АТАНАС ОРАЧЕВ

ЧУДЕСАТА Местата,
които трябва
да видиш от

НА ЮЖНОТО
Резово до
Обзор

ЧЕРНОМОРИЕ
ПЪТЕВОДИТЕЛ
 Д-р АТАНАС ОРАЧЕВ
ЧУДЕСАТА НА ЮЖНОТО ЧЕРНОМОРИЕ
пътеводител

Copyright © Издателство Световна библиотека ЕООД, 2012

Текст © Атанас Орачев, 2012

КОНСУЛТАНТИ:
ГЕОРГИ ПОПСТЕФАНОВ, ДИМИТЪР НЕДЕВ, ПОЛК. ИВАН РУСЕНОВ

ХУДОЖЕСТВЕНО ОФОРМЛЕНИЕ:
АЛЕКСАНДЪР ТРЕНЕВ

фотографии:
Алан Мейс, Александър Тренев, Алексей Варников, Атанас Орачев, БДЗП,
Богдан Боев, Веско Валев, Георги Величков, Георги Попстефанов,
Десислав Червенков, Димитър Недев, Домино ООД, Евгени Динев,
Иван Пик, Кирил Влахов, Николай Генов, Николай Петков,
Николай Стайков, Пресфото-БТА (Тодор Ставрев), СветослаВ Спасов,
Спасителен център „Защита на костенурки“,
Стефан Жирар, www.imagesfrombulgaria.com

КАРТИ:
ВОЕННО-ГЕОГРАФСКА СЛУЖБА НА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА

предпечатна подготовка и информационни карета:

АНТоНИЙ КИТЕВ, СИЛВИЯ ПЕТРОВА

редактор:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА

коректор:
аНА лАЗАРОВА

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!

Тази книга като цяло, както и никаква част от нея не може да бъде
възпроизвеждана
по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма без изричното
разрешение на издателя!
Нарушителите се преследват от закона!

ИК Световна библиотека ЕООД

София, бул. „Искърско шосе“ 19
книжна борса „Болид“, офис 31
е-mail: office@sbbooks.eu
www.sbbooks.eu
 АТАНАС ОРАЧЕВ

ЧУДЕСАТА
НА
ЮЖНОТО ЧЕРНОМОРИЕ
ПЪТЕВОДИТЕЛ

ИК СВЕТОВНА БИБЛИОТЕКА
СОФИЯ
чудесата на южното черноморие

Съдържание
Вместо увод 5
Община Царево 12
Община Приморско 44
Община Созопол 62
Община Бургас 84
Община Поморие 112
Община Несебър 126
Карти 154
Показалец на фотографиите 160

Легенда
i Каре, съдържащо следната информация:

Адрес, местоположение
GPS, географски координати
Стационарен или мобилен телефон
Работно време, почивни дни
Цена на входни билети, такси

4

Вместо увод
О
т физико-географска глед-
на точка южното Черно-
морие има за северна
граница източната част на Старо-
планинското било, а на юг – евро-
пейската част на пролива Босфор
при град Истанбул, с полуостров
Сарай и залива Златния рог. На
свой ред западната граница ес-
тествено се маркира съответно
от източните части на Стара пла-
нина, Медноридско-Странджан-
ския планински масив и възви-
шенията Чаталджа и Ала тепе,
както и от езерата Буюк и Кючюк
Чекмедже  – северно и западно
от Истанбул. От историко-гео-
графска гледна точка обаче днес
южното българско Черноморие
обхваща три обособени зони:
1. Странджанското крайбре-
жие.
2. Бургаската низина.
3. Източните разклонения на
Стара планина.
Така са структурирани и те-
мите в настоящия пътеводител,
като представителните истори-
ко-археологически, културни и
природни забележителности се
описват по общини и селища от
юг на север.
Странджанското крайбрежие
днес заема изцяло землищата на
Царевска, Приморска и Созопол-
ска, както и на част от Бургаска
община. На свой ред Странджа
формира крайните югоизточни
предели на Европа.
Древните представи за
Чер­­но­морието
Първите известни данни за
региона са натрупани най-напред
в малоазийски храмове и на тях­
Вместо увод
на основа в Месопотамия се съз-
дават представите за Черното,
Крайното, Северното море (от
южна гледна точка). Географската
традиция за областта датира още
от II хил. пр. Хр. (ако не и по-рано).
Тя се оказва с хилядолетна устой-
чивост, възприема се в Средизем-
номорието, следват я и ранно-
християнските автори. Така за хи-
лядолетия наред се формира
виждане, което влияе и на името
на басейна в представата за мие-
щия света околосветски Поток-
Океан. Всички морета имат връз-
ка с него и то е „черно“ (тъмно) и
защото е „северно“  – крайна се-
верна граница (географски хори-
зонт) на познатия от месопотам-
ска гледна точка свят.
Когато в началото на I хил. пр.
Хр. се е оформял древногръцки-
ят цикъл за Аргонавтите, Черно-
морието за елините продължава
да е северен географски хори-
зонт на света, отвъд който започ-
ва иреалният, т. е. светът на от-
въдното. В техните представи
най-напред този хоризонт е об-
хващал южното, после се измест-
ва към северното Черноморие и
едва след VII в. пр. Хр., когато и по
неговия бряг се появили елински
общини-държавици, отива далеч
на север, за да достигне Прибал-
тика. Ето защо тъкмо тук някъде
слиза в подземното царство Оди-
сей. Пак тук Орфей дири и нами-
ра Евридика, а Дионис извежда
от Тартара майка си Семела. В
този иреален свят на мъртвите се
намирал и Островът на блажени-
те  – Белият остров (ант. Левка,
средн. Фидониси, дн. Змейний). В
една версия Тетида го изважда от
5
чудесата на южното черноморие
морето за своя син Ахил – за да
блаженства тук наред с други
древни Герои.
Предноазиатските виждания
за Черно море като Северното
море и оттам за края на света по-
влияват и върху Омир, и върху
цялата средиземноморска гео-
графска традиция. И в „Одисея“
се откриват описания на Земята
като плосък диск, обкръжен от
постоянно движещата се река
Океанус. Т. е. близки до онова,
което изобразяват и раннохрис-
тиянските манастирски карто­
графи, като по този начин въз-
раждат древната месопотамска
традиция за картографско пред-
ставяне на познатия свят.
Докъм VIII в. пр. Хр., когато са
основани първите елински об-
щини-държавици в южното Чер-
номорие, за елините басейнът
продължавал да е краен северен
хоризонт на познатия свят. Ето
как описва нещата географът
Страбон: „Съвременниците на
Омир смятали Понт изобщо за
втори Океан. Затова мислели,
щото тези, които влизали в него
[през Босфорския проток], се от-
далечавали толкова от света,
колкото и онези, които излизали
отвъд Херакловите стълбове
[Гибралтар]. Впрочем Понтът
се смятал тогава за най-голямо-
то море от близките до нас
[елините] морета и затова соб-
ствено се наричал изобщо само
Понт, което значи море, така
както сме навикнали да нарича-
ме Омир само Поет.”
Преди да го назоват Евксин-
ски понт – „гостоприемно море“
елините първоначално го кръща-
ват Аксински понт – „негостопри-
емно море“. Това название пък
показва, че древните гърци всъщ-
6
ност са преосмислили иранското
име на басейна Акшайна, което
отново означава „черно, тъмно
море“. На епично преосмисляне
на древни представи се дължи и
тесалийско-беотийският цикъл
за Аргонавтите, които поемат за
Страната на слънцето, за да от-
краднат Златното руно. Тъкмо
сензационната късноенеолитна
Култура Вар­на (от втората поло-
вина на V хил. пр. Хр.) ще да е про-
дуцирала мита за Златния век и за
Страната на златото. Неслучайно
дори и в достигналия до наши
дни кавказки осетински епос
Страната на слънцето се намира
тъкмо под черноморските води.
Дъщерите на Слънцето идвали на
Земята като златни кошути. Тях
неуморно ги преследвали и ула-
вяли Юнаци, за да може на белия
свят да се появят по-велики от ба-
щите си чеда.
***
Черно море влиза в система-
та от морета на Атлантическия
океан. В нея то е вътрешно море
с обща площ от около 413 488 км2.
Днешната обща дължина на чер-
номорските брегове се изчисля-
ва от 3991 докъм 4090 км. Брегът
обаче се изменя непрестанно и
интензивно заради спецификата
в глобалните промени на клима-
та (а оттам и в динамиката на по-
качванията и спаданията на чер-
номорското равнище), съвре-
менните диференцирани верти-
кални колебателни движения на
сушата и шелфа, микротектони-
ката, земетресенията, свлачища-
та, акумулацията, абразията и
ред други фактори.
Преди десет хилядолетия хо-
дът на бреговата ивица започва
от около -90 докъм -110 м, а това

по западното Черноморие на
места прави хиляди квадратни
километра суша на мястото на
днешния шелф. От VI хил. пр. Хр.
насетне на днешните -35 – -40, -20
– -25, -8 – -12 и -6  – -4-метрови
шелфови тераси, както и върху
„удавените” речни тераси в днеш-
ния шелф и крайбрежни езера са
били разположени древни сели-
ща. Комплексните сравнителни
анализи на наличните данни по-
казват, че някъде към края на V и
първата половина на IV хил.
пр.  Хр. покачването на черно-
морското равнище достига своя
максимум. Количеството на вод­
ната маса в тогавашния басейн
нараства извънредно бързо и
постепенно достига равнището
на тогавашния Босфорски праг.
Днес той се намира на дълбочи-
на около -45 м.
Специфичното действие на
тогавашното Дяволско течение
(наред с комплекс от други фак-
тори) не позволява черномор-
ските води да прехвърлят
Босфорския праг. Наносите фор-
мират мощна пясъчна коса и
черноморското равнище започ-
ва да се покачва с още по-големи
темпове спрямо мраморномор-
ското и средиземноморското.
Това се случва и заради извън-
редния черноморски речен сток,
който се подхранва от Дунав,
Южен Буг, Днепър, Днестър и
други реки, чийто водосбор об-
хващал огромни територии тък-
мо по времето, когато ледниците
се топели най-интензивно.
Черноморският потоп
Някъде в края на V – първата
половина на IV хил. пр. Хр. веро-
ятно в резултат на земетресение
(по разседа на Босфорската раз-
Вместо увод
ломна структура) преградата е
разрушена и черноморските
води нахлуват в Мраморномори-
ето като своеобразна мощна въл-
на. Събитието е описано от Дио­
дор Сицилийски въз основа на
древни самотракийски предания
и е датирано „преди другаде да
стане Потоп“ (т. е. преди Дарда-
новия потоп). Някои нашумели
публикации за този Черноморски
потоп, които го датират в VI  хил.
пр. Хр., всъщност са повече от
спекулативни, защото се разми-
нават и с археологическите фа-
кти, и с геоморфоложките данни.
По време на най-високото
стоене на водите от последния
езерен период на черноморския
басейн огромни части от дотога-
вашната суша и речни долини
ведно с разположените покрай
тях селища са залети. Отнесени
са огромни количества земна
маса. На места процесите са сти-
мулирани от свлачищно-срутищ-
ни процеси по т. нар. водоупорни
хоризонти. Другаде – както става
в днешните акватории на Варна и
Бургас, пък се извършва мащаб-
на акумулация. Тя предопределя
по-късното развитие на брега. В
резултат съществено се изменя
крайбрежната конфигурация.
Освен това името на днеш-
ния Босфорски (Боспорски) про-
ток е изключително древно и
също е свързано с Черномор-
ския потоп. В буквален превод
Бос-порос означава „бичи/волски
брод“, а този брод няма къде дру-
гаде да е минавал освен по днеш-
ния Босфорски праг. До времето
на Черноморския потоп той е
представлявал суша, но е бил
преброждан и след това през IV–
III хил. пр. Хр. с волове, откъдето
всъщност идва и неговото име.
7
чудесата на южното черноморие
Странджа – „Свещена-
та пла­нина”
На север и северозапад пла-
нината се затваря от Бургаската
низина, Бакаджиците и Дервент-
ските възвишения, а на югоизток
достига до Босфорския проток,
който отделя Европа от Азия.
Нейната обща площ е около
10  000 км2 и има максимална
дължина около 260 км. Главното
било (с връх Голяма Махдия –
1034 м) дели Странджа на две
части: северната е значително
по-широка и се отваря към Ман-
дренското езеро и черномор-
ския бряг, докато южната (по-го-
лямата й част днес се намира в
Република Турция) е единствена-
та европейска планина, чиито
реки се вливат в три морета –
Черно, Мраморно и Егейско.
Макар и малка, Странджа е
изключителна и в природно, и в
8
културно отношение. В природно ▲
тя представя невероятно геолож- Странджа
ко и биологично разнообразие. преди
Скалните видове са формирани с. Бродилово
от седиментни, метаморфни и
магмени скали и още от черно-
морското крайбрежие на запад
могат да се наблюдават туфи, ту-
фобрекчии, андезити, пясъчници,
габро, диорити, гнайси, шисти,
мрамори и гранити, по чиито гра-
ници се разкриват меднорудни
находища. Те започват да се обра-
ботват още преди седем хилядо-
летия, за да положат основите на
първата металургия в света.
Планината е ниска и релефът
се характеризира от полегатите
ридове. Те обаче са ограничени
от всечени речни долини и доло-
ве по начин, който прави Стран-
джа една от най-трудно проходи-
мите балкански планини. Наред
с преходно-континенталния кли-

мат и водното изобилие (само в
българската част на Вътрешна
Странджа има над 120 големи из-
вора и 74 регистрирани карсто-
ви пещери) сравнително лошата
й проходимост позволява в нея
да се развие и запази изключи-
телно богат горски фонд. В ре-
зерватите „Силкосия”, „Узунбу-
джак” и „Тисовица” на структури-
рания през 1995 г. върху 116 136,2
ха Природен парк Странджа мо-
гат да се видят стари (над 200-го-
дишни) дъбови и букови гори: в
тях виреят около 1300 вида вис­
ши растения. Тук се откриват ре-
дица реликтови (ендемични пон-
тийско-кавказки) видове, защото
Странджа не е била засегната от
голямото заледяване по време
на последния ледников период.
Ето защо от 700 растения, вписа-
ни в Червената книга на Бълга-
рия, над 70 (т.  е. повече от 10%)
могат да се видят единствено в
нейните предели.
Не по-малко забележителна
е планината и в културно отно-
шение. Открояват се археологи-
ческите паметници и изпъкват
Вместо увод
архаичната обредност и фолк-
лор. Само тук в Европа все още
се долавят отгласи на много
древни представи за света. Спе-
цификата на местния фолклор в
различните му разновидности и
оцелелите чак до наши дни об-
редни практики в култовете към
св. Георги, св. Илия, св. Марина,
св. Модест, св. Панталеймон, св.
св. Константин и Елена… раз-
криват техните дълбоки корени.
Вярата в странджанските Свето-
ци отпраща към представите на
древните траки – за тях прием-
ниците на първите европейски
богове живеели не само на Не-
бето, под Земята и Водата, а и
сред хората. Също така за бълга-
рите – както било и при техните
предходници траките, легендар-
ните Герои-Юнаци помагали на
хората, а на свети люде и днес се
явяват древни божества под
формата на християнизираните
планински Светоци. Странджан-
ци и днес контактуват с тях на
определени дни край свещени ▼
скални места и аязми (врисове) в Устието на
„Свещената планина“. р. Велека
9
чудесата на южното черноморие
„Живи“ са и древните пред-
стави, свързани с мегалитните
паметници, сред които се откро-
яват т. нар. долмени. Според до-
сегашните археологически мате-
риали започват да ги градят в
първите столетия на I хил. пр. Хр.
и те постепенно покриват цялата
планина. Извънредно показател-
но е, че за странджанци долме-
ните не са просто големи камъ-
ни, а змейови дупки, змейови
къщи. В случая тези змейове са
равнозначни с Дракона, зад кой-
то прозира една от древнотра-
кийските представи за Орфей.
Доскоро някои долмени са били
параклиси на Свети дух. За култа
към Слънцето пък свидетелстват
множество каменни слънца и
кръгове, които са най-много око-
ло нестинарските села.
Оцеляла е и древната обред-
ност, която е свързана с т.  нар.
Самогонен елен. Той е заемал ва-
жно място в древните вярвания,
поради което се открива в реди-
ца произведения на тракийската
торевтика (обработка на скъпо-
ценни метали) от VII в. пр. Хр. на-
сетне. Самогонният свещен елен
в уречения ден и час идвал и сам
подлагал главата си под жертве-
ния нож. Впечатлява и култа към
св. Георги: тъкмо в Странджа
най-добре проличава неговата
връзка с Тракийския конник,
който на фолклорно равнище
представя древния Юнак-Побе-
дител. Към този образ българите
наслагват и своите представи и
става разбираемо защо в с. Стои-
лово и до днес оброчен релеф на
Тракийския конник служи за
икона на „Св. Георги“.
От Странджа извират много-
бройни реки, които се вливат в
три морета – сред черноморски-
10
те най-голяма е Резовска. Тя про-
тича през българска и турска те-
ритория в меандрираща долина
с дъбови гори. Именно в терито-
риите между нейното течение и
онова на р. Велека се намира
едно от огнищата, в които се за-
ражда и развива най-напред в
света златната металургия, като
дали това се случва и с медната
металургия е дискусионен нау-
чен проблем.
В гористите дебри на Север-
на Странджа се издигат ридовете
Босна и Бакърлъка (Медни рид).
Ридът Босна е разположен меж-
ду реките Факийска и Велека,
като североизточното му раз-
клонение е Меден рид, който се
простира между Мандренското
езеро и полуостров Буруна. Се-
вероизточната част на Странджа
(на турска територия) достига до
Босфорския проток, като посте-
пенно се снижава при езерото
Дуру су (Теркоз – Делкон, Тра-
кийската делта), където Акалан-
ските възвишения се съединяват
с Деркоските. Медноридските
възвишения изобилстват със
следи от древни, антични, сред-
новековни и съвременни рудни
разработки. Районът е пресечен
от речните легла на реките Ро-
сенска и Ропотамо.
Крайбрежието между носо-
вете Чукаля и Коракя се характе-
ризира с издадена на североиз-
ток брегова линия, нагънат ре-
леф и дълбоки сравнително до-
бре защитени от опасните ветро-
ве заливи около вдадените в мо-
рето по-големи полуострови:
Атия, Св. Никола, Созополския и
Буруна (с Маслен нос). Изглежда,
именно около нос Атия в послед-
ната четвърт на VII в. пр. Хр. стъп-
ват първите елински заселници
 Вместо увод
полуостров Буруна) има изклю-
чителен природен феномен,
който се е превърнал в голямо
древнотракийско скално свети-
лище. При Маслен нос – един от
двата доминантни навигацион-
ни ориентира по Българското
Черноморие – е имало древно
пристанище. По крайбрежието
между носовете Св. Агалина и
Хумата се простира лагунното
езеро Алепу, между нос Скомбо-
лиорош и нос Кая се намира бла-
тото Аркутино, а в едноименния
залив заблатеното езеро Сто-
моплу, чиито наслаги са погре-
бали праисторическо селище от
V хил. пр. Хр. Подобни със сигур-
ност са били устроени и в днеш-
ните заливи на Созопол и Китен
(тракийското Урдовиза), а веро-
ятно и в ахтополската акватория.
В морето пред Медноридския
дял на Странджа се намират ос-
тровите Св. Анастасия, Св. Иван,
Св. Петър и Св. Тома (Змийски
остров).
Ридът Босна е пресечен от
редица реки. По-важните са Дя-
волска река, Китенска (Караагач)
и Велека, които се вливат в море-
то съответно южно от Примор-
ско и Китен и северно от Сине-
морец. Дяволската река меан-
дрира в гориста долина, а южно
от устието образува широка за-
блатена долина. На свой ред Ве-
лека протича в дълбока гориста
долина, която прорязва т. нар.
▲ по българското Черноморие, а Хасекия.
Св. Георги, на тогавашния бряг на Созопол- Южна Странджа с разклоне-
икона от ския залив е основана първата нията си достига до Текирдаа (Те-
Ахтопол, елинска  община-държавица кирдаг), която се свързва с древ-
1814 г. –
(апойкия) Аполония. нотракийското Хиерон орос
ХГ „Петко
Задгорски“, След нос Коракя (южна гра- (Свещената планина). Там се е на-
Бургас ница на Бургаския залив) идват мирала столицата на древнотра-
заливите Св. Параскева, Зигра и кийските царе Хиерон тейхос
Стомоплу. На нос Бегликташ (от (Свещената крепост).

11
чудесата на южното черноморие
Община Царево
Крайбрежието на
община Царево
Територията на днешното
царевско крайбрежие заема
крайния югоизточен кът на Бъл-
гария. Районът е най-слабо из-
следван археологически в срав-
нение с другите крайбрежни
черноморски области.
Царевското крайбрежие и
шелф постоянно „потъват“ през
последните 10 000 години. Това
става в резултат от въздействие-
то на комплекс от взаимообвър-
зани фактори, при които брего-
ватата ивица се е променяла
значително през всички епохи и
периоди. Ето защо и от праисто-
рическите селища, и от дорим-
ските крайбрежни укрепления
не могат да бъдат намерени ни-
какви сигурни следи на сушата.
Останките на средновековните
стени представят сигурни факти
12
за страховити земетръсни по-
следици.
Геоморфоложките особено-
сти предопределят странджан-
ското крайбрежие на юг от Ма-
слен нос и на север от устието на
езерото Деркос (в Турция) да се
оформи като едно от най-опас-
ните за крайбрежна навигация
през всички епохи. Спецификата
на шелфа обаче позволява тук
добре да се развие риболовът. И
през Античността, и през Сред-
новековието условията за край-
брежен риболов са отлични. Ето
защо той представлява основна
част от поминъка на население-
то и се е регламентирал чрез ▼
специални закони. Типичен
странджански
Заради потъването на брега
клифов бряг на
древните таляни се откриват на нос Кастро в
по-големи дълбочини – следи от кв. Старо
античен талян са разкрити на- Василико,
пример на 20–25-метрова дълбо- гр. Царево

►
Изглед от нос
Кастрич и
едноименния
резовски залив,
където се
предполага, че
се е намирала
крепостта
Кастрич
чина в акваторията на Маслен
нос. На стар талян най-вероятно
принадлежат и намерените през
80-те години на миналия век го-
леми каменни блокове в аквато-
рията на село Варвара, които дос-
коро се смятаха за потънала под
водата работилница за котви.
Рибата винаги е търсена хра-
на в Средиземноморието, пора-
ди което още през Античността
по странджанското Черноморие
се развиват и почти всички по-
знати начини за крайбрежен
улов на риба с мрежи и въдици.
Мрежите, които се използват, са
грибове, канати, гъргъри, фуста-
i нели, чивермета, батарми, кал-
Нос Кастро кански мрежи, серкмета. С въди-
N 42º09.54' ци риболовстват по методите
Е 27º51.43' чиконти, парагади, чипари и др.
Нос Голям Някои от тези методи и по-спе-
Кастрич циално пасивният улов на риба с
N 42º00.31' таляни вероятно са черномор-
Е 28º01.12' ско-мраморноморски.
Нос Малък В странджанската акватория
Кастрич се е развивал и делфиноловът.
N 42º00.21' Делфиновата мас се е ценяла и
Е 28º01.18' изнасяла в големи количества за
Община Царево
Цариград. Тя е намирала добро
приложение в кожарската ин-
дустрия, която била добре раз-
вита и заради мащабното ското-
въдство на българите и на техни-
те предходници в Странджа –
древните траки.
Горските богатства на ре­гио­
на впечатляват още ученика и
наследника на Аристотел – Те-
офраст (372–287 г. пр. Хр.). От не-
говите данни става ясно, че да се
събират и изнасят по море цен-
ни билки също е стар местен по-
минък.
Сегашната горска растител-
ност в Странджа се формира в
началото на холоцена (съвре-
менна епоха – последните 10 000
години), който следва края на
последния голям ледников пе-
риод (някъде в края на IX и нача-
лото на VIII хил. пр. Хр.). Самата
Странджа обаче не е засегната от
ледника и затова тук са се запа-
зили редица ендемични видове.
В планината се развиват широ-
колистните гори, които винаги
са имали голямо значение за
13
чудесата на южното черноморие

ски формации, които поразяват

със своята красота и разнообра-
зие. Изобилието от дъб, бук, га-
бър, ясен и други ценни дървес-
ни видове предопределя един
от извечните поминъци на стран-
джанското население да е дър-
водобивът и свързаните с него
занаяти. Износът на го­ля­мо­обем­
ни горски стоки, като корабо-
строителен материал, дървени
въглища, дърва за огрев, катран
и други, е немислим без наличи-
ето на съответна селищна, прис-
танищна и пътна система.

Резово (Резве, Ени-

кьой, Ново село)
▲ стопанството в региона. Обосо- Селото се намира на 28 км
Сухоземна бяват се и се стабилизират и южно от град Царево. Разполо-
костенурка в много видове понтийска расти- жено е на полуостров над левия
резовската телност, основна част от природ- бряг на устието на р. Резовска –
гора
ните богатства на Странджа, като държавната граница на Р. Бълга-
i някои видове са свързани и с рия с Р. Турция. Днес и от двете
с. Резово древни митични персонажи страни ус­тие­то е засипано с де-
N 41º58.93' (напр. дървото на Дафне). Разви- сетки хиляди тона бетон. Това се
Е 28º58.01' ват се и дъбови гори и други гор- случва през 80-те години на ми-

14

i
налия век заради спор около от-
Бутик Бийч
клуб граничаването на черноморска-
N 41º58.934' та шелфова граница. В резултат
Е 28º01.806' посоката на устието на реката е
изместено и България губи зна-
чителна част от своите територи-
ални води. В днешната резовска
акватория аквалангистите могат
все още да разгледат останките
на няколко потънали парахода.
Винтът на единия от тях може да
се види в ахтополската общест-
вена сбирка (ОС) „История на
котвата“. До самата границата –
на брега на залива до устието на
р. Резовска – се намира Бутик
◄ Бийч клуб. Оттук се разкриват
Корморани в прекрасни панорами към тур-
залива ския бряг с нос Инеада и се виж-
Бутамята да турското село Свети Стефан.
▼ Името на селото се дължи на
Изглед от едноименната река и се свързва
странджански с Резос. Според Омировата
клифов бряг „Илиада“ този легендарен тра-
Община Царево
кийски цар се сражава на стра-
ната на Троя срещу ахейците,
предвождани от Агамемнон. Ня-
кои изследователи предполагат,
че името е тракийско. За пръв
път подобно название се среща
в един гръцки портолан, съста-
вен между 1426 и 1436 г. във
формата Резве (Резви).
На много места около Резово
има следи от металургична дей-
ност. На около 5 км западно от
селото в местността Сгуриите
(Згуриите, Скуриите) доскоро се
намираше най-голямото праис-
торическо находище на древни
шлаки в света. Спектралните ана-
лизи на находките от Варненския
златен енеолитен некропол (Кул-
тура Варна) показаха, че районът
заема значимо място в праисто-
рическото стопанство, защото
експлоатацията на залежите в
Граматиковското рудно поле за-
15
чудесата на южното черноморие

почва още през втората полови- поемали за селищата в дн. Вар- i

Разклона за
на на V хил. пр. Хр. Граматиков- ненско езеро. Следи от рудни м. Сгуриите
ският меднодобивен, златодоби- разработки се намират и в мест- N 42º00.075'
вен и металургичен център е ността Селски дол на 3–4  км за- Е 27º57.467'
един от най-древните в света и падно от селото. Наблизо е раз-
между 4400–4200 г. пр. Хр. тук са положен и тракийски могилен
добивали и топели рудата на мяс- некропол, което показва, че и
то. В резултат около древните през Античността рударството и
рупи и види се натрупват огро- металургията осигуряват добър
мните шлакови струпвания (над поминък на древните траки. И в
100 000 тона). Засега не са откри- наши дни в района може да се
ти следи от селищен живот от добива злато.
времето на Култура Варна, но в
райо­на на тогавашните устия на ◄
реките Резовска и Велека – около Голям къс медна
20-метрова изобата – трябва да е шлака и изглед
имало селища: местопо­ло­же­ние­ на останките
то на Сгуриите недвусмислено от 100 хиляди
тонните
сочи, че добитите метали и руди
шлакови
са били транспортирани до край- струпвания в
брежието, откъдето част от тях са местността
Сгуриите

В залива пред устието на

Резовска река е открит оловен
щок от съставна оловно-дърве-
на котва, която датира от IV–I в.
пр. Хр., а на нос Малък Кастрич,
изглежда, е имало тракийско
светилище от ІІ хил. пр. Хр.,
което функционира и през
І хил. пр. Хр.
На нос Кастрич (на 3 км се-
верно от Резово) личат следите
на малка крепост с правоъгълен
план (20 х 30 м). Според някои
изследователи тук се е намира-
ла средновековната крепост Ка-
стрицион, а в района има над-
гробни могили – най-вероятно
от римската епоха. Местните
фолклорни предания разказват,
че жителите на крайбрежното
Резово се преселили и основа-
ли Старо Резово, за да се пред-
пазят от кавказките пирати ла-

16

▲
Изглед от
българската
граница при
с. Резово
►
Изглед от
турската
граница при
с. Резово
зите или от запорожките казаци,
които опустошават странджан-
ското крайбрежие през XVI–
XVII  в. Крайбрежната резовска
мера обаче винаги се е използ-
вала от странджанските овчари,
защото мекият климат осигуря-
ва целогодишна паша за живот-
ните.
Старо Резово се е намирало
на около 10 км навътре в Стран-
джа на хълма Кукуча. Преди опо-
жаряването му по време на Пре-
ображенското въстание то е
има­ло 100 къщи и църква „Св.
Община Царево
Иван Кръстител“. На днешното си
местоположение Резово започва
да се застроява през 1903 г., кога-
то е издигната и църквата „Св. св.
Константин и Еле­на“. Доказател-
ство за това е и иконата „Всех
святих“, зографисана от Г. Полик-
соиду през 1909 г. Запазила се е и
една резовска икона на „Св. св.
Константин и Елена“, която се
съхранява в Бургаската худо- i
жествена галерия. Устие на
Обхождането на многото р. Резовска
старини и природни забележи- N 41º58.59'
телности в землището на с. Ре- Е 28º01.46'
17
чудесата на южното черноморие
зово и във вътрешността на
Странджа все още е затруднено
заради лошото състояние на
пътищата и липсата на съответ-
ни туристически пътеки. Те мо-
гат да се видят само при из-
ползване на специализирани
туристически водачи и джипо-
ве за офроуд.
Празникът (съборът) на се-
лото се провежда на 22 август.
Синеморец (Галазьо,
Калънджа, Дебелец)
Селото е разположено на
5 км от град Ахтопол върху свое-
образен полуостров на юг от
прелестното устие на река Веле-
ка. Неговото гръцко название е
било Галазьо (светло, небесно-
синьо), което турците преосмис-
лят на Калънджа – Дебелец. Ето
защо през 1934 г. е преименува-
но на Дебелец, но още през съ-
щата година е сменено на Синьо-
морец (от 1966 г. Синеморец).
Само по себе си устието на река
18
Велека е природна забележител- ▲
ност, в чийто южен край може да Устието на
се види уникално скално образу- р. Велека с
вание. То има вид на полегнал великолепния
северен плаж на
индианец, а в интернет се обявя-
Синеморец е
ва за сфинкс и се свързва с фан- защитена
тастичния храм на египетската местност
богиня Бастет край гр. Малко
Търново. Сред природните забе-
лежителности се откроява зали-
i
вът Силистар (буквално Прираз-
гр. Синеморец
бойническия)  – един от най-до-
N 42º03'
брите плажове по цялото бъл- Е 27º58'
гарско Черноморие. Заслужава
Нос Листи
внимание и Тюленовата пещера,
N 42º02.16'
в която според местния фолклор Е 28º00.15'
през XIX в. един кавказки пират и
контрабандист от лазки произ- Нос
Раделената
ход криел своите ценности. Пе- канара
щерата е достъпна само по вода N 42º02.29'
и не е проучвана от водолази и Е 28º00.12'
пещерняци, защото е преграде-
Защитена
на от каменни струпвания (веро- местност
ятно в резултат на земетресе- „Устие на
ние). Изключителен е и заливът река Велека“
Бутамята с прекрасния си плаж и N 42º03.40'
едноименния нос, където веро- Е 27º58.11'

ятно е имало антично светилище
и непроучена тракийска крепост.
Това название идва от гръцкото
потамос – река. Заслужават вни-
мание и заливите Листи (от гръц-
кото листес – разбойник) с Пех-
ливан дере и Липите с Разделе-
ната канара. Изградени са две
крайбрежни екопътеки: едната
северно от Синеморец – започва
от устието на р. Велека и завърш-
ва в Ахтопол; другата тръгва от
Община Царево
устието на Бутамята и завършва
при Силистар. На свой ред вели-
колепната природа в долното
течение на р. Велека може да се
разгледа с лодки, които се пред-
лагат като туристическа атрак-
ция. Плаването достига до т. нар.
Царско кладенче – според мест-
ния фолклор от него обичал да
пие вода цар Борис III, който из- ▼
чаква тук развоя на събитията Плажът
след 19-майския преврат от Липите

▼
Плажът
Силистар

i
Силистар
N 42º01.21'
Е 28º00.37'
Плаж Липите
N 42º02.50'
Е 27º59.29'
Плаж
Бутамята
N 42º03.18'
Е 27º59.11'

19
чудесата на южното черноморие

1934 г. Фирмата „Велека тур“ със писано, че „…от Херсонес до i

се­далище в Синеморец органи-
зира екскурзии с лодки по р. Ве-
лека, морски излети и джип-са-
фари в Странджа. „Клуб Перегри-
нус“ пък организира конна езда
в Странджа и по крайбрежието.
В моряшкото навигационно
помагало (периплос), съставе-
но от управителя на римската
провинция Кападокия Флавий
Ариан около 131 г. сл. Хр., е за-
Аюлеутейхос
Аюлеутейхос са двеста и пет- („Оградената
десет стадии [ок. 45 км]. От кула“)
тук до Тиниада [дн. полуостров N 42º03.844'
Инеада в Р. Турция] има сто и Е 27º58.318'
двадесет стадии [ок. 21 км]…“
Двусъставното трако-гръцко
име Аюлеутейхос в буквален
►
превод означава „оградената Изглед от
кула“ – център на тракийско долното
имение (чифлик). Тази „кула“ е течение на
била издигната малко над река Велека

i
Скално
образувание
„Сфинкса“
N 42º03.934'
Е 27º58.464'

20
 Община Царево

i
Тракийска
надгробна
могила край
Синеморец
днеш­ното устие на Велека на N 42º03.822'
ес­тествено възвишение. В Е 27º58.484'
райо­на са открити и две моне-
ти на Котис I (384–360 г. пр. Хр.),
което показва, че центърът на
това тракийско имение (епаю-
лия) е възникнал минимум
през първата половина на ІV в.
пр.  Хр. Неговите владелци са
принадлежали на одрюския
царски елит и са били доста бо-
гати – това разкриват намере-
ните в близката надгробна мо-
гила блестящи произведения
на античната торевтика. Тя е които датират от V–IV в. пр. Хр. до ▲
част от съответен некропол – XIX в. Извадени са от водата и Златна обица
някои от могилите и днес могат множество оловни и железни от могилното
да се видят на терена. Тракий- котви, останки от потънали древ- погребение
край Синемо­
ски могилни некрополи има и в ни кораби, оловни обшивки
рец, III в. пр.
местностите Градената нива и (една от античен таран) и други Хр. – НИМ
Синия вир. находки, които могат да се видят София
При подводни проучвания в в обществената сбирка „Музей
синеморската акватория (в зали- на котвата“ в гр. Ахтопол.
вите Силистар и Бутамята) са от- Църквата в Синеморец е с
крити керамични фрагменти, патрон св. Георги, а празникът на

21
чудесата на южното черноморие

i
Църквата
„Св. Георги“
N 41º58.934'
Е 28º01.806'

◄
Фасада на
действащата
синеморска
църква
„Св. Георги“

селото е през втората събота и Одрин). През 1153 г. ал-Идриси ▲

неделя на месец октомври – деня
на св. Петка.
Ахтопол (Агатополис,
Гатополи/Гастополи,
Готополи, Актепол,
Агатоболи, Ахтоболу,
Ахтеболи, Ахтемболи,
Бургтинум)
Днешният най-южен българ-
ски черноморски град Ахтопол
се намира на 14 км южно от Ца-
рево. Градският добре опесъчен
плаж се намира в северния за-
лив и се нарича Лардиго. Укре-
пленията на древния град са раз-
положени на полуостров с нос
Св. Георги, а името Агатополис се
появява в епархийски списък от
времето на Лъв VI (886–912 г. )
като епископия в епархия Хеми-
монт, която е подчинена на мит-
рополита на Адрианопол (дн.
транс­крибира името от гръцки Оловна
на арабски като Агатобул. В ита- отливка,
лианските морски карти от XIV– намерена в
залива
XVI  в. се отбелязва пристанище
Силистар,
Гатопол – Гастопол. По подобен където са
начин се указва градът и във ве- засечени
нециански и генуезки докумен- останки от
ти, както и в една хроника на Йо- антично
хан Сервион. Те разказват за не- корабокруше­
говата трагична участ през XIV ние – Общест­
век, когато на няколко пъти е бил вена сбирка
„История на
превземан от италиански и са-
котвата“,
войски флотилии. В османски гр. Ахтопол
документ от 1448 г. се открива
името Агатоболи, а пътешестве-
никът Евлия Челеби го записва
като Ахтоболу. Ахтеболи e името,
с което градът се обозначава в
официалните османски докумен-
ти. Познат е и вариантът Ахтем- i
боли. В европейската кaртогра- гр. Ахтопол
фия, а оттам и в ръкописите на N 42º05'
някои пътешественици се сре- Е 27º55'

22

щат и изписванията Actepol,
Achopoli и дори преднамерено
изопаченото Gotopoli (Град на
готите).
В края на XIX в. е записана
ахтополска легенда, която гласи,
че Зевс прогонил от Олимп три
палави свои дъщери – Виза, Сиза
и Агата. Те основали три града.
От Виза взел името си град Виза
в днешната турска част на Стран-
джа, на Сиза дължал названието
си Созопол, а Агата съградила
Агатопол. Съществува и версия,
че Агата заедно със своя любим
Делфин (син на Посейдон) съгра-
дила на ахтополския полуостров
Агапиполис, т. е. „Град на любов­
та“. Въз основа на монети с куку-
мявка на опакото и надписи ΑΓΑ,
ΑΓΑΘ и ΑΓΑΘΟ (те всъщност при-
надлежат на един малоазийски
град Агатоклеос) се твърди също
така, че градът е имал собствена
монетарница, а ахтополци са по-
Община Царево
читали кукумявката Агао като
символ на щастието.
Всъщност Агата не е била бо-
гиня – основателка на Агато-
пол  – тази легенда е плод на къс-
но творчество. В основата на
името Агатополис наистина стои
гръцкото агата със значение на
„богатства, блага, хранителни
припаси“. Ето защо името се тъл-
кува като „Град на богатствата“.
По-реал­на обаче е етимологията
„Блажен град“ или „Град на бла-
годенствието“, докато античното
(доримско) название остава в
сферата на догадките.
Най-ранните материали за
неговата история се отнасят към
праисторическата епоха и са от- ▼
крити при подводни проучва- Изглед от
клифовия
ния. Има и данни за селище на
ахтополски
сушата, възникнало около сре- бряг със
дата на V хил. пр. Хр. В ахтопол- старото
ската акватория са намерени и (гръцко)
множество каменни, оловни и училище
23
чудесата на южното черноморие

железни котви. Те свидетелстват Гларос Петра (Скалата на глару-

за активния морски трафик, как-
то и за множеството корабокру-
шения. Част от тях са изложени в
обществената сбирка (ОС) „Исто-
рия на котвата“ и позволяват да
се проследи развитието на това
основно корабно съоръжение в
рамките на три хилядолетия.
Главното ахтополско пристани-
ще се е намирало в днешния се-
верен залив между скалите
сите) и Лардиго (от гръцкото
ларос – чайка).
От I хил. пр. Хр. насетне ахто-
полското землище мени своите
граници и принадлежи към раз- ▼
лични структури. Към края на Рухнала
вследствие на
VI в. пр. Хр. е укрепено селище в
земетресение
тракийската област Салмюдес на част от
одриското царство. Един елек- крепостната
тронов кизикен (550–475 г. пр. стена на
Хр.) засега няма с какво друго да Ахтопол

▼
Южният склон
на ахтополския
полуостров,
където е
вървяла
късноантична­
та и среднове­
ковната
крепостна
стена

24

▲ се свърже освен с наличие на
Ромейска двуро­ местна металургична дейност.
га желязна Най-вероятно тукашната търго-
котва, вия с метали се е осъществявала
покрита с
от потънало под черноморски
плътен слой
седименти и води специализирано селище,
класти, основано от цар Терес (ок.
IV–VIII в. сл. Хр. – 516/515 – 464 г. пр. Хр.). Докога е
ОС „История на просъществувало то, не е ясно.
котвата“ в От I в. пр. Хр. на Ахтополския
гр. Ахтопол полуостров е издигната крепост, а
землището е част от тракийската
стратегия Астика. Наличните ар-
хеологически материали показ-
ват, че в района на достигналите
до наши дни крепостни стени ак-
тивният селищен живот се възоб-
новява към края на II в. пр. Хр.
i Последният тракийски цар Рой-
Пощата в металк III е убит в резултат на
Ахтопол дворцов заговор и император
N 42º05.58' Клавдий (41–54) ликвидира тра-
Е 27º56.35' кийската държавност и структу-
Ахтополски рира римската провинция Тракия.
фар Следват два мирни века, в които
N 42º06.00' се изгражда административната,
Е 27º56.56' градската и пътната система.
Община Царево
През II в. сл. Хр. стратегия Ас-
тика е премахната и най-вероят-
но Агатопол придобива римски
градски изглед при император
Марк Аврелий (161–180 г. сл. Хр.).
През 248 г. градът и неговото
зем­лище са опустошени от го-
тонски (готски) пълчища. След
административните реформи на
императорите Диоклециан (285–
295) и Константин Велики (306–
337) той попада в провинция Хе-
мимонт и преживява стопански
възход, след като през 330 г. сто-
лицата на Римската империя е
преместена в бившата мегарска
община-държава Бизантион/Ви-
зантион, преименувана на Кон-
стантинопол. Така от градче в за-
тънтена провинция Тракия сега
той вече се намира в непосред-
ствена близост с новата христи-
янска столица на цивилизования
свят.
През VI в. сл. Хр. градът има
мощна крепостна стена и попада
в провинция/тема Хемимонт,
25
чудесата на южното черноморие
център е на едноименна епар-
хия. Тя многократно е възстано-
вявана през Средновековието,
защото на два пъти е разрушава-
на в резултат на страховити зе-
метресения, което особено доб-
ре личи от рухналите на няколко
места укрепителни стени и кули.
От 812 г. сл. Хр. става гранич-
на крепост между Ромейската
империя и Царство България и
една от ябълките на раздора във
дипломатическите и военно-по-
литическите отношения.
За църковната история на
Ахтопол има сравнително оскъд-
ни данни – за пръв път градът е
изреден сред още единадесет
други епископии на епархия Хе-
мимонт в един списък от време-
то на император Лъв VI Мъдри
(886–912). През следващите ве-
кове в града и околностите са
издигнати множество християн-
ски храмове и над 100 паракли-
са. Най-малко през XI в. се възви-
сява и крайбрежният манастир
26
„Св. Йоан Продром“ на нос Св. ▲
Яни, който става духовно и кул- Изглед от
турно средище не само на Ахто- разкопките на
пол, но и на селищата в Източна късноантична­
та и среднове­
Странджа на юг от Ропотамо. Под
ковната
името „Св. Яни“ този манастир преградна
просъществува до 1945 г., когато крепостна
комунистическите власти го уни- стена на
щожават. Ахтопол
През пролетта на 1453 г. сул-
тан Мехмед ІІ обсажда Констан-
тинопол, а в Източна Тракия е
съсредоточена огромна осман-
ска армия и през месец март Ка-
раджа бег покорява черномор-
ските крепости Пада и Ахтопол.
Скоро след това обаче градът се
възстановява и в него са наста-
нени малоазийски преселници.
Ежедневните нужди на преиме-
нувания на Истанбул Константи-
нопол продължават да осигуря-
ват добър поминък, защото през i
Ахтопол продължават да се пре- Нос
возват храни и суровини за един Свети Яни
от най-големите европейски N 42º05.49'
консумативни центрове. Ето Е 27º56.55'
 Община Царево
защо Ахтопол постепенно се ни и железни котви, които илюс- i
Ресторант
превръща в най-богатото градче трират развитието на това ос- „Музеят“ с
по странджанското крайбрежие. новно корабно съоръжение в обществената
През септември 1913 г. към рамките на три хилядолетия. сбирка
Царство България са присъеди- Представени са и много находки „История на
котвата“
нени земите между Китен и Резо- от потънали кораби – камбани,
(на втория
во. Празникът на Ахтопол е през лотове и разнообразни корабни етаж)
първата събота и неделя на ме- товари от Античността и Сред- N 42º05.858'
сец август. новековието. Тук може да се ви- Е 27º56.658'
В старото (гръцко) училище дят и пипнат най-старите в света
може да се разгледа музейната медни шлаки. Входът е свободен, ◄
сбирка, в която са експонирани а снимането – разрешено. Каменни и
материали от античната и сред- оловни щокове
новековната история. През за антични
котви от
2012 г. сдружение „Черноморска
ахтополската
Странджа“ откри и обществена- акватория,
та сбирка „История на котвата“ с VІІ–ІV в. пр. Хр.
поддържащи експозиции „Чер­но – ОС „История
море и Странджа в европейска­та на котвата“
картография“ и „Ахтопол и ахто- ▼
полци в снимки, рисунки и лито- Железна
графии“. Музейната експозиция четирирога
е разгърната в тревните площи и котва от ахто­
втория етаж на ресторант „Му- полската
зея“. Изложени са каменни, олов- акватория,
XIX–XX в.

27
чудесата на южното черноморие
Варвара
Селото е разположено на
5 км южно от Царево около ед-
ноименен залив на брега на мо-
рето в подножието на връх Па-
пия. Името се дължи на гръцко-
то варварой, с което древните и
средновековните гърци са обо-
значавали инородното населе-
ние. Позната е и съчинената
версия, според която в основа-
та на името стои св. Варвара,
която става великомъченица
през III в. сл. Хр. Нейните мощи
се пазят в гр. Киев (Украйна), а
частица от тях – в софийската
църква „Свето Преображение“
(в кв. Лозенец).
28
Природна забележителност ▲
е нос Селимьоти, което в превод Изглед от
от гръцки означава Сияйния южния залив на
нос. Названието се дължи на фа- Варвара
кта, че при пълнолуние малкият ◄
плаж в едноименния залив за- Фасада на
сиява и се откроява на фона на църквата
тъмните вулкански скали на „Великомъчени­
ца Варвара“,
носа. Варвара е едно от местата,
с. Варвара
където в наши дни всяка година
в утрото на първи юли стотици
почитатели на празника Джулай
морнинг се събират на морския
бряг, за да посрещнат първите
лъчи на слънцето.
В акваторията на Варвара
при подводни проучвания са
открити многобройни керамич-
ни фрагменти от II–I хил. пр. Хр., i
които предполагат наличие на с. Варвара
потънали под водата селища. N 42º09.38'
Открити са и оловни щокове, Е 24º07.58'
както и каменни котви с отвори, Северен залив
които показват наличие на на Варвара
древно корабоплаване. Наме- N 42º07.13'
рени са и четири трикилограмо- Е 27º53.58'
ви медни цилиндрични слитъка Нос
(с примеси от калай, олово, Селимьоти
цинк, антимон и силиций – един N 42º07.42'
от тях се съхранява в ахтопол- Е 27º54.31'

ската обществена сбирка „Исто-
рия на котвата“), за които се
предполага, че са от античната
епоха. В акваторията на селото е
имало и античен талян (пасивно
съоръжение за улов на риба).
През 1913 г. във Варвара се
настаняват преселници, които
идват от голямото село Ятрус в
Източна Тракия. Празникът на
селото е на 5 септември.
Бродилово (Бродиво,
Пордикос)
Намира се на 12 км югоиз-
точно от гр. Царево и 8 км севе-
роизточно от гр. Ахтопол. По-
край него тече р. Велека, а в
чудните околности на Бродило-
во има множество параклиси и
свещени извори (аязми, врисо-
ве с лековита вода). Селото е
било един от центровете на
странджанското нестинарство,
чиято обредна същност е при-
Община Царево
зната от ЮНЕСКО за световно i
с. Бродилово
нематериално духовно наслед-
N 42º05.15'
ство. Дължи името си на бродо- Е 27º51.26'
вете на р. Велека, която протича
през селското землище. По един
от тях е минавал и римският път,
чиито останки могат да се видят
и в наши дни.
Настоящите жители на село-
то се настаняват тук през 1914 г.,
но са наследници на хилядолет-
на и бурна история. Нейното на-
чало се свързва с развитието на
медната металургия в района
през втората половина на
V хил. пр. Хр. Многото следи от
стари рудни разработки свиде-
телстват, че с металургични дей-
ности са се занимавали и траки-
те – най-вероятно от VI–V в.
пр. Хр. насетне. И в наши дни до-
лината на р. Велека привлича ▼
златотърсачите. Изглед от
Стратегическото място на северния залив
селското землище и неговите на Варвара
29
чудесата на южното черноморие

◄
Фасада на
бродиловската
църква „Свети
Панталеймон“,
дело на
италиански
архитект

рудни и горски суровини пре- ското землище са регистрирани

допределят наличието на ня-
колко антични и средновековни
крепости. Най-голямата от тях
се е намирала на връх Папия –
основния корабоплавателен
ориентир между Босфорския
проток и Маслен нос. Останки
от крепостни градежи личат и
на връх Калето, който се намира
южно от селото. Такива са се за-
пазили и в местността Пастич
(на около 1 км от селото). В сел-
и няколко тракийски могилни
некропола – най-ранният е от
V–IV в. пр. Хр. и една от могили-
те е проучена от археолозите.
Античното селище най-вероят-
но се е намирало в местността
Пальоклес.
i
Специално внимание заслу- Могила от
жава бродиловската иконна тракийския
сбирка (общо 146 екземпляра, некропол
от които 60 са великолепно рес- N 42º04.834'
таврирани от художника Петко Е 27º50.627'

30
 Община Царево
i
Параклисът
„Света
Богородица“
N 42º04.580'
Е 27º50.679'
Църквата
„Свети
Панталеймон“
N 42º05.333'
Е 27º51.499'
0885 522 172

►
Реставрирана
икона на
св. св. Кон­стан­
тин и Елена в
църквата
„Свети
Панталеймон“
1870 г.

Серкеджиев), която може да се блюдават т. нар. вулкански бом-

види в местната църква „Св. Пан-
талеймон“. Някои от тях са ше-
дьоври и могат да красят и най-
престижните музейни колекции.
В една икона с много висока ху-
дожествена стойност се наблю-
дават барокови елементи, които
са необичайни не само за райо-
на на Странджа, но изобщо за
православните икони.
Покрай пътя за Бродилово
на няколко места могат да се на-
би. Те представляват естествени
овални скални образувания,
формирани в геологическата
епоха Горна креда, т. е. преди
около 80–75 милиона години.
Празникът на Бродилово е
през втората събота и неделя на
месец август и се организира
край параклиса „Света Богоро-
дица“ с лековито аязмо с „буко-
ва вода“, която трябвало да се
пие „мълчана“.

31
чудесата на южното черноморие

Останки от древни епохи са от-

крити навсякъде в околността –
в местността Калдъръма има
запазена отсечка от древен път
с дължина между 50 и 100 м. На-
правлението му е от морето към
гр. Малко Търново. На около
2 км северозападно от Българи,
в местностите Рупите и Скурии-
те, се откриват останки от древ-

◄▼
Параклисът
▲ „Св. Богороди­
Типична ца“ в землище­
странджанска то на
къща, с. Бро­ди­лово със
с. Бродилово свещения извор
(аязмо) с
лековита вода

Българи
Селото е разположено на
18 км от Царeво, върху едно от
възвишенията на Странджа.
Оградено е от типични стран-
джански стръмни долове и гори,
които изумяват с красотата си.
Още по-прекрасни природни
картини могат да се наблюдават
в резервата Силкосия (част от
Природен парк Странджа).
В Българи се практикува
нестинарството в неговата ав-
тентична форма, която е обяве- ни металургични дейности. Тра-
i на от ЮНЕСКО за световно нема- кийски могилни некрополи има
с. Българи териално наследство. в местността Църквището по
N 42º05.22' Северно от селото, в мест- пътя за резервата Силкосия (на
Е 27º43.49' ността Градището, се намира изток), в местностите Ечмите
Етнографска тракийска крепост. Разположе- (източно от Българи) и Бялата
сбирка на на е на висок хълм със стръмни пръст (на 3,5 км на югозапад).
Мара Шонкова скатове, спускащи се към река Южно от селото в м. Шумяка се
N 42º05.14' Караагач. Заграденото прос- намира голяма могила („Тумба-
Е 27º43.49' транство заема около 11 дка. та“) с диаметър 35 м.

32

i В Българи и до днес могат да
Кметство на
с. Българи се видят най-зрелищните и зага-
с площада, дъчни древни обреди в Евро-
където играят па  – ритуалните „игри върху
нестинарите огън“, които са се запазили
N 42º03.934' единствено в Източна Стран-
Е 27º58.464' джа. Извършват ги ежегодно от
хилядолетия т. нар. нестинари.
Древни паралели на странджан-
ското нестинарство се посочват
в Персия (дн. Иран), Индия, Ки-
тай и дори на остров Фиджи.
Най-близки са паралелите от Ка-
падокия в Мала Азия (дн. Анадо-
ла) и сред хирпите (вълците –
племе или род) в Южна Италия.
„Плешенето“ (играта) върху жа-
рава е само част на цялостния
▼ комплекс от обредни практики
Село Българи – на обособената нестинарска
традиционни­ общност. Преди християнизира-
те нестинар­ нето на Странджа през и след IV
ски игри на
в. тя е била носител на специ-
празника на
свети фични вярвания и обредност,
Константин и които свидетелстват за древен
Елена (4 юни култ към останала анонимна съ-
2005 г.) пружеска или братска двойка
Община Царево
богове от типа на Резос и Арган-
тоне. Под натиска на Църквата
те биват свързани с християн-
ския култ към император Кон-
стантин I Велики (307–337) и
майка му Елена, затова и обре-
дите се извършват в патронните
им дни – на 3 и 4 юни (21 и 22
май по стар стил).
Празникът започва след
като изнесат иконите на светии-
те от църквата и ги отнесат в па-
раклиса на св. Костадин със све-
щено аязмо. Там ритуално ги
умиват и връщат в „Конака“ на
светиите (параклис в средата на
селото). По обяд подклаждат
ритуалния огън с „12 коли дър-
ва“. Още от сутринта нестинари-
те изпадат в особено психосо-
матично състояние, което нари-
чат „прифатане“ (прихващане):
тъкмо тогава Светокът или Све-
тицата ги изпълват с чудодейна-
та си сила. Вечерта се събират
всички жители на селото и в
прифатано състояние нестина-
33
чудесата на южното черноморие
рите ведно с гайдарджия и тъ-
панджия повеждат ритуалното
шествие към вече разпръсната-
та огнена жарава. В състояние
на транс и със силни викове
„въх-въх“, „ху-ху“ или „ойси-ой-
си, милни свети Костадине“
прифатаните навлизат в огне-
ния кръг. Самото плешене се
върши със специфична ситна и
равна стъпка. Тя е умерено бър-
за, а върху жаравата се стъпва с
цяло стъпало и в такт с ритуал-
ната мелодия, която изпълняват
само на този ден и я наричат
Нестинарската или Скопус. Нес-
тинарите заявяват, че именно
докато играят в огъня (или мал-
i ко след това) получават виде-
с. Кости ния за бъдещето – било на село-
N 42º03.33' то, било на отделни хора или
Е 27º46.47' родове. Магията на танца в ог-
Църквата нения кръг и неописуемият ри-
„Св. св. Кирил тъм на нестинарския тъпан са
и Методий такива, че понякога прифатат
N 42º03.34' дори и чуждестранни гости на
Е 27º46.51' празника.
34
◄
Църквата „Св.
св. Кирил и
Методий“ в
село Кости
Кости
Кости се намира на 25 км
южно от Царево. Има удобно раз-
положение в долината на Велека.
През него е минавал ста­рият път
от Малко Търново за Василико и
за Ахтопол. В околностите на се-
лото има следи от металургична
дейност. Засвидетелствани са го-
лям могилен некропол с 15 моги-
ли, разположени южно от селото,
както и няколко самостоятелни
тракийски могили.
Най-ранното писмено свиде-
телство е от 1498 г. Селото фигу-
рира и в данъчен регистър на
кааза (окръг) Анхиало през
ХVІІ в.
Прочуто е със своите нести-
нари. Все още може да се видят
някои от старите дървени къщи
на предишните му жители. Този
архитектурен стил е познат само
в Кости, Бродилово и Синемо-
рец. Сградите са много простор-
ни по размери, двукатни – отдо-
лу с обор, обковани с груби дъ-
 Община Царево
бови дъски, с широки одъри, но дребни монети, а с капещата от i
гр. Царево
без прозорци. Оскъдното освет- нея вода си умиват очите за
N 42º09'
ление е осигурявано от покрива здраве. Е 27º51'
с т. нар. подвижна керемида. По Мястото се смятало за толко-
Голямата
времето на Преображенското ва свещено, че дори и случайно аязма
въстание в селото има 100 къщи. минаващите оттам през който и
N 42º01.18'
Старото население се изселва да било ден от годината се Е 27º42.21'
през 1914 г. и на негово място ид- кръстели и палели свещи.
ват българи от Източна Тракия –
около сто семейства. Добрите Царево (Василико,
условия в долината на Велека да- Мичурин)
ват възможност на преселници- Царево е пристанищен град,
те от Лозенградско бързо да се разположен на 65 км югоизточ-
замогнат. През 1926 г. селото има но от Бургас. Център е на общи-
304 къщи и 1328 жители. Сега в на в Бургаска област, заема край-
него живеят 545 души. ния югоизточен дял на Р. Бълга-
Празникът на селото е през рия и покрай него се вие между-
първата събота и неделя на ав- народният път Е87, който след
густ – деня на св. Илия. Малко Търново навлиза в тери-
торията на Република Турция. ▼
Голямата аязма във Царевската брегова ивица с Голямата
Влахов дол околната равнина оформят част аязма във
Сред най-известните сакрал- на странджанското крайбрежие, Влахов дол
ни места в Странджа, свързани с
древния култ към водата, е Вла-
хов дол между селата Граматико-
во, Сливарово, Българи и Кондо-
лово. На левия бряг на рекичката
има скала, от която прикапвала
най-лековитата вода в Странджа.
Именно тук се намира Голямата
аязма, наричана още и Далечна-
та язма или Русенова аязма. На-
зовават я и Одърчетата заради
дървените скели (по една за вся-
ко едно от гореизброените пет
села), където в неделята преди
празника на св. св. Константин и
Елена се стича цялото им насе-
ление.
Всеки един от тях – без раз-
лика на пол и възраст, се качва
на одърчето на своето село, по-
кланя са на изток, прекръства се,
запалва свещ пред иконите и –
ако носи дар (обикновено кър-
па), я връзва на одърчето. Във
вира под скалата се хвърлят

35
чудесата на южното черноморие

където природата е създала

едно от най-дивните и благопри-
ятни за живот места в България.
Статистиката разкрива, че тук
има най-много слънчеви дни в
годината (наред със Свиленг-
радско) и регистрира най-силно
слънцегреене – 57 килокалории
на см2. Самото градче буквално
се е сгушило между морето и
планината. Повечето от жители-
те на град Царево са потомци на
български бежанци. Те са про-
куждани на няколко пъти от
оросените с кръв, пот и сълзи
родни огнища в Източна Тракия: танище) на север. Тук върху ста- ▲
през 1903 г., след балканските ри морски тераси, които стръм- Детайли от кил
войни (1912–1913) и най-вече но се извисяват над морското със шпан­гоу­ти
след Първата световна война равнище, се простира днешно на кораба
„Горянин“
(1914–1919). Заливът, около кой- Царево. Липсата на сериозни ар-
i
то е изградено днешното прис- хеологически проучвания (и на Останките
танище на Царево, се простира суша, и под вода) не позволява на ветрохода
между нос Кастро (от кастра – засега да се установи със сигур- „Горянин“
крепост) на юг и нос Лимнос (от ност времето, когато е основано N 42º10.277'
гръцкото лименос – залив, прис- селището. Е 27º51.080'

36

За пръв път неговото име се
отбелязва от арабския географ
и картограф ал-Идриси през
1153 г. под формата Басиликус
Бургас (Крепоста Басилико, Ва-
сильовата крепост). За малка
крепост повече данни дава тур-
ският пътешественик Евлия Че-
леби. През 1662 г. той я нарича
Василикоз бургас. Тази крепост
най-вероятно е издигната от
император Василий II Българо-
убиец – през XI в. той съгражда
много нови крепости, които са
Община Царево
наричани Василици. Крепостта ◄
се е намирала на нос Кастро в Изглед на част
дн. квартал Старо Василико. Там от северния
е и църквата „Успение Богоро- царевски залив
с останки от
дично“ (бивша „Света Троица“),
стари морски
която има характерен базили- тераси
кален градеж. Прекрасни ца-
ревски икони от XV–XVII до XIX
в. са изложени в Бургаската ху-
дожествена галерия. Василикос
фигурира в официални данъчни
регистри на кааза Ан­хиа­ло от
втората половина на XVII и през
XVIII в. С миналото на Василико
е свързано и едно предание – ◄
то известява за „крепост на пи- Строителен
ратска фамилия“. Историята надпис на
царевската
разказва чешкият археолог Ка-
църква „Успение
рел Шкорпил, който пише, че Богородично“
нейни останки все още личали
в началото на носа (нос Кастро). ▼
Преданието, изглежда, се дъл- Изглед от
църквата
жи не на реални факти, а на ин-
„Успение
терпретации на строителния Богородично“
надпис на черквата „Света Трои- на нос Кастро в
ца“ от 1895 г., в чиято долна част кв. Старо
има череп и кости. Черепът и Василико

i
Църквата
„Успение
Богородично“
N 42º09.898'
Е 27º51.694'

37
чудесата на южното черноморие

костите обаче не са само запа-

зен знак на кръвожадните пи-
рати – те са и легитимен христи-
янски символ.
Градът е бил известен с ри-
болова си, но още по-широка
известност е имало неговото
традиционно корабостроене.
Царевци строели малки и сред-
ни кораби от обичайните за
Черно море тогавашни каици,
чекета, гемии и по-големите –
трекандини. Пак тук около сре-
дата на миналия век е бил по-
строен най-големият български
ветроход – „Горянин“, чиито ос-
танки могат да се видят изложе-
ни в центъра на града, а негова-
та камбана – в ахтополската об-
ществена сбирка „История на
котвата“.
В началото на осемдесетте
години на ХІХ в. Василико е сил-
но засегнато от стихиен пожар,
затова сега се дели на стара и
нова част, като последната е
строена през деветдесетте го-
дини на ХІХ в.
Празникът на града е на 13
юни – деня на св. Дух.

Лозенец (Ембелец,
Буатико/Буртико,
Перонтико, Вердико,
Бердико)
Лозенец се намира на 7  км
южно от Царево и е основан от
жители на близкото село Велика на големите курорти и да из- ▲
през 1914 г. Първоначално то ползват неговите просторни „Успение
носи името Амбелец/Ембелец. плажове, разположени в непо- Богородично“,
Названието произхожда от средствена близост до селото. икона от
Царево, зограф
гръцкото Ампели – лозе, поради Те са чисти, без подводни ями и
Димитър,
което през 1934 г. е прекръстен скали, като шелфът предлага от- 1781 г. –
на Лозенец. Познато е и с наз­ва­ лични условия за подводни раз- ХГ Бургас
ние­то Емберлер (вид гроздов ходки и риболов, които се пред- i
сорт). Днес селото е предпочи- лагат от сертифицирани местни с. Лозенец
тано място за хора, които искат учебни комплекси за леководо- N 42º12'
да избягат от шума и навалицата лази и сърфинг. Добри условия Е 27º48'

38

предлага нос Трипити с риф
пред него (названието в буква-
лен превод от гръцки означава
шило).
В селското землище личат
останки от укрепителни стени
от римската епоха. Те най-ве­
роят­но принадлежат на римска
станция на западночерномор-
ския крайбрежен път. Тя е отбе-
лязана в римската пътна карта
Tabula Peutingeriana. Станцията
е унищожена от готоните (готи-
те) през 248 г. Оттук римският
крайбрежен път е поемал в по-
сока с. Фазаново, като запазени
участъци от него могат да се
видят в землището на с. Броди-
лово.
Пристанището се е намира-
ло в акваторията между Лозе-
нец и залива Арапя и функцио-
нира още от IV в. пр. Хр., за което
съдим от намерения в тукашна-
та акватория голям античен щок
(напречник) за съставна олов-
но-дървена двурога котва. Той е
Община Царево
от рядко срещана разновидност i
Действащата
и може да се види в ахтополска-
църква в
та музейна сбирка „История на с. Лозенец
котвата“. N 42º12.533'
От Лозенец води път за Ве- Е 27º46.633'
лика и Фазаново. Празникът на
селото е на Гергьовден – 6 май.
Велика (Потурнак) i
с. Велика
Намира се в подножието на
N 42º11'
Странджа – на около 3,5 км от Е 27º46'
морския бряг, на 9 км североза-
падно от Царево. В селото има Църквата
„Пророк Илия“
стари странджански къщи, кои- в с. Велика
то изпъкват сред множеството N 42º10.983'
нови вили. Близостта на морето Е 27º46.810'
и планината привлича във Вели-
ка много туристи. Впечатлява
местната ботаническа градина,
благоприятствана от мекия пре-
ходно-континентален климат. В
нея семейство агробиолози
Радка и Серафим Серафимови
са отгледали над 3000 вида рас-
тения. Една част от тях са оран- ▼
жерийни, а други – като кивито, Южният плаж
портокалите, миртата, кафето, на Лозенец
39
чудесата на южното черноморие

i
Ботаничес­
ката градина
в с. Велика
N 42º11.015'
Е 27º46.976'
059 057 166
0889 280 621
3 лв.
www.serafimo
vi.com

бамбука, маслиновото дърво,

райските ябълки, магнолиите,
маракуята, хинапът, лимоните,
аронията и още много други ек-
зотични видове – растат на от-
крито, без да измръзват през
зимата. Тук могат да се видят и
над 1600 вида кактуси.
В околностите на селото има
крепост Калето. Налице са и
следи от стар път – Калдъръма,
чието трасе се засича между се-
лата Велика и Кондолово.
Празникът на селото е през
първата събота и неделя на ме-
сец август, а действащата църк-
ва е „Пророк Илия“.

Фазаново
Разположено е в подножие-
то на Странджа планина. Името
му се дължи на многото диви пе-
тли и е новоосновано – в мина-
лото тук са изграждали своите
кошари овчари от околните година на храмовия празник – 17 ▲
села. юли деня на св. Марина – в село- Ботаническа­
В околностите на Фазаново то се провежда селски събор. та градина в
има могилни некрополи, а по- В странджанската св. Мари- с. Велика, дело
на семейство
край него е минавал старият на прозира много древен култ
Серафимови
римски крайбрежен път. Всяка към една от Великите тракийски

40

i
богини, която се почита като
с. Фазаново
„Висия на змиите“ и „Сайбийка
N 42º12'
Е 27º48' на дупките“. На патронния й
празник 26 юли и до ден днешен
Храмът „Св.
Марина“ във в с. Стоилово се отправят на по-
Фазаново клонение в пещерата, която
N 42º12.076' носи нейното име. Доскоро тук
Е 27º48.166' се е извършвала и инициация за
моми и ергени, както и „смива-
не“ с лечебни цели. Оставяли и
умалени изображения на бол­
ните органи от сребро или тене-
кия, защото така болестта оста-
вала в пещерата (в „тенекията“).
Архаичният култ към света
Марина (сестрата на св. Илия)
проличава и в местните икони
от „Одринската школа“. Свети-
цата е представена със змия в
ръцете как убива Дракон с
брадвичка (лабрис) или носи
▼ престилка пълна със змии, чии-
Църквата то глави се подават изпод поли-
„Св. Марина“ те й. В някои странджански пес-
във Фазаново ни се пее и за „сестра (Марина,
Община Царево
Маринка, Маринчица), отров-
ница на брат си“ със змийска
отрова. За много изследовате-
ли нейната иконография отпра-
ща към прословутата критска
Богиня със змиите от II хил. пр.
Хр. Най-сигурният паралел оба-
че представя наколенникът от
Враца (IV в. пр. Хр.), където е из-
образена една от трите Велики
тракийски богини на тристе-
пенния (трисезонен) скотовъд-
но-земеделски годишен цикъл.
Особено показателно е също
така, че именно в странджан-
ските фолклорни и сакрални
представи има три Марини:
Люта, Чурута и Огнена. Най-
впечатляващите ико­ни на св.
Марина могат да се ви­дят в
църквата „Успение Бо­горо­
дично“ в гр. Малко Търново,
храма „Св. Лука“ в с. Заберново
и Художествената галерия в
гр. Бургас.
41
чудесата на южното черноморие

Дирекцията на Природен Денивелация – 50 м

парк Странджа е изградила се- Посока – изток
дем нови туристически маршру- Цвят на маршрута – жълт
та в „Свещената планина“. За все- Символ на маршрута – търи-
ки от тях са поставени информа- лово великденче
ционни табла, маркировки и
обозначения. Маршрут с. Граматиково –
местността Припор – мест-
Атрактивен кръгов марш- ността Карието – Голямата аяз-
рут с. Младежко – изворите на ма (Влахов дол)
р. Младежка – Калето – с. Евре- Дължина на маршрута –
нозово – с. Младежко 10 км
Дължина на маршрута – Време за преход – 5 часа
15 км Денивелация – 100 м
Време за преход – 4 часа Посока – юг, изток
Денивелация – 80 м Цвят на маршрута – жълт ▼
Посока – юг, запад Символ на маршрута – чаш- Църквата
ковидна звъника „Св. 40
мъченици“ в
Поклоннически маршрут с.
Граматиково
Сливарово – местността Зипка – Маршрут с. Българи – мест- от края на
м. Ликуди – пещера Св. Марина ността дол Трашка – течението ХVІІІ в.,
Дължина на маршрута – 12 км на р. Трашка – Голямата аязма опожарена през
Време за преход – 4 часа (Влахов дол) 1877 г.

42
 Община Царево

Дължина на маршрута – бряг на р. Велека (срещу тече- ▲

10 км нието) – местността Баба Дена – Село Сливарово
Време за преход – 4 часа Голямата аязма (Влахов дол)
Денивелация – 100 м Дължина на маршрута – 9 км
Посока – юг Време за преход – 3 часа
Цвят на маршрута – зелен Денивелация – 30 м i
Символ на маршрута – про- Посока – запад Дирекция
летно ботурче Цвят на маршрута –жълт на Природен
парк
Символ на маршрута – стран- Странджа
Маршрут с. Кондолово – джански дъб гр. Малко
местността Чифлик – Дяволски Търново, ул.
дол – Голямата аязма (Влахов Маршрут с. Сливарово – „Янко Мас­
линков“ 1
дол) Резовско било – местността
05952 3160
Дължина на маршрута – Харами бунар – Голямата аяз-
13 км ма (Влахов дол) Оф роуд
Време за преход – 5 часа Дължина на маршрута – водачи и
разходки
Денивелация – 120 м 10 км с лодки по
Посока – юг Време за преход – 3 часа Велека и в
Цвят на маршрута – син Денивелация – 120 м морето
Символ на маршрута – стран- Посока – север 0879 648 138
джанска боровинка Цвят на маршрута – син e-mail:
Символ на маршрута – стран- hemimont@
Маршрут с. Кости – десния джанско сапунче gmal.com

43
чудесата на южното черноморие
Община Приморско
Китен (Урдовиза)
Простира се покрай морския
бряг, на 14 км северно от Царево
и на 6 км южно от Приморско.
Южно от града се намира устие­
то на р. Караагач. Древното име
на днешния град е Урдовиза.
През 1932 г. от „населено място“
Урдовиза става село, а днешното
си име Китен получава през
1937 г. На 16.10.1981 г. село Китен
е обявено за квартал на град
Приморско, а днес вече е град в
същата община.
Според едно старинно пре­
дание южно от Урдовиза уж бил
прекаран през залива каменен
зид до отсрещния нос. Той пазел
пристанището от опасните ветро­
ве, а корабите влизали в него
през проход, който се преграж­
дал с желязна верига. Според
едно друго предание тук се е под­
визавала владетелката Мария
44
или Стана.„Бяла Стана Урдовизка“
била причината да се обособи
прочутата странджанска приви­
легирована област Хасекията с
ферман, издаден от султан Мех­
мед І (1413–1421 г.). Тази фолклор­
на версия съдържа древни еле­
менти, макар според нея леген­
дарната странджанка да не се е
подчинила и не е предала кре­
постта на обсадилите я турци. В
друга версия фолклорно преда­
ние я представя като ездачка,
която препуска с коня си, за да за­
пази колкото може по-обширна
територия, свободна и подчине­
на директно на султанския двор,
където тя щяла да стане госпо­
дарка. Бяла Стана успяла да оби­
коли 12 (или 17) странджански
села, като яздела в бесен галоп. ▼
Изтощеният кон издъхнал до за­ Изглед от
лив, който получил името Атли­ пристанище
ман (северния залив на Китен). Китен

i Сигурно е обаче, че окончателно­
Китен
то завоевание на Урдовиза става
N 42º14.11'
Е 27º46.25' през пролетта на 1453 г., а терито­
риалните елементи в преданието
Устие на
Караагач
и активната роля на коня в него
предполагат, че то се базира на
N 42º13.23'
Е 27º46.37' древна фолклоризирана исто­
рия. Най-вероятно тази стран­
джанска легенда е преработила
елементи от тракийската древ­
ност около основаването и/или
привилегироването на тукашно
крайбрежно селище.
Китен има мек, слънчев, то­
пъл и влажен преходно-среди­
земноморски климат. В наши дни
прекрасните плажове са основ­
ният природен ресурс, който
обуславя развитието на града
като курортно селище и център
за лятна морска почивка. Двата
китенски пясъчни плажа имат
обща площ от около 145 000 км2
Северният плаж (Атлиман) се на­
▼ мира в дъното на едноименния
Устието на залив, простира се на около 81
р. Караагач 000 кв. м и включва изключител­
Община Приморско
но красиви пясъчни дюни. От
двете страни е заграден от висок
скалист бряг. Южният плаж ус­
ловно се разделя на две части
(плаж Китен-юг и плаж Къмпинг
Китен), дължината му е 1380 м.
На юг достига до устието на р. Ка­
раагач, а на север до началото на
скалистия полуостров Урдовиза,
където сега е изграден приста­
нищният кей.
Древнотракийската
Урдовиза
На десния бряг на р. Караач
(Караагач) (на 150 м от залива
Урдовиза) е имало укрепление,
което е строено от големи бло­
кове вулканичен камък. Пак там
е открит древ­но­гръц­ки надгро­
бен паметник на йонийски да­
лект от първата половина на V в.
пр. Хр. Надгробният надпис е в
стихотворна форма (хекзаме­
тър) и в превод епиграмата гла­
си: „Аз, Сатир, син на Херагор,
[съм] възпитан [изучен] приживе
45
чудесата на южното черноморие

в Перинт [и съм] извършил пре-

красни дела [и] почивам тук. Хе-
рагор, син на Сатир.“ Следова­
телно надписът свидетелства за
три поколения, от които дядото
и внукът носят името Херагор, а
Сатир е баща на младия Херагор
и син на стария. Перинт е град на
брега на Мраморно море, прек­
ръстен през късната античност
на Хераклея (днешното Ерегли в
Р. Турция). Произходът на Сатир
от Перинт сочи, че тук е била ос­
нована привилегирована от тра­
кийските царе община, в която
живеят преселници от град Пе­
ринт, който през втората поло­
вина на V в. пр. Хр. бил верен
съюзник на Атина. Нейният ста­
тус най-вероятно е бил уреден
чрез „царска клетва“, какъвто е
случаят с Пистир/ос/ край с. Ве­
трен (Пазарджишко), привиле­
гирован по времето на Котис I
(384–360 г. пр. Хр.). дъно“, се открояват два каменни ▲
Преди тази привилегирована калъпа за отливане на бронзови Изглед от
община тук е съществувало тра­ брадви и една бронзова кама от преградната
кийско селище, разположено на ІІ хил. пр. Хр. Впечатляват една крепостна
стена
значителна площ. По-голяма част култова брадвичка и един рядко
от него днес се намира под вода­ срещан глинен идол с форма на
та, като в акваторията се намира седяща жена. Намерени са и над
значително количество фрагмен­ 20 цели съда и безброй кера­
тирана керамика от късната мични фрагменти. Костният ма­
бронзова и ранножелязната епо­ те­риал (рогове и кости на раз­
ха. Това обаче не е най-ранното лични животни – включително и
тукашно селище. Подводните от коне) е огромно количество.
проучвания разкриха, че в южния Особено ценни за науката са за­
китенски залив има потънало под пазените дървени колове на къ­ i
водата праисторическо селище. щите, които някога са били заби­ Нос Урдовиза
с преградната
Най-старите археологически ти на тогавашния бряг на река крепостна
материали датират от ранната Караач. Дендрохронологически­ стена
бронзова епоха (около 2500 г. те изследвания на американски N 42º03.934'
пр. Хр.). Изследвана е значител­ учени позволиха да се състави Е 27º58.464'
на подводна площ и са открити специална таблица, чрез която Устие на
оръдия на труда от рог, камък и да се датират дървените наход­ Дяволската
кост. Сред находките, които мо­ ки в целия район на Черномори­ река
гат да се видят в китенската из­ ето и Пропонтида (Мраморно N 42º03.934'
ложба „Тайните на морското море). Е 27º58.464'

46

▲ Следи от древно тракийско
Каменни котви селище са разкрити и в местно­
от древното стите Сая баир и Дяволския баир.
пристанище На възвишението между реките
Урдовиза в
Дяволска (Аланкайрак) и Караач
китенската
музейна е имало друг некропол (Кара­
експозиция топрашко гробье) с гробове, ог­
ра­дени с каменни огради в пра­
воъгълна или полукръгла форма.
Средновековната
Урдовиза и нейните
пристанища
В италианските морски карти
и навигационни помагала е мар­
кирано пристанище Урдовиза,
което е сериозно засегнато от
i т. нар. Война за проливите между
Китенска
музейна италианските републики Вене­
експозиция ция и Генуа. В тази война импе­
09.00–12.00 ратор Йоан Кантакузин (1347–
16.00–21.00 1354) застава на страната на ве­
2 лв. нецианците, защото междувре­
1 лв. за деца менно генуезците са успели да
Община Приморско
сломят неговия флот и да пленят
част от ромейските кораби. Вой­
ната избухва през 1348 г., вре­
менно затихва поради избухна­
лата чума, за да се активизира
наново през пролетта на 1350 г.
През 1352 г. генуезките галери
под командването на адмирал
Паганино Дориа превземат и
ограбват всички крепости и
пристанища между Ахтопол и
Созопол включително. Наложе­
ни са тежки контрибуции от ог­
ромни за времето си суми и бива
пленена по-голямата част от
местното население. Според ге­
нуезките архиви Урдовиза е
трябвало да изплати колосална­
та за времето си сума от 10  000
златни номизми (перпери). Кол­
кото и голямо и значимо да е
било пристанището Урдовиза,
неговите жители и тогавашни уп­
равници не биха могли да събе­
рат подобна сума, нито пък да
вземат от цариградските лихва­
ри и банкери такъв заем. Изглеж­
да, тези данни на генуезките ар­
хиви са добро свидетелство, че
областта между Ахтопол и Ма­
слен нос се обозначава в някои
източници с името Урдовиза или
Портовиза (Портовица). Изпла­
щането на такава голяма сума
води до единственото логично
обяснение, че Урдовиза при
с.  Китен е била център на сред­
новековна привилегирована об­
ласт (императорски домен), коя­
то по-късно османците също
привилегироват и именуват Ха­
секия.
Крепостта на Урдовиза и ней­
ното пристанище са описани в
едно гръцко навигационно по­
магало от втората четвърт на
XV в. Описанието отговаря на за­
пазените и до днес крепостни
47
чудесата на южното черноморие
▲►
Изгледи от
китенските
плажове
съоръжения на полуостров Ур­
довиза, които бяха частично про­
учени археологически. Самият
полуостров днес е дълъг около
120 м и широк от 60 до 80 м, а
шийката, която го свързва с кон­
тинента, е широка около 40  м.
Бреговете му са стръмни и висо­
ки (от 10 докъм 15 м), което го
прави сравнително непристъпен
откъм морето. При разкопките
i са разкрити големи сектори от
Приморско вътрешната страна на крепост­
N 42º17' ната стена и една внушителна
Е 27º46' стълба към крепостните бойни­
48
ци. Пред стената има следи от
ров, а извън укреплението – ями
за съхранение на зърнени храни.
Под средновековните има антич­
ни и праисторически пластове, а
във вътрешността на крепостта
докъм края на XIX в. са личали
основи на триапсидна църква.
Приморско (Атаната/
Свети Атанас, Азине,
Лезине, Кюприя)
Намира се на морския бряг,
на 22 км югоизточно от Созопол
и на 15 км северозападно от Ца­

i рево. Селището е новоосновано,
Защитена
местност заселено е в началото на XX век и
Лъвската носи името Кюприя, а през 1934
глава е преименувано на Приморско.
N 42º18.57' Към него през 1981 г. като квар­
Е 27º44.50' тал е присъединен Китен. Днес
градът е център на община. Раз­
положен е между блатото Стамо­
▼ полу и Дяволския залив на дъл­
Скалният гия и сравнително тесен полуос­
феномен тров Кюприя.  „Кюприя“ на тур­
Лъвската глава ски означава „мост“ и се предпо­
▼ ския полуостров) и резерватът
Река Ропотамо,
сн. Георги
Величков
Община Приморско
лага, че след завоеванието чрез
това название турците са преос­
мислили гръцкото „коприа“ – „ко­
шара, обор“. Далеч по-вероятно
е обаче името да се дължи на
мост на Дяволска река, който е
бил част от трасето на римския
западночерноморски път.
Територията на общината
изо­бил­ства с природни забеле­
жителности. Сред тях се от­кроя­
ват: Дяволската река, скалният
феномен Лъвската глава, просло­
вутият Бегликташ, блатото Алепу
(с площ от 1667 дка и статус на
природна забележителност от
1984 г. – орнитологично важно
място), пясъчни дюни Алепу (с
площ от 120 дка и статус на при­
родна забележителност от 1994 г.
– най-високите дюни на Балкан­
Ропотамо с площ 1000,7 ха. Той от
своя страна включва в себе си
старите резервати Аркутино (с
49
чудесата на южното черноморие
площ от 96,6 ха) Змийския остров
(1 ха), Морски пелин (14,0  ха),
лонгозните гори по р. Ропотамо
и част от пясъчната ивица от ус­
тието на реката до моста в мест­
ността Калдъръм Гечит. Резерва­
тът Ропотамо има обявена бу­
ферна зона с площ 707,7 ха и така
в неговите граници влиза при­
родната забележителност Ма­
слен нос с площ от 176 дка. Спе­
циализирани фирми предлагат
разходка с корабчета по долното
течение до устието на реката, от­
където може да се наблюдава и
заснеме Лъвската глава.
Приморско (ведно с Китен) е
един от най-големите черномор­
ски курорти. Това се дължи ос­
новно на изключителните му
плажни ивици: те се простират
на площ от 1190 хиляди квадрат­
ни метра защитени дюни – най-
големите и най-дългите по бъл­
гарското Черноморие.
50
Най-ранните следи от сели­ ▲
щен живот са от праисториче­ Заливът на
ската епоха и са открити на 9 м р. Ропотамо,
дълбочина в блатото Стамополу. сн. Евгени Динев
Те са намерени през 1922 г. при
изкоп на кладенец в местността
Качката на 3,5 км северозапад­
но от Приморско. От влажната
зона Стамопуло има и други ар­
хеологически материали от ене­ i
олитната епоха, които показват, Пътека за
че тук през втората половина на блатото
V хил. пр. Хр. е имало голямо Ропотамо
праисторическо селище. Ста­ N 42º19.55'
Е 27º43.36'
мопулу е двусъставно име, кое­
то вероятно произхожда от гла­ Устие на
гола „стамато“ – спирам и „пули“ Ропотамо
– птица. N 42º19.30'
Е 27º45.20'
Най-ранните крепости от те­
риторията датират от началото Връх Китка
на I хил. пр. Хр. и са известни ка­ N 42º18.28'
Е 27º45.30'
то Малкото кале, Вълчаново кале
и Маслен нос. От същото време Малко кале
са и откритите на територията на N 43º26.46'
Приморско четири долмена. Те Е 26º12.50'

▲ са разположени както следва:
Дяволската един над левия бряг на Ченгер­
река ска река (десен приток на Ропо­
Долменът под тамо); два на склона на връх Кит­
вр. Китка ка; четвъртият – наречен Змейо­
ва дупка, над извора Георгьов
врис върху седловината между
върховете Китка и Петров баир.
До Змейовата дупка се достига
лесно, понеже се намира близо
до парковото шосе от Перла за
устието на Ропотамо.
Община Приморско
На полуостров Свети Атанас/
Кюприя има следи от антични и
средновековни крепостни сте­
ни, които не са проучвани от ар­
хеолозите. В последното десети­
летие на XIX в. чешкият учен Ка­
рел Шкорпил е видял останки от
крепостна стена, която е пре­
граждала източната част на по­
луострова.
При подводни проучвания в
южния залив на Приморско са
открити множество антични ке­
рамични фрагменти, а в южния
залив (експедицията „Понтос –
73“) са видени подредени плоски
каменни плочи, за които се пред­
полага, че имат естествен произ­
ход. Не е изключено обаче те да
маркират римския път или пък
да са останки от римската пътна
станция Тера, която е отбелязана
в римската пътна карта Табула
Пойтингериана и по правило се
търси в устието на Ропотамо.
51
чудесата на южното черноморие

Средновековното пристани­
ще на Приморско се споменава
в италианските портолани и
портоланни карти с названието
Азине/Лезине, а в гръцкия пор­
толан от втората четвърт на
XV в. се отбелязва като Атаната,
което всъщност е средновеков­
ното име на селището Свети
Атанас. Венцел Едлер фон Бро­
няр нарича тукашното приста­
нище Кюпрю Алти. Върху мор­
ските карти от този период се
среща в деформирани (от ита­ мо – на картата на Х. Киперт от ▲
лианци и каталани) форми гръц­ 1871 г. е отбелязано селото Зу­ Изглед от
кото название Ориопатамо, кое­ нарита, а северно от него Чен­ Аркутино с
то означава Гранична река. Ро­ гер и северозападно – Са­лих­дер остров Св. Тома
(Змийския
потамо наистина е била гранич­ (Салихляр). Свети Димитър (Ая
остров)
на река, която, изглежда, още от Димитър – при устието на Ропо­
Античността е маркирала се­ тамо), Зунарита и Ченгер се спо­
верната граница на тракийската менават в османотурски доку­
крайбрежна област Салмюде­ мент от 1493 г.
сос. На свой ред названията
Зоне и Зунарита от морските Аркутино
карти са обозначавали приста­ Резерватът носи името на
нище в устието на река Ропота­ прилежащото блато Аркутино

52

i (Меча лапа). Тук преобладават
Езеро (блато)
Аркутино тръстиката, теснолистният па­
N 42º19.43' пур, бялата водна роза, морският
Е 27º43.28' болбосхьонус, ежовата главичка
Плаж
и плаващият роголистник. Сре­
Аркутино щат се безкоренчеста волфия и
N 42º19.45' блатно кокиче, а влажните зони
Е 27º44.30' около Ропотамо са значима меж­
Нос Свети динна станция по западночерно­
Димитър морския прелетен път на птици­
N 42º20.10' те. По него два пъти в годината
Е 27º45.30' преминават пеликани, сиви и
момини жерави, орли змияри,
патици, гъски и др. По тази при­
чина резерватът Аркутино е
една от четирите влажни зони,
които се охраняват от Рамсар­
ската конвенция. Други редки
видове, които гнездят тук, са ня­
колко вида чапли, ням лебед и
бухал. От земноводните се сре­
щат няколко вида жаби, включи­
телно и балканската чесновница,
която е включена в Червената
книга. От влечугите заслужават
своето отбелязване черноврата
стрелушка, двата вида водни
▼
Дюните в змии и обикновената блатна кос­
защитената тенурка. От бозайниците инте­
местност ресни са видрата и няколко вида
Аркутино прилепи.
Община Приморско
Плаж Аркутино
Тук се намира една от най-
чистите и девствени плажни
ивици. Тя оформя границата
между блатото и морето. Водни
лилии покриват повърхността
на сладководното блато, а между
папура и тръстиките могат да се
видят блатни ириси, лебеди и ча­
пли. В източния край са изграде­
ни дървен мост и наблюдателна
площадка за туристите.
Змийския остров
Той е разположен северно
от устието на р. Ропотамо срещу
Аркутино. Има площ от 12 дка и
също спада към резервата Ропо­
тамо. Носи названието Змийски
остров заради множеството
сиви водни змии, а среднове­
ковното му име е Св. Тома по
името на островната църква, чи­
ито останки са личали докъм
средата на миналия век. На него
виреят диворастящи кактуси от
вида Опунция, които са засаде­
ни през 1993 г. от цар Борис III.
На острова напролет могат да се
видят големи ята чайки, а по
време на пролетния и есенния
53
чудесата на южното черноморие
прелет много видове птици спи­
рат за почивка и храна. Има и
популация от рядката полевка
на Гюнтер.
Резерват „Водни лилии“
Той има площ 13,6 ха и цели
да опази голямото находище на
водни лилии и ясенова гора с ти­
пичен лонгозен характер.
Пясъчните дюни „Перла“
Те заемат площ от 240 дка и
имат статус на природна забеле­
жителност от 1994 г.
Бегликташ
Името е турско и идва от бе­
глик (османски данък върху ов­
цете) и таш (скала). Представлява
естествено скално горнокредно
образувание отпреди около 80–
75 милиона години, което най-
вероятно към края на II хил. пр.
54
Хр. е превърнато в тракийски i
Бегликташ
светилищен комплекс. Беглик­
N 42º18.41'
таш е открит през 2003 г. и се Е 27º46.10'
приема за най-старото тракий­
ско мегалитно светилище по
българското Черноморие. Обе­
ма площ от 12 дка и представля­
ва огромен кръг от камъни, ня­
кои от които достигат височина
от 9 м, обработени са частично
от човешка ръка и са подредени
в невероятни форми. В района
се намират полускъпоценни ка­
мъни, които най-вероятно са да­
рове към Богинята Майка. В за­
пазения жертвеник пък са откри­
ти семена от смокини, сливи,
жито и просо, а близо до олтара
се намира каменен трон. Част от
комплекса е и Апостол таш – ог­
ромен камък, който се крепи ▼
само върху две точки. Анализи­ Скалното
ра се, че между основата и камъ­ светилище
ка е имало вулканичен слой. Той Бегликташ

▲ е бил премахнат със сечива и
Пясъчните така горният камък остава свър­
дюни „Перла“ зан с долния само в две точки, за
да оформи своеобразен „древен
слънчев часовник“.
До Бегликташ води асфалти­
ран път (6,5 км от Приморско) и
след това – екопътека на раз­
стоя­ние 1300 м.
Тракийската крепост
Малкото кале
Намира се на около 3 км се­
верозападно от влажната зона
Алепу върху най-високия еднои­
менен връх, проучена е архео­
логически и датира от XІ–I в. пр.
Хр. Обявена е за паметник на
културата от местно значение
още през 1965 г. Крепостта заема
площ от 4 дка и крепостната сте­
на следва спецификата на тере­
на. Тя включва в себе си няколко
големи скални образувания,
които, изглежда, са играли роля­
Община Приморско
та на крепостни кули. Стената е
от ломен камък без спойка. В ня­
кои сектори отделните камъни
са по-големи по размер и напо­
добяват т. нар. циклопски гра­
деж, който е характерен и за ук­
репленията от периода на ми­
кенската култура в Континентал­
на Гърция. Стената има средна
дебелина 2,5 м и днес може да се
види сравнително голям сектор
от нея, разкрит при археологи­
ческите разкопки. По-късните
напластявания на крепостта
Малкото кале са от края на VII в.
пр. Хр. – времето, когато е осно­
вана древногръцката Аполония.
Заслужава да се отбележат мно­
гобройните амфорни фрагмен­
ти, чернофирнисова керамика и
керамика с релефна украса от
елинистическата епоха. Некро­
полът на крепостта се намира
югозападно в непосредствена
близост до нея и се състои от ка­
55
чудесата на южното черноморие
менни и насипни малки могили и
каменни кръгове. В една от про­
учените две могили се откри
елинистическо погребение чрез
изгаряне и полагане на останки­
те в глинена урна. Тук е намере­
на торква (украса за шия) от
бронзова тел. Тя датира от ІІІ в.
пр. Хр., има келтски произход и
може да се свърже с келтското
завоевание на Тракия през
279/278 г. пр. Хр. В каменните
малки могили се откриват изо­
билни фрагменти от елинистиче­
ски амфори, сред които най-мно­
гобройни са тези от остров Ро­
дос, датиращи от IІІ–ІІ в. пр. Хр.
До Малкото кале може да се
достигне по два черни пътя. Еди­
ният тръгва югозападно от Рава­
диново при язовир „Габера“, бли­
зо до Дюни, а другият започва от
ловния дом „Ропотамо“ и достига
крепостта след 1 км.
56
Крепостта Вълчаново ▲►
(Ченгерско) кале Крепостта
Намира се на 5 км северно от Малкото кале
Приморско и тук са извършвани
само археологически наблюде­
ния. В Бургаския археологически
музей се пазят две миниатюрни
глинени съдчета от ранножеляз­
ната епоха, които са открити от
пещерняци между скалите на
скалното образувание Лъвската
глава. Под името Вълчаново кале
крепостта е обявена за паметник
на културата от местно значение.
Крепостните съоръжения след­
ват особеностите на терена, а на
недостъпните места липсва ка­
менна стена. Най-добре са запа­
зени отделни сектори от източна­
та и северната страна. Заедно с i
естествените скални валуни (ви­ Вълчаново
соки 5–7 м), включени в укрепи­ кале
телната система, те очертават не­ N 42º18.59'
правилен четириъгълник с площ Е 27º44.10'

около 30 дка. От източната стра­
на се забелязват следи от вход и
по седловината има останки от
път към него. Намерените мате­
риали датират от ранната желяз­
на епоха, Античността и Средно­
вековието. Някои изследователи
локализират тук средновековна­
та крепост Ранули, спомената в
прочутия Хамбарлийски надпис
на кан Крум от 812 г., и намират
паралели между името на залива
Ватерухи/Ватрохи и топонима
„Ранули“ – първото на гръцки оз­
начава жаба, а второто е умали­
телно от латински със същата се­
мантика. Пристанището Ватрухи
се намира югоизточно от устието
на река Ропотамо и северно от
нос Коракя (Гарвана). Този естест­
вен залив е използван за убежи­
ще на кораби през Античността и
Средновековието, което личи от
откритите в него древни камен­
Община Приморско
ни котви, антични оловни щоко­
ве, средновековни и съвременни
железни котви, изложени в бур­
гаския и созополския музей и в
китенската изложба „Тайни на
морското дъно“.
От тракийския мегалетен па­
метник (долмен) край Бегликташ
се отделя черен път, който пре­
минава в горска пътека, достига­
ща Вълчаново кале.
Зейтинборунско кале и
пристанище Маслен нос
Крепостната стена е от ломен
камък без спойка и прегражда
носа откъм сушата. Засега не са
открити материали, които да
позволят нейната сигурна дати­
ровка. Оловните щокове и сред­
новековната керамика от еднои­
менния залив обаче свидетелст­
ват, че крепостта е била обитава­
на през Античността и Средно­
57
чудесата на южното черноморие
вековието. Северно оттам в
край­брежните скали през 1902 г.
се е разбил корабът „Царевич“.
В италианските среднове­
ковни карти тук е маркирано
пристанището Еля, което отгова­
ря на турското название  „Зей­
тин/Зехтин борун“. Френският
географ Жан Белен през 1738 г.
отбелязва, че гърците го наричат
Сира, производно от античното
„тера“, което означава „дивеч“,
„животно“, „животинско чудови­
ще“, а понякога се употребява и
със значение „лъв“, което напом­
ня и достигналия до нас топоним
„Лъвска глава“.
Тракийският могилен некро­
пол, който може да се свърже с
крепостта Маслен нос, е разпо­
ложен по склона на Кале баир и
се състои от около 30 малки мо­
гили с каменни крепиди.
Пристанището на Маслен
нос е древно и е било добре за­
щитено от северните и северо­
източните ветрове. Тук през раз­
лични години са откривани де­
сетки каменни и оловни котви и
антични амфори, които се съхра­
няват в бургаския, созополския и
китенския музей. Особено ценни
са металните слитъци, които да­
тират от първите столетия на
II хил. пр. Хр.
Северно от Маслен нос е ко­
рабокруширал френският пара­
ход „Жак Фресине“, чиито остан­
ки аквалангистите могат да видят
в залива Коракя (Гарван). Маслен
нос заема специално място и в
иманярския фолклор, защото се
свързва със съкровищницата на
цар Лизимах и имането на Въл­
чан войвода.
Преданието за съкровището
на Лизимах е подкрепено от
действително антично сведе­
58
ние  от „География“ на Страбон
което на български гласи: „…На
тоя бряг се намира и носът Ти-
ризис, укрепено място, където
едно време Лизимах криел свои-
те съкровища.“ За войводата
хайдутин Вълчан също има исто­
рически сведения (прототип
Велко, Вълко), името му се спо­
менава и в редица български
фолклорни песни. Той е съра­
тник на Индже войвода. Двамата
стават известни по т.  нар. „кър­
джалийско време“. Кър­джалиите
(буквално – полски разбойници)
в края на XVIII и началото на XIX
в. върлуват в равнините на Ми­
зия и Тракия, ограбват ги и ги оп­
устошават. Най-големият подвиг
на Вълчан, който присъства в
различни версии, е как успял да
плячкоса кораба, превозващ го­
дишния данък от Влашко и/или
Молдова. Има множество версии
за мястото, където е укрито това
съкровище. Най-популярна в по­
следните години е версията за
подводна пещера, която се тър­
си при Маслен нос – било като се
разкопае сухоземният подход
към нея, било чрез водолази,
които да се съюзят с иманярите.
Лизимах пък е македонски
генерал, който след смъртта на
Александър Велики е прогласен
през лятото на 323 г. за „цар на
Тракия и Понта“. Започва карие­
рата си като телохранител на
младия македонски цар. Бързото
си израстване дължи изцяло на
качествата на своя ум, войнски
добродетели и управленски уме­ i
Нос Коракя
ния. Като цар на Тракия и Понт (а
с потъналия
от 285 г. до смъртта си през 281 г. френски
пр. Хр. и цар на Македония), сече параход
златни монети, които стават мно­ Жак Фресине
го популярни и затова продъл­ N 42º20.10'
жават да ги секат и след неговата Е 27º46.56'

i
Маслен нос
смърт. За разлика от другите на­
следници на Александър І Вели­
N 42º18.28'
Е 27º47.31' ки той, изобщо не се бори за све­
товно господство. Изключително
Фиордите на
Маслен нос прозорлив, Лизимах ясно осъз­
нава стратегическото и иконо­
N 42º18.35'
Е 27º47.20' мическото значение на проливи­
те (Босфора и Дарданелите) и
съгражда на брега на Дардане­
лите своята столица Лизимахия.
Царят държи здраво в ръцете си
проливите и иска да изгради
държава, която да обема Мала
Азия, Тракия, Македония и хин-
терланда на черноморското
крайбрежие с древногръцките
колонии.
Важното в историята за лизи­
маховото съкровище е, че царят
властва в Добруджа, а спомена­
▼ тото от Страбон „укрепено мяс­
Маслен нос то“ отговаря на известната от
Община Приморско
други сигурни източници кре­
пост Тиризис, която се е намира­
ла на дн. нос Калиакра. Проведе­
ните тук археологически разкоп­
ки засвидетелстват наличието на
сравнително голяма елинисти­
ческа крепост, данните за чието
първоначално съзиждане съв­
падат с годините на управление­
то на Лизимах. Въпреки вече ве­
ковните усилия и на археолози, и
на геофизици, и на иманяри на
нос Калиакра, в близките окол­
ности на курорта Русалка и в
местността Яйлата при с. Камен
бряг загадката още не е разбуле­
на. Напоследък се появяват
твърдения, че „съкровището“ не
е било скрито на сушата, а в под­
водна пещера. Затова немалко
водолази започнаха да претърс­
ват крайбрежните пещери и дуп­
59
чудесата на южното черноморие

ки от Калиакра до Тюленово. От­ учва“. Но тя е много опасна и ско­ ▲

ново неуспех, но често идеята за ро би могла да започне да взема Анонимна
скрито несметно богатство изця­ не само досегашните финансови, италианска
ло блокира логиката. В отговор но и кръвни жертви сред под­ карта на Черно
море от XV в.,
съставителите на иманярските водните иманяри.
на която е
карти промениха локализация­ Ето защо е време да се раз­ маркирано
та. За вероятно скривалище се були загадката около „съкрови­ пристанището
прие друг нос – Маслен нос, къ­ щето на Лизимах“. Цялото све­ Асине
дето наистина има подходяща дение от „Географията“ на Стра­
пещера, която усилено се „про­ бо, който в случая описва за­

60

падното Черноморие, гласи
следното (в авторизиран пре­
вод): „…Аполония, милетска
колония. По-голямата част от
тоя град е разположена на ос-
тров, гдето има светилище на
Аполон. Оттам Марк Лукул
[72  г. пр. Хр.] задигнал големия
колос на Аполон, творение на
Каламис, и го поставил в Капи-
толий [в Рим]. Между Калатис
[дн. Мангалия] и Аполония се
намират Бизона, по-голямата
част от която е унищожена
от земетресение, Круни, Оде-
сос – милетска колония, и На-
влохос – месемврийско градче
[дн. Обзор]. След това дохожда
планината Хемус, която се
простира до морето. Следва
Месемврия – мегарски град, по-
рано наричан Месембрия, сиреч
град на Мена, понеже основа-
телят й се наричал Мена, а пък
на тракийски бриа значи град…
После идва Анхиало – градец на
аполонийците и самата Апо-
лония. На тоя бряг се намира и
носът Тиризис, укрепено мяс-
то, гдето едно време Лизимах
имал хранилища…“
Нос Тиризис е много добре
известен на античните геогра­
фи и историци и отговаря на
днешния нос Калиакра на доб­
руджанското крайбрежие. Всич­
ки търсачи на съкровища, кои­
то търсят имането на Лизимах
на юг от Аполония и свързват
Тиризис с Маслен нос, бъркат и
напразно хвърлят на вятъра
пари и усилия, понеже в случая
географът прави своеобразен
ескурс и има предвид целия
бряг от устието на Истрос до
Аполония.
Но и онези, които дирят съ­
кровището на суша и под вода в
Община Приморско
региона на Калиакра, също се
трудят напразно. В случая се
превежда погрешно като  „сък­
ро­в ище“  един  древногръцки
тер­мин „газофюлакой“. Той най-
ве­роятно е заимстван от съчине­
нието на Деметрий от Калатис и с
него са се обозначавали преди
всичко  „хранилища“ – в случая
за храни и най-вече добруджан­
ско жито. Лизимах съгражда
своята столица на брега на днеш­
ните Дарданели и по правилата
на епохата я нарича Лизимахия.
Богатствата си той пази там – в
столицата. Изключено е да се ми­
сли, че царят ще крие ценности в
една от най-опасните области на
държавата си – т. нар. Мала Ски­
тия (дн. Добруджа) – при това на
брега на морето. Там имането би
станало лесна плячка колкото на
добре известните с грабителски­
те си походи гетски конни отря­
ди, толкова и на страшните със
системните си пиратски набези
черноморски ахеи, зиги и хени­
охи. Тук Лизимах съгражда нещо
друго – складови бази. Те пред­
ставляват множество огромни
добре оформени, специално из­
сечени в скалата складохрани­
лища. Хипотезата стана истори­
чески факт, след като бе разкрит
и публикуван един гръцки над­
пис – „Хоротезията“ от Дионисо­
полис (дн. Балчик). Надписът е
уреждал границите на Калатис
(дн. Мангалия), Дионисополис
(дн. Балчик) и тракийската стра­
тегия в Мала Скития. В него из­
рично се говори за житни скла­
дове тъкмо в този район.
До Маслен нос доскоро мо­
жеше да се стигне само по море.
Вече съществува път, който се
разклонява при Ченгерското
възвишение.
61
чудесата на южното черноморие

Община Созопол
Созопол (Аполония, граница на селището. В аквато-
Созополис, Сизеболу) рията на Созополския залив се
Намира се на 35 км южно от намират остров Свети Иван и
Бургас, в подножието на Медно- близкостоящият Свети Петър.
▼
ридската планинска верига. Гра- Брегът се характеризира с ком- Изглед от
дът е разположен на полуостров плекс от стари морски тераси, созополския
Скамний (Созополски полуос- силно разчленено крайбрежие бряг през
тров, където се намира Стария и езера, като е изумителен с ре- зимата
град), на свързания със сушата
остров Св. Кирик и на полуос-
тров Акротири, където се разви-
ва Новия град. Западните му по-
крайнини обхващат част от
местността Харманите и близ-
ките възвишения срещу пров-
лака. По протежението на зали-
ва Коренята до полуостров Бу-
джака се намира най-новата
част на града – квартал Харма-
ните. Полуостров Буджака и за-
ливът Каваците бележат южната

i
Изглед от
скалистия
бряг на
остров
Св. Иван
N 42º26.19'
Е 27º41.29'

62
 Община Созопол
◄
Праисторичес-
ки идол, ІV хил.
пр. Хр. – АМ Со-
зопол

дуването на клифов бряг със го-

леми и малки плажни ивици. В
пределите на града попадат
Централният (Северният) плаж
и Харманите, като близо една
трета от последния е заета от ◄
внушителни пясъчни дюни. За- Надгробен
падно от града се простира паметник с
Медни рид, чиито богати порф- орфическо яйце
от аполоний-
ирни находища позволяват тук
ски некропол,
още преди седем хилядолетия V в. пр. Хр. –
да се развие един от най-древ- АМ Созопол
ните медодобивни и златодо-
бивни центрове в света.
Според едно моряшко по-
магало (приписано на Ским от
Хиос) Аполония е създадена 50
години преди началото на цару-
ването на персийския цар Кир
(640–600 г. пр. Хр.). Елиан обаче
твърди, че неин основател е из-
вестният милетски натурфило-
соф Анаксимандър. Следова-
телно според този източник
градът се появява около сре-
дата на VI в.  пр.  Хр. Плиний
Стари пък споменава, че Апо-
лония по-рано се е наричала
Антея, а от данните в „Етника“ на
Стефан Бизантийски се разбира,
че Антея Понтийска е основана
от милетски и от фокейски коло- ва, че към последните десетиле-
нисти. Пак според Стефан Би- тия на VII в. пр. Хр. в района на i
зантийски града създават миле- дн. Созополски залив са се поя- гр. Созопол
тци и родосци. Комбинираният вили две селища, чрез обединя- N 42º42.64’
анализ на тези сведения показ- ването на които Анаксимандър Е 27º69.73’

63
чудесата на южното черноморие
от Милет основава Аполония и
тя получава статус на град-дър-
жава.
Древната топография на
Аполония все още не е изясне-
на със сигурност, тъй като под
влияние на самостоятелните ко-
лебания на черноморското рав-
нище, потъванията на сушата и
шелфа, свлачищно-срутищните,
акумулационните и абразион-
ните процеси, земетресенията
и други фактори бреговата иви-
ца е меняла значително своите
64
i
Древен
рудник в
Меден рид
N 42º24.15'
Е 27º36.30'
◄►
Разкопки на
античния
водопровод на
Аполония от
края на
V–ІV в. пр. Хр.
очер­т­ания през вековете. Под-
водните археолого-геоморфо-
ложки наблюдения показват, че
днеш­ният Созополски полуос-
тров е имал значително по-го-
ляма площ. През енеолитната
епоха (V  хил.  пр.  Хр.) по тога-
вашната брегова ивица (около
естествено езеро или изобилни
извори) възниква праистори-
ческо селище, чиито следи са
проучени археологически. Към
края на енеолита селището е за-
лято от покачващите се черно-

морски води и прекратява сво-
ето съществуване. През ранната
бронзова епоха покрай проме-
нилия се бряг отново възниква
селище. Съдбата му през сред-
ната бронзова епоха не е ясна,
но през късната бронзова епо-
ха (втората половина на ІІ хил.
пр. Хр.) тук отново има селище,
чиито следи се откриват под во-
дата. Когато пристигат първите
елински заселници (в последна-
та четвърт на VІІ в. пр. Хр.), те за-
варват най-ниското черномор-
ско равнище и най-големия по
площ полуостров. Започналото
някъде към края на V  в. пр. Хр.
Община Созопол
покачване на водите и постоян-
ното потъване на сушата довеж-
да до значително намаляване
на градската територия. Някъде
през IV в. пр. Хр. морето вече е
заляло част от ранния некропол
на Аполония, находки от кой-
то са извадени при подводни
дейности. Изчезват под водата
и естествените водоизточници
и аполонийци са принудени да
захранват града чрез многоки-
лометрови водопроводи и кап-
тиране на водата от района на
Каваците и други неустановени
засега водоизточници.
Изграждането на Аполония
е предопределено най-вече от
богатите полиметални находи-
ща в Меден рид. Подводните
проучвания показват, че още в
предгръцкия период съществу-
ват две пристанищни аквато-
рии  – едната между Созопол-
ския полуостров и остров
Св.  Иван, а другата – покрай
бреговата ивица при дн. остров
Кирик и според Анонимния пе-
риплус (моряшки наръчник),
аполонийци са имали две прис-
танища. Доброто развитие на
града е съпътствано от устано-
вяването на двустранни взаим-
ноизгодни икономически и по-
литически взаимоотношения с
околното тракийското населе-
ние, а по-късно и с Одриското
царство. Тук се развиват контак-
ти и взаимоотношения (често
наистина противоречиви) меж-
ду две различни по характера
си антични култури – едната
градска, а другата селска. През
V  – първата половина на
IV в. пр. Хр. благодарение на ак-
тивната експлоатация на стран-
джанските полиметални нахо-
дища, морската и вътрешната
65
чудесата на южното черноморие
търговия, богатия улов на риба
и добросъседските отношения с
траките Аполония процъфтява.
Меден рид вече е осеян с мно-
жество селища, чиито жители се
занимават с рударство.
Предполага се, че именно
Аполония първа от черномор-
ските градове започва да сече
сребърни монети, върху които
неизменно фигурира своеобраз-
ната емблема на града – двурога
котва, комбинирана често с фи-
гурата на рак (т. нар. астак). Най-
вероятно нейно производство
са и оловните щокове (напреч-
ници за съставни оловно-дърве-
ни котви) с П-образен жлеб, от-
крити в повечето проучвани
пристанища на българското Чер-
номорие. Градът сече и т. нар.
медни стрели-монети. Върху ня-
кои от тях е набита буквата „А“,
което показва, че първоначално
66
тези отливки са били оброчни ▲
дарове в чест на Аполон Стре- Остров
лец. Икономическият подем на Св. Кирик
тази община-държавица се до- Изглед от
кументира и от многобройните разкопките на
находки на аполонийски монети остров
– както от вътрешността на древ- Св. Кирик,
където се е
на Тракия, така и от добруджан-
намирал
ското Черноморие, където тези храмовият
монети успешно конкурират комплекс на
емисиите на Истрия. Замогване- града
то на аполонийци е толкова го-
лямо, че през V в.  пр.  Хр. те по- i
ставят в светилището на Аполон Ракопки на
Ятрос (Лечител) 13-метрова мед- Св. Кирик
на статуя на Аполон Стрелец, N 42º25.26'
дело на скулптора Каламис (по- Е 27º41.19'
 Община Созопол
▼ зната днес само от изобра­же­
Сребърни ния­та върху аполонийските мо-
монети на нети, тъй като през 72 г. пр. Хр. тя
Аполония,
е откарана в Рим). През V  в.  пр.
V–ІV в. пр. Хр. –
АМ Созопол
Хр. окончателно са изградени
театърът, агората (градският
площад), гимназионът, храмът на
Дионис и други обществени по-
стройки.
През 338 г. пр. Хр. Аполония
е посредник при преговорите
между скитския цар Атей и Фи-
лип ІІ Македонски. През ели-
нистическата епоха градът
поддържа активни между-
народни връзки – някъде ▲
към средата на III  в. пр. Театрална маска от аполонийски
Хр.  например се сключва некропол , V–ІV в. пр. Хр. – АМ
съюзът с Антиох ІІ (262– Созопол
246  г. пр.Хр.). В града
пребивава и тракийски-
ят династ Раскупорис, ▼
син на Котис. Декрет от Оброчни дарове на Аполон
Истрия свидетелства за (стрели-монети) от полуостров
война с Месамбрия, коя- Атия, VІ–V в. пр. Хр. – АМ Созопол

67
чудесата на южното черноморие

68
 Община Созопол
страната на Митридат VI Евпа-
тор в двубоя му с Рим. В града е
настанен гарнизон, командван
от Епитниханон. През 72  г.  пр.
Хр. Марк Лукул превзема Апо-
лония, разрушава я и я опожа-
рява. По-късно тракиецът Ме-
ток, син на Терул, възстановява
със свои средства крепостните
стени, обществените постройки
и храма на Аполон.
Приемането на християн-
ството в Римската империя и
преместването на столицата в
Константинопол се отразява
благоприятно на Аполония. Гра-
дът е преименуван в Созополис
(Спасен град), тъй като в хрис­
тиян­ски­те представи Аполон се
свързва със Сатанаил (Сатана-
та). Това преименуване е отра-
зено в едно решение на Никей-
▲ то към началото на II  в.  пр.  Хр. ския събор от 431 г., подписано
Антични превзема Анхиало, осквернен е от Анастасий – епископ на Деул-
амфори от и храмът на Аполон. На помощ тум и на Созопол. Около 378 г.
странджанския на аполонийците пристига еска- градът е разрушен от готите.
шелф –
дра от Истрия, която разгромя- През 513 г., когато отново е сил-
АМ Созопол
ва месамбрийския флот и осво- но укрепен, той служи за една
◄ бождава Анхиало. от базите на комит Виталиан в
Икона на През първата половина на борбата му с император Анаста-
св. Георги,
І  в. пр. Хр. градът застава на сий I. През 680 г. епископът на
ХІХ в. –
АМ Созопол

►
Акробатки,
антични
керамични
играчки от
аполонийски
некропол –
АМ Созопол

69
чудесата на южното черноморие

Созопол в Тракия Петър взема

участие в Шестия вселенски съ-
бор, по време на който през
681 г. България получава своята
международна легитимност от
страна на Ромейската империя.
В следващите векове Созопол
става една от основните  „ябъл-
ки на раздора“ между двете съ-
седни държави.
Созопол запазва статуса си
на епископия и се утвърждава
като един от важните християн-
ски центрове по западното Чер-
номорие, за което голяма роля
изиграват манастирите „Св. Йоан
Подром“ и „Св. св. Кирик и Юли-
та“. Околностите му са изпълнени
с параклиси, сред които особено

▼
Фрагмент от черно­фигурен съд,
V в. пр. Хр. – АМ Созопол 

▲
Фрагмент от
чернофигурна
керамика с
еротични
сцени,
VІ в. пр. Хр. –
АМ Созопол 

i
Археологи­
чески музей
Созопол
N 42º42.646'
Е 27º69.739'
пл. „Хан
Крум“ № 3
0550 22226
09.00–18.00
през лятото
3 лв.
1 лв. за деца

70
 Община Созопол
могат да се видят в Ар­хео­
ло­ги­ческия музей (№ 8а
от 100 НТО на БТС).
Градът има и богат
културен календар. Ос-
новното събитие в него
са „Празниците на изку-
ствата Аполония“, които се
провеждат ежегодно от 30
август до 8 септември. Десетте
фестивални дни събират много
видни художници, музиканти,
писатели и театрали.

Археологически музей
Созопол
Намира се в Културния дом и
е № 8а от стоте туристически на-
ционални обек­­та на Българския
туристически съюз. В него се
съхраняват материалите от дъл-
гогодишните археологически
разкопки на праисторическите
значение има онзи на св. Мари- селища, на античната Аполония
на, който действа и в наши дни.
Днес Созопол е
един от най-посеща-
ваните от туристи чер-
номорски градове. Той
привлича не само с хи-
лядолетното си минало,
но и с великолепните си
плажове и атракции. Най-
големият му плаж Харманите
е разположен в южната част на
града в посока Каваците и се
простира на площ от 14 280 м2
с пясък и дюни. Има много дис-
котеки, ресторанти и вод­ни ат-
ракции. Най-западните части на ◄▲
местността Харманите (Тумби- Кратери (съ­до­
тес, Арманлък) представляват ве за смес­ва­не
скални тераси – част от разкло- на вино) с чер­
ве­нофигур­на ук­­
ненията на Медни рид. Тук се е
раса на т. нар.
намирал некрополът на Аполо- Аполонийски
ния Понтийска. В него са откри- майс­тор,
ти редица шедьоври на антич- V в. пр. Хр. –
ната рисувана керамика, които АМ Созопол

71
чудесата на южното черноморие

i
Южна
крепостна
стена и кула
N 42º25.26'
Е 27º41.47'

►
Изглед от
разкопките до
Южната
крепостна
стена

и на средновековния Созопол. XIX в. Сред ахеологическите ма-

Експозицията има два основни териали впечатляват фрагменти-
▼
Реконструира- акцента: археология – обхваща те и целите съдове антична рису-
ната Южна представителни материали от V вана керамика с уникални сцени
крепостна хил. пр. Хр. до XVII в. сл. Хр. – и – включително и на т. нар. Аполо-
стена и кула християнско изкуство  – XVII– нийски майстор.

72

Комплекс „Южна крепост-
на стена и кула“
В старата част на град Созо-
пол е реконструирана южната
крепостна стена на града, която
е била издигната през средата на
Община Созопол
V в. от варовикови квадри. Освен ▲
стената е разкрита и отбранител- Керамичнните
на кула, хранилище за зърно, пещи от
кладенец и част от канализация. античен
занаятчийски
Зърнохранилището датира от
квартал и
V–VІ в. Над него е имало казарми, средновековен
а откритото в района водохрани- некропол
лище от IV–III в. пр. Хр. е било
част от култов комплекс.
От 2011 г. директорът на
музея Димитър Недев проучва
един изключителен комплекс
пред крепостната стена чрез
професионални археологиче-
ски разкопки. Той се намира в
бли­зост с църквата„Св. св. Кирил
и Методий“ и обхваща периода
от началото на VI  в.  пр.  Хр. до
Късното средновековие. Най-
ранният пласт засега очертава
част от занаятчийския квартал,
което се разбира от пещите за
изпичане на керамика и метал- ◄
ните крици. Над този квартал „Вампирът“ от
през Късната античност е из- Созопол
73
чудесата на южното черноморие

дигната внушителна базилика,

която след това многократно
е престроявана. Района на ке-
рамичните пещи е прорязан
от средновековен некропол. В
него бяха открити тленни ос-
танки, които се възприеха като
вампирски. Най-ранните погре-
бения на „вампири“ засега са
открити в Ахтопол. Датират от
раннохристиянската епоха и се
разпознават по пироните, с кои-
то е бил приковаван към ков-
чега нароченият за вампир по- ми бури и щормове (провези), ▲►
койник. Созополският „вампир“ които отнасят придънните пясъ- Характерни
породи толкова голям интерес, ци и наслаги, на места аквалан- созополски
че временно беше експониран гистите и гмуркачите могат да се къщи
в Националния исторически му- реят сред вкаменените стволо-
зей в София, където също могат ве, които се издигат на няколко
да се видят много ценни памет- метра височина над дъното.
ници от Аполония.
Старинен Созопол
Вкаменената гора В Стария град са се запазили
В акваторията между полуос- множество къщи от периода
тров Скамний и остров Св. Иван ХVІІІ–ХІХ в., които са обявени за
на дълбочина 14–20 м има при- паметници на културата. Имен-
роден феномен от потънала в но те оформят облика на Стари-
морето преди милиони години нен Созопол и намират своите
гора от блатен кедър. След голе- паралели и в Странджа, и в Из-

74

точна Стара планина. Най-из-
вестни и впечатляващи са: къща-
та на Мариета Стефанова, къща-
та на Тодор Загоров, къщата на
Куртиди – Тракийския хан, къща-
та на Димитър Ласкаридис и
много други.
Църква „Св. Богородица“
Издигната е през ХV в. и
представлява трикорабна едно-
апсидна псевдобазилика. Обяве-
на е за паметник с национално
значение. Построена е на място-
Община Созопол
то на по-стар средновековен
християнски храм, като данни за
съществуването й има от 1482 г.
Била е част от метоха на остров-
ния манастир „Св. Йоан Про-
дром“. Изградена е от камък, а
покривът се крепи от дървени
колони, които завършват с ка-
менни капители. Иконостасът е
от края на ХVІІІ в. и е дело на де-
бърски майстори, докато икони-
те са от XVIII–XIX в. и принадле-
жат на Странджанската (Одрин-
ската) иконописна школа.
◄
Църквата  „Св.
Богородица“
75
чудесата на южното черноморие

◄
Църквата
„Св. св. Кирил и
Методий“

Църква „Св. св. Кирил и циално отвори двери за миря-

Методий“
Построена е през 1888 г. от
майстор Генчо и доскоро не
действаше (в нея до 80-те го-
дини на миналия век се поме-
щаваше созополският музей).
През 2011 г. е обновена и офи-
ните.
Църква „Свети Георги“
Построена е в началото на
XIX  в. Представлява трикорабна
базилика и е най-голямата църк-
ва в Созопол.

76

Алепу (Лисиче блато)
Представлява блато и се на-
мира на 6,5 километра южно от
Созопол. От 1986 г. ведно с пя-
съчните дюни е защитена при-
родна забележителност – част
от Рамсарско място Ропотамо.
Алепу на гръцки език означава
Лисиче блато. То се намира в
подножието на разклоненията
на Бакарлъка: Кукув баир на се-
вер и Андрея баир на юг – сре-
щу залива, който е ограден от
нос Агалина на север и нос Ху-
мата на юг. Блатото е дълго
3,3  км и широко до 320 м. Пло-
щта му е 0,2 км², а солеността
1,3–7,0‰. Покрито е с богата
блатна растителност. В северна-
та и южната му част са запазени
две малки езерца. Местообита-
ние е на множество защитени
видове водолюбиви птици. Тук
се намира новопостроеният ку-
рортен комплекс „Св. Тома“, кой-
Община Созопол
то носи името на остров Свети i
Блато Алепу
Тома, известен и като Змийския
N 42º21.29'
остров. Старите пътища покрай Е 27º42.41'
къмпинг „Смокиня“ и покрай ку-
Нос Света
рортно селище „Свети Тома“ са Агалина
затворени и дотук може да се
N 42º22.43'
стигне само от Созопол. Е 27º43.20'
Агалина е скален феномен и
Месността
природна забележителност със Каваците
специфична растителност и жи- N 42º24.55'
вотински свят. Заливът носи Е 27º41.41'
името на света Агалина и на не-
говия северен бряг е имало ед-
ноименен параклис, чиито ос-
нови личат на терена. Местност-
та е включена в списъка с при-
родните забележителности през
1980 г.
Каваците са местност на
3  км южно от Созопол с едно­
име­нен къмпинг. Има просто-
рен плаж, граничещ с гора. Име-
то на областта произхожда от
думата „кавак“, което на турски ▼
език означава топола. Тукашни- Блатото Алепу
77
чудесата на южното черноморие
те пясъчни дюни са обявени за
природна  забележителност
през 1985 г. Защитени са редки-
те понтийски бели дюни и ха-
рактерната за тях пясъколюбива
растителност. Заливът е използ-
ван за антично пристанище за-
ради сравнително добрата за-
щита от северозападните вет-
рове благодарение на носовете
Св. Месия и Св. Агалина. На дъ-
ното му са открити останки от
потънали кораби, сечива, наки-
ти и керамични съдове.
В залива пред Каваците е по-
тънал българският корабът „Ро-
дина“. На 19.09.1941 г. параходът
напуска пристанището в Истан­
бул, и се отправя към Варна, но
тук попада на минно загражде-
ние и потъва. Загиват трима мо-
ряци, а останалите 37 са спасени.
Днес „Родина“ лежи под крен
(страничен наклон) 45 градуса
на дълбочина 39–40 м с макси-
мална височина от дъното 15 м.
През лятото за водолазите се по-
ставя буй със спусково въже,
78
монтирано в средата на кораба. ▲
През останалата част от година- Нос Св. Агалина
та те се демонтират заради ха-
рактерните за района страхови-
ти бури. При добра видимост
„Родина“ представлява удиви-
телна гледка, а заради дълбочи- i
ната и добрите условия за про- Заливът пред
никване е много добър полигон Каваците
за Technical Diving и тук се про- N 42º24.047'
веждат тренировъчни спуска- Е 27º47.007'
ния. Може да бъде посетен почти Остров
всеки ден през сезона, за което Свети Иван
се грижат водолазните центрове N 42º26.19'
в Созопол, Приморско и Бургас. Е 27º41.26'
Остров Свети Иван
(Йоан Продром)
Островът се намира срещу
Созопол и има площ 0,66 км2. На
най-високото място (33 м над
морското равнище) има фар.
През 1993 г. островът е обявен за
►
защитена територия, за да се Изглед към
опазят местообитанията на ред- съборния храм
ки и застрашени видове птици, „Св. Йоан
които са включени в Червената Продром“ на
книга на България. Тук се намира остров Св. Иван
 Община Созопол
и единствената в страната попу- като казаците го правят база за ▼
лация на привнесения през своите пиратски нападения. Алабастров
1934  г. заек подземник (Orycto­ На 28 юли 2010 г., по време реликварий, в
който са се
lagus cuniculus). на археологически разкопки, ар-
съхранявали
В края на V – началото на VI в. хеологът Казимир Попконстан- мощите на
на острова е изграден храмът тинов открива алабастров ре- св. Йоан
„Св. Богородица“, който вероят- ликварий с мощи, който е разпе- Кръстител –
но е свързан със съответен ма- чатан на 1 август същата година АМ Созопол
настирски комплекс. При всички от спе­циал­на комисия. Мощите
случаи през втората половина
на Х в. и манастирът се превръ-
ща в голям книжовен център.
През 1263 г. Михаил Глава Тарха-
ниот построява нов съборен
храм, който е наречен „Св. Йоан
Продром (Св. Йоан Предтеча)“, а
манастирът по-късно е обявен за
царски. Известна е една златопе-
чатна грамота от 1363 г., с която
император Йоан V Палеолог по-
твърждава поземлените му вла-
дения. Манастирът е разрушен
до основи през 1453 г. и е възста-
новен през 1467–1471 г. от монах
Гервасий. Турците го изравняват
със земята през юли 1629 г., след

79
чудесата на южното черноморие

◄
Вселенският
патриарх на
посещение в
Созопол

i
Черноморец
N 42º27'
Е 27º38'
Нос Таласакра
N 42º26.577'
Е 27º39.404'

бяха обявени за принадлежащи дървен кръст и иконата на „Свети

на св. Йоан Кръстител и предиз-
викаха научна дискусия. Бъргар-
ската православна църква по-
късно ги призна и освети. Днес
мощите на светеца са изложени
за поклонение в обновената
църква „Св. св. Кирил и Методий“.
Оригиналният алабастров ре-
ликварий може да се види в Ар-
хеологическия музей.
Никола“. Новата църковна сграда
е възстановена със средства на
местните жители.
Таласакра
Този крайбрежен нос се на-
мира на 1 км североизточно от
Черноморец. Тук все още има во-
енни поделения, които буквално
са блокирали Черноморец от-

Черноморец (Свети
Никола)
Намира се на морския бряг на
9 км северозападно от Созопол и
на 24 км на югоизток от Бургас.
Днешният град е разположен в
своеобразна падина край малък
залив с форма на обърната на се-
вер подкова, който гърците нари-
чат Агиос Николас (Свети Нико-
ла). Черноморец е основан като
село през 1728 г., а от 2009 г. е
град. Сред забележителностите
му е т. нар. Райска градина, която
се намира пред църквата „Св. Ни-
кола“. П рез 1994 г. тя е била опо-
жарена и са оцелели само един

80

i към тази страна на крайбрежие-
Хрисотира
то. Могат да се видят изоставени
N 42º25.51'
Е 27º39.13' бункери. В югозападния залив е
намерен оловен щок, който по-
Атия
казва, че тук е имало антично
N 42º28'
Е 27º36' пристанище-убежище. Името се
превежда от гръцки като Мор-
ски нос, но може би названието е
свързано с тюлена-монах, който
доскоро обитаваше тукашните
води. Той е бил тотемно животно
на фокейците, които го наричали
Фоки. Другото му название е ки-
рия таласа – морска майка, мор-
ско дете и съответно името на
носа ще да е означавало „Носът
на Морската майка“ (Тюленов
нос). В акваторията на западния
нос на полуостров Св. Никола е
имало антично пристанище.
Хрисотира (Хрисосо-
тира, Червенка)
▼ Малък залив и нос, който со-
Изглед на зополчани наричали Хрисосоти-
Созополския
ра, което на гръцки означава
залив с
Черноморец „Златно спасение“. Тук е имало
(вляво) и антично селище, а в местностите
Созопол Пахатуря/Пахатури и Гармица се
(вдясно) е намирал некропол.
Община Созопол
Атия (Антея, оppidum
Anthium)
Село, залив и полуостров на
Южния бряг на Бургаския залив.
Отстои на 4 км от Черноморец.
Наименованието е тракийско и
означава „стръмен бряг, полуос-
тров, нос“. Наименованието е
преосмислено от дошлите гърци
като Антея (антео означава „цъф-
тя, блестя“). Селото се състои от 2
части – долна (моряшка) и горна
(миньорска),  а  разстоянието
между тях е 1 км. В близост до
Атия е разположена най-голяма-
та българска военноморска база.
Тукшният плаж е дълъг около 3
км, незастроен е и има североиз-
точно изложение. До построява-
нето на военноморската база
полуостров Атия (с най-висока
точка Буджака) е бил достъпeн
само откъм източната страна, за-
щото освен от морето е бил зао-
биколен с блата.
Край Атия доскоро се екс-
плоатираха мини Росен, в които
се добиваше медна и златна
руда. Тези рудници са едни от
най-древните в света – започват
81
чудесата на южното черноморие
да се разработват още през вто-
рата половина на V хил.  пр.Хр.
Праисторическите селища от
енеолитната и бронзовата епоха
са се намирали на крайбрежни
тераси, които днес са потънали
под водата. Сведенията на Сте-
фан Бизантийски и Плиний Ста-
ри описват Антея като селище
или град, основан от милетци и
фокейци. Античните заселници
се появяват тук през последната
четвърт на VII в. пр. Хр. На най-
високата точка на полуострова е
имало антична и средновековна
крепост с размери 200х100 м и
вход от юг-югоизток, като кулите
са достигали 7 м всочина. Кре-
постта е пазела десантно дос-
тъпните заливи Атия и Врамос/
Вромос (от гръцкото вромос –
„трясък, шум“). В североизточна-
та част на полуострова при из-
копни работи през 1927 г. е на-
мерена колективна находка от
1867 броя бронзови стрели, как-
то и глинената матрица за тяхно-
82
то отливане. Тези „стрели-моне- i
Нос Чукалята
ти“ имат притъпени краища и
N 42º27.23'
представляват дарове за Аполон Е 27º32.24'
Стрелец – бога покровител на
Залив Врамос
Аполония Понтийска, чийто
N 42º27.12'
храм все още не е локализиран Е 27º36.26'
със сигурност.
Нос Чукалята
Намира се на 6,3 км от с. Чер-
номорец и формира края на за-
падния залив на парк Росенец
(бивше Отманли), в който се на-
мира бившата резиденция на
Тодор Живков. Носът е част от
полуостров Метоха и тук са на-
мирани множество керамични
фрагменти, които дават името
на носа (от гръцкото цукаля –
„гърнета“). На свой ред името на
полуострова се дължи на имота
(от метохе  – участие, общо вла-
▼
дение), принадлежал на мана-
Изглед от
стира на остров Св. Анастасия. В полуостров
акваторията на южната част на Атия с
Чукалята е намерен каменен военноморска-
щок от VII–V в. пр. Хр., който по- та база

казва, че тук е имало антично
пристанище.
Росенец  (Отманли)
Парк Росенец, който бургаз-
лии наричат Отманли, се намира
на 15 км от центъра на Бургас в
южна посока. Отманли всъщност
е местност на брега на Циган-
ския залив (Ченгене скеле), кой-
то получава названието си от
черните като цигани товарачи на
въглища в тукашното удобно
пристанище. Тук докъм средата
на XIX в. е имало пещи за топене
Община Созопол
◄
Изглед от парк
Росенец
(Отманли)
на медна руда (т. нар. види или
вигни). Оттук идва и названието
Отманли, което на турски озна-
чава „надзирател на леярите“.
Площта на парк Росенец е около
55 ха и е заета от гора, около коя-
то обикаля асфалтов път. Има
места, удобни за плаж и пикник.
През гората минават пътеки, по
които може да се обходи целият
парк. Тук се намира хижа „Стран-
джа“ и на около 500 м от нея в
западна посока има голяма по-
ляна с маси, пейки и места за
барбекю.
83
чудесата на южното черноморие
Община Бургас
Бургаската низина
Крайбрежната част на бурга-
ската низина се ограничава на
север от разседния склон на
Еминската планина (Еркечкия
балкан), а на юг от разклонения-
та на Меден рид и Странджа.
Нейният релеф е тясно свързан с
активни и различни по знак ди-
ференцирани неотектонски дви-
жения и е характерен с най-об-
ширния за българското крайбре-
жие терасен комплекс, с най-го-
лемите лимани и лагуни и отно-
сително многобройни и дълги
плажови ивици. Брегът е силно
разчленен, стои сравнително ни-
ско и има добре личащи стръмни
клифови участъци (особено в
областта на носовете). Старите
морски (на сушата) и шелфови
тераси (под водата) са възможно
най-широко развити, т. нар. ли-
мани са големи, а плажните иви-
84
ци – особено дълги. Брегът е
предимно акумулационен, а тук-
там в северната част на низината
се срещат и свлачища.
Максималната надморска
височина на Бургаската низина
достига до 150 м. Нейната при-
брежна част е заета от трите бур-
гаски езера и се разчленява от
остро издадени в морето полу-
острови (Атия, Поморие, Несе-
бър), като морфоложките й беле-
зи съществено се различават от
онези, които са характерни за
странджанския бряг. Съвремен-
ният етап от развитието на низи-
ната, който обхваща общо десет
хилядолетия, е достатъчно от-
четлив. Той е свързан с т. нар.
епейрогенни движения на суша-
та, които се проявяват в отделни- ▼
те нейни части с различен знак и Изглед от
интензивност. Така например на бургаското
североизток те се изразяват в из- пристанище

►
Морската
градина в
Бургас
вестно издигане, но на фона на
по-голямото потъване на нейни-
те югоизточни части.
Холоценското (съвременно-
то) локално понижаване на су-
шата и шелфа и новочерномор-
ската трансгресия (покачването
на морското равнище) се на-
реждат сред основните причи-
ни за оформянето на днешния
Бургаски залив. Приустиевите
части на широките някога реч-
ни долини, както и самият залив
неколкократно са били пре-
граждани с пясъчни коси, за
Община Бургас
формирането на които спомагат
и множеството днешни банки
(плитчини). Някои от тях – като
банка Чимово в северния Помо-
рийски залив, имат изкуствен
произход.
В обхвата на низината – в
прибрежните части на бившите
речни долини – липсват надза-
ливни тераси. Това – наред с ар-
хеологическите материали и
дан­ните от геоложките сондажи
и анализи – е най-сигурното до-
казателство за значителното по-
тъване на брега. Именно пони-
85
чудесата на южното черноморие

86
 Община Бургас
жението превръща част от низи-
ната с речната мрежа в днешните
прибрежни запълнени езера (т.
нар. лимани).
Днес дъното на залива пре-
минава в крайбрежни езера –
Мандра, Ваякьойско и Атанас­
кьойско, чиито легла залягат в
сарматския терен на Бургаската
низина. Те оформят един от зна-
чимите в екологично и стопан-
ско отношение черноморски ли-
манни комплекси с обща площ
от около 62 км2 (до 1963 г., кога-
то Мандренското езеро става
язовир).
Почвената покривка е харак-
терна с излужените черномор-
ски смолници. Хълмистите тере-
ни на Еркечкия балкан и Северна
Странджа са с предимно излуже-
ни и псевдоподзолисти канеле-
но-горски почви, а около реките
и езерата преобладават алу­виал­
ни­те. Климатът бива и преходно-
континентален, средиземномор-
ски и континентален, но за край-
брежието е силно изразено чер- чак докъм -35–40 м днешна шел- ▲
номорското влияние. Влажност- фова тераса. Първите обитатели Мраморен
та тук е висока и сравнително на тогавашното бургаско край- релеф на
равномерна през цялата година. брежие и низина според досе- трите нимфи
от Бургаски
Средните годишни температури гашните данни прииждат в
минерални
са 12–13°C, като януарските по VI  хил. пр. Хр. през неолитната бани (антично-
правило превишават нулата. Ля- (новокаменната) епоха от Мала то Аква
тото е прохладно, а годишното Азия пеша, защото значима част ка­ли­де) – РИМ
количество на валежите се дви- от днешния черноморски шелф Бургас
жи около 500–600 мм. Преобла- е представлява суша. Същото
дават източни, североизточни и важи и за Босфорския проток,
западни ветрове, а бризите са ус- чието име Бичи/Волски брод се
тойчиви. дължи на т. нар. босфорски праг.
Преди десет хилядолетия Днес той се намира на 45 м дъл-
ходът на бреговата ивица започ- бочина и тепърва има да се из-
ва от днешни дълбочини от око- следва дали тъкмо по него не ◄
План на
ло -90 докъм -100 – -110 м. На- преминават онези преселници,
Бургаския залив
личните данни сочат, че на дъ- които носят от Мала Азия в Ев- от Тетбу дьо
ното на днешния Бургаски залив ропа първите земеделски и ско- Марини, първа
и в крайбрежните езера в древ- товъдно-земеделски цивилиза- четвърт на
ността са се развивали селища – ционни модели. ХІХ в.

87
чудесата на южното черноморие
i Бургас (Пиргос)
гр. Бургас
Градът е разположен в най-
N 42º31.54'
Е 27º26.30' източната част на едноименната
низина. На север, запад и югоза-
пад включва ветрилообразно
разположените около него Ата-
насовско, Бургаско и Мандрен-
ско езеро, а на изток е ограни-
чен от морския бряг, който фор-
мира Бургаския залив. Той е
най-големият град в Югоизточ-
на България (разпростира се на
площ от 253,644 км2 и през
▼
Катедрален 2011 г. населението му надхвър-
храм „Св. св. ля 200 000 души). Бургас е адми-
Кирил и нистративен център на еднои-
Методий“ менната община и област. Край
88
него е разположена най-голя-
мата в Югоизточна Европа хи-
мическа и нефтена рафинерия,
най-голямото българско прис-
танище, има и международно
летище. Между Бургаското и
Мандренското езеро на височи-
на 209 м се издига връх Върли
бряг – най-високата точка на
града. Има и две пясъчни коси:
Кумлука (между Бургаското езе-
ро и Черно море с дължина око-
ло 3 км и широчина около 1 км)
и Атанасковска коса (между Ата-
насовското езеро и Черно море
с дължина около 1 км). В залива
се намира черноморският ос-

▲ тров Света Анастасия, където е
Кулата в разположен единственият запа-
мест­ността зен средновековен островен
Пода на манастир в Черно море. Бурга-
днеш­ния
ската катедрала „Св. св. Кирил и
от­ток на
Мандренското Методий“ (№ 7.2) и защитената
езеро местност Пода (№  7.1) са сред
100-те национални туристиче-
ски обекта на БТС. Заради мес-
тоположението си сред няколко
природни резервата, антични и
средновековни селища, про-
вежданите там фестивали и дру-
ги атракции той е притегателен
център за множество туристи.
Ежегодно в Бургаския залив се
провежда международната ре-
гата, която е организирана от
яхтклуб „Порт Бургас“ и община-
та. Провежда се и междунаро-
ден плувен маратон, а от 10 до
19 септември 2011 г. в акватори-
ята бяха организирани състеза-
ния от международната RS:X-
Уиндсърф регата, част от евро-
пейския шампионат в олимпий-
Община Бургас
ската класа и квалификации за
световното първенство в Пърт,
Австралия. В северната част на
градския плаж се намира Уинд-
сърф клуб Бургас. Градът пред-
лага добра термика и за па-
рапланеризъм – Морската гра-
дина е едно от местата, като
стартът се намира в непосред-
ствена близост до централния
плаж. Друг старт се намира в
местността Шилото. Има и две
мотокрос писти – едната в ком-
плекс Меден рудник, а втората в
местността Порой (в близост до
квартал Сарафово). В парк Езе-
рото има конноразвлекателен и
рехабилитационен комплекс за
езда, а ежегодно в зала „Мла-
дост“ се провеждат междуна-
родните състезания по спортни
танци на IDSF за купа Бургас.
Името на града идва от ла-
тинското Burgus – кула. Според
местна фолклорна версия наз-
ванието се дължи на римски пъ-
89
чудесата на южното черноморие

◄▼
Антични
червенофигур-
ни кратери
(съдове за
смесване на
вино) от
некропола в
местността
Сладки
кла­денци – РИМ
Бургас
►
Релеф на Херос
Стомианос
(Героя на
Протока),
намерен на
брега на
Ахтополския
залив – РИМ 
Бургас

тен стълб – бург, който се е из-

дигал в района на днешното
бургаско пристанище. Ромей-
ският поет Мануил Фил пише за
Пиргос, а в индоевропейските
езици гръцкото пиргос и латин-
ското бургос са идентични. За
някои езиковеди пюргос има
тракийски произход и означава
„укрепление от дебели дървени
греди“. От един епиграфски па-
метник (каменен надпис) се раз-
бира, че при император Марк
Аврелий през 168 г. в района са
издигнати укрепени кули и е
твърде вероятно подобна кула
да се е намирала на римския
крайбрежен път, който е преми-
навал през тогавашното земли-
ще на града. Чак до края на ХІХ
в. градът е наричан както Бур-

90
 Община Бургас
маркирани и Пиргос, и Порос,
като Порос – ведно с пристани-
щето е поместен в района на
дн.  ос Форос.
В землището на Бургас са
разкрити няколко праистори-
чески и антични селища, а от-
критите там находки се съхра-
няват в местния археологиче-
ски музей. На 10 км северно от
града в местността Солна нива
(до Атанасовското езеро) е про-
учена праисторическа могила –
намерените артефакти позво-
ляват районът да бъде опреде-
лян като кръстопът на най-древ-
ните цивилизации, функциони-
ращ още отпреди седем хиля-
долетия. В началото на I хил. пр.
Хр. (по време на т. нар. ранно-
желязна епоха) древните траки
създават редица селища на те-
риторията на днешен Бургас.
Едно от тях се определя като
емпорион (пазарище) и се е на-
мирало в местността Сладки
кладенци в дн. Победа (в
Бургаския археологиче-
ски музей могат да се
видят блестящи про-
► изведения на антич-
Обеци на ната рисувана кера-
знатната Леса мика, намерени в ту-
Кепру от
кашния некропол). На
тракийския
некропол в м. хълма Шилото в квартал
Палеокастро Меден рудник е имало све-
край Анхиало  – тилище на Тракийския кон-
РИМ Бургас ник, чиито уникални релефи са
изложени в археологическата
гас, така и Пиргос. В някои стари експозиция на музея. На Върли
европейски морски и сухозем- бряг е имало и много антични
ни карти и моряшки помагала рудници и за тяхната охрана
се изписва и като Порос и Форос тракийските царе са издигнали
i (залива на Форос). Порос/Форос специална крепост. Най-ве­роят­
Върли бряг с обаче не е идентично с Пиргос/ но на тогавашния бряг на Ата-
връх Шилото Бургус. В един анонимен френ- насовското езеро се е издигал
N 42º27.30' ски план, който е съставен по храмът на Аполон Карсенски
Е 27º23.37' картна подложка от XIV в., са (Пречистия Аполон).

91
чудесата на южното черноморие

►
Зала от
археологиче-
ската
експозиция на
РИМ Бургас

Градски забележителности
Историческият музей се на-
мира на ул. „Лермонтов“ 31, сре-
щу Първо районно управление
на МВР. Музеят е създаден през
1925 г. и има експозиции, свърза-
ни с новата и най-новата история
на Бургас, сбирка от антични мо-
нети и иконна галерия с творби
от Южна България и Северна
Турция.
Етнографският музей се на-
мира в някогашната къща на
търговеца Димитър Бракалов.
Възрожденската сграда, запазе-
на в оригиналния й вид, е по-
строена през 1873 г. и се намира
в близост до катедралния храм

i
Исторически
музей Бургас
N 42º29.40'
Е 27º28.28'
4 лв.
2 лв. за деца

◄ Етнографски
Школска сцена музей Бургас
върху мрамо- N 42º29.40'
рен релеф от Е 27º28.28'
Несебър – РИМ 4 лв.
Бургас 2 лв. за деца

92
 Община Бургас
„Св. св. Кирил и Методий“. Там се
помещават сбирките от българ-
ски носии и накити, характер-
ни за населението на Бургас.
Археологическият  му-
зей представя експози-
ции, кои­то са свързани с
хиядолетната история
на града, региона и
морето. Тук са изложе-
ни и находките от за-
силените в последните
години археологически
разкопки в региона. Цен-
тралната изложбена зала на
музея се намира на ул. „Але-
ко Богориди“ в пешеходната
зона. Музеят е основан през
1912 г. от археологическо дру-
жество  „Дебелт“.
Природонаучният музей
представя разнообразието на
флората и фауната на Бургас и
региона в три постоянни излож-
би – „Магичният свят на камъка“,
„Флора и фауна на планината
Странджа“, „Птичи
ресурси на бур-
гаските влажни
зони“.
Художест-
вената галерия
„Петко Задгор-
ски“ е открита през
1947 г. и в нея се съхраня-
ват художествени колекции на
бургаски художници. Особено
ценна е и иконната сбирка, в
i
която могат да се видят шедьо- ▲ Археологи-
ври на гръцката и на българска- Бронзова глава и ръка на импера- чески музей
та средновековна иконопис от тор Септимий Север от Дебелт – Бургас
т.  нар. Странджанска или още РИМ Бургас N 42º29.37'
Одринска школа. Е 27º28.31'
Други известни галерии в Пода и нос Форос 4 лв.
2 лв. за деца
града са галерията на Друже- На оттока на Мандренското
ството на бургаските художници, езеро, което днес се намира в Нос Форос
галерия „Неси“, галерия „Бургас“, местността Пода, е било разпо- N 42º27.37'
галерия „Етти“ и други. ложено пристанището на Деул- Е 27º28.44'

93
чудесата на южното черноморие

94
 Община Бургас
тум. Някои изследователи лока-
лизират тук и римската пътна
станция Пудизо, която е отбеля-
зана в римската пътна карта
Tabula Peutengeriana. Тук е има-
ло и едноименна крепост, чието
пристанище може да се приеме
за предходник на съвременното.
За нуждите на корабоплаването
на най-високата част на брега
бил построен фар. Тук се нами-
рат и останките от крепостта.
При първите археологически
проучвания в Пода през 2008 г.
са открити части от югоизточна-
та и северозападната крепостна
стена. Зидарията е от IV в. сл. Хр.
и е с дебелина от 2,10 до 4,20 м. В
най-високата точка на района са

◄ ▼
Св. Йоан Залата с икони
Кръстител, на ХГ „Петко
икона от ХVІІ в. Задгорски“
– ХГ „Петко
Задгорски“

открити останките на среднове- ▲

ковен манастир от XIII в., който Св. Илия, икона
някои историци свързват с мана- от ХVІІ в. – ХГ
стира „Свети Георги“ (V–XIII в.), „Петко
Задгорски“
описан от византийските хро-
нисти и чийто ктитори са члено-
ве на византийската император-
ска фамилия. Сред намерените
артефакти, изложени в Археоло-
гическия музей на Бургас, е дре-
вногръцки надпис на римския
император Гордиан III.

Проект „Бургаски
влажни зони“
Около Бургас се намират езе-
рата Атанасовско, Мандренско и

95
чудесата на южното черноморие
Бургаско (Вая). Те (заедно с По-
морийското езеро) формират
най-големия комплекс от край-
морски езера в България, който
е уникален с изключителното си
биологично разнообразие. Об-
щата му площ възлиза на 9500 ха,
от които 3330 ха са обявени или
предложени за защитени тери-
тории. Наред със значителните
природни ресурси, като риба,
дивеч, тръстика, сол, лечебна
кал, луга и др., езерата са особе-
но ценен природен ресурс зара-
ди изключителното биологично
разнообразие в тях.
Мандренско езеро (блато)
В миналото е било известно
и с Кьорфес (от турското „залив”),
Ахренслийското блато и Язе-
клийско езеро. Според един нау-
чен доклад от 1912 г. то е имало
площ от 16,500 км2 и било по-
малко от Бургаското езеро. В до-
96
клада също е посочена дълбочи- i
Мост над
на при Пода от 5 метра, докато в „Узунхерен-
западната част тя е стигала до Канала“ в
70–80 см. През 1963 г. е построе- месността
на язовирната стена, която пре- Пода
връща по-голямата част от езе- N 42º26.34'
Е 27º28.50'
рото в сладководен язовир и
увеличава площта му близо 4 Бургаско
пъти. езеро
То е най-южното и най-голя- N 42º30'
Е 27º24'
мото от четирите езера с площ
на водната повърхност около
1300  ха. Дължината му е 8 км, а
мак­сималната ширина 1,3 км. В
не­го се вливат четири реки: Из-
ворска, Факийска, Средецка и
Русокастренска. Най-важните
части на езерото са поставените ►
под закрила защитени терито- Ято пеликани в
рии Узунгерен (с площ 210 ха), Бургаското
Пода (с площ 107 ха) и устието на езеро
река Изворска (с площ 151 ха). ▼
Досега са установени над 250 Мандренско
вида птици, като например све- езеро, сн. Евгени
товно застрашени са малкият Динев
 Община Бургас
i корморан (1200 екз.), къдрогла- карска река. Тя е обявена за за-
Укритие за
наблюдение вият пеликан (338 екз.), червено- щитена местност с името Вая и
на птици в гушата гъска (16 870 екз.), тръно- обхваща 12% от езерото. През
Атанасовското опашатата потапница (311 екз.) и 1989 г. езерото е обявено от
езеро ливадният дърдарец (до 10 екз.). BirdLife In­ter­national за Орнито-
N 42º03.934' Най-значимото място за гнезде- логично важно място, през
Е 27º58.464'
не на птиците (синявица, пчело- 1998  г. е определено за ОРИНЕ
Атанасовско яд, червен ангъч и други) е Пода, място (поради европейското му
езеро крайбрежните ливади и пясъч- значение за опазването на ред-
(северна част)
ните брегове. Езерото е своеоб- ки и застрашени видове птици),
N 42º34.27'
Е 27º28.10' разен рай за любителите на поз- а през 2003  г. за Влажна зона с
навателния туризъм през всички международно значение съ-
Атанасовско сезони. гласно Рамсарската конвенция.
езеро
(южна част) В района на езерото са устано-
N 42º31.55' Бургаско езеро вени 245 вида птици, 71 от кои-
Е 27º28.51' До 1942 г. се е наричало Вая то са включени в Червената кни-
и е плитко, дължината му е га на България (през 1985 г.).
„Сладкото
езеро“ (част от 9,6  км, ширината – от 2,5 до Това е единственото място в
поддържания 5,0 км, а общата му площ обзема България, където се концентри-
резерват 28 км2. Дъното му, което на мес- ра до 7% от черноморската по-
Атанасовко та достига 13 м, е покрито с гли- пулация на тръноопашатата по-
езеро)
нести наноси. Отделено е от мо- тапница. През зимата могат да
N 42º34.38'
Е 27º29.37' рето чрез пясъчната коса Кумлу- се наблюдават и световно за-
ка. В западната част се вливат страшените къдроглав пеликан
Айтоска река, Съндердере и Чу- и червеногуша гъска. Тук гнезди

97
чудесата на южното черноморие

и извънредно ред­кият малък природен резерват, който през ▲

воден бик. Езерото осигурява 1999 г. е прекатегоризиран в Бургаско езеро ,
подходящи местообитания за 89 поддържан резерват. През сн. Евгени Динев
вида птици, които са включени в 2001  г. на брега на южната част
приложение 2 на Закона за био- на езерото (до бензиностанция-
логичното разнообразие. От тях та на „Лукойл“) започва да функ-
80 са вписани също в приложе- ционира укритие за наблюдение
ние І на Директива 79/409 на ЕС. на птици. През 2007 г. дотогаваш-
ната буферна зона е прекатего-
Атанасовско езеро ризирана в защитена местност. ▼
Разположено е между квар- Във и около езерото могат да се Тръноопашата
талите Изгрев и Сарафово, като видят немалко бозайници. Сред потапница
се разпростира и западно от тях,
а на изток от морето го отделя
Атанасковската пясъчна коса с
дължина 1 км. Езерото е свърза-
но чрез множество канали с Чер-
но море, посредством които се
отводнява. Общата площ на езе-
рото е 7208,89 ха, с близо 9 км
дължина и 4,3 км ширина. Езеро-
то е плитко и не надхвърля 1 м в
дълбочина.
През 1980 г. северната поло-
вина от езерото е обявена за

98

▲ тях заслужава да се посочат
Атанасовско етруската земеровка, както и
езеро, сн. Евгени видрата, която е световно за-
Динев страшена. Атанасовското езеро
е едно от най-богатите в Бълга-
рия от орнитоложка гледна точ-
ка. Тук са засечени над 300 вида
птици, от които 12 са обявени за
застрашени от изчезване в пла-
▼ нетарен мащаб. По време на
Малък есенната миграция тук могат да
корморан се видят най-много пернати.
Община Бургас
Защитена местност Пода
Намира се около отока (по-
роса) на Мандренското езеро
към Черно море. На т. нар. крае-
веди дължим версията, че име-
то произлиза от дървен сал –
„под“, теглен от въже, посред-
ством който се преминавало
през пороса на Мандра до нача-
лото на XX в. Чешкият учен
К.  Иречек обаче е наблюдавал
как встрани от моста през води-
те на канала преминал старец с
волска талига. Всъщност тук е
имало естествена или изкустве-
на плитчина, наречена Пода –
това изглежда да е по-вероятна-
та причина за наименованието
на местността.
През 1989 г. част от мест-
ността е обявена за защитена и
предоставена за стопанисване
и управление на Българското
дружество за защита на птиците
(БДЗП). Тя е първата защитена
99
чудесата на южното черноморие

територия в България, предос- сши растения; 168 вида безгръб- i

Залив Форос
тавена за стопанисване на не- начни; 6 вида риби; 16 вида зем-
N 42º27.11'
правителствена организация. новодни и влечуги; 262 вида Е 27º27.55'
БДЗП изготвя и изпълнява дей- птици и 18 вида бозайници.
ности по приетия от Министер- През зимата в залива Форос към ▼
ския съвет план за управление, ЗМ „Пода“ могат да се наблюда- Белоока
като превърна ЗМ „Пода“ в мо- ват застрашените малък кормо- потапница
дел за устойчива природозащи- ран, къдроглав пеликан, тръно- Къдроглави
та, екологично образование и опашата потапница и други. Те- пеликани
природосъобразен туризъм.
През 1994 г. Пода е обявена за
КОРИНЕ място, а през 2002 г. за
влажна зона с международно
значение – Рамсарски обект.
Предложена е за включване в
Европейската екологична мре-
жа „Натура 2000“ в рамките на
природен комплекс Мандра–
Пода. По площ е само 100,7 ха,
но в нея се наблюдават 262 вида
птици, което я прави една от
най-богатите в орнитологично
отношение местности в Европа.
Тук са се съхранили и: 161 таксо-
на низши растения; 231 вида ви-

100
 Община Бургас

програма за опазване на би-

оразнообразието. Центърът е
многофункционален и разпола-
га със: постоянна изложба; до-
бре оборудвана лекционна зала
с допълнителна изложбена
площ; богата орнитологична
библиотека; стая за добровол-
ци; волиера за ранени и бед-
стващи птици и др. Най-голямо-
то му предимство са обширните
▲ риторията е убежище и на голе- тераси, които дават възможност
Природозащи- ми бели чапли и на десетки хи- на посетителите да се докоснат
тен център ляди патици и потапници. Над непосредствено до богатия пти-
„Пода“ ЗМ „Пода“ годишно прелитат чи свят на защитената местност,
75% от европейската популация без пернатите да бъдат обезпо-
i на белия щъркел (над 250 000 коявани. През 2012 г. е построе-
Природозащи- екземпляра), 100% от попула- на допълнителна 7-метрова
тен център на
цията на розовия пеликан (над кула за наблюдение на птици.
БЗДП „Пода“
40 000 екземпляра) и хиляди ви- ПЗЦ „Пода“ е отворен за посе-
N 42º26.38'
Е 27º28.00' дове хищни, водоплаващи и щения целогодишно. В мест-
056 500 560 пойни птици. ността има няколко обособени
4 лв. Природозащитен център маршрута, по които туристите
2 лв. за деца „Пода“ е изграден през 1997 г. от могат да наблюдават редките
www.bspb- БДЗП /BirdLife България в рам- видове птици, без да нарушават
poda.org ките на Българо-швейцарската спокойствието им.

101
чудесата на южното черноморие
Храмове и манастири
Катедралният храм „Св. св.
Кирил и Методий“ е най-старата
българска църква в града и е
разположен в централната град-
ска част на едноименния пло-
щад. Построен е в периода
1897–1907 г. от италианския ар-
хитект Рикардо Тоскани и се
различава от изградените по
времето на Българското въз-
раждане църкви. Храмът е три-
корабна кръстовидна църква
тип базилика. Централната ап-
сида и олтарът с богато украсе-
ния иконостас се намират в из-
точната част на църквата. При
изграждането на храма взимат
участие и майстор Митьо Цанев
от Дряново и Кузман Димитров
от Македония. Върху красивия
стъклопис на главния вход на
катедралата са изобразени све-
тите братя Кирил и Методий. Ка-
тедралата е изографисана от ху-
дожниците Димитър Гюдженов
и Никола Кожухаров.
102
Православният храм „Успе- ▲
ние на Пресвета Богородица“ Голям воден бик
(или Гръцката църква) е бил из-
граден в началото на XVIII в., но
е разрушен по време на руско-
турската война от 1828–1829.
След 1906 г. той е преименуван
от „Успение на Пресвета Богоро-
дица“ в „Преображение Господ­
не“. Храмът представлява три-
корабна базилика с 12 монолит-
ни мраморни колони, носещи
покривната конструкция и об-
ширните балкони. В църквата се
съхраняват икони, изографиса-
ни от монаси в Света гора.
Православният храм „Свети
Иван Рилски“ е тясно свързан с
разширяването на града след
Освобождението и последвалия
поток от бежанци след балкан-
ските войни (1912–1913). През
1913 г. Александър Оджакафа-
лията завещава земи в района
на днешния квартал „Братя Ми-
ладинови“ на бедни и безимот-
ни жители на града (както и

i
Вход на средства за построяването на
Морската къщи и храм) и през 1934 г. е
градина тържествено открит новият
N 42º29.39' храм, който носи името на бъл-
Е 27º28.51' гарския светец Иван Рилски.
Първата арменска апостоли-
ческа църква е построена от ар-
менската общност с подкрепата
на българите в града. Тя е била
преустройвана неколкократно,
за последно през 1853 г., от огато
носи и днешното си име „Сурп
Хач“ (на бълг. – Свети кръст).
Църквата е еднокорабна, едно­
пространствена, носи основните
белези на арменската църковна
архитектура и е призната за па-
метник на културата. На нейната
западна страна през 1990 г. е из-
дигнат Паметник на геноцида
над арменския народ в Осман-
ската империя, изработен от
Хари Арабян.
Други храмове в града са
българските православни църк-
ви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“,
„Cвети Пимен Зографски“, римо-
католическата църква „Дева Ма-
рия Богородица“ и източната ка-
толическа църква„Свето Успение
Богородично“.
►
Защитена
местност Пода
Община Бургас
Манастирът „Света Анаста-
сия“ е последният оцелял сред-
новековен островен манастир
по западното Черноморие. Ту-
ристически корабчета предлагат
посещение на острова. Манасти-
рът „Света Богородица“ е разпо-
ложен между кварталите Горно
езерово и Меден рудник, а мана-
стирът „Свети Атанас“ се намира
в квартал Изгрев.
Морска градина
Тя е един от най-големите
паркове в града и е създадена с
първия план за развитие на Бур-
гас от 1891 г. Морската градина
се простира по продължението
на градския плаж, дълга е около
5 км, заема площ от около 600
дка и е засадена с декоративни
дървета и храсти, като сред тях
са разположени скулптури и бю-
стове на известни български и
чуждестранни възрожденци,
борци за свобода, писатели, ак-
тьори и личности, създадени
главно по време на летните пле-
нери по скулптура в Бургас. От
градината се открива широка
гледка към Бургаския залив, как-
103
чудесата на южното черноморие
то и към Поморие, Созопол и се-
верните поли на Странджа в юж-
ната част на залива.
В Морската градина са изгра-
дени Морското казино, летен
теа­тър с подвижен покрив и лят-
ната естрада „Охлюва“. В близост
до изложбените площи се нами-
ра монументът „Пантеон“ — па-
метник-костница на загиналите
във войните. В парка е запазена
и къщата на Георги Духтев, която
днес е паметник на културата.
В централната градска част
се намира и Борисовата градина,
наричана още Князборисова
градина. Тя е разположена в
днешния квартал Възраждане и
е заключена между улиците „Уи-
лям Гладстон“, „Александър Стам-
болийски“, „Княз Борис I“ и „Цар
Калоян“. Алеите са изградени
във формата на котва. В северна-
104
та част на парка се намира Мла- i
Морско
дежкият дом, а в южната част – казино
тенис корт и футболно игрище. N 42º29.40'
Близо до парка е къщата музей Е 27º28.57'
на поетесата Петя Дубарова.
Освен с Морската и Борисо-
вата градина Бургас разполага и
с други големи паркове: парк
Капчето (87 ха) на източния
склон на рида Върли бряг; парк
Крайморие (412,6 ха) по брега
на Черно море в едноименния
квартал; парк Брястовец-Драга-
ново-Изворище (818,3 дка) в
южните склонове на Стара пла-
нина; Парка на здравето при
Бургаските минерални бани;
парк Езерото северно от Мор-
ската градина, между Атанасов-
▼
ското езеро и жилищните ком- Изглед от
плекси Изгрев и Зорница. В парк Морската
Росенец (остаряло Отманли), градина на
разположен южно от града в се- Бургас

верните склонове на Странджа
и на черноморското крайбре-
жие, се намират туристическата
хижа Странджа, рибарското се-
лище Ченгене скеле и вилното
селище Алатепе.
Морското казино е разполо-
жено в Морската градина, а про-
словутият Бургаски мост се на-
мира източно от нея. Първият
мост, или мостик, е със стомане-
на конструкция и е построен
през 1936 г. до новите обществе-
ни морски бани. От моста и край-
брежната алея било изградено
каменно стълбище, по което и до
днес се стига до алеите на Мор-
ската градина и Морското кази-
но. Казиното е построено по пла-
новете на архитект Виктория
Ангелова и е открито през 1938 г.
През 1980-те години старият же-
лезен мост е сменен със стома-
нобетонен, като в неговия край
са изградени две платформи.
Официалната му височина е 22 м
при гъбката, на 1-ия етаж – 6,19 м,
на 2-ия етаж – 15,3 м на една от
платформите. От другата плат-
форма потеглят туристическите
корабчета до островът Света
Анастасия с едноименния мана-
стир. Днес Морското казино из-
цяло е реновирано и превърна-
то в културен център с изложбе-
ни и заседателни зали. През 2007
г. в непосредствена близост до
казиното е открит Паметник на
моряка, който изобразява мо-
ряшки възел, а стълбището, во-
дещо от него до мостика, е офор-
мено като котва. Проектът е на
скулптора Михаил Николов и на
архитект Йордан Иванов.
Градският плаж на Бургас е
разделен на три ивици. Централ-
ният плаж се намира в централ-
ната градска част по протежени-
Община Бургас
ето на Морската градина. Той се
разделя на северен и южен. Се-
верната част на бургаския плаж е
характерна с тъмни черни пясъ-
ци, а южната – с фин бял пясък.
Други плажни ивици се намират
в кварталите Сарафово и Край-
морие.
Бургас разполага с драмати-
чен, детски и куклен театър, опе-
ра и концертна зала. Морският
град е един от малкото в Бълга-
рия, които разполагат с Театър
за драма, опера и балет (Бурга-
ска опера), разположен в бли-
зост до пешеходната зона в цен-
тралната градска част. Филхар-
монията използва както своята
концертна зала „Иван Вульпе“,
така и сцената на Бургаската опе-
ра. В сградата на операта е раз-
положен и Държавният детски
куклен театър на Бургас, създа-
ден през 1954 г. Драматичният
театър „Адриана Будевска“ се
намира до Стария съд (днес
Агенция по вписванията) в запа-
зената стара градска част на гра-
да, в който функционира Мла-
дежки културен център. Той се
използва и от фолклорния ан-
самбъл „Странджа“. Ансамбълът,
основан през 1965 г., се състои
от хор, оркестър и танцова фор-
мация.
Празникът на Бургас е на 6
декември в деня на св. Николай
чудотворец. Освен него през ля-
тото се провеждат редица фес-
тивали и културни събития от
различно естество. Някои от
фестивалите като „София филм
фест – На брега“, „Бургас и море-
i
то“, „Бургас Блус & Jazz Festival“ и Остров
Spirit of Burgas, литературни дни Света
„Петя Дубарова“, мотосъбора в Анастасия
Крайморие и някои други тради- N 42º28.30'
ционни празници. В края на ап- Е 27º33.10'
105
чудесата на южното черноморие
рил се провежда Фестивала на
немската и австрийската класи-
ческа музика. През май се про-
веждат панаирът за флористика
„Флора“, националният литера-
турен конкурс „Петя Дубарова“,
международният театрален фес-
тивал „Ерата на водолея“, а през
третата седмица на месеца —
Международната ветроходна
регата Port Burgas Sailing Week.
Месец юни започва с откриване-
то на Фестивала на пясъчните
фигури в парк Езерото, който
трае до края на септември. Също
така през юни се провеждат Лет-
ни културни празници „Бургас –
лято, море“, международният
турнир по спортни танци Burgas
Cup и фестивалът за класическа
и оперна музика „Емил Чакъров“.
Вечерта на 30 юни хората се съ-
бират на брега на Черно море, за
да се насладят на изгрева на су-
тринта на 1 юли. Тази традиция
от времето на хипитата от 70-те
години се посреща в града на
централния плаж и се нарича
July Morning.
През юли се провеждат пое-
тичните дни „Пейо Яворов“, а
през последния уикенд на месе-
ца – плувният маратон „Бургас“.
В началото на август са музикал-
ните фестивали „Бургас Блус &
Jazz Festival“ и Националният
конкурс за забавна песен „Бур-
гас и морето“. През втория уик-
енд на месеца на бургаския
плаж и в южната част на Мор-
ската градина се изграждат сце-
ните на фестивала за съвремен-
на музика Spirit of Burgas. От 19
до 20 август се отбелязва го-
дишнината от Илинденско-Пре-
ображенското въстание, като
основните чествания са в мест-
ността Петрова нива, южно от
106
Бургас. В края на месеца Бургас
е домакин на Нациналната сед-
мица на морето. През септем-
ври се провежда международ-
ният театрален фестивал „На
брега“. През последния уикенд
на ноември се провежда Фести-
вал за метъл музика.
Транспорт
Бургаски пристанищен
комплекс
Състои се от три части: прис-
танище Бургас, рибно пристани-
ще и нефтено пристанище, или
пристанище Росенец, което е
разположено на юг от града в за-
лива Ченгене скеле – Циганското
пристанище. Пристанище Бургас
има няколко терминала, като там
са разположени също контейне-
рен терминал, бургаските кора-
бостроителници и кораборе-
монтният завод. Други по-малки
пристанища има в кварталите
Сарафово и Крайморие, както и
в така нареченото Рибарско се-
лище в м. Ченгене скеле, което е
най-голямата лодкостоянка на
Черноморското крайбрежие и
осигурява укритие при лошо
време на повече от 1000 рибар-
ски лодки.
Летище Бургас
То е отворено за граждан-
ската авиация на 29 юни 1947 г.,
когато е открита първата редов-
на въздушна линия между София
и Бургас – това е за рождената
дата на българската гражданска
авиация.
Жп гари
Първата железница достига
до града през 1890 г., а днес Бур-
гас разполага с шест пътнически
гари: Централна, Владимир Пав-

лов, Долно Езерово, Сарафово,
Солници и товарна гара. Всеки-
дневни жп линии от Централна
гара водят до повечето големи
български градове и се допълват
от международни линии до Моск­
ва, Прага, Будапеща и Краков.
Дебелт (Деултум,
Девелтон, Дебелт,
Якезлии)
Отстои на 15 км от кв. Меден
рудник, на 24 км от центъра на
Бургас, а от град Средец (центъ-
ра на общината) на 9 км в източ-
на посока. През селото протича
р. Средецка, като до вливането й
в Мандренското езеро има не
повече от 3 км. Районът предста-
влява обширна равнина покрай
западния бряг на езерото, обгра-
дена от ниски хълмове.
Археологически резерват
Деултум
Основната му част предста-
влява римската военна колония
Община Бургас
i
Деултум, чиито останки се нами-
с. Дебелт
рат западно от Бургас край с. Де-
N 42º23.44'
белт (Средецка община). Тук още Е 27º16.50'
от 1925 г. започват археологиче-
Археологиче-
ски проучвания и до днес са раз- ски резерват
крити: некрополът, термите, час- Деултум
ти на античната и средновеков- N 42º23.24'
ната крепостна стена, среднове- Е 27º16.45'
ковна митническа станция, както 056 919 957
и многобройни монети, статуи, 08.00–17.00
надписи и керамика. От 80-те го- 3 лв.
дини на миналия век към основ- 1 лв. за деца
ната площадка на разкопките е www.deultum.
com
изграден малък музей, а част от
важните находки са изложени в
Бургаския археологически му-
зей, в Музея на гр. Средец и в На-
ционалния исторически музей в
София. През 1965 г. Деултум е
обявен за архитектурен и исто-
рически паметник, а през 1980 г.
за Национален археологически
резерват „Деултум-Дебелт“. В
райо­на е изградена археологи-
ческа база, която през лятото е ▼
отворена за посетители и разпо- Заливът
лага с екскурзовод. Ченгене скеле
107
чудесата на южното черноморие
Дългогодишните проучва-
ния разкриват няколко селища,
които са разположени едно
върху друго. Първото от тях е
тракийско и се документира с
фрагменти от вносни гръцки съ-
дове и местна тракийска кера-
мика, най-ранните от които да-
тират от V в. пр. Хр. Над него се
проучва мощният пласт от рим-
ската епоха, третият е от ранно-
християнския период, след кое-
то следват слоеве с материали
от Първата и Втората българска
държава.
Военната колония
Деултум
Укрепеният римски град
Colonia Flavia Pacis Deultensium
(известен на местното населе-
ние като Долното градище) се
намира на югозападния бряг на
езерото. Представлява право­
ъгълник, чиито крепостни стени
108
включват 80 дка площ, а външ-
ният землен ров – около 280 дка.
Разкрита е и градската улична
мрежа, която е планирана по
т. нар. Хиподамова система (пра-
воъгълна улична мрежа, ориен-
тирана спрямо посоките на све-
та, с много добро водоснабдя-
ване и канализация). Градът е
основан от император Веспаси-
ан като военна колония на вете-
раните от VIII Августов легион.
Деултум е единствената коло-
ния в Тракия и Мизия, която
сече собствени монети. По вре-
мето на Марк Аврелий той е ук-
репен с мощни крепостни стени
и въпреки това неколкократно е
бил опустошаван от готи, хуни и
авари. През V в. пр. Хр. укрепе-
ната площ на града се свива и
върху източната част на термите ▼
се изгражда нова крепостна сте- Храмът на
на. Скъсяват и прекрояват и император­ския
главната улица (decumanus култ в Деултум

►
Атически
червенофигу-
рен скифос от
Деултум – РИМ
Бургас
maximus) така, че тук да се из-
гради Източната порта на града.
Тракийската могила
„Хеликон“
Тази най-голяма могила в ан-
тичния некропол представлява
част от сложен погребален ком-
плекс. Издигната е върху некро-
пол от XV–XIII в. пр. Хр.
Термите
Представляват огромна сгра-
да с просторни топли и студени
помещения, която впечатлява
със своята отоплителна (хипока-
устна) система. Баните са разпо-
лагали и със зали за гимнастика
и различни спортни игри и са
били онова градско средище, в
което хората са се събирали не
само да се къпят, но и за еже-
дневна раздумка, за да играят
хазартни игри, за да спортуват и
да отмарят.
Храм на
императорския култ
Най-вероятно в началото на
II в. върху старо тракийско све-
Община Бургас
тилище е издигнат храм на
Асклепий. След специално пре-
устройство го превръщат в храм
на императорския култ, като
мраморната статуя на Асклепий
е била заменена с бронзова – на
император Септимий Север.
Храмът е просъществувал до
средата на III в., след което вър-
ху него се изгражда частна ре-
зиденция.
Скален некропол
Античният некропол на ко-
лонията е разположен върху го-
ляма площ близо до моста за с.
Драчево. През II–III в. богатите
граждани са били погребвани в
изсечени в скалите саркофази.
Те са били затваряни с монолит-
ни мраморни плочи. В проуче-
ните саркофази са намерени
най-различни материали: юве-
лирни изделия, хирургически
инструменти, луксозни съдини,
монети и дори сгъваеми столо-
ве. При разчистването се оказа,
че плочите на повечето сарко-
фази липсват и гробниците са
били отваряни и ограбвани.
109
чудесата на южното черноморие
Раннохристиянска и
средновековна крепост
Раннохристиянската кре-
пост е разположена на около 2
км южно от римската колония
на десния бряг на р. Средецка и
е известна като Горното гради-
ще. Двойни крепостни стени са
опасвали от всички страни пла-
тото на естествено защитен
хълм с отличен обзор. От юг, за-
пад и север го е заобикаляла р.
Средецка, а от изток – блатото.
Стената е фундирана върху ска-
лата, а дебелината й е от 3,20 до
3,60 м. Външното лице има цо-
къл от големи правоъгълни,
грубо дялани квадри, споени с
бял хоросан. Над него градежът
продължава с по-малки блокче-
та с лицево издялване. Между
лицата има пълнеж от ломен ка-
мък, обилно залят с бял хоро-
сан. На източната стена има две
внушителни бойни кули и една
110
междинна. Подовете им са на- i
Средновеков-
стлани с плочести камъни. Имат на крепост
цокъл от големи квадри, а над Дебелт
тях стените били изградени от N 42º22.49'
малки каменни блокчета с гриж- Е 27º16.30'
ливо издялани лица, подредени Граничен вал
в редове. Еркесия
Разкопките установиха, че N 42º24.70'
крепостта е издигната през VI в. Е 27º15.17'
и е изоставена в края на VI или
началото на VII в. Нейният втори
строителен период се датира в
границите на XI–XIV в. чрез мо-
нетните находки.
Еркесията
Това ранносредновековно
българско гранично съоръже-
ние (вал с ров в южното му под-
ножие) е маркирало границата ▼
Изглед от
между България и Ромейската
разкопките на
(Византийската) империя. Ерке- термите в
сията е изградена след подпис- Деултум с хипо-
ването на мирния договор меж- каустната
ду кан Омуртаг и император Лъв система

▲ V Арменец през 815 или 816 г.
Средновековна Граничният окоп започва от Де-
статуя на лъв ултум/Дебелт, завършва на бре-
от Дебелт – га на р. Марица и има обща дъл-
РИМ Бургас
жина 142 км – по линията от
днешния бряг на Бургаското
езеро (южно от днешния квар-
тал Горно Езерово), през Русо-
кастро до левия бряг на река
Сазлийка (срещу село Калугеро-
во). Освен отбранителната си
функция Еркесията е и добре
уредена митническа граница,
през която се осъществяват
търговските и културните връз-
ки между Царство България и
Ромейската империя до XIV в.
Днес е паметник на културата с
национално значение, като една
добре запазена част се намира
между Горно Езерово и архео-
логическия резерват Деултум.
Средновековна митница с
църква от IX–XI в.
През 812 г. кан Крум превзе-
ма Дебелт и съгласно сключе-
ния договор границата между
Община Бургас
България и Ромейската империя
не само е минавала, но фактиче-
ски е започвала от Дебелт. В ре-
зултат дотогавашната митница
(комеркиария) от Месемврия е
била преместена в Дебелт (в
местността Костадин чешма).
Особено важно е, че именно тук
в продължение на близо 200 го-
дини България е получавала
дължимия от страна на импери-
ята годишен данък, който всъщ-
ност се давал на българите, за
да не преминават границата и
да опустошават нейните терито-
рии. В средата на IX в. тук е из-
градена средновековна базили-
кална църква. Във и около църк-
вата са разкрити много христи-
янски погребения от IX–Х в.
Най-интересни измежду наме-
рените находки са кръглите
оловни печати, повечето от кои-
то са на видни ромейски санов-
ници от IX–Х в. Особена стой-
ност за българската история
имат два оловни печата на княз
Борис-Михаил.
111
чудесата на южното черноморие
Община Поморие
Поморие (Ахило,
Ахиолу, Анхиало)
Градът се е разпрострял на
дълбоко вдадения в морето ед-
ноименен тесен и дълъг полуос-
тров, който маркира северната
част на Бургаския залив. Отдале-
чен е на приблизително равно
разстояние (около 20 км) от Бур-
гас и Несебър. От юг, изток и се-
вероизток е заобиколен от море-
то, от север – от днешното Помо-
рийско езеро, като само от запад-
северозапад чрез тесен провлак,
който често е заливан от морето,
се свързва с просторното Помо-
рийско поле (Анхиалския камус).
През хилядолетията конфигура-
цията на терена се изменя, пора-
ди което и тукашните селища
променят местоположението си.
За да може да се изясни донякъ-
де старата топография на града,
112
спомага един ръкописен план на i
Поморие
Ахиолу, подписан от К. фон Фин-
N 42º33'
ке и Х. фон Молтке. Върху него Е 28º37'
частично е представена уличната
мрежа и някои по-важни градски Исторически
музей –
и други обекти. В най-източната Поморие
част до морския бряг са отбеля- N 42º33.277'
зани пет или шест вятърни мел- Е 27º38.779'
ници и още две близо до приста- ул. „Княз Бо-
нището, а до тях е маркиран кла- рис I“ № 33А
денец. До източния нос на полу- 0596 220 08
острова стои надпис „стара бата- Лято – почи-
вен ден по-
рея“, а на запад от него следват неделник
„градската баня“, „конакът на ага-
та“, „кеят“, „пристанището“ и веро-
ятно складовете за сол. Със „за-
щитна дига“ е маркиран насипът,
който и днес отделя Поморий-
ското езеро от морето. Изобразе-
ни са и солниците с надпис „за- ▼
ливна част за сушене на сол“. Поморие –
През годините градът страда снимка от
и от земетресения и често е из- самолет
 Община Поморие
►
Изглед от зали
на ИМ Поморие
с находка от
Улпия Анхиало

▼
Една от
малкото
оцелели след
пожара от
1906 г. стари
поморийски
къщи

Първата и Втората световна

пепеляван от страховити пожа-
ри – последния от трагичната за
града 1906 г., когато оцеляват
едва няколко къщи.
„Исторически музей – Помо-
рие“ е структуриран в няколко
зали: „Праистория“, „Предрим-
ски Анхиало“, „Римски и средно-
вековен Анхиало“ и „Нумизма-
тика“, където са представени
великолепни екземпляри на
градското монетосечене. Обо-
собен е и раздел „Етнография“, в
► който са експонирани етног-
Българска
рафски материали за бита и кул-
картечница от
Първата турата на анхиалци от ХІХ–ХХ в.
световна Впечатлява и сбирката от оръ-
война  – ИМ жия, с което е била въоръжена
Поморие Българската армия по време на
война. Музеят притежава и една
от най-богатите живописни
сбирки на български и чужди
художници.
В Поморие се намира един-
ственият в България специализи-
ран музей на солта, който е № 6а
от 100 НТО на БТС. Той разполага
с експозиционна зала, 20 дка
действащи солници, където е
представена автентичната анхи-
алска технология за добиване на
сол, и действащо находище с ле-
чебна кал.
На 30 м от него се намира по-
сетителският център „Поморий-
ско езеро“, който представлява
тукашната уникална екосистема
и е обявен за защитена местност
през 2001 г., а от 2002 г. е Рамсар-
ско място.

113
чудесата на южното черноморие

Впечатлява с чудесното си
разположение, великолепните
икони и гостоприемството на
монасите градския манастир
„Свети Георги“ .
Животът в просторното ан-
хиалско поле има близо деве-
тхилядолетна история и райо-
нът буквално е осеян с праис-
торически селищни могили,
които тепърва ще се изследват
от археолозите. Частичните
разкопки на някои от тях показ-
ват, че първите цивилизовани
жители на Европа прииждат от
Мала Азия в неолитната епоха,
т. е. преди осем хилядолетия.
През III хил. пр.  Хр. тук със си-
гурност се обособява тракий-
ска скотовъдна общност, за чи-
ето развитие летнитете пасища
на Източна Стара планина, По-
морийското поле и Бургаската
низина предоставят отлични
условия. Според бащата на ис-
торията Херодот тук са живее-
ли нипсеите, чиито територии ▲
са присъединени към Одриско- Солниците в
то царство в последното десе- Музей на
тилетие на VI в. пр. Хр. Най-ве- солта  – Помо-
рие
роятно през IV в. пр. Хр. тук
прииждат аполонийски засел- Експонати от
ници, които изграждат съответ- Музея на
солта – Помо-
на крепост (фрурион), чиито
рие
останки, изглежда, са залети от
водата още през Античността.
През I в. пр. Хр. Анхиало ста-
ва център на едноименна тра-
кийска стратегия (военно адми-
нистративна област), а по вре-
мето на император Траян в

114

i местността Палеокастро са из-
Музеят
на солта – дигнати основите на Улпиа Ан-
Поморие хиало. Градът просъществува на
N 42º33.930' това място чак до XI в., след кое-
Е 27º37.909' то е изместен на изток – следи
0596 253 44 от неговата нова крепостна сте-
0882 420 097 на са се запазили в района на
Лято – почи- Яворовите скали.
вен ден не-
деля През 812 г. кан Крум превзе-
2 лв. ма Анхиало. Век по-късно – на
20 август 917 г., цар Симен Ве-
лики разгромява ромейската
армия в битката при река Ахе-
лой. През цялото Средновеко-
▼
Посетителски вие Анхиало е важен военноад-
център министративен, пристанищен и
„Поморийско религиозен център (включител-
езеро“ но и митрополия). Предполага
Община Поморие
се, че съвременният действащ
градски манастир „Свети Геор-
ги“ е издигнат над старо тра-
кийско светилище и съответен
раннохристиянски център, да-
тиращ още от IV в. сл. Хр., но
това тепърва предстои да се до-
каже чрез археологически про-
учвания.
Нимфата Анхиале
Античните и средновеков-
ните писмени известия и епиг-
рафските паметници засвиде-
телстват древното име на По-
морие в старогръцкото Анхи-
алос и средногръцкото Ахело,
което в италианските морски
карти се представя като Axelo,
Asilo, Lasilo, Laxilla, Saxilla и по-
добни. На свой ред т. нар. ва-
йовци в Източна Стара планина
го наричали Въхело (Вахело), а
придошлите през и след VII в.
българи му викали Тутхонъ, То-
хун (Thohun): название, което
се мисли за пълен адекватен
превод-еквивалент на Ан­хиа­
ло. Преобладава становището,
че селището е заварено от пър-
вите елински заселници. Те са

i
Посетителски
център
„Поморийско
езеро“
0885 108 716
0885 108 712
www.green
balkans.org/
pomorie lake
www.green
balkans.org/
pomorie
centar

115
чудесата на южното черноморие
граждани на Аполония Пон-
тийска и идват тук някъде през
V, IV или III в. пр. Хр. Най-попу-
лярните тълкувания на името в
сбит вид са изложени в Българ-
ски етимологичен речник. Те
116
са несигурни, защото не съо-
бразяват с едно известие на
▲
Страбон, който в своята „Гео- Икона на св.
графия“ е записал: „После [след Георги от
Месамбрия] следва Анхиале, едноименния
полихнион [градче] на аполо- манастир
 Община Поморие
► ниатите...“ Страбоновото Ан-
Изглед от хиале не е идентично с по-къс-
манастира ното Анхиалос. Същевременно
„Св.  Георги“ в наличните епиграфски и ну-
мизматични материали са ре-
гистрирани специфични из-
i
Манастир писвания на името, а при пре-
„Свети гледа на писмените известия
Георги“ на първо място изпъква пара-
N 42º34.042' лелът с Титанидата Анхиале. В
Е 27º37.073' гръцката митологична версия,
която представлява преработ-
▼ ка на много древни предания,
Свети Йоан Анхиале е дъщеря на прароди-
Предтеча теля на индоевропейците –

прословутия Яфет. На свой ред

Яфет (гръцкото Иапетос) е Ти-
тан – син на Уран и Гея и баща
на Атлас и Прометей. Самите
нимфи представляват женски
божества, които са свързани с
много по-древни (заимствани
и преработени) виждания за
покровителките на природата.
Специално за тракийските
представи в историческия пе-
риод и относно конкретния
случай Анхиале е била водна
нимфа и градът носи тъкмо
нейното име. Да се назове
крайбрежно селище на подоб-
но божество изглежда далеч
по-приемливо в сравнение с
другите етимологии и тълкува-
ния. Засега местоположението
на древното Анхиале не може
да се установи със сигурност,
но вероятно то е било разпо-
ложено около покровителст-
ван от нимфата сладководен
басейн. Не е изключено той да
е идентичен с известеното от
Ана Комнина Свещено езеро,
което се е намирало „недалеч
от Анхиало“, но не съответства

117
чудесата на южното черноморие
на днешното Солено езеро (то
е формирано някъде през XIV
в. сл. Хр.). При подводни архео-
логически изследвания в райо-
на на бившата база на ОСО хо-
тел „Поморие“, почивната стан-
ция на МВР и Мигалката в под-
ножието на няколко малки
рифа са намерени каменни
блокове с отвори, каменни и
оловни щокове, струпвания от
амфори на Хераклея, Тасос и
Кос и местна керамика. Не е из-
118
◄▼
Разкопките в
местността
Палеокастро
ключено тъкмо тук да се нами-
ра предримското Анхиало.
Местността Палео­
кастро (oppidum
Anchialus)
Тя е разположена на 3,3 км
северозападно от центъра на
Поморие. На север достига до
най-южния край на Поморий-
ското езеро, а на югоизток за-
вършва при морето с нос Кро-
тирион (Червения нос). Тук при

i император Траян са издигнати
Местност
Палеокастро крепостните стени на Улпиа Ан-
N 42º40.44' хиало, които в момента се про-
Е 26º18.12' учват от археолозите. Югоза-
Вход на
падно от местността Палеокаст-
Мавзолея на ро е открит голям тракийски
последните могилен некропол с богато по-
тракийски гребение от края на І в. пр. Хр. –
царе І в. сл. Хр. Част от него е и мав-
N 42º34.025' золеят на последните тракий-
Е 27º35.778'
ски царе, който се намира край
Поморие, в двора на Опитната
станция. Там се въздига Кухата
могила и от нейния връх се раз-
криват чудесни панорами във
всички посоки. Могилата е раз-
копана и се приема, че това е
„гробница… мавзолей или херо-
▼ он, предназначен за погребени-
Снимка от
ето на знатен тра­киец и него-
самолет на
могилата над вата фамилия. Ве­роятно в
мавзолея на страничните ниши са поста-
последните вяни урните с праха на
тракийски царе покойниците… Мавзолеят
Община Поморие
тряб­ва да се датира от края
на III или началото на IV в. сл.
Хр.“ Тази архелогическа интер-
претация повдига исторически
въпрос: коя ще да е била тази
знатна тракийска фамилия, мо-
гла да си позволи или да заслу-
жи градежа на толкова пред-
ставителна и извънредно скъпа
гробница-мавзолей?
Сред потомците на знатните
тракийски фамилии, които до-
живяват трети век, се откроява
философът Максим, чието име
се открива в съчинението „Ски-
тика“ на Херений Дексип, като
спасител на град Марцианопол
от готонските (готските) пълчи-
ща в средата на III в. сл. Хр. Той е
потомък на последния тракий-
ски царски (бизийски) род, за-
щото носи името на своя дале-
чен прародител – последния
тракийски цар Ройметалк III.
119
чудесата на южното черноморие
Няма друга по-значима тракий-
ска фамилия, за която да е из-
дигнат поморийският мавзолей
някъде през последната чет-
върт на III в., от тази на Максим
Ройметалк.
Съществува обаче и още
една вероятност – мавзолеят да
е на последните тракийски царе.
През 44 г. сл. Хр. Гай Юлий Рой-
металк III е убит и заради липса-
та на пряк негов наследник Рим
анексира Тракия, но кога точно
тя става римска провинция, не е
ясно. Най-популярна е версия-
та, че това се случва в 45 г., но не
е изключено това да е станало
чак по времето на император
Вес­па­сиан – в 69 г. сл. Хр.
Царят е убит в резултат на
дворцов преврат, а Гай Юлий
Ройметалк – също като мнозина
от своите предходници, бил
римски гражданин. След смърт­
та му (и за да направят възмож-
120
на предстоящата анексия) два- ▲
мата му живи братя са провъз- Камерната
гласени за владетели: Полемон зала на
II – на Босфор и Понт, а Котис – мавзолея с куха-
та колона
на Мала Армения. Но това явно
не е достатъчно, за да замъгли
истинските намерения на Рим и
да тушира недоволствата. Ето
защо имперската машина целе-
насочено предприема специал-
на кампания. Част от нея, из-
глежда, е и решението да се из-
гради почетен мавзолей на би-
зийските царе – верни римски
съюзници от близо век и поло-
вина. Вместо край осквернената
с кръвта на царя и затънтена в
Странджа тракийска столица
Бизия, мавзолеят е изграден
край Анхиало. Избраното място
е далеч по-достъпно и предста-
вително, в околностите има не-
малко имения на видни аристо-
крати и най-важното – тракий-
ски могилен некропол. И не

само това – то се намира посред
голям кръстопът в древна Тра-
кия. От римската пътна карта
„Табула Певтингериана“ се раз-
бира, че в Анхиало влизат и из-
лизат цели пет имперски пътя.
Местността Герена
Отстои на около 2 км запад-
но от местността Палеокастро
непосредствено на север от
пътя Бургас–Поморие. Предста-
влява малка мочурлива низина,
ограничена от изток, север и за-
пад с ниски, полегати склонове
и е отворена е към малък залив,
отделен от Поморийския с нос
Кро­ти­рион.
Според някои изследовате-
ли тук е имало тракийско сели-
ще от ІХ–VІІІ в. пр. Хр., което
продължава живота си през
римската, късноантичната и
средновековната епоха. В зали-
ва, в който е разположено сели-
щето, вероятно е съществувало
пристанище-убежище, тъй като
Община Поморие
той е сравнително добре защи- i
Плажът на
тен от опасните североизточни Равда
ветрове. N 42º39.30'
Е 27º41.25'
Бабата
Това е малък залив на юг от
устието на р. Ахелой. Наимено-
ванието има турски произход и
в случая означава „кол, за който
се връзват кораби“. Според све-
дение на местни информатори
от края на XIX в. край с. Равда е
имало корабостроителница и
по време на руско-турската вой-
на от 1828–1829 г. руснаците
пленяват корвета с 22 оръдия.
Край Равда обаче липсват добри
условия за функционирането на
такова съоръжение заради ви-
соките брегове, а на юг от Баба-
та започват солниците. Затова
най-вероятно корабостроител- ▼
Драмосът
ницата е била изградена тъкмо
(коридорът)
в тази местност. Пак тук ще да се към камерата
е намирала и част от брега на на мавзолея на
описаното през XI в. от ромей- последните
ската принцеса Ана Комнина тракийски царе
121
чудесата на южното черноморие
Свещено езеро, което се е фор-
мирало от сладките води на р.
Ахелой.
Ахелой (Цимос/Чимос,
Чимово)
Това име носят селище, река
и залив, които се намират на 15
км северно от Поморие и на 7
км южно от Несебър. Название-
то се приема за тракийско, от
индоевропейски корен със зна-
чение „вода“, а древните гърци
го деформират и свързват с реч-
ното божество Ахелой. До 1934
г. носи името Чимос (от гръцко-
то „цимос“) ведно с едноименна
банка (плитчина) и нос.
Една мраморна релефна
плоча с изображение на сед-
нал мъж с кантарос, която се
пази в Бур­гас­кия археологиче-
ски музей, показва, че през Ан-
тичността тук е имало антично
светилище. То ще да е било
122
свързано със свещения извор ▲
в местността Изматаки, чието Устие на
име произлиза от двусъстав- река Ахелой
ното гръцко агиас-матаки, кое-
то означава свещен извор (аяз-
мо). Изворът се е намирал на
брега на залива Куфи плака.
Названието също е гръцко и
произхожда от плака (плоча) и
куфиос – „кух, празен“ с пре-
носно значение на глава. Това i
Устие на река
наименование означава бук- Ахелой
вално „плочата (с релеф) на
N 42º38.12'
глава“ и също подсказва мес- Е 27º38.25'
тонахождението на голямо ан-
Приблизител­
тично светилище, което не е ни координа­
проучвано от археолозите. В ти на мест-
Ахелой има паметник в чест на ността, в
разгрома на ромейската армия която се пред-
полага, че се
от войските на цар Симеон Ве-
е състояла
лики през 917 г. битката при
р. Ахелой през
Банка Чимово 917 г.
Представлява потопена (в N 42º40.31'
резултат на потъването на брега Е 27º38.32'

и покачването на морското рав-
нище) позитивна геоложка фор-
ма. Тя започва северно от Помо-
рийския полуостров – на тра-
верс на солниците, на една мор-
ска миля (1842 м) източно от
брега. Има дължина 3,8 км, ши-
рочина 50–100 м и височина от
4–5 до 8 м.
Геолозите установяват, че
тя има изкуствен произход, и
предполагат, че е била свърза-
на с античния солодобив. През
Античността обаче анхиалци
едва ли са се занимавали с до-
бив на сол, а тази плитчина
представлява част от римското
военно пристанище. Подвод-
ните наблюдения показаха, че
банката представлява голяма
земно-насипна буна, която е
преграждала северния залив
на Анхиало от опасните ветро-
ве. Около нея следва да се тър-
▼ сят и „двете хиляди хеландии“
Изглед от на император Константин Коп-
Анхиалското роним, които били унищожени
поле с Ахелой от страховита буря.
Община Поморие
Потъналата флотилия от
2000 хеландии
В своята „Хронография“ Те-
офан Изповедник е записал: „На
21 юни, индикт IV, [император
Константин V Копроним] се
придвижил срещу българите и
насочил към Ахело две хиляди и
шестстотин товарни кораба,
на които натоварил [войски]
от всички области [теми]; ко-
гато те наближили бреговете
[на Ан­хиа­ло] и задухал северня-
кът, почти всички [хеландии] се
разрушили, много войска потъ-
нала, та царят бил принуден с
грипове [вид рибарски мрежи,
които се спускат с лодка и се из-
дърпват от брега] да вади
мъртвите и да ги погребва.“
Тези две хиляди хеландии са
пометени от северния вятър и
са налице данни за това къде се
е намирал брегът, към който са
се насочили, за да дебаркират
товарните кораби. Указанието
за това, че те били разбити под
влияние на бората – северния, а
123
чудесата на южното черноморие
понякога и най-опасния северо-
източен вятър – посочва, че
това е бил брегът на тогавашния
северен залив. Той е по-нисък
от онзи в южния залив, като
днес там минава пясъчната коса,
която отделя Голямото солено
езеро от морето. Както показват
археологическите разкопки в
местността Палеокастро, налич-
ните геофизични данни и стра-
тиграфските наблюдения през
VIII в., същият този бряг днес се
намира на около 3–4 м дълбочи-
на под морското равнище. Сле-
дователно останките от масово-
то корабокрушение през далеч-
ната 766 г. трябва да се търсят
на изток от тези дълбочини.
Днес те са покрити с многомет-
рови наслаги, заради извънред-
ната акумулация в северния ан-
хиалски залив. Особено важно
е, че една цяла и няколко фраг-
мента от ковани ромейски же-
лезни котви, които се съхраня-
124
i
ват в експозицията на Истори-
Поморийският
чески музей – Поморие, изглеж- фар
да, маркират източния край на N 42º33.20'
ранносредновековната приста- Е 27º39.40'
нищна акватория на Анхиало.
Най-вероятно е те да са изваде-
ни от северния залив, след голя-
ма буря, при която – както по-
казват досегашните литоложки
изследвания – придънният пя-
съчен слой (до 2 м) временно
бива отнасян, след което отново
се връща на предишното си
място. Луиджи Ламберти в своя
„План на Бургаския залив“ от
1865 г. нанася котвена стоянка в
северния Анхиалски залив. Тази
стоянка се е намирала в близост
с банка Чимово. През I хилядо-
летие пр. Хр. тази банка, изглеж-
да, е била част от пясъчна коса.
Тя е маркирала част от тогаваш-
ната брегова ивица и най-веро- ▼
ятно тъкмо около нея следва да Изглед към
се търсят останките от потъна- поморийския
лите ромейски хеландии. фар и Поморие

Каблешково (Даутлии)
Каблешково е отдалечено на
25 км северно от Бургас и на 9 км
северозападно от Поморие. По-
лучава статус на град през 1968 г.
и има музей, който представя на-
ходките от праисторическото
селище и археологически резер-
ват Козарева могила, където
през 2009 г. е намерена най-ста-
рата пещ за керамика на Балкан-
ския полуостров. Каблешково е
известено със своя „четвъртък-
пазар“. През лятото пазарът се
Община Поморие
посещава от множество чуждест­ ◄▲
ранни туристи, които прииждат Читалище с
с автобуси основно от Слънчев музейна сбирка
бряг, Бургас и Поморие. Край „Атанас
Манчев“,
града има и голф игрище.
Каблешково
Археологическият резерват
Козарева могила представлява
комплекс, чиято основа е едно­
именната праисторическа се-
лищна могила – център на грън-
чарска промишленост още от
V хил. пр. Хр. Тук за пръв път на
юг от Стара планина е открит
енеолитен некропол с добре за-
пазени тленни останки с харак-
терен обред. Южно от града пък
i
е имало голямо антично селище Каблешково
на около 500 м северно от Коза- N 49º39.52'
рева могила. Там са намерени Е 27º33.89'
фрагменти от вносна луксозна и
Читалището
местна керамика (с червен цвят с музейната
на глината). сбирка в
Действащата църква на село- Каблешково
то „Свети Димитър“ е въздигната N 42º39.575'
през 1869 г. Е 27º33.955'
125
чудесата на южното черноморие
Община Несебър
Източните разклоне-
ния на Стара планина
Тази северна област на юж-
ното българско Черноморие
обхваща Еминското планинско
разклонение на Стара планина
с долините на реките Хаджий-
ска и Ахелой, които протичат
през Бургаската низина. По-
средством реките, които се
вливат в морето съответно се-
верно от Несебър и южно от
Равда, районът се свързва с до-
лината на река Двойница и с
черноморския бряг.
Източната част на Стара
планина се характеризира с
хълмисто-ридов релеф. Съста-
вена e от два ниски планински
дяла: Емински – на север, с най-
високите си върхове Гьозтепе
(520 м) и Св. Илия (386 м) и Ай-
тоски – на югозапад, с най-ви-
126
сок връх Каратепе (485 м). ▼
Еминският дял има широко Антични
плоско било. Той се пресича от капители –
два прохода (Дюлински и При- АМ Несебър
морски) и завършва стръмно
на черноморския бряг при нос
Емине. През Айтоския дял пре-
минава надлъжно коритото на
р. Ахелой. Показателно е, че
през Ранното средновековие
тези два дяла са били географ-
ски обособени и именувани
като Зигос.
Низини се простират по
крайбрежието и по течението i
на река Хаджийска, като нейна- Микроязовир
та широка долина се вклинява Ахелой
между двата планински дяла. В N 42º39.10'
областта само реките Хаджий- Е 27º38.31'
ска и Ахелой имат целогодишен Мост над река
сток, като първата (с двата си Хаджийска
леви притока) се влива в море- N 42º41.26'
то северно от Несебърския по- Е 27º40.20'

►
Вятърната
мелница на
провлака до
стария град на
Несебър
луостров – при Слънчев бряг, а
втората – южно от с. Ахелой.
Морският бряг е наносен при
град Обзор (на устието на р.
Двойница), но на юг (особено
при нос Емине) става все по-
стръмен и клифов, като се ха-
рактеризира със слабата си
разчлененост и високи абрази-
онни брегове – те достигат ви-
сочина до 85 м.
Община Несебър
С изключение на Несебър-
ския полуостров областта все
още е сравнително слабо проу-
чена археологически. В север-
ната част на Еминска планина
са регистрирани следи от древ-
нотракийската мегалитна кул-
тура. Предполагаемо скално
светилище се локализира до с.
Булаир (в местността Злите ка-
мъни), а скални гробници са от-
127
чудесата на южното черноморие
▲ крити при с. Паницово. Вече са
Залез над известни и редица други значи-
Несебър ми археологически обекти в
района (известен и като Еркеч-
ки балкан), но в настоящия пъ-
теводител се представят само
тези от крайбрежието и непо-
средствено прилежащите ра-
йони. Представен е накратко и
град Обзор, който иначе излиза
от географските рамки, но по-
пада административно в общи-
на Несебър и съответно в Бур-
гаска област.
Несебър (Месамбрия,
Месембрия, Месем-
врия)
Градът се намира на 45 км
северно от Бургас. Полуостро-
вът, на който е разположен, има
i седиментен произход, изгра-
Несебър ден e от варовикова скала и
N 42º40' днес представлява суша с дъл-
Е 27º43' жина 850 и широчина 300 м.
128
Общата му площ е 25 ха. Провла-
кът, който го свързва със суша-
та, е с дължина 400 м. Днес той
се издига на три метра над мор-
ското равнище, но в миналото е
бил много по-висок, а морското
равнище по-ниско и тертория-
та му значително се е променя-
ла през всички епохи. Самият
нос и полуостровът, на който е
застроен старият Несебър,
представляват тясна скалиста
ивица суша с абсолютна висо-
чина 20–25 м. Тя е изрязана от
абразията на вълните и се отде-
ля от морето с отвесен скалист
клиф с височина от 10 до 20 м в
северната част. Името на града
произлиза от Мелса/Меса и
брия – буквално „град на Мел-
са/Меса“. Названието Менебрия
и съответно етимологиите „гра-
дът на Мена“ се дължат на по-
грешно четене на оригиналния
старогръцки текст.
 Община Несебър
Древната Месамбрия е има-
ла две удобни пристанища –
южно и северно, където и до
днес се откриват множе-
ство останки от древни
плавателни съдове.
Културното наслед-
ство на Несебър е запазе-
но в пет музейни експози-
ции. В старата част на гра-
да е имало около 42 църк-
ви, от които по-малко от
половината са проучени и

▲
Антично
бронзово
огледало от
Месамбрия –
АМ Несебър

►
Бронзова
хидрия със
сцената „Борей
грабва
Орейтия“ – АМ
Несебър

129
чудесата на южното черноморие

◄
Типична
несебърска
къща

i
Архитектурно-
исторически
резерват
с музей
„Старинен
консервирани. В момента дейст- телно по-голяма площ, като Несебър“
ва само една от тях, а по-запазе- бреговата линия е вървяла око- N 42º39.516'
ните са превърнати в картинни ло -4–6-метровата изобата. По- Е 27º43.837'
галерии. В града се намира за- степенно вследствие на покач- ул. „Месам-
брия“ № 2А
бележителност № 6 от 100 НТО ването на морското равнище
0554 46019
на БТС – архитектурно-истори- (трансгресия) и потъването на
Без почивен
чески резерват с музей „Стари- сушата и шелфа площта му на- ден
нен Несебър“. Градът е включен малява. През първата половина 10 лв.
в листата на ЮНЕСКО. на І хил. пр. Хр. на полуострова 4 лв. за деца
През І хил. пр. Хр. Несебър- вероятно е имало тракийско www.ancient-
ският полуостров е имал значи- укрепено пристанищно селище nessebar.com

130
 Община Несебър
(от къснобронзовата епоха до
края на VІ – началото на V в. пр.
Хр.) и елинският полис – Ме-
самбрия (от края на VІ – начало-
то на V в. пр. Хр.). Резултатите от
археологическите проучвания
на сушата (в западната част на
полуострова), както и под вода-
та (в южния залив, югоизточно
от полуострова) разкриват пла-
стове с ранна керамика. Някои
основи на жилища и части от
укрепителна стена също са тъл-
кувани като тракийски. Най-
красноречиво доказателство
за предгръцко население са на-

▲►
Несебърски
къщи

131
чудесата на южното черноморие
личните керамични фрагменти
от ранножелязната епоха. Кул-
турният пласт е проследен в
няколко участъка в западния
край на полуострова, а също в
северна и южна посока. Пла-
стът в един от участъците е
стратиграфски ситуиран на
морска незаливна тераса с ви-
сочина над морското ниво от
около 3,50 до 6 м. Той е черен
на цвят, компактен и хомоге-
нен, с дебелина от 0,60 до 1 м.
Откритите фрагменти са от гли-
на, получила сивочерен цвят
след изпичане; някои принад-
лежат на съдове с врязана ук-
раса от геометрични орнамен-
ти, които се отнасят към късно-
бронзовата епоха, други – с ка-
нелирана украса, се поставят в
широк хронологически диапа-
зон от ХІІ/ІХ–VІ в. пр. Хр., а мно-
гобройните с пластична украса
и насечки (резки по устията и
132
стените на съдовете) са датира-
ни в епохата непосредствено
преди идването на елините. Те
могат да се видят в експозиция-
та на „Старинен Несебър“.
В северозападната и източ-
ната част на полуострова са
разкрити останки от крепостна
стена – вероятно тракийска. И
във водите на южния залив има
останки от фортификация, кои-
то също са отнесени към тра-
кийското селище. Запазеният
сектор в северозападния ъгъл
на полуострова (височина
1,20/1,30–2,00 м, дължина 9 м,
дебелина до 1 м) е изграден от
грубо одялани камъни на суха
двулицева зидария. Стената се
състои от две части, едната
следва дъговидно извито трасе
▼
с посока изток, другата е с по- Залите на
сока север–юг. Портата (с ши- музей
рочина 2,50 м) е водила към „Старинен
крепостта с направление севе- Несебър“

▲ роизток–югозапад. Сектор от
Антични укреплението продължава под
амфори в музей водата и достига на около 180 м
„Старинен от брега до 7 м под морската
Несебър“
повърхност. Стената, която е за-
стъпена от античната, е изгра-
дена от едри ломени камъни. Те
са свързани чрез скара от два
вида дъбови греди с широчина
около 1 м.
Античният град е изграден
в края на VI в. пр. Хр. от дорий-
ски заселници върху по-старо
тракийско укрепено селище. В
следващите векове Месамбрия
се разраства, построени са
множество храмове, училище и
театър. Месамбрийци започват
да секат собствени монети око-
ло 440 г. пр. Хр. и развиват ак-
тивни търговски връзки с чер-
i номорски и средиземноморски
Етнографски градове. Престижни находки,
музей които свидетелстват за богатия
N 42º39.507' икономически, културен и ду-
Е 27º44.175' ховен живот през Античността,
Община Несебър
са изложени в Археологиче-
ския музей в града. Впечатляват
златните находки от некропо-
ла, които не се срещат в други-
те елински некрополи.
През 72 г. пр. Хр. градът е
завзет от римляните и около 11
г. пр. Хр. става част от Римската
империя. Месамбрия продъл-
жава да сече собствени брон-
зови монети и остава важен
търговски и културен център
на черноморското крайбрежие
на римска Тракия.
През 812 г. кан Крум го щур-
мува и завзема и оттук насетне
българите започват да го нари-
чат Несебър, а ромеите (визан-
тийците) – Месемврия. По-трай-
но селището остава в българ-
ски ръце по времето на цар
Симеон Велики и непрекъснато
е оспорвана територия между
България и Ромейската импе-
рия. През 1366 г. градът е пре-
взет от рицарите на граф Ама-
133
чудесата на южното черноморие
▲▼ дей Савойски и на гражданите
Преградните се налага да изплатят колосал-
крепостни на сума в златни номизми, за да
стени и кули на не бъдат ограбени, а Несебър –
Несебър
опустошен. Окончателното му
завземане от турците и включ-
ването му в Османската импе-
i
Несебър – рия става през 1453 г. През го-
вход на кре­ дините на османско владиче-
постна стена ство икономическият и култур-
N 42º39.516' ният живот обаче не секват и са
Е 27º43.837' построени много нови църкви.
134
Някои от манастирите и мето-
сите около Несебър просъ-
ществуват чак до XIX в. Запазе-
ни са много къщи от периода
на Възраждането, които са
представителни за черномор-
ската крайбрежна архитектура,
както и много вятърни мелни-
ци, обществени бани и чешми.
Крепостни стени
Трасето на крепостната сте-
на на града е проследено в из-
точна посока. Тя оформя пър-
вата си чупка на 10,65 м от ке-
йовата стена. Тази чупка има
ориентация север–юг и дължи-
на 1,20 м, след което стената
отново приема направление
запад–изток на разстояние
19,50 м. Следва втора чупка с
направление север–юг с дъл-
жина 1,10 м, след което стената
продължава на изток с дължи-
на 17,40 м. Така общата дължи-
 Община Несебър
на е 47,55 м. Накрая тя формира
прав ъгъл с дължина 15 м и на-
правление юг–север с друга
стена, перпендикулярна на кея.
Тя е снабдена с порта (елинска
порта № 3).
Като цяло крепостната сис-
тема на полиса представя три
метода на градеж: първият да-
тира от края на V–ІV в. пр. Хр. и
е с каменна зидария от почти
еднакви блокове без спойка, но
с пълнеж (емплектон) от глина
и натрошени камъни. От тази
стена само на места са се запа-
зили фрагменти до 1 м височи-
на. Вторият, от средата на ІV в.
пр. Хр., е изодомен; западната
стена е построена в изодом
след разрушаване на предиш-
ната. Третият е изпълнен в тех-
ника „binder–leufer“ – редуване
на дългата и късата страна на
блокове, чиято челна част е по-
ставена фронтално на лицето
на стената. Този градеж е харак-
терен главно за елинистическа-
та епоха. Между византийския Северен залив ▲
кей и зад първата чупка на Подветрената страна от се- Кръгла
елинската крепостна стена, на верния бряг на полуострова е крепостна кула
разстояние 1,50 м от северното тази от запад, която на това до църквата
„Св. Богородица
й лице, са разкрити части от място оформя малък залив.
Елеуса“
тракийска стена – суха зидария Брегът, предпазващ залива, е
от грубо одялани камъни без тясна ивица с височина 1 до 2
спойка. Тя е дъговидно извита и м. Голяма част от него е подло-
не е паралелна на полисната жена на вълноприбойната дей-
стена. Стената е със запазена ност и поради това неговата
дължина до 9 м, в северозапад- широчина от 3 до 5 м непрекъс-
ната си част е разрушена. В нато се стеснява.
югоизточна посока е запазена Северната част на стената
почти до 2 м., със съхранен ли- на елинския полис започва от
цев градеж. Снабдена е с порта, запад с масивната кула № 3 и
оформена от два пилона, с раз- върви на 11 м в североизточно
стояние между тях от 2,38 м. Из- направление, след което зави-
глежда, тя е била издигната в ва в източна посока и завършва
последната фаза на съществу- с правоъгълна кула. В северо-
ване на тракийската брия – VІІІ– източния край на този сектор
VІІ в. пр. Хр. се локализира структура с фор-

135
чудесата на южното черноморие

▲
Северният
залив на
Несебър
►
Изглед към
Слънчев бряг
от северния
залив

ма на зъб. Трасето има обща една от друга и осигуряват за-

дължина 104 м. Вторият сектор
на изток е открит под водата на
дълбочина от 3 до 5 м и има
обща дължина 106 м. Той след-
ва античната брегова линия с
трасе от типа „зъб на трион“. Из-
дадените части следват на 30 м
щитата по цялата стена. В за-
падната част на този сектор на
28 м от брега се локализира
шестоъгълна кула с диаметър
11 м. По план представлява
правилен шестоъгълник със
страни 5,50 м и широчина на

136

стените 1,60 м. Строежът на
тази част от стената вероятно
отговаря по време на периода
от конституирането на Месам-
брия в полис от гръцки тип в
края на VІ – началото на V в. пр.
Хр. до края на века.
На около 150 м от брега се е
намирало древното северно
пристанище на тракийската
брия (от ІІ хил. пр. Хр. до VІ в.
пр. Хр.) и елинското пристани-
ще от втората половина на І
хил. пр. Хр. Последното е било
снабдено с пристанищни съо-
ръжения.
Източно от полуострова
при подводни археологически
проучвания, на 180 м от полу-
острова, на дълбочина от 3,00–
3,50 м е разкрит сектор от ан-
тичната крепостна стена с дъл-
жина до 60 м. Тя е изградена от
дялани каменни блокове 0,80
на 0,60 м със свързващи скоби
тип „лястовича опашка“.
Община Несебър
Южен залив
Там се намира съвременно-
то пристанище на града, защи-
тено от североизточните вет-
рове чрез полуострова.
Югоизточно от полуострова ▼
при подводни археологически Стара
несебърска
проучвания от 30 до 400 м от
къща и
брега (на дълбочина между 1,50 църквата „Св.
и 10 м) е разкрита тракийска Йоан Неосвете-
крепостна стена. Изградена е ни“ над
от едри ломени камъни, с ши- съвременното
рочина около метър. Трасето й пристанище на
е дъговидно извито и просле- града
дено на дължина около 10 м и в Изглед към
общи линии повтаря традиции- южния залив
137
чудесата на южното черноморие

▲► те на микенското крепостно
Старата строителство. Южно от полуос-
митрополия трова при подводните архео-
логически проучвания на дъл-
бочина 10 м бяха намерени ка-
менни котви с отвори, каменен
щок от VІІ–ІV в. пр. Хр, оловен
щок от ІV–І в. пр. Хр. и множе-
ство амфори, скифоси, канта-
роси, ихтии, лутерии, гърнета,
пиксиди, капаци, паници, купи,
лампи и други находки от ели-
нистическата епоха. Тук се е на-
мирало южното пристанище на
Месамбрия, покровителствано
от Аполон.
В града са се запазили и мо-
гат да се разгледат следните
средновековни църкви. вън е тристенна – с нартекс и
атрий (вътрешен двор). Дължи-
Несебърските църкви ната й е 25,50 м, като странич-
ните кораби са отделени от
i „Света София“ централния чрез градени от ка-
Църква Тя е идентична с т. нар. Ста- мък правоъгълни стълбове,
„Света София“ ра митрополия и представлява свързани с тухлени арки. А над
N 42º39.545' трикорабна базилика с една тях стъпва втора аркада. На из-
Е 27º44.140' полукръгла апсида, която от- точната стена над апсидата са

138

разположени три аркирани
прозореца. Базиликата е имала
двускатен покрив, който не е
запазен. В апсидата почти в ця-
лост е съхранен т. нар. синтрон
(каменна стъпаловидна пейка),
а отвътре храмът е стенописан.
Целият под е бил покрит с мо-
зайка от малки разноцветни ка-
мъчета. Изграждането на бази-
ликата се датира в края на V –
началото на VI в. Установени са
два строителни периода. Се-
гашния си вид църквата придо-
бива в началото на IX в. „Св. Со-
фия“ е служела за катедрален
храм на средновековната мит-
рополитска епархия с катедра
(седалище) в Несебър. През
1257 г. тя е ограбена от венеци-
анците и много религиозни ре-
ликви са отнесени в църквата
„Сан Салваторе“. Църквата е из-
оставена в края на XVIII в.
„Свети Димитър“
Тя се намира в непосред-
ствена близост до северната
Община Несебър
страна на Старата митрополия. i
Църква „Света
Издигната е най-вероятно през Бого­ро­дица
XI в. – може би като семейна Елеуса“
църква. По план е кръстокупол- N 42º39.658'
на, квадратна и триапсидна. За- Е 27º44.263'
пазени са основите на четирите
стълба, които са поддържали
купола. Разкрита е по време на
археологически разкопки през
1968 г.
„Света Богородица Елеуса
(Умиление)“
Тя представлява трикорабна
базилика с три апсиди и нартекс
(дължина 28 и ширина 18 м). На-
мира се на северния бряг на по-
луострова и е построена през
VI в. Двата странични кораба на
„Св. Богородица Умиление“ имат
по още две по-малки апсиди –
на север и на юг. Днес северният
и част от централния кораб са
пропаднали в морето. В притво-
▼
ра на църквата са запазени Църквата
засводени гробници. До XIV в. тя „Света
е била част от манастирски ком- Богородица
плекс. През 1920 г. тук се из- Елеуса“
139
чудесата на южното черноморие

вършват археологически раз-

копки. Сега църквата е консер-
вирана и отчасти реставрирана.

„Свети Стефан“
(„Нова Митрополия“)
Изградена е през XI–XIII в.,
като през XVI в. е удължена на
запад, а в XVIII в. е добавен
притворът. Представлява три-
корабна базилика с размери 12
х 9,50 м. Средният кораб се из-
висява над страничните и е
увенчан от изток и запад с овал-
ни фронтони. Църквата е по-
строена от каменни блокове и

▼ ►
Успение на св. Св. св. Констан-
Богородица, тин и Елена,
стенопис от стено­­­­пис
църквата от църквата
„Свети „Свети
Стефан“, ХVІ в. Стефан“, ХVІ в.

140

тухли. При строителството й са
използвани множество архитек­
турни елементи – корнизи, ка-
пители, релефи от разрушени
по-рано християнски сгради.
Първоначално тя е посветена
на Богородица и доста по-къс-
но се преименува на „Свети
Стефан“. Затова и стенописите
са свързани тематично с живо-
Община Несебър
та на Божията майка. Датата на ◄▲
изписването на църквата е от- Църквата
белязана в ктиторски надпис – „Свети
1599 г. Изобразени са над 1000 Стефан“
фигури в 258 композиции. Сце-
ните от чудесата на Христос са
дадени в цяла поредица според
Евангелието. Оригиналният по
стил рисуван иконостас е от
края на XVI в. и има резбован
архиерейски трон и амвон от
края на XVIII в. Апостолският
ред е решен традиционно за
XVI в. – върху една обща дъска. i
Църква
Образите на апостолите, на Бо- „Свети
городица и на Йоан Кръстител Стефан“
са поместени под релефни N 42º39.459'
арки. Владишкият трон и амво- Е 27º48.388'
нът са характерни с плитката Църква
резба на едри растителни мо- „Свети Йоан
тиви и с овалните рисувани по- Кръстител“
лета, изпълнени в позлата и в N 42º39.545'
полихромия. Е 27º44.029'
141
чудесата на южното черноморие

„Свети Йоан Кръстител“

Построена е през Х–XI в. и е
една от най-добре запазените в
Несебър. Тя е трикорабна и има
четири зидани стълба, поддър-
жащи целия купол. Има право-
ъгълен план с размери 12 x 10
м и кръстокуполно покритие и
е типичен представител на пре-
хода от скъсената базилика към
кръстокуполната църква, при
която над центъра – на вписан
кръг, се извисява цилиндричен
барабан, завършващ с полусфе- лона). Днес църквата се използ- ▲
ричен купол. На изток „Свети ва за художествена галерия. Детайл от
Йоан Кръстител“ завършва с архитектурна-
три полукръгли апсиди и е без „Св. архангели Михаил и та украса на
църквата „Св.
притвор. От оригиналните сте- Гавраил“
архангели
нописни изображения се се за- Построена е през XIII в. и е Михаил и
пазили ктиторски портрет от еднокорабна, кръстокуполна, с Гавраил“
XIV в. (разположен на южната притвор (13,90 х 5,30 м), като е ▼
стена), както и сцена с образа завършвала с широк купол, а Църквата
на св. Марина от XVII в. (разпо- на запад е имало четвъртита „Свети Йоан
ложен върху югозападната ко- кула, издигаща се над притво- Кръстител“

142
 Община Несебър

▲
Църквата „Св.
архангели
Михаил и
Гавраил“

◄
Църквата „Св.
Параскева“

ра. Каменната стълбичка, която ни панички, а пространствата i

е водела към нея, е скрита в за- под тях са изпълнени с шахмат- Църква
падната стена на църквата. В но наредени каменни блокчета „Света
Параскева“ и
храма се влиза през три врати и двойки тухлички.
църква „Св.
– една на северната стена към архангели
кораба и две към притвора. „Света Параскева“ Михаил и
Впечатлява нейната външна ук- Градена е от дялан камък и Гавраил
раса – арките са подчертани от тухли в редуващи се пояси и N 42º39.564'
тройни редици зелени глазира- представлява еднокорабна ба- Е 27º44.127'

143
чудесата на южното черноморие
зилика. Построена е през XIII–
XIV в. Дълга е 14,70 м и е широ-
ка 6,60 м с характерен нартекс
и алтарна апсида. На изток за-
вършва с петстенна апсида, а
украсата по фасадата й е в ке-
рамопластичен стил. По дължи-
ната на северната и южната фа-
сада минава редица от слепи
арки, чиито тимпани са богато
144
орнаментирани.  Мотивите  –
рибена кост, слънце, зигзаг,
шахмат и др. – са изпълнени от
камък и тухли. Над тях в пояси
се развива декоративна украса
от четирилистни и кръгли гла-
зирани панички, вградени в са- ▼
мата стена. Църквата се е раз- Църквата
вивала във височина като ти- „Христос
пична кръстокуполна построй- Пантократор“

►
Църквата
„Свети Тодор“
ка – кръст, а над притвора се е
издигала кула-звънарница. По-
кривната й конструкция не се е
съхранила и се предполага, че
е била куполна, като над нар-
текса е имало камбанария.
„Христос Пантократор
(Вседържател)“
Построена е през XIII–XIV в.
и е една от най-забележителни-
те и най-добре запазени сред-
новековни църкви в Несебър.
Има правоъгълен план с разме-
ри 15,95 х 6,70 м и два входа –
на запад и на юг. На изток за-
вършва с три малки богато про-
филирани апсиди. В средата на
i
Църква наоса са се издигали четири
„Христос стройни колони, които са носе-
Пантократор“ ли купола. Над притвора има
N 42º39.522' квадратна кула-звънарница. По
Е 27º43.993' цялата дължина на фасадата
Църква преминава пояс от високи,
„Свети Тодор“ двойно вдлъбнати арки. Над
N 42º39.595' тях в три реда се вие характер-
Е 27º44.318' ната украса от панички и чети-
Община Несебър
рилистници. Над апсидите на
източната част на фасадата пре-
минава фриз от свастики, из-
пълнен с тухли – символ на со-
ларния култ. Богато украсеният
барабан на купола е снабден с
осем арковидни прозореца.
Светлината прониква и през
останалите подобни прозорци
на южната и на северната фаса-
да. Запазили са се следи от ори-
гиналните стенописи.
„Свети Теодор“
Построена е през XIII в. и
представлява малка едноко-
рабна църква, с притвор и една
апсида, с размери 11 х 5,15 м.
По-ранният градеж е от реду-
ващи се бели варовикови бло-
кове и черни тухли, а в достро-
ената част – от ломени камъни.
Фасадата е разнообразена от
слепи декоративни арки и тим-
пани под тях, изпълнени с шах-
матни и зигзагообразни орна-
менти. От вътрешната украса
145
чудесата на южното черноморие
са запазени икони от иконоста-
са, днес експонирани в иконна-
та зала на несебърската музей-
на експозиция. Днес в нея се
помещава Художествената га-
лерия.
„Свети Йоан Алитургетос“
(„Свети Иван Неосветени“)
Църквата е построена през
XIII–XIV век и има размери 18,5
x 10,25 м. По план е кръстоку-
полна, с квадратен наос и прос-
торен притвор. Особено впе-
чатляват фасадите й, заради
умелото редуване на белите ка-
менни блокове и червени тух-
лички, които са комбинирани с
керамични панички. Така са се
получили най-различни орна-
менти, които представляват ис-
тински многоцветни шевици,
като всяка една фасада е разра-
ботена по различен начин. Осо-
146
бено красива е източната, със ▲
своите три разчленени апсиди, Църквата
украсени със стройни ниши и „Свети Йоан
елегантни аркатури. Според Алитургетос“
местната легенда църквата из-
общо не е освещавана (алитур-
гетос на гръцки означава неос-
ветен), тъй като по време на
строежа бил загинал един от
строителите. Макар да не е до-
бре запазена, защото е постра-
дала при страховитото чирпан-
ско земетресение през 1913 г.,
тя бележи върховия етап в
строителството на култови
сгради през XIII–XIV в. (предре-
несансовия период на средно-
вековна България).
i
„Свети Спас“ („Свето Църква
Възнесение Господне“) „Свети Иван
Църквата е построена през Неосветени“
1609 г. със средствата на един N 42º39.459'
богат несебърски гражданин Е 27º48.388'

по времето на митрополит
Киприян. Представлява едно-
корабна и едноапсидна църква
(11,70 х 5,70 м). Дървеният стре-
ховиден покрив е без обшивка
отвътре, а източната фасада е
била наполовина вкопана в зе-
мята. Стените са покрити почти
изцяло със стенописи. Върху
южната и северната стена са
разположени композиции със
►
Църквата
„Успение
Богородично“
Община Несебър
сюжети от Евангелието, а под
тях са изобразени в цял ръст
фигури на светци. В апсидата е
изписана сцената Богородица
– ширшая небес с Младенеца. В
църквата е била поставена над-
гробната плоча на ромейската
принцеса Матаиса Кантакузина
Палеологина. През 1441 г. тя е
била погребана в Старата мит-
рополия и е преместена по-
147
чудесата на южното черноморие

►
Плажът Иракли

късно тук от несебърския архи- от злато и сребро, т.  нар. бяло

епископ. злато) монети на Кизик и моне-
ти на Крез, които датират от
Църквата „Света Богоро-
дица“ („Успение Богоро-
дично“)
Тя е построена през 1873 г. и
е действащата православна
църква в Стария град на Несе-
бър.

Акваторията на
с. Равда
В залива на Равда е намере-
на част от корабен товар – хио-
ски амфори от втората четвърт
на V в. пр. Хр. Предполага се, че
тук се е намирало пристанище-
убежище на Месамбрия. Поради
опасните рифове на входа на за-
лива обаче то едва ли е използ-
вано освен в краен случай.

Свети Влас
(Мънастър кьой)
Селото се намира в подно-
жието на Източностаропланин-
ската верига, отдалечено на 15
км северно от Несебър.
Тук са намерени монети на
Александър ІІІ, Лизимах и Ме-
самбрия и особено ценните
електронови (електрон – сплав

148

първата половина на VІ в. пр.
Хр. В НАИМ – София, се съхра-
нява и един оброчен релеф с
изображение на Тракийския
конник и посветителен надпис
на старогръцки, който маркира
тракийско светилище. Източно
от селото има останки от рим-
ски път и развалини на крепост
(Керемис кале).
Слънчев бряг
В този огромен курортен
комплекс, който се простира
непосредствено на север от
Несебър, е намерена монетна
находка от втората половина
на ІV в. пр. Хр.
Община Несебър
Баня
Селището се намира на 25
км от Несебър и е разположено
в полите на Стара планина по-
край пътя за Варна. Отстои на 4
км от черноморския бряг. На 6
км оттам е природният резер-
ват Иракли, a Баня е заобиколе-
но от прекрасни гори и добре
поддържани лозови масиви.
Църквата в селото е неговата
най-стара постройка – на при-
близително 300 години. Баня е
на пътя на прелетните птици,
затова много видове пернати
могат да бъдат наблюдаваните
там. Освен това разнообразие- ▼
то на рядка флора и фауна също Слънчев бряг
149
чудесата на южното черноморие

i
Баня (център)
N 42º46.53'
Е 27º49.08'

е изключително, регионът е
включен в проект „Натура
2000“.
В селото има спасителен
център „Защита на костенурки“.
Той е създаден и се стопанисва
и управлява от фондация „Геа
Челониа“ и нейния добровол-
чески екип. Фондацията изпъл-
нява своята мисия – да изучава,
опазва, възстановява и съхра-
нява популациите на костенур-
ки и техните местообитания и
да допринася за по-широкото
разбиране на проблемите на победрена. Посетителят може ▲
тези древни животни. Досега да ги наблюдава във всички Спасителен
по програмата за повторно въ- стадии от тяхното развитие в център
веждане в природата на млади зависимост от сезона – яйца, „Защита на
костенурки“
костенурки в центъра са излю- новоизлюпени, млади и въз-
пени 636 малки. Ежегодно се растни екземпляри. Освен кос-
освобождават по 50–60 млади тенурки могат да се наблюдават
костенурки от всеки вид в ра- и снимат различни интересни
йони, където те са изчезнали видове птици от специално из-
или критично намалели. граденото за целта укритие.
Основните обитатели на Една от най-атрактивните и
центъра са двата вида сухозем- предпочитани дейности, под-
ни костенурки, които живеят в ходяща за всички възрастови
България – шипоопашата и ши- групи, е свързана с истинско

150

i научно изследване – радио­
Спасителен
център проследяване на костенурки.
„Защита на За тази цел са маркирани и
костенурки“ снабдени с монтирани радио-
N 42º46.573' предаватели 10 животни, осво-
Е 27º49.399' бодени в непосредствена бли-
пл. „Шип- зост до посетителския център.
ка“ № 10
Центърът предлага образо-
0886 913 916
вателни програми за деца, уче-
www.
tortoisecenter. ници и студенти – игри и кон-
geachelonia. курси, еднодневни беседи, те-
org матични екскурзии, образова-
телни уикенди, кръжоци, зеле-
ни училища и лагери. Разполага
с две стаи за настаняване с из-
глед към Еминска планина и
Черно море с общ капацитет 4
легла. Предлага се и възмож-
ност за палаткуване, зала с ка-
пацитет 18 места, оборудвана с
презентационна и озвучителна
техника, с възможност за про-
веждане на различни меропри-
ятия и работни срещи. Двете
тераси, оборудвани със зрител-
на тръба и бинокли, дават уни-
кална възможност за наблюде-
▼ ние на птици през цялата годи-
Плажът Иракли на, костенурките от птичи по-
Община Несебър
глед и спираща дъха гледка към
морето и заобикалящата дива
природа. Организират се и бе-
седи с разнообразен снимков и
видеоматериал.
Съборът на Баня се провеж-
да на Илинден – 20 юли.
Иракли (Ереклии)
Намира се на морския бряг
– на 12 км южно от Обзор и на
32 северно от Несебър. Разпо-
лага с една от най-просторните
плажови ивици по крайбрежи-
ето на Източна Стара планина –
средновековната Зигос. Тук се
празнува Джулай морнинг на
първи юли, а празникът е съз-
даден от хипи движението във
Варна. Плажът е чист, с фин пя-
сък и се простира на 3 км. Посе-
щава се от нудисти, а в южния
му край се намира пост на На-
ционално движение „Зелени
патрули“ – оттам до нос Емине
се простира защитената тери-
тория Иракли.
В залива на селото при под-
водни проучвания са намерени
151
чудесата на южното черноморие
разпръснати  многобройни
фрагменти от антична керами-
ка. Те свидетелстват за наличи-
ето на емпорион (пазарище) на
Месамбрия, което е носело наз-
ванието Хераклея.
Плажната ивица е дълга по-
вече от 3 км.
Емона и нос Емине
Селото се намира на 1,5 км
северно от нос Емине, югоиз-
точно от връх Св. Илия (386 м),
на 54 км северно от Бургас
и 14 км южно от Обзор. Но-
сът представлява най-източ-
ния край на Стара планина
и условно разделя българ-
ското  черноморско крайбре-
жие на Южно и Северно.
Емине е обявен за природ-
на забележителност през 1976 г.
и тук завършва европейският
пешеходен маршрут Е-З, чиято
българска част е маршрутът
Ком–Емине. На нос Емине има
фар, а в района е открита хио-
ска амфора, има останки от
средновековен манастир и от
едноименна крепост, а северно
от него се намира защитената
местност Иракли.
В землището на с. Емона ли-
чат следи от римски път, а при
случайни изкопни работи са из-
равяни фрагменти от антична и
средновековна керамика, които
показват селищен живот през ан-
тичната и средновековната епо-
ха. В подножието на връх Св. Илия
също е имало древно селище.
Обзор (Гьозекен,
Козяк)
Градът е граничен между
Бургаска и Варненска област и
разполага с една от най-дълги-
те плажни ивици в България –
152
8 км. Близо до него в планината i
Нос Емине
има минерален извор. До XIX в.
N 42º43'
българите наричат селището Е 27º54'
Козяк, а близката река Двойни-
Обзор
ца – Козя река. Името се дължи
на средновековната крепост N 42º49.17'
Е 27º52.82'
Козяк, която се намира над Об-
зор. Тази крепост за пръв път се Плажът на
Обзор
споменава в поемата на Ману-
N 42º49.40'
ил Фил, който описва нейното Е 27º53.02'
превземане от пълководеца
Михаил Глава Тарханиот през Часовни­
ковата кула с
1277–1278 г. Османските завое- експони­ра­ни
ватели назовават селището Гьо- останки от
зекен, което на български озна- археологи­
чава обзор. Името Козяк се въз- че­ските раз­
становява през 1934 г., но на копки
следващата година е изменено N 42º49.14'
Е 27º52.91'
на Обзор. Селището получава
градски статус през 1981 г. Граничен
сред­новековен
Някои изследователи прие- землен вал
мат, че тук се е намирал Навло-
N 42º49.58'
хос – селище на античната Ме- Е 27º52.49'
самбрия, но засега липсват ар-
Устието на
хеологически и епиграфски река Перпери
материали, които да потвърдят дере
тази хипотеза. Същото важи и N 42º50.19'
за храма на Юпитер, който е от- Е 27º52.49'
белязан на римския крайбре-
жен път като Темплум Йовис в
Табула Певтингериана. При ар-
хеологически разкопки са на-
мерени материали, които по-
казват наличие на раннохрис-
тиянска базилика и вероятна
резиденция на константино-
полските императори. Проуче-
ните археологически останки
могат да се видят поставени in
sito (на място) в центъра на Об-
зор. Средновековният некро-
пол се е намирал около Мезар
дере, което в превод от турски
език означава Гробищен по-
ток.
Празникът на града се про-
вежда на 24 юни – рождението на
св. Йоан Кръстител (Еньовден).

Граничен средновековен
землен вал
Изграден е на 1,56 км се-
верно по права линия от цен-
търа на Обзор, върху пясъчна-
та ивица между устията на ре-
ките Двойница и Перпери дере.
Започва от левия бряг на река
Двойница, продължава по пра-
ва линия до река Перпери
дере, проследява се на нейния
ляв бряг и завършва в подно-
жието на възвишението, върху
чийто източен тесен край (нос
Св. Атанас) е имало късноан-
тична крепост. Съоръжението
е отдалечено на около 200–250
м от морския бряг, дължината
му е около 1 км и поради пе-
съчливия терен не е изкопан
ров. Земленият насип е широк
20 м и висок докъм 2 м. Нався-
къде трасето на вала е съобра-
зено с особеностите на терена:
използват се близките стръм-
нини на морския бряг; укрепе-
Община Несебър
на е старата морска тераса; съ- ▲
образена е пясъчната ивица Плажът на
като допълнително препят- Обзор нощем
ствие; в укрепителната система
са включени и заблатените
участъци на Двойница. Проуч-
ването на валовете и намере-
ните в насипа предмети показ-
ват, че изграждането им е запо-
чнало най-вероятно още през
VII в. и е продължило през
следващите столетия. Предназ-
начението им е било да охра-
няват границата на изток от
противник, който би дошъл по
море. Понеже морският бряг
не се е намирал много далеч от
Плиска и другите средновеков-
ни държавни центрове, бъл-
гарската отбрана на черномор-
ското крайбрежие била подси-
лена и от други укрепителни
съоръжения. Такъв е бил на-
пример земленият лагер в юж-
ния край на валовете при
р. Камчия.
153
чудесата на южното черноморие

Община Царево

154
 Карти

Община Царево

155
чудесата на южното черноморие

Община Приморско и община Созопол

156
 Карти

Община Бургас и община Поморие

157
чудесата на южното черноморие

Община Бургас

158
 Карти

Община Несебър

159
чудесата на южното черноморие

ПОКАЗАЛЕЦ НА ФОТОГРАФИИТЕ
Алан Мейс – страници: 136 (горе)
Александър Тренев – страници: 8, 17, 32 (горе), 37 (долу), 47, 51 (горе),
53, 72, 76, 124, 135, 137 (долу), 139, 140 (горе), 141 (горе), 142 (долу),
145–146
Алексей Варников – страници: 128
Атанас Орачев – страници: 21 (долу), 27 (долу), 60, 86–87, 90–91, 92
(долу), 109, 112, 114 (горе), 115 (долу), 118–119
БДЗП – страници: 101, 103
Богдан Боев – страници: 100 (долу)
Веско Валев – страници: 136 (долу)
Георги Величков – страници: 49 (долу), 97 , 130
Георги Попстефанов – страници: 13, 14, 15, 19, 21 (горе),
Десислав Червенков – страници: 9, 11, 12, 16, 18, 20, 22–26, 27 (горе),
28, 30–31, 32 (в средата, долу), 36, 37 (горе), 38–41, 44–46, 48, 52 (горе),
75 (долу), 77–78, 82–84, 89, 92 (горе), 93–95, 107–108, 110–111, 113, 114
(долу), 115 (горе), 116–117, 120–123, 125–127, 131–134, 137 (горе), 138,
141 (долу), 142 (горе), 143–144, 147, 148 (горе), 151
Димитър Недев – страници: 51 (долу), 52 (долу), 54, 56–57, 62–71,
73–74, 79–81
Домино ООД – страници: 88
Евгени Динев – страници: 29, 50, 96, 98 (горе), 99 (горе)
Иван Пик – страници: 153
Кирил Влахов – страници: 55
Николай Генов – страници: 129, 140 (долу)
Николай Петков – страници: 98 (долу), 100 (горе)
Николай Стайков – страници: 102
Пресфото-БТА (Тодор Ставрев) – страници: 33
Светослав Спасов – страници: 99 (долу)
Спасителен център „Защита на костенурки“ – страници: 150
Стефан Жирар – страници: 148
www.imagesfrombulgaria.com – страници: 34

160