Зреене на РНК

Зреене (рrocessing) при прокариоти

 Полицистронната мРНК е готова за транслация без
зреене.
 Трите рРНК (16S, 23S и 5S) се копират като общ
първичен транскрипт, който се нарязва на три; тези три
вериги зреят чрез допълнително скъсяване и метилация.
 Някои прокариотни тРНК също се копират като общ
първичен транскрипт и се нуждаят от подобен
процесинг.
 Ненужните части се отрязват от ендо- и екзо-
рибонуклеази (RN-aзи).
 Тези ензими разпознават в РНК или специфични
последователности, или определена конформация.
 Някои RNA-ази използват къси РНКи като кофактор.
 Зреене на еукариотните рРНК
 Те са 28S, 18S, 5.8S и 5S.
 28S, 18S и 5.8S се презаписват заедно като 45S верига; някои
нуклеотиди се метилират; свързват се някои рибозомни
белтъци.
 Некодиращите части се изрязват; след това се присъединяват
останалите рибозомни белтъци и 5S рРНК.

Molecular Biology of
the Cell. 3rd edition.
Alberts B, Bray D,
Lewis J, et al.
 Подобно е на Зреене на еукариотните тРНК
зреенето на
прокариотните
тРНК.
 CCA липсва в
гените за тРНК.
Добавя се след
транскрипцията от
тРНК-
нуклеотидил-
трансфераза.
 Някои тРНК имат
интрон в
антикодоновата
бримка.
 Химични
модификации на
около 10% от
нуклеотидите.
 Зреене на еукариотните мРНК
 Първичните транскрипти на
RNApol II се наричат
хетерогенна ядрена РНК.
 Към крайния фосфат се
добовя G (чрез гуанидил-
трансфераза); необичайна
5′–5′ трифосфатна връзка.
 G се метилира (чрез метил-
трансфераза); често се
метилират и следващите
две рибози.
 Структурата се нарича
5’- шапка (5’-cap).
 Тя предпазва 5’ края на
мРНК по време на
транслацията; тя е и
сигнална стуктура за Molecular Biology of the Cell. 3rd edition.
началото на транслацията. Alberts B, Bray D, Lewis J, et al.
 3’-полиA
опашка

www.nature.com
 За мРНК ААТААА е сигнал за край на транскрипцията.
 Ензим разпознава ААUААА в мРНК и срязва веригата 10 – 30
бази след това; същият ензим добавя 100-200 А към 3‘-края
на мРНК.
 При еукариотите всички мРНК имат опашки с изключение
на хистоновите мРНК.
 Опашката и свързаните с нея белтъци предпазват мРНК от
преждевременна деградация. Освен това стуктурата е сигнал
за следващи процеси.
 Комуникацията между 5’-шапката и 3’-опашката участва в
иницииране на транслацията. РolyA-binding protein (PABP)
взаимодейства с translation initiation factor (eIF4G), а той от
своя страна се свързва с cap-binding protein, сближавайки 5'
и 3' края на мРНК.
 Сплайсинг
 Повечето протеинови гени имат по няколко интрона;
сумарно интроните са по-дълги от екзоните.
 Структурата, която изрязва интроните, се нарича
сплайсозома.
 Сплайсозомите разпознават специфична нуклеотидна
последователност на границата екзон-интрон.
Червените нуклеотиди са задължителни. В РНК T е заместен с U.

www.geneinfinity.org
 Сплайсозомата включва няколко белтъка и мяРНК (snRNA).
 Членовете на сплайсозомата се присъединяват към мРНК още
по време на транскрипцията.
 Местата за сплайсинг се разпознават от мяРНК.
Molecular Biology of the Cell.
3rd edition. Alberts B, Bray
D, Lewis J, et al.
От гена до зрялата мРНК
 Екзом

 Екзом – екзоните в един геном.

 Човешкият екзом се състои от около 180,000 екзона, което е
приблизително 1% от генома.
 Въпреки малкия дял на екзома, той съдържа 85% от
мутациите, свързани със заболявания.
 Алтерна-
тивен
сплайсинг

http://cnx.org

 Често един екзон кодира един протеинов домен с определена

функция и собствени активни центрове или други контактни места.
 Комбинирайки екзоните по различен начин, клетката може да
синтезира белтъци с различни комбинации от активности и контакти.
 Пример: IgM има две форми: секретираща се и мембранно
свързана. Те се различават по C-края си: първият има
секреторен краен мотив, а вторият – мембранно-закотвящ
мотив. Двата крайни мотива се кодират от различни екзони.
Пре-мРНК за двете форми е еднаква, но при сплайсинга се
запазва само единият от екзоните за С-край.