„Градината на пеперудите“ ще ви плени и ужаси

„Красивите същества живеят кратко“, ми каза градинаря първият път,

когато се срещнахме.

„Не съди книгата по корицата“ казват. Но за „Градината на пеперудите“ на

Дот Хъчисън това предупреждение не е нужно. Живко Петров е създал
изумителна корица за този роман, чийто сюжет ще ви плени и колкото и
клиширано да звучи – няма да можете да я оставите, докато не стигнете до
последната страница.

Романът се движи в две сюжетни линии. Първата проследява специален

агент Виктор Хановериан, който е нагърбен с разследването на ужасяващо
престъпление. В дома на богат бизнесмен са открити като заложници
повече от дузина момичета, които упорито мълчат за това какво са
преживели там. Оказва се, че той е задоволявал перверзното си хоби,
отвличайки млади момичета. Татуира криле на гърбовете им и ги държи
като заложници в своята „градина“ – изолирано място в имението му,
където ги навестява ежедневно. Затова и те го наричат Градинаря.

ЦИТАТ: Истинските пеперуди можеха да отлетят, да избягат. Тези на

Градинаря можеха само да паднат, а и това се случваше рядко.

Втората линия ни разкрива живота на Мая – едно от отвлечените

момичета. Мая е един от най-пълнокръвните образи, на които съм
попадала в роман. Тя е бунтарка, която бързо се приспособява към живота
в плен и е единствената от пеперудите, която никога не плаче и не прави
опити за самоубийство. При нея липса стокхолмския синдром и се
подчинява само в името на оцеляването си. След разкриването на
Градината Мая е подложена на разпит от агента на ФБР – Виктор
Хановериан и неговия колега Брандън Едисън. Освен да разплетат
престъплението на Градинаря, те трябва да разнищят и миналото на Мая –
но колкото повече разкрива от пъзела тя, толкова повече те се съмняват в
думите ѝ.

Разбират, че Мая не е истинското ѝ име. То ѝ е дадено от Градинаря, по

традиция той кръщава всяка своя нова пеперуда след като приключите
татуирането на крилете. Следват нови и все по-ужасяващи разкрития какво
се случва в Градината, кой освен Градинаря има достъп до нея, какво
очаква всяка пеперуда на 21-ия ѝ рожден ден и какво е мястото на Мая в
това пъклено злодеяние – дали е невинна жертва или има нещо повече.

ЦИТАТ: Три пеперуди за едно пречупено момиче: една да я отличи, втора

да я подчини и трета да я унищожи.

„- Какво извратено малко сестринство.“ – казва Мая за себе си и

останалите пеперуди в стъкления харем, който представлява Градината.
Всяка от тях е получила ново име, а истинското не трябва да бъде
използвано нито от нея, нито от останалите момичета. Забравят предишния
си живот, за да преживеят по-леко дните на робство в удовлетворяване на
прищевките на изпратения лепидоптерист*.

ЦИТАТ: Но моите крила не можеха да се движат и аз не можех да летя,

дори не можех да плача. Бяха ми останали само ужасът, агонията и тъгата.

„Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън е един от финалистите в

надпреварата на Goodreads за най-добра книга за изминалата година в
категория „Хорър“. Романът излиза под логото на издателство
„Милениум“ в превод на Елена Кодинова. Брилянтната корица, както вече
стана дума, е дело на Живко Петров.

*лепидоптерист – колекционер на пеперуди