬilа". Ры(оннсът с за­
Рара „Lil1er sacгa111eпtoгiu111 " (Мо1нш1епtа palaegгa­
върше 11 на 6 август 1419 година. БибJ11ютс1шта в Гота.
pl1ica Viшioboпcпsia, табл. 39)
Фото от орнги на.па
257. У11циаJ1. Формата на буквнте е съставеиа според раз­

лични налсографски матер11ал11. Рисунка Владислав 272. J!етсра дн брепн. М !!, 111. Lцigi Лl11111a1111i „Epigгa111-

Паскалев r11i". Бибjшоте1<ат:-1 в Гота. Фо;го от орнгнна.пn

258. Римски 110J1уу1щиал, написан върху панирусов лист. 273. Канчеларсска романа на Всспасиано Лмфеарсо от

VI в. Сос!. 2160. Fol. 9" от I-Iil11гius Pictaнicпsis „De гшигата му „Орега cli fгnte Vespasiaпo Лтрl1iагео rla
Trinitate" !"еггага clel I'oгdinc шiноrе coпveпtvale, 11е!lачнаlе

259. Ирландски 11олуушщаJ1. V 1! ! ве1<. На111 553, лист 39' si iпsegпa а scrivcre varic soгti di let!Ne, et 111assi-
от Psalteriu111 Salabeгgae. Държав11а библнотека, Г,ер­ 111e vпа !cttera bf1staгcJa cla- Ivi пovamente соп· svя
л1111. Фото от ориги11ала iпd11stria ritгovata, lacpi,11 scrve al c,111cell,1гesco et шег-

399
 c,лt\-:'--Ct1 Вl·нсния J[;.tX r. Фото от <Т ;,·м:п:1яра, 2'J~ Лн1ш,в;,т;; на Клод 1·;:р,,ми11;1 . .\гi,tot<·le, .. Ell11,·;,'
11 .1\1у·н·я нп шр1фт;: Л,1йгшиr .\ршJ JоаЛГit'!П Roivпi. ПЩ)IIЖ ! Височин;: 1:с1
:t74. Еую~IЛ(' !!а Фепичс Фem;rfн,11:0 (:Т гр;1К1ат11 \1У ,:_Jт l4G3
:275. !оЛни:. :,;ш;j:;сн във В,;·11-1к:н:<:ю,тif бнGлиотска Vat. Jat. 29:! Л ,пн;;ват:J н курснвъ

Gf.'52, !ЮДр('ДНlИ в ДВt' ~-:1(лици, (JeJ придру,кnRЭIЦИТе IПсмпсл J-\Г. Оформяв1"1Нt·го на страницата вапр:.ь11

rн н·нстове. Фото от орнг1шала Херч,ш Цпнф

276. А нтиюч1 главни букви на Всриви от книгата 11,:1у с ти- 294. Лнтикната Филип Гр;,нджш1. Страницата е иформе-

277. тул „lncipit libeг priniu, clementoгum L,i(tcтaгuш па с и 1прс1Т<"ните отпечатыщ от I-[;щионалпата печат-
Iоаппis Bartistc cle Vcгinis Floreпtiпi понitег iш- 11и11,,. !]ариж

pressнs", 1527 r., подреден в в две таблици. Фото от 295. Курсивът на Филип Гранджан. Страницата с оформепа
еI{Земплярн, запазен в Музсн на шрифта, Jfайпr(ИГ с изпратените отпечатъ1(и от Националнс1та печатнв-

278. А пти1ша 1·лавпн 6укпи на Всспасиаио Амфиарео от ца, Париж

279. книгата му „Орега cli fга(е Vcspasiano Amphiaгeo. 296. Титулна страница от книгата „Medaillcs s11г les ргiн•

1518 г., подреле1т в две т,1бл1щи. Фото от екземпляра, cipaux еvепешепts с!11 гcgne с!е Coнis !е Gгancl avcc r!es
запазен в Музея па шрифта, Лайпциг expiicatioпs l1istoriq11cs", издаден в Париж 1702 1·.,
отпечатана с шрифта на Гранджан. (А. Карг, ,,Oeн­
280. Антиква и j(урсив, rравирт1и на дърво и отпечатапи в
(scl1e Sclнiftk1шs(" стр. 218)
!(11игата на Джовани Франчсско Кресчи „II perfe((o
297. Capilalcs omЬrces на Жак Франсоа Розар. Отпечатъj(
scгittoгe cli М. Ciio Fгanccsco Cresci Cit(acliпo Melane-
от ориrиналннте бу!(JJИ на Розар е направен снорсl\
se. DoLie si vcggono i veгi Caгatte1·i, е( le nat1JГal fогте
11аш маJ(еТ в шрифтоливната Еншеде, Холандия, от
cli lн(te cp1alle soг(i cli lcttere, cl1e а vего scгittoг si ap-
I<ойто сме нnп1ншилн клш11с.
paгteпgono. Соп alcнn'altгe cla ILJi m1011amcnte гilгона­
298. Л1пи1шатанаДжоп Ба,,J(срвил -- оторнгиналиитема­
(е. Et i rпocii cl1e с!с11е tспеге il шаstго рсг Ьеп insegпa-
трш\и, заr1азеш1 в mр11сj1толивиата Дьоберпи н п,,.
1·c". Фото от екземплнрп, .1аппэс11 в Музея нп шрифта,
ньс\ Париж. Странинатn е подрсдснп по' наш макет
Л (lЙПЦИГ
11 ОТПСЧаТНii3 С КJIИШе, ИЗIIратено ОТ шрифТОJIИВм
281. Антиква глав1111 nутозн 11а Крссчи от к11игзта му,,!! peг­
HF!T[I
fe(to scгil(oгe. .", подреде11и в една таблица. Фото от
299. Антиквата на Айзъj( Мур. Страницата е подрсде11а по
екземпляра, запазен в Муэея 1и1 шрифтн, Лайrн~иг
ОТПСЧ3ТЪ!LИ
282. Антикиа 1·J1шзни букuи и техните 1(онстру1щии от кни-
300. Бу!(витс на бъm·арската ;,збука, оформени в стила >1а
283. гата на Албрехт J(юрср „Unclcп,,cysuпg rleг messш1g 111il
шрифта на Л. Мур. Рисунка Иван Кьосев
rleш ziгckcl vfi гiclitsc!1eyl iп l,iпieп elmen vппсl gantzen
301. К:шчелареска и баро1,ови главни букви от книгата на
согрогеп rl urcl1 Л l l11·ccl1 t I) iiгсг z11sн111en getzogc vпcl 2(1
51и ван ден Велде „Spiegl1cl с!сг Scl1гijfkoпste", 1605.
пu(z al!Z Kш1s(licl1 l1аЬепrlеп шi( zt1 gcl1oгigc11 figшeп
(Фигурата долу е взета от 1,нигата на Яи Чихолд
iп tг11ck geЬгacl1t im jаг М. Г). XXV, подредени в две
,,Scl1a(zkaшп1eг с!сг Scl1гeiЬkш1s(" стр. 91)
тнблици. Фото от е1<зс.мплнр2, запnзен в Музея на
302. I.cttгe italicппe bataг,ie и ры(описеп шрифт, писаи със
шрифтi!, Jlай1щиг
свободна j)ЪJ(a от Лу1•1 Еарбедор, в 1шигата „Ces ecгilн­
284. Лнти1ша ГJ!l!ВНИ букви и техните констру1щии от КIJJJ­
res fiлапсiСге ~t italiee1111c-bastardc cln11s lс.нг nattнel.
~85. гата ,Д1атр flevгy. Л 11 qнcl cs( contem1 I.. art е( Scieпce 011vгagc corпposc cle qнaп(ite d 'exemplaiгcs des Ехре·
с!е la r!e11e е( vraye Propor(io cles f_.cllгcs A!(iques, ч116 cli(ioпs rloпl оп se se1·( с!апs (oнtes soгtes cl'Affaiгes, сl1а­
rlil au(гem~t I-cllгes Aп(ic1ucs, el v11lgaiгeшc11l Leltres с1шс tcгite dн сш·ас(еге convenal1le ii s011 st1jet. Tгes­
Pomaiпes ргорог(iоппееs seloп 1с Согрs et Visage lн1- ulile ii сснх qнi aspiгen! at1x Eшplois. Avec des alpl1abet
111аiп на )Кофроа Тори, Париж, 1529 г., подредени в et picces rJ'ecгituгes, rles па(iоиs etгнпgeres раг I,011is
две табJнщн. Фото от екземr1ляра, запазен в Музея Гу­ Baгbcdor, secretaiгe orc!iпaiгe cle !а сl1ашЬге dt1 roy el
тенбсрг в Мат"!1щ МаНге Ecгivain Jtн-C а. Pai·isi•. Фото от екзем11ляра 1 ,:-5а~
286. Лнтнквата на Николаус Йснсоп, 1170 година. Евсе­ пазен в л,1узея на шрифта, Лайпциг
биус ,,!)е pгaeparatioпe evange!icн," Венеция, 1470 r. 303. Анrле. От ю1игата на Йохан Хайнригс „Лlpl1abete",
287. А нтитш;па на Срхард Ратдолт. Анианус ,Jfistoгia Ро­ Кьолн, 1834 г.
шаnа". Венеция, 1477 година. 304. Българските букви в стил апrле. Рисун1«1 от худож­
288. Антиквата на Ллдус Мануциус. Франческо !(олова ника Васил Бараков
,,Jlypпcrotorпacl1ia Polipl1ili". !3енецин, 1199 r. 305. Дидо-антики на шрифтоливната J(. !Цемпел А Г.

289. Лнтнквата 11а Алдус Мануциус. Франческо Колона Франкфурт на Майо. Отпечатъка нзпратн Херман

, J-!ypneгoto111acl1ia Polipl1ili". Всиеци,т, 1199 г. Цапф (Отпечатан е също в книгата на Ян Чихолд

290. Курсивът на Ллдус Мануциус, изработен от Франчсс- ,,Meisteгbнc\1 с!ег Scl1rift", стр. l 69)
1(0 Грифо през 1501 гад. Согпuсорiае sive lingl!ae Iati- 306. Титулна страница от 1<ниr,1та 11 Баснитс на Лафонтен",
пae сотшспtагii. Венеция 1513 r. нзбрана с антиквата на Дидо и отпечатана от Пиер

291. Ренесанс курсив. Предстапени са главните и редовните Дидо-старият. Фото от екзем11ляра притежание 11~
бу1ши и J\ифрите. Рисунка Олга Йончева Христо Радевс!(И

400
 фi(f'.\{(i ! li!,;l В iiaoф 11\н JCJfi1 t' 11 t i' {)Т i ll1 ~,1]'(', 1

I IE!'h'' [. От11ечат·1,1{ ti: шr:,Iнj.ri ;, н_;11ртги \ef',\1,•i' i{;,;rф

j}!!5!T 0!'!!('1!;\ГЪJС\)"! !Ю !!t!Ш \,j:)!{Cf (' !i ,пр;ш(•t! н 1орнф·го­ 11 1

{иxoл;t,,.\\c-1:--teгlнkl1 (kJ :>c!чif!" с1р. : 1 \ЗJ

:швн,н.' f-:H!J!Clk XoЛ;:J!J,'lHЯ, сп !\oi'1ro Ci\k ;1;•;;p(tlHI/J!f :,27. Шрифтът В нрл ща l 11 1! офор11с1 01 Xc'I"""' 1(;,11ф

J\/J И 1!J( н нздпден 11ре3 1952--1%:J ,н ,'l. Ш,-11ifl'.'I .\ Г. От11с­

309. Рус101гс гл,шнн ()уквн, И:iрс1.(;отс 1 1н от .,111<::;мбатвст:1 чат ьк от щрнфта нз11р;;т!! \cj-;Mill! !.t,111ф
l1одови. Странвна от11с 1 и1тана в ,,Л·\;-н1ualr Typogr,1fi- :J28.· Шрнфтът Оптнма е офор,1е11 от Xc11>1iJ1 llaiiф 11 11зд;1-
co", 11:➔ да;~сн н f1армс1. ог в;~овв1.1}1тл на Болонн 11рс_,3 де11 от}\. I!leм11c,c1 А. 1- 11рез 1958 го,\1111а. Оrпечатък

1818 Г. 01 шрифта нзнратн Xcp!u111 llанф. 1!1р11фп,т О1пнм,1 110

:110. Ан·i·1н-::вата н 1<урс11вът на IО::тус ёрнх В.нлба\"м. \\;-1 - изграждане, 110 форr,111 11 11ро110рн11я Р от сrмr~'kтвото

трините се пн:н1т в 111рнфтол11вната Х Бср·~·олл li{\ шрифтонС'ТС С JU\J<.'IO!!E'l!H ос --- рС'i!С'Санс <JIПH!{B(1, ---

:JI 1 1м,стп i111Tli!ШII. 11редСТ'1ВСIШ Cil салю l".'JilBll!!Тl' n\"KBII. обаче е със с. 1 1аГJо 11:sразснн С!(рнтн ссрнфн,J:1 гов,1 ннкон

Р1-1с\·1-1к.:1 Еюрнс Л111·слушев <ШTOJHI нс11р;1вн. 1 1но го !!j)НЧl!С.'!НВ<УГ 1\ЪМ гротсс1.;ов1пе

:з 11. IJI нрока т,r~ъста ;i нтн 1ша. Б у1\_внте от д1н:тс' а:-збу кн --- шрJJфтовс

1·лавн итс в ма,;11<11те -·· с:1 нз1·р,щен11 110 eJ(i!il r. 1 1и11со­ :J29. lllр~н\път Д~ютнмн ;111т111<в;1 JJ 1<Урс11в r- офорж'11 от Г1·д­

вид1ю стсснrнn н ·1,г.1 1оватн fiукна О. l'р,1ф1\!111;,1л1 форма рун 1\анф JJ е JJ.1Ju1дcн отЛ. Ще"нел ..\. Г. 11pc:s 195·1 го­

:\IE'iKдy ма,'1кн и 1·л:ш11и ()уюн1 С' лсно рнз1·рл11нчс1111. J~и1и1. Оп1с 1 11~ты.;: 01· шр1н\н11 11з11р,1п1 Хсрм:1н Jta11ф

Рнсун1.:::,1 Васил Бара1<ов з:JО. Шрнфтът .'],JIJIIJ[JIJ('IHIIПlll(llil Н l(\"!)CJJIJ ocj,op1111 .-\.1-

:1tЗ. Укр;-1сrиl тлъста а11тиюи1 с широ101 п:~;:1ст1Р~1и1 сянка. (){'J)T К:тр. С то:н1 шр11фт тоi'1 с11еч('Л!I 1 11рсм11я 11;1 1<он-

Р11сунка Кънчо I\'1>HC'J1 1<урс,1 :,а нов 11;1Г,орс11 111р11фт на !ЛР

31,1. Шрнфтът l,ilio111 (тяс11,1 тлкт;~ а11г111ш;1) е 1·р,1ш11н•1 ог З:JI ШрJJфтът l'o"\".'Jl·c ,, оформен от 51н 11;1н Кр11,111е11 :т

JlI,1p, 1 1
ILc•pнC'ii 11[)С':1 низ l" J\'\HГIHl!ll!TC ('(' 11а:1нг ВЫ3 111р11фтолив11,1·1;-1 Е11111t•ц(,, oTI\Ъ)lC'TO 11олу1111х.1,1с' от11с 1 1,1-

l·'опс!сгiс Typogт:1p!1i([Ltc Г·'i-r111r,.'c1isc, огкълсто 1111 и:з11ра тък с110рел llr11IJ MHJ{('T J(1 T(\Jll стра11111и1

:)32, TcCC'[I 110с1 1Уб,11ок. РисунЕ<1 В. 1 1,щис.:, 1 1,-ш I I.1ск,1,:1р!\

стран 111и1 333. Шрифтът Г11л Са11:1 с офо1в1с'11 от,\ Ер111< 1·1и1 11рс:,

315. T5!CIJ(1 т:1·1,:~г,1 ;\llTJJKBa C(lMO от Г.l!(Ш!IН 6укви, 110стросни l92R-- !930 год1111н II с 11:s;t,щe11 от i\1011011 рс, ,'!011;\011,
110 i,11co1,;,;:1 от~1ес11а С'.'l!!1rсовнюи:1 Gуква О. Рисуню1 О.11га ОТКЪJ~СТО )10, 1 1УЧИХJ\!С' OГJJC' 1 1(\TЪI\ с11орсл lli!IIJ ,\,\;]]{('Т J,l

Й 011 ЧС'Н(1 стр,:1нищ1та

:Jlб. Шрнфтът l'gYptiг•111JPS gгasses с гр<1внран от 11[,;рл ДР­ 33 I. I Iол у чер

1 грон•с 1с !)с:юсов 111р 11фт, с:ы:та11L'I\ о г 1·,,,11шн 11
рней !Iрсэ !867 годи1и1. Матрн1штс се r1,вят 11·ы~ I;oп­ И мaJJK!I букви, В J{()HTO С' \li111j)(ШC'II О!!НТ да С(' р;1:~гр;1-

ckгie Typoi~гap\1i(jlJC'. Г7 г,111~·нisс, откълето ни из11ратах,1 !JИЧИ 1-рафИЧ('С!\Н~!Т oeip;:13 1!11 J'.l[c]Bl!ИTC от м;1т,11тс ()yJ(-

ссн1нп' Г~уюн-1 11 J\1ста,'1 Ja от11ечатванс на 11,1шат,1 сгрн­ lHf. МнлкитС' tJукви ф и 51 Н(' с,:1 намср11,1111 свонт,1 убсл11-

н и ltrl тслш1 формп. Рису11к,1 Вnснл Ппрнков

,'\17. Еж1111тн,,11. 1'11c1·111<i1 О,11г,~ Йончев,~ :1зs. Светъл гротес1<. Бе:10сов y1<pilcc11 шрифт, н:-нp;JJll'II Jа­

:318. Свотъ:1 ('жн11тнен. Рнсунка Олt·,1 Йончева рн;~и декор;:1т1-1вния ефект, който се съэ;u1ва от ре,1~ува-

319. Тлъст 1<ур~'1rв, 1-..-1ав111r н \1а,r11<н букв11. Рнсункп Оv11гп 11сто i1a св<'т.r111 11 т-ыiri 11 ,11111-1 н н. Рисун 1«1 /\'\и. 1 11-и1 I Iей1<ошl

Й Оl!ЧеВП :,эб. Кабел гротес~<. Р11су111<а Л\11лка lkйкопа

:320. Т,11ъст,:1 ;1нт111ша, глпвни ()уквн. Pиcyt·i!«-1 O.rii-,1 ЙoiJttCBfl .'~37. Блок. Тежък, мас11вс11 бе:юсов шрифт с 11р11ятни 11ро-

321. !!Jр11фтът Ро1шшtiч,1еs е нзр,п,111 от !IJapл ДРрней 11орции, f!ОДХО,'~НЩ :3<1 :Н1[/[(Ш!!Н !1(\Д]1ИСИ, !)L'J.::,'J(JMИ 11

нреэ 18f>2 1·0.1н111.:1, Орнгиш1л11.итс матрнrtи се 11,1зят във 11лакати. Рисунка Борис АнгслушС'н

Foiн1crie Typogгapl1iчllc I~'1·aпc:t1ise, откъдето ни н311р(1- ЗЗ8. Шрифтът Gill Saпs Bolcl Coпclcпsccl с ,1зщ1;tе11 от Чо-

ти ха C,\i\HiТC буквl! в J\ICЛlJ! за ОТ!1СЧ<IТВШ!(' !Ul ![(\l!J{\T,-\ 11оtуре .JIOl!)lOH, ОТКЪ}(С'ТО !10J!УЧ!1ХМС от11счатък

cтpaHHll(\ 339. Шрифтът Ilърпстюъ 11,i Ер111< Г11л с нз;t,~дсн 11рсз 1929-
322. Шрифтът Aпtiч,ies SNгees gгasses е гравнран от Шарл 1930 година от ;\1 \опоtур(:, ,'Iондон, откЪJlС'l'О нолу~

/lсрисй !!рсэ 1867 г Орнгнналните матринн се 1и1зят чихме. от~тс-чатък

във Го1нlсгiе Typogгap!1ic;t1c l_;гa11<;aisc, оп-съдето ни 113- ],J0, Писан 11лакат от О.'1др+.:нх Мснхарт I!п;,1катъ1· с 011-

111нпн xri С.НШТ(' 6укви 3[! ОТПЕ'Чf\ТВ,1!!С !{[l !UJНUJ !','l стр:1 - сан с мс~<о перо на фuрм;-п UI 8б. Издаден е от чс-хосло­

Hl!!ta нашкото министерство на к~'лтурата нрез 1956

:12:J. Шрифтът Сентор е оформен от !ip1·c Роджърз нрез 3°11. Шрифтът Монумент с оф0[)~iс11 от Олдрж11х Мс11харт
19 ! 6 голннг. Сс1·,1 се от.11 ива от N\011otype 1 Лонлон, от1п1- н нздадс11 11рсз 1952 0-1· Gгafoteclшn 11.р. Пра,-;~

:1сто получнхме от11r 1 инъкj 11п11равен спорел наш ;;.н~кст :з,12. Рисувана корши1 от О, 1 1држнх ;V\снхарт эа кн11г:1та на

:,24. Шрнфтът Трпянус а11т111ша 11 курсив е оформен от Уо­ ](арсн П,пвч~,а „I!рага"

ръ11 Чанъ!1 и н3д;~дс11 11рсз 1940 г, отД. lЦсмнс,1 А.!'. Э43. Шрифтът Лугустса с оформс11 от Ллссандро !,утн 11рс:1
От11счаты< от шрнфта 11:;11рап1 Хсрман Цанф 19/47 г. Иsдава го шрнфто,:111в11атн NelJiolo, Торнво,
:J25. Шрифтът ,\•\1-11<ет111дже,r,о II Фиднас е оформен от Хер- отJ<ЪДЕ'ТО 11олучихмr отпечатък c11ope,1t н,1ш ма1<ет

401
 1
iн:г !('541. oJ Р'I,Еоrнк .NЪ 72. llвc

i1iolo. Тr1рнн<,, orк1,;tc1 с1 1ю:тучи >:ме отrн чатън: стюред О! КотлсНС.i{i{ Щ)Е'ПИС. н,;:шраЫ'!! от

IU:!IB \1:J};cJ 11011 Стойко (Софрон иi\ l:\ рачански) 11,, П,1ис1kвата
34Б !!!риф·, .Jfстория с-л;.1няво61,:~rарс1<а". Народна 6н(1лиоте1<n,
Nct1i0Jo 1 Торино. Tt1JИ шрифт YltJ.жe да на- Софин. Фото 01 ориrинf!л:~
пише с ширско нрпво нероf кпто дуктусът 11<1 нерото 36Б". Бързопис. Написан от Борис Аигелушев
СЕ' отк.1011нва при изнисвы1с н,1 хоризонталните греди, 3ы;ь. Бързопис, XVI век. Препис от XVI век на трактата на
:1 тънките части 11<1 буквите cn писани с 1)гъла на ръба lfс-рноризс1; Храбър „О писменех". Библиотека АН,
на правото перо
Киев. Фото от оригинал а
3,16. Шрифтът Квири11ус е от Алссандро Бутн. Отнечатъкът
366. Бързопис, 1651 година. Универсал на ьогдаи Хмел­
изпрати №Ьiolo, Тори110 шщки. Библиотеката AI-I, I<исв. Фото от оригинала
347. !1!р11фтът Кларендон с оформен от Хермнн Айде11бе11ц 367. Стра111ща с буква Д от буквара на Карион Истомин
през 1952 r. Изд~ва шрифтолив11а Haas Фото от оригинала.
3·18. lllрифт1,т Профил е оформен през 1947 г. от Ойген 11 368. Титулна страница за к1111гата иа :v\. В. Ат,атов, офор­
Макс Ле11п за 111рнфтоливната Haas мена от 13. 1:\. Лазурский, 1963 1·.
3-19. Кл11ре11дон, гJ1авни бу1<в11, .\lllJll<ll буl(в11 11 11ифри. Р11- :,69. Курсивът нn Г. А. Ба1111икова към наборния шрифт,
су111<а Васнл Йончев и:шестеи под името Бан11иковская гарнитура
350. Ренесан с1нтш<ва, 1-.пашrн букв11, ш:1<1ки бук1s11 н цифрн. 370. Па рок. Този обрюе1\ е повлиян от бароковите шрифто­
Р ису tI 1«:1 Олга й ончевс1 ве, гравирани с резе~; върху медни нлочи. Рисунка от
:151. Буквите на ирабългарския нади не от коло1и1та в Ав­ Димитър Тренлафило11
ращ1ка, подредепи азбучно. Рисунка Вшщислав Па­
:37 1. У красни бу1ши. Рис у 111<а от Нван К1,осев
скnлсв
372. Украсен италиен--малки букви. Рисунка Кънчо Кънев
352. f)'ЫlГ(1рска обла глаго.пи~u1. Формата 11;:1 буквите е С'!J­
373. Украсен итм1не11 -- г,11ав1111 nук1111. Рисунка от Кънчо
ставс11а с11оред раЭJIИЧНИ 11алеогрm\1сю1 образци. Ри­
Кънев
сунка !1ва11 I<,1,oce11 37,(. Ръкописен шрифт с ю1\ъJ1)1<сна 110 J\иагонал елипса.
353. Обла глаго.тшщ1. Лист 225 1• от ЗогртрсJ(О ева11гелне,
Рисуню, от Борис Ангелушев
глаг. № l. Съхрпнявn се в Държflвнатn биfiлиоте1н1
375. Стихотворение на Н 111,ола Ва111и1ров, написано с перо
,,М. Е. Салтыков-!Цедрин", Ленинград. Фото от ори­
N от Димитър ТрсндафиJJОВ сиоред ръконисиия шрифт
гинала
с издължена по диагонал е.пипса на Борис Лнгелушсв
.35LJ_ Т1гJ1сста глаголиаа. Брсвиар от втората 110лови11с1 на
376. Разширен шрифт, изграден 110 отвесна ос и подчертан
XlV в. 11, No 201, стр. 11·. Библиотекат,111 Гота. Фото
с 11лътн11 серифи. Рисунка Борис Ангелушсв
от ориги11аJ1а 377. Ры<описсп шрифт със смесени съставки. Главните
355. Кир11.пищ1, оформена 110 ш,дписи от 11рсславски кера­ бу1пш имат J1ек бароков оттснъ1<, а някои малки буквн
мични ПJiочкн. Рисунка Иван К1.,осев ш11юм11ят канчелnрсскн (ri, ;1, у). Рисунка Борис Аш-е~
:J5б. Устав. Лист 4" от Супрасы1с1<и сборник. Държавна лушев

библиотека „М. Е. С111тыков-I!lедрин", Ленинград. 37Н. Шрифтът БJ[(Ж, главни букв11. чал1(И букви и цифри.
Фото от оригинал а Рисунка нроф. Л.11екса11дър Поп.1111110в
357. Устав. 11ист 2ь3" от Светославов сборник, 1073 г. Исто­ 379. Тесен гротеск, главни 11 ,1ал101 букни, цифри. Р11су11кJ1
рически музей, Мос1ша. Фото от оригш1алн Тодор Попов

358. Средно уставно писмо. Jlист 11' от Добрейшово евm1- 380. Анти1шr., главнн н ма.,11(11 буквн. цифри. Рисунка То-

гелие, X!ll век. Народиа библиотека, Софии. Фото дор Попов

от оригинаJJа Э81. Полублок, главни. ~н1,111ш II цнфрн. Рис.уню1 от Кирил

:359. Устав. Лист 131r от Мnвnсиевата хроннка. Ватикана. Гоrов

По фотоковие от 11роф. I-Iваи Дуiiчев :J82. Ита,оиен, гшшни, маJ11ш н ц11фри. Рисун"а Стефан Груев
360. Устав. Лист 43" от Синодика на 1,ар Борил. Софийска 383. Украсни букви. Рисунк.1 Марин Подмолов
народна библиотека. Фото от ориrина.пn 381. ](ю1сицистич11а антнква, г.11шJ1111 букви и цифри. Р11-

361. Устав. Лист 161 отЛондо11скотоева11геJ1ие на цар Иван сушн1 Никола Николов

Александър 385. Класицистична антиква -·- курсив, малки букви н

362. Едър иолукурсив (Евтимиев бързопис 1111и ноп Гсра­ цифрн. Рисунка !!1шош1 Н11ко110в

симово писмо). Лист 59v от Синодика на цар Борил. 386. Калш·1чфски оформена стра11ищ1 от Херман !~анф

Софийска народнn библиотеI<а с цитат or Tiюmas J а 111es Go\Jdcп - Sanclersoп

402
 ИМЕНЕН УНА3АТЕЛ

Лбдо 34 192, 193, 196, 312 Бонапнрт, llш10JICOII 23, 123, 131
Лбиба'ал 34 Барбарн, Яконо де87 Борил, цар 176
Августин 93 Е,арбедор, Jlyн 114, 117, 118, Э02 Борис 1, княз 6G, 152, 156. 1'>8, lбl,
Агено 35 Баров, Йордан 190, 193 164, 166, 169, 172
Аддо 34 Баскервил,Джон 107,112,113, 11-1, 115, 1.iop11c-J'v\11xaил 163, lб,1
Лйдсн6е1щ, Херман l:J:J, 13-1, 150, 3•17 121, 122, 123, 124,126,140, 144, 298 Борис 11, т1р 17З
Аквински, Томн 92 Бауср, Фридрих 140 Бор11сова, Елена 182
Аки 211 Б,1уер, К Ф 221 !3орсдорф, Рудолф 179
Аларих 151 !iауренфаi\нд, Михнел -12 Бо-Шс11, Жан дьо 89
Ллбсрти, Jicolll' !iттист;~ 78 Iie, Гийом дьо 100, 103. 109, 121 Брайткопф, Йохан Готлн() J Jмtiнye.11
Лрбертс, Р. С. 111 Бсэли, Робърт IЗЗ 115
Атзизе, братя 95 Бею•тов, Платон 181 1,ранднс, Йоханес 30
/\_лексшщър Вели1си /v\а!{едонскн 22, Бел, Джон I !5, l10 Ерачотнш, Подт:о 72
2•1, 66, 157, 210, 211 Бслuс, Георг 140 Ерет6, Жан 70
Ллекса~щър, Жан 108 БсмС:о, I Iиетро 96, 97, 99 Бретон, Ришар 102
Ллкуии от Йорк 59 Бсргам, Гаспарен дьо (Гас11а1н111,,,. Брокхаус 126
Лмру 23 Барзи,,иус) 95 !,ук11111·, Лриолд !Об
Лмфиарео, Вес11асш1110 67, 85, 273, Берсн, )!(ан-Луи 108 f,улгмайер, Ха11с 5,1
279 Бсрснике 24 Еумин каган 42
Анге.11арий 152, 169 Беренс, Петер 110 Бу11ин, Леоитий 183
Ангслушев Борис 6, 130, l•!G, 191,192, Бернард Малер 94 Бути, Ллссандро 119, 150, Э43, 3,14
193, 196, 311, 337, 37'!, 376, 377 Беров, Петт,р 187 13ушар, Пиер-Франсоа Ксавие23, 131
Лндрсс 132 Бсртисри, Рафасло 77, 79. 1-19 Бушi;, Фраисоа 121
Лндрсс, Х11еро11имус бl, 87, 132 Бсртолд 184 Гi1,о,11а1щ, Йохансс 1'14, 1-!5
Лндрея д'Лсол,1, ввж Торс:занв Бертолд, шрифтоливна 125, 1213
Ависов, Жан 102 Бертолд, Хсрман 218 Вагнер, Jlеонард G4, 87
А111<она, Чир11а1<0 д· 72 Бе.ртоJ1с, Клод Луи 131 Вазарн, Джорджо 79, IOG
Анри 11 102 Бертрш1 111 Ваис, Еыил Ру;tолф 140, 141
Апианус 94 Бетннн, Антонио lОб Валбаум, Юстус Ерих 64, 111, 125
А полон Исмевски 36 Бсшсвлиев, Веселин 156. 157, l!i8 126, 211, 310
Лриосто, J!одовико 1 l•l Бешков, Илин 189, 195 13алдфогел, Прокоп 70
Л р встотел 95 Б илга кйrаа 12 Валс, Пистро дела 27
Лриги, Jlудовико деJ1и, виж Лудовн- l>истичи, Веснаснано да 72, 73 В алент, им11ератор 42
ко !3 IIЧCIITIIIIO Бладо, Лнтонно 83, 98 В1:и1енаиус, ;11аrистр<п 51
Лртьомов, В. А. 186 Блеген, Карл У. 29 Ван Ук 68
Асен и Петър, царе 176 Блсик, Гарвнт и Сис 136 Варо, Марк Теренциi'I
21
Лсшiрух, хан 151 Блеик и Сти1Jъ11съ11 136 Васкозан, Мишел дьо 100
Атанасий Александрийски 169 13оал6-Депрсо, Никола 105 Ват6, Жан Антоан 105, 121
Атанасов, Георги 189. 190, 193 Боасн6, Алфонс дьо 137 Вафлар, Пнер Луи 122
А уср, Симов 156 Богдан, Петър 182 Вега, Гарсвласо де Jia 1,1
А хирам 34 Богданов, Ива11 193 Велдс, Ян пан ден 116,117,301
Ацарба'ал 34 Бодоар, Теофнл 138 Всл11чко1J, Ко,i'стаит11н 188
Бодони, Джамбатиста 113, 11-1, 120, Ве11ев, Стоян 189
баб1шгер, Фра~щ •12 124, 125, 126, 128, 132, 140, 184,211 Вс11сди1<011, Иnа11 165
Бадуис, Йодокус 95, 99 Божидар Гораждаиииа 180 Вергспюс, Ангелос 100, 101
Бадуис, Перет 99 Божинов, Александър 188 ВергиJ1иi\ N\,1po, I1ублш'i 53, 5·J, 97
Бажанов, Д. Л.
1-11, 185 Божан, Пол (Уорд) 102 114, 118
Балдини, Баччо 106 Бокачо, Джова1111 71, 72, 106 Вер1111и, Джамбатнста 80, 83. 8ГJ, 200
Ба111шкооа, Г. Л. 141, 185, З69 Бомаршс, Писр-Огюстен Карон дьо 221, 228, 276
Iiараков, Васнл 6, 50, 120, 130, 146, 114 Вер11е, Орас 127

403
IJ,111,,,111 Руло.с,ф 111 Jia!\E 103 Емк(- 1 Фриц \e,:uy; yr I HJ, 1 i !
Нсше:1 i(рвстиян 99, !00 д,,йк, !():J IО·! 1Oi' , 11,\ Eнr1J. Ж,,н Оrюст Ди,1,·ннн 1J!
Вl·шнн 5Iрс,сщш, 188 !lач:1сн, оап,:
:)!, :?! ! Гннн,;~\,', 1нрифголиrт;1 t). 1.2,1
[;иf){'Р, гр::Вl,Ор 122, ]~3, J~Ч !Хыит Тигю 193, 191, 19( [1,,ш Иэы,,с r 111
EHC'!1Jp, Хш,ронимус f,~ ! Ды,он. Хрис:о Г Р,2, !88 Fшт-д,:, i'!ох:1нес, 111
13111-1E,',l\·1m1. Йохан 121 Данте \.ПИ!'И1'fНI71 Е ра:и,м РОТ('Рд'1МСКИ ~н;, 10'2
В1111•111, il<'OHiipдo да 79, 80, 159 ,,'1,;111фр11. Фи,тнп 1():2 Е pliщi Я коб
146
вис, у р61111 88 Д:,сi-, l.,011-Ж,нсj, l4 f'т11сн. \11ри К8, 89, 99, 100
Виталис, М., маrистър 70 Дьор,,ковски. В Л. lкб Е rисн. Робер 88, 89, ! 00
Внтверф. Х. 111 Дсз()иет. Фиi!u 107 Е~иен, Робер ]!! 10:.!
Витру11иi'1 87 Дсй, Джон 103 Ефремов. Михаил 183
Вичснтино, Лудовико 75, 76, 81, 8:2, ДЕ-карт, Реве 105 Еърз, Д,1<011 119
90, 91, 96, 98, 139, 215, 220 Дсрией, Жак Шарл 130, 132, 135, 136,
Вол11с, ьертолд 111 137, 316, 321 Жакно, Никола
107, 108, 220
Волтер, Волтер, Франсоа ,1,,\11ри А рус, Деришваы, Ха11с -!2 Жанон, Жан -
102, 103, 113
наречен7, 111 Дециус, 1,езар 22 Жендов, Александър 189, 190, 193
Волф 181 Джаксън, Джоу:шф 115 )Керико, Жан Луи Лпдре Теодор 127
Воскенс, Г(ирк и 13·,;ртоломеус 111 Джонстън, Едуард 139, 140, 1,1 l, 1,16, )Ксфарович, Христофор 182
Вулфит1 41, 42 204, 215 Жилс-сиr1, ж:. Г. 124
Ву1<ович, Божидар 181, 182 Л:жото ;\а Бондоне 71 ЖироJ\1'-Трио:юн 121, 122
Ву1<ович, Вичснцо 181 Джунта, Лукантонио 97 Жожон, Никола 107, 108, 220
Вун;,ерлих, Гсрт 141 Дивичиин, Тадея
182 )Комар, Едм Фраисоа 24
Дидо 98, 1 l,i, 115, 121, 126, 128, 132,
Габншю, Ба.птазар де 97 140, 1,15, 184, 211, 218 Захари Зограф 17·1, 182
Гаварни, Сюлпис Гийом 11!сrн1лие, на- Дндо, Амброаз-Фнрмен 124 Захариев, В:1сш1 188, 189, IVЗ, 196
речен, 127 Дидо, Анри 12·1 Зевс 35
Гайда1юв11, 1-Iадежда 6 Ди;\о, Жюл 114, 12,i Зеиефслдер, Ало11с 119, 127
Г,н,6, Франсон
141, 146, 147 ;~идо, Писр Франсоа 124 Зндаров, Любен 193
1·нр,1монд, Клод89, 99,100,101,102, Дидо-старии, Писр 11:J, 114, 122, 124, Зубов, Алексеi'r 183
10:J, 107, 109, 124, 137, 139, 150 129
Г<1ртхаузсн, В. ·13 Дидо, Фирл1сн б,i, 120, 122, 123, 12,1, Иван Александър, 1щ1
175, 17(i
Гарн, Фредерик У. 79, 125, 130, 145, 211 Иван Лсен II,
17•1 цар
ГелG, 1Iгнац )](. 14 Дндо, Фра11соа 121, 122 Иван IV Грозшr, цар 183
Георги J'раматик 15,1 Дидо, Франсоа-Амброщ 122, 125 Иван 11Iишм1111, J\ap 177
Георги синкел българс1<н 66, 164, lб7, Димитров-Майстора, Владимир 188 Иванов, Тсофнл, 157
168, 170 Димитров, Христо 174 Иванова, Вера 167
Георгиев, Владимир 99 Дирин!(, Карел I.J? Игнатисв, Ставр;ши 182
Георгиев, Пенчо 189 Л:нтсю1, Валтср 150 Иехимилк 34
Герасимов, Гсор,,и бб Досв, Петър 193 Изястш Ярославович, княз 173
Герасимов, Т.
170 Докс, чсрнорИ3СI\ 169 Илин, Н. В. 186
J'срииг, Улрих 92, 95 Доксов, Тодор 169, 171 Исиар Визкайно, Хушr де 7б, 90, 91
Гил, А. Ери]{ Р. 139, 140, l46, Н7, Домие, Оиорi: 127 220
333, :JЗ9 Дорм, Едуард З2 Истеми каган 42
Глушчсн1<0, Е. К. 18б Дрешср, Арно 11·1 Истомин, Кариои 183
Гн11у1<, Гюнтср
141 Другулии, Вилхелм 10,1 Истрин, Ви1пор Алексан;1ров1Р1 14
Гогов, Кнрил 195, 381 Dг,1гу I,апе 128
Гo:,ec]{aJJK 59, 60 Дурнндус, ]'илелмус
92
Йенсен, Хан с
1'1, 22
!'орди1111 III 158 Дьоберни и Пеиь6
6, 114, 123, 129
Йеисон, Николаус 70, 92, 93,9•!,95,96,
Гравджан дьо Фуши, Филип 107, 108, Дьола1,роа, Йожсн 127
98, 99, 100, 107, 138, 139, 110, 141
109, 113, 121, 122, 123, 126, 211, Дюнан, ,v\орис ЗI, З,1
Йоан, дякон 173
294, 295 }lюрср, Ллбрсхт ,J9, 64, 87, 88, 89, 90,
Йоан Екзарх 169
Гранжон, Робер 100, 101, 102, 103, 92, 105, 220, 228, 283
Йоан J ~имисхи, иш1ератор 173
109, 120, 124
йон•rев Васил 134, 19G, 349, 39·1
Гранстрем, Евгения Едуардоnна 153
Еuанс, Артур Джон 29 Йончева, Олга 6, 131, 133, 193, 19'1,
Гриrорнй, дякон 173
Евклид 94 196, 291, 319, 320, 350, З84, 385,
Грифо, Фраичсс]{о 91, 96, 97, 98, 99
Евмсн I I 38 388, 389, 391, 393, 394
Грифиус, Себастиаи 98, 100
Европа 35
Гротсфенд, Георг Фридрих 27
Евссбиус Памфнлус 94, 100 Кадм 35
Груев, Стсфаr1 195, 382
Ептимий Търновски, патриарх 169, Казанова, Йо3еф де 76
Грьоз, Жан Батист 121
175, 176 Казлън 115, 120, 129, 13,!, !3б, 140
Гыне, Йохан Волфгаиг 143
Егенолф, Кристиан 99, 100, 103 l<l?
Гуарини 95
Его ров, Я. Д.
186 Казлън I, Уйлям 104, 129, 140
Гудеа 26, 65
Екатерина II, 1\щнща 173 Казлън IV, Уйлям 115, 135, 136, 137
Гурмон, Жил дьо 89
Екман, Ото 140 Казлън, Хенри 133
Гvтснбер1·, Йоханес 61, 65, 69, 92, 95,
Екскофов, Рожер 145 Кай-Июа11 67
99, 218
Елзсвир, Луи 10,1 Калвиак, Жилбер дьо 102
Давид Жак-Луи 121 Елцба'ал 34 Каидимиров, Димитър 193, 194
Дагvлф 60 Елизавста, aapшui 17·1 Капр, Ллберт 6, 107, 141, 143, 330

404
l(ap;r, !!i 1;ч1.-н Че :1р ~н 1111ск(J 1 1. Г1р;• 11,1 !·. 1:
l(:'[',I Гр!!ф\ 1, р,л 1f,2 1 \fi'1
К,tрл Вг:IИЕН, :'1Ч_ ЫJ ];jfj .\,\еш:, ,И

Kap:t \: Ер;1,11 .fi;JJ{Гil!!!Ш\( ,У\ин ,:и,1 итш:

К"Р""· :,·, ,, f·' (;J Л;PJ(j < ю l:24 V\и.-u'Fi, ! itiaн ;"'Q
Кар,,с,1051н~,,r:о НиЕо:1а 1~~ 1~7 Jl;iнкpt>. ,l\ншс,1- \ \\илон }(1«011 11.J. ; 11
К"! ,·кий. 173Е l:J1 'v\ирчt'!\, Jv-'i. бЬ.
Кас1н1ър, .. \ /v\. l:J6, [4,; .'l:нсерс. t· ito, IIJl ,\\итов. Лнгон 1,,,,
Касr:;.щн, \I,ннjныо 70 .'lап.а::с. l!и,11 С11мо11 1:11 Jv\оил<'. Д1 1 МИl'НО \;; ,~. но, 22(1
Karyi1, Гaii В:и1ернй 97 Лнрнш, Рудс:нр фон !J<!, Hi. 215 lv\оксън, 1 {жоу 0 !!ф llЧ
Кау.,1н, А. Е. 29 Лilск;;рис. Коне, ·.нтР 11 ОБ, 1()L) 1\\олб·мл;цнят i:?4
Кс·1ли11 92 Ле,~;;,_ JI. 124 M(JH0T'1H!J t), 147
Ксх, Валтср !41. !50, 221,222 Лсман, С 18-l Мопт6, Г!. 34
Киликс 35 Лснц, Oii1-c11 и Макс 150. :Ч8 Мовт,, Реги1е, Конрсто дол 86, 115
К11J111и11, Х,шс 141 Лизимах 210, 211 ,'v\онтсфелтро, Фсдерико да 72
К11штлей 14 Лифшиц, 11. Г. 24 Mopc-ryc, 5111 103
Киприян 175 Лорсн, Клод 105 А\орис, Уйлнм 1:JS, 139
Кнрил, създатс.J1н на старославп11сю1- Лициний, император 65 ,11\ор и сън, Ст1111ли 147
та a:;Gy](a i52, 153, lбG, IБ9 .11ув6, Жнв 102 Мор6, !!иср 118. 120
Кирхер, Атавасиус 23. 24 Луи XI 93 :'v\ор<J·МJ111Дият, )!(а11-М11111с,11 122
](,11са11т 38 Луи XII 79 Моро.зов, Петър 188
J<,.1н•о11атра 18, 24 Jlyи XlV 107, 108 Мосг1щ 211
К,1име1п \'11, вана 82 Луи XV 108 Мостнч, чърпГ,11.•1я 159, 167, 171, 172
Климе~;т Але](сандрийски (Тит Фла· Jlyи Х\11 122 /'v\oxtl!! !<[1['f111 ·12
виii Климс11т)l7, 22 Лукас, Фра11с11с"о 76, 91 Мочс11111·0, Джов111111 9·1
К.11имс11т Охр11дск11 152, IC,9 Луки;ш 97 .\\ст11с,111ше11, 18:J п,,отр
К.111111чс!ров, Еш·сни 19:J. 19·1 Лукре11ий Кнр. Тит
72 Му11111«1, Фpi!!!Тlillll'I( 107, 1·19
Клоус 1 I~с1ртоЛЫ\1Ю 101 Jlyp1,c, С.
51. 30. 37 Мур, Мi11ъ" 11-1. 115, 299
Кобср, Ллис 30 Льослнйи, 1 i(,п,р 9-1 .\\уса 211
1(.01,ачсв. Георги 193 Jlюc, Луи-Ренс 108, 10,J, 110. 113. 122, Муси11-Ilушк1111 IIИ

Кст111, Евгсвий Н. 186 12G .\,\уха, Лт\ю11с 1·10

Калин, Симон 111,0 82, 88, 98, 99 Любович, Джl'рач 180
Ко,1 1011а. Фр1111чсско 9G ,)lюбович, Димитър 181 J-!ас{1у-Висб11лrн Л.л_олф фо11 9:2
Ко,11со11, Ж. Б. Г. 109 ,J1юбоl\ИЧ, йеромо11ах Тсо;юр 1~0 llayм Охр1щск11, 152, 169
Кона1J1снич, Вл1щимир !'v\ихайJ1ов11ч Jlютер, Мартин б:J f-!HtlИOJIПJ!IIH 11С'ЧНТ!IИЩ1, 11t1\11!il\ {)
185, 186 НеGиоло, шр11фто,,1Н1н111 fi
Консп111тин Велики 5G Мазачо, То]'.,Jа:ю Т ! l!c-11, .llyи ,111,0 105, 121
Ко11ст;111т1111, е11иско11
169 Макарий, игумен iicpoмo11a.\ 113/, 17'-1 Heo(Jap, Ко11р,1;1 100
Ко11стантнн Костс11е,:ки 175, 17(j Л\акарнй, митро1ю,111н 183 1Iсстор, 11нр 29
Ко1-1стн11тнн Философ, 11и;,к l-(нрнл N\.::.ш:арий, CHC[l.(C'!!OHllOK 179, 1~0 1-I1·ф, Каенар 76, 88
Ко11с,·л, Стсфа11 156 1\-\t1.ксимилин11 1, имr1Е'рс1тор (54, 90 1[сфс)\ЬСВ, М11р,111с1 18:J
Ко1111евский, 183 Нля Макснмо, liистро де
9:J 1[ И l(0JlH0C 41
I<,ореси, ,'1511(011 180 Маламир, хан 156, 158. 161 H111<0J1!1, I-lико.11() де 72
Кормисош, хан 151,156, 157. 158. lб2 11н1юло11, 11111,0.пн 195, З84. эr:,
Манети, ДI1<<1воцо 72
Короб1(01111, Л. Н. 18(, Маисиои, Колар 106 11 и къл, Джор;1ж 114
I<,остер, ,)];~урсис Я11сэо11 70 Мантеии, Л11дреи 78. 106
11 овr1рс:зе, Лм10 150
Коспркова, Жана \9:J JJойдtJорфср-ст<1рнят, Оохав (),[, ~7.Н8
Ма11у11иус, Лл:1ус 89, 91. 9Б. 96, ')i.
!<,ох, Р,долф 14l, 145, 14l, 98, 99, 100, 139, 150
I<,райков, 5lков 181, 182 Ма11у11и,с, Па\',1ус 98 Обрстс11ов, Л.•1е кс1111;\1,р 191i
Кранах, Лукас 64 N\аиуциус, ЛJ1д1·с I l 98 Огер6, Лвто1111 99
Кр:штц, Март1111 92, 9Б 1v\ар11иче1«1, Елс,~,1 193, 194 Ог11енова, .Л. 65
Краузс 42 Млр1с Л11то11ий 211 Ог11н11ович, Конст1111тн11 182
Кремер, Гер хщщ, 1\ иж ,1/\ер 1(!\тор /v\арколиви, Франчсско 9R Одса, Мариус 97
Кресч!J, Дж,овп~m Франчсско t:6, 115 1v\арсел 13 l Окерuщщ, Йох1111 ,Тав11д 2,,

214, 220 Марстр111щср, 1(11р,1 -12 Оливиt, шрифто.1111вна 6

,1V\нрт1111, Робърт l 14 Омир З7, 53

Кр1ш11ен, 5111 ван 111, 141, 144, :JЭI
Мартин, Уйлям 114 Омуртаг, ха11 152. 156, 158, 159, l(il,
Кристиян, Артюр 109
1v\арщ1ал. ,~\ар,; Вп. 1 1сриi'~ ~7 lб2, 165 iGЗ,
Кру-13ида,1 145
Матсрс\, Лvка ! 16. 117 О,тин, Ричар;1 115
Крум, хан 156, lbl, 158, 159, lбl, 162.
Медау, К. 129 (),тромир 173
163
Кудряшов, Н. rl. \41, 185 Медичн, Кознмо ;\с 72
Меi\сн, 119 []авсл, .хартофи.11акс lб7, 174
!(усета. Х,·ан дела \О:З
Менrс, Антон Ры\)ас:1 1'21 1J11вJюis'ич-Дуп11ича111ш, Х рист,11,11 188
Куза11я11, Jl. М. 186
JV\eнy, !'СНерал )К,:1;,;: Фt 1 111сш1, fJapoн f]м111мед 36
Курониотис 29
Пала rнно, Jlж.t1?1·1Gaтнcтt1 7Б, !б, К·1,
Кънев, Кънчо 130, 195, 196. 313, 37Э J\ЬО 23
,1/\свхарт, OJ1}lржих G. 107. J.10, 141, 90, 91, 215
Кы,сва, Мери l93
t47, HS, 149, 341 Палм<1рт, ЛпмGсрт 95
К1,осс1,, !!ваи б. 114. 154, 171. 193,
.~\срк11тор, Герар;:1н. 76, 91 1111111,артн, Лр110.ттд 92, 98, 9"
195, :J55

405
f Iаск;:1Л('В, l-k1 ишс:1:1н 6, ,~1ti, ! ff} 1 lt}(), 1-Уt:рГ,1:р1, Ив,~н Фн.1.:юрг~вн:ч l&.'"'1 Tc;!-l),c,it·н-p, .\\'р(п,р1· I-i·i
193, 1% Р,,ты,о, ннсар 173 Tapor Уйлям 129, lЗО, 1·,2. lЭЗ,
f!ap,1iШ:1C ;,8 Рид, Т, В, 109 136, 137
П,,чнолн, Jlyкa 79, ~,о, k3, 1<7 ш, Рикитс, С. Л, 79 Тассш,. :\дры,к,, 19:\. 19!
104, 210, 228 Рингиери, Ивочс'IЩЕО 10~ Т;щит :\6, 41
[J,,,н(OBii, МилЕ,, li, 1 Hi, 193, 194 195 Риш,•льо 102 Тачев, Хара,тамни 18;,
Пt'н ьо, Реми 1 Ровенский, М, !' 186 Тс:ш11гптср, С. Б, 1!1, 185, 186
п,,нь6, Шарл II Роджърз, Брус 139, 140, 323 Тсодосий Търновски 175
Перен, Луи 1Ы Род.1ер 64 Ти,дос11й, император 56
п,,pir 119 Розар, Жак Франсоа 112, 115, 119, Тсодосий Сиш,итски 182
Пср11ие, Луиджи 30 120, 297 Тернел, хан 151, 156, 157, 162
!Iёрсий Флак 97 Ро:;;,р, Матиас 112 Теренции Афр1шанен, Публий 97
Псрсис 122 Ро:sс·нбсргер, Лугуст 143 Тссииг, Ян 183
Псрудж11но, Лаутицно 98 Рокнер, Ви1ще11ц 64 Тиберий, имнератор 24
Гkруrщ, Балтасар 84 Ромул 45 Тибодо, Ф, 129, 131, 136
Петрарк,1, Фра11ческо 71, 72, 97 Ростислав, княз 152 Тибу л, Албий 97
Петрсус 64 Руано, Фердинандо 75, 85, 86, 220,221 Тима в, В aJrтep 140, 141
Петров, I!Jiия 189 Рубенс, Питер Паул 103, 105, 106 Типоарт, шрифтоливна б
Петров, I-111кола !88 Руж, Гийом льо 98 Титан, 13, Б, 185
Петрунов, Петър !93 Русев, Александър хщ1жи 182 Т1щиа110, Вечслио 83
Петър, цар 171, !73 Руш, Лдолф 92, 98 Тодоров, 1~ено 188
Петър I Всл11ки, цар 103, 17•!, 183,18,1 Рю, Ж,rк дьо ла 76, 89, 11,1 Томсен, Вилхелм 42
Пикарт, Питер 182 Тоотс, Вилу !\арлович 186
Пи11сон, Ричард 95 Сава, 11он 173 Торезани, А11дрсн (Лндреи д' /\сола)
Пио, АJiберто 95 Са](с, Ха11с 63 91, 95, 156
l]ис1,арьоп, llrrr(oлaй 1,1в,111ов11ч 1,11, Сr1лутати, Колучо
72 Торентино, J1оре11цо
103
184, 185 Самуил, цар 167, 168, 172, 173 Тори, Жофроа 79, 88, 89, 92, 95, 99,
Пи !1Ie11 69 Санлск, Жак дьо 100, 103, 109 108, 201, 220, 221
Плаuт, Тит Маrш 72 Cacir, Силвестър дьо 23, 24 Торн, Робърт 129, 130, 132, 136, 285
Плантсн, Кристоф 100 102, !ОЗ, !40 1 Свсинхайм, Конрад 92, 93, 95, 106 Торниело, Фрннческо 80, 81, 83, 220
ПJiивий-стари 21, 36, 38, 9,1 Свстосi~ап, княэ 173 Тот 17
] !лов, братя I 14 Сволинс](И, I<,apcJI 147 Траr1езун1\иус, Г. 9,1
Г!Jiутарх 37, 94 Ссвт 111 211 Траян, император 55
Плюшар, А. А. 18,J Седлnчек, Франтншск 1'19 Трендафилов, }(имитър 6, 194, 195
Пожарски,Ссргей Ми хайлови •114 1,185 Ссзар н Стол 95 Трисино 98
Пола11ко, Хуан Клаудио Азнар J\e 7б Ссливановски, Семьо11 184 Трум11, Георг 11,1, 146, 147
Полиграфмаш, 1-IИИ 6 CeмcIJ, Авr·уст-Ренс 184 Трюше, Себастии11 107
Поломарес 76 Серл110, Себастиано 84 Тсай J1уи 66
Попте, Готардо да 81 Сидоров, Л. Л. 186 Тудора 167, 168
Пош1илов, Александър G, 193. 3S7 Симеон, нар 66,156,158,159, 160,161, Тузсузоп, IJикола 189, 190, 193
Попов. Тодор
195, 379, 380 162, 164, 167, 169, 171, 172 Тукидит 35
Поповнч, Райно 182 Симоиид 3б Тут-а11х-Амов 20, 65
Пост, Херберт 141 Симоис, Ана 1:19
Прайсиr, Войтех 147 Симон6 108 Уилсън, Александър 126, 130
Пресиа11, хан 156,158, lб 1, 1G2, 1б3, 165 Сираков 196 Унгер, Йохав Фридрих (И, 125
Проиер11ий, Се!(СТ 97 Скорииа, ФраrщИС]( 180 Унг11ад, Ха11с 156
Пруде1щий 53 Смит, Джордж 30 У НДОJ!СКИ 173
Прюдон, Писр-Пол 121, 122 Смит, Пърси Дж. Делф 139 У орд, Биътрис 102
Псамети х 11 37 Содериви, Пиеро 79 У отс, Джон 104
Пто,помсй 24 CoлoIJ 38
Птоломей I Сотер 22 Сончино, Герсои 6ев Мозес 97 Фаворс кv, Владими рА ндреепи ч, 185186
ПтОJюмеii V Епифан 23 Сотиров, Стоя11 189,
190, 193, 196 Гann Str·ci( Celtcr I'oнпclry 133
Пусен, Hr,кoлir 105, 121 Софроний Врачаиски 182, 187 Фанти, Сигизмундо де 80, 81, 82, 83,
Путте, Изыrк пю, дер 111 Спира, Венделни да 93, 94, 98, 99 89, 220
Спира, Йохан да 93, 9,1, 141 Фаулман, ](. 126
Радев, Иван 193 Стайков, Веселин 189 Фейдон ( Ф ИДОН) 66
Разцветшшов, Асен 189 Ста11иславов, Филип 182 ФeJJ, Джон 104
Райков, Димитър, 196 Станчев, Станчо 17 l Феличиано, Феличе 77, 78, 80, 147,
Райвер, Имре 143, 144, 150 Стивънсън и Блей к 134 219, 274
Райнов, Николай 188 Стоянов, Васил 193 Феол, Швайполд179, 180
Рамзес II 34, 37 Стрибшща, Ссбалдус 98 Фербаик, Алфрид
147
Ратдолт, Ерхард 94, 98, 138, 149 Сфорr\а, Лодопико 79 Фердипанд Арагонски 72
Ревнльон, К, А. 184 Сърмабожов, Стефан 193 Фердинанд, дон 124
Реrале, ](онрето дсл Монте 115 Фигинс, Винсъпт 113, 115, 129, 130,
Реrиомонтанус 94 Тавер11ие, Аймс 101, 102 132, 135, 136, 137
Рсж 131 Тагиров, Фанк 111, 185, 186 Филип II 103
Рсмбра11д пан Ранн, 130, lОб Тайлър 153 ФилокаJiус. Фуриус Дионисиус 51
Ренер, Паул 146 ТалиснтсДжопа11и АнтОIJИО 76,82,215 212

406
Фиинr J( ра. ,v\;, I0fi Фу"· !, Йо\,tН 70 1iar1r).--,, ;\i"{Jµ'r,н l·l!, !!2 3:!f
Финикс :,r, Фьо,щров. Ив"" 183 1
fс,1еСрвно. [вст:1\но l
Фиш(', Гийоf,r 9Гt. 9Н Чич1н::сш.:1. _l'v\. fi:)
Фи,ш·р, Г !!. lfн, .'\рм~ш 150 Чихо.ц, Ян 107 u·,o. !f,
Фишер, Г!аулус 1;4 R7 О Х. В 143 'fимв,н,;1. В. Г f81i
87 Хале, Франс !ОЗ
Х,,мон. Пиер 76, К9 U[nмr10Jн1oн 1 >К:ш Фр;нн·1);1 ,)0
120, 12! Хамур:ши 26 131
Фmн,дсрс-11итрн. Уйлям М. 3~ Хпр;1ви С 111 Шал;,гба' ал 34
Фойсраr,снд 64 Хартвах, !!охан 156 Шаrд, Херман 1! I
Foпdeгk Typo(Zraplii(JJJC l'гan~aise, Х,·генбарт, Йозеф 143 Ша1:л VII, крал 92, 9;J
шрифтоливнг, 6, 130, 132,137,314, Х>оiiн.,ив, Жан 95 Ш~,рле, Николi, 127 Туссн
322 Х,-наф, Жюл 109 ш,,,11арик, Павел
156
Фокс. Бенджъмин 133 Хеидн, Джон 112 Ш<·:ш, Джордж 113, 119
Фомина, !!. И. 186 Хгр~<олаии, ДжуJJиантонио 86 Шицгал, А. Г. 79, 186
Фотинов, Константин 187 Х,родот 17, 22, 35, 37 I!JJJCзиIJгep, Стсфав 146
Фраатак 211 Хижински, Л. С. 186 Шмаринов, Дементнй В. 14З
Фраrонар, Оноре 121 llilarius Pictavcпsis 58 Шмид, Мориц 30
Фpaii и Паии 114 XJJaпca, Олдржих 149 Шмиргела, Николай 190, 191,
Фрш,гк, Фабиан 87 Хлодвиг, крал 58 193
Франко, Джакомо 86 Хоранолон 23 Шнайдлер, Хсрман 141
Франсоа 1, крал 89, 99, 100 Хораций Флак, Квннт 97 Шонгауер, Мартин IОб
Фраичсска, Пиеро J\И Беиедето, на· Хосенванг 92 Шхонбек, Адриан 18:\
речен делла 78, 79 Храбър, Чернорнзец 152, 165, 166,169 Шчукив, А. В. 185
Фрибургер, Jv\иxae,JJ 92, 95 Хрето 174 Шьоншнергср, Ханс 6'!
Фридрих III 64 Х ,,офср, Карлгсорг 1,15 Шьофер, !!етер 70, 92. 93, 138
Фридрих Вилхелм 115
Фризиус, Симои 117 Цайнср, \'юнтер
92, 138
Щемпел, Д. 104
Фробеи, Йохан 95, 96. 9R IiaIJф, Гудрун 143, 329
Щокср, Алекс 15
Фрутигер, Адриан 87 Цанф, Хсрмав 6, G4, 100, 107, 136,
Фугср, Во1,фганг 87, 88 111, 112, 1•13, 11•!, 221,222, ~,27, 328
Фурние, Жан I<1,од 109 1\амблак, Григорий 175 Ювснал, Дсцим Юни 97
Фурнис-м1,щ\ият. Писр С,:ыо".
1!'2, Цс,ар, Гaii Юли 50 Юш·, Тоыас 24
107, 108, 109, 110, 113, i 1•1, 115,119, ЦсJIТиус, Конрад 96
120, 121, 122, 124, 125, 126, НО. Цимсрман, Паул 141, 11,1, 145 Ягич, ВатросJJав 153
184, 218 Цицерон, Марк Тулий 57, 93, 100 Янзон, Антон 104, 107
Фурнис-стщшит, Жан Писр 109 1\ърноевик, Гюрги 179, 180 Яшшоло, Птоломсо 98

ПРЕДМ/:'ТЕН Yl{A3ATEJI

Аграмски новоii 44 nзбую1, ХПJ[ДСЙСЮl 84 антиква, Г!('ЧАтна 94, 95, 98, 17 1!

Азбу~<а 148 аlЬшл 50 антиква, преходна 107, 149
азбука, арабска 82 А lsacie,шes 109 аптнква, ренесанс 99,128, 138, 184,224
азбука, гръцка 82, 88, 90 Англе 304 антит<вrJ, рисувана тлъста КJJасшtи-

азбука, гръц,<а архаична

36, 158 ,шглс 119, 120, 128, 132, 138, 115, стична 128
азбука, гръпкn класическа 37, 24 7 178, 188, 201, 303 шпиква, тлъста кJJасиннстична 128,
азбука, еврейска 82, 84, 88 Antiчue (гротеск) 136, 322 138, 185, 188
азбука, египетска 84 Aпtiqlle (ежинтиен) 132 п.нтиква,тлъста нормаJ1нn наборна 128
азбука, етруска 43, 45 антиква 63, 70, 87, 88, 90, 92, 179, антиква, твсва тлъст;~ 130, 131, 314
азбука, западногрыща :36, 37 183, 187 антикпп, украсн<1 тлъста lЗl, ЗIЗ
азбука, източногръцка 36, 37 а~пиквn, алдинска 99 антиква, широка тлъста 129,311, 312
азбука, индийска 84 шпнквп, венецианска - 86, 94, 95, антиква щ1. СноJ1инскн 147
азбука, кирилскп 164, 187 9G, 99, 149, 179 антиква, холандска 10:3, 184, 187
азбука, коптска 23 антиква, главни букви -- 81, 83, 85, Ариаднс 1•13
азбука, латинска 88, 90 86, 89, 90, 91 ароко 14
азбука, латинска архаична 44, 45,158 антиква, класицистична 128, 135, 138, Аугустеа },J9, 343
азбук;~ на оскитс 44 224 Аугустса, светла 150, 344
азбука, руина 13, ,12 Ш!ТИJШ[i, J{J!аСИЦИСТНЧНа наборна 126,
азбука,руска гражданска 177,187,188 184 Балзак 144, l45
азбука, умбрнйска 44 антиква, малки букви 85, 86, 89 Банк готик 1,1G

407
 1),,г,,1, ,,;о i-р,;ндл,ан rн1\lt,· lii,l.!ikll, ,1р

C,;:iCt(l'JJiНi.'! 1•17 Гр;;нд;с:ш рсиь J:),J,

E:icE,'[HH1JI ;ШТИh!>!1 29k Ciras \'ii,crt 129 l!T<;'IHCH, Ч.il;:1, i фl\jHUi 134,
();!t'TJl!-)ДJ 6J f)2. hJ, Ч j Гр,,фш, 150 '!И( н •юн;~ фOj·M<i
(J~:СГ;~рд;:, ,\HГ/HH~iCEd 63 C,recs 1iн гоi i 00 l!т;,,{I!l'I!, ,iil'I :J72, :п:J
бастард;:. г~..,рм:,нс1н1 t}:) Г[)ОТ(Сl( 132, 136, l:J7, i:il', :с01, 224 нгt:.11нс'11 \ кр;,Сi1В JЗFJ
б[:с1ардп, '!)ранксr;;, 6~$ Ciгotc,k 136 1: re ri ,д ! J ~J
б,1rт ард:1, фр,:нск;; 63 Огоtнч 13()
б,1п;lрд,1, чешка ()З ГрОТЕ'Сh, получер l·lb, ,):i-l "срс1глифи гу(.ли·~-скв 3l
бастард,;, •1сшк11 готи,,с11 63 Гротсск, кабел 1,16. З3(,
йсрvглифн, сги11стс~-,:11 17
f\атард бриз,, 118 Грот,,ск, снетъа 1,Jб, J:\5
l1at;;гcle
i lalicппe 76 гротеск, тесен тлъст 13;
Кабел 1-,6
бат,,рд 1<ул& i 19, 178 гpO'ГCCKO-t\l!TIIJ{Ba 1-10
кавчелареска 83, 81, 85, 86, 87, 88, 91
baton 136 кnнчсларсска, fiпрокова l 16
Биrве 196 Двули11ейна ycrюpe;ou1 снстс,;"11<1 57 кан•1слареска бастарда 75, 90, 97
Бембо 147 ДСJIТОС 39 h:(ШЧСЛ[!!)ССКА 6Е1СИ1[)Д,1, ИTRJIJl<ll!C!{f\
nе1-1свснта11а72 деыотичсско писмо 22 89, 118
Г,лок 146, 387 ,тетсрминптивн 19 кпнчс.т~арес.ка, ита.11-1анска 115,116.177
(}локов[l 1<11ига б8 Л,иама11т Сутра б8 1,:анчела.рсс1<а !\ому1и1 7Б
Бодони-,1нтиква 125 Дидо,а11ти1ш11 122, :,05 кан11е,r1nр('СК<1 модерн.:1 115, !!б, 1!7
болатика 86 Диотима l1Э, 329 can,'eilaresca реqнепа 90
брускоllыi'1 136 Dypiloп, кана З7 ка11'!l'л,1реска, ренесансова 116
бустрофсдо11 Зб ДИl!ТИХ 39 ка11чс•л11реска рома11а 74, 75, В!
nърэопис, гра,кдански 187 Дискът от Фест 30 к,:1нче,1тарсска ромс1на fiacтnpд:1 fЦ
ГJър:ю~шс, Евтимиев, 11рсходс11 11лн Дитслм-антиква 150 Еа11чсларсска формата 75, 89
тървовски 175 Г)oves type 139 cancellaгesca l1ecl1acla 90
Пързопис, IU11!IlCЛFlpCKИ 176 !)oric 133, 136 Capi(ales 0111Ь1,есs 297
бързо1111с (с«оровнс), к11р11лс1«1 177, Dшan(ltts typc 92 к;:1пит1л11с t1ртифишюэа 54
178, 185 ){()ПИТ;:)Л!IС ]{В~Щрпта 52, 53J) 1J ,56,(Ю,7]
Nlicioпcs pricipes 96 1с:1111tтt1лис курсова 55
Ванс-п11ти1ша liJ l еживтисн 131, IЗ5, 1311, 150,188,201, J\апиталис fl,1011ул,1снтплис 46, 47, 19,
l311Ис-курсив 1,10, 141 211, 317 30, 5З, 73, 93,219,221,222, 22,l, 2:30
Ваис-ла11идар 1,11 С/КИ!!ТИСН, '11\ГЛИЙСl(\1 \:34 1-:;-1п1-налис мо11~·менталис, ос1-1ов11<1

Валб;:~ум~антиква и J<урс11в 310 Е)киптис111)т 11а Тор11 '1;12 форма 157

ВШ\IП)'М l{OJP)IJИ lЭ, н Е1кшrтис!l'J1Т 1и1 Фнгнt~с 132 ]\iJПИTH.rJlfC pycтl!l\,l 5:i, Г>-!, 56, 60, -;-:),
Вавдом 146 Ежнптне11, светъл 133, ЗIR 13,1
Вснсисл,1_,с 1117 Ежнптне11, ТЛ'I,ст IЗЗ, :116 capitalis Ы
версо 21, З8 CЖИПTIICII, TCCC'II ] З;) J{(!j)'l'Y!!] 2,1
1311ртуо3а 142, 144, :J27 ('/!{И!ПИС!!, yK])ПCl'II 13:З Кв11р1111)Т 150, :J,J(i
l\OJJ уме11 52 l'Жlll!ТIICII, черен 133 ксрома ;19
восъчни т;1бл11ч101 :37, :39, 52, Г>-1 С)!\ИПТIIСН, JlJHj)OK JJ;") КИ!!)' 13
11>1:J 174, 175 скрптюр ронл ф1111,tlll'l1l'P 118 (Jl1ipp11 camayocl111п 1:s
Елиза11,сти11с1<11 гпрн11тур,1 !2Б l(11р11л1щ11 355
l',ip,iлдyc I ЕО elzcvir 98 \( в р l\,ll н 1(11 11 , 8•!, 151 , 152, 156, l li(i,
Ге11щн-л1;тнква 1,10 елзсвир 138 167, 180, 188
Гвл са11з 146, ЗЭЗ Елзсвирово )tви;.+:.L'Н не ! 26 1.::ирн,r1ищ1, 11сч<1тна 179, 182 187 1

Oill Sans Ннl,1 Coпrle11serl З38 Емкс-а11п11ша 14 1 J<:Hj)l!J!CK!! H<IДll!ICИ,J\IOHYMCl!l'(lJ11111 !/-!,

1·илгегнрд-фра1,тур (i,J Е,ше-елзевир 1,10, 1-11 1711
(i ittcгsclнifl 61 Емке-мсдиевал 1,j 1 KJ\!1j)Ci!ДO!l 133, l:J,J, 135, 138, 150, 224
Гла1·оли1rа 41, 84, 151, 152, 156 Е,~°сргос 1•1·1 Клар"цо11 349
1-лш-оли1и1, бългпрс1<Н н.пи обла 15З. Ррбар-rротес1, l,l(i Сlагеп,1оn IЗЭ, 347
154, 155, 352 KJUlCl!!lllCT!!Ч!Ul анп11<ва 137, 1:-н~
1-лагоJ1и1и1, висон:а тясна 154 11дсограма 15, 16 J{/!B!JOHHC!i!I 3!J(HlИ 26
J'JUlГOЛИili'l, ДЛЪП!ССТ(! \ 5З, \ 54, 155 ндеографичио пнсмu lб ](()Д('КС 38, 39, 52, 53, 92
гл<1голнца, 11счатна 155 иератическо лисмо 22 Codex г11nicнs ,12
1-.паголина, 11рсход към ъглеста 155 Нмпулс 14•!, 1,15 Coclex aгgeпtctJS 42
глш'олица 1 ъrлестн t53, англиш хенд i 19 кописти 73
154, 155 1lнкуаа6ула 1·19 l(орвннус 1,;3
J'JJHHe1u1 табличка от „Сан'га ,1V\;1р11я incL1naЬL1lлm 99 корина 195
ди Ка11уа" .J4 loлic 133, 136 corsi\'o 98
Ootl1ic 136 lbliaп 134 coгsi\'ti, canccllaг(•sca 75
Готика 92 iblic 98 Крнста.1 145, 146
готикоанти1ша 61, 72, 92 i talica 98 критски йероr лнфен шрифт А 29
\'ОТИЧСС!(И ГЛНВ\!И буки и 81 ,85,92,9,1 i\aJiljtle 98 ](ритс,ш йероглифен шрифт Б 29
гопР1ес1<и иrавни буквн, орнямснти- ltalicnnc ,134 1,ритско линсарно писмо А 29
1нш и86 италисн 54, 134, 135, 138, 1-16, 188, критско ли11еарно писмо Б 29
Гр,шира 144 211, 225 1,уле 118, 119
Граждн11с1<0 1111смо, рус1,о 184 1п,1лвен, пнглнйс101 \ЗЕ. lЗб I<l'i<e, ();пард 118, 119
 !1 i l'I f]11p,,J1[;\C'IIT 1 \ii
!\ \ 1 pnPT мыосЕул, 7't_ ~Н Пcrrr,r°) !,!С

119 M;JIOCHJolE'H f\YJ)C'HB_ С 1;:EЯfJCJ<:И 11epr al\teн J,S,

к •:рсн r ч~ur,cк:/Лfia форч;: ш,ро. грr1СТИЕО!Нi 2!
курош 6~), S9 :11P(fiPV,i ! 9~ Петр:,ркil шрнфт 72
курснннн ;_,,1авни (1\ -\\(•ЛИ<>р 14:i 1н,гртлиф 12 1
81i Уkнх;\р!ОВ:1 :rнт1fК!i,! 1 !8 пстрогр,1ма lБ
'К урснв. l рю·l<Д(1НС!(';{ t':IС!ВЯ!!( кн j 78 v\c11x11pr-poY\lы1 1 '7, !48 щн;ати, JJ!JЧl!И GГ,

курсив, гръцки 40, Н, 177 мсркпнтилс· НС'rн:ци;ша 84 !I('Ч!!ТН с 11мето !! ;) C!HJ!! !{i\f ;1 t)f)
курсш,, , ръцки кшшгр;,фичен 178 MCJJK<IPTHJH' ЧИЛЭJ·k ~{' 8 1 1 !JHKCHOH ]9
к~;рсиD' ГрЪЦI{И перГ<IМЕ'НСН минуск y- меркы1 гнлр p0l>1!1H<i /(), 84 11и1с1ограма t5
J!CH 153 мер1иш г;-1лс фJJOJ)CHTИIJa 8,1 ниJ<·;ографня 15
J<урсив, латинскн 87 минускул , 91, 217 нш1акс 39
курсив, маюскул, -10, 41гръ,;ки лнJнусЕул, готически 72 76, 92
1 ннсмо, дсмотичес1со 22
курсин, минускул. гръцкн 40, ,j 1 минускул, готически ю11нов 61, 62 писмо, 11део1·рафич110 16
курсив на Ллдус II I'рифо 97 М!Ш)'С!()'Л, гръц1ш -10 11нсмо 1 нер11тическо 22
курсив, нечатев 98 лш11ускул, грыlКИ ылнд 41 писмо, латинско маюскулово к1111гово

J<урсивни печатни шрнсjновс, рсН('- J\,1и11уску,1, грънr<и смесен илн среден 52, ,13
сансов и 8G 41 !!НСМО, JJJIКТОГрафнчно 15
курсив, рнмс1си млад 57 минус"ул, 1·рыш11 стар 153 11исмо, римско мовуме11таJ1но 77, 252
курсив, римски р анев 55, 5б минускуJ1, нтnлианскн хуманистичсr, JJИCMO, J(JJ(lCHЧecкa форм::), 47, 51
курсив, сщшявски минускулен 170 73 писмо l(JlHCHЧCCJ(a форм н с JIЗB J!TII
курсив, хуманистичен бl, 71, 7G i\!Иl!YCI\)-'JI, I01J)O"'Ilf!-!ГCKИ 58, 59, 60, 62, сср11фи 11 остри върхове 47, 48
бЗ, !55 IIIICMO KJU\Ci!Чecкa форма с ИЭВНТII се-
Л,1йн11иrс1ншти1ша l·IЗ, 3:10 J\1и11ус1<ул, Э]ИI"'U:1 и.;111 кръгла форма рифн и тъ11и върхове 47
1-apis пigег 158 I<apOJJИHl'CJШ 6() IJIJCMO основ11а форма 47, 51
JlHTИIIC 195 ми11уску:1, 1<аро:1ингс1<и късен 61 п11смо 11рсходш1 форм,1 47, 51
J[сгснда 142, l•l,J мн11ус1<уJI, ран1и1 форма кнролингски IIисмо нреходна форма с извити cc-
мтсра J\И бол е 7 4, 75 59, GO fJIJфH 47
летсра ди бреви 7,1 MJIIIYCJ()-'Л, ГЯClli:l форма Юlj)OJIИlll'Cl(И 11нсмо прсход11а форма със с1,рнтн сс-
лстсрn нотарескn 76 60 рифн 47
лстр итаJ111е11 батар11 118 Mlll!)'CKYJI, l!!И!J0K{1 форм,1 кapoJIИIII'* 1шсмо ранна форма -Н)
Jlcт р ОГЮСТСJ 137 СI<И 60 IIИCMO THCJ!il форм;1 50
JlCTj) l!Jill!CCJJCJ)CCK llJJell 117 минускуJI, l!0fIOK;:JJ)0JIHll!'CKИ 72 нисмu у1<р;:1снn форма 51
letгa ш1li<]Lla 91 минускул, ху:vи1нистичсн
61, 72, ?1l 11исмо широка форма 50
lctгa clcl Grifo 91 шшуску:1, 1,1·лов11та форма 60 писмо, ру11110 41
lctгa latiпa 90 }Ликс-л:-шл11.;сJ10 и Фидиас 142, 325 11исмо, ф1111и1шйско ;3,1
lcttcгa aпtiqlla 92 /v\issalscl1гifl G1 Playl)ill 131, 135
lettcгa bollatica 75 /v\истрал 1-15, 1-16 l!J!OC!(a yJ<paca 1:JO
lettera fcrшa!a 80, 81 J\lllCMO!-HPIHJI срсдстпн за съобщение 13 пластичш1 у1,р;1са l 30, 1:J l
letteгa gallica 80, 81 модерна буква 85 ПOJIИIITИX 39
lctlCl'a toпcla 73 111odeгn f ас с 98 IIOJIYOJJOJ( 133, 137, 138, 145, 150, 22,1
lcltcгe aпticl1e ш10vс 73 Монумент 1·18, 341 полублок, тесен 14б, ЗЗ2
1ittera апtiчш1 73 i\1011 учснтп.:1 r)o 11нс,10 BIJ)K !!ИС!\,10 поJ1утоска11с1<и 1;35
1i ttcra coгsi ua 0L1cr c,шccll aгcsl1a 8 1 11олутосканки 135
litteГil fеге lн1111ш1istica 72, 92 Надвие от ,\рдсн 45 ноJ1уунципл, англосаксо11ски БН
litcгil пошiпаtа тосlегпа 8Э Надпис Дуснос 45 IIOJIY)'HI\Иbll, гръцки 10, 11
litcr,1 шосlсrпа 83 шщпнс, епиграфски 51, 99 11олуунциал, ирлапдс1ш 58
littcгa 1·0111ana 73 Надвие К JJ, Сци11ио Барбатус 41, 4б поJ1уунциал, римски 57, 58
littcrae a11tiq11ac l1огш11 tс111роrшп 7;3 Надпис от Норба 45, 46 полуустав 176, 177, 178, 179, IH2,
litterae lapidaгiae ,Jб надпис, 1н1ыс1ш сииграфски 99 185, 187
litteгae чuaclгatae 46 I-Iадиис от Фа:1сри11 45 11олуустав, бс1·ъл 177
l itteгae veпetae 94 Н ад111 с Юнu JI \'ЧИН а ~[6 нолуустав, наборе11 183
Jlнлиом 130, 311 Нойшш:, 1-15 нолуустав, 110-мл,щ 177
[_cttrc Л L1gustea1.1x 137 NorrпarнJc t29 IIOJIY)'CТilB, по-стар 177
lettгe !) ataгcl 63 полуустап, украсен литургичен 182
0111 facc 98
lettre de forшe 62 Пост-антиква 141
О1щин 144
lcttгe с!с SOIПIПC 92 Ilрайсиг-антиква 1,[7
опистография 21
lct tге clroicte pattee 76, 89 нратсничсс1ш жезли 1;)
Онтима 136, 142, 328
lettгc fraп,;oise 117 Президент 146:_
Орната 144
lettгe fгап,;оуsе cl'aгt cJc шаiп 101 нрсписвачr-~ 52
Остромирово евангелие 173
1ct tге italiquc roпde ct со111Lшс 76, 89 Профил 150, 348
let tге parisic1111c 6Э Паган1111и 148 Прюфсни1Jrерска 11J1оча 141
let tге pattec 76 Палатино 142 Psalterium Salabcrgac 58
JI[IЛCTa 21 псевдо йероглифи 31
Iv\а1Jускрипт [,18 Ш!JIИМПСеСТ 37, 39, 56, 57 Пър11стюъ !47, 339
MHIOC!CyJI 46, 217 !!аJJомба 14,1
маюскул, готнчес ки 72, 76, 92 шширус 20, 52, 53 Райнер C!(p!i!IT 14,J

409
P,iyHJ .\СНД 119 U'!)iJф . ГЪНЬК !JИl-ft'npt'H 121; ✓ lidH 170. 175, 17:J, 11'~
pc1<ro 21, 38 се риф, трИЪГ'k'Jf:Н fiO, ~б, 89, 97. 98, 1711, 173. 17,,
Ренесанс 212 131, !(>1. 1бfi, 168, 17:?. 173, 17 ! усган, едър ! 70, 173. 17h. 17(,
Ренtс-а не-антиква 9ь, IЗК 176. 209, 210 уст:Jв, мла;.1, 1 нов 170
Pt:нerшi. италиансI<И 71, 72, 91 ссриф. уЕрассн 211 среден 170, 17L1. 17,,
Ренес,шс каролинrскн [,9. 6 i Сс•щ•сион 1:,8. 1:,9. 1-lll 18i' усг,ш. сгар 170. 173
Ренесанс, късен 84 civilitc 11 Ь 1 ,ш. \'Ерг:сс,н IКЗ

Ренесанс курсив 291 сигнали 1 н1укопи 1:!

розетскн камък 23, 21, 1:,1 сигнали, 3рителr1н i:.? фаriричви м:1рки 65
romaiп 98 Сир,~ 105, 196 f';,l facc 129
Ро111аiп 1!11 гоi 107, 108, 12З Си с пша 142, 326 Фауст антиква 113
го111аn
98 Sce!Pton 137 Фауст-курсив 143
гomano 98 скоропис, руска 1·ражда11с101 18·1 Фибула от Пр,,несте ,н, 45
romano aпtico 98 scriptio coпtinlla 49 Фигурал 148
го1шшi aпlicl1i 98 Скринтура актуария 50, 53, 5.1 Филикс тайтлинг 1,17
гomani moc!crпi
98 scгiptшa fere l1нmanistica
72 финикийско писмо 3,1
Pomantiqнcs 135, 321 scгiptшa monнmentalis -16 Фирмен Дидо антиква 307, 308
Ромулус 144, 331 scгiptuгa qнadгata 46 Флаш 145, 1,15
Ронд 117, 118 scrittoгi 73 Флуидум 150, 345
ротунда 61. 62, 63, 72, 81, 8.о, 87, 88, Steiпscl1гift 136 Форум 1 11 ll 146
92 стилус 37, 39, 52, 54 Франз орваментид 147
рубленыи 136 Стрндиварнус 144 фрактур 61, 63, 64, 87, 88, 91
Pllnc!gotiscl1 63 Супрасълс1<И сбор111ш 17:J Фрактур, Дюрер 64, 87
руни 41 Фрактур, I-I ойдьорфер-Л ндрсс 87
рунн, сниссйски 42 Табличка от Марсилнанп 1:3 фра кту р, печатен 64
руни, орхонски 42 lab111a сегаlа 39 фрактур, ранен 64
руни, ссверногерманскн •11 Таймз Ню Роумъп 147 фрактур, ръкописен 61
рунн, сибирски 41 Таймс 14G l''11tl1aгk
,12
руни, старотюркски 42 текстура 61, 62, 63, 69, 70, 88, 90, 92 Футура 146
руни, староунrарски 42 Тима11-а11тиква 140, 14:1
руни, уйгурски 42 Тима11-мсдиеваJ1 14 О хартин 67
рустнка 138, 211, 225, 239 Тлъста антиква 311 Хералд 144
ръбо111 12, 13, ,11 Т JJъста антиква, 'rлс11а 315 Херолд 140
Тлъста антиква, широка 312 Хидалго 146
Савина евангсJiис 173 Траянова колона 48, •19, 50, 77, 78
Салто 145 Траннус 142, 324 l(нли1щри гравирани с клш101111с11 65
Sans Seгifs 136 Трои таип 138 cippl!S peГl!SiПllS 4,1
Saпs Sштyrl1s 136 тръстиково перо 21 11ър1<овиославннсю1 букви 182, 187,
Сафир 1,12, 144 тосканки 136, 188 188
Светлославови сборн 1щ11 173 Tнscan 135
СВ!IТЪК 21, 52 туш 21, 52, 56 Шваба хср G1, 63
свързани букви 174 types poeliqt1es 108 шрифт 8, 55, 56
Сс11тор 139, 323 lypes 111illi111etгiqнes 12·1 шрнфт без ос 136
сср11фи 50, 73, 79, 88, 93, 91, 96, 98, шрифт, документален 50
99, 100, 151, 159, 163, 167, 169, 170, украса с графичен ефект 131 шрифт, епиграфски 51
172, 207, 208, 209, 210, 211,218, украса с пJiастичен сфею 130, 131 шрифт, западпоготски 58
221, 225, 233, 236, 237, 238, 239 украса, плоски 130 шрифт, К!!ИГОВ 52, 5G, 73
сериф, горс11 91 украсни бу1ши 188 шрифт, лоигобардски 58
ссриф, двустране11 91, 209, 212 Украсни букви 371 шрифт, мсровингски 58, 59
ссрнф, сдностране11 212 Умбрийска азбукn 41 111рифт, монументален (виж 11исмо)
сер11ф, нзвит 54, 89, 209, 22•1, 233,235 у11циал 61, 62, 73,212,239,259 5,1, 217
ссриф, клино1юдобсн 75 у1щиал върху 11а11ирус, 1·ры11ш 39 шрифт, областен нли „ншою1и1лн11" 58
сериф, правоъп,J1ен 132 унп,иал оърху напнрус, гръrщи стс~р 111рифт, островен 58
сериф, ращепен 54, 135, 211 38 шрифт, ръкописен Б2
сериф с кукички 135 увциал върху пергz~мсн, :--.1ла;~, ъг.r,о•

сериф, скрит 164, 169, 17,!, 179, 209 ват гръцки 153 Щемпели, дървени 65
ссриф със занитъци 135 ушшаJI, rръцки 40, 56 Steinscl1Гift 136
сериф с ТО'IКИ 135 · унциал, грыщи литургичен ·11
сериф, тлъст 211 у1:нlиал, орнамснталнn форма 57 Югендщил 138, 1:39
сериф, ТОПКОВl!ДСН 209, 210 у11циал, римски 55, 56, 57, 60
ссриф, тъны, 129, 209, 211 у1щиални форми 64 Янзон-анти1ша 11 курс1ш 29Э

410
 стр.

ПРЕДГОВОР Б

УВОД

ЧАСТ !
111 РИФ Т Ъ Т ПРЕ3 В Е f{ О В Е ТЕ

1. ОТ МОJJУМЕНТАЛНИТЕ ПЕЩЕРНИ PИCYHKvi

!( Ъ Ivl У Т В Ъ РЖДА В А Н Е [J А А З Б У Ч НО П И С М О 11

2. ПЪРВАТА АЗБУКА ГЛАВНИ БУКВИ 33

З. РИ!Ч-СЪВЪРШЕНСТВО НА ФОРМАТА
НА ГЛАВНИТЕ БУКВИ ,13

4. О Т Г Л А В Н И I<. Ъ М МА JI КИ Б У I<. В И 55
5. НАЧУПВАН Е ФОРМАТ А [J А БУК ВАТ А.

КIIИГОПЕЧАТАНЕ r;1

б. Р Е II Е С А Н С. ВЪЗ В Р Ъ !Ц А Н Е 1( Ъ М А [ 1 ТИ Ч Н vl ТЕ

ФОРМИ 71

7. Л!!ТИJ<,13Л И КУРСИВ ОТ Г/РЕХОДНИ51 CTv!,11

Г1 Р Е З Б А Р О К А И Р О I( О К О ТО 105

8. К JI А С И !L И С ТИ Ч 1-1 А А 11 ТИК В А 121

9. Ш Р И Ф Т О В Е Т Е Г1 Р Е З Х IХ В Е /( 127

lO. ШРИФТ О В Е ТЕ ПРЕЗ ХХ ВЕК 139

ll. СЛАВЯНСКИТЕ ШРИФТОВЕ 151

12. ШРИФТ'ЬТ В БЪЛГАРИ51 187

ЧАСТ//

ШРИФТЪТ В ПРАНТИНАТА

l. ОС I-1 О В ll И 11 О З I I А II И Я ЗА БУК 13 АТ Л 199

2. ФYIIKЦИOI-IЛJIHO vIЗГРАЖДЛНЕ I-JA БУКВАТА 219

ТАБЛИUИ 2,13 - 386

И 3 fI О Л З ),' В ,\ 11 А JI J l Т Е Р А Т У Р Л 389
С fl И С Ъ 1< 11 ,\ Ф JJ Г У РИТ Е J3 ТЕ К С ТА 392
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ 399
ИМ Е J-! Е J! У К А 3 Л ТЕ JI 403

ПРЕДМЕТЕН Yl<AЗЛTEJI 407

 ВАСИЛ ЙОНЧЕВ

ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Второ нздilнне

!!ЗДЛТЕЛСТВО БЪЛГАРСКI! Xo'ДOЖHIII\

Вснчкн права заназснн

Х у д о ,,с е с т в е N о о ф о р .11 я 11 е

БЛСl!Л 11 ОЛГА ЙОНЧЕВ11

Редакmор

Е К .\ Т Е Р И 1! Л 1( О Л ,\ Р С К .\

Т е х N u ц е с к u /J е д а к m о JJ

с л л в lj о /\_ п о с т о ,'J о в

[( о р е " 111 о !'

ДОЧКА ПОПОВ.\

/laдef!aэaf!aбopfla 26.\l/f.1969г. Отмчотанана 25.Х!! 1971 г.

Фор.-110m 1 8 от 70/ !00. 51 1/2 ко.ш. Цепа 20 лв.

1

Тираж 5 600

J(д11,ие111а, набор 11 подвързия

}lopJtcaвнa пецат1-ища

ГЕОРГИ ДНМ!!ТРОВ

Печат

Д П Jl Б А Л К Л 11, l(Л, 2
софи я
,~-
' оо