БГ Правописен Речник

БЪЛГАРСКА
АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ
Официален
правописен
I речник
на
българския
език
Българска академия на науките
И н с т и т у т за български език „Проф. Любомир Андрейчин"
Официален
речник
на
българския
език
ПРОСВЕТА
София
О Ф И Ц И А Л Е Н П Р А В О П И С Е Н Р Е Ч Н И К Н А Б Ъ Л Г А Р С К И Я Е ЗИ К
Авторски колектив: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Татяна Александро
ва, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, доц. д-р Маргарита
Димитрова, доц. д-р Калина Викторова, проф. д.ф.н. Мери Лакова, доц. д-р
Петя Костадинова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас.
д-р Илиана Стоилова, ас. д-р Атанаска Атанасова
Редактор Мария Бунева

Художник на корицата Виктор Паунов
Графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев
Художник редактор Вихра Стоева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректори: Жана Ганчева, Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание I. Формат 70x100/16. Печ. коли 42,25. Изд. коли 54 76

Код 29901135832.
Издателство „Просвета - София " АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2

www.prosveta.bg
Печат „Военно издателство " ЕООД - София
© Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2012 г.

© Виктор Вертер Паунов - художник на корицата, 2012 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев —графичен дизайн, 2012 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
К В К 978-954-01-2701-9
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГО ВО Р .......................................................7
П р а в о п и с и п у н к ту ац и я н а б ъ л г а р с к и я е з и к ............................. 9
Б Ъ Л Г А Р С К А Г Р А Ф И Ч Н А С И С Т Е М А ....................................................................... 10
Българска азбука_________________________________
Особености при употребата на някои букви.................................................................... .....11
Пунктуационни знаци ... 13
Непунктуационни знаци_________________________ ................
П Р А В О П И С Н И П Р И Н Ц И П И ............................................................
Морфологичен принцип______________________________________________
Фонетичен принцип__________________________________________________________ 14
Синтактичен принцип_______________________________________________
Традиционен (исторически) принцип.......................................................................................14
О Б Щ И П Р А В О П И С Н И П Р А В И Л А ............................................................................... 15
П р а в о п и с н и п р а в и л а с ф о н е т и ч е н х а р а к т е р .....................................................................15
Променливо я _______________________________________________________________ 15
В мятане и изпадане на гласни и съгласни_______________________________________ 16
Групи -ръ-/-ър-; -лъ -/-ъ л-_____________________________ ,________ 18
Групи -ея, -ия, -еа-, - и а - ___________ 18
Правопис на -к- и -г- в глаголни форми_________________________________________19
Удвояване на предлозите в и с ______________________________________________________ 19
П р а в о п и с н а д в о й н и с ъ г л а с н и ................................................................................................. 19
П р а в о п и с н и п р а в и л а с гр а м а т и ч е н х а р а к т е р ...................................................................20
Членуване с пълен и кратък член............................................................................................. 20
Звателни форми_____________________________________________________________ 24
Форми за множествено число на съществителните имена................................................... 26
Формите кого, когот о, някого, н и к о г о ................................................................................... 28
Възвратно притежателно местоимение................................................................................... 28
Деепричастия................................................................................................................................28
Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо
и второ спрежение.........................................................:___________________ 28
Някои случаи на съгласуване по число................................................................................... 29
П РЕД А ВА Н Е НА С О БС ТВ ЕН И И М ЕН А ОТ ЧУ Ж ДИ ЕЗИ Ц И
В Б Ъ Л Г А Р С К И Я К Н И Ж О В Е Н Е З И К ............................................................................. 30
Предаване на собствени имена от чужди езици
чрез транскрипция...................................... 30
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици.....................................................30
Предаване на съгласни в собствени имена
от чужди езици_______________________________________________ 32
чрез транслитерация_________________________________________________________ 33
чрез превод ____ 34
по традиция______________________________________________ 34
в оригиналната им форма........................................................................................................... 3 5
Други правописни и граматични особености
при предаването на собствени имена от чужди езици.......................................................... 35
ТРА Н СЛИ ТЕРА Ц И Я НА БЪ Л ГА РСКИ СО БСТВЕН И И М ЕН А

С ЛАТИНСКИ БУ К В И _ ............................................ 37
У П О Т Р Е Б А Н А Г Л А В Н И И М А Л К И Б У К В И ........................................................ 40
М о р ф о л о г и ч н а у п о т р е б а н а гл ав н и и м алки б у к в и ......................................................40
Главни букви_______________________________________________________________ 40
Малки букви________________________________________________________________ 4 4
Синтактична употреба на главни букви...........................................................................................47
Стилистична употреба на главни букви 48
Графична употреба на главни букви_________ 49
СЛЯТО , П О Л У С ЛЯ ТО И РА ЗД ЕЛ Н О П И СА Н Е
Н А С Л О Ж Н И Т Е И С Ъ С Т А В Н И Т Е Д У М И .................................................... 51
Слято писане.................................................................. ......................................................................51
Съществителни имена____________________ ___________________________________ 51
Прилагателни имена_________________________________________________________ 5 4
Наречия............. 56
Предлози и съю зи........................................................................................................................ 5 7
Полуслято писане .................................................................................................................... 58
Съществителни имена________________________________________________________58
Прилагателни имена.................................................................................................................... 60
Числителни имена___________________________________________________________ 62
Наречия____________________________________________________________________ 62
Междуметия..................................................................................................................................62
Разделно писане 1._________________ 62
Особени случаи.....................................................................................................................................65
Писане на отрицателните частици н е и н и ...................................................................................... 66
П Р Е Н А С Я Н Е Н А Ч А С Т И О Т Д У М И Н А Н О В Р Е Д ........................................... 68
Е З И К О В И С Ъ К Р А Щ Е Н И Я .................................................................................................. 70
Графични съкращения_________________ 70
Лексикални съкращения______________________________________________________ 72
П У Н К Т У А Ц И Я ..................................................................................._................ 74
П у н к т у а ц и о н н и зн ац и 74
Запетая [,].................................................................................................................................... 74
Пунктуационна употреба на запетаята ........ 74
Запетая в простото изречение______________________________________ 74
Запетая в сложното изречение.............. 78
Непунктуационна употреба на запетаята 84
Точка и запетая [;].............................................................................................................................. 84
Двоеточие [:]......... ...... ................................................. 85
Пунктуационна употреба на двоеточието........................... 85
4
Непунктуационна употреба на двоеточието....................................... 88
Скоби [ ( ) ] ...... 89
Тире [ - ] ...................................................................... -....... -............................. 91
Пунктуационна употреба на тирето..................................................... 91
Непунктуационна употреба на тирето................................................. 95
Кавички [„ “] __________________________________________________ 96
Точка [.]................................... ........................................................................ 99
Пунктуационна употреба на точката................................................... 99
Непунктуационна употреба на точката............................................... 99
Въпросителен знак [? ].................................... ................................................ 101
Удивителен знак [!]................. ......................................................................... 102
Многоточие [...]................... ............................................................................ 102
Н е п у н к т у а ц и о н н и з н а ц и ........................................................................ 103
Дефис (малко тире) [-]________ ________ _______ __ ____________ 103
Знак за ударение [ '] ................................................................................. 104
Апостроф [’] ______________________________________________ 105
Наклонена черта [/].................................................................................. 105
Индекс и звездичка [* ]........ ................................................................... 106
О Ф О Р М Я Н Е Н А Т Е К С Т ...................................................................... 108
Оформяне на части от текста................................................................ 108
Оформяне на рубрики............................................................................. 112
Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информация .................................................... 116
Оформяне на текст с цитат__________________________________ 120
Оформяне на библиографско цитиране.............................................. 124
Оформяне на текст с пряка р еч ............................................................. 130
Оформяне на текст с полупряка р е ч .................................................... 132
Оформяне на текст на пиеса, либрето, сценарий.............. ............... 133
Оформяне на тестови задачи с множествен отговор........................ 134
Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста 136
О П И С А Н И Е Н А Д У М И Т Е В Р Е Ч Н И К А .................................. 141
И зп о л зв а н и с ъ к р а щ е н и я в с л о в н и к а ................................................ 145
СЛОВНИК ........... .......................... 147
5
6
ПРЕДГОВОР
ШШМ
П рез последните десетилетия у нас чувствително нарасна ролята н а езиковата грам от
н ост като задължително условие за успеш но общ уване и добра проф есионална реализация.
Т о ва налож и подготвянето на този напълно нов правописен справочник. В него е приложен
съврем енен подход към представянето на правилата, регламентиращ и писм ената практика, и
към подбора на словниковите единици и техните форми. С ъ с своите около 90 хиляди думи
предлаганият „О фициален правописен речник н а българския език“ е най-пълният от досега
излезлите речници от този тип. Речникът е наречен официален, защ ото правилата, форм ули
рани в него, са задължителни за писм еното общ уване в публичната сф ера, а вклю чените в
него дум и и техните форми са представени с норм ативно установения им правопис.
В уводната част н а речника са вклю чени основните правила н а п равописа и пунктуация-
та на българския език. Б ез да се пром енят по същ ество в сравнение с досегаш ните официални
справочници, тук те са ф орм улирани максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. С цел
да се улесни тяхното усвояване и прилагане се избягва преком ерната употреба на термини.
И злож ението в увода обхващ а най-важ ните правописни и пунктуационни проблеми и
следва форм ата, която е традиционна за същ ествуващ ите правописни речници. С ъщ евре
м енно на редица м еста обясненията са организирани по-рационално. Т о ва е предпоставка за
стабилното усвояване на правилата. О тчита се важното изискване да не се извърш ват резки
промени при кодификация на правописните норми, за да се осигури тяхната прием ственост
и устойчивост.
Т екстът е снабден с необходим ите препратки между отделните части с цел да се постиг
н ат по-голям а пълнота и информ ативност. Всички обяснения са илю стрирани с внимателно
подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днеш ната писмена прак
тика. Е дноврем енно с това са прецизирани онези о т действащ ите правила, при които има
неяснота и чието прилагане предизвиква проблем. Включени са и нови правила във връзка с
вним ателното проучване на явленията, които до момента не са били обект на регламентиране
в правописните справочници. П ри форм улирането на правилата са отчетени и същ ествуващ и
те нормативни държ авни документи.
С ловникът на речника, който е подготвен специално за то в а издание и въ рху който е
р аботено продълж ително време, регистрира много голяма част от активния речников състав
н а книжовния български език към края на първото десетилетие на 21. век, като съдърж а зна
чително повече думи и ф орми от досега действалите официални правописни речници, издания
на И нститута за български език. Вклю чени са много нови думи (без специалната и тясно
проф есионална терминологична лексика), появили се през последните две-три десетилетия
н е само в различни по вид речници, но и в материали от печата, худож ествената литература и
популярни интернет сайтове. Едноврем енно с това са отстранени някои по-редки и остарели
думи и форми, които се срещ ат в други справочници.
С ловниковата част н а речника съдърж а богата информация, като са представени повече
правописни особености при различните форми на отделните части н а р еч та и са включени
голям брой указания за всякакви по-трудни правописни случаи.
П равописният речник е и зработен о т екип езиковеди, специалисти по книж овен език от
С екцията за съврем енен български език към И нститута за български език, който е упълно
м ощ ен да проучва пром ените в писм ената практика и да внася единство в правописа чрез
системно кодифициране.
Р ечникът е предназначен за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и
пунктуацията на българския език или искат д а подобрят своята грам отност, за специалисти,
които се нуждаят от справки, както и за преподаватели.
У водът на изданието е подготвен от авторски колектив в състав: проф . д.ф.н. Владко
М урдаров, доц. д-р Татяна А лександрова, доц. д-р Р уска С танчева, доц. д-р К атя Ч аралозова,
7
доц. д-р М аргарита Дим итрова, доц. д-р К алина Викторова, проф . д.ф.н. М ери Л акова, доц.
д-р П етя К остадинова, гл. ас. д-р М илен Томов, гл. ас. д-р Н иколай П аскалев, гл. ас. д-р И ли
ана Стоилова.
А втори на речниковата част са проф. д.ф.н. Владко М урдаров, доц. д-р Т атяна А лексан
дрова, доц. д-р Р уска Станчева, доц. д-р Катя Ч аралозова, доц. д-р М аргарита Д имитрова,
гл. ас. д-р М илен Томов, гл. ас. д-р Н иколай П аскалев, гл. ас. д-р И ли ан а Стоилова, ас. д-р
А танаска А танасова.
С екретари на изданието са гл. ас. д-р И лиана С тоилова и ас. д-р А танаска А танасова.
Рецензенти са чл.-кор. проф. д-р Т одор Боядж иев, проф. д.ф.н. Р уселина Н ицолова, проф.
д.ф .н. Лилия К рум ова-Ц веткова, проф . д-р Б орис П араш кевов и доц. д-р Радка В лахова.
Речникът е обсъден и приет за печат от Н аучния съ вет н а И нститута за български език
„П роф . Л ю бом ир А ндрейчин“ при Б А Н .
8
ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА
Б ъ лгарска азбука
т т 1.
С ъврем енната българска азбук а се състои от 30 букви. Т е се реали зи рат в следните р аз
новидности —главни и малки, ръкописни и печатни. Специални им ена в съ врем енната бъл
гарска азбука имат само буквите ъ —ер голям, ь - ер малък, и й - и кратко. А збучният ред на
българските букви е следният:
П ечатни Р ъкописни
Главни М алки Главни М алки
А а л Оу
Б б ъ /
В в ъ 1
Г г 5 ъ
д Д Ъ 1
Е е е ь
Ж ж ж 01С
3 3 3 г
И и и и
Й й и й
К к М по
Л л л ж
М м м м
Н н п %
О 0 0 0
П п я 'П
10
р р 9 р
с с с
с
т м т
т
У У У У
ф ф Р
*
X X X X
ц Ц Ч ъ
ч ч ч ъ
ш ш ш ж
щ щ Ч
ъ ъ ъ 'Ъ
ь ь ь ь
ю ю ю 'Ю
я я а
я
Ж 1.1.
Буквите от българската азбука служ ат за отбелязване на 45-те звука в българския език.
О собен ости при уп отр ебата на някои букви
153 ?: 1 . 2 .
Б уквата а се използва за отбелязване освен н а звука [а] и н а звука [ъ] под ударение в
следните случаи:
ШИ 1. 2 . 1.
В ъ в форми за кратък член на същ ествителни им ена от м.р.
дом - дом а (изговор дом ъ), к ла с - к ласа (изговор к ла съ ), м ъ ж - м ъж а (изговор мъж ъ),
син - сина (изговор синъ), свят - свет а (изговор свет ъ )
Я й 1.2.2.
В глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
д онеса (изговор донесъ), чет а (изговор четъ), дадат (изговор д а д ъ т ), к радат (изговор
крадът )
11
KSft 1.3.
Б уквата я се използва за отбелязване на:
1.3.1.
Гласна [а] и м екост на предходна съгласна.
бял ( б ’ал), видял (вид ’ал), м л я к о (мл ’ако), го лям (гол ’ам), про т яга м (прот ’агам ), Г а ля
(гал ’а)
П№. 1.3.2.
Звукосъчетание [йа] в началото на дум ите или след гласна.
ябълка (йабълка), яго д а (йагода), Я н а (йана), наст оявам (наст ойавам ), п а я к (пайак),
Б ъ лгария (българийа), Сия (сийа)
шт 1. 3 . 3 .
Звук [ъ] под ударение и м екост на предходна съгласна в членувани форм и н а същ естви
телни имена от м.р.
ден —деня, денят (изговор ден ъ, ден ’ъ т ), сън —съня, сънят (изговор сън ’ъ, сън ’ът )
шт 1.3.4
Звук [ъ] под ударение и м екост н а предходна съгласна в глаголни окончания за 1 л. ед.ч.
и 3 л. мн.ч. сег.вр.
благодаря - благодарят (изговор благодар 'ъ — благодар ът), виня —винят (изговор вин 'ъ
—вин ’ът), деля —делят (изговор дел ъ - дел ’ът), предупредя - предупредят (изговор пред-
упред ъ - предупред ’ът)
9 в к 1.3.5.
Звук [ъ] под ударение в звукосъчетанието [йъ] след гласна —в глаголни окончания за 1 л.
ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
броя —броят (изговор бройъ —бройът ), кроя —кроят (изговор кройъ — кройът ), ст роя
- ст роят (изговор ст ройъ — ст ройът )
Н е се пиш е буква я след буквите ж , ч, ш.

1.4.
Б уквата ю се използва за отбелязване на:
« В 1.4.1.
Гласна [у] и мекост н а предходна съгласна.
бю ро (б ’у ро), кю ф т е (к ’у ф т е), м еню (мен ’у ), пардесю (пардес ’у ), р ево лю ц и я (револ ’у цийа)
шт 1.4.2.
Звукосъчетание [йу] в началото на дум ите или след гласна.
ю ли (йули), ю нош а (йунош а), ю г (йуг), ю т ия (йутийа), каю т а (кайут а), во ю ва м (войу-
вам )
Я К 1.4.3.
Н е се пиш е буква ю след буквите ж , ч , ш .
П И 1.5.
Б у квата щ бележи звукосъчетанието [ш т].
щ аст ие, горещ ина, кръщ авам, къща, пещ, щ рудел, щ ъркел
12
■ ■ 1.6.
Буквата ь (ер малък) се използва единствено за предаване на мекост на съгласна пред о и
затова се срещ а само в буквосъчетанието -ьо-.
м иньор, шоф ьор, каньон, гьон, паст ьоризирам , сьомга, гаст рольор, ж о нгльо р
шт 1. 6 . 1.
Н е се пише буква ь след буквите ж , ч, ш.
И * 1.7.
Б уквата ъ се пиш е в края н а дум ите изклю чително рядко - само ако е под ударение в
дум и от турски (им ам баялдъ, Тат арлъ и някои други), китайски (Я ндзъ и др.) и други езици,
както и в някои междуметия (ьхь, цъ-цъ-цъ).
BOB 1.8.
Б уквосъчетанието дж се използва в следните случаи:
шт 1. 8. 1.
З а отбелязване на звука [дж ].
бю дж ет , дж авкам , дж инси, дж об, дж удж е, дж аз, Д ж о р д ж
З а отбелязване на съседните звукове [д] и [ж] при свързването на две морфеми.

надж ивея
SSB 1.9.
Буквосъчетанието д з се изп олзва в следните случаи:
КЕЯ 1.9.1.
З а отбелязване на звука [дз].
дзенбудизъм, дзифт , дзьн, скрьндза
т м 1.9.2.
З а отбелязване на съседните звукове [д] и [з] при свързването н а две морфеми.
надзем ен, надзор, предзнам енование, подзаконов, подзем ие
П унк туационн и знаци
■ 2.
В българската графична систем а се използват следните пунктуационни знаци: точка [.],
въпросителен знак [?], удивителен знак [!], многоточие [...] , запетая [,], ти ре [ - ] , точка и за
петая [;], двоеточие [:], скоби [0 ] и кавички [„ “].
Н еп ун к туац и он н и зн ац и
■■3.
Б ългарската графична система вклю чва и други графични системи или елементи от тях
(арабски и римски цифри, знаците за математическите действия, както и знаците за ударение,
процент, градус, параграф, апостроф, индекс, звездичка и др. и някои гръцки и латински букви).
13
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
■ 4.
В съвременния български правопис се прилагат морфологичният, фонетичният, синтактичният
и традиционният (историческият) принцип.
М орф ологичен принцип
О сновната част от правилата за писане на думите в българския език се осн овава върху
морфологичния принцип. С поред него еднаквите строеж ни елементи н а дум ите —морфемите
(корен, представка, наставка, окончание, определителен член), се пиш ат по един и същ начин
независимо как се изговарят в книжовния език, за да се запази еднакъв граф ичният облик на
съответната м орфема и да се улесни четенето: р а зк о ш (изговор р а с к о ш ), х л я б (изговор хл я п ),
сград а (изговор зграда), сват ба (изговор свадба) и под.
В ъ рху м орфологичния принцип се основават и правилата за у п отреба н а главна и малка
буква при разграничаването на собствените о т нарицателните имена.
М орфологичният принцип се прилага и в случаите н а условно предаване н а звука [ъ] под
ударение чрез буквите а и я (в глаголни окончания з а 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр. и в членува
ни форми). Той действа и при използването на граф ем ата и за означаване на кратките форми
на личното и притеж ателното м естоимение за ж.р. с цел разграничаването им от съ ю за и.
Ф онетичен принцип
■ М 4.2.
С поред фонетичния принцип правоп исът на думите е в съ ответствие с книжовното им
произнош ение. В ъ рху него са основани правилата за променливо я, за групите -ъ р-/-ръ -,
ъл-/-лъ -, както и за опростяването н а групи съгласни. Т ой е в сила при дум и като: сърце (срв.
сърдечен), ниш ка, овош ка (срв. нищ я, овощ ен), гозба (срв. гост я), цъф т я (срв. цвят ) и някои
други.
В ъ рху фонетичния принцип са основани и част от правилата з а пренасяне н а части от
дум и н а нов ред, за съкращ аване на дум и и изрази, както и единични пунктуационни правила.
С интактичен принцип
Синтактичният принцип действа в рам ките на словосъчетанието и изречението. В ъ рху

него се основават повечето о т правилата за уп отреба н а препинателните знаци и за правописа
н а слож ните думи, както и част о т правилата за писане н а главни и малки букви.
Т р адиционен (и сторич еск и) принцип
Д ействието н а традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. С по

р ед то зи принцип правописът на някои дум и се подчинява на историческата традиция (без
да се отчитат съврем енният им изговор и строеж ). В ъ р х у традиционния принцип е основан
п равописът на дум и като вт ори, евт ин, Г еорги, Е вт и м и й , както и уп о тр ебата н а буквите щ ,
ь, ю , я.
14
ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
НН^^^^Н^^^^ИНИНННВНВУЬвс&1^&&'. &дь£...'
О бщ ите правописни правила се определят от взаимодействието между правописните
принципи и се отнасят до целия речников съ став н а съврем енния български книж овен език.
Правописни правила с фонетичен характер
П ром енливо я
П о традиция променливо я в съврем енния български език се нарича наследникът н а ста

р объ лгарската ятова гласна (Ь).
П роменливо я е онова я, което при определени условия прем инава в е.
ШШ 5.
П иш е се я, ако едновременно са спазени следните три условия: 1) я е в сричка под ударе
ние; 2) сричката след я съдърж а една от гласните [а], [о], [у], [ъ] или я е в последната сричка
н а дум ата; 3) след я не следва м ека съгласна, както и съгласна [ж ], [ч], [ш] или й.
бряг, бяла, видяло, вървях, вярвам , голям , няколко, ням ам, пясък,
рядък, сляп, смях, сняг, опрях, редях, т яхна
Ш Л 6.
В някои форми на дум ата и в производни думи променливото я прем инава в е при след
ните условия:
К огато не е под ударение.

блян - бленувам ; бряг - брегове, брегова; бял - белот а, белом дрски; ж елязо —ж елеза,
ж елезобет дн; изм яна - изменя; м яст о - мест а, м ест ополож ение; ням - немея; свят -
светът, свет ове, свет двен
К огато сричката след него съдърж а гласна [е] или [и].

бял - бели; бясна - бесен; го ля м —голем и; р яд ъ к - р е д к и
всяка - всеки; някой - нечий; т яхна - т ехен (техни)
блест ял - блест ели; видял —видели; го р ял - горели; п о лял — п о лели
видян - видени; възпят —възпет и; залят —залет и; опрян - опрени
■ В 6.3.
К огато сричката след него съдърж а м ека съгласна.
бял —избеля; м яст о - м ест я; пяна - пеня се
К огато сричката след него съдърж а една от съгласните [ж ], [ч], [ш] или й.
бряг - безбреж на; гр ях - греш ка; м л я к о - м лечн а ; някой - нещ о; см я х се - см ей т е се;
сн яг —снеж на
ШШ 7.
Д ори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия, правилото за променли
вото я не е в сила в следните случаи, установени по традиция:
15
Ш 7 .1 .
П ред окончания -хм е, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.я. на мин. св. и мин. несв. вр. на гла
голи с ударение върху променливото я то не преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е.
бях - бяхме, бяхт е; видях - видяхм е, видяхт е; ж и вях - ж ивяхм е, ж и вяхт е; т ърпях -
т ърпяхме, т ърпяхт е
В членуваните форми на някои същ ествителни имена с н аставка -ост, образувани от

минали причастия, я не прем инава в е, въпреки че е в сричка извън ударение.
за к о ст е н я ло ст -за к о ст ен я ло ст т а ; изнем ощ ялост - и знем ощ ялост т а; недодяланост
- недодяланост т а; припряност — припряност т а
Ж З 7.3.
В корените на производни глаголи, образувани с наставка -н-, я преминава в е, въпреки че
е под ударение и пред сричка с гласна [а].
к ляка м - клекна; ля га м - ле гн а ; м я т а м - м ет на; п осягам - посегна; см ят а м - см ет на
У Е 7 .4 .
В ъв форм ите за ж.р. и ср.р. н а някои производни прилагателни им ена с наставка -ен я
прем инава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласни [а] или [о].
гн яв - гневна, гн евно (от гн евен ); ля т о — дълголет на, дълголет но (о т дълголет ен);
м я р ка - м ерна, м ерно (от м ерен ); цвят - цвет на, цвет но (от цвет ен)
Н Н 7.5.
П ри отделни производни дум и се е установила форм а с е, а не с я под ударение и пред
сричка с гласна [а] или [о].
бял - избелвам ; дял - дело, от дел; м я ст о -м е с т н о с т ; звяр - звер ст во ; свят - свет ска;
м ят ам - нам ет ка; т рябва — пот ребност
В някои географ ски им ена се е установила ф орм а с е, а не с я под ударение и пред сричка
с гласна [а] или [о].
Б ело поле, Брегово, Ж елезн а
В м ятане и изп адане на гласни и съгласни
■ 8.
Д уми с вм етнато [ъ] в последната сричка, което изпада в някои от ф орм ите им, се пишат
с ъ в основната си форма. Т акива думи са:
П рилагателни имена съ с завърш ек н а -ъ р , -ъ л, -ъ к , -ъв, както и някои местоимения на

-ъв, при които [ъ] изпада от членуваните им форми и от форм ите им за ж .р., ср.р и мн.ч.
близък - близкия(т ), близка, близко, близки;
бодър - бодрия(т ), бодра, бодро, бодри;
м а лъ к - м алкия(т ), м алка, м алко, м а лки ;
недорасъл - недораслия(т ), недорасла, недорасло, недорасли;
р я д ъ к -р е д к и я (т ), р яд ка, рядко, р едки;
свет ъл - свет лия(т ), свет ла, свет ло, свет ли;
сладък - сладкия(т ), сладка, сладко, сладки;
еднакъв - еднаквия(т ), еднаква, еднакво, еднакви;
мърт ъв —м ъ рт вия (т), мърт ва, м ърт во, м ърт ви;
16
и накьв - инаквия(т ), инаква, инакво, инакви;
какъв —каква, какво, какви;
всякакъ в — всякаква, всякакво, всяк а кви
8 .2 .
М инали свърш ени деятелни причастия н а -ъл, при които [ъ] изпада о т членуваните им
форм и и от форм ите им за ж .р., ср.р и мн.ч.
донесъл —донесла, донесло, донесли, донеслия(т );
облякъл —облякла, облякло, облекли, облеклия(т );
р а съ л —р а сла , расло, р а сли , р а сли я(т );
слязъл - слязла, слязло, слезли, слезлия(т )
« В 8.3.
Същ ествителни имена о т чуж д п роизход съ с завърш ек на -ъ р, -ъ л, при които [ъ] изпада
о т форм ите за мн.ч., но се запазва в членуваните форми и в бройната ф орм а н а същ ествител
ни им ена за нелица.
ком пю т ър —компю т ърът , -а, два компю т ъра, ком пю т ри;
м инист ър - минист ърът , -а, м инист ри;
спект акъл - спект акълът , -а, два спект акъла, спект акли;
т еат ър - театърът, -а, два т еат ъра, т еат ри
[Вж. и Ф орми за м нож ествено число н а същ ествителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.]
ЙШ 8.4.
Същ ествителни им ена от чуж д произход със завърш ек на -и зъ м , при които [ъ] изпада от
членуваните им форми и от форм ите им за мн.ч. (ако те са възм ож ни), но се зап азва в брой
ната им форма.
кат аклизъм , кат аклизм ът , -а, два кат аклизъм а, кат аклизм и;
м одернизъм , модернизмът , -а;
опт имизъм, опт имизмът , -а;
организъм, организмът , -а, два организъм а, организм и;
т ероризъм, т ероризмът
[Вж. и Ф орми за м нож ествено число на същ ествителните имена, т. 19.1.2 и 19.2.2.3.]
■ 9.
П рилагателни имена, образувани с н аставката -ски:
КИК 9.1.
П ри прилагателни имена, образувани с наставката -ски от същ ествителни имена, за
върш ващ и н а -ст, -с, -з, -ж , -ч, -ш , -щ , съгласната [с] от наставката изпада.
Б укурещ —букурещ ки;
Б у р га с —бургаски;
К а в к а з —кавказки;
Л о веч - ловеш ки;
П а р и ж - париж ки;
син дикалист - синдикалист ки;
ф илат елист - ф илат елист ки
Ш 9 .2 .
П ри прилагателни имена, образувани с наставката -ски от същ ествителни имена, за
върш ващ и на г, к, х, които се пром енят в ж , ч, ш, съгласната [с] от н аставката изпада.
Б ело гр а д чи к - белоградчиш ки;
в о й н и к —войниш ки;
2. Официален правописен речник на българския език 17

В о лга - волж ки;
ф и ло ло г - ф илолож ки;
чех —чеш ки;
ю нак - ю наш ки
Групи -ръ-/-ьр-; -ль-/-ъ л-
М 10.
Грутште -ръ -/-ъ р- и -лъ -/-ъ л - се изговарят и пиш ат по следните правила:
ШШ 10.1.
В едносрични думи обикновено се изговаря и пише -ръ -, -лъ-. П равилото е в сила и в
случаите, когато едносричната дум а е част от слож на дума.
връх, глъч, гръд, гръм, злъч, кръв, пръв, трън, т лъст ;
гръмоот вод, ост ровръх, т есногръд и др.
(Н о: бърз, вълк, дълг, ж ълт , смърт , сърп и др.)
В многосрични думи се изговаря и пиш е -ъ р-, -ъл-, ако след съчетанието следва една
съгласна.
бъркам, върба, върж а, гълт ам, гърбав, дългове, дърво, държ а
издърж ам, изпълня, кървав, кърпя, мълчалив, м ълча и др.
(Но: гръмот евица, длъж ен, мръсот ия, ст ръкове, слъзен, т ръж ен и др.)
**1 10.3.
В м ногосрични думи се изговаря и пиш е -ръ -, -лъ-, ако след съчетанието следват две и
повече съгласни.
връзка, глътна, гръбнак, гръмна, дръж ка, длъж ност , издръж лив, кръпка, млъкна,
плът ност , слънчев и др.
(Но: мърт ва, повърхност , съ лзлив и др.)
м а 10.4.
П ри глаголи с наставката -в а- групите -ъ р -/-ъ л - и -ръ -/-л ъ - обикновено се запазват във
ввда си от изходния глагол.
довърш а - довършвам, избързам - избързвам, излъж а — излъгвам,
изт ърся - изт ърсвам, кръст я - кръщ авам, накълцам - накълцвам , подвърж а - подвърз
вам, разбъркам - р а з б ъ р к в а м и др.
(Но: върж а - връзвам, гълт ам —глът вам .)
Групи -ея, -и я, -еа-, -иа-
М 11.
В края на думи от чужд произход се пиш ат съчетанията -ея и -ия.
арт ерия, идея, м ат ерия, провинция, И т алия и др.
М 12.
В средисловието на думи от чуж д произход се пиш ат съчетанията -и а - и -еа-.
арт ериален, диф еренциален, идеален, инициат ива, ит алиански, ит алианец, м а т ер и а
лен, м илиард, океан, оф ициален, пиано, провинциален и др.
(Н о: Соф ия - соф иянец, христ иянин, плеяда.)
18
■ 13.
Звателните форми на същ ествителни им ена от ж .р., които завъ рш ват на - а я , -ея и -и я , се
о бразуват, като я се замени с -йо.
Б ъ лгария —Българийо!, М а р и я —М арийо!, С лавея - Славейо!, Р а я - Р айо!,
зм ия - зм ийо!, попадия — попадийо! и др.
[Вж. и П равописни правила с грам атичен характер, т. 18.3.]
П р а в о п и с н а -к- и -г- в г л а г о л н и ф о р м и
■ ■ 14.
Глаголите от първо спреж ение съ с завърш ек н а корена н а - к или -г, от ти п а н а сека, вле
ка, т ека, река, облека, м о га и образувани те о т тях чрез представки производни глаголи от
първо спреж ение запазват тези съгласни във форм ите за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
сека, секат ; изсека, изсекат ; облека, облекат ; река, р ек а т ; изрека, изрекат ; влека,
влекат ; довлека, довлекат ; м ога, м огат
У д в о я в а н е н а п р е д л о зи т е в и с
■ 15.
П редлозите в и с се пиш ат като в ъ в и съ с в случаите:
г е т 15.1.
П ред думи, които започват съ ответно с [в], [ф] и [с], [з].
във водат а, във Барна, във ф абрикат а, във Ф ранция;
със захар, със смисъл, със см ирен ие и др.
П ред цифри, чийто изговор съдърж а начално [в] или [с].

във I I век пр. Х р.; със 17 годин и по-м лад
а т 15.3.
К огато въ рху предлозите пада логическото ударение.
Със или без неговот о уч а ст и е конф еренцият а ще се проведе.
Н ям а никакво значение д али т ой е във или извън залат а.
15.4.
В поезията се допуска удвояване н а предлозите в и с и без да са спазени горните условия.
И със теб, о, зора възмечт ана,
от ла зур н и м ечт и уп о е н -
щ е л е т я към пределит е звездни.
Правопис на двойни съгласни
■ 16.
Д войни съгласни в съ става н а дум ата се срещ ат на границата н а две различни морфеми.
Д войни съгласни се пиш ат в следните случаи:
Д войно н (-нн-) се пиш е въ в ф орм ите за ж.р., ср.р. и мн.ч. на прилагателни им ена със
завърш ек в м.р. ед.ч. на -н ен , при които тласната [е] от наставката изпада, както и в производ
ните им същ ествителни им ена и наречия.
19
безценен, безценна, безценно, безценни;
военен, военна, военно, военни;
именен, именна, именно, им енни;
надм енен, надм енна, надм енно, надм енни;
плам енен, плам енна, плам енно, плам енни;
двуст ранност , законност , м ногост енник, надменност , спонт анност , съвременник;
врем енно, пост оянно
• 16.2.
Д войно н (-ни-) се пиш е във форм ите на същ ествителни имена, образуван и с наставката
-н и к, при които крайната съгласна на основата и началната съгласна на н аставката са еднак
ви.
изм енник, пат ронник, пленник, пленница, поклонник, пуст инник, сенник, ст ранник
* 2 . 16.3.
Двойно т (-ТТ -) се пише в членуваните форми на съществителни имена от ж.р. ед ч. и на бройни
числителни имена, които завършват на -т.
алчност т а, външ ност т а, вечност т а, глупост т а, дързост т а, пролет т а, радост т а,
т ечност т а, чест ност т а;
девет десет т е, десет т е, осем десет т е, пет т е
16.4.
Д войно т (-ГГ-) се пиш е при някои наречия, образувани от предлог и наречие, когато
крайната съгласна на предлога е еднаква с началната съгласна на наречието.
от т ук, от т ам, от т атък, от т огава
16.5.
Д войни съгласни се пиш ат при свързването на корен и представка, когато крайната съ
гласна на представката и началната съгласна н а корена са еднакви.
беззащ ит ен, беззвезден, беззвучен, наддавам , поддърж ам, поддръж ник
Ute. 16.6.
П ри някои думи от чуж д произход.
А ллах, Анна, М оллов; данни, м анна, м олла, осанна
[Вж. и П редаване н а собствени им ена от чужди езици в българския книж овен език, т.
27.3.]
Правописни правила с граматичен характер
Ч л ен уван е с пълен и к ратъ к член
■ 17.
О бразуване и употреба н а членуваните форм и за м.р. ед.ч.
•ЯМ) 17.1.
Ч ленната морф ем а при форм ите за м.р. ед.ч. им а два варианта: твър д (-ъ т и -а) и мек
(-я т и -я).
И Ь 17.2.
В писмен текст в зависим ост о т служ бата си в изречението дум ите о т м.р. ед.ч. могат да
се членуват по два начина: с пълен член (-ъ т или -ят) и с кратък член (-а или -и).
20
Я Н 17.3.
С членните форми за м.р. ед.ч. - ъ т за пълен член и -а за кратък член се членуват:
17.3.1.
Всички същ ествителни нарицателни им ена и част от собствените им ена от м.р. ед.ч.,
които завърш ват на съгласна, с изклю чение на същ ествителните имена, посочени в т. 17.4.
договор — договорът , договора; сбор —сборът, сбора; ст ол -ст о лъ т , ст ола; ет аж —
ет аж ът, ет аж а; ст аж ант - ст аж ант ът , ст аж ант а; президент - президент ът ,
президент а;
И скър - И скърът, Искъра, Л увъ р - Лувърът , Л увъра
Ж Я 17.3.2.
Същ ествителните имена на -т е л , за които завърш екът -т е л не е наставка.
епит ел —епит елът , епит ела; к арт ел - карт елът , карт ела; па ст ел - паст елът , пас
т ела; хо т ел - хот елът , хот ела
Ш Я 17.3.3.
Същ ествителните им ена на -а р и -я р , за които завърш еците -а р и - я р не са наставки.
екзем пляр - екземплярът , екзем пляра; звяр — звярът, звяра; ка лен д а р — календарът ,
календара; капиляр - капилярът , капиляра; ком ент ар - ком ент арът , ком ент ара;
м ин зуха р - минзухарът , м ин зухара; о лт а р —олт арът , олт ара; пазар — пазарът, паза
р а ; свет оф ар - свет оф арът , свет оф ара; ф орм уляр - ф орм улярът , ф орм уляра; хо н о
р а р —хонорарът , хонорара
17.4.
С членните форми за м.р. ед.ч. - я т за пълен член и -я за кратък член се членуват:
й??а 17.4.1.
Всички същ ествителни нарицателни им ена, които в м.р. ед.ч. завърш ват н а -й.
р а й - раят , р а я ; пай - паят , пая; порой - пороят , пороя; завой - завоят , завоя; брой -
броят, броя; край - краят , края; полицай - полицаят , полицая
Ш и 17.4.2.
Същ ествителните имена, образувани с наставка -тел .
председат ел - председат елят , председат еля; п р едават ел - предават елят , пред а ва
т еля; служ ит ел - служ ит елят , служ ит еля; ст роит ел - ст роит елят , ст роит еля;
съединит ел - съединит елят , съединит еля; говорит ел - говорит елят , гово р и т еля
«ИК 17.4.3.
С ъщ ествителните имена, образувани с наставки -а р и -яр.
врат ар - врат арят , врат аря; евроком исар —евроком исарят , евро ко м и са р я; л е к а р -
лекарят , лекаря; секрет ар - секрет арят , секрет аря; ю биляр - ю билярят , ю биляря;
о гн яр - огнярят , огняря; ле я р - леярят , леяр я
ШШ17.4.4.
Следните 10 същ ествителни имена:
път, ден, сън, кон, огън, цар, крал, нокът, лакът , зет.
Всички прилагателни им ена в м .р. ед.ч.

н ов — новият , новия; гот ов - гот овият , гот овия; р а б о т ли в - р а б о т ли ви ят , р а б о т л и
вия; м ирен - м ирният , м ирн ия
21
17.4.6.
П ълните форми на м естоим енията в м.р. ед.ч.
м о й —моят , м оя; наш —наш ият , наш ия; неин — нейният , нейния; сво й —своят , своя;
всичкият , всичкия
Ж » 17.4.7.
Всички числителни редни им ена в м.р. ед.ч.
първи — първият , първия; десет и — десет ият , десет ия; пет д есет и — пет десет ият ,
пет десет ия
17.4.8.
П ричастията в м.р. ед.ч.
спящ - спящият, спящ ия; взел - взелият, взелия; нарисуван —нарисуваният , нарисувания
39Н 17.5.
П равилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените тек
стове.
Ш 2 17.6.
В писмен текст в зависим ост от служ бата си в изречението дум ите в м.р. ед.ч. м огат д а
се членуват по два начина - с пълен член и с кратък член.
еШШ 17.6.1.
П ълна членна ф орм а се пиш е в следните случаи:
К З 17.6.1.1.
Членуваната дума е подлог в изречението. Т ова означава, че в изречението е възм ож на
зам яната н а членуваната дум а с той.
Законът е еднакъв за всички. (Той е еднакъв за всички.)
Ф илмът се гледа с го лям инт ерес. (Той се глед а с го лям инт ерес.)
К а кво вклю чва пакет ът ? (К акво вклю чва т ой ? )
Ц вет ът щ е бъде ут о чн ен допълнит елно. (Той щ е бъде ут о чн ен д опълнит елно.)
П сихолож кат а предлож и ученикът да бъде п рем ест ен в д р уг клас. (П сихолож кат а
предлож и той да бъде прем ест ен в друг клас.)
О пиш ет е как се р а зр а б о т ва проект ът . (О пиш ет е к а к се р а зр а б о т ва т о й .)
Ч ленуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението.

Т о ва означава, че е възм ож на зам яната на цялото словосъчетание, в което участва членува
н ата дума, с той.
Д обрият прият ел в нуж да се познава. (Той в нуж да се познава.)
П одгот веният предварит елно т екст беш е ра зп р о ст р а нен сред вси чки уч а ст ни ц и в
събит иет о. (Той беш е разп р о ст р а н ен сред всички уч а ст н и ц и в събит иет о.)
24 м а й - най-свет лият български празник - всяка година се посрещ а в уч и ли щ а т а с
венци от здравец и бож ур. (Той всяка година се посрещ а в уч и ли щ а т а с венци от зд ра
вец и бож ур.)
Г -н Ст оянов, новоизбраният кмет , от кри заседаниет о н а О бщ инския съвет. (Той о т
кри заседаниет о на О бщ инския съвет .)
ШЖ 17.6.1.3.
Ч ленуваната дум а или словосъчетанието, в което тя участва, се свъ р зва с един о т следни
те глаголи: съм, бъда, ок а зва м се, изглеж дам , ст авам (в значение ’превръщ ам се в ’), казвам
се, наричам се, предст авлявам (в значение ’с ъ м ’).
22
А лум и н и ят е най-лекият м ет ал.
С аш о е най-добрият ни ш ахм ат ист в класа.
Ти се оказа най-голем ият м о ш ен и к на свет а!
А з л и т и изглеж дам най-ум ореният от всички?
К оеф ициент ът на иконом ическа акт ивност пред ст а влява от но си т елни ят дял на р а
бот ещ ит е.
17.6.1.4.
При членуване на обръщения в м.р. ед.ч.
Р едникът , заст анет е м и р но!
М алкият , ела т ук!
Ти, русият , върни се!
П одсъдим ият , изправет е се!
Вие, първият от ляво, излезт е по-напред!
Н оводош лият , зат ворет е врат ат а, ако обичате.
шт 17.6.2.
Кратка членна форма се пише в следните случаи:
17.6.2.1.
Членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че в изречението е невъз
можна замяната на членуваната форма с той.
О ст авет е човека на м и р а ! (О ст авет е го на м ира!)
В сичко т ова т ук е ост авен о от непознат ия. (Всичко т ова т ук е ост а вен о от него.)
Д ирект ора днес го няма. (Н его днес го няма.)
Във ф илм а л и п сва напрегнат а ф абула. (В него л и п с ва напрегнат а ф абула.)
М и н а ли я чет върт ък заседаниет о се от лож и. (Тогава засед а н и ет о се от лож и.)
Е т о човека. (Ет о го.)
Ш З 17.6.2.2.
Членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изрече
нието. Това означава, че в изречението е невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в
което участва членуваната дума, с той.
М ост ът е дело на К о лю Ф ичет о - сам обит ния а рхит ект урен български ген и й .
(М остът е дело на него.)
О т т ук се от крива прекрасна глед ка към м а л ки я дворец. (О т т ук се от кр и ва прекр а с
на глед ка към него.)
В и д ях г-н П ет ров, учит еля на дъш еря ни. (Видях го.)
О ст авет е всичко на ш каф а. (О ст авет е всичко там.)
ШШ17.7.
Членуване с пълен и кратък член на собствени имена.
» 1 17.7.1.
Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от соб
ствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана:
«92 17.7.1.1.
Едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически
обекти (Дунав, Искър, Б алкан, А кропол, К олизеум , В ат икан, П рат ер, Е рм ит аж , П арт е-
нон, Ц вингер, Л увър и др.).
П ред Л увъра се издига кр и ст а лна пирамида.
23
Ц вингерьт е един от го ле м и т е европейски музеи.
От А кропола се виж да цяла А т ина.
В ат иканът заем а площ от едва 0,44 кт 2 (440 декара).
« Г 17.7.1.2.
С ъставни собствени имена от м.р. ед.ч., чиято основна форм а не е членувана (М ини
ст ерски съвет, И нст ит ут за бъ лгарски език, С ат иричен т еатър, Е вр о п ей ски съюз, Б а л
ка нски полуост ров, М лечен път, Л исабонски договор и др.).
Н а заседание в М инист ерския съвет бе обсъдена и ко ном ическат а сит уация в ст р а н а
та.
Л исабонският договор е подписан на 13 декем ври 2 0 0 7 г.
Д ен ят на народнит е будит ели беш е от белязан с т ърж ест вено събрание в Б А Н и в
С оф ийския ун иверсит ет .
ШШ. 17.7.2.
С пълен член се пиш ат членуваните форми от м.р. ед.ч. в заглавия на книги, филми, ста
тии и др., ако са употребени сам остоятелно и не са след предлог.
„ Ж елезн и ят с в е т и л н и к "
„ В ласт елинът на пр ъ ст ени т е"
„П ират ът Ш арки"
„ С пасит елят в ръ ж т а “
„ К р а ят на лят о т о “
(Срв.: „Н а сам от ния ост ров “.)
17.7.3.
С кратък член независимо о т служ бата си в изречението се пиш ат прозвищ ата и пряко
рите о т м.р. ед.ч.
А пост ола беш е предаден и за ло вен край Къкрина.
Владим ир Д и м ит ров —М айст ора нарисува българскит е мадони.
Н ено С енегалеца е един от к о лорит н ит е образи, създадени от Чудомир.
Б е ли я вож д гледаш е зам и слен о към С калист ит е планини.
Я № 17.7.4.
С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на гео
графски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Ю ндола, Кайлъка, Х исаря и под.).
Л еденика е най-голям ат а бъ лгарска пещ ера.
В м ест н ост т а П р евала се съст оя т радиционният ф о лкло р ен събор.
Х и са р я си ост ана един от най-предпочит анит е курорт и.
Звателни ф орми
М 18.
О собености при образуване и уп отреба на звателни форми.
18.1.
Звателна форма м огат да образуват част от същ ествителните им ена от м.р. и ж.р. във
форм ите си за ед.ч.
18.2.
И мената от м.р. с наставки -т е л и - а р и думите крал и цар о б р азу ват звателна ф орм а със
завърш ек -ю.
прият ел - прият елю , р и б а р - рибарю , цар - царю, кр а л - кралю
24
В Я 18.3.
Същ ествителните им ена от ж.р. на -ая, -ея и -ия образуват звателни ф орм и съ с завъ р
ш еци съответно -ай о, -ейо и -ийо.
М ая - М айо!, Р ая - Р айо!; ф ея - ф ейо!, С лавея — С ла вей о !; Б ъ лга р и я - Българийо!,
М ария —М арийо!, Е вген ия - Е вген ийо!, орисия - орисийо!
[Вж. и Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, т. 13.]
г г г 18.4.
Същ ествителните им ена от ж .р., в които има съгласна пред окончанието -я, образуват
звателна ф орм а със завърш ек -ьо.
зем я - земьо!, л е л я —ле льо !
ш т 18.5.
Звателните форми на същ ествителните им ена господин, госпож а и госпож ица са го сп о
дине, госпож о, госпож ице.
Господине, м о ля В и!
Г оспож ице, заповядайт е!
Г оспож о, прием ет е м о и т е п оздрави!
№ 2 18.5.1.
Същ ествителното име господин при обръщ ение, когато е придруж ено от названия за
длъж ности, титли, звания или о т собствени имена, се употребява с основната си, а не със
звателната си форма.
Г оспод ин П резидент , им ат е дум ат а.
Г оспод ин Ст еф анов, В и е прочет охт е л и заповедт а?
Г о сп о д и н Д ирект ор, нека обсъж данет о продълж и на след ва щ о т о заседание,
ш т 18.5.2.
Същ ествителното име госпож а при обръщ ение се употребява винаги съ с звателната си
ф орм а независимо дали е употребено самостоятелно, или е придруж ено о т название за длъж
ност, титла, звание или от соб ствено име.
Госпож о, знает е л и къде се нам ира Г радскат а худ о ж ест вена га лер и я?
Г о спож о М инист ър, к а кви средст ва се предвиж дат за и н ва ли д и т е през следващ ат а
година?
Г -ж о А ндреева, т ърсих В и вчера.
« Е » 18.6.
Личните имена от м.р. на -а, -я, -о, -е, -и, -й нямат звателна форма.
Сава, И лия, К ольо, Райчо, Я не, В алери, Захари, Б ла го й
Н Я 18.7.
Същ ествителните им ена от ж .р., завърш ващ и н а съгласна, ням ат звателн а форма.
радост , пролет , вест , есен, ж ивопис;
Л ю бов, Р адост
ВСВ 18.8.
Звателните форми на същ ествителните им ена в българския език се употребяват като о б
ръщ ения.
А лександре, М илице, елат е насам !
Сине, ж елая т и щ аст ие!
М амо, аз се върнах!
25
Ф орми за м н ож ествен о число на съ щ естви тел н ите имена
■ 19.
П равописни особености при образуване и употреба н а форми за м нож ествено число.
19.1.
М ногосричните същ ествителни имена от м. и ж.р. образуват множествено число с окон
чание -и.
И 19.1.1.
Същ ествителните им ена съ с завърш еци -ий и -ия образуват м нож ествено число съ с за
върш ек -ии.
гений - гении, ст адий — ст адии; съдия - съдии, чорбадж ия —чорбадж ии, гим назия -
гим назии, ли ли я - лилии, ф а м илия - ф ам илии
К & 19.1.2.
П ри образуване на мн.ч. от същ ествителни на -ъ р, -ъл, -и зъ м , -а зъ м вм етнатият [ъ]
изпада.
т еат ър - т еат ри, ком пю т ър - ком пю т ри; чехъл —чехли; аф оризъм - аф оризм и, пле-
оназъм - плеоназм и
[Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.]
19.2.
О бразуване и употреба на бройната ф орм а за мн.ч. на същ ествителните им ена от м.р.
в Ш 19.2.1.
Б ройна форм а им ат само същ ествителните от м.р. за нелица, завърш ващ и н а съгласна.
ШШ 19.2.2.
Б ройната форм а за м нож ествено число на същ ествителните и м ена о т м.р. се образува
чрез окончанията -а или -я.
Ж Я 19.2.2.1.
О кончание -а за бройна ф орм а им ат всички същ ествителни за нелица о т м.р., завърш ва
щ и н а съгласна, освен посочените в 19.2.2.2.
19.2.2.2.
Окончание -я за бройна ф орм а им ат същ ествителните за нелица с наставка -тел или
завърш ек -й, както и следните думи: кон, лакът , нокът, огън, сън, път (в значението ‘ивица
за придвиж ване’).
т ри високоговорит еля, чет ири см есит еля, няколко т ролея, ст о броя, два славея, д е
сет крит ерия, 75 коня.
Ш Я 19.2.2.3.
П ри образуване на бройна ф орм а за множ ествено число от същ ествителни на -ъ р , -ъл,
-и зъ м , -азъ м вметнатият [ъ] се запазва.
диопт ър - т ри диоптъра, т еат ър - пет театъра; компю т ър —ст о компютъра, чехъл -
д ва чехъла, аф оризъм - няколко аф оризъма, плеоназъм - н яко лко т о плеоназъм а
[Вж. Вм ятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.3 и 8.4.]
19.2.3.
Б ройната ф орм а се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизи
телност и след думите за количество колко, колкот о, т олкова, няколко(т о).
10 билет а, 2 параграф а, 3 - 4 броя, два заека, пет коня, няк о лк о закона, няколкот о
т ома, колко лева, десет ина ст ола; т о лкова и т олко ва броя.
26
ШШ19.2.3.1.
И зползва се обикновената ф орм а за м нож ествено число, когато с дум ите ко лко и т о лко
ва не се и зразява количество.
Я ви ж к олко авт ом об или са се наредили пред нас!
Т олкова подаръци получих за р о ж д ен и я си ден!
19.2.3.2.
А ко между числителното име (или дум ата за количество) и същ ествителното име, което
може да има бройна форма, стои съгласувано определение, бройната ф орм а се запазва.
Д о с т а ве н и са два нови м о щ н и сам олет а от ком паният а „Еърбъс “.
П риродният ф еном ен Б елоградчиш ки скали се нареди м е ж д у д есет т е най-извест ни
о бект а в к ласацият а „ Н овит е седем природни чудеса на свет а
ШШ 19.2.3.3.
А ко между числителното им е (или дум ата за количество) и същ ествителното име, което
м ож е да има бройна ф орм а, стои предлог или глагол, се използва обикновената ф орм а за мн.ч.
П одгот вят се о щ е т ри от докум ент ит е за сът рудничест во. (Срв.: П од п и са н и са ощ е
т ри докум ент а за сът рудничест во.)
П ет от ком пю т рит е т рябва да се бракуват . (Срв.: П ет ком пю т ъра т рябва да се
б р а к ува т .)
Н яко лк о са от говорит е на т ози въпрос. (Срв.: Н яко лк о о т го во р а им а т ози въпрос.)
О сем се оказаха проект ит е, одобрени от ком исият а. (Срв.: И м а осем проект а, сп е
чели ли конкурса.)
1 19.2.4.
Същ ествителните им ена, назоваващ и лица, имат само обикновена ф орм а за множ ествено
число след числителни им ена и дум ите за количество колко, колкот о, т олкова, няколко(т о).
д вам а експерт и, 11 сът рудници, 15 ученици, няко лко кандидат и;
Б ли зо 500 ст удент и посет иха инф орм ационнит е дни, ор га н и зи р а ни от М инист ер
ст вот о на образованиет о и наукат а.
82 служ и т ели са спазили изискванет о за идент иф ициране чрез со б ст вен о и ф ам илно
им е при воден е на т елеф онен разговор.
■ ■ 19.2.5.
Същ ествителните от м.р. на съгласна, които функционират съ с значения както н а пред
мет, така и на лице, имат бройна ф орм а сам о в значението за предмет, наприм ер т ип (лице и
предмет), ред а кт о р (лице и ком пю търна програм а) реф ер ент (лице и предмет), р еп р о д укт о р
(лице и уред), репрезент ант (лице и предмет), саундм ейкър (лице и предмет), оф ицер (лице
и ш ахм атна фигура), поп (лице и карта за игра).
С т роят се няколко т ипа ж илищ а. (Д умата т ип е в предметно значение.)
Р а зго ва р ях с двам а т и п о ве на ул и ц а т а . (Д ум ата т ип е в значение на лице.)
Н яко лк о члена от т ози за к о н се нуж даят от поп р а вка (Д ум ата член е в предметно
значение.)
К о лк о члено ве на борда на директ орит е присъст ват ? (Д ум ата член е в значение на
лице.)
■ К 19.2.6.
С ъщ ествителни имена, образувани от числителни, като двойка, т ройка, десет ка, ст о
т ица и т.н., както и същ ествителни о т типа н а м илион, м илиард, дузина, чиф т не изискват
бройна ф орм а на употребените след тях същ ествителни имена от м.р. за нелица.
д есет ки хи л я д и килом ет ри, ст от ици авт ом обили, дво й ка гълъби, м и л и а р д и долари,
т о н о ве порт окали, чиф т кецове
27
Ф орм ите кого, когото, някого, никого
■ 20 .
У потреба на формите кого, когот о, някого, никого.
У потребата на местоименните форм и за м.р. ед.ч. к о го , когот о, няко го , ни ко го е задъл

ж ителна в писмен текст. Те се отнасят за лица и изпълняват служ ба н а допълнение в изрече
нието.
К ого щ е поканиш на р о ж д е н и я си ден?
Н а кого м ож еш да се довериш ?
Човекът, когот о срещ нахм е, е брат овчед ми.
Търсим някого, койт о щ е ни помогне.
Н е разго ва р яй т е с никого!
В ъ звратно п ри теж ателн о м естои м ен и е
■ 21.
У п отреба н а възвратното притеж ателно местоимение.
ШШ 2 1 . 1.
В ъзвратното притеж ателно м естоимение има две форми:
пълна - свой (своя, свое, свои), и кратка - си.
Тяхната употреба е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещ о е притежа

ние н а подлога в изречението, а подлогът в изречението не е нито говорещ ият, нито слушащият.
Н а своя р о ж д ен ден акт ьорът покани близо 4000 гост и.
Тези пт ици от глеж дат м а л к и т е си в добре ук р еп е н и гнезда.
Д еепричастия
■■22.
У потреба н а деепричастията.
■ 22.1.
Д еепричастията са глаголни форм и със завърш ек -ейки или -айки.
■ 22.2 .
Д еепричастията се употребяват сам о ако действието, което назовават, е едновременно с
действието, означено с лична глаголна ф орм а в изречението, и то при услови е че върш ителят
и на двете действия е един и същ.
Злот о идва при нас, носейки кат о своя м аска всички добродетели.
Д ет ет о спеш е т ихо в креват чет о си, ус м и х ва й ки се щ аст ливо насън.
О кончание за 1 л. м н.ч. сег.вр. на глаголите от първо

и второ спреж ение
Глаголите от първо и второ спреж ение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание -м .

(ние) четем, (ние) пиш ем, (ние) говорим , (ние) спорим
28
Н якои случаи на съгласуван е по число
■ 24.
П ри съгласуване по число в съ става н а учтивата ф орм а и в именни съчетания са задъл
ж ителни следните правила:
ЗВШ24.1.
У потреба на форми за ед.ч. и мн.ч. в състава на учтивата форма.
24.1.1.
Глаголите и глаголните форм и на -л в състава на учтивата ф орм а се употребяват в мн.ч.
Г -н Х рист ов, В и е идват е т ъкм о наврем е.
Г -ж о П ет рова, В и е ст е одобрили проект а.
Г-не, бяхт е л и у в е д о м и ли всички участ ниц и ?
Д обър ден и добре ст е ни дош ли, госпож о.
Глаголните форми на -н и -т , прилагателните и числителните редни им ена в състава на

учтивата ф орм а се употребяват в ед.ч.
Г-не, В и е ст е одобрен за кредит .
Г -ж о, съгласна л и ст е с изказанот о т оку-щ о м нен и е?
Г -ж о, В и е ст е м н о го м ила, благодаря Ви.
Господине, В и е ст е запознат с ус ло в и я т а ни.
Г оспож о, В и е бяхт е първат а, коят о ни съобщ и новинат а.
В словосъчетания от същ ествително име с две или повече съгласувани еднородни опре
деления в ед.ч., които се отнасят до два или повече еднотипни обекта, същ ествителното име
е в ед.ч.
Р и лск и и Б ачковски м ан а ст и р ; К р есненско и И скърско деф иле; английски, нем ски и
р у с к и език; синят а и б ялат а кола
29
ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, тран

слитерация, превод, в установена по традиция ф орм а или чрез възпроизвеж дане на оригинал-
ната им графика.
П р едаване на собствени им ен а от чуж ди езици

чрез транскрипция
Т ранскрипцията е предаване на звуковия състав н а чужди им ена съ с средствата н а при

емащ ия език.
■ 25.
П ри транскрибиране на собствени им ена от чужди езици са в сила следните правила:
Н Е 25.1.
Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се пре
дават със съответстващ ите им български букви.
М иколка — М т о лка (белорус.), П о лт а ва — П о лт а ва (укр.), А б е л - A b e l (унг.), А кд ер —
A kd er (тур.), А л о и с - A lo is (чеш.), Б а лза к - B alza c (фр.), Г олсуър т и - G alsw orthy (англ.),
Ж ером ски - Zerom ski (пол.), М и ст рал —M istral (фр.), Р айт ер - R e ite r (нем.)
S w s 25.2.
Звуковете в изходния език, които ням ат съответствия в български, се предават с букви и
буквени съчетания, отбелязващ и най-близките до тях звукове.
В исоцки - В ы соцкий (рус.), Й ож ен и - E u g én ie (фр.), К р и м - К р ы м (рус.), А сн и к - A sn yk
(пол.), Б он к - B q k (пол.), Д а р т м ь т - D artm outh (англ.), Е кельо ф - E k e lö f (шв.), Гъодел
- G ödel (нем.), Сент Б ьо в - S a inte-B euve (фр.), П аст ьор - P a steu r (фр.), Т асос —© dooç
/T hasos (гр.), Тесалия - © ecaoA ia /T hessalia (rp.)
П редаване на гласни в собствени им ена от чуж ди езици

П ри предаването на гласни в собствени и м ена от чужди езици са в си ла следните основни
правила:
■ 26.
Д ълж ината н а гласните в чуж дия език не се отбелязва в транскрибираната форм а с и з
клю чение на случаите, посочени в т. 2 6 .1 .
В ерм ер - Verm eer (нидерл.), Е ренберг - E hrenb erg (нем.), Г уд м а н - G oodm an (англ.),
Д а р ес С алам - D a r es Salaam (ар.)
К Ш 26.1.
Д ългата гласна [i] в английски собствени им ена се предава с буквеното съчетание ий.
Д ж и й н - Jean, А йрийн - Irene, Л и й д с - Leeds, М аям и Б ийч - M ia m i Beach, П ийт - P eet
■111 ■ 26.2.
Д войните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на
две морфеми.
Г о рд еевка - Г орд еевка (рус.), Е всеево - Е всеево (рус.), За а н га р ск о е - Заангарское
(рус.), Ц ьрноок - Ц р н о о к (ср.)
30
• ■ 2 6 .3 .
Н осовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания а н , он , ей и с о м , ем
пред буквите за съгласните [б] и [п].
В енсан — Vincent (фр.), М а р т е н - M artin (фр.), К о нт - C om pte (фр.), Л и о н - L yon (фр.),
Р ем бо - R im b a u d (ф р.);
Б о н к — B q k (пол.), Д о м б р о в ск и - D qbrow ski (пол.), Ч енст охова - C zestochow a (пол.),
С ерт ан - S ertä (порт.)
Ш й 26.4.
Й отацията н а гласните се предава както следва:
т я 26.4.1.
Й отувано [а] —с буквата я с изклю чение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
А р о яб е — A rroyabe (исп.), К апрая - C apraia (ит.), Ф раяно — F raiano (ит.), Г о я - Goya
(исп.), М а я м и - M ia m i (англ.). Я д е - J a d e (нем.), Я р о у - Yarrow (англ.), Я н - Jan (пол.)
Н Э ) 26.4.2.
Й отувано [у] - с буква ю.
Ю кон - Yukon (англ.), Ю р а т а - Jurata (пол.), Ю лсха м — Julsham m (норв.), В и ляю со —
Villayuso (исп.)
К Ж 26.4.3.
Й отувано [о] - с буквосъчетанието й о в началото на името или след буква за гласна.
Д а р и й о - D arrieu (фр.), Й о н — Yonne (фр.), Й о р ви л - E urville (фр.), Й о р к — York (англ.),
Й ънг - Yonge (англ.), М айо —М ауо (фр.), О йос - H oyos (исп.)
Я Ш 26.4.4.
Й отувано [ъ] - с буквосъчетанието й ъ .
Б райьр - B rier (англ.), М акинт айьр — M acIntyre (англ.)
t m 26.4.5.
Й отувано [е] - с буквосъчетанието йе.
А й ен - Ауеп (фр.), Б айерн - В а у е т (нем.), Й ебра - Yebra (исп.), Й ен а - Jen a (нем.),
Й ет а - Yetta (англ.), М ейе - M eillet (ф р.)
Ю Н 26.4.5.1.
Н е се предава йотация на тласната [е] в средисловие на собствени им ена от славянски
езици.
К р а гуева ц - Kpazyjeeau, (ср.), С араево - Sarajevo (боен.)
Н е се предава йотация на гласната [и].

Б е ла К р а й на - Б ела K pajuna (ср.), И р ж и - Л И (чеш.)
M is 26.6.
Д иф тонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
А м и о - A m io t (фр.), Б и е н т и н а - B ie n tin a (ит.), Б л е ь р - B la ir (англ.), Б о а л о - B o i-
lea u (фр.), Б о т су а н а - B o tsw a n a (англ.), Е м п а й ъ р С т ейт Б и л д и н г - E m p ire S ta te
B u ild in g (англ.), Г уа д а луп а - G uadalupe (исп.), Г уа т ем а ла —G uatem ala (исп.), Г реъм -
G raham (англ.), Д а р б о а - D a rb o i (фр.), Д ж у ли а н а - G iuliana (ит.), О ’Л иъри - O 'L ea ry
(англ.), О риоло —O riolo (ит.), П ауълс - P ow els (англ.), П о ат ие - P o itier (фр.). Сан И ла-
p u o —San H ilario (исп.), С ериат е —Seriate (ит.), Тиера дел Ф уего — Tierra d el Fuego (исп.),
Тауьр - Tow er (англ.)
■ ■ 26.6.1.
Н е се допуска хшсане на йа и йу вм есто я и ю.
В аян - Vaillant (фр.), М аям и - M iam i (англ.), М аяр - M aillard (фр.)
3SS&26.6.2.
Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български съ с съчетанието ия.
А лен и я —A lenia (фр.), Г а рсия - G arcia (исп.), И т а ли я - Ita lia (ит.), К а ла б р и я - Calabria
(ит.), К алиф орния - C alifornia (англ.), Л учия - L u ccia (ит.), М а р и я - M a ria (исп.), С ил
вия - Sylvia (англ.), С инт ия - C ynthia (англ.), С т орлия - Storlia (норв.)
ЯЖ 26.7.
С лавянските гласни, отбелязвани в съответните езици с у и ы , се п редават с българската
буква и.
Ж игун и - Ж ы гуны (рус.), К р и м - К р ы м (рус.), М арт ин - М а р т ы н (рус.), Р ибаков - Р ы
баков (рус.), Черних - Ч ерны х (рус.);
Б идж ов - B ydzov (чеш.), Б о р о ви - Borow y (пол.), Д и б р о вски - D ybrow ski (пол.)
П р е д а в а н е н а с ъ г л а с н и в с о б ст в ен и и м е н а о т ч у ж д и ези ц и
П ри предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните о с

новни правила:
■■27.
М екост на съгласните в собствени им ена от чужди езици.
*8*27.1.
М екостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), к> (пред у).
А виньон - Avignon (фр.), А льо н а - А лён а (рус.), Бабьоф - B a b e u f (фр.), Б а ньос - B anos
(исп.), Б аньо - B agneux (фр.), Г ьот е - G oethe (нем.), М а лм ьо - M a lm ö (шв.), О т ьой -
A u te u il (фр.), Ж ельона гура - Z ielona G ôra (пол.), П ет ьоф и - P etöfi (унг.), Н ьора - Йога
(исп.);
А р м а н як - A rm agnac (фр.), Б о ло н я - B ologna (ит.), Б яли ст о к - B ia ly sto k (пол.);
Б ю в - B ju v (норв.), К о сц ю ш ко - K osciuszko (пол.), Л ю ляй яко - L lu lla illa co (исп.), В иню -
ела — Vinuela (исп.)
шаа 27.2.
М екостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
А гн еш к а - A gnieszka (пол.), К а м ен ец - K am ieniec (пол.), К а н е т е —C anete (исп.),
М елно - M ielno (пол.), Н егош - ГЬегош (ср.), Н унес - N u n ez (исп.), С евине —Sévigné (фр.);
Д ж и л и - G igli (ит.), В и ни - Vigny (ф р.);
Г о го л - Г оголь (рус.), М онт ен — M ontaigne (фр.), П о зна н - P oznan (пол.)
Д войните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързване
то н а две морфеми с изклю чение на случаите, установени по традиция.
К ирххайм - K irchheim (нем.), М акк и н ли - M a cK in ley (англ.), Н о р д д о р ф - N o r d d o rf
(нем.), С кагеррак - Skagerrak (ш вед.)
■ ■ 27.4.
Буквосъчетанието d t в им ена от немски език се предава само с буквата т.
А йзенщ ат - E isenstadt, Х а н т к е - H andtke, Х ум б о лт - H um boldt, Ш мит - S chm idt
32
Ж 2 7 .5 .
Звуковете, отбелязвани съ с съчетанието th в английските собствени им ена, се предават
с буквите т и д според и зговора си.
Х едър - H ea th er (англ.), См ит - Sm ith (англ.)
■ -- : 27.6.
Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се
предават според правилото за групите -ъ р -/-р ъ - и -ъ л -/-л ъ -.
Б ърно - B rno (чеш.), К ръст ац - К р ст ац (ср.), В ълт ава — Vltava (чеш.), В ръхлицки —
V rchlickÿ (чеш.), Върш ац - В рш ац (ср.)
И Н 27.6.1.
М еж ду краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вм ъква [ъ ], което се предава при
писане.
Бийгъл - Beagle (англ.); Гренобъл —Grenoble (фр.); Н юкасъл - Newcastle (англ.); Пъотър -
П ет р (рус.); P io tr (пол.); Сарт ър - Sartre (фр.)
Ш » 27.6.2.
Н е се вм ъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м ], [н] и предходни [р] и [л].
Б ер н - B ern (нем.), К арл - K arl (нем.), Л ю цер н — L u zern (нем.), П а лм - Palm (англ.),
Ш арл - Charles (фр.)
27.7.
С ъчетанието от съгласните [ш ] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската
буква щ.
Б ернщ ейн - Б ернш т ейн (рус.), Д а р м щ а т - D arm stadt (нем.), Е щ о р и л - E sto ril (порт.),
И щ ван - Istvân (унг.). П ещ и - P esti (унг.), Щ абин - Sztabin (пол.), Щ иван - Stivàn (слов.),
Щ ур - S tu r (слов.), Щ ут гарт - Stuttgart (нем.)
ШЬ) 27.8.
Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез
буквеното съчетание ш ч.
Л ю бош чински - Л ю бощ инский, Ш чедрин - Щ едрин, Шчетсин - Щ епкин, Ш черба - Щ ерба
т а 27.9.
И спанската съгласна, отбелязвана с буквите с (когато е пред е или i) и г, се предава с
буквата с.
А ндалусия - Andalucia, Б аласот е - Balazote, Б арселона - Barcelona, В аленсия - Valencia,
В еракрус — Verakruz, М ендоса —M endoza
П р е д а в а н е н а со б ст в ен и и м е н а о т ч у ж д и е зи ц и ч р е з т р а н с л и т е р а ц и я
Н якои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на

буквения им състав със съответните букви от българската азбука).
■■28.
Т ранслитерацията е застъпена в следните случаи:
ЗВ Д 2 8 .1 .
П ри им ената о т чуж ди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния
език се предават съ с съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независи
мо о т изговора си.
З и гб ур г (нем. Siegburg), Зигф рид (нем. Siegfried), Л и м о ж (фр. L im oge), В арад (фр.
Varade), М арж енка (чеш. M arenka), П рш икопи (чеш. P rikopy)

П ри им ена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независим о от и з
говора си.
Бородино (рус. Бородино), Е вт уш енко (рус. Е вт уш енко), М о ск ва (рус. М осква), Р о с
т ов (рус. Р ост ов)
■ 28.3.
П ри имена от украински и словаш ки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават
съответно с ав, ев, ив и ов независим о о т изговора си.
Д о вж е н ко (укр. Д овж енко), Ш евченко (укр. Ш евченко), Б а р д ей о в (слов. Bardejov),
П реш ов (слов. P resov)
П ри имена от английски, немски и ш ведски език буквата г се предава с р независимо от

и зговора си.
Б ьорн - B ern (шв.), Е дуард - E d w ard (англ.), Д ж о р д ж - G eorge (англ.), Р одж ър - R oger
(англ.), Ф лорнес — F lornes (шв.), Х а н о в ер - H annover (нем.)
Допуска се буквата s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
Д и к ен с и Д и к ен з - D ickens, Х о л м с и Х о л м з - H olm es, Ч арлс и Ч арлз - Charles;
Г олсуърт и и Г олзуьрт и —G alsw orthy, С олсбьри и Солзбъри —S a lisb u ry
ЯШ 28.6.
Б уквеното съчетание ng в им ена о т английски, немски и други езици се предава с букве
ното съчетание нг.
Г ронинген - G roningen (нидерл.), И н ге - Inge (нем.), М ер и нг - M eh rin g (нем.), Н от ин-
гам - N ottingham (англ.), С олинген - Solingen (нем.), Т ули нге - Tullinge (шв.)
П редаване на собствени и м ен а от чуж ди езици ч р ез превод
■ 29.
Н якои отдавна навлезли или ш ироко известни собствени им ена се предават на български
в преведена или полупреведена форма.
Б елия(т ) дом, В еликат а ф ренска рево лю ц и я, Д в о р ец на конгресит е, Х а р т а за прават а
на човека, Л ондонска ф илхарм ония, Н обелова награда за ли т ер а т ур а ;
А вгуст ин Б лаж ени, Е кат ерина В елика, К а р л В елики, Р ичард Л ъвскот о сърце, К а р л
сон, койт о ж и вее на покрива, П ипи Д ъ лгот о чорапче, М а лки я(т ) принц;
Баязид Първи, Лъв Пети, Ричард Трети, Й оан П авел Втори, Х ен р и Осми;
Северна Ирландия, Ю ж на Франция, Ю ж ноаф риканска република, И зт очен Й ерусалим;
А т лант ически океан, Б о д ен ско езеро, М а гела н о в прот ок, С уецки ка на л
Д опуска се имената на някои географ ски обекти да се предават преведени или транск
рибирани.
Големия(т ) каньон и Г ранд каньон, О гнена земя и Тиера дел Фуего,
С калист и планини и Р о ки М аунт ин с
П р е д а в а н е на собствен и им ена от чуж ди езици по традиция
■ 30.
Отдавна навлезли и ш ироко известни собствени имена от чужди езици се предават на бъл
гарски в установената си по традиция форма.
34
30.1.
У становено е предаването по традиция на някои им ена н а държ ави, населени места и
географ ски обекти.
А нглия - England, Б авария - Bayern, В ат ерло - Waterloo, Виена - Wien, Д а н и я - Danmark,
И спания - Espana, К опенхаген - K ebenhavn, Л исабон —Lisboa, Н еапол —Napoli, Н ьой -
Neuilly, П а р и ж -P a ris, П о л ш а - Polska, Р е й н - R h e in , Р им - Rom a, Р усия - Р оссия, Ф ран
ция - France, Ш веция - Sverige
■ в д 30.2.
У становено е предаването по традиция на някои имена във ф орм а, която съдърж а транс
крибирани и транслитерирани части.
Д а р в и н —D arwin, Д е л о н —D elon, В аш ин гт он — W ashington
^ 30.3.
У становено е буквените съчетания a u и eu в собствени имена, навлезли отдавна в бъл
гарския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
А вгуст , А вгуст ин, Е вклид, Е вридика, Зевс, К лавдий, П лавт , П о ли д евк
30.4.
У становено е да не се пиш е й в края на руски фамилни имена.
Б ели н ски - Белинский, Л ю бош чински —Л ю бощ инский, М ер еж ко вск и - М ереж ковский,
Ч айковски - Ч айковский
П р едаване на собствен и им ен а от чуж ди езици в ориги н али ата им ф орм а
■131.
Д опуска се ш ироко известни собствени имена от чужди езици д а се предават в оригинал-
ната си графика.
Yahoo и M icrosoft о т ново се нам ират в преговори.
К о м пан ият а YouTube е осн ована от т рим а бивш и служ и т ели на PayPal.
F acebook ви пом ага да се свързват е с хорат а в ж и во т а ви.
Д руги правописни и гр ам ати ч ни особености при предаван ето на собствени имена

от чуж ди езици
■ 32.
П ри предаването на собствени им ена от чужди езици на български са в сила следните
основни правила:
vatäi 32.1.
Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изклю чение на преве
дените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
Б улон сю р М ер - Boulogne-sur-M er, Ж ана д ‘А рк - Jeanne d ’Arc, Л аго ди К ом о - Lago di
Como, О 'Лиъри - О ’Leary, Рио Бланко - Rio Blanco, Санта П ела — Santa Pela, Фернан Н у-
нес —F em à n Nùnez
32.2.
Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребя
ват според правилата в българския език.
К аспъров връх - K asprow y Wierch, Й онийско м о р е - M a r Ionio, р ек а М исисипи —
M ississipi River, Ш ет ландски ост рови - Shetland Islands, М есински прот ок - Strato di
M essina, Суецки канал —Q anä al-Suways, Уест минст ърско абат ст во - W estm inster A bbey
35
I 3 2 .3 .
С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от
чуждото собствено име.
Б и н Л аден (но: О сам а бин Л аден), В ан Г о г (но: В инсент ва н Г о г), Д ь о Г о л (но: Ш арл
дьо Гол), Фон М айенб ург (но: М ариус ф он М айенбург)
ш т 32.4.
С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с М ак.
М акдугъл, М аклийн, М акнам ара
9 9 £ 32.5.
Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключе
ние на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
Г абриеле д 'Анунцио и Д ’А нунцио - G abriele d ’A nnunzio, О ’Н и й л - O ’N eill
132.5.1.
А построф ът, бележ ещ притеж ание в английски собствени им ена, не се отбелязва.
П ит ьрс Ривър - Peter 's R iver, С от бис - Sotheby ’s, К р и ст и с - C hristie ’s
Н й 32.6.
С обствените имена от чужди езици се пиш ат слято, полуслято или разделно според ори-
гиналната си ф орм а с изклю чение н а случаите в т. 32.6.1.
Н ю Й орк - N ew York, Н ю порт - N ew port, Ж а н -Ж а к - Jean-Jacques, Р и м ски -К о р са ко в -
Р и м ский-К орсаков
32.6.1.
С обствени имена, които съдърж ат служ ебни думи, се пиш ат разделно.
Е кс ан П рованс - A ix-en-P rovence, Б у ло н сю р М ер - B oulogne-sur-M er, Х е р к д е Ст а -
H erk-de-Stad, Р ост ов на Д о н — Р ост ов-н а-Д ону
ШЯ 32.6.2.
П о традиция се пиш ат слято някои собствени имена.
В еликобрит ания —G reat B ritain, Л ам анш —L a M anche, Л а ф о н т ен —L a Fontaine, Л а р о ш
ф уко - L a R ochfoucau
32.6.3.
Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съю за и.
Х о се О рт ега и Г асет и Х о се О рт ега-и-Г асет - Jo sé O rtega у G asset
1ШЁ 32.7.
А ко чуждото собствено име е ф орм а за мн.ч., то се предава н а български с окончание -и.
А н д и — Andes, Б ахам и/Б ахам ски ост рови - B aham as, С ей ш ели /С ей ш елски ост рови -
S eychelles
36
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ
ИМЕНА С ЛАТИНСКИ БУКВИ
Т ранслитерацията е предаване на буквения състав на думите от една граф ична система

в друга. Транслитерацията на българските собствени имена е предаването н а буквения им
съ став чрез латински букви или съчетания от тях. Т я се извърш ва в съответстви е съ с Закона
за транслитерацията от 27.02.2009 г.
■ 33.
Л атинските съответствия на българските кирилски букви са следните:
Б ългарска Л ати н ска

П ри м ери
кирилица версия
А а А a А й т о с - A y tos, А л б е н а - A lb e n a
Б б В b Б ояна —B o y ana, Б о р я н а - B o rya n a
В в V V В а р н а — Varna, В а си л - V asil
Г г G g Г р а д и щ е - Gradishte, Г ер га н а - Gergana
д д D d Д ж у р о в о - Dzhurovo, Д и м о - D im o
Е е Е e Е л х о в о - Elhovo, Е в ге н и я - E vg en ia
Ж с-Л
УГА\./' Zh zh Ж ер а вн а - Z heravna, Ж а н а - Z h a n a
3 3 2 z З ем ен - Z em en, З д р а вка - Z dravka
И U I i И ск р ец - Iskrets, И в а й л о - Iva y lo
й й Y У Й о гл а в - Yoglav, Й о в к а — Yovka
к к К k К а м ена р ц и —K am enartsi, К а ли на —Kalina
л л L l Л ю бо м и р - L yubom ir, Л о зе н - L o zen
м м M m М арица — M aritsa, М а р и я —M a ria
н н N n Н есебър - Nesebar, Н а д еж д а - N adezhda
о о О о О м урт аг - O murtag, О лга —Olga
п п P P П л е в е н - P leven, П ет ър - P etar
р р R r Р авнец - R avnets, Р а й на - R a yn a
с с S s С ливен —Sliven, С ава - S a v a
т m T t Трявна - Tryavna, Т одор - Todor
У У и и Угърчин — Ugarchin, У ля н а - Ulyana
ф Ф F L Ф от иново - F otinovo, Ф илип —F ilip
X X H h Х а ск о в о - H askovo, Х р и с т о - H risto
ц Ц Ts ts Ц арево - Tsarevo, Ц вет а н а - Tsvetana
ч ч Ch ch Ч ирпан - C hirpan, Ч авдар - C h a vd a r
ш ш Sh sh Ш абла - S h a b la
щ Щ Sht sh t Щ ърково - Shtarkovo, Щ еръо - S h te ryo
ъ ъ A a Ъ глен - A g l e n
ь ь Y У П енъово - P enyovo, К о л ь о - Kolyo
ю ю Yu yu Ю н д о ла —Yundola, Ю л и я - Yulia
я я Ya vu _ Я м б о л - Yambol, Я н к а - Yanka
37
33.1.
С обственото име Б ъ лгария се предава като Bulgaria.
33.1.1.
Д опуска се прилагателното име български в състава на изрази, уп отребени като собстве
ни имена, да се транслитерира като balgarski и като bulgarski.
„ Б ългарска к о п р и н а “ — B algarska koprina и Bulgarska koprina, „ Б ългарска р о з а “ -
B algarska roza и B ulgarska roza
33.2.
Б уквеното съчетание и я се предава както следва:
о а 33.2.1.
В ътре в собственото име - чрез съчетанието iya.
В е л и я н - Veliyan, Д и я н а - D iyana, И л и я н - Iliyan, М а р и я н а - M ariyana, П и я в е ц -
P iyavets
33.2.2.
В края на собственото име —чрез съчетанието ia.
И л и я - Ilia, М а р и я - M aria, Р о за л и я - Rozalia, С о ф и я - Sofia
■134.
Транслитерират се собствени имена на географски обекти, на населени места, както и лич
ни, бащини, фамилни имена и прозвища.
К ам чия - K am chia, Л ю ли н —Lyulin, Л уд а Я на — Luda Yana, М а рица - M aritsa, Р и ла —
Rila, С т ара планина —Stara pla n in a ;
Б алчик - Balchik, В раца - Vratsa, Д об рич — D obrich, К р ум о вгр а д — K rum ovgrad,
М онт ана - M ontana, П ещ ера - Peshtera, С т ара Загора - Stara Zagora;
М ария Д и м и т р о ва М ихайлова —M aria D im itrova M ihaylova, Г. Д а н ч е в - Зограф ина -
G. D anchev - Zografina, Г. Д . П а вло в - П авлет о - G. D. P avlov —P avleto
34.1.
С ъщ ествителните нарицателни им ена, вклю чени в географ ски им ена, се транслитерират,
ако са част от собственото име.
А спарухов вал - A sp a ru h o v val, Б а е в и ли в а д и - B aevi livadi, В а р ненски вълнолом
- Varnenski valnolom , Л азарова м о ги ла - L azarova m ogila, Ф рендов чукар — F rendov
chukar
Д опуска се да се превеж дат дум и и словосъчетания, използвани като собствени имена.

Злат ни пясъци — Z latni p y a s a tsi и G olden Sands, С едем т е езера — Sed em te ezera и
Seven Lakes, Слънчев бряг - S lanchev brya g и S unny Beach, Черно м о р е - C herno m ore и
B la c k Sea
■■36.
H e се транслитерират, а се превеж дат наим енованията н а институции, природни забеле
жителности, паметници и др.
И ст орически м узей (Бат ак) - H isto ry M useum (Batak), М и н и ст ер ст во на вът реш нит е
р а б о т и - M inistry o f In tern a l A ffairs, М узей на градския бит (Русе) — M useum o f Town
L ife Style (Ruse), П алат а на ф изикат а (К азанлък) —The P avilion o f P h ysics (Kazanlak)
38
■ 1 3 7 .
При транслитерираните съставни собствени имена се спазват правописните правила за
употреба на главни букви, за слято и разделно писане и за употреба на членувани форми,
установени в съвременния български книжовен език.
Б е л и Вит - B eli Vit и Б я л к лад енец - B y a l kladenets; Б ла го евгр а д ска Б ист р и ц а - Blago-
evgradska B istritsa и Б ла го евгр а д ска кот ло ви н а - B lagoevgradska kotlovina; Вълча п о ля
на — Valcha polyana и В ълчат а р е к а - Valchata reka, Г о р н а О ряховица — G orna O ryaho-
vitsa и Г орна нива - G orna niva; Д о л н о Б о т ево - D olno B otevo и Д о л н о п о ле — D olno
pole; С т ара К ресна - Stara K resna и С т ара планина - Stara p la n in a ;
Б ело гр а д чи к —B elogradchik и Б е ли т е скали - B elite skali; Злат овръх - Zlatovrah и Злат -
на нива —Z latna niva; С редногорци - Srednogortsi и Средна гора - Sredna gora;
Е ф рейт ор Б а к а ло во - E freytor B akalovo;
Б е ли я бряг - B elia bryag; В одна р е к а - Vodna reka и В однат а пещ ера - Vodnata peshtera;
Д ъ лб о к дол - D alb o k d o l и Д ъ лб о к о т о дере - D albokoto dere
39
УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И М АЛКИ БУКВИ
Правилата за употреба на главни и малки букви се определят от морфологичния и от

синтактичния правописен принцип.
Морфологична употреба на главни и малки букви
Главни букви
Морфологичната употреба на главни и малки букви разграничава графично собствените

имена от останалите думи вътре в изречението.
К ъм собствените им ена спадат:
- лични, бащини и фамилни имена, прозвища (прякори) и псевдоними; имена на родове
и династии;
- имена на богове, митологични и литературни персонажи;
- имена на празници;
- имена на животни;
- имена на географски и астрономически обекти;
- имена на институции, организации, търговски и административни обекти;
- имена на природни и културни обекти;
- някои културноисторически периоди;
- имена на свещени текстове;
- значими исторически събития;
- имена на културни събития;
- имена на награди, ордени, медали;
- имена на медии, на произведения на изкуството;
- имена на административни документи;
- търговски марки;
- имена на сортове, породи, продукти и др.
■138.
Едносъставните собствени имена се пишат с главна буква.
Ана, Боян, Д есислава; А нгелова, П опиванов; А пост ола, К ам ат а, М ит калот о, М ока-
нина, Слона, К ривия;
А полон, Буда, Исус, Тангра; Е вридика, Орфей, Х ер кулес;
Великден, Г ергьовден, Заговезни, К оледа, Ц вет ница;
Белчо, К арам ан, Р огуш а, Ш аро;
Алпи, Америка, България, Гибралт ар, Д унав, Еверест , Европа, Хърват ин, Черноморие;
В енера, В селена, Земя, К осм ос, М арс, О рион;
Бургас, П ловдив, Русе, С оф ия;
П резидент ст во, К несет , (профсъюз) „ С олидарност ", Сорбонат а;
Етъра, К айлъка, М агурат а, П ерперикон ;
Ант ичност , Възраж дане, П росвещ ение, Р енесанс, Р еф орм ация, С редновековие;
Библия, Е вангелие, К оран, П салт ир, Талмуд;
О свобож дениет о, С ъединениет о;
(награда) „ А скеер", (награда) „ П у ли ц ъ р “;
(вестник) „ К а п и т а л“, (радио) „ Т а н гр а ", (телевизия) „ Е в р о п а “; (роман) „ Т ю т ю н “,
(опера) „ А и д а ”, (филм) „ В ч е р а “;
(марка коли) „ Опел ", (телевизор) „ Панасоник ", (лаптоп) „ Тошиба ", (бойлер) „Дипломат “;
(порода) „Л егхорн", (порода) „П рж евалски“, (сорг) „Ренета", (сорг) „Болгар",
(сорт) „Басма , (кисело мляко) „Елена", (кашкавал) „Балкан", (бира) „ Загорка“, (вино)
„ Черга “
40
* 3 8 .1 .
С главна буква се пиш ат лични, бащ ини и фамилни имена, както и им ена на родове и
династии, употребени в мн.ч.
П о знавам двам а Д и м и т р о вц и и т ри Н адеж ди.
С ем ейст во Н и колови зам инаха вчера.
Той познава цялат а ист ория на Бордж иит е.
Д и наст ият а на А с е н е вц и у п р а в л я в а В т орот о българско ц а рст во м е ж д у 1185 и 1277 г.
W 6 t 38.2.
С две главни букви се пиш ат двойните собствени имена.
Ж ан-Б ат ист , Й охан-К лаус, П ет ър-Е м ил; И ванова-Д раганова, К ост ова-Б ерберова,
М ла ден ова-И гнат ова; Jleeu-C m poc, А сиро-В авило ни я
[Вж. и П олуслято писане, т. 54.2.]
Ш И 38.3.
С обствени имена с п ърва част лъж е- и псевдо- се пиш ат с две главни букви.
Л ъж е-Август ин, Лъж е-Д м ит рий, Л ъж е-И вайло, Л ъж е-Н ерон;
П севдо-Д ионисий, П севдо-Е врипид, П севдо-М аврикий
[Вж. и П олуслято писане, т. 54.1.7.]
38.4.
Главните букви в чужди собствени им ена с апостроф се пиш ат съгласно правописа в
изходния език.
Д 'А нгулем , Ж а н а д ’А рк, Д ’А нунцио, О ’Г рейди, О ’Х а р а
[Вж. и П редаване на собствени им ена от чужди езици в българския книж овен език, т.
32.1.]
Я » 38.5.
С главна буква се пишат Изток, Запад, Север, Ю г, когато са употребени като геополитически
понятия.
Р а зли к и т е м еж д у И зт ока и Запада не са сам о иконом ически.
С еверът винаги е бил по-сдърж ан от Ю га.
S 8 S 38.6.
С главна буква се пишат им ената на следните културно-исторически периоди: А нт ич
ност , Възраж дане, П росвещ ение, Р енесанс, Р еф орм ация, Романт изъм, С редновековие.
Н е са м а л к о предст авит елит е на П росвещ ениет о, коит о са и изт ъкнат и географ и.
М агият а на Р ом ант изм а се пораж да от виж данет о, коет о р о м а н т и ц и т е споделят
за човека.
ш т 38.7.
С главна буква се пиш ат имената на географ ски области и райони, образувани от други
собствени имена.
Айт оско, Варненско, К азанлъш ко, К арловско, Софийско, Белом орие, Средиземноморие,
Черноморие, С редногорие
М 39.
С ъставните собствени им ена се пиш ат с начална главна буква.
« Ш 3 9 .1 .
К огато съставното собствено име не вклю чва друго собствено име, с главна буква се
пиш е само п ъ рвата съставка.
А п о ст о ла на свободат а, Г о лям а т а яб ълка (прозвищ е на Н ю Й орк), С ам от ен ли ст ец
(псевдоним на Н. Г. Данчев), С т ар делия (псевдоним на В. П авурдж иев);
Б ъдни вечер, Н ова година, Д е н на народнит е будит ели;
А т лант ически океан, Б я ло м оре, Г олем ия(т ) каньон, Г р и нуи чки м ерид иан, Г о р н а баня,
М алка мечка, Д в е могили, П опови ливади, П ет рова нива, Слънчева сист ем а, Съединени
а м ерикански щати, Черна гора;
Б ългарска академ ия на наукит е, Б ъ лгарски червен кръст, Д ем о к р а т и ческ а парт ия,
Н ародно събрание, Н о в български университ ет ;
А й ф ело ва кула, Б ранденб ургска врат а;
А п р илско въст ание, Б а лк а н ска война, В елико п р еселение на народит е, В и ен ска ко н
венция, В т ора свет овна война, В ели к а ф ренска р ево лю ц и я;
(орден) „С т ара п л а н и н а “, (награда) „ Злат ен в е к “;
„ В ест ник за ж енат а
Закон за българскот о граж данст во, Л исабонски договор, Ш енгенско споразум ение;
(сорт) „ Злат на превъзходна", (порода) „ К аракачанска о в ч а р к а “, (бисквити) „Ж ит ен
д а р ";
(специалност) „Българска ф илология ", (отдел) „Връзки с общ ест веност т а "
ш т 39.2.
К огато съставното собствено име съдърж а и друго собствено име, то същ о се пиш е с
главна буква.
П ипи Д ългот о чорапче, П ет ър М оканина, Г о лям а Б огородица, Б а б а М еца, К ум чо В ъл
чо, Триф он Зарезан, (остров) С вет а Е лена, С анкт П ет ербург, С ен Тропе, С еверна Е в
р опа, Р епублика Б ългария, С т ара Загора, Г орна О ряховица, „ Зелени Б а л к а н и " (име
на неф ормална организация), Уст ав на О рганизацият а на обед и нени т е нации, Д р е вн а
Гърция, Д р евен Р им , К р а ли М арко, С т арият П ловдив, П ло вд и вс ки ун и вер си т ет „ П а
исий Х и лен д а р ск и ", С редно общ ообразоват елно уч и ли щ е „П роф . М а р и н Д р и н о в " ;
Виринея Вихра (псевдоним на В ера Иванова), Е лин П елин (псевдоним на Димитър Иванов),
Сирак Скит ник (псевдоним на Панайот Христов), Радой Р алин (псевдоним н а Димитър
Стоянов), Р ан Б осилек (псевдоним на Генчо Негенцов), Чичо Ст оян (псевдоним на Стоян
Попов)
Ш№ 39.2.1.
С главна буква се пиш ат същ ествителни нарицателни имена, утвърдили се като част от
съставно собствено име на лице, м итологичен и литературен персонаж .
Б аба М арт а, Б аба Тонка, Б аб а Я га, Б а й Ганьо, Б ачо К иро, Б р а т я М иладинови, Д о н
К ихот , Д а с ка л М анол, Д е в а М ария, Д я д о К оледа, Д я д о В азов, К ум а Л иса, К ум чо Въл
чо, М ечо П ух, О т ец П аисий, П ат риарх Е вт им ий, П резви т ер К озм а, Х а д ж и Дим ит ър,
Р а йна К нягиня, Н аст радин Х одж а, Е ж ко Б еж ко, Зайо Байо, К о с е Б осе, О хльо Б охльо
39.2.2.
С главна буква се пиш ат прилагателни и числителни имена, установили се като съставна
част от собствени им ена н а лица.
А на Авст рийска, Е вт им ий Търновски, И ван Грозни, К рум Ст рашни, М а т ей П реобра-
ж енски, П аисий Х илендарски, П ипин Къси, Ф илип Хубави, Х ит ър Петър, Б о р и с П ърви (и
Б о рис I), А лександър В т ори (и А лександър II), Х ен р и О см и (и Х ен р и VIII)
* » 3 9 .2 .3 .
С главна буква се пиш ат прилагателните изт очен, западен, север ен, ю ж ен и производ
ните от тях, когато са п ъ рва част н а съставни собствени имена.
С еверна България, Ю ж на Ф ранция, Западна С т ара планина, И зт очна Е вропа,
Ю гоизт очна Азия, С еверозападна Г вин ея
[Срв. М алки букви, т. 41.3.]
42
3 9 .3 .
К огато съставно собствено име е периф разирано или съкратено, началната главна буква
се запазва.
В ът реш нот о м ин ист ерст во вм. М инист ерст во т о на вът реш нит е р а б о т и ; Здравно-
т о м ин ист ерст во вм. М инист ерст вот о на здравеопазванет о; П р о свет н о т о м и н и с
т ерст во вм. М инист ерст вот о на образованиет о, м ла д еж т а и наукат а, М онреалски
п рот окол вм. М онреалски прот окол за вещ ест ват а, коит о наруш ават озоновия слой;
С луж ба за езикови справки и к о н султ ации вм. С луж ба „ Е зи ко ви сп р а вк и и к о нсулт а
ции"
39.3.1.
К огато съставно собствено им е е съкратено до едносъставно собствен о име, то същ о се
пиш е с главна буква.
А генцият а вм. А генция за м и р н о използване на ат ом а или вм. Д ъ р ж а вн а агенция за
закрила на дет ет о, А кадем ият а вм. Б ългарска академ ия на наукит е, И нст ит ут ът
вм. И нст ит ут за български език, Н аредбат а вм. Н аредба за възла га не на м а л к и об
щ ест вени поръчки, К ат едрат а вм. К а т ед р а по ат ом на ф изика, К о м и си я т а вм. К о м и
сия по бю дж ет и ф инанси
я з а 39.4.
Главните букви в съставни собствени им ена от чужди езици, предадени чрез транскрип
ция и транслитерация, се пиш ат според оригиналната ф орм а н а името.
Б ленъм П алас, Б ъ ркли Скуеър, Е м пайър Ст ейт Б илдинг, К а р ло ви Вари, Л оръл К о-
т идж , Н ови Сад, С олт Л е й к Сити, Б ур ж а л А раб, Ц ървена звезда
[Вж. и П редаване на собствени и м ена от чужди езици в българския книжовен език, т.
32.1.]
39.5.
С главна буква се пиш ат членните форми и служ ебните дум и в чуж ди собствени имена,
ако са употребени като първа съставка на собственото име.
А л Б ируни, А л Д ж азира, В а н Р ом пой, Д ь о Гол, Д ьо Севине, Ф он П а п ен
[Вж. и П редаване на собствени имена от чуж ди езици в българския книжовен език, т.
32.3; М алки букви, т. 41.14.]
39.6.
С главна буква се пиш ат им ената на букви, когато се използват като части о т съставни
собствени имена.
А й Ти Си м ед и я (ITC), Б и Б и Си (ВВС), Си Е н Е н (C N N )
Н 4 0 .
С главна буква се пиш ат някои прилагателни имена, образувани о т собствени им ена в
40.1.
П ритеж ателни прилагателни имена, образувани от имена на лица (лични, фамилни, псев
доними), с изклю чение на случаите в т. 4 2 .7 ,4 2 .8 и 42.9.
В азов ром ан, Б о т ева поезия, Д и к ен с о в ст ил, Д а р ви н о ва т еория, Й о вко ви разкази,
М ен д елеева т аблица, Н ап о лео н о ви войни, Н о бело ва награда, Д и м о вс к и хум о р
М Н 40.2.
С лож ни притеж ателни прилагателни имена, образувани от им ена на лица, се пиш ат с
главна буква при всяка съставка (и полуслято).
43
И ван-А лександрово евангелие, Е ли н -П ели н о в разка з, С т еф ан-Ц анева хроника,
П а вел-К ойчева скулпт ура, Б а й -Г а ньо во килимче, К р а ли -М а р к о ва сила,
К ирило-М ет одиеви преводи, Б о й л-М ариот ов закон
40.3.
С две главни букви (и разделно) се пиш ат имената на населени м еста, образувани от
лично и фамилно име, както и о т прилож ение и лично или фамилно име.
Боян Ботево, Захари Стояново, И ван Базово, И ван Ш ииш аново, Ст еф ан Стамболово,
И лия Бльсково, Брат я Даскалови, Генерал Тошево, Д аскал Ат анасово, П оручик Чунчево,
П роф есор И ш ирково
ШМ 40.4.
С главна буква се пиш ат прилагателни им ена на -ски, образувани от собствени имена,
когато са п ърва част на съставно собствено име.
Б ъ лгарско национално рад и о , В а рненски свободен уни вер си т ет , Л о нд о н ско сити,
Н ю й о р кска ф ондова борса, С оф ийски градски съд
[Срв. М алки букви, т. 41.13.]
М алки букви
Н 141.
С м алка буква се пиш ат думите, които не са собствени имена. К ъм тях спадат:
*351 41.1.
И м ената на дните н а седмицата, м есеците, сезоните, календарните периоди.
понеделник, четвъртък, м ай, декем ври, пролет , есен, десет илет ие, ст олет ие, век,
хилядолет ие, м илениум
■ В 41.2.
Д ум ите изт ок, запад север, ю г, както и североизт ок, северозапад, ю гоизт ок, ю гозапад,
когато:
ШШ 41.2.1.
Н азовават посоките на света.
П розорцит е м и гледат на изт ок.
С т ара планина е на север от София.
Щ е духа вят ър от североизт ок.
НВЯ 41.2.2.
У частват в съставни собствени им ена, но не са тяхна п ъ р ва съставка.
Б лизкия(т ) изт ок, С редния(т ) запад, Д алечния(т ) изт ок
П рилагателните изт очен, западен, северен, ю ж ен и производните от тях, когато не са

п ъ р ва част н а съставно собствено име.
Ц я ла нощ духа ю ж ен вятър.
П рез деня в западнит е р а й о н и на ст ранат а щ е бъде слънчево.
[Срв. Главни букви, т. 39.2.3.]
И м ената н а жители на населени м еста, области, държ ави, континенти.

копривщ енец, русенец, ст арозагорец, планинец, т ракиец, северняк, българин, швед,
аф риканец, европеец
44
№ 4 1 .5 .
Н азванията на раси, племена, етноси, религии, както и названията на ли ц а според расова,
племенна, етническа или религиозна принадлеж ност.
индианец, м улат , м ет ис, креол, ирокези, т раки, р и м ляни, елини, скит и, сикхи, хр и ст и
яни, м охам едани, евреи, будист и
ааи41.б.
Н азванията н а парични единици.
евро, драхм а, долар, крона, лев, лира, песо, ф ранк
Й Ж 4 1 .7 .
Н азванията на архитектурни стилове и стилове в изкуството.
барок, сецесион, кубизъм, ампир, неореализъм, постмодернизъм, дадаизьм, рап, гръндж ,
рейв
ЙЙ£;41.8.
Н азванията на музикални термини.
андант е, алегро, р ондо, скерцо, инт ерм ецо
■ 9 4 1 .9 .
Н азванията на геологически епохи и ери.
еолит , палеолит , неолит , м езозой, юра, креда, т ект онска ера, п а лео зо й ска ера
41.10.
Н азванията на исторически епохи и културноисторически периоди с изклю чение н а по
сочените в т. 38.6.
първобит нообщ инен строй, род о во о б щ и н ен ст рой, р о б о вла д е лск и ст рой, ф еодализъм,
капит ализъм , индуст риално общ ест во; модернизъм, авангардизъм , ф ут уризъм
ШМ41.11.
И м ената н а философски, политически, културни, религиозни движения и течения.
богомилст во, ислям, м анихейст во, рационализъм , христ иянст во, хуманизъм , юдаизъм
Ш В 41.12.
И м ената на езиците (естествени и изкуствени).
български, английски, испански, р уски, кит айски, есперант о, паскал, д ж ава
Ш 41.13.
П рилагателни имена, произлизащ и от собствени имена, когато не са част от собствено
име.
Л екарят е от извест ен пло вд и вск и род.
Н яко лк о соф ийски к варт ала ост ават без вода днес и ут ре.
Д а н н и т е за българскат а иконом ика от първот о т рим есечие са окураж аващ и.
« Е й 41.14.
Членни форм и и служ ебни дум и в собствени им ена от чужди езици, когато не са първа
съ ставка н а собствено име.
А н т о н и с ван Д айк, Д а р ес Салам, Е дм он до д е А м ичис, Е к с л а Бен, М а р и о дел М онако,
П иеро де л а Ф ранческа, П он дю Гар, Ф ранц ф он П апен, Р и о д е Ж анейро, Х ю сеи н ал
Х ам адани, Урсула ф он дер Л айен, Х ер м а н ван Ромпой, Ф ридрих ф он Х айек,
Х а м и д бин Х а ли ф а ал Тани
[Вж. и П редаване на собствени им ена от чужди езици в българския книж овен език, т.
32.3; Главни букви, т. 39.5.]
45
а я 41.15.
Н аим енованията на специалности и професионални направления, когато не са придруж е
ни от категоризиращ а дума.
българска ф илология, ядрен а ф изика, м а р к ет и н г и р ек ла м а ; ист о р и я на новобългар
ския книж овен език, ст ат ист ика и иконом ет рия, ф онет ика на а нгли й ск и я език
М Н 1 .1 5 .1 .
Н аим енованията н а учебни предмети.
предм ет български език и лит ерат ура, предм ет хи м и я
ф ренски език, ист ория, географ ия
Р езулт ат ит е от външ нот о оц ен ява не по м ат ем а т и ка са обезпокоит елни.
О ценкат а по учеб ния предм ет български език и ли т ер а т ур а е балообразуващ а.
ЮЯ 41.16.
Н аим енованията на образователни и научни степени и академични длъж ности.
бакалавър, магист ър, докт ор, д окт ор на ф изическит е науки, д окт ор на ф и ло ло ги
ческит е науки, докт ор х о н о р и с кауза, гла вен асист ент , доцент , п р оф есор
■142.
С м алка буква се пиш ат същ ествителните нарицателни имена, които по произход са
собствени имена. К ъм тях спадат:
& № 42.1.
И м ена на лица, литературни герои, географ ски обекти в ед.ч. и мн.ч., употребявани за
означаване на качествена характеристика.
Според р о д и т ели т е всички деца са бъдещ и колум бовци, м а гела н о вц и и ли айнщ айнов-
ци.
Със сигурност всеки от нас познава поне един байганъо.
В м оет о поколение ням а м н о го донж уановци.
В секи има своя рубикон.
У Ж 42.2.
Н азванията на мерни единици.
ампер, ват, волт , дж аул, кулон, ню т он, ом, т есла
Я К 42.3.
Д ум ите вселена, земя, луна, слънце, косм ос, когато не н азовават астроном ически обекти.
В сяко човеш ко същ ест во е една м а л к а вселена.
Я бълкит е са нападали вече по земят а.
Той е нейният космос.
ЯВЖ 42.4.
И м ената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назоваване н а предмети, про
дукти, екземпляри.
Техният доберм ан е на два м есеца.
Седна пред своя бехщ айн и по га ли к лавиш ит е му.
П ред вилат а беш е спрял си в форд.
Н аля на гост а си чаш а бож оле.
О гледа се за оръж ие, но берет ат а м у беш е т върде далеч.
П оръчахм е си две ф ант и и един спрайт .
46
аЛь. 42.5.
Д ум ите ант ичност , възраж дане, р ен есанс, ром ант изъм , просвещ ение, с р е д н о в е к о в и е
ЯИй 42.5.1.
К огато не са п ъ рва част от съставни собствени имена.
Българско възраж дане, Българско национално възраж дане, Е вр опейско с р е д н о в е к о в и е
Р анно средновековие, Късна ант ичност , И т алиански ренесанс, Н ем ски р о м а н т и з ъ м
9 Ш 42.5.2.
К огато не са използвани като собствени имена.
Този ден пост ави началот о на неговот о възраж дане.
Н а всички е извест ен неговият ром ант изъм .
ВЯН 42.6.
С малка буква се пиш ат същ ествителните нарицателни имена в съ с та в а н а со б ствен и
им ена с изклю чение на посочените в т. 39.2.1.
А н гел войвода, М ит хад паш а, С ирм а войвода;
А лександър Д ю м а-бащ а, Д ж о р д ж Б уш -м ладш и, И ва н Р адоев-син;
Соф ия-град, В арна-север, М арица-изт ок
ЯВЯ 42.7.
П ритеж ателни прилагателни имена, образувани от лични имена, в с ъ с т а в а н а терм и н о
логични съчетания.
адам ова ябълка, базедова болест , брауново движ ение, во лт о в р ед , г а у с о в а крива, ди
зело в двигат ел, евклидова геом ет рия, м о р зо ва азбука, куло н о ви сили, п а р к и н со н о в
синдром , пит агорова т еорем а, р ен т ген о в апарат
ш т 42.8.
П рилагателни имена, образувани от собствени имена, които не и зр азяват п р и теж ан и е, а
качествена характеристика.
бот евско чело, геомилевски стил, вапцаровска диалогичност, плат оновски свя т
[Вж. и С лято писане, т. 53.15.]
та 42.9.
П рилагателни имена, образувани от собствени имена, когато са п ъ рва ч аст о т ф разеоло-
гично съчетание.
а вги е ви обори, ахилесова пет а, да м о к лев меч, ва ви ло нско ст ълпот ворение
■ И 42.10.
А бревиатури, които се употребяват като същ ествителни нарицателни имена.
С ам о през последнит е няк о лк о м е се ц а дж иесем ит е по евт и няха двойно.
В Б ъ лгария ням а м н о го вецове, зн ачит елно повече са т ецовет е.
С ин такти чна уп отреба на главни букви
Синтактичната употреба на главните букви разграничава отделните изречения в текста и

е свъ рзан а с употребата на препинателните знаци за край на изречение.
Н 143.
С главна буква се пише п ъ рвата дум а в изречението и текста.
К огато обръщ ението е на отделен ред, текстът след него започва с главна буква.
Скъпи прият ели,
С у д о в о л с т в и е ви съобщ авам , че...
47
Я Ш 44.
С главна буква се пиш ат заглавия и подзаглавия.
■■45.
С главна буква започват рем арките, когато са разполож ени след репликата или са вм ет
нати в реплика на герой.
Р У М Е Н (усм и хва се): О ткога не см е се виждали. {И ска да го прегърне.)
П О Л И Ц А Й К А Т А : Х айде да м и обясните всичко отначало. (П о д ка н ва го с ж ест да
седне.) И така, къде се запознахте?
А Н А (докат о сяда. П ред ст авя се): М оето име е Ана. (За б елязва , че С т еф ан н е я е по
зн а л веднага.) М ож е би ще се сетите за мен. А з съм сестрата н а Олга.
[Вж. О формяне на текст, т. 133.4.]
■ 46.
С главна буква започва текстъ т в колоните и редовете в таблици.
[Вж. О формяне на текст, т. 126.3.1.]
С главна или малка буква започват названията на елементите от диаграми, хистограми и

изображ ения.
[Вж. О формяне на текст, т. 126.3.2.]
■ 48.
Допуска се с главна буква да започват вертикално разположени рубрики, когато представля
ват дума или словосъчетание, граматически независимо от въвеж дащ ото изречение.
[Вж. О ф ормяне н а текст, т. 125.4.4.]
С тилистична уп отр еба на главни букви
Ч рез стилистичната употреба на главни букви се и зразява специално отнош ение към
участник в общ уването или към лице или предмет, за който се говори.
Ш 49.
С главна буква се пиш ат лични и притеж ателни местоимения в следните случаи:
И Ш 49.1.
В състава на учтивата форма.
Господине, м о ля В и за съдейст вие.
Господине, м о л я за В аш ет о съдейст вие.
Господа, всички В и е допринесохт е за наш ия успех.
К олеги, Ваш ият проект е одобрен от Е вропейскат а комисия.
■ 1 49.2.
П ритеж ателните м естоимения, когато са част от титли или длъж ности.
Д а се обърнем към Н его во В исокопреосвещ енст во.
В секи ден Н ейно В еличест во се р а зхо ж д а в градинат а.
М олбат а е до Н егово П ревъзходит елст во.
Р еш ениет о е на Н егово С вет ейш ест во.
48
Р еш ениет о на Техни ви с о ч е с т в а е окончат елно.
В аш е П ревъзходит елст во, позво лет е м и да излож а ст ановищ ет о си.
М 50.
С главна буква се пиш ат същ ествителните нарицателни им ена в следните случаи:
■ Н 50.1.
П ри титулуване на висш и държ авни и църковни служители, както и н а членовете н а мо
нархически фамилии и династии.
В аш е П реосвещ енст во, Н его во В исочест во, Н ейно В еличест во Е ли за б ет Вт ора, Н е
го во С вет ейш ест во, Н его во В исокопреосвещ енст во, В а ш е П ревъзходит елст во
Я Я 50.2.
Титли, длъж ности и звания при адресиране и при обръщ ение, когато не са придружени
о т собствено име.
Д о П резидент а на Р епублика Б ъ лгария
Д о Д и р ект о р а на И Б Е на Б А Н
Г оспод ин П роф есор,...
У важ аем и г-н М инист ър,...
У важ аем а г-ж о П редседат ел,...
У важ аем и г-н Д и р ект о р ,...
Я М 50.3.
З а изтъкване на значим остта н а понятия и категории.
Н я м а по-скъпо от О т ечест вот о.
Б орбат а м еж д у Д об рот о и З ло т о е вечна.
В сичко, от коет о се нуж даем , е Л ю бов.
■ 151.
С главна буква се пиш ат същ ествителни, прилагателни имена и местоимения, които се
отнасят до Б о г с изклю чение на случая в т. 50.1.
Защ от о Ти си пазит ел на душ ит е и т елат а ни.
О т че наш , К ойт о си на небесат а,...
В д и гн а л набож но взор към небесат а, т ой прием аш е благо сло ви я от наш ия Спасит ел.
Х р и ст о с е С ин Б о ж и и Б огочовек.
И царст вот о М у не щ е им а край.
В христ иянст вот о С вет ият Д у х е едно от ли ц а т а на С вет ат а Троица.
ШВИ51.1.
В ъ в ф разеологични съчетания същ ествителните Б о г и Г о сп о д се пиш ат с малка буква.
Н е дай бож е да се върне!
П ази бож е, сляпо да п р огледа!
Е д и н господ зн ае кога щ е свърш и всичко това.
З д рав съм, сла ва богу!
К а к в а ж ена, бож е м о й !
П о м огнет е ми, за бога!
Графична уп отреба на главни букви
Главните букви се използват с граф ична функция в следните случаи:
ш т 52.1.
З а означаване на поредност.

О т борът изпадна от А група.
В т ози блок входовет е са от А до Ж .
С лед ф аза А идва ф аза Б, п о сл е - ф аза В, и т.н.
5 8 » 52.2.
За подчертаване на правоговорна или правописна особеност или грешка.
Д ум а т а „ бю ро “ се произнася с уд а р е н и е на последнат а сричка - бюрО.
Той пак повт ори, че е „ ком пром еН т иран “.
К ниж овният изговор на дум ат а „училищ а " е с уд а р ен и е на вт о р а т а сричка: уч И ли -
ща.
50
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
НА СЛОЖНИТЕ И СЪСТАВНИТЕ ДУМИ
.. .■
В съврем енния български книжовен език слож ните думи се пиш ат с л я т о или п о л у с л я -
т о , а съставните думи и синтактичните съчетания —р а зд е л н о .
О сновен правописен принцип при слож ните думи е с и н т а к т и ч н и я т . П ри писането им
се има предвид отнош ението между изграж дащ ите ги основи - р а в н о п р а в н о (съчинително)
и н е р а в н о п р а в н о (подчинително). П ри случаите с неравноправно отнош ение едната основа
е главна, а другата - подчинена. П ри писането на тези сложни думи се им ат предвид и двете
възм ож ности за м ястото на главната и на подчинената основа - главната о сн ова да бъде на
п ърво м ясто или подчинената основа да я предхожда. Т ака се оф орм ят двата основни типа:
гл а в н а о сн о ва - п о д ч и н е н а о с н о в а и п о д ч и н е н а о сн о ва - г л а в н а о сн о ва . П ри равноправно
г о см ислово отнош ение всички основи са главни и ти п ът е само един: гл а в н а о сн о в а - гл а в н а
о сн ова.
Слож ните думи са образувани от две или повече основи с точно определено място, свъ р
зани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и-, като понякога завърш екът на п ъ рвата основа
на гласна поем а ролята на съединителна гласна:
газост анция, кредит ополучат ел, земеразделяне, път епоказат ел,
пет илет ка, т рагиком едия
В ъзм ож но е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна:
азот съдърж ащ , пет годиш ен
Слож ните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа
характеристика: душ-кабина', от две или повече основи, които не пазят грам атическата си х а
рактеристика: звездоброец-, от сраснали се самостоятелни думи, които същ о са загубили или
променили своята грам атическа характеристика: нисколет ящ .
С лято писане
Слято се пишат сложните същ ествителни имена с неравноправно отнош ение между из
граждащите ги основи от типа п о д ч и н е н а осн ова - гла в н а осн о ва и слож ните прилагателни
имена с неравноправно отнош ение между изграждащите ги основи от типа п о д ч и н е н а основа
- гл а в н а основа и по-рядко гл а в н а осн о ва - п о д ч и н е н а основа.
■ 53.
Към тях се отнасят следните случаи:
С ъщ естви телни им ена
Ш 53.1.
Слож ни същ ествителни имена, в които за подчинена основа служ ат различни части
на речта (същ ествителни, прилагателни, числителни редни имена, м естоимения, наречия),
свързани с главната основа съ с съединителна гласна (или завърш ващ и на гласна, която и з
пълнява ролята на съединителна).
болногледач, водовъртеж , газохранилищ е, гръмоотвод, деф ект ология,
историография, дървосекач, книгопис, маслобойна,
мест ополож ение, минохвъргачка, млекоцент рала, нефтопровод,
основополож ник, паркомяст о, плодохранилищ е, розоварна, спект ромет рия,
текстообработка, ценоразпис, чушкопек;
новодом ец, среднош колец, т еснолинейка;
вт орокурсник, пет олиние, първоизт очник;
вседърж ит ел, сам овнуш ение;
високоговорит ел, далеком ерист , квазикулт ура, лъж есвидет ел, псевдоучен
51
вил 5 3 . 1 . 1 .
Слож ни същ ествителни собствени им ена с подчинена основа лъ ж е- и п севдо-, свързана
съ с същ ествително собствено име, се пиш ат полуслято и всяка съ ставка започва с главна
буква.
Лъж е-Н ерон, П севдо-В ергилий
[Вж. Главни букви, т. 38.3; П олуслято писане, т. 54.1.7.]
*№* 53.2.
С лож ни същ ествителни имена, названия на празници и градове, в които подчинената
о сн ова е притежателно прилагателно от собствено име, свързан о с главн ата основа без съ е
динителна гласна.
А ндреевден, Г ергьовден, И вановден, Й ордановден, Н икулден;
Б лагоевград, Бот евград, И вайловград, С им еоновград
Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числително бройно име, свързано
с главната основа без съединителна гласна.
двуколка, ст охилядник, т ригодиш нина (Н о: 50-годиш нина)
в т 53.3.1.
К огато числителното име е съставно по строеж и не е написано с цифри, всички думи в
съчетанието със същ ествително им е се пиш ат разделно.
т рийсет и пет годиш нина
[Вж. Разделно писане, т. 55.7.1.]
а ю 53.4.
Сложни същ ествителни им ена (предимно съ с съставки о т чуж д произход), в които под
чинената основа е същ ествително име, свързано с главната основа без съединителна гласна,
се пиш ат слято по традиция.
балет м айст ор, вакуум апарат , голм айст ор, ем айллак, ки носалон, р а д иопред аване,
т ест програм а, т онреж исьор, ф резм аш ина, щ абоф ицер, я х т к лу б
Н И 53.4.1.
Сложни същ ествителни имена, чиито съставки (първата или и двете) са о т чуж д произ
х од и не се употребяват като сам остоятелни думи в езика, се пиш ат слято.
айскаф е, бекст ейдж , бодибилдинг, боксоф ис, дж акпот , дж емсеш ън,
дж убокс, киберпрост ранст во, копирайт , т ийнпоколение, т уроперат ор,
уебст раница, кросоувър, лайф ст айл, м аунт инбайк, м ейнст рийм , ноут бук,
плейбек, праймт айм , саундт рак, сноуборд, ст ендбай, ст ийпълчейз,
т аймаут , т рейдю нион, ф еърплей, хот дог, ш орт т рек, ш оурум
53.4.1.1.
К огато съставките на такива слож ни същ ествителни имена се у п отребяват и като сам ос
тоятелни думи, се допуска те да се пиш ат разделно.
бизнесадм инист рация и бизнес админист рация, бъндж искокове и бъндж и скокове,
гейпарад и гей парад, дж азконцерт и дж аз концерт ,
еврозона и евро зона, каф ем аш ина и каф е маш ина,
оф исоборудване и оф ис оборудване, рет роизпълнение и р ет р о изпълнение,
скисъст езание и ски състезание, ст ереоуредба и ст ерео уредба,
т енист урнир и т енис т урнир
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.]
52
т » 53.4.2.
К огато като подчинена осн о в а е и зп ол зван о название на буква или сам ата буква, която
е и зписана, слож ната д ум а се пиш е полуслято.
алф а-ст абилизат ор, гам а-лъчи, ку-код; а-ст абилизат ор, у-лъчи
[Вж. П олуслято писане, т. 54.1.8.]
53.4.3.
К огато като подчинена основа е използвана буква, представляващ а съкращ ение на при
лагателно име, слож ната дум а се пиш е полуслято.
е-книж арница, е-правит елст во, м -бизнес, м -б а нки р а н е (е —за елект р о н ен, м - з л м о
билен) (Но: имейл, айф он)
[Вж. П олуслято писане, т. 54.1.9.]
« £ 53.5.
С лож ни същ ествителни им ена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно
им е (предимно от чуж д произход), свързан о с главната основа със или без съединителна тлас
н а (или завърш ващ о на гласна, която изпълнява ролята н а съединителна), се пиш ат слято.
авиом оделизъм , авт ом ивка, авт опилот , агрот ехника, аст робот аника, аудиосист е
ма, аф роам ериканец, биоф изика, вибробет он, геополит ика, дем озапис, евроком исар,
екосист ем а, елект роуред, енергосист ем а, зоосвят , ком пакт диск, копирхарт ия, ко с
м оф изика, м асм едии, м от оклуб, наркокарт ел, националдем ократ , порноиндуст рия,
пресконф еренция, проект опрограм а, профсъюз, психодиспансер, р а д икалд ем ократ ,
социалдем ократ , т елеком уникации, т елем ост , т ерм оизолация, т урбогенерат ор,
хидросист ем а, хим иот ерапия
К огато п ървата съставка в такива им ена се употребява и като сам остоятелна дума, до
пуска се те да се пиш ат разделно.
видео клип, ет но м узика, поп изпълнит елка, спа хот ел, ф о лк п евец
■ П 53.5.2.
Съчетания, в които подчинената част е съкращ ение, се пиш ат разделно.
А Т от деление, Д Н К ф акт ор, ж п линия, Н А Т О генерал, С Д В Р шеф, т в лиценз, УКВ
предават ел;
B G паспорт, G P Sуст ройст во, G SM оператор, P R агенция, P V C дограма, S M S съобщение,
T V предаване, US президент, VIP гост и
С лож ни същ ествителни имена, в които първата част е глаголна ф орм а в повелително
наклонение, се пиш ат слято.
бут николиба, кърпикож ух, лапниш аран, препъникамък, прескочикобила, развейпрах,
скубисвекърва, ст ърчиопаш ка;
Б раниполе, П алилула, П ърж играх, Ч уйпет лъово
С лож ни същ ествителни имена, образувани от им ената на литературни герои, употребя

вани като същ ествителни нарицателни имена, като цялата нова дум а се пиш е с малка буква
и слято.
донж уан, донкихот , байганъо
53
ВИЧ 53.8.
С лято се пиш ат сложни същ ествителни имена, образувани чрез н аставка о т слож ни при
лагателни имена, които се пиш ат слято.
едром ащ абност (от едром ащ абен), десет дневка (от десет дневен), т еж кот онаж ник (от
т еж кот онаж ен), т ричленка (от т ричленен)
53.9.
Д ум и, образувани от съкращ ения от чуж д произход, употребявани като същ ествителни
нарицателни имена, в които се н азовават чуж дите имена на буквите.
дж иесем , дж ипи, дж ипиес, дивиди, дидж ей, есемес, пиар
53.9.1.
В чужди съкращ ения, които се употребяват като собствени им ена, чуж дите им ена н а
буквите се пиш ат разделно и започват с главна буква.
А й Б и Ем, Б и Б и Си, Си Е н Е н
П рилагателни им ена
ен ш 53.Ю .
С лято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчинената основа предхож да
главната, образувани от словосъчетания о т прилагателно и същ ествително име.
а д м инист рат ивноправен (от адм ин ист рат ивно право), англо ези чен (от а нгли й ски
език), военност рат егически (от воен на ст рат егия), външ нополит ически (о т външ-
на полит ика), генноинж енерен (от генно инж енерст во), деб ело ко р (от дебела кора),
едром ащ абен (от едър м ащ аб), ет еричном аслен (от ет ерично м асло), ж илищ носпес-
т о вен (от ж илищ но спест яване), изт очноправославен (от изт очно православие), кон-
ст ит уционном онархически (от конст ит уционна м онархия), м а ст и лен о ст р уен (от
м а ст и лен а ст руя), м узикалноист орич ески (от м узи ка лна ист ория), скалнооблицовъ-
чен (от скална облицовка), съдебном едицински (от съдебна м едицина), сърдечносъдов
(от сърдечни съдове), ш ироком ащ абен (от ш ирок м ащ аб)
В Я 53.11.
С лож ни прилагателни имена, образувани от съставни географ ски названия, се пиш ат
слято.
великот ърновски (от В ели к о Търново), горноор яхо вски (от Г о р на О ряховица), д а ле
к оизт очен (от Д а лечн и я изт ок), ст арозагорски (от С т ара Загора), т и хо о кеа н ски (от
Тихи океан), черном орски (от Черно м оре)
53.12.
Слож ни прилагателни имена, образувани чрез наставка о т слож ни същ ествителни имена
(със или без съединителна гласна), в които подчинената основа предхож да главната, се пишат
слято.
военнопленнически (от воен нопленник), ж елезобет онен (от ж елезобет он), ж елезодо-
би вен (от ж елезодобив), м аш и н о ст р о и т елен (от м а ш иност роит ел), р и б о л о ве н (от р и
болов), ст ом анобет онен (от ст ом анобет он)
И Г 53.13.
С лож ни прилагателни имена, в които главната основа предхож да подчинената, образува
ни о т словосъчетания от прилагателно и същ ествително име, се пиш ат слято.
лит ерат урнохудож ест вен (от худ ож ест вена лит ерат ура), на учнопопулярен (от по-
пулярна наука), ра к ет н о яд р ен (от яд р ен а ракет а ), ст ило во и зо б р а зи т елен (от изобра
зи т елен ст ил), църковнонационален (от национална църква)
54
Я Ж 53.14.
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка о т сложни същ ествителни имена
(с полуслято писане), в които главната основа предхожда подчинената, се пишат слято.
вагонрест орант ски (от вагон-рест орант ), генералмайорски (от генерал-майор),
заместникначилнически (от замест ник-началник), кандидат ст удент ски
(от кандидат-студент), м инист ьр-председат елски (от министър-председател),
помощ никапт екарски (от помощ ник-апт екар)
■ ■ 5 3 .1 5 .
Сложни прилагателни имена на -ск и за качествена характеристика, образувани о т съ
четания о т лично и фамилно име или о т лично име, придружено о т бай, бачо и др., сс пишат
слято.
иванвазовски (патриотизъм), йорданрадичкоаски (подход), радойралиновски (сар
казъм);
байганьовски (инат), бачокировски (подвиг), кр а т м а р ко вска (сила), от ецпаисиевски
(плам)
[Вж. и Малки букви, т. 42.8.]
ШЖ 53.15.1.
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от съчетания о т лично и фамил
но име, с е пишат полуслято (и с главна буква за всяка съставка).
Д им ит ьр-Д им ова (творба), Е м гииян-С т анев (разказ), Злат ю -Боядж иев (маниер), Иван-
Ф унев (портрет), Д им ит ьр-О сининов (превод), С т оян-М ихаш овски (химн), Цанко-Цер-
коески (роман)
[Вж. Полуслято писане, т. 54.3.]
Н 53.15.2.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от притежателно прилагателно от
лично име и приложение пред него, се пишат полуслято (като личното име запазва главната
буква).
проф есор-П ет рова (хипотеза), минист ьр-И ванов (проект), дядо-Ст еф анов (имот), чи-
чо-Георгиева (снаха)
[Вж. и П олуслято писане, т. 54.3.1.]
■ ■ 5 3 .1 6 .
Сложни прилагателни имена, образувани о т съчетания о т едносъставно числителио и
същ ествително име, се пиш ат слято.
едноминут ен (ог една м инут а), двучасов (от два часа), т риет аж ен (от т ри етажа),
четирист аен (от четири стаи), осемгодиш ен (от осем години), пет найсет дневен (от
пет найсет дни), т рийсет мет ров (от т рийсет метра), т рист епенен (от три степени)
■ 1 5 3 . 16. 1.
Когато числителното име е написано с пифрн, то се свързва с главната основа чрез малко
тире.
5-годишен, 45-градусов, 105-килограмов
■ 1 5 3 .1 6 .2 .
Когато числителното име е съставно п о строеж и пе е написано с цифри, всички думи в
съчетанието се пиш ат разделно.
двайсет и пет мет ров, седем десет и пет годиш ен
55
5 3 .1 7 .
Слож ни прилагателни имена, в които подчинената основа е наречие, свъ р зан о с главната
основа със съединителна гласна (или завърш ващ о на гласна, която изпълнява ро л ята н а съ е
динителна).
аленочервен, бледосин, вечнозелен, ж абеш козелен, изум руденозелен, м аст иленозелен,
м едночервен, огненочервен, от ровнозелен, свет лосин, т урскосин, т ъм нокаф яв, я р к о
червен;
взаим ноперпендикулярен, вът реш нопарт иен, домаш нот ъкан, д уш евноболен, крайно-
десен, правопропорционален, свет овноизвест ен, средноарит м ет ичен, сърдечноболен
ч т 53.17.1.
Съчетания от наречие и прилагателно име (причастие) се пиш ат разделно, когато не
представляват смислово единство.
о собено опасен, прясно боядисан, своб одно падащ, безследно изчезнал
$ т 53.18.
Слож ни прилагателни имена, в които главната основа е основа на причастие, а като под
чинена основа са използвани различни части на речта, се пиш ат слято.
власт им ащ , дървообработ ващ , испаноговорещ , м ет алореж ещ , правоим ащ , числопре-
образуващ ;
главноком андващ , новоприст игнал, сам окодиращ се;
ба вноразвиващ се, взаим нопроникващ и се, дългосвирещ , м н огооб ещ аващ , свръхбър-
зодейст ващ ;
високоуваж аем , новоназначен, новоприст игнал
Н аречия
№ 1 53.19.
Слож ни наречия, образувани от предлог и наречие, се пиш ат слято.
вдясно, вляво, догоре, докога, докъде, донякъде, досега, доскоро, дот ук, завинаги, за
напред, засега, изот зад, набързо, наведнъж , нависоко, навред, навсякъде, навън, навъ
т ре, нагоре, нагот ово, надалеч, надолу, надълго, надясно, накрат ко, накриво, накъде,
наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, нат ат ък, нат ясно, наяве, наясно, о т вся
къде, отвън, от горе, от давна, от далеч, от долу, от дясно, от какт о, от къде, от ляво,
от никъде, от ново, от някъде, от пред, от преди, от рано, от сега, от скоро, от т ам, о т
татък, от т огава, понякога, поот делн о
ЯК??, 53.19.1.
К огато съчетанието от предлог и наречие не образува см ислова ц ялост с ново значение,
двете думи се пишат разделно. Срв.:
Тя сва ли чант ат а си от горе, от ш каф а и О т горе, върху книгит е, л е ж еш е новат а й
чанта.
Те в се се оплакват , че ж и веели на т ясно, в едност аен апарт ам ент и Той изведнъж се
почувст ва нат ясно, в неудобно п олож ение да се защ ит ава.
№* 53.19.2.
Разделното писане е в сила и за и зрази като:
от горе до долу, от т огава до сега (но: от горе надолу, от л я в о надясно, от сега на
т ат ък).
[Вж. и Разделно писане, т. 55.9]
56
5 3 .2 0 .
Н аречия, образувани от предлог и същ ествително име, се пиш ат слято, когато:
ШИ 53.20.1.
И зползваното същ ествително име не може да се променя грам атически или ням а соб
ствено ударение.
вследст вие, всъщ ност, догодина, докрай, завчас, издъно, наврем е, навръх, наглед,
наздраве, наист ина, накуп, налице, нам ест о, наполовина, наприм ер, наред, насила,
насрещ а, наст рана (и), насън, наум , начело, нащ рек, околовръст , от срещ а,
от ст рана (и), подред, подръка, поначало, предвид, следобед
М В 53.20.1.1.
К огато съчетанието от предлог и същ ествително име не образува см ислова цялост с ново
значение, двете думи се пиш ат разделно. Срв.:
Той иде от срещ а (т.е. срещ у нас) и Той иде от срещ а (т.е. след като се е срещ нал с ня
кого).
Т огава сам о т ази книга м и беш е подръка (т.е. само нея можех д а използвам ) и Той во
деш е под ръка ст арат а ж ена (т.е. беш е я хванал по определен начин).
ВЖ 53.20.2.
И зползваното същ ествително име е в стара падеж на форма, която не се уп отребява са
м остоятелно.
вкупом , вкъщи, вст рани, довечера, навеки, наизуст , напосоки, наст рани, на яве
шт 53.20.3.
С ъчетанието е с ударение, прем естено въ рху предлога.
надвечер, презглава, прйвечер, присърце, ддземи, ддхаки, залудо, дт ръки, призори
пет 53.20.4.
Разделно се пиш ат съчетания от предлози и същ ествителни имена като:
от вр ем е на врем е, от край до край.
П р едл ози и съ ю зи
П редлози, образувани о т предлог и наречие, се пиш ат слято.

въпреки, от сам, от т ат ък
Я К 53.22.
П редлози, образувани о т предлог и същ ествително име в основна или стара падежна
ф орм а, се пиш ат слято.
вдън, вм ест о, нам ест о, според
Слож ни предлози, съставени от два предлога, които образуват см ислова цялост, се пи
ш ат слято.
всред, докъм, допреди, досред, заради, изм еж ду, накрай, насред, от край, откъм,
покрай, помеж ду, поради, посред
шт 53.24.
С лято се пиш ат съю зите и съю зните думи:
докат о, докогат о, доколкот о, зат ова, защ от о, накъдето, от как, от когат о,
от колкот о, от къдет о
57
Я * 53.24.1.
П овечето съю зи са съставни и се пиш ат разделно.
въпреки че, освен че, след кат о, без да, преди да
ШШ 53.24.2.
Н аред със сложния съю з зат ова същ ествува и съчетание от предлог и м естоимение за
т ова, които се пишат разделно. Срв.:
Той е наказан, зат ова н е дойде.
(Но: П ост оянно го пит аха за т ова, но т ой мълчеш е.)
П олуслято писане
П олуслято се пиш ат слож ните същ ествителни им ена с неравноправно отнош ение между
изграж дащ ите ги основи о т типа главна основа - подчинена основа, както и всички сложни
думи с равноправно см ислово отнош ение между основите о т типа главна основа - главна
основа.
М 54.
К ъм тях се отнасят следните случаи:
С ъщ ествителни им ена
П олуслято се пиш ат слож ни същ ествителните им ена с неравноправно отнош ение между
изграж дащ ите ги основи от ти па главна основа - подчинена основа.
3 5 5 54.1.
Сложни същ ествителни имена, в които главната и подчинената основа са основи н а съ
щ ествителни имена, второто о т които пояснява или конкретизира първото.
вагон-рест орант , генерал-лейт енант , зам ест ник-председат ел, кандидат -ст удент ,
м инист ър-председат ел, прем иер-м инист ър, съдия-изпълнит ел, храм -пам ет ник,
член-кореспондент
тя 54.1.1.
П ри членуване, при определяне на рода или при образуване н а ф орм а за мн.ч. при такива
същ ествителни имена се пром еня само втората част.
вагон-рест орант ът , кандидат -ст удент кат а, минист ър-председат ели, храм -пам ет ни-
кът
Я К 54.1.2.
К огато при съчетания о т две същ ествителни им ена се пром еня и п ъ рвата дума, те се
пиш ат разделно.
екип кандидат (екипът кандидат , екипи кандидат и, еки п и т е кандидат и)
тю- 54.1.3.
Когато такива същ ествителните им ена се пиш ат съкратено, деф и сът след съкратената
п ъ рва част се запазва.
ас.-реж исьор (от асист ент -реж исьор), зам .-дир. или за м .-д и р ект о р (от зам ест ник-
директ ор), нач.-уп р а влен и е (от началник-управление), по м .-ко м а нд и р (от пом ощ ник-
ком андир), чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспондент )
[Вж. Езикови съкращ ения, т. 72.3.]
58
5 4 .1 .4 .
К огато пред слож ните същ ествителни имена, които се пиш ат полуслято, се добави трета
основа, тя се пиш е разделно от останалата част на слож ното същ ествително.
зам ест ник минист ър-председат ел, зам ест ник началник-управление
йк: 54.1.5.
К огато пред словосъчетания се добави друго същ ествително име, то се пиш е отделно от
останалата част.
зам ест н ик генерален секрет ар, зам ест н и к гла вен прокурор, за м ест н и к програм ен ди
рект ор
. .5 4 .1 .6 .
Ф разеологизми, сравнения о т две същ ествителни имена, независимо от м ястото на глав-
н ата и на подчинената основа.
брилянт -сълза, гайт ан-веж ди, ден-година, очи-череш и, сн а га-т опола
« 8 2 54.1.7.
Слож ни същ ествителни им ена с подчинена основа лъж е- и п севд о-, свъ рзан а съ с съ
щ ествително собствено име, се пиш ат полуслято и всяка започва с главна буква.
Л ъж е-Димит ър, П севдо-Д ионисий, П севдо-К есарий
[Вж. и Главни букви, т. 38.3; С лято писане, т. 53.1.1.]
К Я 54.1.8.
К огато като подчинена основа в слож ното същ ествително име е използвано название на
буква или сам ата буква, която е изписана, то се пиш е полуслято.
алф а-ст абилизат ор, гам а-лъчи, ку-код; а-ст абилизат ор, у-лъчи
[Вж. и Слято писане, т. 53.4.2.]
54.1.9.
К огато като подчинена основа в слож ното същ ествително име е и зп олзван а буква, пред
ставляващ а съкращ ение на прилагателно име, то се пиш е полуслято.
е-подпис, е-ф акт ура, м -бизнес, м -с ер ви з (но: имейл, айпод)
П олуслято се пишат сложни същ ествителни имена с равноправно отнош ение между из
граждащите ги основи от типа гл а в н а основа - гла в н а основа (при нарицателните имена
см исълът подсказва, че между двете основи може да се вмъкне съю зът и). К ъм тях се отнасят
54.2.
Слож ни същ ествителни им ена, образувани чрез свързването н а основите на две същ ест
вителни нарицателни или собствени (лични и географ ски) имена.
зидаро-мазач, касиер-дом акин, лозаро-винарст во, плод-зеленчук, план-програм а, покуп
ко-продаж ба, пренос-превоз, ст арт -ф инал, т оваро-разт оварач;
А на-М ария, Ж ан-Ж ак, И ван-А лександър, И ван-С т рацим ир,
К арл-Х айнц, К онст ант ин-К ирил, М ария-Д есислава;
А ндерсен-Н ексьо, И ванова-К арапет рова, Ж олио-К ю ри, Н ем ирович-Д анченко, Р им -
ски-К орсаков, С алт иков-Ш чедрин;
А вст ро-У нгария, А сиро-В авилония, Е лзас-Л от арингия
59
3 * 5 4 .2 .1 .
К огато личните им ена от този тип се пиш ат съкратено, деф исът меж ду буквите, които
представляват отделните им части, се запазва.
Ж .-Ж . Русо, Р.-М . Р и лке
Ш Я 54.2.2.
Н е се пише дефис, когато втората съ ставка на собствените им ена е династично име.
И ва н А сен, И ван Ш ииш ан
54.2.3.
П од влияние на чужди езици някои слож ни остарели и съврем енни географ ски им ена по
традиция се пиш ат слято.
Будапещ а, И ндокит ай, Ч ехословакия
П рилагателни имена
П олуслято се пиш ат слож ни прилагателни им ена с неравноправно отнош ение между и з

граж дащ ите ги основи о т типа гл а в н а о с н о в а - п о д ч и н е н а о сн о ва . К ъм тях се отнасят след
ните случаи:
2 2 Я 54.3.
Слож ни прилагателни имена, образувани от съчетание на лично и фамилно им е (всяка
съ ставка се пиш е с главна буква).
Д и м и т ьр -Т а лева (творба), Й ордан-Р адичков (типаж), Р а д о й -Р а ли н о ва (епиграма)
■ 1 5 4 .3.1.
Слож ни прилагателни имена, образувани от собствени имена, вклю чващ и названия на
титли и звания (всяка съставка се пиш е с главна буква).
Б ай-Г аньов (характер), Х ад ж и -Д и м и т р о в (подвиг), П а т р и а р х-Е вт и м и ево (дело),
П оп-М инчова („Видрица“)
54.3.2.
К огато такива слож ни прилагателни им ена се използват като названия н а селищ а, те се
пиш ат разделно.
П анайот Х ит ово, Тодор И кон ом ово
а т 5 4 .з.з.
К ъм тази група се отнасят и случаи, в които като п ърва част са вклю чени титли и звания,
образуващ и една см ислова цялост съ с собственото име.
Г р а ф И гнат иево, Е кзарх А нт им ово, К апит ан А ндреево, О т ец П аисиево, Ц а р П ет ро
во
5ИВ 54.4.
К огато като подчинена основа е използван а буква, слож ната дум а се пиш е полуслято (а
буквата обикновено е главна).
Г -образен, П -образен, Т-образен, У-образен, з-образен
60
lau 54.5.
К огато като подчинена основа е и зползвана цифра.
5-годиш ен, 45-градусов, 105-килограм ов
[Вж. и С лято писане, т. 53.16.1.]
П олуслято се пиш ат сложни прилагателни имена, образувани чрез свързването на две
или повече качествени или относителни прилагателни имена в равноправно отнош ение от
типа гл а в н а о сн о ва - гл а в н а о сн о в а (което позволява между тях да се вм ъкне съ ю зът и). К ъм
тях се отнасят следните случаи:
Я Ш 54.6.
С лож ни прилагателни имена, образуван и от основи на относителни и качествени прила
гателни имена.
архит ект урно-худож ест вен, аудио-визуален, бьлгарско-гръцки, военно-патриотичен,
героично-патриотичен, енергийно-суровинен, звуково-буквен, инж енерно-ст роит елен,
кож арско-обувен, конт ролно-пропускат елен, ловно-рибарски, максимално-минимален,
морално-ет ичен, музикално-хореограф ски, оперно-филхармоничен, причинно-следствен,
прогресивно-подоходен, санит арно-хигиенен, социално-битов, ст оково-паричен, търгов
ско-промиш лен, финансово-икономически, учебно-възпитателен;
бяло-зелено-червен, ж ълто-зелен, кисело-сладък, синьо-зелен, ст удено-влаж ен, черно-бял;
бръснаро-фризьорски, българо-френски, газо-паров, ист орико-ф илологически, психо-фи-
зиологичен, субект-обектен, т елеграф о-пощ енски, физико-математ ически, химико-ф ар-
м ацевт ичен
ШШ 54.7.
Слож ни прилагателни им ена, образувани от две равностойни собствени им ена (всяка
съставка се пише с главна буква).
Бойл-М ариот ов, К ант -Л апласов, К ирило-М ет одиев;
А сиро-В авилонски, Г абровско-С евлиевски, Е ленско-Твърдиш ки,
Злат иш ко-Т ет евенски, Р ило-Р одопски, С вищ овско-Б еленски
Слож ни прилагателни им ена - ф разеологизирани съчетания от две качествени прилага

телни им ена без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне н а едното прилагателно име
или на неговата основа, разш ирена с представки или наставки, или от основи с близко или с
противополож но значение.
важ ен-важ ен;
бит -пребит , немил-недраг, гол-голеничък, един-единст вен, сит ен-дребен, щ ур-пощ урял;
бял-червен, пиян-залян, син-зелен
П осочените сложни прилагателни им ена пром енят и п ървата си основа при образуването
н а грам атичните форми за р од и число.
важ на-важ на, голи-голенички, нем или-недр а ги
Слож ни прилагателни имена, образувани чрез наставка от сложни същ ествителни имена,
в които частите, използвани при изграж дането, са в равноправни смислови отнош ения.
зидаро-м азачески (от зидаро-м азач), пренос-превозен (от пренос-превоз)
Ч и сли телн и им ена
54.10. Сложни числителни им ена, образувани от основите на две числителни имена, с

които се бележи приблизително количество.
пет -ш ест , десет -пет найсет , двайсет -т рийсет , ст о-двест а, п о ло ви н-ед и н
И М 54.10.1.
К огато числителните им ена са изписани с цифри, меж ду тях се пиш е тире.
5 - 6 (години), 1 0 - 15 (крачки)
[Вж. Тире, т. 103.4., 103.5]
■ ■ 54.10.2.
К огато като първа основа в слож ното числително име вм есто числителното един, което
се подразбира, е използвано същ ествително име.
година-две, м есец-два, час-два
Н аречия
Сложни наречия, образувани чрез свързване на две наречия в равн оп равн о отнош ение
помежду им.
бьрзо-бьрзо, ведньж -дваж , горе-долу, днес-утре, едва-едва, ж иво-здраво, криво-ляво,
лека-полека, напред-назад, насам-нат ам, от т ук-от т ам, сега-засега, т ук-т ам
Ф разеологизирани наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни

форми в равноправно отнош ение пом еж ду им.
иди-дойди, каж и-речи
Сложни наречия като:

т оку-виж , т оку-речи, т оку-т ака.
Н аречия и неопределителни м естоимения, образувани с частиците ед и -, -го д е, що-,

еди-как (си), еди-какво (си), еди-какъв (си), еди-кога (си), еди -ко й (си), еди-къде (си),
еди-щ о (си);
т оку-щ о, щ о-годе
М еж дум етия
Сложни междуметия, образувани от две или повече равноправни в см ислово отнош ение
междуметия.
бау-бау, бим-бам, бим-бам-бум, бум-бум, гу-гу, дрьн-дрьн, ква-ква, куцук-куцук, мяу-мяу,
мьн-мьн, пиф-пиф, пиф -паф -пуф , прас-прас, т ик-т ак, т инт ири-м инт ири, хър-мьр, чик-
чирик, чук-чук, ш уш у-муш у, цигу-м игу;
ах-леле, де-гиди, ей-гиди, и-ха-ха, и-ху-ху, леле-м а ле, м а ле-м а ле, у-ха -ха , ха-ха
Р азделно писане
В българския език всички думи се пиш ат отделно една от друга. Разделно се пиш ат и
съставните думи и синтактичните съчетания н е за в и с и м о от см исловото отнош ение между
думите, от които са образувани - р а в н о п р а в н о или н е р а в н о п р а в н о , и о т м ястото н а отделни
те думи една спрямо друга.
62
Ш й 55.
К ъм тях се отнасят следните случаи:
Словосъчетания от две съществителни имена, при които първото може да се членува.

държ ава собственик, излож ба панаир, концерт рецит ал, космонавт изследоват ел, м ай
ст ор зидар, м ач реванш , ст рана членка, съчинение разсъж дение, худож ник модернист
Наименования с подчинени съставки от чужд произход, наложили се като самостоятелни думи.

бинго зала, блок ш риф т , бо ули н г център, гей клуб, го л линия, дом ино еф ект ,
д опинг конт рол, дроб сарм а.екш ън план, им ейл съобщ ение, инт ернет
ст раница, кънт ри певец, ла т и н о т анци, лиф т карт а, п а ни к бут он, пар ки нг
м яст о, парт и център, пиар акция, покер м аш ина, р а л и м арат он, р и а ли т и
шоу, р о к изпълнит ел, сит и цент ър, соло изпълнит ел, m ac кебап, т ахан
халва, т оп лист а, ф ен клуб, ф еш ън прическа, ф ит нес център, ф о лк певец,
чалга култ ура, чейндж бюро, ш ах т урнир, ш кем бе чорба, ш о у п рограм а
[Вж. и С лято писане, т. 53.4.1.1.]
К огато подчинената съ ставка не се е налож ила като сам остоятелна дума, се пиш ат слято.
наркот раф икант , ред к о леги я, хидроб ет он
С ъчетания от буквено съкращ ение и същ ествително име.

Е К Г данни, Е С лидер, М В Р център, О Д С депут ат , Т Б Ц бакт ерия, УКВ програм а;
B G граж данин, C D плейър, D J парт и, G P S сист ем а, H IV вирус, R A M памет , S IM кар
та, T V ком ент ар, U S посолст во, VIP зона
■ ■ 55.3.
С ъчетания от типа на:
водещ предаване, завеж дащ от деление, ком андващ ф лот а, м л а д ш и лейт енант , ст а р
ш и т реньор, директ ор продукция, ръ ководит ел движ ение, ху д о ж н и к кост ю м и
С ъставни собствени им ена в следните случаи:
Географ ски имена, образувани о т прилагателно или числително име и същ ествително
собствено или нарицателно име.
Б е ли Осъм Д о л н а М ит рополия Ст ара За гора
В ели к о Търново Злат на П анега Черни Осъм
Г о р н и Б о гр о в Н о ва Загора
Б е ли извор Н о ви пазар С т аро село
Г о р н а баня С апарева баня Три кла д енц и
Д в е м о ги ли С лънчев бряг Черно м о р е
Зла т н и пясъци С редна гора Ш ирока лъка
М а ло село С т ара планина
К ъм тази група се отнасят и названия н а празници, образувани по същ ия начин.
Н о ва година Трет и м а р т Ш ест и септ ем ври
63
5 5 .4 .2 .
Географ ски имена, вклю чващ и двусъставно име и определение към него.
Г о ля м М ечи връх Н о во Г о р ск о К о со в о
Г орско Н ово село Стрелченска Л уда Я на
Я Ш 55.4.3.
Н азвания на селищ а, които представляват сложни прилагателни имена.
И ва н Б азово, Н икола К озлево, К апит ан А ндреево, О т ец П аисиево
[Вж. и П олуслято писане, т. 54.3.2, 54.3.3.]
В Ш 55.4.4.
С ъставни собствени им ена н а лица, образувани от същ ествително нарицателно име като
п ъ р ва част и същ ествително собствено име.
Б аба Вида, Б аба М арт а, Б а б а М еца, Б аба Тонка, Б ай Ганьо, Б а ч о К иро, Д о н Ж уан, Д о н
К ихот , Д я д о К оледа, З айо Байо, К рали М арко, К ум а Л иса, К ум чо Вълчо, О т ец П аисий,
П оп Х арит он, Х ад ж и Д им ит ър, Чичо Ст оян
К огато имената на литературни герои се употребяват като нарицателни имена, частите

им се пиш ат слято, а цялата н ова дум а - с м алка буква.
донж уан, донкихот , байганьо
[Вж. Слято писане, т. 53.7.]
9 Ш 55.5.
Ч уж ди буквени съкращ ения, които се употребяват като собствени им ена, в които чужди
те им ена на буквите се пиш ат с начална главна буква.
А й Ти Ти, О Е м В и
iâSÊ 55.6.
Разделно се пиш ат съчетания от наречие и прилагателно им е (причастие), когато не пред
ставляват смислово единство.
бавно прелит ащ , зверски убит , изклю чит елно надарен, и нт елек т уа лн о насит ен, на-
ционално от говорен, невинно оклевет ен
[Вж. и С лято писане, т. 53.17.1.]
Ш 6 55.7.
Разделно се пишат съставните числителни имена.
двайсет и пет, ст о двайсет и пет , хи ляд а и т рист а, чет ирийсет и първият , седем де
сет и ш ест и, девет десет и девет а
М М 55.7.1.
К огато съставното числително име е вклю чено в съчетание, всички дум и в съчетанието
се пиш ат разделно.
двайсет и пет годиш нина (но: 25-годиш нина)
[Вж. и Слято писане, т. 53.16.2; П олуслято писане, т. 54.5.]
3SB 55.8.
Разделно се пиш ат съставните съю зи:
без да, въпреки че, за да, кат о да, кат о че, м а к а р че, о свен да, о свен дет о, о свен като,
о свен че, преди да, сам о че, след кат о, ст ига да, сякаш че, щ ом кат о, тъй какт о, ако
и да, ам и че, а пък, и да.
64
■ И 55.9.
Разделно се пиш ат изрази като:
от го р е до долу, от т огава до сега (но: от горе надолу, от л я в о надясно, от сега на
т атък), от вр ем е на врем е, от край до край.
О со б ен и сл у ч аи
Н 5 6 .
П о изклю чение полуслято се пиш ат по традиция някои чужди дум и и изрази под влияние
на граф ическото им оф орм яне в съответния език.
виз-а-ви, ноу-хау, па-дъо-дъо, прет-а-порте, тет-а-тет (но: аламинут, анблок, анфас, апри
ори, апропо, вабанк, деж авю, инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де факто)
■ 57.
А ко при съчетания от две слож ни същ ествителни им ена с еднаква вто р а о сн ова тази
основа е изпусната при първото от тях, на нейно м ясто се пиш е малко ти ре (независим о от
п равописа на отделните сложни същ ествителни имена - слято или полуслято).
а ви о - и ракет ом оделист и, аеро- и хидродинам ика, елект ро- и м от окари, елект ро- и
т оплопроводим ост , кино- и видеоклуб, ръ ково д и т ел- и началник-производст во, кино-
и ф от ож урналист ика, р а д и о - и т елепредаване, л е к о - и т еж коат лет и
В З й 57.1.
П о същ ия начин се оф орм ят и групи, съдърж ащ и същ ествително им е и съчетание от
прилагателно и същ ествително име, като същ ествителното, което е втора о сн ова в слож ното
същ ествително име, е изпуснато, но се подразбира.
р а д и о - и т елевизионн о предаван е
57.2.
П о същ ия начин се оф орм ят и съчетания от две сложни прилагателни им ена с еднаква
вто р а основа, ако в първото прилагателно име тази основа е изпусната, но се подразбира.
високо- и среднопланински (слой), пет - и десет годиш ен (период), т о п ло - и елект р о
проводим (пласт), ст аро-, средно- и новобългарски (език)
57.3.
К огато от разглеж даните синтактични съчетания се образува слож на дум а, тя се пише
полуслято поради равноправното отнош ение между изграж дащ ите я основи.
авт о-м от оклуб, поп-ф олкф ест ; песъкливо-глинест опочвен
■158.
Ч астиците по и н а й се пиш ат полуслято с прилагателните им ена и наречията за о бразу
ване на тяхната сравнителна и превъзходн а степен.
по-тесен, най-тесен, по-широк, най-ш ирок; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-ш ироко
Я Ш 58.1.
Слято се пише частицата по сам о в повече, срв. най-вече.
В И 58.2.
П ри същ ествителни имена, глаголи и съчетания с предлог частиците по и н а й се пиш ат
отделно, като буквата за тласната [о] от частицата по се пиш е съ с знак за ударение.
по прилягали, най прилягам ; пд харесвам , най харесвам ;
по човек, най човек; пд ю нак, най ю нак;
по към м ене, пд на от крит о, най на м е к о

У дълж еното произнасяне на отделна гласна или съгласна се отбелязва с повтаряне на
буквата, написана слято, за да отговаря на изговора.
ааа, беее, меее, мууу, пссст , ууу, я а а
П и сане на отри цателн ите частици н е и ни
О трицателните частици не и ни се пиш ат слято или разделно съ с следващ ата дума.
■ ■ 60.
О трицателната частица не се пиш е слято или разделно със следващ ата дум а според след
ните правила:
* Ш 60.1.
Отрицателната частица не се пише слято с думи или форми, които не се употребяват без нея.
неведение, негодяй, нем от ия, ненавист , нередност , невеж а;невзрачен, невинен, не
връст ен, невредим , неизбеж ен, неим оверен, нем арлив, нем инуем , непоколебим ;
негодувам , недей, ненавиж дам , нехая
Зйй 60. 1.1.

К огато отрицателната частица не е вклю чена в съ става на представката н едо-, с която са
образувани същ ествителни и прилагателни им ена или глаголи, тя се пиш е слято.
недоимък, недом ислие, недом лъвки;
недодялан;
недовиж дам , недолю бвам , недооценявам
М 61.
Ч астицата не за отрицание се пиш е слято със следващ ата дума:
К огато дум ата е същ ествително, прилагателно име или наречие и с отрицателната части
ц а се обр азува нова дума с противополож но значение.
неист ина, ненамеса, неприят ел, несвяст , нещ аст ие;
неверен, невним ат елен, негласен, нем ирен, неръж даем;
неведнъж , невинаги;
невярно, негласно, ненапразно, неслучайно
ШШ 61.1.1.
В единични случаи при някои същ ествителни имена, когато с частицата не за отрицание
се бележ и различно значение, което се подчертава и чрез логическо ударение в ъ р х у нея, тя се
свъ р зва с дум ата чрез дефис.
не-арийци, не-благородник, не-човек
ШШ 61.2.
Когато дум ата е сегаш но деятелно, минало свърш ено деятелно или м инало страдателно
причастие и с отрицателната частица н е се образува нова дум а с противополож но значение.
незнаещ , нем ож ещ ;
неузрял, неуспял;
невъзпит ан, необут
■ ■ 62.
О трицателната частица не се пиш е отделно от следващ ата дума:
66
и
■ В 62.1.
К огато е употребена сам остоятелно или може да бъде отделена от следващ ата дума.
Н е, не м и е извест но.
И д в а л съм при т еб н е веднъж , а т ри пъти.
Ж Я 62.2.
К огато с нея не се получава ново, противополож но значение.
П осрещ на м е не облечен за път, а с ви со к а т ем перат ура.
(Н о: Той заст ана на врат ат а необлечен.)
В Ш 62.3.
К огато е употребена пред глаголи.
не виж дам , не говоря, не знам, не м о га
62.3.1.
К огато е употребена пред деепричастия и минали несвърш ени деятелни причастия.
н е говорейки, не ж елаейки, не м о ж ей к и
не говорел, не ж елаел, не м о ж ел
Ш & 62.3.2.
К огато миналите свърш ени деятелни причастия са употребени като сказуем о в изрече
нието.
С елянит е не м о гли сам и да си р а зп р е д еля т земят а.
■ 63.
О трицателната частица ни се пиш е винаги слято в състава н а местоимения и наречия.
никак, никакъв, никога, никой, николко, никъде, ничий, нищ о
■ 64.
О трицателната частица ни се пиш е отделно от същ ествителните и прилагателните имена,
глаголите, деепричастията и миналите деятелни причастия.
ни брат , ни сест ра, ни риба, н и р а к ;
ни червен, ни зелен;
ни виж да, ни чува;
ни говорейки, ни ж елаейки, ни м ож ейки;
ни говорел, ни пит ал; ни чул, ни видял
67
ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД
П ренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването д а н е се пречи

на правилното смислово възприем ане на думите, когато се делят. К ато най-удобно при деле
нето н а думите се прием а с к а н д и р а н ет о . С ъобразно с него се оф орм ят различните възможни
и допустими начини за пренасяне на части от думи. П о традиция обаче се допуска запазване
н а целостта н а отделните м орфеми в тях.
П ри пренасяне на части от дум и се използва малко тире като показател за прекъсване, за
д а не се породят двусмислици:
зелен-чук, сам о-лет и, см ел-чак, ст о-личен, вьлнени-ят а, м ного-значит елно, м н о го
ст ранен, прав-див
Ш Я 65.
П ри пренасяне н а части от дум и на нов ред важ ат следните правила:
Я Н 65.1.
Б уквата за съгласна меж ду буквите за две гласни се пренася с вто р ата гласна.
вре-ме, по-давам , пре-дучилищ ен (и: пред-училищ ен), р а -зи гр а я (и: р а з-и гр а я), ви-со-
чи-на/ви-сочина/висо-чина/височи-на, гра-ди-на/гра-дина/гради-на, добри-ят , пъ-тят,
чо-ве-кът
ЯК№ 65.2.
Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съ
гласна да остане с първата или с втората гласна.
ав-т ор, грьм-на, иг-рая, пьл-зя, т аб-ло, т рав-м а, т оп-че;
град-ски/градс-ки, дж ун-гла/дж унг-ла, М ез-дра/М езд-ра, под-скаж а/подс-каж а,
пред-ст ои/предс-т ои, яс-т реб/яст -реб;
рьковод-ст во/рьководс-ст во/рьководст -во, т ра н-скр и би р а м /т р а нс-кр и би р а м /
т ранск-рибирам ;
ст уден-т ст во/ст удент -ст во/ст удент с-т во/ст удент ст -во
Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред.

кон-ник, непрем ен-но, плен-ник, под-дръж ка (не: подд-ръж ка);
пот -т а, р адост -т а (не: радос-тта)
Б уквите за две съседни гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една
гласн а се пиш е на горния ред.
чи-ет о/чие-т о, т е-ория/т ео-рия, ко-ят о/коя-т о, асоци-ирам /асоции-рам , п р е-о д о лея /
прео-долея, зо-ология/зоо-логия;
ко-операция, ко-ординация
ШЖ 65.4.
К огато стои между буква за гласна и съгласна, й винаги остава при буквата за гласна на
горния ред.
пой-на, зай-ка, пей-заж
К огато й стои след буква за гласна и пред група от букви за съгласни, при него на горния
ред остава поне една буква за съгласна.
68
] ---------------------------
д ост ойн-ст во/дост ойнс-т во/дост ойнст -во (не: достой-нство); айс-б ер г (не: ай-сберг),
м а й с -ки (не: май-ски)
Ш 65.5.
К огато се намира между букви за две гласни, й се пренася с втората гласна.
р а-йон, м а-йор, м а-йонеза, П е-йов
т т 65.6.
Едносрични думи не се делят и части о т тях не се пренасят н а нов ред.
дол, зъб, връх, клон, пръст, сф инкс;
зад, над, пред
Н 66.
О граничения на принципа на скандиране има в следните случаи:
66.1.
Б уквата за една гласна не се оставя сам а нито на горния, нито н а долния ред.
ау-диенция (не: а-удиенция), А ф р и -к а (не: А-фрика), одо-брение (не: о-добрение), у п
р а в н и к (не: у-правник), ира-ционален (не: и-рационален), а но р -м а лен (не: а-норм ален);
в ли -яе (не: влия-е), предприя-т ие (не: предприяти-е), па-рии (не: пари-и)
5 5 2 66.2.
Б уквата за една съгласна не се оставя сам а нито на горния, нито на долния ред.
ст ро-ит ел/ст рои-т ел (не: с-троител), ра-д о ст (не: радос-т)
66.3.
К огато буквосъчетанието д ж бележ и един звук, то не се разделя и се п ренася на долния
ред.
бри-дж ор, дж у-дж е, су-дж ук, т ен-дж ера, чорба-дж ия (но: над-ж ивея)
а■ 66.4.
Б уквосъчетанието ьо винаги се пренася с буквата за предходната съгласна.
Б о-т ьо (не: Бот-ьо), га-нъовщ ина (не: ган-ьовщ ина), суф -льор (не: суф л-ьор)
Н 6 7 .
И нициалните съкращ ения не се пренасят.
БАН , ГАТТ, М О М Н , О П ЕК ;
БН Б, ВМ РО , Е О О Д, М ВФ, Н Д К , СДВР;
М О С В, Ц С К А ;
Н АТФ И З, Р И О К О З, С АП АРД, УНИЦЕФ, ФИФА, Ю Н Е С К О
■ 68 .
П репинателните знаци не се пиш ат в началото н а реда с изклю чение н а кавичките, ско
бите и тирето.
Е дин гледа сват ба, друг
- брадва.
Д о й д о х а орли
- черни, големи.
69
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ
Езиковите съкращ ения са два вида: графични и лексикални.
Граф ични съ кр ащ ен и я
Графичните съкращ ения се употребяват само в писм ен текст. П ри четене се изговарят

съответстващ ите им несъкратени думи и изрази.
С ъкращ аването се извърш ва чрез запазване на началните букви, чрез запазване само на
съгласни или чрез запазване на букви от началото и от края н а думата.
■ 69.
С ъкращ аването чрез запазван е на началните букви о т дум ата става по два начина:
ШШ 69.1.
З ап азва се само пъ рвата буква о т думата.
ч. - час; с. - село; м.р. - м ъ ж ки р о д ; о. - ост ров, от ец; х. —хиж а, хо т ел; Е. - Е ли са ве
та, А. - А нт он, Ж . - Ж ивко, Р. - Р адослав
ЯВЯ 69.2.
Зап азват се няколко букви от началото на думата, като последната о т тях винаги е съглас-
на.
зв. - зват елен (падеж ); ср. — среден (род); м н. - м н о го ; бл. —блок; пл. - планина, п ло
щ ад; чл. - член; вх. - вход;
Стр. - С т раш им ир, Кр. - К расим ир, Вл. — В ладим ир, Д и м . - Д им ит ър, И в. - И ван;
напр. — наприм ер, заб. —забележ ка, ап. - апарт ам ент , изх. - изходящ ;
ал. - алинея, кор. - кореспондент , ет. - ет аж ; обикн. - о бикновено;
деят. — д еят елен; зоол. - зоологически; геол. - геолож ки, гео ло ги ческ и
ЙЕ5:69.3.
Н е се допуска граф ично съкращ аване, ако от дум ата след съ кратен ата част остава само
една буква или една сричка.
■ 70.
П ри съкращ аването чрез съгласни се запазват всички или повечето букви за съгласни.
м лн. - м илион, м лрд. - м илиард, лв. - лев, вж . - виж , нсв. - несвърш ен (вид на глагола),
срв. - сравни, нпр. - непреходен (глагол), сз. - съюз
■ 71.
В отделни случаи при съкращ аване се запазват букви о т началото и о т края на думата.
д -р - докт ор, п-в - полуост ров, з-д —завод;
у -щ е - у ч и л и щ е , с-м а - сист ем а, в -н и е - въст ание;
пр-во —правит елст во, п р-щ е - прист анищ е;
в/у - върху, п /в - прот ив
■ 72.
З а графичните съкращ ения важ ат следните правила:
■ 72.1.
Графичните съкращ ения по т. 69 и 70 се отбелязват с точка.
м. - м есец, ул. - у л и ц а , дн. - днешен., сб. - сборник, фиг. - ф игура;
70
Б. - Борис, Бож идар, Б орян а
[Вж. Точка, т. 109.1.]
.г ? - i 72.1.1.
Съкращ енията на мерните единици от международната систем а SI се изписват без точка
и на кирилица, и на латиница.
м (т) - мет ър, л ( I ) - лит ър, к г (kg) - килограм , км /ч (km /h) - килом ет ъ р в час,
л/ч (l/h) - л и т ъ р в час, В (V) —волт , В т (W) - ват, м и н (m in) -м и н у т а , сек (s) —секунда
Ф * 72.2.
М ежду съкращ ението и следващ ата съкратена или несъкратена дум а им а шпация.
м лн. лв., мн. др.;
П. Р. С лавейков, П. К. Я воров, Ст. Л. К ост о в
5Ж1 72.2.1.
А ко в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допуска между тях да няма
шпация.
м. р . и м .р., ед. ч. и ед.ч., пр. Х р. и пр.Хр., д. т. н. и д.т .н., гл. ас. и гл.ас., т. нар. и т .нар.,
u m . н . и и т.н.
®35В 72.3.
П ри съкращ аване на слож ни дум и (съ с слято и полуслято писане) съкращ ението се
оф орм я с точка и деф ис между частите им.
зам .-км ет (заместник-кмет), пом .-началник (помощ ник-началник);
ген.-м айор (генерал-майор), чл.-кор. (член-кореспондент);
л и т .-крит . (литературнокритически), сев.-изт . (североизточен);
с ел.-ст оп. (селскостопански);
Ж .-Ж . Р усо (Ж ан-Ж ак Русо), Ж .-Б . М олиер (Ж ан-Б атист М олиер)
[Вж. и П олуслято писане, т. 54.1.3, 54.2.1.]
Ш 72.4.
Графичните съкращ ения по т. 71 се оф орм ят с наклонена черта без шпации или с дефис
в зависим ост от установената практика.
с/у - срещ у, м -в о - м и н и ст ерст во
[Вж. и Н аклонена черта, т. 117.3; Д еф ис, т. 114.7.]
■■73.
Личните имена и някои други думи се съкращ ават по повече от един начин.
3. и Здр. - Здравко; С. и Се. - С вет ла, Свет лана, С вет ослав;
Е. и Ел. - Е лисавет а, Е лен а; Е. и Е вг. - Е вгения;
г. и гр. —град, г. и год. - година, с. и стр. - ст раница, в. и вр. - връх;
б. а. и бел. авт . - бележ ка на авт ора, б. м. и бел. м о я - б ележ ка м оя;
р - л и р -т е л - ръ ководит ел, лейт . и л-т - лейт енант ;
о. и о-в —ост ров, в. и в-к - вест ник;
с/ка и с-ка — см ет ка
Ш Я 74.
Графичните съкращ ения н а дум и и изрази н а латиница зап азват оригиналния си вид.
P.S. - p o s t scriptum , N B и N.B. —nota bene, op. cit. - opus citatum и opere citato, P h D и
Ph.D . - P hilosophiae D octor, etc. — et cetera, vs. - versus, ibid. —ibidem , p p. - p a g in a e
71
■ 75.
Съкращ енията на някои дум и са възм ож ни само в определен контекст:
■ £ ■ 7 5 .1 .
Л ичните и бащ ините им ена се съкращ ават само ако са придруж ени от фамилно име.
И. Х рист ов, Ст. И гнат ова, П. Ч авдаров
Н а 75.2.
Д ум ите господин, госпож а, госпож ица, титлите, званията и длъж ностите се съкращ ават
само пред фамилно име или пред съчетание от лично име (съкратено или не) и фамилно име.
Д ум ите господин и госпож а се съкращ ават и пред названия на длъж ности.
г-н Д рагом иров, г-ж а Л. Ц вет анова, г-ца Д о р а П енчева;
г-н/г-ж о Д ирект ор;
арх. П ет ър М илчев, инж . Ст. П анайот ов, проф. К овачев, гл. ас. Н и колова, д-р И ван
Й орданов
ВЙ1В 75.3.
Същ ествителните им ена град, село, ост ров, полуост ров, езеро, планина, връх се съкра
щ ават само пред съответното собствено име.
гр. Русе, с. Угърчин, о. С вет а Е лена, п-в К ам чат ка, в. М уса ла
■ В 75.4.
Д ум ите час, година, век, ст раница, лев, хиляда, м илион, м и л и а р д и м ерните единици се
съкращ ават само ако са придруж ени от изписано с цифри числително име.
18 ч., 1878 год., X V III в., с. 328, 50 лв.
2 0 0 хил., 50 м лрд., 2 м лн.
500 т и 500 м, 1 0 1 и 10 л, 5 кт и 5 км, 2 5 1/тт и 25 л/м и н, 2 2 0 V и 2 2 0 В
6 2 2 75.5.
Д ум ата м есец се съкращ ава само ако е придруж ена от им ето на месеца.
м. януари, м. ноем ври
Л ексикални съкращ ения
Лексикалните съкращ ения се употребяват и в устната, и в писм ената реч. Те предста

вляват съкращ ения на изрази или сложни думи. П о начина на образуван ето си са два вида:
инициални и групови.
■ 76.
И нициалните съкращ ения се образуват от:
76.1.
П ървата буква на всяка сам остойна дум а в съкращ авания израз (съставн о собствено име,
номенклатурно название, устойчиво словосъчетание или термин); първи те букви на само
стойните думи и първите букви на основите на слож ните думи в съкращ авания израз; първите
букви на основите, образуващ и съ кращ аваната слож на дума.
С У - Соф ийски университ ет , С ЗО - С вет овна здравна организация, Е С - Е вропейски
съюз, Б Н Т — Българска национална т елевизия, Д В — Д ърж авен вест ник, Д Д С — данък
върху добавенат а ст ойност , А Д - акционерно друж ест во, А Т Ц — авт ом ат ична т еле
ф онна цент рала, Б В П —брут ен вът реш ен продукт , О О Д —друж ест во с ограничена от
говорност ; Н П К —Н аказат елно-процесуален кодекс, Х Д С - Х рист ияндем ократ ически
съюз, В В С - Военновъздуш ни сили, ССА - С елскост опанска академия, А Е Ц - ат омна
елект роцент рала, П П К - прот ивопож арен кран; Е К Г - елект рокардиограм а, елект ро-
кардиологичен, А Г —акуш еро-гинекологичен, т в —т елевизионен, ж п —ж елезопът ен
72
I
Я К 76.2.
П ървите букви на всички самостойни думи или основи н а сложни дум и и допълнителни
букви от някои от тях, за да се избегне омонимията.
И М и к Б - И нст ит ут по м и к р о б и о ло ги я, и И М Б —И нст ит ут по м о л ек уля р н а биология;
M B н Р - М инист ерст во на въ н ш н и т е работ и, и М В Р - М ини ст ер ст во на вът реш нит е
р аб о т и
76.3.
Д опуска се по традиция или за благозвучие в отделни инициални съкращ ения да се вклю
чат съю з и и буква от предлог.
Н И И Г И К - Н аучн оизследоват елски инст ит ут по геодезия и карт ограф ия, В и К - В о
доснабдяване и канализация, А Ж Б О —А социация „ Ж ени без ост еопороза “
■ 1 77.
П ри писане н а инициални съкращ ения се спазват следните правила:
.77.1.
П иш ат се с главни букви, без точки и ш пации между буквите.
Б Т С - Б ъ лгарски т урист ически съюз, П Ф К - П ро ф еси о н а лен ф ут бо лен клуб, И К - И з
дат елска къща, Р И О К О З - Р еги о н а лн а инспекция за о п азване и ко нт р о л на общ ест ве
нот о здраве;
П Т П - път нот ранспорт но произш ест вие, Ж С К - ж и ли щ но ст р о и т елн а кооперация,
С П И Н - синдром на придобит а им унна недост ат ъчност
ШЗР 77.2.
Буквите, допълнително вклю чени в инициално съкращ ение по т. 76.2., са малки.
Н С л С - Н ационалн а след ст вена служ ба, М В н Р - М ини ст ер ст во на външ ни т е р а б о
ти, И М ет - И нст ит ут по м е т а ло зн а н и е
77.3.
Б уквите о т собственото име, които влизат в състава на инициални съкращ ения, не се
поставят в кавички.
Д Ф З (Д ърж авен фонд „Зем еделие“), Д А Н С (Д ърж авна агенция „Н ационална сигур
н ост“), О П Р Р (О перативна програм а „Регионално развитие“), Г Д Г Р А О (Главна дирек
ция „Граж данска регистрация и административно обслуж ване“)
№ 77.4.
П о традиция следните инициални съкращ ения се пиш ат с малки букви:
т в - т елевизионен, ж п — ж елезопът ен.
77.5.
И нициалните съкращ ения не се пренасят.
В Я ! 77.6.
Инициалните съкращения на латиница запазват правописните особености на съответния език.
G S M (G roupe S pécial M obile), S M S (Short M essa g e Service), C D (C om pact D isc), G P S
(G lobal P ositioning System ), P R (public relations), VIP (very im p o rta n t perso n ), C V
(curriculum vitae), B M W (B ayerische M otoren Werke)
■178.
Г руповите съкращ ения (напр. м едсест ра, редко леги я, спецчаст и) представляват слож
ни дум и и се подчиняват на правилата за тяхното писане.
73
1
ПУНКТУАЦИЯ
П унктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхн ата употреба.

Ф ункцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприем ане на писмения текст в съ
ответствие с нам еренията на неговия автор. О сновният принцип в българската пунктуация е
синтактичният. М алка част от пунктуационните правила се обуславят от см ислови и интона-
ционни особености на изречението.
П репинателните знаци служ ат за отделяне на синтактични и см ислови цялости в изрече
нието и в текста. Р азличават се два вида препинателни знаци: знаци за край на изречението
и знаци вътре в изречението. Знаците за край на изречението са: точка, въпросителен знак,
удивителен знак и м ноготочие. У дивителният и въпросителният знак, както и многоточието
м огат да се използват и вътре в изречението.
Знаците вътре в изречението са: запетая, точка и запетая, двоеточие, тире, скоби и ка
вички. С кобите и кавичките са двойни знаци и служ ат за ограж дане както на думи и изрази в
изречението, така и на цели изречения и текстове.
Н якои препинателни знаци им ат непунктуационни функции и специална употреба при
графичното оформяне н а текста.
Пунктуационни знаци
Запетая [,]
П ун ктуац ионн а уп отр еба на зап етаята

Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в п ростото и в сложно-
то изречение.
Запетая в п ростото изречение
В простото изречение запетаята служ и за отделяне н а еднородни и н а обособени части

на изречението, на вм етнати думи и изрази, обръщ ения, междуметия, частици, както и на
присъединителни конструкции.
С лед запетаята се поставя и шпация.
■ 79.
Еднородни части.
££& 79.1.
Б езсъю зно свързаните еднородни части винаги се отделят съ с запетая.
С т рукт урат а, организацият а, условият а, програм ит е за обучение и ф инансиранет о
се определят с наредба на В исш ия адвокат ски съвет.
Носът, очите, мозъкът го боляха непоносимо.
П раво на безплат на хран а им ат управит елят , домакинът , го т ва чи т е и общ ит е р а
бот ници по щ ат а на ст ола.
Утре щ е получит е ст олове, бюра, ком пю т ри.
Я Н 79.2.
С ъю зно свързаните еднородни части се отделят със запетая с изклю чение н а случая,
описан в т. 79.3.1.
74
Той н е изглеж д аш е сърдит, а обезпокоен.
Той беш е стар, но си лен човек.
За т ози инцидент от говорност носят не децат а, ам и ро д и т ели т е.
Там не се виж даш е вече си во зеленикават а униф орм а, нит о м ур га во т о м у лице.
И м ет о, какт о и граф ичният зн ак са реги ст р и р а н и в П а т ент но т о ведом ст во.
За т ази работ а се изисква ко лко т о сила, т о лко ва и см елост .
С ж алб ат а м ож е да се о спори какт о законосъобразност т а, т ака и целесъобразност
т а на адм инист рат ивния акт.
К опърът е не сам о подправка, но и лекарст во.
Щ е си купя и р окля, и обувки, и чант а за сват бат а.
М ож ем да се видим или в понеделник, или във вт орник, или в сряда.
Б ож ура не у с ет и ни злорадст во, ни съж аление.
Б и ля л се прит искаш е т у о единия, т у о другия ст раж ар.
79.3.
З а еднородни части, свъ рзан и с еднократно употребени съю зи и и или, са в сила след
ните правила:
№ 7 9 .3 .1 .
Н е се отделят със запетая две еднородни части, които са непосредствено свързани със
съю зите и и или.
Ю ридическит е ли ц а и едн оличнит е т ърговци носят гр а ж д а н ска от говорност за н а
р уш а ва н ет о на права по т ози закон.
С пом них си за свет ския ж ивот и за м ладост т а си.
П онякога Р адко ост аваш е у дом а за обяд или вечеря.
Ч леновет е на м еж д увед о м ст вени я съвет уча ст ва т в р а б о т а т а на съвет а ли чн о или
чрез упъ лном ощ ен о лице.
О благат а не подлеж и на връщ ане или възст ановяване.
79.3.2.
П иш е се запетая пред съю зите и и или, когато след п ъ рвата еднородна част следва обо
соб ена част.
К ъм ув ед о м лен и ет о се п рилагат докум ент и, у д о ст о вер ява щ и пром янат а, и докум ент
за плат ена т акса за вп и сва н е на наст ъпили промени.
П ри ли п с а на свидет ели, присъ ст вали при извърш ванет о на наруш ениет о, или при
невъзм ож ност за съст авяне на акт в т яхно присъст вие акт ът се съст авя в присъст
виет о на двам а други свидет ели.
[За употреба на запетая при обособени части вж. т. 80.]
» 3 $ 79.3.3.
П иш е се запетая пред съю зите и и или, когато след п ъ рвата еднородна част следва вм е
тнат и зраз, изискващ отделяне съ с запетаи.
Синът ми, от една ст рана, и м а й к а ми, от друга ст рана, пост оянно м е наст ройваха
срещ у М ладен.
[За у п отреба н а запетая при вм етнати думи и изрази вж. т. 81.1.]
И 5® 79.3.4.
П иш е се запетая пред съю зите и и или, когато след п ървата еднородна част следва об
ръщ ение.
Д о н еси м и якет о, м ам о, или някакъв пуловер за довечера.
75
ш т 79.3.5.
Пиш е се запетая пред съ ю за и л и , когато е втора съставка о т двойните съю зи л и - или,
д али —или.
И м от л и искаме, или къщ и?
Л уд л и е, или пиян нещ аст ният ?
Д а л и е принцът м о й т ъмноок, или синеок?
[За употреба н а точка и запетая при еднородни части вж. т. 97.1.]
■180.
О бособени части.
80.1.
О бособените части на изречението, въведени безсъю зно, се отделят съ с запетаи о т оста
налите части на изречението.
И зм орена от прист ъпит е на въображ ениет о си, т я заспа призори.
О т ец Ередиа пиш еш е нещ о на м асат а, от рупана с м ного книж а.
Д ецат а, р о д ен и извън брака, им ат р а в н и права с р о д ен и т е в брака.
Иван, новият ни колега, се справяш е добре с работата.
А долу, в долината, виж дат е л и каква млечна пелена се разст ила?
Т огава полковникът избяга с ж ена си т ук, в ст арат а колиба.
Днес, 15.09.2010 г„ се проведе заседание със следния дневен ред.
И тогава, в т ова мълчание, всички чуха т ропот на конски копита.
М и слейки за предст оящ от о заседан ие на У правит елния съвет на банкат а, Заим ов
неусет но извървя разст о ян и ет о от ун и вер си т ет а до бивш ия ц а рски дворец.
А з се долепих до гърба на бащ а си, превеж дайки м у ш епнеш ком дум и т е на хана.
[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
а г а 80.2.
О бособените части на изречението, въведени с м а к а р и, с и р е ч , т.е., и л и (в значение на
т.е., си р е ч ), к а т о и др., се отделят със запетаи от останалите части н а изречението.
Днеш ният ден, м акар и обикновен делничен ден, беше великолепен.
А лександър I I бил ж енен за ле ля т а на принц А лександър —М ария ф он Х есен, сиреч за
сест рат а на бащ а си.
Съдът се произнася един ст вен о върху конкрет но дело, т.е. върху ко нкр ет но обвине
ние.
Л аокоон, или за от нош ениет о на изкуст вот о към дейст вит елност т а.
Г ла сн и т е ст руни, или гласилкит е, предст авляват две м у ск улн и л е н т и вът ре в л а
р инкса.
Н ие, кат о ист ински проф есионалист и, не см е съгласни с т акова р еш ение.
Н якои ст рани, кат о Б ъ лгария и Русия, от хвърлиха предлож ениет о.
[За употреба на тире вж. т. 102.3; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
■ К 80.3.
Н е се отделят със запетая неударен едносричен съю з и разполож ена непосредствено
след него обособена част.
И у в е р е н в късм ет а си, Х р и ст о от казал да се заст рахова.
Н о т ръгвайки на т акъв т еж ък преход п рез зимат а, р и ск ува ш ж и во т а си.
[За употреба на тире вж. т. 102.3.2.]
■ 81.
Вм етнати думи и изрази.
Вметнатите думи и изрази се делят на две групи според своето пунктуационно оформяне:
76
И ® 81.1.
С ъс запетаи се отделят вм етнатите думи и изрази, които в други случаи м огат да функ
ционират като части на изречението. Т акива са: от една стр ан а, от др уга стр ан а, първо,
второ, т р ето, обратн о, напротив, и згл еж да, да речем , да к аж ем , зн ач и , р азби р а се, м еж
д у др угото, естествен о, за съ ж ал ен и е, честн о казан о, к азан о по др уг начин и др.
Ти, изглеж да, си прав. (Срв.: Тя изглеж да чудесно в новат а си р о к л я .)
Той, разб ира се, не пост ъпи правилно. (Срв.: Р азбира се д обре с к о леги т е си.)
Ти, значи, прием аш предлож ениет о ми. (Срв.: Твоет о п р ед ло ж ени е значи м н о го за
м ен .)
Учените, обрат но, не прием ат т ази хипот еза. (Срв.: К лю чът се завърт а обрат но на
часовн иковат а ст релка.)
П р и ят ели т е ти, да каж ем , щ е т е подкрепят . (Срв.: Н ека да к а ж ем ист инат а на
м а й к а т и.)
М ария, ест ест вено, е руса. (С рв.: М ария е ест ест вено р уса .)
[За употреба н а тире вж. т. 102.4; за употреба н а скоби вж. т. 100.1.]
И ® 81.1.1.
Н е се отделят съ с запетая неударен едносричен съю з и разполож ен непосредствено след
него вм етнат израз, който изисква отделяне съ с запетаи.
Аз, от една ст рана, прием ам а ргум ент ит е ти, но от друга ст рана, не изцяло.
Тази книга е, първо, дост а инф орм ат ивна, вт оро, ув ле к а т е лн о написана и т рет о.
м н о го добре преведена.
Я Н 81.2.
Н е се отделят със запетая дум и и изрази, които се използват само като вм етнати в и зре
чението. Т акива са: всъщ ност, впрочем , м ож е би, наистина, сп ор ед м ен е, обаче, н апри
м ер, дей ств и телн о, по всяка вер оятн ост, навярно, следователн о, к ато че ли , сякаш , в
края на краищ ата и др.
К а к во правеш е наист ина в горичкат а всеки ден?
К а кт о впрочем е било винаги п рез м рач нит е и уб и й ст вен и за т еб д вайсет години от
наш ия съвм ест ен ж ивот .
У ченицит е от т рет и к ла с наприм ер дост а д обре се справиха със задачит е.
Н и щ о подобно обаче не за п ла ш ва т ворбат а на писат елкат а.
В същ ност т воет о м н ен и е м и п о вли я най-м ного.
Д ирект орът вероят но греш и в преценкат а си за р а б о т а т а ти.
Н и е дейст вит елно се пост арахм е.
■ 82.
О бръщ енията се отделят със запетаи о т останалата част н а изречението.
Г оспода управници, защ о ком пром ет ирахт е т ази чудесна линия?
И д ет е си, м ом чет а.
Н ека т е пази Х рист ос, син е!
К аж и, брат е, именат а.
М и ли колеги, скъпи гост и, добре дош ли на днеш нот о т ърж ест во.
У важ аем и господин И ванов, м о л я да м и р а зр е ш и т е да взем а дум ат а.
Защ о си т олкова л о ш бе, И ва н е?
А бе, брат е, все т ия пуст и избори са причинат а.
К огато след обръщ ението им а частица, запетаята се пиш е след частицата.

И ва н е бе, прест ани!
77
С ъс запетая се отделят м еж дум етията, някои частици с ем оционален характер и частици
те д а и не, когато се отнасят към цялото изречение, както и частиците а и н али, когато с тях
завъ рш ва изречението.
А х, сладка е смърт т а за от ечест вот о!
И ии, вярно!
Ох, м ам о, боли м е глават а.
О, бесило славно!
Г о лям о слънце, брей!
Ей, к олко м е е яд !
Е, сега какво щ е правиш ?
Д а , съгласен съм с вас.
Не, не е т ака.
Н а колко си години, а?
О гнян И ванов е също член на Б о р д а на директ орит е, нали?
■ 84.
П рисъединителните конструкции се отделят съ с запетая.
Тя се разсърди, и с право.
П о ст игнахт е успех, и т о какъв.
О т говорих на въпросит е, при т ова бързо.
Щ е се справим със задачат а, п лю с т ова в срок.
[За употреба на тире вж. т. 102.13.]
Запетая в сл ож ното изреч ение
В слож ното изречение запетаята служ и за отделяне на простите изречения в съ става му.
Б езсъ ю зн о свързаните прости изречения в съ става на слож ното винаги се отделят със
запетая.
Н ещ о се повдигна в гърдит е на М оканина, задуш и го, очит е м у се прем реж иха.
Н ебет о бе грабило м ного, бе се пресит ило от вла га ...
В зем и т рам вай № 65, слез на площ ада на кат едралат а, за ви й надясно, щ е видиш т ри
ст ъпала и една паричка на зем ят а, ост ави на м ира ст ъпалат а, взем и паричкат а, купи си
дъвка.
■ 86 .
П ростите изречения в съ става н а слож ното, свързани съ с съю зи и съю зни думи, се отде
лят съ с запетая с изклю чение на случаите в т. 88.1, 88.3, 88.4, 89.1, 89.3, 90, 91.1, 92.
С елянит е от хар м а на казаха, че при голем и бури р ек а т а изпълва м о ст а чак до сводо
вет е.
Три чет върт и от Зем ят а са покрит и с вода, а 97 % от т ази вод а са съсредот очени в
океанит е.
Ръцет е на непознат ия бяха загрубели, но погледът м у и зд аваш е д о ст ойнст вот о на
образован човек.
П усканет о от арест а не означава невинен, нит о задърж анет о о значава виновен.
М инист ърът нит о отрече, нит о пот върди инф орм ацият а.
Б еш е л и произнесъл някой т ези думи, или ж енат а сам а ги бе п о ш уш на ла на себе си?
П реди да бъде изобрет ена печат арскат а м аш ина, кни ги т е били п р еп и сва ни на ръка.
О чит е на м н о го ж ивот ни съдърж ат слой кр и ст ално вещ ест во, ко ет о от разява
свет линат а.
78
С т енограф ият а е начин за бързо писане, при койт о д ум ит е са за м ест ени от прост и
черт ички и символи.
М яст от о ост аваш е скрит о, т ъй кат о черничевит е дървет а го п р и кр и ва ха от вред.
Н о к олкот о по-силно я за вла д ява ха спом енит е, т о лко ва п о -го лям ст а ва ш е хаосът в
душ ат а й.
В сичко т ова се прави, за да се осигури норм а лно ф ункц иониране на сист ем ат а.
Д а се влиза в сградат а след 2 2.00 ч. е възм ож но сам о с пропуск.
К а к в а щ е бъде почивкат а Ви, за ви си най-вече от В ас самит е.
И м а т е право на пълно обезщ ет ение, при поло ж ени е че ст е се о си гур ява ли п редходни
т е 12 м есеца.
П ри условие че ни станете абонат, ще ползват е изгодни промоции.
Р а зказвам всичко т ова, по причина че очаквам подкрепа от теб.
П р и ят ели са, коит о винаги щ е т и прот егнат ръка.
Д а вн о ст т а е пет години, о свен когат о в закон е предвиден д р уг срок.
■187.
К огато просто изречение е разполож ен о между частите н а друго п росто изречение, със
запетая се отделят и началото, и краят му с изклю чение н а случаите в т. 88.2, 89.2.
Б ългарит е, коит о подлеж ат на зд равно осигур ява не в друга ст рана от ЕС, не дълж ат
вн о ски у нас.
В наш и дни, когат о сам о за м и го в е получавам е необходим ат а инф о р м а ц и я от екрана
на компю т ъра, забравям е за всичко наоколо при досега с една д о верчива човка или
лапичка.
М исълт а, че е сам а с непознат мъж , от ново я прониза.
Всички, парцелит е на коит о са от чуж дени по т ози закон, им ат п р аво на обезщ ет е
ние.
В инаги, когат о е спокоен, ч о век м и с ли по-т резво.
■ 88 .
З а прости изречения, свързани съ с съю з д а в рамките на слож ното изречение, са в сила
следните правила:
Ш Я 88.1.
Н е се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено със
съ ю за да.
Н е е ле сн о да признаеш винат а си.
М и лен не им позволи да влязат .
Ф лирт ът на Зара беш е прост о ексцент рично и невинно хр у м в а н е да се р а зс е е един
у м о р ен човек.
И нст рукт орит е подкрепят идеят а да се р азр еш и на 16-годиш нит е каранет о на кола
с родит ел.
ШШ 88 .2 .
К огато <3а-изречение е разполож ено меж ду частите на друго просто изречение, краят на
да-изречението се отделя със запетая.
Н еобходим ост т а да се осигурят надеж дни средст ва за обм ен на инф орм ация, изис
к ва р а зр а б о т ва н е на нови продукт и.
Ш & 88.3.
Н е се отделят съ с запетая непосредствено следващ и едно след друго <)а-изречения, кога
то всяко следващ о пояснява предходното.
М ария дойде да м о л и началника да назначи м ъж а й да пази склада.
79
* § м 88.4.
П ри поредица от да-изречения, поясняващ и едно и същ о просто изречение и разполож е
ни след него, няма запетая само пред първото да-изречение.
П о сле се налож и дни наред да ходя, да м оля, да наст оявам .
С ега М оника м ечт ае един ден от ново да ст ъпи на крака, да бяга, да т анцува.
Ш & 88.5.
К огато между две прости изречения, свързани със съ ю за да, е разполож ено друго просто
изречение, пред да-изречението се поставя запетая.
К азах на всички, коит о срещ нах, да дойдат на събранието.
И рина предлож и на експерта, ако иска, да я придруж и на острова.
ВШ 88.6.
К огато първото от две прости изречения, свързани със съю за да, завъ р ш ва с обособена
част, пред да-изречението се поставя запетая.
Чух един познат , присъст вал на срещ ат а вчера, да р а зк а зв а ст р а н ни нещ а.
■тя 88.7.
К огато първото от две прости изречения, свързани с да, завъ рш ва с вм етнат израз, който
се отделя съ с запетаи, пред да-изречението се поставя запетая.
А н гел не приел, ест ест вено, да върш и чернат а работ а.
К огато първото от две прости изречения, свързани с да, завъ рш ва с обръщ ение, пред
б)а-изречението се пише запетая.
Е лена т е м оли, Я воре, да й пом огнеш .
88.9.
К огато (За-изречение се нам ира пред пояснявано от него изречение, двете изречения се
отделят със запетая.
Д а т е обичам, аз копнея.
Д а ст е м н ого щ аст ливи, ви ж елаем !
■189.
З а прости изречения, свързан и с въпросителна дум а в рам ките на слож ното изречение,
са в сила следните правила:
Н е се отделят съ с запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с

въпросителна дума и пояснява см исъла на предходното изречение.
Н икой не казва к олко ощ е щ е продълж и кризат а.
Н е е ясн о кой е идвал.
П осочет е къде се подават ж алби.
П ом исли как щ е ж ивееш о т т ук нат ат ък.
П ит айт е каква е ценат а.
Чудя се кой л и щ е е следващ ият ...
Д ъ лго се колеб ахм е кого да изберем.
Н е знаем д али вървим в п р а вилнат а посока.
Р азбрахт е л и кога т ръгвам е?
В аж ен е въпросът как Б ъ лгария щ е се позиционира в общ ат а селско ст о п а н ска п о ли
т ика на ЕС.
80
т т 89.2.
К огато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разполож ено между частите
на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.
Л ю бопит ст вот о кой е в ст аят а с И рина, не м и да ва ш е покой.
В ъпросът кога щ е започне пенсион нат а реф орм а, е от същ ест вено зн а чен и е за дейст
вият а на синдикат ит е.
89.3.
П ри поредица от прости изречения, въведени с въпросителни дум и и разполож ени след
пояснявано о т тях просто изречение, ням а запетая само пред първото въведено с въпросител
на дум а изречение.
М ного късно осъзнахм е къде са греш кит е ни, как да ги коригирам е, к о лко висока е це-
нат а им.
Ш к 89.4.
К огато между две прости изречения, свързан и с въпросителна дума, е разполож ено дру
го просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се п оставя запетая.
Ч удех се, докат о вървях, кой л и е бил т ози ст ранен непознат .
А нт о ни я се пит аше, ако М иш о й звънне, д али да го покани на срещ а.
ЙНР. 89.5.
К огато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завърш ва с
обособена част, пред въведеното с въпросителна дум а изречение се поставя запетая.
П о п и т а х мъж а, седящ до м ене, к ога е започнала презент ацият а.
К Я г 89.6.
вм етнат израз, който се отделя съ с запетаи, пред въведеното с въпросителна дум а изречение
се поставя запетая.
Н е съм разб рал, значи, къде са се прию т или влю бенит е гълъбчета.
« № 89.7.
обръщ ение, пред въведеното с въпросителна дум а изречение се п оставя запетая.
Р азбра л и сега, Янче, как се ст а ва депут ат ?
ВИЯ 89.8.
П иш е се запетая между две прости изречения, ако второто изречение съдърж а въпроси
телна дум а и см исълът м у се пояснява от предходното изречение.
А к о не съм аз, кой щ е т и пом огне?
К о га т о М арин се върне, Н ина щ е бъде л и вкъщ и?
К оит о винаги ропт аят , защ о сега м ълчат ?
ш т 89.9.
Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него
изречение, двете изречения се отделят със запетая.
К ой щ е е следващ ият , аз не м о га да гадая.
К о га щ е наст ъпи очакванот о ож и влен и е в иконом икат а, експ ер т и т е не казват .
Н е се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съ ю за или съю зната дума, в ъ
веждащ и второто изречение, стои отрицателната частица н е или уточняващ а дум а или израз
(даж е, дори, дълго, едва, единст вено, именно, м ного, м алко, особено, поне, само, тъкмо,
чак, т върде дълго, т върде скоро и под.).

В и зит е за членове на сем ейст ват а на граж дани на Е С се издават безплат но ед ин
ст вен о когат о въпроснит е ч ленове на сем ейст во път уват в държ ават а членка дом а
ки н кат о придруж ит ели на граж дан ина на Съюза в т ази ст рана.
М ладит е ш оф ьори кат аст роф ират по-чест о не защ от о ням ат опит за д волана, а
заради сам онадеяност .
Г ео р ги ева от казала на предлож ениет о на Б орисов м а л к о преди да бъде оповест ен
съст авът на новот о правит елст во.
Б о ли м е не защ от о изгубих теб, а защ от о изгубих целия свят .
■ 91.
За прости изречения, свързани с еднократно употребени съю зи и и или в рамките на
слож ното изречение, са в сила следните правила:
■ 91.1.
Н е се отделят със запетая две прости изречения, ако са непосредствено свързан и със
съ ю зите и и или и ако всяко о т простите изречения е независимо и може да се употребява
самостоятелно.
Л азурът на небет о пот ъм ня и в сухат а обилна свет лина се пром ъкна нещ о болезнено
и неспокойно.
О чевидно не р а зб ираш е см исъла на р а зго во р а или искаш е да го пром ени.
■ 91.2.
П иш е се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започ
в а с и и първото просто изречение поясн ява второто.
Д о к а т о се усет я, и м е обраха.
А к о бъдеш обвинен незаслуж ено, и т и щ е негодуваш .
■ 91.3.
К огато между две прости изречения, свързани със съю зите и или или, е разполож ено
друго просто изречение, което пояснява първото изречение, пред и, или се п оставя запетая.
Н о т я знаеш е, че т ой п а к щ еш е да дойде, и т ова я изпълваш е с р а д о ст н а т ревога.
А ся се изправила до мом чет о, коет о ст ояло до нея, и п о глед на ла предизвикат елно.
■ 91.4.
К огато първото от две прости изречения, свързани със съю зите и, или, завъ рш ва с обо
соб ен а част, пред и, или се пиш е запетая.
Ж ен а т а не слуш аш е, ун ес ен а в м и с ли т е си, и зат ова пропусна ва ж но т о съобщ ение.
Ц яла вечер А нгел говореш е, о т м ет н ал арт ист ично гла ва назад, или се см ееш е на ви
цо вет е на прият елит е си.
К огато първото от две прости изречения, свързани със съю зите и, или, завърш ва с вм е
тн ат израз, който се отделя съ с запетая, пред и, или се пише запетая.
Н и е закъсняхме, разб и р а се, и изпуснахм е началот о на пиесат а.
■ 91.6.
К огато първото от две прости изречения, свързани съ с съю зите и, или, завърш ва с о б
ръщ ение, пред и, или се пиш е запетая.
О т ивай, М ария, и не се бой!
О бадет е м и се, деца, или м и пуснет е имейл.
82
■ 92.
Н е се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително
м естоимение и пояснява сказуем ото о т първото просто изречение.
И ст ана к аквот о ст ана!
П осочет е койт о искат е човек т ук!
В зех каквот о м и попадна пред очит е в първия миг.
Щ е се срещ ам с когот о си искам.
Н е я ж т е к аквот о В и падне.
Учи к олкот о м ож еш .
Д а д о х на И ван каквот о искаш е.
■ 93.
Н е се пиш е запетая между два съю за, които следват непосредствено един след друг и
въвеж дат различни прости изречения, при условие че първият съю з е неударен и едносричен.
С нощ и дълго звънях, но кат о н е м и от ворихт е, си тръгнах.
П р ед ло ж ет е им, а ако не се съгласят , ги изпрат ет е при мен.
В т ози м и г си м ислех, че а ко всички разберат , с м ен е свърш ено.
[Вж. и Тире, т. 102.10.]
А ко първият от двата съ ю за е м ногосричен, съю зите се разделят съ с запетая.

Н е съм съгласен, понеж е, ако пост авим нещ ат а на друга плоскост , губещ и т е щ е ст а
нат печеливш и.
Д е п р еси ят а е съст ояние, коет о не за сяга т ялот о, въпреки че, а ко не й се п р от ивопос
т ави, човек м о ж е да се р а зб о лее сериозно.
■ 94.
Н е се пиш е запетая между неударен едносричен съю з и разполож ена непосредствено
след него обособена част.
Н е го виним , че м и слей ки за себе си, е ст орил т ова.
Е нчо понечи да се възпрот иви, но осъзнал безсм ислиет о на сво я прот ест , от пусна
ръце.
Д в е т е ж ени бързаха да уш и ят р о к л я т а в т оя следобед и погълнат и в рабо т а , м а лко
разговаряха.
М ногосричен съю з и разполож ена непосредствено след него обособен а част се отделят
съ с запетая.
В рабчет о весело подскачало, докат о, скрит а в ш убрацит е, ко т кат а го д еб нела ...
■ 95.
Н е се отделят със запетая неударен едносричен съю з и разполож ен непосредствено след
него вм етнат израз, който изисква отделяне съ с запетая.
От една ст рана, хорат а обичат водачит е си, но от друга ст рана, ги ненавиж дат .
■ 95.1.
С ъс запетая се отделят м ногосричен съю з и разполож ен непосредствено след него вм ет
нат израз, който изисква отделяне съ с запетая.
П лувайт е, когат о, разб и р а се, В и ост ан е време.
83
Н еп ун ктуац ионн а уп отр еба на зап етая та
■ 196.
К ато знак с непунктуационна функция запетаята се използва в следните случаи:
Й й3 96.1.
З а отделяне на изрази за м ясто и врем е в безглаголни изречения.
Е д ин часа след полунощ , сряда, 13 септ ем ври 1922 година.
П рага, 10 а вгуст 1969 г.
София, 2010 г.
28 септ ем ври, Варна
ш т 96.2.
З а отделяне н а часовете от минутите и на минутите от секундите.
10,15 ч.
16,20,35 ч.
[За употреба на двоеточие вж. т. 99.2]
З а отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби.

25,06
1,5%
2 0,50 ле.
36,6°С
[За употреба на точка вж. т. 109.2.]
Т очка и запетая [;]
Знакът т очка и запет ая се използва за отделяне н а относително по-голем и и по-сам ос-

тоятелни синтактично-смислови цялости в рамките на простото и слож ното изречение. Той е
знак за по-силно отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката.
■ 97.
Точка и запетая се пише в следните случаи:
З а отделяне на разш ирени еднородни части, в рамките на които вече са употребени за
петаи.
Там от върха щ е видиш н ад алеко и наш ироко други долини и п ланини; и Ст рума, и
В ардар, и краснит е карт ин и на М акедония; върховет е свет огорски, за д т ях — Б яло
море.
Той има ръст повече висок, от ко лк о т о среден; очи т ъмносиви, проницат елни, в по-
ст оянно движ ение и чест о с п оглед ироничен; ли ц ет о м у е ш ироко и почт и чет върт и
то, по причина че двет е бузи м а л к о по-горе от ли н и я т а на брадат а уви сва т .
В слож ното изречение:
З а отделяне на смислово по-сам остоятелни прости изречения или н а гру п а от изречения

в съ става на сложното, в които вече е използвана запетая, независимо дали тези изречения са
свързан и помежду си безсъю зно, или със съю зи.
Е два по-късно, ум о р ен а и р азн еж ена, т я се от пусна върху м е к и т е вълни; т е я лю лееха
84
плавно, повдигаха я или я спускаха надолу, но т о лко ва ле к о и прият но, че ако за т во
р е ш е очи, м ож еш е да почне да сънува.
Въздухът звънтеше от пт ичи гласове; м иризм и и благоухания пролет ни опиваха гърдите.
П ригот овлен ият а м у възбудиха м о ет о лю бопит ст во; пък и разб р а х, че искаш е да се
за ем е с т ова начинание, за да заб рави събит ият а, коит о ни п от искаха; р е к о х си, че
а ко м у пом огна да забрави, щ е заб равя и аз.
П рест иж ът м у еж ем инут но р а ст еш е; при т ова и хор а т а от бли зко т о м у обкръж е
ние непрекъснат о агит ираха в н егова полза.
М нозинст вот о знае, че законит е са полезни; но м а л к о от хо р а т а съзнават послед
ст вият а от неспазванет о им.
В гла ва т а м у царяха бъркот ия и см ут ; но кат о видя веселиет о, обхва на ло хорат а,
пост епенно се ус п о ко и и м и с ли т е м у се проясниха.
№ & 97.2.2.
З а отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките н а слож ното изречение.
Той м аш иналн о поем аш е всяка ръка, коят о м у се подаваш е; вся к а наздравица, коят о
м у се правеш е; всяка чаша, коят о м у се поднасяш е.
К огат о вятърът подухне от юг; когат о корит ат а на р ек и т е п р ели ва т от пълно
водие; когат о пт ицит е долит ат от т опли т е ю ж ни ст рани - т о га ва пролет т а е
дош ла.
твг. 97.3.
П ри изреждане:
■ЯЯ 97.3.1.
П ри изреж дане на изрази или н а цели изречения, които следват след изречение с обоб
щ аващ о значение.
Г ла вн и ят уч и т е л им а специф ични задълж ения: планира и ко о рдинира м ет о д и ческа
т а раб о т а с учит елит е; уч а ст ва в организиранет о и провеж д а н ет о на външ нот о
оцен яване в уч илищ ет о; обобщ ава и анализи р а р езулт а т и т е от и зпит ит е за входно
и изходно р авнищ е; консулт ира уч и т ели т е и ст арш ит е уч и т ели ; орган и зи р а и к о о р
динира обм янат а на добри практ ики в уч и ли щ е и др.
Ш З 97.3.2.
П ри изреж дане в рубрики за отделяне на неголеми, свързани по см исъл изрази, когато
започват с м алка буква.
[Вж. О ф орм яне на рубрики, т. 125.4.1, 125.4.4.]
Д в оеточ и е (:]
Д воеточието е знак за въвеж дане на текст, който допълва или конкретизира казаното в
предходната част о т изречението.
П унк туац ионн а уп отр еба на дв оеточ и ето
ШШ 98.
К ато знак с пунктуационна функция двоеточието се употребява в следните случаи:
З а въвеж дане н а уточнения, допълнителни сведения или указания.

С рок за изпълнение: 1.01.2008 - 31.12.2010 г.
Н ачин на ф инансиране: бю дж ет на субсидия
Н ационалност : българин
85
В ъздърж али се: 7
Г о д но до: 01.2012 г.
С ума: 2,80 лв.
Тел.: 235 22 76
G SM : 0874 522 781
И м ейл: slavist(a).abv.bg
П олучат ел: П. П ет ров
Р едакт ор: Б. В асилева
Р ецензент : Р. И ванов
И згот вил: М. А нт онова
Д и р ект о р :....... /подпис/..........
/И в. И в а н о в /
С уваж ение: /п о д п и с/..........
П оздрави: Р ум ен
Д воеточие не се употребява, когато уточнението или допълнителното сведение е р аз

граничено графично или е разполож ено на отделен ред (в заглавни страници, библиографски
карета, афиши, обяви, надписи н а филми, телевизионни предавания и под.).
П реводач Д. Д И М И Т Р О В
Д иригент Е М И Л Т А Б А К О В
Технически редактор П равда Глогинска
Сценарист
Г. М иш ев
Художник
Хр. Злат анов
Д воеточие се пиш е при и зброяване в следните случаи:
П ри изброяване след обобщ аващ и думи или изрази.

Б анкат а предлага следнит е допълнит елни услуги: издаване на банкови чекове, продаж
ба и осребряване на всички видове път нически чекове, инкасиране на поим енни чекове.
Той искаш е да си от говори на няк о лк о въпроса: кой щ е е в съст ояние да извърш и т а
къв м ащ абен проект , к акви средст ва щ е бъдат необходим и, в какъв с р о к сградат а щ е
м о ж е да бъде завърш ена.
■ 1 9 8 .2 . 1 .1 .
Д опуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е въведено с обобщ аващ а
дум а или израз.
В сяка ф илм ирана т аблет ка съдърж а лакт оза, м и к р о кр и ст а лна целулоза, царевично
ниш ест е, т алк, т ит аниев диоксид. (И: В сяка ф илм ирана т а блет ка съдърж а: л а к т о
за, м икрокрист ална целулоза, царевично ниш ест е, т алк, т и т а ни ев дио кси д .)
М агазинът е специализиран в продаж бат а на м асла, см азки, ант иф риз, добавки за
д вигат ели и др. (И: М агазинът е специализиран в продаж бат а на: м асла, см азки, ан
т ифриз, добавки за дви га т ели и др.)
Отвън, дет о водат а се бие в я к и т е кам ен ни ст ълбове, т ой изд яла л от кам ък лъв, орел,
ж ена, цвет я и плодове. (И: Отвън, дет о водат а се бие в я к и т е к а м ен ни ст ълбове, т ой
издялал от камък: лъв, орел, ж ена, цвет я и плодове.)
86
ШВ№ 98.2.2.
Д воеточие се пиш е при изброяване в рубрики (със или без обобщ аващ а дум а или израз).
Н аред с общ ообразоват елнит е дисциплини се изучават и след ни т е спец и а лни т ехни
чески дисциплини:
- т ехническа м еханика
- елект рически м аш ини и апарат и
- т ехнически средст ва за авт ом ат изация
- т еория на авт ом ат ичнот о р егули р а н е
- авт ом ат изация и у п р а в л е н и е на производст вот о.
В сяка ф илм ирана т аблет ка съдърж а: а) лакт оза, б) м и к р о кр и ст а лна целулоза, в) ца
р еви чн о ниш ест е, г) т алк, д) т ит аниев диоксид.
[Вж. О формяне на рубрики, т. 125.3.]
НЕК 98.3.
Д воеточие се пиш е меж ду две прости изречения в съ става на слож ното, когато първото
о т тях им а обобщ аващ характер, а второто го конкретизира.
Н акрая ост аваш е да р еш и сам о едно нещ о: к а к да се прибере възм ож но най-бързо.
В сички т ези кат аклизм и водят до следния важ ен извод: да п р ер а згледа м е от нош е
ниет о си към природат а.
Н ещ ат а т ръгнаха съвсем наопаки: вм ест о м и р започна война.
И зкуст вот о познава и не м о ж е да не познава правила: т е обаче са гъ вкави и п р о
м енливи, винаги гот ови да от ст ъпят м яст о на други, коит о по-добре щ е изразяват
неговат а природа.
П аскал не сам о напълно съзнат елно използва оръж ието на смеха, но и сам го обосновава
теоретически: само насмеш ка заслуж ават предметите, коит о сам и възбуж дат смях.
3 S S 98.4.
Д воеточие се пише между две п рости изречения в слож ното в причинно-следствена
връзка, когато е пропуснат съ ю зъ т меж ду тях.
П ознавам го добре: т ой е м о й ст ар прият ел. (Срв.: П о зна ва м го добре, т ъй кат о т ой
е м о й ст ар прият ел.)
О т чит алищ ет о дойдоха хора: т ърсеха съдейст вие. (Срв.: От чит алищ ет о дойдоха
хора, понеж е т ърсеха съдейст вие.)
Д е ц а т а т рябва да спорт уват : спорт ът създава навици и дисциплинира. (Срв.: Д е ц а
т а т рябва да спорт уват , защ от о спорт ът създава навици и д и сциплинира.)
1 Е 5 98.5.
Двоеточие се пише при въвеждане н а пряка реч, когато е разполож ена след авторовата реч.
Н акрая т я се усм и хн а и пром ълви:
- В ече р а зб р а х всичко.
[Вж. О ф ормяне на текст с пряка реч, т. 131.2.1.]
■ВЗ 98.6.
Д воеточие се пиш е при въвеж дане на полупряка реч, когато е вклю чена в авторовото
изречение.
Тази веж ливост бай Г аньо я пущ а със см ет ка: хе м щ е п р едразполож и т р егера към
себе си, хем щ е м у покаж е, че н е е някой голям и богат човек, т а да не м и с ли онзи да
го оскубе.
[Вж. О ф орм яне на текст с полупряка реч, т. 132.3.]
87
В з й 98.7.
Д воеточие се пише при въвеж дане на цитат, когато авторовото изречение съдърж а дума
или и зраз, който препращ а към цитата.
П ри основаванет о на Б ъ лгарскот о книж овно друж ест во В а си л Д р у м е в казва: „Без
пом ощ т а на наукат а един народ никога не би д ост игнал да им а зн а чен и е за цялот о
човечест во
В писмо от 1597 г. Г алилей пише: „П рочет ох Ваш ет о съчинение с голям о удоволст вие. А з
съм от давна на ст раната на К оперник
[Вж. О формяне на текст с цитат, т. 127.4.1.]
98.7.1.
Д воеточие не се пише, ако в авторовото изречение ням а дум а или и зр аз, който д а въвеж
да цитата.
Творческат а ф ант азия на Б о ян П ен ев с неум олим а, ест ест вена си ла се превръщ а в
„ игра на духа ".
Г ьот е с уб еденост защ ит ава ун и вер са ли ст ка т а идея за обединениет о, т върдейки, че
„ врем ет о на националнат а ли т ерат ура от м ина
[Вж. О ф ормяне н а текст с цитат, т. 127.4.2.]
№ 98.7.2.
Д воеточие не се пиш е, когато се цитира отделна дум а или словосъчетание.
Ученият нарича т ова съст ояние на аза „ неопсихика ".
В своят а т рилогия И ва н Х адж и й ск и нарича селянина „ем игрант в гр а д а “.
Н епун ктуац ион н а уп отр еба на дв оеточ и ето
К ато знак с непунктуационна функция двоеточието се използва в следните случаи:
■ 99.
П ри означаване на числов резултат от състезание.
С рещ ат а завърш и наравно - 3:3.
Н ационалит е ни от ст ъпиха с 65:87.
З Я И 9 9.1.
З а означаване на съотнош ение меж ду величини.
м а щ а б 1:2 500 000
р и с к 1:5000
№ 99.2.
З а означаване на време.
10:25 ч., 15:07:00
[За употреба на запетая вж. т. 96.2; за употреба на точка вж. т. 109.2.]
№ 8 99.3.
К ато знак за деление в м атематиката.
20:5 = 4
З а въвеж дане на сведения за цитирани страници в библиографски препратки при някои

видове цитиране (в зависим ост от прилагания стандарт).
(Д им ит ров 2 0 0 9 :1 9 - 20)
88
С к о б и [()]
С кобите (кръгли скоби) с а двоен знак, който се използва за отделяне н а обособени час
ти или вм етнати думи, изрази и присъединителни конструкции в рамките н а изречението и
текста, както и за графично оф орм яне н а текст. Т е са по-силен знак за отделяне от запетаята
и тирето.
Н ай-често употребявани са кръглите скоби ( ). О станалите видове скоби - квадратни
скоби [ ], ъ глести скоби < > и наклонени скоби / /, им ат употреба предимно в специализирани
текстове.
■ ■ 100.
К ато знак с пунктуационна функция скобите се използват в следните случаи:
.... 100 . 1.
З а отделяне на обособени части, вм етнати думи, изрази и присъединителни конструкции,
както и на цели изречения или група изречения, които съдърж ат допълнителна информация
по отнош ение на основното съдърж ание на текста.
Н яко и ст рани (кат о Х о ла н д и я и Ш вейцария) ост анаха слабо за сегна т и от кризат а.
Я сн о е защ о правописният въпрос в Б ъ лгария (и не сам о в България) о свен езиков, е
въпрос на полит ика и полит ически р еш ен и я (взем ани понякога и еднолично), налагани
с пост ан овления и закони.
М исля, че дойдоха след полунощ (пом ня л и вече!), когат о повечет о го ст и си бяха т ръг
нали.
П олицият а м е р а зп и т ва кат о очевидец, аз съм напълно неспособен да осигуря ин
ст рукции на худож ника за порт рет а по описание (успявам най -м н о го т о да каж а,
че мъж ът е висок, има обикновено лице, неприят ен поглед), но м о га да дам им ет о и
адреса на мъж а.
К акт о се виж да от посоченит е им енни парадигми, А. Т.-Балан първо е проучвал със
т ояниет о на склонениет о в пам ет ницит е на народнот о изкуст во, след коет о е описал
парадигм ит е. (Според спом енит е м у в „ К нига за м ене си “ т ой м н о го подробно е проуч
вал сборника с народнит е песни от Б рат я М иладинови.)
П ри т ова е обхванат един дълъг период - от 1849 г., когат о се създава К ат едрат а по
славянска ф илология (макар че първият ст удент от България се записва в нея едва през
1872 г.), до 1918 г.
К ъм сво и т е чит ат ели т ой (Ив. Б огоров) с е обръщ а с познат от о сво е „ Здравейт е,
м или чки !
Н а същ ия т ози ден (7.11.1885 г.) сърбит е са р а зб и т и на височинат а Три у ш и (до С ли
вница).
П р ед и годин и излезе „ К ант и пт ицечовкат а “ (У мберт о Еко), книга, коят о предизви
ка небивал инт ерес сред инт елект уалцит е.
К а т ед р а ла т а „ Св. П ет ър “ (Рим) е най-голям а т а в света.
Д н е с на заседанет о си Е вр о п ей ска т а ком исия р а згл ед а м о л б и т е за ч ленст во в Е вросъ-
ю за на Сърбия и Х ърват ин (Кор. на БТА).
И ва н В азов (9.07.1850 - 22.09.1921) е р о д е н в Сопот.
„ С т арат а чарш ия “ (Разказ)
„ Е дна българка " (П реразказ)
„ Ц арст вот о на славян ит е 1 6 0 1 " (М авро О рбини)
тт юо.2.
З а отделяне на вметнати дум и и изрази или обособени части, които им ат характер на
дублиращ а информ ация по отнош ение н а основната.
Д им ит ъ р Ч орбадж ийски (Ч удом ир) близо д ве десет илет ия ст ои на ст р а на от ли т е
рат урат а, изявявайки се през т ова вр ем е кат о худож ник.
89
Н е всеки глагол допуска свързване с подчинено да-изречение (т.е. съдърж ащо съюз „да “).
С поред Ал. Т еодоров-Б алан изречениет о съобщ ава прирочно (предикат ивно) съчет а
н и е на д ве основни предст ави.
Н аем ът за апарт ам ент а е 3 00 лв. (150 евро).
Д о б р о средст во при за б олявания на ст ом аха е о т вара от ли ст а на сена (Folia Sennae)
и корени на р ев е н (Radix Rhei).
Т есалоники (Солун) е най-близкият го лям гръцки град до гран и ц а т а с България.
ЗЯВ 100.3.
З а отделяне н а част от дум а или дума, което позволява различни п рочи та н а думата,
и зр аза или изречението.
Р азличиет о и неговот о (не)прием ане всъщ ност се свързват с ш ирот ат а на м и р о гле-
И злезе книгат а „Ж аргонъ т , без койт о (не) м ож ем “.

Н ачинът на свързване щ е (пред)определя посокат а на подчинениет о.
Ш В 100.4.
З а отделяне на рем арки в драматични произведения.
М А К Е Д О Н С К И (силно развълнуван): Н е, а з щ е ида! (С ърдито.) Б ръчков не м ож е, Бръ-
чков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни, Бръчков щ е го у с ет я т и обесят .
3 « 100.5.
З а отделяне н а библиографски данни след цитиране в текста.
Б а лан с ирония отбелязва, че въпреки огром ния по обем грам ат ичен м ат ериал, залегнал
в програмат а, обучениет о по български език има кат о резулт а т го лям брой завърш и
л и средно образование м лади хора, коит о говорят на „ един примит ивен, т акъв-онакъв
български език, а в своит е прош ения за съот вет ст вена служ ба допускат по т ри по-
греш ки в една д у м а “ (Балан 1887: 501).
[Вж. О формяне на библиограф ско цитиране, т. 130.4.2.]
100.6 .
С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на автора, вм ъкнати в цитиран
текст с цел пояснение.
„ Д аж е и и з т о ч н о т о [разредка в оригин ала - курсив м о й ] наречие, ко ет о се счи
т а за гла вн а основа на писм ен ия български език, е пож ер т вува ло на й -гла вн а т а своя
особеност — т ъмнот о произн ош ен ие на безакцент нит е гласни. “
[Вж. О формяне на текст с цитат, т. 127.7.2.]
ШЯ 101.
К ато знак с непунктуационна функция скобите се използват в следните случаи:
З а ограж дане на препинателните знаци въпросителен, удивителен, въпросителен и уди

вителен, употребени вътре в изречението за изразяване на отнош ение към изказаното.
Всички, предст авяш л и си (?!), се бяха обединили око ло т ази теза.
Р ож денат а м у година е 1900 (?).
З а ограж дане на м ноготочие, с което се означава пропуснат текст (дума, израз, изрече
ние или по-голям а цялост) при цитиране.
Според Л ейкъф и Д ж он сън „ Р азм янат а на р еп л и к и в диалога и поддърж анет о на р а з
го вор по даденат а т ем а (...) изискват определено съ т р уд ни ч ест во “ (Lakoff, Johnson
1 9 8 0 :1 0 8 ).
90
Ю . М . Л от м ан пиш е: „ Н а пръв поглед м о ж е да изглеж да, че м ат ер и а лен , вещ ест вен
е сам о м ат ериалът на т .нар. изобразит елни изкуст ва. Това не е т ака: звукът , м а т е
р и а лъ т на м узикат а, езикът, м ат ериалът на ли т ерат урат а [...] също им ат своят а
вещ ест вена определеност " (Л от м ан 1994: 42 —43).
[Вж. О ф ормяне на текст с цитат, т. 127.7.1.]
ш т Ю 1.2.1.
З а ограж дане на арабски цифри, с които се означават алинеи към членове н а закони.
Чл. 2.(1) Б А Н уч аст ва в р а зв и в а н е т о на наукат а в съот вет ст вие с общ очовеш кит е
ценност и и националнит е инт ереси и съдейст ва за ум н о ж а ва н е на д уховнот о и м а
т ериалн о богат ст во на българския народ.
101.3.
С лед букви или арабски цифри при рубрики и при ном ериране се пиш е дясн а скоба без
точка след нея.
К андидат ит е т рябва да подадат след н и т е докум ент и:
1) заявлен и е
2) д иплом за завърш ено образование и научна ст епен (ако им а т акава)
3) проф есионална авт обиограф ия
П осочет е правилнат а ф орм а:

Н едалеч ст ояха т р и м а ................
А) войника
Б ) войници
[Вж. О ф орм яне на рубрики, т. 125.1.2.]
[За съчетаване н а скоби с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135.2.]
Т и р е [-]
Т ирето е знак, който се използва за означаване н а пропуснати части на изречението, за

по-силно отделяне в сравнение съ с запетаята на обособени части и н а вм етнати дум и и и зра
зи, за отделяне на прости изречения в съ става н а слож ното, при присъединяване, при цитира
не и при оф орм яне на пряка реч. Т ирето се отделя от двете страни с шпация.
П унк туационн а уп отр еба на ти р ето
К ато пунктуационен знак тирето се уп отребява в следните случаи:
■ 102.
З а означаване н а пропуснати части н а изречението.
Н а мястото на пропусната, но подразбиращ а се от контекста част.

Той р и с у в а порт рет и. Тя - пейзаж и.
П олезнот о т рябва да се свързва с прият нот о, поучениет о - с радост т а.
Т ехникат а - в пом ощ на човека.
З а отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения.

В исш е образование —м агист ърска ст епен
Д е к ла р а ц и я за м а т ериално и им от но съст ояние - образец
Е вроинт еграцият а на Б ъ лгария - проблем и и перспект иви
91
Д ърж авен куклен т еат ър - П ло вд и в
Т ехнически ун иверсит ет —Соф ия
102.3.
З а отделяне на обособени части.
П р одават се камъни - им ит ация на перли.
Тогава влезе войводат а - сърдит и намръщ ен.
Ц я лат а м у дейност била извест на сам о на ограничен брой х о р а - н его ви т е ученици.
П ървот о впечат ление - м акар и крат кот райно - винаги остава.
М. И ванова —ръ ководит ел на от дел „ М а р к ет и н г"
С т еф ка К ост адинова - непобедим ат а рекордьорка
В ладим ир Д и м ит ров - М айст ора
[За употреба на запетаи вж. т. 80.1; за употреба на скоби вж. т. 100.1.]
Ш я 102.3.1.
К огато обособените части са разполож ени между останалите части н а изречението и
началото им е отделено с тире, краят им може да се отдели с тире или съ с запетая.
С пециф ичният оборот на средст ват а —предм ет на т ази поръчка - след ва да бъде не
п о-м алко от 1 м лн. лева.
С тези въпроси се обръщаме към г-н Дим ит ър И ванов - председат ел на Сдруж ениет о -
койт о беше лю безен да ни от дели м алко време.
В сяко съвпадение с им ена на дейст вит елни личност и - ж и ви или починали, и с т ехни
т е биограф ии е случайно.
С т ранит е —членки на Е вр опейския съюз, подписаха споразум ениет о.
Ш И 102.3.2.
Н е се отделят с тире едносричен съю з и разполож ена непосредствено след него обо со
бен а част.
И поглеж дайки назад, т ой я видя да за ви ва зад ъгъла.
Н о т ръгнал веднъж нат ам, П а вел никога ш ш а ш е да се върне.
[За употреба на запетая вж. т. 80.3.]
102.3.3.
К огато обособената част е разполож ена на отделен ред, тя не се отделя с тире.
С теф ан Кум анов

експерт в отдел „Реклам а и продаж би“
I 102.4.
Т ире се пише вм есто запетая за по-силно отделяне н а вм етнати думи и изрази.
П ърво - т и не го познаваш .
92
Н а п рот ив - даж е се опит а да м е спре.
Ч ест но казано —не знам к а к да пост ъпя.
[За у п отреба на запетаи вж. т. 81.1.]
■ В 102.4.1.
К огато вметнатите думи и изрази са разполож ени между останалите части на изречение
то и началото им е отделено с тире, краят им може д а се отдели с тире или съ с запетая.
Това искане - р а з б и р а се — щ е бъде от хвърлено.
Н и е - изглеж да - ням а к акво да п р авим тук.
А т е —ох! - вече се ум орили.
В близост до сам от о прист анищ е - от друга ст рана, се нам ират ост а н ки т е на ст а
р и я град.
[За уп отреба н а запетая вж. т. 81.1; за уп отреба на скоби вж. т. 100.1.]
B S Z 102.5.
Т ире се пиш е за отделяне на изброяване след обобщ аващ и думи или изрази.
Ф ондацият а поддърж а инт ернет ст раница за лично т ворчест во —поезия, есет а, р а з
кази, карт ини, м узика, ф от ограф ия, преводи, колаж и.
М ет одът им а и някои предим ст ва — запазват се в м а к си м а лн а ст еп ен ф и зикохим ич
нит е свойст ва на м ат ериала, от пада необходим ост т а от сп ец и а лно съхранение,
крайният продукт е уд о б ен за см ес ва н е с други компонент и.
[За уп отреба на двоеточие вж. т. 98.2.1.]
Н ю : 102.5.1.
К огато изброяването е разполож ено между останалите части н а изречението и началото
м у е отделено с тире, краят м у може д а се отдели с тире или съ с запетая.
Д о п р е д и няколко десет илет ия се р а зи с к в а ш е въпросът кой от т р и т е вид а — орангу-
танът, горила т а или ш им панзет о - е предш ест веник на човека.
С ам о ако са изпълнени след н и т е у с л о в и я - пот ребит елят да за я ви в пи см ен вид ж е
ланиет о си за от каз от договора, да посочи банкова смет ка за възст ановяване на плат е
нат а от него сума и да заплат и т ранспорт нит е разходи по връщ ане на ст окат а - м о ж е
да се упраж ни правот о съгласно чл. 55 от ЗЗП.
П р и неврози се препоръчват и о ст ан алит е пчелни продукт и с хра н и т елно -лечеб ни
сво й ст ва — пчелнот о м л ечи ц е и пчелният праш ец, заради т яхн о т о общ оукрепващ о
д ейст вие и влияниет о им върху нервнат а сист ема.
Ш 102.6.
Т ире се пиш е з а отделяне н а обобщ ения и заклю чения от предхождащ и, конкретизиращ и
ги еднородни части или изречения.
П ът уване, хот ели, репет иции, п р едст авлени я - т ова е ж ивот ът на арт ист а.
С лънцет о се поусм ихна, п овя ю ж ен вят ър — природат а започна да се събуж да.
а т Ю 2.7.
Т ире се пиш е за отделяне на част о т изречение или на просто изречение в съ става на
слож ното, обобщ ени с показателно м естоимение или с частицата ет о.
Л ю б о вт а - т ова е всичко, от коет о се нуж даем .
Д а бъдеш човек - т ова означава да бъдеш от говорен.
К а к во е бъдещ ет о на планет ат а —ет о въпроса, за койт о т рябва да се м исли.
С тире се отделя словосъчетание с показателно м естоимение, което е конкретизирано с

<)а-изречение.
Тази м исъл - да се прим ири със сегаш нот о си полож ение, я изм ъчваш е пост оянно.
О нази ст ара идея - да напиш е к акво м и с ли за красот ат а на природат а, все повече го
завладяваш е.
ШЖ 102.9.
С тире се отделя словосъчетание с показателно м естоимение, което е конкретизирано с
изречение, въведено с въпросителна дума.
Този въпрос - кой всъщ ност т рябва да свидет елст ва ср ещ у извърш ит еля, не беш е
реш ен.
О нова м ъчит елно колеб ание - к а к да изрази по нед вусм и слен начин чувст ва т а си, о т
н о во се прокрадваш е в съзнаниет о м у.
Т ире се пише между две прости изречения в състава на слож ното, когато едното от тях
им а обобщ аващ характер, а другото го конкретизира.
П лам ен м и слеш е сам о за едно нещ о — да се изм ъкне по-скоро от ст аят а.
М ного се чудих за следнот о —им ат ли, ням ат л и м яст о т а ки ва разсъж д ения.
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.3.]
Т ире се пише межцу две прости изречения в слож ното в причинно-следствена връзка,
когато е пропуснат съю зът между тях.
П рочет ох сам о две ст раници от р о м а н а - за повече ням а х сили.
(Срв.: П рочет ох сам о д ве ст раници от ром ана, тъй кат о за повече ня м а х сили.)
Щ ях да от ида сама, но т ой п ож ела да м е придруж и —в п о след но в р ем е непрекъснат о
иска да см е заедно. (Срв.: Щ ях да от ида сама, но т ой пож ела да м е придруж и, понеж е в
послед но врем е непрекъснат о иска да см е заедно.)
Текст ът се п уб ликува без р е д а к ц и я —сам о т ака м о ж е да изпъкне същ инският м у см и
съл. (Срв.: Текстът се пуб ликува без редакция, защ от о сам о т а ка м о ж е да изпъкне същ ин
ският м у см исъл.)
[За употреба на двоеточие вж. т. 98.4.]
■ ■ I 102.12.
В слож ното изречение уп отреба н а тире се допуска между два съ ю за, които следват
непосредствено един след друг и въвеж дат различни прости изречения, ако п ървият съю з е
неударен и едносричен.
С м ят ах да мълча, но —понеж е ст ана дум а за т ова, щ е ви от говоря.
Т ире се пише за отделяне на присъединителни конструкции.

Т рябва да от говориш - и т о веднага.
С виреш е и р о к - при т ова дост а добре.
С обст вен бизнес — защ о пък не?
Н еобходим о беш е да се д ейст ва - т ова беш е безспорно.
О бикновено е весел —освен когат о им а гриж и.
[За употреба на запетая вж. т. 84.]
■ ■ 102.14.
Т ире се пише при цитиране в следните случаи:
■ 102.14.1.
З а отделяне на пояснителен авторов текст, който е разполож ен след цитата.
„ Н а изучаванет о на ест ест венит е науки е основана силат а и прогресът на сегаш ни
94
т е европейски народи “ - заявява Б о н ч ев в ст ат ият а си за програм ат а на п ло вд и вски т е
уч илищ а.
я т 102.14.2.
З а отделяне на пояснителен авторов текст, вм ъкнат между части на цитираното изрече
ние.
„П роблем ът за свободат а —о т белязва авт орът - м о ж е да се р а згле ж д а в р а зли ч ни
аспект и. “
Ш Н 102.14.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вм ъкнат между две отделни изречения о т ци
тата, като второто тире се пиш е след точката, с която завърш ва авторовият текст.
„ П рез м о я дълъг писат елски ж ивот им ах и радо ст и , и ст радания - сп о д еля В азов. -
П ървит е бяха къси, скоропреходни, вт о р и т е бяха п о -го ле м и ..."
■ № 102.15.
Т ире се пиш е при пряка реч в следните случаи:
■ Н 102.15.1.
З а отделяне на пояснителен авторов текст, който е разполож ен след пряката реч.
- К а к ва дълга нощ ! — прозина се И гн а т и й и се прекръсти.
Ш & 102.15.2.
З а отделяне на пояснителен авторов текст, вм ъкнат между частите н а изречение от пря
ката реч.
- В сяко л я т о - засм я се т ой - на м оре. Н ек а м и е зле!
■ ■ 102.15.3.
З а отделяне на пояснителен авторов текст, който е вм ъкнат между две изречения от пря
ката реч, като второто тире се пиш е след точката, с която завърш ва авторовият текст.
- Ти плачеш , а? —кресна той. — Знам защ о плачеш ... Вън!
Н еп унк туационн а уп отр еба на ти р ето
■ 103.
К ато знак с непунктуационна функция тирето се използва в следните случаи:
■ ■ 103.1.
З а графично отделяне на репликите на различните участници в диалог.
- В А м ер и ка хо д и ли л и ст е?
- Н е, не съм ходил.
- К о и са ваш ит е лю бим и к ом позит ори?

- В сички български ком позит ори. Убеден съм, че всеки авт ор, ко га т о пи ш е т ворбат а
си, ост авя късче от сърцет о си.
[Вж. О ф ормяне на текст с пряка реч, т. 131.1.]
деа юз.2.
З а означаване на рубрики, когато са разполож ени на нов р ед и не с а ном ерирани.
А нот ации се пом ест ват :
— в кат алозит е на издат елст ват а;
— в р уб р и к и за нови книги на вест н ици и списания;
— към от печат ана книга.
103.3.
З а означаване на отнош ения между понятия, обекти и др. (когато е п ропуснат съю зът
между тях).
взаим одейст вие личн ост - култ ура
хи пот езат а К ант - Л а п ла с
за кон на Б о й л —М ариот
опозиция ро д но - чуж до
прот ивопост авянет о л ю б о в - ом раза
ф ут болнат а срещ а Б ъ лгария - П олш а
103.4.
З а означаване на период от време, интервал или отнош ение м еж ду обекти в простран
ството, когато е налице пропускане на съ ю з или предлог.
V I - V в . пр.н.е.
70 - 80-т е години на X X в.
И ван В азов ( 1 8 5 0 -1 9 2 1 )
3 . 0 3 .- 3.06.2010 г.
т. 2 0 - 2 1
ул . „ С вобода “ № 1 6 - 18
дълж ина 2,5 - 3 м
ж п ли н и я Р усе - В арна
път ят А сеновград - С м олян
ф ерибот ът В идин - К алаф ат
9 Ш 103.5.
З а означаване на приблизителност.
О ст анаха сам о 15 - 2 0 м инут и.
Д о н е со х т и 1 0 - 1 2 ст раници.
Ще т и се обадя в сряда — четвъртък.
[За полуслято писане на слож ни числителни имена, означаващ и приблизителност, вж. т.
54.10.]
К авички [„ “ ]
Кавичките са двоен знак, с който се ограж дат думи, изрази, изречения или цели текстове.
Стандартният графичен вариант н а кавичките е [„ “].
я т 104.
Кавички се употребяват в следните случаи:
П » 104.1.
П ри цитиране.
О щ е в началот о на изследванет о си авт орът подчерт ава: „ Ч овечест вот о е създало
и поддърж а т ова богат о р а зн о о б р а зи е не заради сам от о него, а защ от о всеки тип,
всеки ж анр м о ж е да ка ж е нещ о, коет о другит е не м огат
[Вж. О ф ормяне на текст с цитат, т. 127.1.]
96
104.2.
П ри предаване на пряка реч.
И а к о някой по същ от о вр ем е го запит а: „Е, Сократ е, к а кво пиш еш сега ? ", т ой ще
от върне, без да вдига глава: „ К огат о пиш а, аз вече не съм Сократ , а П л а т о н ".
[Вж. О ф орм ете на текст с пряка реч, т. 131.4.]
ДО*. 104.3.
П ри собствени имена в следните случаи:
■ Ш 104.3.1.
П ри приложения в рамките на съставни собствени имена.
Д ъ р ж а вн а агенция „ А р хи ви ", Н ац и о н а лн а библиот ека „Св. св. К и р и л и М ет о д и й ",
С оф ийски ун иверсит ет „Св. К ли м ен т О хр и д с к и ", С О У „ Л ю бен К а р а в е л о в ", Д ърж а
вен ф онд „ Зем еделие ", Н ац и о н а лен дарит елски ф онд „13 века Б ъ лга р и я "
«1% 104.3.2.
П ри собствени имена, които са прилож ения в рамките н а словосъчетания.
храм -п а м ет н и к „ А л ек с а н д ъ р Н е в ск и ", църква „ С вет и С ед м о чи слен и ц и ", м и н а „ Чело
п еч", р а й о н „ С редец", ж илищ ен ком п лекс „ Л ю ли н", ква р т а л „ К н яж ево ", булевард
„ П р а га ", у л и ц а „ Б и ст р и ц а ", хо т е л „ П е р у н “, хи ж а „ Б ели т е брези", към пинг „С или-
с т а р ", я зо ви р „Г о ля м Б е гли к ", т елевизор „ С о н и “, спорт ни обувки „ Б улд о зер “, ш око
ла д „ С в о ге “, сапун „ Б о ч к о “, карт оф и сорт „ П и к а со “, куче порода „ Л а бр а до р “, орден
„ С т ара планина ", специалност „ Л андш аф т на архит ект ура ", от дел „ Човеш ки р ес ур
си", кат едра „Общо ези ко зна ни е“, вест ник „С т ърш ел", списание „ П а р а ле л и “, повест
„ Ч и ч о вц и “, ф илм „ В чер а “, т елевизия „Д ием а", р а д и о „ Р о м а нт и к а “, ф ест ивал „А по-
лония“
■ ■ 104.3.3.
А ко пъ рвата част о т словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.
О бичам да се р а зхож д ам в градин кат а пред „ С вет и С едм очисленици ".
Ж и в е я на „ Б ист рица " повече от двайсет години.
Н аскоро препрочет ох „ Б алада за Г е о р г Х е н и х ".
„ М ера според м ера “ е един от лю б и м и т е м и ф илми.
■ № 104.3.4.
К огато собствено име, което изисква ограж дане в кавички, е представено чрез своя част
или е пром енено граматически, кавичките се запазват.
В „ Р ечника по нова българска л и т е р а т у р а " са предст авени м а л к о п ознат и на ш иро
кат а публика авт ори.
П а исий Х и лен д а р ск и завърш ва „ И ст орият а “ си през 1762 г.
ЯШЯ. 104.4.
П ри собствени имена, които са групови съкращ ения.
ф ирм а „ Б у л м е с “, верига м а га зи н и „ Т ехн о п о ли с", и здат елст во „ С оф т прес ", „ Г ла в-
б о л га р ст р о й " АД, „ Б у л г а р га з“ Е А Д
* Ж 104.5.
П ри необичайна за контекста уп отреба на думи и изрази.
О баж дания и есем еси с „ ш еги “ получават абонат и на м о б и лн и операт ори.
Д в и ж е й к и се в т ози ус к о р е н т ем п, повест вова ни ет о в същ от о вр ем е на м е ст а хлът ва
в своеобразни „ п о в е с т в о в а т е л н и я м и “ и „ т р е са в и щ а "...
■ 105.
Кавички не се употребяват в следните случаи:

1
— 1 0 5 .1
П ри собствени им ена на географ ски обекти.
град Варна, село К овачевица, м ест н ост П редела, м а ха ла П а ли лула , п ла ни н а Родопи,
връх М усала, р ек а В елека, езеро Сребърна, ост ров С вет а А на ст а си я
\ 105.2.
П ри заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми,
оперни и театрални представления, ш оу спектакли и др. поради специфично графично оф ор
мяне.
ХЪШ ОВЕ
по И ван В азов
Л ,
С пектакъл на А лександър М орф ов
■
105.3.
П ри цитиране на стихове, оф орм ени като отделен абзац.
В друго ст ихот ворение обаче се казва, че нощ ит е са не са м о в р ем е за неусет но гасне-
не:
И ст иховет е, дет о пиш ем,
когат о краднем от съня си...
[Вж. О формяне н а текст с цитат, т. 127.6.1.]
1105.4.
В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато дум ата, и зр азъ т или текстът
в кавички се изписва в курсив или друг ш рифтов стил.
105.5.
П ри инициалните кирилски и некирилски съкращ ения.
Г ла вн а дирекция ГРАО , т елевизия БТВ , хо л д и н г БДЖ , а вт о м о б и л Р1А Т, бензиност ан
ция О М У
[Вж. Лексикални съкращ ения, т. 76.]
105.6.
П ри собствени имена, изписани с некирилска граф ика или съдърж ащ и цифри.
ш околад M ilka, м а сло P resident, р а н и ц а Eastpak, ка м ион Volvo, бира Velkopopovicky
K ozel, заст раховат елна ком пания A llianz, ф ирм а Canon Group, гр уп а ц, К л у б 703, м еж д у
народен път Е 79
Ш а 105.7.
П ри библиографско описание н а заглавия на книги, сборници, дисертации, автореф ера
т а , статии и рецензии.
[Вж. О формяне на библиограф ско цитиране, т. 128.]
■ 106.
П о традиция без кавички се пишат:
K ä s 106.1.
И м ената на общ ини и области.
общ ина Я бланица, област Б ла го евгр а д
98
Ш £ 106 .2 .
И м ената на предимно небългарски културни обекти, когато са употребени без категори
зиращ а дум а (предш естващ о същ ествително нарицателно).
М улен Руж , Ермит аж ът , К о вьн т Гардън, Л а Скала, Сорбонат а, Л увьрът
1№ь 106.3.
Лексикализираните названия на търговски марки.
П родадох изгодно ст ария си ф орд.
П одай м и дист анционнот о на сонит о, ако обичаш.
Заедно с обяда т ой си поръча и чаш а м ерло.
П р ез 1971 г. англичанинът Д ж о н В ей н описва в ст удия цялост нот о д ей ст ви е на аспи
р и н а върху организма.
Н ай-н апред щ е от ида до ксерокса, а след т ова щ е довърш а р а б о т а т а си.
[За съчетаване на кавички с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135.]
Т оч к а [.]
П ун к туац и он н а уп отр еба на точк ата
■ 107.
Знакъ т т очка се употребява в следните случаи:
т я Ю7.1.
В края н а съобщ ително изречение с изклю чение н а случая в т. 108.
С лед м а л к о свет на огън. Б ухн а ха игриви пламъци. В т яхнат а сла ба свет лина, коят о
се поглъщ аш е от околния м рак, се м я рнаха хора.
П о п ит ах го кога групат а щ е прист игне в града.
Човекът се колеб аеш е д а ли да влезе.
т ш 107.2.
В края на подбудително, ж елателно или възклицателно изречение, което и зразява слаба
степен на подбуда, ж елание или емоция.
П о м ислет е върху предлож ениет о на наш ат а ф ирма.
Д а м о ж ех да нам еря т ази книга.
К о лк о л е сн о с е ориент ира човек, когат о има я сн и указания.
№ ■ 107.3.
В края н а въпросително изречение, което е загубило характера си на въпрос.
Ех, и ти, все с Ж ен да се залавяш . К а к во е крива Ж енда.
■ 108 .
Н е се пиш е точка в края на заглавие.
П реди да се р о д я
К а к да от слабнем завинаги
[За съчетаването на точка с кавички вж. О ф ормяне на текст, т. 135.1.]
Н еп унктуац ионн а уп отр еба на точк ата
■ 109.
К ато знак с непунктуационна функция точката се използва в следните случаи:
99
1 Ш 109.1.
П ри съкращ аване на думи и изрази с изклю чение на случаите в т. 110.1.
П осет ихм е о. С вет а Е лена.
П рет ича бързо през бул. „М адрид
Н а обсъж данет о присъст ва и проф . И ванов.
Този предм ет е дат иран от 3. в. пр.н.е.
Ф ирмат а предлага кош ери, пчели, м ед, восък и т.н.
[Вж. Езикови съкращ ения, т. 72.1, т. 72.3.]
ШШ 109.2.
П ри отделяне на цяло число от дробна част в десетични дроби или з а означаване н а време
(в часове, минути, секунди).
5.3, 27.9, 101.2
Р егист рация - от 8.30 до 9.30; начало - 9.40
37.5°С
[За употреба на запетая вж. т. 96.3.]
:*ЯН 109.3.
След арабска циф ра за означаване на числително редно име.
Завърш и ус пеш но 7. клас.
тя 109.4.
П ри означаване на дати, изписани с цифри.
Сдруж ението предст авя своят а прокламация на 2 0 .04.1876г.
или
Сдруж ението предст авя своят а прокламация на 20.IV. 1876 г.
К онф еренцият а се от крива на 24.05. т.г.
или
К онф еренцият а се от крива на 24. V. т.г.
В сички от чет и от разяват периода 15.09. - 15.10.1985 г.
или
В сички от чет и от разяват периода 15.IX. - 15.Х .1985 г.
* Ш 109.5.
П ри графично оф орм яне на рубрики след римски и арабски цифри, както и след главни
и малки букви.
I. 1. 1.1. А. а.
II. 2. 2.1. Б. б.
III. 3. 3.1.1. В. в.
[Вж. О ф ормяне на рубрики, т. 125.1.1, т. 125.1.2.]
■ 110 .
Н е се пиш е точка в следните случаи:
Ш Ь 110.1.
П ри графични съкращ ения на м ерните единици.
м м и т т (милиметър), м и т (метър), км и km (километър), к г и k g (килограм), г и g
(грам), m g и м г (милиграм), ч и h (час), м и н и m in (минута)
100
а ® по.1.1.
Т очка се пиш е при графичните съкращ ения н а м ерните единици час, м инут а, секунда,
когато се означава определен м ом ент о т денонощ ието.
Точно 7 ч. и 25 мин. сочеш е часовникът .
шт 1Ю.2.
Н е се пиш е точка след арабски цифри в следните случаи:
ш т 1Ю .2.1.
П ри отбелязване на дати, когато им ето на м есеца е изписано с букви, и при означаване
на години.
22 септ ем ври, 24 м ай, 3 ю ни т.г.
681 г„ 1968 г., 2009 г.
ЯВШ 110.2.2.
К огато арабските цифри са разполож ени след знаците за ном ер [№ ], параграф [§] и след
съкращ ения от типа на с. (страница), т. (точка), фиг. (ф игура) и др.
Ж и ли щ ет о се нам ира н а у л . „ Л илия “№ 9 в кв. „Л озенец
К ом ент арът се нам ира в § 5 от I II част.
Н а с. 3 е обяснена схем ат а.
М ат ерият а се р а зи с к в а в т. 6 от I глава.
Фиг. 18 предст авя черт еж на обект а.
шт по.з.
Н е се пише точка след рим ска циф ра с изклю чение н а случаите в т. 109.4. и 109.5.
V в ., V IIк о н гр е с на кинолозит е, X X IV н а р о д н о събрание
[За съчетаване н а точка с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135.]
В ъ пр осител ен зн ак [?)
■ 111.
В ъпросителният знак се употребява в следните случаи:
В края н а въпросително изречение.

К о й иска да глед а м е т ози ф илм ?
Щ е си взем е и т ози изпит, но как?
Знаеш л и къде щ е се съст ои лекц и ят а ?
Г рупат а щ е прист игне т ук в р а н е н следобед?
[З а у п отреба на въпросителен знак при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5; за употреба
на въпросителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
В края на заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос.

А сега накъде?
Защ о см е т акива?
З н ает е л и български?
Н ароде???
В ъ тре в изречението за изразяване на отнош ение към част от изказването.

Смят аш , че всеки (?) щ е р е ш и т ози въпрос ка т о тебе.
[Вж. и Скоби, т. 101.1; за съчетаване на въпросителен знак с други пунктуационни и
непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
101
У д и в и т е л е н з н а к [!]
■■ 112.
У дивителният знак се употребява в следните случаи:
В Я 112.1.
В края на подбудително изречение, което и зразява силна степен н а подбуда.
Н е от варяй крана!
В еднага се заем и с р а б о т а т а си!
Щ е от идеш и т и!
5 * 5 112 .2 .
В края желателно изречение, което и зразява силно желание.
Б о г да т и даде здраве!
Д а н о да успееш !
Д е да бях и аз кат о т еб!
[За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
ЦЗЯ 112.3.
В края на възклицателно изречение, което изразява силна емоция.
О, скрит и вопли на печален ст ранник, / напразно сп о м ни л м а й к а и р о д и н а !
К а кво спокойст вие цари т ук!
Ах, М ария!
Уваж аеми съседи!
О ! Н е знаех, че си тук.
Е й! Ти, м ладеж ът !
[За употреба н а удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
РЧЯ 112.4.
В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Д а бъде ден!
Е ла т е ни виж т е!
Я, к олко м акове!
№ Я 112.5.
В ътре в изречението след м еж дум етия във функция н а сказуемо.
И т е бух! във водат а.
е т 1 1 2 .6 .
В ътре в изречението за изразяване на отнош ение към част от изказването.

Б лизнацит е навърш иха 102 (!) години.
[Вж. и Скоби, т. 101.1; за съчетаване на удивителен знак с други пунктуационни и не-
пунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
М н о го то ч и е |...]
■ ■ 113.
Зн акът м ногот очие се уп отребява в следните случаи:
113.1.
З а означаване на пауза при п рекъсната или недоизказана мисъл въ тре или в края на и з
речението.
102
Значи, щ е се превърнем в от ш елници, в аскет и... в лицем ери, ко и т о не виж дат красо
т ат а на новия свят !
Звънт ят , ехт ят камбани...
К а к в а си... бяла, бяла... к а ква си хубава...
Н е м о ж е вече, сърце слабее, к ур а ж се губи...
Н а м е н е да ост ане, не вярвам , ам а ж ени нали са...
В неделя със...
■ Я З 113.2.
З а означаване н а пропусната част о т цитат.
А вт орът казва очевиднот о: програм ат а не п р ит еж ава со б ст вен у м [...], ако о с
т авиш всичко на нея, със същ ия у с п е х м о ж еш да хвърляш зарчет а
[За употреба на м ноготочие при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5, 120.1; за употреба
на м ноготочие при цитиране вж. т. 127.3; за съчетаване на м ноготочие с други пункту-
ационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]
Непунктуационни знаци
Н ай-често използваните непунктуационни знаци в българската граф ична систем а са де-

фис (малко тире), знак за ударение, апостроф , наклонена черта, индекс, звездичка.
Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), № (номер), % (процент), + (плю с),
—(минус), ° (градус), > (по-голям о), < (по-м алко), @ (ет) и др.
Д еф и с (м а л к о т и р е ) [-)
М 114.
Д еф ис се използва в следните случаи:
С лед частиците по и н ай при степенувани прилагателни им ена и наречия.

добър —по-добър, най-добър; далече - no-далече, най-далече; скоро - по-скоро, най-скоро
Шй?. 114.2.
П ри полуслято писане на част от слож ните думи.
зам ест ник-м инист ър и зам .-директ ор, черно-бял, гръцко-български
ШШ 114.3.
П ри дум и и и зрази, за чието и зп исване се изп олзват букви и цифри или букви о т р а з
лични азбуки.
А поло-13, Б оинг-737, М И Г -2000;
1-ви (първи), 5-и (пети), 5-ия (петия), 5-ият (петият), 5-ото (петото), 90-т е (деветдесетте);
5-дневен, 9-членен, 100-годиш нина;
V-образен, а-лъчи;
D V D -то, GSM -a, G SM -ът, G SM -и, G SM -um e, O scar-u
MSB 114.4.
П ри полуслято писане н а задпоставени приложения в съ става на някои собствени имена.
А лександър Д ю м а-бащ а, И ванов-м ладш и;
С оф ия-север, Б ургас-ю г, М арица-изт ок
103
№ > 114.5.
П ри пренасяне на части от дум и на нов ред.
м о-да, об-ст оят елст во, р а зу -м ен
ш а 1 14.6.
П ри писмено предаване на скандирани думи.
Р о-ди-на!, Н а-пред!, П о-бе-да!
• 114.7.
П ри някои графични съкращ ения.
г-н (господин), д-р (доктор), у -щ е (училищ е)
114.8.
П ри обособяване на отделни см ислови части от думи.
не-бьлгарин
Г ръцкат а ет им ология на ‘ант р о п о с ’ (човек) означава „ онзи, ко й т о е обърнат и гледа
нагоре ", а в ‘чело-век ’ се пост авя определит елят „ чело “ —най -ви со ка т а част на са
м о т о лице.
~ "ш 114.9.
П ри оформяне на рубрики.
За обзавеж данет о на оф исит е са необходим и:
- 5 бюра,
- 7 ст ола,
- 1 р а б от н а маса.
114.10.
Д опуска се употреба на деф ис при обединяване на думи от свободно словосъчетание в
см ислова и графична цялост.
С ам ият индивидуален ж ивот е едно т акова п р еб иваване в социалност т а,
в ж ивеенет о-с-другит е.
114.11.
Д опуска се уп отреба на деф ис при разделяне на комбинации от цифри, когато с тях се
означават телефонни ном ера, разм ери, форм ати и др.
02-8 93-56-11 или 02-8 935-611 (телеф онен номер), 13-15-19, 60-9 0 -5 0 (размери), 19-24,
84-108-32 (формати)
[За у п отреба на наклонена черта вж. т. 117.1.]
Знак за ударение ['|
тя 115.
Знак за ударение се използва в следните случаи:
ТТГ- 115.1.
В ъ рху букви за гласни в отделни дум и в свързан текст, з а д а се избегне двусмислие.
седм ица и седмица, хо р а и хора, пара и пара
115.2.
П ри кратките форми на личното и на притеж ателното м естоимение за 3 л. ж.р. ед.ч.
104
Трябва да й изпрат иш поздравления.
К ни га т а й леж еш е на м асат а.
« 0 8 115.3.
В ъ рху буквата за тласната в частицата по при степенуване на същ ествителни, глаголи и
съчетания с предлог.
пд ю нак, пд обичам, пд към т ебе, ощ е пд на запад
,8№ 115.4.
П ри транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е необходим о да се посочи
м ястото на ударението.
М арт ин и М арт ин, А гат а и А гат а, И ванов и И ванов
Е № 115.5.
В специализирани издания като речници, справочници, енциклопедии.
каж а, каж еш , каж ем ; казах, каза; каж ех, каж еш е; казал; каж ел; казан; каж и.,
к аж ет е!
в о д о п р о в о д - част от водопроводна м р еж а или инст алация, по коят о се подава чис
т а вода към пот ребит еля.
А п о с тр о ф [ ’]
А построф ът се използва в следните случаи:
ЧШ 116.1.
П ри предаване на изговор за означаване на изпусната буква или сричка.
т ’ва (това), н а ш ’т е (наш ите), го 'с и н (господин)
Ш в 116.2.
П ри м ерена реч предвид метриката.
н е к ’ (вм. нека)
ШШ 116.3.
П ри съкратено изписване н а години.
Б ъ лгария заслуж и вт ора к вот а за Л о н д о н '12.
Б Н Т '99, М ондиал ’06
Ш » 116.4.
П ри думи и собствени им ена от чужди езици, които съдърж ат апостроф в съответния
език.
ш арж е д 'афер, Д ’А лам бер, О ’К онър, К о т д И воар
Н а к л о н е н а ч е р т а [/]
М 117.
Н аклонена черта без ш пации се използва в следните случаи,
и г а 117.1.
З а изразяване на съотнош ение между величини, когато е пропуснат предлогът.
60 км /час (60 километра в час), 10 им п./м ин (10 импулса в минута), 7.50 лв./кв. м (7.50
105
лева за квадратен м етър); 19/24 (формат), 13/15/19 (разм ер)
[За употреба н а дефис вж. т. 114.11.]
» 1 1 7 .2 .
З а изразяване на отнош ения меж ду понятия, когато са пропуснати съю зите и , и ли .
преводи от /на английски, дуб лет ит е проблем /проблем а, ка т его р и ят а о п р ед елен о ст /
неопределеност , т ел./ф акс 900-90-90, купува/наем а, от го во р ет е с д а/не
191 117.3.
П ри някои графични съкращ ения, установени по традиция.
в/ху (върху), с/ка (сметка), м /у (между)
[Вж. Езикови съкращ ения, т. 72.4; за употреба н а деф ис вж. т. 114.7.]
№ 3 117.4.
Д опуска се употреба на наклонена черта при записване на обикновени дроби.
/г, %, 4/5, 9/10
СЕК 117.5
Н аклонена черта с ш пации се и зползва за отделяне на стиховете в цитат о т лирически
текст, когато цитатът е разполож ен на един ред с авторовия текст.
[Вж. О ф ормяне на текст с цитат, т. 127.6.2]
И н д е к с и зв е з д и ч к а [*)
118.
И ндексът се означава с повдигната арабска ц иф ра или съ с звездичка. П ред индекса не се
оставя шпация.
118.1.
И ндексът се използва за препратки към бележки или библиографски сведения под линия,
в края на текста или на негова структурна част.
В заглавието в снет „вид“ 1 са темите, идеите, ж анровите конструкции на цялото.
1 Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел.
В заглавието в снет „вид“ * са темите, идеите, ж анровите конструкции н а цялото.
* Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел.
[За употреба на индекс при библиограф ско цитиране вж. т. 129; за съчетаван е на индекс
с пунктуационни знаци в края н а изречението вж. т. 135.]
118.2. К огато не е индекс, звездичката се използва в следните случаи:
106
ШИШ 118.2.1.
К ато знак за обособяване на отделни структурни части в текста.
: 118.2.2.
З а означаване на пропуснати букви, дум и или цифри.
5**6
107
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ
I ‘
Писменият текст и отделните м у части се оформят така, че да се улесни тяхното възпри

емане. О свен общите правописни и пунктуационни правила при оформянето н а части от текста
(заглавие, подзаглавие, мото, заглавие на структурна част, абзац, рубрики) и на някои видове
текст (текст в таблици; текст, придружаващ образно и графично представена информация; текст
с цитат; текст с пряка и полупряка реч; текст н а пиеса, либрето, сценарий; текст в тестови зада
чи с множествен отговор) се прилагат и специфични правила и графични техники.
О ф орм яне на части от тек ста
Заглавието се оформя по следния начин:
в а я 119.1.
Р азполага се н а самостоятелен ред.
119.2.
Започва с главна буква.
*•••4 119.3.
З а заглавието са в сила правилата за вътреш ноизреченска пунктуация.
З а ф утбола, параноята и други демони

.. - •
тг Xк It
К онцертът на „М еталика - наесен
Варварите, цивилизованите и българите: дефиниции

н а идентичността в учебниците и печата ( 1 8 3 0 - 1878)
Я М 119.4.
В края на заглавие, което се съ стои от едно изречение, не се пиш е точка.
О братн ата страна на монетата
д
Археолози откриха ценни предмети при разкопки край Созопол
ЯК5 119.4.1.
А ко заглавието се състои о т повече изречения, точка не се пиш е само в края на послед
ното изречение.
Е сента свърш и. И отново снегът ни изненада
108
Ш . 119.5.
Другите знаци за край на изречение - въпросителен знак, удивителен знак и многоточие -
се пиш ат по общ ите правила.
Защ о см е т акива?
А х, т ези р о д и т ели !
М агист рали, м агист рали...
Н якой ви досаж да? И зглед а й т е го см разяващ о през ло р н ет а !
Е -правит елст во. Н ям а нищ о по-лесно от т ова!
ш т 119.6.
Д ълго заглавие, разполож ено н а повече о т един ред, се разделя така, че да не се затруд
н ява разбирането н а смисъла.
I 120.
П одзаглавието се оф орм я по следния начин:
1120. 1.
Разп олага се н а самостоятелен р ед и з а него са в сила правилата за оф орм яне н а заглавие.
[За оф орм яне на заглавие вж. т. 119.]
П одзаглавието може да се поставя в скоби.
И м ето н а автора се пише н а сам остоятелен ред, преди или след заглавието или след края
на текста.
109
121.
М отото се оф орм я по следния начин:
НШ 121.1.
Р азполага се в дясната част на страницата, на самостоятелен ред, след заглавието и преди
началото на основния текст.
<ят 121 .2 .
О ф орм я се по общ ите пунктуационни правила.
И В 121.2.1.
М отото не се ограж да в кавички.
а т 121.3.
И зточникът (авторът) на м отото, ако е посочен, се оформя по следния начин:
121.4.
П иш е се на самостоятелен ред под мотото.
Я Е Е 121.5.
Започва с главна буква.
I 121.6.
След източника не се поставя точка.
Заглавието на структурна част (глава, част, раздел, дял и др.) се оф орм я по следния на
чин:
А ко се състои от две части — указващ а поредния ном ер и съдърж ателна част - те се

разполагат на един ред или на отделни редове. А ко са разполож ени н а един ред, се отделят с
точка.
Г ла в а V. Връзки м е ж д у о рганизациит е
или:
Г ла в а V
Връзки м е ж д у о рганизациит е
110
/. К онцепцият а за В ъзраж данет о кат о от делна епоха в българскат а ист ориограф ия
II. П роблем ът за национ алнот о В ъзраж дане в някои други и ст ориограф ии
III. О см анският конт екст на В ъзраж данет о: Танзиматът
Ж ь 122.2 .
Заглавието на структурна част се разполага на самостоятелен ред или в началото на абзац.
1 К 122.2.1.
А ко е на самостоятелен ред, то се разп олага в лявата част или в средата на реда и се
оф орм я по правилата за заглавие.
В Ъ РШ Е Ц
С ъбуж дане под арка от чинари
М ест ополож ение
Г р а д В ърш ец е разполож ен...
Забележ ит елност и
К лисурският м ан аст ир дат ира от X IIIв е к ...
или:
В Ъ РШ ЕЦ
М ест ополож ение
Г р ад В ърш ец е разполож ен...
гд; Забележ ит елност и
К лисурският м анаст ир дат ира от X I I I век...
[За оф орм яне на заглавие вж. т. 119.]
122 .2 .2 .
А ко е разполож ено в началото н а абзац, то се разграничава ш рифтово о т основния текст,
а в края му се поставя точка.
ВЪ РШ Е Ц
М ест ополож ение. Г р а д Върш ец е разполож ен...
Забележ ит елност и. К лисурският м ан аст ир дат ира от X IIIв е к ...
Ш Л 123.
Ч аст от текста (дума, словосъчетание, изречение), която носи см ислов акцент, може да
се открои по следния начин:
123.1.
Пиш е се в средата на сам остоятелен р ед и се разграничава ш рифтово от основния текст.
123.2.
О ф орм я се според общ ите пунктуационни правила.
Р азходит е на чуж ди т урист и за почивка в ю ж нат а ни съседка
са п а д н а л и до 2,78 м л н . евро
за п ъ р во т о ш е ст м е се ч и е,
кат о пониж ениет о спрям о същ ия период на 2009 г. е 23%.
111
■ 1 124.
О тделните абзаци в текста зап очват на нов ред.
О ф орм яне на рубрики
О формянето на рубрики в текста е свързано с нам ерението на авто р а за ясно и систем а

тично поднасяне на съдърж анието с цел по-добро възприем ане от читателя.
■ ■ 125.
Рубриките се оф орм ят по следния начин:
аам 125.1.
Рубриките се означават чрез циф ри (арабски и римски), букви, други графични знаци,
числителните първо, вт оро, т рет о и т.н. или само чрез нов ред.
След римски цифри и след главни букви се поставя точка.
I. А. А.
II. В. Б.
VI. а д.
*зз& 125.1.2.
След арабски цифри и след малки букви се поставя точка или дясн а скоба. К огато за о з
начаването на рубрики и техни подрубрики се използва поредица арабски цифри, след всяка
циф ра се поставя точка.
1. или: 1) а. или: а) а. или: а) а. или: а)
2. или: 2) 6. или: 6) Ъ. или: Ъ) р. или: р )
5. или: 5) ж. или: ж ) g. или: С или: ф

[Вж. Точка, т. 109.5; Скоби, т. 101.3.]
■ ■ 125.1.3.
След точката и дясната скоба им а ш пация. К огато подрубриките са означени чрез две и
повече арабски цифри, шпация се поставя само след последната точка.
Я » 125.1.4.
Числителните първо, вт оро, т рет о и т.н. в текст с рубрики се оф орм ят като сам остоя
телни изречения или като вм етнати изрази.
ЖШ 125.2.
Рубриките може да се разполагат вертикално (всяка на нов ред) или хоризонтално (по
следователно една след друга, като започват от р ед а с въвеждащ ия ги текст).
112
Зат ова е подходящ о дейст ви За т о ва е п о д хо д ящ о д ей с т
ят а, извърш вани през първия вият а, извърш вани п р ез пър
сеит бен ден, да бъдат просле вия сеит бен ден, да бъдат
дени в т ри основни групи: п р о сл ед ен и в т р и о сн о вн и
1) обичаи и обреди в дома и по групи: 1) обичаи и обреди в
пътя до ниват а; или: дома и по пътя до нивата; 2)
2) обичаи и обреди на ниват а; обичаи и обреди на нивата;
т ръгване обрат но към дома; тръгване обратно към дома; 3)
3) обичаи и обреди при прик обичаи и обреди при приключва
лю чване на първия сеит бен ден. не на първия сеитбен ден.
125.2.1.
Рубриките се разполагат само вертикално, когато поне една от тях съдърж а подрубрики.
II. Учебно съдърж ание
И дейн и ядра:
С ебепознание и взаим ност
К рит ическо м и с ле н е и създаване на см исъл
III. О цен яван и ком пет ент ност и
Знае, разб ира и прилага изучавания м ат ериал
П рит еж ава логич еска к улт ур а и у м ен и я за а р гум ент иране
tm 125.2.2.
Вертикално разполож ените рубрики м ож е да се оф орм ят съ с или без отстъп.
Н а ф игурат а е предст авен зако- Н а ф игурат а е п р ед ст а вен за-

нът за движ ен ие на м а т ер и а лн а конът за дви ж ен и е на м а т е-
т очка. От граф икат а определе- р и а лн а т очка. От гр аф икат а
т е: определет е:
а) вида на движ ениет о; или: а) вида на движ ениет о;
б) началнат а координат а на б) началнат а ко ординат а на
т очкат а; т очкат а;
в) големината на нейната ско- в) голем инат а на нейнат а ско
рост. рост .
125.2.3.
О тстъпите на рубриките и на техните подрубрики са различни, когато са означени чрез
еднакви графични знаци или чрез нов ред.
П редвиж дани проект и:
• П роект „Р азработ ване и внед р ява н е на съврем енни т е х н о л о ги и “
• Р азраб от ван е на ди ги т а лен м о д е л
• В ирт уалн о обучение по евр опейски ст андарт и
• Р азвит ие на пилот ен проект
• П роект „ Р еконст рукция и м о д е р н и за ц и я "
125.3.
П унктуационното оф орм яне на текста, който въвеж да рубрики и подрубрики, зависи от
синтактичните му особености и от употребените думи или изрази.
125.3.1.
След въвеж дащ ия текст се поставя двоеточие, когато той не представлява граматически
и смислово завърш ено изречение и всяка от рубриките или подрубриките го завърш ва.
(2) В ърху извадения от изпълнит елнот о дело изпълнит елен ли ст се от белязва т ном е-

рът на делот о и данни:
1. на кого и кога е връчена поканат а за д оброволно изпълнение;
2. за внесенит е, но неполучени от взискат еля сум и с означение на но м ер а и дат ат а на
ордерит е;
3. кога е извърш ено последнот о изпълнит елно дейст вие.
След въвеждащ ия текст се поставя двоеточие, когато той съдърж а израз, който смислово
препращ а към рубриките.
А т ест иранет о вклю чва след нит е т ри ет апа:
1. изгот вяне на работ ен план
2. обсъж дане на пост игнат ит е до средат а на периода цели и на б еля зва н е на м е р ки за
осъщ ест вяванет о им
3. изгот вяне на оценка в края на периода и вписва не на р езулт а т и т е в а т ест ационен
ф орм уляр.
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
125.3.3.
С лед въвеждащ ия текст се поставя или точка, или двоеточие, когато той е граматически
и см ислово завърш ено изречение и не съдърж а дум а или израз за препращ ане към рубрики.
Д ърж авният зрелост ен изпит Д ърж авният зр ело ст ен изпит

се съст ои от д ве части. се съст ои от д ве част и:
• Част I вклю чва 38 т ест ови • Част I вклю чва 38 т ест ови
задачи от зат ворен т ип задачи от за т во р ен т ип
с чет ири възм ож ни от го- с чет ири възм ож ни о т го
вора и т ест ови задачи със или: вора и т ест о ви задачи със
свободен от говор. свободен от говор.
• Част I I вклю чва създаванет о • Част I I вклю чва създаванет о
на ф илософ ско есе върху на ф ило со ф ско есе върху
зададени ф рагм ент и. зададени ф рагм ент и.
SBB 125.4.
П равописно и пунктуационно оф орм яне на рубрики
i O i 125.4.1.
Вертикално разполож ените рубрики започват с м алка буква, когато представляват част
от изречение, която граматически и см ислово завърш ва въвеж дащ ия текст. Т е може да за
върш ват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. П оследната рубрика за
върш ва с точка.
Ц ент робеж ни инерт ни сили дейст ват на:
— път ницит е в п ревознит е средст ва при завоит е
— лет ц и т е при изпълнение на ф игури от висш ия пилот аж
— цент робеж нит е м еха н и зм и — пом пи, цент роф уги, сепарат ори.
или:
— път ницит е в превознит е средст ва при завоит е,
— лет ц и т е при изпълнение на ф игури от висш ия пилот аж ,
— цент робеж нит е м ехан изм и - помпи, цент роф уги, сепарат ори.
или:
— път ницит е в превознит е средст ва при завоит е;
114
- ле т ц и т е при изпълнение на ф игур и от висш ия пилот аж ;
- цент робеж нит е м ехан изм и — пом пи, цент роф уги, сепарат ори.
125.4.2.
К огато рубрика по т. 125.4.1. освен част о т изречение съдърж а поне ощ е едно цяло и зре
чение, в края на всички рубрики от откъ са се поставя точка.
Така в бъ лгарскит е зем и се обособяват т ри основни р айона, в ко и т о се забелязва
за си лен а худож ест вена акт ивност сред ет нически гръцкот о население. Те са л о к а л и
зирани на ю г от С т ара планин а и обхващ ат :
- в Ю гоизт очна Б ългария - зем и т е по черном орскат а крайбреж на ивица. П ред иш ни
ят иент ър (Несебър) се изм ест ва към С озопол, кат о пост епенно обхваш а и т ери
т орият а на Ст рандж а.
- в Ц ен т ралн а Б ългария - цен т р о ве на гръцкат а худ о ж ест вена акт и вно ст продъл
ж ават да бъдат П ло вд и в и А сеновград, кат о т я се р а зп р о ст и р а и на ю г към Ц ен
т ралнит е и И зт очнит е Р одопи.
- в Ю гозападна Б ъ лгария - към М елн и к се добавят и п о -м а лки ц ен т р о ве кат о К ю с
т ендил. Тук ист орико-демогра<6скит е проиеси не гарант ират т о лко ва ш ирок па
зар за изкуст вот о на гръикит е иконописии. какт о в д ругит е д в е област и.
125.4.3.
В ертикално разполож ени рубрики, които представляват сам остоятелно изречение, за
почват с главна буква и завърш ват с точка.
Тази п рилика се изразява от наличиет о на посочения вече център, ко й т о е същ ест вен
в д в е посоки.
1. Той дели ост а на д ве части, коит о не м ога т да се за м ест ва т взаим но.
2. В сички ф акт и, коит о уч а ст ва т в изграж данет о на оста, п олучават ст ойност чрез
съ от насянет о си към т ози център.
125.4.4.
В ертикално разполож ени рубрики, които представляват дум а или словосъчетание, гра
матически независими от въвеж дащ ото изречение, може да започват с главна или с малка
буква. Те завърш ват без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. П оследната
рубрика завърш ва с точка.
Заплащ анет о се извърш ва по Заплащ анет о се извърш ва по

ус т а н о вен и я ред: уст а но вен и я р ед :
• В брой - в книж арницат а на • в брой - в книж арницат а на
издат елст вот о издат елст вот о;
• П о банков път. • по банков път.
№ 125.4.5.
Х оризонтално разполож ените рубрики започват с малка буква и се отделят с точка и
запетая или съ с запетая, последвани от шпация. П оследната рубрика завърш ва с точка.
За извърш ване на ус т н и сп р авки в служ бат а по р еги ст р а ц и я се събират следнит е
т акси: 1. за ус т н а справка — 3 л в .; 2. за р а зп еча т ка към извърш ена ус т н а сп р а вка — 2
лв. за първа ст раница и по 0,5 лв. - за всяка следващ а.
или:
За извърш ване на уст н и сп р авки в служ бат а по р еги ст р а ц и я се събират следнит е
т акси: 1. за у ст н а справка - 3 лв., 2. за р а зп еча т ка към извърш ена ус т н а сп р а вка - 2
лв. за първа ст раница и по 0,5 лв. - за всяка следващ а.
115
1 2 5 .4 .6 .
Рубриките и подрубриките в един рубрикиран откъс се оф орм ят еднотипно по отнош е
ние на правописа и пунктуацията.
О ф о р м я н е на т е к с т , п р и д р у ж а в а щ о б р а зн о и ли
граф ично представен а и н ф орм ац и я
Текст, придруж аващ образно или графично представена инф орм ация, се оф орм я по след
ния начин:
та 126 .1.
К ратък пояснителен текст към снимка, рисунка, илю страция и др. под., който не завърш
в а с глаголно изречение, се оф орм я като заглавие.
[За оформ яне на заглавие вж. т. 119.]
126.1.1.
А ко такъв текст представлява едно или повече изречения и завъ рш ва с глаголно изрече
ние, се допуска в края му да се пиш е точка.
А нт ичният театър А нт ичният теат ър

в П ловдив изглеж да в П ловдив изглеж да
усм ихнат в унисон усм ихнат в ун и со н
с хубавот о врем е с хубавот о време.
126.2.
Придруж аващ ият текст към таблици, схеми, диаграми, графики, фигури, изображ ения,
карти и др. се оформя като заглавие на структурна част на текст и се разп олага над или под
графичния обект. Т акъв текст м ож е да се състои от д в а компонента: класифициращ (тип и
пореден ном ер) и съдърж ателен (заглавие на графичния обект), които се използват заедно
или поотделно.
[За оф орм яне на заглавие на структурна част на текст вж. т. 122.]
126.2.1.
Класифициращ ият компонент винаги се разполага вляво, под или над графичния обект.
С хем а 1 п п
или:
116
■ в 126.2.2.
С ам остоятелно употребеният съдърж ателен компонент се разп олага или вляво, или цен
триран.
Л ост от първи р о д Л ост от първи р о д
А
Г
_
или: шй
Л ост от първи р о д Л ост от първи р о д
Ш И 126.2.3.
С ъвм естно употребените класифициращ и съдърж ателен компонент се разп олагат вляво.
А ко класифициращ ият компонент е на нов ред, се разполага вляво, а съдърж ателният компо
нент се разполага или вляво, или центриран.
Ф игура 1. С ъот нош ение м е ж д у величин ит е М, N и Q
Ф игура 1
С ъот нош ение м е ж д у величинит е М, N и ()
117
1
1 2 6 .3 .
Т екстове вътре в графичния обект, които представляват названия н а отделните елементи
о т съдърж анието му (колони и редове на таблици, сгьлбч ета н а хистограм и, сектори на диа
грами, детайли на изображ ение), се оф орм ят по следния начин:
Ь 3 126.3.1.
Т екстът в колоните и редовете в таблици започва с главна буква и завъ р ш ва без препи
нателен знак.
Таблица 1
Р а зп р еделение на от говорит е на анкет иранит е ли ц а
Ч ест о Р я д ко Н е и зп о лзв а м
И зт о ч н и ц и на Брой
К од
инф орм ация о т го в о р и л и
Отн. дял (% ) Отн. дял (% ) Отн. дял (% )
А И нтернет 2953 33.6 27.1 39.3
Б Д руги източници 2740 6.9 31.5 61.6
й $ 3 126.3.2.
Н азванията на елементите от диаграми, хистограми и изображ ения се оф орм ят по след
ния начин:
126.3.2.1.
К огато представляват едно или повече изречения, започват с главна буква и се допуска
да завърш ват с точка.
900
800
700
600
500
400
300
200
100
0
Гледам сериали, Гледам новини, Гледам шоупрог- Не гледам
но не и новини, но не и филми. рами, но не и телевизия.
сериали.
Г раф ика 1. З рит елски инт ереси в р а зли ч н и т е част и на деня
118
126.3.2.2.
К огато представляват дум а или словосъчетание, започват с главна или с м алка буква и
завърш ват без пунктуационен знак.
Съотношение м еж ду практ икуван спорт

и изразходвани калории
В рем ет раене: 60 м инут и. К ало р и и т е са посочени в K ca l
/ / \ f S S
# *
или:
С ведение за продаж б ит е по т рим есечия
дял на продаж бите
октомври
29%
№ 126.3.2.3.
Н азван ията н а отделни детайли от изображ ение, изнесени извън него, се оф орм ят като
рубрики.
[Вж. О ф орм яне на рубрики, т. 125.]
Схема на типична ж ивотинска клетка. Орга-

нели: 1) ядърце; 2) ядро; 3) рибозома; 4) алве
ола; 5) гранулиран ЕЯ; 6) апарат на Голдж и;
7) цитоскелет; 8) гладък ЕЯ; 9) митохондрий;
10) вакуола; 11) цитоплазма; 12) лизозома; 13)
центриола.
119
или:
С хем а на т ипична ж ивот инска клет ка
О рганели:
1) яд ьрце
2) яд р о
3) р и бо зо м а
4) алвео ла
5) гр а н ули р а н ЕЯ
6) апарат на Г о лд ж и
7) ц и т оскелет
8) гладък ЕЯ
9) м и т о хо нд р и й
10) ва куо ла
11) цит оплазм а
12) ли зозом а
13) цент риола.
О ф орм яне на текст с ц итат
Ц итатът представлява текст (дума, словосъчетание, едно или повече изречения), който е
вклю чен без изменение в друг текст.
■ 1 127.
Т екст с цитат се оф орм я по следния начин:
■ Н 127.1.
Ц итатът се ограж да в кавички.
Н. Ф рай обобщ ава: „ И т ака, Б иб лият а изглеж да м н о го по-близка до поезият а, от
ко лкот о до научнот о списание
[Вж. Кавички, т. 104.1.]
Ю Я 127.1.1.
А ко е оформен с шрифт, различен от основния, ц итатът не се ограж да в кавички.
Н. Ф рай обобщ ава: И т ака, Б иб лият а изглеж да м н о го по-близка до поезият а, о т ко лко
т о до научнот о списание.
'ШИ 127.1.2.
Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограж дат в отделни кавички.
„ Свободнот о врем е позволява на м озъка да преработ и полученат а инф орм ация —твър
ди авт орът — докат о пост ояннат а ст им улация възпрепят ст ва процеса на познаниет о. “
Я £ * 127.1.3.
К огато цитат или друг ограден в кавички текст е вклю чен в края на друг цитат, кавичките
не се удвояват.
Ц елт а на авт ора е била да накара едн ородцит е си да се вглед а т в сво и т е недост а
тъци: „Аз пит ая в себе си вяра, че щ е дойде един ден, когат о ти, след ка т о прочет еш
т ази книж ка, щ е се позам ислиш , щ е въздъхнеш и щ е речеш : „ Е вр о п ей ц и см е ний, ама
все не см е дот ам
П о-нат ат ък авт орът съвет ва: „ П о-добре да не си пр и п о м н ям е ф и лм а „Д а продадеш
игрит е
120
„ П о-добре да не си припом н ям е ф и лм а „Да продадеш и гр и т е “, съвет ва по-нат ат ък
авт орът .
(Но: „ П о-добре да не си п р и п ом н ям е ф илм а „Да продадеш и гр и т е “. “ Това съвет ва
по-нат ат ък авт орът .)
«К® 127.2.
П равописните особености на цитирания текст се запазват.
127.2.1.
Ц итатът започва с главна буква, ако представлява поне едно и з р е ч е т е или начало на
изречение.
„ П рекрасно е да м ож еш да съхраниш в р и су н к а образит е, на к о и т о се р а д ва т очите. “
Така започва инт ервю т о си м ла д а т а худож ничка.
С поред един от пионерит е на хи п-хопа „Д а бъдем т олерант ни, означава да прием ам е
р а зли ч и я т а си кат о богат ст во, а н е кат о болест
№ 127.2.2.
Ц итатът започва с малка буква, ако е пропуснато началото н а първото цитирано изрече
ние или той представлява отделна дум а (израз), вклю чена в авторово изречение.
Х р. Г а н д ев от белязва, че образоват елнат а сист ем а през В ъзраж данет о „сам а по
себе си подхранва национ алнот о к улт урн о съзнание. Н о т я им а и д р уг ва ж ен ист ори
чески аспект
Умберт о Е ко нарече т ази заб рава „хипер ко д и р а н е ".
127.3.
П унктуацията н а цитирания текст се зап азва с изклю чение н а случаите в т. 127.3.2 и
127.3.4.
В& - 127.3.1.
В края на цитирано и зречен ие, което не е вклю чено в авторово и зречен ие, се пиш е
съ о тветн и ят знак за край на и зречен ие преди затварящ и те кавички.
„ Н ай-сет не, когат о искам е ж ерт ви от народа, т рябва сам и да см е го т о ви да дадем
т акива. “ Това споделя в книгат а си И ва н Х адж ийски.
■£$£ 127.3.2.
В края на цитирано изречение не се пиш е точка, ако след него им а пояснителен израз,
отделен с ти ре или запетая, или продълж ава авторово изречение.
„ Н ай-същ ест венот о е невидим о за очит е “ - пиш е Екзю пери.
В азов завърш ва V гла ва на повест т а с дум ит е: „ Тъй свърш ваха т о га ва предт ечит е
на зорн ицат а на българскот о освоб ож ден ие “ и т ака изразява огорчениет о си от не
р а д о ст н а т а участ на героит е.
Ш&; 127.3.3.
В края на цитирано изречение се запазват м ноготочието, удивителният знак и въп роси
телният знак, ако след това изречение им а пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или
продълж ава авторово изречение.
„Да ж и вей Б ъ л га р и я !" е възгласът , с койт о завърш ва плам еннат а р е ч на С т рандж а-
та.
ЕЖ) 127.3.4.
К огато цитирано изречение е вклю чено в края на въвеж дащ ото го авторово изречение и
двете завъ рш ват с един и същ препинателен знак, се пиш е само един знак след затварящ ите
кавички.
121
Н епрекъснат о получавам е пот върж дение на следнат а м исъл на О. Уайлд: „ О бщ е
ст вот о чест о прощ ава на прест ъпницит е. Н о не и на м е ч т а т ели т е“.
П рочет е л и „И де л и “?
К о лк о се възм ут их обаче от неговот о „ Н е т е е с р а м “!
•й 127.3.5.
К огато цитирано изречение е вклю чено в края н а въвеж дащ ото го авторово изречение
и двете завърш ват с различни препинателни знаци, се пиш ат и двата знака съ ответно пред и
след затварящ ите кавички.
К а к да не се впечат лиш от ост роум иет о на А йнщ айн, койт о к а зва : „ Д ве нещ а са
безгранични —В селенат а и човеш кат а глупост . За първот о не съм т о лко ва сигурен. “!
В а зо в завърш ва повест т а с дум ит е: „Бедни, бедни М а кед о нски ! Защ о не у м р я при
Г редет ин?... “.
127.4.
А второвият текст, предхож дащ цитата, се оф орм я по следния начин:
- - 127.4.1.
След авторовия текст се пиш е двоеточие, ако този текст съдърж а и зраз, който въвеж да
цитата.
Е м блем ат ичен за т ворчест вот о на поет а е следният ст их: „ Д уш ат а м и е стон. Д у
ш ат а м и е зов “.
М арк Твен пише: „Ист инат а е най-скъпото нещо, коет о прит еж аваме. Н е к а я пест им! “.
[Вж. Д воеточие, т. 98.7.]
127.4.2.
А ко авторовият текст не съдърж а израз, който въвеж да цитата, двоеточие не се пише.
В ъст аниет о през септ ем ври 1923 г. с т рагичния си завърш ек „ пращ а поезият а в из
гн а н и е “.
Със своят а плам енна възхвала на подвига на опълченцит е В а зо в п обеж дава „ на к ле
вет ат а зъбът
С поред Л. К а р а вело в държ ават а след О свобож дениет о т рябва да се ус т р о и съо-
бразно с облика на българския народ, койт о „ ням а сред себе си арист ократ ически
величия
А ко цитатът завърш ва с пояснителния и зраз, този и зраз се пиш е с м алка буква и се оф ор
мя по следния начин:
А ко пояснителният израз е след цитираното изречение, той се отделя с тире или запетая.
„ Тази м онет а е ун и к а ле н ф алш иф икат ", кат егоричен е специалист ът .
„ Р исковано л и е да прист игнеш в А м ер и ка с два долара и един м и л и о н м еч т и ? “ - пит а
худож никът .
88? 127.5.2.
А ко пояснителният и зраз е вм ъкнат м ежду части на цитираното изречение, той се отделя
с тирета или запетаи.
„ Н ай-важ нат а ф орм а на си м во лн о изразяване - пиш е Л еели Уайт — е членоразделна-
т а р е ч ."
или:
„ Н ай-важ нат а ф орм а на си м во лн о изразяване, пиш е Л еели Уайт, е членоразделнат а
реч. “
122
127.5.2.1.
А ко в цитат е вм ъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходим а запетая, запе
таята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
„ В рем ет о е в нас и ние см е във врем ет о - пиш е Л евски до П. Х и т о в, —т о нас обръща
и ний него обръщаме. “
©й 127.5.2.2.
Д опуска се да не се пиш е запетаята, уговорен а в т. 127.5.2.1.
„ В рем ет о е в нас и ние см е във врем ет о — пиш е Л евски до П. Х и т о в —т о на с обръща
и ний него обръщ аме. “
127.5.3.
А ко с пояснителния израз завъ рш ва първото от две или повече цитирани изречения, той
се отделя с тире или запетая и завърш ва с точка. С ледващ ото цитирано изречение се въвежда
с тире.
„ Д ойдох напълно безприст раст ен и с нам ерение да бъда сп р а вед ли в - п и ш е М акгахан.
—Б о я се, че прест анах да бъда безприст раст ен и по ло ж и т елно вече не съм хладнокръ
вен. "
или:
„ Д ойдох напълно безприст раст ен и с нам ерение да бъда справедлив, пи ш е М акгахан.
- Б о я се, че прест анах да бъда безприст раст ен и п о лож ит елно вече н е съм хла дно кр ъ
вен. “
9 ; 127.6.
Ц итат о т лирически текст се оф орм я по следния начин:
127.6.1.
А ко е оф орм ен като сам остоятелен абзац, цитатът не се ограж да в кавички.
Я дрот о на т ворбат а неочакван о се взривява см ислово, ст илово, ст ихово, звуково, че
и граф ически в:
С т раст и и неволи
щ е хвърлят ут р е върху т ях
булот о на срам и грях.
[Вж. Кавички, т. 105.3.]
Ю 127.6.2.
Ако е разполож ен на един ред с авторовия текст, цитатът се ограж да в кавички, а стихо
вете се отделят един от друг с наклонена черта и шпации.
Я дрот о на т ворбат а неочаквано се взривява см ислово, ст илово, ст ихово, звуково, че
и граф ически в: „ С т раст и и н ево ли / щ е хвърлят у т р е върху т ях / булот о на срам и
гр ях
ат 127.7.
П ром ени или пояснения, внесени в цитирания текст, се отбелязват по следния начин:
Ш Я 127.7.1.
П ропусната ч аст вътре в цитата се отбелязва с многоточие в скоби.
„Г еограф ият а се ст рем и да преброи, опи ш е и класиф ицира цялот о н а селени е (...),
докат о ист орият а е изб ират елна и в т ози см исъл —елит арна. “
„ В р и с у н к и т е на Л еонардо т ъ рж ест вува една дълбока човечност . [...] Н его во т о хар-
м он ично докосване до ли с т а т рябва да бъде глед ано не сам о от худож ници, но и от
всеки човек, от всяко поколение. “
123
[Вж. Скоби, т. 101.2.]
127.7.1.1.
М ноготочието не е в скоби, ако е пропуснато началото н а цитираното изречение.
В годиш ния доклад за съст ояниет о на планет ат а се казва: „... съ здадохм е опасна
илю зия, че вече не см е зависим и от здра во сло вн а око лна среда
ШШ 127.7.2.
Графични промени или пояснения, внесени в цитирания текст, се у говарят от автора
(преводача, редактора) с бележ ка в скоби.
В доклада се казва: „ Такива резулт ат и не са постигани никога досега “ (подч. м о е —И .Н .).
„М исля, че сега т ой (дикт ат орът - бел. р ед .) се опит ва да р ео р га н и зи р а си л и т е си, за
да си върне загубенит е т ерит ории. “
[Вж. Скоби, т. 100.6.]
О ф о р м я н е на б и б л и о г р а ф с к о ц и т и р а н е
Б иблиограф ското цитиране се състои от библиографско описание, съдърж ащ о сведения

за цитирания документ, и препратки, които свъ рзват основния текст с библиограф ското опи
сание. И зточниците се цитират и се описват според посочените в стандарта за библиографско
цитиране правила (БД С 1 8 0 690:2011. И нф ормация и документация. Р ъководство за библи
ограф ско цитиране и цитиране на инф орм ационни ресурси).
Б иблиограф ското цитиране м ож е да се извърш ва по три начина: в самия текст, под линия
и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък.
И збраният от автора начин на библиограф ско цитиране се прилага последователно в
целия текст.
ШШ 128.
Б иблиограф ското цитиране в текста се оф орм я по следния начин:
й й Я 128.1.
В текста може да се даде пълно библиограф ско описание на документа.
П о същ ия въпрос вж. К о н ев, Илия. Българското възраж дане и П росвещ ението, Т. 2.
В ъпроси на българската ф илологическа култура. София: Унив. изд. Св. Клим ент О х
ридски, 1991, с. 358.
128.2.
Ц итираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби.
128.2.1.
П ри цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиограф ско описа
ние.
В Родопите, Страндж а и при българите о т М ала А зия „б аб а“ се н азовава и м айката на

съпругата (вж. Г е о р ги е в а , И ваничка. Родствени вр ъ зки и роднински названия. - В:
Б ъ лгарска народна култура. И сторико-географ ски очерк. София: Н ау ка и изкуство,
1981, с. 2 3 0 - 2 3 1 .
124
■ 1 128.2.2.
П ри частично цитиране в скоби само библиограф ските сведения, вклю чени в скобите, се
оф орм ят по стандартизираните правила за библиограф ско описание.
■' ’„ .К а к т о показва в своята интересна студия френският българист Р. Бернар (вж. Някои бе-
г лежки върху аориста на -ох и върху глаголната система на съвременния български книжо-
вен език. - В: Бернар, Роже. Българистични изследвания. София: Н аука и изкуство, 1982,
23 - 172), този тип глаголи са изолирани в системата на българското спрежение.
ШШ 128.2.3.
Б иблиограф ско цитиране в текста м ож е д а се извърш ва, без да се сп азват стандартизира
ните правила за библиографско описание.
$йа;' Т ози въпрос В. П аскалева разглеж да и в статията си „С редна Е вропа и културно-на-

*ционалното развитие н а българите през В ъзраж дането“ , публикувана в сп. „И сториче
Ш ски преглед“ от 1981 г., кн. 3 - 4.
П ри повторно или многократно цитиране на една и същ а публикация се допуска заглави

ето й д а се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура.
Г рам ат ика на съврем енния бъ лгарски к н иж о вен език (по-нат ат ък Г С Б К Е )
З а кон за данъцит е върху д оходит е на ф изическит е ли ц а (ЗДДФ Л)
Г И Б И (Гръцки извори за българскат а ист ория)
128.4.
П равилата за цитиране в текста важ ат и тогава, когато той е пом естен в бележ ка под
линия.
Ш Й 129.
Библиограф ското цитиране под линия се оф орм я по следния начин:
■ ■ 129.1.
В сяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка чрез индекс н а съ ответ
ното м ясто в текста, който насочва към библиограф ското описание под линия.
( З а назоваване на им енната част н а съставн ото именно сказуем о в Г С Б К Е 2 е приет

£ терм ин ът предикат ив.
2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: БАН, 1983, с. 134.
[За м ястото н а индекса вж. т. 135.3, 135.4, 135.5.]
Н ом ерацията на препратките може да се отнася само за конкретната страница, за част от

текста (напр. глава) или за целия текст.
125
129.3.
При първо или еднократно цитиране н а докум ент важ ат правилата за библиографско
описание.
1 Вж. С е л и щ ев , А фанасий М . О черки по м акедонской диалектологии. Соф ия: Н аука и

изкуство, 1981, с. 88.
2 С т о й к о в , Стойко. Синтактичните диалектизми в българския език. - В: Б ъ лгарски
език, 1968, № 2 - 3 , с. 151. ISS N 0005-4283.
ШМ 129.4.
П ри повторно или многократно цитиране на една и същ а публикация част от задълж и
телните библиографски данни в първото цитиране може да се изпусне и заглавието да се
съкрати, като се използва многоточие.
1С е л и щ е в , А. М . О черки..., с. 88.
35=3 129.5.
П ри цитиране на статии от сборници и периодични издания се допуска в текста д а се п о
сочат сведенията за публикацията, а под линия - сведенията за изданието, в което е включена.
В то зи случай комбинацията - В: отпада.
З а различните икономически подходи при изследване на процесите н а глобализацията

вж. статията на Р. Ч обанова „И кономически подходи за изследване на глобалната тех
нологична промяна“5.
5 И коном ическа мисъл, 1997, № 5. ISS N 0013-2993.
И В 129.6.
П ри последователно цитиране н а няколко публикации библиограф ските описания се от
делят с точка и запетая.
1И ш и р к о в , Ан. О бластното им е Загорье или Загора в миналото и сега. - В: И звест ия

на Н ародния ет нограф ски м узей, 3, 1923, с. 80 - 88; С а к ъ з о в , И в. О бластното име
Загора по нови документи. - В: С борник в чест н а А настас Т. И ш ирков по случай
35-годиш ната му проф есорска дейност. Соф ия, 1933, с. 356.
126
вт » 129.7.
П ри цитиране на различни публикации о т един и същ източник сведенията за него се
посочват в първото библиографско описание, а в следващ ите описания те се зам енят с озна
чението П а к т ам , след което се п осочват съответните страници.
Й -------------------
'Д и м и т р о в а , Нина. Критични прочита на социалната ф илософ ия н а Л ев Карса-
Г~ вин. - В: Ф илософ ски алт ерн ат иви, 2003, № 3 - 4, с. 19 - 2 9 . 188М 0861-7899; Ц ацов,
Е Д имитър. Е вразийството на Л ев К арсавин. П ак там, с. 29 - 37.
В
П ри последователно цитиране на няколко публикации от един и същ автор името му се

посочва за всяка публикация.
■ Р Р Р * ^ I,-" 5 " - т р - ’ г; - ■тт. • - тг - ъвг - |
Й ' -----------------------
1Вж. и К оледаров, Петър. Най-ранните споменавания на българите върху средновековните
Р карти. - В: И звестия на И нст ит ут а за история, 20, 1968, с. 219 - 254. В в К 0323-9985;

-11 К оледаров, Петър. Втората българска държава в старинните карти от ХШ - X IV век. - В:
[ Векове, 1973, № 4, с. 18. ISSN 0324-0967.
К огато цитирането в текста не е о т оригинала, а чрез друга публикация или цитиран в нея
източник (непряко цитиране), пред библиограф ското описание се добавя и зразъ т цит ат и по,
или съкратено цит. по, следван от двоеточие.
Щ) 1 '.'здд-.у -- ■ ^ - у '1 « и ,и и м | м 1 — *"
Ч о з и и следващ ите ци тата са по: П а и с и й Х и л е н д а р с к и . И стория славянобългарска,

под ред. на П. Динеков. София: Б ълг. писател, 1972.
2И з писмо на В. А прилов и Н. П алаузов до Ю . Венелин. Цит. по: К у т и н ч е в , Стилиян.

П ечатарството в Б ългария до О свобож дението. П ринос към културната история на
Б ългария. София, 1920, с. 253.
Н 130.
Ц итирането в края на текста чрез библиографски списък се и звърш ва по следния начин:
П ри цитиране на литература в библиографски списък са в сила правилата за библио

граф ско описание.
130.2.
К ъм всяко библиографско описание в списъка се прави препратка от основния текст,
която точно посочва съответните описания в библиографския списък.
[За оф орм яне на препратки вж. т. 130.4.]
127
3fe ■ 130.3.
Библиограф ският списък се разполага в края н а основния текст и се подреж да азбучно,
хронологично или по номера.
Ш а 130.3.1.
П ри азбучно подреждане списъкът се оформя по първия елемент на описанието - фамилното
име на автора или първата дума от заглавието.
А нгело в- £ о л ю . Сказание за ж елезния кръст. - В: С т аробългарска ли т ер а т ур а , 1971,

с: 136 - 1 5 5 . ISS N 0204-868Х .
Българска митология. Енциклопедичен речник. София: Захарий С тоянов, 2006. 368 с.
. ,§78-954-739-682-1.
' К олева, Татяна. Гергьовден у ю ж ните славяни. София: Б А Н , 1981. 212 с.
Я Н 130.3.1.1.
Н а първо място в списъка се подреж дат азбучно сортирани публикациите от един и същ
автор, а след това публикациите н а същ ия автор със съавторите му по азбучен ред н а фами
лията на съавтора.
1 ’ А ндрейчин. Л ю бом ир. И з историята на наш ето езиково строителство. Соф ия: Н ар.
*. просвета, 1977. 253 с.
- I ' гЛиЛрайчин Л ю бом ир, В ен че П опова. И стория на съврем енния български книжовен
^ език. - В: Б ългарски език, 1969, № 4 - 5, с. 402 - 412. ISSN 0005-4283.
" ' Л ндрейчин, Л ю бом ир, В енче П опова, Х р и ст о П ървев. Х ристом атия по история на н о
вобългарския книжовен език. Соф ия: Н аука и изкуство, 1973. 336 с.
." Ъ . • -
т я 130.3.1.2.
А ко в един библиографски списък им а описания на докум енти от различни азбуки (кири

лица, латиница и др.), описанията н а всяка азбука се оф орм ят в отделни азбучни редове, като
н а първо място се разполагат кирилските.
— Е т н о л о п ц а и антрополопда. С т а а е и перспективе. Б еоград: С А Н У , 2005.

•.> .ISB N 86-7587-032-9
i, * Радойнова, Диана. Е тнос. Етнология. Етнични процеси. Ш умен: У нив. изд. Епископ
т К онстантин П реславски, 2005. 136 с. ISB N 954-577-304-9.
Э тн ок ультур н ое взаимодействие в Евразии. T. 1. М осква: Н аука, 2006. 466 с. ISB N
5-02-034366-8.
Ethnie Minorities in the Balkan States. 1860 - 1 9 7 1 . London: Archive Editions, 2003.747 c. ISBN
978-1-84097-035-7.
Petermann, W. Die Geschichte der Ethnologie. Wuppertal: Hammer, 2004. 1095 с. ISBN
3-87294-930-6.
128
■ в 130.3.2.
П ри хронологичното подреж дане библиограф ските описания в списъка се подреж дат по
годината на издаване на докум ента въ в възходящ или низходящ ред.
Л ед ф и т Р илски. Краснописание. Б укурещ , 1837. П о изт.

Б усилин, Георги. Български буквар. М осква: В Угашер. г
■ ■ 130.3.2.1.
А ко в описанията им а съвпадащ и години, подреждането се извърш ва азбучно по първия
елемент на описанието (фамилия на автор или п ъ р ва дума от заглавие).
H i 130.3.3.
П ри подреж дането по ном ера сп исъкът следва реда н а появяването на препратките в
основния текст.
■|| г т и щ |1 ж и 1 ж .стт здта1тацаиншв»|ццним||*{№
ше му п рава и предизвикателството
06, с. 1, 12, ISSN 0205-0994.
Ь е в н и к , № 149, 3 авг. 2009,
г "Г -
и- ■
e i L ingua. Е лект р о нно
■ Щ ж анщ '
.slav.unisofia.
bg/liliJoi jc h iv e /tili 1/C crm ak I2 0 0 4 0 1 .html
Эдемов«:« -•'»«де
П репратките към библиографския списък се оф орм ят по следния начин:
Я Ш 130.4.1.
А ко списъкът с цитираната ли тература е номериран, за препратки в текста служ ат араб
ски цифри, които препращ ат към н ом ерата на съответните библиографски описания в списъ
ка. П репратките с цифри се ограж дат в квадратни или в кръгли скоби.

ш и 1 3 0 .4 .2 .
А ко списъкът не е ном ериран, за препратка служи ф амш ш ото име на автора, дума от за
главието (обикновено първата) или съкращ ение на източника, след което се п осочват година
та н а издаване на публикацията и цитираните страници. П репратката се ограж да в квадратни
или в кръгли скоби.
В инаги е будил- лю бопитство въ п росъ т доколко българската приказка е повлияна от

европейската и ли от силната ориенталска традиция (Х оралек, 1989, с. 1 0 - 1 1 ) .
[В библиографския списък:]
Х о р а л е к , К а р е л . За ориенталските приказки в българската ф олклорна традиция. - В:

Б ъ лгарски ф олклор, 1989, № 1, с. 10 - 1 7 .188Ы 0323-9861.
М арцианопол се нам ирал в Д олна М изия, на която бил главен град [Лат. извори...,
,1958, с. 394].
списък:]
. Л а т и н с к и извори за историята на България. T. 1. под ред. н а И ван Д уйчев и др. С о

фия: БА Н , 1958. 454 с.
:; ■' - . ■
> -V ?**—“• Г ‘T F f ’T ТУ*'' •* ***г « т р ся ео т t r r r «Jt - ъ п г г
А ко се цитират две или повече публикации от един и същ автор, след им ето м у се добавя
дум а (или няколко думи) от заглавието н а съответната публикация.
Същ ествуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на трудовото,

и на административното право (Димитров, Добри. А ^министрагинпо. .. 1994, с. 65;
Ш б и б л и тр а ф ск и я списък:]
Д и м и т р о в , Д обри . А цминистративно право. О бщ а част. София: Сиби, 1994, с. 65.

Ш 954-8150-16-6. - • ■;
т -_ Д и м и т р о в . Д о б р и .Д ъ р ж авн о сл у ж еб и о право на Република Б ългария. Соф ия: Си-
ела, 2010; с. 2 7 3 .1§В]Ч'978-954-2806-424.
м
О ф о р м я н е н а т е к с т с п р я к а р еч
П ряката реч е чуж да реч, предадена дословно от автора на даден текст.
1131.
Т екст с пряка реч се оф орм я по следния начин:
130
П ряката р еч н а всеки участник в диалога започва с главна буква, на нов ред, като се въ
веж да с ти ре и шпация след него.
— Ти не хо д и ли, бай Ганьо, да се разходиш , да видиш В иена?
- К акво ще й гледам на Виената, град кат о град: хора, къщи, салтанати. И дет о от и
деш, есе гут моргин, есе пари искат. Защ о ще си даваме паричкит е на немцит е - и у
нас има кой да ги яде...
А второвият текст, предхож дащ пряката реч, се оф орм я по следния начин:
■ ■ 131.2.1.
След авторовия текст се пиш е двоеточие, ако този текст съдърж а израз, който въвеж да
пряката реч.
В се ощ е изплаш ена, т я каза ст рого:
—К а к посм яхт е да влезет е т ук? Знает е л и чие е т ова ло зе?
[Вж. Д воеточие, т. 98.5.]
■ ■ 131.2.2.
С лед авторовия текст се пиш е точка или друг знак за край на изречение, ако този текст
не съ д ърж а израз, който въвеж да пряката реч.
И рина и Б им би довърш иха десерт а си.
- Щ е се р а зд ви ж и м л и ? — п опит а той.
П ряка реч, придруж ена от пояснителен авторов текст, се оф орм я по следния начин:
■ Е 131.3.1.
В края н а пряката реч, която завърш ва с пояснителен авторов и зраз, не се пиш е точка.
В ъпросителен знак, удивителен знак или м ноготочие се пишат.
■ ■ 131.3.2.
А ко пряката реч завърш ва с пояснителен израз, той се пиш е с м алка буква, отделя се с
тире и след него се пиш е точка.
—В ярно, т и не приличаш на продавачка - п оправи се без см ущ ен и е той.
- О -о! Д обър ден, бай И речек, к а к си, добре л и си ? - извиква бай Г а н ьо с ед ин най-при-
я т е лс к и тон, щ ом влиза в кабинет а на ст опанина.
[Вж. Тире, т. 102.15.1.]
■ ■ 131.3.3.
А ко пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка
буква и се отделя с тирета от двете страни.
- Н якои дни - започна м ам а дрезгаво —слуш а м т икт аканет о на онзи ча со вн и к в кори
дора.
[Вж. Т ире, т. 102.15.2.]
М 131.3.3.1.
А ко в изречение от пряката реч е вм ъкнат пояснителен израз в позиция, където е н еоб хо
дим а запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
— М исля, че съм м а л к о влю бена — прош епна Ема, — но се ст р а хува м да дам во ля на
чувст ват а си.
131
Ш 131.3.3.2.
Д опуска се да не се пиш е запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1.
—М исля, че съм м а л к о влю бена - прош епна Е м а — но се ст р а хува м да дам во ля на чув
ст ват а си
131.3.4.
А ко пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пиш е с малка бук
ва, отделя се с тире и след него се пиш е точка. В торото изречение о т п ряката реч се въвеж да
с тире.
- Д а обядвам е, защ о да не обядвам е! - съгласява се бай Ганьо. - И ваш а м илост , казва
се, ако не от м о йт а - от българска соф ра все ст е яли.
[Вж. Т ире, т. 102.15.3.]
к и 131.3.5.
Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пиш е на същ ия ред с главна
буква, отделя се с тире и завъ рш ва с точка. А ко пряката реч продълж ава, се пиш е второ тире.
- Значи, т и си уч еничка от гим назият а!... — У дивлениет о м у ст а ва ш е голям о. — В кой
к лас?
131.4.
Д опуска се пряката реч д а се оф орм и като цитат.
У смихваш е м и се св ен ли во и пит аш е: „ К ак изглеж д а м ? ", А а з от връщ ах: „И деално.
И зглеж даш идеално
[Вж. О формяне на текст с цитат, т. 127.]
О ф о р м я н е н а т е к с т с п о л у п р я к а реч
П олупряка реч е вътреш ната реч или мислите на герой от худож ествен текст, които авто
р ъ т представя с присъщ ите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч.
я т 132.
Т екст с полупряка реч се оф орм я по следния начин:
ДВВ 132.1.
П олупряката реч се пиш е на същ ия ред, на който се пиш е и авторската реч, но се оформя
без кавички и без тире.
И злиза и от ива у С т оенкини. О щ е от врат нят а сърцет о й зат реперва. Н а. сега ш е й
каж е Ст оянка, че приела м н о го зд раве от Стоенча. че за К о лед а си иде.
Ш Я 132.2.
А ко полупряката реч е сам остоятелно изречение, то започва с главна буква и завърш ва с
препинателен знак, както при пряка реч.
Г лед а ш е м рачно и вт ренчено пред себе си. Сълзит е й се попи ва ха от горчива мъка,
от безропот но прим ирение. Па. я сн о беше. Той не и скаш е да загуби свободат а си. да
ограничи възм ож ност ит е си с едно провинииа лн о мом иче, коет о не м о ж еш е да м у
осигури нит о пари, нит о връзки с недост ъпния свят .
В душ ат а й кипяха недоум ен ие и гняв. Н им а войнат а не бе р а зб и ла и нейния ж ивот ?
Н им а не бе загуб ила т ия о т м ин али години безвъзврат но? Н и м а не ги губеш е и сега?
М ария се наведе напред и хвъ рли поглед върху циф ерблат а на скорост т а. С т релкат а
п оказваш е ст о килом ет ра в час. К аросерият а т р епереш е от напреж ение, въздухът
свист еш е, а дървет ат а и хра ст и т е от лит аха назад кат о по м ет ен и от вихруш ка. JL.
папа го прекаляваш е!...
132
А ко полупряката реч е вклю чена в авторовото изречение, преди нея се пиш е двоеточие,
тя започва с малка буква и завърш ва с препинателен знак, както при пряка реч.
Ш ибил я гледаш е учуден: какъв ш е е т оя дявол?
О ф о р м я н е н а т е к с т н а п и ес а, л и б р е т о , сц е н а р и й
Т екстът на пиеса, либрето, сценарий съдърж а репликите н а действащ ите лица, техните
им ена и роли, описания на реакциите и поведението им, на обстановката и действието на
сцената (ремарки).
■ 1 133.
Т екст н а пиеса, либрето, сценарий се оф орм я по следния начин:
М 133.1.
Н азванието (името или ролята) на действащ ото лице и неговата реплика се оф орм ят в
един абзац и се отделят с точка или с двоеточие. Н азванието н а действащ ото лице се пиш е с
ш рифт, различен от основния.
[и ден ще спечеля много пари и ще си взема билет за самолет,

самоле
д. Само н а запад и само следобед. И ще преследвам един залез,
О бективно погледнато, това е н ай -хубавият залез, който

които съ
съм
-виждал.
етяу'у ВВЯЯЯНН
Ж А Н А : Ти колю [ си имал досега! Д есет? Д ори не им помниш имената. Н е
не. П росто ум ирах от скука.
Репликите на действащ ите лица се оф орм ят според общ ите правописни и пунктуационни
правила.
М 133.3.
Рем арка, която се отнася до реакциите или поведението на действащ о лице, се разполага
преди, в средата или след репликата, пиш е се с курсив и се поставя в скоби.
Рем арка, която е разполож ена след репликата или между части н а репликата, се пиш е с
главна буква и точка накрая.
м ръсницата (П оглеж д а Б а р о н а .), а аз винаги
^ли тература. А з не отговарям за...

'.ежда се, но Д окт орът е изчезнал.
М 133.5.
Рем арка, която е разполож ена след названието на действащ ото лице и преди репликата,
се пиш е с малка буква, а точката или двоеточието е след затварящ ата скоба.
133
Ж А Н А (към В икт ор). Ти пееш ли наистина? Н икога не ми е хрум вало.
ЙЯв 133.6.
Рем арките, които се отнасят до обстановката и действието н а сцената, се оф орм ят като
самостоятелен абзац, пиш ат се в курсив и не се поставят в скоби.
Б О Д И Г А Р Д А : О баж дам се, спокойно, обаждам с е ...(В а д и м о б и лен т елеф он, за да го

усп о ко и .) Ето, обаждам се, спо...
Йй:
И зведнъж на сценат а звукът р я зк о спира. Бодигардът продълж ава да говори, но
нищ о не се чува. В незапно звукът се връщ а заедно с клуб нат а м узи к а и накъсанит е
р еп л и к и на Бодигарда. .
г п п п п т п тт ^
Б О Д И Г А Р Д А : ...сно е вече за лекар. Н ям а смисъл, той е за моргата...
В сяко от им ената (ролите) на действащ ите лица в началото н а п и есата се пише на нов
ред. П ояснителните текстове към тях се оф орм ят с ш рифт, различен о т то зи на имената (ро
лите), и се отделят съ с запетая.
Ж А Н А , писат елка
Л О Р А , собственичка на заведение
О ф о р м я н е н а т е с т о в и з а д а ч и с м н о ж е с т в е н о тго в о р
Н 134.
З а оформ янето на тестови задачи с м нож ествен отговор са валидни следните правила:
П оредността на всеки от предлож ените в задачата отговори се отбелязва с главна буква

и дясна скоба.
Х им ичн ите свойства на а т ом и т е се оп редел я т от:

A ) електричните сили на привличане между ядрото и електроните
Б) електричните сй ли на отблъскване между електроните
B ) ядрените сили, които действат в адрото - -} •. <.-■ -'4
Г) гравитационните сили н а привличане^между ядрото и електроните- - • ■
И И И Р И . -- г
П редложените към задачата отговори се разполагат вертикално (всеки н а нов ред) с цел
по-ясното им възприемане, съ с или без отстъп.
«■ •*<*« }■*■ » * - * * '-'
В кой от редовете е доп усн ата
правописна греш ка?
в; видял, видели- " или: • • У' 7

В ) изпях, изпята, изпяти В) изпях, изпята, изпяти
■' * -■
Г) спрях, спряхме, спряна Г) опрях, спряхме» сггряна > >
- • • -.V': •••• .
134
1 3 4 .3 .
К огато въвеждащ ият текст (осн овата н а задачата) съдърж а израз за отрицание от типа
Н Е В Я Р Н О , Н Е Е, Н Я М А и под., той се изписва с главни букви, за да осигури еднозначното
възприем ане на условието на задачата.
В кое изречение Н Е е допуснат а правописна греш ка?
П унктуационното оф орм яне на текста на тестовите задачи с множ ествен и збор зависи от
синтактичните м у особености.
Н 134.4.1.
Въвеж дащ ият текст (осн овата н а задачата) завърш ва с двоеточие, когато той не предс
тавлява граматически и см ислово завърш ено изречение и всеки от предлож ените отговори го
завърш ва.
Т ек стъ т е:
A ) медиен
Б ) научен
B ) научнопопулярен
Г) институционален
134.4.2.
Въвеж дащ ият текст (основата на задачата) завърш ва с двоеточие, когато той съдърж а
обобщ аващ израз, конкретизиран в отговорите към задачата.
За коя от сл едните сф ери е п редназн ач ен Т ек ст 1:

A )л и ч н а
Б ) общ ествена
В
B)) образователна
образователна
Г) професионална
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
Е*1Е: 134.4.3.
Въвеж дащ ият текст (основата н а задачата) завърш ва с точка или с въпросителен знак,
когато той е граматически и см ислово завърш ено изречение и не съдърж а и зраз, конкретизи
ран в отговорите към задачата.
В кое изречение е д оп усн ата п р авопи сна греш ка?

A ) Т ан цът носи много страст, в него са вложени силно ж елание за ж ивот, експре
сивност, гордост.
Б ) Годината н а Заека поставя край на черната серия и носи справедливост, лю бов
и доверие.
B) А ко извънземните ни п осетят днес, резултатът би бил като при пристигането на
Колумб в Америка.
Г ) Ч овечеството е изпратило в К осм оса дискове съ с записи на звуци и картини от
Земята
. 134.5.
П равописно и пунктуационно оф орм яне н а отговорите в тестови задачи с множествен
избор.
135
1 8 Я 134.5.1.
О тговорите започват с м алка буква, когато представляват ч аст от изречение, която гра
матически и смислово завърш ва основата на задачата. Те завъ рш ват без препинателен знак.
Р азк ази те за О рф ей , Зевс, П ром етсй и Т р оян ск ата война са: , —

А ) словесни м итове
Б ) вълш ебни приказки
. .. —•- - В)-басни - ^ —... - . —. —•——■
■ ■■ • ' ; ■'
■ И 134.5.2.
О тговорите на тестовите задачи започват с малка буква и завъ рш ват без препинателен
знак, когато се състоят от една дум а или словосъчетание, м акар че осн овата н а задачата за
върш ва съ с знак за край на изречение.
н а 134.5.3.
О тговорите на тестовите задачи започват с главна буква и завъ рш ват с точка, ако пред
ставляват завърш ено сам остоятелно изречение, независимо дали о сн овата на задачата за
върш ва съ с знак за край на изречение, или с двоеточие.
Посоч!
Г) Силата на звука зависи от амплитудата му.
О сновната цсл.на Т екс г 1 е:

А ) Да прсдиазй 1ос пи е на ай
С ъ четаване на пунк туаци онн и и непунктуационни знаци в тек ста
1Ш 135.
С ъчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в края на изречението и текста.
С ъчетаване на кавички със знаци за край на изречение.
Кавичките са след знака за край н а изречение, ако в кавички е оградено поне едно сам ос
тоятелно изречение.
136
„ В иди се, съвм ест нот о м ъ лчание им е било дост ат ъчно.“ Така накрат ко В ера М у
т аф чиева обобщ ава впечат леният а си от р ед о вн и т е срещ и на бащ а си с Й ордан Й овков.
В р ус ка т а култ ура (в сра вн ен и е с нем скат а) извинениет о в м н о го по-м алка ст е
пен се счит а за благороден ж ест и се възприем а по-скоро кат о пълноценно признаване на
собст венат а в и н а ... “ И зказана преди близо десет илет ие, т ази хи п о т еза и д нес п редизвик
ва р еа к ц и и и спорове в полет о на м еж д укулт ур ни т е изследвания.
ШВШ 135.1.2.
Кавичките са пред знака за край на изречение в следните случаи:
!&&& 135 12 1.
К огато изречението завърш ва с ограден в кавички израз или цитат, който е част от и з
речение. тл В «9
Д а л и зрит елит е щ е харесат новат а пост ановка на Н ародния т еат ър „ И ван л а з о в I
К а т о анализира норм ит е на п овед ение в изт очнит е култ ури, В еж б и ц ка посочва, че
„да п р авят нещ о заедно, за я п о н ц и т е означава да се държ ат и м и слят ка т о един ч о в ек “.
135.1.2.2.
К огато цитирано изречение е в края на въвеж дащ о авторово изречение и двете изречения
са еднакви п о цел на изказване.
И нт ерес предст авлява следнот о обобщ ение на С пиридон К а за н д ж и ев: „ Н ационал-
нот о чувст во е продукт на общ ност т а; у от делния индивид извън т ази общ ност то не
м о ж е да се я в и “.
£Ш£ 135.1.3.
К огато цитирано изречение е в края на въвеж дащ о авторово изречение и двете изречения
са различни по цел на изказване, всяко от изреченията завърш ва съ с съответния препинате
лен знак, а кавичките са м ежду тях.
В ст ат ия от началот о на 2012 г. Д и м и т р и И ва но в иронично пит а: „ А ко ст е инвест и
тор, щ е повярват е л и на р ей т и н го в и т е а ге н ц и и ? “.
ШЬ 135.1.4.
К огато ограденият в кавички текст е в края на въвеж дащ о изречение и завърш ва със
съкратена дума, се пиш ат точка, кавички и знак за край на изречение.
С ъгласно общ ит е у с ло в и я на сайт а м огат да се публикуват „ безплат ни обяви за изгу
бени и нам ерени вещ и, докум ент и, ж и вот ни и др. “.
ЙМ 135.1.5.
Н е се удвояват кавичките, когато цитат вътре в изречението завърш ва с друг ограден в
кавички текст.
В средит е на иконом ическит е а нализат ори продълж ават опасеният а, че „ Е вропа по
ем а сериозен р и с к със ст арт иранет о на плана на дует а „ М еркози .
тя 135.1.6.
К огато изречението е цитат и завърш ва с ограден в кавички израз, се съ четават кавички,
знак за край н а изречение и кавички.
„ Б ез съмнение, един от най-добрит е р о м а н и на изм иналат а година е „ Ф изика на тъ
га т а “! “
■ ■ 135.2.
С ъчетаване на скоби със знаци за край на изречение.
Ш& 135.2.1.
Затварящ ата скоба е след знак за край на изречение, ако в скоби е оградено поне едно
сам остоятелно изречение.
„ Н е познавам е хорат а, пък и да ги познавам е, т акава р а б о т а изведнъж н е с т а в а !"
(С лед кат о ут върдиха по т ози начин прест иж а си, т е на свой р е д от кр и ха ка р т и т е и да
доха съгласиет о си.) П ривечер К аракачанкат а си от иде, о т насяйки на бъдещ ит е сва т о ве
м н о го зд раве и ной-прият ни новини.
О щ е от р а н н о дет ст во беш е слуш а ла за чудесат а, случващ и се в м а наст ира. (Н е е л и
м ногозначит елно, че няколко път и беш е предприем ала път увания до далечни я м ан а ст и р
в се в т ревож ни периоди от ж ивот а си?)
За съ ж аление в онова врем е ст рипт ийзът не бе ощ е на м о д а и т ой за губ и цели два
часа, докат о се справи с безбройнит е ф уст и на м а й к а ми... (Б ож е —чух го да възклицава
сл ед чет иридесет години - к о лко са облекчени съврем еннит е м ъж е!)
[Вж. и Скоби, т. 100.1.]
ШШ 135.2.2.
Затварящ ата скоба е пред знак за край н а изречение, когато заграденият в скоби израз е
част о т друго изречение.
Н о с врем ет о започнах да си м исля, че т ози сам оук, п рим ит ивен йезуит е и скал м о ж е
би да ни даде от рано ур о ц и за ж ивот а (какт о се и хва ле ш е пред хорат а).
Д о н е с е л и м и новат а си книга (тази, коят о и злезе преди няко лко дни)?
[Вж. и Скоби, т. 100.1.]
№ 135.2.3.
Затварящ ата скоба е пред знак за край н а изречение, когато заграденият в скоби израз
представлява библиографски данни или данни за автор и произведение.
И нт ересн о е, че през същ ия период, от О свобож дениет о до д евет д есет т е години на
X I X век, се наблю дава спад в издаванет о на буквари и пособия за начално обучение (Глад-
кова, Л иком анова, 2002: 327).
Л е гн а вечер —очи не зат варям от м и е м за нея (Д. Талев).
[Вж. и Скоби, т. 100.5.]
ШШ 135.2.4.
С ъчетаване на знак за край на изречение, затварящ а скоба и друг знак за край на изрече
ние им а в следните случаи:
П М 135.2.4.1.
К огато в скобите им а цяло изречение, вклю чено в края н а друго изречение, и двете са
различни по цел н а изказване.
Н арича се К иприан (К акво име, кат о извезано в т еж ка сърмена ш евица!).
Ш к 135.2.4.2.
К огато ограденият в скоби текст завърш ва със съкратена дума.
В р ед и ц а случаи и преф егиранит е гла го ли м ога т да се уп о т р еб ява т в общ оф акт иче-
ско т о значение (срв. излизам, довеж дам , преписвам и др.).
ШШ 135.2.5.
Н е се удвоява затварящ а скоба, когато заграденият в скоби и зраз завъ рш ва с друг израз
в скоби.
Д о й д е заповед от директ ора (преуст ановява се пуш енет о (т очно и я сн о ).
З П 135.2.6.
Затварящ а скоба, знак за край н а изречение и затварящ а скоба се съчетават, когато и зра
138
зъ т в скоби е вклю чен в края на изречение, оградено в скоби.
(И м аш е бост ани и го ло п о ле ср ещ у наш ат а къщ а (чак до края на ул и ц а т а ).)
шт 135.3.
С ъ четаване на индекс със знаци за край н а изречение.
К Я 135.3.1.
И ндексът се пиш е пред знак за край на изречение, когато бележ ката се отнася до послед
н ата дум а или и зраз в изречението.
И звест но е, че Х р и ст о Б о т ев е бил уч и т е л няколко години'.
В ъзм ож но л и е изобщ о да се р а зр е ш и възникналият конф ликт м е ж д у на ц ионалнит е
т радиции и глоб алнот о р а зв и т и е '0?
З аб ележ ит елн о е, че авт орът е у с п я л да изрази връзкат а м е ж д у м а т ер и а лно т о и
идеа лнот о през призм ат а на бъ лгарскат а ценност на сист ем а5!
П роблем ът за неф орм алнит е соц и а лн и групи ост ава от ворен за бъдещ и проучвания и
очаква сво и т е и зс лед о ва т ели * ...
ШШ 135.3.2.
И ндексът е след знак за край на изречение, когато бележката се отнася до цялото изречение.
Н им а на т ова р а в н и щ е е ст оял наш ият възрож денски просвет ит ел, за когот о ние
см е си изградили съвсем д руг образ?20
Е дин прим ер е дост ат ъчен, за да се о п иш е т очно характ ерът на И ва н -В а зо ви я герой.
В ръзкат а м е ж д у култ а към п редцит е и култ а към свет иит е е била от особено значе
ние за р а зви т и ет о на се м е й с т в о т о ...*
Ш й 135.4.
С ъчетаване на индекс с кавички в края на изречението.
Н Е 135.4.1.
И ндексът е пред кавичките, когато бележ ката се отнася до последната дум а или израз в
кавичките.
Същ ат а идея е прокарана и в ст ат ият а „М ладият българин Л ю бен К а р а вело в и д ру
гарят м у В ла д и м и р И овановичзв“.
И ндексът е след кавичките, когато бележ ката се отнася до целия ограден в кавички текст.
Н е м о ж е да се от рече, че географ скит е описания в хрон и ка т а „са дост а т о ч н и “3.
„ Н аб лиж авахм е чеш кат а граница. С н ас път уваха и ком исарит е, прат ени от п р ави
т елст вот о да се научат как се нареж да излож ение, т а да наредят и П ло вди вско т о . ‘ 25
„ К ак т ия уч еници - се пит а А п р и ло в - щ е почнат обучение по български в своет о
о т ечест во ? “43
„ К огат о Ю ст иниан се завърнал от България, неговит е хо р а в К о нст а н т и но п о л запо
чнали да го м разят и да не го у в а ж а в а т ...“*
С ъ четаване на индекс със затварящ а скоба в края на изречението.
ШГ. 135.5.1.
И ндексът е пред затварящ ата скоба, когато бележ ката се отнася до последната дум а или
израз от оградения в скоби текст.
П осочена е и полит ическат а принадлеж ност на българскит е зем и чрез ф ла г с м о н о
гр а м (м ного сходен с т ози на българския вла д ет ел цар М ихаил Ш иш ман*).
139
■ » 1 3 5 .5 .2 .
И ндексът е след затварящ ата скоба, когато бележ ката се отнася до целия ограден в скоби
текст.
Е дин от от крит ит е п ам ет ници ощ е не е дат иран (вероят но е изработ ен м е ж д у 1685
и 1690 година)39.
(За т ази цел е необходим о да се проведат допълнит елни т еренни и зслед вания в р а з
ли ч н и част и на реги о н а .)*
Н 136.
С ъчетаване на знаци за край на изречението.
Ш Я 136.1.
В ъпросителен и удивителен знак се съ четават в следните случаи:
В края на въпросително по ф орм а и възклицателно по цел н а и зказване изречение.

Н е си л и спом няш ?!
П редст авят е л и си ? !
ш т 136.1.2.
В ътре в изречението, оградени в скоби, за изразяване н а отнош ение към част от изказ
ването.
Н им а никой (?!) н е се е сблъсквал с т ози проблем ?
[Вж. и Скоби т. 101.1.]
Я Ш 136.2.
М ноготочието се съчетава с въпросителен или с удивителен знак или и с двата знака
заедно, като редът на знаците не е строго определен.
Това обаче е друга т е м а !...
Д а л и идеят а е осъщ ест вим а, щ е пок а ж е бъдещ ет о...!
И м а л и справедливост на т ози свят ...?
Защ о т ръгваш ?...
К а к во л и не дадоха от себе си...?!
А другит е?!...
140
ОПИСАНИЕ НА ДУМИТЕ В РЕЧНИКА
Вклю чените в речника думи са представени според действащ ите правописни принципи
и правила, без да се дават правоговорни препоръки, свързан и с ф онетични промени в тях.
П о традиция при всяка дума е отбелязано ударението. В случаите, когато в дум ата им а две
ударения, те същ о са посочени, без да се прави разграничение между главно и второстепенно
ударение.
П ри наличието на дублетни форми дублетът, който не се препоръчва, е даден в курсив. В
случаите, когато са равностойни, дублетите се изписват с един и същ шрифт.
К огато в словника са представени всичките форми н а един дублет, след запетая и съю за
и се посочва другият дублет. П ри азбучната подредба е възм ож но да не се повтори другият
дублет, ако той следва непосредствено след п ървия и не са представени негови форми.
Думи, при които наред съ с слятото се допуска и разделно писане, са отбелязани със
звездичка.
Д уми от една и същ а част на речта с еднаква основна ф орм а са отбелязани с индекс.
П ри думи о т различни части н а р еч та с еднаква основна ф орм а при необходим ост в скоби
се посочва грам атичната им характеристика.
След меж дум етията в скоби се п осочва грам атичната им характеристика.
П ри съставянето на речниковите статии само отчасти е запазен възп ри ети ят в предход
ните нормативни правописни речници начин н а представяне на отделните класове думи. При
думите без правописни особености въ в ф орм ообразуването представянето е максимално оп
ростено.
С ъщ естви телни им ена
Същ ествителните им ена от м .р. без особеност при образуването н а ф орм ите им са пред
ставени освен с основната ф орм а и с форм ите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако я имат):
ковач; ковачи, (двама и т.н.) ковачи
колектив; колективи, (два и т.н.) колектива
С ъщ ествителните им ена от м.р. с особ еност при образуването н а форм ите им освен с
обикновената и бройната ф орм а з а мн.ч. с а представени, както следва:
- П ри едносричните същ ествителни им ена о т м.р. са представени и завърш еците на чле
нуваните им форми в ед.ч.:
син, -ът, -а; синове, (двама и т.н.) синове
влак, -ът, -а; влакове, (два и т.н.) влака
- К огато едносричните същ ествителни им ена от м.р. са вто р а съ ставка н а слож ни думи,
същ о са представени и завърш еците н а членуваните им форми за ед.ч.:
бй лбор д, -ът, -а; бйлбордове, (два и т.н .) бйлборда
боди гар д, -ът, -а; бодигардове, (двам а и т.н.) бодигардове
- П ри същ ествителните им ена о т м.р. н а -й, -яр, -ар, -т ел освен основната им ф орм а са
представени и завърш еците н а членуваните им форми в ед.ч.:
полицай, -ят, -я; полицаи, (двам а и т.н.) полицаи
завой , -ят, -я; завои, (два и т.н.) завоя
учйтел, -ят, -я; учители, (двама и т.н .) учители
петел; петли, (два и т.н.) петела
нагревател, -ят, -я; нагреватели, (два и т.н.) нагревателя
к ож ухар , -ят, -я; кож ухари, (двам а и т.н.) кож ухари
пазар , -ът, -а; пазари, (два и т.н.) пазара
141
коняр, -ят, -я; коняри, (двама и т.н.) коняри
—П ри същ ествителните имена н а -изъм, -азьм освен основната им ф орм а са представени
напълно изписани и членуваните им форм и за ед.ч.:
егои зъ м , егоизмът, егоизм а
ди ал ек тй зъ м , диалектизмът, диалектизма; диалектизми, (два и т.н.) диалектизъм а
П ри същ ествителните имена о т м.р. на -г, -к, -х са представени освен основната им ф о р
м а само формите за мн.ч. - обикновена и бройна (ако имат):
стратег; стратези, (двама и т.н.) стратези
към пинг; къмпинги, (два и т.н.) къмпинга
дивак; диваци, (двама и т.н.) диваци
калп&к; калпаци, (два и т.н.) калпака
м онарх; монарси, (двама и т.н.) м онарси
кож ух; кожуси, (два и т.н.) кож уха
П ри съществителните имена от м.р. на -ел, -ец, -ил, -ин, -ъл, -ьр с а представени освен основ
ната им форма само формите за мн.ч. —обикновена и бройна форма (ако имат):
петел; петли, (два и т.н.) петела
ш нйцел; шницели, (два и т.н.) ш ницела
певец; певци, (двама и т.н.) певци
палец; палци, (два и т.н.) палеца
бодил; бодили, (два и т.н.) бодила
бинбкъл; бинокли, (два и т.н.) бинокъла
българин; българи, (двама и т.н.) българи
скиптър; скиптри, (два и т.н.) скиптъра
П ри същ ествителните им ена на -дж ия, -чия са представени освен основната им форма
само форм ите за мн.ч. - обикновена и бройна ф орм а (ако имат):
боядж ия; бояджии, (двама и т.н.) бояджии
занаятчия; занаятчии, (двама и т.н.) занаятчии
П ри същ ествителните имена от м.р. с променливо Я са представени напълно изписани
освен основната им ф орм а и членуваните им форми за ед.ч. и мн.ч. - обикновена и бройна
(ако имат):
бряг, брегът, брега; брегове, (два и т.н.) бряга
сняг, снегът, снега; снегове
К огато същ ествителните им ена от ж.р. ням ат правописна особеност, е представена само
основната им форма:
ж ена
къщ а
П ри същ ествителните им ена н а -т, -щ освен основната им ф орм а е представен а и члену
ван ата им ф орм а за ед.ч.:
р адост, радостта
площ , площ та
П ри същ ествителните имена н а -ея, -ия освен основната им ф орм а е представена и ф ор
м ата им за мн.ч. (ако имат):
епопея; епопеи
резолю ция; резолю ции
П ри същ ествителните им ена от ж.р. с пром енливо Я освен основната им ф орм а са пред
ставени и изцяло изписани членуваната ф орм а в ед.ч. и ф орм ата за мн.ч. (ако имат),
цялост, целостта; цялости
вярност, верността
П ри същ ествителните им ена о т ср.р. освен основната им ф орм а е представена и ф орм ата
за мн.ч.:
142
дете; деца
момч£; момчета
П рилагателни им ена
П рилагателните имена без особен ост при образуването на форм ите им са представени
само с основната си форма:
м лад
хубав
ф изически
хим ически
П рилагателните им ена с особен ост при образуването на форм ите им са представени и с
членуваните форми за м.р. ед.ч., както и с нечленуваните форми за ж .р. и ср.р. ед.ч. и за мн.ч.
Тук се отнасят:
- прилагателните им ена съ с завърш ек на -ен, -ъв, -ък, -ьл, -ър:
в ъ зм ож ен , възм ож ния(т), възм ож на, възм ож но; възможни
л ен ен , ленения(т), ленена, ленено; ленени
плам ен ен, пламенния(т), пламенна, пламенно; пламенни
ф изи чен , физйчния(т), физйчна, физйчно; физични
еднакъв, еднаквия(т), еднаква, еднакво; еднакви
гладък, гладкия(т), гладка, гладко; гладки
объ л, облия(т), обла, обло; обли
светъл , светлия(т), светла, светло; светли
добъ р , добрйя(т), добра, добро; добри
—прилагателните имена с пром енливо Я:
верен, верния(т), верния, вярна, вярно; верни
голям , големия(т), голяма, голямо; големи
П рилагателни н а -ен с еднаква осн овна ф орм а, но с разлика при образуван е н а другите
форми (или в значението) са представени в две заглавки с всички форми:
к ож ен ', кож ения(т), кож ена, кож ено; кожени
кож ен 2, кожния(т), кожна, кожно; кожни
р ибен ', рйбения(т), рибена, рибено; рибени
р и бен 2, рйбния(т), рйбна, рйбно; рйбни
Ч и сл ител н и им ена
Редните числителни им ена без п равописна особеност са представени само с основната

им форма:
първи
втори
Б рой ните числителни им ена са представени с всичките си форми:
едйн, една, едно; едни дв ам а, двамата
две, двете три , трите
два, двата трй м а, тримата
Б ройн ите числителни имена, които завъ рш ват на -т, са представени и с членуваните си
форми:
дв ан ай сет, дванайсетте
дв ай сет, двайсетте
143
М естоим ения
Личните, възвратните, показателните, въпросителните, относителните, неопределител-

ните, отрицателните и обобщ ителните местоимения са представени с всичките им форми:
аз, мене и мен; ме; ми
сёбе си, се, си
този , тази, това; тези
такъ в, такава, такова; такива
кой, кого, коя, кое; кой
който, когото, която, което; който
някой, някого, някоя, някое; някои
някакъв, някаква, някакво; някакви
никой, никого, никоя, никое; никои
никакъв, никаква, никакво; никакви
нйчий, ничия, ничие; ничии
всеки, всяка, всяко; всеки
О старелите падежни форми на тези местоимения са представени като сам остоятелни ле
ксикални единици.
П ритеж ателните и възвратните притеж ателни местоимения са представени като прилага
телните им ена с всичките им форми:
мой, м оя(т), моя, мое; мои; ми
свой, своя(т), своя, свое; свои; си
Глаголи
П ри глаголите след заглавната дум а е посочена в съкратен вид сам о ф орм ата за 2 л. ед.ч.,
която е показател за спреж ението н а съответния глагол:
пера, -еш споря, -иш
чет&, -еш отв&рям, -яш
дам , дадеш отивам , -аш
г о в о р я ,-иш
При глаголите дам и ям форм ите за 2 л. ед.ч. са изписани изцяло, а глаголът съ м е
представен с всичките форми за сегаш но време.
К ато отделни лексикални единици са представени глаголите, които се уп отребяват само
в 3 л., отбелязано с бележ ка в скоби:
здрачава се (3 л.)
разви делее се (3 л.)
П осочените при някои глаголи форм и н а личното местоимение показват, че глаголът не
може да се употребява без тях.
достраш&ва ме
прийска ми се
К ато отделни лексикални единици са представени глаголите с частица с е или си, напъл
но различни по значение о т съответн ите глаголи без частица се или си. К огато даден глагол
мож е д а се употребява със и без частица се или си (с изклю чение н а случаите съ с страдателен
залог), тя се поставя в скоби след глагола. С индекси се отбелязват два омонимни глагола,
единият от които се употребява без частица се (си), а другият —с частица се (си):
с м е я ,-еш разболея ( с е ) ,-еш
см ея се, -еш за си п в а м 1, -аш
представям (си), -яш засй п вам 2 (се), -аш
144
К ато отделни лексикални единици са представени отглаголните същ ествителни на -не.
Н е са представени форм ите им за мн.ч., защ ото при тях няма правописни особености:
л а зе н е
ч ё те н е
К ато отделни лексикални единици са представени сегаш ните и м иналите страдателни
причастия, които редовно ф ункционират и като прилагателни имена. П о същ ия начин е по-
стъпено и съ с сегаш ните деятелни причастия, които се употребяват като прилагателни или
същ ествителни имена:
съ и зм ерим водещ
лансиран ком андващ
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ В СЛОВНИКА
вж. виж предл. предлог

ед.ч. единствено число прил. прилагателно име
межд. междуметие сз. съю з
мест. местоимение същ. същ ествително име
мн.ч. множ ествено число част. частица
нрч. наречие числ. числително име
обикн. обикновено

авноосн 1нн
авансов
А
абревиатура
абревиация авансцена
абрихт; абрихти, (два и т.н.) аванта
абрихта авантаджийка
абсёнт; (два и т.н.) абсента авантаджия; авантаджии,
абсйда (двама и т.н.) авантаджии
абсолвёнт; абсолвента, (двама и авантаж; авантажи, (два и т.н.)
т.н.) абсолвента авантажа
а (сз.) абсолвёнтка авантажен, авантажния(т),
а (част.) абсолвёнтски авантажна, авантажно;
а (межд.) абсолютен, абсолютния(т), авантажни
аба абсолютна, абсолютно; авантюра
абаджййство абсолютни авантюризъм, авантюризмът,
абаджия; абаджии, (двама и т.н.) абсолютйзъм, абсолютйзмът, авантюризма
абаджии абсолютизма авантюрйн
абажур; абажури, (два и т.н.) абсорбатор; абсорбатори, (два и авантюрист; авантюриста,
абажура т.н.) абсорбатора (двама и т.н.) авантюриста
абанбс абсорбёнт; абсорбента, (два и т.н.) авантюристйчен,
абаносов абсорбента авантюристйчния(т),
аб&т; абати, (двама и т.н.) абати абсорбер; абсорбери, (два и т.н.) авантюристична,
абатство; абатства абсорбера авантюристично;
абдйл; абдали, (двама и т.н.) абдали абсорбйрам (се), -аш авантюристични
абдикация; абдикации абсорбйране авантюрйстка
абдикирам, -аш абсорбция авантюрйстки
абдикйране абстинёнция; абстиненции аварйен, аварййния(т), аварийна,
абе абстрактен, абстрактния(т), аварийно;аварийни
абзац; абзаци, (два и т.н.) абзаца абстрактна, абстрактно; аварййно-възстановйтелен,
абисйиец; абисйнци, (двама и т.н.) абстрактни аварййно-възстановйтелния(т),
абисйнци абстрактност, абстрактаостта аварийно-възстановителна,
абисйнка абстракционйзъм, аварийно-възстановително;
абисйнски абстракционйзмът, аварийно-възстановителни
абитуриент; абитуриенти, (двама абстракционизма аварийно-спасителен,
и т.н.) абитуриента абстракция; абстракции аварййно-спасйтелния(т),
абитуриентка абстрахирам се, -аш аварийно-спасителна,
абитуриентски абстрахйране аварийно-спасително;
аболиционйзъм, абсурд; абсурда, (два и т.н.) аварийно-спасителни
аболиционйзмът, абсурда аварин; авари, (двама и т.н.) авари
аболиционизма абсурден, абсурдния(т), абсурдна, (обикн. в мн.ч.)
аболиционйст; аболициониста, абсурдно;абсурдни аварйрам, -аш
(двама и т.н.) аболициониста абсурдност, абсурдността аварйране
абонамент; абонаменти, (два и т.н.) абсцёс; абсцеси, (два и т.н.) ав&рия;аварии
абонамента абсцёса ав&рски
абонаментен, абонамёнтния(т), абсцйса аватар1, -ът, -а; аватари, (двама и
абонаментна, абонаментно; абсцйсен, абсцйсния(т), абсцйсна, т.н.) аватари (лице)
абонаментни абсцисно; абсцйсни аватар2, -ът, -а; аватари, (два и т.н.)
абонат'; абонати, (двама и т.н.) абхазец; абхазци, (двама и т.н.) аватара (нелице)
абонати (лице) абхаз ци август
абонат2; абоната, (два и т.н.) абх&зка августёйши
абоната(нелице) абх&зка августовски
абонатка авангард; авангарда, (два и т.н.) авеню; авенюта
абонйрам (се), -аш авангарда авиатор; авиатори, (двама и т.н.)
абонйране авангарден, авангардния(т), авиатори
абордаж; абордажи, (два и т.н.) авангардна, авангардно; авиаторка
абордажа авангардни авиаторски
абориген; аборигени, (двама и т.н.) авангардйзъм, авангардйзмът, авиаторство
аборигени авангардизма авиационен, авиационния(т),
аборт; аборта, (два и т.н.) аборта авангардйст; авангардиста, авиационна, авиационно;
абортирам, -аш (двама и т.н.) авангардиста авиационни
абортйране авангардйстки ави&цня;авиации
абразив; абразйви аванпост; аванпостове, (два и т.н.) авизйрам, -аш
абразйвен, абразйвния(т), аванпоста авизйране
абразивна, абразивно; аванс; аванси, (два и т.н.) аванса авйзо
абразивни авансйрам, -аш авиобаза
абр&зия авансиране авнобензйн
147
авнобйзнес
авнобйзнес автентйчен, автентйчния(т), автокефални
авиобомба автентйчна, автентйчно; автоклав; автоклави, (два и т.н.)
авиодесант; авиодесанта, (два и автентични автоклава
т.н.) авиодесанта автентйчност, автентичността автоклавен, автоклавния(т),
авиоизложение; авиоизложения автоаксесоар; автоаксесоари, автоклавна, автоклавно;
авиокетъринг; авиокетьринги, (два и т.н.) автоаксесоара автоклавни
(два и т.н.) авиокегьринга автоаларма автокозмётика
авиокомпания; авиокомпании автобаза автоколона
авиолайнер; авиолайнери, (два и автобетонобъркачка автоконтрол
т.н.) авиолайнера автобйзнсс автокран, -ът, -а; автокранове, (два
авиолинии; авиолинии автобиографйчсн. и т.н.) автокрана
авиомедицйнски автобиографйчния(т), автокранйст; автокранйсти,
авиомеханик; авиомеханици, автобиографйчна, (двама и т.н.) автокранйсти
(двама и т.н.) авиомеханици автобиографйчно; автократ; автократа, (двама и т.н.)
авиомодел; авиомодели, (два и т.н.) автобиографйчни автократа
авиомодела автобиография; автобиографии автокр&тор; автократори, (двама
авиомоделйзъм,авиомоделизмът, автоблокирбвка и т.н.) автократори
авиомоделизма автоборса автокрация; автокрации
авиомоделйст; авиомоделйсти, автобус, -ът, -а; автобуси, (два и автокрёдит; автокрёдитн, (два и
(двама и т.н.) авиомоделйсти т.н.) автобуса т.н.) автокредита
йвиомотор; авиомотори, (два и автобусен, автобусния(т), автокрбс, -ът, -а; автокросове, (два
т.н.) авиомотора автобусна, автобусно; и т.н.) автокроса
авионавигация автобусни автокъща
авиоотряд; авиоотряди, (два и автовлак, -ът, -а; автовлакове, автолйния; автолйнии
т.н.) авиоотрада (два и т.н.) автовлака автомагистрала
авиопоша автовлекач; гштовлекачи, (два и &втомани&к; автоманиаци,
авиопревозвач; авиопревозвачи, т.н.) автовлекача (двама и т.н.) автоманиаци
(два и т.н.) авиопревозвача автовоз; автовози, (два и т.н.) автомат; автомата, (два и т.н.)
авиоремонтен, автовоза автомата
авиоремонтния(т), автогара автоматизация; автоматизации
авиоремонтна, авиоремонтно; автогенбза автоматизирам (се), -аш
авторемонтни автогенен, автогенния(т), автоматизиран
авиосалон; авиосалони, (два и автогенна, автогенно; автоматизйраие
т.н.) авиосалона автогенни автоматйзъм, автоматизмът,
авиоснсциалйст; автогенератор; автогенератори, автоматизма
авиоспециалисти, (двама и т.н.) (два и т.н.) автогенератора автоматик; автоматаци, (два и т.н.)
авиоспециалисти автогенераторен, автоматика
авиоснорт. -ът, -а; авиоспортове, автогенераторния(т), автоматика
(два и т.н.) авиоспорта автогенераторна, автоматйчен, автоматичния(т),
авиогаксй; авиотаксйта автогенераторно; автоматйчна, автоматично;
авиотехийк; авиотехнйци, (двама автогенераторни автоматични
и т.н.) авиотехнйци автогол, -ът, -а; автоголове, (два и автоматйчески
йвиот^хника т.н.) автогола автоматйчност, автоматичностга
авиотранспорт автогравюра автоматчик; автоматчици, (двама
авиотранспортен. автограф; авто1рафи, (два и т.н.) и т.н.) автоматчици
авиотранспортния(т), автографа автомафия
авиотранспортна, автогрббище; автогробища йвтомашйна
авиотранспортно; автодйлър; гштодшгьри, (двама и автомивка
авиотранспортни т.н.) автодшгьри автомобил; автомобили, (два и
авиошоу; авиошоута автоекспрес; автоекспреси, (два и т.н.) автомобйла
авитаминоза т.н.) автоекспреса автомобилен, автомобйлния(т),
авлйга автоемайллак, -ът, -а; автомобйлна, автомобйлно;
авоар; авоари (обикн. в мн.ч.) автоемайллакове, (два и т.н.) автомобилни
авокадо автоемайллака автомобялйзъм,
австралйец; австралййци, (двама автозавбд; автозаводи, (два и т.н.) автомобилйзмът,
и т.н.) австралййци автозавода автомобилйзма
австралййка автоизложение; автоизложения автомобилйст; автомобилиста,
австралийски автокар; автокари, (два и т.н.) (двама и т.н.) автомобилйсти
австрйец; австрййци, (двама и т.н.) автокара автомобилистка
австрийци автокаско автомобилостроене
австрййка автокерван; автокервани, (два и автомоделйзъм,автомоделйзмът,
австрййски т.н.) автокервана автомоделизма
австро-унгарски автокефален, автокефапння(т), автомонтьор; автомонтьори,
автаркия автокефална, автокефално; (двама и т.н.) автомонтьори
агрегАт
автомбрга (двама и т.н.) автосондьори агитаторски
Авто-мбто-вёлочАсти (само мн.ч.) автосондьбрски агитационен, агитационния(т),
А вто-м бтоклуб, -ът, -а; Автоспйрка агитационна, агитационно;
авто-мотоклубове, (два и т.н.) автостанция; автостанции агитационни
авто-мотоклуба Автостоп, -ът, -а; автостопове, (два агитацибнно-пропагАнден,
авто н о м ен , автономния(т), и т.н.) автостопа агитационно-пропагандния(т),
автономна, автономно; АвтострАда агитационно-пропагандна,
автономни АвтотрАкторен, агитационно-пропагандно;
а в то н о м и ст; автономиста, (двама автотракторния(т), агитационно-пропагандни
и т.н.) автономиста автотракторна,автотракторно; агитацибнно-разяснйтелен.
автоном йстка автотракторни агитационно-разяснйтелния(т),
ав т о н о м и я; автономии Автотранспорт агитационно-разяснйтелна,
авто н о м н о ст, автономността Автотраиспбртеи, агитационно-разяснйтелно;
а вто о к ази б н ; автооказиони, (два автотранспортния(т), агитационно-разяснйтелни
и т.н.) автооказиона автотранспорта, агитация; агитации
авто п азар , -ът, -а; автопазари, (два автотранспортно; агитйрам, -аш
и т.н.) автопазара автотранспортни агитйране
авто п ар к, -ът, -а; автопаркове, (два АвтотрансформАтор; агйтка
и т.н.) автопарка автотрансформатори, (два и агйтматериАл; агйтматериали,
ав т о п а тр у л ; автопатрули, (два и т.н.) автотрансформатора (два и т.н.) агйтматериала
т.н.) автопатрула Автотрённнг агломер Ат; агломерата, (два и т.н.)
автопилот; автопилота, (два и т.н.) Автотурйзъм, автотурйзмът, агломерата
автопилота автотуризма агломерацибнен,
А втопортрёт; автопортрета, (два Автотурйст; автотурйста, (двама агломерационния(т),
и т.н.) автопортрета и т.н.) автотурйста агломерационна,
а втоп роб ег; автопробези, (два и Автоучйлище; автоучйлища агломерационно;
т.н.) автопробега автохтон; авгохтони (обикн. в мн.ч.) агломерационни
автоп рои зш еств и е; автохтонен, автохтонния(т), агломерАция
автопроизшествия автохтонна, автохтонно; агломерйрам, -аш
автор; автори, (двама и т.н.) автори автохтонни агломериране
ав т о р а л й ; авторалйта автохтбнност, автохтонността аглутинатйвен,
автореклам а Автоцёнзура аглутинатйвния(т),
А вторемонт; авторемонта, (два и Автоцёнтър; автоцёнтрове, (два и аглутинатйвна, аглутинатйвно;
т.н.) авторемонта т.н.) автоцёнтъра аглутинатйвни
А вторем бнтен, авторемонтния(т), Автоцнстёрна аглутинАция
авторемонтна, авторемонтно; АвточАст, авточастта агне; агнета
авторемонтни Автошбу; автошоута Агнеие
а вто р е ф ер а т; автореферата, (два агА; агй, (двама и т.н.) агй агнёц; (два и т.н.) агнёца
и т.н.) автореферата агаряиец; агарянци, (двама и т.н.) Агнешки
а в т о р и за ц и я ; авторизации агарянци агностйк; агностаци, (двама и т.н.)
а в т о р и зи р а м , -аш агарянин; агаряни, (двама и т.н.) агностйци
а в т о р и зи р ан агаряни агностицйзъм, агностицйзмът,
а в т о р и зи р ан е агарянски агностицизма
а в т о р и т ар е н , авторитарния(т), агент1; агента, (двама и т.н.) Агня се, -иш
авторитарна, авторитарно; агента (лице) агонизйрам, -аш
авторитарни агёнт2; агента, (два и т.н.) агента агонизйраие
а в т о р и т а р й зъ м , авторитарйзмът, (нелице) агбннн; агонии
авторитаризма агёнтка агорафббия
а в т о р и т е т 1; авторитета, (двама и агёнт-провокАтор; агрАрен, аграрния(т), аграрна,
т.н.) авторитета (лице) агёнт-провокатори, (двама и аграрно; аграрни
а в т о р и т е т 2 (нелице) т.н.) агёнт-провокатори агрАрикономйст;
а вто р и тётен , авторитётния(т), агёнтпровокаторски а1рарикономйсти, (двама и т.н.)
авторитетна, авторитетно; агёнтски аграрикономйста
авторитетни агёнтство агрАрно-индустриАлен,
авт о р и т ёт н о с т, авторитетностга агентура аграрно-индустриалния(т),
авторка агентурен, агентурния(т), аграрно-индустриална,
автородёо; автородёа агентурна, агентурно; аграрно-индустриално;
Авторски агентурни аграрно-индустриални
Авторство агёнция; агёнции агрАрно-промйшлен.
Автосалон; автосалони, (два и т.н.) агиография аграрно-промйшления(т),
автосалона агиогрАфски аграрно-промйшлена,
Автосервйз; автосервизи, (два и агитАтор; агитатори, (двама и т.н.) аграрно-промйшлено;
т.н.) автосервйза агитатори аграрно-промйшлени
йвтосондьбр; автосондьори, агитАторка агрегат; агрегата, (два и т.н.)
149
агрегат
агрегата афопроизводйтеля (нелице) адвокАтстване
агрегатен, агрегатния(т), агроспециалйст; адвокатство
агрегатна, агрегатно; агрегатни афоспециалйсти, (двама и т.н.) адвокатура
агреман; агремани, (два и т.н.) афоспециалйсти адвокАтщина
агремана агротехник; афотехници, (двама адекватен, адекватния(т),
агресивен, агресйвния(т), и т.н.) афотехници адекватна, адекватно; адекватни
агресивна, агресивно; агротехника адеквАтност, адекватността
агресивни Агротехнически адёпт; адёпти, (двама и т.н.)
агресивност, агресивността агротурйзъм, афотурйзмът, адёпти
агресия; агресии афотурйзма адёт; адёти, (два и т.н.) адёта
агресор; агресори, (двама и т.н.) агрофизйк; агрофизйци, (двама и аджАрнн; аджари, (двама и т.н.)
агресори т.н.) афофизйци аджари
агрикултура Агрофизика аджАрски
агрикултурен. агрикултурния(т), Агрофизйчен, афофизйчния(т), Аджеба
агрикултурна, агрикултурно; афофизйчна, афофизйчно; Адиагностйчен,
агрикултурни агрофизйчни адиагностйчния(т),
агробиолог; агробиолози, (двама Агрофизйческн адиагностйчна, адиагностйчно;
и т.н.) агробиолози Агрофизйчка адиагностйчни
агробиологичен, Агрохимйк; афохимйци, (двама и Адиагностйчност,
агробиологйчния(т), т.н.) афохимйци адиагностичносгга
агробиологйчна, Агрохимйчен, афохимйчния(т), Адинамйчен, адинамйчния(т),
агробиологично; афохимйчна, афохимйчно; адинамйчна, адинамйчно;
агробиологични афохимйчни адинамйчни
агробиологйчески агрохимически Адинамйчност, адинамичността
агробиология Агрохимйчка администратйвен,
Агробиолбжка Агрохймия админисфатйвния(т),
Агро-лесомелиоратйвен, Агънце; агънца админисфатйвна,
агро-лесомелиоратйвния(т), ад, -ът, -а админисфатйвно;
агро-лесомелиоратйвна, адАжио; адажиа адмшшефатйвни
агро-лесомелиоратйвно; адамйт; адамйти, (двама и т.н.) администратйвнонаказАтелен,
афо-лесомелиоратйвни адамйти администратйвнонаказателния(т),
агро-лесомелиорация адамйтски админисфатйвнонаказателна,
агромелиорация; адамйтство администратйвнонаказателно;
афомелиорации адАмов админисфатйвнонаказателни
агромегеорологйчен, адаптационен. адаптационния(т), администратйвнопрАвен,
афометеорологйчния(т), адаптационна, адаптационно; администратйвноправния(т),
афометеорологйчна, адаптационни админисфатйвноправна,
афометеорологйчно; адаптАция; адаптации админисфатйвноправно;
афометеорологйчни адАптер; адаптери, (два и т.н.) админисфатйвноправни
Агрометеорология адаптера администратйвнопроцесуАлен,
агронефтопроёкт; адаптивен, адаптйвния(т), администратйвнопроцесуалния(т),
афонефтопроекти, (два и т.н.) адаптивна, адаптйвно; администратйвнопроцесуална,
афонефтопроёкта адаптивни администратйвнопроцесуално;
агроном; афономи, (двама и т.н.) адаптивност, адаптивността администратйвнопроцесуални
агрономи адаптйрам (се), -аш администратйвно-териториА.1ен,
агрономйчен, агрономйчния(т), адаптиран админисфатйвно-
афономйчна, афономйчно; адаптиране териториалния(т),
агрономйчни адАптор; адаптори, (два и т.н.) админисфатйвно-териториална,
агрономически адаптера администратйвно-териториално;
агрономия адаш; адаши, (двама и т.н.) адаши админисфатйвно-териториални
агронбмка адвентйзъм, адвентйзмът, администратйвно-управленски
агронбмеки адвентизма администрАтор;
агронбметво адвентйст; адвентйсти, (двама и админисфатори, (двама и т.н.)
АгропазАр, -ът, -а; афопазари, (два т.н.) адвентйсти админисфатори
и т.н.) афопазара адвентистка администрАторка
агропа шрен, афопазарния(т), адвентйсткн администраторски
афопазарна, афопазарно; адвербиален, адвербиалния(т), администрАция; администрации
агропазарни адвербиална, адвербиално; администрйрам, -аш
агрополитйка адвербиални администрйране
агропроизводйтел1, -ят, -я; адвокАт; адвокати, (двама и т.н.) адмирАл; адмирали, (двама и т.н.)
афопроизводйтели, (двама и адвокати адмирали
т.н.) афопроизводйтели (лице) адвокАтка адмирАлски
Агропроизводйтел2, -ят, -я; адвокАтски адмиралтейски
афопроизводйтели, (два и т.н.) адвокАтствам, -аш адмиралтейство
150
акаун т
адмирация; адмирации (обикн. в аеродрум, -ът, -а; аеродруми, (два азбучно; азбучни
мн.ч.) и т.н.) аеродрума Азбучник; азбучници, (два и т.н.)
адмирирам, -аш аерозол; аерозоли, (два и т.н.) азбучника
адмирйраие аерозола азёрбайджАнец; азёрбайджанци,
адов аерозблен, аерозолния(т), (двама и т.н.) азёрбайджанци
адоптатор; адоптатори, (двама и аерозолна, аерозолно; азёрбайджАнка
т.н.) адоптатори аерозолни азёрбайджАнски
адоптация Аероинженёр; аероинженёри, азиАтец; азиатци, (двама и т.н.)
адоптйвен, адоптавния(т), (двама и т.н.) аероинженёри азиатци
адоптйвна, адоптавно; Аероинженёрство азиАтка
адоптйвни аероклуб, -ът, -а; аероклубове, азиАтскн
адоптйрам, -аш (два и т.н.) аероклуба Азимут; азимута, (два и т.н.)
адоптйране аеролиния; аеролинии азимута
адорация аеролйт; аеролити, (два и т.н.) азбт
адреналйн аеролита азбтен, азотния(т), азотна,
адрес; адреси, (два и т.н.) адреса аеролйтен, аеролйтния(т), азотно; азотни
адресант1; адресанти, (двама и т.н.) аеролйтна, аеролйтно; азотизАция; азотизации
адресанти (лице) аеролйтни азйтно-водороден,
адресант2; адресанти, (два и т.н.) аеромасАж; аеромасажи, (два и азотно-водородния(т),
адресанта(нелице) т.н.) аеромасажа азотно-водородна,
адресантка аеромеханика азотно-водородно;
адресат1; адресати, (двама и т.н.) аерон азотно-водородни
адресати (лице) аеронавигацнонен, азотнокйсел
адресат2; адресати, (два и т.н.) аеронавигационния(т), азотно-кислороден,
адресата (нелице) аеронавигационна, аз6тао-кислородния(т),
адресАтка аеронавигационно; азотно-кислородна,
адресен, адрёсния(т), адресна, аеронавигационни азотно-кислородно;
адресно; адресни аеронавигация азотно-кислородни
адресирам, -аш аеронавт; аеронавти, (двама и азотноторов
адресиране т.н.) аеронавти азотосъдържащ и азбтсъдържащ
адресник; адресници, (два и т.н.) аерон&втика ай (межд.)
адресника аеронавтка Ай-Ай (межд.)
адриатйчески аероплан; аероплани, (два и т.н.) айванйя; айванйи
адски аероплана айкидо
адсорбёнт; адсорбента, (два и т.н.) аеропланен, аеропланния(т), айпад; айпади и айпадове, (два и
адсорбента аеропланна, аеропланно; т.н.) айпада
адсорбирам, -аш аеропланни Айпбд; айподи и айпадове, (два и
адсорбйраие аероскбп; аероскопи, (два и т.н.) т.н.) айпода
адсорбция; адсорбции аероскопа айрян; айряни, (два и т.н.) айряна
адхбк аероснймка Айсберг; айсберги, (два и т.н.)
адютант; адютанти, (двама и т.н.) аеростат; аеростати, (два и т.н.) айсберга
адютанта аеростата Айскафё; айскафёта
адютАнтски аеростйтика айскбла
аёд; аёди, (двама и т.н.) аёди аеротерапия Айфон; айфони, (два и т.н.) айфона
аеробатика асротранспорт акавйзъм, акавйзмът, акавйзма
аеробатйчен, аеробатачния(т), аерофобия Акавски
аеробатачна, аеробатачно; аерофотография; академйзъм, академйзмът,
аеробатични аерофотографии академизма
аеробен, аеробния(т), аеробна, аерошоколад; аерошоколади, (два академик; академици, (двама и
аеробно;аеробни и т.н.) аерошоколада т.н.) академици
аерббика Ажио академичен, академйчния(т),
аеробикклуб*, -ът, -а; ажиотаж; ажиотажи, (два и т.н.) академична, академично;
аеробикклубове, (два и т.н.) ажиотажа академични
аеробикклуба ажур; ажури, (два и т.н.) ажура академически
аероборд, -ът, -а; аеробордове, ажурен, ажурния(т), ажурна, академия; академии
(два и т.н.) аероборда ажурно; ажурни Акам, -аш
аерогара аз, мене и мен; ме; ми Акане
аерогёоснймка аз, азът, аза акапёла
Аеродинамика аз&лия; азалии акапёлен, акапёлния(т),
Аеродинамичен, Азбест; азбеста акапёлна, акапёлно;акапёлни
аеродинамйчния(т), Азбестов акар; акари (обикн. в мн.ч.)
аеродинамична, Азбестоцимёнт акатйст; акатасти, (два и т.н.)
аеродинамично; аеродинамични Азбука акатаста
Аеродинамйчески Азбучен, азбучния(т), азбучна, акаунт; акаунти, (два и т.н.)
151
акаунт
акаунта акордеонйст; акордеонйсти, активация; активации
акаунтсн. акаунтния(т), (двама и т.н.) акордеонйсти актйвен, актйвния(т), актйвна,
акаунтна, акаунтно; акаунтни акордеонйстка активно; актйвни
ак&циев акордйрам, -аш активизйрам (се), -аш
акация; акации акордйране активизйране
&квагимнйстика акордьор; акордьори, (двама и т.н.) активйрам (се), -аш
акваджогинг акордьори актнвйране
аквакултура акостйрам, -аш активйст; активйсти, (двама и т.н.)
акваланг; акваланги, (два и т.н.) акостйране активйети
акваланга акредитационен, актнвйстка
аквалангист; аквалангйсти, акредитационния(т), актйвност, активността
(двама и т.н.) аквалангйсти акредитационна, актйния; актании
акванавт; акванавта, (двама и т.н.) акредитационно; актов
акванавта акредитационни актрйса
акванавтика акредитация; акредитации актуален, актуалния(т), актуална,
аквапарк, -ът, -а; аквапаркове, акреднтйв; акредитйви, (два и т.н.) актуално; актуални
(два и т.н.) аквапарка акредитива актуализйрам (се), -аш
аквапланинг акредитйвен, акредитйвния(т), актуалнзйране
акварёл; акварели, (два и т.н.) акредитйвна, акредитйвно; актуалност, актуалността
акварела акредитйвни актувам, -аш
акварелен, акварёлния(т), акредитйрам (се), -аш актуване
акварелна, акварелно; акредитйране актьйр; актьори, (двама и т.н.)
акварелни акрйл; акрйли актьори
акварелист; акварелйсти, (двама акрйлен, акрйлния(т), акрйлна, актьорски
и т.н.) акварелйсти акрйлно;акрйлни актьорство
акварелистка акрооат: акробата, (двама и т.н.) акула
акв&риум; аквариуми, (два и т.н.) акробата акулов
аквариума акробатйзъм, акробатйзмът, акумулатор; акумулатори, (два и
акваспйнинг акробатйзма т.н.) акумулатора
акватория; акватории акробатика акумулаторен, акумулаторния(т),
аквафйтнес акробатйчен, акробатйчния(т), акумулаторна, акумулаторно;
акведукт; акведутста, (два и т.н.) акробатйчна, акробатично; акумулаторни
акведукта акробатйчни акумулационен,
акламация; акламации акробатйчески акумулационния(т),
акламйрам, -аш акробатка акумулационна,
акламйране акробатски акумулационно; акумулационни
аклиматизация; аклиматизации акробатствам, -аш акумулация; акумулации
аклиматизйрам (се), -аш акробйтстване акумулирам (се), -аш
аклиматцзйране акронйм; акронйми, (два и т.н.) акумулйране
акмейзъм, акмейзмът, акмейзма акронима акупресура
акнё акропол; акрополи, (два и т.н.) акупунктура
йко (част.) акропола акуратен, акуратния(т), акуратна,
акб (сз.) акростих, -ът, -а; акростйхове, (два акуратно; акуратни
акомодация и т.н.) акростйха акуратност, акуратността
акомодйрам (се), -аш акселбант; акселбанта, (два и т.н.) акустика
акомодйране акселбанта, и екселбант (обикн. акустйчен, акустйчния(т),
акомпанимент; акомпанимента, в мн.ч.) акустйчна, акустачно;
(два и т.н.) акомпанимента акселерат; акселерата, (двама и акустични
акомпанйрам, -аш т.н.) акселерата акустйчески
акомпанйране акселерация акушёр; акушери, (двама и т.н.)
акомпанятор; акомпанятори, аксесоар; аксесоари, (два и т.н.) акушёри
(двама и т.н.) акомпанятори аксесоара акушёр-гинеколог;
акомпаняторка аксиологйчеи, аксиологйчния(т), акушер-гинеколози, (двама и
акомпаняторски аксиологйчна, аксиологйчно; т.н.) акушёр-гинеколози
акорд; акорди, (два и т.н.) акорда аксиологйчни акушёрка
акордант; акорданга, (двама и т.н.) аксиология акушёро-гивекологйчен,
акорданга аксиома акушёро-гинекологйчния(т),
акорден, акордния(т), акордна, аксиомен, аксиомния(т), акушёро-гинекологйчна,
акордно;акордни аксиомна, аксиомно; аксиомни акушёро-гинекологйчно;
акордебн; акордеони, (два и т.н.) акт, -ът, -а; актове, (два и т.н.) акушёро-гинекологични
акордеона акта акушёрски
акордеонен, акордеонния(т), актйв; актйви, (два и т.н.) актива акушёрствам, -аш
акордеонна, акордеонно; активат ор; активатори, (два и т.н.) акушёрстване
акордебнни активатора акушёрство
152
алпинсум
акушйрам, -аш албумен, албумния(т), албумна, Алилодидактйчеи,
акушйране албумно; албумни алилодидактйчния(т),
акцент; акценти, (два и т.н.) албумин алилодидактйчна,
акцента албумйнов алилодидактйчно;
акцентен, акцентния(т), алвеола; алвеоли (обикн. в мн.ч.) алилодидактйчни
акцентна, акцентно; акцентни алвеоларен, алвеоларния(т), алилуя (межд.)
акцентирам, -аш алвеоларна, алвеоларно; алинея; алинеи
акцентиране алвеоларни алитерАция; алитерации
акцентувам, -аш алвеолен, алвеолния(т), алвеолна, алкАлен, алкалния(т), алкална,
акцеитуване алвеолно;алвеолни алкално;алкални
акцидентеи, акцидентния(т), Алгебра алкализация, алкализации
акцидентна, акцидентно; алгебрйчен, алгебрйчния(т), алкАлно-киселйнен;
акцидентни алгебрична, алгебрично; алкапно-киселйнния(т),
акциденция; акциденции алгебрични алкално-киселинна,
акциз; акцизи, (два и т.н.) акциза алгебрйчески алкално-киселинно;
акцизен, акцйзния(т), акцйзна, алгоритмичен, алкално-киселинни
акцйзно;акцизни алгоритмйчния(т), алкАлност, алкалността
акцибнен, акцибнния(т), алгоритмйчна, алгоритмйчно; алкалоид; алкалоиди, (два и т.н.)
акционна, акционно; акционни алгоритмични алкалоида
акционер; акционери, (двама и алгоритъм; алгоритми, (два и т.н.) алкалойден, алкалойдния(т),
т.н.) акционери алгоритъма алкалойдна, алкалойдно;
акционерен, акционерния(т), алдехйд; алдехиди, (два и т.н.) алкалойдни
акционерна, акционерно; алдехида алкохол;алкохоли
акционерни алебарда алкохолен, алкохолния(т),
акцион£рка алегорйчеи, алегорйчния(т), алкохолна, алкохолно;
акционерски алегорична, алегорично; алкохолни
Акция; акции алегорйч!ш алкохолизация
акъл; акъли алегорйчески алкохолизйрам (се), -аш
акьр; акри, (два и т.н.) акра алегорйчност, алегоричността алкохолизйран
ала алегория; алегории алкохолизйране
ала-бала (межд.) алегрето алкохолизъм, алкохолизмът,
алабастров алегро алкохолизма
алабастър александрййски алкохолик; алкохолици, (двама и
алабаш; алабаши, (два и т.н.) алеманда т.н.) алкохолици
алабаша Ален, аления(т), алена, алено; алени алкохолйчен, алкохоличния(т),
алаброс; алаброси, (два и т.н.) аленея (се), -еш алкохолйчна, алкохолично;
алаброса Аленочервен, аленочервения(т), алкохолйчни
аламинут; аламинути, (два и т.н.) аленочервена, аленочервено; алкохоличка
аламинута аленочервени Алма-мАтер
алангле алерген; алергени, (два и т.н.) алманах; алманаси, (два и т.н.)
аларма алергена алманаха
алАрмаджийка алергйчеи, алергйчния(т), Ало (межд.)
алАрмаджия; алармаджии, (два алергична, алергично; алогйзъм, алогйз.мът, алогизма;
ма и т.н.) алармаджии алергични алогйзми, (два и т.н.) алогйзъма
алАрмен, алармения(т), алармена, алергия;алергии Алогйчен, алогйчния(т),
алармено; алармени алерголог; алерголози, (двама и алогична, алогично;алогични
алармйрам, -аш т.н.) алерголози Алогйчност, алогичността
алармйране алергология алое
алатурка Алест алопатйчен, алопатйчния(т),
алафрАнга алея; алеи алопатйчна, алопатйчно;
албАнец; албанци, (двама и т.н.) алжйрец; алжирци, (двама и т.н.) алопатйчни
албанци алжирци алонатия
албАнка алжирка алопеция
албАнски алжирски алотропен, алотропния(т),
албатрос; албатроси, (два и т.н.) алианс; алианси, (два и т.н.) алотропна, алотропно;
албатроса алианса алотропни
албигбец; албигойци, (двама и т.н.) алиби; алибита алотропия
албигойци алигатор; алигатори, (два и т.н.) алпака
албиийзъм, албинйзмът, алигатора алпйец; алпййци, (двама и т.н.)
албинйзма алиенАция; алиенации алпййци
албииос; албиноси, (двама и т.н.) алиенйрам (се), -аш алпййка
албиноси алиенйране алпййски
албииоска алиенйст; алиенйсти, (двама и т.н.) алпинёум; алпинёуми, (два и т.н.)
албум; албуми, (два и т.н.) албума алиенйсти алпинёума
153
алпипиала
алпиниАда алхимйчни амй (сз.)
алпинизъм, алпинйзмът, алхймия амй (част.)
алпинизма Алчен, алчния(т), алчна, алчно; амидофёи; амидофёни, (два и т.н.)
алпинист; алпинисти, (двама и тл.) алчни амидофёна
алпинисти Алчност, алчността амйв (межд.)
алпинистка алъш-верйш амйнокиселинА; амйнокиселинй
алпинистки алюзия; алюзии (обикн. в мн.ч.)
алт; алта, (два и т.н.) алта Ама (межд.) амйиокиселйнен,
алтаец; алтайци, (двама и т.н.) амА (сз.) амйнокиселйнния(т),
алтайци амазонка амйнокиселйнна,
алтАйка амалгама аминокиселйнно;
алтайски амалгАмен, амалгамния(т), амйнокиселйнни
Алтерглобализационен, амалгамна, амалгамно; Амкам, -аш
алтерглобализацибнния(т), амалгамни Амкане
алтерглобализацибнна, амАн (межд.) амнёзия; амнёзии
алтертлобализационно; аматьор; аматьори, (двама и т.н.) амнистйрам, -аш
алтерглобализационни аматьори амнистйране
Алтерглобализация аматьбрка амнистия; амнистии
алтерглобалйзъм, аматьорски амбк
алтерглобалйзмът, аматьорство амониев
алтерглобалйзма амбалАж; амбалажи, (два и т.н.) амоний, -ят, -я
алтерглобалйст; амбалажа амоняк
алтерглобалйста, (двама и т.н.) амбалажен, амбалажния(т), амонячен, амонячния(т),
алтерглобалйста амбалажна, амбалажно; амонячна, амонячно; амонячни
алтерглобалйстки амбалажни АморАлеи, аморалния(т),
Алтеревропейзъм, амбивалентен, аморална, аморално; аморални
алтеревропейзмът, амбивалёнтния(т), Аморалйзъм, аморалйзмът,
алтеревропейзма амбивалентна, амбивалентно; аморализма
йлтеревропейски амбивалёнтни аморалност, аморалността
алтернатива амбивалёнтност, амортизАтор; амортизатори, (два
алтериатйвен, алтернатйвния(т), амбивалентаостта и т.н.) аморггизатора
алтернатйвна,алтернатйвно; амбициозен, амбициозния(т), амортизационен,
алтернативни амбициозна, амбициозно; амортазационния(т),
алтернатор; алтернатори, (два и амбициозни амортазацибнна,
т.н.) алтернатора амбицйрам (се), -аш амортазацибнно;
алтйст; алтйсти, (двама и т.н.) амбицйране амортизационни
алтйсти амбиция; амбйции амортизАция; амортизации
алтйстка Амбра амортизйрам (се), -аш
Алтов амбразура амортизйране
алтруйзьм, алтруйзмът, амбреАж; амбреажи, (два и т.н.) амортисьор; амортисьори, (два и
алтруйзма амбреажа т.н.) амортисьора
алтруйст; алтруйсти, (двама и т.н.) амброзия амбрфен, аморфния(т), аморфна,
алтруйсти амбулАнтеи, амбулантния(т), аморфно; аморфни
алтруистйчеп, алтруистйчния(т), амбулантна, амбулантао; аморфност, аморфността
алтруистйчна, алтруистачно; амбулантни Ампер; ампери, (два и т.н.) ампера
алтруистйчни амбулатбрен, амбулаторния(т), амперАж
алтруйстка амбулаторна, амбулаторно; Ампермётър; ампермётри, (два и
алтън; алтъни, (два и т.н.) алтъна амбулаторни т.н.) ампермётъра
алувиален, алувиалния(т), амбулатория; амбулатории Амперов
алувиална, алувиално; амвон; амвони, (два и т.н.) амвона Амперсекуида
алувиапни амёба АмперчАс, -ът, -а; амперчасовё, (два
алуминиев ам е р и к а н и тл.) амперчаса
алумйний, -ят, -я америкАнен, американения(т), ампйр
алфа американена, американено; амплитуда
Алфа-лъчи (само мн.ч.) американени амплоА
Алфа-стабилизАтор; америкАнец; американци, (двама ампула
алфа-стабилизатори, (два и т.н.) и т.н.) американци ампутАция; ампутации
алфа-стабилизатора американизйрам (се), -аш ампутйрам, -аш
алфа-тест, -ът, -а; алфа-тестове, американизйране ампутйране
(два и т.н.) алфа-теста америкАнка Амстердамски
алхимик; алхимйци, (двама и т.н.) америкАнски амулёт; амулета, (два и т.н.)
алхимйци аметист; аметиста, (два и т.н.) амулета
алхимйчен, алхимйчния(т), аметиста амулётов
алхимйчна, алхимйчно; аметйстов а.мунйция; амуниции (обикн. в
154
андрологйчсн
мн.ч.) аналогия;аналогии англййско-български и
амур; амури, (два и т.н.) амура аналбгов англо-български
амфетамин; амфетамйни аналбй, -ят, -я; аналои, (два и т.н.) англикански
амфйбнен, амфйбийния(т), аналоя англицйзъм, англицйзмът,
амфйбийна, амфйбийно; анамнеза англицизма; англицйзми, (два и
амфйбийни ананас; ананаси, (два и т.н.) т.н.) англицйзъма
амфибия; амфйбии ананаса англицйст; англицйсти, (двама и
амфибрахий, -ят, -я; анапест; анапёсти, (два и т.н.) т.н.) англицйсти
амфибрахии, (два и т.н.) анапеста англичанин; англичани, (двама и
амфибрахия анархйзъм, анархйзмът, анархйзма т.н.) англичани
амфитеатр&лен, анархйст; анархйста, (двама и т.н.) англичанка
амфитеатралния(т), анархйсти англо-американски
амфитеатрална, амфитеатрално; анархистйчен, анархистйчния(т), англо-български и
амфитеатрални анархистйчна, анархистйчно; англййско-български
амфитеатър; амфитеатри, (два и анархистични англоговбрещ
т.н.) амфитеатъра анархйстка англоезйчен, англоезйчния(т),
амфора анархйстки англоезйчна, англоезйчно;
амхарски анархйчен, анархйчиия(т), англоезйчни
анабиоза анархична, анархично; англокатолицйзъм.
анабол; анаболи (обикн. в мн.ч.) анархйчни англокатолицйзмът,
анаболен, анаболния(т), анархически англокатолицйзма
анаболна, анаболно; анаболии анархия; анархии англосаксонец: англосаксонци,
анаболйзъм, анаболйзмът, анйрхокомунйзъм, (двама и т.н.) англосаксонци
анаболйзма анархокомунйзмът, англосаксонка
аиаграма анархокомунизма англосаксонски
аиадблец; анадолци, (двама и т.н.) анархолиберал; анархолиберали, англофйл; англофйли, (двама и т.н.)
анадолци (двама и т.н.) анархолиберали англофйли
анадолка анархолибер&лен, англофйлка
анадблски анархолибералния(т), англофйлски
анаеробен, анаеробния(т), анархолиберална, аиглофйлство
анаеробна, анаеробно; анархолиберално; англофоб; англофоби, (двама и
анаеробни анархолиберални т.н.) англофоби
анакбнда анасон англофббка
аиалгетйк; аналгетйци анасонлййка англофобски
аиалгетйчен, аналгетйчния(т), анасонов англофобия
аналгетйчна, аналгетйчно; анатема и анатема анголец; анголци, (двама и т.н.)
аналгетйчни анатемосам, -аш анголци
аналгйн; аналгйни, (два и т.н.) анатембевам, -аш анголка
аналгйна анатемосване ангблски
анален, аналния(т), анална, анатбм; анатоми, (двама и т.н.) ангорски
анално;анални анатоми ангро
анали (само мн.ч.) анатомйчен, анатомйчния(т), ангросйст; ангросйсти, (двама и
анализ; анализи, (два и т.н.) анатомйчна, анатомйчно; т.н.) ангросйсти
анализа анатомйчни ангросйстка
анализатор1; анализатори, (двама анатомйчески андалусец; андалусци, (двама и
и т.н.) анализатори (лице) анатомия т.н.) андалусци, и андалусиец
анализатор2; анализатори, (два и анафора андалусиец; андалуеййци,
т.н.) анализатора (нелице) анахронйзъм, анахронизмът, (двама и т.н.) андалуеййци, и
анализаторски анахронизма;анахронйзми, андалусец
анализйрам (се), -аш (два и т.н.) анахронйзъма андалусийка и андалуска
анализйране анахронйчен, анахронйчния(т), андалусййски и андалуски
аналитйзъм, аналитйзмът, анахронйчна, анахронично; андалуска и андалуеййка
аналитизма анахронйчни андалуски и андалусййски
аиалитйк; аналитйци, (двама и т.н.) анахронйчески анд&нте
аналитйци анблбк андантйно
аналитичен, аналитйчния(т), ангажимент; ангажименти, (два андорски
аналитйчна, анапитйчно; и т.н.) ангажимента андроген; андрогёни
аналитични ангажйрам (се), -аш андрогёнен, андрогённия(т),
аналитйчески ангажйране андрогённа, андрогённо;
аналог; аналози, (два и т.н.) ангарйя; ангарйи андрогённи
аналога ангел; ангели, (два и т.н.) ангела андройд; андройди, (два и т.н.)
аналогйчен, аналогйчния(т), Ангелски андроида
аналогйчна, аналогйчно; ангйна андрологйчен, андрологйчния(т),
аналогйчни английски андрологйчна, андрологйчно;
155
андрологйчен
андрологични аикетйране антибиотик; антибиотици,
андролбгия анкетьор; анкетьори, (двама и (два и т.н.) антибиотика, и
андскн т.н.) анкетьори антнбиотйк
аневризма и аневрйзъм анклав; анклави, (два и т.н.) антибиотйк; антабиотйци,
аневрйзъм, аневрйзмът, анклава (два и т.н.) антибиотика, и
аневризма; аневрйзми, (два и анбд; аноди, (два и т.н.) анода антибиотик
т.н.) аневрйзъма, и аневрйзма аноден, анодния(т), анодна, антибиотйчен, антабиотйчния(т),
анекдот; анекдоти, (два и т.н.) анодно;анодни антабиотйчна, антибиотйчно;
анекдота аномален, аномалния(т), антибиотйчни
анекдотйчен, анекдотйчния(т), аномална, аиомално; аномални антибол шевйшки
анекдотична, анекдотично; аномалия; аномалии антибългарски
анекдотйчни анонймен, анонймния(т), антивирус; антивйруси, (два и
анекдотйчност. анекдотичности анонимна, анонимно; анонимни т.н.) антивируса
анекс; анекси, (два и т.н.) анекса анонймка Антивирусен, антивйрусния(т),
анексйрам, -аш анонймност, анонимността антивйрусна, антивирусно;
анексиране анонс; анонси, (два и т.н.) анонса антивирусни
анексия;анексии аионсйрам, -аш антивоёнен, антивоённия(т),
анемйчен, анемйчния(т), аноисйране антивоённа, антивоённо;
анемична, анемично; анемични анорак; анораци, (два и т.н.) антивоённи
аиемйчпост, анемичността анорака антигён; антигёни, (два и т.н.)
анемия; анемии анорексйк; анорексйци, (двама и антигёна
анемомётьр; анемомётри, (два и т.н.) анорексйци антиглобалйзъм,
т.н) анемомёгьра анорексйчка антиглобалйзмът,
аперойд; анеройди, (два и т.н.) анорексия антиглобалйзма
анероида анормален, анормалния(т), антнглобалйст; антиглобалиста,
анестезиолог; анестезиолози, анормаша, анормално; (двама и т.н.) антиглобалиста
(двама и т.н.) анестезиолози анормални антиглобалйстка
анестезиологйчен, анормалност, анормалностга антиглобалйстки
анестезиологйчния(т), анотация; анотации антигуанец; антагуанци, (двама
анестезиолопйчна, анотйрам, -аш и т.н.) антагуанци
анестезиологично; анотйран антигуанка
анестезиологйчни анотйране антигуански
анестезиолбгия ансамблов антидемократичен.
анестезйрам, -аш ансамбловост, ансамбловостта антидемократачния(т),
анестезйране ансамбъл; ансамбли, (два и т.н.) антидемократична,
анестезия; анестезии ансамбъла антидемократйчно;
анестетйчеи, анестетйчния(т), антагонйзъм, антагонйзмът, антидемократични
анестетачна, анестетйчно; антагонизма; антагонйзми антидепресант; антидепресанта,
анестетйчни антагонист; антагонисти, (двама (два и т.н.) антидепресанта
анжамбман; анжамбмани, (два и и т.н.) антагонисти йнтидиуретйчен,
т.н.) анжамбмана антагонистйчен, антидиуретйчния(т),
анилин; анилини антагонистйчния(т), антадиуретйчна,
анилйиов антагонистична, антидиуретачно;
анималйзъм, анималйзмът, антагонистично; антидиуретйчни
анимализма антагонистични антидопинг
аним&тор; аниматори, (двама и антарктйк; антарктйци, (двама и антидбпннгов
т.н.) аниматори т.н.) антарктйци антидот
анимационен, анимационния(т), антарктйчен, антарктйчния(т), антидрога
анимационна, анимационно; антарктйчна, антарктйчно; антидъмпингов
анимационни антарктачни антндържавен,
анимация; анимации антарктйчески антидьржавния(т),
анимйзъм, анимизмът, анимйзма антена антадържавна, антидържавно;
анимйрам, -аш антенен, антенния(т), антенна, антидържавни
анимйран антенно;антенни антиевропейзъм,
анимйране антерйя;антерйи антаевропейзмът,
анимистичеи, анимистйчния(т), антецедент; антецедента, (два и антиевропейзма
анимистйчна, анимистйчно; т.н.) антецедента антиевропёйски
анимистйчни антецедёнтен, антецедёнтния(т), аитиеврёйски
анион; аниони, (два и т.н.) аниона антецедёнтна, антецедёнтно; антитападен. антизападния(т),
анихилация; анихилации антецедёнтни антизападна, антизападно;
анкета антиамериканйзъм, антизападни
анкетен, анкетния(т), анкетна, антаамериканизмът, антиимпериалнстйчески
анкетно; анкетни антиамериканизма антиисторйчески
анкетйрам, -аш антиамерикански антйка
156
антихудожествен
антикапиталиетйчески антимонополния(т), антирефлёксен,
антиквар, -ят, -я; антиквари, антимонополна, антирефлёксния(т),
(двама и т.н.) антиквари антимонополно; антирефлёксна, антирефлёксно;
антикварен, антикварния(т), антимонополни антирефлёксни
антикварна, антикварно; антинароден, антинародния(т), Антнрйсков
антикварни антинародна, антинародно; Антисевзмйчен,
антиквариат; антиквариати, (два антинародни антисеизмйчния(т),
и т.н.) антиквариата антинационален. антисеизмйчна, антисеизмйчно;
антиквАрски антинационалния(т), антисеизмйчни
антиклерикален, антинационална, антисеизмйчески
антиклерикалния(т), антинационално; Антвсемйт; антисемйти, (двама и
антиклерикална, антинационални т.н.) антисемйти
антиклерикално; антинеутрон; антанеутрони, (два Антисемитизъм,
антиклерикални и т.н.) антинеутрона антисемитйзмът,
Антнклерикалйзъм, антиномия; антиномии антисемитйзма
антиклерикалйзмът, антиоксидАвт; антиоксиданти, Антисемитка
антиклерикалйзма (два и т.н.) антиоксиданта Антисемйтски
антиклинала антиоксидантен, антисептйк; антисептици, (два и
Антиколониален, антиоксидантния(т), т.н.) антисептйка
антиколониалния(т), антиоксидантна, Антисептичен, антисептйчния(т),
антиколониална, антиоксидантно; антисептична, антисептйчно;
антиколониално; антиоксидантни антисептични
антиколониални антипазарев, антипазарния(т), АвтисоциАлен, антисоциалния(т),
Антикомунизъм, антипазарна, антипазарно; антисоциална, антисоциално;
антикомунизмът, антипазарни антисоциални
антикомунизма антипарламентарен, АнтиспАм, -ът, -а
антикомунист; антикомунисти, антипарламентарния(т), АнтиспАмов
(двама и т.н.) антикомунисти антипарламентарна, Антистрёс
Антикомунистически антипарламентарно; Антистрёсов
антиконституционен, антипарламентарни антитёза
антиконституционния(т), Антипартиен, антипартййния(т), Автвтербр
антиконституционна, антипартййна, антипартййно; Антнтерорйст; антитерорйсти,
антиконституционно; антипаргййни (двама и т.н.) антитерорйсти
антиконституционни антипаста Антитерористйчен,
Антикорупцибнен, антипатйчен, антипатйчния(т), антитерористйчния(т),
антикорупционния(т), антипатйчна, антипатично; антитерористйчна,
антикорупционна, антипатйчни антитерористйчно,
антикорупционно; антипатйчност, антипатичността антитерористйчни
антикорупционни антипатия; антипатии Антвтоксйв; антитокейни, (два и
антикрйзисен, антикрйзисния(т), антиперспирАнт; т.н.) антитокейна
антикрйзисна, антикрйзисно; антиперспиранти Антитоксйчен, антитоксйчния(т),
антикрйзисни Антипиретик; антипиретйци, антитокейчна,антитокейчно;
антилопа (два и т.н.) антипиретйка антитокейчни
Автимарксйстки Автипиретйчев, Антитоталитарвзъм,
антиматериален, антипиретйчния(т), антитоталитарйзмът,
антиматериалния(т), антипиретйчна, аитипиретйчно; антитоталитарйзма
ангиматериална, анпширетйчни антитоталитарист;
антиматериално; антипод; антиподи, (два) антитоталитарйсти, (двама и
антиматериални антипода т.н.) антитоталитарйсти
антимачерия Антиправйтелствен, антитяло; антитела (обикн. в
антимафнот; антимафиоти, антиправйтелствения(т), мн.ч.)
(двама и т.н.) антимафиоти антиправйтелствена, антифашйзъм, антифашйзмът,
аитимафибтски антиправйтелствено; антифашйзма
антимафин антиправйтелствени антифашист; антифашйсти,
антимилитарйзъм, АнтирадАр; антирадари, (два и (двама и т.н.) антифашйсти
гштимилитарйзмът, т.н.) антирадара антифашйстка
антимилитарйзма АнтврадАрев, антирадарния(т), антифашистки
антимилитарйст; антирадарна, антирадарно; Антифермёвт; антифермёнти,
антимилитарйсти, (двама и т.н.) антирадарни (два и т.н.) антифермёнта
антимилитарйсти Антирелигиозен, антифрйз; антифрйзи, (два и т.н.)
йнтимилитарйстки антирелиги6зния(т), антифриза
антимон антирелигиозна, антихрйст; антихрйсти, (двама и
антимонов антирелигиозно; т.н.) антихрйсти
антимовопблев, антирелигиозни Аитихудбжествен,
157
антихудожествен
антахудожествения(т), антропоморфйчния(т), апатия; апатии
антихудожествена, антропоморфйчна, апаш; апаши, (двама и т.н.) апаши
антахудожествено; антропоморфйчно; апйшки
антихудожесгвени антропоморфйчни апёл; апёли, (два и т.н.) апёла
антихуманен, антихуманния(т), антропонймен, апелатйвен, апелатйвния(т),
антихуманна, антихуманно; антропонимния(т), апелативна, апелативно;
антихуманни антропонймна, антропонймно; апелативни
антицелулйтен, антропонймни апелационеи, апелационния(т),
антицелулйтния(т), антропонймня апелационна, апелационно;
антицелулйтна, антицелулйтно; антропоцентрйзъм, апелационни
антицелулйтни антропоцентрйзмът, апелация; апелации
антициклон; антициклони, (два и антропоцетрйзма апелйрам, -аш
т.н.) антициклона антропоцентрйчен, апелйране
антиниклонален, антропоцентрйчния(т); апёндикс; апёндикси, (два и т.н.)
антациклоналния(т), антропоцентрйчна, апёндикса
антициклонална, атропоцентрйчно; апендицйт; апендицйта, (два и
антациклонално; антропоцентрйчни т.н.) апендицйта, и апандисйт
антациклонални антураж; антуражи, (два и т.н.) аперитйв; аперитйви, (два и т.н.)
античастица антуража аперитива
антйчен, антйчния(т), антична, анулйрам, -аш аперцёпция; аперцёпции
антично;антични анулйране апетйт; апетата
антйчност, античността йнус; ануси, (два и т.н.) ануса апетйтен, апетатния(т), апетитна,
антологйчеп, антологйчния(т), анфас апетитно; апетитни
антологйчна, антологйчно; анхидрйд; анхидриди аплаузи (само мн.ч.)
антологйчни анхндрйт; анхидрити аплйк; аплйци, (два и т.н.) аплйка
антология; антологии анцуг; анцузи, (два и т.н.) анцуга апликация; апликации
антонйм; антоними, (два и т.н.) &ншлус апликйрам, -аш
антонима аншой апликйране
антонймен, антонимния(т), анюнтёт; анюитёти, (два и т.н.) аплодйрам, -аш
антонймна, антонймно; анюитёта аплодйране
антонимии ашоитётен, анюитётния(т), аплоднсмёнти (само мн.ч.)
антонимйчен, антонимйчния(т), анюитетна, анюитётно; аплбмб
антонимйчна, антонимйчно; анюитётни апогёй, -ят, -я; апогёи, (два и т.н.)
антонимйчни аорист апогёя
антонймия аористен, аористния(т), апозитйвен, апозитавния(т),
антракс аористна, аористао; аористни апозитйвна, апозитавно;
антракт; антракта, (два и т.н.) аорта апозитйвни
антракта абртен, аортния(т), аортна, апозицибнен, апозиционния(т),
антрацйт аортно; аортни апозиционна, апозиционно;
антрацйтен, антрацитния(т), апандисйт; апандисита, (два и апозиционни
антрацйтна, антрацйтно; т.н.) апандисита, и апендицйт апозйция; апозйции
антрацитни апап; апапи, (двама и т.н.) апапи апокалйпсис; апокалйпсиси, (два
антрё; антрета апарат; апарати, (два и т.н.) и т.н.) апокалипсиса
антрепбзит; антрепозита, (два и апарата апокалиптйчен,
т.н.) антрепозита апаратен, апаратния(т), апокалиптачния(т),
антрепбзитен, антрепозитния(т), апаратна, апаратао; апаратни апокалиптачна, апокапиптйчно;
антрепозитна, антрепозитно; апаратна апокалиптични
антрепозитни апаратура апокалиптйчески
антрефилё; антрефилёта апаратурен, апаратурния(т), апокрйф; апокрйфи, (два и т.н.)
антропогенеза и апаратурна, апаратурно; апокрифа
антропогенёзис апаратурни апокрйфен, апокрйфния(т),
антрополбг; антрополози, (двама апаратче; апаратчета апокрйфна, апокрйфно;
и т.н.) антрополози апаратчик; апаратчици, (двама и апокрйфни
антропологйчен, т.н.) апаратчици ^политизация
антропологичния(т), апартамент; апартамента, (два и аполитизйрам (се), -аш
антропологйчна, т.н.) апартамента аполитизйране
антропологйчно; апартамёнтен, апартамёнтаия(т), аполитйзъм, аполитйзмът,
антропологични апартаментна, апартаментно; аполитизма
антропологйческн апартаментни аполнтйчен, аполитйчния(т),
антропология апартеид аполитична, аполитично;
антропоморфйзъм, апатйт аполитични
антропоморфйзмът, апатйчен, апатйчния(т), Дполитйчност, аполитичността
антропоморфизма апатична, апатйчно; апатични апологёт; апологёти, (двама и
антропоморфйчен, апатйчност, апатичността т.н.) апологёти
158
армёя
апологетика арабйзъма аржентйнец; аржентинци, (двама
аполбгня;апологии арабика и т.н.) аржентинци
апоплексия;апоплексии арабин; араби, (двама и т.н.) араби аржентйнка
апоплектйк; апоплектйци, (двама арабйст; арабйсти, (двама и т.н.) аржентйнски
и т.н.) апоплектйци арабйсти арианство
апоплектйчея, апоплектачния(т), арабйстика ариергйрд
апоплектична, апоплектично; арабйстка ариергарден, ариергардния(т),
апоплектични арабка ариергардна, ариергардно;
апоплектйчка арабски ариергардни
апбрт; апорта, (два и т.н.) апорта аравжимёнт; аранжименти, (два арнец; арййци, (двама и т.н.)
апортен, апортния(т), апортна, и т.н.) аранжимента арййци
апортно;апортни аранжйрам, -аш арййка
апосиопёза аранжйране арййски
апостерибрен, апостериорния(т), аранжировка ариозо
апостериорна, апостериорно; аранжор; аранжори, (двама и т.н.) аристократ; аристократа, (двама
апостериорни аранжори и т.н.) аристократа
апостериори арапин; арапи, (двама и т.н.) арапи аристократйзъм,
апйстол; апостоли, (двама и т.н.) арйпка аристократазмът,
апостоли арбалет; арбалети, (два и т.н.) аристократизма
апостолйчески арбалета арнстократйчен,
апбстолски арбанашки аристократйчния(т),
апдстолство арбитраж; арбитражи, (два и т.н.) аристократична,
апострбф; апострофи, (два и т.н.) арбитража аристократично;
апострофа арбитражен, арбитражния(т), аристократични
апострофйрам, -аш арбитражна, арбитражно; аристократйчески
апострофйране арбитражни аристократйчност,
апотёма арбйтър; арбитри, (двама и т.н.) аристократичността
апотеоз; апотеози арбитри аристократка
апрёски (само мн.ч.) аргб аристокрйтскн
апретйрам, -аш аргбн аристокрация; аристокрации
апретйране аргонавт; аргонавта, (двама и т.н.) аритмётика
апретура аргонавта аритметичен, аритметачния(т),
апрйл арготйчен, арготачния(т), аритметична, аритметично;
апрйлски арготична, арготйчно; аритметични
априорен, априорния(т), арготйчни аритметйчески
априорна, априорно; априорни аргумент; аргумента, (два и т.н.) арйтмия; аритмии
априори аргумента йрия; арии
априорйзъм, априорйзмът, аргументация; аргументации Арка
априоризма аргументйрам (се), -аш аркада
апридрност, априорността аргументйран аркоп&л
апробация; апробации аргументиране арктйчен, арктйчния(т),
апробйрам, -аш ареал; ареали, (два и т.н.) ареала арктачна, арктйчно; арктйчни
апробйран ареален, ареалния(т), ареална, арктйчески
апробйране ареално;ареални армаган; армагани, (два и т.н.)
апропб арёна армагана
апсйда арёнда армада
аптёка арендатор; арендатори, (двама и арматура
аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама т.н.) арендатори арматурен, арматурния(т),
и т.н.) аптекари, и аптекар арендаторка арматурна, арматурно;
аптекар, -ят, -я; аптекари, (двама арендаторски арматурни
и т.н.) аптекари, и аптекар йрендбй арматурйст; арматурйсти, (двама
аптёкарка и аптекарка арёнден, арёндния(т), арёндна, и т.н.) арматурйсти
аптёкарски и аптекарски арёндно;арёндни арматурйстка
аптёкарство и аитекарство арендувам, -аш арматурйстки
аптёчен, аптёчния(т), аптёчна, арендуване армёев
аптечно; аптечни ареопаг; ареопази, (два и т.н.) армёец; армейци, (двама и т.н.)
аптёчка ареопага армёшт
аР> -ът, -а; арове, (два и т.н.) ара арёст; ареста, (два и т.н.) ареста армёйски
арабаджййски арестант; арестанта, (двама и т.н.) арменец; арменци, (двама и т.н.)
арабаджйя; арабаджйи, (двама и арестанта арменци
т.н.) арабаджйи арестантка арменйстика
арабёска арестантски армёнка
арабйзъм, арабйзмът, арабйзма; арестувам, -аш арменски
арабйзми, (два и т.н.) арестуване армёя
159
арм ирам
армирам, -аш артёлчик; артёлчици, (двама и т.н.) артсалбна
армиран артёлчици артсреда
армйране артериален, артериалния(т), арттерапёвт; арттерапёвта,
армировка артериална, артериално; (двама и т.н.) арттерапёвта
армировъчен, армировъчния(т), артериални Арттерапия; арттерапии
армировъчна, армировъчно; артёриен, артёрийния(т), артфёст. -ът, -а; артфёстове, (два
армировъчни артёрийна, артёрийно; и т.н.) артфёста
армия; армии артёрийни артфйлм, -ът, -а; артфйлми, (два
арнаутин; арнаута, (двама и т.н.) артёриосклербза и т.н.) артфйлма
арнаута артёриосклербзен, артфбрум; артфбруми, (два и т.н.)
арнаутка артёриосклербзния(т), артфбрума
арнаутски артёриосклербзна, артцёнтър; артцёнтрове, (два и
арнаутщина артёриосклербзно; т.н.) артцёнтъра
арогантен, арогантния(т), артёриосклербзни артшкола
арогантна, арогантно; артёрия; артерии Арумънин; арумъни, (двама и т.н.)
арогантни артефакт; артефакта, (два и т.н.) арумъни (обикн. в мн.ч.)
арогантност, арогантността артефакта арумънка
аромакозмётика АртзвездА арумънски
аромат; аромата, (два и т.н.) артизява йрфа
аромата артикул; артикули, (два и т.н.) арфйст; арфиста, (двама и т.н.)
ароматен, ароматния(т), артикула арфиста
ароматна, ароматно; ароматни артвкулацвбвен, арфйстка
арбматерапёвт; арбматерапёвти, артикулацибнния(т), архаизация
(двама и т.н.) арбматерапёвти артакулацибнна, архаизйрам (се), -аш
арбматерапевтнчен, артикулацибнно; архаизйране
арбматерапевтачния(т), артикулационни архаизъм, архаизмът, архаизма;
арбматерапевтачна, артикуляция архаизми, (два и т.н.) архаизъма
арбматерапевтачно; артикулирам, -аш архайчен, архайчния(т),
арбматерапевтйчни артикулйране архаична, архаично; архаични
ароматерапия; арбматерапии артилерййски архайчност, архаичността
ароматизации артилерййско-стрелкови архангел; архангели, (два и т.н.)
ароматизирам (се), -аш артилерйст; артилерйста, (двама архангела
ароматизиран и т.н.) артилерйста арх&нгелски
ароматизиране артилёрия; арталёрии архар, -ът, -а; архари, (два и т.н.)
ароматичен, ароматачния(т), йртввсталйция; артинсталации архара
ароматична, ароматично, артйст; артйста, (двама и т.н.) археолбг; археолози, (двама и
ароматични артиста т.н.) археолози
ароматйчност, ароматичността артистйзъм, артистйзмът, археологйчен, археологйчния(т),
ароматност, ароматността артистйзма археологична, археологично;
арпаджйк артистичен, артастйчния(т); археологични
арсён артистична, артистйчно; археологйчески
арсевал; арсенали, (два и т.н.) артистични археология
арсенала артистйчност, артистичността археолбжка
арсеналски артйстка археолбжки
арсёнвк артишок; артишбци, (два и т.н.) археоптёрикс; археоптёрикси,
арсёвиков артишока (два и т.н.) археоптёрикса
арсёвов йрткйно архетип, -ът, -а; архетапи и
артагёнции; артагёнции арткласация; арткласации архетйпове, (два и т.н.)
Артакадёмии; артакадёмии артклуб, -ът, -а архетипа
артбйзнес артколёж; артколёжи, (два и т.н.) архйв; архйви, (два и т.н.) архива
артгалёрия; артталёрии артколёжа архивар, -ят, -я; архивари, (двама
артгйлдия; артгилдии артмёниджмънт и т.н.) архивари
артдвижёнве; артдвижёния артмёниджър; артмёниджъри, архивйрка
артдекб (двама и т.н.) артмёниджъри архиварски
артдилър; артдйлъри (двама и артпазар, -ът, -а архиварство
т.н.) артдйлъри артнредававе архиватор; архиватори, (два и
артдирёктор; артдирёктори, артпродуцёнт; артпродуцёнти, т.н.) архиватора
(двама и т.н.) артдирёктори (двама и т.н.) артпродуцёнти архйвен, архивния(т), архивна,
артезиански артпублицйстнка архивно;архйвни
артёл; артёли, (два и т.н.) артёла артрйт архивист; архивиста, (двама и
артёлен, артёлния(т), артёлна, артроза т.н.) архивиста
артёлно; артёлни йртрбк, -ът, -а архивйстика
Артелйт артрубрика архивознание
артёлна артсалбн; артсалбни, (два и т.н.) архивохранилище;
160
астронавтка
архивохранилища асемблатор2; асемблатори, (два и асоциален, асоцишшия(т),
архидякон; архидякони, (двама и т.н.) асемблатора (нелице) асоциална, асоциално;
т.н.) архидякони асемблирам, -аш асоциални
архиепйскои; архиепископи, асемблйране асоциатйвен, асоциативния(т),
(двама и т.н.) архиепископи асёновградски асоциативна, асоциативно;
архиепископия; архиепископии асёновградчанин; асоциативни
архиепископски асёновградчани, (двама и т.н.) асоциация; асоциации
архиерей, -ят, -я; архиереи, асёновградчани асоцийрам (се), -аш
(двама и т.н.) архиереи асёновградчанка асоцийран
архиерейски асептика асоцииране
архиерёйство; архиерёйства асептичен, асептачния(т), аспарагус; аспарагуси, (два и
архимандрйт; архимандрита, асептична, асептично; т.н.) аспарагуса
(двама и т.н.) архимандрита асептични аспёкт; аспёкти, (два и т.н.)
архимандритски асигнация; асигнации аспёкта
архипелаг; архипелази, (два и асиметрйчен, асиметрйчния(т), аспёржа; аспёржи (обикн. в мн.ч.)
т.н.) архипелага асиметрична, асиметрично; аспирант; аспиранти, (двама и т.н.)
архитёкт; архитёкти, (двама и асиметрични аспиранта
т.н.) архитёкти &симетрйчност, аспирантка
архитёктка асиметричността аспирантски
архитектоника асиметрия; асиметрии аспирантура
архитектонйчен, асимилатйвен, аспиратор; аспиратори, (два и т.н.)
архитектонйчния(т), асимилатавния(т), аспиратора
архитектонйчна, асимилатйвна, асимилатавно; аспирация; аспирации
архитектонично; асимилатйвни аспирйн; аспирини, (два и т.н.)
архитектонйчни асимилатор; асимилатори, аспирйна
архитёктски (двама и т.н.) асимилатори аспирйрам, -аш
архитектура асимилаторски аспирйране
архитектурен, архитектурния(т), асимилацибнен, астеройд; астероиди, (два и т.н.)
архитектурна, архитектурно; асимилационния(т), астероида
архитектурни асимилационна, астигматйзъм, астигматйзмът,
архитектурно-градоустрбйствен, асимилационно; асимилационни астигматйзма
архитектурно- асимилация астигматйк; астигматаци, (двама
градоустройствения(т), асимилйрам, -аш и т.н.) астигматаци
^хитектурно-градоусгройствена, асимилйране астигматйчен, астагматйчния(т),
архитектурно-градоустройствено; асинхронен, асинхронния(т), астигматачна, астагматачно;
архитектурно-градоустройствени асинхронна, асинхронно; астигматични
архитектурно-худбжествен, асинхронни астигматйчка
архитектурно-художествения(т) асирййски астма
архитектурно-художествена, асйро-вавил опеки астматйк; астматаци, (двама и т.н.)
архитектурно-художествено; асистент; асистенти, (двама и т.н.) астматаци
архитектурно-художествени асистенти астматйчен, астматачния(т),
архонт; архонта, (двама и т.н.) асистёнтка астматична, астматично;
архонта асистент-режисьор; астматични
аршин; аршйни, (два и т.н.) асистёнт-режисьори, (двама и астматйчка
аршина т.н.) асистёнт-режисьори Астра
ас1, -ът, -а; асове, (двама и т.н.) асистёнтски астраган
асове (лице) асистёнтство астраганен, астраганения(т),
ас2, -ът, -а; асове, (два и т.н.) аса, асистёнция; асистёнции астраганена, астраганено;
и асо (нелице) асистйрам, -аш астраганени
асамблея; асамблёи асистйране астрален, астр^ния(т), астрална,
асансьор; асансьори, (два и т.н.) аскёр1 астрално; астрални
асансьора аскёр2; аскёри, (двама и т.н.) астроботаника
асансьбрен, асаисьорния(т), аскёри астролог; астролози, (двама и т.н.)
асансьорна, асансьорно; аскёт; аскёти, (двама и т.н.) аскёти астролози
асансьорни аскетйзъм, аскетизмът, аскетизма астрологйчен, астрологичния(т),
асеизмйчен, асеизмйчния(т), аскетйчен, аскетичния(т), астрологична, астрологично;
асеизмйчна, асеизмично; аскетична, аскетично; астрологйчни
асеизмйчни аскетични астрология
асексуален, асексуалния(т), асм& астроложка
асексуална, асексуално; асо; аса, и ас астромедицйна
асексуални асонйнс;асонанси астронавт; астронавта, (двама и
асемблатор1; асемблатори, асортй т.н.) астронавта
(двама и т.н.) асемблатори асортимёнт; асортимёнти, (два и астронавтика
(лице) т.н.) асортимёнта астронавтка

астроном
астроном; астрономи, (двамаитл.) атеросклеротично; атропйн
астрономи атеросклеротични атрофйрам (се), -аш
астрономичен, атеросклеротична атрофйране
астрономичния(т), атестат; атестата, (два и т.н.) атрофия; атрофии
астрономйчна, астрономйчно; атестата ау (межд.)
астрономични атестационен, атестационния(т), аудиенция; аудиенции
астрономически атестационна, атестационно; аудио-вйзня; аудио-визии
астронбмия атестационни аудио-визуален,
астроснектроскопня атестация; атестации аудио-визуалния(т),
Астрофизика атестирам, -аш аудио-визуална,
йстрофотомётрия атестиране аудио-визуално;
асуански атйнски аудио-визуални
асфалт атинянин; атиняни, (двама и т.н.) аудиозапис; аудиозаписи, (два и
асфАлтен, асфалтния(т), атиняни т.н.) аудиозаписа
асфалтаа, асфалтно; асфалтни атинянка аудиокасёта
асфалтирам, -аш Атипичен, атигшчния(т), аудионоейтел, -ят, -я;
асфалтиран атипична, атипично; атмгачни аудионоейтели, (два и т.н.)
асфалтиране атлаз аудионоейтеля
асфалтобетон атлазен, атлазения(т), атлазена, аудиопазар, -ът, -а
асфалтобетбнеп, атлазено; атлазени аудиопират; аудиопирати, (двама
асфалтобетонния(т), атлантйчески и т.н.) аудиопирати
асфалтобетонна, атлас; атласи, (два и т.н.) атласа аудиопиратство
асфалтобетонно; атлёт; атлета, (двама и т.н.) аудиоплёйър; аудиоплёйъри,
асфалто бетонни атлета (два и т.н.) аудиоплёйъра
асфалтов атлетйзъм, атлетазмът, аудиосистёма
ат, -ът, -а; атове, (два и т.н.) ата атлетйзма аудиотёхника
атавизъм, атавизмът, атавизма; атлетика аудитбрия; аудитории
атавйзми, (два и т.н.) атавйзъма атлетичен, атлетачния(т), аукцион; аукциони, (два и т.н.)
атавистичен, атавистачния(т), атлетична, атлетично; аукциона
атавистична, атавистично; атлетични аукционеи, аукционния(т),
атавистични атлетически аукционна, аукционно;
атака атлетйчност, атлетичносгга аукционни
атакувам, -аш атлетка аул; аули, (два и т.н.) аула
атакуване атмосфера аула
атакуем атмосферен, атмосфёрния(т), аура
атаман; атамани, (двама и т.н.) атмосферна, атмосферно; Ауспух; ауспуси, (два и т.н.)
атамани атмосферни ауспуха
атАчмънт; атачмънти, (два и т.н.) атбл; атоли, (два и т.н.) атола аут; аутове, (два и т.н.) аута
атачмънта атом; атоми, (два и т.н.) атома аутйзъм, аутйзмът, аутизма
аташё; аташета, (двама и т.н.) атомен, атомния(т), атомна, аутйст; аутасти, (двама и т.н.)
аташёта атомно; атомни аутасти
аташйрам, -аш атомйзьм, атомизмът, атомизма аутистйчен, аутастйчния(т),
аташйране атомйст; атомиста, (двама и т.н.) аутистачна, аутастачно;
атеизъм, атеизмът, атеизма атомйсти аутастични
атеист; атеиста, (двама и т.н.) атомистйчен, атомистйчния(т), аутйстки
атеиста атомистачна, атомистачно; аутлёт; аутлёта, (два и т.н.) аутлёта
атеистйчен, атеистачния(т), атомистачни аутлйния; аутлшши
атеистична,атеистично; атомйстка аутобан; аутобани, (два и т.н.)
атеистични атонски аутобана
атеистка атопйчен, атопйчния(т), аутодафё
ателиё; ателиета атопйчна, атопично; атопйчни аутокю; аутоиота
атентат; атентата, (два и т.н.) атрактивен, атрактавния(т), аутопейрам, -аш
атентата атрактйвна, атрактавно; аутопейране
атентатор; атентатори, (двама и атрактивни аутопсия;аутопсии
т.н.) атентатори атрактйвност, атрактивността аутсайдер; аутсайдери, (двама и
атентАторка атракционеи, атракционния(т), т.н.) аутсайдери
атентаторски атракционна, атракционно; аутсорсвам,-аш
атеросклероза атракционни йутсбрсване
Атеросклеротйк; атракция; атракции аутсорсинг
атеросклеротаци, (двама и т.н.) атрибут; атрибути, (два и т.н.) аутсбрсна, -еш
атеросклеротаци атрибута афазня
атеросклеротичен, атрибутивен, атрибутавния(т), афганец; афганци, (двама и т.н.)
атеросклеротачния(т), атрибутивна, атрибутивно; афганци
атеросклеротична, атрибутавни афганистанец; афганистанци,
162
аятолах
(двама и т.н.) афганистанци афористйчни ахване
афганистйнка африканец; африканци, (двама и ахилёсов
афганистански т.н.) африканци йхкам, -аш
афганка африканка ахкане
афгански африкано-азиатски и ахмак; ахмаци, (двама и т.н.)
афект; афекти, (два и т.н.) афекта африканско-азиатски ахмаци
афектация африкано-американски и ахмйшки
афёктен, афёктния(т), афёктна, африканско-американски ахна, -еш
афёктно; афёктни африкански ахроматизъм, ахроматизмът,
афектирам (се), -аш африканско-азиатски и ахроматизма
афектиран африкано-азиатски ахроматичен, ахроматйчния(т),
афектйране африканско-американски и ахроматична, ахроматично;
афера африкано-американски ахроматйчни
аферист; аферисти, (двама и т.н.) африкат; африкати, (два и т.н.) ахроматйчески
аферисти африката ахтополски
аферйстка афрнкатйвен, африкатйвния(т), ацетат; ацетата (обикн. в мн.ч.)
афикс; афикси, (два и т.н.) афикса африкатйвна, африкатйвно; апетатеи, ацетатния(т), ацетатна,
афинитет африкативни ацетатно; ацетатни
афион афроамериканец; ацетизал; ацетизали, (два и т.н.)
афирматнвен, афирматйвния(т), афроамериканци, (двама и т.н.) ацетизала
афирматйвна, афирматйвно; афроамериканци ацетилен; ацетилёни
афирматйвни афроамериканка ацетиленов
афнрмация; афирмации афроамерикански ацетби
афиш; афиши, (два и т.н.) афиша афродизиак; афродизиаци, (два и ацетонов
афйшен. афйшния(т), афйшна, т.н.) афродизиака ацтёк; ацтеки, (двама и т.н.)
афйшно; афйшни афта ацтёки (обикн. в мн.ч.)
афиширам (се), -аш афтърпарти; афтьрпартита ачйк
афиширане афтършейв; афтършейви, (два и ашйк; ашйци, (два и т.н.) ашйка
афорёсам, -аш т.н.) афтьршейва ашладйсам, -аш
афорёсвам, -аш афъзка ашладйсвам, -аш
афорёсване ах (межд.) ашладйсване
афоризъм, афоризмът, афоризма; аха (межд.) ашламй
афоризми, (два и т.н.) аха (част.) ашхабадски
афоризъма ахйт; ахати, (два и т.н.) ахата аязмо; аязма
афористичен, афористйчния(т), ахатов аятолах; аятоласи, (двама и т.н.)
афористична, афористично; ахвам, -аш аятоласи
163
Б
баданбсам, -аш бакалница
баданосвам, -аш бакалскн
баданосване бакара
бадева бакелит
бад£м; бадеми, (два и т.н.) бадема бакелйтен', бакелйтения(т),
бад&мов бакелйтена, бакелйтено;
бадж, -ът, -а; баджове, (два и т.н.) бакелитени
баджа бакелйтен2, бакелйтния(т),
ба баджанак; баджанаци, (двама и бакелйтна, бакелйтно;
баба т.н.) баджанаци бакелйтни
бабайт; бабайти, (двама и т.н.) баджанашки бакелйтов
бабайти бадминтон бакенбард; бакенбарда, (два)
бабаитлък; бабаитлъци баене бакенбарда
бабайтски база бакйя; бакйи
бабайтство базалт бакла
бабанко; бабанковци, (двама и т.н.) базалтов баклавй
бабанковци базар, -ът, -а; базари, (два и т.н.) бакпулвер; бакпулвери, (два и т.н.)
бабешки базара бакпулвера
бабин базарен, базарния(т), базарна, бактериален, бактеришгаия(т),
бабини базарно; базарни бактериална, бактериално;
бйбичка базедов бактериални
бабишкера и бабушкера базелски бактёриен, бактёрийния(т),
бабувам, -аш базйлика бактёрийна, бактёрийно;
бабушкера и бабишкера базйрам (сс), -аш бактёрийни
баварски базйране бактериолбг; бактериолози,
бавачка базис; базиси, (два и т.н.) базиса (двама и т.н.) бактериолози
бавен, бавния(т), бавна, бавно; базисен, базисния(т), базисна, бактериологичен,
бавни базисно; базисни бактериологйчния(т),
бавене базов бактериологична,
бавноподвйжен, базука бактериологично;
бавноподвйжния(т), байр; баири, (два и т.н.) байра бактериологични
бавноподвйжна, бай бактериологйчески
бавноподвйжно; байганьо, байганьовци, (двама и бактериология
бавноподвйжни т.н.) байганьовци бактерицйден, бактерицйдния(т),
бавноразвйващ се байганьовец; байганьовци, бактерицидна, бактерицидно;
бавност, бавността (двама и т.н.) байганьовци бактерицидни
бйвя', -иш бййгйньовски бактерицйдност,
оави (се), -иш байганьовшина бактерицидаостта
багаж; багажи, (два и т.н.) багажа байк, -ът, -а; байкове, (два и т.н.) бактёрия; бактёрии
багажен, багажния(т), багажна, байка бакшйш; бакшиши, (два и т.н.)
багажно; багажни байкалски бакшиша
багажник; багажници, (два и т.н.) байоиет; байонети, (два и т.н.) бакър; бакьри, (два и т.н.) бакъра
багажника байонета бакърджййски
багдадски байпас; байпаси, (два и т.н.) бакърджййство
багер; багери, (два и т.н.) багера байпаса бакърджйя; бакърджйи, (двама и
багерйст; багерйсти, (двама и т.н.) байрак; байраци, (два и т.н.) т.н.) бакърджйи
багерйсти байрака бакърев, бакърения(т), бакърена,
багерйстка байрактар, -ят, -я; байрактари, бакърено; бакърени
багета (двама и т.н.) байрактари бал1, -ът, -а; балове, (два и т.н.) бала
багетйзъм, багетйзмът, багетйзма байрактарка бал2 -ът, -а; (два и т.н.) бала
багра байрактарски бала
багрен, багрения(т), багрена, байрам балЯда
багрено; багрени байт, -ът, -а; байтове, (два и т.н.) баладен, баладния(т), баладна,
багрене байта баладно;баладни
багренйца байц, -ът, -а; байцове баладйчен, баладйчния(т),
багренороден, багренородния(т), байцвам, -аш баладйчна, баладйчно;
багренородна, багренорбдно; байцване баладични
багренородни бка балалайка
багрйлен, багрйлния(т), багрйлна, бакалавър; бакалаври, (двама и балама
багрйлно; багрйлни т.н.) бакалаври баламосам, -аш
багрйлка бакалин; бакали, (двама и т.н.) баламбсвам, -аш
багрйло; багрила бакали баламбсване
багря (се), -иш бакалйя; бакалии баламски
баданарка бакалка баланс; баланси, (два и т.н.)
164
бантйзьм
баланса балкона банатчанка
балансирам (се), -аш балкбнски банда
балансиран балнеография бандаж; бандажи, (два и т.н.)
балансйранс балнсолечебница бандажа
балансов балнеолечение бандерол; бандероли, (два и т.н.) 1
балансьор'; балансьори, (двама и балнеолог; балнеолози, (двама и бандерола -О
т.н.) балансьори (лице) т.н.) балнеолози бйнджо
балансьбр2; балансьори, (два и т.н.) балнеологйчен, бандит; бандита, (двама и т.н.)
балансьора(нелице) балнеологйчния(т), бандити
балансьбрски балнеологйчна, балнеологйчно; бандитизъм, бандитизмът,
балйст балнеологични бандитизма
баластен, баластния(т), баластна, балнеология бандйтски
баластно; баластни балнеоложка бандурйст; бандуриста, (двама и
баластра балнеоложки т.н.) бандуриста
балатум; балатуми, (два и т.н.) балнеосанатбриум; банёл и банёла
балатума балнеосанаториуми, (два и т.н.) банер; банери, (два и т.н.) банера
балдахин; балдахини, (два и т.н.) балнеосанаториума баница
балдахина балнеогерапия; балнеотерапии баничар, -ят, -я; баничари, (двама
балдъза балнеотёхннка и т.н.) баничари
бален, балния(т), бална, бално; балнеохймия баничарка
бални балон; балони, (два и т.н.) балона баничарница
балерина балбнен', балонсния(т), б&ничка
балет; балети, (два и т.н.) балета балбнена, балбнено; балонени банка
балетен, балетния(т), балетна, балбнен2, балонния(т), балбнна, банкёр; банкери, (двама и т.н.)
балетно; балетни балонно;балбини банкёри
балетист; балетисти, (двама и балбнче; балончета банкёрски
т.н.) балетисти балотаж; балотажи, (два и т.н.) банкёрство
балетмайстор; балетмайстори, балотажа банкёт; банкета, (два и т.н.)
(двама и т.н.) балётмайстори балотйрам, -аш банкета
балётмайсторка балотйране банкйрам, -аш
балйрам, -аш балсам; балсами, (два и т.н.) банкйране
балиране балсама банкнота
балировач; балировачи, (двама и балсамйрам, -аш банкнотен, банкнбтния(т),
т.н.) балировачи балсамиран банкнбтна, банкнотно;
балнровачка балсамиране банкнотни
балйстика балсамов банкнотоброяч; банкнотоброячи,
балистичен, балистичния(т), балсуджук; балсуджуци, (два и т.н.) (два и т.н.) банкнотоброяча
балистйчна, балистйчно; балсуджука банкнотоброячен,
балистични балтйец; бал гййци, (двама и т.н.) банкнотоброячния(т),
балкан; балкани, (два и т.н.) балтийци банкнотоброячна,
балкана балтййка банкнотоброячно;
балканджййка балтййски банкнотоброячни
балканджййски балтйя; балтии банков
балканджйя; балканджйи, (двама балтон; балтони, (два и т.н.) банкомат; банкомата, (два и т.н.)
и т.н.) балканджйи балтона банкомата
балканец; балканци, (двама и т.н.) балюстрада банкоматен, банкоматния(т),
балканци бам (межд.) банкоматна, банкоматно;
балканиада бамбашка банкоматни
балканиз&ция бамбук; бамбуци, (два и т.н.) банкрут; банкрути, (два и т.н.)
балканизйрам (се), -аш бамбука банкрота
балканйзъм, балканйзмът, бамбуков банкрутирам, -аш
бапканйзма; балканйзми, (два и бамя банкрутйране
т.н.) балканйзъма бан, -ът, -а; банове, (двама и т.н.) банскалийка
балканйст; балканйсти, (двама и банове банскалийски
т.н.) балканиста банален, баналния(т), банална, банскалня; банскалии, (двама и
балканистика банално; банални т.н.) банскалии
балканистйчен, банализйрам (се), -аш бански
балканистачния(т), баналнзйране банту
балканистачна, балканистачно; баналност, баналността банциг; банциги и банцизи, (два
балканистйчни бан&н; банани, (два и т.н.) банана и т.н.) банцига
балканйстка бананов баня
балканка банатски баобаб; баобаби, (два и т.н.)
балкански банатчанин; банатчани, (двама и баобаба
балкон; балкони, (два и т.н.) т.н.) банатчани баптйзъм, баптйзмът, баптизма
баптист
баптист; баптиста, (двама и т.н.) барманка т.н.) баснопйсци
баптиста баровец; баровци, (двама и т.н.) баснословен, баснословния(т),
баптистка баровци баснословна, баснословно;
баптистки б&ровски баснословни
бар, -ът, -а; барове, (два и т.н.) бара барок баснословност, баснословността
бйра барок&мера басня
бараба; бараби; (двама и т.н.) бароков басов
бараби барометричен, барометрйчния(т), б&ста
барабан; барабани, (два и т.н.) барометрйчна, барометрйчно; бастйлия; бастйлии
барабана барометрични бастион; бастиони, (два и т.н.)
барабанен, барабанния(т), барометрически бастиона
барабанна, барабанно; баромётър: баромётри, (два и т.н.) бастун; бастуни, (два и т.н.)
барабанни баромётьра бастуна
барабанйст; барабанйста, (двама барон; барони, (двама и т.н.) батйк; батаци
и т.н.) барабанйста барони батален, баталния(т), батална,
барабанйстка баронёса батално; баталии
барабанлйя баронски баталйст; баталиста, (двама и т.н.)
барабанче; барабанчета баростат; баростата, (два и т.н.) баталйсти
барабанчик; барабанчици, (двама баростата баталия; баталии
и т.н.) барабанчици барплбт, -ът, -а; баргаютове, (два батальбн; батальони, (два и т.н.)
барабаня, -йш и т.н.) барплота батальона
бараб&р бартер; бартери, (два и т.н.) батальонен, батальонния(т),
барабонка бартера батальонна, батальонно;
бараж; баражи, (два и т.н.) баража бартерен, бартерния(т), бартерна, батальонни
баражен, баражния(т), баражна, бартерно; бартерни батарёен, батарёйния(т),
баражно; баражни барут батарёйна, батарёйно;
барака барутен, барутния(т), барутна, батарёйни
барбекю; барбекюта барутно;барутни батарёя; батарёи
барбут; барбути, (два и т.н.) бархет батачанин: батачани, (двама и т.н.)
барбута бархетен, бархетния(т), бархетна, батачани
бард; бардове, (двама и т.н.) бархетно; бархетни батачанка
бардове б&рче; барчета баташки
бардак; бардаци, (два и т.н.) бас', -ът, -а; басй и басове (двама батёриен, батёрийния(т),
бардака и т.н.) басй и басове (лице) батёрийна, батёрийно;
бардама* бас2, -ът, -а; басй и басове, (два и батёрийни
бардук; бардуци, (два и т.н.) т.н.) баса (нелице) батёрийка
бардука бас5, -ът, -а; басове; (два и т.н.) батёрия; батёрии
барел; барёли, (два и т.н.) барёла баса (нелице) батискаф; батискафи, (два и т.н.)
барелеф; барелефи, (два и т.н.) бас-баритон'; бас-баритбни, батискафа
барелефа (двама и т.н.) бас-баритони батйста
барелёфен, барелёфния(т), (лице) батйстен, батйстения(т),
барелёфна, барелёфно; бас-баритбн2 (нелице) батйстена, батйстено;
барелёфни басёйн; басёйни, (два и т.н.) батисте™
барёта басёйна батисфёра
бариев басйрам се, -аш батко; батковци (двама и т.н.)
бариёра басйране батковци
барнёрен, бариёрния(т), басйст; басйста, (двама и т.н.) б&тков
бариёрна, бариёрно; бариёрни басйста батут; батута, (два и т.н.) батута
барий, -ят, -я баск, -ът, -а; баски, (двама и т.н.) бау (межд.)
барикада баски бау-бау (межд.)
барикаден, барикадния(т), баскет; баскети, (два и т.н.) баукам, -аш
барикадна, барикадно; баскета бйукапе
барикадни баскетбол бафкам, -аш
барикадирам (се), -аш б&скетбблен, баскетболния(т), бафкане
барикадиране баскетболна, баскетболно; бафна, -еш
баритон1; баритони, (двама и т.н.) баскетболни бахаец; бахайци, (двама и т.н.)
баритони (лице) баскетболйст; баскетболйсти, бахайци
баритбн2; баритони, (два и т.н.) (двама и т.н.) баскетболйсти бахайка
баритона (нелице) баскетболистка бахайски
баритбнов баски бахайство
баркод, -ът, -а; баркодове, (два и басма бахар
т.н.) баркода басмён, басмёния(т), басмёна, бахрёйнец; бахрёйнци, (двама и
барман; бармани, (двама и т.н.) басмёно; басмёни т.н.) бахрёйнци
бармани баснопйсец; баснопйсци, (двама и бахрёйнка
166
безвъзвратен
бахрейнски бедност, бедността безболезнена, безболезнено;
бахур; бахури, (два и т.н.) бахура беднота безболезнени
бацйл; бацили, (два и т.н.) бацила беднотйя; беднотйи безболезнсност. безболезнеността
бацйлен, бацйлния(т), бацйлна, бедняк; бедняци, (двама и т.н.) безбрйд
бацйлно; бацйлни бедняци безбрачен, безбрачния(т),
бацйлоносйтел, -ят, -я; беднячество безбрачна, безбрачно;
бацилоносители, (двама и т.н.) беднячка безбрачни
бацилоносители бедняшки безбрачие
бацйлоносйтелка бедрен, бёдрения(т), бедрена, безбрежен, безбрёжния(т),
бацйлоносйтел ство бедрено; бедрени безбрежна, безбрежно;
б&чокйровскп бедро; бедра безбрежни
баш бедствам, -аш безбрежност, безбрежността
башибозук1 бедстване безброден, безбродния(т),
башибозук2; башибозуци, (двама бедствен, бедствения(т), безбродна, безбродно;
и т.н.) башибозуци бедствена, бедствено; безбродни
башйбозушки бедствени безброен, безбройния(т),
башкйрец; башкйрци, (двама и т.н.) бедствие безбройна, безбройно;
башкйрци бедуйн; бедуйни, (двама и т.н.) безбройни
башкйрка бедуйни безброй
башкйрски бедуйнка безбрбйност, безбройностга
баща; бащи, (двама и т.н.) бащи бедуйнски безбурен, безбурния(т), безбурна,
бащин бедя, -йш безбурно; безбурни
бащинйя; бащинии беее (межд.) безбурност, безбурността
б&щински бежанец; бежанцй, (двама и т.н.) безвалежен, безвалёжния(т),
бащинство бежанцй безвалёжна, безвалёжно;
бащйца бежанка безвалёжни
бащичко и бащйчко бежанскй безверен, безвёрния(т), безверна,
б4я, -еш бежешката и бежешком безверно; безверии
бая бежов безверие
баядерка без безверник; безвёрници, (двама и
баят безаварйен, безаварййния(т), т.н.) безвёрници
баяч; баячи, (двама и т.н.) баячи безаварийна, безаварийно; безверница
баячка безаварййни безвестен, безвёстния(т),
бдение безакцйзен, безакцйзния(т), безвёстна, безвёстно; безвёстни
бдителен, бдйтелния(т), бдителна, безакцйзна, безакцизно; безветрен, безвёфения(т),
бдително; бдителни безакцйзни безвётрена, безвётрено;
бдйтслност, бдителността безалкохолен, безалкохолния(т), безвётрени
бдя, -йш безалкохолна, безалкохолно; безветрие
бе безалкохолни безвйзов
бебе; бебета безалтернатйвен, безвкусен, безвкусния(т),
бебенце; бебенца безалтернатйвния(т), безвкусна, безвкусно;
бебефон; бебефони, (два и т.н.) безалтернатйвна, безвкусни
бебефона безалтернатйвно; безвкусица
бебешки безалтернатйвни безвластен, безвластния(т),
бегач; бегачи, (двама и т.н.) бегачи безалтернатйвност, безвластна, безвластно;
бегачка безалтернативността безвластни
беглец; бегълци, (двама и т.н.) безапелационен. безвластие
бегълци безапелацибнния(т), безводен, безводния(т), безводна,
беглйк безапелационна, безводно;безводни
бегликчййски безапелационно; безводие
бегликчйя; бегликчйи, (двама и безапелационни безволев
т.н.) бегликчйи безапелацибнност, безволие
беглйшки безапелационността безвреден, безврёдния(т),
бегом безапетйтие безврёдна, безврёдно;
бегбння; бегонни безбожен, безбожния(т), безврёдни
бегъл, беглия(т), бегла, бегло; безбожна, безбожно; безбожни безвредност, безвредността
бегли безбожие безвременен, безврёменния(т),
бегълка безбожник; безбожници, (двама и безврёменна, безврёменно;
беда т.н.) безбожници безврёменни
беден, бедния(т), бедна, бедно; безббжпица безвременност, безвременността
бедни безбожнически безвремие
беднея, -еш безббжничество безвъзвратен, безвъзвратния(т),
бедничък, бедничкия(т), безбожност, безбожностга безвъзвратна, безвъзвратно;
бедничка, бедничко; беднички безболезнен, безболёзнения(т), безвъзвратни
167
безвъзвратност
безвъзвратност, безвъзвратността бездётност, бездетността беззвучна, беззвучно,
безвъздушен. безвъздушния(т), бездётство беззвучни
безвъздушна, безвъздушно; бездймен, бездймния(т), беззвучност, беззвучността
безвъздушни бездймна, бездймно; бездимни безземлсн, безземления(т),
безвъзмезден, безвъзмёздния(т), бездиханен, бездиханния(т), безземлена, безземлено;
безвъзмездна, безвъзмездно; бездиханна, бездиханно; безземлени
безвъзмездни бездиханни беззлобен, беззлобния(т),
безвъзмездност, безвъзмездността бездих&нност, бездиханностга беззлобна, беззлобно;
безглав бездна беззлобни
безглаголен, безглаголния(т), бездомен, бездомния(т), беззлобност, беззлобносгта
безглаголна, безглаголно; бездомна, бездомно; бездомни беззъб
безглаголни бездомник; бездомници, (двама и безндеен, безидейния(т),
безглаголност, безглаголността т.н.) бездомници безидейна, безидейно;
безгласен, безгласния(т), бездомница безидейни
безгласна, безгласно; безгласни бездомнически безидейност, безидейността
безгласност, безгласността бездомничество безизвестен, безизвестния(т),
безграничен, безгранйчния(т), бездбходеп, бездоходния(т), безизвестна, безизвестно;
безгранична, безгранично; бездоходна, бездоходно; безизвестни
безгранични бездоходен безизкусен, безизкусния(т),
безгранйчност, безграничностга бездруго безизкусна, безизкусно;
безгрешен, безгрёшния(т), бездуховност, бездуховността безизкусни
безгрешна, безгрешно; бездушен, бездушния(т), безизкуствен, безизкуствения(т),
безгрешни безд>тина, бездушно; бездушни безизкуствена, безизкуствено;
безгрёшност, безгрешността бездушие безизкуствени
безгрижен, безгрйжния(т), бездушност, бездушността безйзразен, безйзразния(т),
безгрижна, безгрижно; бездьждовсн. бездъждовния(т), безйзразна, безйзразно;
безгрижни бездъждовна, бездъждовно; безйзразни
безгрйжие бездъждовни безйзразност, безизразността
безгрижност, безгрижността бездънен, бездънния(т), безизхбден, безизходния(т),
безгръбначен, безгръбначния(т), бездънна, бездънно; бездънни безизходна, безизходно;
безгръбначна, безгръбначно; бездънност, бездыгаостта безизходни
безгръбначни безжалостен, безжалостния(т), безизходица
безгръбначност, безжалостна, безжалостно; безизходност, безизходността
безгръбначността безжалостни безймен, безймения(т), безймени
бездарен, бездарния(т), бездарна, безжйзнен, безжйзнения(т), безименен, безйменния(т),
бездарно; бездарни безжизнена, безжизнено; безйменна, безименно;
бездарие безжйзнени безименни
бездарник; бездарници, (двама и безжйзненост, безжизнеността безимотен, безимотния(т),
т.н.) бездарници безжйчен, безжйчния(т), безимотна, безимотно;
бездарница безжична, безжйчно; безжйчни безимотни
бездарност, бездарността беззаветен, беззавётння(т), безимотност, безимотността
бездёен, бездёйния(т), бездёйна, беззавётна, беззавётно; безимпулсен, безимпулсния(т),
бездёйно; бездёйни беззавётни безимпулсна, безимпулсно;
бездейност, бездейността беззавётност, беззаветността безимпулсни
бездействам, -аш беззавистен, беззавистния(т), безиндуктнвен,
бездействане беззавистна, беззавистно; безиндуктйвния(т),
бездействен, бездёйствения(т), беззавистни безиндуктйвна, безиндуктйвно;
бездёйствена, бездёйствено; беззаконен, беззаконния(т), безиндуктйвни
бездёйствени беззаконна, беззаконно; безинтересен, безинтересния(т),
бездёйствие беззаконии безинтересна, безинтересно;
бездёлие беззаконие безинтересни
бездёлник; бездёлници, (двама и беззакбннича, -иш безир
т.н.) бездёлници беззаконничене безйрен, безйрения(т), безйрена,
бездёлница беззаконност, беззаконностга безйрено; безйрени
безделнича, -ши беззаконствам, -аш безистен; безистени, (два и т.н.)
бездёлннчене беззаконстване безистена
бездёлнически беззащйтен, беззащйтния(т), безкасов
бездёлничество беззащйтна, беззащитно; безквасен, безквасния(т),
бездётен, бездётния(т), бездетна, беззащитни безквасна, безквасно;
бездётно; бездётни беззащйтност, беззащитността безквасни
бездётка беззвёзден, беззвёздния(т), безк&шов
бездётник; бездётници, (двама и беззвёздна, беззвёздно; безкислороден,
т.н.) бездётници беззвёздни безкислородния(т),
бездётница беззвучен, беззвучния(т), безкислородна, безкислородно;
безоткатен
безкислородни безлунен, безлунния(т), безнравственик;
безклйсов безлунна, безлунно; безлунни безнравственици, (двама и т.н.)
безкийжен, безкнйжния(т), безлуние безнравственици
безкнйжна, безкнижно; безлюден, безлюдния(т), безнравственица
безкнйжни безлюдна, безлюдно; безлюдни безнравственост,
безкомпромисен, безлюдност, безлюдността безнравствеността
безкомпромисния(т), безмаслен, безмасления(т), безобйден, безобйдния(т),
безкомпромисна, безмаслена, безмаслено; безобидна, безобидно;
безкомпромисно; безмаслени безобидни
безкомпромисни безмерен, безмериия(т), безобйдност, безобидността
безкомпромисност, безмерна, безмерно; безмерни безоблачен, безоблачния(т),
безкомпромисността безмёрност, безмерности безоблачна, безоблачно;
безконечен, безконечния(т), безмёсен, безмёсния(т), безмёсна, безоблачни
безконечна, безконечно; безмёсно;безмёсни бездблачност, безоблачността
безконечни безметежен, безметёжния(т), безобразен, безобразния(т),
безкоиечност, безконечностга безметежна, безметежно; безобразна, безобразно;
безконтролен, безконтролния(т), безметежни безобразни
безконтролна, безконтролно; безметежноет; безметежностга безобразен, безобразния(т),
безконтролни безмйлостен, безмйлостния(т), безобразна, безобразно;
безконтролност, безмилостна, безмилостно; безобразни
безконтролността безмилостни безобразие; безобразия
безконфликтен, безмйлостност, безмилостносгга безобразник; безобразници,
безконфликтния(т), безмйтен, безмйтния(т), (двама и т.н.) безобразници
безконфликтна, безконфликтно; безмитна, безмитно; безмитни безобразница
безконфликтни безмлёчен, безмлёчния(т), безобразнича, -иш
безконфлйктност, безмлёчна, безмлёчно; безобр&зничене
безконфликтността безмлёчни безббразност, безобразността
безкористен, безкористния(т), безмозъчен, безмозъчния(т), безобразност, безобразността
безкористна, безкористно; безмозъчна, безмозъчно; безогледен, безоглёдния(т),
безкористни безмозъчни безогледна, безогледно;
безкорйстие безмотбрен, безмоторния(т), безогледни
безкористност, безкористността безмоторна, безмоторно; безогледност, безогледността
безкостен, безкостния(т), безмоторни безопасен, безопасния(т),
безкостна, безкостно; безмоторник; безмоторници, (два безопасна, безопасно;
безкостни и т.н.) безмоторника безопасни
безкраен, безкрайния(т), безмълвен, безмълвния(т), безопасност, безопасността
безкрайна, безкрайно; безмълвна, безмълвно; безопашат
безкрайни безмълвни безоснователен,
безкрай безмълвие безоснователния(т),
безкрайност, безкрайността безнадежден, безнадёждния(т), безоснователна,
безкрйл безнадеждна, безнадеждно; безоснователно;
безкритйчен, безкритйчния(т), безнадеждни безоснователни
безкритична, безкритично; безнадёждност, безнадеждността безоснователност,
безкритични безнадзбрен, безнадзорния(т), безоснователността
безкритйчност, безкритичността безнадзорна, безнадзорно; безответен, безответния(т),
безкръвен, безкръвния(т), безнадзорни безответна, безответно;
безкръвна, безкръвно; бсзнадзорност, безнадзорността безотвётни
безкръвни безнаказан безответност, безответността
безкръстен, безкръстния(т), безнаказаност, безнаказаността безотговбрен, безотговорния(т),
безкръстна, безкръстно; безналйчен, безналйчния(т), безотговорна, безотговорно;
безкръстни безналична, безналично; безотговорни
безл^ссн, безлесния(т), безлесна, безналйчни безотговорност,
безлесно; безлесни безнаследствен. безотговорността
безлйк безнаследствения(т), безотечествен, безотёчествения(т),
безлйстен, безлйстния(т), безнаслёдствена, безотечествена, безотечествено;
безлйстна, безлйстно; безнаслёдствено; безотечествени
безлйстни безнаследствени безотечественик;
безлихвен, безлихвения(т), безначален, безначалния(т), безотечественици, (двама и
безлихвена, безлихвено; безначална, безначално; т.н.) безотечественици
безлихвени безначалии безотечественица
безличен, безлйчния(т), безначалие безотказен, безотказния(т),
безлична, безлично; безлични безнравствен, безнравствения(т), безотказна, безотказно;
безлйчие безнравствена, безнравствено; безотказни
безлйчност, безличността безнравствени безоткатен, безоткатния(т),
169
безоткатен
безоткатна, безоткатно; безплътна, безплътно; безпрекослбвиост,
безоткатни безплътни безпрекословността
безотп&ден, безотпадния(т), безплътност, безплътността безпрепятствен,
безотпадна, безотпадно; безпогрешен, безпогрешния(т), безпрепятствения(т),
безотпадни безпофешна, безпофешно; безпрепятствена,
безотпадъчен, безотпадъчния(т), безпофешни безпрепятствено;
безотпадъчна, безотпадъчно; безпогрешност, безпофешностга безпрепятствени
безотпадъчни безподложен, безподложния(т), безпрепятственост,
безотраден, безотрадния(т), безподложна, безподложно; безпрепятствеността
безотрадна, безотрадно; безподложни безпрецедентен,
безотрадни безподобен, безподобния(т), безпрецедентния(т),
безотрадност, безотрадността безподобна, безподобно; безпрецедентна,
безотточен, безотточния(т), безподобни безпрецедентно;
безотточна, безотточно; безподобност, безподобността безпрецедентни
безоггочни безпокоен, безпокойния(т), безпризорен, безпризорния(т),
безотчетен, безотчётиия(т), безпокойна, безпокойно; безпризорна, безпризорно;
безотчетна, безотчетно; безпокойни безпризорни
безотчетни безпокбйствие безпрймерен, безпрймерния(т),
безотчётност, безотчетността безпокойство безпрймерна, безпрймерно;
безочие безпокоя (се), -йш безпрймерни
безочлив безполезен, безполезния(т), безнрйнципен, безпрйнципния(т),
безочливец; безочливци, (двама и безполезна, безполезно; безпринципна, безпрйнципно;
т.н.) безочливци безполезни безпринципни
безбчливост, безочливостта безполезност, безполезността безпрйнципност,
безпаметен, безпаметния(т), безполов безпринципността
безпаметна, безпаметно; безпбловост, безполовостта безпристрастен,
безпаметни безпомощен, безпомощния(т), безприсфастния(т),
безпаметност, безпаметността безпомощна, безпомощно; безприсфастна,
безпаметство безпомощни безприсфастно;
безпардонен, безпардонния(т), безпомощност, безпомощността безприсфастни
безпардонна,безпардонно; безпорядък; безпорядъци безпристрастие
безпардонни безпорядъчен, безпорядъчния(т), безпристрастност,
безпарйчен, безпарйчния(т), безпорядъчна, безпорядъчно; безприсфастността
безпарйчна, безпарйчно; безпорядъчни безпричйнен, безпричйнния(т),
безпарйчни безнбчвеи, безпочвения(т), безпричинна, безпричинно;
безпарйчие безпочвена, безпочвено; безпричинни
безпартиен, безпартййния(т), безпочвени безпричйнност, безпричинността
безпартййна, безпартийно; безпочвеност, безпочвеностга безприютен, безприютния(т),
безпартййни безпощаден, безпощадния(т), безприютна, безприютно;
безпартййност, безпартийността безпощадна, безпощадно; безприютпи
безперспективен, безпощадни безприютност, безприютността
безперспектйвния(т), безпощадност, безпощадността без1фосветен, безпросветния(т),
безперспективна, безправен, безправния(т), безпросветна, безпросветно;
безперспективно; безправна, безправно; безпросветни
безперспективни безправни безпросветност, безпросветността
безперспектйвност, безпрйвие безпътен, безпътния(т), безпътна,
безперспективностга безправност, безправността безпътно; безпътни
безпилбтен, безпилотния(т), безпределен, безпределния(т), безпътица
безпилотна, безпилотно; безпределна, безпределно; безпътност, безпътността
безпилотни безпределни безпътство
безпйсмен, безпйсмения(т), безпредслност, безпределността безраббтен, безрабопшя(т),
безпйсмена, безпйсмено; безпредложен, безпредложния(т), безработна, безработно;
безписмени безпредпожна, безпредложно; безработни
безпланов безпредложни безработица
безплйновост, безплановостга безпредметен, безпредметния(т), безрадостен, безрадосгния(т),
безплатен, безплатния(т), безпредметна, безпредметно; безрадостна, безрадостно;
безплатна, безплатно; безпредметни безрадостни
безплатни безиредметност, безразборен, безразборния(т),
безплбден, безплодния(т), безпредметността безразборна, безразборно;
безплодна, безплодно; безпрекословен, безразборни
безплодни безпрекословния(т), безразббрност, безразборността
безплбдие безпрекословна, безразлйчен, безразлйчния(т),
безплодност, безплодността безпрекословно; безразлична, безразлично;
безплътен, безплътния(т), безпрекословни безразлични
170
безухансн
безразлйчие безсмъртен, безсмъртния(т), безсъзнателен,
безразсъден, безразсъдния(т), безсмъртна, безсмъртно; безсъзнателния(т),
безразсъдна, безразсъдно; безсмъртни безсъзнателна, безсъзнателно;
безразсъдни безсмъртие безсъзнателни
безразсъдност, безразсъдността безсмъртниче; безсмъртничета безсъзнателност,
безразсъдство безсмъртност, безсмъртността безсъзнателността
безреден, безредния(т), безредна, безсиежен, безснежния(т), безсъмнен, безсъмнения(т),
безредно; безредни безснежна, безснежно; безсъмнена, безсъмнено;
безредие безснежни безсъмнени
безредица; безредици (обикн. в безсолен, безсолния(т), безсолна, безсънен, безсънния(т),
мн.ч.) безсолно; безсолни безсънна, безсънно; безсънни
безрёдност, безредността безсблност, безсолността безсъние
безрезервен, безрезёрвния(т), безспйр безсъница
безрезервна, безрезервно; безспирен, безспйрния(т), безсърдечен, безсърдёчния(т),
безрезервни безспирна, безспирно; безсърдечна, безсърдечно;
безрезултатен, безспирни безсърдечни
безрезултатния(т), безспйрност, безспирността безсърдечие
безрезултатна, безрезултатно; безспорен, безспорния(т), безсърдсчност, безсърдечността
безрезултатни безспорна, безспорно; безсъюзен, безсъюзния(т),
безрезултатност, безспорни безсъюзна, безсъюзно;
безрезултатността безспорност, безспорността безсъюзни
безрёлсов безсрамен, безсрамния(т), безтеглбвен, безтегловния(т),
безрог безсрамна, безсрамно; безтегловна, безтегловно;
безроден, безродния(т), безродна, безсрамни безтегловни
безродно; безродни безсрамие; безсрамия безтегловност, безтегловността
безропотен, безропотния(т), безсрамник; безсрамници, безтелесен, безтелёсния(т),
безропотна, безропотно; (двама и т.н.) безсрамници безтелесна, безтелесно;
безропотни безсрамница безтелесни
безропотност, безропотносгга безсрамност, безсрамността безтрёвен, безтревния(т),
безрък; безръкия(т), безръка, безсребърник; безсребърници, безтрёвна, безтрёвно;
безръко; безръки (двама и т.н.) безсребърници безтрёвни
безсёменен, безсёменния(т), безсребърница безукорен, безукорния(т),
безсёменна, безсёменно; безсрочен, безсрочния(т), безукорна, безукорно;
безсёменни безсрочна, безсрочно; безукорни
безсилен, безсйлния(т), безсйлна, безсрочни безукорност, безукорността
безсилно; безсилни безсрочност, безсрочността безумен, безумния(т), безумна,
безсилие безстопанствен, безумно; безумни
безсистёмен, безсистсмния(т), безстопанствения(т), безумец; безумци, (двама и т.н.)
безсистёмна, безсистёмно; безстопанствена, безумци
безсистёмни безстопанствено; безумие; безумия
безснстемност, безсистемността безстопанствени безумник; безумници, (двама и
безскрупулен, безскрупулния(т), безстопанственост, т.н.) безумници
безскрупулна, безскрупулно; безстопанствеността безумница
безскрупулни безстрастен, безстрастния(т), безумствам, -аш
безскрупулност, безстрастна, безстрастно; безумство; безумства
безскрупулностга безстрастни безупречен, безупречния(т),
безславен, безславния(т), безстрастие безупречна, безупречно;
безславна, безславно; безстрастност, безстрастността безупречни
безславни безстрашен, безстрашния(т), безупречност, безупречността
бсзславие безстрашна, безстрашно; безусловен, безусловния(т),
безследен, безследния(т), безстрашни безусловна, безусловно;
безследна, безследно; безстрашие безусловни
безследни безсъвестен, безсъвестния(т), безусловност, безусловността
безсловесен, безсловесния(т), безсъвестна, безсъвестно; безуспешен, безуспёшния(т),
безсловесна, безсловесно; безсъвестни безуспешна, безуспешно;
безсловесни безсъвестност, безсъвестностга безуспешни
безсловёсност, безсловесността безсъдържателен, безуспёшност, безуспешността
безслънчев безсъдържателния(т), безутёшен, безутёшния(т),
безсмислен, безсмйсления(т), безсъдържателна, безутёшна, безутёшно;
безсмислена, безсмислено; безсъдържателно; безутёшни
безсмислени безсъдържателни безутёшност, безутешността
безсмйсленост, безсмислеността безсъдържателност, безуханен, безуханния(т),
безсмислие безсъдържателността безуханна, безуханно;
безсмислица безсъзнание безуханни
171
безучастен
безучастен, безучастния(т), безчовечност, безчовечностга белгрйдчанка
безучастна, безучастно; безчувствен, безчувствения(т), белег; белези, (два и т.н.) белега
безучастни безчувствена, безчувствено; белеене
безучастие безчувствени бележа, -иш
безучастност, безучастността безчувственост, бележене
безформен, безформения(т), безчувствеността бележит
безформена, безформено; безчувствие бележйтост, бележитостта
безформени безшумен, безшумния(т), бележка
безформеност, безформеността безшумна, безшумно; бележкар, -ят, -я; бележкари,
безхабёрен, безхабёрния(т), безшумни (двама и т.н.) бележкари
безхабёрна, безхабёрно; безшумност, безшумността бележкарка
безхабёрни безядков бележкарство
безхабёрие безядрен, безядрения(т), бележник; бележници, (два и т.н.)
безхарактерен, безядрена, безядрено; бележника
безхарактерния(т), безядрени белезнйкав
безхарактерна, безхарактерно; бейца белезнйкавост, белезникавостта
безхарактерни бей, -ят, -я; бейове, (двама и т.н.) белезници (само мн.ч.)
безхар&ктерност, бейове белен; беления(т), белена, белено;
безхарактерностга бей (част.) белени
безхйтростен, безхйтростния(т), ббизббл белене
безхйтростна, безхитростно; бейзболен, бейзболния(т), беленец; беленци, (двама и т.н.)
безхйтростни бейзболна, бейзболно; беленци
безхлорофйлен, бейзболни белеика
безхлорофшшия(т), бейзболйст; бейзболйсти, (двама беленски
безхлорофйлна, и т.н.) бейзболйсти беленчанин; беленчани, (двама и
безхлорофйлно; безхлорофилни бейов т.н.) беленчани
безцветен, безцвётния(т), бейрутски беленчанка
безцветна, безцветно; бейскн белетрист; белетристи, (двама и
безцветни бек, -ът, -а; бекове, (двама и т.н.) т.н.) белетристи
безцвстие бекове белетрйстика
безцветност, безцветността бекар; бекари, (два и т.н.) бекара белетристичен,
безцелен, безцёлния(т), безцелна, бекас; бекаси, (два и т.н.) бекаса белетристйчния(т),
безцелно; безцелни бекасйна белетристична, белетристично;
безцелност, безцелността беквокал'; беквокали, (двама и т.н.) белетристични
безценен, безцённия(т), безценна, беквокали (лице) белетрйстка
безценно; безценни беквокал2; беквокали, (два и т.н.) белея (се), -еш
безцёница беквокала(нелице) белило; белила
безцённост, безценността беквокалйст; беквокалисти, белйна
бесцеремонен, безцеремонния(т), (двама и т.н.) беквокалисти беличък, беличкия(т), беличка,
безцеремонна, безцеремонно; беквокалйстка беличко; белички
безцеремонни бекграунд белка и бялка
безцеремонност, бекерел; бекерели, (два и т.н.) белканто
безцеремогаюстта бекерела белна се, -еш, и бялна се
безчёстен, безчёстния(т), бекон; бекони белобрад
безчестна, безчестно; безчестни бекофис; бекофиси, (два и т.н.) белова
безчёстие; безчестил бекофиса беловец; беловци, (двама и т.н.)
безчёстиик; безчестници, (двама бекстейдж беловци
и т.н.) безчестници бекхенд; бекхенди, (два и т.н.) беловка
безчёстница бекхенда беловлакнест
безчестя, -йш бел, -ът, -а; белове, (два и т.н.) бела беловлас
безчёт беладона беловски
безчётен, безчётния(т), безчётна, беларусин; беларуси, (двама и т.н.) белогвардеец; белогвардейци,
безчётно; безчётни беларуси (двама и т.н.) белогвардейци
безчинствам, -аш беларуска белогвардейски
бсзчйнстване беларуски белоглав
безчйнство; безчйнства беласишки белоградчишки
безчйслен, безчйсления(т), бел^чка белогушка
безчйслена, безчйслено; белгйец; белгийци, (двама и т.н.) белодрешко; белодрешковци,
безчйслени белгийци (двама и т.н.) белодрешковци
безчйсленост, безчислеността белгййка белодробен, белодробния(т),
безчовечен, безчовёчния(т), белгийски белодробна, белодробно;
безчовёчна, безчовечно; белградски белодробни
безчовёчни белградчанин; белградчани, белозем; белоземи, (два и т.н.)
безчовёчие (двама и т.н.) белградчани белозема
172
библиомании
белокаменен, белокаменния(т), бенедиктйнски бесёдване
белокаменна, белокаменно; бенефйс; бенефиси, (два и т.н.) бесёдка
белокаменни бенефйса бёсен, бёсния(т), бясна, бясно;
белокож бенефйсен, бенефйсния(т), бёсни
белокбр бенефйсна, бенефйсно; бёсене
белокос бенефйсни бесйлка
белокрйл бенефициент'; бенефициёнти, бесйло; бесила
белолйк (двама и т.н.) бенефициёнти беснёепе
беломбрец; беломорци, (двама и (лице) беснёя, -еш
т.н.) беломорци бенефициент2; бенефициёнти, (два беснотйя; беснотйи
беломбрка и т.н.) бенефициёнта (нелице) бёстсёлър; бёстсёлъри, (два и
беломорски бензйн; бензйни т.н.) бёстсёлъра
беломраморен, бензйнен, бензйнения(т), бесувам, -аш
беломраморния(т), бензйнена, бензйнено; бесуване
беломраморна, беломраморно; бензйнени беся (се), -иш
беломраморни бензйнов бёта
белоног бензиновбз; бензиновози, (два и бёта-лъчй (само мн.ч.)
белопёрка т.н.) бензиновоза бёта-разпадане
белопръстнца бензиностанция; бёта-трбн
белорук, белоръкия(т), белоръка, бензиностанции бёта-частйци (само мн.ч.)
белоръко; белоръки бензинохранйлище; бетон
белбсам (се), -аш бензинохранйлшца бетонджййка
белбсвам (се), -аш бензол бетонджййски
белбсване бензблов бетонджйя; бетонджии, (двама и
белослатински бенйнец; бенинци, (двама и т.н.) т.н.) бетонджии
белоснёжен, белоснёжння(т), бенйнци бетонен1, бетонения(т), бетонена,
белоснежна, белоснежно; бенйнка бетонено;бетонени
белоснёжни бенйнски бетонен2, бетонния(т), бетонна,
белоствбл бёнка бетонно; бетонни
белбт, (два и т.н.) белота бент, -ът, -а; бёнтове, (два и т.н.) бетонйрам, -аш
белотй бёнта бетонйране
белоцвётен, белоцвётния(т), бера, -ёш бетонобъркачка
белоцвётна, белоцвётно; берач; берачи, (двама и т.н.) бетонов
белоцвётни берачи бетоновъзел; бетоновъзли, (два и
белоцйпест берачка т.н.) бетоновъзела
белочеркбвски бергамбт; бергамота, (два и т.н.) бешамёл
белошййка бергамота биатлон, (два и т.н.) биатлона
белтък; белтъци, (два и т.н.) бергамбтов биатлонйст; биатлониста, (двама
белтъка берекёт и т.н.) биатлонйсти
белтъчен1, белтъчения(т), берекетлйя; берекетлйи, (двама и биатлонистка
белтьчена, белтьчено; т.н.) берекетлйи биатлбнски
белтьчени берйлий, -ят, -я биберон; биберони, (два и т.н.)
белтъчен2, белтьчния(т), берйтба биберона
белтъчна, белтъчно;белтъчни берйтбен, берйтбения(т), библейзъм, библейзмът,
белтъчина; белтъчини (обикн. в берйтбена, беритбено; библейзма; библейзми, (два и
мн.ч.) берйтбени т.н.) библейзъма
бёлфастки берковец; берковци, (двама и библейст; библейста, (двама и т.н.)
бельб т.н.) берковци библейсти
бели беркбвка библейстика
бёля1, -иш берковски библёйски
бёля2 (се), -иш берлйнски библиограф; библиографи,
белязан берлинчанин; берлинчани, (двама и т.н.) библиографи
бембл; бемоли, (два и т.н.) бемола (двама и т.н.) берлинчани библиографйчен,
бенг&лец; бенгалци, (двама и т.н.) берлинчанка библиографйчния(т),
бенгалци бермуди (само мн.ч.) библиографйчна,
бенгалка бермудски библиографйчно;
бенгалски бёрнски библиографйчни
бенд, -ът, -а; бёндове, (два и т.н.) бертолётов библиография; библиографии
бёнда бесарабин; бесараби, (двама и т.н.) библиографка
бенедиктин; (два и т.н.) бесараби библиографски
бенедиктина бесарабка библиолбгия
бенедиктйнец; бенедиктинци, бесарабски библиоман; библиомани, (двама
(двама и т.н.) бенедиктинци бесёда и т.н.) библиомани
бенедиктйнка бесёдвам, -аш библиомания
173
биб.'шо.маика
библиоманка бижутерия; бижутерии бшшнгвистйчния(т),
библиотека бижу те реки бйлингвистйчна,
библиотекар, -ят, -я; бйзнес; бйзнеси, (два и т.н.) бйлингвистйчно;
библиотекари, (двама и т.н.) бйзнеса бйлингвистйчни
библиотекари бйзнесабонат*; бйзнесабонати, билион; билиони, (два и т.н.)
библиотекарка (двама и т.н.) бйзнесабонати билиона
библиотекарски (лице) билионен, билионния(т),
библиотекарство бйзнесабонат*; бйзнесабонати, билионна, билионно; билионни
библиотековед; библиотековёда, (два и т.н.) бйзнесабоната билирубин
(двама и т.н.) библиотековеда (нелице) бйлка
библиотекознание бйзнесадминистрацнн*; билкар, -ят, -я; билкари, (двама и
библиотечен, библиотёчния(т), бйзнесадминистрации т.н.) билкари
библиотечна, библиотечно; бйзнеед&ма* билкарка
библиотечни бйзнеселйт билкарски
библиофйл; библиофйли, (двама бйзнесклймат* билкарство
и т.н.) библиофйли бйзнесконсултант*; бйлков
бнблиофйлия бйзнесконсултанти (двама и билколечёние
библиофйлка т.н.) бйзнесконсултанти бйло; била
библиофйлски бизнесмен; бизнесмени, (двама и билйрд; билярда, (два и т.н.)
библиофйл ство т.н.) бизнесмени билярда
бйблия; библии бйзнеспарк*, -ът, -а; билярден, билярдния(т),
бивак; биваци, (два и т.н.) бивака бйзнеспаркове, (два и т.н.) билярдна, билярдно; билярдни
бивакувам, -аш бйзнеспарка бйм-бам (межд.)
бивакуване бйзнесплан*; -ът, -а; бйм-бам-бум (межд.)
бйвам, -аш бйзнеспланове, (два и т.н.) бймер; бймери, (два и т.н.) бймера
бивачен, бивачния(т), бивачна, бйзнесплана бйметален, бйметалния(т),
бивачно;бивачни бйзпессекретарка* бйметална, бйметално;
бйвен; бйвни (обикн. в мн.ч.) бйзнессреда* биметални
бйвник; бйвници, (два и т.н.) бйзнестарйфа* бйметалйзъм, бйметалйзмът,
бйвника (обикн. в мн.ч.) бйзнесфорум*; бизнесфоруми, бйметалйзма
бйвол; биволи, (два и т.н.) бивола (два и т.н.) бизнесфорума бинарен, бинарния(т), бинарна,
биволар. -ят, -я; биволари, (двама бйзнесцёнтър*; бйзнесцёнтрове, бинарно; бинарни
и т.н.) биволари (два и т.н.) бйзнесцёнтъра бйнго
биволарка бизон; бизони, (два и т.н.) бизона бинокъл; бинокли, (два и т.н.)
биволарски бййтббкс, -ът, -а бинокъла
биволарство бййтмузика бином; биноми, (два и т.н.)
биволарче: биволарчета бййтпоколёние бинома
бйволица бик, -ът, -а; ; бйкове, (два и т.н.) бинт, -ът, -а; бйнтове, (два и т.н.)
биволовъдство бйка бинта
бйволски бйкарбонат бйнтов
бйволче; бйволчета бйквадратен, бйквадратния(т), бинтовам (се), -аш
бивш, бйвшия(т), бивша, бивше; бйквадратна, биквадратно; бинтован
бивши бйквадратни бинтбване
бигамен, бигамния(т), бигамна, бикини (само мн.ч.) биогенёза и биогенезис
бигамно; бигамни бикоборец; бикоборци, (двама и биогёнен, биогённия(т);
бигамия т.н.) бикоборци биогенна, биогённо; биогённи
бйгбёнд, -ът, -а; бйгбёндове, (два бикоборство бйогенетйчен, бйогенетйчния(т),
и т.н.) бйгбёнда бикфордов бйогенетйчна, бйогенетачно;
бигбвам, -аш бйлабиален, бйпабиалния(т), бйогенетйчни
бигбване бйлабиапна, бйлабиално; биогеографии
бйгор бйлабиални бйогорйво; бйогорива
бйгорен, бйгорния(т), бйгорна, бйлббрд, -ът, -а; бйлбордове, (два биограф; биографи, (двама и т.н.)
бйгорно; бйгорни и т.н.) бйлборда биографи
бйгоров бйле; билета биографйчен, биографйчния(т),
биде; бидета билёт; билёти, (два и т.н.) билёта биографична, биографйчно;
бидон; бидони, (два и т.н.) бидона билётен, билётния(т), билётна, биографйчни
биепале; биеналета билётно; билётни биография; биографии
биене билетонродавач; биогрйфка
бижу; бижута билетопродавачи, (двама и т.н.) биографски
бижутер; бижутери, (двама и т.н.) билетопродавачи бйодйзел
бижутери билетонродавачка бйодйзелов
бижутериен, бижутёрийния(т), бйлингвйзъм, бйлингвйзмът, бйоелектрйчество
бижутерийна, бижутерийно; билингвизма бйоелемёит; бйоелемёнти, (два и
бижутерийни бйлингвистйчен, т.н.) бйоелемёнта
174
бичуване
бйоенергётика бйосфёра бисквитени
бйоенергйен, бйоенергййния(т), бйосфёрен, бйосфёрния(т), бисмут
бйоенергййна, бйоенергййно; бйосфёрна, бйосфёрно; бйстрене
бйоенергййни бйосфёрни бистрина
бйоенёргия; биоенёргии бйотерапёвт; бйотерапёвти, бистро; бистра
бйоенерголечёние (двама и т.н.) бйотерапёвти бистроструен,
бйоенерголечйтел, -ят, -я; бйотерапевтйчен, бистроструйния(т),
бйоенерголечйтели, (двама и бйотерапевтйчния(т), бистроструйна, бистроструйно;
т.н.) бйоенерголечйтели бйотерапевтйчна, бистроструйни
бйоенерготерапёвт; бйотерапевтйчно; бистрота
бйоенерготерапёвти, (двама и бйотерапевтйчни бйстря, -нш
т.н.) бйоенерготерапёвти бйотерапия; бйотерапии бйстър, бйстрия(т), бйстра,
бйоенерготерапевтйчен, бйотехнолбгия; бйотехнолбгии бйстро; бйстри
бйоенерготерапевтйчния(т), бйотйп, -ът, -а; бйотйпове, (два и бисулфат
бйоенерготерапевтйчна, т.н.) бйотйпа бисулфйт
бйоенерготерапевтйчно; бйотбк, -ът, -а; бйотокове бит1, -ът, -а
бйоенерготерапевтйчни бйофизйк; бйофизйци, (двама и бит2, -ът, -а; битове, (два и т.н.) бйта
бйоенерготерапёвтка т.н.) бйофизйци битак; битаци, (два и т.н.) битака
бйоенерготерапия; бйофйзика битер
биоенерготерапии бйофизйчен, бйофизйчния(т), битие; битиета
бйоинженёрство бйофизйчна, бйофизйчно; бйтка
бйоинформатика бйофизйчни бйтност, битността
бйокибсрнетйк: бйокибернетйци, бйофизйчески бйтов
(двама и т.н.) бйокибернетйци бйофизйчка битовизъм, битовизмът,
биокибернетика бйохимйк; бйохимйци, (двама и битовизма; битовйзми
бйоклиматология т.н.) бйохимйци бйтолски
бйоконцентрат; бйоконцентрати, бйохимйчен, бйохимйчния(т), битолчанин; битолчани, (двама и
(два и т.н.) бйоконцентрата бйохимйчна, бйохимйчно; т.н.) битолчани
бйоконпентратен, бйохимйчни битолчйнка
бйоконцентратния(т), бйохимйчески битоописание; битоописания
бйоконцентратна, бйохимйчка битопйс, -ът, -а; битопйси, (два и
бйоконцентратно; бйохймия т.н.) битопйса
бйоконцентратни биплан; биплани, (два и т.н.) битопйсен, битопйсния(т),
бйолечйтел, -ят, -я; бйолечйтели, биплана битопйсна, битопйсно;
(двама и т.н.) бйолечйтели бйполярен, бйполярния(т), бнтопйсни
бйолечйтелка бйполярна, бйполярно; битопйсец; битопйсци, (двама и
бйолечйтелски бйполярни т.н.) битопйсци
биолог; биолози, (двама и т.н.) бйра бйтпазар, -ът, -а; бйтпазари, (два
биолози бирария;бирарии и т.н.) бйтпазара
биологйчен, биологйчния(т), бйрен, бйрения(т), бйрена, бйтпазарски
биологйчна, биологйчно; бйрено; бйрени бйт-пребйт
биологични бирманец; бирмаици, (двама и битувам, -аш
биологйчески т.н.) бирмаици битуване
биология бирманка битум; бйтуми
биоложка бирм&нски битумен, бйтумния(т), бйтумна,
бйолуминесцёнция бйрмингамски бйтумно; битумни
бйомаса бйрник; бйрници, (двама и т.н.) бйфокален, бйфокалния(т),
биометрйчен; биометрйчния(т), бйрници бйфокадна, бйфокално;
биометрйчна, биометрйчно; бйринчески бйфокагпш
биометрйчни бйрхале; бйрхадета бифтек; бифтеци, (два и т.н.)
биометрия бис, -ът, -а; бйсове, (два и т.н.) бифтека
биомеханика бйса бихейвиорйзъм,
бйомеханйчен, бйомеханйчния(т), бйсексуален, бисексуалния)т), бихейвиорйзмът,
бйомеханйчна, бйомеханйчно; бйсексуална, бйсексуално; бихейвиорйзма
бйомеханйчни бйсексуални бйцепс; бйцепси, (два и т.н.)
биомицин бисектрйса бйцепса
бйомоийторинг бйсер; бйсери, (два и т.н.) бйсера бич, -ът, -а; бйчове, (два и т.н.) бйча
бионика бйсерен, бйсерния(т), бйсерна, бйча, -иш
бйополё; бйополёта бйсерно; бйсерни биче; бичета
бйопроизводство бисйрам, -аш бйчене
биопсйя;биопсйи бисйране бичкйя; бичкйи
бйорйтъм; бйорйтми бисквйта бичме; бичмета
бйосреда бисквйтен, бисквйтения(т), бичувам (се), -аш
бйостаиция; бйостшщии бисквйтена, бисквйтено; бичуване
175
бнш кота
бишкота благодётелка благоприятстване
благодётелствам, -аш благоразиолагам (се), -аш
бйя (се), -еш
бияч; биячи, (двама и т.н.) биячи благодётелстване благоразполагане
благ благодеяние благоразположа (се), -иш
благат благодушен, благодушния(т), благоразположение
благодушна, благодушно; благоразполбженост,
благия!
благинка благодушии благоразположеностга
благо; блага благодушие благоразсъдлйв
благоверен, благовёрния(т), благоевградски благоразсъдлйвост,
благоверна, благоверно; благоевградчанин; благоразсъдливостта
благовёрни благоевградчани, (двама и т.н.) благоразумен, благоразумния(т),
благовёрност, благоверността благоевградчани благоразумна, благоразумно;
благовёстие благбевгрйдчанка благоразумни
благовиден, благовйдния(т), благожелателен, благоразумие
благовидна, благовидно; благожелателния^), благоречйв
благовидни благожелателна, благороден, благородния(т),
благовйдност, благовидността благожелателно; благородна, благородно;
благоволёние благожелателни благородни
благоволя, -йш благожелателство благорбдие
благоволявам, -аш благозвучен, благозвучния(т), благородник; благородници,
благоволяване благозвучна, благозвучно; (двама и т.н.) благородници
благовонен, благовонния(т), благозвучни благорбдница
благовонна, благовонно; благозвучие; благозвучия благороднически
благовонни благозвучност, благозвучността благородничка
благовоние; благовония благонадёждеи, благородство
благовбнност, благовонността благонадёждния(т), благосклйнен, благосклонния(т),
благовъзнйтан благонадёждна, благонадёждно; благосклонна, благосклонно;
благовъзнитание благонадёждни благосклонни
благовъзпйтаност; благонадёждиост, благосклбнност,
благовъзпитаността благонадеждността благосклонността
благоговёен, благоговёйния(т), благонамёреи, благославям, -яш
благоговёйна, благоговёйно; благонамёрения(т), благославяне
благоговёйни благонамёрена, благонамёрено; благослбв; благослови, (два и т.н.)
благоговёене благонамёрени благослова
благоговёя, -еш благонамёреност, благословён, благословёния(т),
благодарен, благодарния(т), благонамереността благословёна, благословёно;
благодарна, благодарно; благонравен, благонравния(т), благословёни
благодарни благонравна, благонравно; благословёност, благословеностга
благодарёие благонравии благословйи; благословии
благодарение благонравие благословя, -йш
благодарност, благодарността благообразен, благообразния(т), благост, благостта
благодарствен, благообразна, благообразно; благосъстояние
благодарствения(т), благообразии благотворен, благотворния(т),
благодарствена, благообразие благотворна, благотворно;
благодарствено; благопожелавам. -аш благотворни
благодарствени благопожелание благотворйтел, -ят, -я;
благодаря, -йш благополучен, благополучния(т), благотворйтели, (двама и т.н.)
благодат, благодатта благополучна, благополучно; благотворители
благодатен, благодатния(т), благополучии благотворйтелен,
благодатна, благодатно; благополучие благотворйтелния(т),
благодатни благоприлйчен, благотворителна,
благодёнствам, -аш благоприлйчния(т), благотворително;
благодёнстване благоприлична, благоприлично; благотворителни
благодёиствен, благоприлйчни благотворителност,
благодёнствения(т), благоприличие благотворителността
благодёнствена, благопристбен, благотвбрност, благотворността
благодёнствено; благопристойния(т), благоустроён, благоустроёния(т),
благодёнствени благопристойна, благоустроёна, благоустроёно;
благодёнствие благопристойно; благоустроёни
благодётел, -ят, -я; благодётели, благопристойни благоустройствен;
(двама и т.н.) благодётели благоприятен, благоприятния(т), благоустройствения(т),
благодётелен, благодётелния(т), благоприятна, благоприятно; благоустройствена,
благодётелна, благодётелно; благоприятни благоустройствено;
благодётелни благоприятствам, -аш благоустройствени
176
благоустройство блёене блистера
благоустрой, -йш блёйвам, -аш блйцинтервю; блйцинтервюта
благоустроявам, -аш блёйване блицтурнир; блйцтурнйри, (два и
благоустрояване блёйдове (само мн.ч.) т.н.) блицтурнира
благоутрббне блёйдър; блёйдъри, (двама и т.н.) блог, -ът, -а; блогове, (два и т.н.)
благоуханен, благоуханния(т), блёйдъри блога
благоуханна, благоуханно; блёйзър; блёйзъри, (два и т.н.) блбгвам, -аш
благоуханни блёйзъра блогване
благоухание; благоухания блёйка блогйрам, -аш
благоухаиност, благоуханността блёйна, -еш блогйране
благоухая, -еш блёнда блогна, -еш
благочестйв блёндер; блёндери, (два и т.н.) блогосфёра
благочестйвост, блендера блогър; блогьри, (двама и т.н.)
благочестивостта бленйка блогъри
благочестие бленувам, -аш блогърка
благочинен, благочйнния(т), бленуване блогърски
благочинна, благочйнно; блёсна, -еш блок, -ът, -а; блокове, (два и т.н.)
благочйнни блесна; блеснй блока
блажа, -иш блестёне блок&да
блажен, блажния(т), блажна, блестя, -йш блокаден, блокадния(т),
блажно; блажни блёщене блокадна, блокадно; блокадни
блажен, блажёния(т), блажена, блещукам, -аш блокаж; блокажи, (два и т.н.)
блажено; блажени блещукане блокажа
блажсне блёщя (се), -иш блокбастър; блокбастъри, (два и
блаженопочйвш блёя, -еш т.н.) блокбастьра
блаженствам, -аш блйзане блбкбастьрски
блажёнстване блйжа (се), -еш блокдиаграма*
блаженство блйжен, блйжния(т), блйжна, блокйрам, -аш
блазё блйжно; ближни блокйраи
блазня (се), -иш близалцё; близалца блокйране
бламйрам, -аш блйзане блокировка
бламйране блйзвам (се), -аш блбков
бланка блйзване блбкче; блокчета
блйнков блйзичък, блйзичкия(т), блондин; блондйни, (двама и т.н.)
бланшйрам, -аш блйзичка, блйзичко; блйзички блондйни
бланшйране близкойзточен, блондинка
блат, -ът, -а; блатове, (два и т.н.) близкойзточния(т), блуден, блудния(т), блущна,
блата близкойзточна, близкойзточно; блудно; блудни
блатен, блатния(т), блатна, близкоизточни блудкав
блатно; блатни блйзна (се), -еш блудкавина
блатист близнак; близнаци, (двама) блудкавост, блудкавостта
блато; блата близнаци блудник; блудници, (двама и т.н.)
блатясам, -аш близначе; близначета блудници
блатйсвам, -аш близн&чка блудница
блатясване близнашки блудствам, -аш
блед близня, -йш блудстване
бледен, блёдния(т), бледна, бледно; блйзо блудство, блудства
бледни близост, близостта блуждаене
бледнесне блйзък, блйзкия(т), близка, блуждая, -еш
бледнея, -еш блйзко; близки блуза
бледнина бликам, -аш блузон; блузони, (два и т.н.)
блёдничък, бледаичкия(т), блйкане блузона
блёдничка, блёдничко; блйквам, -аш блус, -ът, -а; блусове, (два и т.н.)
блёднички блйкване блуса
бледност, бледността блйкна, -еш блутут; блутути, (два и т.н.)
бледнота блиндаж; блиндажи, (два и т.н.) блутута
бледовиолетов блиндажа блъсвам (се), -аш
блёдожълт блнндажен, блиндажния(т), блъсване
блёдозелён, блёдозелёния(т), блиндажна, блиндажно; блъскам (се), -аш
блёдозелёна, блёдозелёно; блиндажни блъскане
блёдозелёни блиндирам, -аш блъсканица
бледолйк блнндйран блъсна (се), -еш
блёдорозов блиндйране блъф, -ът, -а; блъфове, (два и т.н.)
блёдосйн блистер; блйстери, (два и т.н.) блъфа

блъфйрам
блъфйрам, -аш богобоязлйвост, богоугбдница
блюдо; блюда богобоязливостга богоугбдничество
блюдолйзец; блюдолйзци, (двама богобойзън; богобоязънта богохвалебен, богохвалебния(т),
и т.н.) блюдолйзци боговдъхновён, богохвалёбна, богохвалёбно;
блюдолйзка боговдъхновёния(т), богохвалёбни
блюдолйзнича, -иш боговдъхновёна, богохулен, богохулния(т),
блюдолйзвичество боговдьхновёно; богохулна, богохулно;
блюстйтел, -ят, -я; блюстйтели, боговдъхновёни богохулни
(двама и т.н.) блюстйтели богоизбран богохулник; богохулници, (двама
блюстйтелка богомйл; богомйли, (двама и т.н.) и т.н.) богохулници
блян, -ът, -а ;; блянове, (два и т.н.) богомйли богохулница
бляна богомйлка богохулствам, -аш
блясвам, -аш богомйлеки богохулстване
блясваме богомйлетво богохулствен, богохулствения(т),
бляскав богомолен, богомблния(т); богохулствена, богохулствено;
бляскавост, бляскавостта богомолна, богомолно; богохулствени
бляскам, -аш богомолни богохулство; богохулства
бляскаие богомолец; богомолци, (двама и богочовёк; богочовёци, (двама и
блясък; блясъци т.н.) богомолци т.н.) богочовёци
бой богомолка богочовешки
бойз; боази, (два и т.н.) боаза богоненавист, богоненавиегга богоявлёнски
боб, -ът, -а; бобове, (два и т.н.) богоненавистник; бод, -ът, -а; бодове, (два и т.н.)
боба богоненавистници, (двама и т.н.) бода
бббен, бобения(т), бобена, богоненавистници бода (се), -ёш
бобено; бобени богоненавистничество бодвам (се), -аш
бобина богоотстъпник; богоотстъпници, бодване
бобин&ж (двама и т.н.) богоотстъпници боде ме (3 л.)
бобиньор; бобиньори, (двама и богоотстъпничество бодёж; бодёжи, (два и т.н.)
т.н.) бобиньори богоподобен, богоподобния(т), бодёжа
бобов богоподобна, богоподобно; бодене
бобовдолски богоподобни боди; бодита
бобовлолец; бобовдолци, (двама богопомазан бодиарт
и т.н.) бобовдолци богопочитанне ббдибйлдинг
бобовдблка богопротйвен, богопротйвния(т), бодигард; бодигардове, (двама и
бобовйден, бобовйдния(т), богопротйвна, богопротйвно; т.н.) бодигардове
бобовидна, бобовидно; богопротйвни бодигардскн
бобовйдни богоравен, богоравния(т), бодйл; бодйли, (два и т.н.) бодйла
боббтене богоравна, богоравно; ббдинейнтнпг
боббтя, -иш богоравни бодлй (само мн.ч.)
бобров богорбдиче; богородичета бодлйв
бобслей, -ят, -я; бобслей; (два и богородичен, богородичния(т), бодлйвост, бодливостта
т.н.) бобслея богородична, богородично; бодлокож
бобър; бобри, (два и т.н.) бобъра богородични бодна (се), -еш
бог, -ът, -а; богове, (два и т.н.) богородичка бйдрост, бодростта
бога богослов; богослови, (двама и бодря II! ки
богат т.н.) богослови бодър, бодрия(т), бодра, бодро;
богаташ; богаташи, (двама и т.н.) богословие бодри
богаташи богоелбвеки бодърствам, -аш
богаташка богослужба бодърстване
богаташки богослужебен, богослужебния(т), боеготовност, боеготовността
богатея, -еш богослужебна, богослужебно; боен, бойния(т); бойна, бойно;
богатйр; богатйри, (двама и т.н.) богослужебни бойни
богатйри богослужение боеприпаси (само мн.ч.)
богатйреки богослужйтел, -ят, -я; боеспосббен, боеспособния(т),
богатичък, богатичкия(т), богослужйтели, (двама и т.н.) боеспособна, боеспособно;
богатичка, богатичко; богослужйтели боеспособни
богатички боготворёние боеспособност, боеспособността
богатски боготворй, -йш боёц; бойци, (двама и т.н.) бойцй
богатство; богатства боготворене ббжем
богйня богоугоден, богоугодния(т), божествен, божёствения(т),
богоборец; богоборци, (двама и богоугодна, богоугодно; божествена, божёствено;
т.н.) богоборци богоугодни божёствени
богоборство богоугбдннк; богоугодници, божёственост, божествеността
богобоязлйв (двама и т.н.) богоугодници божество; божества
178
боричкам се
божи, божия(т), божия и божа, болёжка бомбардировъчно;
божие и боже; божи и божи болезнен, болёзнения(т), бомбардировъчни
божигробски болезнена, болезнено; бомбастйчен, бомбастйчния(т),
божур: божури, (два и т.н.) болезнени бомбастична, бомбастйчно;
божура болезненост, болезнеността бомбастйчни
божуров болен, болния(т); болна, болно; бомбастйчност,
боза болни бомбастичността
бозав болерб;болера бомбе; бомбета
бозаджййка бблест, болестта бомбен, бомбения(т), бомбена,
бозаджййпица болестен, болестния(т), болестна, бомбено; бомбени
бозаджийски болестно; болестни бомбйрам, -аш
бозаджйя; бозаджии, (двама и болестотворен, бомбйране
т.н.) бозаджии болестотворния(т), бон, -ът, -а; бонове, (два и т.н.)
боз&ене болестотворна, болестотворно; бона
бозайник; бозайници, (два и т.н.) болестотворни бонапартйзъм, бонапартйзмът,
бозайника болея, -еш бонапартизма
боз&я, -еш боли ме (3 л.) бонбон; бонбони, (два и т.н.)
боздугйн; боздугани, (два и т.н.) боливйец; боливййци, (двама и бонбона
боздугана т.н.) боливййци бонбонен, бонбонения(т),
ббзка боливййка бонбонена, бонбонено;
бойл; бойли, (двама и т.н.) бошто боливийски бонбонени
бойчка болйд; болида, (два и т.н.) болида бонбоненорбзов
бой1, -ят, -я; боевё, (два и т.н.) боя болка бонбониера
бой2, -ят, -я; боеве, (два и т.н.) боя болнав бонвиван; бонвивани, (двама и
бойкост, бойкостта болнавост, болнавостга т.н.) бонвивани
бойкот; бойкоти, (два и т.н.) болница боне; бонета
бойкота болничен, болничния(т), бонза; бонзи, (двама и т.н.) бонзи
бойкотирам, -аш болнична, болнично; болнични бонзай. -ят, -я; бонзаи, (два и т.н.)
бойкотйране болногледач; болногледачи, бонзая
бойлер; бойлери, (два и т.н.) (двама и т.н.) болногледачи бонификация; бонификации
бойлера болноглсдачка бонов
бойлия;бойлии болонка бонус; бонуси, (два и т.н.) бонуса
ббйнииа болонски бонфилё; бонфилёта
бокал; бокапи, (два и т.н.) бокала болт, -ът, - а ;; болтове, (два и т.н.) бор1, -ът, -а; борове, (два и т.н.)
боклук; боклуци, (два и т.н.) болта бора
боклука болшевнзация бор2, -ът, -а
боклукчййка болшевизйрам (се), -аш боравя, -иш
боклукчийски болшевизйране боравене
боклукчйя; боклукчии, (двама и болшевйзъм, болшевизмът, боракс
т.н.) боклукчии болшевизма бораксов
боклуча, -иш болшевик; болшевики, (двама и борба
боклучепе т.н.) болшевики борбен, борбення(т), борбена,
боклучав болшевйчка борбено; борбени
бокс1, -ът, -а; боксове, (два и т.н.) болшевйшки борбеност, борбеността
бокса болшинство борд, -ът, -а; бордове, (два и т.н.)
бокс2, -ът, -а болярин; боляри, (двама и т.н.) борда
боксер; боксери, (два и т.н.) боляри бордёй, -ят, -я; бордеи, (два и т.н.)
боксера болярка бордея
боксери (само мн.ч.) болярски бордеи, бордния(т), бордна,
боксерки (само мн.ч.) болярство бордно; бордни
боксирам (се), -аш бомба бордеро;бордера
боксйране бомбаджийка борднст; бордисти, (двама и т.н.)
боксйт бомбаджийски бордасти
боксов бомбаджия; бомбаджии, (двама и бордйстка
боксбфис т.н.) бомбаджии бордб
боксьбр; боксьори, (двама и т.н.) бомбайски бордов
боксьори бомбардирам, -аш бордолёзов
боксьорка бомбардиране бордюр; бордюри, (два и т.н.)
боксьбрски бомбардировач; бомбардировачи, бордюра
болгар (два и т.н.) бомбардировача борёц; борци, (двама и т.н.) борци
болд бомбардировка борйка
болё; болёта бомбардирбвъчен, боримечка
боледувам, -аш бомбардаровъчния(т), бйрипа
боледуване бомбардаровъчна, борйчкам се, -аш
борйчкане
борйчкане боулинга бракониср; бракониери, (двама и
боркйня бохём; бохёми, (двама и т.н.) т.н.) бракониери
бормашина бохёми бракониерски
боров бохёма бракониерствам, -аш
боровинка бохемски бракопиерстване
борса бохёмствам, -аш бракониерство
ббрсов бохёмство бракоразводен,
борсук; борсуци, (два и т.н.) бохча бракоразводния(т),
борсука боц (межд.) бракоразводна, бракоразводно;
борч, -ът, -а; борчове, (два и т.н.) ббц-боц (межд.) бракоразводни
борча боцвам (се), -аш бракосъчетавам (се), -аш
ббрчески боцване бракосъчетаване
борчлйя; борчлйи, (двама и т.н.) боцкам (се), -аш бракосъчетание
борчлйи боцкане бракосъчетая (се), -еш
борш, -ът, -а; (два и т.н.) борша боцман; боцмани, (двама и т.н.) бракувам, -аш
ббря (се), -иш боцмани бракуван
бос, -ът, -а; босове, (двама и т.н.) боцна (се), -еш бракуване
босове боя; бой брамйн; брамини, (двама и т.н.)
бос боя се, -йш брамйни
босйлегрйдскн бояджййка брамннйзъм, браминйзмът,
босилек бояджййница браминйзма
босйлков бояджйнски брамйнски
босненец: босненци, (двама и т.н.) бояджййство бран, бранта
босненци бояджйя; бояджии, (двама и т.н.) брана
ббсненка бояджии бранд, -ът, -а; брандове, (два и
босненски боядйсам (се), -аш т.н.) бранда
босокрак боядйсвам (се), -аш бранденбургски
босонбг боядйсване брандйрам, -аш
бостан; бостани, (два и т.н.) боязлйв брандйране
бостана боязлйвост, боязливостта брйндмениджмънт
бостанджййка боязън, боязънта брандмениджър;
бостанджйя; бостанджии, (двама бояк, бойкия(т), бойка, бойко; брандмениджъри, (двама и т.н.)
и т.н.) бостанджии бойки брандмениджъри
бостанскн брава бране
бостънски бравйсимо бранен, бранния(т), бранна,
босяк; босяци, (двама и т.н.) браво бранно; бранни
босяци бравурен, бравурния(т), бранене
бота; боти (обикн. в мн.ч.) бравурна, бравурно; бравурни брапйтел, -ят, -я; бранйтели,
ботаийк; ботаници, (двама и т.н.) брада (двама и т.н.) бранйтели
ботаници брадавица бранйтелка
ботаника брадавичав бранище; браншца
ботанйчен, ботанйчния(т), брадат бранник; бранншш, (двама и т.н.)
ботанйчна, ботанйчно; брадва бранници
ботанйчни брадвар, -ят, -я; брадвари, (двама браннически
ботанйчески и т.н.) брадвари бранничка
ботанйчка брадвичка браносам, -аш
ботевградски брадйчка браносвам, -аш
ботевградчанин; ботевградчани, брадясам, -аш бранбсване
(двама и т.н.) ботевградчани брадясвам, -аш бранувам, -аш
ббтевградчанка бразавйлец; бразавйлци, (двама и брануване
ботевски т.н.) бразавйлци бранш, -ът, -а; браншове, (два и
ботйнка; боишки (обикн. в мн.ч.) бразавйлка т.н.) бранша
ббтокс бразавйлски браншов
ботсуанец; ботсуанци, (двама и бразда браншовйк; браншовйци, (двама
т.н.) ботсуанци браздя, -йш и т.н.) браншовйци
ботсуанка бразйлец; бразилци, (двама и т.н.) браня (се), -иш
ботсуански бразйлци брат; братя, (двама и т.н.) братя
ботулйзъм, ботулйзмът, бразйлка братец
ботулизма бразйлскн братимене
ботулйи брайлски братимя (се), -йш
ботуш; ботуши, (два и т.н.) брак', -ът, -а; бракове, (два и т.н.) братиславски
ботуша брака братле; братлета
ботушки (само мн.ч.) брак2, -ът, -а братов
боулинг; боулинги, (два и т.н.) бракма братовчед; братовчеди, (двама и
180
бронхография
т.н.) братовчеди т.н.) бретонци бродяга; бродяги (двама и т.н.)
братовчедка бретонка бродяги
братолюбец; братолюбци, (двама бретбнски броен, бройния(т), бройна,
и т.н.) братолюбци бригада бройно; бройни
братолюбив бригаден, бригадния(т), броёне
братолюбие бригадна, бригадно; бригадни броеница
братоубйец; братоубййци, (двама бригадир; бригадири, (двама и т.н.) брожёние; брожения
и т.н.) братоубййци бригадири бройтел, -ят, -я; броители, (двама
братоубййствен. бригадйрка и т.н.) броители
братоубййствения(т), бригадирски брой, -ят, -я; броеве, (два и т.н.)
братоубййствена, бригадирство броя
братоубййствено; бригантина бройка
братоубййствени бридж, -ът, -а бройлер; бройлери, (два и т.н.)
братоубийство; братоубийства брйдж-белот бройлера
братоубийца бри лжор; бриджори, (двама и т.н.) брбйлерен, бройлерния(т),
братски бриджори бройлерна, бройлерно;
братство; братства бриз, -ът, -а; брйзи бройлерни
братче; братчета бризантен, бризантния(т), брокат; брокати
браузър; браузъри, (два и т.н.) бризантна, бризантно; брбкер; брокери, (двама и т.н.)
браузъра бризантни брокери
браузърен, браузърния(т), бризбйзи (само мн.ч.) брокерка
браузърна, браузърно; брикёт; брикёти, (два и т.н.) брокерски
браузърни брикета брокерство
брачен, брачния(т), брачна, брикётен, брикётния(т), брикетна, броколи (само мн.ч.)
брачно; брачни брикетно; брикетни бром, -ът, -а
брашнен, брашнёния(т), брикетирам, -аш бромов
брашнена, брашнено; брашнени брикетйране бронебоен, бронебойния(т),
брашно; брашна брилянт; брилянти, (два и т.н.) бронебойна, бронебойно;
брашовски брилянта бронебойни
брашънцё брилянтен1, брилянтения(т), бронежилётка
бре (част.) брилянтена, брилянтено; бронеизтребйтел, -ят, -я;
бре (межд.) брилянтени бронеизтребйтели, (два и т.н.)
брё-брё (межд.) брилянтен2, брилянтния(т), бронеизтребйтеля
бреговй брилянтна, брилянтно; броненосен, броненосния(т),
брезй брилянтни броненосна, броненосно;
брезёнт; брезенти, (два и т.н.) брилянтйн броненосни
брезента брилянтов броненосец; броненосци, (два и
брезёнтен, брезснтния(т), брилянт-сълза т.н.) броненосеца
брезёнтна, брезёнтно; бримка бронетанков
брезёнтни брймча (се), -иш бронетранспортьор;броне
брезентов брймчене транспортьори, (два и т.н.)
брезннчанин: брезничани, британец; британци, (двама и т.н.) бронетранспортьора
(двама и т.н.) брезничани британци бронз, -ът, -а
брезничанка британка бронзант; бронзанти
брёзнишки бритйнски бронзйрам, -аш
брезов брифинг; брифинги, (два и т.н.) бронзйране
брей (межд.) брифинга бронзов
брей (част.) брич, -ът, -а; бричове, (два и т.н.) бронзовост, бронзовостга
брёйдикнижа (само мн.ч.) брича бронирам (се), -аш
брёйдиоблигация; брйчка бронйран
брейдиоблигации брод, -ът, -а; бродове, (два и т.н.) брониране
брейк, -ът, -а брода броитозавър; бронтозаври, (два
брёкет; брёкети (обикн. в мн.ч.) бродене и т.н.) бронтозавъра
бёлким (част.) бродёриен, бродерийния(т), бронх, -ът, -а; бронхи (обикн. в
брёме; бремета бродерийна, бродёрийно; мн.ч.)
брёменен, бременния(т), бродёрийни бронхиален, бронхиалния(т),
бременна, бременно; бременни бродерия; бродерии бронхиална, бронхиално;
брёменност, бременността бродирам, -аш бронхиални
брёменски бродиране бронхит; бронхити, (два и т.н.)
брёнди;брёндита бродирачка бронхита
брёстки бродник; бродници, (двама и т.н.) бронхйтен, бронхйтния(т),
бретон; бретони, (два и т.н.) бродници бронхйтна, бронхитно;
бретона бродница бронхйтни
бретонец; бретонци, (двама и брбдя, -иш бронхография; бронхографии
бронхопневмония
бронхопневмония; бръснене будя (се), -иш
бронхопневмонии брътв&ж; брътвежи буен, буйния(т), буйна, буйно;
броня бръчка б>гёш
броунинг; броунинги, (два и т.н.) бръчкав буза
броунинга бръчкам (се), -аш бузест
брошйрам, -аш бръчкане бузка
брошйране бръчник; бръчници, (два и т.н.) бузлуджански
брошировка бръчника буйност, буйността
брошка бръшлян; бръшляни, (два и т.н.) буйствам, -аш
брошура бръшляна буйстване
броя (се), -йш бръшлянов буйство
брояч'; броячи, (двама и т.н.) бръщолевене бук, -ът, -а; букове, (два и т.н.)
броячи (лице) бръщолевя, -иш бука
брюкселец; брюкселци, (двама и
брояч2; броячи, (два и т.н.) брояча бука
(нелице) т.н.) брюкселци букай (само мн.ч.)
броячен, броячния(т), броячна, брюкселка букак; букаци, (два и т.н.) букака
броячно; броячни брюкселски буква
броячка брюнет; брюнети, (двама и т.н.) буквален, буквалния(т),
бррр (межд.) брюнети буквална, буквално; буквални
брулене брюнетка буквалнзйрам, -аш
бруля, -иш бряг, брегът, брега; брегове, (два буквализйране
брус, -ът, -а; брусове, (два и т.н.) и т.н.) бряга буквар, -ът, -а; буквари, (два и
бруса бряст, -ът, -а; брястове, (два и т.н.) т.н.) буквара
брускёта; брускёти (обикн. в мн. бряста буквен, буквения(т), буквена,
ч.) брястов буквено; буквени
бруст, -ът, -а буба буквосъчетание; буквосъчетания
бруствер; бруствери, (два и т.н.) бубар, -ят, -я; бубари, (двама и буквояд; буквояди, (двама и т.н.)
бруствера т.н.) бубари буквояди
брутален, бруталния(т), бубарка буквойдец; буквоядци, (двама и
брутална, брутално; брутални бубарник; бубарници, (два и т.н.) т.н.) буквоядци
бруталност, бруталността бубарника буквоядка
брутен, брутния(т), брутна, бубарница буквоядеки
брутно; брутни бубарски буквоядетво
бруто бубарство букёт; букети, (два и т.н.) букета
бруцелоза бубен, бубения(т), бубена, бубено; букннйст; букинйсти, (двама и
бръквам (се), -аш бубени т.н.) букинйсти
бръкване буболечка букла
бръкна (се), -еш будалй букле; буклета
бръм (межд.) будалкам (се), -аш букмёйкър; букмейкъри, (двама
бръмбазък; бръмбазъци, (два и будалкане и т.н.) букмейкъри
т.н.) бръмбазъка будапещенец; будапещенци, букмёйкърски
бръмбар; бръмбари, (два и т.н.) (двама и т.н.) будапещенци буков
бръмбара будапещенка буколйчески
бръм-бръм (межд.) будапещенски буксир; букейри, (два и т.н.)
бръмвам, -аш буден, будния(т), будна, будно; букейра
бръмване будни букейрен, буксйрния(т),
бръмкам, -аш будене букейрна, букейрно; букейрни
бръмкане будйзъм, будизмът, будйзма буксувам, -аш
бръмна, -еш будилник; будилници, (два и т.н.) буксуване
бръмчй, -йш будилника букурёшенец; букурёщенци,
бръмчило; бръмчила будйст; будйсти, (двама и т.н.) (двама и т.н.) букурёщенци
брънка будйсти букурёщепка
брънч, -ът, -а; брънчове, (два и будйстка букурёщки
т.н.) брънча будйстки була
бръсна (се), -еш будител, -ят, -я; будители, (двама буламач; буламачи, (два и т.н.)
бръснар, -ят, -я; бръснари, и т.н.) будйтели буламача
(двама и т.н.) бръснари будка булгур
бръснарка будност, будностга булдбг; буддози, (два и т.н.)
бръснарница будоар; будоари, (два и т.н.) буддога
бръснйро-фризьорски будоара булдозер; булдозери, (два и т.н.)
бръснарски будоарен, будоарния(т), булдозера
бръснарство будоарна, будоарно; будоарни булевард; булеварди, (два и т.н.)
бръснач; бръсначи, (два и т.н.) будувам, -аш булеварда
бръснача будуване булеварден, булевардния(т),
182
бъбречен
булевардна, булевардно; буре; бурета бутилиране
булевардни бурсвес гник; буревестници, (два бутилка
булет; булети, (два и т.н.) булета и т.н.) буревестника бутилков
булимйк; булимйци, (двама и бурен; бурени, (два и т.н.) бурена бутилковйден, бутилковйдния(т),
т.н.) булимйци бурен, бурния(т), бурна, бурно; бутилковйдна, бутилковйдно;
булимйчка бурни бутилковйдни
булимйя бурен&к; буренаци, (два и т.н.) бутна (се), -еш
булка буренака бутийколйба
було; була буреносен, буреносния(т), бутобетбн
булчин буреносна, буреносно; бутон; бутони, (два и т.н.) бутона
булчински буреносни бутониера
булчина буренясам, -аш буфан; буфани, (два и т.н.) буфана
бульон; бульони, (два и т.н.) буренясвам, -аш буфер; буфери, (два и т.н.) буфера
бульона буренясване буферен, буферния(т), буферна,
бум, -ът, -а буржоа; буржоа, (двама и т.н.) буферно; буферни
бум (межд.) буржоа буфонада
бум&га буржоазен, буржоазния(т), буфосинхронйст;
бумагцина буржоазна, буржоазно; буфосинхронйсти, (двама и
бум-бум (межд.) буржоазни т.н.) буфосинхронйсти
бумеранг; бумеранги, (два и т.н.) буржоазия; буржоазии бух (межд.)
бумеранга буржоазка бухал; бухали, (два и т.н.) бухала
бумкам, -аш буржоазнодемократйчен. бухйлка
бумкане буржоазнодемократйчния(т), бухам1, -аш
бумтёж; бумтёжи, (два и т.н.) буржоазнодемократйчна, б^хам2 (се), -аш
бумтёжа буржоазнодемократйчно; бухане
бумтене буржоазнодемократйчни бухвам1, -аш
бумтя, -йш буржоазнодемократйчески бухвам2 (се), -аш
бунак; бунаци, (двама и т.н.) буржоазноидеологйчески бухване
бунаци буржоа знокапиталистйчески бухлйт
бунар, -ът, -а; бунари, (два и т.н.) буркан; буркани, (два и т.н.) бухна1, -еш
бунара буркана бухна2 (се), -еш
бунарски бурканче; бурканчета бухта
бунгало; бунгала бурма бухтеж; бухтежи, (два и т.н.)
бундесвер бурундец; бурундци, (двама и т.н.) бухтежа
бунене бурундци бухтене
бунйще; бунйща буруидка бухтй, -йш
бункер; бункери, (два и т.н.) бурундски буца
бункера буря буча, -иш
бунт, -ът, -а; бунтове, (два и т.н.) бурят; буряти, (двама и т.н.) буча, -йш
бунта буряти бучвам, -аш
бунтйр, -ят, -я; бунтари, (двама и бурятка бучване
т.н.) бунтари бурятски бучинйш; бучинйши, (два и т.н.)
бунтарка бут, -ът, -а; бутове, (два и т.н.) бучинйша
бунтарски бута бучка
бунтарство бутален, буталния(т), бутална, бучкам, -аш
бунтовен, бунтовния(т), бутално; бутални бучкане
бунтовна, бунтовно; бунтовни бутало; бутала бучна, -еш
бунтбвник; бунтовници, (двама и бутам (се), -аш бушмен; бушмени, (двама и т.н.)
т.н.) бунтовници бут&н бушмени
бунтовница бутанец; бутанци, (двама и т.н.) бушменка
бунтовннчка бутанци бушон; бушони, (два и т.н.) бушона
бунтовнически бутаница бушувам, -аш
бунтовнишки бутанка бушуване
бунтувам (се), -аш бутавски бъблене
бунтуване бутафорен, бутафорния(т), бъбля, -иш
буня (се), -иш бутафорна, бутафорно; бъбреж
бургазлййка бутафорни бъбрек; бъбреци, (два и т.н.)
бургазлия; бургазлйи, (двама и бутафория; бутафории бъбрека
т.н.) бургазлйи бутвам (се), -аш бъбрековйден, бъбрековйдния(т),
бургаски бутербйница бъбрековйдна, бъбрековйдно;
бургер; бургери, (два и т.н.) бутертесто; бутертеста бъбрековйдни
бургера бутйк; бутйци, (два и т.н.) бутйка бъбрене
бургйя;бургйи бутйков бъбрече; бъбречета
бургундски бутилйрам, -аш бъбречен, бъбречния(т),
бъбречен
бъбречна, бъбречно; бъбречни българско-англййски бързолетни
бъбречнокаменен, българо-гръцки и бързоног
бъбречнокаменния(т), българско-гръцки бързопйс
бъбречнокаменна, българомохамеданин; бързопйсец; бързопйсци, (двама
бъбречнокаменно; българомохамедани, (двама и и т.н.) бързопйсци
бъбречнокаменни т.н.) българомохамедани бързоподвйжен,
бъбрив българомохамеданка бързоподвйжния(т),
бъбрйвец; бъбривци, (двама и българомохамедански бързоподвйжна,
т.н.) бъбривци българо-руски и бързоподвйжно;
бъбрйвка българско-руски бързоподвйжни
бъбрйвост, бъбривостта българо-турски и бързорек
бъбрйца българско-турски бързорък, бързоръкия(т),
бъбря, -И111 българофйл; българофйли, бързоръка, бързоръко;
бъги; бъгита (двама и т.н.) българофйли бързоръки
българофйлски бързотечен, бързотеч1тя(т),
бъда, -еш
бъден, бъдния(т), бъдна, бъдно; българофйлство бързотечна, бързотечно;
бъдни българофоб; българофоби, бързотечни
бъдещ (двама и т.н.) българофоби бързохбден, бързоходния(т),
бъдеще българофобски бързоходна, бързоходно;
бъдещност, бъдещността българофобство бързоходни
бъдник; бъдници, (два и т.н.) българо-френски и бързохбдец; бързоходци, (двама
бъдника българско-френски и т.н.) бързоходци
бъднипа български бъркалка
бъз, -ът, -а; бъзове, (два и т.н.) б&лгарско-англййски и бъркам (се), -аш
бъза бьлгаро-англййски бъркане
бъз (межд.) българско-гръцки и бърканица
бъзак; бъзаци, (два и т.н.) бъзака българо-гръцки бърк&чка
бiзвaм (се), -аш българско-руски и бъркотйя; бъркотйи
бъзване българо-руски бърлога
бъзйкам (се), -аш българско-турски и бърна
бъзйкане българо-турски бърненец; бърненци, (двама и
бъзйкна, -еш българско-френски и т.н.) бърненци
бъзла българо-френски бърненка
бъзлйв българщина бърненски
бъзлйвец; бъзлйвци, (двама и т.н.) бълнувам, -аш бърнест
бъзлйвци бълнуване бърнйкам, -аш
бъзлъо; бъзльовци, (двама и т.н.) бълха бърнйкане
бъзльовци бъндерншки бърсалка
бъзна (се), -еш бънджи; бънджита бърсане
бъзов бър (межд.) бърча (се), -иш
бъкам, -аш бърборана бърчене
бъклица бърборене бърша (се), -еш
бълбукам, -аш бърборйца бътерфлай, -ят, -я
бълвам, -аш бърборко; бърборковци, (двама и бъхтене
бълвоч; бълвочи т.н.) бърборковци бъхтя (се), -иш
българ&ене бърборя, -иш бъчва
българея се, -еш бърдо; бърда бъчвар, -ят, -я; бъчвари, (двама и
българизйрам (се), -аш бърже т.н.) бъчвари
българнзйране бърз бъчварница
българйзъм, българйзмът, бързам, -аш бъчварски
българйзма; българйзми, (два и бързане бъчварство
т.н.) българйзъма бързей, -ят, -я; бързеи, (два и бъчонка
българин; българи, (двама и т.н.) т.н.) бързея бюджет; бюджети, (два и т.н.)
българи бързешкйта и бързешком бюджета
българйст; българисти, (двама и бързина бюджетен, бюджетния(т),
т.н.) българисти бързичък, бързичкия(т), бюджетна, бюджетно;
българйстика бързичка, бързичко; бързички бюджетни
българистйчен, бързо-бързо бюлетин; бюлетйни, (два и т.н.)
българистйчния(т), бързовар; бързовари, (два и т.н.) бюлетйна
българистйчна, българистйчно; бързовара бюлетина
българистйчни бързодействащ бюргер; бюргери, (двама и т.н.)
българйстка бързокрйл. бюргери
българка бързол^тен, бързолетния(т), бюргерски
бьлгаро-англййски и бързолетна, бързолетно; бюрек; бюреци, (два и т.н.)
184
бях
бюрека бюфет; бюфети, (два и т.н.) бяло-зелени
бюро; бюра бюфета бяло-зелено-червен,
бюрократ; бюрократи, (двама и бюфетчик; бюфстчици. (двама и бяло-зелено-червения(т),
т.н.) бюрократи т.н.) бюфетчици бяло-зелено-червена,
бюрократизирам (се), -аш бюфетчйя; бюфетчйи, (двама и бяло-зелено-червено;
бюрократизиране т.н.) бюфетчйи бяпо-зелено-червени
бюрократизъм, бюрократизмът, бяг, бегът, бега бял-червен, бял-червения(т),
бюрократизма; бюрократйзми бягам, -аш бяла-червена, бяпо-червено;
бюрократйчен, бягане бели-червени
бюрократйчния(т); бягство; бягства бяс1, бесът, беса
бюрократична, бюрократично; бял, белия(т), бяла, бяло; бели бяс2, бесът, беса; бесове (обикн.
бюрократични бялвам се, -аш в мн.ч)
бюрокрация; бюрокрации бялка; белки, и белка бях, беше, беше; бяхме, бяхте,
бюст, -ът, -а; бюстове, (два и т.н.) бялна се, -еш, и белна се бяха
бюста бяло-зелен; бяло-зеления(т),
бюстиё; бюстиёта бяло-зелена, бяпо-зелено;
185
в важен-важен
важнича, -иш
важничене
важност, важността
ваза
вазелин; вазелини, (два и т.н.)
вазелина
вала
валдхорна
вале; валёта
вал ёж; валёжи, (два и т.н.) валёжа
валёжен, валёжния(т), валёжна,
валёжно; валёжни
валенсийнски
вазелйнен, вазелйнения(т), валентен, валёнтния(т), валёнтна,
вазелйнена, вазелйнено; валёнтно; валёнтни
в; във валёнтност, валентностга
вабанк вазелйнени
вазелйнов валёнция; валенции
вавилонски валериан; (два и т.н.) валериана
вагаббнт; вагабонти, (двама и т.н.) вазомоторен, вазомотбрния(т), валериана
вагабонти вазомоторна, вазомоторно;
вазомоторни валерианов
вагаббнтски валй (3 л.)
вагина вайкам се, -аш
вайсмапйзъм, вайсманйзмът, валидатор; валидатори, (два и т.н.)
вагинален, вагиналния(т), валидатора
вагинална, вагинално; вайсманйзма
вакантен, вакантния(т), вакантна, валйден, валйдния(т), валйдна,
вагинални валидно;валйдни
вагинит вакантно;вакантни
ваканционен, ваканционния(т), валидизйрам, -аш
вагон; вагони, (два и т.н.) вагона валидизйране
вагбн-бюфёт; вагбн-бюфёти, (два ваканцибнна, ваканциогаю;
ваканционни валндйрам, -аш
и т.н.) вагбн-бюфёта валидйране
вагонен, вагонния(т), вагбнна, ваканция; ваканции
вакарёлец; вакарёлци, (двама и валйдност, валидността
вагбнно; вагонни валидол; (два и т.н.) валидола
вагонстен, вагонётния(т), т.н.) вакарёлци
вакарёлка валййски
вагонётна, вагонётно; валйрам, -аш
вагонётни вакарёлски
ваклест валйране
вагонетка в алия; валйи, (двама и т.н.) валйи
вагбнно-локомотйвен, вакса
ваксаджия; ваксаджии, (двама и валмест
вагбнно-локомотйвния(т),
т.н.) ваксаджии валмо; валма
вагбнно-локомотйвна, валог; валози, (два и т.н.) валога
вагонно-локомотивно; ваксам, -аш
ваксеа, ваксения(т), ваксена, валоризация; валоризации
вагонно-локомотйвни валоризйрам, -аш
вагононаклонйтел, -ят, -я; ваксено;ваксени
ваксане валоризйране
вагононаклонйтели, (два и т.н.) валиургиев
вагононаклонителя ваксйна
ваксинация; ваксинации валс, -ът, -а; валсове, (два и т.н.)
вагонооборбт валса
вагопообръщач; ваксйнен, ваксйнния(т), ваксйнна,
ваксйнно; ваксйнни валейрам, -аш
вагонообрыцачи, (два и т.н.) валейране
вагонообръщача ваксинйрам (се), -аш
ваксинйран валсов
вагоноремонтен,
ваксинйране валута
вагоноремонтния(т), валутен, валутния(т), валутна,
вагоноремонтна, ваксйнотерапня
вакубла валутно;валутни
вагоноремонтно; валутно-финансов
вагоноремонтни вакуум
вакуумапарат*; вакуумапарати, валц, -ът, -а; валцове, (два и т.н.)
вагоностройтелен, валца
вагоностройтелния(т), (два и т.н.) вакуумапарата
вакуумйрам, -аш валцмашйна
вагоностройтелна; валцов
вагоностройтелно; вакуумйране
вакууммашнна* валцовам, -аш, и валцувам
вагоностройтелнн валцоване и валцуване
вагон-ресторант; вакууммер; вакууммёри, (два и
т.н.) вакууммёра валцбвка
вагон-ресторанти, (два и т.н.) валцовъчен, валцовъчния(т),
вагон-ресторанта вакуумноконсёрвен,
вакуумноконсёрвния(т), валцовъчна, валцовъчно;
вагонресторантски валцовъчни
вагон-цистерна вакуумноконсёрвна,
вакуумноконсёрвно; валцувам, -аш, и валцовам
вада валцуване и валцоване
вадене вакуумноконсёрвни
вакханалия; вакханалии валцьбр; валцьори, (двама и т.н.)
ваденка валцьори
вадичка вакханка
в&къл, вакдия(т), вакла, вакло; валчест
вадя, -иш вальбр; вальори, (два и т.н.)
ваене вакли
вакъф; вакъфи, (два и т.н.) вальора
важа, -йш вадявица
важен, важния(т), важна, важно; вакъфа
вал, -ът, -а; валове, (два и т.н.) валяк; валяци, (два и т.н.) валяка
важни
186
вграждам
валям (се), -яш вариклёчко; вариклёчковци, ватйране
валяне (двама и т.н.) вариклёчковци ватман; ватмани, (двама и т.н.)
вам п и р; вампири, (два и т.н.) вариола ватмани
вампира вариолен, вариолния(т), ватманка
вампйрскв вариолна, вариолно;вариолии ватмански
вампирясам, -аш вариомётър; вариомётри, (два и ватмётър; ватмётри, (два и т.н.)
вампирясвам, -аш т.н.) вариомётъра ватмётъра
вампирясване варйрам, -аш ватсекунда
ван, -ът, -а; ванове, (два и т.н.) вана варйране ватчас, -ът, -а; ватчасовё, (два и
вана варицёла т.н.) ватчаса
ван&диев варицёлен, варицёлния(т), ваучер; ваучери, (два и т.н.)
вандал; вандали, (двама и т.н.) варицёлна, варицёлно; ваучера
вандали варицёлни ваучерен, ваучерния(т), ваучерна,
вандализъм, вандализмът, варненец; варненци, (двама и ваучерно;ваучерни
вандализма; ванлалйзми (два и т.н.) варненци вафла
т.н.) варварйзъма варненка вафлен, вафления(т), вафлена,
вандалски варненски вафлено; вафлени
вандалщина варнйца вахмистър: вахмистри, (двама и
ванилин варов т.н.) вахмистри
ванилия; ванйлии варбвик; варовици вахта
вар варовиков ваш, вашия(т), ваша, ваше; ваши;
варак; вараци, (два и т.н.) варака варовйт ви
варакбсам, -аш варовйтост, варовитостта ваша (вж. ваш)
варакбсвам, -аш вародобйвен, вародобйвния(т), ваше (вж. ваш)
варакбсване вародобйвна, вародобйвно; вашенец; вашенци, (двама и т.н.)
варваризйрам (се), -аш вародобйвни вашенци
варваризйране варопроизвбдство вашенка
варварнзъм, варварйзмът, варо-пясъчен, варо-пясъчния(т), вашенски
варварйзма; варварйзми, (два и варо-пясъчна, варо-пясъчно; в&ши (вж. ваш)
т.н.) варварйзъма варо-пясъчни вашингтонец; вашингтонци,
варварин; варвари, (двама и т.н.) варбсам, -аш (двама и т.н.) вашингтонци
варвари варбсвам, -аш в&шингтонка
варварка варбсване вашингтонски
варварски варо-нимёнтен, вйя, -еш
варварство варо-цимёнтния(т), ваяние; ваяния
варварщина варо-цимёнтна, варо-цимёнтно; ваятел, -ят, -я; ваятели, (двама и
варда варо-цимёнтнн т.н.) ваятели
вардарски варош ваятелка
вардене вартоломёев ваятел ски
варджия; варджии, (двама и т.н.) варшавски ваятелство
варджйи варшавянин; варшавяни, (двама вбеся (се), -йш
вард я (се), -иш и т.н.) варшавяни вбесявам (се), -аш
варел; варели, (два и т.н.) варела варшавянка вбесяване
варен, варния(т), варна, варно; вари (се), -йш вбйвам, -аш
варни вас (вж. вне) вбйване
варён, варёния(т), варёна, варёно; васал; васали, (двама и т.н.) вбйя, -еш
варени васали вглёдам се, -аш
варёне васален, васалния(т), васална, вглёждам се, -аш
варёно васално; васални вглёждане
вариант; варианта, (два и т.н.) василёвс; василёвси, (двама и т.н.) вглъбёност, вглъбеността
варианта василёвси вглъбя се, -йш
вариантен, вариантния(т), ват, -ът, -а; ватове, (два и т.н.) вата вглъбявам се, -аш
вариантна, вариантно; вата вглъбяване
вариантни ваталнн вгиездя (се), -йш
вариационен, вариационния(т), ватен, ватения(т), ватена, ватено; вгнездявам (се), -аш
вариационна, вариационно; ватени вгнездйване
вариационни ватенка вгорча (се), -йш
вариация; вариации ватерлиния; ватерлйнии вгорчавам (се), -аш
варйво; варива, и вариво ватерполист; ватерполиста, вгорчаване
вариво; варива, и вариво (двама и т.н.) ватерполиста вгорчивя (се), -йш
вариетё; вариетёта в&терпбло вгорчивявам (се), -аш
вариетётеи, вариетётния(т), ватикански вгорчивяване
вариетётна, вариетётно; ватйрам, -аш вградя, -йш
вариетётни ватйран вграждам, -аш
187
вграждане
вграждане вдяване вековен, вековния(т), вековна,
вгъвам (се), -аш вдялам, -аш вековно; вековни
вгъване вдялвам, -аш вековёчен, вековёчния(т),
вгъна (се), -еш вдяна, -еш вековечна, вековечно;
вдавам се, -аш вдясно вековёчни
вдаден, вдадения(т), вдадена, вегетарианец; вегетарианци, вёктор; вёктори, (два и т.н.)
вдадено; вдадени (двама и т.н.) вегетарианци вектора
вдам се, вдадеш вегетарианка вёкторен, вёкторния(т),
вдатина вегетариански векторна, векторно; векторни
вдевачен; вдевачния(т), вдевачна, вегетарианство векувам, -аш
вдевачно; вдевачни вегетатйвен, вегетатйвния(т), векуване
вдетинен, вдетинения(т), вегетатйвна, вегетативно; веларен, веларния(т), веларна,
вдетинена, вдетинено; вегетативни веларно; веларни
вдетинени вегетационен; вегетационния(т), велегласен, велегласния(т),
вдетиня се, -йш вегетационна, вегетационно; велегласна, велегласно;
вдетинявам се, -аш вегетационни велегласни
вдетиняване вегетация; вегетации велемъдър, велемъдрия(т),
вдигам (се), -аш вегетйрам, -аш велемъдра, велемъдро;
вдигане вегетйране велемъдри
вдйгна (се), -еш веда велеречйв
вдишам, -аш ведйчески велзевул; велзевули, (два и т.н.)
вдишвам, -аш веднага велзевула
вдйшване ведно велзевулски
вдлъбвам (се), -аш веднъж велйк
вдлъбване веднъж-дваж великан; великани, (двама и т.н.)
вдлъбна (се), -еш вёдомост, ведомостта великани
вдлъбнатина вёдомствен, вёдомствения(т), великански
вдлъбнатост, вдлъбнатостга ведомствена, ведомствено; велйкденски
вдовец; вдовци, (двама и т.н.) ведомствени, и ведомствен велйкденче; великденчета
вдовци ведомствен, ведомствения(т), великобритански
вдовйца ведомствена, ведомствено; великобългарски
вдовйшки ведомствени, и вёдомствен великодушен, великодушния(т),
вдовствам, -аш вёдомство; ведомства, и великодушна, великодушно;
вдовство ведомство великодушни
вдругиден веддмство\ ведомства, и великодушие
вдухвам, -аш вёдомство великодържавен,
вдухна, -еш ведрина великодържавния(т),
вдълбавам, -аш ведрйца великодържавна,
вдълб&ване ведро;ведра великодържавно;
вдълбая, -еш ведролйк великодържавни
вдълбочй се, -йш ведроок великолепен, великолёпния(т),
вдълбочавам се, -аш вёдроейн великолепна, великолепно;
вдълбочаване вёдрост; ведростта великолепни
вдълбоченост, вдълбочеността вёдър, вёдрия(т), вёдра, вёдро; великолёние
вдън вёдри великомъченйк;
вдървеност, вдървеностга вёене великомъченици, (двама и т.н.)
вдървя се, -йш вежда великомъченици
вдървявам се, -аш вёждест великомъченйца
вдървяване вежлйв великоруски
вдъхвам, -аш вежлйвост, вежливостта великосвётски
вдъхване везй, -ёш великосръбски
вдъхна, -еш везба велнкотърновец; великотьрновци,
вдъхновен, вдъхновения(т), вездесъщ (двама и т.н.) великотьрновци
вдъхновена, вдъхновено; везйр; везйри, (двама и т.н.) великотърновка
вдъхновени везйри великотърновски
вдъхновение везйрски вёлинградски
вдъхновител, -ят, -я; везмо вёлинградчанин; вёлинградчани,
вдъхновйтели, (двама и т.н.) везна (двама и т.н.) вёлинградчани
вдъхновители вёйвам, -аш вёлингр&дчанка
вдъхновйтелка вёйка величав
вдъхновя (се), -йш вёйна, -еш величавост, величавостта
вдъхновявам (се), -аш вёйчица величайши
вдъхновяване век, -ът, -а; вековё, (два и т.н.) величая (се), -еш
вдявам, -аш века велйчествен, велйчествения(т),
188
вест
величествена, величествено; венозно-артерйалния(т), вероизмённик; вероизмённици,
величествени венозно-артерйална, (двама и т.н.) вероизмённици
велйчественост, венозно-артерйално; вероизповедание;
величествеността венозно-артерйални вероизповедания
величество; величества вентйл; вентйли, (два и т.н.) вероизповёден,
величие; величия вентйла вероизповёдния(т),
величина вентилатор; вентилатори, (два и вероизповёдна, вероизповёдно;
велможа; велможи, (двама и т.н.) т.н.) вентилатора вероизповёдни
велможи вентилационен, вероломен, вероломния(т),
в&лоалея;велоалеи вентилационния(т), вероломна, вероломно;
в£лоергом£тър; велоергометри, вентилационна, вентилационно; вероломни
(два и т.н.) велоергометьра вентилационни веролбмност, вероломността
велопоход; велопоходи, (два и вентилация; вентилации вероломство
т.н.) велопохода вентилйрам, -аш веронал; (два и т.н.) веронала
велопътека вентилйране вероотстъпник; вероотстъпници,
велосипед; велосипеди, (два и венценосец; венценосци, (двама (двама и т.н.) вероотстъпници
т.н.) велосипеда и т.н.) венценосци вероотстъпница
велосипеден, велосипедния(т), венцеславя, -иш вероотстъпнически
велосипедна, велосипедно; венцеславене вероотстъпничество
велосипедни венцехваление веротърпим
велосипедист; велосипедисти, венчавам (се), -аш веротърпимост,
(двама и т.н.) велосипедисти венчаване веротърпимостта
велосинедйстка венчавка вероучёние
велотурйст; велотурйсти, (двама венчален, венчалния(т), вероятност, вероятността
и т.н.) велотурйсти венчална, венчално; венчални версайски
велофигурйст; велофигурйсти, венчая (се), -еш версификатор; версификатори,
(двама и т.н.) велофигурйсти венче; венчета (двама и т.н.) версификатори
велпапе; велпапета венчелйстче; венчелйстчета версификйторка
велур венчило; венчила версификаторски
велурен, велурения(т), велурена, вёпър; вёпри, (два и т.н.) вёпъра версификаторство
велурено; велурени верйнда версификация; версификации
вена вербален, вербалния(т), вёрсия;вёрсии
вендета вербална, вербално; вербални вёрски
вендуза вербовъчен, вербовъчния(т), вёрста
вендузен, вендузния(т), вендузна, вербовъчна, вербовъчно; вертёп; вертёпи, (два и т.н.)
вендузно; вендузни вербовъчни вертёпа
венерин вербувам, -аш вертикал; вертикали, (два и т.н.)
венерйчен, венерйчния(т), вербуване вертикала
венерйчна, венерйчно; верёв вертикала
венерйчни верен, верния(т), вярна, вярно; вертикален, вертикалния(т),
венерически верни вертикална, вертикално;
венеролог; венеролози, (двама и вереейя;вереейи вертикални
т.н.) венеролози верйга вертолёт; вертолёта, (два и т.н.)
венеролбгия верйжен. верйжния(т), верйжна, вертолёта
венесуелец; венесуелци, (двама и верйжно; верижни вёрую
т.н.) венесуелци, и венецуелец верйжка вёсвам се, -аш, и вясвам се
венесуелка и венецуелка верификацибнен. весдён
венесуелски и венецуелски верификационния(т), вёсел
венец; венцй, (два и т.н.) венеца верификационна, веселба
венецианец; венецианци, (двама верификационно; веселёне
и т.н.) венецианци верификационни весёлие; весёлия
венецианка верификация; верификации веселолйк
венециански верифицйрам, -аш вёселост, веселостта
венецуелец; венецуелци, (двама и верифицйране веселя (се), -йш
т.н.) венецуелци, и венесуелец вермахт веселяк; веселяци, (двама и т.н.)
венецуелка и венесуелка вермут; вермути, (два и т.н.) веселяци
венецуелски и венесуелски вермута веселячка
венечен, венечния(т), венечна, вернисаж; вернисажи, (два и т.н.) веселяшки
венечно;венечни вернисажа вёсене
вензел; вензели, (два и т.н.) верноподаник; верноподаници, веслар, -ят, -я; веслари, (двама и
вензела (двама и т.н.) верноподаници т.н.) веслари
венозен, венозния(т), венозна, верноподаница весло;весла
венозно; венозни верноподанически вёсна се, -еш, и вясна се
венбзно-артерйален, вернопбданичество вест, вестта
189
вестйлка
весталка ветровала вечеряме
вестнбулйрен. вестибуларния^), ветровит в£чнозслйн, в4чиоэелёния(т),
вестибуларна, вестибуларно; ветровйтост, встровинктта вечнозелена, вечнозелено;
весгнбуларни ветрогенератор; вечнозелени
вестибюл; всстибюли, (два и т.н.) вефогенератори, (два н т.н.) вечност, вечността
вестибюла вефогенератора встц, вещта
вестител, -ят, -я; вестители. ветротбн, ветрогони, (два и т.н.) вещ(прил)
(двама и г.н.) вестители ветрогона вещаене
вестителка ветрогбнец; ветрогонци, (двама и вещДвве
всс! пик, вестници, (два и т.н.) т.н.) ветрогонци вещател, -ят, -я; вещатели, (двама
вестника ветрогбнетво и т.н.) вещатели
вестникар, -ят, -я: вестникари, вегрояввгател, -ят, -я; вещателен, вещателния(г),
(двама и т.н.) вссттппсари ветродвнгагелн, (два и т.н.) вещателна, вещателно;
вестникярка встродвигателя вещателни
вестникарски ветрозащйтен. вешйя. -еш
вестник&рство встрозащйтния(т), вещен, всщния(т), вещна, вещно;
вестникопро тавач; ветрозашйтна, вегрозащйтно; ВСЩНИ
вестаикопродавйчи, (двама н ветрозащитни ветер; пещери, (двама и г.н.)
т.н.) вестникопродавачи ветромер: ветромери, (два и т.н.) вещери
в е е ! II и к и п р и д а в с и : ветромера вешерица
вестникопродавци, (двама и вс! роиарк, -ът, -а. вефонйркове, веществен, вещёстения(т),
т.н.) вестникопродавци (два и т.н.) встрогшрка веществена, веществено;
вестовдн, -ят, -я; вестовдн, (двама вегроноказйге.1 . -ят, -я; веществени
и т.н.) всстовои встропоказатсли, (два и т.н.) вещество; вещества
вестонбсец; вестоносци, (двама и встроаохазателя вешний
т.н.) вестоносци ■строустбйчив и ветроустойчнв всшнца
вести се. -йш ветроустойчнвост. вея (сс), -еш
вестявам се, -аш ветроустойчивоспа, и вея вица
вестжваве ветроустой чнвек г веялка
веся (се), -иш ■етрохбд, ветроходи, (два и т.н.) веяние
кеюрйн. ветерани, (двама и т.н.) ветрохода вживен сс, -еш
ветерани ветроходен, вегроходния(т), вживявам се. -аш
вотер&нка ветроходна, вегрохбдно; вживяване
ветерански ветрохдднн взаимен. взанмния(т). взаимна,
ветеринар, -ят. -я; ветеринари, ветрохбдец; ветроходци, «двама и взаимно: взаимни
(двама и т.н.) ветеринари т.н.) ветроходци взаймнивмир^еи,
ветеринарен. ветеринарния^), ветроходна взаимновъзвратния(т),
ветеринарна, вегеринарно; ветрохддегво взаимновъзвратна,
ветеринарни вехна, -еш взаймновъзврагно;
ветеринарна вехт взанмновъзвратнн
встсрииарнолсчебен. вехтееие взаймнозавйсим
вегсринарнолсчебния(т), вехтей, -еш взаймноизгблен.
ве теринарнолечебна, вехтозаветен. вехтозаветния(т), нзаймноизгодния(т),
ветеринарнолечебно; вехтозавдтиа, вехтозавето; взаймноизгодна,
встеринарнолечебни вехтозаветни взаймноизгодно;
ветерипйриомединйнски вехтория, вехтории взаимноизгодни
вегеринариохигнеисн: вехтошар, -ят, -я; вехтошари, взаймнпперпенднкулйрен.
ветери1шрнохнгненния(т), (двама и т.н.) вехтошари в)аймно11ерпеидикулярния(т),
ветсринарнохнгиенна. вехтошарка взаймноиерпендикулярна,
ветсринарнохигаснно; вехтошарски взаймнопераендииулярно;
встсринарнохигкснни всхтошарство взаймноперпецдикулярни
в*то ВСв . -ьт, -а; вецовс. (два н т.н.) взаймнонрисм.шв
ветреене веца взаймносвързан
ВС1р*П вече взаимност, взаимността
ветрея се, -еш вечеп, всчння(т), вечна, вечно; взаимовлияние
ммрйлннк; ветрйлници, (два и ве чн и взаимовръзка
т.н.) встрйлника вечер,вечерта взаимодействам, -аш
неIрй.ю: ветрила вечерен, вечернин(т), вечерна, взаимолействане
ветрилообразен, вечерно;вечерни взаимодействие; взаимодействия
ветрилообразния^), вечеринка взаимозависимост.
ветрилообразна, вечерник взаимозависимостта
ветрилообразно; вечерни • взаимозаменяемост,
ветрилообразни неч£ря взаимозаменяемостта
нетровйл; ьстровали, (два и т.н.) вечерям, -яш взаичоиидук 1 Йвнос1 ,
190
византийка
В Зви м оиндуктавносгта виагра внцеокоиферентио;
В ЗИ И М О О ! н о ш е н и е виадукт; виадукти, (два и т.н.) видеохонферентии
взаимопомощ, взаимопомощта виадукта вйдеоконфер^нцня*;
взаимоспомагателен, вибратор; вибратори, (два и т.н.) вйдеоконференции
взаимоспомагатслния(т), вибратора вйдеолЬпа*
взаимоспомагателна, вибрационен, вибрационния^), вйдсомагнегофин*;
взаимоспомагателно; вибрацибнна, вибрационно; видеомагнетофони, (два и т.н.)
взаимоспомагателни вибрационни внаеомагнетофйна
взанмоучйтелеи. вибрация:вибрации вндеопнрат*; вндеопнрати,
взанмоучптслния(т), вибрирам, -аш (двама и г.н.) вйдсопирати
взаимоучшелна, внбрйране вйдеонирйгство*
взанмоучйтелно; вйбробетдн вйдсоплейър*; вйдсоплсйьри,
взаимоучйтелнн внбромбгър; вибромстри, (два и (два и т.н) вйдеоплУЬра
взвод, -ът, -а; взводове, (два и т.н.) вибромегьра видеосигнал*; видеосигнали,
т.н.) взвода вйброполигон, вйброполигони, (два и т.н.) видеосигнала
взводен, взводния(т), взьодна. (два и т.н.) вйбропопигона вйдеосгена*
взводно; взводни вйброиреобразувятел. -яг, -я; вндеот^ка
взёл-дйл вибропреобразувагели, (два и вйдеотелефбн*; видеотелефони,
взёма (се), -еш т.н.) вйбропреобразувагеля (два и т.н.) видеотелефона
вземам (се), -аш, и тймчч (се) вйброшланф, -ът, -а; вйдсотехннка*
вземане и тимане вйброшлайфове, (два и т.н.) вйдеоуйкмен*; ийдеоубхмени. (два
взйдам, -аш вйброшлайфа и т.н.) вндеоуокмена
взкждам. -аш вйброщгт, -ът. -а; вйброшиюас, вйдеоусилвйтел*. -ят. -я;
взйждаие (два и т.н.) вйброщйта вндсоусилватсли, (два и т.н.)
вш,ча.н (се), -аш, и вземам (се) вивариум; вивариуми, (два и вйдеоусилвйгеля
«зИмане н вземане т.н.) вивариума видеофилм*, -ът, -а; видеофилми,
взйрам се, -аш виваче (два и т.н.) видеофилма
взиране вигвам; вш вами, (два и т.н.) вйдиев
взискателен, взисхателния(т), вигвама видим
взискателна, взискателно; вид. -ът, -а; вйдове, (два и т.н.) вйдимост, видимостта
взискателни вида видински
взискателност, взискателност^ виделte (се) (3 л.) видипчаиин; видипчапн, (двама
взлом, -гг, -а; взломове, (цоа и виделина и т.н.) видинчанн
т.н.) взлома видело вндннчйнка
взломен, взлбмния(т), взломна, вйлен. вйдння(т), видна, вй:шо; видиоти (се), -йш
взлбмно; взлбмни вйдни виднотявам (се), -аш
взор, -ът, -а; взорове. (два и т.н.) видение видиотйваис
взора видео; вйлса вйдин;вйдии
взра се, -ёш вйдеодйск*. -ът. -а; вйлеодйсковс. видов
взрив, -ът, -а; взривове, (пва и (два и т.п.) вйдеодйсга вйдовд*н
т.н.) взрива вйдеолспл£й*, -ят, -я; видоизменение
взривател. -ят, -я; взрнватсли, видеодисплеи, (два и т.н.) видоизменя (се), -йш
(два и т.н.) взрнвагеля видеодисплея видоизмеиим (се), -яш
взривен, взрнвния(т), взрйвна, вйдеозйннс*; вйдоозаписи, (два и видоизменяне
взрнвно;взривни т.н.) видеозаписа видра
взрйвност. взривността видеоигр^' вйдров
взривобезопасен. видеокамера* види (се), -нш
взривобезопасння(т), вйдеоканйл*; вндеоканали. (два вйе; вас; ви
взривобезопасна, и т.н.) видеоканала виелица
взривобезопасно; видеокарта* виенски
взривобезопасни видеокасета* виенчанин, виенчани, (двама и
взрнвоишитателен. видеокасетофон*; т.н.) виенчани
взривоизпитателния(т), видеокасетофони, (два и т.н.) виенчйнка
взривоизпитателна, видеокасетофона виетнамец; виетнамци, (двама и
взривоизнигателно; видеоклип*, -ът, -а; т.н.) виетнамци
взривоизнигателни видеоклипове, (два и т.н.) виетнамка
взривоопасен, взрнвооиасння(т), вйдсок.шпа виетнамски
взривоопасна, взривоопаено; вйдеоклуб*, -ът, -а; виждам (се), -аш
взривоопасни вйдеоклубовс, (два и т.н.) виждане
взрнвй (се), -йш вндеоклуба вйза
взривявам (сс), -аш вйдеоконтро.1 * вйз-а-вй
взрнвйване нйлеоконфер&нген. византйец; византийци, (двама и
■и1(в», вие) вйдеоконфсрентния(т), т.н.) византийци
■н‘ (вж. ваш) видеоконферентна, византййкя
19 1
византййски
византййски винарка виня (се), -йш
ви зантййщина винарница виола
византолбг; византолози, (двама винарна виолётка
и т.н.) византолози винарски виолётов
византология винйретво виолйна
визаитолбжка винегрет; винегрета виолйст; виолйсти, (двама и Т.н.)
визаптолбжки винен, вйнения(т), винена, виолйсти
визирам, -аш винено; винени виолонйст; виолонисти, (двама и
визйране виненочервен; вйненочервёния(т); т.н.) виолонисти
визита виненочервена, виненочервено; виолоийстка
визитация; визитации виненочервени виолончелист; виолончелиста,
визйтен, визйтния(т), визйтна, винервайс (двама и т.н.) виолончелиста
визйтно; визитни винетка виолоичелйстка
визйтка винйтелен, вннйтелния(т), виолончёло; виолончёла
визйтиик; визйтници, (два и т.н.) винйтелна, винйтелно; випуск; випуски, (два и т.н.)
визйтника винйтелни вйпуска
вйзия; визии вйнкел; винкели, (два и т.н.) випускник; випускници, (двама и
вйзов винкела т.н.) випускници
визон; визони, (два и т.н.) визона вйнкелен; вйнкелния(т), вйпускничка
визуален, визуалния(т), визуална, вйнкелна, вйнкелно; вйнкелни вйпусков
визуално; визуални вйяо; вина, и винд вир, -ът, -а; вйрове, (два и т.н.)
визуализация; визуализации виновен, виновния(т), виновна, вира
визуализйрам (се), -аш виновно;виновни вираж; виражи, (два и т.н.)
визуализйран виновник; виновници, (двама и виража
визуализйране т.н.) виновници вйрвам (се), -аш
визьор; визьори, (два и т.н.) виновница вйрване
визьора винбвност, виновността вйр-вола
вик, -ът, -а; викове, (два и т.н.) винопродавец; винопродавци, вирджйнски
вика (двама и т.н.) винопродавци вирёене
викало винопроизводител1, -ят, -я; вйрене
вйкам, -аш винопроизводйтелн, (двама и вирёя, -еш
вйкане т.н.) винопроизводители (лице) вйрна (се), -еш
вйканица винопроизводйтел2, -ят, -я; вироглав
викарий, -ят, -я; викарии, (двама винопроизводители, (два и т.н.) вироглавец; вироглавци, (двама и
и т.н.) викарии винопроизводителя (нелице) т.н.) вироглавци
вйквам, -аш винопроизводйтелен, вироглавие
вйкване винопроизводителния(т), вироглавка
викинг; викинги, (двама и т.н.) винопроизводйтелна, вироглавствам, -аш
викинги винопроизводйтелно; вироглавстване
викна, -еш винопроизводителю! вироглавство
виконт; виконти, (двама и т.н.) винопроизводйтелка вироглавтина
виконти винопроизводйтелски виртуален, виртуалния(т),
викторина винопроизводство виртуална, виртуално;
вйла винотёка виртуални
вилает; вилаета, (два и т.н.) виночёрпец; виночёрпци, (двама виртуализйрам, -аш
вилаета и т.н.) виночёрпци виртуализиране
вилаётски винт, -ът, -а; вйнтове, (два и т.н.) виртуалност, виртуалността
вйлен, вйлния(т), вйлна, вйлно; винта виртубз; виртуози, (двама и т.н.)
вилни вйнтов виртуози
вйлица вннтовёрт; винтовёрти, (два и виртуозен, виртуозния(т),
вйлка т.н.) винтовёрта виртуозна, виртуозно;
вплнёене винтовка виртуозни
вилнея, -еш винтбвъчен, винтовъчния(т), виртубзност, виртуозността
вйлнюски винтовъчна, винтовъчно; вирус; вйруси, (два и т.н.) вируса
вилообразен, вилообразния(т), винтовъчни вйрусен, вйрусния(т), вйрусна,
вилообразна, вилообразно; винтонйрез; винтонарези, (два и вйрусно;вйрусни
вилообразни т.н.) винтонареза вирусолёнтен, вирусолёнтния(т),
виме; вимета винтонарезеи. винтонарезния(т), вирусолёнтна, вирусолёнтао;
вймпел; вимпели, (два и т.н.) винтонарезна, винтонарезно; вирусолёнтни
вймпела винтонарезни вирусолёнтност,
винй вннтяга вирусолентността
вйнаги винтяжен, винтяжния(т), вирусолог; вирусолози, (двама и
винар, -ят, -я; винари, (двама и винтяжна, винтяжно; винтяжни т.н.) вирусолози
т.н.) винари вйнце внрусолбгия
192
вирусоустдйчив и високоинтелигентни високопреосвещенство;
вирусоустойчйв висбкокалорйчен, високопреосвещенства
вирусоустдйчнвост, висококалорйчния(т), високопреноддбие;
вирусоустойчивостта, и висококалорйчна, високопреподобия
вирусоустойчйвост висококалорйчно; високопродуктивен,
вйря (се), -иш висококалорични високопродуктйвния(т),
вие висококачествен, високопродуктйвна,
вйсвам, -аш висококачествения(т), високопродуктйвно;
вйсване висококачествена, високопродуктивни
висене висококачествено; високопроизводителен,
висилка висококачествени високопроизводителния(т),
висина висококвалифициран високопроизводителна,
вискоза високолйхвен, високопроизводително;
вискозен, вискозния(т), вискозна, високолйхвения(т), високопроизводителни
вискозно; вискозни високолйхвена, високолйхвено; високосен, високосния(т),
вискозиметър; вискозиметри, (два високолйхвени високосна, високосно;
и т.н.) вискозиметъра високомерен, високомерния(т), високосни
вискозитет високомерна, високомерно; висбкоскоростен,
вискбзност, вискозността високомерни висбкоскоростния(т),
вйсна, -еш високомерие високоскоростна,
висок високом£риича, -иш високоскоростно;
виедкичък, високичкия(т), високомерничене високоскоростни
високичка, високичко; високомерност, високомерността висбкоспециализйран
високички високомолекулен, високостеблен,
виедкоавторитетен, високомолекулния(т), високостебления(т),
високоавторитетния(т), високомолекулна, високостеблена,
високоавторитетна, високомолекулно; високостеблено;
високоавторитетно; високомолекулни високостеблени
високоавторитетни високомолекулярен, висбкотехнйчен,
високоблагороден, високомолекулярния(т), високотехнйчния(т),
високоблагородния(т), високомолекулярна, високотехнйчна,
високоблагородна, високомолекулярно; високотехнйчно;
високоблагородно; високомолекулярни високотехнйчни
високоблагородни високомонтажник; високотехнологичен,
високоблагорбдие; високомонтажници, (двама и високотехнологйчния(т),
високоблагородия т.н.) високомонтажници високотехнологйчна,
високоговорител, -ят, -я; високообразован високотехнологично;
високоговорители, (два и т.н.) високооктанов високотехнологйчни
високоговорителя висбкоорганизйран високоуважаван
високодобйвен, високоотговорен, високоуважаем
високодобйвния(т), висбкоотговорния(т), високофрсквснтен,
високодобйвна,високодобйвно; високоотговорна, високофреквентния(т),
високодобйвни високоотговорно; високофреквентна,
високодоходен, високоотговорни високофреквентно;
високодоходния(т), внеокопарен, високопарния(т), високофреквентни
високодоходна, високодоходно; високопарна, високопарно; високохудожествен,
високодоходни високопарни висбкохудожествения(т),
висбкоетйчен, високоетичния(т), високопарност, високопарностга високохудожествена,
високоетйчна, високоетйчно; високопланински високохудожествено;
високоетйчни високоплат£н, високохудожествени
високоефективен, високоплатения(т), вйсокочестотен,
високоефектйвния(т), високоплатена, високоплатено; вйсокочестотния(т),
високоефективна, високоплатени вйсокочестотна,
високоефективно; високополимерен, вйсокочестотно;
високоефективни високополимерния(т), вйсокочестотни
високоимпулсен, високополимерна, високоякостен,
високоимпулсния(т), високополимерно; високоякостния(т),
високоимпулсна, високополимерни високоякостна, високоякостно;
високоимпулсно; високопоставен, високоякостни
високоимпулсни високопоставения(т), висота
високоинтелигентен. високопоставена, висотомер; висотомери, (два и т.н.)
високоинтелигентния(т), високопоставено; висотомера
високоинтелигентна, високопоставени височайши
високоинтелигентно; високопочит&ем висбчество;височества

височина
височина вйхров вклиняване
височйнен, височшшия(т), вихрогон; вихрогони, (два и т.н.) включа (се), -иш
височйнна, височйнно; вихрогона включвам (се), -аш
височинни вихрогонеп, вихрогонния(т), включване
височинка вихрогонна, вихрогонно; включйтелно
височък. височкия(т), височка, вихрогонни вкова (се), -ёш
височко; височки вихрогонче; вихрогончета вковавам (се), -аш
вист, -ът, -а вйхром вков&ване
висулка вихрушка вкокалй се, -йш
висш вйхря се, -иш вкокалявам се, -аш
висшестоящ вйхър; вихри вкокаляване
висшист; висшисти, (двама и т.н.) виц, -ът, -а; вицове, (два и т.н.) вкопавам (се), -аш
висшисти вица вкопаване
висшйстка вицеадмирал; вйцеадмирали, вкопая (се), -еш
вися, -йш (двама и т.н.) вйцеадмирали вкопча (се), -иш
витаене вйцеадмирйлски вкбпчвам (се), -аш
витален, виталния(т), витална, вйцегубернатор; вкопчване
витално; витални вйцегубернатори, (двама и т.н.) вкоравй (се), -йш
виталйзъм, виталйзмът, вйцегубернатори вкоравйвам (се), -аш
виталйзма вйцегубернаторскн вкоравяване
виталност, виталностга вйцекбнсул; вйцеконсули, (двама вкореня (се), -йш
витамин; витамини, (два и т.н.) и т.н.) вйцеконсули вкоренявам (се), -аш
витамина вйцекбнсулски вкореняване
витаминен1, витамйнения(т), вйцекрал, -ят, -я; вйцекрале, вкостеня се, -йш
витамйнена, витамйнено; (двама и т.н.) вйцекрале вкостенйвам се, -аш
витамйнени вйцепрезидент, вйцепрезиденти, вкостеняване
витаминен2, витамйнния(т), (двама и т.н.) вйцепрезиденти вкостя се, -йш
витамйнна, витамйнно; вйцепрезид&нтски вкостявам се, -аш
витаминни внцсшамннбн1; вйцешампиони, вкостяване
витаминизйрам, -аш (двама и т.н.) вйцешампиони вкочанёя, -еш
витаминизйране (лице) вкочаня се, -йш
витаминозен, витаминозния(т), вйцешампион2; вйцешампиони, вкочанявам се, -аш
витаминозна, витаминозно; (два и т.н.) вйцешампиона вкочаняване
витаминозни (нелице) вкочанясам (се), -аш
витая, -еш вйцешампибнски вкочанясвам (се), -аш
витиеват вишегласие вкочанйсване
витиеватост, витиеватости вйшна вкратце
витййски вишнап; вишнапи, (два и т.н.) вкупом
витийствам, -аш вишнапа вкус, -ът, -а; вкусове, (два и т.н.)
витййстване вйшнев вкуса
витййство вишновка вкусвам, -аш
витилйго вия1, -еш вкусване
витйя; витйи, (двама и т.н.) витии вйя2 (се), -еш вкусен, вкусния(т), вкусна,
витлеёмски вкамен^лост, вкаменелостта вкусно;вкусни
витло, витла вкаменя (се), -йш вкуснотйя; вкуснотйи
вйтлов вкаменявам (се), -аш вкусов
витлообразен, витлообразния(т), вкаменяване вкуся, -иш
витлообразна, витлообразно; вкарам, -аш вкъщи
витлообразни вкарвам, -аш влага
виторбг вк&рване влагалище; влагалища
виторбжка вкйсвам (се), -аш влагалищен, влагалшцния(т),
вйтошкн вкйсване влагалищна, влагалищно;
вйт-превйт вкиселя (се), -йш влагалищни
витраж; витражи, (два и т.н.) вкиселявам (се), -аш влагам, -аш
витража вкиселяване влагане
витрйна вкйсна (се), -еш влагоабсорбйтор;
витрйнен, витрйнния(т), вклещвам (се), -аш влагоабсорбатори, (два и т.н.)
витрйнна, витрйнно; витрйнни вклещване влагоабсорбатора
витрибл вклещя (се), -иш влагозадържане
витяз; витязи, (двама и т.н.) вклея се, -йш влаголюбйв
витязи вклеявам се, -аш влагомер; влагомери, (два и т.н.)
вйхрен, вйхрения(т), вйхрена, вклеяване влагомера
вихрено; вихрени вклння (се), -йш влагопоглъщател, -ят, -я;
вйхрене вклинявам (се), -аш влагопоглъщатели, (два и т.н.)
194
вносител
влагопоглъщателя властолюбив вляво
влагосъдържание властолюбка вляза, -еш
влагоуловйтел, -ят, -я; влах, -ът, а; власи, (двама и т.н.) вманиача (се), -йш
влагоуловйтели, (два и т.н.) власи вманиачавам (се), -аш
влагоуловйтеля влахйнка вманначаване
влагоустойчив и влагоустойчйв влахйня вманиачвам (се), -аш
влагоустойчивост, влача (се), -иш вманиачване
влагоустойчивостта, и влачешката и влачешком вменя, -йш
влагоустойчйвост влйшки вменявам, -аш
владеене вледеня (се), -йш вменяване
владелец; владелци, (двама и т.н.) вледенявам (се), -аш вменяем
владелци вледеняване вменяемост, вменяемостта
владение вледя (се), -йш вмбевам (се), -аш
владётел, -ят, -я; владетели, вледявам (се), -аш вмесване
(двама и т.н.) владетели вледяване вмествам (се), -аш
владетелка влек, -ът, -а; влёкове, (два и т.н.) вместване
владетелски влёка вместйлище; вместилища
владетелствам, -аш влека (се), -ёш вместимост, вместимостта
владётел стване влекач; влекачи, (два и т.н.) вместо
владёя (се), -еш влекача вместя (се), -иш
владика; владйци, (двама и т.н.) влетя, -йш вместявам (се), -аш
владйци влетявам, -аш вместя ване
владичествам, -аш влетяване вмеся (се), -иш
владйчестване влечение вмета, -еш
владйчество влечеш ката и влечешкбм вметна (се), -еш
владйчина влечуго; влечуги вмешателство; вмешателства
владйшки влёя (се), -еш вмирисвам (се), -аш
влажен, влажния(т), влажна, вливам (се), -аш вмирйсване
влажно; влажни вливане вмириша (се), -еш
влажнёя, -еш влйзам, -аш вмйтам, -аш
влажност, влажността влйзане вмйтане
влак, -ът, -а; влакове, (два и т.н.) влйтам, -аш вмотавам, -аш
влака влйтане вмотйване
влакнёи, влакнення(т), влакнена, влияние вмотая, -еш
влакнено; влакнени влиятелен, влиятелния(т), вмъквам (се), -аш
влакненост, влакнеността влиятелна, влиятелно; вмъкване
влакнест влиятелни вмъкна (се), -еш
влакнб; влакна влиятелност, влиятелността вмятам (се), -аш
влакнодаен, влакнодайния(т), влияя (се), -еш вмйтане
влакнодайна, влакнодайно; влог, -ът, -а; влогове, (два и т.н.) вн&сям, -яш
влакнодайни влога внйсяне
влаков влбгов внедрй (се), -йш
влакънцё; влакънца влогонабйране внедрявам (се), -аш
власенйца вложа, -иш внедряване
власинка вложёние внезйпен, внезапния(т), внезапна,
власт, властта вложител, -ят, -я; вложители, внезапно; внезапни
властвам, -аш (двама и т.н.) вложители внеей, -еш
влйстване вложка вниквам, -аш
властващ влоша (се), -йш внйкване
властелйн; властелини, (двама и влошавам (се), -аш внйкна. -еш
т.н.) властелини влошаване внимавам, -аш
властен, властния(т), властна, влудя (се), -йш внимйване
властно; властни влудявам (се), -аш внимание
властймащ влудяване внимателен, внимагелния(т),
властйтелка влъхва; влъхви, (двама и т.н.) внимателна, внимателно;
властник; властници, (двама и т.н.) влъхви внимател!ш
властници влюбвам се, -аш внимателност, внимателността
влйстннца влюбване внос, -ът, -а; вносове, (два и т.н.)
властнически влюбен, влюбения(т), влюбена, вноса
властодържец, властодържецът, влюбено; влюбени вносен, вносния(т), вносна,
властодържеца; властодръжци, влюбеност, влюбеността вносно; вносни
(двама и т.н.) властодръжци влюбчив внос-изнбс
властолюбец; властолюбци, влюбчйвост, влюбчивостта вносител1, -ят, -я; вноейтели,
(двама и т.н.) властолюбци влюбя се, -иш (двама и т.н.) вноейтели (лице)
195
вносител
вносител2, -ят, -я; вносители, (два воднйца водомерни
и т.н.) вносителя (нелице) водноелектрйчески водомотбрен, водомоторния(т),
вносйтелка водноелектроцентрала водомоторна, водомоторно;
вноска водноизправйтелен, водомоторни
внбсно-йзносен, водноизправйтелния(т), водонапорен, водонапорния(т),
вносно-йзносния(т), водноизправйтелна, водонапорна, водонапорно;
вносно-йзносна, водноизправйтелно; водонапорни
вносно-йзносно; водноизправйтелни водонепромокаем
вносно-износни водно-мйслен, водно- водонепропусклив
внук, -ът, -а; внуци, (двама и т.н.) масления(т), водно-маслена, водоносач; водоносачи, (двама и
внуци водно-маслено; водно-маслени т.н.) водоносачи
внуче; внучета водносйлов водонбсен, водоносния(т),
внучка водноспасйтелен, водоносна, водоносно;
внуша (си), -йш водноспасйтелния(т), водоносни
внушавам (си), -аш водноспасйтелна, водоносен; водоносци, (двама и
внушаване водноспасйтелно; т.н.) водоносци
внушение водноспасйтелни водоноска
внушителен, внушйтелния(т), воднотехнйчески водообйлен, водообйлния(т),
внушйтелна, внушително; воднотранснортен, водообйлна, водообйлно;
внушителни воднотранспортния(т), водообйлни
внушйтелност, внушителността воднотранспортна, водоотвод; водоотвода, (два и т.н.)
воайор; воайори, (двама и т.н.) воднотранспортно; водоотвода
воайори воднотранспортни водоотвбден, водоотводния(т),
воайорствам, -аш волнянка и водянка водоотводна, водоотводно;
воайорстване водобоязън, водобоязънта водоотводни
воайорство водовместйлище; водопад; водопада, (два и т.н.)
воал; воали, (два и т.н.) воала водовместилища водопада
воалетка водовместймост, водоплаващ
воалйрам, -аш водовместимостта водоподёмен, водоподёмния(т),
воалйране водовоз; водовози, (два и т.н.) водоподёмна, водоподёмно;
вовеки водовоза водоподёмни
воглав& водовъртеж; водовъртежи, (два и водопоен, водопойния(т),
вода т.н.) водовъртежа водопойна, водопойно;
водач; водачи, (двама и т.н.) вододаен, вододайния(т), водопойни
водачи вододайна, вододайно; водопой, -ят, -я; водопои, (два и
водачески вододайни т.н.) водопоя
водачество вододел; вододели, (два и т.н.) водопречиствателен,
водачка вододела водопречиствателния(т),
водевйл; водевйли, (два и т.н.) вододелен, вододёлния(т), водопречиствателна,
водевйла вододелна, вододелно; водопречиствателно;
водевйлен, водевйлния(т), вододелни водопречиствателни
водевйлна, водевйлно; водоем; водоеми, (два и т.н.) водопровод; водопровода, (два и
водевйлни водоема т.н.) водопровода
воден, водния(т), водна, водно; водоизместймост, водопроводен, водопроводния(т),
водни водоизместимостта водопроводна, водопроводно;
водене водоизточник; водоизточници, водопроводни
воденйца (два и т.н.) водоизточника водопроводчик; водопроводчици,
воденичар, -ят, -я; воденичари, водолаз; водолази, (двама и т.н.) (двама и т.н.) водопроводчици
(двама и т.н.) воденичари водолази водопропусклйв
воденичарка водолазен, водолазния(т), водопропусклйвост,
воденичарски водолазна, водолазно; водопропускливостта
воденичарство водолазни водоравен, водоравния(т),
воденйчен, воденйчния(т), водолёй, -ят, -я; водолеи, (двама и водоравна, водоравно;
воденична, воденично; т.н.) водолеи водоравни
воденични водолетйще; водолетища водораздёл; водораздёли, (два и
водещ водолечебен, водолечёбния(т), т.н.) водораздёла
водител, -ят, -я; водители, (двама водолечебна, водолечебно; водораздёлен, водораздёлния(т),
и т.н.) водители водолечёбни водораздёлна, водораздёлно;
водйтелка водолечёние водораздёлни
водйтелскн водолюбив водоразпределёние
водйтелство водомёр; водомери, (два и т.н.) водорасло;водорасли
водйца водомера водорбд
водка водомёрен, водомёрния(т), водороден, водородния(т),
воднйст водомерна, водомерно; водородна, водородно;
196
водородни военновъздушни воённотехнйчески
водосамолёт; водосамолёти, (два военно-гражданскн воённотранспбртен,
и т.н.) водосамолёта военно-икономйчески воённотранспортния(т),
водосбдрен, водосборния(т), военноинвалид; военноинвалиди, воённотранспортна,
водосборна, водосборно; (двама и т.н.) военноинвалиди воённотранспортно;
водосборни во£нноинвалйден, воённотранспортни
водосвёт; водосвети, (два и т.н.) военноинвалйдния(т), воённоучёбен, воённоучёбния(т),
водосвёта военноинвалйдна, воённоучёбна, воённоучёбно;
водоскок; водоскоци, (два и т.н.) военноинвалйдно; воённоучёбни
водоскока военноинвалйдни воёнщина
водоснабдён, водоснабдёния(т), военноинженерен, вожд, -ът, -а; вождове, (двама и
водоснабдёна, водоснабдёно; военноинженерния(т), т.н.) вождове
водоснабдёни военноинженерна, вождйзъм, вождйзмът, вождизма
водоснабдйтел1, -ят, -я; военноинженерно; вождйстки
водоснабдйтели, (двама и т.н.) военноинженерни возач; возачи, (двама и т.н.) возачи
водоснабдйтели (лице) военноисторйчески возене
водоснабдйтел2, -ят, -я; военномедицйнски возйло;возила
водоснабдйтели, (два и т.н.) военноморски возйтба
водоснабдйтеля(нелице) военнонаказателен, возя (се), -иш
водоснабдителен, военнонаказателния(т), воин; воини, (двама и т.н.) воини,
водоснабдйтелния(т), военнонаказателна, и войн
водоснабдителна, военнонаказателно, вбински и войнски
водоснабдително; военнонаказателни воинство и воинство
водоснабдителни военнооператйвен, вой, -ят, -я; воеве, (два и т.н.) воя
водоснабдя (се), -йш военнооператйвния(т), войвода; войводи, (двама и т.н.)
водоснабдявам (се), -аш военнооператйвна, войводи
водоснабдяване военнооператйвно; войводински
водосток; водостоци, (два и т.н.) военнооператйвни войводски
водостока военноотчетен, войводство
водосточен, водосточния(т), военноотчетния(т), войн, -ът, -а; войни, (двама и т.н.)
водосточна, водосточно; военноотчетна, военноотчетно; войни, и воин
водосточни военноотчетни войнй
водостройтелство военно-патриотйчен, войнйк; войници, (двама и т.н.)
водоструен, водострушшя(т), военно-патриотйчния(т), войнйци
водоструйна, водоструйно; военно-патриотйчна, войниклък
водоструйни военно-патриотйчно; войнйшки
водоструйка военно-патриотйчни войнолюбец; войнолюбци, (двама
водохранилище; водохранилища военнопленник; и т.н.) войнолюбци
водя (се), -иш военнопленници, (двама и т.н.) войнолюбйв
водянка и воднянка военнопленници войнолюбие
военачалник; военачалници, военнопленнически войнолюбскн
(двама и т.н.) военачалници военнопленничество вдйнски и вбински
военачалннчсски военнополеви вбйнстващ
воёнен, воённия(т), воённа, военно-нолитйчески войнствен, войнствения(т),
воённо;военни военнопрестъпнпк; войнствена, войнствено;
воённоавнационен, военнопрестъпншщ, (двама и войнствени
воённоавиационния(т), т.н.) военнопрестьпници войнственост, войнственостга
воённоавиационна, военнопромишлен, войнство и воинство
воённоавиационно; военнопромйшления(т), войска
воённоавиационни военнопромшплена, войскар, -ят, -я; войскари, (двама
воённоадминистратйвен, военнопромйшлено; и т.н.) войскари
воённоадминистратйвния(т), военнопромйшлени войсковй
воённоадминистратйвна, военнослужещ; военнослужещи, вокал1; вокали, (двама и т.н.)
воённоадминистратйвно; (двама и т.н.) военнослужещи вокали (лице)
воённоадминистратйвни военно-спбртен, вокал2; вокали, (два и т.н.) вокала
военноврёменен, военно-спортния(т), (нелице)
военноврёменния(т), военно-спортна, вок&лен, вокалния(т), вокална,
военноврёменна, военно-спортно; вокално; вокални
военноврёменно; военно-спортни вокализа
военноврёменни военностратегйчески вокализация
военновъздушен, военносъдебен, вокализйрам (се), -аш
воённовъздушния(т), военносъдебния(т), вокализйране
военновъздушна, военносъдебна, военносъдебно; вокалйзъм, вокалйзмът,
воённовъздушно; военносъдебни вокализма
вокалист
вокалист; вокалиста, (двама и т.н.) вопъл; вопли, (два и т.н.) вопъла врагу вам, -аш
вокалиста вбсък вражалёц; вражалцй, (двама и т.н.)
вокално-инструментален, восъчен, восъчния(т), восъчна, вражалцй
вокално-инструменталния(т), восъчно;восъчни вражда
вокално-инструментална, вот, -ът, -а; вотове, (два и т.н.) враждебен, враждёбния(т),
вокално-инструментално; вота враждёбна, враждёбно;
вокално-инструментални вощенйца враждёбни
вол, -ът, -а; волове и волове, (два воювам, -аш враждебност, враждебността
и т.н.) вола воюваме враждувам, -аш
вол&н; волани, (два и т.н.) волана впервам, -аш враждуване
волё; волста впбрване вражески
волев и волевй вперя, -иш вражи
волеизява впечатление вразумителен, вразумйтелния(т),
волеизявление впечатлителен, вразумйтелна, вразумйтелно;
волейбол впечатлйтелния(т), вразумйтелни
вблейбблен, волейболния(т), впечатлителна, впечатлително; вразумя (се), -йш
волейболна, волейболно; впечатлителни вразумявам (се), -аш
волейболни впечатлйтелност, вразумяване
волейболист; волейболиста, впечатлителността вран
(двама и т.н.) волейболиста впечатля (се), -йш вр&на
волейболистка впечатлявам (се), -аш врасна (се), -еш
волен, волния(т), волна, волно; впечатляване враста (се), -ёш
волни впивам (се), -аш враствам (се), -аш
волнодумен, волнодумния(т), впйваие вр&стване
волнодумна, волнодумно; вписвам (се), -аш врат, -ът, -а; вратовё, (два и т.н.)
волиодумни вписване врата
волнодумен; волнодумци, (двама впйша (се), -еш врата
и т.н.) волнодумци впия (се), -еш вратар, -ят, -я; вратари, (двама и
волнодумство вплета (се), -еш т.н.) вратари
волнокрйл вплитам (се), -аш врат&рка
волнонаемен, волнонаёмния(т), вплйтане врагареки
волнонаемна, волнонаёмно; впоследствие вратен, вратния(т), вратна,
волнонаёмни впрегатен, впрегатния(т), вратно; вратни
волност, волността впрегатна, впрегатно; вратичка
волски впрегатни вратник; вратници, (два и т.н.)
волт, -ът, -а; волтове, (два и т.н.) впрегна (се), -еш вратника
волта впреда, -еш вратовръзка
волтаж; волтажи, (два и т.н.) впрйдам, -аш врач, -ът, -а; врачове, (двама и т.н.)
волтажа впрйдаие врачове
волтампер; волтампери, (два и впримча (се), -иш врачанин; врачани, (двама и т.н.)
т.н.) волтампера впрймчвам (се), -аш врачани
волтсрианец; волтерианци, впрймчване врачйнка
(двама и т.н.) волтерианци впрочем врачански
волтерианство впръсвам, -аш врачка
волтметър; волтмётри, (два и т.н.) впръсване врачувам, -аш
волтмётъра впръсквам, -аш врачуване
волтов впръскване вреда
волунтарйзъм, волунтарйзмът, впръсна, -еш вреден, врёдния(т), врёдна,
волунтарйзма впряг, -ът, -а; впрягове, (два и т.н.) врёдно; врёдни
волунтарйст; волунтарйста, впряга вредйтел1, -ят, -я; вредители,
(двама и т.н.) волунтарйста впрягам (се), -аш (двама и т.н.) вредйтели (лице)
волунтаристйчен, впрягане вредйтел2, -ят, -я; вредйтели, (два
волунтаристйчния(т), впускам се, -аш и т.н.) вредителя (нелице)
волунтаристачна, впускане вредйтелен, вредйтелния(т),
волунтаристйчно; впусна се, -еш вредйтелна, вредйтелно;
волунтаристачни вра (се), -еш вредителни
волфрам врабец; врабцй, (два и т.н.) вредйтелка
волфрамов врабеца вредйтелски
волю-невблю врабешки вредителство
воля врабка вредност,вредността
вонёщица врабче; врабчета врёдом
вонлйв врабчов вредоносен, вредоносния(т),
воня враг, -ът, -а; врагове, (двама и т.н.) вредоносна, вредоносно;
воня, -йш врагове вредоносни
198
всесилие
вредя1, -йш врътна (се), -еш всезнаещ
вредя2 (се), -йш врътня всезнайко; всезнайковци, (двама
врежа (се), -еш връх, върхът, върха; върхове, и т.н.) всезнайковци
вреждам (се), -аш (два и т.н.) върха всеизвестен, всеизвёстния(т),
вреждане връхен, връхння(т), връхна, всеизвестна, всеизвестно;
врекй се, -еш връхно; връхни всеизвестни
вреклйв връхлетя, -йш всека, -ёш
врекна, -еш връхлетявам, -аш всеки, всяка, всяко; всеки
вр^ли-некип&ии връхлетяване всекидневен, всекиднёвния(т),
време; времена връхлитам, -аш всекидневна, всекидневно;
времеви връхлитане всекидневни
времеизмервач; връхнина всекидневие
времеизмервачи, (двама и т.н.) връц (межд.) всекидневник; всекидневници,
времеизмервачи връцвам се, -аш (два и т.н.) всекидневника
временен, временння(т), връцкам се, -а т всекидневност, всекидневностга
временна, временно; временни връцна се, -еш всекичасен, всекичасния(т),
временновнбсен, връча, -иш всекичасна, всекичасно;
временновносния(т), връчвам, -аш всекичасни
временновносна, връчване вселена
временновносно; връшник; връшннци, (два и т.н.) вселенски
временновносни връшника вселя (се), -йш
времетраене връщам (се), -аш вселявам (се), -аш
врескало; врескала връщане вселяване
вреслйв вря, -йш всемерен, всемёрния(т),
вресна, -еш врява всемерна, всемерно; всемёрни
вретенарски врязвам (се), -аш всемилостив
вретенарство врязване всемйр, -ът, -а
вретено;вретена вряк (межд.) всемйрен, всемйрния(т),
вретеновиден, вретеновйдния(т), врякам, -аш всемйрна, всемирно; всемирни
вретеновидна, вретеновйдно; врякане всемирноисторйчески
вретеновйдни вряквам, -аш всемогъщ
вретенообразен, врякване всемогущество
вретенообразния(т), врясвам, -аш всемъдър, всемъдрня(т),
вретенообразна, врясване всемъдра, всемъдро; всемъдрн
вретенообразно; вряскам, -аш всенароден, всенародния(т),
вретенообразни вряскане всенародна, всенародно;
врещя, -йш врясък; врясъци, (два и т.н.) всенародни
вричам се, -аш врясъка всенбщен, всенбщння(т),
врод&и, вродения(т), вродена, всадя, -йш всенощна, всенощно; всенощни
вродено; вродени всаждам, -аш всеобёмен, всеобёмния(т),
вроденост,вродеността всйждане всеобёмна, всеобёмно;
вроцлавскн все всеобёмнн
връв; върви всебалкйнски всеобёмност, всеобемността
връвчйца всеблаг всеобхватен, всеобхватния(т),
връзвам (се), -аш всебългарски всеобхватна, всеобхватно;
връзване всеведущ всеобхватни
връзвач; връзвани, (двама и т.н.) всевечен, всевечния(т), всевечна, всеобхватност, всеобхватността
връзвачи всевечно;всевечни всеобщ
връзвачка всевйшен, всевйшния(т), всеопрощённе
връзка всевишна, всевйшно; всевишни всеоръжие
връзкар, -ят, -я; връзкари, (двама всевластен, всевластния(т), всеослушание и всеуслушание
и т.н.) връзкари всевластна, всевластно; всеотдаен, всеотдайння(т),
връзкарка всевластни всеотдайна, всеотдайно;
врънкам, -аш всевластие всеотдайни
врънкане всевремие всеотдайност, всеотдайносгта
връстник; връстнйци, (двама и всевъзможен, всевъзможния(т), всепобёден, всепобёдния(т),
т.н.) връстници всевъзможна, всевъзможно; всепобёдна, всепобёдно;
връстница всевъзможни всепобёдни
връстнйчка вседържйтел, -ят, -я; всеиознаг
врътвам (се), -аш вседържйтели, (двама и т.н.) всепризнат
врътване вседържйтели всесвётски
врътка всезнаен, всезнайния(т), всесйлен, всесйлиия(т), всесилна,
връткам (се), -аш всезнайна, всезнайно; всесилно;всесилни
връткане всезнайни всесйлие
199
всеславен
всеславен, всеславния(т), всяко (вж. всеки) второкачествения(т),
всеславна, всеславно; всякога второкачествена,
всеславни всякогашен, всякогашния(т), второкачествено;
всеславйнскн всякогашна, всякогашно; второкачествени
всестранен, всестранния(т), всякогапши второкласен, второкласния(т),
всестранна, всестранно; всякой, всякоя, всякое; всякои второкласна, второкласно;
всестранни всякъде второкласни
всестранност; всестранността всячески второкласник; второкласници,
всеуслушание и всеослушание вталя се, -йш (двама и т.н.) второкласници
всецял, всецелия(т), всецяла, вталявам се, -аш второкласничка
всецяло; всецели вталяване второкурсник; второкурсници,
всечов£шки втасам, -аш (двама и т.н.) второкурсници
всея, -еш втасвам, -аш второкурсничка
всеяден, всеядния(т), всеядна, втасване второпланов
всеадно; всеядни втвърдя (се), -йш второразрёден,
всеядност, всеядността втвърдявам (се), -аш второразрёдния(т),
всинца втвърдяване второразредна, второразрёдно;
всйчам, -аш втека се, -еш второразрёдни
всйчане втеля се, -йш второразрядник;
всички втелявам се, -аш второразрядници, (двама и т.н.)
всичко втеляване второразрадници
вследствие втечня (се), -йш второстёпенен,
вслушам се, -аш втечнявам (се), -аш второстепенния(т),
вслушвам се, -аш втечняване второстепенна, второстепенно;
вслушване втйкам, -аш второстепенни
всмръквам, -аш втйквам, -аш втренча (се), -иш
всмръкване втйкване втренчвам (се), -аш
всмръкна, -еш втйкна, -еш втренчване
всмукателен, всмукателния(т), втйчам се, -аш втресе ме (3 л.)
всмукателна, всмукателно; втйчане втрещя (се), -йш
всмукателни вторача (се), -иш втрещявам (се), -аш
всмуквам, -аш вторачвам (се), -аш втрещяване
всмукване вторачване вгрнвам. -аш
всмукна, -еш втори втриване
всмуча, -еш вторйчен, вторйчния(т), втрйса ме (3 л.)
всред вторйчна, вторйчно; вторйчни втрйя, -еш
вставка вторник; вторници, (два и т.н.) втръсвам, -аш
встрани вторника втръсва ми (3 л.)
встрастя се, -йш втбрничен, вторничния(т), втръсване
встрастявам се, -аш вторнична, вторнично; втръсна, -еш
встрастяване вторнични втръсне ми (3 л.)
встъпвам, -аш второбрачен, второбрачния(т), втулка
встъпване второбрачна, второбрачно; втурвам се, -аш
встъпйтелен, встъпйтелния(т), второбрачни втурна се, -еш
встъпителна, встъпително; второгодйшен, втък&, -еш
встъпителни второгодйшния(т), втъкавам, -аш
встъпление второгодйшна, второгодйшно; втъкаване
встъпя, -иш второгодйшни втъквам, -аш
всуе второгодйшник; втъкване
всъдеход; всъдеходи, (два и т.н.) второгодишници, (двама и т.н.) втъкна, -еш
всъдехода второгодйшници втълпя (си), -йш
всъд сходен, всъдеходния(т), второгодник; второгодници, втълпявам (си), -аш
всъдеходна, всъдеходно; (двама и т.н.) второгодници втълпяване
всъдеходни втородивизибнен, вуду
всъщност втородивизионния(т), вуйна
всявам, -аш втородивизионна, вуйнин
всяване втородивизионно; вуйнини
всяка (вж. всеки) втородивизионни вуйчо; вуйчовци; (двама и т.н.)
всякак второешелонен, вуйчовци
всякаква (вж. всякакъв) второешелонния(т), вуйчов
всякакви (вж. всякакъв) второешелонна, вуйчови
всякакво (вж. всякакъв) второешелонно; вула
всякакъв, всякаква, всякакво; второешелонни вулгарен, вулгарния(т), вулгарна,
всякакви второкачествен, вулгарно; вулгарни
200
възвишен
вулгаризатор; вулгаризатори, въвеждане въжделена, въжделено;
(двама и т.н.) вулгаризатори въвйрам (се), -аш въжделени
вулгаризаторски въвйране въжделение
вулгаризация; вулгаризации въвлека (се), -еш въже; въжета
вулгаризйрам (се), -аш въвлйчам (се), -аш въжеиграч; въжеиграчи, (двама и
вулгаризйране въвлйчане т.н.) въжеиграчи
вулгарйзъм, вулгарйзмът, въвра (се), -еш въженгрйчество
вулгарйзма; вулгарйзми, (два и въглеводорбд; въглеводороди въжеиграчка
т.н.) вулгарйзъма въглеводороден, въжен, въжения(т), въжена,
вулгарност, вулгарността въглеводородния(т), въжено; въжени
вулйя; вулии въглеводородна, въз
вулкан; вулкани, (два и т.н.) въглеводородно; възбл£д
вулкана въглеводородни възбледен, възбледния(т),
вулканизатор; вулканизатори, въгледвуокис; въгледвуокиси възбледна, възбледно;
(два и т.н.) вулканизатора въгледобив възбледни
вулканизация; вулканизации въгледобйвен, въгледобйвния(т), възбог
вулканизирам, -аш въгледобйвна, въгледобйвно; възбрйна
вулканизиране въгледобйвни възбуда
вулканйзъм, вулканйзмът, въглекопач; въглекопачи, (двама възбуден, възбудения(т),
вулканизма и т.н.) въглекопачи възбудена, възбудено;
вулканйчен, вулканйчния(т), въглен; въглени, (два и т.н.) възбудени
вулканйчна, вулканйчно; въглена възбудеиост, възбуденостга
вулканични въглен, въгления(т), въглена, възбудймост, възбуднмостта
вулканйчески въглено; въглени възбудител, -ят, -я; възбудйтели,
вулканолог; вулканолози, (двама въгленов (двама и т.н.) възбудйтели
и т.н.) вулканолози въгленче, въгленчета възбудителен, възбудйтелния(т),
вулканология въглеобразувател, -ят, -я; възбудйтелна, възбудйтелно;
вулкйнски въглеобразуватели, (два и т.н.) възбудйтелни
вундеркинд; вундеркинди, въглеобразувателя възбудя (се), -иш
(двама и т.н.) вундеркинди въглербд възбуждам (се), -аш
вурст, -ът, -а; вурстове, (два и въглероден, въглеродння(т), възбуждане
т.н.) вурста въглеродна, въглеродно; възбуждение
вход, -ът, -а; входове, (два и т.н.) въглеродни възбунвам (се), -аш
входа въглехидрат; въглехидрати възбунен, възбуне!ш я(т),____
входен, входния(т), входна, (обикн. в мн.ч.) възбунена, възбунено;
входно;входни въглехидратен, възбунени
входящ въглехидратния(т), възбунтувам (се), -аш
вцепенен, вцепенения(т), въглехидратна, въглехидратно; възбуня (се), -иш
вцепенена, вцепенено; въглехидратни възбял, възбелия(т), възбяла,
вцепенени въглища (само мн.ч.) възбяло; възбели
вцепенение въглищар, -ят, -я; въглищари, възванне
вцепененост, вцепенеността (двама и т.н.) въглищари възваря, -йш
вцепеня (се), -йш въглищарка възварявам, -аш
вцепенявам (се), -аш въглищарски възваряване
вцепеняване въглищен, въглшцния(т), възвеждам, -аш
вчёпкам (се), -аш въглищна, въглшцно; въглищни възвелича (се), -йш
вчёпквам (се), -аш въдворя, -йш възвеличавам (се), -аш
вчёпкване въдворявам, -аш възвеличаване
вчера въдворяване възвестя, -йш
вчерашен, вчёрашния(т), въдица възвестявам, -аш
вчерашна, вчерашно; вчерашни въдичар, -ят, -я; въдичари, възвестяване
вчёсвам (се), -аш (двама и т.н.) въдичари възвйвам (се), -аш
вчёсване въдич&рка възвйрам, -аш
вчёша (се), -еш въдичарски възвисен, възвисения(т),
очовеча (се), -йш въдичарство възвисена, възвисено;
вчовечйвам (се), -аш въдя (се), -иш възвисени
вчовечйване въдене възвисок
вшйвам, -аш въжар. -ят, -я; въжари, (двама и възвися (се), -йш
вшйване т.н.) въжари възвисявам (се), -аш
вшйя, -еш въж&рка възвисяване
във (вж. в) въжарница възвиша (се), -йш
въведа, -ёш въжарски възвишавам (се), -аш
въведение въжарство възвишаване
въвеждам, -аш въжделен, въжделения(т), възвйшен, възвйшения(т),
201
възвишен
възвишена, възвишено; т.н.) въздуховода въздържатели, (двама и т.н.)
възвишени въздухонагрев&тел, -ят, -я; въздържатели
възвишен, възвишения(т), въздухонагреватели, (два и т.н.) въздържйтелен,
възвишена, възвишено; въздухонагревателя въздьржателния(т),
възвишени въздухообразен, въздържателна, въздържателно;
възвишение въздухообразния(т), въздържателни
възвишеност, възвишеността въздухообразна, въздържател ка
възвйя (се), -еш въздухообразно; въздържателски
възвратен, възвратния(т), въздухообразни въздържател ство
възвратна, възвратно; въздухоотделйтел, -ят, -я; въздъхвам, -аш
възвратни въздухоотделйтели, (два и т.н.) въздъхна, -еш
възвръщаемост, въздухоотделйтеля възел; възли, (два и т.н.) възела
възвръщаемостта въздухоотоплйтел, -ят, -я; възжълт
възвръщам (се), -аш въздухоотошштелн, (два и т.н.) въззелбн, въззеления(т),
възвръщане въздухоотоплйтеля въззелена, въззелено;
възвря, -йш въздухоохладйтел, -ят, -я; въззелени
възвърна (се), -еш въздухоохладйтели, (два и т.н.) въззема се, -еш
възглавница въздухоохладйтеля възземам се, -аш
възглавничка въздухоплаване възземане
възглавя, -йш въздухоплавател, въззйвен, въззйвния(т), въззйвна,
възглавявам, -аш въздухоплаватели, (двама и въззйвно; въззйвни
възглавяване т.н.) въздухоплаватели въззйвник; въззйвници, (двама и
възглас; възгласи, (два и т.н.) въздухоплавателен, т.н.) въззйвници
възгласа въздухоплавателния(т), въззова, -еш
възглася, -йш въздухоплавателна, въззовавам, -аш
възгласявам, -аш въздухоплавателно; въззоваване
възглед; възгледи, (два и т.н.) въздухоплавателни възкача (се), -йш
възгледа въздухоплавателна възкачвам (се), -аш
възголемея се, -еш въздухоплавателски възкачване
възголемя се, -йш въздушен, въздушния(т), възкйсел
възголемявам се, -аш въздушна, въздушно; въздушни възклик; възклици, (два и т.н.)
възголемяване въздушно-вбден, възклика
възголям, възголемия(т), въздушно-водния(т), възкликвам, -аш
възголяма, възголямо; въздушно-водна, възклйкване
възголеми въздушно-водио; възклйкна, -еш
възгордея се, -еш въздушно-водни възклицавам, -аш
възгордявам се, -аш въздушнодесантен, възклиц&ване
възгордяване въздушнодесантния(т), възклицание
възгорчйв въздушнодесантна, възклицателен,
възгруб въздушнодесантно; възкдицателния(т),
въздавам, -аш въздушнодесантни възклицателна, възклицателно;
въздаване въздушно-железопътсн, възклицателни
въздам, въздадеш въздушно-жедезопътния(т), възкресен, възкресния(т),
въздебел въздушно-железопътна, възкресна, възкресно;
въздебеличък, въздебеличкия(т), въздушно-железопътно; възкресни
въздебеличка, въздебеличко; въздушно-железопътни възкресен, възкресения(т),
въздебелички въздушнопреносйм възкресена, възкресено;
въздействам, -аш въздушнотранспбртен, възкресени
въздействане въздупшотрансп6ртния(т), възкресение
въздействие въздушнотранспортна, възкресйтел, -ят, -я;
въздйгам (се), -аш въздушнотранспортно; възкресйтели, (двама и т.н.)
въздйгане въздушнотранспортни възкресйтели
въздигна (се), -еш въздългичък, въздългичкия(т), възкресйтелка
въздихаиие въздългичха, въздългичко; възкреся, -йш
въздйшам, -аш въздългички възкресявам, -аш
въздйшане въздълъг, въздългия(т), възкресяване
въздйшка въздълга, въздълго; въздъпги възкръсвам, -аш
въздребен, въздребния(т), въздържа (се), -йш възкръсване
въздребна, въздребно; въздържам (се), -аш възкръсна, -еш
въздребни въздържан възкъс
въздух въздържане възкъспчък, възкъсичкия(т),
въздухар, -ят, -я; въздухари, въздържание възкъсичка, възкъсичко;
(двама и т.н.) въздухари въздържаност, въздържаността възкъсички
въздуховбд; въздуховоди, (два и въздържател, -ят, -я; възлагам, -аш
202
възроден
възлагане възнегодувам, -аш възпламеняемостта
възлегна (се), -еш възненавйдя, -иш възползвам се, -аш
възлест възиенавйждам, -аш възпблзване
възлизам, -аш възнеса (се), -еш възпоменание и възпоминание
възликувам, -аш възнйквам, -аш възпоменателен,
възлйтам, -аш възнйкване възпоменателния(т),
възлов възникна, -еш възпоменателна,
възловат възнйсък, възнйския(т), възпоменателно;
възловатост, възловатостга възнйска, възнйско, възнйски възпоменателни, и
възловиден, възловйдния(т), възобновйтел, -ят, -я, възпомипателен
възловйдна, възловйдно; възобновйтели, (двама и т.н.) възпомйнание и възпоменание
възловидни възобновйтели възпомииателеп,
възложа, -иш възобновителен, възпоминателния(т),
възложител1, -ят, -я; възобновйтелния(т), възпоминателна,
възложители, (двама и т.н.) възобновителна, възпоминателно;
възложители (лице) възобновително; възпоминателни, и
възложител2, -ят, -я; възобновйтелни възпоменателен
възложители, (два т.н.) възобновйтелка възпра (се), -еш
възложителя (нелице) възобновя (се), -йш възправи (се), -иш
възлюбвам, -аш възобновявам (се), -аш възправям (се), -яш
възлюбен, възлюбения(т), възобновяване възправяне
възлюбена, възлюбено; възпален, възпаления(т), възпрепятствам, -аш
възлюбени възпалена, възпалено; възпрепятстване
възлюбя, -иш възпалени възприема, -еш
възлягам (се), -аш възпаление възприемам, -аш
възляза, -еш възпалителен, възпалйтелния(т), възприемане
възмалък, възмалкия(т), възпалителна, възпалително; възприемлйв
възмалка, възмалко; възмалки възпалителни възприемчйв
възмезден, възмездния(т), възпаля се, -йш възприемчйвост,
възмездна, възмездно; възпалявам се, -аш възприемчивостта
възмездни възпея, -еш възприятие
възмезден, възмездена, възпирам (се), -аш възпроизведа (се), -еш
възмездено; възмездени възпйране възпроизвеждам (се), -аш
възмездие възпитавам, -аш възпроизвеждане
възмездя, -йш възпитаване възпроизводйтелен,
възмездявам, -аш възпйтам, -аш възпроизводйтелния(т),
възмездяване възпйтан, възпйтания(т), възпроизводйтелна,
възмогвам се, -аш възпитана, възпйтано; възпроизводйтелно;
възмбгна се, -еш възпитани възпроизводителни
възможен, възможния(т), възпитание възпроизвбдетво
възможна, възможно; възпйтаиик; възпйтаници, възпротивя се, -йш
възможни (двама и т.н.) възпйтаници възпротивявам се, -аш
възможност, възможността възпйтаничка възпротивяване
възмургав възпйтаност, възпитаностга възпълен, възпълния(т),
възмутен, възмутения(т), възпитател, -ят, -я; възпитатели, възпълна, възпълно; възпълни
възмутена, възмутено; (двама и т.н.) възпитатели възпявам, -аш
възмутени възпитателен, възпитателния(т), възпяване
възмутителен, възмутйтелния(т), възпитателна, възпитателно; възрадвам (се), -аш
възмутителна, възмутително; възпитателни възраждам (се), -аш
възмутителни възпитателка възраждане
възмутя (се), -йш възпитателски възражение
възмущавам (се), -аш възпламенйтел, -ят, -я; възразйтел, -ят, -я; възразйтели,
възмущаване възпламенйтели, (два и т.н.) (двама и т.н.) възразйтели
възмущение възпламенйтеля възразя, -йш
възмъжавам, -аш възпламеийтелен, възразявам, -аш
възмъжаване възпламенйтелния(т), възразяване
възмъж&лост, възмъжалостга възпламенителна, възрасна, -еш
възмъжея, -еш възпламенйтелно; възраст, възрастта
възнаградя, -йш възпламенителни възраствам, -аш
възнаграждавам, -аш възпламенй (се), -йш възрастен, възрастния(т),
възнаграждение възпламенявам (се), -аш възрастна, възрастно,
възнак възпламеняване възрастни
възнамерявам, -аш възпламеняем възрастов
възнасям (се), -яш възпламеияемост, възроден, възродения(т),
203
възроден
възродена, възродено; възтесен, възтесния(т), възтясна, вълненотекстйлна,
възродени възтясно; възтесни вълненотекстйлно;
възродйтел, -ят, -я; възродйтели, възтопъл, възтошшя(т), вълненотекстйлни
(двама и т.н.) възродйтели възтопла, възтопло; възтопли вълненотрикотажен,
възродителен, възродйтелния(т), възтбрг; възторзи вълненотрикотажния(т),
възродителна, възродително; възтбргвам (се), -аш вълненотрикотажна,
възродителни възторгване вълненотрикотажио;
възродителна възторг на (се), -еш вълненотрикотажни
възродя (се), -йш възторжеп, възторжения(т), вълнест
възродявам (се), -аш възторжена, възторжено; вълнйст
възродяване възторжени вълнов
възрожденец; възрожденци, възтбрженост, възторженостга вълиовйден, вълновйдния(т),
(двама и т.н.) възрожденци възтънък, възтънкия(т), вълновйдна, вълновйдно;
възрожденка възтънка, възтънко; възтънки вълновйдни
възрожденски възтържествувам, -аш вълнодаен, вълнодайния(т),
възрозов възтържествуване вълнодайна, вълнодайно;
възроитавам, -аш възхвала вълнодайни
възроптйване възхваля (се), -иш вълнодайност, вълнодайноспа
възроптая, -еш възхвалявам (се), -аш вълнодобив
възрус възхваляване вълнодобйвен,
възседна, -еш възхвалям (се), -яш вълнодобйвния(т),
възсйв възхваляне вълнодобйвна, вълнодобйвно;
възсйн възхйта вълнодобйвни
възсиявам, -аш възхитйтелен, възхитйтелния(т), вълнолом, вълноломи, (два и
възсияя, -еш възхитйтелна, възхитително; т.н.) вълнолома
възслаб възхитителни вълнолбмен, вълноломния(т),
възслабичък, възслабичкия(т), възхитя (се), -йш вълноломна, вълноломно;
възслабичка, възслабичко; възхищавам (се), -аш вълноломни
възслабички възхищйване вълнообразен, вълнообразния(т),
възстановител, -ят, -я; възхищение вълнообразна, вълнообразно;
възстановйтели, (двама и т.н.) възхладен, възхладния(т), вълнообразни
възстановители възхладна, възхладно; вълноотражател, -ят, -я;
възстановйтелеи, възхладни вълноотражатели, (два и т.н.)
възстановйтелния(т), възхбд; възходи, (два и т.н.) вълноотражателя
възстановителна, възхода вълнопредачен,
възстановително; възходйщ вълнопредачния(т),
възстановйтелни възхождам, -аш вълнопредачна, вълнопредачно;
възстановйтелка възхбждане вълнопредачни
възстановка възцаря (се), -йш вълнопредачница
възстановя (се), -йш възцарявам (се), -аш вълнувам (се), -аш
възстановявам (се), -аш възцаряване вълч!; вълчета
възстановяване възчервен, възчервения(т), вълчешки
възстар възчервена, възчервено; вълчи, вълча, вълче; вълчи
в ьзс гаричък, възстаричкия(т), възчервени вълчйца
възстаричка, възстаричко; възчервенйкав вълшебен, вълшебния(т),
възстарички възчерен, възчерния(т), вълшебна, вълшебно;
възстуден, възстудения(т), възчерна, възчерно; възчерни вълшебни
възстудена, възстудено; възшествие вълшебник; вълшебници, (двама
възстудени възширок и т.н.) вълшебници
възстуденичък, вълк, -ът, -а; вълци, (два и т.н.) вълшебница
възстуденичкия(т), вълка ' вълш&бнически
възстуденичка, възстуденичко; вълкодав; вълкодави, (два и т.н.) вълшебство; вълшебства
възстуденички вълкодава вън
възсух вълколак; вълколаци, (два и т.н.) вънка
възсухичък, възсухичкия(т), вълколака, и върколак външен, външния(т), външна,
възсухичка, възсухичко; вълна външно; външни
възсухички вълнй външнополитйческн
възсъздавам, -аш вълнен, вълнения(т), вълнена, външност, външността
възсъздаване вълнено; вълнени външнотъргбвски
възсъздам, възсъздадеш вълнение въображаем
възсядам, -аш вълненик; вълненици, (два и т.н.) въображение
възсядане вълненика въобразя си, -йш
въз тежък, възтежкия(т), вълненотекстйлен, въобразйвам си, -аш
възтежка, възтежко; възтежки вълненотекстйлния(т), въобразяване
204
внтърничавост
въобще въртелйв вътрешноболнична,
въодушевен, въодушевения(т), въртйопашка вътрешноболнично;
въодушевена, въодушевено; въртоглав вътрешноболнични
въодушевени въртоглавец; въртоглавци, вътрешноведомствен,
въодушевление (двама и т.н.) въртоглавци вътрешноведомствения^),
въодушевй (се), -йш въртоглавие вътрешноведомствена,
въодушевявам (се), -аш въртоглавка вътрешноведомствено;
въодушевяване въртоглавщина вътрешноведомствени и
въоръжа (се), -йш въртокъщник; въртокъщници, вътрешноведомствен
въоръжавам (се), -аш (двама и т.н.) въртокъщници вътрешноведдмствен,
въоръжаване въртокъщница вътрешноведбмствения(т),
въоръжение въртоп; въртопи, (два и т.н.) вътрешноведомствена,
въоръженост, въоръжеността въртопа вътрешноведомствено;
въпйеш въртя (се), -йш вътрешноведомствени, и
въплътя (се), -йш върхар, -ът, -а; върхари, (два и вътрешноведомствен
въплътявам (се), -аш т.н.) върхара вътрешновйдов
въплътяване върхов вътрешноградски
въплъщавам (се), -аш върховйт вътрешнозаводски
въплъщаване върховен, върховния(т), в-ктрешноклетъчен,
въплъщение върховна, върховно; върховни вътрешноклетъчния(т),
въпреки върхбвенство вътрешноклетъчна,
въпрос; въпроси, (два и т.н.) върховйзъм, върховйзмът, вътрешноклетъчно;
въпроса върховйзма вътрешноклетъчни
въпросен, въпросния(т), върховйст; върховйсти, (двама и вътрешноконгиненталеи,
въпросна, въпросно; въпросни т.н.) върховйсти вътрешноконтиненталния(т),
въпросителен, въпросйтелния(т), върху вътрешноконтинентална,
въпросйтелна, въпросйтелно; върхушка вътрешноконтинентално;
въпросйтелни върша, -иш вътрешноконтинентални
въпросник; въпросници, (два и вършйчка вътрешнопартиен,
т.н.) въпросника вършеене вътрешнопартййния(т),
върба вършене вътрешнопартййна,
върбалйк; върбалаци, (два и т.н.) вършея, -еш вътрешнопартййно;
върбалака вършйна вътрешнопартййни
върбйна вършинак; вършинаци, (два и т.н.) вътрешнополитйчески
върбов вършинака вътрешност, вътрешността
вървеж; вървежи, (два и т.н.) вършйтба вътрешностопански
вървежа вършйтбен, вършйтбения(т), вътрешнофйрмен.
вървене вършйтбена, вършйтбено; вътрешнофйрмения(т),
вървене вършйтбени вътрешнофйрмена,
вървешката и вървешком вършйтел, -ят, -я; вършйтели, вътрешнофйрмено;
вървй ми (3 л.) (двама и т.н.) вършйтели вътрешнофйрмени
вървище; вървища въставам, -аш вътък; вътъци, (два и т.н.) вътъка
върволйца въставане вътъчен, вътъчния(т), вътъчна,
върволяк; върволяци, (два) и т.н. въстана, -еш вътьчно; вътъчни
върволяка въстание въшка
вървя, -иш въстаник; въстаници, (двама и т.н.) въшлйв
вървя, -йш въстаници въшливост, въшливостта
въргалям (се), -яш въстанически въшлясам, -аш
вържа (се), -еш въстаничка въшлясвам, -аш
вързоп; вързопи, (два и т.н.) въся (се), -иш въшлйсване
вързопа въсене вял, вялия(т), вяла, вяло; вяли
вързопче; вързопчета вътре вялост, вялостта
върколак; върколаци, (два и т.н.) вътревйдов вяра; вери
върколака, и вълколак вътреклетъчен, вярващ
върл, върлия(т), върла, върло; вътреклетьчния(т), вярно
върли вътреклетъчна, вътреклетъчно; вярност, верността
върлйна вътреклетъчни вясвам се, -аш, и весвим се
върлувам, -аш вътресбртов вяскам се, -аш
върлуване вътреутрббен, вътреутрббния(т), вясна се, -еш, и весна се
върна (се), -еш вътреутробна, вътреутробно; вятър, вятърът, вятъра; ветрове
въртеж, въртежи, (два и т.н.) вътреутробни вятърен, вятърния(т), вятърна,
въртежа вътрешен, вътрешния(т), вятърно;вятърни
въртел; въртели, (два и т.н.) вътрешна, вътрешно; вътрешни вятърничав
въртела вътрешноболничен, вятърничавост, вятърничавостта
въртележка вътрешноболничния(т),
г газ1, -ът, -а; газове, (два и т.н.)
газа
газ2, -ът, -а
газ3, газта
газават
газгенератор*; газгенератори,
(два и т.н.) газгенератора
газостанция; газостанции, и
газстанция*
газохранйлище; газохранилища
газстанция*; газстанции, и
газостанция
газьбл
газя, -иш
и газогенератор гайгер-мшлеров
га (межд.) газёла гайгеров
габардин газен, газения(т), газена, газено; гайд, -ът, -а; гайдове, (два и т.н.)
габардйнен, габардйнения(т), газени гайда
габардйнена,габардйнено; газене гййда
габардйнени газенйче; газенйчета гайдар, -ят, -я; гайдари, (двама и
габарит; габарита, (два и т.н.) газйрам (се), -аш т.н.) гайдари
габарита газйране гайка
габаритен, габарйтния(т), газификатор; газификатори, (два гайкозатегач; гайкозатегачи,
габаритна, габаритно; и т.н.) газификатора (два и т.н.) гайкозатегача
габаритни газификация гай ган: гайтани, (два и т.н.)
габонски газифицйрам, -аш гайтана
гйбров газифицйраае гайтан-вежди
габровец; габровци, (двама и т.н.) газоанализатор; гайтанджййка
габровци газоанализатори, (два и т.н.) гайтанджййство
габровка газоанализатора гайтанджйя; гайтанджйи, (двама
габровски газобетон и т.н.) гайтанджйи
г&бър; габъри, (два и т.н.) габъра газобетонен, газобетонния(т), гайтанен, гайтанения(т),
г&бърче; габърчета газобетонна, газобетошо; гайтанена, гайтанено;
гавазин; гавази, (двама и т.н.) газобетонни гайтанени
гавази газов гал, -ът, -а; гали (обикн. в мн.ч.)
гаванка газовйк; газовйци, (двама и т.н.) галавечеря
гавот; гавота, (два и т.н.) гавота газовйци галаконцерт; галаконцерти, (два
г&вра газогенератор; газогенератори, и т.н.) галаконцерта
гаврене (два и т.н.) газогенератора, и галактика
гаврош; гаврбшовци, (двама и т.н.) газгенератор* галактйчески
гаврбшовци газодинамика галантен, галантния(т), галантна,
гаврътвам. -аш гйзоиндикатор; газоиндикатори, галантно;галантни
гаврътване (два и т.н.) газоиндикатора галантериен, галантерийния(т),
гаврътна, -еш газокамера галантерийна, галантерийно;
гавря се, -иш газолйн галантерийни, и галантериен
га-га (межд.) газомёр; газомёри, (два и т.н.) галантериен, галантерййния(т),
гагаузин; гагаузи, (двама и т.н.) газомёра галантерийна, галантерийно;
гагаузи газомётър; газомётри, (два и т.н.) галантерийни, и галантериен
гагаузка газомётъра галантерйст; галантерйста,
гагаузки газомотор; газомотори, (два и т.н.) (двама и т.н.) галантерйста
гад1, -ът, -а; гадове, (двама и т.н.) газомотора галантерйстка
гадове газомотбрен, газомоторния(т), галантерия; галантерии
гад2, гадта газомоторна, газомотбрно; галантност, галантностга
гадание газомотбрни галадбед, -ът, -а; галаобеда, (два
гад&тел, -ят, -я; гадатели, (двама и газообмён и т.н.) галаобеда, и галаобяд
т.н.) гадатели газообразен, газообразния(т), галаобяд, -ът, -а; галаобяди, (два и
гадателей, гадателния(т), газообразна, газообразно; т.н.) галаобяда, и галадбед
гадателна, гадателно; гадателни газообразни галапредставление;
гадателка газоотделйтел, -ят, -я; галапредставления
гадателски газоотделйтели, (два и т.н.) галаснектакъл; галаспектакли,
гадДеие газоотделйтеля (два и т.н.) галаспектакъла
гадая, -еш газо-паров галванизация; галванизации
гаден, гадния(т), гадна, гадно; газопотбк; газопотбци, (два и т.н.) галванизйрам, -аш
гадни газопотбка галванизйране
г&дже; гаджета газоиренбсен, газопренбсна, галванйзъм, галванйзмът,
гйди ми се (3 л.) газопренбсно; газопренбсни галванйзма
гадина газопровод; газопровода, (два и галваничен, галванйчния(т),
гадйнка т.н.) газопровода галванйчна, галванйчно;
г&дост,гадостга газопровбден, газопровбдаия(т), галванични
гаечен, гаечния(т), гаечна, газопровбдна, газопровбдао; галванометалургия
гаечно;гаечни газопровбдни галванометър; галванометри,
206
гваделупец
(два и т.н.) гапваномётъра ганглий, -ят, -я; ганглии, (два и (двама и т.н.) гастарбайтери
галванопластика т.н.) ганглия гастарбайтерски
галванотехник; галванотехници, гангрёна гастрит; гастрйта, (два и т.н.)
(двама и т.н.) галванотехници гангренозен, гангренозния(т), гастрита
галванотехника гангренозна,гангренозно; гастрйтен, гастрйтния(т),
галванохирургия гангренозни гастрйтаа, гастрйтно; гастрйтни
гален, галения(т), галена, галено; гангренясам, -аш гастрйчен, гастрйчния(т),
галени гангренясвам, -аш гастрйчна, гастрйчно;
галене гангренясване гастрйчпи
гйленик; галеници, (двама и т.н.) гангстер; гангстери, (двама и т.н.) гастроентерогёиен;
галеници гангстери гастроентерогённия(т),
г&леница гангстерка гастроентерогённа,
галенов гангстерски гастроентерогённо;
галера гйнджа гастроентерогённи
галерйст; галерйсти, (двама и т.н.) ганьо; ганьовци, (двама и т.н.) гастроентероколйт
галерйсти ганьовци гастроентеролбг;
галерйстка гара гастроентеролози, (двама и т.н.)
галерия; галерии гараж; гаражи, (два и т.н.) гаража гастроентеролози
галёта гаражей, гаражния(т), гаражна, гастроентерологйчен,
галий, -ят, -я гаражно; гаражни гастроентерологйчния(т),
галилейски гарант; гаранта, (двама и т.н.) гастроентерологйчна,
галилеянин; галилёяни, (двама и гаранта гастроентерологйчно;
т.н.) галилёяни гарантйрам, -аш гастроентерологйчни
галилёянка гарантйране гастроентерология
галиматия; галиматии гаранционен, гаранционния(т), гйстрбл; гастроли, (два и т.н.)
галисиец; галисййци, (двама и т.н.) гаранционна, гаранционно; гастрола
галисййци гаранционни гастролйрам, -аш
галицйзъм, галицйзмът, гаранция; гаранции гастролйране
галицйзма; галицйзми, (два и гарафа гастрология
т.н.) галицйзъма гарван; гарвани, (два и т.н.) гарвана гастрольор; гастрольори, (двама
галомания гарванов и т.н.) гастрольори
галон; галони, (два и т.н.) галона гарвански гастронбм1; гастрономи, (двама)
галбп гарга гастрономи (лице)
галопйрам, -аш гаргара гастронбм2; гастрономи, (два и
галопйране гард, -ът, -а; гардове, (двама и т.н.) т.н.) гастронома (нелице)
галош; галоши, (два и т.н.) галоша гардове [астрономичен
галски гардёния; гардёнии гастрономйчния(т),
галфон; галфони, (двама и т.н.) гардербб; гардероби, (два и т.н.) гастрономйчна, гастрономйчно;
галфони гардероба гастрономйчни
гальбвен, гальовния(т), гальовна, гардеробен, гардеробния(т), гастрономия
гальовно;гальовни гардеробна, гардеробно; гастрономка
гальовност, гальовността гардеробни гастроскоп; гастроскопи, (два и
галя, -иш гардеробиёр; гардеробиёри, т.н.) гастроскопа
гама (двама и т.н.) гардеробиёри гастроскопйя; гастроскопии
гама-глобулйн гардеробиёрка гася, -йш
гама-лъчённе гардже; гарджета гатанка
гама-лъчй (само мн.ч.) гардйрам, -аш гатер; гатери, (два и т.н.) гатера
гама-мётод гардйране гатерйст; гатерйсти, (двама и т.н.)
гама-полё гарйрам, -аш гатерйста
гама-радиапия гарйране гаубица
гйма-разпадане гармонд гаубичен, гаубичния(т),
гама-спёктър гарнизон; гарнизони, (два и т.н.) гаубична, гаубично; гаубични
гама-фон, -ът, -а гарнизона гаус; гауси, (два и т.н.) гауса
гамаши (само мн.ч.) гарнизйнен, гарнизонния(т), гаучо; гаучоси, (двама и т.н.)
гамбйт; гамбйти, (два и т.н.) гарнизонна, гарнизонно; гаучоси
гамбйта гарнизонни гаф, -ът, -а; гафове, (два и т.н.) гафа
гамбузия; гамбузии гарийрам, -аш гащ&т
гамен; гамени, (двама и т.н.) гарнйраие гащеризон; гагцеризони, (два и т.н.)
гамени, и гамён гарнитура гащеризона
гамён; гамёни, (двама и т.н.) гарсониера гащёта (само мн.ч.)
гамёни, и гамен гасёне гащи (само мн.ч.)
гаменски и гаменски гасна, -еш гйщник; гащници, (двама и т.н.)
гаменщина и гамёнщина гаснене гащници
гамёта гастарбайтер; гастарбайтери, гваделупец; гваделупци, (двама и
207
гваделуцец
т.н.) гваделупци генеалогйчен, генеалогйчния(т), гений, -ят, -я; гении, (двама и
гваделупка генеалогйчна, генеалогично; т.н.) гении
гваделупски генеалогйчни генит&лен, гениталния(т),
гвардеец; гвардейци, (двама и т.н.) генеалогия генитална, генитално;
гвардейци генеза генитални
гвардейски генезис гениталии (само мн.ч.)
гвардия; гвардии генен, гённия(т), гённа, гённо; генноинженерен,
гватемалец; гватемалци, (двама и генни гённоинженёрния(т),
т.н.) гватемалци генерал; генерали, (двама и т.н.) гённоинженёрна,
гватемалка генерали гённоинженёрно;
гватемалски генерал-губернатор; гённоинженёрни
гвелф; гвелфи (обикн. в мн.ч.) генерал-губернатори, (двама и генномодифицйран
гвоздей, -ят, -я; гвоздеи, (два и т.н.) т.н.) генерал-губернатори геном; геноми
гвоздея генералгубернаторски геномика
гдапски генералгубернаторство генотип, -ът, -а; генотйпи
гевгйр; гевгйри, (два и т.н.) генерален, генералния(т), и генотипове (два и т.н.)
гевгйра генерална, генерално; генотипа
гевгйрен, гевгйреиия(т), генерални генофонд, -ът, -а
гевгйрена, гевгйрено; гевгйрени генерализация; генерализации геноцйд; геноцида, (два и т.н.)
гевезене генерализйрам, -аш геноцида
гевезя се, -йш генерализиране гёнтамицйн; гёнтамицйни, (два и
геврек; гевреци, (два и т.н.) генералисимус; генералисимуси, т.н.) гёнтамицйна
геврека (двама и т.н.) генералисимуси генуезец; генуёзци, (двама и т.н.)
геврекчйбка генералитет генуёзци
геврекчййница генерал-лейтенант; генубэки
геврекчйя; геврекчйи, (двама и генерал-лейтенанти, (двама и геоактйвен, гёоактйвния(т),
т.н.) геврекчйи т.н.) генерал-лейтенанти гёоактйвна, гёоактйвно;
гег, -ът, -а; гегове, (два и т.н.) гега генераллейтенантски гёоактйвни
гега генерал-майор; генерал-майори, гёобиологйчен,
геена (двама и т.н.) генерал-майори гёобиологйчния(т),
гей; -ят, -я; гейове, (двама и т.н.) генералмайбрски гёобиологйчна, гёобиологйчно;
гейове генерал-полковник; гёобиологйчни
гейдвижение* генерал-полковници, (двама и геобиологйчески
гейзер; гейзери, (два и т.н.) т.н.) генерал-полковници геобиология
гейзера генералполкбвнишки геоботаника
гейклуб*, -ът, -а; гейклубове, (два генералски геоботанйчен, гёоботанйчния(т),
и т.н.) гейклуба генералша гёоботанйчна, гёоботанйчно;
гейм, -ът, -а; геймове, (два и т.н.) генералщабен, гёоботанйчни
гейма генералщабния(т), гёоботанйчески
геймбол, -ът, -а; геймболи, (два и генералщабна, генералщабно; географ; географи, (двама и т.н.)
т.н.) геймбола генералщабни географи
гейм клуб; геймклубове, (два и т.н.) генератйвен, генератйвния(т), география
геймклуба генератйвна, генеративно; географка
геймър; геймъри, (двама и т.н.) генеративни географски
геймъри генератор; генератори, (два и т.н.) геодёзен, геодёзния(т), геодёзна,
геймърка генератора геодёзно;геодёзни
геймърски генераторен, генераторния(т), геодезйст; геодезйсти, (двама и т.н.)
гейорганизация*; генераторна, генераторно; геодезисти
гейорганизации генераторни геодезйстка
гейпарад*; гейпарада, (два и т.н.) генерация; генерации геодезйстки
гейпарада геперйрам, -аш геодезичен, геодезйчния(т),
гейскандал*; гейскандалн, (два и генерйране геодезйчна, геодезично;
т.н.) гейскандала генеричен, генерйчния(т), геодезйчни
гейсписание*; гейсписания генерйчна, генерично; геодёзия
гейша генерични геодёзки
гел, -ът, -а; гелове, (два и т.н.) гела генетйк; генетици, (двама и т.н.) гёодинамика
геле генетйци гёодинамйчен, гёодинамйчния(т),
гема генетика гёодинамйчна, гёодинамйчно;
гемнджййски генетйчен, генетйчния(т), гёодинамйчни
гемиджйя; гемиджйи, (двама и т.н.) генетична, генетично; гёозащйта
гемиджйи генетични геолбг; геолози, (двама и т.н.)
гемйя; гемии гениален, гениалния(т), гениална, геолози
гемология гениално; гениални геологичен, геологйчния(т),
ген, -ът, -а; гени, (два и т.н.) гена гениалност, гениалността геологична, геологйчно;
208
геш еф тарски
геологични геофагия германйст; германиста, (двама и
геологически гёофизйк; гёофизйци, (двама и т.н.) т.н.) германиста
геология гёофизйци гермапйстика
геолого-географски гёофйзика германистка
геологопроучвател, -ят, -я; геофизичен, гёофизичния(т), гермйнка
геологопроучватели, (двама и гёофизйчна, гёофизйчно; германофйл; германофйли,
т.н.) геологопроучватели геофизични (двама и т.н.) германофйли
геологопроучвателен, гёофизйчески германофйлка
геологопроучвателния(т), гёофизйчка германофйлски
геологопроучвателна, гёохимйк; гёохимици, (двама и т.н.) германофйл ство
геологопроучвателно; гёохимици германофбб; германофоби,
геологопроучвателни гёохимйчеи, гёохимйчния(т), (двама и т.н.) германофоби
геолбго-физйчески геохимична, гёохимйчно; гермаиофобка
геоложка геохимични германофобски
геоложки гёохи.мйчески германофббство
гёомагнетйзъм, гёомагнетйзмът, гёохимйчка германски
геомагнетизма гёохймия героизация
геомагнетически геохронология героизйрам, -аш
гёомагнйтеи, гёомагнйтния(т), гёоцентрйзъм, гёоцентрйзмът, героизйране
гёомагнйтна, геомагнитно; гёоцентрйзма геройзъм, геройзмът, геройзма;
гёомагнйтни гёоцентрйчен, гёоцентрйчния(т), геройзми
гёомагнитомётър; гёоцентрйчна, гёоцентрйчно; героика
гёомагнитомётри, (два и т.н.) гёоцентрйчни геройня
гёомагнитомётьра гёоцёнтър: гёоцёнтрове, (два и т.н.) геройчеи, геройчния(т),
геометричен, геометрйчния(т), гёоцёнтьра героична, героично; героични
геометрична, геометрично; гепард; гепарди, (два и т.н.) гепарда геройчески
геометрични герак; гераци, (два и т.н.) герака геройчно-патриотйчен,
геометрически гер&н; герани, (два и т.н.) герана геройчно-патриотачния(т),
геомётрия геранйло; геранйла геройчно-патриотачна,
геомётър; геомётри, (двама и т.н.) герб, -ът, -а; гёрбове, (два и т.н.) геройчно-патриотйчно;
геометри герба геройчно-патриотачни
гёоморфологйчен, гёрбер; гёрбери, (два и т.н.) геройчност, героичностга
гёоморфологйчния(т), гёрбера герой, -ят, -я; герои, (двама и т.н.)
гёоморфологйчна, гёрбов герои
гёоморфологйчно; гергёф; гергёфи, (два и т.н.) геройски
гёоморфологйчни гергёфа геройство; геройства
гёоморфологйчески гергина героитокрация
геоморфология гергьовденски геронтолог; геронтолози, (двама
гёополитйк; гёополитйци, (двама гергьовденче; гергьовденчета, и и т.н.) геронтолози
и т.н.) гёополитйци гергьовче геронтологйчен,
гёополитйка гергьовка геронтологйчния(т),
гёополитйчески гергьовски геронтологйчна,
геоскоп; геоскопи, (два и т.н.) гергьбвче; гергьовчета, и геронтологйчно;
геоскопа гергьовденче геронтологйчни
геоскйпия гердйн; гердани, (два и т.н.) геронтологйчески
геостатика гердана геронтология
гёостратегйчески гёрест геронтофйл; геронтофйли,
гёостратёгия; гёостратёгии гериатрйчен, гериатрйчния(т), (двама и т.н.) геронтофйли
гёосфёра гериатрйчна, гериатрйчно; геронтофйлия
геотектоника гериатрйчни герои-тофоб; геронтофоби, (двама
гёотектоийчеи, гериатрйчески и т.н.) геронтофоби
гёотектонйчния(т), гериатрия геронтофобия
гёотектонйчна, гёотектонйчно; гериатър; гериатри, (двама и т.н.) гестйпо
гёотектонични гериатри гестаповец; геетаповци, (двама и
геотермален, гёотермалния(т), гёрман т.н.) гестаповци
гёотермална, гёотермално; германец; германци, (двама и т.н.) гёта; гёти (обикн. в мн.ч.)
гёотермални германци гетинакс
гёотермйчен, гёотермйчния(т), германизация гёто;гета
гёотермйчна, геотермично; германизйрам (се), -аш гешёфт; гешёфта, (два и т.н.)
геотермични германизйране гешёфта
гёотропйзъм, гёотропйзмът, германйзъм, германизмът, гешефтар, -ят, -я; гешефтари,
геотропизма германизма; германйзми, (два и (двама и т.н.) гешефтари
гёотурйзъм, геотурйзмът, т.н.) германйзъма гешефтарка
гёотурйзма германий, -ят, -я гешефтарски

геш еф тарство
гешефтарство гнпсйране гладач; гладачи, (двама и т.н.)

гещалт гипсобетон гладачи
ги (вж. те) гйпсов гладачен, гладачния(т), гладачна,
гибел гйнсофазер гладачно;гладачни
гибелен, гйбелния(т), гибелна, гйпсофазерен, гйпсофазерния(т), гладачка
гибелно;гибелни гйпсофазерна, гйпсофазерно; гладачница
гибелйн; гибелйни, (двама и т.н.) гйпсофазерни гладен, гладния(т), гладна,
гибелйни гйра; гари (обикн. в мн.ч.) гладно;гладни
гйбелност, гибелността гирлянда гладене
гибон; гибони, (два и т.н.) гибона гише; гишета гладийтор; гладиатори, (двама и
гибралтарски глава т.н.) гладиатори
гйгабайт, -ът, -а; гигабайтове и главатар, -ят, -я; главатари, гладиаторски
гигабайта, (два и т.н.) гигабайта (двама и т.н.) главатари гладибла
гйгакалбрия; гйгакалории главатйрка гладкост, гладкостта
гигант; гиганта, (двама и т.н.) главатарство гладкостенен, гладкостенния(т),
гиганта главен, главния(т), главна, гладкостенна, гладкостенно;
гигантйзъм, гигантйзмът, главно; главни гладкостенни
гигантизма главёне гладнйк; гладнйци, (двама и т.н.)
гигантомания гл&вест гладници
гнгйнтски главешки гладнйца
гид1, -ът, -а; гйдове, (двама и т.н.) главйна гладнйшки
гадове (лице) главйчка глалолсчсние
гид2, -ът, -а; гйдове, (два и т.н.) гада главнйца гладолечйтел, -ят, -я;
(нелице) главнокомандващ; гладолечйтели, (двама и т.н.)
гидйя; гидии, (двама и т.н.) гидии главнокомандващи, (двама и гладолечйтели
гйздав т.н.) главнокомандващи гладолечйтелка
гиздавина главня гладорйя
гйздене главоблъсканица гладувам, -аш
гйздя (се), -иш главобол гладуване
гйзна, -еш главоболен, главоболния(т), глйдък, гладкия(т), гладка, гладко;
гйзнене главоболна, главоболно; гладки
гйлдия; гилдии главоболни гладя, -иш
гйлза главоболсне глазйрам, -аш
гилотйна главоболие; главоболия глазйране
гилотинйрам, -аш главоболя (се), -йш глазура
гилотинйране главозамайвам (се), -аш глайд, -ът, -а; глайдове, (два и т.н.)
гимназиален, гимназиалния(т), главозамайване глайда
гимназиална, гимназиално; главозамайващ гламав
гимназиални главозамая (се), -еш гламавост, гламавостта
гимназйст; гимназйста, (двама и главолбмен, главоломния(т,) гламавщнна
т.н.) гимназйста главоломна, главоломно; гланц, -ът, -а
гимназйстка главоломни гланцйрам, -аш
гимназия; гимназии главоиог гланцйране
гимнастйк; гимнастйци, (двама и главоного; главонога (обикн. в гланцов
т.н.) гимнастйци мн.ч.) гл&рус1; гларуси, (двама и т.н.)
гимнастика главорёз; главорези, (двама и т.н.) гларуси (лице)
гимнастйчен, гимнастйчния(т), главорези гларус2; гларуси, (два и т.н.)
гимнастйчна, гимнастйчно; главя (се), -йш гларуса(нелице)
гимнастйчни главявам (се), -аш глас, -ът, -а; гласове, (два и т.н.)
гимнастйчески главяване гласа
гимвастйчка глагол; глаголи, (два и т.н.) глас£ж; гласежи, (два и т.н.)
гйна, -еш глагола гласежа
гинеколбг; гинеколози, (двама и глаголен, глаголния(т), глаголна, гласен, гласния(т), гласна, гласно;
т.н.) гинеколози глаголно; глагблни гласни
гинекологйчеи, глаголица гласен, гласения(т), гласена,
гинекологйчния(т), глаголйчески гласено; гласени
гинекологична, гинекологично; глаголновйдов гласене
гинекологични глагол но-ймеиен, гласйлка; гласйлки (обикн. в мн.ч.)
гинекологйчески глаголно-йменния(т), гл&сна
гинекология глаголно-йменна, гласност, гласността
гинеколбжка глаголно-йменно; глйсов
гинеколожки глаголно-йменни гласовйт
гипс, -ът, -а глагблност, глаголностга гласовйтост, гласовитостта
гипсйрам (се), -аш глад, -ът, -а гласоподавам, -аш
210
гниене
гласоподаване глистообразен, глух
гласоподавател, -ят, -я; глистообразния(т), глухар1, -ят, -я; глухари, (двама и
гласоподаватели, (двама и т.н.) глистообразна, глистообразно; т.н.) глухари (лице)
гласоподаватели глистообразни глухйр2, -ят, -я; глухари, (два и т.н.)
гласоподавателка глисьор; глисьори, (два и т.н.) глухаря (нелице)
глйспапйр глисьора, и глйсер глухарка
гласувам, -аш глицерйд; глицерйди (обикн. в глух&рче; глухарчета
гласуване мн.ч.) глухичък, глухичкия(т),
глася (се), -йш глицерйн глухичка, глухичко; глухички
глаукома глицерйнов глухонемота
глашатай, -ят, -я; глашатаи, глнцербл глухоням, глухонёмия(т),
(двама и т.н.) глашатаи глицйн глухоняма, глухонямо;
гледаемост, гледаемостта глициния; глицинии глухонеми
гледам (се), -аш глбба глухота
гледане глобален, глобалния(т), глобална, глухчо; глухчовци, (двама и т.н.)
гледач; гледачи, (двама и т.н.) глобално; глобални глухчовци
гледачи глобализация глушёя, -еш
гледйчка глобализйрам (се), -аш глушёене
гледец; гледцй, (два и т.н.) гледеца глобализйране глъбинй
гледжосам, -аш глобалйзъм, глобалйзмът, глъбйнен, глъбйнния(т),
гледжбсвам, -аш глобализма глъбйнна, глъбйнно; глъбйнни
гледжосване глобалист; глобалйсти, (двама и глътвам, -аш
гледище; гледища т.н.) глобалйсти глътване
гладка глобалистйчен, глътка
глезен; глезени, (два и т.н.) глобалистйчния(т), глътна, -еш
глезена глобалистйчна, глобалистйчно; глъхна, -еш
глезен, глезения(т), глезена, глобалистйчни глъхнене
глезено;глезени глобалйсткн глъч
глезене глобалиост, глобалността глъчка
глезенен, глезенния(т), глезенна, глобулин; глобулини (обикн. в глюкбза
глезенно;глезенни мн.ч.) глнжомёр; глюкомёри, (два и т.н.)
глезеник; глезеници, (двама и т.н.) глобус; глобуси, (два и т.н.) глюкомёра
глезеници глобуса гмеж
глезеница глобя, -йш гмурвам се, -аш
глезла глобявам, -аш гмурване
глезльо; глезльовци, (двама и т.н.) глобяване гмурёц1; гмурци, (двама и т.н.)
глезльовци глог, -ът, -а; глогове, (два и т.н.) гмурцй (лице)
глезотйя; глезотии глога гмурёц2; гмурцй, (два и т.н.)
глезя (се), -иш глогйна гмурёца (нелице)
глетчер; глетчери, (два и т.н.) глогйнка гмуркам се, -аш
глетчера глбгов гмуркане
глетчерен, глетчерния(т), глождене гмуркач; гмуркачи, (двама и т.н.)
глетчерна глетчерно; глетчерни глождя, -иш гмуркачи
глеч глбзгам, -аш гмурна се, -еш
глнг; глйги (обикн. в мн.ч.) глбзгане гнёвен, гнёв!шя(т), гнёвна,
глиган; глигани, (два и т.н.) глигана глоса гнёвно;гнёвни
глигйнскн глупав гневёне
глнкоген глупавичък, глупавичкия(т), гневлйв
гликоза глупавичка, глупавичко; гневлйвост, гневливостта
глйна глупавички гнёвност, гневността
глйнен, глйнения(т), глинена, глупак; глупаци, (двама и т.н.) гневя (се), -йш
глинено;глинени глупаци гнездёне
глйнест глупйчка гнездо;гнезда
глйнесто-песъклйв и глупашки гнёздов
глй несто-песъчл йв глупащнна гнездовй
глннолечсние глупёене гнездовиден, гнездовйдиия(т),
глиптотека глупец; глупци, (двама и т.н.) гнездовйдна, гнездовидно;
глйсер; глйсери, (два и т.н.) глупци гнездовидни
глйсера, и глисьор глупея, -еш гнездя, -йш
глист, -ът, -а; глисти, (два и т.н.) глуповат гнет, -ът, -а
глиста глупост, глупостта гнетёне
глистовйден, глистовйдния(т), глупчо; глупчовци, (двама и т.н.) гнетя, -йш
глистовйдна, глистовйдно; глупчовци гнйда
глистовйдни глутница гнйене
211
гнил
гнил т.н.) говедарника гоене
гннл&к; гнилаци, (два и т.н.) говедарски гозба
гнилака говедарство гол, -ът, -а; голове, (два и т.н.) гола
гнйлост, гнилостта говедо;говеда гол (прил.)
гнилостен, гнйлостния(т), говедовъд; говедовъди, (двама и гбладжия; голаджии, (двама и т.н.)
гнилостна, гнилостно; т.н.) говедовъди голаджии
гнйлостни говедовъден, говедовъдния(т), гол-голенйчък,
гнилоч говедовъдна, говедовъдно; гол-голенйчкия(т),
гнйи, -еш говедовъдни гола-голенйчка,
гноен, гнойния(т), гнойна, говедовъдски голо-голенйчко; голи-голенйчки
гнойно; гнойни говедовъдство гол-голишав, гол-голишавия(т),
гноене говеене гола-голишава, голо-голишаво;
гноище; гногаца говежди, говеждия(т), говежда, голи-голишави
гной говеждо; говежди голгбта
гнойник; гнойници, (два и т.н.) говея, -еш големеене
гнойника говор; говори, (два и т.н.) говора големец; големцй, (двама и т.н.)
гнойница говорен, говорния(т), говорна, големцй
гном, -ът, -а; гномове, (два и т.н.) говорно;говорни големея се, -еш
гнома говорен, говорения(т), говорена, големинй
гнома говорено;говорени големичък, големичкия(т),
гномйчен, гномйчния(т), говорене големичка, големичко;
гномйчна, гномйчно; гномйчни говорйлня големички
гномически говорим големогабарйтен,
гносеологйчен, говорйтел1, -ят, -я; говорйтели, големогабарйтния(т),
гносеологйчния(т), (двама и т.н.) говорйтели (лице) големогабарйтна,
гносеологйчна, гносеологично; говорйтел2, -ят, -я; говорйтели, големогабарйтно;
гносеологйчни (два и т.н.) говорйтеля (нелице) големогабарйтни, и
гносеологически говорителка голймогабарйтеп
гносеология говбря, -И1П големокалйбрен,
гностйк; гностйци, (двама и т.н.) год£ж; годежи, (два и т.н.) годежа големокалйбрения(т),
гностйци годежар, -ят, -я; годежари, (двама големокалйбрена,
гностицйзъм, гностицйзмът, и т.н.) годежари годемокалйбрено;
гностицизма годежарка големокалйбрени, и
гностйчен, гностйчния(т), годежарски голямокалйбрен
гностйчна, гностйчно; годежен, годежния(т), годежна, големоплдщен,
гностйчни годежно; годежни големогающния(т),
гностически годен, годния(т), годна, годно; големоплощна, големоплощно;
гноя, -йш годни големоплощни, и
гиоясам, -аш годенйк; годенйци, (двама и т.н.) голямоплощен
гнойсвам, -аш годенйци голея, -еш
гноясване годеница гбличък, голичкия(т), голичка,
гну; гнута годенйчество голичко;голички
гнус годенйшки голишар1, -ят, -я; голишари,
гнусен, гнусния(т), гнусна, годечанин; годечани, (двама и т.н.) (двама и т.н.) голишари (лице)
гнусно;гнусни годечани голишар2, -ят, -я; голишари,
гнусёне годечанка (два и т.н.) голишаря (нелице)
гнуслйв годечки гбллйния*; голлйнии
гнуслйвец; гнуслйвци, (двама и годйна голмайстор; голмайстори, (двама
т.н.) гнуслйвци годйна-две и т.н.) голмайстори
гнуслйвка годинак; годинаци, (два и т.н.) голобрад
гнуслйвост, гнусливостга годинака голов
гнусота годинувам, -аш головрат
гнусотйя; гнусотйи годйшен, годйшния(т), годйшна, гологан; гологани, (два и т.н.)
гнусй се, -йш годйшно; годйшни гологана
гняв, гневът, гнева годйшиик; годйшници, (два и т.н.) гологлав
го (вж. той, то) годйшника гологръд, гологърдия(т),
гоблён; гоблёни, (два и т.н.) гоблёна годишнина гологьрда, гологърдо;
Г-образен, Г-образния(т), годност, годността гологьрди
Г-образна, Г-образно; Г-образни годй (се), -йш голорък, голоръкия(т), голоръка,
Г-образност, Г-образността годявам (се), -аш голоръко;голоръки
говедар, -ят, -я; говедари, (двама годяване голосеменен, голосеменния(т),
и т.н.) говедари годявка голосеменна, голосеменно;
говедарка гбен, гойния(т), гойна, гойно; голосеменни
говедарник; говедарници, (два и гойни голослбвен, голословния(т),
212
гостен и н
голословна, голословно; гбре горски
голословни горе-дблу горско-ливаден,
голословие гореизброён, гореизброёния(т), горско-ливадния(т),
голослбвност, голословностга гореизброёна, гореизброёно; горско-ливадна,
голотй гореизброёни горско-ливадно; горско-ливадни
голотйя; голотйи гореизложен, гореизложения(т), горско-планйнски
голтак; голтаци, (двама и т.н.) гореизложена, гореизложено; горскопромйшлен.
голтаци гореизложени горскопромйшления(т),
голтачка гореказан горскопромйшлена,
голташки горёлка горскопромишлено;
голф1, -ът, -а горен, горния(т), горна, горно; горскопромйшлени
голф2, -ът, -а; голфове, (два и т.н.) горни горско-стёпен,
голфа горён, горёния(т), горёна, горёно; горско-стёпния(т),
голфър; голфъри, (двама и т.н.) горёни горско-стёпна, горско-стёпно;
голфъри горёне горско-стёпни
голям, голёмия(т), голяма, гореозначён, гореозначёния(т), горскостопански
голямо; големи гореозначёна, гореозначёно; горун; горуни, (два и т.н.) горуна
голямогабарйтен, гореозначёни горунов
голямогабарйтния(т), гореоийсаи горча, -йш
голямогабарйтна, горепосочен, горепосочения(т), горчй ми (3 л.)
голямогабарйтно; горепосочена,горепосочено; горчйв
голямогабарйтни, и горепосочени горчивина
голёмогабарйтен гореспоменат горчйвка
голямокалйбрен, гбрест,горестта горчйво-сладък,
голямокалйбрения(т), гбрестен, горестния(т), горестна, горчйво-сладкия(т),
голямокалйбрена, горестно;горестни горчйво-сладка,
голямокалйбрено; горещ горчйво-сладко;
голямокалйбрени, и горещёне горчйво-сладки
голёмокалйбрен горещина горчйлка
голямонлощен, горёщник; горёщници, (два и т.н.) горчйло; горчила
голямоплощния(т), горёщника (обикн. в мн.ч.) горчйца
голямоплощна, голямоплощно; горещя се, -йш горък, горкия(т), горка, горко;
голямогоющни, и горйвен, горйвния(т), горйвна, горки
голёмоплдщен горйвно;горйвни горя1, -йш
гонг, -ът, -а; гонгове, (два и т.н.) горйво; горива горя2 (се), -йш
гонга горйла горянин; горяни, (двама и т.н.)
гондола горймост, горимостта горяни
гондолиёр; гондолиёри, (двама и горйст господар, -ят, -я; господари,
т.н.) гондолиёри горйтелен, горйтелния(т), (двама и т.н.) господари
гбнене горйтелна, горйтелно; господарка
гонение горйтелни господарски
гоненица горко господарствам, -аш
гонйтба горлнв господарстваие
гоийтел, -ят, -я; гонители, (двама горница господарство; господарства
и т.н.) гонйтели горнище; горишца господен, господния(т), господна
гонйтелка горнобански и господня, господно и
гонка горнокраец; горнокрайци, (двама госпддне\ господни
гонокок; гонококи, (два и т.н.) и т.н.) горнокрайци господйн; господа, (двама и т.н.)
гонокока (обикн. в мн.ч.) горнокрайчанин; господа
гонорёя горнокрайчани, (двама и т.н.) госпбдствам, -аш
гонче; гончета горнокрайчани госпбдстване
гбня (се), -иш горнокрайчанка господствен, господствения(т)
гопак; гопаци, (два и т.н.) гопака горномалински господствена, господствено;
горй горнооряховец; горнооряховци, господствени
горгона (двама и т.н.) горнооряховци госпддство
горд горнооряховка госпожа
горделив горнооряховски госпожица
горделивец; горделйвци, (двама и горолбмен, гороломния(т), госпъл; госпъли, (два и т.н.)
т.н.) горделйвци гороломна, гороломно; госпъла
горделйвка гороломни гост, -ът, -а; гости, (двама и т.н.)
горделйвост, горделивостта гороломник; гороломници, (два и гости
гордёя се, -еш т.н.) гороломника гостёне
гбрдиев гороцвёт; гороцвёти, (два и т.н.) гостенин; гости, (двама и т.н.)
гбрдост,гордостта гороцвёта гости
213
гостен ка
гбстенка грабйтелски градоустр6йствения(т),

гостилница грабйтелствам, -аш градоустройствена,
гостилничар, -ят, -я; грабйтелстване градоустройствено;
гостилничари, (двама и т.н.) грабйтелство; грабителства градоустройствени
гостилничари граблйв градоустройство
гостилничарка граблйвост, грабливостга градски
гостилничарски грабна, -еш градуйрам, -аш
гостилпичарство граби, -иш градуйране
гостна гравиметрия градус; градуси, (два и т.н.)
гостолюбйв гравнмётър; гравиметри, (два и градуса
гостолюбйвост, гостолюбивостта т.н.) гравиметьра грйдусен, градусния(т), градусна,
гостолюбие гравйрам, -аш градусно;градусни
гостоприемен, гостоприемния(т), гравйране градусов
гостоприемна, гостоприемно; гравировка градушка
гостоприемни гравитационен, градя, -йш
гостоприемник; гравитационния(т), гражданеене
гостоприемници, (двама и т.н.) гравитационна, гравитационно; гражданея се, -еш
гостоприемници гравитационни гражданин; граждани, (двама и
гостоприемство гравитация т.н.) граждани
гостувам, -аш гравитйрам, -аш гражданка
гостуване гравитйране граждански
гостя, -йш гравьор; гравьори, (двама и т.н.) гражданскопроцесуален,
готварница гравьори фажданскопроцесуалния(т),
готварски гравьорски гражданскопроцесуапна,
готварство гравьорство гражданскопроцесуално;
готвач; готвачи, (двама и т.н.) гравюра гражданскопроцесуални
готвачи град1, -ът, -а; градове, (два и т.н.) гражданственост,
готвачка града гражданствеността
гдтвене град2, -ът, -а гражданство; гражданства
готви (се), -иш градация; градации грайфер; грайфери, (два и т.н.)
гбти (само мн.ч.) градеж; градежи, (два и т.н.) грайфера
готика градежа грайферен, грайферния(т),
готйческн градёне грайферна, грайферно;
готбв градйвен, градйвния(т), градйвна, грайферни
готован; готовановци, (двама и градйвно;градивни грак, -ът, -а
т.н.) готовановци градйвност, градивността гракам, -аш
готовйна градиво и градивд гракане
готоваиец; готованци, (двама и градина граквам, -аш
т.н.) готованци градинар, -ят, -я; градинари, гракване
готованка (двама и т.н.) градинари гракна, -еш
готованко; готованковци, (двама градинйрка грам, -ът, -а; грамове, (два и т.н.)
и т.н.) готованковци градинарски грама
готовански градинарство грамада
готованство градйнка грамаден, грамадния(т),
готовност, готовността градйнски грамадна, грамадно; грамадни
гбтски градирам, -аш грамадност, грамадността
гофрета градйране грамаж; грамажи, (два и т.н.)
гофретник; гофретници, (два и градище; градища грамажа
т.н.) гофретника градоначалник; градоначалници, граматйк; граматици, (двама и т.н.)
гофрирам, -аш (двама и т.н.) градоначалници граматици
гофрйране градоначалнически граматика
гоцеделчевски градоначалство граматикализация
гощавам, -аш градоносен, градоносния(т), граматйчен, граматйчния(т),
гощаване градоносна, градоносно; граматйчна, граматйчно;
гощавка градоносни граматични
гоя (се), -йш градостройтел, -ят, -я; граматйчески
грабвам, -аш градостроители, (двама и т.н.) граматом; граматоми, (два и т.н.)
грйбване градостроители граматома
грабеж; грабежи, (два и т.н.) градостройтелен, грамйон, -ът, -а; грамйони, (два и
грабежа градостройтелния(т), т.н.) грамйона
грабене градостройтелна, грамкалорня; грамкалории
грабйтел, -ят, -я; грабители, градостройтелно; граммолекула
(двама и т.н.) грабйтели градостройтелни граммолекулен,
грабйтелка градоустройствен. фаммолекулния(т),
214
грижа
граммолекулна, граммолекулно; гранулация граховйдни
граммолекулни гранулйрам, -аш грациозен, грациозния(т),
грамотй гранулйране фациозна, грациозно;
грамотен, грамотния(т), гранулом; грануломи, (два и т.н.) грациозни
грамотна, грамотно; грамотни гранулома грациозност, грациозността
грамбтност, грамотността грануломен, грануломния(т), грация; грации
грамофон; грамофони, (два и грануломна, грануломно; грача, -иш
т.н.) грамофона грануломни грачене
грамофонен, грамофонния(т), гранясам, -аш греба, -ёш
грамофонна, грамофонно; гранясвам, -аш гребалка
грамофонни гранясване гребало; гребала
грамофонче; грамофончета I раовец: 1раовци, (двама и т.н.) грёбане
грамсантимётър; граовци грёбвам, -аш
грамсантимётри, (два и т.н.) граовка грёбване
грамсантамётъра граовски грёбен; грёбени, (два и т.н.)
гранат; граната, (два и т.н.) грама грёбена
граната грапав грёбен, грёбния(т), грёбна,
граната грапавинй грёбно;грёбни
гран&тен, гранатния(т), гранатна, грапавичък, грапавичкия(т), гребеновйден, гребеновйдния(т),
гранатно; гранатни грапавичка, грапавичко; гребеновидна,гребеновидно;
гранатов грапавички гребеновидни
гранатомёт; гранатомёта, (два и грапавост, грапавостта гребёц; гребцй, (двама и т.н.)
т.н.) гранатомёта гратис1; гратаси, (два и т.н.) гребцй
гранатохвърг&ч; гратиса гребкйня
гранатохвъргачи, (два и т.н.) гратис2 гребло;гребла
гранатохвъргача грйтисен, гратисния(т), гратисна, грёбна, -еш
гранатохвъргачка гратасно;гратисни грегориански и григориански
гранд', -ът, -а; грандове, (двама и гратисчия; гратисчии, (двама и греда
т.н.) грандове (лице) т.н.) гратисчии гредорёд; гредорёди, (два и т.н.)
гранд2, -ът, -а; грандове, (два и т.н.) граф, -ът, -а; графове, (двама и т.н.) гредореда
гранда (нелице) графове грёене
грандама графа грёйвам, -аш
грандиозен, грандиозния(т), графема грёйваие
грандиозна, грандиозно; график; графици, (два и т.н.) грёйка
грандиозни графика грёйна, -еш
грандиозност, грандиозности графйк; графйци, (двама и т.н.) грёйпфрут; грейпфрута, (два и
грандоман; грандомани, (двама и графици т.н.) грёйпфрута
т.н.) грандомани графика гренадйн
грандомания графйня гренландски
грандоманка графит1 грендбълскн
грандомански графйт2; графита (обикн. в мн.ч.) грее
грандоманство графитен, графйтния(т), греейрам, -аш
грандоманщина графйтна, графйтно; графйпш греейране
грандхотёл, -ът, -а; грандхотёли, графйчен, графйчния(т), греховен, греховния(т), греховна,
(два и т.н.) грандхотёла графйчна, графйчно; графични греховно;греховни
гранив графйчески греховност, греховности
граийвост, гранивостта графйчка грехонадёние
гранит; гранита, (два и т.н.) графолог; графолози, (двама и грехота
гранита т.н.) графолози греша, -йш
гранитен, гранйтния(т), графологйчен, графологйчния(т), грёшен, грёшния(т), грёшна,
гранитна, гранитно; гранитни графологйчна, графологйчно; грёшно; грёшни
граница графологйчни грешёне
гранича, -иш графологйчески грёшка
граничар, -ят, -я; граничари, графолбгия грёшник; грёшници, (двама и т.н.)
(двама и т.н.) граничари графоман; графомани, (двама и грёшници
граиичарски т.н.) графомани грёшница
гранйчен, гранйчния(т), графомания грёя (се), -еш
гранична, гранично; гранични графомйнка грйва
гранка графски грйвест
гранпрй графство; графства грйвна
грант, -ът, -а; грантове, (два и т.н.) грах, -ът, -а грйвяк; грйвяци, (два и т.н.)
гранта грахов грйвяка
грантов граховйден, граховйдния(т), григориански и грегориански
гранула граховйдна, граховйдно; грйжа
г р и ж а се
грижа се, -иш грбги фузйнци
грйжене грозд, -ът, -а; фоздове, (два и т.н.) грузйнка
грижлив фозда грузйнски
грижлйвост, грижливостга грбзде грунд, -ът, -а; фундове, (два и т.н.)
грижовен, грижовния(т), гроздобер; гроздобери, (два и т.н.) фунда
грижовна, грижовно; фижбвни фоздобёра грундйрам, -аш
грижбвност, грижовността гроздоберач; фоздоберачи, грундйране
гриза, -еш (двама и т.н.) гроздоберачи грундов
грйзане гроздоберачка грунт, -ът, -а; фунтове, (два и т.н.)
гризач; гризачи, (два и т.н.) грбздов фунта
гризача гроздовйден, фоздовйдния(т), група
грйзвам, -аш фоздовйдна, фоздовйдно; групйрам (се), -аш
грйзваяе фоздовйдни групйране
гризйиа; гризюш (обикн. в ми.ч.) гроздовица групировка
грйзкам, -аш гроздомелачка групов
грйзкане гроздопрераббтка грух (межд.)
грйзли; фйзлита гроздороначка грухам, -аш
грйзна, -еш грозен, фозния(т), фозна, грухане
гризу фозно; фозни грухвам, -аш
грил, -ът, -а; фйлове, (два и т.н.) грознея, -еш грухване
фйла грознёене грухна, -еш
грим, гримът и фимът, грима грознйк; фознйци, (двама и т.н.) грухтене
и фима; фймове, (два и т.н.) фознйци грухтя, -йш
фйма грознйца гръб, гърбът, гърба; гърбове,
гримаса грбзничък, фозничкия(т), (два и т.н.) гърба
гримаснича, -иш грозничка, фозничко; гръбен, гръбния(т), фъбна,
гримйсничене фО ЗН И ЧК И гръбно; гръбни
гримйрам (се), -аш грозноват гръбнак; фъбнаци, (два и т.н.)
гримйране грозота фъбнака
гримьор; фимьори, (двама и т.н.) грозотия; фозотии гръбначен, фъбначния(т),
фимьори грозя, -йш фъбначна, фъбначно;
гримьбрка громене фъбначни
грбмол гръбначномозъчен,
гримьорна
грйнуичкн громолене фъбначномозъчния(т),
грип, -ът, -а; фйпове, (два и т.н.) громоля, -йш фъбначномозъчна,
фйпа громя, -йш фъбначномозъчно;
грбсмайстор; фосмайстори, фъбначномозъчии
грйпав
грипен, фйпния(т), фйпна, (двама и т.н.) фосмайстори гръд
фйпно; фйпни гросмдйсторски гръден, гръдния(т), фъдна,
грипозеп, фипозния(т), грот, -ът, -а, фотове; (два и т.н.) гръдно; фъдни
фипозна, фипозно; фипозни фота гръдобблен, фъдобблния(т),
грис, -ът, -а гротеска фъдоболна, фъдоболно;
гриф, -ът, -а; фйфове, (два и т.н.) гротесков гръдоболни
фйфа грбтмачта грък, гьркът, гърка; гърци, (двама
грифбн; фифони, (два и т.н.) грбхвам, -аш и т.н.) гърци
фифона грбхване гръклян; фъкляни, (два и т.н.)
гроб, -ът, -а; фобове и гробове, грохна, -еш фъкляна
(два и т.н.) фоба грохот гръклянов
гробар, -ят, -я; фобари, (двама и грош, -ът, -а; фошове и грошдве, гръко-католйк; фъко-католйци,
(два и т.н.) фоша (двама и т.н.) фъко-католйци
т.н.) фобари
гробарка груб гръко-рймски
гробарски грубичък, фубичкия(т), гръм, гърмът, гърма; фъмове и
гробен, фобния(т), фобна, фубичка, фубичко; фубички гьрмове, (два и т.н.) фъма
фобно; фобни грубиян; фубияни, (двама и т.н.) гръмвам (се), -аш
гробище; фобшца фубияни гръмване
гробищен, фобищния(т), грубиянка гръмкост, гръмкостта
грубиянски гръмлив
фббшцна, фобищно; фобищни
гробница грубиянство гръмлйвост, фъмливостта
гроббвен, фобовния(т), грубоват гръмна (се), -еш
фобовна, фобовно; фобовни грубост, фубостта гръмбвен, фъмовния(т),
гробокопач; фобокопачи, (двама грудест фъмовна, гръмовно; фъмовни
и т.н.) фобокопачи грудка гръмовержец; фъмовержци,
грог, -ът, -а; фогове, (два и т.н.) грудков (двама и т.н.) фъмовержци
фога грузинец; фузйнци, (двама и т.н.) гръмовйт
216
гъне ни
гръмогласен, гръмогласния(т), гукам, -аш гъбареки
гръмогласна, гръмогласно; гукане гъбарство
гръмогласни гуквам, -аш гъбен1, гъбения(т), гъбена,
гръмоносен, гръмоносния(т), гукване гъбено;гъбени
гръмоносна, гръмоносно; гукна, -еш гъбен2, гьбния(т), гъбна, гьбно;
гръмоносни гулаш; гулаши, (два и т.н.) гулаша гъбни
гръмоотвод; гръмоотводи, (два и гулден; гулдени, (два и т.н.) гЬбест
т.н.) гръмоотвода гулдена гъбички (само мн.ч.)
гръмоотводен, гулйя; гулйи гъбовйден, п>бовйдния(т),
гръмоотводния(т), гуляене гъбовйдна, гьбовйдно;
гръмоотводна, гръмоотводно; гуляй, -ят, -я; гуляи, (два и т.н.) гъбовйдни
гръмоотводни гуляя гъбопроизводство
гръмотевица гуляйджййка гъбйсам, -аш
гръмотёвичен, гуляйджййски гъбясвам, -аш
гръмотевичния(т), гуляйджйя; гуляйджйи, (двама и гъбясване
гръмотевична, гръмотевично; т.н.) гуляйджйи гъвкав
гръмотевични гулйнски гъвкавина
гръмотрън; гръмотръни, (два и гулйя, -еш гъвкавост, гъвкавостта
т.н.) гръмотръна гума гЬгна, -еш
гръмък, гръмкия(т), гръмка, гумен, гумения(т), гумена, гьгнене
гръмко; гръмки гумено; гумени гъгнйв
гръндж, -ът, -а гуменка; гуменки (обикн. в мн.ч.) гъгнйвост, гъгнивостта
грънец; грънци (обикн. в мн.ч.) гумйрам, -аш гъгрйца
грънчар, -ят, -я; грънчари, (двама гумйране гъгрйчав
и т.н.) грънчари гумно; гумна гъдел
гръичарка гункам (се), -аш гъделйчкам, -аш
грънчарница гункане гъделйчкане
грънчарски гурбет гьдулар, -ят, -я; гъдулари, (двама
грънчарство гурбетчййка и т.н.) гъдулари
гръцки гурбетчййски гъдуларски
гръцко-български гурбетчййство гъдулка
гръцко-турски гурбетчйя; гурбетчйи, (двама и гъз, -ът, -а; гъзове, (два и т.н.) гъза
грюйёр т.н.) гурбетчии гъзене
грях, грехът, греха; грехове, (два и гургулица и гургулйца гъзя се, -иш
т.н.) гряха гурел; гурели, (два и т.н.) гурела гък (межд.)
гуано гурелйв гъкам, -аш
губене гурелясам, -аш гкквам, -аш
губер; губери, (два и т.н.) губера гурелясвам, -аш гъкване
губёрка гурелясване гькна, -еш
губернатор; губернатори, (двама гурковски гълтам, -аш
и т.н.) губернатори гурме гълтане
губернаторски гуру; гуру, (двама и т.н.) гуру гълтачен, гълтачния(т), гьлтачна,
губернаторство гусла гьлтачно;гълтачни
губерния; губернии гуслар, -ят, -я; гуслари, (двама и гълча, -йш
губернски т.н.) гуслари гълчане
губйврёме гусларски гълъб; гълъби, (два и т.н.) гълъба
губйдён гутатор; гутатори, (два и т.н.) гълъбар, -ят, -я; гълъбари, (двама
губйтелен, губйтелния(т), гутатора и т.н.) гълъбари
губйтелна, губйтелно; гуша гълъбарка
губйтелни гуша (се), -иш гълъбарник; гълъбарници, (два и
губя (се), -иш гушвам (се), -аш т.н.) гълъбарника
гувернантка гушване гълъбйреки
гуверньор; гуверньори, (двама и гушене гълъбарство
т.н.) гуверньори гушест гълъбица
гугла гушкам (се), -аш гълъбов
гуглест гушкане гълъбовоейв
гу-гу (межд.) гушна (се), -еш гълъбовоейн
гугукам, -аш гущер; гущери, (два и т.н.) гълъбовски
гугукане гущера гъмжа, -йш
гугуквам, -аш гущеров гъмжене
гугукна, -еш гъба гъмжйло
гугутка гъбар, -ят, -я; гъбари, (двама и гъмза
гузен, гузния(т), гузна, гузно; гузни т.н.) гъбари гъна (се), -еш
гузност, гузностга гъбарка гънене
217
гъ н ка
гънка гърий; гърнета г ъ т и а (се), -еш

гърбав гърцизйрам (се), -аш гъши, гьшия(т), гъша, гъше; гъши
гърбавина гьрцизйране гьобек; гьобеци, (два и т.н.)
гърбат гърцйзъм, гьрцйзмът, гьрцйзма; гьобека
гьрбене гьрцйзми, (два и т.н.) гьол, -ът, -а; гьолове, (два и т.н.)
гърбест гьрцйзъма гьола
гърбнна гърч, гърчът, гърча; гърчове, (два гьон, -ът, -а; гьонове, (два и т.н.)
гърбица и т.н.) гърча гьона
гърбом гърча (се), -иш гьбнен, гьонения(т), гьонена,
гърбушка гърчав гьонено;гьонени
гърбушко; гьрбушковци, (двама гърчавея, -еш гьонов
и т.н.) гьрбушковци гърчавост, гьрчавостга гьонсурат
гърбя се, -иш гърчсене гюбре
гърда гърчене гювендйя; гювендии
гърдест гърчея се, -еш гювеч; гювечи, (два и т.н.) гювеча
гърди (само мн.ч.) гърчоля повече; гювечета
гъркйня гъсеница гюдерйя; подерйи
гъркоман; гъркомани, (двама и гъсеничен, гьсеничния(т), гюл, -ът, -а; гюлове, (два и т.н.)
т.н.) гъркомани гъсенична, гъсенично; гюла
гъркоманка гъсенични гюле; гюлета
гъркоманскн гъска гюлетласкач; полетласкачи,
гъркоманство гъсбк; гъсоци, (два и т.н.) гъсока (двама и т.н.) гюлетласкачи
гъркофйл; гъркофйли, (двама и т.н.) гъст гюлетласкачка
гъркофйли гъстак; гъстаци, (два и т.н.) гюлов
гъркофйлски гъстака гюловица
гъркофйлство гъсталак; гъсталаци, (два и т.н.) гюм, -ът, -а; гюмове, (два и т.н.)
гърлен, гьрления(т), гърлена, гъсталака гюма
гърлено; гърлени гъстеене гюрук; гюруци, (два и т.н.) гюрука
гърлест гъстея, -еш гюрултаджййка
гърло; гърла гъстокбс гюрултаджйя; порултаджйи,
гърлоббл гъстоиаселеи, гъстонаселения(т), (двама и т.н.) порултаджйи
гърмеж; гърмежи, (два и т.н.) гъстонаселена, гъстонаселено; гюрултйя; порултйи
гърмежа гъстонаселени гяур; гяури, (двама и т.н.) гяури
гърм&не гъсторастяш гяурка
гърмеиски гъстота гяурски
гърмй (се) (3 л.) гътвам (се), -аш
гърмя, -йш Н>тваие
дарвинйст
далавераджии; далавераджии, дам (се), дадёш
(двама и т.н.) далавераджии дама
далак; далаци, (два и т.н.) далака дамаджана
далачен, далачния(т), далачна, дам&р, -ът, -а; дамари, (два и т.н.)
Г 1 далачно; далачни дамара
далеко и далеч, далече дамаска
далекобоен, далекобойния(т), дамаски
далекобойна, далекобойно; дамаскин; дамаскини, (два и т.н.)
да (сз.) далекобойни дамаскина
да (част.) далекобойност. далекобойностга дамаскинар, -ят, -я;
давам (се), -аш далекоглед; далекогледи, (два и дамаскинари, (двама и т.н.)
диване т.н.) далекогледа дамаскинари
давене далекоглед (прил.) дамаскйнски
давйлов далекогледство дамаскйня
давление; давления далекоизточен, дамгД
давност, давността далекойзточния(т), дамгосам, -аш
давностей, давностния(т), далекойзточна, далекойзточно; дамгосвам, -аш
давностна, давностно; далекоизточни дамгосване
давностни далекомер; далекомери, (два и дамла
давя (се), -иш т.н.) далекомера дамоклев
дагеротйп, -ът, -а; дагеротйпи, далекомерен, далекомерния(т), дймски
(два и т.н.) дагеротипа далекомерна, далекомерно; дан1
дагеротйпен, дагеротшшия(т), далекомерни дан2, -ът, -а; данове, (два и т.н.)
дагеротйпна, дагеротапно; далекопровод; далекопроводи, дана
дагеротипии (два и т.н.) далекопровода дан (межд.)
дагеротипия далекопроводен, данаец; данайци, (двама и т.н.)
дадайзъм. дадайзмът, дадаизма далекопроводния(т), данайци
даденост, дадеността далекопроводна, дангалак; дангалаци, (два и т.н.)
дажба далекопроводно; дангалаци
дажбеи, дажбения(т), дажбена, далекопроводни дандания; дандании
дажбено; дажбени далекострелен, данни (само мн.ч.)
дйже далекострелния(т), данб
дайджест; дайджеста, (два и т.н.) далекострелна, далекострелно; дансинг; дансинги, (два и т.н.)
дайджеста далекострелни дансинга
дайкйри далекосъобщение; дантёла
дайре; дайрёта далекосъобщения дантёлен, дантёления(т),
дакел; дакели, (два и т.н.) дакела далекосъобщителен, дантёлена, дантёлено;
даки (само мн.ч.) далекосъобщйтелния(т), дантёлени
дако-мизййски далекосъобщителна, данък; данъци, (два и т.н.) данъка
дакорумънски далекосъобщително; данъкооборбт; данъкообороти,
дактйл; дактили, (два и т.н.) далекосъобщителни (два и т.н.) данъкооборота
дактйла далеч и далеко, дал&че данъкооборбтен,
дактйлен, дактйлния(т), далече и далеко, далеч данъкооборот1шя(т),
дактйлна, дактйлно; дактални далбчен, далечния(т), далечна, данъкооборотна,
дактилйчен, дактилйчния(т), далечно; далечни данъкооборотно;
дактилйчна, дактилйчно; далечина данъкооборотни
дактилйчни далечко данъкоплатец; данъкоплатци,
дактилограма дали (двама и т.н.) данъкоплатци
дактилографйчен, далия; дапии данъчен, данъчния(т), данъчна,
дактилографйчния(т), далматйнец'; далматинци, (двама данъчно;данъчни
дакталографйчна, и т.н.) далматинци (лице) дао
дактилографйчно; далматйнец2; далматинци, (два и даойзъм, даойзмът, даойзма
дактилографйчни т.н.) далматинеца (нелице) дар, -ът, -а; дарове и дарове, (два
дактилографически далматйнка и т.н.) дара
дактилография далматйнскн дарйк; дараци, (два и т.н.) дарака
дактилоскопйчен, далновиден, далновйдния(т), даракчийница
дактилоскопйчния(т), далновйдна, далновйдно; даракчййски
дактйлоскопйчна, далновидни даракчйя; даракчйи, (двама и т.н.)
дактилоскопйчно; далновидност, далновидността даракчйи
дактйлоскопйчни далтонйзъм, далтонйзмът, дарба
дактилоскопйчески далтонйзма дарвинйзъм, дарвинйзмът,
дактилоскопия далтонист; далтонисти, (двама и дарвинизма
далавёра т.н.) далтонисти дарвинйст; дарвинйсти, (двама и
далавёраджийка далтонйстка т.н.) дарвинйсти
219
дарвинистка
дарвинйстка двадесетгодйшен, дванайсетокласница
дарение; дарения двадесетгодйшния(т), дванадесетопръстен,
дарйтел, -ят, -я; дарители, (двама двадесетгодишна, дванадесетопръстния(т),
и т.н.) дарители двадесетгодишно; дванадесетопръстна,
дарйтелка двадесетгодишни, и дванадесетопръстно;
дарйтелница двайсетгодишен дванадесетопръстни, и
дарйтелски двадесетгодйшнина и дванайсетопръстен
дарйтелство двайсетгодйшнииа дванадесетопръстник;
дармадан двадесетдневен, дванадесетопръстници, (два и
дарование; дарования двадесетдневния(т), т.н.) дванадесетопръстника, и
даровйт двадесетдневна, дванайсетопръстник
даровйтост, даровитостта двадесетдневно; дванадесетостенен,
д&ром двадесетдневни, дванадесетостенния(т),
дарохранйтелница и двййсетдневен дванадесетостенна,
дарствен, дарствения(т), двадесети и двайсети дванадесетостенно;
дарствена, дарствено; двадесетилетие; дванадесетостенни,и
дарствени двадесетияетия,и дванайсетостенен
дартс, -ът, -а; дартсове, (два и т.н.) двайсетилетие дванайсет, дванайсетте, и
дартса двадесетина и двайсетйна дванадесет
дарувам, -аш двадесетолевка и дванййсетгодйшен,
даруване двайсетолевка дванайсетгодйшния(т),
даря, -йш дваж и дважди дванайсетгодйшна,
дарявам, -аш двайсет, двайсетте, и двадесет дванайсеттодйшно;
даряване двайсетйк; двайсетаци, (два и т.н.) дванайсетгодйшни, и
даскал; даскали, (двама и т.н.) двайсетака, и двадесетак дванадесетгодйшен
даскали двайсетачка и двадесетачка дванайсети и дванадесети
даскалйца двайсетгодйшен, дванайсетйна и дванадесетйна
даскалски двайсетгодйшния(т), дванайсетокласник;
даскалувам, -аш двайсетгодйшна; дванайсетокласници, (двама
даскалуване двайсетгодишно; и т.н.) дванайсетокласници, и
даскалък двайсетгодйшни, и дванадесетокласник
дата двадесетгодишен дванайсетокласница и
дателен, дателния(т), дателна, двайсетгодйшнииа и дванадесетокласница
дателно; дателни двадесетгодйшнина дванайсетопръстен,
датен, датния(т), датна, датно; двайсетднбвев, дванайсетопръстния(т),
датни двайсетдневния(т), дванайсетопръстна,
датйрам, -аш двайсетдневна, двайсетдневно; дванайсетопръстно;
датйране двайсетдневни,и дванайсетопръстни, и
латник; датници, (два и т.н.) двадесетдневен дванадесетопръстен
датника двайсети и двадесети дванайсетопръстник;
датски двайсетилетие; двайсетилетия, и дванайсетопръстници, (два и
датчанин; датчани, (двама и т.н.) двадесетилетие т.н.) дванайсетопръстника, и
датчани двайсетйна и двадесетйна дванадесетопръстник
датчанка двайсетолевкаи дванайсетостенен;
датчик; датчици, (два и т.н.) двадесетолевка дванайсетостешшя(т),
датчика двама, двамата дванайсетостенна;
даунлоудвам, -аш двамйна дванайсетостенно;
даунлбудваие двамка дванайсетостенни, и
дафйна двамца дванадесетостенен
дафйнов дванадесет, дванадесетте, и два-трй
дахомёец; дахомёйци, (двама и дванайсет две, двете
т.н.) дахомёйци дванадесетгодйшен, двегодишен, двегодйшния(т),
дахомёйка дванадесетгодйшния(т), двегодйшна, двегодйшно;
дахомёйски дванадесетгодйшна, двегодйшни
дача дванадесетгодишно; двегодйшнина
датен , дашния(т), дашна, дашно; дванадесетгодишни, и двенки
дашни дванайсетгодйшен двери (само мн.ч.)
дашност, дашността дванадесети и дванайсети двеста, двестата
лайни, -иш дванадесетйна и дванайсетйна двестагодйшен,
два, двата дванадесетокласник; двестагодйпшия(т),
двадесет, двадесеттё, и двайсет дванадесетокласници, (двама двестагодйшна, двестагодйшно;
двадесетак; двадесетаци, (два и и т.н.) дванадесетокласници, и двестагодйшни
т.н.) двадесетака, и двайсетак дванайсетокласник двестагодйшнина
двадесетачка и двайсетачка дванадесетокласница и двечки
220
двуразов
двигател, -ят, -я; двигатели, (два и двубоя двукласни
т.н.) двигателя двуббрство;двуборства двуколка
двигателен, двигателния(т), двубрачен, двубрачния(т), двукопитен, двукопйтния(т),
двигателна, двигателно; двубрачна, двубрачно; двукопйтна, двукопйтно;
двигателни двубрачни двукопитни
движа (се), -иш двубрачие двукрак
движене двувалёнтен, двувалёнтния(т), двукратен, двукратния(т),
движение двувалёнтна, двувалёнтно; двукратна, двукратно;
движим двувалёнтни двукратни
двйжимост, движимостта двувалёнтност, двувалентността двукрил
двоен, двойния(т), двойна, двувалцов двукрилен, двукрйлния(т),
двойно; двойни двувйнтов двукрйлна, двукрйлно;
двоёне двувластен, двувластния(т), двукрйлни
двоеточие; двоеточия двувластна, двувластно; двулёвка
двойна двувластни двулёвов
двоичен, двойчния(т), двойчна, двувластие двулйк
двойчно;двоични двувластнически двулйчен, двулйчния(т),
двойка двувръх, двувърхия(т), двувърха, двулична, двулйчно; двулйчни
двййкаджийка двувърхо; двувърхи двуличие
двойкаджня; двойкаджии, (двама двуглав двулйчник; двулйчници, (двама и
и т.н.) двойкаджии двугласен, двугласния(т), т.н.) двулйчници
двбйник'; двойници, (двама и т.н.) двугласна, двугласно; двугласни двулйчница
двойници (лице) двугнёздов двулйчнича, -иш
двбйник2; двойници, (два и т.н.) двугодишен, двугодйшния(т), двулйчничене
двойника(нелице) двугодйшна, двугодйшно; двулйчност, двуличността
двойновдлъбнат двугодйшни двумачтов
двойнодйшащ двугръб, двугьрбия(т), двугърба; двумашйнен, двумашйнния(т),
двбйноизпъкнал двугьрбо; двугьрби двумашйнна, двумашйнно;
двбйпоконусен, двудёлен, двудёлния(т), двудёлна, двумашйнни
двойноконусния(т), двудёлно; двудёлни двумерен, двумёрния(т),
двойноконусна,двойноконусно; двуднёвен, двуднёвния(т), двумерна, двумёрно; двумёрни
двойноконусни двуднёвна, двуднёвна; двумёсечен, двумёсечния(т),
двойствен, двойствения(т), двуднёвни двумесечна, двумёсечно;
двойствена, двойствено; двудбмен, двудомния(т), двумёсечни
двойствени двудомна, двудомно; двудомни двумёсечннк; двумёсечници, (два
двбйственост, двойствеността двудялба и т.н.) двумёсечника
двор, -ът, -а; дворове и дворове, двуезйчен, двуезйчния(т), двумёстен, двумёстния(т),
(два и т.н.) двора двуезйчна, двуезйчно; двумёстна, двумёстно;
дворен, дворния(т), дворна, двуезйчни двумёстни
дворно;дворни двуезйчие; двуезйчия двумётров
дворец; дворци, (два и т.н.) двореца двуетажен, двуетажния(т), двумоторен, двумоторния(т),
двбрище; дворища двуетажна, двуетажно; двумоторна, двумоторно;
двбрищен, дворищния(т), двуетажни двумоторни
дворищна, дворищно; двужёнец; двужёнци, (двама и т.н.) двунбг
дворищни двужёнци двубкнс
двбрцов двужёнство двуостър, двуострия(т), двуостра,
дворянин; дворяни, (двама и т.н.) двузначен, двузначния(т), двуостро; двуостри
дворяни двузначна, двузначно; двупартиен, двупартййния(т),
дворянка двузначни двупартййна, двупартийно;
дворянски двузъбец; двузъбци, (два и т.н.) двупартийни
дворянство двузъбеца двунлбщен, двуплощния(т),
двоумёне двунзмёрен, двуизмёрния(т), двуплощна, двуплощно;
двоумение двуизмёрна, двуизмёрно; двуплощни
двоумя се, -йш двуизмёрни двуплощник; двуплощници, (два
двоя се, -йш двукамарен, двукамарния(т), и т.н.) двуплощника
двояк двукамарна, двукамарно; двуполов
двоякост, двоякостта двукамарни двуполовост, двуполовостта
двуактен, двуактния(т), двуактна, двукамерен, двукамерния(т), двуполюсен, двуполюсния(т),
двуактно; двуактни двукамерна, двукамерно; двуполюсна, двуполюсно;
двубагрен, двубагрения(т), двукамерни двуполюсни
двубагрена, двубагрено; двукатен, двукатния(т), двукатна, двупосбчен, двупосочния(т),
двубагрени двукатно; двукатни двупосочна, двупосочно;
двубожие двукласен, двукласния(т), двупосочни
двуббй, -ят, -я; двубои, (два и т.н.) двукласна, двукласно; двур&зов
221
двурам енен
двураменен, двураменния(т), двуу'стнен, двуустнения(т), дебелостеблен,
двураменна, двураменно; двуустнена, двуустнено; дебелостёбления(т),
двураменни двуустнени дебелостёблена,
двуред двуутробен, двуутробния(т), дебелостёблено;
двуреден, двурёдния(т), двуредна, двуутробна, двуутробно; дебелостёблени
двуредно; двуредни двуутробни дебелостенен, дебелостённия(т),
двурбг двуфазен, двуфазния(т), дебелостённа, дебелостённо;
двуръб двуфазна, двуфазно; двуфазни дебелостённи
двуседмичен, двусёдмичния(т), двуфазов дебйл; дебйли, (двама и т.н.)
двуседмична, двуседмично; двухлорйд; двухлорйди, (два и т.н.) дебшш
двуседмични двухлорйда дебйлен, дебйлния(т), дебйлна,
двусёдмичннк; двуседмичници, двуцветен, двуцветния(т), дебйлно; дебйлни
(два и т.н.) двуседмичника двуцветна, двуцветно; дебйлност, дебилностга
двусеменен, двусеменния(т), двуцветни дебит
двусёменна, двусёменно; двуцевен, двуцевния(т), дебит
двусёменни двуцёвна, двуцёвно; двуцёвни дебитен, дёбитния(т), дёбитна,
двусериен, двусерийния(т), двуцевка дёбитно; дёбитни
двусерийна, двусерийно; двуцйклов дебйтен, дебйтния(т), дебйтна,
двусерийни двуцилйндров дебитно; дебитни
двусловен, двусловния(т), двуцйфрен, двуцйфрения(т), дебйтор; дебитори, (двама и т.н.)
двусловна, двусловно; двуцифрена, двуцифрено; дебитори
двусловни двуцифрени дебйторен, дебйторния(т),
двусменен, двусмённия(т), двучасов дебйторна, дебйторно;
двусменна, двусменно; двучлён; двучлёни, (два и т.н.) дебйторни
двусмённи двучлёна дебйторка
двусмислен, двусмйсления(т), двучленен, двучлённия(т), дебйторски
двусмислена, двусмислено; двучлённа, двучлённо; деблокйрам, -аш
двусмислени двучлённи деблокиране
двусмйсленост, двусмислеността двуяйчен, двуяйчния(т), дебна, -еш
двусмйслие; двусмислия двуяйчна, двуяйчно; двуяйчни дебнене
двусмислица де дебнешкбм
двусрйчен, двусрйчния(т), дебаркйрам, -аш дебри (само мн.ч.)
двусрйчна, двусрйчно; дебаркйране дебушё; дебушёта
двусрйчни дебарцйнн (само мн.ч.) дебългаризация
двустаен, двустайния(т), дебат; дебати, (два и т.н.) дебата дебългаризйрам (се), -аш
двустайна, двустайно; дебатйрам, -аш дебългариэйране
двустайни дебатйране дебют; дебюти, (два и т.н.) дебюта
двустенен, двустённия(т), дебел дебютант; дебютанта, (двама и
двустенна, двустенно; дебел&к; дебелаци, (двама и т.н.) т.н.) дебютанта
двустенни дебелаци дебютантка
двустепенен, двустёпенния(т), дебелан; дебелановци, (двама и дебютантски
двустепенна, двустепенно; т.н.) дебелановци дебютен, дебютния(т), дебютна,
двустепенни дебел&на дебютно; дебютни
двустйшен, двустйшния(т), дебелашки дебютирам, -аш
двустшнна, двустшпно; дебелащина дебютйране
двусташни дебелеене дева
двустишие; двустишия дебелея, -еш девалвация; девалвации
двустранен, двустранния(т), дебелина девалвйрам, -аш
двустранна, двустранно; дебеличък, дебёличкия(т), девалвйране
двустранни дебеличка, дебёличко; девалоризация
двустранност, двустранността дебёлички девер; дёвери, (двама и т.н.)
двустъпен, двустъшшя(т), дебеловрат дёвери
двустьпна, двустъпно; дебелоглав деверов
двустъпни дебелоглйвец; дебелоглавци, девесйл
двусъставен, двусъставния(т), (двама и т.н.) дебелоглавци девет, деветгё
двусъставна, двусъставно; дебелоглавие дёветгодйшен, дёветгодйшния(т),
двусъставни дебелоглавщина дёветгодшпна, дёветгодйшно;
двутактов дебелокож дёветгодйшни
двутбмен, двутомния(т), дебелокожие деветгодйшнииа
двутомна, двутомно; двутомни дебелокор деветдесет, деветдесетгё
двутомник; двутомници, (два и дебелоок дёвет-дёсет
т.н.) двутомника дебел обчие деветдесетгодйшен,
двутонен, двут6нния(т), дебелоствол деветдесётгодйшния(т),
двутонна, двутонно; двутонни дебелостволест деветдесётгодйшна,
222
д е и д е о л о г и з й р а м (с е )
деветдесетгодйшно; девбйка дезавуйране
деветдесетгодйшни девствен, дёвствения(т), дезактнвацибнен,
деветдесетгодйшнина девствена, девствено; дезактивацибнния(т),
деветдесети девствени дезактивационна,
девети девственик; девственици, (двама дезаюгивационно;
деветима, деветимата и т.н.) девственици дезактивационни
деветйна девственица дезактивация
деветйни девственост, девствеността дезактивйрам, -аш
деветка девство дезактивиране
деветкратен, деветкратния(т), дегазатор; дегазатори, (два и т.н.) дезертйрам, -аш
деветкратна, деветкратно; дегазатора дезертйране
деветкратни дегазацибнен, дегазационния(т), дезертьор; дезертьори, (двама и
деветмесечен, деветмесечния(т), дегазационна, дегазационно; т.н.) дезертьори
деветмесечна, деветмесечно; дегазационни дезертьбреки
деветмесечни дегазация дезертьорство
деветмесечие дегазйрам (се), -аш дезинсекцибнен,
деветнадесет, деветнадесетте, и дегазиране дезинсекционния(т),
деветнайсет дегенерат’; дегенерати, (двама и дезинсекционна,
деветнадесетгодйшен, т.н.) дегенерати (лице) дезинсекционно;
деветнадесетгодйшния(т), дегенер&т2; дегенерати, (два и т.н.) дезинсекционни
деветнадесетгодйшна, дегенерата (нелице) дезинсекция
деветнадесетгодйшно; дегенеративен, дезинтеграция
деветнадесетгодшпни, и дегенератйвния(т), дезинтегрйрам (се), -аш
деветнайсетгодйшен дегенеративна, дегенеративно; дезинтегрйране
деветнадесети и деветнайсети дегенеративни дезинтереейрам се, -аш
деветнайсет, деветнайсетте, и дегенерация; дегенерации дезинтоксикация
деветнадесет дегенерйрам, -аш дезинфектант; дезинфектанта,
деветнайсетгодйшен, дегенерйране (два и т.н.) дезинфектанта
деветнайсети)дшпния(т), дё-гйди (межд.) дезинфектйрам, -аш
деветнайсетгодйшна; дегизйрам (се), -аш дезинфектйране
деветнайсетгодйшно; дегизйране дезинфекционен,
деветнайсетгодйшни, и дегизировка дезинфекционния(т),
деветнадесетгодйшен деградация; деградации дезинфекционна,
деветнайсети и деветнадесети деградирам, -аш дезинфекционно;
деветокласник; деветокласници, деградйране дезинфекционни
(двама и т.н.) деветокласници дегустатор; дегустатори, (двама и дезинфекцйрам, -аш
деветокласница т.н.) дегустатори дезинфекцйране
деветокласничка дегустация; дегустации дезинфекция; дезинфекции
деветорен, деветорния(т), дегустирам, -аш дезинформация
деветорна, деветорно; дегустйране дезинформйрам, -аш
деветорни деди (само мн.ч.) дезинформйране
деветстотен, деветстотния(т), дедуктйвен, дедуктйвния(т), дезодорант; дезодоранта, (два и
деветстотна, деветстотно; дедуктивна, дедуктивно; т.н.) дезодоранта
деветстотин дедуктйвни дезодорйрам (се), -аш
девететбтин, деветстотинте дедуктйвност, дедуктивността дезодорйране
деветстотингодйшен, дедукция; дедукции дезоксидация
деветстотингодшпния(т), деен, дёйния(т), дёйна, дейно; дезоксирибоиуклейнов
деветстотинтедшпна, дейни дезорганизатор;
деветстотингодйшно; дёенричастен, дёепричастния(т), дезорганизаторн, (двама и т.н.)
деветстотингодйшни дёепричастна, дёепричастно; дезорганизаторн
деветчленен, деветчленния(т), деепричастии дезорганизаторски
деветчленна, деветчленно; деепричастие; деепричастия дезорганизация; дезорганизации
деветчленни дееспосббен, дёеспособния(т), дезорганизйрам (се), -аш
девиация дееспособна, дееспособно; дезорганизйране
девиз; девизи, (два и т.н.) девиза дееспособни дезорганизйраност,
девизи (само мн.ч.) дееспосббност, дееспособността дезорганизираността
девински деец; дейцй, (двама и т.н.) дейци дезориентация; дезориентации
девица дежавю дезориентирам (се), -аш
девически дежурен, дежурния(т), дежурна, дезориентиране
девнчи дежурно; дежурни дезориентираност.
девненски дежурене дезориентираността
девоенизация дежурство; дежурства дезурбанизация
девоенизйрам (се), -аш дежуря, -иш деидеологизация
девоенизйране дезавуйрам, -аш деидеологизйрам (се), -аш
223
д еи д ео л о гн зй р ан е
деидеологнзйране декански и декански декоратйвнооблицовъчния(т),

дейзъм, дейзмът, дейзма деканство и деканство декоратйвнооблицовъчна,
дейксис; дейксиси, (два и т.н.) декантер; декантери, (два и т.н.) декоратйвнооблицовъчно;
дейксиса, и дейксис декантера декоратйвнооблицовъчни
деиктйчен, деиктйчния(т), декантйрам, -аш декоратйвно-приложен,
деикгйчна, деиктйчно; декантйране декоратавно-приложния(т),
деиктйчни дёкар, -ът, -а; дёкари, (два и т.н.) декоратйвно-приложна,
деиндустриализация дёкара декоратйвно-приложно;
деинсталйрам, -аш декарбонизация декоратйвно-приложни
деинсталиране декарбонизйрам, -аш декоративност, декоративността
деинституционализация декарбонизйране декоратор; декоратори, (двама и
деинституционализйрам, -аш декатлон т.н.) декоратори
деинституционализйране деквалификация декораторка
дейст; дейсти, (двама и т.н.) деквалифицйрам се, -аш декорация; декорации
дейсти деквалифицйране декорйрам, -аш
деификация декёмври декориране
деифицйрам, -аш декемврийски декресчёндо
деифицйране декламатор; декламатори, (двама декрёт; декрета, (два и т.н.) декрета
дейксис; дейксиси, (два и т.н.) и т.н.) декламатори декретйрам, -аш
дейксиса, и дейксис декламаторка декретйране
дейонизация декламаторски декриминализация
дейонизйрам, -аш декламаторсгво декриминализнрам, -аш
дейонизйране декламация; декламации декрнминалнзйране
дейност, дейността декламирам, -аш декстрин
действам, -аш декламйране декстрйнен, декстрйнния(т),
дёйстване декларативен, декларатйвния(т), декстрйнна, декстрйнно;
действен, дёйствения(т), декларатйвна, декларатйвно; декстрйнни
действена, действено; декларативни декстрйнов
действени декларатйвност, делбй
действие; действия декларатавността дёлва
действителен, действйтелния(т), декларатор; декларатори, (двама делегат; делегата, (двама и т.н.)
действителна, действително; и т.н.) декларатори делегата
действителни деклараторка делегатка
действителност, декларация; декларации делегатски
действителността декларирам, -аш делегация; делегации
дёйтарум; дёйтарумове и декларйране делегйрам, -аш
дёйгаруми, (два и т.н.) декласирам (се), -аш делегиране
дёйтарума декласиране делегитимация; делегитимации
дек, -ът, -а; дёкове, (два и т.н.) дёка деклинация делёж; делёжи, (два и т.н.) делёжа
декабрйст; декабрйсти, (двама и декодер; декодери, (два и т.н.) делёне
т.н.) декабрйсти декодера деление; делёния
декаграм; декаграмм, (два и т.н.) декодйрам, -аш деликатен, деликатаия(т),
декаграма декодйране деликатна, деликатно;
декада деколтё; деколтёта деликатни
декад&нс; декаданси, (два и т.н.) декомпенсация делнкатёс; деликатёси, (два и т.н.)
декаданса декомпенейране деликатёса
декадёнт; декадёнти, (двама и т.н.) декомпозирам, -аш деликатёсен, деликатёсния(т),
декадёнти декомпозйране дедикатёсна, деликатёсно;
декадёнтка декомпреейрам, -аш деликатёсни
декадёнтски декомпреенране деликатнича, -иш
декадёнтство декомпрёсня деликатннчене
декаёдър; декаёдри; (два и т.н.) декомунизация деликатност, деликатността
декаёдъра декому низйрам (се), -аш делйкт; делйкти, (два и т.н.)
декалйтър; декалйтри, (два и т.н.) декомунизйране деликта
декалйтра деконт; деконта, (два и т.н.) делйктен, делйктния(т),
декалйг деконта деликтна, делйктно; делйктни
декамётър; декамётри, (два и т.н.) деконцентрация делим
декамётра деконцентрйрам (се), -аш делимитация
декан; дёкани, (двама и т.н.) деконцентрйране делимо; дёлими, и делимо
дёкани, и декан декор; декори, (два и т.н.) декора делимо; делими, и дёлимо
декан; декани, (двама и т.н.) декоративен, декоратйвния(т), делймост, делимостта
декани, и дёкан декоратйвна, декоратйвно; делйормански
деканат; деканата, (два и т.н.) декоратйвни делйриум
деканата декоратйвнооблицовъчен, делйтба
224
денатурйране
делйтбен, делйтбення(т), демараж демократичността
делйтбена, делйтбено; демаркационен, демократка
делйтбени демаркационния(т), демократски
делител, -ят, -я; делители, (два и демаркационна, демокрация
т.н.) делителя, и делйтел демаркационно; демаркационни дёмов; дёмони, (два и т.н.) дёмона
делйтел, -ят, -я; делители, (два и демаркация демонизйрам, -аш
т.н.) делителя, и делител демарш демонизйране
делйя; делии, (двама и т.н.) делии демаскйрам (се), -аш демонйзъм, демонйзмът,
делко; делка демаскйране демонйзма
делна. -еш, и дялна дематериализация демояйчен, демонйчния(т),
делник; делници, (два и т.н.) демёнция демонична, демонйчно;
делника демилитаризация демонйчни
дёлничен, дёлничния(т), демилитари шрам (се), -аш демонйчески
делнична, делнично; делнични демилитаризйраие демонйчност, демоничността
дёлничност, делничностга демвнутйв; деминутйви, (два и демонология
дело; дела т.н.) деминутйва демономания
деловй деминутйвен, деминутйвния(т), демонофббия
деловйт деминутйвна, деминутйвно; дёмонски
деловйтост, деловитостта деминутйвни демонстрант; демонстранта,
делово демйсезон; демйсезони, (два и (двама и т.н.) демонстранта
деловбден, деловбдния(т), т.н.) демйсезона демонстрантка
деловодна, деловодно; демйсезонен, демйсезонния(т), демонстратй вен,
деловодни демйсезонна, демйсезонно; демонстратйвния(т),
деловодйтел, -ят, -я; демйсезонни демонстративна,
деловодители, (двама и т.н.) демитологнзация; демонстратйвно;
деловодители демитологизации демонстратйвни
деловодйтел ка демитологизйрам (се), -аш демонстратор; демонстратори,
деловодство; деловодства демитологизйран (двама и т.н.) демонстратори
делопроизводство демитологизйране демонстрация; демонстрации
дёлта демиург; демиурзи, (двама и т.н.) демонстрйрам, -аш
дёлта-вълна демиурзи демонстрйране
дёлта-импулс; дёлта-импулси, демобилизаторски демонтаж; демонтажи, (два и т.н.)
(два и т.н.) дёлта-импулса демобилизационен, демонтажа
дёлта-лъчй (само мн.ч.) демобилнзационния(т), демонтажно-монтажеи,
дёлта-метал; дёлта-метали, (два и демобилизационна, демонтажно-монтажния(т),
т.н.) дёлта-метала демобилизационно; демонтажно-монтажна,
дёлта-оператор; дёлта-оператори, демобилнзационни демонтажно-монтажно;
(двама и т.н.) дёлта-оператори демобилизация; демобилизации демонтажно-монтажни
делтаплан; делтаплани, (два и т.н.) демобилизйрам (се), -аш демонтирам, -аш
дёлтаплана демобилизйране демонтйране
дёлтапланерйзъм, дёмовёрсия; дёмовёрсии деморализация
дёлтапланерйзмът, демограф; демографи, (двама и деморализйрам (се), -аш
дёлтапланерйзма т.н.) демографи деморализйраяе
дёлтапланерйст; демография дёмос
дёлтапланерйсти, (двама и т.н.) демографски демос коп; демоскопи, (двама и т.н.)
дёлтапланерйсти демодё демоскопи
дёлта-функция; дёлта-функции демодирам се, -аш демоскопйя; демоскопйи
делувиален, делувиалния(т), демодйран демоскопски
делувиална, делувиално; демодулация; демодулации дёмпфер; дёмпфери, (два и т.н.)
делувиални дёмозапис; дёмозаписи, (два и т.н.) дёмпфера
делувий, -ят, -я дёмозаписа ден, -ят, -я; дни, (два и т.н.) дёна
делфйн; делфйни, (два и т.н.) демократ; демократи, (двама и т.н.) идни
делфйна демократа дёнар, -ът, -а; дёнари, (два и т.н.)
делфинариум; делфинариуми, демократизация дёнара
(два и т.н.) делфинариума демократизирам (се), -аш денатурализация
делфйнов демократизйране денатурализйрам (се), -аш
деля (се), -йш демократйзъм, демократизмът, денатурализйране
демагог; демагози, (двама и т.н.) демократизма денатурант; денатуранта, (два и
демагози демократйчен, т.н.) денатуранта
демагбгия демократйчния(т), денатурат; денатурата, (два и т.н.)
демагогски демократична, демократично; денатурата
демагогствам, -аш демократйчни денатурация
демагогстване демократйчески денатурйрам, -аш
демагбжка демократйчиост, денатурйране

ден ац и о н ал и зато р ски
денационализаторски депозитарна, депозитарно; дерматйн

денационализация депозитарии дерматйт; дерматита, (два и т.н.)
денационализйрам (се), -аш депозитен, депозитния(т), дерматита
депациопализйрапе депозитна, депозитно; дерматоза
дён-годйна депозитни дерматолбг; дерматолози, (двама
денгуба депозйтор; депозитори, (двама и и т.н.) дерматолози
дёнди; дёндита т.н.) депозитори дерматологйчеи,
дендйзъм. дендйзмът, дендйзма деполитизйрам (се), -аш дерматологйчния(т),
дендрариум; дендрариуми, (два и деполитизйране дерматологйчна,
т.н.) дендрариума деполяризация; деполяризации дерматологйчно;
дендролбг; дендролози, (двама и депонёнт; депонента, (двама и т.н.) дерматологйчни
т.н.) дендролози депонента дерматологйчески
дендрология депонйрам, -аш дерматология
дендроложка депонйране дерматоложка
дёнем депопулация; депопулации дерматосклероза
денивелация; денивелащш депорт; депорта, (два и т.н.) десант; десанти, (два и т.н.)
дениёр; дениёри, (два и т.н.) депорта десанта
денисра депортйрам, -аш десантен, десантния(т), десантна,
денйм депортиране десантно; десантни
денк, -ът, -а; денкове, (два и т.н.) депресант; депресанта, (два и т.н.) дес&нтно-транспбртеи,
денка депресанта десантно-транспортния(т),
деноминатйвен, депресйвен, депресйвния(т), десантно-транспортна,
деноминатавния(т), депресивна,депресивно; десантно-транспортно;
деноминатйвна, депресивни десантно-транспортни
деноминативно; деноминатавни депресирам (се), -аш десантчик; десантчици, (двама и
деноминация депресйране т.н.) десантчици
денонбщен, денонощния(т), депресия;депресии десегрегация
денонощна, денонощно; депримйрам (се), -аш десемантизация
денонощни депримйране дёсен, дёсния(т), дясна, дясно;
денопощне; денонощия депутат; депутати, (двама и т.н.) дёсни
денонсйрам, -аш депутати десен; десёни, (два и т.н.) десёна
денонсиране депутатка десенатор; десенатори, (двама и
денотат; денотата, (два и т.н.) депутатски т.н.) десенатори
денотата депутатство десенйрам, -аш
денотатйвен, денотатавния(т), депутация; депутации десенйране
денотативна, денотативно; дера (се), -ёш десёрт; десёрта, (два и т.н.) десёрта
денотатавни дерайлирам, -аш десёртен, дееёртния(т), десёртна,
денотация дерайлйране десёртно; десёртни
дёнсмузика дератизация; дератизации дёсет, десеттё
дентален, денталния(т), дентална, дёрби; дёрбита десетак; десетаци, (два и т.н.)
дентално; дентални дервйш; дервйши, (двама и т.н.) десетака
дентин дервйши десетарка
дену вам, -аш дерё; дерёта десетачка
денуване деребёй, -ят, -я; деребёи, (двама и дёсетвековен, дёсетвековния(т),
департамент; департамента, (два т.н.) деребёи дёсетвековна, дёсетвековно;
и т.н.) департамента деребёйски дёсетвековни
деперсонализация; деребёйствам, -аш дёсетгодйшен, дёсетгодйшния(т),
деперсонализации деребёйстване дёсетгодйшна, дёсетгодйшно;
деперсонализйрам (се), -аш деребёйство дёсетгодйшни
деперсонализйране деребёйщина дёсетгодйшнина
депигментация дерегуляция; дерегулации дёсетднёвен, дёсетднёвния(т),
депилатор; депилатори, (два и т.н.) дерегулйрам, -аш дёсетднёвна, дёсетднёвно;
депилатора дерегулйране дёсетднёвни
депилация дереджё десетднёвка
депилйрам (се), -аш дерзаене десёти
депилйране дерзание; дерзания десетнлётен, десеталётния(т),
депб; депа дерз&я, -еш десетилётна, десетилётно;
депозйрам, -аш дериват; деривата, (два и т.н.) десеталётни
депозйране деривата десетнлётие; десетилетия
депозит; депозита, (два и т.н.) деривационен, деривационния(т), десетйма, деситамата
депозита деривационна, деривационно; десетина
депозитор, -ят, -я; депозитари, деривационни десетица
(два и т.н.) депозитора деривация; деривации десетйчен, десетачния(т),
депозитарен, депозитарния(т), дёрма десетична, десетично;
226
деф ектоскопия
десетични дескрипция; дескрйпции детерминирам, -аш
десетка десктоп, -ът, -а; дёсктопове, (дваи детерминнране
десеткилограмов т.н.) дёсктопа детермннйст; детерминиста,
десеткратен, десеткратаия(т), десница (двама и т.н.) детерминйсти
десеткратна, десеткратно; десничар, -ят, -я; десничари, детерминйстка
десеткратни (двама и т.н.) десничари детероден, детеродния(т),
дёсетмётров десничарка детеродна, детеродно;
десётннк; десётници, (двама и т.н.) десничарски детеродни
десётници дёсиофланговй детеубйец; детеубййци, (двама и
десётнически дёсноцентрйстки и т.н.) детеубййци
десётвичка дясноцентрйстки детеубййство; детеубййства
десетобйлен, десетобалния(т), десорбция детеубййца
десетобална, десетобално; деспот; деспота, (двама и т.н.) детински
десетобални деспота детйнство
десетобоец; десетобойци, (двама деспотизъм, деспотизмът, дстйнщина
и т.н.) десетобойци деспотизма детиня се, -йш
десетоббй, -ят, -я; десетобои, (два деспотичен, деспотйчния(т), дёто
и т.н.) десетобоя деспотйчна, деспотично; детоксикация
десетокласник; десетокласници, деспотйчни детоксикйране
(двама и т.н.) десетокласници деспотскн детоксицйрам, -аш
десетоклйсница деспбтство детонатор; детонатори, (два и
десетокласничка дестабилизация т.н.) детонатора
десетократен, десетократния(т), дестабилизйрам (се), -аш детонационен, детонационния(т),
десетократна, десетократно; дестабилизиране детопационна, детонационно;
десетократни дестилат; дестилати, (два и т.н.) детонационни
десетолёвка дестилата детонация; детонации
десеторен, десеторния(т), дестилатор; дестилатори, (два и детонйрам, -аш
десеторна, десеторно; т.н.) дестилатора детонйране
десеторни дестилационен, детронация; детронации
десеторка дестилационния(т), детронйрам, -аш
десетостёпенен, дестилационна, дестилационно; детронйране
десетостёпенния(т), дестилационни дётскн
десетостёпенна, дестилация; дестилации дётско-юношескн
десетостёпенно; дестнлйрам, -аш дётство
десетостёпенни дестилйране дефазатор; дефазатори, (два и
десетохйляден, дестинация; дестинации т.н.) дефазатора
десетохйлядния(т), деструктивен, деструктйвния(т), дефазаторен, дефазаторния(т),
десетохйлядна, десетохйлядно; деструктивна, деструкгйвно; дефазаторна, дефазаторно;
десетохйлядни деструктйвни дефазаторни
десетоъгьлен, десетоъгълния(т), деструкция дефазация; дефазации
десетоъгьлна, десетоъгьлно; десятък; десятъци, (два и т.н.) дефазйвен, дефазйвния(т),
десетоъгьлни десятъка, и десетък дефазйвна, дефазйвно;
десетоъгълннк; десетоъгьлници, детайл; детайли, (два и т.н.) дефазйвни
(два и т.н.) десетоъгьлника детайла дефанзйва
дёсетпроцёнтов детайлен, детайлния(т), детайлна, дефанзйвен, дефанзйвния(т),
дёсетстёпенен, детайлно; детайлни дефанзйвна, дефанзйвно;
дёсетстёпенния(т), детайлизйрам, -аш дефанзйвни
дёсетстёпенна, дёсетстёпенно; детайлнзйране дефекация; дефекации
дёсетстёпенни детё; деца дефекйрам, -аш
дёсеттбнен, дёсеттонния(т), детектив; детектйви, (двама и дефекйран
дёсеттонна, дёсеттонно; т.н.) детектйви дефекйране
дёсеттонни детектйвски дефёкт; дефёкти, (два и т.н.)
дёсетхйляден, дёсетхйлядния(т), детёктор; детёктори, (два и т.н.) дефёкта
дёсетхйлядна, дёсетхйлядно; детёктора дефёктен, дефёктния(т),
дёсетхйлядни детёкторен, детёкторния(т), дефёктна, дефёктно, дефёктни
дёсетчасов детёкторна, детёкторно; дефектйвен, дефектавния(т),
дёсетчлёнен, дёсетчлённия(т), детёкторни дефектйвна, дефектйвно;
дёсетчлённа, дёсетчлённо; детёкция дефектйвни
дёсетчлённи детелина дефектолбг; дефектолози, (двама
десётьк; десётъци, (два и т.н.) детелйнов и т.н.) дефектолози
десётъка, и десятък детерминанта дефектология
дескриптивен, дескрйптивния(т), детерминация; детерминации дефектоскбп; дефектоскопи, (два
дескрйптивна, дескрйптивно; детерминйзъм, детерминйзмът, и т.н.) дефектоскопа
дескрйптивни детерминизма дефектоскопия
деф ибрил& тор
дефибрилатор; дефибрилатори, джаз, -ът, -а (двама и т.н.) джентълмени

(два и т.н.) дефибрилатора джазбенд*, -ът, -а; джазбендове, джёнтълменски
дефиле; дефилета (два и т.н.) джазбенда джёнтълменство
дефилйрам, -аш джазизпълнйтел*, -ят, -я; джепанё
дефилйране джазизпълнители, ( двама и джет, -ът, -а; джетове, (два и т.н.)
дефинйрам, -аш т.н.) джазизпълнители джёта
дефинйране джйзконцерт*; джазконцерта, джётсёт, -ът, -а
дефинитивен, дефинитйвния(т), (два и т.н.) джазконцерта джйбри (само мн.ч.)
дефинитивна, дефинитивно; дж&зклуб*, -ът, -а; джазклубове, джйбров
дефинитивни (два и т.н.) джазклуба джйбровица
дефинйцин; дефиниции джазпевец*; джазпевци, (двама и джйбровка
дефйс; дефйси, (два и т.н.) дефйса т.н.) джазпевцй джигйт; джигйта, (двама и т.н.)
дефицйт джазпевйца* джигити
дефицитен, дефицйтния(т), джазсалон*; джазсалони (два и джйесём; джиссёми, (два и т.н.)
дефицитна, дефицитно; т.н.) джазсалона джйесёма
дефицитни джазов джин, -ът, -а; джйнове, (два и т.н.)
дефляция; дефлации джакпот; джакпота, (два и т.н.) джина
дефлорация; дефлорации джакпота джинджифил
дефлорйрам, -аш джакузи; джакузита джинс, -ът, -а; джинсове, (два и т.н.)
дефлорйране джамбазин; джамбази, (двама и джинса
дефолиант; дефолианта, (два и т.н.) т.н.) джамбази джйнси (само в мн.ч.)
дефолианта джамбазки джйнсов
дефолиация джамборе; джамборета джип, -ът, -а; джйпове, (два и т.н.)
деформация; деформации джамйя; джамии джипа
деформирам (се), -аш джангър; джангьри, (два и т.н.) джйпй; джипйта
деформйране джангьра джйпиёс; джипиёси, (два и т.н.)
дехидратация джанка джйпиёса
дехуманизация джанков джирант; джиранта, (двама и т.н.)
дехуманизйрам (се), -аш джанковица джиранта
дехуманнзйране джанта джират; джирати, (двама и т.н.)
децентрализация джйпам, -аш джирати
децентрализйрам (се), -аш джапане джйро
децентралиэйране джапанка джиросвам, -аш
децибёл; децибели, (два и т.н.) джапвам, -аш джирбсване
децибела дж^пване джйу-джйцу и жйу-жйцу
дециграм; дециграмм, (два и т.н.) джапна, -еш джихад
дециграма джасвам, -аш джоб, -ът, -а; дждбове и джобове,
децилйтър; децилйтри, (два и т.н.) джасване (два и т.н.) джоба
децилитра джаскам, -аш джобен, джобния(т), джобна,
децимал; децимали, (два и т.н.) джаскане джобно; джобни
децимала джасна, -еш дждгинг
децимётров джаста-прасга джоджен
децимётър; дециметри, (два и джаул; джаули, (два и т.н.) джаула джойнт, -ът, -а; джойнтове, (два и
т.н.) дециметра джаф (межд.) т.н) джойнта
дёчко; дёчковци, (двама и т.н.) джафвам, -аш джойнтвёнчър
дёчковци дж&фваие джойстик, -ът, -а; джойстикове,
дечурлйга (само мн.ч.) джафкам. -аш (два и т.н.) джойстика
дешифратор'; дешифратора джафкане джокер; джокери, (два и т.н.)
(двама и т.н.) дешифратори джафна, -еш джокера, и ждкер
(лице) джебелски джолан; джолани, (два и т.н.)
дешифратор2; дешифратори, (два джебчййка джолана
и т.н.) дешифратора (нелице) джебчййски джонка
дешифрйрам, -аш джебчййство джуббкс, -ът, -а; джубоксове, (два
дешифриране джебчйя; джебчйи, (двама и т.н.) и т.н.) джубокса
деяние; деяния джебчйи джувка и джуфка
деятел, -ят, -я; деятели, (двама и джезве; джезвета джуджё; джуджета
т.н.) деятели джем, -ът, -а; джемове, (два и т.н.) джудйст; джудйсти, (двама и т.н.)
деятелен, деятелния(т), деятелна, джема джудисти
деятелно; деятелни джемпър; джемпъри, (два и т.н.) джудйстка
деятелка джемпъра джудо
деятелност, деятелността джемсешън; джемсепгьни, (два и джумбуш
джага т.н.) джемсепгьна джунгла
джаги (само мн.ч.) гжендър джуркам, -аш
джаджа джентълмен; джентълмени, джуркане
228
ди ги тали зац и я
джуфка и джувка и т.н.) диалектизъма диафрагма

джъмбо-джёт, -ът, -а; диалектик: диалектйци, (двама и диафрагмен, диафрагмения(т),
джъмбо-джётове, (два и т.н.) т.н.) диалектйци диафрагмена, диафрагмено;
джъмбо-джёта диалёктика диафрагмени
дзеи диалектичен, диалектйчния(т), диахрбнен, диахронния(т),
дзёнбудйзъм, дзенбудизмът, диапектйчна, диалектйчно; диахронна, диахронно;
дзёнбудйзма диалектични диахронии
дзёнбудйст; дзёнбудйсти, (двама диалектйчески диахронйчен, диахронйчния(т),
и т.н.) дзёнбудйсти диалектолбг; диалектолози, диахронйчна, диахронйчно;
дзёнбудйстки (двама и т.н.) диалектолози диахронйчни
дзифт, -ът, -а диалектологйчен, диахрония
дзън (межд.) диалектологйчния(т), дибидюс
диабёт диалектологйчна, див
диабетик; диабетици, (двама и т.н.) диатектологйчно; дйва
диабетици диалектологйчни дивак; диваци, (двама и т.н.)
диабетичен, даабетйчния(т), диалектологически диваци
диабетична, диабетично; диалектолбгия диван; диванн, (два и т.н.) дивана
диабетични диалектоложка диванё; диванета
диабетйчка диалектоложки дивачество
диаболизйрам, -аш дийлиза дивачка
диаболизйране диалог; диалози, (два и т.н.) дивашки
диаболйзъм, диаболйзмът, диалога диващина
диаболйзма диалогйчен, диалогйчния(т), дивёене
диагноза диалогична, диалогйчно; дивен, дйвния(т), дйвна, дйвно;
диагностйк; диагностици, (двама диалогйчни дйвни
и т.н.) диагностици диалогйчност, даалогичността дивёне
диагностика диамагнйт; диамагнйти, (два и дивергёнция; дивергенции
диагиостицйрам, -аш т.н.) диамагнйта диверсификация
диагностнцйране диамант; диаманти, (два и т.н.) диверсифицйрам, -аш
диагностйчен, даагностйчния(т), диаманта днверсифицйране
диагностйчна, диагностйчно; диамантен1, диамантения(т), дивёрсия;диверсии
диагностични диамантена, диамантено; дйвеч
диагностйчка диамантени дйвечов
диагностйчно-консултатйвен, диамантен2, даамантния(т), дивечовъд; дивечовъди, (двама и
диагностйчно-консултатйвния(т), диамантна, диамаитно; т.н.) дивечовъди
диагностйчно-консултатйвна, диамантни дивечовъден, дивечовъдния(т),
диагностйчно-консултатйвно; диамантов днвечовъдна, дивечовъдно;
диагностично-консултативни диаметрален, диаметралния(т), дивечовъдни
диагонал; диагонали, (два и т.н.) диаметрална, диаметрално; дивечовъдство
диагонала диаметрални днвёя, -еш
диагонален, диагоналния(т), диамётър; диаметри, (два и т.н.) дивидёнт; дивиденти, (два и т.н.)
диагонална, диагонално; диаметъра дивидента
диагонални дианетика дйвидй; дйвидйта
диаграма диапазон: диапазони, (два и т.н.) дйвидйром*; дйвидйромове, (два
диагрймен, диаграмния(т), диапазона и т.н.) дйвидйрома
дааграмна, диаграмно; диапозитйв; диапозитйви, (два и дивизион; дивизиони, (два и т.н.)
диаграмни т.н.) диапозитива дивизиона
диадёма днапозитйвен, диапозитйвния(т), дивизибнен, дивизионния(т),
диадинамика диапозитйвна, диапозитйвно; днвизионна, дивнзнонно;
диадинамйчен, диапозитйвни дивизнонни
диадинамичния(т), диапрожекция; диапрожекции дивйзия; дивйзии
диадинамйчна, диадинамйчно; диарбекйрски дйвност, давността
диадинамйчни диария; диарии диворастящ
диакритйчен, диакритйчния(т), диаскоп; диаскопи, (два и т.н.) дйвост, дивостта
диакритйчна, диакритйчно; диаскопа дивота
диакритйчни диаспора дивотйя;дивотии
диакритйчески диатёза дивя (се), -йш
диалект; диалекти, (два и т.н.) диатёрмия дйга
диалекта диатоника дйгам (се), -аш
диалёктен, диалёктния(т), диатонйчев, диатонйчния(т), дйгане
диалектна, диалектно; диатонйчна, диатонйчно; дигитален, дигиталния(т),
диалектни диатонйчни дигитална, дигитално;
диалектизъм, диалектизмът, диафйлм, -ът, -а; диафйлмн, (два и дигитални
диалектйзма; диалектйзми, (два т.н.) диафйлма дигитализация
229
ди гиталн зи рам
дигиталнзйрам, -аш диктувам, -аш диноз&вър; динозаври, (два и т.н.)

дигитализйране диктуване динозавъра
дигиталис дикция; дикции динозавърски
диглбсев, даглосния(т), диглосна, дилёма дйня
диглосно; диглосни дилетант; дилетанта, (двама и т.н.) дибд; диода, (два и т.н.) диода
диглосия дилетанта диоксин; даокейни
дигна (се), -еш дилетантка диокейнов
дидактйзъм, дидактазмът, дилетантски диоптрйчен, диоптрйчния(т),
дидактизма дилетантство даоптрйчна, диоптрйчно;
дидактика дилижанс; дилижанси, (два и т.н.) диоптрични
дидактйчен, дидактачния(т), дилижанса диоптрйчески
дидактична, дидактично; дилувий, -ят, -я дибптьр; диоптри, (два и т.н.)
дидактични дилър; дилъри, (двама и т.н.) диоптъра
дидактйчески дшгьри диоцёз; диоцёзи, (два и т.н.)
дйджей, -ят, -я; даджёи, (двама и дйлърка даоцёза
т.н.) дйджеи дйлърски дйпла; дйпди (обикн. в мн.ч.)
дйджёйскн дйлърство дйплене
диез; диёзи, (два и т.н.) диёза дим, -ът, -а; дймове, (два и т.н.) дйпленица и дипленйца
диелектрйк; диелектрици, (два и дама диплодок; диплодоци, (два и т.н.)
т.н.) диелектрика дймен, дймния(т), дймна, дймно; диплодока
диелектрйчен, диелектрйчния(т), дймни дйплом; дапломи, (два и т.н.)
диелектрична, диелектрично; димёне диплома
диелектрични дймер; дймери, (два и т.н.) димера диплома
диелектрйчески димитровградски дипломант; дипломанта, (двама и
диета димйтровградчанин; т.н.) дипломанти
диететика димйтровградчани, (двама и дипломантка
диетика т.н.) димйтровградчани дипломат; дипломата, (двама и
диетйчен, диетичния(т), димйтровградчанка т.н.) дипломата
диетична, диетично; диетични димйтровче; димитровчета дипломатика
диетолбг; диетолози, (двама и дймка дипломатйчен,
т.н.) диетолози димник; димници, (два и т.н.) дипломатйчния(т),
диетоложка димника дипломатична, дипломатично;
дизайн дймнина дипломатични
дизайнер; дизайнери, (двама и т.н.) дймовски дипломатйчески
дизайнери димотикй дипломатйчност,
дизайнерка димя, -Й Ш дипломатичности
дизайнерски димят дипломатка
дйзел; дизели, (два и т.н.) дизела динамизъм, динамизмът, дипломатствам, -аш
дйзелов динамизма дипломатстване
дизентериен, дизентёрийния(т), динамика дипломация
дизентерийна, дизентерийно; динамйт; динамита, (два и т.н.) дипломен, дипломния(т),
дизентерийни динамита дапломна, дйпломно; дипломни
дизентерия; дизентерии динамйтен, динамйтния(т), дипломирам (се), -аш
дизюнктйвен, дизюнктйвния(т), динамитна, динамйтно; дипломйране
дазюнктавна, дазюнхтйвно; данамйтни дйпля (се), -иш
дизюнктйвни динамичен, динамичния(т), дипляна и диплянка
дизюнкция; дизюнкции динамична, динамично; диптйх; диптихи, (два и т.н.)
диканя динамични диптаха
дикйш динамйчност, динамичности дирёк; дарёци, (два и т.н.) дарёка
диктат динамо; динама дирёктен, дарёктния(т),
диктатор; диктатори, (двама и т.н.) дин&момашйна дарёктна, дирёктно; дирёктни
диктатори дииамомётър; данамомётрн, (два директйва
диктаторка и т.н.) динамомётьра дирёктор; директори, (двама и т.н.)
диктаторски дйнар, -ът, -а; дйнари, (два и т.н.) дарёктори
диктаторствам, -аш динара директория; директории
диктаторство династйчен, данастйчния(т), дирёкторка
диктатура династична, династйчно; дирёкторски
диктовка династйчни дирёкторствам, -аш
дйктор; дйктори, (двама и т.н.) династйчески дирёкторстване
дйктори династия; династии дирёкторство
дйкторка дйнго директрйса
дйкторски дйнен, динения(т), данена, дирекционен, дирекционния(т),
диктофон; диктофони, (два и т.н.) динено;динени дирекционна, дирекционно;
диктофона динитробензол дирекционни
230
диф еренциален
дирекция; дирекции дискотёка диспропорционалния(т),
дирене дискотёчен, дискотёчния(т), диспропорционална,
диригент; диригенти, (двама и т.н.) дискотёчна, дискотёчно; диспропорционално;
диригенти дискотёчни диспропорционални
диригёнтка дискохвъргач; дискохвъргачи, диспропорция; диспропорции
диригентски (двама и т.н.) дискохвъргачи диспут; диспути, (два и т.н.)
диригентство дискохвъргачка диспута
дирижабъл; дирижабли, (два и т.н.) дискредитйрам (се), -аш диспутйрам, -аш
дирижабъла дискредитйране диспутйране
дирижйрам, -аш дискрётен, дискрёпшя(т), дистанционен, дистанционния(т),
дирижиране дискрёгаа, дискрётао; дистанционна, дистанционно;
диря (същ.) дискрётни дистанционни
дйря, -иш дискрётност, дискретността дистанцибнно; дистанционни
дисаги (само мн.ч.) дискриминационен. дистанцйрам се, -аш
дисбаланс; дйсбаланси, (два и т.н.) дискриминационния(т), дистанцйране
дисбаланса дискриминационна, дистанция; дистанции
дисекционен, дисекционния(т), дискриминационно; дистрибутйвен,
дисекционна, дисекционно; дискриминационни дистрибутйвния(т),
дисекционни дискриминация; дискриминации дистрибутивна, дистрибутивно;
дисекция; дисекции дискриминйрам, -аш дистрибутивни
дисертант; дисертанти, (двама и дискриминйране дистрибутйрам, -аш
т.н.) дисертанти дискурс; дискурси, (два и т.н.) дистрибутйране
дисертантка дискурса дистрибутор; дистрибутори,
дисертационен, дискурсанализ; дискурсанализи, (двама и т.н.) дистрибутори
дисертационния(т), (два и т.н.) дискурсанапиза дистрибуторен,
дисертационна, дисертационно; дискурсен, дискурсния(т), дистрибуторния(т),
дисертационни дискурсна, дискурсно; дистрибуторна, дистрибуторно;
дисертация; дисертации дискурсни дистрибуторни
диендёнт; дисидёнти, (двама и т.н.) дискурсйвен, дискурсйвния(т), дистрибуторка
дисидёнти дискурсйвна, дискурсйвно; дистрибуторски
дисидёнтка дискурсйвни дистрибуция; дистрибуции
дисидёнтски дискусионен, дискусионния(т), дисфункция; дисфункции
дисидёнтство дискусионна, дискусионно; дисхармонйрам, -аш
дисимилация; дисимилации дискусионни дисхармонйране
диск, -ът, -а; дйскове, (два и т.н.) дискусия; дискусии днехармонйчен,
диска дискутйрам, -аш дисхармонйчния(т),
дискант; дисканги, (два и т.н.) дискутйране дисхармонйчна,
дисканта дислокация; дислокации дисхармонйчно; дисхармонйчни
дискантов дислоцйрам (се), -аш дисхармония; дисхармонии
дискаунт; дискаунт, (два и т.н.) дислоцйране дисциплина
дискаунта дисонанс; дисонанси, (два и т.н.) дисциплинарен,
дисквалификация; дисонанса дисцишшнарния(т),
дисквалификации диспансёр; диспансери, (два и т.н.) дисциплинарна,
днеквалифицйрам, -аш диспансёра дисциплинарно;дисциплинарни
дисквалифицйране диспансёрен, диспансёрния(т), дисциплинйрам (се), -аш
дискёта диспансёрна, диспансёрно; дисциплинйране
дйекмен; дйекмени, (два и т.н.) диспансёрни дисциплинйраност,
дйекмена диспансеризация дисциплинираността
дйско дисцансеризйрам, -аш дитирамб; дитирамби, (два и т.н.)
дйсков диспансеризйран дитирамба
дйсководещ, дисководещи, диспансеризйране дитирамбйчен,
(двама и т.н) дисководещи диспепсия дитирамбйчния(т),
дискография; дискографии диспёрсен, диспёрсния(т), дитрамбйчна, дитрамбйчно;
дискомфорт; дискомфорт, (два и диспёрсна, диспёрсно; дитирамбйчни
т.н.) дискомфорта диспёрсни диуретйк; диуретици, (два и т.н.)
дисконт; дисконт, (два и т.н.) диспёрсия; диспёрсии диуретика
дисконта, и дисконто диспёчер; диспёчери, (двама и т.н.) диуретйчен, диуретйчния(т),
дисконтйрам, -аш диспёчери диуретична, диуретйчно;
дисконтйране диспечеризация диуретйчни
дисконте и дисконт диспёчерски диференциал; диференциали,
дископатйя; дископатйи дисплёй, -ят, -я; дисплёи, (два и (два и т.н.) диференциала
дйскопиратство т.н.) дисплея диференциален,
дйскос; дискоси, (два и т.н.) диспозйция; диспозиции диференциалния(т),
дискоса диспропорционален, диференциална,
231
диф еренциален
диференциално; диференциални двёшев, днёшния(т), днешна, добродетелни

диференциация; диференциации днешно; днешни добродётелка
диференцйрам (се), -аш до (същ.) добродётелност,
диференциран до (предл.) добродетелността
диференциране доайён; доайени, (двама и т.н.) добродушен, добродушния(т),
дифония доайени добродушна, добродушно;
дифракционен. дбба добродушни
дифракционния(т), добавен, добавения(т), добавена, добродушие
дифракционна, дифракционно; добавено;добавени добродя, -иш
дифракционни добйвка доброжелател, -ят, -я;
дифракция; дифракции добавъчен, добавъчния(т), доброжелатели, (двама и т.н.)
дифтерйеи, дифтерййния(т), добавъчна, добавъчно; доброжелатели
дифтерййна, дифтерййно; добавъчни доброжелателен,
дифтерййни, и днфтерйтен добавя, -иш доброжелателния(т),
дифтерйт и дифтерия добавим, -яш доброжелателна,
дифтерйтен, дифтерйтния(т), добавяне доброжелателно;
дифтерйтна, дифтерйтно; добёлвам (се), -аш доброжелателни
дифтерйтни, и дифтерйеи добёлване доброжелателка
дифтерия и дифтерйт добёля (се), -иш доброжелателност,
дифтбнг; дифтонги, (два и т.н.) добера, -ёш доброжелателността
дифтонга добера се, -ёш доброжелателство
дифузен, дифузния(т), дифузна, доберман; добермани, (два и т.н.) доброкачествен,
дифузно; дифузни добермана доброкачествения(т),
дифузйрам, -аш добив; добиви, (два и т.н.) добива доброкачествена,
дифузия; дифузии добйвам, -аш доброкачествено;
дихание; дихания добйване доброкачествени
дихйтелен, дихателния(т), добйрам, -аш доброкйчественост,
дихателна, дихателно; добйрам се, -аш доброкачествеността
дихателни добйране добронамёрен,
дихотбмен, дихотомния(т), добйтък; добитъци, (два и т.н.) добронамерения(т),
дихотомна, дихотомно; добитъка добронамерена,
дихотомии добйче; добичета добронамерено; добронамерени
дихотомйчен, дихотомйчния(т), добйя, -еш добронамёреносг,
дихотомйчна, дихотомйчно; доблест, доблестта добронамереността
дихотомични доблестен, доблестния(т), добронравен, добронравния(т),
дихотомия; дихотомии доблестна, доблестно; добронравна, добронравно;
дйшам, -аш доблестни добронравии
дйшане доближа (се), -йш добросъвестен,
длан доближйвам (се), -аш добросъвестния(т),
дланов доближйване добросъвестна, добросъвестно;
длановйден, длановйдния(т), доболничен, доболничния(т), добросъвестни
ддановйдна, длановйдно; доболнична, доболнично; добросъвестност,
ддановйдни доболнични добросъвестността
длетд; длета добоядйсам, -аш добросърдёчен,
длъгиест добоядйсвам, -аш добросърдёчния(т),
длъжен, дтьжния(т), длъжна, добрё добросърдёчна, добросърдёчно;
дпъжно; длъжни добрина добросърдёчни
длъжник; длъжници, (двама и т.н.) добрички добросърдёчие
длъжници добричлййка добросърдёчност,
длъжнйца добричлйя; добричлйи, (двама и добросърдечността
длъжност, длъжността т.н.) добричлйи добросъсёдски
длъжностен, длъжностния(т), добрйчък, добрйчкия(т), добросъсёдство
длъжността, длъжностно; добричка, добричко; добрйчки доброта
длъжностни доброволен, добровблния(т), добротворен, добротворния(т),
диевйлен, дневалния(т), доброволна, доброволно; добротворна, добротворно;
дневална, дневално; дневални доброволни добротворни
дневен, днёвния(т), дневна, добровблец; доброволци, (двама добротворство
дневно; дневни и т.н.) доброволци доброй, -йш
дневна доброволка доброявам, -аш
днёвник; дневници, (два и т.н.) доброволност, доброволността добрувам, -аш
дневника добровблчески добрувапе
днес добродётел добруджанец; добруджанци,
днёска добродётелен, добродетелния(т), (двама и т.н.) добруджанци
днёс-утре добродетелна, добродетелно; добруджанка
232
дож ивотен
добруджански довозя, -иш договарям (се), -яш
добрулвам, -аш доволен, доволния(т), доволна, договаряне
добруля, -иш доволно; доволни договор; договори, (два и т.н.)
добряк; добряци, (двама и т.н.) довблствам, -аш договора
добряци доволство договореп, дбговорния(т),
добрячка довтасам, -аш договорна, договорно;
добряшки довтасвам, -аш договорни
добутам, -аш довтасване договорен, договорения(т),
добутвам, -аш довчера договорена, договорено;
добълва ми се (3 л.) довчерашен, довчерашния(т), договорени
добър, добрйя(т), добра, добро, довчерашна, довчерашно; договореност, договореността
добри довчерашни договорйрам, -аш
добър-лош довърша (се), -иш договориране
добърсвам (се), -аш довършавам, -аш договорка
добърсване довършаване дбговорноправен,
добърша (се), -еш довършвам (се), -аш договорноправния(т), I
доварй (се), -йш довършване договорноправна,
доварявам (се), -аш довършея, -еш договорноправно;
доваряване довършйтелен, договорноправни
доведа, -еш довършйтелния(т), договоря (се), -иш
доведеник; доведеници, (двама и довършителна, довършйтелно; догодина
т.н.) доведеници довършителни догонвам, -аш
доведеница довявам, -аш догонване
довеждам, -аш довяване догоня, -иш
довеждане дог, -ът, -а; догове, (два и т.н.) дога догоре
довезвам, -аш догади ми се (3 л.) догорчава ми (3 л.)
довеза, -еш дог&дка догорчее ми (3 л.)
довеки догадя (се), -иш догорчй ми (3 л.)
доверен, доверения(т), доверена, дог&жда ми се (3 л.) догоря, -йш
доверено; доверени догаждам (се), -аш дограма
довереник; довереници, (двама и догаждане дограмаджййски
т.н.) довереници догарям, -яш дограмаджия; дограмаджии,
довереница догаряне (двама и т.н.) дограмаджии
довереност, довереността догасй, -йш догриза, -ёш
доверие догасявам, -аш догрйзвам, -аш
доверител, -ят, -я; доверители, догде догрйзване
(двама и т.н.) доверители догдёто додавам, -аш
доверителен, доверйтелния(т), догладя, -иш додаваме
доверителна, доверително; доглйждам, -аш додам, додадеш
доверителни доглаждане додатък; додатъци, (два и т.н.)
доверителна догледам, -аш додатъка
доверчйв доглеждам, -аш додее ми (3 л.)
доверчйвост, доверчивостта доглеждане додекаедър; додекаёдри, (два и т.н.)
доверя (се), -йш доглбзгам, -аш додекаёяъра
доверявам (се), -аш доглбзгвам, -аш додекафонйзъм,
доверяване доглозгване додекафонйзмът,
довеселя (се), -йш догма додекафонизма
довечера догмат; догмати (два и т.н.) додекафония
довея, -еш догмата додето
довиждане догматйзъм, догматйзмът, додремва ми се (3 л.) и
довлача, -иш догматйзма додрямва ми се (3 л.)
довлачвам, -аш догматйк; догматйци, (двама и т.н.) додрёме ми се (3 л.)
довлачване догматйци додрямва ми се (3 л.) и
довлека (се), -еш догматика додремва ми се (3 л.)
довлйчам (се), -аш догматичен, догматйчния(т), доляна ми (3 л.)
довлйчане догматична, догматично; доен, дойния(т), дойна, дойно;
довнасям, -яш догматични дойни
довнасяме догматйчески доене
довнеса, -еш догматйчка дож, -ът, -а; дожи, (двама и т.н.)
дбвод; доводи, (два и т.н.) довода догматйчност, догматичността дожи
довоенен, довоенния(т), догневее ме (3 л.) дожалее ми (3 л.)
довоенна, довоенно;довоенни догневява ме (3 л.) дожалява ми (3 л.)
довбзвам, -аш догнусее ме (3 л.) доживея, -еш
довозване догнусява ме (3 л.) доживбтен, доживотния(т),
233
доживотен
доживотна, доживбтно; доиздам, доиздадеш доизора, -еш
доживотни доиздйрвам, -аш доизоравам, -аш
доживявам, -аш доиздйря, -иш доизорйване
доживяване доиздоя, -йш доизпека (се), -еш
дожъна, -еш доиздоявам, -аш доизпера (се), -еш
дожънвам, -аш доиздрйскам, -аш доизп^я, -еш
дожънване доиздрйсквам, -аш доизпйвам, -аш
доза доиздълбавам, -аш доизпйрам (се), -аш
дозатор; дозатори, (два и т.н.) доиздълбая, -еш доизпйсвам, -аш
дозатора доизжбнвам, -аш доизпйтам, -аш
дбземи доизжбия, -иш доизпйтвам, -аш
дознметрйчен, дозиметрйчния(т), доизживбя, -еш доизпйчам (се), -аш
дозиметрйчна, дозиметрйчно; доизживявам, -аш доизпйша, -еш
дозиметрйчни доизживяване доизпйя, -еш
дозиметрия доизигравам, -аш доизплатй, -йш
дози метър; дозиметри, (два и доизиграване доизплащам, -аш
т.н.) дозиметъра доизиграя, -еш доизплащане
дозирам, -аш доизкажа (се), -еш доизплета, -еш
дозйране доизказвам (се), -аш доизплйтам, -аш
дозировка доизколвам, -аш доизпреда, -еш
дозирбвъчен, дозировъчния(т), доизколя, -иш доизпрйдам, -аш
дозировъчна, дозировъчно; доизкопавам, -аш доизпълвам, -аш
дозировъчни доизкопйя, -еш доизпълня, -иш
дознание доизкореня, -йш доизпйвам, -аш
дозрея, -еш донзкоренявам, -аш доизработвам, -аш
дозрявам, -аш доизнося, -йш доизработя, -иш
дозряване доизкосявам, -аш доизрасна, -еш
донгравам (си), -аш донзкривя (се), -йш доизрастй, -еш
доиграване доизкривйвам (се), -аш доизраствам, -аш
доиграя (си), -еш доизкупувам, -аш доизрека, -еш
доизбелвам, -аш доизкупя, -иш доизрйчам, -аш
доизбелея, -еш доизкусуря, -йш доизруся (се), -йш
доизб^ля, -иш доизкусурявам, -аш доизрусявам (се), -аш
доизбелйвам, -аш доизкусуряване доизслужа, -иш
доизбсра, -еш доизкъртвам (се), -аш доизслужвам, -аш
доизбйвам, -аш доизкъртя (се), -иш доизслушам, -аш
доизбйване доизлйвям, -яш доизслушвам, -аш
доизбйрам, -аш донзлежй, -йш доизстйскам, -аш
донзбйя, -еш доизлежавам (се), -аш доизстйсквам, -аш
доизброя, -йш доизлежйване доизсушй, -йш
доизброявам, -аш доизлекувам (се), -аш доизсушавам, -аш
доизвадя, -иш доизлекуване доизсушаване
доизваждам, -аш доизлепя, -йш доизсъхвам. -аш
доизваря (се), -йш доизл^пям, -яш доизсъхна, -еш
доизварйвам (се), -ат доизлея (се), -еш доизтребвам, -аш
доизваряване доизлйвам (се), -аш доизтребя, -иш
доизгарям, -яш доизлича, -йш доизтъка, -еш
доизгаряне доизличавам, -аш доизтъкавам, -аш
доизгасвам, -аш доизловя, -йш доизтьрпя, -йш
доизгасна, -еш доизмйжа, -еш доизтърпявам, -аш
доизгасй, -йш доизмазвам, -аш доизтърсвам, -аш
доизгасйвам, -аш доизмервам, -аш доизтърся, -иш
доизгладя, -иш доизмеря (се), -иш доизуча (се), -иш
доизглаждам, -аш доизмесвам, -аш доизучавам (се), -аш
доизгл^дам, -аш доизмеся, -иш доизучвам (се), -аш
доизглаждам, -аш доизметй, -еш доизхабй (се), -йш
доизгоря, -йш доизмйвам (се), -аш доизхабявам (се), -аш
доизградй, -йш доизмйсля, -иш донзхарча, -иш
доизграждам, -аш доизмйслям, -яш доизхарчвам, -аш
доизграждане доизмйтам, -аш доизхрйнвам (се), -аш
доизгреба, -еш доизмйя (се), -еш доизхраня (се), -иш
доизгребвам, -аш доизнбсвам (се), -аш донзпедя (се), -йш
доизгребване донзносване доизцеждам (се), -аш
доиздавам, -аш доизнося (се), -иш доизцеря (се), -йш
234
долнокачествен
доизцерявам (се), -аш доколко докуцам, -аш
доизчупвам, -аш докблкото докуцвам, -аш
донзчупя, -иш докбля, -иш докуцукам, -аш
доизяждам, -аш докомплектбвам, -аш докуцуквам, -аш
доизям, доизядеш докомплектбване докъдё
доизясня (се), -йш докопавам, -аш докъдёто
доизяснявам (се), -аш докбпам (се), -аш докълвй, -ёш
доилен, дойлния(т), дойлна, докопая, -еш докълвавам, -аш
дойлно; доилни докбпвам (се), -аш докъм
донлка докбпване докъпвам (се), -аш
доилня докосвам (се), -аш докъня (се), -еш
дойска ми се (3 л.) докосване докърмвам, -аш
дойсква ми се (3 л.) докбсна (се), -еш докърмя, -иш
доисторйчен, доисторйчния(т), докося, -йш докърмям, -яш
доисторйчна, доисторйчио; докосявам, -аш докърмяне
доисторйчни докрйй докърша, -иш
доисторйчески докривёе ми (3 л.) докършвам, -аш
дойда, -еш докривява ми (3 л.) докъсам (се), -аш
дбйка докрой, -йш докосвам (се), -аш
док, -ът, -а; докове, (два и т.н.) докройвам, -аш докъсване
дока дбксациклйн дол, -ът и -ът, -а и -а; долове и
докажа, -еш доктор; доктори, (двама и т.н.) долове, (два и т.н.) дола
доказаност, доказаностга доктори долавям, -яш
доказателствен, докторйнт; докторанти, (двама и дол&вяне
доказателствения(т), т.н.) докторанти долагам, -аш
доказателствена, докторантура долагане
доказателствено; докторат; докторати, (два и т.н.) долазвам, -аш
доказателствени доктората долазваие
доказателство; доказателства докторатура долазя, -иш
доказвам, -аш дбкторка долап; долапи, (два и т.н.) долапа
доказване докторски долапам, -аш
докйрам (се), -аш доктрйна долапвам, -аш
докарвам (се), -аш доктринёр; доктринёри, (двама и дблар, -ът, -а; долари, (два и т.н.)
докарване т.н.) доктринёри долара
докато доктринёрски дбларов
докача (се), -йш доктринёрство долежа, -йш
докачам (се), -аш докумёнт; докумёнти, (два и т.н.) долежавам, -аш
док&чаие докумёнта дблен, долния(т), долна, долно;
докачвач (се), -аш документален, документалния(т), долни
док&чване документална, документално; долёпвам (се), -аш
докачлйв документални долёпване
докачлйвост, докачливостга документалист; документалйсти, долепя (се), -йш
докер; докери, (двама и т.н.) (двама и т.н.) документалйсти долепйвам (се), -аш
докери документалйстка долёпяване
дбкерски документално-художсствен, долёпям (се), -яш
докипй ми (3 л.) документално-художествения(т), долёпяне
докнпява ми (3 л.) документално-художествена, долетя, -йш
докиселее ми (3 л.) документапно-художествено; долетявам, -аш
докиселява ми (3 л.) документално-художествени долёя, -еш
доклад; доклади, (два и т.н.) документацибнен, долйвам, -аш
доклада документационния(т), долйване
докладвам, -аш документационна, долинй
докладване документационно; долйнен, долйнния(т), долйнна,
докладен, докладния(т), документационни долйнно;долйнни
докладна, докладно; докладни документация; документации долйтам, -аш
докладна докумёнтен, докумёнтния(т), долйтане
докладчик; докладчици, (двама и докумёнтна, докумёнтно; долйще; долйща
т.н.) докладчици документни долма
докле документйрам, -аш долмён; долмёни, (два и т.н.)
докова, -еш документйране долмёна (обикн. в мн.ч.)
доковавам, -аш документйраност, долнище; долнища
докогй документираността долнобански
докогйто докупувам, -аш долнокачествен,
докблвам, -аш докупя, -иш долнокачествения(т),
235
долнокачествен
долнокачествена, домёсвам, -аш домоуправление;

долнокачествено; домёсване домоуправления
долнокачествени домёся, -иш домофон; домофони, (два и т.н.)
долнокачественост, дометй, -ёш домофона
долнокачествеността домйвам (се), -аш домочадие; домочадия
долнопробен. долнопробния(т), домйлам, -аш домошар, -ят, -я; домошари,
долнопробна, долнопробно; домилее ми (3 л.) (двама и т.н.) домошари, и
долнопробни домилея, -еш домашар
долнопробност, домилява ми (3 л.) домошарка и домашарка
долнопробността домилявам, -аш домошарски и домашарски
доловим доминанта дбм-паметник; дом-паметници,
доловя, -йш доминантен, доминантния(т), (два и т.н.) дом-паметника
доложа, -иш доминантна, доминантно; домувам, -аш
доломит; доломити, (два и т.н.) доминантни домуване
доломита домин&ция домъквам (се), -аш
долу доминиканец; доминиканци, домъкна (се), -еш
долуозначен, долуозначения(т), (двама и т.н.) доминиканци домързй ме (3 л.)
долуозначена, долуозначено; доминиканка домързява ме (3 л.)
долуозначени доминикански домъчнее ми (3 л.)
долуподпйсан доминион; доминион», (два и домъчнява ми (3 л.)
долупосдчен, долупосочения(т), т.н.) доминиона дон, -ът и -ът, -а и -а; донове,
долупосочена, долупосочено; доминирам, -аш (двама и т.н.) донове
долупосочени доминйране дона и доня
долуспоменат домино донаборен, донаборния(т),
долчинкй домйтам, -аш донаборна, донаборно;
долюбвам, -аш домйя (се), -еш донаборни
долюбване домовладелец; домовладёлци, донаборник; донаборници,
долюбя, -иш (двама и т.н.) домовладёлци (двама и т.н.) донаборници
долюл&я (се), -еш домовладётел, -ят, -я; донадя, -иш
долюлявам (се), -аш домовладётели, (двама и т.н.) дон&ждам, -аш
долютее ми (3 л.) домовладётели донасям, -яш
долютй ми (3 л.) домовладётелка донасяне
дом, -ът, -а; домове и домове, (два домогвам се, -аш донем&йкъде
и т.н.) дома домогване донеса, -еш
дома домбгна се, -еш донесение
домажа, -еш домоначалник; домоначалници, донжуйн; донжуановци, (двама и
домазвам, -аш (двама и т.н.) домоначалници т.н.) донжуановци
домакин; домакини, (двама и т.н.) домопритежател, -ят, -я; дбнжуанскн
домакини домопритежатели, (двама и т.н.) донжуанство
домакйнски домопритежатели донйжа, -еш
домакинствам, -аш домопритежателка донйзвам, -аш
домакйнстване домоиритежателски донйзване
домакйнство; домакинства доморасъл, домораслия(т), донйкъде
домакиня доморасла, доморасло; донйне
домат; домати, (два и т.н.) домата доморасли донкихот
домйтен, доматения(т), доматена, доморбдство доикихотовец; донкихотовци,
доматено; доматени домосёд; домосёди, (двама и т.н.) (двама и т.н.) донкихотовци
доматов домосёди донкихбтовски и дбнкихотски
домашар, -ят, -я; домашари, домосёдка дбнкихотовшина и
(двама и т.н.) домашари, и домостройтел, -ят, -я; донкихотщина
домошар домостроители, (двама и т.н.) дбнкихотски и донкихбтовски
домашарка и домошарка домостроители дбнкихбтщина и
домашарски и домошарски домостройтелен, дбнкихотовшина
домашен, домашния(т), домашна, домостройтелния(т), дбнор; донори, (двама и т.н.)
домашно; домашни домостроителна, донори
дом&шнотък&н домостроително; донорски
домейн; домейни, (два и т.н.) домостроителни донорство
домейна домостройтел ство донос; доноси, (два и т.н.) доноса
домеля, -иш домот&вам, -аш донбсвам, -аш
доменен, доменния(т), доменна, домотая, -еш доносване
доменно; доменни домоуправител, -ят, -я; доносник; доносници, (двама и т.н.)
дом&рвам, -аш домоуправители, (двама и т.н.) доносници
домерване домоуправители донбсница
домеря, -иш домоуправител ка доноснича, -иш
236
дордёто
доносничене дбпингпроба* допуша, -иш
донбснически дбпингтёст*, -ът, -а; допушва ми се (3 л.)
доносничество; доносничества допингтёстове, (два и т.н.) допушвам, -аш
доябся, -иш допинггёста допуши ми се (3 л.)
ДО Н СК И допйпам, -аш допълвам (се), -аш
дбня и дона допйпвам, -аш допълване
донякога допир; допири, (два и т.н.) допира допълзя, -йш
донякъде допйрам1, -аш допълзйвам, -аш
дообелвам (се), -аш допйрам2 (се), -аш допълнение; допълнения
дообеля (се), -ши допиране допълнйтелен,
дообзаведа (се), -еш допирателен, допирателния(т), допълнйтелния(т),
дообзавеждам (се), -аш допирателна, допирателно; допълнителна, допълнително;
дообзавеждане допирателни допълнителни
дообмйсля, -иш допирателна допълня (се), -иш
дообмйслям, -яш допйрен, допйрния(т), допйрна, допълним, -яш
дообмйслнне допйрно; допирни допъпля, -иш
дообясня (се), -йш допйсвам, -аш допъплям, -яш
дообяснйвам (се), -аш допйсване допържа (се), -иш
дооздравея, -еш дописен, дописния(т), дописна, допържвам (се), -аш
дооздравявам, -аш дописно; дописни допържване
доокъпвам (се), -аш дописка допйвам, -аш
доокъпя (се), -еш дописник; дописници, (двама и доработвам, -аш
дооправя (се), -иш т.н.) дописници дораббтване
дооправям (се), -яш дописница доработя, -иш
доора, -еш дописнически доразбера (се), -еш
доор&вам, -аш дописничка доразбйрам (се), -аш
доор&ване допйтам се, -аш доразвйвам (се), -аш
доорежа, -еш допйтвам се, -аш доразвйваие
доорязвам, -аш допйтваие доразвйя (се), -еш
доорязване допйчам (се), -аш доразгледам, -аш
доосвобожденски допйша, -еш доразглеждам, -аш
доотлея, -еш допйя (си), -еш доразглеждане
доотлйвам, -аш доплавам, -аш доразкажа, -еш
дооформя (се), -иш доплйква ми се (3 л.) доразкйзвам, -аш
дооформявам (се), -аш доплаквам (се), -аш доразкйзваие
дооформйване доплакна (се), -еш доразкрйвам (се), -аш
дооформям (се), -яш доплатя, -йш доразкрйване
дооформяне доплйче ми се (3 л.) доразкрйя (се), -еш
доопеня, -йш доплащам, -аш доразнйщвам (се), -аш
дооцевявам, -аш доплащане доразнйщване
допада ми (3 л.) доплета, -ёш доразнйщя (се), -иш
допадам, -аш доплйтам, -аш доразплета, -еш
допадна, -еш доплйтане доразплйтам, -аш
допадне ми (3 л.) доплувам, -аш доразплйтане
допарва ми (3 л.) доповръща ми се (3 л.) доразработвам, -аш
допарн ми (3 л.) допотопен, допотопния(т), доразраббтване
допека (се), -еш допотопна, допотопно; доразраббтя, -иш
допера, -еш допотопны доразследвам, -аш
допеч&там, -аш допра (се), -ёш доразследване
допечатвам, -аш допрйвя, -иш доразтребвам, -аш
допеч&тване доправям, -яш доразтребване
допечатка допредй доразтребя, -иш
допея, -еш допринасям, -яш доразцъфвам, -аш
допйва ми се (3 л.) допринйсяне доразцъфна, -еш
допйвам (си), -аш допринеса, -ёш доразцъфтя, -йш
допйване допрйпкам, -аш доразясня, -йш
допйе ми се (3 л.) допрйпквам, -аш доразяснявам, -аш
допнкава ми се (3 л.) допрочета, -ёш доразяснйване
допикае ми се (3 л.) допрочйтам, -аш дорасна, -еш
допинг допуск; допуски, (два и т.н.) допуска дораста, -еш
дбпингафера* допускам, -аш дораствам, -аш
допингйрам (се), -аш допускане дорастване
допингковтрол* допусна, -еш дорде
допингов допустим дордбто
237
д о р е в а в а м и се
доревава ми се (3 л.) доскучавам, -аш достолепие; достолепия

дореве ми се (3 л.) доскучаване достопаметен, достопаметния(т),
дореволюционен, доскучае ми (3 л.) достопаметна, достопаметно;
дореволюционния(т), доскучая, -еш достопаметни
дореволюционна, досл&гам, -аш достопочтен, достопочтения(т),
дореволюционно; дослдвен, дословния(т), достопочтена, достопочгено;
дореволюционни дословна, дословно;дословни достопочтени
доредя (се), -йш досложа, -иш достопя (се), -йш
дорежа, -еш дослужа, -иш достонявам (се), -аш
дорсждам (се), -аш дослужвам, -аш достояние; достояния
дореждане дослужване дострашава ме (3 л.)
дор^свам (се), -аш дослушам, -аш дострашее ме (3 л.)
дбрест дослушвам, -аш дострйгвам, -аш
дореша (се), -иш досмешава ме (3 л.) дострйжа, -еш
дореша, -йш досмешёе ме (3 л.) достроя, -йш
дорешавам, -аш досмуквам, -аш достроявам, -аш
дорешаване досмуча, -еш дострояване
дори досмъдй ме (3 л.) достудее ми (3 л.)
дорийски досмъдява ме (3 л.) достудява ми (3 л.)
дорисувам, -аш досоля, -йш достъкмй, -йш
дорязвам, -аш досолявам, -аш достъкмявам, -аш
досада досолйване достъкмяване
досаден, досадния(т), досадна, доспатски дбстьп
досадно; досадни доснатчаиии; доспатчани, (двама достъпен, досгъпния(т),
досадник; досадници, (двама и и т.н.) доспатчани достъпна, достьпно;достъпни
т.н.) досадници доспатчанка достъпност, достъпността
дос&дница доспехи (само мн.ч.) досущ
досадя, -йш доспй ми се (3 л.) досъбарям (се), -яш
досйждам, -аш доспйва ми се (3 л.) досъбаряне
досйждане доспйвам си, -аш досъбера, -еш
досвидее ми (се) (3 л.) доспя си, -йш досъбйрам, -аш
досвйди ми (се) (3 л.) досрамёе ме (3 л.) досъблека (се), -еш
досвидява ми (се) (3 л.) досрамява ме (3 л.) - досъблйчам (се), -аш
досвйрвам, -аш досрёд досъббря, -иш
досвйря, -иш досрутвам (се), -аш досъдебен, досъдебния(т),
дбсег досрутя (се), -иш досъдебна, досъдебио;
досега доста досъдебни
досегна, -еш доставка досъдера, -еш
досегашен, досегашния(т), доставчик1; доставчици, (двама и досъдйрам, -аш
досегашна, досегашно; т.н.) доставчици (лице) досърбам, -аш
досегашни доставчик2; доставчици, (два и т.н.) досърбвам, -аш
доседй, -йш доставчика (неяице) досърбй ме (3 л.)
доседявам, -аш доставя, -иш досърбява ме (3 л.)
досека, -еш доставям, -яш досявам, -аш
досетлйв доставяне досягам, -аш
досетлйвост, досетливостта достатъчен, достатьчния(т), досягане
досетя се, -иш достатъчна, достатъчно; дотйм
досещам се, -аш достатъчни дотация; дотации
дос&щане достатъчност, достатъчността дотегля, -иш
досйя, -еш достйгам, -аш дотеглям, -яш
досие; досиета достйгане дотегна, -еш
досйпвам, -аш достйгна, -еш дотегне ми (3 л.)
досйпване достижение; достижения дотежава ми (3 л.)
досйпя, -еш достижйм дотежй ми (3 л.)
досйчам, -аш достоверен, достоверния(т), дотече (3 л.)
доскова, -еш достоверна, достоверно; дотйкам, -аш
досковйвам, -аш достоверни дотйквам, -аш
доскбро достоверност, достоверността дотйрам, -аш
доскорошен, доскорошния(т), достоен, достойния(т), достойна, дотйране
доскорошна, доскорошно; достойно;достойни дотйча (3 л.)
доскорошни достойнство; достойнства дотйчам, -аш
доскубвам (се), -аш достолёпен, достолёпния(т), дотйчвам, -аш
доскубя (се), -еш достолёпна, достолёпно; дотласкам, -аш
доскучава ми (3 л.) достолёпни дотласквам, -аш
238
драска
дотлёя, -еш доуточнйвам, -аш драг
дотлявам, -аш доуточвйване драга
дотоварвам (се), -аш доуча (се), -иш драгалёвски
до говаря (се), -аш доучвам (се), -аш драгйрам, -аш
дотогава доучване драгйране
дотогавашен, дотогавашния(т), доушйвам, -аш драговолен, драговблния(т),
дотогавашна, дотогавашно; доушйваие драговолна, драговолно;
дотогавашни доушйя, -еш драговолни
дотблкова дофйн; дофйни, (двама и т.н.) драгоцёнен, драгоцённия(т),
дотрайвам, -аш дофйни драгоценна, драгоцённо;
дотрая, -еш дохвърча, -йш драгоцённи
дотрёпвам, -аш дохвърчавам, -аш драгоцённост, драгоценността
дотрёпя, -еш дбход; доходи, (два и т.н.) дохода драгстер; драгстери, (два и т.н.)
дотрйвам (се), -аш доходен, доходния(т), доходна, драгстера
дотрйя (се), -еш доходно; доходни драгун; драгуни, (двама и т.н.)
дотрошЯ (се), -йш дбходност, доходността драгуни
дотрошавам (се), -аш доходоносен, доходоносния(т), драгунски
дотрошаване доходоносна, доходоносно; дражё; дражёта
дотрябва ми (3 л.) доходоносни дразнене
дотрябвам, -аш дохранвам (се), -аш дразнёние
дотук и дотука дохр&нване дразнйм
дотъкй, -ёш дохраня (се), -иш дразиймост, дразнимостга
дотъкавам, -аш дбхристиянски дразнител', -ят, -я; дразнйтели,
догькаване доцент; доценти, (двама и т.н.) (двама и т.н.) дразнйтели (лице)
дотъпквам, -аш доценти дразнйтел2, -ят, -я; дразнйтели,
дотьпча, -еш доцентски (два и т.н.) дразнителя (неяице)
дотърк&лвам (се), -аш доцентура дразня (се), -иш
дотьрк&лям (се), -яш доцёпвам, -аш дрйка
дотърколя (се), -йш доцёня, -иш зраком, дракони, (два и т.н.)
дотърчй, -йш дочакам, -аш дракона
дотърчавам, -аш дочаквам, -аш драконов
дотърчаване дочен, дочения(т), дочена, драконовски
дотътрузвам (се), -аш дочено; дочени др&ма
дотьтрузване дочертавам, -аш драматизация; драматизации
дотътрузя (се), -иш дочертаване драматизйрам, -аш
дотътря (се), -иш дочертая, -еш драматизйране
дотьтрям (се), -яш дочетй, -ёш драматизъм, драматйзмът,
дотътряне дочнтам, -аш драматйзма
дотяга ми (3 л.) дочйтане драматйчен, драматйчния(т),
дотягам, -аш дочувам, -аш драматйчна, драматйчно;
дотягане дочуване драматйчни
доубйвам, -аш дочупвам, -аш драматйчио-оперен,
доубйване дочупваие драматйчно-оперния(т),
доубйя, -еш дочупя, -иш драматйчно-оперна,
доуваря (се), -йш дочуя, -еш драматйчно-оперно;
доуварйвам (се), -аш дошйвам, -аш драматйчно-оперни
доуваряване дошйя, -еш драматйчност, драматичността
доувйрам, -аш дощё ми се (3 л.) драматург; драматурзи, (двама и
доувйране дощява ми се (3 л.) т.н.) драматурзи
доувря, -йш дой, -йш драматургйчен,
доугасвам, -аш доядё ми се (3 л.) драматургйчния(т),
доугасна, -еш доядёе ме (3 л.) драматургйчна, драматургйчно;
доугася, -йш доядреи, доядрения(т), доядрена, драматургични
доугася вам, -аш доядрено; доядрени драматургия; драматургии
доугасяване доядява ме (3 л.) дранё
доугоя (се), -йш дояжда ми се (3 л.) драпам (се), -аш
доугоявам (се), -аш дояждам (си), -аш др&пане
доугояване дояждане драпёрия;драпёрии
доунищожа (се), -йш доям (си), доядёш драпйрам, -аш
доунишожавам (се), -аш дойч; доячи, (двама и т.н.) доячи драпйране
доувищожйване доячка драпировка
доусъвършёнствам (се), -аш дравйд; дравйди, (двама и т.н.) др&свам, -аш
доусъвършёнстване дравйди дрйсваие
доуточия, -йш дравйдски драска
239
драскало
драскало; драскала дремешката дрогёрийна, дрогёрийно;

дрйскам, -аш дрёмла дрогёрийни
драскане дремлйв дрогерйст; дрогерйсти, (двама и
драсканица дремлйвост, дремливостга т.н.) дрогерйсти
драскач; драскачи, (двама и т.н.) дрёмльо; дремльовци, (двама и т.н.) дрогёрин; дрогерии
драскачи дремльовци дрогирам (се), -аш
драскбтене дремна, -еш дрогйране
драскотйна дремя, -еш дрожди (само мн.ч.)
драскотя, -иш дрен, -ът, -а; дрёнове, (два и т.н.) дрозд, -ът, -а; дроздове, (два и т.н.)
драсна, -еш дрена дрозда
драстйчност, драстичносгга дренаж; дренажи, (два и т.н.) дропла
драхма дренажа дропс, -ът, -а
драцеиа дренажен, дренажния(т), дропсов
дращене дренажна, дренажно; дренажни друг
дращя, -иш дренак; дренаци, (два и т.н.) другаде
дреб дренака другар, -ят, -я; другари, (двама и
др&бен, дребния(т), дребна, дренирам, -аш т.н.) другари
дребно; дребни дренйране другарка
дребнав дрёсинг другйрски
дребнавост, дребнавостта дресирам, -аш другарство
дребния, -еш дресйране другарувам, -аш
дребничък, дребничкия(т), дресйраност, дресираността другар^ване
дребничка, дребничко; дресировка друговёрец; друговёрци, (двама и
дребнички д рис код, -ът, -а; дрёскодове, (два и т.н.) друговёрци
дребнобуржоазен, т.н.) дрёскода друговёрка
дребнобуржоазния(т), дресура друговёрски
дребнобуржоазна, дресьор; дресьори, (двама и т.н.) другомйслие
дребнобуржоазно; дресьори другосёлец; другоселци, (двама и
дребнобуржоазни дресьорка т.н.) другосёдци
дребнозърнест дрёха другосёлка
дребнолйст дрёшник; дрёшници, (два и т.н.) другосёлски
дребнолйстен, дребнолйстния(т), дрёшника другост, другосгга
дребнолйстна, дребнолйстно; дриада другояче
дребнолйстни дриблйрам, -аш дружа, -йш
дребносббственически дриблйране дружба
дребностоков дрибл ьор; дрибльори, (двама и т.н.) дружелюбен, дружелюбния(т),
дреболйя;дреболйи дрибльора дружелюбна, дружелюбно;
дребосък1; дребосъци, (двама и дрйбъл дружелюбни
т.н.) дребосъци (лице) дрйпа дружелюбие
дребосък2; дребосъци, (два и т.н.) дрйпав дружелюбност, дружелюбността
дребосъка(нелице) дрйнавичък, дрйпавичкия(т), дружен, дружния(т), дружна,
древен, древния(т), древна, дрйпавичка, дрйпавичко; дружно; дружни
древно; древни дрйпавички дружёне
древнобългарски дрйпла дружески
древногръцки дрипльо; дрйпльовци, (двама и т.н.) дружествен, дружествения(т),
древнорймски дрйпльовци дружествена, дружествено;
древност, древността дрйсвам, -аш дружествени
дрегер; дрегери, (два и т.н.) дрегера дрйскам, -аш дружество; дружества
дрезгав дрйскане дружйна
дрезгавина дрйсла дружка
дрезгавост, дрезгавостта дрислйв друза
дрезденски дрйсльо; дрйсльов!щ, (двама и т.н.) друйд; друйди, (двама и т.н.)
дрезйна дрйсльовци друндн
дрейф, -ът, -а; дрейфове, (два и т.н.) дроб1, -ът и -ът, -а и -а; дробове и друм, -ът, -а; друми и друмшца, (два
дрейфа дробове, (два и т.н.) дроба и т.н.) друма
дрейфйрам, -аш дроб2 друс (межд.)
дрейфйране дробен, дробния(т), дробна, друсам (се), -аш
дрейфов дробно; дробни друсане
дренфувам, -аш дробёне друсвам (се), -аш
дрейфуване дробйлка друсваие
дрелка дрббче; дробчета (обикн. в мн.ч.) друс-друс (межд.)
дремане и дрАмане дробй, -йш друскам (се), -аш
дремвам, -аш, и дрямвам дрога друскане
дремване и дрямване дрогёриен, дрогёрийния(т), друсиа (се), -еш
240
душ егубен
дръвник1; дръвници, (двама и т.н.) дубликата, дубликатно; дупнишки
дръвници (лице) дубликатни дупча, -иш
дръвник1; дръвници, (два и т.н.) дублйрам, -аш дупчеве
дръвника(нелице) дублйране дупчест
дръвцё; дръвца (обикн. в мн.ч.) дубльбр; дубльори, (двама и т.н.) дупчило; дупчила и дупчила
дръглйв дубльори дупя се, -иш
дръглйвост, дръгливостта дубльорка дупене
дръжка дубльорски дуралёкс
дръзвам, -аш дубльорство дур алуминиев
дръзване дубровнишки дуралумйний, -ят, -я
дръзва, -еш дубъл; дубли, (два и т.н.) дубъла дуумвират; дуумвирата, (два и
дръзновён, дръзновёния(т), дувйр, -ът, -а; дувари, (два и т.н.) т.н.) дуумвирата
дръзновёна, дръзновёно; дувара дух, -ът, -а; духове и духовё, (два
дръзновёни дуёл; дуёли, (два и т.н.) дуёла и т.н.) духа
дръзновёнис дуелйрам се, -аш духало; духала и духала
дръзиовёност, дръзновеността дуелйране духам, -аш
дрън (межд.) дуене духане
дръпвам, -аш дуёт; дуети, (два и т.н.) дуёта духйч; духачи, (двама и т.н.)
дрънване дуечёнто духачи
дрън-дрън (межд.) дузйна духвам, -аш
дрънкалка дузпа духване
дрънкало; дрънкала дук, -ът, -а; дукове, (двама и т.н.) духна, -еш
дрънкам (се), -аш дукове духов
дрънкане дукат; дукати, (два и т.н.) дуката духовен, духовния(т), духовна,
дрънканица дукёса духовно;духовни
дрънкулка дуло; дула духовенство; духовенства
дрънна, -еш дуловски духовит
дрънча, -йш дуловчанин; дуловчани, (двама и духовйтост, духовитостта
дрънчёне т.н.) дуловчани духбвник; духовници, (двама и т.н.)
дръпвам (се), -аш дуловчанка духовници
дръпване дум (межд.) духбвнически
дръпна (се), -еш дума духбвнокултурен,
дръпнатост, дръпнатостта думам, -аш духовнокултурния(т),
дрязга; дрязги (обикн. в мн.ч.) д^мане духовнокултурна,
дркмане и дрёмане думвам, -аш духовнокултурно;
дрямвам, -аш, и дрёмвам думване духовнокултурни
дрямване и дрёмване дум-дум (същ.) духовност, духовността
дрямка; дрёмки дум-дум (межд.) духом
дрян, -ът, -а; дрянове, (два и т.н.) думкам, -аш душ, -ът, -а; душове, (два и т.н.)
дряна думкане душа
дрянка; дрёнки думна, -еш душа, -иш
дрянов дунавски душа (същ.)
дряновец; дряновци, (двама и т.н.) дунапрён душа (се), -йш
дряновци дунапрёнов душбатёрия*; душбатёрии
дряновица Д^нда душгел*, -ът, -а; душгелове, (два и
дряновка дундест т.н.) душгела
дряновски дундуркам, -аш душевадец; душевадци, (двама и
дуалйзъм, дуалйзмът, дуалйзма дундуркане т.н.) душевадци
дуалйст; дуалйсти, (двама и т.н.) дундьо; дундъовци, (двама и т.н.) душевадка
дуалйстн дундьовци душевадник; душевадници,
дуалистйчен, дуалистйчния(т), дуо (двама и т.н.) душевадници
дуалистачна, дуалистйчно; дупе; дупета душевёдец; душевёдци, (двама и
дуалистйчни дупест т.н.) душевёдци
дублйж; дублажи, (два и т.н.) дупка душевёдка
дублажа дуплекс душёвен, душёвния(т), душёвна,
дублё; дублета дуплексен, дуплексния(т), душёвно; душёвни
дублёт; дублети, (два и т.н.) дуплексна, дуплексно; душёвнобблен,
дублета дуплексни душёвноболния(т),
дублётен, дублётния(т), дублетна, дуплексов душёвноболна, душёвноболно;
дублетно; дублетни дуплика душёвноболни
дублётност, дублетността дупликация; дупликации душёвност, душевността
дубликат; дубликати, (два и т.н.) дупничании; дупничани, (двама и душегубен, душегубния(т),
дубликата т.н.) дупничани душегубна, душегубно;
дубликатен, дубликатния(т), дупничанка душегубни

душ егубец
душегубец; душегубци, (двама и дъждомер; дъждомери, (два и дългокрак

т.н.) душегубци т.н.) дъждомера дълголетен, дълголетния(т),
душегубка дъждонепроницаем дълголетна, дълголетно;
душен, душния(т), душна, душно; дъждоносен, дъждоносния(т), дълголетни
душни дъждоносна, дъждоносно; дълголетие
душене дъждоносни дълголбтник'; дълголетници,
душене дъждувам, -аш (двама и т.н.) дълголетници
душеприказчик; дъждуване (лице)
душеприказчици, (двама т.н.) дълбаене дълголетник2; дълголетници, (два
душеприказчици дълбане и т.н.) дълголетника (нелице)
душеприказчица дълбач; дълбачи, (два и т.н.) дълголетница
душеспасёпие дълбача дълголетннчка
душеспасителен, дълбачен дълбачния(т), дълголйк
душеспасйтелния(т), дълбачна, дълбачно; дълбачни дългометражен,
душеспасйтелна, дълбая, -еш дългометражния(т),
душеспасйтелно; дълбинй дългометражна,
душеспасйтелни дълбйнен, дъдбйнния(т), дългометражно; дългометражни
души (само мн.ч.) дълбйнна, дълбйнно; дълбйнни дългоног
душйтел, -ят, -я; душйтели, дълббк дългонос
(двама и т.н.) душйтели дълбоководен, дьлбоководния(т), дългоочакван
душйца дълбоководна, дълбоководно; дългопбл
душйчка дълбоководни дългополец; дългополци; (двама
душкабйна* дълбокомйслен, и т.н.) дългополци
душманин; душмани, (двама и т.н.) дълбокомйсления(т), дългополка
душмани дълбокомйслена, дългополски
дуя се, -еш дълбокомйслено; дълго-предълго
дъб, -ът, -а; дъбове, (два и т.н.) дъба дълбокомислени дългорък, дългоръкия(т),
дъбене дълбокомйсленост, дългоръка, дългоръко;
дъбйк; дъбаци, (два и т.н.) дъбака дълбокомислеността дългоръки
дъбйлен, дъбйлния(т), дъбйлна, дълбокомйслие дългосвйрещ
дъбйлно;дъбйлни дълбокопечатен, дългосрочен, дългосрочния(т),
дъблински дълбокопечатния(т), дългосрочна, дългосрочно;
дъбов дълбокопечатна, дългосрочни
дъбрава дълбокопечатно; дълготраен, дълготрайния(т),
дъбя, -иш дълбокопечатни дълготрайна, дълготрайно;
дъвка дълбоко уважаем дълготрайни
дъвкане и дъвчене дълбочина дълготрайност, дълготрайността
дъвкателен, дъвкателния(т), дълбочйнен, дълбочйнния(т), дългоух
дъвкателна, дъвкателно; дълбочйнна, дълбочйнно; дългоушко; дългоушковци,
дъвкателни дълбочйнни (двама и т.н.) дългоушковци
дъвча, -еш дълг, дългът, дълга; дългове, (два дългуч; дългучи, (двама и т.н.)
дъвч&ш и т.н.) дълга дългучи
дъвчене и дъвкане дългобоен, дългобойния(т), дължа, -йш
дъга дългобойна, дългобойно; дължим
дъгов дългобойни дължина
дъговйден, дьговйдния(т), дългобрад дълъг, дългия(т), дълга, дълго;
дъговйдна, дьговйдно; дългов дълги
дъговйдни дълговечен, дълговечния(т), дъмбел; дъмбели, (два и т.н.)
дъгообразен, дъгообразния(т), дълговечна, дълговечно; дъмбела
дъгообразна, дъгообразно; дълговечни дъмпинг
дъгообразни дълговечност, дълговечността дъмпингов
дъжд, -ът, -а; дъждове дълговлакнест дънен, дънния(т), дънна, дънно;
дъжделйв дълговлас дънни
дъждобран; дъждобрани, (два и дълговременен, дънене
т.н.) дъждобрана дъдговременния(т), дънер; дънери, (два и т.н.) дънера
дъждовален, дъждовалния(т), дълговременна, дълговременно; дънест
дъждовална, дъждовално; дълговременни дънки (само мн.ч.)
дъждовални дълговълнов дънков
дъждовен, дъжд6вния(т), дългогодйшен, дъно; дъна
дьждовна, дъждовно; дъждовни дългогодйшния(т), дъповйзъм, дъновйзмът,
дъждовйт дългогодйшна, дългогодйшно; дъновйзма
дъждовник; дъждовници, (два и дългогодйшни дъновйст; дъновйсти, (двама и тл.)
т.н.) дъждовника дългод^нствие дъновйсти
дъждовност, дъждовността дългокбс дъновйстка
242
дяволйтост
ДЪНОВЙСТКИ и т.н.) дървосекачи дърташки
дъня (се), -иш дървоснабдйтелен, дъртеене
дъра-дъра (межд.) дървоснабдйтелния(т), дъртешки
дърва (само мн.ч.) дьрвоснабдйтелна, дъртея, -еш
дървар. -ят, -я; дървари, (двама и дървоснабдйтелно; дъртофелник; дъртофелници,
т.н.) дървари дървоснабдйтелни (двама и т.н.) дъртофелници
дърварка дървоснабдяване дъртофелница
дърварски дървояд; дървояди, (два и т.н.) дъртофелничка
дърварство дървояда дъска
дървен, дървения(т), дървена, дървоядец; дървоядци, (два и дъскорезен, дъскорезния(т),
дървено; дървени т.н.) дървоядеца дъскорезна, дъскорезно;
дървене дървя се, -иш дъскорезни
дървенйст дърдбрене дъскорезница
дървеница дърдорко; дърдорковци, (двама и дъсчен, дъсчения(т), дъсчена,
дървения;дървенйи т.н.) дърдорковци дъсчено; дъсчени
дървеняк; дървеняци, (двама и дърдбря, -иш дъх, -ът, -а; (два и т.н.) дъха
т.н.) дървеняци дър-дър (межд.) дъхав
дървесен, дървесния(т), държа (се), -йш дъхавост, дъхавостта
дървесна, дървесно; дървесни държава дъхам, -аш
дървесина държавен, държавния(т), дъхане
дървесинен, дървесйнния(т), държгшна, държавно; държавни дъхвам, -аш
дървесинна, дървесинно; държавник; държавници, (двама дъхване
дървесинни и т.н.) държавници дъхна, -еш
дървесновлакнест държавнически дъхтене
дървесиослоест държавничество дъхтя, -йш
дърво; дървета и дървеса държавномонополистйчески дъщерен, дъщерния(т), дъщерна,
дърводелец, дърводелния(т), държавно-обществен, дъщерно; дъщерни
дърводелна, дърводелно; държавно-обществения(т), дъщеря
дърводелни държавно-обществена, дюбел; дюбели, (два и т.н.) дюбела
дърводелец; дърводелци, (двама и държавно-обществено; дюдюкам, -аш
т.н.) дърводелци държавно-обществени дюдйжане
дърводелски държавноправен, дюза
дърводелство държавноправния(т), дюйм, -ът, -а; дюймове, (два и т.н.)
дърводббив държавноправна, дюйма
дърводобивен, дърводобйвния(т), държавноправно; дюймов
дърводобйвна, дърводобйвно; държавноправни дюкян; дюкяни, (два и т.н.)
дърводобивни държавност, държавността дюкяна
дърводобивник; държавностопански дюкянджййка
дърводобйвници, (двама и т.н.) държавно-частен, дюкянджййски
дърводобйвници държавно-частния(т), дюкянджйя; дюкянджйи, (двама
дървообработване дьржавно-частна, и т.н.) дюкянджйи
дървообработвателен, държавно-частно; дюлгер; дюлгери, (двама и т.н.)
дървообработвателния(т), държавно-частни дюлгери
дървообработвателна, държане дюлгерство
дървообработвателно; държание дюлев
дървообработвателни държанка Д Н 9Л 0В
дървообработващ държател1, -ят, -я; държатели, дюля
дървообработка (двама и т.н.) държатели (лице) дюна; дюни (обикн. в мн.ч.)
дървопреработване държател2, -ят, -я; държатели, дюнер; дюнери (два и т.н.) дюнера
дървопреработвателен, (два и т.н.) държателя (нелице) дюс
дървопреработвателния(т), държелйв дюстабан; дюстабани, (двама и
дървопреработвателна, държелйвост, дьржеливостта т.н.) дюстабани
дървопреработвателно; дързост, дързостта дюстаб&н (прил.)
дървопреработвателни дързостен, дързостния(т), дюстабанлия; дюстабанлйи,
дървопрераббтващ дързостна, дързостно; (двама и т.н.) дюстабанлйи
дърворезачка дързостни дюшек; дюшеци, (два и т.н.)
дърворезба дързък, дръзкия(т), дръзка, дюшека
дърворезбар, -ят, я; дръзко, дръзки дюшеме; дюшемета
дърворезбари, (двама и т.н.) дърпам (се), -аш дюшеш
дърворезбари дърпане дявам (се), -аш
дърворезбен. дърворезбения(т), дърт дяване
дърворезбена, дърворезбено; дърт&к; дъртаци, (двама и т.н.) дявол; дяволи, (два и т.н.) дявола
дърворезбенн дъртаци дяволйт
дървосекач; дървосекачи, (двама дъртачка дяволйтост, дяволитостта
243
дяволица
дяволица дяк, -ът, -а; дяци, (двама и т.н.) дялвам, -аш
дяволйя; дяволии дяци дялване
дяволски дякон; дякони, (двама и т.н.) дялкам, -аш
дяволувам, -аш дякони дялкане
дяволуваме дяконов дялна, -еш, и делна
дяволщина дяконски дялов
дяволък; дяволъци, (два и т.н.) дяконство дяна (се), -еш
дяволъка дял, дялът и делът, дяла и дела; дясноориентйран
дядо; дядовци, (двама и т.н.) дялове, (два и т.н.) дяла дясноцентрйсткии
дядовци дялам, -аш десноцентрйстки
дядов дялане
евроскспти ци зъм
(двама и т.н.) еволюционйсти ёвролйдер; ёвролидери, (двама и
еволюция т.н.) ёвролидери
евразийски ёвроляв, ёвролёвия(т), ёвролява,
евреин; евреи, (двама и т.н.) евреи ёвроляво; ёвролёви
еврейка ёвромннйстър; ёвроминйстри,
еврейски (двама и т.н.) ёвроминйстри
еврейство ёвронаблюдател, -ят, -я;
ёврика ёвронаблюдатели, (двама и т.н.)
е (част.) еврйстика ёвронаблюдатели
е (межд.) евристйчен, евристичния(т), ёвронорма
ебола евристйчна,евристйчно; ёврообединёние; ёврообединёния
ебонйт евристични ёврооблигациоиен,
ебонйтен, ебонйтния(т),
ёвро; евро, (две и т.н.) евро ёврооблигационния(т),
ебонйтна, ебонйтно; ебонйтни евро-азиатски и
ебонйтов ёврооблигационна,
европейско-азиатски ёврооблигационно;
евакуацибнен, евакуационния(т), ёвроатлантйзъм, ёврооблигационни
евакуационна, евакуационно;
ёвроатлантйзмът, еврооблигация*; ёврооблигации _ _
евакуационни
ёвроатлантйзма ёврооптимйзъм, Н .
евакуация; евакуации ёвро-атлантйчески ёврооптимйзмът,
евакуирам (се), -аш ёвробанкнота* ёврооптимйзма
евакуиране
ёвробон*; ёвробонове, (два и т.н.) ёврооптимйст; ёврооптимйсти,
евангелие; евангелия
ёвробона (двама и т.н.) ёврооптимйсти
евангелизация
ёвробюрократ; ёвробюрократи, ёврооптимистйчен,
евангелизйрам, -аш
(двама и т.н.) ёвробюрократи ёврооптимистйчния(т),
евангелизйране ёвробюрокрация ёврооптимистйчна,
евангелйзъм, евангелйзмът, ёвровалута* ёврооптимнстйчно;
евангелизма ёвровйза ёврооптимистйчни
евангелйст; евангелисти, (двама
ёвродепутат; ёвродепутати, ёвропазар, -ът, -а; ёвропазари, (два
и т.н.) евангелисти (двама и т.н.) ёвродепутати и т.н.) ёвропазари
евангелистйчен, ёвродепутатка ёвропарламёнт
евангелистачния(т),
евродепутатски ёвропарламентарйст;
евангелистйчна,
ёврологовор; ёвродоговори, (два ёвропарламентарйсти, (двама и
евангелистйчно;
и т.н.) ёвродоговора т.н.) ёвропарламентарйсти
евангелистйчни
ёвроекспёрт; ёвроекспёрти, европёец; европёйци, (двама и т.н.)
евангелистка
(двама и т.н.) ёвроекспёрти европейци
евангелйстки ёврозона* европеизация
евангелски
ёвроизолация европеизйрам (се), -аш
евгеника ёвроинституция; европензйране
евёнк; евёнки, (двама и т.н.) е венки ёвроинституции
евёнка европейзъм, европейзмът,
ёвроинтеграционен, европейзма
евёнкски
ёвроинтеграционния(т), евронейстика
евентуален, евентуалния(т),
ёвроинтеграционна, европёйка
евентуална, евентуално; ёвроинтеграционно; европейски
евентуални ёвроинтеграционни европейско-азиатски и
евентуалност, евентуалността ёвроинтеграция ёвро-азиатски
евзон; евзони, (двама и т.н.) ёвроквалификапия; ёвроперснектйва
евзони
ёвроквалификации европойден, европойдния(т),
евзонски
еврокомисар, -ят, -я; европойдна, европойдно;
евин
ёврокомисари, (двама и т.н.) европойдни
евкалйпт; евкалипти, (два и т.н.) ёврокомисари
евкалипта ёврополитйк; ёврополитйци,
ёврокомисарка (двама и т.н.) ёврополитйци
евкалйптов ёврокомйсия; ёврокомйсии ёврополитйка
евклйдов
ёврокомунйзъм, ёвропратеник: ёвропратеници,
евнух; евнуси, (двама и т.н.) евнуси
ёврокомунйзмът, (двама и т.н.) ёвропратеници
евнушески
ёврокомунизма ёвроирёговори (само мн.ч.)
еволюирам, -аш
ёвроконвёнция; ёвроконвёнции ёвропрограма
еволюйране
ёврокорпус; ёврокорпуси, (два и ёвроразширяване
еволюционен, еволюционния(т), т.н.) ёврокорпуса ёвросйла; ёвросйли (обикн. в
еволюционна, еволюционно; еврократ; еврократи, (двама и т.н.) мн.ч.)
еволюционни еврократи ёвроскептйк; ёвроскептйци,
еволюционйзъм,
ёврокрёдит*; ёврокрёдити, (два и (двама и т.н.) ёвроскептйци
А еволюционйзмьт, т.н.) ёврокрёдита ёвроскептицйзъм,
еволюционйзма ёврокупа ёвроскептицйзмът,
еволюционйст; еволюционйсти, ёвролйга ёвроскептицйзма
245
Е вроскептйчен
Евроскептйчен, егйда единадесетокласник;

евроскептйчния(т), егйпетски единадесетокласници, (двама
евроскептйчна, евроскептйчно; египтолог; егшгголози, (двама и и т.н.) единадесетокласници, и
евроскептйчни т.н.) егшгголози единайсетокласник
евростандарт; евростандарти, египтолбгия единадесетокласница и
(два и т.н.) евростандарта египтянин: египтяни, (двама и ед ина йеет о к.та е н нца
евроструктура и Евроструктура т.н.) егйптяни единадесетдрка и
евросъвет; евросъвети, (два и т.н.) египтянка едииайсеторка
евросъвета егйра единайсет, единайсеттё, и
евросъдия; евросъдйи, (двама и его единадесет
т.н.) евросъдйи егойзъм, егойзмът, егоизма единайсетгодйшен,
евросъюз; евросъюзи, (два и т.н.) егойст; егойсти, (двама и т.н.) единайсетгодйшния(т),
евросъюза егойсти единайсетгодйшна,
евротйтла егоистйчен, егоистйчния(т), единайсетгодйшно;
евротурнйр; евротурнйри, (два и егоистична, егоистично; единайсетгодйшни, и
т.н.) евротурнйра егоистйчни единадесетгодйшен
еврофинал; еврофинапи, (два и егоистка единайсети и единадесети
т.н.) еврофинала еготейзъм, еготейзмът, еготейзма единайсетйиа и единадесетйна
евроценг*, -ът, -а; евроцентове, еготйзъм, еготйзмът, еготйзма единайсетмЕтров и
(два и т.н.) евроцента еготйст; еготйсти, (двама и т.н.) единадесетметров
Еврочек*, -ът, -а; еврочекове, еготйсти единайсетокласник;
(два и т.н.) еврочека егоцентрйзъм, егоцентрйзмът, единайсетокласници, (двама
еврочиновник; евро чиновници, егоцентрйзма и т.н.) единайсетокласници, и
(двама и т.н.) еврочиновници егоцентрйк; егоцентрйци, (двама единадесетокласник
еврочлен, -ът, -а, еврочленове, и т.н.) егоцентрйци единайсетокласница и
(два и т.н.) еврочлена егоцентрйст; егоцентрйсти, (два единадесетокласница
еврочленство ма и т.н.) егоцентрйсти едииайсеторка и
еврошампион1; еврошампиони, егоцентрйчен, егоцентрйчния(т), единадесетдрка
(двама и т.н.) еврошампиони егоцентрйчна, егоцентрйчно; единак'; единаци, (двама и т.н.)
(лице) егоцентрйчни единаци (лице)
Еврошампион2; еврошампиони, егрёк; егрёци, (два и т.н.) егрёка единйк2; единаци, (два и т.н.)
(два и т.н.) еврошампиона едва единака(нелице)
(нелице) едва-едвй едйн-два
евстахиев едвам едйн-едйиствен,
евтаназия едва-що едйн-едйнствения(т),
Евтин Еделвайс; еделвайси, (два и т.н.) една-единствена,
евтинся. -еш еделвайса едно-едйнствено;
евтинйя едем1 еднй-едйнствени
евфемизъм, евфемйзмът, едём2; едёми, (два и т.н.) едёма, едйн-еднйчък, едйн-еднйчкия(т),
евфемизма; евфемйзми, (два и и едЕма една-еднйчка, едно-сднйчко;
т.н.) евфемизъма едЕма и едЕм2 еднй-еднйчки
евфемистйчен, едЕмски едйнен, едйнния(т), едйнна,
евфемистйчния(т), Еди-как (си) едйнно; едйнни
евфемистична, евфемистично; Еди-какъв (си), ёди-каква (си), единЕние
евфемистйчни ёди-какво (си); ёди-каквй (си) единйца
евхарйстиен, евхарйстийния(т), Еди-кога си единйчен, единйчния(т),
евхарйстийна,евхарйстийно; Еди-кой (си), ёди-коя (си), единйчна, единично; единични
евхарйстийни ёди-коё (си); ёди-кой (си) единйчност, единичността
евхарйстика Еди-кблко едйнност, единностга
евхарйстия едйкт; едйкти, (два и т.н.) едйкта единнофронтовски
евъргрййн; евъргрййни, (два и Еди-къдЕ (си) единоббрство; единоборства
т.н.) евъргрййна едйн, една, едно; еднй единовластен, единовластния(т),
егализйрам, -аш единадесет, единадесетте, и единовластна, единовластно;
егализйране единййсет единовластии
егалитарен, егалитарния(т), единадесетгодйшен, единовластие
егалитарна, егалитарно; единадесетгодйшния(т), единогласен, единогласния(т),
егалитарни единадесетгодйшна, единогласна, единогласно;
егалитарйзъм, егалитарйзмът, единадесетгодйшно; единогласии
егапитарйзма единадесетгодйшни, и единогласие
егалитарйст; егалитарйсти, единайсетгодйшеи единодЕйствие
(двама и т.н.) егалитарйсти единадесети и единайсети единодушен, единодушния(т),
егейски единадесетйна и единайсетйиа единодушна, единодушно;
бгер; егери, (двама и т.н.) егери единадесетмётров и единодушни
егеров единайсетмЕтров единодушие
246
еднорък
единомйслие еднодневен, еднодневния(т), еднолйчна, еднолйчно;
едивомйшленик; еднодневна, еднодневно; еднолйчни
единомйшленици, (двама и т.н.) еднодневни едномандатен, едномандатния(т),
единомйшленици еднодневка едномандатна, едномавдатно;
единомйшленичка еднб-друго едномандатни
единоначалие едподръвка едномачтов
единствен, едйнствения(т), едноезйчен, едноезйчния(т), едномесечен, едномесечния(т),
едйнствена, единствено; едноезйчна, едноезйчно; едномесечна, едномесечно;
едйнствени едноезйчни едномесечни
единство едноетажен, едноетажния(т), едноместен, едноместния(т),
едйпов едноетажна, едноетажно; едноместна, едноместно;
еди-шо (си) едноетажни едноместни
еднаквост, еднаквостта едноетапен, едноетапния(т), еднометров
едн&къв, еднаквия(т), еднаква, едноетапна, едноетапно; едноминутен, едноминутния(т),
еднакво; еднакви едноетапни едноминутна, едноминутно;
едничък, еднйчкия(т), едничка, едноженство едноминутни
едничко; еднички еднозвучен, еднозвучния(т), едномотбрен, едномоторния(т),
едно еднозвучна, еднозвучно; едномоторна, едномоторно;
едноактен, едноактния(т), еднозвучни едномоторни
едноактна, едноактно; еднозначен, еднозначния(т), еднонационален,
едноактни еднозначна, еднозначно; еднонационалния(т),
еднобагрен, еднобагрения(т), еднозначни еднонационална,
еднобагрена, еднобагрено; еднозначност, еднозначността еднонащюнално;
еднобагрени еднойменен, еднойменния(т), еднонацлонални
еднобожне еднойменна, еднойменно; еднообектйвен,
еднобрачен, еднобрачния(т), едноименни еднообектйвния(т),
еднобрачна, еднобрачно; едноименник; еднойменници, еднообектйвна, еднообектйвно;
еднобрачни (двама и т.н.) еднойменници еднообектйвни
еднобрачие едноименница еднообразен, еднообразния(т),
едновалентен, едновалентния(т), еднокалйбрен, еднообразна, еднообразно;
едновалентна, едновалентно; еднокалйбрения(т), еднообразни
едновалентни еднокалйбрена, еднокалибрено; еднообразие
едновереп; едноверци, (двама и еднокалйбрени еднообразност, еднообразността
т.н.) едноверци еднокамарен, еднокамарния(т), еднобк
едноверие еднокамарна, еднокамарно; еднопартиен, еднопартййния(т),
едноверка еднокамарни еднопартийна,еднопартййно;
едновластен, едновластния(т), еднокамерен, еднокамерння(т), еднопартййни
едновластна, едновластно; еднокамерна, еднокамерно; едноплеменен,
едновластни еднокамерни едноплеменния(т),
едновластие едноклетъчен, едноклегьчния(т), едноплеменна, едноплеменно;
едновременен, едновременния(т), едноклетъчна, едноклетъчно; едноплеменни
едновременна, едновременно; едноклетъчни еднополов
едновременни едноклетъчно; едноклетъчни еднополюсен, еднополюсння(т),
едновр£менност. еднокопитен, еднокопйтния(т), еднополюсна, еднополюсно;
едновременността еднокопитна, еднокопйтно; еднополюсни
едновремешен, еднокопйтни еднопосочен, еднопосочния(т),
едновремешния(т), еднокраец; еднокрайци, (двама и еднопосочна, еднопосочно;
едновремешна, едновремешно; т.н.) еднокрайци еднопосочни
едновремешни еднокрак еднопосочност, еднопосочността
едновръх, едновърхия(т), еднократен, еднократния(т), еднораменен, еднораменния(т),
едновърха, едновърхо; еднократна, еднократно; еднораменна, еднораменно;
едновърхи еднократни еднораменни
едногласен, едногласния(т), еднокрйл еднореден, едноредния(т),
едногласна, едногласно; еднокрйлев, еднокрйлния(т), едноредна, едноредно;
едногласни еднокрйлна, еднокрйлно; едноредни
едногодишен, едногодйшния(т), еднокрйлни еднорелсов
едногодйшна, едногодйшно; еднокръвен, еднокръвния(т), еднорог; еднорози, (два и т.н.)
едногодишни еднокръвна, еднокръвно; еднорога
едногръб, едногърбия(т), еднокръвни еднорог (прил.)
едногьрба, едногърбо; еднолйк еднороден, еднородния(т),
едногърби еднолинеен, еднолинейния(т), еднородна, еднородно;
едноделен, едноделння(т), еднолинейна, еднолинейно; еднородни
едноделна, едноделно; еднолинейни еднородност, еднородността
едноделни еднолйчен, еднолйчния(т), еднорък, едноръкия(т), едноръка,
247
еднорък
едноръко;едноръки едноцветен, едноцветния(т), едроформатния(т),

едноседмичен, едноседмичния(т), едноцветна, едноцветно; едроформатна, едроформатно;
едноседмична, едноседмично; едноцветни едроформатни
едноседмични едноцевен, едноцевния(т), ёдър, едрия(т), едра, едро; едри
едносслец; едноселци, (двама и едноцевна, едноцевно; ёее (межд.)
т.н.) едноселци едноцевни ёеех (межд.)
едиосемеделен, сдноцсвка еж; ёжове, (два и т.н.) ёжа
едносемеделния(т), едноцилйндров ёжа се, -иш
едносемеделна, едносемеделно; едноцйфрен, едноцйфрения(т), ёжба; ёжби (обикн. в мн.ч.)
едносемеделни едноцйфрена, едноцйфрено; ежегоден, ежегодния(т),
едносеменен, едносеменния(т), едноцйфрени ежегодна, ежегодно; ежегодни
едносеменна, едносеменно; едночасов ежеднёвен, ежеднёвния(т),
едносеменни едночлен, -ът, -а; едночлени, (два ежеднёвна, ежеднёвно;
еднословен, еднословния(т), и т.н.) едночлена ежеднёвни
еднословна, еднословно; едночленен, едночленния(т), ежеднёвие
еднословни едночленна, едночленно; ежедневник: ежедневници, (два и
едносменен, едносменния(т), едночленни т.н.) ежеднёвника
едносменна, едносменно; еднояйчен1, еднояйчения(т), ежеднёвност, ежедневността
едносменни еднояйчена; еднояйчено; ежёктор; ежёктори, (два и т.н.)
едносричен, едносрйчния(т), еднояйчени ежёктора
едносрична, едносрично; еднояйчен2, еднояйчния(т), ежемёсечен, ежемёсечния(т),
едносрични еднояйчна; еднояйчно; ежемёсечна, ежемёсечно;
едноставен, едноставния(т), еднояйчни ежемёсечни
едноставна, едноставно; едреене ежемёсечник; ежемёсечници,
едноставни едрея, -еш (два и т.н.) ежемёсечника
едностаен, едностайния(т), едрина ежеминутен, ежеминутния(т),
едностайна, едностайно; едричък, едричкия(т), едричка, ежемин)тна, ежеминутно;
едностайни едричко; едрички ежеминутни
едностранен, едностранния(т), едроблоков ёжене
едностранна, едностранно; едровлйкнест ежесёдмичен, ежесёдмичния(т),
едностранни едрогабарйтен, ежесёдмична, ежесёдмично;
едпостранчйв едрогабарйтния(т), ежесёдмични
едностранчивост, едрогабаритна, едрогабаритно; ежесёдмичник; ежеседмичници,
едностранчивостта едрогабарйтни (два и т.н.) ежесёдмичника
еднострунен, еднострунния(т), едроглав ежечасен, ежечасния(т),
еднострунна, еднострунно; едроземеделски ежечасна, ежечасно; ежечасни
еднострунни едрозъб ежечасов
едиострък, едностръкия(т), едрозърнест ёжов
едностръка, едностръко; едрокалйбрен, ёжовина
едностръки едрокалйбрения(т), ездй
едиостъпен, едностьпния(т), едрокалйбрена, едрокалйбрено; ездач; ездачи, (двама и т.н.) ездачи
едностьпна, едностьпно; едрокалйбрени ездачка
едностъпни едрокапиталистйчески ездешката и ездешкбм
едносъст4вен, едносъставния(т), едроклас ездйтен, ездйтния(т), ездйтна,
едносъставна, едносьставно; едролйст ездйтно; ездйтни
едносъставни едролистен, едролйстния(т), ездовй
еднотипен, еднотшшия(т), едролйстна, едролйстно; ёзерен, ёзерния(т), ёзерна, ёзерно;
еднотйпна, еднотйпно; едролистни ёзерни
еднотйпни едромащабеи, едромащабния(т), ёзеро;езера
еднотйнност, еднотипността едромащабна, едромащабно; ези
еднотомен. еднотомния(т), едромащабни сзйк; езйци, (два и т.н.) езйка
еднотомна, еднотомно; едромащабиост, езйков
еднотомни едромащабността езиковёд; езиковёди, (двама и т.н.)
еднотомник; еднотомници, (два едропанелен, едропанелния(т), езиковёди
и т.н.) еднотомника едропанелна, едропанелно; езиковёдка
едноутробен, едноутробния(т), едропанелни езиковёдски
едноутробна, едноутробно; едросеменен, едросеменння(т), езикознание
едноутробни едросеменна, едросеменно; езикословен, езикословния(т),
еднофазен, еднофазния(т), едросеменни езикословна, езикословно;
еднофазна, еднофазно; едросбриен, едросерийния(т), езикословни
еднофазни едросерийна,едросерийно; езйче; езйчета
еднофамилен, еднофамйлния(т), едросерийни езйчеи, езйчния(т), езйчна,
еднофамилна, еднофамилно; едрособственически езйчно;езйчни
еднофамилни едроформатен, езйчески
248
екозам ъ рсй тел
езйчество еквилибристйчна, екзогамни

езичник; езичници, (двама и т.н.) еквилибристйчно; екзогамия
езйчници еквилибристйчни екзогенен, екзогенния(т),
езйчница еквилибрйстка екзогенна, екзогенно; екзогенни
езбпов еквилибрйстки екзодерма
езоповски еквиполентен, еквиполентния(т), екзорсйзъм, екзорсйзмът,
езотерйзъм, езотерйзмът, еквиполентна, еквиполентно; екзорсйзма
езотерйзма еквиполентни екзорсйст; екзорсйсти, (двама и
езотерйк; езотерйци, (двама и т.н.) еквипотенциален, т.н.) екзорсйсти
езотерйци еквипотенциалния(т), екзосфера
езотерика еквипотенциална, екзотерйчен, екзотерйчния(т),
езотерйчен, езотерйчения(т), еквипотенциално; екзотерйчна, екзотерйчно;
езотерйчна,езотерйчно; еквинотенциални екзотерйчни
езотерйчни екзалтация; екзалтации екзотермичен, екзотермйчния(т),
езотерия екзалтйрам (се), -аш екзотермйчна, екзотермично;
езуйт; езуйти, (двама и т.н.) екзалтйране екзотермйчни
езуйти, и йезуйт екзалтйраност, екзалтираността екзотермйчност,
езуйтски и йезуйтски
езуйтствам, -аш, и йезуйтствам
екзамннатор; екзаминатори,
(двама и т.н.) екзаминатори
екзотермичността
екзотика
Е
езуйтстване и йезуйтстване екзарх; екзарси, (двама и т.н.) екзотйчен, екзотйчния(т),
езуйтство и йезуйтство екзарси, и екзарх екзотична, екзотйчно;
езуйтщина и йезуйтщина екзарх; екзарси, (двама и т.н.) екзотйчни
ей (част.) екзарси, и екзарх екзотичност, екзотичността
ей (межд.) екзархат; екзархати, (два и т.н.) екйп; екйпи, (два и т.н.) екйпа
£й-6й (межд.) екзархата екипаж; екипажи, (два и т.н.)
ек, -ът и -ът, -а и -а; екове, (два и екзархййски екипажа
т.н.) ека екзархйст; екзархйсти, (двама и екйпен, екйпния(т), екипна,
ека в т.н.) екзархйсти екипно;екипни
&кавски екзйрхия; екзархии екипйрам (се), -аш
екам, -аш екзегеза екипйране
&каяе екзегет; екзегети, (двама и т.н.) екипировка
екарисаж; екарисажи, (два и т.н.) екзегети екйпност, екипностга
екарисажа екзегетика еклезиаст\ еклезиасти, (двама и
екарисажен, екарисажния(т), екзекутйвен, екзекутйвния(т), т.н.) еклезиасти, и еклесиаст
екарисажна, екарисажно; екзекутивна, екзекутивно; еклектйзъм, еклектизмът,
екарисажни екзекутивни еклектйзма
еквадорец; еквадорци, (двама и екзекутирам, -аш еклектйк; еклектици, (двама и
т.н.) еквадорци екзекутиране т.н.) еклектйци
еквадбрка екзекутор; екзекугори, (двама и еклектика
еквадорски т.н.) екзекугори еклектйчен, еклектйчния(т),
еквалайзер; еквапайзери, (два и екзекуторски еклектйчна, еклекгйчно;
т.н.) еквалайзера екзекуционен, екзекуционния(т), еклектични
еквам, -аш екзекуционна, екзекуционно; еклектйчески
екване екзекуционни ^клер; еклери, (два и т.н.) еклера
екватор; екватори, (два и т.н.) екзекуция; екзекуции еклеси&ст; еклесиасти, (двама и
екватора екзема т.н.) еклесиасти, и еклезиаст
екваторен, екваторния(т), екземпляр, -ът, -а; екземпляри, еклйв
екваторна, екваторно; (два и т.н.) екземпляра еклйвост, екливостга
екваторни екзистенциален, еклйптика
екваториален, екваториалния(т), екзистенциалния(т), еклога; еклоги
екваториална, екваториално; екзистенциална, бкна, -еш
екваториални екзистенциално; е-книжарница
еквивалент; еквиваленти, (два и екзистенциални екоавтомобйл; екоавтомобйли,
т.н.) еквивалента екзистенциалйзъм, (два и т.н.) екоавтомобйла
еквивалентен, еквивалептния(т), екзистенциализмът, екоактивйст; екоактивйсти,
еквивалентна, еквивалентно; екзистенциализма (двама и т.н.) екоактивйсти
еквивалентни екзистенциалйст; екобензйн
еквивалентност, екзистенциалйсти, (двама и екогеиоцйд
еквивалентността т.н.) екзистенциалйсти екоглоба
еквилибрйст; еквилибрйсти, екзистенциалйстка екогорйво; екогорива
(двама и т.н.) еквилибрйсти екзистенция екоданък; екоданъци, (два и т.н.)
еквилибрйстика екзнстенц-мйнимум екоданъка
еквилибристйчен, екзогамен, екзогамния(т), бкодвнжение; екодвижения
еквилибристйчния(т), екзогамна, екзогамно; екозамърсйтел1, -ят, -я;
249
око замърсите.!
екозамърсйтели, (двама и т.н.) екран; екрани, (два и т.н.) екрана (двама и т.н.) екснационали
екозамърсйтели (лице) екранен, екранния(т), екранна, експанзйвен, експанзйвния(т),
екозамърсйтел2, -ят, -я; екранно;екранни експанзивна, експанзивно;
екозамърсйтели, (два и т.н.) екранизация; екранизации експанзивни
екозамърсйтели (нелице) екранизйрам, -аш експанзйвпост, експанзивността
екозамърсйване екранизйране ексианзибнен, експанзионния(т),
екозащйтник; екозащйтници, екранйрам, -аш експанзионна,експанзионно;
(двама и т.н.) екозащйтници екранйран експанзионнн
екоземеделие екранйране експанзионистйчен,
екозбна екс експанзионистйчния(т),
екоинспЕктор; екоинспектори, Ексвицепремиер; експанзионистйчна,
(двама и т.н.) екоинспектори ексвицепремиери, (двама и т.н.) експанзионистйчно;
екоинспекцня; екоинспекции ексвицепремиери експанзионнстйчни
екокатастрофа ексвокалйст; ексвокалйсти, експанзнонйстки
екокйжа (двама и т.н.) ексвокалйсти експанзия; експанзии
екокомйсия; екокомйсии ексдеиутат; ексдепутатн, (двама експатриации
еколог; еколози, (двама и т.н.) и т.н.) ексдепутати експатрйрам, -аш
еколози ексдепутатка експатрйране
екологйчен, екологйчния(т), ексдепутатски експедйрам, -аш
екологйчна, екологично; ексдиректор; ексдиректори, експедиране
екологйчни (двама и т.н.) ексдиректори експедитйвен, експедитйвния(т),
екологйчески екселбант ; екселбанти, (два и т.н.) експедитивна, експедитивно;
екологйчност, екологичността екселбанта, и акселбант (обикн. експедитивни
екология в мн.ч.) експедитйвност,
еколбгосъобрйзен, екселенц експедитивността
екологосъобразния(т), екскаватор; екскаватори, (два и експедйтор; експедйтори, (двама
екологосъобразна, т.н.) екскаватора и т.н.) експедйтори
екологосъобразно; екскаваторен, екскаваторния(т), експедйторски
екологосъобразни екскаваторна, екскаваторно; експедиционен,
екоматерия; екоматерии екскаваторни експедиционния(т),
еконорма ексклузйвен, ексклузйвния(т), експедиционна, експедиционно;
екоорганизация. екоорганизации ексклузйвна, ексклузйвно; експедиционни
екопал то; екопалта ексклузйвни експедиция; експедиции
екопартии; екопартии екскмет; екскметове, (двама и т.н.) експеримент; експерименти, (два
еконоход; екопоходи, (два и т.н.) екскмегове и т.н.) експеримента
екопохода екскомуникация експериментален,
йкопродукт; екопродукти, (два и екскомунйст; екскомунйстн, експерименталния(т),
т.н.) екопродукта (двама и т.н.) екскомунйстн експериментална,
екопроект; екопроекти, (два и т.н.) екскомунистйчески експериментално;
екопроекта екскременти (само мн.ч.) експериментални
Екопронзводство; екскурзиант; екскурзианти, есперименталнопсихо.тогйчески
екопроизводства (двама и т.н.) екскурзианти експериментално-теоретйчески
екопътека екскурзиангка експериментатор;
скоравиовесие екскурзиантски експериментатори, (двама и
екосистема екскурзионен, екскурзионния(т), т.н.) експериментатори
екосфера екскурзионна, екскурзионно; експериментаторка
екосъобразен, екосъобразния(т), екскурзионни експериментаторство
екосъобразна, екосъобразно; екскурзибнно-туристйчески експериментен,
екосъобразни екскурзия; екскурзии експериментния(т),
екот; екоти, (два и т.н.) екота екскурзовод; екскурзоводи, експериментна, експериментно;
екотакса (двама и т.н.) екскурзоводи експериментни
екотерорйзъм, екотерорйзмът, екскурзовбдка експериментйрам, -аш
екотерорйзма екскурзоводски експериментйране
екотерорйст; екотерорйсти, екскурс; екскурси, (два и т.н.) експерт; експерти, (двама и т.н.)
(двама и т.н.) екотерорйсти екскурса експерти
екотехнолбгия; екотехнологии екс.тйбрис; екслйбриси, (два и т.н.) експертен, експертния(т),
екотйп, -ът, -а; екотйпове, (два и екслйбриса експертна, експертно;
т.н.) екотйпа екслйдер; екслйдери, (двама и експертни
екотурйзъм, екотурйзмът, т.н.) екслйдери експертйза
екотурйзма ексминйстър; ексминйстри, експертка
екофонд, -ът, -а; екофовдове, (два (двама и т.н.) ексминйстри експерт-счетоводйтел, -ят, -я;
и т.н.) екофонда ексмонарх; ексмонарси, (двама и експерт-счетоводйтели, (двама
екохрана т.н.) ексмонарси и т.н.) експерт-счетоводйтели
екоцйд Екснационал; екснационали, експнраторен, експираторния(т),
250
екстрем ист
експираторна, експираторно; (два и т.н.) експоцентъра екстра (нрч.)
експираторни експредседател, -ят, -я; екстравагантен,
експирация; скспирации експредседатели, (двама и т.н.) екстравагантния(т),
експлантация; експлантации експредседатели екстравагантна,
експликация; експликации експрезидент; експрезиденти, екстравагантно; екстравагантни
експлицйтен, експлицитния(т), (двама и т.н.) експрезиденти екстравагантност,
експлицитна, експлицитно; експремиер; експремиери, (двама екстравагантността
експлицитни и т.н.) експремиери екстраверт; екстраверти,
експлоатйтор; експлоататори, &кспремиерка (двама и т.н.) екстраверти, и
(двама и т.н.) експлоататори експрес; експреси, (два и т.н.) екстроверт
експлоататорка експреса екстравертен , екстравертния(т),
експлоататорски експр^санализ*; експресанагшзи, екстравертна, екстравертно;
експлоатационен, (два и т.н.) експресанализа екстравертни, и екстровертен
експлоатационния(т), експресен, експресния(т), екстрадирам, -аш
експлоатационна, експресна, експресно; екстрадйране
експлоатационно; експресни екстрадйция; екстрадиции
експлоатационни експресйвен, ексиресйвния(т), екстракт; екстракти, (два и т.н.)
експлоатацибино-рембнтен, експресивна, експресивно; екстракта
експлоатацибнно-рембнтния(т), експресивни екстрйктен, екстрактния(т),
експлоатационно-ремонтна, експресйвност, експресивността екстрактна, екстрактно;
експлоатационно-ремонтно; екснр^синформация* екстрактни
експлоатационно-ремонтни експресионйзъм, екстрактор; екстрактори, (два и
експлоатация експресионизмът, т.н.) екстрактора
експлоатирам, -аш експресионизма екстракция; екстракции
експлоатиран експресионйст; експресионисти, £кстралингвйстика
експлоатйране (двама и т.н.) експресионисти екстралингвистйчен,
експлодйрам, -аш експресионистйчен, екстралингвистичния(т),
експлодйране експресионистйчния(т), екстралингвистична,
експлозйв; експлозиви, (два и т.н.) експресионистачна, екстралингвистично;
експлозива експресионистично; екстралингвистични
експлозйвен, експлозйвния(т), експресионистични екстраординарен,
експлозивна, експлозивно; експресионйстка екстраординарния(т),
експлозивни експресия; експресии екстраординарна,
експлозйвност, експлозивността експроприатор; експроприатори, екстраординарно;
експлбзия; експлозии (двама и т.н.) експроприатори екстраординарни, и
&КСПО експроприация; експроприации екстраорди нерен
експозе; експозета експроприйрам, -аш екстраординерен,
експозиционен, експроирийране екстраординерния(т),
експозиционния(т), експулсация; експулсации екстраординерна,
експозиционна, експозиционно; експулсйрам, -аш екстраординерно;
експозиционни експулсйране екстраординерни, и
експозйция; експозиции екстаз екстраординарен
експонат; експонати, (два и т.н.) екстазен, екстазния(т), екстазна, екстраполация; екстраполации
експоната екстазно; екстазни екстраполйрам, -аш
експонатен, експонатния(т), екстази екстраполйране
експонатна, експонатно; екстензйвен, екстензйвния(т), екстрасензорен,
експонатни екстензивна, екстензивно; екстрасензорния(т),
експонент1; експоненти, (двама и екстензивни екстрасензорна,
т.н.) експоненти (лице) екстензйвност, екстензивността екстрасензорно;
експон&нт2; експоненти, (два и т.н.) екстензия; екстензии екстрасензорни
експонента (нелице) екстериор екстрасенс; екстрасенси, (двама
експонйрам, -аш екстериорен, екстериорния(т), и т.н.) екстрасенси
експонйране екстериорна, екстериорно; екстрасенска
експбрт екстериорни екстрахйрам, -аш
експортен, експортния(т), екстериториален, екстрахйране
експортна, експортно; екстериторишшия(т), екстремален, екстремалния(т),
експортни екстериторишша, екстремагаа, екстремално;
експортйрам, -аш екстериторишгао; екстремални
експортйране екстериториални екстремен, екстремния(т),
експортьор1; експортьори, (двама екстериториалност, екстремна, екстремно;
и т.н.) експортьори (лице) екстериториалността екстремни
експортьор2; експортьори, (два и екстернйрам, -аш екстремйзъм, екстремизмът,
т.н.) експортьора (нелице) екстернйране екстремизма
експоц£нтър*; експоцентрове, екстра (същ.) екстремйст; екстремисти, (двама
251
екстрем ист
и т.н.) екстремисти екшьнгерой електроакустйчно;

екстремйстка скшъндрама* електроакустйчни
екстремйстки екшънкомедия*; екшънкомедии електроанализ; електроанализи,
екстремност, екстремността екшънплан*, -ът, -а; (два и т.н.) електроанализа
екстремум екшънпланове, (два и т.н.) електровоз; електровози, (два и
Екстрен, екстрения(т), екстрена, екшънплана т.н.) електровоза
екстрено;екстрени екш ънгрйлър*; екшънтрйлъри, електрбд; електроди, (два и т.н.)
екстроверт; екстроверти, (два и т.н.) екшънтрйлъри електрода
(двама и т.н.) екстроверти, и екю; екюта Електродвигател, -ят, -я;
екстраверт ела (същ.) електродвигатели, (два и т.н.)
екстровертен. екстровертния(т), елй; елате електродвигателя
екстровертна, екстровертно; елак, -ът, -а; елаци, (два и т.н.) електродвигателен,
екстровертни, и екстравертен елака електродвигателния^),
ексуправител, -ят, -я; еластйчен, еластйчния(т), електродвигателна,
ексуправители, (двама и т.н.) еластична, еластично; електродвигателно;
ексуправители еластични електродвигателни
ексфолиант; ексфолианти, (два и еластйчност, еластичността електродвйжещ
т.н.) ексфолианта блда електрбден, електродния(т),
ексфолиация; ексфолиации елеватор; елеватори, (два и т.н.) електродна, електродно;
ексфолийрам, -аш елеватора електродни
ексфолийране елевагорен, елеваторния(т), електродиагнбетика
ексхибиционйзъм, елеваторна,елеваторно; електродинамика
ексхибиционйзмът, елеваторни електродобив
ексхибиционизма елевация; елевации електродобйвев,
ексхнбиционйст; елегантен, елегантния(т), електродобйвния(т),
ексхибиционйсти, (двама и т.н.) елегантна, елегантно; елегантни електродобйвна,
ексхибиционйсти елегантност, елегантността електродобйвно;
ексхумация; ексхумации елегйчен, елегйчния(т), елегична, електродобйвни
ексхумйрам, -аш елегйчно;елегйчни електродомакйнскн
ексхумйране елегйчески електроенергегика
ексцентрик; ексцентрици, (два и елегйчност, елегичносгта електроеиергйен,
т.н.) ексцентрика елегия;елегии електроенергййния(т),
ексцентрйк; ексцентрици, (двама ел4й, -ят, -я; елеи, (два и т.н.) елея електроенергийна,
и т.н.) ексцентрйци елек; елеци, (два и т.н.) елека електроенергййно;
ексцентрйчен, ексцентрйчния(т), електорйлен, електоралния(т), електроенергййни
ексцентрйчна, ексцентрйчно; електорална,елекгорално, Електроенергия
ексцентрични електорати електрожен; електрожени, (два и
ексцентрйчка електорат т.н.) електрожена
ексцентрйчност, електризация електроженен, електроженния(т),
ексцентричността електризйрам, -аш електроженна, електроженно;
ексцерайрам, -аш електризйране електроженни
ексцерпйране електрйк електроженйст; електроженйсти,
ексцерпция; ексцерпции електрификационен, (двама и т.н.) електроженйсти
ексцес; ексцеси, (два и т.н.) електрификационния(т), електроженйстка
ексцеса електрификационна, електрозахранване
ексцесия;ексцесии електрификационно, електроизмервателен,
ексшампион'; ексшампиони, електрификационни електроизмервателния(т),
(двама и т.н.) ексшампиони електрификация електроизмервателна,
(лице) електрифицирам, -аш електроизмервателно;
ексшампион2; ексшампиони, (два електрифицйране електроизмервателни
и т.н.) ексшампиона (нелице) електрйчен, електрйчния(т), електроизолационен,
ектЕния; ектении електрйчна, електрйчно; електроизолационния^),
ектогенеза и ектогенезис електрйчни електроизолационна,
екгодерма електрйчески, електрйческия(т), електроизолационно;
ектопаразйт; ектопаразйти, (два електрйческа, електрическо; електроизолационни
и т.н.) ектопаразйта електрйчески електроизолация;
ектоплазма електрйчество електроизолации
екуменйзъм, екуменйзмът, електроагрегат; електроинженер;
екуменизма, и икуменйзъм електроагрегати, (два и т.н.) електроинженери, (двама и т.н.)
екшън; екшъни, (два и т.н.) електроагрегата електроинженери
екшьна електроакустика електроинженерство
екшънгеройня* електроакустйчен, Електроинсталация;
екшьнгерой*, -ят, -я; елек-фоакустичния(т), електроинсталации
екшънгерои, (двама и т.н.) електроакустйчна, електрокар, -ът, -а; електрокари,
252
елсктроскоп
(два и т.н.) електрокара елекфомонтажни елекфооптйчни
Електрокардиограма електромонтьор; ЕлектроотоплЕние
ел е к тр о к а р д и о гр а м ен , елекфомонтьори, (двама и т.н.) Електроотоплйтелен,
електрокардиофамния(т), елеетромонтьори елекфоотоплйтелния(т),
електрокардиограмна, електромоитьореки елекфоотоплйтелна,
електрокардиограмно; електромоитьорство елекфоотоплйтелно;
електрокардиограмни електромотбр; елекфомоторн, елекфоотоплйтелни
електрокардиограф; (два и т.н.) електромотора ЕлектропЕщ, електропещта
електрокардиофафи, (два и електромоторен, Електропотребйтел1, -ят, -я;
т.н.) електрокардиофафа елекфомоторния(т), елекфопофебйтели, (двама и
Е лектрок арди ограф й ч еи , електромоторна, т.н.) електропотребйтели (лице)
елекфокардиофафйчния(т), елеиромоторно; Електропотребйтел2, -ят, -я;
електрокардиофафйчна, елеетромоторни елеетропофебйтели, (два и
електрокардиофафйчно; електромузика т.н.) електропофебйтеля
елекфокардиофафйчни електрон; елеетрони, (два и т.н.) (нелице)
Е лек трокарди ограф й я; елекфона ЕлектроиотреблЕние
електрокардиофафйи електронагревател, -ят, -я; ЕлектропрЕнос
е л е к тр о к а р ен , електрокарния(т), елеетронафеватели, (два и т.н.) Електропренбсен,
елекфокарна, елекфокарно; елекфонафевателя елекфопреносния(т),
елекфокарни Електронагревателен, елеюфопреносна,
е л е к тр о к а р й с т; електрокарйсти, елекфонафевателния(т), елекфопреносно;
(двама и т.н.) елеирокарйсти елекфонафевателна, елекфопреносни
електрокарйстка елекфонафевателно; електропровод; елекфопроводи,
Е лектроком п ан и я; елекфонафевателни (два и т.н.) елекфопровода
елекфокомпании електронволт, -ът, -а; електропроводен,
ЕлектролечЕние; елекфолечения елекфбнволтове, (два и т.н.) електропроводния(т),
електролйза елекфонволта елеетропроводна,
електролит; елекфолйти, (два и електропен, елекфонния(т), елеюфопроводно;
т.н.) елекфолйта елекфонна, електронно; електропроводни
електролйтен, елекфолйтния(т), елекфонни Електропроводйм
елеиролйтна, елекфолйтно; електронизация Електропроводймост,
електролитни електронизйрам, -аш електропроводимостта
Електромагнетйзъм, електронизйране електропровбдник;
електромагнетйзмът, електроника електропроводници, (два и т.н.)
електромагнетйзма електрбнноизчислйтелен, електропроводника
електромагнетйчен, елеетрбннонзчислйтелния(т), Електропроизводйтел, -ят, -я;
елеюгромагнетйчния(т), елекфонноизчислйтелна, електропроизводйтели, (два и
електромагнетйчна, елекфонноизчислйтелно; т.н.) електропроизводйтеля
електромагнетйчно; електронноизчислйтелни Елекгропроизводйтелен,
електромагаетйчни електрбнно-йоиеи, елеетропроизводйтелния(т),
електромагнйт; електромагнйти, елекфбнно-йонния(т), елекфопроизводйтелна,
(два и т.н.) електромагнита електронно-йонна, елекфопроизводйтелно;
електромагнитен, елекфонно-йонно; електропроизводйтелни
електромагнйтния(т), електронно-йонни електропроизводствен,
електромагнитна, електронномикроскопски еле(Гфопроизводствения(т),
електромагнитно; електронно-фотбнен, елекфопроизводствена,
електромагнитни елекфонно-фотонния(т), елекфопроизводствено;
електромасйж; електромасажи, елекфонно-фотонна, елеюфопроизводствени
(два и т.н.) електромасажа елекфонно-фотонно; електропроизводство
електромашиностроене елекфонно-фотонни Електропромйшлен,
Електромедицински електронно-йдрен, елекфопромйшления(т),
електромер; елекфомери, (два и елекфонно-ядрения(т), елекфопромйшлена,
т.н.) електромера елекфонно-ядрена, елекфопромйшлено;
електрометалургия елеетронно-ядрено; елекфопромйшлени
електрометрия елеетронно-ядрени Електропромйшлеиост,
електрометър; електрометри, електроносйтел, -ят, -я; елеетропромишлеността
(два и т.н.) елекфометьра елекфоносйтели, (два и т.н.) ЕлектроразпределЕиие
електромехаиика елекфоносйтеля Електроразпределителен,
електромобйл; електромобйли, ЕлектрообзавЕждане елекфоразпределйтелния(т),
(два и т.н.) елеетромобйла Електрооптика електроразпределйтелна,
електромонтйжен, Електрооптйчен, елекфоразпределйтелно;
елекфомонтажния(т), елекфооптйчния(т), електроразпределителни
елеиромонтажна, електрооптйчна, електросистЕма
елеетромонтажно; елекфооптйчно; електроскбп; електроскопи, (два
253
електроскбн
и т.н.) електроскопа еленов елитно;елитни

електроснабдителен, еленовъден, еленовъдния(т), елмаз; елмази, (два и т.н.) елмаза
електроснабдйтелния(т), еленовъдна,еленовъдно; елмазен’'. елмазения(т), елмазена,
електроснабдителна, еленовъдни елмазено; елмазени
електроснабдително; елеиовъдство елмазен2, елмазния(т), елмазна,
електроснабдителни еленски елмазно; елмазни
електроснабдяване еленчанин; еленчани, (двама и елов
електростанция; електростанции т.н.) еленчани елтаблб; елтабла
електростатика еленчанка елтехнйк; елтехници, (двама и т.н.)
електростатичен, елерон; елерони, (два и т.н.) елтехници
електростатйчния(т), елерона (обикн. в мн.ч.) елувиален, елувиалния(т),
електростатична, елефантиазис елувиална, елувиално;
електростатично; елече; елечета елувиадни
електростатични елзйсец; елзасци, (двама и т.н.) елувий, -ят, -я
електросъоръжение; елзасци елф, -ът, -а; елфи, (два и т.н.) елфа
електросъоръжения елзаска елхй
електротабло; електротабла елзаски елхов
електротелфер; електротелфери, елйзия; елйзии елховски
(два и т.н.) електротелфера еликсйр; еликсири, (два и т.н.) елховчанин; елховчанини, (двама
електротерапия еликсира и т.н.) елховчанини
електротермия ели м ннаторен. елховчанка
електротехнйк; електротехници, елиминаторния(т), елша и елша
(двама и т.н.) електротехници елиминаторна, елиминаторно; елш&к; елшаци, (два и т.н.) елшака
електротехника елиминаторни ем&йл; емайли
електротехнически елиминация; елиминации емайлйрам, -аш
електротехнйчка елиминйрам, -аш емайлйране
електротоварач; елиминйране емайллак, -ът, -а; емайллакове,
електротоварачи, (два и т.н.) елин; елини, (двама и т.н.) елини (два и т.н.) емайллака
електротоварача елинизаторски емайллаков
електротранспорт елинизация емайлов
електроуред; електроуреди, (два елннизйрам (се), -аш еманация
и т.н.) електроуреда елинизйране еманцип&тор; еманципатори,
електрофйзика елинйзъм, елинизмът, елинизма (двама и т.н.) еманципатори
електрофизиологичен, елинйст; елинйсти, (двама и т.н.) еманципаторка
електрофизиологйчния(т), елинйсти еманципаторски
електрофизиологична, елннистйчен, елинистйчния(т), еманципация
електрофизиологично; елинистична, елинистично; еманцппйрам (се), -аш
електрофизиологични елинистични еманцнпйран
електрофизиология елинйстка еманципйране
електрофилтър; електрофилтри, елинпелйнски ембарго
(два и т.н.) електрофилтъра елински ембйргов
електрофореза елипса емблема
електрохимйчен, елипсовйден, елипсовйдния(т), емблематичен,
електрохимичния(т), елипсовидна, елипсовидно; емблематйчния(т),
електрохимйчна, елипсовидни емблематична, емблематично;
електрохимично; елипсойд; елипсойди, (два и т.н.) емблематични
електрохимйчни елипсойда емблемен, емблемния(т),
електрохймия елипсойден, елипсойдния(т), емблемна, емблемно; емблемни
електрохирургия елипсоидна, елипсоидно; емболйя; емболии
електроцентрала елипсойдни ембриолбг; ембриолози, (двама и
електрошбк, -ът,-а; елнпсообразсн, т.н.) ембриолози
електрошокове, (два и т.н.) елипсообразння(т), ембриологйчен,
електрошока елипсообразна, елипсообразно; ембриологичния(т),
електрошоков елипсообразни ембриологйчна,
електрум елиптйчен, елиптйчния(т), ембриологйчно; ембриологични
елембит; елементи, (два и т.н.) елиптична, елиптично; ембрнология
елемента елиптични ембрион; ембриони, (два и т.н.)
елементарен, елементарния(т), елнптйчност, елиптичността ембриона
елементарна, елементарно; елисейски ембрионален, ембрионалния(т),
елементарни елйт; елити, (два и т.н.) елита ембрионална, ембрионално;
елементаризйрам, -аш елитарен, елитарния(т), ембрионални
елементаризйране елитарна, елитарно;елитарни емвам (се), -аш
елементарност, елементарността елитарност, елитарността емване
елен; елени, (два и т.н.) елена елйтен, елитния(т), елитна, ементал
254
ен й чар
емигрант; емигранти, (двама и т.н.) емпйрия ендшпилни
емигранти ему; емута енеолйт
емигрантка емулг&тор; емулгатори, (два и т.н.) енергетик; енергетици, (двама и
емигрантски емулгатора т.н.) енергетици
емигр&нтство емулгйрам, -аш енергетика
емиграционен, емулгйране енергетйчен, енергетйчния(т),
емиграционния(т), емулсен, емулсния(т), емулсна, енергетична, енергетично;
емиграционна, емиграционно; емулсно; емулсии енергетични
емиграционни емулсионен, емулсионния(т), енергиен, енергийния(т),
емиграция емулсионна, емулсионно; енергийна, енергийно;
емигрирам, -аш емулсионни енергийни
емигриране емулсйрам, -аш енергййно-суровйнен,
емйр; емири, (двама и т.н.) емири емулсйране енергййно-суровйнния(т),
емират; емирати, (два и т.н.) емулсия; емулсии енергййно-суровйнна,
емирата емфйза енергййно-суровйнно;
емйрство; емирства емфатйчен, емфатйчния(т), енергййно-суровйнни
емисар, -ят, -я; емисари, (двама и емфатична, емфатично; енергйчеи, енергйчния(т),
т.н.) емисари емфатични енергична,енергично;
емисибнен, емисионния(т), емфи^; емфиета, и енфие енергични
е |
емисионна, емисионно; емфизем; емфиземи, (два и т.н.) енергйчност, енергичностга
емисионни емфизема, и емфизема енергия;енергии
емисия; емисии емфизема и емфизем енергобаланс; енергобаланси, (два
емитйрам, -аш &мча се, -иш и т.н.) енергобаланса
емитйране емчене енергоблок, -ът, -а;
£мна (се), -еш ендемйзъм, ендемизмът, енергоблокове, (два и т.н.)
емотикон; емотикони, (два и т.н.) ендемизма енергоблока
емотикона ендемйт; ендемйти, (два и т.н.) енергоемен, енергоем!шя(т),
емоционален, емоционалния(т), ендемита енергоемна, енергоемно;
емоционална, емоционално; ендемйчен, ендемичния(т), енергоемни
емоционални ендемична, ендемично; енергоемкост, енергоемкостта
емоционално-изразйтелен, ендемични енергоемност, енергоемносгга
емоционално-изразйтелния(т), ендемия; ендемии енергоемък, енергоемкия(т),
емоционално-изразйтелна, ендогамия; ендогамии енергоемка, енергоемко;
емоционално-изразйтелно; ендогенна енергоемки
емоционално-изразйтелни ендогенен, ендогенния(т), енергойзточник;
емоционалноизразйтелен, ендогенна, ендогенно; енергойзточници, (два и т.н.)
емоционалноизразйтелния(т), ендогенни енергойзточника
емоционалноизразйтелна, ендодерма енерголечение
емоционалноизразйтелно; ендодермйчен, енергоносител, -ят, -я;
емоционалноизразйтелни ендодермичния(т), енергоносители, (два и т.н.)
емоционалност, ендодермйчна, ендодермйчно; енергоносителя
емоционалностга ендодермични енергопотрсбление
емоция; емоции ендокрйнен, ендокрйнния(т), енергоресурс; енергоресурси,
емпатия ендокринна, ендокринно; (два и т.н.) енергоресурса
емпирйзъм, емпирйзмът, ендокринни енергосистема
емпирйзма ендокринолбг; ендокринолози, енергоспестяване
емпирйк; емпирйци, (двама и т.н.) (двама и т.н.) ендокринолози енергоспестяващ
емпирйци ендокринолбгия енерготерапевт;
емпйриокритйк; ендоплазма енерготерапевти, (двама и т.н.)
емпйриокритйци, (двама и т.н.) ендоплазмен, ендоплазмения(т), енерготерапевти
емпйриокритйци ендоплазмена, ендоплазмено; енерготерйпия
емпйриокритицйзъм, ендоплазмени енерготехника
емпириокритицйзмът, ендорфйн енергоцентър; енергоцентрове,
емпириокритицйзма ендоскоп; ендоскопи, (два и т.н.) (два и т.н.) енергоцентъра
емпйриокритйчен, ендоскопа ензйм; ензими, (два и т.н.) ензима
емпйриокритичния(т), ендоскопйя; ендоскопии ензймен, ензймния(т), ензимна,
емпириокритична, ендотермйчен, ензимно; ензимни
емпириокритично; ендотермичния(т), енйгма
емпириокритични ендотермична, ендотермично; енигматйчен, енигматйчния(т),
емпйриокритйчески ендотермични енигматйчна, енигматично;
емпирйчен, емпирйчния(т), ендотоксйн енигматйчни
емпирична, емпирично; ендшпил енисЕйскн
емпирични ендшпилен, ендшпилния(т), енйчар, -ят, -я; енйчари, (двама и
емпирйчески ендшпилна, ендшпилно; т.н.) енйчари
255
енйчарски
енйчарски еньовденски епизодйчност, епизодичносгга

енйчарство Еньовка епизоотйчеи, епизоотйчния(т),
енклйтнка Еньовче; еньовчета епизоотйчна, епизоотйчно;
еиклитйчен, енклитйчния(т), е-общиий епизоотйчни
енклитйчна, енклитйчно; еозбйски епизоотия; епизоотии
енклитйчни еолйт епик; епици, (двама и т.н.) епици
енолог; еполози, ( двама и т.н.) еолйтов Епика
енолози еолов епикрйза
енология еон епикурЕец; епикурейци, (двама и
енориаш; енориаши, (двама и т.н.) еоцен т.н.) епикурейци
енориаши еиарх; епарси, (двама и т.н.) епарси епикурЕйски
енорййски епархиален, епархиашшя(т), епикурейство
енория;енории епархиална, епархиално; епилатор; епилатори, (два и т.н.)
енбт; еноти, (два и т.н.) енота епархиални епилатора
енотека епархййски епилация; епилации
ентерит; ентерити, (два и т.н.) епархия;епархии епилЕпсия
ентерита Епек епилептйк; епилептйци, (двама и
ентероколйт; ентероколйти, (два епентеза т.н.) епилептйци
и т.н.) ентероколйта епентетйчен, епентетйчния(т), епилептичен, епилептичния(т),
ентомолбг; ентомолози, (двама и епентетична, епентетйчно; епилептична, епилептично;
т.н.) ентомолози епентетйчни епилептични
ентомологйчен, епигенетйчен, епигенетнчния(т), епилептйчка
ентомологйчния(т), епигенетйчна, епигенетично; епилйрам (се), -аш
ентомологйчна, ентомологйчно; епитенетйчни епилйране
ентомологйчни епигон; епигони, (двама и т.н.) епилог; епилози, (два и т.н.)
ентомология епигони епилога
ентропия епигбнски епйскоп; епископи, (двама и т.н.)
ентусиазирам (се), -аш епигонствам, -аш епископи
ентусиазиране епигонстване епископален, епископалния(т),
ентусиазъм, ентусиазмът, епигонство епископална, епископално;
ентусиазма епиграма епископални
ентусиаст; ентусиасти, (двама и епиграмен, епиграмния(т), епископът; епископата, (два и
т.н.) ентусиасти епиграмна, епиграмно; т.н.) епископата
ентусиастка епиграмни епископйя; епископйи
енурезаи енурезис спиграф1; епиграфи, (двама и т.н.) епископски
енфие; енфиета, и емфие епиграфи (лице) епйскопство; епископства
енцефалит; енцефалити, (два и епиграф2; епиграфи, (два и т.н.) епистемология
т.н.) енцефалита епиграфа (нелице) епистоларен, епистоларния(т),
енцефалограма епиграфнка епистоларна, епистоларно;
енцефалограмен, епиграфия; епиграфии епистоларни
енцефалограмния(т), епиграфски епистрофа
енцефалограмна, епидемиолог; епидемиолози, епиталамий, -ят, -я; епиталамии,
енцефалограмно; (двама и т.н.) епидемиолози (два и т.н.) епиталамия
енцефалограмни епидемиологйчен, епитаф; епжафи, (два и т.н.)
енцефалограф; енцефалографи, епидемиологйчния(т), епитафа
(два и т.н.) енцефалографа епидемиологична, епитафия; епитафии
енцефалографйя; епидемиологично; епйтел, -ът, -а, и епитЕл
енцефалографйи епидемиологични епитЕл, -ът, -а, и епйтел
енцйклика епидемиология епителен, епителния(т),
енциклопедйзъм, епидемиоложка епителна, епително; епителни,
енциклопедйзмът, епидемичен, епидемйчния(т), и епитЕлен
енцгаслопедйзма епидемична, епидемично; епитЕлен, епитёлния(т),
енциклоиедйст; енциклопедисти, епидемични епителна, епително; епителни,
(двама и т.н.) енциклопедисти епидемия; епидемии и епителен
енциклопедйстка епидерма и епидермис епвтЕт; епитети, (два и т.н.) епитета
енциклопедичен, епидерм&лен, епидермалния(т), епитймия
енциклопедйчния(т), епидермална, епидермално; епитрахйл; епитрахили, (два и т.н.)
енциклопедична, епидермапни епитрахйла
енциклопедично; епидермис и епидерма епйтроп; епйтропи, (двама и т.н.)
енциклопедични епизбд; епизоди, (два и т.н.) епйтропи
енциклопедйчески епизода епйтропски
енциклопедйчност, епизодйчен, епизодйчния(т), епифеномЕн; епифеномени, (два
енциклопедичността епизодична, епизодично; и т.н.) епифеномёна
енциклопедия; енциклопедии епизодични епифйза
256
естествен
епиф йт; епифйти, (два и т.н.) ернтроцйт; еритроцити есенница; есенници (обикн. в мн.ч.)
епифйта ернхбнски и йерихонски есенно-зймен, есенно-зймния(т),
епйфора еркер; еркери, (два и т.н.) еркера есенно-зймна, есенно-зймно;
епицентър; епицентрове, (два и еркерен, еркерния(т), еркерна, есенно-зимни
т.н.) епицентъра еркерно; еркерни есенция; есенции
епицйкъл; епицйкли, (два и т.н.) ермйния; ермйиии есер; есери, (двама и т.н.) есери
епицйкъла еров есесовец; есесовци, (двама и т.н.)
епичен, епйчния(т), епична, ерогенен, ерогенния(т), ерогенна, есесовци
епично;епични ерогенно; ерогенни есесовка
епйчност, епичността ербзиеп, ерозийния(т), ербзийна, есесовски
е-ш>дпис; е-подписи, (два и т.н.) ербзийно; ербзийни, и ерозйен есетра
е-подписа ерозйен, ерозййния(т), ерозййна, есетров
епоксйден, епоксйдния(т), ерозййно; ерозййни, и ерозйен ескадра
епоксидна, епоксидно; ерозионен, ерозионния(т), ескадрен, ескадрения(т),
епоксидни ерозионна, ерозионно; ескадрена, ескадрено;ескадрени
еполет; еполети, (два и т.н.) ерозионни ескадрйла
еполета (обикн. в мн.ч.) ерозйрам, -аш ескадрбн; ескадрони, (два и т.н.)
епонйм; епонйми, (два и т.н.) ерозйране ескадрона
епонйма ербзия ескадронен, ескадронния(т),
епопея;епопеи ерос ескадронна, ескадронно;
епос; епоси, (два и т.н.) епоса еротйзъм, еротйзмът, еротйзма ескадронни
епбха еротика ескалатор; ескалатори, (два и т.н.)
епохален, епохалния(т), еротикбар*, -ът, -а; ескалатора
епохата, епохално; епохални еротикбарове, (два и т.н.) ескалаторен, ескалаторния(т),
е-правйтелство; е-правйтелства еротикбара ескалаторна, ескалаторно;
епруветка еротикклуб*, -ът, -а; ескалаторни
ер, -ът, -а; ерове, (два и т.н.) ера еротикклубове, (два и т.н.) ескалация; ескалации
ера еротикклуба ескалйрам, -аш
ерб&п еротичен, еротйчния(т), ескалйране
ерг, -ът, -а; ергове, (два и т.н.) ерга еротйчна, еротйчно; еротйчни ескйз; ескйзи, (два и т.н.) ескйза
ерген; ергени, (двама и т.н.) ергени еротйчност, еротичността ескйзен, ескйзния(т), ескйзна,
ергенеене еротоман; еротомани, (двама и т.н.) ескйзно; ескйзни
ергенея се, -еш еротомани ескимос'; ескимоси, (двама и т.н.)
е р ген л ъ к еротомания ескимбси (лице)
ергенски ерудйрам (се), -аш ескимбс2; ескимбси, (два и т.н.)
ергенство ерудйране ескимбса (нелице)
ерген у вам , -аш ерудйраност, ерудираността ескимбски
ергенуване ерудйт; ерудйти, (двама и т.н.) еекбрт; ескорти, (два и т.н.) ескорта
ерго ерудйти еекбртен, ескортния(т), еекбртна,
ергономика ерудиция еекбртно; еекбртни
ергономйст; ергономйсти, (двама еруптйвен, еруптйвния(т), ескортйрам, -аш
и т.н.) ергономйсти еруптивна, еруптйвно; ескортйране
ергономйчен, ергономйчния(т), еруптивни ескудо
ергономйчна, ергономично; ерупция; ерупции еснаф1; еснафи, (двама и т.н.)
ергономични ерусалимски и йсрусалимски еснафи (лице)
ергономия ерфуртски еснаф2; еснафи, (два и т.н.) еснафа
ерев&нски ерцхерцог; ерцхерцози, (двама и (нелице)
ерекция; ерекции т.н.) ерцхерцози еснафка
ерес ерцхерцогйня еснафски
еретйзъм, еретйзмът, еретйзма ерцхерцогски есн&фство
еретйк; еретици, (двама и т.н.) есаул; есаули, (двама и т.н.) есаули еснафщина
еретици есе; есета еспадрйли (само мн.ч.)
еретйчен, еретйчния(т), еретйчна, есейст; есейсти, (двама и т.н.) есперантйст; есперантйсти,
еретйчно;еретични есейсти (двама и т.н.) есперантйсти
еретйчка есейстика есперантйстка
ерзац; ерзаци, (два и т.н.) ерзаца есеистйчен, есеистйчния(т), есперантйстки
ерзац (прил.) есеистйчна, есеистйчно; есперанто
ерзацпродукт*; ерзацпродукти, есеистйчни есперантски
(два и т.н.) ерзацпродукта есейстка еспресо
(обикн. в мн.ч.) есемес; есемеси, (два и т.н.) есемеса естакада
ерйния; ерйнии (обикн. в мн.ч.) есен естер; естери, (два и т.н.) естера
еритем; еритеми, (два и т.н.) есенен, есенния(т), есенна, есенно; (обикн. в мн.ч.)
еритема, и еритема есенни естерификация
еритема и еритем есеиес естествен, естествения(т),

естествен
естествена, естествено; етажно; етажни етйчен, етйчния(т), етйчна, етично;

естествени етажерка егйчен
естественик; естественици, еталйн; еталони, (два ит.н.) еталона етйчески
(двама и т.н.) естественици еталонен, еталонния(т), еталонна, етйчност, етичността
естественника еталонно; еталонни етнйчен, етнйчния(т), етнйчна,
естёственонсторйчески етамйн етнично; етнични
естёственонаучен, етамйнен', етамйнения(т), етнйчески
естёственонаучния(т); етамйнена, етамйнено; Етно
естёственонаучна, етамйнени ЕтногенЕза и етногенезис
естёственонаучно; етамйнен2, етамйнння(т), Етногенетйчен,
естественонаучни етамйнна, етамйнно; етамйнни етногенетйчния(т),
естёственост, естествеността етамйнов етногенетйчна, етногенетйчно;
естествб етан етногенетйчни
естествознание етанбл етнограф; етнографи, (двама и т.н.)
естествоизпитател, -ят, -я; етап; етапи, (два и т.н.) етапа етнографи
естествоизпитатели, (двама и етапен, етапния(т), етапна, етапно; етнографйчен, етнографйчния(т),
т.н.) естествоизпитатели етапни етнографйчна, етнографйчно;
естествоизпнтателен, етатизйция етнографйчни
естёствоизпитателния(т), етатизйрам, -аш етнография
естёствоизпитателна, етатизнране етногрйфски
естествоизпитателно; етатйзъм, етатйзмът, етатизма ЕтнозвучЕне*
естёствоизпитателни Етер Етнокултура
естёствоизпитателка Етерен, етерния(т), етерна, Етнокултурен, етнокултурния(т),
естет; естети, (двама и т.н.) етерно;етерни етнокултурна,етиокултурно;
естети етерйчен, етерйчния(т), етерична, етнокултурни
естетизация; естетизации етерично;етерични Етнолингвйстика
естетизйрам, -аш етерйчномаслен, етнолог; етнолози, (двама и т.н.)
естетнзйране етерйчномасления(т), етнолози
естетизъм, естетизмът, естетизма етеричномаслена, етнологйчен, етнологйчния(т),
естетйк; естетйци, (двама и т.н.) етеричномаслено; етнологйчна, етнологйчно;
естетйци етеричномаслени етиологични
естетика етернйт етнология
естетйко-декоратйвен, етернйтов етноложка
естетйко-декоратйвния(т), Етика етноложки
естетйко-декоратйвна, етикет1; етикети, (два и т.н.) етикета Етномбда*
естетйко-декоратйвно; етикЕт2 Етномузика*
естетйко-декоратйвни етикЕтен, етикетния(т), етикетна, Етномузикйнт*; етномузиканти,
естетичен, естетйчния(т), етикетно; етикетни (двама и т.н.) етномузиканти
естетична, естетйчно; естетични етикетирам, -аш етнонйм; етнонйми, (два и т.н.)
естетйчески етикетйране етнонима
естетичност, естетичността етикетировка етнонймня
естётка етикЕция Етнополитйка
естётски етико-психологйчески Етнопсихолбгия
естбнец; естонци, (двама и т.н.) етил Етнорелигиозен,
естонци етйламйн етнорелигиозния(т),
естбнка етилЕн етнорелигиозна,
естонски етилЕиов етнорелигиозно;
естрагбн етйлов етнорелигиозни
естрада етимолог; етимолози, (двама и т.н.) Етнос; етноси, (два и т.н.) етноса
естрйден, естрадния(т), естрадна, етимолози Етностйл*, -ът, -а; етностйлове,
естрадно;естрадни етимологизйрам, -аш (два и т.н.) етностйла
естрогён етимологизйраие Етиотурйзъм*, етнотурйзмът,
естрогёнен, естрогённия(т), етимологйчен, етимологйчния(т), етнотурйзма
естрогённа, естрогённо; етимологична, етимологично; етноцентрйзъм, етноцентрйзмът,
естрогённи етимологични етноцентрйзма
естуар, -ът, -а; естуари, (два и т.н.) етимология; етимологии Ето
естуара етнологйчен, етиологйчния(т), етологйчен, етологйчния(т),
есхатологйчен, етиологична, етиологично; етологйчна, етологйчно;
есхатологйчния(т), етиологични етологйчни
есхатологйчна, есхатологйчно; етиолбгия етолбгия
есхатологйчни етиопец; етнопци, (двама и т.н.) етрополец; етрополци, (двама и
есхатология етиопци т.н.) етрополци
етйж; етажи, (два и т.н.) етажа етиопка етропблка
етажен, етажния(т), етажна, етиопски етрополски
258
еякулйране
етропблчанин; етрополчани, ефимерна, ефимерно; ефимерни ехосигнал; ехосигнали, (два и
(двама и т.н.) етрополчани ефимёрност, ефимерността т.н.) ехосигнала
етрополчанка ефйр ехотомограф; ехотомографи, (два
етърва ефирен, ефйрния(т), ефирна, и т.н.) ехотомографа
етюд; етюди, (два и т.н.) етюда ефирно; ефирни ехтбж; ехтежи, (два и т.н.) ехтежа
етюден, етюдния(т), етюдна, ефория ехт^не
етюдно; етюдни ефрёйтор; ефрёйтори, (двама и т.н.) ехтй, -шп
етюдник; етюдници, (два и т.н.) ефрейтори ечй, -йш
етюдника ефрейторски ечемйк1
еуглбна ех (част.) ечемик2; ечемици, (два и т.н.)
еуфонйчен, еуфонйчния(т), ех (межд.) ечемика
еуфонйчна, еуфонйчно; ёха (межд.) ечемйчен1, ечемйчения(т),
еуфонични ехё (межд.) ечемйчена, ечемйчено;
еуфония ехёй (межд.) ечемйчени
еуфоричен, еуфорйчния(т), ехйден, ехйдния(т), ехидна, ечемйчен2, ечемйчния(т),
еуфорична, еуфорично; ехидно;ехидни ечемйчна, ечемйчно; ечемйчни
еуфорични ехидна ечене
еуфория ехйднича, -иш еш, -ът, -а; ешове, (два и т.н.) еша
^-фактура ехйдничене ешафод; ешафоди, (два и т.н.)
ефект; ефекти, (два и т.н.) ефекта ехйдност, ехидносгга ешафода
ефектен, ефектния(т), ефектна, ехйдствам, -аш ешелон; ешелони, (два и т.н.)
ефектно; ефектни ехйдство ешелона
ефектйв; ефектйви, (два и т.н.) ехинокок ешелонен, ешелонния(т),
ефектива ёхо (същ.) ешелонна, ешелонно; ешелонни
ефектйвен, ефектйвния(т), ёхо (межд.) ешелонйрам, -аш
ефективна, ефективно; ехограф; ехографи, (два и т.н.) ешелонйране
ефективни ехографа йърб1.с; еърбъси, (два и т.н.)
ефектйвност, ефективността ехографйя; ехографйи еърбъса
ефектност, ефектността ёхоимпулс; ёхоимпулси, (два ит.н.) еърканлйшън; еъркандйшъни,
ефенди; ефендита ёхоимпулса (два и т.н.) еъркандйшъна
ефикасен, ефикасния(т), ехолот; ехолоти, (два и т.н.) ехолота еякулация; еякулации
ефикасна, ефикасно; ефикасни ехомётрия еякулйрам, -аш
ефикасност, ефикасността ехомётър; ехомётри, (два и т.н.) еякулйране
ефимерен, ефимерния(т), ехомёгьра
259
жалби; жалони, (два и т.н.) жалона желание; желания
жалонен, жалонния(т), жалонна, желателен, желателния(т),
жалонно; жалонни желателна, желателно,
Л 1 жалонйрам, -аш желателни
жалонйране желатйн
жалост, жалостта желатйнен, желатйнения(т),
жалостен, жалостния(т), желатйнена, желатйнено;
жалостна, жалостно; жалостей желатйнени
жаба жалостив желатинйрам, -аш
жабар1, -ят, -я; жабари, (двама и жалък, жашсия(т), жалка, жалко; желатннйране
т.н.) жабари (лице) жалки желатйнов
жабар2, -ят, -я; жабари, (два и т.н.) ж&ля (се), -иш жел аг й нооб р азе п.
жабаря (нелице) жандарм; жандарми, (двама и т.н.) желатйнообразния(т),
жабарка жандарми желатйнообразна,
жабешки жаидармернйски желатинообразно;
жйбешкозелбн, жандармерйст; жандармерйсти, желатйнообразни
жабешкозеления(т), (двама и т.н.) жандармерйсти желатйноподобен,
жабешкозелена, жандармерия; жандармерии желатйноподобния(т),
жабешкозелено; жандармски желатйноподобна,
жабешкозелени жанр, -ът, -а; жанрове, (два и т.н.) желатйноподобно;
жабка жанра желатйноподобни
жабо; жаба жйнров желая, -еш
жабок; жабоци, (два и т.н.) жабока жар желе; желета
жабуняк; жабуняци, (два и т.н.) жарйва железар, -ят, -я; железари, (двама
жабуняка жарвам, -аш и т.н.) железари
жабунясам, -аш жаргон; жаргони, (два и т.н.) железарйя; железарии
жабунясвам, -аш жаргона железйрница
жабунясване жаргбнен, жаргонния(т), железарски
жабурене жаргонна, жаргонно; жаргонни железарство
жабуркам се, -аш жаргонйзъм, жаргонйзмът, железен, железния(т), желязна,
жабуркане жаргонизма; жаргонйзми, (два и желязно; железни
жабуря се, -иш т.н.) жаргонйзъма железница
жаден, жадния(т), жадна, жадно; жардиниёра железничар, -ят, -я; железничари,
жадни жйрене (двама и т.н.) железничари
жадния, -еш жар-птйца железничарка
жадувам, -аш жарсе; жарсета железничарски
жадуване жарсён, жарсёния(т), жарсёна, железничарство
жажда жарсёно; жарсёни железноруден, железнорудния(т),
жакйрд; жакарди, (два и т.н.) жартиер; жартиери, (два и т.н.) железнорудна, железнорудно;
жакарда жартиера железнорудни
жакйрдов жарък, жаркия(т), жарка, жарко; железобстон
жакет; жакети, (два и т.н.) жакета жарки железобетонен,
жако жаря, -иш железобетонния(т),
жал жасмйн и ясм йн железобетонна, железобетонно;
жйлба жасмйнен, жасмйнения(т), железобетонни
жалбоподател1, -ят, -я; жасмйнена, жасминено; железодобив
жалбоподатели, (двама и т.н.) жасмйнени, и ясм йнен железодобйвен,
жалбоподатели (лице) жасмйнов и ясм йнов железодобйвния(т),
жалбоподател2, -ят, -я; жвйкам, -аш железодобйвна, железодобйвно;
жалбоподатели, (два и т.н.) жвакане железодобйвни
жалбоподателя (нелице) жваквам, -аш железолеярен, железолеярния(т),
жйлвам се, -аш жвйкна, -еш железолеярна, железолеярно;
жалване ждрелб; ждрела железолеярни
жалеен, жалейния(т), жалейна, жега железолеярство
жалейно; жалейни жёгвам, -аш железоносен, железоносния(т),
жал&ене жёгване железоносна, железоносно;
жалейка жегла и жёгъл железоносни
жален, жа!шия(т), жална, жално; жегна, -еш железопътен, железопътния(т),
жални жёгьл; жёгли, (два и т.н.) жёгъла, железопътна, железопътно;
жалене и жегла (обикн. в мн.ч.) железопътни
жалея, -еш жёжък, жёжкия(т), жёжка, железорешетъчен,
жалбвен, жаловния(т), жаловна, жёжко; жёжки железорешетъчния(т),
жаловно; жаповни жёзъл; жёзли, (два и т.н.) жёзъла железорешетьчна,
жаловйт желаене железорешетъчно;
260
ж н (н е у с т о й ч и в о с т
железорешётъчни жестомимйзъм, жестомимизмът, животновъдски
желирам (се), -аш жестомимйзма животновъдство
желйране жетон; жетони, (два и т.н.) жетона животозастрахбване
желъд; желъди, (два и т.н.) жетояеи, жетонния(т), жетонна, животозастраховател1, -ят, -я;
желъда, и жълъд жетонно; жетонни животозастрахователи, (двама
желязно-нйкелов жив и т.н.) животозастрахователи
желязо1 живдк (лице)
желязо2; железа живарник; живарници, (два и т.н.) животозастраховател2, -ят, -я;
жен& живарника животозастрахователи, (два
женевски живачен, живачния(т), живачна, и т.н.) животозастрахователя
женен, жёнения(т), женена, живачно; живачни (нелице)
женено; женени жйввам, -аш животозастраховател ен,
женене жйвване животозастрахователния(т),
женйтба живёене животозастрахователна,
женйтбен, женитбения(т), живёц; живци, (два и т.н.) живёца животозастрахователно;
женитбена, женитбено; живёя, -еш животозастрахователни
женитбени жйв-живенйчък, животозастрашаващ
женйх; женихи, (двама и т.н.) жйв-живенйчкия(т), животоописание;
женихи жйва-живенйчка, животоописания
женйще; женища жйво-живеничко; животопйс; животописи, (два и
женкар, -ят, -я; женкари, (двама и жйви-живенйчки т.н.) животопйса
т.н.) женкари живина животопйсен, животописния(т),
женолюбец; женолюбци, (двама и живителен, живйтелния(т), животопйсна, животопйсно;
т.н.) женолюбци живителна, живително; животопйсни
женомразец; женомразци, (двама живителни животопйсец; животопйсци,
и т.н.) женомразци жйвичък, жйвичкия(т), живичка, (двама и т.н.) животопйсци
женски жйвичко; жйвички живбтоподдържащ
женствен, жёнствения(т), жйвна, -еш животоспасяващ
женствена, женствено; живовляк; живовлеци, (два и т.н.) животрептящ
женствени живовляка, и жиловляк живуркам, -аш
женственост, женствеността жйво-здраво живуркане
жёншён живопйс жйга
жёншёнов живопйсен. живопйсния(т), жигльор; жигльори, (два и т.н.)
женя (се), -иш живописна, живописно; жигльора
жерав; жерави, (два и т.н.) жерава живописни жиголо; жигола
жёртва живопйсец; живописци, (двама и жигосам, -аш
жертвам (се), -аш т.н.) живописци жигосвам, -аш
жёртване живописност, живописността жигосване
жертвен, жёртвения(т), жёртвена, живор&ждане жизнелюбив
жёртвено; жёртвени живорастящ жизнелюбие
жёртвеник; жёртвеници, (два и живороден, живородния(т), жйзнен, жизнения(т), жизнена,
т.н.) жёртвеника живородна, живородно; жизнено; жизнени
жертвоготовен. живородни жизненоважен,
жертвоготовния(т), живородён, живородёния(т), жйзненоважния(т),
жертвоготовна, жертвоготовно; живородёна, живородёно; жизненоважна, жизненоважно;
жертвоготовни живородёни жизненоважни
жертвоготовност, жйвост, живостта жйзненонеобходйм
жергвоготовността живот; живота, (два и т.н.) живота жйзненост, жизнеността
жёртвоприношёние; животворен, животворния(т), жизнерадост, жизнерадостта
жёртвоприношёния животворна, животворно; жизнерадостен,
жест, -ът, -а; жёстове, (два и т.н.) животворни жизнерадостния(т),
жёста животворност, животворността жизнерадостна, жизнерадостно;
жестикуляция; жестикулации животинка жизнерадостни
жестикулирам, -аш животински жизнеспособен,
жестикулйране животно; животни жизнеспособния(т),
жесток животновбз; животновози, (два и жизнеспособна,
жестбкост, жестокостта т.н.) животновоза жизнеспособно; жизнеспособни
жестокосърдёчен, животновъд; животновъди, жизнеспосббност,
жестокосърдёчния(т), (двама и т.н.) животновъди жизнеспособността
жестокосърдёчна, животновъден, жизнеустойчив и
жестокосърдёчно; животаовъдния(т), жизнеустойчив
жестокосърдёчни животновъдна, животновъдно; жизнеустойчивост,
жестокосърдёчност, животновъдни жизнеустойчивостта, и
жестокосърдечностга животновъдка жизнеустойчйвост
261
ж и зн еу твъ р ж д аващ
жизнеутвърждаващ житйен, житййния(т), житййна, жребен, жребния(т), жребна,

жйла житййно; житййни жребно; жребни
жилав житиепйсец; житиепйсци, (двама жребец; жребци, (два и т.н.)
жилавина и т.н.) житиепйсци жребеца
жйлавост, жилавостта жйтница жрббий, -ят, -я; жребии, (два и
жйлвам (се), -аш жйто; жита, и житд т.н.) жребия
жйлване житопроизводйтел1, -ят, -я; жребче; жребчета
жйлене житопроизводйтели, (двама и жребя се, -иш
жйлест т.н.) житопроизводйтели (лице) жрец, -ът, -а; жреци, (двама и т.н.)
жилетка житопроизводйтел2, -ят, -я; жрецй
жйлище; жйлшца житопроизводйтели, (два и т.н.) жречески
жйлищен, жйлшцния(т), житопроизводйтеля (нелице) жречество
жйлищна, жйлищно; жилищни житопроизводйтелен, жрйца
жйлищиоспестовен, житопроизводйтелния(т), жужа, -йш
жйлищноспестовния(т), житопроизводйтелна, жужане и жужене
жйлищноспестовна, житопроизводйтелно; жужукам, -аш
жйлищноспестовно; житопроизводйтелни жужукаие
жйлищноспестовни жйтопроизводство жулвам (се), -аш
жилищностроителен, жйу-жйцу и джйу-джйцу жулване
жйлшцностройтелния(т), жйца жулене
жилищностроителна, жйчен, жйчния(т), жйчна, жйчно; жулна (се), -еш
жилищностроително; жични жуля (се), -иш
жилищностроителни жйчка жумеие
жйлка жлеб, -ът, -а; жлебове, (два и т.н.) жумя, -йш
жйлна (се), -еш жлёба жуп&н; жупани, (двама и т. н)
жйло; жила жлеза жупани
жнловляк; жиловлеци, (два и жлёзен, жлёзния(т), жлёзна, жупански
т.н.) жюювляка, и живбвлнк жлёзно; жлёзни жупел
жйлфонд, -ът, -а; жилфондове, жлезйст жури; журита
(два и т.н.) жилфонда жлътвам се, -аш журйрам, -аш
жйля, -иш жлътна се, -еш журйране
жираф; жирафи, (два и т.н.) жирафа жлъч и злъч журнал; журнали, (два и т.н.)
жирондйнец; жирондйнци, жлъчен*, жлъчния(т), жлъчна, журнала
(двама и т.н.) жирондйнци жлъчно; жлъчни, и злъчен журналсн, журналния(т),
жирондйст; жирондйсти, (двама и жлъчен2, жлъчния(т), жлъчна, журнална, журнално; журнални
т.н.) жирондйсти жлъчно; жлъчни журналйзъм, журнализмът,
жироскоп; жироскопи, (два и т.н.) жлъчка журналйзма
жироскопа жлъчност, жлъчността, и журналист; журналисти, (двама
жироекбпеи, жироскопния(т), злъчност и т.н.) журналиста
жироскопна, жироскопно; жмйчка журналйстика
жироскопни жожоба журналистически
жироскопйчен, жокёй, -ят, -я; жокёи, (двама и т.н.) журналйстка
жироскопйчния(т), ЖОКёи : жълт
жироскопйчна, жироскопйчно; жокейка жълтеене
жироскопйчни жокёйклуб*, -ът, -а; жълтенйкав
жи гар1, -ят, -я; житари, (двама и жокёйклубове, (два и т.н.) , жълтеница \у. »и
т.н.) житари (лице) жокёйклуба >» жълтея (се),-еш • го :
житар2, -ят, -я; житари, (два и т.н.) жокейски , ; * жълтина , I,-
житаря(нелице) ждкер; жокери, (два и т.н.) жълтйца
жигарски жокера, и джокер з -- к жълтичък, жълтачкия(т), ,
житарегво . I,.. ж онглйрам,-аш г I. ■ жълтичка, жълтичко; жълтички
житейски . ■ жонглйране „...■ . .■п:/. жълто-зел^н, жьлто-зеления(т),
жйтел, -ят, -я; жители, (двама и.тл.) жонгльор; жонгльори, (двама и жълто-зелена, жълто-зелено;
жители ■ *>{. ./■ т.н.) жонгльори жълто-зелени , с . ..
жйтелка . :: жонгльбрка жълто-кафяв
жйтелски в.ч-я •. I". жонгльорски жълто-енн
жйтелство и ■ жонгльорствам, -аш ж ь л т о - ч е р в е н , ..
ж йтен',ж йтения(т)^ж йтена, ; жонгльбрстване , жълто-червения(т), 1-
житено; жйтени (6г>.юп05.ячгл.- жонгльорство -г, |. жълто-червена, жълто-червено;
жйтен2, жйтния(т), жйгна, житно; жоржёт; жоржёти, (два и т.н.) жълто-червени , 1 к
ЖИТНИ : . И* жоржёта жълто-ч^рен, жълто-черния(т),
житие; жития и житиета жоржётен, жоржётения(т)/ жълто-черна, жълто-черно;
житие-бити£; житая-бития и жоржётена, жоржётено; ш г.к жълто-черни. «■ : 1 ,
житиета-битаета жоржётени жълтурка
262
ж ътвен
жълтурче; жълтурчета жълъд; жълъди, (два и т.н.) жътвйр1, -ят, -я; жътвари, (двама
жълтък; жълтъци, (два и т.н.) жълъда, и желъд и т.н.) жътвари (лице)
жълтъка ж-кпъден, жьлъдния(т), жълъдна, жътвар2, -ят, -я; жътвари, (два и
жълтъчеи1, жълтъчения(т), жълъдно; жълъдни т.н.) жътваря (нелице)
жълтьчена, жълтьчено; жълъдов жътварка
жълтъчени жъна, -еш жътварски
жълтъчен2, жълтъчния(т), жънене жътвен, жътвения(т), жътвена,
жълтьчна, жълтьчно; жълтьчни жътва жътвено; жътвени
забия', -еш забраванковец; забраванковци,
3 забйя2 (се), -еш

заблажа (си), -иш
заблажвам (си), -аш
заблазя, -йш
заблазйвам, -аш
(двама и т.н.) забраванковци
забравя (се), -иш
забравям (се), -яш
забрйвяне
забрадка
заблатя (се), -йш забрадя (се), -йш
заблатявам (се), -аш забраждам (се), -аш
за заблатяване забрйждане
заагня се, -иш заблёйвам (се), -аш забраздя, -йш
заагням се, -яш заблёйване забраздявам, -аш
заангажирам, -аш заблестя, -йш забраздяваие
заангажиране заблестявам, -аш забрало; забрала
заохкам, -аш заблестяване забрана
заахквам, -аш заблещукам, -аш забранйтелен, забранйтелния(т),
забава заблещуквам, -аш забранителна, забранително;
забавачка заблёя (се), -еш забранителни
забавачница заблйжа, -еш забраня, -йш
забавен, забавния(т), забавна, заблйзвам, -аш забранявам, -аш
забавно;забавни заблуда забраняване
забавен, забавения(т), забавена, заблудя (се), -йш забременея, -еш
забавено;забавени заблуждавам (се), -аш забременявам, -аш
забавепост, забавеността заблуждаване забременяване
забавление; забавления заблуждение забродя, -иш
забавлявам (се), -аш заблъскам (се), -аш заброя, -йш
забавляване заблъсквам (се), -аш заброявам, -аш
забавност, забавността заблявам (се), -аш забрулвам, -аш
забавя (се), -иш забоббтвам, -аш забруля, -иш
забавям (се), -яш забоббтване забръмча, -йш
забавяне забоботя, -иш забръмчавам, -аш
заб&гря, -иш забогатея, -еш забръмчйване
забагрям, -яш забогатя вам, -аш забръска (3 л.)
забарабаня, -йш забогатяване забръсква (3 л.)
забарабанявам, -аш забода (се), -ёш забръщолевя, -иш
забатача (се), -иш забоен, забойния(т), забойна, забръщолевям, -яш
забатачвам (се), -аш забойно;забойни забуксувам, -аш
забатачване заббждам (се), -аш забулвам (се), -аш
забвение забождане забулване
забегна, -еш, и забягна забозавам, -аш забуля (се), -иш
забежка забозая, -еш забумтя, -йш
забулвам (се), -аш забой, -ят, -я; забои, (два и т.н.) забумтявам, -аш
забелване забоя забумтйване
забележа (се), -иш забойчик; забойчици, (двама и т.н.) забутам (се), -аш
забележим забойчици забутвам (се), -аш
забележителен, заболеваемост, заболеваемостта забухтя, -йш
забележйтелния(т), заболея, -еш забухтявам, -аш
забележителна, забележително; заболй ме (3 л.) забуча (се), -иш
забележителни •' заболява ме (3 л.) забучй, -йш
забележителност, заболявам, -аш забуч&вам, -аш
забележителността заболяване забучаване
забележка заболяемост, заболяемостга за б и в а м (се), -аш
забелея (се), -еш заборавя, -иш забучване
забеля (се), -иш заборавям, -яш забушувам, -аш
забелявам (се), -аш заборвам се, -аш забъбля, -иш
забелязвам (се), -аш заборчлёя, -еш забъблям, -яш
забелязване заборчлявам, -аш забъбря, -иш
забера, -еш заборчляване забъбрям, -яш
забеснея, -еш заборя се, -иш забълбукам, -аш
забеенявам, -аш забрава забълбуквам, -аш
забивам1, -аш забраван; забравановци, (двама и забърборвам, -аш
забивам2 (се), -аш т.н.) забравановци забърборя, -иш
забиване забравана забързам (се), -аш
забйрам, -аш забраванко; забраванковци, забързвам (се), -аш
забйране (двама и т.н.) забраванковци забързване
264
завъ р ту л ка
забъркам (се), -аш заветен, заветния(т), заветна, завйхрям (се), -яш
забърквам (се), -аш заветно;заветни завйхряне
забъркване завётен, завётния(т), завётна, завиша, -йш
забърнйкам, -аш завётно;завётни завишавам, -аш
забърийквам, -аш завёхна, -еш завйя1, -еш
забърсвам (се), -аш завещавам, -аш завйя2 (се), -еш
забърсване завещаване завладея, -еш
забърша (се), -еш завещание завладявам, -аш
забъхтвам (се), -аш завещател, -ят, -я; завещатели, завладяване
забъхтя (се), -иш (двама и т.н.) завещатели завлека (се), -еш
забягвам, -аш завещателей, завещателния(т), завлйчам (се), -аш
забягвапе завещателна, завещателно; завлйчане
забягна, -еш, и забёгиа завещатели завоалйрам, -аш
завадя, -иш завещателка завоалираме
заваждам, -аш завещая, -еш завод; заводи, (два и т.н.) завода
зав&йкам се, -аш завёя (се), -еш заводски
завайквам се, -аш завёяност, завеяността завоевание; завоевания
завали (3 л.) завзёма, -еш завоевател, -ят, -я; завоеватели,
завалия; завалии, (двама и т.н.) завзёмам, -аш (двама и т.н.) завоеватели
завалии завзёмане завоевателен, завоевателния(т),
завалява (3 л.) завзйрам се, -аш завоевателна, завоевателно;
заваляваме завйвам', -аш завоевателни
завалям (се), -яш завивам2 (се), -аш завоевателка
заваляме завйване завоевателски
заварвам, -аш завйвка завбй, -ят, -я; завои, (два и т.н.)
завйрване завиделёе се (3 л.) завоя
завардвам (се), -аш завиделява се (3 л.) завоня, -йш
завардване завйден, завйдния(т), завидна, завонявам, -аш
завардя (се), -иш завидно;завйдни завоювам, -аш
завареник; завареници, (двама и завйдя, -иш завоюване
т.н.) завареници завйждам, -аш завра (се), -еш
зав&ренйЪа завйждане заврещя, -йш
заварениче; завареничета завикам, -аш заврещявам, -аш
заварка завйквам, -аш з&връз; завръзи, (два и т.н.) завръза
заварчик; заварчици, (двама и т.н.) завилнёя, -еш завръзка
заварчици завилнявам, -аш заврънкам, -аш
заваръчен, заваръчния(т), завйнаги заврънквам, -аш
заваръчна, заваръчно; завйнтвам, -аш заврънкулка
заваръчни завйнтване завръщам (се), -аш
заваря, -иш завинтя, -иш завръщане
заваря, -йш завйрам', -аш завря, -йш
заварявам, -аш завйрам2 (се), -аш заврякам, -аш
заварям, -яш завйране завряскам, -аш
заваряване завйрвам, -аш завтека се, -еш
зав&ряне завирёност, завиреността завтичам се, -аш
заваряемост, заваряемостта завирёя, -еш завч&с
заведа, -ёш завйря, -иш завчера
заведение; заведения завирявам, -аш завъдя (се), -Иш
завёждам, -аш завиряване завъждам (се), -аш
завёждане завйсим завъждане
завеждаш завйсимост, зависимостта завървя, -йш
завеждаща завист,завистта завървявам, -аш
завера завистлив завържа (се), -еш
завербувам, -аш завистлйвец; завистлйвци, завързак1; завързаци, (двама и т.н.)
завербуване (двама и т.н.) завистлйвци завързаци (лице)
заверка завистлйвка завързак2; завързаци, (два и т.н.)
заверя, -йш завистливост, завистливостта завързака (нелице)
заверявам, -аш завйстник; завистници, (двама и завързвам (се), -аш
заверяване т.н.) завистници завързване
завёса завйстница завърлувам, -аш
завёсвам, -аш завися, -иш завърна (се), -еш
завёся, -иш завися, -йш завъртам (се), -аш
з&вет завиеявам, -аш завъртане
завёт; завёти, (два и т.н.) завёта завйхря (се), -иш завъртулка
з а в ъ р т я (с е )
завъртя (се), -йш заглаждане загорчес ми (3 л.)

завъртявам (се), -аш заглезвам (се), -аш загорчй ми (3 л.)
завъртяване заглезя (се), -иш загоря, -йш
завърша, -иш заглйждвам, -аш загорйвам, -аш
завършвам, -аш заглождя, -иш загорйване
завършване заглбзгам, -аш заготовка
завършек; завършеци, (два и т.н.) заглозгвам, -аш заграбвам, -аш
завършека, и завършък заглуша, -Йш заграбване
завършеност, завършеността заглушавам, -аш заграбя, -иш
завършък; завъригьци, (два и т.н.) заглуш&вапе заградя (се), -йш
завърпгька, и завършек заглушйтел, -ят, -я; заглушйтели, заграждам (се), -аш
завъсва (се) (3 л.) (два и т.н.) заглушйтеля заграждане
завъси (се) (3 л.) заглушйтелен, заглушйтелния(т), заграждение; заграждения
завявам (се), -аш заглушйтелна, заглушйтелно; загракам, -аш
завяване заглушйтелни загрйквам, -аш
завяхвам, -аш заглъхвам, -аш загреба, -еш
завяхване заглъхване загребвам, -аш
загавря се, -иш заглъхна, -еш загребване
загаврям се, -яш заглъхналост, заглъхналостта загребски
загадка загнездвам (се), -аш загрея (се), -еш
загйдъчен, загадъчния(т), загн£здване загрйжа се, -иш
загадъчна, загадъчно; загадъчни загнездя (се), -иш загрйжвам се, -аш
загадъчност, загадъчността загнйвам, -аш загрйжване
загазвам, -аш загнйване загрйженост, загрижеността
загазване загнйя, -еш загриза, -еш
загазя, -иш загноя, -йш загрйзвам, -аш
загалвам (се), -аш загноявам, -аш загрббвам (се), -аш
заг&ля (се), -иш загиояване загробване
загйр, -ът, -а загноясам, -аш загробя (се), -нш
загарйя загноясвам, -аш загрозя, -йш
загарям, -яш загноясване загрозявам, -аш
загаряне заговарям (се), -яш загрозяване
загасвам, -аш заговаряне загрубея, -еш
загйсване заговезни (само мн.ч.) загрубя, -йш
загасна, -еш заговея, -еш загрубявам, -аш
загася, -йш заговор; заговори, (два и т.н.) загрубяване
загасявам, -аш заговора загрухтя, -йш
загасяване заговорвам (се), -аш загрухтявам, -аш
загасим, -яш заговорване загръщам (се), -аш
загатвам, -аш заговбрник; заговорници, (двама загръщане
загатване и т.н.) заговорници загрявам (се), -аш
загатна, -еш заговорница загряване
загащвам (се), -аш заговорнича, -иш загрявка, загрявката; загревки
загащване заговорничене загуба
загащя (се), -иш заговорническн загубвам (се), -аш
загдето заговбрничка загубване
загивам, -аш з заговоря (се), -иш загубеняк; загубеняци, (двама и
загиване ■ » - заговйвам, -аш т.н.) загубеняци
загйздвам (се), -аш заговяване загубенячка
загйздя (се), -иш заголвам (се), -аш загубя (се), -иш
загйна, -еш загблване загъвам, -аш
заглавен, заглавния(т), заглавна, заголемея се, -еш загъване
заглавно;заглавни заголемявам се, -аш загъвачен, загьвачния(т),
заглавие; заглавия загбля (се), -иш загъвачна, загъвачно;
заглавйкам (се), -аш загбнвам (се), -аш загъвачни
заглавйквам (се), -аш загоня (се), -иш загълча, -йш
заглавнкване загбрец; загорци, (двама и. т.н.) загълчавам, -аш
заглавка загорци загьмжЯ, -йш
загладеност, загладеностга загорйт^нджера загъмжйвам, -аш
загладя (се), -иш загбрка загъна, -еш
заглаждам (се), т-аш загорски загърбвам, -аш
заглаждане загорчй ми (3 л.) I' загърбване
загледам (се), -аш загорчава ми (3 л.) загърбя, -иш
заглеждам (се), -аш загорчаване заН>рбям, -яш ,
266
зал и вк а
задлъжнялост, задлъжнялостга задръстване

загърм *> -йш задръстя (се), -иш
загърмявам, -аш задмйна, -еш
задминавам, -аш задрямвам, -аш, и задремвам
загърна (се), -еш
задмин&ване задрямване и задремване
загьрча (се), -иш
задмбрски задстомашен, задстомашния(т),
загърчвам (се), -аш
заднешката и задпешком задстомашна, задстомашно;
зад задстомашни
зад&вам (се), -аш задник; задници, (два и т.н.)
задаване задника задувам се, -аш
задавен, задавения(т), задавена, зйдница задумкам, -аш
задавено;задавени задноезйчен, задноезйчния(т), задумквам, -аш
задавя (се), -иш задноезйчна, задноезйчно; зйдух
задавям (се), -яш задноезйчни задухам, -аш
задавяне задномотйрен, задномоторния(т), задухвам, -аш
задам (се), зададеш задномоторна, задномоторно; задуша, -иш
задание; задания задномоторни задуша (се), -йш
заднонебен, заднонебния(т), задушавам (се), -аш
зад&ча
задбалкански заднонебна, заднонебно; задушаване
задвижа (се), -иш заднонебни задушвам, -аш
задно-преден, задно-предния(т), задушевен, задушёвния(т),
задвижвам (се), -аш
задвижване задно-предна, задно-предно; задушевна, задушевно;
задграничен, задгранйчния(т), задно-предни задушевни
задгранйчна, задгранйчно; задоблачен, задоблачния(т), задушевност, задушевността
задоблачна, задоблачно; задушен, задушния(т), задушна,
задгранични
задгробен, задгробния(т), задоблачни задушно; задушни
задгробна, задгробно; задоволеност, задоволеността задушен, задушёния(т),
задоволителен, задушена, задушено; задушени
задгробни
задебвам, -аш задоволйтелния(т), задушено
задебна, -еш задоволителна, задоволително; задушлйв
задоволйтелнн задушлйвост, задушливостга
задействам, -аш
задействане задоволство задушница
задекламйрам, -аш задоволя (се), -йш задуя се, -еш
заделя, -йш задоволявам (се), -аш задъвквам, -аш
заделям, -яш задоволяване задъвча, -еш
заделяне задокеански задълбавам (се), -аш
заден, задния(т), задна, задно; задомя (се), -йш задълбаваме
задни задомйвам (се), -аш задълбая (се), -еш
задомяване задълбоча (се), -йш
задера, -еш
задочен, задочния(т), задочна, задълбочавам (се), -аш
задето
задочно;задочни задълбочаване
задйгам, -аш
задочник; задочници, (двама и т.н.) задълбоченост, задълбоченостга
задйгане
задигна, -еш задочници задълго
задимя, -йш задочничка задължа (се), -йш
задимявам, -аш задразнн (се), -иш задължавам (се), -аш
задимяване задрйзням (се), -яш задължаване
задйпля (се), -иш задраскам, -аш задължение
задрасквам, -аш задължителен, задължйтелния(т),
задйплям (се), -яш
задраскване задължителна, задължително;
задйрам, -аш
задйране задращя, -иш задължйтелни
задйрвам, -аш задремвам, -аш, и задрймвам задължителност,
задремване и задрямване задължителността
задйря, -иш
задйрям, -яш задремя, -еш задънвам, -аш
задйряне задруга задънване
задйшам, -аш задружен, задружния(т), задъня, -иш >•!*
задкавказки задружна, задружно; задружни задържа (се), -йш
задколенен, задколешшя(т), задружност, задружността задържам (се), -аш
задколенна, задколенно; задрусам (се), -аш задържане
задколенни задрусвам (се), -аш задърпам (се), -аш
задкулисен, задкулйсния(т), задръжка; задръжки (обикн. в с задърпвам (се), -аш
задкулйсна, задкулйсно; мн.ч.) задухам се, -аш
задкулисни :.Ь задрънкам, -аш задъхвам се, -аш
задкулйсие задрънквам, -аш зад1>хване •
задлъжнея, -еш задрънча, -йш задявам (се), -аш
задлъжнявам, -аш задрънчавам, -аш задяване • ■-
задлъжняване задръствам (се), -аш задявка, задявката; задёвки
267
зад ялам
задялам, -аш зажъна, -еш заинтересбвап и заинтересуван

задялвам, -аш заженвам, -аш заивтересбвавост,
задява (се), -еш заж)>нване заинтересоваността, и
заедно зазарй се (3 л.) заинтересуваност
зйек; зайци, (два и т.н.) заека зазарява се (3 л.) заинтересувам (се), -аш, и
забквам, -аш зазвездй се (3 л.) заинтересовам
заекване зазвездява се (3 л.) заинтересуван и заинтересбван
забкна, -еш зазверя се, -иш заинтересуваност,
заем; заеми, (два и т.н.) заема зазвуча, -йш заинтересуваността, и
забма, -еш зазвучавам, -аш заинтересбваност
забма се, -еш зазвънтй, -йш заинтригувам (се), -аш
заемам, -аш зазвънтйвам, -аш зайрец; заирци, (двама и т.н.)
забмам се, -аш зазвънй, -йш зайрци
заемане зазвънявам, -аш зайрка
заемен, заемния(т), заемна, заздравея, -еш зайрски
заемно, заемни заздравйсам (се), -аш заискря, -йш
заемен, заемния(т), заемна, заздравйсвам (се), -аш заискрявам, -аш
заемно; заемни заздравй, -йш зайка
заемка заздравйвам, -аш зайкйвя
заемодател1, -ят, -я; заемодатели, заздравяване зайцевъд; зайцевъди, (двама и т.н.)
(двама и т.н.) заемодатели (лице) заздрачйва се (3 л.) зайцевъди
заемодател2, -ят, -я; заемодатели, заздрачй се (3 л.) зайцевъден, зайцевъдния(т),
(два и т.н.) заемодателя (нелице) зазеленее се (3 л.) зайцевъдна, зайцевъдно;
заемодателка зазеленйва се (3 л.) зайцевъдни
заемоискател1, -ят, -я; заземй, -йш зайцевъдство
заемоискатели, (двама и т.н.) заземявам, -аш Зайцефёрма
заемоискатели (лице) заземяване зайчар1, -ят, -я; зайчари, (двама и
заемоискател2, -ят, -я; зазидам, -аш т.н.) зайчари (лице)
заемоискатели, (два и т.н.) зазйждам, -аш зайчар2, -ят, -я; зайчари, (два и т.н.)
заемоискателя (нелице) зазйждане зайчаря(нелице)
заемоискателка зазимй (се) (3 л.) зайчарник; зайчарници, (два и т.н.)
заемообразен, заемообразния(т), зазимувам, -аш зайчарника
заемообразна, заемообразно; зазимй, -йш зайчи, зайчия(т), зайча, зайче; зайчи
заемообразни зазимйва (се) (3 л.) закадя, -йш
заесенее (се) (3 л.) зазимйвам, -аш закадйвам, -аш
заесенй (се) (3 л.) зазимйване закаканйжа, -еш
заесенява (се) (3 л.) зазори (се) (3 л.) закаканйзвам, -аш
заесевяваве зазорйва (се) (3 л.) закалёвост, закалеността
заетост,заетостта зазорйване закалйтелен, захалйтелния(т),
заехтй (3 л.) зазрея, -еш закалйтелна, закалйтелно;
заехтява (3 л.) зазрйвам, -аш заканителни
заечава (3 л.) зазубря, -иш закалка
заечй (3 л.) зазубрям, -яш закалугеря (се), -йш
заешки зазубря ве закалугерявам (се), -аш
зажадвбя, -еш зазъбвам се, -аш закаля (се), -йш
зажадвявам, -аш зазъбя се, -иш закалявам (се), -аш
зажадвйлост, зажаднялостта зазйпам (се), -аш закалйване
зажадувам, -аш зазйпвам (се), -аш закана
зажалвам (се), -аш зазяпване закаввам (се), -аш
зажаля (се), -иш заигравам (се), -аш закавваве
зажегля, -иш заиграване закавйтелев, заканйтелния(т),
зажеглям, -яш заиграя (се), -еш заканителна, заканително;
заженвам (се), -аш заизвйдя, -иш заканителни
заженя (се), -иш заизваждам, -аш заканя (се), -иш
заживбя, -еш заизвйвам (се), -аш закапвам, -аш
заживявам, -аш заизвйя (се), -еш закапя, -еш
заживяване заизлйзам, -аш зак&рам, -аш
зажулвам (се), -аш займствам, -аш закарам се, -аш
зажаля (се), -иш займстване зак&рвам, -аш
зажумй, -йш заинатй се, -йш закарване
зажумявам, -аш заннатйвам се, -аш закатёрвам се, -аш
зажумяване заинатяваве закатёря се, -иш
зажълтея (се), -еш заинтересовам, -аш, и закахърй се, -йш
зажълтйвам (се), -аш заинтересувам закъхарйвам се, -аш
268
з а к р е п о с т и (с е )
закачй (се), -йш (двама и т.н.) заклинатели закононарушители, (двама и
закачалка заклинателен, заклинателния(т), т.н.) закононарушители (лице)
закачам (се), -аш заклинателна, заклинателно; закононарушйтел2, -ят, -я;
закачане заклинателни закононарушители, (два и т.н.)
закачвам (се), -аш заклинателна закононарушйтеля (нелице)
закачён, закачёння(т), закачена, заклйнвам (се), -аш законоположение
закачено;закачени заклйнване законопрестъпление
закДчка заклиня (се), -иш законопроект; законопроекти,
закачлив заклокоча, -иш (два и т.н.) законопроекта
закачлйвост, закачливостта заклокочвам, -аш законород^и, законородения(т),
закачулвам (се), -аш заклюмам, -аш законородена, законородено;
закачулване заклюмвам, -аш законородени
закачули (се), -шп заключа, -иш законосъобразен,
закашлям (се), -яш заключавам, -аш законосъобразния(т),
заквакам, -аш заключаване законосъобразна,
закваса заключалка законосъобразно;
заквасвам, -аш заключвам, -аш законосъобразни
заквасване заключване законосъобразност,
закваска заключёиие; заключения законосъобразността
заквася, -иш заключйтелен, законотвбрец1; законотворци,
заквича, -йш заключйтелния(т), (двама и т.н.) законотворци
заквичавам, -аш заключителна, заключително; (лице)
закелявёи, -еш заключителни законотвбрец2; законотворци,
закелявявам, -аш закнйжвам, -аш (два и т.н.) законотвореца
закикотвам се, -аш закнйжа, -иш (нелице)
закикбтване закова (се), -ёш законотвбрчески
за к икотя се, -иш заковавам (се), -аш законотворчество
закймам, -аш заковаваие законоустановен,
закймвам, -аш закогй законоустановения(т),
закипя, -йш закодйрам, -аш законоустановена,
закипявам, -аш закодйраие законоустановено;
закипяване закблвам (се), -аш законоустановени
закйсвам, -аш заколваие законспирйрам, -аш
закиселёе ми (3 л.) заколёиие закопавам, -аш
закиселява ми (3 л.) заколи (се), -иш закопаване
закиселяване закон; закони, (два и т.н.) закона закопан, -еш
закйскам се, -аш закбнен, законния(т), законна, закопиея, -еш
закйсквам се, -аш законно;законни закопиявам, -аш
закйсиа, -еш закбииик; закошшци, (два и т.н.) закопчавам (се), -аш
закйхам, -аш законника закопчаване
закйхвам, -аш закбнност, законността закопчалка
закйча (се), -иш закбнов закопчая (се), -еш, и закопчея (се)
закйчвам (се), -аш законодател1, -ят, -я; закопчая (се), -еш, и закопчая (се)
закйчване законодатели, (двама и т.н.) закоравея, -еш
закламеря, -йш законодатели (лице) закоравйвам, -аш
закламерявам, -аш законодател2, -ят, -я; закоравяване
заклатвам (се), -аш законодатели, (два и т.н.) закоравялост, закоравялостта
заклатуткам (се), -аш законодателя (нелице) закоренялост, закоренялостта
заклатушквам (се), -аш законодателен, закостенея, -еш
закл&тя (се), -шп законодателния(т), закостенйвам, -аш
заклащам, -аш законодателна, законодателно; закостеняване
заклащане законодателни закостенялост, закостенялостта
заклёвам (се), -аш законодателна закося се, -йш
заклёване законодателски закосявам, -аш
заклеймя, -йш законодателствам, -аш закотвя (се), -иш
заклеймявам, -аш законодателстване закотвям (се), -яш
заклеймяване законодателство; закбтвяне
заклёщвам (се), -аш законодателства закрача, -иш
заклёщване закономёрен, закономёрния(т), закр&чвам, -аш
заклещя (се), -иш закономёрна, закономёрно; закрейвам, -аш
заклйнам, -аш закономёрни закрепвам (се), -аш
заклйиаие закономёрност, закономерността закрепване
заклинание; заклинания закононарушёние закрепна, -еш
заклинател, -ят, -я; заклинатели, законоиарушйтел1, -ят, -я; закрепостя (се), -йш
269
з а к р е п о с т я в а м (с е )
закрепостявам (се), -аш закуцукване заламтявам, -аш

закрепостяване закуча се, -иш заламтйване
закрепя (се), -йш закучвам се, -аш залапам, -аш
закрепявам (се), -аш закучване залая, -еш
закрепям (се), -яш закъде залегна, -еш
закретам, -аш закъдето заледя (се), -йш
закретвам, -аш закъдря (се), -иш заледйвам (се), -аш
закр&тване закъкря, -иш заледяване
закрещя, -йш закъкрям, -яш залёж; залёжи, (два и т.н.) залёжа
закрещявам, -аш закъкряне залежа (се), -йш
закрея, -еш закълва, -еш залежавам (се), -аш
закрйвам, -аш закълна (се), -еш залежйване
закривя (се), -йш закълни (3 л.) залез; залези, (два и т.н.) залеза
закривйвам (се), -аш закълча (се), -иш залёзе (3 л.)
закривнваие закълчвам (се), -аш залез-слънце
закрйла закълчване залёпвам (се), -аш
закрйлник; закрилници, (двама и закънтй, -йш залёпване
т.н.) закрйлници закънтявам, -аш залёпна, -еш
закрилница закънтяване залепй (се), -йш
закрйлям, -яш закървя, -йш залёпям (се), -яш
закрйляне закървявам, -аш залёпяне
закрйт закървяване залесйтел, -ят, -я; залесйтели,
закрйтие; закрития закъркорвам, -аш (двама и т.н.) залесйтели
закритогнездещ закъркорване залесйтелен, залесйтелния(т),
закрйя, -еш закърмя, -иш залесителна,залесйтелно;
закроя, -йш закърмям, -яш залесителни
закроявам, -аш закърмяне залеся, -йш
закръгление закърнея, -еш залесявам, -аш
закръгленост, закръгленостга, и закърнйвам, -аш залесйване
закръгленост закърняване залетя (се), -йш
закръгля (се), -йш закърпвам, -аш залетявам (се), -аш
закръглявам (се), -аш закърпване залетяване
закръгляване закърня, -иш залёя (се), -еш
закръглям (се), -яш закъртвам (се), -аш залив; заливи, (два и т.н.) залива
закръгляне закъртване заливам (се), -аш
закръжй, -йш закъртя (се), -иш залйване
закръжйвам, -аш закърш а (се), -иш заливка
закръствам се, -аш закършвам (се), -аш заливче; заливчета
закръстя се, -иш закършване залигйвя се, -иш
закрякам, -аш закъсам1, -аш залиг&вям се, -яш
закрйквам, -аш закъсам2 (се), -аш залйжа1, -еш
закрйскам, -аш закъсвам1, -аш залйжа2 (се), -еш
закрясквам, -аш закъсвам2 (се), -аш залйзвам1, -аш
закукам, -аш закъсване залйзвам2 (се), -аш
закуквам, -аш закъснение залйзване
закукурйгам, -аш закъснея, -еш заликувам, -аш
закукурйгвам, -аш закъснйтел, -ят, -я; закъснйтели, залинёя, -еш
закупвам, -аш (два и т.н.) закъснйтеля залинявам, -аш
закупвач; закупвачи, (двама и т.н.) закъснйтелен, закъснйтелния(т), залиняване
закупвачи закъснйтелна, закъснйтелно; залисам (се), -аш
закупувам, -аш закъснйтелни залйсаност, залисаността
закупуване закъснявам, -аш залйсвам (се), -аш
закупчик; закупчици, (двама и т.н.) закъсняване залйсване
закупчици закътам, -аш залисия; залисии
закупя, -иш закътаност, закътаностга залитам, -аш
закусвалня закътвам, -аш залитане
закусвам, -аш закътване залйтвам, -аш
закусване зала залйтване
закуска залавям (се), -яш залйтна, -еш
закуся, -иш залавяне залич&, -йш
закуцам, -аш зал&гам, -аш заличавам, -аш
закуцвам, -аш залагане заличаване
закуцукам, -аш зал&йвам, -аш зйличка
закуцуквам, -аш залайване заловя, -йш
270
зам л ъ к н а
заловя се, -йш замаскйрам (се), -аш заместник-министри, (двама и
залбг; залози, (два и т.н.) залога замаскиране т.н.) заместник-министри
заложа, -иш замах; (два и т.н.) замаха заместник-началник;
залбжба замахам, -аш заместник-началници, (двама и
заложен, заложния(т), заложна, замахвам, -аш т.н.) заместник-началници
заложно; заложни замахване заместникначалнически
заложник; заложници, (двама и замахна, -еш заместник-председател, -ят, -я;
т.н.) заложници замацам (се), -аш заместник-председатели, (двама
залбжничество замацвам (се), -аш и т.н.) заместник-председатели
залбжничка замацване заместник-ректор;
залой се (3 л.) замая се, -еш заместник-ректори, (двама и
заломотя, -иш замйяност, замаяността т.н.) заместник-ректори
залоствам (се), -аш замбй заместник-секретар, -ят, -я;
залбстване замбйец; замбййци, (двама и т.н.) заместник-секретари, (двама и
залбстя (се), -иш замбййци т.н.) заместник-секретари
залдча, -иш замбййка заместник-управител, -ят, -я;
залдчвам, -аш замбййски заместник-управители, (двама и
залоява се (3 л.) замезвам, -аш т.н.) заместник-управители
залойване замёзване заместнически
залп, -ът, -а; залпове, (два и т.н.) замезя, -иш заместничество
залпа заменйм заместничка
залпов заменймост, заменимостта заместя, -иш
залуд£я, -еш заменя, -йш замеся (се), -иш
зйлудо заменяем заметй, -еш
залудувам, -аш замеийемост, заменяемостта заметвам (се), -аш
залудйвам, -аш замёням, -яш заметване
залутам се, -аш заменяне заметна (се), -еш
залутвам се, -аш замёрвам1, -аш замечтавам (се), -аш
залцбургски замёрвам2 (се), -аш замечтаване
залъгалка замёрване замечтаиост, замечтаността
залъгвам (се), -аш замержелёе ми (се) (3 л.) замечтая (се), -еш
залъгваме замержелява ми (се) (3 л.) замйвам (се), -аш
залъжа (се), -еш замержелйване замйване
залък; залъци, (два и т.н.) залъка замеря’, -иш замйгам, -аш
залъкатуша, -иш замёря2 (се), -иш замйгвам, -аш
залъкатушвам, -аш замёрям (се), -яш замижй, -йш
залъхам, -аш замёряне замижавам, -аш
зал^хвам, -аш замёсвам (се), -аш замижаване
залъщй, -йш замёсване замйлвам, -аш
залъщявам, -аш замёствам, -аш замйна, -еш
залюбвам се, -аш замёстване заминавам (си), -аш
залюбване заместйтел, -ят, -я; заместители, заминйване
залюбя (се), -иш (два и т.н.) заместителя замйрам, -аш
залюлея (се), -еш заместйтелен, заместйтелния(т), замйране
залюлйвам (се), -аш заместйтелна, заместително; замирйсвам, -аш
залюлйване заместителю! замирйсване
залютее ми (3 л.) заместйтелски замирйша, -еш
залютй ми (3 л.) замёстник; заместници, (двама и замйсленост, замислеността
залютйва ми (3 л.) т.н.) заместници замйсля, -иш
залютяване замёстник-дирёктор; замйсля се, -иш
залюшкам, -аш заместник-директори, (двама и замйслям, -яш
залющвам, -аш т.н.) заместник-директори замйслям се, -яш
залющя, -иш замёстникдирёкторски замйсляне
залйгам, -аш замёстник-капитан: замисъл; замисли, (два и т.н.)
залйгане замёстник-капитани, (двама и замисъла
залязва (3 л.) т.н.) замёстник-капитани замйтам, -аш
залязваме замёстник-кмёт; замйтаие
замажа, -еш замёстник-кмётове, (двама и замйя (се), -еш
замазвам, -аш т.н.) замёстник-кмётове замлатя, -иш
замйзване замёстник-командйр; замлатвам, -аш
замазка замёстник-командйри, (двама и замлйтваие
замайвам (се), -аш т.н.) замёстник-командйри замлъквам, -аш
замййване замёстниккомандйрски замлъкване
замамя (се), -иш замёстник-миийстър; замлъкна, -еш
271
зам ляскам
замляскам, -аш замъмря, -иш з а н н к ; заници, (два и т.н.) з4ника

замлясквам, -аш замъмрям, -яш занйкна, -еш
замбгвам се, -аш замъмряне зйннк-слънце
замогване замънкам, -аш занимавам (се), -аш
замогна се, -еш замънквам, -аш занимйване
замогнатост, замогнатостга замънкване зан н м авка
заможен, заможния(т), заможна, замърдам, -аш заним алия
заможно; заможни зам1>ркам, -аш занимание
замбжпост, заможността замърквам, -аш занимателния(т),
зан и м ателен ,
замблвам (се), -аш замърмбрвам, -аш 3aHHMàTenna, занимйтелно;
замоля (се), -иш замърмбря, -иш 3aHHMàTeflHH
замомея се, -еш замърсеност, замърсеността занимателност, занимателността
замомувам се, -аш, и замърсйтел', -ят, -я; занимая (ce), -eut
замомявам се замърсители, (двама и т.н.) занйтвам, -аш
замомуване и замомяване замърсйтели (лице) занйтване
замомявам се, -аш, и замърсител2, -ят, -я; замърсйтели, занйтя, -иш
замомувам се (два и т.н.) замьрсйтеля (лелице) занйчам, -аш
замомяване и замомуване замърсйтелка занйчане
замонаша (се), -иш замърся (се), -йш зануля, -йш
замонашвам (се), -аш замърсявам (се), -аш занулявам, -аш
замонйшване замърсяване занулйване
заморя (се), -йш замътвам (се), -аш занятие; занятия
заморявам (се), -аш замътване заобаждам се, -аш
заморяване замътя (се), -иш за о б и ^ л к а
замотавам (се), -аш замйна, замяната; замени заобикалям, -яш
замотйване замятам (се), -аш заобикйляне
замот ан (се), -еш замятане заобйквам, -аш
замра, -еш замяукам, -аш заобиколен, заобиколния(т),
замръзвам, -аш замяуча, -иш заобиколна, заобиколно;
замразйтел, -ят, -я; замразйтели, занавлйзам, -аш заобиколил
(два и т.н.) замразйтеля занагласявам (се), -аш заобиколя, -йш
замразя, -йш занагласяване заобйчам, -аш
замразявам, -аш занагласям (се), -яш заобйчвам, -аш
замразяване занагл&сяне заоблачйва се (3 л.)
замрежа (се), -иш занадзъртам, -аш заоблачаване
замр&жвам (се), -аш занапред заоблачй се (3 л.)
замрбжване занар!ждам, -аш заббленост, заоблеността
замръзвам, -аш занасям (се), -яш заоблйзвам (се), -аш
замръзване зан&сяие заоблйчам, -аш
замръзна, -еш занаят; занаяти, (два и т.н.) занаята заббля (се), -иш
замръквам, -аш занаятчййка заоблям (се), -яш
замръкване занаятчййски заобляне
замръкна, -еш занаятчийство заобръщам (се), -аш
замрялост, замрялостта занаятчйя; занаятчии, (двама и заобяснявам, -аш
замуча, -йш т.н.) занаятчии заоглеждам (се), -аш
замучавам, -аш занемареност, занемареността заогъвам (се), -аш
замъгленост, замъглеността занемаря (се), -йш заозъртам се, -аш
замъглй (се) (3 л.) занемарявам (се), -аш заокайвам (се), -аш
замъглява (се) (3 л.) занемарйване заопйпвам (се), -аш
замъгляване занемея, -еш зaoплàквaм (се), -аш
замъдря се, -иш занемявам, -аш заоправдйвам (се), -аш
замъдрям се, -яш занемйване заонрйвям (се), -яш
замъждее (3 л.) занеса, -еш заопъвам (се), -аш
замъждй (3 л.) занйсеност,занесеностга заора, -èm
замъждука (3 л.) занзибарец; занзибарци, (двама и заоравам, -аш
замъждуква (3 л.) т.н.) занзибарци 3aopàeaH e
замъждукване занзнб&рка заорйгвам се, -аш
з а м ъ к ; замъци, (два и т.н.) замъка занзнбарскн заостреност, заостреностга
замъквам (се), -аш занйжа (се), -еш заостря (се), -иш
замъкване занижа, -йш заострям (се), -яш
замъкна (се), -еш занижйвам, -аш заостряне
замълча, -йш занижйване заотвйрям, -яш
замълчавам, -аш занйзвам (се), -аш заотстъпвам, -аш
замълчаване занйзване заохкам, -аш
272
з а п о т я в а м се
запад запердашване заплёсквам, -аш
западам, -аш запёрча се, -иш заплёскване
западане запетайка заплёсна се, -еш
зйпаден, западния(т), западна, запетая заплета (се), -ёш
западно;западни запечйтам, -аш
западна, -еш заплётеност, заплетеността
запечатвам, -аш заплйскам (се), -аш
западнобългарски запечатване заплитам (се), -аш
западноевропейски запечёля, -иш заплйтане
западняк; западняци, (двама и т.н.) запёя, -еш заплодя (се), -йш
западняци запйвам (се), -аш заплодявам (се), -аш
западнячка запйване заплодяване
занадняшки запилёя (се), -еш заплождам (се), -аш
запазвам (се), -аш запилявам (се), -аш заплдждане
запазване запиляване заплувам, -аш
запазя (се), -иш запйрам, -аш заплювам, -аш
запалвам (се), -аш запис; записи, (два и т.н.) записа заплюване
запалване запйсвам (се), -аш заплювка
запалим записване заплющя, -йш
запалйтелеп, запалителния(т), записвачка заплющявам, -аш
запалителна, запалително; записка заплющяване
запалителни запйскам, -аш заплюя, -еш
запалйтелност, запалителността записукам, -аш заплйскам, -аш
запалка запйтам (се), -аш заплясквам, -аш
запаля (се), -шп запитвам (се), -аш запляскване
запалйнко; запалянковци, (двама запйтване заповдйга ми се (3 л.)
и т.н.) запалянковци запйчам (се), -аш заповед
запалянковец; запалянковци, запйчане заповеден, заповедния(т),
(двама и т.н.) запалянковци запиша (се), -еш заповедна, заповедно;
запалянковщина запищя, -йш заповедни
запаметя, -йш запищявам, -аш заповёден, заповёдшм(т),
запаметявам, -аш запйя (се), -еш заповёдна, заповедно;
запаметяване заплавам, -аш заповёдни
запарвам (се), -аш запладня, -йш заповёднически
запарване запладиявам, -аш заповтарям, -яш
запарка запладняване заповядам, -аш
запаря (се), -иш заплаквам, -аш заповйдвам, -аш
зап&с; запаси, (два и т.н.) запаса заплаквам (се), -аш заповядване
запасвам (се), -аш заплакване заподканям, -яш
записване заплакна (се), -еш заподозйрам, -аш
запасен, запасния(т), запасна, запламтя, -йш заподозра, -ёш
запасно; запасни запламтявам, -аш заподскачам, -аш
запасен; запаснй, (двама и т.н.) запламтяване
запасни запознавам (се), -аш
запланувам, -аш запознаване
запасняк; запасняци, (двама и т.н.) заплата
запасняци запознанство; запознанства
заплатя, -йш запозная (се), -еш
запасняшки заплйха
запася (се), -йш запой, -ят, -я; запои, (два и т.н.)
заплача, -еш запоя
запасявам (се), -аш заплаша, -иш запокйтвам, -аш
запасявапе заплашвам, -аш запокйтване
запаша, -еш заплйшване запокитя, -иш
запев; запеви, (два и т.н.) запева, заплашйтелен, запомня, -иш
и запев заплашйтелния(т), запомням, -яш
запев; запёви (два и т.н.) запева, заплашителна, заплашително; запбмняне
и запев заплашителни запопвам (се), -аш
запек; запеци, (два и т.н.) запека заплащам, -аш запопване
запекй (се), -ёш заплащане запоня (се), -иш
запелтёча, -иш запленй, -йш
запелтёчвам, -аш запор; запори, (два и т.н.) запора
запленявам, -аш запорйрам, -аш
запёивам (се), -аш запленяване запорйране
запёнване заплес; заплеси, (двама и т.н.)
запёия (се), -иш запорожец; запорожци, (двама и
заплеси т.н.) запорожци
запера, -ёш заплёсвам (се), -аш запостя, -иш
запердаша, -иш заплёсване запотя се, -йш
запердашвам, -аш заплёскам, -аш запотявам се, - я т

зап отяван е
запотяване запрйщя, -иш запътвам се, -аш

запофйча, -иш запровйрам (се), -аш запътване
запофйчвам, -аш запролетй се (3 л.) запътя се, -иш
запофйчване запролетява се (3 л.) запъхтя се, -йш
започва (се) (3 л.) запролетяване запъхтйвам се, -аш
започвам, -аш запромъквам (се), -аш запъхтяване
започване запрбся, -иш запьшкам. -аш
започна (се) (3 л.) запротестйрам, -аш запъшквам, -аш
започна, -еш запротягам (се), -аш запявам, -аш
запоя, -ши запръжка запяваме
запоявам, -аш запръскам, -аш зар, -ът, -а; зарове, (два и т.н.) зара
запояване запръсквам, -аш заработвам (се), -аш
запразнувам, -аш запръхтя, -йш заработване
запр&тя, -иш запръхтявам, -аш заработка
запраша (се), -иш запрягам, -аш заработя (се), -иш
запрашвам (се), -аш запрягане заравня (се), -йш
запрашване запрятам (се), -аш заравнявам (се), -аш
запрашеност, запрашеността запрятане заравняване
запращам, -аш заптие; заптиета, (две и т.н.) заравям (се), -яш
запращане заптиета зарйвяне
запращя, -йш заптййски зарадвам (се), -аш
запращявам, -аш запукам (се), -аш зарадй
занращяване запулсйрам, -аш зараждам (се), -аш
запреглсждам, -аш запускам (се), -аш зараждане
запретна, -еш запускане зараза
запрегръщам, -аш запусна (се), -еш заразглёждам, -аш
запреда, -еш запуснатост, запуснатостта заразен, заразния(т), заразна,
запрелйствам, -аш запустение заразно;заразни
запрелйстя, -иш запустсност, запустеността заразен, заразёния(т), заразена,
запрелитам, -аш запустея, -еш заразено; заразени
запремятам (се), -аш запустйвам, -аш заразёност, заразеността
запрепйрам се, -аш запустяване заразигравам, -аш
запрепъвам (се), -аш запухтя, -йш заразйтел, -ят, -я; заразйтели,
запрескачам, -аш запухтявам, -аш (двама и т.н.) заразйтели
запретвам (се), -аш запуша1, -иш заразйтелен, заразйтелния(т),
запр&тване запуша2 (се), -иш заразителна, заразително;
запретна (се), -еш запушалка заразителни
запрехвърчам, -аш запушвам1, -аш заразйтелпост, заразителността
запр&ча (се), -иш запушвам2 (се), -аш заразказвам, -аш
запрсчвам (се), -аш запушване заразнобблен, заразноболния(т),
запр£чване запъвам (се), -аш заразноболна, заразноболно;
запрещавам, -аш запъване заразноболни
запрещаване запълвам (се), -аш заразное г, заразността
запригласям, -яш запълване заразоносител1, -ят, -я;
запрйдам, -аш запълзя, -йш заразоносители, (двама и т.н.)
запрйдане запълзявам, -аш заразоносители (лице)
заприйждам, -аш запълня (се), -иш заразоноейтел2, -ят, -я;
заприказвам (се), -аш запъна (се), -еш заразоносители, (два и т.н.)
заприличам, -аш запъпля, -иш заразоноейтеля (нелице)
запрнлйчвам, -аш запъплям, -яш заразотйваме се (мн.ч.)
запримйгам, -аш запържа (се), -иш заразтребвам. -аш
запримйгвам, -аш запържвам (се), -аш заразя (се), -йш
запрймча, -иш запържване заразявам (се), -аш
запрймчвам, -аш запърполвам, -аш заразяване
запрймчване запърполване заран
запрйпкам (се), -аш запърполя, -иш зарйсна, -еш
запрйпквам (се), -аш запърпбрвам, -аш зараста, -ёш
запристъпвам, -аш запърпорване зараствам, -аш
запристъпя, -иш запърпоря, -иш зарастване
заприходя, -йш запъртък; запъртъци, (два и т.н.) зарева, -ёш
заприходявам, -аш запъртъка, и запъртък зарева вам, -аш
заприходяване запъртък; запъртъци, (два и т.н.) зарево;зарева
запрйщвам, -аш запъртъка, и запъртък зарёда
запрйщване запърхам, -аш заредёност, зареденосгта
274
заскри птявам
заредуваме се (само мн.ч.) заронвам, -аш заседателни
заредя (се), -йш зарбнване заседатслка
зарежа, -еш зарони. -иш заседателски
зареждам (се), -аш зароптавам, -аш заседна, -еш
зареждане заронтаване заседя се, -йш
зареждам1; зареждани, (двама и заронтая, -еш зассдявам се, -аш
т.н.) зареждачи (лице) заросй (3 л.) заседяване
зареждан2; зареждачи, (два и т.н.) заросява (3 л.) засека1, -еш
зареждача (нелице) заросяване засека2(се), -еш
зареждан ка зарой се (3 л.) засекна се, -еш
зарёйвам (се), -аш зароява се (3 л.) засекретя, -йш
зарёйване зарояване засекретявам, -аш
зарека (се), -ёш заругавам, -аш засекретяване
заресвам (се), -аш заругая, -еш заселвам (се), -аш
зарёсване заруменёя, -еш заселване
зареша (се), -иш заруменявам, -аш заселник; заселници, (двама и т.н.)
зарея (се), -еш заруменяване заселници
зарзават; зарзавати, (два и т.н.) заръгам, -аш заселничка
зарзавата заръгвам, -аш заселница
зарзаватсн, зарзаватния(т), заръждавёя, -еш заселя (се), -иш
зарзаватна, зарзаватно; заръждавявам, -аш засенча, -иш
зарзаватни заръждавявяне засенчвам, -аш
зарзаватчййка заръка засенчване
зарзаватчййница заръкомахам, -аш засеня, -йш
зарзаватчййскн заръкопляскам, -аш засеним, -яш
зарзаватчйя; зарзаватчйи, (двама заръмжй, -йш зас&чка
и т.н.) зарзаватчйи заръмжавам, -аш засея, -еш
з&рзала заръмй (3 л.) засйлвам (се), -аш
зарзалов заръмява (3 л.) засйлване
зарибя (се), -йш заръмяване засйля (се), -иш
зарибявам (се), -аш заръсвам, -аш засинея (се), -еш
зарибяване заръсва (3 л.) засйпвам1, -аш
зарйвам (се), -аш заръси (3 л.) засипвам2 (се), -аш
зарйване заръся, -иш засйпване
заридавам, -аш заръфам, -аш засйпя, -еш
заридаване заръчам, -аш заситня, -йш
заридая, -еш заръчвам, -аш заситнявам, -аш
зарйн заръчване заситняване
зарйна (се), -еш заря заситя (се), -иш
заритам, -аш заряд; заряди, (два и т.н.) заряда засичам1, -аш
зарйтвам, -аш зарядно; зарядни засичам2 (се), -аш
зарйца зарязвам, -аш засйчане
зарйчам (се), -аш зарязване засищам (се), -аш
зарйчане засДда засйщане
зарйя (се), -еш засадя, -йш засиявам, -аш
зарббвам (се), -аш засаждам, -аш засияване
заробване засаждане засияя, -еш
заробя (се), -иш засвалям, -яш заскачам, -аш
зарбвя (се), -иш засветлёя, -еш заскимтя, -йш
зародиш; зародиши, (два и т.н.) засвётя, -иш заскимтявам, -аш
зародиша засвидётелствам, -аш заскимтяване
зародишен, зарбдишния(т), засвидётелстване заскббвам, -аш
зародишна, зародишно; засвирвам, -аш заскббване
зародишни засвйря, -иш заскббя, -иш
зародя се, -йш засвятка (се) (3 л.) заскрежа се, -йш
зарозовёя, -еш засега заскрежава (се) (3 л.)
зарозовявам, -аш засёгна (се), -еш заскрежавам се, -аш
зарозовяване заседавам, -аш заскрежаване
заромолй (3 л.) заседаване заскрежй (се) (3 л.)
заромолява (3 л.) заседание заскрсженос г, заскреженостга
заромолявапе заседател, -ят, -я; заседатели, заскрибуцам, -аш
заромонй (3 л.) (двама и т.н.) заседатели заскрибуцвам, -аш
заромонява (3 л.) заседателен, заседателния(т), заскриптя, -йш
заромоняване заседателна, заседателно; заскриптявам, -аш
275
заскубвам
заспйвам, -аш застрашаване
заскубвам, -ага
заспйване застрашйтелен,
заскубя, -еш
заспорвам, -аш застрашйтелния(т),
заел ад я си, -йш
заспоря, -иш застрашителна, застрашително;
заслаждам си, -аш
заспускам (се), -аш застрашителни
заслаждане
заспй, -йш застрашйтелност,
засланй (се) (3 л.) застрашителността
засланява (се) (3 л.) засрамвам (се), -аш
засрймване застрелвам (се), -аш
засланяване
засланям, -яш засрамя (се), -иш застрелване
засрйчам, -аш застрелям (се), -яш
засланяие застройтелен, застройтелния(т),
заследвам, -аш засръбвам, -аш
застава застройтелна, застройтелно;
заследя, -йш застройтелни
заслепеиост, заслепеността заставам, -аш
застйваие застройтелно-регулационен,
заслепйтелен, заслепйтелния(т),
заставка застройтелно-регулационния(т),
заслепйтелна, заслепйтелно;
заставя, -иш застройтелно-регулационна,
заслепйтелни застройтелно-регулационно;
заслепленпе заставям, -яш
заставяне застройтелно-регулационни
заслепя (се), -йш
застава, -еш застройвам, -аш
заслепявам (се), -аш
застарея, -еш застройване
заслепяване
застарй, -йш застройка
заслйзам, -аш
заслон; заслони, (два и т.н.) застарйвам, -аш застрбя, -иш
застаряване застроя, -йш
заслона
застеля, -еш застроявам, -аш
заслоня (се), -йш
застена, -еш застрояване
заслоиявам (се), -аш
застенвам, -аш застудее (се) (3 л.)
заслоняване
застйвам, -аш застудй (се) (3 л.)
заслуга
застйване застудйва (се) (3 л.)
заслужа, -иш
застйгам, -аш застудяване
заслужавам, -аш
застйгане застъпвам (се), -аш
заслужйване
заслухтя, -йш застйгна, -еш застъпване
застилам, -аш застъпник; застъпници, (двама и
заслухтйвам, -аш
заслушам се, -аш застйлане т.н.) застъпници
застйлка застъпнически
заслушвам се, -аш
застйна, -еш застъпничество; застъпничества
засмея се, -еш
застбен, застойния(т), застойна, застъпничка
засмйвам се, -аш
застойно; застойни застъпя (се), -иш
засмйване
застой, -ят, -я; застои, (два и т.н.) застъргвам, -аш
засмоля (се), -йш
засмолйвам (се), -аш застоя застържа, -еш
засмолйване застопореност, застопореността засуетя се, -йш
застопоря (се), -йш засуетявам се, -аш
засмуквам, -аш
засмукване застопорявам (се), -аш засуетйване
застопоряване засуквам (се), -аш
засмуча, -еш
засмъдй ме (3 л.) застой се, -йш засукване
засмъдйва ме (3 л.) застоявам се, -аш засумтя, -йш
застояване засумтявам, -аш
засмърдя, -йш
засмърдявам, -аш застоялост, застоялостта засуха
засмърдяваие застраховам (се), -аш засуча (се), -еш
застрахбване засушава (се) (3 л.)
засмъркам, -аш
застраховател1, -ят, -я; засушаване
засмятам, -аш
заснежава (се) (3 л.) застрахователи, (двама и т.н.) засушй (се) (3 л.)
заснежаване застрахователи (лице) засушлйв
застраховйтел2, -ят, -я; засъблйчам (се), -аш
заснежи (се) (3 л.)
заснема, -еш застрахователи, (два и т.н.) засънувам, -аш
заснемам, -аш застрахователя (нелице) засърбам, -аш
застрахователен, засърбй ме (3 л.)
заснемане
застрахователния(т), засърбйва ме (3 л.)
заснймам, -аш
застрахователна, засърбяване
заснймане
застрахователно; засъскам, -аш
заснова, -еш
засновавам, -аш застрахователни засъсквам, -аш
застрахователна засъхвам, -аш
засолй, -йш
застраховка засъхване
засолявам, -аш
засолйване застраша, -йш засъхна, -еш
заспйлост, заспалостга застрашавам, -аш ] засйвам, -аш
276
затъм нйтелсн
засяване затова и затуй затрошавам, -аш
засягам (се), -аш затбпля (се), -иш затруднение
засягане затдплям (се), -яш затрудненост, затруднеността
засядам, -аш затопляне затруднйтелен,
засядане затопуркам, -аш затруднйтелния(т),
затананйкам (си), -аш затопурквам, -аш затруднйтелна, затруднително;
затанцувам, -аш затопй, -йш затруднйтелни
затйпвам, -аш затопявам, -аш затрудня (се), -йш
затйпване затопйваие затрудийвам (се), -аш
затапя, -иш затормозвам (се), -аш затруднйване
затай (се), -йш затормозване затрудя се, -иш
затаявам (се), -аш затормбзя (се), -иш затрупам, -аш
затайване затормозявам (се), -аш затрупвам, -аш
затварачка затормозйване затрупване
затварям (се), -яш заточа1, -иш затръбй, -йш
затваряне затбча2 (се), -иш затръбйвам, -аш
затвор; затвори, (два и т.н.) заточа, -йш затрънвам, -аш
затвора заточавам, -аш затрънване
затвореност, затвореността заточаване затръня, -иш
затвбрник; затворници, (двама и заточвам1, -аш затръскам, -аш
т.н.) затворници затбчвам2 (се), -аш затръсквам, -аш
затворнически заточване затръскване
затворничество заточение затръшвам, -аш
затворничка затбченик; заточеници, (двама и затръшване
затворя (се), -иш т.н.) заточеници затръшкам, -аш
затвърдёя, -еш затракам, -аш затръшквам, -аш
затвърдй, -йш затраквам, -аш затръшкване
затвърдйвам, -аш затревожа (се), -иш затръшна, -еш
затвърдйване затревожвам (се), -аш затрйбва (3 л.)
затвърждавам, -аш затревй, -йш за трябвам, -аш
затвърждйване затревй се (3 л.) затрйскам, -аш
затёгля (се), -иш затревявам, -аш затрясквам, -аш
затёгиа (се), -еш затревйва се (3 л.) затуй и затова
затежа, -йш затревйване затулвам (се), -аш
затека (се), -ёш затрепервам, -аш затулване
затйкам, -аш затреперя, -иш затуля (се), -иш
затйквам, -аш затрепкам, -аш затулям (се), -яш
затйкване затрепквам, -аш затуляне
затйрвам (се), -аш затрептя, -йш затупам, -аш
затйря (се), -иш затрептявам, -аш затупвам, -аш
затйсвам, -аш затрептяване затупване
затйсване затресй (се), -еш затупкам, -аш
затйскам, -аш затресе ме (3 л.) затупквам, -аш
затйскане затрещя, -йш затупкване
затйсна, -еш затрещйвам, -аш затуптй, -йш
затйхвам, -аш затрещяване затуптявам, -аш
затйхване затрйвам (се), -аш затуптяване
затйхна, -еш затрйване затъвам, -аш
затйчам (се), -аш затрйса ме (3 л.) загъване
затйчвам (се), -аш затрйсам (се), -аш затъгувам, -аш
затйчване затрйя (се), -еш затъжа (се), -йш
затйшие затрбгвам (се), -аш затъжавам (се), -аш
затласкам, -аш затрбгване затъжаване
затлача (се), -иш затрогна (се), -еш затъка, -еш
затлйчвам (се), -аш затропам, -аш затъкйвам, -аш
затлачване затропвам, -аш затъкаване
затлёйвам, -аш затропване затъквам (се), -аш
затлёйване затрополя, -йш затъкване
затлёя, -еш затрополйвам, -аш затъкмя (се), -йш
затлъстёя, -еш затрополйване затъкмйвам (се), -аш
затлъстйвам, -аш затропбтвам, -аш затъкна (се), -еш
затлъстяване затропотване затъмнение
затлйвам, -аш затропбтя, -иш затъмнея, -еш
затлйване затроша, -йш затъмнйтелен, затъмнителния(т),
зат ъ м и й т ел ен
затъмнйтелна, затъмнйтелно; зафъфля, -иш захленчвам, -аш

затьмнйтелни зафъфлям, -яш захлйпам, -аш
затъмня, -йш захабя (се), -йш захлйпвам, -аш
затъмнявам, -аш захабявам (се), -аш захлбпам, -аш
затъмняване захабяване захлбпвам, -аш
затъна, -еш захапвам, -аш захлбпване
затънея, -еш захапване захлбпна, -еш
затънтвам (се), -аш захйпка захлупвам (се), -аш
затънтване захапя, -еш захлупване
затънтен, затънтения(т), з&хар захлупя (се), -иш
затънтена, затънтено; захарен, захарния(т), заларна, захлъзгам се, -аш
затънтени захарно;захарни захлъзгвам се, -аш
затънтеност, затънтеността захари захбдвам, -аш
затънтя (се), -иш захарйн; захарйни, (два и т.н.) заходя, -иш
затьнтям (се), -яш захарйна захождам, -аш
затъня, -йш захарйнов захождане
затънявам, -аш захарнйца захокам, -аш
затъпея, -еш захарност. захарностга захбквам, -аш
затъпквам, -аш захарбза захранвам, -аш
затъпкване захаромер; захаромери, (два и захранване
затъпча, -еш т.н.) захаромера захраня, -иш
затъпя, -йш захароподобен, захриптя, -йш
затъпявам, -аш захароподобния(т), захриптявам, -аш
затъпяване захароподобна, захароподобно; захрупам, -аш
затъпялост, затьпялостта захароподобни захрупвам, -аш
затъргувам, -аш захароирерабогваш захрускам, -аш
затъркалям (се), -яш захаросам (се), -аш захрусквам, -аш
затъркам (се), -аш захарбсвам (се), -аш захрущя, -йш
затърквам (се), -аш захаросване захрущявам, -аш
затърсвам, -аш захвалвам (се), -аш захубавея (се), -еш
затърся, -иш захваля (се), -иш захубавявам (се), -аш
затърчй (се), -йш захвана (се), -еш захулвам, -аш
затърчавам (се), -аш захват; захвати, (два и т.н.) захйля, -иш
затършувам, -аш захвата захълцам, -аш
затътрузвам (се), -аш захващам (се), -аш захълцвам, -аш
затътрузване захващане захъркам, -аш
затътрузя (се), -иш захвъркам, -аш захърквам, -аш
затътря (се), -иш захвърквам, -аш захъркване
затътрям (се), -яш захвърля, -иш захъхрям, -яш
затътряне захвърлям, -яш захъхряне
затюхкам се, -аш захвърляне зацамбуркам (се), -аш
затюхквам се, -аш захвърчй, -йш зацамбурквам (се), -аш
затягам (се), -аш захвърчавам, -аш зацапам (се), -аш
затягане захйлвам се, -аш зацапвам (се), -аш
заувйвам (се), -аш захйлване зацйпване
заудрям (се), -яш захйля се, -иш зацарувам, -аш
заумйлквам се, -аш захитрея, -еш зацвйлвам, -аш
заумйрам, -аш захнтрувам, -аш зацвйля, -иш
заупокбен, заупокойния(т), захитрйвам, -аш зацвъркам, -аш
заупокойна, заупокойно; захитрйване зацвърквам, -аш
заупокойни захладй (се) (3 л.) зацвъртя, -йш
заупокбй, -ят, -я захладнее (3 л.) зацвъртявам, -аш
заусуквам (се), -аш захладнява (3 л.) зацвърчй, -йш
зауча, -иш захладняване зацвърчавам, -аш
заучйвам, -аш захладява (се) (3 л.) зацедя, -йш
заучаване захладяване зацедйвам, -аш
заучвам, -аш захлажда (се) (3 л.) зацеждам, -аш
заучване захлаждане зацелувам (се), -аш
заучен, заучения(т), заучена, захлас зацепвам, -аш
заучено;заучени захласвам се, -аш зацепване
заушка и заушки захласване зацепя, -иш
зафучй, -йш захласна се, -еш зацнклям, -яш
зафучавам, -аш захласнатост, захласнатостта зацйкляне
зафучаване захленча, -иш зациментйрам, -аш
278
заякван е
зациментйране зачистя, -иш зашуртяване
зацъкам, -аш зачйтам (се), -аш зашушвам, -аш
зацъквам, -аш зачйтане зашушване
зацъркам, -аш зачовъркам, -аш зашушна, -еш
зацърквам, -аш зачовърквам, -аш зашушукам, -аш
зацъфтя, -ши зачопля (се), -иш зашушуквам, -аш
зацъфтявам, -аш зачоплям (се), -яш зашушукване
зацъцря, -иш зачудвам (се), -аш защапукам, -аш
зацъцрям, -яш зачуден, зачудения(т), зачудена, защапуквам, -аш
зачакам, -аш зачудено;зачудени защапукване
зачаквам, -аш зачудя (се), -иш защйпвам, -аш
зачатие; зачатия зачукам, -аш защйпване
зачаткам, -аш зачуквам, -аш защйпя, -еш
зачатквам, -аш зачукваие защйта
зачатък; зачатъци, (два и т.н.) зачулвам, -аш защитавам (се), -аш
зачатъка зачуля, -иш защитаване
зачатъчен, зачатъчния(т), зачупвам (се), -аш защитен, защйтния(т), защйтна,
зачагьчна, зачатьчно; зачупя (се), -иш защйтно; защитни
зачатьчни зачурулйкам, -аш защитен, защитёния(т),
зачевам, -аш зачурулйквам, -аш защитена, защитено; защитени
зачеване зашавам, -аш защитёност, защитеността
зачегъртам, -аш зашарвам, -аш защитйм
зачегьртвам, -аш зашаря, -иш защитник; защитници, (двама и
зачеквам, -аш зашегувам се, -аш т.н.) защйтници
зачекване зашеметй (се), -йш защйтничка ^
зачекна, -еш зашеметявам (се), -аш защйтно-изолйращ
зач&на, -еш зашеметйване защитя (се), -йш
заченки (само мн.ч.) зашепвам, -аш защо
зачепкам, -аш зашепване защбто
зачепквам, -аш зашепна, -еш защракам, -аш
зачепкване зашептя, -йш защраквам, -аш
зачервен, зачервения(т), зашептявам, -аш защрйкване
зачервена, зачервено; зашетам, -аш защриховам, -аш
зачервени зашетвам, -аш защриховане
зачервенея (се), -еш зашйбам, -аш защурам се, -аш
зачервенявам (се), -аш зашйбвам, -аш защурвам се, -аш
зачервя (се), -йш зашйвам, -аш защурване
зачервявам (се), -аш зашйване защурёя, -еш
зачервяване зашйря се, -иш защурявам, -аш
зачерквам, -аш зашифровам, -аш защуряване
зачеркване зашифрбване защъкам, -аш
зачеркна, -еш зашишкавеи, -еш защъквам, -аш
зачернея (се), -еш зашишкавйвам, -аш заюздя, -йш
зачерня (се), -иш зашишкавяване заюздявам, -аш
зач&рням (се), -яш зашйя, -еш заюздя ване
зачерняне зашлевя, -йш заявйтел', -ят, -я; заявйтели,
зачерпвам, -аш зашлевявам, -аш (двама и т.н.) заявйтели (лице)
зачерпя, -иш зашлевяване заявйтел2, -ят, -я; заявйтели, (два
зачертавам, -аш зашляйвам се, -аш и т.н.) заявителя (нелице)
зачертаване зашляйване заявйтелка
зачертая, -еш зашлйпам, -аш заявка
зачесвам (се), -аш зашляпвам, -аш заявлёние
зачестя, -йш зашлйя се, -еш заявя, -йш
зачестявам, -аш зашумвам (се), -аш занвйвам, -аш
зачестяване зашумваве заявяване
зачета (се), -еш зашумоля, -йш заядлйв
зачеша (се), -еш зашумолявам, -аш заядливост, заядливостта
зачирйкам, -аш зашумоляване заяждам (се), -аш
зачирйквам, -аш зашумя (се), -иш заяждане
зачисля (се), -йш зашумя, -йш зайздвам, -аш
зачислйвам (се), -аш зашумявам, -аш заяздване
зачислйване зашумяване зайздя, -иш
зачйствам, -аш зашуртя, -йш заяквам, -аш
зачйстване зашуртявам, -аш заякване
279
зая к н а
заякна, -еш звукозапис; звукозаписи, (два и звънлйвост, звънливостта

заякча, -йш т.н.) звукозаписа звънна, -еш
заякчавам, -аш звукозаписен, звукозаписния(т), звънтеж; звънтежи, (два и т.н.)
заякчаване звукозаписна, звукозаписно; звънтежа
заям (се), заядеш (се) звукозаписни звънтя, -йш
звукоизменёние звънтене
зван
звукоизолатор; звукоизолатори, звънчар, -ят, -я; звънчари, (двама
звание
звателен, звателния(т), звателна, (два и т.н.) звукоизолатора и т.н.) звънчари
звателно; звателни звукоизолацибнен. звънчарница
звезда звукоизолационния(т), звънчарски
звезден, звёздния(т), звездна, звукоизолационна, звънчарство
звукоизолационно; звънче; звънчета
звездно;звездни
звездйчка звукоизолационни звънчев
звездоброец; звездобройци, звукоизолация; звукоизолации звънък, звънкия(т), звънка,
(двама и т.н.) звездобройци звукоизолйрам, -аш звънко; звънки
звездобрдйство звукоизолйране звъня, -йш
звездовиден, звездовйдния(т), звукоизява звяр, звярът, звяра; зверове, (два
звездовидна, звездовидно; звуконепроницаем и т.н.) звяра
звездовидни звуконепроницаемост, здйние
звездогадател, -ят, -я; звуконепроницаемостга здрав
звездогадатели, (двама и т.н.) звуконоейтел, -ят, -я; здравата
звездогадатели звуконосители, (два и т.н.) здраве
звездообразен, звуконосителя здравей
звездообразния(т), звукооператор; звукооператори, здравейте
звездообразна, звездообразно; (двама и т.н.) звукооператори здравен, здравния(т), здравна,
звездообразни звукопйс; звукописи, (два и т.н.) здравно;здравни
звездопоклонник; звукопйса здравеняк; здравеняци, (двама и
звездопоклонници, (двама и звукоподражание т.н.) здравеняци
т.н.) звездопоклонници звукоподражателен, здравенячка
звездопоклбнство звукоподражателния(т), здравеопазване
звукоподражателна, здравен; (два и т.н.) здравеца
звездочёл
звенар, -ят, -я; звенари, (двама и звукоподражателно; здравина
звукоподражателни здравйсам (се), -аш
т.н.) звенари
звенарски звукопровбден, здравйсвам (се), -аш
звукопровод!шя(т), здравйсвапе
звено;звена здравно-медицйнски
зверилник; зверилници, (дваит.н.) звукопровбдна, звукопроводно;
звукопроводни здравноосигурен,
зверилника
звукопроводйм здравноосигурения(т),
зверовйт
звероподобен, звероподобния(т), звукопровбдност, здравноосигурена,
звероподобна, звероподобно; звукопроводността здравноосигурено;
звукорежисьбр; звукорежисьори, здравноосигурени
звероподобии
(двама и т.н.) звукорежисьори здравноосигурйтелен,
звероукротйтел, -ят, -я;
звукосъчетание здравноосигурйтелния(т),
звероукротители, (двама и т.н.)
звукоусилвател, -ят, -я; здравноосигурйтелна,
звероукротители
звукоусилватели, (два и т.н.) здравноосигурйтелно;
звероукротйтелка
звукоусилвателя здравноосигурйтелни
зверски
зверство; зверства звучй, -йш здравомйслещ
звучен, звучния(т), звучна, здравомйслие
зверче; зверчета здравословен, здравословния(т),
звёрщина звучно;звучни
звучёне здравословна, здравословно;
зверя се, -иш
звучност, звучността здравословни
звёрене
звън, -ът, -а; (два и т.н.) звъна здравословност,
звонков
звънар, -ят, -я; звънари, (двама и здравословността
звук, -ът, -а; звукове и звуци, (два
и т.н.) звука т.н.) звънари здрасти
звукоблокировка звънвам, -аш здрач, -ът, -а
звънване здрачава се (3 л.)
звуков
звуково-буквен, звънёне здрачаване
звуково-буквения(т), звънец; звънци, (два и т.н.) здрачевина
звуково-буквена, звънеца здрачен, здрачния(т), здрачна,
звуково-буквено; звънйка и звънйче здрачно;здрачни
звуково-буквени звънйче; звъничета, и звънйка здрачй се (3 л.)
звънкам, -аш зеблен, зебления(т), зеблена,
звукозаглушйтел, -ят, -я;
звукозаглушйтели, (два и т.н.) звънкане зеблено;зеблени
звукозаглушйтеля звънлйв зебло;зебла
280
зн д а р о -м а за ч
зебра земеконен, земекопния(т), земляни

зев, -ът, -а; зевове, (два и т.н.) зева земекопна, земекопно; землянка
зевзек; зевзеци, (двама и т.н.) земекопни землячески и земляшки
зевзеци земел; зёмели, (два и т.н.) зёмела землячество; землячества
зевзеклък; зевзеклъци, (два и т.н.) земемёр; земемёри, (двама и т.н.) землячка
зевзекпъка земемёри, и землемер земляшки и землячески
зевзешки земемёрен, земемёрния(т), земновйден, земновйдния(т),
зеене земемёрна, земемёрно; земновйдна, земновйдно;
зейвам, -аш земемёрни, и землемерен земновйдни
зейване земемёрие и землемерие земноводен, земноводния(т),
зейна, -еш земемёрски и землемерски земноводна, земноводно;
зеле земемёрство и землемерство земноводни
зелев земен, зёмния(т), зёмна, зёмно; зёмно-вбден, зёмно-водния(т),
зелен, зеления(т), зелена, зелено; зёмни зёмно-водна, зёмно-водно;
зелени зёменски зёмно-водни
зеленеене земенчании; земенчани, (двама и зёмснаряд; зёмснаряди, (два и т.н.)
зеленея (се), -еш т.н.) земенчани зёмснаряда
зеленикав зёменчанка земя
зеленина земеописание зенйт; (два и т.н.) зенита
зеленинк& земеразделйтелен, зенйтен, зенйтния(т), зенйтна,
зеленичък, зеленичкия(т), земеразделйтелния(т), зенитно;зенитни
зеленичка,зеленичко; земеразделителна, зенйтноартилерййски
зеленички земеразделйтелно; зенйтноракётен,
зеленка земеразделителни зенитноракётния(т),
зелено-жълтенйкав земераздёлине зенйтноракётна,
зелено-сйн земестръсоустойчнв и зенитноракётно;
зеленчук; зеленчуци, (два и т.н.) земестръсоустойчйв зенйтноракётни
зеленчука земестръсоустойчивост, зенйтчик; зенйтчици, (двама и т.н.)
зеленчуков земетръсоустойчивостта, и зенитчици
зеленчукопроизводйтел', -ят, -я; земестръсоустойчйвост зенйца
зеленчукопроизводители, (двама земетресёние зер
и т.н.) зеленчукопроизводители земетръс; земетръси, (два и т.н.) зёстра
(лице) земетръса зет, -ят, -я; зётьове, (двама и т.н.)
зеленчукопроизводител2, -ят, -я; земетръсен, земетръсния(т), зётьове
зеленчукопроизводители, (два и земетръсна, земетръсно; зётьов
т.н.) зеленчукопроизводителя земетръсни зефир
(нелице) земеустройтел, -ят, -я; зефйрен, зефирния(т), зефирна,
зеленчукопроизводйтелен, земеустроители, (двама и т.н.) зефирно; зефйрни
зеленч>тсопроизводйтелния(т), земеустроители зехтйн; зехтйни, (два и т.н.) зехтина
зеленчукопроизводателна, земеустройствен, зехтйнен, зехтйнения(т),
зеленчукопроизводйтелно; земеустройствения(т), зехтйнена, зехтйнено;
зеленчукопроизводйтелни земеустройствена, зехтйнени
зеленчукопроизводство земеустройствено; зехтйнов
зелеиясам, -аш земеустройствени зёя, -еш
зеленясвам, -аш земеустройство зигзаг; зигзаги и зйгзази, (два и
зеленясване землемёр; землемёри, (двама и т.н.) зигзага
зелка т.н.) землемёри, и земемёр зигзаговйден, зигзаговйдния(т),
зелник; зелници, (два и т.н.) землемёрен, землемёрния(т), зигзаговидна, зигзаговидно;
зелника землемёрна, землемёрно; зигзаговйдни
земевладелец; земевладелци, землемёрни, и земемёрен зигзагообразен,
(двама и т.н.) земевладелци, и землемёрие и земемёрие зигзагообразния(т),
земевладетел землемёрски и земемёрски зигзагообразна,
земевладелски землемёрство и земемёрство зигзагообразно; зигзагообразни
земевладение зёмлен, зёмления(т), зёмлена, зигота
земевладетел, -ят, -я; зёмлено; зёмлени зид, -ът, -а; зйдове, (два и т.н.) зйда
земевладетели, (двама и т.н.) зёмлест зидам, -аш
земевладетели, и земевладелец землист зйдане
земеделец; земеделци, (двама и зёмлище; зёмлища зидар, -ят, -я; зидари, (двама и т.н.)
т.н.) земеделци зёмлищен, зёмлищния(т), зидари
земеделие зёмлипща, зёмлицно; зидарйен, зидарййния(т,)
земеделски зёмлшцни зидарййна, зидарййно;
земекопач; земекопачи, (двама и земляк; земляци, (двама и т.н.) зидарййни
т.н.) земекопачи земляци зидарйя; зидарйи
земекопачка землянин; земляни, (двама и т.н.) зидаро-мазач; зидаро-мазачи,
зи д а р о -м а за ч
(двама и т.н.) зидаро-мазачи златонбсен, златоносния(т), зложелател, -ят, -я; зложелатели,

зидаро-мазачески златоносна, златоносно; (двама и т.н.) зложелатели
зндйрски златоносни зложелателен, зложелателния(т),
зидарство златопёрка зложелателна, зложелателно;
знл, -ът, -а; зйлове, (два и т.н.) зила златорог; златорози, (два и т.н.) зложелателни
зима златорога зложелател ка
зимбабвиец; зимбабвййци, златотъкан и златоткан зложелателски
(двама и т.н.) зимбабвййци златотърсач'; златотьрсачи, зложелателствам, -аш
зимбабвййка (двама и т.н.) златотьрсачи зложелателстване
зимбабвййски (лице) зложелателство; зложелателства
зйме златотърсач2; златотьрсачи, (два злокачествен, злокачествения(т),
зймен, зймния(т), зймна, зймно; и т.н.) златотьрсача (нелице) злокачествена, злокачествено;
зймни златоуст злокачествени
зймник; зймници, (два и т.н.) златошйт злокачественост,
зимника златя, -йш злокачествеността
зймнина и зимнина злачен, злачния(т), злачна, злокбба
зймннца злачно;злачни злокббен, злокобния(т),
зимовище; зимовища злё злокобна, злокобно; злокобни
зиморничав злепоставя (се), -иш злокббност, злокобността
зиморничавост, злепоставям (се), -яш зломйслен, зломйсления(т),
зиморничавостга злепоставяне зломйслена, зломйслено;
зимоустойчив и зимоустойчйв злинй зломйслени
зимоустбйчивост, зло зломйсленик; зломйсленици,
зимоустойчивостга, и злбба (двама и т.н.) зломйсленици
зимоустойчйвост злобар, -ят, -я; злобари, (двама и зломйсленост, зломисленостга
зимувам, -аш т.н.) злобари зломйслие
зимъс злобарка злонамёрен, злонамёрения(т),
зйна, -еш злобёене злонамёрена, злонамёрено;
зйнвам, -аш злобен, злобния(т), злобна, злобно; злонамёрени
зйнвапе злобни злонамёреник: злонамёреници,
злак, -ът, -а; злакове злобёя, -еш (двама и т.н.) злонамёреници
злат&р, -ят, -я; златари, (двама и злоблйв злонамереност, злонамереността
т.н.) златари злббност, злобността злонрав
златарка злободнёвен, злободнёвния(т), злонравен, злонравния(т),
злагаришки злободнёвна, злободнёвно; злонравна, злонравно;
златарница злободнёвни злонравии
златарски злободнёвка злонравие
златарство зловещ злонравност, злонравността
златарчанин; златарчани, (двама зловйди ми се (3 л.) злопаметен, злопаметния(т),
и т.н.) златарчани зловолие злопаметна, злопаметно;
златарчанка зловонен, зловонния(т), злопаметни
златен, златния(т), златна, зловонна,зловонно;зловонни злопаметиост, злопаметността
златно;златни зловоние злопаметство
златёне зловрёден, зловрёдния(т), злополука
златйст зловрёдна, зловрёдно; злополучен, злополучния(т),
златйстожълт зловрёдни злополучна, злополучно;
златйчанин; златйчани, (двама и зловрёдност, зловредността злополучни
т.н.) златйчани злодёй, -ят, -я; злодёи, (двама и злополучие; злополучия
златйчанка т.н.) злодёи злополучност, злополучността
златйшки злодёйски злорад и злорйден
златка злодёйствам, -аш злораден, злорадния(т), злорадна,
златножълт злодёйстване злорадно; злорадни, и злорад
злйто злодёйство; злодёйства злорадост, злорадостта
златовръх, златовърхия(т), злодейние злорадствам, -аш
златовърха, златовърхо; злодумен, злодуткШия(т), злорадстване
златовърхи злодумна, злодумно; злодумни злор&дство
златоградски злодумство злоречйв
златогрйдчанин; златоградчани, злоезйчен, злоезйчния(т), злоречйвост, злоречивостта
(двама и т.н.) златоградчани злоезйчна, злоезйчно; злорёчие
златоградчанка злоезйчни злословен, злословния(т),
златожълт злоезйчие злословна, злословно;
златокбс злоезйчник; злоезйчници, (двама злословии
златокрйл и т.н.) злоезйчници злослбвене
златолйст зложелание злословие; злословия
282
зо р ко ст
злословя, -иш змейов зоб
злост, злостта змейски зббам, -аш
злостен, злостния(т), злостна, змиевиден, змиевйдния(т), зобвам, -аш
злостно; злостни змиевидна, змиевидно; зббване
злостбрен, злосторния(т), змиевидни зобна, -еш
злосторна, злосторно; змиеобразеи, змиеобразния(т), зббя, -иш
злосторни змиеобразна, змиеобразно; зббене
злостбрник; злосторници, (двама змиеобразни зов, -ът, -а; (два и т.н.) зова
и т.н.) злосторници змййски зова, -ёш
злостбрница змийче; змийчета зограф; зографи, (двама и т.н.)
злосторнича, -иш змиорка зографи
злостбрничене змий; змии зографйсам, -аш
злостбрнически зм ияр1, -ят, -я; змияри, (двама и зографйсвам, -аш
злостбрничество; т.н.) змияри (лице) зографйсване
злосторничества змияр2, -ят, -я; змияри, (два и т.н.) зографски
злосърдёчен, злосърдёчния(т), змияря (нелице) зогр&фство
злосърдёчна, злосърдёчно; змиярник; змиярници, (два и т.н.) зодиак; зодиаци, (два и т.н.)
злосърдёчни змиярника зодиака
злосърдёчие знйен, знайния(т), знайна, знайно; зодиакален, зодиакалния(т),
злосърдёчност, злосърдечността знайни зодиакална, зодиакално;
злбта знйене зодиакални
злотвбрен, злотворния(т), знак, -ът, -а; знакове и знаци, (два зйдия;зодии
злотворна, злотворно; и т.н.) знака збмби; зомбита
злотворни знйков зомбйрам, -аш
злотвбрство знам, -еш, и зная зомбйран
злоумишлен, злоумишления(т), знаме; знамена зомбйране
злоумишлена, злоумишлено; знаменател; знаменатели, (два и збна
злоумишлени т.н.) знаменателя зонален, зоналния(т), зонална,
злоумйшленост, злоумишленосгга знаменателен, знаменателния(т), зонално;зонални
злоупотреба знаменателна, знаменателно; зоналност, зоналностга
злоупотребйтел, -ят, -я; знаменателни зонйрам, -аш
злоупотребители, (двама и т.н.) знаменателност, зонйране
злоупотребйтели знаменателността збнов
злоупотребление знамение зообаза
злоупотребя, -ши знаменйт зоогеограф: зоогеографи, (двама
злоупотребявам, -аш знаменйтост, знаменитостта и т.н.) зоогеографи
злоупотребйване знаменбсец; знаменосци, (двама зоогеография
злоуст и т.н.) знаменосци зоогеографски
злочест знаменоска зоолог; зоолози, (двама и т.н.)
злочёстен, злочёстния(т), знаменувам, -аш зоолози
злочёстна, злочёстно; знаменуване зоологйчен, зоологйчния(т),
злочёстни знйвие зоологйчна, зоологйчно;
злочёстие; злочёстия знйтен, знатния(т), знатна, зоологйчни
злочестина знатно;знатни зоологйчески
злочёстник; злочёстници, (двама знйтност, знатността зоология
и т.н.) злочёстници знахар, -ят, -я; знахари, (двама и зооморфйзъм, зооморфйзмът,
злочёстница т.н.) знахари зооморфизма
злочйнствам, -аш знахйрка зоопарк, -ът, -а; зоопаркове, (два
злочйнстване знахарство и т.н.) зоопарка
злочйнство; злочйнства знача, -иш зоопланктбн
злощастен, злощастния(т), значене зоопсихология
злощастна, злощастно; значение зоосвят, зоосветът, зоосвета;
злощастни значйм зоосветовё, (два и т.н.) зоосвята
злощастие; злощастия значймост, значимостта зботехнйк; зоотехници, (двама и
злояд значйтелен, зиачйтелния(т), т.н.) зоотехници
злъч и жлъч значителна, значително; зботёхника
злъчен, злъчния(т), злъчна, значителни зботехнйчески
злъчно; злъчни, и жлъчен' значйтелност, значителността зботехнйчка
злъчност, злъчността, и значка збофизиолбгия
жлъчност зная, -еш, и знам збохигйена
змёев зноен, знойния(т), знойна, збохймия
змейца знойно; знойни зор, -ът, -а; зорове, (два и т.н.) зора
змей, -ят, -я; змёйове, (два и т.н.) зной, -ят, -я зора
змёя знойност, знойността збркост, зоркостта
283
зо р л й я
зорлйя; зорлйи, (двама и т.н.) зъб, -ът, -а; зъби и зъби, (два и т.н.) зърнодобив
зорлйи зъба зърнодобйвен, зърнодобйвния(т),
зороастрйзъм, зороастрйзмът, зъбат зърнодобйвна, зърнодобйвно;
зороастризма зъбен, зъбния(т), зъбна, зъбно; зърнодобйвни
зорък, зоркия(т), зорка, зорко; зъбни зърнодоставка
зорки зъбене зърнокомбайн; зърнокомбайни,
зра, -еш зъбер; зъбери, (два и т.н.) зъбера (два и т.н.) зърнокомбайна
зрак, -ът, -а; зракове, (два и т.н.) зъбест зърнопроизводйтел1, -ят, -я;
зрака зъбец; зъбци, (два и т.н.) зъбеца зърнопроизводйтели, (двама
зрёене зъбла и т.н.) зърнопроизводйтели
зрелище; зрелища зъбльо; зъбльовци, (двама и т.н.) (лице)
зрелищен, зрёлшцния(т), зъбльовци зърнопроизводйтел2, -ят, -я;
зрелищна, зрелищно; зрёлищнн зъбобол зърнопроизводйтели, (два
зрелищност, зрелищността зъболекар, -ят, -я; зъболекари, и т.н.) зърнопроизводйтеля
зрёлост, зрелостта, и зрйлост (двама и т.н.) зъболекари (нелице)
зрёлостен, зрёлостния(т), зъболекарка зърнопроизводйтелен,
зрёлостна, зрёлостно; зъболекарски зърнопроизводйтелния(т),
зрелостни зъболечебен, зъболечебния(т), зърнопроизводйтелна,
зрёлостник; зрёлостници, (двама зъболечебна, зъболечебно; зърнопроизводйтелно;
и т.н.) зрёлостници зъболечебни зърнопроизводйтелни
зрёлостничка зъболечение зърносушйлня
зрёние зъбоиротезйране зърнохранйлище;
зрёя, -еш зъботехнйк; зъботехници, (двама зърнохранилшца
зрим и т.н.) зъботехници зърнояд; зърнояди, (два и т.н.)
зрйтел, -ят, -я; зрители, (двама и зъботехнйчески зърнояда
т.н.) зрители зъботехнйчка зюмбюл; зюмбюли, (два и т.н.)
зрйтелен, зрйтелния(т), зрителна, зъбчат зюмбюла
зрително;зрителни зъбче; зъбчета зян
зрйтелка зъбя се, -иш зяносам, -аш
зрйтелски зъзна, -еш зянбсвам, -аш
зрънце; зрънца зъзнене зянбсване
зрялост, зр я л о с т, и зрёлост зъл, злйя(т), зла, зло; зли зйпам, -аш
зубрач; зубрачи, (двама и т.н.) зълва зяпане
зубрачи зън (межд.) зяпач; зяпачи, (двама и т.н.) зяпачи
зубрачка зън-зън (межд.) зяпвам, -аш
зубрене зървам, -аш зяпване
зубря, -иш зърване зяпла
зубър; зубри, (два и т.н.) зубъра зърна, -еш зяпльо; зяпльовци, (двама и т.н.)
зулум; зулуми, (два и т.н.) зулума зърнен, зърнения(т), зърнена, зяпльовци
зулумджйя; зулумджйи, (двама и зърнено; зърнени зйпна, -еш
т.н.) зулумджйи зърнено-бббов
зункоблигация; зункоблигации зърнест
зурла зърнйст
зурлест зърно; зърна, и зърно
зурна I зърнобйза
284
из
и играчка
игрйя, -еш
йгрек; йгреци, (два и т.н.) йгрека
игрйв
игрйвост, игривостта
игрище; игрйща
йгров
идентификация; идентификации
идентифицйрам, -аш
идентифицйран
идентифицйране
идентйчен, идентйчния(т),
идентйчна, идентйчно;
идентйчни
игровй идентичност, идентичността
й1(вж. тя) игрослбвие; игрословия идеограма
й2 (вж. нёин) игрослбвица идеографйчен, идеографйчния(т),
и (сз.) игротека идеофафйчна, идеографйчно;
и (част.) игуйна идеографйчни
ибёри (само мн. ч.) игумен; игумени, (двама и т.н.) идеографйчески
ибериец; иберййци, (двама и т.н.) игумени идеография; идеографии
иберййци игуменарница идеографски
иберййка игуменка идеолйг; идеолози, (двама и т.н.)
иберййски игуменски идеолози
йбис; йбиси, (два и т.н.) йбиса йда (си), -еш идеологёма
ибрйк; ибрйци, (два и т.н.) идалго идеологизация; идеологизации
ибрйка йдва ми (3 л.) идеологизйрам, -аш
ибрикчйя; ибрикчйи, (двама и т.н.) йдвам, -аш идеологйчен, идеологйчния(т),
ибрикчйи йдване идеологйчна, идеологйчно;
ибришйм; ибришйми, (два и т.н.) идеал; идеали, (два и т.н.) идеала идеологйчни
ибришима идеален, идеалния(т), идеална, идеологически
ибришймен, ибришймния(т), идеално; идеални идеология; идеологии
ибришймна, ибришймно; идеализация; идеализации идёя; идеи
ибришймни идеализйрам, -аш идй-дойдй
йва идеализйран идилйчен, идилйчния(т),
иванвазовски идеализйране идилйчна, идилйчно; идилйчни,
ивановски идеалйзъм, идеализмът, идилйчески
ивановчанин; ивановчани, идеалйзма идилйчност, идиличността
(двама и т.н.) ивановчани идеалист; вдеалйсти, (двама и идйлия;идйлии
ивановчанка т.н.) идеалисти идиолёкт; идиолёкти, (два и т.н.)
йвица идеалистйчен, идеалистйчния(т), идиолёкта
йвичен, йвичния(т), йвична, идеалистична, идеалистйчно; идиом; идиоми, (два и т.н.)
йвично;йвични идеалистйчни идиома
иврйт идеалистически идиоматика
иглй идеалйстка идиоматйчен, идиоматйчния(т),
йглен, йгления(т), йглена, йглено; идеалност, идеалностга идиоматйчна, идиоматйчно;
йглени идёен, идёйния(т), идёйна, идиоматйчни
игленйк; игленици, (два и т.н.) идёйно; идёйни идиоматйчески
игленйка идёйно-възпитателен, идиосинкразйя; идиосинкразии
йглест идёйно-възпитателния(т), идиот; идиоти, (двама и т.н.)
иглйка идёйно-възпитателна, идиоти
нглйков идёйно-възпитателно; идиотйзъм, идиотйзмът,
игловйден, игловйдния(т), идёйно-възпитателни идиотйзма; идиотйзми, (два и
игловйдна, игловйдно; идёйно-политйчески т.н.) идиотйзъма
игловидни идейност, идейността идиотка
иглокож идёйно-теоретйчен, идиотски
иглолечёние идёйно-теоретйчния(т), идибтщина
нглолйст идёйно-теоретйчна, йдиш
иглолйстен, иглолйстния(т), идёйно-теоретйчно; йдол; йдоли, (два и т.н.) йдола
иглолйстна, иглолйстно; идёйно-теоретйчни йдолен, йдолния(т), йдолна,
иглолйстни идейно-художествен, йдолно; йдолнн
иглотерапии идёйно-художествения(т), идолопоклонник;
иглу; иглута идёйно-художествена, ндолопоклонници, (двама и т.н.)
нгнорйрам, -аш идёйно-художествено; идолопоклонници
игнорйране идёйно-художествени идолопоклонница
йго йден, йдния(т), йдна, йдно; йдни идолопоклоннически
нгрй идентификационен, идолопоклонничество
играене идентификаци6|шия(т), идолослужйтел, -ят, -я;
игрален, игралния(т), игрална, идентификационна, идолослужйтели, (двама и т.н.)
игрално; игрални идентификационно; идолослужйтели
играч; играчи, (двама и т.н.) играчи идентификационни из
285
и зба
йзба изблъскване избуча, -йш

избава избоботвам, -аш избучйвам, -аш
избавител, -ят, -я; избавители, избоббтване избуч^ване
(двама и т.н.) избавители избоббтя, -иш избуй, -йш
избавйтелка избод&, -еш избуявам, -аш
избавлёние изббждам, -аш избуяване
избави, -иш избождане избуялост, избуялостта
избавям (се), -яш нзбозавам, -аш избъбля, -иш
избавяне избозйване избъбря, -иш
избарабанявам, -аш избозая, -еш избъбряне
избарабаняваие йзбор; избори, (два и т.н.) избора избъбрям, -яш
избёгна, -еш, и избягна йзборен, йзборния(т), йзборна, избъбряне
избёлвам, -аш йзборно; изборни избълвам, -аш
избёлване йзборност, изборността избърборвам, -аш
избелёя, -еш избоядйсам, -аш избърборване
избёля (се), -иш избоядйсвам, -аш избърборя, -иш
избелявам, -аш избраздя, -йш избързам, -аш
избеляване избраздявам, -аш избързвам, -аш
избен, йзбения(т), избена, йзбено; избраздяване избързване
избени избран избъркам, -аш
избера, -ёш избраник; избраници, (двама и т.н.) избърквам, -аш
избёсвам, -аш избраници избърсвам, -аш
избёсване избраница избърсване
избёся, -иш избранически избърша, -еш
нзбйвам, -аш избродвам, -аш избягам, -аш
избйване избрбдване избягвам, -аш
избираем избродйрам, -аш избягване
избираемост, избираемостта избродйране избягна, -еш, и избёгна
нзбйрам, -аш избродйрвам, -аш извйдка
избйраие избродйрване извадя, -иш
нзбирате.т, -ят, -я; избиратели, избродя, -иш изв&ждам, -аш
(двама и т.н.) избиратели избрбждам, -аш извйждане
избирателен, избирателния(т), изброждане извайвам, -аш
избирателна, избирателно; изброя, -йш изв&йване
избирателни изброявам, -аш извара
избирателна изброяване изварен, изварния(т), изварна,
избирателност, избирателността избрулвам, -аш изварно; изварни
избирйтелски избрулване н шарен, изварёния(т), изварена,
избйстря (се), -иш нзбруля, -иш изварено; изварени
избйстрям (се), -яш избрулям, -яш изваря, -йш
избйстряне избръмча, -йш изварявам, -аш
избйча, -иш избръмчавам, -аш изваряване
избйчвам, -аш избръмчаване извая, -еш
избйчване избръсвам (се), -аш извед&, -ёш
избйя, -еш избръсване изведнъж
избледнёя, -еш избръсна (се), -еш извёждам, -аш
избледнявам, -аш избръщолевя, -иш извёждане
избледняване избръщолевям, -яш извеза, -ёш
изблёйвам, -аш избръщолевяне извёзвам, -аш
изблёйване избумтя, -йш извёзване
изблёщвам (се), -аш избумтявам, -аш йзверг; йзверги, (двама и т.н.)
изблёщване нзбумтяване йзверги
изблёщя (се), -аш избутам, -аш извёстен, извёстния(т), известна,
изблёя, -еш избутвам, -аш известно; известни
изблйжа, -еш избутване известён, извеетения(т),
изблйзвам, -аш избухам, -аш известена, известено; известени
изблйзване избухвам, -аш извёстие; известия
изблик; изблици; (два и т.н.) избухване известйтел, -ят, -я; известйтели,
изблика избухлив (двама и т.н.) известйтели
изблйквам, -аш избухлйвост, избухливостга известйтелка
изблйкване избухна, -еш извёстност, известността
изблйкна, -еш избухтя, -йш известя, -йш
изблъскам, -аш избухтявам, -аш известявам, -аш
изблъсквам, -аш избухтяване известяване
286
и звъ р тан е
изветрея, -еш извбзя, -иш извънматочния(т),
изветрявам, -аш извор; извори, (два и т.н.) йзвора извънматочна, извънматочно;
изветряване изворен, йзворния(т), йзворна, извънматочни
изветрялост, извегрялостта йзворно; изворни извънмерен, извънмерния(т),
извётрям (се), -яш йзворов извънмерна, извънмерно;
извётряне изворски извънмерни
нзвехтёя, -еш йзворче; изворчета извънпарламентарен,
извехтявам, -аш извоювам, -аш извънпарламентарния(т),
извехтяванс извоюване извънпарламентарна,
извечен, извёчния(т), извечна, извратен, извратения(т), извънпарламентарно;
извечно; извёчни извратена, извратено; извънпарламентарни
извёя, -еш извратени извънпартйен,
извёян извратеност, извратеносгга извънпартййиия(т),
извёявост, извеяността извратлйвост, извратливостта извънпартййна, извънпартййно;
извивам (се), -аш извратй, -йш извънпартййнн
извйване изврачувам, -аш извънпланов
извйвка извращавам, -аш извъппрограмен,
извикам, -аш извращаване извънпрограмния(т),
извиквам, -аш извращение извънпрограмна,
извйкване изврещя, -йш извънпрограмно;
извинёние изврещявам, -аш извънпрограмни
извинйм изврещяване извънработен, извънработния(т),
извинителен, извинйтелния(т), изврънкам, -аш извънработна, извънработно;
извинителна, извинително; изврънквам, -аш извънработни
извинителни изврънкване извънреден, извънредния(т),
извиня (се), -йш изврътлйв извънредна, извънредно;
извинйвам (се), -аш извръщам (се), -аш извънредни
извиняване извръщане извънредност, извънредностга
извйрам, -аш извря, -йш извънслужебен,
извйране изврякам, -аш извънслужебният),
извисён, извисения(т), извисена, изврйквам, -аш извънслужебна,
извисено; извисени изврякване извънслужебно;
извисёност, извисеността извряскам, -аш извънслужебни
взвисбко изврясквам, -аш извънстоличен,
извися (се), -йш извряскване извънстоличния(т),
извисявам (се), -аш извъдя (се), -иш извънстолична, извънстолично;
извисяване извъждам (се), -аш извънстолични
извйт извъждане извънсъдебен, извънсъдебния(т),
извйтост, извитостга извън извънсъдебна, извънсъдебно;
извиша (се), -шп извънболничен, извънсъдебни
извишавам (се), -аш извънболничния(т), извънтрудов
извишаване извънболнична, извънучебен, извънучебния(т),
извйя (се), -еш извънболнично;извънболнични извънучебна, извънучебно;
извл&ча, -иш извънбрачен, извънбрачния(т), извънучебни
извлачвам, -аш извънбрачна, извънбрачно; извънучилищен,
извлачване извънбрачни извънучйлищния(т),
йзвлек; извлеци, (два и т.н.) извънборсов извънучилищна,
йзвлека извънбюджетен, извънучйлшцно;
извлекй, -ёш извънбюджетния(т), извънучилищни
извлечение извънбюджетна, извънщатен, извънщатния(т),
извличам, -аш извънбюджетно; извънщатна, извъшцатно;
извлйчане извънбюджетни извънщатни
йзвод; изводи, (два и т.н.) извода извънградски извървя (се), -иш
извоз; извози, (два и т.н.) извоза извънземен, извънземния(т), извървя (се), -йш
извозвам, -аш извънземна, извънземно; извървявам (се), -аш
извозване извънземни извървяване
извозвач1; извозвачи, (двама и т.н.) извънкласен, извънкласния(т), извървим (се), -яш
извозвачи (лице) извънкласна, извънкласно; извървяне
извозвач2; извозвачи, (два и т.н.) извънкласни извържа, -еш
извозвача(нелице) извънклетъчен, извързвам, -аш
извозен, йзвозния(т), йзвозна, извънклетьчния(т), извързване
йзвозно; извозни извънклетъчна, извънклетъчно; извърна (се), -еш
извозен, извозения(т), извозена, извънклетъчни извъртам (се), -аш
извозено; извозени извънматочен, извъртане
и з в ъ р т я (с е )
извъртя (се), -йш изгов&ряне изгьлч&ване

извъртявам (се), -аш йзговор; изговори, (два и т.н.) изгърбвам (се), -аш
извъртяване йзговора изгърбване
извърша, -иш изговорен, йзговорния(т), изгърбя (се), -иш
извършавам, -аш йзговорна, йзговорно; изгърмя, -йш
извършаваие йз говорни изгърмявам, -аш
извършвам, -аш изговоря, -иш изгърмяване
извършване изгдда издавам (се), -аш
извършен, -еш изгоден, изгодния(т), изгодна, издйване
извършител, -ят, -я; извършители, изгодно; изгодни издавя (се), -иш
(двама и т.н.) извършители изгодиост, изгодностга издавям (се), -яш
извършйтелка изгонвам, -аш издавяне
извътре изгбнване издаден, издадения(т), издадена,
извивам, -аш изгоня, -иш издадено; издадени
извиване изгбра издаденост, издаденостга
нзгйвря се, -ши изгорен, изгорения(т), изгорена, издайиик; издайници, (двама и т.н.)
изгавряне изгорено; изгорени издашшци
изгазвам, -аш изгоря1, -йш издайница
изг&зване изгоря2 (се), -йш издайнича, -иш
изгазя, -иш изгбтвя, -иш изд&йничене
изг&рям1, -яш изгбтвям, -яш издайнически
изгйрям2 (се), -яш изгбтвяне издайничество
изгйряне изграбвам, -аш издалеко и издалече
изгасвам, -аш изграбя, -иш издам (се), издадеш
изгасване изгравйрам, -аш издание
изгасна, -еш изградя, -йш издател, -ят, -я; издатели, (двама
изгасй, -йш изграждам, -аш и т.н.) издатели
изгасявам, -аш изграждане нздателка
изгасяване изгракам, -аш издателски
изгасим, -яш изгр&квам, -аш издателство; издателства
изгйвам, -аш изгракване издатинй
изгйване изгрйча, -иш издатък; издатъци, (два и т.н.)
изгйна, -еш изграчвам, -аш издатъка
изгладнея, -еш изграчване издебвам, -аш
изгладнявам, -аш изгреба, -еш издебване
изгладнйване изгребвам, -аш издебна, -еш
изгладя (се), -иш изгребване издевателствам, -аш
изглаждам (се), -аш йзгрев; йзгреви, (два и т.н.) йзгрева издевателстване
изглаждане йзгрев-слънце издевателство; издевателства
йзглас; йзгласи, (два и т.н.) йзгласа изгрея, -еш издействам, -аш
йзгласен, йзгласния(т), йзгласна, изгризй, -еш издекламирам, -аш
йзгласно; йзгласни изгрйзвам, -аш изделие; изделия
йзглед; йзгледи, (два и т.н.) изгледа изгрйзване издера (се), -еш
изгледам, -аш изгрухтя, -йш изджафкам, -аш
изглеждам, -аш изгрухтявам, -аш изджафквам, -аш
изглождвам, -аш изгрухтяване изджафкваие
изглбждване изгрявам, -аш издйгам (се), -аш
изглождя, -иш изгряваие издйгна (се), -еш
изглозгам, -аш изгубвам (се), -аш издйгнат
изглозгвам, -аш изгубване издигнатина
изглозгваие изгубен, изгубения(т), изгубена, издйгиатост, издигнатостта
изглупйя, -еш изгубено; изгубени издимя, -йш
изглупивам, -аш изгубя (се), -иш издимйвам, -аш
изглупяваие изгугукам, -аш издимйване
изгнание изгугуквам, -аш издйрам (се), -аш
изгнаник; изгнаници, (двама и т.н.) изгугукване издйране
изгнаници изгукам, -аш издирвам, -аш
изгнаника изгуквам, -аш издйрван
изгнанически изгукване издйрване
изгнаничество изгълтам, -аш издирвач; издирвани, (двама и т.н.)
изгнйвам, -аш изгълтвам, -аш издирвачи
изгнйване изгълтване издйря, -иш
изгнйи, -еш изгълча, -йш издих&ние
изговарям, -яш изгълчавам, -аш издйшам, -аш
288
и зкар и кату р яван е
издишвам, -аш издължена, издължено; изживявам (се), -аш
издишване издължени изживяване
издйшен, издйшния(т), издйшна, издън изжйлвам (се), -аш
издйишо; издйшни издънвам (се), -аш изжйлване
издокарам (се), -аш издънваие изжйля (се), -иш
издокарвам (се), -аш издънен, издънения(т), издънена, изжулвам (се), -аш
издокйрване издънено; издънени изжулване
издоя, -йш издънка изжулен, изжуления(т), изжулена,
издойвам, -аш издънков изжулено; изжулени
издояваие издъно изжуля (се), -иш
издразня (се), -иш издъня (се), -иш изжъна, -еш
издразням (се), -яш издърдбрвам, -аш изжънвам, -аш
издразняне издърдорване изжънване
издраскам (се), -аш издърдоря, -иш изз&д
издрасквам (се), -аш издържа, -йш иззвънтя, -йш
издраскване издържам1, -аш иззвънтявам, -аш
издребнся. -еш издържам2 (се), -аш иззвънтяване
издребнявам, -аш издържане иззвъня, -йш
издребняване издържан иззвънявам, -аш
издрусам (се), -аш издържан нззвънйване
издрусвам (се), -аш издържаност, издьржаността, и иззема, -еш
издрусване издържаност изземам, -аш
издрускам (се), -аш издържаност, издьржаността, и изземане
издрусквам (се), -аш издържаност изземвам, -аш
издрускване издърпам (се), -аш изземване
издръжка издърпвам (се), -аш иззидам, -аш
издръжлйв издърпване иззидвам, -аш
издръжлйвост, издръжливостта издъхвам, -аш иззйдваве
издрънкам, -аш издъхване иззйждам, -аш
издрънквам, -аш издъхна, -еш иззйждане
нздрънкване издюдюкам, -аш иззббам, -аш
издрънча, -йш издюднжвам, -аш иззббвам, -аш
издрънчавам, -аш издюдюкване иззобване
издрънчаване издявам (се), -аш изигравам, -аш
издръствам, -аш издяване изиграване
издръстваие издяволувам, -аш изиграя, -еш
издувам (се), -аш издяволя (се), -йш изискам, -аш
издуване издяволявам (се), -аш изйскан
издумам, -аш издяволяване изисканост, изискаността
издумвам, -аш издялам, -аш нзйсквам, -аш
издумване издялвам, -аш ' изйскване
издупча (се), -иш издялване изискуем
издупчвам (се), -аш издялкам, -аш изкажа (се), -еш
издут издялквам, -Яш йзказ; йзкази, (два и т.н.) йзказа
издутинй издялкване изказвам (се), -аш
издутост, издутостта издйна (се), -еш изказване
издухам, -аш изедник; изедници, (двама и т.н.) изкалвам (се), -аш
издухвам, -аш изедницй изкалпазанй (се), -йш
издухване изедннца изкалпазанявам (се), -аш
издуша (се), -йш изеднически изкалпазапяване
издушавам (се), -аш изедничество изкалям (се), -яш
издушаване изехтя, -йш изкалъпвам, -аш
издушвам (се), -аш изехтйвам, -аш изкалъпване
издишване изехтяване изкалъпя, -иш
издуя (се), -еш изеча, -йш изкапвам1, -аш
издълбавам, -аш изечйвам, -аш изканвам2 (се), -аш
издълбаване изечйване изкапване
издълбан изжабуркам (се), -аш изкапя1, -еш
издълбая, -еш изжабурквам (се), -аш изкйпя2 (се), -еш
издълбоко изжабуркване изкарам (се), -аш
издължа (се), -йш изженвам (се), -аш изкарвам (се), -аш
издължавам (се), -аш изж^нване изкарване
издължаване изженя (се), -иш изкарнкатурявам, -аш
издължен, издължения(т), изживея (се), -еш изкарикатуряване

изкастря
из кастря, -иш йзкопно; йзкопни изкупвйтелен, изкупвателния(т),

изкастрям. -яш нзкопча, -иш изкупвателна, изкупвателно;
изкастряне изкопчвам, -аш изкупвателни
изкатервам (се), -аш изкопчване йзкупен, йзкупния(т), йзкупна,
изкатерване изкопчййски йзкупно; йзкупни
изкатеря (се), -иш изкопчйя; изкопчйи, (двама и т.н.) изкупен, изк>пения(т), изк>пена,
изкач& (се), -йш изкопчйи изк>отено; изкупени
изкачвам (се), -аш изкореня, -йш изкупйтел, -ят, -я; изкупйтели,
изкачване изкоренявам, -аш (двама и т.н.) изкупйтели
изкашлям (се), -яш изкореняване изкупителен, изкупйтелния(т),
изк&шлине изкорйствам (се), -аш изкупйтелна, изкупйтелно;
изквича, -йш изкорйстване изкупйтелни
изквичавам, -аш изкористя (се), -йш изкупление
изквичаване изкористявам (се), -аш изкупувам, -аш
изкикотвам се, -аш изкористяване изкупуване
изкикотване изкбрмвам, -аш изкупя, -иш
изкикотя се, -иш изкормване изкусен, изкусния(т), изкусна,
изкипя, -йш изкормя, -иш изкусно; изкусни
изкипявам, -ати изкбрмям, -яш изкусител, -ят, -я; изкусйтели,
изкипяване изкормяне (двама и т.н.) изкусйтели
изкисвам, -аш изкорубвам (се), -аш изкусителен, изкусйтелния(т),
изкисване изкорубване изкусйтелна, изкусйтелно;
изкйскам се, -аш изкорубя (се), -иш изкусйтелни
изкйсквам се, -аш изкорубим (се), -яш изкусйтелка
изкйскване изкосо изкуствен, изкуствения(т),
изкйсна, -еш изкося, -йш изкуствена, изкуствено;
изкйхам се, -аш изкосявам, -аш изкуствени
изкйхвам се, -аш изкосяване изкуственост, изкуствеността
изкйхване изкрада, -еш изкуство; изкуства
изклася, -йш изкрещя, -йш изкуствовед; изкуствоведи,
изкласявам, -аш изкрещявам, -аш (двама и т.н.) изкуствоведи
изкласяване изкрещяване изкуствов£дка
изклйнча, -иш изкривен, изкривения(т), изкуствоведски
изклйнчвам, -аш изкривена, изкривено; изкуствознание
изклйнчване изкривени изкусуря, -йш
изклокотя, -иш изкривя (се), -йш изкусурявам, -аш
изключа, -иш изкривявам (се), -аш изкусуряване
изключвам, -аш изкривяване изкуся (се), -йш, и изкуша (се)
изключване изкроя, -йш изкусявам (се), -аш, и
изключение изкроявам, -аш изкушавам (се)
изключйтелен, изкрояване изкусяване и изкушаваме
изключйтелния(т), изкрънкам, -аш изкуфея, -еш
изключйтелна, изключйтелно; изкрънквам, -аш изкуфявам, -аш
изключйтелни изкрънкване изкуфяване
изключйтелност, изкръстосам, -аш изкуша (се), -йш, и изкуся (се)
изключителността изкръстосвам, -аш изкушавам (се), -аш, и
изков&, -еш изкръстосване изкусявам (се)
изковавам, -аш изкрякам, -аш изкушйване и изкусяване
изковаване изкряквам, -аш изкушение
изкозирувам, -аш изкрякване изкълва, -еш
нзкблвам (се), -аш изкряскам, -аш изкълв&вам, -аш
нзколване изкрясквам, -аш изкълвйване
изколя (се), -иш изкряскване изкълцам, -аш
изкомандвам, -аш изкудкудякам, -аш изкълцвам, -аш
изконен, изконния(т), изконна, изкудкудйквам, -аш изкълцване
изконно; изконни изкудкудякване изкълча (се), -иш
изконсумирам, -аш изкукам, -аш изкълчвам (се), -аш
йзкоп; йзкопи, (два и т.н.) йзкопа изкуквам, -аш изкълчване
изкопавам, -аш изкукване изкълчен, изкълчения(т),
изкопаване изкукурйгам, -аш изкълчена, изкълчено;
изкопаем изкукурйгвам, -аш изкълчени
изкопаемо; изкопаеми изкукурйгване изкълченост, изкълчеността
изкоп&я, -еш изкупвам, -аш изкьнтя, -йш
йзкопен, йзкопния(т), йзкопна, изкупване изкънтявам, -аш
290
измерител
изкънтяване излича (се), -йш излёни, и излят
изкъпвам (се), -аш изличавам (се), -аш излят, излётия(т), излята, излято;
изкъпване изличаване излети, и излян
изкъпя (се), -еш излишен, излйшния(т), излишка, измазвам, -аш
изкърпвам, -аш излйшно; излишни измазване
изкърпване излйшество; излйшества измайсторя, -йш
изкърпя, -иш излишък; излйптьци, (два и т.н.) измайсторявам, -аш
изкъртвам (се), -аш излйшъка измайсторяване
изкъртване излияние измама
изкърти (се), -иш излиятелен, излиятелния(т), нзмамвам (се), -аш
изкърша, -иш излиятелна, излиятелно; измамваие
изкършвам, -аш излиятелни измамен, измамния(т), измамна,
изкършване излиятелност, излиятелността измамно; измамни
изкъсам (се), -аш изловя, -йш измамен, измамения(т),
изкъсвам (се), -аш изложа (се), -иш измамена, измамено; измамени
изкъсване изложба измамлив
изкъсо излбжбен, изложбения(т), измамлйвост, измамливостга
изл&вям, -яш изложбена, изложбено; измамник: измамници, (двама и
излйвяне изложбени т.н.) измамници
излагам (се), -аш изложение измамница
излагане изложител', -ят, -я; изложйтели, измамнически
излаз; излази, (два и т.н.) йзлаза (двама и т.н.) изложйтели (лице) измамничество; измамничества
излайвам, -аш изложйтел2, -ят, -я; изложйтели, измамност, измамността
излайваие (два и т.н.) изложителя (нелице) измами (се), -иш
излапам, -аш изложйтел ка измацам (се), -аш
излапвам, -аш излокам, -аш измацан
излапваие излбквам, -аш измацвам (се), -аш
излая, -еш излбкване измацваие
излетна се, -еш нзломотвам, -аш измачкам (се), -аш
излежа, -йш изломотване измачквам (се), -аш
излежавам (се), -аш изломотя, -иш измачкване
излежаване изломя, -йш измежду
излекувам (се), -аш изломявам, -аш измёля, -иш
излекуване изломяваие измеиёпие
излёпвам, -аш излоча, -иш измеилйв
излёпване излочвам, -аш изменлйвост, изменливостта
излепя, -йш излочване измённик; изменници, (двама и
йзлет; йзлети, (два и т.н.) излета излъгвам (се), -аш т.н.) изменници
излетен, йзлетния(т), йзлетна, излъгване измённица
йзлетно; йзлетни излъжа (се), -еш изменнически
излетник; йзлетници, (двама и излъкатуша, -иш изменничество
т.н.) йзлетници излъкатушвам, -аш изменчйв
йзлетничка излъкатушване измеичйвост, изменчивостта
излетя, -йш излъскам (се), -аш изменя', -йш
излетявам, -аш излъсквам (се), -аш изменя2 (се), -йш
излетиване излъскване изменяем
излечйм излъча, -иш изменяемост, изменяемостта
излечймост, излечимостта излъчвам, -аш измёиям (се), -яш
излея (се), -еш излъчване измёняне
изливам (се), -аш излъчвател, -ят, -я; излъчватели, измёрвам', -аш
изливане (два и т.н.) излъчвателя измёрвам2 (се), -аш
излижа, -еш излъчвателен, излъчвателния(т), измёрване
излизам, -аш излъчвателна, излъчвателно; измервателен, измервателния(т),
излизане излъчвателни измервателна, измервателно;
излйзвам, -аш излюпвам (се), -аш измервателни
излйзване излюпване измервач'; измервачи, (двама и
излинея, -еш излюпя (се), -иш т.н.) измервачи (лице)
излинявам, -аш излющвам (се), -аш измервач2; измервачи, (два и т.н.)
излинйване излющване измервача(нелице)
излйскам, -аш излющя (се), -иш измерв&чка
излйсквам, -аш излягам се, -аш измерение
излйскване излягаие измерйм
излйтам, -аш изляза, -еш измерймост, измеримостга
излйтане излйн, излёния(т), изляна, изляно; измерител', -ят, -я; измерители,
291
и зм ер и тел
(двама и т.н.) измерйтели (лице) измуча, -йш изнасйлване
измерител2, -ят, -я; измерйтели, нзмучавам, -аш изнасилвач; изнасилвачи, (двама
(два и т.н.) измерителя (нелице) измучаване и т.н.) изнасилвачи
измерйтелен, измерйтелния(т), измуша (се), -иш изнасйля, -иш
измерителна, измерйтелно; измушвам (се), -аш изнася ми (3 л.)
измерйтелни измушваие изнйсям (се), -яш
измёря1, -иш измъдрувам, -аш изнасяне
измёря2 (се), -иш измъдруване изиатроша, -йш
измёсвам, -аш измъдря1, -иш изнатрошйвам, -аш
пзмёсване изм ъдря2(се), -иш изнатрошаване
измествам (се), -аш измъдрям', -яш изначален, изначалиия(т),
измёстване измъдрям2 (се), -яш изначална, изначагшо;
изместим измъдряне изначални
изместймост, изместимостта измъквам (се), -аш изиашйрвам, -аш
измёстя (се), -иш измъкване изпаш&рване
измёся, -иш измъкна (се), -еш изнашаря, -иш
измета (се), -ёш измъмря, -иш изнашйвам, -аш
измётвам (се), -аш измъмрям, -яш изнашйване
измётвапе измъмряне изнашйя, -еш
измётна (се), -еш измънкам, -аш изневерй, -йш
измйвам (се), -аш измънквам, -аш изневерявам, -аш
измиване измънкване изневеряване
измина, -еш измърморвам, -аш изневяра, изневярата; изневёри
изминавам, -аш измърморване изнёжа (се), -иш
изминаване измърморя, -иш изнёжвам (се), -аш
измйрам, -аш измърсй (се), -йш изнёжване
измйране измърсявам (се), -аш изнёженост, изнежеността
измирйсвам се, -аш измърсяване изнемога
измирйсване измършавея, -еш изнемогвам, -аш
измирйша се, -аш измършавявам, -аш изнемогване
измирски измършавяване изнемогва, -еш
измйслица измътвам (се), -аш изнемощёя, -еш
измйсля, -иш изм-^тване изнемощйвам, -аш
измислям, - ЯШ измътя (се), -иш изиемощяване
измйсляне измъча (се), -иш изнемощялост, изнемощялостта
измйт измъчвам (се), -аш изненада
измйтам (се), -аш измъчване изненадам (се), -аш
измйтане измъчен, измъчения(т), измъчена, изненадвам (се), -аш
измишльотина измъчено; измъчени изненадвано
измйя (се), -еш измъченост, измъченостга изнёрвен, изнёрвения(т),
измокря (се), -иш измяна, измяната; измени изнёрвена, изнёрвено;
измокрям (се), -яш измятам се, -аш изнёрвени
измокряне измятане изнервя (се), -иш
измолвам, -аш измяукам, -аш изнёрвям (се), -яш
измблване измяуквам, -аш изнёрвяне
измоля, -иш измяукване изнеса (се), -ёш
изморён, изморёния(т), изморёна, измяуча, -иш изнйжа (се), -еш
изморёно; изморени изнадрйскам, -аш изнизвам (се), -аш
изморйтелен, изморйтелния(т), изнадрасквам, -аш изнйзване
изморителна, изморително; изиадраскване изниквам, -аш
изморителни изнаизлйзам, -аш изнйкване
изморя (се), -йш изнаизлйзане изникна, -еш
изморявам (се), -аш изналавям, -яш изнйско
изморяване изналавяне изнйщвам (се), -аш
измотавам, -аш изналовя, -йш изийщване
измотйване изиаизляза, -еш изнйщя (се), -иш
измот&я, -еш изиалягам, -аш йзнос; йзноси, (два и т.н.) йзноса
измрй, -ёш изнамеря, -иш износвам (се), -аш
измръзвам, -аш изнамйрам, -аш износване
измръзване изнамйране йзносен, йзносния(т), йзносна,
измръзна, -еш изнапреда, -еш йзносно; йзносни
измръикам, -аш изнапрйдам, -аш износен, износения(т), износена,
измрънквам, -аш изнапрйдане износено; износени
измрънкване изнасйлвам, -аш износеност, износеността
292
и зп й сквам
износител', -ят, -я; износители, изобретателни избстряне
(двама и т.н.) износители (лице) изобретателна изотвъд
износител2, -ят, -я; износители, изобретателност, изотвън
(два и т.н.) износителя (нелице) изобретателността изотвътре
износителка изобретателство изотгоре
износя (се), -иш изобретёние изотдалёче
изнудвам, -аш изобретя, -йш изотдблу
изнудване изобретявам, -аш изотёрма
изнудван; изнудвачи, (двама и т.н.) изобретяване изотзад
изнудвани изобщо изотоп; изотопи, (два и т.н.)
изнудвачески изоглйвен, изоглавения(т), изотопа
изнудвачество изоглавена, изоглавено; изотбпен, изотопния(т), изотопна,
изнудвачка изоглавени изотопно; изотопни
изнудя, -иш нзоглбса изофаза
изнурён, изнурёния(т), изнурёна, изографисам, -аш изохкам, -аш
изнурёно;изнурёни изографисвам, -аш избхквам, -аш
изнурёност,изнуреността изографйсване изохкване
изнурителен, изнурйтелния(т), изодинамика изпадам, -аш
изнурйтелна, изнурйтелно; изокося, -йш изиадане
изнурйтелни изокосявам, -аш изпадна, -еш
изнуря (се), -йш изокосяване изпйдналост, изпадналостта
изнурявам (се), -аш изолатор; изолатори, (два и т.н.) изпарвам (се), -аш
нзнуряване изолатора изпарване
изобара, изобари (обикн. в мн.ч.) изолагорен, изолаторния(т), нзпарёние
изобикалям, -яш изолаторна, изолаторно; изпарител; изпарители, (два и т.н.)
изобикаляне изолаторни изпарителя
изобиколя, -йш изолационен, изолационния(т), изпаря (се), -иш
изобйлен, изобйлния(т), изолационна, изолационно; изпаря (се), -йш
изобйлна, изобйлно; изобйлни изолационни изпарявам (се), -аш
изобйлие изолационйзъм, изпаряване
изобйлност, изобилността изолационизмът, изпаряем
нзобйлствам, -аш изолационизма изпарйемост, изпаряемостта
изобйлстване изолация; изолации изпаса, -ёш
изобличй, -йш изолиния; изолинии изпасвам, -аш
изобличавам, -аш изолйрам (се), -аш изпйсване
изобличаване изолйрапе изпагвам (си), -аш
изобличёние изолйраност, изолираностга изпатване
изобличйтел, -ят, -я; изолйрбанд; изолйрбанди, (два и изпатя (си), -иш
изобличители, (двама и т.н.) т.н.) изолирбанда изпащам (си), -аш
изобличйтели изомёр; изомёри, (два и т.н.) изпйщане
изобличйтелен, изомёра изпека (се), -ёш
изобличйтелния(т), изомёрен, изомёрния(т), изпепелй (се), -йш
изобличителна, изобличително; изомёрна, изомёрно; изомёрни изпепелявам (се), -аш
изобличйтелни изопача, -йш изпепеляване
изобличителна изопачйвам, -аш изпера (се), -ёш
нзображёние изопачаване изпёя, -еш
изобразйтел, -ят, -я; изопачёност, изопачеността изпйвам, -аш
изобразйтели, (двама и т.н.) изопвам (се), -аш изпйване
изобразители изопване изпикавам (се), -аш
изобразйтелен, изопна (се), -еш изпикаване
изобразйтелния(т), йзоповърхнинй изпикая (се), -еш
изобразителна, изобразйтелно; изора, -ёш изпйлвам, -аш
изобразителни изоравам, -аш изпйлване
изобразйтелност, изораване изпиля, -йш
изобразителността изоставам, -аш изпилявам, -аш
изобразя (се), -йш изоставане изпиляване
изобразйвам (се), -аш изоставя, -иш изпйпвам, -аш
изобразяване изоставям, -яш изпйпване
изобретател, -ят, -я; изоставяне изпйрам (се), -аш
изобретатели, (двама и т.н.) изостана, -еш изпйране
изобретатели изостаналост, изостаналостта изпйсвам, -аш
изобретателен, изостреност, изостреността изнйсване
изобретателния(т), изостря (се), -иш изпйскам, -аш
изобретателна, изобретателю; изострям (се), -яш изпйсквам, -аш
293
н зп н скван е
изпйскване изплйтане изпогйрям, -яш

изпит; изпити, (два и т.н.) изпита изплувам, -аш изпогаряпе
изпит изплуване изпогйваме (само мн.ч.)
изпйтам, -аш изплуввам, -аш изпогйване
изпитание изплъзвам се, -аш изпогйнем (само мн.ч.)
изпитател, -ят, -я; изпитатели, изплъзваме изпогорй', -йш
(двама и т.н.) изпитатели изплъзна се, -еш изпогоря2 (се), -йш
изпитателен, изпитателния(т), изплювам (се), -аш изпогрйбвам, -аш
изпитателна, изпитателно; изплюване изпогр&бване
изпитателни изплюскам, -аш изпограбя, -иш
изпитателна изплюсквам, -аш изпогубвам (се), -аш
изпйтвам, -аш изплюскване изпогубваие
изпйтваие изплющя, -йш изпогубя (се), -иш
изпитван; изпитвани, (двама и т.н.) изплющявам, -аш взпод
изпитвани изплющяваие изподавя (се), -иш
йзпитен, йзпитния(т), йзпитна, изплюя (се), -еш изподавям (се), -яш
йзпитно; йзпитни изплямпам, -аш изподавяне
изпичам (се), -аш изплямпвам, -аш изподера (се), -еш
изпйчане нзплямпване изподйрам (се), -аш
изпйша, -еш изплйскам, -аш взподйране
изпищя, -йш изплйсквам, -аш изподраскам (се), -аш
изпищявам, -аш изплйскване взподрасквам (се), -аш
изпищйване изпобелея, -еш изподраскване
изпйя, -еш изпобелйвам, -аш изпоженя (се), -иш
изплавам, -аш изпобелйване изпоженвам (се), -аш
изплаквам (се), -аш изпобйвам (се), -аш изпоженване
изплакване изпобйрам, -аш изпожйлвам (се), -аш
изплакна (се), -еш изпобйя (се), -еш изпожйлване
изпламтй, -йш изпоблъскам, -аш изножйля (се), -иш
изпламтйвам, -аш изпоблъсквам, -аш изпожъна, -еш
изпламтяване изпоблъскване изпожънвам, -аш
изплатен, изплатения(т), изпобода, -еш изпожънване
изплатена, изплатено; изпобождам, -аш изпозабравя, -иш
изплатени изпобождане изпозабравям, -яш
изплатя се, -йш изпоболея се, -еш изпозабравяне
изплача (се), -еш изпоболявам се, -аш изнозавлека (се), -еш
изплаша (се), -иш изпоболяване изпозавлйчам, -аш
изплашвам (се), -аш изпобъркам, -аш изпозавлйчане
изплашваие изпобърквам, -аш изпозадремваме (мн.ч.), и
изплашен, изплашения(т), изпобъркване изпозадрямваме
изплашена, изплашено, йзповсд изпозадремем (мн.ч.)
изплашени изповедалня изпозадрймваме (мн.ч.), и
изплащам (се), -аш изповедание изпозадремваме
изплащане йзповеден, йзповедния(т), изпозаключа, -иш
изплевй, -йш йзповедна, йзповедно; нзпозаключвам, -аш
изплевявам, -аш йзповедни изпозаключване
изплевяване изповедник; изповедници, (двама изпозалея (се), -еш
изплезвам (се), -аш и т.н.) изповедници изпозалйвам (се), -аш
изплезване изповедня изпозалйване
изплезя (се), -иш изповехна, -еш изпозамажа, -еш
изплесвам се, -аш изповлека, -еш изпозамазвам, -аш
изплесване изповлйчам, -аш изпозамазване
нзплескам (се), -аш изповлйчане изпозамръзвам, -аш
изплесквам1, -аш нзповържа, -еш изпозамръзна, -еш
изплесквам2 (се), -аш нзповързвам (се), -аш изпозаспйваме (мн.ч.)
изплескване изповързване изпозаспйм (мн.ч.)
изплесна се, -еш изповядам (се), -аш изпозатварям, -яш
изплета, -еш изповйдвам (се), -аш изпозатваряне
изплещвам, -аш изповядване изпозатворя, -иш
изплещване изповяхвам, -аш изпоизбйвам (се), -аш
изплйскам (се), -аш изповйхване изпоизбйя (се), -еш
изплйсквам (се), -аш изпогазвам, -аш изпоизжепя (се) -иш
изплйскване изпогазване нзпоизженвам (се) -аш
изплйтам, -аш изпогазя, -иш изпокалвам (се), -аш
294
и зп о яж д ан е
нзпокалване изпймпваие изпоразплаквам (се), -аш
изпокйлям (се), -яш изпомпя, -иш изпоразплакване
изпокапвам', -аш изпонагьлтам (се), -аш изпоразплача (се), -еш
изпокапвам2 (се), -аш изпонагълтвам (се), -аш изпоразсъблека (се), -еш
изпокйпване изпонагълтваие изпоразсъблйчам (се), -аш
изпокапя1, -еш изионадраскам (се), -аш изпоразсъблйчане
изпокапя2 (се), -еш изпонадрасквам (се), -аш изпорежа (се), -еш
изпокарам се, -аш изпоиадраскваие изпортвам (се), -аш
изпокарвам се, -аш изпонадупча, -иш изпдртвапе
изпокйрване изпонадупчвам, -аш изпортя (се), -иш
изпокастря, -иш изпонадупчваие изпорязвам (се), -аш
изпокастрям, -яш изпонаизлйзаме (ми.ч.) изпорязване
изпокастряне изпонакъсам (се), -аш изпосека, -еш
изпокрадй, -еш изпонакъсвам (се), -аш изпосйчам, -аш
изпокрадвам, -аш изпонакъсване изпосйчане
изпокрадване изпоиалягаме (мн.ч.) изпосгалея, -еш
изпокрйвам (се), -аш изпоналйгваме (мн.ч.) изпосталявам, -аш
нзпокрйване изпонапйвам (се), -аш изпосталяване
изпокрия (се), -еш изпонапйване изпосуша, -йш
изпок1>лцам, -аш изпонапйя (се), -еш изпосушавам, -аш
изпокълцвам, -аш изпонапрйвя, -иш изпосушаване
изпокълцване изпонаправям, -яш изпосъбарям, -яш
изпокърпвам, -аш изпонасека, -еш изпосъбаряне
изпокърпване изпонасйчам, -аш изпосъборя, -иш
изпокърпя, -иш изпонасйчаие изпосъхвам, -аш
изпокъртвам (се), -аш изпонацапам (се), -аш изпосъхване
изпокъртвапе изпопацапвам (се), -аш изпосъхна, -еш
изпокъртя (се), -иш изпоиац&пване изпотрепвам (се), -аш
изпокърша (се), -иш изпонацепвам, -аш изиотреаване
изпокършвам (се), -аш изпонацепване изпотрепя (се), -еш
изпокършване изпоиацепя, -иш изпотроша (се), -йш
изпокъсам (се), -аш изпопадам, -аш изпотрошавам (се), -аш
изпокъсвам (се), -аш изпопйдвам, -аш изпотрошавапе
изпокъсване изпопадване изпотурча (се), -иш
използваем изпонлаша, -иш изпотурчвам (се), -аш
използваемост, използваемостта изпоплашвам. -аш изиотъпквам, -аш
изпблзвам, -аш изпоплашване изпотъпкване
изпблзван изпоплескам (се), -аш изпотъпча, -еш
използване изпоплесквам (се), -аш изпотя (се), -йш
използвач; използвачи, (двама и изпопл есквапе изпотявам (се), -аш
т.н.) използвачи изпопръскам (се), -аш изпотяване
използвачество изпопръсквам (се), -аш изпоубйвам, -аш
използвачка изпопръскваве изпоубйване
изполица изпопукам (се), -аш изпоубйя, -еш
изполичар, -ят, -я; изполичари, изпопуквам (се), -аш изпохабя (се), -йш
(двама и т.н.) изполичари изпопукване изпохабявам (се), -аш
изполичарка изпоразболея (се), -еш изпохабяване
изполичарски изпоразболявам (се), -аш изпох&пвам, -аш
изполичарство изпоразболяване изпохапваие
изполомя, -йш изпоразбудя (се), -иш изпохапя, -еш
изполомявам, -аш изпоразбуждам (се), -аш изпох&рча, -иш
изполомяване изпоразбуждане изпохарчвам, -аш
изполъгвам. -аш изпоразбягаме се (мн.ч.) изпохарчване
изпол1>гване изпоразбягваме се (мн.ч.) изпоцапам (се), -аш
изпо.тьжа, -еш изпоразбягваие изпоцапвам (се), -аш
изпомйцам (се), -аш изпоразваля (се), -шп изпоцапване
изпом&цвам (се), -аш изпоразвалям (се), -яш изпочупвам (се), -аш
изпомацване изпоразваляне изпочупване
изпомачкам (се), -аш изпоразкъсам (се), -аш изпочупя (се), -иш
изпомачквам (се), -аш изпоразкъсвам (се), -аш изпощвам (се), -аш
изпомачкваие изпоразкъсване изпбщване
изпомежду изпоразнасям, -яш изпощя (се), -иш
изпомпам, -аш изпоразн&сяне изпояждам, -аш
изпбмпвам, -аш изпоразиеса, -еш изпояждане
295
и зп оям
изпоям, изпоядеш изпреейчаие изпръхтяваие

изправен, изправния(т), изпреча (се), -иш изпрйтам, -аш
изправна, изправно; изправни изпречвам (се), -аш изпрягаие
изправен, изправения(т), изпречване изпсувам, -аш
изправена, изправено; изпрйдам, -аш изпсуване
изправени изпрйдане изпукам, -аш
изправител, -ят, -я; изправители, изприказвам (се), -аш изпуквам, -аш
(два и т.н.) изправителя изприказване изпукваие
изправйтелен, изправйтелния(т), изпрйпкам, -аш изпулвам (се), -аш
изправителна, изправително; изпрйпквам, -аш изпулване
изправителни изпрйпкваие изпуля (се), -иш
изправност, изправността изпритесия (се), -йш изпускам (се), -аш
изправя (се), -иш изпритеснявам (се), -аш изпускане
изправям (се), -яш изпрйщвам се, -аш изпускател, -ят, -я; изпускатели,
изправяне изпрйщване (два и т.н.) изпускателя
изпражнение изпрйщя се, -ищ изпускателен, изпускателния(т),
изпразвам (се), -аш изпробвам, -аш изпускателна, изпускателно;
изпразване изпробване изпускателни
изпразня (се), -ши изпробйрам, -аш изпусна (се), -еш
изпраксам се, -аш изпровддя, -иш изпухтя, -йш
изпрйкевам се, -аш изпроводяк изпухтявам, -аш
изпраксваие изнровождам, -аш изпухтяване
изпраскам (се), -аш изпровохедаие изпуша, -иш
изпрасквам (се), -аш изпровървя се, -иш изпушвам, -аш
изпраскване изпровървй се, -йш изпушване
изпратя, -иш изпровървям се, -яш изпъвам (се), -аш
изпраша (се), -иш изпровървявам (се), -аш изпъване
изпрашвам (се), -аш изпровървяване изпъдя, -иш
изпрашване изпрогонвам, -аш изпъждам, -аш
изпращам, -аш изпрогоня, -иш изпъждане
изпращане изпродавам, -аш изпъквам, -аш
изпращач1; изпращачи, (двама и изпродйване изпъкване
т.н.) изпращачи (лице) изпродам, изпродадеш изпъкна, -еш
изпращач2; изпращачи, (два и т.н.) изпродупча, -иш изпъкналост, изпъкналостта
изпращача (нелице) изпродупчвам, -аш изпълвам (се), -аш
изпращачка изпродупчване изпълване
изпращя, -йш изпропъдя, -иш изпълзя, -йш
изпращявам, -аш изпропъждам, -аш изпълзявам, -аш
изпращяване изпропъждане изпълзяване
изпребйвам (се), -аш изпросвам, -аш изпълком; изпълкоми, (два и т.н.)
изпребйване изпрйсване изпълкома
изпребйя (се), -еш изнростея, -еш изпълнение
изпребродвам. -аш изпростйвам, -аш изпълнйм
изпребродване изпростйване изпълнйтел1, -ят, -я;
изпребродя, -иш изпростйна, -еш изпълнители, (двама и т.н.)
изпревара изпростудя (се), -йш изпълнители (лице)
изпреварвам, -аш изпростудявам (се), -аш изпълнител2, -ят, -я;
изпреварване изпростудяване изпълнители, (два и т.н.)
изпреваря, -иш изпростйвам, -аш изпълнителя (нелице)
изпревържа (се), -еш изпростйване изпълнйтелен, изпълнйтелния(т),
нзпревързвам (се), -аш изпрося, -иш изпълнителна, изпълнйтелно;
изпрегна, -еш изпрочета, -еш изпълнителни
изпредй, -еш изпрочйтам, -аш изпълнителка
изпреконавам, -аш изпружа (се), -иш изпълнителност,
изпрекопйване изпружвам (се), -аш изпълнителността
изпремествам, -аш изпружване изпълнителски
изпреместя, -иш изпръскам (се), -аш изпълня (се), -иш
изпренасям, -яш изпръсквам (се), -аш изпълнявам, -аш
изпренеса, -еш изпръскване изпълнйване
изпрепйсвам, -аш изпръхвам, -аш изпъна (се), -еш
изпрепйсване изпръхване изпънат
изпрепйша, -еш изпръхна изпъпля, -иш
изпресекй, -еш изпръхтя, -йш изпъплям, -яш
изпреейчам, -аш изпръхтявам, -аш изпъпляне
296
и зръ ко п лй скван е
изпървом изразителна, изразително; изрепча (се), -иш
изпържа (се), -иш изразителни изрепчвам (се), -аш
изпържвам (се), -аш изразйтелка изрепчване
взпържване изразйтелност, изразителността изресвам (се), -аш
изпързалвам (се), -аш изразкопавам, -аш изресване
изпързалваие изразкопаване изреся, -йш
изпързалям (се), -яш изразкопая, -еш изресявам, -аш
изпързаляне изразкъсам, -аш изресяване
изпърля (се), -иш изразкъсвам, -аш изречение
изпърлям (се), -яш изразкъсване изреченски
взпърляне изразмесвам, -аш изреша, -йш
изпърхам, -аш изразм^ся, -иш изреша (се), -иш
изпърхвам, -аш изразнасям, -яш изрешавам, -аш
изпърхване изразнасяне изрешаване
изпъстря (се), -иш изразнеса, -еш изрешвам (се), -аш
изпъстрям (се), -яш йзразност, изразността изрешване
изпъстряне изразпарям, -яш йзрив; йзриви, (два и т.н.) йзрива
изпъхтя, -йш изразпаряне изрйвам, -аш
изпъхтявам, -аш изразиоря, -ши изрйвам се, -аш
изпъхтяване изразпръскам (се), -аш изрйване
изпъча (се), -иш изразпръсквам (се), -аш изрйгвам, -аш
изпъчвам (се), -аш изразпръсквапе изрйгване
изпъчване изразпръсна (се), -еш изрйгна, -еш
нзпьшкам, -аш изразравям, -яш изридйвам, -аш
изпъшквам, -аш изразрбвя, -иш изридаване
изп^шкване изразейпвам, -аш изридая, -еш
изпявам, -аш изразейпваие изрйиа, -еш
изпяване изразейпя, -еш изрйиа се, -еш
изработвам, -аш изразтворя, -иш изрисувам (се), -аш
изработване изразтребвам, -аш изрисуване
изработка изразтребване изрйтам, -аш
израббтя, -шп изразтребя, -иш изрйтвам, -аш
изравнение изразходвам, -аш изрйтване
изравийтел. -ят, -я; изравнйтели, изразходване изрйчам, -аш
(два и т.н.) изравнйтеля изразходя, -иш изрйчане
изравнителен, изравнйтелния(т), изразя (се), -йш изрйчен, изрйчния(т), изрйчна,
изравнителна, изравнително; изразявам (се), -аш изрйчно; изрйчни
изравнителни изразяване изрйя, -еш
изравнй (се), -йш израилтянин; израилтяни, изрбвя, -иш
изравнявам (се), -аш (двама и т.н.) израилтяни йзрод; йзроди, (двама и т.н.) йзроди
изравняване израилтянка изродя, -йш
изрйвям, -яш израилтйнски изродй се, -йш
изравяне израилтянство изронвам (се), -аш
израдвам се, -аш израня (се), -йш изроиване
изрйдване изранявам (се), -аш изроня (се), -иш
израелец; израелци, (двама и т.н.) израняваие изроптавам, -аш
израелци израсна, -еш изроптаване
израелка израста, -еш изроптая, -еш
израел о-палестйпски изрйствам, -аш изрой се, -йш
израелски израстване изройвам се, -аш
израелско-палестйнски израстък; израстъци, (два и т.н.) изрояване
израждам, -аш израстъка изругавам, -аш
израждам се, -аш изрева, -еш нзругаване
изрйждане изревавам, -аш изругая, -еш
изражение изреваване изруебя, -еш
йзраз; йзрази, (два и т.н.) йзраза изредя (се), -йш изруей (се), -йш
изразболея се, -еш изрежа, -еш изруейвам (се), -аш
изразболявам се, -аш израждам (се), -аш изрусяване
взразболйване израждане изруча, -йш
йзразен, йзразния(т), йзразна, йзрез; йзрези, (два и т.н.) йзреза изручавам, -аш
йзразно; йзраз ни изрезка изручйване
изразйтел, -ят, -я; изразйтели, изрека, -еш изръкопляскам, -аш
(двама и т.н.) изразйтели изрендйсвам, -аш изръкоплясквам, -аш
изразйтелен, изразйтелния(т), изрендосване изръкоплйскване
изръмжа
изръмжа, -йш изскриптя, -йш
изръмжавам, -аш изстъргвам, -аш
изскриптйвам, -аш изстъргване
изръмжйваие изскриптяване
изръсвам1, -аш изстържа, -еш
изскубвам (се), -аш изсуквам, -аш
изръсвам2(се), -аш изскубване
изръсване изсукване
изскубна (се), -еш изсулвам се, -аш
изруся', -иш изскубя (се), -еш
изръся2(се), -иш изсулване
изскърцам, -аш изсуля се, -иш
изръфам (се), -аш изскърцвам, -аш
изръфвам (се), -аш изсулен, изсуления(т), изсулена,
изскърцване изсулено; изсулени
изръфване изследвам, -аш
изръчкам, -аш изсумтй, -йш
изскърцване изсумтйвам, -аш
изръчквам, -аш изследвач; изследвачи, (двама и изсумтяване
изръчкване т.н.) изследвачи
изряден, изрядния(т), изрядна, изсурвакам, -аш
изследовател, -ят, -я; изсурваквам, -аш
изрядно; изрядни изследователи, (двама и т.н.)
изрйзвам, -аш изсурвйкване
изследователи изсуча, -еш
изрязване изследователка
изсветлся, -еш изсуша (се), -йш
изследователски изсушавам (се), -аш
изсветлявам, -аш изслужа, -иш
изсветляване изсушаване
изслужвам, -аш изсъбйрям, -яш
изсвирвам, -аш изслужване
изсвирване изсъбаряне
изслушам, -аш изсъборя, -иш
изсвйркам, -аш изслушвам, -аш
изсвйрквам, -аш изсърбам, -аш
изслушване изсърбвам, -аш
изсвйркване изсмея се, -еш
изсвиря, -иш изсърбване
изсмйвам се, -аш изсъскам, -аш
изсвистй, -йш изсмйване
изсвистйвам, -аш изсъсквам, -аш
изсмуквам, -аш изсъскване
изсвистйване изсмукване
изсека, -еш изсъхвам, -аш
изсмуча, -еш изсъхване
изсеквам (се), -аш изсмъркам, -аш
изсекване изсъхна, -еш
изсмърквам, -аш изтананйкам (си), -аш
изсекна (се), -еш изсмъркване
изселвам (се), -аш изтананйквам (си), -аш
изсред изтананйкване
изселване изстена, -еш
изселник; изселници, (двама и т.н.) изтапцувам, -аш
изстенвам, -аш изтанцуване
изселници изст^нване
изселнически изтарикатя се, -йш
изстйвам, -аш изтарикатйвам се, -аш
изселничка изстиване
изселя (се), -иш изтеглнв
изстина, -еш изтегля (се), -иш
изсивея, -еш изстйскам, -аш
изсивйвам, -аш изтеглям (се), -яш
изстисквам, -аш изтегляне
изсивяване изстискване
изсйлвам се, -аш изтегна (се), -еш
изстрадам, -аш изтезавам, -аш
изсйлване изстрадвам, -аш
изсйля се, -иш изтезаване
изстрйдване изтезание
изсйпвам (се), -аш йзстрел; изстрели, (два и т.н.)
изсипване изтека, -еш
изстрела изтерзавам (се), -аш
изсйпя (се), -еш изстрелвам (се), -аш
изсйчам, -аш изтерзйване
изстрелване изтерзйя (се), -еш
изсйчане изстрелям, -яш
изскачам, -аш изтикам, -аш
изстрйгвам, -аш изтйквам, -аш
изскачане изстрйгване
изскимтя, -йш изтйкване
изстрйжа, -еш изтипосам, -аш
изскимтявам, -аш изструговам, -аш
изскимтйване изтипбсвам, -аш
изструговане изтипосване
изскоквам, -аш изстудя (се), -йш
изскбкване изтйчам, -аш
изстудйвам (се), -аш изтйчане
изскокна, -еш изстудяване
изскоча, -иш изтйчвам, -я т
изстъпвам се, -аш изтйчване
изскрибуцам, -аш изстъпване
изскрибуцвам, -аш изтласкам (се), -аш
изстъпление изтлйсквам (се), - я т
изскрибуцване изстъпя се, -иш изтласкване
298
и з т ъ т р я (се)
изтлейвам, -аш изтребя, -иш изтъкване
изтлейване изтрезвйтел; изтрезвйтели, (два изтъкна (се), -еш
изтлея, -еш и т.н.) изтрезвйтеля изтълкувам, -аш
изтлявам, -аш изтрезвйтелен, изтълкуване
нзтляване изтрезвйтелния(т), изтънея, -еш
йзток изтрезвйтелна, изтрезвйтелно; изтънча, -иш
изтопуркам, -аш изтрезвйтелни изтънчвам, -аш
изтопурквам, -аш изтрезнея, -еш изтънчване
изтопуркване изтрезнявам, -аш изтънчен, изтьнчения(т),
изтопй, -йш изтрезняване изтънчена, изтънчено;
изтопявам, -аш изтръпвам (се), -аш изтънчени
изтопяване изтрепване изтънченост, изтънчеността
изтормбзвам (се), -аш изтрепя (се), -еш изтъня, -йш
изтормбзване изтреса (се), -еш изтънявам, -аш
изтормозя (се), -ши изтрещя, -йш изтъняване
източа (се), -иш изтрещявам, -аш изтъпанвам (се), -аш
източвам (се), -аш изтрещяване изтъпанване
изтдчване изтривалка изтъпанча (се), -иш
йзточеи, йзточния(т), йзточна, изтрйвам (се), -аш изтъпанчвам (се), -аш
йзточно; йзточни изтрйване изтъпйнчване
йзточиик; йзточници, (два и т.н.) изтрйсам (се), -аш из гъпаня (се), -иш
йзточника изтрйсане изтъпея, -еш
йзточноазиатски изтрйя (се), -еш изтъпквам, -аш
йзточноафрикански изтровя, -иш изтъпкване
йзточиобалкански изтропам, -аш изтъпча, -еш
йзточнобългарски изтрбпвам, -аш изтъпйвам, -аш
йзточноевропейски изтрбпване изтъняване
йзточиомарйшки
йзточиоправославеи,
изтрополй, -йш
изтрополявам, -аш
изтърбуша (се), -иш
изтърбушвам (се), -аш
И
йзточноправославния(т), изтрополяване нзтърбушване
йзточноправославна, изтропбтвам, -аш изтърва (се), -еш
йзточноправославно; изтропбтване изтървавам (се), -аш
йзточноправославни изтропотя, -иш изтърваване
йзточиорумелййски изтроша (се), -йш изтъргувам, -аш
изтощавам (се), -аш изтрошавам (се), -аш изтъргуване
изтощйване изтрошаване изтъркалвам (се), -аш
изтощение изтръбя, -йш изтъркйлване
изтощеност, изтощеността изтръбявам, -аш изтъркалям (се), -яш
изтощйтелеп, изтощителния(т), изтръбяване изтъркаляне
изтощйтелна, изтощително; изтръгвам (се), -аш изтъркам (се), -аш
изтощителни изтръгване изтърканост, изтърканостга
изтощя (се), -йш изтръгна (се), -еш изтърквам (се), -аш
изтравниче; изтравничета изтръпвам, -аш изтъркване
изтравям, -яш изтръпване изтърколвам (се), -аш
изтравянс изтрънна, -еш изтърколване
изтрайвам, -аш изтръпналост, изтръпналостта изтърколя (се), -йш
изтрайване изтръскам, -аш изтърпй, -йш
изтракам, -аш изтръсквам, -аш изтърпявам, -аш
изтраквам, -аш изтръскваие изтърпяване
изтракване изтръшкам, -аш изтърсак; изтърсаци, (двама и т.н.)
изтрая, -еш изтръшквам, -аш изтърсаци
изтребвам, -аш изтръшквам изтърсаче; изтърсачета
изтребване изтряскам, -аш изтърсвам (се), -аш
изтребйтел1, -ят, -я; изтребители, изтрясквам, -аш изтърсване
(двама и т.н.) изтребители изтрйскване изтърся (се), -иш
(лице) изтумбвам, -аш изтърча, -йш
изтребйтел2, -ят, -я; изтребйтели, изтумбя, -аш изтърчавам, -аш
(два и т.н.) изтребйтеля изтупам (се), -аш изтърчаване
(нелице) изтупвам (се), -аш изтършувам, -аш
нзтребйтелен, изтребйтелния(т), изтупване изтършуване
изтребителна, изтребйтелио; изтъка, -еш изтътрузвам (се), -аш
изтребителни изтъкавам, -аш изтътрузване
изтребйтелка изтъкаване изтътрузя (се), -иш
изтребление изтъквам (се), -аш изтътря (се), -иш
299
нзгЬтрим
ичгьгрям, -4111 изхвьрля (се), -иш изхуля, -ши
изгЬтряие изхвърлям (се), -яш изхълцач. -аш
Н 1 1 Н 1 1 М (те), -аш изхвьрч&, -йш изхкзцвам, -аш
нзгйгане изхвърчавам, -аш изхкзцваие
изувам (се), -аш изхвьрчаванс изхъркам, -аш
изумен. взум6иия(т), изумена, изхвърчам, -аш изхкрквам, -аш
изумено; изумени изхвьрчане изх1 >ркване
изумсносг. изумсността изхйля се, -иш изцанам (се), -аш
изумея, -С П ! ■зхитрея, -сш излапвам (се), -аш
изумйтелен. изумйтслния(т), ■зхитрй се, -йш изцапване
изумителна, изумително; взхитрнвам се, -аш изнвйлвам, -аш
изумжешш изхитрйване изцвйлване
взумйтелност, изумнтешюспй и т и р и м се, -яш изцвйля. -иш
изумление изхйтряне изцвъркам, -аш
изумруд; изумруди. (два и т.н.) изхлеича. -иш изивърквам, -аш
изумруда изхлеичнам, -аш изцвъркване
изумруден, шумрудения(т), изхл£нчванс изцвърча, -йш
изумрудена, изумрудено; изхлипам, -аш изцвърчавам, -аш
изумрудени ■зхлйпвам, -аш изцвърч&ване
изумруденозелен, ■зхлйпване изцеди (се), -йш
изумрудснозеления(г), иилопим -аш изцеждам (се), -аш
изумруденозелена, изхлопвач. -аш ищсленис
изумруденозенено; изхлоиванс изцелим
изумрудеиозелсни изхлузвам (се), -аш изцелизел, -ят, -я; нзоелйгели,
изумя (се), -йш изхлузваие (двама и т.н.) нзцелйтсли
изумйвам (се), -аш изхлузя (се), -иш изцелйтелсн, изпслйтелпияОг),
изумнване ■•хлъзна (се), -сш изцелйтелна. изцелйтелно;
изуча (се), -ши изхльзвам (се), -аш изцелителни
изучавам (се), -аш ■зх.тьзване изцелизелка
изучаване изход; изходи, (два и т.н.) изхода и т е л я (се), -йш
■зучвам (се), -аш изходи тайе гвам, -аш изцелйвам (се), -аш
■зучваие изходатййстване изцеляваие
изуя (се), -еш изходен, йзходния(т), йзходиа, изценвам (се), -аш
изфабрикувам, -аш йзходно; изходни изцемване
изфабрикуваме изходи,-иш изценя (се), -иш
изфирясам, -аш изхбди се. -иш изцерйм
изфнрйсван. -аш изходящ изцерймост, изцеримоспа
изфирясване изхождам, -аш изцерйзел, -ят, -я; изцерйгели,
язфукам сс,-аш мзхбждам се, -аш (двама и т.н.) изцерйтели
изфуквам се, -аш изхождане изцерйтелеи, изцерйтслюи(т),
изфукванс изхбкам. -аш кзцерйтелна. изцерйтелно;
изфуча, -йш изхбквам, -аш изцерйгелнн
изфучйвам, -аш изхбквапе изиерй'зелка
изфучаваие изхранвам (се), -аш изпери (се), -йш
изфьфля, -иш изхрйиванс изцерявам (се), -аш
нзфъфлям. -яш изхраня (се), -иш изцерявано
нзфьфлянс изхрйча (се), -иш изцйклен, вздйклеиия(т),
изхабеност, изхабеността изхрачвам (се), -аш изцйкдена, изцйклено,
изхабя (се), -йш изхрйчванс изцйклеии
изхабявам (се), -аш изхриптй, -йш ишйкмнм. -яш
изхабяване нзхриптйвач. -аш изайкляпе
изхайлйзвам (се), -аш изхриптявапе изцъкли (се), -иш
изхайлазване изхруиам. -аш изцъклям (се), -яш
изхайлйзи (се), -иш изхрупвам. -аш изцъкляне
изхайманй се, -йш изхрупванс изц1>ркач, -аш
изхайманйвам (се), -аш нзхрупкам, -аш нзцърквам, -аш
изхйивам, -аш изхруиквам, -аш нзцкркване
изхапя, -еш изхрупкване изцяло
изхарча (се), -иш изхрускам, -аш изчадие; нзч&дия
изхарчва.м (се), -аш изхрускиам. -аш изчакам, -аш
нзхарчване изхрускване изчаквам, -аш
изхвръквам. -аш изхрушй. -йш изчакване
изхвръкване изхрушйвам, -аш изчаквйтелен, изчах!нктелиия(т),
изхвръкна, -сш изхрущйване нзчаввагелна, изчаквателно;
300
илю м и н а ц и и
изчакватслни нзшарвам (се), -аш т.н.) иконо!рафа (нелнце)
изчйткам, -аш мзш&рванс иконография; иконографии
изчетквам, -аш изтаря (се), -иш иконотрДфски
изчйгкване нзш^гам. -аш иконом; икономи, (двама и т.н.)
изчегЪртвам, -аш изш^твам, -аш иконбми
■зчегЪртване изш£тване икономйзъм, икономйзмт.т.
изчезвам, -аш изтйвам, -аш икономйзма
изчёзванс изшиване икономика
изчета, -сш изшйя, -сш иконбмикотешр&фски
изч^пкам. -аш изшумолй, -йш икономисам, -аш
изчёиквам, -аш изшумолйвам, -аш икономйсвам, -аш
изчепквяие изшумолйване икономйсване
изчервя ce, -йш изшъткач, -аш икони.мйст. икономист. (двама и
изчервявам се, -аш изшьтквам. -аш т.н.) икономисти
изчервяваме изшъткване икономйстка
изчерня (се), иш изщйвя, -иш икономичен, икономичния^),
изчерпам (сс), -яш изшавям, -яш икономйчна, икономйчно;
изчёрняме изшйвяне икономични
изчерпам (сс), -аш нзшйпвам, -аш икономйчески
изчерпа!елен. изчерпёаелния(г), изшймване икономичност, икономичността
изчерпателна, изчерпателно; изгайпя, -еш икономия; иконбми»
изчерпателни изшракам, -аш икономка
изчерпателност, изщр&квач, -аш иконимо! еиграф.
ii3’icpuaie;uiocrxà нзшрйкванс икон6могсогр4фи, (двама и т.н.)
изчерпвам (се), -аш изюдвам (се), -аш иконбмогеогрйфн
изчерпване изюдваие икондмогеографски
изчерпя (се), -иш нзюденост, нзюдсиосгта иконопис
изчертавам, -аш изюля (сс), -иш иконопйсен, иконопйсния(г).
изчертаване изйва иконопйсна, икоиопйсно;
изчертаи,-еш изявен, пзявсния(т), изявена, иконописни
изчёсвам, -аш изявено; изявени иконописец; иконописци, (двама
изчесванс изявйт елен. изявйтслния(т), и т.н.) иконописци
HJ4erà, -еш нзявйгелна, изявнтелно; нкономоклонник;
изчеткам. -аш нзявйтелнн ихоиопоклбнници, (двама и
изчёгквам, -аш изявление т.н.) иконопоклбнницн
изчеткваме изяви (сс), -йш нконопоклопетво
изчета. -еш изявявам (се), -аш нконопочитанне
изчисление изявяване нконопочптйтсл, -ят, -я;
изчислителен. изчислйтслния(т), и зяжпам (се), -ат иконопочктатели, (двама и т.н.)
изчислителна, изчислително; изяждане иконопочитатели
изчислителни изям (сс), изядеш иконостйс; иконостаси, (два и т.н.)
■зчислй, -йш изяснение иконостаса
изчислявам, -аш изяснй се (3 л.) икумеийзъм, икуменйзмът,
изчисляване изиснйтелен, изяснйтелния(т), икуменйзма, и скумспйзьм
изчиствам (се), -аш изяснйтслна, изяснйтслно; или
изчистване нзяснителнн нлн-илн
изчистя (се), -иш изяснителност, и.зясннтелноспа нлйк; и шии. (два и т.н.) илйка
изчйтам, -ага изясня (се), -йш илинденски
изчйтаис изяснява се (3 л.) илот; илоти, (двама и т.н.) илоти
изчовъркам, -аш изяснявам (се), -аш илюзионен, шпози6нния(т),
нзчовьрквам, -аш изясняване илюзионна, идюзыдныо;
изчовьркваие изйщен, нмщ|шя(г), изнщна, илюзионни
изчоилн, -иш изящно; изящни илюзионйзъм. илюзионнзмът,
изчпплям, -яш изйшесгво илюзионизма
изчбпляие изящност, изящността нлюзнонйст; илюзионисти,
изчукам. -аш икебана (двама и г.н.) илюзионисти
язчуква.м, -аш икона илюзиомйстка
изчукване иконоборец; иконоборци. (двама илюзия; илюзии
нзчупвам, -ат и т.н.) иконоборци илюзорен, илюзорния(г),
изчупвапе иконоборство илюзорна, илюзорно; илюзорни
И З Ч у П Я . -иш иконоборчески нлюзйрносг, шпозорносп*
изчуруликам, -аш иконограф1; иконофафи. (двама илюминатор; илюминаторн, (два
нзчурулйкиам, -аш и т.н.) иконографи (лице) и т.н.) кпюмнн&тора
изчурулйкване иконогрйф1: иконографи, (два и илюминация; илюминации
илю м инйрам
илюминйрам, -аш именячка имплант; импланти, (два и т.н.)

илюстратйвен, имигрант; имигранта, (двама и импланта
илюстратйвния(т), т.н.) имигранти имплантант; имплантанта, (два и
шпостратйвна, шпостратйвно; имигрантка т.н.) имплантанта
шпостратйвни имиграцибнен, имплантация; имплантации
илюстратйвност, имиграционния(т), имплантйрам, -аш
илюстративността имиграционна, имиграционно; имплантиран
илюстратор; илюстратори, имиграционни имплантйране
(двама и т.н.) илюстратори имиграция импликация; импликации
илюстраторка имигрйрам, -аш имплицитен, имплицйтния(т),
илюстрация; илюстрации имигрйране имплицитна, имплицитно;
илюстрирам, -аш ймидж; ймиджи, (два и т.н.) имплицитни
илюстрйране имиджа имплозия; имплозии
илюстриран ймиджмёйкър; ймиджмёйкъри, импозантен, импозантния(т),
илюстрован (двама и т.н.) ймиджмёйкъри импозантна, импозантно;
им1(вж. те) ймиджов импозантни
им2 (вж. техен) имитатйвен, имитатавния(т), импозантност, импозантността
имагинерен, имагинёрния(т), имитатйвна, имитатйвно; импонйрам, -аш
имагинерна, имагинерно; имитатйвнн импонйранс
имагинерни имитатор1; имитатори, (двама и импорт; импорта, (два и т.н.)
имажинйзъм, имажинйзмът, т.н.) имитатори (лице) импорта
имажинизма имитатор2; имитатори, (два и т.н.) импбртен, импортния(т),
имажинист; имажинйсти, (двама имитатора (нелице) импортна, импортно; импортни
и т.н.) имажинйсти нмитаторка импортьбр'; импортьори, (двама
йма (3 л.) имитация; имитации и т.н.) импортьори (лице)
имам, -аш имнтйрам, -аш импортьор2; импортьори, (два и
имам; имами, (двама и т.н.) имами имитйране т.н.) импортьора (нелице)
имймбаялдъ имобилизация; имобилизации импотёнтен, импотёнтния(т),
ймане имобилизйрам, -аш импотёнтна, импотёнтно;
имане; иманета нмобилнзйране импотентни
иманентен, иманёнтния(т), имбт; имота, (два и т.н.) имота импотёнтност, импотентността
иманентна, иманентно; имбтен, имотния(т), имотна, импотёнция
иманентни имотно; имотни импрегнация
иманяр, -ят, -я; иманяри, (двама и имбтност, имотността нмнрегнйрам, -аш
т.н.) иманяри императив; императиви, (два и импрегийране
иманярка т.н.) императйва импресарио; импресарии, (двама
иманярски императйвен, императйвния(т), и т.н.) импресарии
иманярствам, -аш императивна, императйвно; импресарски
иманярстване императивни импресионизъм,
иманярство императйвност, импресионизмът,
йме; имена императивността импресионйзма
имейл; имейли, (два и т.н.) имейла, император; императори, (двама и импресионйст; импресионйсти,
и ймёйл т.н.) императори (двама и т.н.) импресионйсти
имейл, имейли, (два и т.н.) ймёйла, императорски импресионистйчен,
и имёйл императрйца импресионистачния(т),
имел; имели, (два и т.н.) имела империализъм, империализмът, импресио!шстачна,
имен, ймения(т); ймени империализма импресионистично;
йменен, йменния(т), йменна, империалйст; империалйсти, импресионистйчни
йменно; йменни (двама и т.н.) империалйсти импресионйстка
имение империалистйчен, импресия; импрёсии
йменик; йменици, (двама и т.н.) империалистйчния(т), нмпримё; импримёта
йменици империалистйчна, импримён, импримёния(т),
именит империалистачно; импримёна, импримёно;
именйтелеи, именйтелния(т), империалистачни импримёни
именйтелна, именйтелно; империалистически импровизатор; импровизатори,
именйтелни империя; импёрии (двама и т.н.) импровизатори
именйтост, именитостга имперски импровизаторка
йменица имперфект; имперфекта, (два и импровизаторски
именник; именници, (два и т.н.) т.н.) ймперфекта импровизация; импровизации
йменника нмперфектен. ймперфектния(т), импровизйрам, -аш
именувам (се), -аш ймперфектна, ймперфектно; импровизиран
именуване ймперфектаи импровизйране
именяк; именяци, (двама и т.н.) импййчмънт; импййчмънти, (два импулс; импулси, (два и т.н.)
именяци и т.н.) импййчмънта импулса
302
индукторен
импулсен, импулсния(т), инвариантна, инвариантно; индивндуалистйчен,
импулсна, импулсно; импулсни инвариантни индивидуалистачния(т),
импулсйвен, импулсйвния(т), инварнан гност, инвариантностга индивидуалистична,
импулсйвна, импулсйвно; инвентар; инвентари, (два и т.н.) индивидуалистично;
импулсйвни инвентара индивидуалистачни
импулсйвност, импулсивносгга инвентарен, инвентарния(т), индивидуалистически
импулсйрам, -аш инвентарна, инвентарно; индивидуалистка
импулсйране инвентарни индивидуалност,
импулснодъгов инвентаризацибнен, индивидуалността
нмпулснофйзов инвентаризационния(т), индйго; индига
имунен, имунния(т), имунна, инвентаризационна, индйгов
имунно; имунни инвентаризационно; индиец; индийци, (двама и т.н.)
имунизационен, инвентаризационни индийци
имунизационния(т), инвентаризация; индййка
имунизационна, инвентаризации индййски
имунизационно; инвентаризйрам, -аш индийско-китайски
имунизационни инвентаризйране индййско-пакистанскн
имунизация; имунизации инвенция; инвенции индикатйв
имунизирам (се), -аш инверсия; инверсии индикатйвен, индикатавния(т),
имунизйран инвестйрам, -аш индикативна, индикативно;
имунизйране инвестйране индикативни
имунитет; имунитети, (два и т.н.) инвеститор1; инвеститори, индикатор; индикатори, (два и
имунитета (двама и т.н.) инвеститори т.н.) индикатора
имунобиолбгия (лице) индикаторен, индикаторния(т),
имуногенётика инвестйтор2; инвеститори, (два и индикаторна, индикаторно;
имунология т.н.) инвеститора (нелице) индикаторни
имуностимулант; инвестйторка индикация; индикации
имуностимуланти, (два и т.н.) инвестйторски нндикйрам, -аш
имуностимуланта инвестиционен, индикйране
имунотерапия инвестиционния(т), индйкт; индикта, (два и т.н.)
имуществен, им)оцествения(т), инвестиционна, инвестиционно; индикта
имуществена, имуществено; инвестиционни индиректен, индирёктния(т,)
имуществени инвестйция; инвестиции индиректна, индиректно;
имущество; имущества инвйтро индиректни
инак и иначе йндекс; йндекси, (два и т.н.) индиферёнтен,
йнаква (вж. йнакъв) йндекса индиферёнтния(т),
йнакви (вж. йнакъв) индексация; индексации индиферентна, индиферентно;
йнакво (вж. йнакъв) индексйрам, -аш индиферентни
инакомйслещ индексйран индиферёнтност,
инакомыслие индексйране индиферентността
йнакъв, йнаквия(т), йнаква, индетерминйзъм, йндоевропёйски
йнакво; йнакви индетерминйзмът, индокитаец; индокитайци,
инат1; инати, (двама и т.н.) инати индетерминизма (двама и т.н.) индокитайци
(лице) инди&нец; индианци, (двама и индокитайка
ин&т2; инати, (два и т.н.) ината т.н.) индианци индокитайски
(нелице) индианка индонезиец; индонезййци, (двама
инатене индийнски и т.н.) индонезййци
инатлйв индивид1; индивиди, (двама и индонезййка
инатчййка т.н.) индивида (лице) индонезййски
инатчййски индивйд2; индивйди, (два и т.н.) индришё; индришёта
инатчйя; инатчии, (двама и т.н.) индивида (нелице) индуйзъм, индуйзмът, индуйзма
инатчйи индивидуален, индуктйвен, индуктавния(т),
инатя се, -йш индивидуалния(т), индуктивна, индуктивно;
йначе и инак индивидуальна, индивидуално; индуктивни
инвазия; инвазии индивидуални индуктйвно-описателен,
инвалйд; инвалиди, (двама и т.н.) индивидуализация; индуктавно-описателния(т),
инвалиди индивидуализации индуктавно-описателна,
инвалйден, инвалидния(т), индивидуализйрам, -аш индуктивно-описателно;
инвалйдна, инвалидно; индивидуализйране индуктавно-описателни
инвалидни индивидуализъм, индуктор; индуктори, (два и т.н.)
инвалйдност, инвалидността индивидуализмът, индуктора
инвариант; инварианта, (два и индивидуализма индукторен, индукторния(т),
т.н.) инварианта индивидуалйст; индивидуалйста, индукторна, индукторно;
инвариантен, инвариантния(т), (двама и т.н.) индивидуалиста индукторни
303
и н д у к т о т е р а II и я
индуктотерапия ипженёрно-сапьбрски инкриминиране

индукцибнен, индукционния(т), инженёрно-стройтелен, инкрустация; инкрустации
индукцибнна, индукционно; инженёрно-стройтелния(т), инкрустйрам, -аш
индукционни инженёрно-стройтелна, инкрустйран
индукция; индукции инженёрно-стройтелно; инкрустйране
индулгенция; индулгенции инженёрно-стройтелни инкубатор; инкубатори, (два и
индус; индуси, (двама и т.н.) ннжеиёрно-технйчески т.н.) инкубатора
индуси инженёрно-физйчен, инкубацибнен,
индуска инженёрно-физйчния(т), инкубационния(т),
индуски инженёрно-физйчна, инкубационна, инкубационно;
индустриален, индустриалния(т), инженёрно-физйчно; инкубационни
индустриална, индустриално; инженёрно-физйчни инкубация
индустриални инженёрски инкунабула, инкунабули (обикн.
индустриалец; индустриалци, инженёрство в мн.ч.)
(двама и т.н.) индустриалци инженёр-физйк; ипобитиё
индустриализация инженёр-физйци, (двама и т.н.) иновационен, иновационния(т),
индустриализирам (се), -аш инженёр-физйци иновационна, иновационно;
индустриализиране инженёр-химйк; инженёр-химйци, иновационни
индустриално-аграрен, (двама и т.н.) инженёр-химйци иновация; иновации
индустриално-аграрния(т), инициал: инициали, (два и т.н.) иновёрен, иновёрния(т),
индустриално-аграрна, инициала иновёрна, иновёрно; иновёрни
индустриално-аграрно; инициален, инициалния(т), иновёрец; иновёрци, (двама и т.н.)
индустриално-аграрни инициална, инициално; иновёрци
индустрийлно-земедёлски инициални иновёрка
индустрия; индустрии инициатйва иновёрскн
индуцйрам, -аш инициатйвен, инициатйвния(т), инок; иноци, (двама и т.н.) иноци
индуциране инициатйвна, инициатйвно; иноплёменен, иноплёменния(т),
инертен, инёртния(т), инертна, инициатйвни иноплёменна, иноплеменно;
инертно; инертни инициатйвност, иноплёменни
инертност, инертността инициативността инороден, инородния(т), инородна,
инерционен, инерционния(т), инициатор; инициатори, (двама и инородно; инородни
инерционна, инерционно; т.н.) инициатори инородец; инородци, (двама и т.н.)
инерционни инициаторка инородци
инёрция; инерции инициаторски иносказание
инжектирам (се), -аш инициация; инициации иносказателен,
инжектиран иннцийрам, -аш иносказателния(т),
инжектиране иницийран иносказателна, иносказателно;
инжекцибнен, инжекционния(т), иницийране иносказателни
инжекционна, инжекционно; йнка; йнки, (двама и т.н.) йнки иночески
инжекционни (обикн. в мн.ч.) инсайд
инжекция; инжекции инкасатор; инкасатори, (двама и йнсайдър; йнсайдъри, (двама и
инженер; инженери, (двама и т.н.) инкасатори т.н.) йнсайдъри
т.н.) инженери инкасаторка инсёкт; инсёкти, (два и т.н.)
инженерен, инженёрния(т), инкасаторски инсёкта
инженерна, инженерно; инкаейрам, -аш инсектицйд; инсектициди, (два и
инженерни инкаейране т.н.) инсектицйда
инженеринг инкасо инсектолбг; инсектолози, (двама
инженерингов инквизйрам, -аш и т.н.) инсектолози
инженёрно-авнацибнен, инквизйране иисектологйчен,
инженёрно-авиационния(т), инквизйтор; инквизйтори, инсектологйчния(т),
инженёрно-авиационна, (двама и т.н.) инквизйтори инсектологйчна,
инженёрно-авиацибнно; инквизйторка инсектологйчно;
инженёрно-авиационни инквизиторски инсектологйчни
инженёрно-геолбжкн инквизиционен, инсектологйчески
ннженёрно-консервацибнен, инквизиционния(т), инсектология
инженёрно-консервационния(т), инквизиционна, ннсектолбжка
инженёрно-консервационна, инквизиционно; инквизиционни инсинуатор; инсинуатори, (двама
инженёрно-консервационно; инквизйция; инквизйции и т.н.) инсинуатори
инженёрно-консервационни инкогнито инсинуйторка
ннжепёрно-нътен, инкорпорйрам, -аш инсинуация; инсинуации
инженёрно-пътния(т), инкорпорйране инсинуйрам, -аш
инженёрно-пътна, инкриминации; инкриминации инсинуйране
инженёрно-пътно; инкриминирам -аш ннспектйрам, -аш
инженёрно-пътни инкриминйран инспектйран
304
интервюиране
инспектйране инструкторка интелектуални
инспектор; инспектори, (двама и инструкторски интелектуалец; интелектуалци,
т.н.) инспектори инструкторско-методйчески (двама и т.н.) интелектуалци
инспекторат; инспекторати, (два инструкция; инструкции интелектуализация
и т.н.) инспектората инструмент; инструменти, (два и интелектуализйрам, -аш
инспёкторка т.н.) инструмента интелектуализйрапе
инспекторски инструментален, интелектуалйзъм,
инспекционен, инструменталния^), интелектуалйзмът,
инспекционния(т), инструментална, интелектуалйзма
инспекционна, инспекционно; инструментално; интелектуална
инспекционни инструментални интелигент; интелигенти, (двама
инспекция; инспекции инструменталист; и т.н.) интелигенти
инспиратор; инспиратори, инструменталисти, (двама и интелигентен, интелигёнтния(т),
(двама и т.н.) инспиратори т.н.) инструменталисти интелигентна, интелигентно;
инспираторка инструменталистка интелигентни
инспирация; инспирации инструментарий, -ят, -я; интелигентност,
ивспнрйрам, -аш инструментарии, (два и т.н.) интелигентността
инспирйран инструментария интелигентски
инспирйране инструментариум; интелигентщина
инсталатор; инсталатори, (двама инструментариуми, (два и т.н.) интелигенция; интелигенции
и т.н.) инсталатори инструментариума интендант; интенданти, (двама и
инсталйторски инструментация т.н.) интенданти
инсталационен, инструментйрам, -аш интендантски
инсталациошшя(т), инструментйране интендантство
инсталационна, инсталационно; инсулйн; инсулйни, (два и т.н.) интензйвен, интензйвния(т),
инсталационни инсулина интензивна, интензивно;
инсталация; инсталации ннсулйнов интензивни
инсталйрам, -аш инсулйнотерапин интензйвност, интензивността
инсталйран инсулт; инсулти, (два и т.н.) интензитет; интензитети, (два и
инсталйране инсулта т.н.) интензитета
инстанция; инстанции инсценйрам, -аш интензификация
инстйнкт; инстинкти, (два и т.н.) инсценйран интензифицйрам, -аш
инстинкта инсценйране интензифицйране
инстинктйвен, инстанктавния(т), инсценировка интенция; интенции
инстинктивна, инстинктивно; инсценировъчен, интерактйвен, интерактивния(т),
инстинктивни инсценировъчния(т), интерактивна, интерактивно;
институт; институти, (два и т.н.) инсценировъчна, интерактивни
института инсценировъчно; интерактйвност,
институтски инсценировъчни интерактивността
институционален, интйрзия; интарзии йнтербригадйст;
институционалния(т), интеграл; интеграли, (два и т.н.) йнтербригадйсти, (двама и т.н.)
институционална, интеграла йнтербригадйсти
институционално; интегрален, интегралния(т), йнтербригадйстка
институционални интегрална, интегрално; интервал; интервали, (два и т.н.)
институционализйрам, -аш интегрални интервала
институционализйране интегр&лио-диференциален, интервенйрам, -аш
институционен, интегрално-диференциалния(т), интервенйране
институционния(т), интегрално-диференциална, интервент': интервента, (двама и
институционна, институционно; интеграпно-диференциално; т.н.) интервента (лице)
институционни интегрално-диференциални интервёнт2; интервента, (два и
институция; институции интеграционен, т.н.) интервента (нелице)
инструктаж; инструктажи, (два и интеграционния(т), интервентка
т.н.) инструктажа интеграционна, интеграционно; интервентски
инструктажен, интеграционни интервенция; интервенции
инструктажния(т), интеграция интервизибнен,
инструктажна, инструктажно; интегрйрам (се), -аш интервизионния(т),
инструктажни интегрйран интервизионна, интервизионно;
инструктйвен, инструктивния(т), интегриране интервизионни
инструктивна, инструктивно; интегритет; интегритёти интервокален, интервокалния(т),
инструктивни интелект; интелекти, (два и т.н.) ннтервокална, интервокално;
инструктйрам, -аш интелекта интервокални
инструктйране интелектуален, интервю; интервюта
инструктор; инструктори, (двама интелектуалния(т), интервюирам, -аш
и т.н.) инструктори интелектуална, интелектуално; интервюйрапе

и нтердиалект
интердиалект; интердиалекта, интерпелатор; интерпелатори, интрш антски

(два и т.н.) интердиалекта (двама и т.н.) интерпелатори интригантствам, -аш
интердисциплинарен, интерпелация; интерпелации интриг^нтстване
йнтердисциплинарния(т), ннтерпелйрам, -аш интригантство
интердисциплинарна, интерпелйране интригувам, -аш
интердисциплинарно; интерполация; интерполации интригуване
интердисциплинарни интерпретатйвен, интрйжка
интерес; интереси, (два и т.н.) интерпретатавния(т), интровёрт, интровёрти, (двама и
интереса интерпретативна, т.н.) интровёрти
интересен, интерёсния(т), интерпретатавно; интровёртен, интровёртния(т),
интересна, интересно; интерпретатавни интровёртна, интровертно;
интересни интерпретатор; интерпретатори, интровёртни
интересувам (се), -аш (двама и т.н.) интерпретатори интродукция; интродукции
интересуваме ннтерпретаторка интроспектйвеп,
интериор; интериори, (два и т.н.) ннтерпретаторски гаггроспектавния(т),
интериора интерпретация; интерпретации интроспективна,
интериорен, интериорния(т), иитерпретйрам, -аш интроспективно;
интериорна, интериорно; интерпретйране интроспектавни
интериорни йнтерпрограма интроспёкция; интроспёкции
йнтеркбм; йнтеркоми, (два и т.н.) интерпункция; интерпункции интрузйвен, интрузйвния(т),
интеркома йнтерфейс; интерфейси, (два и интрузивна, интрузивно;
интерлюдия; интерлюдии т.н.) интерфейса интрузйвни
ннтермёдиен, интермёдийния(т), йнтерфейсен, йнтерфейсния(т), интрузия; интрузии
интермёдийна, интермёдийно; интерфейсна, интерфейсно; интубйрам, -аш
интермёдийни интерфейсни иитубйране
интермёдия; интермёдии интерференционен, интуитивен, интуитавния(т),
интермёцо; интермёци тггерференцибнния(т), интуитивна, интуитивно;
интернат; интерната, (два и т.н.) интерференционна, интуитивни
интерната интерференционно; интунтивйзъм, интуитивйзмът,
интернационал; интерференционни интуитивизма
интернационали, (два и т.н.) интерферёнцня; интерферёнции интуйция; интуиции
интернационала интерферон; интерферони, (два и инфант; инфанта, (двама и т.н.)
интернационален, т.н.) интерферона инфанта
интернационалния(т), йнтерфикс; йнтерфикси, (два и инфанта
интернационална, т.н.) интерфикса инфантйлен, инфантилния(т),
интернационално; интймен, интамния(т), интимна, инфантилна, инфантилно;
интернационални интимно; интимни инфантилни
интернационализация интимнича, -иш инфантилйзъм, инфантилйзмът,
интернационализйрам, -аш ннтймничене инфантилизма; инфантилизми
интернационализиране ннтймност, интимността инфантйлност. инфантилността
интернационализъм, интифада инфаркт; инфаркта, (два и т.н.)
интернационализмът, интоксикация; интоксикации инфаркта
интернационализма интопационен, инфарктен, инфарктния(т),
интернационалист; интонационния(т), инфарктна, инфарктно;
интернационалиста, (двама и интонационна, интонационно; инфарктни
т.н.) интернационалиста интонационни инфектйрам (се), -аш
интернационалистически интонационно-мелодйчен, инфектйран
интернационалистка интонационно-мелодйчния(т), инфектйране
интернацион&лност, интонационно-мелодична, инфекциозен, инфекциозния(т),
интернационалносгта интонационно-мелодично; инфекциозна, инфекциозно;
интернет интонационно-мелодйчни инфекциозни
йнтернетен, йнтернетния(т), интонация; интонации инфекцибзно-алергйчен,
Интернета, йнтернетно; интонйрам, -аш инфекци6зно-алергйчния(т),
йнтернетни интонйране инфекциозно-алергична,
йнтернетски иитрамолекулярен, инфекциозно-алергично;
интернйрам, -аш интрамолекулярния(т), инфекциозно-алергични
иитернйст; интерниста, (двама и интрамолекулярна, инфекциозност,
т.н.) интерниста интрамолекулярно; инфекциозността
интернйстка интрамолекулярни инфекционен, инфекционния(т),
интерпарламентарен, йнтранёт инфекциота, инфекционно;
йнтерпарламентарния(т), интрйга инфекционни
интерпарламентарна, интригант; интриганта, (двама и инфёкция; инфекции
интерпарламентарно; т.н.) интриганти йнфикс; йнфикси, (два и т.н.)
интерпарламентарни интригантка йнфикса
306
и сл ям и зац и н
инфилтрат; инфилтрати, (два и йнфотехнологии ирационална, ирационално;
т.н.) инфилтрата йнфоцёнтър*; йнфоцёнтрове, ирационални
инфилтрация; инфилтрации (два и т.н.) йнфоцёнтьра ирационалйзъм,
инфилтрирам (се), -аш йнфраекран; йнфраскранн, (два и ирационалйзмът,
инфилтриране т.н.) йнфраекрана ирационалйзма
инфинитив; инфинитйви, (два и йнфразвук; йнфразвуци и ирационалност,
т.н.) инфинитива йнфразвукове, (два и т.н.) ирационалността
инфинитйвен, инфинитйвния(т), инфразвука иреален, иреалния(т), иреална,
инфинитйвна, инфинитйвно; инфраструктура и иреално; иреални
инфинитйвни йнфраструктура иреалнос г, иреалността
инфлационен, инфлационния(т), йнфраструктурен, иригатор; иригатори, (два и т.н.)
инфлационна, инфлационно; йнфраструтстурния(т), иригатора
инфлационни йнфрастр>тсгурна, иригационен, иригационния(т),
инфлация; инфлации йнфраструктурно; иригационна, иригационно;
инфлуенца йнфраструктурнн, и иригационни
йифобйзнес* йнфраструктурен иригация; иригации
йнфографнка* йнфраструктурен, ирйднй, -ят, -я
ннформатйвен, йнфраструктурния(т), ирис; йриси, (два и т.н.) йриса
информатйвния(т), йнфраспруктурна, йрисодиагностика
информативна, информативно; йнфраструктурно; ирландец; ирландци, (двама и т.н.)
информативни йнфраструктурнн, и ирландци
информатйвност, йнфраструктурен ирландка
информативността йнфрачервён, пнфрачервения(т), ирландски
информатика йнфрачервёна; инфрачервено; ироннзйрам, -аш
информатор; информатори, йнфрачервени иронизйране
(двама и т.н.) информатори инфузорен, инфузорния(т), иронйм; иронйми, (два и т.н.)
информаторка инфузорна, инфузорно; иронйма
информаторски инфузорни иронйчен, иронйчния(т),
информационен. инфузория; инфузории иронична, иронично; иронйчни
информационния(т), инхалатор; инхалатори, (два и т.н.) иронйческн
информационна, инхалатора иропйчност, ироничността
информационно; инхалация; инхалации ирония;иронии
информационни инхибйтор, инхибйтори, (два и исихазъм, исихазмът, исихазма
информационно-аналитйчен. т.н.) инхибйтора исихаст; исихасти, (двама и т.н.)
информацибнно-аналитйчния(т), инхибйторен, инхибйторния(т), исихаста
информацибнно-аналитйчна, инхибйторна, инхибйторно; исихаство
информационно-аналитйчно; инхнбйторни исихастки
информационно-аналитйчни инцидент; инциденти, (два и т.н.) иск, -ът, -а; искове, (два и т.н.) йска
информационно- инцидента йскам, -аш
комуникационен, инцидентен, инцидёнтния(т), йскане
информационно- инцидентна, инцидентно; йсков
комуникацио1шия(т), инцидентни искра
информационно-комуникационна, инцидентност, инцидентността йскрен, йскрения(т), искрена,
информационно- инч, -ът, -а; инчове, (два и т.н.) йскрено; йскрени
комуникационно; инча искрёне
информационно-комуникационни ипостйс йскреност, искреността
информационно-рекламен, ипотека искрйст
информационно-рекламния(т), ипотекйрам, -аш искрица
информационно-рекламна, ипотекйран йскров
информационно-рекламно; ипотекиране искрогасйтел; искрогасители,
информационно-рекламни ипотечен, ипотёчния(т), (два и т.н.) искрогасителя
информационнотехнологйчен. ипотечна, ипотечно; ипотечни искромётен, искромётния(т),
информационно- нпрйт искромётна, искромётно;
технологйчния(т), иракски искромётни
информационнотехнологйчна, иракчанин; иракчани, (двама и искря, -йш
информационнотехнологйчно; т.н.) иракчани, и иракчаннн йскърец; йскърци, (двама и т.н.)
информационнотехнологйчнн иракчанин; иракчани, (двама и йскърци
информация; информации т.н.) иракчани, и иракчанин искърски
информйрам (се), -аш иракчанка и иракчанка исландец; исландци, (двама и т.н.)
информиран иранец; иранци, (двама и т.н.) исландци
информиране иранци исландка
ннформйраност, иранка исландски
информираността ирански ислям
йнфотехнолбгия*; ирационален, ирационалния(т), ислямизйция
307
мелями ш рам (се)
ислямизйрам (се), -аш истинолюбие истукаи; истукани, (два и т.н.)
ислямизйраи йстински истукана
иелнмнзиране историзъм, историзмът, иехемйчен, исхемйчния(т),
ислямизъм, ислямизмът, историзма иехемйчна, иехемйчно;
ислямизма историйка иехемйчни
ислямйст; ислямйсти, (двама и исторйк; историци, (двама и т.н.) иехемйя; иехемйи
т.н.) ислямйсти историци италианец; италианци, (двама и
ислямйстки исторйко-архйвен, т.н.) италианци
ислямски исторйко-архйвния(т), италийнка
йсо исторйко-архйвна, италиански
испанец; испанци, (двама и т.н.) историко-архивно; италййски
испанци исторйко-архйвни их (межд.)
испанка исторйкоматериалистйчески йха (межд.)
иснаноарабски исторйко-революцибнен. й-хй-хй (межд.)
испаноговореш исторйко-революционния(т), ихтиманец; ихтиманци, (двама и
испански историко-революционна, т.н.) ихтиманци
испанско-арабски историко-революционно; ихтимйнка
иснанско-български исторйко-революционни ихтимански
исперйхски исторйко-сравнйтелен, ихтиобиолбг; ихтиобиолози,
исперйхчанин; исперйхчани, исторйко-сравнителния(т), (двама и т.н.) ихтиобиолози
(двама и т.н.) исперйхчани исторйко-сравнйтелна, ихтиобиоложка
исперйхчанка исторйко-сравнйтелно; ихтиозавър; ихтиозаври, (два и
исполйн; исполини, (двама и т.н.) исторйко-сравнйтелни т.н.) ихтиозавъра
исполини исторйко-филологйчески ихтиол; ихтиоли, (два и т.н.)
исполйнски историограф; историографи, ихтиола
истанбулски (двама и т.н.) историографи ихтиолбг; ихтиолози, (двама и
истерйк; истерици, (двама и т.н.) историография т.н.) ихтиолози
истерици историографка ихтиолбгия
истерика историографски ихтиолбжка
истеричен, истерйчния(т), историцйзъм, историцйзмът, ихтиофауна
истерична, истерично; историцйзма йху (межд.)
истерични исторйчен, исторйчния(т), йху-ху (межд.)
истерйчка исторична, исторично; ишийс
истёрия; истерии исторйчни ишлеме
йстина исторйчески ищах; щцаси, (два и т.н.) ищаха
йстинен, йстинния(т), истинна, исторйчка ищец; ищци, (двама и т.н.) ищци
истинно; йстинни исторйчност, историчността ищца
йстинност, истинността история1
истинолюбйв история2; истории
о
и
йотуване
йероглиф; йероглифи, (два и т.н.) йонизацибнеи,
йероглифа йонизационния(т),
йероглйфен, йероглифния(т), йонизационна, йонизационно;
йероглйфна, йероглифно; йонизационни
йероглйфни йонизация
йероглйфеки йонизирам (се), -аш
йеродякон; йеродякони, (двама и йонизйране
т.н.) йеродякони йоника
йезуит; йезуити, (двама и т.н.) йеромонах; йеромонаси, (двама и йоногалванизация;
йезуити, и езуйт т.н.) йеромонаси йоногалванизации
йезуитски и езуйтски йёрусалимски и ёрусалимски йоиообмён; йонообмёни, (два и
йезуйтствам, -аш, и езуйтствам йога1; йоги, (двама и т.н.) йоги т.н.) йонообмёна
йезуйтстване и езуйтстване йога2 (същ.) йонообмёиен, йонообмённия(т),
йезуитство и езуйтство йбгин; йогини, (двама и т.н.) йонообмённа, йонообмённо;
йезуйтщина и езуйтщина йогини йонообмённи
йеменец; йеменци, (двама и т.н.) йогйстки йонообменител, -ят, -я;
йеменци йод, -ът, -а; (два и т.н.) йода йонообменйтели, (два и т.н.)
йеменка йбден, йодния(т), йодна, йодно; йонообменйтеля
йемеиски йодни йоносфёра
йена йодирам, -аш йонотерания; йонотерашш
й£наглас йодиране йонофорёза
йбнеки йодйт йорданец; йорданци, (двама и т.н.)
йерарх; йерарси, (двама и т.н.) йодов йорданци
йерарси йодообмён; йодообмёни, (два и т.н.) йордански
йерархичен, йерархйчния(т), йодообмёна йот, -ът, -а; (два и т.н.) йота, и йота
йерархична, йерархично; йодоформ; (два и т.н.) йодоформа йбта и йот
йерархични йон, -ът, -а; йони, (два и т.н.) йона йотация; йотации
йерархически йонен, йонния(т), йонна, йонно; йотувам, -аш
йерархия; йерархии йонни йотуван
йерей; йереи, (двама и т.н.) йереи йонизатор; йонизатори, (два и
йерейски т.н.) йонизатора
309
к каватина
кавга
кавгаджййка
кавгаджййски
кавгаджйя; кавгаджйи, (двама и
т.н.) кавгаджйи
кавёрпа
кажа, -еш
кажй-речй
казак; казмда, (двама и т.н.) казаци
казан; казани, (два и т.н.) казана
казанджййка
казанджййница
казанджййски
кавйчки казанджййство
кавказец; кавказци, (двама и т.н.) казанджйя; казанджйи, (двама и
каб&ла т.н.) казанджйи
кабалистика кавказци
кавказка казанлъчанин; казанлъчани,
кабалистйчен, кабалистйчния(т), (двама и т.н.) казанлъчани
кабалистйчна, кабалистйчно; кавкйзки
кавхан; кавханове, (двама и т.н.) казанлъчапка
кабалистачни казанлъшки
кабарё; кабарета кавханове
кавър; кавъри, (два и т.н.) кавъра казански
кабаретен, кабарётния(т), казанче; казанчета
кабаретна, кабаретно; кавървёрсия; кавървёрсии
кавърмй казарма
кабаретни казармен, казармения(т),
кабел; кабели, (два и т.н.) кабела кадайф; кадайфи, (два и т.н.)
кадайфа казармена, казармено;
кабелен, кабелния(т), кабелна, казармени
кабелно;кабелни каданс; каданси, (два и т.н.) каданса
кадансйрам, -аш каз&х; казахи, (двама и т.н.) казахи
кабелизация казахка
кабелизйрам (се), -аш кадансйране
кадастрален, кадастралния(т), казахски
кабелизйране казачество
кабелкран. -ът, -а; кабелкранове, кадастрална, кадастрално;
кадастрални казачка
(два и т.н.) кабелкрана казачок; казачоци, (два и т.н.)
кабел муфа кадастров; кадастрони, (два и
т.н.) кадастрона казачока
каберне; кабернёта казашки
кабина кадастър; кадастри, (два и т.н.)
кадастъра к&звам1, -аш
кабйпен, кабйнния(т), кабйнна, казвам2 (се), -аш
кабйнно;кабинни кадёж; кадёжи, (два и т.н.) кадёжа
кадёне казване
кабинет; кабинети, (два и т.н.) казейн
кабинета кадёнца
кадёт; кадёта, (двама и т.н.) казйно; казйна
кабинетен, кабинетния(т), казионен, казионния(т),
кабинетна, кабинетно; кадёти
кадётски казионна, казионно; казионни
кабинетни казуйст; казуиста, (двама и т.н.)
кабйнка кадййски
кадилак; кадилаци, (два и т.н.) казуиста
кабйнков казуйстика
каботаж; каботажи (два и т.н.) кадилака
кадилница казуистичен, казуистачния(т),
каботажа казуистична, казуистично;
каботажен, каботажния(т), кадило; кадила и кадила
кадифё; кадифёта казуистачни
каботажна, каботажно; казуистйчески
каботажни кадифён, кадифёния(т),
кадифёна, кадифено; кадифёни казуйстка
кабрио казус; казуси, (два и т.н.) казуса
кабриолет; кабриолета, (два и т.н.) кадия; кадйи, (двама и т.н.) кадии кайрски
кабриолета кадмий, -ят, -я
кадрйл; кадрили, (два и т.н.) кайш; кайши, (два и т.н.) кайша
кавак; каваци, (два и т.н.) кавака кайшка
кав&л; кавали, (два и т.н.) кавала кадрила
кайзер'; кайзери, (двама и т.н.)
кавалджйя; кавалджйи, (двама и кадров и кадровй кайзери (лице)
т.н.) кавалджйи кадровйк; кадровици, (двама и т.н.)
кадровици к&йзер2 (нелице)
кавалер; кавалери, (двама и т.н.) каймй
кавалери кадровйчка
кадрувам, -аш каймак; каймаци (два и т.н.)
кавалерййски каймака
кавалерйст; кавалерйста, (двама кадруване каймакамин; каймаками, (двама
и т.н.) кавалерйсти кадъна
кадънка и т.н.) каймаками
кавалерии; кавалерии кайман; каймани, (два и т.н.)
кавалерски кадънски
кадър1; кадри, (два и т.н.) кадъра каймана
кавалерствам, -аш каймачен, каймачния(т),
кавалёрстване кадър2; кадри
кадърен, кадърния(т), кадърна, каймачна, каймачно; каймачни
кавалёрство каймё; каймёта
кавал када кадърно;кадърни
кайнарджййски
каварненец; каварненци, (двама кадърност, кадърността кайсйев
и т.н.) каварненци кадя, -йш
кадёне кайсйен, кайсйения(т), кайсйена,
каварненка кайсйено;кайсйени
каварненски кйене
310
к а л у г е р я (сс)
кайсия;кайсии калейдоскопично; калкулйран
кайтсърф; кайтсърфове, (два и калейдоскопични калкулиране
т.н.) кайтсърфа калейдоскопйчност, калкутски
кайтсърфинг калейдоскопичността калмар, -ът, -а; калмари, (два и
как калем; калеми, (два и т.н.) калема т.н.) калмара
кака кален, калния(т), кална, кално; калмйк; калмйци, (двама и т.н.)
какавида кални калмйци
какаду; какадута кален, каления(т), калена, калено; калмйцкн
каканйжа, -еш калени калмйчка
каканйжене календар, -ът, -а; календари, (два калник; калници, (два и т.н.)
какао и т.н.) календара каишка
какаов календарен, календарния(т), калолечёбен, калолечёбния(т),
каква (вж. какъв) календарна,календарно; калолечёбна,калолечёбно;
каквато (вж. какъвто) календарни калолечёбни
каквй (вж. какъв) календарски калолечёбница
каквито (вж. какъвто) календарче; календарчета калолечение
какво (вж. какъв) кал&сам, -аш каломёл; каломели, (два и т.н.)
каквото (вж. какъвто) калесвам, -аш каломёла
какй калесване калориен, калорййния(т),
какин калибрирам, -аш калорийна, калорийно;
какофонйчен, какофонйчния(т), калибрйране калорийни
какофонична, какофонично; калибровам, -аш калорийност, калорийността
какофонйчни калибрбване калориметрйчсн,
какофония; какофонии калибър; калибри, (два и т.н.) калориметрйчния(т),
кйкто калибъра калориметрйчна,
кактус; кактуси, (два и т.н.) калиграф; калиграфи, (двама и т.н.) калориметрйчно;
кактуса калиграфи калориметрйчни
кактусов калиграфен, калиграфния(т), калориметрия
какъв, каква, какво; каквй калиграфна, калиграфно; калорнмётър; калоримётри, (два
какъвто, каквато, каквото; каквито калиграфни и т.н.) калоримётъра
кал калиграфйчески калорифер; калорйфери, (два и
к&ла и калия калиграфйрам, -аш т.н.) калорифера
калабалък, -ът, -а калиграфйране калорйчен, калорйчния(т),
калаен, калаения(т), калаена, калиграфия; калиграфии калорйчна, калорйчно;
калаено;калаени калиграфка калорични
калай, -ят, -я калиграфски калоричност, калоричността
калайджййка калиев калория; калории
калайджййски калий, -ят, -я калбферец; калоферци, (двама и
калайджййство калимавка и калимявка и т.н.) калоферци
калайджйя; калайджйи, (двама и килимявка калоферка
т.н.) калайджйи калимантански калоферски
калайдйсам, -аш калимявка и калимавка и калояновец; калояновци, (двама
калайдйсан килимявка и т.н.) калояновци
калайдйсвам, -аш калйна калояновка
калайднсване калйнка калояновски
каламбур; каламбури, (два и т.н.) калинов калпав
каламбура калйпсо калпазанин; калпазани, (двама и
каланётика калифорнйец; калифорнийци, т.н.) калпазани
калашник; калашници, (два и т.н.) (двама и т.н.) калифорнийци калпазанка
калашника калпфорнййка калиазански
калвадос; калвадоси (два и т.н.) калифорнййски калпазаншнна
калвадоса калище; калища калпак; калпаци, (два и т.н.)
калвинйзъм, калвинйзмът, калия; калии, и кала калпака
калвинйзма калка калпакчййница
калвинйст; калвинйсти, (двама и калкан; калкани, (два и т.н.) калпакчийски
т.н.) калвинйсти калкана калпакчйя; калпакчйи (двама и
калвинйстка калкйрам, -аш т.н.) калпакчйи
калдъръм; калдъръми калкйране калпаче; калпачета
кале; калета калкулатор1; калкулатори, (двама калугер; кал>тери, (двама и т.н.)
калейдоскйп; калейдоскопи, (два и т.н.) калкулатори (лице) капутери
и т.н.) калейдоскопа калкулатор2; калкулатори, (два и калугерица
калейдоскопйчен, т.н.) калкулатора (нелице) калугерка
калейдоскопйчния(т), калкулация; калкулации калугерски
калейдоскопична, калкулйрам, -аш калугеря (се), -йш
311
калугсрен е
каменно-зёмен, камуфлажа
калугсрене камуфляжен, ка^флажния(т),
калфа; калфи, (двама и т.н.) калфи каменно-зёмния(т),
каменно-зёмна, каменно-земно; камуфлажна, камуфлажно;
калци (само мн.ч.) камуфлажни
калциев каменно-зёмни
камеповец; каменовци, (двама и камуфлйрам, -аш
калций, -ят, -я камуфлйране
калцинйрам, -аш т.н.) каменовци
каменовка камфор; (два и т.н.) камфора
калцинйране камфорен, камфорния(т),
калцинйран каменовски
каменовъглен, камфорна, камфорно; камфорни
калцйрам (се), -аш камфоров
калцйране каменовъгления(т),
каменовъглена, каменовъглено; камчатски
калцйт камчийски
калцун; калцуни, (два и т.н.) каменовъглени
камеподёлец; каменоделци, камшйк; камшици, (два и т.н.)
калцуна камшйка
калъп; калъпи, (два и т.н.) калъпа (двама и т.н.) каменоделци
каменоделие камшйчест
калъпене камък; кшдъни, (два и т.н.) камъка
калъпче; калъпчета каменоделски
каменодёлство камънак; камънаци, (два и т.н.)
калъпя, -иш камънака
калъф; калъфи, (два и т.н.) калъфа каменоломен, каменоломния(т),
каменоломна, каменоломно; кймъче; камъчета
калъфка камъш; камъши, (два и т.н.)
калъфче; калъфчета каменоломни
каменолдмна и каменоломня камъша
калй (се), -йш камъшен, камъшения(т),
калявам (се), -аш камеиопад; каменопади, (два и
т.н.) каменопада камъшена, камъшено;
каляване камъшени
каля м (се), -яш каменотрошачка
каменохвъргачка камъшйт
каляне камъшйтов
каляска камера
камердйнер; камердйнери, кана
кам& канабис; канабисът, (два и т.н.)
камара (двама и т.н.) камердйнери
камерен, камсрния(т), камерна, канабиса
камара канавй
камарила камерно;камерни
камериёр; камериёри, (двама и | канаваца
камари, -йш канавка
камарене т.н.) камериёри
камериёрка канадец; канадци, (двама и т.н.)
камба канадци
камбана камертон; камертони, (два и т.н.)
камертона канадка
камбанарйя; камбанарйи
камбанен1, камбансния(т), камерунец; камерунци, (двама и канадски
т.н.) камерунци канал; канали, (два и т.н.) канапа
камбанена, камбанено; каналджйя; канапджйи, (двама и
камбанени камерунка
камерунски т.н.) каналджии
камбанен2, камбанния(т), канален, каналния(т), канална,
камбанна, камбанно; камбанни камёя; камёи
камизола канално; каналии
камбанка канализацибнен,
камбий, -ят, -я камизолка
камикадзе; камикадзета канализационния(т),
камбио (само ед.ч.) канализационна,
камбоджанец; камбоджанци, камйла
камилар, -ят, -я; камилари, канализационно;
(двама и т.н.) камбоджанци канализационни
камбоджанка (двама и т.н.) камилари
камилйрски канализация; канализации
камбоджански канализирам (се), -аш
камгарен, камгарния(т), камйлски
камйна канализиран
камгарна, камгарно; камгарни канализиране
камелия; камелии камион; камиони, (два и т.н.)
камиона канап; канапи, (два и т.н.) канапа
каменар, -ят, -я; каменари, канапё; канапёта
(двама и т.н.) каменари камионен, камибнния(т),
камионна, камионно; камионни канапен, канапения(т), канапена,
каменарски канапено;канапени
каменарство камионётка
камбра канара
каменен, каменния(т), каменна, канарйст
каменно;каменни кампаниен. кампанййния(т),
кампанийна, кампанийно; канарски
каменина канарче; канарчета
каменйнов кампанийни
кампанййност, кампанийностга канаста
каменйет канбёрски
каменно-бетбнен, кампанййски
кампания; кампании кандёла
каменно-бетонния(т), канделабър; канделабри, (два и
каменно-бетонна, кймпус; кампуси, (два и т.н.)
кампуса т.н.) канделабъра
каменно-бетонно; кандидат1; кандидата, (двама и
каменно-бетонни камуфчаж; камуфлажи, (два и т.н.)
312
капилярност
т.н.) кандидати (лице) кандърдйсам, -аш кану-каяк; кану-каяци, (два и т.н.)
кандидйт2; кандидати, (два и т.н.) кандърдйсвам, -аш кану-каяка
кандидата(нелице) кандърдйсване канцеларйст; канцеларйсти,
кандидатгимназиален, кандърма (двама и т.н.) канцеларйсти
кандидаттимназиалния(т), канела канцеларйстка
кандидатгимиазиална, канелен, канёления(т), канелена, канцелария; канцеларии
кандвдатгнмназиално; канелено;канелени канцеларски
кандидатгимназиални канелов канцеларщина
кандидат-гимназйст; канене канцерогенеза
кандидат-гимназйсти, (двама и канибал; канибали, (двама и т.н.) канцерогенен, канцерогенния(т),
т.н.) кандидат-гимназйсти канибали канцерогенна, канцерогенно;
кандидат-гнмназйстка канибалйзъм. канибализмът, канцерогенни
кандидатгимназйстки канибалйзма к&нцлер; кшщлери, (двама и т.н.)
кандидат-депутат; канибалски канцлери
кандидат-депутати, (двама и канибалство канцлерски
т.н.) кандидат-депутати канйя; канйи канцлерство
кандид&тдеиутатски канкан; канкани, (два и т.н.) канцбна
кандндатйрам се, -аш канкана канцонета
кандидатиране канон; канони, (два и т.н.) канона канче; канчета
кандидатка канонада каньон; каньони, (два и т.н.)
кандидат-кмет, -ът, -а; канонёрка каньона
кандидат-кметове, (двама и т.н.) канонизация; канонизации каньонинг; каньонинги
кандидат-кметове канонизйрам, -аш каня (се), -иш
кандидат кметски канонизйране каолйн
кандидат-купувач1; каноник ; каноници, (двама и т.н.) каолйнов
кандидат-купувачи (двама и каноници (лице) каолйновчанин; каолйновчани,
т.н.) кандидат-купувачи (лице) канонйк2; канонйци, (два и т.н.) (двама и т.н.) каолйновчани
кандидат-купувач2; канонйка (нелице) каолйновчанка
кандидат-купувачи (два и т.н.) канонйст; канонйсти, (двама и т.н.) каолйновски
кандидат-купувача (нелице) канонйсти капа
кандидат-офицер; каноничен, каноничния(т), капак; капаци, (два и т.н.) капака
кандидат-офицери, (двама и канонична, канонично; капама
т.н.) кандидат-офицери канонични капане
кандидат-президент; канонически капан; капани, (два и т.н.) капана
кандидат-президенти, (двама и кански капандура
т.н.) кандидат-президенти кант, -ът, -а; кантове, (два и т.н.) капанче; капанчета
кандидатпрезндентски канта капарйрам, -аш
кандидат-премиер; кантар, -ът, -а; кантари, (два и т.н.) капарйране
кандидат-премиери, (двама и кантара капаро
т.н.) кандидат-премиери кантарджййка капацитет1; капацитети, (двама и
кандидатски кантарджййски т.н.) капацитети (лице)
кандидатствам, -аш кантарджйи, кантарджйи, (двама капацитет2; капацитети, (два и т.н.)
кандидатстване и т.н.) кантарджйи капацитета (нелице)
кандидат-студент; кантарион капацитетен, капацитетния(т),
кандидат-студенти, (двама и кантата капацитетна, капацитетно;
т.н.) кандидат-студенти кантийнец; кантианци, (двама и капацитетни
кандидат-студенгка т.н.) кантианци капаче; капачета
кандидатстудентски кантиански капачка
кандидатура кантианство капвам1, -аш
кандидат-учйтел, -яг, -я; кантилёна капвам2 (се), -аш
кандидат-учйтели, (двама и т.н.) кантон; кантони, (два и т.н.) к&пване
кандидат-учйтели кантона канела
кандидат-учйтелка кантонйлен, кантоналния(т), капелан; капелани, (двама и т.н.)
кандидат-член, -ът, -а; кантонална, каитонално; капелани
кандидат-членове, (двама и т.н.) кантонални капелмайстор; капелмайстори,
кандидат-членове кантонёр; кантонери, (двама и т.н.) (двама и т.н.) капелмайстори
кандилка кантонери капене
кандилкам (се), -аш кантонёрка капйкоса
каидйлкане кантонёрски капиляр, -ът, -а; капиляри, (два и
кандйлница кантора т.н.) капиляра
кандило; кандйла кану; канута капилярен, капилярния(т),
кандйсам, -аш кануйст; кануйсти, (двама и т.н.) капилярна, капилярно;
кандисвам, -аш кануйсти капилярни
кандйсване кануйстка капилярност, капилярността
313
капитал
капитал; капитали, (два и т.н.) капсула карамёла

капитала капсул-детонйтор; карамелажен, карамелажния(т),
капитален, капиталния(т), капсул-детонатори, (два и т.н.) карамелажна, карамелажно;
капитална, капитално; капсул-детонатора карамелажни
капитални капсулен, капсулния(т), капсулна, карамёлен, карамёления(т),
капитализация; капитализации капсулно;капсулни карамёлена, карамёлено;
капитализйрам (се), -аш капсулйрам (се), -аш карамёлени
капитализиран капсулйраие карамелизйрам (се), -аш
капитализиране кансулйраност, капсулираността карамелизйран
капитализъм, капитализмът, капсуловам (се), -аш карамелизйране
капитализма капсуловане карамфйл; карамфили, (два и т.н.)
капиталист; капиталисти, (двама каптаж; каптажи, (два и т.н.) карамфила
и т.н.) капиталисти каптажа карамфилов
капиталистически каптйрам, -аш к&раие
капиталистка кантйран караница
капиталов каптйране карантйна
капиталовложение капуцйн; капуцйни. (двама и т.н.) карантйнен, карантинния(т),
капиталовложйтел, -ят, -я; капуцйни карантшша, карантйнно;
капиталовложйтели, (двама и капуцйнски карантинни
т.н.) капиталовложйтели капучйно карантинйрам, -аш
капиталовложйтелка капчест карантинйране
капитйн; капитани, (двама и т.н.) капчица карантйя; карантии
капитани капчук; капчуци, (два и т.н.) караоке
канитан-лёйтеиант; капчука карат; карата, (два и т.н.) карата
капитан-лёйтенанти, (двама и капюшон; капюшони, (два и т.н.) кар&те
т.н.) капитан-лёйтенанти капюшона, и капишон караген, каратния(т), каратна,
капитански капя1, -еш каратно; каратни
капитанство капя2 (се), -еш каратйст; каратиста, (двама и т.н.)
капитанша карабйна каратиста
капйтел, -ът, -а; капители, (два и карабйнен, карабйненкия(т), каратйстка
т.н.) капитела карабйнена, карабйнено; каратйстки
капитонйрам, -аш карабйнени караул; караули, (два и т.н.)
канитонйране карабинёр1; карабинери, (двама и караула
капитулянт; капитуланти, (двама т.н.) карабинёри (лице) караулен, караулния(т),
и т.н.) капитуланти карабинёр2; карабинёри, (два и караулна, караулно;караулни
канитулантка т.н.) карабинёра (нелице) караулене
капитулянтски каравана караулка
капитулантство каравёла карауля, -иш
капитулация; капитулации карагьоз; карагьози, (два и т.н.) карбамйд
капитулйрам, -аш карагьоза карбамиден, карбамйдния(т),
капитулйране каракалпак; каракалпаци, (двама карбамйдна, карбамйдно;
капишон; капишони, (два и т.н.) и т.н.) каракалпаци карбамидни
капишона, и капюшон каракалпачка карбйд
капище; капища каракаски карбйден, карбйдния(т),
капйя; капии каракачаннн; каракачани, (двама карбйдна, карбйдно; карбидни,
капка и т.н.) каракачани и карбйтен
к&пков каракачанка карбйтен, карбйтния(т),
капкомёр; капкомёри, (два и т.н.) каракачански карбйтна, карбйтно; карбйтни,
капкомёра караконджо; караконджовци, и карбйден
кайла (два и т.н.) караконджовеца, и карббл
капна', -еш караконджул карболов
капна2 (се), -еш караконджул; караконджули, карбон
капра (два и т.н.) караконджула, и карбонар, -ят, -я; карбонари,
капрйз; капрйзи, (два и т.н.) караконджо (двама и т.н.) карбонари
каприза каракуда карбонарски
капрйзен, капрйзния(т), каракул; каракули, (два и т.н.) карбонат;карбоната
капризна, капризно; капризни каракула карбонатен, карбонатния(т),
капрйзнича, -иш каракулски карбонатна, карбонатно;
капрйзност, капризността каракумски карбонатни
капрйчио; капрйчиа карам, -аш карбонизация; карбонизации
капрон карам се, -аш карбонизйрам, -аш
кйпса карамбол; карамболи, (два и т.н.) карбонизйране
капсул; капсули, (два и т.н.) карамбола карбуратор; карбуратори, (два и
капсула карамёл; карамёли, (два и т.н.) т.н.) карбуратора
314
картограф
карбурацин; карбурации карикатуря, -иш каротйнени
карбурйрам, -аш кариока каротйнов
карбурйраие кариоплазма карпатски
карго карйрам, -аш карст, -ът, -а; карстове
карголйния*; карголйнии карйран карстов
каргоплан*; каргопланове, (два и карйране карстообразуване
т.н.) каргоплана карлинг; карлинги, (два и т.н.) карт, -ът, -а; картове, (два и т.н.)
каргополет*; каргополети, (два и карлинга карта
т.н.) каргополета карловец; карловци, (двама и т.н.) кйрта
кардан; кардани, (два и т.н.) карловци картагёнски
кардана к&рловка каргаджийка
карданен, карданния(т), карловски картаджия; картаджии, (двама и
карданна, карданно;карданни карма т.н.) картаджии
кардинал; кардинали, (двама и т.н.) кармелйг; кармелйти, (двама и каргбланш
кардинали т.н.) кармелйти картезианец; картезианци,
кардинален, кардиналния(т), кармелйтка (двама и т.н.) картезианци
кардинална, кардинално; кармелйтски картезиански
кардинални кармйн картезианство
кардиналски кармйнен, кармйнения(т), картёл, -ът, -а; картёли, (два и т.н.)
кардиограма кармйнена, кармйнено; картёла
кардиограф; кардиографи, (два и карминени картёлен, картёлния(т), картёлна,
т.н.) кардиографа кармйненочервён, картёлно;картёлни
кардиография; кардиографии кармйненочервёния(т), картелйрам се, -аш
кардиозол кармйненочервёна, картелйране
кардиолог; кардиолози, (двама и кармйненочервёно; картен, картния(т), картна, картно;
т.н.) кардиолози кармйненочервёни картни
кардиологйчен, кармйнов картер; картери, (два и т.н.) картера
кардиологйчния(т), кармйчен, кармйчния(т), картерен, картер!шя(т),
кардиологйчна, кардиологйчно; кармйчна, кармйчно; кармйчни картерна, картерно; картерни
кардиологични кармйчност, кармичността картёч; картёчи, (два и т.н.)
кардиологически карнавал; карнавали, (два и т.н.) картёча
кардиология карнавала картечар, -ят, -я; картечари,
кардиолбжка карнавален, карнавалния(т), (двама и т.н.) картечари
кардиоложки карнавална, карнавално; картечарка
кардйрам, -аш карнавални картечарски
кардйран карначе; карначета картёчен, картёчния(т), картёчна,
кардйране карнёт; карнёти, (два ит.н.) карнёта картёчно;картёчни
каре; карета карнётен, карнётния(т), картечница
карета карнётна, карнётно; карнётни картёчно-минохвъргачен,
карибски карнётка картёчно-мииохвъргачния(т),
кариёр карнобатлййка и картёчно-минохвъргачна,
кариёра карнобатчанка картёчно-минохвъргачно;
кариёрен, кариёрния(т), карнобатлйя; карнобатлйи, картёчно-мииохвъргачни
кариерна, кариерно;кариерни (двама и т.н.) карнобатлйи, и картина
кариерйзъм, кариерйзмът, карнобатчанин картинг; картинги, (два и т.н.)
кариерйзма карнобатски картинга
кариерйст; кариерйсти, (двама и карнобатчанин; карнобатчани, картйнен, картйнния(т),
т.н.) кариерйсти (двама и т.н.) карнобатчани, и картйнна,картйнно;картйнни
кариеристйчен, карнобатлйя картйнка
кариеристйчния(т), карнобатчанка и картйнност, картинността
кариеристйчна, кариеристйчно; карнобатлййка картйрам, -аш
кариеристйчни каро; кари картйране
кариеристйчески каросёриен, каросёрийния(т), картир6въчен,картировъчния(т),
кариерйетка каросёрийна, каросёрийно; картировъчна, картировъчно;
кариес; кариеси, (два и т.н.) каросёрийни картировъчни
кариеса каросёрия; каросёрии картичка
карикатура каротаж; каротажи, (два и т.н.) картов
карикатурен, карикатурния(т), каротажа картограма
карикатурна, карикатурно; каротажен, каротажния(т), картограмен, картогралшия(т),
карикатурни каротажна, каротажно; картограмна, картограмно;
карикатурене каротажни картограмни
карикатурйст; карикатурйсти, каротйн картограф1; картографи, (двама и
(двама и т.н.) карикатурйсти каротйнен, каротйнения(т), т.н.) картографи (лице)
карикатурйстка каротйнена, каротйнено; картограф2; картографи, (два и
315
картограф
т.н.) картографа (нелице) картбфов касетъчни

картографирам, -аш картофокомбайн; касиер; касиери, (двама и т.н.)
картографиране картбфокомбайни, (два и т.н.) касиери
картографйчен, картбфокомбайна каснёр-домакйн;
картографйчния(т), картбфопосадъчен. касиёр-домакйни, (двама и т.н.)
картографйчна, картографйчно; картбфопосадъчния(т), касиёр-домакшш
картографйчни картофопосадъчна, касиёрка
картографически картофопосадъчно; касиёрски
картографии картофопосадъчни касиёрство
картогр&фка картофопроизводйтел1, -ят, -я; касйнка
картографски картофопроизводйтели, (двама касйрам, -аш
картодиаграма и т.н.) картофопроизводйтели касйране
картодържател1, -ят, -я, (двама и (лице) касис; касиси
т.н.) картодържатели (лице) картбфонроизводйтел2, -ят, -я; касисов
картодържател2, -ят, -я (два и т.н.) картофопроизводйтели, (два касичка
картодържателя (нелице) и т.н.) картофопроизводйтеля каска
картоиграч; картоиграчи, (двама (нелице) каскада
и т.н.) картоиграчи картйфонроизводйтелен, каскаден, каскадния(т), каскадна.
картоиграчка картофопроизводйтелния(т), каскадно; каскадни
картометрйчен, картофопроизводйтелна, каскадьор; каскадьори, (двама и
картометрйчния(т), картофопроизводйтелно; т.н.) каскадьори
картометрйчна, картометрйчно; картофопроизводйтелни каскадьбрка
картометрйчнн картофопроизводство каскадьорски
картометрия картофорезачка каскадьорство
картон; картони, (два и т.н.) картофосадачка каскёт; каскёти, (два и т.н.) каскёта
картона каруца каско
картонаж; картонажи, (два и т.н.) каруцар, -ят, -я; каруцари, (двама касов
картонажа и т.н.) каруцари касоразбивач; касоразбивачи,
картонажен, картонажния(т), каруц&рски (двама и т.н.) касоразбивачи
картонажна, картонажно; карфиол; карфиоли, (два и т.н.) касоразбивачески
картонажни карфиола каспййски
картонажйст; картонажйсти, карфйца каспичанец; каспичанци, (двама
(двама и т.н.) картонажйсти карцер; карцери, (два и т.н.) и т.н.) каспичанци
картонен, картбнения(т), карцера каспичанка
картонена, картонено; карцинолбгия каспичански
картонени карцином; карциноми, (два и каста
картбнче; картончета т.н.) карцинома кастанётен, кастанётния(т),
картон; картопи, (два и т.н.) карцинбмен, карциномния(т), кастанетиа, кастанётно;
картопа карциномна, карциномно; кастанётни
картопечатане карциномни кастанёти
картонритежател1, -ят, -я; карцинофобия; карцинофобии кастелан; кастелани, (двама и т.н.)
картопритежатели, (двама и карцйрам, -аш кастелани
т.н.) картопритежатели (лице) карцйране кастинг; кастинги, (два и т.н.)
картонритежател3, -ят, -я; каса кастинга
картопритежатели, (два и т.н.) касапин; касапи, (двама и т.н.) кустов
картопритежателя (нелице) касапи кастбрен, касторения(т),
картосхёма касйпница касторена, касторено;
картосъставяне касански кастбрени
картотека касатор; касатори, (двама и т.н.) кастрат1; кастрата, (двама и т.н.)
картотекар, -ят, -я; картотекари, касатори кастрата (лице)
(двама и т.н.) картотекари касаторка кастрат2; кастрата, (два и т.н.)
картотекарка касаторски кастрата(нелице)
картотекйрам (се), -я т касационен, касационния(т), кастрация; кастрации
картотекйране касационна, касационно; кастрене
картотечен, картотёчния(т), касационни кастрирам, -аш
картотечна, картотечно; касация; касации кастрйран
картотечни касета кастриране
картоф; картофи, (два и т.н.) касётен, касётния(т), касётна, кастрон; кастрони, (два и т.н.)
картофа касётно; касётни кастрона
картофен, картбфения(т), касётка кйстря, -иш
картофена, картофено; касетофон; касетофони, (два и кат, -ът, -а; катове, (два и т.н.) ката
картофени т.н.) касетофона катаболйзъм, катаболйзмът,
картбфище; картофища касётьчен, касётьчния(т), катаболизма
картофобелачка касетъчна, касетъчно; катаджийка
316
катрапдж ййка
катадж ийски катарамна, катарамно; катеричка
катаджия; катаджии, (двама и т.н.) катарамни катерушка
катаджии катарёвуса катёря (се), -иш
катаклизъм, катаклизмът, катарзис, катарзиси, (два и т.н.) катёт; катёти, (два и т.н.) катёта
катаклизма; катаклизми, (два и катарзиса, и катарзис катётен, катётния(т), катётна,
т.н.) катаклизъма катарзис; катарзиси, (два и т.н.) катётно; катётни
катакомба катарзиса, и катарзис катетеризация; катетеризации
каталёпсия, каталепсии катарзисен, катарзисния(т), катетеризйрам, -аш
каталептик; каталептйци, (двама катарзисна, катарзисно; катетернзйране
и т.н.) каталептйци катарзисни, и катарзисен катетомётър; катетомётри, (два и
каталептйчен, каталептичния(т), катарзисен, катарзисния(т), т.н.) катетомётъра
каталептйчна,каталептйчно; катарзисна,катарзисно; катётър; катётри, (два и т.н.)
каталептйчни катарзисни, и катарзисен катётъра
каталептйчески катйрски катётърен, катётьрния(т),
каталептйчка катастрофа катётърна, катётърно;
катализа катастрофален, катётьрни
катализатор; катализатори, (два катастрофалния(т), катехйзис; катехйзиси, (два и т.н.)
и т.н.) катализатора катастрофата, катастрофгшно; катехизиса
катализаторен, катастрофални катехйзисен, катехйзисния(т),
катализаторния(т), катастрофалност, катехйзисна, катехизисно;
катализаторна, катализаторно; катастрофалността катехйзисни
катапизаторни катастрофйзъм.катастрофйзмът, катил; катили, (двама и т.н.)
катализирам, -аш катастрофйзма катили
катализйраие катастрофирам, -аш катинар, -ът, -а; катинари, (два и
каталитйчен, каталитйчния(т), катастрофйране т.н.) катинара
каталитйчна, каталитйчно; катастрофйчен, катион; катиони, (два и т.н.)
каталитйчни катастрофйчния(т), катиона
каталог; каталози, (два и т.н.) катастрофична, катастрофично; катионен, катионния(т),
каталога катастрофйчни катионна, катионно; катионни
каталогизация; каталогизации кататония; кататонии катионноактйвен,
каталогизйрам, -аш катафалка катионноактйвния(т),
каталогизйране категориален, категориалиия(т), катионноактйвна,
каталожен, каталожния(т), категориална, категоришшо; катионноактйвно;
каталожна, каталожно; категориални катионноактйвни
каталожни категоризация; категоризации катионообмёнен,
каталбнец; каталонци, (двама и категоризйрам (се), -аш катионообмённия(т),
т.н.) каталонци, и каталунец категоризйране катионообмённа,
каталунец, каталунци (двама и категорйчен, категорйчния(т), катионообмённо;
т.н.) каталунци, и каталбнец категорична, категорично; катионообмённи
каталбнски и каталунски категорични катма
каталясам, -аш категорйчност, категоричността като (предо.)
каталйсвам, -аш категбрия; категории катб (сз.)
каталясване катёдра катовйцки
катамаран: катамарани, (два и т.н.) катедрала катод; катода, (два и т.н.) катода
катамарана катедрален, катедралния(т), катбден, катодния(т), катодна,
катанец; катанци, (два и т.н.) катедрална, катедрално; катодно; катодни
катанеца катедрални католйк; католици, (двама и т.н.)
катаплёксия; катаплёксии катёдрен, катёдрения(т), католйци
катапулт; катапулти, (два и т.н.) катёдрена,катёдрено; католицйзъм, католицизмът,
катапулта катёдрени католицизма
катапултен, катапултния(т), кйтер; катери, (два и т.н.) катера католйчески
катапултна, катапултно; катерач; катерачи, (двама и т.н.) католйчество
катапултни катерачи католйчка
катапултйрам, -аш катерачен, катерачния(т), католйшки
катапултйране катерачна, катерачно; каторга
катар1, -ът, -а; катари, (двама и т.н.) катерачни катбржен, каторжния(т),
катари (лице) (обикн. в мн.ч.) катерачески каторжна, каторжно; каторжни
катар2, -ът, -а; катари катерачество катбржннк; каторжници, (двама
катаракта катерачка и т.н.) каторжници
катарален, катаралния(т), катёрене каторжнически
катарална, катарално; катерица катбржн ичество
катаршпто катериче; катеричета каторжничка
катарама катеричи, катеричия(т), катран; катрани
катарамен, катарамния(т), катерича, катериче; катеричи катранджййка
317
катрандж ййница
катранджййница каучукосмесйтелен, кафяво-червёна,

катранджййски каучукосмесйтелния(т), кафяво-червёно;
катрапджйя; катранджйи, (двама каучукосмесйтелна, кафяво-червёни
и т.н.) катранджйи каучукосмесйтелно; кахла
катранен, катрансния(т), каучукосмесйтелни кахлен, кахления(т), кахлена,
катранена,катранено; кауш; кауши, (два и т.н.) кауша кахлено; кахлени
катранени кафе; кафета кахър; кахъри, (два и т.н.) кахъра
катраненочёрен, кафё-аперитйв: кафе-аперитиви, кахърен, ках ьрния(т), кахърна,
катраненочёрния(т), (два и т.н.) кафё-аперитйва кахърно;кахърни
катраненочёрна, кафе-бар, -ът, -а; кафе-барове, кахърёне
катраненочёрно; (два и т.н.) кафе-бара кахъря се, -йш
катраненочёрни кафё-бюфёт; кафё-бюфёти, (два и кйца
катранйк; катранйци, (два и т.н.) т.н.) кафё-бюфёта кацам, -аш
катранйка кафеварка кацане
катранйка кафегледйчка кацар; кацари, (двама и т.н.) кацари
катраноевам, -аш кафеджййка канарница
катраносване кафеджийски кацарски
катуи; катуни, (два и т.н.) катуна кафеджййство каиарство
кату нар. -ят, -я; катунари, (двама кафеджия; кафеджйи, (двама и т.н.) кацвам, -аш
и т.н.) катунари кафеджйи кацвапе
катунарка кафёен, кафёения(т), кафёена, капна, -еш
катунарски кафёено; кафёени кача (се), -йш
катурвам (се), -аш кафёз; кафёзи, (два и т.н.) кафёза качамак; качамаци, (два и т.н.)
катурване кафё-клуб, -ът, -а; кафё-кпубове, качамака
катурна (се), -еш (два и т.н.) кафё-клуба качамачен, качамачения(т),
катуря (се), -иш кафемелачка качамачена, качамачено;
катурям (се), -яш кафён, кафёния(т), кафёна, качамачени
катуряне кафёно;кафёни качвам (се), -аш
катър; катъри, (два и т.н.) катъра кафепё; кафенёта кйчване
катьрджйя; катьрджйи, (двама и кафенйк; кафенйци, (два и т.н.) качё; качёта
т.н.) катьрджйи кафенйка качествен, качествения(т),
катърска кафеникав качествена, качествено;
катюша кафенйкавожълт качествени
кауббй, -ят, -я; каубои, (двама и кафенйкавозелён, качество; качества
т.н.) каубои кафенйкавозелёния(т), качул; качули, (два и т.н.) качула
каубойски кафенйкавозелёна, качулат
кауза кафенйкавозелёно; качулйтка
каузален, каузалния(т), каузална, кафенйкавозелёни качулест
каузално;каузални кафенйкавочервён, качулка
каузалност, каузалността кафеникавочервёния(т), кйша
каустик кафенйкавочервёна, каша
каучук; каучуци, и каучук кафенйкавочервёно; катав
каучук; каучуци, и каучук кафенйкавочервёни кашалбт; кашалота, (два и т.н.)
каучуков и каучуков кафенйче; кафенйчета кашалота
каучукодаен, каучукодайния(т), кафё-ресторант; кашёр
каучукодайна, каучукодайно; кафё-ресторанти, (два и т.н.) кашест
каучукодайни кафё-ресторанта кашйрам, -аш
каучукодобйвен, кафё-сладкарница кашйране
каучукодобйвния(т), кафетерйен, кафетерййния(т), кашйрмашйна
каучукодобйвна, кафетерййна, кафетерййно; кашкав
каучукодобйвно; кафетерййни кашкавал; кашкавали, (два и т.н.)
каучукодобйвни кафетерия; кафетерии кашкавала
каучуконбеен, каучуконосния(т), кафтан; кафтани, (два и т.н.) кашкавалджийски
каучуконосна, каучуконосно; кафтана кашкавалджйя; кашкавалджйи,
каучуконос™ кафяв (двама и т.н.) кашкавалджйи
каучукоподобен, кафяво-жълт кашкавален, кашкаваления(т),
каучукоподобния(т), кафяво-зелён, кафяво-зелёния(т), кашкавалена, кашкавалено;
каучукоподобна, кафяво-зелёна, кафяво-зелёно; кашкавалени
каучукоподобно; кафяво-зелёни кашкавост, кашкавостга
каучукоподобни кафявозлатйст кашлица
каучукопроизводство кафяво-розов кашлнжам, -аш
каучукосмесйтел, -ят, -я; кафяво-ейв кашлюкане
каучукосмесйтели, (два и т.н.) кафяво-червён, кашлям, -яш
каучукосмесйтеля кафяво-червёния(т), Кашмир; кашмйри, (два и т.н.)
318
квинта
Кашмира квазинаучна, квазинаучно; кварка
кашмйрен, кашмйрения(т), квазинаучни кварта
кашмйрена, кашмйрено; квазиспециалйст; квартйл; квартали, (два и т.н.)
кашмйрени квазиспециапйста, (двама и квартала
кашмирски т.н.) квазиспециалиста квартален, кварталния(т),
кашон; кашони, (два и т.н.) кашона квазистационйрен, квартална, квартално;
кашна квазистацнонарния(т), квартални
кашу квазистационарна, кварталнозастройтелен,
кашуб; кашуби, (двама и т.н.) квазистационарно; кварталнозастройтелния(т),
кашуби квазистационарни кварталнозастройтелна,
кашубка квазичастйца кварталнозастройтелно;
кашубски квакам, -аш кварталнозастройтелни
каюта квакане квартер; квартери, (два и т.н.)
каютен, каютния(т), каютна, ква-ква (межд.) квартера
каютно; каютни кваквам, -аш квартерон; квартерони, (двама и
каюткомпании; каюткомпании кв&кване т.н.) квартерони
кая се, -еш квакер; квакери, (двама и т.н.) квартербнка
каяк; каяци, (два и т.н.) каяка квакери квартёт; квартети, (два и т.н.)
каякар, -ят, -я; каякари, (двама и квак-квак (межд.) квартета
т.н.) каякари квалитатйвен, квалитатавния(т), квартётен, квартётния(т),
каякарка квалитативна, квалитативно; квартётна, квартётно;
квадрант; квадранта, (два и т.н.) квалитатавни квартётни
квадранта квалитёт квартйра
квадрат; квадрата, (два и т.н.) квалитётен, квалитётния(т), квартирант; квартиранта, (двама
квадрата квалитётна, квалитётно; и т.н.) квартиранта
квадратен, квадратния(т), квалитётни квартирантка
квадратна, квадратно; квалнфикатйвен. квартирантскн
квадратни квалификатйвния(т), квартирен, квартйрния(т),
квадратура квалификатавна, квартйрна, квартарно;
квадратче; квадратчета квалификатавно; квартйрни
квадрйвиум; квадрйвиуми, (два и квалификатавни квартирувам, -аш
т.н.) квадрйвиума квалификационен. квартируване
квадрига квалификационния(т), кварто -г п
квадрилион; квадрилиони, (два и квалификационна, кварц, -ът,-а; кварцове, (два и т.н.)
т.н.) квадрилиона квалификационно; кварца
квадринале; квадриналета квалификационни кварцит; кварцита, (два и т.н.)
квадрином; квадриноми (два и т.н.) квалификация; квалификации кварцита
квадринома квалифицйрам (се), -аш кварцйтен, кварцйтния(т),
квадрнфоийчен, квалифицйране кварцйтна, кварцйтно;
квадрифонйч!шя(т), квалифицйран кварцйтни
квадрифонйчна, квант, -ът, -а; квантове, (два и кварцов
квадрифонйчно; т.н.) кванта квас, -ът, -а; квасове, (два и т.н.)
квадрифонйчни квантатйвен, квантатавния(т), кваса
квадрнфония; квадрифонии квантативна, квантатйвно; квасен, квасния(т), квасна,
квазар; квазари, (два и т.н.) квантатавни квасно; квасни
квазара квантенёргия квйсеи, квасения(т), квасена,
квазиактйвен, квазиактавния(т), квантитативен, квасено; квасени
квазиактйвна, квазиактйвно; квантитатавния(т), квасник; квасници, (два и т.н.)
квазиактйвни квантитативна, квантитативно; квасника
квазиактйвност, квангитатйвни кв&ся1, -иш
квазиактивността квантитёт; квантитёта квася2 (се), -иш
квазидбговор; квазидоговори, квантификация кватернер
(два и т.н.) квазидоговора квантов квачка
квазизвезда квантовомеханйчен, квёетор; квёстори, (двама и т.н.)
квазизвёзден, квазизвёздния(т), квантовомеханйчния(т), квёстори
квазизвёздна, квазизвёздно; квантовомеханйчна, квёсторски
квазизвёздни квантовомеханйчно; квестура
квазиисторйчески квантовомеханйчни кви (межд.)
квазикултура квантор; квантори, (два и т.н.) квик (межд.)
квазилинеен, квазилинёйния(т), квантора квйквам, -аш
квазилинёйна, квазилинёйно; кванторен, кванторния(т), квйкване
квазилинёйни кванторна, кванторно; квй-квй (межд.)
квазимодо кванторни квйкна, -еш
квазинаучен, квазинаучния(т), кварк, -ът, -а; кварки, (два и т.н.) квйнта
319
квинтал
квинтал; квинтали, (два и т.н.) кенара и т.н.) керемидчйи

квинт&па кенарен, кенарения(т), кенарена, керкенёз; керкенёзи, (два и т.н.)
квинтесенция; квинтесенции кенарено;кенарени керкенеза
квинтет; квинтети, (два и т.н.) кёнгурски керосйн, -ът, -а
квинтета кёигуру; кёнгурута и кёнгура керосйнов
квинтилион; квинтилиони, (два и кеневйр; кеневйри, (два и т.н.) кёсар, -ят, -я; кёсари, (двама и т.н.)
т.н.) квинтилиона кеневйра кесари
квит кеневйрен, кеневйрения(т), кёсарев
квитанция; квитанции кеневйрена,кеневйрено; кёсарски
квичй, -йш кеневйрени кесййка
квичене кенёф; кенёфи, (два и т.н.) кенёфа кесйя; кесйи
кворум кенйец; кенийци, (двама и т.н.) кесби
квота кенййци кесонен, кесонния(т), кесонна,
квбтен, квотния(т), квотна, кенййка кесонно;кесонни
квотно;квотни кенийски кесонов
кебап; кебапи, (два и т.н.) кебапа кентавър; кентаври, (два и т.н.) кёстен; кёстени, (два и т.н.)
кебапче;кебапчета кентавъра кёстена
кебапчййка кёнтърбърийски кёстен ка
кебапчийница кепазёне кёстенов
кебапчййски кеиазя (се), -йш кестеняв
кебапчйи; кебапчии (двама и т.н.) кёпе; кёпета кестенявокафяв
кебапчии кепчё; кепчёта кестеняворус
кегел; кегели, (два и т.н.) кегела керамзйт кестенявочервён,
кегелбан; кегелбани, (два и т.н.) керамзйтен, керамзйтения(т), кестенявочервёния(т),
кегелбана керамзйтена, керамзйтено; кестенявочервёна,
к£гелмашйна керамзйтени кестенявочервёно;
к£гла керамзйтов кестенявочервёни
кедров керамик; керамици, (двама и т.н.) кётен, кётения(т), кётена, кётено;
кедър; кедри, (два и т.н.) кедъра керамици кётени
кей, -ят, -я; кейове, (два и т.н.) кея керамика кетон
кейк, -ът, -а; кейкове, (два и т.н.) керймнчен, керамичния(т), кетонен, кетонния(т), кетонна,
кейка, и кекс керамична, керамично; кетонно;кетонни
кейков керамични кетонов
ксймбриджки керамична кётчуп; кётчупи, (два и т.н.) кётчупа
кейов керамопластика кётъринг; кётьринги, (два и т.н.)
кекав кератйн кётьринга
к£кавост, кекавостта кератйнов кётъриигов
кекерйца кератопластика кеф, -ът, -а; кёфове, (два и т.н.) кёфа
кеклйк; кеклйци, (два и т.н.) керван; кервани, (два и т.н.) кефал; кефали, (два и т.н.) кефала
кеклйка кервана кёфва ми (3 л.)
кекс, -ът, -а; кексове, (два и т.н.) керванджййски кёфване
кекса, и кейк керванджйя; керванджйи, (двама кёфене
кексов и т.н.) керванджйи кефлйя; кефлйи, (двама и т.н.)
кел, -ът, -а; келове, (два и т.н.) кела кервансарйй, -ят, -я; кервансараи, кефлйи
келав и келяв (два и т.н.) кервансарая кёфне ми (3 л.)
келепйр; келепйри, (два и т.н.) кервански кёфя се, -иш
келепйра керевйз; керевйзи, (два и т.н.) кехайов
келепирджййка керевйза кехай; кехай, (двама и т.н.) кехай
келепирджйя; келепирджйи, керевйзен, керевйзения(т), кехлибар, -ът, -а; кехлибари, (два
(двама и т.н.) келепирджии керевйзена, керевйзено; и т.н.) кехлибара
келбш; келеши, (двама и т.н.) керевйзени кехлибарен, кехлибарения(т),
келеши керемида кехлибарена, кехлибарено;
келешлък; келешлъци, (два и т.н.) керемйдеи, керемйдения(т), кехлибарени
келешлъка керемйдена, керемидено; кехлибареножълг
келнер; келнери, (двама и т.н.) керемидени кехлибаренозлатйст
келнери керемйденочервён, кед, -ът, -а; кёцове, (два и т.н.) кёца
келнерка керемйденочервё!Шя(т), кеч, -ът, -а; кёчове, (два и т.н.) кёча
келнерски керемйденочервёна, к ечё;кечета
келт, -ът, -а; келти, (двама и т.н.) керемйденочервёно; кечйст; кечйсти, (двама и т.н.)
келти (обикн. в мн.ч.) керемйденочервёни кечйсти
к&лтски керемидчййка кечйстка
келяв и келав керемидчййница кёчуа
келявост, келявостга керемидчййски кеш
кенар, -ът, -а; кенари, (два и т.н.) керемидчйя; керемидчйи, (двама кешйрам, -аш
320
кинетичен
кешйране килиен, килййния(т), килййна, кйлохёрцове, (два и т.н.)
кёшов килййно; килийни кйлохёрца
кёшпамет, кёшпаметта килййка килоцйкъл; килоцйкли, (два и т.н.)
кйбервойна килим; килими, (два и т.н.) килйма килоцйкъла
кйберигрй килиманджарски кйлър; кйльри, (двама и т.н.)
кйберманиак: кйберманиаци, килимар, -ят, -я; килимари, кйлъри
(двама и т.н.) кйберманиаци (двама и т.н.) килимари кйлърски
кйбермашйна килимарка ким, -ът, -а
кнбернетншрам -аш килимарски кймам, -аш
кибернетичйраие килимарство кймане
кибсрнетйчъм, кибернетйзмът, килимен, килймения(т), кймвам, -аш
кибернетйзма килймена, килимено; килймени кймване
кибернетйк; кибернетйци, килимче; килймчета кимион
(двама и т.н.) кибернетйци килимявка и калимявка и кимна, -еш
кибернётика калимавка кимографня; кимографии
кибернетичен, кибернетйчния(т), килифаревски кимографски
кибернетична, кибернетично; килифарски кимоно; кимона
кибернетични килйя; килйи кйнаджийка
кибернетйчка кйлна (се), -еш кйнаджия; кйнаджии, (двама и т.н.)
киберпространство кйлнат кйнаджии
кибйк; кибйци, (двама и т.н.) кило; кила кйнгстънски
кибйци килобайт, -ът, -а; килобайтове, кинёчилечёние и кинёзолечёние
кибйча, -иш (два и т.н.) килобайта кинёчитерапин; кинёзитерапии,
кибйчене киловат, -ът, -а; киловати и кинёзотерапия
киборг; киборги, (два и т.н.) и киловатове, (два и т.н.) кинёзолечёние и кинёчилечёние
киборга киловата кинёзотерапия; кинёзотерапии,
кибрйт; кибрйти, (два и т.н.) киловатчас, -ът, -а; и кинёчитерапин
кибрйта киловатчасове, (два и т.н.) кинематика
кибритен, кибрйтения(т), киловатчаса кинематйчен, кинематачния(т),
кибрйтена; кибрйтено; киловатчасов кинематйчна, кинематйчно;
кибрйтени киловолт, -ът, -а; киловолти кинематйчни
кибритлйя; кибритлйи, (двама и и киловолтове, (два и т.н.) кинематограф; кинематографи,
т.н.) кибритлйи киловолта (два и т.н.) кинематографа
кнбрйтопродавачка киловблтймиер; кинематографйст;
кибуц; кибуци, (два и т.н.) кибуца киловолтампери, (два и т.н.) кинематографйсти, (двама и
кйви; кйвита киловолтампера т.н.) кинематографиста
кивот; кивота, (два и т.н.) кивота киловолтчас, -ът, -а; кинематографйстка
кйевски киловолтчасове, (два и т.н.) кинематографичен,
киевчанин; киевчани, (двама и т.н.) киловолтчаса кинематографйчния(т),
киевчани килограм; килограми, (два и т.н.) кинематографйчна,
киевчанка килограма кинематографйчно;
кййборд, -ът, -а; кййбордове, (два килогр&м&том; килограматоми, кинематографйчни
и т.н.) кййборда (два и т.н.) килограматома кинематографйчески
кййбордйст; кййбордйсти, (двама килограмометър; кинематография;
и т.н.) кййбордйсти килограмометри, (два и т.н.) кинематофафии
кик, -ът, -а; кйкове, (два и т.н.) кйка килограмометра кинематографски
кикбокс, -ът, -а килокалория; килокалории кинескоп; кинескопи, (два и т.н.)
кйкбоксьор; кйкбоксьори, (двама кнлолйтър; килолйтри, (два и т.н.) кинескопа
и т.н.) кйкбоксьори килолйтра кинестёчен, кинестёзния(т),
кикимора километраж; километражи, (два кинестёзна, кинестёзно;
кйкот; кйкоти, (два и т.н.) кйкота и т.н.) километража кинестёзни
кнкотене километражен, кинестёзия; кинестезии
кикотя се, -иш километражния(т), кннестетйчен, кинестетйчния(т),
кил, -ът, -а; килове, (два и т.н.) кйла километражна, Километражно; кинестетачна, кинестетйчно;
кйлвам (се), -аш километражни кинестетйчни
кйлване километричен, кинетика
килватер; килватери, (два и т.н.) километрйчния(т), кинётикодииамйчен,
килватера километрична, километрично; кинётакодинамйчния(т),
килватерен, килватерния(т), километрйчни кинётакодинамйчна,
килватерна, килватерно; километър; километри, (два и т.н.) кинётикодинамйчно;
килватерни километра кинётикодинамйчни
килёр; килёри, (два и т.н.) килёра кйлопйрсек; кйлопарсеци, (два и кинетичен, кинетйчния(т),
килёреи, килёрния(т), килёрна, т.н.) кйлопарсека кинетйчна, кинетично;
килёрно;килёрни кйлохерц;кйлохерции кинетйчни

кинеф икацин
кинефикация; кинефикацин кйнозала кйнопреглед; кйнопрегледи, (два

кинефицйрам, -аш кйнозвезда и т.н.) кйнопрегледа
кинефицйране кйнозрйтел, -ят, -я; кйнозрйтели, кйнопредставление
кинжал; кинжали, (два и т.н.) (двама и т.н.) кйнозрйтели кйноирограма
кинжала кйноизкуство кйнопрожекцибнен,
кинкалёриеп, кинкалёрийния(т), киноиндустрия; кйноиндустрии кйнопрожекционния(т),
кинкалёрийна, кинкалёрийно; кйноинсталацня; кинопрожекционна,
кинкалёрийни кйноинсталации кйнопрожекционно;
кинкалерия; кинкалерии кйноинформацня; кйнопрожекционни
кйно; кина киноинформации кинопрожекция; кинопрожекции
киноактриса кйноисторйк; кйноисторйци, кйнопроизведенне
кйиоактьор; кйноактьори, (двама (двама и т.н.) кйноисторйци кйнопроизводство
и т.н.) кйноактьори кйнокабйна кйнопромйшленост,
кйноактьорски кйнокадър; кйнокадри, (два и т.н.) кйнопромишлеността
кйноактьорство кйнокадьра киноработник; кйноработаици,
кйноапарат; кйноапарати, (два и кинокамера (двама и т.н.) кйноработаици
т.н.) кйноапарата кйнокл^сика кйнораббтничка
кйноапаратура кйноклуб, -ът, -а; кйноклубове, кйноразказ; кйноразкази, (два и
кйноартйст; киноартиста, (двама (два и т.н.) киноклуба т.н.) кйноразказа
и т.н.) киноартиста кйнокомёдия; кинокомедии кйнорежисура
кйноартйстка кйнокритйк; кйнокритйци, кинорежисьор; кинорежисьори,
кйноархйв; кйноархйви, (два и т.н.) (двама и т.н.) кйнокритйци (двама и т.н.) кинорежисьори
кйноархйва кинокритика кйнорежисьорка
кйноателиё; кйноателиёта кйнокритйчка кйнореклама
кйноафйш; киноафиши, (два и т.н.) кйнокултура кйнорепортаж, кйнорепортажи,
киноафиша кйнолаборатбрия; (два и т.н.) кйнорепортажа
киновар, -ът, -а, и цинобър кйнолаборатории киносалон; киносалони, (два и т.н.)
киновед; киновёди, (двама и т.н.) кйнолектория; кинолектории киносалона
киновёди кйнолёнта киноснимачен,
кииовёдка кйнолетопйс; кйнолетопйси, (два киноснимачния(т),
кйновёчер и т.н.) кйнолетопйса киноснимачна, киноснимачно;
кйно-вйдеоклуб, -ът, -а; кинолог; кинолози, (двама и т.н.) киноснимачни
кйно-вйдеоклубове, (два и т.н.) кинолози кйноснймка
кйно-вйдеоклуба кинология кйностудио; кйностудиа
кйнодеёц; кинодейци, (двама и т.н.) кинолбжки кйностудия; кйностудии
кинодейци кйнолюбител, -ят, -я; кйносценарий, -ят, -я;
кйнодекор; кйнодекори, (два и т.н.) кйнолюбйтели, (двама и т.н.) кйносценарии, (два и т.н.)
кйнодекора кйнолюбйтели кйносценария
кйнодекорации; кйнодекорации кйнолюбйтелка кйнотворба
кйнодеятел, -ят, -я; кйнодеятели, кйнолюбйтелски кйнотворбц; кйнотворцй, (двама
(двама и т.н.) кйнодеятели кйнолюбител ство и т.н.) кйнотворцй
кинодокумент; кинодокумента, киноман; киномани, (двама и т.н.) кйнотеатър; кйнотеатри, (два и
(два и т.н.) кйнодокумёнта киномани т.н.) кйнотеатъра
кйнодокументалйст; киномания; киномании кйнотерапия
кйнодокументалйста, (двама и киноматериал; кйноматериали, кйнотехника
т.н.) кйнодокументалйста (два и т.н.) кйноматериала кйнотехнйчески
кйнодокументалйстика кйномашйна кйнотокоизправител, -ят, -я;
кйнодокументалйстка киномеханик; киномеханики, кйнотокоизправители, (два и
кйнодокумснтация; (двама и т.н.) кйномеханици т.н.) кйнотокоизправителя
кйнодокументации киномонтаж кйнотрилогия: кйнотрилогии
кинодраматург; кинодраматурги, кйномрёжа кинофестивал; кинофестивали,
(двама и т.н.) кйнодраматурзи кйноновёла (два и т.н.) кйнофеставала
кйнодраматургйчен, кйнообектйв, кйнообектйви, (два кйнофйлм; кйнофйлми, (два и
кйнодраматургйчния(т), и т.н.) кйнообекгйва т.н.) кйнофйлма
кйнодраматургйчна, кйнообмён кйиофотографен.
кйнодраматургйчно; кйнооператор; кйнооператори, кйнофотографния(т),
кинодраматургйчни (двама и т.н.) кйнооператори кйнофотографна,
кйнодраматургия; кинопанорама кйнофотографно;
кинодраматургии кйнопарк, -ът, -а; кйнопаркове, кйнофотографни
кйноекран; киноекрани, (два и т.н.) (два и т.н.) кйнопарка кйнофотография;
кйноекрана кйноплака кйнофотографни
кйножурнал; кйножурнали, (два кйноплакат; кйноплакати, (два и кйно-фотолаборатория;
и т.н.) киножурнала т.н.) кйноплаката кйно-фотолаборатории
кйножурналйстика кйнопостановка кйно-фотоматериал;
322
клада
кйно-фотоматериали, (два и киселец, -ът, -а; (дваит.н.) кйселеца китела
т.н.) кйно-фотоматериала к и сел ея, -еш китен, кйтния(т), кйтна, кйтно;
кйнохйт, -ът, -а; кйнохйтове, (два киселинй китни
и т.н.) кйнохйта киселйнен, киселйнния(т), китен, кйтения(т), китена,
кйнохроника киселйнна, киселинно; китено; кйтени
киноцентър; киноцентрове, (два киселинни кйтене
и т.н.) киноцентъра киселйнноакгивйран китеник; кйтеници, (два и т.н.)
кинт1, -ът, -а; кйнти, (два и т.н.) кнселйннодействащ китеника
кйнта киселинност, киселинността китка
кинт2, -ът, -а; кйнтове, (два и т.н.) киселиноупорен, китобден, китобойния(т),
кйнта киселиноупорния(т), китобойна, китобойно;
киншаскн киселиноупорна, китобдйни
кнп, -ът, -а; килове, (два и т.н.) кйпа киселиноупорно; китов
кипарйс; кипариси, (два и т.н.) киселиноупорни китолов, -ът, -а
кипариса киселйноустойчив и китоловен, китоловния(т),
кипарисов киселйноустойчйв китоловна, китоловно;
кйпва ми (3 л.) киселйноустойчйвост, китоловни
кйпвам, -аш киселйноустойчивостта, и китоловец; китоловци, (двама и
кйпване киселйноустойчйвост т.н.) китоловци
кипеж; кипежи киселйноустойчйвост, кйтчнца
кипене киселйноустойчивостта, и кйтя (се), -иш
кипи ми (3 л.) киселйноустойчйвост кйфла
кипна, -еш кйселица кйфладжийка
кйппе ми (3 л.) кисел ичък, кйселичкия(т), кйфладжийскн
кйпрсне кйселичка, кйселичко; кйфладжия; кйфладжии, (двама и
кипря (се), -иш кйселички т.н.) кйфладжии
кйпър. кйприя(т), кйпра, кйпро; кисел о-горчйв кихавица
кипри кйселомлёчеи, кйселомлёчния(т), кихавичен, кихавичния(т),
кйпърец; кипърци, (двама и т.н.) кйселомлёчна, кйселомлёчно; кихавична, кихавично;
кипърци кйселомлёчни кихавични
кйпърка кисел о-сладък, кйхам, -аш
кйпърски кйсело-сладкия(т), кйхвам, -аш
кипя, -йш кйсело-сладка, кйсело-сладко; кйхване
кир кйсело-сладки кйхна, -еш
кираджййка кйсело-солён, кйсело-солёния(т), кич, -ът, -а; кйчове, (два и т.н.)
кираджййски кйсело-солёна, кйсело-солёно; кича
кираджйя; кираджйи (двама и кйсело-солёни кйча (се), -иш
т.н.) кираджйи кйсело-тръпчйв кйчене
киргйз; киргйзи, (двама и т.н.) кискам се, -аш кйчест
киргйзи кйскаие кйчовски
киргизка кйс-кйс (межд.) кичозен, кичозния(т), кичозна,
киргйзки кислород кичозно; кичозни
кирилизация кислороден, кислородния(т), кйчур; кйчури, (два и т.н.) кичура
кирилизирам, -аш кислородна, кислородно; кйша
кирилизйране кислородни кишав
кйрилица кислородно-ацетилёнов кишинёвски
кйрилометодиевйстика кисна (се), -еш клавесин; клавесини, (два и т.н.)
кйрило-методисвски кйсиеие клавесйна
кирилски киста клавесйнен, клавесйшшя(т),
кйрка кистозен, кистозния(т), кистозна, клавесйнна, клавесйнно;
кйрковец; кйрковци, (двама и т.н.) кистозно; кистозни клавесйнни
кйрковци кит, -ът, -а; китове, (два и т.н.) кита клавиатура
кйрковка китаец; китайци, (двама и т.н.) клавиатурен, клавиатурния(т),
кйрковски китайци клавиатурна, клавиатурно;
кирпйч; кирпичи, (два и т.н.) китайстика клавиатурни
кирпйча китайка клавир; клавйри, (два и т.н.)
кирпйчен, кирпйчения(т), китайски клавйра
кирпйчена, кирпичено; китара клавирен, клавйрния(т),
кирпйчени китарен, китарния(т), китарна, клавйрна, клавйрно; клавйрни
кисел китарно; китарни клавиш; клавиши, (два и т.н.)
кисел; кисели, (два и т.н.) кисела китарист; китарйсти, (двама и т.н.) клавйша
киселее ми (3 л.) китарйсти клавишен, клавйшния(г),
киселеене китарйстка клавйшна, клавйшно; клавйшни
киселене кйтел, -ът, -а; кйтели, (два и т.н.) клйда
323
клада
клада, -еш (двама и т.н.) класификатори клеветнически

кладене (лице) клеветничество
клйденец; кладенци, (два и т.н.) класификатор2; класификатори, клеветя, -йш
кладенеца (два и т.н.) класификатора клёев
кладенче; кладенчета (нелице) к л еен , клёйния(т), клёйна, клёйно;
кладенчов класификацибнен, клёйни
кл&дня класификационния(т), клей, -ят, -я; клёйове
клаксон; клаксони, (два и т.н.) класификационна, клеймёне
клаксона класификационно; клеймо; клейма
клакьйр; клакьори, (двама и т.н.) класификационни клеймя, -йш
клакьори класификация; класификации клек, -ът, -а; клёкове, (два и т.н.)
кламбукам, -аш класифицирам, -аш клёка
кламбучкам, -аш класифицйране клёкав
кламбучкане класицйзъм, класицизмът, клёквам, -аш
кламер; кламери, (два и т.н.) класицизма клёкване
кламера класицистичен, клёкна, -еш
кламереи, кламерния(т), класицистйчния(т), клёков
кламерна, кламерно; кламерни класицистйчна, класицистйчно; клёма
клампа класицистични клемовйден, клемовйдния(т),
клан, -ът, -а; кланове, (два и т.н.) класически клемовйдна, клемовйдно;
клана класйчка клемовйдни
клан£; кланета клас-квалификация; клен, -ът, -а; клёнове, (два и т.н.)
кланица клас-квалификации клёна
кланичен, кланичния(т), класно-урбчен, клёнов
кпанична, кланично; кланични класно-урочния(т), клепален, клепалния(т),
клан-недоклан класно-урочна, класно-урочно; клепална, клепално; клепадни
кланов класно-урочни клепало; клепала
кланям се, -яш класов клёпам, -аш
кланяне класовйден, класовйдния(т), клёпане
клапа класовйдна,класовйдно; клепач; клепачи, (два и т.н.)
клапан; клапани, (два и т.н.) класовйдни клепача
клапана класовйт клёпвам, -аш
клйпанеп, клапанния(т), клйсовоантагонистйчен. клёпване
клапанна, клапанно; клапанни класовоантагонистйчния(т), клёпка
клапен, клапния(т), клапна, класовоантагонистйчна, клёпна, -еш
клапно; кдапни класовоантагонистйчно; клепоух
кларинет; кларинети, (два и т.н.) класовоантагонистйчни клептоман; клептомани, (двама и
кларинета, и кларнет класовоескплоатагорски т.н.) клептомани
кларинетйст; кларинетйсти, класовост, класовостта клептомания
(двама и т.н.) кларинетйсти, и класоосъзнат клептоманка
кларнетйст класосъзнателен, клептомански
кларинетйстка, и класосъзнателния(т), клёпя, -еш
кларнетйстка класосъзнателна, клерикал; клерикали, (двама и т.н.)
кларификацня; кларификации класосъзнателно; клерикали
кларнет; кларнети, (два и т.н.) класосъзнателни клерикален, клерикалния(т),
кларнета, и кларинет класьор; класьори, (два и т.н.) клерикална, клерикално;
кларнетйст', кларнетйсти, класьора клерикални
(двама и т.н.) кларнетйсти, и клася, -йш клерикалйзъм, клерикалйзмът,
кларинетйст клатене клерикализма
кларнетйстка и кларинетйстка клатешкбм клет
клас, -ът, -а; класове, (два и т.н.) клатя (се), -иш клётва
класа клйуза клетвен, клётвения(т), клётвена,
класа клаузула клётвено;клётвени
класация; класации клаузуреи, клаузурния(т), клетвонарушёние
класен, класния(т), класна, класно; клаузурна, клаузурно; клетвонарушйтел, -ят, -я;
класни клаузурни клетвонарушйтели, (двама и
класене клаустромания т.н.) клетвонарушйтели
клйсесг клаустрофйлия клетвонарушйтелка
класик; класшщ, (двама и т.н.) клаустрофобия клетвоотстъпник;
класици клеветй клетвоотстъпници, (двама и
класика клеветене т.н.) клетвоотстъпници
класйрам (се), -аш клеветник; клеветници, (двама и клетвоотстьпница
класйрапе т.н.) клеветници клетвопрестъпник;
класификатор ; класификатори, клеветница клетвопрестьпници, (двама и
324
клоун
т.н.) клетвопрестъпници климатологичен, клира
клетвоирестъпница климатологйчния(т), клирйк; клирйци, (двама и т.н.)
клётка климатологйчна, клирйци
клетник; клетници, (двама и т.н.) климатологйчно; клйринг; клиринги
клетници климатологйчни клйрингов
клётница климатологйчески клйрос; клйроси, (два и т.н.)
клётнишки климатология клйроса
клётъчен, клётъчния(т), климатоложка клйсав
клетъчна, клетъчно; клетъчни климатоложки клйсавост, клйсавостта
клеча, -йш климатотерапия клисйр, -ят, -я; клисари, (двама и
клеч&не климатрбник; климатроници, (два т.н.) клисари
клечешката и клечешкдм и т.н.) климатроника клисарка
клёчка клймвам, -аш клисарски
клёши и клещи клймване клисура
клещовйден, клещовйдния(т), климйя; климйи клисурец; клисурци, (двама и т.н.)
клещовйдна, клещовйдно; клймна, -еш клисурци
клещовйдни клин, -ът, -а; клинове, (два и т.н.) клисурка
клещообразен, клйна клисурски
клещообразния(т), клйнец; клинци, (два и т.н.) клйтика
клещообразна, клещообразно; клйнеца клйтор; клйтори, (два и т.н.)
клещообразни клиника клитора
клея сам, -аш клинйко-анатомйчен, клише; клишета
клеясвам, -аш клинйко-анатомйчния(т), клишйрам, -аш
клеясване клинйко-анатомйчна, клишйран
клиент; клиенти, (двама и т.н.) клинйко-анатомйчно; клиширане
клиенти клинйко-анатомйчни клоака
клиентёла клиничен, клинйчния(т), клозёт; клозети, (два и т.н.)
клиентелйзъм, клиентелизмът, клинйчна, клинйчно; клинйчни клозета
клиентелйзма клинически клозётен, клозётния(т), клозётна,
клиентелйст; клиентелисти, клинйчноболен, клозётно; клозётни
(двама и т.н.) клиентелисти клинйчноболния(т), клокам, -аш
клиентелйстки клинйчноболна, клбкане
клиентка
клиёнтски
клйзма
клйка
клинйчноболно; клинйчноболни
клйнкер; клйнкери, (два и т.н.)
клйнкера
клйнкерен, клйнкерния(т),
клбквам, -аш
клокване
клок на, -еш
клбкот
к
клйквам, -аш клинкерна, клйнкерно; клокотене
клйкване клйнкерни клокотя, -иш
клйкна, -еш клинкеров клокбча, -иш
клймакс клйнов клокбчене
климактериен, клиновиден, клиновйдния(т), клон1, -ът, -а; клони, (два и т.н.)
климактёрийния(т), клиновйдна, клиновидно; клона
климактёрийна, климактёрийно; клиновйдни клон2, -ът, -а; клонове, (два и т.н.)
климактёрийни клинообразен, клинообразния(т), клона
климактериум клинообразна, клинообразно; клонак; клонаци, (два и т.н.)
климам, -аш клинообразни клонака
клймане клинопйс; клинописи, (два и т.н.) клонат
климат; климати, (два и т.н.) клинопйса клбнест
климата клинопйсен, клинопйсния(т), клонинг; клонинги, (два и т.н.)
климатиз&тор; климатизатори, клинопйсна, клинопйсно; клонинга
(два и т.н.) климатизатора клинопйсни клонйрам, -аш
климатизация клинч, -ът, -а; клйнчове, (два и т.н.) клонйран
климатизйрам (се), -аш клйнча клонйране
климатизйране клйнча, -иш клонка
климатйк; климатйци, (два и клйнчене клднче; клончета
т.н.) климатйка клип, -ът, -а; клипове, (два и т.н.) клонёне
климатичен, климатйчния(т), клипа клоня, -йш
климатйчна, климатйчно; клйпборд, -ът, -а; клйпбордове, клбпам, -аш
климатични (два и т.н.) клйпборда клбпвам, -аш
климатйчески клйпер; клйпери, (два и т.н.) клбпване
климатограма клйпера клбпка
клйматолечёние клипс, -ът, -а; клйпсове, (два и т.н.) клопна, -еш
климатолог, климатолози, (двама клйпса клоун; клоуни, (двама и т.н.)
и т.н.) климатолози клир, -ът, -а; клйрове, (два и т.н.) клоуни
325
клоунада
клоунада ключица книж&рка

клоунски ключов книжарница
клош, -ът, -а; клошове, (два и т.н.) ключодържател, -ят, -я; книжарски
клоша ключодържатели, (два и т.н.) книжарство
клошар, -ят, -я; клошари, (двама и ключодържателя кнйжен, кнйжния(т), книжна,
т.н.) клошари клякам, -аш книжно; книжни
клошйрам, -аш клякане книжка
клошйране кляфкам, -аш книжлё; книжлета
клбшпанталбн, клошпанталони, кляфкане книжовноезйков
(два и т.н.) клошпанталона кмет, -ът, -а; кметове, (двама и книжовио-разговорен,
клошпола т.н.) кметове книжовно-разговорния(т),
клуб, -ът, -а; клубове, (два и т.н.) кметица книжовно-разговорна,
клуба кметов книжовно-разговорно;
клубен; клубени, (два и т.н.) кметски книжовно-разговорни
клубена кметство; кметства книжник; книжници, (двама и
клубен, клубния(т), клубна, кметувам, -аш т.н.) книжници
клубно;клубни кметуване кнйжнина
клуп, -ът, -а; клупове, (два и т.н.) кнедли (само мн.ч.) кпижнопарйчен,
клупа кнежанец; кнежанци, (двама и т.н.) книжнопарйчния(т),
клъбцё; клъбца кнежанци книжнопарйчна,
клъввам, -аш кнежански книжнопарйчно;
клъвваие книга книжнопарйчни
клъвна, -еш книговезеи, книговезния(т), кнйжност, книжностга
клъстер; клъстери, (два и т.н.) книговезна, книговезно; книжовен, книжовния(т),
клъстера книговезни книжовна, книжовно; книжовни
клъц (межд.) книговезец; книговезци, (двама и книжовник; книжовници, (двама
клъцвам, -аш т.н.) книговезци и т.н.) книжовници
клъцване книговезка книжбвност, книжовността
клъцна, -еш книговезки княгйня
кльбмба книговезница княжевски
кльоиам, -аш книговезство княжески
кльонане книговодител, -ят, -я; княжество; княжества
кльопачка книговодители, (двама и т.н.) княз, -ът, -а; князе, (двама и т.н.)
кльощав книговодител князё
кльощавёене кпиговодйтелка князувам, -аш
кльощався, -еш книговодйтелски киязуване
клюка книговодство коагулант; коагуланти, (два и
клюкар, -ят, -я; ютокари, (двама и книгознание т.н.) коагуланта
т.н.) юпокари книгоиздател, -ят, -я; коагулация
клюкйрка книгоиздатели, (двама и т.н.) коагулйрам, -аш
клюкарннк: клюкарници, (два и книгоиздатели коагулйране
т.н.) юпокарника книгоиздателка коаксиален, коаксиалния(т),
клюкарница книгоиздателски коаксиална,коаксиално;
клюкарски книгоиздателство; коаксиални
клюкарствам, -аш книгоиздателства койла
клюк&рстване книгоман; книгомани, (двама и коалесцёнция
клюкарство т.н.) книгомани коалирам се, -аш
клю-клю (межд.) книгообмен коалйран
клюмам, -аш книгообменен, коалйране
клюмане книгообменния(т), коалицибнен, коалициоштя(т),
клюмвам, -аш книгообменна, книгообменно; коалиционна, коалициошю;
клй>мване кнжообменни коалиционни
клюмна, -еш книгопечатане коалйция; коалиции
клюя, -ът, -а; клюнове, (два и т.н.) книгопйс коафйрам, -аш
клюна книгопйсен, книгопйсния(т), коафйран
клюнест книтопйсна, книгопйсно; коафйране
клюса книгопйсни коафьор; коафьори, (двама и т.н.)
ключ, -ът, -а; ключове, (два и т.н.) книгопродйвец; книгопродавци, коафьори
ключа (двама и т.н.) книгопродавци коафьорски
ключалка книгоразпространение коафьорство
ключар, -ят, -я; ключари, (двама и книгохранйлише коацерват; коацервати
т.н.) ключари; книжа (само мн.ч.) коацервйция
ключ&рка книж&р, -ят, -я; книжари, (двама и кобйлт
ключарски т.н.) книжари кобалтов
326
к о з я (с е )
кобалтовосйн кодификационни кожопреработвателен,
кобалто-нйкелов кодификация; кодификации кожопреработвателния(т),
кобалтосъдържащ кодифицйрам, -аш кожопреработвателна,
кобен, кобния(т), кобна, кобно; коднфицйран кожопреработвателно;
кобни кодифициране кожопреработвателни
кобйла кодов кожух; кожуси, (два и т.н.) кожуха
кобйлешки кодош; кодоши, (два и т.н.) кодоша кожухйр, -ят, -я; кожухари,
кобйлвца кодбша (се), -иш (двама и т.н.) кожухари
кобйлвчен, кобйличния(т), кодбшене кожух&рница
кобйлична, кобштчно; кое (вж. кой) кожухарски
кобйлични кбеволюция; коеволюции кожухарство
кобра кое-кой кожухче; кожухчета
кобур; кобури, (два и т.н.) кобура коензйм; коензйми, (два и т.н.) коз, -ът, -а; козове, (два и т.н.) коза
кова, -еш коензйма коза
коване което (вж. кдйто) козар, -ят, -я; козари, (двама и т.н.)
коварен, коварния(т), коварна, коефициент; коефициенти, (два и козари
коварно;коварни т.н.) коефициента коз&рка
коварност, коварността кожа козарски
коварство; коварства кож&р, -ят, -я; кожари, (двама и козарство
ков&ч; ковачи, (двама и т.н.) ковачи т.н.) кожари козйрче; козарчета
ковйчевски кожаро-обущарски козевъдство
ковачен, ковачния(т), ковачна, кожарски козел; козли, (два и т.н.) козела
ковачно;ковачни кожарско-обувен, козелски
ковачество кожарско-обувния(т), козен. козения(т), козена, козено;
ковачница кожарско-обувна, козени
ковашки кожарско-обувно; козене
кбвкост, ковкосгга кожарско-обувни кбзешки
ковладене кожарство кози, кбзия(т), козя, козе; кози
ковладя, -иш кожен', кбжения(т), кожена, козина
ковчег; ковчези, (два и т.н.) кожено; кожени козинар, -ят, -я; козинари, (двама
ковчега кбжен2, кожния(т), кожна, кожно; и т.н.) козинари
ковчеже; ковчежета кожни козинарство
ковчежник; ковчежници, (двама коженогалантерйен, козиняв
и т.н.) ковчежници кбженогалантерййния(т), козирка
ковчежничееки коженогалантерййна, козирог1; козирози, (двама и т.н.)
ковчежннчество коженогалантерййно; козирози (лице)
кбвък, ковкия(т), ковка, ковко; коженогалантерййни кйзирог2; козирози, (два и т.н.)
ковки кожест козирога (нелице)
ковьор; ковьори, (два и т.н.) кожно-венерйчен, козирувам, -аш
ковьора кожно-венерйчния(т), козируване
ког! кбжно-венерйчна, козле; козлета
когато кбжно-венерйчно; козлодуец; козлодуйци, (двама и
когнитйвен, когнитйвния(т), кожно-венерйчни т.н.) козлодуйци, и
когнитивна, когнитивно; кожно-венерйческн козлодуйчанин
когнитйвни кожно-гноен, кожно-гнойния(т), козлодуйка и козлодуйчанка
когб кожно-гнойна, кбжно-гнойно; козлодуйски
когбто кожно-гнойни козлодуйчанин, козлодуйчани,
код, -ът, -а; кодове, (два и т.н.) кожнообривен, (двама и т.н.) козлодуйчанин, и
кода к6жнообривния(т), козлодуец
кодеин; кодеини, (два и т.н.) кожнообривна, кожнообривно; козлодуйчанка и козлодуйка
кодеина кожнообривни козметика
кодейнов кожодер; кожодери, (двама и т.н.) козметичен, козметйчния(т),
кодейномания кожодери козметична, козметично;
кодек; кодеци, (два и т.н.) кодека кожодерски козметични
кбдекс; кодекси, (два и т.н.) кожодеретво козметйчка
кодекса кожокрйли козунак; козунаци, (два и т.н.)
кодйрам, -аш кожообработване козунака
кодйране кожообработвателен, козуначен1, козуначения(т),
кодификатор; кодификатори, кожообработвателния(т), козуначена, козуначено;
(двама и т.н.) кодификатори кожообработвателна, козуначени
кодификацибнен, кожообработвателно; козуначен2, козуначния(т),
кодификационния(т), кожообработвателни козуначна, козуначно;
кодификационна, кожообрабдтващ козуначни
кодификационно; кожопреработване козя (се), -иш
327
козяк
козяк; козяци, (два и т.н.) козяка (двама и т.н.) кокошкари (лице), колбас; колбаси, (два и т.н.)
кой (вж. кон) и кокошар1 колбаса
който (вж. който) кокошкар2, -ят, -я; кокошкари, колбасар, -ят, -я; колбасари,
койтус; койтуси, (два и т.н.) (два и т.н.) кокошкаря (нелице), (двама и т.н.) колбасари
койтуса и кокошар2 колбасарка
кой, коя, кое; кой кокошкарка и кокошарка колбасариица
кой-гйде, коя-годе, коё-годе; кокошкарски колбасарски
кой-годе кокошкарство колбасарство
койка кокс, -ът, -а колбасен, колбасния(т), колбасна,
койнарски коксйт; коксйти колбасно;колбасни
койнё; койнета коксов колбасница
койот; койоти, (два и т.н.) койота коксокомбинат; колбск
който, която, което; които коксокомбинати, (два и т.н.) колебание
кок1, -ът, -а; кокове, (двама и т.н.) коксокомбината колебая се, -еш
кокове (лице) коксувам, -аш колеблйв
кок2, -ът, -а; кокове, (два и т.н.) коксуване колеблйвост, колебливостта
кока (нелице) коктбйл; коктейли, (два и т.н.) колега; колеги, (двама и т.н.)
кока коктейла колеги
кокаин коктейлбар, -ът, -а; колегиален, колагиалния(т),
кокайнов коктейлбарове, (два и т.н.) колегиална, колегиално;
кокайномания коктейлбара колегиални
кока-кола кол, -ът, -а; колове и колове, (два колегиалност, колегиалността
кокал; кокали, (два и т.н.) кокала и т.н.) кола колегиум; колегиуми, (два и т.н.)
кокален, кокаления(т), кокалена, кола колегиума
кокалено; кокалени кола колегия; колегии
кокалест колабйрам, -аш коледар, -ят, а; коледари, (двама
кокалче; кокалчета колабйране и т.н.) коледари
кокарда колаборатор; колаборатори, коледарски
кокетен, кокеткия(т), кокетна, (двама и т.н.) колаборатори кбледен, коледния(т), коледна,
кокетно; кокетни колабораторка коледно;коледни
кокетирам, -аш колаборационйзъм, коледувам, -аш
кокетйране колаборационйзмът, коледуване
кокетка колаборационйзма колеж; колежи, (два и т.н.) колежа
кокетлйв колаборационйст; колежанин; колежани, (двама и
кокетлйвост, кокетливостта колаборационйсти, (двама и т.н.) колежани
кокетнича. -иш т.н.) колаборационйсти колежанка
кокётничене колаборационйстка колежански
кокётиост, кокегността колаборационйстки колежка
кокйли (само в мн.ч.) колаборация; колаборации колектив; колективи, (два и т.н.)
кокйче; кокичета колаген колектива
кокйчев колагенен, колагенния(т), колективен, колектйвния(т),
коклюш колагенна, колагенно; колективна, колективно;
к6-ко-к6 (межд.) колагенни колективни
кокопа колагенов колективизация;
кокорене колаж; колажи, (два и т.н.) колективизации
кокоря (се), -иш колажа колектнвизйрам, -аш
кокбс; кокоси, (два и т.н.) кокоса колажен, колажния(т), колажна, колективизйрап
кокбсов колажно; колажни колекгивизйране
кокотка колай, -ят, -я колективйзъм, колективйзмът,
кокошар', -ят, -я; кокошари, коламаска колективйзма
(двама и т.н.) кокошари (лице), колан; колани, (два и т.н.) колана колективистйчен,
и кокошкар1 колйнче; коланчета колективистйчния(т),
кокошар1, -ят, -я; кокошари, (два колапс колективистйчна,
и т.н.) кокошаря (нелице), и колар, -ят, -я; колари, (двама и т.н.) колективистйчно;
кокошкар- колари колективистйчни
кокошарка и кокошкарка кол&рница колективистйчески
кокошарник; кокошарници, (два коларски колектйвиост, колективността
и т.н.) кокошарника коластра колектор1; колектори, (двама и
кокошарски колач1; колачи, (двама и т.н.) т.н.) колектори (лице)
кокоши, кокошия(т), кокоша, колачи (лице) колектор2; колектори, (два и т.н.)
кокоше; кокоши колач2; колачи, (два и т.н.) колача колектора (нелице)
кокошинка (нелице) колекторен, колекторния(т),
кокошка колаче; колачета колекторна, колекторно;
кокошкар1, -ят, -я; кокошкари, колба колекторни
328
командитен
колекционер; колекционери, колоездачна, колоездачно; колоритни
(двама и т.н.) колекционери колоездачни колоритност, колоритността
колекционёрка колоездйчка колос1; колоси, (двама и т.н.)
колекционерски колойд; колоиди, (два и т.н.) колоси (лице)
колекционерство колоида кблос2; колоси, (два и т.н.) колоса
колекционирам, -аш колойден, колойдния(т), (нелице)
колекционйран колойдна, колойдно; колоидни колосален, колосалния(т),
колекциониране колоквиум; колоквиуми, (два и колосална, колосално;
колёкция; колекции т.н.) колоквиума колосални
колелб; колела колокритёриум; колосалност; колосалността
колендрб колокритёриуми, (два и т.н.) колосам, -аш
коленен, колённия(т), коленна, колокритёриума колосан
коленно; коленни колокрос; кблокрбсове, (два и т.н.) колосвам, -аш
коленича, -иш кблокрбса колосване
коленопреклонен, колона колотурйзъм, -ът, -а
коленопреклонния(т), колонада кблотурйст; колотурйста, (двама
коленопреклонна, колонат; колоната, (два и т.н.) и т.н.) колотурйста
коленопреклонно; колоната колофбн
коленопреклонни колонен, колонния(т), колонна, колофонеп, колофонния(т),
коленопреклбнност, колбнно;колонни колофонна, колофонно;
коленопреклонността колониал; колониагш, (два и т.н.) колофонни
коленце; коленца колониала колт, -ът, а; колтове, (два и т.н.)
коленчат колониален, колониалния(т), колта
колёнчест колониална, колониално; колумбйец; колумбийци, (двама и
колесар, -ът, -а; колесари, (два и колониални т.н.) колумбийци
т.н.) колесара колониалйзъм, колониалйзмът, колумбййка
колесарка колониализма колумбййски
колеснйк; колесници, (два и т.н.) колонизатор; колонизатори, колумнйст; колумнйсти, (двама и
колесника (двама и т.н.) колонизатори т.н.) колумнйсти
колесница колонизаторски колц&нтър, -ът, а; колцентрове,
колёт; колёти, (два и т.н.) колёта колонизация; колонизации (два и т.н.) колцентьра
колётен, колётния(т), колётна, колонизйрам, -аш колчан; колчани, (два и т.н.)
колётно; колётни колонизйран колчана
колец; колци, (два и т.н.) колеца колонизйране колче; колчета
коли колонист; колониста, (двама и т.н.) колчем
колйба колониста кбля, -иш
кблибактёрин; колибактёрии колонйстка коляно; колена и колене
колибар, -ят, -я; колибари, (двама колония; колонии колянов
и т.н.) колибари колонтйтул; колонтитули, (два и кома
колибарка т.н.) колонтитула комай
колнбарски колонцйфра команда
колйбка колоос, колооста командвам,-аш
колйбри колопйста командване
колиё; колиёта кблопробег; колопробези, (два и командващ; командващи, (двама
колйзия;колизии т.н.) колопрббега и т.н.) командващи
колика; колики колопция; колопции командващ; комадващия(т),
колйт; колйти, (два и т.н.) колйта колорадски командваща, командващо;
колйчествен, количествения(т), колоратура командващи
количествена, количествено; колоратурен, колоратурния(т), команден; командния(т),
количествени колоратурна, колоратурно; командна, командно; командни
колйчество колоратурни командйр; командири, (двама и
колйчка колориметрйчен, т.н.) командири
колко колориметрйчния(т), командйрка
колкото колориметрйчна, командировам, -аш
коловоз; коловози, (два и т.н.) колориметрйчно; командирбван
коловоза колориметрйчни командироване
колода колоримётър; колоримётри, (два командировка
колбдиев и т.н.) колоримётьра командировъчен,
колодий, -ят, -я колорйст; колориста, (двама и т.н.) командировъчния(т),
колодрум, -ът, -а; колодруми, (два колориста командировъчна,
и т.н.) колодрума колорйстка командировъчно;
колоездач; колоездачи, (двама и колорйт командировъчни
т.н.) колоездачи колорйтен, колорйтния(т), командйреки
колоездачен, колоездачния(т), колоритна, колоритно; командйтен, командйтния(т),
329
ком андйтен
командйтна, командйтно; комбинатбрни (двама и т.н.) комисари

командитни комбинатбрика комисариат; комисариата, (два и
командно-диспёчерски комбинаторски т.н.) комисариата
командно-наблюдателен, комбинационен, комисарка
командно-наблюдателния(т), комбинационния(т), комисарски
командно-наблюдателна, комбинационна, комисарство
комацдно-наблюдателно; комбинационно; комисибна; комисиони
командно-наблюдателни комбинацибнни комисионен, комисибнния(т),
командно-щабен, комбинация; комбинации комисионна, комисибнно;
командно-щабния(т), комбинезби; комбинезони, (два и комисионни
командно-щабна, т.н.) комбинезона комисионер; комисионери,
командно-щабно; комбинирам, -аш (двама и т.н.) комисионери
командно-щабни комбннйран комисионёрка
командбр; командори, (двама и комбиниране комисионёрски
т.н.) командори комедиант; комедианта, (двама и комисионёрство
командос; командоси, (двама и т.н.) т.н.) комедианта комйсия; комйсии
командоси комедиантка комйта; комити, (двама и т.н.)
комар1, -ът, -а; комари, (два и т.н.) комедийитски комйти
комара комедиантство
комар2, -ът, -а комйтаджийка
комедиен, комедййния(т), комйтаджийски
комарджййка комедийна, комедийно; комитёт; комитета, (два и т.н.)
комарджййски комедййни комитета
комарджййство комедййност, комедийността комитетски
комарджйя; комарджйи, (двама и комедиограф; комедиографи,
т.н.) комарджйи комичен, комйчния(т), комична,
(двама и т.н.) комедиографи комично; комйчни
ком&рник; комарници, (два и т.н.) комёдия; комёдиии комйчески
комарника комендант; коменданта, (двама и комйчка
ком&ров т.н.) коменданта комйчност, комичността
комасацибнен, комендантски комка
комасационния(т), комендантство кбмкам (се), -аш
комасацибнна, комасацибнно; комендатура кбмкане
комасацибнни коментар; коментари, (два и т.н.) комбд; комбди, (два и т.н.) комода
комасация; комасации коментара комонйга
комаейрам, - аш коментатор; коментатори, (двама комбцио
комаейране и т.н.) коментатори комоцибнеи, комоци6нния(т),
комйт; комати, (два и т.н.) комата коментаторка комоцибнна, комоцибнно;
коматбзен, коматбзния(т), коментаторскн комоцибнни
коматозна, коматозно; коментирам, -аш
коматбзни компактдиск*; компактдискове,
коментйран (два и т.н.) компактдиска
комбайн; комбайни, (два и т.н.) коментйране компактдйсков
комбайна комерсиален, комерсиалния(т), компактен, компактния(т),
комбайнёр; комбайнёри, (двама и комерсиална, комерсиално; компактна, компактно;
т.н.) комбайнёри комерсиални компактни
комбайнёрка комерсиализация
комбайнов компактност, компактността
комёрчески компаньон; компаньони, (двама и
комбайностроёне комёта т.н.) компаньони
комби комётен, комётния(т), комётна,
комбйна компаньонка
комётно; комётни компаньбиски
комбинат; комбината, (два и т.н.) кометография
комбината компаратйв; компаративи, (два и
кометолбгня т.н.) компаратава
комбинатен, комбинатния(т), комйзъм, комизмът, комизма компаратйвен,
комбината, комбинатно; комйк; комйци, (двама и т.н.) компаратавния(т),
комбинатни комйци
комбииатйвен, компаративна, компаративно;
кбмикс; комикси, (два и т.н.) компаратйвни
комбинатавния(т), комикса компаративйзъм,
комбинатавна, комбинатавно; комйн; комйни, (два и т.н.) комйна компаративйзмът,
комбинатавни коминочистач; коминочистачи, компаративизма
комбинатйвност, (двама и т.н.) коминочистачи компас; компаси, (два и т.н.)
комбинатавностга коминочистачен, компаса
комбинатор: комбинатори, коминочистачния(т), компасен, компасния(т),
(двама и т.н.) комбинатори коминочистачна, компасна, компасно; компасни
комбинатбрен, коминочистачно; компёндиум; компендиуми, (два
комбинаторния(т), коминочистачни и т.н.) компендиума
комбинаторна, комбинаторно; комисар, -ят, -я; комисари, компёндиумен,
330
ком унйзъм
компёндиумния(т), комплектуван компреейвна, компреейвно;
компёндиумна, компёндиумно; комплектуване компреейвни
комиёндиумни компликации; компликации компреейрам, -аш
компенсатор; компенсатори, (два комплимент; комплимёнти, (два компреейран
и т.н.) компенсатора и т.н.) комплимёнта компреейряне
компенсаторен, комплицирам (се), -аш компресия; компресии
компенсаторния(т), комплициран компресор; компресори, (два и
компенсаторна, компенсаторно; комплицйране т.н.) компресора
компенсаторни комплот; комплота, (два и т.н.) компресорен, компресорния(т),
компенсационен, комплота компресорна, компресорно;
компенсационния(т), композйрам, -аш компресорни
компенсационна, композйран компресорйст; компресорйста,
компенсационно; композйране (двама и т.н.) компресорйста
компенсационни композит; композита, (два и т.н.) компримйрам. -аш
компенсация; компенсации композита компримйран
компенсирам, -аш компбзитен, композитния(т), компримйране
компенсиран композитна, композитно; компромат; компромати, (два и
компенсиране композитни т.н.) компромата
компетёнтен, компетёнтния(т), композйтор; композитори, компроматен, компроматния(т),
компетёнтна, компетёнтно, (двама и т.н.) композитори компроматна, компроматно;
компетёнтни композйторка компроматни
компетентност, компетентността композйторски компрометирам (се), -аш
компетенция, компетенции композиционен, компреметйран
компилятивен, композиционния(т), компрометйране
компилатйвния(т), композиционна, компромис; компромиси, (два и
компилатавна, компилятивно, композиционно; т.н.) компромиса
компилатавни композиционни компрбмисен, компромисния(т),
компилятор', компилатори, композиционно-драматичен, компромисна, компромисно;
(двама и т.н.) компилатори композиционно- компромисни
(лице) драматачния(т), компютризация
компилатор2; компилатори, (два композиционно-драматична, компютризирам (се), -аш
и т.н) компилатора (нелице) композиционно-драматично; компютризйран
компиляторна композиционно-драматачни компютризйране
компиляторен!! композицибнно-жапров компютрофобии
компилаторство композйция; композиции компютър; компютри, (два и т.н.)
компилационен, компонёнт; компонента, (два и компютъра
компилационния(т), т.н.) компонёнта компютърджийка
компилационна, компонёнтен, компонёнтния(т), компютърджия; компютърджии,
компилационно; компонёнтна, компонёнтно; (двама и т.н.) компютърджии
компилационни компонёнтни компютърен; компютърния(т),
компилация; компилации компонйрам, -аш компютърна, компютьрно;
компилирам, -аш компонйряне компютърни
компилирян компонйст; компонйста, (двама и комсомблец; комсомолци, (двама
компилиране т.н.) компонйста и т.н.) комсомолци
комплекс; комплёкси, (два и т.н.) компонйстка комсомблка
комплёкса компост, компостът, компоста комсомолски
комплёксеи, комплёксния(т), компостйрам, -аш кому
комплёксна, комплёксно; компостйране комуна
комплёксни компостьор; компостьори, (два и комунален, комуналния(т),
комплекейрам (се), -аш т.н.) компостьора комунална, комунапно;
комплекейран компот; компота, (два и т.н.) комунални
комплекейряне компота комунйлно-бйтов
комплёксност, комплексността компотен, компотения(т), комунално-жйлищен,
комплёкт; комплёкти, (два и т.н.) компотена, компотено; комунагао-жйлищния(т),
комплёкта компотени комунално-жйлищна,
комплёктен, комплёктния(т), компрадор; компрадори, (двама и комунапно-жйлищно;
комплёктна, комплёктно; т.н.) компрадори комунално-жилшцни
комплектни компрадорски комунар, -ят, -я; комунари,
комплектбвъчен, компрёс; компреси, (два и т.н.) (двама и т.н.) комунари
комплектовъчния(т), компреса комунарка
комплектовъчна, компрёсен, компрёсния(т), комунарски
комплектовъчно; компрёсна, компрёсно; комунизйрам (се), -аш
комплектовъчни компресии комунизйране
комплектувам, -аш компреейвен, компресйвния(т), комунйзъм, комунизмът,
331
ком унизъм
комунизма конвенционна, конвенционно; конгломерация; конгломерации

комуникант; комуниканти, конвенционни конгоанец; конгоанци, (двама и
(двама и т.н.) комуниканти конвёнт; конвёнти, (два и т.н.) т.н.) конгоанци
комуникативен, конвёнта конго&нка
комуникатйвния(т), конвёнтен, конвёнтния(т), конгоански
комуникатйвна, комуникатйвно; конвёнтна, конвёнтно; конгрега г; конгрегати, (два и т.н.)
комуникативни конвёнтни конгрегата
комуникатйвност. конвенционал, конвенционалът, конгрегация; конгрегации
комикативностга конвенционала конгрёс; конгрёси, (два и т.н.) кон-
комуникационен, конвенционален, грёса
комуникационния(т), конвенционалния(т), конгрёсен, конгрёсния(т),
комуниказионна, конвенционална, конгрёсна, конгрёсно;
комуникациокно; конвенционално; конгресни
комуникационни конвенционални конгресйст; конгресйсти, (двама
комуникация; комуникации конвенционалйзъм, и т.н.) конгресйсти
комуникйрам, -аш конвенционалйзмът, конгресйстка
комуникйраие конвенционализма конгресмён; конгресмени, (двама
комунйст; комунисти, (двама и конвенционалност. и т.н.) конгресмени
т.н.) комунисти конвенционалносгга копгресмёнски
комунистйчески конвенционен, конгруёнтен, конгруёнтния(т),
комунйстка конвенционния(т), конгруёнтна, конгруёнтно;
комутатйвен, комутативния(т), конвенционна, конвенционно; конгруёнтни
комутатйвна, комутатйвно; конвенционни конгруёнция; конгруёнции
комутативни конвёнция; конвёнции кондензат; кондензати, (два и
комутатор; комутатори, (два и конвергёнт; конвергёнти т.н.) кондензата
т.н.) комутатора конвергёнтен, конвергёнтния(т), копдензатен, кондензатния(т),
комут&торен, комутаторния(т), конвергёнтна, конвергёнтно; кондензатна, кондензатно;
комутаторна, комутаторно; конвергёнтни кондензатни
комутаторни конвергёнция; конвергенции кондензатор; кондензатори, (два
комутация; комутации конверсионен, конверсионния(т), и т.н.) кондензатора
комуто конверсионна, конверсионно; кондензацибнен,
комфорт конверсионни кондензационния(т),
комфортен, комфортния(т), конвёрсия; конвёрсии кондензационна,
комфортна, комфортно; конвертирам, -аш кондензационно;
комфортни конвентйран кондензационни
комфортност, комфортности копвентйране кондензация; кондензации
комшийка конвертируем кондензирам (се), -аш
комшййски конвертируемост, кондензйран
комшййство конвертируемостта кондензиране
комшия; комшии, (двама и т.н.) конвёртор; конвёртори, (два и т.н.) кондёнзор; кондёнзори, (два и
комшии конвертора т.н.) кондёнзора
комшулук; комшулуци, (два и т.н.) конвёрторен, конвёрторния(т), кондёнзорен, кондёнзорния(т),
комшулука конверторна, конверторно; кондёнзорна, кондёнзорно;
комюнике; комюникета конвёрторни кондёнзорни
кон, -ят, -я; коне, (два и т.н.) коня конвоен, конвойния(т), конвойна, кбндика
конак; конаци, (два и т.н.) конака конвойно; конвойни кондиционал
конвалесцёнция; конвойрам, -аш конлиционален.
конвалесцёнции конвойране когздиционалния(т),
конвейер; конвейери, (два и т.н.) конвой, -ят, -я; конвои, (два и кондиционална, кондиционално;
конвейера т.н.) конвоя кондиционални
конвёйерен, конвёйерния(т), конвулсйвен, конвулсйвния(т), кондиционалйзъм,
конвёйерна, конвёйерно; конвулсйвна, конвулсйвно; кондиционалйзмът,
конвёйерни конвулсивни кондиционапйзма
конвейеризация конвулсия;конвулсии кондиционен, кондиционния(т),
конвективен, конвектйвния(т), конгениален, кокгениалния(т), кондиционна, кондиционно;
конвективна, конвективно; конгениална, конгениално; кондиционни
конвектйвни конгениални кондиционёр; кондиционёри,
конвектор; конвёктори, (два и конгениалност; конгениалността (два и т.н.) кондиционёра
т.н.) конвектора конгломерат; конгломерати, (два кондиционирам, -аш
конвёкторен, конвёкторния(т), и т.н.) конгломерата кондициониране
конвёкторна, конвёкторно; конгломератен, кондиция
конвёкторни конгломератния(т), кондом; кондоми, (два и т.н.)
конвекцнонен, конгломератна, конгломератно; кондома
конвекционния(т), конгломератни кондомен, кондомния(т),
332
консолидационен
кондомна, кондомно; кондомни конклузйв ни консеквёнт; консеквёнта, (два и
кондоминиум; кондомйниуми, конклузия; конклузии т.н.) консеквёнта
(два и т.н.) кондоминиума конкордат; конкордата, (два и т.н.) консеквентен, консеквёнтния(т),
кондор; кондори, (два и т.н.) конкордата консеквёнтна, консеквёнтно;
кондора конкретен, конкрётния(т), консеквёнтни
конддрски конкретна, конкретно; консеквёнтност,
кондуктомётрия конкретни консеквентността
кондуктор; кондукторн, (двама и конкретизация; конкретизации консеквёнция; консеквёнции
т.н.) кондукторн конкретизйрам (се), -аш консёнсус
кондукторен, кондукторния(т), конкретизйране консёнсусен, консёнсусния(т),
кондукторна, кондукторно; конкретика консёнсусна, консёнсусно;
кондукторни конкретност, конкретността консёнсусни
кондукторка конкубинат; конкубината, (два и консёнсусност, консенсусността
кондукторски т.н.) конкубината консёрва
кондукцибнен, конкурент; конкуренти, (двама и консервант; консерванта, (два и
кондукционния(т), т.н.) конкурента т.н.) консерванта
кондукционна, кондукционно; конкурёнтен, конкурёнтния(т), консерватйвен,
кондукционни конкурентна, конкурентно; консерватйвния(т),
коневръз; коневръзи, (два и т.н.) конкурентни консервативна, консервативно;
коневръза конкурентка консервативни
коневъд; коневъди, (двама и т.н.) конкурентоспособен, консерватйвност,
коневъди, и коневьдец конкурентоспособния^), консервативността
коневъден, коневъдния(т), конкурентоспособна, консерватйзъм, консерватйзмът,
коневъдна, коневъдно; конкурентоспособно; консерватйзма
коневъдни конкурентоспособни консерватор'; консерватори,
коневьдец; коневъдни, (двама и конкурентоспособное^ (двама и т.н.) консерватори
т.н.) коневъдци, и коневъд конкурентоспособности (лице)
коневъдски конкуренция; конкуренции консерватор3; консерватори, (два
коневъдство конкурйрам (се), -аш и т.н.) консерватора (нелице)
консгледач; конегледачи, (двама конкурйране консерватбрия; консерватории
и т.н.) конегледачн конкурс; конкурси, (два и т.н.) консерваторка
конезавод; конезаводи, (два и т.н.) конкурса консерваторски
конезавода конкурсен, конкурсния(т), консервационен,
конекрадец; конекрадци, (двама и конкурсна, конкурсно; консервационния(т),
т.н.) конекрадци конкурсни консервационна,
конекрадски конник; конници, (двама и т.н.) консервационно;
конекрадство конници консервационни
конен, конния(т), конна, конно; конница консервация; консервации
конни коиоп консёрвен1, консёрвения(т),
конеукротйтел, -ят, -я; конопен, конопения(т), конопена, консёрвена, консёрвено;
конеукротйтели, (двама и т.н.) конопено; конопени консёрвени
конеукротйтелн конбпожътварка консёрвен2, консёрвния(т),
конеферма конопообработване консёрвна, консёрвно;
конец; конци, (два и т.н.) конеца конопопредачен. консёрвни
конзола конопопредачния(т), консервйрам (се), -аш
конзолен, конзолния(т), конопопредачна, консервйран
конзолна, конзолно; конзолни конопопредачно; консервйране
конйчен, конйчния(т), конйчна, конопопредачни консигнатор; консигнатори,
конйчно; конйчни кононопроизводйтел1, -ят, -я; (двама и т.н.) консигнатори
конически конопопроизводйтели, (двама и консигнационен,
конквистадор; конквистадори, т.н.) конопопроизводйтели (лице) консигнационния(т),
(двама и т.н.) конквистадори, и конбпопроизводйтел2, -ят, -я; консигнационна,
конкистадор конопопроизводйтели, (два консигнационно;
конкистадбр; конкистадори, и т.н.) конопопроизводйтеля консигнационни
(двама и т.н.); конквистадори, и (нелице) консигнация; консигнации
конквистадор конопопроизводйтелен, консйлиум; консйлиуми, (два и
конквистадорскии конопопроизводйтелния(т), т.н.) консилиума
конкистадорски конопопроизводйтелна, консистёнтен, консистёнтния(т),
конклав; конклави, (два и т.н.) конопопроизводйтелно; консистёнтна, консистёнтно;
конклава конопопроизводйтелни консистёнтни
конклузйв; конклузйви, (два и т.н.) конопопроизводство консистёнция
конклузйва коносамент; коносамента, (два и консистория; консистории
конклузйвен, конклузйвния(т), т.н.) коносамента кбнски
конклузйвна, конклузйвно; конотация; конотации консолидационен.
333
консолидационен
консолидационния(т), конституёнт; конституёнти, (два консулски
консолидационна, и т.н.) конституёнта кбнсулство; консулства
консолидационно; конституйрам (се), -аш консулт; консулта, (два и т.н.)
консолидационни конституйран консулта
консолидация; консолидации конституиране консултант; консултанта, (двама
консолидирам (се), -аш конституционален, и т.н.) консултанта
консолидиран конституционшпшя(т), консултантка
консолидйране конституционагаа, консултантски
консоме конституционално; консултатйвен,
консонанс; консонанси, (два и т.н.) конституционални консултатйвния(т),
консонанса конституционализъм, консултатавна, консултатйвно;
консонйнт; консонанти, (два и т.н.) конституционализмът, консултативни
консонанта конституционализма консултацибнен,
консонантен, консонантния(т), конституционалйст; консултационния(т),
консонантна, консонантно; конституционалйсти, (двама и консултационна,
консонантни т.н.) конституционалйсти консултационно;
консонанти зъм, консонантазмът, конституционалйстка консултационни
консонантизма конституционалйстки консултация; консултации
консорциум; консорциуми, (два и конституционен, консултйрам (се), -аш
т.н.) консорциума конституционния(т), консултйране
конспект; конспекти, (два и т.н.) конституционна, консуматйв; консумативи, (два и
конспекта конституционно; т.н.) консуматива
конспёктен, конспёктния(т), конституционни консуматйвен, консуматйвния(т),
конспёктна, конспёктно; конституцибннодемократйчен, консуматавна, консуматйвно;
конспёктни конституционнодемократйч- консумативни
конспектйвен, конспектавния(т), ния(т), консуматор1; консуматори,
конспективна, конспективно; конституционнодемократйчна, (двама и т.н.) консуматори
конспектов»™ конституционнодемократйчно; (лице)
конспектйрам, -аш конституционнодемократйчни консуматор2; консуматори, (два и
конспектйран конституционномонархйчески т.н.) консуматора (нелице)
конспектйране конституционност, консуматорка
конспиратйвен, конституционността консумация
конспиратавния(т), конституция; конституции консумйрам, -аш
конспиративна, конспиративно; конструирам, -аш консумйран
конспиративни конструйран консумйране
конспиратйвност, конструйране конт, -ът, -а; контове, (двама и т.н.)
конспиративностга конструктйвен, контове
конспиратор; конспиратори, конструктйвния(т), контакт; контакта, (два и т.н.)
(двама и т.н.) конспиратори конструктивна, конструктйвно; контакта
конспираторка конструктивни контйктен, контактния(т),
конспираторски конструктивйзъм, контактна, контактно;
конспирационен, конструктивйзмът, контактни
конспирационния(т), конструктивйзма контактност, контактността
конспирационна, конструктивйст; контактология
консшрационно; конструктивйсти, (двама и т.н.) контактувам, -аш
конспирационни конструктивиста контактуване
конспирация; конспирации конструктйвност, контактьор; контактьори, (двама
конснирйрам, -аш конструктивността и т.н.) контактьори
конспирйране конструктор1; конструктори, контактьбрка
константа (двама и т.н.) конструктори контактьорски
константен, константния(т), (лице) контактьорство
константна, константно; конструктор2, конструктори, контаминация; контаминации
константни (два и т.н.) конструктора контаминйрам, -аш
константинополски (нелице) контаминйране
константност, константността конструкторка контё; контета
констатация; констатации конструкторски контейнер; контейнери, (два и т.н.)
констатйвен, констатавния(т), конструкционен, контейнера
констатавна, констатйвно; конструкционния(т), контейнерен, контёйнерния(т),
констативни конструкционна, контейнерна, контейнерно;
констатйрам, -аш конструкционно; контейнерни
констатйран конструкционни контейнеровбз, контейнеровози,
констатйране конструкция; констр>тсции (два и т.н.) контейнеровоза
констелация; констелации консул; консули, (двама и т.н.) контёкст; контекста, (два и т.н.)
констинация; констипации консули контекста
334
контролно-ировербчсн
контекстов контрадезинформатори, (двама контрареволюционёрка
контекстуален, и т.н.) контрадезинформатори контрареволюцнонёрски
контекстуалния(т), кбнтрадезииформация; контрареволюпия;
контекстуална, контекстуално; контрадезинформации контрареволюции
контекстуални контрадйкторен, контраст; контраста, (два т.н.)
контене контрадйкторния(т), контраста
контент контрадикторна, контрастен, контрастния(т),
коитёса контрадикторно; контрастна, контрастно;
контестационен, контрадшсторни контрастни
контестационния(т), контрадйкция; контрадикции контрастйрам, -аш
контестационна, кбнтрадоклад; контрадоклади, контрастйране
контестационно; (два и т.н.) контрадоклада контрастност, контрастаостта
контестационни кбнтраекспертйза контратйтул; контрататули, (два
контестация; контестации контражур и т.н.) контрататула
контестйрам, -аш контражурен, контражурния(т), контраудар; контраудари, (два и
контестйране контражурна, контражурно; т.н.) контраудара
контёшкм контражурни контрахйрам, -аш
контингёнт; контингенти, (два и кбнтраигрй контрахйране
т.н.) контингента контракт; контракта, (два и т.н.) коитрацептйв; контрацептави,
контингёнтен, контингёнтния(т), контракта (два и т.н.) контрацептива
контангёнтна, контингёнтно; контрактант, контрактанта, контрацептивен,
контингёнтни (двама и т.н.) контрактанта контрацептавния(т),
континёнт; континёнги, (два и т.н.) контрактация; контрактации кошрацептавна,
континёнта контрактен, контрактния(т), контрацептивно;
континентален, контрастна, контрактно; контрацептивни
континенталния(т), контрактни контрацёпция; контрацепции
континентална, континентално; контрактйрам, -аш контрашпионаж
континентални контрактйрапе контрашпионажеи,
континуитёт контрактор; контрактори, (два и контрашпионажния(т),
континуум т.н.) контрактора контрашпионажна,
които контрактувам, -аш контрашпионажно;
контбш; контоши, (два и т.н.) контактуване контрашпионажни
контоша контракционен, контрибуционен,
кбнтра контракцибнния(т), контрибуционния(т),
контраадмирал; контракционна,контракционно; контрибуционна,
контраадмирали, (двама и т.н.) контракционни контрибуционно;
контраадмирали контракция; контракции контрибуционни
кбитраадмиралски контрамярка; контрамёрки контрибуция; контрибуции
контраакция; контраакции контранаказание контрйрам, -аш
кбнтраалт; контраалти, (два и т.н.) контранападёние контрйране
контраалта контранастъплённе контрол
контраатака коитраофаизйва контрола
контраатакувам, -аш контраподготовка контрблен, контролния(т),
кбнтраатакуваие контрапреврйт; контрапреврати, контролна, контролно;
контрабанда (два и т.н.) контрапреврата контролни
контрабанден, контрабандния(т), кбитрапредложёние контролер; контролери, (два и т.н.)
контрабанда«, контрабанда«; контрапротёст; контрапротёста, контролера
контрабандни (два и т.н.) контрапротёста контролйрам, -аш
контрабандйрам, -аш кбнтрапроцёс; контрапроцёси, контролйране
контрабандйране (два и т.н.) контрапроцёса контрблно-диспёчерски
контрабандист; контрабандиста, кбнтрапункт, -ът, -а; контролно-измервателен,
(двама и т.н.) контрабандиста контрапункта контролно-измервателния(т),
контрабандистка контраразузнаване контролно-измервателна,
контрабандистки контраразузнавач; контролно-измервателно;
контрабас; контрабаси, (два и т.н.) контраразузнавачи, (двама и контролно-измервателни
контрабаса т.н.) контраразузнавачи контролно-изпитйтелен,
кйнтрабасйст; контрабасиста, кбнтрареволюционен, контролно-изпитателния(т),
(двама и т.н.) контрабасиста контрареволюцибнния(т), контролно-изпитателна,
кбнтрабасйстка контрареволюционна, контролно-изпитателно;
контрабасов контрареволюционно; контролно-изпитателни
контрагёнт; контрагента, (двама контрареволюционни контролно-проверочен.
и т.н.) контрагента контрареволюциоиёр; контролно-проверочния(т),
контрагёнтка контрареволюционёри, (двама контролно-проверочна,
кбнтрадезинформйтор; и т.н.) контрареволюционёри контролно-проверочно;
335
контрблно-провербчен
контролно-проверочни конферёнтен, конферёнтния(т), конфуз; конфузи, (два и т.н.)
контролно-пропускателен, конферёнтна, конферентно; конфуза
контрблно-пропускателния(т), конферентни конфузен, конфузния(т),
контролно-пропускателна, конференция; конференции конфузна, конфузно; конфузни
контролно-пропускателно; конферйрам, -аш конфузене
контролно-пропускателни конферйране конфузия; конфузии
контрблно-ревизибнен, конфесионален, конфузност, конфузността
контрблно-ревизионння(т), конфесионалния(т), конфузя (се), -иш
контролно-ревизионна, конфесионапна, конфуцианство
контролно-ревизионно; конфесионално; конфесионални концентрат; концентрата, (два и
контролно-ревизионни конфёсия; конфесии т.н.) концентрата
контролно-технически конфета концентратен, концентратния(т),
контрольор; контрольори, (двама коифетен, конфетния(т), концентрата, концентратно;
и т.н.) контрольори конфётна, конфётно; конфётни концентратни
контрольбрка конфигуратйвен, концентратор; концентратори,
контрольорски конфигуратйвния(т), (два и т.н.) концентратора
контузвам (се), -аш конфигуратавна, концентрацибнеи,
контузване конфигуратавно; концентраци6нния(т),
контузия;контузии конфшуратйвни концентрационна,
контузен1, контузения(т), конфигурация; конфигурации концентрационно;
контузена, контузено; конфигурйрам, -аш концентрационни
контузени конфигурйране концентрация; концентрации
контузен2, контузния(т), конфиденциален, концентрйрам (се), -аш
контузна, контузно; контузии конфиденциалния(т) концентрйран
контузя (се), -иш конфиденциална, концентриране
контур; контури, (два и т.н.) конфиденциално; концентричен,
контура конфиденциални концентрйчния(т),
контура; контури (обикн. в мн.ч.) конфиденциалпост, концентрична, концентрично;
контурен, контурния(т), конфиденциалността концентрични
контурна, контурно; контурни конфиленция концентрйчност,
контя (се), -иш конфирмация; конфирмации концентричността
конус; конуси, (два и т.н.) конуса конфискацибнен, концепт; концепта, (два и т.н.)
кбнусен, конусния(т), конусна, конфискационния(т), концепта
конусно; конусни конфискационна, концептуален, концептуалния(т),
конусовиден, конусовйдния(т), конфискационно; концептуална, концептуално;
конусовидна, конусовидно; конфискационни концептуални
конусовидни конфискация; конфискации концепция; концепции
конусообразен, конусообразният, конфискувам, -аш концерн; концерни, (два и т.н.)
конусообразна, конусообразно; конфискуван концерна
конусообразни конфискуване концерт; концерта, (два и т.н.)
конфедер&лен, конфедералния(т), конфитюр; конфитюри, (два и т.н.) концерта
конфедерата, конфедерално; конфитюра концертен, концёртния(т),
конфедерации конфитюрен, конфитюрния(т), концертна, концертно;
конфедеративен, конфитюрна, конфитюрно; концертни
конфедератйвния(т), конфитюрни концертйно
конфедеративна, конфлйкт; конфликти, (два и концертйрам, -аш
конфедеративно; т.н.) конфликта концертйране
конфедератавни конфликтен, конфлйктния(т), концёртмайстор;
конфедерационен, конфликтна, конфликтно; концёртмайстори, (двама и т.н.)
конфедерационния(т), конфликтни концёртмайстори
конфедерационна, конфликтност; конфликтността концесибнен, концесионния(т),
конфедерационно; конформйзъм, конформизмът, концесионна, концесионно;
конфедерационни конформизма концесионни
конфедерация; конфедерации конформйст; конформиста, концесионер1; концесионери,
конфекционен, (двама и т.н.) конформиста (двама и т.н.) концесионери
конфекционния(т), конформйстка (лице)
конфекционна, конфекционно; коифронтацибиеи, концесионер2; концесионери, (два
конфекционни конфронтационния(т), и т.н.) концесионера (нелице)
конфекционйрам, -аш конфронтационна, концесионйрам, -аш
конфекционйране конфронтационно; концесионйране
конфекция; конфекции конфронтационни концесия;концесии
конферанс; конферанси, (два и т.н.) конфронтация; конфронтации концлагер; концлагери, (два и т.н.)
конферанса конфронтйрам (се), -аш концлагера
конферансис; конферансиёта конфронтйране кбнцлагерйст; концлагериста,
336
коптор
(двама и т.н.) концлагеристи координационно-изчислйтелна, копнея, -еш
кбнцлагерйстка координационно-изчислйтелно; копнеене
концлагерйстки координационно-изчислйтелни копой1, -ят, -я;; копои, (двама и т.н.)
конче; кончета координация; координации копои (лице)
кбнчина и кончина координирам, -аш копой2, -ят, -я; копои, (два и т.н.)
коньовичарски координйран копоя (нелице)
конюгация; конюгации координйране копойски
конюнктйв; конюнктиви, (два и копа и купа копра
т.н.) конюнктива копаене копрйля
конюнктивит; конюнктивити, копан, копанта копрйва
(два и т.н.) конюнктивита копан; копани, (двама и т.н.) копривак; коприваци, (два и т.н.)
конюнктура копани копривака
конюнктурен, конюнктурния(т), копанка копрйвен1, копрйвения(т)
конюнктурна, конюнктурно; копаня копрйвена, копрйвено;
конюнктурни копач'; копачи, (двама и т.н.) копрйвени
конюнктурност, копачи (лице) копрйвен2, копрйвния(т),
конюнктурността копач2; копачи, (два и т.н.) копача копрйвна, копрйвно; копрйвни
конюнкции; конюнкции (нелице) копрйвщепец; копрйвщенци,
конюшня копачка (двама и т.н.) копрйвщенци
коняк; коняци, (два и т.н.) коняка копая, -еш копрйвщенка
коняр; -ят, -я; коняри, (двама и копвам, -аш копрйвщенски
т.н.) коняри копване копрйна
конярски копейка копринар, -ят, -я; копринари,
конйчен, конячения(т), конячена, копелдак; копеддаци, (двама и т.н.) (двама и т.н.) копринари
конячено; конячени копелдаци копринарка
кооператив; кооперативи, (два и копеле; копелета копринарски
т.н.) кооператива копен, копени и копни, (два и т.н.) копринарство
кооперативен, кооператйвния(т), копена, и купен копрйнен, копрйнения(т),
кооперативна, кооперативно; кбпенхагенски копринена, копринено;
кооперативни копие; копия копринени
кооперативи 1 ъм, копневйден, копиевйдния(т), копрйненобял,
кооперативйзмът, копиевйдна, копиевйдно; копрйненобелия(т);
кооперативйзма копиевйдни копрйненобяла, копрйненобяло; -|
кооператор; кооператори, (двама копиеглав копрйненобёли ;
и т.н.) кооператори копиеносец; копиеносци, (двама копрйненозелен,
кооператорка и т.н.) копиеносци копрйненозелёния(т),
кооператорски копиехвъргач; копиехвъргачи, копрйненозелёна,
кооперация; кооперации (двама и т.н.) копиехвъргачи копрйненозелёно;
кооперирам (се), -аш копиехвъргачка копрйненозелёни
коопериране копирайт копрйненонежен.
кооптация; кооптации копйрам, -аш копрйненонежния(т),
кооптнрам, -аш копйране копрйненонсжна,
кооптйран, кооптйрания(т), копирен, когшрния(т), копйрна, копрйненонёжно;
кооптйрана, кооптйрано; копйрно;копирни копрйненонёжни
кооптйрани копйрмашйна копрйненорозов
кооптйране копйррама копрйненосйн
координата копйрхартйя; копирхартйи копрйнопреработвателен,
координатен, координатния(т), копйст; когшсти, (двама и т.н.) копрйнопреработвателния(т),
координатна, координатно; копйсти копрйнопреработвателна,
координатни копйтен, копйтния(т), копйтна, копрйнопреработвателно;
координатограф; копйтно; копйтни копрйнопреработвателни
координатографи, (два и т.н.) копйтннк; копйтници, (два и т.н.) копрйиотъкачен,
координатографа копйтника копрйнотъкачния(т),
координатор; координатори, копйтникови копрйнотъкачна,
(двама и т.н.) координатори копито; копита копрйнотъкачно;
координатора копйтообрйзен, копрйнотъкачни
координационен. копйтообразния(т), копродукция; копродукции
координационния(т), копйтообразна, копйтообразно; копродуцйрам, -аш
координационна, копитообразни кбпродуцйран
координационно; копка кбпродуцйране
координационни кбпна, -еш копроцесор; копроцесори, (два и
коордииацибнно-изчислйтелен, копнеж; копнежи, (два и т.н.) т.н.) копроцесора
координационно- копнежа копт; копти (обикн. в мн.ч.)
изчислйтелния(т), копнение коптбр; коптори, (два и т.н.)

контор
коравосърдечие кбренен, коренния(т), коренна,
коптора
коптски коравосърдечност, коренно;коренни
кбпула коравосърдечността коренйст
копулацибнен, корал; корали, (два и т.н.) корана коренйще; коренища
копулационния(т), коралов коренйщен, коренйщния(т),
копулационна, копулационно; кораловйден, кораловйдния(т), коренйщна, кореншцно;
кораловйдна, кораловйдно; кореншцни
копулационни
копулация; копулации кораловйдни кбренов
копче; копчета кораловочервеи. кореноплбд; кореноплоди, (два и
копчелък; копчелъци, (два и т.н.) кораловочервения(т), т.н.) кореноплода
копчелъка коралоовчервена, кореноплоден, кореношюдния(т),
кбпър кораловочервено; кореноплодна, кореноплодно;
кораловочервени кореноплодни
копърка
корвета кореноподббен.
кбпъров
кбрда кореноподобния(т),
кора
кораб; кораби, (два и т.н.) кораба кордебалет; кордебалети, (два и кореноподобна, кореноподобно;
корабен, корабния(т), корабна, т.н.) кордебалета кореноподобни
корабно;корабни кордона коренувам, -аш
корабокрушёнец; кордилиерски коренуване
корабокрушёнци, (двама и т.н.) кордон; кордони, (два и т.н.) кореня се, -йш
кордона кореняк; кореняци, (двама и т.н.)
корабокрушёнци
корабокрушёние кордбнея, кордонния(т), кореняци
корабокрушёнка кордонна, кордонно; кордонни коренячка
корабокрушёиски кореец; корейци, (двама и т.н.) кореняшки
кбрабомоделйзъм, корейци корепетйтор; корепетитори,
корабомоделизмът, корейка (двама и т.н.) корепетитори
корейски корепетйторка
корабомоделйзма
корабоплаване коректен, коректния(т), коректна, корепетйторски
коректно; коректни кореспондент; кореспонденти,
корабоплавател, -ят, -я;
корабоплаватели, (двама и т.н.) коректив; корективи, (два и т.н.) (двама и т.н.) кореспонденти
коректива кореспондентен,
корабоплаватели
корабоплавателен, коректност; коректността кореспондентния(т),
корабоплавателния(т), коректор'; коректори, (двама и кореспондента,
корабоплавателна, т.н.) коректори (лице) кореспондентно;
корабоплавателно; коректор2; коректори, (два и т.н.) кореспондентни
коректора(нелице) кореспондентка
корабоплавателни
коректорка кореспондентски
кбрабопритежател, -ят, -я;
корабопритежатели, (двама и коректорски кореспондбнция;
т.н.) корабопритежатели коректура кореспонденции
коректурен, коректурння(т), кореспондйрам, -аш
кораборембнтен,
кораборемонтния(т), коректурна, коректурно; кореспондйране
кораборемонтна, коректурни кбрест
кораборемонтно; корекция; корекции кориандров
корел&т; корелати, (два и т.н.) кориандър; кориандри, (два и т.н.)
кораборемонтни
корелата кориандъра
корабостроёне
корабостроител; -ят, -я; корелатйвеи, корелатйвния(т), коригирам (се), -аш
корабостроители, (двама и т.н.) корелативна, корелатйвно; коригйран
корабостроители корелативни коригйране
корабостроителен, корелативйзъм, корелатнвйзмът, корйда
корабостройтелния(т), корелативйзма коридор; коридори, (два и т.н.)
корабостроителна, корелатйвност; корелативностга коридора
корелацибнен, корелацибнння(т), коридбрен, коридорния(т),
корабостроително;
корелационна, корелационно; коридорна, коридорно;
корабостроителни
корабостроителница корелационни коридорни
корабостройтелски корелация; корелации корисилйн
корабостроителство корем; кореми, (два и т.н.) корема кбрист, користта
коремен, коремния(т), коремна, кбристен, користния(т),
корав
коремно;коремни користна, користно; користни
коравинй
коремест користолюбец; користолюбци,
коравос г, коравостта
коремница (двама и т.н.) користолюбци
коравосърдёчен,
коравосърдёчния(т), коремонбги (обикн. в мн.ч.) користолюбйв
коравосърдёчна, кбрен; корени, (два и т.н.) корена користолюбие
коравосърдёчно; коренйк; коренаци, (два и т.н.) кори стол юбка
коренака корнтар, -ят, -я; коритари, (двама
коравосърдёчни
338
космогонйчен
и т.н.) коритари корозибнноустойчйв и и т.н.) корсиканци
коритарски корозибнноустбйчив корсик&нка
коритарство корозйрам, -аш корсикански
корито; корита корозйране корт, -ът, -а; кортове, (два и т.н.)
коритовйден, коритовйдния(т), корозия; корбзии корта
коритовйдна, коритовйдно; корозоустойчйв и кортёж; кортежи, (два и т.н.)
коритовйдни корозоустбйчив кортёжа
коритообразен, корозоустойчйвост, кортизон, кортизбни, (два и т.н.)
коритообразния(т), корозоустойчивостта, и кортизона
коритообразна, коритообразно; корозоустойчйвост кортизбнов
коритообразни корбна кортик; кбртици, (два и т.н.)
корифёен, корифёйния(т), коронален, короналния(т), кортика
корифёйна, корифёйно; коронална, коронално; кортйкостеройден,
корифёйни коронални кортйкостеройдния(т),
корифей, -ят, -я; корифёи, (двама коронарен, коронарния(т), кортикостеройдна,
и т.н.) корифёи коронарна, коронарно; кортйкостеройдно;
корифёйски коронарни кортйкостеройдни
корйца коронация; коронации коруба
корйя; корйи корбнен1, коронения(т), корубест
корк, -ът, а; кбркове коронена, коронено; коронени корумпйрам (се), -аш
кбрков корбнен2, корбнния(т), корбнна, корумпйран
корковйден, корковйдния(т), коронно; коронни корумпйране
корковйдна, корковйдно; корбнка корумпйраност,
корковйдни коронбвам, -аш корумпираностга
кбрмест коронбване корупционёр; корупционёри,
кормйлен, кормйлния(т), коронбван (двама и т.н.) корупционёри
кормйлна, кормюгао; кормилни коронясам, -аш корупция;корупции
кормйло; кормила коронясан коря (се), -йш
кормораи; корморани, (два и т.н.) коронясвам, -аш корёне
корморана коронйсване кос, -ът, -а; косове, (два и т.н.) коса
корморанов корояд; корояди, (два и т.н.) кос, кбсия(т), коса, косо; коси
кормувам, -аш корояда коей
кормуване корпоративен, корпоратйвния(т), косат; косати, (два и т.н.) косата
кормчия; кормчии, (двама и т.н.) корпоративна, корпоратйвно; косатка
кормчии корпоративни косатник; косатници, (два и т.н.)
кормя, -иш корпорацибнен, косатника
кбрмене корпорацибнния(т), косач; косачи, (двама и т.н.)
корналйн, -ът, -а корпорацибнна, косачи
корналйнов корпорацибнно;корпорацибнни косачей, косачния(т), косачна,
корнер; корнери, (два и т.н.) корпорация; корпорации косачно; косачни
корнера корпус; корпуси, (два и т.н.) косачка
корнёт; корнёти, (два и т.н.) корнёта корпуса кбевен, кбсвения(т), косвена,
корнетйст; корнетиста, (двама и кбрпусен, кбрпусния(т), косвено; косвени
т.н.) корнетйсти корпусна, кбрпусно; корпусни косеканс; косеканси, (два и т.н.)
корнйз; корнйзи, (два и т.н.) корпускула косеканса
корнйза корпускуларен, косёне
корнишбн; корнишони (обикн. в корпускуларния(т), кбеер; кбеери, (два и т.н.) кбеера
мн.ч.) корпускуларна, корпускуларно; коейло
кбрнфлейкс корпускуларни кбсннус; косинуси, (два и т.н.)
коробелачка корпусник; корпусници, (два и косинуса
коробелачен, коробелачния(т), т.н.) корпусника косинусов
коробелачна, коробелачно; корсаж; корсажи, (два и т.н.) коейтба
коробелачни корсажа коейчник; коейчници, (два и т.н.)
корозйвен, корозйвния(т), корсажен, корсажния(т), коейчника
корозйвна, корозйвно; корсажна, корсажно; корсажни космат
корозивни корсар, -ят, -я; корсари, (двама и космйтост, косматостта
корозйен, корозййния(т), т.н.) корсари кбемен, кбсмения(т), кбемена,
корозййна, корозййно; корсарски кбемено; кбемени
корозййни корселё кбсмест
корозййноустойчйв и корсёт; корсёти, (два и т.н.) космйчен, космйчния(т),
корозййноустбйчив корсёта космйчна, космично; космйчни
корозибнен, корозионния(т), корсётен, корсётния(т), корсётна, космйчески
корозибнна, корозибнно; корсётно;корсётни космогонйчен,
корозибнни корсиканец; корсиканци, (двама космогонйчния(т),
339
космогонйчен
костинбродчани котларство
космогонична, космогонйчно; котлё; котлета
костннбрбдчанка
космогонйчни кбтлен, котления(т), котлена,
космогония костница котлено; котлени
кбстномбзъчен,
космодрум; космодруми, (два и кбтленец; котленци, (двама и т.н.)
костном6зъчния(т),
т.н.) космодрума костномозъчна, костномозъчно; котленци
космологйчен, космологичния(т), котленка
костномозъчни
космологйчна, космологйчно; котленосйн
костнотуберкулозен,
космологйчни к6стнотуберкулозния(т), котленски
космологйчески костнотуберкулозна, котлёт; котлёти, (два и т.н.)
космология костнотуберкулозно; котлета
космонавт; космонавти, (двама и котлоагрегат; котлоагрегати,
костнотуберкулозни
т.н.) космонавти (два и т.н.) котлоагрегата
костуем
космонавтика костур; костури, (два и т.н.) котловй
космонйвтка котловйден, котловйдния(т),
космонавтски костура котловйдна, котловйдно;
космополйт; космополити, костура
котловйдни
(двама и т.н.) космополити костяка
котловина
космополйтен, костуров котловйнен, котловйнния(т),
космополйтния(т), костурски котловйнна, котловйнно;
космополйтна, космополйтно; костюм; костюми, (два и т.н.)
котловинни
космополитни костюма
котлбн; котлони, (два и т.н.)
космополитйзъм, костюмйрам, -аш
костюмйран котлона
космополитизмът, котлостройтел, -ят, -ят;
костюмйране котлостроители, (двама и т.н.)
космополитизма
кбсъм; косми, (два и т.н.) косъма
космополитйчен, котлостроители
космополитйчния(т), кося, - йш
кбтя (се), -иш
космополитична, кося се, -йш
кофа
космополитично; кота кофар, -ът, -а; кофари, (два и т.н.)
котак; котаци, (два и т.н.) котака
космополитйчни кофара
космополитйчески котана
котангенс; котангенси, (два и т.н.) кофейн
космополитйчност, кофейное
космополитичностга котангенса кофинансйрам, -аш
котарак; котараци, (два и т.н.)
космополйтка кофинансйран
космополйтски котарака кбфннансйране
космос кбтва
котвен, котвения(т), котвена, кофнчка
космофйзнка кофраж; кофражи, (два и т.н.)
котвено; котвени
косов кофража
кйсовец; косовци, (двама и т.н.) кбте; котета кофражен, кофражния(т),
котёл; котли, (два и т.н.) котела
косовци котелен, котёлния(т), котелна, кофражна, кофражно;
косовка кофражни
котелно; котелни
кбсовски кофражйрам, -аш
котелка
косопад, -ът, -а кофражйране
косопас, -ът, -а кбтелски кофражйст; кофражйсти, (двама
коген, котния(т), котна, котно;
кост,костта; кости и т.н.) кофражйсти
костариканец; костариканци, котни кофражйстка
(двама и т.н.) костариканци котене кофражйстки
котерйен, котерййния(т),
костариканка кофти
костарикански котерййна, котерййно;
кохезионен, кохезиоштия(т),
котерййни
коствам, -аш котерййност, котерийностга кохезионна, кохезиоюю;
костване котерйст; котерйсти, (двама и т.н.) кохезионни
костелйв кохёзня
костелйвост, костеливостта котерйста кохерёнтен, кохерёнтния(т),
костен1, костения(т), костена, котерия;котерии кохерёнтна, кохерёнтно;
костено; костени котешки
кохерёнтни
костен2, костния(т), костна, котило; котила кохерёнтност, кохерентността
костно; костни котирам (се), -аш
кохерёнция
костенецки котйране
котировка кохбрта
кбстенечки коцкар, -ят, -я; коцкари, (двама
костенурка кбтка
т.н.) коцкари
костйлка коткам, -аш
коцкарски
костйлков кбткаие
костинбродски котлар, -ят, -я; котлари, (двама и коцкарство
коч, -ът, -а; кочове, (два и т.н.)
костинбрбдчанин; т.н.) котлари
когларски коча
костинбродчани, (двама и т.н.)
340
крастав
кочан; кочани, (два и т.н.) кочана крадци крайрёчие
кочанёене крадешката и крадешком крайсчлскн
кочаней, кочанения(т), кочанена, крадла крайцер; крайцери, (два и т.н.)
кочанено; кочанени крадлйв крайцера
кочанен. кочанния(т), кочанна. крадлйвост, крадливостта крайчерноморски
кочанно;кочанни крадльо; крадпьовцн, (двама и т.н.) крайшник; крайшници, (два и т.н.)
кочернновски крадльовци крайшника
кбчи, кочия(т), коча, коче; кочи крадна, -еш крайъгълен, крайъгьлния(т),
кочина краевед; краеведи, (двама и т.н.) крайъгьлна, крайъгълно;
кочияш; кочияши, (двама и т.н.) краеведи крайъгълни, и краеъгълен
кочияша краеведски крак, -ът, -а; крака, (два и т.н.)
кош, -ът, -а; кошове и кошове, (два краевековен, краевековния(т), крака
и т.н.) коша краевековна, краевековно; кракер; кракери, (двама и т.н.)
кошара краевековни кракери
кошер; кошери, (два и т.н.) кошера краезнание кракерски
кошерище краен, крайния(т), крайна, краковски
кошмар, -ът, -а; кошмари, (два и крайно; крайни краковяк
т.н.) кошмара краесловен, краесловния(т), крал, -ят, -я; крале, (двама и т.н.)
кошмарен, кошмарния(т), краесловна, краесловно; кралё
кошмарна, кошмарно; краесловни кралймарковскн
кошмарни краесловие кралица
кошник; кошници, (два и т.н.) краестйшие кралски
кошника краеъгълен, краеъгьлния(т), кралство; кралства
кошница краеъгьлна, краеъгълно; крамола (обикн. в мн.ч.)
кошничар, -ят, -я; кошничари, краеъгълни, и крайъгълен крамолен, крамолния(т),
(двама и т.н.) кошничари кражба крамолна, крамолно; крамолни
кошничарка краище; краища кран, -ът, -а; кранове, (два и т.н.)
кошничарски край, -ят, -я; краища, (два и т.н.) крана
кошничарство края краневски
кошута край (предл.) краниолбг; краниолози, (двама и
кошутина крайбрежен, крайбрежния(т), т.н.) краниолози
кошче; кошчета крайбрежна, крайбрежно; краниология
кощрява крайбрежни кранйст; кранисти, (двама и т.н.)
кощунствам, -аш крайбрежие; крайбрежия кранисти
кошунстване крайгбрскн кранйстка
кощунствен, кощунствения(т), крайградски кранов
кощунствена, кощунствено; крайграничен, крайграничния(т), краповйк; крановици, (двама и
кощунствени крайгранйчна, крайгранйчно; т.н.) крановици
кощунство крайгранични крановйчка
коя (вж. кой) крайдунавски кранта
която (вж. кбйто) крайезерен, крайезерния(т), крантав
краб, -ът, -а; крабове, (два и т.н.) крайезерна, крайезерно; красавец; красавци, (двама и т.н.)
краба крайезерни красавци;
крава краййзворен, крайизворния(т), красавица
кравай, -ят, -я; краваи, (два и т.н.) краййзворна, крайизворно; красен, красния(т), красна,
кравая краййзворни красно;красни
кравар, -ят, -я; кравари, (двама и крайморски красёне
т.н.) кравари крайнеиец; крайненци, (двама и краейв
краварка т.н.) крайненци краска
краварннк; краварници, (два и крайник; крайници, (два и т.н.) краснолйк
т.н.) краварника крайника краснопйс
краварски крайнинй краснопйсен, краснопйсния(т),
краварство крайнодесен, крайнодесния(т), краснопйсна, краснописно;
кравеферма крайнодясна, крайнодясно; краснопйсни
кравешки крайнодесни краснопйсец; краснопйсци,
крави, кравия(т), кравя, краве; крайност, крайността (двама и т.н.) краснопйсци
крави крайочен, крайочния(т), краснопйска
крагуй, -ят, -я; крагуй, (два и т.н.) крайочна, крайочно; крайочни красноречив
крагуя крайпътен, крайпътния(т), красноречйвост,
крада, -ёш крайпътна, крайпътно; красноречивостта
краден, крадения(т), крадена, крайпътни красноречие
крадено;крадени крайречен, крайречния(т), красота
крадене крайречна, крайречно; краста
крадец; крадци, (двама и т.н.) крайречни крастав
341
краставеене
креатурни кремйран
краставёене кремйране
краставея, -еш креват; кревати, (два и т.н.)
кревата крёмов
краставица
кревйтен, креватния(т), креватна, кремовйден, кремовйдния(т),
краставичар, -ят, -я; кремовйдна, кремовйдно;
краставичари, (двама и т.н.) креватно; креватни
кремовйдни
краставичари креда
крёден, крёдния(т), крёдна, крембнски
краставичарка кремоподобеи,
краставичен, краставичния(т), крёдно;крёдни
кремоподобния(т),
краставична, краставично; крёдит; крёдити, (два и т.н.)
кремоподобна, кремоподобно;
краставични крёдита
крёдитен, крёдитния(т), кремоподобни
крася, -йш крёдитна, крёдитно; крёдитни кремотартар
кратен, кратния(т), кратна, крёмсупа*
кратно;кратни кредитирам, -аш
крёмък; крёмъци, (два и т.н.)
кратер; кратери, (два и т.н.) кредитиране
кредитодател1, -ят, -я; крёмъка
кратера креднтодатели, (двама и т.н.) кремъклййка
кратерен, кратерния(т), крёмълски
кратерна, кратерно; кратерни креднтодатели (лице)
кредитодател2, -ят, -я; крёмъчен, крёмъчния(т),
кратерообразен, крёмъчна, крёмъчно; крёмъчнн
кратерообразния(т), креднтодатели, (два и т.н.)
кредитодателя (нелице) крёнвирш; крёнвирши, (два и т.н.)
кратерообразна, крёнвирша
кредитополучател', -ят, -я;
кратерообразно; креодонт; креодонта, (два и т.н.)
кредитополучатели, (двама и
кратерообразни креодонта
т.н.) кредитополучатели (лице)
кратковременен, креозбл
кратковременния(т), кредитополучател2, -ят, -я;
кредитополучатели, (два и т.н.) креозот
кратковременна, креол; креоли, (двама и т.н.) креоли
кредитополучателя (нелице)
кратковременно; креолка
кратковременни кредитор; кредитори, (двама и
т.н.) кредитори крейлски
кратковрёменност, креп, -ът, -а
кратковременността кредитораздаване
кредйторен, кредиторния(т), крепдешин
краткосрочен, краткосрочния(т), крепёжен, крепёжння(т),
краткосрочна, краткосрочно; кредйторна, кредйторно;
крепёжна, крепёжно; крепёжни
краткосрочни кредйторни
кредиторка крепёне
краткосрбчност, крёпжоржёт
краткосрочиостта кредйторски
крёдитоспосббен, крёпжоржётен,
краткост; краткостта крёпжоржётия(т),
краткотраен, краткотрайния(т), крёдитоспособния(т),
крёдитоспособна, крёпжоржётна, крёпжоржетно;
краткотрайна, краткотрайно; крёпжоржётни
крёдитоспосббно;
краткотрайни крепйрам, -аш
краткотрайност, крёдитоспособни
крёдитоспосббност, крепйране
краткотрайността крепйтел1, -яг, -я; крепкгели,
кредитоспособността
кратност, кратността (двама и т.н.) крепители (лице)
кратуна крёдо крепйтел2, -ят, -я; крепители,
кратък, краткия(т), кратка, крез, -ът, -а; крёзове и крезовци
(двама и т.н.) крёзове и крезовци (два и т.н.) крепителя (нелице)
кратко; кратки крепйтелен, крегоггелния(т),
крах, -ът, -а; крахове, (два и т.н .) крёзовски
крепйтелна, крегогтелно;
краха крек, -ът, -а
крёкер; крёкери, (два и т.н.) крепйтелни
крйча, -иш крепйтелка
крачен крёкера
крекинг, крёкингът, крёкинга крёпкост, крепкостга
крачене крёпна, -еш
крекингов
крачка крёпн&йлои, -ът, -а
крачкомёр; крачкомёри, (два и I креклйв крёпнайлонов
т.н.) крачкомёра крёкна, -еш
крем, -ът, -а; крёмове, (два и т.н.) крепон
крачол; крачоли, (два и т.н.) крепонен, крепонения(т),
крачола крёма
крепонена, крепонено;
краш, -ът, -а крёмав
крёмавобял. крёмавобёлия(т), крепонени
крйштёст, -ът, -а; краштёстове, крёпост,крепостта
крёмавобяла, крёмавобяло;
(два и т.н.) краштёста крёпостен, крёпостния(т),
креативен, крсатйвния(т), крёмавобёли
крёмавожълт крёпостна, крёпостно;
креативна, креативно; крёпостни
крематориум; крематорнуми, (два
креатавни крепостник; крёпостницн, (двама
креатйвност, креативността и т.н.) крематориума
кремация; кремации и т.н.) крёпостници
креатура крёпостнически
креатурен, креатурния(т), кремйковски
крёпостничество
креатурна, креатурно; кремйрам, -аш
кристалогенёза
крёпостничка криволёне крймирепортёри, (двама и т.н.)
крёппапийбн криволинёен, криволинёйния(т), крймирепортёри
крёпеатён криволинёйна, кирволинёйно; крймисериал; крймисериали, (два
крёпеатёнен, крёпсатёнения(т), криволинёйни и т.н.) крймисериала
крёпеатёнена, крёпеатёнено; криволица крймка
крёпеатёнени криволича, -иш крймски
крёпфишон криволйчене крин, -ът, -а; крйнове, (два и т.н.)
крёпък, крёпкия(т), крёпка, криволя, -йш крйна
крёпко; крёпки крйво-ляво крина
крепя (се), -йш кривоног кринолйн; кринолйни, (два и т.н.)
крескало; крескала кривоок кринолйна
крёсла криворазбран кринолйнов
креслйв кривоуст криобиология
креслйвост; кресливостта крйвчо криогёнен, криогённия(т),
кресло; кресла кривя (се), -йш криогённа, криогённо;
крёсльо; крёсльовци, (двама и т.н.) кривёне криогённи
крёсльовци крйене криогенётика
крёсна, -еш, и крясна крйеница криогёника
крёсиенец; крёсненци, (двама и криза криолйт
т.н.) крёсненци кризисен, крйзисния(т), криолйтов
крёсневка кризисна, кризисно; кризисни криомётър; криомётри, (два и т.н.)
крёсвенски крик, -ът, -а; крйкове, (два и т.н.) криомётъра
крёсненско-разлбжки крика криоскопски
кресчёндо крйкет криосфёра
крётам, -аш крйкетен, крйкетния(т), криосфёрен, криосфёршм(т),
крётане крйкетна, крйкетно; крйкетни криосфёрна, криосфёрно;
кретён, кретёни, (двама и т.н.) крилат криосфёрни
кретёни крилатка крнотерапевтйчен,
кретеннзация крило; крила и криле криотерапевтачния(т),
крегенизйрам (се), -аш крнловйден, криловйдния(т), криотерапевтачна,
кретенизъм, кретенизмът, криловйдна, криловйдно; криотерапевтйчно;
кретенизма криловйдни криотерапевтйчни
кретёнски крилцё; крилца крйотерапия
кретон крйми крйпта
кретонен, кретонения(т), крймиелемёнт; крймиелемёнти, криптйрам, -аш
кретонена, кретонено; (двама и т.н.) крймиелемёнти криптйране
кретонени криминалё; криминалёта криптограма
крехкавина криминален, криминалния(т), криптограмен.
крёхкавост, крехкавостта криминална, криминално; криптограмния(т),
крёхък, крёхкия(т), крёхка, криминални криптограмна, криптограмно;
крёхко; крёхки криминализация криптограмни
кречетало; кречетала криминал т и р а м (се), -аш криптография
крещя, -йш криминализйран криптографски
крещёне криминализйране криптон
крёя, -еш криминалист; криминалиста, криптонен, криптонния(т),
крёене (двама и т.н.) криминалиста криптонна, криптонно;
крив криминалйстика криптонни
крйва криминалистйчен, криптонов
кривак; криваци, (два и т.н.) криминалистачния(т), кристал; кристали, (два и т.н.)
кривака криминалистйчна, кристала
крйввам, -аш криминалистачно; кристален, кристалния(т),
крйвване криминалистйчни кристалла, кристално;
кривда кримииалйстка кристални
кривина криминогёнен, кристализацнонен,
крйвица криминогённия(т), кристализационния(т),
крйвка криминогенна, криминогенно; кристализационна,
крйвна, -еш криминогенни кристализационно;
кривоглёд криминологйчеи, кристализационни
кривоглёдство криминологйчния(т), кристализация; кристализации
криводолски криминологйчна, кристализйрам, -аш
криводолчанин; криводолчани, криминологйчно; кристализиране
(двама и т.н.) криводолчани криминологйчни криеталност, кристалността
криводолчанка криминология кристалночйст
кривокрак крймирепортёр; крнсталогенёза
343
кристалограф
кристалограф; кристалографи, крйчимка круйзер; круйзери, (два и т.н.)
(двама и т.н.) кристалографи крйчимски круйзера
кристалография крншнар, -яр, -я; кришнари, крумовградски
кристалогрйфски (двама и т.н.) кришнари крумовградчанин;
кристалойд; кристалойди, (два и крйшом крумоградчани, (двама и г.т.)
т.н.) кристалойда крйя (се), -еш крумовградчани
кристалойден, кристалойдния(т), кроасан; кроасани, (два и т.н.) крумовградчанка
кристалойдна, кристалойдно; кроасана круп, -ът, -а
кристалойдни кроёж; кроёжи, (два и т.н.) кроёжа крупа
кристаломорфологйчен, кроёне крупен, крупния(т), крупна,
кристаломорфологйчния(т), кройка крупно; крупни
кристаломорфологйчна, крокант крупиё; крупиёта
кристаломорфологйчно; крокет1; крокёти (обикн. в мн.ч.) крут
кристапоморфологачни крокет2 круша
кристаломорфология крокётен, крокёппм(т), круш&к; крушаци, (два и т.н.)
кристаломорфолбжки крокётна, крокётно; крокётни крушака
кристалооптика крокмач; крокмачи, (два и т.н.) крушарски
кристалооптйчен, крокмача крушёние
кристалооптйчния(т), крокодйл; крокодили, (два и т.н.) крушка
кристалооптйчна, крокодила крушов
кристалооптично; крокодилски крушовиден, крушовйдния(т),
кристалооптйчни кром, -ът, -а крушовйдна, крушовйдно;
кристйлоструктурен, кроманьбнец; кроманьонци, крушовидни
кристалоструктурния(т), (двама и т.н.) кроманьонци крушовица
кристалоструктурна, кроманьонски крушообразен,
кристалоструктурно; кромйд крушообразния(т),
кристалоструктурни кромйдеи, кромйдения(т), крушообразна, крушообразно;
кристал офйзика кромйдена, кромидено; крушообразни
кристалохймия кромйдени кръв, кръвта; кьрви и кървища
критериев, критёрийния(т), кромов кръвен, кръвния(т), кръвна,
критёрийна, критёрийно; крона кръвно; кръвни
критёрийни крбннрйнц; кронпрйнцове, кръвнйк; кръвници, (двама и т.н.)
критерий, -ят, -я; критёрии, (два (двама и т.н.) кронпрйнцове кръвници
и т.н.) критёрия кронщатски кръвнина
критериум; критёриуми, (два и крос, -ът, -а; кросове, (два и т.н.) кръвнина
т.н.) критёриума кроса кръвнйшки
критйк; критйци, (двама и т.н.) кроскънтри кръвно
критйци кросно; кросна кръводарйтел, -ят, -я;
крйтика кросов кръводарители, (двама и т.н.)
критикар, -ят, -я; критикари, кросоувър кръводарйтели
(двама и т.н.) критикари кротал; кротали, (два и т.н.) кротала кръводарйтел ен,
критикарски кроталов кръводарйтелния(т),
критикарствам, -аш крбтвам се, -аш кръводарйтелна,
критикарстване крбтване кръводарйтелно;
критикарство крбтна се, -еш кръводарйтелни
крйтико-публииистйчен. кротбн; кротони, (два и т.н.) кръводарйтел ка
крйтико-публицистичния(т), кротона кръводарйтелски
крйтико-публицистйчна, кротонов кръводарявам, -аш
крйтико-публицистйчно; крбтост, кротостта кръводаряване
крйтико-публицистйчни кротувам (си), -аш кръвожаден, кръвожадния(т),
критикувам, -аш кротуваме кръвожадна, кръвожадно;
критикуван кротък, кроткия(т), кротка, кротко; кръвожадни
критикуване кротки кръвожадност, кръвожадността
критицйзъм, критицйзмът, кроул кръвозагуба
критицизма крошё; крошёта кръвозаместйтел, - ят, -я;
критйчеи, критйчния(т), кроя, -йш кръвозаместйтели, (два и т.н.)
критична, критйчно; критйчни кроялня кръвозаместителя
критйчески крояч; кроячи, (двама и т.н.) кроячи кръвоизлив; кръвоизливи, (два и
критйчка кроячески т.н.) кръвойзлива
критйчност, критичността кроячество кръвойзливен,
крйтски кроячка кръвойзливния(т),
критско-микенски кроячница кръвойзливна, кръвойзливно;
крйчимец; кричимци, (двама и крузёйро кръвойзливни
т.н.) крйчимци круиз; круйзи, (два и т.н.) круйза кръволок; кръволоци, (двама и
344
кряскаме
т.н.) кръволоци кръгозора кръстопоклонния(т),
кръволочен, кръволочния(т), кръгом (нрч.) кръстопоклонна,
кръволочна, кръволочно; кръгом (межд.) кръстопоклонно;
кръволочни кръгооборот; кръгообороти, (два кръстопоклонни
кръвоносен, кръвоносния(т), и т.н.) кръгооборота кръстопът; кръстопътища, (два и
кръвоносна, кръвоносно; кръгообразен, кръгообразния(т), т.н.) кръстопътя
кръвоносни кръгообразна, кръгообразно; кръстосам (се), -аш
кръвообразуване кръгообразни кръстбсан
кръвообращение кръгче; кръгчета кръстосвам (се), -аш
кръвопиец1; кръвопийци, (двама кръгъл, кръглия(т), кръгла, кръстосване
и т.н.) кръвопийци (лице) кръгло; кръгли кръстосвач1; кръстосвачи, (двама
кръвопиец2; кръвопийци, (два и кръжа, -йш и т.н.) кръстосвачи (лице)
т.н.) кръвопиеца (нелице) кръжене кръстосван2; кръстосвачи, (два и
кръвопреливане кръжец; кръжци, (два и т.н.) т.н.) кръстосвача (нелице)
кръвопрелйвеи. кръжеца кръстосвачка
кръвопрелйвния(т), кръжок; кръжоци, (два и т.н.) кръстоска
крьвопрелйвна, кръвопрелйвно; кръжока кръстословица
кръвопрелйвни кръжочен, кръжочния(т), кръстоцветен, кръстоцвётния(т),
кръвопролйтен, кръжочна, кръжочно; кръжочни кръстоцветна, кръстоцветно;
кръвопролйтния(т), кръжочник; кръжочници, (двама кръстоцветни
кръвопролйтна, кръвопролитно; и т.н.) кръжочници кръстче; кръстчета
кръвопролйтни кръжочничка кръстя се, -иш
кръвопролйтие; кръвопролития кръквам, -аш кръстя (се), -иш
кръвопускане кръкване кръцвам, -аш
кръвосмесйтел, -ят, -я; кръкна, -еш кръцване
кръвосмесйтели, (двама т.н.) кръмен, кръмния(т), кръмна, кръц-кръц (межд.)
кръвосмесйтели кръмно; кръмни кръциа, -еш
кръвосмешение крънкам, -аш кръчма
кръвосмучещ крънкане кръчмар, -ят, -я; кръчмари,
кръвоснабден, кръпка (двама и т.н.) кръчмари
кръвоснабдения(т), кръст, кръстът, кръста; кръстове, кръчмарка
кръвоснабдена, кръвоснабдено; (два и т.н.) кръста кръчмарски
кръвоснабдени кръстат кръчмарство -а-а
кръвоснабдявам (се), -аш кръстачка кръшвам, -аш
кръвоснабдяване кръстен, кръстния(т), кръстна, кръшване
кръвоспиращ кръстно;кръстни кръшен, кръшния(т), кръшна,
кръвотечение кръстен, кръстения(т), кръстена, кръшно; кръшни
кръвчйца кръстено; кръстени кръшкам, -аш
кръг, кръгът, кръга; кръгове, (два кръстене кръшкане
и т.н.) кръга кръстец; кръстци, (два и т.н.) кръшкач; кръшкачи, (двама и т.н.)
кръглест кръстеца кръшкачи
кръгловат кръстител, -ят, -я; кръстители, кръшк&чка
кръгловйден, кръгловйдния(т), (двама и т.н.) кръстители кръшна, -еш
кръгловйдна, кръгловйдно; кръстник; кръстници, (двама и кръшност, кръшността
кръгловйдни т.н.) кръстници кръщавам (се), -аш
кръглоглав кръстница кръщаване
кръглоклетъчен, кръстбвденски кръщавка
кръглоклетъчния(т), кръстовнден, кръстовйдния(т), кръщелен, кръщёлния(т),
кръглоклетъчна, кръстовйдна, кръстовйдно; кръщелна, кръщелно; кръщелни
кръглоклетъчно; кръстовйдни кръщелник; кръщелници, (двама
кръглоклетъчни кръстовище; кръстовища и т.н.) кръщелници
кръглолйк кръстонбсен, кръстоносния(т), кръщелница
кръглолйстен, кръглолистния(т), кръстоносна, кръстоносно; кръщёлниче; кръщелничета
кръглолйстна, кръглолйстно; кръстоносни кръщене
кръглолйстни кръстоносец1; кръстоносци, кръщение
кръглобк (двама и т.н.) кръстоносци крякам, -аш
кръглоуст (лице) крякаие
кръгов кръстонбсец2; кръстоносци, (два кряквам, -аш
кръговйден, кръговйдния(т), и т.н.) кръстоносеца (нелице) крякване
кръговйдна, кръговйдно; кръстообразен, крякот
кръговйдни кръстообразния(т), крясвам, -аш
кръговрат; кръговрати, (два и т.н.) кръстообразна, кръстообразно; крясване
кръговрата кръстообразни кряскам, -аш
кръгозбр; кръгозори, (два и т.н.) кръстопоклднен, кряскане
345
крясиа
крясна, -еш, и кресна кубйчен, кубйчния(т), кубична, куку; кукувци, (двама и т.н.)
крясък; крясъци, (два и т.н.) кубично;кубйчни кукувци
крясъка кубйчески куку (прил.)
ксендз, -ът, -а; ксёндзове, (двама и кубратски ку-ку (межд.)
т.н.) ксёндзове кубрик; кубрици, (два и т.н.) кукувам, -аш
ксеноман; ксеномани, (двама и кубрика кукуване
т.н.) ксеномани кубче; кубчета кукувец; кукувци, (двама и т.н.)
ксеноман ия кувёйтец; кувёйтци, (двама и кукувци
ксеноманка т.н.) кувёйтци кукувица
ксенон кувёйтка кукувиче; кукувичета
ксенонов кувёйтски кукувичен, кукувичния(т),
ксенофйл; ксенофйли, (двама и кувёйтчанин; кувёйтчани, (двама кукувична, кукувично;
т.н.) ксенофйли и т.н.) кувёйтчани кукувични
ксенофйлия кувёйтчанка кукувичи, кукувнчия(т),
ксенофоб; ксенофоби, (двама и т.н.) кувёрт; кувёрти, (два и т.н.) кувёрта кукувича, кукувиче; кукувичи
ксенофоби кувёрта кукумявка
ксенофобия кувёртен, кувёртния(т), кукумяу (межд.)
ксенофйбка кувёртна, кувёртно; кувёртни кукурйгам, -аш
ксенофобски к увертюр; кувертюри, (два и кукурйгане
ксерограф; ксерографи, (два и т.н.) кувертюра кукурйгна, -еш
т.н.) ксерографа кувертюра кукурйгу (межд.)
ксерографйрам, -аш кувьбз; кувьози, (два и т.н.) кувьозакукурйгууу (межд.)
ксерографйран кугуар; кугуари, (два и т.н.) кугуаракукуруз; кукурузи, (два и т.н.)
ксерографйране кудкудяк (межд.) кукуруза
ксерография кудкудякам, -аш кукурузен1, кукурузения(т),
ксёрокопие; ксерокопия кудкудякане кукурузена, кукурузено;
ксерокопйрам, -аш кудкудяча, -иш кукурузени
ксерокопйран кудкудячене кукурузен2, кукурузния(т),
ксерокопйране кука кукурузна, кукурузно;
ксёрокс; ксёрокси, (два и т.н.) кукам, -аш кукурузни
ксёрокса кукане кукурузище
ксёроксен, ксёроксния(т), кукарача кукурузник; кукурузници, (два и
ксёроксна, ксёроксно; куквам, -аш т.н.) кукурузника
ксёроксни куквам се, -аш кукурузокомбайн;
ксилография кукване кукурузокомбайни, (два и т.н.)
ксилбл кукер; кукери, (двама и т.н.) кукурузокомбайна
ксилофон; ксилофони, (два и т.н.) кукери кукурузороначка
ксилофона кукерски кукурузохранилище;
ксилофбнен, ксилофонния(т), кукест кукурузохранилища
ксилофонна, ксилофонно; кукичка кукуряк; кукуряци, (два и т.н.)
ксилофонни кукла кукуряка
ктйтор; ктйгори, (двама и т.н.) куклен, кукления(т), куклена, кукушки
ктйгори куклено; куклени кула
ктйторски кукленотеатрален, кулак; кулаци, (двама и т.н.) кулаци
куатрочёнто кукленотеатралния(т), кулйчество
куб, -ът, -а; кубове, (два и т.н.) кукленотеатрална, кулачка
куба кукденотеатрално; кулашки
кубанец; кубанци, (двама и т.н.) кукленотеатрапни кулест
кубанци кукленски кули; кули, (двама и т.н.) кули
кубанка кукловод; кукловода, (двама и т.н.) кулинар, -ят, -я; кулинари, (двама
кубански кукловода и т.н.) кулинари
кубатура кукловодка кулинарен, кулинарния(т),
кубё; кубёта кукловодство кулинарна, кулинарно;
кубйзъм, кубйзмът, кубйзма ку-клукс-клЯн кулинарни
кубйк; кубйци, (два и т.н.) кубйка куклукскланов кулинария
кубйиец; кубйнци, (двама и т.н.) куклуксклановец; кулинарка
кубйнци к>тслуксклановци, (двама и т.н.) кулинарски
кубинка1 куклуксклановци кулйса; кулйси (обикн. в мн.ч.)
кубйнка2; кубинки (обикн. в мн.ч.) куклуксклановски кулйсен, кулйсния(т), кулйсна,
кубински кукна (се), -еш кулйсно; кулисни
кубист; кубйсти, (двама и т.н.) куков кулминационен,
кубйсти куковден кулминационния(т),
кубистка ку-кбд; ку-кодове, (два и т.н.) кулминационна,
кубйстки ку-кода кулминационно;
346
курсантка
кулминационни кумйр2; кумири, (два и т.н.) курабййни
кулминация; кулминации кумира (нелице) курабия;курабии
кулмннйрам, -аш кумица кураж
кулминйране кумйчене куражлййка
кулоар; кулоари (обикн. в мн.ч.) кумов куражлййски
кулоарсн, кулоарния(т), кумство куражлия; куражлии, (двама и т.н.)
кулоарна, кулоарно; кулоарни кумувам, -аш куражлии
кулокран, -ът, -а; кулокранн, (два кумуване кураре
и т.н.) кулокрана кумулативен, кумулатйвния(т), куратор; куратори, (двама и т.н.)
кулбн; кулони, (два и т.н.) кулона кумулативна, кумулатйвно; куратори
култ, -ът, -а; култове, (два и т.н.) кумулативни курбан; курбани, (два и т.н.)
култа кумулация; кумулацни курбана
култиватор; култиватори, (два и кумя се, -иш курва
т.н.) култиватора кунгфу курвар, -ят, -я; курвари, (двама и
култиваторен, култиваторния(т), куп, -ът, а; купища и купове, (два т.н.) курвари
култиваторна, култиваторно; и т.н.) купа курварство
култиваторни купа курвенски
култивация; култивации куп& и копа курдйсам (се), -аш
култивирам, -аш купаж; купажи, (два и т.н.) курдйсвам (се), -аш
култивйран купажа курдйсване
култивиране купажен, купажния(т), купажна, курешка
култов купажно; купажни куриер; куриери, (двама и т.н.)
култовски купажйране куриери
култовшина купё; купета куриерски
култура купел; купели, (два и т.н.) купела курйлски
културен, културния(т), културна, купен; купнй и купени, (два и т.н.) куриоз; куриози, (два и т.н.)
културно; културни купена, и копён куриоза
културйзъм, културйзмът, купест куриозен, куриозния(т),
културйзма купёшки куриозна, куриозно; куриозни
културйст; културйсти, (двама и купичка курибзност, куриозносгга
т.н.) културйсти купище; к>тппца куркам, -аш
културйстка куплёт; куплети, (два и т.н.) куркане
културно-бйтов куплета курназ
културно-информационен, куплётен, куплетния(т), курник; курници, (два и т.н.)
културно-информационния(т), куплётна, куплётно; куплётни курника
културно-информационна, куплетист; куплетисти, (двама и курорт; курорти, (два и т.н.)
културно-информационно; т.н.) куплетйсти курорта
културно-информационни куплетистка курортен, курортния(т),
културноисторйчески куплунг; кугшунга, (два и т.н.) курортна, курортно; курортни
културно-исторически куплунга курортйст; курортисти, (двама и
културно-масов купол; куполи, (два и т.н.) купола т.н.) курортисти
културиополитйчески куполен, куполния(т), куполна, курортйстка
културно-политйчески куполно; куполни курортнолечёбеи,
културно-просветен, куполовиден, куполовйдния(т), курортиолечёбния(т),
културно-просветния(т), куполовидна, куполовидно; курортнолечёбна,
културно-просветна, куполовйдни курортнолечёбно;
културно-просветно; куполообразен, курортнолечёбни
културно-просветни куполообразния(т), курбртно-лечёбен,
културност, културността куполообразна, куполообразно; курортио-лечебния(т),
културтрегер; културтрегери, куполообразни курортно-лечебна,
(двама и т.н.) културтрегери купон; купони, (два и т.н.) купона курортно-лечебно;
кум, кумът, кума; кумове, (двама купонен, купонния(т), купонна, курортно-лечёбни
и т.н.) кумове купонно; купонни курортно-санаториен,
кума купувам, -аш кур6ртно-санаторишшя(т),
куманин; кумани, (двама и т.н.) купуване курортно-санаторийна,
кумани купувач; купувачи, (двама и т.н.) курортно-санаторийно;
куманка купувачи курортно-санаторийни
кумановски купувачка курортология
кумански куиче; купчета курортотерапия
ку-метър; ку-метри, (два и т.н.) купчина и купчина курс, к>фсът, курса; курсове, (два
ку-метъра купюра и т.н.) курса
кумец; кумци, (двама и т.н.) кумци купя, -иш курс&нт; курсанти, (двама и т.н.)
кумйр1; кумири, (двама и т.н.) курабйен, курабййния(т), курсанти
кумири (лице) курабййна, курабййно; курсантка
347
курсантски
курсантски кухйнен, кухйнния(т), кухйнна, кълн, кълнът, кълна; кълнове, (два

курсив; курсйви, (два и т.н.) кухйнно; кухйнни и т.н.) кълна
курсива кухненски кълна (се), -еш
курсйвен, курсйвния(т), кухня кълнене
курсйвна, курсйвно; курсйвни кухороги (обикн. в мн.ч.) кълня, -йш
курсйст; курсисти, (двама и т.н.) куц кълняемост, кълняемостта
курсисти куцам, -аш кълцам, -аш
курсистка кацане кълцане
курсов куцовлашки кълча (се), -иш
курсор; курсори, (два и т.н.) куцукам, -аш кълчене
курсора куцукане кълчища (само мн.ч.)
курсорен, курсорния(т), куцук-куцук (межд.) кълчищен, кълчшцния(т),
курсорна, курсорно;курсорни куча се, -иш кълчйщна, кълчшцно;
куртизанка куче; кучета кълчищни
куртизанскн кучеглав към (предл.)
куртка кучене къмпинг; къмпинги, (два и т.н.)
куртоазен, куртоазния(т), кучешки къмпинга
куртоазна, куртоазно; кучи, кучия(т), куча, куче; кучи къмпингар, -ят, -я; къмпингари,
куртоазни кучка (двама и т.н.) къмпингари
куртоазия кучкар, -ят, -я; кучкари, (двама и къмпннгов
куртоазност, куртоазностга т.н.) кучкари къмпингувам, -аш
куртулйсам, -аш кучкарник; кучкарници, (два и кьмпингуване
куртулйсвам, -аш т.н.) кучкарника къмпйрам, -аш
куртулйсване кучк&рски къмпйране
курцхар; курцхари, (два и т.н.) кушёт-вагон; кушёт-вагони, (два къна
курцхара и т.н.) кушёт-вагона кънка; кънки, и кънка
куршум; куршуми, (два и т.н.) кушетка кънка; кънки, и кънка
куршума кушйя; кутии кънкобегач; кънкобегачи, (двама
куршумен, куршумения(т), кхмер; кхмёри (обикн. в мн.ч.) и т.н.) кънкобегачи
куршумена, куршумено; къдё кънкьор; кънкъори, (двама и т.н.)
куршумени къдё-къдё кънкьори
кусвам, -аш къделя кънкьорка
кусване къдёто къносам, -аш
кускус къдра къносвам (се), -аш
кусна, -еш къдрав къносване
кусур; кусури, (два и т.н.) кусура къдраволйстен, кънтеж; кънтежи, (два и т.н.)
кусурлйя; кусурлйи, (двама и т.н.) къдраволйстния(т), кънтежа
кусурлйи къдраволйстна, къдраволйстно; кънтене
кутел; кутели, (два и т.н.) кутела къдраволйстни кънтри
кутер; кутери, (два и т.н.) кутера къдрене кънтя, -йш
кутерйст; кутерйсти, (двама и т.н.) къдрест къпален, къпапния(т), къпална,
кутерйсти къдрица кьпално; къпални
кутййка къдрокос къпалня
кутйкула къдря (се), -иш къпане
кутйя;кутйн къклица къпйна
кутрб; кутрета къкличав къпинак; къпинаци, (два и т.н.)
ку-треска къкрене къпинака
кутригури (само мн. ч.) къкря, -иш къпйнов
кутсуз; кутсузи, (двама и т.н.) кълбест къпя (се), -еш
кутсузи кълбо; кълба и кълбета кър, -ът, -а; кърщца, (два и т.н.)
кутсуз (прил.) кълбовиден, кълбовидния(т), къра
кутсузлййка кълбовйдна, кълбовйдно; кървав
кутсузлйя; кутсузлйи, (двама и кълбовидни кървавйца
т.н.) кутсузлйи кълбовйдност, кълбовидността кървавочервен,
кутсузлук кълбообразен, кълбообразния(т), кьрвавочервения(т),
ку-фактор кълбообразна, кълбообразно; кървавочервена,
куфар; куфари, (два и т.н.) куфара кълбообразни кървавочервено;
куфареи, куфарния(т), куфарна, кълва (се), -ёш кървавочервени
куфарно; куфарни кълване кървене
куфарче; куфарчета кълвач; кълвачи, (два и т.н.) кървя, -йш
куфея, -еш кълвача кървясал
куфйчески кълка кървясам, -аш
куа кълколя, -иш кървясвам, -аш
кухинй къл-къл (межд.) кървясване
348
кяри
кърджалийски късметлййка къщовен, къщовния(т), къщовна,
кърджалия; кърджалии, (двама и късметлия; късметлии, (двама и къщовно, къщовни
т.н.) кърджалии т.н.) късметлйи къщовник; къщовници, (двама и
къри късноесенен, късноесенния(т), т.н.) къщовници
къркам, -аш късноесенна, късноесенно; къщовннца
къркане късноесенни къщовничество
къркач; къркачи, (двама и т.н.) къснозреен, къснозрейния(т), къщурка
къркачи кьснозрейна, къснозрейно; кьблнски
къркачка къснозрейни кьбпав
къркорене късвозреещ кьопоолу
къркоря, -иш къснозрейка кьорав
къркорене късносезонен, късносез6нния(т), кьоркютук
кърлеж; кърлежи, (два и т.н.) късносезонна, късносезонно; кьорсокак; кьорсокаци, (два и т.н.)
кърлежа късносезонни кьорсокака
кърлинг късоврат кьорфишек; кьорфишеци, (два и
кърма късовъзлие; кьсовъзлия т.н.) кьорфишека
кърмаче късовълнов кьорчо
кърмачка късоглед кьбсав
кърмене късогледство кьосе; кьосета
кърмйлка късокрак кьотек; кьотеци, (два и т.н.) кьотека
кърмйло късометражен, кьоше
кърмя, -иш късометражния(т), кюлоти (само мн.ч.)
кърмене късометражна, късометражно; кюлчб; кюлчета и кюлче
кърпа късометражни кюлче; кюлчета и кюлче
кърпач; кьрпачи, (двама и т.н.) късоопашат кюмбе; кюмбета
кьрпачи късопаметен, късопаметния(т), кюмюр
кърпачество късопаметна, късопаметно; кюнец; кюнци, (два и т.н.) кюнеца
кърмачка късопаметни кюп, -ът, -а; кюпове, (два и т.н.)
кърпеж; кърпежи, (два и т.н.) късопръст кюпа
кърпежа ■сьсосъединйтелен, кюпче
кърпен, кърпения(т), кърпена, късосъединйтелния(т), кюрасб
кърпено; кърпени кьсосъединйтелна, кюрд; кюрди, (двама и т.н.) кюрди
кърпене късосъединйгелно; кюрдистЯнски ,
кърпйкожух; кърпйкожуси, (два кьсосъединйтелни кюрдка |
и т.н.) кърпйкожуха късоум кюрдски
кърпичка късоух кюре; кюрета
кърпя, -иш късче; късчета кюрета
кърски кът, -ът, -а; кътове, (два и т.н.) къта кюртйж; кюртажи, (два и т.н.)
кърт, -ът, -а; къртове, (два и т.н.) кът (нрч.) иортажа
кърта кътам, -аш кюртажен, кюртажния(т),
къртене кътане юортажна, юортажно; юортажни
къртйца кътен, кътния(т), юьтна, кътно; кюртйрам, -аш
къртйчав кътни кюртйране
къртйчи, къртйчия(т), къртйча, къткам, -аш кюсвам, -аш
къртйче; къртйчи къткане кюсване
къртйчина кът-кът (межд.) кюскам, -аш
къртовски кътник; кътници, ( два и т.н.) кюскане
къртя (се), -иш кътника кюсна, -еш
кърша (се), -иш кътче; кътчета кюспе
къс, -ът, -а; късове, (два и т.н.) къч, -ът, -а; къчове, (два и т.н.) кьча кюстендйлец; кюстендилци,
къса къш (межд.) (двама и т.н.) кюстендилци
къс, късия(т), къса, късо; къси къшей, -ят, -я; къшеи, (два и т.н.) кюстендйлка
късам (се), -аш къшея кюстендйлски
късане къш-къш (межд.) кютюк; кютюци, (два и т.н.)
късен, късния(т), късна, късно, къшла иотюка
късни къща кюфте; кюфтета
късичък, късичкия(т), късичка, къщен, къщния(т), къщна, къщно; кючек; кючеци, (два и т.н.) кючека
кьсичко; късички къщни кяр, -ът, а; кярове, (два и т.н.) кяра
късмет; късмети, (два и т.н.) къщица кярене
късмета къщичка кяря, -иш
349
л
лайк; лаици, (двама и т.н.) лаици
лавка
лавкаджийка лайчески
лавкаджия; лавкаджии, (двама и лайчка
т.н.) лавкаджии лай; лаеве, (два и т.н.) лая
лавна, -еш л&йвам, -аш
л&вра лайване
лавров л&йденски
лавроносен, лавроносния(т), л&йка
лавроносна, лавроносно; лайкучка
лавроносни лайм
лабиал; лабиали, (два и т.н.) лавроносец; лавроносци, (двама и лайна, -еш
лабиала т.н.) лавроносци лайнар; лайнари, (двама и т.н.)
лабиален, лабиалния(т), лавър; лаври (обикн. в мн.ч.) лайнари
лабиална, лабиално; лабиални лагер; лагери, (два и т.н.) лагера лайнер; лайнери, (два и т.н.)
лабиализация; лабиализации лагерен, лагерния(т), лагерна, лайнера
лабиализйрам (се), -аш лайно; лайна
лагерно; лагерни
лабиализйран лагерйст; лагерйсти, (двама и т.н.) лайпцигски
лабнализйране лагерйста лайстна
лабйлен, лабйлния(т), лабйлна, лайтмотив; лайтмотиви, (два и
лагерйстка
лабйлно;лабйлни лагерник; лагерници, (двама и т.н.) т.н.) лайтмотива
лабилност, лабилността лайтмотйвен, лайтмотавния(т),
лагерници
лабиодснтален, лайтмотавна, лайтмотавно;
лйгернически
лабиоденталния(т), лайтмотавни
лабиодентална, лабиодентално; лагерничка
лайф, -ът, -а; лайфове, (два и т.н.)
лагер-сбор
лабиодентални лайфа
лагерувам, -аш
лйбнопалатйлен, лайфстайл; лайфстайлове
лагеруване
лабиопалаталния(т), лйгоски, лагоския(т), лагоска, лак, -ът, -а; лакове, (два и т.н.) лака
лабиопалатална, лакатнишки
лагоско; лагоски
лабиопалатално; лакей; лакеи (двама и т.н.) лакеи
лабиопалатални лагуна
лагунен, лагунния(т), лагунна, лакёйнича, -иш
лабирйнт; лабиринта, (два и т.н.) лакёйничене
лагунно; лагунни
лабиринта лад, -ът, -а; ладове, (два и т.н.) лада лакёйиически
лабирйнтен, лабирйнтния(т), лакёйски
лабирйнтна, лабирйнтно; лада
ладийка лакёйство
лабирйнтни лакёйщина
лаборант; лаборанта, (двама и т.н.) л&дня; ладии
ладияр, -ят, -я; ладияри, (двама и лакёрда
лаборанта лакирам (се), -аш
т.н.) ладияри
лаборантка лакйран
лаборантски л&дов
ладувам, -аш лакиране
лаборатбрен, лабораторния(т), лакировка
ладуване
лабораторна, лабораторно; л&кмус; лакмуси, (два и т.н.)
лазйня
лабораторни лазарет; лазарета, (два и т.н.) лакмуса
лаборатбрия; лаборатории лакмусов
лабрадбр; лабрадори, (два и т.н.) лазарета
лазар^тен, лазаретния(т), лаков
лабрадора лазаретна, лазаретно; лазаретни л&ком
лабрадорит лакомёне
лазарка
лава лазарник, лазарници, (два и т.н.) лакомец; лакомци, (двама и т.н.)
лав&нда лазарника лакомци
лавандула лазарски лакомия
лавандулов лакомка
лазарувам, -аш
лаввам, -аш лакомник; лакомници, (двама и
лазаруване
л&вване т.н.) лакомници
лйзене
лавйна лйзер; лазери, (два и т.н.) лазера лакомница
лавйнен, лавйнния(т), лавйнна, [ лакомство; лакомства
лазерен, лазерния(т), лазерна,
лавинно;лавйнни лазерно; лазерни I лакомя се, -йш
лавинообразен, лазеш ката и лазешком лаконйзъм, лаконизмът,
лавинообразния(т), лаконизма
лавинообразна, лавинообразно; лазур лаконйчен, лаконйчния(т),
лазурен, лазурния(т), лазурна,
лавинообразни лаконична, лаконично;
лавиноопасен, лавиноопасния(т), лазурно; лазурни
лаконични
лавиноопасна, лавиноопасно; лазурйт лаконйчност, лаконичността
лазурносйн
лавиноопасни лазурност, лазурността лакочистител, -ят, -а;
лавйрам, -аш лакочистители, (два и т.н.)
лазя, -иш
лавйране лакочистителя
лазене
лавица
350
латентност
лакрос лймя л&рго

лйкта лан, -ът, -а; ланове, (два и т.н.) лана ларж
лактаза лангуста ларингйт; ларингйта, (два и т.н.)
лактацибнен, лактационния(т), лаигхар; лангхари, (два и т.н.) ларингита
лактационна, лактационно; лангхара ларинголог, -ът, -а; ларинголози,
лактационни ландграф; ландграфове, (двама и (двама и т.н.) ларинголози
лактация т.н.) ландграфове ларингологнчен,
лактбза ландб ларингологичния(т),
л&кът, -ят, -я; лакти (два и т.н.) ландшафт; ландшафта, (два и т.н.) ларингологйчна,
лакътя ландшафта ларингологйчно;
лакътен, лакътния(т), лакътна, л&ндш&фтен, ландшафтаия(т), ларингологйчни
лакътно;лакътни ландшафтна, ландшафтно; ларингологйчески
ла-лй (межд.) ландшафтни ларингология; ларингологии
лаладжийка ланец; ланци, (два и т.н.) ланеца ларинголожка
лаладжийски лйни ларинго.тожки
лаладжийство ланолин ларингоскоп; ларингоскопи, (два
лаладжия; лаладжии, (двама и т.н.) ланолйнов и т.н.) ларингоскопа
лаладжии лансирам (се), -аш ларингоскопия; ларингоскопии
лале; лалета лансиран ларингофон, -ът, -а;
лалугер; лалугери (два и т.н.) лансиране ларингофони, (два и т.н.)
лалугера л&нски ларингофона
лалугерски ланцёт; ланцёта, (два и т.н.) ларинкс; ларинкси, (два и т.н.)
лйма ланцёта ларинкса
ламайзъм, ламайзъмът, ламайзъма ланцетовиден, ланцетовйдния(т), ласка
ламанст; ламайсти, (двама и т.н.) ланцетовйдна, ланцетовидно; лйскав
ламайсти ланцетовйдни ласкавост, ласкавостга
ламайт; ламайти (обикн. в мн.ч.) ланшен, ланшния(т), ланшна, ласкател, -ят, -я; ласкатели,
ламаншкн ланшно; ланшни (двама и т.н.) ласкатели
ламарина лаосец; лаосци, (двама и т.н.) ласкателен, ласкателния(т),
ламаринен, ламарйнения(т), лаосци ласкателна, ласкателно;
ламарйнена, ламарйнено; л&оска ласкателни
ламаринени лйоскн ласкателка
ламарйнов лап (межд.) ласкателност; ласкателността
ламбада лапа ласкателски
ламе; ламета лапавица ласкателство; ласкателства
ламёла лапад лаская (се), -еш
ламёлен, ламёлення(т), ламёлена, лападов ласкаене
ламёлено; ламёлени лапам, -аш ласо; ласа
ламён, ламёнмя(т), ламёна, лйпане ластйр; ластари, (два и т.н.)
ламёно;ламёни лапароскопия; лапароскопйи ластара
ламинарен, ламинарния(т), лапаротомйя; лапаротомйи ластик; ластици, (два и т.н.)
ламинарна, ламинарно; лапацало; лапацала ластика
ламинарни лапвам, -аш ластичен, ластичния(т), ластична,
ламинат; ламината лйпване ластично; ластични
ламинатен, ламинатния(т), лапест ластовица и лястовица
ламинатна, ламинатно; лапидарен, лапидарния(т), лйстовнчен, ластовичния(т),
ламинатни лапидарна, лапидарно; ластовична, ластовично;
ламинйрам, -аш лапндарни ластовични, и лястовичен
ламинйран лапндарнум; лапидариуми, (два и ластовичи, ластовичия(т),
ламинйране т.н.) лапидариума ластовича, ластовиче;
ламкам, -аш лапна, -еш ластовичи, и лястовичи
ламкане лапнймуха ластовнчка и лястовичка
ламканица лапнишаран; лапнишарани ластуна
лампа (двама и т.н.) лапнишарани лат, -ът, -а; латове, (два и т.н.) лата
лампйда лапсус; лапсуси, (два и т.н.) лйта
лампаз; лампази лапсуса латвйец; латвййци, (двама и т.н.)
люмпен, лампения(т), лампена, лаптоп; лаптопи, (два и т.н.) латвййци
лампено; лампени лаптопа латвййка
лампёрия лар; лари латвийски
лампион; лампиони, (два и т.н.) л&рва латёкс
лампиона ларвен, ларвения(т), ларвена, латёксов
лймпов ларвено; ларвени латёнтен, латёнтния(т), латёнтна,
ламтёж; ламтёжи ларвйран латёнтно; латёнтни
ламтя, -йш ларгёто латёнтност, латентноегга
351
латерален
латерален, латералния(т), лев, -ът, а; лёвове (два и т.н.) лёва легионна, легионно; легионни
латерална, латерално; левак; леваци, (двама и т.н.) легионёр; легионери, (двама и т.н.)
латерални леваци легионери
латёрна левантйнец; левантанци, (двама легионёрка
латёриаджийка и т.н.) левантанци легионёрски
латёрнаджия; латёрнаджии левантйнскн легйрам, -аш
латйнсц, -ът, а; латйнци, (двама и левачка легйран
т.н.) латшщи левашки легиране
латйпи (само мн.ч.) левйщина легйст; легйста, (двама и т.н.)
латинизация лёвга легйсти
латинизирам (се), -аш лёв-два легитимация; легитимации
латинизиран левёнт; левёнта, (двама и т.н.) легитимен, легитамния(т),
латинизиране левёнти легитимна, легитимно;
латинйзъм, латшшзмът, левёнтски легитимни
латинизма; латинйзми, (два и левитация; левитации легитимирам (се), -аш
т.н.) латинйзъма левитйрам, -аш легитимиране
латинйст; латиниста, (двама и т.н.) левитнране легитимност, легитимността
латанйсги левйца лёгия; лёгии
латинйстка левичар; левичари, (двама и т.н.) легло; легла
латйница левичари лёгна, -еш
латйнка левичарка леговище; леговища
латйно левичарски лед; ледовё, (два и т.н.) лёда
латиноамериканец; левичарство лёден, лёдения(т), лёдена, лёдено;
латиноамериканци, (двама и левкемия; левкемйи ледени
т.н.) латиноамериканци левкома леденёене
латиноамериканка левкоцйт; левкоцити, (два и т.н.) леденёя, -еш
латйноамерикански левкоцита леденинй
латйноклуб*; латаноклубове левкоцнтоза лёденостудён, лёденостудёния(т),
(два и т.н.) латйиоклуба лёвов лёденостудёна, лёденостудёно;
латйномузика* лёвовъртящ и лявовъртящ лёденостудёни
латйносериал*; латаносериали, лёворда лёдник; лёдници, (два и т.н.)
(два и т.н.) латйносериала леворък, леворъкия(т), леворъка, лёдника
латински леворъко;леворъки лёдников
латифундист; латифундиста, левосектант; левосектанта, леднйца
(двама и т.н.) латифундиста (двама и т.н.) левосектанта ледовйт
латифундия; латифундии левосектантка ледогенератор: ледогенератори,
лауреат; лауреата, (двама и т.н.) левосектантски (два и т.н.) ледогенератора
лауреата левосектантство ледокбп; ледокопи, (два и т.н.)
лауреатка лёвче; лёвчета ледокола
лауреатски легален, легалния(т), легална, ледоразбивач; ледоразбивачи, (два
лауреатство легално; легални и т.н.) ледоразбивача
лаф, -ът, -а; лафове, (два и т.н.) лафа легализация; легализации ледоход, -ът, -а
лафёт; лафёта, (два и т.н.) лафёта легализйрам (се), -аш лёене
лачен, лачения(т), лачена, лачено; легализйран лежа, -йш
лачени легализиране лежане
лашвам (се), -аш легалност лежач; лежачи, (двама и т.н.)
л&шване легат; легата, (двама и т.н.) легата лежачи
л а т к а м (се), -аш легатйсимо лежачка
лашкаи легато; легата лежёрен, лежёрния(т), лежёрна,
лашкане легатски лежёрно; лежёрни
лашна (се), -еш легационен, легационния(т), лежешката и лежешкбм
лая, -еш легационна, легационно; лезгйиец; лезгинци, (двама и т.н.)
лвовски легационни лезгйнци
ле легация; легации лезгинка
лёбед; лёбеди, (два и т.н.) лебеда легён; легёни, (два и т.н.) легёна лезгйиски
лёбеден, лёбедния(т), лёбедна, легёнда лёзене
лёбедно;лёбедни легендарен, легендарния(т), лёзя се, -иш
лебёдка легендарна, легендарно; лёйбгвардёец; лёйбгвардёйци,
лёбедов легендарни (двама и т.н.) лёйбгвардёйци
лёбервурст; лёбервурста, (два и легендйрност, легендарностга лёйбгвардёйски
т.н.) лёбервурста легёнче; легёнчета лёйбгвардия; лёйбгвардии
лёберкёз; лёберкёзи, (два и т.н.) легион; легиони, (два и т.н.) лёйбъл; лёйбъли, (два и т.н.)
лёберкёза легиона лёйбъла
леблебия;леблебии легионен, легионния(т), лёйбърист; лёйбъристи, (двама и
352
леопард
т.н.) лейбъристи лекоподвйжния(т), лблка
лейбъристка лекоподвйжна, лёкоподвйжно; лёлкнн
лейбъристки лёкоподвйжни леля
лейди лскоподвйжност, лема
л^йка лекоподвижността лематйчеи, лематйчния(т),
лейкопласт; лейкопласти, (два и лекост, лекостта лематйчна, лематйчно;
т.н.) лейкопласта лекота лематйчни
лейтенант; лейтенанти, (двама и лекотоварен, лекотоварния(т), лемеж; лемежи, (два и т.н.) лемежа
т.н.) лейтенанти лекотоварна, лекотоварно; лсмежен, лемёжния(т), лемёжна,
лейтенантски лекотоварни лемёжно; лемёжни
лек; лекове, (два и т.н.) лека лекоумен, лекоумния(т), лемпйра
лек, лекия(т), лека, леко; леки лекоут^гаа, лекоумно; лекоумни лемур
лека-полека лекоумие лен1, -ът, -а
лекар, -ят, -я; лекари, (двама и т.н.) лекоуправляем лен2, -ът, -а; ленове, (два и т.н.) лёна
лекари лексёма ленен', ленения(т), ленена, ленено;
лекарка лексемен, лексёмния(т), ленени
лекарски лексёмна, лексёмно; лексёмни ленен2, ленния(т), лённа, лённо;
лекарствен, лекарствения(т), лексика лённи
лекарствена, лекарствено; лексикален, лексикаиния(т), ленив
лекарствени лексикална, лексикално; ленйвец'; ленивци, (двама и т.н.)
лекарственик; лекарственици, лексикални ленивци (лице)
(два и т.н.) лекарственика лексикализация ленивец2; ленивци, (два и т.н.)
лекарство; лекарства лексикализйрам се, -аш ленивеца(нелице)
леке; лекета лексикализйран ленйвка
лекоатлет; лекоатлети, (двама и лексикализйране ленйвост, ленивостга
т.н.) лекоатлети лексико-граматйчески ленинйзъм, ленинизмът,
лекоатлетйчен, лексикограф; лексихографи, ленинизма
лекоатлетйчния(т), (двама и т.н.) лексикографи ленинйст; леюшисти, (двама и т.н.)
лекоатлетйчна, лекоатлетйчно; лексикография ленинйсти
лекоатлетйчни лсксикографка ленинйстка
лекоатлетически лексикографски ленински
лекоатлетка лексиколог; лексиколози, (двама ленище; лёншца
лековатост, лековатостта и т.н.) лексиколози ленокомбайн; ленокомбайни, (два
лековерен. лековерния(т), лексикологйчен, и т.н.) ленокомбайна
лековерна, лековерно; лексикологйчния(т), ленопроизводйтел';
лековерни лексикологйчна, ленопроизводители, (двама и ■■-
лековерие лексикологйчно; т.н.) ленопроизводители (лице) -]
лековерност, лековерността лексикологични ленопроизводйтел2;
лековит лексикологйчески ленопроизводители, (два и т.н.)
лековйтост, лековитостта лексикология ленопроизводйтеля (нелице)
леководолаз; леководолази, лексиколожка ленопроизводйтелка
(двама и т.н.) леководолази лексиколбжки ленопроизволство
леководолазен, лексикон; лексикони, (два и т.н.) леноскубачен, леноскубачния(т),
леководолазния(т), лексикона леноскубачна, леноскубачно;
леководолазна, леководолазно; лектор; лектори, (двама и т.н.) леноскубачни
леководолазни лектори леност, леността
лековъорьжен, лекторат; лекторати, (два и т.н.) лента
лековъоръжения(т), лектората лентов
лековъоръжена, лектория; лектории лентовйден, лентовйдния(т),
лековъоръжено; лекторка лентовидна, лентовидно;
лековъоръжени лёкторски лентовйдни
лекокартечар; лекокартечари, лекувам (се), -аш лентодвйжещ
(двама и т.н.) лекокартечари лекуване лентяй, -ят, -я; лентяи, (двама и
лекокрйл лекционен, лекционния(т), т.н.) лентяи
лекомислен, лекомйсления(т), лекционна, лекционно; лентяйка
лекомислена, лекомислено; лекционни лентяйнича, -иш
лекомислени лекция; лекции лентяйничене
лекомйсленост, лекомислеността леле (межд.) лентяйски
лекомислие лелеене лентяйствам, -аш
леконравен, леконравния(т), лелекам, -аш лентяйстване
леконравна, леконравно; лелекане лентяйство
леконравни леле-мйле (межд.) ленй се, -йш
леконравие лелея, -еш леопард; леопарди, (два и т.н.)
лекоподвйжен, лелин леопарда

леопардов
леопардов лесовъдка летовник; летовници, (двама и т.н.)

лепйчка лесовъдски летовници
лёпвам (се), -аш лесовъдство летдвничка
лёпване лесозашйта летопйс; летопйси, (два и т.н.)
лепёж; лепёжи, (два и т.н.) лепёжа лесозащйтен, лесозащйтния(т), летопйса
лепёне лесозащйтна, лесозащитно; летопйсен, летопйсния(т),
лёпенка лесозащйтни летописна, летописно;
лепётя, -иш лесоинженёр; лесоинженёри, летописни
лепи ми се (3 л.) (двама и т.н.) лесоинженёри летопйсец; летописци, (двама и
лепйло; лепила лесоинженёрен, т.н.) летописци
лёпка лесоинженёрния(т), леторйсъл; леторасли, (два и т.н.)
лёпкав лесоннженёрна, леторасъла
лепкавина лесоинженёрно; лесоинженёрни леточисление
лёпкавост, лепкавостта лесоинженёрство летувам, -аш
леплйв лесонасаждение летуване
леплйвост, лепливостта лесоопйзване летя, -йш
лёпна, -еш лесопйрк, -ът, -а; лесопаркове, лефер; лефери, (два и т.н.) лефера
лёпна (се), -еш (два и т.н.) лесопарка лехй
лёпнене лесостёп, лесостепта лехуса
лёпта лесостёпен, лесостёпния(т), лечебен, лечебния(т), лечебна,
лептбн; лептони (обикн. в мн.ч.) лесостёина, лесостёпно; лечебно; лечебни
лептонен, лептонния(т), лесостёпни лечебник; лечебници, (два и т.н.)
лептонна, лептонно; лептонни лесотехнйк; лесотехнйци, (двама лечебника
лептоспирбза и т.н.) лесотехнйци лечебница
лепя (се), -йш лесотёхника леч&бнодиагностйчен,
лес, -ът, -а; лесовё, (два и т.н.) леса лесотехнйчески лечебнодиагностйчния(т),
леей лесотехнйчка лечебнодиагностйчна,
лесбййка лесотундра лечебнодиагностйчно;
лесбййски лесоустрбйствен, лечебнодиагностйчни
лесбййство лесоустройствения(т), лечебно-оздравйтелен,
лёсен, лёсния(т), лёсна, лёсно; лесоустройствена, лечебно-оздравйтелния(т),
лёсни лесоустройствено; лечебно-оздравйтелна,
лесйст лесоустройствени лечебно-оздравително;
лескй лесоустройство лечебно-оздравителни
лесков лесохймия лечебнопрофилактйчен,
лесковина летйлен, леталния(т), летална, лечебнопрофилактичния(т),
леснинй летално; летални лечебнопрофилактйчна,
лесничёй, - ят, -я; лесничёи, летйлност, леталностга лечебнопрофилактйчно;
(двама и т.н.) лесничёи летаргйчен, летаргйчния(т), лечебнопрофилактйчни
лесничёйски летаргична, летаргично; лечебност, лечебността
лесничёйство; лесничёйства летаргични лечение
лёснодостьпен, летаргйчески лечител, -ят, -я; лечители, (двама
лёснодостъпния(т), летйргия и т.н.) лечители
лёснодостъпна, лёснодостьпно; летйтелен, летателния(т), лечителен, лечйтелния(т),
лёснодостъпни летателна, летателно; летателни лечителна, лечйтелно;
лёснозапалйм лётва лечителни
лёсноизпълнйм лёте лечйтелка
лёснолетлйв летёж леш, -ът, -а; лешове, (два и т.н.)
лёснообяснйм лётен, лётния(т), лятна, лятно; леша
лёсноосъществйм лётни лешник; лешници, (два и т.н.)
лёснопостижйм летёне лешника
лёснопреносйм летёц; летцй, (двама и т.н.) летцй лешников
лёснопроходйм летище; летйща лешникотрошйчка
лёсноразбирйем летйщен, летйщния(т), летйщна, лешояд; лешояди, (два и т.н.)
лёсноразтворйм летищно; летшцни лешояда
лёсносмилйем летлйв л^щ а1(само ед.ч.)
леснотй летлйвост, летливостта лещ а2; лещи
леснотйя; леснотйи лётница лещйк; лещаци, (два и т.н.) лещака
лёсноусвойм летоброёне лещйрка
лесовъд; лесовъди, (двама и т.н.) летоброёние лещен, лещения(т), лещена,
лесовъди летовище; летовища лещено; лещени
лесовъден, лесовъдния(т), летовищен, летовищния(т), лещенка
лесовъдна, лесовъдно; летовищна, летовшцно; лещовйден, лещовйдния(т),
лесовъдни летовищни лещовйдна, лещовйдно;
354
лим ф атнчен
лещовйдни лйвна, -еш ликра
лешообразсн, лещообразния(т), ливрея; ливрёи лйктор; лйктори, (двама и т.н.)
лещообразна, лещообразно; лйвърпулски лйктори
лещообразни лига1 лйкторски
лея;леи лига2 ликувам, -аш
лёя (се), -еш лйгав ликуване
леяр, -ят, -я; леяри, (двама и т.н.) лигавене ликьор; ликьори, (два и т.н.)
леяри лигавина ликьора
леярен, леярния(т), леярна, лйгавица ликьорен, ликьорения(т),
леярно; леярни лйгавник; лигавници, (два и т.н.) ликьорена, ликьорено;
леярка лигавника ликьорени
леярна лйгавниче; лигавничета лилав
леярски лйгавост, лигавостта лил&ворбзов
леярство лйгавче; лйгавчета лилавосребрйст
ли лйгавщина лйлиев
ли&на лигавя (се), -иш лилиецвётен, лилиецвётния(т),
лиезон; лиезони, (два и т.н.) лие- лигатура лилиецветна, лилиецвётно;
зона лйгла лилиецветни
либела лйгльо; лигльовци, (двама и т.н.) лилипут; лилипута, (двама и т.н.)
либерал; либерали, (двама и т.н.) лигльовци лилипута
либерали лигнйн, лигнинът, лигнина лилипутен, лилипутния(т),
либерален, либералния(т), лигнйнен, лигнинения(т), лилипутна, лилипутно;
либерална, либерално; лигнйнена, лигнйнено; лилипутни
либерални лигнинени лилипутски
либерализация; либерализации лигнйнов лйлия; лилии
либерализирам (се), -аш лигийт, лигнитът, лигнита лиман; лимани, (два и т.н.)
либерализиране лигнйтен, лигнйтния(т), лимана
либерализъм, либерализмът, лигнитна, лигнйтно; лигнитни лиманен, лиманния(т), лиманна,
либерализма лйдер; лидери, (двама и т.н.) лидери лиманно; лиманни
либералнича, -иш лйдерски лимйт; лимита, (два и т.н.)
либералничене лидерство лимита
либералнобуржоазен, лиезбн; лиезони, (два и т.н.) лимитатйвен, лимитатавния(т),
либералнобуржоазния(т), лиезона лимитатавна, лимитатавно;
либералнобуржоазна, лижа, -еш лимитатавни
либералнобуржоазно; лйзане лимитация; лимитации
либералнобуржоазни лйзвам, -аш лимйтен, лимитния(т), лимитна,
либералност, либералността лйзване лимитно; лимитни
либералски лизгар; лизгари, (два и т.н.) лимитирам, -аш
либерйец; либерййци, (двама и т.н.) лизгара лимитйран
либерййци лизйн, лизйнът, лизйна лимитйране
либерййка лйзинг, лизингът, лизинга лимби; лимони, (два и т.н.) лимона
либерййски лйзингов лимонада
лйберо лизнигбвам, -аш лимонададжия; лимонададжии,
либидо лизинговая (двама и т.н.) лимонададжии
либйден, либйдния(т), либйдна, лизинговане лимонаден, лимонадения(т),
либйдно; либйдни лйзна, -еш лимонадена, лимонадено;
либйец; либййци, (двама и т.н.) лизол лимонадени
либййци лик, -ът, -а; ликове, (два и т.н.) лика лимонен, лимонения(т),
либййка лйка-прилйка лимонена, лимонено; лимонени
либййски ликвидатор; ликвидатори, (двама лимоненожълт
либретйст; либретйсти, (двама и и т.н.) ликвидатори лимоненокйсел
т.н.) либретйсти ликвидаторски лимонйт, лимонитът, лимонита
либретйстка ликвидационен, лимонов
либрето; либрета ликвидационния(т), лимоновожълт
ливада ликвидационна,ликвидационно; лимонтузу
ливаден, ливадния(т), ливадна, ликвидационни лимонче
ливадно; ливадни ликвидация; ликвидации лймотерапия
ливадски ликвйден, ликвйдния(т), лимузйна
ливанец; ливанци, (двама и т.н.) ликвидна, ликвйдно; ликвидни лймфа
ливанци ликвидйрам, -аш лимфатйзъм, лимфатазмът,
ливанка ликвидйране лимфатазма
ливДнски ликвйдност, ликвидността лимфатйчен, лимфатйчния(т),
лйввам, -аш лико; лика лимфатачна, лимфатачно;
лйвваве лйков лимфатични
355
лим ф атически
лимфатически липак; липаци, (два и т.н.) липака листат

лимфен, лймфния(т), лймфна, липйд; липида (обикн. в мн.ч.) лйствам, -аш
лймфно; лймфни лйпов лйстване
лимфоцйтен, лимфоцйтния(т), липбма лйственица
лимфоцита, лимфоцйтно; липомен, липомния(т), липомна, лйстен, лйстния(т), лйстна, лйстно;
лимфоцйтни липомно; липомни лйстни
лимфоцйти лйпосукция лйстене
лимфоцитоза лйпофйлинг, липофйлингьт, листинг; листинги, (два и т.н.)
лин, -ът, -а; лйнове, (два и т.н.) лина лйпофйлинга листинга
лингвист; лингвйсти, (двама и т.н.) лйпса листн&т
лингвиста лйпсвам, -аш лйстиик; листници, (два и т.н.)
лингвйстнка лйра листника
лингвистйчен, лингвистйчния(т), лирёта листо; листа
лингвистйчна, лингвистачно; лирйзъм, лирйзмът, лиризма лйстов
лингвистични лирик; лирици, (двама и т.н.) листовиден, листовйдния(т),
лингвистически лирйци листовидна, листовйдно;
лингвйстка лйрика листовидни
линеал; лианеали, (два и т.н.) лирйко-драматйчен, листовка
линеала лирюсо-драматачния(т), листообразен, листообразния(т),
лииеарен, линеарния(т), лирико-драматична, листообразна, листообразно;
линеарна, линеарно; линеарни лирйко-драматачно; листообразни
линеарност, линеарностга лирйко-драматйчни листопад; листопада, (два и т.н.)
линеен, линёйния(т), линейна, лирйко-епйчен, листопада
линейно;линёйни лирйко-епйчния(т), листопаден, листопадния(т),
линеене лирйко-епйчна, лирйко-епйчно; листопадна, дистопадно;
линейка лирйко-епйчни листопадаи
лннёйнографйчен, лирйко-епйчески листояд; листояди, (два и т.н.)
линёйнографйчния(т), лирйчен, лирйчния(т), лирична, листояда
линёйнографйчна, лирично;лирйчни лйстче; листчета
линёйнографйчно; лирйчески лйстя, -иш
линёйнографйчни лирйчка литавра и литавър
линёйноиндукциоиеи, лирйчност, лиричността литаврен, литаврения(т),
линёйноиндукционния(т), лйро-епйчен, лйро-епйчния(т), литаврена, литаврено;
линёйноиндукционна, лиро-епична, лйро-епйчно; литаврени
линёйноиндукционно; лйро-епйчни литавър; литаври, (два и т.н.)
линёйноиндукционни лйро-епйчески литавъра, и литавра
линёя, -еш лис литак; литаци, (два и т.н.) литака
лйнийка лйса литания; литании
линйрам, -аш лисабонец; лисабонци, (двама и лйтас; лйтаси, (два и т.н.) лйтаса
линйран т.н.) лисабонци лйтвам, -аш
линйране лисабонка лйтване
лйния; линии лисабонски лйтера
линогравюра лисйна литерален, литералния(т),
линолёум; линолёуми, (два и т.н.) лисанснё; лисансиёта литерална, литерално;
линолёума лйсвам, -аш литерални
линолёумен, линолёумния(т), лйсване литератор; литератори, (двама и
линолёумна, линолёумно; лиснна т.н.) литератори
линолёумни лисйца литераторка
линогйп; линотйпи, (два и т.н.) лисичар1, -ят, -я; лисичари, литераторски
линотипа (двама и т.н.) лисичари (лице) литераторство
линотйпен, линотапния(т), лисичар2, -ят, -я; лисичари, (два и литература
линотйпна, линотапно; т.н.) лисичаря (нелице) литературен, литературния(т),
линотипни лисйчи, лисйчия(т), лисйча, литературна, литературно;
линотипйст; линотиписта, (двама лисйче; лисйчи литературни
и т.н.) линотиписта лисйчина литературио-драматйчен,
линотипйстка лйскам (се), -аш литературно-драматйчния(т),
линотйпня лйскане литературно-драматична,
линч, -ът, -а; лйнчове, (два и т.н.) лйсна, -еш литературно-драматйчно;
лйнча лист1, -ът, -а; лйстове, (два и т.н.) литературно-драматични
линчу вам, -аш листа литературноинтерпретатй-
линчуван лист2, -ът, -а; листа и лйсти, (два вен, литературноинтерпре-
линчуване и т.н.) листа татйвния(т),
либнски лйста литературноинтерпретатйвна,
липа листак; листаци, (два и т.н.) листака литературноинтерпретатавно;
356
л оги сти ка
литературноинтсрпретативни лихвар, -ят, -я; лихвари, (двама и лишей -ят, -я; лишеи, (два и т.н.)
литературнокритйчески т.н.) лихвари лишея
литературно-музикйлен, лихвйрка лйшен, лйшния(т), лйшна, лйшно;
литературно-музикалния(т), лихварски лйшни
литературно-музикшша, лихварство лишеи, лишения(т), лишена,
литературно-музикално; лихвен, лйхвения(т), лйхвена, лишено; лишени
литературно-музикални лихвено; лихвени лишение (обикн. в мн.ч.)
литературност, литературността лихвоносен, лихвоносния(т), лойрски
литературнохудожествен, лихвоносна, лихвоносно; лоб, -ът, -а; лобове, (два и т.н.) лоба
литературнохудожествения(т), лихвоносни лобен, лобния(т) лобна, лобно;
литературнохудожествена, лйхтенщайнски лобни
литературнохудожествено; лицё; лица лоби;лобита
литературнохудожествени лйцев лобйзъм, лобйзмът, лобйзъма
литературовед; литературоведи, лицёен, лицёйния(т), линейна, лобйрам, -аш
(двама и т.н.) литературоведа лицёйно; лицёйни лобйране
литературовёдка лицейст; лицейсти, (двама и т.н.) лобйст; лобйсти, (двама и т.н.)
литературовёдски лицейсти лобйсти
литературознание лицейстка лобйстки
лйтиев лицей, -ят, -я; лицеи, (два и т.н.) лобода
литиев, литййния(т), литййна, лицея лободов
литййно;литййни лицёйски лобут; лобути, (два и т.н.) лобуга
литий, -ят, -я лицемер; лицемери, (двама и т.н.) лов, ловът, лова
литйя; литии лицемери ловджййка
лйтна, -еш лицемерен, лицемёрния(т), ловджийски
литбвец; литовци, (двама и т.н.) лицемерна, лицемерно; ловджййство
литовци лицемерни ловджйя; ловджйи, (двама и т.н.)
литовка лицемёрие ловджйи
литовски лицемёрка ловен, ловния(т), ловна, ловно;
лйтогравюра лицемёрнича, -иш ловни
литограф; литографи, (двама ит.н.) лицемёрничене ловене
литографи лицемёрност, лицемерността ловец; ловци, (двама и т.н.) ловци
литогрйфен, литографния(т), лицемёрски ловешки
литографна, литографно; лицемёрствам, -аш ловкост, ловкостта
литофафни лицемёрстване ловно-рибарски
литографирам, -аш лицемёрство ловувам, -аш
литографиран лицемёря, -иш ловуване -п -
литографиране лицёнз; лицёнзи, (два и т.н.) ловчалия; ловчалии (двама и т.н.) ^
литографически лицёнза ловчалии, и лдвчанлия
литография; литографии лицёнзен, лицёнзния(т), ловчалийка и лдвчанлийка
литографка лицензна, лицензно; лицензни лдвчанлия; ловчанлии, (двама и
литографски лицензибнен, лицензионния(т), т.н.) ловчанлии, и ловчалия
литосфёра лицензионна, лицензионно; ловък, ловкия(т), ловка, ловко;
литбта лицензионни ловки
лйтотерапия лицензйран ловя (се), -йш
литраж; литражи, (два и т.н.) лицёнзия; лицензии логарнтмика
литража лицеприятен, лицеприятния(т), логаритмйчен,
литр&жен, литражния(т), лицеприятна, лицеприятно; логаритмйчния(т),
литражна, литражно; литражни лицеприятии логаритмйчна, логаритмично;
литургйчен, литургйчния(т), лич& (си), -йш логаритмйчни
литургична, литургйчно; лйчен, лйчния(т), лйчна, лйчно; логаритмйчески
литургични лйчни логаритмувам, -аш
литургйчески личй ми (3 л.) логаритмуване
литургйя;литургии лйчинка логарйтъм; логарйтми, (два и
лйтър; литри, (два и т.н.) литра лйчинков т.н.) логарйтъма
лифт, -ът, -а; лйфтове, (два и т.н.) лйчност, личността логвам се, -аш
лифта лйчиостея, лйчностния(т), логване
лйфтен, лйфтения(т), лйфтена, лйчностна, лйчностно; логйк; логици, (двама и т.н.)
лйфтено; лйфтени личностни логици
лйфтинг, лйфтингьт, лйфтинга лиша (се), -йш лбгика
лифтйрам, -аш лйшав логйст; логйсти, (двама и т.н.)
лнфтйране лишавам (се), -аш логасти
лйфтов лишаване логистйк; логистйци, (двама и т.н.)
лих лйшеен, лйшейния(т), лйшейна, логистйци
лйхва лйшейно; лйшейни логйстика
357
логи стйчсн
логистйчен, логистачния(т), локален, локалния(т), локална, ломлйв

логистйчна, логистйчно; локално;локални ломлйвост, ломливостта
логистйчни локализацибнен, ломбтене
логичен, логйчния(т), логична, локализационния(т), ломбтя, -иш
логично;логични локализационна, лбмски
логически локализационно; лбмчанин; ломчани, (двама и т.н.)
логйчка локализационни ломчани
логйчност, логичности локализация; локализации лбмчанка
лбгна се, -еш локализйрам (се), -аш ломя (се), -йш
лого локализиран лонгёт; лонгёти, (два и т.н.)
логоиатйя локализйране лонгета
логопед; логопеда, (двама и т.н.) локалност, локалността лбнгоз; лонгози, (два и т.н.)
логопеда локам, -аш лонгоза
логопедйчен, логопедачния(т), лбкане лонгбзен, лонгозния(т), лонгозна,
логопедична, логопедично; локатив лонгозно; лонгозни
логопедйчни локатйвен, локатйвния(т), лбнгозки
логопедйчески локатйвна, локативно; лондонски
логопедия локатйвни лондончанин; лондончани,
логопёдка локатор; локатори, (два и т.н.) (двама и т.н.) лондончани
логорёя локатора лондончанка
логос лок&торен, локаторния(т), лонжерон; лонжерони, (два и т.н.)
логотёт; логотёти, (двама и т.н.) локаторна, локаторно; лонжерона
логотёти локаторни лоно
логотётски локаут лопата
лбдеи; лбдени, (два и т.н.) лодена локационен, локационния(т), лопатар, -ът, -а; лопатари, (два и
лбджия; лоджии локационна, локационно; т.н.) лопатара
лбдзки локацибнни лопатарест
лодка локация;локации лопаген, лопатния(т), лопатна,
лодкар, -ят, -я; лодкари, (двама и локва лопатно; лопатни
т.н.) лодкари локна, -еш лопатка
лодкарка локомобйл; локомобили, (два и лопагьчен, лопатъчния(т),
лодкарски т.н.) локомобила лопатьчна, лопатъчно;
лодкарство локомобйлен, локомобйлния(т), лопагьчни
лодководач; лодководачи, (двама локомобйлна, локомобйлно; лопён; лопёни, (два и т.н.)
и т.н.) лодководачи локомобйлни лопёна, и лопяв
лбев локомотйв; локомотиви, (два и лопух; лбпуси, (два и т.н.) лопуха
лоен, лоения(т), лоена, лоено; т.н.) локомотива лбпуш
лоени локомотйвен, локомотйвния(т), лопян; лопёни, (два и т.н.)
лёжа локомотйвна, локомотйвно; лопяна, и лопён
лбже; ложета локомотивни лорд, -ът, -а; лордове, (двама и т.н.)
лозй локомотйворембнтен, лордове
лозаиски локомотйворемонтния(т), лбрдски
лозар, -яг, -я; лозари, (двама и т.н.) локомотйворемонтна, лори
лозари локомотйворемонтно; лорнёт; лорнёти, (два и т.н.)
лозарка локомотйворемонтни лорнета
лозаро-винарски локомотивостроёне лос, -ът, -а; лосове, (два и т.н.) лоса
лозаро-винарство локомотивостройтелен, лосион; лосиони, (два и т.н.)
лозарски локомотив остройтелния(т), лосиона
лозарство локомотивосфойтелна, лосибнен, лоси6шшя(т),
лбзе; лозя локомотивостройтелно; лосионна, лосионно; лосионни
лбзенградски локомотивостройтелни лбсов
лбзенски локум; локуми, (два и т.н.) локума лост, -ът, -а; лостове, (два и т.н.)
лозина локумен, локумения(т), лоста
лозйнка локумена, локумено; локумени лостов
лбзище локумка лот, -ът, -а; лотове, (два и т.н.) лота
лозийца лом, -ът, -а; ломове, (два и т.н.) лотарйен, лотарййния(т),
лбзнишки лома лотарийна, лотарййно;
ЛОЗОВ ломбарден, ломбардния(т), лотарийни
лбзунг; лозунги, (два и т.н.) ломбардна, ломбардно; лотарйнгски
лозунга ломбардни лотария; лотарии
лбзунгов ломбардец; ломбардци, (двама и лбто
лой, лойта т.н.) ломбардци лотос; лотоси, (два и т.н.) лотоса
лойчйца ломбардски лотосов
локал; локали, (два и т.н.) локала ломёие лотофаг; лотофаги (обикн. в мн.ч.)
358
лъж спрорбк
лоция; лоции луковитски лунообразен, лунообразния(т),
лоцман; лоцмани, (двама и т.и.) луковитчанин; луковитчани, лунообразна, лунообразно;
лоцмани (двама и т.н.) луковитчани лунообразни
лбцмански луковитчанка лунохдд; луноходи, (два и т.н.)
лбча, -иш луковица лунохода
лбчене луковичен, луковичния(т), луп (мемад.)
лош луковична, луковично; лупа
лбшав луковични лупам, -аш
лошавина лукс1, -ът, -а лупане
лошокачествен, лукс2, -ът, -а; луксове, (два и т.н.) лупвам, -аш
лошокачествения(т), лукса лупване; лупвания
лошокачествена, луксация; луксации лупйна
лошокачествено; луксмётър; лутссмётри, (два и т.н.) лупинг; лупинги, (два и т.н.)
лошокачествени луксмётъра лупинга
ЛОШ ОТЙ луксозен, луксозния(т), луксозна, лупна, -еш
лошотия; лошотии луксозно; луксозни лустрационен, лустрационния(т),
лоялен, лоялния(т), лоялна, луксозност, луксозността лустрационна, лустрационно;
лоялно;лоялни лулй лустрационни
лоялност, лоялността лулйчка лустрация
лоясам, -аш лумбйго лустрйрам, -аш
лоясвам, -аш лумбагов лустрйране
лоясване лумбален, лумбалния(т), лустро
луандскн лумбапна, лумбално; лумбални лустрбсам, -аш
луб, -ът, -а; лубове, (два и т.н.) луба лумвам, -аш лустрбсан
лубрикант; лубриканти, (два и т.н.) лумване лустрбсвам, -аш
лубриканта лумен лустрбсване
лубрикатор; лубрикатори, (два и луменомётър; луменомётри, (два лутам се, -аш
т.н.) лубрикатора и т.н.) луменомётъра лутане
луга луминал; луминапи, (два и т.н.) лутаница
лугав луминала лутеран: лутерани, (двама и т.н.)
лугачка луминесцёнтен, лутерани, и лютеран
луд луминесцёнтния(т), лутеранка и лютеранка
лудёене луминесцёнтна, луминесцёнтно; лутерански и лютерански
лудётина луминесцёнтни лутеранство и лютеранство
лудешката луминесцёнция; лумннесцёнции лутър
лудёшки лумкам, -аш луфт, -ът, -а; луфтове, (два и т.н.)
лудёя, -еш лумкане луфта
лудичък, лудичкия(т), лудичка, лумна, -еш лучен, лучения(т), лучена лучено;
лудичко; лудички лумпен; лумпени, (двама и т.н.) лучени
лудница лумпени лученица
лудогорски лумпенизйрам (се), -аш лучец
лудолфов лумпенизйран лучник; лудници, (два и т.н.)
лудо-младо; луди-млади лумпенизйране лучника
лудория;лудории лумпен пролетариат лъв, -ът, -а; лъвове, (два и т.н.) льва
лудост, лудостта лунй; лунй лъвйца
лудувам, -аш лунапарк, -ът, -а; лунапаркове, лъвов
лудуване (два и т.н.) лунапарка лъвски
лужичанин; лужичани, (двама и лунатйзъм, лунатйзмът, лъвче; лъвчета
тл.) лужичани лунатйзма лъгане
лужичанка лунатйк; лунатици, (двама и т.н.) лъгбтене
лужйшки лунатйци лъгбтя, -иш
луидбр; луидори, (два и т.н.) лунатйчен, лунатйчния(т), лъжа
луидора лунатйчна, лунатйчно; лУжа (се), -еш
луизиански лунатични лъжеаргумёнт; лъжеаргумёнти,
лук, -ът, -а; лукове, (два и т.н.) лука лунатйчка (два и т.н.) лъжеаргумёнта
лукав лунен, лунния(т), лунна, лунно; лъжегостоприёмство
лукавост, лукавостга лунни лъжекласицйзъм,
лукавствам, -аш лунест лъжекласицйзмът,
лукавстване луничав лъжекласицйзма
лукавство; лукавства луничка лъжекласйчески
лукавщина лунносрёбърен, лъженаука
луканка лутшосрёбърния(т), лъжепатриот; лъжепатриоти,
лукйаков лунносрёбърна, (двама и т.н.) лъжепатриоти
луков лунносрёбърно;лунносрёбърни лъжепрорбк; лъжепрорбци,
359
лъж спророк
(двама и т.н.) лъжепророци лъскавочервено; любвеобйлносг,

лъжепророчествам, -аш лъскавочервени любвеобилността
лъжепророчестване л ьскавочерен, лъскавочерния(т), любе; любета
лъжесвидетел; лъжесвидетели, лъскавочерна, лъскавочерно; любезен, любёзния(т), любезна,
(двама и т.н.) лъжесвидетели лъскавочерни любезно; любезни
лъжесвидстел ка лъскам, -аш любезнича, -иш
лъжесвидетелски лъскане любезничене
лъжесвидетелствам, -аш лъскач1; лъскачи, (двама и т.н.) любезност, любезността
лъжесвидетелстване лъскачи (лице) любене
лъжесвидетелство; лъскач2; лъскачи, (два и т.н.) любеница
лъжесвидетелства лъскача(нелице) любеничар; любеничари, (двама
лъжеучение лъскунка и т.н.) любеничари
лъжеучйтел, - ят, -я; лъсна, -еш любенйчен, любенйчния(т),
лъжеучители, (двама и т.н.) лъст, лъстта любенйчна, любенйчно;
лъжеучйтели лъстене любенйчни
лъжеучйтелствам, -аш лъстйв любйм
лъж^ц; лъжци, (двама и т.н.) лъстя, -йш любймец1; любимци, (двама и т.н.)
лъжци лъх, -ът, -а ;побймци (лице)
лъжйца лъха ми (3 л.) любимец2; любимци, (два и т.н.)
лъжичка лъхам, -аш любимеца (нелице)
лъжйчник; лъжйчници, (два и т.н.) лъхане любймка
лъжичника лъхва ми (3 л.) любител, -ят, -я; любители,
лъжкйпя лъхвам, -аш (двама и т.н.) любители
лъжла лъхване любйтелка
лъжлйв лъхна, -еш любйтелски
лъжлйвост, лъжливостга лъхтене люблянски
лъжльо; лъжльовци, (двама и т.н.) лъхтй, -йш любов, любовта
лъжльовци лъч; лъчи и льчове, (два и т.н.) лъча люббвен, любовния(т) любовна,
лъжовен, лъжовния(т), лъжовна, лъчев любовно; любовни
лъжовно; лъжовни лъчевйден, лъчевйдния(т), любовник; любовници, (двама и
лъжбвност, лъжовността лъчевйдна, лъчевйдно; т.н.) любовници
лък, -ът, -а; лъкове, (два и т.н.) лъка лъчевйдни любовница
лъка лъчевица любовчййка
лъкатуша, -иш лъчезарен, лъчезарния(т), л юбовчйя; любовчйи, (двама и т.н.)
лъкатушел, лъкатушния(т), лъчезарна, лъчезарно; любовчйи
лъкатушна, лъкатушно; лъчезарни любознателен,
лъкатушни лъчезарност, лъчезарността любознателния(т),
лъкатушене лъчеизпускане любознателна, любознателно;
лъков лъчение любознателни
лъковйден, лъковйдния(т), лъчест любознателност,
лъковйдна, лъковйдно; лъчетерапия; лъчетерапии любознателността
лъковйдни лъчетерапевт; лъчетерапевти, любопйтен, любопйтния(т),
лъкообразеп, лъкообразния(т), (двама и т.н.) лъчетерапевти любопйтна, любопйтно;
лъкообразна, лъкообразно; лъчетерапевтйчен, любопитни
лъкообразни лъчетерапевтйчния(т); любопйтствам, -аш
лъсвам, -аш лъчетерапевтична, любопйтстване
лъсване лъчетерапевтйчно; любопйтство
лъскав лъчетерапевтйчни люборбден, любородния(т),
льскавииа лъчйст любородна, любородно;
лъскавобял, лъскавобелия(т), лъчйстокафяв любородни
лъскавобяла, лъскавобяло; лъчйстосребрйст любувам се, -аш
лъскавобели лъчйстост, лъчистостта любуване
лъскавогладък, лъщене любя (се), -иш
лъскавогладкия(т), лъщя, -йш люгер; люгери, (два и т.н.) люгера
лъскаво! ладка, лъскавогладко; льольо; льольовци, (двама и т.н.) люде
лъскавогладки льольовци людоед; людоёди, (двама и т.н.)
лъскавозелен, льос, -ът, -а людоёди
лъскавозеления(т), льосов людоедски
лъскавозелена, лъскавозелено; льохман; лъохмани, (двама и т.н.) людоедство
лъскавозеленн лъохмани людски
.тьскавост, лъскавостта любав люк, -ът, -а; люкове, (два и т.н.)
лъскавочервен, любвеобилен, любвеобйлния(т), люка
лъскавочервения(т), любвеобилна, любвеобилно; люков
лъскавочервена, любвеобилни люксембургски
360
лйтос
лкжсембургчаиин; лютеран; лютерани, (двама и т.н.) люшканица

люксембургчани, (двама и т.н.) лютерани, и лутеран люшна (се), -еш
люксембургчани лютеранка и лутеранка лющене
люксембургчанка лютерански и лутераиски лющйлник; лющилници, (два и
люлея (се), -еш лютеранство и лутеранство т.н.) лющйлника
люлински люти ми (3 л.) лющя (се), -иш
лй лка лютибродски ляв, левия(т), лява, ляво; леви
люлчеи, люлчения(т), люлчена, лютив лявовъртящ и левовъртйщ
люлчено; люлчени лютивина ляга ми се (3 л.)
люляк; люляци, (два и т.н.) люляка лютйвост, лютивостта лягам (си), -аш
люляков лютидолски лягане
люпене лютика лясковец; лясковци, (двама и
люпилня лютйков т.н.) лясковци
люпйло; люпила лютина лйсковка
люпя (се), -иш лютйца лясковски
люсвам, -аш лютиче; лютичета лястовица и ластовица
люсване лютйчина лйстовичен, лястовичния(т),
люскам, -аш лютия лястовична, лястовично;
люскане лютост, лютостта лястовични, и ластовичен
люсна, -еш лютя (се), -йш лястовичи, лястовичия(т),
люспа люцерна лястовича, лястовиче;
люспене люцернов лястовичи, и ластовичи
люспест люшвам (се), -аш лястовичкаи ластовичка
лют люшване лят, летия(т), лята, лято; лети
лютене люшкам (се), -аш лято; лета
лютеница люшкане лятос
361
м магистратйвен,
магистратйвния(т),
магистратйвна, магистратйвно;
магистратйвни
магистратски
магистратура
магистър; магйстри, (двама и
магнйтобиология
магнйтогравитационен,
магнйтогравитаци6нния(т),
магнйтогравитационна,
магнйтофавитационно;
магнйтогравитационни
магнитограф; магнитографи,
т.н.) магйстри (два и т.н.) магнитографа
ма магйстърски магнйтоелектрйчески
маане; маанета магйчен, магйчния(т), магйчна, магнйтонндуктйвен,
мавзолеен, мавзолейния(т), магйчно; магични магнйтоиндуктйвння(т),
мавзолейна, мавзолейно; магически магнйтоиндуктйвна,
мавзолейни магйя; магии магнйтоиндуктйвно;
мавзолей, -ят, -я; мавзолеи, (два и магма магнйтоиндуктйвни
т.н.) мавзолея магматйчен, магматйчния(т), магнитологии
мавританец; мавританци, (двама магматична, магматйчно; магнитометрия
и т.н.) мавританци магматйчни магнитометър; магнитометри,
мавритйика магмен, магмения(т), магмеиа, (два и т.н.) магнитометъра
мавритански магмено; магмени магнитосфера
мавруд магнат; магнати, (двама и т.н.) магиитотерапия
маврудов магнати магнитуд, магнитудът, магнитуда
мавър; маври, (двама и т.н.) маври магиатен, магнатения(т), магиолиев
мавърски магнатена, магнатено; магнолйт, магнолйтът, магнолйта
маг, -ът, -а; магове, (двама и т.н.) магнатени магнолия; магнолии
магове магнатски маго
магазйн; магазйни, (два и т.н.) магнёзиев магьосник: магьосници, (двама и
магазина магнезий, -ят, -я т.н.) магьосници
магазинаж; магазинажи, (два и магнетизйрам (се), -аш магьбсннца
т.н.) магазинажа магнетнзйран магьоснически
магазйнен, магазйнния(т), магнетизйране магьбсничество
магазйнна, магазйнно; магнетйзъм, магнетизмът, мадагаскарец; мадагаскарци,
магазинни машетйзма (двама и т.н.) мадагаскарци
магазинер; магазинери, (двама и магнетйт, магнетйтът, магнетйта мадагаскарка
т.н.) магазинери магнетичен, магнетйчния(т), мадагаскарски
магазин£рка магнетйчна, магнетично; мадам
магазинерски магнетични мадама
магазйя; магазйи магнетйчески мадански
магаре; магарета магнетофон; магнетофони (два и мадарски
магаренце; магаренца т.н.) магнетофона мадёйра
магаретар, -ят, -я; магаретари, магнетофонен, мадёиренски
(двама и т.н.) магаретари магнетофонния(т), маджар; маджари (обикн. в мн.ч.)
магарешки магнетофонна, магнетофонно; маджарка
магарйца магнетофонни маджарски
магарйя; магарии магнйт; магнити, (два и т.н.) маджун
магданбз, магданозът, магданоза магнйта маджунен, маджунения(т),
магданбзен, магданозения(т), магнйтен, магнйтния(т), маджунена, маджунено;
магданозена, магданозено; магнитна, магнитно; магнйтни маджунени
магданозени магнитнзйрам (се), -аш маджунйрам, -аш
магданозлйя магнитизйране маджунйран
магдаиозов магнйтноимпулсен, маджунйране
магер; магери, (двама и т.н.) магери магнйтноимпулсния(т), мадмоазёл
магерене магнйтноимпулсна, мадона
магерница магнйтноимпулсно; мадраски
магерски магнйтноимпулсни мадригал; мадригали, (два и т.н.)
магеря, -иш магнйтноиндукционен, мадригала
магйзъм, магйзмът, магйзма магнйтноиндукционния(т), мадригален, мадригалния(т),
магистрала магнйтноиндукционна, мадригална, мадригално;
магистрален, магистралния(т), магнйтноиндукционно; мадригални
магистрална, магистрално; магнйтноиндукционни мадрйдски
магистрални магнйтоакустйчен, маене
магистрант; магистранти, (двама магнйтоакустйчния(т), маестбзо
и т.н.) магистраити магнйтоакустйчна, маёстро
магистрат; магистрати, (двама и магнйтоакустйчно; мажа (се), -еш
т.н.) магистрати магнйтоакустйчни мажор
362
м акрорслёф
мажорен, мажорния(т), мажорна, маймуноподббни макаронени
мажорно; мажорни маймуночовёк; маймуночовёци, макаронйзъм, макаронйзмът,
мажорётен, мажорётния(т), (двама и т.н.) маймуночовёци макаронизма; макаронйзми,
мажорётна, мажорётно; маймунскн (два и т.н.) макаронйзъма
мажорётни маймучетво; маймунства македонец; македонци, (двама и
мажорётка маймунщина т.н.) македонци
мажоритарен, мажоритарния(т), маймуня се, -йш македонйзъм, македонйзмът,
мажоритарна, мажоритарно; майна; майни македонйзма
мажоритарни майб македонка
маждрност, мажорността майолйка македоно-одрински
маз, мазта майолйков македонски
маз4 майонеза макёт; макёти, (два и т.н.) макёта
мазане майор; майори, (двама и т.н.) макётеи, макётния(т), макётна,
мазач; мазачи, (двама и т.н.) майори макётао; макётни
мазачи майоран, майоранът, майорана макиавслйзъм. макиавелйзмът,
мазачен, мазачния(т), мазачна, майорат; майората, (два и т.н.) макиавелйзма
мазачно; мазачни майората макиаж
мазачески майбрдом; майордоми, (двама и мйков
мазачка т.н.) майордоми макроанализ; макроанализи,
мазвам, -аш майорен, майорния(т), майорна, (два и т.н.) макроанализа
мазване майорно; майорни макроаналитйчен,
мазё; мазёта Майорка макроаналитачния(т),
мазен, мазния(т), мазна, мазно; майорски макроаналитачна,
мазни майбрша макроаналитачно;
мазилка майсенски макроаналитачни
мазйло; мазила майски макрогеомётрия
мазна, -еш мейстерзингер; майстерзйнгери, макроелемёнт; макроелемёнти,
мазнене (двама и т.н.) майстерзйнгери (два и т.н.) макроелемёнта
мазнйк; мазници, (двама и т.н.) майстор; майстори, (двама и т.н.) макроикономйка
мазници майстори макронкономйст;
мазнина майсторёне макроикономйсти, (двама и
мазнйца майстория; майстории т.н.) макроикономйсти
мазня се, -иш майсторка м&кроикономйчески
мазол; мазоли, (два и т.н.) мазола майсторлък макроисторйчески
мазолест майсторски макроистбрия
мазохизъм, мазохизмът, майсторство макроинструкция;
мазохизма майсторя, -йш макроинструкции
мазохйст; мазохйсти, (двама и майтап; майтапи, (два и т.н.) макроклймат, -ът, -а
т.н.) мазохиста майтапа макроклиматйчен,
мазохистйчен, мазохистачния(т), майтапенеи майтапёне макроклиматйчния(т),
мазохиетична, мазохистйчно; майтапчййка макроклиматйчна,
мазохиетични майтапчийски макроклиматйчно;
мазохистки майтапчйя; майтапчии, (двама и макроклиматйчни
мазурка т.н.) майтапчии макрокосмйчен,
мазут майтапя (се), -иш, и майтапя макрокосмйчния(т),
мазутен, мазутния(т), мазутна, (се) макрокосмйчна,
мазутно; мазутни майтапя (се) , -йш, и майтапя макрокосмйчно;
мазутов (се) макрокосмйчни
мазутохранйлище; М&ЙЧИН макрокосмйчески
мазутохранйлшца майчински макрокосмос
май (само мн.ч.) майчинство макромолекула
май (същ.) м&йчица макромолекулен,
май (част.) мак, -ът, -а; макове, (два и т.н.) макромолекулния(т),
майка мака макромолекулна,
майкини макад&м макромолекулно;
маймуна макадамов ммфомолекулни
маймунджилък; макак; макаци, (два и т.н.) макака макроорганйзьм;
маймунджилъци, (два и т.н.) макао макроорганйзми, (два и т.н.)
маймунджилъка макар макроорганйзъма
маймунка макарй макропоказйтел, -ят, -я;
маймуноподобен, макарон; макарони (обикн. в макропоказатели, (два и т.н.)
маймуноподобния(т), мн.ч.) макропоказателя
маймуноподобна, макаронен, макаронения(т), макрорамка
маймуноподобно; макаронена, макаронено; макрорелёф
м ак р о с-
макрос; макроси, (два и т.н.) малайци малоброен, малобройния(т),

макроса малайзиец; малайзййци, (двама и малобройна, малобройно;
макросензмйчен, т.н.) малайзййци малобройни
макросеизмйчния(т), малайзийка малобрбйност, малобройността
макросеизмйчна, малайзййски маловажен, маловажния(т),
макросеизмично; малайка маловажна, маловажно;
макросеизмични малайски маловажни
микроскопичен, малакоф; малакофи, (два и т.н.) маловажност, маловажността
макроскопичния(т), малакофа маловёрен, маловёрния(т),
макроскопична, м а.та машка маловёрна, маловёрно;
макроскопично; макроскопични малариен, маларййния(т), маловёрни
макроспора маларийна, маларийно; маловёрие
макроспорангий; макроспорангии маларийни маловоден, маловодния(т),
(обикн. ВМН.Ч.) маларйчен, мапарйчния(т), маловодна, маловодно;
макроструктура маларйчна, маларйчно; маловодни
макроструктурен, маларйчни маловодие
макроструктурния(т), малария маловодност, маловодностга
макроструктурна, малахйт; малахита, (два и т.н.) малогабаритен,
макроструктурно; малахита малогабарйтния(т),
макроструктурни малахитов малогабаритна, малогабаритно;
макрофаг; макрофаги (обикн. в малаче; малачета малогабаритни
мн.ч.) малачка малограмажен,
макроцефал; макроцефали, малаялам, малаяламът, малограмажния(т),
(двама и т.н.) макроцефали малаялама малофамажна, малофамажно;
макроцефалия малгаш; малгаши, (двама и т.н.) малофамажни
м&кси мажаши малограмотен,
максима малгашка малофамотния(т),
максимален, максималния(т), малгашкп малофамотна, малофамотно;
максимална, максимално; малебй малофамотни
максимални малёене малограмотност,
макснмалнзйрам, -аш мале-мале (межд.) малофамотността
максимализм ране малйец; малййци, (двама и т.н.) малодоходен, малодоходния(т),
максимализъм, максимализмът, малййци малодоходна, малодоходно;
максимализма малийка малодоходни
максималист; максималиста, малййски малодушен, малодупшия(т),
(двама и т.н.) максималиста малйна малодушна, малодушно;
макси мал истинен, малинаж; малинажи, (два и т.н.) малодушни
максималистачния(т), малинажа малодушие
максималистйчна, малинак; малинаци, (два и т.н.) малоетажен, малоетажния(т),
максималистачно; малинака малоетажна, малоетажно;
максималистачни малинар, -ят, -я; малинари, малоетажни
максималистка (двама и т.н.) малинари малоимотен, малоимотаия(т);
максимално-мииимален, малинарка малоимотна, малоимотно;
максимално-минималния(т), малйненочервён, малоимотни
максимално-минимална, малйненочервёния(т), малокалйбрен,
максимално-минимално; малйненочервёна, малокалйбрения(т),
максимално-мшшмални малйненочервёно; малокалибрена, малокалибрено;
максимода малйненочервёни малокалибрени
максимум; максимуми, (два и т.н.) малинобёр, малинобёрът, малокровен, малокръвния(т),
максимума малинобёра малокръвна, малокръвно;
максимум малйнов малокръвни
мйксиполй малиновка малокръвие
максисйнгъл; максисйнгли, (два малйновочервёв, малокръвност, малокръвността
и т.н.) максисйнгьла малйновочервёния(т), малокултурен,
макулатура малйновочервёна, малокултурния(т),
макулатурен, макулат>рния(т), малиновочервёно; малокултурна, малокултурно;
макулатурна, макулатурно; малйновочервёни малокултурни
макулатур™ малкоформатсн. малолётен, малолётния(т),
малавйец; малавййци, (двама и малкоформатния(т), малолётна, малолётно;
т.н.) малавййци малкоформатна, малолетни
малавййка малкоформатно; малолетие
малавййски малкоформатни малолётност, малолетността
мйлага малоазиатски малолитражен,
малйец; малайци, (двама и т.н.) малоазййски малолифажния(т),
364
манилски
малолитражна, малолитражно; мймннка мандраджийка
малолитражни мамлйв мандраджийски
малолюден, малолюдния(т), мамул; мамули, (два и т.н.) мамула маидраджийство
малолюдна, малолюдно; мамулен, мамуления(т), мандраджия; мандраджии
малолюден мамулена, мамулено; мамулени мандрйл; мандрйли, (два и т.н.)
маломерен, маломёрния(т), мамут; мамути, (два и т.н.) мамута мандрйла
маломерна, маломерно; мамутов манёвра
маломерни мамя (се), -иш манёврен, манёврения(т),
маломёрност, маломерността мана манёврена, манёврено;
маломощен, маломощния(т), манастйр; манастири, (два и т.н.) манёврени
маломощна, маломощно; манастира манёвреност, маневреността
маломощни манастйрище; манастирища маневрйрам, -аш
малотиражен, малотиражния(т), манастйрски маневрйране
малотиражна, малотиражно; манатарка маневрйст; маневрйсти, (двама и
малотиражни манйф; манафи, (двама и т.н.) т.н.) маневрйсти
малотраен, малотрайния(т), манафи манёж; манежи, (два и т.н.)
малотрайна, малотрайно; манафски манёжа
малотрайни мангал; мангали, (два и т.н.) манёжен, манёжния(т), манёжна,
малоумен, малоумния(т), мангала манёжно; манёжни
малоумна, малоумно; малоумни манган манекён1; манекёни, (двама и т.н.)
малоумие мангйнен, манганния(т), манекёни (лице)
малоумност, малоумността манганна, манганно; манганни манекен2; манекёни, (два и т.н.)
малоценен, малоцённия(т), манганйн манекёна(нелице)
малоценна, малоцённо; манганйт манекёнка
малоцённи манганов манекёнски
малоцённост, малоценността мангйзи (само мн.ч.) манёрка
малочислен, малочйсления(т), манго ; манговци (двама и т.н.) маниак; маниаци, (двама и т.н.)
малочйслена, малочйслено; манговци маниаци
малочйслени мйнго2 маниакален, маниакалния(т),
малочйсленост, малочисленостга мйнгов маниакална, маниакално;
малтйец; малтййци, (двама и т.н.) манговица маниакални
малтййци мйнгри маниакалнодепреейвен,
малтййка мангров маниакалнодепресйвния(т),
малтийски мангуста маниакалнодепреейвна,
малтоза мандало; мандала, и мандало маниакалнодепреейвно;
малтретирам, -аш мандало; мандала, и мандало маниакалнодепреейвни
малтретиран мандарйн; мандарини, (двама и маниакално-дспресйвен.
малтретиране т.н.) мандарини маниакално-депресйвния(т),
малтусиаиец; малтусианци, мандарйна маниакално-депреейвна,
(двама и т.н.) малтусианци мандарйнов маниакално-депреейвно;
малтуснански мандарйнски маниакално-депреейвни
малтусийнство мандат; мандати, (два и т.н.) маниакалност, маниакалностга
малц, малцът, малца мандата маниачески
малцйна мандатен, мандатния(т), маниачество
малцинствен, малцинствения(т), мандатна, мандатно; мандатни маниачка
малцинствена, малцинствено; мандатйрам, -аш маниашкн
малцинствени мандатйране маниащина
малцинство' мандатоноейтел, -ят, -я; манивёла
малцинство2; малцинства мандатоноейтели, (двама и т.н.) мапиёр; маниёри, (даа и т.н.)
малцов мандатоноейтели маниёра
малчуган; малчугани, (двама и мандахёрцам (се), -аш маниёрен, маниёрния(т),
т.н.) малчугани мандахёрцане маниёрна, маниёрно; маниёрни
мйлшанс манджа маниерйзъм, маниерйзмът,
малък, малхия(т), малка, малко; манджурец; манджурци, (двама и маниерйзма
малки т.н.) манджурци маниерйстки
мама манджурка маниёрнича, -иш
мамалйга манджурски маниёрничене
мамалигар, -ят, -я; мамалигари, мандолйна маниёрност, маниерностга
(двама и т.н.) мамалигари мандолйнен, мандолинния(т), маникюр
мамалигарски мандолюша, мандолйнно; маникюрйст; маникюрйсти,
мамба мандолинни (двама и т.н.) маникюрйсти
мамене мйндра маникюрйстка
мамин мандрагора манйла
мамини мандрагбров манйлскн
365
маниока
маниока манталитёт, манталитетът, марйзя, -иш
маниоков манталитета марйна
манипулант; манипуланти, манталитётен, манталитётния(т), марината
(двама и т.н.) манипуланти манталитётна, манталитётао; маринйзъм, маринизмът,
мапипулатйвен, манталитётни маринизма
манипулатйвния(т), мантинёла маринйст; мариниста, (двама и
манипулатйвна, манипулатйвно; мантйса т.н.) маринйста
манипулатавни мантия; мантии маринистйчен,
манипулятор'; манипулатори, манто; манта маринистйчния(т),
(двама и т.н.) манипулатори мЯнтра маринистачна, маринистйчно'
(лице) манту мариниетични
манипулятор2; манипулатори, (два мануален, мануалния(т), маринйстка
и т.н.) манипулатора (нелице) мануална, мануално; мануални маринйстки
маннпулЯторка манускрйпт; манускрипта, (два и мариновам, -аш
манипулационен, т.н.) манускрипта маринбван
манипулационния(т), мЯнчестърски мариноване
манипулационна, манш, -ът, -а; маншове, (два и т.н.) марионётен, марионётния(т),
манипулационно; манша марионётна, марионётно;
манипулационни маншёт; маншёта, (два и т.н.) марионетки
манипулационна маншёта марионетка
манипулация; манипулации маншон; маншони, (два и т.н.) марихуана
манипулирам, -аш маншона марйшки
манипулйран маньбвър; маньоври, (два и т.н.) марка
манипулйране маньовъра маркаджия; маркаджии, (двама и
маннфактура маойзъм, маойзмът, маоизма т.н.) маркаджии
манифактурен, маор; маори (обикн. в мн.ч.) мйркграф; маркграфове, (двама и
манифактурния(т), марабу; марабута т.н.) маркграфове
манифактурна, манифактурно; маразъм, маразмът, маразма маркграфство; маркграфства
манифактурни маракёшки маркер; маркери, (два и т.н.)
манифактурйст; мараня маркера
манифакгурйста, (двама и т.н.) маратбн; маратони, (два и т.н.) маркетизйция
манифактурйсти маратона маркетизйрам, -аш
манифактурйстка маратонец; маратонци, (двама и маркетизйране
манифест; манифеста, (два и т.н.) т.н.) маратонци маркетинг
манифеста маратбнка1 маркетингов
манифестант; манифестанта, маратонка2; маратонки (обикн. в маркетйрам, -аш
(двама и т.н.) манифестанта мн.ч.) маркетйране
манифестантка маратонски маркетология
манифестйнтски маргарйн маркетьбр; маркетьори, (двама и
манифестация; манифестации маргарйнен, маргарйнения(т), т.н.) маркетьори
манифестйрам, -аш маргарйнена, маргарйнено; маркйз; маркизи, (двама и т.н.)
манифестйране маргарйнени маркйзи
манихёй; манихёи (обикн. в мн.ч.) маргарйнов маркйза
маиихёйски маргарйт и Маргарит маркизет
манихейство маргарйтен, маргарйтения(т), маркйрам, -аш
мания; мании маргарйтена, маргарйтено; маркйран
манкйрам, -аш маргарйтени маркйране
манкйране маргарйтка маркировач; маркировачи,
манкьор; манкьори, (двама и т.н.) маргарйтов (двама и т.н.) маркировачи
манкьори маргинал; маргинали, (двама и маркировка
манкьорка т.н.) маргинали маркировъчен,
манлихёра маргинален, маргиналния(т), маркировъчния(т),
манлихёров маргинална, маргинално; маркировъчна, маркировъчно;
манна маргинални маркировъчни
манометър; манометри, (два и т.н.) маргинализйрам (се), -аш мЯрков
манометъра маргинализйран марковизЯция
манбсам (се), -аш маргинал Шираке марковизйрам, -аш
манбсвам (се), -аш маргиналия; маргиналии марковизйране
маносване марда мйрколюбйтел, -ят, -я;
мансарда мйрж, -ът, -а; маржове, (два и т.н.) марколюбйтели, (двама и т.н.)
мансарден, мансардния(т), маржа марколюбйтели
мансардна, мансардно; маржов марколюбйтелка
мансардни марй мЯрколюбйтелски
мЯнта марйз; марйзи, (два и т.н.) марйза мЯрколюбйтелство
366
м асон оп рои зводствен
маркосъбирач; маркосъбирачи, маршалски масленозелён.
(двама и т.н.) маркосъбирачи маршировка масленозелёния(т),
мйркотбтевец; маркототевци, марширувам, - а ш
(двама и т.н.) маркототевци масленозелёна, масленозелёно;
маршируване масленозелёни
маркототевски мйршов масленокафйв
марксизъм, марксизмът, маршрут; маршрути, (два и т.н.) масленосйв
марксизма маршрута масленосйн
марксист; марксисти, (двама и маршрутен, маршрутния(т), масленост, маслеността
т.н.) марксисти маршругна, маршрутно;
марксистка масленочёрен, масленочёрния(т),
маршрутни масленочёрна, масленочёрно;
марксистки маршрутка масленочёрни
марксйческн мас, маета маслйна
маркуч; маркучи, (два и т.н.) м&са маслйнен, маслйнения(т),
маркуча масаж; масюки, (два и т.н.) масажа маслинена, маслинено;
марлен, марления(т), марлена, масажен, масажния(т), масажна, маслинени
марлено; марлени масюкно; масажни маслйненозелён,
мАрля масажирам, -аш маслйненозелёния(т),
мармалад; мармалади, (два и т.н.) масажиране маслиненозелёна,
мармалада масажист; масажисти, (двама и маслйненозелёно;
мармаладен, мармаладения(т), т.н.) масажисти маслйненозелёни
мармаладена, мармаладено; масажйстка маслйненокафяв
мармаладени масаи (обикн. в мн.ч.) маслйненорезедав
мармаладов маейт; масата, (два и т.н.) масата маслйненочёрен,
мародёр; мародёри, (двама и т.н.) масив; масиви, (два и т.н.) масива маслиненочёрния(т),
мародёри маейвен, масйвния(т), маейвна, маслиненочёрна,
мародёрски маейвно; масивни маслйненочёрно;
мародёрствам, -аш масйвност, масивността маслиненочёрни
мародёрстване маейраи маслйнов
мародёрство; мародёрства маска масло; масла
мароканец; мароканци, (двама и маскарй маслобоен, маслобойния(т),
т.н.) мароканци маскарад; маскаради, (два и т.н.) маслобойна, маслобойно;
мароканка маскарада маслобойни
марокански маскараден, маскарадния(т), маслоббйна
марокён, марокенът, марокена маскарадна, маскарадно; масловка
марокёнен, марокёнения(т), маскарадни маслод&ен, маслодайния(т),
марокёнена, марокёнено; маскарёне маслодайна, маслодайно;
марокёнени маскарлък маслодайни
марсиане»: марсианци, (двама и маскаря (се), -йш маслодййиост, маслодайносгта
т.н.) марсианци маскен, маскения(т), маскена, маслодббив, маслодобивът,
марсианка маскено; маскени маслодобива
марсиански маскйрам (се), -аш маслопроизводйтелен,
марсилски маскйран
марсов маслопроизводителния(т),
маскйране маслопроизводйтелна,
март маскировка маслопроизводйтелно;
м&ртеница маскировъчен, маслопроизводйтелни
мартеничка маскировъчния(т), маслопроизводство
мартёнов маскировъчна, маскировъчно; маслоразтворйм
мартенски маскировъчни маслосвёт; маслосвёта, (два и
мартйни маскулинизация т.н.) маслосвёта
мартиролог; мартиролози, (два и маслар, -ят, -я; маслари, (двама и масльоика
т.н.) мартиролога т.н.) маслари масмёдиен, масмёдийния(т),
марулен, маруления(т), маслйрка масмёдийна, масмёдийно;
марулена, марулено; марулени масларски масмёдийни
маруля масларство масмёдия; масмедии
марципан; марципани, (два и маслен, масления(т), маслена, масов
т.н.) марципана маслено; маслени масовизация
марципанен, марципанения(т), масленйца масовизйрам (се), -аш
марципанена, марциланено; масленка масовизйране
марципанени масленоетерйчен, масовка
марципанов масденоетерйчния(т), масово
марш; маршове, (два и т.н.) марша масленоетерична, масовополитйчески
марш (межд.) масленоетерично; масовопроизвбдствен,
маршал; маршали, (двама и т.н.) масленоетерични масовопроизводствения(т),
маршали масленожълт масовопроизводствена,
367
м асовон рои звод ствен
масовопроизводствено; математйчен, математйчния(т), матовобял. матовобёлия(т),

масовопроизводствени математйчна, математйчно; матовобяла, матовобяло;
масоворазяснйтелен, математйчни матовобёли
масоворазяснйтелния(т), математйчески мйтовожълт
масоворазяснителна, математйчка матовосйн
масоворазяснйтелно; матерен, матерния(т), матерна, матовосребрйст
масоворазяснйтелни матерно; матерни матовочёрен, матовочёрния(т),
мйсовост, масовостта материал; материали, (два и т.н.) матовочёрна, матовочёрно;
масон; масони, (двама и т.н.) материала матовочёрни
масони материален, материалния(т), маточен, маточния(т), маточна,
масйнски материална, материално; маточно; маточни
масонство материални мйточина
масраф, масрафи, (два и т.н.) материализация маточник; маточници, (два и
масрафа материализирам (се), -аш т.н.) маточника
мйстен, мастния(т), мастна, материализйране матрак; матраци, (два и т.н.)
мастно; мастни материалйзъм, материализмът, матрака
мастербокс; мастербоксове, (два материализма матриарх&лен,
и т.н.) мастербокса материалйст; материалиста, матриархалния(т),
мастеринг (двама и т.н.) материалиста матриархална, матриархално;
мастика материалист йчен, матриархални
мастйков материалистйчния(т), матриархат
мастйлен, мастйления(т), материалистична, матрйкула
мастилена, мастилено; материалистично; матрикуларен.
мастилени материалистачни матрикуларния(т),
мастйленозелёи, материалистически матрикуларна, матрикуларно;
масталенозелёния(т), материалистка матрикуларни
мастиленозелена, материалнобйтов матрйца
мастиленозелёно; материйлно-икономйчески матричар, -ят, -я; матричари,
мастйленозелёни магери алнокултурен. (двама и т.н.) матричари
мастйленосйн материалнокултурния(т), матрйчен, матрйчния(т),
мастйленоструен, материалнокултурна, матрйчна, матрйчно; матрични
мастйленоструйния(т), материалнокултурно; матрбна
мастйленоструна, материалнокултурни матрбс; матроси, (двама и т.н.)
мастиленоструйно; материалноотговорен. матроси
мастиленоструйни материалноотговорния(т), матрбски
мастйленочёрен, материалноотговорна, матрьошка
мастйленочёрния(т), материалноотговорно; матура
масталеночёрна, материалноотговорни матуритётен, матуритётния(т),
мастйленочёрно; материал ноотчётен, матуритетна, матуритётно;
мастйленочёрни материалноотчётния(т), матуритётни
мастйлница материалноотчётна, маузер; маузери, (два и т.н.)
мастйло; мастила материалноотчётно; маузера
мастйт; мастити, (два и т.н.) материалноотчётни м&узеров
мастита материалнопроизводсгвен. маунтинбайк; маунтинбайкове,
мастйт материалнопроизводствения(т), (два и т.н.) маунтинбайка
мастноразтворйм материалнопроизводствена, маунтинборд; маунтинбордове,
мастодонзавър; мастодонзаври, материалнопроизводствено; (два и т.н.) маунтинборда
(два и т.н.) мастодонзавъра материалнопроизводствени мафиозен, мафиозния(т),
мастодбнт; мастодонти, (два и т.и.) материалност, материалността мафиозна, мафиозно; мафиозни
мастодонта магериално-технйчески мафибт; мафиоти, (двама и т.н.)
мастопатйя материк; материци, (два и т.н.) мафиоти
мастурбация матерйка мафиотизйрам (се), -аш
мастурбйрам, -аш матерйнски мафиотизйране
мастурбйране матерйнство мафибтка
масур; масури, (два и т.н.) масура матёрия; матёрии мафиотски
масълцё матинё; матинёта мафия; мафии
мат, -ът, -а матйрам, -аш мах, -ът, -а; махове, (два и т.н.)
матадор; матадори, (двама и т.н.) матйран маха
матадори матйране махагби
матё матка махагбнен, махагонения(т),
математизация маткап; маткапи, (два и т.н.) махагонена, махагонено;
математйк; математици, (двама и маткапа махагонени
т.н.) математици матов махагонов
математика матовоблёд махала
368
м егаб ай т
махало; махала машинйстка машинописец; машинописци,
махам, -аш машйнка (двама и т.н.) машинописци
махам (се), -аш машйнноавтоматйчен, машинопйска
махане машйнноавтоматйчния(т), машиноремонтен.
махараджа машйнноавтоматйчна, машиноремонтния(т),
махарйни машйнноавтоматйчно; машиноремонтна,
махатма машйнноавтоматйчни машиноремонтно;
м&хвам, -аш машйнно-автоматйчен, машиноремонтни
махване маишнно-автоматйчния(т), машиностроене
махлёнец; махлёнци, (двама и т.н.) машйнно-автоматйчна, машиностройтел, -ят, -я;
махлёнци машйнно-автоматйчно; машиностроители, (двама и
махлёнка машйнно-автоматйчни т.н.) машиностроители
махленски машйнно-електротехнйчески машиностроителен,
махмурлйя; махмурлии, (двама и машйнноизчнслйтелен, машиностройтелния(т),
т.н.) махмурлии машйнноизчислйтелния(т), машиностроителна,
махмурлук машйнноизчислйтелна, машиностроително;
махна, -еш машйнноизчислйтелно; машиностроителни
махна (се), -еш машинноизчислйтелни мащаб; мащаби, (два и т.н.)
махов машйнноинформационен, мащаба
маховик; маховици, (два и т.н.) машйнноинформа1даонния(т), мащабен, мащабния(т), мащабна,
маховика машйнноинформационна, мащабно; мащабни
махорка мапшнноинформационно; мащерка
мац (межд.) машйтюинформационни мащеха
маца машйннокомпрёсорен, м&щннски
мацам (се), -аш машйннокомпрёсорния(т), мая
мацане машйннокомпрёсорна, м&я се, -еш
мацвам (се), -аш машйннокомпрёсорно; майк, -ът, -а; маяци, (два и т.н.)
мйцване маишннокомпресорни маяка
маце; мацета машйн но-компресорен маямски
мацка машйнно-компресорния(т), маясъл, маясълът, маясъла
мац-мац (межд.) мадшнно-компрёсорна, маясълов
манна (се), -еш машйнно-компрёсорно; ме (вж. аз)
мач, -ът, -а; мачове, (два и т.н.) мача машйнно-компрёсорни ме (межд.)
м&чбол машйннорембнтен, меандров
мачёте мапшнноремонтния(т), меандър; меандри (обикн. в мн.ч.)
мачйзъм, мачйзмът, мачизма мапшнноремонтна, мёбел, мебелта
мачйстки машйнноремонтно; мебелен, мёбелния(т), мебелна,
мачкаем машинноремонтни мебелно; мёбелни
мачкаемост, мачкаемостта машйнносметачен. мебелирам, -аш
мачкам (се), -аш машйнносметачния(т), мебелйран
мйчкан мапшнносметачна, мебелиране
мйчкане машйнносметачно; мебелировка
мачкотя (се), -иш машйнносметачни мебелйст; мебелисти, (двама и т.н.)
мачкотене машинно-тракторен, мебелисти
мачо; мачовци машинно-тракторния(т), мебелно-амбалйжен,
мачта машйнно-тракторна, мёбелно-амбалажния(т),
мачтов машйнно-тракторно; мёбелно-амбатажна,
маша машинно-тракторни мёбелно-амбалажно;
машйна машинознаиие мёбелно-амбалажни
машинален, машиналния(т), машиноизпнтателен, мёбелно-дърводёлски
машинална, машинално; машиноизпитателния(т), мёбелно-тапицёрски
машинални машиноизпитателна, мёбелопроизводйтел', -ят, -я;
машиналност, машиналността машиноизпитателно; мёбелопроизводйтели, (двама
машинарйя; машинарии машиноизпитателни и т.н.) мёбелопроизводйтели
машинация; машинации машиномонтажен, (лице)
машйнен, мапшнния(т), машиномонтажния(т), мёбелопроизводйтел2, -ят, -я;
машйнна, машйнно; машинни машиномонтажна, мёбелопроизводйтели, (два
машинёрия; машинёрии машиномонтажно; и т.н.) мёбелопроизводйтеля
машинизация; машинизации машиномонтажни (нелице)
машинизйрам (се), -аш машинопис, машинописът, мебелостроёне
машииизйран машинописа мёбелочистйтел, -ят, -я;
машинизйране машинописен, машинопйсния(т), мёбелочистйтели, (два и т.н.)
машинйст; машинисти, (двама и машинописна, машинописно; мёбелочистйтеля
т.н.) машинисти машинописни мегабайт; мегабайтове, (два и т.н.)

м егабайт
мегабайта мёденоуханни медйкосъдёбна,

мегав&т; мегавати и мегаватове, мёденочсрвён, медйкосъдёбно;
(два и т.н.) мегавата мёденочервёния(т), медйкосъдёбни
мегавблт; мегаволтове, (два и т.н.) мёденочервёна, мёденочервёно; медйко-съдёбен,
мегаволта мёденочервёни медйко-съдёбния(т),
мегалит; мегалита (обикн. в мн.ч.) медёц медйко-съдёбна,
мегалйтен, мегалйгния(т), меджлис медшсо-съдёбно;
мегалйтна, мегалйтно; медиален, медиалния(т), медйко-съдёбни
мегалитни медиална, медиално; медиални медйко-фармацевтйчен,
мегалозавър; мегалозаври, (два и медиализ&ция медйко-фармацевтачния(т),
т.н.) мегалозавъра медиализйрам (се), -аш медйко-фармацевтйчна,
мегаломан; мегаломани, (двама и медиализйране медико-фармацевтачно;
т.н.) мегаломани медийна медйко-фармацевтачни
мегаломаиен, мегаломанния(т), мёдиаплан; мёдиапланове, (два и медиознание
мегаломанна, мегаломанно; т.н.) мёдиаплана медитатйвен, медитатйвния(т),
мегаломании медиатор1; медиатори, (двама и медитативна, медитативно;
мегаломания т.н.) медиатори (лице) медитатйвни
мегаломанка медиатор2; медиатори, (два и т.н.) медитация; медитации
мегаломански медиатора (нелице) медитйрам, -аш
мегалополис; мегалополиси, (два медиаторствам, -аш медитйране
и т.н.) мегалополиса медиаторски медиум; мёдиуми, (двама и т.н.)
мегапарсек; мегапарсеци, (два и медиаторстване мёдиуми
т.н.) мегапарсека медиация мёдиумеп, мёдиумтм(т),
мегаполис; мегаполиси, (два и т.н.) медиевист; медиевиста, (двама и мёдиумна, мёдиумно; мёдиумни
мегаполиса т.н.) медиевиста медицйна
мегафон; мегафони, (два и т.н.) медиевистика медицйнски
мегафона медиевйстка медичка
мегахёрц; мегахёрцн и медиевйстки мёдия; мёдии
мегахёрцове, (два и т.н.) мёдиен, мёдийния(т), мёдийна, медковски
мегахёрца мёдюгао; мёдийни медникар, -ят, -я; медникари,
мегдан; мегдани, (два и т.н.) медик; медици, (двама и т.н.) (двама и т.н.) медникари
мегдана медйци медник&рски
мегдански медикализйрам, - я т медникарство
мед1, медът, меда медикалнзйране мёдноален, мёдноапения(т),
мед2, медта медикамёнт; медикамёнти, (два и мёдноалена, мёдноалено;
медал; медали, (два и т.н.) медала т.н.) медикамёнта мёдноалени
медалист; медалиста, (двама и т.н.) медикаментозен, мёдножълт
медалиста медикаментозния(т), мёднозлатйст
медалистка медикаментозна, мёдиокалаен, мёднокалаения(т),
медальон; медальони, (два и т.н.) медикаментозно; мёднокадаена, мёднокалаено;
медальона медикаментозни мёднокалаени
медар, -ят, -я; медари, (двама и медйко-бактериологйчен, мёднокован
т.н.) медари медйко-бактериологйчния(т), меднокож
медарски медико-бактериологйчна, мёдно-нйкелов
медарство медйко-бактериологично; мёдноруден, мёднорудния(т),
м ёдев', мёдения(т), мёдена, медйко-бактериологйчни мёднорудна, мёднорудно;
мёдено; мёдени медйко-биологйчен, мёднорудни
мёден2, мёдния(т), мёдна, мёдно; медйко-биологйчния(т), мёдночервён, мёдночервёния(т),
мёдни медйко-биологйчна, мёдночервёна, мёдночервёно;
мёденка медико-биологйчно; мёдночервёни
меденогласен. меденогласния(т), медйко-биологйчни медовйна
меденогласна, меденогласно; меднко-генетйчен, медовит
меденогласни медйко-генетачния(т), медодаен, медодайния(т),
мёденожълт медико-генетачна, медодайна, медодайно;
меденозвучен, меденозвучния(т), медико-генегйчно; медодайни
меденозвучна, меденозвучно; медйко-генетачни медодобив
меденозвучни медйко-педагогйчески медодобивен, медодобйвния(т),
меденоречйв медйко-санитарен. медодобивна, медодобивно;
мёдеиосладък, мёденосладкия(т), медйко-санитарння(т), медодобивни
мёденосладка, мёденосладко; медйко-санитарна, медолечёние
мёденосладки медйко-санитарно; медоносен, медоносния(т),
медеиоуст медико-санитарни медоносна, медоносно;
мёдеиоуханен, мёденоуханния(т), медйкосъдёбен, медоносни
мёденоуханна, мёденоуханно; медйкосъдёбния(т), медопреработв&телен,
370
м еж д усъ ю зн и чески
медопреработвателния(т), междугалактйчески междуособица
медопреработвателна, междугорски междуотраслов
медопреработвателно; междуградски междуочне
медопреработвателни междудържавен, междупарламеитареи,
медоречйв междудържавния(т), междупарламентарния(т),
медосбор; медосборове, (два и т.н.) междудържавна, междупарламентарна,
медосбора междудържавно; междупарламентарно;
медресе; медресёта междудържавни междупарламентарии
медуза междуевропейски междупартйен,
медун; медуни, (два и т.н.) медуна междуетажен, междуетажния(т), междупартййния(т),
мёее (межд.) междуетажна, междуетажно; междупартййна,
межда междуетажни междупартййно;
междинй междузонален, междупартййни
междинен, междинния(т), междузоналния(т), междупланетен.
междинна, междинно; междузонална, междузонално; междупланётния(т),
междинни междузонални междупланётна,
между (преда.) между зъбен, междузъбния(т), междупланётно;
междуазиатски междузъбна, междузъбно; междупланётни
междуамерикански междузъбни междуплаийнски
междуапартамёнтен, междузъбие; междузъбия междуплёменен,
междуапартамёнтния(т), междуклетъчен, междуплёменния(т),
междуапартамёнтна, междуклегьчния(т), междуплёменна,
междуапартамёнтно; междуклетъчна, междуплёмешю;
междуапартамёнтни междуклетъчно; междуплёменни
междуатомен, междуатомния(т), междуклетъчни междуплоскосген,
междуатомна, междуатомно; междуконтинентален, междуплоскостния(т),
междуатомни междуконтинентагшия(т), междуплоскостна,
междуафрикански междуконтинентална, междуплоскостно;
междубалкански междуконтинентално; междуплоскостни
междубиблиотёчен, междуконтинентални междупръстен,
междубиблиотёчния(т), м еждулед н и ко в междупръстния(т),
междубиблиотёчна, междулинеен, междулинейния(т), междупръстна, междупръстно;
междубиблиотёчно; междулинейна, междулинейно; междупръстни
междубиблиотёчни междулинейни междурайонен,
междублоков междулйние; междулиния междурайонния(т),
междувёдомствен, междуметен, междуметния(т), междурайонна, междурайонно;
междувёдомствеиия(т), междуметна, междуметно; междурайонни
междувёдомствена, междуметни междуребрен, междурёбрения(т),
междуведомствено; междуметие; междуметия междурёбрена, междурёбрено;
междувёдомствени, и международен, междурёбрени
междуведомствен международкия(т), междурёбрие
междуведдмствен, международна, международно; междурёден, междурёдния(т),
междуведомствения(т), международни междурёдна, междурёдно;
междуведомствена, междунарбдник; междурёдни
междуведомствено; международници, (двама и т.н.) междуредие; междурёдия
междуведомствени, и международници междурёдов
междувёдомствен международноправен. междурелсие
междувёждие международноправния(т), междурёлсов
междувйдов международноправна, междурёчен,
междувоёнен, междувоённия(т), международноправно; междурёчния(т),междурёчна,
междувоённа, междувоённо; международноправни междурёчно; междурёчни
междувоённи междунационалеи, междурёчие; междурёчия
междуврёменен, междунационалш!я(т), междусезонен,
междуврёменния(т), междунационална, междусезонния(т),
междуврёменна, междунационално; междусезонна, междусезонно;
междуврёменно; междунационални междусезонни
междуврёменни междуобластен, между сёлски
междуврёмие междуобластния(т), междуславянски
междувъзлие междуобластна, междусловен, междусловния(т),
междугалактйчен, междуобластно; междуобластни междусловна, междусловно;
междугалактйчния(т), междуосие; междуосия междусловни
междугалактйчна, междуосббен, междуособния(т), междусловие
междугалактйчно; междуособна, междуособно; междусбртов
междугалактични междуособни междусъюзнически
371
м еж дуцарствие
междуц&рствие [ меланезийски
междучасие; междучасия мелодраматйчния(т)
меланж, меланжът, меланжа мелодраматична,
мезё; мезета меланйн, меланйнът, меланина
мёзене мелодраматйчно;
меланхблев, меланхолния(т), мелодраматйчни
мезоатом; мезоатоми, (два и т.н.) меланхолна, меланхолно;
мезоатома меломан; меломани, (двама и
меланхолии т.н.) меломани
мезодерма меланхолйк; меланхолйци,
мезодермйлен, мезодермалния(т), меломания
(двама и т.н.) меланхолйци мелхибр
мезодермална, мезодермално; меланхоличен,
мезодермални мелхибров
меланхолйчния(т), мёля, -иш
мезозавър; мезозаври, (два и т.н.) меланхолична, меланхолично;
мезозавъра мембрана
меланхолични мембранен, мембранния(т),
мезозой, мезозоят, мезозоя меланхолйчка
мезозойски мембранна, мембранно;
меланхолия мембранни
мезозобн; мезозоони (обикн. в меласа
мн.ч.) мемоарен, мемоарния(т),
мелйсов
мезоклймат мемоарна, мемоарно; мемоарни
мезолит мелйчен, мелачния(т), мелачна, мемоари
мелачно; мелачни
мезолбгия мелачка мемоарйст; мемоарйсти, (двама и
мезомолекула т.н.) мемоарйсти
мёлба
мезомбрфен, мезоморфния(т), мемоарйстика
мёлбърнски мемоарйстка
мезоморфна, мезоморфно; меле; мелёта
мезоморфни меморандум; меморандуми, (два
мёлез'; мёлези, (двама и т.н.) и т.н.) меморандума
мезон; мезони (обикн. в мн.ч.) мёлези (лице)
мезонет; мезонети, (два и т.н.) мемориал; мемориади, (два и т.н.)
мёлез2; мёлези, (два и т.н.) мёлеза мемориала
мезонета (нелице)
мезонйт мемориален, мемориалния(т),
мёлезен, мёлезния(т), мёлезна, мемориална, мемориално;
мезопауза мелезно; мёлезни
мезопитек; мезопитёци, (два и т.н.) мёлене мемориални
мезопитёка мен и мёне (вж. аз)
мелиоратйвеп,
мезорелёф менажёр; менажёри, (двама и т.н.)
мелиоратйвния(т), менажери
мезосфера
мезотерапия мелиоративна, мелиоратйвно; менажёрия; менажёрии
мелиоратйвни менажйрам, -аш
мёзя, -иш
мелиорационен, менажйране
мейл, -ът, а; мейлове, (два и т.н.) мелиорационния(т),
мёйла мёнгеме; менгемета
мелиорационна, менделёевий, -ят, -я
мёйистрийм
мек мелиорационно; менестрёл; менестрели (обикн. в
мелиорационни мн.ч.)
мекерё; мекерёта мелиорация
мекица мёнза
мёлница мёнзис
мекичар, -ят, -я; мекичари, (двама мелничар, -ят, -я; мелничари,
и т.н.) мекичари мёнзура
(двама и т.н.) мелничари мёниджмънт
мекичарка мелничйрка
мекичарница мёниджмънтски
мелничарски
мекйш; мекйши, (два и т.н.) мекйша мелничарство мениджър; мёниджъри, (двама и
меко т.н.) мёниджъри
мёлничен, мёлничния(т), мёниджърка
мекбпгски
мёлнична, мелнично; мёлнични мёниджърски
меконёбен, меконёбния(т), мёлнишки
меконёбна, меконёбно; менингйт; менингита, (два и т.н.)
мёлодекламация; менингита
меконёбни
мёлодекламации менингокбк; менингококи
мёкост, мекостта
мелбдиен, мелодийния(т), (обикн. в мн.ч.)
мекосърдёчен, мекосърдёчния(т), мелодийна, мелодийно;
мекосърдёчна, мекосърдёчно; менйскус; менйскуси, (два и т.н.)
мелодийни менйскуса
мекосърдёчни мелбдика
мекотёло; мекотёлн мепйтба
мелодичен, мелодйчния(т), менителница
мексиканец; мексиканци, (двама мелодична, мелодично;
и т.н.) мексиканци менлйв
мелодични мёнопауза
мексиканка
мексикански мелодйчност, мелодичностга менструален, менструалния(т),
мелодия; мелодии менструална, менструално;
мекушав
мелодрама менструални
мекушавост, мекушавостга мелодраматйзъм,
меланезйец; меланезййци, (двама менструационен,
мелодраматйзмът, менструационния(т),
и т.н.) меланезййци
мелодраматизма менструационна,
меланезййка мелодраматичен, менструационно;
372
м естойм енен
менструационни мерилно; мерйлни мееечко
менструация; менструации мерйлка месечник; месечници, (два и т.н.)
мента мерйло месечника
менте; ментета мерино месианйзъм, месианйзмът,
ментене меринос месианйзма
ментов мериносен, мериносния(т), месиански
ментбвка мериносна, мериносно; месианство
ментол мериносни месинг
ментолов мериносов месингов, месингът, месинга
ментор; ментори, (двама и т.н.) мерйтелен, мерйтелния(т), месйя; месйи, (двама и т.н.)
ментори мерйтелна, мерително; месйи
менторски мерителни меснат
менторство меркантйлен, меркантйлния(т), месийци (само в мн.ч.)
ментбсам, -аш меркантйлна, меркантйлно; месно-млечен, месно-млечния(т),
ментосвам, -аш меркантйлни месно-млечна, месно-млечно;
ментосване меркантилйзъм, месно-млечни
ментърджийка меркантилйзмът, месо; меса
ментърджийски меркантилизма месодаен, месодайния(т),
ментьрджии; ментьрджии, меркантилйст; меркантилйсти, месодайна, месодайно;
(двама и т.н.) ментьрджии (двама и т.н.) меркантилйсти месодайни
м&нтя, -иш меркантйлност, месодайност, месодайността
менует; менуети, (два и т.н.) меркантилността месодобив, месодобивът,
менуета мерло месодобива
менхйр; менхйри (обикн. в мн.ч.) мерлуза месодобивен, месодобйвния(т),
менци (само мн.ч.) мёрннк; мерници, (два и т.н.) месодобйвна, месодобйвно;
менче; менчета мерника месодобйвни
меншевйзъм, меншевйзмът, меродавен, меродавния(т), месокомбинат; месокомбинати,
меншевйзма меродавна, меродавно; (два и т.н.) месокомбината
меншевйк; меншевйки, (двама и меродавни месо-костен, месо-костния(т),
т.н.) меншевйки меродавност, меродавността месо-костна, месо-костно;
меншевйшки меродйя; меродйи месо-костни
меню; менюта мероприятие; мероприятия месомелачка
меня (се), -йш мерсеризация месопотамски
мерй мерсеризйрам, -аш месопреработване
мерак; мераци, (два и т.н.) мерака мерсеризйран месопреработвателен,
мераклййка мерсеризйране месопреработвателния(т),
мераклййски мерсй (межд.) месопреработвателна,
мераклйя; мераклии, (двама и мертёк; мертёци, (два и т.н.) месопреработвателно;
т.н.) мераклии мертёка
мерач; мерачи, (двама и т.н.)
мерачи
мергел
мерцёдес; мерцёдеси, (два и т.н.)
мерцёдеса
мёря (се), -иш
месопреработвателни
месопреработка
месонродавец; месопродавци,
(двама и т.н.) месопродавци
м
мерен, мерния(т), мерна, мерно; мёса месопрод&вница
мерни месал; месали, (два и т.н.) месала месоснабдйтелен,
мерен, мерения(т), мерена, мес&р, -ят, -я; месари, (двама и месоснабдйтелния(т),
мерено; мерени т.н.) месари месоснабдйтелна,
мерене месарка месоснабдйтелно;
мержелеене месарница месоснабдйтелни
мержелея се, -еш месарски месоснабдяване
мерзавец; мерзавци, (двама и месарство месоцентр&ла
т.н.) мерзавци месач; месачи, (двама и т.н.) месояден, месоядния(т),
мерз&вка месачи месоядна, месоядно; месоядни
мерзавски месачка месоядец; месоядци, (двама и т.н.)
мерзавщина мёсен, мёсния(т), мёсна, мёсно; месоядци
мерзост, мерзостта мёсни месоядка
мерзък, мерзкия(т), мерзка, мёсене месоядство
мерзко; мерзки мёсеница местен, местния(т), местна,
меридиан; меридиани, (два и т.н.) мёсест местно; местни
меридиана мёсец; мёсеци, (два и т.н.) мёсеца местене
меридианен, меридианния(т), мёсец-два местенце; местенца
меридианна, меридианно; мёсечен, мёсечния(т), мёсечна, местност, местността
меридианни мёсечно; мёсечни место; места, и място
меридианов мёсечина и месечина местожйтелство
мерйлен, мерйлния(т), мерйлна, мёсечинка и месечйнка местойменен, местойменния(т),
373
м естойм енен
местойменна, местойменно; металночерна, металночерно; метал ургйчески
местоимении метаггночерни металургия
местоимение; местоимения металовйден, металовйдния(т), мётаматематика
местоназначёние металовйдна, металовйдно; метамбрфен, метаморфния(т),
местонахбдище; местонахбдища метадовйдни метаморфна, метаморфно;
местонахождение металогенен, металогенния(т), метаморфни
местоположёние металм-енна, металогенно; метаморфйзъм, метаморфйзмът,
местопребиваване метадогенни метаморфизма
местопрестъплённе металогения метаморфоза
местопроизшёствие металогика метаморфозйрам (се), - я т
месторазположен металогйчески метаморфозйране
месторазположёние металограф; металографи, мет£н, метанът, метана
месторождение (двама и т.н.) металофафи метанов
мёстя (се), -ши металография метанол
мёся, -иш металографски мётапсйхика
мёся се, -иш металодббив мётастабйлен, мётастабйлния(т),
мета, -ёш мегалодобйвен, мётастабйдна, мётастабйлно;
мётабазис металодобйвния(т), мётастабйлни
метабисулфат; метабисулфати металодобйвна, металодобйвно; метастаза
(обикн. в мил.) металодобйвни метастазйрам, -аш
метаболйзъм, метаболизмът, металознание мётасъединёние
метаболизма металойд; металойди (обикн. в метатеза
метаболйт; метаболита (обикн. мн.ч.) метателен, метателния(т),
в мн.ч.) металокерамика метателна, метателно;
метаболйчсн, метаболйчния(т), металокерамичен. метателни
метаболйчиа, метаболйчно; метадокерамичния(т), мётатебрия
метаболични металокерамичиа, мёгафаза
метагалактика металокерамично; метафизйк; метафизици, (двама и
мётагенёза металокерамични т.н.) метафизици
метаграма металокояструкция; метафйзика
мётаезйк, метаезикът, мётаезйка металоконструкции метафизичен, метафизйчния(т),
мётакристал; мётакристали, (два металолееие метафизична, метафизично;
и т.н.) мётакристала металолеяр, -ят, -я; металолеяри, метафизични
мётакрйтика (двама и т.н.) металолеяри метафизйчески
метал; метали, (два и т.н.) метала металолеярен, металолеярния(т), метафизична
метален, металния(т), метална, металолеярна, металолеярно; метафора
метално; метални металолеярни метафоризация
металёпсия метал олеярница метафорика
металйд; металйди (обикн. в мн.ч.) металометрия метафорйчен, метафорйчния(т),
метализация металообработване метафорична, метафорйчно;
метализйрам, -аш металообработвателен, метафорични
метализйран металообработвателния(т), метафорйчност,
метализйране металообрабогвателна, метафоричността
металйк металообработвателно; метафраза
мёталингвйстика металообработвателни мётахймия
металйст; металйста, (двама и т.н.) металообработващ мётахронйзъм, мётахронйзмът,
металйсти металообраббтка мётахронйзма
металйчен, металйчния(т), металооптика мётацёнтър
металична, металично; металопластика метач; метачи, (двама и т.н.)
металични металоработник; метачи
металически металоработници, (двама и т.н.) метачка
металнозелён, металоработници мётвурст; мётвурсти, (два и т.н.)
метаднозелёния(т), металорежещ мётвурста
металнозелёна, металнозелёно; металотерапия метёж; метёжи, (два и т.н.) метёжа
металнозелёни метал отермия метёжен, метёжния(т), метёжна,
метал нопрёсов металотърсач; металотърсачи, метежно; метежни
металносйв (два и т.н.) металогьрсача метёжник; метёжници, (двама и
металносйн метал офйзика т.н.) метёжници
металностудён, металохймия метёжнически
металностудёния(т), металург; металурзи, (двама и метёжничество
металностудёна, т.н.) металурзи мётене
металностудёно; металургйчен, металургйчния(т), мётеозавйсим
металностудёни металургйчна, металургично; мётеозавйсимост,
металночёрен, металночёрния(т), металургични мётеозависимостта
374
м ёцосопран
мётеоннформацня; метлар, -ят, -я; метлари, (двама и мётросексуален,
мётеоинформации т.н.) метлари мётросексуалния(т),
мётеонаблюдёние метлйка мётросексуална,
метеопатия метлйчина мётросексуално;
метебр; метеори, (два и т.н.) метлйчка мётросексуални
метеора мётна (се), -еш мётросексуалйзъм,
мётеорадиолокатор; мётод; мётоди, (два и т.н.) метода мётросексуалйзмът,
мётеорадиолокатори, (два и методиевица мётросексуалйзма
т.н.) мётеорадиолокатора методйзъм, методйзмът, мётросексуалност,
метеорен, метеорния(т), методизма метросексуалността
метеорна, метеорно; метеорни методйк; методици, (двама и т.н.) мётростанция; мётростшщии
метеорит; метеорита, (два и т.н.) методици мёгьл
метеорита методика м ётър1; мётри, (два и т.н.) мётра
метеорйтен, метеорйтния(т), методйст; методиста, (двама и т.н.) мётър2; мётри, (два и т.н.) мёгьра
метеорйтна, метеорйтно; методиста мефистофелски
метеорйтни методйстка мех, -ът, -а; мёхове, (два и т.н.) меха,
метеоролог; метеоролози, (двама методйстки и мях
и т.н.) метеоролози методйчен, методйчния(т), механа
метеорологйчен, методична, методично; механджййка
метеорологичния(т), методични механджийски
метеорологична, методйчески механджйя; механджйи, (двама и
метеорологично; методйчка т.н.) механджйи
метеорологични методичност, методичността механизатор; механизатори,
метеорологически методолбг; методолози, (двама и (двама и т.н.) механизатори
метеорология т.н.) методолози механизаторка
метеороложка методологйчен, механизаторски
метеороложки методологйчния(т), механизация; механизации
метеорономия методологична, методологично; механизйрам (се), -аш
мётеосистёма методологични механизйраи
мётео стабилен, методологйчески механизйране
мётеостабйлния(т), методолбгия; методологии механйзъм, механйзми, (два и т.н.)
мётеостабйлна, мётеостабйлно; метбл механизъма
мётеостабйлни метонимйчен, метонимйчния(т), мех&ник; механици, (двама и т.н.)
метеостанция; метеостанции метонимична, метонимично; механици
мётеоцёнтър; мётеоцёнтрове, метонимйчни механика
(два и т.н.) мётеоцёнтьра метонймия; метонимии механистйчен, механистйчния(т),
мётеочувствйтелен, метбх; метоси, (два и т.н.) метоха механистйчна, механистично;
мётеочувствйтелния(т), метраж механистйчни
мётеочувствйтелна, метранпаж; метранпажи, (двама механистйчески
мётеочувствйтелно; и т.н.) метранпажи мехаиицйзъм; механицйзмът,
мётеочувствйтелни мётрдотёл, -ът, -а механицйзма
метизация метрёса механйчен, механичния(т),
метил1; метали, (два и т.н.) мётрика механична, механйчно;
метала метрйчен, метрйчния(т), механични
метил 2 метрична, метрично; метрични механйчески
метйлалкохол метрйческн механотёхникум;
метиламин; метйламйни, (два и метрб механотёхникуми, (два и т.н.)
т.н.) метиламина мётров механотёхникума
метйлвиолёт метролог; метролози, (двама и механотехнйчески
метилён т.н.) метролози мехлём; мехлёми, (два и т.н.)
метилёнов метрологйчен, метрологйчния(т), мехлёма
метилйран метрологична, метрологично; меховйна
метйлов метрологични м е х мех>фи, (два и т.н.) мехура
метйлфенбл, металфенолът, метрология мехурест
метйлфенола метроложка мёца
метиляв метроложки мецана
метилявост, метилявостта метроман; метромани, (двама и мецанйн; мецанйни, (два и т.н.)
метилясам, -аш т.н.) метромани мецанйна
метилясвам, -аш метромания; метромании меценат; мецената, (двама и т.н.)
метнлясване метроном; метрономи, (два и мецената
метйс; метйси, (двама и т.н.) метаси т.н.) метронома меценатски
метиска метрополитён; метрополитёни, меценатство
метйски (два и т.н.) метрополитена мёцосопран; мёцосопрани,
метла метрополия; метрополии (два и т.н.) мёцосопрана, и
375
м ецосопран
мецосопрано мигновена, мигновено; (два и т.н.) микроагрегата
мецосопрано; мецосопрани, мигновени микроампер, мйкроампери, (два
(два и т.н.) мецосопрана, и мигновение и т.н.) микроампера
мецосопран мйгом микроанализ; мйкроанализи,
мбцосопр&нов мигрант; мигранта, (двама и т.н.) (два и т.н.) микроанализа
мецофорте мигранта мйкроатмосфёра
меч, -ът, -а; мечове, (два и т.н.) меча миграционен, миграционния(т), микроб; микроби, (два и т.н.)
мече; мечета, и мече миграционна, миграционно; микроба
меч!; мечета, и мече миграционни мйкробактёрия, мйкробактёрии
мечешки миграция; миграции микробен, микробния(т),
мечи, мечия(т), меча, мече и мечо; мигрёна микробна, микробно; микробни
мечи мигрйрам, -аш мйкробиолбг; микробиолози,
мбчка мигрйране (двама и т.н.) микробиолози
мечкар, -ят, -я; мечкари, (двама и мйда мйкробиологйчен,
т.н.) мечкари мйден, мйдения(т), мидена, микробиологйчния(т),
мечкарка мидено; мидени мйкробиологйчна,
мечкарски мйдест мйкробиологично;
мечкарство мйди микробиологични
мечовйден, мечовйдния(т), мидовйден, мидовйдния(т), мйкробиологйчески
мечовйдна, мечовйдно; миловидна, мидовйдно; микробиология
мечовйдни мидовйдни мйкробноложка
мечбк; мечоци, (два и т.н.) мечока мидообразен, мидообразния(т), мйкробноложкн
мечонбсец1; мечоносци, (двама и мидообразна, мидообразно; мйкроблог; микроблогове, (два и
т.н.) мечоносци (лице) мидообразни т.н.) мйкроблога
мечоносец2; мечоносци, (два и т.н.) миелйт мйкробраузър; мйкробраузъри,
мечоносеца(нелице) миене (два и т.н.) мйкробраузъра
мечообразен, мечообразния(т) мижа, -ши микробус; микробуси, (два и т.н.)
мечообразна, мечообразно; мйжав микробуса
мечообразни мнжёне мйкроволт; мйкроволтове, (два и
мечта мижешката и мижешком т.н.) мйкроволта
мечтаене мижит>рка и мижитурко микровълна
мечтание мижитурски микровълнов
мечтател; мечтатели, (двама и мнжитурщина микрография
т.н.) мечтатели миза; мизи мйкродетайл; мйкродетайли,
мечтателен, мечтателния(т), мизансцен; мизансцени, (два и т.н.) (два и т.н.) мйкродетайла
мечтателна, мечтателно; мизансцена мйкродоза
мечтателни мизантроп; мизантропи, двама и мйкроелектроннка
мечтателна т.н.) мизантропи мйкроелемёнт; микроелемента,
мечтателност, мечтателностга мизантропия (два и т.н.) микроелемента
мечтателски мизантропка микронкономика
мечтателство мизантрбпски мйкроикономйст;
мечтая, -еш мизерен, мизёрния(т), мизерна, мйкроикономйста, (двама и
мешавица мизерно; мизерни т.н.) мйкроикономйста
мешест мизерия, мизерии мйкроикономйчески
ми (същ.) мизерник; мизерници, (двама и микроинфаркт; мйкроинфаркти,
ми 1 (вж. аз) т.н.) мизерници (два и т.н.) мйкроинфаркта
ми 2 (вж. мой) мизёрница мйкроклймат; микроклимата,
ми (част.) мизёрност, мизерността (два и т.н.) мйкроклймата
ми&за мизерствам, -аш мйкрокок; мйкрококи (обикн. в
миазма мизёрстване мн.ч.)
миалгия; миалгии мизерувам, -аш микрокосмос; микрокосмоси,
миастсния; миастении мизеруване (два и т.н.) мйкрокосмоса
мивка мизйец; мизййци, (двама и т.н.) мйкрокрёдит; мйкрокредита,
миг, -ът, -а; мигове, (два и т.н.) мига мизййци (два и т.н.) мйкрокредита
мигам, -аш мизййка мйкрокрёдитен,
мигане мизййски мйкрокрёдитния(т),
мигар мизогамия мйкрокрёдитна, мйкрокрёдитно;
мигач; мигачи, (два и т.н.) мигача микйдо мйкрокрёдитни
мйгвам, -аш микодерма микрокредитйране
мйгване микоза микрокулон; мйкрокулони, (два и
мйг-двй миколог; миколози, (двама и т.н.) т.н.) мйкрокулона
мйгла миколози мйкрокюрй
мйгна, -еш микология мйкроламна
мигновен, мигновения(т), мйкроагрегат; микроагрегата, микролог; микролози, (двама и
376
м илуване
т.н.) микролози микрофлора т.н.) миливолта
микрология микрофон; микрофони, (два и т.н.) милиграм; милиграми, (два и т.н.)
мйкроманомётър; микрофона милиграма
мйкроманомётри, (два и т.н.) микрофбнен, микрофонния(т), миликюрй
мйкроманомётъра микрофонна, микрофонно; милилйтър; милилитри, (два и т.н.)
микрометричен, микрофонни мшшлйтра
микрометрйчния(т), микрофонйя милимётров
микрометрична, микрохирургия милимёгър; милимётри, (два и
микрометрично; мйкроцентрала т.н.) милимётра
микрометрични мйкрочйп; микрочипове, (два и милимикрон; милимикрони, (два
микромётрня т.н.) микрочипа и т.н.) милимикрона
микромётър; микромётри, (два и мйкроязовйр; мйкроязовйри, милйнка
т.н.) микромётъра (два и т.н.) мйкроязовйри милион; милиони, (два и т.н.)
мйкромикрон; мйкромикрони, микс, -ът, -а милиона
(два и т.н.) микромикрона миксаж; миксажи (два и т.н.) милионен, милионния(т),
мйкромилимётър; миксажа милионна, милионно; милионни
микромилимётри, (два и т.н.) миксатор; миксатори, (два и т.н.) милионёр; милионёри, (двама и
мйкромилимётра миксатора т.н.) милионёри
микромодул; микромодули, (два миксер; миксери, (два и т.н.) милионёрка
и т.н.) микромодула мйксера милионёрскн
мйкромонтаж; микромонтажи, мйксзбна милионёрство
(два и т.н.) мйкромонтажа мйксннг милисекунда
микрон; микрони, (два и т.н.) миксйрам, -аш милисекунден,
микрона миксйран милисекундния(т),
мйкронапрежёние миксйране мшшсекундна, мшшсекундно;
микронен, микронния(т), мйксклуб; мйксклубове, (два и т.н.) милисекущцш
микронна, микронно; микронни миксклуба милитарен, милитарния(т),
мйкроорганйзъм; мйкскупон; микскупони, (два и милитарна, мшштарно;
микроорганизми, (два и т.н.) т.н.) мйкскупона милитарни
микроорганизма миксов милитаризация
мйкропалеонтология мйкспулт; мйкспултове, (два и т.н.) милитаризирам (се), -аш
мйкропроцёсор; мйкспулта милитаризйран
мйкропроцёсори, (два и т.н.) микстура милитаризйране
микропроцёсора мил милнтарйзъм
микрорайон; микрорайони, (два милйнски милитарист; милитариста,
и т.н.) микрорайона мйлвам, -аш (двама и т.н.) милитарйсти
мйкрорайбнен. мйлван милнтаристйчен,
мйкрорайонния(т), мйлване мшштаристйчния(т),
мйкрорайонна, мйкрорайонно; милёди и милёйди милитаристйчна,
микрорайонни милёниум милитаристйчно;
мйкрорелёф; мйкрорелёфи (два и милёниумен, милёниумния(т), милитаристйчни
т.н.) мйкрорелёфа милёниумна, милёниумно; милитаристйчески
микросекунда милёниумни милнционёр; милиционёрн,
мйкросистёма милёя, -еш (двама и т.н.) милиционёри
микроскоп; микроскопи, (два и милёене милиционёрка
т.н.) микроскопа мйлиампер; мйлиампери, (два и милиционёрски
микроскопичен, т.н.) мйлиампера милиция; милиции
микроскопйчния(т), мйлиампермётър; миловиден, миловйдния(т),
микроскопична, милиампермётри, (два и т.н.) миловидна, миловидно;
микроскопично; микроскопични мшшампермётьра миловйдни
мнкроскопйчески милиард; милиарди, (два и т.н.) миловйдност, миловидностга
микроскопия милиарда мнлозлйв
микроскбпски милиарден, милиардния(т), милозлйвост, милозливостга
мйкросонда милиардна, милиардно; милорд; милорда, (двама и т.н.)
мйкроспора милиардни милорда
микросреда милнардёр; милиардери, (двама и мйлост, милостта
микроструктура т.н.) милиардёри милостив
мйкротёкст; мйкротёкстове, (два милиардёрка милостиня
и т.н.) мйкротёкста милнардёрски милосърден, милосърдния(т),
мйкротёма милибар; милибари, (два и т.н.) милосърдна, милосърдно,
мйкротёхника милибара милосърдни
мйкрофйбър миливат; миливатове, (два и т.н.) милосердие
мйкрофйлм; микрофилми (два и миливата мнлувам, -аш
т.н.) микрофилма миливолт; миливолтове, (два и милуване
377
м илувка
милувка минераложка мйнновзрйвен,

мильб; миля минераложки мйнновзрйвния(т),
миля минзухар; минзухари, (два и т.н.) мйнновзрйвна, мйнновзрйвно;
мим, -ът, -а; мймове, (двама и минзухара мйнновзрйвни
т.н.) мймове мйни мйнно-геоложки
миманс; миманси (два и т.н.) миниатюра мйниодобйвен,
миманса миниатюрен, миниатюрния(т), мйннодобйвния(т),
мимеограф; мимеографи, (два и миниатюрна, миниатюрно; мйннодобйвна, мйннодобйвно;
т.н.) мимеографа миниатюрни мйннодобйвни
мимик; мимйци, (двама и т.н.) миниатюрйст; миниатюрйсти, мйннообогатйтелен,
мимйци (двама и т.н.) миниатюрйсти мйннообогатйтелния(т),
мймика миниатюристка мйннообогатйтелна,
мимикрия, мимикрии миниатюрност, миниатюрности мйннообогатйтелно;
мимйчеи, мимйчния(т), мимйчна, мйнибаскетбол мйннообогатйтелни
мимйчно; мимйчни мйнибраузър; мйнибраузъри, мйнноподрйвен,
мимически (два и т.н.) мйнибраузъра мйнноподрйвния(т),
мимоза мйнибус; мйнибусове, (два и т.н.) мйнноподрйвна,
мимолётен, мимолётния(т), мйнибуса мйнноподрйвно;
мимолётна, мимолётно; мйинван: мйниванове, (два и т.н.) мйнноподрйвни
мимолётни мйнивана миномёт; миномёта, (два и т.н.)
мимоходен, мимоходния(т), минидиск; мйнидйскове, (два и миномёта
мимоходна, мимоходно; т.н.) мйнидйска миномётен, миномётния(т),
мимоходни мйнижуп; мйнижупи, (два и т.н.) миномётна, миномётно;
мимоходом мйнижупа миномётни
мина мйний, -ят -я миноносен, миноносния(т),
мина (се), -еш мйникалкулатор; миноносна, миноносно;
минавам (се), -аш мйникалкулатори, (два и т.н.) миноносни
минаване мйникапкулатора миноносец; миноносци, (два и тл.)
мйнало мйникомиютър; мйникомгаотри, миноносеца
миналогодишен. (два и т.н.) мйникомпютъра минор
миналогодйшния(т), мйнилампа минбрен, минорния(т), минорна,
миналогодйшна, минимален, минималния(т), минорно; минорни, и миньдрен
миналогодйшно; минимална, минимално; миноритарен, миноритарния(т),
миналогодишни минимални миноритарна, миноритарно;
минарё; минарёта минимализйрам, -аш миноритарии
миндёр; миндёри, (два и т.н.) минимализйране минорност, минорността
миндёра минималист; минималйсти, минотавър; минотаври, (два и
миндерлък; миндерлъци, (два и (двама и т.н.) минималйсти т.н.) минотавъра
т.н.) миндерлъка минималистка минотърсач', минотьрсачи,
минезйнгер; минезйнгери, (двама минималност, минималностга (двама и т.н.) минотьрсачи
и т.н.) минезйнгери мйнимаркет; мйнимаркети, (два (лице)
минёй; минёи, (два и т.н.) минёя и т.н.) мйнимаркета минотърсач2, минотьрсачи, (два
мйнен, мйнния(т), мйнна, мйнно; минимизирам -аш и т.н.) минотърсача (нелице)
мйнни минимизйране минохвьргач 1 , минохвъргачи,
минерал; минерали, (два и т.н.) мйнимотометачка (двама и т.н.) минохвъргачи
минерала мйнимум; мйнимуми, (два и т.н.) (лице)
минерален, минералния(т), мйнимума минохвьргач2 минохвъргачи, (два
минерална, минерално; мйнипола и т.н.) минохвъргача (нелице)
минерални минйрам, -аш минохвъргачен,
минерализатор; минйраи минохвъргачния(т),
минерализатори, (два и т.н.) минйране минохвъргачна,
минерализатора мйнирбкля минохвъргачно;
минерализация министерски минохвъргачни
минерализирам, -аш министёрствам, -аш минохвъргачка
минерализйран мииистёрстване миночистач; миночистачи,
минерализйране министерство; министёрства (двама и т.н.) миночистачи
минералог; минерапози, (двама и министерша миночистачен,
т.н.) минералози минйстър; мннйстри, (двама и т.н.) миночистачния(т),
минералогичен, минйстри миночистачна, миночистачно;
минералогйчния(т), минйстър-председател, -ят, -я; миночистачни
минералогйчна, минералогично; минйстьр-председатели, (двама МИНСКИ
минералогйчни и т.н.) минйстьр-председатели минувач; минувачи, (двама и т.н.)
минералогйчески мннйстърпредседателскн минувачи
минералогия мйниум минувачка
378
м итотвбрчество
минус; мйнуси, (два и т.н.) минуса миролюбие мистйк; мистици, (двама и т.н.)
минускул; минускули, (два и т.н.) миролюбка мистйци
минускула мироиосец; мироносци, (двама и мйстика
мйнусов т.н.) мироносци мистификатор; мистафикатори,
минута миропом&жа, -еш (двама и т.н.) мистафикатори
минута-двё миропомазан мистификация; мистификации
минутен, минутния(н), минутна, миропомазвам, -аш мистифицйрам, -аш
минутно; минутни миропомазване мистифицйране
минутка мнросам, -аш мистицизъм, мистицйзмът,
миньон; миньони, (двама и т.н.) миросан мистицйзма
миньони миросвам. -аш мистйчен, мистйчния(т),
миньонка миросване мистична, мистйчно; мистйчни
миньонче; миньончета миросъздаиие мистйчески
миньор; миньори, (двама и т.н.) миросъзерцание мистйчка
миньори миротворен, миротворния(т), мистйчност, мистичността
миньдрен, миньорния(т), миротворна, миротворно; мистрал; мистрали, (два и т.н.)
миньорна, миньорно; миротворни мистрала
миньорни, и минорен миротворец; миротворци, (двама мистрйя; мистрйи
миньорски и т.н.) миротворци мйстър
миньбрство миротворка мисурски
миограф; миографи, (два и т.н.) миротворски мйсъл, мисълта; мйсли
миографа мйрски мит, -ът, -а; мйтове, (два и т.н.)
миокард; миокарди, (два и т.н.) мирт, -ът, -а; мйртове, (два и т.н.) мйта
миокарда мйрта, и мйрта мит
миокардит; миокардита, (два и мйрта и мирт митар, -ят, -я; митари, (двама и
т.н.) миокардита мйртов т.н.) митари
миолйфтинг мирувам, -аш митарствам, -аш
миолбг; миолози, (двама и т.н.) мируване митарстване
миолози миря (се), -йш митарство; митарства
миологии мирянин; миряни, (двама и т.н.) мйтинг, митинги, (два и т.н.)
миома миряни митинга
миостарёене мирянка митйигаджийски
миоцен мирянски митйнгаджия; митйнгаджии,
мир, -ът, -а мирясам, -аш (двама и т.н.) митйнгаджии
мираж; миражи, (два и т.н.) миража мирясвам, -аш мйтингов
миражен, миражния(т), миражна, мирясване митингувам. -аш
миражно; миражни мис митингуваие
мйрен, мйрния(т), мйрна, мйрно; мисионёр; мисионери, (двама и митйчен, митйчния(т), митйчна,
мйрни т.н.) мисионери митйчно; митйчни
мирёне мисионёрка митйчески
миризлив мисионёрски миткало
миризма мисионёрство мйтница
мйрис; мйриси, (два и т.н.) мйриса мйсис митничар, -ят, -я; митничари,
мирйсане мисисйпски (двама и т.н.) митничари
мирйша, -еш мйсия; мйсии митничарски
мйрковски мйска митничарство
мирновременен, мискёт; мискёта, (два и т.н.) мйтничен, мйтничния(т),
мирновременния(т), мискёта мйтнична, мйтнично; мйтнични
мирновременна, мискётов мйтнически
мирновременно; мйслен, мйсления(т), мйслена, мито; мита
мирновременни мйслено; мйслени митография
мйро мйслене митолог; митолози, (двама и т.н.)
мйров мислйм митолози
мировъзрёние мислйтел, -ят, -я; мислители, митологёма
мироглёд; мирогледи, (два и т.н.) (двама и т.н.) мислители митологизйрам, -аш
мирогледа мнслбвен, мисловния(т), митологизйрав
мироглёден, мироглёдния(т), мисловна, мисловно; мисловни митологизйране
мироглёдна, мироглёдно; мисловност; мисловността митологйчен, митологйчния(т),
мироглёдни мйсля (се), -иш митологйчна, митологйчно;
мироздание мистерийзен, мистериозния(т), митологйчни
миролюбец; миролюбци, (двама мистериозна, мистериозно; митологйчески
и т.н.) миролюбци мистериозни митология; митологии
миролюбйв мистериозност, мистериозността митоложки
миролюбйвост, миролюбивостта мистёрия; мистерии митотвбрчество
митра
мйтра младолйкост, младоликостга млёчнобёли
митрополит; митрополита, младост, младостта млечножълт
(двама и т.н.) митрополити младохегелианец; млечнокйсел
митрополитски младохегелианци, (двама и т.н.) млечност, млечността
митропблия, митрополии младохегелианци млечок; млечоци, (два и т.н.)
мйцел; мйцели, (два и т.н.) м й ц е л а младохегелиански млечока
мицетология младохегелианегво мливар. -ят, -я; мливари, (двама и
мичман; мичмани, (двама и т.н.) младши, младшия(т), младша, т.н.) мливари
мичмани младше; младши мливарски
мйчманскн млатеие млйво
мишелов; мишелови, (два и т.н.) млатя (се), -иш млип, -ът, -а; млинове, (два и т.н.)
мишелова млекар, -ят, -я; млекари, (двама и млина
мишеловка т.н.) млекари млък (межд.)
мишембрка млекарка млъквам, -аш
мишена млекарница млъквапе
мйши, мйшия(т), миша, мише; млекарски млъкна, -еш
миши млекарство мляко; млека
мйшина млекодаен, млекодайния(т), млясвам, -аш
мйшка млекодайна, млекодайно; млясване
мишкувам, -аш млекодайни мляскам, -аш
мишкуване млекодайност, млекодайностга мляскане
мйш-маш млекодобив, млекодобивът, млясна, -еш
мишница млекодобива мнемоника
мйшничеи, мйшничния(т), млекодобйвен, мнемоничен, мнемонйчния(т),
мйшнична, мйшнично; млекодобйвния(т), мнемонична, мнемонично;
мйшнични млекодобйвна, млекодобйвно; мнемонични
мишок; мишоци, (два и т.н.) млекодобйвот мнемоийчески
мишока млекозавод; млекозаводи, (два и мнемотехника
мйшца; мйшци (обикн. в мн.ч.) т.н.) млекозавода мнение; мнения
мйя (се),- еш млекомер; млекомери, (два и т.н.) мним
миялен, миялния(т), миялна, млекомера мнйтелен, мнйтелния(т),
миялно; миялни млекоиадой, -ят, -я мнйтелна, мнйтелно; мнителни
миялня млекопитаещо (обикн. в мн.ч) мнйтелност, мнителността
мияч; миячи, (двама и т.н.) миячи млекопрераббтване много
миячка млекопреработвателен, многобоеп; многобойци, (двама и
млад млекопреработвателния(т), т.н.) многобойци
младеж1; младежи, (двама и т.н.) млекопреработвателна, многобожие
младежи млекопреработвателно; многобой, -ят, -я; многобой, (два
младеж2; младежта млекопреработвателни и т.н.) многобоя
младежки млекопрераббтка многобойка
младенец; младенци, (двама и т.н.) млекопроизводител1, -ят, -я; многобрачен, многобрачния(т),
младенци млекопроизводители, (двама многобрачна, многобрачно;
младенчески и т.н.) млекопроизводители многобрачии
младея, -еш (лице) многобрачие
младеене млекопроизводйтел2, -ят, -я; многоброен, многобройния(т),
младограматйзъм; млекопроизводители, (два и многобройна, многобройно;
младограматйзмът, т.н.) млекопроизводителя многобройни
младограматазма (нелице) многобройност,
младограматйк; млекопроизвбдетво многобройностга
младограматйци, (двама и т.н.) млекосъбирателен, многовалентен,
младограматаци млекосъбирателния(т), многовалёнтния(т),
младограматйчен, млекосъбирателна, многовалентна, многовалентно;
младограматачния(т), млекосъбирателно; многовалёнтни
младограматйчна, млекосъбирателни многовековен, многовековния(т),
младограматачно; млекоцентрала многовековна, многовековно;
младограматачни млечен, млечния(т), млечна, многовековни
младограматйчески млечно; млечни многовластие
младоженец; младоженци, (двама млечица многоглав
и т.н.) младоженци млечка многоглаголствам, -аш
младоженка млечник; млечници, (два и т.н.) многоглаголстване
младожеиски млечника многогласен, многогласния(т),
младок: младоци, (двама и т.н.) млечница многогласна, многогласно;
младоци млечнобял, млечнобелия(т), многогласии
младолйк млечнобяла, млечнобяло; многогласие
380
м н огочй слен ост
многогнёздов многомёстни многостранност,
многогодишен, многомъжие многостранността
многогодйшния(т), многонационален, многоструен, многоструйния(т),
многогодйшна, многогодйшно; многонационалния(т), многоструйна, многоструйно;
многогодишни многонационална, многоструйни
многодетен, многодётния(т), многонационално; многострунен, многострунния(т),
многодетна, многодетно; многонационални многострунна, многострунно;
многодетни многоножка многострунни
многодетство многообещаващ многостъпен, многостъпния(т),
многодневен, многоднёвния(т), многообразен, многообразния(т), многостъпна, многостьпно;
многодневна, многодневно; многообразна, многообразно; многостъпни
многоднёвни многообразни многотёмие
многоезичен, многоезйчния(т), многообразие многотиражен,
многоезична, многоезично; многообразност, многотиражния(т),
многоезични многообразността многотиражна, многотиражно;
многоезйчие многоотраслов многотиражни
многоетажен, многоетажния(т), многоочакван многотиражка
многоетажна, многоетажно; многопартйен, многотйя
многоетажни многопартййния(т), многотомен, многотомния(т),
многожелан многопартийна, многотомна, многотомно,
многоженство многопартийно; многопартийни многотомни
многознаещ многопартййност, многотонажен,
многознайка многопартийността многотонажния(т),
многознайке; многознайковци, многопотребителски многотонажна, многотонажно;
(двама и т.н.) многознайковци многопроблёмност, многотонажни
многознайннк; многознайници, многопроблемността многотднен, многотонния(т),
(двама и т.н.) многознайници многосёриен, многосёрийния(т), многотднна, многотонно;
многозн&йница многосёрийна, многосёрийно; многотднни
многозначен, многозначния(т), многосёрийни многотбчие; многоточия
многозначна, многозначно; многословен, многословния(т), многотраен, многотрайния(т),
многозначни многословна, многословно; многотрайна, многотрайно;
многозначителен, многословни многотрайни
многозначйтелния(т), многослбвие многотърпелйв
многозначителна, многословност, многословността многоуважаван
многозначително; многослоен, многослойния(т), мпогоуважаем
многозначителни многослойна, многослойно; многофазен, многофазния(т),
многозначност, многозначността многослойни многофазна, многофазно;
многоклеточен, многоерйчен, многосрйчния(т), многофазни
многоклётъчения(т), многоерйчна, многоерйчно; многофйгурен,
многоклетъчна, многоклетьчно; многосрични многофйгурния(т),
многоклётъчни многосрйчност, многофйгурна, многофйгурно;
многокомпонентен, многосричността многофйгурни
многокомпонёнтния(т), многостёблен, многофокусен,
многокомпонентна, многостёбления(т), многофокусния(т),
многокомпонентно; многостёблена, многостёблено; многофокусна, многофокусно;
многокомпонентни многостёблени многофокусни
многократен, многократния(т), многостён; многостёни, (два и т.н.) многохиляден,
многократна, многократно; многостёна многохйлядния(т),
многократни многостёнен, многостённия(т), многохйлядна, многохйлядно;
многократност, многократността многостённа, многостённо; многохилядни
многолётен, многолетния(т), многостённи многоцвётен, многоцвётния(т),
многодетна, многолётно; многостённик; многостённици, многоцветна, многоцвётно;
многолётни (два и т.н.) многостённика многоцвётни
мпоголётие многостйшен, многостишния(т), многоцвётие
многолётник; многолётници, многоетшпна, многоетшпно; многоцвётност, многоцветността
(двама и т.н.) многолётници многостипни многоцйфрен,
многолик многострадален, многоцйфрения(т),
многолйкост, многоликостта многострадапния(т), многоцйфрена, многоцйфрено;
многолюден, многолюдния(т), многострадална, многоцйфрени
многолюдна, многолюдно; многострадално; многочасов
многолюдни многострадални многочйслен. многочйсления(т),
многол Годноет, многолюдността многостранен, многостранния(т), многочислена, многочислено;
многомёстен, многомёстния(т), многостранна, многостранно; многочйслени
многоместна, многомёстно; многостранни многочйсленост,
м н огочи слен ост
многочислеността модёлно; модёлни мозайка

многочлён; многочлёни, (два и т.н.) моделнёр; моделиери, (двама и т.н.) мозайкаджия; мозайкаджии,
многочлёна моделиёри (двама и т.н.) мозайкаджии
многочлёнен, многочлённия(т), моделиёрка мозамбйкски
многочлённа, многочленно; моделирам, -аш мозък; мозъци, (два и т.н.)
многочленни моделйране мозъка
многоъгълен, многоъгьлния(т), модёл ка мбзъчен, мозъчния(т), мозъчна,
многоъгълна, многоъгълно; модёлски мозъчно; мозъчни
многоъгълни модёл ство мои (вж. мой)
многоъгълник; многоъгълници, модём; модёми, (два и т.н.) модёма мой, моя, мое; мои; ми
(два и т.н.) многоъгълника модёмен, модёмния(т), модемна, мойра
множа (се), -йш модёмно; модёмни моисеев
множёне моден, модния(т), модна, модно; мока
множествен, множествения(т), модни мокасин; мокасини
множествена, множествено; модератор; модератори, (двама и мокёт; мокёти, (два и т.н.) мокёта
множествени т.н.) модератори мокрёе мн (3 л.)
множественост, модераторка мокрёене
множествеността модераторски мокрене
мнбжество; множества модёрен, модёрния(т), модёрна, мокрёя, -еш
мнбжимо; множими модёрно; модёрни мокрица
множител, -ят, -я; множители, (два модерйрам, -аш мокрота
и т.н.) множителя модерйран мбкрн (се), -иш
множко модерйране мокса
мнозйна модернизатор; модернизатори, мокър, мокрия(т), мокра, мокро;
мнозинство (двама и т.н.) модернизатори мокри
моарё; моарёта модернизация; модернизации мол, - ът, -а; молове, (два и т.н.)
мобилен, мобйлния(т), мобйлна, модернизйрам (се), -аш мола
мобйлно; мобилни модернизиран молб&
мобилизациднен, модернизиране молдовец; молдовци, (двама и т.н.)
мобилизационния(т), модернйзъм, модернизмът, молдовци
мобилизационна, модернизма молдовка
мобилизационно; модернист; модерниста, (двама и молдовски
мобилизационни т.н.) модерниста молёбен; молёбени, (два и т.н.)
мобилизация; мобилизации модернистйчен, молёбена
мобилизирам (се), -аш модернистйчния(т), молёбен, молёбния(т), молёбна,
мобилизиран модернистйчна, модернистачно; молёбно; молёбни
мобилизиране модернистични молёбетвне; молёбствия
мобилност, мобилността модернйстка молекула
мббифбн, мобифони, (два и т.н.) модист; модиста, (двама и т.н.) молекулен, молекулния(т),
мобифона модиста молекулна, молекулно;
мобифонен, мобифонния(т), модйстка молекулни
мобифонна, мобифонно; модификация; модификации молекул но-атомен,
мобифонни модифицйрам (се), -аш молекулно-атомния(т),
мога, -еш модифициран молекулно-атомна,
могила модифицйране молекулно-атомно;
могйлен, могйлния(т), могйлна, модност, модността молекулно-атомни
могйлно; могйлни модроок молекулно-синтетйчен,
могъщ мбдул; модули, (два и т.н.) модула молекулно-синтетйчния(т),
могъществен, могъществения(т), модулатор; модулатори, (двама и молекулно-синтетйчна,
могъществена, могъществено; т.н.) модулатори молекулно-синтетачно;
могъществени модулация; модулации молекулно-синтетачни
могъщество модулен, модулния(т), модулна, молекулно-топлйнен,
мбда модулно; модулни молекулно-топлинния(т),
модаджийка модулйрам, -аш молекулно-топлйнна,
модаджия; модаджии, (двама и модулиран молекулно-топлшшо;
т.н.) модаджии модулйране молекулно-топлйнни
мод&лен, модалния(т), модална, мбдулност, модулностга молекулярен, молекулярния(т),
модално; модални мбдус; модуси, (два и т.н.) модуса молекулярна, молекулярно;
мода.шост, модалността модър, модрия(т), модра, модро; молекулярни
модёл1; модели, (двама и т.н.) модри молекулярно-синтетйчен,
модели (лице) мое (вж. мой) молекулярно-синтетйчния(т),
модёл2; модёли, (два и т.н.) модёла можене молекулярно-синтетична,
(нелице) мозаечен, мозаечния(т), молекулярно-синтетично;
модёлен, модёлния(т), модёлна, мозаечна, мозаечно; мозаечни молекулярно-синтетачни
382
м онополизирам
молене и т.н.) момчурляци монйсти
молепсам, -аш мбмък; момцй (двама и т.н.) монистйчен, монистйчния(т),
молепсан момъци монистйчна, монистйчно;
молепсвам, -аш монада монистйчни
мол£псване монарх; монарси, (двама и т.н.) монистйчески
молец; молци, (два и т.н.) молеца монарси монйстка
молибден, молибденът, монархйзъм, монархйзмът, монитор; монитори, (два и т.н.)
молибдена монархйзма монйтора
молибденов монархйст; монархйсти, (двама и монйторииг
молив, моливи, (два и т.н.) т.н.) монархйсти монйторингов
молива, и молив монархйстка мониторйрам, -аш
молив, моливи, (два и т.н.) монархистки мониторйране
молива, и молив монархйчен, монархйчния(т), мбно
мбливен, моливния(т), моливна, монархйчна, монархйчно; моноблок; моноблокове, (два и
моливно; моливни, и молйвен монархични т.н.) моноблока
молйвен, молйвния(т), моливна, монархйчески мбноваксйна
молйвно; моливни, и мбливен монархия; монархии моновалентен,
мбливче; моливчета, и молйвче мон&рхофашйзъм, моновалёнтния(т),
молйвче; моливчета, и мбливче монархофашйзмът, моновалентна, моновалентно;
молйтва монархофашйзма моновалёнтни
молйтвен, молйтвения(т), монархофашист; моновалёнтност,
молитвена, молитвено; монархофашйсти, (двама и т.н.) моновалентностга
молитвени монархофашйсти моногамен, моногамння(т),
молйтвеник; молитвеници, (два и монархофашйсткн моногамна, моногамно;
т.н.) молитвеника монаршески моногамии
молйтел, -ят, -я; молители, (двама монах; монаси, (двама и т.н.) моногамия
и т.н.) молители монаси моногенёза
молйтелка монахйня моногеиёзис
молйтел ствен, монашески моногр&м; монограм, (два и т.н.)
молйтелствения(т), монашество монограма
молйтелствена, молителствено; монашки монографйчен,
молйтелствени монблйнски монографйчния(т),
М ОЛЛ& монгблец; монголци, (двама и т.н.) монографйчна, монографйчно;
молуска и молюска монголци монографйчни
моля (се), -иш монголка монографйчески
мома монголойд; монголойди, (двама и монография; монографии
момеене т.н.) монголойди мбнозахарйд
момент; моменти, (два и т.н.) монголойден, монголойдния(т), монокйни (само мн.ч.)
момента монголойдна, монголойдно; мбнокбк; монококи (обикн. в
моментален, моменталния(т),
моментална, моментално;
монголойдни
монгблски
мн. ч.)
мбнокристал; монокристали,
]\Х
моментални мондиал (два и т.н.) монокристала
моментен, моментния(т), монета мбнокултура
моментна, моментно; моментни монетарен; монетарния(т), монокъл; монокли, (два и т.н.)
момея се, -еш монетарна, монетарно; монокъла
момин, моминия(т), момина, монетарни монолйт; монолити, (два и т.н.)
момино; момини монетаризДция монолйта
момйиство монетаризйрам, -аш монолитен, монолйтния(т),
момйца монетаризйране монолитна, монолйтно;
момйче; момичета монетарйзъм, монетарйзмът, монолитни
момйчешки монетарйзма монолйтност, монолитността
момков монетарница монолбг; монолози, (два и т.н.)
момувам, -аш монетен, монетния(т), монетна, монолога
момуване монетно; монетни монологичен, монологйчния(т),
момче; момчета моиётник; монетници (два и т.н.) монологйчна, монологйчно;
момчетйя монетника монологични
момчетйи (само мн.ч.) монетоброячен, монологйчески
момчешки монетоброячния(т), моноплан; моноплани, (два и т.н.)
момчйловградски монетоброячна, моноплана
момчйловградчанин; монётоброячно; монётоброячни монопбл
момчйловфадчани, (двама и монизъм, монйзмът, монизма монополен, монополния(т),
т.н.) момчйловградчани мбникс; моникси, (два и т.н.) монополна, монопблно;
момчйловградчанка моникса монополни
момчурляк; момчурляци, (двама монйст; монйсти, (двама и т.н.) монополизйрам, -аш
383
м он ополи зиран
монополизиран монтйж; монтажи, (два и т.н.) морализйране
монополизиране монтажа моралйзъм, моралйзмът,
монополйст; монополисти, монтажен, монтажния(т), моралйзма
(двама и т.н.) монополисти монтажна, монтажно; монтажни морал йст; моралисти, (двама и т.н.)
монополистичен; монтажйст; монтажйста, (двама моралйсти
монополистйчния(т), и т.н.) монтажйста моралиегйчен,
монополистична, монтажйстка моралистйчния(т),
монополистично; монтажник; монтажници, (двама моралистйчна, моралистйчно;
монополистични и т.н.) монтажници моралистйчни
монополистически монтажно-стройтелен, моралйстка
мононолйстка монтажно-стройтелния(т), морал но-бйтов
монополйстки монтажно-стройтелна, морално-боен,
монорёлса монтажно-стройтелно; морално-ббйния(т),
монорёлсов монтажно-стройтелни морално-бойна,
моносемия монтанец, монтанци, (двама и т.н.) морално-бойно; морално-бойни
моиосилабйзъм, монтанци морално-волев
моносилабйзмът, монтански морално-естетйчен,
моносилабйзма монтанчанин; монтанчани, морално-естетйчния(т),
моносилабйчен, (двама и т.н.) монтанчани морално-естетйчна,
моносилабйчния(т), монтаичанка морално-естетйчно;
моносилабйчна, монтафбнка морално-естетачни
моносилабйчно; монтафонски морално-естетйчески
моносилабйчни монтйрам, -аш морално-етйчен,
мбноскй; моноскй монтйран морално-стйчния(т),
мбноспектакъл; моноспектакли, монтйране морално-етачна,
(два и т.н.) мбноспектакъла монтирбвъчен, морално-етйчно;
монотейзъм, монотейзмът, монтировъчния(т), морално-етйчни
монотеизма монтировъчна, монтировъчно; морално-нравствен,
монотейст; монотейсти, (двама и монтировъчни морално-нравствения(т),
т.н.) монотейсти монтьор; монтьори, (двама и т.н.) морално-нравствена,
монотеистйчен, монтьори морално-нравствено;
монотеистйчния(т), монтьбрка морално-нравствени
монотеистйчна, монотеистйчно; монтьбрски морално-иолитйчески
монотеистйчни монтьбрство моралност, моралността
монотеистйчески монумент; монументи, (два и т.н.) мораторен, мораторния(т),
монотейстка монумента моратбрна, мораторно;
монотйп, -ът, -а монументален, моратории
монотйпер; монотйпери, (двама и монументалния(т), моратбриум; мораториуми, (два
т.н.) монотйпери монументална, монументално; и т.н.) мораториума
монотипист; монотиписта, монументални морбили
(двама и т.н.) монотиписта монументално-декоратйвен, морга
монотипия; монотйпии монументално-декоратйвния(т), морганатйчен, морганатйчния(т),
монотонен, монотонния(т), монументално-декоратйвна, морганатйчна, морганатйчно;
монотонна, монотонно; монументално-декоратавно; морганатачни
монотонни монументално-декоратавни морганйзъм, морганйзмът,
монотбнност, монотонността монументалност, морганизма
монофйлия монументалността морганйстки
монофтонг; монофтонги, (два и мопс, -ът, -а; мбпсове, (два и т.н.) мбрда
т.н.) монофтонга мбпса море; морета
монохрбм мор, -ът, -а море
монохроматйчен, морй морен, морния(т), морна, морно;
монохроматачния(т), морав морни
монохроматйчна, морава морёна
монохроматйчно; моравина морёне
монохроматйчни моравоейн мореплаване
монохромен, монохромния(т), моравски мореплавател, -ят, -я;
монохромна, монохромно; морал мореплаватели, (двама и т.н.)
монохромни морален, моралния(т), морална, мореплаватели
моноцентрйзъм. морално; морални мореплавателен,
моноцентрйзмът, морализатор; морализатори, мореплавателния(т),
моноцентрйзма (двама и т.н.) морализатори мореплавателна,
монреалски морализаторка мореплавателно;
монсеньор; монсеньори, (двама и морализаторски мореплавателни
т.н.) монсеньори морализйрам, -аш мореплавателна
384
м рави
мореплавателски (два и т.н.) моста моторйстка
мореплавателство мбстнк; мбстици, (два и т.н.) моторница
морж', -ът, -а; моржове, (двама и мостика моторпоелектрйчески
т.н.) моржове (лице) мостов моторблер: моторолери, (два и т.н.)
морж2, -ът, -а; моржове, (два и т.н.) мостра мбторолера
моржа (нелице) мбстрен, мбсгрения(т), мострена, мбторолерен, мбторолерния(т),
моржов мострено; мострени мбторолерна, моторблерно;
моржувам, -аш мотам (се), -аш мбторблерни
моржуванс мотаене моторшбу; мбторшоута
морз, -ът, -а мотане мотосл&лом; мбтослапоми, (два и
морзов мот&я (се), -еш т.н.) мбтослапома
морков; моркови, (два и т.н.) мотёл, -ът, -а; мотели, (два и т.н.) мбтоспбрт. -ът, -а; мбтоспбртове,
моркова мотёла (два и т.н.) мотоспорта
морковей, морковния(т), мотив; мотйви, (два и т.н.) мотива мбтоспортйст; мбтоспортйсти,
мбрковна, мбрковно; мбрковни мотивация; мотивации (двама и т.н.) мбтоспортйсти
мормон, мормони, (двама и т.н.) мотивйрам (се), -аш мбтоспортйстка
мормони мотивйран мбтосъстезание
морски мотивйране мотоциклёт; мотоциклета, (два и
мбрскосйн мотивировка т.н.) мотоциклета
морталитёт, морталитётьт, мотйка мотоцикл ётен,
морталитета моткам (се), -аш мотоциклётния(т),
мортйра мбткане мотоциклетна, мотоциклетно;
моруна мбто мотоциклетни
морунов мотобол мотоцикл етйзъм.
морфема мотовйла мотоциклетизмът,
морфемен, морфёмния(т), мотовйлка мотоциклетизма
морфемна, морфемно; мбтодивйзия, мотодивизии мотоциклетйст; мотоциклетиста,
морфемни мбтодрум, -ът, -а (двама и т.н.) мотоциклетисти
морфий, -ят, -я мотокар; мотокари (два и т.н.) мотоцнклетйстка
морфин мотокара мотоцйкъл; мотоцйкли, (два и т.н.)
морфинизъм, морфинизмът, мотокарен, мотокарния(т), мотоцшгьла
морфинизма мотокарна, мотокарно; мбточаст
морфинист; морфиниста, (двама мотокарни мотошлём; мбтошлёмове, (два и
и т.н.) морфиниста мотоклуб, -ът, -а; мотоклубове, т.н.) мотошлема
морфинистка (два и т.н.) мотоклуба мбтощафёта
морфогенеза мотоколбна мотрйса
морфолог; морфолози, (двама и мбтокомплёкс; мотокомплёкси, мохамеданин; мохамедани,
т.н.) морфолози (два и т.н.) мотокомплёкса (двама и т.н.) мохамедани
морфологичен, мотокрос, -ът, -а; мотокросове, мохамеданка
морфологичния(т), (два и т.н.) мотокроса мохамедански
морфологйчна, морфологйчно; мотолёвене мохамеданство
морфологични мотолёвя (се), -иш мохер
морфологически мотомагазйн; мотомагазйни, мохикаи; мохикани, (двама и т.н.)
морфология (два и т.н.) мотомагазйна мохикани
морфонологйчен, мотопёд; мотопеди, (два и т.н.) мочур
морфонологйчния(т), мотопёда мочурище; мочурища
морфонологйчна, мотопйста мочурлйв
морфонологйчно; мотопробег; мотопробези, (два и мочурлйвост, мочурливостта
морфонологйчни т.н.) мотопробега мошёник, мошеници, (двама и
морфонология мотор; мотори, (два и т.н.) мотора т.н.) мошёници
морй (се), -гал мбторалй мошёнически
моряк; моряци, (двама и т.н.) моторгеиераторен, мошёничествам, -аш
моряци моторгенераторния(т), мошёничестваие
моряшки моторгенераторна, мошёничество; мошёничества
москвич; москвичи, (два и т.н.) моторгенераторно; мошёничка
москвича моторгенераторнн мощ, мощта
москйто (само ед.ч.) моторен, моторния(т), моторна, мощен, мощния(т), мощна,
московец; московци, (двама и т.н.) моторно; моторни мощно; мбщни
московци моторётка мощехранйтелница
москбвски моторизйрам (се), -аш мощност, мощността
московчанин; московчани, моторизйран мбя (вж. мой)
(двама и т.н.) московчани моторизйрапе мра, -еш
московчанка моторйст; моториста, (двама и т.н.) мравешки
мост, -ът, -а; мостове и мостове, моториста мрави, мравия(т), мравя, мраве;

м рави
мрави мръсно; мръсни музиканти
мравка мръснйк; мръсници, (двама и т.н.) музикантка
мравояд; мравояди, (два и т.н.) мръсници музикантски
мравояда мръснйца музиковед; музиковеди, (двама и
мравуняк; мравуняци, (два и т.н.) мръсотйя; мръсотии т.н.) музиковеди
мравуняка мръщене музиковедка
мравчен, мравчения(т), мръщя (се), -иш музиковедски
мравчена, мравчено; мравчени мряна; мрени музикознание
мравчи, мравчия(т), мравча, мрянка; мренки музиколбг; музиколози, (двама и
мравче; мравчи м-сервйз; м-сервйзи, (два и т.н.) т.н.) музиколози
мраз, -ът, -а; мразове м-сервйза музиколожка
мразовйва м-търговйя музикотека
мразовйт му' (вж. той, то) музикотерапевт;
мразовйтост, мразовитостта му2 (вж. негов) музикотерапевти, (двама и т.н.)
мразоустойчив и му (межд.) музикотерапевти
мразоустобчйв муден, мудния(т), мудна, мудно; музикотерапевтка
мразоустойчивост, мудни музикотерапия
мразоустойчивостта, и муджахвдйв; муджахидйни, музицйрам, -аш
мразоустойчйвост (двама и т.н.) муджахидйни музицйране
мр&зя (се), -иш муджахвдйнскв мукава
мразене мудвост, мудността мукавен, мукавения(т), мукавена,
мрак, мракът, мрака мужйк; мужйци, (двама и т.н.) мукавено; мукавени
мракобесие мужйци мулат; мулати (двама и т.н.) мулати
мракобёсник; мракобёсници, муза мул&тка
(двама и т.н.) мракобёсници музеев, музейния(т), музейна, мулатски
мракобёсница музейно; музейни муле; мулета
мракобёсн ически музей, -ят, -я; музеи, (два и т.н.) мулешки
мракобёсничество музея мулинаж
мрймор; мрамори, (два и т.н.) музика мулине
мрамора музикален, музикгшния(т), мултибранд; мулггибрандове, (два
мраморен; мраморния(т), музикална, музикално; и т.н.) мултибранда
мраморна, мраморно; мраморни музикални мултибравдов
мраморвзйрам, -аш музикалнодраматйчен, мултввйдеоцевтър;
мраморвзйран музикалнодраматйчния(т), мултивйдеоцентрове, (два и
мраморизйране музикалнодраматйчна, т.н.) мултивйдеоцентьра
мрачен, мрачния(т), мрачна, музикалнодраматйчно; мултидисциплинарен,
мрачно; мрачни музикалнодраматйчни мултидисцишшнарния(т),
мрачив^ музикалноестетйчески мултидисциплинарна,
мрачвост, мрачности музикалновсторйчески мултидисциплинарно;
мрёжа музвкалнообразев. мултидисцихшинарни
мрёжа (се), -иш музикшшообразния(т), мултиетнйчески
мрёжене музикалнообразна, мултвковфесвоналев,
мрёжест музикапнообразно; мултиконфесионалния(т),
мрёжов музикалнообразни мултиконфесионапна,
мрежовиден, мрежовйдния(т), музикалнообразователев, мултиконфесионално;
мрежовидна, мрежовидно; музикалнообразователния(т), мултиконфесионални
мрежовидни музикапнообразователна, мултикултурен,
мрежокрйл музикалнообразователно; мултикулт>фния(т),
мрёве музикалнообразователни мултикултурна, мултикултурно;
мръвка музикалнопедагогйчески мултикултурни
мръвчвца музикалност. музикалността мултилатерален,
мръдвам (се), -аш музикално-сценйчен, мултилатералния(т),
мръдваве музикално-сценичния(т), мултилатерална,
мръдна, -еш музикално-сценйчна, мултилатерално;
мръзва, -еш музикално-сценйчно; мултилатерални
мръзвене музикално-сценични мултимедвалев,
мръква (се) (3 л.) музикалнотеоретйчев, мултимедиалния(т),
мръкваве музикшшотеоретйчния(т), мултимедиална,
мръкне (се) (3 л.) музикатнотеоретйчна, мултимедиално;
мрън (межд.) музикалнотеоретйчно; мултимедиални
мрънкам, -аш музикаянотеоретйчни мултимедиен, мултимедийния(т),
мръвкаве музикалнотеоретйчески мултимедийна, мултимедийно;
мрън-мрън (межд.) музвкалво-хореографеки мултимедийни
мръсен, мръсния(т), мръсна, музикавт; музиканти, (двама и т.н.) мултимедия; мултимедии
386
м ъдрёене
мултимилиардёр; мус, -ът, -а; мусове, (два и т.н.) муса муунйстка
мултимилиардёри, (двама и мусака муунйстки
т.н.) мудтимилиардёри мусел йн м 5 уу (межд.)
мултимилионёр; муселйнов муфа
мултимилионёри, (двама и т.н.) мусене муфлон; муфлони, (два и т.н.)
мултимилионёри муска муфлона
мултинационален, муск&л; мускали, (два и т.н.) муха
мултинационалния(т), мускала мухл а
мултинационална, мускат, мускати, (два и т.н.) мухльо; мухльовци, (двама и т.н.)
мултинационално; муската мухльовци
мултинационални мускатен, мускатения(т), мухлясам, -аш
мултиопаковка мускатена, мускатено; мухлясвам, -аш
мултиплёйър; мултиплёйъри, мускатени мухлясване
(два и т.н.) мултиплёйъра мускатов мухоловка
мултиплёкс; мултиплёкси, (два и мускёт; мускёти, (два и т.н.) мухоморка
т.н.) мултиплёкса мускёта мухъл
мултиплёксен, мускетар, -ят, -я; мускетари, муцуна
мултиплёксния(т), (двама и т.н.) мускетари муцунест
мултиплёксна, мултиплёксно; мускетарски муча, -йш
мултиплёксни мускул; мускули, (два и т.н.) мучёне
мултиплёксор, мултиплёксори, мускула муша (се), -иш
(два и т.н.) мултиплёксора мускулатура мушама
мултнплнкатйвен, мускулен, мускулния(т), мушамён, мушамёния(т),
мултипликатавния(т), мускулна, мускулно; мускулни мушамёна, мушамёно;
мултапликатйвна, мускулест мушамёни
мултипликатавно; мускулно-ставен, мушамйчка
мултипликатйвни мускулно-ставния(т), мушвам (се), -аш
мултипликатор; мускулно-ставна, мушване
мултипликатори, (двама и т.н.) мускулно-ставно; мушене
мултипликатори мускулно-ставни мушйка
мултипликационен, мускус мушйтрън; мушйтръни, (два и т.н.)
мултипликационния(т), мускусен, мускусния(т), мупштръна
мултипликационна, мускусна, мускусно; мускусни мушйтрънче
мултипликационно; мусон; мусони, (два и т.н.) мусона мушйца
мултипликационни мусонен, мусонния(т), мусонна, мушйчка
мултипликйцня; мултипликации мусонно; мусонни мушйя; мушйи
мултиплицирам (се), -аш мустйк; мустаци, (два и т.н.) мушка
мултиплициране мустака мушкам (се), -аш
мултипроцёсор; мустакат мушкане
мултипроцёсори, (два и т.н.) мустйнг; мустанги, (два и т.н.) мушканнца
мултипроцёсора мустанга мушкато; мушката и мушката
мултифункционален. мустаче; мустачета мушморок; мушмороци, (двама и
мултафункционалния(т), муся се, -иш т.н.) мушмороци
мултифункционална, мутагён; мутагёш (обикн. в мн.ч.) мушмула
мултафункционално; мутант; мутанти, (два и т.н.) мушна (се), -еш
мултифункционални мутанта мъгла
мултнцёнтър; мултицёнтрове, мутатор; мутатори, (два и т.н.) мъглёе (се) (3 л.)
(два и т.н.) мулгицёнтьра мутатора мъглёене
мумифицирам (се), -аш мутафчййски мъглйв
мумнфицйран мутафчйя; мутафчйи, (двама и мъглйвост, мъглявостта
мумифициране т.н.) мутафчйи мъглижки
мумия; мумии мутационен, мутационния(т), мъгловйден, мъгловйдния(т),
мундйр; мундйри, (два и т.н.) мутационна, мутационно; мъгловйдна, мъгловйдно;
мундира мутационни мъгловйдни
мундщук; мундщуци, (два и т.н.) мутация; мутации мъгловйт
мундщука мутйрам, -аш мъглйв
муниционен, муниционния(т), мутйране мъглявина
муниционна, муниционно; мутра мъглйвост, мъглявостта
муниционни мутренски мъдрёц1; мъдреци, (двама и т.н.)
мунйция; мунйции мутризация; мутризации мъдреци (лице)
мура мутризйрам (се), -аш мъдрёц2; мъдрецй, (два и т.н.)
мургав мутризйране мъдрёца (нелице)
мургавинй муунйст; муунйсти, (двама и т.н.) мъдрёя, -еш
мурмански муунйсти мъдрёене
387
м ъдрене
мъдрене мълниеносни мърся (се), -йш

мъдрословие мълниеотвбд; мълниеотводи, мъртвец; мъртъвци, (двама и т.н.)
мъдрост, мъдростта (два и т.н.) мълниеотвода мъртъвци
мъдрувам, -аш мълния; м ъ л н и и мъртвешки
мъдруване мълча, -йш мъртвея, -еш
мъдря (се), -иш мълчалив мъртвеене
мъдър, мъдрия(т), мъдра, мъдро; мълчаливец; мълчаливци, (двама мъртвйло
мъдри и т.н.) мълчалйвци мъртвина
мъж, -ът, -а; мъже, (двама и т.н.) мълчалйвост, мълчаливостта мъртвоок
мъже мълчане мъртвопиян
мъж&га мълчание мъртвороден, мъртвородения(т),
мъждели в мълчешката и мълчешком мъртвородена, мъртвородено;
мъжделйвост, мъжделивосгга мъмря, -иш мьртвородени
мъждеене мънйк1; мънйци, (двама и т.н.) мъртъв, мъртвия(т), мъртва,
мъждйя (се), -еш мънйци (лице) мъртво; мъртви
мъждйв мънйк2; мънйци, (два и т.н.) мърцйна
мъждрйн; мъждряни и мънйка (нелице) мърчандайзер; мърчандайзери,
мъждрянове, (два и т.н.) мънйстен, мънйстения(т), (двама и т.н.) мърчандайзери
мъждряна мънистена, мънистено; мърчандайзинг, -ът, -а
мъждрянов мънистени мърчандайзингов
мъждукам, -аш мънйсто; мъниста мърша
мъждукане мънйче; мънйчета мършав
мъждя, -йш мъничък, мъничкия(т), мъничка, мършавея, -еш
мЪжеложец; мъжеложци, (двама мъничко; мънички мършавеене
и т.н.) мъжеложци мънкам, -аш мършавина
мъжелбжство мънкане мършавост, мършавостта
мъжемразка мъп-мън (межд.) мършояд; мършояди, (два и т.н.)
мъжемр&зство мър (межд.) мършояда
мъжествен, мъжествения(т), мърдам (се), -аш мършояден, мършоядния(т),
мъжествена, мъжествено; мърдане мършоядна, мършоядно;
мъжествени мързел мършоядни
мъжественост, мъжествеността мързелан; мързеланковци, (двама мършоядец; мършоядЦи, (два и
мъжество и т.н.) мързеланковци т.н.) мършоядеца
мъжеубййство мързелива мъст, мъстта
мъжеубййца " мързел ановски мъст£не
мъжец, мъжци, (два и т.н.) мъжеца мързелански мъстйтел, -ят, -я; (двама и т.н.)
м’Ьжкар', -ят, -я; мъжкари, (двама мързелив мъстйтели
и т.н.) мъжкари (лице) мързелйвец; мързеливци, (двама мъстйтелен, мъстйтелния(т),
мъжкар2, -ят, -я; мъжкари, (два и и т.н.) мързеливци мъстйтелна, мъстйТелно;
т.н.) мъжкаря (нелице) мързелйвка мъстйтелни
мъжкарана мързелйвост, мързеливостга мъстйтел ка
мъжкарка мързелувам, -аш мъстя, -йш
мъжкарски мързелуване мътен, мътния(т), мътна, мътно;
м^жки мързи ме (3 л.) мътни
мъжколйчен, мъжколйчния(т), мъркам, -аш мътене
мъжколйчна, мъжколйчно; мъркане мътеница
мъжколйчни мърла мътилка
мъжле; мъжлета мърльо; мърльовци, (двама и т.н.) мътйло
мъжов мърлъовци мътнея, -еш
мъзга мърля (се), -иш мътножълт
мъзда мърляв мътнозелен, мътнозеления(т),
мъка мърлям (се), -яш мътнозелена, мътнозелено;
мъкна (се), -еш мърляне мътнозелени
мъкнене мърляч; мърлячи, (двама и т.н.) мътя (се), -иш
мълвй мърлячи мъх, -ът, -а; мъхове, (два и т.н.)
мъл веж; мълвежи, (два и т.н.) мърморене мъха
мълвежа мърморка мъхав
мълвене мърморко мъх&т
мълвя, -йш мърмбрковщина мъхест
мълком мърморя, -иш мъхнат
мълниен, мълнийния(т), мър-м^р (межд.) мъхнатост, мъхнатостта
мълнийна, мълнийно; мълнийни мърсене мъхов
мълниеносен, мълниеносния(т), мърсувам, -аш мъховйден, мъховйдния(т),
мълниеносна, мълниеносно; мърсуване мъховйдна, мъховйдно;
388
мях
мъховйдни мъчнодостъпността мюсюлманин; мюсюлмани,
мъховит мъчноизлечйм (двама и т.н.) мюсюлмани
мъча (се), -шц мъчноподвйжен, мюсюлманка
мъчен, мъчния(т), мъчна, мъчно; мъчноподвйжния(т), мюсюлмански
мъчни мъчноподвйжна, мюфтййски
мъчене мъчноподвйжно; мюфтийство
мъчение; мъчения мъчноподвйжни мюфтйя; мюфтйи, (двама и т.н.)
мъченик; мъченици, (двамаит.н.) мъчноподвйжност; мюфтйи
мъченици мъчноподвижността мющерйя, мющерйн
мъченица мъчноироходйм мязам, -аш
мъченически мъчнопроходймост; мяна
мъченичество мъчнопроходимостта мйра
мъчилище; мъчилища мъчнотйя; мъчнотии мярвам (се), -аш
мъчйтел, -ят, -я; мъчители, (двама мъчноуязвйм мярване
и т.н.) мъчители мюзевйр; мюзевйри, (двама и мярка; мерки
мъчителен, мъчйтелния(т), т.н.) мюзевйри, и мюзевйрин мяркам (се), -аш
мъчителна, мъчително; мюзикбокс; мюзикбоксове, (два мяркане
мъчителни и т.н.) мюзикбокса мярна (се), -еш
мъчйтелка мюзикхол: мюзикхолове, (два и място; места, и место
мъчйтелски т.н.) мюзикхола мятам (се), -аш
мъчнодостижйм мюзикъл; мюзикъли, (два и т.н.) мятане
мъчнодостьпен, мюзикъла мяу (межд.)
мъчнодостьпния(т), мю-мездн; мю-мезоии, (два и т.н.) мяу-мяу (межд.)
мъчнодостьпна, мю-мезона мяукам, -аш
мъчнодостъпно; мюнхенски мяуча, -иш
мъчнодостъпни мюр^; мюрета мяучене
мъчнодостъпност, мюсли мях; мехове, (два и т.н.) меха, и мех
М
н наблйзко и наблизо
наблйзо и наблйзко
наблъскам (се), -аш
наблъсквам (се), -аш
наблъскване
наблюдавам (се), -аш
наблюдаване
набутам (се), -аш
набутвам (се), -аш
набутване
набухам (се), -аш
набухвам1, -аш
набухвам 2 (се), -аш
иабухване
наблюдател, -ят, -я; набухвател, -ят, -я, набухватели,
на (предл.) наблюдатели, (двама и т.н.) (два и т.н.) набухвателя
на (част.) наблюдатели набуча, -иш
на&кам (се), -аш наблюдателен, набуча се, -йш
наакан наблюдателния(т), набучвам, -аш
нааквам (се), -аш наблюдателна, наблюдателно; набучване
наакване наблюдателни набъбвам, -аш
набавен, набавения(т), набавена, наблюдателка набъбване
набавено; набавени наблюдателница набъбна, -еш
наб&вя, -иш набл юд йтел иост, набъбналост, набъбналостта
набавям, -яш наблюдателността набъбря (се), -иш
набавяне наблюдение набъбрям (се), -яш
набарам, -аш наблягам, -аш набъкам, -аш
набарвам, -аш наблягане набъквам, -аш
набйрване набода (се), -еш набърборвам (се), -аш
набег; набези, (два и т.н.) набега наббдка набърборваие
набед&н, набедения(т), набедена, наббждам (се), -аш набърборя (се), -иш
набедено; набедени набождане навърже и набързо
набедреник; набедреници, (два и набожен, набожния(т), набожна, набързо и навърже
т.н.) набедреника набожно; набожни набъркан
набедя, -йш набожност, набожността набъркам (се), -аш
набедявам, -аш, и набеждавам набозавам се, -аш набърквам (се), -аш
набедяване и набеждаване набозая се, -еш набъркване
набеждавам, -аш, и набедявам набоклуча, -иш набърча (се), -иш
набеждаване и набедяване набоклучен, набоклучения(т), набърчвам (се), -аш
набелвам (се), -аш набоклучена, набоклучено; набърчване
набележа, -иш набоклучени набъхтвам (се), -аш
набеля (се), -иш набоклучвам, -аш набъхтя (се), -иш
набелйзан наболедувам се, -аш наваксам, -аш
набелязвам, -аш наболёе ме (3 л.) навйксвам, -аш
набелязване наболй ме (3 л.) наваксване
наберй (се), -еш наболява ме (3 л.) навалй (3 л.)
набеснея се, -еш набор; набори, (два и т.н.) набора навалица
набеснявам се, -аш наборен, наборния(т), наборна, наваля (се), -йш
набивам (се), -аш наборно;наборни навалява (3 л.)
набиване наборйст; наборйсти, (двама и т.н.) навалим (се), -яш
набирам (се), -аш наборйсти навйляне
набиране наборйстка наваря, -йш
избирателен, набирателния(т), набоядйсвам, -аш навдйгам (се), -аш
набирателна, набирателно; набраздя (се), -йш навдйгна (се), -еш
набирателни набраздявам (се), -аш наведа (се), -ёш
набит набраздяване наведнъж
набйтост, набитостга набрашия, -йш навеждам (се), - аш
набйча, -иш набрашиявам, -аш навеждане
набйчвам, -аш набрашняване навей; навеи, (два и т.н.) навея, и
набйчване наброя, -йш навей (обикн. в мн.ч)
набйя -еш наброявам, -аш навей; навёи, (два и т.н.) навёя, и
набйя се, -еш наброяване навей (обикн. в мн.ч.)
наблажвам (се), -аш набрулвам, -аш навёйничав
наблажване набрулване навёйничавост, навейничавостта
наблегна, -еш набруля, -иш навеки
наблея се, -еш набрулям, -яш наверев
наблйжа (се), -еш набръчкам (се), -аш навес; навеси, (два и т.н.) навеса
наближа, -йш набръчквам (се), -аш навёсвам (се), -аш
наближавам, -аш набръчкване навёсване
наближаване набръщолевя (се), -иш навестя, -йш
паблйзвам (се), -аш набр ьшолевям (се), -яш навестйвам, -аш
390
н агорчаван с
известяване навозя се, -иш наган, нагани, (два и т.н.) нагана
навеся (се), -иш навбй; навои, (два и т.н.) навоя нагйр; нагари, (два и т.н.) нагара
наветрен, наветрения(т), навоювам се, -аш нагарчам, -аш
наветрена, наветрено; навра (се), -ёш нагарчане
наветрени навред нагарям, -яш
навехна, -еш навредй, -йш нагаряне
навечервам се, -аш наврёждам, -аш нагйзвам, -аш
навечерие; навечерия наврёждане нагйздвам (се), -аш
навечерям се, -яш навреме нагйздване
навея, -еш навременен, наврёменния(т), нагйзденост, нагиздеността
навзема, -еш навременна, навременно; нагйздя (се), -иш
навземам, -аш навременни нагйздям (се), -яш
навивам (се), -аш навременност, навременността нагйздяне
навиване навремето нагйзна, -еш
навивка наврещя се, -йш нагладувам се, -аш
навигатор; навигатори, (двама и наврещявам се, -аш нагладя (се), -иш
т.н.) навигатори навръх (предл.) нагласа
навигаторка навсякъде наглася (се), -йш
навигаторски навуща (само мн.ч.) нагласявам (се), -аш
навигационен, навигационния(т), навъдя (се), -иш нагласяване
навигационна, навигационно; навъждам (се), -аш нагласям (се), -яш
навигационни навъждане наглйсяне
навигация; навигации навъзбог наглед
навик; навици, (два и т.н.) навика навън нагледам (се), -аш
навикам (се), -аш навънка нагледвач; нагледвачи, (двама и
навиквам, -аш иавървя (се), -иш т.н.) нагледвачи
навйквам (се), -аш навървя се, -йш нагледв&чка
навйкване навървявам се, -аш нагледен, наглёдния(т), нагледна,
навйкна, -еш навървим (се), -яш нагледно; нагледни
навилнея се, -еш навървяне наглёдност, нагледността
иавилнявам се, -аш навържа (се), -еш наглеждам (се), -аш
навилняване навързвам (се), аш наглеждане
навйрам (се), -аш навърлувам се, -аш наглёзвам се, -аш
навйране навъртам (се), -аш наглёзя се, -иш
навйрвам (се), -аш навъртане наглост; наглостта
иавйрване навъртя (се), -йш нагнёздвам се, -аш
навйря (се), -иш навъртявам (се), -аш нагнёздване
навйрям (се), -яш навъртяване нагнетя (се), -йш
навйряне навърша, -иш нагнетйвам (се), -аш
навйсвам, -аш навършавам, -аш нагнетяване
навйсване навършаване нагнйвам, -аш
навйсна, -еш навършвам, -аш иагнйвапе
нависоко навършване нагнйя, -еш
навйт навършёя, -еш нагноя, -йш
навйя (се), -еш навъсвам (се), -аш нагноявам, -аш
навкарам, -аш иавъсване нагнояване
навк&рвам, -аш иавъсеност, навъсеността наговарям (се), -яш
навлажня (се), -йш навъся (се), -иш наговаряне
навлажнявам (се), -аш навътре наговорвам (се), -аш
иавлажняване навявам, -аш наговорване
навлек; навлеци, (двама и т.н.) навяване наговоря (се), -иш
навлеци навярно нагодя (се), -йш
навлека (се), -еш иавяхвам, -аш нагодявам (се), -аш
навлйзам, -аш навяхване нагодяване
навлизане нагаждам (се), -аш нагон; нагони (два и т.н.) нагона
навлйчам (се), -аш нагаждане нагоре
навлйчане нагаждач; нагаждани, (двама и т.н.) нагбре-надолу
навло нагаждачи нагорещя (се), -йш
навляза, -еш нагаждачеетво нагорещявам (се), -аш
наводнение; наводнения нагазвам, -аш нагорещяване
наводня (се), -йш нагазване нагорнище
наводнявам (се), -аш нагазя, -иш нагорча, -йш
наводняване нагайка нагорчавам, -аш
навозвам се, -аш нагаля се, -иш нагорчаване
391
н агоря
нагоря, -йш нагълтам (се), -аш иадвнасям, -яш

нагорявам, -аш нагълтвам (се), -аш надвнасяне
нагосподарувам се, -аш нагълтване надвнеса, -ёш
нагостувам се, -аш нагълча се, -йш надвнесен, надвнесения(т),
нагостя, -йш нагълчавам се, -аш надвнесена, надвнесено;
нагостявам, -аш нагъна (се), -еш надвнесени
нагостяване нагьрбвам се, -аш надводен, надводния(т),
наготвя, -иш нагърбване надводна, надводно; надводни
наготвям, -яш нагърбя се, -иш надвръщам, -аш
наготово нагърбям (се), -яш надвърна, -еш
нагощавам, -аш нагърбяне надговарям (се), -яш
нагоя (се), -йш нагърча (се), -иш надговбря, -иш
нагоявам (се), -аш нагърчвам (се), -аш надградя, -йш
нагояване нагърчване надграждам, -аш
награбвам (се), -аш нагъсто надгрёя, -еш
награбване над надгробен, надгробния(т),
награбя (се), -иш надалече надгробна, надгробно;
награбим (се), -яш надали надгробни
награда надареност, надареността надгрявам, -аш
награден, наградния(т), наградна, надаря, -йш надгряване
наградно; наградни надарявам, -аш наддавам, -аш
наградя, -йш надаряване наддаване
награждавам, -аш надбавка наддам, наддадеш
награждаване надбавя, -иш надделея, -еш
награня, -йш надбавям, -аш надделявам, -аш
награнявам, -аш надбавяне надделяване
награняване надббрвам, -аш наддумам (се), -аш
награфявам, -аш надборване наддумвам (се), -аш
награфяване надборя, -иш наддумване
нагреба (се), -еш надброя, -йш надебеленне
нагребвам (се), -аш надброявам, -аш надебелёя, -еш
нагребване надброяване надебеля, -йш
нагревател, -ят, -я; нагреватели надбъбречен. надбъбречния(т), надебелявам, -аш
(два и т.н.) нагревателя надбъбречна, надбъбречно; надебеляване
нагревателен, нагревателния(т), надбъбречни надежда
нагревателна, нагревателно; надбягам, -аш надежден, надеждния(т),
нагревателни надбягвам (се), -аш надеждна, надеждно; надеждни
нагревен, нагревния(т), нагревна, надбягване надеждност, надеждността
нагревно; нагревни надве паденица
нагрея (се), -еш надве-натрй надера (се), -ёш
нагрнза (се), -еш надвесвам (се), -аш наджафкам се, -аш
нагрйзвам (се), -аш надвесване наджафквам се, -аш
нагрнзване надвеся (се), -иш наджафкване
нагрубя, -йш надвечер наджак; наджаци (два и т.н.)
нагрубявам, -аш надвечерен, надвечерния(т), наджака
нагрубяване надвечерна, надвечерно; надживея, -еш
нагрубяване надвечерни надживявам, -аш
нагръдки (само мн.ч.) надвзема, -еш надживяване
нагръдник; нагръдници, (два и т.н.) надвземам, -аш наджъна, -еш
нагръдника надвземане наджънвам (се), -аш
нагрявам (се), -аш надвивам, -аш наджънване
нагряване надвйване надзвёзден, надзвёздния(т),
нагря вка; нагревки надвйкам, -аш надзвёздна, надзвёздно;
нагугукам се, -аш надвйквам (се), -аш надзвёздни
нагукам се, -аш надвйкване надземен, надземния(т),
нагуквам се, -аш надвйсвам, -аш надземна, надземно; надземни
нагуша се, -иш надвйсване надзиравам, -аш
нагушвам се, -аш надвисна, -еш надзираване
нагушване надвися (се), -йш надзирател, -ят, -я; надзиратели,
нагъвам (се), -аш надвисявам (се), -аш (двама и т.н.) надзиратели
нагъване надвита, -йш надзнрателка
нагьзвам (се), -аш надвишавам, -аш надзирателски
нагъл, наглия(т), нагла, нагло; надвишаване надзирателегво
нагли надвйя, -еш надзор; надзори
392
н адухам
надзорен, надзорния(т), наднационалния(т), надрасквам (се), -аш
надзорна, надзорно; надзорни наднационална, наднационално; иадраскване
надзорник; надзорници, (двама и иаднационални надрасна, -еш
т.н.) надзорници наднйквам, -аш надраста, -еш
надздрница надийкване надраствам, -аш
надзорнически наднйкна, -еш надрастване
надзорничество надница надращя, -иш
надзорничка наднйчам, -аш надребня, -йш
надзървам, -аш надийчане надребнявам, -аш
иадзърване надничар, -ят, -я; надничари, надребияване
надзърна, -еш (двама и т.н.) надничари надреден, надредния(т),
надзъртам, -аш надиич&рка надредна, надредно; надредни
надзъртане надничарски надремя се, -еш
иадивя се, -йш надничарство надробя (се), -йш
надивявам се, -аш надничен. наднич1щя(т), надробявам (се), -аш
надигам (се), -аш наднична, наднично; наднични надробяване
надигна (се), -еш наднормен, наднормения(т), надрусам (се), -аш
надигравам (се), -аш наднормена, наднормено; надрусан
надиграване наднормени надрусвам (се), -аш
надиграя, -еш надбблачеи, надоблачния(т), надрусване
надимй, -йш надоблачна, надоблачно; надрънкам, -аш
надимявам, -аш надоблачни надрънквам (се), -аш
надйпля (се), -иш надобрувам се, -аш надрънкване
надиплям (се), -яш иадбй, -ят, -я надрямвам се, -аш
надйпляне надойвам, -аш падсвйрвам (се), -аш
надйр надойда, -еш надсвйрване
надйрам (се), -аш надокарам, -аш надсвйря, -иш
надйшам се, -аш надокарвам, -аш надскачам (се), -аш
н адйтвам се, -аш надблу надскачане
надйшване надомен, надомния(т), надомна, надскачвам (се), -аш
надкласов надомно; надомни надскоквам, -аш
надкласовост, надкласовостта надомник; надомници, (двама и надскокиа, -еш
надколёнен, надколённия(т), т.н.) надомници надскбча, -иш
надколённа, надколённо; надбмничка надслов; надслови, (два и т.н.)
надколённи надомъквам (се), -аш надслова, и наслдв
надкорёмен, надкорёмния(т), надомъкна (се), -еш надсмея се, -еш
надкорёмна, надкорёмно; надоя, -йш надсмйвам се, -аш
надкорёмни надойвам, -аш надсмйване
надкостен, надкостния(т), надояване надстроечен, надстроечния(т),
надкостна, надкостно; надпартйен, надпартийния(т), надстроечна, надстроечно;
надкостни надпартийна, надпартийно; надстроечни
надкостница надпартийни надстройвам, -аш
надлежен, надлсжния(т), надпея, -еш надстройване
надлежна, надлежно; надлежни надпйвам (се), -аш надстройка
надлез; надлези, (два и т.н.) надцйване надстроя, -йш
надлеза надпис; надписи (два и т.н.) надстроявам, -аш
надлъгвам (се), -аш надписа надстрояване
надлъгване надпйсвам, -аш надтйчам, -аш
надлъж надпйсване надтйчвам (се), -аш
надлъжа, -еш надпйша, -еш надтйчване
надлъжен, надлъжния(т), надпйя, -еш надуваем
надлъжна, надлъжно; надлъжни надпланов надувам (се), -аш
надменен, надмённия(т), надплатя, -йш надуване
надменна, надменно; надменни надплащам, -аш надувен, надувния(т), надувна,
надменност, надменността надплувам, -аш надувно; надувни
надмйна (се), -еш надплуване надумам, -аш
надминавам (се), -аш надпревйра надумвам, -аш
надминаване надпреварвам се, -аш надумване
иадмогвам (се), -аш надпреварване надупча (се), -иш
надмогване надприказвам (се), -аш надупчвам (се), -аш
надмогна (се), -еш надприкйзване надупчване
надмбрски надпявам (се), -аш надут
надмощие; надмощия надпяване надутост, надутостта
наднационален, надраскам (се), -аш надухам, -аш
393
надухвам
надухвам, -аш наёмник; наемници, (двама и назначёние
надухване т.н.) наемници назобам (се), -аш
надуша (се), -иш наёмница назобвам (се), -аш
надушвам (се), -аш наёмнически назобване
надушване наёмничество назобя (се), -иш
надуя (се), -еш наемодател, -ят, -я; наемодатели, назова, -ёш
надхвърля, -иш (двама и т.н.) наемодатели назовавам, -аш
надхвърлям, -яш наемодателка назоваване
надхвърляне наемодйтелски назорвам (се), -аш
надхитря, -иш, и надхитря наергену вам се, -аш назбря (се), -иш
надхитрявам (се), -аш наёсен назрёя, -еш
надхнтряване нажабурвам се, -аш назрявам, -аш
надхитрям (се), -яш нажабуркам се, -аш назряване
надхйтряне нажабурквам (се), -аш назубря, -иш
надценен, надценения(т), нажабуря се, -иш назубрям, -яш
надценена, надценено; нажабурям се, -яш назубряне
надценени нажалвам (се), -аш назъбвам, -аш
надценка нажалён, нажалёния(т), назъбване
надценя (се), -йш нажалёна, нажалёно; нажалёни назъбник; назъбници (два и т.н.)
надценявам (се), -аш нажалёност, нажалеността назъбника
надценяване нажаля (се), -йш назъбя, -иш
надчета, -еш нажалйвам (се), -аш назъбя м, -яш
надчйтам, -аш нажежа (се), -йш назървам, -аш
надълбавам (се), -аш нажежавам (се), -аш назърна, -еш
надълбаване нажежаваие назъртам, -аш
надълбая, -еш наживёя се, -еш назъртане
надълббко наживявам се, -аш назяпам се, -аш
надълго нажйлвам, -аш назяпвам се, -аш
надъхам (се), -аш нажйлване наивен, найвния(т), найвна,
надъхвам (се), -аш нажйля, -иш наивно; найвни
надъхване нажулвам (се), -аш наивйзъм, наивйзмът, наивйзма;
надявам, -аш нажуля (се), -иш наивйзми
надявам се, -аш нажъна (се), -еш наивистйчен, наивистйчния(т),
надяждам (се), -аш нажънвам (се), -аш наивистйчна, наивистйчно;
надяждане назад наивистйчни
надялам, -аш назадничав наивнтёт
надялвам, -аш наз&дничавост, назадничавостга найвка
вадялкам, -аш назаем наивник; наивници, (двама и т.н.)
надялквам, -аш назален, назалния(т), назална, наивници
надялване назално; назални найвница
надям, надядеш назализация наивност, наивността
надяна (се), -еш назалност, назалността наигравам се, -аш
надясно название наиграване
наедно наздраве наиграя се, -еш
наедрея, -еш наздрйвица наизвадя, -иш
наедрявам, -аш наздраво наизваждам, -аш
наедряване назеленя (се), -йш наизведа, -ёш
наежа (се), -иш назеленявам (се), -аш наизвёждам, -аш
наежвам (се), -аш назёмен, назёмния(т), назёмна, наизвлека, -ёш
наЬкване назёмно; назёмни нанзвлйчам, -аш
наеженост, наеженостга назидавам, -аш наизкарам, -аш
наелектризйрам (се), -аш назидаване нанзкарвам, -аш
наелектрнзйране назидание наизлйзам, -аш
наем; наеми, (два и т.н.) наема назидателен, назидателния(т), наизляза, -еш
наема, -еш назидателна, назидателно; нанзнасям, -яш
наема се, -еш назидателни нанзнесй, -ёш
наемам, -аш назидателност, назидателността нанзскачам, -аш
наемам се, -аш назлъндйсам се, -аш наизскачвам, -аш
наемател, -ят, -я; наематели, назлъндйсвам се, -аш нанзскоча, -иш
(двама и т.н.) наематели назлънднсване наизуст
наемателка назнайвам, -аш наизустя, -йш
наемателскн назнача, -йш наизустявам, -аш
наемен, наемния(т), наемна, назначавам, -аш наизустяване
наемно; наемни назначйване наименование
394
н ал азвам
наименувам, -аш накип; накипи, (два и т.н.) накипа вакосяваве
наименуване накипй ми (3 л.) накрай (предл.)
найнаки найваче накйпря (се), -иш накрайник; накрайници, (два и
наистина накйпрям (се), -яш т.н.) накрайника
най (част.) накйпряне накрак
найлон; найлони, (два и т.н.) накипява ми (3 л.) накратко
найлона накисвам (се), -а т вакрая
найлонов накйсване накрещя се, -йш
накадя (се), -йш накиселёя, -еш накрещявам се, -аш
накадявам (се), -аш накиселявам, -аш накривее ми (3 л.)
накажа (се), -еш накисва (се), -еш накриво
наказание н&кит; накити, (два и т.н.) накита накривя (се), -йш
наказателен, наказателния(т), накйтник; накйтници, (два и т.н.) накривява ми (3 л.)
наказателна, наказателно; накйтника вакривявам (се), -аш
наказателни накйча (се), -иш вакроя, -йш
наказателноправен, накйчвам (се), -аш вакроявам, -аш
наказателноправния(т), накйчване вакрояваве
наказателноправна, наклада, -ёш вакръст
наказателноправно; наклйждам, -аш вакрякам се, -аш
наказателноправни наклаждане вакряквам се, -аш
наказател ноироцесуален, накланям (се), -яш накряскам се, -аш
наказателнопроцесуалния(т), ваклйняне накрясквам се, -аш
наказателнопроцесуална, наклеветя, -йш вакудкудякам се, -аш
наказателнопроцесуално; наклеветявам, -аш вакудкудяквам се, -аш
наказателнопроцесуални ваклеветяваяе вакукурйгам се, -аш
наказвам (се), -аш ваклейвам, -аш вакукурйгвам се, -аш
наказуем наклепвам, -аш накуп
наказуемост, наказуемостта наклёпване накупвам, -аш
накалвам (се), -аш наклепя, -еш накуцувам, -аш
накалване наклёя, -еш накупя, -иш
накаля, -йш наклон; наклони, (два и т.н.) вакуцвам, -аш
вакалявам, -аш наклона вакуцване
накаляване наклбнен1, наклонения(т), накъде
накалям (се), -яш наклонена, наклонено; накъдето
накамаря (се), -йш наклонени накъдря (се), -иш
накамарявам (се), -аш наклонен2, наклонния(т), накъдрям (се), -яш
наканвам се, -аш наклонна, наклонно; наклоняй накъдряне
нак&нване наклонение накълва (се), -еш
наканя се, -иш ваклонност, наклонността накълвавам (се), -а т
накапвам (се), -а т ваклоня (се), -йш вакълвававе
накапване ваклонявам (се), -аш накълцам, -аш
накапя (се), -еш наклоняваве накълцвам, -аш
накарам, -аш наклякам накълцване
нак&рам се, -аш накляквам накъм
накарвам, -аш накметувам се, -яш вакървавя (се), -йш
накарвам се, -аш накова, -ёш накървавявам (се), -аш
накастря, -иш наковавам, -аш накърмвам, -аш
вакДстрям, -яш наковававе вакърмя, -иш
накатервам се, -аш наковалвя накърмям, -яш
накатеря се, -иш вакокошйнвам се, -аш накърнение
накатраня (се), -йш накокошйнване накърня, -йш
накатранявам (се), -аш накокошйня се, -иш накървявам, -аш
вакахъря се, -йш вакблен, наколния(т), наколна, накърняване
вакахърявам (се), -аш наколно; наколни накъртвам (се), -аш
нак&цам, -аш наколенка вакъртя (се), -иш
накацвам, -аш наколенник; наколенници, (два и накърша, -иш
накача (се), -йш т.н.) наколенника накършвам, -аш
накачвам (се), -аш наконечник; наконечници, (два и накъсам (се), -аш
накачулвам (се), -аш т.н.) наконечника накъсвам (се), -аш
вакачуля (се), -иш наконтвам (се), -аш накъсване
наквасвам (се), -аш вакбнтваве накъсо
наквасване наконтя (се), -иш налавям (се), -яш
наквася (се), -иш накося (се), -йш валагам (се), -аш
наквасям (се), -яш вакосявам (се), -аш валазвам, -аш
395
н ал азван е
налазване налудувам се, -аш наместничество; наместничества
нал&зя, -ши налудявам се, -аш наместо (преда.)
налайвам се, -аш налучкам, -аш наместя (се), -иш
налакътник; налакътници, (два и налучквам, -аш наместям (се), -яш
т.н.) налакътника налучкване намеся (се), -иш
налапам (се), -аш налче; налчета нзмет& (се), -ёш
иалапвам (се), -аш налъм; налъми, (два и т.н.) наметало; наметала
налапване налъма наметка
налая се, -еш налюбувам се, -аш наметна (се), -еш
налбантин; налбанти, (двама и налютее ми (3 л.) намибйец; намибййци, (двама и
т.н.) налбанти налюгя, -йш т.н.) намибййци
налб&нтница налютява ми (3 л.) намнбййка
налбантски налютявам, -аш намибийски
налегна, -еш налюгцвам (се), -аш намйгам, -аш
належа се, -йш налющване намйгане
належавам се, -аш налющя (се), -иш намйгвам, -аш
належащ наляво намйгване
налеп; налепи, (два и т.н.) налепа наляво-надясно намйгна, -еш
налепвам (се), -аш налягам, -аш намйна, -еш
налепване налягане наминавам, -аш
налепя (се), -йш налягвам, -аш намирам, -аш
налепям (се), -яш намагнетизйрам (се), -аш, и намйрам се, -аш
палет; налети, (два и т.н.) напета намагнитизйрам (се) намйране
налетя, -йш намагнетизйране и намирйсвам, -аш
налетявам, -аш намагнитизйране намирйша, -еш
налея (се), -еш намагнйтвам (се), -аш намисля, -иш
нали намагнйтване намислям, -яш
наливам (се), -аш намагнитизйрам (се), -аш, и намйсляне
налйване намагнетизйрам (се) намйтам, -аш
наливен, налйвния(т), налйвна, намагнитизйране и намножа (се), -йш
наливно; налйвни намагнетизйране намножавам (се), -аш
налитам, -аш намажа (се), -еш намокря (се), -иш
налйтане намазвам (се), -аш намокрям (се), -яш
налицб намазване намокряне
наличен, налйчния(т), налйчна, намаление намордник; намордници, (два и
налйчно;налйчни намалея, -еш т.н.) намордника
наличие намаля, -йш намотавам (се), -аш
наличност, наличността намалявам, -аш намотаване
наловя (се), -йш намаляване намотая (се), -еш
налог; налози, (два и т.н.) налога намасля (се), -йш намотка
наложа (се), -иш намаслявам (се), -аш намразвам (се), -аш
наложен, наложния(т), наложна, намасляване намразване
наложно; наложни намацам (се), -аш намразя (се), -иш
наложеп, наложения(т), намацвам (се), -аш намразвам (се), -аш
наложена, наложено; наложени намацване намръ^на (се), -еш
наложителен, наложйтелния(т), намачкам (се), -аш намръщвам се, -аш
наложителна, наложително; намачквам (се), -аш намръщеност, намръщеността
наложителни намачкваие намръщя (се), -иш
наложйтелност, намек; намеци, (два и т.н.) иамусвам се, -аш
наложителностга намека намусване
наложник; наложници, (двама и памеквам, -аш намусеност, намусеността
т.н.) наложници намекване намуся се, -иш
наложница намекна, -еш намуша (се), -иш
наложничество намерение намушвам (се), -аш
наломотвам (се), -аш иамбря (се), -иш намушкам (се), -аш
наломдтя (се), -иш намеса намушквам (се), -аш
наломя, -йш намесвам (се), -аш намушкване
наломявам, -аш намесване намъдрувам се, -аш
наломяване намествам (се), -аш намъдря се, -иш
налоча (се), -иш наместване намъдрям се, -яш
налбчвам (се), -аш наместник; наместници, (двама и намъквам (се), -аш
налудея се, -еш т.н.) наместници намъкна (се), -еш
налудничав наместница намърдам се, -аш
налудничавост, налудаичавостга наместническн намърдвам се, -аш
396
напоителен
намърморвам се, -аш наочник; наочници, (два и т.н.) напйване
намърморя се, -иш наочника напйвка
намърсувам се, -аш напад: напади, (два и т.н.) напада напикавам (се), -аш
вамърсй (се), -йш нападам, -аш напикаване
намърсйвам (се), -аш нападане наЛикая (се), -еш
намърсйване нападател, -ят, -я; нападатели, напйпам, -аш
намъча (се), -иш (двама и т.н.) нападатели напйпвам, -аш
намъчвам (се), -аш нападателен, нападателния(т), напйпване
намйсто нападателна, нападателно; напйрам, -аш
намятам (се), -аш нападателни напйране
намйтане напад&телка написвам, -аш
намйтвам (ее), -аш нападателност, нападателността напйсване
нанагорнище; нанагорнища нападателски напйтка
ванагбрйо нападение иапйчам (се), -аш
вавадолнвще; нанадолнища нападка; нападки (обикн. в мн.ч.) напйчане
нанасям (се), -яш нападна, -еш напиша, -еш
нанасяне напазарувам, -аш иапйя (се), -еш
натйм напакостя, -йш наплаквам се, -аш
нанду; нандута напакостявам, -аш напластя, -йш
нанеса (се), -еш напакостяване напластявам, -аш
нани (межд.) напалвам, -аш напластяване
нанижа (се), -еш напалване напл&ча се, -еш
нйяиз; нанизи, (два и т.н.) наниза напалм паплаша (се), -иш
нанйзвам tee), -аш нап«клмов наплашвам (се), -аш
нанйзване иапалувам се, -аш наплашване
нанййде нап&ля, -иш наплашеност, наплашеността
нанйкъде напйпам се, -аш наплескам (се), -аш
нанкам, -аш напапвам се, -аш наплесквам (се), -аш
нйнкане напапкам се, -аш ваплескване
наново напйпквам се, -аш ваплета, -еш
наноробот; нанороботи, (два й напарвам (се), -аш наплетка
т.н.) наноробота напарване наплив; напливи, (два и т.н.)
нанос; наноси, (Два и т.н.) наноса напарфюмирам (се), -аш наплива
наносвам се, -аш напйря (се), -иш наплйскам (се), -аш
наносен, наносния(т), наносна, напаса (се),, -еш наплйсквам (се), -аш
наносно; наносни напасвам (се), -аш наплйскване
нанося се, -иш напасване наплйтам, -аш
нйнотехнологйчер, напасна (се), -еш наплйтане
нанотехнологичния(т), напаст; напастта наплйтък; наплйтъци, (два и т.н.)
нанбтехнологйчна, напатвам се, -аш наплйтъка
нанотехнологйчнй; напатя се, -иш наплодя (се), -йш
нанотехнологйчни напев; напеви, (два и т.н.) напева яаплодявам (се), -аш
нйнотехнолйгия; нанотехнологии напевен, напевкия(т), напевна, ваплодяване
нанйкъде напевно; напевни наплбждам (се), -аш
наобик&лям, -яш нап&вност,напевността наплождане
наобикаляне напека (се), -еш наплувам се, -аш
наобиколя, -йш напервам (се), -аш наплювам, -аш
наоблека (се), -еш напердаша, -иш наплюнча, -иш
наоблйчам (се), -аш напердашвам, -аш наплюнчвам, -аш
наобядвам се, -аш нап£реност, напереността наплюичване
наокача, -йш наперча се, -иш наплюскам се, -аш
наокйчам, -аш наперчвам се, -аш яаплюсквам се, -аш
наокйчвам, -аш наперчване наплюскваие
наоколо * наперя (се) -йш наплюя, -еш
наопаки вап^т наплямпам (се), -аш
наопека, ‘еш . напйтост; напетостта наплямпвам (се), -аш
наопйчам, -аш напечатам, -аш наплйскам, -аш
наорй, -еш s напечйтвам, -аш наплйсквам, -аш
наоравам, -аш напечатване наплйскване
наостря (се), -иш J . напечатя, -иш наподобй, -йш
наострям (се), -яш : напечелвам (се), -апг наподобявам, -аш
наостряне напечеля (се), -иш наподобяване
наохкам се, -аш напея се напоителен, напойтелния(т),
наохквам се, -аш ^ напйвам (се), -аш напоителна, напоително;
397
н апоителен
напоителни напротив н а п и в а м (си ), -аш

наполеон; наполеони, (два и т.н.) напръскам (се), -аш нар, -ът, -а; нарове, (два и т.н.) нара
наполеона напръсквам (се), -аш наработя се, -иш
наполеонки (само мн.ч.) напръскване нарйвно
наполовин и наполовина напръстник; напръстници, (два и нарадвам се, -аш
напомадя (се), -иш т.н.) напръстника нараждам (се), -аш
напомнйтелен, напрягам (се), -аш нарамвам, -аш
напомнйтелния(т), напрягане нар&мване
напомнйтелна, напомнйтелна; напряко нарамя, -иш
напомнйтелни напсувам, -аш нараня (се), -йш
напомня, -иш напудря (се), -иш наранявам (се), -аш
напбмням, -яш напудрям (се), -яш нараняване
напомняне напудряне нарасна, -еш
напбмпам, -аш напук нараста, -еш
напомпвам, -аш напукам (се), -аш нараствам, -а т
напомпване напуквам (се), -аш нарастване
напбмпя, -иш напукване нарастьк; нарастъци, (два и т.н.)
напор; напори, (два и т.н.) напора напускам, -аш нарастька
напорйст напускане наратйв; наратйви, (два и т.н.)
напорйстост, напористостга напусна, -еш наратйва
напоследък напуснатост, напуснатостга наративен, наратйвния(т),
напосоки напусто наратйвна, наратйвно;
напоя (се), -йш напуша се, -иш наратйвни
напоявам (се), -аш иапушва ме (3 л.) наргил£; наргилета
напояване напушвам се, -аш нарева се, -еш
направа иапушване наревйвам се, -аш
направление напуши ме (3 л.) нар^д
направлявам, -аш напъвам (се), -аш наредба
направляване напъване наредя (се), -йш
напрйво напъдя, -иш нарежа, -еш
направя (се), -иш напъждам, -аш нареждам (се), -аш
направим (се), -яш напъждане нареждане
напразен, напразния(т), напълвам (се), -аш нарез; нарези, (два и т.н.) нареза
напразна, напразно; напразни напълване нарека (се), -еш
напраша (се), -иш напълнея, -еш наречен, наречения(т), наречена,
напрашвам (се), -аш напълно наречено; наречени
напрашване напълня (се), -иш нар&чие; наречия
напращя, -йш напълнявам, -аш наречиеи, наречийния(т),
напращявам, -аш напълняване наречийна, наречийно;
напращяване напън; напъни, (два и т.н.) напъна наречийни
напрегна (се), -еш напъна (се), -еш нарйвам, -аш
напрегнатост, напрегнатостта напъпвам, -аш нарйване
напред напъпване нарйна, -еш
напреда, -ёш напъпля, -иш нарисувам, -аш
напредвам, -аш напъплям, -яш нарйтам (се), -аш
напредване напъпя, -иш нарйтвам (се), -аш
напредна, -еш напързалям се, -яш нарицателен, нарицателния(т),
напред-назад иапърля, -иш нарицателна, нарицателно;
напредничав напът нарицателни
напрёдничавост, напътвам, - а т нарйчам (се), -аш
напредничавостта напътване нарйчане
напредък напътствам, - а т наркобарон; наркобарони. (двама
напрежение напътстване и т.н.) наркобарони
напреки иапътствен, напътствения(т), наркобйзнес
напречен, напречния(т), напътствена, напътствено; наркобос; наркобосове, (двама и
напречна, напречно; напречни напътствени т.н.) наркобосове
напригйтвя, -иш напътствие; напътствия наркодилър; наркодйлъри,
напригбтвям, -яш напътувам се, -аш (двама и т.н.) наркодйлъри
напрйдам, -аш напътя, -иш наркодиспансер;
наприказвам (се), -аш напъхам (се), -аш наркодиспансери, (два и т.н.)
папрймер напъхвам (се), -аш наркодиспансера
напролет напъхване наркоза
напростйрам, -аш напъча (се), -иш наркоканал; наркоканали, (два и
напростра, -ёш иапъчвам (се), -аш т.н.) наркоканала
398
иасй лн ичество
наркокартёл; наркокартёли, (два народолюбйв наръсване
и т.н.) наркокартёла народонаселёние наръся (се), -иш
наркокомуна народоосвободйтелен, наръсям (се), -яш
наркоман; наркомани, (двама и народоосвободйтелния(т), наръфам, -аш
т.н.) наркомани народоосвободйтелна, наръфвам, -аш
наркомания; наркомании, и народоосвободйтелно; наръфване
наркомания народоосвободйтелни наръч; наръчи, (два и т.н.) наръча
наркомания; наркомании, и народопйс; народопйси, (два и т.н.) наръчен, наръчния(т), наръчна,
наркомания народопйса наръчно; наръчни
наркоманка народопйсен, народопйсния(т), наръчник; наръчници, (два и
наркомафиот; наркомафиоти, народопйсна, народопйсно; т.н.) наръчника
(двама и т.н.) наркомафиоти народопйсни наряд; наряди, (два и т.н.) наряда
наркомафия народополёзен, наряден, нарядния(т), нарядна,
наркоразпространйтел; народополёзния(т), нарядно; нарядни
наркоразпространйтели, (двама народополёзна, народополёзно; нарядко
и т.н.) наркоразпространйтели народополёзен нарязвам (се), -аш
наркотерапия; наркотерапии народопсихолог; нарйзване
наркотизация народопсихолози, (двама и т.н.) нас (вж. нйе)
наркотизйрам (се), -аш народопсихолози насадя (се), -йш
наркотизйране народоисихология насаждам (се), -аш
наркотйк; наркотйци, (два и т.н) народя (се), -йш насаждане
наркотика наронвам (се), -аш насаждёние
наркотйчен, наркотйчния(т), наронване насам
наркотйчна, наркотйчно; нароня (се), -иш насамё
наркотични наросй (3 л.) насам-натам
наркотрафик нароен, -йш насам-нататък
нйркотрафикаит; наросява (3 л.) насапунйсам (се), -аш
наркотрафиканти, (двама и т.н.) иаросйвам, -аш насапунйсвам (се), -аш
наркотрафиканти наросяване насапунйсване
наробувам се, -аш нароча, -иш насапуня (се), -йш
нарбд; народи, (два и т.н.) народа нарбчвам, -аш насбера (се), -ёш
народен, народния(т), народна, нарбчване насбйрам (се), -аш
народно; народни нарочен, нарочния(т), нарочна, насваря, -йш
народник; народници, (двама и нарочно; нарочни насвйвам, -аш
т.н.) народници нарбчен, нарочения(т), нарочена, насвйрвам се, -аш
нарбднически нарочено;нарочени насвйря се, -иш
народничество нароя (се), -йш насвйя, -еш
народнодемократичен, нароявам (се), -аш насвлека, -ёш
народнодемократйчния(т), нарояване насгбда
народнодемократична, нартика наседя се, -йш
народнодемократично; наругавам, -аш наседявам се, -аш
народнодемократични наругйване насека, -ёш
народнодемократйчески наругая, -еш насекбмо; насекоми
народноосвободйтелен, наруша, -йш насекомояден, насекомоядния(т),
народноосвободйтелния(т), нарушавам, -аш насекомоядна, насекомоядно;
народноосвободйтелна, нарушаване насекомоядни
народноосвободйтелно; нарушёние насёлвам (се), -аш
народноосвободйтелни нарушител, -ят, -я; нарушители, насёлване
народнопёсенеп, (двама и т.н.) нарушители населёние
народнопёсенния(т), нарушйтелка насёленост; населеността
народнопёсенна, нарцис; нарциси, (два и т.н.) насёля, -иш
народнопёсенно; нарциса населявам, -аш
народнопёсенни нарцисйзъм, нарцисйзмът, населяване
народнорепубликански нарцисйзма насётне
народност, народността наръбвам (се), -аш насёя, -еш
народностен, народностния(т), наръбване насйла
народностна, народностно; наръбя (се), -иш насйлвам (се), -аш
народностни наръгам (се), -аш насилване
народняк; народняци, (двама и т.н) наръгвам (се), -аш насилие; насилия
народняци наръгване насйлник; насилници, (двама и
народняшки наръкавник; наръкавници, (два и т.н.) насилници
народовластие т.н.) наръкавника насйлница
народовластнически наръки насилнически
народовластничество наръсвам (се), -аш иасйлничество; насйлничества
399
н асилствен
насилствен, насйлствения(т), наследодателка наспя се, -йш

насилствена, насилствено; наследствен, наследствения(т), насред (предл.)
насилствени наследствена, наследствено; насреща
насиля (се), -еш наследствени насрещен, насрёщния(т),
насйлям (се), -яш наследственост, насрещна, насрещно; насрещни
наспивам (се), -аш наследствеността насроча, -иш
насйиване наследство; наследства насрочвам, -аш
насиня (се), -иш, и насиня (се) наследя, -йш насрочване
насиня (се), -йш, и насиня (се) наследявам, -аш настава (3 л.)
насинявам (се), -аш наследйване наставам, -аш
насинйване наслйзам, -аш наставка
насип; насипи, (два и т.н.) насипа наслдв; наслови, (два и т.н.) наставление
пасйпвам, -аш наслова, и надслов наставлявам, -аш
насйпване насловен, насловния(т), наставляване
насипен, насипния(т), насипна, наслоена, наслоено; наслоени наставник; наставници, (двама и
насипно;насипни наслоение т.н.) наставници
насипен, насйпния(т), насипна, насложа (се), -иш наставница
насйпно;насипни наслойка наставнически
насипя, -еш наслоя (се), -йш наставничество
насйта наслоявам (се), -аш наставничка
насйтеност, наситеността наслояване наставя, -иш
насйтня, -иш, и наситня наслугувам се, -аш наставям, -яш
наситнйвам, -аш наслужа се, -иш наставяне
наситняване наслужвам се, -аш настана, -еш
наситням, -яш наслука настане (3 л.)
насйтя (се), -ши наслуки настаня (се), -йш
насйчам, -аш наслушам се, -аш настанявам (се), -аш
насйчане наслушвам се, -аш настаняване
насищам (се), -аш наслюнча, -иш настёля, -еш
насйщане наслюнчвам, -аш настйвам, -аш
наскача, -йш насляза, -еш настйване
наскачам (се), -аш насмалко настйгам, -аш
наскачвам (се), -аш насмета (се), -еш настйгане
наскйтам се, -аш насмешка настйгна, -сш
наскоквам, -аш насмешлйв настйлам, -аш
наскокна, -еш насмешлйвост, насмешливостта настйлане
наскоро насмея се, -еш настйлка
наскбча, -иш насмйвам се, -аш настйна, -еш
наскубвам (се), -аш насмйтам (се), -аш настйнка
наскубя (се), -еш насмйтане настискам (се), -аш
наскучавам се, -аш насмогвам, -аш настйсквам (се), -аш
наскучая се, -еш насмбгване настоварвам, -аш
наскърбйтелен, насмогна, -еш настоваря, -иш
наскърбйтелния(т), насмоля, -йш настбйка
наскърбйтелна, наскърбйтелно; насмолявам, -аш настойник; настойници, (двама и
наскърбйтелни насмоляване т.н.) настойници
наскърбя (се), -йш насмуквам се, -аш настойница
наскърбявам (се), -аш насмукване настойнически
наскърбяване насмуча се, -еш настойничество
наслагам (се), -аш насмъркам се, -аш настойничка
наслагвам (се), -аш насмърквам се, -аш настойчив и настойчив
наслагване насмъркване настойчивост, настойчивостта, и
наслада наснова, -еш настойчйвост
насладя се, -йш насновйвам, -аш настолен; настолния(т),
наслаждавам се, -аш насока настолна, настолно; настолни
наслажденне насоля, -йш настоя, -йш
наследие; наследия населявам, -аш настоя се, -йш
наследник; наследници, (двама и насолйване настоявам, -аш
т.н.) наследници насоча (се), -иш настоявам се, -аш
наследница насочвам (се), -аш настояване
наследнически насочване настойтел, -ят, -я; настоятели,
наследодател, -ят, -я; насбченост, насочеността (двама и т.н.) настоятели
наследодатели, (двама и т.н.) наспйвам се, -аш настоятелен, настоятелния(т),
наследодатели наспйване настоятелна, настоятелно;
н а т р о ш а (се)
настоятелни насъббря, -иш натискане
настоятелка насълзя се, -йш натйсна (се), -еш
настоятелност, настоятелността насълзявам (се), -аш натйчам се, -аш
настоятелствен, насълзяване натйчвам се, -аш
настоятелствения(т), насън натл&ча (се), -иш
настоятелствена, насърбам се, -аш натлачвам (се), -аш
настоятелствено; насърбвам се, -аш иатлъстея, -еш
настоятелствени насърдвам се, -аш натлъстявам, -аш
настоятелство; настоятелства насърдя се, -иш натоварвам (се), -аш
настоящ насърча (се), -йш натоварване
настояще насърчавам (се), -аш натовареност, натовареността
настрадам се, -аш насърчаване натоваря (се), -иш
настрадвам се, -аш насърчение н&товец; натовци, (двама и т.н.)
настрана и настрани насърчйтел, -ят, -я; насърчйтели, натовци
настрйгвам, -аш (двама и т.н.) насърчйтели натовизация
настрижа, -еш насърчйтелен, насърчйтелния(т), натовски
настроен, настроения(т), насърчйтелна, насърчйтелно; натопля (се), -иш
настроена, настроено; насърчйтелни натоплям (се), -яш
настроени насърчйтелка натопляне
настроение насъскам, -аш натопя (се), -йш
настройвам (се), -аш насъсквам, -аш натопявам (се), -аш
настройване насъскване натоняване
настрбйка насъщен, насъщния(т), насъщна, наторя, -йш
настройчик; настройчици, насъщно; насъщни наторявам, -аш
(двама и т.н.) настройчици насявам, -аш наторяване
настроя, -ши насяване натбча (се), -иш
настроя (се), -иш насядам, -аш натбчвам (се), -аш
настройвам, -аш насядвам, -аш натбчване
настръхвам, -аш натака натравям (се), -яш
настръхване натам натравяне
настръхна, -еш натаманй, -йш натракам, -аш
настудувам се, -аш натаманйвам, -аш натраквам, -аш
настъпателен, настъпателния(т), натаманяване натрапвам (се), -аш
настъпателна, настъпателно; натананйкам се, -аш натрупване
настъпателни натананйквам се, -аш натранлив
настъпателност, натанцувам се, -аш натрапливост, натрапливостта
настъпателностга натапям (се), -яш натрапник, натрапници, (двама и
настъпвам, -аш нататък т.н.) натрапници
настъпвам (се), -аш нататъшен, нататъшния(т), натрапница
настъпване натагьшна, нататъшно; натрапничав
настъпление нататъшни натрапннчавост,
настъпя, -иш натегля се, -иш натрапничавостта
настъпя (се), -иш натеглям се, -яш натрапнически
настървение натегна (се), -еш натрапиичество
настървеност, настървеността натегнатост, натегнатостта натрапничка
настървя (се), -йш натежа, -йш натрапчив
настървнвам (се), -аш натежава ми (3 л.) натрапчивост, натрапчивостта
настървяване натежавам, -аш натрапя (се), -иш
настъргвам, -аш натежаване натрепервам се, -аш
настъргване натежй ми (3 л.) натреперя се, -иш
настържа, -еш натежнея, -еш натреса (се), -еш
насуквам, -аш натежнявам, -аш натрйвам (се), -аш
насуквам се, -аш натйкам (се), -аш натрйване
насуквапе натйквам (се), -аш натрйвка
насумтя се, -иш натикване натриев
насурвакам, -аш натйрвам, -аш натрий, -ят, -я
насурваквам, -аш натйрване натрнйсъдържащ
насуча, -еш натйря, -иш натрйсам (се), -аш
насуча се, -еш натйрям, -яш натрйсане
иасуша, -йш натйряне натрйя (се), -еш
насушавам, -аш натйсвам (се), -аш натровя (се), -иш
насъбарям, -яш натйсване натропам се, -аш
насъбера (се), -еш натиск натрбпвам се, -аш
насъбйрам (се), -аш натискам (се), -аш натрошй (се), -йш

н а т р о ш а в а м (с е )
натрошавам (се), -аш натъкмяване наушоекспериментално;

натрошаване натъкна (се), -еш научноекспериментални
натрошвам (се), -аш натъпквам (се), -аш научноизнитателеи,
натрошване натъпкване научноизнитателния(т),
натрупам (се), -аш натУпкване научноизпитагелна,
натрупаност, натрупаността натъпча (се), -еш научноизпитателно;
натрупвам (се), -аш натъргувам се, -аш научноизпитателни
натрупване натъркалвам (се), -аш научноизследователски
натруфен, натруфения(т), нагьркалям (се), -яш научнообоснован
натруфена, натруфено; натъркам (се), -аш научноопитен,
натруфени натърквам (се), -аш научноопитния(т),
натруфеност, натруфеността натъркваие научноопитна, научноопитно;
натруфя (се), -иш на гьркблвам (се), -аш научноопитни
натруфим (се), -яш иатърколя (се), -йш научноотчетен,
натруфяне натъркулвам (се), -аш научноотчетния(т),
натръшкам (се), -аш натърпя се, -йш научноотчетна, научноотчетно;
натръшквам (се), -аш натърпявам се, -аш научноотчетни
натръшкване натъртвам (се), -аш научнопопулярен,
натряскам се, -аш натъртване научнопопулярния(т),
натрясквам се, -аш натъртеност, натъртеността нау^нопопулярна,
натряскване натъртя (се), -иш научнопопулярно;
натупам, -аш натърчй се, -йш научнопоггулярни
натупвам, -аш натърчавам се, -аш научнопрактйчески
патупване натътрузвам (се), -аш научност, научността
натура натътрузя (се), -иш научнотсоретйчески
натурален, натуралния(т), натюрел; натюрели, (два и т.н.) научно-технйчески
натурална, натурално; напорела научнофантастйчен,
натурални натюрмбрт; натюрморта, (два и научнофантасгичния(т),
натурализация; натурализации т.н.) натюрморта научнофантастйчна,
натурализирам (се), -аш натягам (се), -аш научнофантастйчно;
натурализиране натйгане научнофантастйчни
натурализъм, натурализмът, натяквам, -аш наул но-художествен,
натурализма натикване научно-художествения(т),
натуралйст; натуралйсти, (двама натякна, -еш научно-художествена,
и т.н.) натуралйсти натясно научно-художествено;
натуралистичен, наувйсвам, -аш научно-художествени
натуралистйчния(т), наувйсна, -еш наушник; наушници (обикн. в
натуралистична, наужким мн.ч.)
натуралистично; наука нафйркам се, -аш
натуралистачни науковед; науковёди, (двама и т.н.) пафйрквам се, -аш
натуралистически науковеда нафйркване
натуралистка науковёдски нафора
натуралност, натуралносгга наукознание нафраскам (се), -аш
натурйзъм, натурйзмът, наум нафрйсквам (се), -аш
натурйзма наумя (си), -йш нафта
натурйст; натурйсти, (двама и т.н.) наумявам (си), -аш пафталйн
натурйсти наумяване нафталйнен, нафталйнения(т),
натурфилософ; натурфилософи, наустник; наустаици, (два и т.н.) нафталйнена, нафталйнено;
(двама и т.н.) натурфилософи наустника нафталйнени
натурфилософия науча (се), -иш нафталйнов
натурфилософски научавам (се), -аш нафтов
натуткам се, -аш научаване нафтовоз; нафтовози, (два и т.н.)
иатутквам се, -аш научвам (се), -аш нафтовоза
натъгувам се, -аш научване нафтошйста
натъжа (се), -йш научен, научния(т), научна, нафукан
натъжавам (се), -аш научно; наулни нахайдутувам се, -аш
натъжаване научноатеистйчен, нахайлазувам се, -аш
иатъй научноатеистйчния(т), нахайманувам се, -аш
натъка, -ёш научн0 атеист11чна, нахакам (се), -аш
натъкавам, -аш наушоатеистйчно; нахакан
натъквам (се), -аш научноатеистйчни нахаканост, нахакаността
натъкване научноекспериментален, нахаквам (се), -аш
натъкмя (се), -йш научноексперимеиталния(т), нахакване
натъкмявам (се), -аш научноекспериментална, нахал; нахали, (двама и т.н.)
иачинателност
нахали нацелувам (се), -аш нацупване
нахален, нахалния(т), нахална, нацёпвам (се), -аш
нахално; нахални нацупеност, нацупеността
нацепване нацупя (се), -иш
нахалник; нахалници, (двама и нацепя (се), -иш нацъркам, -аш
т.н.) нахалници нацепим (се), -яш нацърквам, -аш
нахалница нацйзъм, нацйзмът, нацизма нацъфтя, -йш
нахалност, нахалността нациопал; национали, (двама и
нахалост нацъфтявам, -аш
т.н.) национали нацяло
нахалствам, -аш национ&лдемократ; начален, началния(т), начална,
нахалстване националдемократа, (двама и
нахалство начално; начални
т.н.) национаддемократи началник; началници, (двама и
нахйпвам, -аш националдемокрация; т.н.) началници
накапване национагщемокрации
нахами, -еш началник-влак;
национален, националния(т), начапшик-влакове, (двама и т.н.)
нахвалвам (се), -аш национална, национапно;
нахвали (се), -иш началник-влакове
национални началник-отдел;
нахвана (се), -еш национализацпя,
нахващам (се), -аш началник-отдёли, (двама и т.н.)
национализации началник-отдёли
нахвърля (се), -иш иационализйрам (се), -аш
нахвърлям (се), -яш началник-управление;
национализйране началник-управлёния, (двама и
нахвърляне национализъм, национализмът,
нахйлвам се, -аш т.н.) началник-управлёния
национализма; националйзми началник-щаб;
нахйли се, -иш националйст; националисти,
нахлувам, -аш началник-щабове, (двама и т.н.)
(двама и т.н.) националисти началник-щабове
нахлуване националистйчен, началнически
нахлузвам (се), -аш националистйчния(т), началничка
нахлузване националистична, начало; начала
нахлузя (се), -иш национатистйчно; началствам, -аш
нахлупвам (се), -аш националистйчни начйлстване
нахлупване националистйчески началство
нахлупя (се), -иш националйстка начаса
нахлуя, -еш националнодемократйческн начевам, -аш
находище, находища националноосвободйтелен, начёване
находчив и находчив националноосвободйтелния(т), начеващ
нахбдчивост, находчивостта, и националноосвободйтелна, начело
находчйвост националноосвободйтелно; начена, -еш
находя се, -иш националноосвободйтелни наченка
нахбкам, - яш нацноналнореволюционен,
нахоквам, -аш наченкам. -аш
националнореволюционния(т), начёпквам, -аш
нахокване националнореволюционна, начервя (се), -йш
нахранвам (се), -аш нахионалнореволюодонно; начервявам (се), -аш
нахранване националнореволюцнонни начервяване
нахраня (се), -иш
нахулвам, -аш
нахуля, -иш
националност, националността
националреформйзъм,
националреформйзмът,
начерни (се), -иш
начерним (се), -яш
начёрняие
Н
нахут националреформйзма начертавам, -аш
нахълтам, -аш национал социален, начергаване
нахълтвам, -аш националсоциалния(т), начертание
нахълтване националсоциална, начертая, -еш
нахъсвам (се), -аш националсоциално; начёсвам (се), -аш
нахъсване националсоциални начёсване
нахъсан националсоциалйзъм, начёсто
нахъся (се), -иш националсоциализмът, начёт; начета, (два и т.н.) начёта
нацйпам (се), -аш националсоциализма начета, -ёш
нацапвам (се), -аш националсоциалйст; начета се, -ёш
нацепване националсоциалйсти, (двама и начётеност, начетеността
нацарувам се, -аш т.н.) националсоциалйсти н ачёта (се), -еш
нацвйлвам се, -аш националсоциалистйчески начин; начини, (два и т.н.) начина
нацвйля се, -иш нацйст; нациста, (двама и т.н.) начинаещ
нацвъкам (се), -аш нациста начин&ние
нацвъквам (се), -аш нацйстка начинателен, начинателния(т),
нацвъкване нацйстки
нацедя, -гал начинателна, начинателно;
нация;нации начинателни
нацёждам, -аш I нацунвам (се), -аш начннателност, начинателността
403
начисли
начисля, -йш нащрек неблагодарное г.

начислявам, -аш нащърбвам (се), -аш неблагодарността
начисляване нащърбване неблагозвучен,
начитам, -аш нащърбя (се), -иш неблагозвучния(т),
начитам се, -аш нащърбявам (се), -аш неблагозвучна, неблагозвучно;
начленя (се), -йш нащърбяване неблагозвучни
начленявам (се), -аш нащърбим (се), -яш неблагозвучие
начлеияване нащърбяне неблагонадёжден,
начбпля (се), -иш наяве неблагонадёждния(т),
пачоплям (се), -яш наяждам (се), -аш неблагонадёждна,
начудя се, -иш наяждане неблагонадеждно;
начукам, -аш наяквам, -аш неблагонадёждни
начуквам, -аш наякване неблагонадёждност,
начукване наякна, -еш неблагонадеждността
начумёрвам се, -аш наям се, наядеш неблагонамёрен,
начумёрване наясно неблагонамёрения(т),
начумёреност, начумереностга не неблагонамёрена,
начумеря се, -иш неактуален, неактуалния(т), неблагонамёрено;
начупвам (се), -аш неактуална, неактуално; неблагонамёрени
начупване неактуатаи неблагонамёреност,
начупя (се), -иш пеакуратен, неакуратния(т), неблагонамереността
начурулйкам се, -аш неакуратна, неакуратно; неблагополучен,
иачурулйквам се, -аш неакуратни иеблагополучтя(т),
наш, нашия(т), наша, наше; наши; неакуратност, неакуратността неблагополучна,
ни неандерталец; неандерталци, неблагополучно;
наша (вж. наш) (двама и т.н.) неандерталци неблагополучни
нашавам се, -аш неандерталски неблагополучие; неблагополучия
нашарвам (се), -аш неапетйтен, неапетйтния(т), неблагоприлйчен,
нашарване неапетйтна, неапетйтно; неблагоприлйчния(т),
нашаря (се), -иш неапетйтни неблагоприлйчна,
наше (вж. наш) неаполитанец; неаполитанци, неблагоприлйчно;
нашенец; нашенци, (двама и т.н.) (двама и т.н.) неаполитанци неблагоприлйчни
нашенци пеаполитанка неблагоприлйчие
нйшенка неаполитански неблагопристоен,
нашенски неаполски неблагопристойния(т),
нашёпвам, -аш небаланейран неблагопристойна,
нашепване нёбанков неблагопристойно;
нашепна, -еш небё; небеса и небета неблагопристойни
нашественик; нашественици, небёлен, небёления(т), небелена, неблагоприятен,
(двама и т.н.) нашественици небелено; небёлени неблагоприятния(т),
нашествие; нашествия нёбен, нёбния(т), нёбна, нёбно; неблагоприятна,
нашетам се, -аш нёбни неблагоприятно;
нашетвам се, -аш небёсен, небёсния(т), небесна, неблагоприятни
наши (вж. наш) небесно; небёсни неблагоразполбжен,
нашйбам, -аш небёсносйн неблагоразположения(т),
нашйбвам, -аш небётшекёр; небётшекёри, (два и неблагоразположена,
пашйвам, -аш т.н.) небётшекёра неблагоразположено;
нашйвка небйвал неблагоразположени
нашййник; нашййници, (двама и небивалица неблагоразноложёние
т.н.) нашййници небитиё неблагоразумен,
нашйр неблаговйден, неблаговйдния(т), неблагоразум!щя(т),
нашироко неблаговйдна, неблаговидно; неблагоразумна,
нашйя, -еш неблаговйдни неблагоразумно;
нашляпам, -аш неблаговйдност, неблагоразумии
нашляпвам, -аш неблаговидността неблагоразумие
нашляпване неблаговъзпйтан неблагоразумност,
нашумя, -йш неблаговъзпйтаност, неблагоразумностга
нашумявам, -аш неблаговъзпитаностга неблагороден, неблагородния(т),
нашупвам, -аш неблагодарен, неблагодарния(т), неблагородна, неблагородно;
нащавя, -иш неблагодарна, неблагодарно; неблагородни
нащавям, -яш неблагодарни неблагосклонен,
нащйпвам, -аш неблагодарник; неблагодарници, неблагосклбнния(т),
нашйпване (двама и т.н.) неблагодарници неблагосклотша,
нащйпя, -еш неблагодарница неблагосклонно;
404
н е в р о т и з й р а м (с е )
неблагосклонни невежлйвост, невежливостта неволен, неволния(т), неволна,
неблагосклоиност, невён; невёни, (два и т.н.) невёна неволно;неволни
неблагосклонностга нёвербален, нёвербалния(т), певбля
неблаготворен, нёвербална, нёвербапно; невразумителен.
неблаготворния(т), нёвербални невразумителния(т),
неблаготворна, неблаготворно; неверен, невёрния(т), невярна, невразумйтелна,
неблаготворни невярно;невёрни невразумйтелно;
неблагоустроён, неверие невразумйтелни
неблагоустроёния(т), невёрник; невёрници, (двама и невразумйтелиост,
неблагоустроёна, т.н.) невёрници невразумителността
неблагоустроёно; невёрница невралгичен, невралгйчния(т),
неблагоустроёни невёрност, неверността, и невралгична, невралгично;
неблагоустроёност, невярност невралгични
неблагоустроеността невероятност, невероятността иевралгйчност, невралгичността
неблагоуханеи, невёсел невралгия; невралгии
неблагоуханния(т), невёселост, невеселостта неврастеник; неврастеници,
неблагоуханна, неблагоуханно; невёста и невяста (двама и т.н.) неврастеници
неблагоуханни невёстин неврастенйчен,
неблагочестйв невёстински неврастенйчния(т),
небоеспособен, невестулка неврастенична, неврастенично;
небоеспособния(т), невегцёствен, невещёствения(т), неврастенйчни
небоеспособна, небоеспособно; невещёствена, невещёствено; неврастенйчка
небоеспособни невещёствени неврастения; неврастении, и
небоеспосббност, невещёственост. неврастения
небоеспособността невещественосгга неврастённобблеп,
небосвод; небосвода, (два и т.н.) невзискателен, неврастённоболния(т),
небосвода невзискателния(т), неврастённоболна,
небосклон; небосклони, (два и невзискателна, невзискателно; неврастённоболно;
т.н.) небосклона невзискателни неврастённоболни
небостъргач; небостъргачи, (два невзискателност, невредйм
и т.н.) небостъргача невзискателността невредймост, невредамостта
небоядйсаи невзрачен, невзрачния(т), неврйт; неврйти, (два и т.н.)
небран невзрачна, невзрачно; неврйта
небрёжен, небрёжния(т), невзрачни нёвродиспансёр;
небрёжна, небрёжно; небрёжни невзрачност, невзрачността нёвродиспансёри, (два и т.н.)
небрёжност, небрежността невидим нёвродаспансёра
неброён, неброёния(т), неброёна, невидймка невроза
неброёно; неброёни невйдимост, невидимостта нёвроинформатика
небръснат невидян, невидёния(т), невидяна, нёврокомпютър;
небулоза невидяно; невидёни нёврокомпютри, (два и т.н.)
небутан невиждан нёврокомпютъра
небутнат нёвинаги невролептйк; невролептйци, (два
небцё; небцёта и небца невйнен, невйнния(г), невинна, и т.н.) невролептйка
неважен, неважния(т), неважна, невинно; невйнни невролог; невролози, (двама и
неважно; неважни невйнност, невинността т.н.) невролози
невалиден, невалйдния(т), невиновен, невиновния(т), неврологйчен, неврологйчния(т),
невалидна, невалидно; невиновна, невиновно; неврологйчна, неврологично;
невалидни невиновни неврологични
невалйдност, невалидностга невиновност, невиновността неврология
неварён, неварёния(т), неварёна, нёвисок неврон; неврони, (два и т.н.)
неварёно; неварени невменяем неврона
неваросан невменяемост, невменяемостта невропат; невропата, (двама и
неведёние невмешателство т.н.) невропата
нёведнъж невнимание невропатйя
невёдом невнимателен, невропатолбг; невропатолози,
невёж невнимателния(т), (двама и т.н.) невропатолози
невёжа невнимателна, невнимателно; невропатологйчен,
невёжествен, невёжествения(т), невнимателни невропатологйчния(т),
невёжествена, невёжествено; невнимагелност, невропатологйчна,
невёжествени невнимателността невропатологйчно;
невёжественост, невнятен, невнятния(т), невропатологйчни
невежествеността невнятна, невнятно; невнятни невропатология
невёжество невоёнен, невоённия(т), невротизация
невежлив невоенна, невоённо; невоённи невротизйрам (се), -аш
405
невротик
невротик; невротици, (двама и негатйвно-позитйвен, недавнашна, недавнашно;
т.н.) невротици негативно-позитйвния(т), недавнашни
невротичен, невротйчния(т), негативно-позитивна, недалёко и нёдалёче
невротична, невротично; негативно-позитивно; нёдалёчен, нёдалёчния(т),
невротични негатйвно-позитйвни нёдалёчна, нёдалёчно;
неврохирург; неврохирурзи, иегатйвност, негативността нёдалёчни
(двама и т.н.) неврохирурзи негладък, негладкия(т), негладка, недалновиден, недалновйдния(т),
нёврохирургйчен, негладко; негладки недалновидна, недалновидно;
нёврохирургйчния(т), негласен, негласния(т), негласна, недалновидни
нёврохирургйчна, негласно; негласни недалновйдност,
нёврохирургйчно; негласност, негласносгга недалновидността
нёврохирургйчни неглиже недвижим
неврохирургия; нёврохирургии неглижйрам, -аш недвижимост, недвижимостта
невръстен, невръстния(т), неглижйране недвусмислен,
невръстна, невръстно; неглижйран недвусмйсления(т),
невръстни него (вж. той, то) недвусмислена, недвусмислено;
невъзвратен, невъзвратния(т), нёгов, нёгова, нёгово; нёгови; му недвусмислени
невъзвратна, невъзвратно; нёгова (вж. негов) недвусмйсленост,
невъзвратни нёгови (вж. негов) недвусмислеността
невъзвратим нёгово (вж. негов) недёен, недёйния(т), недёйна,
невъзвратймост, негоден, негодния(т), негодна, недёйно;недёйни
невъзвратимостга негодно; негодни недееспособен,
невъзврашёнец; невъзвращёнци, негодён, негодёния(т), негодёна, недееспособния(т),
(двама и т.н.) невъзвращёнци негодёно; негодёни недееспособна, недееспособно;
невъзвращёнка негодник; негодници, (двама и т.н.) недееспособни
невъздържан негодници недееспособност,
невъздържание; невъздържания негодница недееспособността
невъздържаност, негодпост, негодността недёй, недёйте
невъздържаността негодувам, -аш недействйтелеи,
невъзмбжен, невъзможния(т), негодуване недействйтелния(т),
невъзможна, невъзможно; негодувание; негодувания недействителна,
невъзможни негодяй, -ят, -я; негодяи, (двама и недействйтелно;
невъзможност, невъзможността т.н.) негодяи недействйтелни
невъзмутим нёголям, нёголёмия(т), нёголяма, недействйтелност,
невъзмутймост, нёголямо; нёголёми недействителността
невъзмутимостта негонен, негонения(т), негонена, недёлен, недёлния(т), недёлна,
невъзпитан негонено; негонени недёлно; недёлни
невъзпитание негостолюбив неделён, неделёния(т), неделёна,
иевъзнйтаност, невъзпитаността негостолюбйвост, неделёно; неделён
невъзприемчйв негостолюбивостта неделикатен, неделикатния(т),
невъзприемчйвост, негостоприемен, неделикатна, неделикатно;
невъзприемчивостта негостоприёмния(т), неделикатни
невъобразим негостоприёмна, неделикатност, неделикатността
невъобразймост, негостоприёмно; неделйм
невъобразимостга негостоприёмни неделймост, неделимостта
невъоръжен, невъоръжёния(т), негостоприёмност, недёлииски
невъоръжёна, невъоръжёно; негостоприемностга недёлник; недёлници, (два и т.н.)
невъоръжёни негостоприёмство недёлника
невяра неграмотен, неграмотния(т), недёля
невярно неграмотна, неграмотно; недеятелен, недеятелния(т),
невяриост, неверността, и неграмотни недеятелна, недеятелно;
неверност неграмотиик, неграмотници, недеятелни
невяста, невястата; невёсти, и (двама и т.н.) неграмотници недеятелност, недеятелността
невёста неграмотност, неграмотността недискрётен, недискрётния(т),
нега негроид; негройди, (двама и т.н.) недискрётна, недискрётно;
негасён, негасёния(т), негасёна, негройди недискрётни
негасёно; негасёни негроиден, негройдния(т), недискрётиост, недискретността
негатйв; негативи, (два и т.н.) негроидна, негроидно; недисциплиниран
негатива негройдни недисциплинйраност,
негатйвен, негатйвния(т), нёгър; нёгри, (двама и т.н.) нёгри недисциплинираността
негативна, негативно; нёгърка недиференцйран
негативни нёгърски иедиференцйраност,
негативйзъм, негативизмът, нёгърче; нёгърчета недиференцираностга
негативизма недавнашен, недавнашния(т), недоброжелател, -ят, -я;
406
нееднозначен
недоброжелатели, (двама и т.н.) недоглеждане
недоброжелатели недостатъчна, недостатъчно;
недогорял, недогорелия(т), недостатъчни
недоброжелателен, недогоряла, недогоряло; недостатъчност,
недоброжелателния(т), недогорели недостатъчността
недоброжелателна, недодялан недостиг
недоброжелателно; недодйланост, недодялаността недостижим
недоброжелателни недозрял, недозрелия(т), недостижймост,
недоброжелателка недозряла, недозряло; недостижимостта
иедоброжелателност, недозрели недостоверен, недостовёрния(т),
недоброжелателностга недоизкажа (се), -еш недостовёрна, недостовёрно;
недоброжелателство недоизказаност, недостоверни
недоброкачествен, недоизказаността недостовёрност,
недоброкачествения(т), недоизказвам (се), -аш недостоверносгга
недоброкачествена, недонзкйзвапе недостоен, недостойния(т),
недоброкачествено; недоимък недостойна, недостойно;
недоброкачествени недоказан недостойни
недоброкачественост, недоказаност, недоказаността недостъпен, недостъпния(т),
недоброкачествеността ведоказуем недостъпна, недостъпно;
недобронамёрен, недоказуемост, недоказуемостга недостъпни
недобронамёрения(т), недоклан недостЬпност, недостъпността
недобронамёрена, недокоснат иёдотам
недобронамёрено; недоловйм недоузрял, недоузрёлия(т),
недобронамёрени недоловймост, недоловимостта недоузряла, недоузряло;
недобронамёреност, недолюбвам, -а т недоузрёли
недобронамереностга недолюбване недоумение
недобросъвестен, недомислен, недомйсления(т), недоумявам, -аш
недобросъвестния(т), недомислена, недомйслено; недоумяване
недобросъвестна, недомислени недоучен, недоучения(т),
недобросъвестно; недомислие; недомислия недоучена, недоучено;
недобросъвестни недомлъвка недоучени
недобросъвестност, иедонбеен, недоносения(т), недоученост, недоучеността
недобросъвестността недоносена, недоносено; недо.хранвам (се), -аш
нёдобър, нёдобрйя(т), нёдобра, недоносени недохранване
нёдобро; нёдобрй недоносче; недоносчета недохранен, недохранения(т),
недоварён, недоварёния(т), недооценка недохранена, недохранено;
недоварёна, недоварёно; недооценя, -йш недохранени
недоварёни недооценявам, -аш недочувам, -аш
недовари, -йш недооценяване недочуване
недоварявам, -аш недопечен, недопечения(т), недочул
недоваряване недопечена, недопечено; недочуя, -еш
недоверие недопечени недояждам си, -аш
недоверчив недопйсан недояждане
недоверчивост, недоверчивостта недопит недра (само мн.ч.)
недоверявам, -аш недопустим недраг -И
недоверяване недопустимост, недопустимостта недружелюбен,
недовидя, -иш недопят, недопетия(т), недопята, недружелюбния(т),
недовйждам, -аш недопято; недопети недружелюбна, недружелюбно;
недовйждане недоразбрйн недружелюбни
недоволен, недоволния(т), недоразвит недружелюбност,
недоволна, недоволно; недоразвитост, недоразвитостта недружелюбността
недоволни недоразумение недъг; недъзи, (два и т.н.) недъга
недоволник; недоволници, недорасляк; недорасляци, (два и недъгав
(двама и т.н.) недоволници т.н.) недорасляка недъгавост, недъгавостта
недоволница недорасъл, недораслия(т), недълготраен,
недоволствам, -аш недорасла, недорасло; недълготрайния(т),
недоволстване недорасли недълтотрайна, недълготрайно;
недоволство недосегаем недълготрайни
недовършен, недовършения(т), недосегаемост, недосегаемостта нееднаквост, нееднаквостта
недовършена, недовършено; недосетлйв нёеднакъв, нёеднаквия(т),
недовършени недосетлйвост, недосетливостта нёеднаква, нёеднакво;
недовършеност, недоспйване нёеднакви
недовършеността недостатък; недостатъци, (два и нееднозначен, нееднозначния(т),
недоглёдам, -аш т.н.) недостатъка нееднозначна, нееднозначно;
недоглёждам, -аш недостатъчен, недостагьчния(т), нееднозначнн
407
1
н ееднозначност
нееднозначност, незабавни незаконородени
нееднозначността незабавност, незабавностга незаконосъобразен,
нееднократен, нееднократния(т), незабележим незаконосъобразния(т),
нееднократна, нееднократно; незабележйтелен, незаконосъобразна,
нееднократни незабележителния(т), незаконосъобразно;
нееднороден, нееднородния(т), незабележителна, незаконосъобразни
нееднородна, нееднородно; незабележително; незаличйм
нееднородни незабележителни незаличймост, незаличимостта
неезйков незабелязан незаменйм
неекспедитйвен, незабравйм незанимателен,
неекспедитивния(т), незабравка незанимателния(т),
неекспедитивна, незавйден, незавйдния(т), незанимателна, незанимателно;
неекспедитивно; незавидна, незавидно; незанимателни
неекспедитивни незавидни незапалим
неекспедитйвност, незавйсещ незаплануван
неекспедитивностга незавйсим незапомнен, незапомнения(т),
неестествен, неестёствения(т), незавйсимост, независимостта незапомнена, незапомнено;
неестествена, неестествено; незавършен, незавършения(т), незапомнени
неестествени незавършена, незавършено; незаразйтелен,
неестёственост, незавършени незаразйтелния(т),
неестествеността незавършеност, незаразйтелна, незаразйтелно;
неестетйчен, неестетичния(т), незавършеността незаразйтелни
неестетична, неестетично; незадоволен, незадоволёния(т), незасегнат
неестетични незадоволёна, незадоволёно; незаслужен, незаслужения(т),
неефектйвен, неефективния(т), незадоволени незаслужена, незаслужено;
неефективна, неефективно; незадоволёност, незаслужени
неефективни незадоволеността незатбплен, незатопления(т),
неефикасен, неефикасния(т), незадоволйтелен, незатоплена, незатоплено;
неефикасна, неефикасно; незадоволителния(т), незатоплени
неефикасни незадоволителна, незатопленост, незатоплеността
неефикасност, неефикасността незадоволително; незащитен, незащитения(т),
нежелан незадоволителни незащитена, незащитено;
нежелание незадоволйтелност, незащитени
нежелателен, нежелателния(т), незадоволителността незащитеност, незащитеността
нежелателна, нежелателно; незадоволство незаякналост, незаякналостта
нежелателни незадълбочен, незван
нёжели незадълбочёния(т), нездрав
нежен, нёжния(т), нежна, нежно; незадълбочёна, незадълбочёно; нездравословен,
нежни незадълбочёни нездравословния(т),
неженен, нежёнения(т), незадължителен, нездравословна,
неженена, неженено; неженени незадължителния(т), нездравословно;
неживян, неживёния(т), незадължителна, нездравословни
неживяна, неживяно; неживёни незадължително; нездравословност,
нежизнерадостен, незадължителни нездравословностга
нежизнерадостния(т), незадължйтелност, нез&мен, неземния(т), неземна,
нежизнерадостна, незадължителността неземно; неземни
нежизнерадостно; незает незлоблйв
нежизнерадостни незаетост, незаетостта незлоблйвост, незлобливостта
нежизнеспособен, незаздравял, незаздравёлия(т), незнаен, незнайния(т), незнайна,
нежизнеспособния(т), незаздравяла, незаздравяло; незнайно; незнайни
нежизнеспособна, незаздравёли незнайник; незнайници, (двама и
нежизнеспособно; незаинтересован и т.н.) незнайници
нежизнеспособни незаинтересован незнайност, незнайността
нежизнеспособност, незаинтересованост, незнание
нежизнеспособността незаинтересоваността, и незначйтелен, незначителния(т),
нёжнича, -иш незаинтересованост незначителна, незначително;
нежнозелен, нёжнозелёния(т), незаконен, незаконния(т), незначителни
нёжнозелёна, нёжнозелёно; незаконна, незаконно; незначйтелност,
нёжнозелёни незаконни незначителността
нёжнолюбйм незаконност, незаконността незрелост, незрелостта, и
нёжносйн незаконородён, незрялост
нежност, нежността незаконородёния(т), незрйм
незабавен, незабавния(т), незаконородёна, незрял, незрелия(т), незряла,
незабавна, незабавно; незаконородёно; незряло; незрели
408
неколкоднёвсн
незрялост, незрелостта, и неизменяемостта
незрёлост неизчерпателна,
неизмёрен, неизмёрния(т), неизчерпателно;
незрящ неизмёрна, неизмсрно; неизчерпателни
неидентифициран неизмерни неизчислйм
неизбежен, неизбёжния(т), неизмёрен, неизмёрения(т), неизяснен, неизяснения(т),
неизбежна, неизбежно; неизмёрена, неизмёрено;
неизбежни неизяснена, неизяснено;
неизмёрени неизяснени
неизбежност, неизбежността неизмерйм неизяснйм
неизбираем неизмерймост, неизмеримостта неикономичен.
неизброден, неизбродния(т), неизпйтан неикономйчния(т),
неизбродна, неизбродно; неизплакан
неизбродни неикономична, неикономично;
неизплатен, неизплатёния(т), неикономични
нензбродйм неизплатёна, неизгшатёно; неимоверен, неимоверния(т),
нензбродймост, неизбродимостта неизплатёни неимоверна, неимоверно;
неизброим неизплатйм неимоверни
неизвестен, неизвёстния(т), неизползваем
неизвестна, неизвестно; неимоверност, неимоверностга
неизползван неин, нейна, нейно; нейни; й
неизвестни неизправен, неизправния(т), неинтелигентен,
неизвестен, неизвестения(т), неизправна, неизправно; неинтелигентния(т),
неизвестена, неизвестёно; неизправни
неизвестёни неинтелигентна,
неизправен, неизправения(т), неинтелигентно;
неизвестност, неизвестността неизправена, неизправено; неинтелигентни
нензвинен, неизвинення(т), неизправени неинтелигентност,
неизвинёна, неизвинёно; неизправност, неизправността
неизвинени неинтелигентността
неизпълнёние неинтересен, неинтересния(т),
неизвинйм неизпълним неинтересна, неинтересно;
неизвинителен, неизпълнимост, неинтересни
неизвинйтелния(т), неизпълнимостта нейскрен, нейскрения(т),
неизвинителна, неизвинйтелно; неизпълнйтелен, нейскрена, нейскрено;
неизвинйтелни неизпълнйтелния(т), нейскрени
неизгладим неизпълнйтелна, нейскреност, неискреността
неизгоден, неизгодния(т), неизпълнйтелно; нейстина
неизгодна, неизгодно; неизпълнйтелнн
неизгодни нейстинен, нейстинния(т),
нензпълнйтелност, неистинна, неистинно;
неиздаден, неиздадения(т), неизпълнителността неистинни
неиздадена, неиздадено; неизразим
неиздадени нейстинност, неистинността
неизразймост, неизразимостта неистински
неиздържан неизразйтелен, нейстов
неиздържаност, неизразйтелния(т), нейсе
неиздържаностга неизразителна, неизразително; нека
неиздържлйв неизразителни некадърен, некадърния(т),
неизживян, неизживёния(т), неизразйтелност, некадърна, некадърно;
неизживяна, неизживяно; неизразителността некадърни
неизживени неизречен. неизрёчения(т),
неизигран некадърник; некадърници,
неизрёчена, неизрёчено; (двама и т.н.) некадърници
неизйскан неизрёчени некадърница
неизйсканост, неизисканостга неизследван
неизказан некадърност, некадърността
нензтощйм неканен, неканения(т), неканена,
неизказаност, неизказаността нензтощймост, неизтощимостта неканено; неканени
неизкоренйм неизтребйм
неизлекуван некачествен, некачествения(т),
неизучен, неизучения(т), некачествена, некачествено;
неизлечим неизучена, неизучено; некачествени
нензлечймост, неизлечимостта неизучени неквалифицйран
пеизмазан неизходен, неизходения(т), неколкогодйшен,
неизменен, неизменния(т), неизходена, неизходено; неколкогодишния(т),
неизменна, неизменно; неизходени
неизменни неколкогодйшна,
неизцелйм неколкогодйшно;
неизменен, неизменения(т), неизцерйм неколкогодйшни, и
неизменена, неизменено; неизцерймост, неизцеримостга няколкогодишен
неизменени неизчерпаем неколкодневен,
неизменйм неизчерпаемост, неколкодневния(т),
неизменност, неизменността неизчерпаемостта неко;псодневна, неколкодневно;
неизменяем неизчерпателен, неколкодневни, и
неизменяемост, неизчерпателния(т), няколкодневен
409
неколкократен
неколкократен, некорёктен, некорёктния(т), нелюбим

неколкократння(т), некорёктна, некорёктно; немай-къдё
неколкократна, неколкократно; некорёктни немаловажен, немаловажния(т),
неколкократни, и некорёктност, некоректността немаловажна, немаловажно;
няколкократен некоронован немаловажни
неколкомёсечен, некрасив нёмалък, нёмапкия(т), нёмалка,
неколкомёсечния(т), некредитоспособен, нёмашсо; нёмалки
неколкомёсечна, некрёдитоспособния(т), немара
неколкомёсечно; некредитоспособна, немаркйран
неколкомёсечни, и некрёдитоспособно; нёмарксйстки
няколкомёсечен некрёдитоспособни немарлив
неколкомёстен, некрёдитоспосббност, немарлйвост, немарливостта
неколкомёстння(т), некрёдитоспособността немйря, -иш
неколкомёстна, неколкомёстно; некроза немачкаем
неколкомёстнн, и некролог; некролози, (два и т.н.) неменлйв
няколкомёстен некролога немёрен, немёрения(т), немёрена,
неколкомилиднен, некром&нт; некроманта, (двама и немёрено; немёрени
неколкомилионния(т), т.н.) некроманта нёмет£т; нёметали, (два и т.н.)
неколкомилионна, некромантия нёметала
неколкомилионно; некропол; некрополи, (два и т.н.) нёмец; нёмци, (двама и т.н.)
неколкомшшонни, и некропола нёмци
няколкомилионен некрофил; некрофйли, (двама и немёя, -еш
неколкомйнутен, т.н.) некрофйли немёене
неколкомйнутния(т), некрофилия немйл-недраг; немйли-недраги
неколкомйнутна, некръстен, некръстения(т), немилост, немилостта
неколкоминутно; некръстена, некръстено; немилостив
неколкомйнутаи, и некръстени немилосърден,
няколкомйнутен нектар; нектари, (два и т.н.) немилосърдния(т),
неколкосёдмичен, нектара немилосърдна, немилосърдно;
неколкосёдмичния(т), нектарен, нектарния(т), немилосърдни
неколкосёдмична, нектарна, нектарно; нектарни неминуем
неколкосёдмично; нектарйна неминуемост, неминуемостга
неколкосёдмични, и некултурен, некултурния(т), немирен, немйрния(т), немйрна,
няколкосёдмичен некултурна, некултурно; немирно; немйрни
неколкостдтен, некултурни немйрник; немирници, (двама и
неколкостотния(т), некултурност, некултурността т.н.) немйрници
неколкостотна, неколкостотно; нелегален, нелегалния(т), немйрница
неколкостотни, и нелегална, нелегално; немйрствам, -аш
няколкостотен нелегални немирство; немйрства
неколкостдтин и нелегалност, нелегалността немислйм
няколкостотин нелёп немислимост, немислимостта
неколкохйляден, нелепица немйт
неколкохйлядния(т), нелёпост, нелепостта немкйня
неколкохйлядна, нелицеприятен, немного
неколкохйлядно; нелицеприятния(т), неморален, неморалния(т),
неколкохйлядни, и нелицеприятна, нелицеприятно; неморална, неморално;
няколкохйляден нелицеприятии неморални
неколкочасов и няколкочасов нелйчен, нелйчния(т), нелична, неморалност, неморалностга
неколцина нелично;нелйчни немотй
некомпетёнтен, неловкост, неловкостта немотия
некомпетёнтния(т), неловък, неловкия(т), неловка, нёмощ, немощта
некомпетёнтна, некомпетёнтно; неловко; неловки нёмощен, нёмощния(т), нёмощна,
некомпетёнтни нелогичен, нелогйчния(т), нёмощно; немощни
некомпетентност, нелогйчна, нелогйчно; нёмощност, немощността
некомпетентността нелогйчни нёмски
неконкурёитоспособеи, нелогйчност, нелогичността нёмско-български
неконкурёнтоспособния(т), нёлбш нёмскоговорещ
неконкурентоспособна, нелоялен, нелоялния(т), нёму
неконкурентоспособно; нелоялна, нелоялно; нелоялни немузикален, немузикал!шя(т),
неконкурёнтоспособни нелоялност, нелоялността немузикална, немузикално;
некооперйран нелюбёзен, нелюбёзния(т), немузикални
некоординйран нелюбёзна нелюбёзно; ненавйдя, -иш
некоординйраност, нелюбёзни ненавиждам, -аш
некоординираността нелюбёзност, нелюбезността ненавист, ненавистта
410
н еодяланост
ненавистен, ненавистния(т), неначёнат необоснованост,
ненавистна, ненавистно; неначётен, неначётения(т),
ненавистни необосноваността
неначётена, неначётено; необработен, необработения(т),
ненавистник; ненавистници, неначётени необработена, необработено;
(двама и т.н.) ненавистници неначётеност, неначетеността необработени
ненавистница ненормален, ненормалния(т), необработено«,
ненавременен, ненормална, ненормално; необработеностга
ненаврёменния(т), ненормални необразован
ненавременна, ненавременно; ненормалност, ненормалността необразбваност,
ненавременни ненужен, ненужния(т), ненужна, необразоваността
ненаврёменност, ненужно; ненужни необратим
ненавременността ненужност, ненужността необратймост, необратимостта
иенаглёден, ненаглёдния(т), неоавангардйзъм, необръснат
ненагледна, ненагледно; неоавангардйзмът, необуздан
ненагледни неоавангардйзма необуздано«, необуздаността
ненадеен, ненадёйния(т), необвързан необусловен, необусловения(т),
ненадейна, ненадёйно; необвързано«, необвързаността необусловена, необусловено;
ненадёйни необглёден. необглёдния(т), необусловени
ненадёжден, ненадёждния(т), необгледна, необглёдно; необусловеност,
ненадеждна, ненадёждно; необгледни необусловеностга
ненадёждни необезпечён, необезпечёния(т), необут
ненадёждност, ненадеждността необезпечёна, необезпечёно; необучен, необучения(т),
непадёйност, ненадейността необезпечёни необучена, необучено;
ненадминат необезпечёност, необучени
ненаказан необезпечеността необучено«, необучеността
ненаказано«, ненаказаността необезпокояван необхватен, необхватния(т),
ненаказуем необектйвен, необектйвния(т), необхватна, необхватно;
ненаказуемое^ ненаказуемости необектйвна, необектйвно; необхватни
ненакърнён, ненакърнёния(т), необектйвни необхватно«, необхватността
ненаюьрнёна, ненакърнёно; необектйвност, необективностга необходйм
ненакърнёни необёлен, необёления(т), необходймост, необходимостта
ненакърнёност, ненакърнеността необёлена, необёлено; необщйтелен, необщйтелния(т),
ненакърнйм необёлени необщйтелна, необщйтелно;
ненакърнймост, необикновен, необикновёния(т), необщйтелни
ненакърнимостта необикновена, необикновёно; необщйтелност,
ненамёса необикновёни необщителността
ненападение необикновёност, необяснен, необяснения(т),
ненапйт необикновеността необяснена, необяснено;
ненапразно необитаем необяснени
ненаредён, ненаредёния(т), необитаемост, необитаемостта необясним
ненаредёна, ненаредёно; необичаен, необичайния(т), необяснймост, необяснимостга
ненаредёни необичайна, необичайно; необятен, необятния(т),
ненарушим необичайни необятна, необятно; необятни ;
ненарушймост, ненарушимоегга необичайност, необичайността необятност, необятността
ненасёлен. ненасёления(т), необйчен, необйчния(т), неоготика
ненасёлена, ненасёлено; необйчна, необйчно; необйчни неоготйчески
ненасёлени необнчлйв неограничен, неограничения(т),
ненасилие необлагаем неограничена, неограничено;
ненаситен, ненасйтния(т), необлагаемо«, необлагаемостта неограничени
ненаситна, ненаейтно; необлёчен, необлёчения(т), неограннченост.
ненаситни необлёчена, необлёчено; неограниченостга
ненаситен, ненасйтения(т), необлёчени неодобрение
ненаейтена, ненаейтено; необмислен, необмйсления(т), неодобрйтелен,
ненаейтени необмислена, необмислено; неодобрйтелния(т),
ненаситник; ненаейтници, (двама необмйслени неодобрителна, неодобрително;
и т.н.) ненаейтници необмйсленост. необмислеността неодобрителни
ненаейтница необозначен, необозначёния(т), неодобрйтелност,
ненаситност, ненаситността необозначёна, необозначёно; неодобрителността
ненаучен, ненаучния(т), необозначёни неодушевен, неодушевения(т),
ненаучна, ненаучно; ненаучни необозрйм неодушевена, неодушевено;
ненаучен, ненаучения(т), необозрймост, необозримостта неодушевени
ненаучена, ненаучено; необорим неодушевено«, неодушевеността
ненаучени необорймост, необоримостта неодялан
ненаучност, ненаучността необоснован неодяланост, неодялаността
411
неож ивсн
неоживён, неоживёния(т), неомёссни неопровержимостта
неоживёна, неоживёно; неомъжен, неомъжения(т), нёонънк
неоживёни неомъжена, неомъжено; неорганизйран
неожънат неомъжени неоргаиизйраност,
неозаглавен, неозаглавёния(т), небн; неони, (два и т.н.) неона неорганизираността
неозаглавёна, неозаглавёно; нёонацйзъм, нёонацизмът, неорганйчен, неорганич1шя(т),
нсозаглавёни неонацизма неорганична, неорганично;
неоздравял, неоздравёлия(т), нёоницшеански неорганични
неоздравяла, неоздравяло; неонов неорганйчески
неоздравёли неонетнён, неопетнёния(т), нёореалйзъм, нёореалйзмът,
нео зон, -ят, -я неопетнёна, неопетнёно; нёореалйзма
неозойски неопетнёни неоригинален, неоригиналния(т),
неокантианец; нёокантианци, неопетнёиост, неопетнеността неоригинална, неоригинално;
(двама и т.н.) нёокантианци иеопёчен, неопёчения(т), неоригинални
неокантиански неопёчена, неопёчено; неоригиналност,
неокантианство неопёчени неоригиналността
неокастреи, неокастрения(т), неописуем неориентйран
неокастрена, неокастрено; неопитен, неопитния(т), неориентйраност,
неокастрени неопитна, неопитно; неопитни неориентираността
неокачествйм неопитност, неопитността неосведомён, неосведомёния(т),
неокачествймост, неонитомён, неопитомёния(т), неосведомёна, неосведомёно;
неокачествимостта неопитомёна, неопитомёно; неосведомени
иёокл асицйзъм, нёокласицйзмът, неопитомёни неосведомёност,
нёокласицйзма нёоплатонйзъм, нёоплатонизмът, неосведомеността
неоколониалйзъм. нёоплатонизма неосветён, неосветёния(т),
нёоколониалйзмът, иёопозитивйзъм, неосветёна, неосветёно;
нёоколониалйзма нёопозитивйзмът, неосветёни
неоколонизаторски нёопозитивйзма неосезаем
неокомунистйчески неоползотворен, неосезаемост, неосезаемостга
неокончателен, неоползотворёния(т), неосигурён, неосигурёния(т),
неокончателния(т), неоползотворёна, неосигурёна, неосигурёно;
неокончателна, неокончателно; неоползотворёно; неосигурёни
неокончателни неоползотворёни неосквернён, неосквернёния(т),
неокопйтен, неокопитения(т), иеоползотворёност, неосквернёна, неосквернёно;
неокопитена, неоконйтено; неоползотвореностга неосквернёни
неокопйтени неоправдан неосквернёност,
неокосён, неокосёния(т), неоправдапост, неоправдаността неосквернеността
неокосёна, неокосёно; неоправен, неоправния(т), неоснователен,
неокосёни неоправна, неоправно; неоснователния(т),
неокупйран неоправни неоснователна, неоснователно;
неокършеи, неокършения(т), неоправен, неоправения(т), неоснователни
неокършена, неокършено; неоправена, неоправено; неоснователност,
неокършени неоправени неоснователността
неокършеност, неокършеността неоправйя; неоправйи неоспорйм
нёолингвйстика неопран неоспорймост, неоспоримостта
неолйт неопрашеи, неопрашения(т), неосъзнат
неолитен, неолитния(т), неопрашена, неопрашено; неосъзнатост, неосъзнатостта
неолитна, неолитно; неолитни неопрашени неосъществен,
неолог; неолози, (двама и т.н.) неопределён, неопределёния(т), неосъществёния(т),
неолози неопределена, неопределено; неосъществёна,
неологйзъм, неологйзмът, неопределёни неосъществёно; неосъществёни
неологизма; неологизми, (два и неопределёност, неосъществёност,
т.н.) неологизъма неопределеността неосъщественостга
неологйчеи, неологичния(т), неопределим неосъществйм
неологична, неологично; неопределйтелен, неосъществймост,
неологични неопределителния(т), неосъществимостта
неология неопределйтелна, неотбелязан
нёомалгусианец; неопределително; неотвратим
нёомалтусианци, (двама и т.н.) неопределителни неотвратймост, неотвратимостта
нёомалтусианци неопрен: неопрёни, (два и т.н.) неотдавна
нёомалтусиаиски неопрёна неотдавнашен,
нёомалтусианство неопрёнов неотдавнашния(т),
неомёсен, неомёсения(т), неопровержйм неотдавнашна, неотдавнашно;
неомёсена, неомёсено; неопровержймост, неотдавнашни
412
н еп озволен
неотделим неофициална, неофициално; неповратлив
неотделймост, неотделимостта неофициални неповратлйвост,
неотемен, неотемния(т), неофициалност, неповратливостта
неотемна, неотемно; неотемни неофициалността неповреден, неповрёдения(т),
неотзивчйв неофобия неповрёдена, неповрёдено;
неотзнвчйвост, неотзивчивостта неоформен, неоформения(т) неповредени, и неповредён
неотклонен, неотклонния(т), неоформена, неоформено; неповредён, неповредёния(т),
неотклонна, неотклонно; неоформени неповредёна, неповредёно;
неотклонни неоформеност, неоформеността неповредёни, и неповреден
неотклонение нёохегелианец: нёохегелианци, неповторим
неотклонйм (двама и т.н.) нёохегелианци неповторймост,
неотклонност, неотклонността нёохегелиански неповторимостта
неотколе нёохегелианство непогрешйм
неотколешен, неотколешния(т), нёохипарски непогрешймост,
неотколешна, неотколешно; неохота непофешимостта
неотколешни неохбтен, неохотния(т), неподатлив и неподатлив
неотложен, неотложния(т), неохотна, неохотно; неохотни неподатливост,
неотложна, неотложно; неохбтност, неохотностга неподатливостта, и
неотложни неохранен, неохранения(т), неподатлйвост
неотложност, неотложността неохранена, неохранен; неподвйжен, неподвйжния(т),
неотлъчен, неотлъчния(т), неохранени неподвижна, неподвижно;
неотлъчна, неотлъчно; неоцветён, неоцветёния(т), неподвижни
неотлъчни неоцветёна, неоцветёно; неподвйжност, неподвижността
неотлъчност, неотлъчността неоцветёни неподготвен, неподготвения(т),
неотменен, неотменния(т), неоценён, неоценёния(т), неподготвена, неподготвено;
неотменна, неотменно; неоценёна, неоценёно; неподготвени
неотменни неоценёни неподготвеност,
неотменен, неотменения(т), неоценим неподготвеността
неотменена, неотменено; неоценймост, неоценимостга неподдържан
неотменени неочакван неподелён, неподелёния(т),
неотменим неочакваност, неочакваността неподелёна, неподелёно;
неотменймост, неотменимостта непазен, непазения(т), непазена, неподелёни
неотменност, неотменността непазено; непазени неподкован
неотомйзъм, неотомйзмът, непалец; непалци, (двама и т.н.) неподкупен, неподкупния(т),
неотомйзма непалци неподкупна, неподкупно;
неотоплен, неотопления(т), непалка неподкупни
неотоплена, неотоплено; непалски неподкупност, неподкупностга
неотоплени непйпнат неподозиран
неотразйм неписан неподплатён, неподплатёния(т),
неотразимост, неотразимостта неплатежоспосббен, неподплатёна, неподплатёно;
неотсрамен, неотсрамения(т), неплатежоспособния(т), неподплатёни
неотсрамена, неотсрамено; неплатежоспособна,
неотсрамени
неотстраним
неотстъпен, неотстьпния(т),
неплатежоспособно;
неплатежоспособни
неплатежоспособност,
неподправен, неподправения(т),
неподправена, неподправено;
неподправени
неподпрйвеност,
н
неотстъпна, неотстъпно; неплатежоспособността неподправеностга
неотстъпни неплатён, неплатёния(т), неподражаем
неотстъпчйв неплатёна, неплатёно; неподражаемост,
неотстъпчивост, неплатёни неподражаемостта
неотстъпчивостта неплодороден, неплодородния(т), неподредён, неподредёния(т),
неотчетен, неотчетения(т), неплодородна, неплодородно; неподредёна, неподредёно;
неотчетена, неотчетено; неплодородии неподредёни
неотчетени неплодородие неподсъден, неподсъдния(т),
неотчуждаем неплодорбдност, неподсъдна, неподсъдно;
неотчуждаемост, неплодородността неподсъдни
неотчуждаемостта непобедён, непобедёния(т), неподсъдност, неподсъдността
неофашйзъм, неофашизмът, непобедёна, непобедёно; неподходящ
неофашйзма непобедёни неподчинёние
неофашйст; неофапшсти, (двама непобедйм непоетйчен, непоетйчния(т),
и т.н.) неофапшсти непобедймост, непобедимостта непоетична, непоетйчно;
неофашйстки непобутнат непоетични
неофйт; неофйти, (двама и т.н.) неповинен, неповйнния(т), непозволен, непозволёния(т),
неофйти неповйнна, неповинно; непозволёна, непозволёно;
неофициален, неофициалния(т), неповйнни непозволёни
413
н еп о зво л ён о ст
непозволёност, непозволеността непосветёност, непосветеността неправда
непознаваем непосилен, непосйлния(т), неправдйв
непознаваемост, непосилна, непосилно; неправдйвоет, неправдивостга
непознаваемостта непосилни неправдоподобен,
непознат; непознати, (двама и непоследователен, неправдоподобния(т),
т.н.) непознати непоследователния(т), неправдоподобна,
непокаяп непоследователна, неправдоподобно;
непокварен, непокварения(т), непоследователно; неправдоподобни
непокварена, непокварено; непоследователни неправдоподобност,
непокварени, и непокварён непоследователност, неправдоподобността
непокварен, непокварёния(т), непоследователността неправеден, неправедния(т),
непокварена, непокварено; непослушание неправедна, неправедно;
непокварени, и непокварен непослушен, непослушния(т), неправедни
непоквареност, непоквареността, непосл>чина, непослушно; неправедник; неправедници,
и непоквареност непослушни (двама и т.н.) неправедници
непоклатим непослушник; непослушници, ненр&ведница
непоклатймост, (двама и т.н.) непослушници неправилен, неправилния(т),
непоклатимостта непослушница неправилна, неправилно;
непоколебим непослушност, непослушността неправилни
непоколебимост, непосрёден, непосрёдния(т), неправилност, неправилността
непоколебимостта непосрёдна, непосрёдно; неправомёрен,
непокорен, непокорния(т), непосрёдни неправомёрния(т),
непокорна, непокорно; непосрёдност, непосредностга неправомерна, неправомерно;
непокорни непосредствен, неправомерни
непокорён, непокорёния(т), непосрёдствения(т), ненравомёрност,
непокорена, непокорено; непосредствена, неправомерността
непокорени непосредствено; неправоспособен,
непокорност, непокорността непосредствени неправоспособния(т),
непокорство непосрёдственост, неправоспособна,
непокрит непосредствеността неправоспособно;
непокръетен, непокръстения(т), неностижйм неправоспособни
непокръетена, непокръетено; непостижймост, неправоспосббност,
непокръетени непостижимостга неправоспособността
непокътнат непостоянен, непостоянния(т), неправота
непокътнатост, непокътнатостга непостоянна, непостоянно; непразен, непразния(т),
неполитичен, неполитичния(т), непостоянни непразна, непразно; непразни
неполитична, неполитично; непостоянство непрактйчен, непрактичния(т),
неполитйчни непотвърдён, непотвърдёния(т), непрактична, непрактично;
непомрачен, непомрачёния(т), непотвърдёна, непотвърдёно; непрактични
непомрачена, непомрачено; непотвърдёни непрактйчност, непрактичността
непомрачени непотйзъм, непотйзмът, непран
непомрачёност, непотизма непревземаем
непомрачеността непотрёбен, непотрёбния(т), непревземаемост,
непоноейм непотребна, непотребно; непревземаемостта
непоносимост, непоносимостта непотрёб1ш непревзет
непонятност, непонятностга непотрёбност, непотребността непревзётост, непревзетостта
непоправйм непохабён, непохабёния(т), непреводйм
непоправймост, непохабёна, непохабёно; непреводймост, непреводимостта
непоправимостга непохабёни непреглёден, непреглёдния(т),
непопулярен, непопулярния(т), непохватен, непохватния(т), непреглёдна, непреглёдно;
непопулярна, непопулярно; непохватна, непохватно; непреглёдни
непопулярни непохватни непреглёдност, непрегледността
непопулярност, непопулярността непохватност, непохватността непредвйден, непредвйдения(т),
непорочен, непорочния(т), непочитание непредвидена, непредвидено;
непорочна, непорочно; непочтён, непочтёния(т), непредвидени
непорочни непочтена, непочтено; непредвйденост,
непорбчност, непорочността непочтени непредвидеността
непорядъчен, непорядъчния(т), непочтёност, непочтеността непредвидйм
непорядъчна, непорядъчно; непочтйтелен, непочтителния(т), непредвидймост,
непорядъчни непочтитеш!а, непочтително; непредвидимостта
непорядъчност, непорядъчността непочтителни непредвидлйв
непосветен, непосветёния(т), непочтйтелност, непредвидлйвост,
непосветена, непосветено; непочтителността непредвидливостта
непосветени неправ непредёлен, непредёлния(т),
414
непроветрен
непредёлна, непредёлно; непретенциозна,
непредёлни неприложймост,
непретенциозно; неприложимостта
непредизвйкан непретенциозни
непреднамерен. непримирйм
непретенцибзност, непримирймост,
непреднамёрения(т), непретенциозността
непреднамёрена, непримиримостта
непреходен, непрёходния(т), непринуден, непринудения(т),
непреднамёрено; непрёходна, непрёходно;
непреднамёрени непринудена, непринудено;
непрёходни, и непрехбден непринудени
непреднамёреност, непрёходност, непреходността, и
непреднамереностга непринуденост, непринудеността
непрехбдност неприспособён,
непредотвратйм неприбран
непредпазлив неприспособёния(т),
непривётен, непривётния(т), неприспособёна,
непредпазливост, непривётна, непривётно;
непредпазливостта неприспособёно;
непривётни неприспособёни
непредсказуем неприветлйв
непредубедён, неприспособёност,
неприветлйвост, неприспособеността
непредубедёния(т), неприветливосгга неприспособйм
непредубедёна, непредубедёно; непривётност, неприветностга
непредубедёни неприспособймост,
непривичен, непривйчния(т), неприспособимостта
непредубедёност, непривична, непривично;
непредубедеността непристбен, непристойния(т),
непривични непристойна, непристойно;
непредумйшлен, непривлекателен, непристойни
непредумишления(т), непривлекателния(т),
непредумйшлена, непристбйност, непристойността
непривлекателна, непристъпен, непристъпния(т),
непредумшнлено; непривлекателно;
непредумйшлени непристъпна, непристъпно;
непривлекателни непристъпни
непредумйшленост, непривлекателност, непристъпност,
непредумишлеността непривлекателността
непрежалйм непристъпността
непригбден, непригодния(т), неприсъствен,
непреживян, иепреживёния(т), непригодна, непригодно;
непреживяна, непреживяно; неприсъствения(т),
непригодни неприсъствена, неприсъствено;
непреживёни непригодён, непригодёния(т),
непрекипял, непрекипёлия(т), неприсъствени
непригодёна, непригодёно; неприсъщ
непрекипяла, непрекипяло; непригодёни
непрекипёли непритворен, непритворния(т),
непригодёност, непригоденостга непритворна, непритворно;
непреклонен, непреклониия(т), непригодност, непригодността непритворни
непреклонна, непреклонно; непридирчйв
непреклонни непричастен, непричастния(т),
непридирчйвост, непричастна, непричастно;
непреклбнност, непреклонността непридирчивостта
непрекъснат непричастен
неприемлйв неприязнен, неприязне1шя(т),
непрекъснатост, неприемлйвост,
непрекъснатостта неприязнена, неприязнено;
неприемливостта неприязнени
непремённо непризнат
непременен, непремённия(т),
непремённа, непремённо;
непризнателен,
непризнателния(т),
неприязнеиост, неприязненостга
неприязън Н
непремённи неприятел, -ят, -я; неприятели,
непризнателна, непризнателно; (двама и т.н.) неприятели
непреодолим непризнателни
непреодолймост, неприятелка
непризнателност, неприятелски
непреодолимостга непризнателността
непреодолян, непреодолёния(т), неприятен, неприятния(т),
неприкосновён, неприятна, неприятно;
непреодоляна, непреодоляно; неприкосновёния(т),
непреодолёни неприятни
неприкосновёна, неприятност, неприятността
непресеклйв неприкосновёно; непробиваем
непрестанен, непрестанния(т), неприкосновёни
непрестанна, непрестанно; непробуден, непробудния(т),
неприкосновёност, непробудна, непробудно;
непрестанни неприкосновеността непробудни
иепрестанност, непрестанността иеприкрйт
непрестбрен, непресторения(т), непробуден, непробудения(т),
неприкрйтост, неприкритостга непробудена, непробудено;
непресторена, непресторено; неприличен, неприлйчния(т),
непресторени непробудени
неприлична, неприлично; непроверен, непроверёния(т),
непрестореност, неприлични
непрестореността непроверёна, непроверёно;
неприлйчие непроверёни
непретенциозен, неприлйчност, неприличността непроветрен, непроветрёния(т),
непретенциозния(т), неприложим непроветрёна, непроветрёно;
415
непроветрен
непроветрени непроницателния(т), непълноценни
непроглёден, непроглёдния(т), непроницателна, непълноценност,
непрогледна, непрогледно; непроницателно; непълноценността
непрогледни непроницателни неработен, неработния(т),
непроглёдност, непрогледността непроницателност, неработна, неработно;
непродуктивен, непроницателността неработни
непродуктивния(т), непропорционален, неработоспособен,
непродуктивна, непродуктивно; непропорционалния(т), неработоспособния(т),
непродуктивни непропорционална, неработоспособна,
непродуктйвност, непропорционално; неработоспособно;
непродуктивността непропорционални неработоспособни
непродължйтелен, непропусклйв неработоспособност,
непродължйтелния(т), непронусклйвост, неработоспособността
непродължителна, непропускливостта нер&вен, неравния(т), неравна,
непродължително; непросветен, непросветния(т), неравно; неравни
непродължителни непросветна, непросветно; неравенство; неравенства
неиродължйтелност, непросветии неравнодёлен, неравнодёл1шя(т),
непродължителността непросветен, непросветения(т), неравнодёлна, неравнодёлно;
непрозйрен, непрозйрния(т), непросветена, непросветено; неравнодёлни
непрозйрна, непрозйрно; непросветени неравнодушен,
непрозйрни непросветеност, неравнодушния(т),
непрозйрност, непрозирността непросветеността неравнодушна, неравнодушно;
непрозорлйв непростен, непростения(т), неравнодушии
непрозорлйвост, непростена, непростено; неравномёрен,
непрозорливостта непростени неравномёрния(т),
непрозрачен, непрозрачния(т), непростим неравномёрна, неравномёрно;
непрозрачна, непрозрачно; непростйтелен, неравномёрни
непрозрачни непростйтелния(т), неравномёрност,
непрозрачност, непрозрачността непростйтелна, непростително; неравномерностга
непроизводйтелен, непростителни неравноправен,
непроизводйтелния(т), непроучен, непроучения(т), неравноправния(т),
непроизводителна, непроучена, непроучен; неравноправна, неравноправно;
непроизводително; непроучени неравноправни
непроизводителни непроходйм неравноправие; неравноправия
непроизводйтелност, непроходймост, непроходимостта неравност, неравността
непроизводителностга непряк, непрекия(т), непряка, неравностоен,
непроизводствен, непряко; непреки неравностойния(т),
непроизводствения(т), непукйзъм, непукизмът, неравностойна, неравностойно;
непроизводствена, непукизма неравностойни
непроизводствено; непукйст; непукйсти, (двама и неравностойност,
непроизводствени т.н.) непукйсти неравностойността
непроизволен, непроизволния(т), непушач; непушачи, (двама и нерадост, нерадостга
непроизволна, непроизволно; т.н.) непушачи нерадостен, нерадостния(т),
непроизволни непълен, непълния(т), непълна, нерадостна, нерадостно;
непроизвблност, непълно; непълни нерадостни
непроизволността непълновръстен, неразбиваем
непрокопсан непълновръстния(т), неразбираем
непрокопсаник; непълновръстна, неразбйране
непрокопсаници, (двама и т.н.) непълновръстно; неразбирателство;
непрокопсаници непълновръстни неразбирателства
непрокопсаннца непълнолетен, непълнолетния(т), неразборйя; неразбории
непроменен, непроменёния(т), непълнолетна, непълнолетно; неразбран
непроменена, непроменено; непълнолетни неразбранщина
непроменени непълнолетие неразвйт
непроменлйв непълнолетност, неразвйтост, неразвитостта
непроменлйвост, непълнолетностга неразгадаем
непроменливостта непълноправен, неразговорлйв
непромокаем непълноправния(т), неразговорлйвост,
непромокаемост, непълноправна, неразговорливостта
непромокаемостта непълноправно; непълноправни неразговорчйв
непроницаем непълнота неразговорчйвост,
непроницаемост, непълноценен, неразговорчивостта
непроницаемостта непълноценния(т), неразделен, нераздёлния(т),
непроницателен, непълноценна, непълноценно; нераздёлна, нераздёлно;
416
н ее г о в о р л й в о с т
неразделни нерационални неруден, нерудния(т), нерудна,
неразделен, неразделения(т), нерв, -ът, -а; нёрви, (два и т.н.) нерва нерудно; нерудни
неразделена, неразделено; нерватура нерушйм
неразделени нервен, нёрвния(т), нервна, нерушймост, нерушимостта
нераздел&ност, неразделеността нервно; нервни неръждаем
неразделим нервйрам (се), -аш неръждаемост, неръждаемостта
неразделност, неразделността нервиран неръждясващ
неразлйетен, неразлистения(т), нервйране неръкотворен, неръкотворния(т),
неразлистена, неразлистено; нервнича, -иш неръкотворна, неръкотворно;
неразлистени нсрвничене неръкотворни
неразличим нёрвноболен, нёрвноболния(т), нерядък, нередкия(т), нерядка,
неразлъчен, неразлъчния(т), нёрвноболна, нёрвнобошю; нерядко; нередки
неразлъчна, неразлъчно; нёрвноболни нерязан
неразлъчни нёрвно-мозъчен. несамостоен, несамостойния(т),
неразлъчност, неразлъчността нёрвно-мозъчния(т), несамостойна, несамостойно;
неразоран нёрвно-мозъчна, несамостойни
неразположен, нервно-мозъчно; несамостойност,
неразположения(т), нёрвно-мозъчни несамостойността
неразположена, неразположено; нервно-исихиагрйчен, несамостоятелен,
неразположени нервно-психиатрйчния(т), несамостоятелния(т),
неразположение нёрвно-психиатрйчна, несамостоятелна,
неразположеност, нёрвно-психиатрйчно; несамостоятелно;
неразположеността нёрвно-психиатрйчни несамостоятелни
неразпоредйтелен, нёрвнорефлекторен, несамостоятелност,
неразпоредителния(т), нёрвнорефлекторния(т), несамостоятелността
неразпоредителна, нёрвнорефлекторна, несамоуверен,
неразпоредйтелно; нервнорефлекторно; несамоуверения(т),
неразпоредителни нёрвнорефлекторни несамоуверена, несамоуверено;
неразпоредйтелноет, нервност, нервността несамоуверени
неразпоредителностга нервбзен, нервозния(т), несамоувереност,
неразпространение нервозна, нервозно; нервозни несамоувереността
неразпространяване нервозност, нервозността несбъднат
неразрешен, неразрешения(т), нереален, нереалния(т), несв^стен, несвестния(т),
неразрешена, неразрешено; нереална, нереално; нереални несвястна, несвястно;
неразрешени нереализйран несвестни
неразрешим нерегулйран несвоевременен,
неразрйвен, неразрйвния(т), нереден, нерёдния(т), нередна, несвоевременния(т),
неразривна, неразривно; нередно; нередни несвоевременна,
неразривни нередност, нередността несвоевременно;
неразрушйм нередовен, нередовния(т), несвоевременни
неразсъдлйв нередовна, нередовно; несвоевременност,
неразсъдлйвост, нередовни несвоевременността
неразсъдливостта нередовност, нередовността несвойствен, несвойствения(т), I I
неразтворим нёрез; нерези, (два и т.н.) нереза несвойствена, несвойствено;
неразтворймост, нерентабйлен, нерентабйлния(т), несвойствеш!
неразтворимостта нерентабилна, нерентабилно; несвойственост,
неразтопен, неразтопения(т), нерентабилни несвойствеността
неразтопена, неразтопено; нерентабйлност, несвързан
неразтопени нерентабилността несвързаност, несвързаността
неразтребен, неразтребения(т), нерешен, нерешёния(т), несвъртлйв
неразтребена, неразтребено; нерешена, нерешено; нерешени несвъртлйвост, несвъртливостта
неразтребени нерешйтелен, нерешителния(т), несвършен, несвършения(т),
неразумен, неразумния(т), нерешителна, нерешително; несвършена, несвършено;
неразумна, неразумно; нерешителни несвършени
неразумни нерешйтелност, несвършеност, несвършеността
неразумност, неразумността нерешителността несвяст
неразцъфтял, неразцъфтелия(т), неритмйчен, неритмичния(т), несговор; несговори, (два и т.н.)
неразцъфтяла, неразцъфтяло; неритмична, неритмично; несговора
неразцъфтели неритмични несгбворен, несговорния(т),
неразчйстен, неразчистения(т), неритмйчност, неритмичността несговорна, несговорно;
неразчистена, неразчистено; нероден, неродния(т), неродна, несговорни
неразчистени неродно; неродни несговорлйв
нерацион&лен, нерационалния(т), нероден, неродёния(т), неродена, несговорлйвост,
нерационална, нерационално; неродено; неродени несговорливостта

н есгбворност
несговорност, несговорността нескромни несравнён, несравнёния(т),
несговорчив нескрбмност, нескромността несравнёна, несравнёно;
несговорчйвост, несложен, несложния(т), несравнёни
несговорчивосгга несложна, несложно; несложни несравнёност, несравнеността
несгода несложност, несложността несравним
несгоден, несгодния(т), несгодна, несломйм несравнймост, несравнимостга
несгодно; несгодни несломймост, несломимостга несравняем
нес годност, несгодността несмел несрёта
несгъстён, несгъстёния(т), несмёлост, несмелостга несрётен, несрётния(т), несрётна,
несгъстена, несгъстено; несмёнен, несмённия(т), несрётно; несрётни
несгьстени несмённа, несмённо; несмённи несрётник; несрётници, (двама и
несдържан несменяем т.н.) несрётници
несдържаност, несдържаността несменяемост, несменяемостта несрётница
несебърски несмётен, несмётния(т), несрётнишки
несериозен, несериозния(т), несмётна, несмётно; несмётни несроден, несродния(т),
несериозна, несериозно; несмилаем несродна, несродно; несродни
несериозни несмилаемост, несмилаемостта несродён, несродёния(т),
несериозност, несериозността несмислен, несмисления(т), несродёна, несродёно;
несесёр; несесери, (два и т.н.) несмислена, несмислено; несродёни
несесера несмислени несръчен, несръчния(т),
несйгурен, несйгурния(т), несмйсленост, несмисленостга несръчна, несръчно; несръчни
несигурна, несигурно; несмутйм несръчност, несръчността
несигурни несмущаван нестабйлен, нестабйлния(т),
несйгурност, несигурността несносен, несносния(т), нестабилна, нестабилно;
несиметричен, несносна, несносно; несносни нестабилни
несиметрйчния(т), несносност, несносността нестабйлност, нестабилността
несиметрична, несиметрично; неспазване нестандартен, нестандартния(т),
несиметрични неспасяем нестандартна, нестандартно;
несиметрйчност, неспецифйчен, нестандартни
несиметричността неспецифйчния(т), нестандартное,
несимпатичен, неспецифична, неспецифично; нестандартностга
несимпатичния(т), неспецифични нестинар, -ят, -я; нестинари,
несимпатична, несимпатично; неспйр (двама и т.н.) нестинари
несимпатйчни неспйрен, неспирния(т), нестин&рка
несимпатйчност, неспирна, неспирно; неспйрни нестинарски
несимпатичността несподелен, несподелёния(т), нестинарство
несистемен, несистёмния(т), несподелёна, несподелёно; нестроевй
несистемна, несистемно; несподелёни нестроен, нестройния(т),
несистёмни неспокоен, неспокойния(т), нестройна, нестройно;
иесистёмност, несистемността неспокойна, неспокойно; нестройни
нес клонен, несклонния(т), неспокойни нестройност, нестройностга
несклонна, несклонно; неспокойствие несходен, несходния(т), несходна,
несклонни неспокойство; неспокойства несходно; несходни
несклонйм несполука несходност, несходността
несклонймост, несклонимостта несполучен, несполучения(т), несхбдство; несходства
несклбнност, несклонностга несполучена, несполучено; несъбираем
несклонйем несполучени несъбираемост,
несклоняемост, несклоняемостта несполучил несъбираемостта
нескончаем несполучлйв несъвместйм
нескончаемост, нескончаемостта несполучлйвост, несъвместймост,
нескопён, нескопёния(т), несполучливосгга несъвместимостта
нескопёна, нескопёно; неспорей, неспорния(т), несъвпадёние
нескопёни неспорна, неспорно; неспорни несъвършен, несъвършёния(т),
нескопосан и нескопосен неснортсмёнски несъвършёна, несъвършёно;
нескопосен, нескопосния(т), неспособен, неспособния(т), несъвършёни
нескопосна, нескопосно; неспособна, неспособно; несъвършенство;
нескопосни, и нескопосан неспособни несъвършёнства
нескопосник; нескопосници, неспосббност, неспособността несъгласен, несъгласния(т),
(двама и т.н.) нескопосници несправедлйв несъгласна, несъгласно;
нескопосница несправедливост, несъгласни
нескопосност, нескопосността несправедливостта несъгласие; несъгласия
нескрйт несправяне несъгласуван
нескромен, нескромния(т), неспрётнат несъгласуваност,
нескромна, нескромно; неспрётнатост, неспретнатостта несъгласуваността
418
неум естен
несъгласуем несъществена, несъществено; неуведомёни
несъгласуемост, несъществени неувёрен, неувёрения(т),
несъгласуемостта несъщёственост, неувёрена, неувёрено;
несъзвучен, несъзвучния(т), несъщественостга неувёрени
несъзвучна, несъзвучно; несъществуващ неувёреност, неувереността
несъзвучни нетактйчен, нетактйчния(т), неувяхващ
несъзвучност, несъзвучността нетактична, нетактйчно; неугасващ
несъзнаван нетактични неугаейм
несъзнателен, несъзнателния(т), нетактйчност, нетактичността неугледен, неугледния(т),
несъзнателна, несъзнателно; нётен, нётния(т), нетна, нетно; не>тледна, неугледно;
несъзнателни нетни неугледни
несъзнателност, нетинйчен, нетипичния(т), неугледност, неугледностга
несъзнателността нетипична, нетипично; неугода
несъизмерйм нетипични неугоден, неугодния(т), неугодна,
несъизмерймост, нетленен, нетлённия(т), нетленна, неугодно; неугодни
несъизмеримостта нетленно; нетленни неугбдност, неугодността
несъкрушйм нетлённост, нетленността неударен, неударения(т),
несъкрупшмост, нёто неударена, неударено;
несъкрушимостта нетолерантен, нетолерантния(т), неударени
несъмнен, несъмнения(т), нетолерантна, нетолерантно; неудачник; неудачници, (двама и
несъмнена, несъмнено; нетолерантни т.н.) неудачници
несъмнени нетолерантност, неудачница
несъмненост, несъмнеността нетолерантността неудббен, неудобния(т),
несъобразен, несъобразния(т), неточен, неточния(т), неточна, неудобна, неудобно; неудобни
несъобразна, несъобразно; неточно; неточни неудобност, неудобността
несъобразни нетбчност, неточността неудобство; неудобства
несъобразен, несъобразения(т), нетр&ен, нетрайния(т), нетрайна, неудовлетворён,
несъобразена, несъобразено; нетрайно; нетрайни неудовлетворёния(т),
несъобразени нетрайност, нетрайността неудовлетворёна,
несъобраз&ност, нетрезв и нетрезвен неудовлетворёно;
несъобразеността нетрёзвен, нетрёзвения(т), неудовлетворёни
несъобразйтелен, нетрёзвена, нетрёзвено; неудовлетворение
несъобразйтелния(т), нетрёзвени, и нетрезв неудовлетворёност,
несъобразйтелна, нетрёзвеност, нетрезвеностга неудовлетвореността
несъобразйтелно; нетрёзвост, нетрезвостта неудовлетворйтелен,
несъобразйтелни нетренйран неудовлетворйтелния(т),
несъобразйтелност, нетренйраност, нетренираността неудовлетворйтелна,
несъобразителността нетрудов неудовлетворйтелно;
несъобразност, несъобразността нетрудоспосббен, неудовлетворйтелни
несъответен, несъответния(т), нетрудоспособния(т), неудоволствие; неудоволствия
несъответна, несъответно; нетрудоспособна, неудържйм
несъответни нетрудоспособно; неудържймост, неудържимостта
несъответстващ нетрудоспособни неузнаваем
несъответствие; несъответствия нетрудоспособност, неузнавйемост, неузнаваемостта
несъпоставйм нетрудоспособността неу зря л, неузрёлия(т), неузряла,
несъразмерен, несъразмерния(т), нетърпелйв неузряло; неузрёли
несъразмерна, несъразмерно; нетърпелйвост, нетърпеливостта неук
несъразмерни нетърпёние неукрёпнал
несъразмерност, нетърпйм неукрёпналост, неукрепналостта
несъразмерността нетърпимост, нетърпимостта неукротйм
несъсредоточен, неубедителен, неубедителния(т), неукротймост, неукротимостта
несъсредоточения(т), неубедителна, неубедително; неулёгнал
несъсредоточена, неубедителни неулёгналост, неулегналостга
несъсредоточено; неубедйтелноет, неуловйм
несъсредоточени неубедителността неуловймост, неуловимостта
несъсредоточеност, неуважение неумёл
несъсредоточеността неуважйтелен, неумёлост, неумелостта
несъстоятелен, неуважителния(т), неумение
несъстоятелния(т), неуважителна, неуважително; неумерен, неумёрения(т),
несъстоятелна, несъстоятелно; неуважителни неумёрена, неумерено;
несъстоятелни неуважйтелност, неумёрени
несъстоятелност, неуважителността неумёреност, неумереността
несъстоятелността неуведомён, неуведомёния(т), неумёстен, неумёстния(т),
несъществен, несъществения(т), неуведомёна, неуведомён; неумёстна, неумёстно;
419
неум естен
неуместни неустрашйм иефтоочистйтелен,
неумёстност, неуместността неустрашймост, нефтоочистителния(т),
неумишлен, неумйшления(т), неустрашимостта нефтоочистителна,
неумишлена, неумишлено; неустроен, неустроения(т), нефтоочистйтелно;
неумишлени неустроена, неустроено; нефтоочистителни
неумолим неустроени нефтопреработване
иеумолймост, неумолимостта неутешен, неутешния(т), нефтопреработвателен,
неуморен, неуморния(т), неутешна, неутешно; неутешни нефтопреработвателния(т),
неуморна, неуморно; неуморни неутешен, неутешения(т), нефтопреработвателна,
неуморим неутешена, неутешено; нефтопреработвателно;
неуморймост, неуморимосгга неутешени нефтопреработвателни
неуморйтелен, неутешим нефтопрераббтващ
неуморйтелния(т), неутешймост, неутешимостта нефтопровод; нефтопроводи,
неуморйтелна, неуморйтелно; неутолен, неутоления(т), (два и т.н.) нефтопровода
неуморйтелни неутолена, неутолено; нефтопродукт; нефтопродукти,
иеумбрност, неуморността неутолени (два и т.н.) нефтопродукта
неупотрёба иеутоленост, неутолеността нефтопроизвеждащ
неупотребйм неутолим нефтопроизводйтел, -ят, -я;
неупотребяван неутолймост, неутолимостта нефтопроизводйтели, (два и
неуправляем неуточнен, неуточнения(т), т.н.) нефтопроизводйтеля
неупълномощён, неуточнена, неуточнено; нефтопромйшленост,
неупълномощёния(т), неуточнени нефтопромишлеността
неупълномощена, неуточненост, неуточнеността нефтопроучвателен,
неупълномощено; неутрален, неутралния(т), нефтопроучвателния(т),
неупълномощени неутрална, неутрално; нефтопроучвателна,
неуравновесен, неутрални нефтопроучвателно;
неуравновесёния(т), неутрализация; неутрализации нефтопроучвателни
неуравновесена, неутрализирам, -аш нефтосъдържащ
неуравновесено; неутралитет; неутралитети, (два нефтохимйчески
неуравновесени и т.н.) неутралитета нехаен, нехайния(т), нехайна,
неуравновесеност, неутралност, неутралността нехайно;нехайни
неуравновесеността неутрйно; неутрйни нехаене
неуреден, неуредния(т), неутрон: неутрони, (два и т.н.) нехайник; нехайници, (двама и
неуредна, неуредно; неуредни неутрона т.н.) нехайници
неуредён, неуредёния(т), неутронен, неутронния(т), нехайница
неуредена, неуредено; неутронна, неутронно; нехайнос г, нехайността
неуредени неутронни нехайство
неуредёност, неуредеността неучастие: неучастия нехармонйчен,
неуредица неучтйв нехармоничния(т),
нередност, неуредността неучтйвост, неучтивостта нехармонйчна, нехармонйчно;
неурожаен, неурожайния(т), неуязвйм нехармонйчни
неурожайна, неурожайно; неуязвймост, неуязвимостта нехая, -еш
неурожайни неформален, неформалния(т), нехигиенйчен, нехитиенйчния(т),
неурожай, -ят, -я; неурожаи, (два неформална, неформално; нехиг иенична, нехигиенично;
и т.н.) неурожая неформални нехигиенични
неусётен, неусётния(т), неусетна, нефрйт; нефрити, (два и т.н.) нехнгиенйчност,
неусетно; неусетни нефрита нехигиеничността
неуслужлйв нефт, -ът, -а нехранимайко и нехранимайко
неуслужлйвост, неуслужливостта нефтен, нефтения(т), нефтена, нехранимййковец;
неуснёх; неуспехи, (два и т.н.) нефтено; нефтени нехранимайковци, (двама и т.н.)
неуспеха нефтобаза нехранимайковци
неуспёшен, неуспёшния(т), нсфтогазоносен, нехуманен, нехуманния(т),
неуспешна, неуспешно; нефтогазоносния(т), нехуманна, нехуманно;
неуспешни нефтогазоносна, нехуманни
неуспйл. неуспёлия(т), неуспяла, нефтогазоносно; нецелесъобразен,
неуспяло; неуспёли нефтогазоносни нецелесъобразния(т),
неустановёи, неустановёния(т), нефтодобив: нефтодббиви, (два и нецелесъобразна,
неустановёна, неустановёно; т.н.) нефтодобива нецелесъобразно;
неустановёни нефтодобйвен, нецелесъобразни
нсустановёност, нефтодобйвния(т), нецелесъобразност,
неустановеността нефтодобивна, нефтодобивно; нецелесъобразността
неустойка нефтодобивни нецеломъдрен,
неустойчив и неустойчив нефтодобивник; нецеломъдрения(т),
неустойчивост, неустойчивостта, нефтодобивници, (двама и т.н.) нецеломъдрена,
и неустойчйвост нефтодобивници нецеломъдрено;
420
ни сколегй ран
нецеломъдрени нещатен, нещатния(т), нещатна, т.н.) никакъвци
нецеломъдреност, нещатно; нещатни нйкаквица
нецеломъдреностга нещо никакъв, никаква, никакво;
нецензурен, нецензурния(т), ней (вж. тя) никакви
нецензурна, нецензурно; неявяване никарагуанец; никарагуанци,
нецензурни неясен, неясния(т), неясна, (двама и т.н.) никарагуанци
нецёнзурност, нецензурността неясно; неясни никарагуанка
нецивилизован пеясност, неясността никарагуански
нецивилизйваност, неяснота нйквам. -аш
нецивилизованостга ни' (вж. нйе) нйкел
нечакан ни2 (вж. наш) ннкелйрам. -аш
нечёстен, нечёстния(т), нечестна, ни (сз.) никелйрап
нечестно; нечестни ниагарски никелиране
нечестйв нибелунг; нибелунги, (двама и т.н.) нйкелов
нечестивец; нечестивци, (двама и нибелунги нйкелово-кобалтов
т.н.) нечестивци нйва нйкна, -еш
нечестйвост, нечестивостга нивелационен, нйкнейм; нйкнеймове, (два и
нечёстност, нечестността нивелационния(т), т.н.) нйкнейма
нечётен, нечётния(т), нечетна, нивелационна, нивелационно; нйкнене
нечетно; нечетни нивелационни нйкога
нечетлив ннвелация нйкого (вж. нйкой)
нечетлйвост, нечетливостта нивелачен, нивелачния(т), никое (вж. нйкой)
нечие (вж. нечий) нивелачна, нивелачно; никои (вж. нйкой)
нечии (вж. нечий) нивелачни нйкой, нйкого, никоя, никое;
нечий, нечия, нечие; нечии нивелир; нивелири, (два и т.н.) никои
нечйст нивелира николаевски
нечистоплътен, нивелйрам, -аш нйколко
нечистоплътния(т), нивелиране никополски
нечистоплътна,нечистоплътно; нивелировка никотйн
нечистоплътни нивб; нива никотйнов
нечистоплътиост, нигерйец; нигерийци, (двама и никоя (вж. нйкой)
нечистоплътността т.н.) нигерийци никулденски
нечистота нигерййка нйкъде
нечистотйя; нечистотии нигерййски пйлеки
нечифтокопйтен, нигёрски нима
нечифтокопйтния(т), нидерландски нимб, -ът, -а; нймбове, (два и т.н.)
нечифтокопйтна, нйе; нас; ни нимба, и нймба
нечифтокопйтно; нйжа (се), -еш нймфа
нечифтокопйтни низ, -ът, -а; низове, (два и т.н.) низа нимфомания
нечия (вж. нёчий) низ (предл.) нимфоманка
нечленоразделен, ийза нйнджа; нйнджи, (двама и т.н.)
нечленораздёлния(т), нйзане нйцджи
нечленоразделна, низвёргвам, -аш ниобий, -ят, -я
нечленоразделно; низвергванс нйпел; нйпели, (два и т.н.) нйпела
нечленоразделни низвергна, -еш нирвана
нечовёчен, нечовёчния(т), низвержёние нискодбходен, нискодоходния(т),
нечовёчна, нечовёчно; низина нискодоходна, нискодоходно;
нечовёчни низкопоклбнен, нискодоходни
нечовёчност, нечовечността низкопоклонния(т), нйскоефектйвен,
нечовешки низкопоклонна, низкопоклонно; нйскоефектйвния(т),
нечуван низкопоклонни нйскоефектйвна,
нечувствйтелен, низкопоклонник; нйскоефектйвно;
нечувствйтелния(т), низкопоклонншщ, (двама и т.н.) нйскоефективни
нечувствителна, низкопоклонници ийскокалорйчен,
нечувствително; низкопоклонничество нйскокалорйчния(т),
нечувствителни ийзов нйскокалорйчна,
нечувствйтелност, нйзост, низостта нискокалорйчно;
нечувстаителността низходен, низходния(т), нискокалорични
нечут низходна, низходно; низходни нискокачествен,
нещастен, нещастния(т), низходящ нискокачествения(т),
нещастна, нещастно; нещастни низш нискокачествена,
нещастие; нещастия нйзък, нйзкия(т), низка, низко; нискокачествено;
нещастник; нещастници, (двама низки нискокачествени
и т.н.) нещастници нйкак нйскоквалнфицйран
нещастница нйкаквец; никакъвци, (двама и нисколегйран
421
нисколетйщ
нисколетйщ нихилизма новинарствам, -аш
нисколйхвен, нисколйхвения(т), нихилйст; нихилисти, (двама и т.н.) новинарство
нисколйхвена, нисколйхвено; нихилисти нов-новенйчък,
нисколйхвени нихилистйчен, нов-новенйчкия(т),
нйско-нйско нихилистйчния(т), нова-новенйчка,
нискооктанов нихилистйчна, нихилистйчно; нбво-новеничко;
нискоорбитален. нихилистйчни нови-новенйчки
нискоорбиталния(т), нихилистйчески новобогаташ; новобогаташи,
нискоорбитална, нихилйстка (двама и т.н.) новобогаташи
нискоорбитално; ницшеанец; ницшеанци, (двама и новобогат&шка
нискоорбитални т.н.) ницшеанци новобогатйшки
нископлатен, нископлатёния(т), ницшеанка новобранец; новобранци, (двама
нископлатена, нископлатено; ницшеански и т.н.) новобранци
нископлатени ницшеанство новобрански
нископоклонник; ничие (вж. нйчий) новобранство
нископоклонници, (двама и т.н.) нйчии (вж. нйчий) новобрачен, новобрачния(т),
нископоклонници пйчий, ничия, ничие; нйчии новобрачна, новобрачно;
нйскопродуктйвен, нйчком новобрачни
нйскопродукгйвния(т), ничия (вж. нйчий) новобългарски
нйскопродуктйвна, нйша ново-вёхто
нйскопродуктйвно; нишадър нововъведен, нововъвёдения(т),
нйскопродуктйвни нишадърен, нишадърения(т), нововъведена, нововъведено;
нйскопроизводйтелен, нишадърена, нишадърено; нововъведени
нйскопроизводйтелния(т), нишадърени нововъведение
нйскопроизводйтелна, нишан; нишани, (два и т.н.) нишана новогодйшен. новогодйшния(т),
нйскопроизводйтелно; нишесте; нишестета новогодйшна, новогодйшно;
нйскопроизводйтелни нишестен, нишестения(т), новогодйшни
нискорастйщ нишестена, нишестено; новогръцки
ниекорасъл, нискораслия(т), нишестени новодомец; новодомци, (двама и
нискорасла, нискорасло; нйшка т.н.) новодомци
нискорасли нйшки новодомка
нискостеблен, нишковиден, нишковйдния(т), новодоставен, новодоставения(т),
нискостёбления(т), нишковйдна, нишковйдно; новодоставена, новодоставено;
нискостеблена, нискостеблено; нишковйдни новодоставени
нискостеблени,и ийщелка новодошъл, новодошлйя(т),
нискостъблен нищене новодошла, новодошло;
нискостоящ нищета новодошлй
нискостъблен, нйщо новозавётен, новозавётния(т),
нискостъбления(т), нищожен, тпцожния(т), новозавётна, новозаветно;
нискостъблена, нискостъблено; ншцожна, ншцожно; нищожни новозавётни
нискостъблени,и нищожество; нищожества новозагорски
нискостеблен ннщбжност, нищожността новозает
нйскочестбтен, нйщя (се), -иш новозеландец; новозеландци,
нискочестотния(т), но (двама и т.н.) новозеландци
нйскочестотна, нйскочестотно; нобелйст; нобелйсти, (двама и т.н.) новозеландски
нйскочестотни нобелйсти новоизбран
нисш нобелйстка новоиздаден. новоиздадс1тя(т),
нйсък, нйския(т), ниска, ниско; нобелов новоиздадена, новоиздадено;
ниски нов новоиздадени
нит; нитове, (два и т.н.) нита новак; новаци, (двама и т.н.) новаци новоизкован
нйто (сз.) новатор; новатори, (двама и т.н.) новоизлюпен, новоизлюпения(т),
нйто (част.) новатори новоизлюпена, новоизлюпено;
нитрат; нитрати новаторка новоизлюпени
нитрйция новаторски новоизлязъл, новоизлёзлия(т),
нитрйт; нитрйти новаторствам, -аш новоизлязла, новоизлязло;
нйтроглицерйн новаторство новоизлёзли
нйтролак; нйтролакове, (два и т.н.) новела новоизпечен, новоизпсчсния(т),
нитролака новелйст; новелйсти, (двама и т.н.) новоизпёчена, новоизпёчено;
нитроцелулоза новелйсти новоизпёчени
пйтроцелулозен, новелйстка новокайн
нйтроцелулозния(т), новина иовокаменен, новокаменния(т),
нитроцелулозна, новинйр, -ят, -я; новинари, (двама новокаменна, новокаменно;
нитроцелулозно; и т.н.) новинари новокаменни
нитроцелулозни иовинарка новокартотекйраи
нихилйзъм, нихилизмът, новинарски новолуние
иотопйс
новомоден, новомодния(т), нокаут; нокаута, (два и т.н.)
новомодна, новомодно; нормативйст; нормативйсти,
нокаута (двама и т.н.) нормативйсти
новомодни нокаутйрам, -аш
новоназначен, нормативйстка
нокаутйране норматйвност, нормативности
новоназначёния(т), нбкдаун; нокдауни, (два и т.н.) нормирам, -аш
новоназначена, новоназначено; нокдауна нормйран
новоназначени ноктопластика нормиране
новообзавёден, ноктюрне; ноктюрни
новообзавёдения(т), нормировач; нормировачи,
нбкът, -ят, -я; нокти, (два и т.н.) (двама и т.н.) нормировачи
новообзавёдена, нокътя нормировачка
новообзавёдено; номад; номади, (двама и т.н.) нормировка
новообзавёдени номади
новооборудван нормировчик; нормировчици,
номадски (двама и т.н.) нормировчици
новообразуван номенклатура нормировъчен,
новоорлеански номенклатурен,
новоосвободён, нормировъчния(т),
номенклатурния(т), нормировъчна, нормировъчно;
новоосвободёния(т), номенклатурна, номенклатурно; нормирбвъчни
новоосвободёна, номенклатурни нос; носовё, (два и т.н.) носа
новоосвободёно; номер; номера, (два и т.н.) номера
новоосвободени носач; носачи, (двама и т.н.) носачи
номератор; номератори, (два и т.н.) носачка
новооснован номератора
иовооткрйт нбсен, носния(т), носна, носно;
номерация; номерации носни
новооформен, номерйрам, -аш носест
новооформения(т), номерйране носещ
новооформена, новооформено; номерйран носйлка
новооформени номинал; номинали, (два и т.н.) носйло; носила
новопазарски номинала
новопокръстен, носйтел, -ят, -я; носители, (двама
номинален, номиналния(т); и т.н.) носйтели (лице)
новопокръстения(т), номипална, номинално;
новопокръстена, носйтел, -ят, -я; носйтели (два и
номинални т.н.) носителя (нелице)
новопокръстено; номинализъм, номинализмът, носйтел ка
новопокръстени номинализма носйя; носйи
новопостроён, номинация; номинации нослйвост, носливостта
новопостроёния(т), номинйрам, -аш носов
новопостроёна, новопостроёно; номинйран носовка
новопостроёни номинйране нбсовост, носовостта
новопристигнал номоканон; номоканони, (два и носоглотка
новорёдие; новорёдия т.н.) номоканона носорог; носорози, (два и т.н.)
новородён, новородёния(т), нонсёнс; нонсёнси, (два и т.н.) носорога
новородёна, новородёно; нонсенса
новородёни носталгйчен, носталгйчния(т),
нонстбц носталгйчна, носталгично;
новосадски ноосфёра
новосёлски носталгйчни
норвёжец; норвёжци, (двама и носталгия; носталгии
новосибирски т.н.) норвёжци нося (се), -иш
новост, новостта норвёжка нбта
новосъздаден, норвёжки нотабил; нотабили, (двама и т.н.)
новосъздадения(т), нордйстки нотабили
новосъздадена, новосъздадено; нордйчески нотариален, нотариалния(т),
новосъздадени норка нотариална, нотариално;
новоучредён, новоучредёния(т), нбрма нотариални
новоучредёна, новоучредёно; нормален, нормалния(т),
новоучредёни нотариат; нотариата, (два и т.н.)
нормална, нормално; нормални нотариата
нога нормализация; нормализации
ноёмври нотариус; нотариуси, (двама и т.н.)
нормализйрам (се), -аш нотариуси
ноемврййски нормализйране нотация; нотации
нож, -ът, -а; ножове, (два и т.н.) нормалност, нормалността
ножа нотен, нотния(т), нотна, нотно;
нормандски нотни
ножарски нормански нотйрам, -аш
ножарство норматйв; нормативи, (два и т.н.) нотйране
ножица и ножипи норматива нотификации; нотификации
ножичка и ножички нормативен, норматйвния(т),
ножница ногифицйрам, -аш
нормативна, нормативно; нотифицйран
ножовка нормативни нотнфицйране
нбжче; ножчета нормативйзъм, норматавйзмът, нотка
нбздра нормативизма иотопйс; нотописи, (два и т.н.)
423
нотопйса нумерологйчна, няколкодневен,
нбутбук; ноутбуци, (два и т.н.) нумерологйчно; нумерологйчни няколкодневния(т),
ноутбука нумерология няколкодневна, няколкодневно;
ноу-хйу нумизматик; нумизматйци, няколкодневни, и
нощ, нощта (двама и т.н.) нумизматйци неколкодневен
нощви нумизматика няколкократен,
нощем нумизматйчен, няколкократния(т),
нощен, нощния(т), нощна, нощно; нумизматйчния(т), няколкократна, няколкократно;
нощни нумизматйчна, нумизматйчно; няколкократни, и
нощёс нумизматйчни неколкократен
нощеска нумизматйчески няколкомесечен,
нощница нумизматйчка няколкомесечния(т),
нощувам, -аш нунций, -ят, -я; нунции, (двама и няколкомесечна,
нощуване т.н.) нунции няколкомесечно;
нощувка нутрия; нутрии няколкомесечни,и
нрав; нрави, (два и т.н.) нрава ньойски неколкомесечен
нравоизпит&телен, нюанс; нюанси, (два и т.н.) нюанса няколкоместен,
нравоизпитателния(т), нюансйрам, -аш нясолкоместния(т),
нравоизпитателна, нюансйраност, нюансираността няколкоместна, няколкоместно;
нравоизпитателно; нюансировка няколкоместни, и
нравоизпитателни нюзгрупа неколкоместен
нравоописателен, нюзрум, -ът, -а; нюзрумове, (два и нйколкомил йонен,
нравоописателния(т), т.н.) нюзрума няколкомилионния(т),
нравоописателна, нюйоркски ияколкомилионна,
нравоописателно; нюйоркчанин; нюйоркчани, няколкомилионно;
нравоописателни (двама и т.н.) нюйоркчани няколкомилионни. и
нравоучение нюйоркчанка неколкомилионен
нравоучителен, нГорнбергски няколкомйнутен.
нравоучителния(т), нютон; нютони, (два и т.н.) нютона няколкомйнутния(т),
нравоучйтелна, нравоучйтелно; нюгонов няколкомйнутна,
нравоучйтелни нюуейв няколкомйнутно;
нравствен, нравствения(т), нюфаундлендски няколкомйнутни, и
нравствена, нравствено; нюх, -ът, -а; нюхове, (два и т.н.) неколкомйнутен
нравствени нюха няколкоседмичен,
нравственост, нравствеността нявга няколкоседмичния(т),
нравя се, -иш нявгашен, нявгашния(т), някожоседмична,
нуга нявгашна, нявгашно; нявгашни няколкоседмично;
нудизъм, нудизмът, нудйзма някак няколкоседмични, и
нудйст; нудйсти, (двама и т.н.) някаква (вж. някакъв) неколкоседмичен
нудйсти някакви (вж. някакъв) няколкостотен,
нудйстка някакво (вж. някакъв) няколкостотния(т),
нудистки някакъв, някаква, някакво; няколкостотна, няколкостотно;
нужда някакви няколкостотни,и
нуждая се, -еш някога неколкостдтен
нужен, нужния(т), нужна, нужно; някогашен, някогашния(т), няколкохйляден,
нужни някогашна, някогашно; няколкохйлядния(т),
нужник; нужници, (два и т.н.) някогашни няколкохйлядна,
нужника някого (вж. някой) няколкохйлядно;
нуклейи някое(вж. някой) няколкохйлядни, и
нуклеинов някои (вж. някой) неколкохйляден
нуклбн; нуклони, (два и т.н.) някой, някого, някоя, някое; някои няколкочасов, и неколкочасов
нуклона няколко някоя(вж. някой)
нула няколкогодйшен, някъде
нулев нжколкогодйшния(т), ням, немия(т), няма, нямо; неми
нумеролог; нумеролози, (двама и няколкогодйшна, няма (3 л.)
т.н.) нумеролози няколкогодйшно; нямам, -аш
нумерологйчен, няколкогодйшни, и нямане
нумерологйчния(т), неколко годишен
о
обезлистйтел
обвйсна, -еш обезверени
обвйся, -иш обезвереност, обезвереността
обвйя (се), -еш обезверй (се), -йш
обвържа (се), -еш обезверявам (се), -аш
обвързаност, обвързаността обезверяване
обвързвам (се), -аш обезводня (се), -йш
обвързване обезводнйвам (се), -аш
обвявам, -аш обезводняване
о (преда.) обвйване обезвредя, -йш
о (межд.) обгазя, -иш обезвредявам, -аш
оагнн (се), -иш обгазя, -йш обезвреждам, -аш
оагням (се), -яш обгазявам, -аш обезвреждане
оагняне обгазяване обезвъздуша, -йш
оазис; оазиси, (два и т.н.) оазиса обгарям, -яш обезвъздушавам, -аш
оазисен, оазисния(т), оазисна, обгйряне обезвъздуш&ваие
оазисно; оазисни обгербвам, -аш обезглавй, -йш
обагня (се), -иш обгледам, -аш обезглавйвам, -аш
обагним (се), -яш обглеждам, -аш обезглавяване
обагря (се), -иш обглеждане обездвйжа (се), -иш
обагрям (се), -яш обгоря1, -йш обездвйжвам (се), -аш
обадя се, -иш обгорй2 (се), -йш обездвйжване
об&еи, обайния(т), обайна, обгорйвам, -аш обездка
обайно; обайни обгоряване обеззаразен, обеззаразения(т),
обаждам се, -аш обградя (се), -йш обеззаразена, обеззаразено;
обаждане обграждам (се), -аш обеззаразени
обайвам, -аш обграждане обеззаразйтел, -ят, -я;
обайване обгреба, -еш обеззаразйтели, (два и т.н.)
обарвам, -аш обгрйжвам, -аш обеззаразйтеля
обарване обгрйжване обеззаразйтелен,
обаче обгръщам (се), -аш обеззаразйтелния(т),
обая, -еш обгръщане обеззаразйтелна,
обаяние обгърна (се), -еш обеззаразйтелно;
обаятелен, обаятелния(т), обдйлам, -аш обеззаразйтелни
обаятелна, обаятелно; обдялвам, -аш обеззаразй, -йш
обаятелни ббед; обеди, (два и т.н.) обеда, и обеззаразявам, -аш
обаятелност, обаятелностга обяд обеззаразяване
обваря, -йш йбеден, обедния(т), обедна, обеззаразйващ
обварявам, -аш обедно;обедни обезземля, -йш
обвенчавам, -аш обединен, обединения(т), обезземлявам, -аш
обвенчая (се), -еш обединена, обединено; обезземляване
обвесвам (се), -аш обединени обезкосмя (се), -йш
обвеся (се), -иш обединение обезкосмйвам (се), -аш
обветрен, обветрения(т), обединйтел, -ят, -я; обединители, обезкосмяване
обветрена, обветрено; (двама и т.н.) обединители обезкостя, -йш
обветрени обединйтелен, обединйтелния(т), обезкостявам, -аш
обвея, -еш обеданйтелна, обеданйтелно; обезкостяване
обвивам (се), -аш обединителни обезкриля, -йш
обвиване обединйтелка обезкрилйвам, -аш
обвивен, обвйвния(т), обвйвна, обединя (се), -йш обезкрилйване
обвйвно; обвивни обединйвам (се), -аш обезкрйлям, -яш
обвйвка обедннйване обезкуража (се), -йш
обвинение обеднея, -еш обезкуражавам (се), -аш
обвинител, -ят, -я; обвинители, обеднй, -йш обезкуражаваме
(двама и т.н.) обвинители обеднявам, -аш обезкървен, обезкървения(т),
обвинителен, обвинйтелния(т), обедняване обезкървена, обезкървено;
обвинителна, обвинйтелно; обезболй, -йш обезкървени
обвинителни обезболйвам, -аш обезкървя, -йш
обвинителна обезболяване обезкървявам, -аш
обвиня (се), -йш обезболяващ обезлеся (се), -йш
обвинявам (се), -аш обезбългаря (се), -йш обезлесявам (се), -аш
обвиняване обезбългарявам (се), -аш обезлесяване
обвиняем; обвиняеми, (двама и обезбългаряване обезлйствам (се), -аш
т.н.) обвиняеми обезверен, обезверения(т), обезлйстване
обвйсвам, -аш обезверена, обезверено; обезлистйтел, -ят, -я;
обезлистй тел
обезлистйтели, (два и т.н.) обезпокоя (се), -йш обект; обекти, (два и т.н.) обекта
обезлистйтеля обезпокоявам (се), -аш обектив; обектйви, (два и т.н.)
обезлвстя (се), -иш обезпокояване обектйва
обезлйстям (се), - я т обезправен, обезправения(т),
обезлича (се), -йш обективен, обектйвния(т),
обезправена, обезправено; обектйвна, обектйвно;
обезличавам (се), -аш обезправени обектйвни
обезличаване обезправя, -йш
обезлюден, -еш обективизация
обезправявам, -аш обективизйрам, -аш
обезлюдя (се), -йш обезправяване
обезлюдявам (се), -аш обективизйране
обезпраша (се), -йш обективйзъм, обективйзмът,
обезлюдяване обезпрашавам (се), -аш
обезмаслен, обезмасления(т), обективйзма
обезпрашаване обективйрам, -аш
обезмаслена, обезмаслено; обезпрашвам (се), -аш
обезмаслени обективйране
обезпрашване обективнстйчен.
обезмаслйтел, -ят, -я; обезпрашйтел, -ят, -я;
обезмаслйтели, (два и т.н.) обективистйчния(т),
обезпрашйтели, (два и т.н.) обективистйчна,
обезмаслйтеля обезпрашйтеля
обезмасля (се), -йш обективистйчно;
обезсйлвам (се), -аш обективистйчни
обезмаслявам (се), -аш обезсилване
обезмасляване обектйвнореален,
обезсйля (се), -иш обектйвнореалния(т),
обезмирйсвам (се), -аш обезсйлям (се), -яш
обезмирйсване обектйвнореална,
обезславя, -иш обектйвнореално;
обезмирисйтел, -ят, -я; обезславям, -яш обектйвнореални
обезмирисйтели, (два и т.н.) обезсмисля (се), -иш
обезмирисйтеля обектйвност, обективността
обезсмйслям (се), -яш обелвам (се), -аш
обсзмирися (се), -йш обезсмйсляне обелване
обезмирисявам (се), -аш обезсмъртя (се), -йш
обезмирисяване обелиск; обелиски, (два и т.н.)
обезсмъртявам (се), -аш обелйска
обезмирйша (се), -еш обезсмъртяване
обезмитя, -йш обелка
обезсоля (се), -йш об^ля (се), -иш
обезмитявам, -аш обезсолявам (се), -аш
обезмитяване обем; обеми, (два и т.н.) обема
обезсоляване об^ма, -еш
обезнадеждвам (се), -аш обезсърчй (се), -йш
обезнадеждване обемам, -аш
обезсърчавам (се), -аш обемен, обемния(т), обемна,
обезнадеждя (се), -йш обезсърчаване
обезнаследя, -йш обемно; обемни
обезсърчителен, обемист
обезнаследявам, -аш обезсърчйтелния(т),
обезнаследяване обемност, обемността
обезсърчителна, оберке.тнер; оберкелнери, (двама
обезобразя, -йш обезсърчително;
обезобразявам (се), -аш и т.н.) оберкелнери
обезсърчйтелни бберкелнерка
обезобразяване обезумея, -еш
обезопася, -йш оберлйхт; оберлйхти, (два и т.н.)
обезумявам, -я т оберлйхта
обезопасявам (се), -аш обезумяване
обезопасяване ббертон; обертонове, (два и т.н.)
обезформя (се), -йш обертона
обезоръжа, -йш обезформявам (се), -аш
обезоръжавам, -аш обесвам (се), -аш
обезформяваие обесване
обезоръжаване обезформям (се), -яш
обезпечй, -йш обесник; обесници, (двама и т.н.)
обезформяне обесници
обезпечавам, -аш обезцветй (се), -йш
обезпечаване обесница
обезцветявам (се), -аш обеснически
обезпечен, обезпечения(т), обезцветяване обеснишки
обезпечена, обезпечено; обезценен, обезценения(т),
обезпечени обеся (се), -иш
обезценена, обезценено; обет; обети, (два и т.н.) обета
обезпечение обезценени обетован
обезпеченост, обезпечеността обезценя (се), -йш
обезплодя, -йш обеца и обица
обезценявам (се), -аш обещавам, -аш
обезплодявам, -аш обезценяване
обезплодяване обещание
обезчестя, -йш обещая, -еш
обезплождам, -аш обезчестявам, -аш
обезпокойтелен, обжалвам, -аш
обезчестйване обжалване
обезпокойтелния(т), обезщетение
обезпокойтелна, обжаля, -иш
обезщетя, -йш обжарвам, -аш
обезпокойтелно; обезщетявам, -аш обжарване
обезпокойтелни обезщетяване обжаря, -иш
426
облъча
обжёгвам, -аш обискйрам, -аш облажване
обжёгна, -еш обискйране облазвам, -аш
обзаведа (се), -ёш обитавам, -аш облазя, -иш
обзавеждам (се), -аш обитаване бблак; облаци, (два и т.н.) облака
обзавёждане обит&ем йблаков
обзалагам се, -аш обиталище; обиталища облакътя се, -йш
обзалбжа се, -ши обитател, -ят, -я; обитатели, облакътявам се, -аш
обзёма, -еш (двама и т.н.) обитатели облакътяване
обзёмам, -аш обитателка ббласт, областта
обзйдам, -аш обитателски Областен, областния(т), областна,
обзйждам, -аш обйтел, обителта областно; областни
обзйждане обиход; обихода, (два и т.н.) бблачен, облачния(т), бблачна,
обзйрам, -аш обихода облачно; облачни
обзор; обзори, (два и т.н.) обзора обиходен, обиходния(т), бблачност, облачността
обзбрскн обиходна, обиходно; обиходаи облегалка
обигравам се, -аш обица и обеца облегало; облегала
обиграване обич облегна (се), -еш
обигран обичаен, обичайния(т), обичайна, облека (се), -еш
обиграност, обиграностга обичайно; обичайни облеклб; облекла
обиграя се, -еш обич&н, -ят, -я; обичаи, (два и т.н.) облекча (се), -йш
обйда обичая облекчавам (се), -аш
обиден, обйдния(т), обйдна, обичайност, обичайността облекчаване
обидно;обидни обйчам, -аш облекчение
обиден, обйдения(т), обидена, ббичен, обичния(т), обична, облекчйтелен, облекчйтелния(т),
обидено; обидени обично; обични облекчителна, облекчително;
обидчйв обичлйв облекчителни
обидчивост, обидчивостта обичлйвост, обичливостга облепвам, -аш
обйдя (се), -иш обичниче; обичничета облепване
обиждам (се), -аш обкйтвам (се), -аш облепя, -йш
обйждане обкйтя (се), -иш облепям, -яш
обикалям, -яш обкйча (се), -иш облечен, облечения(т), облечена,
обикаляно обкйчвам (се), -аш облечено; облечени
обйквам, -аш обкйчване облОщвам (се), -аш
обйкна, -еш обков; обкови, (два и т.н.) обкова облещя (се), -иш
обикновен, обикновёния(т), обкова, -ёш облОя (се), -еш
обикновена, обикновено; обковавам, -аш облйвам (се), -аш
обикновени обковка облйване
обиколен, обиколния(т), обкопавам, -аш облигационен, облигационния(т),
обиколна, обиколно; обиколтш обкопая, -еш облигационна, облигацибнно;
обиколка обкрача, -иш облигационни
обиколя, -йш обкрачвам, -аш облигация, облигации
обйлен, обйлния(т), обйлна, обкрачване облйжа (се), -еш
обйлно; обилни обкръжа, -йш облизвам (се), -аш
обйлие обкръжавам, -аш облйзване
обйлност, обилността обкръжаване облик; облици, (два и т.н.) облика
обир; обири, (два и т.н.) обира обкръжение облицбвам, -аш
обйрам, -аш облага облицоване
обйране облагаем облицовка
обирач; обирачи, (двама и т.н.) облагам (се), -аш облицовъчен, облицбвъчния(т),
обирачи облагапе облицбвъчна, облнцбвъчно;
обирачески облагодётелствам (се), -аш облицовъчни
обирачество облагодётелстване облйчам (се), -аш
обирачка облагородй (се), -йш облйчане
обирджййски облагородявам (се), -аш облбг; облози, (два и т.н.) облога
обирджййство; обирджййства облагородяване обложа (се), -иш
обирджйя; обирджйи, (двама и т.н.) обладавам, -аш обложен, обложения(т),
обирджйи обладаване обложена, обложено; обложени
обйриик; обйрници, (двама и т.н.) обладание обложка
обйрници обладател; обладатели, (двама и бблост, облостга
обйрннца т.н.) обладатели облъхам, -аш
обйрнически обладая, -еш облъхвам, -аш
обйрннчество; обирничества облажавам, -аш облъхване
обйрнншки облажаване облъхна, -еш
обиск; обиски, (два и т.н.) обиска облажвам (се), -аш облъча, -иш
427
облъчвам
облъчвам. -аш обожавам, -аш
облъчване обожаем обработка
обля, -иш обожание обработя, -иш
облягам (се). -аш обожател, -ят. -я; обожатели, обрйдвам (се), -аш
облягай«.* (двама и т.н.) обожатели йбраз; образи, (два и т.н.) образа
обм&н; обмени, (два и 1 л .) обмена обожател ка ббразеп. обра31ШЯ(т). образна.
обменен. обменният), обмешм, обожестин. -йш образно; образни
обменно; обменни обожсствявам. -аш образен, образци, (два и т.н.)
обменя, -шо обожсствйване образёна
обменйвам. -аш обоз; обози, (два и т.н.) обоза ббразност, образносгг&
обменям, -ял оббзен. обозния(т), оботна, образбвам (се), -аш
обмисля, -иш обозно; обозни образован
обмислям, -ят обознача, -йш образбване
обмисляне обозначавам, -аш образование
обмитя, -ЙШ обозначаване образбваност. образоваността
обмитявам, -аш обозначение образователен,
обмитяване обозра. -сш обра»ова!е.шия(т),
обмяна; обмени обозр£ние образователна, образователно;
обиадеждвам (се), -аш обозрйм образователни
обнадежди (се), -иш обойст; обойеги, (двама и тл.) образувам (сс), -зш
обнародвам, -аш обонстн образуваие
обнарбдване обойстка образувание
обннжа, -сш о6 0 н. -ят. -н; обои, (два и т.н.) обоя образцбв
обннзвам. -аш обоняние образповогт, образновостга
обнй>ване обонятелен, обонггелния(т). обрймча. -иш
обнова обонятелна, обонятелно; обрамчвам, -аш
обновен, обновения(т). обновена. обонятелни обр&мчване
обновено; обновени оббр. обори, (два и т.н.) обора обрасна, -еш
обиовйтел. *Я1 , -я, обновители, оббрвам, -аш обрастй, -ёш
(двама и т.н.) обновите™ оббрване обрйегвам, -аш
ооновйтелеп, обновйтслния(т), оборен, оббрния(т). оббрна, обрастванс
обновйтелна, обновиге;шо; оббрно, оборни обрйт; обрати, (два и т.н.) обрата
обковйгелнн обйрен, оббрения(т), оббрена, обр&тен, обратия(т), обратил.
обнови1 елка оббрено; оборени обратно; обратни
обновление обордт; обороти, (два и т.н.) обратим
обнови (се), -йш оборбта обратймост. обратнмостта
обновйвам (се), -аш оборотен, оборотния(т), обрДтнозавйсям
оиновнване оборбтна, оборотно; оборотни обрдтнопропорииоиялен.
обноска; обнбеки (обикновено в ойоротомер; оборотомери, (два и обратиопропорционадиия(г),
мн.ч.) т.н.) оборотомера обратноироноршюиална,
обобщавам. -аш обдрекн обратнопропорнионално;
обобщаване оборудвам, -аш обратнолропорнионалнн
обобщение оборудване обратнохронологйческн
обобшптелен. обобщйтелния(т), оборя, -иш обришни. -йш
обобщителна, обобшително; обос*я, -еш обращаемост, обращаемостей
обобщйтелнн обоснова (се), -еш обращение
обобщй. -йш обосновавам (сс), -аш ббред; обреди, (два и т.и.) обреда
oûoiarèH, o6 orarèHiia(T), обосноваване ббреден. дбредиия(т), обредна,
обогатена. обогатено; обоснован обредно; обредни
обогатени обоснованост, обоснованост йбредност, обредността
обогатителен, обогагйтелния(т), обосвбвка обрёжа, -сш
обогзтгелна. обогатателно; обособен, обособеният), обрёзкн
обогатителни обособена, обособсно; обрек& (се), -сш
обогатй (се), -иш обособени обременён, обременения(т),
обогатявам (сс), -аш обособеност, обособеността обременен, обременено;
обогатяване обособя (се), -йш обременени
обоготворйвам. -аш обособявам (сс), -аш обременителен,
обоготворяваие обособяване обременшелния(т),
ободрйтелен. ободрйгелния(т), обосявам, -аш обременителна, обременително;
ободрителна, ободрително; обработваем обременителни
ободрителни обработвам, -аш обременй (се), -йш
ободря (се), -йш обработване обременявам (се), -аш
ободрйвам (се), -аш обработен, обработи(ия(т). обременйване
ободряване обработена, обраббтсно; обрёчен, обрсчсния(т), обречена.
428
общителен
обречено; обречени обсклрантйтъм, oöCKypainrnwvr. обусловени
обреченоет, обречеиоспа обскурантизма обусловеност, обусловеността
обрив; обриви, (два н т.н.) обрива обскурантка обуслови, -йш
обрйвам (се), -аш обскурйнтство обухам, -аш
ббривен. обрйвния(т), обрйвна. обследвам, -аш обух вам, -аш
обривно; обривни обследване обуча (се), -иш
обрйна (се), <ш обслуга обучавам (се), -аш
обрвебнка обслужа. -11Ш обучение
обрисувам, -аш обслужвам, -аш обуш&р, -яг, -я; обущари, (двама
обрисуване обслужване и т.н.) обущари
обричам (се), -аш обсолявам, -ага обущйрннца
обрйчане обстанбвка обущарски
оброк; оброци, (два и г.н.) оброка обстоен, обстойният), обстойна. обущарегво
обрбнвам, -аш обстойно; обстойни обуя (сс), -еш
О б р О Н Я , -И 1П обстЛйносг, обстойността обхвана, -сш
оброчен, обр6 чния(г), обрбчна. обстоятелствен, обхват; обхвати. (;ща и т и.) обхвата
оброчно; оброчки обстоягслстисния(т). обхващам, -аш
обрбчище. обрбчища обстойгелсгвена, обхващане
пбруганам, -аш обстоятелствено; обхбд; обходи, (два и т.н.) обхода
обругйваие обстоятелствени обходен, обходния(т), обхбдна,
обругай, -сш обстоятелство, обстойгелства обхддно, обходни
обрулвам. -аш обстрёл; обстрели (два и т.н.) обходи, -иш
обрулване обстрела обхбждач, -аш
обруля, -иш обстрелвам, -аш обхбжданс
обручение обстрелване обшйвам. -аш
обры вам. -аш обстрелям, -яш обшйване
обр1 >гна. -еш обструкинонен. обшивка
обръсвам (сс), -аш обструкшюнния(т), обширен, обшйрния(т), обширна,
обр*>евапе обегрукцибпна, обструкционно; обширно; обширни
обръсна (сс), -аи обструюиюнни обшйрност, обширността
обръч, обръчи, (два и т.к.) обръча обструкция; обструкции обшйи, -еш
обръщам (се), -аш обсъдя, -иш общ
обр-Ьщане обсъждам, -аш общежитие; общежития
обръщателен, обрыцагслния(г), обсъждане общежй!йен. общсжйтийния(т).
обрышпелиа, обрыцателно; обейтам, -аш общежйгийна. общежитию;
обрыцателни обтакам, -аш общежйгайни
обръщение обтегач; сбгегачи, <;ша и тл.) общение
обрязвам, -ага обтегача обществен, обществсния(т).
обрйзване обтегАчен. обтегачння(т). обществена, обществено;
обсада обтегачна, обтегачно; обществени
обейден, обсйдния(т), обсадиа. обтегач!ш общественик; общественици.
обсадно; обсадни обтегна (се), -cm (двама и т.н.) общественици
обсадсн. обсадсния(т). обсалена, обтегнатост, обтегнатостта общее твенкчка
обсадсно; обсадени обтекаем обществено-икономически
обсади, -йш обгекаемост, обтекаемоспа общественополезен.
обсаждам, -ат обтока общественополезният),
обсаждано обточа. -иш общественополезна.
обсебвам, -аш обтбчвам, -аш общественополезно;
обсебване обточванс общественополезни
обсебя, -иш обтягам (се), -аш общёственопроизводйтелсн,
обсебим, -яш обтягане общественогфоичводйгелнижт),
обсег; обсеги, (два и тл.) обсега обувалка общёственолронзвоялелна.
обсегна, -сш обувам, -аш общественопроизводтелно;
обсек£, -сш обувен, обувния(т). обувна, обшественопроизводйтелни
обсерватория; обсерватории обувио; обувни общественост, обществеността
обсидиан; обсиднани. (два и гл.) обувка общество, общества
обсидиана обуздавам, -аш обшииа
обейпвач. -аш обуздаване обшин&р. -ят. -я; обшинари,
обейпване обуздйя (сс), -era (двама и т.н.) обшинари
обсипя, -еш обуржоазй (се), -inn обшйнен. общЙ1птя(т), обгайнна,
обейчам. -аш обуржоазйвам (сс), -аш общйнно; общинни
ббски обуславям, -яш общински
обскурант; обскурант, (двама и обусловен, обусловёыия(г). общйтелеи, общителният).
т.н.) обскурант обусловена, обусловено; общителна, общително;
429
общ ителен
общителни общочовешки овладея (се), -еш

общителност, общителността общувам, -аш овладйвам (се), -аш
общност, общността общуване овладяване
ббщо ббъл, облия(т), обла, обло; обли овлажнен, -еш
общеармейски объркам (се), -аш овлажнй (се), -йш
общобалкански объркан овлажнявам (се), -аш
общобиологйчен, обърканост, объркаността овлажнйване
общобиологйчния(т), обърквам (се), -аш овластя, -йш
общобиологйчна, объркване овластявам, -аш
общобиологйчно; обърна (се), -еш овластйване
общобиологйчни обърсвам, -аш овнешки
общовойскови обърша, -еш овод; оводи, (два и т.н.) овода
общоградски обява оводня, -йш
общеграждански обявление оводнявам, -аш
общодостъпен, обявя (се), -йш оводияване
общодостьпния(т), обявявам (се), -аш овошка
общодостъпна, общодостъпно; обявяване овощар, -ят, -я; овощари, (двама
общодостъпни обяд; обяди, (два и т.н.) обяда, и т.н.) овощари
общодостъпност, обед овощйрка
общодостъпностга обядвам, -аш овощарски
общодържавен, обяздвам, -аш овощарство
общодържавния(т), обйздване овощен, овощния(т), овощна,
общодържавна, общодържавно; обяздя, -иш овощно; овощни
общодържавни обяснение овбщие; овощия
общоевропейски обясним овраг; оврази, (два и т.н.) оврага
общозаводски обяснйтелен, обяснйтелния(т), овреме
общоизвестен, обяснителна, обяснително; овулация; овулации
общоизвёстния(т), обяснителни овца
общоизвестна, общоизвестно; обясня (се), -йш овцевъд; овцевъди, (двама и т.н
общоизвестни обяснявам (се), -аш овцевъди
общоизвестност, обятия (само мн.ч.) овцевъдец, овцевъдния(т),
общоизвестността овайкам се, -аш овцевъдна, овцевъдно;
общонароден, общонародния(т), овайквам се, -аш овцевъдни
общенародна, общенародно; овакантя (се), -йш овцевъдец; овцевъдци, (двама
общонародни овакантявам (се), -аш т.н.) овцевъдци
общообразователен, овакантяване овцевъдски
общообразователния(т), овал; овали, (два и т.н.) овала овцевъдство
общообразователна, овалвам (се), -аш овцеферма
общообразователно; овалване овчар, -ят, -я; овчари, (двама и т.н
общообразователни овален, овалния(т), овална, овално; овчари
общопартйен, общопартййния(т), овални овч&рка
общопартийна, общопартийно; овалност, овалността овчарник; овчарници, (два и т.н
общопартийни овалям (се), -яш овчарника
общополезен, общополёзния(т), оваляност, оваляността овчаров
общополезна, общополезно; овация; овации овчарски
общополезни овдовея, -еш овчарство
общопрактикуващ овдовявам, -аш овчарувам, -аш
общоприет овдовяване овчаруване
общоприётост, общоприетостга овен'; овнй, (двама и т.н.) овни овчедушен, овчедушния(т),
общопризнат (лице) овчедушна, овчедушно;
общораббтнически овен2; овнй, (два и т.н.) овена овчедушни
общосёлски (нелице) овчедушие
общославянски оверлог; оверлози, (два и т.н.) овчи, овчия(т), овча, овче; овчи
общостудентски оверлога овъгля (се), -йш
общосъюзен, общосъюзния(т), овес овъглявам (се), -аш
общосъюзна, общосъюзно; овесен, овесения(т), овесена, овъглйване
общосъюзни овесено; овесени овърдрафт; овърдрафти, (два
общеупотребителен, овесище; овесища т.н.) овърдрафта
общоупотребйтелния(т), овехтея, -еш овържа (се), -еш
общоупотребйтелна, овехтявам, -аш овързвам (се), -аш
общоупотребйтелно; овехтяване овързване
общоупотребйтелни овея, -еш овършавам, -аш
общоупотребйтелност, овйкам, -аш овършаване
общоупотребителностга овйквам, -аш овършея, -еш
430
одобрявам
огазвам, -аш огнепоклонничество огрёбвам, -аш
огазя, -иш огиепръскачка огрев; огреви, (два и т.н.) огрева
оглавнйк; оглавнйци, (два и т.н.) огнестрелен, огнестрёлния(т), огрёя, -еш
оглавнйка огнестрелна, огнестрелно; огрйбам, -аш
оглавя, -йш огнестрелни огрйбка
оглавявам, -аш огиеструен, огнеструйния(т), огриза, -ёш
оглавяване огнеструйна, огнеструйно; огрйзвам, -аш
огладнея, -еш огнеструйни огрйзка
огладнявам, -аш огнетёчен, огнетёчния(т), огромен, огромния(т), огромна,
огладняване огнетёчна, огнетёчно; огромно; огромни
оглади (се), -иш огнетёчни огромност, огромността
оглаждам (се), -аш огнеупорен, огнеупорния(т), огрубёя, -еш
оглаждане огнеупорна, огнеупорно; огрубя, -йш
оглася, -йш огнеупорни огрухам, -аш
огласявам, -аш огнехвъргачка огрявам, -аш
огласйване огнйво огряване
огласям, -яш огнйще; огнища огрян, огрёния(т), огряна, отряно;
оглашен, оглашения(т), оглашена, огняр, -ят, -я; огняри, (двама и т.н.) огрёни
оглашено; оглашени огняри огъвам (се), -аш
бглед; огледи, (два и т.н.) огледа огнярка огъване
огледален, огледалния(т), огнярски огън, -ят, -я; огньове, (два и т.н.)
огледална, огледално; оголвам (се), -аш огъня
огледални оголване ог^на (се), -еш
огледало; огледала оголёя, -еш огърбавёя, -еш
огледам (се), -аш оголя (се), -иш огърбавявам, -аш
оглеждам (се), -аш оголявам, -аш огърлие; огьрлия
оглеждане оголяване огърлица
оглбждя, -иш огорча (се), -йш бда
оглбзгам, -аш огорчавам (се), -аш одалйска
оглбзгвам, -аш огорчаване одарёност,одареността
оглбзгване огорчёние одаря, -йш
оглупея, -еш ограбвам, -аш одарявам, -аш
оглупявам, -аш ограбване одая
оглупяване ограбя, -иш одве
оглуша, -йш ограда одёве
оглушавам, -аш огрйден, оградния(т), офадна, одёвешен, одёвешния(т),
оглушаване оградно; оградни одёвешна, одёвешно; одёвешни
оглушея, -еш оградён, оградёния(т), оградена, одёжда
оглушйтелен, оглушйтелния(т), оградено; оградени одеколон; одеколони, (два и т.н.)
оглушйтелна, оглушително; оградя (се), -йш одеколона
оглушителни ограждам (се), -аш одера (се), -ёш
оглушйтелност; ограждане одёски
оглушителността ограждани (се), -йш одеяло; одеяла
огнеббрец; огнеборци, (двама и огражданявам (се), -аш одеяние; одеяния
т.н.) огнеборци огражданяване оджак; оджаци, (два и т.н.) оджака
огневй огражденски одимя (се), -йш
огпедйшащ ограмотя (се), -йш одимявам (се), -аш
огнен, огнения(т), огнена, огнено; ограмотявам (се), -аш одимйване
огнени ограмотяване одирам (се), -аш
огненбсеп, огненосния(т), огранича (се), -йш одйране
огненосна, огненосно; ограничавам (се), -аш одисёя; одисёи
огненосни ограничаване бдит; одити, (два и т.н.) одита
огненочервен, ограничёние одитен, одитния(т), одитна,
бгненочервения(т), ограниченост, ограничеността одитно; бдитни
огненочервена,огненочервено; ограничител'; ограничители, одйтор; одйтори, (двама и т.н.)
огненочервени (двама и т.н.) ограничители одйтори
огнеопасен, огнеопасния(т), (лице) одйторски
огнеопасна, огнеопасно; ограничител2; ограничители, (два одйторство
огнеопасни и т.н.) ограничителя (нелице) одобрение
огнепоклбнник; ограничителен, одобрй гелен. одобрйтелния(т),
огнепоклонници, (двама и т.н.) ограничйтелния(т), одобрйтелна, одобрително;
огнепоклбнници ограничителна, ограничително; одобрителни
огнепоклбнница ограничителни одобри, -йш
огнепоклбинически огреба, -ёш одобрявам, -аш
431
одобряване
одобряване ожаднея, -еш озвучаване

одомашня, -ши ожаднявам, -аш оздравея, -еш
одомашнявам, -аш ожадняване оздравйтелен, оздравйтелния(т),
одомашнйване ожалвам, -аш оздравителна, оздравително;
одраскам (се), -аш ожалване оздравителни
одрасквам (се), -аш ожаля, -иш оздравй, -йш
одраскване ожарвам, -аш оздравйвам, -аш
одращя (се), -иш ожаря, -иш оздравйване
одремвам се, -аш, и одрямвам се оженвам (се), -аш озеленйтелен, озеленйтелния(т),
одремя се, -еш оженване озеленителна, озеленително;
одрински оженя (се), -ши озеленителни
одрипавея, -еш ожесточа (се), -Йш озеленя, -йш
одрипавявам, -аш ожесточавам (се), -аш озеленйвам, -аш
одрнпавяване ожесточйване озеленяване
одрйпан ожесточение оземлй, -йш
одрусам (се), -аш ожесточеност, ожесточеностга оземлявам, -аш
одрусвам, -аш оживен, оживения(т), оживена, оземлйване
одрусване оживено; оживени озлобенис
одрямвам се, -аш, и одремвам се оживеност, оживеността озлобеност, озлобеността
одрямване оживея, -еш озлобленне
одумам, -аш оживйтелен, оживйтелния(т), озлобя (се), -йш
одумвам, -аш оживйтелна, оживйтелно; озлобявам (се), -аш
одумване оживйтелни озлобйване
одумвач; одумвачи, (двама и т.н.) оживление озлочестй, -йш
одумвачи оживотворй, -йш озлочестявам, -аш
одумвачка оживотворйвам, -аш озлочестйване
одумница оживотворйване ознаменувам, -аш
одухам, -аш оживй (се), -йш ознаменувапе
одухвам, -аш оживйвам (се), -аш означа, -йш
одухотворен, одухотворения(т), оживйване означавам, -аш
одухотворена, одухотворено; ожребвам (се), -аш означйване
одухотворени ожребване означение
одухотвореност, ожребя (се), -иш озобам, -аш
одухотвореността ожулвам (се), -аш озббвам, -аш
одухотворя (се), -йш ожулване озббване
одухотворявам (се), -аш ожулен, ожуления(т), ожулена, озова се, -еш
одухотворяване ожулено; ожулени озовавам се, -аш
одушевен, одушевения(т), ожуля (се), -иш озоваване
одушевена, одушевено; ожълтя, -йш озбн
одушевени ожълтйвам, -аш озонатор; озонатори, (два и т.н.)
одушевеност, одушевеността ожълтяване озонатора
одушевя (се), -йш ожъна, -еш озбнен, озонния(т), озонна,
одушевявам (се), -аш ожънвам, -аш озонно;озонни
одушевяване ожънване озонирам, -аш
одър; одри, (два и т.н.) одъра озаглавя, -йш озонйране
одържавен, одържавения(т), озаглавйвам, -аш озонов
одържавена, одържавено; озаглавйване озоноразрушаващ
одържавени озадача (се), -йш озъбвам се, -аш
одържавй, -йш озадачйвам (се), -аш озъбване
одържавявам, -аш озадачаване озъбя се, -иш
одържавяване озадаченост, озадаченостга озървам се, -аш
одързостй се, -йш озаптй, -йш озърване
одързостйвам (се), -аш озантйвам, -аш озърна се, -еш
одързостяване озаптйване озъртам се, -аш
одърпам (се), -аш озарение озъртане
одърпан озарй (се), -йш ой
одърпвам (се), -аш озарявам (се), -аш ок, -ът, -а; окове, (два и т.н.) ока
одъртея, -еш озаряване ока
одъртявам, -аш озверен, -еш окабелйвам, -аш
одялам, -аш озверя (се), -йш окабелйване
одялвам, -аш озверйвам (се), -аш окадй (се), -йш
одялкам, -аш озверйване окадйвам (се), -аш
одялквам, -аш озвучй, -йш окадйване
одйлкване озвучйвам, -аш окажа (се), -еш
432
октан
оказвам (се), -аш (два и т.н.) окислйтеля окопйтвам (се), -аш
оказване окислйтелен, окислйтелния(т), окопйтване
оказибн; оказиони, (два и т.н.) окислйтелна, окисдйтелно; окопити (се), -иш
оказиона окислйтелни окосмён. окосмёния(т), окосмёна,
оказибнен, оказионния(т), окисля (се), -йш окосмёно; окосмёни
оказионна, оказионно; окислявам (се), -аш окосмёност, окосмеността
оказионни окисляване окосмя се, -йш
окайвам (се), -аш окйча (се), -иш окосмявам се, -аш
окййване окйчвам (се), -аш окосмяване
окалвам (се), -аш окйчване окосй, -йш
окалваие оклеветя, -йш окосйвам, -аш
окалпазанй се, -йш оклеветявам, -аш окосяване
окалпазанявам (се), -аш оклеветяване окотвам (се), -аш
окалпазаняване оклюмам (се), -аш окбтя (се), -иш
окалям (се), -яш оклюмвам (се), -аш окрада, -ёш
окаляй оклюмване окр&двам, -аш
окаменёлост, окаменелостта око; очй окрайиинй
окаменёя, -еш окова; окови (обикн. в мн.ч.) окраска
окаменявам, -аш окова, -ёш окраставёя, -еш
окаменяване оковавам, -аш окраставйвам, -аш
окапвам, -аш оковаваие окривёя, -еш
окапване окозвам (се), -аш окривя, -йш
окапи; окапита окозя (се), -иш окривявам, -аш
окапя, -еш ококорвам (се), -аш окрилёност, окрилеността
окарикатурвам, -аш ококйрване окриля (се), -йш
окарикатурй, -йш ококоря (се), -иш окрилявам (се), -аш
окарикатурявам, -аш околен, околния(т), околна, окриляване
окарикатуряване околно; околни окрйлям (се), -яш
окарйна околййски окрупня (се), -йш
окастря, -иш околия; околии окрупнявам (се), -аш
окастрям, -яш околност, околността окрупняване
окастряне около (предл.) окръг; окръзи, (два и т.н.) окръга
окат околовръст окръгля (се), -йш
окача, -йш околовръстен, околовръстния(т), окръглявам (се), -аш
окачйлка околовръстна, околовръстно; окръглям (се), -яш
окачам, -аш околовръстни окръжа, -йш
окачвам, -аш околоградски окръжавам, -аш
окачване околозёмен, околозёмния(т), окръжаване
окачествя, -йш околозёмна, околозёмно; окръжен, окръжния(т), окръжна,
окачествявам, -аш околозёмни окръжно; окръжни
окачествяване околоосов окръжие; окръжия
окашлям се, -яш околоплоден, околоплодния(т), окръжпост, окръжността
окая, -еш околоплодна, околоплодно; оксалат; оксалати
окаян околоплодни оксйд; оксйди, (два и т.н.) оксйда
окаяпик; окаяници, (двама и т.н.) околосвётски оксидация; оксидации
окаяници околослънчев оксидйрам, -аш
окаяница окблчест оксидйран
окаяност, окаяността окомёр; окомёри, (два и т.н.) оксидйране
оквичавам, -аш окомёра оксижён; оксижёни, (два и т.н.)
океан; океани, (два и т.н.) океана окомёрен, окомёрния(т), оксижёна
океанограф; океанографи, (двама окомёрна, окомёрно; окомёрни оксижёнен, оксижё1пшя(т),
и т.н.) океанографи окончавам, -аш оксижённа, оксижённо;
океанография окончание оксижённи
океаногрйфски окончателен, окончателния(т), оксиженйрам, -аш
океанолог; океанолози, (двама и окончателна, окончателно; оксижеийст; оксиженйсти,
т.н.) океанолози окончателни (двама и т.н.) оксиженйсти
океанология окончателност, окончателността оксиженйстка
океанолйжка окоп; окопи, (два и т.н.) окопа оксижёнов
океанолбжки окопавам (се), -аш оксиморон; оксиморони, (два и
океански окопаване т.н.) оксиморона
окёй окопая (се), -еш оксфорд
бкис; окиси, (два и т.н.) окиса окопвйчка оксфордски
окислёние окопен, окопния(т), окопна, октава
окислйтел, -ят, -я; окислйтели, окопно;окопни октан; октани, (два и т.н.) октана

октанов
октанов окършване олицетворение

октёт; октёти, (два и т.н.) октета окъсам се, -аш олицетворя, -йш
октоёдър; октоёдри, (два и т.н.) окъсвам (се), -аш олицетворявам, -аш
октоёдьра окъсване олицетворяване
октойх; октоихи, (два и т.н.) окъсёе ми (3 л.) оловен, оловния(т), оловна,
октоиха окъснёя, -еш оловно; оловни
октомври окъсява ми (3 л.) оловнодобйвен,
октомврийски олапвам, -аш оловнодобйвния(т),
октопод; октоподи, (два и т.н.) бле (межд.) оловнодобйвна, оловнодобйвно;
октопода олё (межд.) оловнодобйвни
окулйст; окулйсти, (двама и т.н.) олеандров олбвнокиселйнен,
окулиста олеандър; олеандри, (два и т.н.) оловнокиселйнния(т),
окулистка олеандъра оловнокиселйнна,
окултен, окултния(т), окултна, олевёя, -еш оловнокиселйнно;
окултно; окултни олевявам, -аш оловнокиселйнни
окултйзъм, окултазмът, олевяване олбвноейв
окултйзма олеинов оловно-цйнков
окултйст; окултаста, (двама и т.н.) олёква ми (3 л.) олово
окултйсти олёквам, -аш олтар, -ът, -а; олтари, (два и т.н.)
окултйстка олёкване олтара
окуляр, -ът, -а; окуляри, (два и т.н.) олёкна, -еш олтарен, олтарния(т), олтарна,
окуляра олёкне ми (3 л.) олтарно; олтарни
окумвам се, -аш олекотёя, -еш олюлея се, -еш
окумя се, -иш олекотй, -йш олюлявам (се), -аш
окупант; окупанта, (двама и т.н.) олекотявам, -аш олюляване
окупанта олекотяване олюпвам (се), -аш
окупатор; окупатори, (двама и т.н.) олеле (межд.) олюпване
окупатори олелйя; олелйи олющвам (се), -аш
окупаторка олёпвам, -аш олющване
окупационен, окупационния(т), олепя, -йш олющя (се), -иш
окупационна, окупационно; олёпям, -яш ом; омове, (два и т.н.) ома
окупационни олёя (се), -еш омагьосам, -аш
окупация; окупации олйвам (се), -аш омагьбевам, -аш
окупйрам, -аш олйване омагьбеване
окупйране олигавн (се), -иш омаен, омайния(т), омайна,
окуража (се), -йш олигавям (се), -яш омайно; омайни
окуражавам (се), -аш олигйвяне омазвам (се), -аш
окуражаване олигарх; олигарси, (двама и т.н.) омазване
окуражйтелен, олигарси омайвам (се), -аш
окуражйтелния(т), олигархйчен, олигархйчния(т), омййване
окуражителна, окуражително; олигархйчна, олигархиям; омайник; омайници, (двама и т.н.)
окуражителни олигархични омайници
окуцёя, -еш олигархйчески омайница
окуцявам, -аш олигархия; олигархии омайниче; омайничета
окуцяване олигофрён; олигофрёни, (двама и омййност, омайността
окуча (се), -иш т.н.) олигофрёни омаловажа, -йш
окучвам (се), -аш олигофренйя; олигофрении омаловажавам, -аш
окучване олйжа, -еш омаловажаване
окълва, -ёш олйзвам, -аш омаломощавам (се), -аш
окълвавам, -аш олйзване омаломощаване
окълцам, -аш олимпиада омаломощея, -еш
окълцвам, -аш олимпйец; олимпййци, (двама и омаломощя (се), -йш
окълцване т.н.) олимпййци омар, -ът, -а; омари, (два и т.н.)
окъпвам (се), -аш олимпйзъм, олимпйзмът, омара
окъпване олимпизма омара
окъпя (се), -еш олимпййка омасля (се), -йш
окървавя (се), -йш олимпййски омаслявам (се), -аш
окървавявам (се), -аш олио омаслйване
окървавяване олисёя, -еш омацам (се), -аш
окърпвам, -аш олиеявам, -аш омацвам (се), -аш
окърпване олиеяване омйцване
окьрпя, -иш олихвя (се), -йш омачкам (се), -аш
ок1>рша (се), -иш олихвявам (се), -аш омачквам (се), -аш
окършвам (се), -аш олихвяване омачкване
434
опаш карски
омая омраза онкологйчески
омйя, -еш омразен, омразния(т), омразна, онкология
бмбудсман; омбудсмани, (двама и омразно; омразни онлайн
т.н.) омбудсмани омразник; омразници, (двама и онова (вж. бнзи, дня)
омега т.н.) омразници ономастика
омеквам, -аш омразница ономастйчен, ономастйчния(т),
омёкване омразниче; омразничета ономастйчна, ономастйчно;
омекна, -еш омръзва ми (3 л.) ономастйчни
омекотя (се), -йш омръзвам, -аш ономатопёя; ономатопёи
омекотявам (се), -аш омръзване онтогенеза
омекотяване омръзна, -еш онтогенетйчен,
омекча, -йш омръзне ми (3 л.) онтогенетйчния(т),
омекч&вам, -аш омургагски онтогенетйчна, онтогенетйчно;
омекчаване омъжа (се), -иш онтогенетйчни
омекчёние омъжвам (се), -аш онтологйчен, онтологйчния(т),
омерзение омъжване онтологйчна, онтологйчно;
омерзителен, омерзйтелния(т), омърся (се), -йш онтологйчни
омерзйтелна, омерзйтелно; омърсявам (се), -аш онтологйчески
омерзйтелни омърсяване онтология; онтологии
омесвам, -аш онагледя, -йш дня, оная, онова; онйя, и онзи
омёсване онагледявам, -аш оогенёза
омеся, -иш онагледяване опадам, -аш
омега (се), -ёш онази (вж. онзи) оп&двам, -аш
омил етика онакйва (вж. онакъв) опазвам (се), -аш
бмировски онакйва (вж. онакъв) опазване
омиротворёние и онакбва (вж. онакъв) опазя (се), -иш
умиротворение онакъв, онакава, онакбва; онакйва бпак
омиротворйтел, -ят, -я; онанйзъм, онанизмът, онанизма опаки
омиротворйтели, (двама и т.н.) онаийрам, -аш опаков
омиротворйтели, и онанйране опаковам, -аш
умиротворйтел онанйст; онанйсти, (двама и т.н.) опакбване
омиротворйтелен, онанйсти опакбвка
омиротворйтелния(т), онасловя, -йш опаковъчен, опакбвъчния(т),
омиротворйтелна, онасловявам, -аш опакбвъчна, опакбвъчно;
омнротворйтелно; онасловяване опаковъчни
омиротворйтелни, и оная (вж. оня) опал; опали, (два и т.н.) опала
умиротворителен онбашия; онбашии, (двама и т.н.) опалвам, -аш
омиротворя, -йш, и умиротвори онбашии опалесценция
омиротворявам, -аш, и ондулация; ондулации опалов
умиротворявам ондулйрам, -аш оп&ля, -иш
омиротворяване и ондулйране оп&нски
умиротворяване ондулйран опарвам (се), -аш
омйтам (се), -аш оневиня, -йш опйрваие
омлет; омлети, (два и т.н.) омлета оневинявам, -аш опарйча (се), -иш
омнибус; омнибуси, (два и т.н.) оневиняване опарйчвам (се), -аш
омнибуса онези (вж. бнзи) опарйчване
омнибусен, омнибусния(т), онемявам, -аш оиаря (се), -иш
омнибусна, омнибусно; онемяване опаса, -ёш
омнибусни онеправдавам, -аш опасвам, -аш
омограф; омографн, (два и т.н.) онеправдавапе опасване
омографа онеправдая, -еш опасен, опасния(т), опасна, опасно;
омбкря (се), -иш онзи, онази, онова; онёзи, и дня опасни
омбкрям (се), -яш бнзиден опасёние
омокряне бнзидёншен, бнзидёншния(т), опасност, опасността
омоним; омонйми, (два и т.н.) онзидёншна, онзидёншно; опасявам се, -аш
омонйма онзидёншни опаша, -еш
омопймеи, омонймния(т), оникс; оникси, (два и т.н.) оникса опашат
омонймна, омонймно; омонимии ониксов опашен, опашния(т), опашна,
омонимия онйя (вж. дня) опашно; опашни
омотавам (се), -аш онколог; онколози, (двама и т.н.) опашка
омотйваие онколози опашкар, -ят, -я; опашкари,
омотая (се), -еш онкологйчеи, онкологйчния(т), (двама т.н.) опашкари
омофби; омофбни, (два и т.н.) онкологйчна, онкологйчно; опашкйрка
омофона онкологйчни опашкарски
435
опвам
бпвам, -аш опечалявам (се), -аш оплаквачка
опване опечаляване оплакна (се), -еш
опека опея, -еш оплача (се), -еш
опека (се), -еш опнат; опиати, (два и т.н.) опиата оплевя, -йш
опекун; опекуни, (двама и т.н.) опивам (се), -аш оплевйвам, -аш
опекуни опиване оплевяване
опекунка опиля, -йш оплевям, -яш
опекунски опинци (само мн.ч.) оплезвам (се), -аш
опекунствам, -аш опипам, -аш оплезване
опекунстване опипвам, -аш оплезя (се), -иш
опекунство опйпване оплета (се), -еш
бпел; опели, (два и т.н.) опела бпипом оплешивея, -еш
опелб;опела опирам1, -аш оплешивявам, -аш
опепеля, -йш опирам2 (се), -аш оплешивяване
опепелявам, -аш опйране оплйскам (се), -аш
опепеляване опис; описи, (два и т.н.) описа оплйсквам (се), -аш
опера описание оплйтам (се), -аш
оперй, -ёш описателен, описателния(т), оплйтане
оперативен, оператйвния(т), описателна, описателно; оплодотворя, -йш
оперативна, оперативно; описателни оплодотворявам, -аш
оперативни описвам, -аш оплодотворяване
оперативност, оперативността описв&ч; описвачи, (двама и т.н.) оплодя, -йш
оператор1; оператори, (двама и описвачи оплодявам, -аш
т.н.) оператори (лице) описен, описния(т), описна, оплбждам, -аш
оператор2; оператори, (два и т.н.) описно; описни оплбждане
оператора(нелице) опит; опити, (два и т.н.) опита оплювам, -аш
операторка опитам (се), -аш оплюване
операторски опитвам (се), -аш оплюскам, -аш
операционен, операционния(т), опйтване оплюсквам, -аш
операционна, операционно; опитен, опитния(т), опитна, оплюя, -еш
операционни опитно; опитни оплячкосам, -аш
операционна бпитнопроизвбдствен, оплячкосвам, -аш
операция;операции бпитнопроизводствения(т), оплячкосване
опервам се, -аш опитнопроизводствена, оповестя, -йш
опердаша, -иш опитнопроизводствено; оповестявам, -аш
опердашвам, -аш опитнопроизводствени оповестяване
опердашване опитност, опитността оповйвам, -аш
оперен, оперния(т), оперна, опитомя (се), -йш оповйя, -еш
оперно; оперни опитомявам (се), -аш опожаря, -йш
оперен, опёрения(т), оперена, опитомяване опожарявам, -аш
оперено; оперени опиум; опиуми, (два и т.н.) опиума опожаряване
оперение бпиумен, опиумния(т), опиумна, опозитйвен, опозитйвния(т),
опёреност, опереността опиумно; опиумни опозитйвна, опозитйвно;
оперёта опйчам (се), -аш опозитйвни
оперётен, оперётния(т), опйша, -еш опозиционен, опозиционния(т),
оперетна, оперётно; оперётни опищй, -йш опозиционна, опозиционно;
оперирам, -аш опищйвам, -аш опозгащонни
опериране опйя (се), -еш опозиционер; опозиционери,
о п е р н о -ф н л х а р м о н и ч е н . опиянение (двама и т.н.) опозиционери
оперно-филхармонйчния(т), опиянйтелен, опиянйтелния(т), онозиционерка
оперно-филхармонйчна, опиянйтелна, опиянйтелно; опозициоиерски
оперно-филхармонйчно; опиянйтелни опозйция; опозиции
оперно-филхармонйчни опнянча (се), -иш опознавам, -аш
оперушйнвам се, -аш опияичвам (се), -аш опознйване
оперушйня се, -иш опиянчване опозиавателен,
опёря се, -иш опияня (се), -йш опознавателния(т),
опетня, -йш опиянявам (се), -аш опознавателна, опознавателно;
опетпйвам, -аш опняняване опознавателни
опетняване оплаквам, -аш опозная, -еш
опечален, опечалёния(т), оплаквам се, -аш опозоря (се), -йш
опечалёна, опечалёно; оплакване опозорявам (се), -аш
опечалёни оплаквате.лен, оплаквателиия(т), опозоряване
опечалёност, опечалеността оплаквателна, оплаквателно; оползотворя, -йш
опечаля (се), -йш оплаквателни оползотворявам, -аш
436
опустош ителен
оползотворяване опрашена, опрашено; опрашени опротивявам, -аш
опомвам се, -аш опреда, -ёш опротивяване
опомня се, -иш определён, определёния(т), опрощавам, -аш
опомням се, -яш определёна, определёно; опрощаване
опомняме определёни опрощение
опонент; опоненти, (двама и т.н.) определёние опръскам, -аш
опоненти определёност, определеността опръсквам (се), -аш
опонентка определйм впръскване
опонирам, -аш определйтел, -ят, -я; опрьстеня, -йш
опонйране определители, (два и т.н.) опръстенявам, -аш
опора определителя опръстепяване
опорен, опорния(т), опорна, определйтелен, опръхвам, -аш
опорно; опорни определйтелния(т), опрятен, опрятния(т), опрятна,
опороча, -йш определителна, определително; опрятно; опрятни
опорочавам, -аш определителни опрятност, опрятностга
опорочаване определя (се), -йш оптатив; оптатйви, (два и т.н.)
опортюнйзъм, опортюнизмът, опредёлям (се), -яш оптатива
опортюнйзма опредёляне оптйк; оптйци, (двама и т.н.)
опортюнйст; опортюнисти, определящ оптйци
(двама и т.н.) опортюнисти опредметя, -йш оптика
опортюнистичен, опредметявам, -аш оптимален, оптималния(т),
опортюнистйчния(т), опредметяване оптимална, оптимално;
опортюнистйчна, опреснйтелен, опреснйтелния(т), оптимални
опортюнистйчно; опреснйтелна, опреснйтелно; оптимйзъм, оптимйзмът,
опортюнистични опреснйтелни оптимйзма
оиортюнистйчески опресня (се), -йш оптнмйст; оптимйсти, (двама и
опортюнйстка опреснявам (се), -аш т.н.) оптимйсти
опоскам, -аш опресняване оптнмистйчен,
опбсквам, -аш опрйдам, -аш оптимистйчния(т),
опйскване оприлича (се), -йш оптимистична, оптимистйчно;
опосредствам, -аш оприличавам (се), -аш оптимистйчни
опосрёдстван оприличаване оптимистйчески
оиосредстване опрймча, -иш оптимйстка
опосум; опосуми, (два и т.н.) опрймчвам, -аш бптимум; оптимуми, (два и т.н.)
опосума опровергавам, -аш оптимума
опошля, -йш опровергаване оптйчен, оптйчния(т), оптйчна,
опошлйвам, -аш опровергая, -еш оптично; оптйчни
опошляване опровержёние оптйчески
опощвам (се), -аш опропастйтелен, оптнчка
опощване опропастйтелния(т), оптомётрия
опощя, -иш опропастйтелна, оптомётър; оптомётри, (два и т.н.)
опра (се), -ёш опропастйтелно; оптомётъра
оправдавам (се), -аш опропастйтелни оптотёхника
оправдйн опропастя (се), -йш оптофон; оптофони, (два и т.н.)
оправдание опропастявам (се), -аш оптофона
оправдателен, оправдателния(т), опропастяване опуйча (се), -иш
оправдателна, оправдателно; опростача (се), -иш опуйчвам (се), -аш
оправдателни опростачвам (се), -аш опуйчвапе
оправдая (се), -еш опростачване опулвам (се), -аш
оправен, оправния(т), оправна, опростён, опростёния(т), опулване
оправно; оправни опростёна, опростёно; опулен, опуления(т), опулена,
оправен, оправения(т), оправена, опростёни опулено; опулени
оправено; оправени опростёически опуля (се), -иш
оправйя опростёнчество опус; опуси, (два и т.н.) опуса
оправя (се), -иш опростея, -еш опустёя, -еш
опразвам (се), -аш опростйтелен, опросгйтелния(т), опустоша, -йш
опразване опростйтелна, опростйтелно; опустошавам, -аш
опразня (се), -иш опростйтелни опустошаване
опрасвам (се), -аш опростителски опустошение
опрася (се), -иш опростйтелство опустошйтел, -ят, -я;
опраша (се), -иш опростя, -йш опустошители, (двама и т.н.)
опрашвам (се), -аш опростявам, -аш опустошители
опрашване опростяване опустошйтелен,
опрашен, опрашения(т), опротнвёя, -еш опустошйтелния(т),
437
оп устош ителен
опустошителна, ораторка ординарни
опустошително; опустошителни ораторски ординарец; ординарци, (двама и
опустошйтелност, ораторствам, -аш т.н.) ординарци
опустошителността ор&торство ордината
опустявам, -аш орач; орачи, (двама и т.н.) орачи ординатен, ординатния(т),
опустяване орачески ординатна, ординатно;
опухам, -аш орбита ординатни
опухвам, -аш орбитален, орбиталния(т), ординатор; ординатори, (двама и
опухване орбитална, орбитално; т.н.) ординатори
опуша (се), -иш орбитални ординаторка
опушвам (се), -аш оргазмен, оргазмения(т), ординаторски
опушване оргазмена, оргазмено; ордьовър; ордьоври, (два и т.н.)
бпция; опции оргазмени ордьовъра
опъвам (се), -аш оргазмов орев&, -ёш
опъване оргйзъм, оргазмът, оргазма; оревавам, -аш
опъвателен, опъвателния(т), оргазми, (два и т.н.) оргазъма оредёя, -еш
опъвателна, опъвателно; орган; органи, (два и т.н.) органа оредявам, -аш
опъвателни органайзер; органайзери, (два и оредяване
опълча (се), -иш т.н.) органайзера орёжа, -еш
опълчвам (се), -аш органен, органния(т), органна, орезиля (се), -йш
опълчване органно; органни орезилявам (се), -аш
опълченец; опълченци, (двама и органнграма орезиляване
т.н.) опълченци организатор; организатори, орёл; орлй, (два и т.н.) орёла
опълчение (двама и т.н.) организатори орелёф; орелёфи, (два и т.н.)
опълченски организаторка орелёфа
опън; опъни, (два и т.н.) опъна организаторски орен, орния(т), орна, орно; орни
опъна (се), -еш организационен, ореол; ореоли, (два и т.н.) ореола
опънатост, опънатостта организационния(т), ореолен, ореолния(т), ореолна,
опържа (се), -иш организационна, ореолно; ореолни
онържвам (се), -аш организационно; брех; орехи, (два и т.н.) ореха
опърля (се), -иш организационни брехов и орехов
опърлям (се), -яш организационно-педагогически ореховка
опърничав организация; организации орехче; орехчета
бпърничавост, опърничавостта организйрам (се), -аш орешак; орешаци, (два и т.н.)
опявам, -аш организиране орешака
опяване организираност, оригами
ора, -ёш организираността орйгвам се, -аш
оразмеря, -йш органйзъм, органйзмът, орйгване
оразмерявам, -аш органйзма; организми, (два и оригинал; оригинали, (два и т.н.)
оразмеряване т.н.) органйзъма оригинала
оракул; оракули, (двама и т.н.) органйст; органйсти, (двама и т.н.) оригинален, оригиналния(т),
оракули органйсти оригиналка, оригинално;
оракулски органистка оригинални
орален, оралния(т), орална, орално; органичен, органйчния(т), оригиналнича, -иш
орални органична, органйчно; оригипалност, оригиналността
оран органични орйгна се, -еш
орангутан; орангутани, (два и т.н.) органически ориенталец; ориенталци, (двама
орангутана органов и т.н.) ориенталци
орангутаиски органогёнеи, органогённия(т), ориенталйзъм, ориенталйзмът,
оране органогённа, органогённо; ориентализма; ориенталйзми,
оранжада органогённи (два и т.н.) ориенталйзъма
оранжев органодинамика ориенталист; ориенталиста,
оранжериен, оранжёрийния(т), бргия;оргии (двама и т.н.) ориенталйста
оранжерийна, оранжерийно; орда ориенталйстика
оранжерийни, и оранжериен орден; ордени, (два и т.н.) ордена ориенталйстка
оранжериен, оранжерййния(т), орденоносец, орденоносния(т), ориенталка
оранжерййна, оранжерййно; орденоносна, орденоносно; ориеитйлски
оранжерййни, и оранжериен орденоносни ориента, пиина
оранжерия; оранжерии орденоносец;орденоносци, ориентацнонен,
оранжйст; оранжйсти, (двама и (двама и т.н.) орденоносци ориентационния(т),
т.н.) оранжйсти орденоноска ориентационна, ориентационно;
оратор; оратори, (двама и т.н.) ордер; ордери, (два и т.н.) ордера ориентационни
оратори ординарен, ординарния(т), ориентация; ориентации
оратория; оратории ординарна, ординарно; ориентир; ориентари, (два и т.н.)
438
освободителен
ориентира орнаментов осанка
ориентйрам (се), -аш орнитолог; орнитолози, (двама и осанна
ориентиран т.н.) орнитолози осапуня, -йш
ориентиране орнитологйчески осапунйвам, -аш
ориентирован; ориентировачи, орнитология осведомён, осведомёния(т),
(двама и т.н.) ориентировачи орнитоложка осведомёна, осведомёно;
ориентировка орнитоложки осведомёни
ориентировъчен, орнитомантия осведомёност, осведомеността
ориентировъчния(т), орница осведомйтел, -ят, -я;
ориентировъчна, орография осведомители, (двама и т.н.)
ориентировъчно; орографски осведомители
ориентировъчни оронвам (се), -аш осведомителен,
орйз оронване осведомйтелния(т),
ори тар. -ят, -я; оризари, (двама и ороня (се), -иш осведомителна, осведомително;
т.н.) оризари оросйтелен, оросйтелния(т), осведомителни
оризарски оросйтелна, оросйтелно; осведомйтелка
оризарство оросйтелни осведомя (се), -йш
орйзеи, орйзения(т), орйзена, орося (се), -йш осведомявам (се), -аш
орйзено; орйзени оросявам (се), -аш осведомяване
орйзище; орйзища оросяване освежа (се), -йш
орйзов ортография освежавам (се), -аш
орйзопроизводйтел1, -ят, -я; ортографски освежаване
орйзопроизводйтели, (двама ортодбкс освежйтел, -ят, -я; освежители,
и т.н.) орйзопроизводйтели ортодоксален, ортодоксалния(т), (два и т.н.) освежителя
(лице) ортодоксална, ортодоксално; освежйтелен, освежйтелния(т),
орйзопроизводйтел2, -ят, -я; ортодоксални освежителна, освежително;
орйзопроизводйтели, (два ортодоксалност, освежйтелни
и т.н.) орйзопроизводйтеля ортодоксалността освен
(нелице) ортодонт; ортодонта, (двама и т.н.) освестя (се), -йш
орйзопроизводство ортодонта освестйвам (се), -аш
оринокски ортоклаз; ортоклази, (два и т.н.) освестяване
орис ортоклаза осветён, осветёния(т), осветёна,
орйсам, -аш ортопёд; ортопёди, (двама и т.н.) осветёно; осветёни
орйсвам, -аш ортопёди осветёност, осветеността
орйсване ортопедйст; ортопедйста, (двама осветйтел, -ят, -я; осветйтели,
орисия; орисии и т.н.) ортопедйста (двама и т.н.) осветйтели
орисница ортопедйчен, ортопедйчния(т), осветйтелеи, осветателния(т),
оркестрант; оркестранти, (двама ортопедйчна, ортопедйчно; осветйтелна, осветително;
и т.н.) оркестранти ортопедични осветителни
оркестрантка ортопедически осветлёние
оркестрантски ортопёдия осветля (се), -йш
оркестрация; оркестрации орфйзъм, орфйзмът, орфйзма осветлявам (се), -аш
оркестрйрам, -аш орфйк; орфйци, (двама и т.н.) осветляване
оркестрйране орфйци осветя, -йш
оркестров орхидёя; орхидёи осветявам, -аш
оркестровка оръдёен, оръдёйния(т), оръдёйна, осветяване
оркестър; оркестри, (два и т.н.) оръдёйно;оръдёйни освещавам, -аш
оркестъра оръдие; оръдия освещаване
орлйца оръжёен, оръжёйния(т), освидётелствам, -аш
орлов оръжёйна, оръжёйно; оръжёйни освидётелстван
орляк; орляци, (два и т.н.) орляка оръжёйник; оръжёйници, (двама освидётелствапе
орнамент; орнаменти, (два и т.н.) и т.н.) оръжёйници освирепёя, -еш
орнамента оръженосец; оръженосци, (двама освирепя, -йш
орнаментален, и т.н.) оръженосци освирепявам, -аш
орнаменталния(т), оръжие; оръжия освирепяване
орнаментална, орнаментално; орязвам, -аш освйркам, -аш
орнаментални орязване освйрквам, -аш
орнаментация; орнаментации оряховски освйркване
орнамёнтеи, орнамёнтния(т), ос освободйтел, -ят, -я;
орнамёнтна, орнамёнтно; осй освободители, (двама и т.н.)
орнамёнтни осакатёя, -еш освободйтели
орнамёнтика осакатя, -йш освободйтелен,
орнаментйрам, -аш осакатявам (се), -аш освободйтелния(т),
орнаментирбвка осакатяване освободителна, освободйтелно;
439
освободителен
освободителни осемнадесетгодйшно; осиновя, -йш

освободителка осемнадесетгодйшни, и
освободя (се), -йш осиновявам, -аш
осемнайсетгодишен осиновяване
освобождавам (се), -аш осемнадесетгодишнина и
освобождаване осиромашавам, -аш
осемнайсетгодйшиина осиромашаване
освобождение осемнадесети и осемнайсети
осев и осов осиромашея, -еш
осемнайсет, осемнайсетте, и осиротея, -еш
оседлавам, -аш осемнадесет
оседлаваие осиротявам, -аш
осемнайсетгодишен, осиротяване
оседлая, -еш осемнайсетгодйшния(т),
осезавам, -аш осйчам, -аш
осемнайсетгодишна; осйчане
осезаем осемнайсетгодишно;
осезйемост; осезаемостта осквернйтел, -ят, -я;
осемнайсетгодишни, и осквернители, (двама и т.н.)
осезание осемнадесетгодишен
осезателен, осезателния(т), осквернйтели
осемнайсетгодйшиина и осквернйтелен,
осезателна, осезателно; осемнадесетгодишнина
осезателни осквернйтелния(т),
осемнайсети и осемнадесети осквернйтелна, осквернйтелно;
осезателност; осезателностга бсемстдтен, бсемстотния(т),
осейвам, -аш осквернйтелни
осемстотна, осемстотно; осквернйтелка
осейване осемстотни
осека, -еш оскверня, -йш
осемстотин, осемстотинте осквернявам, -аш
осеквам (се), -аш бсемстотингодйшен,
осекна (се), -еш оскверняване
осемстотингодишния(т), оскотея, -еш
осел; ослй, (два и т.н.) осела осемстотингодшпна,
бсем, осемте оскотйвам, -аш
осемстотингодюшю; оскотяване
осемгодйшен, осемгодйшния(т), осемстотингодйннш оскрежава (се) (3 л.)
осемгодишна, осемгодишно; осемстотингодйшиина
осемгодишни оскрежаване
бсемхйлядник; осемхйлядници, оскрежен, оскрежения(т),
осемгодйшнина (два и т.н.) осемхилядника
осем-девег оскрежена, оскрежено;
бсемчйсов оскрежени
осемдесет, осемдесетте осемчлёнен, осемчлённия(т),
осемдесйтгодйшен, оскреженост, оскрежеността
осемчлёша, осемчлённо; оскрежи (се) (3 л.)
осемдесетгодйшния(т), осемчлённи оскубвам (се), -аш
осемдесеггодйшна, бсен; осени, (два и т.н.) осена оскубване
осемдесетгодйшно; бсенов оскубя (се), -еш
осемдесетгодйшни осеня, -йш
осемдесетгодйшнина оскъден, оскъдния(т), оскъдна,
осенявам, -аш оскъдно; оскъдни
осемдесети осеняване оскъдица
осемдневен, осемдневния(т), осетйиец; осетйнци, (двама и т.н.) оекъдност, оскъдностга
осемдневна, осемдневно; осетйнци
осемдневнн оскъпя (се), -йш
осетйнка оскъпявам (се), -аш
осемеийтел, -ят, -я; осеменйтели, осетински
(двама и т.н.) осеменйтели оскъпяване
осёя (се), -еш оскърбйтел, -ят, -я; оскърбйтели,
осеменйтелен, осеменйтелния(т), осигурен, осигурения(т),
осеменйтелна, осеменйтелно; (двама и т.н.) оскърбйтели
осигурена, осигурено; оскърбйтелен, оскърбйтелния(т),
осеменйтелни осигурени
осеменя, -йш оскърбителна, оскърбително;
осигурйтел, -ят, -я; осигурители, оскърбителни
осеменявам, -аш (двама и т.н.) осигурители
осеменяване оскърбйтелка
осигурителен, осигурйтелния(т), оскърбление
осеметйжен, осеметажния(т), осигурителна, осигурително; оскърбя (се), -йш
осеметажна, осеметажно; осигурителни
осеметажни оскърбявам (се), -аш
осигурйтелка оскърбяване
осемкратен, осемкратния(т), осигуровка ослабвам, -аш
осемкратна, осемкратно; осигуря (се), -йш
осемкратни ослабя, -иш
осигурявам (се), -аш осланя, -йш
осеммесечен, осеммесечния(т), осигуряване осланявам, -аш
осеммесечна, осеммесечно; осйл; осйли, (два и т.н.) осйла
осеммесечни осланям се, -яш
осйлест ослепея, -иш
осемметров осиновен, осиновёния(т),
осемнадесет, осемнадесетте, и ослепйтелен, ослепйтелния(т),
осиновена, осиновено; ослепителна, ослепително;
осемнайсет осиновени
осемнадесетгодишен, ослепителни
осиновител, -ят, -я; осиновители, ослепйтелност, ослепителността
осемнадесеттодйшния(т), (двама и т.н.) осиновители ослепя, -йш
осемнадесетгодишна, осиновйтелка ослепйвам, -аш
440
остъклявам
ослепяване осмотйчна, осмотйчно; остарея, -еш
ослйца осмотйчни остарявам, -аш
ослушам се, -аш осмочленен, осмочленния(т), остатък; остатъци, (два и т.н.)
ослушвам се, -аш осмочленна, осмочленно; остатъка
ослушване осмочленни остатъчен, остатъчния(т),
османец; османци, (двама и т.н.) осмоъгълен, осмоъгълния(т), остатъчна, остатьчно;
османци осмоъгълна, осмоъгълно; остатъчни
османйзъм, османизмът, осмоъгълни остен; остени, (два и т.н.) остена
османизма осмоъгълник; осмоъгълници, остензйвен, остензйвния(т),
османски (два и т.н.) осмоъгълника остензйвна, остензйвно;
осмелй се, -йш осмуквам, -аш остензйвни
осмелявам се, -аш всмукване остеология
осмеляване осмуча, -еш остеомиелйт
осмея, -еш оснежа, -йш остеопластика
осми оснежавам, -аш остеопороза
осмивам, -аш оснежаване остеопорбзен, остеопорозния(т),
осмиване основа остеопорозна, остеопорозно;
осмий, -ят, -я основй, -еш остеопорозни
осмйна основйвам, -аш остойностя, -йш
осмйна; осмйни основаване остойностявам, -аш
осмйнафинал; осминафинали, (два основйние остойностяване
и т.н.) осмйнафинала основател, -ят, -я; основатели, осторожен, осторожния(т),
осмйнафннален, (двама и т.н.) основатели осторожна, осторожно;
осмйнафиналния(т), основателен, основателния(т), осторожни
осмйнафинална, основателна, основателно; остравски
осмйнафинално; основателни остракйзъм, остракйзмът,
осмйнафинални основателка остракйзма
осмйнафиналйст'; основателност, основателността острене
осмйнафиналйсти, (двама и основен, основния(т), основна, острйгвам (се), -аш
т.н.) осмйнафиналйсти (лице) основно;основни острйгване
осмйнафиналйст2; основоположник; остриё; остриета
осмйнафиналйсти, (два и т.н.) основоположници, (двама и острйжа (се), -еш
осмйнафиналйста (нелице) т.н.) основоположници острйлка
осмйнафиналйстка особа острйло; острила
осминка особен, особения(т), особена, остров; острови, (два и т.н.)
осмйсля, -иш особено; особени острова
осмислям, -яш особеност,особеността островен, островния(т),
осмисляне особняк; особняци, (двама и т.н.) островна, островно;островни
осмица особняци островитянин; островитяни,
осмогласник; осмогласници, (два особнячка (двама и т.н.) островитяни
и т.н.) осмогласника осов и осев островитянка
осмодневен, осмодневния(т), осогбвски островръх, островърхия(т),
осмодневна, осмодневно; осоля, -йш островърха, островърхо;
осмодневни осолявам, -аш островърхи
осмоза осоляване остроглав
осмокласен, осмокласния(т), оспбрвам, -аш острозаразен, острозаразния(т),
осмокласна, осмокласно; оспорване острозаразна, острозаразно;
осмокласни оспорим острозаразни
осмокласник; осмокласници, оспоря, -иш острозъб
(двама и т.н.) осмокласници осрамвам, -аш остронос
осмокл&сннчка осрамя, -иш острота
осмокрак осребрй, -йш остроумен, остроумния(т),
осмоля, -йш осребрявам, -аш остроумна, остроумно;
осмолявам, -аш осребряване островни
осмоляване осредня, -йш, и усредня остроумие; остроумия
осморен, осморния(т), осморна, осреднявам, -аш, и усреднявам остроумннча, -иш
осморно; осморни осредняване и усредняване остроумничене
осморка оставам, -аш остроумност, остроумността
осмостен; осмостени, (два и т.н.) оставане остроъгълен, остроъгълния(т),
осмостена оставка остроъгълна, остроъгьлно;
осмостенен, осмостенния(т), оставя (се), -иш остроъгълни
осмостенна, осмостенно; ост&вям (се), -яш остря, -иш
осмостенни остйна, -еш остъкля, -йш
осмотйчен, осмотйчния(т), останка; останки (обикн. в мн.ч.) остъклявам, -аш
остъкляване
остъкляване отбера, -ёш отвёсен, отвёсния(т), отвёсна,
остър, острия(т); остра, остро; отбив; отбиви, (два и т.н.) отбива отвёсно; отвёсни
остри отбивам, -аш отвёт; отвёти, (два и т.н.) отвёта
остьрвев, остьрвения(т), отбйвам (се), -аш отвётен, отвётния(т), отвётна,
остървена, остьрвено; отбйване ответно; отвётни
остървени отбйвен, отбйвния(т), отбйвна, отвётник; отвётници, (двама и
остървение отбйвно; отбйвни т.н.) отвётници
остъргвам, -аш отбйрам, -аш отвётница
остъргване отбйране отвётност, ответността
остържа, -еш отбйя, -еш отвётствен, отвётствения(т),
осуетя, -йш отбйя (се), -еш отвётствена, отвётствено;
осуетявам, -аш отблагодари се, -йш отвётствени
осуетяване отблагодарявам се, -аш отвёя, -еш
осцилатор; осцилатори, (два и т.н.) отблагодаряванс отвйвам (се), -аш
осцилатора отблизо отвиване
осцилация; осцилации отблъсвам, -аш отвйквам, -аш
осцилограма отблъсване отвйкване
осцилограф; осцилографи, (два и отблъсквам, -аш отвйкна, -еш
т.н.) осцилографа отблъскване огвйнтвам (се), -аш
осцилографии отблъсна, -еш отвйнтване
осцилометрия отблясък; отблясъци, (два и т.н.) отвйнтя (се), -иш
осцилометър; осцилометри, (два отблясъка отвисоко
и т.н.) осцилометъра отбой, -ят, -я; отбои, (два и т.н.) отвйя (се), -еш
осцилоскоп; осцилоскопи, (два и отбоя отвлека (се), -ёш
т.н.) осцилоскопа отболй ме (3 л.) отвлёчен, отвлёчения(т),
осчетоводен, осчетоводения(т), отболява ме (3 л.) отвлечена, отвлечено;
осчетоводена, осчетоводено; отббр; отбори, (два и т.н.) отбора отвлёчени
осчетоводени отборен, отборния(т), отборна, отвлёченост, отвлечеността
осчетоводя, -йш отборно;отборни отвличам (се), -аш
осчетоводявам, -аш отбрадй (се), -йш отвличане
осчетоводяване отбраждам (се), -аш отвод; отводи, (два и т.н.) отвода
осъвременен, осъвременения(т), отбрана отводнителен, отводнйтелния(т),
осъвременена, осъвременено; отбранителен, отбранйтелния(т), отводнителна, отводнйтелно;
осъвременени отбранителна, отбранително; отводнйтелни
осъвременя, -йш отбранителни отводня, -йш
осъвременявам, -аш отбранявам (се), -аш отводнявам, -аш
осъвременяване отбраняван отводняване
осъдителен, осъдйтелния(т), отбраняване отвор; отвори, (два и т.н.) отвора
осъдителна, осъдително; отбройвам, -аш отворен, отворния(т), отворна,
осъдителни отброя, -йш отворно;отворни
осъдйтелност, осъдителността отброявам, -аш отворен, отворения(т), отворена,
осъдя, -иш отброяване отворено; отворени
осъждам, -аш отбрулвам (се), -аш отвореност, отвореността
осъждане отбруля (се), -иш отворя (се), -иш
осъзнавам (се), -аш отбулвам, -аш отвоювам, -аш
осъзнаване отбуля, -иш отвоюване
осъзн&т отбутам (се), -аш отвратёност, отвратеностга
осъзнатост, осъзнатостта отбутвам (се), -аш отвратйтелен, отвратйтелния(т),
осъзная (се), -еш отбутване отвратителна, отвратително;
осъмвам, -аш отбягвам, -аш отвратителни
осъмване отбягване отвратйтелност,
осъмна, -еш отбйгна, -еш, и отбегна отвратителността
осъществйм отвара отвратя (се), -йш
осъществимост, отварачка отвращавам (се), -аш
осъществимостта отварям (се), -яш отвращаване
осъществя (се), -йш отваряне отвращёние
осъществявам (се), -аш отведа, -ёш отвред
осъществяване отведнъж отвръщам (се), -аш
осявам, -аш отвеждам, -аш отвръщане
от (преда.) отвеждане отвсякъде
отбегна, -еш, и отбягна отвёргнат отвъд
отбележа, -иш отверстие; отверстия, и отвърстие отвъден, отвъдния(т), отвъдна,
отбелязвам, -аш отвертка отвъдно;отвъдни
отбелязване отвёс; отвёси, (два и т.н.) отвёса отвъдмбрски
442
откли к
отвъдокеански отгьване отесня, -йш
отвъдя, -иш отгъна (се), -еш отеснявам, -аш
отвъждам, -аш отгьрмй, -йш отесняване
отвън отгърмявам, -аш отехтя, -йш
отвъргнат отгърна, -еш отехтявам, -аш
отвържа (се), -еш отдавам (се), -аш отёц; отцй, (двама и т.н.) отцй
отвързвам (се), -аш отдаване отёцпайсиевски
отвързване отдавна отечески
отвърна (се), -еш отдавнашен, отдавнашния(т), отёчествен, отёчествения(т),
отвърстие; отвърстия, и отдавнашна, отдавнашно; отечествена, отечествено;
отверстие отдавнашни отечествени
отвъртам (се), -аш отдйден, отдадения(т), отдадена, отёчество
отвъртане отдадено; отдадени отечествознание
отвъртвам (се), -аш отдалеча (се), -йш отживёлнца
отвъртване отдалечавам (се), -аш отживея (си), -еш
отвъртя (се), -ши отдалечаване отживявам (си), -аш
отвъртявам (се), -аш отдалече отживялост, отживялостта
отвътре отдалечение отзад
отвявам, -аш отдалеченост, отдалечеността отзарана
отвиване отдам (се), отдадеш отзвук; отзвуци, (два и т.н.) отзвука
отгадая, -еш отдбл; отдели, (два и т.н.) отдела отзвуча, -йш
отгатвам, -аш отделен, отделния(т), отделна, отзвучавам, -аш
отгатване отделно; отделни отзвучаване
отгатна, -еш отделен, отделения(т), отделена, отзёма, -еш
отглаголен, отглаголния(т), отделено; отделени отзёмам, -аш
отглаголна, отглаголно; отделение отзив; отзиви, (два и т.н.) отзива
отглаголни отделеност, отделеностга отзивчйв
отглас; отгласи, (два и т.н.) отделйтелен, отделйтелния(т), отзивчйвост, отзивчивостта
отпгаса отделйтелна, отделително; отзова (се), -ёш
отгласен, отгласния(т), дтгласна, отделйтелни отзовавам (се), -аш
отгласно; дтгласни отделно отзоваване
отглася, -йш отделя (се), -йш отива ми (3 л.)
отгласям, -яш отделям (се), -яш отйвам (си), -аш
отгласяне отделяне отйване
отгледам, -аш отдих; отдихи, (два и т.н.) отдиха отигравам (си), -аш
отглеждам, -аш отдблу отиграване
отглеждане отдръпвам (се), -аш отиграване
отговарям, -яш отдръпване о пи рая (си), -еш
отговея, -еш отдръпна (се), -еш отйда (си), -еш
бтговор; отговори, (два и т.н.) отдушник; отдушници, (два и т.н.) отйт; отйти, (два и т.н.) отйта
отговора отдушника отйчам, -аш
отговорен, отговор|шя(т), отдъхвам (си), -аш отйчане
отговорна, отговорно; отдъхване откажа (се), -еш
отговорни отдъхна (си), -еш отказ; откази, (два и т.н.) отказа
отговорник; отговорници, (двама отдявам, -аш отказвам (се), -аш
и т.н.) отговорници отдяна, -еш отказване
отговорничка отдясно откак
отговорност, отговорността отегчй (се), -йш откакто
отговоря, -иш отегчавам (се), -аш откарам, -аш
отговявам, -аш отегчаване откарвам, -аш
отгоре отегчение откарване
отгоре-отгоре отегченост, отегченостга откат; откати, (два и т.н.) отката
отградя, -йш отегчйтелен, отегчйтелния(т), откача (се), -йш
огграждам. -аш отегчйтелна; отегчително; откачам (се), -аш
отгр&ждане отегчителни откачвам (се), -аш
отгреба, -еш отегчйтелност, отегчителността откачване
отгребвам, -аш отека, -еш откачён, откачёния(т), откачёна,
отгр£бване отеквам, -аш откачёно; откачёни
отгриза, -еш отекване откашлям, -яш
отгрйзвам, -аш отекна, -еш отклёщвам (се), -аш
отгрйзване отелвам (се), -аш отклёщване
отгръщам, -аш отелване отклёщя (се), -иш
отгръщане отеля (се), -иш отклик; отклици, (два и т.н.)
отгъвам, -аш отеснея, -еш отклика
443
откликвам
откликвам, -аш откупвач; откупвачи, (двама и т.н.) отличен, отличения(т), отличена,
отклйкване откупвачи отличено;отличени
откликна, -еш откупвачка отличие; отличия
отклонение откупка отличителен, отличйтелния(т),
отклоня (се), -йш откупувам (се), -аш отличителна, отличително;
отклонявам (се), -аш откупуване отличителни
отклоняване откупя (се), -иш отличйтелност, отличителността
отключа, -иш откутюр отлйчник; отличници, (двама и
отключвам, -аш откъдё т.н.) отличници
отключване откъдёто отлйчничка
откова, -ёш откъм (предл.) отложа (се), -иш
отковавам, -аш откънтя, -йш отлбмвам (се), -аш
отковаване откънтявам, -аш отломка
О ТКО ГЙ откърмвам, -аш отломък; отломъци, (два и т.н.)
откогато откърмване отломъка
отколешен, откблешния(т), откърмя, -иш отломя (се), -йш
отколешна, отколешно; откърмям, -яш отломявам (се), -аш
отколешни откърмяне отломяване
отколко откъртвам (се), -аш отлъча (се), -иш
отколкото откъртвапе отлъчвам (се), -аш
откопавам, -аш откъртя (се), -иш отлъчване
откопаване откърша (се), -иш отлъчка
откопая, -еш о тк ъ ртвам (се), -аш отлюбвам, -аш
откопйрам, -аш откъртване отлюбя, -иш
откопча (се), -иш бткъс; откъси, (два и т.н.) откъса отлюспвам (се), -аш
откопчавам (се), -аш откъсвам (се), -аш отлюспване
откопчаване откъсване отлюспя (се), -иш
откопчая (се), -еш, и откъслек; откъслеци, (два и т.н.) отляво
откопчен (се) откъслека отм&ла
откопчвам (се), -аш откъслечен, откъслечния(т), отмалея, -еш
откбпчване откъслечна, откъслечно; отмалявам, -аш
откопчен (се), -еш, и откопчая (се) откъслечни отмаляване
бткос; откоси, (два и т.н.) откоса откъслечност, откъслечността отмалялост, отмалялостта
откос; откоси, (два и т.н.) откоса откъсна (се), -еш отмахвам, -аш
откося, -йш откъснатост, откъснатостта отмахна, -еш
откосявам, -аш отлагам (се), -аш отменя, -йш
открадвам, -аш отлагане отменявам, -аш
открйдна, -еш отлагателен, отлагателния(т), отменяване
открай отлагателна, отлагателно; отменям, -яш
открехвам (се), -аш отлагателни отменяне
открёхване отлежй, -йш отмервам, -аш
открехна (се), -еш отлежавам, -аш отмерване
откривам (се), -аш отлежаване отмерен, отмерения(т), отмерена,
открйване отлёпвам (се), -аш отмерено; отмерени
откривател, -ят, -я; откриватели, отлёпване отмереност, отмереността
(двама и т.н.) откриватели отлепя (се), -йш отмеря, -иш
откривателка отлёпям (се), -яш отмествам (се), -аш
откривателски отлёпяне отместване
открит отлетя, -йш отместя (се), -иш
откритие; открития отлёя (се), -еш отмета, -еш
открйтост, откритостга бтлив; отливи, (два и т.н.) отлива отметка
открия (се), -еш отлйвам (се), -аш отметна (се), -еш
откровен, откровения(т), отлйване отмивам (се), -аш
откровена, откровено; бтливен, отливния(т), отливна, отмйване
откровени отливно; отливни отмилея, -еш
откровение отлйвка отмилявам, -аш
откровённча, -иш бтлика отмиляване
откровёничене отлитам, -аш отмйна, -еш
откровёност, откровеността отлйтане отмин&вам, -аш
открой (се), -йш отлича (се), -йш отминаване
откройвам (се), -аш отличавам (се), -аш отмйрам. -аш
откуп; откупи, (два и т.н.) откупа отличаване отмйране
откупвам (се), -аш отлйчен, отлйчния(т), отлйчна, отмирйсвам (се), -аш
откупване отлйчно; отлични отмирйсване
444
отракване
отмирйша (се), -еш отопляване отправен, отправния(т), отправна,

отмия (се), -еш отопя, -йш отправно;отправни
отмора отопявам, -аш отправя (се), -иш
отморйтелен, отморйтелния(т), отопяване отправям (се), -яш
отморйтелна, отморйтелно; оторнзйрам, -аш отправяне
отморйтелни оторизйран отпразнувам, -аш
отморя (се), -йш оторизйранс отпразнуване
отморявам (се), -аш отофон; отофони, (два и т.н.) отпратка
отморяваме отофона отпратя, -иш
отмотавам (се), -аш отпадам, -аш отпр&щам, -аш
отмотаване отпадане отпращапе
отмотая (се), -еш отпаден, отпадния(т), отпадна, отпрёгна, -еш
отмра, -еш отпадно; отпадни отпрёд
отмъквам, -аш отпадна, -еш отпредй
отмъкване отпадналост, отпадналостта отпрйщвам (се), -аш
отмъкна, -еш отпадък; отпадъци, (два и т.н.) отпрйшване
отмъстйтел, -ят, -я; отмъстйтели, отпадъка отпрйщя (се), -иш
(двама и т.н.) отмъстйтели отпадъчен, отпадьчния(т), отпрягам, -аш
отмъстйтелен, отмъстйтелния(т), отпадъчна, отпадъчно; бтпуск; отпуски, (два и т.н.) отпуска
отмъстителна, отмъстително; отпадъчни отпускам (се), -аш
отмъстителни отнарям (се), -яш отпускане
отмъстйтел ка отпйряне отпускар, -ят, -я; отпускари,
отмъстйтелност, отпаса си, -ёш (двама и т.н.) отпускари
отмъстителността отпасвам, -аш отпуск^рка
отмъстя (си), -йш отпасвам си, -аш отпускарски
отмъщавам, -аш отпасване отпусна (се), -еш
отмъщаваме отпаша, -еш отпуснатост, отпуснатостта
отмъщение отпера (се), -ёш отпуша (се), -иш
отмяна; отмени отпечатам (се), -аш отпушвам (се), -аш
отмятам (се), -аш отпечатвам (се), -аш отпушване
отмятане отпечатване отпущам (се), -аш
отнапред отпечатък; отпечатъци, (два и отпущане
отнасям (се), -яш т.н.) отпечатъка отпущение
отнасяне отпйвам, -аш отпъдя, -иш
отначало отпйване отпъждам, -аш
отнема, -еш отпйрам (се), -аш отпъждане
отнемам, -аш отпйсвам (се), -аш отпърно
отнемане отпйсване отпътувам, -аш
отнеса (се), -еш отпиша, -еш отпътуване
отнйкъде отпйя, -еш отпйвам (си), -аш
отново отплавам, -аш отработвам, -аш
относйтелен, относйтелния(т), отплаване отработване
относйтелна, относйтелио; отплата отраббтя, -иш
относителни отплатя се, -йш отравям (се), -яш
относйтелност, относителността отплащам се, -аш отравяне
относно (предд.) отплащане отрада
отношение отплёсвам се, -аш о граден, отрадния(т), отрадна,
отнякъде отплёсване отрадно; отрадни
бток; отоци, (два и т.н.) отока отнлёсна се, -еш отрадност, отрадността
отоларннголог; отодаринголози, отплета (се), -ёш отражател, -ят, -я; отражатели,
(двама и т.н) отоларинголози отплйтам (се), -аш (два и т.н.) отражателя
отоларингология отплувам, -аш отражателен, отражателния(т),
отоманец; отоманци, (двама и отплуване отражателна, отражателно;
т.н.) отоманци отпойвам, -аш отражателни
отоманка отпбр; отпори, (два и т.н.) отпора отражёиие
отомански отпбрвам (се), -аш отразйтел, -ят, -я; отразйтели,
отоплен, отопления(т), отоплена, отпорване (два и т.н.) отразйтеля
отоплено; отоплени отпоря (се), -иш отразя (се), -йш
отопление отпосле отразйвам (се), -аш
отоплйтелен, ото1глйтелния(т), отпочйвам (си), -аш отразяване
отоплителна, отоплително; отпочйна (си), -еш отракам (се), -аш
отоплйтелни отпоя (се), -йш отракан
отопля, -йш отпойвам (се), -аш отраквам (се), -аш
отоплявам, -аш отпояване ! отракване
445
отрано
отраио отровнозелён, отскачам, -аш
отраслов отровнозелёния(т), отскачане
отрасна, -еш отровнозелёна, отровнозелёно; отскок; отскоци, (два и т.н.) отскока
отраста, -ёш отровнозелёни отскоклйвост, отскокливостта
отраствам, -аш отровност, отровността отскоро
отрастванс отровя (се), -иш отекброшен, отскорошния(т),
отрасъл; отрасли, (два и т.н.) отродя (се), -йш отскорошна, отскорошно;
отрасъла отродявам (се), -аш отскорошни
отрёбвам, -аш отродяване отскоча, -иш
отрёбя, -иш отрок; отроци, (двама и т.н.) отскубвам (се), -аш
отредактйрам, -аш отроци отскубване
отредактйрапе отрбнвам (се), -аш отскубна (се), -еш
отреден, отредёния(т), отредена, отронване отскубя, -еш
отредено; отредени отроня (се), -иш отслабвам, -аш
отредя, -йш отрбче; отрочета отслйбване
отрежа, -еш отрочески отслабна, -еш
отреждам, -аш отрудвам (се), -аш отслабя, -иш
отреждане отруден, отрудения(т), отрудена, отслужа, -иш
отрез; отрези, (два и т.н.) отреза отрудено;отрудени отслужвам, -аш
отрезвея, -еш отрупам (се), -аш отслужване
отрезвйтел, -ят, -я; отрезвйтели, отрупвам (се), -аш отепйвам си, -аш
(два и т.н.) отрезвйтеля отрупване отепя си, -йш
отрезвителен, отрезвйтелния(т), бтръки отсрамвам (се), -аш
отрезвйтелна, отрезвйтелно; огръскам (се), -аш отср&мваве
отрезвйтелни отръсквам (се), -аш отсрамен, отсрамения(т),
отрезвя (се), -йш отръскване отсрамена, отсрамено;
отрезвявам (се), -аш отряд; отряди, (два и т.н.) отряда отсрамени
отрезвяване отряден, отрядния(т), отрядна, отсрамя (се), -иш
отрезка отрядно;отрядни отсред
отрезнёя, -еш отрядник; отрядници, (двама и т.н.) отсрёща
отрезнявам, -аш отрядници отсрёщен, отсрёщния(т),
отрезняване отрязвам, -аш отсрещна, отсрещно; отсрещни
отрека (се), -еш отрязване отербча, -иш
отрепка отрязък; отрязъци, (два и т.н.) отербчвам, -аш
отрйвам (се), -аш отрязъка отсрочване
отрйване отсам отсрочка
отривйст отсамен, отсамния(т), отсамна, отсръбвам, -аш
отрйна, -еш отсамно; отсамни отсръбване
отрйтвам, -аш отевйрвам, -аш отсръбна, -еш
отрйтване отевйрване отстоя, -йш
отрйтна, -еш отевйря, -иш отстоявам, -аш
отрицавам, -аш отсевки (само мн.ч.) отстойване
отрицание отсега отстояние
отрицател, -ят, -я; отрицатели, отседлавам, -аш отстрана
(двама и т.н.) отрицатели отседлйвапе отстранёние
отрицателен, отрицателния(т), отседлая, -еш отстранёност, отстраненостга
отрицателна, отрицателно; отседна, -еш отстранй
отрицателни отседя си, -йш отстраня (се), -йш
отрицател ка отседявам си, -аш отстранявам (се), -аш
отрицателност. отрицателностга отсёйвам, -аш отстраняване
отричам (се), -аш отсейване отстрёл; отстрели, (два и т.н.)
отричане бтсек; отсеци, (два и т.н.) отсека огстрёла
отрия (се), -еш отсека, -ёш отстрёлвам, -аш
отрйва отсёнка и отсянка отстрёлване
отровен, отровния(т), отровна, отсеня (се), -йш отстрёлям, -яш
отровно;отровни отсенявам (се), -аш бтетьп; отстъпи, (два и т.н.)
отровен, отровения(т), отровена, отсетне отстъпа
отровено; отровени отсечка отстьпателен, отстьпателния(т),
отровйтел, -ят, -я; отровйтели, отсея, -еш отстьпателна, отстьпателно;
(двама и т.н.) отровйтели отейпвам, -аш отстьпателни
отровйтелен, отровйтелния(т), отейпване отстьпателност,
отровйтелна, отровйтелно; отейпя (си), -еш отстьпателността
отровйтелни отейчам (се), -аш отстъпвам, -аш
отровйтелка отейчапе отстъпване
446
отърча
отстъпйтелен, отстъпйтелния(т), отупване отчисление
отстьпйтелна, отстъгштелно; отуча (се), -иш отчислйтелен, отчислйтелния(т),
отстъпйтелни отучвам (се), -аш отчислйтеша, отчислйтелно;
отстъпка отучване отчислителни
отстъпление отхапвам, -аш отчисля (се), -йш
отстъпник; отстъпници, (двама и отх&пвапе отчислявам (се), -аш
т.н.) отстъпници отхапя, -еш отчисляване
отстъпница отхвръквам, -аш отчйтам (се), -аш
отстъпнически отхвръкваие отчйтаие
отступничество отхвръкна, -еш отчбпля, -иш
отстъпничка отхвърля, -иш отчбплям, -яш
отстъпчйв отхвърлям, -яш отчбпляне
отстъпя, -иш отхвърляне отчуждавам', -аш
отсуквам, -аш отхвърча, -йш отчуждавам2 (се), -аш
отсукваие отхвърчавам, -аш отчуждаване
отсуча, -еш отхвърчйване отчужден, отчуждения(т),
отсъдя, -иш отхлупвам, -аш отчуждена, отчуждено;
отсъждам, -аш отхлупване отчуждени
отсъждане отхлупя, -шп отчуждение
отсърдвам се, -аш отходен, отходния(т), отходна, отчужденост, отчужденостга
отсърдя се, -иш отходно; отходни отчуждя1, -йш
отсъствам, -аш отхбдя си, -иш отчуждя2 (се), -йш
отсъствие; отсъствия отхр&на отчупвам (се), -аш
отсявам, -аш отхранвам, -аш отчупване
отсяване отхрйнване отчупя (се), -иш
отсядам, -аш отхраня, -иш отшелник; отшелници, (двама и
отсядане отцедя (се), -йш т.н.) отшелници
отсянка, отсянката; отсёнки, и отцёждам (се), -аш отшелница
отсечка отцёждане отшелнически
оттйм отцёпвам (се), -аш отшелничество
оттатък отцёпване отшйвам (се), -аш
оттатъшен, отгатьшния(т), отцёпник; отцёпници, (двама и отшйваие
оттатъшна, оттатъшно; т.н.) отцёпници отшйя (се), -еш
оттатъшни отцёпница отшумй, -йш
оттёгля (се), -иш отцепнически отшумявам, -аш
оттёглям (се), -яш отцёпничество отшумяване
оттёгляне отцёпничка отще ми се (3 л.)
оттека се, -ёш отцёпя (се), -иш отщйпвам, -аш
оттёиък; отгёнъци, (два и т.н.) отцеубйец; отцеубййци, (двама и отщйпване
оттенъка т.н.) отцеубййци отшйпя, -еш
оттикам, -аш отцеубййство; отцеубййства отщява ми се (3 л.)
оттйквам, -аш отчайвам (се), -аш отъждествя (се), -йш
оттйкване отч&йване отъждествявам (се), -аш
оттйкиа, -еш отчасти отъждествяване
оттйчам се, -аш отчая (се), -еш отънея, -еш
оттласвам (се), -аш отчаяние отъня, -йш
оттласване отчаяност, отчаяността отънявам, -аш
оттласкам (се), -аш отче; отчета отъпквам, -аш
оттласквам (се), -аш отчёквам (се), -аш отъпча, -еш
оттласкване отчёкна (се), -еш отърва (се), -еш
оттласна (се), -еш отчески отърва ми (3 л.)
оттогава отчёт; отчёта, (два и т.н.) отчёта отървавам (се), -аш
отток; оттоци, (два и т.н.) оттока отчета (се), -ёш отърваване
оттбча, -иш отчётен, отчётния(т), отчётна, отъркалям (се), -яш
оттбчвам, -аш отчётно; отчётни отъркам (се), -аш
отточване отчётен, отчётения(т), отчётена, отърквам (се), -аш
оттбчен, отгочния(т), отточна, отчетено; отчетени отъркване
отточно; отточни отчётлив отърколвам (се), -аш
оттук отчётливост, отчетливостта отърколване
оттук-оттйм отчётник; отчётници, (двама и т.н.) отърколя (се), -йш
оттулвам, -аш отчётници отърсвам (се), -аш
оттулване отчётнически отърсване
отупам, -аш отчётничка отърся (се), -иш
отупвам, -аш отчетност, отчетността отърча, -йш
447
отърчавам
отърчавам, -аш офсётен, офсётния(т), офсётна, охранителен, охранителния(т),

1
отърчаваме офсётао; офсётни охранителна, охранително;
отявлен, отявления(т), отявлена, офсётов охранителни
отявлено;отявлени офталмолог; офталмолози (двама охранйтелка
отядё ми се (3 л.) и т.н.) офталмолози охраня (се), -иш
отяжда ми се (3 л.) офталмолбгия охранявам, -аш
отяждам (си), -аш офталмоскоп; офталмоскопи охраняване
отйждане (два и т.н.) офталмоскопа охридски
отяздвам си, -аш офталмоскопйя; офталмоскопйи охрупам, -аш
отяздване офшорен, офшорния(т), охрупвам, -аш
отяздя си, -иш офшорна, офшорно; офшорни охруиване
отям (си), отядёш ох (межд.) схрускам, -аш
офанзива ох-ох (межд.) охрусквам, -аш
офанзйвен, офанзйвния(т), охарактеризирам, -аш охрускване
офанзйвна, офанзйвно; охарактеризйране охтика
офанзйвни охарча се, -иш охтичав
офейкам, -аш охарчвам се, -аш охулвам, -аш
офёйквам, -аш охарчване охулване
офёйкване охвам, -аш охуля, -иш
оферирам, -аш охване оцапам (се), -аш
оферйране охкам, -аш оц&пвам (се), -аш
оферта охкаие оцйпване
офёртен, офёртния(т), офёртна, охлабвам (се), -аш оцветител, -ят, -я; оцветители,
офёртно; офёртни охл&бване (два и т.н.) оцветителя
офис; офиси, (два и т.н.) офиса охлабя (се), -иш оцветителен, оцветителния(т),
офисен, офисния(т), офисна, охладйтел, -ят, -я; охладители, оцветителна, оцветително;
офисно; офисни (два и т.н.) охладителя оцветителни
офисмёниджър*; охладителен, охладйтелния(т), оцветя (се), -йш
офисмёниджъри, (двама и т.н.) охладителна, охладително; оцветявам (се), -аш
офисмёниджъри охладителни оцветяване
офисобзавеждане* охладнёя, -еш оцвъкам, -аш
офисоборудване* охладнявам, -аш оцвъквам, -аш
офиссграда* охладняване оцвъкване
офистехника* охладя (се), -йш оцедя (се), -йш
офицер1; офицери, (двама и т.н.) охладявам (се), -аш оцеждам (се), -аш
офицери (лице) охладяване оцеждане
офицер2; офицери, (два и т. н.) охлаждам (се), -аш оцелея, -еш
офицера (нелице) охлаждане оцелявам, -аш
офицерски охлузвам (се), -аш оцелйване
офицерство охлузване оценен, оценения(т), оценена,
офицерша охлузен, охлузния(т), охлузна, оценено; оценени
официален, официалния(т), охлузно; охлузни оценйтел, -ят, -я; оценители,
официална, официално; охлузя (се), -иш (двама и т.н.) оценители
официални охлюв; охлюви, (два и т.н.) охлюва оценителен, оценйтелния(т),
официалност. официалността охлювен, охлювения(т) и оценйтелна, оценйтелно;
официоз; официози, (два и т.н.) охлювния(т), охлювена и оценйтелни
официоза охлювна, охлювено и охлювно; оценйтелка
официозен, официозния(т), охлювени и охлювни оценка
официозна, официозно; охлювче; охлювчета оценъчен, оценъчния(т),
официозни бхна, -еш оценъчна, оценъчно; оценъчни
офлайн охо (межд.) оценя (се), -йш
офбрмен, оформения(т), охблен, охолния(т), охолна, оценявам (се), -аш
оформена, оформено; охолно; охолни оценяване
оформени охблност, охолностга оцепен&я, -еш
офбрменост, оформеността охолство оцепенявам, -аш
оформление охота вцепеняване
оформя (се), -иш охра оцет; оцети, (два и т.н.) оцета
оформям (се), -яш охрана оцетен, оцетения(т) и оцетния(т),
оформяне охранвам (се), -аш оцетена и оцетна, оцетено и
офорт; офорти (два и т.н.) офорта охрапване оцетно; оцетени и оцетни
офортист; офортйсти, (двама и охранен, охранения(т), охранена, оцъкля (се), -иш
т.н.) офортиста охранено; охранени оцъклям (се), -аш
офсДйд охранйтел, -ят, -я; охранители, оцъкляне
офсет (двама и т.н.) охранители очаквам, -аш
448
очакван очертавам (се), -аш ошётам, -аш
очакване очертаване ошётвам, -аш
очаквателен, очаквателния(т), очертание ошётване
очаквателна, очаквателно; очертая (се), -еш ошироча (се), -йш
очаквателни очеткам (се), -аш оширочавам (се), -аш
очаровам (се), -аш очетквам (се), -аш ошироч&ване
очарован очбткване оширочёя, -еш
очаровйние очеша, -еш ошмулвам, -аш
очарователен, очарователния(т), очила ошмулване
очарователна, очарователно; очилар, -ят, -я; очилари, (двама и ошмуля, -иш
очарователни т.н.) очилари ошушкам (се), -аш
очарователност, очиларка ошушквам (се), -аш
очарователностга очилат ошушкване
очебиен, очебййния(т), очебийна, очйпкам (се), -аш ошавя (се), -иш
очебийно; очебийни очйствам (се), -аш ощавям (се), -иш
очебййност, очебийността очйстване ощйвяне
очевиден, очевадния(т), очевадна, очистйтелен, очистйтелния(т), ощастливя (се), -йш
очевадно; очевадни очистителна, очистително; ощастливявам (се), -аш
очевиден, очевйдния(т), очистителни ощастливяване
очевидна, очевйдно;очевидни очйстя (се), -иш още
очевйдец; очевидци, (двама и т.н.) очй-чербши ощетя (се), -йш
очевидци очовеча (се), -йш ощетявам (се), -аш
очевйдка очовечавам (се), -аш ощетяване
очевидност, очевидността очовечаване ощйпвам (се), -аш
очегьртам, -аш очопля, -иш ощйпване
очегъртвам, -аш очоплям, -яш ошйпя (се), -еш
очегъртване очбпляне ощърбавёя, -еш
очен. очния(т), очна, очно; очни очукам (се), -аш ощърбавйвам, -аш
очёпкам, -аш очуквам (се), -аш ощърбавяване
очёпквам, -аш очукване ощърбёя, -еш
очёпкване очупвам (се), -аш ощърбя (се), -иш
очерк; очерци, (два и т.н.) очерка очупване ощърбявам (се), -аш
очеркист; очеркйсти, (двама и т.н.) ошав ощърбяване
очеркйсти ошантавея, -еш ояждам (се), -аш
очеркйстка ошаитавявам, -аш ояждане
очёрня, -иш ошашавя (се), -йш ойм (се), оядеш
очёрням, -яш ошашавявам (се), -аш
очёрняне ошашавяване
29. Официален правописен речник на българския език

п падина
падиш&х; падишахи, (двама и т.н.)
падишахи
падна' (се), -еш
падна2 си, -еш
падре; падрета
па-дьо-дьо
пакостничество
пакостя, -йш
пакостёне
пакт, -ът, -а; пактове, (два и т.н.)
пакта
палав
палавец; палавци, (двама и т.н.)
па-дьо-катър палавци
па (сз.) паж, -ът, -а; пажове, (двама и т.н.) палавник; палавници, (двама ит.н.)
па (межд.) пажове палавници
паваж; паважи пазар, -ът, -а; пазари, (два и т.н.) палавница
паважен, паважния(т), паважна, пазара палавост, палавостта
паважно; паважни пазарджиклййка палавра
паве; павета пазарджиклйя; пазарджиклйи, палавшина
павелбанец; павелбанци, (двама и (двама и т.н.) пазарджиклйи паладий, -ят, -я
т.н.) павелбанци пазарджишки паладиум (само ед.ч.)
павелбанка пазарен, пазарния(т), пазарна, паламарка
павелбански пазарно; пазарни паламйда
павиан; павиани, (два и т.н.) пазарище; пазарища паламуд; паламуди, (два и т.н.)
павиана пазарлък; пазарлъци, (два и т.н.) паламуда
павилион; павилиони, (два и т.н.) пазарлъка паланка
павилиона паз&рски паласка
павирам, -аш пазарувам, -аш палат; палати, (два и т.н.) палата
павиране пазаруване палата
павликёнец; павликёнци, (двама пазаря (се), -йш палатален, палаталния(т),
и т.н.) павликёнци пазач; пазачи, (двама и т.н.) палатална, палатално;
павликёнка пазачи палатални
павликёнски пазачка палатализация; палатализации
павликянин; павликяни, (двама и пазва палаталйзирам (се), -аш
т.н.) павликяни пазвант; пазванти, (двама и т.н.) палаталйзиран
павликяпка пазванти палаталйзиране
павликянски пазвантски палаталност, палаталността
павликянство пазител, -ят, -я; пазители, (двама палатка
павурче; павурчета и т.н.) пазители палагков
павьбр; павьори, (двама и т.н.) пазйтелка палач; палачи, (двама и т.н.)
павьори пазя (се), -иш палачи
паганйзъм, паганйзмът, пайсиевски налачйнка
паганизма пай, -ят, -я; пайове, (два и т.н.) пая налаш; палаши, (два и т.н.)
паганистйчеп, паганистйчния(т), пайвант; пайванти, (два и т.н.) палаша
паганистйчна, паганистйчно; пайванта пйлвам, -аш
паганистйчни пайдушката палване
паганистйчески пайдушки пале; палета
пагинация; пагинации пайдта палёж; палежи, (два и т.н.) палёжа
пагинйрам, -аш пайетен, пайетния(т), пайетна, палеоазиатски
пагинйране пайетно; пайетни палеобазйлт
пагода пайетов палеобиологии
пагон; пагони, (два и т.н.) пагона пак палеоботаника
пагбпен, пагонния(т), пагонна, пакет; пакети, (два и т.н.) пакета палеогеография
пагонно; пагонни пакетаж палеограф; палеографи, (двама и
пагоскоп; пагоскопи, (два и т.н.) пакетйрам, -аш т.н.) палеографи
пагоскопа пакетйране палеографйчески
пагуба пакистанец; пакистанци, (двама и палеография
пагубен, пагубния(т), пагубна, т.н.) пакистанци палеографка
пагубно; пагубни пакистаика палеографски
пагубност, пагубността пакистански палеоекология
пад, -ът, -а; падове, (два и т.н.) пада пакост, пакостта пйлеоетнология
падам' (се), -аш пакостен, пакостния(т), пакостна, палеозойски
падам2 си, -аш пакостно; пакостни палеозоолбгия
падане пакостлйв палеоклиматология
падёж; падежи, (два и т.н.) пакостлйвост, пакостливостта палеолйт
падёжа пакостник; пакостници, (двама и палеолйтен, палеолйтния(т),
надёжен, падёжния(т), падёжна, т.н.) пакостници палеолйтна, палеолйтно;
падежно; падёжни пакостпица палеолйтни
падение пакостиически палеолбг; палеолози, (двама и т.н.)
450
панегирик
палеолози памйдов памфлетйст; памфлетиста,
палеология памйрски (двама и т.н.) памфлетиста
палеоложки пампа памфлетйстка
палеонтолбг; палеонтолози, (двама пампасов пан1, -ът, -а; панове, (двама и т.н.)
и т.н.) палеонтолози памперс; памперси, (два и т.н.) панове
палеонтология памперса пан2, -ът, -а
палеонтолджки памтивека панагюрец; панагюрци, (двама и
палестинец; палестинци, (двама и памук (обикн. ед.ч.) т.н.) панагюрци
т.н.) палестинци памуклййка панагюрка
палестйнка памуклйя панагюрски
палестински памукобер (обикн. ед.ч.) панайр; панаири, (два и т.н.)
палет; палети, (два и т.н.) палета, памукоберач; памукоберачи, панайра
и палета (двама и т.н.) памукоберачи панаирджийски
палетен, палетния(т), палетна, памукоберачеи, панаирджйя; панаирджйи, (двама
палетно; палетни памукоберачния(т), и т.н.) панаирджйи
палетизирам, -аш памукоберачна, памукоберачно; панайрен, панайрния(т),
палетизиране памукоберачни панайрна, панайрно;панаирни
палетовоз; палетовози, (два и т.н.) памукоберачка панайрски
палетовоза памуков нанакйда
палец; палци, (два и т.н.) палеца памукопредйч; памукопредачи, панама
палешник; палешници, (два и (двама и т.н.) памукопредачи панамен, панамения(т),
т.н.) палешника памукопредачен, панамена, панамено; панамени
палиатйв; палиатйви, (два и т.н.) памукопредачния(т), панамериканйзъм,
палиатйва памукопредачна, панамериканйзмът,
палиативен. палиатйвния(т), памукопредачно; панамериканизма
палиатйвна, палиатйвно; памукопредачни панамерикански
палиативни памукопредачка панамец; панамци, (двама и т.н.)
палйво; палива намукопроизводйтел1, -ят, -я; панамци
налимнсест; палимпсести, (два и памукопроизводйтели, (двама и панамка'
т.н.) палимпсеста т.н.) памукопроизводители (лице) пан&мка2
палисандър; палисандри, (два и намукопроизводйтел2, -ят, -я; панамски
т.н.) палисандъра памукопроизводйтели, (два панафриканйзъм,
палйтра и т.н.) памукопроизводйтеля панафриканйзмът,
палка (нелице) панафриканизма
палма памукопроизводйтелеп, панафрикански
палмета памукопроизводйтелния(т), панацёя
палметен, палметния(т), памукопроизводителна, панг&р, -ът, -а
палметна, палметно; палметни памукопроизводйтелно; пангерманйзъм,
палмов памукопроизводйтелни пангерманйзмът,
пална, -еш памукопроизводство пангерманйзма
палограма памукосеялка панда
палограф; палографи, (два и т.н.) памукотекстйлен, пандантйв; пацдантйви, (два и т.н.)
палографа памукотекстилния(т), пандантйва
палпация памукотекстйлна, панделка
палпйрам, -аш памукотекстйлно; пандемйчен, па!щемйчния(т),
палпйране памукотекстйлни пандемйчна, пандемйчно;
палпи гация; палпнгации памукотъкач; памукотъкачи, пандемйчни
палто; палта (двама и т.н.) памукотъкачи пандемйчески
палуба памукотъкачен, пандёмия; пандемии 1
палувам, -аш памукотькачния(т), пандемониум 1
палуване памукотъкачна, памукотъкачно; пандйз
паля (се), -иш памукотъкачни пандизчйя; пандизчйи, (двама и
палячо; папячовци, (двама и т.н.) памукотъкачка т.н.) пандизчйи
палячовци памукчййка пандишпан
палячовски памукчййски папдишпанен,
палячовщина памукчйя; памукчии, (двама и пандишпанения(т),
пймет, паметта т.н.) памукчии пандишпанена, пандишпанено;
паметен, паметния(т), паметна, памучен, памучния(т), памучна, пандишпанени
паметно; паметни памучно; памучни панё
паметлйв памфлет; памфлета, (два и т.н.) паневропейзъм, паневропейзмът,
паметлйвост, паметлйвостта памфлета паневропейзма
паметник; паметници, (два и т.н.) памфлётен, памфлётния(т), паневропёйски
паметника памфлётна, памфлётно; панегирйк; панегирйци, (два и т.н.)
памйд памфлётни панешрйка
451
панегирист
панегирист; панегирйсти, (двама панславистачния(т), т.н.) папищаши
и т.н.) панегирйсти панславистйчна, папищашки
панегиричен, панегирйчния(т), панславистйчно; папка
панегирйчна, панегирйчно; панславистйчни паплач
панегирйчни ианславйстка папмашйна
панел: панели, (два и т.н.) панёла панславянски папрат; папрати, (два и т.н.)
панелен, панёлния(т), панелна, панта папрата
панелно; панелни панталбн; панталони, (два и т.н.) папратов
панелинйзъм, панелинйзмът, панталона папратовйден, папратовйдния(т),
панелинйзма пантейзъм, пантейзмът, папратовйдна, папратовйдно;
панеловоз; панеловози, (два и пантейзма папратовйдни
т.н.) панеловоза пантейст; пантейсти, (двама и т.н.) паприка
панер; панери, (два и т.н.) панера пантейсти паприкаш
паиёрка пантеистйчен, пантеистйчния(т), папски
нани пантеистйчна, пантеистйчно; папство
паника пантеистачни папуас; папуаси, (двама и т.н.)
паникбутон; паникбутони, (два и пантеистйчески папуаси
т.н.) паникбутона нантейстка папуйска
паникьбр; паникьори, (двама и пантеон; пантеони; (два и т.н.) папуйски
т.н.) паникьори пантеона напук; папуци, (два и т.н.) папука
паникьорка пантера папукчййски
паникьбрски панти папукчйя; папукчии, (двама и т.н.)
паникьбсам (се), -аш пантократор; пантократори, папукчйи
паникьосан (двама и т.н.) пантократори папунест
паннкьбсвам (се), -аш пантомйма папуняк; папуняци, (два и т.н.)
паникьбсване пантомимйчен, папуняка
панирам, -аш пантомимйчния(т), папур; папури, (два и т.н.) папура
паниран пантомимйчна, пантомимйчно; папурен, папурения(т), папурена,
паниране пантомимйчни папурено; папурени
панислямйзъм, панислямйзмът, пантоф; пантофи, (два и т.н.) пара
панислямйзма пантофа парй
панислямски пантбфка парабел; парабели, (два и т.н.)
панихида пантюркизъм, пантюркизмът, парабела
паница пантюркизма парабола
панйчески панхроматйзъм, параболичен, параболичния(т),
панйчка панхроматйзмът, параболична, параболично;
панкреас панхроматйзма параболични
панкреатйчен, панкреатйчния(т), папа; папи, (двама и т.н.) папи параван; паравани, (два и т.н.)
панкреатйчна, панкреатйчно; па-па (межд.) паравана
панкреатични папагал; папагали, (два и т.н.) парагваец; парагвайци, (двама и
панб; пана папагала т.н.) парагвайци
панонски папагалскн парагвайка
паноптикум; паноптикуми, (два и папагалшина парагвайски
т.н.) паноптикума папам, -аш парагенёза
панорама папане параграф; параграфи, (два и т.н.)
панорамен, панорамния(т), папарак; папараци, (двама и т.н.) параграфа
панорамна, панорамно; папараци параграфйрам, -аш
панорамни папарашки параграфйст; параграфйсти,
пансибн; пансиони, (два и т.н.) папатак; папатаци, (два и т.н.) (двама и т.н.) параграфйсти
пансиона папатака параграфйстка
пансионат; пансионата, (два и т.н.) папая парад; парада, (два и т.н.) парада
пансионата папиёмашё; папиёмашёта параден, парадния(т), парадна,
пансионен, панснонния(т), папйзъм, папйзмът, папизма парадно; парадни
пансионна, пансионно; папнйбн нарадйгма
паснибнни папийонка парадигматйчен,
пансионер; пансионери, (двама и папироса парадигматачния(т),
т.н.) пансионери папиросен, папиросния(т), парадигматачна,
пансионерка папиросна, папиросно; парадигматачно;
пансионёрски папиросни парадигматачни
панславйзъм, панславйзмъг, папйрус; папируси, (два и т.н.) парадйрам, -аш
панславизма папируса парадйране
панславист, панславйсти, (двама папйст; папйсти, (двама и т.н.) парадност, парадността
и т.н.) панславйсти папйсти парадокс; парадокси, (два и т.н.)
паиславистйчен, папищаш; папищаши, (двама и парадокса
452
паркостройтел
парадоксален, парадоксалния(т), паранойчен, паранойчния(т), парване
парадоксална, парадоксално; паранойчна, паранойчно; парвеню; парвенюта
парадоксални паранойчни парвенюшки
парадоксалност, паранормален, парвенющина
парадоксалността паранормалния(т), пардесю; пардесюта
параекология паранормална, паранормално; пардон
паразит; паразити, (два и т.н.) паранормални пареза
паразита паранои парекселанс
паразитен, паразйтния(т), параолимпиада парен, парния(т), парна, парно;
паразйтна, паразйтно; параолимпйец; параолимпййци, парни
паразитни (двама и т.н.) параолимпййци парен, парения(т), парена,
паразитйзъм, паразитизмът, пйраолимпййски парено; парени
паразитизма парапет; парапети, (два и т.н.) парео
паразитйрам, -аш парапета пари (само мн.ч.)
паразитйране параплазма парижанин; парижани, (двама и
паразитология парапланер; парапланери, (два и т.н.) парижани
паразйтствам, -аш т.н.) парапланера парижйнка
паразйтстваие парапланерйзъм, нарйжки
парам муш пег парапланерйзмът, парий, -ят, -я; парии, (двама и т.н.)
параклис; параклиси, (два и т.н.) парапланерйзма парии
параклиса парапланерйст; парапланерйсти, парик; парици, (двама и т.н.)
парал&кс (двама и т.н.) парапланерйсти парици
паралел; паралели, (два и т.н.) парапланерйстки парйрам, -аш
паралела парапсихйчески парйране
паралелен, паралелния(т), парапсихолог; парапсихолози, паритет
паралелна, паралелно; (двама и т.н.) парапсихолози паритетен, паритётния(т),
паралелни парапсихология паритетна, паритетно;
паралелепйпед; паралелепйпеди, парастас; парастаси, (два и т.н.) паритётни
(два и т.н.) паралелепйпеда парастаса парйца
паралелйзъм, паралелйзмът, паратйф парйчен, парйчния(т), парйчна,
паралелйзма паратуберкулоза парйчно;парйчни
паралелка параф; парафи, (два и т.н.) парафа паричка
паралёлков парафйн; парафини, (два и т.н.) парйчнокрёдитен,
паралелно парафйна парйчнокрёдитния(т),
паралел пост. паралелностга парафйнен. парафйнения(т), парйчнокрёдитна,
паралелограм; паралелофами, парафйнена, парафйнено; парйчнокрёдитно;
(два и т.н.) паралелофама парафйнени парйчнокрёдитни
парализа парафинйрам, -аш парк, -ът, -а; паркове, (два и т.н.)
парализйрам (се), -аш парафинйране парка
парализйраи парафйнов парка
парализиране парафйнолечсние паркёт; паркёти, (два и т.н.)
паралингвистика нарафйнотерапия паркёта
паралипомёна парафирам, -аш паркетен, паркётния(т),
паралитйк; паралитйци, (двама и парафйране паркетна, паркетно; паркетни
т.н.) паралитйци парафраза паркетин
паралитйчен, паралитйчния(т), парафразйрам, -аш паркетйна
паралитйчна,паралитйчно; парафразйране паркеточистач; паркеточистачи,
паралитични параход; параходи, (два и т.н.) (двама и т.н.) паркеточистачи
паралитйчка парахода паркетчйя; паркетчйи, (двама и
паралич параходен, параходния(т), т.н.) паркетчйи
паралйя; паралии, (двама и т.н.) параходна, параходно; паркинг; паркинги, (два и т.н.)
паралйи параходни паркинга
парамагнетйзъм, параходство; параходства паркингмясто; паркингместа
парамагнетйзмът, парашут; парашути, (два и т.н.) паркинсонйзъм.
парамагнетйзма парашута паркинсонйзмът,
парамагнетйчен, парашутен, парашутния(т), паркинсонизма
парамагнетйчиия(т), парашугна, парашутно; Паркинсонов
парамагнетйчна, парашутни паркйрам, -аш
парамагнетйчно; парашутизъм, парашутйзмът, паркйран
парамагнетйчни парашутизма паркйране
параметър; параметри, (два и т.н.) парашутист; парашутисти, парков
параметъра (двама и т.н.) парашутйсти паркомясто; паркоместа
паранойк; паранойци, (двама и парашутйстка паркостройтел, -ят, -я;
т.н.) паранойци парвам (се), -аш паркостройтели, (двама и т.н.)
453
паркостройтел
паркостройтели пароструйка парфюмерист; парфюмеристи,
паркостроителство паротурбйнен, (двама и т.н.) парфюмеристи
паркур паротурбйнния(т), парфюмерйстка
парлама паротурбйнна, паротурбйнно; парфюмерия; парфюмерии
парламент; парламенти, (два и паротурбйнни парфюмирам (се), -аш
т.н.) парламента парса парфюмйран
парламентарен, партакеши парфюмиране
парламентарния(т), партенка парнал; парцали, (два и т.н.)
парламентарна, парламентарно; партеногенеза парцала
парламентарни п&ртер; партери, (два и т.н.) парцалана
парламентаризъм, партера парцаланко; парцаланковци,
парламентарйзмът, партерен, партерния(т), (двама и т.н.) парцаланковци
парламентаризма партерна, партерно; партерни парцален, парцаления(т),
парламентарйст; парти; партита парцалена, парцалено;
парламентаристи, (двама и т.н.) партида парцалени
парламентарйсти партйден, партйдния(т), парцалйв
иарламентарйстка партйдна, партйдно; партйдни парцел; парцели, (два и т.н.)
парламентьор; парламентьори, партиен, партййния(т), партийна, парцела
(двама и т.н.) парламентьори партийно; партийни парцелен, парцелния(т),
парлив партйец; партийци, (двама и т.н.) парцелна, парцелно; парцелни
парлйвост, парливостга партийци парцелйрам, -аш
пармезан партизанин; партизани, (двама и парцелйране
пармена т.н.) партизани парциален, парциалния(т),
парна (се), -еш партизанка парциална, парциално;
парник; парници, (два и т.н.) партизански парциални
парника партизанствам, -аш парцуца
парников партизанстване парче; парчета
парно-въздушеи, партизанство парченце; парченца
парно-въздушния(т), партизанщина паря (се), -иш
парно-въздушна, партийка парене
парно-въздушно; партййнополитйчески парясам (се), -аш
парно-въздушни партййност, партийността парясан
пародиен, пародййния(т), нартикул&рен, партикуларния(т), парясвам (се), -аш
пародийна, пародийно; партикуларна, партикуларно; парясване
пародййни партикуларни нарясник; парясници, (двама и т.н.)
пародййност, пародийността партикуларизации; парясници
пародйрам, -аш партикуларизации парясница
пародиране партитивен, партитивния(т), пас, -ът, -а; пасове, (два и т.н.) паса
пародия;пародии партитивна, партитивно; паса, -еш
пародонтоза партитивни пасане
пароксйзъм, пароксйзмът, партитура пасаван; пасавани, (два и т.н.)
пароксизма партитурен, партитурния(т), пасавана
парола партитурна, партитурно; пасаванен, пасаванния(т),
паромаслен, паромасления(т), партитурни пасаванна, пасаванно;
паромаслена, паромаслено; партия; партии пасаванни
паромаслени партнйрам, -аш пасаж; пасажи, (два и т.н.) пасажа
паронагревател, -ят, -я; партниране пасажен, пасажния(т), пасажна,
паронагреватели, (два и т.н.) партньор; партньори, (двама и пасажно; пасажни
паронагревателя т.н.) партньори пасажер; пасажери, (двама и т.н.)
пароийм; паронйми, (два и т.н.) партньорка пасажери
паронйма партньбрство; партньорства пасажерски
парообразен, парообразния(т), партушйна пасат; пасати, (два и т.н.) пасата
парообразна, парообразно; парфе; парфета пасатен, пасатния(т), пасатна,
парообразни парфюм; парфюми, (два и т.н.) пасатно; пасатни
паропровод; паропроводи, (два и парфюма пасатор; пасатори, (два и т.н.)
т.н.) паропровода парфюмериен, пасатора
паропроводен, парфюмерййния(т), пасбище; пасбища
паропроводния(т); парфюмерийна, пасбищен, иасбищния(т),
паропроводна, паропроводно; парфюмерийно; парфюмерийни пасбищна, пасбищно; пасбищни
паропроводни парфюмерййно-козметйчен, пасвам, -аш
пароразиределйтел, -ят, -я; парфюмерййно-козметичния(т), пасване
пароразпределйтели, (два и парфюмерийно-козметична, пасианс; пасианси, (два и т.н.)
т.н.) пароразпределйтеля парфюмерийно-козметично; пасианса
паросйлов парфюмерййно-козметичи пасйв; пасиви, (два и т.н.) пасива
454
патронен
пасивен, пасйвния(т), пасйвна, пастьоризирам, -аш патолог; патолози, (двама и т.н.)
пасйвно; пасйвни пастьоризйран патолози
пасивност, пасивността пастьоризйране патологйчен, патологйчния(т),
пасион; пасиони, (два и т.н.) насувам, -аш патологйчна, патологйчно;
пасиона пасуване патологйчни
пасйрам, -аш пасхален, пасхалния(т), пасхална, патологйчност, патологичностга
пасйран пасхално; пасхални патология; патологии
пасйране пасхалия; пасхалии патологоанатом;
пасище; пасища пат, -ът, -а; патове, (два и т.н.) пата патологоанатоми, (двама и т.н.)
пасищен, пасшцния(т), пасищна, патагонец; патагонци, (двама и патологоанатоми
пасищно; пасшцни т.н.) патагонци патологоанатомйчен,
паскал; паскали, (два и т.н.) патагонка патологоанатоми чния(т),
паскала патагонски патологоанатомйчна,
пасквйл; пасквили, (два и т.н.) пата-кюта патологоанатомйчно;
пасквйла п&те; патета патологоанатомйчни
пасквйлен, пасквйлния(т), патент; патента, (два и т.н.) патента патолбгоморфология
пасквйлна, пасквйлно; патентен, патёнтния(т), патентна, патоморфология
пасквйлни патентно; патентни патоног; патоноги
пасмантериен, патентов патопсихология
пасмантерййния(т), патентовам, -аш патос
пасмантерййна, патентован патосен, патосния(т), патосна,
пасмантерййнно; патентоване патосно; патосни
пасмантерийни патер; патери, (двама и т.н.) патрав
пасмантерия патери патрахйл; патрахйли, (два и т.н.)
ийсмина патерик; патерици, (два и т.н.) патрахйла
пасмо; пасма патерика патриарх; патриарси, (двама и т.н.)
пасна, -еш п&терица патриарси
паспарту; паспартута патерналйзъм, патерналйзмът, патриархален, патриархалния(т),
паспорт; паспорта, (два и т.н.) патерналйзма патриархална, патриархално;
паспорта патерналистйчен, патриархални
паспортен, паспортния(т), патерналистйчния(т), патриархалнобйтов
паспортна, паспортно; патерналистйчна, патриархалност,
паспортни патерналистйчно; патриархалността
паст, пастта патерналистйчни патриархат
пйста патетика патриаршески
паство; паства патетичен, патетйч1шя(т), патриаршия; патриаршии
пастёл, -ът, -а; пастели, (два и т.н.) патетйчна, патетйчно; патримониален,
пастёла патетйчни патримониалния(т),
пастелен, пастёлния(т), пастелна, патетйчност, патетичността патримониална,
пастелно; пастелни п&тешки патримониално, патримониални
пастёт; пастети, (два и т.н.) патйло; патила патримониум
пастёта патйна патриот; патриота, (двама и т.н.)
пастйл; пастйли, (два и т.н.) патинйрам, -аш патриота
пастйла патинйран патриотар, -ят, -я; патриотари,
пастир; пастйри, (двама и т.н.) патинйране (двама и т.н.) патриотари
пастйри патица патриотарка
пастирка патичарник; патичарници, (два и патриотарски
пастирски т.н.) патичарника патриотарство
пастйш; пастйши патка патриотйзъм, патриотйзмът,
пастор; пастори, (двама и т.н.) патладжан; патладжани, (два и патриотйзма
пастори т.н.) патладжана патриотйчен. патриотйчния(т),
пасторал; пасторали, (два и т.н.) патл&к; патлаци, (два и т.н.) патлака патриотйчна, патриотйчно;
пасторала пато анатом; патоанатоми, (двама патриотйчни
пасторален, пасторалния(т), и т.н.) патоанатоми патриотка
пасторална, пасторално; п&тоанатбмия патрициански
пасторални патов патрицийнство
пасторски патогенеза патрйций, -ят, -я; патриции,
пасторство патогенен, патогённия(т), (двама и т.н.) патрйции
пастрок; пастроци, (двама и т.н.) патогенна, патогенно; патрон; патрони, (два и т.н.)
пастроци патогенни патрона
пастря, -иш патогёния; патогении патронаж
пастрене патография патрондаш; патрондаши, (два и
пастърма патозоология т.н.) патрондаша
пастьоризация; пастьоризации паток; патоци, (два и т.н.) патока патронен, патронния(т),
455
патронен
патронна, патронно; патронни пашкулопроизводйтел2, -ят, -я; пёвджъра
патроним; патронйми, (два и т.н.) пашкулопроизводйтели, (два пейзаж; пейзажи, (два и т.н.)
патронима и т.н.) пашкулопроизводйтеля пейзажа
патронимия (нелице) пейзажен, пейзажния(т),
патронник; патронници, (два и пащърнак пейзажна, пейзажно; пейзажни
т.н.) патронника паяжина пейзажист; пейзажиста, (двама и
патрул; патрули, (два и т.н.) паяжииен, паяжинния(т), т.н.) пейзажиста
патрула паяжиниа, паяжинно; паяжинни пейзажистка
патрулен, патрулния(т), паяжипов пёйка
патрулна, патрулно; патрулни паяк; паяци, (два и т.н.) паяка пёйнтбол
патрулирам, -аш ц&яков пейоративен, пейоратйвния(т),
патрулиране паякообразен, паякообразния(т), пейоративна, пейоративно;
патък; патьци, (два и т.н.) патъка палкообразна, палкообразно; пейоратйвни
патърдйя; патьрдйи паякообразни пёйсмёйкър; пёйсмёйкъри, (два и
патя, -иш паянтов т.н.) пёйсмёйкъра
пауза певачка пек, -ът, -а
паун; пауни (два и т.н.) пауна псвёц; певци, (двама и т.н.) певцй пека (се), -ёш
паунд; паунди, (два и т.н.) паунда певйца пекар, -ят, -я; пекари, (двама и т.н.)
паунов пёвчески пекари
паунски педагбг; педагози, (двама и т.н.) пекарка
паупер; паупери, (двама и т.н.) педагози пекарна
паупери педагогика пекарница
пауперизация иедагогйчен, педагогйчния(т), пекарски
пауперизйрам, -аш педагогична, педагогйчно; пёквам, -аш
пауперизйране педагогйчни пекинёз; пекинёзи, (два и т.н.)
пауперйзъм, пауперйзмът, педагогйчески пекинёза
пауперйзма педагожка пекйнец; пекйнци, (двама и т.н.)
паус педал; педали, (два и т.н.) педала пекйнци
пафкам, -аш педант; педанта, (двама и т.н.) пекинка
пафкане педанта пекински
пафта педантйзъм, педантйзмът, пёкна, -еш
пациент; пациента, (двама и т.н.) педантйзма пексимёт
пациента цедантйчен, педантйчния(т), пектйн
пациентка педантична, педантично; пектйнов
пациёнтски педантйчни пелена
пацифйзъм, пацифйзмът, педантичност, педантичността пеленаче; пеленачета
пацифизма педантка пёленг; пёленги, (два и т.н.)
пацифист; пацифисти, (двама и педантствам, -аш пеленга
т.н.) пацифиста педйнтстване пеленгатор; пеленгатори, (два и
пацифистйчен. педераст; педераста, (двама и т.н.) т.н.) пеленгатора
пацифистйчния(т), педераста пеленгация; пеленгации
пацифистйчна, пацифистйчно; педерастйя пеленгйрам, -аш
пацифистйчни педерастки пеленгнране
пацифистка педиатричен, педиатрйчния(т), пелерйна
пацифйстки педиатрйчна, педиатрйчно; пеликан; пеликани, (два и т.н.)
пача педиатрйчни пеликана
пачавра педиатрия пеликанов
пачанга педиатър; педиатри, (двама и т.н.) пелйн
пачи, пачия(т), пача, паче; пачи педиатри пелйнов
пачка педикюр пёлкомпас; пёлкомпаси, (два и
пачуърк педикюрнст; педииорйста, т.н.) пёлкомпаса
паша (двама и т.н.) педиюорйста пелопонёскн
паша; пашй, (двама и т.н.) пашй педикюрйстка пелтё; пелтёта
пашалък; пашалъци, (два и т.н.) педология пелтёк; пелтёци, (двама и т.н.)
пашалъка педофйл; педофйли, (двама и т.н.) пелтёци
пашкул; пашкули, (два ит.н.) педофйли пелтёча, -иш
пашкула педофилия пелтёчене
пашкулен, пашкуления(т), педофйлски пел юр
пашкулена, пашкулено; педофйлство пелюрен, пелюрения(т),
пашкулени пёдя пелюрена, пелюрено; пелюрени
пашкулопроизводйтел', -ят, -я; пёене пембён, пембёния(т), пембёна,
пашкулопроизводйтели, (двама пёенка пембёно; пембёни
и т.н.) пашкулопроизводйтели пежб пёмза
(лице) пёйджър; пёйджъри, (два и т.н.) пенал, пенали, (два и т.н.) пенала
456
перпендикулярен
пендар, -ът, -а; пендари, (два и т.н.) пепелянка
пецдара, и пендара перипетия; перипётии
пеперуда перископ; перископи, (два и т.н.)
пёндел; пендели, (два и т.н.) пеперуд&рка
пёпдела перископа
пеперударски перископйчески
пенджабец; пенджабци, (двама и пеперуден, пеперудения(т), перископски
т.н.) пенджабци пеперудена, пеперудено;
пенджйбка перисталтика
пеперудени перитонёум
пенджабски пеперудоцвётен,
пёнеие перитонйт; перитонйта, (два и
пеперудоцвётния(т), т.н.) перитонйта
пенест пеперудоцветна,
пени;пёнита перифёреи, перифёрния(т),
пеперудоцвётно; перифёрна, перифёрно;
пенис; пениси, (два и т.н.) пениса пеперудоцветни перифёрни
пеницилин; пеницилини пепит
пеницилинов перифериен, перифёрийния(т),
пепитен, пепйгения(т), пепитена, пернфёрийна, перифёрийно;
пёнкилер пепитено;пепитени
пенлив периферийни
пеплобетон периферйчен, периферйчния(т),
пенлйвосг, пенливостта пепсин
пенобетон периферйчна, периферйчно;
пер, -ът, -а; пёрове, (двама и т.н.) периферйчни
пеногипс пёрове перифёрия; перифёрии
пенообразен, пенообразния(т), пера, -ёш перифраза
пенообразна, пенообразно; пералня перифразйрам, -аш
пенообразни ператен, ператния(т), ператна, перифразйране
ценообразуващ ператно; ператни перифрастйчен.
пенопласт; пенопласта перач; перачи, (двама и т.н.) перачи перифрастйчния(т),
пеносиликат; пеносиликата перачка
пеностъкло перифрастйчна,
перачница перифрастачно; перифрастйчни
пенс, -ът, -а; пёнсове, (два и т.н.) перваз; первази, (два и т.н.) перваза
пенса перихёлий, -ят, -я
пёрвам, -аш пёрка
пенсионен, пенсионния(т), пёрване пёркам (се), -аш
пенсионна, пенсионно; перверзен, первёрзния(т), пёркане
пенсионни первёрзна, первёрзно; пёрко; пёрковци, (двама и т.н.)
пенсионер; пенсионери, (двама и первёрзни пёрковци
т.н.) пенсионери первёрзия; первёрзии
пенсионерка перкусионйст; перкусионйста,
пергамёнт; пергамёнти, (два и т.н.) (двама и т.н.) перкусионйсти
пенсионерски пергамёнта перкусня;перкусии
пенсионирам (се), -аш нергамёнтен, пергамёнтния(т), пёрла
пенсионйран пергамёнтаа, пергамёнтно;
пенсиониране пёрлен, пёрления(т), пёрлена,
пергамёнтни пёрлено; пёрлени
пенсия;пенсии пергамёнтов перлон
пенсне; пенснёта пергёл; пергёли, (два и т.н.) пергела перм, -ът, -а
Пентагон; пентагони, (два и т.н.) пёргола перманганат
Пентагона пердах перманёнтен, перманёнтния(т),
пентагрйм; пентаграми, (два и т.н.) пердаша, -иш
пентаграма перманёнтна, перманёнтно;
пердашене перманентни
пентаёдър; пентаёдри, (два и т.н.) пердё; пердёта пермаиёвтност,
пентаёдьра перекендё; перекендёта перманентността
пентамётър; пентамётри, (два и пёрест пёрмски
т.н.) пентамётъра перигёй, -ят, -я
пентатоника пермутация; пермутащш
перикардий, -ят, -я пёрна (се), -еш ■■ ■
пеньоар, -ът, -а; пеньоари, (два и перикардит пернат
т.н.) пеньоара перила (само мн.ч.)
пеня (се), -иш перничанин; перничани, (двама и
перилен, перйлния(т), перйлна, т.н.) перничани
пенявя се, -иш перилно; перилни перничанка
пенявене перимётьр; периметри, (два и т.н.)
пепел пёрнишки
периметъра перо; пера
пёпелен, пёпелния(т), пёпелна, период; периоди, (два и т.н.) перодръжка
пёпелно; пёпелни периода
пепелив перон; перони, (два и т.н.) перона
периодизация; периодизации перонен, перонния(т), перонна,
пепелище; пепелища периодика перонно;перонни
пепелник; пепелници, (два и т.н.) периодичен, периодйчния(т), пероноспбра
пепелника периодична, периодично;
пепелница перпендикуляр, -ът, -а;
периодични перпендикуляри, (два и т.н.)
пепеляв периодйчески
пепеляворус перпендикуляра
периодичност, периодичността перпендикулярен.
457
перпендикулярен
перпендикулярния(т), перфёктивност, пестёне
перпендикулярна, перфективността пестил
перпендикулярно; перфекционизйрам (се), -аш пестицид; пестициди, (два и т.н.)
перпендикулярни перфекционизйране пестицида
перпендикулярност, перфекционйзъм, пестнйк; пестнйци, (два и т.н.)
перпендикулярности перфекционйзмът, пестника
перпетуум-мобиле перфекционизма пестнйца
перси (само мн.ч.) перфекционист; пестя, -йш
перейец; переййци, (двама и т.н.) перфекциониста, (двама и т.н.) песъклйв
переййци перфекциониста песъклйво-глйнест
переййка перфйден, перфйдния(т), песъклйво-глинестопочвен,
персийски перфидна, перфидно; перфидни песъклйво-
персона нерфйдност, перфидността глинестопочвення(т),
персонаж; персонажи (два и т.н.) пёрфокарта песъкливо-глинестопочвена,
персонажа пёрфолёнта песъкливо-глинестопочвено;
персонажен, персонажния(т), перфоратор; перфоратори, (два и песъюшво-глинестопочвени
персонажна, персонажно; т.н.) перфоратора песъкодобйвен,
персонажни перфорация; перфорадии песъкодобйвния(т),
персонал; персонали, (два и т.н.) перфорирам, -аш песъкодобйвна,песъкодобйвно;
персонала перфорйран песъкодобйвни
персонален, персоналния(т), перфориране песъкозадържател, -ят, -я;
персонална, персонално; перцё; перца песъкозадържатели, (два и т.н.)
персонални иерцепиёнт; перцепиёнти, (двама песъкозадържателя
нерсоналнзйрам, -аш и т.н.) перцепиёнти песъкоразпръсквач;
персонализйране перцёптор; перцёптори, (два и песъкоразпръсквачи, (два и
персонификация; т.н.) перцёптора т.н.) песъкоразпръсквача
персонификации перцёпция; перцёпции песъкоутайтел, -ят, -я;
персонифицйрам, -аш пёрча се, -иш песъкоутайтели, (два и т.н.)
нерсонифицйран перчём; перчёми, (два и т.н.) песъкоутайтеля
персонифицйране перчёма песъчйнка
перспектйва перчемлйя; перчемлйи, (двама и песъчлйв
перспектйвен, перспектйвния(т), т.н.) перчемлйи песъчлйвост, песъчливостта
перспективна, перспективно; перчёне пет, петте
перспективни пёря (се), -иш пета
перспектйвност, пёрене петак; петаци, (два и т.н.) петака
перспективността пес, -ът, -а; пёсове, (два и т.н.) пётало; петала
пертурбация; пертурбации пёса петаче; петачета
перуанец; перуанци, (двама и т.н.) пёсен петвекбвен, петвековния(т),
перуанци пёсенен, пёсетшя(т), пёсенна, петвековна, петвековно;
перуанка пёсенно; пёсенни петвековни
перуански пёсенност, песенността петгодишен, петгодишния(т),
перука песёта петгодишна, петгодишно;
перукёр; перукёри, (двама и т.н.) песимизъм, песимизмът, петгодишни
перукёри песимизма пётгодйшнина
перукёрка песимист; песимиста, (двама и петдесёт, петдесеттё
перунйка т.н.) песимиста петдесетак; петдесетаци, (два и
перушан; перушани, (двама и т.н.) песимистйчен, т.н.) петдесетака
перушани песимистйчния(т), петдесётгодйшен,
перушйна песимистична, песимистично; петдесётгодгацния(т),
перушйнен, перушйнения(т), песимистични петдесётгодйшна,
перушйнена, перушинено; песимистйчески петдесётгодишно;
перушйнени песимйстка петдесётгодишни
пёрущенец; пёрущенци, (двама и пёсничка петдесётгодйшнина
т.н.) пёрущенци песнопёние петдесёти
пёрущенка песнопоец; песнопойци, (двама и петдесетйна
пёрущенски т.н.) песнопойци петдесетолёвка
перфёкт; перфёкти, (два и т.н.) песнопбйка петднёвен, петднёвния(т),
перфёкта песо петднёвна, петднёвно;
нерфёктен. перфёктния(т), песоглавец1; песоглавци, (два и петднёвни
перфёкгна, перфёктно; т.н.) песоглавеца (нелице) петднёвка
перфёктни песоглйвец2; песоглавци, (два и петёл, -ът, -а; петли, (два и т.н.)
перфектйвен, перфектйвния(т), т.н.) песоглавци (лице) петёла
перфективна, перфективно; пестелив петёлка
перфекгавни пестеливост, пестеливостта пётербургски
458
п ехотно-тан ков
пстетажен, пететажния(т), петнайсетднёвния(т), петрография
пететажна, пететажно; петнайсетдневна, петрографски
пететажни петнайсстдневно; петродблар, -ът, -а; петродолари,
петзвезден, петзвездния(т), петнайсетднёвни,и (два и т.н.) петродолара
петзвездна, петзвездно; петнадесетдневен петрол
петзвездни петнайсети и петнадесети петролен, петролния(т),
пети, -ят, -я петнайсетйна и петнадесетйна петролна, петролно; петролни
петилетен, петилетния(т), петнёне петролбгия
петилетна, петилетно; петнист петролодобив
петилетни петно; петна петролодобйвен,
петилетка петня, -йш петролодобйвния(т),
петима, петимата петоактен, петоактния(т), петролодобйвна,
петимен, петимния(т), петимна, петоактна, петоактно; петролодобйвно;
петимно; петимни петоактни петролодобйвни
петйт петобален, петобалния(т), петролоносач; петролоносачи,
петифура петобална, петобално; (два и т.н.) петролоносача
петйца петобални петролопровод; петролопроводи,
петиционен, петиционния(т), петоббец; петобойци, (двама и т.н.) (два и т.н.) петролопровода
петиционна, петиционно; петобойци петролоработник;
петиционни пе гобой, -ят, -я петролоработници, (двама и
петиция; петиции петокласник; петокласници, т.н.) петролоработници
петкратен, петкратния(т), (двама и т.н.) петокласници петромаксов
петкратна, петкратно; петокласница петрохймия
петкратни петокласничка пётсётов
петлб; петлета петокнйжие петсрйчен, петсрйчния(т),
петлйца петолёвка петсрйчна, петсрйчно;
иетльов петолйние петсрйчни, и петосрйчен
петмез; петмези, (два и т.н.) петолйстен, петолйстния(т), пётстёпенен, пётстёпенния(т),
петмеза петолйстна, петолйстно; пётстёпенна, пётстёпенно;
петмесечен, петмесечния(т), петолйстни пётстёпенни, и петостёпенен
петмесечна, петмесечно; петолйстник; петолйстници, (два пётстотен, пётстотния(т),
петмесечни и т.н.) петолйстника пётстотна, пётстотно;
петмилионен, петмилионния(т), петолъчен, петолъчния(т), пётстотни
петмилионна, петмилионно; петолъчна, петолъчно; пётстотин, петстотинтё
петмилионни петолъчни пётстотингодйшен,
петмииутен, петминутния(т), петолъчка пётстотингодйшния(т),
петминутна, петминутно; петорен, петорния(т), петорна, пётстотингодйшна,
петминутни петорно;петорни пётстотингодишно;
петминутка петорка пётстотингодйшни
петнадесет, петнадесетте, и петосрйчен, петосрйчния(т), пётстотингодйшнина
петнайсет петосрйчна, петосрйчно; пёттбнен, пёттонния(т),
петнадесетгодишен, петосрйчни, и петсрйчен пёттонна, пёттонно; пёттонни
петнадесетгодйшния(т), петостён; петостёни, (два и т.н.) петуния; петунии
петнадесетгодишна, петостёна пётура
петнадесетгодишно; петостепенен, петостёпенния(т), пётхйляден, пётхйлядния(т),
петнадесетгодишни, и петостёпенна, петостёпенно; пётхйлядна, пётхйлядно;
петнайсетгодишен петостёпенни, и пётстёпенен пётхйлядни
петнадесетдневен, петохлёбие петчлёнен, петчлённия(т),
петнадесетдневния(т), петоъгълен, петоъгьлния(т), петчлённа, петчлённо;
петнадесетдневна, петоъгъдна, петоъгълно; петчлённи
петнадесетдневно; петоъгыши петчлёнка
петнадесетдневни,и петоъгълннк; петоъгьлници, пёт-шёст
петнайсетдневен (два и т.н.) петоъгълника пёт-шестйма
петнадесети и петнайсети петпроцёнтов пётък; пётъци, (два и т.н.) пётъка
петнадесетйна и петнайсетйна петрификация петънцё; петънца
петнайсет, петнайсетте, и петричанин; петричани, (двама и пётьчен, пётьчния(т), пётьчна,
петнадесет т.н.) петричани пётьчно; пётьчни
петнайсетгодйшен, петрич&нка пехота
петнайсетгодйшния(т), пётрички пехотен, пехотния(т), пехотна,
петнайсетгодишна, петровка пехотно; пехотни
петнайсетгодишно; петровски пехотйнец; пехотинци, (двама и
петнайсетгодишни, и петрогеиёза т.н.) пехотинци
петнадесетгодишен петрограф; петрографи, (два и т.н.) пехотйнски
петнайсетдневен, петрографа пехотно-танков
459
печал
печал т.н.) пещерняци пик, -ът, -а; пикове, (два и т.н.) пйка
печалба пёщерски пика
печалбар, -ят, -я; печалбари, пёя, -еш пик&нтен, пикантния(т),
(двама и т.н.) печалбари пи пикантна, пикантно; пикантни
печален, печалния(т), печална, пианино; пианйна пикантёрия; пикантёрии
печално; печални пианйсимо пикангност, пикантността
печат; печати, (два и т.н.) печата пианист; пианисти, (двама и т.н.) пикап; пикали, (два и т.н.) пикапа
печатам, -аш пианйсти пик&я, -еш
печатан пианистка пикйене и пикапе
печатане пиано; пиана пйкел; пйкели, (два и т.н.) пйкела
печатар, -ят, -я; печатари, (двама пианбла пикёт
и т.н.) печатари пиар, -ът, -а; пиари, (двама и т.н.) пикйрам, -аш
печатарка пиари пикйране
печатарски пиарка пйкла
печатарство пиаца пиклйв
печатен, печатния(т), печатна, пйвкост, пивкостта пйкльо; гшкльовци, (двама и т.н.)
печатно; печатни нйвннца пйкльовци
печатница пйво; пива пйкник; пйкници, (два и т.н.)
печёлене пивовар, -ят, -я; пивовари, (двама пикника
печеливш и т.н.) пивовари пикня
печёля, -иш пивоварен, пивоварния(т), пйков
печенёг; печенеги и печенёзи пивоварна, пивоварно; пйколо; пйкола
(обикн. в мн.ч.) пивоварни пи-комплёкс
печенёжки пивоварна пйкоч
пёчено пивоварница пйкочен, пйкочния(т), пйкочна,
печивб;печива пивоварство пйкочно; пйкочни
печка пивоквас. -ът, -а п й к о ч н о - п о .н ж
печорски пйвот; пйвоти, (два и т.н.) пйвота никрйн
печурка пйвък, пйвкия(т), пивка, пивко; пикринов
пеш, -ът, -а; пёшове, (два и т.н.) пйвки пйксел; пиксели, (два и т.н.)
пёша пигмей, -ят, -я; пигмёи, (двама и пиксела
пеш (нарч.) т.н.) пигмёи пйкселен, пйкселния(т),
пеша пигмёйски пйкселна, пикселно; пикселни
пешеходен, пешеходния(т), нигмёнт; пигмёнти, (два и т.н.) пиктограма
пешеходна, пешеходно; пигмёнта пиктография
пешеходни пигментация; пигментации пиктографски
пешехбдец; пешеходци, (двама и пигмёнтен, пигмёнтния(т), пикьбр; пикьори, (двама и т.н.)
т.н.) пешеходци пигмёнтна, пигмёнтно; пикьори
пешеходка пигмёнтни пикьорскн
пешехбдство пигментйрам (се), -аш пила
пёши иигментйран пилаф; пилафи, (два и т.н.) пилафа
пёшка пигмеи тиране пйле; пйлета
пешкйр; пешкйри, (два и т.н.) пиедестал; пиедестали, (два и т.н.) пилёене
пешкйра пиедестала пйлене
пешком пиёзоелектрйчески пйлешки
пещ, пещта пиёзоелектрйчество пилёя (се), -еш
пещар, -ят, -я; пещарн, (двама и пиемонтец; пиемонтци, (двама и пйлзенски
т.н.) пещари т.н.) пиемонтци пилигрйм; пилигрими, (двама и
пещарски пйене т.н.) пилигрими
пёщерец; пёщерци, (двама и т.н.) пиёса пилигрймски
пёщерци пиеска пилигрймство
пёщерка пиета пйлинг; пйлинги, (два и т.н.)
пёщерски пиетёт пйлинга
пещемал, пещемали, (два и т.н.) пижама пйлингмаска
пещемала пийвам, -аш пйлингов
пешей, пёщния(т), пёщна, пёщно; нййване пилон; пилони, (два и т.н.) пилона
пёщни пййна, -еш пилбт; пилота, (двама и т.н.)
пещера пййпшоу; пййпшоута пилота
пёщерен, пёщерния(т), пёщерна, пийпълметрйчен, пилотаж
пёщерно; пёщерни пийпълметрйчния(т), пилотен, пилотния(т), пилотна,
пёщерец; пёщерци, (двама и т.н.) пийпълметрйчна, пилотно; пилотни
пёщерци пийпълметрйчно; пилотйрам, -аш
пёщерка пийпълметрйчни пилотйране
пещерняк; пещерняци, (двама и пййпълмётрия пилотка
460
писък
пилбтски пирамидовйден, пируёт; пируёти, (два и т.н.)
пилчар1, -ят, -я; пилчари, (двама пирамндовйдння(т), пируёта
и т.н.) пилчари (лице) пирамидовйдна, пиршество; пиршества
пилчар2, -ят, -я; пилчари, (два и пирамидовйдно; писалище; писалища
т.н.) пилчаря (нелицс) пирамидовйдни писалищен, писалщцния(т),
пилч&рник; пилчарници; (два и пирамидон; пирамидони, (два и писалищна, писалицно;
т.н.) пилчарника т.н.) пирамидона писалищни
пиля, -йш пират; пирати, (двама и т.н.) писйлка
ни-мезон пирати пйсан
пинакотека пиратски писан
пинакотечен, пинакотёчния(т), пиратствам, -аш писана
пинакотёчна, пинакотёчно; пирйтстване писание
пинакотёчни пиратство пйсар, -ят, -я; писари, (двама и
пингвин; пингвини, (два и т.н.) пирдбпец; пирдопци, (двама и т.н.) т.н.) писари
пингвина пирдопци пйсарка
пйнг-понг пирдопка пйсарство
пйнгпонгов пирдопскн писарушка
пиния; пинии пйрей, -ят, -я; пйреи, (два и т.н.) писател, -ят, -я; писатели, (двама
пйнкод; пйнкодове, (два и т.н.) пйрея и т.н.) писатели
пйнкода пиренейски писателка
пинсёта и пинсёти пйрински писателски
пннтйя; пинтии, (двама и т.н.) пирйнч писателствам, -аш
пинтйи пирйнчен, пирйнчения(т), писателстване
пинцет и пинцета пирйнчена, пирйнчено; писателство
пйнчер; пйнчери, (два и т.н.) пирйнчени писач; писачи, (двамаит.н.)писачи
пинчера пирйт пйсвам, -аш
пионер; пионери, (двама и т.н.) пйров пйсване
пионери пирогравюра писёц; писци, (два и т.н.) писёца
пионерка пирограф; пирографи, (два и т.н.) пйсй; писйта
пионерски пирографа пискало; пискала
пионёрство пирографен, пирографния(т), пйскам, -аш
пионка пирографна, пирографно; пйскане
пнорёя пирографни писклив
пйпавост, пипавостта пирографйрам, -аш писклйвост, пискливостта
пипало; пипала иирографйране пискун; пискуни, (два и т.н.)
пнпйлце; пипалца пирографйчен, пискуна
пипам (се), -я т пирографйчния(т), пискюл; пискюли, (два и т.н.)
пипане пирографйчна, пирофафйчно; пискюла
пипвам (се), -аш пирографйчни пискюллйя
пйпване пирография пйсмен, пйсмения(т), пйсмена,
пйпе; пипета пирографски писмено; писмени
пипер пнроелектрйчество писмена
пиперка пирожка пйсменост, писмеността
пиперлйв пирокинёза писмо; писма
пнперлйвост, пиперливостта пироксилин писмовен, писмовния(т),
ииперлйя пнроксилйнов писмовна, писмовно; писмовни
пипета пироман; пиромани, (двама и т.н.) писмовник; писмовници, (два и
пипетка пиромани т.н.) писмовника
пйпка пиромания писмоносец; писмоносци, (двама
пйпкав пиром&нтия и т.н.) писмоносци
пйпкавост, пипкавостта пирон; пирони, (два и т.н.) пирона пйсна, -еш
пйпкам се, -аш пироплазма писоар, -ът, -а; писоари, (два и т.н.)
ийпкане пнростйя;пиростйи писоара
пйпна (се), -еш пиросфёра пйс-пйс
пипнешката и пипнешком пиросфёрен, пиросфёрния(т), пйста
пипонест пиросфёрна, пиросфёрно; пйстов
пир, -ът, -а; пирове, (два и т.н.) пира пиросфёрни пистолёт; пистолети, (два и т.н.)
пирамйда пиротерапия пистолета
пирамидален, пирамидалния(т), пиротехнйк; пиротехници, пистолётен, пистолётния(т),
пирамидална, пирамидално; (двама и т.н.) пиротехници пистолётна, пистолётно;
пирамидални пиротёхника пистолетни
пирамйден, пирамйдния(т), пиротехнйчески писукам, -аш
пирамйдна, пирамйдно; пирувам, -аш писукане
пирамидни пируване пйсък; пйсъци, (два и т.н.) пйсъка
461
писъмцё
писъмцё; гшсъмца пиянствам, -аш плакна, -еш
пйта пиянстване плакнене
иитагоров пиянство плам, -ът, -а
питам (се), -аш пияч; пиячи, (двама и т.н.) пиячи пламвам, -аш
пйтане пиячка пламване
пйтанка плавалия пламенен, пламенния(т),
питателен, питателния(т), плавам, -аш пламенна, пламенно; пламенни
питателна, питателно; плаване пламенёя, -еш
питателни плавателен, плавателния(т), пламенёене
питатели ост, питателността плавателна, плавателно; пламенност, пламенността
питая, -еш плавателни пламна, -еш
пйтбул; питбули, (два и т.н.) плавателност, плавателността пламтёж
питбула плавен, плавния(т), плавна, пламтёне
питёен, питёйния(т), питёйна, плавно; плавни пламтя, -йш
питёйно; питёйни плавене пл&мък; пламъци, (два и т.н.)
питекантроп; питекантропи плавка пламъка
питиё; питиёта плавник; плавници, (два и т.н.) план, -ът, -а; планове, (два и т.н.)
питиеиродавец, питиепродавци, плавника плана
(двама и т.н.) питиепродавци плйвност, плавността план-гр&фик; план-графици, (два
питиепродавница плавя, -иш и т.н.) план-графика
пйтка плагиат; плагиати, (два и т.н.) плйнер; планери, (два и т.н.)
пйтомен, пйтомния(т), пйтомна, плагиата планера
пйтомно; пйтомни плагиатор, плагиатори, (двама и планерйзъм, планерйзмът,
пйтомец; питомци, (двама и т.н.) т.н.) плагиатори планерйзма
питомци плагиаторски планерйст; планерйста, (двама и
пйтомност, питомностга плагиаторство т.н.) планерйста
питбн; питони, (два и т.н.) питона плагиатствам, -аш планёта
пиукам, -аш, и п шокам плагиатстване планетарен, планетарния(т),
пиукане и пиюкане плагиатство планетарна, планетарно;
нйу-нйу (межд.) пладне планетарии
пйф-паф (межд.) пладнешки планетарий, -ят, -я; планетарии,
пйф-паф-нуф (межд.) пладнина и пладнина (два и т.н.) планетария
пихтйест пладнище; пладншца нланетариум; планетариуми,
пихтия; пихтии пладнувам, -аш (два и т.н.) планетариума
пихтбсам, -аш пладнуване планётен, планётния(т),
пйца плаж, -ът, а; плажове, (два и т.н.) планетна, планётао; планётни
пицария;пицарии плажа планиметрйчен,
пицикато плажен, плажния(т), плажна, планиметрйчния(т),
пич, -ът, -а; пичове, (двама и т.н.) плажно; плажни планиметрйчна,
пичове плажувам, -аш планиметрйчно; планиметрйчни
пйшка плажуване планимётрия
пйшкам, -аш плаз, -ът, -а; плазове, (два и т.н.) планина
пйшкане плаза планинар, -ят, -я; планинари,
пишкйн плазма (двама и т.н.) планинари
пишман плазматйчен, плазматичния(т), планинарски
пишманя се, -йш плазматична, плазматично; планинарство
пищен, пшцния(т), пищна, плазматични планйнец; 1шанинци, (двама и т.н.)
пшцно; пищни плазмодий, -ят, -я; плазмодии, (два планинци
пищёне и т.н.) плазмодия планйнка
пйщност, пищността плазмохймия планински
пищов; пищови, (два и т.н.) пищова плака планйнско-горски
пищя, -йш плакарда иланйнско-лнвадеп.
пищял; пищяли, (два и т.н.) пшцяла плакат; плакати, (два и т.н.) плаката планйнско-ливадния(т),
пищялка плакатен, плакатния(т), планйнско-ливадна,
пйърсинг; пйърсинги, (два и т.н.) плакатна, плакатно; плакатни планинско-ливадно;
пйърсинга плакатйрам, -аш планйнско-ливадни
пиюкам, -аш, и пиукам плакатйране планйрам, -аш
пиюкане и пиукане плакатист; плакатиста, (двама и планйран
пйя, -еш т.н.) плакатиста планйране
пиявица плакатйстка планировка
пиян плакёт, плакёта, (два и т.н.) плакёта планирбвъчен,
пиян-залян плакйрам, -аш планировъчния(т),
пияница плакйране планировъчна, планировъчно;
пиянски плакйя; плакйи планировъчни
462
плёйм ёйкър
планка платана плача, -еш
планктон, -ът, -а платанов пл&чене
планов платёж плачевен, плачёвния(т),
плановйк; плановици, (двама и платёжен, платёжния(т), плачёвна, плачёвно; плачёвни
т.н.) плановици платёжна, платёжно; платёжни плачёвност, плачевностга
плановйчка платежоспособен, плачешкйта и плачешком
плановост, плановостта платежоспособния(т), плачлйв
планомёрен, планомёрния(т), платежоспособна, плачлйвост, плачливостта
планомерна, планомерно; платежоспособно; плачльо, плачльовци, (двама и
планомерни платежоспособни т.н.) плачльовци
планомёрност, планомерности платежоспособност, плашйло; плашила
нланосннмачен, платежоспособността плашлйв
планоснимачния(т), платёц; платцй, (двама и т.н.) плашлйвост, плашливостга
планоснимачна, платцй плащ, -ът, -а; плащове, (два и т.н.)
планоснимачно;планоснимачни платйка плаща
план-програма платим плащам, -аш
нлан-проспёкг; план-проспёкти, платина плащане
(два и т.н.) план-проспекта платинен, платйнения(т), плащанйца
план-нроспёктов платинена, платйнено; плебей, -ят, -я; плебёи, (двама и
план-смётка платинени т.н.) плебёи
плантатор; плантатори, (двама и платинов плебёйка
т.н.) плантатори платка плебёйски
плантаторски платнар, -ят, -я; платнари, (двама плебёйство
плантация; плантации и т.н.) платнари плебисцйт; плебисцйти, (два и
планувам, -аш платнарка т.н.) плебисцита
плануване платнён, платнёния(т), платнёна, плебисцйтен, плебисцйтния(т),
пл&ншайба платнёно; платнёни плебисцйтна, плебисцйтно;
планшет; планшёти, (два и т.н.) платнёнка плебисцйтни
планшета платнище; платнйща плебс, -ът, -а
пласйрам, -аш платно; платна плевач; плевачи, (двама и т.н.)
пласйране платноход; платноходи, (два и т.н.) плевами
пласмёнт платнохода плевачка
пласмёнтен, пласмёнтния(т), платноходка плёвел; плёвели, (два и т.н.)
пласмёнтна, пласмёнтно; плато; плата плёвела
пласмёнтни платовиден, платовйдния(т), плёвелен, плёвелния(т),
пласт, -ът, а; пластове, (два и т.н.) платовйдна, платовйдно; плёвелна, плёвелно; плёвелни
пласта платовидни плевелясам, -аш
пластачка платонйзъм, платонйзмъг, плевелясвам, -аш
пластёне платонизма плевелясване
пластика платонйк; платонйци, (двама и плевенски
пластилйв т.н.) платонйци плевёне
пластина платонйчен, платонйчния(т), плевенчаннн; плевенчани, (двама
пластйнка платонйчна, платонично; и т.н.) плевенчани
пластир; пластири, (два и т.н.) платонични плевенч&нка
пластйра платонйчески плёвник; плёвници, (два и т.н.)
пластйрен, пластйрния(т), платформа плёвника
пластйрна, пластйрно; платформен, платформения(т), плёвня
пластйрни платформена, платформено; плевра
пластйчен, пластйчния(т), платформени плеврит; плеврйти, (два и т.н.) 1
пластична, пластйчно; платя, -йш плеврйта J
пластични плафон; плафони, (два и т.н.) плеврйтен, плеврйтния(т),
пластйчески плафона плеврйтна, плеврйтно;
пластйчност, пластичността плафоннёра плеврйтни
пластмаса плах плевя, -йш
пластмасов плахост, плахостта пледйрам, -аш
пластрон, пластрони, (два и т.н.) плац, -ът, -а; плацове, (два и т.н.) пледйране
пластрона плаца пледоария; пледоарии
пластя, -йш плацдарм; плацдарми, (два и т.н.) плёзене
пласьор; пласьори, (двама и т.н.) плацдарма плёзя (се), -иш
пласьори плацёнта плёйбёк; плёйбёци, (два и т.н.)
пласьорски плацёнтен, плацёнтния(т), плёйбёка
плат, -ът, -а; платовё, (два и т.н.) плацёнтна, плацёнтно; плейбой, -ят, -я; плёйбои, (двама
плата плацентни и т.н.) плёйбои
платан; платани, (два и т.н.) плач, -ът, -а; плачовё плёймёйкър; плёймёйкъри,
463
плёйм ёйкър
(двама и т.н.) плеймейкъри плетачески плодност, плодностга

плейоф; плейофи, (два и т.н.) плетачество плодов
плейофа плетачна плодовйт
плейър; плейъри, (два и т.н.) плетачница плодовитост, плодовитостта
плейъра плетенйца плбдово-зелеичуков
плексиглас плетенйчен, плетенйчння(т), плододаен, плододайния(т),
плексйт; плексйти, (два и т.н.) плетенйчна, плетенйчно; плододайна, плододайно;
плексйта плетенйчни плододайни
племе; племена плетиво; плетива плодоносен, плодоносния(т),
племенен, племенния(т), плетище; плетища плодоносна, плодоносно;
племенна, племенно; племенни плешив плодоносни
племенник; племенници, (двама плешивёя, -еш плодорезачка
и т.н.) племенници плешивёене плодороден, плодородния(т),
племенница плешивина плодородна, плодородно;
пл&менничка плешивост, плешивостта плодородни
плен, -ът, -а п л ётка плодородие
пленарен, пленарния(т), плёщест плодородност, плодородността
пленарна, пленарно; пленарни плёщене плодосушилня
пленен, пленения(т), пленена, плещи и плёщи плодотворен, плодотворния(т),
пленено; пленени плёщя, -иш плодотворна, плодотворно;
пленер; пленери, (два и т.н.) плеяда плодотворни
пленера плик, -ът, -а; пликове, (два и т.н.) плодотвбрност, плодотворности
пленителен, пленйтелния(т), плйка плодохранйлище;
пленителна, пленително; пликчета плодохранилища
пленителни плйсвам, -аш плодояден, плодоядния(т),
пленйтелност, пленителността плйсване плодоядна, плодоядно;
пленник; пленници, (двама и т.н.) плисё; плисёта плодоядни
пленници плисйрам, -аш плодя се, -йш
пленница плисиран плоещки
плениически плисиране пломба
пленничество плискам (се), -аш пломбирам, -аш
пленничка плйскане пломбйран
пленум; пленуми, (два и т.н.) плйсна (се), -еш пломбиране
пленума плйсък, плисъци, (два и т.н.) плондер; плондери, (два и т.н.)
пленя, -йш плисъка плондера
пленявам, -аш плитка плонж, -ът, -а; плонжове, (два и
пленяване плитководен, плитководния(т), т.н.) гоюнжа
плеоназъм, плеоназмът, плитководна, плитководно; плонжйрам, -аш
плеоназма; плеоназми, (два и плитководни плонжйране
т.н.) плеоназъма плиткоскроён. илоскогорие
плеонастйчен, плеонастйчния(т), плиткоскроёпия(т), плоскодънен, плоскодънния(т),
плеонастйчна, плеонастйчно; шшткоскроёна, плиткоскроёно; плоскодънна, плоскодънно;
плеонастйчни плиткоскроёни плоскодънни
плесен плйткост, плиткостта плоскост, плоскостта
плесенен, плесенния(т), плесенна, плиткоумен, плиткоумния(т), плоскостопие
плесенно; плесенни плиткоумна, плиткоумно; плосък, плоския(т), плоска,
плесенясам, -аш плиткоумни плоско; плоски
плесенясвам, -аш плиткоумие плот, -ът, -а; плотове, (два и т.н.)
плесенясване плитчина плота
плескавица плйтък, плйткия(т), плитка, плбтер; плотери, (два и т.н.)
плескам, -аш плитко; плитки плотера
плескане пловдивски ПЛОХ&
плесна (се), -еш пловдивчанин; пловдивчани, плоча
плесник; плесници, (два и т.н.) (двама и т.н.) пловдивчани нлочар, -ят, -я; плочари, (двама и
плесника, и плесница пловдивчанка т.н.) плочари
плесница и плесник плод, -ът, -а; плодове, (два и т.н.) плбчен, плочния(т), плочна,
плет, -ът, -а; плетове, (два и т.н.) плода гаючно; плочни
плета плоден, плбдния(т), плодна, плочест
плета, -еш плодно;плодни плочка
плетене плод-зеленчук плбчков
плетач; плетачи, (двама и т.н.) плодёие нлочннк; плочници, (два и т.н.)
плетачи плодник; плодници, (два и т.н.) плочника
плетачен, плетачния(т), плетачна, плодника площ, площта
плетачно; плетачни плодников площйд; площади, (два и т.н.)
464
п обозавам
площада плъшбк; плъшоци, (два и т.н.) пневмония; пневмонии
площаден, площадния(т), плъшока пневмопоща
площадна, площадно; гающадни нльосвам (се), -шп пневмотёхника
площадка пльосване пневмоторакс
плувам, -аш пльосна (се), -еш по (предл.)
плуване плювйлник; плювалници, (два и по (част.)
плуввам, -аш т.н.) плювалника поанта
плувване плювам, -аш побавя (се), -иш
плувен, плувния(т), плувна, плюване побавям (се), -яш
плувно;плувни плюене побайвам, -аш
плувец; плувци, (двама и т.н.) плюнка побййване
плувци плюнча (се), -иш побарам, -аш
плувка плюнчене побарвам, -аш
плувки плюс, -ът, -а; плюсове, (два и т.н.) побарване
плувкйня плюса побащим
плувна, -еш плюсвам (се), -аш побая, -еш
плуг, -ът, -а; плугове, (два и т.н.) плюсване победа
плуга плюска победен, побёдния(т), победна,
плуене плюскам, -аш победно; победни
плужек; плужеци, (два и т.н.) плюскане победйтел, -ят, -я; победйтели,
гшужека плюсканица (двама и т.н.) победители
плурализъм, плурализмът, плюш, -ът, -а; плюшове победителка
плурализма плюшен, плюшения(т), плюшена, победоносен, победоносния(т),
плуралистичен. плюшено; плюшени победоносна, победоносно;
плуралистйчния(т), плющёне победоносни
плуралистйчна, плуралистйчно; плющя, -йш победонбсец; победоносци,
плуралистични плюя, -еш (двама и т.н.) победоносци
плуралистйчески плява победя, -йш
плутократ; плутократи, (двама и пляка побеждавам, -аш
т.н.) плутократи плямпало; плямпала побеждаване
плутократйчен, плямпам, -аш побёлвам, -аш
плутократйчния(т), плямпане побёлване
плутократйчна, плутократйчно; пляс побелея, -еш
плутократйчни плясвам (се), -аш побелявам, -аш
плутократйчески плйсване побеляване
плутократскн пляскам (се), -аш побесёдвам, -аш
плутокрация пляскане побеснея, -еш
плутониев плясканица побеснявам, -аш
плутоний, -ят, -я плясък; плясъци, (два и т.н.) побесняване
плуя, -еш плясъка побйвам (се), -аш
плъзгав плячка побйване
плъзгавост, плъзгавостта плячкаджийски побийвам, -аш
плъзгам (се), -аш плячкаджийство побййване
плъзгане плячкаджия; плячкаджии, (двама побйрам (се), -аш
плъзгач; плъзгачи, (два и т.н.) и т.н.) плячкаджии побйране
плъзгача плячкбсам, -аш побйя (се), -еш
плъзна (се), -еш плячкосвам, -аш поблагодари, -йш
плънка плячкосване поблагодарйвам, -аш
плъпвам, -аш пневматичен, пневматйчния(т), поблажёнствам, -аш
плъпване пневматична, пневматйчно; поблазня (се), -иш
плъпна, -еш пневматични поблазням (се), -яш
плъст, плъстга пневматически побледнея, -еш
плъстен, плъстения(т), плъстена, пневматологйчен, побледнявам, -аш
плъстено; шгьстени пневматологйчния(т), побледняване
плът, плътта пневматологйчна, поблейвам, -аш
плътен, плътния(т), шгьтна, пневматологйчно; поблёйване
плътно; плътни пневматологйчни побленувам, -аш
плътност, плътността пневматологйчески поблёя, -еш
плътояден, плътоядния(т), пневматология поблйжа, -еш
плътоядна, плътоядно; пневмобетон поблйзвам, -аш
шгьтоядни пневмомасаж поблйзване
плътски пневмонйчен, пневмонйчния(т), поблуждай, -еш
плъх, плъхът, плъха; плъхове, (два пневмонична, пневмонйчно; поблъскам (се), -аш
и т.н.) шгьха пневмонйчни побозавам, -аш

п о б о зая
побозая, -еш повайкам се, -аш повествовател, -ят, -я;

побоища (само мн.ч.) повайквам се, -аш повествователи,(двама
побой, -ят, -я; побои, (два и т.н.) повали (3 л.) и т.н.) повествователи, и
побоя поваля, -йш повествувател
поббйник; побойници, (двама и повалява (3 л.) повествователен,
т.н.) побойници повалям, -яш повествователния(т),
побойница поваляне повествователна,
поббйническн повардвам, -аш повествователно;
поболедувам, -аш повардя, -иш повествователни,и
поболея (се), -еш поваря, -йш повествувателен
поболи (3 л.) поварявам, -аш повествователност.
побелявам (се), -аш повбеся (се), -йш повествователността, и
поболяване повбесявам (се), -аш повествувателност
поборвам се, -аш повгледам се, -аш повествувам, -аш
поборник; поборници, (двама и повглеждам се, -аш повествувание и повествование
т.н.) поборници повглъбя се, -йш повествувател,-ят, -я;
поборнически повдетиня се, -йш повествуватели,(двама
поббрничество повдйга ми се (3 л.) и т.н.) повествуватели, и
поборя се, -иш повдигам (се), -аш повествовател
побоя се, -йш повдйгане повествувателен,
побоявам се, -аш повдигателен, повдигателния(т), повествувателния(т),
П-образен, П-образния(т), повдигателна, повдигателно; повествувателна,
П-образна, П-образно; повдигателни повествувателно;
П-образни повдйгна (се), -еш повествувателни, и
П-образност, П-образността повдълбая, -еш повествователен
побратим; побратими, (двама и повдървя (се), -йш повествувателност,
т.н.) побратими повдъхновя (се), -йш повествувателност, и
побратимен, побратимения(т), поведа (се), -еш повествователност
побратимена, побратимено; поведение повеся (се), -иш
побратимени поведенски и поведенчески пбвет; повети, (два и т.н.) повета
побратимство повеждам (се), -аш повехвам, -аш и повяхвам
побратнмй се, -йш повеждане повехване и повяхване
побратимйвам се, -я т повей, -ят, -я; повеи, (два и т.н.) повехна, -еш
нобратимйване повея повече
побродя, -иш повейвам, -аш повечерям, -яш
побрбждам, -аш повейване пбвечето
побрулвам, -аш повейна, -еш повечко
побруля, -иш повеление повещйя, -еш
побръмчй, -йш повелйтел, -ят, -я; повелйтели, повея, -еш
побръмчавам, -аш (двама и т.н.) повелйтели повживеи се, -еш
побръщолевя, -иш повелителен, повелйтелния(т), повивам, -аш
побутам, -аш повелителна, повелително; повиване
побутвам, -аш повелителни повйвка
побутване повелйтелка повик; повици, (два и т.н.) повика
побутна, -еш повеля повйкам, -аш
побъбря, -иш повеля, -йш повиквам, -аш
поб^брям, -яш повелявам, -аш повикване
побългаря (се), -йш повереник; повереници, (двама и повиквателен, повиквателния(т),
побългарявам (се), -аш т.н.) повереници повиквателна, повиквателно;
побългаряване повереница повиквателни
побърббрвам, -аш поверие; поверия повиквателна
побърборя, -иш поверителен, поверйтелния(т), повилнея, -еш
побързам, -аш поверителна, поверйтелно; повилнявам, -аш
побързвам, -аш поверителни повинност, повинността
побъркам (се), -аш поверителност, поверителността повйсвам, -аш
побъркан поверя, -йш повйсна, -еш
побърквам (се), -аш поверявам, -аш повися, -йш
побъркване поверяване повисявам, -аш
побъхтвам, -аш повесвам (се), -аш повитая, -еш
побъхтя, -иш повеселй (се), -йш повиша, -йш
побягам, -аш повеселявам (се), -аш повиш&вам, -аш
побягвам, -аш повесмб; повесма повишйване
побягване повест, повестта повишение
побягна, -еш повествование и повествувание повия, -еш
466
п огреб
повкйсвам (се), -аш повторена, повторено; погивам, -аш
повкйсна (се), -еш повторени погйваие
повкоравя (се), -йш повторение погйздвам (се), -аш
повластвам, -аш повторйтелен, повторйтелния(т), погйздя (се), -иш
повлача (се), -иш повторйтелна, повторйтелно; погина, -еш
повлека (се), -ёш повторйтелни поглавоболя, -йш
повлекан; повлекан, (двама и т.н.) повторйтелност, погладувам, -аш
повлекши повторителността погл&дя (се), -иш
иовлекана повторно поглаждам (се), -аш
повлекло; повлекла повторя (се), -иш поглаждане
повличам, -аш повторяемост, повторяемостта пбглед; погледи, (два и т.н.) погледа
повлйчане повтресе ме (3 л.) погледна (се), -еш
повлиявам (се), -аш повтрйса ме (3 л.) поглёждам (се), -аш
повлияя (се), -еш повъздйшам, -аш поглёждане
повлюбя се, -иш повъзмъжавам, -я т поглёзвам (се), -аш
повмёстя (се), -иш повъзмъжея, -еш поглёзване
повод; поводи, (два и т.н.) повода повъобразя си, -йш поглёзя (се), -иш
поводник; поводници, (два и т.н.) повъодушевя (се), -йш поглбждя, -иш
поводника, и поводник повъодушевявам (се), -аш поглозгвам, -аш
поводя, -иш повървя, -йш поглъщам, -аш
повозвам (се), -аш повървявам, -аш поглъщане
повозя (се), -иш повъргйлям (се), -яш поглъщателен,
повой, -ят, -я; повои, (два и т.н.) повърна, -еш поглъщателния(т),
повоя повъртя (се), -йш поглъщателна, поглъщателно;
пбврага повъртявам (се), -аш поглъщателни
повразумя (се), -йш повърхнина погна, -еш
повразумявам (се), -аш повърхнйнен, повърхнинния(т), погиевя (се), -йш
поврат; поврати, (два и т.н.) повърхнйнна, повърхнйнно; погневявам (се), -аш
поврата повърхнйнни погноя, -йш
повратен, повратния(т), повърхност, повърхността погнуса
повратна, повратно; повратни повърхностен, повърхиостния(т), погнуся (се), -йш
пбвраткн и поврйтки (само повърхностна, повърхностно; погнусйвам (се), -аш
мн.ч.) повърхностни погнусяване
повратлйв повърхностност, поговйрвам, -аш
поврачувам, -аш повърхностностга поговйрка
поврёда повявам, -аш поговоря, -нш
повредя (се), -йш повяване погодя, -Йш
поврёждам (се), -аш повярвам, -аш погодя (се), -йш
поврёждане повяхвам, -аш, и повехвам погодявам (се), -аш
поврещя, -йш повяхване и повехване погодяване
новрещявам, -аш погавря се, -иш поголовен, поголовния(т),
повръзло; повръзла погаврям се, -яш поголовна, поголовно;
повръщам, -аш погадая, -еш поголовни
повръщане погаждам (се), -аш погбнвам (се), -аш
повря, -йш погаждане погоня (се), -иш
поврякам, -аш погазвам, -аш погордёя се, -еш
повряквам, -аш погазване погорчй ми (3 л.)
поврякване погазя, -иш погоря. -йш
повряскам, -аш погалвам (се), -аш погостувам, -аш 1
поврясквам, -аш погалване погостя, -йш J
повряскване погаля (се), -иш поготвя, -иш
повсемёстен, повсемёстния(т), погасйм погощ&вам, -аш
повсеместна, повсеместно; погасйтел, -ят, -я; погасйтели, погражданя (се), -йш
повсеместни (двама и т.н.) погасйтели погражданявам (се), -аш
повтарач; повтарачи, (двама и погасителен, погасйтелния(т), погражданяване
т.н.) повтарачи погасителна, погасително; погракам, -аш
повтарачка погасителни погрйквам, -аш
повтарям (се), -яш погася, -йш погракване
повтаряне погасявам, -аш пограничен, погранйчния(т),
повтвърдя (се), -йш погасяване погранична, погранично;
повтвърдявам (се), -аш погача погранични
повтбрен, повторния(т), погашение пограча, -иш
повторна, повторно; повторни пбгвам, -аш пбгреб; погреби, (два и т.н.)
повтбрен, повторения(т), пбгване погреба
467
п о гр еб а
погреба, -ёш подаръка подвёфени
погребален, погребалния(т), подаръчен, подаръчния(т), подвёя, -еш
погребална, погребално; подаръчна, подаръчно; подвйвам (се), -аш
погребални подаръчни подвйване
погрёбвам, -аш подаря, -йш подвиг; подвизи, (два и т.н.)
погребване подарявам, -аш подвига
погребёние подаряване подвйжа (се), -иш
погрешен, погрёпшия(т), подаскалувам, -аш подвйжвам (се), -аш
погрёшна, погрёшно; погрёшни подател', -ят, -я; податели, (двама подвйжен, подвйжния(т),
погрешка и т.н.) податели (лице) подвйжна, подвйжно; подвйжни
погрёшност, погрешността подйтел3, -ят, -я; податели, (два и подвижник; подвйжници, (двама
погрёя (се), -еш т.н.) подателя (нелице) и т.н.) подвйжници
погрижа се, -иш подателка подвйжница
погрйжвам се, -аш податен, податния(т), податна, подвйжнически
погриза, -ёш податно; податни подвижничество
погрйзвам, -аш податка подвйжност, подвижността
погрознёя, -еш податлйв подвизавам се, -аш
погрознявам, -аш податливост, податливостта подвизйване
погрозняване подаяние подвиквам, -аш
погром; погроми, (два и т.н.) пбдбалкански подвйкване
погрома подбел подвйкна, -еш
погрбмаджийски подбёля, -иш подвйя (се), -еш
погромаджии; погромаджии, подбера, -ёш подвластен, подвластния(т),
(двама и т.н.) погромаджии подбив подвластна, подвластно;
погрухтя, -йш подбйвам (се), -аш подвластни
погубвам (се), -аш подбйване подводен, подводния(т),
погубваие подбирам, -аш подводна, подводно; подводни
погубя (се), -иш подбиране подводница
погукам, -аш подбйя, -еш подводничар, -ят, -я;
погуквам, -аш подбор; подбори, (два и т.н.) подводничари, (двама и т.н.)
погукване подбора подводничари
погулявам, -аш подборен, подборния(т), подвоумя се, -йш
погуляя, -еш подборна, подборно; подборни подвоумявам се, -аш
погьделйчкам, -аш подборка подвържа, -еш
погъделйчквам, -аш подбрадник; подбрадници, (два и подвързвам, -аш
погьделйчкване т.н.) подбрадника подвързване
погълна, -еш подбрадя (се), -йш подвързв&ч; подвързвачи, (двама
погьлтам, -аш подбраждам (се), -аш и т.н.) подвързвачи
погълча, -йш подбраждане подвързвачка
погълчавам, -аш подбуда подвързвачница
погълчаване подбудител, -ят, -я; подбудители, подвързйя; подвързйи
погърмя, -йш (двама и т.н.) подбудители подвйвам, -аш
погърмйвам, -аш подбудйтелен, подбудйтелния(т), подвйване
погьрча (се), -иш подбудйтелна, подбудйтелно; подгйзвам, -аш
погьрчвам (се), -аш подбудйтелни подгйзвапе
погърчваие подбудйтелка подгйзна, -еш
под, -ът, -а; подове, (два и т.н.) пода подбудя, -иш подгласник; подгласници, (двама
под (предл.) подбуждам, -аш и т.н.) подгласници
подавам (се), -аш подбуждане подгласница
подав&не подбутвам, -аш подгласничка
подавач; подавачи, (двама и т.н.) подбутване подгбнвам, -аш
подавачи подбутиа, -еш подгбнване
подавачка подведа (се), -ёш подгоня, -иш
подйгра подведбмствеп, подгбрие
подагрен, подагрения(т), подведомствения(т), подготвеност, подготвеността
подафена, подафено; подведомствена, подготвителен,
подагрени подведомствено; подготвйтелния(т),
подадено подведомствени подготвйтелна, подготвйтелно;
подам (се), подадёш подведбмственост, подготвителни
поданик; поданици, (двама и т.н.) подведомствеността подготвя (се), -иш
поданици подвеждам (се), -аш подготвям (се), -яш
поданица подвеждане подготвяне
поданство; поданства подветрен, подвёфения(т), подготовка
подарък; подаръци, (два и т.н.) подвёфена, подвёфено; подгрёя, -еш
468
подливам
подгрупа подиграване подкокоросам, -аш
подгрявам, -аш подигравателен, подкокоросвам, -аш
подгряване подигравателния(т), подкокоросване
подгрявка подигравателна, подколёнен. подколённия(т),
подгъв; подгъви, (два и т.н.) подигравателно; подколённа, подколённо;
подгъва подигравателни подколённи
подгъвам (се), -аш подигравателност, подколянов
подгъване подигравателността подкомисия; подкомйсии
подгъвам; подгъвани, (двама и т.н.) подигравачка иодкомпания; подкомпании
подгъвачи подигравка подкопавам, -аш
подгъвачка подигравчййка подкопаване
подгъвка подигравчйя; подигравчйи, подкопая, -еш
подгъна (се), -еш (двама и т.н.) подигравчйи подкорёмен, подкорёмния(т),
поддавам се, -аш подиграя (се), -еш подкорёмна, подкорёмно;
подд&ване подйр (предл.) подкорёмни
поддйм се, поддадеш подйрвам, -аш подкоренен, подкоренния(т),
поддръжка подйре подкоренна, подкоренно;
поддръжник; поддръжници, подйря, -иш подкоренни
(двама и т.н.) поддръжници нодйрям, -яш подкорие; подкория
поддръжница подиум; подиуми, (два и т.н.) подкося (се), -йш
поддържам (се), -аш подиума подкосйвам (се), -аш
поддържане подйшам, -аш подкосяване
подезичен, подезйчния(т), подйшвам, -аш подкрёпа
подезична, подезично; подкана подкрепвам, -аш
подезични подканвам, -аш подкрёпване
подействам, -аш иодканваие подкрепителен,
поделёние подканя, -иш подкрепйтелния(т),
поделя (си), -йш подкарам, -аш подкрепйтелна, подкрепително;
поделям (си), -яш подкарвам, -аш подкрепителни
нодёляне подкарване подкрепление
подём; подёми, (два и т.н.) подёма подкастря, -иш подкрепя (се), -йш
подёма, -еш подкастрям, -яш подкрёпям (се), -яш
подёмам, -аш подкастряне подкрёпяне
подёмане подкача, -йш пбдкуп; подкупи, (два и т.н.)
подёмен, подёмния(т), подёмна, подкачам, -аш подкупа
подёмно; подёмни подкачане подкупвам, -аш
подёмник; подёмници, (два и т.н.) подкачвам, -аш подкупване
подёмника подкачване подкупвач
подёмно-транспбртен, подкваса подкупвачка
подёмно-транспортния(т), подквасвам (се), -аш подкупен, подкупния(т),
подёмно-транспортна, подквася (се), -иш подкутша, подкупно; подкупни
подёмно-транспортно; подкиселя, -йш подкупничество
подёмно-транспортни подкиселйвам, -аш нодкупност, подкупността
поджавкам, -аш подкиселяване подкупя, -иш
поджуркам, -аш подклада, -ёш подкърпя, -иш
подзаглавие; подзаглавия подкладка подкъся, -йш
подзаконов подклйждам, -аш подкъсявам, -аш
подзвёзден, подзвёздния(т), подклаждане подкъсяване
подзвёздна, подзвёздно; подкова подлагам (се), -аш
подзвёздни подкова, -ёш подлагане
подзёмен, подзёмния(т), подков&вам, -аш подлакътник; подлакътници, (два
подзёмна, подзёмно; подзёмни подковаване и т.н.) подлаюьтника
подзёмие; подземия подковач; подковачи, (двама и т.н.) подлежа, -йш
подзйдам, -аш подковачи пбдлез; подлези, (два и т.н.)
подзйждам, -аш подковачески подлеза
подзйждане подковообразен, подлёпвам, -аш
подивёя, -еш подковообразния(т), подлепване
подивя, -йш подковообразна, подлепя, -йш
подивявам, -аш подковообразно; подлёпям, -яш
подивяване подковообразни подлёпяне
подйгам (се), -аш подкбжен, подкожния(т), подлец; подлецй, (двама и т.н.)
подйгане подкожна, подкожно; подкожни подлецй
подйгна (се), -еш подкожушвам се, -аш подлёя, -еш
подигравам (се), -аш подкожушване подлйвам, -аш
подлйване
аодлйване подминавам, -аш подозиране
подлйвка подмин&ване подозра, -ёш
подлизурка подмйтам, -аш подозрёние
подлпзурко подмйшница подозрйтелен, подозрйтелния(т),
подлизурски подмйя (се), -еш подозрителна, подозрително;
подлизурствам. -аш подмладён, подмладёния(т), подозрителни
подлизурстване подмладена, подмладено; подозрйтелност,
подлизурство подмладени подозрителността
подлйстник; подлйстници, (два и подмладйтелен, подокарам (се), -аш
т.н.) подлйстника подмладйтелния(т), подопашен, подопашния(т),
подличък, подличкия(т), подмладйтелна, подмладйтелно; подопашна, подопашно;
подличка, подличко; подлички подмладйтелни подопашни
подлог; подлози, (два и т.н.) подмладя се, -йш подопашник: подопашници, (два
подлога подмладявам (се), -аш и т.н.) подопашника
подлога подмладяване подопашиица
подложа (се), -иш подмокря (се), -иш подопёчен, подопёчния(т),
подложен, подложния(т), подмбкрям (се), -яш подопёчна, подопёчно;
подложна, подложно; подложни подмокряне подопёчни
подложен, подложения(т), подмол; подмоли, (два и т.н.) подосётя се, -иш
подложена, подложено; подмола подосёщам се, -аш
подложени подмдлен, подмолния(т), подостря, -иш
подложка подмолна, подмолно; подмолни подострям, -яш
подлост, подлостта подмушвам (се), -аш подостряне
подлбствам, -аш подмушване пбдотдёл; подотдёли, (два и т.н.)
иодлостване подмушна (се), -еш подотдёла
подлостя, -иш подмъквам, -аш подотрасъл; подотрасли, (два и
подлуда подмъкване т.н.) подотрасъла
подлудя (се), -йш подмъкна, -еш подотчётен, подотчётния(т),
подлудявам (се), -аш подмяна; подмяната; подмени подотчётна, подотчётно;
подлудяване подмятам (се), -аш подотчётна
подл уча, -иш подмятане подофицер; подофицери, (двама и
подлучвам, -аш поднасям, -яш т.н.) подофицёри
подлучване поднасяне подофицерски
подлъгвам (се), -аш поднёбеп, поднёбния(т), подбходен, подоходния(т),
подлъгване поднёбна, поднёбно; поднёбни подоходна, подоходно;
подлъжа (се), -еш поднебёсен, подпебёсния(т), подоходни
подлютвам, -аш поднебёсна, поднебёсно; подоходност, подоходността
подлютване поднебёсни подохбждам, -аш
подлютя, -йш поднеса, -ёш подочувам, -аш
подлютявам (се), -аш подновя, -йш подочуя, -еш
подлютяване подновявам, -аш подпалвам (се), -аш
подмазвач; подмазвачи, (двама и подновяване подпалване
т.н.) подмазвачи подножие; подножия подпалвач; подпалвачи, (двама и
подмазвачка поднбс; подноси, (два и т.н.) т.н.) подпалвачи
подмамвам, -аш подноса подпалка
подмамване подносвам, -аш подпаля (се), -иш
подмамя, -иш поднбсване подпасвам, -аш
подменя, -йш поднося, -иш подпасване
подменям, -яш подобавам, -аш подпаша, -еш
подменяне пбдобёкт; подобекти, (два и т.н.) подпетя, -йш
подмёствам, -аш подобекта подпетявам, -аш
подмёстване подобен, подобния(т), подобна, подпетйване
подмёстя, -иш подобно; подобни подпечатам, -аш
подмета, -ёш подобие; подобия подпечатвам, -аш
подмётка подоблачен, подоблачния(т), подпечатване
подмётна, -еш подоблачна, подоблачно; подпечатя, -иш
подмйвам (се), -аш подоблачни подпййна, -еш
подмйване подобрение подпйрам (се), -аш
подмйгвам, -аш подобрувам, -аш подпйране
подмйгване подобря (се), -йш подпис; подписи, (два и т.н.)
подмвгна, -еш подобрявам (се), -аш подписа
подмйлквам се, -аш подобряване подпйсвам (се), -аш
подмйлкване пбдов подпйсване
подмйна, -еш подозйрам, -аш подписка
470
подсвйркам
подписник; подписници, (двама и подпрозоречна, подпрозоречно;
т.н.) подписници подребрена, подребрено;
подпрозоречни подребрени
подписиичка подпръжка подред
подмитам, -аш подпрятам (се), -аш подредба
подпйтвам, -аш подпухвам, -аш
подпйтване подредйност, подредеността
подпухване подредя, -йш
подплаквам (се), -аш подпухна, -еш подрежа, -еш
подплакна (се), -еш подпълвам, -аш подреждам (се), -аш
подпланйнски подпълване подреждане
подплата подпълня, -иш подремвам, -аш, и подрямвам
подплатя (се), -йш подиълиям, -яш подремване и подрямваме
подплатявам (се), -аш подггкиияне подремна, -еш
подплатяване подпържа, -иш подремя, -еш
подплаша (се), -иш нодпържвам, -аш подрйвам, -аш
подплашвам (се), -аш подпържване подрйване
подплашване подпърля, -иш подрйвен, подрйвния(т),
подплёсвам, -аш подпърлям, -яш подрйвна, подрйвно; подрйвни
подплёсване подпъхвам, -аш подрйна, -еш
подплёсиа, -еш, и подплясна подпъхване подрйпвам, -аш
подплета, -ёш подпъхна, -еш подрйпване
подплйсвам (се), -аш подпявам, -аш подрйпна, -еш
подплйсвапе подпяване подрйтвам, -аш
подплйсквам (се), -аш подработвам, -аш подритване
подплйсквапе подраббтване подрйтна, -еш
подплйсна (се), -еш подработка подрйя, -еш
подплйтам, -аш подработя, -иш подробен, подробния(т),
подплъзвам се, -аш подравня (се), -йш подробна, подробно; подробни
подплъзване подравнйвам (се), - я т подробност, подробността
подплъзна се, -еш подравняване подрбвя, -иш
подплънка подравям, -яш подрбивам, -аш
подплйсвам, -аш подражавам, -аш подронване
подплйсване подражаване подроня, -иш
подплясна, -еш, и подплёсиа подражание подругарувам, -аш
подполковник; подполковници, подражател, -ят, -я; подражатели, подрумче; подрумчета
(двама и т.н.) подполковници (двама и т.н.) подражатели подрусам (се), -аш
пбдполковнишки подражателен, подрусвам (се), -аш
подпомагам, -аш подражателния(т), подрусване
подпомагане подражателна, подражателно; подрускам (се), -аш
подпомогна, -еш подражателни подрусквам (се), -аш
подпора подражателка подрускваие
подпбрен, подпорния(т), подражателност, подрусна (се), -еш
подпорна, подпорно; подпорни подражателността подръбвам, -аш
подпорка подразбера, -ёш подръбване
подпоручик; подпоручици, подразбйрам, -аш подръгвам, -аш
(двама и т.н.) подпоручици подразбиране подръгване
подпочвен, подпочвения(т), подразделение подръка
подпочвена, подпочвено; подразделя, -йш подрънвам, -аш
подпочвени подраздёлям, -яш подрънване
подправка подраздёляне подрънкам, -аш 1
подправя, -иш подразня (се), -иш подрънквам, -аш J
подправям, -яш подразням (се), -яш подрънкване
подправяне подранй, -йш подръпна, -еш
подправяч; подправячи, (двама и подраня вам, -аш подръпвам (се), -аш
т.н.) подправячи подраняване подръпване
подправячка подраскам, -аш подръпна (се), -еш
подпредседател, -ят, -я; подрасквам, -аш подръчен, подръчния(т),
подпредседатели, (двама и т.н.) подрасна, -еш подръчна, подръчно; подръчни
подпредседатели подраснпк; подрасници, (два и т.н.) подрйзвам, -аш
подпрётна (се), -еш подрасника подрязване
подпрйщвам, -аш подраст; подрасти подрймвам, -аш, и подремвам
подпрйщване подрастваш подрямване и подремване
подпрйщя, -иш подрастък; подрастьци, (два и т.н.) подсвйрвам, -аш
подпрозоречен, подрастька подсвйрване
пбдпрозоречния(т), подрёбрен, подрёбрения(т), подсвйркам, -аш
471
подсвирквам
подсвирквам, -аш подемен се, -еш подтйкване
подсвйркване подсмйвам се, -аш подтйкна, -еш
подсвйрна, -еш подсмйване подтйчвам, -аш
иодсека (се), -еш подсмйхвам се, -аш подтйчване
пбдсекция; подсекции подсмйхване подточка
пбдсем&йство; подсемейства подсмйхна се, -еш подувам се, -аш
подсетя (се), -иш подсмръкна, -еш подуване
иодсечен, подсечения(т), подсмърквам, -аш подуправител, -ят, -я;
подсечена, подсечено; подсмъркване подуправители, (двама и т.н.)
подсечени подсмърчам, -аш подуправители
подсещам (се), -аш подсмърчане подутина
подсещане подсоля, -йш подутост, подутостга
подсигуря (се), -йш подсолявам, -аш подухам, -аш
подсигурявам (се), -аш подсоляване подухвам, -аш
подсигуряване подставка подухване
подсйлвам (се), -аш подставя, -иш подухна, -еш
подсйлване подставям, -яш подуча, -иш
подсйля (се), -иш подставяне подучастък; подучастъци, (два и
подсйрвам, -аш подстанция; подстанции т.н.) подучасгька
подсйрване пбдетом&шен, подстомашния(т), подучвам, -аш
подсйря, -иш подстомашна, подстомашно; подучване
подсйрям, -яш подстомашни подуша, -иш
подсйряне подстрекавам, -аш подушвам, -аш
подсйчам (се), -аш подстрекаване подушване
подсйчане подстрекател, -ят, -я; подуя се, -еш
подскажа, -еш подстрекатели, (двама и т.н.) подхвана, -еш
подсказвам, -аш подстрекатели подхвйщам, -аш
подсказване подстрекателен, подхващане
подсказв&ч; подсказвачи, (двама подстрекателния(т), подхвръквам, -аш
и т.н.) подсказвачи подстрекателна, подхвръкване
подсказвачка подстрекателно; подхвръкна, -еш
подскачам, -аш подстрекателни подхвърля, -иш
подскачане нодстрекателка подхвърлям, -яш
подскок; подскоци, (два и т.н.) подстрекателски подхвърляне
подскока подстрекателство; подхвърчам, -аш
подскбквам, -аш подстрекателства подхвърчане
подскбкване подстрйгвам, -аш подхлъзвам се, -аш
подскокна, -еш подстригване подхлъзване
подскоча, -иш подстрйжа, -еш подхлъзна се, -еш
подсладител, -ят, -я; подстрочен, подстрочния(т), подход; подходи, (два и т.н.)
подсладители, (два и т.н.) подстрочна, подстрочно; подхода
подсладителя подстрочни подходен, подходния(т),
подсладя (си), -йш подстрочник; подстрочници, (два подходна, подходно; подходни
подсладявам, -аш и т.н.) подстрочника подходящ
подел адяване пбдетъп; подстъпи, (два и т.н.) подхождам, -аш
подслаждам (си), -аш подстъпа подхождане
подслаждане подсуквам, -аш подхранвам (се), -аш
подсл&ням, -яш подсукване подхранване
подслон; подслони, (два и т.н.) подсуша, -йш подхраня (се), -иш
подслона подсушавам, -аш подценен, подценёния(т),
подслоня, -йш подсушаване подценена, подценено;
подслонявам, -аш подсъден, подсъдния(т), подценени
подслоняване подсъдна, подсъдно; подсъдни пддцентр&ла
подслушам, -аш подсъдйм подценя (се), -йш
подслушвам, -аш подсъдймост, подсъдимостга подценявам (се), -аш
подслушване подсъдност, подсъдността подценяване
подслушвателен, подсъзнание подчертавам, -аш
подслушвателния(т), подсъзнателен, подчертаване
подслушвателна, подсъзнателния(т), подчертая, -еш
подслушвателно; подсъзнателна, подсъзнателно; подчинён, подчинёния(т),
подслушвателни подсъзнателни подчинена, подчинено;
подслушван; подслушвачи, подтик; подтици, (два и т.н.) подчинени
(двама и т.н.) подслушвачи подтика подчинение
подслушв&чка подтйквам, -аш подчиненост, подчинеността
472
п о загати а
подчиня (се), -йш поетйчност, поетичността пожйзненост, пожизнеността

подчинявам (се), -аш поехтя, -йш пожулвам (се), -аш
подчиняваие поехтявам, -аш пожулване
подшёпвам, -аш пожабуркам (се), -аш пожуля (се), -иш
подшёпване пожабурквам (се), -аш пожумя, -йш
подшепна. -еш пожадувам, -аш пожумявам, -аш
подшйбвам, -аш пожалвам, -аш пожумяване
подшйбване пожалёя, -еш пожълтея, -еш
подшйбна, -еш пожаля, -иш пожълтявам, -аш
подшйвам, -аш пожар, -ът, -а; пожари, (два и т.н.) пожълтяване
подшиване пожара пожъна, -еш
подшйя, -еш пожарен, пожарния(т), пожарна, пожъпвам, -аш
подшушвам, -аш пожарно; пожарни поза
подшушване пожарище; пожарища позабавя (се), -иш
подшушна, -еш пожарна позабавям (се) -яш
подъвквам, -аш пожарникар, -ят, -я; позабелвам (се), -аш
подъвкване пожарникари, (двама и т.н.) позабеля (се), -иш
подъвча, -еш пожарникари позабера, -еш
пбдъл, подлия(т), подла, подло; пожарникарски позабйрам, -аш
подли пожарогасйтел, -ят, -я; позаблея, -еш
подълбавам, -аш пожарогасители, (два и т.н.) позаблудя (се), -йш
подълб&я, -еш пожарогасителя позаблуждавам (се), -аш
подървя се, -иш пожарогасителен, позабогат^я, -еш
подърдорвам, -аш пожарогасйтелния(т), позабогатявам, -аш
подърдоря, -иш пожарогасителна, позаболея, -еш
подържа, -йш пожарогасително; позаболявам, -аш
подърпам (се), -аш пожарогасителни позаборчлея, -еш
подърпвам (се), -аш пожароопасен, позабравя (се), -иш
подърпване пожароопасния(т), позабравям (се), -яш
подявка, иодявката; подёвки пожароопасна, пожароопасно; позабрадй (се), -йш
подяждам, -аш пожароопасни позабраждам (се), -аш
подяждане пожелавам, -аш позабуля (се), -иш
подялба пожелавйне позабъркам (се), -аш
подялкам, -аш пожелйние позав&рдвам, -аш
подялквам, -аш пожелая, -еш позавардя, -иш
подям, подядеш пожёртвам, -аш позаведа, -еш
поеврсйчвам (се), -аш пожертвование и позав^ждам, -аш
поеврёйчване пожертвувание позавехна, -еш
поевропёйчвам (се), -аш пожертвователен, поза вея, -еш
поевропёйчване пожертвователния(т), позавйдя, -иш
поевтинея, -еш пожертвователна, позавйждам, -аш
поевтиня, -йш пожертвователно; позавйя (се), -еш
поевтинявам, -аш пожертвователни, и позавладея, -еш
поевтиняване пожертвувателен позавлека (се), -еш
поединйчно пожертвователност, позавлйчам (се), -аш
поезия пожертвователността, и позавоня, -иш
поема пожертвувателност позавонявам, -аш
поемам, -аш пожертвувание и позавъдя, -иш
поемане
поёмен, поёмния(т), поёмна,
пожертвование
пожертвувателен,
пожертвувателния(т),
позавъждам, -аш
позавързвам, -аш
позавъртам (се), -аш
П
поёмно; поёмни
поен, пойния(т), пойна, пойно; пожертвувателна, позавъртя (се), -йш
пойни пожертвувателно; позавърша, -иш
поергенувам, -аш ожертвувателни, и позавършвам, -аш
поёт; поёти, (двама и т.н.) поёти пожертвователен позавяхвам, -аш
поетапен, поетапния(т), пожертвувателност, позагазвам, -аш
поетапна, поетапно; поетапни пожертвувателността, и позагазя, -иш
поетёса пожертвователност позагйрям, -яш
поетизйрам, -аш поживёя, -еш позагасвам, -аш
поетнзйране поживя, -йш позагасна, -еш
поётика поживявам, -аш позагася, -йш
поетйчен, поетйчния(т), пожйзнен, пожйзнения(т), позагасявам, -аш
поетична, поетично; поетични пожйзнена, пожизнено; позагатвам, -аш
поетйчески пожизнени позагатна, -еш
473
и о з а г л а д я (с е )
позагладя (се), -иш позажумявам, - а т позалъжа (се), -еш
позаглаждам (се), -аш позаздравея, -еш позалюлея (се), -еш
позагледам (се), -аш позаздравя (се), -йш позалюлявам (се), -аш
позаглеждам (се), -аш позаздравявам (се), -аш позалютя, -йш
позаглуша, -йш позаздравйване позалютявам, -аш
позаглушавам. -аш позазеленея (се), -еш позамажа, -еш
позаглъхвам, -аш позазубря, -иш позамазвам, -аш
позаглъхна, -еш позазубрям, -яш позамаскйрам (се), - а т
позагнездвам (се), -аш позазйпам (се), -аш позамацам (се), -аш
позагнездя (се), -иш позазяпвам (се), -аш позамацвам (се), -аш
позагнйвам, -аш позаигравам (се), -аш позамайвам (се), -аш
позагийя, -еш позаиграя (се), -еш позамая (се), -еш
позагноя, -и ш позаинатя (се), -йш позамервам, - а т
позагноявам, -аш позаинатйвам (се), -аш позамеря, -иш
позаговея, -еш позаинтригувам (се), -аш иозамесвам (се), -аш
позаголемея се, -еш позакаля (се), -йш позаместя, -иш
позаголемя се, -йш позакалявам (се), -аш позамеся (се), -иш
позагбля (се), -иш позакйнвам се, -аш позамета, -еш
позагорча, -йш позакйня се, -иш позамечтавам (се), -аш
позагорчйвам, -аш позакахърй се, -йш позамечтая (се), -еш
позагоря, -йш позакача (се), -йш нозамижа, -иш
позагорйвам, -аш позакачам (се), -аш позамижйвам, -аш
позаграбя, -иш позакашлям се, -яш позамирйсвам, -аш
позаградя, -йш иозаклатя (се), -иш позамирйша, -еш
позагреба, -еш позаклйщам (се), -аш позамисля (се), -иш
позагр&бвам, -аш позакова, -еш позамислям (се), -яш
позагрейвам (се), -аш позаковавам, -аш позамйтам, -аш
позагрея (се), -еш позаколя, -иш позамлъквам, -аш
позагрйжа се, -иш позакопнея, -еш позамлъкна, -еш
позагрйжвам се, -аш позакопчавам (се), -аш позамбгвам (се), -аш
позагрозй, -йш позакопчая (се), -еш позамогна (се), -еш
позагрозявам, -аш позакоравея, -еш позамоля (се), -иш
позагрубея, -еш позакрепвам (се), -аш позамотая (се), -еш
позагрубявам, -аш позакрепна, -еш позамразя (се), -йш
позагръщам (се), -аш позакрепя (се), -йш позамразйвам (се), -аш
позагрявам (се), -аш позакрепям (се), -яш позамрежа (се), -иш
позагубвам, -аш позакривй (се), -йш позамрежвам (се), -аш
позагубя (се), -иш позакрйя (се), -еш позамръзвам, -аш
позагьрмй (3 л.) позакръгля (се), -йш позамръзна, -еш
позагърмйва (3 л.) позакръглйвам (се), -аш позамръквам, -аш
нозагьрна (се), -еш позакръглям (се), -яш позамръкна, -еш
позадимя (се), -йш позакусвам, -аш позамъглй се (3 л.)
позадимявам (се), -аш позакуся, -иш позамъгля, -йш
позадлъжиея, -еш позакърпвам (се), -аш позамъглявам (се), -аш
позадлъжийвам, -аш позакърпя (се), -иш позамъдря се, -иш
позадоволй (се), -йш позакъсам (се), -аш позамълча, -йш
нозадремвам, -а т и позакъсвам (се), -аш позамълчйвам, -аш
позадрямвам позакъсися, -еш позамърся (се), -йш
позадремя, -еш позакъсиявам, -аш позамърсявам (се), -аш
позадръствам (се), -аш позаледй (се), -йш позанасям (се), -яш
позадръстя (се), -иш позалежавам се, -аш позанемарй (се), -йш
позадрямвам, -аш, и позалепя (се), -йш позанемарявам (се), -аш
нозадремвам позалепвам (се), -аш позаиемея, -еш
позадълбая (се), -еш позалепям (се), -яш позанемявам, -аш
позадълбоча (се), -йш позалеся, -йш позанимавам (се), -аш
позадълбочавам (се), -аш позалесявам, -аш иозанимая (се), -еш
позадъня, -иш позалея (се), -еш позаобикйлям, -яш
позадържа (се), -йш позалииея, -еш позаобиколя, -йш
позадържам (се), -аш позалиийвам, -аш позаоблачава се (3 л.)
позадъхам се, -аш позалйсам (се), -аш позаоблачй се (3 л.)
позадъхвам се, -аш позалйсвам (се), -аш позаобля (се), -иш
позаехтй, -йш позалича (се), -йш позабблям (се), -яш
нозажадиея, -еш позаличйвам, -аш позаостря (се), -иш
позажумя, -йш позалостя (се), -иш позаострям (се), -яш
474
п озвол и телен
позападам, -аш позаросява (3 л.) поза грентя, -йш
иозападна, -еш позаруменёя, -еш позатуля (се), -иш
позаназя (се), -иш позаруменя, -йш позатьвам, -аш
позапазвам (се), -аш позаруменявам, -аш позатъжа се, -йш
позапалвам (се), -аш позаръждавёя, -еш позагьжавам се, -аш
лозапаля (се), -иш позаръждавявам, -аш позатьмнёя, -еш
позапаметя, -йш позаръмжа, -йш позагьмня (се), -йш
позапарвам (се), -аш позаръмжавам, -аш позатъмнявам (се), -аш
позапаря (се), -иш позаръмй (3 л.) позатъна, -еш
позапасвам (се), -аш позаръмява (3 л.) позатъпёя, -еш
позанека (се), -ёш позаръфам, -аш позатъпя, -йш
позапёя, -еш позаръфвам, -аш позатьпявам, -аш
позапилёя се, -еш позарязвам, -аш позатягам (се), -аш
позапилявам се, -аш позасадй, -йш позахабя (се), -йш
позапйсвам, -аш позасаждам, -аш позахабявам (се), -аш
позапйчам (се), -аш позасёгиа (се), -еш позахапвам, -аш
позапйша, -еш позаседавам, -аш позахапя, -еш
позапладня, -йш позаседя се, -йш позахйля се, -иш
позаплаша, -иш позаседявам се, -аш позахитрёя, -еш
позаплашвам, -аш позасека, -ёш иозахладнёе (се) (3 л.)
позаплёсвам се, -аш позасёнчвам (се), -аш позахладява (се) (3 л.)
позаплёсна се, -еш позасеня, -йш позахлажда (се) (3 л.)
позаплйтам (се), -аш позасёя, -еш позахлупвам, -аш
позапозная (се), -еш позасйля (се), -иш позахлупя, -иш
позапомня, -иш позасинёя (се), -еш позахранвам (се), -аш
позапймиям, -яш позасйпя (се), -еш позахраня (се), -иш
позапотя се, -йш позасйтя (се), -иш позахъркам, -аш
позапотявам се, -аш позасйчам, -аш позахърквам, -аш
позапратя, -иш позасйщам (се), -аш позацапам (се), -аш
позапрётна (се), -еш позасладя си, -йш позацйпвам (се), -аш
позаприкажа (се), -еш позаслаждам си, -аш позацёпя, -иш
аозаприлйчам, -аш позасланям (се), -яш аозацёпвам, -аш
позаприлйчвам, -аш позаслепя (се), -йш позачервенёя се, -еш
позапрйщвам, -аш позаслепявам (се), -аш позачервя се, -йш
позапрйщя, -иш позаслоня (се), -йш позачервявам се, -аш
позапролетй се (3 л.) позаслушам (се), -аш позачернёя се, -еш
нозапр'ьскам, -аш позаслушвам (се), -аш позачёрня (се), -иш
позапръсквам, -аш позасмёя се, -еш позачёрням (се), -яш
позапустёя, -еш позасмйвам се, -аш позачертая, -еш
позапустявам, -аш позасмоля, -йш нозачестя, -йш
позапуша (се), -иш позасмъдя, -йш позачестявам, -аш
позапушвам (се), -аш иозасмърдя, -йш позачйтам (се), -аш
позапъвам (се), -аш позасоля (си), -йш позачудя (се), -иш
позапълкя (се), -иш позаспйвам, -аш позачукам, -аш
позапъна (се), -еш позаспя, -йш позачуквам, -аш
позапържа (се), -иш позасрамя (се), -иш позашеметя (се), -йш
позапъхтя се, -йш позастарёя, -еш позашеметявам (се), -аш
позапъхтявам се, -аш позастарявам, -аш позашйвам, -аш
позаравнй, -йш позастёля, -иш позашйя, -еш
позаравнявам, -аш позастйвам, -аш позашлевя, -йш
позарйвням, -яш позастйлам, -аш позашумя, -йш
позарадвам (се), -аш позастйна, -еш позашумя се, -иш
позарасна, -еш позастоя се, -йш позашумявам, -аш
позараста, -ёш позастоявам се, -аш позащйпя, -еш
позараствам, -аш позастроя, -йш позаяждам се, -аш
позарева, -ёш позастроявам, -аш иозаяквам, -аш
позаревавам, -аш позастудй се (3 л.) позаякна, -еш
позарёжа, -еш позастъпвам се, -аш нозаякча, -йш
иозарибя (се), -йш позатая (се), -йш позаякчавам, -аш
иозарибявам (се), -аш позатвърдя (се), -йш позаям (се), позаядеш
позарйна (се), -еш позатёгна (се), -еш иозвёря се, -иш
позарйя (се), -еш позатлъстёя, -еш аозволёнве
позаровя (се), -иш позатбпля (се), -иш позволйтелен, позволйтелния(т),
позаросй (3 л.) позатбилям (се), -яш позволйтелна, позволйтелно;
475
п о зво л и тел ен
позволителни познаваемост, познаваемостта поизвбзя, -иш

позволително; позволителни познавам (се), -аш поизвратя, -йш
П О ЗВ О Л Я (С И ), -ЙЧ1 познаване поизвращавам, -аш
позволявам (си), -аш познавателен, познавателния(т), поизвръщам (се), -аш
позвъня, -йш познавателна, познавателно; поизвря, -йш
позвънявам, -аш познавателни поизвъдя (се), -иш
позвъняване познавателност, поизвърна (се), -еш
поздрав; поздрави, (два и т.н.) познавателността
поздрава поизвършёя, -еш
познавач; познавачи, (двама и т.н.) поизгйзя, -иш
поздравителен, познавачи поизгарям (се), -яш
поздравйтелния(т), познавачка поизгася, -йш
поздравителна, поздравително; познайник, познайници, (двама и поизгасявам, -аш
поздравителни т.н.) познайници поизгладнёя, -еш
поздравление познайница
поздравя (се), -йш поизгладнявам, -аш
познание поизгладя, -иш
поздравявам (се), -аш познански поизгл&яедам, -аш
поздравяване познанство; познанства поизглёдам, -яш
позеленён, -еш познат
позеленя, -йш поизглёждам, -аш
позната поизглозгвам, -аш
позеленйвам, -аш позная (се), -еш поизглупёя, -еш
позеленяване позобам, -аш поизглупявам, -аш
поземлен, поземления(т), позова се, -ёш поизгнйвам, -аш
поземлена, поземлено; позовавам се, -аш поизгнйя, -еш
поземлени позоваване поизгоря1, -йш
позив; позиви, (два и т.н.) позива позор поизгоря2 (се), -йш
позивен, позивния(т), позивна, позорен, позорния(т), позорна, поизградя, -йш
позивно;позивни позорно; позорни
позивна поизгрйждам, -аш
позорёне поизгреб&, -ёш
позирам, -аш позоря, -йш
позйране поизгрёбвам, -аш
позрёя, -еш понзгрёя, -еш
позитив; позитиви позубря, -шп поизгриза, -ёш
позитивен, позитйвния(т), позубрям, -яш поизгрйзвам, -аш
позитйвна, позитйвно; позьор; позьори, (двама и т.н.) поизгрявам, -аш
позитивни позьори поизгубвам (се), -аш
позитивизъм, позитивизмът, позьорка поизгубя (се), -иш
позитивизма позьбреки поизгърбвам се, -аш
позитивист; позитивйсти, (двама позьорство; позьорства поизгърбя се, -иш
и т.н.) позитивйсти позяпам, -аш поиздера (се), -ёш
позитивистичен, позяпвам, -аш поизджавкам, -аш
П031гтивистйчния(т), поигравам (си), -аш поиздйгам (се), -аш
позитивистйчна, поиграя (си), -еш поиздйгна (се), -еш
позитивистйчно; поизбавя (се), -иш поиздйрам (се), -аш
позитивистйчни поизбёлвам, -аш поиздйрвам, -аш
позитивйстка поизбелёя, -еш поиздйря, -иш
позитивйстки поизбёля (се), -иш поиздйшам, -аш
позитрон; позитрони, (два и т.н.) поизбелявам, -аш поиздйшвам, -аш
позитрона поизбйстря (се), -иш поиздокарам (се), -аш
позитронен, позитронния(т), поизбйстрям (се), -яш поиздокарвам (се), -аш
позитронна, позитронно; поизбледнея, -еш поиздоя, -йш
позитронии иоизбледнявам, -аш поиздоявам, -аш
позиционен, позиционния(т), поизблъскам, -аш поиздраскам (се), -аш
позиционна, позиционно; поизблъсквам, -аш
позициошш поиздрасквам (се), -аш
поизброя, -йш поиздребнёя, -еш
позициопйрам (се), -аш поизбутам, -аш
позиционйран поиздребнявам, -аш
поизбутвам, -аш поиздрънкам, -аш
позиционйране поизбъбря, -иш
позйция; позйции поиздрънквам, -аш
поизбърборя, -иш поиздухам (се), -аш
позлата поизбързам, -аш
позлатя, -йш поиздуя (се), -еш
поизбързвам, -аш поизд ьлбавам, -аш
позлатявам, -аш поизвадя, -иш поиздълбая, -еш
позлатяване поизваря, -йш
позлослбвя, -шп поиздънвам (се), -аш
поизвая, -еш поиздъня (се), -иш
позлоупотребя, -йш поизвестя, -йш
познаваем поиздържа, -йш
поизвёя, -еш поиздържам, -аш
476
п он зп л ащ ам
поизд ьрпам (се), -аш поизлёгна се, -еш поизмърморя, -иш
поиздялам, -аш поизлежйвам се, -аш поизмърся (се), -йш
поиздялвам, -аш поизлёпвам, -аш поизмърсйвам (се), -аш
поиздялкам, -аш поизлепя, -йш поизмършавёя, -еш
поиздялквам, -аш поизлетй, -йш поизмъртавявам, -аш
поизживёя, -еш поизлетйвам, -аш поизмъча (се), -иш
поизжнвявам, -аш поизлёя (се), -еш поизмъчвам (се), -аш
поизжуля (се), -иш поизлйвам (се), -аш поизмйтам се, -аш
поизжъпа, -еш поизлйжа, -еш поизмяукам, -аш
поизжънвам, -аш поизлйзам, -аш поизмяуквам, -аш
поизигравам, -аш поизлйзвам, -аш поизиасям, -яш
поизигрйя, -еш поизлинёя, -еш поизнёжа (се), -иш
поизкажа (се), -еш поизлинявам, -аш поизнемощёя, -еш
поизкалям (се), -яш поизлйтам, -аш поизнемощявам, -аш
поизкапвам (се), -аш понзличй (се), -йш поизненадам (се), -аш
поизкапя (се), -еш поизличавам (се), -аш поизнепадвам (се), -аш
понзкарам, -аш поизловй, -йш поизнеса, -еш
поязкарвам, -аш поизложа (се), -иш поизносвам (се), -аш
поизкйстря, -иш поизлъгвам, -аш поизнося (се), -иш
поизкастрям, -яш понзлъжа, -еш поизнудвам, -аш
поизкатёрвам (се), -аш поизл^скам, -аш поизиудя, -иш
поизкатёря (се), -иш поизлъсквам, -аш поизнуря (се), -йш
поизкашлям се, -яш поязлюпвам (се), -аш поизнурявам (се), -аш
поизкипя, -йш понзлюпя (се), -иш поизопачй, -йш
поизкипявам, -аш поизлющвам (се), -аш поизопачавам, -аш
поизкйсвам (се), -аш поизлющя (се), -иш поизопиа (се), -еш
поизкйсна (се), -еш поизлйгам се, -аш поизорй, -ёш
поизклася, -йш поизляза, -еш поизоравам, -аш
поизкласявам, -аш поизмйзвам, -аш поизоставам, -аш
поизклйнча, -иш поизмамвам (се), -аш поизоставя, -иш
поизклйнчвам, -аш поизмймя (се), -иш поизоставям, -яш
поизкёлвам, -аш поизмйцам (се), -аш поизостана, -еш
поизкбля, -иш поизмйчкам (се), -аш поизбстря (се), -иш
поизкопавам, -аш поизменй (се), -йш поизострям (се), -яш
поизкопая, -еш поизмёням (се), -яш поизбхкам, -аш
поизкореня, -йш поизмёрвам (се), -аш поизохквам, -аш
понзкоренявам, -аш поизмёря (се), -иш поизпйдиа, -еш
поизкорубя се, -иш поизмесвам, -аш понзпарвам (се), -аш
поизкося, -йш поизмёстя (се), -иш поизпаря (се), -иш
поизкривй (се), -йш поизмёся, -иш поизпаря се, -йш
поизкривявам (се), -аш поизмета, -ёш поизпарявам се, -аш
поизкроя, -йш пои Iметна се, -еш поизпйтя (си), -иш
поизкрякам, -аш поизмйна, -еш поизпека (се), -ёш
поизкряквам, -аш поизминйвам, -аш поизпера (се), -ёш
поизкряскам, -аш поизмирйсвам се, -аш поизпёя, -еш
поизкрясквам, -аш поизмирйша се, -еш поизпйвам, -аш
поизкупя, -иш поизмйсля, -иш поизпйлвам, -аш
поизкуфёя, -еш поизмйслям, -аш поизпилй, -йш
поизкуфйвам, -аш
поизкълва, -èrn
поизкълвавам, -аш
поизкълча (се), -иш
поизмйтам, -аш
поизмйя (се), -еш
поизмокря (се), -иш
поизмокрям (се), -яш
поизпйпам, -аш
поизпйпвам, -аш
поизпйрам (се), -аш
поизпйсвам, -аш
п|
поизкълчвам (се), -аш поизмбля, -иш поизпйскам, -аш
поизкъпвам (се), -аш поизморй (се), -йш поизпйсквам, -аш
поизкъпя (се), -еш поизморявам (се), -аш поизпйтам, -аш
поизкъртвам (се), -аш поизмръзвам, -аш поизпйтвам, -аш
поизкъртя (се), -иш поизмръзва, -еш поизпйчам (се), -аш
поизкърша, -иш поизмучй, -йш поизпйя, -еш
поизкършвам, -аш поизмучавам, -аш поизплаквам (се), -аш
поизкъсам (се), -аш поизмъкна (се), -еш поизплйкна (се), -еш
поизкъсвам (се), -аш поизмъмря, -иш поизплатя, -йш
поизлйгам (се), -аш поизмънкам, -аш поизплйша (се), -иш
понзлййвам, -аш поизмънквам, -аш поизплашвам (се), -аш
поизлйя, -еш поизмърморвам, -аш поизплйщам, -аш
477
и о и зн л евн
поизплевя, -йш поизпъстря (се), -иш поизсмуча, -еш

поизплёвям, -яш поизпъстрям (се), -яш поизстёна, -еш
поизплёзвам (се), -аш поизпъчвам (се), -аш поизстёнвам, -аш
поизплёзя (се), -иш поизпъшкам, -аш поизстйвам, -аш
поизплета, -еш поизпъшквам, -аш поизстйна, -еш
поизплйскам, -аш поизработвам, -аш поизстйскам, -аш
поизплйсквам (се), -аш поизрабдтя, -иш поизстйсквам, -аш
поизплйтам, -аш поизравня (се), -йш поизстрадам, -аш
поизплъзвам се, -аш поизравнявам (се), -аш поизстрйдвам, -аш
поизплъзна се, -еш поизрйвям (се), -яш поизстудя (се), -йш
поизплющя, -йш поизрапй (се), -йш поизстудявам (се), -аш
поизплющявам, -аш поизранйвам (се), -аш поизстъпвам се, -аш
поизплйскам, -аш поизрасна, -еш поизстъпя се, -иш
поизплйсквам, -аш поизрастй, -èui поизстъргвам, -аш
поизползвам, -аш поизраствам, -аш поизстържа, -еш
поизпортя (се), -иш поизредй (се), -йш поизсумтя, -йш
поизпотя (се), -йш поизрёжа, -еш поизсумтявам, -аш
поизпотявам (се), -аш поизрёждам (се), -аш поизсърбам, -аш
поизпрйвя (се), -иш поизрета, -йш поизсърбвам, -аш
поизпрйвям (се), -яш поизрешйвам, -аш поизсъскам, -аш
поизпрйзвам (се), -аш поизрйвам (се), -аш поизсъсквам, -аш
поизпрйзня (се), -иш поизрйна (се), -еш поизсьхвам, -аш
поизпрйтя, -иш поизрйтам, -аш поизсъхна, -еш
поизпрашвам (се), -аш поизрйтвам, -аш поизтёгля (се), -иш
поизпращам, -аш поизрйя, -еш поизтёглям (се), -яш
поизпращя, -йш поизрбвя (се), -иш поизтёгна се, -еш
поизпращявам, -аш поизропвам (се), -аш поизтезавам, -аш
поизпреварвам, -аш поизроня (се), -иш поизтекй, -ёш
поизпреваря, -иш поизругйвам, -аш поизтйкам, -аш
поизпредй, -èm поизругйя, -еш поизтйквам, -аш
поизпрёча (се), -иш поизрусёя, -еш поизтйчам, -аш
поизпрёчвам (се), -аш поизруся (се), -йш поизтйчвам, -аш
поизприкйжа (се), -еш поизрусявам (се), -аш поизтлйскам, -аш
поизпрйшвам се, -аш поизръкоплйскам, -аш поизтлйсквам, -аш
поизпрйщя се, -иш поизръкоплясквам, -аш поизтлёя, -еш
поизпроводя, -иш поизръмжй, -йш поизтлявам, -аш
поизпросвам, -аш поизръмжйвам, -аш 1 1 0 И З Т 0 П Й , -йш
поизпрдся, -иш поизръсвам (се), -иш поизтопявам, -аш
поизпружа (се), -иш поизръся (се), -иш поизточа (се), -иш
поизпружвам (се), -аш поизрязвам, -аш поизточвам (се), -аш
поизиръскам (се), -аш поизсвйря, -иш поизтощйвам (се), -аш
поизпръсквам (се), -аш поизсекй, -еш поизтощя (се), -йш
поизпръхвам, -аш поизсёкна (се), -еш поизтрйя, -еш
поизпръхна, -еш поизсйлвам се, -аш поизтрёбвам, -аш
поизпръхтй, -йш поизсйля се, -иш поизтрёбя, -иш
поизпръхтявам, -аш поизсйпвам, -аш поизтрезнёя, -еш
поизпрягам, -аш поизсйпя, -еш поизтрезнявам, -аш
поизпускам (се), -аш поизсйчам, -аш поизтрёпвам, -аш
понзпусна (се), -еш поизскачам, -аш поизтрёпя, -еш
поизпухам, -аш поизскимтя, -йш поизтрещй, -йш
поизпухвам, -аш поизскимтйвам, -аш поизтрещявам, -аш
поизпуша, -иш поизскбча, -иш поизтрйвам (се), -аш
поизпушвам, -аш поизскубвам (се), -аш поизтрйя (се), -еш
поизпущам (се), -аш поизскубя (се), -еш поизтровя, -иш
поизпъвам (се), -аш поизскърцам, -аш поизтрбпам, -аш
понзпъквам, -аш поизскърцвам, -аш поизтрбпвам, -аш
понзпъкиа, -еш поизскърцване поизтроша, -йш
поизпълвам (се), -аш поизслужа, -иш поизтрошавам, -аш
поизпълня (се), -иш поизслужвам, -аш поизтръбя, -йш
поизпълнйвам, -аш поизслушам, -аш поизтръпвам, -аш
поизпъна (се), -еш поизслушвам, -аш поизтръпна, -еш
поизпържа (се), -иш поизсмёя се, -еш поизтупам (се), -аш
поизпърля (се), -иш поизсмйвам се, -аш поизтупвам (се), -аш
поизпърлям (се), -яш поизсмуквам, -аш поизтъкй, -ёш
478
поклякване
понзтъквам (се), -аш поизчёзвам, -аш показно
поизтькна (се), -еш ноизчёзна, -еш показност, показността
поизтълкувам, -аш поизчервя се, -йш покайвам се, -аш
поизтънёя, -еш поизчервявам се, -аш поканване
поизтъня, -йш поизчёрня (се), -иш покалугеря (се), -йш
поизтъпявам, -аш поизчерпям (се), -яш нокалугерявам (се), -аш
поизтъпквам, -аш поизчёрпам (се), -аш покалугерйване
поизтънча, -еш поизчёрпя (се), -иш нокаля, -йш
понзтъркам (се), -аш поизчета, -ёш покйна
поизтърквам (се), -аш поизчёткам (се), -аш поканвам, -аш
поизтъркблвам (се), -аш поизчётквам (се), -аш поканване
поизтърколя (се), -йш поизчисля, -йш поканя, -иш
понзтърпя, -йш понзчислявам, -аш покапвам (се), -аш
поизтърпявам, -аш поизчйствам (се), -аш покапване
поизтърся (се), -иш поизчйстя (се), -иш покапя (се), -еш
поизтягам се, -аш поизчета, -ёш покарам (се), -аш
поизучавам, -аш поизчйтам, -аш покарвам (се), -аш
поизучвам (се), -аш поизчовъркам, -аш покарване
поизфуча, -йш поизчовърквам, -аш покастря, -иш
понзфучавам, -аш поизчопля (се), -иш покастрям, -яш
поизфъфля, -иш поизчбплям (се), -яш пок&стряне
поизхабя (се), -йш поизчукам, -аш покатервам се, -аш
поизхабявам (се), -аш поизчуквам, -аш покат&рване
поизхайлазвам (се), -аш поизчупвам, -аш покатеря се
поизхайлазя (се), -иш поизчупя, -иш покашлям (се), -яш
поизхайтвам (се), -аш поизшйрвам, -аш покашляне
поизхайтя (се), -иш поизш&ря, -иш нокая се, -еш
поизхйрча, -иш поизшйвам, -аш покаяние
понзх&рчвам, -аш поизшйя, -еш покаяник; покаяници, (двама и
поизхвърля се, -иш поизшумоля, -йш т.н.) покаяници
поизхвърлям (се), -яш поизтумолявам, -аш покаяница
поизхйля се, -иш поизюдя, -иш поквакам, -аш
поизхйтря се, -иш поизяждам, -аш покваквам, -аш
поизхитрявам се, -аш поизям, поизядёш покв&кване
поизхйтрям се, -яш поизясня, -йш поквара
поизхленча, -иш поизяснявам, -аш покварен, покварения(т),
понзхленчвам, -аш пойлка покварена, покварено;
поизхлузвам (се), -аш поименен, пойменния(т), покварени
поизхлузя (се), -иш поименна, поименно; пойменни поквареност, поквареността
поизхранвам (се), -аш поимитйрам, -аш покваря (се), -иш
поизхраня (се), -иш поииатя се, -йш покварявам (се), -аш
поизхр&ча (се), -иш пойскам, -аш покваряване
поизхрущя, -йш пойсквам, -аш поквича, -йш
понзхрущявам, -аш поискване поквичавам, -аш
поизхОлцам, -аш пбйнтер; пойнтери, (два и т.н.) покер
поизхълцвам, -аш пойнтера пбкеравтомат*; покеравтомати,
поизхъркам, -аш покадя, -йш (два и т.н.) покеравтомата
поизхърквам, -аш покадявам, -аш покермашйна*
поизцапам (се), -аш пок&жа (се), -еш покикотвам се, -аш
поизцйпвам (се), -аш пбказ покикотя се, -иш
поизцвйлвам, -аш показалец; показалци, (два и т.н.) покнселея, -еш
поизцвйля, -иш показапеца покйскам се, -аш
поизцедя (се), -йш показалка покйсквам се, -аш
поизцёждам (се), -аш показан покйсна (се), -еш
поизцеля (се), -йш показание покйхам, -аш
поизцелявам (се), -аш показател, -ят, -я; показатели, покйхвам, -аш
поизцеря (се), -йш (два и т.н.) показателя поклади и поклади (само мн.ч.)
поизоерявам (се), -аш показателен, показателния(т), покланям се, -яш
поизцъкля (се), -иш показателна, показателно; покланяне
поизцъклям (се), -яш показателни поклати (се), -иш
поизцъркам, -аш показвам (се), -аш поклащам (се), -аш
понзцърквам, -аш пок&зване поклащане
поизчакам, -аш показен, показния(т), показна, поклеветя, -йш
поизч^квам, -аш показно; показни поклякване
479
поклеча
поклеча, -йш покрова покъркорвам, -аш

поклон; поклони, (два и т.н.) покровител, -ят, -я; покровители, покъркорване
поклона (двама и т.н.) покровйтели покъркоря, -иш
поклонение покровителка покърмя, -иш
поклонник; поклонници, (двама и покровйтелски пок1>рмям, -яш
т.н.) поклонници покровителствам, -аш покъртвам (се), -аш
поклбнннца покровителстване покъртйтелен, покъртйтелния(т),
поклоннически покровителствен, покъртителна, покъртително;
поклонничество покровйтелствения(т), покъртителни
поклонничка покровителствена, покъртя (се), -иш
поклоня се, -йш покровителствено; покърша (се), -иш
поклюкарствам. -аш покровителствени покъртвам (се), -аш
покметувам, -аш покровителство; покровителства покършване
покбен, покойния(т), покойна, покротувам (си), -аш покъсам (се), -аш
покойно; покойни покруса покъсвам (се), -аш
покби (само мн.ч.) покрусвам (се), -аш покътвам, -аш
покой, -ят, -я покруся (се), -йш покътна, -еш
покойник: покойници, (двама и покръствам (се), -аш покъщнина
т.н.) покойници покръстване пол, -ът, -а; полове, (два) пола
покойница покръстеник; покръстеници, пола
пококетйрам, -аш (двама и т.н.) покръстеници полагам (се), -аш
пококётнича, -иш покръстеница полагане
поколебавам се, -аш покръстосам (се), -аш полазарувам, -аш
поколебая се, -еш покръстосвам (се), -аш пол&звам, -аш
поколение покръстя (се), -иш полазване
поконтя (се), -иш покръшвам, -аш полазя, -иш
покопавам, -аш покръшкам, -аш полайвам, -аш
покопая, -еш покръшквам, -аш полайване
покорен, покорния(т), покорна, покръшна, -еш полакомя се, -йш
покорно; покорни покрякам, -аш полакомявам се, -аш
покорён, покорёния(т), покорена, покрйквам, -аш полакомяване
покорено; покорени покрякване полапам, -аш
покорйтел, -ят, -я; покорители, покряскам, -аш полапвам, -аш
(двама и т.н.) покорители покрясквам, -аш полар, -ът, -а; полари, (два и т.н.)
покорйтелка покукурйгам, -аш полара
покорност, покорността покукурйгвам, -аш поларен, поларения(т), поларена,
покорство покупател, -ят, -я; покупатели, поларено; поларени
покоря (се), -йш (двама и т.н.) покупатели поласкавам (се), -аш
покорявам (се), -аш покупателен, покупателния(т), поласк&я (се), -еш
покоряване покупателна, покупателно; полйя, -еш
покося, -йш покупателни полб; полета и поля
покосявам, -аш покупателност, покупателността полевка
покосяване покупен, покупния(т), покупна, полевъд; полевъда, (двама и т.н.)
покрадвам, -аш покупно;покупни полевъда
покрай (преда.) покупка полевъден, полевъдния(т),
покрайнина покупко-продажба полевъдна, полевъдно;
покрещя, -йш покуцам, -аш полевъдни
покрещявам, -аш покуцвам, -аш полегатост, полегатостта
покрив; покриви, (два и т.н.) покуцване полегна, -еш
покрива покушение поледица
покривало; покривала покъдря (се), -иш полежа, -йш
покрйвам (се), -аш покъкря, -иш полежавам, -аш
покрйване покъкрям, -яш полежаване
покривен, покривния(т), покълвавам, -аш полезащйтен, полезащйтния(т),
покривна, покривно; покривни покълвам, -аш полезащитна, полезащитно;
покрйвен, покрйвния(т), покълване полезащитни
покривна, покрйвно; покривни покълна, -еш полазен, полезния(т), полезна,
покрйвка покълнй, -еш полезно; полезни
покриволйча, -иш покззлцам, -аш полезност, полезността
покри вя (се), -йш покълцвам, -аш полезрение
покрйтне покълчвам (се), -аш полбка
покритикувам, -аш покънтя, -йш полека-лека
покрйя (се), -еш покънтявам, -аш полекичка
покров; покрови, (два и т.н.) покъпя (се), -еш полекувам, -аш
480
полемизйрам, -аш поливитамйнния(т), полимеризация
полемнзйране поливитамйнна, полиметален, полиметалния(т),
полемика поливитамйнно; поливитамйнни полиметална, полиметално;
полемйст; полемйсти, (двама и поливитамйни (само мн.ч.) полиметални
т.н.) полемйсти полйвка полиморфен, полиморфния(т),
полемйстка полигавя (се), -иш полиморфна, полиморфно;
полемйчен, полемйчния(т), полигавим (се), -яш полиморфни
полемйчна, полемйчно; полигамен, полигамния(т), полиморфизъм, полиморфйзмът,
полемйчни полигамна, полигамно; полиморфизма
полемйчност, полемичността полигамии полинезиец; полинезййци, (двама
полон;полени полигамия и т.н.) полинезййци
полепвам (се), -аш полиглбсия полинезййка
полёпване полиглот; полиглота, (двама и полинезийски
полепна, -еш т.н.) полиглота полннёи, -еш
полепй (се), -йш полиглбтка полином; полиноми, (два и т.н.)
полепим (се), -яш полигон; полигони, (два и т.н.) полинома
полёпяне полигона полинявам, -аш
полесражение полиграф; полиграфи, (два и т.н.) полипйвапе
пблет; полети, (два и т.н.) полета полиграфа полиоенцефалйт
полетен, полетния(т), полетна, полиграфйчен, полиомиелйт
полетно; полетай полиграфйчния(т), полип; полипи, (два и т.н.)
полети, -йш полиграфйчна, полиграфйчно; полипа, и полип
полетявам, -аш полиграфйчни пблипредложеп,
полёчка полиграфически пблипреддожния(т),
полея, -еш полиграфия полипредложна,
полза полиграфски полипредпожно;
пблзвам (се), -аш полиёдър; полиёдри, (два и т.н.) полипредложни
ползване полиёдъра полипропилен
ползвйтел, -ят, -я; ползватели, полиекранен, полиекранния(т), полипропилёнов
(двама и т.н.) ползватели полиекранна, полиекранно; полиптйх; полиптйхи, (два и т.н.)
ползотвбрен, ползотворния(т), полиекранни полиптйха
ползотворна, ползотворно; полиёстер; полиёстери полирам, -аш
ползотворни полиёстерен, полиёстерния(т), полйране
полиакрйл полиестерна, полиёстерно; полиритмия
полиакрйлен, полиакрйлния(т), полиестерни полйрмашйна
полнакрйлна, полиакрйлно; полиетилен; полиетилёни полировач; полировачи, (двама и
полиакрйлни полиетилёнов т.н.) полировачи
полнамйд полйжа, -еш полировачка
полиамйден, полиамйдния(т), пблизахарйд; полизахарйди полировка
полиамйдна, полиамйдно; (обикн. в мн.ч.) полировьчен, полировъчния(т),
полиамйдни полйзвам, -аш полировъчна, полировъчно;
полиандрия поликарбонат; поликарбоната полировъчни
полнартрйт (обикн. в мн.ч.) полйрпаста
полнваксйна поликарбонатен, полис; полней, (два и т.н.) полиса
поливалентен, поливалёнтния(т), поликарбонатния(т), полисемантйчен,
поливалёнтна, поливалёнтно; поликарбонатна, полисемантйчния(т),
поливалёнтни поликарбонатно; полисемантйчна,
поливалёнтност, поликарбонатни полисемантйчно;
поливалентността поликлйиика полисемантйчни
поливалка поликлиничен полисемия
полйвам (се), -аш поликлинйчния(т), полисинтетйчен,
полйване поликлинйчна, поликлинйчно; полисинтетйчния(т),
поливариантен. поликлинични полисинтетйчна,
поливариантния(т), поликристал; поликристали, (два полисинтетйчно;
поливариантна, поливариантно; и т.н.) поликристала полисинтетйчни
поливариантни полилёй, -ят, -я; полилёи, (два и полистирол
поливач; поливачи, (двама и т.н.) т.н.) полилёя полйтам, -аш
поливачи полимер; полимёри полйтане
поливачка полимёрен, полимёрния(т), полйтвам, -аш
полйвен, полйвния(т), поливна, полимёрна, полимёрно; полйтване
полйвно; полйвни полимёрни политейзъм, политейзмът,
поливинйлов полимеризатор; политейзма
поливинйлхлорйд полимеризатори, (два и т.н.) политеист; политейсти, (двама и
поливитамйнен, полимеризатора т.н.) политейсти

политеисгйчен
политеистйчен, полифонични полож ёние

политеистачния(т), пол иф о ния положйтелен, положйтелния(т),
политеистйчна, политеистйчно; полифупкционален, положителна, положително;
политеистйчни полифункционаиния(т), положителни
политемигрант; полифункционална, положйтелност,
политемигранти, (двама и т.н.) полифункционално; положителността
политемигранти полифункционални поломбтя, -иш
полйтемигрантка пблихибрйди (само мн.ч.) полонёза
полйтемиграция полихибриден, полониев
политехника полихибрйдния(т), полоний, -ят, -я
политехнйчески пблнхибрйдна, полихибрйдно; полонйст; полонисти, (двама и т.н.)
полйтзатвориик; полихибрйдни полонйсти
полйтзатворници, (двама и т.н.) полица полонйстка
полйтзатворници полйца полоса
полйтзатворнически полицай, -ят, -я; полицаи, (двама пблскн
полйтзатвбрничка и т.н.) полицаи полско-български
политизация полицайка полтавски
политизйрам (се), -аш полицейски полтъргайст; полтъргайсти, (два
политизиран полицейщина и т.н.) полтьргайста
политизйране полнцемёря, -иш полуавтомат; полуавтомати, (два
политйк; политици, (двама и т.н.) полицентрйзъм, и т.н.) полуавтомата
политици полицентрйзмът, полуавтоматйчен,
политика полицентризма полуавтоматйчния(т),
политикан; политикани, (двама и полицентрйчен, полуавтоматична,
т.н.) политикани полицентрйчния(т), полуавтоматйчно;
политнканка полицентрйчна, полицентрйчно; полуавтоматични
политикански полицентрйчни полубог, -ът, -а; полубоговё,
политиканствам, -аш полиция; полиции (двама и т.н.) полубоговё
политиканстване полйчба полубогйня
политиканство полйчбен, полйчбения(т), полубожёствен,
политйко-администратйвен, полйчбена, полйчбено; полубожёствения(т),
политйко-администратйвния(т), полйчбени пол^божёствена,
политйко-администратйвна, полйчка полубожёствено;
политйко-администратйвно; полк, -ът, -а; полкове, (два и т.н.) полубожёствени
политико-администратйвни полка полубожество; полубожества
политйко-икономйчески пблка полубуден, полубудния(т),
полйтикоиомйчески полковй полубудна, полубудно;
полйтикоиомия полковник; полковници, (двама и полубудни
политико-обществен, политйко- т.н.) полковници полувековен, полувековния(т),
общёствения(т), политйко- полковнишки полувековна, полувековно;
общёствена, политйко- поло1; пбла полувековни
общёствено; политйко- пбло2 полувйсш
общёствени полов полувисшйст; полувисшйсти,
политйчен, политйчния(т), половйн (двама и т.н.) полувисшйсти
политична, политично; половйна полувистйстка
политйчни иоловйнвековен. полуврёме; полувремена
политйчески половйнвекбвния(т), полугладен, гтолугладния(т),
политйчност, политичността половинвековна, полугладна, пол>тладно;
полйткомисар, -ят, -я; половинвековно; полугладни
полйткомисари, (двама и т.н.) половйнвековни полуглас, -ът, -а; полугласовё, (два
политкомисари половйигодйшен, и т.н.) полугласа
полйтна, -еш половйнгодйшния(т), полугласен, полугласния(т),
политолог; политолози, (двама и половйнгодйшна, полугласна, полугласно;
т.н.) политолози половйнгодйшно; полугласни
политология половйнгодйппш полугбдие; полугодия
политопален, политоналния(т), половйн-едйн полугодйшен, полугодйшния(т),
политонална, политонално; половинка полугодйшна, полугодйшно;
политонални половйнки полутодйшни
политоналност. политоналността половйнчасов полугбл
политура половинчат полуготов
полиуретан половинчатост, половинчатостга полуграмотен, полутрамотния(т),
полиуретанов полови, -йш полуграмотна, полуграмотно;
полифонйчен, полифоничния(т), пблог; полози, (два и т.н.) полога полуграмотни
полифонйчна, полифонйчно; положа, -иш полуграмотност,
482
п олусутерёнен
полуграмотността полулёк полупразни
полуда полуложа полупринудйтелеи,
полудён, -ят, -я; полудни, (два и полумаймуиа полутфинудйтелния(т),
т.н.) полудни и полудёна полумесец; полумёсеци, (два и полупринудателна,
полудёя, -еш т.н.) полумёсеца полупринудйтелно;
полудив полумёсечеи, полумёсечния(т), полупринудателни
полуднёвеи, полуднёвния(т), полумёсечна, полумёсечно; полупровбдник;
полуднёвна, полуднёвно; полумёсечни полупроводници, (два и т.н.)
полуднёвни иолумёсечие; полумёсечия полупроводника
полудрймка; полудрёмки полумрак полупровбдников
полудувам, -аш полумрачен, полумрачния(т), полупрозрачен,
полудявам, -аш полумрачна, полумрачио; пол)ттрозрачния(т),
полудяване полумрачни полупрозрачна, полупрозрачно;
полуетйж; полуетажи, (два и т.н.) полумъртъв, полумъртвия(т), полупрозрачни
полуетажа полумъртва, полумъртво; полупропусклйв
полужйв полумъртви полупряк, полупрёкия(т),
полузабрйва полумнрка, полумярката; полупряка, полупряко;
полузабравен, полумёрки полупрёки
полузабравения(т), полупадясио полупустйнен, полупустинния(т),
полузабравена, полузабравено; полуналяво полупустйнна, полупустйнно;
полузабравени полунощ полупустинни
полузакрйт полунощен, полунощния(т), полупустйня
полузащйта полунощна, полунощно; полуразложен,
полузащйтен, полузащитния(т), полунощни полуразложения(т),
полузащйтна, полузащитно; полуоблёчеи, полуоблёчения(т), полуразложена,
полузащйтни полуоблёчена, полуоблёчено; полуразложено;
полузащйтен. полузащитёния(т), полуоблёчени полуразложени
полузащитёна, полузащитёно; полуобработен, полуразпад; полуразпада, (два и
полузащитёни полуобработения(т), т.н.) полуразпада
полузащитник; полузащитници, полуобработена, полуразрушён,
(двама и т.н.) полузащитници полуобработено; полуразрушёния(т),
полузнйние полуобработени полуразрушёна,
полуинвалйд; полуинвалиди, полуокр^жност, пол^разрушёно;
(двама и т.н.) полуинвалиди полуокръжността полуразрушёни
полуинтелигентен, полуосветён, полуосветёния(т), полуремаркё; полуремаркёта
полуинтелигёнтния(т), полуосветёна, полуосветёно; полусезои; полусезони, (два и т.н.)
полуинтелигентна, полуосветени полусезона
полуинтелигентно; полуостров; полуострови, (два и полусериозен, полусериозния(т),
полуинтелигентни т.н.) полуострова полусериозна, полусериозно;
полу интелигенция полуостровеи, полуостровния(т), полусериозни
полуиитерийт; полуинтернати, полуостровна, полуостровно; полусинтетйчеи,
(два и т.н.) полуинтерната полуостровни полусинтетйчния(т),
полуинтернатен, полуотворен, полуотворения(т), полусинтетична,
полуинтернатния(т), полуотворена, полуотворено; полусинтетйчно;
полуинтернатна, полуотворени полусинтетйч1ш
полуинтернатно; полуофициален, полускъпоцёиен,
полуинтернатни полуофициалния(т), полускьпоцённия(т),
полуистина полуофициална, полусюьпоцённа,
полуколониален, полуофицнално; полускъпоцённо;
полуколониалния(т), полуофициални полускъпоцённи
полуколониална, полупансион; полупансиони, полусляп, полуслёпия(т),
полуколониално; (два и т.н.) полупансиона полусляпа, полусляпо;
полуколониални полуиансион&тен, полуслёпи
полуколония; полуколонии полупансионатния(т), полуслйт, полуслётия(т),
полукръг, -ът, -а; полукръгове, полупансионатна, полуслята, полуслято;
(два и т.н.) полукръга полупансионатно; полуслёти
полукръгъл, полукръглия(т), полупансионатни полуспортен, полуспортния(т),
полукръгла, полукръгло; полупаразйтеи, полуспортна, полуспортно;
полукръгли полупаразйтния(т), полуспортни
полукълбест полупараэнтна, полупаразйтно; полустйшие; полустишия
полукълбб; полукълба полупаразйтни полусутерён; полусутерёни, (два
полулегален, полулегалния(т), полупланински и т.н.) полусутерёна
полулегалиа, полулегално; полупразен, полупразния(т), полусутерёнен,
полулегални полупразна, полупразно; полусутерённия(т),
483
п олусутерёнен
полусутерённа, полусутерённо; полъхва (3 л.) помарширувам, -аш

полусутерённи полъхне (3 л.) помахам, -аш
полусфёра полюбвам, -аш помахвам, -аш
полусферйчен, полюбёзнича, -иш помахване
полусферйчния(т), полюбопйтствам, -аш помацам (се), -аш
полусферйчна, полусферйчно; полюлёя (се), -еш помацвам (се), -аш
полусферйчни полюлйвам (се), -аш помачкам, -аш
полусъзнанне полюлйване помачквам, -аш
полусъзнателен, полюс; полюси, (два и т.н.) иомйшки
полусъзнателния(т), полюса помая се, -еш
полусъзнателна, пблюсен, полюсния(т), полюсна, помежду (предл.)
полусъзнателно; полюсно; полюсни помилвам, -аш
полусъзнателни полюция; полюции помеля, -иш
полусън полюшвам (се), -аш помен; помени, (два и т.н.)
полусънеи1, полусънения(т), полюшване помена
полусъненена, полусънено; полюшкам (се), -аш помена, -еш
полусънени полюшквам (се), -аш поменавам, -аш
полусънеи2, полусънния(т), полюшкване помепйване
полусънна, полусънно; полюшна (се), -еш поменйк; поменици, (два и т.н.)
полусънни полягам, -аш поменйка
полусйнка, полусянката; полягане помесвам, -аш
полусёнки полйгвам, -аш помествам (се), -аш
полутам се, -аш полйгване поместя (се), -иш
полутвам се, -аш поляк; поляци, (двама и т.н.) пом&ся, -иш
полутвърд поляци помета, -еш
полутечен, полутёчния(т), поляк; поляци, (двама и т.н.) пометна, -еш
полутечна, полутёчно; поляци помечтавам, -аш
полутечни полякйня помечтая, -еш
полутон, -ът, -а; полутонове, (два полйна помешчик; помешчици, (двама и
и т.н.) полутона полянка т.н.) помешчици
полуфабрикат; полуфабриката, полйрен, полярния(т), полярна. помешчица
(два и т.н.) полуфабриката полярно;полярни помещавам се, -аш
полуфинал; полуфинали, (два и поляризатор; поляризатори, (два помещение
т.н.) полуфинала и т.н.) поляризатора помйвам, -аш
полуфинален, нолуфиналния(т), поляризация; поляризации помйгам, -аш
полуфинална, полуфинално; поляризйрам (се), -аш помйгвам, -аш
полуфинални поляризйране помйен, помййния(т), помийна,
полуфиналист1; полуфиналйсти, полярник; полярници, (двама и помййно; помййни
(двама и т.н.) полуфиналйсти т.н.) полярници помижа, -йш
(лице) полйрност, полярността помийник; помййници, (два и т.н.)
полуфиналйст2; полуфиналйсти, помагало; помагала помийника
(два и т.н.) полуфиналйста помагам, -аш помилвам, -аш
(нелице) помагане помйлване
полуфиналйстка помагач; помагачи, (двама и т.н.) помйна се, -еш
получа, -аш помагачи поминавам се, -аш
получавам, -аш помагачка поминък; поминъци, (два и т.н.)
получаване помада помйнъка
получател', -ят, -я; получатели, помажа, -еш помйнъчен, помйнъчния(т),
(двама и т.н.) получатели (лице) помазаник, помазаници, (двама и помшгьчна, помйнъчно;
получател2, -ят, -я; получатели, т.н.) помазаници помйнъчни
(два и т.н.) получателя (нелице) помазаница помирение
получателка помазвам, -аш помирйсвам, -аш
получёр помайвам (се), -аш помирйсване
получёрен, получёрния(т), иомайване помирител, -ят, -я; помирйтели,
получёрна, получёрно; помайтапвам (се), -аш (двама и т.н.) помирйтели
получёрни помайтйпя (се), -иш, и помирйтелен, помирйтелния(т),
полушуба помайтапя (се) помирйтелна, помирително;
полушубка помак, помаци, (двама и т.н.) помирителни
полъгвам (се), -аш помаци помирйтелка
полъжа (се), -еш помакйня помириша (се), -еш
полъскам, -аш помамвам (се), -аш помирувам, -аш
полъсквам, -аш помамване помиря (се), -йш
полъх помамя (се), -иш помирявам (се), -аш
полъхам, -аш поманиёрнича, -иш помиряване
484
п о и а б у т а м (с е )
помисля, -иш помощник-режисьори, (двама и помушкване
помислям, -Я1П т.н.) помощник-режисьори помъдрби, -еш
помисъл; помисли помощи ик-ректор; помъдрувам, -аш
помйтам, -аш помощник-ректори, (двама и помъдря се, -иш
помйтане т.н.) помощник-ректори помъдрявам, -аш
помия; помии помбщнпк-следовател, -ят, -я; помъдряване
помия (се), -еш помощник-следователи, (двама помъквам (се), -аш
помияр, -ът, -а; помияри, (два и и т.н.) помощник-следователи помъкна (се), -еш
т.н.) помияра помбщник-счетоводйтел, -ят, -я; помълвя, -йш
помлясвам, -аш помощник-счетоводйтели, (двама помълвявам, -аш
помлясване и т.н.) помощник-счетоводители помълчй, -йш
помляскам, -аш помощник-треньор: помълчавам, -аш
помлясквам, -аш помощник-треньори, (двама и помълчаване
помляскване т.н.) помощник-треньори помъмря, -иш
помпене помбщиик-фармацевт; помъмрям, -яш
пбмниче; помничста помощник-фармацевти, (двама помънкам, -аш
помня, -иш и т.н.) помощник-фармацевти помънквам, -аш
помогна, -еш помощница помънкваие
помбкря (се), -иш помощничка помърдам, -аш
помйлвам (се), -аш помпа помъркам, -аш
помолбгня пбмпам, -аш помърквам, -аш
помоля (се), -иш пбмпане и помпене помъркване
помомея се, -еш помпене и пбмпане помърмбрвам, -аш
помомувам, -аш помпиер; помпиери, (двама и т.н.) помърмбрване
поморйец; поморийци, (двама и помпиери помърмбря, -иш
т.н.) поморийци пбмпичка помътнея, -еш
поморййка помпозен, помпозния(т), помътнявам, -аш
поморийски помпозна, помпбзно; помпозни помътняване
помотавам (се), -аш помпбзност; помпозността помътя, -иш
помот&ване помпбн; помпони, (два и тл.) помъча (се), -иш
помотая (се), -еш помпона помъчвам (се), -аш
помохамеданча (се), -иш пбмпя, -иш помйтам, -аш
помохамеданчвам (се), -аш помрача, -йш помятане
помохамеданчване помрачавам, -аш понабавя, -иш
помощ, помощта помрачаване попабавям, -яш
помощен, помощния(т), помрачение понабедя, -йш
помощна, пбмощно; помощни помрачнея, -еш понабел^жа, -иш
помбщник; помощници, (двама и помрачнявам, -аш понабеля, -иш
т.н.) помощници помрачняване понабера, -еш
помбшник-аптекар, -ят, -я; помръдвам (се), -аш понабйвам, -аш
помощник-аптекари, (двама помръдване понабйрам, -аш
и т.н.) помощник-аптекари, и помръдна (се), -еш понабйя, -еш
помбщник-антекар помръзвам, -аш понабл£гна, -еш
помощникаптекарски и помръзна, -еш понаближа, -йш
помощникаптекарски помръквам, -аш попаблнжавам, -аш
помощннк-готвач; помръкване понаблъскам (се), -аш
помощник-готвачи, (двама и помръкна, -еш понаблъсквам (се), -аш
т.н.) помощник-готвачи помрънкам, -аш понаблюдйвам, -аш
помбщиик-директор; помръвквам, -аш понаблягам, -аш
помбщник-директори, (двама и помрънкване понабода (се), -еш
т.н.) помощник-директори помръщвам (се), -аш понаббждам (се), -аш
помбщник-капитан; помръщя (се), -иш понабозавам се, -аш
помощник-капитани, (двама и помургавея, -еш понабозая се, -еш
т.н.) помощник-капитани помургавйвам, -аш понаболява ме (3 л.)
цомбщник-командйр; помургавяване понабраздя (се), -йш
помощник-командйри, (двама и помуся се, -иш понабрашня (се), -йш
т.н.) помбщник-командйри помучй, -йш понабрашнявам (се), -аш
помощник-машинйст; помучавам, -аш понаброя, -йш
помощник-машинйсти, (двама и помучаване понаброявам, -аш
т.н.) помощник-машинйсти помуша (се), -иш понабрулвам, -аш
помощник-минйстър; помушвам (се), -аш понабруля, -иш
помощник-минйстри, (двама и помушване понабръчкам (се), -аш
т.н.) помбщник-минйстри помушкам (се), -аш понабр^чквам (се), -аш
помбщннк-режисьбр; помушквам (се), -аш понабутам (се), -аш
485
ионабутвам (ce)
понабутвам (се), -аш понагостй, -йш понажежа (се), -йш
понабъбвам, -аш понагостявам (се), -аш понажежавам (се), -аш
понабъбна, -еш нонаго гвя. -иш понажнвёя се, -еш
понабъркам (се), -аш ноиаготвям, -яш понажулвам (се), -аш
понабърквам (се), -аш понаграбвам, -аш понажуля (се), -иш
понабърча (се), -иш понаграбя (се), -иш понажъна (се), -еш
понабърчвам (се), -аш нонагреба, -ёш понажънвам (се), -аш
понаваксам, -аш понагрёбвам, -аш поназнайвам. -аш
понаваксвам, -аш понагрёя (се), -еш поназобам (се), -аш
понавалй (3 л.) понагризй, -ёш поназбрвам (се), -аш
понавалйва (3 л.) понагрубя, -йш поназоря (се), -иш
понаведа (ce), -ёш понагрубявам, -аш поназрёя, -еш
понавёе (3 л.) понагрявам (се), -аш поназрявам, -аш
понавёждам (се), -аш понагъвам (се), -аш поназубря, -иш
понавести, -ши ионагъна (се), -еш ноназубрям, -яш
понавестявам, -аш понагърбвам се, -аш поназьбвам, -аш
понавёхвам (се), -аш понагърбя се, -иш поназъбя, -иш
понавёхна (се), -еш понагърча (се), -иш поназяпам се, -аш
понавечёрвам се, -аш понагърчвам (се), -аш поназяпвам се, -аш
понавечёрям се, -яш понадаря, -йш нонаигравам се, -аш
понавйвам', -аш понаддавам, -аш понаиграя се, -еш
понавйвам- (се), -аш понаддйм, понаддадёш попакадя, -йш
понавйдя, -иш понадебелёя, -еш понакйжа, -еш
понавйждам, -аш понадебеля, -йш понаказвам, -аш
понавйкам (се), -аш понадебелявам, -аш понакалвам (се), -аш
понавйквам (се), -аш понадера (се), -ёш ионакалям (се), -яш
понавйкна, -еш понадзиравам, -аш понаканя се, -иш
понавйря (се), -иш понадзървам, -аш попакйпвам (се), -аш
понавйя', -еш понадзърна, -еш понакапя (се), -еш
понавйя2 (се), -еш поиадзъртам, -аш понакйрам, -аш
понавлажня (се), -йш понадйгам (се), -аш понакарам се, -аш
понавлажнявам (се), -аш понадйгна (се), -еш понакйрвам, -аш
понавлйзам, -аш понадимя, -йш понакйрвам се, -аш
понавляза, -еш понадйпля (се), -иш понакастря, -иш
попаводня (се), -йш понадйплям, -яш понакйстрям, -яш
понавъждам (се), -аш понадйрам (се), -аш понаквасвам (се), -аш
понавържа (се), -еш понаднйквам, -аш понаквйся (се), -иш
понавързвам (се), -аш понаднйкна, -еш понакйсвам (се), -аш
понавъртам (се), -аш понаднйчам, -аш понакиселёя, -еш
понавъртя (се), -йш понадоя, -йш понакйсна (се), -еш
понавършёя, -еш понадоявам, -аш понакича (се), -иш
понавъсвам (се), -аш понадраскам (се), -аш понакйчвам (се), -аш
понавъся (се), -иш понадрасквам (се), -аш попакладй, -ёш
понавява (3 л.) понадрашя, -иш нонаклаждам, -аш
понавяхвам, -аш понадробя, -йш понаклйвям (се), -яш
понагйждам (се), -аш понадробявам (се), -аш понаклеветй, -йш
понагйзвам, -аш понадрънкам, -аш понаклеветйвам, -аш
понагазя, -иш понадрънквам, -аш понаклоня (се), -йш
понагарчам, -аш понадсмёя се, -еш нонаклонявам (се), -аш
понагйздвам (се), -аш понадсмйвам се, -аш попаковй, -ёш
понагйздя (се), -иш понадувам (се), -аш понаковйвам, -аш
понаглася (се), -йш понадупча (се), -иш нонаконтвам (се), -аш
понагласявам (се), -аш понадупчвам (се), -аш нонаконтя (се), -иш
понаглёдам (се), -аш понадуша, -иш понакося, -йш
понаглёждам (се), -аш понадушвам, -аш понакосявам, -аш
понаглезвам се, -аш понадуя (се), -еш понакривя, -йш
понагнйвам, -аш понадъхам (се), -аш понакривявам, -аш
понагнйя, -еш понадъхвам (се), -аш понакроя, -йш
понагноя, -йш понадявам се, -аш понакроявам, -аш
понагноявам, -аш понаедрёя, -еш понакупвам, -аш
поиагодя (се), -йш понаедрявам, -аш понакупувам, -аш
понагорещя (се), -йш понаёжа (се), -иш понакупя, -иш
понагорещявам (се), -аш понаёжвам (се), -аш понакуцвам, -аш
понагорчйвам, -аш понажаля (се), -йш понакуцвапе
486
п о н а с л а д я ce
понакъдря (се), -иш понамразвам (се), -аш понапрйдам, -аш
понакъдрям (се), -яш понамрйзя (се), -иш понапръскам (се), -аш
понакълва, -èiu аонамръщвам (се), -аш понапръсквам (се), -аш
понакълвавам, -аш понамръщя (се), -иш понапрягам (се), -аш
понакьлцам, -аш понамусвам се, -аш попапудря (се), -иш
понакълцвам, -аш понамуся се, -иш понапудрям (се), -яш
понакърмвам, -аш понамятам (се), -аш понапукам (се), -аш
понакърмя, -иш понанйжа (се), -еш понапуквам (се), -аш
понакърмям, -яш понанйзвам (се), -аш понапъвам (се), -аш
понакърня, -иш понаобикйлям, -яш понапъдя, -иш
понакърнявам, -аш понаобиколя, -йш ионапълвам (се), -аш
понакърша, -иш понападаме (само мн.ч.) понапълнёя, -еш
понакършвам, -аш понапакостя, -йш понапълня (се), -иш
поиакъсам (се), -аш понапакостявам, -аш попапълнявам, -аш
понакъсвам (се), -аш понапалвам, -аш понапълням (се), -яш
поналйвям (се), -яш понапаля, -иш понапъвам (се), -аш
поналйгам (се), -аш понапйрвам (се), -аш понапъна (се), -еш
поналазя, -иш понанаса (се), -еш понапъпвам, -аш
поналйпам (се), -аш понапасвам (се), -аш понапъпя, -иш
поналапвам (се), -аш попапатвам се, -аш понапътвам, -аш
поналёгиа, -еш понапйтя се, -иш понапътя, -иш
поналёпвам, -аш n o H a n e K à (ce), -èui понарадвам се, -аш
поналепя (се), -Йш понапёрвам (се), -аш noHapàcHa, -еш
поналепям (се), -яш понапердйша, -иш понарастй, -èm
поналетя, -ши понапердашвам, -аш понараствам. -аш
поналёя (се), -еш поиапёря (се), -иш понарева ce, -èm
поналйвам (се), -аш понапечатам, -аш понаревавам се, -аш
поналйтам, -аш понапечатя, -иш понаредя (се), -йш
поналовя (се), -йш понапечёлвам (се), -аш понарёжа, -еш
поналожа (се), -иш понапечёля (се), -иш понарёждам (се), -аш
поналомя, -йш понапёя се, -еш понаронвам (се), -аш
поналомявам, -аш понапйвам (се), -аш понароня (се), -иш
поналудёя се, -еш понапйсвам, -аш понаросй (3 л.)
поналудувам се, -аш понапйчам (се), -аш понаросява (3 л.)
поналудйвам се, -аш повапйша, -еш понаругавам. -аш
поналюлёя се, -еш понапйя (се), -еш понаругйя, -еш
поналютява ми (3 л.) понаплаквам се, -аш понаруша, -йш
попалягаме (само мн.ч.) понаплатя (се), -йш понарушйвам, -аш
поналягваме (само мн.ч.) понаш ^ча се, -еш понаръбвам, -аш
понамазвам (се), -аш понаплйша (се), -иш понаръбя, -иш
понамалея, -еш понаплашвам (се), -аш понаръсвам (се), -аш
понамаля, -Йш понаплёскам, -аш понаръся (се), -иш
понамалявам, -аш понаплёсквам, -аш понарязвам, -аш
попамачкам (се), -аш понаплета, -èm понасадя, -йш
понамачквам (се), -аш понаплйскам (се), -аш понасйждам, -аш
понамёквам, -аш понаплйсквам (се), -аш понасвйря се, -иш
понамёкна, -еш понаплйтам, -аш понасвйя, -еш
понамёсвам (се), -аш понаплодя (се), -йш понасека, -èm
понамёствам (се), -аш понаплюнча, -иш понасёя, -еш
понамёстя (се), -иш понаплюнчвам, -аш попасйлвам (се), -аш
понамёся (се), -иш понапомня, -иш понасйля (се), -иш
понамётна (се), -еш понапомням, -яш понасйпвам, -аш
понамйгвам, -аш понапоя (се), -йш понасйпя, -еш
понамйгна, -еш понапоявам (се), -аш понасйтя (се), -иш
понамйна, -еш понанравя', -иш понасйчам, -аш
понаминйвам, -аш понаправя2 (се), -иш понасйщам (се), -аш
понамирйсвам, -аш попаправям', -яш понаскйчам (се), -аш
понамйсля, -иш понапрйвям2(се), -яш понаскйтам се, -аш
понамйслям, -яш n o H a n p à m a (се), -иш понаскйтвам се, -аш
пoнaмлàтя, -иш понапрашвам (се), -аш понаскубвам, -аш
понамокря (се), -иш понапрёгна (се), -еш понаскубя, -еш
понамокрнм (се), -яш noнaпpeдà, -èm понаскърбя (се), -йш
понамотавам, -аш поиапрёдвам, -аш понаскърбявам (се), -аш
понамотйя, -еш понанрёдна, -еш понасладй се, -йш
487
п о н а с л а ж д а в а м се
понаслаждавам се, -аш понатрупам (се), -аш т.н.) понедёлника
понаследя, -йш понатрупвам (се), -аш понедёлнишкн
понасмёя се, -еш нонатупам, -аш понёже
понасоля, -йш понатупвам, -аш понёмча (се), -иш
понасолявам, -аш понатъжа (се), -йш понёмчване
понаспйвам се, -аш понатъжавам (се), -аш понёмчвам (се), -аш
понаспя се, -йш понатъкавам, -аш понеса (се), -ёш
понасръбвам, -аш понатъкмй (се), -йш понесё ми (3 л.)
понаставя, -иш понатъкмявам (се), -аш понёча, -иш
нонастаня (се), -йш понатъпквам (се), -аш понёчвам, -аш
понастанявам (се), -аш понатъпча (се), -еш понёчване
понастйвам, -аш попатъркам (се), -аш пони; понита
понастйгам, -аш поиатърквам (се), -аш нонйжа, -еш
понастйгна, -еш понатъртвам (се), -аш понижа (се), -йш
понастйна, -еш понатъртя (се), -иш понижавам (се), -аш
понастоящем понатягам (се), -аш понижаване
понастрйгвам, -аш понатйквам, -аш понижёние
понастрйжа, -еш попатякна, -еш поник поници, (два и т.н.) поника
понастроя (се), -иш понауча (се), -иш понйквам, -аш
понастръхвам, -аш понаучйвам (се), -аш понйкване
понастръхна, -еш понахапвам, -аш понйкна, -еш
понастъпвам, -аш понахапя, -еш поничка
понастъня, -иш понахлузя, -иш поновому
понастървя (се), -йш понахлупвам, -аш поносвам. -аш
понастървявам (се), -аш нонахлупя, -иш поноейм
понастъргвам, -аш понаходя се, -иш поносймост, поносимостта
понастържа, -еш понахокам, -аш понося, -иш
понасуквам (се), -аш понахоквам, -аш понощувам, -аш
понасуча (се), -еш понахранвам (се), -аш понравя се, -иш
понасуша, -йш понахраня (се), -иш понравям се, -яш
поиасушавам, -аш понацапам (се), -аш понтийски
понасълзя се, -йш понацапвам (се), -аш понтификат
понасьрбам се, -аш понацедя, -йш понтон; понтони, (два и т.н.)
понасърбвам се, -аш понацёпвам (се), -аш понтона
понасърчй (се), -Йш понацёпя (се), -иш понтбнен, понтонния(т),
понасьрчавам (се), -аш понацупвам (се), -аш понтонна, понтонно; понтонни
понасъскам, -аш понацуая (се), -иш пончо
понасъсквам, -аш поначало понякога
понася ми (3 л.) поначервй (се), -йш понятие
понасявам, -аш поначервявам (се), -аш пообагря (се), -иш
ионасям (се), -яш поначёрня, -иш пообагрям (се), -яш
понатегля се, -иш поначёрням, -яш пообадя се, -иш
понатёгна (се), -еш поначертая, -еш пооб&ждам се, -аш
понатежа, -йш поначёсвам (се), -аш пообая, -еш
понатежава ми (3 л.) поначёша, -еш пообвйвам (се), -аш
понатежавам, -аш поначукам, -аш пообвйя (се), -еш
понатйкам (се), -аш поначуквам, -аш пообвържа (се), -еш
понатйквам (се), -аш поначумёрвам се, -аш пообвързвам (се), -аш
ионатйсвам (се), -аш поначумёря се, -иш пообг&рям, -яш
понатйскам (се), -аш попачупвам (се), -аш пообгоря, -йш
нонатйсна (се), -еш поначупя (се), -иш пообгоря (се), -йш
понатоварвам (се), -аш понашарвам, -аш пообёлвам (се), -аш
понатов&ря (се), -иш понашаря, -иш пообёля (се), -иш
понатопля (се), -иш понашйбам, -аш пообера, -ёш
понатоплям (се), -яш понашйбвам, -аш пообещая, -еш
понатопя (се), -йш понащърбя (се), -иш пообигравам се, -аш
понаторя, -йш понащърбявам (се), -аш пообиграя се, -еш
понаторявам, -аш понаяждам (се), -аш пообйдя (се), -иш
понатбча, -иш понайздя се, -иш пообйждам (се), -аш
понаточвам, -аш понаяквам, -аш пообикалим, -яш
понатрйвам (се), -аш понаякна, -еш пообиколя, -йш
понатрйя (се), -еш понаям (се), понаядеш пообйрам, -аш
понагроша, -йш поне пообкйча (се), -иш
понатрошавам, -аш понедёлник; понеделници, (два и пообкйчвам (се), -аш
488
п о о м й ч к а м (c e )
пообковавам, -аш пооглёждам (се), -аш поозървам се, -аш
пооблажвам (се), -аш пооглбждя, -И Ш поозърна се, -еш
пооблёгна (се), -еш пооглозгам, -аш поозъргам се, -аш
пооблекй (ce), -èm пооглозгвам, -аш поозъртвам се, -аш
пооблекча (се), -йш пооглупёя, -еш поокадя (се), -йш
пооблскчавам (се), -аш пооглупйвам, -аш поокадявам (се), -аш
пооблёпвам, -аш пооглушйвам, -аш поокалвам (се), -аш
пооблепя, -йш пооглушёя, -еш поокалям (се), -яш
пооблёщвам (се), -аш пооголвам (се), -аш поокапвам (се), -аш
пооблёщя (се), -иш пооголёя, -еш поокапя (се), -еш
пооблся (се), -еш пооголя (се), -иш поокйстря, -иш
пооблйвам (се), -аш пооголявам, -аш поокастрям, -яш
пооблйчам (се), -аш поогорча (се), -йш поокйча (се), -иш
пооблягам (се), -аш поогорчавам (се) поокйчвам (се), -аш
пообменя, -йш поограбвам, -аш пооклюмам, -аш
пообмёням, -яш поограбя, -иш пооклн>мвам, -аш
пообмйсля, -иш пооградя, -йш поококорвам (се), -аш
пообмйслям, -яш поограждам, -аш поококоря (се), -иш
пообналёждвам (се), -аш поограничй (се), -йш поокопйвам, -аш
пообнадеждя (се), -йш поограничавам (се), -аш поокопйя, -еш
пообогатя (се), -йш noorpe6à, -ёш поокопйтвам се, -аш
пообогатявам (се), -аш поогрёбвам, -аш поокопйтя се, -иш
поободря (се), -йш поогрёя, -еш поокося, -йш
поободрявам (се), -аш поогриза, -ёш поокосявам, -аш
пообработвам, -аш поогрйзвам, -аш поокрада, -ёш
пообработя, -иш поогрубёя, -еш поокриля (се), -йш
пообръсвам (се), -аш поогрявам, -аш поокрилявам (се), -аш
пообр ьсна (се), -еш поогъвам (се), -аш поокрйлям (се), -яш
пообръщам (се), -аш поогъна (се), -еш цоокуража (се), -йш
пообсёбя, -иш поодерй (се), -ёш поокуражавам (се), -аш
пообсъдя, -иш поодйрам (се), -аш поокълцам, -аш
иообсъждам, -аш поодрйскам (се), -аш поокълцвам, -аш
пообтёгиа (се), -еш поодрасквам (се), -аш поокъпвам (се), -аш
пообтягам (се), -аш поодращн (се), -иш поокъпя (се), -еш
пообуя (се), -еш поодрипавёя, -еш поокървавя (се), -йш
пообходя, -иш поодумам, -аш поокървавявам (се), -аш
пообхождам, -аш поодумвам, -аш поокъртвам (се), -аш
пообшйвам, -аш поодухам, -аш поокъртя (се), -иш
пообшйя, -еш поодухвам, -аш поокърша (се), -иш
пообъркам (се), -аш поодъртея, -еш поокършвам (се), -аш
пообърквам (се), -аш поодъртявам, -аш поокъсам (се), -аш
пообърна (се), -еш поодялам, -аш поокъсвам (се), -аш
пообърсвам, -аш поодйлвам, -аш поокъсёя, -еш,
пообърша (се), -еш поодялкам, -аш поокъсяване
пообясня (се), -йш поодялквам, -аш иоолёква ми (3 л.)
пообяснявам (се), -аш поожадвёя, -еш поолёквам, -аш
поовалвам (се), -аш поожаднявам, -аш поолёкна, -еш
поовалим (се), -яш пооживя (се), -йш поолёкне ми (3 л.)
поовехтёя, -еш поожввйвам (се), -аш поолигавям (се), -яш
поовехтявам, -аш поожулвам (се), -аш иоолйжа, -еш
поовладёя (се), -еш поожуля (се), -иш поолйзвам, -аш
поовладявам (се), -аш поожъна, -еш поолюлёя се, -еш
поовлажнёя, -еш поожънвам, -аш поолюлявам се, -аш
поовлажня (се), -йш поозадача (се), -йш поолюпвам (се), -аш
поовлажнявам (се), -аш поозадачйвам (се), -аш поолюпя (се), -иш
поовържа (се), -еш пооздравёя, -еш поолюшвам (се), -аш
поовързвам (се), -аш пооздравя, -йш поолющя (се), -иш
поовършавам, -аш пооздравявам, -аш поомазвам (се), -аш
поовършёя, -еш поозлобя (се), -йш поомййвам (се), -аш
поогладнёя, -еш поозлобявам (се), -аш поомалёя, -еш
поогладнйвам, -аш поозбрвам (се), -аш поомалявам, -аш
иоогладя, -иш поозбря (се), -иш поомацам (се), -аш
пооглйждам, -аш поозъбвам се, -аш поомацвам (се), -аш
пооглёдам (се), -аш поозъбя се, -иш поомйчкам (се), -аш
489
п о о м а ч к в а м (с е )
поом&чквам (се), -аш поонръсквам (се), -аш поосъдя, -иш
поомаи (се), -еш поопулвам (се), -аш поотберй, -еш
поомеквам, -аш поопуля (се), -иш поотбйвам (се), -аш
поомекна, -еш поопустбя, -еш поотбйрам, -аш
поометй, -еш поопустоша, -йш поотбйя (се), -еш
поомотавам (се), -аш поопустошавам, -аш поотблъсвам, -аш
поомотая (се), -еш поопустявам, -аш поотблъсна, -еш
поомръзва ми (3 л.) поопуша (се), -иш поотбрулвам, -аш
поомръзвам, -аш поопушвам (се), -аш поотбягвам, -аш
поомръзна, -еш поопъвам (се), -аш поотбягна, -еш
поомръзне ми (3 л.) поопъна (се), -еш поотварям (се), -яш
поомърся (се), -йш поопържа, -иш поотведа, -еш
поомърсявам (се), -аш поопържвам, -аш поотвеждам, -аш
поомършавея, -еш поопърля (се), -иш поотвея, -еш
поомършавявам, -аш поопърлям (се), -яш поотвйвам (се), -аш
поопазвам (се), -аш поора, -еш поотвйквам, -аш
поопазя (се), -иш пооравам, -аш поотвйкна, -еш
поопалвам, -аш пооредея, -еш поотвйя (се), -еш
поопаля, -ши пооредявам, -аш поотвлекй (се), -еш
поопйрвам (се), -аш поорежа, -еш поотвлнчам (се), -аш
поои&ря (се), -ши пооронвам (се), -аш поотворя (се), -иш
поопасй, -еш поороня (се), -иш поотвръшам (се), -аш
поопасвам, -аш пооръфам (се), -аш поотвържа (се), -еш
поопаша, -еш пооръфвам (се), -аш поотвързвам (се), -аш
поопека (се), -еш поорязвам, -аш поотвърна (се), -еш
аоопйиам, -аш поосакатя (се), -йш поотвъртам (се), -аш
поопйпвам, -аш поосакатявам (се), -аш поотвъртя (се), -йш
поопйрам (се), -аш поосвежа (се), -йш поотвъртявам (се), -аш
поопйсвам, -аш поосвежавам (се), -аш поотвявам, -аш
поопйтам (се), -аш поосвободя (се), -йш поотгатвам, -аш
поопйтвам (се), -аш поосвобождавам (се), -аш поотгатна, -еш
поопитомя (се), -йш поосека, -еш иоотгледам, -аш
поопитомявам, -аш поосиромашйвам, -аш поотглеждам, -аш
поопйчам (се), -аш поосиромашея, -еш поотгръшам, -аш
поопйша, -еш поосйчам, -аш поотгъвам, -аш
поопйя (се), -еш пооскубвам (се), -аш поотгъна (се), -еш
пооплаквам (се), -аш пооскубя, -еш поотгьрна, -еш
пооплача (се), -еш пооскърбя (се), -йш поотдалечй (се), -ши
пооплевя, -йш пооскърбявам (се), -аш поотдалечавам (се), -аш
пооплезвам (се), -аш поослабя, -иш поотделно
пооплезя (се), -иш поослепея, -еш поотделя (се), -ши
пооплескам (се), -аш поослушам се, -аш поотделям (се), -яш
пооплесквам (се), -аш поослушвам се, -аш поотдръпвам (се), -аш
пооплешивея, -еш поосмеля се, -йш поотдръпна (се), -еш
пооплешивявам, -аш поосмелявам се, -аш поотдьхвам (си), -аш
поопознавам (се), -аш поосмея, -еш поотдъхна (си), -еш
поопозная (се), -еш поосмйвам, -аш поотегча (се), -йш
поопомня се, -иш поосмйсля, -иш поотегчавам (се), -аш
поопомням се, -яш поосмйслям, -яш поотека, -еш
поопра (се), -еш поосоля (се), -йш поотеснея, -еш
иооправдавам (се), -аш поосолявам (се), -аш поотжнвея си, -еш
пооправдая (се), -еш пооспорвам, -аш поотживявам си, -аш
пооправя (се), -иш нооспоря, -иш поотйчам, -аш
пооправям (се), -яш поосребря, -йш пооткажа (се), -еш
поопразвам (се), -аш пооставам, -аш поотказвам (се), -аш
поопразня (се), -иш поостйвя, -иш пооткарам, -аш
поопраша (се), -иш пооставям, -яш пооткйрвам, -аш
поопрашвам (се), -аш поостана, -еш пооткача (се), -йш
поопресня, -йш поостарея, -еш пооткачам (се), -аш
поопреснявам, -аш поостарявам, -аш пооткачвам (се), -аш
поопростея, -еш ноострйгвам (се), -аш поотклоня (се), -йш
поопростя, -йш поострйжа (се), -еш поотклонйвам (се), -аш
поопростявам, -аш поостъргвам, -аш пооткопчавам (се), -аш
поопръскам (се), -аш поостържа, -еш пооткопчая (се), -еш, и
490
п о п а з а р я се
пооткопчёя (се) поотраста, -ёш поотънй, -йш
пооткрадвам, -аш поотраствам, -аш поотънявам, -аш
пооткрадна, -еш поотрёжа, -еш поотъркам (се), -аш
пооткрёхвам, -аш поотрезвёя, -еш поотърквам (се), -аш
пооткрёхна, -еш поотрезвй, -йш поотърсвам (се), -аш
пооткрйвам, -аш поотрезвявам, -аш поотърся (се), -иш
пооткрйя, -еш поотрезвяване поофбрмя (се), -иш
пооткрой (се), -йш поотрезпёя, -еш пооформям (се), -яш
пооткройвам (се), -аш поотрезнйвам, -аш поохкам, -аш
пооткърмвам, -аш поотрезвяване поохквам, -аш
пооткърмя, -иш поотрйвам (се), -аш поохлабвам (се), -аш
пооткърмям, -яш поотрйя (се), -еш поохлабя (се), -иш
пооткъртвам (се), -аш поотръскам (се), -аш поохладнея, -еш
пооткъртя (се), -иш поотръсквам (се), -аш поохладнйвам, -аш
пооткъсвам (се), -аш поотрязвам, -аш поохладя (се), -йш
пооткъсна (се), -еш поотсёйвам, -аш поохлаждам (се), -аш
поотлагам (се), -аш поотсёя, -еш поохранвам (се), -аш
поотлежа, -йш поотсйпвам, -аш поохраня (се), -иш
поотлежавам, -аш поотсйпя, -еш пооцапам (се), -аш
поотлёпвам (се), -аш поотскачам, -аш пооцапвам (се), -аш
поотлепя (се), -йш поотскбча, -иш пооцедй (се), -йш
поотлёпям (се), -яш поотскубвам (се), -аш пооцелея, -еш
поотлея (се), -еш поотскубна (се), -еш поочсрня, -иш
поотлйвам (се), -аш поотскубя, -еш пооч^рням, -яш
поотложа (се), -иш поотслабвам, -аш поочертавам, -аш
поотломй, -йш поотслабна, -еш поочертая, -еш
поотлъча (се), -иш поотсл&бя, -иш поочйствам (се), -аш
поотлъчвам (се), -аш поотсрамвам (се), -аш поочйстя (се), -иш
ноотмалёя, -еш поотсрамя (се), -иш поочовеча (се), -йш
поотмалявам, -аш поотсроча, -иш поочовечавам (се), -аш
поотмёствам (се), -аш поотсрочвам, -аш поочукам (се), -аш
поотмёстя (се), -иш поотстранй (се), -йш поочуквам (се), -аш
поотмйвам (се), -аш поотстранявам (се), -аш поочупвам (се), -аш
поотмйна, -еш поотстьпвам, -аш поочупя (се), -иш
поотмин&вам, -аш поотстьпя, -иш поошмуля, -иш
поотмйя (се), -еш поотсявам, -аш поощавя, -иш
поотморя (се), -йш пооттёгля (се), -иш поошавям, -яш
поотморявам (се), -аш пооттёглям (се), -яш поощетя, -йш
поотмъквам, -аш пооттека се, -ёш поощетявам, -аш
поотмъкиа, -еш пооттйчам се, -аш поощйпвам, -аш
поотмъстя (си), -йш пооттбча, -иш поощйпя, -еш
поотнйсям, -яш поотточвам, -аш поощрение
поотнеса, -ёш поотупам (се), -аш поощрйтелен, поощрйтелния(т),
поотоплй, -йш поотупвам (се), -аш поощрителна, поощрително;
поотоплявам, -аш поотуча (се), -иш поощрителни
поотпадам, -аш поотучвам (се), -аш поощря, -йш
поотпйдна, -еш поотхапвам, -аш поощърбея, -еш
поотпера (се), -ёш поотхапя, -еш поощърбя (се), -иш
поотпйвам, -аш поотхврьквам, -аш поояждам (се), -аш
поотпйрам (се), -аш поотхвръкна, -еш пооям (се), пооядеш
поотпйя, -еш поотхлупвам, -аш поп1, -ът, -а; попове, (двама и т.н.)
поотплёсвам се, -аш поотхлупя, -иш попове (лице)
поотплёсна се, -еш поотхранвам, -аш поп2, -ът, -а; попове, (два и т.н.)
поотпочйвам си, -аш поотхраня, -иш попа(нелице)
поотпочйиа си, -еш поотделя (се), -йш поп5, -ът, -а
поотпрйщвам (се), -аш поотцёждам (се), -аш попадам, -аш
поотпрйшя (се), -иш поотцёпвам (се), -аш попадане
поотпускам (се), -аш поотцёпя (се), -иш попадение
поотпусна (се), -еш поотчопля, -иш попадйин
поотпу'ша (се), -иш поотчуждавам (се), -аш попадййка
поотпушвам (се), -аш поотчуждй (се), -йш попадйя;попадии
поотракам се, -аш поотчупвам (се), -аш попадна, -еш
поотр&квам се, -аш поотчупя (се), -иш попазарувам, -аш
поотрасна, -еш поотъиёя, -еш попазарй се, -йш
491
п о п а з а р й в а м се
попазарйвам се, -аш попищявам, -аш поподкопавам, -аш
полазвам (се), -аш попйя, -еш поподкопая, -еш
попазя (се), -иш попкласация*; попкласации поподкрепвам, -аш
попалбум*; попалбуми, (два и попкласика* поподкрепя, -йш
т.н.) попалбума попкомпозйция*; поподкрёпям, -яш
полира попкомпозйции поподлёя, -еш
попарвам (се), -аш попконцёрт*; попконцёрти, (два поподпйрам (се), -аш
попарване и т.н.) попконцёрта поподплаша (се), -иш
попарт пбпкултура* поподплашвам (се), -аш
попаря (се), -иш поплавам, -аш поподпра (се), -ёш
попаса, -еш поплавък; поплавъци, (два и т.н.) поподравия (се), -йш
попасвам, -аш поплавъка поподравнявам (се), -аш
пбпгйлдия* поплаквам, -аш поподрёжа, -еш
попгрупа* поплйкиа, -еш поподрёмвам, -аш и
попека (се), -еш поплйча, -еш поподрймвам
поперй, -еш поплаша (се), -иш поподрёмна, -еш
попарвам се, - а т поплашвам (се), -аш поподрйтвам, -аш
поперча се, -иш поплевя, -йш поподрйтна, -еш
поперчвам се, -аш поплёвявам, -аш поподрязвам, -аш
поперя се, -иш поплёсна, -еш поподрймвам, -аш и
попестя, -йш поплета, -ёш поподрёмвам
попечелвам, -аш поплйн поподскажа, -еш
попечеля, -иш поплйнеи, поплинения(т), поподскйзвам, -аш
попечение поплйнена, поплйнено; поподувам се, -аш
попечител, -ят, -я; попечители, поплйнени поподуша, -иш
(двама и т.н.) попечители поплйскам (се), -аш поподушвам, -аш
попечителка поплйсквам (се), -аш поподуя се, -еш
попечйтелски поплйтам, -аш поподхвана, -еш
попечителство; попечителства поплювам, -аш поподхващам, -аш
попея, -еш поплювко поподшйя, -еш
попзвезда* поплюя, -еш попожълтёя, -еш
попйвам, -аш поплйсвам, -аш попоклатя (се), -иш
попйване поплйскам, -аш попоклащам (се), -аш
попивателен, попивателния(т), поплйсквам, -аш попокрйвам (се), -аш
попивателна, попивателно; попов попокрйя (се), -еш
попивателни поповдйгам (се), -аш пополёя, -еш
иопивателна поповдйгна (се), -еш пополйвам, -аш
попизпълпение* поповёя, -еш попбмпам, -аш
попизпълнйтел*, -ят, -я; поповски попомпвам, -аш
попизпълнйтели, (двама и т.н.) пбповчанин; поповчани, (двама и попомпя, -иш
попизпълнйтели т.н.) поповчани попонйквам, -аш
попизпълнйтелка* поповчаика попонйкна, -еш
попййвам (си), -аш попогладя, -иш попоощря, -йш
попййване попоглаждам, -аш попорасна, -еш
попййна (си), -еш попоглёдам, -аш попораста, -ёш
попикавам (се), - я т попоглёдиа, -еш попораствам, -аш
попикаване попоглёждам, -аш попосочвам, -аш
попикая (се), -еш поподвйвам (се), -аш попоствам, -аш
попилея се, -еш поподвйквам, -аш попостя, -иш
попилявам се, -аш поподвйкна, -еш попосягам, -аш
попиляване поподвйя (се), -еш попосягвам, -аш
попйпам, -аш поподгбнвам, -аш попотй се, -йш
иопйпвам, -аш поподгоня, -иш попотявам се, -аш
поийнване поподгрёя, -еш попохвалвам (се), -аш
попйпна поподгрявам, -аш попохваля (се), -иш
попирувам, -аш поподгъвам (се), -аш попохваиа, -еш
попйсвам, -аш поподгъна (се), -еш попохващам, -аш
попйскам, -аш поподивёя, -еш попочйвам (си), -аш
попйсквам, -аш поподйгам (се), -аш попочйна (си), -еш
попйтам, -аш поподйгна (се), -еш попощвам (се), -аш
попйтвам, -аш поподканвам, -аш попощване
попйчам (се), -аш поподкаия, -иш понощя (се), -иш
попйша, -еш поподканям, -яш поппевёц*, поппевцй, (двама и
попищя, -ШЧ поподквася, -иш т.н.) поппевцй
492
п о п р с с т о р в а м се
поппевнпа* попредумвам, -аш попренеса, -еш
пбппесен* попредъвкам, -аш попреодолея, -еш
поправим попредъвквам, -аш попрепека (се), -еш
поправителен, поправйтелния(т), попредъвча, -еш попрепйвам, -аш
поправителна, поправително; попрежалвам, -аш попрепйрам се, -аш
поправителни попрежаля, -иш попрепйсвам, -аш
поправка попреживея, -еш попрепйтам, -аш
поправя (се), -иш попрежйвям, -яш попрепйтвам, -аш
поправям (се), -яш попрежурям, -яш попрепйчам (се), -аш
поправяне попрежълтея, -еш попрепйша, -еш
попразнувам, -аш попрежълтявам, -аш попрепйя, -еш
попребледнея, -еш попрезрея, -еш попреполовя, -йш
попребледнявам, -аш попрезрявам, -аш попрепрйвя, -иш
попреболй ме (3 л.) попреинача, -йш попреправям, -яш
попреболява ме (3 л.) попреиначйвам, -аш попрепратя, -иш
попреброя, -йш попрекадя, -йш попрепъвам (се), -аш
поиреброявам, -аш попрекаля, -йш попрепълвам (се), -аш
попревалй (3 л.) попрекалявам, -аш попрепълня (се), -иш
попревалнва (3 л.) попрекаляване попрепъна (се), -еш
нопревалям, -яш попрекарам, -аш попрепържа, -иш
попреварвам, -аш попрекарвам, -аш попрепържвам, -аш
попреваря, -иш попрекипя, -йш попреработвам, -аш
попреваря (се), -йш попрекипявам, -аш попреработя, -иш
попреварйвам (се), - яш попрекопавам, -аш попрер&вям, -яш
попреведа, -еш попрекопйя, -еш попрередй (се), -йш
попревеждам, -аш попрекося, -йш попрер&ждам (се), -аш
попревйвам (се), -аш попрекроя, -йш попреровя, -иш
попревйрам, -аш нопрекърша (се), -иш попреръся, -иш
поиревйя (се), -еш попрекършвам (се), -аш попресадя, -йш
попревозвам, -аш попрелетй, -йш попресегна (се), -еш
попревозя, -иш попрелетявам, -аш попреседне ми (3 л.)
попревтасам, -аш попрелея, -еш попреседя, -йш
попревтасвам, -аш попрелйвам, -аш попреседявам, -аш
попревържа (се), -еш попрелйствам, -аш попресека, -еш
попревързвам (се), -аш попрелйстя, -иш попресеквам, -аш
попревъртам (се), -аш попрелйтам, -аш попресекна, -еш
попревъртя (се), -йш попрел ьгвам (се), -аш попресея, -еш
попревъртявам (се), -аш попрелъжа (се), -еш попресйлвам (се), -аш
попрегазя, -иш попремалея, -еш попресйля (се), -иш
попрегарям, -яш попремалявам, -аш попресйпвам, -аш
попрегледам, -аш попрем&хвам, -аш попресйниа, -еш
попреглеждам, -аш попремахна, -еш попресйпя, -еш
поиреглътна, -еш попременя (се), -йш попресйтя (се), -иш
попреглъщам, -аш попременям (се), -яш попресйчам, -аш
попреговарям, -яш попремервам (се), -аш попресйщам (се), -аш
попреговбря, -иш попремеря (се), -иш попрескйчам, -аш
попрегоря, -йш попремествам (се), -аш попрескоквам, -аш
попрегоря (се), -Йш попреместя (се), -иш попрескокна, -еш
попрегорявам (се), -аш попрем£свам, -аш попрескбча, -иш
попреградя, -йш
попреграквам, -аш
попремеся, -иш
попреметна (се), -еш
попресладй, -йш
попресолй, -йш
П
попрегракна, -еш попремйгам, -аш попресолйвам, -аш
попрегрбя (се), -еш попремйна, -еш попресоляване
попрегръщам, -аш попремвн&вам, -аш попресрамвам се, -аш
попрегрявам (се), -аш попремйсля, -иш попресрамя се, -иш
попрегъвам (се), -аш попремйслям, -яш попресроча, -иш
попрегъна (се), -еш попремрежа (се), -иш попресрочвам, -аш
попрегьрбвам се, -аш попремрежвам (се), -аш попреставам, -аш
попрегьрбя се, -иш попремръзвам, -аш попрестана, -еш
попрегърна, -еш попрсмълча, -йш попрестаравам се, -аш
попреда, -еш попремълчавам, -аш попрестар&я се, -еш
попредпазвам (се), -аш попремятам (се), -аш попрестарея, -еш
попредпазя (се), -иш попренйсям, -яш попрестарявам, -аш
попредумам, -аш попренебрбгвам, -аш попресторвам се, -аш
493
и о п р е с т о р я се
попрестбря се, -иш поприбйрам, -аш попримамя, -иш

понрестоя, -йш попрнближа (се), -йш иопримбсвам, -аш
попрестойвам, -аш поприближавам (се), -аш нопримеся, -иш
попрестраша се, -йш поприболява ме (3 л.) попримйгам, -аш
попрестрашавам се, -аш поприбьрзам, -аш попримйгвам, -аш
попреструвам се, -аш поприбързвам, -аш понримйгна, -еш
попрестъпвам, -аш поприбързване попримирй (се), -йш
попрестъпя, -иш попривдйгам (се), -аш попримирйвам (се), -аш
попресуквам, -аш попривдйгна (се), -еш попримолвам се, -аш
иопрееуча, -еш поириведа (се), -еш попримоля се, -иш
понресуша, -Йш попривеждам (се), -аш попримъквам (се), -аш
попресушавам, -аш попривйкам, -аш попримъкна (се), -еш
попресъхвам, -аш попрнвйквам', -аш понринудя, -иш
попресъхиа, -еш попривйквам2, -аш поприобщавам (се), -аш
поиресявам, -аш попривйкпа, -еш поприобщя (се), -йш
попресягам се, -аш попривйя (се), -еш поприпечелвам, -аш
попресяда ми (3 л.) попривлекй, -еш поприпечбля, -иш
попретегля (се), -иш поиривлйчам, -аш попрйпкам, -аш
попрет£глям (се), -яш попривържа (се), -еш попрйпквам, -аш
попретоварвам (се), -аш попривързвам (се), -аш попрйпкване
понреговаря (се), -иш попривърша, -иш попри по мия (си), -иш
попретрйвам (се), -аш попривършвам, -аш поприпомням (си), -яш
попретрйя (се), -еш попригладя, -иш поприпбмияие
попретръпвам, -аш поприглаждам, -аш поприпьлзй. -йш
попретръпиа, -еш попригледам, -аш поприравия (се), -йш
попретупам, -аш поприглаждам, -аш поприсадя, -йш
попретупвам, -аш попригодя (се), -йш поприсвйва ме (3 л.)
попретърколй се, -йш попригбтвя (се), -иш поприсвйвам (се), -аш
попретърсвам, -аш поприготвям (се), -яш поприсвйе ме (3 л.)
иопретърся, -иш попридавам, -аш поприсвйя (се), -еш
попретършувам, -аш попрйдам, -аш поприсвоя, -йш
попреувеличй, -йш попридам, попридадеш поприс^дпа, -еш
попреувеличавам, -аш попридвйжа (се), -иш поприслймча се, -иш
попреуморя (се), -йш попридвйжвам (се), -аш поприсламчвам се, -аш
попреуморявам (се), -аш попридобйя, -еш поприсмея се, -еш
иопреустроя (се), -йш попридремва ми се и иоприсмйвам се, -аш
попрехйпя, -еш нонридрямва ми се (3 л.) поприспособя (се), -йш
попрехвалвам (се), -аш попридреме ми се (3 л.) поприспособявам (се), -аш
попрехваля (се), -иш попридружа, -йш поприспя, -йш
попрехвърля (се), -иш попридружйвам, -аш попристегна, -еш
попрехвърлям (се), -яш попридрямва ми се и попристрастя се, -йш
попрехвърча, -йш попридремва ми се (3 л.) попристрастявам се, -аш
попрехвърчам, -аш попридумам, -аш оопристъпвам, -аш
попрехласвам се, -аш попридумвам, -аш попристъпваие
поирехласиа се, -еш поприказвам, -аш поприсгьпя, -иш
попрехраивам (се), -аш поприклбкна, -еш попристягам, -аш
попрехрйня (се), -иш поприключа, -иш поиристягаие
попрецедй (се), -йш поприключвам, -аш поприсядам, -аш
попрецеждам, -аш поприкляквам, -аш поприсядаие
попреценя, -йш поприкоткам, -аш попритая (се), -йш
поорецъфтя, -йш поприкотквам, -аш попритаявам (се), -аш
попрецъфтявам, -аш поприкр£пвам (се), -аш попритварям, -яш
попреча, -иш поприкрепя (се), -йш попритваряне
попречвам, -аш поприкрйвам (се), -аш нопритворя. -иш
попречване поприкрйя (се), -еш попритегля, -иш
попречйствам (се), -аш поприлепвам, -аш попригеглим, -яш
попречйстя (се), -иш поприлепиа, -еш попритегляне
попречупвам (се), -аш поирилепй (се), -йш попритегна, -еш
попречупя (се), -иш поприлепям (се), -яш попритесня (се), -йш
попреяждам, -аш поприлошава ми (3 л.) попритйсвам (се), -аш
попреям, попреядеш поприлошее ми (3 л.) попритйсване
поприбавя, -иш попримал^е ми (3 л.) понритйскам (се), -аш
поприбавям, -яш попрималйва ми (3 л.) попритйсна (се), -еш
поприбера, -еш попримамвам, -аш попритйхвам, -аш
494
п о р а з б у л я (с е )
попритйхиа, -еш попроскубвам (се), -аш популяризация
попритрепёря, -шп попроскубя (се), -еш популяризирам, -аш
попритуля, -иш попрославя (се), -иш популяризиране
попритупвам, -аш попрославям (се), -яш популярност, популярността
попритупване попросрйча, -иш попуша, -иш
иопритуря, -иш попросрочвам, -аш попушвам, -аш
попритурям , -яш попростудя (се), -йш пбпфестивал*; попфестивали
ПОПрИТЪКМЯ, -йш попростудявам (се), -аш (два и т.н.) попфестивала
попритъмнёя, -еш попросълзя (се), -йш пбпфолк*
попритъпя (се), -йш попросълзявам (се), -аш пбпфолкфест*; попфолкфестове,
попритъпявам (се), -аш попросъхвам, -аш (два и т.н.) попфолкфеста
попритягам, -аш попросъхна, -еш попче; попчета
попритягане попрбся, -иш попълвам, -аш
поприхваиа (се), -еш попротёгна (се), -еш попълване
поприхващ ам (се), -аш попротивя се, -йш попълзиовение
поприхвйщане попроточа (се), -иш иопълзя, -йш
поприхлупвам (се), -аш попроточвам (се), -аш попълзявам, -аш
поприхлупване попротрия (се), -еш попълнение
поприхлупя (се), -иш попротръбй, -йш попълня, -иш
поприцёлвам се, -яш попротягам (се), -аш попълням, -яш
поприцёля се, -иш попроумёя, -еш попъпля, -иш
попричакам, -аш попроумявам, -аш попържа, -иш
попричаквам , -аш попроуча, -иш попържвам, -аш
попричёсвам (се), -аш цопроучвам, -аш попързйлям (се), -яш
поприш йвам, -аш попрохладй, -йш попърхам, -аш
поприш йя, -еш попрочета, -ёш попърхвам, -аш
поприще ми се (3 л.) попрочйствам (се), -аш попърхване
поприще; поприща попрочйстя (се), -иш попътен, поггьтния(т), попътно,
поприщ ява ми се (3 л.) попрочйтам, -аш попътна; попътни
попроблёсна, -еш поирочувам се, -аш попътувам, -аш
попроблясвам, -аш попрочуя се, -еш попъхтя, -йш
иопрободё ме (3 л.) попрошарвам (се), -аш попъхтявам, -аш
попробожда ме (3 л.) попрошаря (се), -иш попъхтяване
попробудя (се), -иш попроявя (се), -йш помъча (се), -иш
попробуждам (се), -аш попроявявам (се), -аш попъчвам (се), -аш
попроведа, -ёш попрояснй се (3 л.) попъшкам, -аш
попроверй, -йш попрояснява се (3 л.) попътквам , -аш
попроветря (се), -йш попръскам, -аш попъшкване
попроветрявам (се), -аш попръсквам, -аш попивам, -аш
попровйквам се, -аш пбпски пор, -ът, -а; порове, (два и т. н.)
попровйкна се, -еш пбпство пора
попровиня се, -йш попстйл*; попстйлове, (два и пора
попровървй ми (3 л.) т.н.) гюпстйла пораббтвам, -аш
нопровьрвйва ми (3 л.) попсувам, -аш поработване
попроглёдна, -еш попсцёиа поработя, -иш
попроглёждам, -аш попукам (се), -аш поравно
попрогоия, -иш популацибиен, порадвам (се), -аш
понрогриза, -ёш популационния(т), поради (предл.)
попродължа, -йш популационна, популационно; пораждам (се), -аш
попродълж авам , -аш популационни пораждане
попрозёя се, -еш популация; популации пораженец; пораженци, (двама и
попрозявам се, -аш популйзъм, популйзмът, т.н.) пораженци
попроменя (се), -йш популизма поражение
попромёням (се), -яш популист; популйсти, (двама и пораженски
попромйвам, -аш т.н.) популйсти пораженство
попромйя, -еш популистка поразбера (се), -еш
п опром ъквам (се), -аш популйстки поразбеснея се, -еш
попром ъкиа (се), -еш популярен, популярния(т), поразбйвам (се), -аш
попром ълвя, -йш популярна, популярно; поразбйрам (се), -аш
попрорасна, -еш популярни поразбйя (се), -еш
попрораста, -ёш популяризатор; популяризатори, поразболея се, -еш
попрораствам, -аш (двама и т.н.) популяризатори поразболявам се, -аш
попрорёжа, -еш популяризаторка поразбулвам (се), -аш
попрбсвам, -аш популяризаторски поразбуля (се), -иш
495
п о р азб у там
поразбутам, -аш пораздавам, -аш поразкрой, -йш

поразбутвам, -аш пораздам, иораздадеш поразкройвам, -аш
поразбързвам се, -аш пораздвйжа (се), -иш поразкървавй (се), -йш
поразбъркам (се), -аш пораздвйжвам (се), -аш поразкървавявам (се), -аш
поразбърквам (се), -аш поразделй (се), -йш поразкъртвам (се), -аш
поразбягам се, -аш поразд£лям (се), -аш поразкър гя (се), -иш
поразбягвам се, -аш пораздйгам, -аш поразкърша (се), -иш
поразвалй (се), -йш пораздйгна, -еш поразкършвам (се), -аш
поразвалям (се), -яш пораздрйзвам (се), -аш поразкъсам (се), -аш
поразваря (се), -йш пораздразня (се), -иш поразкъсвам (се), -аш
поразварявам (се), -аш пораздразням (се), -яш поразлепвам (се), -аш
поразведа, -еш пораздробй (се), -йш поразлепй (се), -йш
поразведря (се), -йш пораздробйвам (се), -аш поразлея (се), -еш
поразведрявам (се), -аш пораздрусам (се), -аш поразлйствам (се), -аш
поразвеждам, -аш пораздрусвам, -аш поразлйстя (се), -иш
поразвеселй (се), -йш пораздухам, -аш поразлюлея (се), -еш
поразвеселявам (се), -аш пораздухвам, -аш поразлюлявам (се), -аш
поразвея (се), -еш пораздърпам (се), -аш поразлютй (се), -йш
поразвйвам (се), -аш пораздърпвам (се), -аш иоразлютйвам (се), -аш
поразвиделй се (3 л.) поразединя, -йш поразмазвам (се), -аш
поразвиделява се (3 л.) пораззеленя (се), -йш поразмахам (се), -аш
поразвйкам се, -аш пораззеленявам (се), -аш поразмахвам (се), -аш
поразвйквам се, -аш поразигравам (се), -аш поразмеквам (се), -аш
поразвйя (се), -еш поразиграя (се), -еш поразмекна (се), -еш
поразвлекй1(се), -еш поразйсквам, -аш поразменй (се), -йш
поразвлека2 (се), -еш поразйтелен, поразйтелния(т), поразменям (се), -яш
поразвлйчам (се), -аш поразителна, поразително; поразмесвам, -аш
поразвратя (се), -йш поразителни поразмествам (се), -аш
поразвращавам (се), -аш поразйтелност, поразителностга поразмсстя (се), -иш
поразвъдя (се), -иш поразйя; поразии поразмеся, -иш
поразвъждам (се), -аш поразкажа, -еш поразмета, -еш
поразвържа (се), -еш поразкйзвам, -аш поразмйвам (се), -аш
поразвързвам (се), -аш поразкайвам се, -аш поразминавам се, -аш
поразвъртам (се), -аш поразкалвам (се), -аш поразмирйсвам се, -аш
поразвъртй (се), -йш поразкалям (се), -яш поразмйсля (се), -иш
поразвъртявам (се), -аш поразкапвам се, -аш поразмйслям (се), -яш
поразвйвам (се), -аш поразкапя се, -еш поразмйтам, -аш
поразгадая, -еш поразкарам (се), -аш поразмйя (се), -еш
поразгащвам (се), -аш поразкарвам (се), -аш поразмотавам (се), -аш
поразгащя (се), -иш поразкашкам (се), -аш поразмотая (се), -еш
поразгледам, -аш поразкашквам (се), -аш поразмразй (се), -йш
поразглеждам, -аш поразкашлям се, -яш поразмразявам (се), -аш
поразгл&звам (се), -аш поразкая се, -еш поразмръзвам (се), -аш
поразгл&зя (се), -иш поразквасвам, -аш норазмръзна (се), -еш
поразглобя (се), -йш поразквася, -иш поразмърдам (се), -аш
поразглобявам (се), -аш поразкйсвам (се), -аш поразмърдвам (се), -аш
поразтневя (се), -йш поразкйсна (се), -еш поразмътвам (се), -аш
поразгиевявам (се), -аш поразклатя (се), -иш поразмътя (се), -иш
поразговйрям (се), -яш поразклащам (се), -аш поразнасям (се), -яш
поразговбря (се), -иш поразклоня (се), -йш поразнеса (се), -еш
поразгблвам (се), -аш поразкова (се), -еш поразнйжа (се), -еш
поразгбля (се), -иш поразковавам (се), -аш поразнйзвам (се), -аш
поразгорещя (се), -йш поразколебавам (се), -аш поразник; поразници, (двама и т.н.)
поразгорещявам (се), -аш поразколебая (се), -еш поразници
поразграбвам, -аш поразкопавам, -аш поразница
поразграбя, -иш поразкопая, -еш поразнйшвам (се), -аш
поразградя (се), -йш поразкопчавам (се), -аш поразнйщя (се), -иш
поразграждам (се), -аш поразкопчая (се), -еш, и поразора, -еш
поразгрея (се), -еш поразкопчея (се) поразоравам, -аш
поразгрйвам (се), -аш поразкрача (се), -иш поразотйвам се, -аш
поразгъвам (се), -аш поразкр&чвам (се), -аш поразотйда се, -еш
поразгъна (се), -еш поразкрйвам (се), -аш поразпалвам (се), -аш
поразгърдвам (се), -аш поразкривй (се), -йш поразпйля (се), -иш
поразгърдя (се), -иш поразкрйя (се), -еш поразпарям (се), -яш
496
п о р а з я с н й в а м (с е )
поразпасвам (се), -аш поразсёйвам (се), -аш поразузнавам, -аш
поразпаш а (се), -еш поразсекй, -ёш поразузнйя, -еш
поразпёивам (се), -аш поразсёя (се), -еш поразуча, -иш
поразпёня (се), -иш поразсйпвам (се), -аш поразучавам, -аш
поразпёням (се), -яш поразсйпя (се), -еш поразфуча се, -йш
поразпсрвам (се), -аш поразсйчам, -аш поразф учавам се, -аш
поразперя (се), -иш поразслабвам, -аш п оразхайтвам (се), -аш
поразпёя се, -еш поразслабя, -иш поразхайтя (се), -иш
поразпилёя (се), -еш поразсмёя (се), -еш поразхвърля (се), -иш
поразпилявам (се), -аш поразсмйвам (се), -аш поразхвърлям (се), -яш
поразнйсвам (се), -аш поразстройвам (се), -аш поразхлабвам (се), -аш
поразпитам, -аш поразстроя (се), -иш поразхлабя (се), -иш
поразпйтвам, -аш п оразсуквам (се), -аш поразхладя (се), -йш
поразпйш а (се), -еш поразсуча (се), -еш поразхлаждам (се), -аш
поразпищ й се, -йш поразсъдя, -иш поразходя (се), -иш
поразпищ явам се, -аш поразсъж давам, -аш поразхождам (се), -аш
п оразплаквам (се), -аш п оразсъм ва (се) (3 л.) поразхубавёя, -еш
поразплатя (се), -йш поразсъмне (се) (3 л.) поразхубавя (се), -йш
поразплача (се), -еш поразсърдвам (се), -аш поразхубавявам (се), -аш
поразплащ ам (се), -аш поразсърдя (се), -иш поразцёпвам (се), -аш
поразилета (се), -ёш поразсъхвам се, -аш поразцёпя (се), -иш
поразплйтам (се), -аш поразсъхна се, -еш поразцъф вам , -аш
поразпоря (се), -иш поразсявам, -аш поразцъфна, -еш
поразправя (се), -ши п оразтварям (се), -аш поразцъф тя (се), -йш
поразправям (се), -яш иоразтворя (се), -иш поразцъф тявам (се), -аш
поразпрйтя, -иш п оразтёгля (се), -иш поразчёпкам, -аш
поразпращ ам , -аш поразтёглям (се), -яш поразчёпквам , -аш
поразпределя (се), -йш поразтёгна (се), -еш поразчёсвам (се), -аш
поразпредёлям (се), -яш п оразтйкам , -аш поразчёш а (се), -еш
норазпродавам , -аш п оразтйквам , -аш поразчйствам, -аш
поразпродам, поразпродадёш поразтоварвам (се), -аш поразчйстя, -иш
поразпръсвам (се), -аш поразтоваря (се), -иш поразчопля (се), -иш
поразпръсна (се), -еш поразтоварям , -яш поразчоплям (се), -яш
поразпускам (се), -аш поразтопя (се), -йш поразчбрля (се), -иш
поразпусна (се), -еш п оразтопявам (се), -аш поразчбрлям (се), -яш
поразпъвам (се), -аш поразточа, -иш поразчувам се, -аш
поразпъдя, -иш поразтбчвам, -аш поразчупвам (се), -аш
поразпъж дам , -аш поразтрёбвам, -аш поразчупя (се), -иш
поразпъна (се), -еш поразтрёбя, -иш поразчуя се, -еш
поразпъхтя се, -йш поразтревож а (се), -иш поразш авам се, -аш
поразнъхтявам се, -аш поразтревож вам (се), -аш поразш аввам се, -аш
поразпявам се, -аш поразтрепёрвам (се), -аш поразш ётам се, -аш
поразработвам, -аш поразтрепёря (се), -иш поразш ётвам се, -аш
поразработя, -иш поразтреса (се), -ёш поразш йвам (се), -аш
поразравям (се), -яш п оразтрйвам (се), -аш поразш иря (се), -йш
поразраня (се), -йш поразтрисам (се), -аш поразш ирявам (се), -аш
поразранявам (се), -аш поразтрйя (се), -еш поразш йя (се), -еш
поразрева (се), -ёш поразтръскам , -аш поразш умвам (се), -аш
поразревавам (се), -аш п оразтръсквам , -аш поразшумн (се), -иш п
норазредя (се), -йш поразтупам (се), -аш поразшумя се, -йш J
поразредйвам (се), -аш поразтупвам (се), -аш поразш умявам се, -аш
поразрёжа, -еш поразтуш а (се), -йш поразю здвам се, -аш
поразрёждам (се), -аш поразтуш авам (се), -аш поразюздя се, -иш
поразрйвам , -аш поразтъж а (се), -йш поразя (се), -йш
поразрйна, -еш п оразтъж авам (се), -аш поразявам (се), -аш
поразрйя, -еш п оразтъпквам се, -аш поразяване
поразровя (се), -иш п оразтъпча се, -еш поразядосам (се), -аш
поразруш а (се), -йш п оразтъркам (се), - я ш поразядбсвам (се), -аш
поразруш авам (се), -аш п оразтъ рквам (се), -аш моразйждам (се), -аш
поразрязвам , -аш поразтърсвам (се), -аш поразям (се), поразядеш
поразсадя, -йш поразтърся (се), -иш поразяря (се), -йш
поразсаждам, -аш поразтягам (се), -аш п оразярявам (се), -а]п
поразсвйрвам се, -аш поразубедя (се), -йш поразисия (се), -йш
поразсвйря се, -иш поразубеждавам (се), -аш поразяснйвам (се), -аш

порасна
порасна, -еш (двама и т.н.) поробители портрет; портрети, (два и т.н.)
пораста, -еш поробйтелка портрета
пораствам, -аш поробувам, -аш портретен, портретиия(т),
порастване порббя, -иш портретна, портретно;
порвам (се), -аш пороввам (се), -аш портретни
порване поровя (се), -иш портретйст; портретйсти, (двама
порена, -еш порода и т.н.) портретйсти
поревавам, -аш породен, породения(т), породена, портретйстка
поревнувам, -аш породено; породени португалец; португалци, (двама
поред породйст и т.н.) португалци
пореден, поредния(т), поредна, породй (се), -йш португалка
поредно; поредни пороен, поройния(т), поройна, португалски
поредица поройно; поройни портупёй, -ят, -я; портупеи, (два
поредност, поредността порозовей, -еш и т.н.) портупея
порежа (се), -еш порозовявам, -аш портфейл; портфейли, (два и т.н.)
поразен, порезния(т), порезна, порозовяване портфейла
порезно; порезни пороище; пороища портфёйлен, портфёйлния(т),
порене порой, -ят, -я; порои, (два и т.н.) портфёйлна, портфёйлно;
поресвам (се), -аш пороя портфёйлни
порест порок; пороци, (два и т.н.) порока портфолиен, портфолийния(т),
поречие; поречия порбнвам, -аш портфолийна, портфолийно;
пореша (се), -иш порбнване портфолийни
пореш авам, -аш пороня, -иш портфолио; портфолиа
пореш вам (се), -аш пороптавам, -аш поругавам, -аш
пйрив; пориви, (два и т.н.) порива пороптйя, -еш поругаване
порйвам (се), -аш пороей, -йш поругание
порнвйст поросявам, -аш поругая, -еш
порйна, -еш порбчен, порочния(т), порочна, поруменея, -еш
порисувам, -аш порочно;порочни поруменявам, -аш
порйтам, -аш порбчност, порочността поруменявапе
порйтвам, -аш порт, -ът, -а; портове, (два и т.н.) порумънча (се), -иш
порйтване порта порумънчвам (се), -аш
порицавам, -аш порта порумънчване
порицаване портал; портали, (два и т.н.) порутвам (се), -аш
порицание портала порутване
порицател, -ят, -я; порицатели, портален, порталния(т), порутя (се), -иш
(двама и т.н.) порицатели портална, портално; портални поручик; поручици, (двама и т.н.)
порицая, -еш портатйв; портативи, (два и т.н.) поручици
порйя (се), -еш портатйва порфйр
порна (се), -еш портатйвен, портатйвния(т), порфйра
порно портативна, портативно; порфйрен', порфйрения(т),
порнография портативни порфйрена, порфйрено;
порнографски портвайн; портвайни, (два и т.н.) порфйрени
порнозвезда портвайна порфйрен2, порфйрния(т),
порноиндустрия; портиер; портиери, (двама и т.н.) порфйрна, порфйрно;
порноиндустрии портиери порфйрни
порнокадър; порнокадри, (два и нортиерен, портиёрния(т), порцелан
т.н.) порнокадъра портиёрна, портиёрно; порцеланен, порцеланения(т),
порноканал; порноканали, (два и портиёрни порцеланена, порцеланено;
т.н.) порноканала портиёрка порцеланени
порнокасета портнерна порцеланов
пбрноклйп, -ът, -а; портиерски порцион; порциони, (два и т.н.)
порноюшпове, (два и т.н.) портик; портици, (два и т.н.) порциона
порноклйпа портика порционен, порционния(т),
порносайт, -ът, -а; порносайтове, портландцимент порционна, порционно;
(два и т.н.) порносайта пбртманто; портманта порционни
порноснймка поргмонё; портмонета пбрция; порции
порносписание порто поръбвам, -аш
порносцена портокал; портокали, (два и т.н.) поръбване
порнофйлм, -ът, -а; порнофйлми, портокала поръбя, -иш
(два и т.н.) порнофйлма портокален, портокаления(т), поръбям, -яш
поробвам, -аш портокалена, портокалено; поръж давёя, -еш
поробване портокалени поръж давявам, -аш
поробйтел, -ят, -я; поробители, портокалов поръж давяване
498
поскъпвам
поръж дясам, -аш посвеняване поселя (се), -иш
поръж дясвам, -аш посвестя (се), -йш посепвам (се), - я т
поръка посвестйвам (се), -аш посепване
поръмж а, -йш посветвам, -аш посепна (се), -еш
поръм ж авам , -аш посветя, -иш посера (се), -еш
поръм ж аване посветя (се), -йш посесйвен, посесйвния(т),
поръсвам (се), -аш посвещ авам (се), -аш посесйвна, посесйвно;
поръсване посвешаване посесйвни
поръся (се), -иш посвещение посестрима
поръчам, -аш посвйвам (се), -аш посестримство
поръчвам, -аш посвйквам, -аш посетбност, посетеността
поръчване носвйкване посетйтел, -ят, -я; посегатели,
поръчение посвйкна, -еш (двама и т.н.) посегатели
поръчйтел, -ят, -я; поръчители, посвйрвам, -аш посетйтелка
(двама и т.н.) поръчители посвйрване посетйтелски
поръчйтелка посвйря, -иш посетй, -йш
поръчйтелски посвйя (се), -еш посещавам, -аш
поръчйтелствам, -аш посвлека (се), -еш посещаване
поръчйтелстване посвлйчам (се), -аш посещаемост, посещаемостта
поръчйтелство; поръчителства посвоему посещение
поръчка посвърш а, -иш посея, -еш
пор^чков посвърш вам, -аш посивея, -еш
порьозен, порьозния(т), посвйткам, -аш посивй, -йш
порьозна, порьозно; порьозни посвятквам , -аш поснвявам, -аш
порьозност, порьозността посвйткване посивяване
пбря, -иш посгазвам, -аш посинея, -еш
порядки (само мн.ч) посгйзя, -иш посиня (се), -йш
порйдък; порядъци посглобй, -йш посинявам (се), -аш
порйдъчен, порядъчния(т), посглобйвам, -аш посиняване
порядъчпа, порядъчно; посгорещя (се), -йш посйпвам (се), -аш
порядъчни посгорещ явам (се), -аш посйпване
порйдъчност, порядъчността посготвя, -иш посйпя (се), -еш
порязвам (се), -аш посготвям, -яш посйрам (се), -аш
порйзване посгреша, -йш посйране
посадъчен, посадъчния(т), посгреш авам, -аш посйчам, -аш
посадъчна, посадъчно; посгрея (се), -еш посйчане
посадъчни посгрявам (се), -аш поснявам, -аш
посадя, -йш посгуша се, -иш посияя, -еш
посаждам, -аш посгушвам се, -аш поск&рам се, -аш
посйждане посгьлча, -йш поскарвам се, -аш
посбйвам (се), -аш посгълчавам, -аш поскарвапе
посбйя (се), -еш посгъстя (се), -йш поскачам, -аш
посближа (се), -йш посгъстявам (се), -аш поскачвам, -аш
посближавам (се), -аш посдъвкам, -аш поскимтя, -йш
посблъскам (се), -аш посдъвквам, -аш поскимтявам , -аш
посблъсквам (се), -аш посдъвча, -еш поскимтяване
посборйчкам се, -аш посдържа (се), -йш поскитам (се), -аш
посборйчквам се, -аш посдържам (се), -аш поскйтвам (се), -аш
посбръчкам (се), -аш посев; посеви, (два и т.н.) посева посконфузвам (се), -аш
посбръчквам (се), -аш посевен, посевния(т), посевна, посконфузване
посбутам (се), -аш посевно; посевни посконфузя (се), -иш
посбутвам (се), -аш посегйтел, -ят, -я; посегатели, поскрйвам (се), -аш
посбъркам (се), -аш (двама и т.н.) посегатели поскрйя (се), -еш
носбърквам (се), -аш посегателка поскроя, -йш
посбърча (се), -иш посегателство; посегателства поскроявам, -аш
посбърчвам (се), -аш посегна, -еш носкръцвам, -аш
посваля, -йш поседна, -еш поскръцване
посвйлям, -яш поседя, -йш поскръцна, -еш
посварй (се), -йш посека, -еш поскубвам (се), -аш
посварйвам (се), -аш поселвам (се), -аш поскубвапе
посведа (се), -еш носелване поскубя (се), -еш
посвеждам (се), -аш поселище; поселища поскуч&вам, -аш
посвеня се, -йш поселннк; поселници, (двама и т.н.) поскучая, -еш
посвенявам се, -аш поселници поскъпвам, -аш
499
поскъпване
поскъпване послуш ник; послушници, (двама посмятам , -аш

поскъпна, -еш и т.н.) послушници посииша (се), -йш
поскъпя (се), -йш послушница посниш авам (се), -аш
поскъпявам (се), -аш послушност, послушността носббне; пособия
поскъпявапе послъгвам, -аш посока
поскърпвам, -аш послъгване посолство; посолства
поскърпя, -иш послъжа, -еш посолй, -йш
поскърцам, -аш посмажа, -еш посолявам, -аш
поскърцвам, -аш посм&звам, -аш посоляване
поскърцване посмаля (се), -йш посоча, -иш
поскъсам (се), -аш посмалявам (се), -аш посбчвам, -аш
поскъсвам (се), -аш посмачкам (се), -аш посочване
поскъся (се), -йш поемачквам (се), -аш поспадам, -аш
поскъснвам (се), -аш посмекча (се), -йш поспадна, -еш
поскътам, -аш посмекчавам (се), -аш поспалйв
поскътвам , -аш посмеля, -иш поспарвам се, -аш
посл&ние посменно поспаря се, -иш
посланик; посланици, (двама и посмесвам (се), -аш поспестй, -йш
т.н.) посланици посмествам (се), -аш поспестявам, -аш
посланически иосместя (се), -иш поспечелвам, -аш
посланичество; посланичества посмеся (се), -иш поспечеля, -шп
посланичка посмета, -еш поспивам (си), -аш
пбсле посмешище поспйване
последвам, -аш посмея, -еш поспйрам (се), -аш
последен, последния(т), посмея се, -еш поспйране
последна, последно; последни посмйвам се, -аш посплаша, -иш
последица посмйгвам, -аш посплаш вам, -аш
последовател, -ят, -я; посмйгна, -еш посплета (се), -еш
последователи, (двама и т.н.) посмйлам, -аш посплйтам (се), -аш
последователи посмиря (се), -йш поспорвам, -аш
последователен, посмирявам (се), - аш поспорване
последователния(т), посмйтам, -аш поспоря, -иш
последователна, посмрачава се (3 л.) поспра (се), -еш
последователно; посмрачй се (3 л.) посправи се, -иш
последователни посм ръзвам се, -аш поспрйвям се, -яш
последователна носмръзна се, -еш поспускам (се), -аш
последователност, посмръщ вам (се), -аш поспусна (се), -еш
последователността посмръщ я (се), -иш поспя (си), -йш
последствие; последствия посмуквам, -аш посрамвам (се), -аш
последи, -йш посмутя (се), -йш посрамване
последйвам, -аш посмуча, -еш посрамя (се), -иш
послепис; нослепйси, (два и т.н.) посмуша, -иш посрамям (се), -яш
послеписа посмуш вам, -аш поср&мяне
послеродов посму’ш кам , -аш посребрен, -еш
послеслов; послеслови, (два и т.н.) посмуш квам, -аш посребря, -йш
послеслова посмущ авам (се), -аш посребрявам, -аш
послесловие; послесловия посмъдне ме (3 л.) посребряване
пословица посмъдя, -йш посред
пословичен, пословичния(т), посмъдявам, -аш посредник; посредници, (двама и
пословична, пословично; посмъдява ме (3 л.) т.н.) посредници
пословични посм ъквам (се), -аш посредпица
послбвичиост, пословичностга посмъкна (се), -еш посреднича, -иш
послугувам, -аш посмълча се, -йш посредничене
послужа (си), -иш посмълчавам се, -аш посреднически
послужвам (си), -аш носм ьмря, -иш посредничество
послужване посмъмрям , -яш посредничка
послухтя, -йш посмънкам, -аш посредствен, посредствения(т),
послухтявам, -аш п осмънквам, -аш посредствена, посредствено;
послуш ам, -аш посм ъркам , -аш посредствени
послушание посм ърквам , -аш посредственост,
послуш вам, -аш посмъртен, посмъртния(т), посредствеността
послушване посмъртна, посмъртно; посредством
послушен, послушния(т), посмъртни посресвам (се), -аш
послушна, послушно; послушни посмявам, -аш посреша (се), -иш
500
постулирам
посрещам, -аш постериорна, постериорно; постопявам (се), -аш
посрещане постериорни постопяване
посрещам; посрещани, (двама и постига ме (3 л.) постоя, -йш
т.н.) посрещани постйгам, -аш постойвам, -аш
посрещ ачка постйгане постояване
посрещна, -еш постигна, -еш постоянен, постоянния(т),
посрйтам (се), -аш постигне ме (3 л.) постоянна, постоянно;
посрйтвам (се), -аш постижение постоянни
посръбвам, -аш постижим постояинотоков
посръбване постижймост, постижимостта постоянствам, -аш
посръбна, -еш постйлам, -аш постоянстване
пост1, -ът, -а; постове, (два и т.н.) постйлане постоянство
поста постйлка и постелка постпозитйвен,
пост2, -ът, -а; пости, (два и т.н.) постимнресионйзъм, п6стпозитйвния(т),
поста постимпресионйзмът, постпозитавна, постпозитйвно;
поставка постимпресионйзма постпозитавни
постави (се), -иш постимпресионистйчен, ибстпозйцня; постпозиции
поставям (се), -яш постампресионистйчния(т), пбстприватизационен,
поставяне постимпресионистачна, п6стприватазационния(т),
постамент; постамента, (два и т.н.) постимпресионистачно; пбстприватазационна,
постамента постимпреснонистачни пбстприватазационно;
постановка пбстинг; постинги, (два и т.н.) постприватизацнбнни
постановление постинга пострадам, -аш
постановчик; постановчици, пбстиндустриален, пострйдвам, -аш
(двама и т.н.) постановчици постиндустриалния(т), пострёсна (се), -еш
постановъчен, постановъчния(т), постиндустриална, пост-рестант
постановъчна, постановъчно; постиндустриално; пострйгвам, -аш
постановъчни постандусфиални пострйгване
постановя, -йш постйсвам (се), -аш пострйжа, -еш
постановявам, -аш постйскам (се), -аш построёние
постановяване постйсна (се), -еш постройка
постаравам се, -аш постйхвам, -аш построя (се), -йш
постараване постйхваие построявам (се), -аш
постарая се, -еш постйхна, -еш построяване
постарому посткомунйзъм, пострясвам (се), -аш
пбствам, -аш посткомунйзмът, пострясване
постване посткомунйзма постряскам (се), -аш
поствулканйчен, посткомунистически пострйсквам (се), -аш
поствулканйчния(т), постмодерен, постмодерния(т), постряскване
поствулканйчна, постмодерна, постмодерно; постскрйптум
поствулканйчно; постмодерни постсоциалйзъм,
поствулканйчни постмодернйзъм, постсоциалйзмът,
постегна (се), -еш постмодернйзмът, постсоциалйзма
постёлка и постйлка постмодернйзма постсоциалистически
постёлъчен, постёлъчния(т), постнатален, постнаталния(т), постструктуралйзъм,
постёлъчна, постёлъчно; постнатална, постнатално; постструктуралйзмът,
постель чни постнатални постструктуралйзма
постёля (сыц.) постник; постници, (двама и т.н.) посттоталитарен.
постёля, -еш постници пбсгготалитарния(т), тт
постембрион&лен, постница посттоталитарна, ХА ^
постембрионалния(т), пбстничество постготадитарно; -Я
постембрионална, постничък, постничкия(т), посттоталитарни
постембрионално; постничка, постничко; посттоталитарйзъм ,
постембрионални постнички посттоталитаризмът,
пбстен, постния(т), постна, постовй постготалитарйзма
постно; постай постолимпййски посттравматичен.
постене постоператйвен, посттравматйчния(т),
постепёнен, постепённия(т), постоператавния(т), посттравматйчна,
постепённа, постепённо; постоператйвна, постгравматйчно;
постепённн постоператавно; посттравматйчни
постепённост, постепенности постоператйвни постудувам, -аш
постер; постери, (два и т.н.) постопля (се), -иш постулат; постулата, (два и т.н.)
постера постоплям (се), -яш постулата
постерибрен, постериорния(т), постопя (се), -йш постулирам, -аш
501
постулиране
постулйране потвърдя, -йш (двама и т.н.) потребйтели
постфактум потвърж давам , -аш иотребйтелен, потребйтелния(т),
пбстфеминйстки потвърж даване потребителна, потребйтелно;
постъпателен, постьпателния(т), потвърждение потребителни
постъпателна, постъпателно; потегля, -иш потребителна
постъпателни потеглям, -яш потребйтелски
постъпвам, -аш потегляне потребление
постъпване потегна, -еш потребност, потребността
постъпка потека, -ёш потребявам, -аш
постъпление потеклб потребяване
постъпя, -иш пбтен, потния(т), потна, потно; потревож а (се), -иш
постя, -иш потни потревбжвам (се), -аш
постягам (се), -аш потёне потрепвам, -аш
посуда потенциал потрепване
посъбера (се), -ёш потенциален, потенциалния(т), потрепервам, -аш
пое ьбйрам (се), -аш потенциална, потенциално; потреперване
посъветвам (се), -аш потенциални потреперя, -иш
посъвзёма се, -еш потенциомётър; потенциомётри, потрепкам, -аш
посъвзёмам се, -аш (два и т.н.) потенциометъра потрепквам , -аш
посъдя, -иш потёнция; потёнции потрепкване
посъж ивя (се), -йш потёря потрепна, -еш
посъж ивявам (се), -аш потйр; потери, (два и т.н.) потйра потрес
посъж ивяване потйсвам (се), -аш потреса (се), -еш
посърбвам (се), -аш потискам (се), -аш пбтресен, потресния(т),
посърбване потйскане потресна, потресно; потреиш
посърбй ме (3 л.) потисна (се), -еш потресен, потресения(т),
посърбя (се), -иш потиснатост, потиснатостта потресена, потресено;
посърбйва ме (3 л.) потйспик; потисници, (двама и т.н.) потресени
посървам, -аш потисници потресение
носърване потйсница потретвам, -аш
посърдвам се, -аш потисничество потретване
посърдя се, -иш потйчам, -аш потретя, -иш
посърна, -еш потйчане потреш я, -йш
посъскам, -аш потйчвам, -аш потреш явам, -аш
посъсквам, -аш потник; потници, (два и т.н.) потрещ яване
посьскване потника потривам (се), -аш
посъхвам, -аш поток; потоци, (два и т.н.) потока потрйване
посъхна, -еш потбмка потрйсам (се), -аш
посявам, -аш потомствен, потомствения(т), потрйсане
посяване потомствена, потомствено; потрйя (се), -еш
посявка, посявката; гюсевки потомствени потропам, -аш
посягам, -аш потомство; потомства потрепвам, -аш
посягане потомък; потомци, (двама и т.н.) потрепване
посядам, -аш потомци потроша (се), -йш
посядане потопен, потонния(т), потонна, потрош авам (се), -аш
пот, потта потонно;потонни потрошйване
потаен, потайния(т), потайна, потбп; потопи, (два и т.н.) потопа потрудя се, -иш
потайно; потайни потопя (се), -йш потръбя, -йш
потайвам (се), -аш потопявам (се), -аш потръбявам , -аш
потайване потопяване потръгва ми (3 л.)
потайник; потайници, (двама и поточе; поточета потръгвам , -аш
т.н.) потайници поточен, поточния(т), поточна, потръгване
потайница поточно; поточни потръгна, -еш
потайност, потайността поточност, поточността потръгне ми (3 л.)
потанцувам, -аш потпури (само мн.ч.) потръпвам , -аш
потапям (се), -яш потрайвам. -аш потръпване
потапяне потракам , -аш потръпна, -еш
потая (се), -йш п отраквам , -аш потръсва ми се (3 л.)
потайвам (се), -аш потракване потръскам (се), -аш
нотаяване потрая, -еш потръсквам (се), -аш
потвърдйтелен, потрёба потръскване
потвърдителния(т), потрёбеи, потрёбния(т), потръсне ми се (3 л.)
потвърдйтелна, потвърдйтелно; потрёбна, потрёбно; потрёбни потрябва (3 л.)
потвърдителни потребител, -ят, -я; потребители, потрябвам, -аш
502
поф илософ ствам
потулвам (се), -аш поувяхвам, -аш иоунасям (се), -яш
потулване поугаждам (си), -аш поунасяне
потуля (се), -иш поугасвам, -аш поунеса (се), -еш
потулям (се), -яш поугасна, -еш поуплаша (се), -иш
потуляне поугася, -йш поуплаш вам (се), -аш
потупам, -аш поугасявам, -аш поупоя (се), -йш
потупвам, -аш поугодя (си), -йш поупоявам (се), -аш
потупване поуголемя (се), -йш поуредя (се), -йш
потури (само мн.ч.) поуголемйвам (се), -аш поуреждам (се), -аш
потурча (се), -ши поуголемяване поусвойвам, -аш
потурчвам (се), -аш поугоя (се), -йш ноусетя (се), -иш
потурчване поугойвам (се), -аш поусещам (се), -аш
потуша, -йш поугрйжа се, -иш поусйлвам (се), -аш
потуш авам , -аш поугрйжвам се, -аш поусйля (се), -иш
потушаване поударвам (се), -аш поускоря (се), -йш
потъвам, -аш поударя (се), -иш поускорйвам (се), -аш
потъване поудивя (се), -йш поусладй мн се (3 л.)
потъгувам, -аш поуднвявам (се), -аш поусладя (се), -йш
потъж а, -йш поудремвам се, -аш, и поусл&жда мн се (3 л.)
потъкй, -еш поудрямвам се поусл&ждам (се), -аш
п отъкавам , -аш поудремя се, -еш поусмирй (се), -йш
п отъкм я (се), -йш поудрям (се), -яш поусмирявам (се), -аш
п отъкм явам (се), -аш поудрямвам се, -аш, и поусмиряване
потъм нея, -еш поудремвам се поусмйхвам се, -аш
потъм ня, -йш поудължа, -йш поусмйхна се, -еш
потъм нявам , -аш поудължавам, -аш поуспйвам се, -аш
потъм няване поузрея, -еш поуспокоя (се), -йш
потъна, -еш поузрявам, -аш поуспокоявам (се), -аш
потъпкам , -аш поука поуспя се, -йш
п отъпквам , -аш поукоря (се), -йш поусуквам (се), -аш
п отъпкване поукорявам (се), -аш поусуча (се), -еш
потъпча, -еш поукрасй (се), -йш поусъмнй се, -йш
п отъркам (се), -аш поукрасявам (се), -аш ноусъмнйвам се, -аш
п отърквам (се), -аш поукрепвам, -аш поуталожа (се), -иш
потъркване поукрепване поуталож вам (се), -аш
потърпя, -йш поукрепна, -еш поуталожване
потърпявам , -аш поукрепя (се), -йш поутеша (се), -йш
потърпяване поукрепявам (се), -аш поутеш авам (се), -аш
п отърсвам 1, -аш поукрепйване поутешаване
потърсвам 2 (се), -аш поукротя (се), -йш поутйхвам, -аш
потърсване поукротявам (се), -аш поутйхване
п отърся1, -иш поукротяване поутйхна, -еш
потърся2 (се), -иш поулегна, -еш поутолй, -йш
п отътря (се), -иш поулеснй, -йш поутолявам, -аш
потътрям (се), -яш поулеснявам, -аш поутоляване
потю хкам се, -аш поулягам, -аш поутьпквам , -аш
потю хквам се, -аш поулягане поутъпча, -еш
потй се, -йш поумаля, -йш поухапвам, -аш
потягам, -аш поумалйвам, -аш поухапя, -еш
потягане поумиря (се), -йш поухйлвам се, -аш
поубеждйвам (се), -аш поумнрйвам (се), -аш поухйля се, -иш
поубедя (се), -йш поумиряване поуча (се), -иш
поувелича (се), -шп поумйсля се, -иш поучавам (се), -аш
поувеличавам (се), -аш поумйслям се, -яш поучаване
поувехна, -еш поумнея, -еш поучение
поувйвам (се), -аш поумнявам, -аш поучйтелен, поучйтелния(т),
поувйрам, -аш поумняване поучйтелна, поучително;
поувйя (се), -еш поуморй (се), -йш поучйтелни
поувлека (се), -еш поуморявам (се), -аш поучйтелност, поучителността
поувлйчам (се), -аш поумълча се, -йш поучудвам (се), -аш
поувря, -йш поумълчавам се, -аш поучудя (се), -иш
поувъртам (се), -аш поумърлуш а се, -иш поушйвам, -аш
поувъртане поумърлуш вам се, -аш поушйя, -еш
поувъртя (се), -йш поумърлуш ване пофилософствам, -аш
503
поф уча
пофуча, -йш похотливост, похотливостта почвообработвателни
пофучавам, -аш похр&нвам (се), -аш почвообработващ
нофучаване похраня (се), -иш почвообразуване
пофъфля, -иш похрйча, -иш почвообразувателен,
пофъфля м, -яш похрачвам, -аш почвообразувателния(т),
похабёност, похабеността похрачване почвообразувателна,
похабя (се), -йш нохристиянча (се), -иш почвообразувателно;
похабявам (се), -аш похристиянчвам (се), -аш почвообразувателни
похабяване похристиянчване почервенея, -еш
похапвам, -аш похрупам, -аш почервенявам , -аш
похапване похрупвам, -аш почервеняване
похапна, -еш похрупване пбчерк; почерци, (два и т.н.)
похарча, -иш похрускам, -аш почерка
похарчвам, -аш похрусквам, -аш почернёя, -еш
похарчване похрускване почёрня (се), -иш
похвала похулвам, -аш почернявам, -аш
похв&лвам (се), -аш похуля, -иш почерняване
похвалване похълцам, -аш почерням (се), -яш
похвален, похвалния(т), похълцвам, -аш почёрняне
похвална, похвално; похвални похълцване почёрпвам (се), -аш
похваля (се), -иш похъркам, -аш почёрпване
похв&на, -еш похърквам, -аш почёрпка
похват; похвати, (два и т.н.) нохъркване почерня (се), -иш
похвата поцапам, -аш почертавам, -аш
похватен, похватния(т), поцапвам, -аш почертая, -еш
похватна, похвалю; похватни поцапване почёсвам (се), -аш
похв&тност, похватността поцарувам, -аш почёсване
похв&щам, -аш поцвйлвам, -аш пбчест, почестта
похващане поцвйлване почета, -ёш
похвърча, -йш поцвйля, -иш почетен, почетния(т), почетна,
похвърчавам, -аш поцвъртя, -йш почетно; почетни
похвърчаване поцвъртявам , -аш почёша (се), -еш
нохйлвам се, -аш поцвъртяване почивам (си), -аш
похйля се, -иш поцвърча, -йш иочйване
похитйтел, -ят, -я; похитйтели, поцвърчавам, -аш почивен, почйвния(т), почйвна,
(двама и т.н.) похитйтели поцвърчаване почйвно; почйвни
похитйтелка поцелувам (се), -аш почйвка
похитя, -йш поцепвам, -аш почин; почини, (два и т.н.) почина
похищавам, -аш поцепя, -иш почйна, -еш
похищаване поцеря (се), -йш почина (си), -еш
иохищёние поцерявам (се), -аш почйствам, -аш
похлёнча, -иш поцинковам, -аш почйстване
похлёнчвам, -аш поцинковане почистя, -иш
похлёнчване поцупвам се, -аш почит, почитта
похлопам, -аш поцупя се, -иш почитаем
похлбпвам, -аш поцъкам, -аш почйтам, -аш
похлбпване поцъквам , -аш почйтане
похлупак; похлупаци, (два и т.н.) поцъркам , -аш почитание
похлупака поцърквам , -аш почитйтел, -ят, -я; почитатели,
похлупвам, -аш поцъркване (двама и т.н.) почитатели
похлупване почакам, -аш почитателка
похлупя, -иш почуквам, -аш почна (се), -еш
поход; походи, (два и т.н.) похода почйсов почовъркам , -аш
походатайствам, -аш почва почов^рквам , -аш
походен, походния(т), походна, почвам (се), -аш почовъркване
походно; походни почване почопля (се), -иш
походка почвовед; почвоведи, (двама и т.н.) почоплям (се), -яш
походя, -иш почвоведи почбнляне
похождёние почвоведски почтён, почтёния(т), почтена,
похокам, -аш почвозиание почтено; почтени
похоквам, -аш почвообработвателен. почтёност, почтеността
похот, похотта почвообработвателния(т), почтй
похотлйвец; похотлйвци, (двама и почвообработвателна, почтителен, почтйтелния(т),
т.н.) похотлйвци почвообработвателно; почтителна, почтително;
504
правомерност
почтителни пощенски праведност, праведността
почтйтелност, почтителността пощ йпвам, -аш правен, правния(т), правна,
почувствам (се), -аш пощипване правно; правни
почуда пощйпна, -еш правене
почудвам се, -аш пощйпя, -еш правешки
почудя се, -иш пощ ръклёя, -еш правилен, правилния(т),
почукам, -аш пощ ръклявам , -аш правилна, правилно; правилни
почуквам, -аш пощ ръкляване правилник; правилници, (два и
почукване пощурея, -еш т.н.) правилника
почупвам (се), -аш пощуря, -йш правилност, правилността
почупя (се), -иш пощ урявам, -аш правило; правила
почурулйкам, -аш пощуряване правйст; правйсти, (двама и т.н.)
почурулйквам, -аш пощя (се), -иш правйсти
пош авам, -аш поя, -йш правйстка
пош аввам, -аш поява правйтелствен,
пош авна, -еш появя се, -йш правйтелствения(т),
пошегувам се, -аш появявам се, -аш правйтелствена,
пошёпвам, -аш появяване правйтелствено;
пошёиване поядосам (се), -аш правителствени
пошепна, -еш поядосвам (се), -аш правйтелство; правителства
пош ётам, -аш пояж дам, -аш пр&вник; правници, (двама и т.н.)
пош ётвам, -аш пойздвам, -аш правници
пошйбам, -аш пойздя, -иш правноинформационен,
пош йбвам, -аш поялник; поялници, (два и т.н.) правноинформационния(т),
пошйбване поялника правноинформационна,
пош йвам, -аш поям, поядёш правноинформационно;
пош йря се, -иш пояс; пояси, (два и т.н.) пояса правноинформационни
пошйя, -еш поясен, поясния(т), поясна, правнонорматйвен,
пошлост, пошлостта поясно; поясни правнонорматйвния(т),
пош ляйвам се, -аш пояснёние правнонорматйвна,
пош ляпам, -аш пояснйтелен, пояснйтелния(т), правнонорматйвно;
пош ляпвам , -аш пояснителна, пояснително; правнонорматйвни
пош ляпване пояснйтелни правно-политйчески
пошл я я се, -еш поясня, -йш правнотеоретйчески
пошумоля, -йш пояснявам, -аш правнук, -ът, -а; правнуци, (двама
пош умолявам, -аш поясняване и т.н.) правнуци
пош умоляване прабаба правнучка
пошумя, -йш прабългарин; прабългари, право; права
пош умявам, -аш (двама и т.н.) прабългари правов
пош умяване пр&българка правовёрен, правовёрния(т),
пош уртя, -йш прабългарски правовёрна, правовёрно;
пош уртявам, -аш прав правоверни
пош уртяване права правовёрност, правоверността
пошушвам, -аш правда правоговор
пошушване правдйв правогбворен, правоговорния(т),
пошушна, -еш правдйвост, правдивостта правоговорна, правоговорно;
пош ъл, пошлия(т), пошла, пошло; правдина правоговорни
пошли правдолюбец; правдолюбци, правозащ йтен,
поща (двама и т.н.) правдолюбци правозащйтния(т),
пощйда правдолюбйв правозащйтна, правозащитно;
пощ аджийка правдолюбйвост, правозащйтни
пощаджия; пощаджии, (двама и правдолюбивостта правозащ йтник;
т.н.) пощаджии правдолюбие правозащйтници, (двама и т.н.)
пощадя, -йш правдоподобен, правозащйтници
пощ адявам, -аш правдоподобния(т), правоймащ
пощадяване правдоподобна, правдоподобно; праволинёен, праволинёйния(т),
пощальон: пощальони, (двама и правдоподобни праволинёйна, праволинёйно;
т.н.) пощальони правдонодббност, праволинейни
пбщене правдоподобностга праволинёйност,
пощенец1; пощенци, (двама и т.н.) праведен, праведния(т), праволинейността
пощенци (лице) праведна, праведно; праведни правомёрен, правомёрния(т),
пощенец2; пощенци, (два и т.н.) праведник; праведници, (даама и правомёрна, правомёрно;
пощенеца (нелице) т.н.) праведници правомёрни
пощенка праведница правомёрност, правомерността
505
правомощен
правомощен, правомощния(т), т.н.) прагматици п ракти кант; практиканти, (двама
правомощна, правомощно; прагм атика и т.н.) практиканти
правомощия прагм атичен, прагматйчния(т), п р акти к ан тк а
правомощие; правомощия прагматична, прагматично; практйкоприлбж ен,
правонарушение прагматични практйкоприлбжния(т),
правонаруш ител, -ят, -я; прагм атически практйкоприложна,
правонарушители, (двама и прагм атична практйкоприложно;
т.н.) правонарушители прагматичное т. прагматичноегга практйкоприложни
правоотношение прагов п ракти кувам , -аш
правоохранителей, прадеди (само мн.ч.) п рактикуване
правоохранйтелния(т), прадядо; прадядовци, (двама и практикум ; практикуми, (два и
правоохранйтелна, т.н.) прадядовци т.н.) практикума
правоохранйтелно; прадядов практи ц йзъм , практицйзмът,
правоохранйтелни прадядовски практицйзма
правопис праезйк; праезйци, (два и т.н.) практйчен, пракгйчния(т),
правописен, правопйсния(т), праезйка практична, практично;
правопйсна, правопйсно; праезйчен, праезйчния(т), практйчни
правописни праезйчна, праезйчно; практически
правоприемник; праезйчни п рактй чка
правоприемници, (двама и т.н.) пражанин; пражани, (двама и т.н.) практйчност, практичността
правоприемници пражани п рам айка
нравоприёмство пражйнка пранга; пранги (обикн. в мн.ч.)
правопропорционален. пражки пране; пранета
правопропорционалния(т), праз, -ът, -а праотец; праотци, (двама и т.н.)
правопропорционална, празен, празния(т), празна, праотцй
правопропорционално; празно; празни праотечество
правопропорционални празнене праотчески
правораздавам , -аш празненство; празненства прапрабаба
правораздаване празник; празници, (два и т.н.) праправнук, -ът, -а;
правораздавателен, празника праправнуци, (двама и т.н.)
правораздавателния^), празнина праправнуци
правораздавателна, празничен, празничния(т), пранрадядо; прапрадядовци,
правораздавателно; празнична, празнично; (двама и т.н.) прапрадядовци
правораздавателни празнични прародйна
православен, православния(т), празничност, празничността прародител, -ят, -я; прародйтели,
православна, православно; празвогл&в (двама и т.н.) прародйтели
православни празноглавец; празноглавци, прародйтелка
православие (двама и т.н.) празноглавци прародителски
правоспособен, празнодумен, празнодумния(т), прас (межд.)
правоспособния(т), празнодумна, празнодумно; прасвам (се), -аш
правоспособна, правоспособно; празнодумни прасване
правоспособни празнодумец; празнодумци, прасе; прасета
правоспособност, (двама и т.н.) празнодумци прасен, прасния(т), прасна,
правоспособността празнодумство прасно; прасни
правостоящ празноскитащ прйсене
правосуден, правосъдния(т), празнословеи. празнословния(т), прасенце; прасенца
правосъдна, правосъдно; празнословна, празнословно; прасец; прасцй, (два и т.н.)
правосъдни празнословни прасеца
правосъдие празнословеи; празнословци, прасило; прасила
правота (двама и т.н.) празнословци праскам (се), -аш
правоуправление иразнословие; празнословия праскане
правоучастие празнота праскова
правоъгълен, правоъгълния(т), празнувам, -аш прасковен. прасковения(т),
правоъгълна, правоъгьлно; празнуване прасковена, прасковено;
правоъгълни празня (се), -иш прасковени
правоъгълник; правоъгълници, праисторйчен, праисторйчния(т), праславянски
(два и т.н.) правоъгълника праисторйчна, праисторйчно; прасна (се), -еш
праврёме; правремена праисторйчни прас-прас (межд.)
правя (се), -иш праисторически прастар
праг, -ът, -а; прагове, (два и т.н.) праистория прася се, -иш
прага прайм тайм пратеник; пратеници, (двама и
прагм атизъм , прагматизмът, практик; практици, (двама и т.н.) т.н.) пратеници
прагматизма практици пр&теница
прагм атйк; прагматици, (двама и практика пратенически
506
п р евъ зп и тавам е
пратеничество иреболява ме (3 л.) превзем ам се, -аш
п ратевичка преборвам (се), -аш превземане
пратка преборване превзём ка
пратя, -иш преборя (се), -иш превзет
п рах1, прахта пребоядйсам (се), -аш прсвзетост, превзетостта
прах2, -ът, -а; прахове, (два и т.н.) пребоядйсвам (се), -аш превивам (се), -аш
праха пребоядисване превйване
прахавица пребродвам, -аш превирам, -аш
прахан пребродване превйране
пр&хов пребродя, -иш превиш а, -йш
прахоляк; прахоляци преброждам, -аш превиш авам, -аш
прахонанасяне преброждане превиш аване
прахообразен, прахообразния(т), пребройтел, -ят, -я; преброители, превишение
прахообразна, прахообразно; (двама и т.н.) преброители превйя (се), -еш
прахообразни преброителен, пребройтелния(т), превклю ча, -иш
прахосам, -аш преброителна, преброително; превклю чвам , -аш
прахосвам, -аш преброителни превклю чване
прахосване пребройтелка превклю чвйтел, -ят, -я;
прахосмукачка преброя, -йш превключватели, (два и т.н.)
прахосник; прахосници, (двама и преброявам, -аш превключвателя
т.н.) прахосници преброяване превод; преводи, (два и т.н.)
прахосница пребъда, -еш превода
прахоснически пребъдвам, -аш преводач; преводачи, (двама и т.н.)
прахосничество пребърз преводачи
прахутка пребъркам , -аш преводачески
праш а (се), -иш пребърквам, -аш преводачество
праш асам, -аш иребъркване преводачка
праш асвам , -аш пребърсвам, -аш преводен, преводния(т),
праш асване пребърсване преводна, преводно; преводни
праш ен, прашния(т), прашна, пребърш а, -еш преводйм
прашно; прашни иребйгам, -аш превоз; превози, (два и т.н.)
праш ене пребйгвам, -аш превоза
прашец пребягване превозвам, -аш
праш йнка пребял, пребелия(т), пребяпа, превозване
праш ка пребяло; пребели превозвач; превозвачи, (два и т.н.)
пращ ам, -аш преважен, преважния(т), превозвача
пращ ане преважна, преважно; преважни превозен, превозния(т),
пращ ане превал, превали, (два и т.н.) превозна, превозно; превозни
пращ я, -йш превала превбзя, -иш
преамбюл; преамбюли, (два и т.н.) превали (3 л.) преврат; преврати, (два и т.н.)
преамбюла преваля, -йш преврата
преб&йвам, -аш превалява (3 л.) превратаджийски
пребйрам, -аш п реваляване превратадж ия; превратаджии,
пребарвам, -аш превалим, -яш (двама и т.н.) превратаджии
пребарване нреваляне превратен, превратния(т),
пребая, -еш превантйвен, превантйвния(т), превратна, превратно;
пребеж ка превантивна, превантивно; превратни
пребивавам, -аш превантивни превратност, превратността
пребиваване преварвам , -аш превращение
пребивам (се), -аш прев&рване превръзка
пребйване преваря, -иш превръщ ам (се), -аш
пребйя (се), -еш преварй (се), -йш превръщ ане
пр£блажен, преблажения(т), п реварявам (се), -аш превря, -йш
преблажена, преблажено; п реваряване превтасам, -аш
преблажени п реварям, -яш превтасвам, -аш
пребледнея, -еш преваряне превтасване
пребледнявам, -аш преведа, -еш превъзмогвам, -аш
пребледняване превеждам, -аш превъзмогване
пребогат превеждане превъзмогна, -еш
пребозавам, -аш превенция; превенции превъзнасям (се), -яш
пребозйя, -еш превес превъзнасяне
преболедувам, -аш превеи, -еш превъзнеса (се), -ёш
преболедуване превзема, -еш превъзпитавам, -аш
преболи ме (3 л.) превземам, -аш превъзпитаване
507
"Ревьзпйтам
“ Ре*ьзпйтам, - Я Н ! прегледам, -аш прегъване
пРевьзпитйние прегледен, прегледния(т), прегъвка
пРе*т>л1итателен, прегледна, прегледно; црегълтам , -аш
пРевъзпитателния(т), прегледни прегъна (се), -еш
Ревъзпитателна, прегледен, прегледния(т), прегърбвам се, -аш
нрввъзпитателно; прегледна, прегледно; прегьрбване
пРевъзпитателни прегледни прегърбен, прегърбения(т),
Р въ1х6ден, превъзходния(т), прегледност, прегледността прегърбена, прегърбено;
Ревъзх6дна, превъзходно; преглеждам, -аш прегърбени
пРевъзх6дни преглеждане прегърбя се, -иш
пРевЬзходйтелство; преглупав прегьрбям се, -яш
превъзходителства преглътна, -еш прегърбяне
Р®вьзходност, превъзходността преглъщ ам, -аш прегърмй (3 л.)
пРевЬзходство преглъщ ане прегърм ява (3 л.)
иревъзхождам , -аш преговарям, -яш прегърмйване
" Ц Въ°ръж а (се), -йш преговаряне прегърна (се), -еш
„|*евЪоръж авам (се), -аш преговор; преговори, (два и т.н.) пред
р*Въ°Ръжаване преговора преда, -ёш
р®Въ,|лътй (се), -йш преговорен, преговорния(т), предавам (се), -аш
Ревъплътявам (се), -аш преговорна, преговорно; предаване
Р^плътяване преговорни предавател, -ят, -я; предаватели,
„п„ВЬ"л ,)Ш^вам (се)> -аш преговори (само мн.ч.) (два и т.н.) предавателя
!!пр ■11,1ц^ване преговоря, -иш предавателен, предавателния(т),
Р вьплъщеиие преголям, преголемия(т), предавателна, предавателно;
" Р !В> я Г с е ) ,- и ш преголяма, преголямо; предавателни
прев1РВЯМ (се)’ ' яш преголеми предавка
прегоря1, -иш предам (се), предадеш
прегоря2 (се), -иш предан
“р»3'»а<с? ' Г прегорявам, -аш предание
прегоряване преданост, предаността
ПР ;- Р з йчен, превързочния(т), прегостя, -йш предйтел, -ят, -я; предатели,
Р в_ьрз6чна, превързочно; прегощ авам, -аш (двама и т.н.) предатели
п п ^ еВЪрз6чНИ прегощ аване нредателка
пРевьрз6чна преграда предателски
превърна (се), -еш преграден, преградния(т), предателство; предателства
преградна, преградно; нред&ч; предачи, (двама и т.н.)
преградни предачи
преграден, преградения(т), предачен, предачния(т),
преградена, преградено; предачна, предачно; предачни
префадени нредачество
п р е в ъ п ^ (Се)’ '* Ш
преградка предачка
” р— - Р « : » " *“ преградя, -йш предачница
превивам -аш преграж дам, -аш предбалкански
превява„ е преграждане предбрачен, предбрачния(т),
Прег?3вам ,-аш п реграквам , -аш предбрачна, предбрачно;
прегазване прегракване предбрачни
"Рег^ н , .иш прегракна, -еш
п Рега р Ч|ч предваканционен,
прегракналост, прегракналостта предваканционния(т),
прегар я Нс прегреша, -йш
преглад нёя _еш предваканционна,
прегреш&вам, -аш предваканционно;
прегреш аване предваканционни
прегрешение предварвам, -аш
прегрея, -еш предварване
прегризй, -еш предвардвам, -аш
прегрйзвам, -аш предвардване
прегрйзване предвардя, -иш
5 г л СасП
арёгЛасИ’ ( д в а и т н )
прегрупйрам (се), -аш предварйтелен,
прегласй (Се) -йш прегрупйране предварйтелния(т),
прегръдка
ггаг*- прегръщ ам (се), -аш
прегръщ ане
предварителна, предварително;
предварйтелни
предваря, -иш
прегрявам , -аш предвестие; предвестия
ПРппАг Д; пРвгледи, (два и т.н.) прегряване предвестник'; предвестници,
прегледа прегъвам (се), -аш (двама и т.н.) предвестници
508
предопределён
(лице) предиврёменния(т), предлагам, -аш
предвёстник2; предвёстници, (два предиврёменна, предлагане
и т.н.) предвёстника (нелице) предиврёменно; предиврёменни предлог; предлози, (два и т.н.)
предвестница предйзборен, предйзборния(т), предлога
предвестй, -йш предйзборна, предйзборно; предложа, -иш
предвестнвам, -аш предйзборни предлбжен, предложния(т),
предвестяване предизвестён, предизвестёния(т), предложна, предложно;
предвёчен, предвёчния(т), предизвестёна, предизвестёно; предложни
предвёчна, предвёчно; предизвестёни предложёние
предвёчни предизвёстие; предизвёстия предложйтел, -ят, -я;
предвечёрен, предвечёрния(т), предизвестя, -йш предложйтели, (двама и т.н.)
предвечёрна, предвечёрно; предизвестявам, -аш предложйтели
предвечёрни предизвестяване предмёт; предмёта, (два и т.н.)
предвечёрие предизвйкам, -аш предмёта
предвещавам, -аш предизвикателен, предмётен, предмётния(т),
предвещаване предизвикателния(т), предмётна, предмётао;
предвещание предизвикателна, предмётни
предвещ&телен, предизвикателно; предмётност, предметността
предвещателния(т), предизвикателни предмостие; предмостия
предвещателна, предвещателно; предизвикателство; предмостов
предвещателни предизвикателства предназнача, -йш
предвещателка предизвйквам, -аш предназначавам, -аш
предвещая, -еш предизвйкване предназначёние
предвзёт предикат; предиката, (два и т.н.) преднамёрен, преднамёрения(т),
предвзётост, предвзетостта предиката преднамёрена, преднамёрено;
предвйд предикатйвен, предикатйвния(т), преднамёрени
предвидим предикатйвна, предикатйвно; преднамёреност,
предвидймост, предвидимостга предикатйвни преднамереността
предвидлйв предикатйвност, предначертавам, -аш
предвидлйвост, предвидливостта предикативността предначертаване
предвйдя, -иш предикация; предикации предначертая, -еш
предвиждам, -аш предймно прёдник; прёдници, (два и т.н.)
предвйждане предймство; предймства прёдника
предвкусвам, -аш прёдинфарктен, преднина
предвкусване прёдинфарктния(т), прёдница
предвкуси, -иш прёдинфарктна, предновогодйшен,
предводйтел, -ят, -я; прёдинфарктно; прёдинфарктни предновогодйшния(т),
предводители, (двама и т.н.) предйпля, -иш предновогодйшна,
предводители предйплям, -яш предновогодйшно;
предводйтелка предйпляне предновогодйшни
предводйтелски предисловие; предисловия предноезйчен, предноезйчния(т),
предводйтелствам, -аш прёдисторйчен, предноезйчна, предноезйчно;
предводйтелство прёдисторйчния(т), предноезйчни
предвоёиеи, предвоённия(т), прёдисторйчна, прёдисторйчно; прёднонёбеи, прёднонёбния(т),
предвоённа, предвоённо; прёдисторйчни прёдноиёбна, прёднонёбно;
предвоённи прёдисторйчески прёднонёбни
предвождам, -аш предистория предобед
предвождане предйшен, предйшния(т), предобеден, предобедния(т),
прёдговор; прёдговори, (два и предйшна, предйшно; предобедна, предобедно;
т.н.) прёдговора предйшни предобедни
предградие; предградия прёдказармен, прёдобър, прёдобрйя(т),
преддвёрие; преддверия прёдказармения(т), прёдобра, прёдобро; прёдобрй
предёл; предёли, (два и т.н.) прёдказармена, прёдказармено; предоверя се, -йш
предёла прёдказармени предоверявам се, -аш
пределен, предёлния(т), предквалифнкация; предоверяване
предёлна, пределно; предёлни предквалификации нрёдоволен, прёдоволния(т),
прёден. прёдния(т), прёдна, предкласика прёдоволна, прёдоволно;
прёдно; прёдни пред кол еден, предколедния(т), прёдоволни
прёденка предколедна, предколедно; предоговарям, -яш
предефинирам, -аш предколедни предогов&ряне
предефинйране предконгресен, предоговбря, -иш
предзнаменование предконгрёсния(т), предозйрам, -аш
предй предконгрёсна, предконфёсно; предозйране
предивременен. предконгрёсни предопределён,
509
п редопределён
предопределения(т), прёдплапина предразположения(т),
предопределена, прёдпланйнски предразположена,
предопределено; предплата предразположено;
предопределени предплатя, -йш предразположени
предопределение предплащам, -аш предразположение
предопределеност, предплащане предразположеност,
предопределеността предплужник; предплужници, предразположеността
предопределя, -йш (два и т.н.) предплужника предразсъдък; предразсъдъци,
предопределям, -яш предполагаем (два и т.н.) предразсъдъка
предопределяне предполагам, -аш предразсъдъчен,
предосвободйтелен, предполагане предразсъдъчния(т),
предосвободйтелния(т), предположа, -иш предразсъдъчна,
предосвободйтелна, предположёние предразсъдъчно;
предосвободйтелно; предположителен, предразсъдъчни
предосвободйтелни предположйтелния(т), предреволюционен,
предосвобожденски предположйтелна, предреволюционния(т),
предоставя, -иш предположйтелно; предреволюционна,
предоставям, -яш предположйтелни предреволюционно;
нредост&вяне предпоследен, прёдпослёдния(т), предреволюционни
предостатъчен, предпоследна, предпоследно; предрека, -еш
предостатъчния(т), предпоследни предреша, -йш
предостатъчна, предостатъчно; предпост&вен, предреша (се), -иш
предостатъчни предпоставения(т), предрешавам, -аш
предотвратйм предпоставена, предпоставено; предрешаване
предотвратя, -йш предпоставени предрешвам (се), -аш
предотвратявам, -аш предпост&веност, предр&шване
предотвратяване предпоставеността предрешен, предрешения(т),
предотч£тен, предотчетния(т), предпоставка предрешена, предрешено;
предотчетна, предотчетно; предпочетй, -ёш предрешени
предотчетни предпочйтам, -аш предричам, -аш
предохранйтелен, предпочитане предрйчане
предохранйтелния(т), предпочитание предрънча, -йш
предохранйтелна, предпразничен, нредрънчвам, -аш
предохранйтелно; предпразничния(т), предрънчване
предохранйтелни предпразнична, предпразнично; председател, -ят, -я;
предохранйтелност, предпразнични председатели, (двама и т.н.)
предохранителността предпремиёра председатели
предпазвам (се), -аш предпремиёрен, председателка
предпазване предпремиёрния(т), председателски
предпазен, предпазния(т), предпремиёрна, председателствам, -аш
предпазна, предпазно; предпремиёрно; предпремиёрни председателстване
предпазни предприватизационен, председателство
предп&зен, предпазения(т), предприватизационния(т), предсезонен, предсезонния(т),
предпазена, предпазено; предприватизационна, предсезонна, предсезонно;
предпазени предприватизационно; предсезонни
предпазител, -ят, -я; предприватизационни предсейтбен, предсейтбения(т),
предпазители, (два и т.н.) предприёма, -еш предсейтбена, предсеитбено;
предпазителя предприёмам, -аш предсеитбени
предпазителен, предприёмане предскажа, -еш
предпазителния(т), предприемач; предприемачи, предсказание
предпазителна, предпазително; (двама и т.н.) предприемачи предсказател, -ят, -я;
предпазителни предприемачески предсказатели, (двама и т.н.)
предпазлив предприемачество предсказатели
предпазлйвост, предпазливостта предприемчйв предсказателка
предпазя (се), -иш предприемчивост, предсказател ство;
предпечат предприемчивостта предсказателства
предпечатен, предпечатния(т), предприятие; предприятия предсказвам, -аш
предпечатна, предпечатно; предпролетен, предпролетния(т), предсказване
предпечатни предпролетна, предпролетно; предсказв&ч; предсказвачи,
предписание предпролетни (двама и т.н.) предсказвачи
предписвам, -аш предразполагам, -аш предсказвйчка
предпйсване предразполагане предсказуем
предпиша, -еш предразположа, -иш предсмъртен, предсмъртния(т),
предиладне предразполбжен, предсмъртна, предсмъртно;
510
п р е з а р е д я (се)
предсмъртни предупредителен, прежаднйване
предсрочен, предсрочния(т), предупредйтелния(т), преж алвам (се), -аш
предсрочна, предсрочно; предупредителна, прежалване
предсрочни предупредително; прежаля (се), -иш
представа предупредителни прежда
представител1, -ят, -я; предупредй, -йш преждевременен,
представители, (двама и т.н.) предупреждавам, -аш преждевременния(т),
представители (лице) предупреждаване преждевременна,
представител2, -ят, -я; предупреждение преждевременно;
представители, (два и т.н.) предуречен, предуречения(т), преждевременни
представителя (нелице) предуречена, предуречено; преждевремениост,
представителен, предуречени преждевременността
представителния(т), предусетя, -иш преждеговорйвш
представителна, предусещам, -аш прежен, прежния(т), прежна,
представително; предусещане прежно; прежни
представителни предутрен, предутрения(т), преженвам, -аш
представителка предутрена, предутрено; преженване
представителност, предугрени преженя, -иш
представителността предутрин преживелица
представителски предутринен, предутринния(т), прежйвен, прежйвния(т),
представителство; предутринна, предутринно; преживна, преживно; преживни
представителства предутринни преживея, -еш
представка предучилищен, преживйвам, -аш
представление предучйлищния(т), преживйване
представлявам, -аш предучилищна, предучилищно; преживям, -яш
представляване предучилищни преживйи, преживения(т),
представъчен, представъчния(т), предходен, предходния(т), преживяна, преживяно;
представъчна, представъчно; предходна, предходно; преживени
представъчни предходни прежйвяне
представя (се), -иш предхбдник; предходници, (двама прежйлвам, -аш
представя си, -иш и т.н.) предходници прежйлване
представям (се), -яш предхбдиица прежйля, -иш
представям си, -яш предхождам, -аш прежйлям, -яш
представяне предхождане прежулвам (се), -аш
предстартов предхристиянскн прежулване
предстой (3 л.) предци (само мн.ч.) прежуля (се), -иш
предстойтел, -ят, -я; предчувствам, -аш прежулям (се), -яш
предстоятели, (двама и т.н.) предчувстване прежуляне
предстоятели предчувствие; предчувствия прежуря, -иш
предстоящ предшествам, -аш прежурям, -яш
предтеча; предтечи, (двама и т.н.) предшестване прежуряне
предтечи предшественик; прежълтея, -еш
предубеден, предубедения(т), предшественици, (двама и т.н.) преж ълтйвам, -аш
предубедена, предубедено; предшественици прежълтйване
предубедени предшественица прежъна, -еш
предубеденост, предубедеността предш ественичка прежънвам, -аш
предубеждение предъвкам, -аш през
предуведомй, -йш предъвквам, -аш презабавен, презабавния(т),
предуведомйвам, -аш предъвкваие презабавна, презабавно;
предуведомй ване предъвча, -еш презабавни
предугадя, -иш предълъг, предългия(т), презакърпвам , -аш
предугаждам, -аш предълга, предълго; предълги п резакърпя, -иш
предугаждане предявйтел, -ят, -я; предявители, презалеей, -йш
предумам, -аш (двама и т.н.) предявители презалеейвам, -аш
предумвам, -аш предявйтелка презалесяване
предумване предявй, -йш презапаей се, -йш
предумисъл; предумисли, (два и предявявам, -аш презапасявам се, -аш
т.н.) предумисъла предявяване презапаейваие
предумйшлен, предника, предянката; преденки презапис; презаписи, (два и т.н.)
предумйшления(т), предйстие; предястия презаписа
предумишлена, предумишлено; преекспонйрам, -аш презапйсвам (се), -аш
предумишлени преекспонйране презаписване
предумйшленост, прежаднея, -еш презапйш а (се), -еш
предумишлеността преж аднявам, -аш презаредй (се), -йш
511
п р е з а р е ж д а м (с е )
презареждам (се), -ат п резрам ка преименуване

презареждане презрамча, -иш преимуществен,
презасея, -еш презрамчвам, -аш преимуществения(т),
презастраховам (се), -аш презрамчване преимуществена,
презастраховане презрение преимуществено;
презастрахователен, презрея, -еш преимуществени
презастрахователния(т), презрйтелен, презрйтелния(т), преимущество; преимущества
презастрахователна, презрителна, презрително; преиначй, -йш
презастрахователно; презрителни преиначавам, -аш
презастрахователни презрявам , -аш преиначаване
презастрахйвка презряване прекадя, -йш
презасявам, -аш презрян, презрения(т), презряна, прекадявам , -аш
презасяване презряно; презрени прекадяване
презбалкйнски презумица прекалён, прекалёния(т),
презвитер; презвитери, (двама и презумпция; презумпции прекалёна, прекалено;
т.н.) презвитери преигравам , -аш прекалёни
презвитерианец; преиграване прекалёност, прекалеността
презвитерианци, (двама и т.н.) преиграя, -еш прекаля, -йш
презвитерианци преизбера, -еш прекалявам , -аш
презвитерианка преизбнраемост, прекаляване
презвигериански преизбираемостта прекарам (се), -аш
презвитерианство преизбйрам, -аш п рекарвам (се), -аш
презвйтерски нреизбйране прекарване
и р ен л ав а преизградя, -йш прекатёрвам се, -аш
презгранйчен, презгранйчния(т), преизграж дам, -аш прекатёрване
презгранйчна, презгранйчно; преизграж дане прекатёря се, -иш
презгранйчни преиздавам, -аш прекатурвам (се), -аш
презептатор; презентатори, преиздаване прекатурване
(двама и т.н.) презентатори преиздйм, преиздадеш прекатурна (се), -еш
презентаторски преизкаж а, -еш прекатуря (се), -иш
презентационен, преизказан прекатурям (се), -яш
презентационния(т), иреизказвам, -аш прекатуряие
презентационна, преизказване прекача (се), -йш
презентационно; прейзказен, прейзказния(т), прекачвам (се), -аш
презентационни прейзказна, прейзказно; прекачване
презентация; презентации прейзказни, и прейзказен преквалиф икация;
презентйрам, -аш прейзказен, преизказния(т), преквалификации
презентйране прейзказна, прейзказно; преквалиф ицйрам (се), -аш
презерватйв; презервативи, (два преизказни, и прейзказен преквалиф ицйране
и т.н.) презерватива преизобйлен, преизобйлния(т), прекипя, -йш
президент; президенти, (двама и преизобйлна, преизобйлно; прекнпявам, -аш
т.н.) президенти преизобйлни прекипяване
президентка прензобйлствам, -аш прёкис; прёкиси, (два и т.н.)
президентски преизноден, преизподния(т), прёкиса
президентство преизподна, преизподно; прекйсвам, -аш
президентш а преизподни прёкйсел
презйднум; президиуми, (два и преизподня прекиселя, -йш
т.н.) президиума преизпълвам (се), -а т прекиселйвам, -аш
презиме; презимена преизпЪлване прекйсна, -еш
презимувам, -аш преизпълнение прекладй, -ёш
презимуване преизпълня (се), -иш преклаж дам, -аш
презйрам (се), -аш преизпълнявам , -аш прекланям (се), -яш
презйране преизпълняване прекл&няне
презморски преизтънчен, преизтънчения(т), прекласйрам, -аш
презобвам, -аш преизтъичена, преизтънчено; прекласйране
презббване преизтънчени преклонен, преклонния(т),
презобя, -йш преизчисля, -йш преклонна, преклонно;
презокеански преизчислявам, -аш преклонни
презонйрам, -аш преизчисляване преклонён, преклонёния(т),
презонйране нреизящен, преизящния(т), преклонёна, преклонёно;
презра (се), -еш преизящна, преизящно; преклонёни
презраменен, презрамепния(т), преизящни преклонёние
презраменна, презраменно; преименувам, -аш преклоня (се), -йш
презраменни преименуван преклонявам (се), -аш
512
прем есванс
преклоняване прекъсвача прелъстители
прекова, -ёш прекъслечен, прекъслечния(т), прелъстйтелен,
прековавам, -аш прекъслечна, прекъслечно; прелъстйтелния(т),
прековаване прекъслечни прелъстйтелна, прелъстйтелно;
прекомандировам, -аш п рекъсна (се), -еш прелъстйтелни
прекомерен, ирекомерния(т), прелазвам , -аш прелъстйтелка
прекомерна, прекомерно; прелазване прелъстя, -йш
прекомерни прелазя, -иш прелъстявам , -аш
прекомерност, прекомерността прелат; прелати, (двама и т.н.) прелъстяване
прекопавам, -аш прелати прёлюбёзен, прёлюбёзния(т),
прекопаване прележа, -йш прёлюбёзна, прёлюбёзно;
прекопан, -еш прележавам, -аш прёлюбёзни
прекопйрам, -аш прелез; прелези, (два и т.н.) прелюбодёен, прелюбодёйния(т),
прекопйране прелеза прелюбодёйна, прелюбодёйно;
прекословие; прекословия прелспвам, -аш прелюбодёйни
прекося1, -йш прелёпване прелюбодёец; прелюбодёйци,
прекося2(се), -йш прелепй, -йш (двама и т.н.) прелюбодёйци
прекосйвам', -аш прелёпям, -яш прелюбодёйка
прекосявам 2(се), -аш прелёпяне прелюбодёйствам, -аш
прекосяване прелест, прелестта прелюбодёйстване
прекрасен, прекрасния(т), прелестен, прёлестния(т), прелюбодёйствие;
прекрасна, прекрасно; прелестна, прелестно; прелюбодёйствия
прекрасни прелестни прелюбодёйство;
прекратя, -йш прелет; прелети, (два и т.н.) прелюбодёйства
прекратявам , -аш прелета прелюбодеяние
п рекратяване прелетен, прёлетния(т), прелетна, прёлюбопйтен,
прекрача, -иш прелетно; прелетни прёлюбопйтния(т),
прекрачвам , -аш прелетя, -йш прёлюбопйтна, прёлюбопйтно;
прекрачване прелетявам, -аш прёлюбопйтни
прекроя, -йш прелетяване прелюд; прелюда, (два и т.н.)
прекроявам , -аш прелея (се), -еш прелюда
прекрояване прелйвам (се), -аш прелюдия; прелюдии
прекръствам се, -аш прелйване прёлю т
прекръствам (се), -аш прелйвеп, преливния(т), прелю тя, -йш
прекръстване прелйвна, прелйвно; прелйвни прелю тявам, -аш
прекръстосам, -аш прелйвка прелю тяване
прекръстбсвам, -аш прелйвник; прелйвници, (два и премажа, -еш
прекръстбсване т.н.) прелйвника премазвам, -аш
п рекръстя се, -иш прелйствам, -аш премазване
п рекръстя (се), -иш прелйстване премала
прекръщ авам (се), -аш прелйстя, -иш премалёе ми (3 л.) и прнмалёе ми
прекръщ аване прелйстям, -яш премалява ми (3 л.) и
прекупвам, -аш прелйтам, -аш прим алява ми
прекупваае прелйтане премаляване и прим аляване
прекупвач; прекупвачи, (двама и прелйтна, -еш премалялост, премалялостта
т.н.) прекупвачи прелицензйрам, -аш премахвам, -аш
прекупвачка прелицензйране премахване
прекупувам, -аш прёлка премахна, -еш
прекупуване прелом; преломи, (два и т.н.) премачкам, -аш
прекупя, -иш прелома премачквам, -аш
прекълцам , -аш преломен, прёломния(т), премачкване
прекълцвам , -аш преломна, преломно; преломни, премеждие; премеждия
п рекърм вам , -аш и преломен премёлвам, -аш
п рекърм я, -иш прелбмеи, преломния(т), премёлване
п рекърм ям , -яш преломна, преломно; преломни, премёля, -иш
прекъривам , -аш и преломен пременя (се), -йш
прекърпване преломя, -йш пременявам (се), -аш
прекърпя, -иш прелом явам, -аш пременяване
прекърш а (се), -иш преломяване премёням (се), -яш
ирекърш вам (се), -аш прелъгвам (се), -аш премёрвам (се), -аш
прекърш ване прелъгване премёрваие
прекъсвам (се), -аш прелъж а (се), -еш премёря (се), -иш
прекъсване прелъстител, -ят, -я; премёсвам, -аш
прекъсвач; прекъсвачи, (два и т.н.) прелъстйтели, (двама и т.н.) премёсване
33, Официален правописен речник на българския език 5 13

п р е м е с т в а м (с е )
премествам (се), -аш премъдрост, премъдростта пренебрежително;
преместване премъдър, премъдрия(т), пренебрежителни
преместя (се), -иш премъдра, премъдро; премъдри препебрежйтелност,
премеся, -иш прем ъквам , -аш пренебрежителностга
премета, -ёш прем ъкна, -еш пренеса (се), -еш
преметна (се), -еш премълча, -йш прение
премиален, премиалния(т), прем ълчавам , -аш преномерйрам, -аш
премиална, премиално; премълчаване преномерйраие
премиални премяна, премяната; премени пренос; преноси, (два и т.н.)
премиални прем ятам (се), -аш преноса
премйвам (се), -аш премятане пренбевам, -аш
премйване пренабйвам, -аш преносване
премигам, -аш пренабйване преносвач; преносвачи, (двама и
премйгвам, -аш пренабйт т.н.) преносвачи
премйгване пренабйя, -еш преносвачка
премйгна, -еш пренавйвам (се), -аш преносен, преносния(т),
премиен, прёмийния(т), пренавйване преносна, преносно; преносни,
премийна, премийно; премийни пренавйя (се), -еш и преносен
премиер; премиери, (двама и т.н.) пренаглася (се), -йш пренбеен, преносния(т),
премиери пренагласявам (се), -аш преносна, преносно; преносни,
премиера пренагласяване и преносен
премиерен, премиёрния(т), пренаема, -еш пренбеен, преносения(т),
премиерна, премиерно; пренаемам, -аш преносена, преносено;
премиерни пренаемане преносени
премиёрка преназпача, -йш преноейм
премнёр-минйстър; преназначавам , -аш преносител, -ят, -я; преноейтели,
премиёр-минйстри, (двама и преназначаване (двама и т.н.) преноейтели
т.н.) премиёр-министри преназначение преноейтелка
премиёрски пренапйсвам, -аш нренос-превоз; пренос-превози,
премиёрш а пренапйсване (два и т.н.) пренос-превоза
премижа, -йш пренапйш а, -еш пренос-превозен,
премижавам. -аш пренапрежение пренос-превозния(т),
премижаваие нренареждане пренос-превозна,
прёмйл пренаселвам (се), -аш пренос-превозно;
премилам, -аш пренаселване пренос-превозни
премйлане препаселеиост, пренаседеностга пренбея, -иш
премйна, -еш пренаселя (се), -иш пренощ увам, -аш
преминавам, -аш пренаейтен, пренасйтения(т), пренощуване
преминаване пренаейтена, пренаейтено; преобладавам, -аш
премйрам, -аш пренаейтени преобладаване
премйране пренасйтеност, пренаситеностга преоблека (се), -еш
премйсля, -иш пренаейтя (се), -иш преоблйчам (се), -аш
премйслям, -яш пренаейщ ам (се), -аш нреоблйчане
премйсляне пренаейщ ане преображение
премйтам, -аш пренасоча (се), -иш преображенски
премйтане пренасбчвам (се), -аш преобразование
премия; прёмии пренасочване преобразователен,
премйя (се), -еш пренаербча, -иш преобразователния(т),
премлясвам, -аш пренаербчвам, -аш преобразователна,
премлясване пренасрочване преобразователно;
премляскам, -аш пренастройвам (се), -аш преобразователни
премлйсквам, -аш преиастройване преобразователна
премляскване пренастройка преобразователски
премлясна, -еш пренастроя (се), -иш преобразувам (се), -аш
премного пренасям (се), -яш преобразуване
нремотавам, -аш пренасяне преобразувател, -ят, -я;
премотйване пренебрегвам, -аш преобразуватели, (два и т.н.)
премотая, -еш пренебрегване преобразувателя
премрёжа (се), -иш пренебрегна, -еш преобразя (се), -йш
премрёжвам (се), -аш пренебрежение преобразявам (се), -аш
премрёжване пренебрежйм преобразяване
п ремръзвам , -аш препебрежйтелен, преобръщ ам (се), -аш
премръзване пренебрежйтелния(т), преобръщане
премръзна, -еш пренебрежйтелна, преобувам (се), -аш
препускам
преобуване препйвам, -аш преподобие; преподобия
преобуя (сс), -еш препйване преподпйсвам, -аш
преобърна (се), -еш препикапам, -аш преподпйсване
преодолён, -еш преникаваие преподпйша. -еш
преодолим препикая, -еш препокрйвам, -аш
преодолявам, -аш препинателен, препинателния(т), црепокрйване
преодоляване препинателна, препинателно; препокрйя, -еш
преорй, -ёш препинателни преполовя, -йш
преор&вам, -аш препйрам, -аш преполовявам, -аш
преораване препйрам се, -аш преполовяваие
преориентация; преориентации пренйране препоръка
преориентирам (се), -аш препирня препоръчам, -аш
преориептйраие прёпис; прёписи, (два и т.н.) препоръчан
преосвещенство: прёписа препоръчвам, -аш
преосвещенства препйсвам, -аш препоръчване
преосвидётелствам, -аш препйсване препоръчйтел, -ят, -я;
преосвидётелстване препнсвач; преписвачи, (двама и препоръчйтели, (двама и т.н.)
преосигуровка т.н.) преписвачи препоръчйтели
преосигуря (се), -йш преписвачка препоръчителен,
преосигурявам (се), -аш прёписка препоръчйтелния(т),
преосигуряване препитавам се, -аш препоръчителна,
преоткривам (се), -аш препит&ване препоръчително;
преоткриване препйтам, -аш препоръчителни
преоткрйя (се), -еш препитание препоръчйтелка
преотстъпвам , -аш препйтвам, -аш препостёля, -еш
преотстъпване препйтване препостйлам, -аш
преотстъпка препйчам (се), -аш ирепостйлане
преотстъпя, -иш препйчане преправя (се), -иш
преоформя, -иш препйша, -еш преправям (се), -яш
преоформям, -яш препйя, -еш преправяне
преоформяне преплавам, -аш препрйзвам, -аш
преоценён, преоценёния(т), преплаване препразване
преоценёна, преоценёно; преплаквам , -аш препразня, -иш
преоценёни преплйкване препратка
преоцёика преплакна, -еш препратя, -иш
преоценя, -йш преплатя, -йш препращ ам, -аш
преоценявам, -аш преплащ ам, -аш препращ ане
преоценяване преплащ ане препреда, -ёш
препарат; препарата, (два и т.н.) преплевя, -йш препредавам, -аш
препарата преплевйвам, -аш препредаване
препаратор; препаратори, (двама преплевяване препредавател, -ят, -я;
и т.н.) препаратори преплета (се), -ёш препредаватели, (два и т.н.)
п репараторка преплйтам (се), -аш препредавателя
препараторски преплйтане препредам, пре1федадёш
препарйрам (се), -аш преплувам, -аш препрёча (се), -иш
препарйране преповйвам, -аш препрёчвам (се), -аш
препариран преповйване препрёчване
препасвам (се), -аш преповйя, -еш препрйдам, -аш
препасване преповтарям , -яш препрйдане
препаска преповтаряне препродавам, -аш
препатвам, -аш преповторёнис препредаване
препати, -иш преповторя, -иш препродавам препродавачи,
препаш а (се), -еш преподйвам, -аш (двама и т.н.) препродавачи
препека (се), -ёш преподаване препродавачка
препера, -ёш преподавател, -ят, -я; препродажба
препечатам, -аш преподаватели, (двама и т.н.) препродам, препродадёш
препечатан преподаватели препрочета, -ёш
п репечатвам , -аш преподавателка препрочйтам, -аш
препечатване преподавателски препрочйтане
препечатка преподам, преподадёш препсувам, -аш
препёчен, препёчения(т), прёподготовка препукам, -аш
препечена, препёчено; преподобен, преподобния(т), препуквам, -аш
препёчени преподобна, преподобно; препукване
препёя, -еш преподобни препускам, -аш
515
препускане
препускане прерайонйране пресечно; пресечни

препусна, -еш прерасна, -еш пресечен, пресечения(т),
препъвам (се), -аш прераствам, -аш пресечена, пресечено;
препъване прерастване пресечени
препълвам (се), -аш пререгистрйрам (се), -аш пресечка
препълване пререгистрйране пресея, -еш
препълзя, -йш прередя (се), -йш пресилвам (се), -аш
пропълзявам, -аш прережа, -еш пресйлване
препълзяване пререждам (се), -аш пресилен, пресйления(т),
препълня (се), -ши пререждане пресилена, пресйлено;
препъна (се), -еш пререкание пресилени
препънйкам ък; препънйкамъни, пререш а, -йш пресйленост, пресилеността
(два и т.н.) препънйкамъка пререш авам , -аш пресиля (се), -иш
препърж а, -иш пререшаване пресйпвам, -аш
препърж вам, -аш п р е р и я ; прерии пресйпване
препърж ване преровя, -иш пресйппа, -еш
препърля, -иш прерогатйв; прерогатйви, (два и пресйпя, -еш
препърлям , -яш т.н.) прерогатйва пресврам , -аш
препърляне прерогатйвен, прерогатйвния(т), пресйране
препйвам, -аш прерогатйвна, прерогатйвно; пресйта
препявка, препявката; препевки прерогатйвни пресйтеност, преситеността
препятствам , -аш преродя се, -йш пресйтя (се), -иш
препятстване преросй (3 л.) пресйчам (се), -аш
препятствие; препятствия преросява (3 л.) пресйчане
преработвам (се), -аш преръм й (3 л.) пресищ ам (се), -аш
преработване преръм ява (3 л.) пресищане
преработвател1, -ят, -я; преръсвам, -аш п рескачам, -аш
преработватели, (двама и т.н.) преръся, -иш прескачане
преработватели (лице) прерязвам , -аш прескачаница
преработвател2, -ят, -я; прерязване пресклуб, -ът, -а; пресклубове,
преработватели, (два и т.н.) преса (два и т.н.) пресклуба
преработвателя (нелице) пресадя, -йш прескок, -ът, -а; прескоци, (два и
преработвателен, пресаждам, -аш т.н.) прескока
преработвателния(т), пресаждане прескоквам, -аш
преработвателна, пресаташе; пресаташета прескбкване
преработвателно; прбсветй прескокна, -еш
преработвателни пресветъл, пресветлия(т), пресконференция;
прераббтка пресветла, пресветло; пресконференции
преработя (се), -иш пресветли прескоча, -иш
прерйвям, -яш иресгрупа прескочйкобйла
преравяие пресегна (се), -еш прескрйпция; прескрйпции
прераждам се, -аш преседне ми (3 л.) прескъп
прераждане преседя, -йш преславен, преславния(т),
преразгледам, -аш преседйвам, -аш преславна, преславно;
преразглеж дам, -аш преседяване преславни
преразглеждане пресека (се), -еш преславски
преразкаж а, -еш пресеквам, -аш пресладй, -йш
преразказ; преразкази, (два и пресекване преслаждам, -аш
т.н.) преразказа пресеклйв преслйждане
преразказвам , -аш пресекна, -еш преследвам, -аш
преразказваие пресекулка; пресекулки (обикн. преследване
преразпределение в мн.ч.) преследвач; преследвачи, (двама
преразпределя, -йш преселвам (се), -аш и т.н.) преследвачи
преразпределям, -яш преселване преследвачка
преразпределяне преселение преслуш ам, -аш
преразтегна, -еш преселник; преселници, (двама и преслуш вам, -аш
п реразтягам , -аш т.н.) преселници нреслушване
преразтягане преселница пресметлйв
преразход; преразходи, (два и преселнически пресметлйвост. пресметливостта
т.н.) преразхода нреселничка пресметна, -еш
преразхбдвам, -аш преселя (се), -иш пресмятам , -аш
преразходване пресен, пресния(т), прясна, пресмйтане
преразходя, -иш прясно; пресни преснема, -еш
прерайонйрам, -аш пресечен, пресечния(т), пресечна, преснемам, -аш, и преснймам
516
преточване
преснемаме и преснймане престол; престоли, (два и т.н.) т.н.) прёсцёнтъра
преснимам, -аш, и преснемам престола пресъздавам, -аш
преснймане и преснемаме престблен, престолния(т), пресъздаване
прсснина престолна, престолно; пресъздам, пресъздадеш
пресноводен, пресноводния(т), престолни пресърдвам се, -аш
пресноводна, пресноводно; престблнина пресърдя се, -иш
пресноводни престолонаследник; пресътворя, -йш
преснота престолонаследници, (двама и пресътворявам, -аш
прёсов т.н.) престолонаследници пресътворяване
пресовам, -аш престолонаследница пресъхвам, -аш
пресоване престолонаследнически пресъхване
пресолён, пресолёния(т), престолонаследничество пресъхна, -еш
пресолёна, пресолёно; престолонаследничка пресявам, -аш
пресолёни престйрвам (се), -аш пресяване
пресоля, -йш престорваме пресягам (се), -аш
пресолявам, -аш престорен, престорения(т), преейгане
пресоляване престорена, престорено; пресяда ми (3 л.)
прёсбфис; прёсофиси, (два и т.н.) престорени претакам , -аш
прёсофиса престореност, престореността претакане
прёспа и прйспа престоря (се), -иш прет-а-портё
прёспапиё; прёспапиёта престоя, -йш претворение
преспивам, -аш престоявам, -аш претворя, -йш
преспйване престояване претворявам , -аш
преспокоен, прёспокойния(т), престраш а се, -йш претворяване
преспокойна, преспокойно; престраш авам се, -аш претёгля (се), -иш
прёспокойни престраш аване претёглям (се), -яш
преспя, -йш престрелка претёгляне
пресрам вам се, -аш престрйгвам, -аш прете! на. -еш
пресрамване престрйгване прётёж ък, прётёжкия(т),
пресрамя се, -иш престрйж а, -еш прётёжка, прётёжко; прётёжки
пресрёщ ам, -аш престроя (се), -йш претекст; претексти, (два и т.н.)
пресрёщане престроявам (се), -аш претёкста
пресрёщна, -еш престрояване претендёнт; претендёнти, (двама
пресроча, -иш иреструвам се, -аш и т.н.) претендёнти
пресрбчвам, -аш преструване претендёнтка
пресрочваме преструванко; преструванковци, претендирам, -аш
прёссекретар, -ят, -я; (двама и т.н.) преструванковци претендйране
прёссекретари, (двама и т.н.) преструвка претенциозен, претенциозния(т),
прёссекретари преструктурйрам, -аш претенциозна, претенциозно;
прёссекретариат; преструктурйране претенциозни
прёссекретариати, (два и т.н.) п рестъпвам, -аш претенцибзност,
прёссекретариата престъпване претенциозностга
пресслужба престъпен, престъпния(т), претенция; претенции
прёссъобщённе престъпна, престъпно; цретйчам, -аш
преставам, -аш престъпни претйчвам, -аш
преставане престъпление претйчване
престана, -еш престъпник; престъпници, претоварвам (се), -аш
прёстар (двама и т.н.) престъпници претоварване
престаравам се, -аш престъпница претовареност, претовареностга тт
п рестараване престъпнически претоваря (се), -иш XX
престарая се, -еш престъпничка претопля, -иш
престарея, -еш престъпност, престъпността претоплям, -яш
п рестарявам , -аш престъпя, -иш претопляне
престарялост, престарялостта престъргвам, -аш претопя (се), -йш
престёгна, -еш престъргване претопявам (се), -аш
престйж престърж а, -еш претопяване
престижен, престйжния(т), престягам, -аш прётор; прегори, (двама и т.н.)
престижна, престйжно; пресуквам, -аш прётори
престйжни пресукване преторианец; преторианци,
престйжност, престижността пресуча, -еш (двама и т.н.) преторианци
престйлка пресушй, -йш преториански
прёсто пресуш авам, -аш преточа, -иш
престой, -ят, -я; престои, (два и пресушаване претбчвам, -аш
т.н.) престоя пресцентър; пресцентрове, (два и преточваме
517
претренйраност
претренйраност, нретягам, -аш преформ атйране
претренираността претягане префуча, -йш
прстрепвам (се), -аш преувелича, -йш префучавам, -аш
претрепване преувеличавам, -аш префучаване
претрепя (се), -еш преувеличаване префърцупвам се, -аш
претресе ме (3 л.) преувеличение префърцунване
протривам (се), -аш преуголемя, -йш префърцуиеност,
претрйване преутолемйвам, -аш префърцунеността
претрйса ме (3 л.) преуголемяване префърцуня се, -иш
претрйя (се), -еш преумножа (се), -йш префърцуням се, -яш
претрополя, -йш преумнож авам (се), -аш прехаивам (се), -а т
претрополявам. -аш прёумножаване прехапване
претрополяване преумора прехапя (се), -еш
претрош а (се), -йш преуморен, преуморёния(т), прехвйлвам, -аш
прегрош авам (се), -аш преуморена, преуморено; нрехвалване
претрошйване преуморени прехваля, -иш
претрупам, -аш преуморёност, преумореността прехвана, -еш
претрунаност, претрупаността преуморя (се), -йш прехващ ам , -аш
претрупвам, -аш преуморявам (се), -аш прехващ ане
претрупване преуморяване прехвръквам , -аш
претръпвам , -аш преуспёя, -еш прехвръкване
претръпване преуспявам, -аш црехвръкна, -еш
претръпна, -еш преуспяване прехвъркам , -аш
претупам, -аш преустановя, -йш прехвърля (се), -иш
претупвам, -аш преустановявам, -аш прехвърлям (се), -яш
претупване преустановяване прехвърляне
претурвам, -аш преустройвам (се), -аш прехвърча, -йш
претуря, -иш преустройване прехвърчавам , -аш
претурям, -яш преустройство; преустройства прехвърчаване
претъка, -еш преустроя (се), -йш прехвърчам , -аш
п ретъкавам , -аш преустроявам (се), -аш прехвърчане
п ретън ък, претънкия(т), преустрояване прехлас
претънка, претьнко; претънки прсуча, -ши прехласвам (се), -аш
претъпкан преучвам, -аш прехласване
претъпканост, претъпкаността преучване прехласна (се), -еш
претъпквам , -аш префасонйрам, -аш прехласнатост, прехласнатостта
претъпкване префасонйране преход; преходи, (два и т.н.)
претъпча, -еш префект; префекти, (двама и т.н.) прехода
претъпя, -йш префекти преходен, преходния(т),
претъпявам , -аш префектура преходна, преходно; преходни,
п ретъркалям (се), -яш преферанс; преферанси, (два и и преходен
пре гъркам (се), -аш т.н.) преферанса преходен, преходния(т), преходна,
претърквам (се), -аш преференциален, преходно; преходни, и преходен
претъркване преференциалния(т), преходност, преходността, и
п р е т ъ р к д л в и м (се), -аш, и преференциална, преходност
претъркулвам (се) преференциално; прехбждам, -аш
п р е т ъ р к д л в а н е и преференциални прехождане
претъркулване преференция; преференции прехрана
претърколя (се), -йш префигйран прехранвам (се), -аш
претъркулвам (се), -аш, и префикс; префикси, (два и т.н.) прехрйнване
п р е т ъ р к д л в а м (се) префикса прехраня (се), -иш
претъркулване и префиксален, префиксалния(т), прехубав
п р е т ъ р к д л в а н е префиксална, префиксално; прецапам. -аш
п ретъркулна (се), -еш префиксални прецапвам, -аш
прегърпй, -йш префиксация; префиксации прецапване
п ретърпявам , -аш префйнен, префйнения(т), прецедент; прецеденти, (два и т.н.)
претърпяване префйнена, префйнено; прецедента
претърсвам , -аш префйнени прецедя (се), -йш
претърсване префйненост, префинеността прецеждам (се), -аш
претърся, -иш префйнвам (се), -аш прецеждане
претърчй, -йш префйнване преценен, преценения(т),
претърчавам , -аш префйня (се), -иш преценена, преценено;
претърчаване префйням (се), -яш преценени
претърш увам, -аш преф орм атйрам, -аш преценка
518
при гладен
прецепя, -йш прибиране приветност, приветността
преценявам, -аш приближ а (се), -йш приветствам, -аш
преценяване приближ авам (се), -аш приветствен, приветствения(т),
прецизен, прецйзния(т), приближ аване приветствена, приветствено;
прецизна, прецизно; прецизни приближен, приближёния(т), приветствени
прецизйрам, -аш приближена, приближено; приветстване
прецизиране приближени приветствие; приветствия
прецизност, прецизността приближение прйвечер
прецъфтя, -йш приближёност; приближеността привечерен, привечерния(т),
прецъф тявам , -аш приблизителен, привечерна, привечерно;
прецъф тяване приблизйтелния(т), привечерни
преча, -иш приблизителна, приблизително; привйвам (се), -аш
пречене приблизителни привйваие
п речергавам , -аш приблизителност, привйден, привйдния(т),
пречертаване приблизителността привйдна, привйдно; привйдни
пречертая, -еш прибой, -ят, -я; прибои, (два и привидение
прбчдстеи, пречестния(т), т.н.) прибоя привйди ми се (3 л.)
пречестна, пречестно; прйбор; прибори, (два и т.н.) привйдност, привидността
пречестни прибора привижда ми се (3 л.)
пречйст приборостроене привикам, -аш
пречиствам (се), -аш приборостройтелен, привиквам, -аш
пречистване приборостройтелния(т), привйкване
пречиствателен, приборостройтелна, привикна, -еш
пречиствателния(т), приборостройтелно; привилегировам, -аш
пречиствателна, приборостройтелни привилегирован
пречиствателно; прибран привилегироване
пречиствателни прибулвам, -аш привилегия; привилегии
пречистя (се), -иш прибулване привйчен, привйчния(т),
пречка прибуля, -иш привйчна, привйчно; привични
пречкам се, -аш прибутам, -аш привйчка
пр^чкане прибутвам, -аш привия (се), -еш
пречукам, -аш прибутване прйвкус; прйвкуси, (два и т.н.)
пречуквам , -аш прибързам, -аш прйвкуса
пречукване прибързан привлека, -еш
пречупвам (се), -аш прибързаност, привързаността привлекателен,
пречупване прибързвам, -аш привлекателния(т),
пречупен, пречупения(т), привързване привлекателна, привлекателно;
пречупена, пречупено; прибягам, -аш привлекателни
пречупени прибягвам , -аш привлекателност,
пречупя (се), -иш прибягване привлекателността
преш йвам, -аш прибягна, -еш, и прибегна привличам, -аш
преш йване приватизатор; приватизатора привличане
преш ирок (двама и т.н.) приватизатори привнасям, -яш
прешйя, -еш приваттаторски привнасяне
прешлен; прешлени, (два и т.н.) приватизационен, привнеса, -еш
прешлена приватизационния(т), приводня (се), -йш
пр£шленов приватизациощ!а, приводнявам (се), -аш
прещ ипвам (се), -аш приватизационно; приводняване
прещ йпване приватизационни привърж а (се), -еш м
прещ йпна (се), -еш приватизация; приватизации привърж еник; привърженици, X I
прещ йпя (се), -еш приватизирам , -аш (двама и т.н.) привърженици
преяж дам, -аш приватизиране привърженица
преяждане привдйгам (се), -аш привърж еничка
нреям, цреядеш привдйгане привързан
при привдйгна (се), -еш привързаност, привързаността
прнбйвка приведа (се), -ёш привързвам (се), -аш
прибавя, -иш привеждам (се), -аш привързване
прибавям, -яш привеждане привърш а, -иш
прибавяне привет; привети, (два и т.н.) привърш вам , -аш
прибегна, -еш, и прибягна привета привърш ване
прибежище; прибежшца приветен, привётния(т), пригаждам (се), -аш
прибежка приветна, приветно; привётни пригаждане
прибера (се), -еш приветлив пригладен, пригладения(т),
прибирам (се), -аш приветлйвост, приветливостта пригладена, пригладено;
519
при гладен
пригладени нридрёмвам, -аш, и приёмно-предавателна,

пригладеност, пригладеността придрям вам приёмно-предавателно;
нригладнёя, -еш придремване и придрямване приёмно-предавателни
пригладя, -иш нридреме ми се (3 л.) приёмственост, приемствеността
приглаждам, -аш придрёмя, -еш приём чик; приёмчици, (двама и
приглаждане придружа, -йш т.н.) приёмчици
пригласям, -яш придружавам, -аш прйживе
пригласяне придружаване приз, -ът, -а; прйзове, (два и т.н.)
приглуша, -йш придружен, придружёния(т), прйза
приглуш авам, -аш придружена, придружено; призван
приглушаване придружени призвание
пригоден, пригодния(т), придружйтел, -ят, -я; призвёзден, призвёздния(т),
пригодна, пригодно; пригодни придружители, (двама и т.н.) призвёздна, призвёздно;
пригоденост, пригодеността придружйтели призвёздни
пригодност, пригодността придружйтелка призёмен, призёмния(т),
пригодя (се), -йш придрънкам, -аш призёмна, призёмно; призёмни
пригбтвя (се), -иш придрънквам , -аш призёмие; призёмия
приготвям (се), -яш придрънча, -йш приземя (се), -йш
приготвяне придрънчавам, -аш призем явам (се), -аш
приготовление придръпвам, -аш призем яване
приготовлявам, -аш придръпване прйзив; прйзиви, (два и т.н.)
приградя, -йш придръпна, -еш прйзива
пригр&ждам, -аш придрям ва ми се (3 л.) и прйзивен, прйзивния(т),
приграждане придрёмва ми се прйзивна, прйзивно; прйзивни
пригърмй (3 л.) придрям вам , -аш, и прйзивност, призивността
пригърм ява (3 л.) прнлрёмвам призлёе ми (3 л.)
пригърмяване придрям ване и придрёмване призлява ми (3 л.)
придавам, -аш придумам, -аш прйзма
придаване придумвам, -аш призм атичен, призматйчния(т),
придавка придумване призматйчна, призматйчно;
придаден, придадения(т), придунавски призматйчни
придадена, придадено; придърж а (се), -йш признавам (се), -аш
придадени придърж ам (се), -аш признаване
придам, придадеш придърж ане прйзнак; признаци, (два и т.н.)
придатък; придатъци, (два и т.н.) придърпам, -аш прйзнака
придатъка придърпвам, -аш признание
придатъчен, придатъчния(т), иридърпване признателен, признателния(т),
придатъчна, придатьчно; прйем; прйеми, (два и т.н.) признателна, признателно;
придатъчни прйема признателни
придвижа (се), -иш приёма (се), -еш признателност, признателността
придвйж вам (се), -аш приёмам (се), -аш призная (се), -еш
придвйжване приёмане прйзов
придворен, придворния(т), прием ател1, -ят, -я; приематели, призова, -ёш
придворна, придворно; (двама и т.н.) приематели (лице) призовавам, -аш
придворни прием ател2, -ят, -я; приематели, призоваване
придйгам (се), -аш (два и т.н.) приемателя (нелице) призовка
придйгна (се), -еш приемателен, приемателния(т), прйзори
придйрвам, -аш приемателна, приемателно; прйзрак; прйзраци, (два и т.н.)
придйрване приемателни прйзрака
придирчйв прием ателка нрйзрачен, прйзрачния(т),
придирчйвост, придирчивостта приемен, приёмния(т), приёмна, прйзрачна, прйзрачно;
придйрям, -яш приемно; приёмни прйзрачни
придйряне приемлив прйзрачност, призрачността
придихание приемлйвост, приемливостта призьор; призьори, (двама и т.н.)
придихателен, придихателния(т), приёмна призьори
придихателна, придихателно; приём ник1; приёмници, (двама и призьорка
придихателни т.н.) приёмници (лице) прийждам, -аш
придобивам, -аш приёмник2; приёмници, (два и т.н.) прииждане
придобйване приёмника (нелице) прийска ми се (3 л.)
придобйвка приёмница прийсква ми се (3 л.)
придобия, -еш приёмничество прийом; прийоми, (два и т.н.)
придойда, -еш приём ничка прийома
придрёмва ми се (3 л.) и приёмно-предавйтелен, прикадя, -йш
придрямва ми се приёмно-предавателния(т), нрикадявам , -аш
520
прим ирен
приказ прикрйя (се), -еш приложена, приложено;
приказвам , -аш п рикрякам , -аш приложени
приказване п рикряквам , -аш приложение
приказен, прйказния(т), прикрякване приложйм
прйказна, прйказно; приказни прикунвам, -аш приложймост, приложимостта
приказка прикупване приложник; приложници, (двама
приказлив прикупувам, -аш и т.н.) приложници
приказлйвост, приказливостта прнкупуване приложпица
прйказиост, приказността прикупи. -иш прилож ничка
приказчица п рикътам , -аш прилбжност, приложността
приканвам , -аш п рикътвам , -аш прилош ава ми (3 л.)
приканване прикътване прилош аване
п риканя, -иш прилагам, -аш прилошее ми (3 л.)
п рикарпатски прилагане прилуня (се), -йш
прикаспийски прилагателно; прилагателни прилунявам (се), -аш
прикача, -йш прилйзвам, -аш прилуняване
п рикачвам , -аш прил&зване прилъгвам, -аш
прикачване прилазя, -иш прилъгване
прикачвач; прикачвачи, (двама и приласкавам , -аш прилъжа, -еш
т.н.) прикачвачи приласкаване прилю тее ми (3 л.)
прикачен, прикачния(т), п рилаская, -еш прилю тй ми (3 л.)
прикачна, прикачно; прикачни п р и л ё т а , -еш прилю тява ми (3 л.)
прикачен, прикачения(т), прилежание прилягам , -аш
прикачена, прикачено; прилеж ащ прилягапе
прикачени прилёжец, прилёжния(т), прйма
прикипй ми (3 л.) прилежна, прилёжно; прилёжни прймабалерйна
п рикипява ми (3 л.) прилёжност, прилежността примадона
приклад: приклади, (два и т.н.) прйлеп; прилепи, (два и т.н.) примала
приклада прилепа прималее м в (3 л.) и премалее ми
приклада, -ёш прилёпвам (се), -аш прим алява ми (3 л.) и премалява
п риклаж дам. -аш прилёпване ми
приклекна, -еш прилёпна, -еш п рим аляване и премаляване
приклёщ вам , -аш прилепов прим амвам -аш
приклещ ване прйлепски примамване
приклёщ я, -иш црилепчйв примамен, примамения(т),
приклю ча, -иш прилепчйвост, прилепчивостта примамена, примамено;
приклю чвам , -аш прилепя (се), -йш примамени
приклю чване прилёпям (се), -яш п рим амка
приклю чение прилёпяне примймлив и прим амлйв
приклю ченски прилети, -йш примамлйвост, примамливостта
п рикляквам , -аш прилетйвам, -аш прим амя, -иш
п риклякване прилетяване прймас; прймаси, (двама и т.н.)
прикова, -ёш прилёя, -еш прймаси
приковавам , -аш прйлив; прйливи, (два и т.н.) примат; примати, (два и т.н.)
приковаване прилива примата
прикосновение приливам, -аш прймер; примери, (два и т.н.)
п рикоткам , -аш прилйване примера
п рикбтквам , -аш прйливен, ирйливния(т), прймерен, прймерния(т),
прикбткване прйливна, прйливно; приливни примерна, примерно; примерни
прикрепвам (се), -аш прилйзан примес; примеси, (два и т.н.)
прикрепване прйлика прймеса
прикрепен, прикрепёния(т), прилйстник; прилйстници, (два и примесвам, -аш
прикрепена, прикрепено; т.н.) прилистника примесване
прикрепени прилйтам, -аш примеся, -иш
прикрепя (се), -йш прилйтане примйгам, -аш
прикрепявам (се), -аш прилйчам, -аш примйгвам, -аш
прикрепяване прилйчен, прилйчния(т), примигване
прикрепим (се), -яш прилична, прилйчно; прилични примйгна, -еш
прикрепяне прилйчие примижа, -йш
прикривам (се), -аш приложа, -иш прим иж авам , -аш
прикрйване прилбжен, приложния(т), примиж аване
прикрйт приложна, приложно; примйрам, -аш
прикрйтие; прикрития приложни прнмйране
прикрйтост, прикритостта прилбжен, приложения(т), примирен, примирения(т),
521
прим ирён
примирёна, примирёно; принадя, -иш приоритёта

примирёни принаждам, -аш приоритётен, приоритётния(т),
примиренец; нримирёнци, (двама прннаждаие приоритётна, приоритетно;
и т.н.) примирёнци принасям, -яш приоритётни
примирение нрннасяие приохкам, -аш
примнрёност, примиреността принеса, -ёш приохквам, -аш
примиренчески прииизёиост, принизеностга припадам, -аш
примирёнчество принизя (се), -йш припадане
примирие; примирия принизявам (се), -аш прип&дна, -еш
примирителен, принизяваие припадък; припадъци, (два и т.н.)
примирйтелния(т), принос; прйноси, (два и т.н.) припадъка
примирйтелна, примирително; прйноса припалвам , -аш
примирителни прйносен, прйносния(т), припалване
примирйтелност, прйносна, прйносно; прйносни припаля, -иш
примирителността приносител, -ят, -я; приносители, принарва ми (3 л.)
прим иря (се), -йш (двама и т.н.) приносители прнпарвам. -аш
прим ирявам (се), -аш приноейтелка припарване
примиряване приносящ принари ми (3 л.)
примитив; примитйви, (два и т.н.) приношёние нринаря, -иш
примитйва прйнтвам , -аш прйпас; прйпаси (обикн. в мн.ч)
примитивен, примитйвния(т), прйитване припев; прйпеви, (два и т.н.)
примитйвна, примитйвно; принтер; прйнтери, (два и т.н.) припева
примитйвни прйнтера прйпевен, прйпевния(т),
прим итивйзъм, примитивйзмът, прйнтерен, прйнтерния(т), прйпевна, прйпевно; прйпевни
примитивизма прйнтерна, прйнтерно; прйпек
примитивист; примитивйсти, прйнтерни припека (се), -ёш
(двама и т.н.) примитивйсти принтйрам , -аш припечёлвам, -аш
примитивистйчен, принтиране припечёлване
примитивистйчния(т), прйнтмёдия; прйнтмёдии припечёля, -иш
примитивистйчна, прйптя, -иш припёя, -еш
примитивистйчно; принуда припйва ми се (3 л.)
примитивистйчни принуден, принудения(т), припие ми се (3 л.)
прим итивйстка принудена, принудено; припикавам , -аш
примитивное ! , примитивността принудени прнникава ми се (3 л.)
прйм ка принуденост, принудеността припикае ми се (3 л.)
примокрёе ми (3 л.) принудителен, принудйтелния(т), приникая, -еш
прим окрява ми (3 л.) принудйтелна, принудително; припйрам, -аш
примолвам се, -аш принудйтелни припйране
примоля се, -иш прииудйтелност, припйсвам, -аш
приморие принудителността приийсване
приморски принудя (се), -иш приписка
прим ра, -ёш принуждавам (се), -аш припйскам, -аш
нрим рачава се (3 л.) принуждаване припйсквам, -аш
примрачй се (3 л.) принуждёние припйскване
прймула принц, -ът, -а; прйнцове, (двама и припйчам (се), -аш
прймус; прймуси, (два и т.н.) т.н.) прйнцове припйчане
прймуса принцёса припиша, -еш
прим ъквам (се), -аш принцип; прйнцшш, (два и т.н.) припнщ я, -йш
примъкваме прйнципа припищ явам, -аш
прим ъкн а (се), -еш принципал'; принципата, (двама припищ яване
прим ърдам, -аш и т.н.) принципали (лице) прйпкам, -аш
прим ърдвам, -аш принципал2; принципали, (два и прйпкане
примърдване т.н.) принципала (нелице) принлаква ми се (3 л.)
примъчнёе ми (3 л.) прйнципен, прйнцшшия(т), приплаквам. -аш
прим ъчнява ми (3 л.) принципи а, прйнципно; припл&кване
прим яукам, -аш принципни припламвам, -аш
прим яуквам , -аш прйнципност, принципността припламване
прим яукване приоблачен, приоблачния(т), припламна, -еш
принаден, принадения(т), приоблачна, приоблачно; припланётен, припланётния(т),
принадена, принадено; приоблачни припланётна, припланётно;
принадени приобщ авам (се), -аш припланётни
принадлежа, -йш приобщ аване приплача, -еш
принадлёжност, приобщя (се), -йш приплаче ми се (3 л.)
принадлежността приоритёт; приоритети, (два и т.н.) приплескам, -аш
522
присм ехулник
приплёсквам, -аш приравнинни приръмж а, -йш
приплёспат приравнйтелен, приръм ж авам , -аш
приплета, -ёш приравнйтелния(т), приръм ж аване
приплйтам , -аш приравнйтелна, приравнйтелно; приръсва (3 л.)
приплйтаие приравнйтелни приръси (3 л.)
приплод; приплоди, (два и т.н.) приравня (се), -йш прйсад; прйсади, (два и т.н.)
приплода приравнявам (се), -аш присада
приплескам , -аш приравняване присадка
приплясквам , -аш прираж дам, -аш присадй, -йш
припна, -еш прираж дане присаж дам, -аш
приповдйгам (се), -аш прирасна, -еш присаждане
приповдйгаие прйраст присвйва ме (3 л.)
приповдйгна (се), -еш прираствам , -аш присвйвам (се), -аш
приповдйгнат прирастване присвйване
приповдигнатост, прирева, -еш присвие ме (3 л.)
приповдигнатостта прирев&ва ми се (3 л.) присвйя (се), -еш
приповтарям , -Я Ч 1 приревавам , -аш присвоя, -йш
приповтаряне приреваване присвоявам, -аш
приповторя, -иш приреве ми се (3 л.) присвояване
приподпйсвам, -аш прирйтам, -аш присвяткам , -аш
приподпйсване прирйтвам , -аш присвйтквам, -аш
приподпйша, -еш прирйтване присвяткване
припознавам (се), -аш природа присёдна, -еш
припознаване прирбден, природния(т), присйпвам, -аш
припозная (се), -еш природна, природно; природни присйпване
припой, -ят, -я; припои, (два и т.н.) природен, природения(т), присйпя. -еш
припоя природена, природено; прискйчам, -аш
припомня (си), -иш природени прискачвам, -аш
припомням (си), -яш природозагцйтен, прнскърбеи, прискърбния(т),
припомняно природозащйтния(т), прискърбна, прискърбно;
припоя, -йш природозащйтна, прискьрбни
припоявам, -аш природозащйтно; прнскърбие
припояване природозащйттш прискърцам , -аш
примра -ёш природозащ йтник; прискърцвам, -аш
припращ я, -йш природозащйтници, (двама и прискърцване
припращ йвам , -аш т.н.) природозащйтници присламча се, -иш
припращ яване природозащ йтничка п рисламчвам се, -аш
припръскам , -аш природознание присламчване
припръсквам , -аш прирбдоизпитател, -ят, -я; прислон; прислони, (два и тл.)
припръскване природоизпитатели, (двама и прислона
припрян, припрёния(т), т.н.) природоизпитатели прислонй (се), -йш
припряна, припряно; припрёни прирбдоизпитателен, прислонявам (се), -аш
припряност, припряността природоизпитателния(т), прислопяване
припукам, -аш природоизпитателна, прислуга
припуквам , -аш природоизпитателно; прислужа, -иш
припукване природоизпитателни прислужвам, -аш
припуш ва ми се (3 л.) природоизпитателка прислужване
припуши ми се (3 л.) природолюбйтел, -ят, -я; прислужник; прислужници,
припълзя, -йш природолюбйтели, (двама и (двама и т.н.) прислужници
п рипълзявам , -аш т.н.) природолюбйтели прислужница
п рипълзяване природолю бйтелка прислуж ничка
припърж а, -иш природолюбйтелскн прислушам. -аш
припърж вам , -аш природонаучен, прислуш вам, -аш
припърж ване природонаучния(т), прйсмех; присмехи, (два и т.н.)
припърля, -иш природонаучна, прйсмеха
припърлям , -яш природонаучно; природонаучни присмехулен, присмехулния(т),
припърляие природосъобразеи, присмехулна, присмехулно;
припявам, -аш природосъобразния(т), присмехулни
припяване природосъобразна, присмехулник'; присмехулници,
приравнён, приравнёния(т), природосъобразно; (двама и т.н.) присмехулници
приравнёна, приравнено; природосъобразни (лице)
приравнени природя, -йш присмехулник2; присмехулници,
приравнйнен, приравнйнния(т), приросй (3 л.) (два и т.н.) присмехулника
приравнйнна, приравнйнно; приросйва (3 л.) (нелице)
присмехулница
присмехулница пристанищна, пристанищно; прйсърце
црисмехулнически пристанищни присъствам, -аш
присмехулство; присмехулства пристануш а присъстваме
присмея се, -еш пристегна (се), -еш присъствен, присъствения(т),
присм ивам се, -аш пристигам, -аш присъствена, присъствено;
присмйване пристигане присъствени
п р и с д е \ присои, и присбй пристйгна, -еш присъствие; присъствия
присоен, присойния(т), присойна, пристйскам (се), -аш присъщ
присойно; присойни пристйсквам (се), -аш присягам (се), -аш
присбй, -ят, -я; присои, (два и пристйскване присйгане
т.н.) присоя, и п р и с д е пристйсна (се), -еш присядам, -аш
приспадам, -аш пристоен, пристойния(т), присядане
приспадане пристойна, пристойно; притаён, притаёния(т), притаёна,
приспадна, -еш пристойни притаёно; притаени
приспй ми се (3 л.) пристбйност, пристойността притайвам (се), -аш
приспива ми се (3 л.) пристбрва ми се (3 л.) притайване
приспивам (се), -аш пристбри ми се (3 л.) притай (се), -йш
приспйване пристрастен, пристрастния(т), притайвам (се), -аш
приспивателен, пристрастна, пристрастно; притайване
приспивателния(т), пристрастни п ритварям , -яш
приспивателна, приспивателно; пристрастен, пристрастения(т), нритваряне
приспивателни пристрастена, пристрастено; притвор; притвори, (два и т.н.)
приспивателно; приспивателни пристрастени прйтвора
ириспйвен, приспйвния(т), пристрастеност, притвбрен, притвбрния(т),
приспйвна, приспйвно; пристрастеността притворна, притворно;
приспивни пристрастие притворни
приспособен, приспособёния(т), пристрастност, пристрастността притвбрен, притвбрения(т),
приспособена, приспособено; пристрастя се, -йш притворена, притворено;
приспособени п ристрастявам се, -аш притворени
приспособёнец; приспособенци, пристрастяване притвбрство
(двама и т.н.) приспособенци цристрбйвам, -аш притворя, -иш
прнспособёнка пристрбйване притегателен, притегателния(т),
приспособеност, пристрбйка притегателна, притегателно;
приспособеността пристроя, -йш притегателни
приспособёиски пристроявам , -аш притегателност,
приспособёически пристрояване притегателността
приспособёнчество прйстъп; прйстьпи, (два и т.н.) притёгля, -иш
приспособим прйстьпа притёглям , -яш
приспособймост. пристъпвам , -аш притёгляне
приспособимостта пристъпване притегна, -еш
приспособйтелен, прйстъпен, прйстъпния(т), притеж авам , -аш
приспособйтелния(т), прйстъпна, прйстьпно; притеж аване
приспособителна, прйстъпни притежание
приспособително; пристъпя, -иш притежйтел, -ят, -я;
приспособителни пристягам (се), -аш притежатели, (двама и т.н.)
приспособлёние пристягане притежатели
приспособя (се), -йш присъда притежателен,
приспособявам (се), -аш присадя, -иш притежателния(т),
присиособйване присъединение притежателна, притежателно;
приспя (се), -йш присъединителен, притежателни
прйстав; прйстави, (двама и т.н.) присъединйтелния(т), притеж ателка
прйстави присъединителна, притека се, -ёш
приставам, -аш присъединително; притеснение
приставане присъединителни притеснителен,
приставка присъединя (се), -йш притеснйтелния(т),
прйставски присъединявам (се), -аш притеснителна, притеснйтелно;
приставя, -иш присъединяване притеснителни
приставим, -яш присъж дам, -аш притесня (се), -йш
приставяне присъждане притеснявам (се), -аш
пристан; прйстани, (два и т.н.) присънва ми се (3 л.) притесняване
прйстана присвиване притйсвам (се), -аш
пристана, -еш нрисъни ми се (3 л.) притйсване
пристанищ е; пристанища присърбй ме (3 л.) притйскам (се), -аш
пристанищ ен, пристаншцния(т), присърбява ме (3 л.) притйскане
524
прищ ракване
притисна (се), -еш приучване причёсване
притйхвам. -аш прифуча, -йш причёска
притйхване прифучйвам, -аш причестя (се), -йш
притихна, -еш прифучаване причестявам (се), -аш
притйчам (се), -аш прйхвам, -аш причестяване
притичвам (се), -аш прихвйна (се), -еш причина
притйчване прйхване причинен, причйнния(т),
прйток; притоци, (два и т.н.) прихване ме (3 л.) причйнна, причйнно; причйнни
притока прихватлйв причинител1, -ят, -я;
притома прихватлйвост, прихватливостта причинйтели, (двама и т.н.)
притопуркам, -аш прихващ а ме (3 л.) причинйтели (лице)
притопурквам, -аш прихващ ам (се), -аш причинител2, -ят, -я;
притопуркваие прихващ ане причинйтели, (два и т.н.)
п ритракам , -аш прихвърча, -йш причинителя (нелице)
притр&квам, -аш прихвърчавам , -аш причинйтелка
притракване прихвърчаване причинно-следствен,
притрепвам , -аш прихвърчам, -аш причйнно-слёдствения(т),
притрепване прихвърчане причйнно-слёдствена,
притрепервам , -аш прихлопвам, -аш причйнно-слёдствено;
притрепбрване прихлбпване причйнно-слёдствени
притреперя, -иш прихлопна, -еш причйнност, причинността
притрепна, -еш прихлупвам (се), -аш причиня, -йш
притрбпам, -аш прихлупване причинявам, -аш
притрбпвам , -аш прихлупя (се), -иш причиняване
притропване прйхна, -еш причисля (се), -йш
притръпвам , -аш прйход; прйходи, (два и т.н.) причислявам (се), -аш
притръпване прихода причисляване
нритрънна, -еш приходен, прйходния(т), причува ми се (3 л.)
притрябвам , -аш прйходна, прйходно; прйходни причудлйв
притулвам , -аш приходоносен, приходоносния(т), причудлйвост, причудливостга
притулване приходоносна, приходоносно; причуе ми се (3 л.)
притуля, -иш приходоносни причукам, -аш
притупам, -аш прйходо-р&зходен, причуквам, -аш
притупвам , -аш прйходо-разходния(т), причукване
притупване прйходо-разходна, пришелец; пришелцй, (двама и
притурвам, -аш прйходо-разходно; т.н.) пришелцй, и приш ълец
притурване прйходо-разходни приш елка и приш ълка
притурка приходящ пришёпвам, -аш
притуря, -иш прихбждам, -аш приш ёпване
притурим, -яш прихбждане пришёпна, -еш
притуряне прицветник; прицвётници, (два и пришёствие; пришествия
прйтча т.н.) прицветника приш йвам, -аш
п ритъ квам , -аш прицел; прйцели, (два и т.н.) пришйване
п ритъкване прйцела пришйя, -еш
п ри тъ к м я (се), -йш прицелвам се, -аш прйш ка
п ри тъ к м явам (се), -аш прицелване приш порвам. -аш
п ри тъ км я ване прицелен, прйцелния(т), пришпорване
притъкна, -еш прйцелна, прйцелно; прйцелни пришпоря, -иш
притъмнее ми (3 л.) прицеля се, -иш нришумолй, -йш
п ри тъ м н ява ми (3 л.) причакам , -аш приш умолявам, -аш
п ритъм няване причаквам , -аш приш уш вам, -аш
п ритъп квам . -аш причакване пришушна, -еш
притъпча, -еш причастеп, причастния(т), пришълёц; пришълцй, (двама и
притъпя (се), -йш причастна, причастно; т.н.) пришълцй, и пришелец
притъп явам (се), -аш причастии приш ълка и приш елка
притъпяване причастие; причастия прищё ми се (3 л.)
притърча, -йш причастност, причастността прйщене
п ритърчавам , -аш причервя, -йш прищ йпвам (се), -аш
п ритърчаване причервявам , -аш прищйпване
притягам , -аш причернёе ми (3 л.) прищ йпиа (се), -еш
притягане причернёя, -еш прищйпя (се), -еш
приумица причернявам, -аш прищ ракам, -аш
приуча, -иш причернява ми (3 л.) прищ раквам , -аш
приучвам, -аш причёсвам, -аш прищр&кване
525
п р и ш и се
прйщ я се, -иш проблясване провёся (се), -иш

прищ ява ми се (3 л.) проблясък; проблясъци, (два и проветрйв
прищ явка т.н.) проблясъка проветря (се), -йш
приют; приюти, (два и т.н.) прббна п роветрявам (се), -аш
приюта пробода (се), -еш проветрйване
прию тя (се), -йш прободб ме (3 л.) провидение
прию тявам (се), -аш пробожда ме (3 л.) провиденциален,
прию тявапе пробождам (се), -аш провиденциалния(т),
принте ми се (3 л.) проббждаие провиденциална,
прияж да ми се (3 л.) проббй, -ят, -я; пробои, (два и т.н.) провиденциа)шо;
приятел, -ят, -я; приятели, (двама пробоя провиденциапни
и т.н.) приятели проббйна провйдя, -иш
п риятелка пробръмча, -йш провйждам, -аш
приятелски пробръм чавам , -аш провизия; провизии (обюсн. в
приятелство; приятелства пробръмчаваие мн.ч.)
приятен, приятния(т), приятна, пробуда провнзбрен, провизорния(т),
приятно; приятни пробудя (се), -иш провизорна, провизорно;
проагитйрам , -аш пробуждам (се), -аш провизорни
проамерикански пробуждане провйквам се, -аш
проанализйрам, -аш пробутам, -аш провйкване
проба пробутвам, -аш провйкпа се, -еш
пробацибнен, пробационния(т), пробутванс провинёиие
пробационна, пробационно; пробуча, -йш провинциален,
пробационни пробучавам, -аш провинциалния(т),
пробация; пробации пробуч&ване провинциална, провинциално;
прббвам, -аш пробърббрвам, -аш провинциални
прббване пробърббрваие провиициалйзъм,
пробег; пробези, (два и т.н.) пробърббря, -иш провинциалйзмът,
пробега пробъркам, -аш провинциализма;
прббеп, пробния(т), пробна, пробърквам , -аш провинциалйзми, (два и т.н.)
пробно; пробни пробягам, -аш провинциалйзъма
пробера, -ёш пробягвам, -аш провинциалист;
пробив; пробиви, (два и т.н.) пробягване провинциалисти, (двама и т.н.)
пробива пробягна, -еш провинциалисти
пробивам (се), -аш провадйец; провадайци, (двама и провинциалйстка
пробиване т.н.) провадййци провйнция; провинции
пробйвен, пробйвния(т), провадййка провиня се, -йш
пробйвна, пробйвно; пробивни провадийски провинявам се, -аш
пробйвност, пробивността провайд ьр: провайдъри, (два и провиняване
пробиотйк; пробиотйци, (два и т.н.) провайдъра провйрам (се), -аш
т.н.) пробиотика провайдърски провйране
пробйрам, -аш провал; провали, (два и т.н.) провйсвам 1, -аш
пробйране провала провйсвам2(се), -аш
пробйя (се), -еш проваля (се), -йш провйсване
проблёйвам, -аш провалям (се), -яш провйсна, -еш
проблёйване проваляне провйся (се), -иш
проблём; проблёми, (два и т.н.) проведа, -еш провитамин; провитамини, (два и
проблёма провеждам, -аш т.н.) провитамина
проблематизйрам, -аш провеждане прбвлак; провлаци, (два и т.н.)
проблематизйране проверйтел, -ят, -я; проверители, провлака
проблематика (двама и т.н.) проверители провлека (се), -ёш
проблематичен, проверйтелен, проверйтелния(т), провлйчам (се), -аш
проблематйчния(т), проверителна, проверително; провлйчане
проблематична, проверителни проводимост, проводимостта
проблематично; проблематични проверйтел ка провбдник; проводници, (два и
проблематйчиост, проверка т.н.) проводника
проблематичността проверочен, проверочния(т), проводников
проблёмен, проблёмния(т), проверочна, проверочно; провокатйвен, провокатйвния(т),
проблемна, проблемно; проверочни провокатйвна, провокативно;
проблемни проверй, -йш провокатйвни
проблёмност, проблемността проверявам , -аш провокатор; провокатори, (двама
проблёсна, -еш проверяване и т.н.) провокатори
проблёя, -еш провесвам (се), -аш провокйторка
проблясвам, -аш провесване провокаторски
526
п родълж ителен
провокаторство прогбнване продажен, продажния(т),
провокационен, прогоня, -иш продажна, продажно; продажни
провокационния(т), прогорй1, -йш продажник; продажници, (двама
провокационна, прогоря2 (се), -йш и т.н.) продажници
провокационно; провокационни прогорйвам (се), -аш продажница
провокация; провокации прогорйване продажнически
провокирам, -аш програма продажничество
провокйрапе програм атор; програматори, нродажност, продажността
провра (се), -ёш (два и т.н.) програматора продам, продадёш
провъзглася (се), -йш програмен, програмния(т), прбдан
провъзгласявам (се), -аш програмна, програмно; продемонстрйрам, -аш
провъзгласяване програмни продера (се), -ёш
провървй ми (3 л.) програм йрам, -аш продиктувам, -аш
провървй (се), -иш програм йране продйрам (се), -аш
п ровървява ми (3 л.) програмйст; програмисти, продйране
провървям (се), -яш (двама и т.н.) програмйсти продоволствам, -аш
провървяне програм йсгка продоволствен,
провъртам , -аш програча, -иш продоволствения(т),
превъртане програчвам , -аш продоволствена,
превъ ртя, -йш програчване продоволствено;
п ревъ ртявам , -аш прогрёс продоволствени
провъртйваие прогреейвен, прогресйвния(т), продоволствие; продоволствия
прегарям , -яш прогресивна, прогреейвно; продр&н
прогйряне прогресивни продукт; продукти, (два и т.н.)
прогермански прогреейвно-либерйлеи, продукта
прогйзвам, -аш прогреейвно-либералния(т), продуктивен, продуктйвния(т),
прогйзване прогреейвно-либерална, продуктивна, продуктивно;
прогйзна, -еш прогреейвно-либерално; продуктивни
прбгимнази&лен, прогреейвно-либерални продуктйвност, продуктивността
прогимназиалния(т), прогреейвно-подоходен, продуктов
прогимназиална, прогресйвно-подоходиия(т), продукция; продукции
прогимназиално; прогреейвно-подоходна, продумам, -аш
прогимназиални прогреейвно-подоходно; продумвам, -аш
прбгимназия; прогимназии прогреейвно-подоходни продумване
прбглас; прогласи, (два и т.н.) прогресйвно-сдёлен, продупча (се), -иш
прогласа прогресйвно-сдёлния(т), продупчвам (се), -аш
проглася, -йш прогресйвно-сдёлна, продупчване
прогласявам , -аш прогресйвно-сдёлно; продухам, -аш
проглаейваие прогресйвно-сдёлни продухвам, -аш
прогледна, -еш прогресйвност, прогресивносгга продухване
проглеждам, -аш прогреейрам, -аш продухвателен,
преглеж дане прогреейране продухвателния(т),
проглушй, -йш прогрёсия; прогрёсии продухвателна, продухвателно;
проглуш авам, -аш прогриза, -ёш продухвателни
проглушйване прогрйзвам, -аш продуцёнт; продуцёнти, (двама и
прогнйвам, -аш прогрйзване т.н.) продуцёнти
прогнйване прогулявам, -аш продуцёнтски
прогнйя, -еш прогулйя, -еш продуцйрам, -аш
прогноза прогърмя, -йш продуцйране
прогнозен, прогнозния(т), прогьрм явам , -аш продълбавам, -аш
прогнозна, прогнозно; прогърмйване продълбаване
прогнозни продаваем продълбая, -еш
прогнозирам, -аш продавам, -аш продълговат
прогнозйраие продаване продълговатост,
прогностика продавателен, продавателния(т), продълговатостга
прогностйчен, прогностйчния(т), продавателна, продавателно; продължа, -йш
прогностйчна, прогностйчно; продавателни продълж авам, -аш
прогностични продавач; продавачи, (двама и продължаване
проговарям , -яш т.н.) продавачи продължёние
преговаряне продавачка продължител, -ят, -я;
проговорвам, -аш продажба продължители, (двама и т.н.)
проговорване продйжбен, продажбения(т), продължители
проговоря, -иш продажбена, продажбено; продължителен,
прогбнвам, -аш продажбени продължйтелния(т),
продълж ителен
продължителна, проекционен, проекционния(т), прозйрна, прозйрно; прозйрни
продължително; проекционна, проекционно; прозйрка
продължителни проекционни прозйрност, прозирността
продълж йтелка проекция; проекции прозодйчен, прозодйчния(т),
продължителност, ироехтй, -йш прозодйчна, прозодйчно;
продължителността проехтявам, -аш прозодйчни
продънвам (се), -аш проехтяване прозодия; прозодии
продънване проеча, -йш прозорец; прозорци, (два и т.н.)
продъня (се), -иш проечавам, -аш прозореца
проект; проекти, (два и т.н.) проеч&ване прозбречен, прозоречния(т),
проекта прож ектйрам , -аш прозоречна, прозоречно;
проектант; проектанти, (двама и ирож ектйране прозоречни
т.н.) проектанти прожектор; прожектори, (два и прозорлйв
проект&нтка т.н.) прожектора прозорлйвост, прозорливостта
проектантски прожекторен, прожекторния(т), прозрй, -еш
проектантско-конструкторски прожекторна, прожекторно; прозрйчен, прозрачния(т),
проектантство прожекторни прозрачна, прозрачно;
проектен, проектния(т), прожекционен, прозрачни
проектна, проектно; проектни прожекционния(т), прозрачнобял,
проектирам, -аш прожекционна, прожекционно; прозрачнобелия(т),
проектиране прожекционни прозрачнобяла, прозрачнобяло;
нро&ктно-конструкторски прожекция; прожекции прозрачнобели
проектобюджет; проживея, -еш прозрачност, прозрачността
проектобюджети, (два и т.н.) прож ивявам, -аш прозрение
проектобюджета прожулвам (се), -аш прозявам се, -аш
про&ктобюджетен, прожулване прозяване
проектобюджетния(т), прожуля (се), -иш прозявка, прозявката; прозевки
проектобюджетна, проза прозяпам, -аш
проектобюджетно; прозайзъм , прозайзмът, прозяпвам, -аш
проектобюджети прозайзма; прозайзми, (два и прозяпване
проектодиректйва т.н.) прозайзъма проигравам , -аш
проектодоговор; прозайк; прозайци, (двама и т.н.) проиграване
проектодоговори, (два и т.н.) прозайци проиграя, -еш
проектодоговора прозайчен, прозайчния(т), проигумен; проигумени, (двама и
пробктодбговореи, прозайчна, прозайчно; т.н.) проигумени
проектодоговорния(т), прозайч!ш произведа, -еш
проектодоговорна, прозайчески произведение
проектодоговорно; прозайчка произвеждам, -аш
проектодоговорни прозайчност. прозаичността произвеждане
проектозакон; проектозакони, прозвище; прозвища производен, производния(т),
(два и т.н.) проектозакона прбзвищ ен, прозвищния(т), производна, производно;
проектоплан, -ът, -а; прозвищна, прозвищно; производни
проектопланове, (два и т.н.) прозвищни производйтел1, -ят, -я;
проектоплана прозвуча, -йш производйтели, (двама и т.н.)
проектопредложение прозвучавам , -аш производители (лице)
проектопрограма прозвучйване производйтел2, -ят, -я;
проектопрограмен, прозвънвам , -аш производйтели, (два и т.н.)
проектопрограмния(т), прозвънване производйтеля (нелице)
проектопрограмна, нрозвънна, -еш производйтелен,
проектопрофамно; прозвънтя, -йш производйтелния(т),
проектопрофамни прозвънтявам , -аш производителна,
проектор; проектори, (два и т.н.) прозвънтяване производйтелно;
проектора прозвъня, -йш производителни
проекторезолюция; прозвънявам , -аш производйтелка
проекторезолюции прозвъняване производйтелност,
проектореш ение прозелйт; прозелйти, (двама и производителността
проектосметка т.н.) прозелйти производствен,
проектоустав; проектоустави, прозелитйзъм, прозелитйзмът, производствения(т),
(два и т.н.) проектоустава прозелитизма производствена,
проектоуставен, прозея се, -еш производствено;
проектоуставния(т), прозйна се, -еш производствени
проектоуставна, прозйрам, -аш производственик;
проектоуставно; ирозйране производственици, (двама и
проектоуставни нрозйрен, прозйрния(т), т.н.) производственици
пром еж дутъчен
цроизводственичка прокаш лям се, -яш прокъсвам (се), -аш
производетвено-админисгра- прокйсвам, -аш прекъсване
тйвен, производствено-адми- прокйсване пролазвам , -аш
нистратйвния(т), прокйсна, -еш прол&зване
производствено-администра- прокламатор; прокламатори, пролйзя, -иш
тйвна, производствено-адми- (двама и т.н.) прокламатори пролайвам, -аш
нистратйвно; производствено- проклам ация; прокламации прол&йване
администратавни п роклам йрам , -аш пролай, -еш
производство; производства проклам йраие пролежа, -йш
произвбл; произволи, (два и т.н.) проклёвам, -аш пролеж авам, -аш
произвола проклёване пролежаване
произволен, произволния(т), проклетйсам, -аш п р о л ет, пролетта
произволна, произволно; проклетйсвам , -аш пролетариат
произволни проклетйсване пролетаризация
произвблнича, -иш проклетия; проклетии пролетаризйрам (се), -аш
произволничене проклётник; проклетници, пролетаризйране
произволност, произволността (двама и т.н.) проклетници пролетарий, -ят, -я; пролетарии,
произлйзам, -аш проклётница (двама и т.н.) пролетарии
произлйзане проклинам , -аш пролетарка
произлиза, -еш проклйиане пролетарски
произнасям (се), -яш проклйтика пролетен, пролетния(т),
произнасяне проклятие; проклятия пролетна, пролетно; пролетни
произнеса (се), -ёш прокоба пролётес
произносйтелен, прокобвам, -аш пролётешен, пролётеппшя(т),
произносйтелния(т), ирокббване пролётешна, пролётешно;
произносйтелна, прокобен, прокобния(т), пролётешни
произносйтелно; прокобна, прокобно; прокобни пролетница; пролетници (обикн.
произносйтелни нрокобя, -иш в мн.ч.)
произношение прокобявам, -аш пролетно-лётен,
произтека, -ёш прокобяване пролетно-лётния(т),
произтичам, -аш прокомунистйчески пролетно-лятна,
произтйчане проконтролйрам , -аш пролетно-лятно;
произход', произходи, (два и т.н.) прокоитролйране пролетно-лётни
произхода, и произход прекопавам , -аш пролетй, -йш
произход; произходи, (два и т.н.) прокопаване пролетявам, -аш
произхода, и произход прокопая, -еш пролетяване
произхождам, -аш прокопсам, -аш пролей, -еш
произхождане прокбпсвам, -аш пролив; проливи, (два и т.н.)
произхождёние прокбпсване пролива
произш ёствие; произшёствия прокопсия пролйвам, -аш
проинфлационен, прокрадвам се, -аш пролйване
проинфладибнния(т), прокрадване пролйвен, пролйвния(т),
проинфлационна, прокрадна се, -еш пролйвна, пролйвно; проливни
проинфлационно; прокуда пролйтам, -аш
нроинфлациошт прокуденик; прокуденици, пролйтане
пройдоха; пройдохи, (двама и т.н.) (двама и т.н.) прокуденици пролича, -йш
провдохи прокуденица проличйвам, -аш
прокаж ен, прокажения(т), прокудя, -иш проличйване
прокажена, прокажено; прокуждам, -аш пролог; пролози, (два и т.н.)
прокажени прокуждане пролога
прокаж еник; прокаженици, прокуратура пролом; проломи, (два и т.н.)
(двама и т.н.) прокаженици прокурйст; прокуриста, (двама и пролома
прокаж еница т.н.) прокурйсти проломбтвам, -аш
прокаж еничка прокурйстка проломбтване
проказа прокурор; прокурори, (двама и проломотя, -иш
прокйпвам, -аш т.н.) прокурори пролука
прокйпване прокурорски промазан
прокапя, -еш прокълва, -ёш промеждутък; промеждутъци,
прокарам , -аш прокълвйвам, -аш (два и т.н.) промеждутъка
прокйрвам, -аш прокълвйване промеждутъчен,
прокарване прокънтй, -йш промеждутъчния(т),
прокат п рокънтявам , -аш промеждутъчна,
прокатеп, прокатния(т), прокъптяване промеждутъчно;
прокатна, прокатно; прокатай прокъсам (се), -аш промеждутъчни

пром енлив
променлив промълвяване пропедевтйчния(т),
променлйвост, променливостта промънкам, -аш пропедевтйчна, пропедевтйчно;
променчйвост, променчивостта промънквам, -аш пропедевтйчни
променя (се), -йш промънкване пропелер; пропелери, (два и т.н.)
променям (се), -яш промърморвам, -аш пропелера
променяне промърморване пропея, -еш
прометеевски промърморя, -иш цропйвам (се), -аш
промивам, -аш промйна, промяната; промени пропйване
промиване проиасям, -аш пропилен
промивен, промйвния(т), пронйсим се, -яш пропилея (се), -еш
промйвна, промйвно; промивни пренасяне пропилявам (се), -аш
промивка пронеса, -еш прониляване
промйл; промили, (два и т.н.) пронеса се, -еш пропйсвам, -аш
промила пронйжа, -еш пропйша, -еш
промискуитет пронйзвам, -аш пропищ я, -йш
промйсля, -иш проийзване цропищ явам, -аш
промйслям, -яш пронизйтелен, пронизйтелния(т), пропищ яване
нромйсляпе пронизйтелна, пронизйтелно; пропйя (се), -еш
промисъл; промисли, (два и т.н.) пронизйтедни проплйвя, -иш
промисъла пронизйтелност. проплйвям, -яш
промйшлен, промйшления(т), пронизителността проплаквам , -аш
промишлена, промишлено; пронйквам (се), -аш проплйкване
промишлени пронйкване проплакна, -еш
промйшленик; промишленици, проникна (се), -еш проплача, -еш
(двама и т.н.) промишленици проникновен, проникновения(т), проповед
промйшлено-аграрен, проникновена, проникновено; проповедник; проповедници,
промйшлено-аграрния(т), проникновени (двама и т.н.) проповедници
промйшлено-аграрна, проникновение проповедница
промйшлено-аграрно; проникновеност, проповеднически
промшилено-аграрни проникновеността проповедничество
промйшленост, промишлеността проницйем проповед ничка
□ромйшленостройтелен, проницаемост, проницаемостта проповядвам, -аш
промйшленостройтелния(т), проницателен, проницателния(т), проповядване
промйшленостройтелна, проницателна, проницателно; пропозйция; пропозйции
промйшденостройтелно; проницателни пропорционален,
промйшленостройтелни проницателност, пропорционалния(т),
промйя, -еш проницателността пропорционална,
промокаем пропонсйран пропорционално;
промотйрам, -аш проора, -еш пропорционални
промотйране прооравам, -аш пропорционалност,
промоутър'; промоутъри, (двама проораване пропорционалността
и т.н.) промоутъри (лице) пропаганда пропорция; пропорции
промбутър2; промоутъри, (два и пропагандатор; пропагандатори, проправя, -иш
т.н.) промоутьра (нелице) (двама и т.н.) пропагандатори проправям, -яш
промоционален, пропагапдаторка проправяне
промоционалния(т), иропагандаторски пропукам (се), -аш
промоционшша, пронагандаторство пропуквам (се), -аш
промоционално; пропаганден, пропагандния(т), пропукване
промоционални пропагандна, пропагандно; пропуск; пропуски, (два и т.н.)
промоцнонен, промоционния(т), пропагандни пропуска
промоционна, промоционно; пропагандирам, -аш пропускам, -аш
промоционни пропагандйране пропускане
промоция; промоции пропагандйст; пропагандйсти, пропускателен,
промуча, -йш (двама и т.н.) пропагандйсти пропускателния(т),
промучавам, -аш пропагандйстка пропускателна, пропускателно;
промучйване пропагандйстки пропускателни
промуша (се), -иш пропадам, -аш пропусклйв
промушвам (се), -аш пропйдане пропусна, -еш
промушваме пропадна, -еш пропуша, -иш
промъквам (се), -аш пропан пропушвам, -аш
промъкване пропйн-бутйн пронушване
промъкна (се), -еш пропаст, пропастта пропъдя, -иш
промълвя, -йш пропедевтика пропъждам, -аш
промълвявам, -аш пропедевтйчен, пропъждане
530
простоват
пропълзя, -йш просветена, просветёно; прославяне
пропълзявам , -аш просветёни проследя, -йш
пропълзяваме просветёност, просветеността проследявам, -аш
пропътувам , -аш просветител, -ят, -я; проследяване
пропйвам, -аш просветители, (двама и т.н.) прословут
пропяване просветители прослойка
преработвам, -аш просветителен, прослужа, -иш
преработване просветйтелния(т), прослужвам, -аш
проработя, -иш просветйтелна, просветйтелно; прослужване
проравям, -яш просветйтелни прослушам, -аш
ироравяне просветйтелка прослуш вам, -аш
прорасна, -еш просветителски прослуш ване
прораста, -ёш просветлёние просмуквам (се), -аш
прораствам , -аш просветлён, -еш просмукване
прорастване просветля, -йш просмуча (се), -еш
прорева, -ёш просветлйвам, -аш прбсна (се), -еш
проревавам, -аш просветляване просб
прореваване просвётне (3 л.) проспект; проспёкти, (два и т.н.)
проредёя, -еш просвётне ми (3 л.) проспёкта
проредя, -йш просветя (се), -йш проспектйвен, проспектйвния(т),
прорёжа, -еш просвещ авам (се), -аш проспектйвна, проспектйвно;
прорёждам, -аш просвещ аване проспектйвни
прорёждане просвещёнец; просвещёнци, просперйрам, -аш
прорез; прорези, (два и т.н.) (двама и т.н.) просвещёнци просперйране
прореза просвещёние просперитет; просперитети, (два
прорёктор; прорёктори, (двама и просвйрвам, -аш и т.н.) просперитета
т.н.) прорёктори просвйрване проспйвам, -аш
проридйвам, -аш просвиря, -иш проспйване
проридаване просвистй, -йш проспя, -йш
проридая, -еш просвистявам, -аш просроча, -иш
прорицавам, -аш просвистяване просрбчвам, -аш
прорицаване проседя, -йш просрочване
прорицание проседявам, -аш просрочка
прорицател, -ят, -я; прорицатели, проседяване прост
(двама и т.н.) прорицатели просека простак; простаци, (двама и т.н.)
прорицателка просека, -ёш простаци
прорицая, -еш просене простата
проровя, -иш просенйк; просенйци, (два и т.н.) простатен, простатния(т),
пророк; пророци, (двама и т.н.) просенйка простатна, простатно;
пророци просенйчен, просенйчния(т), простатни
пророкувам, -аш просенйчна, просенйчно; простатйт
пророкуване просенйчни простачка
проронвам, -аш иросешки и просяш ки просташ ки
проронване просител, -ят, -я; просители, прост&щина
пророня. -иш (двама и т.н.) просйтели простёна, -еш
нрорбчески просйтелка простёнвам, -аш
пророчествам, -аш просйчам, -аш простёнване
прорбчество; пророчества просйчане простея, -еш
пророчица просйя простёене
проръм ж а, -йш просиявам, -аш простивам, -аш
п роръм ж авам , -аш просияване простйване
проръм ж аване просияя, -еш простим
прорязвам , -аш цроскубвам (се), -аш простина, -еш
прорязване проскубване простирам (се), -аш
просвам (се), -аш проскубя (се), -еш простйране
ирбсване п роскърцам , -аш проституирам, -аш
просвёта проскърцвам , -аш проституйране
просвётва (3 л.) проскърцване проститутка
просвётва ми (3 л.) прослава проститутски
просвётване прославен, прославения(т), проституция
просвётен, просвётния(т), прославена, прославено; простичък, простичкия(т),
просвётна, просветно; прославени простичка, простичко;
просвётни прославя (се), -иш простички
просветён, просветёния(т), прославям (се), -яш простоват
531
п ростодуш ен
простодушен, простодушния(т), просумтяване протёстен, протёстния(т),

простодушна, простодушно; просфора протёстна, протёстно;
простодушии просфорен, просфорния(т), протёстни
простодушие просфорна, просфорно; протесгйрам, -аш
простодушност, просфорни протестйране
простодушността просфорник; просфорници, (два протйв
простолюден, простотодния(т), и т.н.) просфорника протйвен, протйвния(т),
простолюдна, простолюдно; просълзя (се), -йш протйвна, протйвно; протйвни
простолюдин просълзявам (се), -аш противёне
простолюдие просълзяване протйвник; протйвници, (двама и
простонароден, просъница т.н.) протйвници
простонародния(т), просъскам, -аш протйвников
простонародна, простонародно; просъсквам, -аш протйвничка
простонародни просъскване противоалкохолен,
простор1; простори просъхвам, -аш противоалкохолния(т),
простор2; простори, (два и т.н.) просъхване протавоалкохолна,
простора просъхна, -еш противоалкохолно;
простбрен, просторния(т), просъщ ествувам, -аш противоалкохолни
просторна, просторно; просъщ ествуване противоастматйчен,
просторни прося, -иш противоастматйчния(т),
просторечен, просторёчния(т), просяк; просяци, (двама и т.н.) противоастматйчна,
просторечна, просторечно; просяци противоастматйчно;
просторечии просякйня протавоастматйчни
просторечие просяш ки и иросешки противоатомен,
простосмъртен, протагонйст; протагонйсти, противоатомния(т),
простосмъртния(т), (двама и т.н.) протагонйсти противоатомна,
простосмъртна, протакам (се), -аш протавоатомно; протавоатомни
простосмъртно; простосмъртни протакане противоборство
простосърдёчен, протегна (се), -еш противоброневй
простосърдёчния(т), протежё; протежёта противобългарски
простосърдёчна, протежёние противовес
простосърдёчно; нротежйрам. -аш противовйрусен,
простосърдёчни протежйране противовйрусния(т),
простосърдёчие протеза противовйрусна,
простосърдёчност, протёзен, протёзния(т), протёзна, протавовйрусно;
простосърдечността протёзно; протёзни противовйрусни
простота протейни (само мн.ч.) противовъздушен,
простотия; простотии протейнов противовъздушния(т),
простра (се), -ёш протека, -ёш противовъздушна,
пространен, пространния(т), протёктор; протёктори, (два и т.н.) протавовъзд>шшо;
пространна, пространно; протёктора противовъздушни
пространни протекторат; протектората, (два и противогаз, -ът, -а; протавогази,
пространствен, т.н.) протектората (два и т.н.) противогаза
пространствения(т), протекцибнен, противогазов
пространствена, протекционния(т), противоградушен,
пространствено; протекционна, протекциошю; протавоградушния(т),
пространствени протекционни протавоградушна,
пространственост, протекционйзъм, противоградушно;
пространствеността протекционйзмът, протавоградушни
пространство; пространства протекционйзма противодёйствам, -аш
прострёлвам (се), -аш протекционйст; протекционйста, противодёйстване
прострелване (двама и т.н.) протекционйста противодёйствие;
прострелям (се), -яш протекционйстка протаводёйствия
простуда протёкция; протекции противодържавен,
простуден, простудиия(т), протёст; протёста, (два и т.н.) протаводържавния(т),
простудна, простудно; протёста противодьржавна,
простудни протестант; протестанта, (двама протаводържавно;
простудя (се), -йш и т.н.) протестанта противодържавни
иростудявам (се), -аш протестантйзъм, противоерозиен,
простудяване протестантйзмът, противоерозийиия(т),
простъпка протестантйзма противоерозийна,
простя (се), -йш протестантка протавоерозийно;
просумтя, -йш протестантски противоерозийни, и
просумтявам, -аш протестантство противоерозйен
532
проучване
противоерозйен, противопоказна, противоуставни
противоерозййния(т), противопоказно; иротивохимйчески
противоерозййна, противопоказни противя се, -йш
противоерозййно; противоположен, протйчам, -аш
противоерозййни,и противоположния(т), протйчане
противоерозйен противоположна, протодякон; протодякони, (двама
противоестествен, противоположно; и т.н.) протодякони
противоестествения(т), противоположни протодяконски
противоестествена, противополйжност, протойерей, -ят, -я; протойереи,
противоестествено; противоположността (двама и т.н.) протойереи
противоестествени противопоставя (се), -иш протоиерейски
противозаконен, противопоставям (се), -яш прОток; протоци, (два и т.н.)
противозаконния(т), противопоставяне протока
противозаконна, противоправйтелствен, протокОл; протоколи, (два и т.н.)
противозаконно; противоправйтелствения(т), протокола
противозаконни противоправйтелствена, протоколен, протоколния(т),
противозаконное, противоправйтелствено; протоколна, протоколно;
противозаконности противоправйтелствен протоколни
противозачатъчен, протнвопърхотен. протоколйрам, -аш
противозачатъчния(т), противопърхотния(т), протоколиране
противозачатьчна, противопърхотна, протоколйст; протоколисти,
противозачатьчна; противопърхотно; (двама и т.н.) протоколисти
противозачатъчни противопърхотни протоколйстка
противоземетръсен, противоракётен, протон; протони, (два и т.н.)
противоземетръсния(т), противоракётния(т), протона
противоземетръсна, противоракётна, протоплйзма
противоземетръсно; противоракетно; протоплазмен,
противоземетръсни противоракётни протоплазмения(т),
противоконституционен, противораков протоплазмена, протоплазмено;
противоконституционния(т), противоревматичен, протоплазмени
противоконституционна, противоревматачния(т), протопрезвйтер;
противоконституционно; противоревматична, протопрезвйтери, (двама и т.н.)
противоконституционни противоревматично; протопрезвйтери
противолежащ противоревматични протопрезвйтерски
противонароден, противорелигиозен, протоейнгел; протосингели,
противонародния(т), противорелигибзния(т), (двама и т.н.) протоейнгели
противонародна, противорелигиозна, прототйп, -ът, -а; прототйпи
противонародно; противорелигиозно; и п р о т о т и п о в е , (два и т.н.)
противонародни противорелигиозни прототипа
противообществен, противореча (си), -йш проточа (се), -иш
противообщёствения(т), противоречёне протОчвам (се), -аш
противообщёствена, противоречйв протОчване
противообществено; противоречйвост, протрйвам (се), -аш
противообщёствени противоречивостта протрйване
противоотрова противоречие; противоречия нротрйя (се), -еш
противоотровен, противосамолетен, протръбя, -йш
противоотровния(т), противосамолетния(т), протръбявам, -аш
противоотровна, противосамолётна, протръбяване
противоотровно; противосамолётно; протуберанс; протуберанси, (два
1фотивоотровни противосамолётни и т.н.) протуберанса
противопаразитен, противостоёне протъркам (се), -аш
противопаразйтния(т), противостоя, -йш протърквам (се), -аш
противопаразйтна, противотанков протъркване
противопаразйтно; противотежест, противотежестта протътвам, -аш
противопаразитни противотуберкулозен, протътване
противопожарен. пративотуберкулозния(т), протътна, -еш
противопожарния(т), противотуберкулозна, протягам (се), -аш
противопожарна, противотуберкулозно; протягане
противопожарно; противотуберкулозни проумея, -еш
противопожарни противотяло; противотела проумявам, -аш
противопоказан противоуставен, проумяване
противопоказание противоуставния(т), проуча, -иш
противопоказен, противоуставна, проучвам, -аш
противопоказния(т), противоуставно; проучване
533
проучвателен
проучвателен, проучвателния(т), прохода прошение
проучвателна, проучвателно; проходен, проходния(т), прошепвам, -аш
проучвателни проходна, проходно; проходни прошепване
профан; профани, (двама и т.н.) проходйлка прошепна, -еш
профани проходим прбшка
профанация; профанации проходимост, проходимостта прошнуровам, -аш
профанирам, -аш проходя, -иш прошнурован
профанйране прохбждам, -аш прошнуроване
профански прохождане прошнуровка
профашист; прбфашйсти, (двама прохъркам, -аш прошумоля, -йш
и т.н.) прбфашйсти прохърквам, -аш прошумолявам, -аш
профашйстки прохъркване прошумоляване
професионален, процвйлвам, -аш црошушвам, -аш
професионалния(т), процвйлване прошушване
професионална, процвйля, -иш прошушна, -еш
професионално; пропедйрам, -аш прощавам (се), -аш
професионални процедйране прощаване
професионализъм, процедура прощален, прощалния(т),
професионализмът, процедурен, процедурния(т), прощална, прощално; прощални
професионализма; процедурна, процедурно; прощъпалннк; прощъпалници,
професионалйзми, (два и т.н.) процедурни (два и т.н.) прощьпалника
професионалйзъма процедя (се), -йш проява
професионалйст; процеждам (се), -аш проявйтел, -ят, -я; проявители,
професионалисти, (двама и т.н.) процеждане (два и т.н.) проявителя
професионалисти процент; проценти, (два и т.н.) проявление
професионалйстка процента проявя (се), -йш
професия; професии процентен, процентния(т), проявявам (се), -аш
професор; професори, (двама и процентна, процентно; цроявйване
т.н.) професори процентни прояждам, -аш
нрофесорски процентов прояждане
професура процеп; процепи, (два и т.н.) проям, проядеш
профетйчески процепа прояснение
профил; профили, (два и т.н.) процес; процеси, (два и т.н.) проясни (се) (3 л.)
профила процеса прояснява (се) (3 л.)
профилактика процесия; процесии проясняване
профилактйчен. процесор; процесори, (два и т.н.) пружа (се), -иш
профилакгйчния(т), процесора пружене
профилактачна, процесуален, процесуалния(т), пружйна
профилактйчно; профилактични процесуална, процесуално; пружинен, пружйнения(т),
ирофилакториум; процесуални пружйнена, пружинено;
профилакториуми, (два и т.н.) процитйрам, -аш пружинени
профилакториума прочее пружинирам, -аш
профилен. профилния(т), прочета, -еш пружинйране
профилна, профилно; профилни прочиствам, -аш прусак; прусаци, (двама и т.н.)
профилирам (се), -аш прочйстване прусаци
профилйран прочйстя, -иш прусачка
профилиране прочит; прочита, (два и т.н.) прусашкн
проформа прочита пруски
профсъюз; профсъюзи, (два и т.н.) прочитам, -аш пруст, -ът, -а; прустове, (два и т.н.)
профсъюза прочитане пруста
профсъюзен, профсъюзния(т), прочитсн, прочитния(т), пръв, първия(т), първа, първо;
профсъюзна, профсъюзно; прочитна, прочитно; прочитан първи, и първи
профсъюзни прочувам се, -аш пръдвам, -аш
профукам, -аш прочувствен, прочувствения(т), пръдване
профуквам, -аш прочувствена, прочувствено; пръдлйв
профукване прочувствени пръдна, -еш
профуча, -йш прочувственост, пръднй
профучавам, -аш прочувствеността пръждосам (се), -аш
профучаване прочут пръждосвам (се), -аш
прохлада прочуя се, -еш пръждбсване
прохладен, прохладния(т), прощавам, -аш пръжка; пръжки (обикн. в мн.ч.)
прохладна, прохладно; прошарвам (се), -аш пръквам се, -аш
прохладни прошарване пръкване
прбход; проходи, (два и т.н.) прошаря (се), -иш пръкна се, -еш
534
птичар
пръсвам (се), -аш псёвдореволюция;
пръсване псйхопатолбгичен,
псёвдореволюции псйхопатологичния(т),
пръска
псёвдоучен; псёвдоучени, (двама псйхопатологична,
пръскалка и т.н.) псёвдоучени
пръскало; пръскала псйхопатологично;
псйхоболница псйхопатологични
пръскам (се), -аш психар, -ят, -я; психари, (двама и
пръскане психопатологически
т.н.) психари психопатология
пръскач1; пръскачи, (двама и психиатричен, психиатрйчния(т),
т.н.) пръскачи (лице) псйхотерапёвт; псйхотерапёвта,
психиатрйчна, психиатрйчно; (двама и т.н.) псйхотерапёвта
пръскач2; пръскачи, (два и т.н.) психиатрични
пръскача(нелице) псйхотерапевтйчен,
психиатрически псйхотерапевтйчния(т),
пръскачка психиатрия; психиатрии
пръсна (се), -еш псйхотерапевтйчна,
психиатър; психиатри, (двама и псйхотерапевтйчно;
пръст1, пръстта т.н.) психиатри
пръст2, -ът, -а; пръсти, (два и т.н.) псйхотерапевтйчни
психика психотерапия
пръста психичен, психйчния(т),
пръстен; пръстени, (два и т.н.) псйхотерор
психйчна, психйчно; психйчни псйхотерорйст; псйхотерорйсти,
пръстена психически
пръстен, пръстения(т), пръстена, (двама и т.н.) псйхотерорйсти
психоанализа психотренинг; псйхотрёнинги,
пръстено; пръстени псйхоанал итйк: псйхоаналитйци,
пръстеновиден, (два и т.н.) псйхотрёнинга
(двама и т.н.) псйхоаналитйци псйхотрйлър; псйхотрйлъри,
пръстеновйдния(т), психоаналитичен,
пръстеновидна, пръстеновидно; (два и т.н.) псйхотрйлъра
псйхоаналитйчния(т), психотропен, психотронния(т),
пръстеновидни псйхоаналитйчна,
пръстов психотронна, психотронно;
псйхоаналитйчно; психотронни
пръстче; пръстчета псйхоаналитйчни
прът, -ът, -а; прътове и п р ъ т и , (два нсихотроника
психогенеза психотропен, психотрошшя(т),
и т.н.) пръта психогенен, психогённия(т),
пръхкав психотропна, психотропно;
психогенна, психогенно; психотропни
пръхкавост, пръхкавостта психогенни
пръхтене псйхо-физиологйчен,
психографйя
пръхтя, -йш псйхо-физиологйчния(т),
псйходиспансёр; псйхо-физиологйчна,
пръч, -ът, -а; пръчове, (два и т.н.) псйходиспансёри, (два и т.н.)
пръча псйхо-физиологйчно;
псйходиспансёра псйхо-физиологйчни
пръчка психоза
пряк, прекия(т), пряка, пряко; псйхо-физиологйчески
психолингвистика псйхо-физиология
преки псйхолингвистйчен,
пряко псориазис
псйхолингвистйчния(т), пссст (межд.)
прякор; прякори, (два и т.н.) псйхолингвистйчна,
прякора пет (межд.)
псйхолингвистйчно; псувам, -аш
прям
псйхолингвистйчни псуване
прямота психолог; психолози, (двама и т.н.)
пряпорец; пряпорци, (два и т.н.) псувня
психолози птйца
пряпореца
психологйзъм, психологйзмът, птицевъд; птицевъди, (двама и
пряспа, пряспата; преспи, и преспа психологизма
псалм, -ът, -а; псалми, (два и т.н.) т.н.) птицевъди
психологйчен, психологйчния(т), птицевъден, птицевъдния(т),
псалма
психологична, психологично; птицевъдна, птицевъдно;
псалт, -ът, -а; псалтове, (двама и психологични
т.н.) псалтове птицевъдни
психологически птицевъдка
псалтир; псалтири, (два и т.н.) психология
псалтира птицевъдство
психоложка птицегадйтел, -ят, -я;
псе; псета исихомётрия
псевдодемокрацня; птицегадатели, (двама и т.н.)
психомоторен, птицегадатели
псевдодемокрации психомотор1шя(т),
псевдокласицйзъм. птицегледач; птицегледачи,
психомоторна, психомоторно; (двама и т.н.) птицегледачи
псевдокласицйзмът, психомоторни
псевдокласицйзма птицегледачка
психопат; психопата, (двама и тл.) птицекомбинат;
псевдонаучеи, псевдонаучния(т), психопата
псевдонаучна, псевдонаучно; птицекомбинати, (два и т.н.)
психопатйчен, психопатйчния(т), птицекомбината
псевдонаучни психопатична, психопатично;
псевдоним; псевдонйми, (два и птицелов; птицелови, (два и т.н.)
психопатйчни птицелова
т.н.) псевдонима пснхопатйя; психопатйи
псевдореалйзъм, птицепродйвец; игицепродавци,
психопатка (двама и т.н.) птицепродавци
псевдореалйзмът, псйхопатолбг; псйхопатолози,
псевдореалйзма птицеферма
(двама и т.н.) псйхопатолози птичар1, -ят, -я; птичари, (двама и
535
птичар
т.н.) птичари (лице) пулене нурпурночервён,

птич&р2, -ят, -я; птичари, (два и т.н.) пулов пурпурночервёния(т),
птичаря(нелице) пуловер; пуловери, (два и т.н.) пурпурночервёна,
птичарка пуловера пурпурночервёно;
и I ичарник: птичарници, (два и пулп, -ът, -а; пулпове, (два и т.н.) пурпурночервёни
т.н.) птичарника пулпа пусйя; пусйи
птйче; птичета пулпа пуск, -ът, -а; пускове, (два и т.н.)
птйченце; птйченца пулпйрам, -аш пуска
птйчи, птйчия(т), птича, птиче; пулпйране пускам (се), -аш
птичи пулпйт; пулпйти, (два и т.н.) пусков
птичка пулпйта пускане
пубертет; пубертета, (два и т.н.) пулс, -ът, -а; пулсове, (два и т.н.) пусна (се), -еш
пубертета пулса пуст
пубертётен, пубертётния(т), пулсйрам, -аш пуста
пубертетна, пубертетно; пулсйране пустёене
пубертетни пулсов пустея, -еш
публика пулт, -ът, -а; пултове, (два и т.н.) пустйнен, пустйнния(т),
публикация; публикации пулта пустанна, пустшшо; пустинни
публикувам, -аш пуля (се), -иш пустинник; пустинници, (двама и
публикуване пума т.н.) пустинници
публицйст; публицисти, (двама и пумпал; пумпали, (два и т.н.) пустйннически
т.н.) публицисти пумпала пустйнничество
публицйстика пунйчески пустиня
публицистйчен, пункт, -ът, -а; пунктове, (два и пустбсам, -аш
публицистйчния(т), т.н.) пункта пустбсвам, -аш
публицистична, публицистично; пунктир; пунктйри, (два и т.н.) пустбсване
публицистични пунктира пустослйвен, пустославния(т),
публицистйчески пунктйрам, -аш пустославна, пустославно;
публицйстка пунктйране пустославни
публичен, публичния(т), пунктов нустославие
публична, публично; публични пунктуален, пунктуалния(т), пустослбвие; пустословия
публичност, публичността пунктуална, пунктуално; пустотй
пудел; пудели, (два и т.н.) пудела пунктуални пустотия
пудинг; пудинги, (два и т.н.) пунктуационен, пустош, пустошта
пудинга пунктуационния(т), пуф (межд.)
п^дра пунктуационна, пунктуационно; пуфкам, -аш
пудрене пунктуационни пуфкане
пудриера пунктуация; пунктуации пуф-паф (межд.)
пудря (се), -иш пункция; пункции пуфтёне
пуерториканец; пуерториканци, пунш, -ът, -а; пуншове, (два и т.н.) пуфтя, -йш
(двама и т.н.) пуерториканци пунша пух, -ът, -а
пуерторикйнка пура пух (межд.)
пуерторикански пургатйв; пургативи, (два и т.н.) пухам, -аш
пуешки пургатива пухвам, -аш
пуйка пургатйвен, пургатйвния(т), пухване
пуйче; пуйчета пургатйвна, пургатавно; пухен, пухения(т), пухена, пухено;
пуйчи, пуйчия(т), пуйча, пуйче; пургатйвни пухени
пуйчи пурйзъм, пурйзмът, пурйзма; пухенка
пук (межд.) пурйзми, (два и т.н.) пурйзъма пухест
пукало; пукала пурйст; пурйсти, (двама и т.н.) пухкав
пукам (се), -аш пурйсти пухкавина
пукане пуристйчен, пуристйчния(т), пухкавост, пухкавостта
пуканка пуристйчна, пуристйчно; пухкам, -аш
пуквам (се), -аш пуристачни пухкане
пукване пурйстка пухна, -еш
пукна (се), -еш пуритан; пуритани, (двама и т.н.) пухов
пукнатина пуритани пухтёне
пукот; пукоти, (два и т.н.) пукота пуританйзъм, пуританизмът, пухтй, -йш
пукотёвица пуританизма пухче; пухчета
пул, -ът, -а; пулове, (два и т.н.) пула пуританка пуч, -ът, -а; пучове, (два и т.н.) пуча
пулверизатор; пулверизатори, пуритански пуша, -иш
(два и т.н.) пулверизатора пуританство пушйлня
пулверизйрам, -аш пурпур пушач; пушачи, (двама и т.н.)
пулверизйране пурпурен, пурпурния(т), пушачи
пуле; пулета пурпурна, пурпурно; пурпурни пушачка
536
м ървокачсствен
пушек; пушеци, (два и т.н.) пълнеж; пълнежи, (два и т.н.) пънкгрупа*
пушека пълнежа пънкрок*, -ът, -а
пушене пълнене пънкмода*
пушечен, пушечния(т), пушечна, пълнея, -еш пънкмузика*
пушечно; пушечни пълнител, -ят, -я; пълнйтели, пънче; пънчета
пушилка (два и т.н.) пълнйтеля пънчингббл
пушка пълновластен, пълновластния(т), нъп, -ът, -а; пъпове, (два и т.н.) пъпа
пушлйвост, пушливостта пълновластна, пълновластно; пъпен, пъпния(т), пъпна, пъпно;
пущина пълновластни пъпни
пущинак; пущинаци, (два и т.н.) пълновластие пъпеш; пъпеши, (два и т.н.) пъпеша
пущинака пълноводен, пълноводния(т), пъпешов
пуяк; пуяци, (два и т.н.) пуяка пълноводна, пълноводно; пъпка
пфу (межд.) пълноводни пъпкуване
пхенянски пълновбдне пъплене
пчела пълноводност, пълноводността пъпля, -иш
пчелар, -ят, -я; пчелари, (двама и пълногласие пъпрене
т.н.) пчелари пълнозвучен, пълнозвучния(т), пъпря, -иш
пчеларка пълнозвучна, пълнозвучно; пъпчасам, -аш
пчелари ик; пчеларници, (два и т.н.) пълнозвучни пъпчасвам, -аш
пчеларника пълнокръвен, пълнокръвния(т), пъпчасване
пчеларски пълнокръвна, пълнокръвно; пънчйв
пчеларство пълнокръвни пъпчйвост, пъпчивостта
пчелен, пчелния(т), пчелна, пълнокръвие първак; първаци, (два и т.н.)
пчелно;пчелни пълнокръвпост, първака
пчелин; пчелини, (два и т.н.) пълнокръвностга първаче; първачета
пчелина пълнолетен, пълнолетния(т), първенец; първенцй, (двама и т.н.)
пчелояд; пчелояди, (два и т.н.) пълнолетна, пълнолетно; първенцй
пчелояда пълнолетни първенство; първенства
пшенйца пълнолетие първескйия
пшенйчен1, пшенйчения(т), пълнолуние първи и пръв
пшеничена, пшеничено; пълномаслен, пълномасления(т), първичен, първйчния(т),
пшеничени пълномаслена, пълномаслено; първйчна, първйчно; първични
пшенйчен2, пшенйчния(т), пълномаслени първобйтен, първобйтния(т),
пшенична, пшенично; пълнометражен, първобйтна, първобйтно;
пшенични пълнометражния(т), първобйтни
пшт (межд.) пълнометражна, първобйтнообщйнен,
пъд&р, -ят, -я; ггьдари, (двама и т.н.) пълнометражно; първобйтнообщйнния(т),
пъдари пълнометражни първобйтнообщйнна,
пъдене пълномощен, пълномощния(т), първобйтнообщйнно;
пъдарски пълномощна, пълномощно; първобйтнообщинни
пъдпъдък; пъдпъдъци, (два и т.н.) пълномощни първобйтност, първобитността
пъдпъдъка пълномощие; пълномощия първобрачен, първобрачния(т),
пъдпъдъчи, пъдпъдъчия(т), пълномощник; пълномощници, първобрачна, първобрачно;
пъдпъдъча, пъдпъдъче; (двама и т.н.) пълномощници първобрачни
пъдпъдъчи пълномйщнически първобългарин; първобългари,
пъдя, -иш пълпомощничество (двама и т.н.) първобългари
пъзел; пъзели, (два и т.н.) пъзела пълномощничка първобългарски
пъзла пълномощно; пълномощни първовснчан
пъзлйв пълноправен, пълноправния(т), първодивизионен,
пъзльо; пъзлъовци, (двама и т.н.) пълноправна, пълноправно; първодивизионния(т),
пъзльовци пълноправни първодивизионна,
пък (сз.) пълнопрйвие първодивизионно;
пък (част.) пълнотй първодивизионнн
пъклен, пъкления(т), пъклена, пълноценен, пълноценния(т), първожрец; първожрецй, (двама
пъклено; пъклени пълноценна, пълноценно; и т.н.) първожрецй
пъкъл пълноценни първожрйца
пълен, пълния(т), пълна, пълно; пълноценност, пълноценността първойзвор; първойзвори, (два и
пълни пълня (се), -иш т.н.) първойзвора
пълзене пълчйще; пълчйща първойзточник;
пълзешката и пълзешком пън, -ът, -а; пънове, (два и т.н.) пъна първоизточници, (два и т.н.)
пълзя, -йш пънк, -ът, -а първоизточника
пълководец; пълководци, (двама пънкар, -ят, -я; пънкари, (двама и първокачествен,
и т.н.) пълководци т.н.) пънкари първокачествения(т),
пълководски пънкарка първокачествена,
пълпеене пънкарски първокачествено;
537
нървокачествен
първокачествени пържа (се), -иш

първокласен, първокласния(т), пътни
пържене
първокласна, първокласно; пътепйс; пътеписи, (два и т.н.)
пържбла пътеписа
първокласни пържолник; пържолници, (два и
първокласник; първокласници, пътепйсен, пътеписния(т),
т.н.) пържолника пътепйсна, пътепйсно;
(двама и т.н.) първокласници пързалка
първокласница пътепйсни
пързалям (се), -яш
първокласничка пътепйсец; пътеписци, (двама и
пързаляне т.н.) пътеписци
първокурсник; първокурсници, пързулвам (се), -аш
(двама и т.н.) първокурсници пътепоказател, -ят, -я;
пързулвапе
пьрвокурсничка пътепоказатели, (два и т.н.)
пързулна (се), -еш
първолаче; първолачета пътепоказателя
пърлене пътешествам, -аш
първомайски пърля, -иш
първоначален, пътешественик;
пърполене
първоначалния(т), пътешественици, (двама и т.н.)
пърполя, -иш
първоначална, първоначално; пътешественици
пърпорене пътешественица
първоначални пъриоря, -иш
първообраз; първообрази, (два и пътешествие; пътешествия
пъртйна
т.н.) първообраза пътник; пътници, (двама и т.н.)
пъртушйна пътници
първопричина пърформанс; пърформанси, (два
първоразряден, пътнически
и т.н.) пърформанса пътничка
първоразрядния(т), пърхам, -я т
първоразрядна, първоразрядно; пътнотранспортен,
пърхане
първоразрядни пътнотранспортния(т),
пърхот
първоразрядник; пътнотранспортна,
пърхутка
първоразрядници, (двама и т.н.) пътнотранспортно;
пършйв
първоразрядници пътнотранспортни
пъстреенс пътувам, -я т
първоразрядничка пъстрене
първороден, първородния(т), пътуване
пъстрея (се), -еш пътьом
първородна, първородно; пъстрокрйл
първородни пъхам (се), -аш
пъстроок пъхане
първосвещеннк; пъстротй
първосвещеници, (двама и т.н.) пъхвам (се), -аш
пъстроцветен, пъстроцветния(т), пъхване
първосвещеници пъстроцветна, пъстроцветно;
първосигнален, пъхна (се), -еш
пъстроцветни пъхтене
първосигналния(т), пъстря, -иш
първоснгнална, първосигнално; пъхтя, -йш
пъстър, ш>стрия(т), пъстра, пъча (се), -иш
първосигнални пъстро; пъстри
първостепенен, пъчене
пъстърва пъшкам, -аш
първостепенния(т), път1, -ят, -я; пътища, (два и т.н.)
първостепенна, първостепенно; пъшкане
пътя
първостепенни пюпйтър; пюпйтри, (два и т.н.)
път2; 1тьти, (два и т.н.) пъти гаопйтъра
първоучйтел, -ят, -я; пътеводен, пътеводния(т),
първоучйтели, (двама и т.н.) пюре; шорета
пътеводна, пътеводно; пяна
първоучйтели пътеводни
пъргав пясък; пясъци
пътеводйтел, -ят, -я; пясъчен, пясъчния(т), пясъчна,
пъргавина
пътеводители, (два и т.н.) пясъчно;пясъчни
пъргавост, пъргавостта пътеводителя
пърдене пясъчножълт
пътека
пърдя, -йш
пътен, пътния(т), пътна, пътно;
538
радиоактивност
р равенство; равенства
равйн; равини, (двама и т.н.)
равйни
равиоли (само мн.ч.)
равнение
равнёц
равностранността
равноцёнен, равноцённия(т),
равноцённа, равноценно;
равноцённи
равноъгълен, равноъгьлния(т),
равноъгълна, равноъгълно;
равнина равноъгълни
равнйнен, равнйнния(т), равня (се), -йш
раб, -ът, -а; раби, (двама и т.н.) раби равнинна, равнйнно; равнйнни равнйвам (се), -аш
рабат: рабати, (два и т.н.) рабати равнйще; равнйща равняване
рабатски равноапбстол; равноапостоли, рагтайм
рабйня (двама и т.н.) равноапостоли рагу
раболепен, раболёпния(т), равноапостолски радар, -ът, -а; радари, (два и т.н.)
раболепна, раболепно; равнобедрен, равнобёдрения(т), радара
раболепни равнобёдрена, равнобёдрено; радарен, радарния(т), радарна,
раболепие равнобёдрени радарно; радарни
раболёпнича, -иш равновёсен, равновёсния(т), радвам (се), -аш
раболёпничене равновёсна, равновесно; рйдване
раболёпноет, раболепността равновёсни радёене
раболёпствам, -аш равновесие радётел, -ят, -я; радётели, (двама
раболепстване равнодёйстващ и т.н.) радётели
раболёпствие равнодёлен, равнодёлния(т), радётелка
раболепство равнодёлна, равнодёлно; радёя, -еш
работа равнодёлни раджа; раджи, (двама и т.н.) раджй
работен, работния(т), работна, равнодёнствие радиален, радиалния(т),
работно; работни равнодушен, равнодушния(т), радиална, радиално; радиашш
работене равнодушна, равнодушно; радиалнольчйст
работилница равнодушни радиалност, радиалностга
работлив равнодушие радиатор; радиатори, (два и т.н.)
работлйвост, работливостта равнозначен, равнозначния(т), радиатора
работник; работници, (двама и т.н.) равнозначна, равнозначно; радиационен, радиационния(т),
работници равнозначни радиационна, радиационно;
работнически равнозначност, равнозначността радиационни
работничество равномёрен, равномёрния(т), радиационноустойчив и
работничка равномёрна, равномёрно; радиацнонноустойчйв
работност, работностга равномерни радиация
работодател1, -ят, -я; равномёрност, равномерността рйдиев
работодатели, (двама и т.н.) равнопоставен, радий, -ят, -я
работодатели (лице) равнопоставения(т), радика
работодател2, -ят, -я; равнопоставена, радикал1; радикали, (двама и т.н.)
работодатели, (два и т.н.) равнопоставено; радикали (лице)
работодателя (нелице) равнопоставени радикал2; радикали, (два и т.н.)
работодателка равнопоставеност, радикала(нелице)
работодателски равнопоставеността ради кал демократ;
работоспособен, равноправен, равноправния(т), радикалдемократи, (двама и
работоспособния(т), равноправна, равноправно; т.н.) радикалдемократи
работоспособна, равноправни радикалдемократически
работоспособно; равноправие радикален, радикалния(т),
работоспособни равнораменен, радикална, радикално;
работоспосббност, равнораменния(т), радикални
работоспособността равнораменна, равнораменно; радикалйзъм, радикалйзмът,
работохолйк; работохолйци, равнораменни радикапйзма
(двама и т.н.) работохолйци равносйлен, равносйлния(т), радикалски
работохолйческн равносйлна, равносйлно; радикулйт
работохолйчка равносйлни радио; радиа
работя, -иш равносметка радиоабонамёнт;
работяга; работяги, (двама и т.н.) равностоен, равностойния(т), радиоабонамёнти, (два и т.н.)
работяги равностойна, равностойно; радиоабонамёнта
рабош; рабоши, (два и т.н.) равностойни радиоабонат; радиоабонати,
работа равностойност, равностойността (двама и т.н.) радиоабонати
рабски равностранен, равностранния(т), радиоактйвен, радиоактйвния(т),
раван равностранна, равностранно; радиоактйвна, радиоактйвно;
равен, равния(т), равна, равно; равностранни радиоактйвни
равни равностранност, радиоактивност,
539
радиоактивност
радиоактивността радиометеорология радиосондиране

радиоапарат; радиоапарати, (два радиометрия радиосписание
и т.н.) радиоапарата радиомост, -ът, -а; радиомостове, радиостанция; радиостанции
радиоапаратура (два и т.н.) радиомоста радиостудио; радиостудиа
радиоастрономически радиомрёжа радиосъобщёние
радиоастрономии радионавигатор; радиотакей; радиотакейта
радиоаудитория радионавигатори, (двама и т.н.) радиогеатър; радиотеатри, (два и
радиовръзка радионавигатори т.н.) радиотеатъра
радиовъзел; радиовъзли, (два и радионавигация; рйдио-телевизионен,
т.н.) радиовъзела радионавигации радио-телевизионния(т),
радиовълна радиообмён; радиообмёни, (два и радио-телевизионна,
радиоговорйтел, -ят, -я; т.н.) радиообмёна радио-телевизионно;
радиоговорйтели, (двама и т.н.) радиооркёстър; радиооркёстри, радио-телевизионни
радиоговорйтели (два и т.н.) радиооркёстъра радиотелеграма
радиою ворйтелка радиопеленгатор; радиотелеметрйчен,
радиограма радиопеленгатори, (два и т.н.) радиотелеметрйчния(т),
радиодраматизация; радиопеленгатора радиотелеметрйчна,
радиодраматизации радиопаёса радиотелеметрйчно;
радиоелектрбиен, радиопират; радиопирате, (двама радиотелеметрйчни
радиоелектрбнния(т), и т.н.) радиопирате радиотелеметрйчески
радиоелектронна, радиопиратски радиотелескоп; радиотелескопи,
радиоелектронно; радиопиратство (два и т.н.) радиотелескопа
радиоелектронни радиопредаване радиотелеуправление
радиоелектроника радиопредавател, -ят, -я; радиотелефбн; радиотелефони,
радиоелемёнт; радиоелемёнти, радиопредаватели, (два и т.н.) (два и т.н.) радиотелефона
(два и т.н.) радиоелемента радиопредавателя радиотерапия
радиоемйсия; радиоемйсии радиопредавателен, радиотехник: радиотехници,
радиоёхо радиопредавателния(т), (двама и т.н.) радиотехници
радиожурнал; радиожурнали, радиопредавателна, радиотёхника
(два и т.н.) радиожурнала радиопредавателно; радиотехнйчески
радиожурналист; радиопредавателни радиоточка
радиожурналйсти, (двама и т.н.) радиоприёмник; радаотранслатор;
радиожурналисте радиоприёмници, (два и т.н.) радиотранслатори, (два и т.н.)
радиож урналйстика радиоприёмника радиотранслатора
радиож урналйстка радиопрограма радиотранслацаонен,
радиоизлъчване радиопромйш леност, радиотранслационния(т),
радиоинженер; радиоинженери, радиопромишлеността радиотранслационна,
(двама и т.н.) радиоинженери радиопропагйнда радиотранслационно;
радиоинтервю; радиоинтервюта радиопропаганден, радиотранслациошш
радиоинформация радиопропагандния(т), радиотранслацая;
радиокасетофон; радиопропагандна, радиотранслации
радиокасетофони, (два и т.н.) радиопропагандно; радиоурёдба
радиокасетофона радиопропагандни радвофар, -ът, а; радиофарове,
радиолампа радиопрострйнство (два и т.н.) радиофара
радиолиния; радиолинии радиоразпрьскване радиофизйк; радиофизйци,
радиолог; радиолози, (двама и радиорежисура (двама и т.н.) радиофизйци
т.н.) радиолози радиорелё; радиорелёта рйдиофйзика
радиология раднорелёен, радиорелёйния(т), радиофикации
радиолокатор; радиолокатори, радиорелёйна, радиорелёйно; радиофицирам, -аш
(два и т.н.) радиолокатора радиоредёшш радвоф вцйране
рйдиолокацибнен, рйдиоремонт; радиоремонти, радиохимия
радиолокационния(т), (два и т.н.) радиоремонта радвохор, -ът, а; радиохорове, (два
радиолокационна, радиорепортёр; радиорепортёри, и тл.) радиохора
радиолокационно; (двама и т.н.) радиорепортёри радиочас. -ът, -а; радиочасовё, (два
радиолокационни радиосигнал; радиосигнали, (два и т.н.) радиочаса
радиолокация и т.н.) радиосигнала радиояка
радиолот; радиолоте, (два и т.н.) рйдиосистёма радйст; радиста, (двама и т.н.)
радиолота радиослужба радйсти
радиолюбител, -ят, -я; радиослуш алка радистка
радиолюбители, (двама и т.н.) радиослушйтел, -ят, -я; рйдиус; радиуси, (два и т.н.) радиуса
радиолюбители радиослушатели, (двама и т.н.) радиусев, радиусния(т),
радиол ю бйтелка радиослушатели радиусна, радиусно; радиусни
радиолюбителски радиослуш атслка радомирски
радволюбйтелство радиосбнда радон
540
развратн и к
радост, радостта разбръм чаване развеселя (се), -йш
радостен, радостния(т), радостна, разбръщ олевя се, -иш развеселявам (се), -аш
радостно; радостни разбръщ олевям се, -яш развеселяване
радушен, радушния(т), радушна, разбудя (се), -иш развея (се), -еш
радушно; радушни разбуждам (се), -аш развйвам (се), -аш
радушие разбуждане развйване
радушност, радушносгта разбулвам (се), -аш развигбр
раждаемост, раждаемостта разбулване развиделёе се (3 л.)
р&ждам (се), -аш разбуля (се), -иш развиделй се (3 л.)
раждане разбум тя се, -йш развиделява се (3 л.)
раз (числ.) разбумтйвам се, -аш развиделяване
раз (нрч.) разбум тяване развйкам се, -аш
разархивирам , -аш разбунвам (се), -аш развйквам се, -аш
разбалансйрам, -аш разбунване развйкване
разбера (се), -ёш разбунтувам (се), -аш развилнёя се, -еш
разбеснёя се, -сш разбуня (се), -иш развилн явам се, -аш
разбеснявам се, -аш разбутам, -аш развилняване
разбесняване разбутвам , -аш развйнтвам (се), -аш
разбесувам се, -аш разбутване развйитване
разбивам (се), -аш разбуча се, -йш развйнтя (се), -иш
разбиване разбучавам се, -аш развйрам се, -аш
разбивка разбучДване развйтне
разбинтовам , -аш разбуш увам се, -аш развйхря (се), -иш
разбинтоване разбъбря се, -иш развйхрям (се), -яш
разбираем разбъбрям се, -яш развйхряне
разбирам (се), -аш разбълнйкам , -аш развйя (се), -еш
разбйране разбълнйквам , -аш развлича (се), -иш
разбирателство разбълнйкване развлачвам (се), -аш
разбитост, разбитостта разбързам се, -аш развлачване
разбйпж ам , -аш разбързвам се, -аш развлека (се), -ёш
разбйш квам , -аш разбързване развлечёпие
разбйш кване разб ъркам (се), -аш развлйчам (се), -аш
разбйя (се), -еш разбърканост, разбъркаността развлйчане
разблёйвам (се), -аш р азбърквам (се), -аш развод; разводи, (два и т.н.)
разблёйване разбъркване развода
разбленувам (се), -аш разбърнйкам , -аш разводач; разводачи, (двама и
разблёя (се), -еш разбърнйквам , -аш т.н.) разводачи
разблуден, разблудния(т), разбърнйкване разводня (се), -йш
разблудна, разблудно; разбягам се, -аш разводнявам (се), -аш
разблудни разбягвам се, -аш разводняване
разблъскам , -аш разбягване развоен, развойния(т), развойна,
разблъсквам , -аш развайкам се, -аш развойно; развойни
разблъскване разв&йквам се, -аш развбзвам, -аш
разбой, -ят, -я; разбои, (два и т.н.) развала развозване
разбоя развалйкъ щ а развозя, -иш
разббйник; разбойници, (двама и развалина развой, -ят, -я; развои, (два и т.н.)
т.н.) разбойници развалйтрапбза развоя
разбойница разваля (се), -йш развонёя се, -еш
разбойнически развалям (се), -яш развоня се, -йш
разбойничествам, -аш разв&ляне развонявам се, -аш
разббйничество разваря (се), -йш развоняване
разболёя (се), -еш разварявам (се), -аш разврат
разболявам (се), -аш разваряване развратен, развратния(т),
разболяване разведа (се), -еш развратна, развратно;
разбор; разбори, (два и т.н.) разведря (се), -йш развратни
разбора разведрявам (се), -аш развратён, развратёния(т),
разбрадя (се), -йш разведряване развратёна, развратёно;
разбраж дам (се), -аш развеж дам (се), -аш развратёни
разбраж дане развеждане развратёност, развратеностга
разбраздя, -йш развейплява развратйтел, -ят, -я;
разбраздявам , -аш разв^йпрйх развратители, (двама и т.н.)
разбраздйване развенчавам , -аш развратители
разбръм ча се, -йш развенчаване развратйтелка
разбръм чавам се, -аш развенчая, -еш развратник; развратници, (двама
развратн и к
и т.н.) развратници разгласяване разграничителен,
развратница разгледам, -аш разграничйтелния(т),
развратнича, -иш разглёж дам, -аш разграничителна,
развратничене разглеждане разграничително;
развратнически разглёзвам (се), -аш разграничителни
развратност, развратността разглёзване разграфй, -йш
разврати (се), -йш разглёзеност, разглезеността разграф явам , -аш
р азвращ авам (се), -аш разглезя (се), -иш разграф яване
развращ аване разглббка разграча се, -иш
разврещ я се, -йш разглобя (се), -йш разграчвам се, -аш
разврещ явам се, -аш разглобявам (се), -аш разграчване
разврещ яване разглобяване разгребй (се), -ёш
развръ зка разглобяем разгрёбвам (се), -аш
развръщ ам , -аш разгневя (се), -йш разгрёя (се), -еш
развря се, -йш разгневявам (се), -аш разгром; разгроми, (два и т.н.)
разврякам се, -аш разгневяване разгрома
р азвряквам се, -аш разговарям (се), -яш разгромен, разгромния(т),
разврйкване разговаряне разгромна, разгромно;
развряскам се, -аш разговор; разговори, (два и т.н.) разгромни
разврясквам се, -аш разговора разгромен, разгромёния(т),
развряскване разговорен, разговорния(т), разгромёна, разфомёно;
развъдник; развъдници, (два и т.н.) разговорна, разговорно; разгромёни
развъдника разговорни разгромй, -йш
развъдя (се), -иш разговбрка разгром явам , -аш
развъж дам (се), -аш разговорлйв разгромйване
развъж дане разговорлйвост, разгръщ ам (се), -аш
развълнувам (се), -аш разговорливостта разгръщ ане
развълнуваност, разговорник; разговорници, (два разгрйвам (се), -аш
развълнуваността и т.н.) разговорника разгрйване
р азвъ рвя (се), -иш разговбря (се), -иш р азгрявка
р азвъ рвям (се), -яш разгблвам (се), -аш разгугукам се, -аш
развървяне разгблване разгугуквам се, -аш
р азвъ рж а (се), -еш разголя (се), -иш р азгукам се, -аш
развъ рзвам (се), -аш разгонвам (се), -аш разгуквам се, -аш
развързване разгонване разгулен, разгулния(т), разгулна,
р азвърна, -еш разгбненост, разгоненостга разгулно; разгулни
р азвъ ртам (се), -аш разгоня (се), -иш разгъвам (се), -аш
развъртане разгорещ ёност, разгорещеността разгъване
р азвъ ртвам (се), -аш разгорещ я се, -йш разгълчй се, -йш
развъртване разгорещ явам (се), -аш р азгълчавам се, -аш
развъ ртя (се), -йш разгорещ яване разгъна (се), -еш
р азвъ ртявам (се), -аш разго р я1, -йш разгърдвам (се), -аш
развъртяване разгоря2 (се), -йш разгърдване
развявам (се), -аш разгорйвам (се), -аш разгърдя (се), -иш
развяване разгорйване разгърм я се, -йш
р азгадавам , -аш разграбвам , -аш р азгьр м явам се, -аш
разгадаване разграбване разгърна (се), -еш
разгадая, -еш разграбя, -иш раздавам (се), -аш
разгалвам (се), -аш разградён, разградёния(т), раздаване
разгалване разградёна, разградёно; раздавателен, раздавателния(т),
разгаля (се), -иш разградёни раздавателна, раздавателно;
разг&р разградски раздавателни
р азгарям (се), -яш разградчанин; разградчани, раздавач; раздавачи, (двама и т.н.)
разгаряне (двама и т.н.) разградчани раздавачи
разг&щвам (се), -аш разградчанка раздав&чески
разг&щване р азградя, -йш раздавачка
разгащ еност, разгащеността разграж дам , -аш раздалеча (се), -йш
разгащ я (се), -иш разграж дане раздалечавам (се), -аш
разгладя, -иш р азгр ак ам се, -аш раздалечаване
разглаж дам, -аш р азгр ак вам се, -аш раздалечение
разглеж дане разгранича (се), -йш раздалечёност, раздалечеността
разгласа разграни чавам (се), -аш раздам (се), раздадёш
разглася, -йш разграничаване раздвиж а (се), -иш
разгласйвам, -аш разграничёние раздвиж вам (се), -аш
542
разквасям
раздвиж ване раздрусам (се), -аш раззорява се (3 л.)
раздвйженост, раздвижеността раздрусвам (се), -аш раззйвам се, -аш
раздвоение раздрусване разигравам (се), -аш
раздвоеност, раздвоеността разд рън кам (се), -аш разиграване
раздвоя (се), -йш раздрънкан разиграя (се), -еш
раздвоявам (се), -аш р аздрън квам (се), -аш разисквам , -аш
раздвояване раздрънкване разискване
раздел; раздели, (два и т.н.) раздела раздрънча се, -йш разйскря (се), -иш
разделен, разделния(т), разделна, раздрън чавам се, -аш разйскрям (се), -яш
разделно; разделни раздрънчйване разйскряне
разделение раздувам (се), -аш разкаж а, -еш
разделителен, разделйтелния(т), раздуване разказ; разкази, (два и т.н.) разказа
разделителна, разделително; раздум кам се, -аш разказвам , -аш
разделителни раздум квам се, -аш разказване
раздел нополов раздут разказвателен,
разделя (се), -йш раздухам, -аш разказвателния(т),
разделям (се), -яш раздухвам, -аш разказвателна, разказвателно;
разделяне раздухване разказвателни
раздера (се), -еш раздуя (се), -еш разказвач; разказвачи, (двама и
раздж аф кам (се), -аш раздъвкам , -аш т.н.) разказвачи
раздж аф квам (се), -аш раздъвквам , -аш разказвачка
раздж аф кване раздъвкване разказен, разказния(т), разказна,
раздйгам, -аш раздъвча (се), -еш разказно; разказни
раздйгвам , -аш раздърдорвам се, -аш разкай вам се, -аш
раздйгване раздърдбря се, -иш разкайване
раздйгна, -еш р аздърж авя, -йш р азкалвам (се), -аш
раздйпля (се), -иш р аздърж авявам , -аш разкйлване
раздиплям (се), -яш раздърж авяване разкалугеря (се), -йш
раздйпляне раздърпам (се), -аш разкалугерйвам (се), -аш
раздйрам (се), -аш р аздърпвам (се), -аш разкалугеряване
раздйране раздърпване р азкалям (се), -яш
раздирателен, раздирателния(т), раздявам (се), -аш разкандърдйсам (се), -аш
раздирателна, раздирателно; раздяване разкандърдйсвам (се), -аш
раздирателни раздяла, раздялата; раздели разкандърдйсване
раздйрвам се, -аш раздяна (се), -еш разкапан
раздйря се, -иш разединение разкаоаност, разкапаността
раздор; раздори, (два и т.н.) раздора разединеност, разеднненостга разкап вам се, -аш
раздразвам (се), -аш разединя (се), -йш разкйпване
раздразване разединявам (се), -аш разкапя се, -еш
раздразнен, раздразнения(т), разединяване разкарам (се), -аш
раздразнена, раздразнено; р азж алвам , -аш р азкар вам (се), -аш
раздразнени р азж алвам се, -аш разкарване
раздразнение разж алване р азкатавам (се), -аш
раздразненост. раздразнеността, разж аля се, -иш разкатаване
и раздразненост р азж арвам се, -аш р азк атая (се), -еш
раздразнймост, раздразнимостта разж аря се, -иш р азк ача (се), -йш
раздразнйтелен, разж арявам се, -аш р азкачвам (се), -аш
раздразнйтелния(т), разж енвам (се), -аш разкйчване
раздразнителна, разж еня (се), -иш разкаш кам (се), -аш
раздразнйтелно; разж ъ на се, -еш р азкаш квам (се), -аш
раздразнителни разж ънвам се, -аш р азкаш кване
раздразнителност, раззеленее се (3 л.) разкаш лям се, -яш
раздразнителността раззеленй (се) (3 л.) разкая се, -еш
раздразня (се), -иш раззеленява (се) (3 л.) разкайние
раздразня вам (се), -аш раззеленяване р азк вакам (се), -аш
раздразняване раззем а, -еш р азк ваквам (се), -аш
раздразним (се), -яш раззем ам , -аш разквйкване
раздразняне разземане разквартирувам , -аш
раздраскам се, -аш раззея се, -еш разквартируване
раздрасквам се, -аш раззйвам (се), -аш разквасвам , -аш
раздробеност, раздробеността раззйна (се), -еш разквасване
раздробя (се), -йш раззйнвам (се), -аш разкваска
раздробявам (се), -аш раззйнване разквася, -иш
раздробяване раззорй се (3 л.) р азквасям , -яш
543
р а з к в и ч а се
разквича се, -йш разкопая, -еш р азк ъ р ш а (се), -иш
разквичавам се, -аш разкопки (само мн.ч.) р азкъ р ш вам (се), -аш
разквичаване разкопчавам (се), -аш р азкъ рш ван е
разки кбтвам се, -аш разкопчаване р азк ъ сам (се), -аш
разкикбтване разкопчая (се), -еш, и р азк и свам (се), -аш
разки кбтя се, -иш разкопчея (се) разкъсване
разкипя се, -йш разкош разлагам (се), -аш
разки пявам се, -аш разкош ен, разкошния(т), разлагане
разкисвам (се), -аш разкошна, разкошно; разкошни разлййвам (се), -аш
разкйсване разкрасй (се), -йш разлайване
разкиселя (се), -йш разкрасявам (се), -аш разлапам се, -аш
разкиселявам (се), -аш разкрасйване разлеп вам се, -аш
разкиселяване разкрач; разкрачи, (два и т.н.) разлат
разкисна (се), -еш разкрача разлатост, разлатостта
разкйхам се, -аш р азкр ача (се), -иш р азлая (се), -еш
разкйхвам се, -аш р азкр ачвам (се), -аш разлепвам (се), -аш
разклада, -еш разкрачване разлёпване
разкладка разкрачен, разкрачения(т), разлепя (се), -йш
разклаж дам , -аш разкрачена, разкрачено; разлёпям (се), -яш
разклаж дане разкрачени разлёпяне
разкл ан ям се, -яш разкраченост, разкрачеността разлетя се, -йш
разкланяне разкрепостя (се), -йш р азлетйвам се, -аш
разклатен, разклатения(т), разкрепостявам (се), -аш разлетйване
разклатена, разклатено; разкреностйване разлея (се), -еш
разклатени разкрещ я се, -йш разлив; разливи, (два и т.н.) разлива
разк л атя (се), -иш разкрещ явам се, -аш разлйвам (се), -аш
разклащ ам (се), -аш разкрещ яване разливане
разклащ ане р азкри вам (се), -я т разлигавя (се), -иш
разклйнвам , -а т разкрйване разлигавям (се), -яш
разклйнване разкривй (се), -йш разлигйвяне
разклйня, -иш р азкри вявам (се), -аш разли ка
разклон; разклони, (два и т.н.) разкривяване разлйскам , -аш
разклона разкрйтие; разкрития разлйсквам , -аш
разклонение разкри тикувам , -аш разлйскване
разклонйтел, -ят, -я; р азкритикуване разлйствам (се), -аш
разклонители, (два и т.н.) р азкрй я (се), -еш разлйстване
разклонителя разкройвам , -аш разлйстя (се), -иш
разклоня (се), -йш разкрбйване разлйтам се, -аш
разклонявам се, -аш разкроя, -йш различа (се), -йш
разклоняване разкройвам , -аш различавам (се), -аш
разклопам (се), -аш разкрояване разлнчйване
разклопвам (се), -аш р азк р якам се, -аш разлйчен, разлйчния(т),
разклбпване р азк р якв ам се, -аш разлйчна, разлйчно; разлйчни
разкова, -еш разкрякване различие; разлйчия
разков&вам, -аш р азкр яскам се, -аш разлнчйм
разков&ване р азкр ясквам се, -аш различйтелен, различйтелния(т),
разковниче; разковничета разкряскваие различйтелна, различйтелно;
разкокош йнвам се, -аш р азкудкудякам (се), -аш различйтелни
разкокош йня се, -иш разкудкудяквам (се), -аш разлож а (се), -иш
разкбл; разколи, (два и т.н.) разкудкудйкване разлож анин; разложани, (двама
разкола разкукурйгам се, -аш и т.н.) разложани
разколебавам (се), -аш разкукурйгвам се, -аш разлож анка
разколебаване разкукурйгване разложение
разколебая (се), -еш р азкупвам (се), -аш разложеност, разложеността
разкблник; разколници, (двама и разкупувам (се), -аш разлож им
т.н.) разколници разкупя, -иш разлож йтелен, разложйтелния(т),
разколница р азкуцам се, -аш разложйтелна, разложйтелно;
разколнически р азкуцвам се, -аш разложйтелни
разколничество р азк ъ р вавя (се), -йш разлож ки
разком плектовам , -аш р азк ъ р вав яв ам (се), -аш разлом; разломи, (два и т.н.)
разкомплектоване разкъ рвавяван е разлома
разконцентрйрам (се), -аш р азк ъ р твам (се), -аш разлом я, -йш
разкопйвам, -аш р азкъ ртван е разлом явам , -аш
разкопаване р азк ъ р тя (се), -иш разломйване
544
р а з н о о б р а з я в а м (с е )
разлудбн се, -еш разм иване разм яна, размяната; размени
разлудувам се, -аш разм ина се, -еш разм ятам (се), -аш
разлудя се, -йш разм и н ава ми се (3 л.) разм ятан е
разлудявам се, -аш разм инавам се, -аш разм ятвам (се), -аш
разлудяване разм инаване размйтване
разл ъ ка размине ми (3 л.) разнасям (се), -яш
разлъ ча (се), -иш разм инйрам , -аш разнасяне
разлъ чвам (се), -аш разминйрапе разнебйтвам (се), -аш
разлъчване размйрен, размйрния(т), разнебйтване
разлю бвам (се), -аш размйрна, размйрно; размйрни разнебйтеност, разнебитеността
разлю бване разм ирйсвам (се), -аш разнебитя (се), -иш
разлю бя (се), -иш размирйсване разнежа (се), -иш
разл голея (се), -еш размирица разнеж вам (се), -аш
разлю лйвам (се), -аш разм ириш а (се), -еш разнежване
разлю ляване разм ирник; размйрщщи, (двама разнеженост, разнежеността
разлю твам (се), -аш и т.н.) размйрници разнеса (се), -ёш
разлю тя (се), -йш размйрница разни
разлю тйвам (се), -аш разм иря, -йш разнйж а (се), -еш
разлю тяване разм и рявам , -аш разнйзвам (се), -аш
разлю ш кам , -аш разм иряване разнйзване
разлю ш квам , -аш разм йсля (се), -иш разпйщ вам , -аш
разлю ш кване разм ислям (се), -яш разнйщ ване
разлят, разлетия(т), разлята, размисляне разнищ я, -иш
разлято; разлети размисъл; размисли разнйщ ям , -яш
разм аж а (се), -еш р азм и там (се), -аш разнобагрен, разнобагрения(т),
разм азвам (се), -аш разм нтане разнобагрена, разнобагрено;
размйзване размиш ление разнобагрени
разм ах разм и ш лявам , - а т разновидност, разновидността
разм ахам (се), -аш разм иш ляване разновременен,
разм ахвам (се), -аш разм и я (се), -еш разновременния(т),
разм ахване р азм ляскам се, -аш разновременна, разновременно;
разм ац ам (се), -аш разм лйсквам се, -аш разноврёменни
разм ац вам (се), -аш размнож й (се), -йш разногласен, разногласния(т),
разм ацване разм нож авам (се), -аш разногласна, разногласно;
разм ач к ам (се), -аш размнож аване разногласии
разм ач к вам (се), -аш размнож ение разногласие; разногласия
разм ачкван е размнож йтелен, разноглёд
разм еквам (се), -аш размножйтелния(т), разноглёдство
разм екване размножйтелна, разноезйчен, разноезйчния(т),
разм екн а (се), -еш размножйтелно; размножителни разноезйчно, разноезйчна;
разменен, разменния(т), разм отавам (се), -аш разноезйчни
разменна, разменно; разменни разм отаване разноезйчие
разменя (се), -йш разм отая (се), -еш разнозвучен, разнозвучния(т),
разм ен ям (се), -яш р азм разя (се), -йш разнозвучна, разнозвучно;
разменяне р азм разявам (се), - а т разнозвучии
разм ер; размери, (два и т.н.) р азм разяване разнойменен, разнойменния(т),
размера р азм ръ звам се, -аш разнойменна, разнойменно;
разм ервам (се), -аш разм ръзван е разнойменни
размерване р азм ръ зн а се, -еш разнокалйбрен,
размерен, размерния(т), разм ъ квам (се), -аш разнокалйбрения(т),
размерна, размерно; размерни разм ъкване разнокалйбрена,
разм еря (се), -иш р азм ъ к н а (се), -еш разнокалйбрено;
разм есвам (се), -аш разм ърдам (се), -аш разнокалйбрени
размесване разм ърдвам (се), -аш разнокалйбреност,
разм ествам (се), -аш разм ърдване разнокалибреността
разместване разм ързй ме (3 л.) разнолйк
разм естя (се), -иш р азм ъ р зява ме (3 л.) разнообразен, разнообразния(т),
размеся, -иш разм ърля се, -яш разнообразна, разнообразно;
размегА (се), -еш р азм ъ рлям се, -яш разнообразни
разм етна, -еш р азм ърм брвам се, -аш разнообразие
разм ечтавам се, - а т разм ъ рм оря се, -иш разнообразное^
разм ечтаване р азм ъ твам (се), -аш разнообразности
р азм ечтая се, -еш разм ътване разнообразя (се), -йш
разм й вам (се), -аш р азм ъ тя (се), -иш разнообразявам (се), -аш

р азн о о б р азяван е
разнообразяване р азбхкам се, -аш разписка
разноплёменен, р азохквам се, -аш разпискам се, -аш
разноплёменния(т), разбхкване разпйсквам се, -аш
разноплёменна, разноплёменно; разочаровам (се), -аш разпйскване
разноплёменни разочарбване разпит; разпити, (два и т.н.)
разнополое разочарование разпита
разнороден, разнородния(т), разочарбваност, разпйтам , -аш
разнородна, разнородно; разочароваността разпйтвам , -аш
разнородни разпад; разпада, (два и т.н.) разпйтване
разнородност, разнородаостта разпада разпиш а (се), -еш
разносвач; разносвачи, (двама и разпадам се, -аш разпищ олвам се, -аш
т.н.) разносвачи разпадане разпищ блване
разносвачка разпадна се, -еш разпищ оля се, -иш
разносен, разносния(т), разносна, разп алвам (се), -аш разпищ я се, -йш
разносно; разносни разпалване разп ищ явам се, -аш
разнбекн (само мн.ч.) разпален, разпаления(т), разпищ яване
разностранен, разностранния(т), разпалена, разпалено; разпйя се, -еш
разностранна, разностранно; разпалени р азп лаквам (се), -аш
разностранни разпаленост, разпалеността разплйкваие
разпостранност, разпаля (се), -иш р азплакна, -еш
разностранността разпарцалбсам , -аш р азплата
разноцвет разпарцалбевам , -аш р азп латя (се), -йш
разноцвётен, разноцвётния(т), разпарцалбеване р азп лача (се), -еш
разноцветна, разноцветно; разпарцаля (се), -йш разплащ ам (се), -аш
разноцветни р азп арцалявам (се), -аш разплащ ане
разноцвётност, разноцветността разпарцаляване разплащ ателен,
разночинец; разночйнци, (двама разп арям , -яш разплащателния(т),
и т.н.) разночйнци разпаряне разплащателна, разплащателно;
разоблачава се (3 л.) разпаса се, -еш разплащателни
разоблачи се (3 л.) разпйсан разплискам, -аш
разоблича, -йш разпасаност, разпасаността разплесквам , -аш
разобличавам, -аш разпасвам се, -аш разплескване
разобличаване разпасване р азплета (се), -еш
разобличёние разпаш а (се), -еш разплещ вам се, -аш
разобличйтел, -ят, -я; разпенвам (се), -аш разплещ я се, -иш
разобличйтели, (двама и т.н.) разпбнване р азплискам (се), -аш
разобличйтели разпеня (се), -иш р азплйсквам (се), -аш
разобличйт елен, разменим (се), -яш разплйскване
разобличйтелния(т), разп&нине р азп лйтам (се), -аш
разобличйтелна, разпбрвам, -аш разплйтапе
разобличйтелно; разперване разплод
разобличйтелни разпердуш йнвам, -аш разплбден, разплодния(т),
разобличйтел ка разпердуш йнване разплодна, разплодно;
разопаковам, -аш разпердуш йня, -иш разплодни
разопаковане разперя (се), -иш разплоден, разплодения(т),
разора, -ёш разпети и разпети разплодена, разплодено;
разоравам , -аш р азпечатам (се), -аш разплодени
разораване разпечатвам (се), -аш разплодник; разплодници, (два и
разорёпие разпечатване т.н.) разплодника
разорйтел, -ят, -я; разорители, разп ечатка разплодя (се), -йш
(двама и т.н.) разорители разпея се, -еш разплбж дам (се), -аш
разорйтелен, разорйтелния(т), разпйвам се, -аш разплбждане
разорйтелна, разорйтелно; разпйване разплувам се, -аш
разорйтелни разп йвка разплут
разоръж а (се), -йш разпилея (се), -еш разплутост, разплутостта
разоръж авам (се), -аш р азпилявам (се), -аш разплуя се, -еш
разоръж аване разпиляване разплю вам се, -аш
разоръж ёние разпие; разписи, (два и т.н.) разплю я се, -еш
разоря (се), -йш разписа разпляскам се, -аш
разорявам (се), -аш разписание разплйсквам се, -аш
разоряваие разпйсвам (се), -аш разпна, -еш
разотйвам се, -аш разпйсване разповйвам, -аш
разотйване разписен, разписния(т), разповйване
разотйда се, -еш разписна, разписно; разписни разповйя, -еш
546
р азр еш и телен
разподобя, -йш разпределйтели, (два и т.н.) разп ъвам (се), -аш
разподобйвам, -аш разпределителя (нелице) разпъване
разподобяване разпределителен, разпъдя, -иш
разподялба, разподялбата; разпределйтелния(т), разпъж дам , -аш
разподелби разпределителна, разпъж дане
разпознавам (се), -аш разпределително; разпълзя се, -йш
разпознаване разпределителни р азп ъ лзявам се, -аш
разпозная (се), -еш разпределя (се), -йш разпъна (се), -еш
разпокъсам (се), -аш разпределям (се), -яш разпъпвам се, -аш
разпокъсаност, разпокъсаността разпределяне разпъпля се, -иш
разпокъсвам , -аш разпредялба, разпредялбата; разпъплям се, -яш
разпокъсване разпределби разпъпя се, -иш
разполагаем разпрйдам (се), -аш разпътен, разпътния(т),
разполагам (се), -аш разпрйдаие разпътна, разпътно; разпътни
разполагане р азп риказвам се, -аш разпътница
разполовя, -йш разпрйнкам се, -аш разпътство
разполовявам , -аш разпрйпквам се, -аш разпъхтй се, -йш
разполовяваме разпродавам, -аш разп ъхтявам се, -аш
разполож а (се), -иш разпродаване разпъхтяване
разположение разпродаж ба р азп ъш кам се, -аш
разпбпвам (се), -аш разпродам , разпродадеш разпъш квам се, -аш
разпопване разпростирам (се), -аш разпятие; разпятия
разпопя (се), -иш разпростиране разработвам (се), -аш
разпорвам (се), -аш разпростра (се), -еш разрабдтване
разпбрвапе разпространение разработка
разпоредба разпространеност, разработя (се), -иш
разпоредител, -ят, -я; разпространеностга разравям , -яш
разпоредйтели, (двама и т.н.) разпространител1, -ят, -я; разрйвяне
разпоредители разпространители, (двама и разрази се (3 л.)
разпоредйтелен, т.н.) разпространители (лице) разразява се (3 л.)
разпоредйтелния(т), разпространйгел2, -ят, -я; разразяване
разпоредйтелиа, разпространители, (два и т.н.) разран я (се), -йш
разпоредйтелно; разпространителя (нелице) р азранявам (се), -аш
разпоредйтелни разпространйтелка разраняване
разпоредителна разпространя (се), -йш разрасна се, -еш
разпоредйтелност, разпространявам (се), -аш разраста се, -еш
разпоредителността разпространйване разраствам се, -аш
разпоредя (се), -йш разп ръсвам (се), -аш разрастване
разпореж дам (се), -аш разпръсване разрева (се), -еш
разпореждане разпръскам (се), -аш разревавам (се), -аш
разпоря (се), -иш разп ръ сквам (се), -аш разреваване
разпост&ля, -иш разпръскване разред; разреди, (два и т.н.)
разпостйлам , -аш разпръсна (се), -еш разреда, и разряд
разпой (се), -йш разпръснатост, разпръснатостта разреденост, разреденостга
разпоявам (се), -аш разпръхтя се, -йш разредител, -ят, -я; разредители,
разпояване р азп ръ хтявам се, -аш (два и т.н.) разредителя
разпра р азпръхтяване разредка
разп рава разпрягам , -аш разредя (се), -йш
разправйя; разправии разпрйгане разреж а, -еш
разправя, -иш разпсувам се, -аш разреж дам (се), -аш
разп равя се, -иш р азпукам (се), -аш разреждане
разп равям , -яш разпуквам (се), -аш разрез; разрези, (два и т.н.)
разп равям се, -яш разпукване разреза
разправяне разпус; разпуси, (два и т.н.) разпуса разресвам (се), -аш
разп ратя, -иш разпускам (се), -аш разресване
разпращ ам , -аш разпускане разреш а, -йш
разпращ ане разпусна (се), -еш разреш а (се), -иш
разпрегна, -еш разпуснатост, разпуснатостта разреш авам, -аш
разпреда (се), -еш разпухам се, -аш разреш аване
разпределение разпухвам се, -аш разреш вам (се), -аш
разпределйтел', -ят, -я; разпухтя се, -йш разреш ване
разпределйтели, (двама и т.н.) разпухтявам се, -аш разрешение
разпределители (лице) разпущ ам, -аш разреш йм
разпределител2, -ят, -я; разпущ ане разрешйтелен,
547
р азр еш и телен
разрешйтелния(т), разсаж дам, -аш разсм ивам (се), -аш

разрешителна, разрешително; разсаж дане разсмйване
разрешителни разсвйрвам се, -аш разсм ърдя се, -йш
разрешйтелно; разрешителни разсвйрваие разсм ърдявам се, -аш
разрив; разриви, (два и т.н.) разсвирепея (се), -еш разсм ърдя ване
разрива разсвирепявам (се), -аш разсол; разсоли, (два и т.н.) разсола
разривам , -аш разсвирепяване разсополйвя се, -иш
разрйване разсвйря се, -иш разсополйвям се, -яш
разридавам се, -аш разсед; разседи, (два и т.н.) разседа разсополйвяне
разридйване разседлавам, -аш разсоха
разридая се, -еш разседлаване разсроча, -иш
разрйна, -еш разседлая, -еш разсрбчвам, -аш
разрйпам се, -аш разсейвам (се), -аш разсрочване
разрйпвам се, -аш разсейване разсрочка
разритам (се), -аш разсейка: разсейки (обикн. в мн.ч.) разстйвя, -иш
разрйтвам (се), -аш разсека, -еш разстйвям, -яш
разрия (се), -еш разсекретя, -йш разстеля (се), -еш
разровя (се), -иш разсекретявам , -аш разстйлам (се), -аш
разронвам (се), -аш разсекретяване разстйлане
разронване разселвам (се), -аш разстояние
разроня (се), -иш разселване разстрел; разстрели, (два и т.н.)
разрохкам , -аш разселя (се), -иш разстрела
разрйхквам, -аш разсея (се), -еш разстрелвам , -аш
разрбхкване разсеян разстрелване
разрош а (се), -иш разсеяност, разсеяността разстрелям , -яш
разрош вам (се), -аш разсйлен; разсйлни, (двама и т.н.) разстрйгвам се, -аш
разрош ване разсйлни разстрйж а се, -еш
разруменя се, -йш разсип; разсипи, (два и т.н.) разстроеност, разстроеностга
разрум енявам се, -аш разсипа разстройвам (се), -аш
разруха разсйпвам (се), -аш разстройване
разруш й (се), -йш разсйпване разстройство; разстройства
разруш авам (се), -аш разсйпен, разсйпния(т), разстрбя (се), -иш
разруш аване разсйпна, разсйпно; разсйлни разсуквам (се), -аш
разрушение разсипия; разсипйи разсукване
разруш йм разсйпник; разсипници, (двама и разсуча (се), -еш
разруш ймост, разрушимостта т.н.) разсйпници разсъблека (се), -еш
разруш йтел1, -ят, -я; разсйпница разсъблйчам (се), -аш
разрушители, (двама и т.н.) разсйпнически разсъблйчапе
разрушйтели (лице) разсйпничество разсъдйтелен, разсъдйтелния(т),
разруш йтел2, -ят, -я; разсипя (се), -еш разсъдйтелна, разсъдйтелно;
разрушйтели, (два и т.н.) разсйчам, -аш разсъдйтелни
разрушителя (нелице) разсйчане разсьдйтелност, разсъдителността
разрушителен, разскачам се, -аш разсъдлйв
разрушйтелния(т), разскачвам се, -аш разсъдлйвост, разсъдливостта
разрушителна, разрушително; разскачване разсъдък; разсъдъци
разрушйтелни разск ьрцам се, -аш разсъдъчен, разсъдьчния(т),
разруш йтелност, разскърцвам се, -аш разсъдъчна, разсъдъчно;
разрушителостта разскърцване разсъдъчни
разръм ж а се, -йш разслабвам (се), -аш разсъдъчност, разсъдъчността
разръм ж йвам се, -аш разслабване разсъдя, -иш
разръм ж аване разслабеност, разслабеността разсъж дйвам, -аш
разрьф ам , -аш разслабйтелен, разсъждйване
разръф вам , -аш разслабйтелния(т), разсъждение
разръф ване разслабйтелна, разслабйтелно; разсъм ва (се) (3 л.)
разряд; разреди, (два и т.н.) разслабйтелни разсъмване
разряда, и разред разслабйтелно; разслабйтелни разсъмне (се) (3 л.)
разрязвам , -аш разслабя (се), -иш разсънвам (се), -аш
разрязване разследвам, -аш разсънване
разсад; разсади, (два и т.н.) разследване разсъница
разсада разслоение разсъня (се), -иш
разсадник; разсадници, (два и разслоя (се), -йш разсърбам се, -аш
т.н.) разсадника разслоявам (се), -аш разсърбвам се, -аш
разсадопроизвбдство разслояване разсърдвам (се), -аш
разсадя, -йш разсмея (се), -еш разсърдване
548
р азум н ост
разсърдя (се), -иш разтопяване разтупвам (се), -аш
разсъскам се, -аш разточа, -иш разтупване
разсъсквам се, -аш разточвам , -аш разтупкам (се), -аш
разсъскваие разтбчване разтупквам (се), -аш
разсъхвам се, -аш разточйтелен, разточйтелния(т), разтупкване
разсъхване разточителна, разточително; разтуптя (се), -йш
разсъхна се, -еш разточителни разтуп тявам (се), -аш
разсявам , -аш разточйтелност, разтунтяване
разсяване разточителността разтурвам (се), -аш
р азтак авам (се), -аш разточйтелствам , -аш разтурване
р азтакаван е разточйтелстване разтуря (се), -иш
разтап ям (се), -яш разточителство разтурям (се), -яш
разтапяне р азтр ак ам (се), -аш разтуряне
разтварям (се), -яш р азтр ак вам (се), -аш разтуха
разтваряне разтрйкване разтуш а (се), -йш
разтвор; разтвори, (два и т.н.) разтребвам, -аш разтуш авам (се), -аш
разтвора р а зт р и в а н е разтуш аване
разтворим разтребя, -иш разтуш вам (се), -аш
разтворйм ост, разтворимостта разтревож а (се), -иш разтуш ване
разтворител, -ят, -я; разтревож вам (се), -аш разтъж й (се), -йш
разтворители, (два и т.н.) разтревбж ване р азтъ ж авам (се), -аш
разтворителя разтревоженост, разтъж&ване
разтворйтелен, разтревожеността р азтъ к а (се), -еш
разтворйтелния(т), разтрепервам (се), -аш р азтъ к авам (се), -аш
разтворйтелна, разтворйтелно; разтреперване разтълкувам , -аш
разтворйтелни разтреперя (се), -иш разтъ п квам (се), -аш
разтворя (се), -иш разтрептя се, -йш разтъпкване
разтег; разтези, (два и т.н.) разтега разтреп тявам се, -аш разтъпча (се), -еш
разтегаем разтрептяване разтървй, -еш
разтегателен, разтегателния(т), разтреса (се), -еш разтървйвам, -аш
разтегателна, разтегателно; разтресе ме (3 л.) разтърваване
разтегателни разтрещ я се, -йш р азтъ р кам (се), -аш
разтеглйв разтрещ явам се, -аш разтъ р к вам (се), -аш
разтеглйвост, разтегливостта разтрещ яване разтъркване
разтегля (се), -иш разтрйвам (се), -аш разтърсвам (се), -аш
разтеглям (се), -яш разтрйване разтърсване
разтегляне р азтр и вка разтърся (се), -иш
разтегна (се), -еш р азтрйса ме (3 л.) разтърча се, -йш
разтегнатост, разтегнатостта разтрйсам (се), -аш разтъ рчавам се, -аш
разтеж ение разтрисане разтърчаване
раз гска се, -еш разтри я (се), -еш разтърш увам (се), -аш
разти кам , -аш разтрогвам , -аш разтю хкам се, -аш
разтй квам , -аш разтрогване разтю хквам се, -аш
разтй кван е разтрогна, -еш разтю хкване
разтлейвам се, -аш разтропам се, -аш разтягам (се), -аш
разтлея се, -еш разтрбпвам се, -аш разтягане
разтл явам се, -аш разтропване разубедя (се), -йш
разтляван е разтрополя се, -йш разубеждавам (се), -аш
ра »товарач; разтоварачи, (двама разтрополявам се, -аш разубеждаване
и т.н.) разтоварачи разтрош а (се), -йш разузнавам, -аш
разтоварвам (се), -аш разтрош авам (се), -аш разузнаване
разтоварване разтрош аване разузнавйтелен,
разтоварйтелен, разтрой (се), -йш разузнавателния(т),
разтоварйтелния(т), р азтроявам (се), -аш разузнавателна,
разтоварйтелна, разтрояване разузнавателно; разузнавателни
разтоварйтешго; р азтръбя, -йш разузнавач; разузнавачи, (двама
разтоварйтелни р азтръбявам , -аш и т.н.) разузнавачи
разтоварищ е; разтоварища разтръбяване разузнавйчески
разтоваря (се), -иш р азтръ скам , -аш разузнавйчка
разтопуркам се, -аш разтръ сквам , -аш разузнйя, -еш
разтопурквам се, -аш разтръскване рйзум
разтопуркване раз тряскам се, -аш разумен, разумния(т), разумна,
разтопя (се), -йш р азтрйсквам се, -аш разумно; разумни
разтопявам (се), -аш разтунам (се), -аш разумност, разумността
549
разуч а
разуча, -иш разхлйпвам се, -аш разчесвам (се), -аш
разучавам , -аш разхлопване разчесване
разучавано разход; разходи, (два и т.н.) разхода разчет; разчети, (два и т.н.)
разфасовам, -аш разходвам, -аш разчета
разфасоване разходване разчета, -еш
разф асовка разходен, разходния(т), разходна, разчеш а (се), -еш
разфилосбфствам се, -аш разходно;разходни разчиствам, -аш
разф ормирам (се), -аш разходка разчйстване
разф орм ировам (се), -аш разходя (се), -иш разчистя, -иш
разформирбване разхбждам (се), -аш разчитам , -аш
разф уча се, -йш разхождане разчйтане
разф учавам се, -аш разхокам се, -аш разчленен, разчленения(т),
разфучаване разхоквам се, -аш разчленена, разчленено;
разф ъфля се, -иш разхрупам се, -аш разчленени
разф ъф лям се, -яш разхрупвам се, -аш разчленение
разф ъфляне разхрускам се, -аш разчленй (се), -йш
разхайтвам (се), -аш разхрусквам се, -аш разчленявам (се), -аш
разхййтване разхубавя (се), -йш разчленяване
разхай геност, разхайтеността разхубавявам (се), -аш р азчовъркам , -аш
разхай тя (се), -иш разхубавяване разчовърквам , -аш
разхалтавя (се), -иш разхълцам се, -аш р азчовъркване
разхалтавям (се), -яш разхълцвам се, -аш разчопля (се), -иш
разхарча (се), -иш разхълцване разчоплям (се), -яш
разхарчвам (се), -аш разцвет; разцвети, (два и т.н.) разчопляне
разхвъркам се, -аш разцвета разчорля (се), -иш
разхвъ рквам се, -аш разцветка разчбрлям (се), -яш
разхвърля (се), -иш разцвйлвам се, -аш разчорляне
разхвърлям (се), -яш разцвйлване разчува се (3 л.)
разхвърлян разцвйля се, -иш разчувствам (се), -аш
разхвърляне разц въ р к ам се, -аш разчу встваност, разчувстваностга
разхвърляност, разхвърляността разц въ р квам се, -аш разчуе се (3 л.)
разхвърча се, -йш разцвъркване разчукам се, -аш
разхвърчавам се, -аш разцелувам (се), -аш разчуквам се, -аш
разхвърчаване разценка разчукване
разхитйтел, -ят, -я; разхитйтели, разцентровам, -аш разчупвам, -аш
(двама и т.н.) разхитйтели разцентроване разчупване
разхитйтелка разцепвам (се), -аш разчупя, -иш
разхитя, -йш разцепване разчурулйкам се, -аш
разхищ авам, -аш разцепление разчурулйквам се, -аш
разхищ аване разцепничество разчурулйкване
разхищение разцепя (се), -иш разчуя се, -еш
разхлабвам (се), -аш разцйвря се, -иш разш авам се, -аш
разхлабваме разцйврям се, -яш разш етам се, -аш
разхлабйтелен, разцйвряне разш етвам се, -аш
разхлабйтелния(т), разц ъ ркам се, -аш разш етване
разхлабйтелна, разхлабйтелно; разц ъ рквам се, -аш разш йвам (се), -аш
разхлабйтелни разцъркване разш йване
разхлабя (се), -иш разцъф вам (се), -аш разш ирение
разхлада разцъфване разш иря (се), -йш
разхладйтелен, разцъфна (се), -еш разш ирявам (се), -аш
разхладйтелния(т), разцъф тя (се), -йш разш иряване
разхладйтелна, разхладйтелно; разц ъф тявам (се), -аш разш иряемост, разширяемостта
разхладйтелни разцъф тяване разш иф ровам, -аш
разхладя (се), -йш разчеквам (се), -аш разш ифроване
разхладявам (се), -аш разчекване разш йя (се), -еш
разхлаж дам (се), -аш разчекна (се), -еш разш ум вам (се), -аш
разхлаждане разчепкам , -аш разш умване
разхленча се, -иш разчепквам, -аш разш ум я (се), -иш
разхленчвам се, -аш разчепкване разш ум я се, -йш
разхленчване разчервенея се, -еш разш ум явам се, -аш
разхлипам се, -аш разчервепявам се, -аш разш умйване
разхлйпвам се, -аш разчертавам , -аш разщ ракам се, -аш
разхлйпване разчертаване разщ раквам се, -аш
разхлопам се, -аш разчертая, -еш разщ ръклея се, -еш
550
рапорт
разщръклявам се, -аш ракетоносен, ракетоносния(т), ранен, ранния(т), ранна, ранно;
разщ ъкам се, -аш ракетоносна, ракетоносно; ранни
разщ ъквам се, -аш ракетоносни ранен, ранения(т), ранена, ранено;
разщъкване ракетоплан; ракетоплани, (два и ранени
разюздан т.н.) ракетоплана ранилйст; ранилйсти, (два и т.н.)
разюзданост, разюздаността ракиджийница ранилйста
разюздвам се, -аш ракиджйя; ракиджии, (двама и т.н.) ранйм
разюздване ракиджйи раница
разюздя се, -иш ракйен, ракйения(т), ракйсна, раннобългарски
разядосам (се), -аш ракиено; ракиени ранноёсеиен, ранноёсенния(т),
разядосвам (се), -аш ракита ранноёсенна, ранноёсенно;
разяждам (се), -аш ракитак; ракитаци, (два и т.н.) ранноёсенни
разяждане ракитака ранносредновековен,
разям (се), разядеш ракйтов ранносредновековния(т),
разяреност, разяреността ракия; ракии ранносредновековна,
разяря (се), -йш ракла ранносредновековно;
разярявам (се), -аш раков ранносредновековни
разяряване раковйден, раковидния(т), рано
разяснение раковйдна, раковйдно; ранобуден, ранобудния(т),
разяснителен, разяснйтелния(т), раковйдни ранобудна, ранобудно;
разяснителна, разяснително; раковина и раковина ранобудни
разяснителни раколечёние ранобудник; ранобудници,
разясня (се), -йш ракообразен, ракообразния(т), (двама и т.н.) ранобудници
разяснявам (се), -аш ракообразна, ракообразно; ранобудница
разясняване ракообразни ранозрёен, ранозрёйния(т),
райран ракурс; ракурси, (два и т.н.) ранозрёйна, ранозрёйно;
рай, -ят, -я; райове, (два и т.н.) ракурса ранозрёйни
рая рали; ралита ранозреещ
р&йбер; райбери, (два и т.н.) ралица ранозрёйка
райбера рало; рала ранозрял, ранозрёлия(т),
райгр&с рама ранозряла, ранозряло;
райе; райета рамад&и и рамазан ранозрели
район; райони, (два и т.н.) района рамбурс; рамбурси, (два и т.н.) ранопоен, ранопойния(т),
районен, районния(т), районна, рамбурса ранопойна, ранопойно;
районно; районни рамбурсен, рамбуфсния(т), ранопомш
районирам, -аш рамбурсна, рамбурсно; ранопойка
райониране рамбурсни рано-рано
райски рамбурсйрам, -аш ранчо
райх, -ът, -а рамбурсйране раншен, раншния(т), раншна,
р ак 1, -ът, -а; раци, (двама и т.н.) раменен, раменния(т), раменна, раншно; раншни
раци (лице) раменно; раменни раня1, -йш
рак2, -ът, -а; раци, (два и т.н.) рака раменоног; раменоноги (обикн. раня2(се), -йш
(нелице) в мн.ч.) рапявам1, -аш
рак3, -ът, -а рамермашйиа ранявам2 (се), -аш
ракел; ракели, (два и т.н.) ракела рамка раняване
ракета рамкйрам, -аш рап, -ът, -а
ракетен, ракетния(т), ракетна, рамкйран рапалбум*; рапалбуми, (два и т.н.)
ракетно; ракетни рамкйране рапалбума
ракетноартилерййски рамков рапан; рапани, (два и т.н.) рапана
ракетнокосмйческн рамкбсам, -аш ранидограф; рапидографи, (два и
ракетно гехнйчески рамкбсвам, -аш т.н.) рапидографа
ракетноядрен, рамо; рамена и рамене рапизпълнйтел*, -ят, -я;
ракетноядрения(т), рампа рапизпълнйтели, (двама и т.н.)
ракетноядрена, ракетноядрено; рамстек, -ът, -а; рамстёкове, (два рапизпълнйтели
ракетноядрени и т.н.) рамстека рапира
ракетоизпитател. -ят, -я; рана рапирйст; рапирйсти, (двама и т.н.)
ракетоизпитатели, (двама и т.н.) ранг, -ът, -а; рангове, (два и т.н.) рапириста
ракетоизпитатели ранга рапирйстка
ракетомоделизъм, р&нглйста рапица
ракетомоделизмът, рангов рапичен, ра 1шчния(т), рапична,
ракетомоделизма рандеву; рандевута рапично; рапични
ракетомоделйст; рандеман; рандемани, (два и т.н.) рапмузика*
ракетомоделйсти, (двама и т.н.) рандемана рапон; рапони, (два и т.н.) рапона
ракетомоделйсти рандеманов рапорт; рапорти, (два и т.н.)
551
рапорта ратннчески реактивен, реактйвния(т),
рапортувам, -аш ратувам, -аш реактивна, реакгйвно;
рапортуваме ратуване реактивни
рапсод; рапсода, (двама и т.н.) рафинерия: рафинёрии реактивност, реактивността
рапсода рафинирам, -аш реактор; реактори, (два и т.н.)
рапсодия; рапсодии рафиниран реактора
рапър; рапъри, (двама и т.н.) рафиниране реакторен, реакторния(т),
рапъри рафинйраност. рафинираностга реакторна, реакторно;
рапърка рафия; рафии реакторни
рапърски рафт, -ът, -а; рафтове, (два и т.н.) реакционен, реакционния(т),
раса рафта реакционна, реакционно;
расизъм, расизмът, расизма рафтинг реакционни
расист; расиста, (двама и т.н.) рахат реакционёр; реакционёри, (двама
расиста рахйт и т.н.) реакционёри
расистка рахитйзъм, рахитйзмът, реакционёрка
расистки рахитйзма реакционёрски
расна, -еш рахитйк; рахитйци, (двама и т.н.) реакционёрство
распене рахитици реакционност, реакционността
расо; раса рахитичен, рахитйчния(т), реакция; реакции
рДсов рахитйчна, рахитйчно; реал; реали, (два и т.н.) реала
раста, -ёш рахитйчни реален, реалния(т), реална,
растёж рахитйчка реално; реални
растежен, растёжния(т), рационален, рационалния(т), реализатор; реализатори, (двама
растёжна, растёжно; растёжни рационална, рационашю; и т.н.) реализатори
растёве рационални реализаторка
растёние рационализатор; реализаторски
растениевъд; растениевъди, рационализатори, (двама и т.н.) реализация; реализации
(двама и т.н.) растениевъди рационализатори реализирам (се), -аш
растениевъден, рациоиализаторка реализиран
растениевъдния(т), рационализаторски реализиране
растениевъдна, растениевъдно; рационализаторство реализъм, реалйзмът, реализма
растениевъдни рационализация; реалист: реалйсти, (двама и т.н.)
растениевъдство рационализации реалиста
растер; растери, (два и т.н.) рационализирам, -аш реалистичен, реалистйчния(т),
растера рационализиран реалистйчна, реалистйчно;
растеров рационализйране реалистйчни
растителен; растйтелния(т), рационализъм, рационализмът. реалистически
растителна, растително; рационализма реалистйчност, реалистичността
растителни рационалист; рационалйсти, реалистка
растителнозащитен; (двама и т.н.) рационалйсти реалия; реалии
растйтелнозащйтния(т), рационалистичен, реалност, реалността
растйтелнозащйтаа, рационалистачния(т), реаниматор; реаниматори,
растителнозащитно; рационалистична, (двама и т.н.) реаниматори
растителнозащитни рационалистично; реанимационен,
растителност, растителността рационалистйчни реанимационния(т),
ратай, -ят, -я; ратаи, (двама и рационалистически реанимационна,
т.н.) ратаи рационалистка реанимационно;
ратайкйня рационалност, рационалността реанимационни
ратайски рачёл; рачёли, (два и т.н.) рачёла реанимйция; реанимации
ратайствам, -аш рачешката реанимйрам, -аш
ратайстване рачешки реанимиране
ратайство рачи, рачия(т), рача, раче; рачи реанимббил; реанимобили, (два и
ратен, ратния(т), ратна, ратно; рая т.н.) реанимобила
ратни ре рёбалканизация
ратификационен, реабилитация; реабилитации ребрандйрам, -аш
ратафикационния(т), реабилитирам (се), -аш ребрандйране
ратификационна, реабилитиран рёбрен, рёбрения(т), рёбрена,
ратификационно; реабилитиране рёбрено;рёбрени
ратификационни реагёнт; реагенти, (два и т.н.) ребрест
ратификация; ратификации реагента ребро; ребра
ратифицирам, -аш реагирам, -аш рёбром
ратифициране реагиране рёбус; рёбуси, (два и т.н.) рёбуса
ратник; ратници, (двама и т.н.) реактив; реактйви, (два и т.н.) ребърцё; ребърца
ратници реактива рев, -ът, -а; ревовё, (два и т.н.) рёва
редакторка
р е в а , -ёш ревнивци регионални
реваксинация; реваксинации ревнйвка
реваксинирам, -аш регноналност, регионалностга
ревнйвост, ревнивости регистратор; регистратори,
реваксинирано ревпйтел, -ят, -я; ревнители,
ревалвация (двама и т.н.) регистратори
(двама и т.н.) ревнители регистраторка
ревалоризация ревнйтелка
реване регистраторски
рёвност, ревността регистратура
реване; реванёта рёвностен, рёвностния(т),
реванш; реванши, (два и т.н.) регистрационен,
рёвностна, ревностно; регистрационния(т),
реванша рёвностни регистрационна,
реваншизъм, реваншизмът, ревнувам, -аш
реваншизма регистрационно;
ревнуване регистрационни
реванширам се, -аш револвёр; револвёри, (два и т.н.)
реваншйране регистрация; регистрации
револвёра регистрйрам (се), -аш
реваншист; реваншиста, (двама и револвёрен, револвёрния(т),
т.н.) реваншиста регистрйране
револвёрна, револвёрно; регйстров
реваншистка револвёрни
реваншистки регйстър; регистри, (два и т.н.)
револвйрам, -аш регистъра
реввам, -аш револвйране
рёвване реглйж; реглажи, (два и т.н.)
революционен, реглажа
рёвен; рёвени, (два и т.н.) рёвена револющтонния(т),
ревёр; ревёри, (два и т.н.) ревёра регламёнт; регламёнти, (два и
революционна, революционно; т.н.) регламёнта
реверанс; реверанси, (два и т.н.) революционни
реверанса регламентация; регламентации
революционер: революционёри, регламёнтен, регламёнтния(т),
ревешката и ревешком (двама и т.н.) революционёри регламёнтна, регламёнтно;
ревизионен, ревизионния(т), революционёрка регламёнтни
ревизионна, ревизионно; революциопёрски
ревизионни регламентйрам, -аш
революционизйрам, -аш регламентиран
ревизионйзъм, ревизионизмът, революционизйране
ревизионизма
регламентйране
революционно-демократически регламентйраност,
ревизионист; ревизиониста, революционно-освободителен,
(двама и т.н.) ревизиониста регламентираността
революционно- реглан
ревизиопистйчен, освободйтелния(т), регрёс
ревизионистйчния(т), революционно-освободйтелна,
ревизионистйчна, регрёсен, регрёсния(т), рефёсна,
революционно-освободйтелно; рефёсно; рефёсни
ревизионистачно; революционно-освободителни
ревизионистични
регресивен, регресйвния(т),
революционное г. рефеейвна, рефеейвно;
ревизионистка революционности
ревизионйстки рефеейвни
революция; революции регресйвност, рефесивността
ревизирам, -аш ревю; ревюта
ревизиран регреейрам, -аш
регал; регали, (два и т.н.) регапа регреейране
ревизиране регалия; perà®m
ревизия; ревизии регрёсия; рефёсии
регата регулатор; регулатори, (два и т.н.)
ревизор; ревизори, (двама и т.н.) рёге
ревизори регулатора
регенерат; perenepà™, (два и т.н.) регулацийнен, регулационния(т),
ревизорка регенерата
ревизорски регулационна, регулационно;
регенеративен, регулационни
рёвла регенератйвния(т),
ре влив регулация; регулации
регенеративна, регенеративно; регулйрам, -аш
ревлйвост, ревливостта регенератавни регулйран
рёвльо; рёвльовци, (двама и т.н.) регенератор; регенератори, (два
рёвльовци
регулиране
и т.н.) pereHepàTopa регулировка у
ревматизъм; ревматизмът, регенерация; регенерации
ревматизма регулировчик; регулировчици, ш
регенерирам, -аш (двама и т.н.) регулировчици
ревматичен, ревматачния(т), регенерйране регулировъчен,
ревматична, ревматично; регёнт; регёнти, (двама и т.н.)
ревматични регулировъчния(т),
регёнти регулировъчна, регулировъчно;
ревматойден, ревматойдния(т), регёнтски регулировъчни
ревматоидна, ревматоидно; регёнтствам, -аш
ревматойдни ред, -ът, -а; редовё, (два и т.н.) рёда
регёнтство; регёнтства редактйрам, -аш
ревматология регион; региони, (два и т.н.)
рёвна, -еш редактйране
региона редактор; редактори, (двама и т.н.)
ревнйв регионален, регионалния(т), редактори
ревнйвец; ревнивци, (двама и т.н.) регионална, регионално; редакторка
553
редакторски
редакторски резачен, резачния(т), резачна, резонаторни
редакторство резачно; резачни резбнен, резонния(т), резонна,
редакционен, редакционния(т), резачка резонно; резонни
редакционна, редакционно; резбк резонйрам, -аш
редакционни резбар, -ят, -я; резбари, (двама и резонйране
редакция; редакции т.н.) резбари резоньор; резоньори, (двама и т.н.)
рёден, рёдния(т), рёдна, рёдно; резбарски резоньори
рёдни резбарство резоньбрски
редёне резбован резоньорствам, -аш
рёдингот; рёдинготи, (два и т.н.) резбомёр; резбомёри, (два и т.н.) резоньорстване
рёдингота резбомёра резоньорство
редйца резё; резёта резорбирам (се), -аш
редкозъб резеда резорбйране
редкокос резедав резорбция; резорбции
рёдколёгия; рёдколёгии резекйя резултанта
редколйст резёкция; резекции резултантен, резултантния(т),
редкопръет рёзен; рёзени, (два и т.н.) рёзена резултантна, резултантно;
реши к рёдници, (двама и т.н.) резёрв; резёрви, (два и т.н.) резултантни
рёдници резёрва резултат; резултати, (два и т.н.)
рёднически резёрва резултата
рёдов резерват; резервата, (два и т.н.) резултатен, резултат1шя(т),
редовен, редовния(т), редовна, резервата резултатна, резултатно;
редовно; редовни резервация; резервации резултатни
редови резёрвен, резёрвния(т), резёрвна, резултатйвен, резултатйвния(т),
редовност, редовността резервно; резервни резултативна, резултативно;
рёдом резервйрам, -аш резултативни
редосеялка резервирам се, - аш резултатност, резултатността
редувам (се), -аш резервиран резултйрам, -аш
редуване резервйране резултйране
редуктор; редуктори, (два и т.н.) резервйраност, резервираността резус-фактор
редуктора резервйст; резервиста, (двама и резюмё; резюмёта
редукторен, редукторния(т), т.н.) резервиста резюмирам, -аш
редукторна, редукторно; резервоар; резервоари, (два и резюмйране
редукторни т.н.) резервоара рёимбурсйрам, -аш
редукционен, редукционния(т), резервоарен, резервоарния(т), рёимбурсйран
редукционна, редукционно; резервоарна, резервоарно; реимбурсйране
редукционни резервоарни рёимнлантацня; реимплантации
редукция; редукции резёц; резци, (два и т.н.) резёца рёимплантйрам, -аш
редундантен, редундантния(т), резигнация рёимплантйране
редундантна, редундантно; резидёнт; резидёнти, (двама и т.н.) реимунизация; реимунизации
редундантни резидёнти рёимунизйрам, -аш
редундантност, редундантностга резидёнция; резиденции рёимунизйран
редупликация резистёнтност, резистентността рёимунизйране
редут; редути, (два и т.н.) редута резистёнция реинкарнации; реинкарнации
редуцйрам (се), -аш резйстор; резистори, (два и т.н.) рейв
редя (се), -шп резистора рёйвмузика*
рёекспорт резйтба рёйвпарти*
реекспортирам, -аш резка рейд, -ът, -а; рёйдове, (два и т.н.)
рёекспортйране резлйв рёйда
рёене резлйвост, резливостга рейдов
режа, -еш рёзна, -еш и рязна рёйка
режиен, режййния(т), режийна, резолйрам, -аш рёйки
режийно; режийни резолйране рёйкисеанс*; рёйкисеанси, (два и
режим; режими, (два и т.н.) резолюция; резолюции т.н.) рёйкисеанса
режима резбн рёйкитерапия*
режисирам, -аш резонанс; резонанси, (два и т.н.) рёйнджър; рёйнджъри, (двама и
режисиране резонанса т.н.) рёйнджъри
режисура резонансен, резонансния(т), рёйнджърски
режисьор; режисьори, (двама и резонансна, резонансно; рейнски
т.н.) режисьори резонансни рейс, -ът, -а;'рёйсове, (два и т.н.)
режисьбрски резонатор; резонатори, (два и рёйса
режисьорство т.н.) резонатора рёйсов
рёзаика резонаторен, резонаторния(т), рёйтннг; рейтинги, (два и т.н.)
резач; резачи, (двама и т.н.) резачи резонаторна, резонаторно; рёйтанга
554
рендосвач
рейтингов реконвалесцёнтно; релация; релации
река реконвалесцёнтни релё; релёта
рекй, -ёш реконвалесцёнция релевантен, релевантния(т),
рекапитулация; рекапитулации реконструирам, -аш релевантна, релевантно;
реквиём; реквиёми, (два и т.н.) реконструйран релевантни
реквиёма реконструйране релёен, релёйния(т), релёйна,
реквизирам, -аш реконструктивен, релёйно;релёйни
реквизйране реконструктйвния(т), релёф; релёфи, (два и т.н.) релёфа
реквизит; реквизита, (два и т.н.) реконструктйвна, релефен, релёфния(т), релёфна,
реквизита реконструктйвно; релёфно; релёфни
реквизйтор; реквизйтори, (двама реконструктйвни релёфност, релефностга
и т.н.) реквизйтори реконструкция; реконструкции религиозен, религиозния(т),
реквизиционен, рекорд; рекорда, (два и т.н.) религиозна, религиозно;
реквизиционния(т), рекорда религиозни
реквизиционна, реквизиционно; рекорден, рекордния(т), религибзиост, религиозността
реквизиционни рекордна, рекордно;рекордни релйгия; религии
реквизиция; реквизйции рекордер; рекордери, (два и т.н.) релйква
рёкет рекордера релйкт; релйкта, (два и т.н.)
рекетйрам, -аш рекордйст; рекордиста, (двама и реликта
рекетйран т.н.) рекордйсти релйктов
рекетйране рекордистка рёлса
рекетьбр; рекетьори, (двама и т.н.) рекордьор; рекордьори, (двама и рёлсов
рекетьори т.н.) рекордьори ремарка
рекетьорски рекордьбрка ремаркё; ремаркёта
реклама рекреация ремй; ремйта
рекламация; рекламации ректификация ремйкс; ремйкси, (два и т.н.)
реклймен, рекламния(т), ректифицйрам, -аш ремикса
рекламна, рекламно; рекламни ректифицйране ремилитаризация
рекламирам, -аш рёктор; рёктори, (двама и т.н.) рёмилитаризйрам (се) , -аш
рекламйрап рёктори рёмилитаризйране
рекламиране ректорат; ректората, (два и т.н.) ремннисцёнция; реминисцёнции
рекламйст; рекламйстн, (двама и ректората ремйсия; ремйсии
т.н.) рекламиста рёкторскя рембнт; ремонта, (два и т.н.)
рекламно-справбчен, рёкторствам, -аш ремонта
рекламно-справбчния(т), рёкторство ремонтен, ремонтния(т),
рекламно-справочна, ректоскоп; ректоскопи, (два и ремонтна, ремонтно; ремонтни
рекламно-справочно; т.н.) ректоскопа ремонтйрам, -аш
рекламно-справочни ректоскопия; ректоскопйи ремоитйран
рекламодател1, -ят, -я; рёктум; рёктуми, (два и т.н.) ремонтйране
рекламодатели, (двама и т.н.) рёктума рембнтно-възстановйтелен,
рекламодатели (лице) рёкултивация ремонтно-възстановйтелния(т),
рекламодател2, -ят, -я; рёкултивйрам, -аш рембнтао-възстановйтелна,
рекламодатели, (два и т.н.) рёкултивйран ремонтно-възстановйтелно;
рекламодателя (нелице) рёкултивйране ремонтно-възстановйтелни
реклам одателей рёкция; рёкции рембнтно-механйчен,
рекламоносйтел, -ят, -я; релаксант; релаксанта, (два и т.н.) ремонтно-механйчния(т),
рекламоносйтели, (два и т.н.) релаксанта ремонтао-механйчна,
рекламоносителя релаксйция ремонтно-механйчно;
рекогносцйрам, -аш релаксирам, -аш ремонтно-механйчни
рекогносцйране релаксйране ремонтно-стройгелен,
рекогносцировка релатйвен, релатйвния(т), рембнтао-стройтелния(т),
рекогносцировъчен, релатавна, релатйвно; ремонтно-стройтелна,
рекогносцировъчния(т), релатйвни ремонтно-стройтелно;
рекогносцировъчна, релативйзъм, релатавйзмът, ремонтно-стройтелни
рекогносцировъчно; релативйзма рембнтно-технйчески
рекогносцировъчни релативйст; релатавйста, (двама рёмък; рёмъци, (два и т.н.)
реколта и т.н.) релатавйста рёмъка
рекомендация; рекомендации релативистйчеи, рёмъчен, рёмъчния(т), рёмъчна,
рекомендйрам, -аш релативистйчния(т), рёмъчно; рёмъчни
рекомендйране релатавистйчна, рендё; рендёта
рекомпенсация: рекомленсации релативистйчно; рендосам, -аш
реконвалесцёнтен, релатавистйчни рендбсвам, -аш
реконвалесцёнтния(т), релативйстка рендбсване
реконвалесцёнтна, релативност, релативността ренлосвач: рендосвачи, (двама и
555
рендосвам
т.н.) рендосвани репарйране репрйз; репрйзи, (два и т.н.)

рендосвачка репатриант; репатрианта, (двама репрйза
ренегат; ренегати, (двама и т.н.) и т.н.) репатрианта ренрйза
ренегати репатриация; репатриации репризйрам, -аш
ренегатка репатрйрам , -аш репризйране
ренегатски репатрйране репродуктйвен,
ренегатство репатрирай репродуктавния(т),
ренесанс репей, -ят, -я; репей, (два и т.н.) репродуктивна, репродуктивно;
ренесансов рёпея репродуктивни
ренета репелёнт репродуктор1; репродуктори,
ренб; рена репер; рёпери, (два и т.н.) репера (двама и т.н.) репродуктори
реноме; реномета репертоар, -ът, -а; репертоари, (лице)
реномиран (два и т.н.) репертоара репродуктор2; репродуктори, (два
рента репертоарен, репертоарния(т), и т.н.) репродуктора (нелице)
рентабилен, рентабйлния(т), репертоарна, репертоарно; репродукция; репродукции
рентабилна, рентабилно; репертоарни репродуцйрам, -аш
рентабилни репетйрам, -аш репродуцйране
рентабилност, рентабилността репетйране република
рент-а-кар репетйтор; репетатори, (двама и републиканец; републиканци,
рентген: рентгени, (два и т.н.) т.н.) репетатори (двама и т.н.) републиканци
рентгена репетйторка ренубликанка
рентгенизация репетиционен, репетиционния(т), републикански
рёнтгенов репетиционна, репетиционно; репутация; репутации
рентгенограма репетиционни рёпча се, -иш
рентгенографйя; репетйция; репетиции рёпчене
рентгенографии репеш&ж; репешажи, (два и т.н.) реей
рентгенодиагностика репешажа рёсане
рентгенолог; рентгенолози, репица реей (3 л.)
(двама и т.н.) рентгенолози репичен, рёпичния(т), репична, ресйст
рентгенология репично; репични ресна
рентгеноскопйя; рентгеноскопии репичка реснат
рентгенотерапия реплика реснйца
рёнтгеиочувствйтелност, репликйрам , -аш ресор; ресори, (два и т.н.) ресора
рёнтгеночувствителността репликйране ресорен, ресорния(т), ресорна,
рентен, рёнтния(т), рёнтна, реполитизация ресорно; ресорни
рёнтно; рёнтни репортаж; репортажи, (два и т.н.) респёкт
рентиер; рентиери, (двама и т.н.) репортажа респектйвен, респектавния(т),
рентиери репортажен, репортажния(т), респективна, респектйвно;
рентиёрка репортажна, репортажно; респективни
рентиёрски репортажни респектйрам, -аш
рентиерство репортёр; репортёри, (двама и т.н.) ресиектйране
рентирам се, -аш репортери респиратор; респиратори, (два и
рснтйране репортерка т.н.) респиратора
реорганизатор; реорганизатори, репортёрски респираторен, респираторния(т),
(двама и т.н.) реорганизатори репортёрство респираторна, респираторно;
р е о р г а н и за т о р а репрезентант; репрезентанта, респираторни
реорганизация; реорганизации (двама и т.н.) репрезентанта респирация
реорганизйрам (се), -аш репрезентатйвен, реставратор; реставратори,
реорганизйран репрезентатавния(т), (двама и т.н.) реставратори
реорганизйране репрезентативна, реставраторка
реостат; реостати, (два и т.н.) репрезентативно; реставраторски
реостата репрезентативни реставраторство
реост&тен, реостатния(т), репрезентатйвност, реставрационен,
реостатна, реостатно; репрезентативностга реставрационния(т),
реостатни репрезентация; репрезентации реставрационна,
реотан; реотани, (два и т.н.) репрезентйрам (се), -аш реставрационно;
реотана репресйвен, репресйвния(т), реставрационни
реот&нов репресивна, репресивно; реставрация, реставрации
репарации (само в мн.ч.) репресивни реставрйрам, -аш
репарационен, репресйвност, репресивностга реставрйран
репарационния(т), репресйрам, -аш реставрйране
репарационна, репарационно; репресйран рестарт
репарационни репресйране рестартйрам , -аш
репарйрам , -аш репрёсия; репрёсии рестартйране
556
реципрочен
реституирам, -аш ретушёр; ретушори, (двама и т.н.) реформйстки
реституиран ретушори рефракция; рефракции
реституиране ретушорка рефрён; рефрёни, (два и т.н.)
реститутски рефер; рефери, (двама и т.н.) рефрёна
реституцибиеи, рефери рехабилитатор; рехабилитатори,
реституционния(т), реферат; реферата, (два и т.н.) (двама и т.н.) рехабилитатори
реституционна, реституционно; реферата рехабилитаторка
реституционни рефератйвен, рефератйвния(т), рехабилитационен,
реституция рефератйвна, рефератавно; рехабилитационния(т),
ресто рефератйвни рехабилитационна,
ресторант; ресторанти, (два и т.н.) референдум; референдуми, (два рехабилитационно;
ресторанта и т.н.) референдума рехабилитационни
ресторантски референт'; референти, (двама и рехабнлитация
ресторантьор; ресторантьори, т.н.) референта (лице) рёхав
(двама и т.н.) ресторантьори референт2; референта, (два и т.н.) рёхавост, рехавосгга
ресторантьбрка референта(нелице) рецензент; рецензёнти, (двама и
рестораитьорски референтна т.н.) рецензёнти
ресторант ьорство референция; референции рецензентка
рестриктйвен, рестриктивния(т), реферйрам, -аш рецензёнтски
рестриктивна,рестриктивно; реферйране рецензйрам, -аш
рестриктивнн рёферски рецензйране
рестрикция; рестрикции рёфинансйрам, -аш рецёнзия; рецензии
ресурс; ресурси, (два и т.н.) рёфинансйране рецёпта
ресурса рефлёкс; рефлекси, (два и т.н.) рецёптен, рецёптния(т),
ретардация; ретардации рефлекса рецёптна, рецёптно;рецёптни
рётина рефлёксен, рефлёксния(т), рецептивен, рецептйвния(т),
реторика и риторика рефлёксна, рефлёксно; рецептивна, рецептивно;
реторичен, реторйчния(т), рефлёксни рецептйвни
реторична, реторично; рефлексивен, рсфлексйвния(т), рецёптор; рецёптори, (два и т.н.)
реторични, и риторичен рефлексивна, рефлексивно; рецёптора
реторйческии риторически рефлексйвни рецёпторен, рецёпторния(т),
реторйчност, реторичността, и рефлёксия; рефлёксии рецёпторна, рецёпторно;
риторйчност рефлексология рецёпторни
реторта рефлёксотерапевтйчен, рецептура
ретранслатор; ретранслатори, рефлёксотерапевтачния(т), рецептуреи, рецептурния(т),
(два и т.н.) ретранслатора рефлёксотерапевтачна, рецептурна, рецептурно;
ретранслационеп, рефлёксотерапевтачно; рецептурни
ретранслационния(т), рефлёксотерапевтачни рецептурннк; рецептурници,
ретранслационна, рефлёксотерапия (два и т.н.) рецептурника
ретранслационно; рефлектйрам, -аш рецепционйст; рецепционйсти,
ретранслационни рефлектйрапе (двама и т.н.) рецепционйсти
ретранслация; ретранслации рефлектор; рефлёктори, (два и рецепционйстка
ретранслйрам, -аш т.н.) рефлёктора рецёпция; рецёпции
ретранслйране рефлёкторен, рефлёкторния(т), рецесйвен, рецесйвния(т),
ретро рефлёкторна, рефлёкгорно; рецесйвна, рецесйвно;
ретроград; ретрограда, (двама и рефлёкторни рецесйвни
т.н.) ретрограда реформа рецёсня; рецёсии
ретрограден, ретроградния(т), реформатор; реформатори, рецидив; рецидиви, (два и т.н.)
ретроградна, ретроградно; (двама и т.н.) реформатори рецидйва
ретроградни реформаторка рецидивйзъм, рецидивйзмът,
ретрогр&дност, ретроградностга реформаторски рецидивизма
ретроградство реформаторство рецидивйрам, -аш
ретроснектйвен, реформация; реформации рецидивйране
ретроспектйвния(т), реформен, реформения(т), рецидивйст; рецидивиста, (двама
ретроспективна, реформена, реформено; и т.н.) рецидивиста
ретроспективно; реформени рецидивистка
ретроспективни реформйзъм, реформйзмът, рециклйрам, -аш
ретроспсктйвност, реформизма рециклйран
ретроспективността реформйрам (се), -аш рециклиране
ретроспекция; ретроспекции реформйран рециклируем
ретуш; ретуши, (два и т.н.) ретуша реформйране реципиент; реципиёнта, (двама и
ретушйрам. -аш реформйст; реформиста, (двама т.н.) реципиёнта
ретушйране и т.н.) реформиста реципрйчен, реципрочния(т),
ретушировка реформйстка реципрочна, реципрочно;
557
реципрочен
реципрочни рйбешки рймлянка

реципрбчност, реципрочността рйби, рйбия(т), рйбя, рйбе; рйби рймокатолйчески
рецитал; рецитали, (два и т.н.) рйбица рймски
рецитала рйбник; рйбници, (два и т.н.) римувам, -аш
рецит&тор; рецитатори, (двама и рибника рйна, -еш
т.н.) рецитатори рибностопански ринг, -ът, -а; рингове, (два и т.н.)
рецит&торка рибовйден, рибовйдния(т), рйнга
рецитация; рецитации рибовйдна, рибовйдно; рйнгов
рецитирам, -аш рибовйдни рйнене
рецитйране рибовъд; рибовъди, (двама и т.н.) ринйт; ринйти, (два и т.н.) ринйта
реч рибовъди ринопластика
рёчев рибовъден, рибовъдния(т), рйнофарингйт; рйнофарингйти,
рёчен, рёчния(т), речна, речно; рибовъдна, рибовъдно; (два и т.н.) рйнофарингйта
речни рибовъдни рипам, -аш
речитатйв; речитатйви, (два и рибовъдство рйпане
т.н.) речитатива риболбв рйпвам, -аш
речитатйвен. речитатйвния(т), риболовен, риболовния(т), рйпване
речитатйвна, речитатйвно; риболовна, риболовно; рйпна, -еш
речитатйвни риболовни рипс, -ът, -а
рёчник; речници, (два и т.н.) риболовец; риболовци, (двама и рйпеен, рйпсения(т), рипсена,
речника т.н.) риболовци рйпеено; рипсени
речникар, -ят, -я; речникари, риболовски рис, -ът, -а; рйсове, (два и т.н.) рйса
(двама и т.н.) речникари риболовство риск, -ът, -а; рйскове, (два и т.н.)
речникйрски рибонуклейнов рйска
речннкарство рибонреработвателен, рйсков
речников рибопреработвателния(т), рискован
речовйт рибопреработвателна, рискованост, рисковаността
речовйтост, речовитостта рибопреработвателно; рискувам, -аш
реша (се), -иш рибопреработвателни рискуване
реша (се), -йш риванол рйсов
решавам (се), -аш рйган рисувален, рисувалния(т),
решаване риголвам. -аш рисувална, рисувално;
рёшене рид, -ът, -а; ридове, (два и т.н.) рйда рисувални
решение ридаене рисувам, -аш
решетест ридание рисуване
решетка ридая, -еш рисувателен, рисувателния(т),
решето рйене рисувателна, рисувателно;
решётьчен, решётъчния(т), риж рисувателни
решетъчна, решетъчно; рйжав рисувач; рисувачи, (двама и т.н.)
решетъчни рйжика рисувачи
решймост, решимостта рйжки рисувачка
решйтелен, репштелния(т), рижобрад рисунка
решителна, решително; рйза рисунък; рисунъци, (два и т.н.)
решителни рйзлинг рисунъка
решйтелност, решителността рйзница рйтам, -аш
рёя (се), -еш ризон рйтане
риалити ризото рйтаница
риалитишоу*; риалитишоута рикошет; рикошети, (два и т.н.) рйтанки (само мн.ч.)
рйба рикошета рйтвам, -аш
рибар', -ят, -я; рибари, (двама и рикошетен, рикошетния(т), рйтване
т.н.) рибари (лице) рикошетна, рикошетно; рйтла
рибар2, -ят, -я; рибари, (два и т.н.) рикошетни ритлйв
рибаря(нелице) рикошйрам, -аш рйтмика
рибарка рйкша ритмйчен, ритмйчния(т),
рибарник; рибарници, (два и т.н.) рйло; рила ритмична, ритмично; ритмични
рибарника рйлеки ритмйчески
рибарница рйма ритмичност, ритмичността
рибарски римейк; римейкове, (два и т.н.) ритмопластика
рибарство римейка ритмувам, -аш
рибарче, рибарчета рймен, рймния(т), рймна, рймно; ритмуване
рйбен', рйбения(т), рибена, рймни рйтна, -еш
рйбено; рйбени римеса ритнйк; ритнйци, (два и т.н.)
рйбен2, рйбния(т), рйбна, рйбно; рймлянин; рймляни, (двама и т.н.) ритника
рибни римляни ритийтопка
558
ро зо п р о и зв о д и тел
ритнитопковец; ритнитопковци, рога родоотстъпнически
(двама и т.н.) ритнитопковци рог&т родоотстъпничество
ритнйшапка рогатка родоотстъпничка
ритон; ритони, (два и т.н.) ритона рогач; рогачи, (два и т.н.) рогача родбпец; родопци, (двама и т.н.)
рйтор; рйтори, (двама и т.н.) роглеет родопци
рйтори рогов род6н ка
риторика и реторика роговйден, роговйдния(т), родопски
риторичен, риторйчния(т), роговйдна, роговидно; родопчанин; родопчани, (двама и
риторйчна, риторично; роговйдни т.н.) родопчани
риторични, и реторичен роговица родопчанка
риторически и реторйчески рогозка родословен, родословния(т),
риторйчност, риторичността, и рогоносец; рогоносци, (двама и родословна, родословно;
реторйчност т.н.) рогоносци родословни
ритуал; ритуали, (два и т.н.) рогонйска родословие
ритуала рогче; рогчета рбдствен, родствения(т),
ритуален, ритуалния(т), род, -ът, -а; родове и родове, (два родствена, родствено;
ритуална, ритуално; ритуални и т.н.) рода родствени
ритуалност, ритуалността род* рбдственик; родственици, (двама
рйтъм; рйтми, (два и т.н.) рйтъма родеене и т.н.) родственици
рйтъмеи, рйтьмния(т), рйтьмна, рбден, родния(т), родна, родно; рбдственица
рйтъмно; рйтъмни родни родство
риф, -ът, -а; рйфове, (два и т.н.) родёо; родёа родя (се), -йш
рифа родея се, -еш роене
рйфов родйлен, родйлния(т), родйлна, рбжба
рйцар, -ят, -я; рйцари, (двама и т.н.) родйлно;родилни
рицари рождён, рождёния(т), рождёна,
родйлка рождёио; рождёни
рйцарски родина рождёние
рйцарство родинознание
рицйн рожденик; рождёници, (двама и
родйтба т.н.) рождёници
рицинов родйтел, -ят, -я; родйтели, (двама рожденица
рйя, -еш и т.н.) родйтели рождёствен, рождёствения(т),
роб, -ът, -а; роби, (двама и т.н.) роби родйтелен, родйтелния(т),
рбба рождествена, рождёствено;
родйтелна, родйтелно; рождёствени
робёр; робёри, (два и т.н.) робёра родйтелни рождественски
робйня родйтелка
робйя; робии рожков; рожкови, (два и т.н.)
родйтелски рожкова
робовладелец; робовладелци, родйтелство роза
(двама и т.н.) робовладелци роднйна розариум; розариуми, (два и т.н.)
робовладелски роднйнски розариума
робовладёлство роднйнство розёта
робовладелчески родов розётка
робот; роботи, (два и т.н.) робота родовйт розмарйн
роботизация; роботизации родовйтост, родовитостта розмарйнов
роботизйрам (се), -аш родовообщинен, розобёр; розобёри, (два и т.н.)
роботизйране родовообщйнния(т), розобёра
роботика родовообщйнна, розов
робски родовообщйнно; розоварен, розоварния(т),
робство; робства родовообщйнни розоварна, розоварно;
робувам, -аш рододендрон; рододендрони, (два розоварни
робуване и т.н.) рододендрона розоварене
ров, -ът, -а; ровове, (два и т.н.) рова родолюбец; родолюбци, (двама и розоварна
роввам, -аш т.н.) родолюбци
рбвване розоварница
родолюбйв розовёене
ровене родолюбйвост, родолюбивостта розовёя (се), -еш
ровйчкам (се), -аш родолюбие розовин^
ровйчкаие родолюбка
ровкав розовичък, розовичкия(т),
рбдом розовичка, розовичко;
ровкавост, ровкавостта родоначалник; родоначалници, розовички
рбвкост,ровкостта (двама и т.н.) родоначалници
ровна, -еш розово-бял, розово-бёлия(т),
родоначалница розово-бяла, розово-бяло;
ровък, ровкия(т), ровка, ровко; родоначалничка розово-бёли
ровки родоотстъпник; родоотстьпници, розово-сйн
рови (се), -иш (двама и т.н.) родоотстьпници розопроизводйтел1, -ят, -я;
рог, -ът, -а; рогове и рога, (два и т.н.) родоотстъпница розопроизводители, (двама и
559
рбзонрои зводй тел
т.н.) розопроизводители (лице) романтични ротационен, ротационния(т),

розопроизводйтел2, -ят, -я; романтйчески ротационна, ротационно;
розопроизводители, (два и т.н.) романтичка ротационни
розопроизводителя (нелице) романтйчност, романтичността ротация; ротации
розопроизводйтелен. ромб, -ът, -а; ромбове, (два и т.н.) ротвайлер; ротвайлери, (два и т.н.)
розопроизводйтелния(т), ромба ротвайлера
розопроизводителна, ромбйчен, ромбйчния(т), ротен, ротния(т), ротна, ротно;
розопроизводително; ромбйчна, ромбйчно; ромбйчни ротни
розопроизводителни ромбовиден, ромбовйдния(т), ротмистър; ротмистри, (двама и
рбзопроизводйтелка ромбовидна, ромбовидно; т.н.) ротмистри
розопроизводство ромбовидни ротонда
рой, -ят, -я; роеве, (два и т.н.) роя ромбойд; ромбойди, (два и т.н.) ротор; ротори, (два и т.н.) ротора
рок, -ът, -а ромбоида роторен, роторния(т), роторна,
рокада ромбойден, ромбойдния(т), роторно; роторнн
рдкгрупа* ромбойдна, ромбойдно; роуминг
рокендрол ромбойдни рохав
рокер; рокери, (двама и т.н.) ромеец; ромёйци, (двама и т.н.) рохкав
рокери ромёйци рохкавост, рохкавостта
рокерски ромёй, -ят, -я; ромеи, (двама и т.н.) рохък, рохкня(т), рохка, рохко;
рокзвезда* ромёи рохки
рокировка ромейка роша (се), -иш
рбкклуб*, -ът, -а; рокклубове, (два ромёйски рошав
и т.н.) рокклуба ромка рошавогл&в
рокконцёрт*; рокконцёрти, (два ромол рошавост, рошавостта
и т.н.) рокконцёрта ромолене рбшене
рокля ромоля, -йш рошла
рбкмузика* ромон рошльо; рошльовци, (двама и т.н.)
рококо ромонене и ромонёне рошлъовци
рокбнера* ромонлйв роя се, -йш
рокпевец*; рокпевцй, (двама и ромоня, -иш, и ромоня рояк; рояци, (два и т.н.) рояка
т.н.) рокпевцй ромоня, -йш, и ромоня роял; рояли, (два и т.н.) рояла
рокфестивал*; рокфестивали, (два рймски роялйзъм, роялйзмът, роялизма
и т.н.) рокфестивала роначка роялйст; роялиста, (двама и т.н.)
рокфор рбндо роялйста
роле; ролёта ронене роялйстка
ролев ронлйв роялйстки
ролер; ролери, (два и т.н.) ролера ронлйвост, ронливостта рубашка
ролетка роня (се), -иш рубеола
рблка ропот рубйн; рубини, (два и т.н.) рубина
ролков роптаене рубйнен, рубйнения(т), рубйнена,
роля роптание рубинено; рубинени
ром1, -ът, -а; роми, (двама и т.н.) роптая, -еш рувиненочервен,
роми (лице) роса рубйненочервёния(т),
ром2, -ът, -а; ромове, (два и т.н.) росен рубйненочервёна,
рома (нелице) росен, росния(т), роена, роено; рубйненочервёно;
ром&н; романи, (два и т.н.) росни рубйненочервёни
романа росёне рубйнов
романизация росенов рубла
романизйрам (се), -аш роей (3 л.) рубрика
романизйране ростбиф; роетбифи, (два и т.н.) рубрикациоиен,
романист; романйсти, (двама и ростбифа рубрикационния(т),
т.н.) романиста рота рубрнкационна,
романистика ротарианец; ротарианци, (двама рубрикационно; рубрикациошш
романс; романси, (два и т.н.) и т.н.) ротарианци рубрикация; рубрикации
романса ротариански рубрикйрам, -аш
ромапски ротарнанство рубрикйране
романски ротатйвен, ротатйвния(т), ругаене
романтизъм, романтизмът, ротатйвна, ротатавно; ругание
романтизма ротативни ругйтел, -ят, -я; ругатели, (двама и
романтик, романтици, (двама и ротатйвка т.н.) ругатели
т.н.) романтици ротатор; ротатори, (два и т.н.) ругателен, ругателния(т),
романтика ротатора ругателна, ругателно;
романтйчен, романтачния(т), ротацйзъм, ротацйзмът, ругателни
романтична, романтично; ротацизма ругателка
560
ръж дйвочервён
ругателски румен, румения(т), румена, румено; русофйли
ругателство; ругателства румени русофйлка
ругатня руменёене русофйлски
ругая, -еш руменёц русофйлство
руда и руда руменёя, -еш русофоб; русофоби, (двама и т.н.)
рудар, -ят, -я; рудари, (двама и т.н.) руменина русофоби
рудари руменост, румеността русофобка
рударски руминглйст, -ът, -а; русофобски
рударство руминглйстове, (два и т.н.) русофббство
руден, рудния(т), рудна, рудно; руминглйста рустика
рудни румсървис рутене
рудимент; рудимента, (два и т.н.) румънец; румънци, (двама и т.н.) рутер; рутери, (два и т.н.) рутера
рудимента румънци рутина
рудиментарен, румънка рутинен, рутанния(т), рутинна,
рудиментарния(т), румънски рутйнно; рутйнни
рудиментарна, рудиментарно; рунд, -ът, -а; р>тадове, (два и т.н.) рутинйран
рудиментарни рунда рутя, -иш
рудник; рудници, (два и т.н.) рунест рухвам, -аш
рудника руни рухване
рудников рунйчески рухна, -еш
рудничар, -ят, -я; рудничари, руно; руна рухо
(двама и т.н.) рудничари рунтав руча, -йш
рудничарка рунтавёене ручало;ручала
рудничарски рунтавёя, -еш ручей, -ят, -я; ручей, (два и т.н.)
рудничен, рудничния(т), рунтавост, рунтавостта ручея
руднична, руднично; руднични рупия; р>тпш ручёне
рудноминераложки рупка ручйло; ручила
рудодобив рупор; рупори, (два и т.н.) рупора руша (се), -йш
рудодобйване рупорен, рупорния(т), рупорна, рушвёт; рушвёта, (два и т.н.)
рудодобйвен, рудодобйвния(т), рупорно; рупорни рушвёта
рудодобйвна, рудодобйвно; рупски рушветчййка
рудодобйвни рупци рушветчййство
рудозёмски рурски рушветчйя; рушветчии, (двама и
рудокопач; рудокопачи, (двама и рус т.н.) рушветчии
т.н.) рудокопачи русалйи рушйтел1, -ят, -я; рушйтели,
рудонбсен, рудоносния(т), русалка (двама и т.н.) рушйтели (лице)
рудоносна, рудоносно; русалски рушйтел2, -ят, -я; рушйтели, (два
рудоносни русёене и т.н.) рушйтеля (нелице)
рудообразуване русенец; русенци, (двама и т.н.) рушйтелен, рушйтелния(т),
рудообразувйтелен, русенци рушйтелна, рушйтелно;
рудообразувателния(т), русенка рушйтелни
рудообразувателна, русенски ръб, -ът, -а; ръбове, (два и т.н.) ръба
рудообразувателно; русёя, -еш ръбат
рудообразувателни русйзъм, русйзмът, русйзма; ръбатост, ръбатостта
рудоуправлёние русйзми, (два и т.н.) русйзъма ръбест
руен, руйния(т), руйна, руйно; русин; руси, (двама и т.н.) руси ръбёц; ръбцй, (два и т.н.) ръбёца
руйни русйст; русйста, (двама и т.н.) ръбя, -иш
руенски русйста ръгам (се), -аш
руж, -ът, -а; ружове, (два и т.н.) русйстика ръгане
ружа русйстка ръгби
ружа русйстки ръгбйст; ръгбйсти, (двама и т.н.)
ружински русифицйрам (се), -аш ръгбйсти
руина и руина русифицйран ръгвам (се), -аш
руквам, -аш русифицйране ръгна (се), -еш
рукване руски ръж
рукна, -еш рускйня ръжда
рул, -ят, -я; рулове, (два и т.н.) руско-български ръждавёене
руля руско-турски ръждавёя, -еш
рулада русло;русла ръждйв
рулевй; рулевй, (двама и т.н.) руснак; руснаци, (двама и т.н.) ръждивокафяв
рулевй руснаци ръждйвост, ръждивостта
рулётка руснйчка ръждйвочервён,
рулб; рула русокос ръждйвочервёния(т),
румба русофйл; русофйли, (двама и т.н.) ръждйвочервёна,

ръж дйвочервен
ръждивочервено; ръкомахане рътлйна

ръждивочервени ръкопашен, ръкопашния(т), ръфам, -аш
ръждясам, -аш ръкопашна, ръкопашно; ръфане
ръждясвам, -аш ръкопашни ръфвам, -аш
ръждясване ръкопйс; ръкописи, (два и т.н.) ръфване
ръжен, ръжения(т), ръжена, ръкописа ръфна, -еш
ръжено; ръжени ръкопйсен, ръкописния(т), ръчвам, -аш
ръжен; ръжени, (два и т.н.) ръкопйсна, ръкопйсно; ръчване
ръжена ръкописни ръчен, ръчния(т), ръчна, ръчно;
ръкй; ръце ръкопляскам, -аш ръчни
ръкав; ръкави, (два и т.н.) ръкава ръкопляскане ръченйца
ръкавели (само в мн.ч) ръкополагам, -аш ръченйчен, ръченичния(т),
ръкавйца ръкополагане ръченична, ръченично;
ръкоблудие ръкополбжа, -иш ръченични
ръкоблудство ръкохватка ръчка
ръководен, ръководния(т), ръкувам се, -аш ръчкам, -аш
ръководна, ръководно; ръкуване ръчкане
ръководни ръмжа ръчна, -еш
ръковбдене ръмжане и ръмжене рядкост, редкостга
ръководител, -ят, -я; ръмй (3 л.) рядък, редкия(т), рядка, рядко;
ръководители, (двама и т.н.) ръмолене редки
ръководители ръмолй (3 л.) рязане
ръководйтел-движ£ние ръсвам (се), -аш рязвам, -аш
ръководйтелка ръсване рязване
ръководйтел-катедра ръсене рязкост, резкостта
ръководйтел-нроизводство ръсна (се), -еш рязна, -еш, и резна
ръководство; ръководства ръст, -ът, -а; ръстове, (два и т.н.) рязък, резкия(т), рязка, рязко;
ръководя (се), -иш ръста резки
ръкоделие; ръкоделия ръстов ряпа, ряпата; репи
ръкойка ръся (се), -иш
ръкомахам, -аш рът, -ът, -а; рътове, (два и т.н.) ръта
562
с
сам одей н ост
сакарски салютно; салютни
сакат салютйрам, -аш
сакб, сака салютйране I
сакрален, сакралния(т), сакрална, сам
сакрално;сакрални самакитка и самокйтка
сакрализация самар, -ът, -а; самари, (два и т.н.)
сакрйлност, сакралността самара
сакрамёнт; сакрамёнта, (два и т.н.) самарянии; самаряни, (двама и
с, със сакрамёнта т.н.) самаряни
сайрски сакраментален, самарянка
саблей, сабления(т), саблена, сакраменталния(т), самарянски
саблено;саблени сакраментална, сакраментално; самарянство
сабльор; сабльори, (двама и т.н.) сакраментални самба
сабльори сакраменталност, самбйст; самбиста, (двама и т.н.)
сабо;саба сакраменталността самбиста
саботаж; саботажи, (два и т.н.) сакристия; сакристии с&мбо
саботажа саксйен, саксййния(т), саксййна, самец; самци, (два и т.н.) самёца
саботажем, саботажния(т), саксййно;саксийни самйчък, самйчкия(т), самичка,
саботажна, саботажно; саксйя;саксйи самичко; самички
саботажни саксонец; саксонци, (двама и т.н.) самка
саботажник; саботажници, саксонци сймо
(двама и т.н.) саботажници саксонка самоанализ; самоанапизи, (два и
саботажнически саксбнски т.н.) самоанализа
саботирам, -аш саксофон; саксофони, (два и т.н.) самоанализйрам се, -аш
саботйране саксофона самоанализйране
саботьор; саботьори, (двама и т.н.) саксофон йст; саксофониста, самобйтен, самобйтния(т),
саботьори (двама и т.н.) саксофониста самобйтна, самобйтно;
саботьорка сал, -ът, -а; салове, (два и т.н.) самобитни
саботьорски сала самобйтност, самобитността
сабя салйм; салами, (два и т.н.) салама самобичувам се, -аш
саван; савани, (два и т.н.) савана саламандър; саламандри, (два и самобичуване
савана т.н.) саламандъра самобръсначка
саварйна саламура самовар, -ът, -а; самовари, (два и
сага саламурен, саламурения(т), т.н.) самовара
садйч; садачи, (двама и т.н.) саламурена, саламурено; самовйла
садачи саламурени самовйлски
садйчка салйта самовластен, самовластния(т),
садёне салатен, салатения(т), салатена, самовластна, самовластно;
садизъм, садизмът, садизма сапатено;салатени самовластии
садист; садиста, (двама и т.н.) салатиёра самовластие
садиста салвадорец; салвадорци, (двама и самовлюбен, самовлюбения(т),
садистйчен, садистачния(т), т.н.) салвадорци самовлюбена, самовлюбено;
садистачна, садистачно; салвадорка самовлюбени
садистични садвадорски самовлюбеност,
садистически салдо;салда самовлюбеността
садистка салёрнски самовнуша си, -йш
садистки салицйл самовнушавам си, -аш
сйдовски салицилат; салицилати самовнушаване
садомазохйзъм, садомазохйзмът, салицилов самовнушёние
садомазохизма салмонёла самоволен, самоволния(т),
садя, -йш салмонелоза самоволна, самоволно;
сажда салмонелозен, салмонелозния(т), самоволни
саждйв сапмонелозна, салмонелозно; самовъзпитавам се, -аш
сажен; сажени, (два и т.н.) сажена салмонелозни самовъзпитйване
саз, -ът, -а; сазове, (два и т.н.) сало самов ьзпйтам се, -аш
саза салон; салони, (два и т.н.) салона самовъзпитйние
саздърма салонен, салонния(т), салонна, самодвйжещ се
сайвант; сайванти, (два и т.н.) салонно;салонни самодеен, самодёйния(т),
сайванта салто; салта самодейна, самодёйно;
сайдинг салтомортале, салтоморталета самодёйни
сййт, -ът, -а; сайтове, (два и т.н.) салфетка самодеец; самодёйци, (двама и т.н.)
сайта салца самодёйци
сак, -ът, -а; сакове, (два и т.н.) салют; салюта, (два и т.н.) салюта самодёйка
сака салютен, салютния(т), салютна, самодёйност, самодейността
563
сам оделен
самоделен, самодёлния(т), самоизобличавам се, -аш самонаблюдавам се, -аш

самодёлна, самодёлно; самоизобличаване самонаблюдаване
самодёлни самоизобличбние самонаблюдение
самодива самоизтезавам се, -аш самонадеян
самодивски самоизтезаване самонадеяност, самонадеяността
самодоволен, самодоволния(т), самоизтезание самонараня се, -йш
самодоволна, самодоволно; самоизгрсбвам се, -аш самонаранявам се, -аш
самодоволни самоизтрёбване самонаранйване
самодоволство самоизтреблёпие самонастаня се, -йш
самодържавеп, самонзтребя се, -иш самоиастанйвам се, -аш
самодържавния(т), самоизтъквам се, -аш самообвинепие
самодържавна, самодържавно; самоизтъкваие самообвиня се, -йш
самодържавни самоизтъкна се, -еш самообвинявам се, -аш
самодържавие самоизяждам се, -аш самообвиняване
самодържец; самодръжци, (двама самоизяждане самообёсвам се, -аш
и т.н.) самодръжци самоизям се, самоизядёш самообёсване
самоед; самоёди, (два и т.н.) самоиндукция самообёся се, -иш
самоёда самоннициатйва самооблагам се, -аш
самоедски самокйтка и самакитка самооблагане
саможертва самоков; самокови, (два и т.н.) самообладание
саможйв самокова самообразовам се, -аш
саможйвец; саможйвци, (двама и самоковец; самоковци, (двама и самообразоване
т.н.) саможйвци т.н.) самоковци самообразование
саможйвост, саможивостта самоковка самообслужа се, -иш
самозабрава самоковски самообслужвам се, -аш
самозабравя се, -иш самокодйращ се самообслужване
самозабравям се, -яш самоконтрол самоограничй се, -йш
самозабравяне самоконтролирам се, -аш самоограничавам се, -аш
самозадоволство самоконтролйране самоограничаване
самозадоволя се, -йш самокритика самоограничение
самозадоволявам се, -аш самокритику вам се, -аш самоопознавам се, -аш
самозадоволяване самокритикуване самоопознаване
самозалёпващ се самокритичен, самоопозная се, -еш
самозалёпване самокритйчния(т), самооправдйвам се, -аш
самозалъгвам се, -аш самокритйчна, самокритично; самооправдаваие
самозалъгваие самокритични самооправдание
самозалъжа се, -еш самокритйчност, самооправдйя се, -еш
самозапалвам се, -аш самокритичността самоопраша се, -иш
самозапалване самолет; самолёта, (два и т.н.) самоопрашвам се, -аш
самозапаля се, -иш самолёта самоопрашване
самозараждам се, - а т самолетен, самолётния(т), самоопределение
самозараждане самолетна, самолётно; самоопределй се, -йш
самозародя се, -йш самолётни самоопределям се, -яш
самозащйта самолетоводене самоопределяне
самозащитавам се, -аш самолетоносач; самолетоносачи, самоорганизйрам се, -аш
самозащитйване (два и т.н.) самолетоносача самоорганизйране
самозащитя се, -йш самолетостроёне самоорганизйращ се
самозв&н самолечение самоосигурявам се, -аш
самозванец; самозванци, (двама самолйчен, самолйчния(т), самоосигуряване
и т.н.) самозванци самолйчна, самолйчно; самоосъзнавам се, -аш
самозванка самолйчни самоосъзн&ване
самозванство самолйчност, самоличността самоосъзная се, -еш
самоиздръжка самолюбец; самолюбци, (двама и самоотбрана
самоиздържам се, -аш т.н.) самолюбци самоотбранявам се, -аш
самоиздържане самолюбив самоотбранявапе
самоизключа се, -иш самолюбйвост, самолюбйвостта самоотвержен.
самоизключвам се, -аш самолюбие самоотвёржения(т),
самоизключване самомнение самоотвёржена,
самоизмамвам се, -аш самомнйтелен, самоотвёржено; самоотвёржени
самоизмамя се, -иш самомнйтелния(т), самоотверженост,
самоизмъча се, -иш самомнйтелна, самомнйтелно; самоотвержеността
самоизмъчвам се, -аш самомнйтелни самоотлъча се, -иш
самоизмъчване самомнйтелност, самоотлъчвам се, -аш
самоизоблича се, -йш самомнителносгга самоотлъчване
564
сандвич
самопожертвам се, -аш самостоятелен, самоупрекна се, -еш
самопожертване самостоятелния(т), самоуспокоение
самопожертвование самостоятелна, самостоятелно; самоуспокоя се, -йш
самопожертвователен, самостоятелни самоуспокоявам се, -аш
самопожертвователния(т), самостоятелност, самоуспокоя ване
самопожертвователна, самостоятелността самоусъвършёнствам се, -аш
самопожертвователно; самосъжаление самоусъвършёнстване
самопожертвователни самосъжалявам се, -аш самоучйтел, -ят, -я; самоучйтели,
самопожертвователност, самосъжаляване (два и т.н.) самоучйтеля
самопожертвователносгга самосъзнание самохвалец; самохвалки, (двама
самопозн&ние самосъзийтелен, и т.н.) самохвалци
самопризнание самосъзнателния(т), самохвалка
самопроверка самосъзнателна, самохвйлко; самохвалковци,
самопроизвблен, самосъзнателно; (двама и т.н.) самохвалковци
самопроизволния(т), самосъзнателни самохвалство; самохвалства
самопроизволна, самосъхранение самоходен, самоходния(т),
самопроизволно; самосъхраня се, -йш самоходна, самоходно;
самопроизволни самосъхранявам се, -аш самоходни
саморазкритикувам се, -аш самосъхрапяване самоходка
саморазкритикуване самота самоцел
саморазоблича се, -йш самогек самоцелен, самоцёлния(т),
саморазобличавам се, -аш самотен, самотния(т), самотна, самоцелна, самоцелно;
саморазоблнчаване самотно; самотни самоцелни
саморазправа самотест, -ът, -а; самотестове, (два самочувствие
саморазправи се и т.н.) самотеста сам-самйчък, сам-самйчкия(т),
саморазправям се, -яш самотия сам-самйчка, сам-самйчко;
саморазправине самотник; самотници, (двама и сам-самйчки
саморазпускам се, -аш т.н.) самотници самуйлски
саморазпускане самотница самум
саморазпуска се, -еш самотнически самун; самуни, (два и т.н.) самуна
саморазтоварвам се, -аш самотничество самур; самури, (два и т.н.) самура
саморазтоварване самотност, самотността самурай, -ят, -я; самураи, (двама
саморазтоваря се, -иш самотувам, -аш и т.н.) самураи
саморазтурвам се, -аш самотуване самурайски
саморазтурване самоубйвам се, -аш самурен, самурения(т), самурена,
саморазтуря се, -иш самоубйване самурено; самурени
саморазтурям се, -яш самоубйец; самоубийци, (двама и самуров
саморазтуряне т.н.) самоубийци сан, -ът, -а; санове, (два и т.н.)
саморасляк; саморасляци, (два самоубййство; самоубййства сана
т.н.) саморасляка самоубййца санаторен, санаторния(т),
саморасъл, самораслия(т), самоубйя се, -еш санаторна, санаторно;
саморасла, саморасло; самоуважавам се, -аш санаторни
саморасли самоуважаване санаториален, санаториалния(т),
самореклама самоуважение санаториална, санаторишшо;
самороден, самородния(т), самоуверен, самоуверения(т), санаториални
самородна, самородно; самоуверена, самоуверено; санаториум; санаториуми, (два и
самородни самоуверени т.н.) санаториума
самородпост, самородността самоувереност, самоувереността санация
саморъчен, саморъчния(т), самоук санбернар, -ът, -а; санбернари,
саморъчна, саморъчно; самоунижа се, -йш (два и т.н.) санбернара
саморъчни самоунижавам се, -аш сангвиийк; сангвинйци, (двама и
самосвал; самосвшш, (два и т.н. самоунижаване т.н.) сангвинйци
самосвала самоунижение сангвннйчен, сангвшпиния^),
самосезйрам се, -аш самоунищожа се, -йш сангвннйчна, сангвинйчно;
самосезйране самоунищожавам се, -аш сангвинйчни
самосиидикален, самоунищожаване сангвинйчка
самосиндикалния(т), самоунищожение сандал; сандали, (два и т.н.)
самосиндикална, самоуцрава сандала
самосиндикално; самоуправление сандалови санталов
самосиндикални самоуправлявам се, -аш сандански
самостоен, самостойния(т), самоуправлйване санданчаиин; санданчани, (двама
самостойна, самостойно; самоуправство и т.н.) санданчани
самостойни самоупреквам се, -аш санданчанка
самостбйност, самостойността самоупрекване сандвич; сандвичи, (два и т.н.)
565
сандвич
сандвича сантимётър2; сантиметри, (два и сатанйзъм, сатанйзмът,

сандхй т.н.) сантиметъра сатанизма
сандък; сандъци, (два и т.н.) сап, -ът, -а сатанйнски
сандъка сапарёвскн сателит; сателити, (два и т.н.)
санйрам, -аш сапрофит; сапрофита (обикн. в сателита
саниране мн.ч.) сателитен, сателйтния(т),
санитар, -ят, -я; санитари, (двама сапрофйтен, сапрофйтния(т), сателитна,сателитно;
и т.н.) санитари сапрофйтна, сапрофйтно; сателитни
санитарен, санитарния(т), сапрофйтни сатён
санитарна, санитарно; сапун; сапуни, (два и т.н.) сапуна сатёнен, сатёнения(т), сатёнена,
санитарни сапунен, сапунения(т), сапунена, сатёнено;сатенени
санитарии сапунено;сапунени сатинйрам, -аш
санитарка сапунёрка и сапуниёрка сатинйран
санитарно-бактериологйчен, сапуниёра сатинйране
санитарно-бактериологичния(т), сапуниёрка и сапунёрка сатйр; сатари, (два и т.н.) сатйра
санитарно-бактериологйчна, сапунйсам (се), -аш сатира
санитарно-бактериологйчно; сапунйсвам (се), -аш сатирйк; сатирйци, (двама и т.н.)
санитарно-бактериологйчни сапуийсване сатирици
санитарно-епидемиологйчен, сапуниче; сапуничета, и сапунче сатирйчен, сатирйчния(т),
санитарно-епидемиологичния(т), сапунка сатирична, сатирично;
санитарно-епидемиологична, сапунче; сапунчета и сапуниче сатирични
санитарно-епидемиологйчно; сапфир; сапфйри, (два и т.н.) сатирйчески
санитарно-епидемиологични сапфира сатовчански
санитарно-хигиенен, сапфйрен, сапфйрения(т), сатрйп; сатрапи, (двама и т.н.)
санитарно-хигиённия(т), сапфйрена, сапфйрено; сатрапи
санитарно-хигиенна, сапфйрени сатрапски
санитарно-хигиенно; сапьор; сапьбри, (двама и т.н.) сатурналии (само в мн.ч.)
санитарно-хигиенни сапьори сатурнйзъм, сатурнйзмът,
санкционирам, -аш сапьорски сатурнизма
санкциониране сараевски сатър; сатъри, (два и т.н.) сатъра
с&пкция; санкции сарай, -ят, -я; сараи, (два и т.н.) саудитски
санкюлот; санкюлота, (двама и сарая сауна
т.н.) санкюлота сарайски саундмёйкър; саундмёйкъри,
сановник; сановници, (двама и т.н.) саралйя; саралйи (двама и т.н.) саундмёйкъри
сановници сараф; сарафи, (двама и т.н.) сарафи саундтрак, -ът, -а; саундгракове,
санскрит сар&фски (два и т.н.) саундтрака
санскритолог; санскритолози, сарацйн; сарацини (обикн. в мн.ч.) саундчёк, -ът, -а; саундчёкове,
(двама и т.н.) санскритолози сарацйнски (два и т.н.) саундчёка
санскритски сардёла сафари; сафарита
санталови сандалов сардёлен, сардёления(т), сафрид; сафриди, (два и т.н.)
сантасё сардёлена, сардёлено; сафрйда
сантиграм, -ът, -а; сантиграмове, сардёлени сахан; сахани, (два и т.н.) сахана
(два и т.н.) сантиграма сардина сахарски
сантим; сантими, (два и т.н.) сардонйчен, сардонйчния(т), сачма
сантама сардонична, сардонйчно; сачмён, сачмёния(т), сачмёна,
сантимёнт; сантимёнти сардонйчни сачмено;сачмени
сантиментален. сардонйчески сащйсам (се), -аш
сантименталння(т), сари ;сарита сащйсвам (се), -аш
сантиментална, сантиментално; сарказъм, сарказмът, сарказма сащйсваие
сантиментални саркастйчен, саркастачния(т), сбабичасам (се), -аш
сантименталйзъм, саркастична, саркастично; сбабич&свам (се), -аш
сантаментализмът, саркастични сбабичасване
сантименталйзма саркастически сбера (се), -ёш
сантименталйст; саркома сбйвам (се), -аш
сантименталйста, (двама и т.н.) саркофаг; саркофази, (два и т.н.) сбйване
сантименталйсти саркофага сбирам (се), -аш
сантименталнича, -иш сарма сбйране
сантименталничене сармат; сармата (обикн. в мн.ч.) сбйрка
сантименталност, сарматски сбирщина
сантименталността сарфалада; сарфалади (обикн. в сбит
сантиментално-сълзлйв мн.ч.) сбитост, сбитостта
сантиметров сатана сбйя (се), -еш
сантимётър1; сантиметри, (два и сатанизйрам (се), -аш сближа (се), -йш
т.н.) сантиметра сатанизйране сближавам (се), -аш
566
светлоотраж ателен
сближаване сват, -ът, -а; сватове, (двама и т.н.) светйлно; светйлни
сближение сватове светйлнще; светилища
сблъскам се, -аш сватба светйлник; светйлници, (два и
сблъсквам се, -аш сватбар, -ят, -я; сватбари, (двама т.н.) светйлника
сблъскване и т.н.) сватбари светйло;светила
сблъсък; сблъсъци, (два и т.н.) сватбйрка светймост, светимостта
сблъсъка сватбарски светйня
сббгом сватбарувам, -аш светител, -ят, -я; светйтели,
сбогувам се, -аш сватбаруване (двама и т.н.) светйтели
сбогуване сватбен, сватбения(т), сватбена, светйтелски
сбор, -ът, -а; сборове, (два и т.н.) сватбено;сватбени светйца
сбора сватбувам, -аш светйя; светйи, (двама и т.н.)
сббрвам се, -аш сватбуване светйи
сббрване сватов светкавица
сборен, сборния(т), сббрна, сватбвник; сватовници, (двама и светкавичен, светкавичния(т),
сббрно;сборни т.н.) сватовници светкавична, светкавично;
сборйчкам се, -аш сватбвница светкавични
сборйчквам се, -аш сватовски светлёене
сборйчкване сватовство светлея, -еш
сборище; сборища сватовщина светлинй
сборник; сборници, (два и т.н.) сватосам (се), -аш светлйнен, светлйнния(т),
сборника сватбсвам (се), -аш светлинна, светлинно;
сборувам, -аш сватбсваие светлйнни
сборуване сватувам, -аш свётлоален, свётлоаления(т),
сббря (се), -иш сватуване свётлоалена,свётлоалено;
сборнннн; сборяни, (двама и т.н.) сватя свётлоалени
сборяни сведа (се), -ёш светловод; светловоди, (два и
сборника сведение т.н.) светловода
сбруя сведущ светловоден, светловодния(т),
сбръчкам (се), -аш свеж светловодна, светловодно;
сбръчквам (се), -аш свеждам (се), -аш свегловодни
сбръчкване свеждане светложълт
сбутам (се), -аш свежест, свежестта светлозарен, светлозарния(т),
сбутвам (се), -аш свёзка светлозарна, светлозарно;
сбутване свекър; свёкъри, (двама и т.н.) светлозарни
сбъдва се (3 л.) свёкъри свётлозелён, свётлозелёния(т),
сбъдвам, -аш свекърва свётлозелёна, свётлозелёно;
сбъдване свекървин свётлозелёни
сбъдна, -еш свёкъров светлозрачен, светлозрачния(т),
сбъднат свенёне светлозрачна, светлозрачно;
сбъдне се (3 л.) свенлив светлозрачни
сбъркам (се), -аш свенлйвост, свенливостта светлойзточник;
сбърквам (се), -аш свеня се, -йш светлоизточници, (два и т.н.)
сбъркване сверка светлойзточника
сбърча (се), -иш сверя, -йш свётлокафяв
сбърчвам (се), -аш сверявам, -аш светлокос
сбърчване сверяване светлолйк
свада свесло; свесла светлолюбйв
свадлйв свестен, свёстния(т), свястна, светломёр; светломёри, (два и
свадлйвост, свадливостга свястно;свестни т.н.) светломёра
свазилендец; свазилендци, свестй (се), -йш свётломодър, свётломодрия(т),
(двама и т.н.) свазилендци свестявам (се), -аш свётломодра, свётломодро;
свазилендка свестяване свётломодри
свазилендски светвам, -аш светлонбсец; светлонбсци,
сваля, -йш свётване (двама и т.н.) светлонбсци
свалям, -яш светейшество; светейшества светлоок
сваляне све гейши светлоотражател, -ят, -я;
сварвам, -аш светене светлоотражатели, (два и т.н.)
сварване светене светлоотражателя
сваря, -иш светец; светцй, (двама и т.н.) светлоотражателен,
сваря (се), -йш светцй светлоотражателния(т),
сварявам (се), -аш светй, светйя(т), света, свето; светлоотражатедна,
сваряване светй светлоотражателно;
свастика светйлен, светйлния(т), светйлна, светлоотражателни
567
свётлорозов
свётлорозов СВ&ТЯ, -ИШ свйквам, -аш
свётлорус светя, -йш свйкване
свётлосйв светявам, -аш свикна, -еш
свётлосйн светяваие свйла
с вётл ост, светлостта свечерй се (3 л.) свйлен, свйления(т), свйлена,
светлосянка, светлосянката; свечерява се (3 л.) свилено; свилени
светлосенки свечеряване свйленградски
свётлочервён, свётлочервёння(т), свещ, свещта свйленградчании;
светлочервена, светлочервено; свещйр, -ят, -я; свещари, (двама и свйленградчани, (двама и т.н.)
светлочервени т.н.) свещари свйленградчани
светлочувствителен, свещарница свйлеиградчанка
светлочувствйтелния(т), свещарски свинар, -ят, -я; свинари, (двама и
светлочувствителна, свещарство т.н.) свинари
светлочувствйтелно; свещен, свещения(т), свещена, свинарка
светлочувствйтелни свещено; свещени свинарник; свинарници, (два и
светлочувствйтелност, свещеник; свещеници, (двама и т.н.) свинарника
светлочувствителността т.н.) свещеници свинарски
светна, -еш свещенически свиневъд; свиневъди, (двама и т.н.)
световен, световния(т), световна, свещеничество свиневъди
световно;световни свещенод&йствам, -аш свиневъден, свиневъдния(т);
световноизвёстеи, свещенодействане свиневъдна, свиневъдно;
световноизвёстния(т), свещенодействие; свиневъдни
световноизвестна, свещенодействия свиневъдец; свиневъдци, (двама
световноизвестно; свещеномъченйк; и т.н.) свиневъдци
световноизвестни свещеномъченйци, (двама и свиневъдка
световноисторйчески т.н.) свещеномъченйци свиневъдски
световност свещеноначалник; свиневъдство
световъзприёмане свещеноначалници, (двама и свинегледач; свинегледачи,
световъртеж; световъртежи, (два т.н.) свещеноначалници (двама и т.н.) свинегледачи
и т.н.) световъртежа свещенослужител, -ят, -я; свинегледачка
светоглёд; светогледи, (два и т.н.) свещенослужители, (двама и свинезавод; свинезаводи, (два и
светогледа т.н.) свещенослужйтели т.н.) свинезавода
светогорец; светогорци, (двама и свещенство свинеугойтел, -ят, -я;
т.н.) светогорци свещник; свещници, (два и т.н.) свинеугойтели, (двама и т.н.)
светогорски свещника свинеугойтели
светозйрен, светозарния(т), свещолеяр, -ят, -я; свещолеяри, свииеугойтелеи,
светозарна, светозарно; (двама и т.н.) свещолеяри свинеугойтелния(т),
светозарни свещолеяриица свинеугойтелна,
светолечение свещолйвница свинеугойтелно;
светомаскировка свещопродавец; свещопродавци, свинеугойтелни
светотатски (двама и т.н.) свещопродавци свинеферма
светотатствам, -аш свиваем свйнка
светогагстване с в иваем ост, свиваемостта свйнски
светотатствен, свйвам (се), -аш свйнство; свинства
светотатствения(т), свйване свинче; свинчета
светотатствена, светотатствено; свйвка свйнщина
светотатствени свйден, свйдния(т), свйдна, свиня; свине и свини
светотатство свйдно; свйдни свйрам (се), -аш
светоусещане свидетел, -ят, -я; свидетели, свирач; свирачи, (двама и т.н.)
светофар, -ът, -а; светофари, (два (двама и т.н.) свидетели свирачи
и т.н.) светофара свидетелка свирачка
светофарен, светофарния(т), свидетелски свйрвам, -аш
светофарна, светофарно; свидетелствам, -аш свйрване
светофарни свидетелстване свирене
свётски свидетелство; свидетелства свирёп
светувам, -аш свйди ми се (3 л.) свирепёене
светуване свйдла свирепея, -еш
светулка свидлйв свирёиост, свирепостта
светулкам, -аш свидлйвост, свидливостта свирёпствам. -аш
светулкане свйдльо; свйдльовци, (двама и т.н.) свирёпстване
свётче; свётчета, и светчё свйдльовци свирец; свирци, (двама и т.н.)
светчё; светчета, и свётче свйдно ми е (3 л.) свирци
свётъл, свётлия(т), светла, свйждане свйрка
светло; светли свйкам, -аш свйркам, -аш
568
свъ р зван е
свиркане и т.н.) своеволници свръхмобилността

свйрна, -еш своеволнича, -иш свръхмодерен,
свирня своеволничене свръхмодерния(т),
свирукам, -аш своеволност, своеволността свръхмодерна, свръхмодерно;
свирукане своевременен, своеврёменния(т), свръхмодерни
свйрчо; свирчовци, (двама и т.н.) своевременна, своевременно; свръхмощен, свръхмощния(т),
свирчовци своевременни свръхмощна, свръхмощно;
свйря, -иш своеврёменност, свръхмощни
свистя, -йш своевременността свръхнапрегнат
свйта своенравен, своенравния(т), свръхнапрежение
свйтост, свитостта своенравна, своенравно; свръхнаселен,
свйтък; свйтъци, (два и т.н.) своенравни свръхнаселения(т),
свитъка своенравие свръхнаселена, свръхнаселено;
свйше своенравност, своенравността свръхнаселени
свищовец; свищовци, (двама и т.н.) своеобразен, своеобразния(т), свръхнаселение
свищовци своеобразна, своеобразно; свръхнаселеност,
свишбвка своеобразни свръхнаселеността
свищовлйя; свищовлйи, (двама и своеобразие свръхнатоварване
т.н.) свищовлии своеобразност, своеобразността свръхпечалба
свищовски свой, своя(т), своя, свое; свои; си свръхпроводймост,
свйя (се), -еш свойски свръхпроводимостта
свлачище; свлачища свойствен, свойствения(т), свръхпроводник;
свлека (се), -ёш свойствена, свойствено; свръхпроводници, (два и т.н.)
свлйчам (се), -аш свойствени свръхпроводника
свлйчане свойство;свойства свръхпродукция;
свобода свойщина свръхпродукции
свободен, свободния(т), свое (вж. свой) свръхпроизводство
свободна, свободно; свободни свои (вж. свой) свръхсрочен, свръхсрочния(т),
свободноизбираем своя (вж. свой) свръхсрочна, свръхсрочно;
свободолюбив свра (се), -ёш свръхсрочни
свободолюбйвост, свр&ка свръхсрочнослужещ;
свободолюбивостта сврачешки свръхсрочнослужещи, (двама и
свободолюбие сврачи, сврачия(т), сврача, свраче; т.н.) свръхсрочносл>окещи
свободомйслещ сврачи свръхстарателен,
свободомйслие сврёдел; сврёдели, (два и т.н.) свръхстарателния(т),
свогенски сврёдела свръхстарателна,
свод, -ът, -а; сводове, (два и т.н.) свръзка свръхстарателно;
свода свръх свръхстарателни
своден, сводния(т), сводна, свръхбързодёистващ свръхстарателност,
сводно; сводни свръхвисок свръхстарателността
сводест свръхдалёчен, свръхдалёчния(т), свръхт^жък, свръхтежкия(т),
сводка свръхдалёчна, свръхдалёчно; свръхтежка, свръхтежко;
сводник; сводници, (двама и т.н.) свръхдалёчни свръхтежки
сводници свръхдбза свръхтовар, -ът, -а; свръхтовари
сводница свръхестествен, свръхусйлие; свръхусйлия
своднича, -иш свръхестёствения(т), свръхчист
сводничене свръхестёствена, свръхчовек; свръхчовеци, (двама
своднически свръхестёствено; и т.н.) свръхчовека
сводничество свръхестёствени свръхчовешки
сводов свръхестёственост, свръхчуваемост,
сводовйден, сводовйдния(т), свръхестествеността свръхчуваемостта
сводовйдна, сводовйдно; свръхзапаметяване свръхчувствйтелен,
сводовйдни свръхзвуков свръхчувствйтелния(т),
сводообразен, сводообразния(т), свръхзёмен, свръхзёмния(т), свръхчувствителна,
сводообразна, сводообразно; свръхзёмна, свръхзёмно; свръхчувствително;
сводообразни свръхзёмни свръхчувствителни
своевластие свръхизобйлие свръхчувствйтелност,
своевластник; своевластници, свръхкрёдит; свръхкрёдити, (два свръхчувствителността
(двама и т.н.) своевластници и т.н.) свръхкрёдита свръщам, -аш
своеволен, своевблния(т), свръхмобйлен, свръщане
своеволна, своеволно; свръхмобйлния(т), свържа (се), -еш
своеволни свръхмобйлна, свръхмобйлно; свързаност, свързаността
своеволие; своеволия свръхмобйлни свързвам (се), -аш
своеволник; своеволници, (двама свръхмобйлност, свързване
569
свъ р зо чен
свързочен, свързочния(т), сгбда сгъваем

свързочна, свързочно; сгоден, сгодния(т), сгодна, сгодно; сгъваемост, сгъваемостта
свързочни сгодни сгъвам (се), -аш
свързочник; свързочници, (двама сгоден, сгодения(т), сгодена, сгъване
и т.н.) свързочници сгодено;сгодени сгълчй, -йш
свърна, -еш сгодност, сгодността сгълчавам, -аш
свърта ме (3 л.) сгодя (се), -йш сгълчаване
свърталище; свърталища сгодявам (се), -аш сгъна (се), -еш
свъртам се, -аш сгодяване сгърбвам се, -аш
свъртане сгорешя се, -йш сгърбване
свъртя се, -йш сгорещявам (се), -аш сгърбен, сгърбения(т), сгьрбена,
свърша (се), -иш сгорещявапе сгърбено; сгърбени
свършвам (се), -аш сготвя, -иш сгърбуша се, -иш
свършване сгбтвям, -яш сгърбушвам се, -аш
свършек сготвяне сгърбушване
свъсвам (се), -аш сграбвам, -аш сгърбя се, -иш
свъсване сграбване сгьрбям се, -яш
свъся (се), -иш сгрйбча, -иш сгърбяне
свян, -ът, -а сгрйбчвам, -аш сгърча (се), -иш
свяст,свестта сгрйбчване сгърчвам (се), -аш
свят, светът, света; светове, (два и сграбя, -иш сгърчване
т.н.) свята сгрйда сгъстен, сгъстения(т), сгъстена,
свят, святия(т), свята, свято; святи сграден, сградния(т), сградна, сгъстено;сгъстени
святка се (3 л.) сградно; сградни сгъстител, -ят, -я; сгъсгйтели, (два
святкам (се), -аш сградостройтел, -ят, -я; и т.н.) сгъстителя
святкане сградостройтели, (двама и т.н.) сгъстя (се), -йш
святост, светостта сградостройтели сгъстявам (се), -аш
сгйзвам, -аш сградостройтелен, сгъстяване
сгазвапе сградостройтелния(т), сд&вам, -аш
сгазя, -иш сградостройтелна, сдаване
сган сградостройтелно; сдавен, сдавения(т), сдавена,
сгафвам, -аш сградостройтелни сдавено; сдавени
сгафя, -иш сградостройтелство сдавя (се), -иш
сгащвам, -аш сгреба, -еш сдавям (се), -яш
сг&щване сграбвам, -аш сдйвяне
сгаши. -иш сгребване сдам, сдадеш
сглёда сгреша, -йш сд&лка
сглобка сгрешавам, -аш сделно-иремнален,
сглобя, -йш сгрешйване сделно-премиаания(т),
сглобйвам, -аш сгрея (се), -еш сделно-премиална,
сглобяване сгриза, -еш сделно-премиално;
сглобяем сгрйзвам, -аш сделно-премиални
сглупя, -йш сгрйзване сделно-пронорционален,
сглунявам, -аш сгромоля (се), -йш сделно-пропорционалния(т),
сглупяване сгромолясам (се), -аш сделно-пропорционална,
стоварим (се), -яш сгромолясвам (се), -аш сделно-пропорционално;
сговаряне сгромолясване сделно-пропорционални
сговор; сговори, (два и т.н.) сговора сгрупйрам, -аш сджафкам се, -аш
сгбворен, сговорния(т), сговорна, сгрупйране сджафквам се, -аш
сговорно; сговорни, и сговорен сгрухам, -аш сджафкване
сговорен, сговорния(т), сговорна, сгрухвам, -аш сджуркам, -аш
сговорно; сговорни, и сгбворен сгрухване сджурквам, -аш
сговорйст; сговорйсти, (двама и сгрявам (се), -аш сджуркване
т.н.) сговорйсти сгряване сдйнля (се), -иш
сговорйстка сгур сдйплям (се), -яш
сговорлйв сгураджия; сгураджии, (двама и сдйпляне
сговорлйвост, сговордивостга т.н.) сгураджии сдобйвам се, -аш
сговбрник; сговорници, (двама и сгурйен, сгурййния(т), сгурййна, сдобйване
т.н.) сговорници сгурййно;сгурййни сдобия се, -еш
сговорница сгурия сдобря (се), -йш
сговорност, сговорността сгуробетбн сдобрявам (се), -аш
сговорчив сгуша (се), -иш сдобряване
сговорчйвост, сговорчивостта сгушвам (се), -аш сдробя, -йш
сговоря (се), -иш сгушване сдробявам, -аш
570
сёдсм хйляден
сдробяване (двама и т.н.) себепоклонници седалище; седалища

сдругаря се, -ши себепоклонство седалищен, седалшцния(т),
сдругарявам се, -аш себестойност, себестойността седалищна, седалищно;
сдругаряване себеуважение седалищни
сдружй се, -йш себйчен, себйчния(т), себична, седалка
сдружавам се, -аш себично;себични седан; седани, (два и т.н.) седана
сдружаване себичност, себичността седатйв; седатйви, (два и т.н.)
сдружен, сдружения(т), сдружена, себореен, себорейния(т), седатйва
сдружено; сдружени себорейна, себорейно; седатйвен, седатйвния(т),
сдружение себорейни седативна, седативно;
сдрусам (се), -аш себорея седатйвни
сдрусвам (се), -аш севаст; севасти, (двама и т.н.) седеж
сдрусване севасти седем, седемте
сдуша се, -йш севастократор; севастократори, седемгодйшен,
сдушавам се, -аш (двама и т.н.) севастократори седемгодйшния(т),
сдушаване севастократорица седемгодишна, седемгодишно;
сдушвам се, -аш севастократорка седемгодишни
сдушване севастокрагореки седемгодйшнина
сдъвкам, -аш север седемдесет, седемдесетте
сдъвквам, -аш северен, северния(т), северна, седемдесетгодйшен,
сдъвкване северно;северни седемдесётгодишния(т),
сдъвча, -еш северноамерикански седемдесетгодишна,
сдървя се, -йш северноатлантически седемдесетгодишно;
сдървявам се, -аш северноафриканеки седемдесетгодишни
сдървяване севернобългарски седемдесетгодйшнина
сдържа (се), -йш севернокйпърскн седемдесети
сдържам (се), -аш севернокорейски седемдневен, седемдневния(т),
сдържане северняк1; северняци, (двама и т.н.) седемдневна, седемдневно;
сдържаност, сдържаността северняци (лице) седемдневни
сдърпам се, -аш северняк2 седеметажеи. сёдеметажния(т),
сдърпвам се, -аш севернячка седеметажна, сёдеметажно;
сдърпване северняшки седеметажни
се (вж. себе си) северозапад седеммесечсн, сёдеммёсечния(т),
се (част.) северозападен, сёдеммёсечна, сёдеммёсечно;
се&нс; сеанси, (два и т.н.) сеанса северозападния(т), сёдеммёсечни
себе си; се; си северозападна, северозападно; седемнадесет, седемнадесетте, и
себеизява северозападни седемнайсет
себелюбец; себелюбци, (двама и северойзток седемнадесетгодйшен,
т.н.) себедюбци североизточен, седемнадесетгодипшия(т),
себелюбйв северойзточния(т), седемнадесетгодйшна,
себелюбие североизточна, североизточно; седемнадесетгодйшно;
себелюбка североизточни седемнадесеттодйшни, и
себеотговорност; севйлски седемнайсетгодйшен
себеотговорносгга севлйевски седемнадесети и седемнайсети
себеотдаване севърски седемнайсет, седемнайсеттё, и
себеотдаденост; сега седемнадесет
себеотдадеността сега-засегй седемнайсетгодйшен,
себеотрицание сегашен, сегашния(т), сегашна, седемнадесетгодйшния(т),
ссбеотрицателен, сегашно; ссгашни седсмнадесетгодйшна,
себеотрицателния(т), сегйз-тогйз седемнадесетгодйшно;
себеотрицатедна, сегйчка седемнадесеттодйшни, и
себеотрицателно; сегмент; сегменти, (два и т.н.) седемнадесетгодйшен
себеотрицатедни сегмента седемнайсети и седемнадесети
себеподобен, себеподобния(т), сегментация; сегментации сёдем-осем
себеподобна, себеподобно; сегментен, сегментния(т), сёдемстотен, сёдемстотния(т),
себеподобни сегментна, сегментно; сёдемстотна, сёдемстотно;
себепожертвование сегментни сёдемстотни
себепожертвователен, сегментйрам, -аш сёдемстотин, сёдемстотинтё
себепожертвоватедния(т), сегментйране сёдемстотингодйшен,
себепожертвователна, сегрегационен, сёдемстотингодйшния(т),
себепожертвователно; сегрегационния(т), сёдемстотингодйшна,
себепожертвователни сегрегационна, сегрегационно; сёдемстотингодйшно;
себепознание сегрегационни сёдемстотингодйшни
себепоклонннк; себепоклонници, сегрегация сёдемхйляден, сёдемхйлядния(т),
571
сёд ем хиляден
седемхйлядна, седемхйлядно; седмоцветни секвестйране

седемхйлядни седмочисленици секвестър; секвестри, (два и т.н.)
седемхйлядник; седмоъгь.тен, седмоъгьлния(т), секвестъра
седемхйлядници, (два и т.н.) седмоъгълна, седмоъгълно; секвоя;секвой
седемхйлядника седмоъгьлни секйра
ссдемцветен. седемцветния(т), седмоъгьлник; седмоъгьлници, секйрче; секйрчета
седемцветна, седемцветно; (два и т.н.) седмоъгълника секна1, -еш
седемцветни седна, -еш сёкна2 (се), -еш
седемчленен, седемчленния(т), седя, -йш секрет; секрети, (два и т.н.)
седемчленна, седемчленно; седянка, селянката; седенки секрета
седемчленни сеене секретар, -ят, -я; секретари,
седене сезирам (се), -аш (двама и т.н.) секретари
седенк&рскн сезиране секретариат; секретариати, (два
седеф сезон; сезони, (два и т.н.) сезона и т.н.) секретариата
седефен, седефения(т), седефена, сезонен, сезонния(т), сезонна, секретарка
седефено; седефени сезонно; сезонни секретарски
седефче сеизмичен, сеизмйчния(т), секрет&рствам, -аш
седешката и седешком сеизмична, сеизмично; секретарстване
седимент сеизмични секретарство
седиментация; седиментации сеизмйчески секретен, секрётния(т), секретна,
седиментен, седиментния(т), сеизмограма секретно; секретни
седиментна, седиментно; сеизмограф; сеизмографи, (два и секретйрам, -аш
седиментни т.н.) сеизмографа секретйране
седлаене сеизмогр&фия секретност, секретността
седлар, -ят, -я; седлари, (двама и сеизмографски секреция; секреции
т.н.) седлари сеизмолбг; сеизмолози, (двама и секс, -ът, -а
седлан, -еш т.н.) сеизмолози сексагоналсн, сексагоналния(т),
седлб; седла сеизмологйчен, сексагонална, сексагонапно;
седловина сеизмологйчния(т), сексагонални
седловйнен, седловйнния(т), сеизмологйчна, сеизмологйчно; сексапйл
седловйнна,седловйнно; сензмологйчни сексапйлен, сексапйлния(т),
седловйнни сеизмология сексапйлна, сексапйлно;
седмак1; седмаци, (двама и т.н.) сеизмометрйчен, сексапйлни
седмаци (лице) сеизмометрйчния(т); сексапйлност, сексапилността
седмак2; седмаци, (два и т.н.) сеизмометрйчна, сёксафёра*
седмака(нелице) сеизмометрйчно; сёксбомба*
седмаче; седмачета сеизмометрйчни сёкси
седми сеизмомбтрия сексйзъм, сексйзмът, сексйзма
седмина, седмината сеизмомегьр; сеизмометри, (два сёксиндустрия*
седмица и т.н.) сеизмометьра сексйст; сексйсти, (двама и т.н.)
седмица сензмоустойчив и сексйсти
седмичен, седмичния(т), сеизмоустойчйв сексйстки
седмична, седмично; седмични сеизмоустойчивост, сёксконтрол*
седмичник; седмичници, (два и сеизмоустойчивостта, и сёкслйния*; сёкслйнии
т.н.) седмичника сеизмоустойчивост сёксманиак*; сёксманиаци,
седмобоец; седмобойци, (двама и сейтба (двама и т.н.) сёксманиаци
т.н.) седмобойци сейтбен, сейтбения(т), сейтбена, сёксманиачка*
седмоббй, -ят, -я; седмобои, (два и сейтбено;сейтбени сексолог; сексолози, (двама и т.н.)
т.н.) седмобоя сейм, -ът, -а сексолози
седмобойка сейф, -ът, -а; сейфове, (два и т.н.) сексологйчен, сексологйчния(т),
седмодневен, седмодневния(т), сейфа сексологична, сексологйчно;
седмодневна, седмодневно; сейфвам, -аш сексологични
седмодневни сейфване сексология
седмокласен, седмокласния(т), сейфна, -еш сёкссймвол*; сскссймволи, (два и
седмокласна, седмокласно; секй, -еш т.н.) секссимвола
седмокласни сека нс сёкссканд&л*; сёксскандали, (два
седмокласник; седмокласници, секач'; секачи, (двама и т.н.) и т.н.) сёксскандала
(двама и т.н.) седмокласници секачи (лице) секста
седмокласничка сек&ч2; секачи, (два и т.н.) секача секстант; секстанти, (два и т.н.)
седморен, седморния(т), (нелице) секстанта
седморна, седморно; седморни секвам, -аш секстёт; секстета, (два и т.н.)
седморка сбквапе секстета
седмо цветен, седмоцветния(т), секвенция; секвенции сёкстрафик*
седмоцветна, седмоцветно; секвестирам, -аш сёкстрафикант*;
572
сензитйвен
секстрафиканти, (двама и т.н.) селенография семепроизводйтелна,
секстрафиканти селенографски семепроизводйтелно;
сексуален, сексуалния(т), селенология семепроизводйтелни
сексуална,сексуално; еелйтра семепроизводство
сексуални селйтрен, селйтрения(т), семепъпка
сексуалност, сексуалността селйтрена, селйтрено; семестриален, семестриалния(т),
секта селйтрени семестриална, семестриално;
сектйнт; сектанти, (двама и т.н.) селище; селища семестриални
сектанти селищен, сёлищния(т), селищна, семёстър; семестри, (два и т.н.)
сектантка селищно; селищни семестъра
сектантски село; села, и село семехранйлище; семехранйлища
сектантство сёлски семечистач; семечистачи, (двама
сектор; сектори, (два и т.н.) сектора селскостопански и т.н.) семечистачи
секторен, секторния(т), секторна, селяк; селяци, (двама и т.н.) селяци семечистачен, семечистачния(т),
секторно;секторни селяндур; селяндури, (двама и т.н.) семечистачна, семечистачно;
секуларен, секуларния(т), селяндури семечистачни
секуларна,секуларно; селяндурка семечистачна
секуларни селяндурски семин&р, -ът, -а; семинари, (два и
секуларизацибнеп, селяндурщина т.н.) семинара
секуларизационния(т), сёлянин; селяни, (двама и т.н.) семинарен, семинарния(т),
секуларизационна, селяни семинарна, семинарно;
секуларизационно; селянйя; селянйи семинарни
секуларизационни селянка семинарйст; семинарйсти, (двама
секулариз&ция селячество и т.н.) семинарйсти
секуларизйрам, -аш селячка семинарйстки
секуларизйране селяшки семинария; семинарии
секунда селящина семинарски
секундант; секунданти, (двама и сёма семиотйк; семиотйци, (двама и
т.н.) секунданти семантизация т.н.) семиотйци
секундарен, секундарния(т), семантика семибтика
секундарна, секундарно; семантичен, семантйчния(т), семиотйчен, семиотйчния(т),
секундарни семантйчна, семантйчно; семиотйчна, семиотйчно;
секундарник; секундарници, (два семантйчни семиотйчни
и т.н.) секундарника семантически семиотйчка
секунден, секундния(т), семасиолог; семасиолози, (двама семйт; семйти (обикн. в мн.ч.)
секундна, секундно;секундни и т.н.) семасиолози семнтйзъм, семитйзмът,
секундомер; секундомери, (два и семасиология семитизма
т.н.) секундомера семафор; семафори, (два и т.н.) семйтка
секцио семафора семитология
секционен, секционния(т), семафорен, семафорния(т), семйтски
секционна, секционно; семафорна, семафорно; семка
секционни семафорни сёмкаджия; сёмкаджии, (двама и
секция; секции сёме; семена т.н.) сёмкаджии
селда семёен, семёшшя(т), семейна, сёмпъл, сёмплия(т), сёмпла,
селектйвен, селектйвния(т), семейно; семейни сёмпло; сёмпли
селективна, селектйвно; семёйственост, семействеността сенат; сената, (два и т.н.) сената
селективни семёйство; семейства сенатор; сенатори, (двама и т.н.)
селектйвност, селективността семенар, -ят, -я; семенари, (двама сенатори
селектйрам, -аш и т.н.) семенари сенаторски
селектиран семенарски сенатски
селектйране семенйрство сенегалец; сенегалци, (двама и
селекционен, селекционния(т), семенен, сёменния(т), семенна, т.н.) сенегалци
селекционна, селекционно; семенно;семенни сенегйлка
селекционни семенйще, семенйща сенегалски
селекционер; селекционери, семенник; семенници, (два и т.н.) сёнен, сённия(т), сённа, сённо;
(двама и т.н.) селекционери семенника сённи
селекцион£рски семепроизводйтел', -ят, -я; сензационен, сензационния(т),
селекционирам, -аш семепроизводйтели, (двама и сензационна, сензационно;
селекционйран т.н.) семепроизводйтели (лице) сензационни
селекционйране семепроизводйтел2, -ят, -я; сеизационност, сензационността
селекция; селекции семепроизводйтели, (два и т.н.) сензация; сензации
селбн семепроизводйтеля (нелице) сензитйвен, сензитйвния(т),
селенйт семепроизводйтелен, сензитивна,сензитйвно;
селенов семепроизводйтелния(т), сензитйвни
573
сензитйвност
сензитйвност, сензитивността сепия; сёпии сероводород

сензор; сензори, (два и т.н.) сёпна (се), -еш сероводороден,
сензора сёпсис сероводородния(т),
сензорен, сёнзорния(т), сензорна, сёпсисен, сёпсисния(т), сёпсисна, сероводородна, сероводородно;
сензорно;сензорни сёпсисно;сёпсисни сероводородни
сенйлен, сенйлния(т), сешшна, септакорд; септакорди, (два и т.н.) серовъглербд
сенйлно;сенилни септакорда серовъглероден,
сенйлност, сенилността септёмври серовъглеродния(т),
сенник; сенници, (два и т.н.) септемврийски серовъглеродна,
сенника септёт; септёта, (два и т.н.) септета серовъглеродно;
сенникоцветен, септима серовъглеродни
сенникоцвётния(т), септйчен, септйчния(т), серодиагностика
сенникоцветна, сенникоцветно; септична, септично;септични еёродиагностйчен,
сенникоцветни септйчност, септичността сёродиагностичния(т),
сено серй, -ёш сёродиагностична,
сеновал; сеновали, (два и т.н.) сервйз; сервйзи, (два и т.н.) сёродиагностачно;
сеновала сервиза сёродиагностачни
сенокос сервйзен, сервйзния(т), сервизна, серология
сенокосйчка сервизно;сервизни серопозитивен,
сенокбсен, сенокосния(т), сервйлен, сервйлния(т), серопозитавния(т),
сенокосна, сенокосно; сервйлна, сервйлно;сервйлни серопозитивна, серопозитивно;
сенокосни сервйлнича, -иш серопозитивни
сенообръщачка сервйлничене серопрофилактика
сеносъбирачка сервйлност, сервилността серотерапия
сенсибилизатор; сервйрам, -аш ссротонйн
сенсибилизатори, (два и т.н.) сервйране серпантйна и серпентина
сенсибилизатора сёрвис; сёрвиси, (два и т.н.) серпантйнен, серпантанения(т),
сенсибилизйрам (се), -ага сёрвиса серпантанена, серпантйнено;
сенснбилизйране сервитут; сервитута, (два и т.н.) серпантанени, и серпентйнен
сенсуалйзъм, сенсуалйзмът, сервитута серпентйна и серпантйна
сенсуализма сервитутен, сервитутния(т), серпентйнен, серпентанения(т),
сенсуалист; сенсуалиста, (двама сервитута, сервитутао; серпентинена, серпентанено;
и т.н.) сенсуалиста сервитутни серпентйнени, и серпантйнен
сентенция; сентенции сервитьор; сервитьори, (двама и серт
сёнчест т.н.) сервитьори сертификат; сертификата, (два и
сеньор; сеньори, (двама и т.н.) сервитьорка т.н.) сертификата
сеньори сервитьорски сертификационен,
сеньора сервитьорство сертификационния(т),
сепьорйта сёрвомотбр; сёрвомотори, (два и сертафикационна,
сепаративен, сепаратавния(т), т.н.) сёрвомотора сертификационно;
сепаративна, сепаративно; сёрвоуправлёние; сертификациони
сенаратйвни сёрвоуправлёния сертифицйрам (се), -аш
сепаратизъм, сепаратизмът, сергйен, сертйния(т), сергййна, сертифицйране
сепаратизма сергййно; сергййни сёрум; сёруми, (два и т.н.) сёрума
сепаратист; сепаратиста, (двама сергия;сергйи сёсия; сёсии
и т.н.) сепаратиста сёрен, сёрния(т), сярна, сярно; сестра
сепаратистйчен, сёрни сёстрин
сепаратастачния(т), серенада сёстриник; сёстриници, (двама и
сепаратистачна, сержант; сержанта, (двама и т.н.) т.н.) сёстриници
сепаратастачно; сержанта сестрински
сепаратистични сержантски сёстринство
сенаратистйчески сериал; сериали, (два и т.н.) сет, -ът, -а; сётове, (два и т.н.) сёта
сепаратйстка сериала сётбол, -ът, -а; сётболи, (два и т.н.)
сепаратистки сёриен, сёрийния(т), сёрийна, сётбола
сепаратор'; сепаратори, (двама и сёрийно;сёрийни сётеи, сётния(т), сётна, сётно;
т.н.) сепаратори (лице) сёрнйност, серийността сётни
сепаратор2; сепаратори, (два и т.н.) сериозен, сериозния(т), сериозна, сётер; сётери, (два и т.н.) сётера
сепаратора (нелице) сериозно; сериозни сетивен, сетйвния(т), сетивна,
сепарация; сепарации серибзност, сериозността сетивно;сетивни
сепарё; сепарёта серйст сетивност, сетивността
сепарйрам, -аш сёрия;сёрии сетивб; сетива
сепарйране серкмё; серкмёта сётне
сёпвам (се), -аш сернист сётнешен, сётнешния(т),
сёпване сернокйсел сётнешна, сётнешно; сетнешни
574
си м во л и зи р ам
сетрё; сетрёта сивота силабйчен, силабйчния(т),
сётя се, -иш сйво-чёреи, сйво-чёрния(т), силабйчна, силабйчно;
сеулски сйво-чёрна, сйво-чёрно; силабйчни
сефарад; сефаради, (двама и т.н.) сйво-чёрни снлабйчески
сефаради сйгла снлаботовйчен,
сеф арадск и сйгма силаботонйчния(т),
сефте сигматйзъм, сигматйзмът, силаботонйчна, силаботонйчно;
сефтосам, -аш сигматйзма силаботонйчни
сефтосвам, -аш сигнал; сигнали, (два и т.н.) силаботонйчески
сефтосване сигнала силаж; силажи, (два и т.н.) силажа
сецам (се), -аш сигнален, сигналния(т), сигнална, силажен, силажния(т), силажна,
сёцане сигнално; сигнални силажно; силажни
сепвам (се), -аш сигнализатор; сигнализатори, силажйрам, -аш
сёцване (два и т.н.) сигнализатора силажйране
сецесион сигнализационеи, силажокомбайн;
сецесионен, сецесионния(т), сигнализационния(т), силажокомбайни, (два и т.н.)
сецесиониа, сецесионно; сигнализационна, силажокомбайна
сецесионни сигнализационно; силажорез&чка
сепна (се), -еш сигнализационни силант;силанта
сеч сигнализация; сигнализации силезййскн
сечение; сечения сигнализйрам, -аш сйлен, сйлния(т), сйлна, сйлно;
сечивб, сечива сигнализйране силни
сёчище; сечгаца снгналйст; сигналиста, (двама и силикат; силиката
сёчко т.н.) сигналиста силикатен, силикатния(т),
сешоар, -ът, -а; сешоари, (два и сигналйстка силикатна, силикатно;
т.н.) сешоара сигнатура силикатни
сёщам се, -аш сигнатурен, сигнатурния(т), силикоза
сёщане сигнатурна, сигнатурно; силикон; силикони, (два и т.н.)
сёя, -еш сигнатурни силикона
сейлка сигнйрам, -аш силиконов
сеяч; сеячи, (двама и т.н.) сеячи сигнификат; сигнификата, (два и силйстренец; силйстренци,
сеячка т.н.) сигнификата (двама и т.н.) силйстренци
си (същ.) сигнификатйвен, силйстренка
си1(вж. сёбе си) сигнификатйвния(т), силйстренски
си2 (вж. свбй) сигнификативна, силйциев
си (част.) сигнификатйвно; силйций, -ят, -я
сиамец'; сиамци, (двама и т.н.) сигнификатйвни силнотоков
сиамци (лице) сигнификация сйлов
сиамец2; сиамци, (два и т.н.) сйгурен, сйгурния(т), сйгурна, свлогйзъм, силогйзмът,
сиамеца (нелице) сйгурно;сйгурни силогйзма; силогйзми, (два и
си&мка сйгуриост, сигурността т.н.) силогизъма
сиамски сидерйт; сндерйта, (два и т.н.) силогйстика
сибарйт; сибарйти, (двама и т.н.) сидерйта сйлоз; сйлози, (два и т.н.) сйлоза
сибарйти сидерйтен, сидерйтния(т), сйлозен, сйлозния(т), сйлозна,
сибаритски сидерйтна, сидерйтно; сйлозно; сйлозни
сибйрски сидерйтни сйлом
сив сидерография силомёр; силомёри, (два и т.н.)
сивёене сйдй;сйдйта силомера
сивёя (се), -еш сйдиром; сйдиромове, (два и т.н.) силбн
сйвй;сйвйта сйдирома склонов
сйвкав сиенйт; сиенита, (два и т.н.) силуёт; силуёти, (два и т.н.)
сйвкавост, сивкавостта сиенйта силуёта
сйвкаво-червенйкав сиенйтен, сиенйтния(т), снлфйда
сиво-бял, сйво-бёлия(т), сиенйтна, сиенйтно; сиенйтни силфйдеп, силфйдния(т),
сиво-бяла, сиво-бяло; сиенитов силфйдна, силфйдно; силфйдни
сйво-бёли сиёста сйля се, -иш
сиво-жълт сизйл сйлене
сйво-зелён, сйво-зелёния(т), сизалов симбиоза
сйво-зелёна, сйво-зелёно; сизйфовски сймвол; символи, (два и т.н.)
сйво-зелёни сикатйв сймвола
сйво-кафяв сикх, -ът, -а; сйххи, (двама и т.н.) сймволен, сймволния(т),
сивокос сикхи сймволна, сймволно; сймволни
сивоок сйла символизация; символизации
сйвост, сивостта силабйзъм, силабйзмът, силабйзма символизйрам, -аш
575
си м во л и зи р ам е
символизйране симултанна, симултанно; сйни-зелёни, и сйньо-зелён
символйзъм, символйзмът, симултанни синйгер; синигери, (два и т.н.)
символизма симулт&нност, симултанността синигера
символика симфонйк; симфонйци, (двама и синйгерка
символйст; символйсти, (двама и т.н.) симфонйци синйгерски
т.н.) символйсти симфонйст; симфонйсти, (двама синина
символ истйчен, и т.н.) симфонйсти синйя;синии
символистйчния(т), симфонйчен, симфонйчния(т), сйнка
символистична, символистично; симфонична, симфонйчно; сйнкав
символистйчни симфонични сннкавнна
символистка симфонйчески сйнкавозелён,
символйчен, символйчния(т), симфония; симфонии сйнкавозелёния(т),
символична, символично; син, -ът, -а; синове, (двама и т.н.) сйнкавозелёна, сйнкавозелёно;
символични синове и сина сйнкавозелёни
символйчески син (прил.) сйнкавозеленйкав
символйчност, символичността синагога синковец; сйнковци, (двама и т.н.)
сйменс; сйменси, (два и т.н.) синайски сйнковци
сйменса синап синкоп; синкопи, (два и т.н.)
симент&лски синапен, синапения(т), синапена, синкопа, и синкопа
симетрала синапено; синапени синкопа и синкоп
симетричен, симетрйчния(т), синапов сннкопен, синкопния(т),
симетрична, симетрично; сйнбек синкопна, синкопно; синкопни
симетрични сингапурец; сингапурци, (двама и синкретизйрам, -аш
симетрйчност, симетричността т.н.) сингапурци синкретизйране
симетрия; симетрии сингапурка синкретйзъм, синкретйзмът,
симйд; симиди, (два и т.н.) симида сингапурски синкретйзма
симитлййски сйнгъл; сингли, (два и т.н.) сйнгьла синкретичен, синкретйчния(т),
сймкарта синджйр; синджири, (два и т.н.) синкретйчна, синкретично;
симонйя синджйра синкретйчни
симпатизант; симпатизанти, синджйрен, синджйрения(т), синкретически
(двама и т.н.) симпатизанти синджйрена, синджйрено; синкретйчност, синкретичността
симпатизйрам, -аш синджйрени сйнов
симпатизйране синджйрче; синджирчета синовен, синовния(т), синовна,
симпатйчен, симпатйчния(т), синдик; синдйци, (двама и т.н.) синовно; синовни
симпатична, симпатично; синдйци синбд; синода, (два и т.н.) синода
симпатични синдикален, синдикалния(т), синодален, синодалния(т),
симпатия; симпатии синдикална, синдикално; синодална, синодално;
симпатяга; симпатяги, (двама и синдикални синодални
т.н.) симпатяги синдикалйзъм, синдикализмът, синодик; синодици, (два и т.н.)
симплекс синдикализма синодика
симпозиум; симпозиуми, (два и синдикалист; синдикалисти, синолог; синолози, (двама и т.н.)
т.н.) симпозиума (двама и т.н.) синдикалисти синолози
симптом; симптоми, (два и т.н.) синдикалистка синологйчен, синологйчния(т),
симптома синдикалйстки синологйчна, синологично;
симптоматика синдикат; синдикати, (два и т.н.) синологйчни
симптоматйчен, синдиката синология
симптоматйчния(т), синдром; синдроми, (два и т.н.) синонйм; синоними, (два и т.н.)
симптоматична, синдрома синонима
симптоматично; симптоматични синева синонймен, синонймния(т),
симптоматйчески синевина синонймна, синонймно;
симптоматология синедрибн; синедриони, (два и т.н.) синонимии
симул&нт; симуланти, (двама и т.н.) синедриона синонймика
симуланти синёене синонимичен, синонимичния(т),
симулантка синекдоха синонимйчна, синотамйчно;
симулянтски синекура синонимйчни
симулантство синекурен, синекурния(т), синонимия
симулационен, синекурна, синекэдэно; синопсис
симулациотшя(т), синекурни синоптйк; синоитйци, (двама и
симулационна, симулационно; синематека т.н.) синоптйци
симулационни сйнене синоптика
симулация; симулации синебк синоптйчен, синоптичния(т),
симулйрам, -аш синея (се), -еш синоптйчна, синоптйчно;
симулйране сйн-зелён, сйн-зелёния(т), синоптйчни
симултанен, симултанния(т), сйня-зелёна, сйньо-зелёно; синоптически
576
синоптйчка синхронизйране сиромахомйл; сиромахомйли,
синор; синори, (два и т.н.) синора синхронизйран (двама и т.н.) сиромахомйли
сйнорен, сйнорния(т), сйнорна, синхронйзъм, синхронйзмът, сиромахомйлски
сйнорно; сйнорни синхронизма сиромахомйлство
синтагма синхронйчен, синхронйчния(т), сиромашёене
синтагматика синхронична, синхронично; сиромашество
синтагматйчен, синхронични сиромашёя, -еш
синтагматйчния(т), синхрония сиромашйя
синтагматйчна, синтагматично; синхроскоп; синхроскопи, (два и сиромашки
синтагматйчни т.н.) синхроскопа сироп; сиропи, (два и т.н.) сиропа
синтаксис синхрофазотрон; сиропен, сиропения(т), сиропена,
синтактйчен, синтактйчния(т), синхрофазотрони, (два и т.н.) сиропено; сиропени
синтактична, синтактйчно; синхрофазотрона сиропиталище; сиропиталища
синтактични синчйга; синчаги, (двама и т.н.) сироп италищен,
синтактйчески синчаги сиропиталшцния(т),
синтез, -ът, -а; синтези, (два и синчё; синчёта сиропиталищна,
т.н.) синтеза синчёц; (два и т.н.) синчёца сиропиталищно;
синтезатор; синтезатори, (два и синьогушка сиропиталищни
т.н.) синтезатора сйньо-зелён, сйньо-зелёния(т), сиротен, сиротния(т), сиротна,
синтезйрам, -аш сйньо-зелёна, сйньо-зелёно; сиротно; сиротни
синтезйран сйньо-зелёни, и сйн-зелён сирбтност, сиротността
синтезиране синьор; синьори, (двама и т.н.) сиртаки; сиртакита
синтетйзъм, синтетйзмът, синьори сйря, -иш
синтетизма синьбра систёма
синтётика синьорйна систематизация
синтетичен, синтетйчния(т), сйньо-червён, сйньо-червёния(т), систематизйрам, -аш
синтетична, синтетично; сйньо-червёна, сйньо-червёно; систематизйране
синтетични сйньо-червёни систематика
синтетйчески синя, -иш систематйчен, систематйчния(т),
синтетйчност, синтетичността сйпаничав систематйчна, систематично;
синузит; синузити, и синуйт сйпва се (3 л.) систематични
синузйтен. синузйтния(т), сйпвам, -аш систематйчески
синузйтна, синузйтно; сйпване систематйчност,
синузйтни, и синуйтен сйпе се (3 л.) систематичностга
синуйт; синуйти, и синузйт сйпей, -ят, -я; сйпеи, (два и т.н.) систёмен, систёмния(т),
синуйтен, синуйтния(т), сйпея системна, системно; системни
синуйтна, синуйтно; синуйтни, сйпка систёмност, системността
и синузйтен сйпкав сйстола
сйнус; сйнуси, (два и т.н.) сйнуса сйпкавост, сипкавостта сйстолен, сйстолния(т), сйстолна,
сйнусен, сйнусния(т), сйнусна, сйпне се (3 л.) сйстолно; сйстолни
сйнусно;сйнусни сипя, -еш сит
сйнусов сирак; сираци, (двама и т.н.) сираци сйтен, сйтния(т), сйтна, сйтно;
синусойд; синусоида, (два и т.н.) сирйчество сйтни
синусоида, и синусойда сирашки сйтен-дрёбен, сйтен-дребния(т),
синусойда и синусойд сирёна сйтна-дрёбна, сйтно-дрёбно;
синусойден, синусойдния(т), сиренар, -ят, -я; сиренари, (двама сйтни-дрёбни
синусойдна, синусойдно; и т.н.) сиренари сйти;сйтита
синусойдни сиренарка сйтицёнтър*, сйтицёнтрове, (два
сиихармонйзъм, сиренарски и т.н.) сйтицёнтъра
синхармонйзмът, сирен&рство ситнёж; ситнёжи
синхармонйзма сирене1; сирена ситня, -йш
синхармонйчен, сйрене2 сйто;сита
синхармоничния(т), сйреч сйтовски
синхармонйчна, сирйец; сирййци, (двама и т.н.) сйтопечат
синхармонично; сирййци сйтост, ситостта
синхармонйчни сирййка ситроён; ситроени, (два и т.н.)
синхрон сирййски ситроена
синхронен, синхронния(т), сйрище; сйрища ситуатйвен, ситуатйвния(т),
синхронна, синхронно; сйрищен, сйрищния(т), сйрищна, ситуатйвна, ситуатйвно;
синхронни сйрищно; сйршцни ситуатйвни
синхронизатор; синхронизатори, сйрница ситуационен, ситуационния(т),
(два и т.н.) синхронизатора сиромах; сиромаси, (двама и т.н) ситуационна, ситуационно;
синхронизация сиромаси ситуационни
синхронизйрам, -аш сиромахкйня ситуация; ситуации

с и т у й р а м (с е )
ситуйрам (се), -аш скандалджййка сквасвам, -аш

ситуйране скандалджйя; скандалджии, сквасване
сйфилис (двама и т.н.) скандалджии сквасявам, -аш
сифилитик; сифилитйци, (двама скандален, скандалния(т), сквасйване
и т.н.) сифилитици скандална,скандално; скверен, сквсрния(т), скверна,
сифилитичен, сифилитйчния(т), скандални скверно; скверни
сифилитйчна, сифилитйчно; скандализирам (се), -аш сквернёне
сифилитични скандализйране сквернословене
сифилитйчка скандий сквернословие; сквернословия
сифон; сифони, (два и т.н.) сифона скандинавсц; Скандинавии, сквернослбвя, -иш
сифбнен, сифонния(т), сифонна, (двама и т.н.) Скандинавии сквёрност, скверностга
сифонно; сифонни скандинавйзъм, скандинавизмы, скверня, иш
сицилианец; сицилианци, (двама скандинавизма; сканданавйзми, скейт, -ът, -а; скёйтове, (два и т.н.)
и т.н.) сицилианци (два и т.н.) скандинавйзъма скейта
сицилианка скандинавка скёйтборд, -ът, -а; скёйтбордове,
сицилиански скапдинавски (два и т.н.) скёйтборда
сияен, сияйния(т), сияйна, скандйрам, -аш скейтбординг
сияйно;сияйни скандйране скёйтбордйст; скейтбордиста,
сияене сканйрам, -аш (двама и т.н.) скейтбордйсти
сияйност, сияйностга сканйран скёйтбордйстка
сияние сканйране скёйтьр; скёйтъри, (двама и т.н.)
сиятелен, сиятелния(т), сиятелна, сканьор; сканьори, (двама и т.н.) скёйтъри
сиятелно; сиятелни сканьори скёйтърка
сияя, -еш сканьорка скёле; скёлета
ска; ски скйпан скелет; скелета, (два и тл.) скёлета
сказ&ние скйпаност, скапаността скёлетен, скёлетния(т), скелетна,
сказка скапвам (се), -аш скёлетно; скёлетни
сказуемен, сказуемния(т), скапваие скёнер; скёнери, (два и т.н.)
сказуемна, сказуемно; скапя (се), -еш скёнера
сказуемни скара скёнерен, скёнерния(т), скёнерна,
сказуемо; сказуеми скарабёй, -ят, -я; скарабеи, (два и скёнерно;скёнерни
скай т.н.) скарабея скёпсис
скайп, -ът, -а; скайпове, (два и т.н.) скарам (се), -аш скептйк; скептици, (двама и т.н.)
скайпа скарвам (се), -аш скептици
скайсърфинг скарване скептицйзъм, скептицизмът,
скакалец; скакалци, (два и т.н.) скарйда скептицйзма
скакалеца скарлатйна скептйчен, скептйчния(т),
скала скарлатинен, скарлатйнния(т), скептична, скептично;
скала скарлатйнна, скарлатйнно; скептйчни
скалар, -ът, -а; скалари, (два и т.н.) скарлатйнни скептйчност, скептичността
скалара скастря, -иш скёрцо
скаларен. скаларния(т), скаларна, скастрям, -яш скеч, -ът, -а; скёчове, (два и т.н.)
скаларно; скаларни скастряне скёча
скален, скалния(т), скална, скат, -ът, -а; скатове, (два и т.н.) скйвлёк*, -ът, -а; скйвлёкове, (два
скално;скални ската и т.н.) скйвлёка
скалйст скатавам (се), -аш скилйда
скалнооблицовъчен, скатаване скилйдка
скалнооблицовъчния(т), скатая (се), -еш скйлйфт*, -ът, -а; скйлйфгове, (два
скалнооблицовъчна, скаут; скаута, (двама и т.н.) и т.н.) скилйфга
скалнооблицовъчно; скаута скймва ми (3 л.)
скалнооблицовъчни скаутски скймване
скали, -ът, -а; скалпове, (два и т.н.) скафандър; скафандри, (два и т.н.) скимне ми (3 л.)
скалпа скафандьра скимтёне
скалпел; скалпели, (два и т.н.) скача (се), -йш скимтя, -йш
скалпела скачам, -аш скинар, -ят, -я; скинари, (двама и
скалпйрам, -аш ск&чаница т.н.) скинари
скалнйране скачач; скачачи, (двама и т.н.) скйнхедс
скалъпвам, -аш скачачи скиография
скалъпване скачачка скиор; скиори, (двама и т.н.) скиори
скалъпен скачвам (се), -аш скиорка
скалъпя, -иш ск&чване скиорски
скамейка скашкам (се), -аш скйпйста*
скандал; скандали, (два и т.н.) скашквам (се), -аш скйскок*, -ът, -а; скйскокове, (два
скандала скашкване и т.н.) скйскока
578
скотовъдец
скйспускане* склонйтбени скорёц; скорцй, (два и т.н.)
скйсъстезйнне* склонност, склонността скорёца
скит, -ът, -а; скити (обикн. в мил.) склоня, -йш скоро
скиталец; скитащи, (двама и т.н.) склонявам, -аш скорозрёен, скорозрёйния(т),
скиталци склоняване скорозрёйна, скорозрёйно;
скиталчески склоняем скорозрёйни
скиталчество; скиталчества склоняемост, склоняемостга скорозрёйка
скйтам (се), -аш склопвам, -аш скорозрёлост, скорозрелостга
скйтапе склопване скорозрял, скорозрёлия(т),
скйтник склопя, -иш скорозряла, скорозряло;
скйтница сключа, -иш скорозрёли
скитнически сключвам, -аш скоропйс
скйтничество; скйтничества сключване скоропйсен, скоропйсния(т),
скйтнишки екбба скоропйсна, скоропйсно;
скиторене скобар, -ът, -а; скобари, (два и т.н.) скоропйсни
скиторя, -иш скобара скоропйсец; скоропйсни, (двама
скитосвам, -аш скова (се), -ёш и т.н.) скоропйсци
скитосване сковавам (се), -аш скоропоговорка
скйтски сковйване скоропостижен,
скиф1, -ът, -а скованост, сковаността скоропостйжния(т),
скиф2, -ът, -а; скйфове; (два и скок, -ът, -а; скокове, (два и т.н.) скоропостижна,
т.н.) скйфа скока скоропостйжно; скоропостйжни
скйца скоквам, -аш скоропреходен,
скицйрам, -аш екбкване скоропреходния(т),
скицйране скокла скоропреходна, скоропреходно;
скйцник; скйцници, (два и т.н.) скоклест скоропреходни
скйцника скоклйв скоросмъртница
склад, -ът, -а; складове, (два и т.н.) скокльо; скокльовци, (двама и т.н.) скорост, скоростта
склада скокльовци скбростен, скоростния(т),
склйдаджия; склададжии, (двама скокна, -ёш скоростна, скоростно;
и т.и.) склададжии скокообразен, скокообразния(т), скоростни
складирам, -аш скокообразна, скокообразно; скоростомёр; скоростомёри, (два
складов скокообразни и т.н.) скоростомёра
склаждам, -аш скокотлйвост, скокотливостта скоростомёрен,
склаждане сколибза скоростомёрния(т),
скланям, -яш скомина скоростомёрна, скоростомёрно;
скланяне сконтйрам, -аш скоростомёрни
склапям, -яш сконтйране скорострёлен, скорострёлния(т),
склапяне сконто скорострёлна, скорострёлно;
еклера екбнтов скорострёлни
склероза сконфузвам (се), -аш скорострёлност.
склербзен, склерозния(т), сконфузване скорострелността
склерозна, склерозно; сконфузен, сконфузения(т), скоротёчен, скоротёчния(т),
склерозни сконфузена,сконфузено; скоротёчна, скоротёчно;
склерозйрам, -аш сконфузени скоротёчни
склерозйране сконфузеност, сконфузеностга скороходец; скороходци, (двама и
склеротйк; склеротйци, (двама и сконфузя (се), -иш т.н.) скороходци
т.н.) склеротйци скопёц; скопцй, (двама и т.н.) скброшен, скорошния(т),
склеротичен, склеротйчния(т), скопцй скорошна, скорошно; скорошни
склеротйчна, склеротйчно; скопскн скорпнбн; скорпиони, (два и т.н.)
склеротични скопча (се), -иш скорпиона
склеротичка екбпчвам (се), -аш скосён, скосёния(т), скосёна,
склёщвам, -аш екбпчване скосёно; скосёни
склёщване скопя, -йш скося, -йш
склёщя, -иш скопявам, -аш скосйвам, -аш
склон, -ът, -а; склонове, (два и т.н.) скопяване скосяване
склона скорбёлен, скорбёлния(т), скот, -ът, -а; скотове и скотове,
склбнен, склонния(т), склонна, скорбялна, скорбялно; (два и т.н.) скота
склонно;склонни скорбёлни скотобойна
склонен, склонёния(т), склонена, скорбут скотовъден, скотовъдния(т),
склонено;склонени скорбутен, скорбутния(т), скотовъдна, скотовъдно;
склонение скорбутна, скорбутно; скотовъдни
склонйтбен, склонйтбения(т), скорбугни скотовъден; скотовъдци, (двама и
склонйтбена, склонйтбено; скорбяла т.н.) скотовъдци
579
скотовъдски
скотовъдски скрйшом скуош, -ът, -а

скотовъдство скрия (се), -еш скупча (се), -иш
скбтски скрбб, скробът, скроба и скробта скупчвам (се), -аш
скбтство скромен, скромния(т), скромна, скупчване
скотщина скромно; скромни скут; -ът, -а; ск>тове и скути, (два
скоч, -ът, -а; (два и т.н.) скоча скромнича, -иш и т.н.) скута
скоча, -иш скромничене скутер; скутери, (два и т.н.)
скочанясам се, -аш скрбмност, скромността скутера
скочанясвам се, -аш скрбтум скутеров
скочанясване скрофули скучаене
скрабъл; скрабъли, (два и т.н.) скрофулоза скучая, -еш
скрабъла скрофулозен, скрофулозния(т), скучен, скучния(т), скучна,
скрап, -ът, -а скрофулозна, скрофулозно; скучно; скучни
скреж, -ът, -а скрофулозни скучност, скучността
скрёжен, скрежния(т), скрёжна, скроя, -йш скълцам, -аш
скрёжно; скрёжни скроявам, -аш скълцвам, -аш
скрежёц скрояване скълцване
скрепвам, -аш скрупули скъп
скрёпване скрупульозен, скрупульозния(т), скъпёне
скрепер; скрепери, (два и т.н.) скрупульозна, скрупульозно; скъперник; скъперници, (двама и
скрепера скрупульозни т.н.) скъперници
скреперист; скреперйсти, (двама скрупульозност, скъперница
и т.н.) скреперйсти скрупульозността скъпёрнически
скрепя, -йш скръб скъперничество
скрепявам, -аш скръбен, скръбния(т), скръбна, скъпёрнишки
скрепяване скръбно; скръбни скъп оплатен, скъпогшатения(т),
скреч, -ът, -а; скречове, (два и т.н.) скръндза скъпоплатёна, скъпоплатено;
скреча скръндзав скъпоплатёни
скрибуцам, -аш скръствам, -аш скъпоструващ
скрибуцане скръстване скъпотйя
скривалище; скривалища скръстя, -иш скъпоценен, скъпоценния(т),
скривалищен, скривалищния(т), скръц (межд.) скъпоценна, скъпоценно;
скривалищна, скривалищно; скръцвам, -аш скъпоценни
скривалищни скръцваие скъпоцённост, скъпоценността
скрйвам (се), -аш скръцна, -еш скънчййка
скриване скубане скъпчйя; скънчйи, (двама и т.н.)
скривявам, -аш скубач; скубачи, (двама и т.н.) скъпчйи
скривяване скубачи скъпя се, -йш
скрижали (само мн.ч.) скубйчка скърбёне
скрййнсёйвър, скрййнсёйвъри, скубвам, -аш скърбя, -йш
(два и т.н.) скрййнсёйвъра скубване скърпвам, -аш
скрин, -ът, -а; скрйнове, (два и т.н.) скубйсвекърва скърпване
скрйна скубна, -еш скърпя, -иш
скрйнинг скубя (се), -еш скърцам, -аш
скрйнингов скудоумен, скудоумния(т), скърцане
скрйпвам, -аш скудоумна, скудоумно; скърша (се), -иш
скрйпване скудоумни скършвам (се), -аш
скрипёц; скрипцй, (два и т.н.) скудоумие скършване
скрипёца скука скъсам (се), -аш
скрйпна, -еш скула скъсан
скрипт, -ът, -а; скрйптове, (два и скулест скъсвам (се), -аш
т.н.) скрйпта скулптйрам, -аш скъсване
скриптёж; скриптёжи, (два и т.н.) скулптйране скъсён, скъсёния(т), скъсена,
скриптежа скулптор; скулптори, (двама и т.н.) скъсено; скъсени
скриптеие скулптори скъся, -йш
скрйптов скулпторка скъсявам (се), -аш
скрипторий, -ят, -я; скриптории, скулпторски скъсяване
(два и т.н.) скриптория скулптура скътам, -аш
скрип гориум; скрипториуми, скулптурен, скулптурния(т), скатан
(два и т.н.) скрипториума скулптурна, скулптурно; скътвам, -аш
скриптя, -йш скулптурни скътване
скрйтост, скритостта скумрйя; скумрйи слаб
скришен, скрйшния(т), скрйшна, скуикс, -ът, -а; скунксове, (два и слабйк; слабаци, (двама и т.н.)
скрйшно; скрйшни т.н.) скункса слабаци
580
сладострастник
слабачка слабохарактерна, сладка; сладки (обикн. в мн.ч.)
слабёя, -еш слабохарактерно; сладкар, -ят, -я; сладкари, (двама
слабина; слабини (обикн. в мн.ч.) слабохарактерни и т.н.) сладкари
слабителен, слабйтелния(т), слабохарактерност, сладкйрка
слабителна, слабително; слабохарактерността сладкарница
слабителни слабушка сладкарски
слабително; слабителни слабушко; слабушковци. (двама и сладкарство
слйбичък, слабичкия(т), т.н.) слабушковци сладкиш; сладкиши, (два и т.н.)
слабичка, слабичко; слабички слава сладкйша
слабоалкален, слабоалкалния(т), елавеев сладко; сладка
слабоалкална, слабоалкално; славей, -ят, -я; славеи, (два и т.н.) сладководен, сладководния(т),
слабоалкални славея сладководна, сладководно;
слабоват славейски сладководни
слабовблев славен, славния(т), славна, славно; сладкогласен, сладкогласния(т),
слабоволен, слабоволния(т), славни сладкогласна, сладкогласно;
слабоволна, слабовблно; славене сладкогласни
слабоволии славист; слависта, (двама и т.н.) сладкодумен, сладкодумння(т),
слабоволие слависта сладкодумна, сладкодумно;
слабограмбтен, славистика сладкодумни
слабограмотния(т), славистичен, славистачния(т), сладкодумец; сладкодумци,
слабограмбтна, славистачна, славистйчно; (двама и т.н.) сладкодумци
слабограмбтно; славистични сладкодумие
слабограмбтни сл авиетка сладкодумка
слабогръд, слабогьрдия(т), славолюбец; славолюбии, (двама сладкодумник; сладкодумници,
слабогърда, слабогърдо; и т.н.) славолюбии (двама и т.н.) сладкодумници
слабогърда славолюбйв сладкодумница
слабодушен, слабодушния(т), славолюбйвост, сладкодумство
слабодушна, слабодушно; славолюбивостта сладкозвучен, сладкозвучння(т),
слабодушии славолюбие сладкозвучна, сладкозвучно;
слабодушие славослов; славослови, (два и т.н.) сладкозвучии
слабоимбтен, слабоимотния(т), славослова сладкопоен, сладкопойния(т),
слабоимотна, слабоимбтно; славословене сладкопойна, сладкопойно;
слабоимотни славословие; славословия сладкопойни
слабокйсел славословя, -иш сладкопоец1; сладкопойци,
слабокултурен, славя (се), -иш (двама и т.н.) сладкопойци
слабокултурния(т), славянизйрам (се), -аш (лице)
слабокултурна, слабокултурно; славянизиране сладкопоец2; сладкопойци, (два и
слабокултурни славянйзъм, славянйзмът, т.н.) сладкопоеца (нелице)
слабопроизводйтелен, славянизма; славянизми, (два и сладкоречйв
слабопроизводйтелния(т), т.н.) славянизъма сладнёене
слабопроизводйтелна, славянин; славяни, (двама и т.н.) сладнёя, -еш
слабопроизводйтелно; славяни сладнйкав
слабопроизводйтелни славянка сладнйкавост
слаборадиоактйвен, славянобългарски сладня, -йш
слаборадаоактйвния(т), славяновёд; славяноведа, (двама сладолёд, -ът, -а сладолёда, (два и
слаборадиоактйвна, и т.н.) славяноведа т.н.) сладолёда
слаборадиоактивно; славянознание сладолёден, сладолёдения(т),
слаборадиоактйвни славянофйл; славянофйли, сладолёдена, сладолёдено;
слаборазвит (двама и т.н.) славянофйли сладолёдени
слабосилен, слабосйлння(т), славянофйлка сладолёдов
слабосйлна, слабосйлно; славянофйлски сладоледчййка
слабосилии славяиофйлство сладоледчйя; сладоледчйи,
слабосилие славянофоб; славянофоби, (двама (двама и т.н.) сладоледчйи
слабост,слабостта и т.н.) славянофоби сладост, сладостта
слаботелёсен, слаботелёсния(т), славянофобски сладостен, сладостния(т),
слаботелёсна, слаботелёсно; славянофобство сладостна, сладостно;
слаботелёсни славянски сладостни
слаботоков славянство сладострастен,
слабоумен, слабоумния(т), сл&гам (се), -аш сладострастния(т),
слабоумна, слабоумно; сл&гане сладострастна, сладострастно;
слабоумни слагач; слагачи, (двама и т.н.) сладострастни
слабоумие слагачи сладострастие
слабохарактерен, сладй ми (3 л.) сладострастник;
слабохарактерння(т), еладина сладострастници, (двама и т.н.)
581
сладострастник
сладострастници следконфлйктния(т), слёнга
сладострастница следконфлйктна, слепвам (се), -аш
сладур; сладури, (двама и т.н.) следконфлйктно; слёпване
сладури следконфлйктни слепёц; слепцй, (двама и т.н.)
сладурче; сладурчета следобед; следобеди, (два и т.н.) слепцй
сладък, сладкия(т), сладка, следобеда сленешката и слепешком
сладко;сладки следобед (нрч.) слепёя, -еш
сладя, -гал следббеден, следобедния(т), слепна (се), -еш
слайд, -ът, -а; слайдове, (два и т.н.) следобедна, следобедно; слепок; слепоци, (два и т.н.)
слайда следобедни слепока
слалом; слаломи, (два и т.н.) следовател, -ят, -я; следователи, слепобк
слалома (двама и т.н.) следователи слепоочен, слепоочния(т),
слаломен, слаломния(т), следователно слепоочна, слепоочно;
слаломна, слаломно; слаломни следователски слепоочни
слаломист; слаломиста, (двама и следовник; следовници, (двама и слепоочие; слепоочия
т.н.) слаломиста т.н.) следовници слепобчник; слепоочници, (два и
слаломистка следовница т.н.) слепоочника
слама следолимпййски слепородён, слепородёння(т),
сламен, сламения(т), сламена, следоператйвен, слепородёна, слепородёно;
сламено;сламени следоператавния(т), слепородёни
сламеник; сламеници, (два и т.н.) следоперативна, слепота
сламеника следоператйвно, слепотйя
сламеница следоперативни слёпчо; слёпчовци, (двама и т.н.)
сламка следосвобожденски слёпчовци
сламник; сламници, (два и т.н.) следотърсач; следотърсачи, слепя (се), -йш
сламника (двама и т.н.) следотърсачи слетйкоса
сламорезачка следпладне слёпям (се), -яш
сламосъбирачка слелпосевен, следпосевния(т), слёя (се), -еш
слана следпосевна, следпосевно; слйва
слани (3 л.) следпосевни сливак; сливаци, (два и т.н.)
сланина следпочйвен, следпочивния(т), сливака
сласт, сластга следпочйвна,следпочйвно; слйвам (се), -аш
сластен, сластния(т), сластна, следпочйвни слйване
сластно;сластни следпразннчеп, сливар, -ят, -я; сливари, (двама и
сластолюбец; сластолюбии, следпразничния(т), т.н.) сливари
(двама и т.н.) сластолюбци следпразнична,следпразнично; сливйрка
сластолюбив следпразнични слнварски
сластолюбйвост, следнриватнзацибнен, слйвенец; слйвенци, (двама и т.н.)
сластолюбивостта следприватазационния(т), слйвенци
сластолюбие следприватазационна, слйвепка
сластолюбка следприватазационно; слйвенски
слатина следприватазациошш слйвица; слйвици (обикн. в мн.ч.)
слёгне се (3 л.) следреволюцнонен, слйвнншки
след следреволюционния(т), слйвов
следа следреволюционна, слйвовица
слёдвам, -аш следреволюционно; сливополски
следвоёнен, следвоённия(т), следреволюционни слйзам, -аш
следвоенна, следвоенно; следродйлен. следродйлния(т), слйзане
следвоенни следродйлна, следродйлно; слйзест
следдипломен, следродшпш слип, -ът, -а; слйпове, (два и т.н.)
следдйпломния(т), следсмъртен, следсмъртния(т), слипа
следдипломна, следдипломно; следсмъртна, следсмъртно; слисам (се), -аш
следдипломни следсмъртни слйсан
слёден, слёдния(т), слёдна, следствен, следствения(т), слйсвам (се), -аш
слёдно;слёдни следствена, следствено; слйсване
следёне следствени слитък; слйгьци, (два и т.н.)
следйзборен, следйзборния(т), следствие; следствия слитъка
следйзборна, следйзборно; следхбден, следходния(т), слободйя
следйзборни следходна, следходно; словак; словаци, (двама и т.н.)
следконгресен, следходни словаци
следконгрёсния(т), следй, -йш словарен, словарния(т),
следконгрёсна, следконгрёсно; слез, -ът, -а словарна, словарно; словарни
следконгрёсни слсзка словачка
следконфлйктен, сленг, -ът, -а; сленгове, (два и т.н.) словашки
582
слнн
словен, словния(т), словна, сложност, сложността случайно;случайни
словно;словни сложноцветен, случай, -ят, -я; случаи, (два и т.н.)
словенец; словенци, (двама и т.н.) сложноцветния(т), случая
словенци сложноцветна, сложноцветно; случайност; случайността
словенка сложноцветни случва се (3 л.)
словенски слой, -ят, -я; слоеве, (два и т.н.) слоя случва ми се (3 л.)
словесен, словёсния(т), словесна, слом&н, сломения(т), сломена, случвам (се), -аш
словесно;словесни сломено; сломиш случване
словесност, словесността сломеност, сломеността случи се (3 л.)
словник; словници, (два и т.н.) сломя, -йш случка
словника сломявам, -аш слушаем
слбво; слова сломяване слушаемост, слушаемостта
словоблудие слон, -ът, -а; слонове, (два и т.н.) слушалка
словоборсц; словоборци, (двама и слона слушам, -аш
т.н.) словоборци слонов слушане
словоборство слонски слушател, -ят, -я; слушатели,
словоизлияние слот, -ът, -а; слотове, (два и т.н.) (двама и т.н.) слушатели
словоизлиятелен, слота слушателка
словоизлиятелния(т), слой (се), -йш слушателски
словоизлиятелна, слоявам (се), -аш слъгвам, -аш
словоизлиятелно; слояване слъгване
словоизлиятелни слуга; слугй, (двама и т.н.) слуги слъзен, слъзния(т), слъзна,
словоизлиятелиост, слугинаж слъзно; слъзни, и сьлзен
словоизлиятелностга слугински слънце; слънца
словоизменение слугйня слънцезащйта
словом слугувам, -аш слънцезащйтен,
словообразуване слугуване слънцезащйтния(т),
словообразувателен, служа, -иш слънцезащйтна,
словообразувателния(т), служба слънцезащйтно; слънцезащйтни
словообразувателна, службАш; службаши, (двама и т.н.) слънцелечение
словообразувателно; службаши слънцсиоклонник;
словообразувателни службашки слънцепоклонници, (двама и
словоохотлив службогонец; службогонци, т.н.) слънцепоклонници
словоохотливост, (двама и т.н.) службогонци слънцепоклонница
словоохотливостта службогонски слънцепоклонничка
словораздёл; словораздёли, (два службогонство слънцеиредпазен,
и т.н.) словораздела служебен, служебния(т), слънцепредпазния(т),
словорёд, -ът, -а; словорёди, (два служебна, служебно; служебни слънцепредпазна,
и т.н.) словорёда служебник; служебници, (два и слънцепредпазно;
словорёден, словорёдния(т), т.н.) служебника слънцепредпазни
словорёдна, словорёдно; служене слънцестоене
словорёдни служещ; служещи, (двама и т.н.) слънчасам, -аш
словослагател, -ят, -я; служещи слънчасвам, -аш
словослагатели, (двама и т.н.) служител, -ят, -я; служители, слънчасване
словослагатели (двама и т.н.) служители слънчев
словослатателка служйтелка слънчобран; слънчобрани, (два и
словослагателски служйтелски т.н.) слънчобрана
словослагателство слуз слънчоглед; слънчогледи, (два и
словосъчетание слузав т.н.) слънчогледа
словосъчинёние слузен, слузния(т), слузна, слънчогледов
словотворство слузно; слузни слюда
словотворчески слузест слюден, слюдения(т), слюдена,
словотворчество слука слюдено; слюдени
словоформа слух1, -ът, -а слюдест
слог, -ът, -а; слогове, (два и т.н.) слух2, -ът, -а; слухове, (два и т.н.) слюнка
слога слуха слюнча (се), -иш
слоган; слогани, (два и т.н.) слухар, -ят, -я; слухари, (двама и слюнчен, слюнчения(т),
слогана т.н.) слухари слюнчена, слюнчено; слюнчени
слоест слухарка слюнчене
слбжа (се), -иш слухов слюнчест
слбжен, сложния(т), сложна, слухтене сляга се (3 л.)
сложно; сложни слухтя, -йш слягане
сложен, сложения(т), сложена, случа (се), -иш сляза, -еш
сложено; сложени случаен, случайния(т), случайна, слян, сления(т), сляна, сляно; елени
583
сляп
сляп, слёпия(т), сляпа, сляпо; слепи смес смётен, смёшния(т), смёшна,
сляпата (нря.) смёсвам (се), -аш смешно; смёшни
сляпо-глухоням, смёсване смешёние
сляпо-глухонёмия(т), смёсен, смёсения(т), смёсена, смёшка
сляпо-глухоняма, смёсено; смёсени смешник; смешнйци, (двама и т.н.)
сляпо-глухонямо; смесител, -ят, -я; смесйтели, (два смешнйци
сляпо-глухонеми и т.н.) смесйтеля смешпйпа
слят, слётия(т), слята, слято; слети смесйтелен, смесйтелния(т), смёя, -еш
смажа, -еш смесйтелна, смесйтелно; смёя се, -еш
смазан смесйтелни смйвам (се), -аш
смазвам, -аш смёсица смйване
смазване смёска; смёски (обикн. в мн.ч.) смйгам, -аш
см&зка смёствам (се), -аш смйгане
смазочен, смазочния(т), смёстване смйгвам, -аш
смазочна, смазочно; смазочни смёстя (се), -иш смйгване
смййвам (се), -аш смёся (се), -иш смйгна, -еш
смайване смет смил, -ът, -а; смйлове, (два и т.н.)
смаля (се), -йш смета, -ёш смйла
смалявам (се), -аш сметало; сметала смилаем
смаляване смет&на смилаемост, смилаемостта
смарагд сметанов смйлам, -аш
смарагден, смарагдения(т), сметйчен, сметачния(т), смйлане
смарагдена, смарагдено; сметачна, сметачно; сметачни смйлен, смйления(т), смйлена,
смарагдени смётен, смётния(т), смётна, смйлено; смйлени
смарагдов смётно; сметни смйлов
смарткарта смётен, смётения(т), смётена, смиля (се), -йш
смартфон; смартфони, (два и т.н.) смётено; смётени смплявам (се), -аш
смартфона смётище; смётгаца смиляване
смахвам се, -аш смётка смин, -ът, -а; смйнове, (два и т.н.)
смахване смёткаджнйка смйна
смахна се, -еш смёткаджийски смйндух
смйхпат смёткаджия; смёткаджии, (двама смйнов
смахнатост, смахнатостта и т.н.) смёткаджии смирён, смирёния(т), смирёна,
смачкам (се), -аш сметководен, сметководния(т), смирёно; смирёни
смачкан сметководна, сметководно; смирёние
смачквам, -аш сметководни смирёност, смиреността
смачкване сметководйтел, -ят, -я; смиря (се), -йш
смая (се), -еш сметководйтели, (двама и т.н.) смиря вам (се), -аш
смеешката и смеетком сметководйтели смиряване
смекча (се), -йш сметководство смислен, смйсления(т), смйслена,
смекчавам (се), -аш сметкоразписка смйслено; смйслени
смекчаване сметкофактура смйсленост, смисленостга
смекчёние смётна, -еш смйслов
смекчйтелен, смекчйтелния(т), сметовбз; сметовози, (два и т.н.) смислоразличйтелен,
смекчйтелна, смекчйтелно; сметовоза смислоразличйтелния(т),
смекчйтелни сметоизвозване смислоразличйтелна,
смел сметосъбиране смислоразличйтелно;
смелост, смелостта сметосъбирачен, смислоразличйтелни
смелчага; смелчаги, (двама и т.н.) сметосъбирачния(т), смйсъл; смйсли, (два и т.н.)
смелчаги сметосъбирачна, смйсъла
смелчак; смелчаци, (двама и т.н.) сметосьбирачно; смйтам, -аш
смелчаци сметосъбирачни смйтане
смеля (се), -иш сметосъбирачка смйя (се), -еш
сменен, смённия(т), смянна, сметочистач; сметочистачи, смляскам, -аш
смянно; сменни (двама и т.н.) сметочистачи смлясквам, -аш
сменён, сменёния(т), сменёна, смеховйт смлясквапе
сменено; сменёни смехорйя;смехорйи смог, -ът, -а (само ед.ч.)
сменя (се), -йш смехотворен, смехотворния(т), смогвам, -аш
сменяем смехотворна, смехотворно; смйгване
сменяемост, сменяемостга смехотворни смйгна, -еш
смёням (се), -яш смехотворен; смехотворци, смок, -ът, -а; смокове и смоци,
смёняне (двама и т.н.) смехотворци (два и т.н.) смока
смерч, -ът, -а; смёрчове, (два и смехотвбрство смокинг; смокинги, (два и т.н.)
т.н.) смёрча смехотерапия смокинга
584
сн асям
смокингов смуглост, смуглостга смърт, смъртта
смокйнен, смокйнения(т), смугъл, см>тлия(т), смогла,
смокйнена, смокйнено; смъртен, смъртния(т), смъртна,
смугло; смугли смъртно; смъртни
смокйнени смукал ка
смокйнов смъртник; смъртници, (двама и
смукйло; смукала т.н.) смъртници
смокйня смукалце; смукалца
смола смъртница
смукане и смучене смъртноблед
смолен, смолния(т), смолна, смукйтел, -ят, -я; смукатели, (два
смолно; смолни смъртноблёден,
и т.н.) смукателя смъртноблёдния(т),
смолйст смукателен, смукателния(т),
смолнйца смъртнобледна,
смукателна, смукателно; смъртноблёдно; смъртноблёдни
смолнйчав смукателни
смолодаен, смолодайния(т), смъртност, смъртността
смукач; смукачи, (два и т.н.) смъртоносен, смъртоносния(т),
смолодайна, смолодайно; смукача
смолодайни смъртоносна, смъртоносно;
смуквам, -аш смъртоносни
смоля, -йш смукване
смолянски смърч, смърчът, смърча;
смукна, -еш смърчове, (два и т.н.) смърча
смолянчаннн; смолянчани, смут, -ът, -а; смутове, (два и т.н.) смърчов
(двама и т.н.) смолянчани смута
смолянчйнка смътен, смътния(т), смътна,
смутен, смутния(т), смутна, смътно; смътни
смолйсам се, -аш смутно; смутни
смолясвам се, -аш смътност, смътността
смутен, смугёния(т), смутена, смядовски
смолясване смутено; смутени
смотавам (се), -аш смяна, смяната; смени
смутёност, смутеността смятам, -аш
смотаване смутйтел, -ят, -я; смутйтели,
смотан смятане
(двама и т.н.) смутйтели смях, смехът, смеха; смехове
смотаняк; смотаняци, (двама и смутйтелка
т.н.) смотаняци снабден, снабдёния(т), снабдена,
смутя (се), -йш снабдено; снабдени
смотанйчка смуча, -еш
смотая (се), -еш снабдител, -ят, -я; снабдйтели,
смучене и смукане (двама и т.н.) снабдйтели
смотолевя, -И1п смуша (се), -иш
смотолевим, -яш снабдйтелен, снабдйтелния(т),
смушвам (се), -аш снабдйтелна, снабдйтелно;
смотолёвяне смушване
смрад снабдителни
смушкам, -аш снабдйтелка
смраден, смрадния(т), смрадна, смушквам, -аш снабдя, -йш
смрадно; смрадни смушкване
смрадлив снабдявам (се), -аш
смущавам (се), -аш снабдйване
смрадлйвост, смрадливостга смущаване снага
смрадлика смущение
смрадликов снага-тонбла
смъдва ме (3 л.) снадвам. -аш
смразя (се), -йш смъдёж снадване
смразявам (се), -аш смъдене снадка
смразяване смъдй ме (3 л.)
смрача (се), -йш снадя, -иш
смъдне ме (3 л.) снаждам, -аш
смрачава се (3 л.) смъквам (се), -аш
смрачавам (се), -аш снаждане
смъкване снажен, снажния(т), снажна,
смрачаване смъкна (се), -еш
смрачй се (3 л.) снажно; снажни
смълча се, -йш снажност, снажността
смрйка смълчавам се, -аш
смрйков снайпер; снайпери, (два и т.н.)
смълч&ване снайпера
смръзвам се, -аш смълчаност, смълчаността
смръзване снайперйст; снайперйсти, (двама
смъмря, -иш и т.н.) снайперйсти
смръзпа се, -еш смъмрям, -яш
смр1>ква се (3 л.) снайперйстка
смъмряне снайперов
смръквам, -аш смънкам, -аш
смръкване снайперски
смънквам, -аш снакс, -ът, -а; снаксове, (два и (
смръкна, -еш смънкване
смръкне се (3 л.) т.н.) снакса
смърдёне снарйд; снаряди, (два и т.н.)
смръщвам (се), -аш смърдёж
смръщване снаряда
смърдя, -йш снаряден, снарядния(т),
смръщен, смръщения(т), смъркам, -аш
смръщена, смръщено; снарядна, снарадно;
смъркане снарядни
смръщени смъркач; смъркачи, (двама и т.н.)
смръщя (се), -иш снаряжение
смъркачи снасям, -яш
585
снасяне
снасяне снобизъм, снобйзмът, снобйзма содо-л имонаден,
снахй снобйстки содо-лимонадения(т),
снахин снобка содо-лимонадена,
снеговалеж; снеговалежи, (два и снобски содо-лимонадено;
т.н.) снеговалежа снов&, -еш содо-лимонаденн
снеговйт сноване содомйт; содомйти, (двама и т.н.)
снеговйтост, снеговитостга сновалка содомйти
снегозадържане сновачен, сновачния(т), содомйтски
снегомер; снегомери, (два и т.н.) сновачна, сновачно; сновачни содомйя
снегомера сновачка содомски
снегорин; снегорйни, (два и т.н.) сновйло; сновила соев
снегорйна сноп, -ът, -а; снопи и снопове, (два созбполски
снегориначка и т.н.) снопа сой, -ят, -я
снеготопене сноповръзвачка сойка
снегоходка; снегоходки (обикн. в снопчест сок, -ът, -а; сокове, (два и т.н.) сока
мн.ч.) сносен, сносния(т), сносна, сносно; сокак; сокаци, (два и т.н.) сокака
снегочистачсн, сносни соковарка
снегочистачния(т), сноуборд, -ът, -а; сноубордове, сокоизстисквйчка
снегочистачна, снегочистачно; (два и т.н.) сноуборда сокол; соколи, (два и т.н.) сокола
снегочистачнн снбубординг соколар, -ят, -я; соколари, (двама
снегочистачка сноубордйст;сноубордйсти, и т.н.) соколари
снежен, снежния(т), снежна, (двама и т.н.) сноубордйсти сокдлица
снежно; снежни сноубордйстка соколка
снежй (3 л.) сноша се, -йш сокблник; соколници, (двама и т.н.)
снежинка сношавам се, -аш соколшщи
снежнобял, снежнобелия(т), снош&ване соколов
снежнобяла, снежнобяло; сношение соколоподобен,
снежнобели снощен, снощния(т), снощна, соколоподобния(т),
снежноглав снощно; снощни соколоподобна, соколоподобно;
снекбар, -ът, -а; снекбарове, (два снощи соколоподобни
и т.н.) снекбара снукър; снукъри, (два и т.н.) соколски
снема, -еш снукъра сократически
снемам, -аш сняг, снегът, снега; снегове сол1
снемане соаре; соарета сол2
снеса, -еш собствен, собствения(т), солаийн
снижа (се), -йш собствена, собствено; соланйнов
снижавам (се), -аш собствени солар', -ят, -я; солари, (двама и т.н.)
снижаване сйбственик; собственици, (двама солари (лице)
снижение и т.н.) собственици солйр2, -ът, -а; солари, (два и т.н.)
сннзходйтелен, собственица солара (нелице)
снизходйтелния(т), собственически соларен, соларния(т), соларна,
снизходйтелна, снизходйтелно; собственичка соларно;соларни
снизходйтелни собственоръчен, соларизация
снизходителност, собственоръчния(т), солариум; солариуми, (два и т.н.)
снизходителността собственоръчна, солариума
снизхожденне собственоръчно; солей, -ят, -я; солеи, (два и т.н.)
снизя (се), -йш собственоръчни солея
снизявам (се), -аш собственоръчно солен, солния(т), солна, солно;
снизяване собственост, собствеността солни
снймам, -аш едва солен, солёния(т), солена, солено;
снймане совалка солени
снимачен, снимачния(т), совалков солене
снимачна, снимачно; снимачни сдввам (се), -аш соленея, -еш
снймка сдвване соленеене
снимков совна (се), -еш соленка
сниша (се), -йш совоподобеп, совоподобния(т), соленост,солеността
снишавам (се), -аш совоподобна, совоподобно; солета; солети (обикн. в мн.ч.)
снишаване совоподобни солецйзъм, солецйзмът,
снишен, снишения(т), снишена, сбда солецизма; солецйзми, (два и
снишено; снишени сбдаджия; содаджии, (двама и тл.) т.н.) солецйзъма
сноб, -ът, -а; сноби, (двама и т.н.) содаджии солидарен, солидарния(т),
сноби солен, содения(т), содена, содено; солидарна, солидарно;
снобея, -еш содени солидарни
снобеене содов солидаризация
586
социален
солидаризирам се, -аш сомнамбулйзъм, сорго
солндарнзйране сомнамбулйзмът, сорт, -ът, -а; сортове, (два и т.н.)
солидарност, солидността сомнамбулизма сорта
солиден, солйдния(т), солидна, сомов сортимент
солидно;солидни соиагр&ма сортйрам, -аш
солидност, солидността сонаграф; сонаграфи, (два и т.н.) сортйран
солипсйзъм, солипсйзмът, сонаграфа сортйране
солипсизма сонант; сонанта, (два и т.н.) сортнровач; сортаровачи, (двама
солипсист; солипсиста, (двама и сонанта и т.н.) сортаровачи
т.н.) солипсиста сонантен, сонантния(т), сортировачка
солист; солиста, (двама и т.н.) сонантна, сонантно; сонантни сортировка
солиста соната сортировъчен, сортировъчния(т),
солистйчен, солистачния(т), сонатен, сонатния(т), сонатаа, сортировъчна, сортировъчно;
солистачна, солистачно; сонатно; сонатни сортировъчни
солистйчни сонатина сортов
солйстка сонда сбртообмён
солнйк; солници, (два и т.н.) сондаж; сондажи, (два и т.н.) сос, -ът, -а; сосове, (два и т.н.) соса
солнйка сондажа сотё
солница сондажен, сондажния(т), соул
солнйца сондажна, сондажно; сондажни соулмузика*
соло;сола сондйрам, -аш софа
солов сондйране софйзъм, софйзмът, софйзма;
солодббнв сондов софйзми, (два и т.н.) софйзъма
солодобйване сондьор; сондьори, (двама и т.н.) софййски
солодобйвен, солодобйвния(т), сондьори софист; софйсти, (двама и т.н.)
солодобйвна, солодобйвно; сондьорски софйсти
солодобйвни сонёт; сонёти, (два и т.н.) сонёта софистика
солодобйвник; солодобйвници, сонётен, сонётния(т), сонётна, софистйчен, софистйчния(т),
(двама и т.н.) солодобйвници сонётао; сонётни софистйчна, софистачно;
сблоизпълнёние* сонор; сонори, (два и т.н.) сонора софистйчни
сблокитара* сонорен, сонорния(т), сонорна, софйстка
сололюбйв сонорно;сонорни софистки
солопроизводител', -ят, -я; сбпа софиянец; софиянци, (двама и т.н.)
солопроизводйтели, (двама и сопаджийски софиянци
т.н.) солопроизводйтели (лице) сопаджийство софияпка
сблопронзводйтел2, -ят, -я; сопаджия; сопаджии, (двама и т.н.) софра
солопроизводйтели, (два и т.н.) сопаджии сбфтбол
солопроизводйтеля (нелице) сопвам се, -аш софтеротика
солопроизводство сопване сбфтуер
солоустойчив и солоустойчйв сопна се, -еш сбфтуерен, софтуерния(т),
солоустойчивост, сопнат софтуерна, софтуерно;
солоустойчивостга, и сопбл; сополи, (два и т.н.) сопола софтуерни
солоустойчйвост сополан; сополановци, (двама и софтуерйст; софтуерйсти, (двама
солунски т.н.) сополановци и т.н.) софтуерйсти
солфёж сополана СОХ&
соля, -йш сополанка соцарг
сом, -ът, -а; сомове, (два и т.н.) сома сополанко; сополанковци, (двама соценоха
сомалйец; сомалййци, (двама и и т.н.) сополанковци социалдарвиийзъм,
т.н.) сомалййци сополанковски социавдарвинйзмът,
сомалййка сонолановски социалдарвинйзма
сомалййски сополйв социалдемократ;
соматйчен, соматачния(т), сополйвя се, -иш социалдемократи, (двама и т.н.)
соматачна, соматйчно; сопблковски социалдемократи
соматйчни сопотски социалдемократйзъм,
сомбреро; сомбрёра сопран; сопрани, (два и т.н.) социалдемократйзмът,
сомелиёр; сомелиёри, (двама и сопрана социаидемократйзма
т.н.) сомелиёри сопрйнеи, сопранния(т), социалдемократйчеп,
сомелиёрски сопранна, сопранно; сопранни социалдемократйчния(т),
сомелиёрство сопрано' социалдемократйчна,
сомнамбул; сомнамбули, (двама сопрано2; сопрани социалдемократйчно;
и т.н.) сомнамбули сопранов социадцемократйчни
сомнамбулен, сомнамбулния(т), сорбат социалдемократически
сомнамбулна, сомнамбулно; сорбент; сорбёнти (обикн. в мн.ч.) социалдемокрация
сомнамбулни сорбция социален, социалш1я(т),
587
социален
социална, социално; социални социология спаначника

социализация социоложка спанё; спанёта
социализирам (се), -аш социометрия спапроцедура*
социализира» социофоб; социофоби, (двама и спарвам се, -аш
социализиране т.н.) социофоби спарване
социализъм, социализмът, социофобия спарен, спарения(т), спарена,
социализма социум; социуми, (два и т.н.) спарено; спарени
социаликономйчески социума спаринг; спаринги, (два и т.н.)
социалист; социалисти, (двама и соча, -иш спаринга
т.н.) социалисти сочен, сочния(т), сочна, сочно; спаринг-паргньор:
социалистически сочни спаринг-партньори, (двама и
социалйстка сочен, сочения(т), сочена, сочено; т.н.) спаринг-партньори
социаллиберал; социаллиберали, сочени спартакиада
(двама и т.н.) социаллиберали сбчене спартанец; спартанци, (двама и
социаллиберален, сбчност, сочността т.н.) спартанци
социаллибералния(т), соя спартйнка
социаллиберална, спа спартански
социаллиберапно; спагети (само мн.ч.) спаружа се, -иш
социаллиберални спад, -ът, -а; спадове, (два и т.н.) спаружвам се, -аш
социално-бйтов спада спаружване
социалнозначйм спадам, -аш спаря се, -иш
социално-икономически спадане спарявам се, -аш
социйлноинвестицибнен, спадна, -еш спаряване
социалноинвестицибнния(т), спазарен, спазарёния(т), спасение
социалноинвестищгонна, спазарена, спазарено; спасйтел, -ят, -я; спасйтели,
социалноинвестиционно; спазарени (двама и т.н.) спасйтели
социалноинвестиционни спазаря (се), -йш спасйтелен, спасйтелния(т),
социалнокласов спазарйвам (се), -аш спасйтелна, спасително;
социалнолибералеи, спазарявапе спасйтелни
социалнолибералния(т), спазвам, -аш спасйтел ка
социалнолиберална, спйзване спасовдёнски
социалнолиберално; спазма и спазъм спастйчеи, спастйчния(т),
социалнолиберални спазматйчен, спазматйчния(т), спастйчна, спастйчно;
социалноосигурйтелен, спазматйчна, спазматично; спастйчни
социалноосигурйтелння(т), спазматични спася (се), -йш
социалноосигурйтелна, спазматйчески спасйвам (се), -аш
социалноосигурйтелно; спазмен, спазмения(т), спазмена, спасйване
социалноосигурйтелни спазмено; спазмени спатйя;спатии
социалнополитйчески спазмодйчен, спазмодйчния(т), спахййски
сопиално-психйческн спазмодйчна, спазмодйчно; спахййство;спахийства
социалиопсихологйчески спазмодйчни спахйя; спахйи, (двама и т.н.)
социйлност, социалността спазмолитйчен, спахии
соцналшовинйзъм, спазмолитйчния(т), спахотёл*, -ът, -а; спахотёли, (два
социалшовинйзмът, спазмолитйчна, спазмолитйчно; и т.н.) спахотёла
социалшовинйзма спазмолитйчни спацёнтър*; спацёнтровс, (два и
социалшовинйст; спазъм; спазми, (два и т.н.) т.н.) спацёнтъра
соцшшшовинйсти, (двама и спазъма, и спазма спедйтор; спедитори, (двама и т.н.)
т.н.) социапшовинйсти спазя, -иш спедитори
социобиологии спакомплёкс*; спакомплёкси, спедиторски
социолнпгвйстнка (два и тл.) спакомплекса спедйция
социолиш внстйчен, спакурорт*; спакурорти, (два и спека (се), -ёш
социолингвистйчния(т), т.н.) спакурорта спектакъл; спектакли, (два и т.н.)
социолингвистйчна, спален, спалния(т), спална, спектакъла
социолингвистйчно; спално; спални спектрален, спектралния(т),
социолингвистйчни спалня спектрална, спектрално;
социолбг; социолози, (двама и спам спектрални
т.н.) социолози спамов спектрограма
социологизйрам, -аш спанак спектрограф; спектрографи, (два
социологйзъм, социологйзмът, спаначен, спаначения(т), и т.н.) спектрографа
социологйзма спаначена, спаначено; спектрография
социологйчен, социологйчния(т), спаначени спектрографски
социологйчна, социологйчно; спаначен, спаначния(т), спектрометрйчен,
социологични спаначпа, спаначно;спаначни спектрометрйчния(т),
социологически спаначиик; спаначници, (два и т.н.) спектрометрйчна,
588
спи ралови ден
спектрометрйчно; спермацётени спецотряда

спектрометрйчни спермацётов спецполицай, -ят, -я;
спектрометрия спёрмен, спёрмения(т), спёрмена, спецполицаи, (двама и т.н.)
спектрометър; спектрометри, спёрмено; спёрмени спецполицаи
(два и т.н.) спектрометъра спесимён; спесимёни, (два и т.н.) спецпосланик; спецпосланнци,
спектроскоп: спектроскопи, (два спесимёна (двама и т.н.) спецпосланици
и т.н.) спектроскопа спестён, спестёния(т), спестёна, спецпратеиик; спецпратеници,
спектроскопйчен, спестёно; спестёни (двама и т.н.) спецпратеници
спектроскопйчния(т), спестйтел, -ят, -я; спестители, сп£цпрограма
спектроскопйчна, (двама и т.н.) спестйтели спецпродукция
спектроскопйчно; спестйтелка спспслужба: спецслужби (обикн.
спектроскопйчни спестйтелски в мн.ч.)
спектроскопия спестовен, спестовния(т), спецсредства
спектроскопски спестовна, спестовно; спецтехника
спектрофотографии спестовни спецтехнолбгия
спёктрофотометрии спестовник; спестовници, (двама спецустройство; спецустройства
спёктрофотомётър; и т.н.) спестовници спецфонд. -ът, -а; спецфондове,
спёктрофотомётри, (два и т.н.) спестовница (два и т.н.) спецфонда
спёктрофотомётьра спестовност, спестовността спецчаст, спецчастта
спёктрохелиогрйф; спестя, -йш сиецченге; спецченгета
спёктрохелиографи, (два и т.н.) спестявам, -аш спечелвам, -аш
спёктрохелиографа спестяване спечелване
спёктър; спёктри, (два и т.н.) спец, -ът, -а; спёцове, (двама и т.н.) спечелен, спечеления(т),
спёктьра спёцове спечелена, спечелено;
спекула спецгрупа спечелени
спекулант; спекуланти, (двама и спёцзавбд; спёцзаводи, (два и т.н.) спечеля, -иш
т.н.) спекуланти спёцзавода спечен, спечения(т), спечена,
спекулянтка спёцзвено; спёцзвена спечено; спечени
спекулантски специален, специалния(т), спешй (се), -йш
спекулантство специална, специално; спешавам, -аш
спекулатйвен, спекулатйвния(т), специални спешаване
спекулатйвна, спекулатйвно; специализант; специализанти, спешен, спешния(т), спешна,
спекулатйвни (двама и т.н.) специализанти спешно; спешни
спекулациоиен, епециализантка спешен, спешения(т), спешена,
спекулационния(т), специализация; специализации спешено; спешени
спекулационна,спекулационно; специализйрам (се), -аш спешност, спешността
спекулационни специализйран спи ми се (3 л.)
спекулации; спекулации специализиране спидометър; спидометри, (два и
спекулйрам, -аш специалйст; специалйсти, (двама т.н.) спидометъра
спекулйране и т.н.) специалйсти спйдуей
спелеолог; спелеолози, (двама и специалйстка спййлбол
т.н.) спелеолози специалитёт; специалитёти, (два спйкер; спйкери, (двама и т.н.)
спелеологйчен, и т.н.) специалитёта спйкери
спелеологйчния(т), спецналитётен, спйкерка
спелеологйчна, спелеологйчно; специалитётния(т), спйкерски
спелеологйчни специалитётна, специалитётно; спин, -ът, -а
спелеологйчески специапитётни спннален, спиналния(т),
спелеология специалност, специалността спинална, спинапно; спинални
спелеолбжки спёцинформация спйнинг; спйнинги, (два и т.н.)
спепеля, -йш спецйфика спйнинга
спепелявам, -аш спецификация спйнингов
спепеляване специфицйрам, -аш спинозен, спинозния(т),
спёрма специфицйране спинозна, спинозно; спинозни
сперматогенёза специфйчен, специфйчния(т), спйпам, -аш
сперматозойд; сперматозойди, специфйчна, специфйчно; спйпан
(два и т.н.) сперматозойда специфйчни спйпвам, -аш
сперматозойден, специфически сийпване
сперматозойдния(т), специфичност, специфичността спирала
сперматозойдна, спёцкомйсия; спёцкомйсии спирален, спиралния(т),
сперматозойдно; спёцмагазйн; спёцмагазйни, (два спирална, спирално; спирални
сперматозойдни и т.н.) спёцмагазйна спиралност, спиралността
спермацёт спёцоборудване спираловиден, спираловйдния(т),
спермацётен, спермацётения(т), спёцоперация; спёцоперации спираловйдна, спираповйдно;
спермацётена, спермацётено; спёцотряд; спёцотряди, (два и т.н.) спираловидни
589
спиралеобразен
спиралеобразен, списание споглёдвам се, -аш
спиралообразния(т), спйсвам, -аш споглёждаме се (3 л. мн.ч.)
спиралеобразна, спйсване споглёждане
спиралеобразно; спйсван спогодба
спиралообразни спйсък; спйсъци, (два и т.н.) спогодйтелен, спогодйтелния(т),
спирам (се), -аш списъка спогодйтелна, спогодително;
спйраве спйсъчен, спйсъчния(т), спогодителни
спирант; спиранта, (два и т.н.) спйсъчна, спйсъчно;списъчни спогодя (се), -йш
спиранта спихтосам се, -аш спогодявам (се), -аш
спирантен, спирантния(т), спихтйсвам се, -аш спогодяване
спирантна, спирантно; спихтбсване сподавен, сподавения(г),
спирантни спйца сподавена, сподавено;
спирателен, спирателния(т), спйчам (се), -аш сподавени
спирателна, спирателно; спйчане сподйвя, -иш
спирателни спл&в спод&вям, -аш
спирач; спирачи, (двама и т.н.) спластя, -йш сподавяне
спирачи спластявам, -аш сподвйжник; сподвйжници,
спирачен, спирачния(т), спластяване (двама и т.н.) сподвйжници
спирачна, спирачно; спирачни сплаша, -иш сподвйжиица
спирачка сплашвам, -аш сподвйжнически
спиритйзъм, спиритйзмът, спл&шване сподвижничество
спиритйзма сплашен, сплашения(т), сподвйжничка
спиритйст; спиритйсти, (двама и сплашена, сплашено; сплашени споделён, споделёния(т),
т.н.) спиритйсти сплёскам (се), -аш споделёна, споделёно;
сниритйстка сплёскан споделёни
спиритйстки сплёсквам (се), -аш споделя, -йш
спиритйчески сплёскване сподёлям, -аш
спиритуален, спиритуалния(т), сплёснат сподёляне
спиритуална, с пиритуално; сплета (се), -ёш споён, споёния(т), споёна, споено;
спиритуалии сплётен, сплётения(т), сплётена, споёни
спиритуализ&ция сплетено; сплётени споёност, споеността
сп ир иту ал йзъ м,спиритуалйзмът, сплетник; сплётници, (двама и т.н.) спбйка
спиритуализма сппётници спойлер; спойлери, (два и т.н.)
спиритуалист; спиритуалйсти, сплетница спойлера
(двама и т.н.) спиритуалйсти сплётиича, -иш спокбен, спокойния(т), спокойна,
спириту алистйчен, сплётничество спокойно;спокойни
спиритуалистйчния(т), сплетнй спокбйствие
спиритуалистйчна, сплит, -ът, -а; сплитове, (два и т.н.) сполетя, -йш
спиритуалистйчно; сплита сполетявам, -аш
спиритуалистйчни сплйтам (се), -аш сполетяване
спиритуалистически сплйтане сполйтам, -аш
спириту алйстка сплйтка сполйтане
спиритуалност, спиритуалността сплотён, сплотёния(т), сплотена, сполука
спйричуъл; спйричуъли, (два и сплотёно; сплотени сполуча, -иш
т.н.) спйричуъла сплотёност, сплотеността сполучвам, -аш
спйрка сплотя (се), -йш сполучваие
спирометрия сплотявам (се), -аш сполучлйв
спиромётър; спиромётри, (два и сплотяване сполучлйвост, сполучливостга
т.н.) спиромётъра сплувам се, -аш спомагам, -аш
спирохёта сплуване спомйгане
спирохетоза сплут спомагателен, спомагателния(т),
спирт, -ът, -а сплуя се, -еш спомагателна, спомагателно;
спйртен, спйртния(т), спйртна, сплъстён, сплъстёния(т), спомагателни
спйртно; спйртни сплъстёна, сплъстено; спбмен; спомени, (два и т.н.)
спйртник; спйртници, (два и т.н.) сшгьстёни спомена
спйртника сплъстя (се), -йш спомена, -ёш
спйртност, спиртносгга сплъстявам (се), -аш споменавам, -аш
спйртов сплъстяване споменаване
спиртоварёие спобутаме се (3 л. мн.ч.) споменателен, споменателния(т),
спиртомер; спиртомёри, (два и т.н.) спобутваме се (3 л. мн.ч.) споменателна, споменателно;
спиртомёра спобутване споменателни
спиртосам (се), -аш спогаждам (се), -аш спомйна се, -еш
спиртбсвам (се), -аш спогаждане спбмня си, -иш
спмртосване споглёдаме се (3 л. мн.ч.) спомням си, -яш
590
сраж ение
спомняне спортносъстезателен, спринтйране
спомогна, -еш спортносъстезателния(т), спрйнтов
спомоществовател, -ят, -я; спортносъстезателна, спринтьор; спринтьори, (двама и
спомоществователи, (двама и спортносъстезателно; т.н.) спринтьори
т.н.) спомоществователи спортносъстезателни спринтьорка
спомоществователен, спбртно-технйчески спринтьорскн
спомоществователния(т), спортсмен; спортсмёни, (двама и спринцовка
спомоществователна, т.н.) спортсмёни снрйхав
спомоществователно; спортсменски спрйхавост, сприхавостта
спомоществователни спортсменство сприятелй (се), -йш
спомоществовател ка спортувам, -аш сприятелявам (се), -аш
спомоществовател ство спортуване сприятелйване
спондилит спбря, -иш спрягам, -аш
спонсор1; спонсори, (двама и т.н.) спбсоб; способи, (два и т.н.) спрйгане
спонсори (лице) способа спрймо
спонсор2; спонсори, (два и т.н.) спосббен, способния(т), спукам (се), -аш
спонсора(нелице) способна, способно; способни спукан
спонсорирам, -аш спосббност, способността спуквам (се), -аш
спонсориране способствам, -аш спукване
спбнсорски способстване спускасм
спонсорство;спонсорства спот, -ът, -а; спотове, (два и т.н.) спускам (се), -аш
спонтанен, спонтанния(т), спота спускане
спонтанна, спонтанно; спотаен, спотаёния(т), спотаёна, спускател, -ят, -я; спускатели, (два
спонтанни спотаёно; спотаёни и т.н.) спускателя
спонтанност, спонтанността спотайвам (се), -аш спуск&ч
спор, -ът, -а; спорове, (два и т.н.) спотайване спускачка
спора спотая (се), -йш спусна (се), -еш
спора спотайвам (се), -аш спусък; спусъци, (два и т.н.)
спорадичен, спорадйчния(т), спотайване спусъка
спорадична, спорадично; спохбдя, -иш спъвйлка
спорадични спохождам, -аш спъвам (се), -аш
спорадйчност, спорадичности спохождане спъване
споразумение споя (се), -йш спъна (се), -еш
споразумёя се, -еш споявам (се), -аш спънка
споразумйтелен, спойване спържа
споразумйтелния(т), спра (се), -ёш спътник'; спътници, (двама и т.н.)
споразумйтелна, справедлив спътници (лице)
споразумйтелно; справедлйвост, справедливостта спътник2; спътници, (два и т.н.)
споразумйтелни спрйвка спътника(нелице)
споразумявам се, -аш справочен, справочния(т), спътников
споразумяване справочна, справочно; спътница
според справочни спътнически
спбрен, спорния(т), спорна, справочник; справочници, (два и спътничка
спорно;спорни т.н.) справочника спя, -йш
спбрене справя се, -иш спявка; спевки
спорене справям се, -ят сработвам (се), -аш
спорй ми (3 л.) спрйвяне сработване
споров спрегаем сработен, сработения(т),
спорообразуване снрёгна, -еш сработена, сработено,
спорт, -ът, -а; спортове, (два и спрежёние сработени
т.н.) спорта спрей, -ят, -я; спрёйове, (два и т.н.) сраббтя (се), -иш
спбртен, спортния(т), спортна, спрёя сравнение
спбртно; спортни спрёйвам, -аш сравнйм
спортйст; спортисти, (двама и т.н.) спрёйване сравнймост, сравнимостта
спортйсти спрётвам (се), -аш сравийтелен, сравнйтелния(т),
спортистка спрётване сравнйтелна, сравнйтелно;
спортйстки спрётна, -еш сравнителни
спбртно-възстановйтелен, спрётнатост, спретнатостта сравнйтелно-исторйчески
спортно-възстановйтелния(т), спрёчкам се, -аш сравнй (се), -йш
спортно-възстановйтелена, спрёчквам се, -я т сравнявам (се), -аш
спортно-възстановйтелено; спрёчкване сравийване
спортно-възстановйтелени спринт, -ът, -а; спрйнтове, (два и сражавам се, -аш
спбртпомедицйнски т.н.) спринта сражйване
спбртнопедагогйчески спринтйрам, -аш сражение
591
сразя
сразя, -йш средновековния(т), срешване
сразявам средновековна, средновековно; ср£ща
сразяваие средновековни срещам (се), -аш
срам, -ът, -а; срамове средновълнов срещан
срамежлив средногодишен, срещане
срамежлйвост, срамежливостта средногодйшния(т), ср^щиче
срамен, срамния(т), срамна, средногодйшна, срещна (се), -еш
срамно;срамни средногодйшно; средногодйшни срещнат
срАмниче; срамничета средногорец; средногорци, срещу
срамота (двама и т.н.) средногорци срещулежащ
срамотия; срамотйи средногбрка срещуполбжен,
срамувам се, -аш средногорски срещуположния(т),
срамуване среднодневен, среднодневния(т), срещуположна, срещуположно;
срамя (се), -йш среднодневна, среднодневно; срещуположни
сране среднодневни срив, -ът, -а; срйвове, (два и т.н.)
срасна (се), -еш средноевропейски срйва
сраствам (се), -аш средноезйчен, средноезйчния(т), срйвам (се), -аш
срйстване средноезйчна, средноезйчно; срйване
сребрея (се), -еш средноезйчни срини (се), -еш
сребрйст среднойзточен, срйнат
сребрйстобял, среднойзточния(т), срйтам (се), -аш
сребрйстобёлия(т), среднойзточна, среднойзточно; срйтвам (се), -аш
сребрйстобяла, сребрйстобяло; среднойзточни срйтване
сребрйстобёли средноимотен, срйчам, -аш
сребрйстовлакнест среднонмотния(т), срйчане
сребрйстосйв среднонмотна, средноимотно; срйчка
сребрйстосйн средноимотни срйчков
сребрйстосйнкав средномесечен, сричкотворен, сричкотворния(т),
сребро средномесечния(т), сричкотворна, сричкотвбрно;
среброгл&в средномесечна, средномесечно; сричкотворни
среброкос средномесечни сроден, сродния(т), сродна,
сребролюбец; сребролюбци, среднопланйнски сродно;сродни
(двама и т.н.) сребролюбци среднособственически сроден, сродения(т), сродена,
сребролюбйв средносрочен, средносрочния(т), сродено;сродени
сребролюбие средносрочна, средносрочно; сродник; сродници, (двама и т.н.)
сребролюбка средносрочни сродници
срёбърен, срёбърния(т), средностатистически срйдница
сребърна, сребърно; сребърни средношколец; средношколци, сродство
сребърник; сребърници, (два и (двама и т.н.) средношколци сродя (се), -йш
т.н.) сребърника средношколка сродявам (се), -аш
сред средиошколник; сродяване
средА средношколници, (двама и т.н.) срок, -ът, -а; срокове, (два и т.н.)
среден, средния(т), средна, средношколници срока
средно;средни средношколническн срочен, срочния(т), срочна,
средёцки сред ношко. жичка срочно; срочни
средиземноморски средношколски србчнослужещ; срочнослужещи,
средисловен, средисловния(т), среднощ (двама и т.н.) срочнослужещи
средисловна,средисловно; среднощен, среднощния(т), срочност; срочността
средисловни среднощна, среднощно; срутвам (се), -аш
средисловие; средисловия среднощни срутване
срёдище; срёдшца средняк; средняци, (двама и т.н.) срутен, срутения(т), срутена,
срёдищен, срёдищния(т), средняци срутено; срутени
срёдищна, срёдищно; срёдищни средняшки срутя (се), -иш
среднйст; среднйсти, (двама и т.н.) средоточие; средоточия сръбвам, -аш
среднйсти средпът сръбване
среднйстка средство; средства сръбкйня
среднеазиатски срежа, -еш сръбна, -еш
срёдиоаритметйчен, срез, -ът, -а; срезове, (два и т.н.) сръбски
срёдноаритметйчния(т), среза сръбско-български
срёдноаритметйчна, сресан сръгам, -аш
срёдноаритметйчно; сресвам (се), -аш сръгвам, -аш
срёдноаритметйчни сресване сръгване
срёднобългарски среша (се), -иш сръдла
средновековен, срсшвам (се), -аш сръдлйв
592
староп лан и н ски
сръдльо; сръдльовци, (двама и т.н.) стаднос г, стадностга старание
сръдльовци стадо; стада старателен, старателния(т),
сръдня стаен, стайния(т), стайна, стайно; старателна, старателно;
сръндак; сръндаци, (два и т.н.) стайни старателни
срьндака стаен, стаения(т), стаена, стаено; старателност, старателността
сръткав стаени старая се, -еш
сръчен, сръчния(т), сръчна, стаж, -ът, -а; стажове, (два и т.н.) старёене
сръчно;сръчни стажа старёй, -ят, -я; старёи, (двама и
сръчкам, -аш стажант; стажанти, (двама и т.н.) т.н.) старёи
сръчквам, -аш стажанти старёйшина; старёйшини, (двама
сръчкване стажант-асистёнт; и т.н.) старёйшини
сръчност, сръчността стажант-асистёнти, (двама и старец; старци, (двама и т.н.)
сряда; среди т.н.) стажант-асистёнти старци
срязан стажантка старешката
срязвам, -аш стажантски старешки
срязване стажувам, -аш старёя, -еш
сст (межд.) стажуване старйк; старйци, (двама и т.н.)
стабилен, стабйлния(т), стайлинг старици
стабйлна, стабйлно; стабилни стакато старина
стабилизатор; стабилизатори, сталагмйт; сталагмити, (два и т.н.) старинен, старйнния(т),
(два и т.н.) стабилизатора сталагмита старйнна, старйнно; старйнни
стабилизаторски сталагмйтен, сталагмйтения(т), старйнност, старинността
стабилизационен, сталагмйтена, сталагмйтено; старйца
стабилизационния(т), сталагмйтени староанглййски
стабилизационна, сталагмйтов старобългарйст;
стабилизационно; сталактйт; сталактити, (два и т.н.) старобългарйсти, (двама и т.н.)
стабилизационни сталактита старобългарйсти
стабилизация сталактйтен, сталактйтения(т), старобългарйстика
стабилизирам (се), -аш сталактйтена, сталактйтено; старобългарйстка
стабилизиран сталактйтени старобългарски
стабилизиране сталактйтов старовёрец; старовёрци, (двама и
стабилитет сталинйзъм, сталинйзмът, т.н.) старовёрци
стабилност, стабилността сталинизма старовёрски
став, -ът, -а; стави, (два и т.н.) сталинйст; сталинйсти, (двама и староврёмски
става т.н.) сталинйсти старогръцки
ст&ва стамболййски стародавен, стародавния(т),
ставам, -аш стан, -ът, -а; станове, (два и т.н.) стародавна, стародавно;
ставане стана стародавни
ставен, ставния(т), ставна, стана, -еш староеврёйски
ставно; ставни стандарт; стандарти, (два и т.н.) староегйпетски
ставка стандарта старозавётен, старозавётния(т),
стйвноревматйчен, стандартен, стандартния(т), старозавётна, старозавётно;
ставноревматйчния(т), стандартна, стандартно; старозавётни
ставноревматйчна, стандартни старозагорец; старозагорци,
ставноревматйчно; стандартизационен, (двама и т.н.) старозагорци
ставноревматични стандартизационния(т), старозагорка
ставропигиален, стандартизационна, старозагорски
ставропигиалния(т), стандартизационно; староиндййски
ставропигиална, стандартизационни старолйк
ставропигиално; стандартизация старомоден, старомодния(т),
ставропигиални стаидартизйрам, -аш старомодна, старомодно;
стагнация стандартизйране старомодни
стагнйрам, -аш станиол старомбдност, старомодностга
стагнйране станиолов староперсййски
стаден, стадния(т), стадна, становище; становища старонечатен. старопечатния(т),
стадно; стадни станок; станоци, (два и т.н.) старопечатна, старопечатно;
стадиен, стадийния(т), стадийна, станока старопечатни
стадийно; стадийни станс, -ът, -а; станси (обикн. в мн.ч.) старопиталище; старопиталища
стадий, -ят, -я; стадии, (два и т.н.) станувам, -аш старопиталищсн.
стадия стаиуване старопиталищния(т),
стадийност, стадийността станция; станции старопиталищна,
стадион; стадиони, (два и тя.) стапям (се), -яш старопиталшцно;
стадиона стапяне старопиталищни
стадия; стадии стар старопланйиски

старопрестолен
старопрестолен, стафида; стафиди (обикн. в мн.ч.) и т.н.) стенвестника
старопрестолния(т), стафйден, стафйдения(т), стенд, -ът, -а; стендове, (два и т.н.)
старопрестолна, стафйдена, стафйдено; стенда
старопрестолно; стафйдени стендбай
старопрестолни стафилокок; стафилококи стендов
староруски (обикн. в мн.ч.) стенен, стенния(т), стенна,
старославянски стафилококов стенно;стенни
старост, старостта стационар, -ът, -а; стационари, стенобйтен, стенобйтния(т),
старофрёнски (два и т.н.) стационара стенобйтна, стенобйтно;
старт, -ът, -а; стартове, (два и стационарен, стационарния(т), стенобйтни
т.н.) старта стационарна, стационарно; стеноббен, стенобойния(т),
стартер1; стартери, (двама и т.н.) стационарни стенобойна, стенобойно;
стартери (лице) стационйрам, -аш стенобошш
стартер2; стартери, (два и т.н.) стачен, стачния(т), стачна, стенограма
стартера (нелице) стачно; стачни стенограф; стенографи, (двама и
стартерен, стартерния(т), стйчка т.н.) стенографи
стартерна, стартерно; стачкоизмённнк; стенографен, стенографния(т),
стартерни стачкоизмённици, (двама и т.н.) стенографна, стенографно;
стартирам, -аш стачкоизмённици стенографни
стартов стачкоизмённица стенографйрам, -аш
старт-финйл; старт-финали, (два стачкоизмённичка стенографйране
и т.н.) старт-финала стачкувам, -аш стенография
старт-финален, стачкуване стенографка
старт-финалния(т), стачник; стачници, (двама и т.н.) стенографски
старт-финална, старт-финално; стачници стеноза
старт-финалнн стачница стенокардйя
старче; старчета стая;стаи стенопис; стенопйси, (два и т.н.)
старчески стай (се), -йш стенопйса
старчок; старчоци, (двама и т.н.) стаявам (се), -аш стенопйсен, стенопйсния(т),
старчоци стаяване стенопйсна, стенопйсно;
старши ствол, -ът, -а; стволове, (два и т.н.) стенопйсни
старшина; старшини, (двама и т.н.) ствола стенопйсец; стенопйсци, (двама и
старшини ствблест т.н.) стенопйсци
старшинствб стволов степ1, -ът, -а
статив; стативи, (два и т.н.) статива стволоват степ2, -ът, -а; степове, (два и т.н.)
статйвен, статйвния(т), статйвна, стеарйн степа
статйвно;статйвни стеаринов степ3
статика стеатбза степаеробика*
статйст; статйсти, (двама и т.н.) стеблен, стёбления(т), стёблена, степам (се), -аш
статисти стёблено; стёблени, и стъблен степан
статистик; статистйци, (двама и стеблд; стебла, и стъблб степвам (се), -аш
т.н.) статистйци стёга стъпване
статйстика стёгна (се), -еш степен, степента
статистйчен, статистйчния(т), стёгнат степен, степния(т), степна,
статистйчна, статистйчно; стёгнатост степно; степни
статистични стек, -ът, -а; стекове, (два и т.н.) степенен, степенния(т), степенна,
статистически стека степенно; степенни
статистйчка стека се, -ёш степенувам, -аш
статйстка стёла степенуване
статйчен, статйчния(т), статйчна, стелаж; стелажи, (два и т.н.) степер; степери, (два и т.н.)
статично; статйчни стелажа степера
статйчески стелажен, стелажния(т), стентанцьор*; стептанцьори,
статйчност, статичността стелажна, стелажно; стелажни (двама и т.н.) стептанцьори
статия; статии стёлна стерео
статор; статори, (два и т.н.) статора стёлка стереограмофон*;
статорен, статорния(т), статорна, стёля (се), -еш стереограмофони, (два и т.н.)
статорно;статорни стематограф; стематографи, (два стереограмофона
статуетка и т.н.) стематографа стереозапис*; стереозаписи, (два
статукво стематография и т.н.) стереозаписа
статус стематографски стереокйно*; стереокина
статут стёна, -еш стереомагиетофон*;
статутен, статутния(т), статута, стена стереомагнстофони, (два и т.н.)
статутно;статутни стенйние стереомагнетофона
статуя; статуи стёнвёстник; стёнвёстници, (два стереометрйчен,
594
стогодиш нина
стереометрйчния(т), стйгма стипендиант; стипендианта,
стереометрйчна, стигматик; стигматйци, (двама и (двама и т.н.) стипендианти
стереометрйчно; т.н.) стигматйци стипендиантка
стереомегрйчни стйгна, -еш стнпендиантски
стереометрически стййпълчёйз стипендия; стипендии
стереометрия стик, -ът, -а; стйкове, (два и т.н.) стйпца
стереоскбп; стереоскопи, (два и стйка стйпцов
т.н.) стереоскопа стйкер; стйкери, (два и т.н.) стипцосам, -аш
стереоскопичен, стйкера стипцбсвам, -аш
стереоскопйчния(т), стиковам (се), -аш стипцосване
стереоскопична, стиковане стнпчйв
стереоскопично; стикбвка стипчйвост, стипчивостта
стереоскопични стил, -ът, -а; стилове, (два и т.н.) стиродур
стереоскопически стала стирол
стереоскопия стйлен, сгйлния(т), стйлна, стйлно; стиропор
стереоскопски стилни стйсвам, -аш
стереотип, -ът, -а; стереотипи, стилизатор; стилизатори, (двама стйсване
(два и т.н.) стереотипа и т.н.) стилизатори стйска
стереотипен, стереотйпния(т), стилизаторка стискало; стискала
стереотипна, стереотипно; стилизаторски стйскам (се), -аш
стереотипни стилизйторство стйскаие
стереотипер; стереотапери, стилизация; стилизации стйсна (се), -еш
(двама и т.н.) стереотипери стилизйрам, -аш стйснатост, стиснатостта
стереотипност, стереотипността стилизйран стих, -ът, -а; стйхове, (два и т.н.)
стёреоурёдба* стилизйране стйха
стереофонйчен, стилйст; стилйста, (двама и т.н.) стихар, -ът, -а; стихари, (два и т.н.)
стереофонйчния(т), стилйсти стихара
стереофонйчна, стилйстика стйхвам, -аш
стереофонйчно; стереофонйчни стилистичен, стилистйчния(т), стйхване
стереофонии стилистачна, стилистйчно; стихйен, стихййния(т), стихййна,
стёреофотография* стилистични стихййно;стихийни
стёреохймия стилистйчески стихййност, стихийността
стерйлен, стерйлния(т), стерилна, стилйстка стихйра
стерилно;стерилни стило; стила стихйя; стихйи
стерилизатор; стерилизатори, стилов стйхна, -еш
(два и т.н.) стерилизатора стйловоизобразйтелен, стихознание
стерилизационен, стйловоизобразйтелния(т), стихоплетец; стихоплетци,
стерилизационния(т), стйловоизобразйтелна, (двама и т.н.) стихоплетци
стерилизационна, стйловоизобразйтелно; стихоплетка
стерилизационно; стйловоизобразйтелни стихоплетство; стихоплетства
стерилизационни стиловоизразйтелен, стихосбйрка
стерилизация стиловоизразйтелния(т), стихосложение
стерилизйрам, -аш стиловоизразйтелна, стихотворен, стихотворния(т),
стерилизиран стиловоизразйтелно; стихотворна, стихотворно;
стерилизиране сталовоизразйтелни стихотворни
стерилитет стилознание стихотворение
стерйлиост, стерилността стйлус; стйлуси, (два и т.н.) стихотворен; стихотворци,
стёрлинг; стёрлинги стйлуса (двама и т.н.) стихотворци
стероид; стероиди стймул; стймули, (два и т.н.) стихотвбрка
стеснёние стимула стихотворство
стесненост, стеснеността стимулант; стимуланта, (два и стйчам се, -аш
стеснйтелен, стеснйтелния(т), т.н.) стимуланта стйчане
стеснителна, стеснително; стимулатйвен, стамулатавния(т), сто,стоте
стеснителни стимулатйвна, стимулатйвно; стоббр; стобори, (два и т.н.)
стеснйтелност, стеснеността стимулатйвни стобора
стеснй (се), -йш стимулатор; стимулатори, (два и стоварвам (се), -аш
стеснявам (се), -аш т.н.) стимулатора стоварване
стесняване стимулационен, стоварище; стоварища
стетоскбп; стетоскопи, (два и стимулационния(т), стоваря (се), -иш
т.н.) стетоскопа стимулационна, стоглйв
стечёние стамулационно; стимулационни стогодишен, стогодйшния(т),
стйга стимулация; стимулации стогодишна, стогодйшно;
стйгам, -аш стимулйрам, -аш стогодйшни
стйгаие стимулйране стогодйшнина
595
сто -д в ёс та
стд-двеста столйстна, столйстио; стона

стоеж столйстни стоног
стоене столица стоножка
стоешк&та и стоешком столичанин; столичани, (двама и стоп, -ът, -а; стопове, (два и т.н.)
стожер; стожери, (два и т.н.) т.н.) столичани стопа
стожера столичйнка стоп (межд.)
стоик; стоици, (двама и т.н.) столичен, столичния(т), стопаджийка
стоици столична, столично; столични стопаджия; стопаджии, (двама и
стоицизъм, стоицйзмът, стоицизма столова т.н.) стопаджии
стойчсски столувам, -аш стопанин; стопани, (двама и т.н.)
стойка столуване стопани
стойност, стойността стомана стопанйсам, -аш
стбйностен, стойностния(т), стоманен, стоманения(т), стопанисвам, -аш
стойностна, стойностно; стоманена, стоманено; стопанйсване
стойностни стоманени стопанка
сток, -ът, -а стоманобетбн стопановед; стопановеди, (двама
стока стоманобетонен, и т.н.) стопановеди
стокилограмов стоманобетонния(т), стопановедка
стоков стоманобетонна, стопановедски
стоковед; стоковеди, (двама и стоманобетонно; стопански
т.н.) стоковеди стоманобетонни стопанство; стопанства
стоковоориентйран стоманодббив стопер'; стопери, (двама и т.н.)
стоково-парйчен, стоманодобйване стопери (лице)
стоково-парйчния(т), стоманодобйвен, стйпер2; стопери, (два и т.н.)
стоково-парйчна, стоманодобйвния(т), стопера(нелице)
стоково-парйчно; стоманодобйвна, стопйрам, -аш
стоково-парйчни стоманодобйвно; стопйране
стоково-парйчност, стоманодобивни стопкадър*; стопкадри, (два и т.н.)
стоково-паричността стоманолеяр, -ят, -я; стопкадьра
стбковост, стоковостга стоманолеяри, (двама и т.н.) стонлн (се), -иш
стокозпание стоманолеяри стоплям (се), -яш
стокообмен стоманолеярен, стопляне
стокооборот стоманолеярния(т), етбппатрон*; етбппатрони, (два и
стокообращеиие стоманолеярна, стоманолеярно; т.н.) етбппатрона
стокопроизводител1, -ят, -я; стоманолеярни етбпроцентен, стопроцентния(т),
стокопроизводители, (двама и стоманолеярна стопроцентна, стопроцентно;
т.н.) стокопроизводители (лице) стоматйт стопроцентни
стокопроизводител2, -ят, -я; стоматйчен, стоматичния(т), стопроцентов
стокопроизводители, (два и стоматйчна, стоматйчно; стопсигнал*; стопсигнали, (два и
т.н.) стокопроизводителя стоматични т.н.) стопсигнала
(нелице) стоматолбг; стоматолози, (двама стопя (се), -йш
стокопроизвбдство и т.н.) стоматолози стопявам (се), -аш
стократен, стократния(т), стоматологичен, стопяване
стократна, стократно; стоматологйчния(т), сторвам, -аш
стократни стоматологйчна, сторва ми се (3 л.)
стокхолмски стоматологйчно; сторваие
стол, -ът, -а; столове и столдве, стоматологични стори ми се (3 л.)
(два и т.н.) стола стоматологйчески сторнйрам, -аш
столар, -ят, -я; столари, (двама и стоматология сторнйране
т.н.) столари стоматолбжка сторно
столйрски стоматоскоп; стоматоскопи, (два сторък, сторъкия(т), сторъка,
столарство и т.н.) стоматоскопа сторъко;сторъки
столевка стом&х; стомаси, (два и т.н.) сторя, -иш
столевов стомаха стотак; стотаци, (два и т.н.)
столетен, столетния(т), столетна, стомашеп, стомашния(т), стотака
столетно;столетни стомашна, стомашно; стомашни стотарка
столетие; столетия стомашно-чревен, стотачка
столетник1; столетници, (двама и стомашно-чрёвния(т), стотен, стотния(т), стотиа,
т.н.) столетници (лице) стомашно-чревна, стотно;стотни
столетник2; столетници, (два и т.н.) стомашно-чревно; стотина, стотината
столетника(нелице) стомашно-чревни стотйна-двеста
столетница стомётров стотинка
столйк стомна стотица
столйстен, столйстния(т), стон, -ът, -а; стонове, (два и т.н.) етбтна
596
стрйктност
стотник; стотници, (двама и т.н.) страннонриёмница страшнйк; страшници, (двама и
стотници странност, странността т.н.) страшнйци
стоуст странствам, -аш страшнйца
стохйляден, стохйлядния(т), странстващ стрела
стохйлядна, стохйлядно; странство стрелба
стохйлядни страньор; страньори, (двама и т.н.) стрелбйще; стрелбйща
стохйлядник; стохйлядници, страньори стрёлвам (се), -аш
(двама и т.н.) стохйлядници страня, -йш стрёлване
сточен, сточния(т), сточна, страсбургски стрелёц; стрелцй, (двама и т.н.)
сточно;сточни страст, страстта стрелцй
стоя, -йш страстен, страстния(т), страстна, стрелка
стойл ка страстно; страстни стрёлкам (се), -аш
стойнка страстност, страстностга стрёлкане
страбйзъм, страбйзмът, стратёг; стратези, (двама и т.н.) стрел кйня
страбйзма стратези стрелковй
страгали (само мн.ч.) стратегйчен, стратегйчния(т), стрёлна (се), -еш
страгула стратегична, стратегйчно; стрёлник; стрёлници, (два и т.н.)
страдален, страдалния(т), стратегични стрёлника
страдална, страдално; стратегйчески стреловйден, стреловйдния(т),
страдални стратёгия; стратегии стреловйдна, стреловидно;
страдалец; страдалци, (двама и стратиграфия стреловйдни
т.н.) страдалци стратификация стреловйт
страд йлка стратифицйрам, -аш стрелочник; стрелочници, (двама
страдал пик; страдалници, (двама стратифицйране и т.н.) стрелочници
и т.н.) страдалници стратография стрёлчански
страд алница стратонавт; стратонавта, (двама стрёлям, -яш
страдалчески и т.н.) стратонавта стрёляне
страдам, -аш стратоплан; стратоплани, (два и стремглав
страдане т.н.) стратоплана стрёме; стремена
страдание; страдания стратор; стратори, (два и т.н.) стремёж; стремёжи
страдателен, страдателния(т), стратора стремйтелен, стремйтелния(т),
страдателна, страдателно; страторов стремйтелна, стремително;
страдателни стратостат; стратостата, (два и стремителни
страдивариус; страдивариуси, т.н.) стратостата стремйтелност, стремителността
(два и т.н.) страдивариуса стратосфёра стремлёние
страж, -ът, -а; стражи, (двама и стратосфёрен, стратосфёрния(т); стремя се, -йш
т.н.) стражи стратосфёрна, стратосфёрно; стрептокбк; стрептококи (обикн.
стража стратосфёрни в мн.ч.)
стражар, -ят, -я; стражари, (двама страх, -ът, -а; страховё стрептококов
и т.н.) стражари страхлйв стреп 1 0 М Н Ц Й Н
стражарски страхлйвец; страхлйвци, (двама и стрептомицйнов
стражевй т.н.) страхлйвци стрептоцйд
стражница страхливка стрес, -ът, -а
стралджанец; стралджанци, страхлйвко; страхлйвковци, стресирам (се), -аш
(двама и т.н.) стралджанци (двама и т.н.) страхлйвковци стреснране
стралджанка страхлйво стрёсна (се), -еш
стралджански страхлйвост, страхливостта стрёснат
странй страхов стрёсов
странджанец; странджанци, страховйт стреха и стряха
(двама и т.н.) странджанци страховйтост, страховитостта стреч, -ът, -а
странджанка страхопочитание стрёчннг
странджански страхопъзла стрйвам, -аш
странен, странния(т), странна, страхопъзльо; страхопъзльовци, стрйване
странно;странни (двама и т.н.) страхопъзльовци стригане и стрйжене
странёне страхбтен, страхотния(т), стрнгачен, стригачния(т),
странйрам, -аш страхотна, страхотно; стригачна, стригачно;
странйрапе страхотни стригачни
страница страхотйя; страхотйи стрйда
странйчен, странйчния(т), страхувам се, -аш стрйжа (се), -еш
странйчна, странйчно; страхуване стрйжене и стрйгане
странйчни страшен, страшния(т), страшна, стрййтбол
странник; странници, (двама и т.н.) страшно; страшни стрйктен, стрйктния(т),
странници страшйлище; страшйлшца стрйктна, стршггно; стриктни
странница страшйло; страшила стрйктност, стриктаостга
597
стрина
стрйна строша (се), -йш струнен, струнния(т), струйна,
стрйнг, -ът, -а; стрйнгове, (два и строшавам (се), -аш струнно; струнни
т.н.) стрйнга строшаване струпам (се), -аш
стрйнин строя, -йш струпвам (се), -аш
стринини строя (се), -йш струпване
стрйнка строявам (се), -аш струпей, -ят, -я; струпеи, (два и
стринкин строяване т.н.) струпея
стрйнкини струва (си) (3 л.) струпяв
стрйптййз; стрйптййзи, (два и струвам се, -аш струпясам, -аш
т.н.) стрйптййза струвам, -аш струпясвам, -аш
стрйптийзбар*, -ът, -а; струване струпясване
стрйптийзбарове, (два и т.н.) струг, -ът, -а; стр>тове, (два и т.н.) струя (се), -йш
стрйптийзбара стр>та стръв
стриптийзьбр; стриптийзьори, стругар, -ят, -я; стругари, (двама стръвен, стръвния(т), стръвна,
(двама и т.н.) стриптийзьори и т.н.) стругари стръвно;стръвни
стриптийзьорка стругарка стръвник'; стръвници, (двама и
стрихнйн стругарна т.н.) стръвнйци (лице)
стрихнйнов стругарски стръвник2; стръвнйци, (два и т.н.)
стрйя, -еш стругарство стръвнйка (нелице)
стрия, стрйи (обикн. в мн.ч.) стругбвам, -аш стръвница
строг струговане стръвнйшки
строгост, строгостта струёне стръвност, стръвността
строевак; строеваци, (двама и т.н.) стружка стрък, стръкът, стръка; стръкове,
строеваци стружки (два и т.н.) стръка
строевй струист стръка; стръкй (обикн. в мн.ч.)
строёж; строежи, (два и т.н.) струйка стръкче; стръкчета
строежа структура и структура стръмен, стръмния(т), стръмна,
строёжен, строёжния(т), структурален, структуралния(т), стръмно; стръмни
строёжна, строёжно; строёжни структурата, структурално; стръмнинА
строен, стройния(т), стройна, структуралии стръсвам (се), -аш
стройно;стройни структуралйзъм, стръсване
строён, строёния(т), строёна, структуралйзмът, стръскам (се), -аш
строёно;строёни структуралйзма стръсквам (се), -аш
строител, -ят, -я; стройтели, структуралйст стръскване
(двама и т.н.) стройтели структуралистйчен, стрясвам (се), -аш
стройтелен, стройтелния(т), структуралистйчния(т), стрясване
строителна, стройтелно; структуралистйчна, стряскам (се), -аш
стройтелни структуралистйчно; стряскане
строителка структуралистйчни стряха; стрехй, и стреха
строително-монтажен, структуралйстка стубел; стубели, (два и т.н.)
стройтелно-монтажния(т), структурен, структурния(т), стубела
строително-монтажна, структурна, структурно; студ, -ът, -а; студове
стройтелно-монтажно; структурни, и структурен студен, студения(т), студена,
стройтелно-монтажни структурен, структурния(т), студено; студени
строител нотехнйчески структурна, структурно; студенея, -еш
стройтелски структурни, и структурен студенеене
строителство структурнофункционален, студенина
строй, -ят, -я; строеве, (два и т.н.) структурнофункционалния(т), студено-влажен,
строя структурнофункционална, студено-влажния(т),
стройност, стройността структурнофункционално; студено-влажна,
стронциев структурнофункционални, и студено-влажно;
стрбнций структурнофункционален студено-влажни
строполи се, -йш структурнофункционален, студенокръвен,
строполявам се, -аш структурнофункционалння(т), студенокръвния(т),
строполяване структурнофункционална, студенокръвна, студенокръвно;
строполясам се, -аш структурнофункционално; студенокръвни
строполясвам се, -аш структурнофункционални, и студент; студенти, (двама и т.н.)
стронолясване структурнофункционален студенти
строфа структуроопределящ и студентка
строфант структуроопределящ студентски
строфика струма студентствам, -аш
строфйчен, строфйчния(т), струмски студентстване
строфйчна, строфйчно; струмянски студентство
строфйчни струна студиен, студнйния(т), студийна,
598
сублим иране
студийно;студийни стълбёц; стълбцй, (два и т.н.) су&пов

студио; студиа и студиа стълбёца суахйли
студия; студии стълбица субалпййски
студовйт стълбище; стълбища субантарктйчен,
студолюбйв стълбищен, стълбищния(т), субантарктичния(т),
студоустойчив и студоустойчйв стълбищна, стълбищно; субантарктйчна,
студоустойч и вост, стълбищни субантарктично;
студоустойчивостта, и стълбовйден, стълбовйдния(т), субантарктйчни
студоустойчйвост стълбовйдна, стълбовйдно; субаренда
студувам, -аш стьлбовйдни субарктйчен, субарктйчния(т),
студуване стълбообразен, субарктйчна, субарктйчно;
студя, -йш стьлбообразния(т), субарктйчни
студене стьлбообразна, стълбообразно; субдоминанта
ступам (се), -аш стълбообразни субекваториален,
ступвам (се), -аш стълкновение субекваториалния(т),
ступване стълпёи, стълпёния(т), стълпена, субекваториапна,
стъблен, сгьбления(т), стъблена, стьлпено;стьлпени субекваториапно;
стъблено; стъблени, и стеблен стълпотворение субекваториални
стъблб; стъбла, и стеблд стьлпй се, -йш субект; субекти, (два и т.н.)
стъбълце; стьбълца стълпявам се, -аш субекта
стъквам, -аш стълпяване субектен, субектния(т), субектна,
стъкване стъмва се (3 л.) субектно; субектни
стъклар, -ят, -я; стъклари, (двама стъмване субектйвен, субектйвния(т),
и т.н.) стъклари стъмни се (3 л.) и стъмнй се субективна, субектйвно;
стъкларйя; стъкларии стъпйло; стъпала субектйвни
стъкларски стъпаловйден, стъпаловйдния(т), субективйзъм, субективйзмът,
стъкларство стъпаловидна, стъпаловйдно; субективизма
стъклен, стъкления(т), стъклена, стъпаловидни субективйст; субективйсти,
стъклено; стъклени стъпвам, -аш (двама и т.н.) субективйсти
стъкленица стъпване субективистйчен,
стъкло; стъкла стьпйсам (се), -аш субективистйчния(т),
стъклобетбн стъпйсвам (се), -аш субективистйчна,
стъкловйден, стькловйдния(т), стъписване субективистйчно;
стъкловйдна, стъкловйдно; стъпка субективистйчни
стъкловидни стъпкан субективйстка
стъклодув; стъклодуви, (двама и стъпквам, -аш субектйвност, субективността
т.н.) стъклодуви стъпкване субект-обектен,
стъклодувен, стъклодувния(т), стъпна, -еш субект-обектния(т),
стьклодувна, стъклодувно; стъпча, -еш субект-обектна,
стъклодувни стъпя, -иш субект-обектно;
стъклообрйзен, стъргалка субект-обектни
стъклообразния(т), стъргало; стъргала и стъргала субкоитинеит; субконтиненти,
стъклообразна, стъклообразно; стърготйна; стърготини (обикн. (два и т.н.) субконтинента
стъклообразни в мн.ч.) субконтинентален.
стъклопакет, стъклопакета; стържа, -еш субконтиненталния(т),
стъклопакети, (два и т.н.) стърнйще; стърнища субконтинентална,
стъклопакета стърпя се, -йш субконтинентално;
стъклопис; стъклописи, (два и стърпявам се, -аш субконтинентални
т.н.) стъклописа стърпяване субкултура; субкултури
стъклопласт; стъклопласти стърча, -йш сублимат
стъклопластика стърчёне и стърчане сублиматен, сублиматния(т),
стъклопоставяне стърчиопашка сублиматна, сублиматно;
стъклопоставяч; стършел; стършели, (два и т.н.) сублиматни
стъклопоставячи, (двама и т.н.) стършела сублиматов
стъклопоставячи стършелов сублимационен,
стъкмя, -шп стюард; стюарди, (двама и т.н.) сублимационния(т),
стъкмявам (се), -аш стюарди сублимационна,
стъкмяване стюардёса сублимациогао;
стъкна, -еш стяга, стягата; стёги сублимационни
стъкнат стягам (се), -аш сублимация
стъкълце; стъкълца стягане сублймен, сублймния(т),
стълб, стълбът, стълба; стълбове, су сублймна, сублймно; сублймни
(два и т.н.) стълба суйп, -ът, -а сублимйрам, -аш
стълба суапйрам, -аш сублимйране
599
сублиценз
сублицёнз; сублицёнзи, (два и сугестйвна, сугестйвно; сулфамйд; сулфамйди (обикн. в
т.н.) сублицёнза сугестйвни мн.ч.)
субординационен. сугестйрам, -аш сулфйт; сулфати
субординацибнния(т), сугестйране сулфатен, сулфатния(т),
субординацибнна, сугёстия сулфатна, сулфатно; сулфатни
субординационно; сугестолбг; сугестолози, (двама и сулфатиазол; (два и т.н.)
субординацибнни т.н.) сугестолози сулфатиазола, и сулфатиацол
субординация сугестологйчен, сулфатиацол; (два и т.н.)
субординйрам, -аш сугестологйчния(т), сулфатаацола, и сулфатиазол
субординйран сугестологйчна, сулфйд; сулфйди
субординйране сугестологйчно; сулфйт; сулфйти
субпаралёлно сугестологйчнн сулфйтен, сулфйтния(т),
субпродукт; субпродукта, (два и сугестолбгия сулфйтна, сулфйтно; сулфйтни
т.н.) субпродукта сугестолджка сума
субрётка сугестолбжки сумарен, сумарния(т), сумарна,
субсидиарен, субсидиарния(т), сугестопедйчен, сумарно; сумарни
субсидиарна, субсидиарно; сугестопедйчния(т), суматор; суматори, (два и т.н.)
субсидиарни сугестопедйчна, суматора
субсидиарное, субсидиарността сугестопедйчно; суматоха
субсидирам, -аш сугестопедйчни сумйрам, -аш
субсидйраи сугестопёдия сумиране
субсидйране суграшица сумйст; сумйста, (двама и т.н.)
субсидия;субсйдии суданец; суданци, (двама и т.н.) сумйсти
субсредиземноморскн суданци сумйстка
субстантйв; субстантйви, (два и суданка сумо
т.н.) субстантйва судански сумоборёц*; сумоборцй, (двама и
субстантивация суджук; суджуци, (два и т.н.) т.н.) сумоборцй
субстантйвен, субстантйвния(т), суджука сумрак
субстантйвна, субстантйвно; судбку сумрачен, сумрачния(т),
субстантйвни суевёрен, суевёрния(т), суевёрна, сумрачна, сумрачно; сумрачни
субстанциален, суевёрно;суевёрни сумтя, -йш
субстанциалния(т), суевёрие; суевёрия суна; суни
субстанциална, субстанциално; суевёрност, суеверността сунгурларски
субстанциални суета сунйзъм, сунйзмът, сунйзма
субстанция; субстанции суётен, суётния(т), суётна, сунйт; сунйта, (двама и т.н.)
субстптуционен, суётно;суетни сунйти
субституционния(т), суетёне супа
субституцибнна, суетлйв супен, супения(т), супена, сулено;
субституцибнно; суетлйвост, суетливостта супени
субституцибнни суётност, суетността супер; супери, (два и т.н.) супера
субституция суетнй супер (прил.)
субстрат суетя се, -йш супер (нар.)
субстратосфёра суёцки суперарбйтър; суперарбйтри,
субтйгьр; субтйтри (обикн. в мн.ч.) суйнг (двама и т.н.) суперарбйтри
субтропик; субтрбпици (обикн. в суйтшърт супервайзър'; супервайзъри,
мн.ч.) сукалче; сукалчета (двама и т.н.) супервайзъри
субтропйчен, субтропйчния(т), сукане и сучене (лице)
субтропйчна, субтропйчно; сукман; сукмани, (два и т.н.) супервайзър2; супервайзъри, (два
субтропйчни сукмана и т.н.) супервайзъра (нелице)
субтропйческн сукнар, -ят, -я; сукнари, (двама и супервайзърски
сувенйр; сувенйри, (два и т.н.) т.н.) сукнари супергигантскн
сувенйра сукнарски супергросмайстор;
сувеийрен, сувенйрння(т), сукнарство супергросмайстори, (двама и
сувенйрна, сувенйрно; сукнен, сукнения(т), сукнена, т.н.) супергросмайстори
сувенйрни сукнено;сукнени супердобив; супердобиви, (два и
суверён; суверёни, (двама и т.н.) сукно; сукна т.н.) супердобива
суверёни султан; султани, (двама и т.н.) суперзвезд^
суверёнеи, суверённия(т), султани супериорен, супериорния(т),
суверённа, суверённо; султанйт; султаната, (два и т.н.) супериорна, супериорно;
суверённи султаната суперибрни
суверенитет султанка супериоритёт
суверённост, суверенността султйнов суперкарго
суворовски султйнски суперкачество
сугестйвен, сугестйвния(т), султанство; султанства суперкомпютър;
600
сф ероид
суперкомпютри, (два и т.н.) (два и т.н.) супозитбриума, и сутляша

суперкомпютъра супозитбрий сутрешен, сутрешния(т),
суперкрбс, -ът, -а; суперкрбсове, супрасегментен, сутрешна, сутрешно; сутрешни
(два и т.н.) суперкрбса супрасегментния(т), сутрин
суперкупа супрасегментна, сутрннен, сутринния(т),
суперлатив; суперлативи, (два и супрасегментно; сутринна, сутринно; сутринни
т.н.) суперлатива супрасегментни суфикс; суфикси, (два и т.н.)
суперлатйвен, суперлативния(т), СУР суфикса
суперлатавна, суперлатйвно; сурва суфиксален, суфиксалния(т),
суперлатйвни еурвакам, -аш суфиксална, суфиксално;
суперлйга сурвакане суфиксални
суперлуксбзен, сурвакар, -ят, -я; сурвакари, суфиксацин
суперлуксозния(т), (двама и т.н.) сурвакари суфнксея, суфиксния(т),
суперлуксбзна, суперлуксбзно; сурвакница суфиксна, суфиксно; суфикснн
суперлуксбзни сурвам, -аш суфле, суфлёта
супермаркет; супермаркета, (два сурване суфлйрам, -аш
и т.н.) супермаркета сурвачка суфлйране
супермач, -ът, -а; супермачове, сурдйнка суфльбр
(два и т.н.) супермача сурдокамера суфльбрка
супермен, -ът, -а; супермёни, сурдопедагбгика суфльбрски
(двама и т.н.) супермёни суринамец; суринамци, (двама и суфльбрство
супермодёрен, супермодёрния(т), т.н.) суринамци суфражйстка
супермодёрна, супермодёрно; суринймка сух
супермодёрни суринамски сухар, -ът, -а; сухари, (два и т.н.)
супермбщен, супермбшния(т), сурбв сухара (храна)
супермощна, супермбщно; суров&тка сухарен, сухарения(т), сухарена,
супермбщни суровина сухарено; сухарени
супернатур алйзъм, суровйнеп, суровйнния(т), сухарник; сухарници, (два и т.н.)
супернатуралйзмът, суровйнна, суровйнно; сухарника
супернатуралйзма суровйнни сухиндблски
суперотббр; суперотббри, (два и суровост, суровостта суховёй, -ят, -я
т.н.) суперотбора суровояд; суровояди, (двама и суходол, -ът, -а; суходблове, (два
суперпёчалба т.н.) суровояди и т.н.) суходола
суперпродукция; суровойдец; суровоядци, (двама сухоёжбнна
суперпродукции и т.н.) суровоядци сухожйлие; сухожйлия
суперрецёнзия; суперрецёнзии суровоядка сухозёмен, сухозёмния(т),
суперсила суровоядство сухоземна, сухозёмно;
суперстрат сурогат; сурогата, (два и т.н.) сухозёмни
супертурнйр; супертурнйри, (два сурогата сухопътен, сухопътния(т),
и т.н.) супертурнира сурогатен, сурогатния(т), сухопътна, сухопътно;
суперфйкция сурогатна, сурогатно; сухопътни
суперфосфат, суперфосфата сурогатни сухост, сухостга
суперфосфатен, сускм сухота
суперфосфатния(т), сусамен. сусамения(т), сусамена, сухоустбйчив и сухоустойчйв
суперфосфатна, сусамено; сусамени сухоустбйчнвост,
суперфосфатно; сусймка сухоустойчивостта, и
суперфосфатам сусамов сухоустойчйвост
суперхйт, -ът, -а; суперхйтове, сусамче; сусамчета суча, -еш
(два и т.н.) суперхита суспендйрам, -аш суча (се), -еш
супершоу суспендйране сучене и сукане
супйн суспензйвен, суспензйвния(т), суша
супйнен, супйнния(т), супйнна, суспензйвна, суспензйвно; суша (се), -йш
супйнно; супйнни суспензйвни сушене
суплетйвен, суплетавния(т), суспензия сушав
суплетавна, суплетавно; сутеньбр; сутеньори, (двама и сушйлен, сушйлния(т), сушйлна,
суплетавни т.н.) сутеньори сушйлно; сушилни
суплетивйзъм, суплетавйзмът, сутерен; сутерени, (два и т.н.) сушйлня
суплетивйзма сутерена сушина
супник; супници, (два и т.н.) сутеренен, сутеренния(т), сфёра
супника сутеренна, сутеренно; сферйчен, сферйчния(т),
супознтбрий, -ят, -я; сутеренни сферйчна, сферйчно; сферйчни
супозитбрии, (два и т.н.) сутиен; сутиени, (два и т.н.) сферйчески
супозитбрия, и супозиториум сутиена сферйчност, сферичността
супозиториум; супознтбриуми, сутляш; сутляши, (два и т.н.) сферойд; сферойди, (два и т.н.)
601
сф ероид
сфероида сценариен, сценарийния(т), събера (се), -еш
сферойден, сферойдния(т), сценарийна, сценарийно; събеседвам, -аш
сфероидна, сфероидно; сценарийни събеседване
сферойдни сценарий, -ят, -я; сценарии, (два и събеседник; събеседници, (двама
сфинкс, -ът, -а; сфинксове, (два и т.н.) сценария и т.н.) събеседници
т.н.) сфинкса сценарйст; сценарйсти, (двама и събеседничка
сфинксов т.н.) сценарйсти събирйем
сфинктер; сфйнктери, (два и т.н.) сценарйстка събирйемо; събираеми
сфйнктера сценйчен, сценйчния(т), събйрам (се), -аш
сформирам (се), -аш сценйчна, сценйчно; сценйчни събйране
сформиране сценйчески събирателен, събирателния(т),
сфумато сценйчност, сценичността събирателна, събирателно;
схвана, -еш сценка събирателни
схвана се, -еш сценограф; сценографи, (двама и събирач; събирачи, (двама и т.н.)
схв&нат т.н.) сценографи събирачи
схватка сценография събирачески
схватлйв сценографка събирачество
схватливост, схватливостта сценографски събирачка
схващам, -аш сцёпвам (се), -аш събйтие; събйтия
схв&щам се, -аш сцёпване събитйен, събитййния(т),
схв&щане сцёпен, сцёпения(т), сцёпена, събитийна, събитийно;
схема сцепено; сцепени събитййни
схематизатор; схематизатори, сцепление съблазнйтел, -ят, -я;
(двама и т.н.) схематизатори сцепя (се), -иш съблазнйтели, (двама и т.н.)
схематизация сциеитйзъм, сциентйзмът, съблазнйтели
схематизйрам, -аш сциентйзма съблазнйтелен,
схематизйрапе сциентйст съблазнйтелния(т),
схематйзъм, схематйзмът, сциентйстка съблазнителна, съблазнйтелно;
схематизма сциентолог; сциентолози, (двама съблазнителни
схематйчен, схематйчния(т), и т.н.) сциентолози съблазнйтелка
схематйчна, схематйчно; сциентология съблазнйтелност,
схематйчни сциентоложка съблазнителността
схематйчност, схематичностга сциентолбжки съблазня (се), -йш
схизма счепкам се, -аш съблазнявам (се), -аш
схизматйк; схизматйци, (двама и счёпквам се, -аш съблазняване
т.н.) схизматйци счёпкване съблазън
схпзматйчен, схизматйчния(т), счета (се), -ёш съблека (се), -еш
схизматйчна, схизматйчно; счетоводен, счетоводния(т), съблекалня
схизматйчни счетоводна, счетоводно; съблйчам (се), -аш
схизматически счетоводни събличане
схизматйчка счетоводйтел, -ят, -я; съблюдавам, -аш
схлупеп, схлупения(т), схлупена, счетоводители, (двама и т.н.) съблюдаване
схлупено;схлупени счетоводители съболезнование
сходен, сходния(т), сходна, счетоводйтелка съболезнователен,
сходно; сходни счетоводителски съболезнователния(т),
сходност,сходността счетовбдство; счетоводства съболезнователна,
схбдство; сходства счйтам (се), -аш съболезнователно;
схбждам се, -аш сч^ва ми се (3 л.) съболезнователни
схождане счуване събор; събори, (два и т.н.) събора
схоластик; схоластйци, (двама и счуе ми се (3 л.) съборен, съборния(т), съборна,
т.н.) схоластйци счукам, -аш съборно;съборни
схоластика счуквам, -аш съборен, съборения(т), съборена,
схоластичен, схоластйчния(т), счукване съборено;съборени
схоластйчна, схоластйчно; счупвам (се), -аш съборетина
схоластйчни счупване съборя (се), -иш
схоластйчески счупя (се), -иш съборянин; съборяни, (двама и
схоластйчка съавтор; съавтори, (двама и т.н.) т.н.) съборяни
схрупам, -аш съавтори съборянка
схрупвам, -аш съавторка събота
схрупване съавторство съботен, съботния(т), съботна,
схрускам, -аш съакционер; съакционёри, (двама съботно; съботни
схрусквам, -аш и т.н.) съакционёри съботно-неделен,
схрускваие събарям (се), -яш съботно-неделния(т),
сцена събаряне съботно-неделна,
602
съдоустройствен
съботно-неделно; съвместйвам (се), -аш съдбовен, съдб6вния(т),
съботно-неделни съвместяване съдбовна, съдбовно; съдбовни
съботянин; съботяни, (двама и т.н.) съвпйдам, -аш съдбоносен, съдбоносния^),
съботяни съвпадане съдбоносна, съдбоносно;
съботянна съвпадение съдбоносни
събрание съвпадна, -еш съдебен, съдебния(т), съдебна,
събрат, -ът, -а; събратя, (двама и съвременен, съвременния(т), съдебно; съдебни
т.н.) събратя съвременна, съвременно; съд£бномеднцйнски
събуй алка съвременни съдебнопсихиатричен,
събувам (се), -аш съвременник; съвременници, съдебнопсихиатрйчния(т),
събуване (двама и т.н.) съвременници съдебнопсихиатрйчна,
събуден, събудения(т), събудена, съвременница съдебнопсихиатрйчно;
събудено; събудени съвременничка съдебнопсихиатрйчни
събудя (се), -иш съвременност, съвременността съдебносчетоводсн.
събуждам (се), -аш съвремие съдебносчетоводния(т),
събуждане съвсем съдебносчетоводна,
събуя (се), -еш съвършен, съвършения(т), съдебносчетоводно;
съвест, съвестта съвършена, съвършено; съдебносчетоводни
съвестен, съвестния(т), съвестна, съвършени съдействам, -аш
съвестно; съвестни съвършеност, съвършеността съдействапе
съвестност, съвестностга съвършенство съдействие
съвет; съвети, (два и т.н.) съвета съгласен, съгласния(т), съгласна, съдене
съветвам (се), -аш съгласно; съгласни съдера (се), -еш
съветване съгласие съдййка
съветник; съветници, (двама и т.н.) съглйсна съдийски
съветници съгласувам (се), -аш съдййствам, -аш
съветница съгласуване съдййстваие
съветнически съгласуван съдййство
съветничка съгласуваност, съгласуваността съдйлище; съдйлшца
съветски съгласй се, -йш съдйлищеи, съдйлищния(т),
съвещавам се, -аш съгласйвам се, -аш съдйлищна, съдйлшцно;
съвещаване съгласйване съдйлищни
съвещание съглашател, -ят, -я; съглашатели, съдймост, съдимостта
съвещателен, съвещателния(т), (двама и т.н.) съглашатели съдйна
съвещателна, съвещателно; съглашателка съдйнка
съвещателни съглашателски съдйрам (се), -аш
съвзема се, -еш съглашателство; съглашателства съдйрапе
съвземам се, -аш съглашенец; съглашенци, (двама съдиректор; съдиректори, (двама
съвземане и т.н.) съглашенци и т.н.) съдиректори
съвйпускник; съвйпускници, съглашение съдий; съдйи, (двама и т.н.) съдйи
(двама и т.н.) съвйпускници съглашбнка съдия-изпълнител, -ят, -я;
съвйпускничка съглашенски съдия-изпълнители, (двама и
съвкупен, съвкупния(т), съгледам, -аш т.н.) съдия-изпълнйтели
съвкупна, съвкупно; съвкупни съгледвам, -аш съдия-следовател, -ят, -я;
съвкупление съгледвач; съгледвачи, (двама и съдия-следователи, (двама и
съвкупност, съвкупността т.н.) съгледвачи т.н.) съдия-следователи
съвкупй се, -йш съгледвачка съдник; съдници, (двама и т.н.)
съвкупйвам се, -аш съглеждам, -аш съдници
съвкупяване съглеждане съдница
съвладелец; съвладелци, (двама и съградя, -йш съдов
т.н.) съвладелци съграждам, -аш съдоклйд; съдоклади, (два и т.н.)
съвлад^тел, -ят, -я; съвладетели, съграждане съдоклада
(двама и т.н.) съвладетели съгражданин; съграждани, съдокладчик; съдокладчици,
съвладетелство (двама и т.н.) съграждани (двама и т.н.) съдокладчици
съвместен, съвместния(т), съгражданка съдокладчица
съвместна, съвместно; съгреша, -йш съдомиялен, съдомиялния(т),
съвместни съгрешйвам, -аш съдомиялна, съдомиялно;
съвместйм съгрешаваие съдомиялни
съвместимост, съвместимостта съгрешение съдомиялна
съвместйтел, -ят, -я; съвместйтели, съд1, -ът, -а; съдйлшца съдопроизвбдство;
(двама и т.н.) съвместйтели съд2, -ът, -а; съдове, (два и т.н.) съдопроизводства
съвместйтелка съда съдоустройствен,
съвместителство съдба съдоустройствения(т),
съвместя (се), -йш съдбини (само мн.ч.) съдоустройствена,
съдоустройствен
съдоустройствено; съживйтелен, съживйтелния(т), съзрея, -еш
съдоустройствени съживйтелна, съживйтелно; съзрявам, -аш
съдоустройство съживйтелни съзряване
съдр&н съживя (се), -йш съиграч; съиграчи, (двама и т.н.)
съдружа се, -йш съживявам (се), -аш съиграчи
съдружавам се, -аш съживяване съидейник; съидейници, (двама и
съдружаване съжител, -ят, -я; съжйтели, (двама т.н.) съидейници
съдружески и т.н.) съжйтели съизвършйтел, -ят, -я;
съдружие; съдружия съжйтелка съизвършйтели, (двама и т.н.)
съдружник; съдружници, (двама съжйтелски съизвършйтели
и т.н.) съдружници съжителствам, -аш сънзмервам се, -аш
съдружница съжйтелстване съизмерване
съдружнически съжйтелство съизмерйм
съдружничество; съзаклятие; съзаклятия съизмерймост. съизмеримостга
съдружничества съзаклятник; съзаклятници, съйменник; съйменници, (двама
съдружничка (двама и т.н.) съзаклятници и т.н.) съйменници
съдържам (се), -аш съзаклятнича, -иш съйменница
съдържане съзаклятничене съкварталец; съквартапци,
съдържание съзаклятнически (двама и т.н.) съкварталци
съдържател, -ят, -я; съзаклятничество; съкварталка
съдържатели, (двама и т.н.) съзаклятничества съквартирант; съквартиранти,
съдържатели съзаклятничка (двама и т.н.) съквартиранти
съдържателен, съзвездие; съзвездия съквартирантка
съдържателния(т), съзвучен, съзвучния(т), съкилййник; съкилййници,
съдържателна, съдържателно; съзвучна, съзвучно; съзвучни (двама и т.н.) съкилййници
съдържателни съзвучие; съзвучия съкласник; съкласници, (двама и
съдържателка съзвучност, съзвучностга т.н.) съкласници
съдържателност, създавам, -аш съкласничка
съдържателността създаване съконтрагент1, съконтрагенти,
съдържателски създам, създадеш (двама и т.н.) съконтрагенти
съдържйм създание (лице)
съдържймо създател, -ят, -я; създатели, съконтрагент2, съконтрагенти,
съдържймост, съдържимостта (двама и т.н.) създатели (два и т.н.) съконтрагента
съдя (се), -иш създателка (нелице)
съединен, съединения(т), създателски съкооператор; съкооператори,
съединена, съединено; съзерцавам, -аш (двама и т.н.) съкооператори
съединени съзерцаване съкооператорка
съединение съзерцание съкратя (се), -йш
съединйст; съединйсти, (двама и съзерцйтел, -ят, -я; съзерцатели, съкращавам (се), -аш
т.н.) съединйсти (двама и т.н.) съзерцатели съкращавапе
съединйстка съзерцателен, съзерцателния(т), съкращение
съединйстки съзерцателна, съзерцателно; съкровен, съкровения(т),
съединйтел, -ят, -я; съединители, съзерцателни съкровена, съкровено;
(два и т.н.) съединителя съзерцателка съкровени
съединителен, съединйтелния(т), съзерцателност, съкровище; съкровища
съединителна, съединително; съзерцателността съкровищен, съкровищния(т),
съединителни съзйдам, -аш съкровшцна, съкровищно;
съединя (се), -шп съзидание съкровищни
съединявам (се), -аш съзидателен, съзидателния(т), съкровищница
съекйпник; съекипници, (двама и съзидателна, съзидателно; съкруша (се), -йш
т.н.) съекипници съзидателни съкрушавам (се), -аш
съеша (се), -йш съзйждам, -аш съкрушаване
съешавам (се), -аш съзйждаве съкрушение
съешаване съзйрам, -аш съкрушйтелен,
съешен, съешения(т), съешена, съзйране съкрушйтелния(т),
съешено; съешени съзнавам, -аш съкрушителна, съкрушително;
съжаление съзнйваие ськрушйтелни
съжалйтелен, съжалйтелния(т), съзнание съкурсиик; съкурсници, (двама и
съжалйтелна, съжалйтелно; съзнателен, съзнателния(т), т.н.) съкурсници
съжалйтелни съзнателна, съзнателно; съкурсничка
съжаля (се), -йш съзнателни сълза
съжалявам (се), -аш съзнателност, съзнателността сълзен, сълзния(т), сълзна,
съжаляване съзная, -еш сълзно; сълзни, и слъзеи
съждение съзра, -еш сълзлйв
604
сьпричастие
сълзлйвост, сълзливостта сьнотълкувателка съотнасям (се), -яш

сълзотвдрен, сълзотворния(т), сънувам, -аш съотнасяне
сълзотворна, сълзотворно; сънуване съотнеса (се), -еш
сълзотворни сънчо съотнесен, съотнесения(т),
сълзя, -ши съображение съотнесена, съотнесено;
съм, си, е; сме, сте, са съобразен, съобразния(т), съотнесени
съмахленец; съмахленци, (двама съобразна, съобразно; съотнесеност, съотнесеността
и т.н.) съмахленци съобразни съотносйтелен,
съмахленка съобразен, съобразения(т), съотносйтелния(т),
съмва (се) (3 л.) съобразена, съобразено; съотносйтелна, съотносйтелно;
съмишленик; съмишленици, съобразени съотносйтелни
(двама и т.н.) съмишленици съобразйтелен, съотносйтелност,
съмишленица съобразйтелния(т), съотносителността
съмйшлеиичка съобразителна, съобразително; съотношение
съмне (се) (3 л.) съобразителни съпартйец; съпартййци, (двама и
съмнение съобразйтелност, т.н.) съпартййци
съмнйтелен, съмнйтелния(т), съобразителността съпартййка
съмнителна, съмнително; съобразност, съобразността съперник; съперници, (двама и
съмнителни съобразя (се), -йш т.н.) съперници
съмнйтелност, съмнителността съобразявам (се), -аш съперница
съмнявам (се), -аш съобразяване съпернича (си), -иш
сън1, -ят, -я; (два и т.н.) съня съобщавам, -аш съпернически
сън2, -ят, -я; сънища, (два и т.н.) съобщаване съперничество; съперничества
съня съобщение съперничка
сънаборник; сънаборници, съобщйтелен, съобщйтелния(т), съплеменен, съплеменния(т),
(двама и т.н.) сънаборници съобщителна, съобщително; съплеменна, съплеменно;
сънародник; сънародници, съобщителни съплеменни
(двама и т.н.) сънародници съобщйтелност, съплеменник; съплеменншщ,
сънарбдница «.общителността (двама и т.н.) съплеменници
сънародничка съобщя, -йш сънлеменница
сънаследник; сънаследници, съорганизатор; съорганизатори, съплеменничка
(двама и т.н.) сънаследници (двама и т.н.) съорганизатори сънодчинеи, съподчинения(т),
сънаследница съоръжа (се), -йш съподяинена, съподчинено;
сънаследннчески съоръжавам (се), -аш съподчинени
сънаследствен. съоръжаване съпоставим
сънаследствения(т), съоръжение съпоставйтелен,
сънаследствена, съосновател, -ят, -я; съпоставйтелния(т),
сънаследствено; съоснователи, (двама и т.н.) съпоставйтелна,
сънаследствени съоснователи съпоставително;
сънен1, сънения(т), сънена, съотббрник; съотборници, съпоставителни
сънено; сънени (двама и т.н.) съотборници съпоставка
сънен2, сънния(т), сънна, сънно; съотббрничка съпоставя, -иш
сънни съответен, съответния(т), съпостйвям, -яш
сънла съответна, съответно; съпоставяне
сънлйв съответни съпредседател, -ят, -я;
сънлйвсц; сънливци, (двама и т.н.) съответка съпредседатели, (двама и т.н.)
сънливци съотвегник1; съответници, (два съпредседатели
сънлйвка ма и т.н.) съответници (лице) сънреживея, -еш
сънлйвост, сънливостта съответник2; съответници, (два съпреживя се, -йш
сънльо; сънльовци, (двама и т.н.) и т.н.) съответника (нелице) съпреживявам, -аш
сънльовци съответница съпреживяване
съновидение съответствам, -аш съприкосновение
съновник; съновници, (два и т.н.) съответстване съприкосновя се, -иш
съновника съответствен, съответствения(т), съприкосновявам се, -аш
сънотворен, сънотворния(т), съответствена, съответствено; съприкосиовявапе
сънотворна, сънотворно; съответствени съпритежател, -ят, -я;
сънотворни съответственост, съпритежатели, (двама и т.н.)
сънотълкуване съответствеността съпритежатели
сънотълкувател1, -ят, -я; съответствие; съответствия съпритежателка
сънотьлкуватели, (двама и т.н.) съотечественик; съпритежателски
сънотьлкуватели (лице) съотечественици, (двама и т.н.) съпричастен, съпричастния(т),
сънотълкувател2, -ят, -я; съотечественици съпричастна, съпричастно;
сънотьлкуватели, (два и т.н.) съотечественица съпричастни
сънотълкувателя (нелице) съотечествеиичка съпричйстие
съ при частн ост
съпричастност, съпричастността сърдечнобблния(т), сърцевйден, сърцевйдния(т),
съпровбд сърдечноболна, сърдечноболно; сърцевйдна, сърцевйдно;
съпроводителен. сърдечноболни сърцевйдни
съпроводйтелния(т), сърдечност, сърдечността сърцевина
съпроводителна, сърдечносъдов сърцевйнен, сърцевйнния(т),
съпроводително; сърдйт сърцевйнна, сърцевйнно;
съпроводителни сърдйтко; сърдйтковци, (двама и сърцевйнни
съпроводя, -иш т.н.) сърдйтковци сърцераздирателен,
съпровождам, -аш сЪрдя (се), -иш сърцераздирателния(т),
съпровождане съребрен, съребрения(т), сърцераздирателна,
съпротива съребрена, съребрено; сърцераздирателно;
съпротивителен, съребрени сърцераздирателни
съпротивителният), съревновавам се, -аш със (вж. с)
съпротивителна, съревноваване съсвам, -аш
съпротивително; съревнование съсване
съпротивителни съревнователен, съсед; съседи, (двама и т.н.) съседи
съпротивление съревнователния(т), съседен, съседния(т), съседна,
съпротивлявам се, -аш съревнователна, съседно; съседни
съпротивляване съревнователно; съседка
съпротивляемост, съревнователни съседски
съпротивляемостта съредактор; съредактори, (двама съседствам, -аш
съпротивя се, -ши и т.н.) съредактори съседство
съпротивйвам се, -аш съредакторка съсека, -еш
съпруг; съпрузи, (двама и т.н.) съредакторски съсел; съсели, (два и т.н.) съсела
съпрузи съредакторство съселянин; съселяни, (двама и
съпруга сърма т.н.) съселяни
съпружески сърмен, сърмения(т), сърмена, съселяика
съпружество сърмено; сърмени съсипан
съпътствам, -аш сърна съсипвам (се), -аш
съпътстване сърне; сърнета съсйпване
сър сърнела съсипйя; съсипйи
сърйдвам, -аш сърнен, сърнения(т), сърнена, съсйпник; съсйпници, (двама и
съразмерен, съразмерния(т), сърнено; сърнени т.н.) съсйпници
съразмерна, съразмерно; сърненка съсйпница
съразмерни сърп, сърггьт, сърпа; сърпове, (два съсипнй
съразмерност, съразмерността и т.н.) сърпа съсйпя (се), -еш
съратник; съратници, (двама и сърп£ц; сърпцй, (два и т.н.) съсирвам (се), -аш
т.н.) съратници сърпеца съсйрване
съратница сърповйден, сърповйдния(т), съсйрек; съсйреци, (два и т.н.)
съратнически сърповйдна, сърповйдно; съсйрека
съратничество сърповйдни съсирен, съсйрения(т), съсйрена,
съратничка сърпообразен, сърпообразния(т), съсйрено; съсйрени
съраунд сърпообразна, сърпообразно; съсиря (се), -иш
сърбам, -аш сърпообразни съсйчам, -аш
сърбане сърф, -ът, -а; сърфове, (два и т.н.) съсйчане
сърбеж; сърбежи сърфа съскав
сърби ме (3 л.) сърфинг съскавост, съскавостта
сърбизация сърфйрам, -аш съскам, -аш
сърбизйрам (се), -аш сърфйране съскане
сърбизйране сърфист; сърфйсти, (двама и т.н.) съскаш
сърбин; сърби, (двама и т.н.) сърби сърфйсти съслйвен, съсловния(т),
сърбоман; сърбомани, (двама и сърфйстка съсловна, съсловно; съсловни
т.н.) сърбомани сърфър; сърфъри, (двама и т.н.) съсловие;съсловия
сърбоманка сърфъри съсловност, съсловностга
сърбоманство сърцат съсна, -еш
сърбохърватски сърцатост, сърцатостта съсббственик; съсобственици,
сървър; сървъри, (два и т.н.) сърце; сърца (двама и т.н.) съсобственици
сървъра сърцебиене съсобственичка
сървърен, сървърния(т), сърцсбол съсобственост, съсобствеността
сървърна, сървърно; сървърни сърцевед; сърцеведи, (двама и т.н.) съспенс
сърдене сърцеведи съсредоточа (се), -иш
сърдечен, сърдечния(т), съриеведец; сърцеведци, (двама и съсредоточавам (се), -аш
сърдечна, сърдечно; сърдечни тл.) сърцеведци съсредоточаване
сърдечноболсн, сърцеведка съсредоточен,
606
сю н гер
съсредоточения(т), сътворение съчленена, съчленено;
съсредоточена, съсредоточено; сътворя, -йш съчленени
съсредоточени сътворявам, -аш съчленя (се), -йш
съсредоточеност, сътворяване съчленявам (се), -аш
съсредоточеността сътрапезник; сътрапезници, съчленяване
състав; състави, (два и т.н.) състава (двама и т.н.) сътрапезници съчувствам, -аш
съставен, съставния(т), съставна, сътрапезница съчувствен, съчувствения(т),
съставно; съставни сътрапезничка съчувствена, съчувствено;
съставен, съставения(т), сътресение съчувствени
съставена, съставено; сътрудник; сътрудници, (двама и съчувственик; съчувственици,
съставени т.н.) сътрудници (двама и т.н.) съчувственици
съставител, -ят, -я; съставители, сътрудница съчувствие; съчувствия
(двама и т.н.) съставители, и сътруднича, -иш съшйвам, -аш
съставител сътрудничене съшйване
съставител, -ят, -я; съставители, сътруднически съшия, -еш
(двама и т.н.) съставители, и сътрудничество същ и същи
съставител сътрудничка същевременно
съст&вителка и съставйтелка съумея, -еш съществен, съществения(т),
съставителски и съумявам, -аш съществена, съществено;
съставйтелски съумяване съществени
съставка съучаствам, -аш същественост, съществеността
съставлявам, -аш съучастване съществйтелно; съществителни
съставя, -иш съучастие; съучастия същество; същества
съставям, -аш съучастник; съучастници, (двама съществование и
съставяне и т.н.) съучастници съществувание
състаря (се), -йш съучастница съществувам, -аш
състарявам (се), -аш съучастнически съществуване
състаряване съучастничество съществувание и
състезавам се, -аш съучастничка съществование
състез&ване съученик; съученйци, (двама и т.н.) същи и същ
състезание съученици същина
състезател, -ят, -я; състезатели, съученйчески същйнски
(двама и т.н.) състезатели съученйчка същност, същността
състезателен, състезателния(т), съучредйтел, -ят, -я; същностен, същностния(т),
състезателна, състезателно; съучредйтели, (двама и т.н.) същностна, същностно;
състезателни съучредйтели същностни
състезателка съхлйв също
състой се (3 л.) съхна, -еш съюз; съюзи, (два и т.н.) съюза
състояние съхнене съюзен, съюзния(т), съюзна,
състоятелен, състоятелния(т), съхранение съюзно; съюзни
състоятелна, състоятелно; съхраня, -йш съюзен, съюзения(т), съюзена,
състоятелни съхранявам (се), -аш съюзено; съюзени
състоятелност, състоятелността съхраняване съюзник; съюзници, (двама и т.н.)
състрадавам, -аш съцветие; съцветия съюзници
състрадаване съчетавам, -аш съюзница
състрадание съчетаване съюзнически
състрадйтелен, съчетаемост, съчетаемостта съюзничка
състрадателния(т), съчетание съюзя (се), -йш
състрадателна, състрадателно; съчетая (се), -еш съюзявам (се), -аш
състрадателни съчинение съюзяване
състрад&тел ност, съчинйтел, -ят, -я; съчинители, сьбмга
състрадателността (двама и т.н.) съчинйтели сюжет; сюжети, (два и т.н.)
състуд£нт; състуденти, (двама и съчинйтелен, съчинйтелния(т), сюжета
т.н.) състуденти съчинителна, съчинйтелно; сюжетен, сюжетния(т), сюжетна,
състуд£нтка съчинйтелни сюжетно; сюжетни ^
състуд£нтски съчинйтелка сюзерен; сюзерени, (двама и т.н.) <
съсухрен, съсухрения(т), съчинйтелски сюзерени
съсухрена, съсухрено; съчинйтелствам, -аш сюзеренен, сюзеренния(т),
съсухрени съчинйтел ство сюзеренна, сюзеренно;
съсухреност, съсухреността съчиня, -йш сюзеренни
съсухря се, -иш съчинявам, -аш сюзеренитет
съсухрям се, -яш съчиняване сюзеренство
съсък; съсъци, (два и т.н.) съсъка съчка сюйта
съсънка и съсънка съчленен, съчленения(т), сюнгер; сюнгери, (два и т.н.)
607
сюнгер
сюнгера сюрреалйзма сюртука
сюрйя; сюрйи сюрреалйст; сюрреалисти, сядам, -аш
сюрприз; сюрпризи, (два и т.н.) (двама и т.н.) сюрреалйсти сядане
сюрприза сюрреалистйчен, сяждам (се), -аш
сюрпрйзен, сюрпрйзния(т), сюрреалистйчния(т), сяждане
сюрпрйзна, сюрпрйзно; сюрреалистйчна, сякаш
сюрпрйзни сюрреалистйчно; сям (се), сядеш
сюрпрнзйрам, -аш сюрреалистйчни сянка, сянката; сенки
сюрпрнзйране сюрреалйстка сяра
сюрреалйзъм, сюрреализмът, сюртук; сюртуци, (два и т.н.) сйрнокйсел
т
талигарски
тавматургйчни такелажни
тавматургия такелажник; такелажници,
тавтологйчен, тавтологйчния(т), (двама и т.н.) такелажници
тавтологйчна,тавтологично; такйва (вж. такъв)
тавтологйчни такова (вж. такъв)
тавтолбгия; тавтологии таковам, -аш
таджйк; таджйки, (двама и т.н.) такса
таджики таксатор; таксатори, (двама и т.н.)
та (сз.) таджйкски таксатори
та (част.) таджйчка таксация
табак; табаци, (два и т.н.) табака т&ебо такей; таксита
табакера таекуондйст; таекуондйсти, таксиджйя; таксиджйи, (двама и
табакёрен, табакёрния(т), (двама и т.н.) таекуондйсти т.н.) таксиджйи
табакёрна, табакёрно; таекубндо таксидиот; таксидаоти, (двама и
табакёрни таен, тайния(т), тайна, тайно; тайни т.н.) таксидаоти
табан; табани, (два и т.н.) табана таз, -ът, -а; тазове, (два и т.н.) таза таксиметров
табашки т&звечёрен, тазвечёрния(т), таксимётър; таксимётри, (два и
табела тазвечёрна, тазвечёрно; т.н.) таксиметъра
табиет;табиети тазвечёрни таксов
табла тазгодишен, тазгодшшшя(т), таксономия; таксономии
табладжийка тазгодйшна, тазгодйшно; таксувам, -аш
табла джин; табладжии, (двама и тазгодишни таксуване
т.н.) табладжии тази (вж. този) такт', -ът, -а
табланёт; табланёти, (два и т.н.) тазобёдрен, тазобёдрения(т), такт2, -ът, -а; тактове, (два и т.н.)
табланёта тазобедрена, тазобедрено; такта
табланётен, табланётния(т), тазобёдрени тактйк; тактйци, (двама и т.н.)
табланётна, табланётно; тазов тактйци
табланётни тазсёдмичен, тазсёдмичния(т), тактика
таблен, табления(т), таблена, тазсёдмична, тазсёдмично; тактйко-строевй
таблено;таблени тазсёдмични тактйчен, тактйчния(т),
таблет; таблети, (два и т.н.) тйзеутрешен, тазсутрешния(т), тактйчна, тактйчно; тактйчни
таблета тазеутрешна, тазеутрешно; тактйчески
таблётен, таблётния(т), таблётна, тазеутрешни тактйчност, тактичността
таблётно;таблётни таитянин; таитяни, (двама и т.н.) тактов
таблётка таитяни тактувам, -аш
таблица таитянка тактуване
табличен, таблйчния(т), таитйнски такъв, такава, такова; такйва
таблична, таблично;таблични тайбрёк; тайбрёкове, (два и т.н.) такъм; такъми, (два и т.н.) такъма
табло; табла тайбрёка талаз; талази, (два и т.н.) талаза
таблоид; таблоида, (два и т.н.) тайвански талазовйден, талазовйдния(т),
таблоида тайгй талазовйдна, тапазовйдно;
таблойден, таблойдния(т), таиландски тапазовйдни
таблойдна, таблойдно; таймаут талант; таланта, (два и т.н.)
таблойдни таймер; таймери, (два и т.н.) таланта
табор; табори, (два и т.н.) табора таймера талантлйв
табу;табуга тайна талаптлйвост, талантливостта
табуйран тайник; тайници, (два и т.н.) таласотераиия
табуистйчен, табуистйчния(т), тайника таласъм; таласъми, (два и т.н.)
табуистйчна, табуистйчно; тайнопйс таласъма
табуистйчни тайнствен, тайнствения(т), талаш
табулатор; табулатори, (два и тайнствена, тайнствено; талашйт
т.н.) табулатора тайнствени талашйтен, талашйтения(т),
табулограма тайнственост, тайнствеността талашйтена, тапашйтено;
табун; табуни, (два и т.н.) табуна тайнство;тайнства талашйтени
табурётка тайор; тайори, (два и т.н.) тайора талвег
тава тайфа талер; талери, (два и т.н.) талера
таван; тавани, (два и т.н.) тавана тайфун; тайфуни, (два и т.н.) Т а л и б а н ; талибани, (двама и т.н.)
тавански тайфуна талибани
тавёрна така талибански
тавматург; тавматурзи, (двама и такава (вж. такъв) талига и талйга
т.н.) тавматурзи таке; такета талйгаджия и талигаджйя
тавматургйчен, такелаж талигар, -ят, -я; талигари, (двама
тавматургйчния(т), такелажен, такелажния(т), и т.н.) талигари
тавматургйчна, тавматургйчно; такелажна, такелажно; талигарски

талии
талий, -ят, -я тандём; тандёми, (два и т.н.) тарамбука
талински тандёма таран; тарани, (два и т.н.) тарана
талисман; талисмани, (два и т.н.) танзанйец; танзанййци, (двама и тарантёла
талисмана т.н.) танзанййци тарапана
тйлия; талии танзанййка тарар, -ът, -а; тарари, (два и т.н.)
талк, -ът, -а танзанййски тарара
талмуд танзимаг таратайка
талмудйзъм, талмудйзмът, танин; танйни таратор; таратори, (два и т.н.)
талмудизма танйнов таратора
талмудист; талмудиста, (двама и танк, -ът, -а; танкове, (два и т.н.) тараш
т.н.) талмудиста танка тараша, -иш
талмудйчески танкер; танкери, (два и т.н.) танкера тарашене
талог; талози танкерен, танкерния(т), танкерна, тарга
талон; талони, (два и т.н.) талона танкерно;танкерни таргаджия; таргаджии, (двама и
тйлпа танкист; танкйсти, (двама и т.н.) т.н.) таргаджии
талус; талуси, (два и т.н.) талуса танкйсти таргет; таргети, (два и т.н.) таргета
талусен, талусния(т), талусна, танков тарёлка
талусно;талусни танкодрбм; танкодроми, (два и т.н.) тарикат; тариката, (двама и т.н.)
там танкодрома тарикати
тамйн и тамън танкоремонтен, тарикатка
таманёне танкоремонтния(т), тарикатлък; тарикатлъци
тамаий, -йш танкоремонтна, танкоремонтно; тарикатски
тамарикс; тамарйкси, (два и т.н.) танкоремонтни тарикатщина
тамарйкса танкотехнйческн тарйфа
тамбура тантал тарйфен, тарйфния(т), тарйфна,
тамбурашки танталов тарйфно; тарйфни
тамбурйна тантиёма тарификация; тарификации
тамбурйст тйнто тарйфноклаенфикационен.
тамили тантурест тарйфнокласификационния(т),
тамйлски танц, -ът, -а; танци, (два и т.н.) танца тарйфнокласификацибгаа,
тамошен, тамошния(т), тамошна, тйнцмайстор*; танцмайстори, тарйфнокласификационно;
тамошно; тамошни (двама и т.н.) танцмайстори тарйфнокласификационни
тамплиер; тамплиёри, (двама и танцов таркан; таркани, (двама и т.н.)
т.н.) тамплиёри танцопйс таркани
тамплиерски тапцувален, танцувалния(т), тарльо; тарльовци
тампон; тампони, (два и т.н.) танцувална, танцувално; тартан
тампона танцувални тартанов
тампонаж танцувам, -аш тартар
тампонажен, тампонажния(т), танцуване тартор; тартори, (двама и т.н.)
тампонажна, тампонажно; танцьбр; танцьори, (двама и т.н.) тартори
тампонажни танцьори тарторски
тампонев, тампонния(т), танцьорка тартюф
тампонна, тампонно; тампонни танцьорски таргюфеки
тампонйрам, -аш тйпа тартюфщина
там-там, -ът, -а; там-тами, (два и тапёт; тапёта (обикн. в мн.ч.) тархана
т.н.) там-тама тапётен, тапётния; тапётна, тас, -ът, -а; тасове, (два и т.н.) таса
тамън и тамаи тапётно;тапётни таскебап*; таскебапи, (два и т.н.)
тамйн тапиока таскебапа
тамянка тапир; тапйри, (два и т.н.) тапйра тасманец; тасманци, (двама и т.н.)
тамйнов тапйрски тасманци
тананикам (си), -аш тапицёр; тапицёри, (двама и т.н.) тасманка
тананйкане тапицёри тасмански
танатология тапицёрия; тапицёрии татами; татамйта
танатофобия тапицерски татарин; татари, (двама и т.н.)
тангенс; тангенси, (два и т.н.) тапицёрство татари
тангенса тапицйрам, -аш татарка
тангенсов тапициран татарски
тангёнта тапнцйране тате
тангёнтор; тангёнтори, (два и тапицирбвка татко; татковци
т.н.) тангёнтора тапйя; тапйи татков
тангенциален, тангенциалния(т), тара таткови
тангенциална, тангенциално; таралёж; таралёжи, (два и т.н.) тйтковина
тангенциални таралёжа татуирам (се), -аш
тангб;танга таралёжов татуиран
610
тей зъм
татуиране театрална, театрално; тежкарка

татуировка театрални тежкарски
татул театрйлка тежкаря се, -йш, и тежкарй се
тафтй театралннча, -иш тежкоатлет; тежкоатлети, (двама
тафтён, тафтёния(т), тафтёна, театралност, театралността и т.н.) тежкоатлети
тафтёно; тафтени театрално-цйрков тежкоатлегйчен,
тахан театровёд; театровёди, (двама и тежкоатлетйчния(т),
тахиграфия т.н.) театровёди тежкоатлетйчна,
тахикардйя театровёдка тежкоатлетйчно;
тахимётрия театрознание тежкоатлетйчни
тача, -иш театър; театри, (два и т.н.) гежкоатлетйчески
тачен, тачения(т), тачена, тачено; театъра тежководолазен,
тачени теб и тёбе (вж. ти) тежководолазния(т),
ташйзъм, ташйзмът, ташизма тебешйр; тебешйри, (два и т.н.) тежководолазна,
ташкентски тебешира тежководолазно;
тая (вж. тдя) тебешйрен, тебеширения(т), тежководолазни
тая (се), -йш тебешйрена, тебепшрено; тежковъоръжен,
тая-оная (вж. тдя-дня) тебепшрени тежковъоръжения(т),
тбилйсец; тбилйсци, (двама и т.н.) тебешйренобйл, тежковъоръжена,
тбилйсци тебепшренобёлия(т), тежковъоръжено;
тбилйска тебеширенобяла, тежковъоръжени
тбилйски тебепгаренобяло; тежкокалйбрен,
твар тебешйренобёли тежкокалибрения(т),
твое (вж. твой) тевтонец; тевтонци, (двама и т.н.) тежкокалйбрена,
твби (вж. твой) тевтонци тежкокалйбрено;
твой, твоя(т), твоя, твое; твои; ти тевтонка тежкокалйбрени
творбй тевтонски тежкокартечар, -ят, -я;
творёне тегёл; тегёли, (два и т.н.) тегёла тежкокартечари, (двама и т.н.)
творение тегёлен, тегёлния(т), тегёлна, тежкокартечари
творец; творци, (двама и т.н.) тегёлно; тегёлни тежкоподвйжен,
творци тёглене тежкоподвйжния(т),
творйтелеи, творйтелния(т), теглйлка тежкоподвйжна,
творйтелна, творйтелно; теглйло; теглила тежкоподвйжно;
творйтелни теглйтелен, теглйтелния(т), тежкоподвйжни
творчески теглйтелна, теглйтелно; тежкоподвйжност,
творчество теглйтелни тежкоподвижността
творя, -йш теглйч; теглйчи, (два и т.н.) теглйча тежкотоварен, тежкотоварния(т),
твбя (вж. твой) теглд' тежкотоварна, тежкотоварно;
твърд теглб2; тегла тежкотоварни
твърде теглбвен, тегловния(т), тегловна, тежкотоварник;
твърдение тегловно; тегловни тежкотоварници, (двама и т.н.)
твърдина тегловй тежкотоварници
твърдйшки тегловник; тегловници, (двама и тежкотонажсн,
твърдоглав т.н.) тегловници тежкотонажния(т),
твърдоглавец; твърдоглавци, тёгля1, -иш тежкотонажиа, тежкотонажно;
(двама и т.н.) твърдоглавци тёгля2 (се), -иш тежкотонажни
твърдоглавие тёгна, -еш тежкотонйжник;
твърдоглавка тёгнене тежкотонажници, (двама и т.н.)
твърдоглавост, твърдоглавостга тегоба тежкотонажници
твърдоглавство тегота тежнееие
твьрдоглавщнна тёготеи, тёготния(т), тёготна, тежнение
твърдокрйл тёготно; тёготни тежнйя, -еш
твърдолинёен, теготйя; теготйи тежък, тежкия(т), тежка, тежко;
твърдолинейния(т), теготя се, -йш тежки
твърдолинёйна,твърдолинёйно; теготёне теза
твърдолинёйни тежа, -йш тезаурус; тезауруси, (два и т.н.)
твърдост, твърдостта тежане тезауруса
твърдя, -йш тёжест, тежестта тезгях; тезгяхи и тезгяси, (два и
те; тях; ги; им тежй ми (3 л.) т.н.) тезгяха /
те (вж. ти) тежина тйзи (вж. този)
те (част.) тёжичък, тёжичкия(т), тёжичка, тезис; тезиси, (два и т.н.) тезиса
театрал; театрали, (двама и т.н.) тёжичко; тёжички тезисен, тезисния(т), тезисна,
театрапи тежкар, -ят, -я; тежкари, (двама и тезисно; тезисни
театрален, театралния(т), т.н.) тежкари тейзъм, тейзмът, тейзма
611
теин
тейн тёлеавтоматйчно; телекомуникации
теист; тейсти, (двама и т.н.) тейсти тёлеавтоматйчни тёлеконтрбл
теистйчен, теистйчния(т), тёлебинбкъл; тёлебинбкли, (два тёлекс; тёлекси, (два и т.н.) телекса
теистична,теистйчно; и т.н.) тёлебинокъла тёлексен, тёлексния(т), тёлексна,
теистйчни телевизионен, телевизионния(т), тёлексно; тёлексни
тейстка телевизионна, телевизионно; телемания
тейлорйзъм, тейлорйзмът, телевизионни тёлемаркет; тёлемаркети, (два и
тейлоризма телевйзия; телевизии т.н.) тёлемаркета
тек телевйзор телематика
текй, -ёш телевйзорен, телевйзорния(т), телематйчен, телематйчния(т),
тёква ми (3. л.) телевйзорна,телевйзорно; телематйчна, телематйчно;
тёквам, -аш телевйзорни телематйчни
тёкване телеграма телемётьр; телемётри, (два и т.н.)
текё; текёта телеграмен, телеграмния(т), телемётъра
текила телеграмна, телеграмно; телемеханика
тёкне ми (3 л.) телеграмни телемеханйчен,
текст; тёкстове, (два и т.н.) тёкста телеграф; телефафи, (два и т.н.) телемеханйчния(т),
текстйл телеграфа телемеханйчна, телемеханйчно;
текстилен, текстйлния(т), телеграфен, телеграфния(т), телемеханйчни
текстилна,текстилно; телеграфна, телеграфно; тёлембст, -ът, -а; тёлемостове
текстилни телеграфни и тёлемостове, (два и т.н.)
текстилец; текстилци, (двама и телеграфйрам, -аш тёлемоста
т.н.) текстйлци телеграфйране тёлен, тёления(т), тёлена, тёлено;
текстйлка телеграфист; телеграфйсти, тёлени
тёкстов (двама и т.н.) телеграфйсти тёлеобектйв; тёлеобектйви, (два
текстовй телеграфйстка и т.н.) тёлеобектйва
тёкстолингвйстика телеграфйчен, телеграфйчния(т), телеологйчен, телеологйчния(т),
текстолит телеграфйчна, телефафйчно; телеологйчна, телеологйчно;
текстолог; текстолози, (двама и телеграфйчни телеологйчни
т.н.) текстолози телеграфйческн телеологйчески
текстологйчен, телеграфия телеология
текстологйчния(т), телеграфно-телефонен, телепат; телепата, (двама и т.н.)
текстологйчна,текстологично; телеграфно-телефонния(т), телепата
текстологйчни телефафно-телефонна, телепатйчен, телепатйчния(т),
текстологйчески телефафно-телефонно; телепатична, телепатично;
текстологии телефафно-телефонни телепатични
текстолбжка телеграфо-пбщенец; телепатйчески
текстообработващ телефафо-пощенци, (двама и телепатия
текстопйсец; текстопйсци, (двама т.н.) телефафо-пощенци телепортация; телепортации
и т.н.) текстопйсци телеграфо-пбщенка телепортйрам (се), -аш
текстуален, текстуалния(т), телеграфо-пбщенски телепортйране
текстуална, текстуално; телеграфски теленбща
текстуални тёлезрйтел, -ят, -я; тёлезрйтели, телёсен, телёсния(т), телёсна,
текстура (двама и т.н.) тёлезрйтели телёсно;телёсни
тектоника тёлеизмёрване тёлесигнали зация;
тектонист; тектонйсти, (двама и тёлеинтервю; тёлеинтервюта тёлесигнализации
т.н.) тектонйсти телекамера телескоп; телескопи, (два и т.н.)
тектонйчен, тектонйчния(т), телекинеза телескопа
текгонйчна, гектонйчно; тёлекйно телескопен, телескопния(т),
теюгонични тёлеком; тёлекоми, (два и т.н) телескбпна, телескбпно;
тектонйчески тёлекома телескопии
тектонски тёлекоманда телескопичен, телескопйчния(т),
текучество тёлекомандване телескопична, телескопично;
текущ тёлекомуникатйвен, телескопични
тел, -ът, -а и телта; тёлове, (два и тёлекомуникатйвния(т), телескопически
т.н.) тёла тёлекомуникатйвна, тслескбпски
телавйвски тёлекомуникатйвно; телёсност,телёсностга
телалин; телали, (двама и т.н.) тёлекомуникатйвни телетайп; телетайпи, (два и т.н.)
телали тёлскомуникационен, телетайпа, и телетвп
теле; телёта и телци тёлекомуникациогагая(т), тёлетёкст
тёлеавтоматика телекомуникационна, телетйп; телетапи, (два и т.н.)
тёлеавтоматйчен, тёлекомуникационно; телетапа, и телетайп
тёлеавтоматйчния(т), тёлекомунихационни телетйпен, телетагошя(т),
тёлеавтоматйчна, тёлекомуникация; телетипна, телетипно;
612
теокрация
телетипни телячка тенденциозни
телетипйст; телетипйсти, (двама тёма тенденцибзност,
и т.н.) телетипйсти теманё; теманёта тенденциозностга
телетипйстка тематизйрам, -аш тендёнция; тендёнции
телетйпия тематизйране тёндер; тёндери, (два и т.н.) тёндера
телеуправление тематика тёнджера
телефакс, -ът, -а; телефаксове, тематйчен, тематйчния(т), тендинйт
(два и т.н.) телефакса тематйчна, тематйчно; гендовагинйт
телефаксен, телефаксния(т), тематични тенекё, тенекёта
телефаксна, телефаксно; тематйчески тенекеджййница
телефаксни тембрйст тенекеджййски
телефбн; телефони, (два и т.н.) тёмбър тенекеджййство
телефона тёме; тёмета тенекеджйя; тенекеджйи, (двама
телефонен, телефонния(т), темёл; темёли, (два и т.н.) темёла и т.н.) тенекеджйи
телефонна, телефонно; тёменен, тёменния(т), тёменна, тенекён, тенекёния(т), тенекёна,
телефонни тёменно;тёменни тенекёно;тенекёни
телефонизация теменуга тенекйен, тенекйения(т),
телефонизйрам, -аш теменугов тенекйена, тенекйено;
телефонизйране теменужен', теменужения(т), тенекйени
телефонирам, -аш теменужена, теменужено; тенекййка
телефонйраие теменужени тенекйя
телефонйст; телефонйсти, (двама теменужен2, теменужния(т), тензомётър; тензомётри, (два и
и т.н.) телефонйсти теменужна, теменужно; т.н.) тензомётъра
телефонйстка теменужни тензух
телефония теменужка тензухен, тензухения(т),
телефонограма темерут; темерути, (двама и т.н.) тензухена, тензухено;
тёлефото темерути тензухени
телефотография; темерутка тёнис
телефотографии темерутски тёнисен, тёнисния(т), тёнисна,
телец'; телци, (двама и т.н.) телцй темп; тёмпове тёнисно;тёнисни
(лице) тёмпера тенисйст; тенисйсти, (двама и т.н.)
телец2; телци, (два и т.н.) телеца темперамент и темперамент тенисйсти
(нелице) темпераментен, тенисйстка
тёлецёнтър; тёлецёнтрове, (два и темпераментния(т), тёниска
т.н.) тёлецёнтъра темпераментна, тёнисклуб*, -ът, -а;
тёлешки темпераментно; темпераментни тёнисклубове, (два и т.н.)
тёлешоп и темпераментен тёнисклуба
телешопинг темперамёнтен, тённскорт*, -ът, -а;
телйца темперамёнтния(т), тёнискортове, (два и т.н.)
тёлом и тялом темпераментна, тенискорта
телопазйтел, -ят, -я; темперамёнтно; темпераментни тёниссрёща*
телопазйтели, (двама и т.н.) и темпераментен тёнистурнйр*; тённстурнйри,
телопазйтели темперйментност, (два и т.н.) тёнистурнйра
телосложёние темпераментността и тёния; тении
телохранител, -ят, -я; темперамёнтност тенбр'; тенори, (двама и т.н.)
телохранители, (двама и т.н.) температура тенори (лице)
телохранители температурен, температурния(т), тенбр2; тенори, (два и т.н.) тенора
телур температурна, температурно; (нелице)
телуров температурни теноров
тёлфер; тёлфери, (два и т.н.) темперация; темперации тёнта
тёлфера темперен, тёмперния(т), теобромйн
тёлферен, тёлферния(т), тёмперна, темперно; темперни теогонйчен, теогонйчния(т),
тёлферна, тёлферно; тёлферни темперйрам, -аш теогонйчна, теогонйчно;
телферйст; телферйсти, (двама и темперйран теогонйчни
т.н.) телферйсти темперйране теогония
телцё; телца тёмпо теодолйт; теодолйти, (два и т.н.)
телчар, -ят, -я; телчари, (двама и тёмпов теодолита
т.н.) телчари темпорален, темпоралния(т), теократ; теократи, (двама и т.н.)
телчарка темпорална, темпорално; теократи
телчарник; телчарници, (два и т.н.) темпорални теократйчен, теократйчния(т),
телчарника темпоралност, темпоралностга теократйчна, теократйчно;
тёля се, -иш тен, -ът, -а теократйчни
теляк; теляци, (двама и т.н.) теляци тенденциозен, тенденциозния(т), теократйчески
телякйня тенденциозна, тенденциозно; теокрация
613
теолог
теолог; теолози, (двама и т.н.) тепърва терминална, терминално;
теолози терабайт, -ът, -а; терабайтове, (два терминални
теологичен, теологйчния(т), и т.н.) терабайта терминатор; терминатори,
теологична, теологично; теракол (двама и т.н.) терминатори
теологични теракдт и теракота терминолог; терминолози, (двама
теологйчески теракбтен1, теракотения(т), и т.н.) терминолози
теология теракотена, теракотено; терминологиз&ции
теонйм; теоними, (два и т.н.) теракотени терминологйчен,
теонйма теракбтен2, теракотния(т), терминологйчния(т),
теонймия теракотна, теракотно; терминологична,
теономии теракотни терминологично;
теорема терапевт; терапевти, (двама и т.н.) терминологични
теоретизйрам, -аш терапевти терминологйчески
теоретизйране терапевтика терминология
теоретйк; теоретици, (двама и терапевтйчен, терапевтйчния(т), герминоложка
т.н.) теоретици терапевтична, терапевтично; термит1
теоретйко-методологйчен, терапевтични термит2; термити (обикн. в мн.ч.)
теоретйко-методологичния(т), терапевтйчески термйтен, термитния(т),
теоретйко-методологйчна, терапия; терапии термйтна, термитно; термйтни
теоретйко-методологйчно; терариум; терариуми, (два и т.н.) термитов
теоретйко-методологйчни терариума термйчен, термичкия(т),
теоретйко-методологически тераса термична, термично; термични
теоретйкомножествен, терасен, терасния(т), терасна, термйческн
теоретйкомножествения(т), терасно;терасни термоанализ: термоанализи, (два
теоретйкомножествена, тераейрам, -аш и т.н.) термоанализа
теоретйкомножествено; тераейран тёрмобарокамера
теоретйкомножествени терасиране термобатерня; тёрмобатерни
теоретйкоструктурен, терасовйден, терасовйдния(т), тёрмовулканизатор;
теоретикоструктурния(т), терасовйдна, терасовйдно; тёрмовулканизатори, (два и
теоретйкоструктурна, терасовйдни т.н.) тёрмовулканизатора
теоретйхоструктурно; терасообразеи, тёрмогенератор;
теоретйкоструктурни, и терасообразния(т), тёрмогенератори, (два и т.н.)
т еорет йкоструктурен терасообразна, терасообразно; тёрмогенератора
теоретйкоструктурен терасообразни термограф; термографи, (два и
теоретйкоструктурния(т), тератологйчески т.н.) термографа
теоретйкоструктурна, тератолбгия термографии
теоретикоструктурно; тёрвелски термодвойка
теоретйкоструктурни и терён; терени, (два и т.н.) терена термодинамика
теоретйкоструктурен теренен, терённия(т), теренна, тёрмодинамйчен,
теоретйчен, теоретйчния(т), теренно;теренни тёрмодинамйчния(т),
теоретична, теоретично; терзаене тёрмодинамйчна,
теоретични терзание термодинамично;
теоретйчески терзая (се), -еш тёрмодинамйчни
теоретйчка терзийски тёрмодинамйчески
теория;теории терзййство тёрмодифузионен,
теософ; теософи, (двама и т.н.) терзйя; терзйи, (двама и т.н.) тёрмодифузионния(т),
теософи терзйи тёрмодифузионна,
теософия териер; териёри, (два и т.н.) териёра тёрмодифузионно;
теосбфка терилен тёрмодифузионни
теософски териленов тёрмодифузия
тепавица териториален, териториалния(т), тёрмоелектрйчески
тепавичар, -ят, -я; тепавичари, териториална, териториално; тёрмоелектрйчество
(двама и т.н.) тепавичари териториални тёрмоелектрогенератор;
тепавичарка територия; територии тёрмоелектрогенератори, (два и
тепавичарски терлик; терлици, (два и т.н.) т.н.) тёрмоелектрогенератора
тепавичарство терлика, и търлък тёрмоелсктрон; тёрмоелектрони,
тепавичен, тепавичния(т), термален, термалния(т), (два и т.н.) тёрмоелектрона
тепавична, тепавично; термална, термално; термални тёрмоелектрбнен,
тепавични терми (само мн.ч.) тёрмоелектронния(т),
тепам, -аш термин; термини, (два и т.н.) тёрмоелектронна,
тёнане термина тёрмоелектрогаю;
тепе; тепета терминал; терминали, (два и т.н.) тёрмоелектронни
тепйх; тепихи, (два и т.н.) тепиха терминала тёрмоелектроцентрала
тепейя;тепейи терминален, терминалния(т), тёрмоелемёнт; тёрмоелемёнти,
614
т с .х н й ч е с к о п р о и з в о д с т в е н
(два и т.н.) тёрмоелемёнта термоядрени тестомесачка

термоизолационен, терор тестостерон
тёрмоизолационния(т), тероризйрам, -аш тёстпилбт*; тёстпилота, (двама и
термоизолационна, терорйзъм, тероризмът, т.н.) тёстпилота
термоизолационно; тероризма тёстпрограма*
термоизолационни терорйст; терорйста, (двама и т.н.) тестувам, -аш
термоизолация; термоизолации терориста тестуване
тёрмоизолйращ терористйчен, терористачния(т), тёта
термокамера терористична, терористично; тётанус
тёрмокопйране терористични тёт-а-тёт
тёрмолабйлен, терористйчески тётевенец; тётевенци, (двама и тл.)
тёрмолабйлния(т), терорйстка тётевенци
тёрмолабйлна, тёрмолабйлно; гернентйн тётевенка
тёрмолабйлни терпентйнен, терпентйнения(т), тётевенски
тёрмолампа терпентйнена, терпентйнено; тетерев; тётереви, (два и т.н.)
тёрмолечёние терпентйнени тётерева, и тётрев
териология терпентйнов тетив&
тёрмомагнйтен, терсенё тётка
тёрмомагнйтния(т), тертйп; тертипи, (два и т.н.) тёткин
тёрмомагнйтна, тёрмомагнйтно; тертапа тёткнни (само мн.ч.)
тёрмомагнитни тёрна тетрадка
термометрия терцёт; терцета, (два и т.н.) терцета тетраёдър; тетраёдри, (два и т.н.)
термомётър; термомётри, (два и терциёр тетраёдъра
т.н.) термометъра терциёрен, терциёрния(т), тетралбгия; тетралогии
термообработка терциёрна, терциёрно; тетрациклйн
тёрмоиласти (само мн.ч.) терциёрни тетрациклйнов
термопомпа терцйна тётрев; тётреви, (два и т.н.) тёгрева,
тёрмореактйвеи, тёсен, тёсния(т), тясна, тясно; тёсни и тетерев
тёрмореактавния(т), теслй теург; теурзи, (двама и т.н.) теурзи
тёрмореактивна, теснёя, -еш теургйчески
тёрмореактйвно; теснина теургия
тёрмореактйвни тесногръд, тесногръдия(т), тефлон
термореакции; тёрмореакции тесногръда, тесногръдо; тефлбнов
терморегулатор; тесногръди тефтёр; тефтёри, (два и т.н.)
тёрморегулатори, (два и т.н.) тесногръдие тефтёра
терморегулатора тесногръдство тефтёрче; тефтёрчета
терморегуляция теснолинёен, теснолинёйния(т), тёхеи, тёхния(т), тяхна, тяхно;
тёрмос; тёрмоси, (два и т.н.) теснолинёйна, теснолинёйно; тёхни; им
тёрмоса теснолинёйни техерански
термосов теснолинёйка технеций, -ят, -я
тёрмостабйлеи, теснонос тёхни (вж. тёхен)
тёрмостабйлния(т), теснорёдов технизация
тёрмостабйлна, тёрмостабшшо; теснота технйк; техници, (двама и т.н.)
тёрмостабйлни теснотйя технйци
термостат; термостата, (два и тест, -ът, -а; тёстове, (два и т.н.) тёхника
т.н.) термостата тёста техпикоексплоатационен,
термостатен, термостатния(т), тестамёнт; тестамёнта, (два и т.н.) техникоексплоатационния(т),
термостатна, термостатно; тестамёнта техникоексплоатационна,
термостатни тёствам, -аш техникоексплоатационно;
термостатика тёстван техникоексплоатацнонни
тёрмосфёра тестване технйко-икономйчески
термотерапия тесте; тестёта технйко-технологйчен,
термоустойчив и тестён, тестёния(т), тестёна, техншсо-технологйчния(т),
тёрмоустойчйв тестёно,тестёни технико-технологична,
тёрмоустбйчивост; тёстер; тёстери, (два и т.н.) тестера технйко-технологйчно;
тёрмоустойчивостта, и тестйкул; тестикули, (два и т.н.) технйко-технологични
тёрмоустойчйвост тестикула, и тёстис тёхиикум; тёхникуми, (два и т.н.)
тёрмофйзика тестйрам, -аш тёхникума
термофор; термофори, (два и т.н.) тестйраие техничар, -ят, -я; техничари,
термофора тёстис; тёстиси, (два и т.н.) тёстаса, (двама и т.н.) техничари
тёрмохймия и тестйкул техничен, техничния(т),
тёрмоцентрала тесто;теста технична, технично; технйчни
термоядрен, термоядрения(т), тёстов технически
термоядрена; термоядрено, тестолбгия технйческоцроизводствен,
615
техн н чсскои рон тодствен
технйческопроизводствения(т), течност, течността тимоч&нка

технйческопроизводствена, теша (се), -ши тймошки
технйческопроизводствено; тешене тимпан; тимпани, (два и т.и.)
технйческопроизводствени ти 1, тебе и теб; те; ти тимпана
технйческопромйшлен, ти2 (вж. твой) тимпанйст; тимпанйсти, (двама и
технйческопромйшления(т), ти (част.) т.н.) тимпанйсти
технйческопромйшлена, тиара тймус; тймуси, (два и т.н.) тймуса
технйческопромйшлено; тибетец; тибетци, (двама и т.н.) тймусен, тймусния(т), тймусна,
технйческопромйшлени тибетци тймусно; тймусни
технйческоразпределйтелен, тибетка тйнест
технйческоразпределйтелния(т), тибетски тинктура
технйческоразпределйтелна, тибетско-китайски тинол
технйческоразпределйтелно; тиган; тигани, (два и т.н.) тигана тйнтири-мйнтири
технйческоразпределйтелни тйгел; тйгели, (два и т.н.) тагела тинтява
техпйчка тигрйца тйня
технйчност, техничностга тигров тйняв
техно тигър; тигри, (два и т.н.) тйгъра тип, -ът, -а; типове, (два и т.н.) тйпа
тёхноалбум*; тёхноалбуми, (два тйгърски типаж, типажи, (два и т.н.) типажа
и т.н.) тёхноалбума тйймбйлдинг; тйймбйлдинги, типизация
техноекспорт (два и т.н.) тйймбйлдинга типизирам, -аш
тёхнонзпълнйтел*, -ят, -я; тийнейджър; тийнейджъри, тнпизйране
тёхноизпълнйтелн, (двама и (двама и т.н.) тийнейджъри тйпик; тйпици, (два и т.н.) тйпика
т.н.) тёхноизпълнйтели тийнейджърка типичен, тапйчния(т), типйчна,
тёхнонмпорт тийнейджърскн типйчно;типйчни
тёхиоклуб*, -ът, -а; тййнпоколение типичност, типичността
тёхноклубове, (два и т.н.) тик, -ът, -а; тикове, (два и т.н.) тика тйпов
тёхноклуба тикам, -аш типограф; типографи, (два и т.н.)
технократ; технократа, (двама и тйкане типографа
т.н.) технократа тиква типографйчен,
технократйчен, тиквам, -аш типографйчния(т),
технократйчния(т), тйкване типографйчна, типографйчно;
технократачна, технократйчно; тиквар, -ят, -я; таквари, (двама и тапографйчни
технократйчни т.н.) таквари типография; типографии
технократически тиквен, тйквения(т), тиквена, типографски
технократка тиквено;тиквени типологйчен, типологйчния(т),
технократски тйквеник; тиквеници, (два и т.н.) типологйчна, типологйчно;
технокрация тиквеника тапологйчни
технолог; технолози, (двама и т.н.) тйквичка типологически
технолози гиквовйден, тиквовйдния(т), типология; типологии
технологйчен, технологйчния(т), тиквовйдна, тиквовйдно; тйп-тбп
технологична, технологично; тиквовйдни тир, -ът, -а; тйрове, (два и т.н.) тара
технологични тикна, -еш тир&да
технологйчески тйков тйраджия; тйраджии, (двама и т.н.)
технология;технологии тйк-так (межд.) тйраджии
техноложка гиктйкам, -аш тираж; тиражи, (два и т.н.) тиража
техноложки тикт&кане тиражен, тиражния(т), таражна,
тёхиомузика* тил, -ът, -а; тилове, (два и т.н.) тила таражно; тиражни
тёхнопарад*; тёхнопаради, (два и тйлда тиражйрам; -аш
т.н.) тёхнопарада тилен, талния(т), тална, тално; тиражйран
технопарк, -ът, -а; тёхнопаркове, тилни тиражиране
(два и т.н.) тёхнопарка тилилбйски тиражиран, таражйрания(т),
тёхнопарти*; тёхнопартита тилов тиражйрана, тиражйрано;
тёхносаунд* тиловак; тиловаци, (двама и т.н.) тиражйрани
тёхностйл*, -ът, -а тиловаци тиран; тирани, (двама и т.н.)
технотрбнен, технотронния(т), тиловашки тирани
технотронна, технотронно; тиловй тиранизйрам, -аш
технотронни тим, -ът, -а; тимове, (два и т.н.) тиранизйран
технофобия тима тиранизйране
тец, -ът, -а; тёцове, (два и т.н.) тёца тимброфйл; тамброфйли, (двама тиранин; тирани, (двама и т.н.)
теч, -ът, -а; тёчове, (два и т.н.) тёча и т.н.) тамброфйли тирани
тёчен, тёчния(т), тёчна, тёчно; тимброфйлия тираничен, таранйчния(т),
тёчни тймов тиранична, тиранйчно;
течёние тимочанин; тимочани, (двама и тиранйчни
течлйвост, течливостта т.н.) тимочани тиранйчност; тираничността
616
токои зп рави тел
тирания т.н.) тишлайфера
тирански товарно-разтоварна,
тйшърт; тйшърти, (два и т.н.) товарно-разтоварно;
тирДнствам, -аш тйшърта
тиранстване товарно-разтоварни
тия (вж. тоя) товаровместймост,
тиранство тйя-онйя (вж. тдя-дня)
тиранти товаровместимосгга
тлака товародател1, -ят, -я;
тирбушон; тирбушони, (два и т.н.) тласвам, -аш
тирбушона товародате;ш, (двама и т.н.)
тлйсване товародатели (лице)
тирс; тирёта тласкам, -аш
тирёнце; тирёнца товародател2, -ят, -я;
тласкане товародатели, (два и т.н.)
тир-карнёта тлйскакица
тироксин товародателя (нелице)
тласкйч1; тласкачи, (двама и т.н.) товарозахващащ
тиролски тласкачи (лице)
тирс, -ът, -а; тирсове, (два и т.н.) тласкач2; тласкачи, (два и т.н.) товарозахранващ
тирса товарооборот
тласкача (нелице) товароподемен,
тис, -ът, -а; тйсове, (два и т.н.) тиса тласна, -еш
тисов товароподемния(т),
тласък; тласъци, (два и т.н.) тласъка товароподемна, товароподемно;
титйн1; титани, (двама и т.н.) тлеене
титани (лице) товароподемни
тленен, тленния(т), тленна, товароподемност,
титан2 (нелице) тленно;тленни
титаничен, титанйчния(т), товароподемността
тление товарополучател1, -ят, -я;
титанйчна, титанйчно; тленност; тленността
титанични товарополучатели, (двама и
тлея, -еш т.н.) товарополучатели (лице)
титанически тлъст
титанов товарополучател2, -ят, -я;
тлъст£ене товарополучатели, (два и т.н.)
титански тлъстея, -еш
тйтла товарополучателя (нелице)
тлъстина товаропоток
титр и тлъчник; тлъчници, (два и т.н.)
титрйрам, -аш товаро-пътнически
тлъчника товаро-разтоварач;
титрйран то; него; го; му
титриране товаро-разтоварачи, (двама и
то (сз.) т.н.) товаро-разтоварачи
титрувам, -аш то (част.)
титруване товаро-разтоварен,
тоалет; тоалети, (два и т.н.) тоалета товаро-разтоварния(т),
титул; тйтули, (два и т.н.) титула тоалетен, тоалетния(т), тоалетна,
тйтулен, тйтулния(т), тйтулна, товаро-разтоварна,
тоалетно; тоалетни товаро-разтоварно;
тйтулно;тйтулни тоалетка
титулувам (се), -аш товаро-разтоварни
тоалетна товаря (се), -иш
титулуване тоалйрам, -аш тбга
титуляр; -ят, -я; титуляри, (двама тобоган; тобогани, (два и т.н.)
и т.н.) титуляри тогава и тогаз
тобогана тогавашен, тогавашния(т),
титулярен, титулярния(т), Т-образен, Т-образния(т),
титулярна, титулярно; тогавашна, тогавашно;
Т-образна, Т-образно; тогавашни
титулярни Т-образни
титулярка тогаз и тогава
Т-образност, Т-образността тогоанец; тогоанци, (двама и т.н.)
тиф, -ът, -а това (вж. този, тоя) тогоанци
тифлограф; тифлографи, (два и това-онова (вж. този-бнзн. тогоанка
т.н.) тифлографа тдя-дня) тогоански
тифлопедагог; тйфлопедагози, товар, -ът, -а; товари, (два и т.н.) тбест
(двама и т.н.) тйфлопедагози товара
тйфлопедагбгика този, тази, това, тези, и тоя
товарач; товарачи, (двама и т.н.) тбзи-онзи, тази-онази,
тифозен, тифозния(т), тифозна, товарачи
тифозно; тифозни това-онова, тези-онези, и
товарачен, товарачния(т), тдя-дня
тйфус товарачна, товарачно;
тих тозчас
товарачни той; него; го; му
тйхом товарачка
тихомълком ток1, -ът, -а; токове
товарен, товарния(т), товарна, ток2, -ът, -а; токове, (два и т.н.) тока
тихоокеански товарно; товарни
тйчам, -аш тока
товарене токайски
тйчане товарйтел, -ят, -я; товарйтели, токата
тичешката и тичешком (двама и т.н.) товарйтели
тйчинка токачка
товарйтелница токййски
тйчинков товарище; товарища
тишина токов
товарно-разтоварен, токоизправител, -ят, -я;
тишлайфер; тишлайфери, (два и товарно-разтоварния(т), токоизправители, (два и т.н.)
617
токои зп рави тел
токоизправителя тбник; (два и т.н.) тоника топловъздушен,

токоизпрйвителен, гоника топловъздутпния(т),
токоизправителния(т), тонйрам, -аш топловъздушна,
токоизправителна, тонйран топловъздушно;
токоизправително; тонйране тошювъздушпи
токоизправителни тонйчен, тонйчния(т), тонйчна, тбплоелектрйчески
токсикоза тонйчно;тонични топлоелектростанция;
токсиколог; токсиколози, (двама тонйчески топлоелектростанции
и т.н.) токсиколози тоикабйиа топлоелектроцентрала
токсикология тонкилометър; тонкилометри, топлоенергетйк;
токсикомания (два и т.н.) тонкилометъра топлоенергетйци, (двама и т.н.)
токсин тонколона топлоенергетйци
токсичен, токсйчния(т), тонмбтър; тонметри, (два и т.н.) топлоенергетика
токсична, токсично; токсични тонметьра топлоенергетйчка
токсичност, токсичността тбноператор; тоноператори, топлозащйтен,
току (двама и т.н.) тоноператори топлозащйтния(т),
току-нйж тонрежисьор; тонрежисьори, топлозащйтна, топлозащйтно;
току-речй (двама и т.н.) тонрежисьори топлозащйтни
току-така тбнус тоилоизолацнбнен,
току-тъй тонусен, тонусния(т), тонусна, топлоизолационния(т), .
току-щб тонусно; тонусни топлоизолационна,
тбкшбу; токшоута тонфйлм, -ът, -а; тонфйлми, (два топлоизолационно;
толеранс и т.н.) тонфйлма топлоизолационни
толерантен, толерантния(т), топ, -ът, -а; топове и топове, (два тбплоизолация; топлоизолации
толерантна, толерантно; и т.н.) топа топлокръвен, топлокръвния(т),
толерантни топаз; топази, (два и т.н.) топаза топлокръвна, тогшокръвно;
толерантност, толерантността топазен, топазения(т), топазена; топлокръвни
толерирам, -аш топазено; топазени топлолечение
толерйране тбпаксесоар, -ът, -а; топлолюбйв
толкова и толкоз топаксесоари, (два и т.н.) топломер; топломери, (два и т.н.)
толстойзъм, толстойзмът, топаксесоара топломера
толстойзма топвам (се), -аш топлоносител, -ят, -я;
толстойст; толстойсти, (двама и топване топлоносйтели, (два и т.н.)
т.н.) толстойсти топдесетка топлоносителя
толстойстка топен, топения(т), топена, топлооПмен
толстойстки топено; топени топлоподаване
толстолоб; толстолоби, (два и т.н.) топ&не топлопредаване
толстолоба тбпжурналйст; топжурналйсти, топлопреминаване
том, -ът, -а; томове, (два и т.н.) тома (двама и т.н.) топжурналйсти топлопренйсяне
томахйвка топлене топлопреносен,
томбола топйлен, топйлния(т), топйлна, топлопреносния(т),
тдмболен, томболния(т), топйлно;топилни топлопреносна, топлопреносно;
томболна, томболно; томболни топйлня топлопреносни
томителен, томйтелния(т), тонинг топлопровод; топлопроводи, (два
томйтелна, томйтелно; топка и т.н.) топлопровода
томйтелни топкласация; тогасласации топлопроводен,
томление топкриминалйст; топлопровбдния(т),
томограф; томографи, (два и т.н.) топкриминалйсти, (двама и т.н.) топлопроводна, топлопроводно;
томографа топкриминалйсти топлопроводни
томографйя; томографйи топлес топлопроводйм
томя се, -йтп топлйвен, тошшвния(т), топлоироводймост;
тон, -ът, -а; тонове, (два и т.н.) тона топлйвна, топлйвно;топлйвни топлопроводимостга
тонйж топливо топлопроводност;
тонален, тоналния(т), тонална, топлййка топлопроводността
тонално; тонални топлйлник; топлйлници, (два и топлорайбн; топлорайони, (два и
тоналност, тоналността т.н.) топлйлника т.н.) топлорайона
тйнга топлина топлоснабдяване
тонгенератор; тонгенератори, топлйнен, топлйнния(т), топлота
(два и т.н.) тонгенератора топлйнна, топлйнно; топлинни топлотерапия
тонер; тонери, (два и т.н.) тонера топлйнка топлотехника
тонзилйт топлинка топлотехнйчески
тонзура топлйста топлотечение
тонизйрам (се), -аш тонловоз; топловози, (два и т.н.) топлоустойчив и топлоустойчйв
тонизйране топловоза топлоустбйчовост;
618
траверссн
топлоустойчивостта, и топспорт, -ът, -а; топспортове, тоскански
топлоустойчйвост (два и т.н.) топспорта тост, -ът, -а; тостове, (два и т.н.)
топлофикационен, топуз; топузи, (два и т.н.) топуза тоста
топлофикационния(т), топуркам, -аш тбстер; тостери, (два и т.н.) тостера
топлофикационна, топуркане тотален, тоталния(т), тотална,
топлофикационно; топфотограф; топфотографи, тотално; тотални
топлофикационни (двама и т.н.) топфотографи тотализатор; тотализатори, (два
топлофикация; топлофикация тйпче; топчета и т.н.) тотализатора
топлофицйрам, -аш топченгё; топченгёта тоталитарен, тоталитарния(т),
гоплофицйран тбпчест тоталитарна, тоталитарно;
топлофициране тбпъл, топлия(т), топла, топло; тоталитарни
топлохдд; топлоходи, (два и т.н.) топли тоталитарйзъм, тоталитарйзмът,
теплохода топя (се), -иш тоталитарйзма
топлоцентрала тор; торът и торът, тора и тора; тоталнтарйст; тоталитарйсти,
топля (се), -иш торове (двама и т.н.) тоталитарйсти
топманекён; топманекёни, торба тоталитарйстки
(двама и т.н.) топманекёни торбалан; торбалани, (двама и т.н.) тоталитарност, тоталитарността
топманекенка торбалани тоталност, тоталността
топмёпиджър; топмёниджъри, тбрбест тотём; тотёми, (два и т.н.) тотёма
(двама и т.н.) топмёниджъри торбйца тотемйзъм, тотемйзмът,
топмодёл; топмодёли, (двама и торбйчка тотемйзма
т.н.) топмодёли тореадор; тореадори, (двама и т.н.) тотемистйчен, тотемистйчния(т),
топна (се), -еш тореадори тотемистйчна, тотемистично;
топновина тбрен, торния(т), торна, торно; тотемистачни
топовен, топовния(т), топовна, торни тотемйчен, тотемйчния(т),
топовно;топовни торён, торёния(т), торёна, тотемйчна, тотемйчно;
топограф; топографи, (два и т.н.) торёно;торёни тотемйчни
топографа торёне тотемйчески
топографйчен. тбри (само мн.ч.) тото
топографйчния(т), торйзъм, торйзмът, торйзма тотопункт, -ът, -а; тотопунктове,
топографйчна, топографйчно; торйт (два и т.н.) тотопункта
топографйчни торище и торйще тбча, -иш
топографически торищен, торищния(т), торгацна, тбча се, -иш
топографски торищно; торищни, и торйщен точен, точния(т), точна, точно;
топола торлак; торлаци, (двама и т.н.) точни
тополов торлаци точен, точения(т), точена, точено,
топбловградски тормоз точени
тоноловградчанин; тормозене тбчене
тополовградчани, (двама и т.н.) тормозя (се), -иш точено
тополовградчани торнйдо; торнада точилар, -ят, -я; точилари, (двама
тополовградчанка торов и т.н.) точилари
тополог; тополози, (двама и т.н.) торпёден, торпёдния(т), точиларски
тополози торпёдна, торпедно; торпедни точиларство
топологйчен, топологйчния(т), торпёдо; торпёда точйлка
топологйчна, топологйчно; торпедоносец;торпедоносци, точйло; точила
топологйчни (два и т.н.) торпедоносеца точица
топологйчески торпила тбчка
топология торпилйрам, -аш тбчков
топоним; топонйми, (два и т.н.) торпилйране точкувам, -аш
топонима торпилоносец; торпилоносци, точкуване
топонимйчен, топонимйчния(т), (два и т.н.) торпилоносеца точност, точността
топонимйчна, топонимйчно; торс, -ът, -а; торсове, (два и т.н.) тояга
топонимйчни торса тояжка
топонимически тбрта тоя, тая, това; тая, и този
топонймия тортен, тортения(т), тортена, тдя-дня, тая-оная, това-онова;
топономастика тортено; тортени тйя-онйя, и този-онзи
топор; топори, (два и т.н.) топора торш ера тпру (межд.)
тбнпредаване тортйла трабант; трабанта, (два и т.н.)
топразкрйтие; топразкрйтия торф, -ът, -а трабанта
топрёфер; топрёфери, (двама и тбрфен, торфения(т), торфена, травёрс; травёрси, (два и т.н.)
т.н.) топрёфери торфено; торфени травёрса
топследовател, -ят, -я; торфище; торфища траверса
топследователи, (двама и т.н.) торфолечёние травёрсен, травёрсния(т),
топследователи торя, -йш травёрсна,травёрсно;
619
травёрсен
травёрсни трайност, трайността транзйт (нрч.)

травестйзъм, травестазмът, трак; траки (обикн. в мн.ч.) транзйтен, транзйтния(т),
травестйзма трак (межд.) транзита, транзйтно;
травестйрам, -аш тракам, -аш транзитни
травестйт; травестати, (двама и тракане транзитйвен, транзитйвния(т),
т.н.) травестати траквам, -аш транзитавна, транзитавно;
травёстия тракване транзитйвни
травма тракиец; тракийци, (двама и т.н.) транзитйвност, транзитивността
травматизйрам (се), -аш тракийци транквилизатор;
травматизйране тракййка транквилизатори,(два и
травматйзъм, травматазмът, тракййски т.н.) транквилизатора, и
травматизма тракна, -еш транквилант
травматйчен, травматачния(т), траколбгия траиквилант; транквиланти,
травматична, травматично; тракт, -ът, -а (два и т.н.) транквиланта, и
травматични трактат; трактати, (два и т.н.) транквилизатор
травматйческн трактата транс, -ът, -а
травматолог; травматолози, трактатен, трактатния(т), трансакция; трансакции
(двама и т.н.) травматолози трактатна, трактатно; трактатни трансалпййски
травматологйчен, трактовка трансатлантйчески
травматологичния(т), трактор; трактори, (два и т.н.) трансбалкански
травматологйчна, трактора транебордйрам, -аш
травматологйчно; тракторен, тракторния(т), транебордйране
травматологични тракторна, тракторно; транебордьор; транебордьори,
травматология тракторни (два и т.н.) транебордьора
травмйрам (се), -аш тракторйст; трактористи, (двама трансваалски
травмйране и т.н.) трактористи траисгранйчен,
трагедиен, трагедййния(т), тракторйстка трансгранйчния(т),
трагедийна, трагедийно; трактувам, -аш трансгранична,трансгранично;
трагедийни трактуване транегранйчни
трагёдия; трагедии тракционеп, тракционния(т), транегреейвен,
трагйзъм, трагизмът, трагизма тракционна, тракционно; трансгресйвния(т),
трагик; трагици, (двама и т.н.) тракциошш транегреейвна, трансфесйвно;
трагйци тракция транегреейвни
трагикомедия; трагикомедии трал, -ът, -а; трапове, (два и т.н.) трансгрёсия; трансгрёсии
трагикомйчен, трала трансевропёйски
трагикомйчния(т), трамбдвам, -аш, и трамбувам трансилвански
трагикомична, трагикомично; трамбоване и трамбуване тр&нскавказки
трагикомйчни трамбовка транскомуиикация;
трагикомически трамбовъчен, трамбовъчния(т), транскомуникации
трагйчен, трагйчния(т), трагична, трамбовъчна, трамбовъчно; трансконтинентален,
трагично; трагични трамбовъчни трансконтиненталния(т),
трагически трамбувам, -аш, и трамбдвам трансконтинентална,
трагйчка трамбуване и трамбдване трансконтинентално;
трагйчност, трагичността трамвйен, трамвайния(т), трансконтинентагаш
традиционален, трамвайна, трамвайно; транскрибирам, -аш
традиционалния(т), трамвайни транскрибйран
традиционална, традиционално; трамвай, -ят, -я; трамваи, (два и транскрибиране
традиционални т.н.) трамвая транскрйпция; транскрипции
традиционалйзъм, трамвайджййка транслятор; транслатори, (два и
традиционалйзмът, трамвайджййски т.н.) транслатора
традиционализма трамвайджйя; трамвайджйи, транслационен,
традиционалист; (двама и т.н.) трамвайджйи транслационния(т),
традиционалиста, (двама и т.н.) трамплйн; трамплини, (два и транслационна, транслационно;
традиционалиста т.н.) трамплина транслационни
традиционен, традиционния(т), транжйрам, -аш транслация; транслации
традиционна, традиционно; транжйран транслитерация
традиционни транжйране транслитерйрам, -аш
традиционном-, транжор; транжори, (двама и т.н.) транслитериран
традиционността транжори транслитерйране
традйция; традиции транзйстор; транзистори, (два и транслокация; транслокации
траектбрия; траектории т.н.) транзистора трансмисибиен,
траен, трайния(т), трайна, транзисторен, транзйсторния(т), трансмисионния(т),
трайно;трайни транзйсторна, транзйсторно; трансмисионна,
траене транзйсторни трансмисионно; трансмисионни
620
трсвоялен
трансмисия; трансмисии трансформаторен, грапчйпка
транснационален. трансформаторния(т), трасе; трасёта
транснационалния(т), трансформаторна, трасйрам, -аш
транснационална, трансформаторно; трасйран
транснационално; трансформаторни трасйране
транснационални трансформацибнен, трасйращ
трансокеански трансформационния(т), трасирбвка
транспарант; транспаранти, (два трансформацибнна,
и т.н.) транспаранта трасирбвъчен, трасировъчния(т),
трансформационно; трасировъчна, трасировъчно;
гранспар&нтен, трансформационни трасировъчни
транспарантния(т), трансформация, трансформации трасьбр; трасьори, (двама и т.н.)
транспаранта, транспарантао; трансформйзъм, трасьори
транспаранти трансформйзмът, траулер; траулери, (два и т.н.)
трансплантант; трансплантанта, трансформизма траулера
(два и т.н.) трансплантанта трансформирам (се), -аш траур
трансплантация; трансформиране трйуреи, траурния(т), траурна,
трансплантации трансфузибнен, траурно;траурни
трансплантйрам, -аш трансфузионния(т), трафарёт; трафарёти, (два и т.н.)
трансплантйран трансфузионна, трафарёта
траисплантйране трансфузионно; трансфузионни трафарётен, трафарётния(т),
транспозиция; транспозиции трансфузия; трансфузии трафарётна, трафарётно;
трансполярен, трансполярния(т), трансцендентален, трафарётни
трансполярна, трансполярно; трансценденталния(т), трафик
трансполярни трансцендентална, трафикйнт; трафиканти, (двама и
транспонирам, -аш трансцендентално; т.н.) трафиканти
трапспонйране трансцендентални
транспорт трафопбст; трафопбстове, (два и
трансценденталност, т.н.) трафопоста
транспортен, транспортния(т), трансценденталността трахейт
транспорта, транспортно; трансцендёнтен, трахеотомйя
транспортни трансцендёнтния(т), трахёя;трахёи
транспортйр; транспортири, (два трансцендёнтна, трахома
и т.н.) транспортира трансцендёнтно; трая (си), -еш
транспортирам, -аш трансцендёнтни трёбвам, -аш
транспортйране трансцсндёнцня трёбване
транспортно-експедиционен, транш, -ът, -а; траншове, (два ит.н.) трёбене
транспбртно-експедиционния(т), транша трёбник; трёбници, (два и т.н.)
транспортно-експедиционна, траншёен, траншёйния(т), трёбника
транспортно-експедицибнно; траншёйна, траншёйно; трева
транспортао-експедицибнни траншёйни трёвен, трёвния(т), трёвна,
транспбртно-подёмен, траншёя; траншёи трёвно;трёвни
транспортно-подёмния(т), траншйрам, -аш тревйст
транспбртао-подёмна, траншнране тревйстозелён,
транспортно-подёмно; трап, -ът, -а; трапове, (два и т.н.) тревйстозелёния(т),
транспортно-подёмни трапа тревйстозелёна,
транспортьор; транспортьори, трапёза тревйстозелёно,тревйстозелёни
(два и т.н.) транспортьора трапезария; трапезарии тревйчка
транссексуален, трапёзен, трапёзния(т), трапёзна, трёвненец; трёвненци, (двама и
транссексуапния(т), трапёзно;трапёзни т.н.) трёвненци
транссексуална, трапезонд; трапезойди, (два и трёвненка
транссексуално; т.н.) трапезонда трёвненски
транссексуапни трапезойдеп, трапезойдния(т), тревбга
транссексуалност, трапезойдна, трапезойдно; тревожа (се), -иш
транссексуалността трапезойдни тревожен, тревожния(т),
транссубстанция трапер; трапери, (двама и т.н.) тревожна, тревожно; тревожни
трансфёр; трансфёри, (два и т.н.) трапери тревбжене
трансфёра трапёц; тралёци, (два и т.н.) тревбжност, тревожността
трансфёрен, трансфёрния(т), трапёца треволяк; треволяци
траисфёрна, трансфёрно; трапецовйден, трапецовйдния(т),
трансфёрни тревопасен, тревопасния(т), .
трапецовидна, трапецовидно; тревопасна, тревопасно;
трансферйрам, -аш трапецовидни тревопасни
трансфериране трапецоёдър; трапецоёдри, (два и тревопасно; тревопасни
трансформатор; т.н.) трапецоёдъра тревояден, тревоядния(т),
трансформатори, (два и т.н.) трапище; трапища тревоядна, тревоядно;
трансформатора трапчйна тревоядни
621
тревнсам
тревясам, -аш трепетно;трепетни тр&фа
тревясвам, -аш трепетлйв трещене
тревясване трепетлйка трещй (се) (3 л.)
трегер; трегери, (два и т.н.) трегера трепетлйков трещя, -йш
трезв трепкам, -аш три, трйте
трёзвен, трёзвения(т), трезвена, трепкане триада
трезвено; трезвени трепна, -еш триажен, триажния(т), триажна,
трезвеник: трезвеници, (двама и трептеж триажно; триажни
т.н.) трезвеници трептене триажйране
трезвеника трептение триактен, триактния(т),
трезвеност, трезвеността трептя, -йш триактна, триактно; триактни
трезвомйслещ трепя (се), -еш триангулатор1; триангулатори,
трезвост,трезвостта треса (се), -еш (двама и т.н.) триангулатори
трезор; трезори, (два и т.н.) тресавище; тресавища (лице)
трезора тресе ме (3 л.) триангулатор2; триангулатори,
трейдюнион; трейдюниони треска (два и т.н.) триангулатора
трейдюнноийзъм; треска (нелице)
трейдюнионйзмът, трескав триангулацибнен,
трейдюнионйзма трескавиче; трескавичета триангулационния(т),
трейдюннонйст; трескавичен, трескавичния(т), триангулационна,
трейдюнионйсти, (двама и т.н.) трескавична, трескавично; триангулационно;
трейдюнионйсти трескавични триангулационни
трёли (само мн.ч.) тресна (се), -еш триангулация
трёма тр£тн триаш улачен; триангулачния(т),
тремолйрам, -аш третина триангулачна, триангулачно;
тремолйране третйнка триангулачни
тремоло третйрам, -аш триатлон
тремор третйране триатлонйст; триатлонйсти,
тренажбр; тренажори, (два и т.н.) третйчен, третачния(т), (двама и т.н.) триатлонйсти
тренажора третйчна, третйчно; третйчни триатлонйстка
тренд, -ът, -а; трёндове, (два и третодивизионен, трибагреник; трибагреници, (два
т.н.) тренда третодивизионния(т), и т.н.) трибагреника
трендафил, трендафили, (два и третодивизионна, триббй; -ят, -я
т.н.) трендафила третодивизионно; трибуквен, трибуквения(т),
трендафилов третодивизионни трибуквена, трибуквено;
трендов третокачествен, трибуквени
тренинг третокачествения(т), трибуп; триб>тш, (двама и т.н.)
тренйрам, -аш третокачествена, трибуни
тренйране третокачествено; трибуна
трениран третокачествени трибунал; трибунали, (два и т.н.)
тренировка третокласен, третокласния(т), трибунала
тренировъчен, тренировъчния(т), третокласна, третокласно; трибунален, трибуналния(т),
тренировъчна,тренировъчно; третокласни трибуната, трибунално;
тренировъчни третокласник; третокласници, трибунални
трёнчкот; трёнчкоти, (два и т.н.) (двама и т.н.) третокласници трибунът; трибуната, (двама и
трёнчкота третокласница т.н.) трибуната
треньор; треньори, (двама и т.н.) третокласничка тривалентен, тривалентния(т),
треньори третокурсник; третокурсници, тривалентна, тривалентно;
треньорка (двама и т.н.) третокурсници тривалентни
треньорски третокурсничка тривиален, тривиалния(т),
треиьорство третолйчен, третолйчния(т), тривиална, тривиално;
трепанация; трепанации третолйчна, третодйчно; тривиални
трёпане третолйчни тривиалност, тривиалността
трепанйрам, -аш треторазреден, тривръх, тривърхия(т), тривърха,
трепанйран треторазредния(т), тривърхо; трив ьрхи
трепаийране треторазредна, треторазредно; триглав
трёпвам, -аш треторазредни тригласен, тригласния(т),
трёпване треторазрядник; тригласна, тригласно;
трепёрене треторазрядници, (двама и т.н.) тригласни
треперлйв треторазрядници трйгодйшен, трйгодйшния(т),
треперушка третостепенен, трйгодйшна, трйгодйшно;
треперя, -иш третостепенния(т), трйгодйшни
трёпет;трепети третостепенна, третостепенно; тригодишнина
трёпетен, трёпетния(т), трёпетна, третостепенни тригонометрйчен,
622
тр и ср й ч ен
тригонометрйчния(т), трико1; трика триминутни
тригонометрична, трико 2 тримирёне
тригонометрично; триколёсен, триколёсния(т), тримиря, -йш
тригонометрични триколесна, триколесно; тринадесет, тринадесетте, и
тригонометрически триколесни тринайсет
тригонометрия триколка тринадесетгодйшен,
тригуна трикольор; трикольори, (два и т.н.) тринадесетгодйшния(т),
тридёлен, тридёлния(т), трикольора тринадесетгодйшна,
тридёлна, тридёлно; тридёлни трикольорен, трикольорния(т), тринадесетгодшпно;
тридесет, тридесетте, и трййсет трикольорна, трикольорно; тринадесетгодйшни, и
тридесетгодишен, трикольорни тринайсетгодйшен
трйдесетгодйшния(т), трикотаж тринадесети и тринайсети
тридесетгодишна, трикотажен, трикотажния(т), тринайсет, тринайсеттё, и
тридесетгодишно; трикотажна, трикотажно; тринадесет
тридесетгодишни, и трикотажни тринййсетгодйшен,
трййсетгодйшен трикотажник; трикотажници, тринайсетгодйшния(т),
трйдесетгодйшнина и (двама и т.н.) трикотажници тринайсетгодйшна,
трййсетгодйшннна трикогажничка трю1айсетгодйшно;
тридесети и трййсети трнкрак тринайсетгодйшни, и
тридесетима и трийсетина трикратен, трикратния(т), тринадесетгодйшен
тридневен, триднёвния(т), трикратна, трикратно; тринайсети и тринадесети
тридневна, тридневно; трикратни триног
тридневни трнкрйл тринога
триедйнен, триедйнния(т), трикрйлен, трикрйлния(т), триножен, триножния(т),
триедйнна, триедйнно; трикршша, трикрйлно; триножна, триножно; триножни
триедйнни трикрилни тринбжник; триножници, (два и
триединство трйкфйлм*, -ът, -а; трйкфйлми, т.н.) триножника
триезйчен, триезйчния(т), (два и т.н.) трйкфйлма трином; триноми, (два и т.н.)
триезйчна, триезйчно; трилинёйка тринома
триезйчни трилион; трилиони, (два и т.н.) трйо; триа
триенале; триеналета трилиона триод1; триоди, (два и т.н.) триода
триене трилиднен, трилионния(т), трибд 2
трйеница трилионна, трилионно; триокис
трйесткн трилионни трибла
триетажен, триетажния(т), трилйстен, трилйстния(т), трион; триони, (два и т.н.) триона
триетажна, триетажно; трилйстна, трилйстно; триопорен, триопорния(т),
триетажни трилйстни триопорна, триопорно;
трнзвёзден, тризвёздния(т), трилистник; трилистници, (два и триопорни
тризвёздна, тризвёздно; т.н.) трилистника тридр; триори, (два и т.н.) триора
тризвёздни трилогия;трилогии триорйрам, -аш
тришаци трйлър; тршгьри, (два и т.н.) трнорйране
тризъбец; тризъбци, (два и т.н.) трйлъра триоска
тризъбеца трйма, тримата трипартйен, трипартййния(т),
триизмёрен, триизмёрния(т), тримаран; тримарани, (два и т.н.) трипартййна, трипартййно;
триизмерна, триизмерно; тримарана трипартййни
триизмерни тримачтов трйпер
трййсет, трийсетте, и тридесет тримёрен, тримёрния(т), трйперен, трйперния(т),
трййсетгодйшен, тримёрна, тримёрно; тримёрни трйперна, трйперно; трйперни
трййсетгодишния(т), трнмёсечен, тримёсечния(т), триптйх; триптихи, (два и т.н.)
трййсетгодйшна, тримёсечна, тримёсечно; триптиха
трййсетгодшшю; тримёсечни трирёма
трййсетгодишни, и тримёсечие; тримёсечия трирог
тридесетгодишен тримёстен, тримёстния(т) трйсантимётров
трййсетгодйшннна и тримёстна, тримёстно; трисвёщник; трисвёщници, (два
трйдесетгодйшнина тримёстни и т.н.) трисвёщника
трййсети и трйдесети тримёс гър; тримёстри, (два и трисёдмичен, трисёдмичния(т),
трийсетина и тридесетйна т.н.) тримёстъра трисёдмична, трисёдмично;
трик, -ът, -а; трикове, (два и т.н.) триметров трисёдмични
трика трнмилимётров трисётов
трйкилограмов тримилионеп, тримилионния(т), трисмёнен, трисмёгашя(т),
трйкиломётров тримилионна, тримилионно; трисмённа, трисмённо;
трикласен, трикласния(т), тримилионни трисмённи
трикласна, трюсласно; триминутен, триминутния(т), трисрйчен, трисрйчния(т),
трикласни триминутна, триминутно; трисрйчна, трисрйчно;
623
трисрйчен
трисрйчни трйцепс; трйцепси, (два) трйцепса тромба
триста, тристата трйци тромба
трйстагодйшен, трйчав тромбоза
трйстагодйшния(т), тричасов тромбон; тромбони, (два и т.н.)
трйстагодйшна, трйстагодйшно; трйчен, трйчения(т), трйчено; тромбона
трйстагодйшни трйчена, трйчени тромбонйст; тромбониста,
трйстагодйшнина трй-чётиригодйшен, (двама и т.н.) тромбонйсти
тристаен, тристайния(т), трй-чётиригодйшния(т), тромбофлебйт
тристайна, тристайно; трй-чётиригодйшна, тромбоцйт; тромбоцита, (два и
тристайни трй-чётиригодйшно; т.н.) тромбоцйта
тристёнен, тристённия(т), трй-чётиригодйшни тромпёт; тромпета, (два и т.н.)
тристённа, тристённо, трйчки тромпета
тристённи тричлёнеи, тричлённия(т), тромпетйст; тромпетйсти, (двама
тристепенен, тристёпенния(т), тричлённа, тричлённо; и т.н.) тромпетйсти
тристепенна, тристепенно; тричлённи трон, -ът, -а; тронове, (два и т.н.)
тристепенни тричлёнка трона
тристйх, -ът, -а триъгълен, 1 риъгълния(т), тронен, тронния(т), тронна,
тристйшие; тристйшия триъгьлна, триъгълно; тронно; тронни
тристотен, тристотния(т), триъгълни троп; тропи (обикн. в мн.ч.)
тристотна, тристотно; триъгълник; триъгълници, (два и тропам, -аш
тристотни т.н.) триъгълника трбпане
тристранен, тристранния(т), трйя (се), -еш тропаница
тристранна, тристранно; тровене тропар, -ът, -а; тропари, (два и т.н.)
тристранни трови (се), -иш тропара
триструнен, триструнния(т), трогателен, трогателния(т), тропвам', -аш
триструнна, гриструнно; трогателна, трогателно; трбпвам 2 (се), -аш
триструнни трогателни тропване
тристьпен, тристъпния(т), трогателност, трогателността тропик; тропгада (обикн. в мн.ч.)
тристьпна, тристьпно; трогвам (се), -аш тропикал
тристьпни трогване тропичен, тропйчния(т),
трйтий, -ят, -я троглодит; троглодйти, (двама и тропйчна, тропйчно; тропйчни
тритбмен, тритомния(т), т.н.) троглодйти тропйчески
тритомна, тритомно; тритомни троглодйтен, троглодйтния(т), тронкам, -аш
тритомиик; тритомници, (два и троглодйтна, троглодйтно; тропкане
т.н.) тритомника троглодйтни троплйв
тритбн; тритони, (два и т.н.) трогна (се), -еш тропна1, -еш
тритона троен, тройния(т), тройна, трйпна 2 (се), -еш
тритбнен, тритонния(т), тройно;тройни трополёне
тритонна, тритонно; тритонни тройчен, тройчния(т), тройчна, тронолбгия
тритонов тройчно;тройчни трополя, -иш
триумвират тройка трбпопауза
триумф тройкаджнйка тропосам, -аш
триумфален, триумфалния(т), тройкаджии; тройкаджии, (двама тропосвам, -аш
триумфална, триумфално; и т.н.) тройкаджии троносване
триумфални тройствен, тройствения(т), тропоска
триумфатор; триумфатори, тройствена, тройствено; тропосфера
(двама и т.н.) триумфатори тройствени тропот
триумфйрам, -аш тройственост, тройствеността тропотене
триумфйране трбйунция; тройунции тропотя, -иш
трифазен, трифазния(т), трол, -ът, -а; тролове, (два и т.н.) тросвам (се), -аш
трифазна, трифазно; трифазни трола трбсване
трифтонг; трифтонги, (два и т.н.) тролёен, тролёйния(т), тролёйна, трбскот
трифтонга тролёйно;тролёйни тросна (се), -еш
трихйляден, трихйлядния(т), тролёй, -ят, -я; тролёи, (два и т.н.) троснат
трихйлядна, трихйлядно; тролея тротйл
трихилядни тролейбус, -ът, -а; тролейбуси, тротинётка
трихина (два и т.н.) тролейбуса тротоар, -ът, -а; тротоари, (два и
трихинелоза тролейбусен, тролейбусния(т), т.н.) тротоара
трихиноза тролейбусна, тролейбусно; тротоарен, тротоарния(т),
трицвёт тролейбусни тротоарна, тротоарно;
трицвётеи, трицвётния(т), тромав тротоарни
трицвётна, трицвётно; трбмавост, тромавостта трофёен, трофёйния(т),
трицветни тромавщина трофёйна, трофёйно; трофёйни
трицвётие тромб, -ът, -а; тромби, (два и т.н.) трофёй, -ят, -я; трофёи, (два и т.н.)
624
т р ъ с н а (с е )
трофея трудовопоправйтелна тръба

троха трудовопоправйтелно; тръбач; тръбачи, (двама и т.н.)
троцкйзъм, троцкйзмът, трудовопоправйтелни тръбачи
троцкизма трудовоправен. требен, тръбния(т), тръбна,
троцкйст; троцкиста, (двама и трудовоправния(т), тръбно;тръбни
т.н.) троцкиста трудовоправна, трудовоправно; тръбене
троша (се), -йш трудовоправни тръбест
трошачка трудовопроизводйтелен, тръбйчка
трошёне трудовопроизводйтелния(т), тръбовйден, тръбовйдния(т),
трошенокаменен, трудовопроизводйтелна, тръбовйдна, тръбовйдно;
трошенокаменния(т), трудовопроизводително; тръбовйдни
трошенокаменна, трудовопроизводйтедни тръбообразен, тръбообразния(т),
трошенокаменно; трудовохигиёнен, тръбообразна, тръбообразно;
трошенокаменни трудовохигиённия(т), тръбообразни
трошйца трудовохигиённа, тръбоогъващ
трошлйв трудовохигиённо; тръбопровод; тръбопроводи,
трошлйвост; трошливостта трудовохигиенни (два и т.н.) тръбопровода
трояк трудоден, -ят, -я; трудоднй, (два и тръбопроводен,
троянец; троянци, (двама и т.н.) т.н.) трудодена и трудоднй тръбопроводния(т),
троянци трудоемкост, трудоемкостта тръбопроводна,
трояика трудоёмък, трудоёмкия(т), тръбопроводно; тръбопроводни
троянски трудоемка, трудоемко; тръбопрокатен,
трубадур; трубадури, (двама и трудоёмки тръбопрокатния(т),
т.н.) трубадури трудолюбйв тръбопрокатна, тръбопрокатно;
трубадурски трудолюбйвост, тръбопрокатни
труд1, -ът, -а трудолюбивостта тръбя, -йш
труд2, -ът, -а; трудове, (два и т.н.) трудолюбие трогвам (си), -аш
труда трудопоглъщателен, тръгване
труден, трудния(т), трудна, трудопоглъщателния(т), тръгна (си), -еш
трудно; трудни трудопоглъщателна, тръжен, тръжния(т), тръжна,
трудене трудопоглъщателно; тръжно; тръжни
трудиичък, трудничкия(т), трудопоглъщателни тръквам (се), -аш
трудничка, трудничко; трудопоглъщащ тръкване
труднички трудоспособен, тръкна (се), -еш
труднодостъпен, трудоспособния(т), трън, -ът, -а; тръни, (два и т.н.)
труднодостьпния(т), трудоспособна, трудоспособно; тръна
труднодостъпна, трудоспособни трънак; трънаци
труднодостьпно; трудоспосдбност, трънен, трънения(т), трънена,
труднодостъпни трудоспособността трънено; грънени
трудноизпълпйм трудоустроя, -йш трънест
трудноподвйжен, трудоустроявам, -аш трънка
трудноподвйжния(т), трудоустрояване тръни (само мн.ч.)
трудноподвйжна, трудочас, -ът, -а; трудочасовё, трънкослйвка и трънослйвка
трудноподвйжно; (два и т.н.) трудочаса трънлив
трудноподвижни трудя се, -иш трънослйвка и трънкослйвка
труднопроходим труженик; труженици, (двама и тръпеки
трудноразбираем т.н.) труженици трънчанин; трънчани, (двама и
трудност, трудността труженически т.н.) трънчани
трудов труженичество тр 1 >нчанка
трудовак; трудоваци, (двама и тружен ич ка трънче; трънчета
т.н.) трудоваци труйзъм, труйзмът, труйзма; трънясам, -аш
трудовашки труйзми, (два и т.н.) труйзъма трънясвам, -аш
трудововъзпитателен, труп1, -ът, -а; трупове, (два и т.н.) трънясване
трудововъзпитателния^), трупа тръпка
трудововъзпитателна, труп2; трупи (обикн. в мн.ч.) трепна, -еш
трудововъзпитателно; трупа тръпнене
трудововъзпитателни трупам (се) -аш тръпчйв
трудовокооперативен, трупане тръпчйвост, тръпчивостта
трудовокооператйвния(т), трупен, трупния(т), трупна, тръс, -ът, -а
трудовокооперативна, трупно;трупни тръсвам (се), -аш
трудовокооперативно; трупче; трупчета тръсване
трудовокооперативни трус, -ът, -а; трусове, (два и т.н.) тръскам (се), -аш
трудовопоправйтелен, труса тръскане
трудовопоправйтелния(т), труфя (се), -иш тросна (се), -еш

тръст
тръст', -ът, -а; тръстове, (два и тл.) тулузки турбовентилатор;

тръста тулумба турбовенталатори, (два и т.н.)
тръст2, тръстта тулумбичка турбовентилатора
тръстен, тръстения(т), тръстена, тулуп; тулупи, (двама и т.н.) турбовйтлов
тръстено;тръстени тулупи турбогенератор;
тръстйка тумбак; тумбаци, (два и т.н.) турбогенератори, (два и т.н.)
тръстиков тумбака турбогенератора
тръстов тумба-лумба (межд.) турбогрупа
трътка тумбест турбодинамо; турбодинама
трътлест тумор; тумори, (два и т.н.) турбокомпресор;
тръшвам (се), -аш тумора турбокомпрёсори, (два и т.н.)
тръшване туморев, туморния(т), туморна, турбокомпрёсора
тръш кам (се), -аш туморно; туморни турбомашйна
тръшкане тунгуски турбореактйвен,
тръшна (се), -еш туиджански турбореактавния(т),
трюм, -ът, -а; трюмове, (два и т.н.) тундра турбореактивна,
трюма тундров турбореактивно;
трюфел; трюфели, (два и т.н.) туиёл; тунёли, (два и т.н.) тунёла турбореактивни
трюфела тунёлен, тунёлния(т), тунёлна, турбулентен, турбулёнтния(т),
трябва (3 л.) тунёлно; тунё)ши турбулёнтна, турбулёнтао;
трябвам, -аш тунер; тунери, (два и т.н.) тунера турбулентни
тряс (межд.) тунеядец; тунеядци, (двама и т.н.) турбулёнтност, турбулентността
трясвам (се), -аш тунеядци турбус; турбуси (два и т.н.) турбуса
трясване тунеядка тургор
тряска се (3 л.) тунеядски тургорен, тургорния(т),
тряскам (се), -аш тунеядство тургорна, тургорно, тургорни
тряскане тунизйец; тунизййци, (двама и т.н.) турйзъм, туризмът, туризма
тряскаиица тунизййци турингклуб, -ът, -а;
трясък; трясъци, (два и т.н.) тунизййка турингклубове, (два и т.н.)
трясъка тунизййски турингклуба
ту (сз.) туника турйст; туристи, (двама и т.н.)
ту (част.) туниски туриста
туба туп (межд.) туристйчен, туристачния(т),
тубдиспансер; тубдиспансёри, тупалка туристачна, туристйчно;
(два и т.н.) тубдиспансера тупа-лупа (межд.) туристачни
туберкулйрам, -аш тупам, -аш туристйчески
туберкулоза тупане турйстка
туберкулозен, туберкулозния(т), тупаник; тупаници, (два и т.н.) туристопоток
туберкулозна, туберкулозно; тупаника туркйня
туберкулозни тупаница туркмен; туркмёни, (двама и т.н.)
тубероза тупвам (се), -аш туркмёни
тугрик; тугрици, (два и т.н.) тупване туркмёнка
тугрика тупё; тупёта туркмёнски
туз; -ът, -а; тузове, (два и т.н.) туза тупйк туркофйл; туркофйли, (двама и
тузар, -ят, -я; тузари, (двама и тупйрам (се), -аш т.н.) туркофйли
т.н.) тузари тупйран туркофйлски
тузйрски тупйране туркофйлство
тузёмен, тузёмния(т), тузёмна, тупкам, -аш туркофоб; туркофоби, (двама и
тузёмно; тузёмни тупкане т.н.) туркофоби
туземец; гузёмци, (двама и т.н.) тупна (се), -еш туркофйбски
тузёмци туптёж туркофобство
тузёмка туптёне турмакйня
тузёмски туптя, -йш турмалйи
тузлушки тупурдйя;тупурдйи турмалинов
тузовски тупур-тупур (межд.) турнё; турнёта
туйд тупуркам, -аш турникет; турникети, (два и т.н.)
туйст тупуркане турникёта
туйстов тур, -ът, -ъ; турове, (два и т.н.) тура турнйр; турнйри, (два и т.н.)
тук и тука тура турнйра
тукашен, тукашния(т), тукашна, турбйна турнйрен, турнйрния(т),
тукашно; тукашни турбйнен, турбйнния(т), турнйрна, турнйрно; турнйрни
тук-там турбйнна, турбйнно; турбинни туромясто; туроместа
туловище; туловища турбоагрегат; турбоагрегата, туроператор; туроператори, (два
тулбнски (два и т.н.) турбоагрегата и т.н.) туроператора
626
гьп ёен е
туроператорски тъжба тъмнозелен, тъмнозеления(т),
турски тъждествен, тъждествения(т), тъмнозелена, тъмнозелено;
турскосйн тъждествена, тъждествено, тъмнозелени
турта тъждествени тъмнокафяв
турук; туруци, (два и т.н.) турука тъждественост, тъждествеността тъмнокестеняв
турцйзъм, турцйзмът, турцизма; тъждество; тъждества тъмнокож
турцизми, (два и т.н.) тъжен, тъжния(т), тъжна, тъжно; тъмнокбс
турцйзъма тъжни тъмнолйк
турча, -иш тъжител, -ят, -я; тъжители, тъмномодър, тъмномодрия(т),
турчене (двама и т.н.) тъжители тъмномодра, тъмномодро;
турчин; турци, (двама и т.н.) турци тъжйтелка тъмномодри
туршйен, туршйения(т), тъжовен, тъжовния(т), тьжовна, тъмноок
туршйена, туршйено; туршйени тъжовно; тъжовни тъмнорус
туршйя; туршии тъжбвност, тъжовността тъмносив
тутакси тъка, -еш тъмносиво-черен,
тутам се, -аш тъкан тъмносиво-черния(т),
тутиквйнти тъкйне тьмносиво-черна,
туткав тъканен, тъканния(т), тъканна, тъмносиво-черни
тутане тъканно; тъканни тъмноейн
туткавост, туткавостта тъкач; тъкачи, (двама и т.н.) тъмнота
туткал тъкачи тъмнотия
туткален, туткаления(т), тък&чен, тъкачния(т), тъкачна, тъмночервен, тъмночервения(т),
туткалена, туткалено; тъкачно; тъкачни тъмночервено, тъмночервена;
туткалени тъкачество тъмночервени
туткам се, -аш тъкачка тъмня, -йш
туткане тъкачница тъна, -еш
тутманик; тутманици, (два и т.н.) тъкм^не тънеене
тутманика тъкмо тънене
тутраканец; тутраканци, (двама и тъкмя (се), -йш тънея, -еш
т.н.) тутраканци тълкование и тълкувание тънковлакнест
тутракански тълковен, тълковния(т), тънковраг
ТУ-Т>ТУ (межд.) тълковна, тълковно; тълковни тънкокор
туфа тълкувам, -аш тънкокос
туфест тълкувание и тълкование тънкокрак
тухла тълкувател, -ят, -я; тълкуватели, тънкокръст
тухл&р, -ят, -я; тухлари, (двама и (двама и т.н.) тълкуватели тънконог
т.н.) тухлари тълкувателен, тьлкувателния(т), тънконос
тухларен, тухларния(т), тълкувателна, тълкувателно; тънкорунен, тънкорунния(т),
тухларна, тухларно; тухларни тълкувателни тънкорунна, тънкорунно;
тухларница тълкув&телка тънкорунни
тухл&рски тълкувйч; тълкувачи, (двама и т.н.) тънкост, тънкостта
тухлен, тухления(т), тухлена, тълкувачи тънкост^блен,
тухлено; тухлени тълкувачка тънкостебления(т),
тучен, тучния(т), тучна, тучно; тълпа тънкостеблена, тънкостеблено;
тучни тълпене тънкостеблени
тученица тълпи се (3 л.) тънкостенен, тънкостенния(т),
тучност, тучността тъма тънкостенна, тънкостенно;
туш, -ът, -а; тушове, (два и т.н.) тъмнбе ми (3 л.) тънкостенни
туша тъмнеене тънтдж; тънтежи, (два и т.н.)
тушйрам, -аш тъмнее (се) (3 л.) тънтежа
тушйран тъмнея, -еш тънък, тънкия(т), тънка, тънко;
тушйране тъмнинЯ тънки
туширбвка тъмнйца тъп
тушовка тъмничар, -ят, -я; тъ»«шчари, тъпак; тъпаци, (двама и т.н.)
тц (межд.) (двама и т.н.) тъмничари тъпаци
тц-тц-тц (межд.) тъмничарка тънан; тъпани, (два и т.н.) тъпана
тщеславен, тщеславния(т), тъмничен, тьмнйчния(т), тъпанар, -ят, -я; тъпанари,
тщеславна, тщеславно; тъмнйчна, тъмнйчно; тъмнични (двама и т.н.) тъпанари
тщеславии тъмноален, тъмноаления(т), тъпанарка
тщеславие тъмноалена, тьмноалено; тъпанарскн
тъга тъмноалени тъпанче; тъпанчета
тъгувам, -аш тъмновйнен, тьмновйнения(т), тъпачка
тъгуване тъмновйнена, тьмновйнено; тъпашки
тъжа, -йш тъмновйнени тъпащина
тъмножълт тъпеене
627
тъпея
тънея, -еш тържествуване тюлен; тюлени, (два и т.н.) тюлена
тъпкане тържище; тържища, и тържище тюлёнов
тъпканица тьржищеп, тьржищния(т), тюрбйн; тюрбани, (два и т.н.)
тъповръх, тъповърхия(т), гържищна, тържищно; тюрбана
тъповърха, тъповърхо; тържищни тюрк; тюрки (обикн. в мн.ч.)
тъповърхи търкалям (се), -аш тюркоаз; тюркоази, (два и т.н.)
тъпоглав търкаляне тюркоаза
тьпонбс търкам (се), -аш тюркоазен, тюркоазения(т),
тъпост, тъпостта търкане тюркоазена, тюркоазено;
тъпота тьрколя (се), -йш тюркоазени
тъпотйя; тъпотии търкулвам (се), -аш тюркски
тъпоумен, тъпоумния(т), търкулване тюрлюгювёч
тъпоумна, тъпоумно; тьпоумни търкулна (се), -еш тюрма и тюрма
тъпоумие търлък; търлъци, (два и т.н.) тюрмаджия; тюрмаджии, (двама
тъпоъгълен, тьпоъгълния(т), търлъка, и терлик и т.н.) тюрмаджии
тъпоъгълна, тъпоъгълно; тьрновец; търновци, (двама и т.н.) тютюн; тютюни
тъпоъгьлни търновци тютюнджййка
тъпоъгълник; тъпоъгълници, (два търновка тютюнджййски
и т.н.) тьпоъгьлника търновски тютюнджйя; тютюнджйи, (двама
тъпунгер; тьпунгери, (двама и т.н.) търновчанин; търновчани, и т.н.) тютюнджйи
тъпунгери (двама и т.н.) търновчани тютюнев
тъпча (се), -еш търновчанка тютюнобёр
тъпчене търнокоп; търнокопи, (два и т.н.) тютюноберач; тютюноберачи,
търбух; тьрбуси, (два и т.н.) търнокопа (двама и т.н.) тютюноберачи
търбуха търпелив тютюноберачка
търбуша, -иш търпелйвост, търпеливостга тютюнопродавец;
търбушене търп£ие тютюнопродавци, (двама и т.н.)
търг, търгът, търга; търгове, (два търпение тютюнопродавци
и т.н.) търга търпйм тютюнопроизводйтел1, -ят, -я;
търгаш; търгаши, (двама и т.н.) търпймост, търпимостта тютюнопроизводйтели, (двама
търгаши търпя, -йш и т.н.) тютюнопроизводйтели
търгашески търсйч; търсачи, (двама и т.н.) (лице)
търгашество търсачи тютюнопроизводйтел2, -ят, -я;
търгашка търсачка тютюнопроизводители, (два
търгашки търся, -иш и т.н.) тютюнопроизводйтеля
търговец; търговци, (двама и т.н.) търсене (нелице)
търговци търтей, -ят, -я; търтеи, (два и т.н.) тютюнопроизводйтелен,
търгбвищенец; тьрговищенци, търтея тютюнопроизводйтелния(т),
(двама и т.н.) тьрговищенци търтейски тютюнопроизводйтелна,
търговищенка търтя, -иш тютюнопроизводйтелно;
търговищки търчй, -йш тютюнопроизводйтелни
търговия; търговии търчане тютюнопроизводйтелка
търговка търчеш ката и търчешком тютюнопроизводство
търговски търчй-лъжй тютюнопушене
търговско-икопомически тършувам, -аш тютюиораббтник;
търговско-индустриален, тършуване тютюноработници, (двама и
търговско-индустриалния(т), тъст, -ът, -а; тъстове, (двама и т.н.) т.н.) тютюноработници
търговско-индустриална, тъстове тютюноработпичка
търговско-индустриално; тътен; тътени, (два и т.н.) тътена тютюносушйлня
търговско-индустриални тътне (3 л.) тютюнотърговец;
търгдвско-промйшлен, тътнеж; тътнежи (два и т.н.) тютюнотърговци, (двама и т.н.)
търговско-промйшления(т), тътнежа тютюнотърговци
търговско-промишлена, тътнене тюфлёк; тюфлёци, (два и т.н.)
търговско-промишлено; тътрене тюфлёка
търговско-промишлени тътрузя (се), -иш тюх (межд.)
търговско-стопански тътря (се), -иш тюхкам се, -аш
търгувам, -аш тъч, -ът, -а; тъчове, (два и т.н.) тъча тюхкане
търгуване тъчлйния; тьчлйнии тя; нёя; я; й
тържествен, тьржествешм(т)> тъща тяга
тържествена, тържествено; тю (межд.) тягост, тягостта
тържествени тюл, -ът, -а; тюлове, (два и т.н.) тягостен, тягостния(т), тягостна,
тържественост, тържествеността тюла тягостно;тягостни
тържествб; тържества тюлен, тюления(т), тюлена, тяло; тела
тържествувам, -аш тюлено; тюлени тялом и тёлом
628
тяснопартйен. тясноскросн, тясноскроения(т), тяхна (вж. тёхен)
тяснопартййния(т), тясноскроена,тясноскроёно; тяхно (вж. тёхен)
тяснопартййна,тяснопартййно; тясноскроёни
тяснопартййни тях (вж. те)
У
уведомление увлекателна, увлекателно;
уведомя, -йш увлекателни
уведомявам (се), -аш увлекателност, увлекателностга
уведомяване увлечен, увлёчения(т), увлечена,
увековеча (се), -йш увлечено; увлечени
увековечавам (се), -аш увлечение
увековечаване увличам (се), -аш
увековечен, увековечения(т), увличане
у увековечена, увековечено; увод; уводи, (два и т.н.) увода
уахабйзъм, уахабйзмът, увековечени уводен, уводния(т), уводна,
уахабйзма увелича (се), -йш уводно; уводни
уахабйст; уахабйсти, (двама и т.н.) увеличавам (се), -аш уволнение; уволнения
уахабйсти увеличаване уволнйтелен, уволнйтелния(т),
убёгне ми (3 л.) увеличен, увеличения(т), уволнйтелна, уволнйтелно;
убедён, убедёния(т), убедёна, увеличена, увеличено; уволнйтелни
убедено; убедени увеличени уволня (се), -йш
убедёност, убедеността увеличение уволнявам (се), -аш
убедйтелен, убедйтелния(т), увеличйтелен, увеличйтелния(т), уволняване
убедителна, убедйтелно; увеличйтелна, увеличйтелно; увоня (се), -йш
убедителни увеличйтелни увонявам (се), -аш
убедйтелност, убедителността увенчавам (се), -аш увоняване
убедя (се), -йш увенчаване увра се, -ёш
убеждавам (се), -аш увенчая (се), -еш увредён, увредёния(т), увредена,
убеждаване уверен, уверения(т), уверена, увредено; увредени
убеждение уверено; уверени увредя (се), -йш
убёжище; убежища уверение уврёждам (се), -аш
убйвам (се), -аш увереност, увереността уврёждане
убйване увертюра увълча (се), -иш
убйец; убййци, (двама и т.н.) уверя (се), -йш увълчвам (се), -аш
убййци уверявам (се), -аш увълчване
убийствен, убййствения(т), уверяване увълчен, увълчения(т), увълчена,
убийствена, убийствено; увес; увеси, (два и т.н.) увеса увълчено; увълчени
убийствени увесвам (се), -аш увъртам, -аш
убййство; убийства увисване увъртам се, -аш
убййца увеселение увъртане
убйт увеселителен, увеселйтелния(т), увъртя, -йш
убия (се), -еш увеселителна, увеселйтелно; увъртя се, -йш
уббг увеселйтелни увяхвам, -аш
убогост, убогостта увеселя (се), -йш увяхване
убода (се), -ёш увеселявам (се), -аш угаждам (си), -аш
убождам (се), -аш ув&ся (се), -иш угаждане
убождане ув&хна, -еш угандец; угандци, (двама и т.н.)
уборка увещавам, -аш угандци
убягва ми (3 л.) увещаване угандка
убягвам, -аш увещание угандски
убягване увещ&телен, увещателния(т), угар
уважа, -йш увещателна, увещателно; угарен, угарния(т), угарна,
уважавам (се), -аш увещателни угарно; угарни
уважаван увещая, -еш угарёне
уважаване уви (межд.) угарка
уважаем увивам (се), -аш угаря, -йш
уважёние увйване угасвам, -аш
уважйтелен, уважйтелния(т), увйвен, увйвния(т), увйвна, угасване
уважйтелна, уважително; увйвно; увйвни угасна, -еш
уважйтелни увйра (3 л.) угася, -йш
увардвам (се), -аш увирам се, -аш угасявам, -аш
увардване увйране угасяване
увардя (се), -иш увйсвам (се), -аш углавен, утлавния(т), утлавна,
уведомйтел, -ят, -я; уведомители, увисване углавно; углавни
(двама и т.н.) уведомители увисна, -еш угледен, угледния(т), угледна,
уведомителен, уведомйтелния(т), увйся (се), -иш угледно; угледни
уведомителна, уведомително; увия (се), -еш угледност, угледността
уведомйтелни увлекй (се), -еш угнетён, угнетёния(т), угнетена,
уведомйтелка увлекателен, увлекателния(т), угнетено, угнетени
630
уейкбординг
угнетение удадё ми се (3 л.) удостоена, удостоено;
угнетёност, угнетеностга удар, -ът, -а; удари, (два и т.н.) удостоени
угнетйтел, -ят, -я; угнетатели, удара удостоя, -йш
(двама и т.н.) угнетатели ударен, ударния(т), ударна, удостойвам, -аш
угнетйтелен, угнетителния(т), ударно; ударни удостояване
угнетателна, угнетйтелно; удйрен, ударения(т), ударена, удребня, -йш
угаетйтелни ударено; ударени удребнявам, -аш
угнетйтелка ударёние удребнйване
угнетй (се), -йш ударник; ударници, (двама и т.н.) удръжка; удръжки (обикн. в мн.ч.)
угнетявам (се), -аш ударници удрям (се), -яш
угнетяване ударник; ударници, (два и т.н.) удряне
у ш и в а м , -аш ударника удуша (се), -йш
угнйване ударнически удушавам (се), -аш
угийя, -еш ударничество удушаване
уговарям (се), -аш ударничка удушен, удушения(т), удушена,
уговаряне ударя (се), -иш удушено; удушени
уговбрка удачен. удачния(т), удачна, удачно; удължа, -йш
уговоря, -иш удачни удължавам, -аш
угода удвоён, удвоёния(т), удвоена, удължаване
угбден, угодния(т), угодна, удвоено; удвоени удължен, удължения(т),
угодно; угодни удвоёност, удвоеността удължена, удължено; удължени
угодлйв удвоя (се), -йш удължение
угодлйвост, угодливостта удвоявам (се), -аш удължйтел, -ят, -я; удължители,
угодник; угодници, (двама и т.н.) удвояване (два и т.н.) удължителя
угодници удебеля, -йш удържа (се), -йш
угодница удебелявам, -аш удържам (се), -аш
угодпича, -иш удебеляване удържане
угбдничене удесеторй (се), -йш уеб
угоднически удесеторявам (се), -аш уеб адрес*; уебадреси, (два т.н.)
угбдничество удесеторяване уебадреса
угодя (си), -йш удивён, удивёния(т), удивена, уебасоциация*; уебасоциации
угоён, угоёния(т), угоёна, угоёно; удивено; удивени уебброяч*; уебброячи, (два и т.н.)
угоени удивёност, удивеността уебброяча
угойтелен, угойтелния(т), удивйтелен, удивйтелния(т), уебдизайн*
угойтелна, угойтелно; удивителна, удивително; уебдизайнер*; уебдизайнери,
угойтелш удивителни (двама и т.н.) уебдизайнери
уголемя (се), -йш удивлёние уебкамера*
уголемявам (се), -аш удивя (се), -йш уебмастер*; уебмастери, (двама
уголемяване удивйвам (се), -аш и т.н.) уебмастери
угостя (се), -йш удивяване уебпространство*
угощавам (се), -аш удббен, удобния(т), удобна, уебсайт*, -ът, -а; уебсайтове, (два
угощйване удобно; удобни и т.н.) уебсайта
угощёние; угощения удобство; удобства уебстраница*
угоя (се), -йш удовлетворён, уебсървър*; уебсървъри, (два и
угой вам (се), -аш удовлетворёния(т), т.н.) уебсървъра
угояване удовлетворена, удовлетворено; уебгелефон*; уебтелефони, (два и
угри удовлетворени т.н.) уебтелефона
угрйжа се, -иш удовлетворение уединен, уединения(т), уединена,
угрйжвам се, -аш удовлетворёност, уединено; уединени
угрйжване удовлетвореността уединение
угрйжен, угрйжения(т), удовлетворйтелен, уединеност, уединеността
угрйжена, угрйжено; угрйжени удовлетворйтелния(т), уединй се, -йш
угрйженост, угрижеността удовлетворйтелна, уединявам се, -аш
угризёние удовлетворително; уединяване
угроза удовлетворителни уеднаквя, -йш
угро-фински удовлетворя (се), -йш уеднаквйвам, -аш
угьрчйнски удовлетворйвам (се), -аш уеднаквяване
удава ми се (3 л.) удовлетворяване уедря, -йш
удавник; удавници, (двама и т.н.) удоволствие; удоволствия уедрйвам,-аш
удавници удостоверёние уедряване
удавница удостоверя, -йш уейвър; уейвъри, (двама и т.н.)
удавя (се), -иш удостоверявам, -аш уейвъри
удавям (се), -яш удостоверяване уейкбординг; уейкбординги, (два
уд&вяне удостоён, удостоёния(т), и т.н.) уейкбординга
631
уёлски
уелски указателен, указателния(т), укротявам (се), -аш

уем; уеми, (два и т.н.) уема указателна, указателно; укротяване
уестърн; уестърни, (два и т.н.) указателни улав
уестърна указвам, -аш улавщина
уж и ужким указване улавям (се), -аш
ужас; ужаси, (два и т.н.) ужаса указен, указния(т), указна, улавяне
ужасен, ужасния(т), ужасна, указно; указни
ужасно; ужасни улйн; улани, (двама и т.н.) улани
укахъря (се), -йш улегна, -еш
ужасен, ужасения(т), ужасена, укахърявам (се), -аш
ужасено; ужасени улегналост, улегналосгта
уклон; уклони, (два и т.н.) улей, -ят, -я; улеи, (два и т.н.) улея
ужасия; ужасии уклона, и уклон
ужася (се), -йш улейообразен, улейообразния(т),
уклончив и уклончйв улейообразна, улейообразно;
ужасявам (се), -аш уклоичивост; уклончивостта, и
ужасявано улейообразни
уклончйвост улеснение
ужилвам (се), -аш укор; укори, (два и т.н.) укора
ужйлване улеснйтелен, улеснйтелния(т),
укорен, укорния(т), укорна, улеснйтелна, улеснйтелно;
ужиля (се), -иш укорно; укорни
ужким и уж улеснйтелни
укорен, укорёния(т), укорена, улеснй, -йш
узаконен, узаконения(т), укорено; укорени улеснявам, -аш
узаконена, узаконено; укорйзнеп, укорйзнения(т), улесняване
узаконени укорйзнена, укорйзнено; улика
узаконя, -йш укорйзнени улисам (се), -аш
узаконявам, -аш укорйтелен, укорйтелния(т), улйсвам (се), -аш
узаконяване укорителна, укорйтелно; улйсваие
узбек; узбеки, (двама и т.н.) укорйтелни
узбеки улисйя;улисйи
укоря (се), -йш улица
узбекски укорявам (се), -аш
узбечка уличй, -йш
укоряване уличавам, -аш
узнавам, -аш украйнец; украйнци, (двама и т.н.) уличаване
узнаване украйнци
узная, -еш уличен, уличния(т), улична,
украинка улично; улични
узо украйнски
узрйя, -еш уличен, уличения(т), уличена,
украса уличено; уличени
узрявам, -аш украсен, украсёния(т), украсена,
узряване уличник; уличници, (двама и т.н.)
украсено; украсени уличници
узурпатор; узурпатори, (двама и украся (се), -йш уличница
т.н.) узурпатори украсявам (се), -аш
узурпаторка уличнорегулационен,
украсяване уличнорегулационния(т),
узурпаторски украшателство
узурпаторство уличнорегулационна,
украшение уличнорегулационно;
узурпйрам, -аш укрепвам, -аш
узурпйране уличнорегулационни
укрепване улов
узус укрепен, укрепёния(т), укрепена, уловим
уикенд; уйкенди, (два и т.н.) укрепено; укрепени
уйкевда уловка
укрепйтелен, укрепйтелния(т), уловя (се), -йш
уйндсърф, -ът, -а, уйндсърфове, укрепителна, укрепително;
(два и т.н.) уйндсърфа ултимативен, ултиматйвния(т),
укрепителни ултиматйвна, ултиматйвно;
уиндсърфинг укрепление ултиматйвни
уйидсърфйст; уйндсърфйсти, укрепна, -еш
(двама и т.н.) уйндсърфйсти ултиматум; ултиматуми, (два и
укрепя (се), -йш т.н.) ултиматума
уйнчестър; уйнчесгьрн, (два и т.н.) укрепявам (се), -аш ултимо
уйнчестьра укрепяване
уиски; уискита ултраакустика
укривам (се), -аш ултраакустичен,
уйдйсам, -аш укриване
уйдисвам, -аш ултраакустичния(т),
укривател, -ят, -я; укриватели, ултраакуетична,
уйдйсване (двама и т.н.) укриватели
уйдурдйсам, -аш ултраакуетично;
укривателка ултраакуетични
уйдурдйсвам, -аш укривателство
уйдурдйсване ултравиолетов
укритие; укрйтия ултразвук; ултразвуци, (два и
укажа, -еш укрия (се), -еш т.н.) ултразвука
указ; укази, (два и т.н.) указа укротйтел, -ят, -я; укротйтели,
указание ултразвуков
(двама и т.н.) укротйтели ултракъс
указател, -ят, -я; указатели, (два укротйтелка
и т.н.) указателя ултралиберален,
укрогй (се), -йш ултралибералния(т),
632
у м о р я в а м (с е )
ултралиберална, умёреност, умереността умислям се, -яш
ултралиберално; умёря, -иш умисъл, -ът, -а
ултралиберални умёстен, умёстния(т), уместна, умйшлен, умйшления(т),
ултраляв, ултралёвия(т), уместно; умёстни умйшлена, умишлено;
ултралява, ултраляво; умёя, -еш умишлени
ултралёви умивалник; умивалници, (два и умйя (се), -еш
ултрамарин т.н.) умивалника умната
ултрамарйиов умивалня умнйк; умнйци, (двама и т.н.)
ултрамодёрен, ултрамодёрния(т), умйвам (се), -аш умнйци
ултрамодёрна, ултрамодёрно; умйване умнйца
ултрамодёрни умилен, умйлния(т), умйлна, умножа (се), -йш
ултранационалйст; умйлно; умйлни умножавам (се), -аш
ултранационалйсти, (двама и умилён, умилёния(т) умилена, умножаване
т.н.) ултранационалйсти умилено; умилёни умножен, умножения(т),
ултрапрактйчен, умилёние умножена, умножено;
ултрапрактйчния(т), умилёност, умилеността умножени
ултрапрактйчна, умилйтелен, умилйтелния(т), умножение
ултрапрактйчно; умилителна, умилително; умозаключа, -иш
ултрапрактйчни умилителни умозаключавам, -аш
ултрареакциоиен, умйлквам се, -аш умозаключйване
ултрареакционния(т), умилостивя (се), -йш умозаключение
ултрареакционна, умилостивявам (се), -аш умозаключйтелен.
ултрареакционно; умилостивяване умозаюпочйтелния(т),
ултрареакционни умиля (се), -йш умозаключйтелна,
ултрареволюционен, умилявам (се), -аш умозаключйтелно;
ултрареволюционния(т), умиляване умозаключйтелни
ултрареволюционна, умиралка умозрение
ултрареволюционно; умйрам, -аш умозрйтелен, умозрйтелния(т),
ултрареволюционни умиране умозрителна, умозрйтешю;
ултрареволюционёр; умирачка умозрйтелни
ултрареволюционёри, (двама и умирйсвам (се), -аш умозрйтелност, умозрителността
т.н.) ултрареволюционёри умирйсване умолйтелен, умолйтелния(т),
ултрасёнзорен, умирйтелен, умирйтелния(т), умолйтелна, умолйтелно;
ултрасёнзорния(т), умирйтелна, умирйтелно; умолителни
ултрасёнзорна, ултрасёнзорно; умирйтелни умолявам, -аш
ултрасёнзорни умирйтелка умоляване
ултрачервён, ултрачервёния(т), умирйша (се), -еш умонастроение
ултрачервёна, ултрачервёно; умиротворёние и умопоб ьркам (се), -аш
ултрачервёни (умиротворение умопобъркан
улук; улуци, (два и т.н.) улука умирогворйтел, -ят, -я; умопобърканост,
улулйца умиротворйтели, (двама умопобъркаността
улуча (се), -иш и т.н.) умиротворйтели, и умопобърквам (се), -аш
улучвам (се), -аш омиротворйтел умонобъркване
улучваме умиротворителен, умопомрача (се), -йш
улягане умиротворйтелния(т), умопомрачавам (се), -аш
ум, -ът, -а; умовё, (два и т.н.) ума умиротворйтелна, умопомрачаване
умалйтел, -ят, -я; умалители, (два умиротворйтелно; умопомрачен, умопомрачения(т),
и т.н.) умалйтеля и умйлител умиротворителни, и умопомрачена, умопомрачено;
умалителен, умалйтелния(т), омиротворйтелен умопомрачени
умалителна, умалително; умиротворйтелка и умопомрачение
умалителни омиротворйтелка умопомрачителен,
умаля, -йш умиротвори, -йш, и умопомрачйтелния(т),
умалявам, -аш омиротворя умопомрачйтелна,
умаляваие умиротворявам, -аш, и умопомрачйтелно;
умаляемо; умаляеми омиротворявам умопомрачителни
умалйемост, умаляемостта умиротворяванеи умора
умёл омиротворяване уморен, уморения(т), уморена,
умёлост, умелостга умиря (се), -йш уморено; уморени
умен, умния(т), умна, умно; умни умирявам (се), -аш уморителен, уморйтелния(т),
умёние умиряване уморителна, уморйтелно;
умёрвам, -аш умислен, умйсления(т), уморителни
умёрване умйслена, умйслено; умислени уморя', -йш
умёрен, умёрения(т), умерена, умйсленост, умислеността уморя 2 (се), -йш
умерено; умёрени умисля се, -иш уморявам (ее), -аш
633
ум орявано
уморяване унизителни уплътнени

умотворение уннзйтелност, унизителността уплътнение
умра, -еш унизя (се), -йш уплътня (се), -йш
умствен, умствения(т), умствена, унизявам (се), -аш уплътнявам (се), -аш
умствено; умствени унизяване уплътняване
умувам, -аш уникален, уникалния(т), уповавам се, -аш
умуване уникална, уникално; уникални уповаване
умъдря се, -иш уникат; уникати, (два и т.н.) упованне
умъдрям се, -яш униката уподобй (се), -йш
умълчЯ се, -йш уникум уподобявам (се), -аш
умълчавам се, -аш унйл уподобйване
умълчаване унйлост, унилостта упбен, упойния(т), упойна,
умърлуша се, -иш унйние упойно; упойни
умърлушвам се, -аш унисекс упоен, упоения(т), упоена,
умърлушване унисбн упоено; упоени
умърлушен, умърлушения(т), унитарен, унитарния(т), упоение
умърлушена, умърлушено; унитарна, унитарно; унитарни упойтелен, упойтелния(т),
умърлушени унификационен, упоителна, упойтелно;
умъртвен, умъртвения(т), унификационния(т), упойтелни
умъртвена, умъртвено; унификационна, упойвам (се), -аш
умъртвени унификационно; упойване
умъртвя, -йш унификационни упбйка
умъртвявам, -аш унификация упокбен, упокойния(т), упокойна,
умъртвявапе унифицйрам, -аш упокойно; упокойни
унаследен, унаследения(т), унифициран упокой, -ят, -я
унаследена, унаследено; унифицйране упомена, -еш
унаследени униформа упоменавам, -аш
унаследя, -йш униформен, униформения(т), упоменаване
унаследявам, -аш униформена, униформено; упор
унаследйване униформени упорен, упорния(т), упорна,
унасям (се), -яш унищожа (се), -йш упорно; упорни
уиасяне унищожавам (се), -аш упорйт
унгарец; унгарци, (двама и т.н.) унищожаване упорйтост, упоритостта
унгарци унищожен, унищожёния(т), упбретвам, -аш
унгарка унищожена, унищожено; упорстване
унгарски унищожени упорство
унес унищожение употреба
унеса (се), -еш унищожйтел, -ят, -я; употребйм
унесеност, унесеността уншцожйтели, (двама и т.н.) употребление
униат; униати, (двама и т.н.) уншцожйтели употребя, -йш
униаги унищожителен, употребявам, -аш
униатски уишцожйтелния(т), употребяване
униатство унищожителна, унищожително; употребяван
унивам, -аш унищожителни употребяем
уннване уния; унии упой (се), -йш
универсален, универсалния(т), унция;унции упоявам (се), -аш
универсална, универсално; уоки-гоки; уоки-токита упойване
универсални убкмен; уокмени, (два и т.н.) управа
универсализйрам, -аш уокмена управител, -ят, -я; управители,
универсализйране упадам, -аш (двама и т.н.) управители
универсал йзъм, универсализмът, упадане управителен, управителния(т),
универсалйзма упадиа, -еш управителна, управително;
универсални; универсални упадък управителни
универсалност, универсалността упадъчен, упадъчния(т), управителка
универсиада упадъчна, упадъчно; упадъчни управителски
университет; университети, (два упадъчност, упадъчността управление
и т.н.) университета уплаха управленски
университетски уплйша (се), -иш управлявам (се), -аш
унижа (се), -йш уплашвам (се), -аш управляване
унижавам (се), -аш уплашване управляващ
унижаване уплашен, уплашения(т), управлйем
унижение уплашена, уплашено; уплашени управляемост, управляемостта
унизйтелен, унизйтелния(т), уплътнён, уплътнёния(т), управник; управници, (двама и
унизителна, унизително; уплътнена, уплътнено; т.н.) управници
634
усм ирен
упрйвнически урегулйрам, -аш усет

упражнение урегулйран усетлйв
упражнй (се), -йш уред; уреди, (два и т.н.) уреда усетлйвост, усетливостта
упражнявам (се), -аш урёдба усётя (се), -иш
упражняване уредён, уредёния(т), уредёна, усёщам (се), -аш
упрек; упреци, (два и т.н.) упрека уредёно; уредёни усёщане
упреквам (се), -аш уредёност, уредеността усйлвам (се), -аш
упрёкване урёдник; урёдници, (двама и т.н.) усйлване
упрекна (се), -еш уредници усилвател, -ят, -я; усилватели, (два
упълномощавам, -аш урёдничество и т.н.) усилвателя
упълномощаване урёдничка усилвателен, усилвателния(т),
упълномощён, уредност, уредеността усилвателна, усилвателно;
упълномощёния(т), уредя (се), -йш усилвателни
упълномощена, упълномощено; урёждам (се), -аш усйлен, усйлния(т), усйлна,
упълномощени уреждане усйлно; усилни
упълномощйтел, -ят, -я; урека се, -ёш усйлен, усйления(т), усйлена,
упълномощйтели, (двама и т.н.) уремия и урёмия усйлено; усйлени
упълномощйтели урёчен, урёчения(т) урёчена, усйлие; усйлия
упълномощя, -йш урёчено; урёчени усйля (се), -иш
упътвам (се), -аш урёя ускорёние
упътване урйвам (се), -аш ускорёност, ускореността
упътя (се), -иш урйване ускорйтел, -ят, -я; ускорители,
ура (межд.) урйна (два и т.н.) ускорителя
уравнен, уравнёния(т), уравнёна, уринатор; уринатори, (два и т.н.) ускорйтелен, ускорйтелния(т),
уравнёно; уравнёни уринатора ускорителна, ускорително;
уравнение уринйрам, -аш ускорйтелни
уравниловка уринйране ускорйтелност, ускорителността
уравнйтел, -ят, -я; уравнители, урна ускоря, -йш
(два и т.н.) уравнителя урод; уроди, (двама и т.н.) уроди ускорявам, -аш
уравнйтелен, уравнителния(т), уродлйв ускоряване
уравнителна, уравнително; уродлйвост, уродливостта уславям се, -аш
уравнителни уродство; уродства услада
уравновесёност, урок; уроци, (два и т.н.) урока усладй ми се (3 л.)
уравновесеностга уроки услад я (се), -йш
уравновеся (се), -йш уролог; уролози, (двама и т.н.) услажда ми се (3 л.)
уравновесявам (се), -аш уролози услаждам (се), -аш
уравновесяване урология услаждане
уравня, -йш уроложка условен, условния(т), условна,
уравнявам, -аш уронвам, -аш условно; условни
уравняване уронване условие;условия
урагйн; урагани, (два и т.н.) уроня, -иш условнорефлекторен,
урагана урочасам, -аш условнорефлекторния(т),
ураганен, ураганния(т), ураганна, урочасвам, -аш условнорефлекторна,
ураганно; ураганни урочасване условнорефлекторно;
уралски урсуз; урсузи, (двама и т.н.) условнорефлекторни
ур&н урсузи условност, условността
ураниев уртикария услбвя се, -иш
уранов уругваец; уругвайци, (двама и т.н.) усложнён, усложнёния(т),
урбанизация уругвайци усложнёна, усложнёно;
урбанизйрам (се), -аш уругвайка усложнёни
урбанизйран уругвайски усложнение
урбанизйране усадя се, -йш усложнёност, усложнеността
урбанйзъм, урбанизмът, усаждам се, -аш усложня (се), -йш
урбанизма усаждане усложнйвам (се), -аш
урбанйст; урбанисти, (двама и т.н.) усамотёние усложняване
урбанисти усамотёност, усамотеността услуга
урбанйстика усамотя се, -йш услужа, -иш
урбанис гйчен, урбанистйчния(т), усамотявам се, -аш услужвам, -аш
урбанистична, урбанистйчно; усамотяване услужване
урбанистични усвой, -йш услужлйв
урбанйстка усвоявам, -аш услужлйвост, услужливостта
урбулешката и урбулешки усвояване усмйвка
урва усёднал усмирён, усмирёния(т),
урвест усёдналост, уседналосгга усмирёна, усмирёно; усмирёни
635
усм ирение
усмир&ние установявам, -аш уталожване
усмирител, -ят, -я; усмирители, установявам се, -аш уталбженост, уталоженосгга
(двама и т.н.) усмирители установяване утай се (3 л.)
усмирителен, усмирйтелния(т), уст&т утаява се (3 л.)
усмирителна, усмирително; устатник; устатници, (двама и т.н.) утаяване
усмирителни устатници утвар
усмирителна устатница утвърдйтелен, утвърдйтелния(т),
усмиря (се), -йш устен, устния(т), устна, устно; утвърдителна, утвърдително;
усмирявам (се), -аш устни утвърдителни
усмиряване устие; устия утвърдя (се), -йш
усмйхвам се, -аш устйскам, -аш утвърждавам (се), -аш
усмйхване устйсквам, -аш утвърждаване
усмйхна се, -еш устйскване утвърждение
усмотрение устна утежнение
усмърдя (се), -йш устнен, устнения(т), у стаена, утежня, -йш
усмърдявам (се), -аш устнено; устнени утежнявам, -аш
усмърдяване устби (само мн.ч.) утежняване
усмъртя, -йш, и усмъртя устойчив и устойчйв утеха
усмъртявам, -аш устбйчивост, устойчивостта, и утешй (се), -йш
усмъртяване устойчивост утешавам (се), -аш
усое; усои устоцветен, устоцветния(т), утешаване
усоен, усойния(т), усойна, устоцветна, устоцветно; утешёние
усойно; усойни устоцветни утешйтел, -ят, -я; утешйтели,
усбище; усоища устоя, -йш (двама и т.н.) утешйтели
усойница устоявам, -аш утешйтелен, утешйтеш!ия(т),
усбйничав устояване утешителна, утешително;
успеваемост, успеваемостта устрем утешителни
успех; успехи, (два и т.н.) успеха устремен, устремния(т), утешйтелка
успешен, успешния(т), успешна, устремна, устремно; устремни утешйтелност, утешителността
успешно; успешни устремен, устремения(т), утилитарен, утилитарния(т),
успешност, успешността устремена, устремено; утилитарна, утилитарно;
успея, -еш устремени утилитарни
успйвам се, -аш устрем^ност, устременостга утилитарйзъм, утилитарйзмът,
успйване устремност, устремностга утилитарйзма
успокоение устремя (се), -йш утилнтарйст; утилитарйсти,
успокойтелен, успокойтелния(т), устремявам (се), -аш (двама и т.н.) утилитарйсти
успокоителна, успокоително; устремяване утилитарйстка
успокоителни устройвам (се), -аш утилитарност, утилитарността
успокойтелно; успокоителни устройване утйхвам, -аш
успокоя (се), -йш устрбйство 1 утйхване
успокоявам (се), -аш устройство2; устройства утйхна, -еш
успокояване устроя (се), -йш утоля, -йш
успореден, успоредния(т), устройвам (се), -аш утолявам, -аш
успоредна, успоредно; устройване утоляване
успоредни усуквам (се), -аш утопйзъм, утопйзмът, утопизма
успоредица усукване утопйст; утопйсти, (двама и т.н.)
успоредна усуча (се), -еш утописта
успоредник; успоредници, (два и усъвършенствам (се), -аш утопйстка
т.н.) успоредника усъвършенстван утопйчен, утопичния(т),
успоредност, успоредността усъвършенстване >топйчна, утопйчно; утопйчни
успя се, -йш усъмня се, -йш утопйчески
успявам, -аш усъмнявам се, -аш утопйчност, утопичностга
успяване усъмняване утопия; утопии
усредня, -йш, и осредня усърден, усърдния(т), усърдна, уточнёние
усреднявам, -аш, и осреднявам усърдно; усърдни уточня (се), -йш
усредняване и осреднявано усърдие уточнявам (се), -аш
уста усърдност, усърдността уточняване
устав; устави, (два и т.н.) устава усядам, -аш утрайвам (се), -аш
уставен, уставния(т), уставна, усядане утрйя (се), -еш
уставно; уставни утаечен, утаечния(т), утаечна, утре
установеност, установеността утаечно; утаечни утрепвам (се), -аш
установка утайка утрепване
установя, -йш уталожа (се), -иш утрепя (се), -еш
установя се, -йш уталожвам (се), -аш утрешен, утрешния(т), утрешна,
636
уякчаване
утрешно; утрешни участие; участия учител, -ят, -я; учйтели, (двама и

утрин уч&стник; участници, (двама и т.н.) т.н.) учйтели
утринен, >тринния(т), утринна, участници учителка
утринно; утринни участница учйтелски
утро; утра участничка учйтелствам, -аш
утрбба участък; участъци, (два и т.н.) учителстване
утробен, утробния(т), утробна, участъка учленение
утробно;утробни участъков учленйтелен, учленйтелния(т),
утроя (се), -йш уч&щ; учащи, (двама и т.н.) учащи учленйтелна, учленйтелно;
утроявам (се), -аш учебен, учебния(т), учебна, учленйтелни
утрояване учебно; учебни учленй, -йш
утрудя се, -иш уч&бник; учебници, (два и т.н.) учленявам, -аш
ууу (межд.) учебника учленяване
уф (межд.) учебник&р, -ят, -я; учебникари, учредйтел, -ят, -я; учредители,
уфолог; уфолози, (двама и т.н.) (двама и т.н.) учебникари (двама и т.н.) учредители
уфолози учебникарски учредйтелен, учредйтелния(т),
уфология учебникарство учредйтелна, учредително;
уфоложки учебно-възпитателен, учредителни
ух (межд.) учебно-възпитателния(т), учредйтелка
уха (межд.) учебно-възпитателна, учредя, -йш
ухаен, ухайния(т), ухайна, учебно-възпитателно; учредявам, -аш
ухайно; ухайни учебно-възпитателни учредяване
ухажвам, -аш учебно-производствен, учреждение
ухажване учебно-производствения(т), учрежденски
ухажор; ухажори, (двама и т.н.) учебно-производствена, учтйв
ухажори учебно-производствено; учтйвост, учтивостта
ухам, -аш учебно-производствени учудвам (се), -аш
ухане учебно-спбртен, учудване
уханен, уханния(т), ухайна, учебно-спортния(т), учудя (се), -иш
уханно; уханни учебно-спортна, ушен, ушния(т), ушна, ушно; ушни
ухание учебно-спортно; ушёнце; ушенца
ухапвам (се), -аш учебно-спортни ушйвам (си), -аш
ухйпя (се), -еш учен; учени, (двама и т.н.) учени ушйване
у-ха-ха (межд.) уч&ние ушйт
ухая, -еш ученик; ученици, (двама и т.н.) ушия (си), -еш
ухвам, -аш ученици ущърб
ухване ученически уьркшоп; уъркшопове, (два и т.н.)
ухйлвам се, -аш ученичество уъркшопа
ухилване ученичка уърлдмузика
ухйлен, ухйления(т), ухилена, учеиолюбйв уют
ухилено; ухилени ученолюбйвост, уютен, уютния(т), уютна, уютно;
ухйля се, -иш ученолюбивостта уютни
ухна, -еш ученолюбив уютност, уютността
ухо; ушй учеиост, ученостга уязвйм
ухобол учетворя (се), -йш уязвймост, уязвимостта
уцелвам, -аш учетворявам (се), -аш уязвй, -йш
уцелване учетворяване уязвявам, -аш
уцеля, -иш учещ уязвяване
уча (се), -иш учйлище; училища уякча, -йш
участ, участта училищен, учйлищния(т), уякч&вам, -аш
учйствам, -аш учйлтцна, учйлищно; уякчаване
уч&стване училищни
У
637
факса фамилиарност, фамилиарността
ф факсимнле; факсимилета
ф акт, -ът, -а; факта, (два и т.н.)
факта
фактйчески
фактйчност, факгичността
фамилия; фамилии
фамбзен, фамозния(т), фамозна,
фамозно; фамозни
фанариот; фанариота, (двама и
т.н.) фанариота
фактография фанариотски
фактор; фактори, (два и т.н.) фанатизйрам (се), -аш
фа фактора фанатизйране
фабрика фактория, фактории фанатизъм, фанатизмът,
фабрикант; фабриканти, (двама фактура фанатизма
и т.н.) фабриканта фактурен, фактурния(т), фанатйк; фанатици, (двама и т.н.)
фабрикантка факт>рна, фактурно; фактурни фанатици
фабрикантски фактурйрам, -аш фанатичен, фанатйчния(т),
фабрикат; фабриката, (два и т.н.) фактурйране фанатична, фанатично;
фабриката факултатйвен, факултатавния(т), фанатични
фабрикувам, -аш факултатйвна, факултатавно; фанатичка
фабрикуване факултативни фантазё
фабричен, фабрйчния(т), факултет; факултети, (два и т.н.) фантазирам, -аш
фабрйчна, фабрйчно; фабрични факултета фантазйране
фабула факултетен, факултетния(т), фантазия; фантазии
фабулен, фабулния(т), фабулна, факултетна, факултетно; фантазьор; фантазьори, (двама и
фабулно; фабулни факултетни т.н.) фантазьори
фабулйрам, -аш факултетски фантазьорка
фабулнране фал, -ът, -а; фалове, (два и т.н.) фала фантазьорски
фавн, -ът, -а; фавни, (два и т.н.) фаланга фантазьорство
фавна фалафел; фалафели, (два и т.н.) фантасмагорйчен,
фавориз&ции фалафела фантасмагорйчния(т),
фаворизирам, -аш фалйрам, -аш фантасмагорйчна,
фаворизиране фалйране фантасмагорйчно;
фаворит; фаворити, (двама и т.н.) фалит; фалити, (два и т.н.) фалита фантасмагорйчни
фаворита фалйчески фантасмагория; фантасмагории
фаворйтка фаллйния*; фаллйнии фантаст; фантасти, (двама и т.н.)
фагот; фагота, (два и т.н.) фагота фалос; фалоси, (два и т.н.) фалоса фантасти
фаготйст; фаготиста, (двама и т.н.) фалстарт, -ът, -а; фалстартове, фантастика
фаготиста (два и т.н.) фалстарта фантастйчен, фантастачния(т),
фаготйстка фалц, -ът, -а; фалцове, (два и т.н.) фантастична, фантастично;
фагоцигйза фалца фантастични
фагоцитозен, фагоцитозния(т), фалцапарат; фалцапарата, (два и фантастйчност, фантастичността
фагоцитозна, фагоцитозно; т.н.) фалцапарата фантё; фантёта
фагоцитозни фалцет фантом; фантоми, (два и т.н.)
фаза фалцов фантома
фазан; фазани, (два и т.н.) фазана фалш, -ът, -а фанфара; фанфари (обикн. в мн.ч.)
фазанов фалшив фанфарен, фанфарния(т),
фазомёр; фазомёри, (два и т.н.) фалшивост, фалшивостта фанфарна, фанфарно;
фазомёра фалшйвя, -иш фанфарни
фай дй фалшификйт; фалшификати, фанфарйст; фанфарйсти, (двама
файл; файлове, (два и т.н.) файла (два и т.н.) фалшификата и т.н.) фанфарйсти
файлов фалшификатор; фанфарйстка
файтон; файтони, (два и т.н.) фалшификатори, (двама и т.н.) фар, -ът, -а; фарове, (два и т.н.) фара
файтона фалшификатори фарад; фаради, (два и т.н.) фарада
файтоиджййски фалшификаторка фараон; фараони, (двама и т.н.)
файтонджйя; файтонджйи, фалшификаторски фараони
(двама и т.н.) файтонджйи фалшификации; фалшификации фараонов
факел; факли, (два и т.н.) факела фалшифицйрам, -аш фараонски
факелен, факелния(т), факелна, фалшифицйран фарватер; фарватери, (два и т.н.)
факелно; факелни фалшифициране фарватера
факйр; факири, (двама и т.н.) фамйлен, фамйлния(т), фамйлна, фйренхайт
факири фамилно; фамилни фарингит
факла фамилиарен, фамилиарния(т), фаринкс; фаринкси, (два и т.н.)
факлоносец; факлоносци, (двама фамилиарна, фамилиарно; фаринкса
и т.н.) факлоносци фамилиарни фарисёй, -ят, -я; фарисёи, (двама
факлоноска фамилиарнича, -иш и т.н.) фарисёи
факс, -ът, -а; факсове, (два и т.н.) фамилиарничене фарнсёйка
638
ферментационен
фарисейски фаулйрам (се), -аш феминизйрам (се), -аш
фарисёйствам, -аш фаулйране феминизйран
фарисёйстване фауна феминизйране
фарисейство фашизйрам (се), -аш феминизъм, феминизмът,
фариссйщина фашизйране феминизма
фармаколог; фармаколози, фашизйран фемиийст; феминйста, (двама и
(двама и т.н.) фармаколози фашизойден, фашизойдния(т), т.н.) феминйста
фармакологичен, фашизойдна, фашизойдно; феминистйчен,
фармакологйчния(т), фашизойдни феминистйчния(т),
фармакологйчна, фашйзъм, фашизмът, фашизма феминистична, феминистйчно;
фармакологйчно; фашист; фашиста, (двама и т.н.) феминистйчни
фармакологични фашиста феминистка
фармакологии фашйстка феминистки
фармаколбжка фашйстки фен, -ът, -а; фенове, (двама и т.н.)
фармакопея фаянс фенове
фармакотерапия фаянсаджийство фенер; фенери, (два и т.н.) фенера
фармацевт; фармацевти, (двама фаянсаджия; фаянсаджии, (двама фенерджйя; фенерджйи, (двама и
и т.н.) фармацевта и т.н.) фаянсаджии т.н.) фенерджйи
фармацевтика фаянсов фенерен, фенерения(т), фенерена,
фармацевтичен, февруари фенерено; фенерени
фармацевтйчния(т), февруарски фенерче; фенерчета
фармацевтична, федерален, федералния(т), феникс; феникси, (два и т.н.)
фармацевтично; федерална, федерално; феникса
фармацевтични федерални фенклуб*, -ът, -а; фенклубове,
фармацевтка федерализация (два и т.н.) фенклуба
фармация федерализйрам, -аш фенол
фаров федерализйране фенолов
фарс, -ът, -а; фарсове, (два и т.н.) федералйзъм, федерализмът, феномен; феномени, (два и т.н.)
фарса федерализма феномена
фарсов федерал йст; федералиста, (двама феноменален, феноменалния(т),
фарфалак; фарфалаци, (двама и и т.н.) федералиста феноменална, феноменално;
т.н.) фарфалаци федералйстка феноменални
фарфор федеративен, федератавния(т), феномепалност,
фарфорен, фарфорния(т), федеративна, федеративно; феноменалността
фарфориа, фарфорно; федеративни феноменологйзъм,
фарфорни федерация; федерации феноменологйзмът,
фаршировам. -аш фёдербал феноменологйзма
фарширован фееричен, феерйчния(т), феноменология
фаршироване феерична, феерично; феерични фентъзи
фас, -ът, -а; фасове, (два и т.н.) фаса феерйчност, фееричностга фебд; феоди, (два и т.н.) феода
фасада феерия; феерии феодал; феодали, (двама и т.н.)
фас&ден, фасадния(т), фасадна, фейлетон; фейлетони, (два и т.н.) феодали
фасадно; фасадни фейлетона феодален, феодалния(т),
фасон; фасони, (два и т.н.) фейлетонен, фейлетонния(т), феодална, феодално; феодални
фасона фейлетонна, фейлетонно; феодализъм, феодалйзмът,
фасонирам, -аш фейлетонни феодализма
ф&сонка фейлетон йст; фейлетонйсти, фередже; фереджета
фастфуд (двама и т.н.) фейлетонйсти ферибот; ферибота, (два и т.н.)
фасул фейлетонйстка ферибота
фасулен, фасуления(т), фасулена; фёйсбук фериботен,
фасулено; фасулени фёйсконтрол фериботния(т),фериботна,
фасулко; фасулковци, (двама и т.н.) фекален, фекалния(т), фекална, фериботно; фериботни
фасулковци фекално; фекални ферйтен. ферйтния(т), ферйтна,
фатален, фаталния(т), фатална, фекалня; фекалии ферйтно; ферйтни
фатално; фатални фёлдмаршал; фёлдмаршали, ф^рма
фатал йзъм, фаталйзмът, фатализма (двама и т.н.) фёлдмаршали ферман; фермани, (два и т.н.)
фаталист; фаталиста, (двама и т.н.) фёлдмаршалски фермана
фаталиста фелдфёбел; фелдфёбели, (двама и фермент; ферменти, (два и т.н.)
фаталистичен, фаталистйчния(т), т.н.) фелдфёбели фермента
фаталистична, фаталистично; фелдфёбелски ферментационен,
фаталистични фелдшер; фелдшери, (двама и т.н.) ферментациошшя(т),
фаталистка фёдцшери ферментационна,
фаталност, фаталността фёлдшерски ферментационно;
фатум феминизация ферментационни
ф ерм ентация
ферментация; ферментации фигурант; фигуранти, (двама и фин, -ят, -я
ферментйрам, -аш т.н.) фигуранти фикс
ферментйране фигурантка фиксаж; фиксажи, (два и т.н.)
фермер; фермери, (двама и т.н.) фигуратйвен, фигуратйвния(т), фиксажа
фермери фигуратйвна, фигуратйвно; фйкеинг; фйкеинги, (два и т.н.)
фёрмерка фигуратйвни фйкеинга
фермерски фигуратйвност, фиксирам
фермерство фигуративността фикейране
феродо фигурирам, -аш фикейрам, -аш
феромагнйтен. фигурйране фиктйвен, фиктйвния(т),
фёромагнйтния(т), фигурйст; фигурйсти, (двама и т.н.) фиктйвна, фиктйвно; фиктйвни
фёромагнйтна, фёромагнйтно; фигурйсти фйкус; фйкуси, (два и т.н.) фикуса
фёромагнйтни фигурйстка фйкция; фйкции
феросилиций фиданка филаделфййски
фероснлав фидё; фидета филантроп; филантропи, (даама и
фертйлен, фертйлния(т), фидейзъм, фидёизмът, фидеизма т.н.) филантропи
фертйлна, фертйлно; фертйлни фидейст, фидейсти, (двама и т.н.) филантропйчен,
фес, -ът, -а; фесове, (два и т.н.) феса фидейсти филантропйчния(т),
фест, -ът, -а; фёстове, (два и т.н.) фидейстка филантропйчна,
фёста фйев филантропйчно;
фестивал; фестивали, (два и т.н.) фиеста филантропйчни
фестивала фйззарйдка филантропия
фестивален, фестивалния(т), физик; физйци, (двама и т.н.) филантропски
фестивална, фестивално; физйци филатёлен, филатёлния(т),
фестивални фйзика филателна, филателно;
фестон; фестони, (два и т.н.) фйзико-математйчески филателни
фестона фйзикохимйчен, филателйст; филателйсти, (двама
фестонйрам, -аш фйзикохимйчния(т), и т.н.) филателйсти
фестонйран фйзикохимйчна, филателйстка
фестонйране фйзикохимйчно; филателни
фетиш; фетйши, (два и т.н.) фетйша фйзикохимйчни филе; филета
фетишнзйрам, -аш фйзикохимйчески филиал; филиали, (два и т.н.)
фетишизиран фйзикохймия филиала
фетишизйране физиолог; физиолози, (двама и т.н.) филиален, филиалния(т),
фетишйзъм, фетишйзмът, физиолози филиална, филиално; филиални
фетишйзма физиологйчен, филигран
фетишйст; фетишйсти, (двама и физиологйчния(т), филигранен, филигранния(т),
т.н.) фетишйсти физиологйчна, физиологйчно; филигранна, филигранно;
фетишйстка физиологйчни филигранни
фетишйстки физиологйчески филйз; филйзи, (два и т.н.) филйза
фехтовален, фехтовалния(т), физиология филйика
фехтовална, фехтовално; физиономйст; физиономйсти, филипйка
фехтовални (двама и т.н.) физиономйсти филипйнец; филипинци, (двама и
фехтовач; фехтовачи, (двама и т.н.) физиономйстка т.н.) филипйнци
фехтовачи физиономия; физиономии филипйнка
фехтовка фйзиотерапёвт; фйзиотерапевти, филипйнски
фехтувам, -аш (двама и т.н.) фйзиотерапевти филйстер; филйстери, (двама и
фехтуване фйзиотерапевтйчен, т.н.) филйстери
фёшън фйзиотерапевтйчния(т), филйстерски
феърплей, -ят, -я фйзиотерапевтйчна, филйстерство
фея; феи фйзиотерапевтйчно; филйя; филйи
фиаско фйзиотерапевтйчни филм, -ът, -а; фйлми, (два и т.н.)
фйба физиотерапия фйлма
фйбра физйчен, физйчния(т), физйчна, филмйрам, -аш
фибрин физйчно; физйчни филмйран
фибриноген физйчески филмиране
фйбросгъкло; фйбростъкла физйчка фйлмов
фйбула фйзкултура филмопроизводство
фибър фйзкултурен, фйзкултурния(т), филмотека
фигаро фйзкултурна, фйзкултурно; филмотёчен, филмотечиия(т),
фйгура фйзкултурни филмотёчна, филмотёчно;
фигурален, фигуралния(т), физкултурник; фйзкултурници, филмотёчни
фигурална, фигурално; (двама и т.н.) фйзкултурници фйлмче; фйлмчета
фигурални фйзкултурничка филогенеза
640
филодендрон; филодендрони, финансово-кредитни фишу; фишута
(два и т.н.) филодендрона финансовоотчётен. флаг, -ът, -а; флагове, (два и т.н.)
филоксера финансовоотчётния(т), флага
филоксерен, филоксерния(т), финансовоотчётна, флагман'; флагмани, (двама и т.н.)
филоксерна, филоксерно; финансовоотчётно; флагмани (лице)
филоксерни финансовоотчётни флагман2; флагмани, (два и т.н.)
филолог; филолози, (двама и т.н.) финёс флагмана (нелице)
филолози финикйец, финикийци, (двама и флагмански
филологически т.н.) финикийци флагрантен, флагрантния(т),
филология; филологии финикййка флагрантна, флагрантно;
филоложка финикийски флагрантни
философ: философи, (двама и т.н.) финйков флагче; флагчета
философи финитен, финйтния(т), финитна, флаер; флаери, (два и т.н.) флаера
философия; философии финитно; финйтни флайтокс
философка фйниш; финиши, (два и т.н.) флакон; флакони, (два и т.н.)
философски финиша флакона
философствам, -аш финиширам, -аш фламандец; фламандци, (двама и
философстване финишйране т.н.) фламандци
филтрат; филтрати, (два и т.н.) финка фламандка
филтрата финландец; финландци, (двама и фламандски
филтрация т.н.) финландци фламб£
филтрирам, -аш финландка фламбйрам, -аш
филтрйране финландски и фйнски фламбйран
филтър; филтри, (два и т.н.) финт; фйнтове, (два и т.н.) финта фламбйране
филтъра финтифлюшка фламенко
филтърен, фйлтърния(т), фйнтов фламйнго; фламйнги
фйлтърна, фйлтърно; филтърни фиорд; фиорди, (два и т.н.) фиорда фланг, -ът, -а; флангове, (два и т.н.)
филхармоийк; филхармонйци, фиордов фланга
(двама и т.н.) филхармонйци фира флангов
филхармонйчен, фйрма фланела
филхармонйчния(т), фирмен фйрмения(т), фйрмена, флан^лен, фланеления(т),
филхармонйчна, фирмено; фирмени фланелена, фланелено;
филхармонйчно; фирмопйсец; фирмопйсци, фланелени
филхармонйчни (двама и т.н.) фирмопйсци фланелка
филхармония; филхармонии фиск, -ът, - а флашкарта
филц, -ът, -а фискален, фискалния(т), флашпамет, флашпаметта
фйлцов фискална, фискално; фискални флашсайт, -ът, -а; флашсайтове,
фин; фини (обикн. в мн.ч.) фйстула (два и т.н.) флашсайта
фин, финия(т), фина, фино; фини фитйл; фитили, (два и т.н.) фитйла флебйт
финал; финали, (два и т.н.) фитилджййка флегма
финала фитилджййски флегматйк; флегматйци, (двама
фин&лен, финалния(т), финална, фитилджйя; фитилджйи, (двама и и т.н.) флегматйци
финално; финални т.н.) фитилджйи флегматйчен, флегматйчния(т),
финализйрам, -аш фйтнес флегматйчна, флегматйчно;
финалнзйран фйгнесзала* флегматйчни
финализйране фйтогеографня флегматйчка
финалист1; финалисти, (двама и фитология флегматйчност,
т.н.) финалисти (лице) фйтопатолбг; фйтопатолози, флегматичността
финалист2; финалисти, (два и т.н.) (двама и т.н.) фйтопатолози флейта
финалиста (нелице) фйтопатология флейтйст; флейтйсти, (двама и т.н.)
финалйстка фйтосанитарен. флейтасти
финанси (само мн.ч.) фйтосанитарния(т), флейтйстка
финансйрам, -аш фйтосанитарна, фйтосанитарно; флекс, -ът, -а; флексове, (два и т.н.)
финансйран фйтосанитарни флекса
финансиране фйтотерания флексия; флексии
финансйст; финансисти, (двама и фйчвам, -аш флектйвен, флектйвния(т),
т.н.) финансисти фйчване флеюйвна, флектйвно;
финансйстка фйчкам, -аш флектйвни
финансов фйчкане флектйвност, флективността
финансово-икономйчески фйчна, -еш флигорна
финансово-кредитен, фиш, -ът, -а; фйшове, (два и т.н.) флигорнйст; флигорнйсти,
финансово-кредитния(т), фиша (двама и т.н.) флигорнйсти
финансово-кредитна, фишёк; фишёци, (два и т.н.) фишёка флирт, -ът, -а; флйртове, (два и
финансово-кредитно; фишйрам, -аш т.н.) флйрта
41. Официален правописен речник набългарския език 641

ф лйртадж ийка
флйртаджийка фбкуснича, -иш формалдехйд
флйртаджии; флйртаджии, фокуснически формален, формалния(т),
(двама и т.н.) флйртаджии фокусничество формална, формапно;
флиртувам, -аш фбкусничка формални
флиртуване фолдер формализйрам (се), -аш
флокс, -ът, -а; флоксове, (два и фолио; фолиа формализйран
т.н.) флокса фолк, -ът, -а формализйране
флопи; флопита фолкзвезда* формализъм, формалйзмът,
флопидйск*, -ът, -а; фолкклуб*, -ът, -а; фолкклубове, формалйзма
флопидйскове, (два и т.н.) (два и т.н.) фолюслуба формалйн
флопидйска фолклор формалист; формалйсти, (двама
флопидйсков фолклорен, фолклорния(т), и т.н.) формалйсти
флора фолклорна, фолклорно; формалистика
флорентйнски фолклорни формалистйчен,
флористика фолклорйст; фолклорйсги, формалистйчния(т),
флот, -ът, -а; флотове, (два и т.н.) (двама и т.н.) фолклорйсги формалистична,
флота фолклорйстика формалистйчно;
флбта фолклорйстка формалистйчни
флотационен, флотационния(т), фйлкмузика* формалистка
флотационна, флотационно; фолкпевёц*; фолкпевцй, (двама и формално-бюрократйчески
флотационни т.н.) фолкпевцй формалност, формалността
флотация фолкпевйца* формант; форманта, (два и т.н.)
флотйлия; флотйлии фолксваген; фолксвагени, (два и форманта
флотски т.н.) фолксвагена формат; формата, (два и т.н.)
флуйд; флуйди, (два и т.н.) флуйда фолкфестивал*; фожфестивали, формата
флуйден, флуйдния(т), флуйдна, (два и т.н.) фолкфестивала форматен, форматния(т),
флуйдно; флуйдни фолкфиёсга* форматна, форматно; форматни
флуйдност, флуидностга фон, -ът, -а; фонове, (два и т.н.) форматйрам, -аш
флуктуация фона форматиран
флумастер; флумастери, (два и фонд, -ът, -а; фондове, (два и т.н.) форматиране
т.н.) флумастера фонда формация; формации
флуор фондан формен, формения(т), формена,
флубрен, флуорния(т), флуорна, фонданов формено; формени
флуорно; флуорни фондация; фондации формирам (се), -аш
флуоресцентен, фондов формйране
флуоресцёнтния(т), фондю формовъчен, формовъчния(т),
флуоресцентна, флуоресцентно; фонема формовъчна, формовъчно;
флуоресцентни фонематйчен, фонематйчния(т), формовъчни
флуоресценции фонематйчна, фонематйчно; формообразуване
флуоресцйрам, -аш фонематйчни формообразувйтелеп,
флуоресцйране фонёмен. фонёмния(т), фонёмна, формообразувателния(т),
флуоризация фонёмно; фонёмни формообразувателна,
флуорирам, -аш фонетйк; фонетйци, (двама и т.н.) формообразувателно;
флуорйран фонетици формообразувателни
флуорйране фонётика формула
флуорографйя фонетйчен, фонетйчния(т), формулйрам, -аш
фльонга фонетйчна, фонетйчно; формулйране
фльбрца фонетйч!ш формулировка
фоайё; фоайета фоиетйчка формуляр, -ът, -а; формуляри,
фобия; фобии фонограма (два и т.н.) формуляра
фога фонокарта форейрам, -аш
фойерверк; фойерверки, (два и фопологйчен, фонологйчния(т), форейране
т.н.) фойерверка фонологйчна, фонологйчно; форсмажбр
фокстернер; фокстериёри, (два и фонологйчни форсмажорен, форсмажорния(т),
т.н.) фокстериёра фонологйчески форсмажорна, форсмажорно;
фокстрот; (два и т.н.) фокстрота фонологии форсмажорни
фокус; фокуси, (два и т.н.) фокуса фонотёка форт, -ът, -а; фортове, (два и т.н.)
фокусен, фокусния(т), фокусна, фонтан; фонтани, (два и т.н.) форта
фокусно; фокусни фонтана форте
фокусирам (се), -аш форзац; форзаци, (два и т.н.) фортепиано
фокусйранс форзаца фортйсимо
фокусировка форинт; форинти, (два и т.н.) фортификационен,
фокусник; фокусници, (двама и форинта фортифгасационния(т),
т.н.) фокусници форма фортафикационна,
642
ф рагм ен тн ост
фортификационно; фбтодбписиичка фотоплакат; фотоплакати, (два и
фортификационни фбтоелектрйчески т.н.) фотоплаката |
фортификация; фортификации фотоелектрйчество фотопрйнтер; фотопрйнтери, (два
фортуна фотоелектрод; фотоелектроди, и т.н.) фотопрйнтера
фбрум; форуми, (два и т.н.) (два и т.н.) фотоелектрода фоторелё; фоторелета
форума фотоелемент; фотоелементи, фоторепортаж; фоторепортажи,
фбрхенд; форхенди, (два и т.н.) (два и т.н.) фотоелемента (два и т.н.) фоторепортажа
фбрхенда фотоетюд; фотоетюди, (два и т.н.) фоторепортажей,
форцепс; форцепси, (два и т.н.) фотоетюда фоторепортажния(т),
форцепса фотоефект; фотоефекта, (два и фоторепортажна,
фосфат; фосфата т.н.) фотоефекта фоторепортажно;
фосфатен, фосфатния(т), фотожурналйст; фоторепортаж™
фосфатна, фосфатно; фосфатни фотожурналйста, (двама и т.н.) фоторепортёр; фоторепортери,
фосфор фотожурналйсти (двама и т.н.) фоторепортери
фбсфорен, фосфорния(т), фотожурналйстика фоторепродукция;
фосфорна, фосфорно; фбтожурналйстка фоторепродукщш
фосфорни фотоизкуство фоторобот; фоторобота, (два и
фосфоресцёнция фотоизложба т.н.) фоторобота
фосфоресцирам, -аш фбток&дър; фотокадри, (два и фбтос; фотоси, (два и т.н.) фотоса
фосфоресцйрапе т.н.) фотокадъра фотосветкавица
фосфорит фотокамера фотосеанс; фотосеанси, (два и т.н.)
фосфорйчен, фосфорйчния(т), фотокартичка фотосеанса
фосфорйчна, фосфорйчно; фотоклетка фотосиитёза
фосфорйчни фбтоколйж; фотоколажи, (два и фотоснимачен,
фото т.н.) фотоколажа фотоснимачния(т),
фотоавтомат; фотоавтомата, (два фотоконкурс; фотоконкурси, (два фотоснимачна, фотоснимачно;
и т.н.) фотоавтомата и т.н.) фотоконкурса фотоснимач™
фотоалбум; фотоалбуми, (два и фотокопие; фотокопия фотоснимка
т.н.) фотоалбума фбтокопйрам, -аш фбтостудио; фотостудиа
фбтоаиализ; фотоанализи, (два и фотокопйране фотосфера
т.н.) фотоанализа фотокопирен, фотокопирния(т), фототабло; фототабла
фотоапарат; фотоапарати, (два и фотокопйрна, фотокогшрно; фототёка
т.н.) фотоапарата фотокопирни фототерапия
фотоапаратура фотокореспондент; фототйпен, фототапния(т),
фотоархив; фотоархиви, (два и т.н.) фотокореспонденти, (двама и фототапна, фототално;
фотоархива т.н.) фотокореспонденти фототшши
фбтоателиё; фотоателиета ф 6 токореспонд£нтка фотоувеличение
фотовитрина фотолаборант; фотолаборанта, фотофйниш; фотофиниши, (два и
фотогенйчен, фотогенйчния(т), (двама и т.н.) фотолаборанта т.н.) фотофиниша
фотогенична, фотогенично; фотолаборантка фбтохимйчен, фотохимичния(т),
фотогенични фотолаборатория; фотохимйчна, фотохимйчно;
фотогенйчност, фотогеничността фотолаборатории фотохимйч™
фотогравюра фотолйфтинг фбтохймия
фотограма фотолюбител, -ят, -я; фотохроника
фотограф; фотографи, (двама и фотолюбители, (двама и т.н.) фбтохроникьбр;
т.н.) фотографи фотолюбители фотохроникьори, (двама и т.н.)
фотографен, фотографния(т), фотолюбйтелка фотохроникьори
фотографна, фотографно; фдтолюбйтелски фбтохудбжннк; фотохудожници,
фотографии фбтолюбйтелство (двама и т.н.) фотохудбжнида
фотографйрам, -аш фотоматериал; фотоматериали, фотьойл; фотьойли, (два и т.н.)
фотографйран (два и т.н.) фотоматериала фотьойла
фотографиране фотометрия фрагмёнт; фрагмента, (два и т.н.)
фотография 1 фотометър; фотометри, (два и фрагмента
фотография2, фотографии т.н.) фотометъра фрагментарен,
фотографски фбтомонтаж; фотомонтажи, (два фрагментарния(т),
фбтодокумёнт; фотодокумента, и т.н.) фотомонтажа фрагментарна, фрагментарно;
(два и т.н.) фотодокумента фотон; фотони, (два и т.н.) фотона фрагментарни
фогодоку ментален, фотонаблюдател, -ят, -я; фрагментарное!,
фотодо куме нталния(т), фотонаблюдатели, (двама и фрагментарността
фотодокументална, т.н.) фотонаблюдатели фрагмёнтен, фрагмёнтния(т),
фотодокументално; фбтообектйв; фотообективи, (два фрагмёнтна, фрагмёнтно;
фотодокументални и т.н.) фотообектйва фрагмент™
фбтодбнисник; фотодописници, фотоочерк; фотоочерци, (два и фрагмёнтност.
(двама и т.н.) фотодописници т.н.) фотоочерка фрагментарността
ф р аза
фраза фраскам (се), -аш фройдйзма
фразеолбг; фразеолози, (двама и фрйскане фройдйст; фройдйсти, (двама и
т.н.) фразеолози фрасна (се), -еш т.н.) фройдйсти
фразеологйзьм, фразеологйзмът, фрегата фройдйсткн
фразеологизма; фразеологйзми, фрёза фронт, -ът, -а; фронтове, (два и
(два и т.н.) фразеологйзъма фрезйст; фрезйсти, (двама и т.н.) т.н.) фронта
фразеологйчеи, фрезйсти фронтален, фронталния(т),
фразеологйчния(т), фрезйстка фронтална, фронтално;
фразеологйчна, фразеологйчно; фрёзия; фрёзии фронтални
фразеологйчни фрёзмашйна фронталност. фронталността
фразеология фрезов фронтмен; фронтмёни, (двама и
фразьор; фразьори, (двама и т.н.) фрейм, -ът, -а; фрёймове, (два и т.н.) фронтмёни
фразьори т.н.) фрёйма фронтов
фразьорка фрёймов фронтовик; фронтоваци (двама и
фразьбрски фреквёнтен, фреквёнтния(т), т.н.) фронтоваци
фразьорствам, -аш фреквёнтна, фреквёнтно; фронтон; фронтони, (два и т.н.)
фразьорстване фреквёнтни фронтона
фразьбрство фреквёнтност, фреквентността фруктиёра
фрак, -ът, -а; фракове, (два и т.н.) фреквёнция фруктов
фрака френетйчен, френетйчння(т), фруктоза
фрактура френетична, френетйчно; фрустрация; фрустрации
фракционен, фракционния(т), френетични фръцвам се, -аш
фракционна, фракционно; френстйчност, френетичностга фръцвапе
фракционни френолог; френолози, (двама и т.н.) фръцкам се, -аш
фракционёр; фракционёри, френолози фръцкане
(двама и т.н.) фракционёри френология фр ьпна се, -еш
фракционёрка фрёнски фу (межд.)
фракционёрство фрёнско-български фуга
фракционное!, фракционността фреска фугас
фракция; фракции фреш, -ът, -а; фрёшове, (два и т.н.) фугйсен, фугасния(т), фугасна,
франзёла фрёша фугасно; фугасни
франзёлен, франзёлення(т), фриволен, фриволния(т), фугйрам, -аш
франзёлена, франзёлено; фриволна, фриволно; фриволни фугйране
франзёлени фриволност, фриволностга фукам се, -аш
франк1, -ът, -а; франки, (двама и фригйдна фукане
т.н.) франки (лице) фригйдност, фригидността фукла
франк2, -ът, -а; франкове, (два и фригййски фуклйв
т.н.) франка (нелице) фриз, -ът, -а; фрйзове, (два и т.н.) фукльо; футсльовци, (двама и т.н.)
франкмасон; франкмасони, фрйза фукльовци
(двама и т.н.) франкмасони фрйзер; фрйзери, (два и т.н.) фукня
франкмасонски фрйзера фулар, -ът, -а; фулари, (два и т.н.)
франкмасонство фризйрам (се), -аш фулара
франкофон; франкофони, (двама фризйране фуларен, фуларния(т), фуларна,
и т.н.) франкофони фризура фуларно; фуларни
франкофонин фризьор; фризьори, (двама и т.н.) фундамёнт; фундамёнти, (два и
франкофонски фризьори т.н.) фундамёнта
франкски фризьорка фундаментален,
франт, -ът, -а; франтове, (двама и фризьорски фундаменталния(т),
т.н.) франтове фризьорство фундаментална,
французин; французи, (двама и фрикасё; фрикасёта фундаментално; фундаментални
т.н.) французи фрикатйвен, фрикатйвния(т), фундаменталйзъм,
французойка фрикатйвна, фрикатйвно; фундаменталйзмът,
франчайзер; франчайзери, фрикатйвни фундаменталйзма
(двама и т.н.) франчайзери фрикционен, фрикционния(т), фундаменталйст;
франчайзинг фрикционна, фрикционно; фундаменталйсти, (двама и т.н.)
франчайзингов фрикционни фундаменталйсти
фрапантен, фрапантния(т), фрйкция; фрикции фундамёитен, фундамёнтния(т),
фрапантна, фрапантно; фрнтюрник; фритюрници, (два и фундамёнтна, фундамёнтно;
фрапантни т.н.) фритюрника фундамёнтни
фрапё; фрапёта фриц, -ът, -а; фрйцове, (двама и фуниевйден, фуниевйдния(т),
фрапирам, -аш т.н.) фрйцове фуниевйдна, фуниевйдно;
фрапйращ фрйшоп; фрйшопове, (два и т.н.) фуниевйдни
фрасвам (се), -аш фрйшопа фуниеобразеп,
фрасване фройдйзъм, фройдйзмът, фуниеобразння(т),
644
фючърсен
фуниеобразна, фуниеобразно; фурна футуристка
фуниеобразни фурнаджийка футуролбг; футуролози, (двама и
фунийка фурнаджийски т.н.) футуролози
фуния; фунии фурнаджия; фурнаджии, (двама и футурология
функционален, т.н.) фурнаджии фуч&, -йш
функционалния(т), фурнир; фурнири фъндък; фъндъци, (два и т.н.)
функционагша, функционално; фурнирен, фурнйрния(т), фъндъка
функционални фурнйрна, фурнирно; фънк, -ът, -а
функционалност, фурнирни фъншуй, -ят, -я
функционалността фурнировам, -аш фьргуна
функционер; функционери, фурбр фъсвам, -аш
(двама и т.н.) функционери фурункул; фурункули, (два и т.н.) фъсване
функционерка фурункула фъскам, -аш
функционирам, -аш фурункулоза фъскане
функциониране фуста фъсна, -еш
функция; функции фустан; фустани, (два и т.н.) фъстък; фъстъци, (два и т.н.)
фунт, -ът, -а; фунтове, (два и т.н.) фустана фъстъка
фунта фустаиела фъстъчен, фъстьчения(т),
фураж; фуражи фут, -ът, -а; футове, (два и т.н.) фъстъчена, фъстъчено;
фуражен, фуражния(т), фуражна, фута фъстъчени
фуражно; фуражни футбол фъфля, -иш
фуражка футболен, футболния(т), фъшкйя; фъшкйи
фуражомелачка футболна, футболно; футболни фьон, -ът, -а
фуражомелка футболйст; футболисти, (двама и фю (межд.)
фуражомешалка т.н.) футболисти фюрер; фюрери, (двама и т.н.)
фургон; фургони, (два и т.н.) футболйстка фюрери
фургона футурйзъм, футурйзмът, фюфюкам, -аш
фургонен, фургонния(т), футурйзма фюфюкане
фургонна, фургонно; фургонни футурйст; футурйсти, (двама и т.н.) фючърс; фючърси, (два и т.н.)
фурё; фурета футурйсти фючърса
фурйя; фурйи футуристйчен, фючърсен, фючърсния(т),
фуркет; фуркети, (два и т.н.) футуристйчния(т), фючърсна, фючърсно;
фуркета футуристйчна, футуристйчно; фючърсни
фурма футуристйчни
X
хайр халвй
хаирлия халваджййски
хаирсъзин; хаирсъзи, (двама и т.н.) халваджййство
хаирсъзи халваджйя; халваджйи, (двама и
хаирсъзка т.н.) халваджйи
хайтски халвён, халвёния(т), халвёна,
хаитянин; хаитяни, (двама и т.н.) халвёно; халвёни
хаитяни хале; халета
ха (част.) хаитянка халётина
ха (межд.) хай хали (само мн.ч.)
хааа (межд.) хайвер; хайвери халйф; хаяйфи, (двама и т.н.)
хйбеи, хабния(т), хабна, хабно; хай верен1, хайверения(т), халйфи
хабни хайвёрена, хайвёрено; халифат; халифата, (два и т.н.)
хабене хайвёрени халифата
хабер; хабери, (два и т.н.) хабера хайвёреи2, хайвёрния(т), халифски
хабилитационен, хайвёрна, хайвёрно; хайвёрни халище; халища
хабилитационния(т), хайде халка
хабилитационна, хайделбергскн халогён; халогёни, (два и т.н.)
хабилитационно; хайдук; хайдуци, (двама и т.н.) халогёна
хабилитационни хайдуци халогёнен, халогённия(т),
хабилитация; хабилитации хайдукйня халогённа, халогённо;
хабилитйрам (се), -аш хайдуклуки хайдутлук халогённи
хабилитиран хайдутин; хайдути, (двама и т.н.) халосам (се), -аш
хабилитиране хайдути халосан
хабя (се), -шп хайдутка халбевам (се), -аш
хава хайдутлук и хайдуклук халосване
хаваец; хавайци, (двама и т.н.) хайдутски халосен, хапосния(т), халосна,
хавайци хайдутство халосно; халосни и халосни
хавайка хайдутувам, -аш халбеник; халосници, (двама и
хавайски хайдутуване т.н.) халосници
хаван; хавани, (два и т.н.) хавана хайдушки халбеница
хавански хайка халтав
хаванче; хаванчета хайкаджия; хайкаджии, (двама и халтавина
хавлиен, хавлйения(т), хавлиена, т.н.) хайкаджии халтавост, халтавостта
хавлиено;хавлиени хайлаз; хайлази, (двама и т.н.) халтура
хавлия; хавлии хайлази халф; халфове, (двама и т.н.)
хавра хайлазувам, -аш халфове
хавърски хайлазуване халюцинация; халюцинации
хагски хайлайф халюцинирам, -аш
хаджйнка хайлайфен. хайлайфния(т), халюцинйране
хаджййски хайлайфна, хайлайфно; хамак; хамаци, (два и т.н.) хамака
хаджилък хайлайфни хамалин; хамапи, (двама и т.н.)
хаджйя; хаджии, (двама и т.н.) хайлайфски хамали
хаджии хаймана; хаймани, (двама и т.н.) хамалбгия
хазаин; хазаи, (двама и т.н.) хайманй хамалски
хазаи, и хазяин хайманувам, -аш хамалство
хазайка и хазяйка хаймануване хамалувам, -аш
хазайнича, -иш, и хазяйнича хайта; хайти, (двама и т.н.) хайти хамалуване
хазайничене и хазяйничене хайтек хамалщина
хазайски и хозяйски хайфй хамам; хамами, (два и т.н.) хамама
хазар; хазари (обикн. в мн.ч.) хакам, -аш хамбар, -ът, -а; хамбари, (два и т.н.)
хазарт хйкане хамбара
хазартен, хазартния(т), хазартна, хаквам, -аш хамбургер; хамбургери, (два и т.н.)
хазартно; хазартни хаквам се, -аш хамбургера
хазн& хакване хамбургски
хазна гар, -ят, -я; хазнатари, хйкер; хакери, (двама и т.н.) хакери хамелеон; хамелеони, (два и т.н.)
(двама и т.н.) хазнатари х&керски хамелеона
хазАин; хазяи, (двама и т.н.) хазяи, хакерство хамел ебнеки
и хазаин хакна, -еш хамелеонство
хазяйка и хазайка хакна се, -еш хамелебнщина
хазяйнича, -иш, и хазайнича хал, -ът, -а хамейен, хамсйения(т), хамейена,
хазяйничене и хазайничене хала хамейено; хамейени
хозяйски и хазайски халат; халати, (два и т.н.) халата хамсия; хамсии
хайнбоазки х&лба хамстер; хамстери, (два и т.н.)
646
хвощ
хамстера характерологйчния(т), харно

хамут; хамути, (два и т.н.) хамута характерологйчна, харпия; харпии
хап1, -ът, -а; ханове, (двама и т.н.) характерологйчно; харпун; харпуни, (два и т.н.)
ханове (лице) характерологйчни харпуна
хан2, -ът, -а; ханове, (два и т.н.) характерология х&рта
хана (нелице) харамййски хартйен, хартйения(т), хартйена,
хангар, -ът, -а; хангари, (два и т.н.) харамййство хартиено; хартйени
хангара харамйя; харамйи, (двама и т.н.) хартййка
хандбал харамйи хартйя,хартйи
хаидбйлен, хандбалния(т), хардал хартумски
хандбална, хандбално; харддйск, -ът, -а; харддйскове, (два харч, -ът, -а; харчове, (два и т.н.)
хандбални и т.н.) харддйска харча
хандбалйст; хандбалисти, (двама хардлайнер; хардлайнери, (двама харча (се), -иш
и т.н.) хандбалисти и т.н.) хардлайнери харчене
хандбалйстка хйрдмузика харчлък; харчлъци, (два и т.н.)
ханджар, -ът, -а; ханджари, (два и хардрок харчлъка
т.н.) ханджара хардуер хасё; хасёта
ханджййка хардуерен, хардуерния(т), хасен, хасёния(т), хасёна, хасёно;
ханджййски хардуерна, хардуерно; хасёни
ханджййство хардуерни хасиёнда
ханджйя; ханджйи, (двама и т.н.) хардуерйст; хардуерйсти, (двама хасковец; хасковци, (двама и т.н.)
ханджйи и т.н.) хардуерйсти хасковци
ханойски харем; хареми, (два и т.н.) харема хасковка
хански харемски хасковски
ханство; ханства харен, харния(т), харна, харно; хаспел; хаспели, (два и т.н.)
ханш, -ът, -а; ханшове, (два и т.н.) харни хаспела
ханша харесам (се), -аш хастар, -ът, -а; хастари, (два и т.н.)
ханъма харесвам (се), -аш хастара
ханъмски харесване хастар ен1, хастарения(т),
хаос харйжа, -еш хастарена, хастарено;
хаосен, хаосния(т), хаосна, харйзвам, -аш хастарени
хаосно;хаосни харйзване хастарен2, хастарния(т),
хаотичен, хаотйчния(т), харйзма хастарна, хастарно; хастарни
хаотйчна, хаотично;хаотйчни харизматйчен, харизматйчния(т), хатихумаюн
хаотичност, хаотичността харизматйчна, харизматйчно; хатишерйф
хап, -ът, -а; хапове, (два и т.н.) хапа харизматйчни хатър
хапане харковски х&-х& (межд.)
хапвам (си), -аш харман; хармани, (два и т.н.) ха-ха-ха (межд.)
хапване хармана хашйш
хайка харманджййка хашйшов
хаплив хармаиджййски хвала
хапливост, хапливостта харманджйя; харманджйи, хвалба
хаплология (двама и т.н.) харманджйи хвалебен, хвалёбния(т),
хапна (си), -еш хйрманлиец; харманлийци, хвалёбна, хвалёбно; хвалёбни
хапче; хапчета (двама и т.н.) харманлийци хвалебствен, хвалёбствения(т),
х&пя (се), -еш харманлийка хвалёбствена, хвалёбствено;
харакири харманлийски хвалёбствени
характер; характери, (два и т.н.) хармански хвалебствие; хвалёбствия
характера хармонизация хваленс; хваления
характерен, характёрния(т), хармонизйрам, -аш хвалипръцко; хвалипръцковци,
характерна, характерно; хармонизйран (двама и т.н.) хвалипръцковци
характерни хармонизйране хвалипръцковщина
характеризирам (се), -аш хармоника хвалйтел, -ят, -я; хвалйтели,
характеризиране хармонйрам, -аш (двама и т.н.) хвалйтели
характерйстика хармонйране хвалйтелка
характеристйчен, хармонйст; хармонйсти, (двама и хваля (се), -иш
характеристйчния(т), т.н.) хармонйсти хвалене
характеристйчна, хармониум; хармониуми, (два и хвана (се), -еш
характеристйчно; т.н.) хармониума хватка
характеристйчни хармонйчен, хармонйчния(т), хващам (се), -аш
характерно хармонйчна, хармонйчно; хващане
харак тер пост, характёрността хармонични хвойна
характеров хармонйчност, хармоничносгга хвойнов
характерологйчен, хармония хвощ; хвощове, (два и т.н.) хвоща
647
хвощ ов
хвощов хеликоптер; хеликоптери, (два и хермафродитйзъм,
хвръквам, -аш т.н.) хеликоптера хермафродитйзмът,
хвръкваме хелиогравюра хермафродитйзма
хвръкна, -еш хелиограф; хелиографи, (два и хермелйн; хермелйни, (два и т.н.)
хвъргам, -аш т.н.) хелиографа хермелйна
хвъргане хелиографен, хелиографния(т), хермелйнов
хвъргач; хвъргачи, (двама и т.н.) хелиографна, хелиографно; херменевтика
хвъргачи хелиографни херметизацня
хвъргачка хелиографйрам, -аш херметизирам (се), -аш
хвъркам, -аш хелиографйране херметизиран
хвъркане хелиография херметизиране
хвъркат хелиографски херметйчен, херметйчния(т),
хвърковат хелиотерапия херметична, херметйчно;
хвърлей, -ят, -я; хвърлеи, (два и хелиотехника херметични
т.н.) хвърлея хелиоцентрйзъм, херния; хернии
хвърля (се), -иш хелиоцетрйзмът, херойи
хвърлям (се), -яш хелиоцентрйзма херблд; херолди, (двама и т.н.)
хвърляне хелиоцентрйчен, херолди
хвърча, -йш хе;шоцентрйчния(т), херолдски
хвърчанеи хвърчене хелиоцентрйчна, херпес; херпеси, (два и т.н.)
хв ьрченеи хвърчане хелиоцентрйчно; херпеса
хвърчешк&та и хвърчешком хелиоцентрйчни херувико
хвърчило; хвърчила и хвърчила хелмйнти (само мн.ч.) херувйм; херувйми, (два и т.н.)
хе (част.) хелминтолог; хелминтолози, херувйма
хе (межд.) (двама и т.н.) хелминтолози херувймски
хевиметъ.т'; хевиметьли, (двама хелминтология херц, -ът, -а; херцове, (два и т.н.)
и т.н.) хевиметьли (лице) хем херца
хевиметъл 2 (нелице) хематйт херцеговински
хевиметьлски хематйтов херцог; херцози, (двама и т.н.)
хегелианец; хегелианци, (двама и хематология херцози
т.н.) хегелианци хемисфера херцогйня
хегелиански хемоглобйн херцогски
хегелианство хемодийлиза херцогство; херцогства
хегемон; хегемони, (двама и т.н.) хемороид; хемороиди, (два и т.н.) хетера
хегемони хемороида хетерогенен, хетерогенния(т),
хегембнен, хегемоюшя(т), хемофйлия хетерогенна, хетерогенно;
хегемонна, хегемонно; хем-хем хетерогенни
хегемонии хенди хетерогенност, хетерогенността
хегемонйзъм, хегемонйзмът, хендсфри хетеропластика
хегемонйзма хепатйт; хепатйти хетеросексуален.
хегемония хепиенд хетеросексуалния(т),
хедер хептен хетеросексуална,
хедонйзъм, хедонйзмът, хепънинг; хепънинги, (два и т.н.) хетеросексуално;
хедонизма хепънинга хетеросексуални
хедонйст; хедонйсти, (двама и т.н.) хералдика хетеросексуалйзъм,
хедонйсти хералдически хетеросексуализмът,
хедонистйчен, хедонистйчния(т), хербаризйрам, -аш хетеросексуализма
хедонистична, хедонистично; хербаризиран хетеросексуалност,
хедонистични хербаризйране хетеросексуалността
хей (част.) хербарий, -ят, -я; хербарии, (два хетман; хетмани, (двама и т.н.)
хей (межд.) и т.н.) хербария хетмани
хекатомба хербицйд; хербициди, (два и т.н.) хеттрик, -ът, -а; хеттрикове, (два
хекзаметър; хекзаметри, (два и хербицида и т.н.) хетгрйка
т.н.) хекзаметьра хергеле; хергелета хй-хе (межд.)
хексаграма херинга хи (межд.)
хектар, -ът, -а; хектари, (два и т.н.) херкулесов хиацйнт; хиацйнти, (два и т.н.)
хектара, и хектар херкулесовски хиацйнта
хектограм, -ът, -а; хектограмове, хермафродйт; хермафродити, хиацйнтов
(два и т.н.) хектограма (двама и т.н.) хермафродити хибрид; хибриди, (два и т.н.)
хектолйтър; хектолитри, (два и хермафродйтен, хибрйда
т.н.) хектолитъра хермафродйтния(т), хибрйден, хибрйдния(т),
хелзинкски хермафродйтна, хибрйдна, хибрйдно; хибрйдни
хелиев хермафродйтно; хибридизация; хибридизации
хелий, -ят, -я хермафродити хйвпозитйвен, хйвпозитйвния(т),
648
химйко-фармапевтйчен
хйвпозитйвна, хйвпозитйвно; хйдрогеоложки хидрофйлни
хйвпозитйвни хидрография хидрофйлия
хигиена хидрографски хидрофйлност, хидрофилността
хигиенен, хигиенния(т), хидродинамика хидрофобен, хидрофобния(т),
хигиенна, хигиенно; хигиенни хйдродинамйчен, хидрофобна, хидрофобно;
хигиенизйрам, -аш хйдродинамйчния(т), хидрофобни
хигиенизйран хйдродинамйчна, хидрофобия
хигиенизйране хйдродинамйчно; хидрофббност, хидрофобността
хигиенист; хигиенисти, (двама и хйдродинамйчни хйдрохимйк; хйдрохимйци,
т.н.) хигиенисти хйдроизолация; хидроизолации (двама и т.н.) хйдрохимйци
хигиенйстка хидрокейлен, хидроксйлния(т), хйдрохимйчка
хигиенйчен, хигиенйчния(т), хидрокейлна, хидрокейлно; хйдрохймия
хигиенична, хигиенично; хидроксилни хйдроценграла
хигиенични хидролйза хнёна
хигиенйчност, хигиеничността хидролог; хидролози, (двама и хйжа
хигиенно-епндемиологйчен, т.н.) хидролози хикс, -ът, -а; хйксове, (два и т.н.)
хигиенно-епидемиологичния(т), хидрология хйкеа
хигиенно-епидемиологична, хидроложка хйлав
хигиенно-епидемиологично; хидроложки хйлавост, хилавостта
хигиенно-епидемиологични хйдромасаж; хйдромасажи, (два хйлка
хигрометър; хигрометри, (два и и т.н.) хйдромасажа хйлус; хйлуси, (два и т.н.) хйлуса
т.н.) хигрометьра хйдромелиоратйвен, хйля се, -иш
хигроскопйчен, хйдромелиоратйвния(т), хйлене
хигроскопйчния(т), хйдромелиоратйвна, хиляда; хйляди
хигроскопйчна,хигроскопйчно; хйдромелиоратйвно; хилйдагодйшен.
хигроскопични хйдромелиоратйвни хилядагодйшния(т),
хигроскопйчност, хидромелиорация; хилядагодйшна,
хигроскопичността хидромелиорации хилядагодйшно; хилядагодйшни
хйдра хидрометеорологичен, хнлядагодйшнина
хидравлика хйдрометеорологйчния(т), хилядамегаватов
хидравлйчен, хидравлйчния(т), хйдрометеорологйчна, хилядарка
хидравлйчна, хидравлйчно; хйдрометеорологйчно; хйляден, хйлядния(т), хйлядна,
хидравлични хйдрометеорологйчни хйлядно; хйлядни
хидрйнт; хидранти, (два и т.н.) хйдрометеорология хилядолетен, хилядолетния(т),
хидранта хидрометър; хидрометри, (два и хилядолетна, хилядолетно;
хидрат; хидрати, (два и т.н.) т.н.) хидрометъра хилядолетни
хидрата хйдромеханизация хилядолетие; хилядолетия
хйдроакустика хйдромеханика хнмалайски
хйлроакустйчен, хидронйм; хвдронйми, (два и т.н.) хймен; хймени, (два и т.н.) хймена
хйдроакустйчния(т), хидронйма химера
хйдроакустйчна, хидроокис; хидроокиси, (два и т.н.) химерен, химёрния(т), химерна,
хйдроакуетично; хидроокиса химерно; химёрни
хидроакустични хидроплан; хидроплани, (два и т.н.) химерйчен, химерйчния(т),
хйдроакуетйчески хидроплана химерйчна, химерйчно;
хйдробиолог; хйдробиолози, хйдросистема химерйчни
(двама и т.н.) хйдробиолози хидроскоп; хидроскогш, (два и т.н.) химизация
хйдробиологйчен, хидроскопа химйк; химици, (двама и т.н.)
хйдробиологйчния(т), хйдростанция; хйдростанции химйци
хйдробиологйчна, хидросфера химикал; химикали, (два и т.н.)
хйдробиологйчно; хйдротермален, химикала
хйдробиологйчни хйдротермалния(т), химикалка
хйдробиологйчески хйдротермална, хйдротермално; химйкотермйчен,
хйдробиологии хйдротермални химйкотермйчния(т),
хйдробиоложка хйдротермйчен, химйкотермйчна,
хйдробиоложки хйдротермйчния(т), химйкотермйчно;
хйдровъзел; хйдровъзли, (два и хйдротермйчна, химйкотермйчни
т.н.) хйдровъзела хйдротермйчно; хйдротермйчни химйкотехнологйчен,
хйдрогенератор; хйдротехника химйкотехнологйчния(т),
хйдрогенератори, (два и т.н.) хйдротехнйчески химйкотехнологйчна,
хйдрогенератора хйдрофизйк; хйдрофизйци, химйкотехнологйчно;
хйдрогеолог; хйдрогеолози, (двама и т.н.) хйдрофизйци химйкотехнологйчни
(двама и т.н.) хйдрогеолози хйдрофизйчка химйкотехнологйчееки
хйдрогеолбгия хидрофйлен, хидрофйлния(т), химйко-фармацевтйчен,
хидрогеоложка хидрофйлна, хидрофйлно; химйко-фармацевтйч!шя(т),
649
х и м й к о -ф ар м ац ев тй ч ен
химйко-фармацевтйчна, хйпикултура* хитлерйст; хитлерйсти, (двама и

химйко-фармацевтачно; хйпимода* т.н.) хитлерйсти
химйко-фармацевтачни хипнйза хитлерйстка
химиотерапия хипнозен, хипнозния(т), хитлерйстки
химичен, химйчния(т), химйчна, хипнозна, хипнозно; хипнозни хитлерофашйзъм,
химйчно; химични хипнотизатор; хипнотизатори, хитлерофашйзмът,
химически (двама и т.н.) хипнотизатори хитлерофашйзма
химйчка хипнотизаторка хитлерофашйст;
химия хнпнотизаторски хитлерофашйсти, (двама и т.н.)
химкомбинат; химкомбината, (два хипиотизация хитлерофашйста
и т.н.) химкомбината хипнотизйрам, -аш хнтлерофашйстка
химн, -ът, -а; хймни, (два и т.н.) хипнотизиран хйтлйста*
хймна хипнотизйране хйтов
хиндуйзъм, хиндуйзмът, хипнотйзъм, хипнотазмът, хитон; хитони, (два и т.н.) хитона
хнндуйзма хипнотазма хйтпарад*; хйтпаради, (два и т.н.)
хиндуйст; хиндуйста, (двама и хипнотйчен, хипнотачния(т), хйтпарада
т.н.) хиндуйста хипнотачна, хипнотачно; хитрёц; хитреци, (двама и т.н.)
хиндуйстки хипнотични хитрецй
хинйн хиподрум; хиподрум, (два и т.н.) хитрея, -еш
хннйнов хиподрума хитрёене
хйнтсрланд хипопотам; хипопотами, (два и хитрина
хип (межд.) т.н.) хипопотама хйтрост, хитростта
хйп-хйп (межд.) хипотеза хитроумен, хитроумния(т),
хипёрбола хипотенуза хитроумна, хитроумно;
хиперболизация; хипотетйчен, хипотетачния(т), хитроумии
хиперболизации хипотетйчна, хипотетично; хитрувам, -аш
хиперболизйрам, -аш хипотетични хитруване
хиперболйчен, хипофйза хитруша
хиперболйчния(т), хипофйзеп, хнпофйзния(т), хитрушко; хитрушковци, (двама
хиперболична, хипербодйчно; хипофйзна, хипофйзно; и т.н.) хитрушковци
хиперболйчни хипофйзни хйтър, хйтрия(т), хитра, хитро;
хинерболйчност. хипохондрйчен, хйтри
хиперболичността хипохондрйчния(т), хй-хй (межд.)
хйперннфлация хипохондрйчна, хихйкам, -аш
хйнеркнйга хипохондрйчно; хипохондрйчни хихйкане
хипермаркет; хйпермаркета, (два хипохондрия хич
и т.н.) хипермаркета хйп-хбп хйщен, хйщния(т), хшцна, хш ио;
хйперсексуален, хйпхопър; хйпхопъри, (двама и хищни
хйперсексуалния(т), т.н.) хйпхопъри хйщник; хищници, (два и т.н.)
хйперсексуална, хиромант; хироманти, (двама и хищника
хиперсексуално; т.н.) хироманти хйщница
хйперсексуални хиромйнтия хищнически
хйпертёкст, -ът, -а, хиромантка хйщничество
хйпертёкстове, (два и т.н.) хирург; хирурзи, (двама и т.н.) хйщност, хищността
хйпертёкста хирурзи хлабав
хйпертёкстов хирургйчен, хирургйчния(т), хлабавина
хйпертекстуален, хирургйчна, хирургйчно; хлабавост, хлабавостта
хйпертекстуалния(т), хирургични .хлабина
хйпертекстуална, хирургйчески хлад, -ът, -а
хйпертекстуално; хирургия хладен, хладния(т), хладна,
хйпертекстуални хнсарски хладно; хладни
хипсртонйк; хипертоници, хнстолог; хистолози, (двама и хладилен, хладйлния(т),
(двама и т.н.) хипертоници т.н.) хистолози хладйлна, хладйлно; хладилни
хипертонйчен, хистологйчен, хистологйчния(т), хладилник; хладйлници, (два и
хипертонйчния(т), хистологйчна, хистологйчно; т.н.) хладилника
хипертонична, хипертонично; хистологйчни хладина
хипертонйчни хистология хладнёе (ми) (3 л.)
хипертонйчка хистоложка хладнина
хипертонйя хит, -ът, -а; хйтове, (два и т.н.) хита хладнокръвен,
хипертрофйран хитйн хладнокръвния(т),
хипертрофия хитйнов хладнокръвна, хладнокръвно;
хйперфйкция; хипсрфикции хйткласация*; хйпсласации хладнокръвни
хйперфункция; хйперфункции хнтлерйзъм, хитлерйзмът, хладнокръвие
хйпи; хйпнта хитлерйзма хладнокръвност,
650
хомосексуалност
хладнокръвността хлопване ходов
хладност, хладността хлопка хбдом
хладовйна хлопна, -еш ходя, -иш
хладовйт хлбпот хбдя си, -иш
хладък, хладкия(т), хладка, хлор, -ът, -а хбйкам, -аш
хладко;хладки хлорен, хлорния(т), хлорна, хойкане
хлапак; хлапаци, (двама и т.н.) хлорно; хлорни хокам, -аш
хлапаци хлорйд; хлорйди, (два и т.н.) хбкане
хлапатар; хлапатари (обикн. в хлорйда хоканица
мн.ч.) хлорирам, -аш хокеен, хокейния(т), хокейна,
хлапачка хлорйт хокейно; хокейни
хлапашки хлоров хокейст; хокейсти, (двама и т.н.)
хлапащина хлороводород хокейсти
хлапе; хлапета, и хлапе хлороводороден, хокей, -ят, -я
хлапешки и хлапешки хлороводорбдния(т), хол, -ът, -а; холове, (два и т.н.) хола
хласвам (се), -аш хлороводородна, холан (част.)
хласване хлороводородно; холандец; холандци, (двама и т.н.)
хласкам (се), -аш хлороводородни холандци
хласкане хлорофйл холандка
хласна (се), -еш хлорофйлен, хлорофйлния(т), холйндски
хласнат хлорофйлна, хлорофйлно; холдинг; холдинги, (два и т.н.)
хлебар, -ят, -я; хлебари, (двама и хлорофйлни холдинга
т.н.) хлебари хлороформ холдингов
хлебарка хлъзвам (се), -аш хблен, холния(т), холна, холно;
хлебарница хлъзване холни
хлебарски х.тъзгав холёндер; холёндри, (два и т.н.)
хлебарство хлъзгавина холёндера
хлебен, хлебния(т), хлебна, хлъзгавост, хлъзгавостта холёра
хлебно; хлебни хлъзгам (се), -аш холёрен, холёрния(т), холёрна,
хлёбец хлъзгане холёрно; холёрни
хлебозавод; хлебозаводи, (два и хлъзна (се), -еш холерйк; холерйци, (двама и т.н.)
т.н.) хлебозавода хлътвам, -аш холерйци
хлебокомбинат; хлътване холерйчеи, холерйчния(т),
хлебокомбината, (два и т.н.) хлътна, -еш холерична, холерйчно;
хлебокомбината хлътналост, хлътналостта холерични
хлебопекар, -ят, -я; хлебопекари, хлътнатина холерйчка
(двама и т.н.) хлебопекари хлъцвам, -аш холестерйн
хлебопекарка хлъцване холестерол
хлебопекарница хлъцна, -еш холивудски
хлебопекйрски хляб, -ът, -а; хлябове, (два и т.н.) холография
хлебопекарство хляба холокбет
хлебопродавница хм (межд.) холопластика
хлебопроизвбдство хмел, -ът, -а холцфрай
хлебороден, хлебородния(т), хмелен, хмёлния(т), хмёлна, хомеопат; хомеопата, (двама и т.н.)
хлебородна, хлебородно; хмелно; хмёлни хомеопати
хлебородни хмелов хомеопатйчен,хомеопатйчния(т),
хлебородие хо (межд.) хомеопатйчна, хомеопатачно;
хлебоснабдяване хбби; хобита хомеопатачни
хлебче;хлебчета хобот; хобота, (два и т.н.) хобота хомеопатия
хлевоуст хоботник; хоботници, (два и т.н.) хомогёнен, хомогённия(т),
хлевоустие хоботника хомогенна, хомогенно;
хленч, -ът, -а; хленчове хоббтче; хоботчета хомогенни
хлёича, -иш ход, -ът, -а; ходове, (два и т.н.) хода хомогенизйрам, -аш
хлёнчене ходатйй, -ят, -я; ходатаи, (двама и хомогенизиране
хлйпам, -аш т.н.) ходатаи хомогённост, хомогенността
хлйпане ходатайствам, -аш хомосексуален,
хлйпвам, -аш ходатайстваме; ходатайствалия хомосексуалния(т),
хлйпване ходатайство; ходатайства хомосексуална, хомосексуално;
хлйпна, -еш хбдене хомосексуални
хлопам, -аш ходешката и ходешком хомосексуалйзъм,
хлопане ходжа; ходжи, (двама и т.н.) ходжи хомосексуализмът,
хлопатар, -ът, -а; хлопатари, (два ходйло; ходила хомосексуализма
и т.н.) хлопатара хбдник; ходници, (два и т.н.) хомосексуалност,
хлбпвам, -аш ходника хомосексуалността
хомот
хомот; хомота, (два и т.н.) хомота хоровод; хоровода хранено; хранени

хомофйл; хомофйли, (двама и т.н.) хоровбден, хороводния(т), хранене
хомофйли хороводна, хороводао; храненик; храненици, (двама и
хомофббин хоровбдни т.н.) храненици
хомофббски хоровбдец; хороводци, (двама и храненица
хомункулус; хомункулуси, (два и т.н.) хороводци хранениче; храненичета
т.н.) хомункулуса хоровбдка хранйлище; хранйлшца
хонконгски хороиграч; хороиграчи, (двама и хранилка
хонорар, -ът, -а; хонорари, (два и т.н.) хороиграчи хранйтел, -ят, -я; хранители,
т.н.) хонорара хороигрйчка (двама и т.н.) хранйтели
хонорувам, -аш хоросан хранйтелен, хранйтелния(т),
хоноруван хоросанов хранителна, хранително;
хоноруване хороскбп; хороскопи, (два и т.н.) хранйтелни
хоп (межд.) хороскопа хранйтелка
хбпвам, -аш хорски хранително-вкусов
хбп-трбп (межд.) хортёнзия;хортензии хранйтелност, хранителността
хор, -ът, -а; хорове, (два и т.н.) хора хоругва хранопровод; хранопроводи,
хбра (само мн.ч.) хбрър; хбръри, (два и т.н.) хоръра (два и т.н.) хранопровода
хорал; хорали, (два и т.н.) хорала хоспис; хосписи, (два и т.н.) хранопроводен,
хорариум; хорариуми, (два и т.н.) хосписа хранопроводния(т),
хорариума хбсписен, хосписния(т), хранопровбдна,
хбрда хосписна, хосписно; хосписни хранопровбдно; хранопроводни
хбрдов хоспитализация; хоспитализации храносмилане
хорейчен, хорейчния(т), хоспитализирам, -аш храносмилателен,
хорейчна, хорейчно; хорейчни хоспитализиран храносмилателния(т),
хорей, -ят, -я; хореи, (два и т.н.) хоспитализйране храносмилателна;
хорея хбствам, -аш храносмилателно;
хореограф; хореографи, (двама и хбстване храносмилателни
т.н.) хореографи хостинг; хостинги, (два и т.н.) хрантутене
хореографен, хореографния(т), хостинга хрантутник; хрантутници, (двама
хореографна, хореографно; хбтдбг; хотдози, (два и т.н.) и т.н.) хрантутници
хореографии хотдога хрантутница
хореографйчен, хотел, -ът, -а; хотели, (два и т.н.) хрантутя, -иш
хореографйчния(т), хотела храня (се), -иш
хореографйчна, хотелиер; хотелиери, (двама и т.н.) храст, -ът, -а; храсти, (два и т.н.)
хореографйчно; хореографйчни хотелиери храста
хореография; хореографии хотелиёрка храсталак; храсталаци
хореогр&фка хотелиерски хрйстов
хореографски хотелиерство храстовйден, храстовйдния(т),
хоризонт; хоризонти хотел-ресторант; храстовйдна, храстовйдно;
хоризонтал; хоризонтали, (два и хотёл-ресторанта, (два и т.н.) храстовидни
т.н.) хоризонтала хотёл-ресторанта храсторёз; храсторёзи, (два и т.н.)
хоризонтала хотёлски храсторёза
хоризонтален, хоризонталния(т), хотентбт; хотентбта, (двама и т.н.) храстче; храстчета
хоризонтална, хоризонтало; хотентоти храча, -иш
хоризонтални хотентбтски храчене
хоризонталност, хбфмаршал; хофмаршали, (двама храчка
хоризонталността и т.н.) хофмаршали хрёбет; хрёбети, (два и т.н.) хребета
хоризонтйрам, -аш хб-хб (межд.) хрёма
хоризонтйране хохот хрёмав
хорист; хористи, (двама и т.н.) храбрец; храбреци, (двама и т.н.) хремясам, -аш
хористи храбреци хремясвам, -аш
хористка храброст,храбростта хризантёма
хорица хр&бър, храбрия(т), храбра, хрилё (само мн.ч.)
хорище; хоршца храбро; храбри хрйлен, хрйлния(т), хрйлна,
хбрмайстор; хормайстори, хралупа хрйлно; хрйлни
(двама и т.н.) хормайстори хралупест хрип, -ът, -а; хрйпове, (два и т.н.)
хормбн; хормони, (два и т.н.) храм, -ът, -а; храмове, (два и т.н.) хрипа
хормона храма хрйиав
хормонален, хормоналния(т), хр&мов хрйпавост, хрипавосгга
хормонална, хормонално; храм-паметник; храм-паметници, хрйпкав
хормонални (два и т.н.) храм-паметника хрйпкавост, хрипкавосгга
хоро; хора храна хриплйв
хоров хранен, хранения(т), хранена, хриплйвост, хрипливостта
652
хум ореска
хрилтя, -йш хронологйчен, хронологйчния(т), хугенбт; хугеноти, (двама и т.н.)
хрйсим хронологйчна, хронологйчно; хугеноти
хрйсимост, хрисимостта хронологйчни художествен, художествения(т),
хрисовул; хрисовули, (два и т.н.) хронологически художествена, художествено;
хрисовула хронология; хронологии художествени
христийидсмократ; хронометър; хронометри, (два и худбжественовъзпитателен,
християндемократи, (двама и т.н.) хронометъра художественовъзпитателния(т),
т.н.) християндемократи хронотоп художественовъзпитателна,
християндемократически хрумва ми (3 л.) художественовъзпитателно;
християндемокрация хрумване художественовъзпитателни
християнизацня хрумка худбжественост,
християнизирам (се), -аш хрумне ми (3 л.) художествеността
християнизиран хрупам, -аш художественотворчески
християнизиране хрупане художество
християнин; християни, (двама и хрулвам, -аш худбжник; художници, (двама и
т.н.) християни хрупване т.н.) художници
християнка хрупкав художнически
християнски хрупкавост, хрупкавостта худбжничка
християнство хрупкам (си), -аш хуквам, -аш
христолюбив хрупкане хукване
христолюбив хрупиа (си), -еш хукна, -еш
христоматиен, хруптёне хула
христоматийния(т), хруптй, -йш хулен, хуления(т), хулена,
христоматийна, христоматийно; хрусвам (си), -аш хулено; хулени
христоматийни, и хрусване хулен, хулния(т), хулна, хулно;
христоматиен хрускав хулни
христоматия; христоматии хрускам (си), -аш хулене
хром, -ът, -а хрускане хулиган; хулигани, (двама и т.н.)
хром (прил.) хрусна (си), -еш хулигани
хроматйзъм, хроматйзмът, хрущёне хулигапка
хроматйзма хрущй (3 л.) хулигански
хроматйчен, хроматйчния(т), хрущйл; хрущяли, (два и т.н.) хулиганствам, -аш
хроматйчна, хроматйчно; хрущяла хулигйнстване
хроматйчни хрущйлен, хрущялния(т), хулиганство; хулиганства
хромел; хромели, (два и т.н.) хрущялна, хрущялно; хрущялни хулиганщина
хромела хрътка хулйтел, -ят, -я; хулители, (двама
хромйрам, -аш хрян, -ът, -а и т.н.) хулйтели
хромйран хрянов хулйтелка
хромйране хряс (межд.) хулйтелски
хромйт хрйсва (3 л.) хулйтелство; хулйтелства
хромов хрясвам (се), -аш хулник; хулници, (двама и т.н.)
хромозома хрйсване хулници
хромозомен, хромозомния(т), хряскам (се), -аш хулница
хромозомна, хромозомно; хряскане хуля (се), -иш
хромозомни хрясна' (3 л.) хума
хромолитография; хрясна 2 (се), -еш хуманен, хуманния(т), хуманна,
хромолитографии ху (межд.) хуманно; хуманни
хрбмотерапия хубав хуманйзъм, хуманйзмът,
хроника хубавёлка хуманйзма
хроникален, хроникалния(т), хубавёляк; хубавёляци, (двама и хуманйст; хуманйсти, (двама и
хроникална, хроникално; т.н.) хубавёляци т.н.) хуманйсти
хроникални хубавёц; хубавцй, (двама и т.н.) хуманистйчен,
хроиикйрам. -аш хубавцй хуманистйчния(т),
хроникйране хубавёене хуманистйчна, хуманистйчно;
хроникьор; хроникьори, (двама и хубавёя, -еш хуманистйчни
т.н.) хроникьори хубавинй хуманйстка
хронйст; хронйсти, (двама и т.н.) хубавйца хуманитарен, хуманитарния(т),
хронйсти хубавичък, хубавичкия(т), хуманитарна, хуманитарно;
хроничен, хронйчния(т), хубавичка, хубавичко; хуманитарни
хронйчна, хронйчно; хронични хубавички хуманност, хуманността
хронйчески хубост, хубостта хуманойд; хуманойди, (два и т.н.)
хронограф; хронографи, (два и хубостнйк; хубостнйци, (двама и хуманойда
т.н.) хронографа т.н.) хубостници хумор
хронография хубостнйца хуморёска
653
хум орйст
хуморйст; хуморйсти, (двама и хълбок; хълбоци, (два и т.н.) хърватин; хървати, (двама и т.н.)
т.н.) хуморйсти хълбока хървати
хумористйчен, хълбочен, хълбочния(т), хърв&тка
хумористйчния(т), хълбочна, хълбочно; хълбочни хърватски
хумористйчиа, хумористйчно; хълм, хълмът, хълма; хълмове, хърдел
хумористйчни (два и т.н.) хълма хърделйст; хърделйсти, (двама и
хуморйстка хълмест т.н.) хърделйсти
хумус хълмйст хърделйстка
хумусен, хумусния(т), хумусна, хълмйсто-предпланйнскн хързулвам (се), -аш
хумусно; хумусни хълмовйден, хълмовйдния(т), хързулване
хун; хуни (обикн. в мн.ч.) хълмовйдна, хълмовйдно; хързулна (се), -еш
хунски хълмовйдни хъркам, -аш
хунта хълмообрйзен, хъркане
хурйя;хурйи хълмообразния(т), хър-мър (межд.)
хурка хълмообразна, хълмообразно; хъс, -ът, -а
хусар, -ят, -я; хусари, (двама и т.н.) хълмообразни хъхрене
хусари хълцам, -аш хъхря, -иш
хусарски хълцане хъ-хъ (межд.)
хъ (межд.) хълцукам, -аш хъш, -ът, -а; хъшове, (двама и т.н.)
хък (межд.) хълцукане хъшове
хъкам, -аш хълцуквам, -аш хъшлак; хъшлаци, (двама и т.н.)
хъкане хълцукване хъшлаци
хъката-мъката хълцукна, -еш хъшлакувам, -аш
хъквам, -аш хъм (межд.) хъшлйшкн
хъкване хърба хъшовски
хък-мък (межд.) хърбав хъпювство
хъкна, -еш хърбел
654
ц ел
ц
цареубййство;цареубийства цветнокож
царибродчанин; царибродчани, цветовй
(двама и т.н.) царибродчани цветолечёние
царибродчанка цветоносен, цветоносния(т),
царнбродски цветоносна, цветоносно;
цариградски цветоносни
царигрйдчанин; цариградчани, цвётотерапня
(двама и т.н.) цариградчани цветочувствйтелен,
цайтнот цариградчанка цветочувствйтелния(т),
цайтнотен, цайтнотния(т), царйзъм, царйзмът, царйзма цветочувствйтелиа,
цайтнотна, цайтнотно; царйстки цветочувствйтелно;
цайтнотни царйца цветочувствйтелни
цака царицин цветущ
цакам, -аш царкйня цветчё; цветчёта
цакане царски цвик, -ът, -а
цаквам, -аш царствам, -аш цвйлвам, -аш
цакване цйрстване цвйлване
цакна, -еш царствен, царствения(т), цвйлене
цамбур (межд.) царствена, царствено; цвйлна, -еш
цамбурвам (се), -аш царствени цвйля, -иш
цамбурване цйрственик; царственици, (два и цвйчка; цвйчки (обикн. в мн.ч.)
цамбуркам, -аш т.н.) царственика цврък (межд.)
цамбуркане царственост, царствеността цвръквам, -аш
цамбурна, -еш царство; царства цвръкване
цаня (се), -иш царувам, -аш цвръкна, -еш
цап (межд.) царуване цвък (межд.)
папам (се), -аш царщина цвъкам, -аш
цапане цафара цвъкане
цапаница цаца цвъквам. -аш
цаиардосан ц^царка цвъкване
цапардосам (се), -аш цвекло; цвекла цвъкна, -еш
цапардбсвам (се), -аш цвеклбв цвъркало; цвъркала
цапардосване цвеклокомбййн; цвъркам, -аш
цапа-цапа (межд.) цвеклокомбайни, (два и т.н.) цвъркаие
цапач; цапачи, (двама и т.н.) цвеклокомбайна цвърквам, -аш
цапачи цвёклопроизводйтел', -ят, -я; цвъркване
цапвам (се), -аш цвеклопроизводйтели, (двама цвъркот
ц&пване и т.н.) цвеклопроизводйтели цвъртёж
цапна (се), -еш (лице) цвъртёне
цапнагост, цапнатостта цвёклопроизводйтел2, -ят, -я; цвъртя, -йш
цапотене цвеклопроизводйтели, (два цвьрчанеи цвърчёне
цапотя (се), -иш и т.н.) цвеклопроизводйтеля цвърча, -йш
цап-пап (межд.) (нелице) цвят1, цветът, цвета; цветовё, (два
цар1, -ят, -я; царе, (двама и т.н.) цвёклопроизводйтелен, и т.н.) цвята
царе (лице) цвеклопроизводйтелния(т), цвят2, цветът, цвета
цар2, -ят, -я; царе, (два и т.н.) царя цвеклопроизводйтелна, цев
(нелице) цвеююпроизводйтелно; невен, цёвния(т), цёвна. цёвно;
царев цвсклопроизводйтелни цёвни
царевица цвёклопроизводйтелка цедачка
царевичак; царевичаци, (два и тл.) цвёклопроизводйтелски цёдене
царевичака цвёклопронзводство цедйлен, цедйлния(т), цедйлна,
царевичар. -ят, -я; царевичари, цвёклорезачка цедйлно; цедйлни
(двама и т.н.) царевичари цветар, -ят, -я; цветари, (двама и цедилка
царевичен, царевичния(т), т.н.) цветари цедйлннк; цедйлници, (два и т.н.)
царевична, царевично; цветйрка цедйлника
царевични цветарник; цветарници, (дваи т.н.) цедйло; цедила
царевичник; царевичници, (два и цветарника цёдка
т.н.) царевичника цветарница цедя (се), -йш
царедворец; царедворци, (двама цветарски цёзар, -ят, -я; цёзари, (двама и т.н.)
и т.н.) царедворци цветарство цёзари
царедворка цвёте; цветя цёзаров
царедворски цвётен, цвётния(т), цвётна, цёзий, -ят, -я
цареубйец; цареубййци, (двама и цвётно; цветни цейлонски
т.н.) цареубййци цветйст цел
655
ц елволё
целволё целулозна, целулозно; центриста
целёбся, целёбния(т), целебна, целулозни центрйстки
целебно; целёбни целулозно-хартиен, центробёжен, центробёжния(т),
целёбност, целебностга целулозно-хартйения(т), центробёжна, центробежно;
цёлев целулозно-хартйена, центробёжни
целенасочен, целенасочения(т), целулозно-хартиено; центробёжност,
целенасочена, целенасочено; целулозно-хартиени центробежностга
целенасочени целулойд центровам, -аш
целенасдченост, целулойден, целулойдния(т), цеитрбване
целенасочеността целулойдна, целулойдно; центровка
целесъобразен, целулойдни центростремйтелен,
целесъобразния(т), целуна (се), -еш центростремйтелния(т),
целесъобразна, целесъобразно; целене центростремителна,
целесъобразни цели, -йш центростремително;
целесъобразност, цёля (се), -иш центростремителни
целесъобразността цена центростремйтелност,
целеустремён, цёнен, цённия(т), цённа, цённо; центростремителностга
целеустремёния(т), цённи центрофуга
целеустремёна, целеустремёно; ценён, ценёния(т), ценёна, ценёно; центрофугален,
целеустремёни ценёни центрофугалния(т),
целеустремёност, ценёне центрофугална, центрофугално;
целеустремеността ценз, -ът, -а центрофугални
цёлнна цёнзор; цёнзори, (двама и т.н.) центрофугйрам, -аш
целина цёнзори центрофугйране
целйтел, -ят, -я; целители, (двама цёнзорски центрофужен, центрофужния(т),
и т.н.) целители цёнзура центрофужна, цен фофужно;
целителен, целйтелния(т), цёнзурен, цёнзурния(т), центрофужни
целйтелна, целйтелно; цёнзурна, цёнзурно; цёнзурни центурион; центуриони, (двама и
целйтелни цензурйрам, -аш т.н.) центуриони
целйтелка ценйтел, -ят, -я; ценители, (двама цёнтър; цётрове, (два и т.н.)
целйтелиост, целителностга и т.н.) ценители цёнтьра
цёлнчък, цёличкия(т), цёличка, ценйтелка цёнтър-нанадател, -ят, -я;
цёличко; цёлички цённост, ценността цёнтър-нападатели, (двама и
целогодишен, целогодйшния(т), цённостен, цённостния(т), т.н.) цёнтьр-нападатели
целогодишна, целогодйшно; цённостна, цённостно; ценя (се), -йш
целогодйшни цённостни цёпвам (се), -аш
целодневен. ценовй цёпване
целоднёвния(т),целоднёвна, ценообразуване цепелин; цепелини, (два и т.н.)
целоднёвно; целоднёвни ценоразпис; ценоразписи, (два и цепелйна
целокупен, целокупния(т), т.н.) ценоразписа цёпене
целокупна, целокупно; цент, -ът, -а; цёнтове, (два и т.н.) цепеница и цепенйца
целокупни цёнта цепка
целокупност, целокупностга цёнтнер; цёнтнери, (два и т.н.) цеплйвост, цепливостта
целомъдрен, целомъдрения(т), цёнтнера цёпна, -еш
целомъдрена, целомъдрено; централа цепнатина
целомъдрени централен, централния(т), цёпя (се), -иш
целомъдреност, централна, централно; цёрбер; цёрбери, (два и т.н.)
целомъдреността централни цёрбера
целомъдрие централизация церебрален, церебралния(т),
целофан; целофани, (два и т.н.) централизйрам (се), -аш церебрална, церебрално;
целофана централизйране церебрални
целофанен, целофанения(т), централйзъм, централизмът, церемонен, церемонния(т),
целофанена, целофанено; централизма церемонна, церемонно;
целофанени централнетйчен, церемонии
целофанов централистичния(т), церемонёне
целувам (се), -аш централистична, церемониал; церемониали, (два и
целуване централистачно; т.н.) церемониала
целувка централистйчни церемониален,
целулйт централноевропёйски церемониалния(т),
целулйтен, целулйтния(т), центрйзъм, центризмът, церемониална, церемониално;
целулйтна, целулйтно; центризма церемониални
целулйтни центрйрам, -аш церемони&лмййстор;
целулоза центрйране церемониалмайстори, (двама и
целулозен, целулозния(т), центрйст; центрист, (двама и т.н.) т.н.) церемониалмайстори
656
цитрусов
церемониалност, циглар, -ят, -я; циглари, (двама и цинйчка
церемониалността т.н.) циглари цинйчност, циничността
церемония; церемонии цигларница цйния; цйнии
церембнност, церемонностга цнгларскн цинк, -ът, -а
церемоня се, -йш цйглен, цйгления(т), цйглена, цинков
перене цйглено; цйглени цинкографйрам, -аш
церйтел, -ят, -я; церйтели, (двама цигулар, -ят, -я; цигулари, (двама цинкографйране
и т.н.) церйтели и т.н.) цигулари цинкография
церйтелка цигулйрка цинкографски
церов и цербв цигуларски цинобър, -ът, -а
церовйт цигулка цйнцарин; цйнцари, (двама и т.н.)
церовйтост, церовитостта цигулков цйнцари
церя (се), -йш цйгу-мйгу (межд.) цйнцарка
цесионер; цесионери, (двама и т.н.) цикада нйнцарски
цесионери циклама ционйзъм, ционйзмът, ционйзма
цесйрам, -аш цикламен, цикламения(т), ционйст; ционйсти, (двама и т.н.)
цесйране цикламена, цикламено; ционйстн
цесия; цесии цикламени ционйстка
цех, -ът, -а; цехове, (два и т.н.) цеха циклйчен, циклйчния(т), нионйстки
ц£хов циклична, циклйчно; циклйчни цип, -ът, -а; цйпове, (два и т.н.) ципа
ц&це циклйчност, цикличността цйпа
циан циклов цйпест
цианк&лий циклон; циклони, (два и т.н.) ципокрйл
цианов циклона ципокрйло; ципокрйли
циановодород циклон; циклопи, (два и т.н.) цйрей, -ят, -я; циреи, (два и т.н.)
цивйлен, цивйлния(т), цивйлна, циклопа цирея
цивйлно; цивилни циклопски цирк, -ът, -а; цйркове, (два и т.н.)
цивилизатор; цившшзатори, циклостил; циклостили, (два и цйрка
(двама и т.н.) цившшзатори т.н.) циклостила цйркаджийка
цивилиз&торски циклостйлен, циклостйлния(т), цйркаджийски
цивилизационен, циклостйлна, циклостйлно; цйркаджия; циркаджйи, (двама и
цивилизационния(т), циклостилни т.н.) циркаджйи
цивилизационна, цйклен, цйкления(т), циклена, цйрков
цивилизационно; циклено; циклени циркулационен,
цивилизационни цйклене циркулационния(т),
цивилизация; цивилизации цйкля, -иш циркулационна,
цивилизовам (се), -аш цикбрия циркулационно; циркулационни
цивилизован цйкъл; цикли, (два и т.н.) цйкъла циркулация; циркулации
цивилизоване цилиндрйчен, цилиндрйчния(т), циркулирам, -аш
цивилизованост, цилиндрйчна, цилиндрйчно; цнркулйране
цивилизоваността цилиндрйчни циркуляр, -ът, -а; циркуляри, (два
цйвка цилйндров и т.н.) циркуляра
цйврсне цилиндър; цилиндри, (два и т.н.) циркулярен, циркулярния(т),
цйвря, -иш цилиндъра циркулярна, циркулярно;
цйганин; цигани, (двама и т.н.) цимбал; цимбали, (два и т.н.) циркулярни
цйгани цимбала цйркус; цйркуси, (два и т.н.)
цигания; цигании цимент цйркуса
циганка циментен, цимёнтения(т), цироза
циганбр циментена, циментено; циста
циганосвам се, -аш циментени цистёрна
циганбсване циментйрам, -аш цистйт
цигански циментйране цнтадёла
цйганче; циганчета циментно-пясъчен. цитат; цитати, (два и т.н.) цитата
цйганщина цимёнтно-гшсъчния(т), цитатник; цитатници, (два и т.н.)
цигаиене цимёнтно-пясъчна, цитатника
циганя се, -йш циментно-пясъчно; цитатничество
цигара цимёнтно-пясъчни цитирам, -аш
цигаре, цигарета циментов цитйран
циг&рен, цигарения(т), цигарена, цинизъм, цинизмът, цинизма; цитйране
цигарено; цигарени цинизми, (два и т.н.) цинйзъма цйтра
цигарлък; цигарлъци, (два и т.н.) цинйк; циници, (двама и т.н.) цитронада
цигарлъка цинйци цйтрус; цитруси, (два и т.н.)
цигаров цинйчен, цинйчния(т), цинична, цйтруса
цйгла цинйчно; цинични цитрусов

ц иф ерблат
циферблат; циферблати, (два и цунами; цунамита църкбвница

т.н.) циферблата цункам (се), -аш църкбвноправославен,
цйфра цункане църковноправославния(т),
цйфрен, цйфрения(т), цифрена, цупене цьрковноправославна,
цйфрено; цифрени цупя се, -иш църковноправославно;
цйфреник; цйфреници, (два и ц-ц-ц (межд.) църковноправославни
т.н.) цйфреника цък (межд.) църкбвнославянйзъм,
цифров цъкам, -аш църковнославянизмът,
цифровнзация цъкане църковнославянйзма;
цифрови )нрам (се), -аш цъквам, -аш църковнославянйзми, (два и
цифровизйраие цъкване т.н.) църковнославянАзъма, и
цйфром цъкна, -еш черкбвнославянйзъм
цйца цък-цък (межд.) църкбвнославянскии
цйцам, -аш цър (межд.) черкбвнославянскн
цйцане цървул; цървули, (два и т.н.) църкот
цйцвам, -аш цървула цър-пър (межд.)
цйцване цървулаи; цървулановци, (двама църцбрене
цйцер; цйцери, (два и т.н.) цицера и т.н.) цървулановци църцбря, -иш
цнцйна цървулана цъфвам, -аш
цицйя;циции цървуланка цъфване
цйцна, -еш нървуланко; цървуланковци, цъфна, -еш
цокам, -аш (двама и т.н.) цървуланковци цъфтеж; цъфтежи
цбкане цървулански цъфтене
цоквам, -аш цървулджййница цъфтя, -шп
цбкване цървулджййски цъцрене
цбкна, -еш цървулджйя; цървулджйи, (двама цъцря, -иш
цбкъл; цокли, (два и т.н.) цокъла и т.н.) цървулджйи цъ-цъ-цъ (межд.)
цол, -ът, -а; цолове, (два и т.н.) църкалка цюрихски
цола църкало; църкала и църкаяа цял, целият, целия; цяла, цяло; цели
цблов църкам, -аш цялост, целостта; цялости
цоп (межд.) църкане цялостен, цялостния(т),
цопам, -аш църква и черква цялостна, цялостно; цялостни
цбпане църковен, църковния(т), цялостност, целостностга
цбпвам (се), -аш църковна, църковно; църковни, цял-целенйчък,
цбпване и черкбвен цял-целенйчкия(т),
цопна (се), -еш църкбвнонационален, цяла-целенйчка,
цръквам, -аш църковнонационгшния(т), цяпо-целенйчко;
цръкване църковнонационапна, цели-целенйчки
пръкна, -еш църковнонационално; цяр, цярът, цяра; церове, (два и т.н.)
цугтромббн; цугтромбони, (два и църковнонационални цяра
т.н.) цугтромбона църкбвник; църковници, (двама
пукало; цукала и т.н.) църковници
658
ч
чедолю бнв
чантадж ийскн т.н.) часовой и часовй
чантаджня; чантаджии, (двама и часослбв
т.н.) чантаджии част, частта
ч&о (межд.) ч&стен, частния(т), частна, частно;
чапкънин; чапкъни, (двама и т.н.) частни
чапкъни частица
чапкънски частйчен, частйчния(т), частйчна,
ч&пла частично; частични
чавка чапраз; чапрази, (два и т.н.) чапраза частйчност, частичността
чадо, чада чар, -ът, -а частник; частници, (двама и т.н.)
чАдски чарда и черда частници
чадър; чадъри, (два и т.н.) чадъра чардак: чардаци, (два и т.н.) чардака частница
чадърджня; чадьрджйи, (двама и чардаш частничка
т.н.) чадърджйи чарк, -ът, -а; чаркове, (два и т.н.) частнонаучен, частнонаучния(т),
чадърест чарка частнонаучна, частнонаучно;
чадърче; чадърчета ч&рлстон частнонаучни
чаен1, чаения(т), чаена, чаено; чаровен, чаровния(т), чаровна, частносббственнчески
чаени чаровно; чаровни частност, частността
чаен2, чайния(т), чайна, чайно; чарбвннк; чаровници, (двама и частушка
чайни т.н.) чаровници чат, -ът, -а; чатове, (два и т.н.) чата
чай, чаят, чая; чайове, (два и т.н.) чаровница чат (межд.)
чая чаровност, чаровността чатал; чатали, (два и т.н.) чатала
ч&йка чародеец, чародёйния(т), чатйлест
чайна чародейка, чародёйно; чатвам1, -аш
чайник; чайници, (два и т.н.) чародёйни чатвам 2 (се), -аш
чайника чародеец; чародейци, (двама и т.н.) чатване
чак (нар.) чародейци чатене
чак (част.) чародей, -ят, -я; чародеи, (двама и читкам, -аш
чак&л; чакали, (два и т.н.) чакала т.н.) чародеи ч£ткан&л*; чатканали, (два и т.н.)
чак&лня чародёйка чатканала
чакалски чародейски чаткане
чакам, -аш чародёйствам, -аш чатклуб*, -ът, -а; чатклубове, (два
чактйсам, -аш чародёйство;чародейства и т.н.) чатклуба
чактйсвам, -аш чартйзъм, чартизмът, чартизма чатманиак*; чатманиаци, (двама
чактйсване чартист; чартйсти, (двама и т.н.) и т.н.) чатманиаци
чакъл чартйсти ч&тна, -еш
чакълен, чакъления(т), чакълена, чартйсткн чат-пат (межд.)
чакълено;чакълени чартър; чартьри, (два и т.н.) чатя, -иш
чакълест чартъра ча)тп'; чаунти, (двама и т.н.) чауши
чакърест чартърен, чартърния(т), (лице)
чалвам (се), -аш чартърна, чартьрно; чартърни чауш 2 (нелице)
чалване чаршаф; чаршафи, (два и т.н.) ча-ча-ча
чалга чаршафа чаша
чалгаджня; чалгаджии, (двама и чартафбсам, -аш чйшка
т.н.) чалгаджии чаршафосан чашковиден, чашковйдния(т),
ч&лгазвездй* чаршафосвам, -аш чашковйдна, чашковйдно;
чалгаконцерт*; чалгаконцерти чаршййски чашковидни
(два и т.н.) чапгаконцерта чаршйя; чаршйи чашкодрён, чашкодрёни, (два и
чалгапевец*; чалгапевцй, (двама час, -ът, -а; часовё, (два и т.н.) т.н.) чашкодрёна
и т.н.) чалгапевцй часа чвор, -ът, -а; чворове, (два и т.н.)
чйлгапевйца* чйс-два чвора
чалдйсам (се), -аш часоброёне чворест
чалдйсвам (се), -аш часов че
чалдйсване часовй, -ят, -я; часови, (двама и чёбър; чёбри, (два и т.н.) чёбъра
чалмй т.н.) часовй и часовой чевермё; чевермёта
чална (се), -еш часовник; часовници, (два и т.н.) чевръст
чалнатост, чалнатостга часовника чевръстина
чалъм; чалъми, (два и т.н.) чалъма часовникар, -ят, -я; часовникари, чегрътвам, -аш
чам, -ът, -а (двама и т.н.) часовникари чегрътване
чамов часовникарски чегрътна, -еш
чамсакъз часовник£рство чегъртам, -аш
чан, -ът, -а; чанове, (два и т.н.) чада часовников чегьртане
чанта часовниче; часовничета чёдо; чеда
чантаджийка часовой, -ят, -я; часовои, (двама и чедолюбйв
659
чедолю бие
чедолюбие чепкало; чепкала черджё; черджёта
чедоубйец; чедоубййци, (двама и чепкам, -аш чёрен, чёрния(т), черна, чёрно;
т.н.) чедоубййци чёпкане черни
чедоубййца чбпя, -иш чёреп; чёрепи, (два и т.н.) чёрепа
чезна, -еш червей, -ят, -я; червеи, (два и т.н.) чёрепен, чёрепния(т), чёрепна,
чейз; чеизи, (два и т.н.) чеиза червея чёрепно; чёрепни
чейнджбюро*; чейнджбюра червен, червсния(т), червена, чёрепно-мбзъчен,
чек, -ът, -а; чекове, (два и т.н.) чека червено;червени чёрепно-мозъчния(т),
чекйрам (се), -аш червендалест чёрепно-мозъчна,
чекйран червёне чёрепно-мозъчно;
чекйране червенёене чёрепно-мозъчни
чеки я;чекии червенея (се), -еш черёша
чекмеджй; чекмеджета червенйкав черешак; черешаци, (два и т.н.)
чекна (се), -еш червепйкавокафяв черешака
чекнене червенйкаворъждйв черешар, -ят, -я; черешари,
чеков червенина (двама и т.н.) черешари
чекор; чекори, (два и т.н.) чекора червёничък, червёничкия(т), черешарка
чекрък; чекръци, (два и т.н.) червёничка, червеничко; черёшов и черешов
чекръка червёнички чёрква и църква
челен, челния(т), челна, челно; червёнка черкёз; черкези, (двама и т.н.)
челни червеноармёец; червеноармёйци, черкёзи
челенка (двама и т.н.) червеноармёйци черкёзка
челик, челици, (два и т.н.) челика червеноармёйски черкёзки
челйст; челйсти, (двама и т.н.) червенобрад черковен, черковния(т),
челйсти червенобрёгчанин; черковна, черковно; черковни,
челйстка червенобрёгчани, (двама и т.н.) и църковен
челйчси, челйчения(т), челичена, червенобрёгчани черковнославянйзъм,
челичено;челичени червенобрёгчанка черковнославянйзмът,
чбло1; чела и чело червенобрёжки черковнославянйзма;
чело2; чели червенобузи червенобузест черковнославянйзми, (два и
челюст, челюстта червенокож т.н.) черковнославянйзъма, и
челюстен, челюстния(т), червенокос църкбвиославянйзъм
челюстна, челюстно; челюстни червенокръстец; черковнославянски и
Ч&ЛЯД червенокръстци, (двама и т.н.) църковнославянски
чел яден, челядния(т), челядна, червенокръстци черкувам се, -аш
челядно;челядни червенокръстка черкуване
челядйнка червенокръстки чернёене
чембало; чембала червенопёрка чёрнене
чембер; чембери, (два и т.н.) червеношййка чернёя1, -еш
чембера червенушка чернёя2 (се), -еш
чемерен. чемерния(т), чемерна, червеобразен, червеобразния(т), чернйлка
чемерно; чемерни червеобразна, червеобразно; чернило; чернила
чемерйка червеобразни чернйца
чемшир-, чемшири, (два и т.н.) червйв чернйчев
чемшира, и чимшйр червйвост, червивостга чёрничък, чёрничкия(т),
чемшйрен, чемпшрения(т), червйло; червила, и червила черничка, чёрничко; чернички
чемшйрена, чемшйрено; червйсвам, -аш черноббрсаджийка
чемшйрени, и чимшйрен черво; черва черноборсаджийски
чемшйров и чимшйров червообразен, червообразния(т), черноборсаджийство
ченге; ченгета червообразна, червообразно; черноббрсаджия;
ченгел; ченгели, (два и т.н.) червообразни черноббрсаджии, (двама и т.н.)
ченгела червя (се), -йш черноборсаджии
ченгене; ченгенета червясам, -аш чернобрад
ченб; ченета червйсвам, -аш чёрно-бял, чёрно-бёлия(т),
чеп, -ът, -а; чепове, (два и т.н.) чепа червясване чёрно-бяла, чёрно-бяло;
чепат чёрга чёрно-бёли
чепатене чергар. -ят, -я; чергари, (двама и чернова
чепатост, чепатостга т.н.) чергари черновёжд
чепатя се, -иш черг&рка черноврътки
чепеларски чергарски черноглав
чепене чергарство черноглёд
чепйк; чепйци, (два и т.н.) чепйка чергарувам, -аш черноглёдец; черноглёдци,
чеиински чергйло; чергила и чергйла (двама и т.н.) черноглёдци
чепка черда и чарда черноглёдка
660
четиридесет
черноглёдство чест, честта т.н.) четвъртфиналйсти (лице)

черногорец; черногорци, (двама и чест (прил.) четвъртфиналйст2;
т.н.) черногорци чествам, -аш четвъртфиналйсти, (два и т.н.)
черногорка честване четвъртфиналйста (нелице)
черногорски чёстен, чёстния(т), чёстна, четвъртфиналйстка
чернодрёшковец; чёстно;чёстни четвъртък; четвъртъци, (два и т.н.)
чернодрёшковци, (двама и т.н.) честйт четвъртъка
чернодрёшковци честитёне четвъртъчен, четвъртъчния(т),
чернодробен, чернодробния(т), честйтка четвъртьчна, четвъртьчно;
чернодробна, чернодробно; честитя, -йш четвъртъчни
чернодробни чёстност, честността четен', четния(т), четна, четно;
чернозём честолюбец; честолюбци, (двама четни
чернозёмен, чернозёмния(т), и т.н.) честолюбци чбтен2, четения(т), четена,
черноземна, черноземно; честолюбив четено;четени
черноземни честолюбйвост, честолюбивостта четене
чернокапец; чернокапци, (двама честолюбие; честолюбия четец1; четци, (двама и т.н.) четци
и т.н.) чернокапци честота (лице)
чернокнйжник; чернокнйжници, честбтен, честотния(т), честотна, четец2; четци, (два и т.н.) четеца
(двама и т.н.) чернокнйжници честотно;честотни (нелице)
чернокож честотност, честотността четйвен, четйвния(т), чегйвна,
чернокбс чёсъи четйвно;четйвни
чернокрй.т чёсънче; чёсънчета четйвност, четивностга
черноморец; черноморци, (двама чёта четивб; четива
и т.н.) черноморци чета, -ёш четина
черноморка четало; четала четинест
черномбреки четворен, четворния(т), четйресет, четиресетте, и
черноок четворна, четворно; четворни четиридесет
чернораббтник; четвбрица четйресетгодйшен,
черноработници, (двама и т.н.) четворка четйресетгодшшшя(т),
черноработници четворя, -йш четйресетгодйшна,
черноризец; черноризци, (двама чётвърт четйресетгодйшно;
и т.н.) чернорйзци чётвъртвековеи, четйресетгодйшни, и
чернота чётвъртвековния(т), четиридесетгодишен
чёрпя, -иш чётвъртвековна, четйресетгодйшнина и
черпак; черпаци, (два и т.н.) чётвъртвековно; четйридесетгодйшнина
черпака чётвъртвековни четйресетдневен,
чёрпене четвърти четйресетдневгам(т),
черпня четвъртйна четйресетдневна,
чёрпя (се), -иш четвъртйнка четйресетдневно;
черта четвъртит четйресетдневни, и
чертаене четвъртйчен, четвъртйчния(т), четйридесетдневен
чертая, -еш четвъртйчна, четвъртйчно; четйресети и четиридесети
чертёж; чертежи, (два и т.н.) четвърттппш четйресетйна и
чертежа четвъртокласен, четиридесетина
чертёжен, чертежния(т), четвъртокласния(т), четири, четирите
чертёжна, чертёжно; чертёжни четвъртокласна, четирийктен, четириактния(т),
чертйца четвъртокласно; четириактна, четириактно;
чертйчка четвъртокласни четириактни
чертог; чертози, (два и т.н.) четвъртокласник; четирибуквен,
чертога четвъртокласници, (двама и четирибуквения(т),
чертбжен, чертожния(т), т.н.) четвъртокласници четирибуквена, четирибуквено;
чертожна, чертожно; чертожни четвъртокласничка четирибуквени
чертожник; чертожници, (двама четвърторазрядннк; четириглйсен, четиригласния(т),
и т.н.) чертожници четвърторазрядници, (двама и четиригласна, четиригласно;
чертожнически т.н.) четвърторазрядници четиригласни
чертбжничество четвъртфинал; чётвъртфинали, четиригодйшен,
чертожничка (два и т.н.) четвъртфинала четиригодйшния(т),
черупка чётвъртфинален, четиригодишна,
черупчест чётвъртфиналния(т), четиригодйшно; четиригодйшни
черчевё; черчевета четвъртфинална, четири годишнина
чесалка чётвъртфинално; четириделен, четириделния(т),
чесало; чесала четвъртфинални четириделна, четириделно;
чёсане и четене чётвъртфиналйст1; четириделни
чеснов чётвъртфиналйсти, (двама и четиридесет, четиридесетте, и
четирйдесет
четйресет четиринайсет четириструнния(т),
четиридесетгодишен, четиринадесетгодишен, четиристр>™а, четириструнно;
четиридесетгодишния(т), четиринадесетгодйшния(т), четириструнни
четиридесетгодишна, четиринадесетгодишна, четиристъпен, четиристъпния(т),
четиридесетгодишно; четиринадесетгодишно; четиристъпна, четиристъпно;
четиридесетгодишни, и четиринадесетгодишни, и четиристъпни
четйресетгодйшен четиринайсетгодишен четиритактов
четйридесетгодйшнина и четиринадесети и четиритонен, четиритонния(т),
четйресетгодйшнина четиринайсети четиритонна, четиритонно;
четйридесетдневен, четиринадесетйна и четиритонни
четиридесетдневния(т), четиринайсетйна четирицветен, четирицветния(т),
четйридесетдневна, четиринайсет, четиринайсетте, и четирицветна, четирицветно;
четйридесетдневно; четиринадесет четирицветни
четиридесетдневни, и четиринайсетгодйшен, четирицилйндров
четйресетдневен четиринайсетгодишния(т), четиричасов
четиридесети и четйресети четиринайсетгодишна, четиричленен, четиричленния(т),
четиридесетйна и четиринайсетгодишно; четиричленна, четиричленно;
четиресетйна четиринайсетгодишни, и четиричленни
четиридневен, четиридневния(т), чет иринадесетгодйшен четириъгълен,
четиридневна, четиридневно; четиринайсети и четириъгълния(т),
четиридневни четиринадесети четириъгълна, четириъгълно;
четириетажен, четиринайсетйна и четириъгълни
четириетажния(т), четиринадесетйна четириъгълник;
четириетажна, четириетажно; четириног четириъгълници, (два и т.н.)
четириетажни четириопорен, четириъгълника
четнризвезден, четириопорния(т), четка
четиризвездния(т), четириопорна, четириопорно; четкаджия; четкаджии, (двама и
четиризвездна, четиризвездно; четириопорни т.н.) четкаджии
четиризвездни четириосен, четириосния(т), четкам, -аш
четирикйтен, четирикатния(т), четириосна, четириосно; четкане
четирикатна, четирикатно; четириосни четк&р, -ят, -я; четкари, (двама и
четирикатни четирнседмичен, т.н.) четкари
четнриклапанов четириседмичния(т), четкарка
четириколесен, четириседмична, четкарница
четириколесния(т), четириседмично; четкарски
четириколесна, четириколесно; четириседмични четкосам, -аш
четириколесни четирисрйчен, четирисрйчния(т), четкбсвам, -аш
четирикрак четирисрйчна, четирисрйчно; четкбсване
четирикратен, четирикратния(т), четирисрйчни четлйв
четирикратна, четирикратно; четиристаен, четиристайния(т), четливост, четливостта
четирикратни четиристайна, четиристайно; четмо
четирикрйлен, четиристайни четник; четници, (двама и т.н.)
четирикрйлния(т), четиристенен, четиристенния(т), четници
четирикрилна, четирикрилно; четиристенна, четиристенно; четнически
четирикрилни четиристенни четничество
четирилйстен, четирилйстния(т), четиристйшен, четничка
четирилистна, четирилистно; четиристишния(т), четнншки
четирилистни четиристишна, четиристйшно; четчица
четирима, четиримата четиристишни чех, -ът, -а; чехи, (двама и т.н.) чехи
четиримесечен, четиристйшие; четиристишия чехкйня
четиримесечния(т), четиристбтен, четиристотния(т), чехлар, -ят, -я; чехлари, (двама и
четиримесечна, четиримесечно; четиристотна, четиристотно; т.н.) чехлари
четиримесечни четиристотин чехл&рница
четиримесечие; четиримесечия четиристотин, четиристотинте чехларски
четириместен, четириместния(т), четиристбтингодйшен, чехъл; чехли, (два и т.н.) чехъла
четириместна, четириместно; четиристотингодйшния(т), чехълче; чехълчета
четириместни четиристотингодйшна, чеша (се), -еш
четириметров четиристотингодйшно; четене и чесане
четиримоторен, четиристотингодйшни чешит; чешити, (двама и т.н.)
четиримоторния(т), четиристранен, чешити
четиримоторна, четиристранния(т), чешки
четиримоторно; четиримоторни четиристранна, четиристранно; чешм&
четиринадесет, четиристранни чешмен, чешмения(т), чешмена,
четиринадесетте, и четириструнен, чешмено; чешмени, и чешмян
662
членоразделен
чйба (межд) чйпкане чистофайник; чистофайници,

чибук; чибуци, (два и т.н.) чибука чйпкарта* (двама и т.н.) чистофайници
чнвйя;чивйи чипонос чистофайница
чйга чйпровски чйстя (се), -иш
чйзми (само мн.ч.) чипе, -ът, -а; чипсове, (два и т.н.) читав
чиё (вж. чий) чипса чйтавост, читавостга
чиёто (вж. чййто) чирак; чираци, (двама и т.н.) читак; читаци, (двама и т.н.) читаци
чий (вж. чий) чираци читалище; читалища
чийто (вж. чййто) чиракувам, -аш читалищен, читалищния(т),
чий, чия, чиё; чий чирашки читалищна, читалшцно;
чййзбургер; чййзбургери, (два и чйрен; чйрени, (два и т.н.) чйрена читалищни
т.н.) чййзбургера чйреп; чйрепи, (два и т.н.) чйрепа чит&лня
чййзкёйк; чййзкёйкове, (два и т.н.) чирикам, -аш читанка
чййзкёйка чирйкане читател, -ят, -я; читатели, (двама
чййто, чиято, чиёто; чиито чйроз; чйрози, (два и т.н.) чйроза и т.н.) читатели
чикйгски чйрозеи, чйрозния(т), чйрозна, читателка
чйк-чирйк (межд.) чйрозно; чйрозни читателски
чикчирйкам, -аш чирпаилййка чит&шки
чикчирйкаие чирпанлйя; чирпанлйи, (двама и чифлйк; чифлйци, (два и т.н.)
чилё; чилёта т.н.) чирпанлйи чифлйка
чилйец; чилийци, (двама и т.н.) чирпански чнфликчййка
чилййци чйслен, чйсления(т), числена, чифликчийски
чилийка чйслено; чйслени чифлнкчйя; чифликчйи, (двама и
чилййски чйсленост, числеността т.н.) чифликчйи
чим, -ът, -а; чймове, (два и т.н.) числйтел, -ят, -я; числйтели, (два чифлйшки
чйма и т.н.) числйтеля чифт, -ът, -а; чйфтове, (два и т.н.)
чнмшйр; чимшйри, (два и т.н.) числйтелеи, числйтелния(т), чйфта
чимшйра, и чемшйр числйтелна, числйтелно; чифтё; чифтёта
чимшйреи, чимшйрения(т), числйтелни чйфтен, чйфтния(т), чйфтна,
чимшйрена, чимшйрено; числйтелно; числйтелни чйфтно; чйфтни
чимшйрени, и чемшйрен число; числа чифтокопйтен,
чимшйров и чемшйров чйслов чифтокопйтния(т),
чин, -ът, -а; чйнове, (два и т.н.) чйна числопреобразуващ чифтокопйтна, чифтокопйтно;
чйна числя се, -йш чифтокопйтни
чинар, -ът, -а; чинари, (два и т.н.) чист чифтосам (се), -аш
чинара чистач; чистачи, (двама и т.н.) чифтосвам (се), -аш
чинёли (само мн.ч.) чистачи чифтосване
чйнен, чйнния(т), чйнна, чйнно; чистачев, чистачния(т), чистачна, чичероне; чичеронета
чйнни чистачно; чистачни чйчо, чйчовци, (двама и т.н.)
чйни ми се (3 л.) чистачка чйчовци
чинйен, чинйения(т), чинйена, чйстеие чйчов
чинйено; чинйени чистйлище чичови
чинййка чйстичък, чйстичкия(т), чичопей, -ят, -я; чичопеи, (два и
чинйя; чинйи чйстичка, чистичко; чйстички т.н.) чичопёя
чйнка чйстка чйшкам, -ши
чйниост, чинността чистнйк; чистнйци, (двама и т.н.) чйшкане
чиновник; чиновници, (двама и чистнйци чия (вж. чий)
т.н.) чиновници чистнйца чиято (вж. чийто)
чиновнически чистокръвен, чистокръвния(т), член1, -ът, -а; члёнове, (двама и
чинбвничествам, -аш чистокръвна, чистокръвно; т.н.) члёнове (лице)
чиновничество чистокръвни член2, -ът, -а; члёнове, (два и т.н.)
чиновничка чистокръвност, чистокръвността члёна (нелице)
чиновнишки чистоплътен, чистоплътния(т), членен, члённия(т), члённа,
чинопочитание чистопльтна, чистоплътно; члённо;члённи
чинопочитателей, чистоплътни членён, членёния(т), членёна,
чинопочитателния(т), чистонлътност, чистоплътността членёно; членёни
чинопочитателю, чистосърдечен, члёнест
чинопочитателно; чистосърдёчния(т), членестонбго; членестоноги
чинопочитателни чистосърдёчна, чистосърдёчно; члёнка
чинчйла чистосърдёчни члён-кореспондёнт;
чйня, -иш чистосърдечие члён-кореспондёнти, (двама и
чип, -ът, -а; чйпове, (два и т.н.) чйпа чистосърдёчност, т.н.) члён-кореспондёнти
чип (прил.) чистосърдечността членоразделен,
чйпкам (се), -аш чистота членораздёлния(т),
663
член оразделен
членоразделна, членоразделно; чокои чувственост, чувствеността

членоразделни чокойка чувствйтелен, чувствйтелния(т),
членски чокойски чувствителна, чувствително;
членство;членства чокойство чувствителни
членувам1, -аш чоп, -ът, -а; чопове, (два и т.н.) чопа чувствйтелност,
членувам2, -аш чоплене чувствителността
членуване чбпля (се), -иш чувство;чувства
членче; членчета чорап; чорапи, (два и т.н.) чорапа чугун
чмбкам, -аш чорапен, чорапния(т), чорапна, чугунен, чугунения(т), чугунена,
чмокане чорапно; чорапни чугунено;чугунени
чмокпа, -еш чорапогащник; чорапогащници, чугунодобйвен,
чобйнин; чобани, (двама и т.н.) (два и т.н.) чорапогащника чугунодобйвния(т),
чобани чорбй чугунодобйвна, чугунодобйвно;
чобански чорбаджййка чугунодобйвни
човек; човеци и хора, (двама и т.н.) чорбаджийски чугунолеярен, чугунолеярния(т),
души чорбаджййствам, -аш чугунолеярна, чугунолеярно;
човекоден, -ят, -я; човекодни, (два чорбаджййстване чугунолеярни
и т.н.) човекодена и човекодни чорбаджййство чугунолеярна
човеколюбец; човеколюбци, чорбаджилък чугунолеярство
(двама и т.н.) човеколюбци чорбаджйя; чорбаджии, (двама и чудйк; чудаци, (двама и т.н.) чудаци
човеколюбив т.н.) чорбаджии чуд£т
човеколюбив чбрбест чудатост, чудатостта
човекомразец: човекомразци, чорла чудачески
(двама и т.н.) човекомразци чбрлав чудачество; чудачества
човекомразие чорлавост, чорлавостта чудачка
човекомразка чбрлене чуден, чудния(т), чудна, чудно;
човеконенавист, чорльо; чорльовци, (двама и т.н.) чудни
човеконенавистта чорльовци чудене
човеконенавистен, чорля (се), -иш чудесен, чудёсния(т), чудесна,
човеконенавистния(т), чохаджйя; чохаджйи, (двама и т.н.) чудесно; чудёсни
човеконенавистна, чохаджйи чудеейя;чудесии
човеконенавистно; чохен, чохения(т), чохена, чудноват
човеконенавистни чохено; чохени чудноватост, чудноватостта
човеконенавйстник; чревен, чрёвния(т), чревна, чудо;чудеса
човеконенавйстници, (двама и чревно; чревни чудбвище; чудовища
т.н.) човеконенавйстници чревоугоден, чревоугодния(т), чудовищен, чудовищния(т),
човеконенавйстнически чревоугодна, чревоугодно; чудовищна, чудовищно;
човеконенавйстничество чревоугодни чудовищни
човеконенавйстничка чревоугодие чудовищност, чудовищността
човекоподобен. чревоугбдник; чревоугодници, чудодеен, чудодёйния(т),
човекоподобния(т), (двама и т.н.) чревоугодници чудодёйна, чудодёйно;
човекоподобна, човекоподобно; чревоугодница чудодёйни
човекоподобни чревоугодннчески чудотворен, чудотворния(т),
човекочас; човекочасове, (два и чревоугодничество чудотворна, чудотворно;
т.н.) човекочаса чрез чудотворни
човекоядец; човекоядци, (двама и чрезмерен, чрезмёрния(т), чудотвбрец; чудотворци, (двама и
т.н.) човекоядци чрезмерна, чрезмерно; т.н.) чудотворци
човекоядка чрезмерни чудотворство; чудотворства
човекоядетво чубрица чудя (се), -иш
човечен, човечния(т), човечна, чува се (3 л.) чуе се (3 л.)
човечно; човечни чуваем чужбина
човечески чуваемост, чуваемостга чужд
човечество чувал; чували, (два и т.н.) чувала чуждёене
човечец чувам (се), -аш чуждёне
човечност, човечността чуване чужденёц; чужденци, (двама и т.н.)
човешки чуваш; чуваши, (двама и т.н.) чужденци
човещина и човещина чуваши чужденка
човка чувашка чуждестранен,
човръкна, -еш чувашки чуждестранния(т),
човъркам, -аш чувён чуждестранна, чуждестранно;
човъркане чувствам (се), -аш чуждестранни
чбглав чувстване чуждёя се, -еш
чокоин: чокои, (двама и т.н.) чокои чувствен, чувствения(т), чувствена, чуждйца
чокои, -ят, -я; чокои, (двама и т.н.) чувствено; чувствени чуждоезйков
664
чуя
чуждоземен, чуждоземния(т), чукване чуркане

чуждоземна, чуждоземно; чукна (се), -еш чурна, -еш
чуждоземни чукохвъргач; чукохвъргачи, чурулйк (межд.)
чуждоземен; чуждоземни, (двама (двама и т.н.) чукохвъргачи чуруликам, -аш
и т.н.) чуждоземци чукохвъргачка чурулйкане
чуждоз£мка чукундур; чукундури, (два и т.н.) чутен, чупшя(т), чутна, чутно;
чуждопоклонннк; чукундура чутни
чуждопоклонници, (двама и чукче; чукчета чутовен, чутовния(т), чутовна,
т.н.) чуждопоклонници чук-чук (межд.) чутовно;чутовни
чуждопоклбнница чул, -ът, -а; чулове, (два и т.н.) чула чутовност, чутовностга
чуждопоклонство ч$'ма чутура
чуждос£лец; чуждоселци, (двама чумав чуквам (се), -аш
и т.н.) чуждоселци чумёрене чучело; чучела
чуждоселка чу меря (се), -иш чучна (се), -еш
чуждоселски чумосам, -аш чучул; чучули, (два и т.н.) чучула
чуждя се, -йш чумосвам, -аш чучулат
чук, чукът и чукът, чука и чука; чумбсване чучулест
чукове, (два и т.н.) чука чунким чучулига
чук (межд.) чупвам, -аш чучур; чучури, (два и т.н.)
чука чупване чучура, и чучур
чукало; чукала и чукала чупене чучурче; чучурчета и чучурче
чукам, -аш чупн-купи чуш (межд.)
чукане чупка чушка
чук&р, -ът, -а; чукари, (два и т.н.) чуплив чушкопёк; чушкопёци, (два и
чукара чупливост, чупливостта т.н.) чушкопёка
чукач; чукачи, (двама и т.н.) чу'пна, -еш чуя, -еш
чукачи чупя (се), -иш
чуквам (се), -аш чуркам, -аш
665
ш шампионатен, шампионатния(т),
шампионата, шампионатно;
шампионатни
шампионка
шампионски
шампоан; шампоани, (два и т.н.)
шампоана
шарлатански
шарлатанс гвам, -аш
шарлатаистване
шарлатанство
шармантен, шармантния(т),
шармантна, шармантно;
шармантии
шамфъстьк; шамфъстьци, (два и шарнйр; шарнйри, (два и т.н.)
шабленски т.н.) шамфъстъка шарнйра
шаблон; шаблони, (два и т.н.) шанец; шанци, (два и т.н.) шанеца шарнйрен, шарнйрния(т),
шаблона шанс. -ът, -а; шансове, (два и т.н.) шарнйрна, шарнйрно;
шаблонен, шаблонния(т), шанса шарнирни
шаблонна, шаблонно; шаблонни шансон; шансони, (два и т.н.) шарф, -ът, -а; шарфове, (два и т.н.)
шаблоиизйрам, -аш шансона шарфа
шаблонност, шаблонността шйнтав шаря (се), -иш
шавам, -аш шантавост, шантавостта шасй; шасйта
ш&ване шантаж; шантажи, (два и т.н.) шат (межд.)
шаввам, -аш шантажа шатён; шатёни, (двама и т.н.)
шаввапе шантажей, шантажния(т), шатёни
шавлйв шантажна, шантажно; шатра
шавлйвост, шавливостта шантажни шатър; шатри, (два и т.н.) шатъра
шавна, -еш шаптажйрам, -аш шафер; шафери, (двама и т.н.)
шавърклйвост, шавъркливостта шаитажйране шафери
шагрён шантажйст; шантажйсти, (двама шаферка
шагрёнов и т.н.) шантажйсти шаферски
шадраван; шадравани, (два и т.н.) шантажйстка шафнер; шафнери, (двама и т.н.)
шадравана шантажйстки шафнери
шайба шантан; шантани, (два и т.н.) шафран
шайка шантана шафраиен, шафранения(т),
шайкаджийка шантунг шафранена, шафранено;
шайкаджийски шанхайски шафранени
шанкаджийство шанца шафранов
шайкаджии; шайкаджии, (двама шанцов шафрантйя; шафрантйи
и т.н.) шайкаджии шап, -ът, -а шах', -ът, -а; шахове, (двама и т.н.)
шал, -ът, -а; шалове, (два и т.н.) шапито, шапита шахове (лице)
шапа шапка шах2, -ът, -а; шахове, (два и т.н.)
шалварест шапкар, -ят, -я; шапкари, (двама и шаха (нелице)
шалвари (само мн.ч.) т.н.) шапкари шахиншах, -ът, -а; шахиншахове,
шалтер, шалтери, (два и т.н.) шапкарка (двама и т.н.) шахиншахове
шалтера шапкарница шахклуб*; шахклубове, (два и т.н.)
шалче; шалчета шапкарски шахклуба
шаман; шамани, (двама и т.н.) шапкйрство шахмайстор*; шахмайстори,
шамани шапчица (двама и т.н.) шахмайстори
шамандура шаран; шарани, (два и т.н.) шарана ш&хмат
шаманйзъм, шаманйзмът, шареиёеие шахматен, шахматния(т),
шаманйзма шаранов шахматна, шахматно; шахматни
шамар, -ът, -а; шамари, (два и т.н.) шарен, шарения(т), шарена, шахматист; шахматисти, (двама
шамара шарено; шарени и т.н.) шахматисти
там арен, шамарения(т), шарепе шахматйстка
шамарена, шамарено; шаренея (се), -еш шахта
шамарени шаренйло, шаренйла шахтен, шахтения(т), шахтена,
шамаросам, -аш шаренйя; шаренйи шахтено; шахтени
шамаросвам, -аш шареноок шахтов
шамаросване шарж, -ът, -а; шаржове, (два и т.н.) шахтурнйр*; шахтурнйри, (два и
шамйя; шамйи шаржа т.н.) шахтурнйра
шампапизйрам, -аш шаржйрам, -аш шашав
шампаиски шаржйране шашавост, шашавостта
шампанско шаржов шашардйсам (се), -аш
шампион1; шампиони, (двама и шарка шашардйсвам (се), -аш
т.н.) шампиони (лице) шарлаган шашардйсвапе
шампион2; шампиони, (два и т.н.) шарлатанин; шарлатани, (двама шашарма
шампиона (нелице) и т.н.) шарлатани шашвам (се), -аш
шампионат: шампионати, (два и шарлатанйя; шарлатании шашване
т.н.) шампионата шарлатанка шашка
666
ш ссточлёнен
шашкьнин; шашкъни, (двама и шейсетйна и шестдесетйна шести

т.н.) шашкъни шейтан; шейтани, (два и т.н.) шестима, шестимата
шашкънйн, шашкьнин шейтана шестица
шашкънскн шейх, -ът, -а; шейхове, (двама и шесткратен, шесткратния(т),
шашма т.н.) шейхове шесткратна, шесткратно;
шашна (се), -аш шекспиров шесткратни
шаяк; шаяци, (два и т.н.) шаяка ш^кспировски шестмесечен, шестмесечния(т),
шаячен, шаячния(т), шаячна, шеллак; шеллакове, (два и т.н.) шестмесечна, шестмесечно;
шаячно; шаячни шеллака шестмесечни
шварцвалдски шелф. -ът, -а; шелфове, (два и т.н.) шестмесечие; шестмесечия
швед, -ът, -а; швёди, (двама и т.н.) шелфа шестнадесет, шестнадесетте, и
швёди шелфов шестнайсет
шведка шемет шестнадесетгодишен,
шведски шеметен, шеметния(т), шеметна, шестнадесетгодйшния(т),
швейцарец; швейцарци, (двама и шеметно; шеметни шестнадесетгодишна,
т.н.) швейцарци шеметност, шеметността шестнадесетгодишно;
швейцйрка шемизета шестнадесетгодишни, и
швейцарски шенгенски шестнайсетгодйшен
шебёк; шебёци, (два и т.н.) шебёка шепа шестнадесети и шестнайсети
шев, -ът, -а; шёвове, (два и т.н.) шепна, -еш шестнадесетйна и
шёва шепнене шестнайсетйна
шёвен, шёвния(т), шёвна, шёвно; шепнешк&та и шепнешкбм шестнайсет, шестнайсетте, и
шёвни шепот шестнадесет
шевиот шепотен, шепотния(т), шепотна, шестнайсетгодйшен,
шевйца шепотно; шепотни шестнайсетгодйшния(т),
шевро шептене шестнайсетгодшпна,
шега шептя, -йш шестнайсетгодшпно;
шегаджййка шербет; шербети, (два и т.н.) шестнайсетгодйшни, и
шегаджййски шербета шестнадесетгодишен
шегаджййство шерден; шердени, (два и т.н.) шестнайсети и шестнадесети
шегаджия; шегаджии, (двама и т.н.) шердена шестнайсетйна и
шегаджии шерденче; шерденчета шестнадесетйна
шегобиец; шегобийци, (двама и шери шестнайсетйнафинал;
т.н.) шегобийци шериат шестнайсетинафинали, (два и
шегобййка шернатски т.н.) шестнайсетйнафинала
шсгобййски шериф; шерифи, (двама и т.н.) шестобален, шестобалния(т),
шегобййство шерифи шестобална, шестобално;
шеговйт шерп; шерпи, (двама и т.н.) шерпи шестобални
шеговитост, шеговитостта шест, шестте шестокласен, шестокласния(т),
шегувам се, -аш шествам, -аш шестокласна, шестокласно;
шегуване шестване шестокласни
шедьовър; шедьоври, (два и т.н.) шествие; шествия шестоклйсннк; шестокласници,
шедьовъра шестгодишен, шестгодйшния(т), (двама и т.н.) шестокласници
шезлбнг; шезлонги, (два и т.н.) шестгодишна, шестгодишно; шестокласничка
шезлонга шестгодишни шестокрил
шейк, -ът, -а; шёйкове, (два и т.н.) шестгодйшнина шестолъчен, шестолъчния(т),
шёйка шестдесет, шестдесетте, и шестолъчна, шестолъчно;
шёйкър; шёйкъри, (два и т.н.) шейсет шестолъчни
шёйкьра шестдесетгодишен, шесторен, шест6 р1шя(т),
шейна шестдесетгодйшния(т), шесторна, шесторно; шесторни
шёйновец; шёйновци. (двама и т.н.) шестдесетгодишна, шесторка
шёйновци шестдесетгодишно; шестосрйчен, шестосрйчния(т),
шёйновка шестдесетгодишни, и шестосрйчна, шестосрйчно;
шёйновски шейсетгодйшен шестосрйчни
шейсёт, шейсетгё, и шестдесет шестдесетгодйшнина и шестостенен, шестостенния(т),
шейсётгодйшсн, шейсетгодйшнина шестостенна, шестостенно;
шейсётгодйшния(т), шестдесети и шейсети шестостенни
шейсётгодйшна, шестдесетйна и шейсетйна шестостранник;
шейсётгодйшно; шестдневен, шестдневния(т), шестостранници, (два и т.н.)
шейсётгодшпни, и шестдневна, шестдневно; шестостранника
шестдесетгодишен шестдневни шестостьпен, шестостъпния(т),
шейсётгодйшнииа и шестетажен, шестетажния(т), шестостьпна, шестостъпно;
шестдесётгодйшнина шестетажна, шестетажно; шестостъпни
шейсети и шестдесети шестетажни шесточленен, шесточленния(т),
667
ш есточлёнен
шестчленна, шесточленно; шйеие

шесточленни широкогърдест
шизофрёнен, шизофренния(т), широкоекранен,
шестоъгълен, шестоъгълния(т), шизофрённа, шизофрённо;
шестоъгълна, шестоъгълно; широкоекранния(т),
шизофрении широкоекранна,
шестоъгълни шизофренйк; шизофреници,
шестоъгълник; шестоъгълници, широкоекранно;
(двама и т.н.) шизофреници широкоекранни
(два и т.н.) шестоъгълника шизофреийчен,
шест-сйдем ширококлонест
шизофренйчния(т), широколйк
шестседмичен,
шизофренична, шизофренично; широколйст
шестседмичния(т), шизофренични
шестседмична, шестседмично; широколистен,
шизофренйчка
шестседмични широколйстния(т),
шизофренйя
шестсрйчен, шестсрйчния(т), широколистна, широколистно;
шийт; шиити, (двама и т.н.) шийти широколистни
шестсрйчна, шестсрйчно; шийтски
шестсрйчни шнроколъшки
шййка
шдстстотен, шестстотния(т), шик широкомащабен,
шестстотна, шестстотно; шйкалка широкомащабния(т),
шестстотин широкомащабна,
шикалкави, -иш
шбстстбтин, шестотинте широкомащабно;
шикалкавене широкомащабни
шестстотннгодйшен, шйкалков
шестстотингодйшния(т), широконос
шикозен, шикозния(т), шикозна, широкоплёщ и широкоплёщест
шестстотингодйшна, шикозно; шикозни
шестстбтингодйшно; широкопръст
шикбзност, шикозността широта
шестстотингодйшни шйле; шйлета
шестстранен, шестстранния(т), широчина
шилегар, -ят, -я; шилегари, шнрбчък, широчкия(т), широчка,
шестстранна, шестстранно; (двама и т.н.) шилегари
шестстранни широчко; широчки
шилегарка шйря се, -иш
шестчасов шилеров
шсстчлйнен, шестчленния(т), шйста
шйлеровски шйстов
шестчленна, шестчленно; шйлест
шестчленни шифрйрам, -аш
шйлешки шифрйране
шетам, -аш
шета не шилинг; шилинги, (два и т.н.) шифров
шилинга шифровам, -аш
шетба шйло; шила
шетня шифрован
шимпанзе; шимпанзёта шифроване
шеф, -ът, -а; шефове, (двама и т.н.) шйна
шефове шйфър; шйфри, (два и т.н.)
шйнда шифъра
ш£фка
шинел; шинели, (два и т.н.) шинела шиш, -ът, -а; шишове, (два и т.н.)
шефски
шинйк; шиници, (два и т.н.) шиша
шефство шиника
пшбалка шишйрка
шинйрам, -аш шише; шишета
шйбам, -аш шинйране
шйбан шйшкав
шип, -ът, -а; шйпове, (два и т.н.) шишкавёя, -еш
шйбане шйпа
шйбвам (се), -аш шишкавина
шипёне
шйбване шйпка шйшко; шишковци, (двама и т.н.)
шйбидах шишковци
шипков
шйбна (се), -еш шишче; шишчета
шйпченски шйя; шии
шиббй, -ят, -я; шибои, (два и т.н.) шир
шибоя шия, -еш
ширй шкартйрам, -аш
шибър; шибри, (два и т.н.) шибъра шйрва се (3 л.)
шибърен, шйбърния(т), шибърна, ширин, ширния(т), шйрна, шйрно; шкартйран
шйбърно; шибърни шкартйране
ширни шкарто
шивалня ширене
шивач; шивачи, (двама и т.н.) шкаф, -ът, -а; шкафове, (два и
ширина т.н.) шкафа
шивачи ширинё
шивачен. шивачния(т), шивачна, шкйфче, шкафчета
ширйт; ширити, (два и т.н.) шкембё; шкембета
шивачно; шивачни ширита
шивачество шкембеджййница
ширна се (3 л.) шкембеджййски
шивачка широк
шив&чница шкембеджйя; шкембеджйи,
широкоглав
шивашки (двама и т.н.) шкембеджйи
широкогръд, широкогърдия(т), шкембелйя; шкембелйи, (двама и
шйен, шййния(т), шййна, шййно; широкогърда, широкогьрдо;
шийни т.н.) шкембелйи
широкогьрди шкёмбест
668
ш п агат
шкйпер; шкйпери, (двама и т.н.) шлосеро-монтажния(т), шовинистйчна, шовинистйчно;
шкйпери шлосеро-монтажна, шовинистични
шкода шлосеро-монтажно; шовинйстка
шкбла шлосеро-монтажни шок, -ът, -а; шокове, (два и т.н.)
школник; школници, (двама и шлосеро-монтьор; шока
т.н.) школници шлосеро-монтьори, (двама и шокйрам (се), -аш
школничка т.н.) шлосеро-монтьори шокйран
школнишки шлосерски шокйране
школб; школа шлбсерство шоков
школовка шльокавица шокол&д; шоколади, (два и т.н.)
школски шлюз, -ът, -а; шлюзове, (два и шоколада
школувам (се), -аш т.н.) шлюза шоколаден, шоколадения(т),
школуване шляеие шоколадена, шоколадено;
шконтйрам, -аш шляп (межд.) шоколадени
шконтйране шляпам, -аш шоколадов
шкбнто шляпане шоколадче; шоколадчета
шкурка шляпвам (се), -аш шомпол; шомполи, (два и т.н.)
шкуркам, -аш шляпване шомпола
шкуркане шляпна (се), -еш шоп, -ът, -а; шопи, (двама и т.н.)
шлагер; шлагери, (два и т.н.) шляхта шопи
шлагера шляхтич; шляхтичи, (двама и т.н.) шопар, -ът, -а; шопари, (два и
шлагерен, шлагерния(т), шляхтичи т.н.) шопара
шлагерна, шлагерно; шлагерни шляхтичка шопинг
шлайфам, -аш шляя се, -еш шопингтерапия*
шлайфапе шмййзер; шмайзери, (два и т.н.) шопингтур*, -ът, -а;
шлайфан шмайзера шопингтурове, (два и т.н.)
шлайфйст; шлайфйсти, (двама и шмайзеров шопингтура
т.н.) шлайфйсти шматка шопингтурйзъм*,
шлайфйстка ш маткам се, -аш шопингтурйзмът,
шлайфмашина шмДткане шопингтурйзма
шлака шмекер; шмекери, (двама и т.н.) шопингцентър*;
шланг; шлангове, (два и т.н.) шмекери шопингцёнтрове, (два и т.н.)
шланга шмекерйя; шмекерии шопингцёнтъра
шлейф, -ът, -а; шлёйфове, (два и шмёкерка шопкйня
т.н.) шлейфа шмекерлък; шмекерлъци, (два и шопски
шлем, -ът, -а; шлёмове, (два и т.н.) шмекерлъка шорти (само мн.ч.)
т.н.) шлема шмёкерски шортлйста
шлемов шмекерувам, -аш шорттрёк
шлемофон; шлемофони, (два и шмекеруване шосё; шосёта
т.н.) шлемофона шмйргел; шмиргели, (два и т.н.) шосеен, шосёйния(т), шосейна,
шлеп, -ът, -а; шлёпове, (два и т.н.) шмиргела шосёйно; шосёйни
шлёпа шмйргелен, шмйргелния(т), шотландец; шотландци, (двама и
шлйфер; шлйфери, (два и т.н.) шмйргелна, шмйргелно; т.н.) шотландци
шлйфера шмйргелни шотландка
шлиферен, шлйферния(т), шмнргелнст; шмиргелйсти, шотландски
шлиферна, шлиферно; (двама и т.н.) шмиргелйсти шоу; шоута
шлиферни шмйргелов шбубйзнес*
шлифовам, -аш шмугвам се, -аш шбуелйт*, -ът, -а
шлифован шмугване шоуиндустрии*
шлифбване шмугна се, -еш шоуменски
шлифовка шмуля, -иш шбупрограма*
шлифовчик; шлифовчици, (двама шницел; шницели, (два и т.н.) шоурум; шоурумове, (два и т.н.)
и т.н.) шлифовчици шницела шоурума
шлифовъчен, шлифовъчния(т), шнбла шбуспектйкъл*; шоуспектакли,
шлифовъчна, шлифовъчно; шнорхел; шнорхели, (два и т.н.) (два и т.н.) шоуспектакъла
шлифовъчни шнорхела шофйрам, -аш
шлиц, -ът, -а; шлйцове, (два и т.н.) шнур, -ът, -а; шнурове, (два и т.н.) шофйране
шлйца шнура шофьор; шофьори, (двама и т.н.)
шлосер; шлосери, (двама и т.н.) шовинйзъм, шовинизмът, шофьори
шлосери шовинизма шофьйреки
шлосерен, шлосерния(т), шовивйст; шовинисти, (двама и шофьорство
шлосерна, шлосерно; шдосерни т.н.) шовинисти шпага
шлосерка шовинистичен, шпагат; шпагата, (два и т.н.)
шлосеро-монтажен, шовинистйчния(т), шпагата
669
ш паж ист
шпажист; шпажиста, (двама и шрапнелей, шрапнёления(т),

т.н.) шпажиста шумотевичен, шумотевичния(т),
шрапнёлена, шрапнёлено; шумотевична, шумотевично;
шпажйстка шрапнёлени
шпайк; шпайкове, (два и т.н.) шумотевични
шрифт, -ът, -а; шрифтове, (два и шумтене
шпайка т.н.) шрифта
шпакла шумтя, -йш
шрифтов шумя, -йш
шпаклбвам, -аш шт (межд.)
шпаклован шунка
шуба шупва (3 л.)
шпаклбване шубелйсам (се), -аш
шпакловка шупване
шубелйсвам (се), -аш шупла
шпалйр; шпалйри, (два и т.н.) шубелйсване
шпалйра шуплест
шубелйя; шубелйи, (двама и т.н.) шуплйв
шпалта шубелйи
шпаньолски шуплйвост, шупливосгга
шублер; шублери, (два и т.н.) шупне (3 л.)
шпатула шублера
шпация; шпации шурвам, -аш
шубрак; шубраци шурване
шпек, -ът, -а шуга
шпеков шурей, -ят, -я; шуреи, (двама и
шугав т.н.) шуреи
шперплат шугавёя, -еш шуренайка
шпёрплатен, шпёрплатения(т), шугла шуркам, -аш
шпёрплатена, шпёрплатено; шугльо; шутльовци, (двама и т.н.)
шпёрплатени шуркане
шуглъовци шурна, -еш
шпёрплатов шуквам, -аш
шперц, -ът, -а; шпёрцове, (два и шуробаджанащина
шукване шургене
т.н.) шпёрца шукна, -еш
шпионаж шуртй (3 л.)
шуко шут1, -ът, -а; шутове, (двама и
шпионажен, шпионажния(т), шум, -ът, -а; шумове, (два и т.н.)
шпионажна, шпионажно; т.н.) шутове (лице)
шума шут2, -ът, -а; шутове, (два и т.н.)
шпионажни шума шута (прил.)
шпионин; шпиони, (двама и т.н.) шумак; шумаци шут
шпиони шумат
шпионирам, -аш шутйрам, -аш
шумвам, -аш шутовски
шпионйране шумване
шпионка шутовщина
шумёне шушка
шпионски шуменец; шуменци, (двама и т.н.)
шпионствам, -аш шушна, -еш
шуменци шушнене
шпионстване шуменка
шпионство шушон; шушони, (два и т.н.)
шуменски шушона
шпицкоманда шумёр; шумёри (обикн. в мн.ч.)
шпора шушукам, -аш
шумёрски шушукане
шпоря, -иш шумка шушулка
шприц, -ът, -а; шприцове, (два и шумлив
т.н.) шприца шушумйга
шумнат шушу-мушу (межд.)
шприцовам, -аш шумов
шпроти (само мн.ч.) шхуна
шумозаглушйтел, -ят, -я; шчечйнски
шпула шумозаглушители, (два и т.н.)
шрайбпроёктор; шшт (межд.)
шумозаглушителя шътвам, -аш
шрайбпроёктори, (два и т.н.) шумол
шрайбпроёктора шъткам, -аш
шумолёне шътна, -еш
шрапнёл; шрапнёли, (два и т.н.) шумолй, -йш
шрапнёла шумотевица
щ у р -п о щ у р я л
щ
ще щракване
щедрост, щедростта щракна, -еш
щёдър, щёдрия(т), щедра, щедро; щр&пам, -аш
щедри щрапане
щека щраус; щрауси, (два и т.н.) щрауса
щекер; щекери, (два и т.н.) щекера щраусов
щекотлив щрих, -ът, -а; щрихи, (два и т.н.)
щекотлйвост, щекотливостта щриха
ща, щеш щемпел; щемпели, (два и т.н.) щрихйрам, -аш
щаб, -ът, -а; щабове, (два и т.н.) щемпела щрихнран
щаба щемпелувам, -аш щрихйране
щабен, щабния(т), щабна, щабио; щемпелуван щрихкод*, -ът, -а; шрйхкодове,
щабни щемпелуване (два и т.н.) щрйхкода
■цабквартйра щение щрйхов
щабофицер; щабофицери, (двама щепсел; щепсели, (два и т.н.) щриховам, -аш
и т.н.) щабофицери щепсела щриховане
щавен, щавения(т), щавена, те р к а щрудел; щрудели, (два и т.н.)
щавено; щавени щеркин щрудела
щавене щйглец; щиглеци, (два и т.н.) щръбла
щавя, -иш щиглеца щръбльо; щръбльовци, (двама и
щадене щик, -ът, -а; щикове, (два и т.н.) т.н.) щръбльовци
щадя, -йш щика щръквам, -аш
щайга щипалка щръкване
щампа щипало; щипала щръклеене
щамповам, -аш щйпане щръклест
щампован щйпвам, -аш щрькл4и, -еш
щамповане щйпване щръклица
щамповъчен, щамловъчния(т), щипка щръкна, -еш
щамповъчна, щамповъчно; щипна, -еш щука
щамповъчни щипотене щуквам, -аш
щанга щипотя, -иш щукване
щангист; щангисти, (двама и т.н.) щйпци (само мн.ч.) щукиа, -еш
щйпя, -еш щур
щангисти
щир, -ът, -а щурав
щангйстка
щит, -ът, -а; щитове, (два и т.н.) щурак: щураци, (двама и т.н.)
щанд, -ът, -а; щандове, (два и т.н.)
щита щураци
щанда
щитовиден, щитовйдния(т), щурам се, -аш
щандйст; щандисти, (двама и т.н.)
щитовидна, щитовидно; щуране
щандисти щитовидни щурачка
■цандйстка щитоносен, щитоносния(т), щурвал; щурвали, (два и т.н.)
щанца щитоносна, щитоносно; щурвала
щанцдвам, -аш, и танцувам щитоносни щурееие
щапукам, -аш щитонбсец; щитоносци, (двама и щурец; щурци, (два и т.н.) щуреца
щапукане т.н.) щитоносци щур£я, -еш
щастие щитообразен, щитообразния(т), щуркам се, -аш
щастлйв щитообразна, щитообразно; щурм, -ът, -а; щурмове, (два и
щастлйвец; щастливци, (двама и щитообразни т.н.) щурма
т.н.) щастливци щифт, -ът, -а; щифтове, (два и т.н.) щурман; щурмани, (двама и т.н.)
щастлйвиче; щастлйвичета щифта щурмани
щастлйвка що-гбде щурмански
щат', -ът, -а; щатове, (два и т.н.) щом щурмов
щата щолен; щолени, (два и т.н.) щолена щурмовак; щурмоваци, (двама и
щат2, -ът, -а; щати, (два и т.н.) щата щора т.н.) щурмоваци
щателен, щателния(т), щателна, щрайх, щрайхове, (два и т.н.) щурмовашки
щателно; щателни щрайха щурмовщина
щателност, щателността щрайхгарен, щрайхгарния(т), щурмувам, -аш
щатен, щатния(т), щатна, щатно; щрайхгарна, щрайхгарно; щурмуване
щатни щрайхгарни щуротйя; щуротии
щатски щрак (межд.) щур-пощурял,
щафета щракам, -аш щур-пощурелия(т),
щаф&тен, щафетния(т), щафетна, щракане щура-пощуряла,
щафетно; щафетни щр&квам, -аш щуро-пощуряло;
671
щ у р -п о щ у р я л
щури-пощурели щърбеене щъркелица

щурч4; щурчета щърбене щъркелов
щутгартски щърб^я, -еш щъркелче; щъркелчета
щъкам, -ат щърбя, -иш щърков
щъкане щърк, -ът, -а; щъркове, (два и щъркокрак
щърб т.н.) щърка щърконог
щърбав щъркел; щъркели, (два и т.н.) щяло-нещяло
щърбат щъркела щях, щеше
672
ъ ъгломер; ъгломери, (два и т.н.)
ъгломера
ъгломерен, ъгломерния(т),
ъгломерна, ъгломерно;
ъгломерни
ъглообразен, ъглообразния(т),
ъглообразна, ъглообразно;
ъндъргрйунд
ъпгрёйдвам, -аш
ъпгрёйдван
ъпгрёйдване
ъпдёйт
ъпдёйтвам, -аш
ъпдёйтван
ъглообразни ъпдёйтване
ъглен, ъгления(т), ъглена, ъглено; ъглополовяща ъперкът; ъперкъти, (два и
ъглени ъгъл, -ът, -а; ъгли и ъгли, (два и ъперкъта
ъглест т.н.) ъгъла ъх (межд.)
ъглов ъгълен, ъгълния(т), ъгълна, ъхам, -аш
ъгловйт ъгьлно; ъгълни ъхвам, -аш
ъгловйден, ъгловвдния(т), ъгълник; ъгълници, (два и т.н.) ъхна, -еш
ъгловйдна, ъгловйдно; ъгълника ъх'Ь (межд.)
ъгловйдни ъгълче; ъгълчета
43. Официален правописен речник на българския език

ю южни
южноамерик&нец;
южноамериканци, (двама и т.н.)
южноамериканци
южноамериканка
южноамерикански
южноафриканец;
юнкер; юнкери, (двама и т.н.)
юнкери
юнкерски
юноша
юношески
юношество
юнски
южноафриканци, (двама и т.н.) юпи, юпита
юан, -ът, -а; юани, (два и т.н.) юана южноафриканци юра
юбилеен, юбилейния(т), южноафриканка юрвам (се), -аш
юбилейна, юбилейно; южноафрикански юрване
юбилейни южнобългарски юрган; юргани, (два и т.н.)
юбилей, -ят, -я; юбилеи, (два и южноевропейски юргана
т.н.) юбилея южнославянски юрганджййка
юбиляр, -ят, -я; юбиляри, (двама южняк'; южняци, (двама и т.н.) юрганджййски
и т.н.) юбиляри южняци (лице) юрганджйя; юрганджйи, (двама и
юбилярка южняк2 (нелице) т.н.) юрганджйи
ювелйр; ювелйри, (двама и т.н.) южнячка юргански
ювелйри южняшки юрдек; юрдеци, (два и т.н.) юрдека
ювелирен, ювелйрния(т), юзда юрдечка
ювелирна, ювелирно; ювелирни юзйна юридйчески
юг, -ът, -а юзър; юзъри, (двама и т.н.) юзъри юрисдикция
югозапад юлар, -ът, -а; юлари, (два и т.н.) юрйсконсулт; юрйсконсулти,
югозападен, югозападния(т), юлара (двама и т.н.) юрйсконсулти
югозападна, югозападно; юли юриспруденция
югозападни юлиански юрйст; юристи, (двама и т.н.)
югойзток юлски юристи
югоизточен, югойзточния(т), юмрук; юмруци, (два и т.н.) юрйстка
югойзточна, югойзточно; юмрука юркам (се), -аш
югоизточни юмручен, юмручния(т), юмручна, юркане
югославски юмручно; юмручни юрна (се), -еш
югославянин; югославяни, юнак; юнаци, (двама и т.н.) юрод; юроди, (двама и т.н.) юроди
(двама и т.н.) югославяни юнаци юродйв
югославянка юнакйня Горски
юда юнаков юрта
юдайзъм, юдайзмът, юдайзма юнач&га юрук; юруци, (двама и т.н.) юруци
юдей, -ят, -я; юдеи, (двама и т.н.) юначен, юначния(т), юначна, юруш
юдеи юначно; юначни юрушки
юдейка юнйчество юс, -ът, -а; юсове, (два и т.н.) юса
юдейски юначйна ■осов
юдейство юнашки юта
юдене юнащина ютен, ютения(т), ютена, ютено;
юди II юнга; юнги, (двама и т.н.) юнги ютени
юдински юнёц; юнцй, (два и т.н.) юнёца ютйя; ютии
юдя, -иш юни юфкй
южен, южния(т), южна, южио; юнйца
674
я
нрмомёлка
ядренореактйвно; якобйнци
ядренореактйвни якобйнка
ядренофизйчен, якобйнски
ядренофизйчния(т), якост, якостта
ядренофизйчна, якостен, якостния(т), якостна,
ядренофизйчно; ядренофизйчни якостно; якостни
ядро; ядра якут; якути, (двама и т.н.) якути
яз, -ът, -а; язове, (два и т.н.) яза якутка
я (вж. тя) язва якутски
я (сз.) язвен, язвения(т), язвена, язвено; ялов
я (част.) язвени йловица
я (межд.) язвйтелен, язвйтелния(т), яловост, яловостга
яаа (межд.) язвителна, язвйтелно; ялтенскн
ябанджййка язвителни ям (се), ядеш
ябанджййски язвйтелност, язвителностга йма
ябаиджйя; ябанджйи, (двама и т.н.) яздене ямайскн
ябанджйи яздя, -иш ямб, -ът, -а; ямби, (два и т.н.) ямба
йблан; яблани, (два и т.н.) яблана язовец; язовци, (два и т.н.) язовеца ямбйчеп, ямбйчния(т), ямбйчна,
ябланов язовина ямбйчно; ямбйчни
яблански язовйр; язовири, (два и т.н.) ямбйчески
ябълка язовира ямболец; ямболци, (двама и т.н.)
ябълков язовйрен, язовйрния(т), ямболци
ябълковйден, ябълковйдния(т), язовйрна, язовйрно; язовирни ямболка
ябълковйдна, ябълковйдно; язък (межд.) ямболски
ябълковйдни яйце; яйца ямка
ябълчен, ябълчения(т), ябълчена, яйцевйден, яйцевйдния(т), ямурлук; ямурлуци, (два и т.н.)
ябълчено; ябълчени яйцевидна, яйцевйдно; ямурлука
ябълчица яйцевидни янки; янки, (двама и т.н.) янки
яванскн яйцевйдност, яйцевидността янтар, -ът, -а, и янтар
явен, явния(т), явна, явно; явни яйцеклетка янтарен, янтарния(т), янтарна,
явка яйцеклётъчен, яйцеклетьчния(т), янтарно; янтарни, и янтарен
явление, явления яйцеклетьчна, яйцеклетъчно; янтареножълт и янтарножълт
явор; мори, (два и т.н.) явора яйцеклётъчни янтаренозлатйст и
яворов яйценосен, яйценосния(т), янтарнозлатйст
явй се, -йш яйценосна, яйценосно; януари
явявам се, -аш яйценосни януйрски
явяване яйцеобразен, яйцеобразния(т), японец; японци, (двама и т.н.)
ягода яйцеобразна, яйцеобразно; японци
ягодов яйцеобразни япбнка
ягорйда яйцесъбирач; яйцесъбирачн, японски
ягуар,-ът, -а; ягуари, (два и т.н.) (двама и т.н.) яйцесъбирачн японско-кнтайски
ягуара яичар, -ят, -я; яйчари, (двама и т.н.) яр, -ът, -а; ярове, (два и т.н.) яра
яд, -ът, -а; ядове, (два и т.н.) яда яйчари ярд, -ът, -а; ярдове, (два и т.н.)
яд ме е (3 л.) яйчарка ярда
яде ми се (3 л.) яйчарскн яре; ярета
яден, ядния(т), ядна, ядно; ядни яйчарство яребица
ядене, яденета яйчен', яйчения(т), яйчена, яребичен, яребичния(т),
ядец (межд.) яйчено; яйчени яребична, яребично; яребични
ндйвен, ядивния(т), ядйвна, ядйвно; яйчен2, яйчния(т), яйчна, яйчно; яребичи, яребичия(т), яребича,
ядйвни яйчни яребиче; яребичи
ядивб яйчннк; яйчници, (два и т.н.) ярем; яреми, (два и т.н.) ярема
ядка яйчника ярешки
ядков як, -ът, -а; якове, (два и т.н.) яка ярина
ядлйв як (прил.) ярка
ядовйт яка яркозелен, яркозеления(т),
ядовйтост, ядовитостта якав яркозелена, яркозелено;
ядбсам (се), -аш якавйзъм, якавйзмът, якавйзма яркозелени
ядбсвам (се), -аш якавски яркосйн
ядбсване якам, -аш яркост, яркостта
ядрен, ядрения(т), ядрена, якане яркочервен, яркочервения(т),
ядрено;адрени яката яркочервена, яркочервено;
ядренореактйвен, яке, якета яркочервени
ядренореактйвния(т), якйчка ярмй
ядренореактйвна, якобйнец; якобйнци, (двама и т.н.) ярмомелка
675
яр ост
ярост, яростта яснозелени яхване

яростен, яростння(т), яростна, яснолйк яхна, -еш
яростно; яростни нсносйн яхнйя;яхнии
йрък, яркия(т), ярка, ярко; ярки ясност, ясността яхта
ясен, ясния(т), ясна, ясно; ясни яснота яхтен, яхтения(т), яхтена, яхтено;
йсен; ясени, (два и т.н.) ясена йсночервен, ясночервения(т), яхтени
ясенов ясночервена, ясночервено; яхтклуб, -ът, -а; яхтклубове, (два
ясла ясночервени и т.н.) яхтклуба
яснёе (3 л.) яспис; ясписи, (два и т.н.) ясписа яхтпристанище; яхтпристанища
яснина ястие; ястия яхтсмен; яхтсмени, (двама и т.н.)
ясничък, ясничкия(т), ясничка, ястреб; ястреби, (два и т.н.) ястреба яхтсмени
ясничко;яснички ястребов яхттурйзъм, яхттурйзмът,
ясно ми е (3 л.) ят, -ът, -а; ятове, (два и т.н.) ята яхттурйзма
ясновидец; ясновидци, (двама и ятаган; ятагани, (два и т.н.) яхтхотел, -ът, -а; яхтхотели, (два
т.н.) ясновидци ятагана и т.н.) яхтхотела
ясновйдка ятак; ятаци, (двама и т.н.) ятаци яхър; яхъри, (два и т.н.) яхъра
ясновйдски ятачка яшен, яшния(т), яшна, яппго;
ясновйдство яташки яптни
яснозвучен, яснозвучния(т), ято; ята яшмак; яшмаци, (два и т.н.) яшмака
яснозвучна, яснозвучно; ятов йшност, яшността
яснозвучни яхам, -аш я-й (межд.)
яснозелен, яснозелёния(т), яхане
яснозелёна, яснозелёно; яхвам, -аш
676
Официален
речник
на българския
език
Със своите близо 90 000 речникови единици Официалният
правописен речник на българския език е най-пълният досега
справочник о т то зи ти п .
Речникът има норм ативен характер - правилата,
формулирани в увода, са задължителни за писменото
общуване в публичната сфера. Това важи и за правописа
на включените в словника думи и форми.
Уводните части на речника съдържат правилата
на писмения език, представени максимално ясно,
достъпно и непротиворечиво. С цел да се улесни
т я х н о т о усвояване и прилагане се избягва
прекомерната употреба на терм ини.
Словникът на речника регистрира активния речников
състав на днешния книжовен български език и съдържа
Издателство
значително повече думи и форми о т досега действалите
официални правописни речници, издания на И н с т и т у т а
ПРОСВЕТА
е член на Асоциацията за български език.
на европейските
издатели След внимателен подбор са включени много нови думи
на учебници
Л
о т последното десетилетие.
Е Е Р С Правописният речник е изработен о т екип езиковеди
о т И н с т и т у т а за български език на БАН, който
е упълномощен да проучва пром ените в писм ената
гевы 978-954-01-2701-9
практика и да внася единство в правописа чрез систем но
кодифициране.
Речникът е предназначен за всички, за които
9789540 г р а м о т н о с т т а е задължително условие за успешно
Цена 35,00 лВ.
общуване и добра професионална реализация.

БГ Правописен Речник

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

БГ Правописен Речник

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

БЪЛГАРСКА

Редактор Мария Бунева

Българска. Издание I. Формат 70x100/16. Печ. коли 42,25. Изд. коли 54 76

Издателство „Просвета - София " АД - София 1618, ул. „Земеделска“ 2

Печат „Военно издателство " ЕООД - София

© Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 2012 г.

ТРА Н СЛИ ТЕРА Ц И Я НА БЪ Л ГА РСКИ СО БСТВЕН И И М ЕН А

СЛОВНИК ........... .......................... 147

Главни М алки Главни М алки

О собен ости при уп отр ебата на някои букви

Н е се пиш е буква я след буквите ж , ч, ш.

З а отбелязване на съседните звукове [д] и [ж] при свързването на две морфеми.

П унк туационн и знаци

М орф ологичен принцип

Синтактичният принцип действа в рам ките на словосъчетанието и изречението. В ъ рху

Т р адиционен (и сторич еск и) принцип

Д ействието н а традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. С по­

Правописни правила с фонетичен характер

П о традиция променливо я в съврем енния български език се нарича наследникът н а ста­

К огато не е под ударение.

К огато сричката след него съдърж а гласна [е] или [и].

В членуваните форми на някои същ ествителни имена с н аставка -ост, образувани от

В м ятане и изп адане на гласни и съгласни

П рилагателни имена съ с завърш ек н а -ъ р , -ъ л, -ъ к , -ъв, както и някои местоимения на

2. Официален правописен речник на българския език 17

Групи -ръ-/-ьр-; -ль-/-ъ л-

Групи -ея, -и я, -еа-, -иа-

П ред цифри, чийто изговор съдърж а начално [в] или [с].

Правопис на двойни съгласни

Правописни правила с граматичен характер

Ч л ен уван е с пълен и к ратъ к член

Всички прилагателни им ена в м .р. ед.ч.

Ч ленуваната дума е съгласувано определение или приложение на подлога в изречението.

У потребата на местоименните форм и за м.р. ед.ч. к о го , когот о, няко го , ни ко го е задъл­

В ъ звратно п ри теж ателн о м естои м ен и е

Тяхната употреба е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещ о е притежа­

О кончание за 1 л. м н.ч. сег.вр. на глаголите от първо

Глаголите от първо и второ спреж ение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание -м .

Глаголните форми на -н и -т , прилагателните и числителните редни им ена в състава на

Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, тран­

П р едаване на собствени им ен а от чуж ди езици

Т ранскрипцията е предаване на звуковия състав н а чужди им ена съ с средствата н а при­

П редаване на гласни в собствени им ена от чуж ди езици

Н е се предава йотация на гласната [и].

П ри предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните о с­

Н якои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на

3. Официален правописен речник на българския език 33

П ри имена от английски, немски и ш ведски език буквата г се предава с р независимо от

П редаване на собствени и м ен а от чуж ди езици ч р ез превод

П р е д а в а н е на собствен и им ена от чуж ди езици по традиция

П р едаване на собствен и им ен а от чуж ди езици в ориги н али ата им ф орм а

Д руги правописни и гр ам ати ч ни особености при предаван ето на собствени имена

Т ранслитерацията е предаване на буквения състав на думите от една граф ична система

Б ългарска Л ати н ска

Д опуска се да се превеж дат дум и и словосъчетания, използвани като собствени имена.

Правилата за употреба на главни и малки букви се определят от морфологичния и от

Морфологична употреба на главни и малки букви

Морфологичната употреба на главни и малки букви разграничава графично собствените

П рилагателните изт очен, западен, северен, ю ж ен и производните от тях, когато не са

И м ената н а жители на населени м еста, области, държ ави, континенти.

С ин такти чна уп отреба на главни букви

Синтактичната употреба на главните букви разграничава отделните изречения в текста и

С главна или малка буква започват названията на елементите от диаграми, хистограми и

С тилистична уп отр еба на главни букви

Д ействието н а традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. С по

П о традиция променливо я в съврем енния български език се нарича наследникът н а ста

У потребата на местоименните форм и за м.р. ед.ч. к о го , когот о, няко го , ни ко го е задъл

Тяхната употреба е задължителна, когато е необходимо да се означи, че нещ о е притежа

Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, тран

Т ранскрипцията е предаване на звуковия състав н а чужди им ена съ с средствата н а при

П ри предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните о с

С лож ни същ ествителни имена, образувани от им ената на литературни герои, употребя

П олуслято се пиш ат слож ни прилагателни им ена с неравноправно отнош ение между и з

Слож ни прилагателни им ена - ф разеологизирани съчетания от две качествени прилага

Лексикалните съкращ ения се употребяват и в устната, и в писм ената реч. Те предста

Д воеточие не се употребява, когато уточнението или допълнителното сведение е р аз

З а ограж дане на препинателните знаци въпросителен, удивителен, въпросителен и уди