ИВАН Д ОБРЕВ

Ж И ВКА ИКОНОМОВА
АННА-МАРИЯ
ТОТОМАНОВА

СТА^ОРЬЛГАкжИ
е^ик
Х ^ .К Л А С

НА НГДЕК

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО "H A P ° o ^ H ^ 9 8 7 ° ° ^ ™

 пп п м м ож п и е яа комисия J е ь с й к
· ,ν ^ ОТ * * * * М ; - ’Х № н а т с « . Тодорк» Вл.димиром, Милена Вассоа, Гергин. Той·

S?(05)

© Има Добре· Добре·, Ж и«и В яииш рои Иашомоа·.

taou-M iptn Костов» Totomihom, 1983
е|о JimuVot. Solia
 ПРЕДГОВОР
Учебникът по старобългарски език за X м ас на Нациоиалиата гимназия за древни езици
и култури е първият по рода си опит да се напише учебник по старобългарски език за средно
училище, в което се изучават -още два класически езика — старогръцки и латински. Това обсто­
ятелство налага по-често да се правят паралели между старобългарски, старогръцки и латински,
за да се създадат пълноценни междупредметни връзки и трайни езикови асоциации в съзнание­
то яа учениците.
Лряк наследник яа Кирило-Методиеаия език е съвременната българска реч. Затова нався­
къде, където е възможно, авторите се стремят да правят съпоставки между старобългарския
език и съвременното състояние на нашата реч, е което се цели и възпитание на· учениците в
патриотичен дух. .-· ·
Учебникът е изграден върху утвърдената от Комитета за култура П р о г р а м а ла обучение­
то по старобългарски език в X клас на НГДЕК. Тя обхваща най-важните въпроси ат старобъл­
гарската фонетика, а от старобългарската морфология — глаГолната система, основните склонения
на имената и местоимснната система. В този учебник липсва традицяонното подреждане на
граматичния' материал по дялове, яапр. Фонстнка, Морфология, Синтаксис и др. От фонетиката
са подбрани само онези явления, чието усвояване е абсолютно необходимо, за да се преподадат
морфологичните категории, предвидени в програмата за X клас. Обемът на материала н неговата
подредба са подчинени на основната цел на обучението по старобългарски език в X клас, а
именно — учениците не само да усвоят най-важните старобългарски граматични категории, но да
Мо· ат в края- на учебната година да работят самостоятеяно със средни по трудност оригинални
старобългарски текстове. Тъй като според утвърдената от Комитета за култура Програма класи­
ческият старобългарски език се изучава в две учебни, години, останалите въпроси от старобъл­
гарската фонетим и морфология, както и най-важните синтактични въпроси ще бъдат разгледа­
ни в учебника по старобългарски език за XI клас на НГДЕК.
Към всички уроци (с изключение на § 4 и 7) са дадени упражнения, конто илюстрират
изучаваните въпроси. Материал за класна и извънкласна работа учениците ще намерят и в пред­
ложената Х р и с т о м а т и я . В нея са включени оригинални текстове от класическите старобългарски
паметници Зографско евангелие, МярнАиско евангелие, Асеманнево евангелие, СннаАски
псалтир, Синайски еахологий, Клоцов сборник, Савнка книга, Еминскн апостол, Супра-
сълски сборник и нормализирани откъси из старобългарската книжнина. За да се улесни ра­
ботата с текстовете, учебникът съдържа и кратък Р е ч н и к .
В граматичното изложение, и кирилската транслитерация на глаголическнте текстове (без
СннаЛския псалтир), в нормализираните текстове н в заглавните думи на Речника авторите, след­
вайки правописяата норма на кирилския паметник Суорасьлеки сборник, въвеждат буквата л за
звука носово в след съгласил и буквата а — за авука носово г мед тласка. При транслитсра-
цнята на глпголическня текст на Синпйскна псалтир, в който има само един знак за звука носо­
во г, авторите използуват буквата а . В текстовете от Енмнскня апостол и Савиляга книга е за­
пазен оригиналният кирилски правопис. Във всички останали случаи авторите следват традицион­
ните принципи на нормализации нп текстовете и на транслитерация нт гмголнчеекмге паметни--
ни. от които са падбрапн текстове за .упражненията п Христоматията.
Приложенията към учебника съдържат 19 снимки от ръкописи, надписи, книги, стенописи
и др., В таблици и 3 карти, конто ще служат за онагледяване на учебния процес
При изложението на материала авторите см служат със саедпите знаци, употребяппни в
лиигоистичната литература:
а) * (звездичка, астериск) означапа, че формата не е засвндетелствувапа писмено;
б) > между дпе форми (а>Ь) означава, че втората форма (Ь) е получена ог първата (а);
в) < между две форми (а<Ь) означава, че първата форма (а) с подучена от втората (Ь);
г) ’ означава мекост па предходната съгласил.
При разработката иа отделните урочин сланини авторигс използуват два вида шрифт. С ед­
рия шрифт се дава задължителната «а заучаване информация. С дребния шрифт се оформят гря-

3
лччвс мк». чктяот яиоахфкто. конто не ся задължителни за заучтване. ιιο кои го съдържат
сапа: от влоричесля рг.звоП на българския език. сравнения с други езици, както и повече ак-
впвя м старобъагарсша фоаетмкя и морфология. Тази допълнителна информация ще пред-
д аНиi Мперес за иобомателните ученици и ще превърне учебника в достъпен справочник зо
ясанцц «окто изучават старобългарска език. Задачите със звезда отпред са предназначени за
гапвява ярегокр.
Наш прнктен дълг е да благодарни на Татяна Димова Славова, аспирантка по старобългар­
ска езапс в СУ .Климент Охридски“, за ценната помощ при изготвянето на таблиците и картите.

От. ашорите
 I. увод
§ и ПОЯВА И РАЗВОЙ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК.
НАРОДНОСТНА ОСНОВА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВАТА ПИСМЕНОСТ

I. Е зикът на нашите славянски прадеди, които през ранното Средн

ковие (VIII—XI в.) са се обединили с прабългарите и са образували българ­
ската народност, се нарича староб ългарски език. Така се нарича и езикът на
славянските книги, които братята Кирил и Методий превели от гръцки за нуж­
дите на славянското богослужение в Моравия. Първоначалният превод бил из­
вършен през 862 г. във Византия на старобългарска реч, която славянските
първоучители, родени в Солун, знаели от детска възраст. З а да запише добре
старобългарската реч, Кирил изобретил особена азбука, която се нарича гл а­
голи ц а.
С ъздателят на славянската писменост Константин Кирил-Философ е едни
от най-просветените дейци на Средновековието. О щ е в юношеските си години
той е усвоил седемте свободни и зкуства— septem artes liberales (най-напред

Източните мисии на Кирил и Методий

мутаракам

ЧЕТНОМОРЕ
/"ЧАЛБАН И !

Ц|ригрм|
\WWBAM,

ек ^ V ,
r> s *:/■
Mtparaf
i
АПИ Д СКА
•i, А РА БС КА
» АРАБСКА . Д ЬРЖ ЛБЛ
уп \д№ЖАОА I

Багдм
lTWij»
% СРЕДИЗЕМЧОМОРЕ
VS/AV/SS/SS/S/SS/SS/SS/S.
Паша·
м ит»
 Nrarabvpr
Модра f
Стара Маста +
Ммкутице +/

е г Балатон

Мозабург

Акммя

у . АПРИЛ ТИЧЕСКО МОРЕ

Лша·
О Звпиюзфаетхлиск*«ьркеем»сра··» лрм IXмк
+ Хтстаиска цяиом в смитю пт и ш аа кдввта каКцмл и Методий

Моравия а Панония през IX в.

т. нар. trivium — граматика, диалектика н риторика, а след това и т. нар. qua*

drivlum — аритметика, геометрия, астрономия и теория ва музиката), които за­
едно с християнското богословие са основата на средновековната наука. От
ранна възраст Константин е устремен към мъдростта. Негово жизнено по­
прище е учителството, а негово иай-силно оръжие са беседата и проповед­
та, с конто се бори срещу слепотата на незнанието. Хуманист и просветител
по убеждение, Константин Философ живее с вярата, че най-внеше творение е
човекът, който е надарен с разум, аз да се доближава чрез него към истина­
та и да се усъвършеиствува. За славянския лървоучител сосгилник но разума
са киигнте — хората с беакнижка душа са мъртои, защото не могат да постиг­
нат нравствена хармония, и голи са без книги народите, защото не могат да се
приобщят към духовните постижения на човечеството. Великото слънце на
мъдростта трябва да свети еднакво за всички. Затова за Константин Философ
моравската мисия е поонк да изпълни висшия си човешки н учителски дълг,
като даде на миогоплемеиния славя <ски народ буквено слово и насочи милио­
ни души към съвършенство чрез познание. Тържество на хуманистичната му
идея е глаголнческата азбука, която той е създал, яа да се отворят очите нл
беакнижните и да разумеят божието слоио. Всички люде са равни и всеки на·

6
род има право да сътвори своя органи на духа, д а чете и да пише книги на
собствения си език. Бранейки старобългарската писменост от нападките на
триезичниците (немските и латинските църковни дейци, които казвали, че бо­
гослужебните книги трябва да са само на три езика — еврейски, гръцки и ла­
тински), създателят на славянската писменост проповядва равенство иа наро­
дите в общочовешката култура. Той изобличава своите противници като слу­
ги на невежеството, които искат да вземат от славяните ключовете иа позна­
нието и да лишат от духовно благо една част от човечеството. З а д а напра­
ви средновековната писмена култура достояние на славянския народ. Констан­
тин Философ заедно с брат си Методий изковава от простата, но силна старо­
българска реч един съвсем нов книжовен език, който е способен да предаде
и най-тънките ходове на мисълта в сложните богословски съчинения на ви­
зантийската църква, да изрази най-отвлечените понятия иа тогавашната нау­
ка. Едновременно с това Константин Философ превръща старобългарския
език в Ungua quarta, в четвърти език на библейската книжнина в среднове­
ковна Европа.
В Моравия, поради съпротивата на немското духовенство, старобългар­
ската писменост не могла да оцелее. Със гмъртта на Методий настъпил краят
н на двадесетгодишното славянско просветно дело в тази страна (863— 885).
Второто отечество на славянската просвета станала България, до която успе­
ли да се доберат малка група Кирило-Методиеви ученици (Климент, Наум, Ан*
геларнй). Тук под ревностните грижи на владетелите Борнс (852—889) н Си­
меон (893—927) след 80-те години на IX в. била създадена богата книжнина на
старобългарски език, написана с глаголически и кирилски букви.
Стихотворните .Похвала* в чест на Симеон вн представя българския вла­
детел в палатите му, изпълнени с всички божествени *книги, от които царят
като трудолюбива пчела е събрал сладкия мед на познанието, за да го излее
пред болярите и да просвети техните мисли. Цар Симеоновата библиотека,
която авторът на .Похвала* сравнява с прочутата антична библиотека в Алек­
сандрия, основана от египетския цар Птолемей (337—283 г. пр. и. е.), е съдър­
жала цвета на средновековната християнска книжнина. В нея са се намирали
в старобългарски превод с ъ ч и н е н и я , п и с а н и о т а н т и ч н и (ЙосифФла-
яяй) и х р и с т и я н с к и и с т о р и ц и (Йоан Малала, Георги Амартол), л е т о ­
п и с и (историкин) за събитията от сътворението на света до X в. (тези лето­
писи са отразявали и най-важните събития от българската история), г е о г р а ф ­
с к и о п и с а н и я (християнската.топография на Козма Индикоплов), б о г о -
с л о в с к о - п р и р о д о н а у ч н н т р у д о в е като . Шестоднев“, който' е съста­
вен от високообразования старобългарски книжовник Йоан Екзарх въз основа
на трудовете на Василий Велики (IV а ) и Севернан Гавалски (IV—V в.) н с позо­
ваване на философите от древна Елада Платон, Аристотел, Талес. Плрменнд,
Демокрит, Дногсн и др. (в .Шестоднев* Йоан Екаарх е включил и своето про­
чуто описание на Преславския дворец). В библиотеката е нмало и б о г о ­
с л о в с к и е н ц и к л о п е д и и като разкошния цар Симеонов нзборинк от
912—920 г. (аавазеи в руски препнс ов 1073 г.), който съдържал статии по
поетика, философия, астрономия, минералогия,история и д р . с б о р н и ц и о т
с ъ ч и н е н и я ' ιια ц ъ р к о в н и т е о т ц и , б и б л е й с к и к н и г и с т ъ л к у в а ­
не, с б о р н и ц и на ц ъ р к о в н о т о з а к о н о д а т е л с т в о (Номоханона яа
Йоан Схоластик и Номокаиона на Фотий).
Но най-забслежнтелен дял на старобългарската книжнина са оригинални­
те творби на старобългарските писатели, като напр. .Проглас към евангелие­
то* от Константин Философ, Пространните жития на Кирил и Методий, .З а
буквите* от Черноризец Храбър, похвалните слова ва Климент Охридски, хин-

7
•вгрвфсгая цикъл на Константин Преславски, .Азбучни молитва* о т съ ш и я ав­
тор Яа отделни места те са преизпълнени с български н арод н о стен д у х , с
гадест. че българските славяни чрез делото на Кирил и М ето ди й с а с е на­
редим сред най-образованите народ» в Европа. С тароб ългар ско то книжовно
бегатство сближава епохата на българския национален подем п р ез IX в. и на­
чалото ка X в. с най-бляскавия период от историята на хр и сти ян ската ку лту ­
ра (Я - V в.) н превръща старобългарския език, след гръ ц ки и лати н ски , в тре­
ти класически език на средновековна Европа.
От огромното книжовно дело на Кирил, М етодий, К лим ент, Н аум , Кон­
стантен Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, цар С имеон, на тех­
ните ученици и последователи е запазена малка част, главно в п о-къ сн и препи­
са, която са направени извън България. Единствена пряка останка_;.от_.лай-1
древната българска писменост са няколко случайно оцелели бо го сл у ж еб н и пер-|
гшенткн книги нли отделни листове от X—XI в., както и някои к р атк и над-
лнен на старобългарски език върху камък, керамика или м етал. Т ова са /
старобългарските глаголнческн и кирилски паметници, к ъ с ч е о т класическо­
то Кврнло-Методнево езиково наследство.
След началото на XI в. (1018 г.\ когато България п ада п о д византийска
власт, в страната ни не е имало добри условия за кннж овна дей н ост. Нови
оригинални и преводни съчинения на старобългарски език не с а били с ъ зд а­
вани, а сано са били преписвани най-необходимите богослуж ебни текстове.
Книгите н надписите след края иа XI а , главно на кирилица, ко н то по право­
пис и по някоя езикови Особености Се отличават от стар о б ъ лгар ск и те оригн- -
нали, се наричат среднобългарскн езикови паметници. Р я зъ к п р ех о д о т ста-

Бътреката държава през втората половина на IX в. и началото на X в.

робълглрска (IX— XI о.) към среднобългарска (ХИ—XIV в.) книжнина няма, та
за някои старобългарски езикови особености се прави извод и въ з основа на
среднобългарските преписи.
Д р у г косвен извор на сведения за свойствата на старобългарския език и
на староб ъ лгарск ото писмо са стар о ч еш к и те, стар о р у ски те, стар о х ъ р о атск и -
т е и с т а р о с р ъ б с к и т е преписи о т ст ар о б ъ л га р ск и те оригинали. З а езика на
тези преписи с е казва, че е с т ар о ч еш к а, с т ар о р у с к а , старохъ рватс.ча и ста-
р о с р ъ б с к а р е д а к ц и я на с т а р о б ъ л га р ск и я език.
З а някои черти на наш ия език през старобългарската епоха може д а се
заклю чи и в ъ з основа на българските народни говори, както са били чути и
записани о т филолозите през последните 100—120 години най-напргл с букви,
а сл ед то в а и с магнетофон. Д неш ната българска писмена и говорима реч е
пряк наследник н продълж ител на народния и книжовния старобългарски език,
т я е естествена последица о т историческия развой на речта ни от старобъл-
гарско врем е насам , ж ива съкровищ ница на старобългарското езиково бо­
гатство, к о ето съзнанието на българите е залазило и пренесло през вековете.
II. В книжовния език, който Кирил и М етодий са създали в ъ з основа на
старобългарски я солунски говор, има три признака, които, взети като съвкуп­
ност, са присъщ и само на българската реч в миналото и днес и не се срещ ат
заед н о в нито един о т останалите славянски езици. Тези признаци са:
1. Групите шт и ж д стоят там, к ъ д ет о в останалите славянски езици стоят
други съ гл асн и , а именно ч и ж в руски, ц (с) и з (ζ) в полски и чешки, Λ »·.
9 в съ рб о х ъ р ватск и . Напр.:
бълг. етбълг. рус. чеш. съ р б о х ъ р к
нощ И*Ц1Ь ночь пое Hoh
плещи ПЛСЦ1Н плЬш plece n.ichu
межда междд межа roeze меда
ръж да ffcJKA* рж а пол. rdza рЬа
В староб ъ лгарски я солунски говор по времето на Кирил и М етодий все
ощ е с е е пазело по-древното произношение шч кли штш, о т ко ето по-късно се
е развило произнош ението шч или шт (вж. гашчи, л1шча, плешчи, пешчера в
някои ю ж ни български говори). З а д а отбележи произнош ението “ ч или ■ « “
в солунския говор, Кирил е изобретил глаголнчсската буква W (съотвстствуоа
н кирилската б ук ва j|jj), която по-късно е започнала д а с е замества с ш т. та
η стар об ъ лгарски имаме двойни написания нщн> (по-старо) и наштъ (по-ново),
н м ц ш и и м ш т н . М ного рядко п старобългарски вм есто щ (ш т ) се пиш е ш ч —
напр. ичичи ом. ш ш и (и*штн) и ш ч»а/*тк »«· m»Af»Tx ( и т д у о т д ).
2. Наличие на ш ирока тласна е там , к ъ д е т о в останалите славянски ези­
ци, с изклю чение пя полски, има тесни гласни, а именно е в р у с к и ,) в укра­
ински, е или и в сръбски. I (д ъ л го I). е или е (чете се i t ) в чешки. З а д а от­
б ел еж и тона ш ироки произношение, Кирил с изобретил гллголнчссьата буква
А (в ъ в основа на гр ъ ц ко то и латинското А), на к оято съ стаетству ва ки­
рилската б ук ва -в (тя се чете като ш ироко <·). Напр.:
бълг. етбъ л г. рус. укр. сърбохърв. чеш.

бял БЪАЪ бЬлий бХлий бно ьп у

ектър я-итаъ siniep ehпер tjtm a p vKr

лят о лъ г· лето л\т о .ьето leto

тяло ти л· ткло т\ло HUlJtJP telo

9
 В полски, както и п българския книжовен език, с ъ о т в е т н и т е д у м и са е
широка тласна: bialy, wisfr, lato, cialo. Най-близки д о К и р и л о -М ет о д н е в и я език
обаче са еам част от нашите южни говори, в конто на т л а с н а т а и съответ-
crsyai с (широко 4 напр. xjtfn ($к№Ъ\ б(ше (виш е), aim ep ( в и т р ) , челек
(чкаггкъ). В старобългарския солунски диалект, к ак то и в е д н а ч а с т о т днеш··
гате наши южни говори, всяко йа се е чувало к ато Щ, нап р. 1 л . е д . ч. йбм
(tuk) ви. йам (ям), й(т ‘храна’ (-вдъ ‘храча’, ъ д ъ ‘отрова’) вм . йат (я д 'чув­
ство, което трови човека’), йегне ви. йагне (агне), ййе вм. йас ( а з ) . З а т о в а в
глаголнческото писмо, което е изобретил Кирил, б у к вата Δ с ъ о т в е т с т а у в а как­
то иа <?, така и на И, получено от йа, както на и (έ), така и н а »а (йа) в ки.
рилското писмо, което предава особеностите на друга гр у п а стар о б ъ лгар ск и -
говори. В кирилските текстове има, от една страна; ж м ъ , Юьвлсннк, гадва ,

а, от друга страна, б-ьлъ, aut·, смигъ, м-Ьсто. В гл аго л и ч е ск и я запис на

мястото па ia и и стои все А.
3. Задпоставна употреба на показателните м естоим ения сь, сн, с« ’тозн
тук‘, т о , та, т» 'този', анъ, (НА, »н» 'онзи*, от която у п о т р е б а са се развили
чденин форми, напр. ^ д ъ сь, («десь, ч м гвкъ сь> челекдс (с ш и р о к о о) в ро*
допските говори; ^абъто, fАсетъ, ш к и к ъ ть>човекът, д и а л ек тн о човекот, ко­
т а , челекбт в родопските говори; чаобткъ онъ Ж елй к б н в р о д о п с к и т е гово­
ри. Показателното местоименве тъ, т а , то се употребява за д п о с тав н о н в ня­
кои северни руски говори, напр. Потом хлебот б и л дорогой. М аленкаят а
кряла. Випрядем пять копеек, а батюшкото на х л е б а возмет.
Тези три признака в своята съвкупност са достатъчни, за д а д о к а ж а т б ъ л ­
гарската иародкостна основа на Кирнло-Методневия език.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. Кога е п а ш и старобъапраяат книжовен език?

2. С ш т буиа са шитсаяи старобългарските книги? Глаголичесни и кирилски буквени
образни вя. ла сгр. 19.
3. Как се вариш българеете среиовеювш кннгн, които са писани след XI в.? Какво е
оо лрааняо тното пнемо—гшолнчешо или кирилско?
4. Как о нарича езикът и старочеште. стзрорускнте, старохърмтекитс и старосръб·
с а к препвеи от старобългарските орипжлли?
5. Вюктека карта от пр.бнестата, които са свързани с дейността иа Кирил и Методий а
Моржа и Пшоиня.
6. Кои пргошш иа КяршъМетодяежа кякжомя еанк са доказателство за българската
яу продиости· ornea?
* 7. Обърнете анкмаас. че * старочгшкага редакция иа старобългарския език буквите ш
(iur| н яд се шестват с ц и j -иапр. пммщ. «ш. мънщъ, Аддъ 'дай* ом. ААЖЛЬ, Заши
«ти ш (мдмтм а нагоя старобигарсш памгткшш е моравнаъм — особеност, която е проник­
вай а старобългарската витата ори корейския период от съществуването й (803— 885)?
* 8. Коиот слсиите руски дука имат същинско руско потекло н кои са били заимствува -
ии а старорускма яшжокп пик от старобългарската писменост: пгщгра и nrtipa 'пещера.
яоио и к{яо\ь, мог(щкти> и мог^чиа, южОь и южЛтмЛ, граж йанАм и г о р о ж д н ч и Р
* 9. В «пибългарски говори па urari. иип, uvrn, ил-κκι съотиетствува гнеч, места,
umrp. Muuf К ат глаголнчеси буки съотяпстауи яа кирилската буква ia в im jl, аълКТЪ,
ikiu, мин? На к а т кирилси буиа осми п. отговаря глагоанческата буква Д? Кан ще из*
гаежда причастието я .т p u ii) в амааекююики а*онси от нккои наши япкни говори?
* (0. 0 коя бъагарскя гояаря е осъщссгаш ирчхояът и и к млжос, млина. тъ^> ма·

10
ж от (м ъ ж ъ т), и ж ж к м ъ ^ м а ж о н . ж «нк < м > ж енаса, ж «нл т ь ^ ж е н й п ш . ж н и * ш .^ > ж е н 0 н в .

д х т л t t^ > d e m e e o , α έ τ λ τ ·> Λ ·/η « π ο . д тгд βιι« ^ > д е т е н о (ж, с е чете като н осово о, а л —
к а т о н о с о в о е ).
N ·
§ 2j СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ

О целелите старобългарски паметници о т IX—XI а представляват: а) пер-

гаментни книги или отделни листове от пергаментни книги, б) епиграфски тек­
стове (надписи) главно върху камък и в) акростихови творби от старобългар­
ски автори. Според писмото, на което са написани, старобългарските паметни­
ци биват глагол ически и кирилски.
I. Глаголически пергаментни книги и листове
1. З о г р а ф с к о евангелие. Паметникът е четириеваигелие (288 л. и една
по-късна кирилска притурка), което До 1860 г. се е намирало в Зографския
манастир'на Света гора, а сега се пази в Д ържавната библиотека .Салтиков-
Шчедрин“ в Ленинград. С ъдърж а в последователен ред разказите на Матей,
Марко, Лука и Йоан. Началото му е изгубено — започва от средата на глава
III от Матей. Отделни листове са изгубени н на други места. О щ е през XI а.
от паметника са изпаднали четири сгънати листа (1 тетрада = 16 страници).
Вмъкнатите пергаментни листи са палимпсест (παλίμψηστος о т πάλιν 'пак, отново’
и ψχω 'стърж а')—те са извадени от някакво по-старо >глаголическо евангелие
от X в., текстът на което е внимателно изтрит, за да се запише по-новият текст.
В сегашния си вид Зографското евангелие предлага данни от три старобъл­
гарски глаголически ръкописа—един основен, един допълнително вмъкнат и
един изтрит и частично. разчетен, между които има известни правописни и
езикови разлики. Зографското евангелие е издадено през 1879 г. о т хърват­
ския учен В. Ягич в кирилска транслитерация под заглавие Quattuor evange-
liorum codex glagoliticus olira Zographensis nunc Petropolitanus.
2. М арийнско евангелие. Това евангелие (173 л.) е намерено през 1845 г.
от В. Григоровнч в един гръцки светогорски манастир и пренесено в Русия.
Сега се пази в ръкописния отдел на библиотеката „В. И. Ленин“ в Москва.
Марийнското евангелие е издадено и основно проучено от В. Ягич в книгата
му Quattuor cvangeliorum verstonis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus.
Изданието съдърж а палеографски и граматичен анализ иа текста н речннк-нн-
декс (показалец коя дума на кое място се среща и кое е гръцкото й съот­
ветствие). Паметникът е без начало — започва от Матей, средата на гл. V.
3. Л семаниево евангелие. Наречено е така по нмето на откривателя му,
ученнп ориенталнст от XVIII в. Й. Асеманн. който го намерил в един еруса-
лнмски манастир и го предал на Ватиканската библиотека в Рим. Паметникът
(158 л.) е нзборно евангелие — съдЪржа евангелски откъси, които са наредени
според църковните празници, н календарни бележки, в конто са отбелязани н
датите за ломен на Кирил, Методий н Климент. Издаден е от чешките учени
И Иайс н Й. Курц п два томо под злглапие Evangeliarium Assemani. Първият
том (1929 г.) съдърж а снимки на паметника, а вторият том (1950 г.) съдържа
кирилска транслитерация на глаголнческия текст.
4. Синвйски молитвеник. Намира се и манастира „Со, Екатерина'' иа Си-
найскня полуостров. Съдържа молитви и пеницнал (списък от наказания ап
нарушаване на християнската нравственост). Ръкописът (106 л ) е без начало
н край. Издаден е от словенския учен Р. Нпхтнгал под заглавие Euchologium
- f’

II
 t втори*: том - кирилска транслитерация на гл аголн чески я т е к с т .
Я С.чнянскн псалтир. И този паметник (177 л.) с е н а м и р а в манастира
_ д Е т е р е н 4 на Сшйскга полуостров. Писали са го н я к о л к о книжовници.
Цодден с през 1922 г.' з кирилска транслитерация о т р у с к п я у ч е н С. Ссве-
ряов и фототилно през 1971 г. от израелския учен М . А л т б а у е р . И зданието
м С Северянов е снабдено с пълен старобългарско-гръц ки речник-индекс
Памегйякът е без εί> £·Η
6. Клоцов сборник. Това са 14 глаголически л и ста, к о и т о с а с е нами­
рали в библиотеката на австрийския граф Парис Клоц, а с е г а с е п а з я т о биб­
лиотеката иа град Триенте (Италия) и в един м узей в г р а д И н с б р у к . Т е са
нящоква част от голям сборник църковни проповеди (х о м и л и и ). П ам етникът
е издаден през 1959 г. от чешкия учен А. Д остал.
Незначителни по обем са Р и л с к и т е л и с т о в е и О х р и д с к о т о
евангелие. От края на XI в. датират в м ъ к н а т а т а ч а с т н а З о г р а ф ­
ското еванг елие (Зогр.*) н г л а г о л и ч е с к и я т т е к с т н а Б о я н с к н я
палимпсест. Вторият текст, само частично разчетен, е с к р и т п о д по-новия
текст иа Боянското кирилско евангелие, среднобългарски п а м е т н и к о т XIII в.
И тук, както в палнмлссстовата част на Зограф ското е в а н г е л и е , по-старият
текст е бил изтрит, за да може пергаментът повторно д а с е и з п о л з у в а з а пи­
сане.

(L Кирилски пергаментни книги и листове

1. Савииа Кннга (поп Сааово евангелие). Нарича се т а к а п о и м е т о н а пре­
п и ш и поп Сава. Паметникът (129 л.) представлява и зб о р н о е в а н г е л и е без
начало и край. Пази се в Централния държавен архив з з с т а р и д о к у м е н т и в
Москва. Издаден е през 1903 г. от руския учен В . Щ епкин.
2. Супрасълски сборник. Това е най-обемистият с т а р о б ъ л г а р с к и п ам ет­
ник (285 л.). без начало и край. Намерен с в С улрасълски я м а н а с т и р в И зточ-
на Полша. Съдържа, жития иа светни и проповеди (хомилии). В е д н о о т праз­
ните полета се чете името на лреписвача Ретко. Д н ес р ъ к о п и с ъ т е р азделен
на части и се ш и а три различни библиотеки — в ъ в В а р ш а в а , Л ю б л я н а и Л е­
нинград Паметникът е издаден през 1904 г. о т руски я у ч е н С . С е в е р я н о в .
3. Екннскн апостол. Този паметник, намерен в с. Е н и н а, К а з а н л ъ ш к о , е
оцеляла част (39 л.) от изборен апостол. И здаден с о т б ъ л г а р с к и т е у ч ен и К.
Мирчев н Хр. Кодов през 1965 г.
Тъй наречените малки кирилски паметници (оцелели л и с т о в е о т и зчезн а­
ли книги), а именно Л и с т о в е т е иа У н д о л с к и , Х и л е н д а р с к и т е л и с ­
тове, З о г р а ф с к и т е л и с т о в е , М а к е д о н с к и я т л и с т , Н о в г о р о д -
ските или К у п р и я н о в и т е л и с т о в е , бяха съ б р ан и и п р е и з д а д е н и през
1978 г, от българския учен А. Минчева. Един д руг к р а т ъ к к и р и л с к и пам етник,
Слуцшт псалтир, сега е с неизвестна съдба. Той е б и л п р о у ч е н о т р у ск и я
учен И. Срезиевски и издаден през 1868 г.

111 Глаголически надписи

Глаголическотн еппграфско наследство е оскъдно. В б а и т н е т е р и я (к р ъ щ е л ­
ното помещение) на Кръглата църква в Преслав е и зд ъ л б а н г л а г о л и ч е с к и абе-
цедар (азбучен списък), от който личат само ггьриитс п ет н ад ес ети м а б у к в и . С ъ в ­
сем кратък глаголически надпис има иа една от колон и те в К р ъ г л а т а ц ъ р к в а ,
а също и в една от пещерните църквици край с. М у р ф а т л а р в С е в е р н а Д о ­
бруджа.
 IV. Кирилски надписи
О т старобългарската епоха са запазени няколко десетки кирилски над­
писи върху камък или керамика, една част от които са съвсем кратки (съ­
държат една-две думи или само фрагменти от думи). Д о сега са издадени по-
дългите надписи, някои от които са датирани. По-известни са:
1. Надписът на Павел хартофилакс на една от стените на Кръглата църк­
ва в Преслав, която е строена по времето на Симеон, може бн още в края на
IX в.
2. Надписът-върху една белоглинена плочка, намерен до Кръглата църк­
ва в Преслав.
3. Надписът с Дата 921 г. в една скална манастирска църквица близо до
с, Крепча, Търговищко.
4. Надписът при Теке-Козлуджа, близо до Нови Пазар.
5. Добруджанският надпис от 943 г.
6. Надписът на чъргобилята Мостич, виден български саиовннк от вре­
мето на Симеон и Петър. ,
7. Надгробният надпис на Тудора.
8. Надписът срещу еретиците, намерен при с. Гнген, Никополско.
9. Надписите, от скалните църквнци край с. Мурфатлар, Северна Д о £
рулжа.
10. Недатнраннят надпис в скалндта манастирска църквица близо до
с. Крепча, Търговищко.
11. Цар Самуилоиият надпис от 993 г„ който се е намирал над входа на
църквата при с. Герман, край Преспанското езеро.
12. Битолският надпис на българския цар и самодържец Йоан Владислав
(1015—1018).
13. Темнишкият надпис над мощи от св. 40 мъченици.
Заслуги за откриването, проучването и издаването на старобългарските
надписи имат българските учени Й. Иванов, Кр. Миятев, В. Иванова, Й. Заимов,
К. Константинов и др. .
V. Акростнхови творби от старобългарски автори
Някои старобългарски писатели (Климент, Наум, Константин Преславски)
са автори на цикли богослужебни песнопения. Всеки цикъл се състои от из-
-вестен брой песни (оди), а всяка песен — от няколко тропара, кратки мелодии
на един и същ глас. Началните букви на тропарнте от цикъла са образували
свързан текст (акростих), понякога в мерена реч, който не е бил забелязан от
по-късните лреписвачн и не е бил променен в по-късните преписи на бого­
служебния цикъл. Голяма заслуга да бъдат открити и изследвани тези акро-
стиховн творби имат българските учени F. Попов н Ст. Кожухаров. Ст. Ко-
жухаров откри акростихов канон (цикъл от 8 песни), написан от Кнрнло-Ме-
тоднения ученик Наум в чест на апостол Андрей, н друг акростихов канон,
написан от ·Константни Преславски и чест на архангел Михаил. Г. Попов откри
една огромнв хнмнографска творба на Константин Преславски (повече от 400
тропяра, чиито начални букви образуват стихотворение), а също така и пеял-
моподобни акростнхови произведения, написани от Климент Охридски и Кон­
стантин Преславски. Заедно с известния от по-рано акростихов канон, напнеан
•от Константин Преславски и чест на Методий, това са най-ранните оцелели
творби на старобългарската писменост—текстът, който се получава при раз*.
питането на акростиха, датира от 90-те години на IX в. н възпроизвежда съв­
сем точно оригинала. Има данвн, че споменатите хшнографски цикли са били
написани с глаголица.

13
 Рчмч^н творби на старобългарските ■писатели, к ак то и пълният текст на
Тфомряте от богослужебните цикли са запазени в късн и преписи, с променен
И ф аатс и с накои по-нови езикови особености.
Славянски паметници о т X, XI и началото н а XII в ., п и сан и и звъ н Бъл­
гари* д Н · » ’ .
Косвени данни за старобългарското писмо за старобъ лгарски я език съ­
държат и някоя славянски паметници от X, XI и началото н а ХИ в., които са
•ъмякналя извън Б ъ л г а р и я . К и е в с к и т е л и с т о в е и ~ Пр а ж к и т е л и с т о *
i t са глзгодвческн текстове, в която има известен брой м о р а в и з м н , езн-
кова особености, които са проникнали в старобългарската книж нина по време
яа дейността на Кирил. Методий и техните ученици в М оравия, където се е
говорело на старочешкн диалект. Киевските листове и П раж ки те листове са
образец на чешката редакция на старобългарския език. О тделни моравизмн
има и в Марнннското евангелие, Клоцовия сборйик, Сннайския псалтир, Савя-
вата книга, както и в някои от акростиховете творби.
Ценни езикови сведения съдържат староруските преписи о т старобъл­
гарските оригинали. Старобългарският правопис в тези паметници е променен,
но старобългарските лексикални и синтактични особености са непокътнати.
Най-старите руски датирани кирилски текстове', са О с т р о м и р о в о т о е в а н ­
г е л и е от 1057 г.. П ъ р в и я т ц а р С и м е о н о в и з б о р н и к (староруски
препис от 1073г.), В т о р и я т ц а р С и м е о н о в и з б о р н и к (староруски пре­
пис от 1076 г.). А р х а н г е л с к о т о е в а н г е л и е от 1092 г., Служебните ми­
нен — сборник от църковни песнопения (канони! в чест на християнските све­
тии, преписан през 1096 г. Има данни, че от България в Р усия след офици-
алиото й покръстване през 988 г. са били пренесени не само кирилски, но и
глаголичсски ръкописи.
Г р ъ ш к о в и ч е в и я т а п о с т о л , М и х а и о-в и ч е в и я т а п о с т о л и
В и е н с к и т е л и с т о в е са глаголически преписи от старобългарски оригина
ли в Хърватско през ХИ в. Почеркът на преписваните с повлиян от старобъл
гарската обла глаголица, с която са си служели учениците на Климент и Наум
Най-старите кирллски Сръбски преписи от старобългарските оригинали дати­
рат-от края на XII-началото из XIII в.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
1 На таблиНит.? от Притпжщиего внкте обриич от Зографското, МарнЙмското, Actui-
ннеото сингс-лнс И Оиайския псалтир, От Супрасълскнз сборник, Сявннатз книга и Хияенлпр-
СКИ1 Г «ипипе. Кон от теж tisv.einmus са глаголически и кон кирилски?
?· Опитайте се ла прочетете Сямуидавня надпис я надписа на чъргобиляга Мостяч, κιτο
си помагате г ииборина текст срешу снимката от Приложението. Кои кирилски букви ие ви с*
потчш»? Опитайте се аа мм съставяте списък.

§ 3. СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ АЗБУКИ
Старобългарските азбуки са две — глаголица и кирилица. Създател Я»
глаголическата азбука е славянският първоучигел Константин-Кирил Философ-
• В Залцбургския меморандум, който датира от 871 г., две години след смъртта
па Кирил (869 г.), анонимен противник иа Кирнло-Методневата писменост съ*
обтава,че Методий (quidam graecus Meihodius nomine) се появил η Панонняс но­
вооткрити славянски букви (noviter inventis sclovints litteris), Кирило-Методиевите
противници са могли да нарекат ново писмо само глаголицата, понеже кири*
лицата съдържа в непроменен вид 24-те букви на византийската (старогръц-
ката) азбука.
В Моравия и Панонин Кирил и Методий са разпространявали старобъл­
гарското глоголнческо писмо, Редица произведения, които са свързани с мо*
равско-панонската мисия и със съдбата на славянското богослужение в Чехия,
са имали глаголически оригинали. Това е основание да се говори за м оравско-
панонска глаголическа традиция. През 90-те години на IX в. е съществувала
и преславска глаголическа традиция. В произведението на Константин Пре­
славски .Азбучна молитва*, което е оцеляло само в късни кирилски преписи,
всеки стих започва с поредната б/ква от глаголическата азбука (.Азбучна мо­
литва* е предисловие към „Учително евангелие*, което Константин Преслав­
ски е съставил през 893 г.). В баптистерия (кръщелното помещение) на Кръг­
лата църква в Преслав е издълбана глаголическата азбука (да се изписва аз­
буката по пода на църквата е обичай, който се среща в западноевропейското
строителство през Средновековието).
Старобългарската глаголическа писменост се е разпространила и в юго­
западните български земи, където, като пратеници на владетелите Борис и Си­
меон, действували преките Кирило-Методиевн ученици Климент (поч. през
916 г.) и Наум (поч. през 910 г.). Почти всички оцелели глаголически ръко-.
лиси о т X и XI в. (Асеманиево евангелие, Мзрийнско евангелие, Синайскн
псалтир, Клоцов сборник) произхождат от югозападнобългарската глаголи­
ческа традиция. За връзките на тази традиция с моравско-панонския пери­
од о т историята на старобългарската писменост свидетелствуват мора-
внзми като мокета» (Мар. ев., Клоц. сб.) вм. ^»ждьстit, ниъдсстх· (Син. пс.)
ВМ. ИСВ-ВЖДкСТС·, оевдценне (Син. пс.) ВМ. «СКДЦКИНС, ш гъ н ктн (Син. пс.) вм.
НДГЪНЪТН, КъГ|)ННЖТН (Клоц. сб.) ВМ. НД^ННЖТН, ВЪ1НКТН (Клоц. сб.) ВМ. НДНССТН. i
Последните 4 примера са с представка къ 1- (вм. нд-), която не е била типична
за старобългарските говори. Докато в Източна България основно писмо в на
чалото на X в. е кирилицата, в югозападните български земи навярно чак до
края на XI а основно богослужебно писмо е глаголицата.
Една част от Кирило-Методиевате ученици, които през 886 г. били из­
гонени от Моравия, се отправили към Северна Далмация и станали основате­
ли на хърватската глаголическа традиция. По-късната хърватска глаголнчес-
ка писменост обаче е изпитала влияние от страна на старобългарските кни­
жовни средища в Македония. В Хърватско глаголическото писмо постепенно
е придобило ъглеста форма (вж. облата глаголица на снимките от класичес­
ките старобългарски паметници в Приложението и. хърватската ъглеста глаго­
лица пак там). Хърватското ъглесто глаголическо писмо се е употребявало
до най-нови времена не само в ръкописните, но и в печатните книги.
Глаголическите традиции η Моравия, Пяноиия, Преслав, Югозападни Б ъ л -.
гария и Хърватско са доказателство, че Кирил, Методий и преките ни учени­
ци са си служели с глаголица и са разпространявали глаголическата писме­
ност, В лолемичното си съчинение « пнсм?№}& Черноризец Храбър защищава
от нападките ни трнезнчинците-елинофилн глаголическата азбука.
Кирилицата е съставено от преславските книжовници през 90-те години
па IX н, in,:i ос попа на гръцката азбука, която бнла използуване като офнцн-
ално спнгрофско и канцеларско писмо на гръцки език за нуждите но българ­
ската държана преди и след покръстването ή през 863/864 г. За да може да
служи мл славянска азбука, гръцкото писмо е било допълнено с букви, конто
отразяват особеностите на старобългарската реч. До идването на Кирнло-Мо-
толиепнте ученици η България, в продължение на потече от две десетилетия
(864 -886 г.) богослужението в българските църкин се е извършвало на гръц­
ки език и е гръцко писмо, Никои от най-старите кирилски еииграфски памет­
ници са билиигпи — съдържат текст на гръцки и на старобългарски език.

16
w J J T 1“ табл,ща на гла,х,лнческата» ки рилската к византийска-

•
Стгр. и
0)| 3.1н т.
Пьр-ια дуМ.1 н съото, Име на буква­
'в :
II азб у к а X, спи от . д а . иолнгяа* та
5 1 * Я ST

а 7 Я
4» 1 λ А λ 1 А37>
е 2 Б А зг
В1 . Боже b o v k t »i
v 3 С В Б 2
% 4 кнднм ъш м ъ в -к д г
Г Г Г 3
г* ГОСПОДА ГЛАГОЛИ
& 5 А 4
Δ А А, А*
3 6 с AOEfo
Е 6 5 С, «жо
7 ж мстл
ж‘ жнвжфннмг
♦ 8 ж нкто
Ή *VKA0
еь 9 , Ч •%илт
3 2 3 7 ·»
10 3ΑΚ0Ν7* ЗСМЛ1А
н н н 8 н нжс
♦ нжс
θ -ο­ 9
8 20 1 ι 1 10
♦НТА
АГ 30 «8 1
4 П ааЕи
> 40 к ’к к щ '1Щ
20 къ
А 50 А А λ 30
к* КАКО
60 лм д ьц . л ю д ьк
W U М U 40 <о
4» 70 “ ii МИЛОСТИ м ъклнтс
н X н 50 нг
6 Η.ϊ НАШ А
Е Й 60
9 80 1 0 0 70
вн
Р 90. ,ОТЬ*1« ОНЪ
11 Π η 80
Ь 100 "u flf«Aili?VKuev ПОКОН
f Р р 100 fЖ Ц 1I
fi 200 t 2 С 200
flB fb U H
300 СНАЖ слово ■
09 т т т 300
«Μ
Ti i
ТЪ1 ТВ^идо
& 400 γ Ϊ у 400 "?и упостАсг ужнн.л
« 500 ф ф ф 500
600 Φιο ф цм щ дл 4ч ь т ь
Ь X х i 600 Х^ОКЬСКЖ
Ха» X * f*
t. Ψ I 700
700 w ш
0 W 600 % ' W
W

~г » м тмии\/, гяа
С « т .« ™ „ c m . . а й ,™ Ц М И 11.. , М|ЮЧ|ШЛ | J ' ·

т т г г . т г с‘ ■ 4 — '

16
 Продължение на таблицата
2, 3 4 5 6 7 8
сП 800
П1!„ 27 ΠίΗλΑΚ пъ Ч. Хр.
V 900 ц цъломжд^ьно цн
м Uв
V ч
*!« чюдмд чрьвъ
ш ли '»7 ШССТОКрНЛАТЪ шк
■в ъ кръ
Ш ·ι«4 шьствоум ψλ
V Щ§ сМСНН МК Ч. Хр.
в ь ьГ. крь
Δ ъ )КТ7>
-бВЪ
ХВАЛЖ J(Aъ Ч. Хр.
ii Хл>
Δ КК,3 нкже
тг
р· 19 юнъ иже
«Г«
€ А,5 Α37.ΙΚ7,
т ТЪи тъ Ч. Хр.
(9 € > 9 € ) Ж жсъ
(9 € > 3 € ) АСЪ
А, А, Δ
К
Ιλ
( * € > «€] )Ж (жсг.
(А !АСЪ

Според Черноризец Храбър Кирил сътворил 38 букви (н сът**рн три де-

сатнпнеменъ н осмь). Акростихоиата част на „Азбуч на молитва* съдържа 36
реда, ло един ред за всяка глаголическа буква без двете ерови гласни δ (ъ) и
δ (и), с конто не е започвала нито едча старобългарска дума. Редът на букви­
те и глаголнческата азбука се установява въз основа на .Азбучиа молитва*, на
сведени,ята) конто ни дава Черноризец Храбър, а също по М ю н х е н с к и я и
П а р и ж к и я п б е ц е д в р (списъци на глаголическнте букви в две среднове­
ковни латински книги). Глаголнческата азбука в баптистермя на Кръглата Пре­
славска църква нс е основен източник — оцелели са само първите петнадесети-
иа букви. Р ед ъ т на буквите » началото па азбуката може да се проследи н
по числените стбАносщ, конто имат глаголическнте знаци от »Ь (*)■*! До
V (ц ) ~ 900 (първите девет букли означават единиците, вторите девет букви —
десетиците, а следпащнте девет букви— стотиците).
В същ ност Черноризец Храбър нс посочва 38, а 39 букви, от конто е
било съставено глаголическото писмо — 24 от тях имат съответствия а гръц­
ката азбука (п*л«Бьнд гркчкекъшмк Шитншъ), a именно a|a t }i г ,, д 4.
# 0 . М»· '·■ Κβ· А10> М1И **Д» *!*» П14» fl*· С1« Т1Ъ еУ№ $19' X j* W*l·
Хлъп ιι т ъ ,( (за удобство ιια всяка буква е приписан пореден номер), а дру­
ги 15 букви отразяват особеностит/^н^^адцвянскдта реч (п* слое-ьньсцен t -ь-
2. С м Ж м п К М п н я м X « л и и» 14ГДВК ] •j
v (лчиеннето на Черноризец Храбър, което е било написано на глаголица
е «взево само в късия кирилски преписи; а оригинала с а ^стояли глаголичес-
ите звадя).
В мй-трата глаголица буквата <6, която е означавала носов призвук, се
е употребявала само след 3 (=ю»р. с), 9 (=*кир. о) и С ъчетан и ето 3·ε съот-
юспуаа на кирилската буква а (а, А), съчетанието 9*6 — на кирилската бук*
ва *, (съчетанието $ 6 —на кирилската буква ки. С течение н а времето3«,
S6 n f € са се слели в 36, 96 и ♦ £ — най-старинии с а начертанията в Киев.
л. н в зашити шрифт на Клоц. сб. (вж. табл. 25). В С ав. кн. буквата а се
употребява след точка н след гласни, а буквата А — сл е д съгласни. В Супр.
сб. след точка и сдед гласни, стои буквата а (много р яд к о га), а след съ­
гласи-буквата л В по-старата глаголица (Киев. л., Син. пс., О хр. ев.) съче-
таннетоЗб (36) стон на мястото на а и А в Сав. кн. и на а и а , в Супр. сб.,
т. е. не зависи от позицията, В по.-късната глаголица (З о гр . ев., Мар. ев., Син.
йод) 36 се употребява таи, където в Сав. кн. н Супр. сб. стои а , а € там,
където в Сав. кн. стон А, а в Супр. сб. стои д . | Я [
В глаголицата има три букви, които са се чели като днеш ната буква и.
Едната (X) съответствува на внзант, н, другата (5 ) съ ответству ва на внзант.
I, а третата (т) е без съответствие във византийското и кирилското писмо. С
т Кирил е означил слабото а (=йб) в думи като н м д , нмдмь, нгрд, нз. В по­
вечето старобългарски говори (с изключение на солунския) слабото в вече се
с бяло изравнило с обикновеното а, та по-късните преписвани са започнали да
пишат т вм. X и 8 н обратио. В зш&днославянските езици (чешки, словашки,
полски) слабото а много често се съкращава или изпада — вж . чеш. {шбпо, гаащ,
hta, z, словаш oeno, rnarn. hrat' (играя), z, пол. mia по, mam, g ra. При кирилска­
та транслитерация иа г.иголнческите текстове 45 може д а се предаде с I —
знак,който е въвел В. Ягич въз основа нз гр. В същ ествуващ и те издания на
глаголнческите паметвици в кирилска транслитерация буквата 45 е предадена
с I или !, 8 —с н, а т —с ι.
В най-старата глаголица е имало две букви η (Р н «Л ), две букви х
(h> и й ) и две букви т (ОТ и г) Буквата «П се срещ а сам о в късни ·»·
рилски паметвици, където е знак за 800, за JJ има два примера в Син. пс.
и един пример в Асем. со., същата буква е налице и в Мюнхенския, и н Па­
рижкия ябсиедар, в глвголнческите паметници т се срещ а като начална бук­
ва три пъти в Сан мол, и иеднъж в Син п с , но освен това и и заглавията
(азделоите) в Сии. пс. и Охр. ев. (около 30 примера).
Без съответствие в кирилската (византийската) азбука е буквата N. с коя­
то се предава t пред меки гласни в чуждиците; (Л отговаря на гр. γ в д р 11
Мто fitm ’ад', ίγγιλο,-, (собств. име) — в Супр. сб. на подобни места
ctoji i*—а*нннъ, лгГтм. За да предаде АС в кирилската транслитерация иа
глаголнческите текстове, В. Ягич е въвел буквата ь , заета о т босненския ва­
риант па кярилицдта (босненското кир. и произхожда о т АС).
Буквата е (юв), <, (копа) и а (сампи), които в прагрьцкото писмо са
наследявай от фишийското, с течение на времето са изгубили звуковата
си стойвост и във византийското (кирилското) писмо имат само числено ама-
•h <u> % tfb 9 4 ч g Γ A l
ot> w» V 6
» db
/tf % I н T It* Λ
df 9 V* ПЛ Η ο π f f
l Q OO 2» b οχ φ
«V Ш
t
«6
*r Щ w 4
V V ш 1 l *
°P *€ A jn> cf A Α ' Μ w A Vk
J€ U

Γ лаголинеските букви, в Асеманиево Кирилските букви в Савината

то евангелие книга

чение — в ( г )=6» Я “ 9 0 ίτΛ = 900, В някоисреднобългарски паметници в ( г )

се употребява вм. като знак за африкатата дз. В кирилската транслитерация на
глаголическяте текстове■■'В. Ягнч използува буквата8 като съответствие на *.
В Супр, сб. и Сав. ки. вм. се употребява навсякъде з, а в Сив. мол. вм. ♦ —
навсякъде &>.
В някои кирилски текстове липсват буквите «д, кк, к (вж. стр. 26). След
меките сонори л и н в Супр. сб. и Сав. кн. има колебание между & н t
(Nbiwv в Сав. кн., нъшъ и 1ш ш .\ в Супр. сбч «учнтсмд в Супр. сб., мрнтгдг
в Сав. кн), а след f — колебание между |д, ъ к д(цъсд^д, ц ъиуа и u tu f) ,
в Супр. сбо цъсдад в Сав. кн., твордше, ткорлик и твсуддшс в Супр. сб,
тво^шш в Сав. кн.). О т знаците Я и н са се развили означенията Λ (в Хил. л.)
и Ν' (в староруските преписи от старобългарските оригинали).
В З о гр . ев. н Супр. сб. надредннят знак г» се поставя и над > (к) в чуж­
ди думи пред мека гласна — напр. кссдуь (xoaaap,xa/oapoc<Cacsar), м м д о (χφοος
< census, us), KtHbT*YfH*Hb (x6vxwpitov<centorio).
Съчетанието ογ се чете като гръцкото съчетание 0)\ На кир. ву в глаго­
лицата съответствува 11 ,11 , S- , 9 (вж. стр. 25). Съчетанията м н м
се четат като руското и (fpbi—Hf\+i)· В Хил. л. с w е означено нор-
мдлното ери, а с ън — редуцираното ери.
В по*къс11ата глаголица (Асем. ео., Зогр.*) знакът Ф е заменен с визант.
(кир.) ф . В Асем. ев. при транслитерацията на чуждиците (напр. θαμβς. BifleWa)
се и «ползува византийската буква ♦ . Знаците й и γ се срещат главно в чуж­
дици (дл«ЙД11Ар?*< ‘Αλέξανδρος. ΑΑΗ-οιιι^Ξχνθίος, γ*Μΐ&<ψαλμύς, но н 3 л. ед.
ч. аор. γ * вм. пьсд) и като числени означения само в кирилските паметници
Знакът ©· (у) се с използувал при транскрипцията на внзаит. и в чуждица
като u v f ο (μύρον), сукдиннд (συκάμινος), суи«»нъ (Γυμέον). За употребата на в ,
вж. стр. 31, т. 25.

19
 ЗАДАЧИ Н УПРАЖНЕНИЯ

j Se* азбука е изобретял Копстлптнп Кирил-Фидософ?

1 За « ю свиаетеяствуват иоравско-пайоискгта, преславската, югозаппднобългарската и
ж ъ р м гтл т r u r o i r e o i гралним?
3. Кога е била c v i u i m i глаголицата? Коа a s ty c i е птслунила з а основа на кирилското
виешо?
4. Заучете кирилската азбука. Коя кирилски букви липсват във византийското (сгарогръц.
коте■) м емо?
5. Прочетете: д<ушх, с*уу*. Ш ц т н (ииф.), »утро; л-ето, п е д , βέαιικ -,Α ·κρα: hora. ιμλη
ш , (ж, р. са. ч.); rjxAV прлуъ, дъш н, сънъ; гткнь, соаь, гвръм·, дъ н и : д н и г .
сина, к м п т и . уъггретъ: мка, д ж п , ижлрость, Е«рж (1 л. ел. ч. сег. вр.), п * тъ , еждъ: пать ,

и м · к р и в . пил. Ч А Д ·. К»2АА. UIAWK. К4АЖ, С»(1* са. п т т ъ ш ж (внн. π.); ΗΟ-ξΤ» (нозе), АТ*
(болест). кгяА^ь, ε» * ι ппм^н.

в. Прочетете първите селен стика от „Азбучиа молитва*.

7. С какво обикновено к заменя ж в българския книжовен език? А д ? С какво се ззме*
вя *. д и т а руски? Защо княз (от к ш о д ) , изящен (от нз&щьиъ). начало (от начаа·), про·
кзяшпе (ат прккдтък) чат (от частъ) и нашия език са руензми?

8. В кои старобългарски кирилски паметници липсват знаците ia, ι* . к ( в к . стр. 26)? За·
помиете, че ь Супр. сб. и в граматичните раздели на вашия учебник к се пише след тласна и
след точка (пунгауацкоиен знак), а « след съгласил, иапр. к ш ь , н д н н ъ . к г · , но н«б« и трштгъ.
Опитайте се да напишете с глаголица кннь, н п р (някой). кд<р (злменете н к . и < с 3). Коя
друга м им ическа буква съответавуаа на дпе кирилски букви (вж. § 1)? Напишете с глаголица
ATT· ■ lAUk, л и р И 5CUAIA.

9 . Запомнете, че и Супр. сб. и в граматичните раздели на вашия учебник а се пише след

гллеии и след точка (лунктуаииоиен зпак), а а след съгласни, нлпр. д д ъ ж ъ , д*%а. л д р . но пред
и декдтъ.

* Ю Защ о в Киев, л . Син. ас. и Охр. св. буквата «g не се употребява извън съчетания га
9 € (9 6 ), 9 6 (9 6 ) и ♦ € (О Д ) Как биха изглеждали с глаголически букви а д а ш .
латъ. съдатъ (взет), н а ч а т ъ 13 л е х ч. аор.) в Сян пс.? А и Зогр. ев.?

11. На стр. 2 6 и 2 8 вижте как се овше а в някои старобългарски паметници. На стр. 26

проследете в кои паметници не се среша ia. и , ж .
* 12. Прочетете м 16 от Ж итието нв Ьирмл. За писмеността иа кои народи е имал
сведения Констамнн Философ? Етмонеки текст кикте в Приложението.
* 13. Вижте картата па стр. 5. Къде Коистзитии Философ сс е запознал със самарнглнсклта
азбука? Сямарктанско писмо шиете н<* счр. 21
* 14 През IX в, във Византия ' се е употребявало мниускудпо и маюскулно ниско
Вж Прилоиеннета Опитайте се да прочетете ι ръцкия текст иа двете таблици. О б ъ р н ет е внимание
i a t са изглеждали ммнускулвите букви f, у, Ъ, v,
* IS. На стр. 2 9 проследете произхода иа гдаголмчесхиге буккн (зн ац и те, конто е прерз*
ботнао творческото съзнание на Константин Философ при и ю б р ет я в а н ею на глаголицата).
* 16. Вцкте мястото иа глаголицата и кирилицата в сем ей ств ото иа ср одн и т е им азбукн
« р . 22);
q £ qg
Ш Л^М ЙШ л / x
/ & / Х Щ Ш М Ш & * : Я £У rrf^rjj
K ^ ОГЛ*. •С М У Х л /м У л /и } '*
Самаритански надпис {ок. 500 г. пр. н. ,е.)

Н я к о и б у к в и о т ст аросем ит ск и т е а зб ук и

Ъ ьг V 4°f
Н ад п и с в ъ в Ф и н и к и я V в . 'А р а м е й с к и п ап и р у с VIII в.
пр. н . а. пр. н. е.

/т» y o d %Γη
Н ад п и с в ъ в Ф и н и к и я V в . Н адпис в ъ в Ф и н и ки я V в.
пр. и . е . п р . н . е.

sa d e -У т ет
А р а м е й с к и п ап и р у с V в. С тар о евр ей ски р ъ к о п и с II в .
п р . н . е. пр.н . е.

" Ч ^
А р а м е й с к и т е к с т VIII в.
п р . н. е.

21
*&1оланескате
букли

* Ixl 1 E> j · ·« 9» c «5 4 ►* 9 лиКМиасертивисйкниско

М i* e> e»* - 9. o3o
3 евангелие
к! C*> Кроцов
V с$ & Ί > (^> -3 & E HI -i ϊ - i 3 «? a сборник
У 1 * Vi -3 л 1 Tf a^j E
tAn
и I § Синайски
псалтир'
¥ % * г * 45 &> & 1 * E « ■i e- f i 9 М арийнско
евангелие
¥ t K s A Ί &» db 1 ■k E « i i «■ % i ■a Зографско
$# & & % 1 $ ώ -§ <61 E i i 43 * -Θ-
hn 8 Асеманиево
у t X & *4 ► λ i & e Ό e« *
rR ftft t," ϋ § сКлоцов
борник
ч* 1 $ # & & It 4 E §j ■# β· 1 3 Синайски
У ЩX A | £ & E $ < « r HH
У
't i i
9 Синайскиί
« fe
•β « &J E * < 9 Зевоагрнгеафлсике•ло
1 i? У (K 'ί i г> <P 4 Охридско
f
3 !евангелие
 Μ ‘впиив
$ f ^ i "* W t j I o I - 3 1 j| - я ЧУ<3 i > - frj i (ИИГ·
o * / £
I ь I > Λ -· а >- *1 ► 5V"P·
a i
6 1( I ?
1 3 ra z 1 ffi S* ■*· V -бОрНИК
> 5? 4j * > ■ί •J ► :мински 1
§ v Τ N апостол
/ ·
f r h r h P е» М ак. кир. 1
I > i
X -Г4 Ή > τ η °5 ►
c Лист
* Г i Г h
ξ Ι Щ /s> / 5J 1 Щ 1 1 *
c >· o m я Щ Ц р * ~ 3* -з D4 >· Хипонд.
листи

§ I ЩI Щ I ч b. 4! Я Щ ·»* V ί f Д Листи и·
» l ■■■J.— ■ I--- 1 * 1 * 1 * Уидолски

I i ·* 1 * ч a c Λ а —з > Ο» 4k До6ром.
1 * i * * 3* Ί евангелие
i i — f—
f l g g £3 <3 2 > •4 1 X V i π> Охридски
£ # 3» 1 04 «n Д»
апостол
r. 3 o Остро м.
X c > Λ — X -A J - W 04
Η > 1 евангелие

Ш 3 o 2 s •-•s Светост.
3 * •ΤΙ J* Ί ' И И > Изборник
P» —<» o *■ Светост.
i x ξ i —: X •Ή
ч/ί 1 > 1 W n A Изборник
P» 1 o Арханг.
2 2 > »■» 2 \ м £ «τ> η n
> 1 A евангелие
n o X > X a I Миней
3 5 •v -*Й
* - ί» *Ί CP
11096 r.
"1

fo

V ъ Щ P- M Jr Савина
> £ 2 *€ £ *C S i книга
*
ш
еа ► V _r o Супр.
)> ί Z *> E 4 E ~ x -< сборни^
*
« Z * * •fc M < Еиииски
E \ •5 апостол

9» ч4 > 0 * *■ E < o М ак. кир.

r X i лист
------
$ * z & > & ТГ" t»S
£ 1 s: -ς 4 o Хиланд.
— 1 \
$ * z 3» •ζ M o
E *< •c -0* Листи на
§ Ундолски
tt * s •s» r·
•5* E 4 < c _4 Добром.
4 •i
ϊ: 2; a a 05· •e E •c - t: o Охридски
E N
0J * 3 o· g g bi o Светост.
i ·< -C 8 Γ θ- -< Изборник
* 1076 г.
2 z > o-
* tP E -< т-Л ε
o Арханг.
~< i евангелие
1092 г.
3 Z a * »* v Остром.
L a -c - t; o
E i звенгелие . '
i Z 1066—1057 г.
a β· »3 o Светост.
p E -< •X
Γ)3 a -Θ - A Изборник
г a r юта г. 8
8 * -E pi E < E o -J Миней
Ш 1096 г.
Р
кцще букви в епиграфските паметници

e i Крепчански l
& τΗ o— 1 Ц >< Ν ζ 1 надпис

Добруджански ι
Pj P 5^ r . : H надпис
l
Ο Самуилов
К» * >
>h - e?“ 3 E x rO-
-< надпис

53 & Иван-Владиславов
3 4L
*■
ri cr -€ < ; JC Ц -Θ- надпис
ΙΡ
Надпис на -
*ϊ x ■e *< Павел хартофилакс

* C* Надпис от
>1 bl f K Таке-Коалуджа

Мурфатларски
o-o -jc
> надпис!
•χ.

■Μ V Oi Мурфатларски .
$> Щ f §§ щ надпис?

Надпис на
I ^ 0+ !'> Щ Тудора -
' ~<

I 3S) > d 3~· cr~ E № _ r

§Ц8 Надпис на
— и Мостич

<3b < ο' Ананиев

'e t>> надпис
Щ
0^ Темнички ' f
а 17“ p — Щ надпис
г -Θ -
3 «»■1 Надпис
1 i f ' l | на Ана
«eoo
»500

1400

1300

1200

1100

1000

900

900

700

600

500

400

300

200
 + <+ (ΤΌ< συ
£! < l±iU.p»T.4ij O4вж.
<V>< o£h><σθο
*> Г л> p b
db < <A> -Л * Л
ϊ < £ , самарит ^ © <9
σ*χ>ll коптско У <V < еврейскоУ

^ < ¥
φθ < 9« ш < еврейско \i_J
*5? вж
B
δ <^ 7 , B
вж.

L^J вж.
9
ш
cψ ■<·<ί:'.
πΓ< самарит. r r f
‘r < еврейско |P ^ вж.
Α< Λ Δ <А
2b #< >с
3 < £
9 »ж. <?.
ρο< r-D
f°< ■P <
b < P самарит. ^ τ

SL< O v

Произход на глаголицата
1. * От християнския знак - ь който през Средновековието е и -Invocatio
symbolice (Ante omnia Christus). Cpn и девиза на ГригориЙ Богослов,
любимия учител на Константин Философ: Αρχήν- άπάντων хаЛ τίλο;
rcteO 9t<5v.
2 .E От византийското мннускулио § ,стилизирано като огледален образ
на самарнтанскотоу (тет), вж. стр. 21. Срв. начертани ето на С
в Син. пс. и Клоц. сб. (стр, 23).
3. V От византийското мннускулио и, което в примери като εύδοχί* или
х щ се с чело като е. Стилизация с помощта на симетрично доба­
вени кръгчета. ·
4. λ От византийското мннускулио у, стилизирано чрез две добавени
кръгчета.
5. Λ От византийското мннускулио 5, стилизирано с помощта на симе­
трично добавено кръгче.
6,9 Огледален образ на византийското минускулно е. стилизиран като
самаритакско | (Ае), вж. стр. 21.
7. & От коптекото 5£ (dzandza) със симетрично добавени кръгчета.
8. # От византийското маюскулно з (вж. табл. 17) чрез добавяне на
кръгче н симетрично затваряне на долната част на фигурата.
9. &> Чрез добавяне на кръгче към византийското минускулно fr, което
се е чувало като т, срв- пмпъ та «знн (πάντχ τά Ifor,) у Йоан
Екзарх,
ία I Вж. 32.
11. 8 От кръг (символ на безначалната и безкрайната божествена същност)
и триъгълник (символ нз са. Троица). 8 8 е Nomen sacrum (к,
Ίγ»·5;), начало нз изборното евангелие (Йоан 1. 1 к конн къ с\«-
Е( Έ» ψ i X&fOi) и на Стария завет (Битие L 1 к прш.
кп> сътюр! Έ» trMrflw ό θεέ;). Вж. 1 и '20 Вж. главното 5
иа табл. 9.
12. At От самарнтанското nt (yod) с добавяне на кръгче. Византийско­
то меко (спирантно) г се е произнасяло като й н обратно — вж.
ytv9ui^!c;< ianuUrius.
13. > От еврейското^ (qol).
14. Л От византийското минускулно λ с добавяне на три кръгчета.
15.4R Без задоволително обяснение.
16, 4* От византийското минускулно ν със затваряне на горната част н
две допълнителни хоризонтални чертици. 1
1.7. 9 Вж. 26.
16. Ρ От латинското р с разделителна хорнзонталнз чертица *и допълни­
телна опншчиц# вдясно
19. Ь Огледален образ на византийското маюскулно е (срв, самаританско-
тоЧ).
20. 8 Огледален образ нз 8. Вж. 11.
21. ТООт византийското минускулно t. допълнено до кръгче, с поставяне
на още едно кръгче симетрично вляво.
22. | Вж. 17 и 26.
23. 4ЪОт византийското мнюскулю ♦, с две симетрично добавени кръгчета.
24. Ь От латинското Λ или копгското b {еhei) с оформяне на дясиатя час:
като коъгче.
 25. © О т византийското о в т, нар. латургичен унциал, с две симетрич­
но добавени кръгчета. Буквата 3, съотяетствуваща на византийското
Ъ μικρόν, е половинката на ©. Вж. 17. Буквата © е тройствен кръг
(вж. 11), съответствуващ на jy;~e последната буква във византийско­
то писмо (писмото на Новия завет). Византийското xw е било сим­
вол на всебитието, на универсума. Вж. 1 и 39. Изпърво © се е упо­
требявало само в старобългарския тържествен (заглавен) стил.
26. «П О т византийското маюскулно η с добавяне на кръгче в дясяата
част. Името на буквата (пи) съвпада с името на еврейската буква
п (ре).
27. V О т еврейското u, (sade) с добавяне на кръгче в лявата част.
28. 9 Лнгатура от византийското минускулно чиято долна част е до­
пълнена до кръгче, и ш (29).
29. Ш О т еврейското ici (sin),
30. Е Вж. 9 (за старобългарската -замяна на Е с 9 вж. § 6).
31. » От ш, с добавяне на кръгче.
32. f О т византийското маюскулно I, чрез стилизиране на тремата като
кръгчета.
33. Е Вж. 30.
34. Δ О т ранновизантийското маюскулно А, допълнено с две чертици.
35. 3£От византийското минускулно χ. чрез поставяне па кръгче в кор­
пуса на буквата. \
36. $ Огледален образ на Ф.
37. V О т съчетанието.1 о, допълнено с две чертици.
38. € Огледа.ио-симетрично допълнение на 3 и 9, което означава назален
призвук.
39. т Раннохристнянски символ на кръста, първа буква в τέλο; (вж . 1),
последна буква (чертае се като + ) в еврейското писмо (писмо­
то на Стария завет). Изпърво се е употребявала само в старобъл­
гарския заглавен (тържествен) стил. Вж. 25

§ 4. ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ЗА СЛАВЯНСКАТА ФИЛОЛОГИЯ

Старобългарският език е най-дреаният писмено засвндетелстоуван език

на славяните. О т старобългарските паметници узнаваме не само как с изглеж­
дала българската реч преди повече от 1100 години, ιιο черпим важ­
ни сведения и за свойствата на древната славянска реч изобщо. Бъл­
гарският език през IX в. е бил толкова старинен, че може да се разглеж­
да като почти пълен заместник на писмено незасвилетелствуваиия праславян-
ски език, от който са произлезли днешните славянски езици. Затова старо­
българският език се изучава от всички, конто се стремят да опознаят исто­
рията и развитието па който и да е славянски език (български, сърбохър­
ватски, словенски, чешки, словашки, полски, горнолужишкн. долнолужишкн,
руски, белоруски, украински).
Като проучват древните езикови форми, филолозите се стремят да вник­
нат н н дреиння начин, по който с ииждало света и е общувало човечество­
то, Ето защо старобългарският език има много важно значение не само за
сравнителното славянско езикознание, но и за сравнителното нндоевро-
пейско езикознание — науката, която възстановява н изучава общата основа
на старогръцкия, латинския (н по-иовнте романски езици — френски, италиан-
31
 ски, испански, рум ъчски и др.)» староиидийския (санскрит), старогермаиския
(и по-новите германски езици — английски, немски, ш ведски и др,). Някои
староб ъ лгарски форми с а почти еднакви с научно въ зстан овен и те праиндоев-
ропейски форми (напр. 3 л. ед* ч. сег. вр. и 3 л. ми. ч. сег. вр. Бврдтъ,
глаг. £ЗЬЗ€(ЛЖ стоят по-блйзо д о и. е. ♦bhereti и *bherontl и* д о стиид.
bhdrati и b h ira n ti, отколкото гр. φέρει и φέρουσι о т *φέροντι). П оради това ста­
р объ лгарски ят език с право е заел засл уж ен о м ясто сред най-лревнйте пис­
мено засвид етелствувзни индоевропейски езици, к ои то в и сторията на човеш­
к о то познание са "Наречени класически. З а р ад и изклю чително древните си
черти староб ъ лгарск и ят език е привличал вниманието на таки ва видни пред­
ставители на общ ото и сравнителното и яд оевроп ей ско езикознание," като А.
Ш л а й х е р (1821— 1868), А. Л е с к и н (1840— 1916), А . М е й е (1 8 6 6 -1 9 3 6 ),
Н. С. Т р у б е ц к о й (1890— 1938). В техните тр у д о в е , с р е д които има и
старобългарски граматики; са начертани някои о т главн и те насоки ил общ о­
то езикознание.
С тароб ъ лгарск ата писменост е п ървбстепеиен и звор и з а и с т о р и я т а на
б ъ л г а р с к и я е зи к . О т старобългарските ф орм и познавачите на българското
езиково развитие извеж д ат всички особености на н аш ата реч в историческия
й ж и вот. С таробългарското слово е в основата на ези ковото богатство, което
с а запазили българските народни говори. Ако не с е п ознава старобългарска­
та грам атика, не м ож е д а се обясни сполучливо н ито едно б ъ л гар ско езико-
во-историческо явление, нито една особен ост на д н еш н ата б ъ л гар с к а писме­
на и говорим а реч. З ато ва всички най-големи изследвани на българския
ези к в неговото разнообразие от звукове, форми, начин з а и зк аз и значения,
к ато Б . Ц о н е в (1863—1926), Л . М и л е т и ч (1863— 1937), С т . М л а д е н о в
(1880— 1963), К. М и р ч е в (1902— 1975) са преди всичко отлични позназачи
на старобългарския език и на неговите пам етници. Т ехните тр у д о в е са не
сам о образцово написани научни съчинения, но и плам енна в ъ зх в а л а на
ст ар о б ъ л гар ск ата реч к ато най-важно градиво на б ъ л гар с к а та народностна
к у л ту р а и скъ п завет от славното ни минало.
На старобългарски език е създадена една о т най-богатите литератури в
средновековна Европа (вж. § 1). В ъ з основа на ст ар о б ъ л гар ск ата книжнина
с а възникнали старочеш ката, старохърватската, стар о р у ската и старосръбска-
т а литература. С таробългарски особености има и в най-ранната книжнина на
С ловения (IX— X в.), Румъния и М олдавия (XIV—XV в.). Н е е въ зм о ж н о Да
се изучи литературният ж ивот и д а се осмисли ли тер ату р н и ят проц ес в една
част о т средновековните европейски страни (Русия, С ъ р б и я, Х ъ р ватск о , Влаш­
к о , М олдавия), б е з д а е овладян в необходим ата степен стар о б ъ лгар ск и ят
книж овен език, който е в основата на редица средновековни сл авян ски кни­
жовни езици (и д о днес в руския ли тературен език има стотици стар о б ъ л гар ­
ски дум и, к ато град , гл а л ш й , помощь, враждебнмй, к о и то вм есто старобълга-
ризми неточно би ват наричани о т някои църковнославянизм и или старосла-
вянизми).
С тароб ългарски ят език е крайно необходим и на учените, к ои то се ин­
те р ес у в ат о т средновековната бъл гарска история или о т средновековната
и стория на една част о т европейските народи (руси, сърби, х ъ р вати , чехи,
р у м ън ц и , украинци, белоруси). З а д а м ож е и сторикъ т д а раб о ти успеш но със
средновековните славянски докум енти на кирилица или глаголица, то й трябва
д а е изучил д о б р е старобългарски език. Н ерядко к ъ м старобългарските
преводи о б р ъ щ а т поглед и познавачите на византийската л и тер ату р а и и сто­
р и я — к о гато в ъ в византийските ръкописи има неясни или труднопреводим и
м еста, к о гато са изгубени части от оригинала ; или дори цели произведения,
преводният староб ъ лгарски текст*· запълва празнината и разш ирява к р ъ го зо ·

32
1. + О т християнския з н а к + , който през Средновековието е и -Invocatio
syrabolica (Ante orania Christus). Срв. и девиза на ГригориЙ Богослов,
любимия учител на Константин Философ: Αρχήν άπάντων m l xlifr*
tocqO ·θ£ον.
2. Ш Q t византийското минускулно β, стилизирано като огледален образ
на самаританското у (тет), вж. стр. 21. Срв. начертанието н а й
в Син. пс. и Клоц. сб. (стр. 23).
3. ЯР От византийското минускулно и,- което в примери като εόδοκί» или
αυγή се е чело като в. Стилизация’ с помощта на симетрично доба­
вени кръгчета. ·
4. % От византийското минускулно γ , стилизирано чрез две добавени
кръгчета.
5. Λ О т византийското минускулно 5, стилизирано с помощта на симе­
трично добавено кръгче.
6. 3 Огледален образ на византийското минускулно Щ стилизиран като
самаританско 5 (he), в ж . с тр . 21.
7. 36 От коптското к {dzandza) със симетрично, добавени кръгчета.
8. Ь От византийското маюскулно з (вж. табл. 17) чрез* добавяне на
кръгче и симетрично затваряне на долната част на фигурата.
9. Оь Чрез добавяне на кръгче към византийското . минускулно θ-, което
се е чувало като з\ срв. πλΝΤλ т \ сзнн (πάντα 'Τά ί·9·νη) у Йоан
Екзарх.
10. Щ Вж. 32.
11. δ От кръг (символ на безначалната и безкрайната божествена същност)
и триъгълник (символ на св. Троица). 8 Й е Nomen sacrum (ic,
Ττ;·3ο>ς), начало на изббрното евангелие (Йоан % 1 к квнн в-в сло­
во Έν ШЩ ι/ν ο λόγος) и на Стария завет (Битие I. 1 ic nfbta
вгъ съткоан Έν <2ρχή Ιποίήσεν © Θεό;). B^c. 1 и 20. Вж. главното 8
на табл. 9.
12. АС От самаританското гН(yod) с добавяне на кръгче* Византийско­
то меко (спирантно) ? се е произнасяло като й и обратно — вж.
γεν©υίρ*©;< ianuHrius.
13. > От еврейското^ (qof).
14. Λ От византийското минускулно λ с добавяне на три кръгчета.
15. Зй?Без задоволително обяснение.
16. -Р От византийското минускулно ν със затваряне на горната част и
две допълнителни хоризонтални чертици.
17. 3 Вж. 26.
18. Р От латинското р с разделителна хоризонтална чертица *и допълни­
телна опзшчица вдясно
19. Ь Огледален образ на византийското маюскулно о (срв. самаританско­
то Ч ). /
20. Й Огледален образ на 8 . Вж. 11.
21. 00 От византийското минускулно τ, допълнено до кръгче, с поставяне
на още едно кръгче симетрично вляво.)
22. Оо Вж. 17 и 26.
23. fl· От византийското м&юскулзо *■, с две симетрично добавени кръгчета.
24. Ь От латинското h или коптското Ь (сАе/) е оформяне на дясната час:·
като кръгче.
й 0 От византийското О в т , нар. литургичен уициая, с две симетрич-
*‘ но добавени кръгчета, Буквдта 9, съответствуваща на византийското
ο μιαρόν, е половинката на ©. Вж. 17. Вуквата О е тройствен кръг
(вж. И)» съответствуващ на Λν — последната буква във византийско­
то писмо (писмото на Новия завет). Византийското м е било сим­
вол на всебитиетр, на универсума. Вж. 1 и 39. Изпърво © се е упо­
требявало само в старобългарския тържествен (заглавен) стил.
2б «П От византийското маюскулно η с добавяне на кръгче в дясната
част. Името на буквата (пъ) съвпада с името на еврейската буква
л (р^)·
27. От еврейското сц ( s a d e ) с добавяне на кръгче в лявата част.
28. # Лигатура от византийското минускулно τ, чиято долна част е до­
пълнена до кръгче, и ш (29).
29. Ш От еврейското w (sin).
30. ЯВж. 9 (за старобългарската-замяна на £ с 9 вж. § 6),
31 . 'в От ш, с добавяне на кръгче.
32 . т От византийското маюскулно 1,чрез стилизиране на тремата като
кръгчета.
33. £ Вж. 30.
34. А От ранновизантийското маюскулно А, допълнено с две чертици.
35.31 От византийското минускулно у. чрез поставяне на кръгче в кор­
пуса на буквата.
36. $ Огледален образ на
37 . р От съчетанието,I о, допълнено с две чертици.
38. € Огледално*симетрично допълнение на 9 и 9, което- означава назален
прнзвук.
39. т Раннохристиянски символ на кръста, първа буква в τέλος (вж. 1),
последна буква (чертае се като + ) в еврейското писмо (писмо­
то на Стария завет). И зпърво' се е употребявала само в старобъл­
гарския заглавен (тържествен) стил. Вж. 25.

§ 4. ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ЗА СЛАВЯНСКАТА ФИЛОЛОГИЯ

Старобългарският език е най-древният писмено засвидетелствуван език

на славяните. От старобългарските паметници узнаваме не само как е изглеж­
дала българската реч преди повече от 1100 години, но черпим важ­
ни сведения и за свойствата на древната славянска реч изобщо. Бъл­
гарският език през IX в. е бил толкова старинен, че може да се разглеж­
да като почти пълен заместник на писмено незасвидетелствувания праславян-
ски език, от който са произлезли днешните славянски езици. Затова старо­
българският език се изучава от всички, които се стремят да опознаят исто­
рията и развитието на който и да е славянски език (български, сърбохър­
ватски, словенски, чешки, словашки, полски, горнолужишки, долнолужишки,
руски, белоруски, украински).
Като проучват древните езикови форми, филолозите се стремят да вник­
нат и в древния начин, по който е виждало света и е общувало .човечество­
то. Ето защо старобългарският език има много важно значение не само за
сравнителното славянско езикознание, но и за сравнителното индоевро-
пейско езикознание — науката, която възстановява и изучава общата основа
на старогръцкия, латинския (и по-новите романски езици — френски, италиан-
31
/. Карал и М ет одий
поднасят м ощ ит е н а
(в. Климент Р им ски на
папа Адриан II, С т е­
нопис от X I в. в църква*
та „Се. К ли м ен т “ в
Рам,

2. Наум Охридски^ уче­

ник на К ирил и М ет о­
дий. Икона от X I V в.
в църквата „Сб. К л и ­
мент* в Охрид
 4. П орт рет н а бъ лга р ски я
к н я з С им еон. М иниат ю ра в
е ди н ст ароруски препи:
{ XI I I в ) от „С ло во н а И по-
л и т з а Х р и ст о с и А нт и­
х р и ст “, преведено в Б ъ л га р и я
по вр е м е т о н а к н я з Симеон

3. П орт рет н а б ъ л га р с к и я к н я з Б о р и с /. М и ­
ниат ю ра в един ст ароруски препис (X I I I в.)
на „Учит ел но евангелие* от К о н ст а н т и н П р е ­
с лавски
5. Първобългарски надпис на гръцки език, издълбан във Филипи (Беломор
ска Гърция) около 837 г. Подробности за надписа вж .у И. И в а н о в. Бъл
сарски старини из Македония. С.. 1931. 1 - 9 ; В. Б е ш е в л и е в. Първобъл
гаРски надписи. С., 1979, 132—139.
(.ю Д О Е Ъ · I вьнндс еъ ДОМъ

З А )(А р ΙΗΝΪ*... L Ц О Л О В А САН

САЕЬТЬ . I БЪКТЪ ΉΚΟ

СЛЪ1Ш А OAHCAELTk . ЦЪЛО

КАНЬС MAplHNO . к в з н г р А

СА М ЛАДЬМ БЦЬ рА Д О Ш Т А М Н

къ чръ к ъ СА . I НСПЛЪНН СД

ДХОМ Ь СТЪ1МБ СЛНСАКЬ

ТБ . I К Ъ ЗЪ П Н ГЛАСОМБ ЕС

ЛБСМ Б I рече . БЛГЕН А ТЪ|

КБ Жеих)С2> . I БА ГСКеиЪ

ПЛОДЪ ЧрЪВА ТВОСГО . I 0 Т 7 /

кж доу ее . Д А П рН ДС ТЪ M A T tf

ΓΗ МОСГО К Ъ ΜΝΥ. се БО 'DK*

БЪКТЪ ГЛАСЪ . Ц/бЛОКА

н бъ твосго . к ъ оуш ью м оею .

В Б ЗН Г рА СА М ЛАДЪННШ ТБ

рА Д О Ш ТА М Н КЬ чрвкв МОСМБ.

I БЛ А ж е.чА вж е кърж а т ъ .

бж дстъ съвръш ем ве.

глънЪ 1м ъ отъ г*ь . I рече

М АрНЪ . к е л н ч н т ъ Д 1Н А МО К

ги . ί В Ь ЗЛ р А Д О К А СА Д ^Ъ
* o 4 .i e JH ‘»4f’ » * * · « * « i V A A i l V + i A R

^ ч л я о т - в ’ Λ Κ * ί5 * β « ν * ν ίθ τ ν -β Α ^ » 3 Λ -
и1+ Ф ^ 1 * » ^ Ч > М 1 < Я М | ■ *v a ,a s >

ъ я я е + ь * * ? я ^ Р а * < v /v s< y "jv * ab -i·

^ал> ^з « о д ; ^ v fi4 3 Ш < 7 Т И - ^ »

4 f^ i§ b A 4 J > A & 3 k £ ‘ ^ p "W -fO rS .o ^ ^ F tw .^

ίίΐΐβ з «r»«i| *зр * ss? ~ g Л ^ ^ -ь я л -я

**«Я* с5 е Я Р - в ^ г а » Я ^ о г ^ 9 ^ с Я > - ¥ « 3 ^ - Л <У'3^

л * а - ч е з . « ·3 - · к £ $ ь 'Zoя л =зр-*· ^t c m pv

^ ® » 3 J p + l < w 8 - qgg tii& z* * * * * ?

^ Д 9 А 9 ^ £ А Ч ^ .« р ч ^ 9 ^ Л « 5 f» 3 w « i

i i d C < A i a > < « 3 .· A + f i S S ^ ^ i ^ + w e

i.is ^ a ^ ^ a w iia s ^ P A ^ a - ^ a A ^ i i ^

Н!»в<Чр<& Т О -Я 9 - « J > '· « ® S * « V A ^ Ь З Ч Л -f

*»>*лм п»яя з з - * , а · я я ^ з з - ш - в ^ - и г а з р *

t + Л з U tv o ^ < « * 9 V H l W b A V A ^ e O ^ ·

^A " ^ ’ *-’ .y^"^'■"ϊ^' '

^ **9 «ί 3 € « | « N | « i« S V b 4 « i4 > .t P it i ·

t,^ i - j ^ e ‘» r « a 5 5 '^ a v i » « e x T a ' .

Ж * Л А * γ % ^ 3&*3 ι Ι β a a,

g· Лист 134 от Зограф скот о евангелие (Л ука 1.39-47)

 i |B в ъ т е м к н н ц н н не п о с е г н е т е мене;;-:'·.-.

Т ъгд л Д р ш ш т ! н тн > л ш п е .
Щ |н к 0Г Д Л ; Т Л Β Η Λ Ί5Χ 0Μ 2»5Μ ***Π »λβ
ЛН Ж Л Ж Д Ж Ш Т Л ЛН СТрНЪМЛ ЛИ' НЛГЛ ,
ЛН БОЛЬНЛ ЛН Вк ТСМкИНЦН . ) НС5 ПО
СЛ0уЖН>С0МЪ TCBfc . ТЪ ГД Л »ТЪВ'6
ΙΙΙλλΤ Λ НМЪ 1*ЛЛ . ЛМННк ГЛ1Ж к \ g

м ъ . п он еж е н е сътворстерсднном оу
ОТЪ СН)(Ъ МкНкШН)(Ъ н н м ь н -в съ i
творете. ι ндж тъ тн въ м ж кж ч^ Ш

в -ь ч ъ н ж к ь . л п р в ед к н нцн въ жн 1
ВОТЪ БЪЧЪНкГ К * * : : ||Б Ъ 1 С Т ъ Л

Η Г €ГД Л СЪКОНкЧЛ НСЪ . ВБСС СЛОВеЦ

3 ' с л сн . ^ече о у ч е н н к о м ъ свонм ъ Ш Я

К и с т е ;вко по д ъ в о ю д ъ н о у п л е^ л Щ Б Я Ш
д е т ъ . i енъ ч л в ч с к к 1 у п ^ а .л н ъ ВШ ^ ^ ^ ш рче Гк сво
Б ж детъ нл пооплтне. т ъ гд л еъ нмк °у**н>

БЪ рШ А сл лрнерсн Н КЪННЖЪННЦН
н ст л ^ к ц н л ю д к с т н н |н л двор л
рнеоеовъ . н л р ц л ем л л го клнъф л .
I съвътъ сътворш д ДЛ НССЛ Лк
CTHHR НМЖТЪ Н оуВНКВТЪ . ГЛ)СЖ
же н ъ не въ п р зд к н н к ъ |д л не м л к I
вл Б ж детъ въ л » д е ) ( к -■ ••ку^ж е f e ^ f e ^ 3 4 ^
БЪ1ВЪШЮ в ъ внтлннн . в ъ въ ю таН
дом оу снм онл п ^оклж енлго. п ^ Я
стж пн кь немоУ ж енл н м ж ш т н лллщ
влетр м ур д р г л . I В Ь ЗЛ Н ^ I
нл гллвж его в ь з л е ж л ш т л . в н д - ь 1
въш е же оученнцн его н сгодовлш а

г л ш т е . чесо р д н гъ т-в л л сн . " | g

Bk С^ДЖ СТЪ1А н в е л н к ъ | д НСДл’А·:·
 A » v Λ Η - . ί .Ι Ι · ^ '! * A O O M 0 D j 4 M '3 i l I
ΐ(ιιΐ,·ι/ιιΐι·)οη<ιΐΐ|< » Α α ιι« > ο » Η ΐ^ ο η ο <4 ΐ ^ α ι ΐ Α Η . Λ ^ ^ >

Ц Л ^ Л » ^ С m a o rf» f tib V iw H t 9 * <\>u

, * * » ~ n « f b · * * V i b r * i * ru > *il<TD » 4 f f P 4 1 ·.V f t i v & <U’ ·.V 3 1«3>
4 Λ *M» r$V Λ 4» K ‘A · П И о П Я » ^ ^ 9 0 ^ ^
^ h h r t t « O u ^ ■* Ι · 4 Λ Ρ Λ Λ · * % Λ Μ « Ρ Λ
доча γ *;ι ·.?3 λ , )<i f l H i « i i Q f l » h A ^ o n j j H b и t i a w i w ·
Л 1 Т Ь » * Й ^ i* b H < W * R : 9 » H m & b u f t t ? М <Ш * * й » 0 Л « « М
п п о р а к м ч ^ л п з « w H i f b a i n Q « м и т a (v p « « w * 4 :m h

ОРА Vs*«^ - * M * F f c i i a p %
) i f br »i 9f t <V 5 4 Λ Α 4% Η . *’]
|m _ c b ll
(\P 3 η Ο α β Ο Ρ Α ν ι·Η - ΫοΉ*ψ> ^ * y t * i o » « V * « o o < A Λ4χ*κ
> q ,3 h * v i u A ; » i b 9 * M t & * r t '2 & 4 M l Ο Ρ ^ Α « Λ » « > .» i л ^ дг
b .iw .* 3 M r t.> » v B s * « « W f ^ « « p a f tw o R

^ A<i? л о з А > а г * а л ь « н А Р Я 1 ю <п>«^»9*л1· р » » ь « 4 » * * н а с

• ОГ’ > л г ц « м ‘W W « , * ’u»«V ρ κ Α Α « t9 4 p **»»«.'
4 (Цй!1
; » - : ) r < n > l » n > ^ k? . b P > l i j » P » | n o M , i Я и Л Я .^ Ь ^ ^
r* * ч л г ? « т · ί « « ( · Κ ь ♦ · Λ .1 Ь I Λ Λ > « ^ « 9 А РГ Η
Λ^(ΐθ4.Ν ^<ν^Α ^Π Η»Η ^Π Ο ΛΛ : ^,Ь < П |и Р Я Ь « Й *
b v .H jK M W t* гч м -ь А « ^ г Ь > » \л р л « ь я .а ; * и ь м А ^ и л .
, V ^ ^ < U 4A o n » K W e A ( n ) ( i 9 a b ^ l l l ( f r t h r f t A 9 t f t h d b * % λ

ν / ί - n r t ^ t H W , » | 0 O t M r t a M x‘ « ^ i n 0 u « · ^ v A b » f 5 fe ·/’
) α ρ .^ Γ » Η ι^ < η ι· λ ι№ ^ ^ b ^ t.5 J * V K * 3 ^ » W
«ip r f . i - :* f < т к и » п ..* ΛΡχ4ί ·'· y rfb .ifti
Μ* ( ΐΗ '< ρ θ Ρ ·4 4 λ 1 ΐρ ο α Ρ < ιΗ < ν > η θ Α ,* « ιν Α A ’ X n » ^ e h a
^ Λ ' ν ι κ ' ί » ^ « w a ι9·Μ υλ*<ι«"*^ *г*ьл
W « o ;> C r ° r t.* » 4 Ι » ? 3 <?ΑΓ:ΙΚΧ»»)ι № Η 4 Λ Γ Ι » ··ιιλ ο
'« • i b W ^ b u H ^ ih К < * * а Г » Н » * Ч .И · « W O P - R 9 " «IU4 4 A
и н > .Й |4 * < к Р и £ .> Ч » а д р < И J p M b » Λ . ' ί u m o ® чрм < *ъа

W b m o o j* ^ • > W W A » A ^ r t t b v » ‘V i , » A < i b ^ « t t
ir*TP
4 « © п о А д ^ л и е : ;' . V ! i f i i M i : i
*1*** ftfx » Ji# V4*t»«4MU'->« rtrt·* Μ .Λ .-'^'νΜ ιΟ Μ Μ ·ί

7. Л а с т 36 от Марийнското евангелие (Матей 25. 43— 26.8)

А

IJJAA

МЛА X X Л
08 й*т>

1ча
у · ih ih £
о “3

у
vnao
71
КЪ

> <г
У И
В

fma^vu
v
КЪСА

а
ПСШТЬ

S > Е
Β«3λΚ β,Ν Η€; H

“1 *» ся g

ни
® н

ш з
PV Р·
Ф
PJ D»
m

4 jv d a
СЪБ ЛЛЗНЪ! . Ή

К $

*^Η3Χ3ί)ϊι заю ^хжз

I-г 08
ΟΓΝΜ4?Ιί.

н р· 00

у · ^ v m iV
Р» й
«т» ь> s>* Е ш
н -з

v su n a
Ж
е* > р»

^ iJ usn занз
ε 55
К Ъ К ^Ъ Г Ж Т

“j s :
р· й
Тоу

р·
0»
Щ >* -:ji· 0
ТКМ А

X
Р*
З” ϋ
**
т уж
х
||§§
сж де

Щ Р»
X >
 pe а а ζ И Ч
Φ >
o P* > ч Р* hl
> ?
>
o Л а лсп — 0* 5 η Ι
BH е* а л
o
<n л» > "5 £ tn i Е
n <!>
> р* ч 5 > _ ч
3
p* Λ
■n 6* Е е Е -5 3 X Щ
r Й о
ei
Я
<n
<1
ε —
Л1
-C
> р1
еч
Р»
*
0* > 2
Р* 0 ■?
i ?
г» 3 ^
«l> χP* >· 2» *->
* Е а< Ч
х Е о
7· 5ί
е* * ч се
2
1X
<n
<*
X
2
Ч X
т > х Ч > 3
4 o> ζ X ВИ го ее и 1 1
p» P» Р" Ζ
X X > > л ώ Ф ·
se 2 Р ч X w
o
X 1 e*
1 o щ
е* Р
=и
> ” р*
S
^ 6
n1
>
-·4*.·' - P» pi ре > « т. л ^о * H
»
XC ei а В *
o >
•x
1 w
2
Е
ϋ
ei
Е 5 -2
Ц р}ВИ > ”1
>
ви 32
«i»
Е. 1 * > РЧч pe
!1 ■1 в* ч
° > л
> * р

ei
 13.29 — 30; 3 6 — 42)
« , 1i 1 , frx t
| 11 i 1 8! щ i
1 [| ]Щ 2 „ / 0 . ' s > «? л

l i l i i i s

i Матей
$ * I Z \ l e.
^ 8 \P л! ^ Λ E_

евангелие
Асеманиевото
% | 2 9 3 J ®
ϊ 1 $«· j ?.

°6р. от
lA i i S
>**.«.
 ре А л ол о у м з...

Н споВ БД А т CA ΓΕΙ ΈΚΟ

гъ: ъко еъ е -в к ъ м 1Л о с т ъ его:

Д а рК Ж ТЪ Н ЗБА ВЛС Н П ГМЪГ

АЖС Н ЗБ А Е1 НЗ А fA K L i:

к ^ а ж б с а : н о тъ с т р н ъ съ

БЬ|>А А.' j j j

ОТЪ ЕЪСТОКЪ I ЗА П А Д Ъ · СЪЕС

j»a н м ор: З А Б Л О Д 1Ш А къ πογ

стъж ! б сзкодьн ь: -/-»

Г1жТ1 ГрД А O B IT B A L H A A ro 0

в р т ж : л А Н ьтчф е ж аж д а

ЩС ДШ А 1)<Ъ ЕЪ N1 γτ> нз м см ож е:

Н Е О ЗЪ Е А Ш А КЪ ГК €ГД А ВБСТЖ

ж нш а: отъ бь д ъ 1)(Ъ ф баенш а:

Н н А ксде а на пж тъ п рвъ: Въ

Η ΙΤ Ι ЕЪ Г0А Д Ъ СБН ТБЛ БН Ъ Н : j- J

Д а н сп оки длтъ са γ ιο mi

a o c ti « го : Н чю дссА его сно

МЪ ЧАЕНСМЪ:

ΉΚΟ НАСЪ!Т1АЪ ССТЪ ДШ Ж ТБ

 I

№
f * a * w ya *.

i M i i 1Ш

f *^s .*» » · - »·«*· m *м*£» 0»**m«% 9ФЩРЩ%фЪаЩ;

5 · * d ts * l i f h l « » f ) Ъ К '9 ь А Ц * 0 *
+* m · <м> ; w * ·» · m « o »

В Ύ ***'
Л *’ 4Ν***ν У? itfrfr *» » Д r< ^

r^ U H v H ^ ' W ftf
Ή ;* ; 4*M1 * ^
$£ »м г 1M * i H f · ■*** ът в*ъ*
4 б о ш г^г . » vn<4Mf Д V M»
л .**.<*> ■*-»x > ο · * , · * * * . - * » Ч Л
- д р И О Ш «k9

1* n r «· *#%*«£**

Μ β ^ 1 / · · 4 » ¥ » № ΪΙ> ·· ι ^

9. Л и ст 141 от Синсиикан. п т л т и р {П салм 106—У)

 κ Αί f *Ць ЧX н М * 1 р
iw
n (v ΜNI N Щf i F ΛΛΓ Ί ( *i ί 'H lb t Η Μ ΊΊΓ Α Χ γ »
4ΐ*κ μ λ и ·и Ш Ш л н * . ч Щ ш щ Ш я н
, .,у Va Р * :·*· Л* ; ;Х*^
iiΜ ι τ ν κ ι ж X I ь f л й V * k t f ч м р н * t i V 'Ш Ш "·■!
М г Т Х К 1 Ж Д t Μ Λ Η Τ Ί Κ Ί , Ι ' Γ и- В f у f γ Ζ ά н} η а Щ т т ^ с б i d . n o
{ Α Μ 4 Η I Τ Ί Μ ί 11 C»b : * Λ III k Ж ί £ 4 Λ< A Μ # * ι#ι·Η ΗιΓΚϊ»^ IttA /Ь®fA6 V
Η Ч С4 1 I Κ λ Μ t N Η А Α ΐίϋ Α Ο k Д. k 4 Α · Й t f |
{ τ ί Ν Η Κ Ι ί Ι Ι · MA H l V b l A - i u * A v e T H « P Η
)(.1 Ш * Г | ‘Г Ч в А С Ч - I I Ν | is«ifr
Щ I ( N ’4 C 4 l N l β, **r # 4 ,
ΗλψΓ т Ш т г ц т ^ щ ^ Ш
L'L. . _ «» .—
ЛШ «41Я*Л·* _-'__ ^
Й ч « ^ а с ч ^ ч ф мι ι| η н -· д
α. аαμ Я *( τтлι {*·
! κϊιαανψΙ | ЛЛГИШ
β γ Р И е и у 4 · г л ч π * C AflVf Ш Л И ' Г | М { N f ι ϋ τ ΐ
щ
|C Т А В Н т | | * t i |f'«i· f I Η i «r 4 i i »>k’ v i.i
п 4 т |Н И р Н Н Н Н |
(Τ Μ ηγ^ΐΑ Κ ΐΝ |{Λ ταϊηι м ч й с т ч чйГчй'
X K t U i K k II | f. + Д X N г Λ λ M 'K Y l U i T i T I A l I
H I T 4 « λ a i 4 » K AC t r M V f f V k l U l A f r И * Н. Ж< &Х j
M И Y k C »Г< N 4 ΙΑ Κ · Π I * ’ A k Ш V A H T f i А · n i l i | го р * ь* п( ч ъ * ^ Щ
К Л Н Ж Н Τ ( ( λ Ι < 1 Μ Ν τΓ Η « V f t A U ШН<Г t ' О Ж
Ж 1 « В II К А И Ж М Ь‘Ч U1 « С А П fi Н Щ Ж. * « · * T k I »ί
V A K aN fu iv /· ЬП Х *
» АНк Ш*Г Η I Y Ч · *Г к Ν*|Г ·· Ч IН Ж f»< I NI
(4Μ Ν ΙΓ ΙΜ
.г. к Ф Ш Ч Ч Н П Й М к· Ь Ч « т
Ь Ч К Ш З М t t | N { t T * Ж U I Ф f ι ^ . ΐ γ Μ Ι ν / Μ Υ ( 'V ш Р Ш ' ?3ж ίν;^ώώη^ΕΓ^·«·«*»ι
Г I A t i м H T J I » К Т I Н СV Ч Й V · Φ 41XΗ * Η λ Μ
к Ж-ί м ’к | Н М 1 # * 1 1 1 Ь * Х К И М Ч „Ф ^ г Х а * 4.
Μ Ν
M N Ιi Γ
r iΙ M
Μ a4 t| ^ΦV> AΧ XΧ ' Ι Μ Ь К А Μ · * - Ν 4 * η f 4 · I
\г\ ф п | И Т | f 1 . А ATI11 K t YAf f c »* Y k C K j l M ЛГД
flWHM.b^lUTKPXkriVA· HArtH^KtT
kH »T i

/0. Лист 15 от Супрасълския сборник

11, Jlucm 127 обр. от Савината кни­
га (Йоан XII. 25—30).

»Ткм®г.
ДОК**
пш1нг*к
haffW"
v m n fntb*
МЬтщгк**
Щ&ШвТвА

12. Лист I от Хиленсшрските листове

 сьде лежнтъ мо
СТНЧБ ЧрЬГОуБЪ!

M i БЪ1КЬ Г1р(нj

сумЕЕнъ п.рн
Н прн ПЕТр-К ц,рн 0

с(м)ннк ЖЕ ДЕСА

ТБ i -ЕТЪ СЪ| OCTJ.

Кнкъ чрьгоуБъиь.
СТЕО I КЬСЕ IMTN1
К БЬКТЪ чрьнорн
ЗБЦ Ь Т КЪ TO U K сь

крьш н Ж Н ЗН Ь. скокк

13. Надгробен надпис на чъргоби-

л я Мостич, български сановник
при Симеон (893—927) и Петър
(927— 969)

чрьгоукъ1м \ е една от висшите

длъж ности в Първата българска
държава. Същата титла се сре­
ща и в пъовобългарските надписи
на гръцки език — πτζιργου βοιλα,
πτζηργωυ βωυλε, и в латинските
исторически извори — zerco boilas,
zergo bala. Първата част πτζηργου
се появява и в трвобългарските
титли πτζηργου βαγαηυος и πτζηργου
κολοβρος, а втората част — бмлкь
е засвидетелствувана в Супрасъл-
ския сборник като съответствие
на гр. πατρίκιος κόμης.
 ВН Н И WTblU и tb
ΗΗλ н с т х г * Щ Л *

32» СЛМОНПЬ f k B b ВЖ ( Η)

П О ЛЬГЬЖ Π λΜ Α ΤΒ ( w u )

Щ Η M*T6fH Η Β^λΤ (8 η)
λ KfbrrfcJCb «н()(Ъ сс)
ΗΜίΝ* Ф^СЪПЪш(Н)СЪ нн)
ΚΟΛλ f* B Ъ БЖ Н (fH ^ H M H )

Έ ДЬВДЪ. ИАПНСА (жс СА къ)

ЛЪТ* О ТЪ CZ»T80(|J6M H t мнро)

γ r r , . <|>ь . н н ъ д н ( к ъ т * г)

14. Надпис ми българския цар Са­

муил от 993 г.
р. 3 сьмонпь е вм. сьмонлъ;/?. 9
дьвдъ е вм. дькъ|дъ
р. 11 г? 4 * {6501 г. от сътворе­
нието на света по визан­
тийското летоброене) сгот­
вете твува навремето меж­
ду 1. Щ 992 г. и 31. VIII.
993 г. от н. е. Преизчисля­
ването става с коефициент
5508 (6501—5508= 993), ви­
зантийската гражданска го­
дина е започвала на 1. IX.
Индиктът е jостатъкът,
който получаваме, когато
делим годината от сътво­
рението на света по визан­
тийското летоброене (6501)
на 15 (6501:15—433 и оста­
тък 6).
В този надпис *г е 6 000,
а г е 6.
 I» . ν ,
'lu iiA lv p iT v u ru A a iA t t

τά περί xiji βασιλείας

ШрИй»·^' *«млп»»***"Х* ,
> , r ’ .
ιο 5 δ υ + * * ί συναλι-
ζόμενοσ. παρήγγελλεν МмЕис • «u rw au
αύτοΐς, άπδ ίεροσολύμων
μή χ ω ρ ίζ εσ α ι . αλλά Η-ί*.
περιμένειν τήν έπβγγε-

λίαν τοϋ πρσ. έ]χού

Х ! а Д |« * « p r · lu u i t u u
σατέ μ ο υ + δ π ί ωάννης
μέν έβάπτισεν δδατι.
όμείσ δέ, βαπτισδήσεσθε
I «« Ιΐίμ ν Μ ) i •Пг1| ш < Ч > р

И ^ 1 т и д г я П о 4 |1 \ Я ^ '
έν πν( άγίω . ой μετά πολ-
λάσ ταύταο ^μέρχσ. C n ^ r ^ t.u a /R te f tu r ir
οί μέΚ ούν συνελθ-όντες.
έπηρώταν αύτδν.
\м т и й а о Ц * А м '
λέγοντεσ ■ ε£ έν τφ
χρίνω τοΟτο άποχα
«tuiryauumwfe4#N»T*.
θίοτάνεις τή ν βασιλείαν ίη ^ μ Ν Ί Γ ω μ ιΰ τ η ι* · *
τ δ ίη λ + ε ϊπ ε δέ πρδς
αύτοάσ. ούχ ύμδν έσχι / 2 · '' ·
• ρςρ·|Μ α,ΊΐΜ ΤΠι .·
γνδνχι χρίνουσ rj xatpoiw
T im iu e w X H '
οδσ δ πηρ έθ-ετο . έν τή ί . -—* ,· · ,
δία έξονοία + ά λλά
λήμψεσθε δΰναμιν έπελ
(U /I*ur * |
ryooptx». JC^O pO lO И l u u p \

о ш ο · β » μ ί|Α » · ‘S v^u·!
% i« w A o u n < u ■#·
f I
5Ч»ма щ

/5 . Ьизантииско м инускулно
писмо в апостол от X I в.
(Деяния 1.3—8)
 WKA!IMfftftr<«U па

«Н Ж Г М С Т Ж Ж i y f i
IK TW N M A ^H TW H
ΑγΤίγΚΑίΠΑΗΉίΠ#
ΑγτιγΜ <γΑπίΐ iwne
ТШ НуМ *А(К*Г(АШ
К М Т Ш П А Ш Н уту
ΜγΚΑΚΙΑ,ΜΝΚ^βί
h A ^IH A K iyuiA yT ,
Κ Α ΙΪ Α Ά Η Η Α Ι; Α Π ΙΤ » "
HSCWNAy TW M+KAl I
·Ι·^ Α « γ Μ (Ν 4 ΙΑ Π »
л !М » ·· W*-
•,κ λ Λ ι v g . <* м Л - „ —
.••вяо*· τιιΐύ ο
I Λ · λ u:<av*ьи/Я'· /&у . гитъш»-г':тгьз «£■
етгви^>лул^ ул1*··. олтотп 'тоуъчпт ~n’
Д 4 чпго/Л^Ьв/оЬ^о [Dihprio ПЪШЗ-й^злг!
rttiRn ф т о д о п о д Л PVA/VhbDii),^
. пп^тздапЬвЗЬ» ^,ь
ίЛЪОТ»Вт Т^УИАV пи» λ*μΑλι До1гь»й$ r®
ό· ви Ub3P0i ■Шй%P tn fb
C Wfo Mhbrhy -YraOt"3 <*»оЗ-|5зраьАТОя 9fD
оъаг rfivfb «Зй>д2, ‘/if&3
19 зъвлгз V$tfb$xftt WJO?BШ)UT?b7nggy
£ jjp »?»ν,λ ·ηοροrfl|3n AbBQDB- 3bSiB9VM|
~%vbOi*\ v)y3 ifiatHBan ЬЗАЪЗД»»■jMJhlEt
#ip> WtffcWrrthw gaw 8Λ» ®in)fha iKat*
1 г т д ь з ν ν σ α в α ο$ Й' /Л?3*Г1ЬЬ|УВ®^3
W tr p A jf l· ZQ O VVD Bfr fl°A ^ьзпъ1 зънгв·#
ч№У1ГЦ*А/»1ф|Пш. J»> '-В* wrfliaow.pu.
YgVfhgUfBObAnPB-yf i. nbi^o^jUUrhvnB
мй|Нп»з> «го»“А*,ь8
tMj»vy ‘jVb iPiituu и BpVjflp*
^/^0YD3Q»Dm>»W» g^SBw 1Ьф<ш51гЗш>
|пъа>/#:· в/ni и/ют> ι Virtflhhjo'

ΠΜίΥ МАТШ NAK4

• fA J T W N K A litC pA
П ^Н Т И <А 1П А <«
i^ M C Ц Н ТН к !Т В
Μ Η 1 4 Μ .γ Τ « γ ΐ^ « |
χ ΐΤ Ι |κ ίΐΪ Α Τ · ίΠ Α Μ
ib. Византийско маюскулно
(уставно) писмо в евангелие
о т 980 г.
17. Хърватска ъглеста глаго­
лица от X IV в.
18. Етиопско писмо
ίΜ Ιτ η Λ ιΛ ^ А ч г Л х
Й |И и * ^
Τ ^ ιη Ο Λ ίΠ Λ σ ^ ί
Α Α ^ ϊιν Λ Μ τ ^ ιλ Λ
Ι ΐιΙί^ + ίά Λ Ί ΐί^ Ή ΐ
A «n M T U /h ro flrA :< :
« ,Л ^ Л » 1 и Л « П :г
!£ ■ * * S**£ ΙΚ · Λ « " № * ,
Λ Ρ Λ ί А 9 4 т * Ч Л )Г О :
1Ч ^«1ГЛ *ф П А й;
ПЖЛ-ПС·. r°1bZrl· 'iЛУЯ
Я 1 < 9 Д 9 « А к .< гтф ад |
" M V C iW V b ir M ^ t*
« Ш п А ^ П Я ф а Λ Π ιΓ
θ λ « °λ ^ ιΑ 6 Α 9 ·Φ
T iX
7 » 4 ι H Ttlf f r i
« lA ^ U iim W ia M A
fiA & frN ItA ^ tlC ft
■дчм »> 1 o a t o c T n .
/ ^ t A -ιΛ M t t l t i f M
bXAtm
3 Ε Α + Ι Ι * · # ι ^ · ιΙ Η > ·
tiT B lV ijH lA t X*WU
B iA ^ tv W llk f r ftC M
tiO A flh A tiX fv ra
* Ί » » -Λ -:Χ Λ > Λ * τ » ·
ра на изеледвача-византолог. И на края старобългарските езикови данни д о ­
пълват общ ата историческа картина при описанието и тълкуването на слож­
ни, изискващ и м ногостранен подход научни обекти, като икони, фрески,
археологически находки с надписи, средновековни музикални творби и др.
З а р а д и извънредно важ н ото си значение старобългарският език е изу­
чаван в ъ в всички световни университети, в които същ ествува специалност
славянска (руска, б ъ л г а р с к а ) ф илология. Той е един о.т основните учебни
предмети и в Н ационалната гимназия за древни езици и култури, която но­
си им ето на сл авян ски я п ървоучител Константин Кирил-Философ. След като
изучат д о б р е класическите езици (старогръцки, латински и старобългарски),
нейните възпитаници щ е им ат здрава филологическа основа, за д а може
няк и о т т я х д а стан ат първокласни филолози и историци, истийски позна­
вачи на б ъ л гар с к а та и общ очовеш ката култура, от каквито се нуж дае на­
шето общ ество.
По-важни наръчници по старобългарски език
1. Христоматии: ■
Ст. Р о м а н с к и . Старобългарски език.в образци. С ., 1945.
С т. С т о я н о в , М. Я н а к и е в . Старобългарски език. Текстове и речник. С. , 1 изд.
1956. 5 изд. 1976.
2. Граматики:
А. S c h l e i c h e r . Die Formenlehre der kirchenslavlschen Sprache. Bonn. 1852.
A L e s k I e n. Handbuch der altbulgarlschen (altkirchcnslavlschen) Sprache. Grammatlk —
Texte — Glossar, 1 изд. Weimar, 1871, 8 изд. Heldelberg, 1962; руски превод А. Л е с кин.
Грамматика старославянско го язмка. М ., 1890.
А. L e s k i e n . Grammatlk der altbulgarlschen (altkirchcnslavlschen) Sprache, 1 изд.
Heldelberg, 1909, 3 изд. C , 1981; руски превод А. Л е с к и н . Грамматика древнеболгарското
(древнеперковнославянского) язмка. Казань. 1915.
W. V ο n d г а k. Aitkirchenslavlsche Grammatlk, 1 изд. Berlin, 1900,2 изд. Berllti, 1912,
С т. К у л ь б а к и н . 11ревнецерковнославянский язмк. 1 изд. Харьков, 1911—1912, 3 изд.
Харьхов, 1917; френски превод S t. K u T b a k l n . Le. vieux slave, Paris, 1929; чешки превод
£ t .. K u l b a k l n. Mluvnice jazyka staroslovgnskdho, I изд. Praha, 1928, 2 *изд. Praha, 1948;
сръбски превод С т. К у л > б а к и н . Старословенски )език, Београд, 1930.
Ф. Ф. Ф о р т у н а т о в . Лекции по фонетнке старославянското (церковнославянского)
язмка, 1 изд. Петроград. 1919,.2 изд. Ф. Ф. Ф о р т у н а т о в . Избраннме трудм. М .. т. 2. 1957.
А М е i 1 1е t. Le slave commun. 1 изд. Paris, 1924, 2 изд. Paris, 1934; руски превод А.
М е й е. Общославянския язмк. М ., 1951.
N. v. W i } k. Geschicbte der altkirchcnslavlschen Sprache, 1931; руски превод H. В а н-
ВеЯк. Исюрия старославянското язмка, М ., 1957.
Р. D i е 1 s. Aitkirchenslavlsche Grammatlk mit einer Auswahl von Texten und einem
WOrterbuch, Heldelberg. 1. 1933; II, 1934.
А. V a i 11 a n t. Manuel du vieux slave. I. Grammaire. ii. Textes et gloseeire, 1 над. Pa­
ris, 1948, 2 изд. Paris,-1963— 1964; руски чтревод А. ВзЯаи. Руководство по .стяросяавянскому
язнку, М .. 1952.
А. ,С е-л-ищ е в г Старославянския язмк. I. Введенис. Фонетика. II. Текстм. Словарь. Очерки
морфологии, - Μ. , 1951— 1962.
N. S. T r y b e t z k o y . Aitkirchenslavlsche Grammatlk. Schrlit-, Laut- und Formensystem,
1 изд. Wien, 1954, 2 изд. Graz— Wlen — KOln, 1968.
K. М и р ч е в ; Старобългарски език.,C ., 1 изд. 1954, 3 изд. 1972.
R. А 11 z e t m Q 11 е г. Altbulgarische Grammatlk ais Elnftihrung in die slavlsche Sprachwis-
senschaft, C ., 1978.
И. Г ъ л ъ б о в . Старобългарски език c увод в славянското езикознание, С ., 1980.
3 . Речници: .«■. . '
Fr. Μ 1 k 1 о s I c h. Lexicon palaeoslovcnico-graeco-latinum, 1 изд... Vindobonae, 1862—
1865, 2 изд, Darrastadt, 1977.
И. И. С р е з н е в с к и Я . Материалм для словаря древке-русского язмка по письменнмм
памятникам, т. I-III, 1 изд. СПб., 1893— 1903, 2 изд. Gra2, 1955—1956, 3 изд. М ., 1958.
L. S a d n l k , R. A i t z e t m Q l I e r . HandwOrterbuch zu den altklrchenslavlschen Texten,
Heldelberg, 1955..
S l o v n i k j a z y k a s t a r o s l o v i n s k c h o , Praha, 1958 (достигнал е до буква f и про­
дължава да излиза).

3. Старобългарски езнк за X клас на НГДЕК 33

 1L ГРАМАТИКА

ЗВУКОВ СТРОЕЖ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Н ай -м ж н ата о со б ен о ст на стар о б ъ л гар ски я зв у к о в с т р о е ж е отво­

р ен ата сри чка. О творената сричка се появява о щ е в праславянски вслед­
стви е на тен д ен ц и я та з а н а р а с т в а щ а зв у ч н о с т . Т ази тенденция води до то­
ва, че зву ко вете в състава на сричката с е п о д р еж д ат по степен на звуч н ост.
И т ъ й к а т о в с я к а г л а с н а е п о -зв у ч н а от която и да е съ гласн а, в к р ая на
сри чката м о гат д а с т о я т сам о гласни .
В късни я праславянски и в ранния староб ългарски тенденцията за на­
растващ а звучн ост д ей ству ва б ез и зклю чи телн о. Т я е и звестн а' п о д и м ето
„закон за о т в а р я н е н а с р и ч к а т а ". С п оред този зак о н в р ан н и я старобългар­
ски всяка сричка зад ълж и телн о зав ъ р ш ва на гласна. С рв. съ н ъ , содь, дьн ь,
коньць, м ън вго, пътнцд, вьчелд със съврем енните им наследници сън, сол,
ден, ко н ец , м н о го , пт ица, п чела .
За да се о тво р ят срички, ощ е в праславянски се и звъ рш ват следните
пром ени:

1. Вси«ки краесловни съгласим изпадат.

В праславянски в краесловие са се срещала само t , d , η ζ > η , s , r . Срв. напр. и г· о т пра·
***·- *ΐ4ϊοη със стянд. у agam, стгр. ίυγδν, лат. lugum; u a t h от праслав. ‘ mater с ъ с стгр

рбхер (ρήτφ). лат. maler, елькг от праслав. *vblfcos съ с стняд. v fk as> v /k a h , стгр. λόχοι. лат.
lupaa; т» от праслав. *tod със стино. tad(t), лат. Istud, След дълга гласна краесловното п не.
изчезва безследно, а става част о т артикулаиията иа предходната г л а с и , т. е. получават се но­
сови гласни (вас. § 7, стр. -42).
2. П рем естват се срлчковите граници в ъ тр е в д у м ата. При то в а п р ем естван е н я­
кои по-трудни съ ч ет ан и · о г съгласни се опростяват. Напр. * g re W i> *gre-bCi> *gre-ptT>
> rp -T H j *ved-H> ·ν β -Λ Ι> * те -Ш > и д тн .
3 . П ред съгласи е съчетанията *ог, ·ο Ι, •er. V / се п р ео б р азу в ат двояко в аааися·
мост от товя дали се намират в началото иа дуката яли вътре в вея, т. е. между две съ­
гласни:
а) Когато са в началото на думата (в такава позиция се срешат само *ог и *ol). ликпнд-
ката съгласна се премята, а в южнославянскигс езици тласната винаги се удължава. Напр, в
старобългарски ·ο /> λ κ , срв. fix* от «ordlo, лакът*. от *о1къ<ь. В севернославлнските
езици при определени условия гласите не се удължава, срв. рус, локоть с бълг. лакът,
б) Между две съгласни ликандиата съгласна в съчетаните "ог, ·οΙ, “ e r , *W се премята,
а галената се удължава във всички южнославянски еакци, чешки н словашки. Спорел повечето
изследователи такова премятане е степало и u полски език, но без да се удължи тласната. В
старобългарски резултатите от нргмятаието са следните· *or>fA ; *оГ>лд; •ег’>е%·, ·κ/>α·β,
напр. KfAta от "korva, слама o r 4olm a, с^вгъ от *Ьещъ, мл-ек» от *mclko. В източните ела-
м некн езици това не е станало. Там след ликвидвата съгласна се е развила допълнителна
гласна. срв. напр. рус. корова, солома. (Septi, молоко с бълг. крава, слама, бряг, мляко.
Л|смятането на лнклидната съ гл ас и вследствие иа лакома за огазряие на сричката се
нарича ли кан д к а м етатеза.
4. П оявяват се нови гласиш
в} От *вг. щьг, *»{, 'e i пред съгласи възннкваг ернчкогворин r л I, която в старобъл-
гарското писмо се отбелязват обикновено чрез съчетанията щ fb, лъ. ли, напр, скрлгь от
*skwbb. (TfUEb от *рьгуъ, клънл от *VbJna. влигъ o r ‘ v allo .
б) Прасдавянскнте дифтонги прел съ гл аси се момофгонгмзираг *о/ н ·αΙ преминават в
■в яли и; *W > и, *ои и *аи> »у; * « > « (вас. § 7, стр. 41 И 42),

34
 в) О т съчетанието на тласна и носова съглясна пред друга съгласия възникват носовите
гласни л и х (вж. § 7. стр. 42).
Промените, споменати и т . II, I, 2 н 3 а), ще бъдат подробни изучени в XI клас.

К ъм края на старобългарската епоха закон ъ т за отворената сричка пре­

ста ва д а д е й с т в у в а . О т н о в о с е п о я в я в а т с р и ч к и , к о и т о з а в ъ р ш в а т н а с ъ г л а с ­
на, т . е . затворен и . Т о з и п р о ц е с п о н я к о г а н а м и р а о т р а ж е н и е в п а м е т н и ц и т е ,
срв. напр. в А с е м . с ъ к а з а г г, г у д д ж т , а к л т , б м с т , отвалси, нюа«®м» къвр>ж ет,
е ъ з л т , ж н е е т , к ъ м , е к ъ т , н ш , вам . П о я в а т а на затво р ен и срички с п р ед и з­
викана о т и з п а д а н е т о н а с л а б и т е е р о в е ( в ж . § 6 , с т р . 3 9 — 4 0 ) .

§ 5. СИСТЕМА НА ГЛАСНИТЕ И СЪГЛАСНИТЕ В СТА РОБЪЛГАРСКИ

В сравнение съ с съврем енния български ези к броят на старобългарски ­

т е гласн и е зн ачи телн о п о -го л я м . С рещ у ш естте н овобъ лгарски гласни а , е,
и, о, у , г в староб ългарски има 15: а , с, η, ο, ъ , и, и , -в , а , ж , р»

(r), fb ( Λ ΛΑ (/). А ьог

о . ' ♦. о
П о м ясто t а учленение в устната кухина стар о б ъ л гар ски те гласн и се
делят на п р е д н и и з а д н и , к а т о в о п р е д е л е н и п о з и ц и и н я к о и п р е д н и г л а с н и се
зам енят с ъ с с ъ о т в е т н и т е з а д н и г л а с н и и о б р а т и о . Н е к а с и п р и п о м н и м , че
противоп оставянето н а г л а с н и т е п о м я сто н а у ч л е н е н и е с е п а з и и д н е с .
С тар о б ъ л гар ск и те г л а с н и с е п р о т и в о п о с т а в я т и п о п р и з н а к а н о с о в о ст:
неносовост. Т ова противопоставяне е 'и з ч е з н а л о в развоя на . българския
език.
Е т о как м о ж е м д а представим тези две важ ни противопоставяния на
стар о б ъ лгар ски те глаеш р

ТА БЛИ Ц А НА С Т А РО БЪ Л ГА РС К И Т Е ГЛ А СН И

У стни (о р ал н и ) Н о со в и (н азал н и

SI

П редни ъ S Н U fb ( / ) ди ( 0 А
/ '*\9& .V
Задни А # И М,· Ъ fb (r) ДЪ (/) ж

Г ласните а и ж са се п р ои зн асяли така, че част от н здн ш вата струя е

м инавала през носната кухина. Т ласната а е звуч ала като носово « (е * ), а

тласната ж— като носово » ( о * ). Т ласната -в е звуч ала като ш ироко с

(е, а , е1 ), вж . § 7. П рои зн о ш ен и ето но м се е доближ авало до съврем енното

руско м. В редица старобългарски говори р> (r) с съвпаднало c fb . ( / ) , а дъ

( 0 — с д ц ( / ’ ), п о р а д и което разли ката м еж ду ^ъ и д ъ н ди се прави сам о

в някои староб ългарски пам етници, и то непоследователно.

П о дълж ина двата ера г и ь се противопоставят на останалите старо­

български гласн и . Г л асн и те ъ и и са били свръхкратки, поради което се на­

ричат редуцирани. П редполага се, че ъ е звуч ал като свръхкратко о или и

35
 (срв. м аците 3 н 4 в глаголицата), а ь — като св р ъ х к р атк о затворен о е
«жа L
Имоемктейското количествено противопоставяне дължина: краткост,, което сс пази в
m fu rp u v H и язтински, в старобългарски е преминало в качествено противопоставяне. В ре-
ачатлт на това различни по дължина, но еднакви по качество гласни са се превърнали постепен-
мо в езвакви по дължина, но различни по качество гласни;

5>s а>в ’ 7>н

6>λ о>* и>й
е>-в е> *
В историческия развой на нашия език произнош ението на някои с т а р о ­
български гласни е съвпаднало:
1. л и силният ь (в ж . § 6) с а с е изравнили c t.H an p . и&со;>месо, д ь и ь
>дек, л е д ъ> лед, к он бц б >кок«{, тшъю>>тъмен. О т последния прим ер
обаче личи, че ь в някои случаи се е изравнил с ъ. Срв. о щ е пьнъ > пън,
тьсть >плст , стькл· > ст ъкло. Имайте пред вид, че съврем енното е м о ж е д а
произлиза о т -в (еж . по-долу т. 4),
2. а с е е и зравн и л о с н. Напр. с а н ъ > с о н (м ъ ж ко чедо), сн м к> си н (цвят,
багра).
3 . * и силният 7. (вж . § 6) с а слели в с ъ в р е м е н н а та г л а с н а ъ . Н апр. ржкл
~>рша, с ъ н г > с 5 « . А в т. 1, д ад ен а по-горе, видяхме, че зву к ъ м ож е д а е
. цолучен ii о т ь.
4. В зави си м о ст о т у д арен и ето и х а р а к т е р а н а с л е д в а щ а т а с р и ч к а -в с е
п ром ен я д в о я к о . Напр. б -%нъ>бял, въ \н< б ели, б-влот\> б ело т а .
К огато се съмняваме за произхода на някоя о т н овобългарските гласни,
м ож ем д а сравняваме с руски, където д >я, силният ь > е „б егл о е“, « > е ,
* > У , силният ъ > о „ б е г л о е \ Н ап р.'
бълг. дъб, рус. дуб, следователно д ж б ъ
бълг. сън, р у с сон.сна, следователно сънъ
бълг. пет. р ус. пят ъ, следователно п д т ъ
бълг. лен, рус. лен, льна, следователно льнъ

В руски та сс пази на етимологичното си м ясто с изключение на пози­

циите след к, г , )с, к ъ д ето е съвпаднало с и. На и в руски съ о тветств у ва е.
К акто узнахме о т казаното досега, българският език е опростил си­
стем ата на гласните. С ъ щ ото обаче не м ож е д а се к аж е за систем ата на
с ъ гл ас н и те Всички старобългарски съгласни — ш у м о в и те в, е, г , ж, %
3, к , л, c, t) т , (ф ), γ , ц , ч, ш и со н о р н и те л, л , м , н, и, f, J—
са останали в съвременния български език.
П ротивопоставянето на съгласните по признака з в у ч н о с т : б е з з в у ч н о с т в
старобългарски, ( в : п, , \ : т , з : с , г : к , ж : ш , <ψ и.) сс пази н днес, Сопорите
нямат беззвучни съответствия. Съгласията в е получена о т к р атк о консонант-
но и м еж д у две гласни и в праславянски е била сонорна. П о тази причина п
старобългарски тя все ощ е няма беззвучно съответствие. С л ед превръщ ан ето
си в ш умова съгласна е развива като свое беззвучно съ о тветстли е съ гл асн а­
т а ф. Т о в а е свързано и с изпадането на слабите ерове, вж . § 6, стр. 39 - 40.

36
З в у к ъ т ф ис е бил п р и съ щ на лраславянскп и старобългарски. В с т ар о б ъ л ­
гарските паметници бу к вата ф с е ср е щ а' сам о. в*, чуж ди дум и, напр. ф н м с а ф ъ
о т φιλόσοφος, ф ьрнсън о т φαρισαίος, ф нлнпъ о т Φίλιππος. С тар о б ъ лгар ск и те ' с ъ ­
гласни ^ и ч н ям ат звучни съ ответстви я. В праславянски обаче на ч е с ь о т -
ветствувала звучната съ гл асн а * d '. В съврем енния бъ лгарски език д в о й ката
дж :ч е възстановена.
В п ротивопоставянето по признака т в ъ р д о с т : м е к о с т в ст ар о б ъ л гар ск и
участву ват сам о четири съгл асн и — а : а , у : f, н :н , с :с ’, срв. снаа:вом а,
βλ*να:β·ν»α, |>оса : b kua. О станалите стар о б ъ л гар ск и съ гл ас н и ие
образуват таки ва двойки.
В староб ъ лгарск и с а м о м ек и са били с ъ г л а с н а т а / , к о я то не винаги с с
отбелязва графично, ш у ш к а в и т е с ъ г л а с н и ч, ж, ш и с ъ с к а в и т е с ъ г л а с н и
ц и T;. ^Меки с а били и съ гл аско в и те съчетания ш т и ж д . С а м о т в ъ р д и са
били у с т н е н и т е с ъ г л а с н и б, л, в, м, з ъ б н и т е с ъ г л а с н и д , т , з и з а д н о -
ези ч н и те с ъ г л а с н и к , г , х.
О щ е в ранния стар о б ъ л гар ск и ш уш кавите и с ъ с к а в и те с ъ гл ас н и , к а к т о и
съ четан ията ш т и ж д зап очват д а за т в ъ р д я в а т . В съврем ен н и я б ъ л г а р с к и
език ш уш кавите съ гл асн и ж, ч, ш с а сам о т в ъ р д и , д о к а то всички о стан али
съгласн и м о га т д а б ъ д а т и тв ъ р д и , и м еки . срв. б а л : б 1а л , давам :д 'а л к а я ,
т а м : т'ам, цар-.ц'ар и т . и.
Е т о как м ож ем д а пред стави м н ай-важ ните п р о ти во п о ставян и я н а ст ар о ­
българските съгласни:

Т А Б Л И Ц А НА С Т А Р О Б Ъ Л Г А Р С К И Т Е С Ъ Г Л А С Н И

Ш У М О ВИ
СО Н О РН И

ЗВ У Ч Н И БЕЗЗВ У Ч Н И •

Б п м
в (4>) А
ТВЪР­ д т н
ДИ
9 Щ ' ί
г к

ж ш ■ К* ’’
М ЕК И Н
н

Ъ U
.1
•0 А с
щ ж

37
 ΙΚ ГРАМАТИКА

ЗВУКОВ СТРОЕЖ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИ К

Н ай -в аж н ата о с о б е н о с т на староб ългарски я зву ко в стр о еж е о тв о ­

р ен ата сри чка. О творената сричка се появява о щ е в праславянски вслед­
ствие на тен д ен ц и ята з а н ар аст в а щ а зв у ч н о ст. Т ази тенденция води д о то ­
ва, че звуковете в състава на сричката се подреж дат по степен на звуч н ост.
И тъй като всяка тласна е п о -зв у ч н а от която и да е съ гласн а, в к р а я н а
сричката м огат д а сто ят сам о гласн и .
В късния праславянски и в ранния старобългарски тенденцията за на­
растващ а звучн ост действува безн Зклю чи телн о. Т я е и звестн а' под им ето
„закон за о тв ар я н е н а ср и ч к а та”. С п оред то зи зако н в ранния старобългар­
ски всяка сричка зад ъ лж и телн о завъ рш ва на тласна. С рв. сънъ, с о л ь ., дьн ь,
кеньць, иъного, пътнцд, сьчелл със съврем енните им наследници’ съ н, сол,
ден, ко н ец , м н о го , пт ица, т е л а .
З а да се о тво р ят срички, ощ е в праславянски се и звъ рш ват следните
пром ени:

1. Всички краесловни съгласни изпадат.

В праславянски в краесловие са се срещали само t, d, m > n , s, г. С рв. напр. нг» о т пра-
слав. *Jwgon със стиид. yugam, сттр. ϊυγάν, лат, jugum; м \т н от праслав. *mater с ъ с стгр

μάττρ ( ιΦ ν ) . лат. mater; еаькъ от праслав. *vblkos със стинд. v fk a s > v /k a h . стгр. λύχοΐ, лат.
lupus; т» от праслав. *tod със стинд. tad(t), лат. istud. След дълга гласиа краесловното л не.
изчезва безследно, а става част от артикул*нията иа предходната гласиа, т. е- получават се но­
сови гласни (вж. § 7. стр. -42).
2. П рем естват с е сричковнте граници в ъ т р е в д у м а т а . П ри т о в а п р е м е с т в а н е н я ­
кои по-трудни съ ч етан и я о г съгласни с е оп ростяват. Напр. * g re b -tt> * g re -b tl> * g re-p ti>
> г р - т н ; »ved-ti> * v e-d tl> * v e -ttl> n -c n i.
3. П ред съ гл асн а съ ч етан и ята "or. *ol, *er, *el с е п р е о б р а з у в а т двояко в зависи­
мост от това дали се намират в началото на думата или вътре в пея, т. е. между две съ­
гласни:
а) Когато са в началото на думата (в така па позиция се срещат само *ог и то1), ликаид-
ната съгласна се премята, а в южнославянските езици гласната винаги се удължава. Напр. в
старобългарски · ο τ > ^ , · ο / > α ι , сра. р л » от *ordlo, аакътъ от *о1къ!ь. В северносляванските
езици при определени услооив тласната ие с е удължава, срв. рус, локоть с бълг. лакът.
б) Между две съгласни ликвкдната съгллсиа в съчетанията * o r , * o l, * e r , *el се премята,
а тласната се удължава във всички южнославянски езици, чешки н словашки. Според повечето
изследователи такова премятаме е станало и в полски език, но без да се удължи тласната. В
старобългарски резултатите от премятането са следните: * о г > р ; * о /> а а ; * « г > ^ в ; · * / > а-в,
напр. к р к д от *korva. c a a u a o r *aolma, сувгъ о т *Ьегиъ, ил-ько от •m elko. В източните сла­
вянски езици това не е станало. Там след лихвндиатя съгласна се е развила допълнителна
гласиа, срв. напр. рус. короза, солома, берч. молоко с бълг. крала, слама, бряг, мляко.
Премятането на ликпидндта съгласна вследствие' на закона за огозрвие на сричката се
иармча л я к а н д н я м етатеав.
4. П оявяват с е нови гласни:
з) От *зг, ·*/■, *ъ1. *ь1 пред съгласия възникват сричкогаорни г и / , които в сгаробъл-
п р о со то писмо се отбелязват обикновено чрез съчетанията fb , f%>, къ, къ, напр. ск#ъбь ог
НкътЬь. п р е ь от *рьгУЪ, ваъна от •vblna, каькъ о т *чь1къ.
б) Прасаавяиските дифтонги пред съгласия се мояофтонгизнрат; ·αΙ и ·α ί преминават в
•а яли н; V /> M , *ои и · β β > « γ ; * с в > и (вж, § 7, стр. 41 и 42),

34
 η) О т съчетанието иа гласиа и носова съгласна пред друга сьгласна възникват носовите
гласни а и ж (вж. § 7. стр. 42).
Промените, споменати в т. Η, I, 2 и 3 а), ще бъдат подробно изучени в XI клас.

К ъм края на старобългарската епоха зако н ъ т аа отворената сричка пре­

става д а дей ствува. О тново се появяват срички, ко и то завъ р ш ват на съ глас­
н а, т. е. затво р ен и . Т о зи процес пон якога нам ирз отраж ение в пам етниците,
срв. напр. в А сем . оъкд здет, г^а д ж т , д в а т , км ет, отвъден, ню деом ' въвръж ет,
бъ д а т , ж нвот, в -в м , св -в т, н ш , кш - П оявата на затво р ен и срички е п реди з­
викана от и зп ад ан ето на слабите ерове (в ж . § 6 , с т р . 3 9 — 4 0 ).

§ 5. СИСТЕМА НА ГЛАСНИТЕ И СЪГЛАСНИТЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИ

В сравнение със съврем енния български ези к броят на староб ългарски ­

те гласни е зн ачи телн о п о -го л я м . С рещ у ш естте новобългарски гласн и а , е,
и, о, у , ъ в старобългарски има 15: д , е, н, ο, ογ, ъ , ь, и , % а , ж , Щ

( г ) , е к {г>), д ъ ( / ) , д ъ (Г Х
о · ♦1 ' '6: о - · .j
П о м ясто на учленение в устната кухина старобългарски те гласн и се
делят на предни и зад н и , като в определени п ози ц и и някои предни гласни се
зам ен ят съ с съответните зад н и гласни и обратно. Н ека си припом ним , че
противопоставянето на гласни те по м ясто на учлеьение се п ази и днес.
С таробългарските гласни се противопоставят и по п ри зн ака н осовост:
н ен осовост. Т ова противопоставяне е и зч езн ало в рззвоя на . българския
ези к.
Е то как м ож ем да представим тези две важ ни противопоставяния на
старобългарски те гласни

Т А БЛ И Ц А Н А С Т А РО БЪ Л ГА РС К И Т Е ГЛ А СН И

У стни (о р а л н и ) Н о со в и (н азал н и

П редни •в t н ь ^ (г1 ) дь (р А
Задни X 0 Μ ογ Ь (>Ъ (г) Аъ (0 Ж

Г ласните д и ж са се п р ои зн асяли така, че чест от н зд и ш н ата струя е

м инавала през носната кухина. Т ласната а е звуч ала като носово « (е "), а
тласната ж— като носово о ( о " ). Т ласната -в е зву ч ал а като ш ироко с
fi

(е, а , е 1 ), вж . § 7. П рои зн ош ен и ето на м се е доближ авало до съврем енното

руско и . В редица старобългарски говори #ъ (г) е съвпаднало с «ь а дъ

? о 1. 0
(/) — с дъ (Г ), поради к о ето разли ката м еж ду уъ н д ъ и дь се прави сам о

в някои стар о б ъ л гар ски пам етници, н то непоследователно.

П о дълж ина двата ера ъ и ь се противопоставят н а останалите старо­
български гласни . Г ласн и те ъ и ь са били свръхкратки, поради което се на­

ричат редуцирани. П редполага се, че ъ е авучал като свръхкратко о или и

35
 ,Ό «почват да сс произнасят като кон, f лη, п ш е н и ц а и много. Най-рано изпадат
краесловните срове, но този процес не е отразен последователно в паметни­
ц и т е . По традиция слабите ерове продължават да се лишат. Най-дълго като
графично явление те оцеляват в края на думата, срв. напр. родь', злб ъ , день,
соль в българския правопис до 1945 г.
След изпадането на слабите ерове всички* «шумови съгласни в крал на
думите се обеззвучават, а вътре в думите в новополучените групи съгласни
настъпва изравняване по звучност или беззвучност. На старобългарските думи
бъчела, съд^лвнк, облаглчнлъ, к ъ д е днес съотоетствуват пчели, здраве, об­
лекчил, где.
За изпадането на слабите срове можем да бъдим по графичното мм
смесване, напр, вм. еас-ема се пише често въсъмъ,-вм. дьнн— дънн, вм. п^н-
3AJH— П £ Н З Ъ £ Н , ВМ. СКЪТАЛО— С В Ъ Т Ъ Л О , ιΒ Μ . дъвл — дава·
Слабият ер се пази там, където изпадането му би-довело до възникване,
на група съгласни, която е трудна за произнасяне, напр, стъкло, дъ скл,:
М А ЗА Л , ДЪНО, Ц ВЬТЖ .

Силните ерове започват да се превръщат в нормални по дължина

гласни.'Процесът се нарича изясняване или вокализация на еровете.
В повечето глаголически паметници, - които са възникнали в югозападни
български краища н отразяват югозападни старобългарски говори, силният
ъ се изяснява в · , а силният ь — в е.
Примери с изясняване на силния ъ в о: сънъ > сонъ, к^ъеа > к^окь,
ПЛЪТЪ > П Л О ТА , K fЪП ЪКЪ > КОЪПОКЪ, НАЧАТЪКЪ > НАЧАТОКЪ, . ЛЮ БЪВА > ЛИ-

БОСА, роД Ъ СА > (10Д 0С А , ^А БЪ ТЪ > О ЛБОТЪ, ЕЪ М АНЪ > ЕО М А Н Ъ , СЪ М Ъ Н 0К К >

С« М ЬН О Н К.

Примери с изясняване ка силния а в е: отаца > отсца, ctajiaua > стл-

f iU b ,. ЛАНЪ > Λ ϊΗ Ъ , ДЪНА СА > ДАНЕСА, Ш АДЪ > Ш ЕДЪ, С Н ЛА Н Ъ > С Н Л ЕН Ъ ,
М АСТА > М ЕСТА.

Днешните наследници на тези говори пазят следи от това явление, срв.

сон, дош, старецът), лен, ден и т. н.
За случаите, когато в глаголическите паметници силният г не преминава в », са възмож­
ни две обяснения: 1. И м ъ с е л и т е по традниия, макар че се изговаря г, и 2. Или на мястото
на ъ с възникнала гласна, близка по гласек до новобългарското в. Продължава да се пише по
традиция и в, макар че се е произнасял е.

В други старобългарски говори обаче силният ъ преминава в нормална

по дължина а-гласна, а силният а — в е. Това явление е отразено в по-голя­
мата част от Супрасълскня сборник, макар че и там често о силна позиция
се пише а.
Вероятно е имало и трети тип старобългарски говори, в които силният
ъ е давал нормална по дължина ъ-ι ласка, а силният а е давал също в-гласна,
но с предходна мекост. Такива говори са, отразени в Савииата книга и в
една част от Супрасълскня сборник, където няма примери за изясняване на
силен а в е.
Поради своята свръхкраткост еровете са зависели от съседните арти­
кула ц ни.
След шушкавите съгласни ч, ж, ш, съгкавите съгласни ц, ^ и съчетания-
 та ш т и ж д , конто ощ е в старобългарски зап оч ват д а затвърдяват, к често
се зам ен я с ъ , напр. м ж ж ъ вм . м ж ж ь, м ечъ вм . ш чь, б ^а ш ън · вм . бш ш ш ·,
чът· вм . чьт», «тьц& вм . откак, къ н а ^ ъ , вм . к ъ н д -^ ь , енж дъ вм . зн ж д ъ ,
инш тъ вм . ннш ть.
В лияние върху ероветс оказва и тласната о т сл ед ващ ата сричка. Е д н а
задна гласн а м ож е да п регласи п редход н и я к в ъ, напр. д ъ ^ к т н вм . д ь ^ ъ тн ,
зъ д атн вм . зкд ъ тн , къдокл вм . кьд окд тъ м х ви . тъ м а. П о д влияние на след­
ваща с р и ч к а с п редн а гласна ъ мож е да с е п регласи в к, напр. аь н ъ вм . къ-
н-в, д ь к т в м . д ъ к ъ , в ь д -в т н вм . а ъ д -в т н , зкхн вм . зъ лн .

УПРАЖНЕНИЯ

1. Определете кои е pone са слаби и кои силни; саьлъкъ , сгсь^ьтк, къдлтн— п д ь и ж ,

nOtlAJkTH, (ИТО, ЗЪЛ·, прлекдьнъ, (ъворъ, ШЬДЪШН, в и к — КЬМГ», ЕМЬА*. зъеътн , грьлъ. н«.
БКЬНЪ, ШЕССЬСКЪ, иъ)съ, жь«ьць, тъпътъ, чьтьць.
2 . Обяснете промените: пьсъ п к ъ, лъжь > ложь. *|ш»ръ > лгмсрт., п^влъ мънош > n f t-
Α· иънвнв,· въ т ь ч ь с ъ > к о т ъ т , д«мъ т г > лви отг, нлрвАъ с ь > н к ^ д м ь .
3. Коя е изходната форма?
а) ^гпътьь^ж, р т ш ^ ж или
б) т « т ь или T b c ii >' *
в) ч ьт·, чът» или чт·
г) ПЛШЛАЪ, о^нш ьдъ или -Л^ншьдъ
Обяснете дак са получени по-късните форми.

§ 7. ЯТОВА ГЛАСНА. НОСОВКИ. НЕНОСОВИ ГЛАСНИ ~

О Т ДИФТОНГИЧЕН ПРОИЗХОД

В старобългарски гл асеж ьт на t е бил ш и р о к о е (Д , g , е · ) . Е д н о от

доказателствата за ш и р о к и я Г л а с е ж иа έ е ф а к т ъ т , ч е г л а г о л и ч е с к а т а б у к в а Δ
е знак за широко е и з а ja и с ъ о т в е т с т в у в а н а кирилските букви -в и ι κ .
Широкият гласеж на t се е з а п а з и л в с ъ в р е м е н н и т е и з т о ч н и б ъ л г а р с к и г о в о ­
ри. Под у д а р е н и е п р е д с р и ч к а , к о я т о с ъ д ъ р ж а т в ъ р д а г л а с н а , д н е с в т е з и г о ­
вори старобългарското и з в у ч и к а т о ’α .
Р азли чавам е два в и д а ъ : о т -м о н о ф т о н г и ч е н и от ди ф тон гн чен п р ои з­

х о д . У сл о в н о ги бележ им c t i и ·κ2. Т л а с н а т а *&ι е получена о т е. С рв. с-гм д

с л ат. sem en . Т л а с н а т а ъ а с получена о т ди ф тон ги те *ol и *ai пред съ гласн а

и в краесловие. С рв. л ъ г ъ със стгр. X « (F )6 c ; 2 л. ми. ч. пов. н акл. седи те с

2 л. м и. ч. сег. вр. н а оптатива в старогръцки φ ίρ χ τ τ . о к о н ч а н и е т о за дат. п .
сд. ч. -ъ о ж ени съ с стгр . окончание за д а т . п. ед . ч. -а в χώ ρα.
О т ди ф тон ги те *о/ и *<z/ в съ щ ата п ози ц и я м ож е д а се получи и

гл асн а н. С рв. им . п. ми. ч. кльцн съ с стгр. λόχος 2 л . е д . ч. п о в. н ак л . б м н

с 2 л. е д . ч. сег. вр. на оптатива в старогръцки « fip o c Т ова н щ е бележ им с

Н |, а а да го разли ч авам е от което е получено о т L

С лед J и ч, ж, ш , ш т, ж а вм есто ml се пиш е д, срв. стел тн , кж чьтн,

асж атн, сатлш атн с т^щ гвтн (и н ф н н ч ти в и нη гл аго л и . о зн ач ав ащ и съ с то я н и е );
вж . и (К Ч А А Ь , но ГЪ 1БЪ А Ь.

3
41
 С лед j вм есто тласната t 2 се явява н2 ( в ж . § 14, 17 и 1 8 ). Н апр. 2 л.
V' ч. пов. н акл. ксрвтс, но зн д н т с м ест. п. е д : ч . σ-о сн о в и « λ · β , lio м ест. п.

е д . ч. /с » о с н о в и ммн.
С таробългарските носови гласни са получени о т гласиа и носова
съ гл асн а в п олож ен и е пред д р у га съ гл асн а или в к р ая н а д у м ата. С ъчетание
на предна гласиа е л и т е дало а, а съчетание на зад н а тласна е л и т е
дало ж. С р в / c-fiuA с л ат. sem en; п а т ь съ с с т г р . π έ ν τ ε ; п ж т ъ с ъ с с т г р . π ό ν τ ο ς и
с л ат. pons, potitis; дж въ съ с с т г р . γόμφος; о к о н ч а н и е т о -ж з а в и н . п . е д . ч .
в ъ з водж съ с съ о тветн о то окончание в стар о гр ъ ц к и χώ ραν к в л ати н ски te rra m .
С рв. ощ е и 1 л. е д . ч . с е г . в р . верж с 1 л . ед . ч. сег. вр. на коню нктива в~
латински fe ra m и 3 л. мн. ч. на простия аорн ст п ад ж с 3 л. ми. ч. а о р и с т II в
старогръцки Ιλ ιπ ο ν . П онякога а се получава и от п (т ), н ап р . им. п . мн. ч.
• ·
к о д л д т д < ‘ k o z ln ta .

Т л а с н а т а «v е п о л у ч е н а о т ди ф тон ги те *аи и *ои пред съ гласн а или

в края н а д у м ата. С рв. * г о с л а т . a u ris < ‘ a u s is ; тоуръ със стгр. ю зро; и

л а т . ta u ru s .
В някои случаи в М арийнското евангелие вм есто ж има оу,' напр. къ
квулълн ВМ. къ КЖПТсАН, КЪ НЮЖС вм. къ нккжс, оусоумьн-s вм. •усж м ьнъ,
лмвмо вм. м овм ж , T f-скж . . . кьметъем»у вм. туъкж . . . въмгткемж и д р .
В ж . съ щ о н м*укк Ьм. мж къ в К лоцовия сборник. В М арийнското еван гел и е
е възм о ж н а и обратната зам ян а ж вм есто оу, напр. вж ръ вм. воу^-е, нскж ш ъ-
1ЖШТе ВМ. НСКОуШЪКБШТС, 0 ШЖГЖ ВМ. 0 ШЮ1Ж, оштжтгГгъ вм . ош тн тн тъ .
М н о г о с т а р и н н и с а д у б л е т и т е н еуд н тн /н ж дн тн , м зу д ч т н /и ж д н т н , г н в у -
ш к т н с а /г н ж ш к т н с а . Н якои о т тях с а останали и в съврем ен н ия б ъ л г а р с к и
е з и к , напр. г н у с е н ιι г н ъ с е н .
Н а с т а в к а т а -н ж - в м иналата основа на глаголи те о т II с п р е ж е н и е , н а п р .
в ннф игитивите дкнгнж тн, кнчж тн съдърж а вторична гласн а ж на м ястото
на стар диф тонг ши и .

Н аследник на стария диф тонг *еи пред с ъ г л а с н а е ю. С р в . л ю д н к с ъ с

с т г р . έ - λ ε ύ θ -Е р зс ' с в о б о д н и х о р а ’.

Всъщносг пред съгласна дифтонгът *еи лърноначално е минал η предна ллбиолия гласна
•Д, която впоследствие се е превърнала н задна лабиална гласна с предходна йогдция, т. е. в
* J a . Редица учени приемат, че глаголнческата буква р* означава 11, а нс ] и , от което следва, че
във вакялната система и на ранния старобългарски, а не сяно в праслилянски съществува пред-
иа лабиална гласна U, чието място η редицата на предните гласни съогветсгвувл на мястото
на < * о и в редицата на задните гласни (вас. в § 5 Таблицата на гласните, също н в Прило­
женията. Таблноа Ш 23 за произхода на глаголицата).

ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ПАЛАТАЛНОСТ В СТАРОБЪЛГАРСКИ

О свен тенденцията за нарастващ а зву ч н о ст (в ж . стр. 34) в прасла-

вян ската ф онетична систем а има ощ е е д «а всеобщ а закон ом ерн ост с трайни
последици в ъ в всички славянски ези ц и . Т о ва е тенденцията за п алаталн ост
или см екч аван е. И м ето й идва от л а т . p a la tu m небце, тъ й като при учленя-
иането на м еките съ гласн и или пллаталнте ези къ т се повдига към твърдото
небце.

42
 Т енденцията- за палаталност е осъщ ествена в сл ед н и те тр и ти п а пром ени:
1» С м е к ч а в а н е на зад н о ези ч н к те съ гл асн и к, г, когато са в съ седство
с предни гласн и . Т ази пром яна се н ари ча п алатали зац и я.
2. С ли ван е на й о тата с п редход н ата съ гласн а цли груп а съ гласн и в м ека
съ гл асн а и ли в гр уп а м еки съ гласн и .
3. П рем инаването на задн и те гласни в предни гл асн и след J или след
м ека съ гласн а.
В старобългарски те пам етници са засви д етел стп у ван н резултати от всич­
ки посочени п о -го р е п р о м ен и . Н о сам ите пром ени вече не са били ж иво явле­
ние, а наследство от п о -стар о то състояние н а ези ка. П онеж е са били свъ рза­
ни с редица сл овои зм ен и телн и и слопообразователни процеси, п алатал и зац и и те
са се п азели предим но като историческо редуване в някои м орф ологически и
словообразователн и категории. П одобно е състоянието и дн ес. С рв.

човек човече човеци

ръка рьчица ръце
ко лко количест во колцина
р ек о х речеш нарицателно
к н я ги н я княж е кн яз
м н о го множ ество мнозина
мога мож еш помози (бог!)
сиром ах сиромашия сиромаси
В следващ ите три п араграф а (8 , 9 и 10) щ е и зу ч и м п о д р о б и о пром ените,
спом енати в т. 1 и 2.

§ 8. ПЪРВА ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ НА ЗАДНОЕЗИЧНИТЕ СЪГЛАСНИ κ . Γ, γ.

П ром ян ата н а к , г, γ в ч, ж , ш п ред стар о б ъ л гар ски те предни глас­

ни *, Ηχ ( о т 7 ), ь , а , -ti (о т е ) се нарича п ъ р ва п алатали зац и я.

П ром ян а н а к , г, γ п ред t

1 л . е д . ч . с е г . в р . ■ ^ (к ж 2 л. ед. ч. сег. в р . (к ч о ш н

. .. МФГЖ „ м ож вш н

им. п. е д . ч. око р од . п. ед. ч. оч«с«

ογχο . M fllltCt
ЧАОБЪКЪ зв . п . е д . ч. чаое-вчо

БОГЪ . БОЖС
Α β γ χ ϊ» А «уш ·
инф. ГЪНАТИ 1 л . ед . ч. сег. в р . ж ш ж

П ром ян а н а к , г, γ п ред н 4

МЖ КА инф, М Ж ЧНТН Т Н )(Ъ ТИШИНА

САО^ГА . сдоуж нтн A f* V r i Д ^О У Ж Н Н А

С Я р (Ъ в сеуш нтн

П ром ян а н а к, г, γ. п ред ъ

1Ж К А «Ж Ч А К А кънпж ьннкъ
КЪННГА
ЧДОВЪКЪ ЧМЕЪЧКСКЪ Г^В Ш А Н Н К Ъ
ГГ *Х Ь

43
 c*r*. кожьскь ΚΟΛΗΚΤ, ком тстко
«чукуъ C T fA U IbN * иьн»гь мъножьстк·
A *,*U JbN b

П ром яна н а к, г , χ п р ед а
] л. ед , ч. аор. ркъу^ъ 3 л. мн. ч. аор. ftK O lU A

к*ньць инф. начатн

•т{»къ 0Т 10Ч А

кжсъ ЧАСТЬ

П ром яна н а к, г , χ п р ед U i

Припомнете си, че сл ед ч, ж и ш тласната -в прем инава в к.

KfHKB инф. К^НЧХТН < *K fH K - - S - T H

«Λ«γχτ> CAOyiUATH
1 л. ед, ч. се г. вр. БТГМЖ БЪЖ АТН

9
А АГЖ 9 ЛСЖАТН
инф. св. вид и л гк н ж тн инф. несв. вид иЛЪЧАТН
КСАНКЪ сравн. ст. КСАНЧДНШНН
иъногъ иЪНОЖ АНШ НН
тнр. ТНШ АНШ НН

1 л. ед . ч. сег. ПЕХЖ пиалк

(срв. ГВ 1БН Ж rilE tA L .)
м аьксш , М А ЬЧАА ЬНЪ

Помнете, ч е ъ с е променя в а й с л е д ш т, ж д и J / (Вж . § 7 , стр. 41).

К ъм явлението първа палатализация с е отн асят и сл ед н и те промени:

1. С ъчетанията к т, г т , χ τ п р ед предни гласни м инават в ш т . Н апр.

1<КЖ инф. ft ш тн
п«кж IV П 1Ш ТН
м вгж 9, МОШТН
ш б ^ вгж ■ H tE fftU J T H
a fb X M 9 K f a u jT H
Вж . о щ е н:
нвш ть о т *noktb, срв. стгр . νύξ, νυχτόζ, лат, nox, noctis
л«ш тъ о т ‘ pek tb , срв. 1 л. ед . ч. се г. вр . пнсж
n tu m fA о т * p ek tera, ср в . . ,1|КЖ
м еш ть о т *niogtbt срв. . ш гж

44
 2. С ъчетан и ето ск пред предни гласни минава в ш т а съчетанието з г в
ж д . Н апример
АЪСКЬ
АЪШТНЦД
БА*В(КЪ инф. ЕА ЪШ ТА ТН
инф. НЗГЪНАТИ 1 л . ед. ч. сег. вр. НЖА«НЖ
^АЗГА {аж днк
МОЗГЪ М ОЖДАНЪ
(срв. TfkNV т^ьнънъ)

3 . П раславянските съ гл асн и k и g пред г* < *ьг и / ' < *ь1 (вж . § 5 ) с а ми-
Н >- ο О ' йяН
нали в ч и ж . Н апр. чоккь о т ♦кьгуь, ч^ьнъ < •кьгп ъ , ж а ь т ь < *ρ»Ητ>.

З ап ом н ете, ч е задн оезичн ите съгласни к , г , χ в стар о б ъ л га р ск и

м огат д а с т о я т п р ед предни гласни сам о в ч у ж д и дум и , напр.
KKAfkr Анъгелъл )(нт»нъ. З а г п р ед предни гласни в гл аго л и ц ата им а
специална б у к в а ггР (в ж . § 3).

УПРАЖНЕНИЯ

1. Какъв е произходът на шушкавите съгласни к

а) Старобългарските думи т ти тъ , стунжлъ, сл-вчстъ, сгрж ггъ , « ч с г д , к^ж<тъ,
С^ЪЖЬДЛ, <2>EfblllHTH, А^МЪНОЖНТН, ПсрЧНТН, ВГГЪШДТН, крлъчхти, фЛЬСКЪ. пргрчьск-ъ. MfWTBX?
б). В новобългарските думи а чценаца, книжник, дрешник, врьшник, задуш но, п р а ш и н ка t
момче, еълче, мъчен, ученически, изречение, жар, помощ?
2. Посочете откъде е дошло съчетанието ш т в ннфиннтивните форми питти, ст^нштн,
елъШтн , стр ш тн, сиштн, вргшти?
3. В кое новобългарско спрежснис се пази редуването по първа палатализация? Посочете
принери.

§ 9 ВТОРА И ТРЕТА ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ НА ЗАДНОЕЗИЧНИТЕ СЪГЛАСНИ К, Г,Х

В тора п ал атал и зац и я се н ари ча п р о м ян ата н а зад н оези чн и те съ гласн и

к, г , х в ц ,· * , ς п р е д ъ а и н 2 (в * · § 7 , с т р . 4 1 ).

П р и м ери :
им. п. е д . ч. и мест. п. ед. ч.
дат. им. и вин. п. дв.
(1ЖКА рцъ fx tv ts
НОГА HfTjH но^-ъ
им. л. е д . ч. нм. а мн. ч. мест. п. ед.1ч. мест. п. мн.
адькъ ВАЬЦН КАЬЦЪ КАЬЦ-ВХЪ
БСГЪ GOVjll БОТ^В БО^-ВХЪ
Α ·γ χ ΐ Α·γ«Η дауса Α ·γί·«χΛ
1 л . ед . ч. сег. вр. 2 л. ед. ч. поа накл.
(ОКЖ fktlH
поиогж ПСМ«;Н
RfbCH

45
 В някои старобългарски говори се е сляло със з и това е отразено
в паметниците. Напр. б *дн вм. εβτ,Η (вж. § 3).
Към явлението втора палатализация спада и промяната на групите кк и
η н к и 7;t пред t i и на групата )с* 0 « пРед н** СРВ-
це-бть от "ЪуоИц τ,-к-вза^ ° т *8voizda; им. п. ед. ч. влл\къ , цо ии. п. мн. ч.
САЪСКН.
Група ск пред -в. и н? се променя двояко: в са. и ст (чрез опростяване
на st* в si). Напр. от прилагателното людьскъ се срещат форми за им. п. мн. ч.
лйдьсцн и амдьстн, за мест. п. ед. ч. модьсч.и » модьст*.
Група дг пред t 2 минава в з д . Единственият засвидетелствуван пример
е мест. п. ед. ч. Супр. 1*2.8 д р д з д т . от д ^адга.
Промените по първа и втора палатализация зависят от следходиата
гласна и затова тези два палатализации се наричат регресивни. Третата пала­
тализация се извършва под въздействието на предходната гласна, т. е, тя е
прогресивна. Във фонетично отношение резултатите от третата палатализация
съвпадат с ргз/лтатите от втората палатализация.
П реходът на задноезичните съгласни к, г, γ в ц, 7;, t след ь, а и
н се нарича трета палатализация.
Примери*, срв. кънд^ь със стгорноием. kuning и пънат-д със стгорно-
нем. phening
Третата палатализация е осъществена нзй-често в наставките, включващи
съгласната к. Наставките *Лкъ, *-ika, *-iko преминават в -ьчь, -ьча, -ьце и на­
ставките *~~da H*~ika преминават в -нць и -нца. Напр. втьць<*аНкъ; стг^ьць < *sta-
пкъ; etb“A<*avTka; cfbAKU.f<*Sbrdiko; ко^АБнць<*когаЬ1къ; д-звнца< Mevika.
Трета палатализация има и в някои производни глаголи от вторичен
несвършен вид, напр. нз^скж, пречеши, нкрештн (св. вид), но на^нчавк, на-
{нцакшн, на^нцатн (нгев. вид), както и в някои инфинитивни форми, напр.
ПМСАЖЖ, П^НСАЖСШН, но П^НСА7ДТН; ДКНЖЖ, ДКНЖЕШН, НО ДЕН7,АТН.
Третата палатализация за разлика от първата и втората не се извърш­
ва винаги, т. е. не е безизключителна. вж. напр. клътька, ржчькА, мжченнкъ,
оуиннкъ. Третата палатализация никога несе извършва пред съгласна: каицатн,
но канкнжтн; дгн^атн, но дкигнжтн*. ПрНСАТ^АТН, но пркАГНЖтн; ЛО-СМНСАТН
са,ноογ-смн^нжти са; сть^а, но стьгна.
Предполага се, че третата палатализация се е извършила едва тогава, когато резултатите
о т първата н втората са били налице. Звателните форми «тъч·, иъльч·, кън аяк могат да се о б я с ­
нят само като получен· о т изходни форми *atike. «stanki·. *kincge. Наличието на ч и ж. а
не на ц н Ή вместо к и г показва, че първата палатализация е предхождала третата. Фактът, че
местоимеиията <нцъ и аьсь имат смесено склонение (вж. § 36), може да бъде приведен като
доказателство, че и втората лааатализзцня е предхождала третата.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Н а какво се дължи редуването κ — ц. г — а. х — е във формите за ед. и мн. ч. па ду­
ми като работник, човек, геврек, очерк, подлог, предлог, залог, налог, белег, кожух, търбух.
ауспух ?

46
 2 . Какви проиеии са се извърш иш във формите jfxfaf* (им. п. ед. ч. ржка), нвтув ( им. п.
ед. ч. нога), «чн (им. п. е д ч.' *к«) и bjiuh (им. п. ед . ч. оре·)? Назовете наследниците иа т*аи
форми в новобългарски н обяснете граматячното им значение. Запомнете, че в старобългарски
те са форми за именителен и винителен падеж двойствено число.
3. На какво се дължи замяната иа задноезичните съгласни г , к, )с с шушкави или със*
кави съгласни в следните думи:
им. п . ед. ч. мест. п. зват. п . им. п. мн. ч. производиа дума
м. р. е д ч. е д ч. (глаг., прил., същ .)
nftftkb llfOfOU/E препече л^вцн п^о^вчьскъ
KfMT. ZfkTfK крдж( в ^ажьскъ

tTf*.)Cb tTfkCK (TfAUlHTH, «TfAUJbHb

агньць АГНЬЧС
ткмъцъ TEOfblt
ггкнж^ъ ггкнджьннкъ

ИМ. П. СД. ч . мест. π! ИМ. И Ш11. п проиавоана дума

ж . р. С Д ч. ДВ. ч. (глаг.. същ ., прил.)
иж кд м ж цъ ММЖЧНТМ, мжчьнь
(АВ^ГА слв№ в САВ|ЖНТМ
tTfKJCA стгат (T fT fC
азт-ешктн. вггкш
1
ьнъ
в в

им. п . е д . ч. мест. п. им. п . мн. Ч. сравн. ст. производиа дума

м- р. е д ч. м. р .; ·, (глаг.)
Kf9TbH7. KftTUVB каотъцн кмтъчан
ш п БААТ;Н ЕААЖНТН
ГАврсъ ГЛВ|*СХ ГАМСН •ГАврШГГН

4. На какно се дължи редуването на задноезични. съска ви и шушкави съгласни във фор-

митс на инфииитива, 1 д. е д . ч. ссг. вр., 2 л. е д ч. сег. вр.. !2 л. ед ч- п о д н а к д и в съ зтвет-
ния производен глагол:
ш ш тн ПСКЖ П(ЧСШН пьцн
пш тм т«кж хенеш н ТАЦ.Н nfO -ТН Ц А ТН

кр-ештм врьгж иммш н

Ж<ШТН Ж1ГЖ Ж (Ж (Ш Н ЖЬТ^Н КЪ.ЖН-/;АТН
AIUITH А Д ГЖ АЛЖШ1Н АСЖАТН
кпш тн ΦΧ* каьиншн крьсн

§ 10. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЙОТАТА ВЪРХУ ПРЕДХОДНИТЕ СЪГЛАСНИ

В ранния праславянски / е м огъл д а стои след съ гласн а, без това д а

п реди зви ква п р о м ен и . П о -к ъ си о артикулааията на J се слива с артикулацията
на предходната съ гласн а или груп а съгласн и , вследствие на което се появява
м ека съ гласн а или груп а м еки съгласн и . С ъ гласн ата J въздей ствува върху
всички предходни твърди съгласн и . П о своя характер този процес съ щ о е
лалатал и зац н о н ен .
Отличителна старобългарска особеност е промяната на * tj в шт и на
* d j в жд. Напр. (въшть от •svetja, срв. свътнтн; ш ж д а от *medja> срв. лат.
medium; )с»штж от *hotj<y, срв. инф. ^отктн; кеждж от ‘ vodj^, срв. инф. коднтн.
П о тази черта българският език се отличала от всички славянски езици. Т я е безспорно
доказателство за българската природа на кпрнлометодиевския език (вж . § 1). О т § I, т. 11,1 се
вижда, че наследниците на * lj и *dj и източните славянски езици са ш уш кави съгласни, а в за­
падните славянски еаиин —съскоин съгласни. Произходът на шуш кавите рефлекси може да се

47
 <■·*** л зи ъ р к ш я ч м н о MKKTt съгласни t н / г . а на съскавиге реф лекси — д о м с в ш с > » 1 л п л и * ·
■ ύ·'. От t* и d* в говорите, които са легнали в о с н о м т а на бъ л гарския език, ч р е з антиципацня.
т. е> чрез предварително учленение, са с е получили с ъ г л а с н и '/ ' и V В п о с л ед ст в и е т е з и
Ъ»' ч/
съгласим, загубвайки втория шушка в елемент, са се опростили в а и»*а.
Промените нл останалите твърди съгласни пред / са общославянски.

Съскавиге съгласни с и з пред / преминават в ш и ж. Напр.

ru u u o r *pasja, срв. лхстн, пмж
к»жж от *vozfo, срв. вознтн, етзнш н

Задноезичннте съгласни к, г и ^ пред j преминават в ч, ж и ш.

Напр. $8
плачь от *р1ак|ь срв. плдкхтн
лъжх от Vbgja. с р в . л ъ г ь т н
ссушъ от *souhja, срв. сеу^ъ

Съчетанията ск и ст пред j преминават в ш т, а съчетанията з г и зд

пред у преминават в ж д . Н а п р .

кгеплештж от *vbzpleskjp, срв. еъспасскатн

nftUJTX ОТ *prostjp, срв. njIOCTHTH
прн гвож дж от *prigvozd]9 , срв. п*нг*«зднтн

П ром ените н а · / / , V / , ' s j . * z j, * k j, * g j, * h j, * s k j, * s g j . * s t j . mz d j no

резултати те сн приличат на първата л ал атал и зац и я, Т р яб в а д а сс помни
обаче, че за първа лал атал и зац и я говори м сам о тогава, когато ш уш кави-
те съгласн и или съчетания са получени от зад н оези чн н те съ гласн и к , г,

γ или о т съчетанията кт, гт, ск, з г пред предните гласни «, Щ ц „ ъ,

д , Г, У. А ко ш уш кавите съгласн и иди съчетания са пред зад н ата

• о
гласн а х, необходим о е да се и зясн и : 1. д ал и х е преглассн т след ш уш -
кава съ гласн а или съчетан и е ш т, ж д (то гав а има първа л а л а т а л и за ц и я );
или 2. & е на ети м ологи чн ото си м ясто (то га в а има въздей ствие на /).

Н апр. крнчхтн, леж & тн са инф инитиви с наставка --в -т н (с р в . тр ьп ч ггн ) и

следователно тук има п ъ р ва лал атал и зац и я, д о к ат о овчх, доуш х са съ щ е-
ствнтелни от ж . р. с о к о н ч ан и е -х , ш уш кавите съ гласн и пред което по·
к азват, че т у к някога е им ало J.

Сонорнте л, е н н пред J преминават в л , е, м. Н апр.

κ ·χ ιχ от * v o lja , с р в . колнтн

с*шк от ‘ b o u rja , с р в . воурьн ъ

кмнх от * v o n ja , с р в . в е н ь н ъ

48
 М еките сонори л , | , и н о к а зв а т палатдлиаиращ о възд ей стви е в ъ р х у пред*
х о д н и те с ъ гл а сн и с, з , т , А и съчетан ието ст. Напр.
I л. ед . ч . сег. вр. къш нкк, но инф. късн-ътн

В I СЪБААЖ НЖ , ио *> СЪ Е А А ЗН Н Т Н

' и мъшшж, но п М ЪКАНТН

4 ’ * съм ош т^кк, но w съмат^нтн

Щ) Щ вумжжд^нк, но т» е^мждунтн
мин. с т р а д . п ри ч. Н ЗО Ш Т^Н Ъ , но Б9. Н ЗвС Т#Н Т Н

нж негоже, вм. нз шгож*

В ъ зм ож н и са и ф орм и б е з см екчеп ие пред А, J1 И N, напр. СЪМОТ^НА

нзостреиъ, н з негоже и пр.

Устнените съгласни n, е, м и к пред J се превръщат в съчетания па,

ΕΛ, ик и кл" М екото л" в тези съчетания се нарича епентетично. Напр.

1 л. ед . ч. с е г . вр. κογπΑ κκ о т * k o u p jo , срв. инф . ко^пнтн

„ ΛΐοΒΛί,Υν о т * lju b jo . i срв. , лю внтн

лшлнк о т * lo m jo . срв. „ лом нтн

локлкк о т * lo v jo , срв. . локнтн

О щ е в края на старобългарската епоха епентетичното л изчезва. Проце-

сът зап оч ва п ъ р в о п р е д н и и . В С у п р асъ л ск н я сб о р н и к еп ен тети ч н о а. почти
не се срещ а . Н а н егово м ясто там сто и еров зн ак , п о-често ь , напр. к ъ зм о б ь к н ъ

вм . възкнБкснъ.а пред н и ь съгласията j в този паметник не е оставила сле­

ди след устнените съгласни п, в, u и в, напр. доен вм. добан, коръвъ вм

кмабаь, земн ом. зш аш

Епентетичното ~л се е загубило и п западвославянскитс еанин. В коренна сричка еп ен те­

тичното а се лази »*в всички славянски евиаи u думите блндо, плюя, бълвам н техните про-
наводнн.

За разлика от шушкаиите съгласни, конто рано започват да затвърдяват

а , f и н в повечето случаи пазят мекостта си и обикновено след тях в ки­
рилските паметници сс пишат знаците за Йотуванн задни гласни »а, ю, »ж.
Припомнете си, че в глаголическите паметници на на съответствува ЯЩ н аю —
V', а на ι\ — А, което се транслитерира с кирилската буква -в (вж. § 5). Пред
предни гласни мекостта на а, о и к в Зографското евангелие и Супрасълскня
сборник сс отбелязва със знака ", напр. гааг»а«шн, коншъ.

4. С таробм прск* eiHK м X «ьмс па НГДЕК

49
 УПРАЖНЕНИЯ
I. Посочете η кои думи меките съгласни иаи съчеталия са получени под в ъ зд е й с т в и е т о на
j и r сан думи «пи резултат от пъроа палатализация: сажда. х^ а ж ъ д а , капмл, кожа, ж аба<

I t u . Д М М А , гунгъчА . ПНШ ТЛ ЖАЖДА (с р ч . с ж д д ь н ъ ). м ичнгн, п^ш ии, п р ш т е н ъ , (* Ж А Ш Ъ ,

■ ьдиж итнъ, аикдъ. г ( аж ааннм ъ , чат » (с р в . с к ъ т · ), п н и ггъ л ъ (с р к . с п н е к ъ ).
1 Нз какво се дължи редуването па съгласни в думите: р е ж а — р я за х , м а ж а — м а за х ,
каж а казах, паша — писах, м ириш а— м ирисах, върж а— вързах, страж а — ст ригах, пла­
ча— плаках?
3. Разгледайте следната таблица и запомнете произхода на меките съгласни и съчетания в
старобългарски:

меки съгласни, получени о т в ъ з д е й ­

твърд и меки съгласни и съчетания, по­ ствието иа предците гласни в ъ р х у
съглас­ лучени о т въ зд ей стви ето на j прастари к , г, γ ( п а л а т а л и з а ц и и )
ни въ рху твърд ите съгласни
I II III
ъ
Б БА
п ПА
к КА
U МА
3 Ж
с ш
А «А
т ШТ
к ч ч Ц ц.
г ж ж Ή
щ ш ш с с
Λ А

t |
Η II
i

ГЛА ГО ЛН А СИ СТЕМ А

С т а р о б ъ л га р с к а та глаголи а си стем а вклю чва категори и , н асл ед ен и о т ин·

д оевроп ей ската праепоха. но н аред с тях и н якои нови категории, възн и кн али
на п р а с л а в я н с к а п о ч в а ; О т с и с т е м а т а и а и н д о е в р о п е й с к и я и н д и к а т и в с а з а п а ­
зени ф о р м и т е за с е г а ш н о в р е м е и а о р и с т , и з г у б е н и с а ф о р м и т е з а б ъ д е щ е
в р ем е, а ф о р м и т е на и м п е р ф е к т а са тнпичио сл ав я н ск о н о н о о б р аау ван с. С е ­
гаш н о то вр ем е сс е об р азу вал о с т. нар. п ъ р в и ч н и о к о н ч а н и я , а а о р н с т ъ т и
и и п е р ф е к т ъ т — с т . н а р . в т о р и ч н и о к о н ч а н и я . И двата т и п а окончания с а и н -
д о евр о п ей ск н п о п р ои зх о д . З а р азл и к а о т стар о гр ъ ц к и и л ати н ск и в с т а р о б ъ л ­
г а р с к и л и п с в а т к о н ю н к т и в и о п т а т и н . И и д о е в р о п е й с к н т е о о т а т и в н и ф о р м и , об­
разувани с в т о р и ч н и т е о к о н ч а н и я , с а д а л и ф о р м и т е н а с т а р о б ъ л г а р с к о т о п о -

ри
вел и тел н о н ак л о н ен и е , в което няма времена. Н е притеж ава врем ена и - у с л о в -
н о т о н а к л о н е н и е , чиито описателни форми ся възникнали на праславпнска Ъоч-
вз. С тарите синтетични форми за с т р а д а т е л е н з а л о г н е съ щ еств у ват, н о с а
налице нови описателни форми.
Най типичната славянска особеност е формирането н а к а т е г о р и я т а в и д
на г л а г о л а , т. с. всеки славянски глагол принадлеж и к ъ м един о т д в а т а гла-
голни вида — с в ъ р ш е н и н е с в ъ р ш е н . П оявата на к атегорията вид н а глаго л а
до известна степен компенсира загубата· на старите футурни форми, т ъ й к а т о
в праслзвянски форм ите за сегаш но време на глаголи те о т св ъ р ш ен ви д озна­
чават б ъ д ещ о действие. Н есвърш ените глаголи имат описателни ф орм и за б ъ ­
дещ е време, образувани о т сегаш ните форми на помощен глагол ( в и т и , χ ο τ -в-
тн, нм итн, нач&ти, къчлтн) и иифинитива ма спрсгаемия глагол. С ъврем енни­
те източни и западн и славянски езици п азят праславян ското съ сто ян и е, к ъ д е ­
то к ато пом ощ ен глагол в описателните форми о става сам о бъггн, срв. р у с.
напишу — буду писать.
В староб ъ лгарск и описателни ф утурни ф орм и с е о бр азу ват и о т д в ат а
глаголнн вида с пом ощ ните глаголи ^ » тв т н , н м ътн , н а ч а т н , бъч& тн, а к а т о
помощен, глагол в съ с та в а на ф утурни форми б ъ г г н участву ва сам о при о бр а­
зуването на б ъ д е щ е предварително врем е (F uturum exactum ). П ом ощ ните г л а ­
голи у*т*ктн, нм-стн, м х ч а т н и к ъ ч л т н п азят ст ар о то си лекси калн о зн ачен ие,
което говори, че в староб ъ лгарски описателното образу ван е на б ъ д е щ е вр ем е о щ е
не е било грам атикал изпрано. В р азво я на б ъ л гар ски я ези к, к а к т о и в о с т а н а ­
лите ю ж нославянски езици с е н алагат съчетанията с )(«т-бтн. С р в . н о во б ъ лг.
ще кажа, ще пиша, в к ои то частицата ще е засти н ала ф орм а на 3 л . е д . ч.
сег. вр. у еш тетъ . С леди о т описателното б ъ д е щ е врем е с нм-стн с е п азя т в
отрицателните ф орм и за б ъ д е щ е врем е о т типа н я м а да паша (н а р е д с ф о р ­
мите о т типа не ще пиша). Ч асти ц ата ням а е засти н ал а ф о р м а з а 3 л . е д . ч.
сег. в р , получена при сливан е на отрицанието нв с н м атъ .

§ 11. ГЛАГОЛНИ ОСНОВИ. ИНФИНИТИВ. СУПИН

С тароб ъ лгарският гл аго л им а д в е основи — с е г а ш н а и м и н а л а . М и н а л а т а
о с н о в а с е н а р и ч а и и н ф н н и ти в н а, за щ о то нн ф н н и тн вът в с т а р о б ъ л г а р с к и се
ббразура сам о о т нея, д о к а т о в стар о гр ъ ц к и и лати н ски в с я к а г л а г о л н а о с н о ­
ва и м а свой инфиннтив.
О т сегаш ната оснива в староб ългарски се о б р азу ват ф о р м и те з а се­
гаш н о в р е м е и п о в е л и т е л н о н а к л о н е н и е , а с ъ щ о и с е г а ш н и т е п р и ч а с т и я .
Сегаш ната основа м о ж е м д а откри ем в ъ в в с и ч к и ф о р м и з а с е г а ш н о в р е м е б е з
1 л. сд . ч. н 3 л . мн. ч„ с л е д к а т о м а х н е м личните о к о н ч а н и я (в ж . § 12), н а п р .
HfCC-ΤΛ, ЛДНГШ-ТЪ, ДНАМ-ТЪ, Х*АН-ТЪ, к с - т ъ .
О т инф иннтивната о сн о ва освен инф ннитивът се о б р азу в ат су п и н ъ т,
миналите вр ем ен а (а о р и с т и н м п е р ф ек т) н м и н ал и те п р и ч асти я.
И н ф и кн тн въ т и су п и н ъ т са н еи зм ен яем и и н ели чн н гл аго л н и ф о р м и ,
конто по п роизход п р ед ставл яв ат н к а м е н е л н п а д е ж н и ф о р м и н а с т а р и о т г л а -
голни съ щ еств и тел н и с н а с т а в к а -i·. С м я т а с е , ч е и н ф н н и т и в ъ т , к о й т о о к о н ч а ­
в а нв -ти, е и якогвш на ф о р м а з а д а т е л е н и л и м е с т е н п а д е ж , а с у п и н ъ т , ч и е т о
окончание е - т ъ , е н я к о г а ш п а ф о р м а з а в и н и т е л е н п а д е ж . С р а в н е т е с т а р о б ъ л ­
гарския супин с п ъ р в и я с у п и н в л а т и н с к и , ч и й т о з а в ъ р ш е к -tu m с ъ д ъ р ж а с ъ ­
щ ата и ндоевропейска н а с т а в к а -t- и о к о н ч а н и е т о -ит з а в и н и т е л е н п а д е ж . М е ж ­
ду окон чан и ята на н н ф нн и тивнте в стар о гр ъ ц к и , л ати н ск и и с т а р о б ъ л г а р с к и
ням а ф орм ални сходства.
 су п и н ъ т замества инфннитива след глаголи за движ ение н изисква пря­
ко допълнение в родителсн падеж , напр. Зогр. М т 5. 17. не мннте ъ ко п р н д ъ
рАяорнтъ за к «на .\н пререхъ. н« прндъ рАЗорнтъ нъ к п а ъ н н т ъ ; З о гр . Й о 21.3.
ц \ж ръш ъ левита. О щ е в старобългарски инфинитнвът започва д а и зм ества
супина, срв. Сав. Й о 14.2. н а * оугвтовАТъ м ъ с т а срещ у н д ж оуготовАтн м и ­
ете в Мар.

В историческия рязпой па българския еанк иифишгшпът също изчезва и се заменя с да-

изречение. Наченки на там явление се забелязват още в старобългарски, където ма мястото на
гръокия финален инфиннтио може да стон дл-изреченне. Напр. Зогр. и Мар. Мк 7.27. остмш
ЛА пръта нмъггАТъел ч а д а , гр. άψι( крохт χοριοεθ^νκ -Λ τίχνα. Срв. също Дсем. Лк 2 6.
HCIUIHHUIA СА Д Ж М ДА /* A IT b С рещ у КПЛЪННША СА AAHU р д н т н CI в Зогр. и М а р ., Гр*
6 xfivtl тео τυαίν βύΐήν.
Е то как се предават в съвременния български език стар о б ъ л гар ск и те нн-
фиянтиви:
Зогр. М т 12.29. к н како можетъ кто. вцннтн въ д о м а крипаклАГо.
I СЪСЖ ДЪ! tro fAC)<aiTHTH. АШТС не прав-se сав д ж е т а кръпакААГ·. I ТЪГА А
дои?, «го fx cjcbiTHTH, новобълг. или как може някой да влезе в дома н а
силния и да ограби покъщнината м у, ако по-напред не върЖе силния и то­
гава да ограби дома му?
Зогр. Л к 23.24. пнлатъ же поеждн БЪ1тн прошение tjca, н о во б ъ лг. и Па­
ла т отсъди да бъде според желанието им.
Сня. пс. 30.14. съ и рал^ж с а ко^пьно на м а . npiATi д ш ж мокк сав-кш-
т а ш л , новобълг. събираха се вкупом срещу мене, моят а душ а се сговорила 3
да вземат.
Супр. 22.22— 23. войвода же повели п к ъ л а т н воннъ! н Тдвестн Т нс ^рд
м а, новобълг. и военачалникът заповяда да изпратят войници и да го из­
ведат от храма.
Инфинитивната основа завърш ва иа гласна или на съгласна.
И нф инитнвннте о сн о в и н а гл асн а могат д а се р азделят иа д в е групи:
а) о сн о в и н а к о р ен н а гл асн а ( - α - / - ια - , - έ - , -ογ-/-·ο-, -η-, -Ъ1-), напр. д а ­
ти , срв. д а м ь , д а с н ; п-с-ти ^от *pofti), срв. по>ж, леншн; чеу -тн /и о -тн , срв.
чоукк/чшж, чеукшн/чикшн; вн-тн, срв. ш ж , внкшн; кръ 1-тн, срв. кръпж, крънеш н;
б) о с н о в и н а тем ати ч н а гл асн а (-а-/-»а-, -is-, -и-, -да-j, к о ято не прина­
д л е ж и к ъ м корена, напр. вьрА-тн, с р в . верж, Бсрсшн; в-вровд-тн (от *verou-n-tI)i

срв. вироунк, вироуишн; трвли-тн, срв. трьпмж, трьпншн; ЛСЖА-ТН (С А вм. ·Β

след ш уш ка вата съгласна, вж , § 8), срв. лежж, лежншн; молн-тн, срв. молнв,
моаншн; двн гн ж -тн , с р а д в н гн ж , двигнешн,
В ин ф и нитнвннте о сн о в и н а с ъ гл ас н а пред инфннитивното оконНанне
-тн стават следните промени:
У стнените с ъ г л а с н и в и п п р ед -тн и зп а д а т, напр. грети о т * g reb -ti, с р а
гревж, гревешн; тетн о т ·|βρ-1ϊ, срв. тепж, телешн (вж. ст р 34).
З ъ б н и т е съ гл ас н и д и т п р е д -ти д а в а т с, напр. пасти от *pad-li, сри.
п а д ж , лАдешнг плестй от*р1еМ1, срв. паггж , пастсшн.

42
 Зъбката съгласн а с пред -тн не се променя, а зъбната съгласна з пред
.тн се обсззвучгда в с. напр. пасти от ‘ pas-ti, сри. пхсж, пассштг, escth от ‘ vez-
tl, срв. в«зж, ксзс-шн, ,
Задноезнчннте съгласни к, г, у
пред -тн дават ш, напр, ^ш тн от ‘ гек-
ti, срв. удЩ ^ечешн;. моштн от *mog-ti, срв. могж, можмин; куищтн от ‘ yerh-
ti, срв. κ-ικχ*, врьикшн. Супинът на тези глаголи окончава на -шть. Запомне­
те, че съчетанието -шт* в супина нс е получено фонетично, а се е,появило по
аналогия с инфиннтива.
В случай че инфннитивната основа завърш ва на сонорна носова с ъ ­
гласна п илн т , пред -тн в инфинитива се появява а , напр. клдтд от ‘ Men­
ti, срв. кльнж, каьнш н; .ж дтн от *gen-ti, срв. жмнж, жьнвшн; къ здтн от

. *el,*ог
Vbzem*ti, с р в . възьмж, възь-мсшн.
Ако инфннитивната основа завърш ва на стари съчетания ee r,
и °о/, пред -тн тези групи се променят съответно в р , и кх,Щ напр.
м^-втн о т ‘ гаег-ti, срв. м ц ж , мь^еиш; мл-втн от ‘ rael-li, срв. мемж, мсмши; eja-
b Ojikk са , бо^сшн са; кллтн от ‘ kol-ti, срв. комж , коасшн.
тн сд о т ‘ Ьог-ti se, сро.
Промяната *ег>#·в, *ог>у"ό
в. ’Ι > лл между две съгласви, както

у-меретъкборотъся,молоть,колот*ье.г>ере,*ог>оорио,*е1 еoиi^>ojto,
вече узнахме, се нарича ликвидна метатеза (вж. стр. 32). В руски език на мя­
стото на тези групи имат. нар,пълиогласис. и
срв. рус.
Глаголите с инфинитивна основа на стар диф тонг или пред
окончанието -тн имат гласна ογ или ». Пред гласна обаче дифтонгите *ои
и ввв преминават в -ек- или -ск-. Консонантният елемент
п р ед гласиа първоначално е дал билабизлночю . и от дифтонгите
което по-късно се е превърна­
ло в устнената съгласна к . Срв. сдв^тн от ‘ sleu-Ь. но слокж, смхсшн; плв^тн
от ‘plea-tJ, но плокж, пловешн; ^вутн/^ютн от ‘ reu-ti. но {«вж/фсвж, ^фксшн^с-
есшн.

УПРАЖНЕНИЯ
1. О тел ете инфнннтивннте основи иа следните глаголи: кстн (кдж ), *ктн (м д ж ), м ка-
ТН, (A 1H U T H , М НН Ж ТН , С Ь ^И Ж Т И . Η Α 4 Δ Τ ΙΙ (Н А ЧЬН Ж ), Ж Л Т Н (Ж ЬМ Ж ), КЛАСТН (К А А Л Ж ), М К Т Н ( М П * ) .

Λ βΜ Κ Τ Η , П А Ъ ТН (ПЛ ЪК *), n»4fTSTI| (ПФ ЧуЬПЖ ).

llfiyril (IICjTinV), и р т и (IlUfft), TfOVTM (T|1»K,V,). KJ.ITH.
2. Прочетете следните изречени· и ги преведете. Посочете къде супинът с заменен от
инфнннтнв. С какво са заменени днес пнфннипигьт и супинът.
1) Т ак» цо ιιοΛ«ΐ!.\ΐνΠ. им.п, исплъннтм кьгвкж п|Ш » а ж . — 2 ) Д аъжснъ к с п . оомритн.
- .3) Д а hi гмматмтъ са кмнлть вадлтъ р д ъ с««н)съ. —4) гЬнаж на^аи нд г^ада кн-
АЧ1Т/, ЦПГМНМИ 0 -5) Кът» М«Ж«ТЪ *Tbn»VUITAT»

(Ттаikfiuiru
тъкъм» КАМНЪ СОГЪ. —6) Г(АЛЖ
hckivcht/. И)сг. -7) Господи, аштс )с*штнип, м»жсшн ма «чистнтм. —8) Оожс ниш и
сл сгжъ тшн. .—9) Еъннл* ii»r*v«im» к^ьсттма. — 10) П(н,\* пвчр»иАТъ
Ач-
МДИ. —II) Пси.ААНТ, къктг ГаУ^ННАЪ 0tif»4HTH СЪД|.АА11НК СЪДЬЛАГЬШвУИМОУ К. — 12) П*-
СЛЛАМЪ Lt-KTl ГаЮНМАЪ (ЪДГКТИТЪ KbUMOV Mltf»*·* (ЪПАССНЮА. —13) ΠκίΑΑ МА НДЪАНТА СЪ.
ΐ:ρνΐΙΙ5ΙΙ/.1Ηχΐ, Cfk.VAUCMA. — Н) ПЛЖ ·νΓ*Τ**ΑΤΗ Ι.ΓΜΤ» (ΑΜΑ Ιθ) Ж« БЪАуЖ ItfHUJI..
АН к г H M AfllH ЛА о у Т Ъ Ш & Т А II, — 16) Η ΙίΤ. всмъш AUHb lljl.HA.iU!A « Б ^ В Д А Т Н «τ·
fOHA.

53
 О б ъ р н ете вним ание, че н в с т а р о б ъ л га р с к и не е сам о съчинителен
съю з То мож е да б ъ д е и ф о р м а з а пин. п , е д . ч ; м . р . и л и з а b h iv п. дв.
ч. ж . и с р . р. н а а н а ф о р и ч н о т о м е с т о и м е н и е . Т о г а в а го - п р е в е ж д а м е съот­
в е т н о с г о и л и ги.

СЕГАШ НО ВРЕМ Е

С таробългарското сегаш но врем е се о б разува с т. н ар. п ъ рви ч н и о к о н ­

чани я. Т е о тговарят на старогръ ц ки те окончания за главните времена на д е я ­
телн и я зал о г.

П ървичните о ко н ч ан и я са следните:

•е д . ч , мн. ч, д в . ч.
1 л, -и ъ -K-ft
2 л. -тс -Т к
3 л. -Ж Т Ъ , - А Т Ъ -те

О б ъ р н е т е вним ание' на тр ет ата к о л о н к а, к о я т о съдърж а окончанията за

двойствено ч и сл о . В стар о б ъ л гар ски , за разл и ка о т н о в о б ъ л гар ск и , и м а ед и н ­
ствено, м нож ествено и двой ствен о число С казуем ото е в двой ствен о число,
к о га то п од лог са две ли ц а или д ва предм ета.
П ървичните о кон чан и я се п ри б авят к ъ м сегаш н ата о с н о в а . П о -го л я м а
ч а с т о т стар о б ъ л гар ск и те гл аго л и с а т е м а т и ч н и . Т е и м ат с е га ш н а о с н о в а н а
гласна, к о я т о н е п ри н адлеж и к ъ м корен а и с е н ари ча т е м а т и ч н а г л а с н а . Ч е ти ­
1
р и г л а г о л а — б ъ т н , к е ш ., нос κ τ ,ν κ τ ιι, къи з, еъсн* а ь т и , д м л ь , а м и : im th ,
ik u k , кин, както н глаголите, к о и то с е о б р азу в ат о т в- s a h th , л атн и гхстн с
п о м о щ т а н а п р е д с т а в к и , н а п р . л ^ п е -в -С А -ъ т и , в ъ з а к т н , сънъстн (с р в . c ik c th ).
н ям ат тем ати чна гл асн а в сегаш н ата си осн ова и с е н ари чат а т е м а т и ч н и . Т е м а ­
тичните глаголи в 1 и 2 а е д . ч. с е г а ш н о врем е и м ат о ко н чан и я -ж и -ш и . а
а т е и а т и ч н и т е г л а г о л и и м а т о к о н ч а н и я - и и и -с и ·

§ 12. СЕГАШНО ВРЕМЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕМАТИЧНИТЕ ГЛАГОЛИ

С поред типа на сегаш ната основа тем отичннте глаголи се гр у п и р ат и

четири слреж ския. В I, II н III с п р е ж е н и е т е м а т и ч н а т а г л а с н а е а в IV
спреж енне тем атичната гласна е -н ~

З а п о м н е т е , ч е тем ати ч н и те гласни за сегаш но вр ем е н е с е откриват

в ч и с т в и д в ъ в ф о р м и т е з а 1 л - е д . ч , н З ' л . м н . ч ., к ъ д е т о са с е слели
с окончанията.

В I спрежение п р е д т ем ати ч н ат а г л а сн а л - стои твърда съглясна

(вж. $ 5), к о я т о п р и н а д л еж и към к о р ен а .
 Спрежение на глагола нсстн в сегашно време
ед. ч. мн. н. дв, ч.
] Л N6C-JK NIC-C-М Ъ ' H S C -i-K t
2 л H it-t-ш н Hcc-t- т с Htc-e- τ λ
3 л. н«-«-тг нк-жтъ mc-i-rc
Също так^ се спряга и Еьрктн: 1 л. ед. ч. бм -ж, 2 л. ед. ч. бм -с- шн, З л.
ед. ч. бм-«-тъ и т. н.
Ако крайната съгласна на корена е задноезична, пред тематичната гласна
тя се променя по първа палатализация, т. е. к·, г, у преминават в ч, ж, ш
(вж. § 8). Във формите за i л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. к, г, у остават непроме­
нени. Това редуване се пази и днес, срв. формите р е к а , р е ч е ш , р е ч е , р е к а т .

Спрежение на глагола рештн в сегашно време

ед. ч. · м н . ч. д в . ч.
1л. ри<-ж рсч-с-мъ рн-е-ки
2 л. р«*м-шн f(4-e-T( ftu-t-TK
3 Л. fi4-*-Tb рСК-ЖТЪ fi4-t-Tt
Също така се спрягат и моштн, 1 л. ед. ч. мог-ж, 2 л. ед. ч. иож-с-шн
н т. н.; връштн, 1 л. ед. ч. в(иу-я, 2 л. ед. ч. крьш-е-шн н т. н.
Според типа на инфинитивката основа в I спрежение има два разреда
глаголи: 4
Първият разред включва глаголите с ннфинитивна основа на съгласна,
напр. нсстн, нссж, нссс-шн; рощтн, рекж, речешн; моштн, могж, можешн; тетн,
т«пж, тепешн; грстн, гревж, грсвешн; паестн, ллетж, п л т ш н ; ксстн, ксдж, at- .
дешн; пхстн, пхсж, пхссшн; ксстн, ксдж, ксдсшн; клатн, кльнж, кльнсшн; атн ,
нмж, нмешн; жатн, жьмж, жьмсшн; мрътн, мьрж, мьрсши; слоутн, слокж, сло-.
кс-шн. (За промените в инфинитнвннте форми вж. § II).
Вторият разред включва глаголите с ннфинитивна основа на тем а­
тичната гласна х, напр. кокхтн, ковж, кокоши; метали, мстж, мстсшн; Бьрхтн,
керж, версшн; гънхтн, жснж, жснсшн; дъкхтн, довж, довсши.
Някои глаголи от 1 спрежение имат друга коренна гласна в ннфинитнвна-
та основа в сравнение със сегашната о с н о в а . Това са всички глаголи от първи
разред с ннфинитивна о с н о в а н а н о с о в а сонорна гласна п или т и на ликвидна
сонорна съгласна г , като κλλτη, a tii, жлтн, мритн (вж. по горе), а същ о и
глаголите кръштн, крьгж, крьжсшн; кръштн, кр^ж , крьшсшн; тлъш тн, тлькж,
гльчошм: от-крдстн, от-крьдж, от-врьдсшн; ηο-ч р т н , но-чрьпж, погЧрикши; прн-
ш<тн, при-чнтж, прн-чьтсшн; цкнстн, цкхтж, цдьтсшн, При тях в инфинитивна-
га основа коренната гласна е нормална по дължина, а в сегашната основа е
оедуцнрйна, напр. кхлтн, но кльнж, мр-стн, но мкрж, криштн, но крьгж и т. н.
!нкои глаголи от втори разред, при конто се с р е щ а същ ото явление, имат
юрмална по дължина гласна в сегашната основа, а редуцирана гласна в нифи-
штиниата о с н о в и , напр. вьрхтн, но всрж, гънхтн, но жснж, дъкхтн, но докж.
Вън II с п р е ж е н и е п р е д т е м а т и ч н а т а г л а с н а и м а су ф и к сал и о н . П ове-
ето глаголи от II с п р е ж е н и е са от свърш ен вид, напр. м л ь к -н -ж , м н -н -х
ч к н г -н -ж , срв. днеш ните м лъ кна, м ина, д и гн а .

53
 Спрежение яа глагола д е н г н ж т н в 'сегашно време
ед. ч. мн. я. _ дв. ч.
Ί л. д в н г -н -ж д в н г -н -« -м ъ д в н г -н -с -к и
2 л д в н г-н -е -ш н д е н г-н -ь т * д е н г-и -« -т а
3 а. д Е н г-н -t-T b д к н г -н -ж т ъ д е н р -н -^ т е

Т ака се спряга н м ннж тн; 1 Λ е д . ч . м н -н - Ж ', 2 л. ед. ч. м н -н -с -ш н , 3 л.

е д . ч . м н -н -е -т ъ и т. н.
И нф нннтивната основа на гл аголи те от И спреж ечис завъ р ш ва н а на­
с т а в к а т а -н ж -, С п о р е д з в у к а , к о й т о стои п р е д -И Ж -, г л а г о л и т е от II С преж е­
ние се д е л я т н а д в а разреда:
П ърви ят р азр е д вклю чва глаголи , които им ат съ гласн а. пред настав­
ката -н ж -, н ап р . д а н г-н ж -т н , с ъ х -н ж -т н и под.
В торият разр ед вклю чва глаголи , к о и то им ат гласна пред наставка­
та -н ж -, н а п р . и н -н ж -т н и под,
И зклю чен и е е глаголът статн , станж , стакеш н , кой то ням а -н ж - в ин-
ф ннитивнвта си основа.
В III с п р е ж е н и е п р е д тем атичната г л а с н а -е- в п р а с л а в я н с к и е с т о я л а ·
J. Ако п р е д j е и м ал о съ гласн а^ т я се е см екчила (в ж . § 1 0 ). А к о е им ало
гласн а, j се п ази .

П ом нете, че в глаголическата п и см еност йотацията на е в началото

на сри чката не се о тб елязва, м ак ар че в и зго во р а е съ щ ествувала. С рв.
днеш ното п ро и зн ош ен и е на е в и зточ н и те говори у нас, а съ щ о н в
руски.

С преж ение н а глаголи те м а д ат н , га& гоаатн и д -ц л а т н в с е г а ш н о врем е

С Д . ч. МН. Ч. Д В . Ч.
1 л. М АЖ-Ж М А Ж -Е-Ш м а ж - е- с в

2 л. МАЖ-С-ШН МАЖ-ЕгТЕ МАЖ-t- T A

З л М А Ж -Е -ТЪ МАЖ-ЖТЪ МАЖ-С-Τ ί

1 л. ΓΛΑΙ 9А-1Ж ГААГОА-Е-МЪ ГААГСА-Е-ЕВ

2 л. ГААГ9А-(-Ш Н ΓΛΑΓΕΑ-Ε-ΤΕ ГААГОЛ-С-ТА

3 л. ГААГ*А-Е-ТЪ ГЛАГСЛ-1ЖТЪ ГЛАГЕЛ-Е-ТЕ

I л. Α ΐΛ Α - Ι Κ А В А А -К -М Ъ ДВЛ А -1Е-ЕВ
2 р Д И А А -Н -Ш Н Д В А А -К -Т * Д В Л А -К -Т А
3 л. Д В А А -М -Т Ъ ДВА А-НКТЪ Д Т Л А -Н -Т Е

П ри глаголи те н а -аи к , -ак ш н ннтервокалната J ч е с т о ' и зп ад а, вслед­

ствие на което става аси м и л ац и я (у п о д о б я в а н о ) м еж д у тем атичната и пред·
х о д н ата гл асн а. Н апр. д -в а а а т е вм . д ъ л а ч т е . С лед асим илацията мож е да
настъпи к о н тр а к ц и я (с тя га н е ) н а гл асн и те, д-влат*.
напр.
П ри глаголи те на -щ * , - - в н ш н процесите протичат по подобен начин:
-•в м - чрез асим илация мож е д а д ад е --в ·* - или --иа-, откъ дето ч р е з кон*

S6
тр ак ц н я може да се получи -ъ - или напр. оумъкте щ е даде ^ м ъ ъ т « -ъ а -,

или *умъ!Ате, откъдето п ък може да се получи' оумътс- или «умъхтс.

П ърви ят р азр ед н а Ш сп реж ен и е вклю чва гл аго л и , к о и то н ям ат т е ­
м атична гл асн а в и н ф н н н ти вн ата си о сн о в а. Това са:
а) глаголи с инфинитивна основа, която завършва на стари групи
*-or-, *-ol-, *·βΙ< крхтн с а , воркк с а , вврсшн са; клатн, комгл, колсшн;
млътн, мемж, мслсшн. Тук спада и глаголът ж а тн , жмнж, жьнсшн с

инфинитивна основа на -л*. Различията между сегашната и инфинитивната ос*

нова на тези глаголи се дълж ат на стари фонетични процеси. З а тях вж.
§ И , стр. 53.
б) глаголи, ч и я т о и н ф и н и т и в н а основа завършва н а коренна гласна
(-А -, -Н -, - т а -, -*γ-, - ъ - ) , напр. з и а т н , з н к к к , з н а к ш н ; c h ia t h , с н г м ж , снжкшн;
п н т н , ПН1Ж, пнкшн; м т а т н , м м кг,, мтакшн; ч о у т н , ч о у к к , ч о у к ш н ; сътн, съкк-
съкшн.
В торият р азр ед н а III с п р е ж е н и е вклю чва гл аго л и с тем ати ч н а гл асн а
-а - в и н ф ин итивната о сн о ва, напр. м азатн , м аж ж , м аж сш н; глагф латн , г л а -

гфлкк, гла го лсш н ; д а !а тн , д а к к , д а к ш н ; д ъ »а тн , д ъ к к , д ъ к ш н .

Често глаголите от този разред в инфинитивната си основа имат друга

коренна гласна в сравнение съ с сегашната основа, напр. п ь с а т н , пншж, пн-
ш ш ш ; стьлатн , стсм ж , стслсш н ; з ь д а т н , з н ж д ж , зн ж д с ш н ; стр ъ гх тн ,

строужж, стр®уж«шн; чрьпхтн, чръпмж, чръплсшн. Коренната гласна е нор-

мална по дължина в сегашната основа и е редуцирана в инфинитивната основа.
Глаголите с инфинитивна наставка - о к а - или - с к а - имат в сегашната осно­
ва наставка -ογ-, напр. к ъ ^ ф к а т н , къроунк, в-ароукшн; врАЧсахтн, крхчоукк,
крхчоукшн.
Настликата -ов.\- iu h - t u . е получено о т стар диф тонг *ои или *еи. В инфнннтивната ос­
нова дифтонгът с попаднал п ред тематичната тласна -ж- н затова е дал -ок- или .с е ., докато в
сегашната основа той е пред съглвснатл j и е дал (нж. § 7 и 11).

Една малка група глаголи с тематична гласна - а - и л и - i a - в инфинитив­

н а т а основа към края на старобългарската епоха започват да образуват и
ф о р м и със запазено - а - в основата на сегашно време. Новите форми, които
в и н а г и с а префигирани, са от несвършен вид, с р в . с ъ - к а ж ж , с ъ - к а з а т н ( с в .
ВИД) II СЪ-КАДМЖ, (Ъ-КАДАТН (НвСВ. ВИД); Νλ-р н ч ж , NA-fHUATH (СВ. ВИД) И МА-
finuiM, НА-унцАТН (несв. вид) и пр.
К ъ м Ш спрежение спадат и неправилните глаголи скръсти, окрдштж,
оврА ш тсш н; съръстн, сърлштж, с л р л ш т с ш н ; о д ъ т н , ф д ф ж д ж , ф д ф ж д с ш н .
Т е м а т и ч н а т а гласна с в сегашната и м основа се е намирала след J .
С тар о б ъ л гар ск о то IV сп реж ен и е се р азл и ч ава о т д р у ги те тр и сп р еж е-
ния по тем ати ч н ата гласн а -н -. В 1 л . ед . ч. п р е д личното окончание ж -
гласн ата н се с превърнала в J, която см екчава предходната съ гласи е
(в ж . § 9 ).

57
 Отрсжекие на глаголите лсвдитн и столтн в сегашно време
а ч. мн. ч. ДВ. ч.
I •Л» χΦΑ-Н-МЪ Χ·Α-Η-Κ·Β
Хежл-»
4>b A \**A-h-uih X*A-H-Tt χοΑ-Η-ΤΑ
3 X χΦΑ-н-тъ р т д -д т ъ χ·Α-Η-Τ«

VX сте-KR СТФ-Н-МЪ СТФ-Н-КЪ

Л. (ТФ-H-UJH . - СТФ-Н-ΤΙ СТФ-Н-ТА
3 X сто-н-тъ СТО-АТЪ СТФ-Н-Т*
В това спреж ение им а два р азред а:
Първият разред включва глаголите, чиято ннфинитивна основа завърш­
ва на тематична гласна -н-, напр. )(·αητη, хфжаж, Х*дншн; м о л н тн , м о д и ,
ш л н ш н ; пуоснтн, прошж, просншн; пвнтн, покк, поншн.
Вторият разред включва глаголите, чиято инфйнитивна основа завърш­
ва на тематична гласна -ъ-, напр. тапътн, т^ьпмж, т^ьпншн; лфжатн, л«жж,
мжнипг, κ ( η ια τ η , к^нчж, крнчнши; с а и ш а т н , сладшж, слъииншн; ствжтн,
ств»ж, стоншн.

П рипом нете си, че след ш уш кавнте съ гласн и и сл ед J -в се про­

м еня в ъ1

Г лаголи те, чи ято инф инитивна основа завърш ва на и , и зразяват състоя­

ние. Г лаголъ т съ патн, съпм ж , съпнш н е единственият глагол за състояние,
чиято ннф инитивна основа завъ р ш ва на -ъ -. Г лтголи те д о вьл и тн , дф въм ж ,

докьлеш н и χ ο τ υ τ ιι, хф ш тж , хош теш н, които съ щ о и зразяват с ъ с т о я н и е , имат

форми за сегаш но врем е от 111 с п р е ж е н и е . С ам о ф орм ите за 3 л . мн ч. са
от IV спреж ение: докъллтъ, )с ф т а т ъ .

УПРАЖНЕНИЯ
Спрегнета в сегашно време но един глагол o r 1 спрежение със сегаш на основа ма
съгласните а , т . г и к .
2 . Спретнете глагола к лл тн , клънж, кльш ш н о сегаш но време. Запомнете, че като него
се спрягат глаголите п ъ ти. п р н л тн , ш пати . идчлтн, u a t ii . τ λ τ η .
3. Спретнете глагола пъти ■ сегашно време. О бърнете внимание. чс сегаш ната му осмл-
a i с пм«.. Спретнете и .глагола м рггн със сегашна осноаа uufi.. О пределете о г кое спргжение
ся тези глаголи.
4. Спретнете u сегашно време глаголите л и ктм , к*»ддтн, некдтн, к м и т д т м , лпдктн,
•ijuivtii н ж а д ъ тн , конто се спрвгат като иъддтн. Внимпнлйте, при глаголите льедтн ii •tyk-
iu t h има редуЬане на коренната гласна (вж. стр. 57).
5 . Спретнете в сегашно време глаголите т ш г я т н . к ги т н ти , пгнгаадлмтн, пгкм тн. с«;нтн,
леситм. ломнтн, лкентм . дкиргтптм Сравнете формите з а 1 л. ед. ч. съ с гъяремгинм·
те форми.
6. Кои са ннфннктнвнте иа следните глаголии форми; м лькполи, τ ^ ιιε ο ν κ τ ζ , <кк *атъ ,
KKJIM A. J ta T A T b . Д Н Ж Л Г Г Ь . БЪЖ ДЖ , ( I f A U l T J t T l . K K ttTb СА, KOjHTi < A , l l ^ t U b H I T i . (Ь у Ш Т Ъ ПАФ·

38
« и ъ . н к р я н ш н , а о к ь м т ъ ? О пределете о т кое спреженне I изброените по-горе сегаш ни
форми. J f a jE g J tM

« » ■ « р“ н щ “ | , , т , “т « « " Р " “ » " * * > к «»

• 8 . Н апиш ете сегаш ните форми на глагола ед ,дТн. « « В« (ШН с глаголица, като пре­
л е е т е ж с 9<6· Щ * се появи ли в глаголическия запис на формите за 1 л. ед. ч. н 3 я. мн. v
тематична гласна? С претнете в сегаш но време гръцкия глагол φίρω.' В коя . форма щ е се появи
тематичната гласиа -о-? Запомнете, че е и о са степени на една и същ а прастара гласна. В
К З Д О е аасвидетелствувана старата о-степен. а в £ З к З Ш 8 е засвндетелствувана старата е-
степен.*
9 . П реведете следните изречения и посочете глаголиите форми, като определите лицето,
числото н спрежението. .
1) Х м етъ къ о г ^ л г е е м к н |дк« лькъ. —2) Очн иг» нд оув*гдкг» къзн^дктъ — 3) С» п р -
ДДКТЪ СА СЖНЪ ЧДОКЪЧЬСКЖН КЪ (>Я>ЦЪ Г^ВШЬННК«11Ъ. — А) Т ж ЕЛДГМН^Ъ М*Н)(Ъ н* τρτεονιο-
ш н . —- 5 ) ^д ъ τ ρ ε ο γ ίίκ втъ т т к ^ь с т н т н са , а тм гвдлеш н к ъ м д н ъ . — 6) ,λ ιυ τ * къто jc o -
UITCTA η · U b H X Н ТН , А Д « T K fL JK tT b J A С1Б< Н А Д КЪДЬМСТЪ К(И.СТЬ с к в н ПО КЪСА А Ъ Н Н Н )< 0А Н Г Ъ

по и ь н т . — 7 ) Мнкътожс МС е ъ л н е д д т ъ КННД К Ъ М Ъ ^ Ж KSTbJCW. — 8) В нно СЪДЕСССАНТЪ С ^Д А ЬЦ С

чловъкоу н ^ л -в б ъ С (Ъ А Ь Ц < вукугпнтъ. — 9) М ъно^н дъж н n fo fu u i къстднж тъ. — 10) П онк

Ε β Γ ο γ UOHMOV. — И ) Ч лоЕ Ъ Ч С , о т ъ п о у ш т д н к т ъ Т Н СА г р ъ с н . 12) ^ЪЗКСССМЛч Н К Ъ ЗА уД А О ЧШ СА

0 Τ Ι Ε Έ , ГОСПОДИ, Н ЕЪСПОКЕ 1ШСНН тк#киву. — 13) С КД докдцд чд огвком ъ . — 14 ) Бъстд-

ΙΙ.Υ.Τ2. ЧААД нд ГОАНТСАА Н «ЧЕНККТЪ А — 15) Ж сН Д ТЕ01Д блНСДКСТЬ fOAHTb СЖНЪ TOCt
II НД^(Ч1ШН HUA HM0V Ноднъ. — 16)' ПоНШТСТС МСНС Н Н ( OGfAlXITCTC. ■:— 17) (Ь ъ и Ч Г Г Д А Н СА

ЕДСЪ МСНС СА отъ и ъ тд д т ъ . — 18) Т дко ИСТЪ ЦЧКДСЬСТКНК БОЖНК, М.К0ЖС ЧАОК-ВКЪ въмтггметъ
I ^
IT U A к ъ д с м л ш н с ъ п н т ъ , Н КЪСТДКТЪ Н О Ш ТЬ Н А Д Н Ь , II СВМА П^ОДАБДМТЪ II ^ДСТСТЪ. — 19)

Бдджшн КСТС, К Г А Д ПОНОСАТЪ КДМЪ Н Н Ж АСНЖ ТЪ КЖ II ^СКЖ ТЪ КДСЧЖЪ Д ЪЛ Ъ ГАДГСДЪ нд кж .

§ 13. СЕГАШНО ВРЕМЕ НА АТЕМАТИЧНИТЕ ГЛАГОЛИ

И НА ГЛАГОЛА НМЪТН

В старобългарски с а о с т а н а л и с а м о ч е т и р и 'прости г л а г о л а — в м т н , д ь т н ,

лети и къд-йтн, к о и т о о б р а з у в а т с е г а ш н о в р е м е б е з т е м а т и ч н а г л а с н а . Т е з и
глаголи съответствуват н а г л а г о л и т е о т с т а р о г р ъ ц к о т о I I с п р е ж е н н е , н а р е ч е ­
но още р с - с п р е ж е н и е , ч и и т о ф о р м и з а н я к о и в р е м е н а и н а к л о н е н и я , в к л ю ч и ­
телно и з а с е г а ш н о в р е м е н а и з я в н т е л н о н а к л о н е н и е с е о б р а з у в а т б е з т е м а ­
тична гласна.
К акто видяхм е в предиш ния урок (§ 1 2 ), о к о н ч а н и я т а н а атсм атичните
глаголи в ъ в ф о р м и т е н а сегаш но врем е се разли ч ават о т окончанията на те­
матичните г л а г о л и с а м о в 1 и 2 л. ед. ч. В м есто окончания -ж за 1 л. ед . ч.
и -ш н за 2 л. сд ч ., к а к т о е при тем атичните глаголи , атем ати ч н и те глаголи

имат съответно окончания -ш » и -сн .

Н ай -ч ест о употребяваният атсм атичен глагол е спом агателни ят глагол
бм тн . Той образува ф орм ите си за сегаш но врем е о т суплетивната основа
н с -, която е от несвърш ен вид. О т съ щ ата основа е образуван а и отри ц а­
телната ф орм а н ъ (м к < н · кем ъ.

Сегашното спреженне на спомагателния глагол е следното:

е д . ч. м н. ч. дв. ч.
1 л. М(МЬ н-всмъ ншъ НЪСМЪ кегл; МЪСК-Е
2 л. нен нъсн нст« НИСТЕ к с т д НЪ СТА
3 л. Ι«χ2ι нъстъ еж тъ НЕ СЖТЪ НСТЕ нъстс
59
 Φν'ρν τ ι μ 2 λ. ед. ч. с от **jes-sl с изпаднало s, тъ й като старобългарски н е търпи
w&ff% « с ъ г м с т .
Г лаголъ т бм тн образува и тем атично сегаш но врем е о т основа б ж д «-,

която е от свърш ен вид, т. е. употребява се за и зр азяван е на бъ дещ о дей­

ствие. Ф орм ите са о т I с п р е ж е н и е : бж дж , бж дсш н и т. н. П реф и ги ран и тс про­
и зво д н и от глагола бнтн образуват ф орм и за сегаш но врем е сам о о т осно­

вата за свърш ен вид б ж д с -, н а п р . ндбж дж , н з б ж д «щ н .

Г лаголи те дат и , лстн и к и д -в тн им ат сегаш на основи на зъ б и ата съ­

гласи* -д -: д а д -, »а д - и г а д ·. П ред началните съ гласн и на личните оконча­

ние съгласн ата д се пром еня по следния начин: и зп ад а пред в, м и с, а пред
т прем инава в с. Т ри те глагола си приличат и по това, че в 3 л. мн. ч. им ат
окончание -д т ъ .

С егаш н о сп р еж ен и е н а гл а го л и т е дати, ia c t h и б ъ д ъ т н :

1 л. Λ λΜ ^ гх м ь. веддь, в ъ д ъ
ед . ч. 2 л. А ^С Н ЮкСН висн
3 л. А ^стъ I&CTL КТаСТЪ

1 л. Α Μ Λ Г^М Ъ въм ъ
мн. ч, 2 л. А *С Т€ fcwCTC въсте
3 л. д ъ д д т ъ № Д А ТЪ ВЪДАТЪ

1 ';% 1АВ-Б В Ъ Е -В
дв. ч. 2 л. АДСТХ Ш А ГВС ТА
3 л. ААСТв IACTI въсте

П о -о со б ен о спреж ение има глаголът н и ъ тн , нм ам а, и м ащ и . Н еговата

сегаш на основа е им а- с тем атична гласн а -а -. В 1 л. ед. ч. окончанието е
-м ь , като при атем атичннте глаголи , в ъ в 2 л . ед. ч. то е -ш н , а в 3 л . м н . ч.
е -ж т ъ .

С егаш н о сп реж ен и е н а гл аго л а нм-бтн:

е д . ,ч > м н. ч. д в . ч,
1 л. HUAML · HUAUb НМАЕ"В
2 Л. HMAUIH MUATi HUATA
3 Л. HUATA НМЖТТ. HUATf

Г лаголъ т н м ътн е единственият староб ългарски глагол с тем атична гл ас*

на -а - в сегаш ната си основа. С преж еннето м у представя см есен тип о т ф ор­
м и с тем атични н атем атичнн окончания. В развоя на български я ези к ф ор­
м ите нз глагола н м ътн са послуж или за образец на III н овобъ лгарско а-

сп р еж ен и е, напр. д а ва м , д а ва ш .
в старобългарски нмътн започва да образува форми за сегашно
О щ е
ореме по III спрежение: нмъни, нмъмшн и т . н . , като изравнява сегашната си
основа с инфинитивната.
П реф и ги ран и те п рои зводн и глаголи о т д а т н , ia c th н с ъ д ттн , за разли ­
ка о т съответните ф орм и на бъггн , им ат втем атично сегаш но врем е*, n f in u r ti-

д ъ т н , n i e m z ^ u b , n f о лахт и н ; е ъ д д а т н , еъ д д а м а , бъ зд а с ж сънъстн , сънъм ъ , съмъси

i c p l i , IACTH, IAMJ», (А с н ).

60
 УПРАЖНЕНИЯ

1. П рочетете и п р еи е л ете сл едн и те изречения:

1) К ъ т · с ж т ъ с н . м ж «сж тъ Λ Ι ПС1АСЛ в ъ агн и ?—2 ) П м н ПОДЪ ТДОДО* lAAATb.—
3) Гссподи, н т с м ь Австоннг, ЛА KL А Ш 1 Ш И EbHHAlUIM. — 4 ) О у с т ъ н * аъ с тм бу а ИМАТ·. —
5) Н« W i k ЧЬТО ГЛАГОМШИ. — 6 ) 0 ЛАНИ TCUL И Г#АННЪ т е н ННКЪТОЖ* NI ItC T V — 7) С ш .
д-етсльстко м ис н т с г ъ н ст и н ьн ·. —А ) К *ъ ксм ь когъ t i i h . — 9 ) Т у к с и Х # н стк ъ . — 10) К ъ т ·

СЪ КСТЪ, ΙΑΚΌ N I tT fH H WOfi ПОСЛУШАНАТА Η Γ · . — 11) NbCMk А«СТ«ИНЪ NAflUITH СА СЪ1НЪ ТКОН.
2. П рочетете сл ед н и те и зр е ч е н и я и п осо ч ете случаите, а ) къд ето се гаш н и те ф о р м и иа
свърш ените гл аголи и м а т зн ачен ие на б ъ д е ш е врем е; б) к ъ д е т о има описателни ф орм и з а б ъ д е ·
ше време (ссгв ш н о п рем е н а спом агателни те гл аголи и м ъ т и , χο τττη ι, н а ч д т и или в ъ ч а т н и ин -
фннитиа); · ) к ъ д е т о подобно съ ч етан и е не и зр азява б ъ д е ш е врем е.
1) Рьцн НАМЪ, " К О ГДА с· БЖ ЛСТЪ И КОК БЖ АСТЬ ДНАМ СННК. — 2) С лоу^О М Ь ·ν -

С А У Ш Н Т· н НС HM ATf fA ^ O V A r tT H . Д Ь уА Ш Т *tV fL fH T f И ИС ИМ АТ· Я КА **ТН . —

3) Нс НМ АШ И Б Ъ Н Н Т Н БЪ Ц Т С А ^Ъ С Т БН К Ш КССЬНОК — 4 } Чьт© J C « IU T rrt МИ ΛΑΤΗ Η

АДЪ влм ъ п ^ бД а м ь и . — 5 ) От ъ г б ш т а б ъ Н соусъ f t t t : „С н ш н с. нмамъ тн нтчьт© ftiu -

ТИ.* — 6 ) Η Τ0ΓΑ Λ НАЧЬНШЖ СЪ СТоуДОМЬ ПОСЛТДЪНСК IJTCTO Д^ЬЖАТМ — 7) ^Д Ъ БА НМАМЪ

UK4HTH, А Х ННКЪТОЖС НС БЪДМОЖСТЪ ПОМОШТН БАМА. — 8 ) Н МЪ)ГВА)(Ж. IAK· А БИК уоШ ТСГЪ
ц -к м ц р и к БОЖИИ IAKHTH СА. — 9) С ж тъ KTCJIH ОТЪ CLAC СТ«АШТИН)СЪ. нж с НО НМЖТЪ БЪ-
м у с и т и CZMfbTIff, АСНЬДСЖС Б Н Д А Т Ъ СУНА ЧЛОБЪЧЬСКАКГО — 1 0 ) N · НМЖТЪ 'ICCO IACTH. — I I 1) А
нко п и к т ъ о тъ в о д н , тж ж с а д а л а м ь к и о у , но н м а т ъ к ъ ж а а а а т н с а . — 12) Б ж л о т ъ б· τ·γ .
А Л C K fbC L ΚΙΛΝΙΑ, 1АКАЖС НО Б У Л А ОТЪ Н А Ч А Л А В ЬС С Г· M H fA А · СОАЪ И НО Н М А Т Ъ БЪГГН. — 13)

Село К 0 у п И )С Ъ , НМ АМ Ъ Н Ж Ж А Ж И Д Н Т Н Н БНАТТН Н. — 14) К л А С Т Ъ НМАМЪ О Т Ъ П о у Ш Т А Т М rp)C W · —

15) Нжс Б1 Н М А Т Ъ , А А С Т Ь С А Ν Μ Ο γ , А НЖС НО Н М А Т Ъ , И КЖО М ЪННТЪ С А HUTA. ГГН М О ТЪ СА

fT b НСГО. " " 1 6 ) Н ОБАСЖ АТЪ E fА ^ Н ТКОН ОСТ^ОГЪ 0 ТО К Т Н ОБНДЖ ТЪ ТА . тГкЛ Д Ж Т Ъ Т А БЬСЖ .

ДТ и р?БН 1Ж ТЬ ТА Н ЧАДА ТК01А. — 17) No ПЬЦТТО СА ЧЬТО 1АСТ0 АН чът· I1NKTC,

N11 БЪ Ч Ъ Т · 0ЕА Т Ч 0Т 0 С А . — 18) Н П ^Ж Г А Н К Т Ь С А KMOV II 0ПАМ 1Ж ТЪ Η. H •V B H H b T b И И T fl-

THH Д Ъ Н Ъ БЪСК^ЪСНОТЪ. — 19) n f K H ОТЪ МОНО И Л А М Ъ ТН. —2 0 ) СаЪДАМН СБОНМН П0:т«л»ж СБ01Ж

ем очж — 21) К гХ а понастъ СЪИОЪ ЧАОБЪЧЪСКУН БЪ С А А Б Т (В О И Н Н ЕЬСН АМЪГСЛН СЪ II IIU L . Т О Г Л А

(ЛА1ТЪ НЛ. nf-ктвл -в СЛМСМ СКОКА. — 22) Г С лннъ отъ Ш * ПрКДЛСТЪ UА . — 23) H nfH H A ITb

UUU лгтъ II ГАЬАЪ по 3<МЛН ВЖАСТЪ.- 2 4 ) ГСгАА ТЬ П/ПЛСТЬ, КЪЗК-КТИТЪ НХМЪ ВЬС|\. — 25)
N a f a n y къд ъм ж тъ т а .

§ 14. П О В Е Л И Т Е Л Н О Н А К Л О Н Е Н И Е

В краслапи яскн м иналите врем ен а и повели телн ото наклон ен и е, к о е т о е н ас л ед н и к на

ивдоеаролеЯскии прелемтен оптятш ъ са с с образувал и с т. н ар втори чн и око н чан и я. П о д о б н о е
положението и п стар о гр ъ ц к и , к ъд ето м иналите врем ен а и он глтинът с ъ ш о се о б р а зу в а т с вто ­
рични окончания. В стар о гр ъ ц ки те грам атики т е се н ари ч ат о ко н чан и я за и сто р и ч еск и те в р е ­
мена.
В т о р и ч н и т е о к о н ч а н и я се различават о т първи чн и те окон чани я в ъ в ф о р м и те за 1. 2 и
3 а. ед, ч и 3 л. ми. ч* С п о р ед рек о н стр у кц и я та вторичните окон чани я в съ д гветм и тс л и ц а с а :
%т. *.*, м и *-л/. Т е . о тго в а р ят и а с т ар о гр ъ ц к и т е о ко н чан и я з а и сто р и ческ и те вр е м е н а на
леятеаиия залог. В праславянски к раесловн ите съ гл асн и 5 и f с а изпаднали, з а д а с е о т в о р и
сричката. В р езу л т ат и а това ф орм ата за 2 л . с е и зр авн ява с ф о р м ата за 3 л . п р и п о вел и тел н о ­
то наклонение, а т а к а с ъ щ о и при и м п ерф екта и п р и аориста.

Повелителното наклонение се образува от сегашната основа на гла­

голите. В старобългарските паметници няма засвидетелствувани форми за
1 Λ. СА. Ч. И 3 JL МИ. и Д В . Ч.

61
 Т ем атичните глаголи имат следните повелителни форми:
I спреж ение II с п р е ж е н и е

ед. Ч. 2 л. NCC-H д к н г н -н

3 л. н « -н д к н г н -н

мн. ч. 1 А NiC-t-Ub ДЕНГИ-и-МЪ

2 Л. НСС-Ъ-Tt ДКНПК*6-Т1
ДВ. Ч. 1 л . N iC - U - E U ДКНГН-Ъ-КЪ
2 А N K -1 3 -T A ΑΚΗΓΗ-·6-ΤΑ

III с п р е ж е н и е IV спрсж енне

с д . ч. 2 А маж -н д -ваа -н Х#Д-Н сто-н

3 А маж - н д -ваа -н ΧΟΑ-Η ст«-н
мн. ч. 1 А МАЖ-Н-U b Д -Б А А -Н -М Ъ Х ‘Д-Н-МЪ сто-н-мь

ДВ. ч.2
1
2
Л.
Л.
л.
МАЖ-Н-ТС ДТТАА-Н-Tf
МАЖ-Н-КЪ Д-ВАА-Н-В-Б
Х9А-Н-ТС
χβΑ-Η-ΒΈ
сто-н-те
CTC-H-KU
МАЖ-Н-ТА Λ'ΒΑΑ-Η-ΤΑ Х#Д-Н-ТА СТО-Н-ТА

Запом нете, че глаголи те от I спреж ение с корен на

съ гласн а К. г, х във ф орм ите за повелително наклонение
с пред окончанията, тъ й каго сс е и звъ рш и ла втора п алатали зац и я (в ж . § 9)

напр. тъ к& тн — т ь ц н , тъ ц тт«; п зм ош тн — п ои г^н , п о м о -^ ф т т ; е р в ш т н — е^ьсн,

к р ь с -п тс . О н е з и глаголи от I с п р е ж е н и е , к о и т о и м а т к о р е н н о «, г о пром енят в
и прел съскавата п алаталн зи ран а съ гл асн а, напр. р н и т н — ^ьцн , р ь ц -в т е ; ж еш *
т н — г г .к ^ н , ж ь ф н т е .
Втората палатализация п о формите иа повелителното наклонеш е с предизвикана о т м.
и х ; . кои го са in след пици на дифтонг *о! Той е волуч-н от слииапето па тематичната гласна
аа I. II и III спрежение с оптативната наставка -т-. В III са р тя с ч и : стсл J дифтонг *о1 мн па­
па в · « .
П о д в л и я н и е н а г л а г о л и т е о т 1 и II с п р е ж .ч ж с о к о ^ ч з н ч я т а - ъ и ъ з а I л.
м н . ч. и --πт « з а 2 л м н . ч. зап очват д а се н астан яват и при о н ези глаголи о т
I II с п р о ж е н и е , к о и т о п р е д т е м а т и ч н а т а г л а о а « с а и м а л и м е к а с ъ г л а с н а . П о я в я в а т
с с ф о р м и c 1т к а т о м ш т и т а , л м с а н т .т » и ч з р е д с т я х ф о р м и , в к о и т о и с с е
п р е г л а с и л в а , н а п р . лктС А Т А иь, с ъ а л ш т А и ъ , г л л г о м к т е , н ш т а т * . п а а ч а т с .

Днешните форми молете, ходете, просете, простете са обрязушнн от глаголи, които ·

старобългарски са от IV спрежение. Т о м показва, че окончанието -тгге и и IV спрежение с за­
почнало да измества старото окончание .м п ( как го е станало н при глаголите ог III старо­
българско спрежение. . . .
Онези глаголи о т Ш и IV старобългарско спрежение, които имат гласна пред тематични­
те гласни .1. или .н·, лазат старото окончание >нп. По аналогия с формите аа ед. ч ,, където
м е краесловно м поради това сс е преиъриало в коисояачт, s окончанието и аа ми. ч >· пре­
минава в а. срв новобългарските повелителни форми знай —енвйте. стой —стойте.

П о о со б ен и ф о р м и за п овели телн о наклонение о б р азу ват сам о атсм атн ч-

н н т е г л а г о л и с ъ с с е г а ш н а о с н о в а н а - д - : д а т и , ia c t h и к в д и т н . В е д ч.
п р а с л а в я н с к о т о о к о н ч а н и е е б и л о *-/&, а в м н . и д и . ч. о к о н ч а н и я т а с а к а т о
п р и г л а г о л и т е о т III и IV с п р с ж е н н е . П р е д J в ь в ф о р м и т е з а е д . ч. д п р е м и ­
нава в ж д.
 Повелително наклонение на атематичните глаголи
ед. ч. 2 л. ДАЖ ДЬ 1АЖДВ ЕЪЖДЬ
3 л. ДАЖ ДЬ 1АЖДК к ъ ж д ь
мн. ч. 1 л. ДАДНМ Ъ (АДНМЪ КЪАНМ7,
2 л. Д А днте > А днте въдите
дв. ч. 1 л . ДАДНВЪ »А Д Н ВЪ въди к ъ
2 л. ДАДНТА 1АДНТА КЪДНТА
Глаголът в н д ъ т н , който някога е бил атем атичеП , има ф орм а за ед. ч.
повелително н а к л о н е н и е кнж дь.

Г лаголи те вм тн и нм ътн образуват тем атично п овели телн о наклонение от

о с н о в и в ж д - е ‘г (I с п р е ж е н н е ) и н м ъ - к - (Ш сп р еж ен н е). Г лаголът вм тн е съ с
зап азен и ф о р м и за всички лица и числа на повелително наклонение.

П овелително н аклон ен и е н а глаголи те вм тн и нм ътн

ед. ч. 1 л. БЖДЪМЬ
2 л. БЖДН нмън
3 л. БЖДН, нмън
мн. ч. 1 л. БЖДЪМЪ нмънмъ
2 л. БЖДЪТС нмънте
3 л. БЖДЖ
дв. ч. 1 л. ВЖДЪКЪ. нмънкъ
2 л. БЖДЪТА НМЪНТА
3 л. вж дъте
В староб ългарски е в ъ зм о ж н а у п о т р е б а т а и н а отр и ц ател н и п о ве л и те л н и
форми о т свърш ени глаголи : не оувнн, не оук^А дн, не п ^ъаю бъ сътвори, не
сади (с р в . н о в о б ъ л г . не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не сядай).
О щ е в старобългарски са се появили и описателни дА -ф о р м и за пове­
лително наклонение, най-напред иа мястото на изчезналите форми за 1 д
е д . ч . и 3 л . мн. и дв. ч.. а по-късно и в останалите лица и числа: Зогр'.
М т 5 . 1 6 . т а к » д а п^свътнтъ сд с к ъ т а е а ш ь пръдъ чкм; Зогр. М т 6.3.
д а н е ч ю е т ь ш м нца тваъ чкто тволнтъ д о с н н ц а ткоъ.
В к р а я н а старобългарската епоха отрицателни повелителни форми са
м огли д а с е о б р а з у в а т и с не μο·%η и инфннитив: Супр. 239.3. не иозн не
въ^катн; С у п р . 86.29. не л^ъдкднте . . . мнестн вашсд. нн иед-вте нзмъ-
н н т н бедов^ъменьнош съмрьтшж. Тези описателни форми са характерни пре­
д и м н о з а източните старобългарски паметници. В съвременния български език
о т р и ц а т е л н а т а форма за повелително наклонение с немой< не ме-^н е диалект­
н а . напр. немдй Ьди.

УП РА Ж Н ЕН И Я

1. Образувайте повелителни форми о т следните глаголи мретн, ш.уж, и ирш ж ; леш тн,
гн«сж, гачш н; крш т н, а/ьгж . «fkauuiM; гга^ ж ти . втвуьдж. о т к ^ ш ш ; м ннж тн, и н н ж , м н ж .
ши; клдати, кажж. каякш н; κ ροκ ά τη , му»у»ж, п /е у н ш н ; пнтн. п н ж . пнкш н; г г ъ ш ч е т н т и .
«тгшуштж, *тгп»устншн; н аш ити, н а п и я , наш нш н.

63
 i П р е а т т е слелия я откъ с о т Зограф ското ев ан гел и е. П осочете всички форми за сегащ
у.· црсме и повелително наклонение. Какво е значението и а АА-формнте?
Мг $ - 9 -1 3 - т а к к куб* u » A tm са к м . iv s c n a iu a . 1ЖС км на w бк*х-ъ. *" д д с т п т ъ с а

> г ,;Л Т Ш . Х А ll f H A t T b U f C T f tf f Τ Κ βί- А А В Ж Д СТЪ K0A*E ТК01А ΤϊΚΟ Η λ HCH ί ΝΑ ЗСМАН. ^ А Ъ Б Ъ

HAtHA «1А *Т*Д Ш Г [ а а Г ф а ь н с ] д х ж а ь НШ Ъ АНКЬ. I атьп»у^тн НАМЪ ААЬГМ n a u i( A ) . tsk o с

им О Т М П У Ш Т М М Ъ ХАЬЖ ОДНКЯМ Ъ НАШНМЪ. I IU Б Ъ К (Д Н НАСЪ КЪ НАПАСТА. »12» 13БА КН НМ ОТЪ

КНП|*НгЗНН. твое ССТЪ ц р Т Б Ж . t СНЛА t СААКА КЪ (Κ Έ Κ Μ ) К'БК(0МЪ) А М Н Н Ь.

3. В следните изречения подчертайте повелителните форми и посочете глагсужте, от които
са образувани^
\) Ν ί К Ъ К Ф Д Н Н С Ш *. — 2) Нж« С К& ТОД ПЖОКЪ! Nt иьЙ Н Т Ъ С КА Т М Н М Ь A 0 V \Q M U

nf^ONUTKOKAKbUIA, НЪ 0 CRCKUK «УКГБ, БЖДН ЛМКА&ТЪ. — 3 ) Н ъ . fUU.ll САОКОМЬ II HUTSATJtftb

•T ffK b Μ·Η. — 4 ) П ои Н А куН НЪ!, НсяУ««, СЪПКУ Д аГЪ 1Д 0К Ъ . —5 ) П ^О Ж Л А А Х Ж къ ж м оу

н г л а г » а а а )( ж : 9 Ралоу н сд, одр н и д -сн ек т а н !* — б у П е н и н ο τ ^ ο ί α н и ъ т ср с к г * . — 7 ) Б рьЛ н
СА н н д ъ !
4 П рочетете и преведете следните откъси о т старобългарските паметници. П осочете всич­
ки повелителни форми. О бърнете внимание на графиката. Какви фонетични особености отразява
тя?
1) З о гр . й о 1 0 .3 7 —38. аштч Ht тк«уж атлъ ©д а мосго. нс шачлгс мн k-c^l i . аштс аи

TCOfl* . . . Д-БАСМЪ МО.МЪ E*tf* IU*ST€.— 2) 3θΓρ. М т 6 . 2 5 —2 6 . «Гб fAAH ГЛ1Ж КАМЪ. НС
пЧаНТ* СА ДШС1Ж СКИ1Ж. ЧЬТ© ХСТС АН что п н т , НН TtAOUL KAlUHMt». КЪ ЧТО «UA- Б Ч т СА. . .
КЪЗЬ^НТС НА П Т И Ц А , 1<БСКЪ1А КАКО НН сояжтъ НН жьннктъ 3) М ар. М т 19.. 21.· а ш т « ХОЦКШН
със^мш нъ нъ1тн. с а н н л р д д ж д ъ н и г н ж т е н . t а а ж а ъ ни ш тн н и ъ . — .4 ) М ар . Л а 15 - 2 2 .
1ДН НТТС О ДСЖ А Ж прК Ж Ж I вКАТД-КТС Н, I ДААНТ4 n p C T tH k Н А ^ЖКЖ «ГО 5) А со и . Л к 9 .3 .
ННЧЬТСЖС IIC Е К Д О Т Т ' НА П Ж Т .М Н ЖАДАА Н Н f l l f b l Н Н Х А Т Б А - Н Н C b ftE fA 6} С ин. пс. 4 6 .2 .
Ш1 ШШ пкпкщгкте (жкюда. — 7) Син. ос. 9.14. кнждъ с ш г р м м 8)Снн: пс. 118.41.
I Π^ΙΑΙ НА U A UHACCTI. ТКОТ П.

И М ЕН Н А С И С ТЕМ А

И м ената в старобългарски според вокалния или консонаитния характер

на п растарата наставка се груп и рат в два склонитбени типа:

1. о с н о в и н а гл асн а (-a-f-ja-, -o-j-Jo·, - L ·- , - / - и -и -о с н о в и );

2. о сн о ви н а съ гл асн а { -е п -^ т т -, -e r-, -e s- и - n t o с н о в и ).
О щ е в праславянски броят на им ената о т втори я склоинтбен ти п е зн а­
чително нам алял, п онеж е п ри лагателн ите и причастията са прем инали почти
рзц яло къ м основите на гласна. Т ази тенденция продълж ава д а дей ствува и в
старобългарски . И м ената о т ж енски р о д с основа н а съ гласн а се стрем ят да
се влеят в α -о сн о в н тс, а им ената о т тец-ос н о в и м ъж ки род и гх -о с н о п н ср е­
д ен р о д — в о -о с н о и н тс . П ри им ената с основи иа гласн а съ щ о н астъ п ват и з­
м енения. С таробъ лгарски те Q -/ ja · и o-fjo·о с н о в и , които са единствените п ро­

дукти вн и типове, постепенно П оглъщ ат в " -. / - и ц ·о с н о в и т е .

О т осем те индоевропейски падеж а в старобългарски са наследени седем ;
и м ен и телен , р о д н тел ен , д ател ен , вин и телен , твори телен , м естен и зв а тсл ен .
Ф ункциите на н н д о е в р о п е й с к и я а (З л ати н са поети о т родителния п адеж , а вм ес­
то роднтелен притеж ателен п адеж зап очва д а се употребява дателен п ри теж а­
телен.
К ъ м края на сред ноб ългарски я период (X IV в .) с к л о н е н и е т о на им ената
се оп ростява. В иннтелннят п адеж става C asu s g e n e ra lis , т. е. общ а п адеж н а

64
. форма след предлози, а дателният притежателен падеж окончателно измества
роднтелния притежателен. В съвременния български език старобългарските
падежни отношения се изразяват аиалитично (без помощта на падежни окон­
чания).
Звателната форма всъщност представлява прастарата именна основа и
няма собствени окончания. Тя е съществувала преди оформянето на индосв-
ропейското склонение н има само апелативна функция. (Звателната форма мо­
же да се разглежда като самостоятелно изречение.) Тя сс използува само при
имена на лица или персонифицирани предмети от мъжки и женски род в
единствено число и не бива да се разглежда като обикновен падеж, Аце по­
вече, че остава да съществува в българския език и.«лед разпадането на па­
дежната система. В множествено и двойствено число при имената от мъжки
и женски род като обръщение се използува именителната форма.
В старобългарските паметници се срещат редовно форми за двойстве­
но число, конто свидетелствуват, че поне в ранния старобългарски категория­
та двойствено число не е била изчезнала. Формите за именителен, винителен н
звателен падеж, за родителен и местен падеж, за дателен и творителен падеж
са били еднакви още в нндоевропсйския праезик. Остатъци от двойствено чис­
ло има и в старогръцки.
Двойствено число в старобългарски се пази и в спреженнето на глаго­
лите. Припомнете си ученото в § 12.

§ 15. СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ОТ о ОСНОВИ. МЪЖКИ И СРЕДЕН РОД

Старобългарската склонитбена категория о-основи включва имена от

м. р. с именително окончание -ъ и имена от ср. р· с именително окончание
Пред окончанията -ъ и -о стои твърда съгласна. Освен първични имена
като р м : ? ,, вогъ, ерлгъ, л*ухъ, село, λέτο, в ъ к · , н г о към о-основи спадат и
много производни имена. При имената от м. р. най-често срещаните наставки
са -нкъ, -нчкъ, -ъкъ, -стъ, -ътъ, -оть, напр. оучшнкъ, дльжъннкъ, нлчлтъкъ,
трепетъ, ^ъпътъ, клопотъ. Най-продуктнвннте наставки за ср. р. са -ъстко, -ло,
-ТО, -НО, -M I0, -CH0, напр. ОТЬЧЬСТВО, Ц.ЪСЛ^ЬСТВО, ЖНТО, C-SHO, EfbHJLNO,
ертене.
Тематичната гласна о се е сляла със старите окончания и в повечето
форми, освен във формите за тоорнтелен падеж ед. ч., дателен падеж мн. ч.
и лателен и творителен падеж дв. ч., в старобългарски тя вече не личи.
На старобългарското о-склонение съответствува второ склонение в ста­
рогръцки н латински.

Склонение на имената от м. р , о-основи

ед, ч.
им. п. rf* A » члок-акъ БОГЪ Αβνχτ» I
род. и. rf* A * 4 Λ 0Κ ΪΚ Λ БО ГЛ Α « γχ^
дат, л. r fлдоу члокгкоу ΒΟΓβγ Α ογχογ
пян. п. Γ|1ΛΑΛ члокъкъ БОГЪ A*f)C*
те. п. Г|)ЛД0М1 ЧЛ0ВЧ!К0МЬ БОГОМЬ A * ]X euL
мест. п rffc A -B ЧЛ0КЧЩ,'1|~ E T tffc дв^съ

з а п. Γ^Λ Α * члоаъч* БО Ж С доушв

ИК з а X M IC NJ Н Г Д Е К
 м а ч,
нм , п. . г {а д н ЧЛОВОДН БО ^Н A ^ fC H
р о д а rfA A * , ЧАОК-бКТ» когъ

д а т . п. г ^а до м ъ члокгксм ъ Κ 0Γ0Μ Δ л Щ т %
ш п. T fа д ъ ! ЧЛОВЪКЪ! БО ГЪ Г A * fX * l
т а η Г^А Д Ъ ! ^ ЧЛОВЪКЪ! К 0ГЪ | ν A * fX * l
м ест. п. Ч Л «К Ш Ц 5Х 2> β ο ^ τ ιχ Α д о у с^х т,

Щ
ДВ. щ
НМ . Н ЙЙН, п . rfA A A ЧЛОЕЧЖ Л БО ГА
Ш ф щ
род . и м ест, л. Г (А Д 0 у ч л о к т .к с у БОГОУ1
Mmf Α *γχ*γ
дат. и тв. п. ГРАДСКА ЧЛОБИКОМ А БО Г ОМА Α ^Υ Χ Ο Μ Α

В окончанията -х за м ест. п. ед . ч ., -н за им. п. м н. ч. ιι - -h y ti. з а м ест.

п. мн. ч. гл ас н и те са о т ди ф тон гн яен п рои зход . П р ед тях става втора палата­
ли зац и я и зад н оези чн и те съ гласн и к, г, ^ се пром енят в t. П ред
-« в звателн ата ф орм а става първа п алатали зац и я — к, г , ;)( с е пром енят в ч,
Щ ш.

З а п о м н е т е , че:
1. О кончание -м ь за т а п. ед . ч. щ е срещ нем при им ената о т м. и
ср. р. във всички склонения;
2. Е ровете в род. п. мн. ч „ -м ъ в д ат. п. м н. ч ., - у ь в. м ест. п. м н.
ч„ в род. и м ест. п. д а ч. и -и х в д ат. и тв. п. д а ч. с а о б щ и окон­

чания за всички склоннтбенн ти п ове, н езави си м о о т грам ати чн и я ро д .

С клон ен и е н а и м ен ата о т с р . р ., о - о с н о в и

ед . ч. м н . ч.
ИМ. Π. село въко ССЛА БТ>КА
ро д . π. «Л А . EUKA « л ъ т к ъ
д а т . η .' · сслоу · K-tKOV· CCA0MZ» K tK H Il
вин. π. соло Е-ПКО ССЛА БТ» (СА
тв. η. ССЛШ Ь бтж ом б ССЛЪ1 K tlK b l
м ест. π. сслт» в ъ ц ъ «Λ Έ Υ Ζ, β Ό ΐν ΐΐχ ΐ

ДВ. ч.
им . и вин. π. соли КТ5ЦТ1
род . и м ест. п. «лоу кккоу
д а т . и тв. п. «Л О М А къком л

Склонението на имената от ср. р. о-ос нови се различава от склонението

на имената от м. р. о-основи само по формите за им. и вии. п. ед., ми. и д в . ч .
В склонението на о-основи ср. р. окончание -и , се появява и в им. и в и к .
п. д а ч.

66
 Запомнете, че:
1. В с т а р о б ъ л г а р с к и к ак то в стар о гр ъ ц ки и лати н ски имената о т
ср. р . и м ат едн акви ф орм и за им . и вин. щ
2. О кончанието за и м ,, и вин. п. м н. ч. в ъ в всички стар о б ъ л гар ск и
склонения е - а .

УПРАЖНЕНИЯ

1. Склонете в ед .. мн. и д в . ч. съ щ естви тел н и те сл ьк ъ , в^вгъ, r f t j c b , ц ъ и ^ ь с т * · и сам о

е ед. ч. нг*.
2. П реведете следните И зречения и п осочете ладеяба н а същ естви телн и те и м ен а о т о -о сн о в и :
1 ) Б д о В ^ Т Д Т Ь СД Нк К<Ч(^Ь Н ЕЪЗДДЧЖТЬ Ш 9 ЛЬСЪ.— :2 ) П^НОВИШТН М Д ПД»СЪ1 с т г д ъ
ТАОНМК. — 3 ) Д м и д КОННОМЪ CbfCBfO МЪНОГО 4) Въ КреГБ KfHAftf СКОК» n O K fblK T b т д . — 5 ) U f M -

ПКДС к г ΚΟΛΤΝΟΜλ HCOViOKOU^ 6) Ли СТКО^НТС A fU B O A O E fO Н П Л О Д Ъ Н ГО Д О Б ^ Ъ , Л И с т в о р н т о A f t B Q

дио н плодг к г о зълъ. б гг пгодг во д^вв» позндно Бждстг» — 7) Heosjcb вндъ чмпкь, <къ.
иь отъ ^AbiTM u— 8) П фкъда Н с » р «рш н ю м ъ (жц-β н «««.. _ 9) Н. п р л о и н ^ αέγ,ι ι
н дгиик кчсннкомг сконмг— 10) Нслгънн сд дярсомь скдтъи/ъ.
О бърнете вним ание в к о й п а д е ж стои п р як о то д о п ъ л н ен и е с л е д о тр и ц а н и е: 1 ) Н * въ л н к д н

ειικλ нокг кг MUjcbi к«ть^Ъ1 . — 2) Но сътвори с о й к*[мн^г.

3 . П оставеге същ ествителни те имена, за г р а д е н и в снобки, в н у ж н и я п а д е ж :
П Сътвори скмж ^гмн.нж нь(тхъкь).— 2) Ст* Нс*ръ гун (б^бгъ). —3) (Гршшнкъ) гр ш ш и -
ммг кг згнмг д ги ктг 4) Бьсн ( д ^ г ъ ) тю н f гд л чж тг сд— 5) (Б^дгъ) мен Жнкжть— б)
Приближи с д к г (tfkTk P lu ra lia ta n tu m , с р . р .) г ^ г д г .

§ 16. СЪЩЕСТВИТЕЛНИ О Т α -ОСНОВИ, ЖЕНСКИ И М ЪЖ КИ Р О Д

С таробъ л гарски те съ щ естви телн и о т α -о сн о в и с а п р ед и м н о и м е н а о т

ж. р. и съответствуват на имената от първо склонение в стар о гр ъ ц к и и л а ­
тински. В им. п. е д . ч. око н ч ан и е е тл а с н а т а -д, п р ед к о я т о и м а т в ъ р д а с ъ ­
гласна. С к л о н е н и е т о включва първични имена к ато женд, рн сд, ><в\ллг горд,
ГАМА, нога, Μβγχλ, ^нза, коза, с аь за и производни същ ествителни, о б р а зу ­
вани с продуктивните наставки -ниа, -»та, -тва, - а д а , -а к а , -оба, -а б а , напр.
НСТННА, ΛΤ.Π0ΤΑ, М.АНТКА, К^АЖАДА, f * ЧАКА, 3 ЪА.ЗА, СКАТАВА. К ъм а-о см о в и
с п а д а т и малко на брой имена от м ъж ки род, напр. сао^га, в а а д ъ и с а , кокко-
ЛА , tTAiUHIUHNA, ЖЖНКА, БАНЖНКА, ЮНОТА.
Тематичната гласна а в чист вид личи в ъ в ф орм ите з а им. п. с д . ч .,д а т .
л„ тв. п. и мест. п. мн. ч„ дат. и тв . п. дв. ч.
Склонение на имената от ж. р., а-основи
ед. ч. .
ИМ. п. женд ожкд ногк тщ&
род, П. ЖМЪ1 рКЪ! Н0ГЪ1 М0^)(Ъ1
Дат. п. ЖСНТ» MWrt Μ θγ<Έ
вин. п. жснж ркж ногж м ор*
ТВ. п. жснокк 0ЖКОКК Н0Г01Ж |щ ш
мест. п. жонъ рЦТъ нгцъ моусв
зв. п. жоио ^жко м ого мщр
67
 мн. ч.

ш и. п. Ж1НЪ1 fX K bl Н0ГЪ1 М0у)СЪ1

род. 0, жчнь уккъ н огь Μ *γχ*

Д1Тп. женкмъ р к ь и ь МОГАМЪ МФ^ХАМЪ

ВИК. п . Ж€НЪ1 fK K b l Н#ГЪ1 Μ ογχ*ι

т а п. ЖФНЬМН ^ЖКАМН ΝΦΓΑΜ Η \ Μ Φ γχλΜ Η

м ест. п. ЖСНА)(Ь рЖКА)СЪ НОГ^ХЪ Μ ίγ χ κ χ *

д а ч.
ИМ. н вм н. п . жент? но^и моусяз
род. н м е с т . п. ж «м у fXKUf негеу Μ ογχογ

дат. и т а п. ЖСНАМЬ рЖКАМА ΝΟΓΑΜ λ ΜΟγΧΛΜλ

О кончанието -·κ з а д а т . #и м ест. п. ед. ч. и им. и вин. п. д а* ч . е от д н ф -

тонгичен п рои зход. П ред н его става втора п алатали зац и я — к , г , χ се про­
м енят в ц , ·$ (> з ), с.

И м ената о т м . р , о -о с н о в и се скланят като им ената о т ж . р ., а-о сн о в и .

З а п о м н е т е , че:
1. П ри всички им ена о т ж . | в ед. ч. д ател ен и м естен п ад еж съ в-
п адат, а в мн. ч. им енителен падс е равен на винителен.
Ζ О кончанието - ш за тв. п н. ч. се срещ а при всички основи на
г л а с н а .с и зкл ю чен и е на о -о с н о в и .

УПРАЖНЕНИЯ

Ц Склонете съществителните клалъиса, сао^га. ^нда в е л , мн. и де. ч. и <γττχΑ само в

2, П реведете следните изречения н посочете падежите на същ ествителните о т аю снови:

1; П а ч а т а ш чнтн и г*ъ н гф сладам н. _ 2 ) П ом аж и глакж скоик μ аидл ткон оум ъш .

— 3 ) BbCIA ПвК^НАЪ »КИ П§АЪ КГ·, — 4 ) Сжтъ Ж< И ИНЪ1 МЪИ1ГЪ| и StAHKbJ fWCbl.
— ) Р ад а тл м ш .ч а т ммж и t ^нд* υ * ι* i t b t a u j a м /ъ б и н . — 6) А дъ ь р г и р , клш и
N t ^ t L — 7 У Н Б Ж А С Т Ъ М А Д А * КАШ А МЪНОГА 8) Ни ГЛАКИЖ <К*М1Ж КЛАНИ СА. — 9) Тъ 1АК0 K f ИЛАТЪ

n j-T A m M I J i НА КАСА C T fA H L I,— Ю ) НсОцЧЪ И Ш А Т И А рД О М Ъ С Ъ Д А |||1Т И ИА T fA B H . — I I ) Съ

СААДАМ Н МОАИТЪ Б О Г А .— 1 2 ) М ъ 1 ГОТОКН M U I КАСЪЮ. ОБЛАДА МУ.К11 ГЦПАТН. — 1 3 ) IV Ж 1М ,

HAMA и с т ь r t f k TttiA — 14) Ослжчс с а къ сл акх 15) Н< М1ж»Т1 υοπβγ ^аб ггатн и М ам о-
нъ 16) Н П0КСАИ . . П аУ А ^ СЪКАДАТИ [Я Ц Ъ Η Η Φ Ί,τ , н к # А г ^ (А Н Д А Н Ъ K A K ftT N M lK A B f
fJUCAMA N ΗΙΓΑΜΑ.
3. П рочетете и преведете следния о тк ге от Марийнско го евангелие» Посочете падеж ите ма
същ естиителните от о - и д-осмоои. К акви фонетични особености са отразени в графиката?
М т 2 2 .1 1 — 1 3 . К Ъ Ш СА Ъ Ж1 цс^ъ к и д ъ т ъ к ъ д л т л ц ш х ъ . СИАН TBf ЧКА »11 О БЛ ЬЧ Ш А къ
•А*КАНИС С^АЧАШС. t ГАА CMftf AfAfaSC КАКО САНИА* СВШ. М ИУЪI 0Л*Ш«»Ъ CfA4UiA. ОНЬ Ж«
А,*МЛЪЧА ТЪГАЪ ffHt a tfb СЛЛТАСГЪ, СЪКАДАКЬШС (ЖЦЪ И МГ**- е(Ъ)ДАМ*ЬГС II I KAKfA^-rrc
СЪ п и л M^MTBUITAIURMK. Т*{ БЖАСТЪ ПЛАЧА И CKfAJbtTb ДЖБШЪ.

68
 § 17. СЪЩЕСТВИТЕЛНИ О Т JoO CH O BH И ОТ СМЕКЧЕНИ о-ОСНОВИ, МЪЖКИ И
СРЕДЕН РОД

Към у о - о с н о в и т е с п а д а т и м ен ата о т м . р .- с о к о н ч а н и е -ь , с л е д λ , н , f,

4ι ж , ш , ш т, ж а и и м е н а та с о к о н ч а н и е -н (о т * -У & ) сл ед гл ас н а . К ъ м
см екчените о -о с н о в и с п а д а т и м ен ата, в к о и то п р а с та р а та н аста в к а о се е
нам ирала сл ед т а к и в а с ъ гл а с н и к и г , к о и т о при т р е т а п ал атал и за ц и я са

дали ц и ·%. И м е н а т а о т У о -о с н о в и те и см екчен и те о -о сн о в и ср . р . о к о н ч а ­

в а т н а -« . К ъ м у о -о сн о в и те п р и н ад л еж ат първични им ена като к«нь, иж ж ъ,

н»ж ь, в р \ч ь , коииь, кож дь, к^ан, м оре, п ш · и п рои зводн и им ена, о б разуван и с

продуктивните н аставк и -н н /-ь н за м . р . и -к с т в н * /-» » с т в к к , - н и т за

ср р ·. напр. е л ь к н н /е л ь в к н , ц .- с с а ^ ь с т в и и /ц - в с а р к с т в ь к , з н а м « м :з ч /з н а и е н ь к , ж н-
\ h u it s . К ъм см екчен и те о -о с н о в и м . и ср . р . п р и н адл еж ат първични им ена к а­

то лнц* и п рои звод н и и м ен а, о б р азу ван и с п родукти вн и те н аставки -щ к и

напр. с т а р ь п .ь , с м н ь ц с , к ак то и стари те герм ан ски зае ч к и с н аставка

-А*Ь K bN A I-b, П Ъ Н А *у., КЛЬДАТД.

О кончанията н а /о -о с н о в и т е и см екчен и те о -о сн о в и са м ек вари ан т на
съответните о к о н ч а н и я в о - о с н о в и Т е с а получен и п о д в ъ зд ей ств и ето на п р ед ­
ходната у или н а п р е д х о д н и т е м е к и съ гл асн и ц, и т^ .

Запомнете, че с л е д J и сл ед ц и ^ о т тр етата п алатали зац и я гл ас­

ните в о кон чан и ята на о -о си о в и те се п р о м ен ят по сл ед н и я начин: о > «;

7 ,> ь ; 15г > н * ; Ъ 1 > н (в тв . п . м н . ч. м . и ср . р .) ; Ъ 1 > д (в ъ в ви н . п . м н.

ч. м. р ).
Н а λ и № в тв ъ р д и я вар и ан т съ о тв е тс тв у в а т ι \ и ю в м еки я вари ан т.

Сзед шушкавите и съ ск ав и те съ гл асн и , к ак то и сл ед съ ч етан и ята шт и

жд, които в с т а р о б ъ л г а р с к и з а п о ч в а т д а з а т в ъ р д я в а т ( в ж § 1 0 ) , о б и к ­
н о в е н о с с пише а. и ον·. Т ъ й к а т о в г л а г о л и ц а т а па к и р и л с к и т е б у к в и ι κ

и 1 ; съответствува Δ , в к и р и л с к а т а тр ан сл и тер ац и я н а гл аго л и ч еск и т е к ­

с т о в е вместо |д с т о и ъ.

С к л о н ен и е н а и м е н а т а о т м . р ., у о - о с н о в и и с м е к ч е н и о -о с н о в и

ед. ч.
ИМ. П κοιίΗ МЖЖК КШ1 0TLU.K
Ф

род п .| нт к мжж»ч KfMX 0TbUc\

дат п. коню МЖЖ9У, мжжю стицоу, отьцю
л
вин п. КОНЬ мжжь KfkH 0TbU.L
ТВ п. K0HCWU мжжемь KfMIUL ОТЬЦШЬ
мест п. кони МЖЖН KfMt отьан
зввт п. коню МЖЖОХ·, мжжю KfMO •ТЪЧ*

69
 м м . ч.

мм п. K0NH мжжн к#лн отьцн

род. п. кань ижжь KjIAH отьць

дат. п консм г МЖЖВМЪ келнм ъ отьцеиъ

вин. п. каН Д ижж л К^ЛА ОТЬЦЛ

ТВ. п . ко н н мжжн KfkH, отьцн

мест, п. КОННХЪ иж ж нтъ KfkH\b откин^г

дв. ч.
им. и вян. п. контл ижжл κρΛΙΛ атьцл

род. в м е с т . п. кон» иж ж оу, мжжм Kf лю O T b U ff, отьцм

дат. и тв. п. контил иж ж еил калкил отьцсил

При същ естви телн и те с основа на ш уш ка в а или с ъ ск а в а с ъ г л а с н а във

формите за д ат. п . ед . ч . и род. и м ест. п . д в . ч . ч есто в м .« у се п и ш е ю.

Обърнете внимание, че звателната форма на имената от м. p. jo-

основн е с окончание При съществителните от смекчените о-ос-
нови се пази старата звателна форма с окончание -е (вж. § 9 ) .

Графични и фонетични дублети в склонението на съществителните от

типа сл л к н н /сл л кь н /с л лвен

ед. ч. МН. ч .
им. п славни, сллвьн, сллесн СЛАВНИ, СЛЛВЬН
род п. сллвжл, сллвил сллвнн, сллвьн
дат. п. сллвнм, сллвьм сллвикиъ, сллвькмъ
вин. п. сллвнн, СЛЛВЬН, СЛЛЕСН СЛЛЕИА, С Л Л В ЬА
ТВ П . СЛАЕНКМЬ, сллвькмь СЛЛВНН, сллвьн
мест. π. сллвнн, сллвьн сллвнн^г, сллвьнхъ
3 0 . П. СЛЛВНМ, СЛЛВЬМ
ДВ. ч.
ИМ. И ВНН. П. СЛЛВН1Л, (ЛЛВЬМь
род. и мест. п. сллвнм, сллвьм
дат. и т а п. сллвнкил, сллвькмл
Формите сллвнн, слл сьи н л и τ λ ιε ι μ са получени от " s la v b j-ь . Галената ь а м нтората
сричка о т кран се лази непроменена η ι формата ( « ш и . а вън формата сллвнн пред / се е
превърнала в н. Тона н също е редуцирано. Формата ( ш ш показва имсняваие иа редуцира·
ннте гласни ь или Н в », тъй като ь ндн н са в силиа позиции. Промените на еровете пред J И
и ш е Оъват подробно изучени в XI клас.
По /о-основн са формите за ед. ч. на N o m i n a a g e n t i s м. р. с наставки
-л^ь и -тсль, напр. fbicbfK и *р<нт<ль~
О кончанието за им. п. мн. ч, м. р . .м при имената о т о-Цо-осиоан д н ес с е пази предим­
н о при даусричните н многосричните дум и Ф орми като рлци. вал ца. прца са изслм чснна. За
зам естниците на стар ото окончание -м при едносричните съществителни о т м, р. ■ мн. ч.
вж. § 2 0 , стр, 78
 Склонение на имената от ср. р.р J o -основи и смекчени о-основн
ед. ч.
нм>п· море жнлнште срьдьца
род. п· морне жнлнштл срьдьцл
дат. п. морю ЖНАНШТОу, ЖНЛНШТН CpLAbULCVf, СрЬАЬЦ»
ви». П. ' море ЖНЛНШТС СрЬАКЦС
ТВ. п. MOpCML жнлнштши СрЪАЬЦЯМЬ
мест. п. мори жнлнштн СрЪАКЦН
мн. ч.
им. п. Μοριχ ЖНЛНШТЛ ерКАЬи.А

род. п. морь жнлншть СрЬАЬЦЬ

дат. п. моршъ жнлнштсмъ СрЪАЬЦШЪ

вин. л. Μορίλ ЖНЛНШТА срЬДЬЦА

ТВ. 11. мори жнлнштн СрЬДКЦН

мест. п. морн^ъ жнлнштн^г СрЪАЬЦН)«Ъ

ДВ. ч.
им. и вин. п. мери жнлнштн срЬАЬЦН
род. и мест. п. м ор Х р п , ЖНЛНШТН CfLAKU«Y, CfbAKON

дат. и тв. п. м орям л ЖНЛНШТСМЛ СрЬДЬЦСМА

Г раф ични и фонетични дублети в склонението на същ ествителните

с наставки и -нк/-ьк (същите к а к т о в парадигмата на слакнн)
-ь с т к н к /-ь с т в ь к

е д . ч. м н . ч.
им. п. зн лм сян к, з н а м е н ш 3N kM fM H IA , 3NXMCHL1X.
род. л. ЗНЛМ(НН1А, 3ΝΑΜ£ΝΜ.\ 3ΝΑΜ£ΝΗΗ, 3NAM «NLH
ДДТ. п. 3ΗΑΜ£ΝΗΚ>, ЗНЛМШЬЮ 3N A U £ N H K M b , з н \м е н ь к м ъ
пнн. п. зн лм сн щ е, зн х м сн ьк ЗН А Ш Н Ш А , ЗНАМСНШк
ТВ, л , ЗМХШННКМЬ, 3HAM(HUKMh 3Ν Κ Μ ΪΝ Η Η , Знш еньн
мест. п. зн лм сн н н , зн ш ем ьн 3 ΝΛΜ (ΝΗ Η χ 2 >, ЗН\МСНЬН)<Ъ

ДП, ч.
им. и вин. п. зн лм ен н н , зн х м сн ьн
род, и м е с т . п . зн лтн н ю , зн ьш н ью
дат. н тв, п . ЗМЛМбННКМЛ, 3><\Μ(ΗΙ,ΚΜλ

П ри същ ествителните от типа знлценнк формите за мест. п. могат да се

я в я т в к о и т р а х и р а н (стегнат) вид: знлмянн в ед. ч. и знаисиизд^в мн. ч. Фор­
м а т а з а р о д . п. мн. ч. същ о може да бъде контрахнрана.— знлшнн, или да се
я в и к а т о з н ш б н с н . В т в . л. ед. ч. и дат. п. мн. ч. вследствие на асимилация
( у л о д о б я в а н е ) могат да с е срещнат форми знхиснннмь и знлшнннмъ.

71
 В старобългарските паметници при имената о т о-/уо-основи о т м. р.,
означаващи лица, както и при названията на персонифицирани предмети о т
* и ср* р. може д а се срещ не т. нар. р о д и тел н о -ви н и тел н а ф о р м а з а е д . ч.
с о к он чание Н апр. Зогр. М к 1.16. ) ( * а а прн иорн гал н ак сц ч ш а
енА * «ньнна. t А н ьд р А в#ата т*г* «нмяна; М ар. Й о 12. 3 6 . въроунт» къ
с г к т а (срещ у къ ск-втъ в Зогр., Асем. и Сав.); Супр. 448. 23—2 4. съв а з а ш д
ссанкааг· саФ»на саьньца γκ . З а разлика о т руски ези к у п о тр еб ата на р о-
дително-виинтелната форма в старобългарски не е стр о го зад ъ л ж и тел н а и се
отнася само за имената, означаващи лица или персонифицирани предм ети. П о·
някога тези имена в дат. г>. ед. ч. имат окончание -окн/'-свн вм есто -оу/-ю . О к он ­
чанието -окн/-скн е от ΰ-основи (вж. § 20). Н апр. З о гр . <Мк 15.2. съ вдздк ъ ·
шс (са ведош д. : п аъдъш д ι iw aatokh; М зр. Л к β . 3 5. t прндж к ъ нскн.
I OBfUTiR С -Б Д Д Ш Т А ЧХА*. С)’Пр. 476.18. ГЛА ГО АА АШ С АДОКН.

УПРАЖНЕНИЯ
!. Склонете, ιι ед.. мн. и да ч. сьшестяигелннте еождь, uiaehh, ц-Есърмтвнк, жьрьць·
анщ и само в ед. ч. «пн-паь.
?. Кой е новобългарският продуктивен заместник иа наставката -астенк? Срещат ли сс
днес същесгвитслии с тая наставка?
3. Кои от изброени ге иастаикн при имената от /о-оскови μ смекчени о-основи са про­
дуктивни н диес?
4. Преведете следните изречения. О Засне ге фонетично и морфологичио формите на име­
ната от /о-основи н смекчените о-основи:
1) В ъстани н еъдьмн α · « ι сели н ндн въ а « м ъ смм. 2) Т лгда в о т са дихис-
Н Н К . — 3 ) СаЪИЬЦС Б2ЛСТ7. НА 3Αχ·ΑΤ- — 4) Нжс СТЕрЬЖСТЪ СА МСНС П р Е А Ъ Ч А в И Ж Ъ 1 , т р ь г ж

СА КГ» Н АЗЪ n p A l «ТЬЦСМЬ 5) Ндим Бе CAKfCEHIIITt EAUIC, Т *| Н срьД Ь Ц » EA U Jf.—

6) РаСТИСААКЪ МОрАЕЬСКЪСН ЮНА^К ( u m СЪТЕсрн СЪ ΚΙΗΛ7 Η 7) К а л можетъ саълкцк .

с а х и ь ц а соднгн?—8) Бъктъ н х к г ш о т ъ ш ь а ъ ц ъ ниснсии м ж к е в г . — 9) Юньци тврънн oAfb- .
жаша и л — 1 0 ) Н р ъ п г т х д ^ ж къннжьнмци и фърис-сн к г « р с н и к е и г кг».'-—Н) Пегнрсшн
AWEA Н ДМЬГА. — 1 2 ). М ъ Н » Г А ДНШС11Н1.Ч CbTKCfll H c f tf C l . 1 3 ) ОсЕА ТН Н MAfifCM Н ^Ъ П рА *·-

П р К М , — 1 4 ) О е ААЧЬЦЬ и д А Ъ IAEH СА И А Д Ъ H X /I A I U X . 1 5 ) Д » К » А Х ОТЪИрАШТАНШП АИЦ1 («»Н

ГГЪ МСНС? — 16) К д Н Н * СААЕЖ )С « Ш Т * Е И А Т Т Н — цъсА рьсткш с ж е к ь н е н 17) Н а т п , НН и ».

CHT» ЕЪААГААНШТА, Н Н Е рГ Г Н Ш Т А , НИ САЛвГЪ Н ННКвГСЖС НА ПЖТН НС Ц -В А ^Н Т * 18) Ρ*3*γ-

4ГВМ ЛЪЕАННМ М в к . EAHUUII ГААСЪ М»АИТЕЪ1 МОКА 1 9 ) О п .Ч « СЕАТЪ Ш . К/А Ч М A A f U f A U l II

Т * А » М Ъ .— 2 0 ) П р Н А Ш А Π» Г Г В Н А ф у 21) В ъ еш E fK U A E- е Т А И Ш К Т (р Ъ ОТ ф А рИ С Ч Н , Н н .

К»дниъ НМ А HM A f. К-ЪНЛ7;Ь ИКАТМ СКЬ — 2 2 ) В ъЗА Ш Д /п у л м н н ф и *. ДЪКААШ А К еД Л И Ш Т Ь И

«М АДАШ А КРЪВНИЯ р и д * КГ*.

§ 18. СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ОТ J a -ОСНОВИ И СМЕКЧЕНИ а-ОСНОВИ,

ЖЕНСКИ И МЪЖКИ РОД

К а к то ок о н ч ан и я та на и м ен ата о т /о -о с н о в и г е и смекчените о-основи са

п о л у ч ен и о т ок о н ч ан и я та на о -о сн о в и т е, так а и окончанията на /я -о с н о в н т е н
см е к ч ен и т е я -о с н о в и с а п ол у ч ен и о т окончанията на д-осм ов и те под п ъ зд е й ·· JE
с т в н е т о н а п р е д х о д н и я j или п р е д х о д н и т е съ г л а сн и / ц % р езу л т а т о т т р е·
та та п ал атал и зац и я. И м е н а т а о т / я - о с н о в и т е и о т см ей Ч ен и те α -о с н о в и са
п р е д и м н о о т ж . р . с м е к а с ъ г л а с н а п р е д о к о н ч а н и я т а . И м ен и т е л н а т а ф о р -

72
ма за ед . ч. м о ж е д а завъ рш ва н а -м . (след λ, | |
и съскави съгласни и съчетанията ш т и ж д ) и на
ф-н, на -к (след ш уш кави . / д Л
(при имената с н а- I * * е
-ъшн и -нн/-цн), напр. κολι\, κογ^κ, вот»., двд/ш д, кожк, с ч т , с в ъ ш -
с та в к и
■·- j ’ ЕР л И ■ У ί
т.\, ш ж д ь , д и в и ц а , мъпиьцд,» с т к ^ к , πογοτΆΐΝΗ, м льн 1;1и/мльньнь О с о б е н о —
продуктивни са н аставк и те - н ц \, -ь ц л и -ъ ш н .и К ъ м см екчен и те а-о с н о в и
спадат и имената о т м. р. с наставки -нцд и -ь и '\, напр. бннопннцд, с-бчкц&,
кчдьид, а към уо-основите и N o m in a ag en tis, образуван и с н аставки -чнн й
-1ш/'ЬЧ, напр. къннгъчн н, шд.(>ьчнн, с ж д н н /с ж д ь н , г.ь м ш /к х м .н Ή същ естви­
телните юноша, п р и д ъ т о ч к , д р в о д т м к . К ъ м к р а я на с т а р о б ъ л г а р с к а т а е п о ­
ха окончанието -н зап о ч ва д а се и зм ества о т -ικ. П о явяв ат с е ф о р м и к ато
МЛЬНШЬ, П0^СТЪ]Н1К| СЖДН1А.

Запом нете, че с л е д J и с л е д ц, и з , получени при т р е т а т а п а л а т а л и за ­

ция, о се пром еня в «. ъ > ь , u j > h 2, τ » ι> δ (р о д . п. ед . ч , им . и вин. п. мн.ч.),
ο ν > κ ^ κ > ι» . С л е д за т в ъ р д е л й т е ш у ш к ави и с ъ с к а в и съ гл ас н и и с л е д
съчетанията ш т и ж д обикновено с е пиш е ογ, ж . П р и п о м н ете си у ч е ­
нието в предния у р о к (§ 17).

Склонение, на имената от ж. р. уа-основи и смекчени а-основи

е д . ч.

им. п. κόγρ. Α ο γ ι ιί λ ΠΟγΟΤΤ,ΙΗΗ оеьид

род. п . Ε ογβ Δ Д О уШ А ПО усТЪ Щ А о к ц ц .л

д ат. п. , ΕΟγ^Η , Α ο γ ιιΐΗ ΠβγςΤΒ ΙΗ Η окьцн

вин. п. Β ογρκκ Λ ο γ ιιι* , доуш нк п оугтж ж ОХЬ11.Ж,ОКЬ11.1Ж

тв. п. Εογ^ΐΝ Β Α ο γ ιικ κ κ поустш яж окъцоив ψ

и ест. п ΒΟγ^Η Α β γ ύ ΐΗ π ο γ ς τ ίΐΗ Η о в ь и .н

зв. п. Ε θγ}ί Α » γ ιιι« π ο γ ς τ τ ,ΐΝ Η ОКЬИ.0

ΜΗ. 4 .
ии. п. Ι30\|·(1Α Д О уШ А Π β γ ίΤ Ι Ι Η Α О КЬЦ А
род. 11. E*Y fb Α β γ ιυ κ π ο γ ς τ ιΐΝ Κ овьцд
д а т . п. ι:ο γ(ΐι\Μ Λ ,\0 γ ΐυ .\Μ 7 . пш тъчтД м ъ о в ь и .д м ъ
внн. п. C«YfA Α Ο γ ίΙΙΛ П О усТМ Н Л О К ЬЦ А
т а п- , Ε ίγ ρ Κ Μ Η Д0ШШН ΠθγπΤ>ΙΗΙ.\Μ Η ОВЩМЛН
м ест. п. Γ ,ο γρ ^χ-Λ A d f u iK jc * Π 0 γ .(Τ 2 > ΙΝ ΙΑ ^ ОБЬ11А)СЪ

ДВ. 4 .
ни. и ви н . п. ΒογρΗ ηογίΤΤ,ΙΜ ΙΙ
Α * γ ιιΐΗ ОЕЬ.и.11
род. и мест. п. Β ογρ Α · γ ιυ * γ , Α ο γ ίΗ » ΠΟγΐΤΪΙΗ ΙΟ " осщ ю
дат. и т в . п. Ε ογρυλ A o v u im j a ИОустЪИНЬМЬ. •в ьц д и ъ
 4

Г раф ични и ф о н ети ч н и д у б л е т и в с к л о н е н и е т о на съ щ естви тел н и те οι

т и п а м.чьннн/мльньн (с ъ щ и т е к а к т о в п ар ад и гм и те на славни и знлмеини
е д . ч.
НМ. п. МЛЬЙНН, МЛЬИЬН, МЛЬНЖЛ, м л ь ш л
род. п. МЛЬННА, МЛЬНЬА
д а т . п. м льн н н , мльньн
ВИН. П. МЛЬННКК, MAbNbtfft
ТВ. П. МЛЬННККК, МЛЬНЬКЖ
м е с т . п. мльннн, мльньн
з в а т . п. мльннн, мльньн

мн! ч.
и м . П. МЛЬННА, м л ь н ь д
р о д . TL мльннн, МЛЬНЬН
Д ат. п. м л ьн ш л м ъ , м л ь н м л м ъ
в и ч . п. м л ьн н а , МЛЬНЬА
т е . П. МЛЬМЖЛМН, м л ьн м л м н
м е ст . п- MAbNHiavb, мльнь»л>Г7>

Дв. Щ
им. и ви н . п. м льнн н , мльньн
р о д . и м е с т . п. мльиню, мльнью
д а т . и тв. п. м л ь н ю ш л , м льнм лм л

К ато м льннн се скланят и с ъ щ е с т в и т е л н и т е о т м. р . с н а с т а в к а -н н /-ь н ,

н ап р . с д а н н /с ж д ь н , бллн н /блльн .
Звателната ф орма за ед. ч. на същ естви телн ите, о т ж . р. с наставки
-тини и -н н /-ьн и о т м . р . с н а с т а в к а -и н /-ьн с е с р е щ а р я д к о и с ъ в п а д а * е

oаJ a·znom,
и м е н и т е л н а т а ф о р м а з а е д . ч.
И м ената о т
п р и л а га т ел н и о т -jjo-oи см ек ч ен и α -о сн сви м . р . в е д . ч. с е с ъ г л а с у в а щ с
а в мн. ч. и с п р и л агател н и о т а - //а -о с н о в и .

УПРАЖНЕНИЯ

Ц Склонете в ед-. ми. и дв. ч. съществителните соклчмн, стъ7;х. тьш та. благ ъ ж м .

2, Кои са новобългарските сьотоетстиия иа наставките -чии и -ъжн? Какаи същеетвигсл*

ни се образуват с тях?
от o-jjo- a-ja~
3. Преведете писмено следния откъс от Зографското евангелие. Посочете съшесгаителните
и основи.
М к 6 2 1 —32. I ГАААШС 14Λ. С(Г)АА Π^ΗχίΑΜΠ СГКТНАЪИМКЪ. А а п#АЪСП*А«иъ П4А4ЖСН1
КЖАСТА. АМ ПОЛъ OAfOMb. HI ЛА AH NA CKXIlJTLHHKb ВЪДА4ЖЛТЪ I. МХСТА Б· НМЧЬТ«Ж< ΤΑΙΗ·.
1Ж1 H t А КНТЪ С А . МН Б Ъ К Т Ь пеТАСНР Н Ъ Л А Q f H A t T l КЪ AKAIHHC. UM U U T b ftfU JH САЪНИАТН Л А

САЪЩ ЛПГЪ. С ГАААШ 1 1 М Ъ . Е А »А *Ь Т 1 СА ЧА Т# С А Ъ Ш Ш Н tb Н1ЖЛ1 M X f * M XfHTC. НААГК/НГЪ СА

БАМЪ. ( П р{А О Ж НТЪ СА Ш Л , САЪШ Ш НТСШ Ъ. (JM Б· A U IT I U JA T b Д А С Т Ъ СА «М #у. А (Ж Ъ HI

iM A T I. I СЖ« IM A T b Г П Ц М С Т Ъ С А ОТЪ 111Г0. I ГАААШС. T A K t ССТЪ Ц рщ |>ЖН1 Х К 4Ж 1 Ч К Ъ I l U t . :i

TACTA С В М А КЪ ДСМАЖ. V СЪПНГЪ. I В М Т А С ГЪ И #Ш Т Ъ 1 A U tk , I ( Ш Д llf f jA C A in .. I fA C T iT b

ЪКМ М МС ГКТЪ 1М Ъ. «* С 1П Б · Д1М АХ И Л О Д И Т Ъ СА. ТрК Ж П· ТШ Ь Ж« K A M I. Π ·

74
T*Wb * l ПМШННЦЖ n ККЬСЪ. «ГАЛ Ж1 tl£ b f t< T b л м л ъ . п к г м т г C fl,ni. H k rro lT b ж дткк.

i Г*мш«. Н К Ш *| ^ПОДОКНМЪ Uf*H* БЖН«, КН Kftl nfHTVlH. П^нкожниь « ХКО ГО^ШЬНХ 3fbHT-
( | ( *ГДА l l t t H · БЖДСТЪ и 3<ММЖ. ULM KCXJfl. K U СИКННЪ. 1 «ГАЛ Ib C tN I

6ХЛ'ТЬ * b J A fX tT « T b .t СТКЛСТЬ К*М и х р . 35ЛН1, I T ttf H T b ГГПЕН к«м > а. и к о МОШТН п о д л

ItllHlfts <Г«. ПТНЦЛМг Н «Б(КЪ Ш Ъ 1НТАТН.

§ 19. СКЛОНЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ

Старобългарските прилагателни имат прости форми нвгь, нова, ново и

сложни форми новъш, nokm&, hoboic. Срв. съответните форми в съвременния
руски език. ’ Сложните форми в старобългарски имат смисъл на членувани
форми л обикновено превеждат гръцките членувани прилагателни. Склонение*
то им т е изучим в § 37. Както в старогръцки и в латински, простата именй-
телно-винителна форма за ср. р. ед. ч. често се употребява като наречие.
И в съвременния български език формата на прилагателните за ср. р. ед. ч.
служи за наречие.
Простите прилагателни от м. и ср. р. се скланят по o-jjo·основи, а
простите прилагателни от ж. φ. — по α-//α»основи. По твърдото склонение са
прилагателните с твърда съгласна пред окончанието, а по мекото склонение са
прилагателните с мека съгласна пред окончанието.
Склонение на прилагателните от о - и а-основн
м Р- ср. р. ж . р·
ед. ч.
ЯМ П. новъ НОВО новъ
род, п. новъ М0ВЪ1
дат. п. κοκογ HOBt
вин. п. новъ ново * новж
тв. п. новомь НОКОИК
мест. п. Η0Β15
мн. ч.
им. п. нокн НОВЪ НОВЪ!
род. л* новъ
дат. п. нокомъ новъмъ
ВИИ. п. М0КЪ1 новъ Н0ВЪ1
тв. п. НОВЪ! ΝΟΚλΜΗ
мест. п. НОК^ХЪ НОВЪ)(Ъ
ДВ. ч.
им и вин. п« НОВЪ иоки иокъ
род. и мест. п. NOBOV
Дат. и тв. п. нокомъ гт ш \

С клонение н а прилагателните о т J o - и J a -основн

м. р. ср. р. ж. р.

ед. ч.
л* #1
им. о. CHIIL сннс сншъ
А
род. П. сини СИНА
 дат. π. сннм CHNH

вин. π. снмь» CHN« CHNHK

тв. π. сн н ем к CHNCKK

мест. π. CHNH

мн. ч.
им. π. сннн CHNHk CH NA

род. π. CHNL

дат. π. CHNCML CHNIAMb

вин. π. СННА chnia CHNA.

ТВ. π . CHNH CHMfAMH

м ест. π. СННН><Ъ CHNBt)Cb

ДВ. ч.
им. и вин. п .. CHN1A CHNH CHNH

род. и мест. п. CHNfO

дат. и тв. п. СНИША CHNtAMX

Простите прилагателни нямат звателни форми. По изключение се явяв<и
форми с окончанията на имената от о-основи в зв. п., напр. Мар. .Мт 23.26.
<)>а^нсе№ слвпс; Супр. 71,24. нсподовЬне ύ д ак н д ьл н к с.
Освен първични прилагателни от типа иокъ, соу^съ, връдъ, втглъ, сниь,
мншть в старобългарски има и многобройни производни прилагателни, обра­
зувани с помощта па различни наставки. Най-често срещаните наставки в
твърдото склонение с? - ь н ъ , -ъкъ; - а т ъ , - а к ъ , - н к ъ ,. -л н в ъ за качестве­
ни прилагателни, напр. СТ^АШЬИЪ, СЛАДЪКЪ, ВЪКОКЪ, БОГАТЪ, ЛЖКАВЪ, МН\0-
стнкъ, трьпълнвъ, и - 'б н ъ , - ь с к ъ , -о к ъ , -ниъ за относителни прилагателни,
н апр. кадг&н ъ , п^орочьскъ, нсоусокъ, ма ^нниъ. С н а с т а в к и т е * > /б ,-ln b , -н н /-ьн се
образуват притежателни прилагателни с мека основа, напр. чловъчь, господьнь,
АВрААМЛВ, ШАКОВЛЬ, БОЖНН/ВОЖЬН, В|>АЖНН/в(>АЖЬН.
За склонението на прилагателните от о- и а-основи със задноезична съг­
ласна пред окончанията вж. парадигмите на чловикъ, -богъ, доухд, В'ВК0 , р -
К А , ΝΟΓΑ, Μ Ο γ^Α ( § 15 И 16).
Прилагателните от jo- и ja -основи със затвърдяла шушкава съгласна
или със съчетания ш т и ж д пред окончанията се скланят като съществи­
телните мжжь, доушА, жнлнштс (§ 17 и 18).

Запомнете, че притежателните прилагателни с наставка -нн/ьн и каче­

ственото прилагателно м а н н / м а ь н имат само прости форми. Те се скланят '
като «лакнн, ильижл, знлшмнн (§ 17 и 18). Само прости форми имат обик-
новено и останалите притежателни прилагателни.
j
 С лед н и те п ет п ри лагателн и не се м енят по р о д , 'ч и с л о и падеж : ςκ ο -

КОДЬ, CO ^rO V fB b. Н СП ЛЬНЬ и П рЪ П рО С ТЬ.

В и с т о р и ч е с к и я с и р д зв б й б ъ л г а р с к и я т ези к е зал и ч и л родоЕ ите разли ки в ъ в ф орм и те за

м нож естве но ч и с л о . С рещ у староб ългарски те ф о р м и н ш » , ч » в а и η ο β ί,ι д н е с и м а м е с а м о е д н а
форма за т р и т е р о д а — н ови. В о с н о в а т а н а, т а з и о б щ а ф о р м а сто и старата винителна ф орм а н а
-Ъ1. п о р а д и к о е т о с т а р и т е и м е н и т е л н и ф о р м и з а м . р . к р о т ъ ц н , д л ъ т > н , г л л к н с п а л а т а л и з и р а н а
задиоезичиа с ъ г л а с н а д н е с са за м е н е н и от. к р о т к и , д ъ л ги , г л у х и .

УПРАЖНЕНИЯ
1. С к л о н ет е п и см ен о при лагателн ите ж нвъ, н н ш ть и е «а н н в тр и те род а й числа.

2 . С клон ете съчетанията: а) гр ъ ^ ъ со д в м ьск ъ ; б) ж н т н к а н ъгслкско ; в) г л а с ъ пророчьскъ.

З а п р о м ен и т е н а гр у п а т а ск си п ри п ом н ете учен о то в § 9.
3. С клонете съчетанията: а) еж днн ч д ек -в ч ъ ск ъ ; б ) сл о ^ гд е о ж н н . П р и п о м н е т е с и к а к с е
с ъ г л а с у в а т и м е н а т а о т a - lja - о е й б в и м . р . с ф о р м и т е н а п р и л а г а т е л н и т е ( § 18, с т р . 7 4 ).
4 . П ревед ете и зреченията: , >
1) Р А А *р Н Т Ч С А , ВЪЗА»БА«НА1А б р А Т Н К |— 2 ) Н и ЛОМЪТАНТС Б.НСЬрЪ ЕАШ Н ^Ъ ПрЪДЪСВИНЬ,1ЛМН

д> НС п о п е р ж т ъ И)съ Ν0ΓΑΜΗ СКОНМН. — 3 ) БаАГОСАОКН, A ftfU it МНК,- ГОСПОДА, господ и , рож е ■

МОН, КЪЗМАНЧНАЪ СД KCH TjtAO. — 4 ) ’ΟνΓΟΤΟΒΑΗΤί П.ЖТЬ ГОСПвАЬНЪ, ПрАКЪ! творите сть^д ж ·.

~5) С ъссрж тъ ПЪШСННЦЖ R Ь ЖНТЬННЦЯ». ■ — 6 ) Κ ΐ*Α Α Ογκο т в о р и ш н MHMCTblHKR, нс въстрж вн

п р в л ъ со б о и к. —7) Г л а го л а н м ъ м ъ н о г о прнтъчА м н. — 8) П р н д с отъ коньид зсм лд,

и рм етзкпн КЪ Н Ш Е | СЛННА уАКЪШН 1 0 ) М л ь н н д КЪ Д 7 .Ж д и с ъ т к о р м .— 11) ПорАЖЖ riACTbipiA н

рЛЗН.\Ж ТЪ СД ОКЬЦЪ СТАДА. 12') Н к Д А ЖС п р н н м ъ еп н рж Н ОТЪ Ар)(НСрН Н φλρΗΓΒΗ СЛО^ПЬ!,

прнндс съ е в тт н л ъ н н к ъ » н съ с к ъ п п л м н н о р л ж н н . —1 3 ) Г о с п о д и , СЛАВЯ» ВЪЗДАЙ*, КЪЗЛА-

(АНК р ж к ж СКОНЛ НА рАКА ССГО Н ДАПр^ШТА»Ж Т0Б15, ТрАСАЕНЦО. - 1 4 ) З^-Н Д еС Д ЬН ЬЦ С ^ОАЪ.ДСМЛМЙ.

— 15)· H t CAtcpblEAHTC СС1ГБ СЪКроВНШТА ΝΑ3«ΜΛΗ. ,

П о с о ч е т е к о и с ъ щ е с т в и т е л н и с а о т / о - и /о -о с н о в и .
5 . П о с о ч е т е п р и л а г а т е л н и т е н с л е д н и те и зр еч ен и я и о п р ед ел ете п ад еж и те им:
1) СьСТАКНША СД рАЗЛНЧЪ ЛЖЧННЪ! Н Г0р2»1 ii отоцн. — 2 ) В о д а кстъ с т о ^ н к ,м о к р о Н
с т с у д с н е . ТАЖЪКС Н ДОЛЛ^перНВО, ОСДвБЪ рАДДНКАКМО.-— 3 ) Ндкедс ЖНЕОТЪ! ВСЛН|СЪ1 Ή МАДЪХ,

КНТЪ). СМОКЪ! Н ПЪТНЦА крНЛАТЪ». — 4 ) Б ъ Кр-ВМА ОНО НЗНДС Н '^ С Ъ ВЪ СТрАНЖ Тгръскж н Сндсни
:кл> _ 5 j СлЛ«А г о с п о ^ ь т л СЛОВССА Пр-ВЧНСТА ежтъ. — 6) Бнд-в^омь СЛАКЖ te-Гр, НСПЛЪЦЬ БЛАГО,
д - в т н н H c tm h a i. — 7 ) Ж а т в а агбо м ъ н о г л , а д -в л а т с л ь м адо. — 8 ) Б ъ НСТННЖ СВОБОДЬ БЖДСТС.

-9 ) Н МЪНУ^Н ЛЪЖНН п р о р о ц и ВЪСТАНЖТЪ Н пр-ВЛБСТАТЪ МЪНОГЪ). — 1 0 ) Чловикъ к д н н ъ съ тв о р и

кечерк* КАМ И*. — И ) С ъ к р у ш и КрАТА М-ВДЬНА И КС-рЪА ЖСЛТЗЬНЪ! съломн. — 1 2 ) Роди <А КАМЪ
ЛЬНЬСЪ СЪПАС?, НЖС КСТЪ ХрНСТОСЪ ГОСПОДЬ ВЪ ΓρΑΑ'Β Д а К Ъ 1А 0КЪ·

§ 20. С Ъ Щ Е С Т В И Т Е Л Н И О Т « - О С Н О В И ·

Н е се зн ае точният брой на староб ългарски те същ ествителни им ена от

лраславянската « -о с н о в а . Н ай -м н о го ф орми о т това склонение им ат им ената

:<ΜΝ7>, полъ , крьх& , д о д ъ ; еолъ , д о м ъ . С леди от старата « -о с н о в а има в скло­

нението иа сьнъ, чннъ, ледъ , мнръ, ι* д ъ , . е д д ъ , с т л н ъ ,г р ъ ;< ъ . И зб роен и те

същ ествителни в старобългарски са сам о от м . р ., но в индоевропейския
л раези к този склонитбен тип е вклю чвал им ена от трите рода. С рв. лати н ски ­

т е им ейа fru c tu s , d o m u s, c o rn u . В сички им ена о т стар ата « -о с н о в а в нм . п.

ед. ч. са двусри чн н .
 Склонение на имената от ii-основа
е д . ч. мн. ч. ДВ. ч.
П ч я. сьшь СЪ1Н0С€ СЪ1НЪ1
р о д . 1L СЪТНОЧ" СЪЖОКЪ СЪЖОВО!.·
/
д а т . sl сьжовн C b lH b U L съш ъм х
м и . П. СЪ1КЬ СЪ1НЪ1 к а т о им . п.
ТВ* п. СЪ ЛГШ Ь СЪЖ ЪМН като д ат. п.
м е с т . п. CbINCV С Ъ Ж Ъ \Ъ като р о д . п.
з а п. стлноу
В ъ в ф о р м и т е з а т в . п . е д . ч ., д а т . и м ест. п. м н. ч. ъ е в силна п ози ц и я
и окончанията м о гат д а бъдат -о и ь, -ш ъ , -о > с ъ .

Е динични п а д е ж н и ф о р м и о т i - основа са засви детелствуван и и при ста­

робългарските двусрични съ щ естви тел н и от м . р . о -о с н о в а , Н а п р . д ь ъ гъ ,

fo A b , f^ A b , A A fi» , гуезА Ъ , к р л ъ , гддсъ, з р м с ъ и др. О кончанията за

д -о сн о в а са зап оч н али д а с е я в я в а т и прн о -о сн о в и те п о р а д и съвп аден и ето на

двусричните форми за им. п вин. п . е д . ч. в двете склонения, напр. гр ъ д г

(о -о с н о в а ) и 21
с »нъ (д -о с н о в а ). Н а й -ч е с т о в склонението на двусричните им ена

о т о -о с н о в а п р о н и к в а и м е н и т е л н о т о окончание за м н. ч. о т д -о сн о в а -о в о . Н а п р .

Л ъхове, попове, сж довс. П рн същ ествителните от /о -о с н о в а окончанието за

и м . п . м н . ч . -о к е се пром еня в -е к с . Н а п р . д м о к -в е , зм н кве.

През срсднобългарския период окончанието -екс/ л и разширява употребата си н измества

именителното окончание зз мн. ч. -н прн старите двусрични имена от м- р., които рлед изпада­
нето иа краесловните ерове са останали едносрични. Днес с окончание -ове образуват м к. ч.
повечето едносрични имена от м р. със славянски произход, напр ' градове, родове, столове.
Изключения са царе. князе, коне. раци. вълци, сънища, краища, пътища. Старото окончание
-tet се е превърнало п -ове след за твърделите шушхзви съгласни или меките групи съгласни,
нспр. клюнове, ножове, кошове, дъждове. Съвременните форми ключеве. ножеве, кошеве, дъж-
девс са ди ректн и. След съгласните, конто пазят мекостта си пред задни гласни, обобщ илото
се. окончание -оае се явява кати -ьове. сри. зетьове. огньове.
П о -сл аб о п р и същ ествителните им ена о т о -о сн о в а в старобългарски се е

р азп р о стр ан и л о р о д и тел н о то о ко н чан и е за м н . ч. о т д -о сн о в а -о в ъ . Н апр. въсовъ,

гр ^ о в ъ , врлчевъ по ан алоги я със стлновъ.
П рн същ ествителиите о т о · и Jo -о сн о ви , о зн ач ав ащ и лица, м н ого често

ф орм ите за д а т . п . е д . ч , и м а т о к о н ч а н и е -о в н и л и -е в н от д -о с н о в а . Т о в а о к о н ­
чание се срещ а и при едносрични, и прн м н огосри чн и им ена, Н ап р . н о т и ,

KCCKfCKH, Α ογχόΚ Η , МЖЖСЕН, KfXlfKOCOBH, носнф овн, нсоусоен, петрови,

м ое сови наред с ф орм ите от о - и /о -о с н о в и пвгву, кссхрм , A * f)(* f, мж ж оу или

мж ж », д р у и к р ио, ф хрнст> ю , м оснф оу, ислчоу, петрр, м ои *. П о и зклю чен и е о к о н ­

чанието за д а т . л . е д . ч . -о в н и л и -с в и м ож е да сс срещ не и прн персониф ици­
рани н азван и я о т м. и с р . р ., напр. & д*ки, м о ,ч в н , т-в л о в н (в ж . § 17, с т р . 7 2 ),
Звателната ф орм а с о к о н ч а н и е -ο ν с е е настанила м н ого трайно при им е-

сата о т /о о снова м. р ., напр. оучнтш о, конк, врхчоу или врдчю , иж ж оу или

дж ж м .

78
 През старобългарската епоха ^склонението вече се е разпаднало. В па­
метниците няма съществителни, чиито форми да са само от α-основа. Напр.
съществителното съжъ по-често е с окончания на о-основа: род. п. съшъ
(същата форма може да се използува и като винителна), дат. п. съшоу, мест.
П. СЪНГС и т. и.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Склонете а о м ъ като име от и-основа.

2. От какъв падеж произлизат новобългарските наречия:
а) лете. зиме, горе, долу. върху, между, полу . блазе, приживе, насъне, утре, вкратцг,
б) сбогом, гърбом, духом, тялом, словом, денем. нощем, пътем, силом?
Възстановете старобългарската им форма.
3. Иззадетб всички форми от 2-основа и отделете съществителните имена, които първо-
начадно са билц от £-основа,
1) Зогр. Мт 8.34. ι (« кси г^ааъ изнлс пкотнкж I ckh. l кнлъкъим н молмша. АД вн
ПрШЬАЪ ОТЪ ПрАТЛЪ 1)СЪ. —7) Зогр. Мт 13.1. къ ТЪЖА* АИЬ 1ШЬДЪ IIC 13 A0UAJ СЪАЪДШ·
nfh utfN. —3) Зогр Мт. 26.73. hi ио много^ ж« п^нстжпьш·. стодштн р ш л тт^окн. къ итннж
ι тъ1 отъ ннхъ ки. -4)Зогр. Мт27« 56. ки нн)съЖ1 Бтнитн — 5)Зогр. Лк 5-31. ж
TftBAj»»Tb CbAfAKMI KfA4«KV НЪ BOAAUlTtl. —С) ЗОГр. Лк 9.38 ICO МЖЖЬ 13 IIAfOAA КЪДЪЛН ГДА врнтод*
М0А1ЖТН СА. nftqbfH 11ДСЪЖЪ М01. ЪКО «ДИНОЧАДЪ МН «СТЪ. —7) Зогр. Лк 10.5. КЪ НАЖ« ДОМЪ кънн-
№Т* КОАНЖЬАО. nfbKHC ГАИТ1 UMfb ACMftf CClh^ . . . IIC ηρ^(·ΑΗΤ« Ж« 13 AHiff КЪ АОМЪ.
—8) Зогр. Йо 19.12. ЖНА1КС ЖС ЕАПИТ^Ж 'ГКНМПТС. ДШТО ССГО ПС^СТНШИ Н-ВСН AfOfгъ MCAfCKH.
—9) Мар. Мт 8.6. 1Т(1 кг йон мжнтг къ дш«^ к м е м н ъ . —10) Мар. 8-20. днен тдоннъ!
HU&TV I ПТИЦА HBCKblA ГКЪДДД. Д СНЪ ЧАКЧСКЪ! НС НМДТЪ КЪАС ГАДКЪ1 ПОАЪКАОННТН. - — 11)
Мар. Мт 9.27. t пр)с§ААцио тж д ъ нскн. по неми настс аъкд сдъльцд д о и ц и н гдфд. помн.
abjh НЪ1 сно[ акъ. —12) Мар. Мт 21.37. посаъаь жс шсъад къ ннмъ снъ скон гаа . с^дма-б-
1жть с а с н а м зс г о — 13У Мар. Мт 2 2 .1 7 - а о с т о н н о а н «стъ А д т н к н н ъ съ косачки нан нн. 14 )

Мар. Лк 8.23. пръд-вмь нд онъ подъ од«|Д. —15) Мар. Лк 8.41. ι пддъ nfH norof нскку. ио-
ATAuii н кънитн къ аомъ скон. —16) Мар. Лк 8.34—35. пдежштен . . . п р л ж къ нскн i ос-
ртж съдашта чкд. · 17) Мар. йо 4.3S—36. отцъ днвнть снд. н еьсъ адстъ къ р ц -в сго.
KTf*JAH КЪ СНД НУДТЪ ЖНМТЪ КХЧЪНЪ!. Д НЖ« не КЪ/ОуоУТЪ СЪСНА III *рь( нтъ жнкотд. —18) Асем.
Мт 8. 12. д CHW ск ъ т а ндгьнанм вжджтъ къ тъмж. крмътьннмж. —19) Асем Йо 3.17.
HI ПОСЪДА БО В0Г1. СПА СК01Г0 КЪ MlfV АД СЖА1ТЪ Ulf*f* нъ ад спсотъ
сд uip. нмъ. —20) Син. пс. 25.8. п кадакб1)(ъ каасотж Асмвг ткиго. — 21)
Син. ПС. 4.9, КЪ м и р кикдчгс АЧЪНЖ Н П0ЧН1Ж. tK l ТЪ1 Π ΙΑΙΝ0Γ0 НД «^ПАКДНАО CMC-
мдъ м а «си. —22) Сан. Мт 24.27. 1Дкож« ио м а ъ н н н с )с о а к т ъ . о т ъ к ъ ст о к ъ . и 1а к а т с т ъ са а ·
Дапдаа. тдко во м а г г ъ и п^ишъсткнс снд часка. -2 3 ) Сав. Мт 7.24. #«ч« гь ксакъ нжс сдъ1.
IUIITX* МН CA0KICA И T K O fH T b ΙΑ . * [ Л 0Д » Б А Ж «ГО МЖЖ«КН M * A f * f . ИЖ « C TK O fll JC fA M b CKOI H A Κ Α Μ Ι-
,M ““24) Супр. 399.17—19. кън ам н«ажгъ о з/ако| аоб^отж п^ом^антъ. 1акож« 'закнста
А1Бр ЦКАТЖШТН1 цгггъ. akclki а^каждднтъ. —25) Супр. 515. 15—16. II КЪЗМАТНКЪ СА Н СТАКЪ
НА ШТОКЪ П{МА<ЖН1 М0АНТ1Ж БОГОКН nfHIIOtUAAUll.

79
 АОРИСТ

В прасдавянската глаголна система е имало четири минали времена. Две.

от Тях — аорнстът н имперфектът — са били прости (синтетични), а останали·
те две — перфектът и плусквямперфектът — са били описателни (аналитични).
О т съвременните славянски езици само българският език е съхранил и зц яло и
е обогатил системата на миналите времена, наследена о т праславянски. С леди,
от простите минали времена се откриват в сърбохърватски, словенски и гор-
но- и долнолужншки.
Старобългарски, както и праславянски. познава дв а-ти п а аорист: п р о с т и
сигаатнчен. П ростият (аснгматичннят) аори ст с твър д е стар по тип. Той е
наследник на индоевропейскня неаугментнран имперфект, .който се е образувал
от сегашната основа на глагола с помощта на вторичните окончания, срв. ста­
рогръцките нмперфектин форми ELosv, rftpav, които с ъ д ъ р ж а т n A ugm entum .
На старобългарския сигматичен ао р и с т съотвстсгвувл старогръцкият сигма-
ш чен аорист: гич&съ —к з д з х . В латински нндоевропеЛекият аори ст с е е обе­
динил с перфекта н нндоевропейската сигматична наставка -д- е стан ала една
ог характеристиките иа миналата основа, срв. dixi, scripsi.

§ 21. ПРОСТ (АСИГМАТИЧЕН) АОРИСТ

В праслапянскн п р о с т я т аорист се е о б разу вал о т всич ки гл аго л и с

ннфинитивна о с н о в а н а съ г л а сн а . В старобългарски това са глаголи* от I
спрежение, първи разред, с инфннитнвна основа на шумова, т. е. несонорна
съгласна, и глаголите о т II спрежение, първи разред, със съгласна пред ин-
фннитивнлта наставка -нж-. М алък обаче е броят на глаголите, о т конто са
оцелели форми за всички лица и числа. Пълна парадигма е засвндетелствува-
на само при глагола нтн, н д ж , насш н (като се имат пред вид и производ­
ните глаголи с представки). Прости аористни форми имат следните глаголи:
а ) о т 1 спреж ен и е: въврьгж , вьвркж еш н (и нЗЕ ръш тн, отъ-
в р л г ш т н , п р н к р /к ш т н ); къза«ш тн, к ъ за д гж , влзааж ош н; еъа-ъстн, въл-бдж,
к ъ л -езеш н (и НЗЛ-ВСТН); нтн, Н А *, НА«Ш Н (н КЪИНТН, НЗНТН, принти,
п р ен тн ); м » ш т м , могж, ш ж еш н (н възмфшти, н зн ш о ш тн , и р гм о ш т н ); п асти,
П А Д », ПАДСШ)! ( и П Л А С Т И , Д 9 П М Т Н , ПАПАСТн); ПрЪ1А)(АТН, П рШ А Д Ж , п ртн ддеш н
(н kaiaxxth); систн, е д д ж , сл д сш н (н еъс-естн); «^кръсти, «укрАдж, *^кра-
A tu iir ,
б ) о т II спреж ение: ввд аянгнж тн , егзлекгиж , е ъ з д е н п и ш н ', еъскр ъснж -
тм , в ъ с к р ь с н ж , а ъ с к р ъ с н с ш н ; н с ъ )(н ж т м , и с ъ )(н ж , т ъ ^ н е ш и ; н и т з н ж т н , м ш п д и ж ,»
нш теднеш н ; наеъиснж тн, и а е м к н ж , насъж н сш н*, ггъбъгм ж ти, «тгеггиж , ггъ-
втпкииг, п р н е в д н ж т и ( < *п р »К вД А Н Ж Т Н ), ПрНСКЛМЖ, П р Ш Е А М Ш Л Г. ПрОАБИЖ ТИ ,
Пр»ЗАБН Ж , Пр»ЗЛС1КШИ; *рГАЬБН Ж ТН , СЧГ ДЪБИХ., ИрГАЬБИШ Ж; «рЖАСНЖТИ СА,
«уЖАСНЖ СА, ОуЖАСНСШН C A J «рилисН Ж ТИ , «уи А Ь К Н Ж , *рилъкнш ж ; «МСЪПЖТН
(< * * у с ъ п к ж т н ), «усънж , иремш ин;
в ) о т U I сп р еж ен и е непр авилните глаголи «кр кстн , »врлш тж , «Ерд ш т«ш > г,

HpIttUfT.CTM и съръстн.
О т ,о с т а н а л и т е гл а го л и с н н ф и н и ти вн а о с н о в а н а с ъ г л а с н а и с т а р о б ъ л г а р ­
ск и те пам етниц и с а зап азен и п р ости ао р истн и ф орми сам о з а 2 и 3 л . е д , ч.
Т е зи ф о рм и к а т о о с т а т ъ к о т по -стар о то с ъ с то я н и е с а вкл ю че н и и п ар ад игм и­
те н а гл аго л и те с ъ с си гм атн че н аор и ст.

ЯО
 От глаголите «.трети, е-тьрж, ктьрш н и сг-трвтн, чийто корен е завършвал на сонорно
г ся засвидетелствувзни прости аористпи форми за 3 л. ед. ч. «тьрс u Мар.. Зогр.. Асен. и Са»,
н тьтър е Супр. наред с формите «тръ в Мар., Зогр. и Асен. и нстрь в Син. пс. от глагола
нлтрети. От глагола жнтн, жнкж, жнссшн н глаголите о-жнтн и ηο-жнтн са останали прости
аорнстни форми жнк« в Супр,. «жна« в Мар., Зогр., Асем. к Сап.. п»жн« в Син. евх.

З апом нете, че всички глаголи с инфинитивна осн ова на ш у м о ва

съгласна в ъ в 2 и 3 л. е д . ч. л а зя т простите (асигматичнкте) си ф орм и и
при други те типове аорист!

В староб ъ лгарск и те те к с то в е простият (аенгм атичният) ао р и с т п остеп ен н о

се измества о т форм ите на сигматичния аорист. П ростите аорнстни ф о р м и все
ощ е с е срещ ат в глаголическнте паметници, а в кирилските пам етнйци п р о ­
стият ю р и ст почти отсъ ств у ва с изключение на ф орм ите з а 2 и 3 л. е д . ч.
П р о сти я т а о р и с т с е о б р а з у в а о т и н ф н н и ти в н ата о с н о в а с п о м о щ т а
на те м а ти ч н а г л а с н а и втори чн и о к о н ч а н и я . З а 1 л . е д ., м н . и д в . ч . и 3
л. мн. ч. т е м а т и ч н а т а г л а с н а е о В о с т а н а л и т е л и ц а т е м а т и ч н а т а г л а с н а
е е. Ако п р ед е попадне задноезична съгласн а, щ е настъпи п ъ р в а палатали*
зацня. Глаголите о т II спреж енне гу б ят инфннитивната н аставка -нж-.

П рости ао р н с тн и ф о р м и н а гл аго л и те пасти и в ъ зд в н г н ж т н

ед. ч . м н. ч. д в . ч.
1 л. 1■п \ д ъ * падом ъ падовъ
2л пад· пад т пад«та
3 л. пад· ~ падж : . падетс ·

1 л, въ зд ен гъ въ зд вн г« м ъ въздвигокъ
2 л. въ д двн ж · въддвнж «т« в ъ д д вн ж ета
3 л. въздвнже- к ъ зд в н гж къддвнж«т«
За да се отвори сричката, съчетанията *-о/и, *»ол и *~ох а краесловието минават и ъ, а
*-о/Ц минава в ж. -

Глаголите нти, н д ж , н д е ш н и п ^ш а^атн , п ^ ш а д ж , л р е о д в ш н о б р а з у в а т

прост аорист о т оснопи м д -. н - 1ь д - . Ф орм ите им са м д ъ , и д е и т. н,
nf-ш адъ, п р ш ад с и т. н.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Слрегиета в прост аорист глаголите сърктн. сь/лштж. с т р ш п ш н ; т т /н я ;
«риии1н; прштн, п^нпдж, и^мндшн; кьдшштн, екдшгж, пди«ж!ш н.
2. Има ли новобългарски наследници на простите аорнстни форми? Посочете в кон лица
<8 срешат и дайте примери,
3. Преведете следните иареченив, Посочете иифнннтивмте и формите и 1 и 2 л. ед. ч.
сегашно време иа глаголите, които са употребени в аорнст. Ком о т теаи глаголи освен във 2 и
J л, ел. ч. нямат други старобългарски форми аа прост аорист?
I) ICahhb m IHIIU кмнимь ituej пре»А». — 2) Н «акт.· «TSfUKt та съ каа-
ТИ *. — 3 ) С а АКА М«1А КЪ Д Н К ! ГААКЖ М»1М. 4) СмииИ Ь П «тр 11Д(А«Ч« м ^-к ж ж ПАЪНЖ n i c t .

—6) Н г и р ж · Нинфь аъ тьимшцж, — G) Дв^ша мна тъматт та ·*·βα·. -—7) Погг.п» лама­
та —3} Οβρι-Π «ъ ц р к ъ м nftAAHKuiTA |«АЪ1 н т и л м г«Ажсм и п-внажъннки Т-ЯДА-

*■ С чрсЛ ю гйрс» ПИ· ■* X мас ιι> НГДКК

81
U -V H »** м гупдг u п^нзъедтг п/дгпдьнгось нъ гр ш и т к и П пнсдднни.
—ГО) Лдадж и л пьсн i n m f i н сш ь ш д о о Б н т н у г «с*А* м а . — 11) П^нуоДАШТ»
faoeamo Исус пристигна) n с т р и х Г м л/к ни кж сгр т » н мжжь к д н н г *ть г р А д . — 12)
Н п р х * кг H w c « и « C f m с-еалштд чл»ггкд п р ногсу п м у м и р
4. С кдм ш нте изречения са с венориалнзиран правопис. Посочете палежите иа изучените
вмелия форми, а па изучените глаголни форми — липата и времената. Какви фонетични особености
га отрааенн η правописа иа приведените примери: _
а) Зогр. I) Мк 4.39- ι р м *р. мдьчи ( « к ш н . ( « |Ш 1 к и т р . —2) Л к 8 . 22. т ь п .
д-ш» n кередг. ( « р м н и п «re. I огм (м г. п р | д ш 1 нд ен г п«дг д а р - ( пртЕДж. —3 ) Мт
2 6 2 0 пи^«| ж« к и п и ш (когато се свечери). п д м х « сг обтмд ш АКАТз. с^кн н кви д. —4)
Мк 1. 27. I йякгсас са ви.
б) Мар. 1) Мт 2 120. кгке и и м ш смексеьннцд- —2) Мт 23.2. № ик-вегв с-еадлн.
Ц1н п д а к и ш и щ н п фдммн.
в) Син. п с . 1) 26-2. с р ^ uei τ ι кзншегж ни д а . —2) !06.29. м iv u a ik x сл гн и «re.
—3) 63. 2 —3. in » и д сж« -юсе хиндж «»АЬ1 д е дш ж (вм. д*ушд) м««а. н^гмсь η τ ι μ-εην
ГДЖС1Нг1,
г) Син. евх. I) 87Ь 23—25. да п здр дя р тг са д ш д и«-в е п . «ел-вчо се ма п ед«ж-
A i* спшнг. ( « ссанв. —2) 70а 16—18. (ж< м кдднтм ь ίττρ ο * д к ь р ирсткд. —3) 2Ь 3 —
4 . Ан«. r n fi а и д в п кдкж l ' ( t u i пегвжъ—4) 86Ь 10—12. ( гддеж т с ш пострдхяин ак т
тиегдд пктрж< с а пдпдемг.
д) Клоц. 1) 13а 32—33. д ь ж ег е р т ь н т н д д м д ж н . ..п и п а х . — 2) 7а 30—31.
нд увд-в сдс ι м н и ц г . r» f евдемг . . .
е) Нн. ап. 36а 7 —9. и пркш жкнндд η ж«нд;сг. съзна» се нд шгнг.
ж) Сав. 1) Йо 11.41. к г ж« вдркд· *чн ccei г е р н р к . е*к укдАж тсбт п а д д ж . —2)
Мт 9.22. ic жс осрщ г са fm ндл-ti са дгш н . r t p твмд егмтг τα. н ciu са ж«нх етг
т«г* чдед.
а) Супр. 1) 5IO .30-S 1 1 .1 . дшт« шн« егелредтг кдке Е ь с к р к у г. н« гвд-в чт» ркж.
—2) 314. 9—10. дд ад р д р т г нхшь мегп* нь идж « |м ( д н п кг·. —3)6.26—27. н по с«д’
мнн дгн н | нзнд« дгрдю днг и стд» нд ежднштн. —4) 14.15— 18. стдд жс няршднн пр -
кретмпш м лндс свек. сг р д м т м ж пртлже вгик свеж. н с-пдцд ети-вч« гадех. нн.

§ 22. ПЪРВИ СИГМАТИЧЕН АОРИСТ

Този тип е наследен от нндоевропейския праезик. Наставката -s ·, еднак­

ва с гръцката аористна сигма, се е прибавяла към инфинитивната оснона, а
вторичните окончания са се присъединявали след тематичната гласна о във
формите на 1 л. ед., мн. и дв. ч. Останалите форми на първия сигматичен
аорист Н£, са имали тематична гласна. В праславянски е действувал фонетичен
ЖЖ
закон, спорел който всяко s след /, и, r, k, се е променяло в А, ако след не­
го е нямало съгласна. Както научихме от § 5, още в праславянски 7 минава
в Hj, ϊ — в ь, и — в 7.1, и — в ь, o l и a l — в и2, Щ о и и а и — в *γ. При
условие, че инфинитивната основа е завършвала на t, и, г, А, аористната на­
ставка -s- се е променяла в А. В праславянски глаголите с инфинитивна осно­
ва на t > Н|. и > 7.1 и ои > м са били многобройни (глаголите на и са и до
днес продуктииеи тип). Затова аористната наставка л, променена η А, по ана­
логия сс е настанила при всички глаголи с инфинитивна основа на гласна.

82
 Произход на формите за първи сигматичен аорист
ед . ч.
ΜΗ. 4 . ,
i л. h o d i-s -o -ш > Χ ·Α Η χ* h o d i-s -o -m o s > Χ » Α Η χ» Μ Ι
2 л. h o d T -s-s > Χ ·Α Η h o d i-s -te > Х *лнстс
3 л. h o d i-s -t > Χ ·Α Η h o d i-s -n t > ХСАНША
•
д в .^ .
χΟ Α Η χβΚ Έ '♦
1 л. h o d i-s -o -v e . > ■

2 л. h o d i-s -ta > χβΑ Η Π Ά

3 л. h o d i-$ -te Х #А Н сте

Във форкага за 3 л. мн. ч. п м еж ду/ двете съгласяи s н t става сричкотворно r дава

а , след което с Λ о т s става първа палатализаши.
В следстви е на ф онетичиите пром ени, к о н т о са настъпили ощ е в прасла­
вянски» н а с т а в к а т а -s- се е сляла с прастарите вторични окончания и заедн о
с тях е образувала стар о б ъ л гар ски те аористни окончания.

Запом нете, че в о к о н ч а н и я т а -с т« и -с тд старата н аста зк а -s- е вина­

ги непром енена.

Г лаголи те от !{ с п р е ж е н и е с ъ щ о о б р а з у в а т п ъ р в и си гм ати чен ао р и ст, к ато

окончанията се прибавят сл ед инф инитивната наставка -н ж -. Н а п р . г л а г о л ъ т

м ннж тн им а следните ф орм и: '

ед . ч. мн. ч. ДВ. ч.
1 л. мннж^съ м н м ж ^о м ъ м ннж ^вк^
2 -л. мннж мннжстс МННЖ СТД
3 л. мннж МННЖШ А МННЖСТС

П ри глаголи те от ти п а о у -м ^ в тн (I спреж ение, първи р а зр е д ), м лътн,

крдтн с а и к л \т н (III спреж ение, п ърви разред , тип а )), ч и я т о йнф ииитивна
основа зав ъ р ш в а на г или I (в ж . § И ) същ о се е настанила наставката -S -,
пром енена в А. В старобългарски тези глаголи вече са били с ннф инитивна
основа на гласна (и или а ). Н апр. глаголът ογΜ ρ-е т н има следните форми:
е д . ч. мн. ч. ДВ. ч.
1 л. ΟγΜρ'Ηχϊ, 0уМ^В)(ОМЪ O Y U fb^l*·*
2 л. IV M fB оум рвстс оуиръстд
3 л. •γυρκ е у м р -и ш А «Y и р - в с т с

Сравнете също и:

и м т к Μ λ ν χ ι, м м : и т. н.
врати са : κρκχχ са , вра са и т. и.
клати : кллХ ъ, .к л а и т. и.

Праславяиските глаголи с инфннитнвна основа на стар дифтонг * е и или

*°и (I спрежение, първи разред) в старобългарски са глаголи с ннфинитивна

83
««А М на «v н образуват аорист с променено -S -. Вж. напр. глаголите къд-д.
лгм-тк Ή »уъ-пм\*тн, конто образуват първи сигматичен аорист по следния начин;
«Ъ Д Л рутк Eb3Afey>Tb, Bb3Af»y И T. H.
пгкплвутк: η^«ηλ·γχν η^-επλβγ и т. н.
Праелавянскнтс глаголи с ннфинитивна основа на носова съгласна п или
т като нкчатн и бъзатн (I спрежение, първи разред) в старобългарски са гла­
голи с ннфинитивна основа на д . Те пазят най-дълго аористни окончания с
непроменено & Но и при тези глаголи в старобългарски вече са се появили
дублетни форми със & променено в А. Дори в един и същи текст може да
се срещнат в съседство и двата типа форми.
Първи сигматичен аорист със запазено или с вторично променено s
от глагола ндчатн
ед. ч. мн. ч.
1 л. НДЧАСЪ, ΗλΊΔχΤ) И КЧА С еМ Ъ , Н Д Ч А Х »М Ъ
2 л. ндча( тъ) нкчАсте
3 л. ндча( тъ ) Н КЧАСА, Н Д ЧАШ А

ДВ. ч.
1 л. Н Х Ч А С О Б Б , Π Λ 4Α χβΚ ·έ
2 л. КДЧАСТД
3 л. ндчдстс

Обърнете внимание, че при глаголите от типа идчатн, клати , -п а ти ,

къ за тн формите за 2 и 3 л. ед. ч. могат да се удължат с -тъ. Подобно
явление се наблюдава и при глаголите от III спрежение. първи разред,
тип б), с ннфинитивна основа на коренно н (пити, бнтн) и коренно
i: (ntsTH), както и при глаголите от I спрежение, първи разред, с ннфинити-
виа основа на коренно г (оу-мр-втн).

О т г л езя · точка иа историческата фзиетяка промяната на а а А е закономерна след r и

fl“ · Слея / , т и η окончанията с А са с е появили п о аналогия· след като инфнпнтившие основи
иа тези глаголи са станали основи на гласна.

Глаголите с инфнннтивна основа на шумова съгласна, които принад­

лежат към 1 спрежение, първи разред, губят шумовата съгласна пред аорист-
ната наставка »s - и удължават коренната гласна: е се заменя с е, т. е. <—
c V, ό се заменя с о , т. е. · — с к. Напр. глаголите ксстн с ннфинитивна ос­
нова в«д- и бостн с ннфинитивна основа сод- имат следните форми:
ед. ч. мн. ч.
1 л. «исъ БДСЪ ltC№ i;.\cou7,
2 л. В«А« Β·Α« виете БДСТ*
3 л. К«А« Β·Α« КЪСА БАСА

84
 ДВ. ч.
1 л. ВЪСОВЪ БаСОСЪ
2 Л. ВЪСТа Б аста
3 л. въсте БаС Т С

Ако инфннитивната основа завършва на задноезична съгласна к или г,

наставката - S - се променя в χ , н з п р . глаголът рештн с инфинитивна основа
има следните форми:
ед . ч. мн. ч. ДВ. ч.
1 л. р ъ ^ъ ρ υ χ Μ ίι f* X « *
2 л. рече риете ръста
3 л f«« ръш д риете

Припомнете си, че глаголите с инфинитивна о сн ова н а ш ум ова

съгласна п азя т прости те аорнстни форми на -е з а 2 и 3 л . ед . ч. П р е д
е става п ъ р в а лалатализация — задноезич ж т е съ гласн и к и г с е п р о м е­
нят в м и ж.

В стар о бъ лгар ски те паметници п ъ рви сигматичен ао р и ст е зас в и д етел -

ствуван при сл ед н и те глаголи о т I спреж енне, п ъ рви разред, с инф инитивна о с­
нова на ш ум ова съгласн а:
а) с непроменено s

вестн, в.едж, кедеш н (и въвсстн, възвести, прнвестн): в ъ съ , с е д е и т. и.

ВЪЗМДСТН, ВЪЗМДТЖ, ВЪЗМАТСШН (и съм дстн): в ъ з м д с ъ , к ъ з и д т с н т . н .
възнестн, възнесж, възнесеиш (и прннестн): въ зн ъ съ , възнесе и т . н .
отвръстн, отврьзж, отврьзяин (и рлЗВрЪСТН): ОТВрЪСЪ, 0ТВрЬЗ« И т . н.
ПОГрСТН, ПОГреБЖ, ПОГрСБСШН! ПОГрЪСЪ, ПОГреБС И Т . II.
ПроБОСТН, ПрОБОДЖ, ПроБОДСШН: llj»0E2s.CZ., ЛрОБФДС и т. н.
процвнстн, прецвьтж, процкктсшн: проЦвнсъ, П{10Ц’ВЬТС II Т. II.
(ЪБЛЮСТН, СЪБМОДЖ, СЪБЛЮДСШН: СЪБМОСЪ. СЪЕЛЮДе и Т. II.
СЪТрДСТН СД, СЪТрДСЖ СД, СЪТрДСеШХ СД (и НСТрЛСТН СД); СЪТрДСЪ, СЪТрДС с
и Т. II.
■пити, чьтж, чктешн (и нчнгтн): чмсъ, чътс н т. н.
б) със s, променено в χ
въсм ннти, въваъкж , къ вл ъ чеш н (н н з в а ъ ш г н , о к ч -ш и т и , с ъ в л -е ш т): к ъ ел -е-
ХЪ, К7.КЛСЧС Н Т . Н.
въжештн, В7.Ж1ГЖ, въжежешн: важаха, въжеже и т. н.
filum, рскж, речеши (н нздрештн, нарештн, пролетта): ρ-κχι, рече и т. н.
расъштн, расъкж, расъчеиш: расъхъ, расъче Й т. н.
съ ад ш тн , с ъ а д к ж , съллчсш н (и н а л л ш тн ): с а л л х а , съ ад ч е и т. н.
Т1штн, текж, течешн (и нстештн, петештн, притештн, прч-.тештн): т-в^ъ, тече
и т. н.

85
 $
УПРАЖНЕНИЯ
1- Напишете формите аа първи сигматичен аорист от глаголите еъспятн, Еъслоик, къслмши;
гм иигг^ п и т » , п а м ш н ; потмитн, патнеж, л«Т1Ч«шн; тггн. тчпж, телили; ^депдтн, <м.
м а . ш пим он.
2. При кои типове глаголи в съвременния български език се пазят формите аа първи сиг-
м л п ш аорист?
3- Преведете следните изречения. Посочете инфинитивите и 1 и 2 л. ед. ч. сегашно време
яа срещащите се глагоаии форми;
1) Пр<нд« H u n пртиск hihv , п р о . ( къ ш и иго, ц ш и н п м к алт с д «бд. —
2) OvTfOVAH$b СА КЪЗДЪ1)(АНННМЪ CEOHUb. — 3) П^НКЯСА HM0V ДДЪЖЬННКЪ НДННЪ. — 4) Нзмд<

ПнАДТЪ КЪНЪ И ΓΛΑΓ*ΑΑ нмъ: Ш\ З Ъ НН'hAHHOA (ΗΗΙΙ «БГЯТАКК η ншь". — 5) Отьцн наши
ПМСАОННШЛ СА КЪ г у ъ ССН. — 6) ЛртК^СН Н СД*уГЪ1 ПДЪПНША ГДДГОАЖШТС „РдСПЬНН, f k t .
ПЬНН кго!“ — 7) Гесподн, НАОуЧН НЪ1 иоднтн СА, 1А М Ж 1 Ноднъ НДОУЧН 0V4CHHKT.I СЕОА, _
8) ТъГАА П^ННЯСА КЪ HlUtV АЯТИ, рКЦЯ КЪДДОЖНТЪ НД НА.— 9) Оусдънид^съ, ГОСПОАН, сь-
иетучнш.ч тконг· тднндстко, роеум яуъ АЯДД ТС01Д η п^оедден^ъ ТЕ01С БОЖДСТКО, — 10) Н
проврд^н СА ПрДЪ HHUH Н RfOCELTC СА ДНЦ1 КГО ДКД1 СДЪНЬЦО. 11) Въ OHO ι ρ Α сърп.
А* Нсеусъ ОЧИ CC0H Н ЕНАЯ, едко иъногъ МД^ОАЪ ГуДАОТЪ КЪ HIUOV. 12) БО отъ БОГД
НДНАЪ Н ГуПДЪ Η HI OCI6T ПГНАЪ, НЪ ТЪ UA посъдд.
4. П р о ч е т е следните изречения от старобългарски евангелски текстове. Опитайте се да
ги преведете. Отделете аористннте форми и посочете основните форми на глаголите, от конто св
образувани. Обърнете внимание иа графиката нв оригиналните откъси. Какви фонетични осо­
бености отразява тя?

1) Зогр Йо 19.1—2. то га д жс пнддтъ лодтъ 1гд. [ кн i. [ coLhh съластъшс отъ тръпне

кендць. (ЪДДОЖНША. нд ГАДКЖ ·CM0V- I КЪ рхдж лрдп/ЖАДнж о е а т ш а I. _ 2) Зогр. Мк 14.71.
с*нъ жс ндчатъ ротнтн са [ кдАти са. яко hi rtuw чкд ссго. 3) Мар. Мт 26. 57. онн жс
сиъшс нссд к * с а къ кдквфя.— 4) Мар. Мт 13. 1—2. къ тъ*жс денъ н ш са ъ нсъ нз А«и*у
седеше лрн морн. ( СЪБЪрДША са къ ншоу кдродн МЪНО^Н. I яко кьдезъ КЪ КОрДБЬ СЯА»· н
и с ь нд род ъ нд поморн сто е ш е . — 5 ) А се м . М т 18. 3 2 . т ъ г д д л ( 1Д Ь*д еъ н г н ъ «го . г а д с и о у
рДБС А Ж КД П 1Н . кссъ д д ъ г ъ тк о н о тъ п о у стн ^ ъ ТС Бе. поне ЖС OVUIAH UA — 6 ) С а в. М т 7. 25.
Н СЪННА< А Ъ ЖА Ъ . Н ЛрНАЖ р е к и . И К Ъ ЗГВ Д Ш А к ятр н . Н ПОТЪКЖ СА мдииня Т01. И НС лд де
СА. КН01ДНД БО Б Я НД KAUIHC.

§ 2 а ВТОРИ СИГМАТИЧЕН АОРИСТ

В и дяхм е, че в старобългарски простият аорист не е продуктивен и с е

зам ества о т първи сигматичен аорист с у д ъ л ж ен а коренна гласна. На свой
р е д ф орм ите с у д ъ л ж ен а коренна гласна нямат достатъ ч н о ясна връзка е
ннфннитнвннте си основи, срв. напр. ннфинитив ^сштм, инфинитивна осн о­
ва jioic-, I л . е д . ч. аор, П о тази причина и поради стрем еж а да
с е уеднакви ф ор м ообр азуван сто в някои паметници при глаголите с инф и­
нитивна оенрва на съ гл асн а с бил п редпоч етен един д р у г тип аори ст. Той
с е нарича в т о р и си гм ати ч ен а о р и с т и , с е о б р а з у в а п о м о д е л а на а о р и с -
т а , к о й т о и м а т г л а го л и т е с и н ф и ни тивн а о с н о в а н а гл асн а (в ж . § 2 2 , пара­
дигм ата на )(«дктн). Ф ормите му с а получени по следния начин: инфинитивна-
т а о с н о в а н а с ъ г л а с н а с е р а зш и р я в а с г л а с н а о . Новополучената аористна
осн ова на -е- ф орм ално с е изравнява с аористннте основи на глаголите, които
имат инфинитивна основа на гласна. С л е д с е п ри бавят окончанията с о р о -

86
ценено s. Коренната гласна остава непроменена н шумовите съгласни не изпа­
дат, както това става при първия сигматичен аорист.
Формите на втория сигматичен аорист от глагола миггй са:
ед. ч. мн. ч. дв. ч.
1 Л. (СК-Ъ-)(Ъ fiK-0-JCOMZ, (ΚΚ-Ο-χΟΕΤ:
2 я. рек-о-сте ftK-9-стд
3 я- f(4f уек-о-шд ^ск-о-стс
Втори сигматичен аорист се образува от всички глаголи о т I спре­
жение, първи разред, които имат инфинитивна основа на шумова съгласна.
Глаголите от II спрежение със съгласна пред инфиннтивната наставка
-мж- имат форми за трите типа аорист: кгздкнгъ — прост аорист; къздкн-
гнж)(ъ — първи сигматичен аорист; еъздвнг©)Оъ — втори сигматичен аорист.
Наставката -нж- изпада във формите на простия и на втория сигматичен аорист.
Глаголите нтн, ндж, н д ш н ; о т в р г п у отв^зж, отврзешн; н зврш тн ,
нзвргж, нзк(1ьжошн; прсцкнстн, прои.кьтж, прои.вьтсшн; чнстн, чътж, чьтсшн
образуват втори сигматичен аорист от сегашната основа: нде^съ, отв{ЬЗ*)<ъ,
НЗВрГ0\'Ъ, п^оц.вьто)еъ, ЧЪТ*)(Ъ.
Вторият сигматичен аорист, наречен още -о^ъ аорист, е рядкост в глаго*
лическите паметници, но в кирилските паметници като продуктивен тип почти
е изместил формите на простия и на първия сигматичен аорист.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Кои новобългарски глаголи имат -ох аорист? Посочете примери. Защ о наследниците на
старобългарското .II спрежение днес нямат този тип аорист?
2 . О т следващите шреченин иоидзте аорнстните форми и посочете типа им:
1) В м д х ^ м ъ БО т у г в з А ж к г · н а и ьсто ц х н п / Н А *Х *и ь п о к д о к н ть СА κ υ ο γ . — 2 ) А ша
Нсо^сд н с ъ к а з а ш а н н есд о ш а н к ъ λ ιικ χ . — 3 ) H o n t t j(i н о бах ко стс и а . — 4 ) П * т м -

KfLCHOKIMHH КГ* КЪН НАО Ш А ВЪ С В / У Г Ъ Ш г р д ъ . — 5 ) С а ъ и ш к т » обд о у ч е н н к д м по H c o v c x н а о .

<ТС. 6) Н ПСНДОША Л Ъ Т К Ц Д НСБ(СЬСКЪ1А Н ПОДОЕАША А . — 7 ) C lfE T O C T i Н ДЪЖД БХСЪКД.

— 8 ) О тъ с х к о ш л | a u t н h i ^ t м ж чснн кд . — 9) Ст д д ъ н ч н в к ъ п а д о )(ъ въ к ед н х ж п счд аъ.

— 10) Т х п р чн етх о устьн х п р х и ж д уо стн кк гуоц китосте 1ДК0 ц а х т ь . — I I ) П и с а х б сд ако нь-

НЪ1Н K7,IIA7jk Т tfCHTHIA Η Л ф (Щ КМ 1\ .IIJH E K T II И ГАДГОХД КЪ НИМА; П О Ж Ь р Т А ЕОГОМЬ. АШ ТС Λ ΙΙ

IIII, ТО 3 Ι.Λ Τ ад ll* r» V B A I* . . . CRATAIA Ж1 (1(КОСТД . . . СЪКАДДТН р и х И н *Ч х . — 1 2 ) С ъпле.

ТИ П А t епици о тъ т^ ьш п д .
3. Препедете следните откъси от Зографското евангелие. Ако са посочени разчочетения
от други евангелски текстове, обяснете ти:
я) Мт 8. 32. I f tti l u v ια χτο . οιιιι ж« ш ъдъин к д н н а* къ скнннд. I дбно ο γ ι τ ρ ύ ι ι
СА ΙΤΑΛΟ « I II» f ip r c v n Utfl. 1 ΟγΜρΐΙΙΛ. 1 ογΤΟΠΟΙΙΙΑ (ογτοη* В М ар.) БЪ КОДА^Ь.
б) Мт 27. 1—2. MTfov жс т е ъ ш и (когот о е» съдия) съ гк тъ сътвориш*. кн др^сжрен. t
СТАРЦИ АНДДСЦН1 ПА [Гд. ХКО 0VSHTH I. I (URAJARbUM II КСДОША (Г К А в Мар.). I прхддшд
ΠΑΗ'ΤΜΚίγυογ ΙΙΙΙΛ Α ΤΟ γ. [hCMOHOV·, '
в) й о 10. 1 2 —2 2 . л н дд тъ [ек д и н ηογ<τιιτιι ι. ж ндоас жс къпнхх* г д ж и ггс . д ш т с « г о ,

ιι·γ<τΐιιυιι н хен A f t y n ккдреан. киехкь р е са т с с / и т а цри. протмкнть с а кссдрсЕИ. п н а д т ъ

ЖС (А Н Ш А К Ъ т д САОККД. {ДВСДС 1ЪНЪ |7а, 1 (Х А С НА (Ж Д Н Ш Т Н . НД U X C T X HAfHUACMXUU Д1ГГ0.

CTfATJS. СКр1<КЪ1 КС гд к д д т д . и х жс пдрсксаътчн н дец х. Г1ДНМД и х х к о т р е т н х х , I ГАД 1иъ .

87
С< «|Ь СЛШЬ.тН Ж1 *ЪЛН»)С* Б2£ЬМН ЕЪДЪМН ПроПЬНН Ι.ΓΛΧ (.Mb ПНЛХТЪ. U ft ЛН ЕХШ«Г«' П(#ПкН*·
*T№£lUT*.lUA XC\-H(j4i Kt IMXMb UfK. ТЬК МО KKXft. ТОГА* Ж1 I ПрКАХГТЪ 1МЬ. АХ L Прпк.
Н*ТЪ WH. ONH Ж( ПНМЪик I ГКА. t -СХМЬ (Η ΗΚΚΙ KfCTb. ΙίΗΑΟ ж« ЕЪ MXJHUXUM KfXHHtEi
«тест». *ж« гхстъ са «efflem комкотх. 1Д« ι п^опаса (рхспдсд в Асем., рХСПЛШД В Сав.). I
Л WHUA ΙΚΛ АМХ. СЖАОУ I OKKAOV. ПО СрА-П ж* ~1СХ. нхп· ех Ж( I тнтххъ пнххть. L ПОЛОЖИ
1 ΗΛ кртъ. R Ж( НХПЧХН», НС HXJXfSI. црх 1»Α·βί«ΚΧ. «ГО ЖО ТНТЪЛХ. МНОЗИ 4HUJA (ЧНСД в Мар.
« Асем., ч т о ш д в Сав.) опь Ika-u. тко ехндъ η м-ито г^хах. 1Аежо nfопаш а (nf опаса в Мар„
^хепАсА в Асен.· ^хспаша в Сав.) icx. ι п нхпЧхно «apetciexi ι грчьскъъ лхтнньски. глххрк
ж« пнххтосн xm«f«i 1на<1сцн. нопншн-цр, ijoaUckx. отъгвштх пнххть. «ж« n’tx)fb пЧхуъ.

§ 24. ИМПЕРФЕКТ
*. .1
Славянският имперфект не е наследник на индоевропейския и м перф ект и
няма преки съответствия в другите индоевропейски езици. Ф орм ите м у, чийто
п роизход не е съвсем ясен, с а възникнали в праславян ската епоха.
И мперфектната наставка е била -ah·, сл ед к о ято с а с е п рибавяли окон-
чанията на простия аорист.
Произход на имперфектните окончания
ед. ч. мн. ч.
1 л. -X)(b<-ah-o-m -x^eubC-ah-o-mos
2 л. -xuji<-ah-e-s -хшет« <-ah-e-te
3 л. -MUi<-ah-e-t -ххж <-ah-o-nt
дв. ч.
1 л. -xX«n<-ah-o-ve
2 л. -хшетх <.-ab-e-ta
3 л. -дните <-ab-e-f£

Накои изследователи предполагат, че славянският имперфект по начин иа оЗраауааие е по

яоЛен иа латинския имперфект. т . е. че наставката -ей- е стара^нмперфектна или а о р и сл и осио-
** "* спомагателния глагол с и т и . вж. латинските форми amabam и legebam, където наставката
-Ьо* е навярно «лшллл основа я4 сломягатеднмя глагол м и от суплетяаяия корен *Ь·, сра. вити-
Тъй като имперфектът изразява действие, което е едновременно с мяка*
къв минал момент, но не е завършено, той обикновено се образува от несвър­
шени глаголи. Редките старобългарски имперфектни форми от свършени гла­
голи означават повтарящи се действия, напр. Супр. 515. 18 н< пръстднихш
тлгкжштн.
Глаголите с инфинитивна основа иа -х (-»х) и --в образуват имперфект,
като направо прибавят наставката

Имперфектни форми на глаголите с инфинитивна основа на -χ (-ιχ) и -■%

:
инфинитивна основа б ъ ^х -
б ь ^х т н ,

ед . ч. мн. ч. дв. ч.
1 Л KLfXXXT, KbfXx;<0U?, BLfXX)(»C-*
2 л. CbfXXliii ЕЬ^ХХШСТС GbjIXXUJCTA
3 Л. ELfXXIiJi БЪ#ХА)(Ж вьрлш т
88
стмдтн, инфинитивна основа ст*»д-: столдхъ, стогддше н т . к.
в н д я т н , инфинитивна основа внд-в-: внд-вдхъ, внд-вдше й т . н. ,
Г л а го л и т е о т I сп реж ен и е, п ъ р ви р азр ед , с ин ф и н и ти вн а о с н о в а н а с ъ г ­
л ас н а п р и б а в я т к ъ м и н ф н н н ти в н ата си о с н о в а т л а с н а т а t н с л е д т о в а н а с ­
т а в к а т а -д х -. А ко инфинитивната основа завъ рш ва на задноезичните съ гл асн и
к, г , χ , п ред « става п ъ рва палатализация и т е се пром енят в ч, ж, ш , а
самият -в с е пром еня в щ (П рипомнете си ученото в § 8). Напр.
нестн, инфинитивна осн ова н«с-: несядхъ, шс-вдшв и т. н. ι
(лоутн, инфинитивна осн ова *slou·: сдов-вдхъ, сдов-вдил и т . н .
псштн, инфинитивна. основа пек-: лечдд^ъ, печддшв н т. и.
моштн, инфинитивна основа м«г-: мождд^ъ, мвжддше и т. и.
И м п е р ф ек т н а -·Β \χ- образуват и гл аго л и те о т IV сп р еж ен и е, п ъ р в и
р азр ед , ч и я т о и н ф и н и ти в н а о с н о в а с ъ д ъ р ж а т е м а ти ч н а та г л а с н а н . В поло­
жение п р ед д р у га гласна (в случая -с х е м а т и ч н а т а гласна н яа тези глаго л и
се превръщ а· в ' / . ' О т своя.. страна> j смекчава» п редш сствуващ ата корен н а с ъ г ­
ласна и променя с л е д в ащ ат а гласна -в в д. ( З а промените на съ гл асн и те п р ед
j вж . § 10).
И м п ерф ектн и ф о р м и н а г л аго л и те с и нф ини ти вн а о с н о в а н а -н
χοΑΗΤΗ, инфинитивна основа х*дн -

ед . ч. ‘J ■·. мн. ч . д в . ч.
1 Л. ^«ЖДДД)СЪ )С*ЖДДД)(*иЪ χ · ЖДДД)('*В«
2 л· ^еж дддш е х*ж дддш ете х»ж дддщ етд
3 Л. }(вЖДДДШ« )(вЖДДД)(Ж х*ждддш «т«
Е дна група глаголи с тематична гласна е в сегаш ната основа о б р азу ват
имперфектните си форми о т сегаш ната основа, разш ирена с гласн а -в, при к о е­
то обаче гу б ят тем атичната гласна е за сегаш но време. Т о ва св;
1. Всички глаголи от 1 спрежение, първи разред, конто редуват ко­
ренната си гласна в сегашната н инфинитивната основа (вж. § 12, стр. 54).
Напр.
к д д тн , инфинитивна осн ова *klen-, сегаш на основа кддн«-: клдн-еа>;ъ, клдн-сд-
щ « н т .н .
иритн, инфинитивна осп ова *гаег·, сегаш на основа мдр«-: мьр-ΒΑχτ», идр-вд-
ик· н т . н.
крвштн, инфинитивна основа *verg·, сегаш на основа врдже-: ердж ддх*, врджд-
ДШ1 и т. н.
2. Глаголите от II спрежение, които пазят -и- пред имперфектната на­
ставка -я -Αχ-. Но от това спрежение малко глаголи имат засвидетелствувани
форми за имперфект, тъй като са предимно от свършен внд, Напр.
съхнжтн, инфинитивна основа съ^нж-, сегашна основа съхн-сд^ъ, Λ χ -
м-вдше и т. и.
3. Някои глаголи от III спрежение. Тъй като сегашната основа на тези
глаголи завършва на -и-, имперфектната наставка -τ -χ χ - след J в някои ки­
рилски паметници се предава с -(д-,νχ-. Това са:
 а) Г л агол и с н н ф ин н тнвна о сн о в а н а к о р ен н а гл ас н а -τ » ι-, -н - и -# у -. Н апр.

K fb m t, ннф иннтнвна основа K fb i-, сегаш на основа к ^ ъ м -: к у ъ и х \^ ъ , кръц*.

U U I н т . н.

пнтн, ннф иннтнвна осн ова п н -, с е г а ш н а основа п н к -: п ж ьк ^ъ , f ih ik k iu * и т. н.

чоутн, ннф иннтнвна осн ова ч » у -, с е г а ш н а о с н о в а н о у « с-: 4 * γ ι * κ χ ι , ч о у |\ д ш е и т . а

б) Г лаголи , чи ято н н ф и н н тн вн а о сн о ва е зав ъ р ш в ал а н а ли кви дн и те

съ гл асн и г или /, на н о со в ата съ гл асн а п илн н а стар д и ф то н г * ο ί. Н апр,

E fM X сл , инф ияитнвна основа * b o r-, с е г а ш н а основа са, g»_

И О

f ik b iu c с л н т. н.

к л м т » , н н ф и н н т н в н а о с н о в а * k o l-, с е г а ш н а о с н о в а к » л * -: ком ьлуъ, м м м ьш с и т . н.

и л -ггн , ннф яннтивна основа * га е 1 ·, с е г а ш н а основа м е л е -: и ем каш е

н т . н.

ж д т н , н н ф и н и т и в н а о с н о в а * g e n - , с е г а ш н а о с н о в . ж ь н « -: ж ъ ш к а х ъ , ж к ж к м ш и т . н.
п ъ тн , ннф инитивна о с н о в а * p o i-, с е г а ш н а о с н о в а п » к -: п п ьл ^ъ , n o tw tm и т. н .

З а глаголите о т Ш спреж ение може да се каж е, че имперфектните им ф орм и са о бразува­

н и от инфинитивната основа» лиш ена о т ж . З а глаголите о т типа к ^ и т и , п н тн и чоутм по I I .
спреж ение съ щ о мож е д а се каж е, че образуват нм аерф ект о т инфинитивната си основа, като
йотага ш имперфектните им форми е иктервокална,а не част о т сегаш ната основа.

П оради натрупването на гласни -λ α -, -н а - и -ia a - в ъ в ф орм и те на им пер-

ф екта често е ставала ко н тр ак ц и я (с т я га н е ). Н апр. бь#аахъ , с и а ъ а х ъ , бш а-

к^ъ с а коктрахирали в с ь р х ъ , е н д ъ х г, с Η ΐΑ χ * . К онтрахираните им перф ектни

ф орм и съ вп адат с ф орм ите на аориста при гд аголи те с ннф инитивна осн ова на
-а 1
(- к ) и t в 1 л . е/u м н * и д в . ч .р н а п р * им перф ектната ф орм а п бсаахъ кон-

трахира в т и х * , която същ еврем енно е н аорист. Т ака е и прн Α * ΐλ * χ ι> Α * ·

ιΑ χ * , т^ ь п ъ ах ъ > т^ ггв )сг. Т ова съвпадение повлича сл ед себе си настаняване­

то на аорнстните окончания -с п и -стд в съответните ф орм и на им перф екта
при всички гл агол и , напр. н к ъ ст* вм . м к ъ л ш гп , бь^астс вм . б ^ а а ш с т с , П очти

пълн ото съвпаден и е м еж д у ф орм ите иа им перф екта и аориста при глаголи те
с^ииф ииигивна основа иа - λ (- ια ) и и ощ е в ст аробългарски е една о т при­
чините такива глаголи д а зап о ч н ат д а образуват им перф ект о т сегаш н ата си
основа, напр. y n tk ir n вм . у м a a u jc , 'г у и с о у ш ш в м . т и ш е к л и л , ж ·η * λ χ # ιγ ζ » в и .
Г Ъ Н к к р и г , W f / b U I T k p U b СА ВИ. t 6 f i r r t * X f M b СА.

УПРАЖНЕНИЯ
I. Образувайте имперфект о т глаголите и к и т я , м#шд, н и ииш; м дн ти , в а я * , и д и и ш ;
ти ти с л , k j u i j t * . « д . к о т к а ш с а . Сравнете с д н еш н и т е ф ор м и иа имперфекта и формата
за I л. ед. ч. сегашно време.
2- В следващите изречения определете ншкрфектиите форми и посочете осмовниге форми
нз глаголите, от които са образувани;
1) Γααγ·λλ*χ% , ia k · w а м т з и т * w m jfk а д м к м а аагд еддаити, —2 ) Т с г д д цясл^ь
ГГТИАЙкШЛ СА МДИТН ИД СМ Ж ПТМ . —3 ) ‘iAfCTKl ИДМИД М 1М СШ И tJJUfTH п . Л И Л CUH. —
Л) Мгнгдо г^вшдмнци и u urkfH пдмждд^с* сз Н и усн а и « е ч и н т мг#. * 5 ) Сиад^д и
W ГШ 1 TfUTHik — б ) К н л з аученмкд, ИГЗЯС АЯСАНДиИ Hcevci,. —7 ) К з SftUA ·»!· J(fB«

90
даам н Н со^съ къ Γ α α η α ιη . Η Ι ^вТ 1А Ш « СО к ъ Н к л с и χ ο Λ Η Τ Η . 1АК 0 h c k a a ^ c * н ο γ ε ίΓ Γ Η . — 8)

П с Т (Ь Н A fe y n iM ««рС Н И К Ь H A tb C T t K l CfOEOV, T l l U C T f Ж « ОБА к ъ м т ~ 9 ) Η ΝΑΙи Ж1

АГМАЦА ЗАКЛАШД и Ж^АТКЖ ПрННОщАА)СЖ. — ]Q) ~ТА0^ГЪ1 ПнЛАТОКЬ! f*TAA)<Ж СА 1Ш0^.

—
—11) СмОКОКЬННЦА HCb)C»miUI. — 1 2 ) *Л зЪ Ж« НЪ МКЛОСТА ТК01Ж МАДТА)(Ъ СА. — 13) Н соусъ

ХРИСТОС* ПрКАЖ«МЪ1А ОЧНШТААШС, X f m b l ЦЪАТААЦИ, KtCLI П^ОГАШААШ*.

3 . Следващите изречения са о т Марийнското евангелие. Преведете ги и определете аорист-
ните и имперфектните форми:
1 ) М к 6 . 5 0 — 5 1 . ^ ЬСН В 0 « M A tU J A Н Н К Ъ З М А Ш А С А . ОМЪ ЖС А Б Н · ГАА СЪ Н Н М Н И flH fr
НМЪ. A f b ^ A H T I А З Ъ « М А N1 БОМТС С А . I КАЦНА* К Ъ ННМЪ КЬ KOfAEA. I СУАСЖС Г С Т ^ Ъ . I
ИЗЛИВА ВЪ С ( П ДНКЛ*СА)(Ж СА Н С^ЖАСАА)(Ж С А . — 2 ) М к 6 . 5 6 . 1 ЪМОЖС К О А Н Ж Ъ А · КЪХОЖАЪЪШС.
КА КАСИ А И КЪ f f A A A I АМ КЪ ССАА. НА ^АСПЖТН)(Ъ ПОЛЛГАЛ)СЖ М «ДЖ Ж ЪНЪ1А. I МОАЪА^Ж Η. АА
ПОН-С КЬСКСМЛМИ рНЗЪ1 «ГО ПрНКОСНЖТЪ С А . I «ЛИКО AUITC П^НКАСАА)(Ж СА «МА СЪПАССНИ БЪ1КАА)(Ж . -
—3) М к 9 . 3 3 . КЪП^АШААШС А . ЧТО' НА ПЖТН ВА С«БЪ П0МЪ1 ША*ВАШ«ТС. 0IIH Ж« МАЪЧАА}(Ж. — 4)
Лк 6 .1 9 . ι КЬСЬ H A fO A * НСКААШС nfHKACATH С А «МА. ЪКО СНАА (3 Н1Г0 НС)(0Ж ДЛЛШ « Н IW B A U JC

КАСА. — 5 ) Й о 5 .4 . ЬМЬ* БО ΓΝ Α НА КАСИ АТГА СЪ)(0Ж АААШ 1 КЪ КЖ ГП А А . I КЪЗМЖ Ш ТААШ С М Д Ж .

| НЖС Л^ЪГВС КЪААЖААШС ПО КЪЗМЖШТСННН К »А Ъ 1. C A A fA K b B blK A AIU f.

4 . П реведете следващия текст о т Зографското евангелие. О ткрийте всички спрегаеми гла-

голии форми о т тематичните глаголи. О бяснете посочените разночетения:
Л к 23. 32— 49. к с а т л ) с ж ж с ι. ι и и а з ъ л о д ъ т А ъка. съ ним а о а -б н т ъ . ι « г а а п^идош л
(п ^ п а ж в М ар. и Асем.) н а м ж с т о . н а ^ и ц а с м о с kj ан ж к о . τ · γ ι n fо п а ш а (л р п д е д в М ар., f а с п а с а
в Асем.). Г зъ аоаха скоро ογεβ о а«м ж «ж . а A fovrA iro о лъкж м ^а с л а ш а (^а сп аса в А сем.).

( с ъ Ж« ГЛХАШС. # 4 « СТЪПОУСТМ |М Ъ . НС К Х А А Т Ъ СО СА Ч А Т · T K O fA T b . ^А ЗА -К А Н Ж Ш Т С f H 3 b l « го

МТАА)СЖ Ж р Б Ь А . \ СТГВА)СЖ (СТ01А)СЖ D С а ·.) А М А АС. 3»*fА Ш Т « . ПОА(АЖАА)СЖ (ПОДМ АЖ А,** В

С а д ) ЖС I И Ъ Н А З Н ГА1ЖШТС СЪ ННМН. *(НЪ1 Н Т Ъ СГКАЪ. А А СПСТЪ i С А . А Ш Т1 СА «СТЪ )СЬ СНЪ
т* - Г * И ВОДВДРЖ t —
БЖН 13 БЪ^АНЪ 1. (Ж ГААХЖ Ж« СА «MOV I В0(МН П^НСТЖПА1ЖШТ«.ОЦАТЪ П |М А Ш Ш Т » « Μ · γ . t ГАНА·
*, ■
’ ч ψ ' ‘ '"-Φ'ΜΛΕΡ f . тр я в
UITC.. АШТС ТЪ1 ССИ Ц #А 1ИА«(СКЪ. СПИ СА САМЪ. С И ЖС ( НАГКАНАС МАЛСАНО. Н А А Ъ и Л М А- КЪМН1-
t t Ч .*-# Ч Ч - т ·ί
ΓΑΜΗ «АННЪСКАМН, С fHMACKAMH. ( С К р 'С К А М Н . СА «СТЪ Ц ^А »»Л Ъ »С К Ъ . « А Н И Ъ Ж « ОТЪ O C tiU IIH O V -

И ЗЪ Л О Д Т* ^O V A TA IU fi ОСО^АТЩН В ClB.) I Г А А АШТС ТЪ1 <СН )(Ъ СПИ С А САМЪ. С И Ъ 1. W TAKT-

UlTAKb Ж« А /С У П И П рШ ТА А П И (Г1рЩ 1АШ 1 В СаВ.) ( Μ · 4 Г А А . Н Н АМ Т Ъ 1 C O lU IH С А КА ТК О КЪ

# , Ч # w
ТОМАЖАС ССЖЖА«НН1 «СМ. ( К Т § γ κ · КЪ г у А К Ъ Д Ж . АССТПНАА В · Д В А С М Ъ НАМ К ЪСП^НШ A IC 1:. А

«А МНЧАССЖС ДЪАА Н« СЪТВОРИ, t ΓΑ Α Α Π ΙΙ (СВИ. ПОМАМИ МН Г И . «ГДА П^МА«ШН К Ц^СН Т К С Ш А .

V — 0,
С ^Ί» «MOV НС. AM H IIV. ГАНА T IK tti A t II A t А СЪ MMIIIA БЖА«111И КЪ f A l. Б*К ЖС Т И С Г О Д И Н А Ш С-
т ■ *
СТАА. I ТЪМА ВЪ1 ПО КС«1 3«МАН. А· Г«АНМЪ1 А«КЛТЪ!А. \ САЪИАЦМ М^ЪКЪШИ (,КйГПО Сб
СМрани) 1 ИАТАПОТАЗМА Ц^ЪИОКЪМАЪ ^АДЛЪ^А СА. НА ДЪК0« СТЪ ГСГЪ1 Д· ННЗЪ. ( ВЪЗГААША

ГААСЪМА К4АА4МА Гй fl4«. И1 КЪ ТК01 П^КДАМА AJCA MCI. I с« ft*% |ДАЦ||й. КИДЪГЪ ЖС
СЪТАННМЪ Б1.1Ш1Ш. HfKAAKM ВА ГАЛ. ВЪ (СТИНЖ Ч*Ъ СА П^АКАДАНЪ ГВ. i ВСН Н^НШААЪШ«1
HAfOAJI НА H03CfO.CA. СНЛАШТО BAIBAHAUITAA. BAUKUITC flfWH СЮА ВЪЗК^АШТАА^Ж СА. СТГВ)(Ж
(< т т )с ж в Мар. и Асем.) ж« вЧи зма«мн1 «го (з-Ааа«ч«. ( ж«иъ1 къш алъш А а съ ijhma. стъ гаанаоа

iiq c i. йГоц.
J L f A U /T A
6. Обърнете внимание иа правописа на оригиналните откъси от Марийнското и З ограф ­
ското евангелие в упражнения 3 и 4. Какви фонетични особености са намерили отражение в те-
ш паметници?
*- «

91
 § as. АОРИСТ И ИМПЕРФЕКТ НА АТЕМАТИЧНИТЕ ГЛАГОЛИ '
И НА ГЛАГОЛА н т ;т н

Т ези глаголи образуват ф орм ите си за аорист и и м перф ект о т ннф инитнв·
ката основа. Е д и н с т в е н о г л а г о л ъ т д а т и и м а и м п е р ф е к т н и ф о р м и о т с е г а ш н а т а
основа д а д - , н о т я х н а т а у п о т р е б а е м н о г о р я д к а , т ъ й к а т о г л а г о л ъ т е о т
свършен в и д .

А ори стн и ф о р м и

инф. БМТН ’ ДАТИ IACTH в ъ д -в т н нм-втн

ед. ч.
1 л. БЪ1)СЪ ДА)СЪ 1А)СЪ, (АСЪ В-СД-В)СЪ нм ъхъ
2 л. БЪКТЪ, БЪ1 ДАСТЪ, д а 1АСТЪ в-вд-в мм-в
3 л. ЕЪКТЪ, БЪ1 ДАСТЪ, ДА 1АСТЪ кидъ и ми
мн. ч.
1 л. БЪ^ОМЪ ДАртМЪ ΙΑχβΙΓΒ, 1АС0МЪ ЕГВД'В)(0МЪ НМЪХСМЪ
2 л. БЪКТС· ДАСТС 1АСТС впгд-встс нм-встс
3 л. БЪ1ША ДАШ Д ΙΜ11Λ, IS.CA . В-ВД-ВША НМ-ВША
дв. ч .~
1 л. въдеовъ ΑΑχβΚ·Β ΊΑχοΒ'Β, 1АСФК-В Е-СД-ВХОВ-В ΗΜΏχόΕ-Β
2 л. БЪКТА ДАСТА (ACTA Е-БД-ВСТА НМ-ВСТА
3 л. БЪКТС ДАСТС. 1АСТС Е-ВД-ССТС нм-встс
Глаголите' БЪГГН, ДАТН И техните производни прибавят ·-стъ във 2 и 3. л.
ед. ч. на аорнста.

И м перф ектни ф орм и

инф. БЪГГН ДАТН IACTH Е-БДЪТН нм-втн

СА ч.
1 А Б-ВА^Ъ ДАД-ВА^Ъ 1АД-ВА)СЪ Е*ЕД*САХЪ НМ-ВА^Ъ
2 л. Б-ВАШС ДАД-ВАШС 1АД-БАШС ВЪДНАШС ИМ-ВАШб
3 А БНАШС ДАД-ВАШС 1АД-ВАШС Е-ВДЪАШС НМВАШС
м н . ч.
1 л. G-BA\OUb ДАД-ВАХШЪ 1АД-ВАХ*МЪ в-в д -вахфм ъ Ни-БА)(*иЪ
2 л. Б-ВАШСТС ДАД-ВАШСТС 1АДБАШСТС Е-ВД-ВАШСТС НМГ.А1ШТС
3 л. Б-ВА^Ж ДАД-ВА^Ж (А Д -В А уж »ВД-ВА)(Ж Ни-ВА^Ж
ДВ. Ч.
1 л. Б^А^СЕИ ДАДВА\0ГТ; 1АД-ВАХ*В-В EUД -ΒΑχ вХ-В ΗΜΒΑχοΒΊΐ
2 л. Б-ВАШбТА ДАДЪАШСТА 1АД-ВАШ.ТА ЕИДВАШ (ТА llM IsA U .IiT A
3 л. BtAUJCTC д а д -в а ш с т с 1А Д -В А Ш «Т« ВВД ВАШ ГП НМЪАЦК-ТС-

Г лаголъ т бъ ггн има и ф орми с аористни окончания, но с им перф ектно

зн ач ен и е. Те са образувани от основа ви-:

92
 ед . ч. МН. Ч. ДВ. ч.
1 Л. в н )(ъ Б Н )(М 1 Ъ видови
2 л. Б 1 БНСТС КИСТА
3 л. БИ ЕЪШ Д виете

Т ези ф о р м и и к он тр ахи р ан н те ф орм и на съ щ и н ск и я и м п ер ф ек т б н а ) ( ъ > б н -

р в п о с л е д с т в и е с в с е сл ел и .

В историческия развой на българския език аористът m v b престава ха се употребява в

където функциите му nocua скуъ. С бъ*)р з а п о ч в а да се образува у с­
и зяви тел н о н ак л о н ен и е,
ловие наклонение.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Преведете следните изречения. Определете аористннте и имперфектните форми на гла­
голите: . .' ' · 3
1) П р К Ж А » »Y S» с л » г в ж Ht н м ъд^ж кън н гъ, н ъ ч ^ъ тли н н рдъим чьтъдхж н Γ λΤ λκχ*. -

— 2) В ъ НАЧААТ «V 6 * К«Д А flAARAAUJC П* BAC0H ДОДАМ, ТЪНА БВАШ О ifA JC ty Б1ДААНА1 И A a y jfb

Б*ЖНН H tU IA A U I! <Л K fb )(*Y К»ДЪ1. 3 ) ВъН Н А * Н с»уС Ъ БЪ К а П«^НА»^МЪ CAUb Н ОЛАТН Н Г» И S fA .

TfHIA КГО Н «УЧСМНЦН КГО Η Τ * γ H I МЪН«ГЪ1 А ЪН Н ПрВБЪНПД. 4 ) Н J! 4 ! А А ПрНГААСАТЪ Н0Л*у

fACAl T 1 I, КМЪЖО А АСТЪ CAfCCfO. А А »уГ В С Т Ъ КА КЖ К0УПА1* СЖТЪ CATUfH AH . — 5 ) Б ъ ф Ь ГАК*

н ош тьнъш ернъ на н ъ у н ш т н . —6) ^м нн с»ш » къ MAAjcb. — 7 ) Н пмаса к а с а п а » а ъ дсм -

АД H Jfb. — 8 ) Ч л » Г В К Ъ N T Ifb П БОГАТЪ, НЖ1 ММКАШ» П^НСТАВАННКЪ. — 9 ) О тАЦ Н RAUIH Η ΙΑ

МАННЖ КЪ naWCTbIHH Н « y iif U lIA . — 10) Н ASH K П р Д А Б »Ш А ДАН! Н ! НЛЛА11И ГА Ж ЕИ Н Ъ! ДША1А.

2 . Какво е значението па аористната форма б ъ к тъ в следните изречения:
I) Зогр. Лк 1.4I. t бъитъ тко « т ъ н и л Гансаката. ц -β λ ο κ α η α ι ua^ihhi. —2) Мар. Лк
Ί25. бъктъ гаааъ η» ками доодн. —3) Сав. Лк 17.26. бъктъ къ аанн н м ш . —4) Супр. 514Я
ЕЪКТЪ N H K blH «ТЪШАААЦА. KA KUNTTEUL· Г р А А Н m ^ V ^ H W H A НА^ИЦАММЖ. HMIHIUA HAKWBV. ч
3. Преведете следните откъси от Марийнското евангелие и направете морфологичен разбор:
а) Мт 21.33—35 чакъ би амдокнтъ. 1ж· насади кнног^ааъ. t »пл«т*иъ ι ο γ ^α α μ . I мс-
КОПА ЛА HIMA Т*ЧНА«. ι М Д Ъ Д А КЪ Н Ш Ъ (ТАЪЛЪ. 1 КЪААСТЪ1-М АЪААТОАОиъ. Η I T H A I . « Г А А ж«
ПРИБЛИЖИ СА R fR U A ПЛвДОМЪ. ПОСЪАА fA B b l CIOА . КЪ АЪААТТАОиЪ. П^Н А ТН ПА»АЪ1 ОГ*. Ш ЪШ С
Ж ( ДТААТСАС ^АБЪ1 ОГ* ОКОГО БН Ш А «К«Г0 Ж« О ^Б И Ш Л . ОЕОГО ЖС КАШ НЖ М А ПОЕНША.

б) Мк 1.2 3— 27. I П НА СОНАМИ(Ц|Н))(Ъ ЧА КЪ н о чн етеи ь Α ^Ο ΙΑ . t КЪДЪКА Г А А КТА Н М ч т *

ОСТА НАМЪ Н T W B . (C I НАДЛрЪННЖ ПрНЦКАЪ ССН П (*Г)*У Б Н Т Ъ НАСЪ. ГВМ А ТА К Т * К Н СТЪ1 БЖН1.

I ДАПрЪТН CM»Y НСЪ ГА Л «уМ АЪЧН НДНАН НД Н1Г*. ι СЪТрАСЪ I А )(Ъ Ж ЧН СТЪШ . t къд ълн въ

ГААМолъ RIAHIUA 1ДНА« НЖ Н !Г». I «ужАСЖ СА KbCII. I С Ъ ТА ^А )(Ж СА КЪ М П ГА Ж Ш Т*. ЧАТ·

* у в * ССТЪ « . Ч Т * *уЧ1НН| п о р » М . И К » II» ОБААСТН А )(М Ъ НОЧНСТЪНДЪ М А Н ТЪ Η П К А » уШ А О Ж ТЪ

«Г».
4. Какви фонетични особености можете да откриете а откъсите от Марийнското евангелие,
дадени в упражнение 37

ПРИЧАСТИЯ

С таробългарски ят ези к е наследил о т индоевропейски и п раславян ·

ски два ви да п ри части я— деятелни и страдателни, кои то м о гат д а б ъ д ат
сегаш ни и м инали. Т ова са сегаш ното деателно причастие, двете м инали де-

93
 е т с л н и п р и ч а с т и я (м и н а л о т о д е я т е л н о I н м иналото д е я т е л н о II п р и ч а с т и е ) , к а к ­
то и сегаш ното н м иналото стр ад атсл к о причастие.
О т деятелните причастия с е с к л а н я т с е г а ш н о т о д е я т е л н о и м и н а л о т о д е я ­
телно 1 причастие, к о и т о н я к о г а с а п р и н а д л е ж а л и к ъ м к о н с о н а н т н о т о с к л о н е ­
ние, н о в п о с л е д с т в и е с а п р е м и н а л и к ъ м j o · и / α - о с н о а и . О с т а т ъ к о т с т а р о т о
к о н с о и а и т н о с к л о н е н и е е о к о н ч а н и е т о -с з а и м . п . м . р . м н . ч ., н а п р . г л к г » Я м > ш т « ,

ш ь л ъ ш е, и ф орм ата за и м . п . е д . ч . н а и . и с р . р ., н а ц р . г л л г о л л , ш ь д ъ , коя­

то не е п о в л и я н а о т у о -о сн о в и .
И д в ете С традателии причастия — сегаш н ото (м о в ц м ъ , - λ , -♦ ) и м иналото
(п ъ с ъ н ъ , -ъ , вуентъ, -» ), с е скланят като същ ествителните от о- и а-
основи.

М иналото деятелн о П причастие им а ф орм и сам о за им. п. на трите ро­

да и числа. напр. ед . ч. д а а ъ , -К -Ц м н . ч . д л а н , -Ъ 1 , - к Д о. ч. д а л а , --в .

В историческия развой на българския ези к склоняем ите деятелни прича­

стия (с е га ш н о т о д е я т е л н о и м иналото д еятел н о I п ри части е) п о степ ен н о и зч ез­
ват. О т конюнктно уп отребените сегаш ни деятелни причастия са се разви ли
съврем енните деепрнчастия. М иналото деятелно II причастие зап очва д а се
употребява и а т р н б у т н в н о . като поем а ф ун кц ии те на и зч езвалото м инало д ея­
телно I причастие.
О т страд ател н и те причастия в съ врем ен н и я б ъ л гар ск и ези к е зап азен о са­
мо н и зал о то , а сегаш н ото страдателн о причастие д н ес се уп отребява като при­
лагателн о. ■

§ 26. СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ

Формите на сегаш ното деятелно причастие са се -образували с нвдеевро-

п ей ска та наставка *-πί-, която иа праслзвянска почва се е сляла с тематична­
т а гласна на сегаш ното време. При глаголите от I, II и ΠΙ спрежение тематич­
ната гласна е била в о-степен. Под въздействието иа у съгласна та / в настав­
ката * - η ί · се е смекчила, т. е. получила се е група ш т, В резултат на тези
фонетични променя основата на сегашното деятелно причастие в Ц П и III спре-
жеиие завърш ва на -*цгт-, а в IV спрежение завърш ва на - а ш т - . Прн а тема.
тичните глаголи наставката -а ш т - се е н а с т а н и л а по аналогия.
Причастията, както и прилагателните, имат прости и сложни форми. Про­
стите форми са о т j o - и ja -осиош л. Наставките - а ш т - и - а ш т - н е могат да се
открият само в ъ в формите за ям. п. ед. ч. м. и ср. р. При глаголите от I и II
спрежение н атематнчннте глаголи, както н при глагола нитгтн, сегашното дея­
телно причастие в им. п. е х ч. м. и ср. р. завърш ва иа -Ъ1, а при глаголите от
Ш и IV спрежение завърш ва иа -а .
В посочените форми краЯвото t от кидосвронеЯската наставка *-л/- с изпаднало, а u и а
са получени в резултат ва закона за отваряме ма сричката. Смласиата t иъв формите из сегаш-
■ото д е я т е л н о причастие за им. п . е д ч. м. и ср. р. ю й а д а и а старогръцки (сра. !/ м , λ·Χ.ν с
р о х п . а ч- Я&япsi), и в латински (срв. am am с р о д п а т . amantis), В м формата за им. п.
е х х ас. р. 23вде$ съгласията t пред ] е премилала в е.

Образуване ва основата за косвените падежи и иа формите за им. п. е х

ч. ва сегашните деятелни причастия в старобългарски:

, 94
спреже· инфинитив сег. основа им. п. ед. ч. им..п. ед. ч.
ние основа на сег. деят. м. и ср. р. ж. р.
прич.
I нктн NKC- нкжшт- НКЪ1 нкжштн
II ДВНГНЖТН АЕнгне- АВНГНЖШТ- ДКНГНЪ! ДКНГНЖШТН
Ш мхдхтн мхжб- ихжжшт· МХЖА мьжжштн
А^КХТН ДЪКХК- А^ЛКНКШТ- А *ВКкА д-влмжштн
IV )С»АНТН Х»АН- )С«ААШТ- Χ·ΑΔ χ β Α Λ ΙΙΙΤ Η
стмътн СТФН- СТВАШТ- СТОА СТФАШТН
БЪГГН кс- сжшт- СЪ1 сжштн
ΑΚΤΗ АХА- АКАЖШТ- ДДДЪ1 дьдж ш тн
likCTH 1\А- 1Х Д Ж Ш Т - 1 \Д Ъ 1 жджштн
ктд и тн KtsA- в-вджшт- КТДЪ! КИДЖШТН
НМ-БТН HUX- нмжшт- НМЪ! нмжштн

Склонение на сегашните деятелни причастия:

м . р. ср* Р- ж. р.
ед. ч.
ИМ. П. нега НКЖ Ш ТН
род. п. нкжштк НКЖ Ш ТА

дат. п. несжштоу, нкжштк нссжштн

вия. п. мкжшть нкжит нкжштж
ТВ. п. МКЖ Ш ТсМ Ь нкжштмж
мест. п. НКЖ Ш ТН

мн. ч.
им. п. жсжштс нкжштк НКЖ Ш ТА
род. п. нкжштк
дат. η. нкжштшъ нкжштхиъ
вин. п. H K JU U T & нкжштк НКЖ Ш ТА
ТВ. п. НКЖ Ш ТН нкжштамн
мест. п. НКЖ Ш ТМ НКЖ Ш ТХХЪ

д а ч.
им. и вин. п. нкжш тк НКЖ Ш ТН НКЖ Ш ТН
род. н мест. п. нкжштоу, нкж ито
дат. и тв, а нкж итих нкжштких

Запомнете, че при деятелните причастия формите за им. а ед. ч. м.

и ср. р. винаги съвпадат. Те се различават от винителните форми, които
са от jo ·основа с окончание -и за м. р. и -« за ср. р. Формата за ж. р. в
им. п. ед. ч, има окончание -н. В им. п. мн. ч. м. р. деятелните причастия
окончават на -е.

95
 С егаш н и те деятелни причастия от свърш ени глаголи се употребяват
рядко и обикновено и зразяват б ъ д ещ и действия. Г лаголи те от II спреж енне
точти не о б р азу ват сегаш ни деятелни причастия.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Образувайте и склонете сегашните деятелни причастия о т следните глаголи: сьрхтн, в«рж,

кччшм, е-в^оеатн, ctfvVi», гвдек ш н ; l y u r r m , т^ьлмж, т ^ьпншн.
2. Преведете следните наречени·. Посочете основните форми на глаголите· от които са
образувани сегашни деятелни причастия-
1) Зогр. Мт 13.29. онъ ж« / т нн. «да еъст^ъгажшт* παέεολ-ь. к ь с т ^ ъ г н т капана
ск нкмь I пъииннцж —2) Зогр. Мк 1.4. бьктъ [ оанъ кръста ек пмстмнн. L п^опое-б д а а к ^Ь.
и т н ж покааннк. η «тъп^ш пнм» грвуомъ. —3) Зогр. Лк 8.9. съп^АШААуж ж * ι «рш нцн

♦г* гмжштс. чкт* к т ъ п^нтъча сн. —4) Зогр. Лк 1233. с ъ т к м т ч къ аа га ал ш то нс ксгьш а-

н к и т . —5) Зогр. По 5 35. «на п (Г вттьн н к ъ г«^л. L ск а т а . —6) Мар. Мк 1.16. уоДА п/ н
Ш/И ГАЛНЛНКЦЧ1. ПИДТ СИМОНА I AHUAfTI*. —7) Мар. Лк 19.38. БАГОСАКНЪ ГОАДЪ! КЪ IMA
п и . —8) Мар. Л к 7.33. п^ндс г.о поми, к ш тн тч аь . нн ул-вБА -кдъ 1 нн кнна п н а. —9) Мар.
ЙО 6,59. СН р«Ч« НА «0НМ1НЦ1И ep A ЕЪ ΚΑΠΙ(ΑΗΑψΓΒ — 10) Мар. Лк 2.48. <1 ОТСЦЪ ΤΚΟΙΙ II
адъ. ск р Б А ц а нскаа)(»п т«Е«. —11) Мар. Л к 2;8. I ета^ж ластъ^н е ъ тонжде стоан-в.
БАДДЦГП Н стр гж ш тс СТ (/) АЖЖ И0Ц1ЪНЖЖ 0 СТАД-В CI0IMA. — 12) Мар. Йо 10.12 КНАНТЪ
еаъка г^адж щ а, -*13) Асен. Лк 5. 27. съ онГнд|д« нсъ. н лрьрв митАр-и. . с и д л ш ъ на
мъ 1Т1.ннцн· —14) А сем .Й о 6.35. г ^ л д и кь м ъив нс пматъ съдьаакап с а . η κ έ ^ ά съ м а
III НМАТЪ ЕЪЖДАДАТН СА ННКОМЖС.— 15) Супр 183.26—2 7 ί CKATAIA ИВСТА ПОМКШТА Н )(ЕАЛЛШ-
та бога. — 16) Супр. 518 24 —26. мнодн жс н ннн пр^еждАА^ж к ж и м . ^аданчьнма ада
ниа^иггс.

МИНАЛИ ДЕЯТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ

Както вече узнахме, в старобългарски им а две минали деятелни прича­

стия. Тс се различават по произход и употреба.
Миналото деятелно 1 причастие е старо индоевропейско перфектно
причастие с наставка **-«$-. От него няма следи в старогръцки и латински.
Старобългарското минало деятелно I причастие може да се употребява ат­
рибутите и се изменя по род. число и падеж.
Миналото деятелно II причастие се употребява предикативно, поради
което се изменя само по род и число. Най-често служи за образуване на опи­
сателни перфектни форми и заради това се нарича и перфектно причастие.
Образувано е с индоевропейската наставка с която се образуна перфект­
но причастие и в арменски. >
Българският език постепенно се е освободил от миналото деятелно I
причастие, а с течение на времето миналото деятелно' II причастие е започ­
нало да се употребява и атрибутивио. Във всички останали славянски езици
миналото деятелно I причастие се пази, во миналото деятелно II причастие
има по-широка употреба.

96
 § 27. МИНАЛО ДЕЯТЕЛНО I ПРИЧАСТИЕ

О сновата на м иналото деятелно I причастие сс образува от инфини­

тивната основа и наставката -ъ ш -/-в т > ш - от * - u s -/ - . К райното ш от настав­
ката е получено при оиекчаването на s пред /. Затова склонението на при­
частието съ в п ад а със склонението на им ената от Jo~ и /α -о сн о в и . Н аставка­
та -в ъ ш - се появява след и н ф и читивните основи на гл асн а. И зкл ю ч ен и е" с а
гл аголи те о т IV спреж ение, първи разр ед, с тем атична гласна н в инфини­
тивната основа.
Ф орм ите за им. п . сд . ч . м. и ср. р ., същ о както при сегаш н ите д ея­
телни причастия се образуват по особен начин. В тях ням а наставка
-ъ ш -/-* ъ ш -. В м есто нея стои ерово окончание (-ъ или -ι) . С ъответната
ф орм а за ж . р. завъ р ш ва н а -ъ ш н /-в ъ ш н , а в им. п. м н. ч. м . р. окон ча­

нието е

Н аставката -к ъ т - се прибавя след инф инитивните осн ови , к о и то зав ъ р ­

ш в а т н а - α ( - ια ) , -и -, -Ъ 1 -, -ο γ -, -ж - и к о р е н н о -н -.

П ри тези глаголи м иналото деятелно I причастие се образува по след­

ния начин: \

ннф инитив ивф . основа основа на и м . п . е д . ч. им. а. е д ч.

1 л ' мин. д еят. м. и ср. р. ж . р.

I прич.
СЪДЪААТН СЪДЪАА- СЪД-ВЛАЕЪШ- (ЪД-ВААВЪ (ЪД-ВЛАЕЪШН
CTMATH СТ01А- СТ01АКЪШ- СТМАЕЪ СТОНкЕЪШН
в н д -в тн в н д -в - ЕНД-ВЕЪШ- Я ЕНД-ВЕЪ в н д -в в ъ ш ч

н м -в т н н м -в - НМ-БЕЪШ- н м -с к ъ н м -в в ъ ш н

СЪКШТН СЪК0Ъ1- С2»КрЪ1ВЪШ- СЪК*рЪ1В7, (ЪКрЪ1ВЪШН

ηρπλογτΗ πρ-ΒΠΑΦγ- Пр-ВПА^ВЪШ- πρΐ5ΠΛογε^ πρτ.ιι\ογκ?.ιυιι
м ннж тн МННЖ- м ннж въш - м ннж къ м ннж въш н

вьпнтн къпн- въпнвъш - въпнвъ въпнкъш н

А тем атичнитс глаголи БЪГГН, ДАТН и в -в д -в тн , чиито инф инитивни ос-

нови зав ъ р ш ва т на гласна, образуват м инало деятелно I причастие по съ>

ш ия начин:

инф инитип ннф. оаю па основа на им . п. е д . ч. им. п. ед . ч.

мин. д еят. м. и ср. р . ж . р.
1 прич.
ш тн БЪ1* й ш ъш - БЪ1ВЪ 6Ъ1ВЪШН
ДАТН АА* ДАЕЪШ- ДАВЪ ДАВЪШН
ВЪДЪТН Е-ВД-В- в -в д и в ъ ш - в -в д ъ въ в -в д -в в ъ ш н

Н аставката -ъ ш - се прибавя към инф инитиопите о сн о ви на съ гласн а.

Тук спадал

I. Г лаголи те о т I сп реж ен и е, п ърви р азр ед , с инф инитивна о сн о ва н а

ш у м о в а с ъ г л а с н а (п , к , т , д , с, д к , г ) , н е п р а в и л н и т е г л а г о л и п о 111 с п р е ­
ж ение qc/ t jc t h и съръстн и атеи ати чн н ят глагол ia c t h :

1. C n fo h m K * * вшлш н X ш < м НГДЕК 9 7

 а м ф м м т т инф. основа основа на нм. п . е д . ч. им. п. ед. ч.
мин. деят. к . н ср. р. ж . р.
J прич.

гстм тда- ттлъш - тепъ тепъш н

rfC T H гр * - гр е гш - Г<(БЪ ГрК ЪШ Н
(Ш К Т И СЪПАСТ- СЪЛАСТЪШ - сглА С тъ съ т егъш н
**сти W A- £«Д Ъ Ш - К*АЪ есдъш н
M C IN м сс- несъш - м н ь н чъ ш н
м ети е*> седъш - Е1Д Ъ ЕСДЪШН '
рлит н
ш и т
Ш
м аг* ·
ркъ ш -
т гьш -
р к ъ
т гъ
р къ ш н
м »ггш н
•в гв с тн ш и п ·* ts ftm iu - tC fir n •в еи тъ ш н
IU T H •АА- 1А Д Ъ Ш - » А Ъ 1&Д7,ШН

2. Г лаголи те о т II спреж ение, първи р азред, с ннф инитивна основа

па съ гласн а пред инф инитивния суф и кс -н ж -. П р и образуван ето н а прича­
стието с у ф и к с ъ т -н ж - и зп ад а, Н апр, « г ,з д в н г н ж т н , основа на м ия. деят.

прич. ггзлеи г lu i- , им . п. ед. ч. м. и ср. р. еъ зд ен г ъ , им. п. ед ч. ж . р.

егддеи ггш н .
Към края на старобългарската еп оха тези глаголи зап о ч ват да образу­
ват м инало деятелно I причастие, като' зап азв ат -н ж -; еъ зден гн ж еъ , еъддки-
н и .к /.м ж , срв н агтан язаи ето на суф икса -н ж - при спрсж ението на аориста
(я ж . i 2 1 — 2 3 ).
П ред н аставката -ъ ш - тем атичната гласна и » инф инитивната осн о ва
на глаголи те о т IV спреж ение се пром еня в J. С пом нете си, че същ ото н
м инава и / и пред им перф ектнвта наставка - ΐχ χ - (в ж , §. 2 4 ). К акто и във
ф орм ите на им перф екта, _/ п а л а т а л и а и р а предходната съ гласн а и п рсглася
следващ ата гласна. В наш ия случай *}ъ м инава в ь, т . е. наставката се
превръщ а н -ьш -, а окончанието на им енителната ф орма за м. и ср. р.
ед. ч -7 , о с т а в а -ь .

О бразуван е на м инало деятелно I причастие при глаголи те о т IV

спреж ение, п ърви р азред .

инф инитив инф. основа основа на им п. ед. ч. им. п. ед. ч.

мин. деят. м. и ср . р. ж . р.
I прич.

Ч*ЛНТН Х*АН- χΟ/ΧΑΜΒ- Х«ЖДЪ ХОЖДЬШН

nf*WTH П(*СН- HplUlMI- U p iU h прощ ьш н

егдлм Б нтн въдаюпн- к г д л и с м .ш - къдлибаб еъдлнбаьш н

В развоя на старобългарски я ези к типът х*ж дь, хеж дм ин; п ^ш ь, п р -

ш ьш н , еъдлм Б Л ь, елдаибам ин зап очва да отстъпва м ястото си на типа х»днкъ,

ходивъш н; п р с н в '6 , п^ с н еъ ш н ; еъдлнбнеъ , къд лм Б Н кгш н . Т у к тем ати ч н ата гл а с ­
на н в инф инитивната основа е зап азен а по образец на глаголи те с инфнни-
тивна О снова н а к о р е н н о -и - к а т о кгп н тн , чиито ф орми за м инало деятелно
причастие са кгп н въ , еъпнеъш н .

98
 Г лаголи те о т I спреж енне, първи разред, с инф инитивна о сн о ва я а
съ гласн а, при к о н то им а стар о редуване н а корен н ата гласна в сегаш н ата
ш и н ф н н и т и в н а т а о с н о в а ( в ж . § '1 2 , с т р . 5 5 ) , о б р а з у в а т ф о р м и з а м и н а л о д е я ­
телно I причасти е с редуцирана корен н а гласна, к ак то в сегаш н о врем е.
ияЛ ·
явф инитяв инф . ос­ ce r. основа основа на н м . п . е д . ч. нм. п. ед . з.
нова мин. д ея т. М- и ср. р. ж . р.
I прич.
АТН •еш - HUC· ниъш - ниъ ниъш н

нъчдтн * п а-к еп - НЪЧЬНС· И & Ч ЬН Ъ Ш - НАЧЬНЪ н& чьнъш н

JJjMTpBTH •p ro -s te r- nfKTbfC- П1КТЬ^ЪШ- претърь п^кть^ъш н
•^MfbTH * o u -m e r- fffUbfC- ♦уи ъ гъш - W U h fT , «уиьръш н

пеж рвтн •p o -g e r- П ЗЖ ЬрЬШ - n tX b fb пож ьрм ин

ОПрЕТН СД • o b -р е г- •flbfi- •п ьр ьш - Mlbfb СД м ьаъш й с д

^декервтн •Q rz -k v e r- pSiCKEbfC- р»скЕ ь#ъш - fACKEbfb {ъскЕ ьрьш н

ггрвтн •o b -te r- •TbfC- л ъ гьш - r tb fb •ТЬГЪШН

е ^ьгъ ш -
rrtfl&i-
KfbTKt-
|ЕрВШТН к#ьгъ Е ^Ь ГЪ Ш Н
•v e rg -
•тв р в етн •o t-v e rz - ггк^ьд ьш - отесьдъ «ТЕЙьЗЪШН
ппрвтн * p o -k e rp - ЛН(ЬПС- печеьпъш - печ^ьпъ ПОЧ^ЬПЪШН
ТАТЯЛТН •te lk - тльче- тдькъш - тлькъ ТЛЬКЪШН
лечнетн •p o -k rit- · noHLTi- почьтъш - почьтъ п п ьтъ ш н

цкнетн •k v e it- цеьтс - ЦЕЬТЪШ- ЦЕЬТЪ ЦЕЬТЪШН

Глаголите клиштн, влъкж, елъчсшн и нсБрвштн, нсврвгж, неврвжешн

също имат редуцирана гласна във формите си за минало деятелно I прича­
стие, макар че в старобългарски са изравнили сегашната и миналата си о с­
нова: елькъ, елькъшн и невр»гъ, нсб^ьгъшн. В края на старобългарската
епоха това редуване на коренната гласиа изчезва. Вследствие на стремежа да
се унифицират глаголните основи се появяват форми елъкъ и Hesperi».
Склонение на минало деятелно I причастие (срв. съответните форми н
сегашно деятелно причастие в § 26):
м. р. ср. р. ж . р.
ед . ч.
им. п. шсъ нссъ нссъшн .
род. п. несъшь ИССЪШЛ
дат. п. НССЪШД, МССЪШЮ НССЪШН
вин. п. нссъшь , несъшс нссъшж
тв. п. НССЪШСМБ НССЪШССЖ
мест. п. нссъшн
мн. ч.
им. п. мссъшс нссъим НССЪШД
род. п. нссъшь,
д а т . п. . жсъшсиъ НССЪШШЪ
вин. п. нссъшд нссъшд НССЪШД
т в . п. нссъшн нссъшъми
мест. п. . нссъшн уъ НССЪШД)(Ъ

49
 ДВ. ч .
«М . Я ВИН. П. ИКЪША - НССЪШН НССЪШН
род. η м ест. п. N c c z u itv , нссъило
Х «т. и тв. п. н с с ъ ш с -Ма иссъш ам а

УПРАЖНЕНИЯ

]. Образувайте и склонете в е д ., ми. к дв. ч, на трите рода миналите деятелни I прича­

стия от следните глаголи: сьеа^атн, сьес^ж, със^шш ; п^ж нтн, лржнсж, пмжнссшн; л^ктнтн,
п р ш тж . nfKTnum; п)*каатн, п^вкльн*. пикаьж ш н:
2. Преведете следните наречения. Посочете основните форми от глаголите, о т които се
срешат сегашни и минали деятелни I причастия;
I . Зогр. Мт 9,5. чьт* rjbd « т ь судсс-и (иштн. *тол^*шта1Жть т и сд r f t ο , т**н. ah
рш тн сьстьсь и jcfAH. —2) Зогр. М т 13.31. лодсбьно « т ь ц р о нкскм з/ьн*у г^вш ьж удж *
ССЗЬМЬ 4 « . СЬГГС НА «А-к СГСШЬ. —3) Зогр. Мт 27.6. Af£№fH ЖС прииьш с ClffCft «Ш А . НС
AKTCINC «ТЬ ПАСЖНТИ СГ* СЬ КА^ЕАНЖ Л* НСЖС ЦЬНА KfbEt ССТЬ. —4) Зогр. Мт 2β,2β. tlfHIUb
ИС. χ λ -CSb I САГЕНЕЬ. ПрКАШН 1.5) — Зогр. Л к 8.6. 1 Л р ЗД Б Ь «fClUJI. З А НС НС H U KA llit ВААГЪЬ — '
6) Мар. Мт 21.18. *Tf* г а з в р ш т ь са п . г ^а а ь сьзаака. —7) Сав. Мт 1456. н ан А « ьш с ,1
вутслийн СГ* n» U$fff JCCAACilA. «fEMAUJA СА глисцн. САК* П^НЗ/АКЬ «ТЬ И *ть ст^а^ а аьзьлн.
ш а. —8) Сав. Мт 14.31. сс ж* п р с т у ь р .к ж а т ъ *г *— 9) Сав. Мт 15.32. инАЬ ин « т ь на^ д ь .

САК* ТЕСТИС АИЬ Л^НСКААТЬ I4A. И НС HUXTb TK* САСТИ. ИС }(«Ц|Ж НуЬ НС СААЬШЬ «ТЪЛШСТН-
т я , — 10) Сав. Мт 28.2. а г г а ь с« г н ь . сь ш ь а ь сь нв*. н лрстж ль «тьваан камсна *ть
r f SEA· н с- кА яи н на сссиь. — I I ) Супр. 109.19-21. еьзд еи гь гаась сс*н еаажснъсн к«а^ать.
СЬЗЛН СЬ САЬЗАиН ГААГ*АА. БААЖССШН Е*ГЬ.. 12) Супр, 146.4— 6 , ЛбНМ'СШ КДНИОГО (ЬЕДЗА-
ША. асрСГАип Аа«нии. И К*ЗЬАЬ ТДЖЬКЬ ВЬЗА*ЖН1Ь11СС ки л/ П(НЕСА*ША КЬ иссмд-к. — 13).
Супр, 458 .4— 8. с а а ж ж Тигсифь н -hm m ahua. . . м* к ^ н а ш а к г лаац гган нц ссж с с г а л * к р « г .
исА. — 14) Супр. 275.16—J8. аьзъсж* uwvchh п«аь кАиьск*иь (САНк*иь. сс *^сгль почивали,

f 28. МИНАЛО ДЕЯТЕЛНО II ПРИЧАСТИЕ

О т п р е д н и я у р о к н а у ч и х м е , ч е м и н а л о т о д е я т е л н о II п р и ч а с т и е , к о е т о
с е уп отреб ява и дн ес, в староб ъ лгарски се о б р азу ва о т инф инитивната о с­
нова, к ъ м която се п р и б а в я -н а с т а в к а т а -а - и им енителните окончания за
трите р о д а -и числа н а о - и а-о с н о в и . М иналото деятелно 11 п р и ч а с т и е
и е се ск л ан я, т . е. н е сс и зм ен я п о п а т к и . П о т а зи причина освен перф ект­
но, то се нарича о щ е и несклоняем о. Т о н ям а слож ни ф орм и, тъй като в
старобългарски не се уп отребява атрибутивно.
П ри глаголите с инф инитивна основа на гласна и н а съ гл асн а, б ез ос­
н о в и т е n a t , d , п и т , ф о р м и т е н а м и н а л о т о д е я т е л н о II п р и ч а с т и е с а сход­
н и с ф о р м и т е и а м и н а л о т о д е я т е л н о I п р и ч а с т и е ь и м . л . е д . ч . и . р -:

ин финитин мин. д еят. I прич. мин. д еят. II прнч

С Ъ Д И А А ТИ С7.Д1;ААЕ7. (Ъ Д И А А А Ъ , -А , -·
к н д и тн Ш АНВЪ СНАВАЪ, -А , - а
С Ъ К ^Ъ Г Ш съкрънъ fiK fa iA B , -а , -а
П ^КЛ А Я рГН п^илдоувъ П ^В П А ауА Ъ , -А , ·»
иннж тн ш нж аъ Ш 1Н Ж А Ъ , -А , ··
КЪПИТИ къпнкъ ХЪПНАЪ, -А , -·

100
Τ ί™ T ittt i т а й л ъ , - x , -Ο
rftTH Γί ΕΒΪ*
H,tTH ,,к ъ М«СХЪ, -X , -Ο
( tUJTH ftK i ftk-хъ , - x , -e
ueiUTH МОГ2, м о гл г , - x , .«
ВЪЗАЕНГМЖТН ВЪЗДКНГЪ КЪЗДВНГХЪ, -λ , -ο

При- инфинитнвннте основи с тематична гласна -н- формите на миналото

деятелно II причастие са сходни с формите на по-новия тип минало деятелно I
причастие в им. п. ед. ч. м. р.:
инфинитив мин. деят. I прич. мин. деят. II прич.
Х#АНТн . ходнвъ х *дн хъ , -х , о
HfOCItTH проенкъ п ^ е н х ъ , - х , -о
кгзлнБ нтн вадлмвнЕт. в г зх м Е н х г , - х , -·

Няма сходство при следните два типа глаголи:

1. Глаголи с ннфинитивна основа на зъбна съгласна т или д . Това са
глаголи от I спрежение (първи разред), неправилните глаголи от III спреже­
ние окрпетн -и съвета и атематичният глагол ix tm Пред л зъби ата съг­
ласна изпада:
инфинитив м ин. деят. I прич. ' мин. деят. II прич.
вести М ДЪ Е«ЛЪ, -X, -0
(ЪПЛССТН (ЪПМТЪ съ п лсл ъ , -X, -е
OGpBtTH ФБрТТГЪ · *Б 0Ъ Л Ъ , -X , -0
1ХСТИ 1Х Д Ъ , - , ΙΧ Α Λ , -X ,

2. Глаголи със стара ннфинитивна основа на носова съгласна п или m

(глаголи от I спрежение, I първи разред). Пред х стои д както в инифи-
нитива:
инфинитив мин деят. II прич. мин. деят. 1 прич.
НХЧАТМ НХЧЛХЪ, -X , -9 , НО НХ‘(ЬН7>
в гздтн к гзл л ъ , -х, -е, но в гзш ъ

Запомнете, "с глаголите от I спрежение, първи разред, които ре­

дуват коренната сн гласна, имат редуцирана гласна и във формите на
миналото деятелно II причастие /припомнете, сн ученото в § 27):

инфинитив мин, деят. I прич. мин. деят. II лрич.

♦тврштн отв^ьгъ отк(хгхъ, -х, -о
EM.IIITM KM.ICX ЕМ.ГХЪ, -X , -0
t^MfUTH ογυρί,Χ’Λ, -X , -»
IIIMfUTH Н»жи|>7. п еж р х х ъ , -X, -0- -
ЛФЧНСТМ печитъ 1 ПОЧЬХХ, -X, -0
Изключение от товв правило са глаголите със стара ннфинитивна основа
ил носова съгласна, вж. по-горе.

J01
 Глаголът нтн, н д *, нд«шн и многобройните му производни образуват
минали деятелни причастия от суплетивната основа ш ьд-:
'г к ф и н и т н в мин. деят. I п р и ч .- мин. деят. П прнч.

итн ш ьдъ, шьдъшн ШДЛЪ, -λ, -0

къннтм кгш ьдъ, къшьдъшн къшьлъ, -д, -о
МЗНТН НШ ЬАЬ, НШЬАЪШН ~ НШЬАЪ^ -Д , -0

УПРАЖНЕНИЯ
1. Образувайте минали деятелни причастия (I и П) от глаголите и к тн , ш тж , мичш н;
-сгзити. съдндх. о л н д т ш н . ергш тн. е^ьгж . снижиш; ивлнтн, иомж иолншн.
2. Припомнете си как се употребява в съвременния български език миналото свършено
деятелно причастие, наследник иа старобългарското минало деятелно II причастие. Дайте приме­
ри. В състава иа какви описателни гла голия форми участвува? .

§ 29. СТРЛДЛТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ

В старобългарски има две страдателни причастия— сегашно и минало.

Т е у п о т р е б я в а т атрибутнвно, субстантивирано н предикативно. Когато
се
са употребени атрибутнвно или субстантивирано, обикновено имат сложна
форма (вж. § 37). Предикатнвната нм употреба е разгледана в § 30 и 31,
С егаш ното стр вд атед н о при частие се характеризира с наставка *·«·. То произаиза от
нндосвропеПско мелкално причастие, срв. старогръцките сегашни страдателни причастия ii/ju v st,
yifijit*!»*. М иналото ст р ад ате л н о причастие има наставки *-я- или с които са се обра­
зували стари индоевропейски прилагателни. В някои нндоевропейскн езици, както и а прасла-
аянскн. прилпгателнитс с наставка *-л- или т4- са се превърнали а причастия. Славянските ми­
нали страдателни причастия имат успоредици в латински и литовски. Но докато в славянските
езици ло-лродуктивна е наставката ·-!»-, в латински и литовски надделява наставката *■/■, срв.
латинските перфектни причастия amatus, lectos.

Страдателните причастия се образуват предимно от преходни глаголи.

Страдателните причастия, както склоияемите деятелни причастия, имат прости
н сложни форми. Простите форми са от о- и а-основи, тъй като наставките
-и-, -н- н -т- са твърди съгласни.
.С е г а ш н о т о страдателно -причастие се образува о т сегаш ната основа
н а г л а г о л и т е ч р е з н а с т а в к а т а -и -:

Г лаголи те о т 1 и II с п р е ж е н н е п р и б а в я т н а с т а в к а т а -и * к ъ м сегаш н ата

си основа, като тем атичната гласна за сегаш но врем е е в степен ·. На­
пример:
наети, сег. оси. нес- с-, сег. страд. прич. мссмад, -д, -о
дднгнжтн, сег. оси. дднгм-f-, сег. страд. прич. дкигнаиъ, -д, -о
П о аналогия атематичните глаголи прибавят наставката -и - чрез тема­
тичната гласна к
к-ад-ктн, сег. оси. г а д - , сег. сград прич к н д ш ъ , -д, -#
|дстн, сег. оси. |д л ·, сег. страд прич. и д н а ъ , -д, -о

102
 При глаголите о т III спрежение тематичната гласна · се е намирала
след j и за т о в а -с-и- с е променя в -е-м-.' Напр.
д б л а т н , сег. осн. д -βλα- κ-, сег. страд. прич.дълАкмъ; - а , -о

сег. оси. г л а г о л - * -, сег. страд. прич. глаголшъ, -л, -·

гл агсл атн ,
Глаголите о т IV спрежение прибавят наставката -м- след тематичната
гласна за сегаш н о време н:
любнтн, сег. осн. лю б- η - , сег. страд. прич. лмвнмъ, νΤα , -о
внд-ьтн, сег. оси. енд- н-, сег. страд. прич. ви ди м а,' - а , -о

Глаголите от свършен вид нямат сегашно страдателно причастие.

М иналото страдателно причастие се образува о т инфинитивната о с ­
нова на глаголите с наставка -н- или -т-.
Глаголите с инфинитивна основа на гласните - а - ( - i a - ) и --в - прибавят
наставката -н- направо. Напр.
СЬКАЗ.\ТН, и н ф . ОСН. СЪКАЗА-, МИН. СТрЯД. Прич/СЪКАЗАНЪ, -А , -#
СШАТН, и н ф . ОСН. C-BIA-, МИН. СТраД. Прич. CfilANZ», -А , -0
ендътн, 1гнф. о с н . е н д -б - , м и н . с т р а д . п р и ч . КИДВНЪ, -А , -о

Разширеният вариант -с-н- на наставката -н- се прибавя към следните

глаголи:
1. Глаголи о т I спрежение, първи разред, с инфинитивна о сн о в а на
шумова съгласна (п, в, т, д , t, з, к, г, χ ) и глаголи о т II спрежение,
първи разред,-'С инфинитивна основа на шумова съгласна пред -яж— Пред
-t-н- инфинитивният суфикс -нж- изпада. Ако сьгласната пред -*-н- с задно-
езична, с нея става I палатализация. Напр.:
п ог^ етн , и н ф . о с и . norjicE-, м и н . страд. п р и ч . пог^екемъ, - а , -о
EtCTH, и н ф . о с н . КСД-, м и н . с т р а д . п р и ч . ЕСДСНЪ, -А, -о
fiuiTH , и н ф . о с н . (te-κ-, м и н . с т р а д . п ри ч . (ччемъ, - а , -о
еъ здк и гн ж т н , и н ф . о с н . к ъ з д в н г н ж - . м и й . с т р а д . п р и ч . КЪЗАКНЖСНЪ

По този начин образуват минали страдатслни причастия н неправилните

глаголи от III спрежение об^ъсти и съръстн, както н атематнчннят г л а г о л
iacth :

«Букети, инф о с и . о к р : т - , м и н . с т р а д . п р и ч . ок ръ тен ъ, -А, - ·

IACTH, и н ф . ОСН. 1АД-, МИН. СТраД. прич. 1АДСН%, -А, -0
Припомнен* си кои глаголи имат редуцирана коренна гласна във фор-
MHic на миналите деятелни причастия. Същите глаголи имат редуцирана ко­
ренна гласна и пъп формите на миналото страдателно причастие, напр.
IIC IU IU T II— ВЪВ#БЖ«НЪ.
2. Г л а г о л и о т II спрежение, в т о р и р азр ед , с и н ф и н и т и в н а о с н о в а нж
гласн а пред -нж-. Тези г л а г о л и имат м инало стр ад ател н о причастие н а

-*мн·:
•тршжтн, инф. осн. tTfiiH*-, мин. страд. прич. отрнмкенг., -а , -о

103
 В к ъ с н и * старобългарски и глаголите от ти па в ад д к н гн ж тн (II спреже*
s t w п ърви разр ед) образуват минали страдателн и причастия на -авсн-. Д вете
форми к ъ з д е н r нфбшь и бъздвнженъ се употребяват едновременно.
3 . Глаголи от IV сп реж ен ие, п ъ р в и р а з р е д , с н н ф и н и ти вн а о с н о в а н а
-η -, к о е т о п ред -с-Нг п рем и н ава в / и п ред и зви ква о м е к ч а в а н е . Напр,:
ν»ΛΗΤΗ, инф. осн. jfOAH-, мин. страд. прич. ^ож денъ, -к, -о
съзм вкитн,- инф. осн . бъзлнен-, мин. страд. прич. агЗЛМБЛСНЪ, -К, -0
ΙλΚΗΤΗ, инф. ОСН. IS.RH-, МИН. страд. прич. ς НчЕМНЪ, -к, -«

нова на Стари с ъ ч е т а н и я * -о г-, *-ol·,

4. Г лаголи от. III сп реж ен ие, п ърви р а зр е д , ти п а ) , с н н ф и н и ти в н а о с ­
Напр.:
EfKTH, инф осн. *bor- мин. страд. прич. бфмнъ, -х, -о
кльтн, инф. осн. *ко1- мин. страд. прич. коленъ,
м л ъ т н , инф . осн. *mel- мци. стр ад . прич. меленз.,
-о
-#
-к-,к,
Тези глаголи м огат д а образуват минало страдателно причастие само с
-н- (напр. б^анъ, кльнъ, м л г н г ), понеж е в старобъ лгарски инфинитивната
им основа завършва на & или ·&.
Наставка -т- имат причастията на глаголите от I спрежение, първи
разред, с инфинитнвка основа и а носова съгласна п или т и глаголите
от III спрежение, първи разред, тип б): Напр.:
н кчдтн, инф. осн. *па-кеп-, мин. стр а д . прич. н х ч д тъ , -а , -е
г ь з л т н , инф. осн. *vbz-em -, мин, стр ад . прич. в ъ д д т ъ , -а ,- о
иуш гги, имф. осн. π/ιολΗ-, мин. страд. прич. п^олнть, -а , -о
ПОВИТИ, инф. ОСН. П0КН-, мин. стр ад . прич. ПОЕНТЪ, -9

Две форми за минало страдателно причастие, с наставки -т- и -н

имат глаголите, чиито аористни форми за 2 и 3 л. ед. ч. са с окончание
- т ъ (без глаголите от I спрежение, първи разред, с инфинитивна основа на
носова съгласна п или т).
инфинитив и н ф . осн, 2 и 3 л , ед . ч. мин. стр ад . прич.
аорист
КИТИ
СЪКрЪПГН
пвж рътн
СН-
СЪКрТН-
* p o -g e r-
ТЪЩ
йТЪ
СНТЪ

пвщ ът ъ
ЕИТЪ И KHICHZ.
<UffblTb И C7.Kf7,K(M7,
паж ^ьтъ и 1
п»ж ь« м ъ

Прн някои старобългарски глаголи от този тип е засвидетелствупана

само е д н а т а форма. Напр. миналото страдателно причастие от пати е само
пътъ, от «εβγτΗ — 9Коувсит,, от ιι^κτ^ΐΤΗ — н^9СТ(Н.тг, Но днешните минали
страдателни причастия аъзпян, обут, прострян подсказват, че, вероятно, в
старобългарски е същсстпу вала и незасиидетслствураната форма.
Сьчетаишпа к -л[в- пън форми като т ^ н н н н т и о.мкнк. са получени от днфтонгл
*ои пред гадената <. В ( U f i n n имаме развой tu ‘u t ut пред гласгата ι, сри инфиинния
КП1ТМ.

104 у
 УПРАЖНЕНИЯ

1. Посочете новобългарски прилагателни, които по произход са сегашни страдателни

дрнчастия. ф
2. Образувайте страдателни причастия (сегашни и минали) от следните глаголи: кд-яшти.
иь-якж, ба* ч*шн ; ^сикнжтн, « р те н х , «ръкнтшн; кдддтн, кажж, еджмин; змдтм. знмж . зма-
ишн; AAf***TH, AAf*fix, длруртши; * р г1 тн , а[мънж, Afuimuin; «Aft-ждтн, *Арьж*, #Ар*жи-
шн, МДНТН, р»ж аж , родишн; п«н»снтм, п*нсшж, п»н»сншн. Подчертайте формите,'η които има
фонетични промени и ги обяснете. Склонете по избор едно сегашно и едно минало причастие.
3. Преведете изреченията. Извадете и характеризирайте формите на всички причастия:
0 Зогр. Мт 9.2. I « прннк*шд «идр кддвм нъ жнлдии. на »Af* лтжлиггь. — 2) Зогр.
Мт 8.30. ή ж« л д л е к «тъ н(К стдд» ' ckhhhi инег» пдмм·. _ 3 ) М ар. Мк 11.4.1а «т * ж* н
« м -в т т (до- ч.) жртшщь прнкддднъ прн Адьр^ъ__4) Мар. Лк 2.12, «врд и г г т иддА«н«цъ
пинтъ мжаш тъ съ ___ 5) Асем. Мт 8.14. пршмАъ нсъ съ А*иъ пггр«(ъ. н bia ? тъш тж
(Г* АСЖДЦ1Ж ОГНШ Ъ Ж (Г«М Ж .— 6 ) Супр. 4.4—8. (ТЪ1Н Ж« ПАВЬДЪ нд и'н»д·* ижчнмъ. И БНКМЪ

м дн ц ш н жслчфндмн. . . еъпшашс гддгадд. дгрнмндне м жчнтам. . . — 7) Супр. 426.20 —22

И ΙΗΑΈ ГД n*{f«A*f СНСАШТД. Н СЬСЬ МНрЪ ТрАСЖШТЪ с& стрдувиь. н ельньц* дмт«*ж п·-
кръкдкм» с л ж«М1Ж.— 8) Супр. 474. 2 —4, АосджАДкиъ трмтадин. н жридмдкмъ мдъчддшь
стрдуоиъ объатъ _с-с съ стрдстн 9) Супр. 515. 7 —9. т с и н «е-вштдмнн поб-сжа«нд жтнд.
НДСП, К Π»9ΑΌ *ΒΑ · Н0ШТН1Ж. Н ТАЪКНЖСЪШИ СЪ A C bfH ивМ Д Д Ш С.КГ· СДСКТН 1Ж---
10) Супр. 555. 14—15, сьд-ед* жс кпсАидкъ. ржц-к н м и рдепрмтрьтв н сддаънъ нд нсв».
4. Сравнете новобългарските минали страдателни причастия роден, кръстен, простен,
носен, возен, из-ходен, купен, любен, на-ловен. у-крепен, пре-ломен, по-ставен, из-явен, на­
ранен, у-гасен, о-богйтен, о-граден, на-скърбен, из-просен, о-съден със съответните причастни
форми в старобългарски. Напишете ги нп старобългарски! В какво се състои разликата? В кои
друг)| форми иа глаголите о т IV старобългарско спреженне сс наблюдава същото явление? Коя
е причината?

У П О ТРЕБА Н А ПРИЧАСТИЯТА

К акто вече казахм е, п р и ч а с т и я т а и м ат атрибутивна, субстантнвирана.

■ предикативна употреба.
С лож ните ф орм и почти винаги се употребяват атрибутнвно или суб-
стан ти ви р ако . Н апр. З о г р . Л к 2 3 .3 3 . п^ндош а нд м ъ ст·, ндрнидш м крдннек*
(н а м я с т о т о , н а р е ч е н о J J o6 h o ) , с р в . с г р . т е к с т : ήλθον йй τό ν τό π ο ν χαλούμβνον
Κ ρ κ ν ίο ν , З о г р . Л к 23· 48. ι вен п р н ш д д ъ и ш н д р о д н (в си ч к и т е надош ла х о р а ).

ид п озтрось. кидаш те бъж днйш тдд (т о в а . коет о с т а в а ш е ), вьккш те пуъсн

« •А 1 Ъ 3 1 р д ш Т А Д )(Ж с а , С рв. С г р . т е к с т : xxl π ά ν τ ε ς оГ ο υ μ π α ρ β γ ιν ό μ β ν ο ι ό χ λ ο ι
I r i τ ί/ν θ ε ω ρ ία ν τ χ ύ τ τ /ν , θ ίω ρ ή σ α ν τ ις x i γ Γ /ό μ τ ν α , τ ύ π τ ο ν τ β ς t * а т /jOij δ π έ ο τ ρ ε φ ο ν , Μ βρ.
Лк 2 2 ,4 9 . й н д и й ъ ш » жс н ня« 1
г. : д ) с * · нш ^. въидсим (с т а н а л о т о , с л у ч и -

л о т о с е ', «тш д iu * y π ι. . ., срв. с гр. текст: ΙΜ ν τ ις ίέ ο! περί αυτόν τό

Ιο ό μ εν ο ν ιί π χ ν . Κύριε. . . О бърнете вним ание, че н а й -ч е с то се субстантивираТ
причастия в ср. р „ като първонвчално се и зп олзува ф орм ата за м н . ч ., н о ощ е
в стар о б ъ л гар ски се зам ен я с ф орм пта з а е д . ч.
С клонението на слож ните ф орм и щ е разгледам е в § 37.
П реднкатнвността · на причастията се проявява в способността им:
I. Д а образуват заедн о със сп ом агателни я глагол сл о ж н и (о п и с ател н и )
глаголн и форми.

.05
 2. Д а образуват конюнктни или абсолютни пркчастни конструкции, които
по функция отговарят на днешните деепричастия или подчинени изречения
(срв. Participium coniunetum н Genitivus или Ablativus.absolutus в старогръцки
и л а ти н с к и ).

§ 30. ОПИСАТЕЛНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ

(ПЕРФЕКТ, ПЛУСКвАМПЕРФЕКТ, ФУТУРУМ ЕКЗАКТУМ,
у с л о в н о На к л о н е н и е , страд ателен за л о г)

Описателните глаголни форми на деятелния зал о г обикновено се об­

р азу ват с пом ощ та на перф ектното л-причастне. То участвува във формите
на времената; наречени перфект, плусквамперфект и футурум екзактум (Fu­
turum exactum). В старобългарски се срещат и други съчетания на спомага­
телен глагол с причастие, като напр. Зогр. Л к 15.1. б ъ а ^ ж п ^н б а н ж а н к ш т с
сд , които имат паралели в старогръцки и латински, срв. ήσχν έγγίζοντες и
erant adpropinquantes. Тези съчетания обаче са синонимични на някое от про­
стите глаголни времена, я случая на им перфектната форма п р н Б л н ж А А ^ж с а ,
и затова се употребяват рядко. Съчетанията на спомагателния глагол с
л-причастие, които нямат успоредици в старобългарските прости времена, по­
степенно разширяват употребата си и се превръщат в самостоятелна темпо­
рална категория. С л-причастие са образувани и формите на условното накло­
нение в старобългарски. По-късно перфектният модел е използуван и в ново­
българското прензказно наклонение.
П ерф ектът се образува о т сегаш ното време н а спомагателния глагол
б ъ 1Тн и А-причастието на спрегаемия глагол в съответния р о д и число
Напр.
ед . ч. м н, ч.
1 л. ICCМ1> ПЬСААЪ, -А , -♦ t КСМЪ ПЬСААН, -7.1, -А
2 л. НСИ 'ПЬСААЪ, -А, -» КСТС ПЬСААН, -Ъ1, -А
3 Λ- КСТЪ ПЬСААЪ, -А, -е СЖТЪ ПЬСААН, •Ъ1, -А.
Д В. Ч.
1 л. КСВ-е ПЬСААА, -*§
2 л. КСТА ПЬСААА, -■а
3 л. КСТ« ПЬСААА, - X

П лусквамперфектът се образува о т нмперфектните форми иа сп ом а­

гателния глагол и л-причастието на спрегаемия глагол. Напр.
еД. Ч. ET\'b ИЛИ Б-СА)(Ъ пьсааъ, - а , -о и т. н.
мн. ч . Е ъ ^ о м г» или в з д ^ ф м ъ пьсаан, -ъ», - а и т . и .
ДВ. Ч. ИЛИ ЕГСА^ОВ'1; ПЬСААА, -U Η T . Н.
У
Ф утурум екзактум (бъд ещ ето предварително време) се образува от
бъдещ ето време на спом агателния глагол и а - причастието на спрегаемия
глагол. Напр.
ед. ч . БЖДЖ ПЬСААЪ, - а , -о н т. н.
мн. Ч. ЕЖДСМЪ ПЬСААН, -Ъ1, -А н Т И
лв. Ч. БЖДСКТ: ПЬСААА, -X И T. Н.

106
 Условното наклонение същ о се образува о т к- причастието на спре­
гаемия глагол и форми на спомагателния глагол б ъ г г н . В старобългарски.
ся засвидетелствувани два типа форми иа б з д т н , които служат з а образуване
аа условно наклонение. По-старите форми са следните:
ед. ч. мн. ч. дв. ч.
1 Л . БН М Ъ Б Н М Ъ , Б Н ^О М Ъ ΕΗ ^Ο Β ΐ
2 л. БН БНСТС БНСТХ
3 л. БН БЖ , БНШ А БНСТС

По потекло те са стари оптативни форми, образувани с помощта на оп-

тативната наставка * Ъ
По-новите форми са повлияни от аористните форми на б и т и (гласната и
е заменена с ъ|): ,
ед. ч. мн. 4.'·.- · « · Д В . Ч.
1 л. БЪ1){Ъ БЪ1)(«МЪ ΕΙΐχβΚΈ
2 л. БЪ1 БЪКТС БЪКТД
3 л. БЪ1 БЪ1Ш А БЪКТС

Постепенно описателните форми с въ 1)съ са изместили описателните фор­

ми с БНМЬ.
Страдателннят зал о г се изразява чрез сложни (описателни, аналитич­
ни) форми, които с а образувани о т страдателно причастие и слрегаемите
форми на глагола б ъ г г н . Времето на страдателния залог зависи само о т фор­
мите на б ъ г г н , т. е. ако б ъ г г н е в сегашно време, а причастието е минало,
сложната форма за страдателен залог е сегашна, напр. ль<хн« кстъ писано е
и обратно — ако б ъ г г н е в минало време, а причастието е сегашно, сложната
форма има претеритно значение, nanpj мьннмъ би беше считан за ; смятаха
го ж Тъй като времето на страдателния залог не зависи о т типа на страда-
телното причастие, то не е било необходимо да съществуват две описателни
форми с едно и същ о залогово значение — едната с минало страдателно при­
частие, а другата със сегашно страдателно причастие. Описателната форма
за страдателен залог със сегашно страдателно причастие е отпаднала от гла-
голната система в българския език. Днешните форми любим, необходим, ви·
дим се употребяват като прилагателни, макар че по произход са сегашни
страдателни причастия.
Някои о т формите з а времената н а страдателния зал о г:
а) Сегаш но време: кемь и страдателно причастие
1 л. ед. ч. пкъдднъ «смъ (Мар. Л к 1.19).
3 л. дв. ч. ΚΊΐΗΐΐΜΐ! мте (Мар. Мт 10.29).
Ако е необходимо да се изрази многократно действие, като спомагателен
глагол се употребява б ъ к д т н , б ъ н м ж , б ъ к д н ш н , нтератив на б ъ г г н , напр.
3 л. ед, ч. посчишмо въмадстъ. (Асем. Мт 3.10).
б) Имперфект: б ъ ^съ или в ь -ч^ ъ η страдателно причастие
3 л. ед. ч. иьнимъ б -в (Зогр. Л к 3.23),
3 л. дв. ч. кеденд Б 1к т д (С а·. Л к 23.32).

107
 3 « многократни действия се употребява ямпсрфектьт на еънсатн и сгря·
хателяо причастие, напр. 3 л. ед. ч. гвнниъ е ъ ж а а ш с (Зогр. Л к 8.29); 3 л.
« к ч. сълдссми с т л б а а х * (Мар. Мк 6.56).
в) Аорнст: η ι χ ι и страдателно причастие
3 л. ед. ч. fn«Ht б ь к т ь (Зогр. Мт 521).
2 л мн. ч. n^BAuuTfm бъктс (Мар. Йо 7.47).
3 λ нн. ч. ддтЕорш БИША (Зогр. М т 25.10)7
г) Бъдеш е време: бждж и страдателно причастие
2 л . ин. ч. бжа«т« нснавнднмн (Мар. М т 24,9).
3 л. ед. ч. ндгънднъ бж дсп , (Зогр. Йо 12.31).
Страдателно значение в старобългарски имат и възвратните глаголни
форми, които се образуват с помощта на възвратното местоименне с а , напр.
Зогр. Мк 5.4. п^вт^ъддахж са «тъ н«г· жжа въжетата б яха разкъсвана (се
разкъсваха) от него; Зогр. Мт. 4.18. сншнд нд^нцаккштддг· са пст^д Симок,
наричан Петър. Тук е налице страдателно, а не възвратно-средно значение,
както се вижда н от разночетенията на втория пример в Асем. ндунцдвмакг·
и Сав. р.скомдго. И днес възвратните форми могат да имат страдателно зна­
чение, напр. текстът на песента т рябва да се научи от всички ученици и
текстът на песента трябва да бъде научен от всички ученици.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Какви описателни глаголни форми се образуват днес с л-прнчастисто?
2 . О т е л ш и т е изречения извадете всички описателни глаголни форми н ги характери­
зирайте:
1) З о гр . М т 5 .4 8 . с д а т т » и п ськумш нн. м и I «щ, а ш нес(кь) с к р и к и з о с т а . —
3 ) З о гр . М к 5 .3 9 . о т с к о к н и * i r n n «руьА А . н ь сълитх ^ Зогр. й о 6 .1 7 . 1 т ъ м а хан см .
1 и« «f em nfiuuuA i κ ι ί ΐ Η ί α ic 4) З о гр . й о 11.32. к и т би GUAA cv a l hi си и н е р п
« fufiA b,—5) З о гр . й о 1 3 . 4 —5 . п т с ь п и р . 1 положи r a v . t л и л и и а«(«)нтш. п р о п и
« А . ПО T0UA ЖС 1 М П СОДЖ п 0 |1 Ш 1 1 Ш И Ц Х . I м и п 0 |U U U T K И »Д * о р м и к н » . 1 о т и -

fx т и м н п ж д . iu u i n п р л п и п . — 6) М ар. М г 17.22. п р д и А н ш тз сити «нь « п .

•см 7) М ар. Й о 9 Я . еж емди м и ш и г о .у ж к н ам ан п у вкд « m сл-аль с-с. гадаел; но
с ь а и и т ь смали и п о и л — 8 . М ар. й о 15.22. ацм но м а лрииоАь н г ш з им ь. r p j o м
б ж н ц м а н . — 9) М ар. Йо 1 8 Л ). а ш п но б и с м а ь сь д ь а о а а н . но б н м ь п /м а а а и « го т о б м . —
10) А сен. М т 22.14. и ьн о ^ н б о еж ть закан и . маао жо н зБ ь р и ь н и х ь И ) С ян. ос. 4 8. а а а ь
ой к о с и м в ь C fA U I и с и з ь . — 1 2 ) С а н . н е . 5 1 . 5 . м к » в р т и идош тм иа сьткоть mi аить. n ju

АИБ1АА KI ДЬАОБЖ ПАЧО ЕААГОСТМИД — 1 3 ) СИН. СВХ. 1 0 2 а 1 5 — 1 7 . АЦК АИ БЖА· H*A»BfM п о -

T ' Ψ —
kaaav т о а а но iijk a t a бж а о с ь « к м гг^ чстк о. — 1 4 ) К а о о . 13а 2 4 . 2 6 — 2 3 . п и р да аде
f А ь р и ь EblCAAUK. . . П И р СМ А ЗАН А КАКА АПИ- АЬИОСА ж р М р Ш М И и и ЖДАА1И. (ЬСАДАОТА
п рим а— 15) С а в . й о 1 4 .2 8 . ацм б ь к т о авсяаи и а . сьда^ааосаан са в м е т а « р . а м яаж

кь о ц ю ш с о о ц а Б 0АИ1 оггь ш и » 16) С у п р , 2 5 2 .2 4 —3 0. идвоаж ь вьи ть π α ιγ μ бааж оим ж

и р м и . И рЗА И П К К НАШ п т р п п . И О М риШ П П ПИТ» КО ГМЖЬрШИ. ОТЬГВШТА ГАА.

ГМ А Щ Я БОГА ИАОАМЬ ИГОЖО И З UAAAM BfbCTAi ЧИСТИ ΜΑΒΜΚΟχΑ. — 1 7 ) С уар. 1 1 9 . 1 6 — 18.

108
с м ж и ш и rfHrcfHH. П К ТИ кЖ П П К П fUTfhAflCb. tT B l a m UfbKtK М К П И . 18) С упр.
362. 21 2 4 . м е т а iu k u h n n ι γ ν γ κ τ ν n r |u A k H < ] p o j k u c u i w . ниж« оен с ш ш ш в α τ ν
*. A ftp H i к ж жд а и ми. — 19) С упр. 434. 2 4 —2 7 : u n i t e u нх j u i m k n r п а н а n x n . н
χ ιλ ι х гн ь ц ь η зг л о сн . п ^ е д г стуигхш тн ни ъ нг» с«з г и и . — 20) H s .П о х ш в о слово аа
Кярпл* о т Климент О хридски. Сльжх. а м л -м в р о м п м тм н пн. ииии н а ш а сл-вл«тх н м а .
pafULHMb ο τ δ τχ г а к т ъ .

δ 33 ДАТЕЛЕН САМОСТОЯТЕЛЕН ПАДЕЖ (DATIVUS ABSOLUTUS)

Старобългарската конструкция Dativus absolutus съответствува на старо­
гръцката конструкция Genitivus absolutus и иа латинската конструкция Abla­
tivus absolutus. Абсолютните причастни конструкции се състоят най-общо
от име (съществително, прилагателно, местоимение, числително) и причастие
форма в същ ия падеж . Името и причастието са главните членове иа кон­
струкцията. В старобългарски главните членове на конструкцията са в да·
телен падеж. Конструкцията Dativus absolutus има смисъл на подчинено из­
речение, обикновено с обстоятелствен характер. Субект на конструкцията е
името, а предикат е причастията форма. Обикновено субектът иа конструк- '
цията не съвпада със субекта на главното изречение. В старобългарски кон­
струкцията Dativus absolutus, макар и рядко, може да има страдателно зна­
чение. В състава на конструкцията може да участвуват' й второстепенни чле­
нове— допълнения, обстоятелства и определения.
Сегашните деятелни причастия в състава на конструкцията Dativus ab­
solutus изразяват действие, което е едновременно с действието на. глагола в
главното изречение Миналите деятелни причастия пък изразяват действие,
което е предходно спрямо действието на глагола в главното изречение.
Конструкцията Dativus absolutus се употребява като:
1. Подчинено изречение за време:
Мар. Мк 9.9. съ ^од дш тш ъ ж* нмъ съ rofbt. зьпрътн ниъ д л ннкоиоу
н* п ж д л т х t a t кмдиш л докато слизаха от планината. . « ха! хсстзфя-
νένταν autfflv b t τοθ 2ρους..., et descendentibus illis de m onte.. .
Зогр. Мт 6 3. TtE-E ж< Tgof&ujTM мнмстъпнж. д л н« чюстъ ш и н и тво-к.
чьт» Teofнтъ д к н н ц д тво-в когато даваш милостиня. .., оо9 Se ποιοϋντος iXnj-
μοτύνην..., в латински обаче има подчинено изречение: cum' ergo facies ele-
mosynam.. . , I ·
Мар. М к 6.47. i вечереу Е ъ 1 в ъ ш ю . в -к ксудвъ no cf-вд-к uef-к и когато
настана вечер (когато се свечери) . . . , ха! βψίχς γενομίνης.. ., в латински има
подчинено изречение: et cum sero e sse t...
Мар. М т 9.33. ι нзгъньноу в-всоу nforaa н-tubi след като бесът бе
изгонен . . с подразбиращо се минало деятелно причастие въиъш оу, **!
bcpXijQtvTGc τοθ δβιμονίου . . , et electo daemone . . . , с р а Супр. 5 9 .1 —3. сни’ жв кс-
доиоиъ Бъжъилиъ. въ \мшоуу'мнннъ дко^ъ. въдв-астншд низ 0 НН)СЪ
след като бяха заведени . . . , τούτων St άχθίντων. . .
2. Подчинено изречение за причина:
Зогр. Мт 25.5 ш у д д ш т н ж« жош^оу. въ д д^кш л и д с д всл. t съп<л)(Ж
тъй като женихът се бавеше . . . , χρονίζόντος Si νυμφίου moram autem
faciente sp o n so . . .

109
 8» П о д ч и н е н о изречение за отстъпване:
Асем. Йо 21.11. Бъз®зъ же спюн ппуъ. нзвл-вче м^вжкк нд зсмдкп.
пхънж ксмуъ «ънбъ. сьто н пдть десдтъ. н τ^ι. н толнкоу сжштоу не по-
туъжс сл м^вжд . . . и макар че бяха толкова, . . . καί τοσούτων ίηω ν . . . ,
' латински има подчинено изречение: . . . et cum tanti essent. . .
4. Подчинено изречение за следствие:
Зогр. Л к 2 5 — 2 6 . ι бжджтъ зндменьъ къ сдъндцн. ι мведцн. ι ·ξβυ3 -
Лдуъ. t нд земдн тжгд ддъжомъ. отъ нечдднь-в. щймд морьекддго. ι въз-
мжштень-к. 13Ат.1\'мжштсиь чкомъ отъ ст^дуд. t чддкь-в 1 щото хората
д а издъ хват о т с т р а х В о ч а к в а н е , . . . άποψυχόνχων άνθρώπων άπδ φόβου κ α ί προ­
σδοκίας, . . . arescentibus hominibus prae timore et expectatione.
Следственото значение може да бъде подсилено със съюза »дко: Сав.
Мт 8. 28. къ «но п^ншъдъ к къ земдж геръгеенномъ. сърътостд ι в в-исъ-
не\р|жц|д сд отъ гровд нсуоддщд лютв зъдо. |дко не могжциф ннкомзжс прн-
тн. пжтьмъ т -tuL . . . щото някой не можеше да дойде по този. път, в
гръцки има Accusativus cum infinitivo:. . ' fime μή ισχύειv τ-νά παρελθεΐν διά τ$}ς
όδοϋ έχείνης, в латински има подчинено изречение: . . . ita ut nemo posset
transire per viam illam.
Н я м а безспорни примери, в които Dativus absolutus да е употребен ка-
то подчинено изречение за условие. В превода условното изречение може да
се замени с подчинено изречение за време, напр. Мар. Л к 2 1 . 2 8 . ндчннмжштс-
иъ ЖС СНМЪ БЪ1ЕДТН. КЪСКДОННТС СД Н ВЪЗДКНГН-БТС ГДДКЪ! вдшд ако (или
когат о) т е зи н ещ а за п о ч н а т д а се сб ъдват . . . Ε ρ χ ο μ έ ν ω ν 2 έ τ ο ύ τ ω ν γ ίγ ν ε σ θ α ι* .. . ,
his autem fieri incipientibus . . .
Често именна част на конструкцията е анафоричното местоименне в да­
телен падеж, което образува с причастието сложна форма. Според някои из­
следвани това е подтик Dativus absolutus да се превърне в едночленна кон-
- струкция (деепрнчастие). Напр. Зогр. Мт 13. 3 —4. сс L3 hac съд« д д стстъ.
csixtimoMttf к д оуво пддошд при пжти, в гръцки има членувана конструк­
ция Accusativus cum infinitivo: . . . καί έν τψ σ πβίρτιν αύτύν . . . , в латински има
подчинено изречение: . . . et dum seminat . . .
Много рядко липсва анвфорично местоименне. Това става, когато субект
на конструкцията е някой от второстепенните членове на главиото изречение,
напр. Зогр. Л к 12.36. i rz»i лодобьнн чкомъ. чдмсштсиь гд свосго. т ъ г д д бъз-
крдтншд сд отъ врдкъ. д д прншьдъшю I ТДЪКНЖкЪШЮ ДБЬС ОТКрЪДЖТЪ «и*у,
. . . Γνκ έλθίντος καί κ ρ σ ύ σ ζ ν τ β ς . . . , в латински има подчинено изречение:. . ,
ut cum venerit et pulsaverit. . .

УПРАЖНЕНИЯ

I. Преведете следните откъси στ Зографското евангелие, Кгде има DaUvus a b s o lu t u s ? По

сочете основните форми па глаголите, от които са образувани причастията в конструкциите.
I) М т 27.1. i t r p f ж« т п ш и . с м о т а едтмрнш д. п и старци ah a m u h i нк

сса « i «ркктн ι. —2 ) Л к 8.49. ш т ж« tunf г л т ш т л /и ш ь д г «пра гг* друисм ш чгд гаа.

«м«у. ■**·'» ^ и р я т ь д г ш т н ткоо. (Обърнете внимание, че тук смозът ια κ · въвежда пряка реч и
ие се превежда подобно на гръцкия см ок бк). —3) Мт. 27.17. а м ^ а п ш ш ъ ж« с д t u i . рч«

110
1МЪ п н и п . КСГО }С*ШТ*Т( Ш «БО». «ТАПКрШТЖ Ι Μ Ο , Ι ψ Μ Χ AH (AH («А. М ( н ц и ш г · JCA — 4 )
Мт 9.27—28, l п р ^ о д & ш т » нсвн. по нша (д е п с сахпца. дввжштА I г Хнкшта. помило^I

|Ш НС (НС ДАКЬ. П^НШАДЬЦИу Ж« «liw n ДСМЬ. П^ИСТЖПНСТ* КЬ HIUINJ САХл Ч а. L Faa (м а .

iit кхрлтА ah. ·*κ· могж сс tTEofiiTH. (Припомнете си числената стойност иа глаголическата бук­
ва е . Коя кирилска буква има същата числена стойност?) —5) Мк 6. 54—55. (и Г дьи км ъ жс
IMA 1С КОрАБАХ. АБАС ПОДНАШД Η. I ЛрСГКША (АСЖ CTfAH* ТЖ. ( НАЧА«Д ПрННОСНТН. НА *A jft)C b
Г.ОАДШТДА — 6 ) М К . 2 .1 5 . I БЪКТЪ ЕЪДА*ЖДШТМ «MW К Ь ДОМАТ СГ*. L МНОДИ UbITApC. I ГрЪША-

ННЦН КЬЗАСЖАА)(Ж СЬ НША. 1 СЬ ATilHHKbl СГО.—7) Йо 13.2. 1 мчсрн БЬ1СЬШН ДН-МСОААр мжс
КЬАОЖАШ» КЬ срьдьас (ИД·* CHMOHOKAf. ICKApHOTACKAflUAf. ДА Н ПрКДАСТЬ.' —8) Йо 1 6 .1 . I МН.
НЖКЬШН СЖБОТП. ΜΑρΗΊΕ МАГДААЪЖН. ( MApitX -BKOKVB. I СААЬМН. КЯрЛНШД ApiMATbl ДА ПрН-
ШАДЪШД ПОМАЖЖТЬ I.
2. Какво е значението на абсолютните конструкции н следните изречения:
1) Зогр. Мт 26.59—60. др^нсрсн жс I стАрцн. 1 сьнамь каса. Ukaax* аьжа с ьгк д -вггса-к

HA UA. ТКО ДА АрСНСЖТЬ 1. I НС ОБрТГГЖ. 1 МНОГОМЬ АЬЖСМЬ. сьгкд-гтсАсиь ПрНСТЖПАШШЬ. —2)

Зогр. Мк 8.1—2. КЬ ТЪ| ДЬНН ПАКЬ1 МНОГАГ НЬроДАр сжшпо ι нс (и ж ш тси ь ЧССО -к т н . прн-
ДЪКАКЪ НС ApCIIHKbl СВОД ГАА ШЬ. МНАЬ МН «ТЬ НАрОДЬ СА. "ЕКО А|Ж« Трн ДАНН ПрНСТДДТЬ
μιιέ ι нс ιι .ιγλττ. чссо -ктн . — 3) Асем. Мт. 1.18. ικχκβ жс родство сщо БЬ1. осржчсн-в вън-
КАШ1 MATCpi СГО MApiH. ΗΚΙ^ΟΚΙ. ПрЬЖДС ДАЖС НС CAHACTI СД ОЕрКГС (А НМЖЦН КЬ 1 р » П
vv ΧχΑ ста. — 4) Мар. Мт 18.25. нс нмжшю жс «мар къддатн. поиа-к г ь «го д а п р о д д д л т ъ
I Н Ж«НЖ СГО Н ЧАДА. I КАСС САНКО НМГАШ1. I ОТЬДАТН н. —5 ) М ар. Л к 2 2 3 2 —53. реч* жс
ИС КЬ ПрНШСДЪШНМЬ НА НА Ap^HipcOMb. I СТрАТНГОМЬ ЦрККНЬ1МЬ. Н СТДрАЦСМЪ. -кко НА рАД-
БОНННКЬ АН Л(IIДСТС СЬ ОрЖЖНША Н ДрЬКОААМН. ПО КА(Д Д ЬНН СЖЦ1» МН СЬ КАМН КЬ ЦрККС.
мс простьр-сстс ржкь на м д . н ь сс « т ь каш а годннх. - 6 ) Супр 5-11—г13- Н TOUAf «C-KAAf.
НВШТАГ. НСКОПАШД рОЕЬ. Η ПрИНССОШД ДрЬКА Η ОГНА.

§ 32. ОТГЛА ГО ЛН О СЪ Щ ЕС ТВ И ТЕЛ Н О

В старобългарски , както и в праславянски има м н ого същ ествителни,

конто са образуван и от глаголни корени с пом ощ та на наставки или тем атич?
ни гласн и . Н о към глаголн ата систем а при н адлеж ат сам о отглаголн и те съ ­
щ ествителни с наставки -н н н /-и ь к или -tW -tu c . Т ези наставки са получе­
ни о т н аста в к и те ··« · и *Ф на м иналите страд ателн и причастия и продуктив·
пата н аставка -и м /-ь к ( о т * -ь - J - e ) з а отвлечени или събирателни им ена о т ]о -
основн, ср. р. Е то защ о склонението на отглаголн и те същ ествителни с на­
ставки 11
- ц |||б / ~ н к е или -th h /-tli« следва особеиостите на склонението иа им ена­
та от типа на з н ш в н н ю /з н ш е м к ю (в ж , § 1 7 ).
П рактически отглаголн и те същ ествителни се образуват от основата на
м иналите стр ад ател н и причастия с наставка - н к /- ь к . Н апр. глаголът роднтн
има м инало страдателно причастие рож ден- и отглаголн о същ ествително рож ­
деник. α гл аго л ъ т рдепдтн има м инало страдателно причастие рдепдт- и от­
глаголн о същ ествително рм пдтнн, Г лаголи те, кон то образуват м инало стра-
дателно причастие и с двете наставки * -и - и * -/- ( в ж . § 2 9 ), м о г а т д а им ат по
две отглаголн и същ естви телн и . Н апр. о т глагола зд въп гн са засвн детелствува-

ни отглаголн и същ ествителни дх бъггн к н за бъ е ш н к , от о ть к р ъ !Т н — о т ъ к р ъ !-

111
 т « ч д «тък^ъкенн*, о г п-ьтн — п и тн я и пияни. В п оследствие д в ет е отглагол·
ии същ ествителни с е разграничават по значение и употреба, срв. съвременни­
т е ф>рми откритие и откровение. В църковната книжнина п р еоб лад ават фор­
мите м а -нн*/-нъм. |
О щ е η старобългарски с наставките -ннм-/ньн и -т н к -/т ъ к са били об­
разувани отглаголни същ ествителни и о т непреходни глаголи, ко н то нямат
страдателни причастия. Н ап р , о т глагола клнсцхтн с а — б а н с ц а н н м , о т п а а -
CATH— ПААСАННМ, о т ){0А Н ^Н — Х О Ж Д е н н ч , о т Б Ъ 1 Т Н — Е Ъ 1 Т Н * , о т Ж Н Т Н — ЖЦ-
тж .
В старобългарския книж овен език този словообразователен м одел е мно­
г о продуктивен. Гръцките членувани инфннитивн, особено сл ед предлози, обик­
новено се -п р евеж д ат с отглаголни съ щ ествителни на -ν η κ /-ν κ κ н -тнге/-ть»,
срв. напр. З о г р . М т 6.8. π ι-бждс пряигянт; к.чшего, ιτρό тоО ύμ4ς αΐτΐ,αχι αότόν,
З о гр . М т 2 7 .3 1 . I ббдош а н н \ ^аспатнс, χβί άπήγαγον αυτόν εις τό στχυρωακι,
Асем. Μ κ 16.19 π· γλαγφαανηη «гв къ ннмь, μετά τό λα λψ η ι αύτοΤς.
Г ръ ц ки ят членуван щ ф инн гнв м ож е д а с е п ревед е и с и зкуствен ата кон­
струкция кж е а инфиниткв, напр. З о гр . М т 15.20. д «жс не еумъкеншА р к ъ -
и л чгстн. н«' «cBfbNATb чхл, τό S i ώήτποις χερνιν ψχγεΐν οΰ χοινοϊ τόν άνθρωπον.
В народния старобългарски -език по-продуктнвнн с а били отглагодните
същ естви телни о т коренен тип с окончание за м. р. -ъ и з а ж . р. -λ, напр.
к ъ з ^ атъ , нзарктъ срещ у еъзх ^аштсннк, нзв^хштенш*; н зм ви ъ , нзмъна срещ у
нзмъненнк; бански» 'срещ у бансцаннк; с ъ з д / асть ср ещ у к ъ з д ; аш т «ннк; βγτ-ж-
/<а ср е щ у «угвшеннк; пр-нносъ срещ у п^внеш«ннн; къзгаасъ ср ещ у възгаашс -
нн«; п к т н г ъ ср ещ у пктнженнк; съвькоупъ ср е щ у съвъквупленнк; ^ вааа сре­
щу χκχΛίΗΗκ; зх бъ ггъ срещ у забъггнм .
О т староб ългарски те отглаголни същ ествителни на -ннн/-нък произхож ­
д а т дн еш ните същ ествителни на -не, напр. пеене, правене, криене, ядене. С ъ ­
щ естви телните н а -ние к ато страдание, желание, изкупление с а книжовни и
не с е с р е щ ат в народните говори.

' "УПРАЖНЕНИЯ

l.iKax са наглеждали на -старобългарски -следните отглаголни съществителни: н о с е н е , п р а ­

в о з е н е , в о д е н е , л о в е н е , л о м е н о , л ю б е н е , ч у п е н е , г у б е н е , с ъ д е н е . Напишете ги. Скло­
вене, х о д е н е ,
нете по иобор м е от тях.
2. Има ли разлика в значението на:
съдене и съж дение кръ ст ене и к ръщ ение
писане н писание ст радане и ст радание
сечене и сечение м ълчане и м ълчание
учене и учение , м ъчене и м ъчение
гон ен е н го н е н и е т ъорене и т ворение
м олене и м оление просене и прош ение ·

МЕСТОИМЕННА СИСТЕМА

В старобългарски има два типа местоимения — безродови и родови. Към

първия тип спадат личните местоимения и възвратното местоименне. Към вто­
рия тип спадат показателните, въпросителните, отноентелно-анафоричните, не*

112
определителните, отрицателните, обобщнтелните и притежателните местоиме- 4
мия· Старобългарските местоименни корени са наследени от нндоевропейския
праезик, ала в много случаи старобългарските падежни форми са славянско
новообразуване.
Склонението на старобългарските местонмсння не съвпада със склоне­
нието на имената. Най-важните особености на. мсстоименното склонение са*.
1. Двусричните окончания на всички падежи без именителен и винктелен
падеж.
2. Липсата на родови различия във формите за 'множествено и двойстве­
но число, с изключение на именителен и вините лен падеж. Тази особеност е
присъща и на старогръцката и латинската местоимснна система.
3. Еднаквите форми за роднтелен и местен падеж множествено число.

§ 33. ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ. ВЪЗВРАТНО-ЛИ.ЧНО МЕСТОИМЕНИЕ

Старобългарските лични местоимения са суплетивни. Формите за

единствено число се образуват от едни корени, а формите за множествено и
двойствено число — от други корени. Така е и в старогръцки н латински.
Освен това във формите за 1 лице на трите числа коренът в именителен па­
деж е различен от корена в косвените падежи. Тази втора особеност на ста­
робългарските лични местоимения е много древна. В старогръцките и латин­
ските местоименни форми за 1 лице суплетивнзъм има само в единствено
число. В нндоевропейския праезик личните местоимения не са имали много па­
дежи. Те са образували по-богато склонение едва след разпадането на индо-
европейската общност. По тази причина окончанията на падежните форми в
различните индоевропсйскн езици не съвпадат;
Старобългарските окончания на личните местоимения в някои падежи
приличат на окончаийята на а-основите.

Запомнете, че както при имената от а-основа:

1. Във формите за дат. и мест. п. ед. ч. окончанието е -ъ.
2. Окончанието за тв. п. ед. ч.е -«кк.
3. Окончанието ва дат. п. мн. ч. е -амъ, затв.пмн. ч е -ами и
за дат. ii тв. п. дв. ч. е -ама.

Въавратио-личното местоименне няма форми за мн. и дв, ч ., а същ о и

за им. п. ед. ч. Коренът му е индоевропсйскн. Срв. латинското възвратно
местоименне sc и гръцкото έαυχίς от "οίαυχίς.

Форми на личните местоимения и на възвратно-личното м естоименне

ед. ч.
им. п. ■ азг ТЪ1
р о д . п. мене т*в« ’ «Б«
д а т . п. м ьн ъ , мн П К Ъ , ТН «БЪ , CII
вян. л. UA ТА (А
тв. п. м ънмж Т*Б01Ж «Б01Ж
м ест. п. м ьнъ Т 1Б Ъ «БЪ

I , С тарубм прски 1 1иц м X №Мй на НГДЕК

113
 мн. ч;
« m . η. МЪ1 КЪ1
род. η НАСЪ БАС Ъ
д а т , п- N A U l, ИЪ1 КАМЪ
в и а п. ИЪ1 КЪ»
тв. п. НАМН КАМН
м ест. п . НАСЪ КАСЪ

Д В . Ч.
им. п . КН КА

р о д . и м е с т . п. наю КАК
д а т . и т в . п. ΜΑΜλ, НА КАМА,
вин. п. НА КА

С тари енклитики са били с а м о ф о р м и т е з а д а т . п . е д ., м н . и д в . ч. Ф орм ите

м а , т а , са за t и н . п. е д . ч . и НЪ ,1 και за вин. п. м н. ч. в ранния старобъл­
гарски не са били енклитики, П о -к ъ с н о обаче, к о га то въ зн и к ва т . н ар. ро-
д и т е д н о -в и н и т е л н а ф о р м а (в ж . § 1 7 ), т е с а л р е о с м и с л е н и к ато кратки ф о р ­
м и н а м ене, теве, секс, насъ, васъ.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Посочете кои форми ог склонението ма личните местоимения и на възвратно-личното

местоименне се пазят и до д н е с
2 . З а т о в съвременния български език формата за 1 л. мн. ч. им. а. на Дичното место-
имение е с начадно н - среш у м- и старобългарски.
3 . О т следните изречения извадете изучените местоименни форми и ги характеризирайте;
1) З о гр . М т 4 19. с ъ т в ф ж п \ члввхкоиъ лесьцА. —2) З о гр . Й з 1. 22. fxuJA жс *u*f кът#
«см. аа « т ъ г г г ъ д х и ъ л к ш п ш н ш н и . чът· глини о t ir caucml. —3 ) Зогр. Йо 5 .4 2 мь
fx3fs.*ux^ κ ι· ***· лисъвс ъ ж и л m iu a t * с ъ .и е х . —4) М ар. М т 4.10 н а й да и л сотоно — 5
М вр. М т 15.31. ш ъ | съпасъ алн «и« ш можетъ cwiacth. —6 ) М ар. М к 10-35. в р н п л и jc e u m r t
AA «ГИМ АЦМ П |К Н П CLTBOfHIIIH НАМА. —7) Мор. Л к 6.33. Т01Ж C· U tfllX НДЖ· UXilfTt с ь д т ^ н т ъ
сл вана . —8) М ар. Йо 9.19. съ аи к т ъ смъ кай «гаже και г л г п и с« елхпъ са р л м . —9)
Асем. М т 18*33. ж π ·α ·κ α α ιιη a i и т и л . лш катг каск^кта п и п . хко и а д ъ т а помка^. —10)
А ссм. Й о 13.36. tVTbBXIUTA HJM нсъ. тииг.с АДЪ ИАЖ. И· МОЖАШИ ИЪИНХ ΙΓΓΙ поелхль ж« п·
и ъ и х « ш и и . — 11) Сав, М т 19 1 9 . къдлисн слиж ъш аг· скоаг· ιακ· сам а сл . — 12) Син. пс. 14.4.
a p « i in * iii i сстъ п рхд ъ ш м ъ лжкас»и. — 13) Син. пс, 27.1. къ п е т r i къдока; ъж* μ ο ι ιιι ιιρ π
м лгч! отъ u n ii. — 14) Син. пс, 6.9. · τ μ τ λ ιιη τ « отъ име въс| т с м л ш т н м д а к о ш ш . — 15) Син.
пс. 129.14. к о г д а п а л е н и κ ι иъитъ — 16) Супр. 515. 2 7 —29. пддртикА Ш м ш сл. и н а ж ш т н
ВЪ UAIIACTfffL. 0Uj»l.k0KL NA UTCTT CIMb

§ 34. ПОКАЗАТЕЛНИ И ОГНОСИТЕЛНО-АНАФОРИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ.

ТВЪРДО И МЕКО МЕСТОИМЕННО СКЛОНЕНИЕ

Р о д о ви те м естои м ен и я се скланят по твъ рдото или м екото м сстоим еипо

склонение. О бразец на твърди я вариант с склонението на п оказателн ото
м естоим енне т ъ , чийто корен е твъ рдата съ гласн а т -. О бразец ът на м екия
вариант е склонението на ан аф о р и ч н о то м есто и м ен н е, чийто корен е м ека­
та съгласн а * /· О кончанията иа двата варианта си съответствуват така. както
окончанията на о- н /о -о с н о в и или о- и J a ·о с н о в и ( в ж § 17 и 18).

114
г I Запомнете, че както при имената на о- и /о-основи, формите на
местоименне тъ и на анафорнчното местоименне за м. и ср.р.
п ок азател н ото
с с д ч са еднакви във всички падежи без им и вик. п

С клонение
П оказател н о м естои м ен н е тъ Анафоричио местоименне
м. р. с. р . ж . р. и. р. с р . р. ж . р.
е д . ч.
им. η тъ то тъ * > > ФН
р о д - п. ТОГО % Τ0Λ кго КА
дат п. TOUAf тон KW04· нн
вин п. тъ то тж н к m

ТВ. п Τ ΙίΜΚ Т01Ж нми К1Ж

м ест. п. том и тон кик нн

м н . ч.

•
тъ ТЪ1

V
тн

2
им. п.
род. п. ТТ)СЪ НХЪ
д а т . п. тимъ нмъ
иип. л. ТЪ1 тъ ТЪ| А 1Ъ А
ТВ. Ла TTiMH
м е с т . п. Тъусь нм н
И)(Ъ •* :
•
ДВ. ч.
ИМ. И ВИН. Ла тъ ти ти 7 * > * 1Ъ ·β > * \

р о д . II м с с т . п . том NM
дат. и т в . ii. тш ъ нмъ
Навсякъде в окончанията иа твърдия вариант тласната т е от дифтон-
гичеи произход. Окончанието -н във формата за им. п. ми. ч. м. р. на твър­
дия вариант съ щ о е от дифтонгичен произход.
Пред и Н] очакваме втора лалатализация на задноезнчните съгласни.
Като показателното местоименне т ъ се скланят:
а ) показателното местоименне «нъ, «нъ, оио онзи
б ) показателното местоименне «съ, «ха, око, което се употребява при из­
броявания: «съ. . . «съ или «къ. . . д м у г ъ единият . . . другият , п ъ р ви я т . . .
вт орият
в) въпросителното местоименне къ-то кой (вж. склонението му в § 35)
г) исички местоменнн прилагателни с наставки -мть и -нкъ;
imc7>, ιμ ,ά , 1ък« ка къ в
тъиъ, тъка, тък» такъв
вьсъкъ, ai.ctucA, Ki.c iiKo всеки, всякакъв
(нкъ, енкь, енко такъв

115
тм м окъ, толнка, т о л н в о т о лко ва го ля м , т о . ιк а е
koam kv, колнка. колнко ко лко г о .1 Я м , к о л к а в

**и къ , кл и ка, клнко ко лко т о голям

« л н к ъ , сслнка, селнко т о л к о в а го лям л т олкав

Д) м естоим енните п ри лагателн и:

нмъ, н№ , нио д р уг

самъ , caua , само са м

к -л н н ъ , м дн на, кднио един, сам , няко й

М естонм енм ето т ь т о за е п оказателн о η н а Γι- о б щ см и съ л. М сстоим ението

<ь т о з и (т у к ), чисто склонение щ е и зуч и м в § 36, о зн ач ава б л и зост, а м есто-

им еннето оиъ о н зи (т а м ) озн ач ава отдалеченост. М естоим еннето окъ се упо­

требява при и зброяван е или противопоставяне и съ о тветству ва на старогръц ­

ките м естоим енни ф орм и ύ μ ίι· . . . о сг. 5 ; μέν . . . 2 ς i i . ό μ έν . . . ά λ λ ο ς ( ίΐίρ ο ς ) ,
н а п р . .М а р . М т 2 1 .3 3 . o so r· e h iu a ο κο γο ο \,· ε η ιιιλ . . . окого к х м о ш е м ь повиш а,
iv jib r2 ep * v , ίν ο έ ά π ΐ χ τ α ν α ν . c ι· o s έ λ τ θ ο ρ ί λ τ , ο α ν .

К ато анаф оричното м сстонм сние се склан ят всички п ри теж ателн и м есто-
им риня:

М О Н, ММА, МОК

ТКОН, T S 0 IA , Т Е 010

(К О Н , (R 0 1 A , (К О К

N A Illb , N A IU A 4 IIAII1C-
S A IU b , K A IIJ A , K M IJC

А наф оричното м сстонм ение п рои зли за о т старото п оказателн о местоиме-

ние. В староб ългарски то не се уп отребява за посочване, а зам ества л и ц а или
предмети, кои то са вече спом енати и не са грам ати чески су б ек т в изречението.

Зап ом н ете, че н старобългарски както в старогръц ки н в латински

ням а м сстонм сние за 3 л. К ато третолнчно м естоим ение в косвените па­
дежи се уп отребяват ф орм ите на анаф оричното м естоим ение, а в имени­
телен падеж— п о казателн и те м сстоим ения сь, т ь или онь. Анафорично­
то м естоим ение ням а ф орм и за им енителен палеж .

След предлози анаф оричното м естоим ение получава начллно н, което пред
коренната съгласна J се н алатали зи ра: нд н его, къ нсмоу, о ,ий$ъ-, Това н се
нарича епентетично. В инитслинтс ф орм и за ед. ч. след п редлози са; къ нъ
м. р.; къ И1Ж ж. р.: къ н« ср. р.
1 1
Т . нпр. С П С Н С Т Н Ч Ю i i D C iiU tn o c T е крайна is н о си м съгласна ο ι стара га форм а на пролло-
ш ι е «». * ν ν η . α < 4 η ιι к ь < > Къп. П о аналогия то се е настанило и слел останалите предлози.

Запомнете, че от формите на анафоричното местоимение и частицата

ж< се образува относителното местоимение нж< к о й т о .

1 16
 е д . ч. м н . ч,
М. р . Щ р4 ж . р. м . р. ж . р.
С р. р.
ИМ . П. нж е кж « 1ЪЖ« иж* 1ЪЖ€ АЖ С
р о д . п. кгаж а КАЖ€ Н)СЪЖС
д ат. п. км оуж е- кнж е · нм ъж е
вин. п . НЖ С КЖ € 1ЖЖ€ АЖС 1ЪЖ€ л ж е
ТВ. п . нм ьж е нмнж е
м ест. п. км ъж е .к н ж е
♦ ^
В дв. ч. ф орм и те са: им. и вин. Π. М. р. !ЬЖ€· и м . и вин. п. ж

нжс, род. и мест. л. ж д а т . и тв . п. нмъжс.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Склонете■'съчетани ята: т ъ когъ ткон; море то глж коко; дсмлιλ н ъ ш х к лъ гл р ьскл ; )сл*в-
БЪ НХШЪ НЛСТОА.
2 Преведете гледниге изречения. Извадете и характеризирайте формите иа изучените ро-
дош! местоимения:
1. Зогр. Мт 7.2. 1иь жс ко еждомь ежднте еждлтъ алиъ. ι къ н*ж жс u t f * мхрнтс.
Еъдихрдтъ к&мъ —2) Зогр. Мт 13,17. инодн Й|$Ш.н t нрлкедъннии. къжлса-вша кндхгм. -нжс

КНДНТС. Ί MI КНДТШЛ. —3) Зогр. Мк 14.56, ΜΗ9£Η 69 АЪЖН СЪГбДХТСЛЪСТКОЕЛЛ^л Ηλ нъ. —4)
Зогр. Л к . 15.14, бъктъ глъдъ кръпъкъ нъ стрхнх т о н . —5) Зогр. Лк 24.15. елмъ kovct»приели*
жн сд . Ч м дъ л ш е съ нммъ —6 ) З о г р . Й о 19.37. L ιιΛ*α.ι д р з у г м А къннгъ! г м ж т ъ . къзърлтъ
Ηλ него нжс ujfouACA, — 7) М ар. М т 5.43. къд лиен ш м нскренхго скосго. ι к ъ д н е н л к н д н ш н крл-
Γλ екмго. —8) М ар ’Μ τ 27.5 9 —60- I п р т м ъ тк (л о ) иогнфъ. о к н ть с п л м и л н н ц н ж , I полож и «

съ нокъмь скосмъ г#9бъ. 1жс нсъчс къ къмсйс —9) Мар. Лк 7.13. ι кндткъ »ж гъ инлосрдокл
ι*. i рече сн нс плачи с а . —10) Мар. Лк 849. н еже иьнмтъ с а н м -б а о т ъ н м с т ъ са о т ъ него.
—11) Мар. Лк 19.15. Αλ ©укхстъ как* коупмж сжтъ съткормлн.—12) Асем. Мт 25.32. и съксржтъ
— * ' ♦
(Λ llfUAb IIU КЪСИ АЗИ.Н- И рЛДЛ*Ч1ТЪ А AfOVTb W А ^Г Л . ТЖОЖС ПЛСТЪ1(Ъ. р.дллчлсть ОКЬЦА
отъ кедьлнштъ. —13) Асем. Мк 3 5. н къзьркъ Νλ на 1Ч*хкомъ.скръБЛ о окъшненнн ерлиь И)съ.
глл ΜΛκογ. простр рж к* ткокж. — 14) С ин . пс. 7-16. Т к ъ п ъ д с с а къ ъ и * t * * t сткорм. — 15»
Супр. 7.10—12. XVfHAHIbNb fCMC. зълосъм рътьне и н сп р ъ п о д о Б ъ т . к о у и н р н λΗ ТН СА МЬНЛТЪ λ
u t кодм. нс к н а н ш н л н к л и н сжтъ> — 16) С у п р . 8 5 . 17 — 16. окн б - в г а а » λ д р о у з н н иосло^ш ъ-

лл-жу - 1 7 ) И а .П о х м я н о слово за Кирил·· о т К л и м ен т О хридски* К оторъш а д ъ н с ъ п о стн гш тъ

ИДДрШТН ПОАКНГЪ! Н Т0ОУДЪ» И ДсерОТЖ ЖИТН1Л иго?
3, В следващите изречения разграничете формата на авкфоричнохо местоименне за вин. п.
гл. ч, и, р, от съюза и: «
1) Зогр, М к 5.17. \ ιίλΜΛΐιίΑ м олн тн i. о тн т и о т ъ п р -в д т л ъ и ь , — 2 ) З о г р . Л к 23.32> кс-

.v u j e * жс ι. ι пил зъ л ед-гв дъ к л . съ нммъ оукитъ. — 3 ) З о г р . Мт 4 .5 . ι постъкн ι и л крНЛХ

и ръ к Ч м тм ъ —4 ) М а р , М к 9.1 8 . ( f i) ( b осреннкомъ ткоимъ. д л нж дснатъ i. н iic къдуог * .

5) Мар. Лк 2.7. ι роди снъ скон иръганецъ. ι иокнтъ ι. ι положи н къ *«М)СЪ- длнс нс еп нмъ
(Dativus commodi) м к п къ окитвлн. —б) Мар. Йо 19.4. и ндмж л* н къмь конъ. д л рлзо^и**·
лте ъко къ Н1мъ кмнъ* iu «urerxi* нн однноа. —7) Си*ъ епх. 25я 20—23, 25Ь 1 -4. иж< СН-
ЛЪНЪ!. ι МНЛОСТНКЪ) СТрОАИ кЧт Ηλ cTilHHC рОД©У ΗλΙΙΗΜΟγ. HHWI 1»λΚλ ТКОСГО. ΙΙλ^ΗΙΙλΗΜΙΙλλΓΟ
И М А ^λ ΤΙΗΓ0. ι нцхлп Η отъ кЧсго ΙΙΐΛΑΓλ. ИЛЪТЪСИЛГО II ДНИКЪНЪЪГО ОТЪИО^СТН CUO^j· р р

х»|. ι Г^окънш к воаъдмъ. —8) Супр. 195. 21—23. д ъ т^ н тъ н къ тсмиицж съ късъко!ж скр-
ШЖ и кергу ΙΙλλΙΜΗΤλ Ηλ КЪН* ΗΜΟγ.

117
 § ss. ВЪПРОСИТЕЛНИ, ОТРИЦАТЕЛНИ И НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕИИЯ

Старобългарските въпросителни местонмсния къто, чьто и кин са обра­

зувани от индоевропейския kope-i k*·'·, от крйто са образувани и въпросител­
ните местоимення в старогръцки и латински, срв. напр. със старогръцките ме-
стонменин форми τίς. тГ, яоЗ,- πώς и с латинските qufs, quae, quid. -■
Въпросителните местоимекия къто кой и чьто що имат форми само за
ед. ч. н сс употребяват вместо съществителни от м., ж. и ср.р. В им. п.те
са усилени с частицата -то от местоименния корен т-.
С къто се задават въпроси за лица в ед . и м н .ч ,, напр. Зогр. Мт 8.27
къто сь «стъ ъко вътрн. ι море нослоушмжтг, его; М(ар. Лк 7.39. в-ьдълъ БН
βγκο кт» н клковл женъ ирнккслАТЪ сл -емь; Зогр. Йо 6.64. нъ ежтъ отъ влсъ
етери. 1 ж< не сироу»жтъ. в-зд-елше ко иконн ι с. къто ежтъ не в-ьроушит«|.
С чьт» се задават въпроси за предмети, напр. Зогр. Лк 23.22. онъ же
третнценк рече къ ннмъ. чьт» бо сътвори зъло.
Местоимеиията къто и чьто се употребяват главно като въпросителни, но
понякога могат ла имат и неопределено значение, подобно на старогръцките
τις, τΐ кой, що и τις, τί някой. нещо. В старобългарски обаче те имат неопре­
делено значение, когато са употребени след съюза лшто, напр. Зогр. Йо 14.23.
к и т кто любнтъ (м л ) слово мое съвлю детъ, срв. гр. έχν τις άγαπ»/ με τδν λίγοι*
μο« съ щ о М ар. М к J6.18. ллце н съмрътън» что нспжжтъ инчътоже нхъ
не вр-пднтъ, срв. гр. xa!v flxvaoιμ ίν τι sCraoiv οΰ μή αυτοί»; λάψΐ·

Склонение на местоииението къто

Местоименнето къто има винителна форма, равна на родителната. Скла­
ня се по твърдото местоименно склонение,
им. п. къто
род. п, κ · γ ·
дат. п. jcMJov
ВИН; П . КОГО
ТВ.п. цзшь
мсст. п. комь

Склонение на местоименнето чьт·

Местоименнето чьто има една и съща форма за им. и вин. п. и се скла­
ня по мекото местоименно склонение. В родителната форма се е запазило ста­
рото гсиигнвно окончание -д-. Основата на родителния падеж чьс- или чес- е
започнала ла се схваща като обща основа на косвените падежи, поради кое­
то се появяват дублетни форми за дат. и мест. п.
им. п. чьт·
род. п. чьс·, чк», ЧЬС О ГО
дат. п. чесомоу, чьсомоу, (ч«и»у)
пин. п. чьт·
т а п. чнмь
мест. п. чемь, чесомь

118
 В ъпросителното м естоименно прилагателно к ъ ж кой има ф орм и за т р и т е
рода и числа. Т о м о ж е д а с е р а з гл е ж д а к ато о п ред ел ен а ф о р м а н а въ п р о с и ·
т е л н о т о м естоименне къто, получена о т к орен к -, р о д о в и те окончания з а м - ж .
и ср. р· и съ о т в ет н и те ф орм и на анаф оричното м естоименне: к -ъ -н , к-ъ-»ъ,
н*-о-к.
С к л о н ен и е н а м е с т о н м е н и е г о к ъ ж
И менителните и винителните ф орм и на к ъ ж в ед . и мн. ч. з а т р и т е р о д а
са по образеца на сл о ж н и те п ри л агател н и с т в ъ р д о склон ен и е. Т о ва с к л о н е ­
ние ще изучим в § 37 (срв. на стр . 124— 125 п ар ад и гм ата на новъш). Ф орм и те на
останалите падеж и м о гат д а с е р а з гл е д а т к а т о об разу ван и о т осн ови ко- и
к г - О сновата к ъ - с е ср е щ а в т в . п. е д . ч. на м . и ср. р„ к а к т о и в к о с в е н и т е
падежи на мн. ч. Т ези ф орм и са с ъ щ о по о б р а зе ц а на сл о ж н и те п р и л агател н и
с твърдо склонение, д о к а то ф о р м и те о т о сн ова ко- с а п о м ек о то м есто и м ен н о
склонение.
ед. ч. мн. ч.
и. р. ср . р. ж . р. м . р. ср . р . ж . р.
ΗΜ. Π. къж кок кмъ Ц.НН кмъ КЪ1А
род. п. кокг· КОКА КЪН1)(Ъ
дат. п. кок моч кокн къж м ъ
вин. п. къж кок ' КЖ1Ж КЪ1А КМЪ КЪ1А
ТВ. п. къж м ъ К0К1Ж къ ж м н
мест. п. кокмь кокн КЪЖ)(Ъ t -

В д в . ч. е за св и д етел ств у в а и а сам о ф орм ата ц-вн за им. и ви н . п. ж .

и ср. р . -
В ъ в ф орм ите ц.нн з а им. п . мн. ч. м. р. и ц ъ н з а и м . к ви я. п. д в . ч. ж .
и ср. р. пром яната на к в ц, е р е з у л т а т на в т о р а т а п ал а тал и за ц и я, и зв ъ р ш и л а
се пред дифтоНгичннте гласни ·η2 и н2.
У потребата на м естои м ен и ята к ъ то, чьто и к ъ ж к а т о о тн о с и тел н и н е е
била присъщ а на стар о б ъ л га р ск и . П о -к ъ с н о в ъ п р о с и те л н о то м есто и м ен н е к о й ,
наследник на ст а р о б ъ л га р с к и те п ъ п роси тел н и м естои м ен и я к ъ т о и к ъ ж , с з а ­
почнало д а се у п отребява и к а т о отн оси тел н о, при к о е т о е б и л о у с и л е н о с ч а ­
стицата - т о ; който, която, което.

П рипом нете с и , .ч е с т а р о б ъ л г а р с к о т о о тн о с и тел н о м есто и м ен н е с е

образупа о т ан аф ори ч ното м естоим ен не и ч а сти ц ата ж«: н ж ·, '»аж «, к ж с .

О т п ъ п росителни те м естоим ения к ъ т ·, чът· и к ъ ж в с т а р о б ъ л г а р с к и се

образуват отрицателни те и и ео п р ед ел и тел н и те м естои м ен и я.

О тр и ц а т е л н и т е м е с т о и м е н и я се о б р а з у в а т с п о м о щ т а н а о т р и ц а т е л н а т а
частица ни- и за д п о стао н ата части ц а ж«, н ап р ннкът«ж « никой, ннчътоже
нищо, м н кътж с никой и т . п.

119
 Неоаределителните местоимения се образуват с ч а с т и ц а т а ни-, н а п р .
ктъ-ът* няхоб, н я ч ь т * нещо, нъкът някой и т. н. Н е о п р е д е л е н о з н а ч е н и е и м а т
п к о р м и т е , получени чрез прибавяне на задпоставното н а р е ч и е люво, н а п р . к ъ ~
т* мм» някой, чьт» Λ»ε· нещо. Като неопределително м е с т о и м е н н е с е у п о т р е ­
бява и мостонменното числително к д н н ъ ( л и к о к д н н ъ ) . В г л а г о л и ч е с к и т е п а ­
метници често се среща и неопределителното местоименне ет«(ъ, к о е т о с е с к л а ­
ня каго прилагателно от о- и а-основа
Ако отрицателните и неопргделителните местоимения, образувани с ч а ­
стиците нн- и и*-, са след предлози, мястото на предлога е м еж ду ч а с т и ц а т а
и въпросителното местоименне. Напр. Супр. 169.17— 18. н нн к г комо^же
ннчъмже j-ек?/, Супр 569 16 ни кг кок кр'пмл. Така се употребяват о т р и ц а ­
телните местоимения и в съвременния рускн език.
Когато изречението започва с отрицателно местоименне, възможно е п р е д
сказусмото да няма отрицателна частица, напр. Зогр , Мар. и Асем. Й о 1 0 . 1 8 .
нккътоже къдъшть «а оть мене-; Мар и Сав Мт 6.24. ннкгшже р\въ може-
ть д ькяи д господьмъ « л б о т ь т н срещу нецожетъ в Зогр и Асем.; с р в . о щ е
и Мар и Асем Лк 16 13- ннкьш же рдвъне можеть.

УПРАЖНЕНИЯ

1. О м овете ннкът*жс, нячьт* и анб · кА ннг.

2. Кои форми от склонението на к ъ т · се употребя м т п съвременния български език?
3. Кои новобългарски местоимения са образувани о т чьто?
4. Пргвгдзтг слеявитс изречения и извадете изучените местоименни форми. Припомнете си
че въпросителните меетонмеинв след к и т имат неопределено значение!
1) Зогр. Мт 9.3. ι « (τΐ|Ή ггъ кънлжьннкъ f-cuiA къ и с т . сь е а а с е н м н с а с т ъ . —2 ) Зогр.Лк
7.31. кои»'|* «νπ·Α·ΕΜ* ЧКЪ1 (с д а и г» i k iu iv сж тъ лоаобьнн. — 3) Зогр. Лк 9.23. гаааш ·

КЯМ Ъ. ь ш п К Ъ Т * ) ( * Ш П Т Ъ Л· и н ч 1Т И Д А ГГЪ В^ Ъ Ж ГГЪ СА М Б * . t ДЛ К Ъ Д Ъ Ш Т Ъ K fC T b с в и . л·

кса ами. l ]с*а и т ъ η· мня. —4) Зогр. Л к 10.30. чк ъ стсуъ (така и в Асем., но а М ар. н Сав.
«АННЪрЪрЖЛЬЪНН. *ТЪ UMA ЕЪ cpi)C». I сь рдЕ«[)1НКЪ1 «VIAA0. —5 ) Зогр. Лк 12.2. ННЧЬТ»Ж«
Б» IH K fbtlH · КТЪ. 1Ж1 НС «TKfbliTb СА t ТАЙ» СЖС н< fAJIVArwn, СА. — 6) Зогр. Йо 9.16. ГАА)СЖ
жс »тъ фъ^т-кн CTCfH. н ястъ сь ггъ са. чкъ. -εκ» ежвггъ! мс ^ аннтъ . —7) М ар. М т 26. 8—9.
ЕНДЯВЪШ! жс «учсНИЦИ СГ» НСГ*А*ВЬША ГАШТС. ЧИ· fbAH ГЪ1БЯАЬ СН, М»ЖАШС Б · сс м м * п#»Аь-
Н· БЪ1ТН нь и ь н о я . I АЬН* БЪСТН НИЩННМЪ, — 8) Мар. Мк 1.44. БАНАН с а ннк*м*чжс ничк*жс
НС fbHH, НЪ Ш1АЪ ПОКАЖИ СА Af)(Htft*EH. —9) Мар, Мк 8 .2 —3. инАг и н КТЪ НА#»АКЬ. 4SK· н ж
TfH АЪНН П^НСЯДАТЬ АСЪНЯ. ι HI HUXTL ЧСС» ЯСТИ. ι АШТС •ТЪПОУШЖ НС -ЯАЪША ВЪ А»МЪ1 (ВОА.
•саабясктъ нь пжтн. A fiyycH в* н*ъ вд аьасчс сжтъ п^ншъан. — 10) М вр. Л к 5 .1 4 . V т ъ 3V
прггн смоу. ннк»м»ужс НС гатн . — 11) Мар. Л « 7.39. съ ьштс бн бъ(аъ π /(·ρ )κ ν в-ваяаъ ьн

•ув» КГ· Η КАК»ВЬ ЖСНА ПрСКАСАЪТЪ СА смь. - 1 2 ) Мар. Лк 8.28. ЧТ* КТЪ МЪИЯ И ТСБЯ НСС.
Гнс БА еЪ1ШЪ1ГВАГ·. М*АСЖ ТН СА НС мжчн м ««. - 1 3 ) Мар. Лк 18.2, СЖДН вя САННЪ. въ едн-
н«мь г^адя. — 14) Мвр. Лк 19.8. I ьштс «смъ к*г* чнмь *бнаяаъ съдвшиж чстпнщсик. — 15).
Мвр. ЙО 9 . г «>рИТСАН КЪТ* съгуяшн. СЬ АИ НАН рАИТСАЯ СГ». ДА САЯЛЪ рД Н СА. — 18) Мвр.
й о 14.6, ннктоже придстъ къ «тьцн тъкъм* иъим». — 17) Асем. Мт 18.25. ис нмжцюу жс ш » у
чк» ВЪ(3)АЪТИ. п»всая гь СГ» АА п^сДАДАТъ н. — 18) Асем. Лк 1 0 3 3 —34. сама^ яинн жс стс-

(Ъ Г^ААЪГ H nflAC ИААЬ НЬ, Н ВНД.Я1А H U tfA »IA Н flfKTAIIAb (ВАДА CTpyriAI с г · tifi.

120
μαι н «τ. г в с т ш ь н н п ж . ιι л ^лн кк «мъ. — 19) Асем. Л к 15.15— 16. и п к г л ь и на на *, сс«г п«-
(Т 1 tKHHIH. II ЖСЛАЛЩ? H k C lIT I T I СА; W TA jW .IU b . А Ж « T A t A X » CKHHIA. Н ΙΙΙΚ Τ » Ж* A V tU J »

«му. —20) Ciiii. пс. 9.3^. ч « · jjyAi nf.ofn- т . н п ь с п к я ck. —21) Син. пс. 88 .2 3 . н п к«Ж 1 «у.
<11« т ь
|у м ь н а н ь . — 22) Син. пс. 93.16. a i к г т « с« м ан м ж с т а н с т ъ iia т к » р д ш т А А е«зако .
IIIHK.
5 Запомнете къ д е се постаиат предлозите, когато са употребени с отриаателип и л и нсопре-
делителни местонмения! Преседете изреченията:
1) Мар. Мк 12.11. «нн ж< лрнш(лъш< г а а ш д ш « у «учители, ε-tui. ик« истинен « н ι
нс р»лншн нн о коиьжс. - 2) Супр. 276.28—29. м а ъ ч а ж с κι»« α ι τ ο н с г а а г » а а н н к ъ к«м»у.
жс инчъмже. — 3) Cvnp. 206.6—11. a u itc λ н д а съдоучААик с а н -в «у кого о у м о у л н т н к и » у .
то ндъхождаанп коштшж. н крътоиъ грААънъжиъ ДАПврсноиь сжсцтсиг. стнми» н моАнтеж
TOfBAUM КЪ 6»Г *у, ,* ■' ' л

§ 36 МЕСТОИМЕНИЯТА С Ь Н ВЬС Ь

Т ези местонмения имат см есено склонение.

Показателното местоимение ск този ( т ук) образува формите си от две
р а з л и ч н и о с н о в и : от меко с - и от с н -/с к -. Вариантът сн- на разширената основа
е п о л у ч е н о т р а з в о я на ь пред / подобно на имената от jo - и /α -основи с
и м е н и т е л н и о к о н ч а н и я - н н / - ь н и -нк/ъм (вж § 17 и 18). Разширената основа
с н - / с ь - с е п о я в я в а в ъ в формата за вин а. ед. ч ж . р., във формите за им. и
вин. п м н . ч. м и ж р и във формата за им. и вин. п. д в . ч. м. р. Оста*
к а л и т е ф о р м и са п о мекото местоименно склонение. Припомнете си как се
с к л а н я а н а ф о р и ч н о т о местоимение (вж. § 34). Във формата за им. и вин. п.
м н ч . с р . р . с е лази старото окончание .*н.

С клонение н а м естои м ен н ето «ъ

Μ ρ. ср. р. ж . р .
ед. ч.
им. п. ск с« сн
род. п. ссго CCA
дат. п. сш «у ссн
пин. п. Ck сс C H K K /ilvfflv
ти. п снм ь CCKSi
м ест. п. ссмь ссн
ми. ч.
им. п . C t lll/ C h f i сн СНА/СЬА
род. п. СН)СЪ
дат, п. снм л

пин. п. C H A /C K A сн СНА/СЬА
та п. снмн
м ест. п.
4
СН)?Ъ
ДВ. Ч.
им. н вин η С Н 1 К /(М Ь сн сн
род и м ест. η. сс»
дат. и тв. π. CHUX
 В късния старобългарски р азш и рен ата осн ова м ож е д а с е п о я в и и в им е­
н и тел н ата ф о р м а з а е д . ч . н а т р и т е р о д а : с н н /с ь н , с н ю /с ь м , ^ т к /ш ь ·
О бобщ ителното м естоим енне вьсь ц я л , целият ; всичкият п р ед оконча­

н и е т о с и и м а м е к о -ζ-, п о л у ч е н о о т А в р е з у л т а т н а т р е т а п алатали зяц яя. П реди

д а се и звъ рш и п ал атал и зац и ята, о б о б щ и телн о то м естоим енне се е скланяло ка­

то тъ. Ф орми с т , са вьсим ь тв п. ед . ч. м. н ср. р ., в ь с и ^ ъ р о д . и м ест. и
м н . ч ., в ь с и м ъ д а т . п . м н . ч , вьстгм н т п . п . м и . ч . В т е з и ф о р м и с е п о л у чен о от
h в р езу л тат на в то р а п алатали зац и д . О станалите ф орм и са по м екотЬ м есто-
им енно склонение. * . .\.;-а Я

Склонение на иестоименнето вьсь

е д . ч. мн» ч.
м. р. с р . р. ж . р. м. р. ср. р. ж« р
им . п. ВЬСЬ БЬС? еь т кьсн ВЬС(Ь R b tA

р о д . п. кьи г» кьссд « ь с-в ^ ъ

д а т . п. вьссш у кьссн ЕЬСЪМЪ
вин. 0. „ вьсь сьс« вьскк ВЬСА R b tlb ВЬСА
т в . it. tb t-fc trb вьш ж ф\. | кьсъм н
м ест. п. вьсш ь вьссн в ь с-в ^ ъ

Ф орм ата в ц & за им. п . е д . ч. ж . р. и з а и м . и в и н . и , м н . ч. ср. р. се среща

н к ато вксλ (вж. § 5 ) .
М гсто и м ен и ето кьсь н ям а ф о д м н з а д в о й с т в е н о число.. В м есто кьсь в

м. р. дваvата
н ок в за ж. и ср. р.
в дат. и m п ,— ок пил.
двете.
двойствено число се употребяват, формите иа м естоим енното ч и с л и тел н а ?sa за
В род. и м е ст. и. ф о р м а т а е $вмо, а

... К ато ш ь се скланя ме^тоименирто прилагателно енць, енць, енце такъв.

В това мссгоимеино прилагателно ц съ щ о е р езу л та т на тр ета та падатализацня. j
С лед н., което е затвърдяло, не се пиш ат знаци за йотуванй зад н и гласни. ;

УПРАЖНЕНИЯ
ί) О т сяедмшите изречения извадете пенчки познати мест ои мен ни форми. Ако има фойС- |
тичяи промени, цосочеге ги!
1[ Зогр, Мт 4.9. *wc-« сн дама т н , —2) Зогр. М г 8.34. ι се ш . г^а а а 1дндс п^отнкв'·
«кн. —3; Зогр. Мг 15.14. елкп*. зм с л ^ ь ц а ашгс кедить or* К7. -емж сънадет* са. —4) Зо гр / 4
£·. ι 20.27. ι г^нмь чмн* . . дкеть ш ь гаа . п и т оть неа кси. —5) Зогр. Мк 6.41.
( м г * p * « i s i e . ) f A 2 A t . 4 i к н » лъ . — в ) З о г р . Й о 1 9 .4 . с з н а е ж е π α κ α ι п и л а т а к л н ь . t гаа ш а. « 13 -

**жл а t καμα аънь. д л fA sty w ttn пие* кь ншк $ннъ» н« οκρτΑ ί*. —7) Мар. М т 24.42. еь -

лнтс #У6* тк* »к i-tcTE tb камж годмнж n» sAtttfe n^HA«|.\ijTb. —8) Мар. Мт 2 6 . 3 9 . whemoh .
ь и п е c * £ U * * a h · е с т ь л а м и м о н а е т а * т ь м ен е *ia1»a сн. — 9 ) Млр. Лк' 2 2 .4 7 . н ЛОНСТЖГО» К7>

нам аеказать еге. се ке е * лнаменне АААг им», егоже ловъжж тъ « т г . — Ю) Асем. Йо 10.16.'
Й ННЪИ оКЦА «UAUA АЖЕ НЕ СЖТА ЕТЪ A**fA СЕГ». —>П) СИН. ПС. 46.3—4. Ufb ««ΑΕΙ ПО KACE.I
д е м а 1. ποκοίΜ α η λ η наш », ί а зъ н с ъ ! п о А Ъ ΗΕΓΑΐ н а ш а . — 1 2 ) С у п р . 1 9 . 2 — 5 . н д ж ш т е м ж с HU1 Ί
ПЖТШЬ. П* КАСА АПКТА ΚΑΙΕΑχ* ДНАМЕННЕА. — 13) СуНр. 8 7 .2 4 — 2 5 . 0 КЧСМЬ MHfA ΜΛΙ НЕКрЖЕ-

122
y*._ —14) С у п р . 121.27, 28. к г д а жс· късташ а съ т^<гизъь шш вьш « тъп *устн бааж снъш ,

- 1 5 ) С уп р . 154.5— б. ц и н жс оуво о т ъ м н о г и н ^ ъ Бутнех п р н ко ш А км «у В | да гастъ .

2. В следващ ите и з р е ч е н и я п о каза тел н и те м естоим ения сь и т ъ са употребени задпоставно

Какъв смисъл придават иа п р ед х о ж д ащ и те ги д у м и ? З а щ о й някои о т предхождащите ги думи
е променен крайният ер?

1) Зо гр . М т 25.7. т ъ г д а въсташ л д * ш »1 т ъ 1 кьса. и оукрснш А с го тн аьн н къ! сеса.

—2) Зогр. Й о 1.40. п ^ н д о т жс ι бнд-бста (sic !) к ъ д е ж н ктл ш е. t « у него гуикъкт* д ьнь

T i . —3 ) М а р . М т 11.16. к о м ъ у «упоАД Блкк р д о с ь . — 4) М а р . М т 22.18 —20. ^ зоум -ъаъ же нс.

**КАКЬСТ*« N)Cb f f K-. ЧЪТй М А OK«yiUAATi VTIOKj>HTH. ПОКЬЖНТС МН СКЛАДА, КННЪСЪНЪК 0NH ЖС njlHHTl·

са смсу п^м&зъ· ° н ъ жс гл а н м ъ чн «тъ ок^адось н нъпнсъннс. — 5) М а р . М т 24.34. а м н н ь

г м * КАМЪ НС MN(MOMAC)Tb £ 0 Д (« Ь ) ДСНЬДСЖС 8Ш 2 (СН) БЖ ДЖ ТЪ. — 6 ),М ар. М т 22.10. t HIUCAV

шс #квн т н къ пж тн. съ б ъ ^аш а к ь с а д ж е оБретж . з ъ л ъ 1А жс н д оБр ък - - 7 ) Мар. Мк 14.2L

Г»р< ЖС ЧЛЕКСу T0M9V НМЪЖС СНЪ ЧЛКЧСКЪ! ПрЪДААТЪ СА. ДОЕрО БН CMVV БЪ1Л«. ЪШТС НС БН

мд нлъ са члк-ккотъ. — 8 ) М а р . Л к 12.37. бааж ш н ръкн т н ажс г ъ прншедъ «врАШ тстъ б ь д а .

ш та. — 9 ) М а р . Й о 6.58. с ь « т ъ хл-ввъ съш сдъ! с Нвсс . . . -ь а а н ^ а -в б ъ с ъ ж нвъ вж д етъ къ

-J * I · ^ л ф *■*·
1 -ккъ, — 10) М а р . Й о 7.46— 40. « т м с е ш т а ш л слоугъь ннксанж с тако «тъ г а ъ ч а к [ ч с |к ъ . •дко

СЬ ЧАККЪ. «Т Ъ БЪ Ш Т А Ш А НМЪ фърНСЪН. СДА Н КЪ» НрКАЬШТСНН БЪЮТС. СДА КТО ОТЪ КН А^Ъ ВЪ·
р « А в» нь. а н «тъ φ λρΗ εΈ Η нъ н ърод «ь. икс нс к - к т ъ з а к о н а проклАтн с ж тъ . Запомнете, че
и след въп р о си телната ч а сти ц а к л а местоимението к ъ т о има значение някой! — 11) А сем . Мт

18^5—29- п о вса* ь гъ сг· д а проДАДДТЪ н. н женж сго н ч а д а . н въ сс caik· нм *ваш с. н отъ-

ΛΑΤΙ Н. П АДЪ ЖС « У Б « рАКОТЪ КААН^АШ С СА Г Л А . ГН ПОТрЪПН НА МЪН*В H RbCC T I ВЪДДАМЪ.

МНА«рЪДОВАВЪ ЖС ГЬ fARA ТОГО ПОУСТ1 Η И Д А Ъ Г Ъ «ТЪПОУСТИ Ш « у . НШСДЪ ЖС рАБОТ. OGprSTC

(Д м о го о кловрътъ cb sh x l . . . падъ жс к л е в р ^ т о т ъ м оа*ваш с н . j — 1 2 ) А с ем . М т 2 4 .4 6 , 48—

50. БААЖСНЪ р А Б Ь Т . СГОЖС П р.Ш К А Ъ ГЬ CK0H. ОБрА11ГТСТЬ ΤΑΚΟ TBOpAlliTA . . . АШТС АН рсЧСТ

ЗЬАЪК рАБОТ. КЪ СрЦ.Н СГОСМЪ. М «уД 1ТЪ ГЙЪ МОН flpHTI. Н НАЧЬНСТ Б1Т1 КАСЕрЪТЪН СВОА. *ВСТН ЖС

Η ΠΙΤΙ СЪ П Н П Н Н Ц А Ш . П рН ДСТЪ ЖС ГНЪ рАБА ТОГО. ВЪ ДС ВЪ НЬЖС НС ЧЪТЪ. Н КЪ ЧАСЪ ВЪ НЬЖС

и, гвстъ. — 13) Асем, Л к 1 4 .1 6 — 1 8 , 2 1 . чакъ стсръ сътвор! вечерьж велик*. н з ь в а м ьн огъ н . н.

ПКЬАА рАБА СКМГО ВЪ ГО Д Ъ ВСЧСрА. рСЦ1Н ДЬВАНЪШМЪ. ГрА Д Ъ Т С ЪКО вуЖ С оуГОТОВАНА СЖТЪ ВЬСЪ.

П NA4AUJA к ъ к о у л ь О Т ъ р Щ А Т ! СА KLCI ' . . . Н прНШ СДЪ рАБЬ Т Ь ПОВЪДА ГСПДННОу ■ CKOCMOy CIH.
— 14) Асем. Й о 9.39. н а сждъ адь np iA b в ъ м н р о с . да нс в н д а ш т н ε ια α τ α . н вн д аш тж са ъ

Ш БЖ ДЖ .

§ 37. СЛОЖ НИ Ф О РМ И НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ И ПРИЧАСТИЯТА

Вече няколко пъти говорихме за сложните форми на прилагателните и

причастията (вж. § 1 9 , а така също и Употреба на причастията, стр. 1 0 5 . )
Сложни форми срещахме непрекъснато в изучаваните старобългарски текстове.
Сложната ф орм а на прилагателните н причастията се образува, като
към простата ф ор м а се прибави анафоричното местоименне в съответния
род, число и падеж. Сложните форми се употребяват атрибутивно или суб-
стантивирано. По значение те отговарят на съвременните членувани форми и
в старобългарските преводи обикновено стоят на мястото на гръцките члену­
вани прилагателни и причастия. Когато са във функция на обръщение, прила­
гателните и причастията най-често имат сложна форма.

123
 Сжмьяв фйрмн. образувани с помощта на анафоричното местоимение· има и и балтийските
т л

Запомнете, че както местонменните форми, така и сложните ф о р м и н а

прилагателните и причастията в мн. и дв. ч. са еднакви аа трите р о д а с и з ­
ключение на им. и вин. п. Формата .аа род. п. ми. ч. е еднаква с ф о р м а т а
за мест. п. мн. ч.

При съчетаването на простите форми с формите на а н а ф о р и ч н о т о м е с т о и -

мекие стават фонетични промени. Най-често -това с а а с и м и л а ц и и , п о с л е д ­
вани от к о н т р а к ц и и , поради изпадането на интервокалната 7 . К о г а т о
гласните от окончанията на простите форми влязат в досег с а н а ф о р и ч н о т о
местоимение, могат да станат следните промени:
-ъ- + -н- > -ъш -> - i i -в им. и вин. п. ед. ч. м. р. и род. 'п. мн. ч. при твър­
дите основи;
-ь- Н- -н- > -нн- > -н- в нм. и вин. п. ед . ч. м. р. и род. п. мн. ч. при меки­
те основи;
-Ъ1- + -н- > -и н - > -Ъ1- в тв. п. ед» ч. м. и ср. р.; дат., тв. и мест. п. мн. ч.
н дат. и тв. п. дв. ч. при твърдите о с н о в и ,
където Ъ1 замества двусричното окончание иа
Напр. *дъломъниг > простата форма;
дъдгш и ъ >
зъ лъ ш ъ
-н- + -н- > -нн- > -н- в тв. п. ед. ч. м. и ср. р.; дат., тв. и
Напр. *иншт<иъниъ > мест. п. мн. ч. н дат. и тв. п. дв. ч. при меките
ннштннмъ > основи, където н замества двусричното оконча­
ннштнмъ ние на простата форма;
-Λ - + -К -> -Л К - > -л к - > -К - в род. п. ед. ч. м. и ср. при твърдите о с н о в и ;
-ΙΛ - + -Μ- > -ΙΛ Μ - > -ΙΛ Λ - > -»л- в род. п. ед. ч. м. и ср. р.; при меките о с н о в и ;

-ο γ-+ -κ - > -ο γκ -> -βγ*γ-> -*γ- а дат. п. ед. ч. и. и ср. р* род. и мест. п . дв. ч.
п р и твърдите основи;
- щ + -и - > > -»»γ- > в дат. п . е д . ч . м . н ср. р - и р о д . и мест. п. д в . ч.

+ - н - > - Έ ΐί- > -и х - > при м е к и т е основи;

-н- + -м - > -н и - > -м- в м ест, п. ед. ч. м. и ср. р. п ри м ек и те основи.

С клон ен и е на слож н и те п ри лагателн и с твъ р д а осн ова

мр. р. ср. р. ж. р.
ед. ч.
им. В. HOETilH, И*КЬ1 NOEtH Ношл
р од . ц, НОКМСГО, ΝΟΕΛΛΓΟ, Η0ΕΛΓ0 Н1ЕЪ1А
д ат. п. Η·Ε»γΚΜ»γ, ΗΟΕΟγβγΜΟγ, ΝΟΒΟγΜογ н м -я н
« и н . п. NOEblH, Ν0ΒΤ.Ι Ν«Ε«Κ новж ик, нвкокл
Т В . ί I. . HOEblHUb, НОЕЪШЬ ifttMlM, HttlHK
м е с т , II. ШКТ.КШ», ΝΟΚΙϊ'ΚΜΚ, IIORT.MJL, НОСИШ, косъм

Ш
 мн. ч. ·

Н М .П .
HtKHH МОКМЛ HOBblA
род. п. HOBblH)(b, NOBbl)(b
дат. п . NtKblHUb, MOK2.IU7»
ви н . п. H O B b lA НОШ Л K O R b lA

тв. п . MOBblHMH, MOBbIMII

м ест. п. НОКЬ1Н>(Ъ, НОВЪ1ХЪ
Д В . Ч.
и м . и ВИН. Π . ΝΟΒΜΛ нНОЕНН
окин новън
род. и м ест. п. ΝΟΚογη
дат. и м ест. п. ИОКЬШМЛ, Н0КЪ1МЛ

Склонение на слож ните прилагателни с мека о сн ов а

м. р. : СР* р* ж . р.
ед. ч.

ИМ. n. СННЬН, снннн, синен, СИНИ CHNCM CHHI5.IK

род. п . с н н ж к г·, СНМ1ЛЛГ0 , снжлго СНМЛА

дат. п. снню км оу, сннюаумо^, сниюмо^ СНННН

вин. п. снньн, снннн, сннен, сннн сннск CHHHKKK, СННСКК

ТВ. П. СННННМЬ, СНННМЬ СНМКККК, СННСКК

м ест. п. CHHHHML, СНННМЬ снннн

м н. ч.
AV- '·
им. п. с н н н н .. CHNtbtb CHNAA

род. п. СНННН)СЬ, СНННМЬ

& .А
дат. п. СННННМ Ь, СНННМЬ
ВИН. П. CHNAA СНШМЬ СНН*д«\
тв. п. ' сннннмн, снннмн
к а
мест. п. СННННМ Ь, СНННМЬ
ДВ. ч.
им. и вин, п. (ΗΗΙΜΛ СНННН снннн
А
род, и мест. π. I СННЮЮ

Д1Т. И ТВ. п. СННННМЬ, СНННМЬ

При формите за м. и ср. р. сд. ч. сс виждат всички междинни звена от
опростяването иа сложните окончания. При формите за ж. р .ед . ч. обаче опростява­
нето през старобългарската епоха вече е приключило. Затова сложните оконча­
н и я з а ж. р. ед. ч. могат др с е разглеждат като съчетание от окончанията на
простите форми н формите на анафоричното местоимение б ез н.
Като сложните прилагателни от твърдото склонение са и слож ните ф о р ­
м и на всички страдателни причастия.

Сложното склонение на сегаш ното деятелно причастие е като слож -

ното склонение на прилагателните с мека основа. Във формите з а им. п.
пред анафоричното местоимение се пазят типичните причастни^окончания:
125
 μ ρ. ср. р . * р
е д . ч.
ΗΜ. η. м м ъ 1н н н ж ш тт m tm iu r m
род. Η. мсяш т хкгс, н е с ж ш т д л г ·, н« с ж ш т а г « Ю СЖ Ш ТЛА
ΐΝ Κ ΐκω τογι ШШ несжштоуоушу, нвсжштаушу
д а т . π.
[несжштюкшу, ммжштювушу, т с щ и т т о у йквитм
вин. η. НССЖШТЬМ, Н8СЖШТНН НвСЖШТ€/€ Ь м к ж ш тж и к
тв π. несжштннмь, нвсжштнмк { М«ЖШТЖ!Ж,
Ю СЖ Ш ТНЖ
м ест . π. кеежштшмь,- нссжштнмк Н«СЖШТНИ
мн. ч.
им . π. НвСЖШТвН, НвсМШТНН НКЖШТАГХ Н «(Ж Ш Т А А
р о д π. несжшткн^ъ, несжштн^ъ
д а т . π. тсжштннмъ, иесжштимъ
ВИН. π. жсжштлл НССЖШТА»А НКЖ Ш ГАА
ΤΒ. π. десжштннмн, нссжштнмн
м е с т . π. ЖгШШТННХЪ, Н€СЖШТН)СЬ
ДВ. ч.
им . и вин. п. н «сж и гш х н ссж ш тнн МССЖШТГ.Н
р о д . н м ест. п. ш к ж и т у м , нееж ш тю м
д а т . м т в . п. несжштннмд., несж ш тнид
Т а к о в а е н скл он ен и ето на )<одай, ^одА итю , ;< ф д аш гш & . род. п.
ДАШТАНГО (^0Д А Ш Т А А Г0| )С>ДАШ ТАГ0), )(0 Д А Ш Т А А И T . Н.
В с л о ж н и т е форм и на се гаш н и те д е я т е л н и п р и ч а с т и я на глаголите от I и
П с п р е ж е н и е и на а тем атичните гл аго л и в и м . п . е д . ч . м . р . в м е с т о одонча-
н и е - ъ ж м о ж е д а с е яви о к о н ч а н и е - а н : r f а д а н , ж н к а н , с а н , 1& д а н , вм есто
г ^ а д ъ ж , ж н гм н , с ъ м , о д ъ ш . И м а н д у б л е т и с - ж н : г у л д ж и , ж н с ж н , сжн,
стувгж н .
С л о ж н о т о с к л о н е н и е н а м и н а л о т о д е я т е л н о I причастие е подобно иа
с л о ж н О т о с к л о н е н и е н а с е г а ш н о т о д е я т е л н о причастие. В ъ в формата з а им.
п ед . ч. м. р . п ри частн ото окон чани е - ъ п р е д с ъ г л а с н а т а / о т анафоричното
м естоим енне *н « * > ) Дава Ъ1 и о к о н ч а н и е то с т а в а -ъ ш . При глаголите от I
сп р еж ен и е, п ърви р азр ед , с н нф ини ти вн а о с н о в а н а с ъ г л а с н а с л о ж .ч а т а ф орм а
на м ин алото д е я те л н о I причастие в им . п. е д . ч . м . р . съвпада със сложна-
та ф о р м а на сегаш н о то д е я те л н о п р и части е. В ж . с е г . д е я г . прич. н«съш (от
п р о ст ата ф орм а несгл и анаф оричното м есто и м ен н е *н) и м и н . деят. I прич.
кссъш (о т п р о ст ата ф о р м а нссъ и ан аф о р и ч н о то м е с т о и и с н и с *н). Срв. н кон-
тр ах и р ан ата ф орм а на м иналото д е я т е л н о I п р и ч а ст и е в им. п. е д . ч. м . р.
к « ъ ! с п ростата ф орм а н а сегаш н ото д е я т е л н о п р и ч а с т и е в им . п. ед ч. м. р .
N«7.1.

Някои форми от сложното склонение на миналото деятелно

I причастие
м. р. ср . р. ж . р.
е д . ч.
им. п. № ш н , н е ш несъиш с НИЪШНГА
р о д . П. КССЪШАКГО, НССЪШААГО, НССЪШАГО НеСЪШ АА
 (н к ь ш ^ к м ·^ р Ш Я # тсъ ш о ^ м о у н£ ъшнн
5 * г -я*{ н е с ъ и м ш ^ , НвСЪШКЮУМОУ, (ж ъ ш ю м о у
и т . н.

МН. Ч·
п НССТ.ШС-Я, НССЪШНН Н «Ъ Ш М А НССЪШД А
■ п> месъшннхъ, несъш н^ъ
_ несъш ннш »,-несъш нмъ и т. н.
д |Т> и·
Имснителаото окончание з а м. р. ед . ч. иа миналото деятелно I причастие
при г л а г о л и т е от IV спреж енне, п ърви разред, с инфинитивна основа на -н- е -ьн/-нн.

Ii. р. СР· Р· ж· Р-
ед. ч. .
ИИ, Я- МОАЬН, Μ0ΛΗΗ МОАЬШвМ ΜΦΛΚΙϋΗΙλ

род. п. W tAbUIW «ra» М Ш »Ш А А Г 0, МоЛЬШАГО М О ЛЬШ АА

■ [мольию укмо^, ш .чьш оγ ο ν ιό ν , г.олькюумоу

дат. π.
[мОЛЬШДОДОУ, M tA blU M O V tW f, МОЛКШЮМОУ МФЛЬШЙМ»

М1Ц1 г И 1»· н.

нн. Η. мол.ьищн М9.ЧМ11\ЧЧ MOAUliAA

мольшннч;*., молкшмул
&·' j Н
дат. п. иольшиьмъ, мольшнмг, и т . н.
При сложните форми -.·ι им. п. ед. ч. м. р. могат да се срещнат и форми
с окоячання -«5 и -сн, получени съответно от -7.ΙΗ (<-оИ<*-ъ/ь) и -нн (< -ьн < *
-цД.) с юж-птззпе иа сили ата ерова гласна. Това са форми на прилагателни,
стр!катети? причастия н миялли деятелни ! причастия, напр. свлтон, гувшммн,
АЖКЪГйЦ 1·.^ ЬМЖД^ОН, HMUUT5H, о^ д д ^ вн .
ГЬгзчастяи^е окончания з а им. п. ед . ч. ж. р. и -ш лр им. п. мн ч. м. р.
•ori. да се зам естят о т - :.л и -нн ПО аналогия съ с слож ните форми на п ри­
лагателните. И менителното окончание сн пък м ож е д а измести -нн- в косвс-
пвте падежн на мн. ч. Т ак а ·. е обясн яват форми като сд ти ш А п тн м ?·, в м к м * -
итнхъ и др.

, УПРАЖНЕНИЯ
1. Склонете следните съчетания: н о ч е ъ на^ им.акш Лн хрптось; ч\о*щ<ъ к^ьштнн сл »Тъ
н»мъ; г|& л ж ш ттк саака госпадьтъ.
2. Пренедеге следните изречения. Харяктеринирайте форми ю на сложните прилагателни.
Коя ον тях са субстантнвнралн?
1) Зогр. Мт 12. 35. ,\Q U fb l чкъ отъ λιβ^ααγο сък^окншта. гзиоентъ AOKjlAA. I зъли
m »тг зъаааг· съкмкншта 1дн«спть зъ ааъ . — 2) Зогр. Мк I. 16. jcoaa ж£ пр» м<^н гълн-
MuatMb внлъ снмонъ. — 3) Зогр. Лк 24. 5. чьто м и т т ж м ш го съ мрътвъшн. — 4) Мар.
л' т 23· 16· клънстъ сл зл ъ т ш ь Д 1К1НЪ1М1>. _ 5) Мар. Лк 8, 24. онъ ж« еъстакъ ДАпрвтн кът-
ρ ν I 8АЪН1(Н)НК> МЛЪН0^и«^ И («Ч)МЖС. I КЪКТЪ ТИШИНА, — 6) МЗр. Лк 14. 21. ИДИДН AAfO
«А fACriJRTtt* Н СТЪГНЪ! Г^-аАА. t ННШТАА И Б-«АЪНг1А )Jj>0MWA Н САТ5ПИА *ЪК«АН СИМО. — 7

12/
 Accv V.T 3 l. nfHAi иОДМЬ KfCTAb. ЛрЛОКЪДДА η поустънни но^дднстън. ГЛ.*, П0КДНТ<
^ ф к м т п бо са ц^стсо н б о с ь н м . — 8) Син. пс 9. 36. ськОДоуши иъниьцж грв*
юьммъ ι лжкдвдго. — 9) Сек. пс. 92. 1. днкьнъ! к ь к о т моркскъ!А а н к с н ь сь съш1ьж)С1
rv. — 10) Сия. п с 102. 11. NI по γ ^ ι μ ι ндшшъ КЪДДДСТЪ н ш . ъко по съкотв нбнъи отъ
зт лкА. — 11) С ин. евх. 17Ь 7— 1 4 . l ib i г г ъ ш ъ н н н , ι н о д о с т о н н н н одбм т с о н . н м ь п п ь ш о с а .

W lT N jfl БЛДГЬ ΤΚΟΗχχ. )(UAK TIKt flfH N O C H M b . t МОЛИШ» ΤΗ СА САКО. СЬ ДОМЬНЬШН БЛАГЬЬ
4 NccbNbiMb тсонмь AAfoub приАстьннкь! Nbi ден. — 12) Сян. евх. 22а 19—25. д ь ндвдвлшъ
БААСТЬ ОТЬСОДЪ С'ССГО ЖЧНСТД. СЪКОуШОННЪ И ДЪЪИНЪ. НЛСЬНЦЛА СА БЖНН^Ь TtOHJfb ТДМНЪ. I ИЛ*
с а д ж л д а с а . c T b iA т с о о а т^дпсдъг \ х^дннмь сь стън тсоон цокан, — 13) Супр. 485. 19—2)·
КДМОНМ рДСПДДС СА. Η ТН N0 ЧОУЛТЪ. К*ДЛоуШНМД ДКИЖАТЬ СА, Н ДО^ШОКЬННН НС BbfoytKTb.
опонд црькькьндд fiOAbjx с а . — 14) Супр. 486. S» 10—12. ctrt ^лан оуво п/лзАЬНоунмь . . %
ЧД1КШТ1 ГЛ ГШСЬ1 Г^АДЖШТД. оужо но сьмъронд НЬ СЛДСЬНД. СЬ ССИТЬАОСТЬНК ЖБОСЬСКОИ», СЬ (ПТк*
л ь 1и м и дггкльг. — 15) Супр. 516. 25—28. тдк· б«з инлктн л ъ хж к б ( х а кь огнм паната

т^ьпъдшо. аонслнжс оудоко рчьнъж^сь гмъсть нзго^ъкьшо отьпдаоша. — 16) Иа съчинение­

то ма Черноризец Храбър #о пнсмснь^съ“. Помнлокдкь ^одь слогвньскь посьлл нмь ссатддго

3. О тд ел ете сегаш н и те деятел н и причастия о т м иналите деятел н и причастия. В кои форми

с а с е и зв ъ р ш и л и ф онети чни пром ени? В ъ зстан овете първон ачалн и те форми!
1) З о г р , М т 8. 33. ι пдсж ш том бъж дш а. t ш ь л ь и и сь год дь д ь зп д т н ш а н ъ . i о бъ*
сьноуи. — 2 ) З о гр . М т 13. 23. сь « т ь сльнна слосо. t ^ д з о у м ъ к д А «. — 3 ) З о г р . Л к 3 . 11
UTBAH А Ь Г В f H 3 * t. Α Λ Д А С Т Ь НС СМ Ж Ш ТН М оу. ι . Н1ГКА1 B f Д Ш ЬНД ТДКОЖАО А Д TC O fH Tb. — 4 ) З О Г р .
Л к 10, 16. с л о у ш ь д н с д с ь . м ене с л о у ш д о т ь . t С Л оуШ ДА Н моно. слоуш доть ПКЬЛДСЬШ ДДГО М А .

— 5 ) Зогр. Лк 11· 28. т ъ и ь жо оуво ьли м ж н . c A iu ia iu t ii слово бжьо. t Х^днашт» t. — 6) Мар.

Мт 6. 30. ьцн жо съно сольноо а ь н к ь с ж ц г т . л оут^а сь огнь сьмггош. въ тдк · ( w ^ t c n .
кольмн пдю сдсь мдлокъ^н. — 7 ) Мар. Мт 14. 3 5 . с подндсьшо и мжжн мъстд того. пссглдшл
сь сьсж ст^днж тж . t л^ннъса кь NHioy сьса в о л а ui t a а — 8) Мар. М т 26. 52. СЬСМ БО пж -
«мьини ножь ножоиь погь 1Бмжть. — 9) Мар. Лк 9,11. t т^ зБ оуж ш тал нцълоннъ ц т л т н ш .
— 10) Асем. Лк 8. 45. осто ость л^нсосижсън с а мнъ. — 11) Леем. й о 6 . 27. аълдито но б а ш -
но гь1Бнжштсо. н ь Б^дшно |уъсь1кл1жщи. кь Ж1КГГВ съчнъдмъ, — 12) Асем. й о 6. 51. лдь
КМЪ ХЛЪЬЪ Ж1КЬ1Н. СЬШОАЬН СЬ ИВСО. — 13) О и . ПС. 7. 2. ΓΙ БЖО MOI НД ТА оупъсд^ь СП1 МА.
цггь EUOjcb гона цш^ь ма (деди ма . — 14) Сян. ПС. 5« 12. Т КЬЗСОМЛЛТЬ СА СЬС1 оуПЬКД»Жф1И
нь т а . — 15) Сми. еох. 6Ь 6 —15. бж« бжо ндшь. п^вложон п/м мосън. соли го^ькжмс. лн дш ъ
ТСОНМЬ. СЬ СЛЬАЬКЖЖ. 1 С^ВЖАДОЖфАА К0ДЬ1. rij»*1 ОЛИСЪИ С0ЛН1Ж 1ДЪЛЬ ι IfLA A H bCK bfA COAbf
СКЦ1Ь. npilHCTIIUb ТСОНМЬ П ^ККЪфЖ Н ОМ Ь. ТЬ1 И НЬ1НЪ КАКО CTH КОДЖ снмн. — 16) Син. евх.
21а 2 0 —22, 22b 1. бжо въчьнъь п^неноежфнъ елдед. ноод/ьжнмдд кофи (за. п. ед. ч. от кннть).
лрпнетьж ц^ю. — 17) Сап. М г 2 . 7 —8 . тогдд н^одь τ λ ι п^ндьсдсь е л ь ^ т нспмть отъ нн^ь
S fB U A ВЬКЛЬШАА СА ЗС В Д А Ь 1. И П К ЬЛ Д ГЬ А СЬ КНАЬОМЬ f%H%. 11ЛЬАЬ11М НСПЬГГД1ТС НДСЪСТЪНО
• ОТ^ОЧАТН. «ГДДЖ< ОБ^АфОТО 0 ПОГВДНТО ИН. А Д н ьдь ш ь д ь ПОКЛОНЖ СА омоу. — 18) Супр.
129. 1 8 —19. поломонь н сжштнн сь ннмь н сьсь нд^оль. помаьчлша. —19) Из .Похвадно сло­
во и Кирил* о т Климент Охридски. Т ъм и богоглдсньншн оугпм ньгкльинша са ж аж аж ш пи
Б0ЖН1Д ^ддоумд.
4. Извадете всички лричастнк форми от следващите изречения, Посочете основните форми
жа глаголите, о т които са образувани причаегияга.

128
 1) Зо гР · М т 9 2 · ι « n f H H K « u i& u iA * о ;л ь в м н ъ , ж н л х м н . н ь » д р м ж & ш ть. t сндикъ

It « f * l)fl· f*4« κ А м Гм Н .^Ш »^. \ f h & Η 1Α Α * t7WI»V|UJTW*Tb ΤΗ (& -ГрКН T8CH. _ 2 J Зогр.

М к 16. 6. W Hb ж« fV t« 1Ш >. H' OVIUMXlTt С А . U k (UITCT* HJOk^CHHHX П ^ . П А Т М Г . — 3 ) Зогр. Л к

6. 8. I f« 'K м ж ж скн ΐΜ * ω η « Μ ρ γ ι.γ χ * р к ж . кьстьнн. -4 ) М а р . Л к 9 .3 5 . сь. « т ъ снъ м .н

H 3AM6M H W H . т*г* сле^ш м лч . — 5) М ар. Л к 1 4 . 2 4 . г > (* се ехм ъ. -м » Нн ια η η ι жс мжжь

1 0
т с ц ъ З Ъ К Ь Н Ъ ^ Ъ . НС Е К * С Н Т Ъ U H A K iitfA . — 6) Син. с в х . 4 5 b 1 8 - 1 9 . сгвж с т ^ н к ц н ж т ь . к н .
ДИШ А н ж енА ниьк. — 7) С ян . евх. 66а 1— 4 . о т ъ п ф й с т н . . . п рггри кн н ъ ньш ь. квльньь.
II н и о ш и * . м л с и ь к I нсктдвиьА . - 8) С у п р . 1 9 1 . 16— 1 9 . в м с т ъ р т ь ссанкь отъ п огьн и н ^ъ.
н съ иъ ^кги и плъкъ! се© а . п р т о ^ в ги к рж ж р к ;* м ж * (п о гр еш н о вм . ^ к ш ж п к ) д ф у н а к х . п л ъ .
N lftU C* ♦fA K H B R . . f 1 ^ . - I
§ 3S. С Р А В Н И Т Е Л Н А СТЕП ЕН НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ

В старобългарски, к ак то и в праславянски, ф ормите з а сравнителна

степен се о б р а зу в ат по д в а начина. П о-стар е типът с наставка -У-ьш- о т
която се прибавя към корен а на прилагателното. По-нов е типът с
наставка -ънш-, к ъ д е т о -в всъщ н ост разш ирява основата на прилагателното.
И идпевропеВ ската н аста в к а з з сравнителна степ ен е б и л а * -/e s -: ♦ - /o s - : • - f t - ( с р е д у в а н е н а

гл зен ата). П расл з ь и н с к и н т с у ф и к с п р е д с т а в л я в а к о н т а м и н а ц и я о т д в е т е р а зн о в и д н о с т и * -/o s

и * - /s - н а с т а р и я и н д о с в р о п е й с к и с у ф и к с з а с р а в н и т е л н а с т е п е и . О т с л о х в а т а н а с т а в к а + -J b S · п р е д
J на с л а в я н с к а п о ч в а с е п о л у ч а в а - у -ь ш - , г ь А к а т о с к л о н е н и е т о и а п р и л а г а т е л н и т е в с р а в н и т е л н а
0
степен с л е д в а с к л о н е н и е т о н а и м е н а т а о т у - //а - о с н о в и . С л е д и о т * - /s - с е п а з я т в л а т и н с к о т о
m a g i s , а с у ф и к с ъ т r - | o s - п р е д г л а с н а с д а л в л а т и н с к и ч .о г - ( с р в . о б а ч е - i u s - о т ♦ - / o s - п и м . п .

ед. ч . с р . р .у C -1 о г- с е о б р а з у в а о с н о в а т а з а к о с в е н и т е п а д е ж и . П о а н а л о г и я н а с т а в к а т а -(о г - о т
косвените п а д е ж и с е е н а с т а н и л а и и л а т и н с к а т а и м е н и т е л н а ф о р м а з а м . и ж р . С ри ком илра-
типннте ф о р м и jn a lo r . m a lu s · m a io r is , F с т а р о г р ъ ц к и и н д о е и р о п е й с к и я т с у ф и к с * -/s - с о с т а в и л
с л е д а с а м о ιι о г р а н и ч е н а г р у п а п р и л а г а т е л н и , ч и я т о с р а в н и т е л н а с т е п е н в и м . п . м . , ж . и с р . р .
за в ъ р ш в а и а -ίω ν , а в о с н о в а т а н а к о с в е н и т е п а д е ж и с ъ д ъ р ж а ιο ν · , н а п р . μ Λ ω ν < * μ ! γ ι ω ν < * μ ! γ ι σ ω ν
о т μ ί γ α ΐ ; χ ρ α τ ιο > ν о т χ ρ α τ ύ * ; κ α λ λ ιώ ν о т χχ λ ύ ζ; Ιλ ά ττω ν о т ϊλ α χ ύ ? .

Във ф орм и те з а им. п. ед· ч. м. и ср. р. суф иксът -У-ьш- или -ънш-
не се открива, срв. съответните форми на сегашното и миналото деятелно
I причастие (§ 26 и 27) Ф о р м и те на сравнителната степен з а м. р. ед. ч.
имат окончание к/-нн/-У-ьн или -щн# з а ср. р. ед. ч. окончават на -У-* или -ик·,
а за ж. р. ед. ч. о к он ч ан и ето е -У-ьшн или -ъншн.
Със суф икс -У-ьш· образуват сравнителна степен следните три типа
прилагателни:
). Някои прости прилагателни. Пред* J крайната съгласна на корена се
смекчава. (Припомнете си промените на съгласните пред / , § 10).
прилага- основа за им п ед ч. им. п. ед. ч. им. п. ед. ч.
телио сровн, ст. м р ср. р._ ж. р
АfAr-v. Д^АЖЬШ» ДГАЖНН/Д^ЖЬМ А(АЖ« ДОАЖЬШИ
аит-ъ АКШТЬШ- ЛКШТНН/ЛЮШТЬН АЮШТ* ЛЮШТЬШН
икад-г» МААЖДЬШ- МААЖАНН/МААЖДЬН МААЖДС МААЖДЬШН
ХС Х^ЖДЬШН
XOV-^ALLU- χαν··Υν\ΗΗ/)(ογΛίΑΐ>Η ' УЖ
1
ДС
ΑΗχ-Ъ лншмм- аншич/ аншьи АНШ1 АНШЬШН

I C t i ^ u r i p r i M * ι>κ u X u i c m НГДВК 129

 П рои звод н и те п ри лагателн и с н аставки -ъ к - и -» к -. П ред суф икса
м сравнителна степен н аставки те -ъ к - и -о к - и з п а д а т . П од въздей ­
ствието на j крайната съ гласн а на корена се п алатали зи ра (в ж . § 1 0 ).

прялага- основа за им. п. ед. ч. ям . п. ед . ч. им. п. ед. ч.

тедно сравн . ст. м р. |Щ Р- Ж. p.

K f t n -Ъ К -Ъ K f-ВПЛЬШ - К рБП Л Н Н /К рВ П Л ЬН кр-БПАС КРТЕПАЬШН

Е Ъ К -ек -Ъ къпиьш - БЪ1ШНН/ВЪ1ШЬН външ КЪННЬШ И

3. П ри лагателн и те, к о и то образуват сравнителна степен о т суплетив-

ни основи:

п ри лага­ о сн о ва за нм . п. е д . ч. и м . п . е д . ч. , нм . п . ед . ч.
телно сравн. ст. И. р . ср. р. ж . р

л о и1 ч ь ш л о у ч н н /л ^ ч ь н леиче АО^ЧЬШН
A « fb ТГ' -у \

я суньш - •у н н н /о у н ь н evfHt оуньш н

ЕА А Г Ъ соульш - СвУЛНН/CCVAblT c ev A e COVfAMUH

МЪНОГЪ 1 влш тъш - к д ш т н н /к л ш т ь н ЕАШ ТЕ КДШ ТЬШ Н

н БО Л ЬШ - бо анн/ е о л ь н Ε ·Α ( БОАЬШН
Е б л н н /к е л ь н

МАЛЪ м ьньш - м ьнннм ьнбн ULHt м иньш н

ЗЪ Л Ъ гм ьш - горнн/ r a f t H гор го^ъш н

С уф и ксъ т -'B H U J - м о ж е д а се прибави към о сн о вата н а всички прила­

гателн и , дори към о сн о в ата н а о н ези п ри лагателн и, които образуват сравни
телна степен с н а с та в к а - j-ь ш - П рои зво д н и те п ри лагателн и зап азват н а м #

кнтс с и .. Т л а с н а т а и от наставката е получена от е и пред нея зад н оези чш н .

съгласн и к, г, v се ом екчават по п ъ р ва лал атал и зац и я в ч, ж, ш , а след тн>
•с п р е м и н а в а в | (п р и п о м н ете си ученото ц § 8)

п ри лага­ основа за им. п ед им п ед. ч. нм. II ед . ч.

телно сравн . ст. м р ср. р. ж . р.

н о в -ъ ноеънш - ИОЕЪИ н о к -к к НОБ-ВНШН

в ъ к о к -ъ въкочанш - е ъ кочан еъкочм о еъкочанш н

м ънож ьнш - м ънож аи м ънож аи мъмфжаиш н

U Ъ Н О Г -Ъ
Т И Х -Ъ тнш м нн- тнш ан t iiiiia k ТНШ АНШ И

УПРАЖНЕНИЯ
1. Образувайте всички възможни форми .« сравнителна сгепеи от при/игагелниге vrtfb,
,\fAI*>. МЛНКЪ, ШНрОКЪ, САкЛЪШ., К^АТЪКЛ. илкъкя. UfktUtL
2. Прочетете следните наречения. Какао е значението нз формата аа сравнителна степен
rtft?
1) Зогр. Мт 26.24. r t f t ж< w f тш&[ ш и и сма Шки п^ждлнг кжанпь. w »,·
a t к и м . аш т» ι δ вн н» Щ Щ чкь т а . — 2) Мар. Лк 11. 44,46. rtft а а м а кьм нж м ш цн п

130
iX flK -D H · l A H U I U t f H . . . ОНЬ Ж 1 f i H * Н ЕМ 1Ь зьм ньннкш г Γ ψ . ч п Н М С М А кМ Ч НХ ™ К 1
ς/ttJIH X l l t С \р\О КЬ NKHMX. X CXUH НН t A H H t U b жс njlJiCTOMT. tX IU hM X ПСНКХШкТС ί Λ c n u i.
1Н]СЬ 3) Супр. 168.12 15. гс^с (ъ г^вш хк кш тн н иь. н ижци жължиггнн^съ. г е н не к м ж ш .
•fHKMb СА ЛОНЬАИКС нмжть вр ш л . repe естриимжштнниъ скок TWte 4) Супр. 517.6—9.
и ь н г окхм ген . н о т г .м н с 1 № н . Λ | горе uwm-« ι χ κ ι U .№ IA JL к е м ъ е гн ю у г о к н х х г * . «р re p e

д е ако жншп кемь лтьвом.

§ 39. СКЛОНЕНИЕ И УПОТРЕБА НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

В СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН

П ростите ф о р м и н а ср авн и тел н а степ ен се ск л ан ят п о Jo~ и ja ~ о с н о ­

ви. С клонението и м п ри ли ча н а скл о н ен и ето н а д еятелн и те причастия
(в ж § 26 и 2 7 ).

И м енителните ф о р м и за м. р . м н. ч. им ат о к о н ч а н и е -е, к а к т о и ф орми·

те н а сегаш н и те д е я т е л н и и м иналите деятелни I причастия. П ри сравнителна­

та степен обаче се среш ат и ф орм и с о к о н ч а н и е -н .

За р азли ка о т склонението н а д ея тел н и те п ричастия сравн и телн ата степен

ина едн аква ф о р м и за им . и ви н . п. ед . ч. в м . и ср р. С рв. им . и вин. п.

М. р . ВОЛНН/БОЛЬН С ИМ . Π . Н«СЪ1 и вин. п. иоеж ш ть, съ щ о им . и вин. п . ср . р.

бо л ? с я м . п. № СЪ 1 и вин. п . нссж ш тс. С ам о ведн аж в старобългарски е за-

сввдетелствувана ф орм ата за вин. п . лоучьш ь, която не съ вп ада с им ени­

телната.

Склонение на простите форми

м . р. ср . р. ж . р.

ед. ч.

RM. п . Κ0Λ.ΗΗ, БОЛЬН БОМ · БОЛЬШ Н

БОЛБШ Л
род. п . ВОЛЬШЬ
дат. п. Г.ОАЬШО^, БОЛЬШЮ БОЛЬШ Н
\ . 'i ■ Λ ·
•и н . п . БО ЛЬШ Ж
БОЛНН, БОЛЬН Б*м
тв. п. БОЛЬШ Ш Ь БО ЛЬШ О К К

м ест. п. БОЛЬШ Н

м н. ч.
ИМ. П. БО ЛЬШ Л
Ι ίΟ Λ Μ Ι Κ , БОЛЬШ Н БО ЛЬШ Л

род. Ц. БО ЛЬШ Ь

дат. п. БОЛЬШ ЛМ Ъ
ВОЛЬШ ОМ Ъ
в и н . П. БОЛЬШЛ
БОЛЬШ Л БОЛЬШ Л
II. 0. БОЛЬШЛМН
БОЛЬШ Н
м ест. п . БОЛЬШЛХЪ
Б О Л Ь Ш Н ) (Ъ

131
 Д 8 . Ч.

m к вкн. o . всльш ь В слкш н кольш н

род. и м ест π. Б слиш оу, Б 9 а ьш м

U t Я τβ Π. Б9АкШН1А БвЛЬШ&МА

Т ака се скланят и ф орм ите със суф икс -и н ш -:

м, р. ср. р. ж . р.
ед. ч.
мм. н. НОБ-ВН НОБ-КК noe -s h i u h

род п. Н 9Бънш х НСК-ЙНША

дат п. w B tH O io v , тк -в н ш к КОВ-БНШН
и т. и
м н. ч.
нм. п. н е е -Е н ш е , н»к ь н ш н НОБ КНШ λ К9ББНШЛ
род. а. НОЕ-ЕНШЬ
дат. п. НКВНШ ИЛ Н»К-БНШДМЪ
и т. н.

С лож ните ф орм и за сравнителна степен се склан ят като сложните

ф орм и н а деятелните причастия (в ж . § 37) Е динствената р азли ка е тази.
че в им. п. ед. ч. на и . р .. а понякога и на ср. р. слож ната ф орм а н е се

разли ч ава от простата П ричината е, че към форми като ε ·μ « ι/β ·α κ η , h os bh,

H tK -s K н е м ож е да се присъедини п оказателят тъй като за о п р е д е л е н о с т -н ,
щ е се получи гр у п а о т тр и гласни , к ак вато оби кн овен о н е с е т ъ р п и в старо­

б ъ л г а р с к и . Ф о р м и о т т и п а н а б9ас м о г а т д а с е у д ъ л ж а т в б « а < н . По анало

гия в сл о ж н и те ф орм и на им. п . е д . ч. ср р м о ж е д а с е п о я в и основата « а

косвените падеж и, напр. е9 аь ш (н , и ек -ь н ш и * .

Склонение иа ..сложните форми

м . р. ср. р. Ж. р.
ед. ч

ИМ. П. БОЛНИ, КОЛБИ R tA tlf , БОЛЬИКМ БОЛЬШША

род. η БФАЬШЛКГО, БОЛБШ ЛАГо, Б9АБШ АГ9 ЕОЛЬШ АА

! Б9АЬШ9у»Ш9у, tiAEUJOfOVUWf, БОЛЬШОЧШу

дат, η E fA M U H H
Б О АЬиИ О КМ ^*, Б 9ЛЬ 1Ш 99уШ Н , 1 .9 A U J IK U 9 V
щ- .** > *'
ВИН. П. БОЛНИ, Б9А БН Б9А «Н , БОЛ М Ш К БО Л Ь Ш К Ю .

тв п. БОЛ ЬШ Н М иЬ, KOAUHHUJ. | K O A M JIJM K

IЕ О Л М Н О Ж

КОАЬШНИШ. EOAMJJMUt. KOAklUHM

м е с т . П.

132
 мн. ч .
Бвльшсн, всльш нн Б«Л ЬШ М Ь ВвЛЬШ АА

ВОЛЬШНН^Ъ, б »м >шнчгь

вол ьш н н щ ., БОЛЬШНМЬ
БОЛЬШЛА
БОЛЬШАА ПОЛЬ11ШЬ БОЛЬШ ЛА
ВИЯ. П.
СвЛЬШШШН, КОЛЬШНМН
ТВ. п .
БОЛЬШНН\Ъ, Б*АЬШН)СЪ

БОЛЬШИН БОЛЬШ НН

Б*ЛЬШ*ПО, БОЛЬШКЮ

дст. И ТВ- п .
ВОЛЬШЙИМЬ, БОЛЬЩНМЬ
К акто в слож ните ф орм и на склоняем ите деятелни причастия, окон ча­
н и ето - н а з а и м . п . ед . ч. ж . р. м ож е д а се зам ен и с -м к и окончанието -е н

за и н . п . м н . ч . и . р. м о ж е д а се зам ен и с -н н .

В староб ългарски името, с което се сравнява, обикновено стон в ро-

дителен падеж- Н апр. З о гр . М т 2 7 .6 4 . {_ Б ж д е т ъ п о с л ъ д ь н -в ъ а ь с т ь го^ьщн
l y m i A , * * ί Ε σ τα ζ ή έ σ χ ά τ η π λ ά ν η χ ε ί ρ ω ν τ η ς π ρ ώ τ η ς e t e r it n o v is s im u s e rro r p e io r

p rio re ; Мар. М т 2 1 .3 6 . пькъ! посъль h « e |) p |p м ънеж ънш д п р ,в ъ |) ( ъ , n a h v

i d n u λεν ά λ λ ο υ ς δ ο ύ λ ο υ ς π λ ε ίο ν χ ς τώ ν π ρώ τω ν, ite ru m m is it a lio s s e r v o s p liire s
p r io rib u s ; С у п р . 1 1 8 . 2 0 — 2 1 . н ж е л -в зь екок^ьдъ» оакчьнш ь еж тъ тяокго с^ь-
дьць, т а σ ίδ η ρ α τ ί)ς έαχάρπς άπαλώ τερζ ίσ τ: της χ α ρ δ ία ς σ ο υ , С у п р . 4 1 1 .2 3 .

d f lit б о кетъ зъ лъш K O fc N b ть. ви ел л ктъ н , τ ο ιϋ τ ο ν γάρ έσην ή πονηρά ρ ίζ «

ίκείνη, δ χ ί μ β ν ο ς χ α λ ε π ώ τ ε ρ ο ν .
Както се вижда о т г о р н и т е п р и м е р и , в л а т и н с к и и м е т о , е к о е т о с е с р а в ­
стои в аблатнв, а в г р ъ ц к и н в с т а р о б ъ л г а р с к и — в р о д и т е л е н п а д е ж ,
нява,
тъй като родителвнят п а д е ж в т е з и е з и ц и е з а м е с т и л и з ч е з н а л и я а б л а т и в .
В латински в м е с т о A b la tiv u s c o m p a ra tio n is често се и зп олзува съ ю зъ т

quam , с р в . З о г р . М т 6 .2 5 . не д ш ь .\н еольш н естъ п н ш тл \ т-ь л * о деж дл ,

siv i ή ψ υ χ ή π λ ε ΐδ ν I t m v τή ς τρ ο φ ή ς χαί τδ σ β |ΐ« τοθ ενδύμ α το ς, nonne a n im a p lu s
est q u a m esca e t co rp u s p lu s est quam v e s tim e n tu m . П одобна на латинската
конструкция c q u a m c старобългарската конструкция съ с сою за иеж е (н еж е­
ли, м г ъ л н ) и старогръцката конструкция със съ ю за ή. В старогръц ки кон­

струкцията с ή м ож е д а зам ести 'G e n i t i v u s c o m p a ra tio n is , с р в . ο ύ χ S<m v ούδέν

« p elw o v η φ ί λ ο ς οχφί/ς (Е п р н п и д ). В старобългарски съ ю зъ т неж е (н еж е л и , н«-

ΓίιΛΚ) с г о и п ай -ч есто след адвербнално употребена сравнителна степен. Н апр.

А сен. М т 26.53. н и рктм лть м нъ клщ е. неж ем д ъ в ь нь десА те лснеонь

яикаь, хо! nxpxox/jOM рог dpxt π λ ε ίο υ ; ή ίώ δ ιχ χ λ κ γ ’. ώ ν χ ς ά γ γ ίλ β ν , e t e x h ib e b it

m ih i m o d o p l u s q u a m d u o d e c im le g io n e s a n g e lo ru m . С у п р . 5 5 0 .1 1 . д ь д м р т м ш ж«

<A п»а н е ) с « у ж д е н е ж е л и д \ъ . П ри този начин на сиктактнчна вр ъ зк а обик-

иомно с ъ ю зъ т ш ж е (н е ж е л и , негъ лн ) свъ рзва им ена в д а т е я е т г /п а я е ж , коидо

м м еят от безличн ата конструкция, съ д ъ р ж ащ а наречие в сравнителна степен.

133
 Н *гр. Зогр М т 1 1 .2 2 . τ ν γ β γ ι сндоиоу. о тъ у л д ь н -ь б вж д егъ вь дъна сж дънъи
N .,• 4 k .v m a , T S p to χ α ί Σ ιδ ώ ν ί ά ν ε χ τ ύ τ ε ρ ο ν Ι σ τ α ι έ ν ήμερος χ ρ ίσ ε ω ς ή ύ μ ίν , T y r o et
S » i1 o № r e m is s iu s e rit in d ie iiid ic ii quam v o b is ; М ар. М т 1 9 5 4 . о у д о в -в е « тъ

«tNK KJRA OV?. «Г Е О ЗТ . ОуШ Н Н ГЪ ЛИ Н -К ПЦОНТН. НСЖС- ε Ο Γ λ Τ Ο γ КЪ UCjICTKHt БЖН1 к ъ -

ннтн, ε ΰ κ ο π ώ τ ε ρ ό ν έ σ τ ιν χ α μ η λ ό ν δ ιά τ ρ υ π ή μ α τ ο ς £ α φ ίδ ο ς δ ίε λ θ ε ϊν ή π λ ο ύ σ ι ο ν ε ίσ ε λ Ο ε ϊν
ε ΐ; τ ή ν ρ χ σ ιλ ε ία ν τ ο ο θ ε ο ί, f a c i l i u s e s t c a m e lu m per fo ra m e n acus tra n s ire quam
d iv ite m in tra re in re g n u m c a e lo ru m .

С равн ителната степен в старобългарски м ож е д а б ъ д е подсилена

чрез наречието пале. Н а п р . З о г р . М т 6 .2 6 . н« къ 1 лн пачс л о у ч и ш н 1^ъ «т«,

ο ύ χ υ μ ε ί ς μ ά λ λ ο ν διαφέρετε α ύ - f t v , n o n n e v o s m a g is p lu r is e s t is illis ; З о г р . Л к 1 3 .2 .
uK H H Tt л н ш о г .ч л н л п м к c u i. г(Ч!111Ь1п;1шс ПАче в ь с и ^ с ъ галн лванъ u a iu ja ,
δ ο χ ε ίτ ε δ τ ι ο ί Γ α λ ιλ α ίο : ο ύ τ ο ι ά μ α ρ - ω λ ο ί π α ρ ά π ό ν τ ο ς τ ο ύ ς Γ α λ ιλ α ίο υ ς έ γ έ ν ο ν το , p u t a ­
tis quod h ii G a lila e i p rae o m n ib u s G a lila e i* p e c c a to re s fu e ru n t; З о г р . Л к 4 6 .8 .

CHOEC- КИКА C tr e . М Ж Д ^ 1: Ц 1К ПАЧО СНОКЪ (КИТА. КЪ у о д -fc CF.0CUI, е ж т ъ , ο ί υίοί

τ ο ϋ α ίώ ν ο ς τ ο ύ τ ο υ φ ρ ο ν ιμ ώ τερ ο ι ύπέρ τ ο ύ ς υ ίο ύ ς το ύ φ ω τ ό ς ε ι ς τ η ν γ ε ν ε ά ν χ ή ν έα υ τώ ν
ε ί« χ ν , f i l i i h u i u s sa e c u li p ru d e n tio re s f iliis l u r is In g e n e r a tio n e su a s u n t.

В староб ъ лгарски п ревъ зходн ата степен се и зразява по два начина:

1. Ч рез ф о р м ата за сравнителна степен, усилена с части ц ата нан-

Т о ва става сам о при адвербнална у п о тр еб а , напр. К лоц . 8 а 3 7 . къ т ъ | n a I-

скорйс К Ъ )С * Д 1 Т Ъ д ь т . к е л ъ , τ ο ύ τ ο ς μ ά λ ισ τ α έ π τ π η δ ά χ α ΐ ε π ιβ α ίν ε ι σ υ ν ε χ ώ ς ό δ ιά β ο λ ο ;,

Супр. 2 7 4 .2 6 . n a h b a iu t s ж« ш -с д ъ сънъиь м оантеъ! T K o f iA u ic , π λ ε ϊσ τ ά τ ε πρδ

ύπ νου χα2 ηύχετο.

2. Ч рез п ри лагателн и, образуван и с п редставката п р с -. Н а п р . С и н . евх.

13а 16. rak o пр-ВБЛАГЪ1Н с р е щ у παναγάβε, С у п р . 1 1 7 .2 6 . онъ ж« првелнкоиъ

Г аасом ъ е ъ з ’п н к ъ . рс-не. . . с р е щ у ό δ έ ύ π έ ρ ί ύ ν α μ χ ν χ ρ ιρ ίμ ε ν ο ς φωνήν Ιφ η , С у п р .

5 2 1 .3 . П^ЗЛЖКАКЪШ Г.О Η Н(ЧНСТЪ1Н К ^А Г Ъ БЖ НШ Ъ рАГ.ОМ?, с р е щ у ό γάρ παγ-

χ ά χ ισ τ ο ς . . , έ χ Ο ρ ίς , С и н . е в х . 2 4 b 1 5 . п р ш е т н к » ri срещ у π ολυέλεε, С у п р . 2 3 8 .2 2 .
(о л » м ш н ъ пръм ж дръж срещ у i Σ ο λ ο μ ώ ν ό σ οφ ώ τα τος, С у п р . 1 7 1 .1 1 . П А оулг. nft-
простъш срещ у Π α ύ λος ό άπ λούσ τα τος.
П онякога ф орм ите за сравнителна степен м огат д а и зразяват относителна
п ревъ зходн а степен. Н апр. Зогр. М к 9 .3 5 . аш т« кът* ^ош тетъ ттА р- ti вътгн
д а К Ж Д «ТЪ КСТ.)СЪ Μ Α Ν Η Ι. ί глч з^ъ ΐΛ β ί/Γ Α , «? τ ι ς θ έ λ ε ι π ρ ώ τ ο ς ε ίν α ι ϊ σ τ * πόντω ν
Ια χ χ ζο ς x«i π ό ν τ ω ν δ ιά χ ο ν ο ς , s i q u i s v u lt p rim u s esse e rit o m n iu m n o v is s im u s e t
o m n iu m m in is te r; М ар. М т 1 1 .2 0 . т « г д а н ачатъ пенош тн грА Д *м ъ . еь ннхъж *
Г.ЪНИЛ и Ъ Н » Ж Ъ Н Ш Л А СНЛЪ! НМЪ (ВМ . <Г«), ЗАЧ« Н< ПГТААША ТА, 1 0 « ήρ5«ΤΟ δνείβί-
ζ ε ιν τ ά ς π ό λ ε ις έν αΓς έ γ έ ν ο ν τ ο αί π λ ε!σ τχι δ υ ν ά μ ε ις βώ τοΟ , δη ού μ ετε νόησαν, tu n c
c o e p it e x p ro b ra re c iv ita tib u s in q u ib u s fa c ta e sunt p lu rim a e v ir tu te s e iu s q u ia
non e g is s e n t p o e n ite n tia m .
О т приведените п о -го р е прим ери се виж да, че начинът за и зразяван е
на п ревъ зходн а степен в старобългарски не съ ответствува на начина, по кой­
то се образуват суперлативнн форми в старогръцки и латински.
В съврем енния български ези к ф орм ите за сравнителна и п ревъ зход н а
степен се образуват аналнтично с частиците п о - н н а й -.

134
 j . Склонете n o и з б о р п р о с т а т а и с л о ж н а т а ф о р м а н а е д н о о т п р и л а г а т е л н и т е в с р я в н н т е л -
m степ ен , и з б р о е н и в у п р а ж н е н и е 1 к ъ м § 38.
1 Р а зг р а н и ч е т е а т р и б у т и в и а т а у п о т р е б а н а ф о р м и те за сравн и телн а степ ен о т преднкатив-
р т а у п о т р е б а . Обърнете в н и м а н и е нз п р а в о п и с н и т е р а з л и к и в п р е д л а г а н и т е с т а р о б ъ л г а р с к и о т к ъ с и :
а ) З о г р . М т 1 0 .1 5 . а т ъ ^ а д ъ н т о к а д е п дш и содом ьсцъ н дш н кь д ь н ъ
< д Д ,ь н г 1 HUM г^А Д о у т о м о у ; М т 1 0 .3 1 . н« A fso v ro с а «уво м н о д т у г п тн ц ъ дм чьш о « τ ι ш ;

Мт 12.45. ι бж дж тъ пкаъдънть (последните дни, краят) чкъ т о г о , гооъша л ^ г к н у ъ (пьр-

и а п е д н и . н а ч а л о т о ); М к 1 .7 . г^дд отъ κ ρ α ιλ ίι иик. кн сл -сд ъ м ен е; Л к 1 5 .1 2 . i лч* u b im i

^нг оц» . «ч< д а ж д ъ и н . а о с т о ш ш ж ч ас тъ ш т н ь т ;

б) М а р . М к 9 .4 3 . д о б ^ к а тн « тъ u a a o u o u jth m k аъ ж нкеть кьннтн. н«ж< о б ъ ^ ц т
k u k u it» нтн кь монж , гъ огн ъ нс г а ш ж ц ш м ; М к 1 2 .4 3 . п д о к н ц а сн в /б о г а а . и ъ н о ж ъ г
(Ц ту ъ к ъ к ^ ь ж о ; Л к 9 .4 6 . кьнндс жо поиъним нне- КЪ НА, кът» нуъ к д и тн бн биаъ;
Лк 12.18. fA£0fKK ЖНТЬННЦД МОД Н С«АЬША СЪЗИЖДЖ,

в ) А с с м . М т 1 8 .1 . н къ тъ часъ п^ктж ш ш д « sp im m кг пс<у гм ж ц н кто «jg» βολιη

к т г къ ц р т к н неси-в а ш ;
г ) Син. п с 3 6 . 1 6 . ллрс мааос л ^ ъ к е д ь н н к м . п а ч ( богатьстка г р ш ъ н и н у ъ м ьнога;
д^ Супр. 2 9 3 . 14— 1 6 . д ь кд е н съ иапчанш ж ахсм с н д а тк о ^ н ι η у * 'з н н - в ; 482.

5 — 7. НЪ Н НА кр ъстт л о к -с ш с м ъ СЬЖ Ъ. боаъш а д ваа Н МН1ЖАПША чоуд осл попадала;

505, 3 0 — 5 0 6 . 1, т и дш мж нсбссс ск-ет’а т н ш ж съткорн;
е) .Ш е с т о д н е в * ва Й оан Е кзарх. Н ачало на П ролога към С ловото за п ъ р в и я ден
ЧъТ· КШ ЬН Ъ И . ЧЪТ· АН СААДЪЧАНШО ЕОГОАКБЪЦОМЪ, н ж с по н с т н м т ж д ж д ж т ъ ж нднн ГВЧЪНА1А,
нс КЖ< АН nflKIIO БОГА Н ( ОТЪСТЖПНТН иЪ1САН1Ж H noUHHATH ΗΓ· A O C fblA TKAjlH? f& K · Н СО
ΤΖΙ, ГКПОДН МОН. КЪНАЖС СЛАКЬНИН C vM tO lit у^НСТОАМБЪЧС, НС П^ССТАКШН КЪДНСКАА ΠΟΚίλΧΗΗΗ
КГ·, у о т д СА НМН КРАСНТМ H СААСНТН,
ж) , · шкмснъуъ“ от Черноризец Храбър. Т-шъжс саопнъскаж πηηιιηα скагвнша сжтъ
И ЧЪСТЪНХНША.
3. П реведете следния откъс о г Зограф ското евангелие и му направете м орф ологичен
разбор:
Лк 14. 8— 1 4 . ( Г А Л въ дъ к а н ъ бж дсш н να е^ акъ. но с а д н на п р д ъ н н и ъ м-сст-в. с д а

КЪТО ЧЬСТЬНЪН Т0Б0 БЖДОТЪ. ДЪКАНМуЪ. i ЛОНШЬДЪ ДАКАП1 Т А . I ΟΗΟΓΟ. «ЧСТЪ ТН, ДАЖДЪ

CllJflf U-KTO.· I ТЪГДА НАЧЪНОШН СЪ с т о у д о м ъ . ПССА-ЕДЬНСС м-ссто Д^ЪЖАТН. НЪ ОГДА ДЬКАНЪ

ЕЖА!ШИ. ШЪДЪ САДИ НА ПОСАЖДАН! НМЪ M t l T t . Д А ОГДА ГМНДОТЪ ДЪБАКА! Т А . 0 t H . ТН .

Afftfmc ПОСАДИ KAIUH. Т Ъ Г Д А БЖ Д С Т Ъ ТН СААСА. П^Ж Д Ъ Е С Ш Н ДЪКДНЦМН СЪ ΤΟΚΟΙ*.. V I КСККЪ

ПДИ0СА1 СА с ъ и ъ л н т ъ С А . ί C A M tfb A M СА. КЪДЖСГГЪ СА. ГАААШО Ж1 ( КЪ ДАКАКЪШЮШ^ И._

(ГАЛ TKCflllllH (БЪДА. АН в г к р ж . НО ДОКН AfOyrA TKtiyb. НН CfATfHA ТСОА. HII ^ОЖДСНЬЖ
ΤΚΜΓΙ. НН СЖСЪДЪ БОГАТЪ. (ДА КОАН ( ТН ТАКОЖДС БЪДАААНЪС. НЪ (ГДА TKtfHUIH HHfb. ДОКН

ИНШТАЛ UAAOMIUITM. y f tM A I . C A W III. ι БЛАЖСНЪ БЖДОШН, ЖКО HI НМЖТЪ ТН Ч « 0 ГА Д Д А ТН .

■АДЛАСТЪ БО ТН С Л ’ СА к ъ с к у ъ ш ш ъ о П^АКЪДЪНЪ1уЪ.

135
 m. х ри сто м а ти я-

ГЛАГОЛИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ В КИРИЛСКА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ

ЗОГРАФСКО ЕВАНГЕЛИЕ
1- ЗА ДВАМАТА БЕСНИ (Мт 8. 28—34)
28 I1 прншьдъшммоу п \ онъ полъ кг стра н я. ъе/несннЧкж*. сърьтестс*н
ДЪ ЕА R tC bH A . ОТЪ гуеБНШ ТЬ IJCb. ίίχΟ Α Α ΙΙΙΤ Λ ЛЙТА Г^1!Л0. έκφ не м о ж а а ш с

н н к ’то ж е. и н н ж т н п ж т е м ь 4 т ь и ь . 2 9 i 4 te к ъ зъ п н с т с ® г м ж ш т а . чьто 7 е с т ъ 8 нь-

ма i т е в -в 9 н се. сме10 б ж ж 11. ч п р 1ш е л ъ лн « н c tu o u . п рьж де крадене м ж чнтъ

н а с ъ . 3 0 б-в ж с ДА Лече отъ н е » 1* с т а д о сеннж м н о г о 14 п а м м о . 31 бъ сн же

UO AtA^B16 н14 ГА1ЖШТС. АШТС 13Г»ННШН НЪ1. ПОЕОЛН НАМЪ iTH КЪ СТАДО CRU-
ное. 32 I рче 1»дъ. 1дъте. енн же17 шьдъшс кънндж18 къ скнннд. I аенс1*
OyCTfbUH СА СТАДО*6 ICCC21 ПО Б#ЪГОу КЪ UOfC. I 22 ОуирПШ А*3· 1 оуТОПОША74 ВЪ

КОДАХЪ. 3 3 I“ ПАСЖШТен БЪ Ж А Ш Д . i ш ь д ъ ш с 20 в ъ грд ъ ВЪЗКЪСТНША27 K c t* .

I о въсъноу». 34 i се*9 есь* ° г^адъ 1 з н д е 21 п р т н в ж * * и к н 33. t ЕНДТЕЪше н*4

иоА Н Ш А *4. ДА*4 БН ПроШ ЬАЪ*7 ОТЪ МЪДТЛЪ 1УЪ.

Р а зн о че те н и я:1-3 Мар. ι пршедъшоу емоу нссн на *нъ поаъ. къ стр

нж м^кесннскж; Асем. п|]щедъщоу нсоу къ стрнж нереснньскж; Сав. пршъ-
АЪ к къ земАЖ гергеснномъ; 9~ * Мар. сървтбте н д ъеа g-ксъна отъ жалнн
κ χ ο λ λ ι ι ι α α η τ έ "ц и к *. т к о не м о ж а а ш с ннктсже мннжтм пжтемь; Асем същ о
като Зогр.. но. . . г р к н ш т ъ и хо лаш та . . . тктеж е.. . пжтнгъ; С а в
СЪрЪТОСТА I К ЕЪСЪНМрЖЩА С А . ОТЪ Г р Б А НС)(»ЛЛЦ1А ЛМТК Д В А ·. ΙΑΚΟ Н« МО-
г ж ф м н нкем вж е прнтн. пж тьм ъ; Асем. кърьпкте; Сан абнс кд зъ п н с т а ;

7М а р . ч т · ; “ -С а в е ; 9 — 10 О а в re c t с н о у , 1 ,-1 2 М а р прнш елл «си, с ъ щ о - в А с е * ц

С ав. преде; 19 'М а р , н и # . ; 14 М ар й ъного; 48-50 М а р . и о л в ^ ж ir , Сав.
сго м о л -и ^ ж ; it ’* М а р же нш едънк ндж ; А сем . же нш едъш е сьнм дж ;
С ав. ндж ; и М ар. абьс; 70-11 М ар стад о кьсе; А сем . стад о еъсе; С ав itt
с т а д о ; 7 i~ 3 i л и п с в а в М а р . , А сем , С а в ; 24 М а р , А с е м . о у го п ж ; С а в . н с т о п ж ;“
М а р . , А сем . а ; м М а р . * А с е м . ш е д ъ ш е ; 2 7 - 28 М а р . в ъ з т с т н ш д к ь с-в , същ о п
А с е м .; С а в . покъдош а кса; 20 С а в . а б н о ; 30 М ар. кссь; А сем . к е с ъ : 31 М ар

нзнаж ;и ”м Сав. кь съуитонме коу;84-** Асем, молиша н; Сав есе молиша;*8-87

М ар . д а бн пршелъ, също а Асем ; Сав. &к« л а н^кндетъ.
2. НАЧАЛО НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН (Йо I. 1—9)
1 цконн. G'ii&uifl слово, i слоко BtAiue1 отъ* ба. ι пъ stAitie слок·. 2 се
f i t ΙίΚΟΗΗ ОТЪ2 БА. 3 KbCt T tU b* КЪ1ША. БСЖНСГО ННЧЬТоже4 НО БЪКТЪ. еж»

136
g»KTb. * EZ> T OME8 ЖНКОТЪ Ε Έ . I ЖНВОТЪ ΕΈ СВтЬТЬ ЧКОМЪ. 5 t C K tT b еъ тъ-
уц*«ЬТНТЪ7СА. I ТЪМЕ8«Г.О Hi ОЕЕАТЪ9.6 Бъктъ ЧКЪ. ПОСЪЕЕНЪ ОТЪ ЕЪ.
[уА «м*у 1оеиъ. 7 се прнде еъ съвъдътсеество10. де съвтдттелЕствоуетъ «
(ГВТЪ. ДАВЬСН11ЕЪрЖ 1МЖТЪ IME1*. 8 нс- ΕΈ тъ св-втъ. НЪДЛ СЪВЪДВТеЕБ-
(TitfftTb19* свът-в. 9 Бъ свита111стннънъ115. хже просвъштЕеть всякого1· нкъ.
ГрДА*ШТЕСГ017въ мнръ.
Разночетеиия: (дават се само по А сем ., т ъ й като текстът липсва в Мар.
и оу;3 тъма; * жчссожс;5 томъ; 9-7 тем-е свът1тъ ;8 теме; 9 обатъ;
Сав) 1 въ;2
"ле-БАътслство;11 в с (н );12 ш о у ; 1
8сБвъдитеЕЬствоуетъ;14-15 свит нст!нън(ъ);18 въ-
с ъ к о г о ;17 Н Д Ж Ш Т Е Е Г О .

МАРИЙНСКО Е В А Н Г Е Л И Е
1. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ (Мт 26. 20—32)
20вечероу жс въгсъшоу1. къзЕСже съ объме не дссатс еученнкомЕ. 21 |
цДЯИУеМЪНМЪ рече. ЕМННЪ2 ГЕВМЪ8. ЪКО СДННЪ ОТЪ ВЕСЪ ПрЪДЕСТЪ М А .
22 ι скрьвАЦЮту*м* иечаса 8 глтн емоуСДННЪКОЖЪДО7Н*Ъ. СДЕ ЕЗЪ8ссмъ“ гн.
23онъжс отъвъщкеъ рече. омочнн съ мънокк10ржкж въ11coeheq12- тъ ма
првдЕстъ. 24 снъ жс члвъчекъ!13ндетъ. ъкоже естъ14 пнсено15о нсме. горе
жс1® ивкоу томоу НМЕЖС17 СНЪ ЧСКЪ18 ПрТДЕСТЪ1“ СА20- АОКрЪЕ31 БН БЪ1А0 СМОу21

АШТС** СА БН НС рвДНЕЪ чкъ*‘ тъ. 25 отъкъщевъ“ Ж С28 НЮД Е П р В Д Е А Н 27 сго

рече. сде е зъ 28 ссмъ рЕЕЕВН28- г л е емоу ТЪ! рече. 2 6 'Вджщемъ же ниъ. .-прнм-
иь10 нс )(е*вбъ н ВЕГсштЕ81- пръЕоин52н дЕ*пше88оучежпсомъ свонмъ. L рече.
Прннитте84тднте се естъ т-еео мое. 271 прннмъ86чешж н >свелж възаевъ.
АЕСТъ ниъ геа. пннте88 отъ нед весн87 28 се естъ кръкъ®8иоъ новеего80
ЗАВ1;ТЕ. ηρΟΕΗΒΕΟΜΕΕ40ЗЕП МЪНОГЪ!42ВЪОТЪДЕННе*8 Гръ\ОМЪ. 29 ΓΕΗΚ Ж С КЕМЪ.
им не нмемъ44пнтн юже46отъ сего48пеоде еозъиеего4'. до того дено48«где
ПМЖ 4* СЪREMII Н08Ъ6° ВЪ ЦСрСТвНН81ОТЦ.Е М0СГ0. 30 I КЕСПЪВЕШО52НЗНДЖ68 ВЪ
гержслеонъскж84. 31 Тъгде“ гее нмъ нс. весн50къ! съвЕЕЗннте са мени67 о

*ЬИСБ1Ж 10НОШТЕ. ПСЕН)80ЕО ССТЪ01ПОрЕЖЖПЕСТЪ!рЕ82Н рЕЗНДЖТЪ СА ОВЪЦА08

СТЕЛЕ. 32 ПО ВЪСк(р)БСНОВ«НН'И же МОеМЕ®8· ВЕрЧПЖ88 ВЪ1 въ геенесн.
Разночетеиия:1Зогр. бъ1Въшю, Асем. вънвБшоу; 8—8 Зогр. емнне гекъ
вемъ; Асем. емшъ гени вемъ; Сав. емннъ гежвемъ; 4Сав. пехжцк са;6Зогр.
3*м;8Зогр. нечаша, също в С ав. ; Асем. нечлсл; 7Зогр. кождо; Асем. кеж-
А«; Сав, къждо;8“* Зогр. езъ осме; Асем. езъ есмъ; 1 0 З о гр . , А сем ., Сав.
мно!»;11-13Асем. въ coeiet.;липсва вСав.;18 Асем. чеческънбСав. ческъ; 14-16Зогр.

137
 «ч-т*, «κλΗκ Асем «стъ шсано;Сав.псмм;?*липсвавСав.;17Асем.нмъже;18Асем.
чллу 13-ίΰЗогр , Асем.пръдАНЪ Бждетъ·, 81-12Зогр. довръе сиоу ен въ!ло,
ο.·«ο в Асем ; Сав. докръс Бмло кът шоу; И"** Зогр митесл бн не роднлъ
-’ίκ-Vs Асем лше ei не род1лъ сл чака; Сав. ащс сл въ 1 не роднлъ чкъ;!6Сав.
ст:.г.-г,ци,.:в липсва в Асем ; i7 Зогр. пръдАКъ;ίβ-ίβ Зогр. азъ есмъ ραβ’κη;
Леем к$ъ есмъ «учтмо, също в Сав., ноесмъ;80Асем пркмъ;81Зогр. блгвн*
къ; \сем блсща; Слв благослонла; 8,-88 Зогр. пркломн ». ι длъше, също в
С м * : Асем. пръломь. н AAtiut:84Зогр прнмъте;86Зогр. прнмъ; Асем. примъ;
“‘Сав. пйнеге;37Зогр., Сав.■вен;-Асем км»; 88Зогр., Асем. кръвь, Сав.крькь;
АЗогр Hoc&tr·, Асем ИоКааГо; Сав. ноеаго;40 Асем. пршкАсМА, също в
Са& ; Зогр.за иногъ·. също в Сав4 Асем. зх кън^48Зог£. отъпоуштекнС;
Асем остАклснне; 4<-члЗогр.- [мамь пнтн; Асем. нмамъ ηιη юже; Сав, нмамъ
«же пнтн; 40"*' Зогр. ету. плода ctro лозънаго; Асем. «тъ cero плода лозьна
аго. също в Сав., но, . . лсзанаго;4* Зргр. дне;40Зогр. ишж; също в Асем.
Сав.: 50 Асем нова; 61 Зогр. ц.рсн; Асем. ирстЕнг, Сав. црствне;52 Зогр. , Асем. вл-
спъеъше. Сав.. в1.сп1гвъше; 68Зогр. .13ндоша;м Зогр. елеонБсканж4 , Асем. елсонс·
к* : Сав. елнонъскж;56 Асем., Сав. т о г д а ; 68 Зогр., Сав. венг- Асем. еъсн;67 Зогр.
мнъ; гч-ь» Зогр в?, епик; Асем къ снж; Сав въ енкк;110 Асем. шсано; 81 Асем.
*стъ; г‘2 Зогр.. Асем; iiACTbipr; Сав. пастора:08 Зогр. овъца; Асем овець; Сап.
окача; ** Зогр. въскръсноЕснн; Асем вьскръссннн; Сав. въскрьсенж;85Асем. мосмъ;
,1вАсем вАрнк; Сав. клрж.

ЗА БЛУДНИЦАТА (Йо 8. 1—II)

1 сс же нд< въ горж елеонъскж1 2 Ютро ж* ιιακτ,ι прндс въ црквъ. ι
ГЪСН3M0,\ACJ НДЪА\‘ЖКЪ4HiUOV. I ГЪДЪ OVM.WIIIt А. 3 ПрНВЪСЛ Ж* КЪНМЖЬ-
ннцн н флрнсен8 женж въ пргликодъАнпн4атж. н пестлшис7>жпо сръди.
4 глашл ем оу. ογΗΐιτίΛ» сн ж*на ата естъ нъшε въ пр-клмБоджАНнн. 5 α4βτ.
закони плмъ мосн повели. такокъ1а камснпсма побиеати. τλι жс что9 глешн.
6 се ж.сЛ p-KUiA нсКоушднмнтс Н. ДА ВМ нмъли НА НЬ Ч ТО4ГЛАТи. къ жс
НИДЪ поклопъ сл прьстоиъ14 ННСАЛШС11 НА з«мн. 7 . цко же прилежлА^ж18 въпрА-
шдккште Н. Е7.склони сл м рече ниъ. ч ж е ВАС7. ь»3грихл естъ. ПрЧ2Ж ДСKf 1.1,4
КАМСНЬ НА НИС. 8 н ПАКЪ1 ПОКЛОНА СА ПНСАЛИК11НА деин1' 9 ОННи Ж(и СЛЪI-
ШАГ.ЬСК НСХОЖДААХЖ1“СДННЪ по е.чнноиом. НАЧЪНЪШС ОТЪ СТАреиъ1* ДО ПОСЛЧ:-
.чьнннхъ. ι оста псъ едпнъ18н ж<на стоаштн ι» сръдв. 10 въсклонъ же сл
нсъ рече ен.. жено къде1“сжтъ пж* на тл каждахж. ннкъж70же лн тесе м«*‘
•сж.АН. 11 ОНА же рече ннкънеже22ги. рече μι” нс нн адъ теве кжждамс. ндп
II 0Т7> ССЛЪ НС СЪТрЧсШАН К ТОМФУ.
Р а з н о ч е т е н и я : (дават се с а м о по Зогр , т ъ й катот е к с т ъ т л и п с в а в А с е м
и Сав ) 1елеонъскж 1ж ; 2кси, 8людне;4къ-8<|>Арнстн, 8пакамбодтанн; 7постаслъпн;

138
•липсва;0 чьто;10 пуьстомь;11 ннс*ше;12 Д Ш Ш земли; ,4~ « липсва; « 1С)С«Ж.
cT*funt». I ост* еднн ь;1Ч; къде *°; ннкъ1ж«;81 липсва;22 ннкътоже;53 же

дСЕМАНИЕВО ЕВАНГЕЛИЕ,
1 НАЧАЛО НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРКО (Мк 1. 1 - 8 , л. 137Ь 13—
138а 9) _ ^v. i.
1 >чало ίεκΜ-в Η&χ&λ сн* вини. 2 ъкоже1 естъ пкьно2 в§ пцц-ъ^ъ. Сс
ПИгМЖ* *ННАЪ4 МОН5 П^ДЪ® МЦ.«МЪ ТВОНМЪ7 Н4 0ЧГ*ТвВ1ТЪ° пжти ткон10.
ЗГаа кгпижш^го11 к г по^стгннк оуготокм т11 пжти гнъ13. П{*кън твоунте
сгьтд11 «ГО, 4 Еън но*нъ kjcta к г по^стгнж“ . п^опов-едда Kfuiemieie к г ост*-
ΚΛΟΗΗΝΜΕ (S!C)rf-B)(0Ki«. 5 НС^0ЖД\*ШС18 ЖС№ КЬ20 нсмоу, кси” НИДенСК*2® CTf*H*
IICKMtHf23- » Kfl|l**)C«Ka4 СА BCH25 0ίβ НСГО. КЬ е^ДДНСТТ.Н j>«Ufl527. НСПОБЧгДМЖ-
ЦИ ГГБ)(Ъ( СВОА. 6 Ε ϋ ЖС И0*НЪМ . ЕД*СЪН КеДББЖЖДН. Н П т ъ О^СНН-ВНЬ
нигн. ♦ чрсл-к)(г скон^ь20. н -вдън80 *кунд|п н мсдь Д1вж. 7 н п^опввид**-
шсИ глА. Гоадсть крвпден*3 мене®4. Смоужс н-бсмь85 достоннг. покдон*6 са
^ЗАрШНТН fCMCHC CbnorONj·87 СГО. 8 *3U OXfEO KfCH)Cb в ВОДОКК. * т г KfCTH-
ть еън д)сиъ89 стгннм г40.
Разночетения:1 Сав. »*же;2 Зогр. пс*но;8 Сав посъдж;4-6Сав *ггд* свос-
го;8-7 Зогр. првдь днцемь м и м и ;8-® Зогр, 1 же ^готокнть, също в Мар.
Сав; ,# Зогр. прибавя п о гд г toeow, 11 Зогр къпжжштьг»; Сав. рпнш р*го;
, «Мар.Сав. вугвтовнтс;18 Зогр., Мар. гни;14 Зогр. стьза ; Мар стъ^а ; 15 Зогр.
Мар. прибавят н ;16-17 Зогр, каиштенне пок**нню. кь отъпоуштенне гу кувмь,
също в Сав., но лок**нне, Мар к^гштенне. . .; 18 З о гр . , Мар. ι нс^еждььше,
Сав нс)(ожд*ше;19 Липсва в З о г р ., М ар. , Сав.;20 Зогр., М ар, , Сав. к ь ; 21 Мар.
вкси; липсва в Сав ; 22 t3orp. идтвгскгчтг;28 Зогр. ндмъне; Мар. е^дмне;24 Зогр .
Сав. кр>шт*хж; Мар. к|>ъшт**хж;25 Мар. висн; 20-27 Зогр. вь 1о^а*кьсцъ1 f cicu.
отъ него, също в М ар., но м^ъдднедон и в С ав ., но о^ддньсдо!; 88-29 Зогр.
lowib овдьченъ вддеь) кедивжждн. ι погсь оусьнънь о ч^есд-бхь «го, също в
Мар., но оБДьчень. . . ovchh-би ь , същ о в Сав., но еуснжднъ;80-31 Зогр. ъдь.
MtftiAH, също в М ар.; Сав. и д и его пужзн;38 Сав. п^опокъддше;33 Сав крвп-
ahi; 84 Зогр. мене. кь сд-вдъ мене, също в М а р .,С а в .;85 Зогр. н-ссии;86 Зогр.

пнедони, също в М ар.;*7 Мар. чрцвнеиъ;88 З о г р ., Мар. , Сав. въг,8*^ °З огр .

А)(*иь стмйи; Мар. д х « м г "стьшь; Сав. сть 1мь.
2. КАЛЕНДАРНА БЕЛЕЖКА ЗА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (л. 151а 2— 5)

Мц* ни нжстдг» пмшденмон* мк*

— — — *·■
Н СТХГ· СТАЪ ОЦД НХГ ΚΛΗΜίΝΤΑ СП
— -г т — т
<кп* ееднчекдг» н сж к л» п*.
**' 'i ' Т
к m y u v f кднметжг септ а в.
139
 С Н Н А Й С К И П С А Л Т И Р

ПСАЛМ 129

1 b ГЛЖБННЪ» Б & Ъ К \ \ 7 > КЪ Τ ίβ -8 П . ГI о усл Ъ Н П Н ГААСЪ МО!. 2 Б ж л -в т е

λ.
Л*ШН Т « Т КЪНеМ»ЖШТС ГЛАСЪ МОЛНТКЪ! МОС-А. 3 А ш те БеЗККО Н енН И НАЗЬрНШН

г». Γι кът· ностм тъ нко отъ теве оциш тенне естъ. 4 (м е н н т к о с -г о рА дн

5 » т р ъ п т .х ъ ТА г·. П отръпн ДШ А м он къ слово т в о е . О упъвл ДШ А МОН НА Г и .

5 О тъ СТРАЖА ву т р Ъ Н А а · Н »Ш П . О т ъ СТРАЖА «VTp.bNA ДА О^ПЪВА 1НЛЪ НЛ Г И .

6 1$к» отъ п мнлост-ι мьног» отъ него Тзбавлснно. ί т ъ Тзбавнтъ Ιηλ-β βτ»
В Ь С Т \Ъ КСЗАКОНЪНЪ1\.Т> ого.

ПСАЛМ 130

1 Γ ι ме в ъ з н е с е са срце м ое. М н в ь зн -в с т е са очн м ен. Нн jc o A H ^ i | |

в с л н к Ъ 1^ ь . Nh въ д н в ъ н ъ 1\ - ъ п л ч е м ен е. 2 А ш те не с ъ м п р п А )(ъ са нъ еъ зи н -

съ нл дш ж ммж. тВ к о отъдоеное на ихтеръ c io i * . 'fo c o въ зд а сн на дииж

ионк. 3 Д а ^пъвА етъ Тнлъ н а г и . От ъ н ъ ш и 1 д * вика.

С И Н А Й С К И Е В Х О Л О Г И Й

М О ЛИТВА ЗА БЛАГОСЛАВЯНЕ НА Д О М И КЪЩ А

(л . 1 4 Ь 9 — l o a l )

мо ш в е н н е дом оу н хрА моу.

Бже слтелм наш ъ. съподослен поаъ кровъ закъ ^со ет, еъннтн. слен не ем оу ι
сЧ ем оу дом ови его еъ»ти. по т к н и г у п ричнстоум оу. ι в е с ъ м р ъ т ъ н е у м ю р гл А с и р .

1ж е отъ e ttv A H C T b .. в ч е л с н л н въ и стн нж проиовилА с а . тъ» н нъш н х о таш ла

СЪД* Ж Н Т Н , HAUH I снм н съм т р е п и м н. I ГрП Ш Ъ Н Ъ Ш Н . М ГГВЪ! ||р н н « Л Ц 1Л А .

клгвн ι п р о сл А В Н . сее пакости, ι срнж деннн вЧ ег* ж и т н и . Въ хръми сем ъ.

А влиа нмъ твонм н благъш м лА ръмн. зш ъ н ъ ш н . ι н е в с ъ н ъ 1м н . в ик» ойде-

БА ет ТН К’СИ СЛАВА. М |Д Н СНЪ. I .СТААРО.

М ОЛИТВА Н А Д А Г Н Е З А В Е Л И К Д Е Н ( л . 1бЬ 2 -1 2 )

МО Й А АГНЬЦШ Ь МА П А С Х Ж .

П рнзьрн Γ Ι « tjc e . НА с н ВрАШ ЪНА ТВОИ- I НА А Г н е ц ь с ъ . I стн и. икож *

стнтн сзволн Агнець. (ж< приведе Авелъ в» всн съ ж агаом аа. Да икоже *нъ
С Ъ Н О Д О вК С А . ТСООН Б Л А ГО Д Н Т Н НАСААДНТН СА. Т а к » н МЪ<>1С) списвана, ългв*.
НА ГОБв»® НАСЛАДИХОМЪ СЛ. КЪПНММ|Н4. Ък» Т14> ССТЪ ИрСТЕ». СИЛА Н СЛА.

0
 М ОЛИТВА Н А Д Г Л У Х (л . 3 1 Ь 1 7 -3 2 « 1 Ь )

МО Νλ ΓλΟ/Χ0.
Ог д к мо тко^нтн Н к д ь н н и ъ . к ъ д е ж д ч л ^ ъ с т и к ъ ovluh е г о
П>Н<МЪ1 гд оухд д го. η р н ксдсиъ ъ г о къ т е в и . Б ь Д Н пуъстъ! КЪ tCfUIH его.

КЪЗА^ХНЖКЪ I ВЬЗЬ^ИВ-Ъ НЪ НСО. ι Г 'К Ъ О Т К ^Ъ ЗН СА ίλ ο γχ 'ί, ткон. откуъзъ

ςΛ ίγχ ν . 6M0V]·. ТА МОДНМЪ χβ ЕЖ е НЪШ Ъ. П риЗБрН llb lH H ОТЪ' К Ъ К П ^Ь Н Н Н Х Ъ

НБсг т к о н х ъ . н ъ у ъ въ т в о г г о cero . П рикедеиъъго п р и д ъ лиц е ткое-. п рослш ъ

,д т н отъ т е в е . ι нъ м а г ^ъш ънъъго {ъ б ъ твеего. т е о ^а щ ъ ъ г о покеъиннн

ткон. ι посъън слово твое съм н^еног. ι о т в у ъ зн в ^ ш н его. Д ъ ж д н емо^ с л ъ | ш ъ т н .

п гкстое евъъне твое. ί гъ ъ 1 дж е «сн състъкнъъ къ ч ъ ц .и х ъ . не пос^ъм н п

Г|ПЪКШ>Ц1ЪЪГО НЪ Т А . П р д ъ СНЪ1 МЪЧИ. НКО ТЪ1 есн IU .H A H T 4M » вЧнмъ. t т .е -

Б ( СЛЪКЖ К ЪСЪ 1Ъ Ъ еМ Ъ . о ц ю н е ноу.

К Л О Ц О В С Б О Р Н И К (1 2 Ь 1 — 1 3 а 2 )

НАЧАЛО НА СЛОВОТО НА ЕПИФАНИЙ КИП ЪРСКИ ЗА

П О ГРЕБЕН И ЕТО НА ТЯЛОТО ГОСПОДНЕ
ИI
Чъто се д ь н е с ь в е з м ъ к ъ с м н ого нъ 3 * m i. чъто се кезм ъ ъ кье м н ого, ι мъчъ-
п ье много. Е С - з м ъ ъ в ь е м н о г о , кко цнсъуъ съш тъ. зем ъ н оувон са ι о^м лъчъ.

■Еко бъ нъътьнб о^съпс. въ пъътьнк оум рнтъ, ι ъ д ъ къст^епетъ. БЪ. къ

м ълн еусъпе. I с ъ п а ш т а а отъ кнкъ. отъ ъдъм ъ въ ск ^ ск къде НЪ1НН с ж т ъ .

ЕЪЧС(1ЪШЪНАл\ М ЪЪ ВЪ 1 Н ГЪ Ъ С1. I rO B O fl. Б Ъ 1К Ъ 1Ж Ц |Тв1 НЪ Х Ъ . ОТЪ 3 M C 0 H 0 n fH -

стж пьж къ. къде нъ^одб I ковн. i m ih i. I оуж ж ьн ι д^ъкоън. къде ц -sc ъ ^е. ι
не»н | ι с ж д б а о с ж ж д е н ъ 1Д . къде скн ш тл i m c m i. ι ι ο κ ορι веш тнсъъни къде
м одье ι ш атънън. ι т^ж тъ н еп^ъведьнъш . къ ктннж βγκο зн ъо къ ктш ж
ЛЮДЬО ПООТМИНА СА тъш тетънъш ъ. I С0^С-ТЪНЪ1М Ъ. п отъкж СА къ ъкуогонн е-

I към енъ ХЪ. ι съм н сък^ ш н и а с а . п^вуъгж СЛ ВЪ ТС^ЪДЪ! к ъ м е н ъ . н ъ къ

ИКН7.1 к л ъ н ъ ! Ηχ7» ^ ъ з > д ж са. потъкж сл о нъкокъът. н е п о Б Н д Ш -к е м ъ . н ъ съ­
мн СЪТЬ.. ΗΙ БЪ 1Ш Л . к ъ з н н с л нъ д (н к о към ень. ι съш едъ О^М^ЪТВН А. V

СЪКЛДЪШ Л КОЪНКЪЪГО С.ПССЪ. СЪЪНЪЦЪ ХЪ. нъ уъзд^нш ъ К Н М Ъ Н Ъ 1А Ж ЗЪ 1.

1 н е п ъ (м е н н |1 к ъ 1 . ι зъ к о н о п # н с т ж п ь н 1 К Л 1 . π ο Γ ο γ ε ι, з ъ 1 д е б ъ съънъце подъ зем лж .

I тъиж и|> ш р ъ ч ъ н ш ж И сдеом ъ с ъ т в о { |. дънось спснье. с ж ш т н .ъ нъ зем и I

отъ кт.къ подъ зем ъ н ж съпаш тн м ъ . дьнеси спсение вьсем е^ M H fo tf. еънко вн-

лим ъ. ι елнко невндш ъ. се^го^ко дънни n fiu ie c T ie гн е. с о у г о \( б о съм отуенье.

с о у г о в о м а в к о а ю б ъ с т в к с о ^ г ш к о c b H i T k e e ( s i c ) к ъ KOXfin: ж е ι с ъ м ъ р н и е . с о ^ г о в о к ъ ч к о -

м ъ носпш теньс отъ невесе нъ з«м н , от ;;ш л л подъ зем л ж .

141
 КИРИЛСКИ ПАМЕТНИЦИ

САВИНА КНИГА
П РИ ТЧА ЗА М И ТА РЯ И Ф А Р И С Е Я (Л к 18 1 0 — 14,
л 65 а 11 — 6 5 б 8 )

1 0 ч а к а в 1 е а н к д о ; т а 2 к а 3 ц р к к г 1 и в м о л н т /,' с А . с-д н н ъ <J>AfHtti?. а дроугц

а ш т а / а . 11 <|>AfH«ie же 7 с т а в ъ * е1' « б -s м о л и т е 14 с д . г л д 11 б ж с хвалж тсеи

ВЪЗДАМ. »АКО ПИСМА11 IAK» I ПрОЧШ ЧЛШ1. \7,Щ1АЩ|Ц.Н НСП^АВАДАПЦЦн“ ПриЛЮ-

БОДНА АН ЛКО14 СБ МЪ1ТА4А. 12 П0Ц1Ж СД В1- KiATbl ВЪ СЖБОТЖ11. ДССДТННЖ ДАНК
ВССГО18 СЛНКО п р н т д ж ж 17. А 13 МЪ1ТАрБ ИЗДАЛеЧА18 СТОД. не χΟΤΗΙΙΙβ“ нн70 ОЧНЮ
СВОИО възвестн51 НАМБ). НЪ бн” ВБ33 пръсн СЕОЛ ГАД. Бе МНАОСТНВЪ24 БЖД11
МНИ*6 Грищъннму20. 14 глж“ BAUA. НЗНДСТЪ28 ОПрАВЪДАНЪ ВЪ ДОМЪ CBOI*’.
ПАЧ6 ОНОГО. 1АК040 в ъ з н о с д 31 с д с ъ м и р и е т ъ 83 СД. А съм ирид! СД. ЕЪЗМОСН-
. тъ ” СД. . ■ '. ·

Разночетения: х З о г р ., М ар. д ъ еа ; Ассм. д ава; 2 З о г р . ' ВАНндосте; Мар.

вънндете; Асем. вънндосте;3Зогр., Мар., Ассм. въ; 4 Зогр. црковА; Мар. >дрквъ;
А с е м . црквь; * А с е м . п»м »м т, 8 З о г р ., М а р . ф лрнсин; 7 л н п с з а в М ар ; * Зогр ,
А сем . прибавят снце; *Зогр , М а р . ва; А с е м в ъ ; 10З о г р - , М а р ., А с е м . молихте;
11 л и п с в а в Зогр.. М ар- А с е м . ; “ М а р - , А с е м . н и с м ъ ; “ М а р . , А с е м . непрАВСДА-

к н ц н ; 14З о г р . п р и б а в я ι ; 1 5 М а р . с о б о тж ; А с е м сж ботъ; “ М а р . вьсего ; А с е м |

К А сего ; “ М а р . , А с е м л ^ н т л ж и к ; “ З о г р ., М а р , А сем . 13 дА л еч е; “ З о г р . Мар.,
А сем . хгги А ш е; 2 0 -2 1 М а р . мн очни в ъ з в е с т и ; А сем 041 в ъ з в с с п ; 22 Зогр.
б а и ш с ; М а р . б н и а ш с ;.А с е м ε ιη ιικ ; 23л и п с в а в З о г р ., М а р ; А с с м . в ъ ; 24А сем .
4
: ‘ , ·“ ' -
miaoctba; “ Зогр., Мар., Асем. м а пи ; “ .Зогр г^пшАПнкоу, също в Асем.; “ Зогр,
Мар., Асем. γ λ ιλ ; Зогр съннде сь въ домъ c bo i оп^а е ъ д а н ъ ; Мар. съ-
ннде сь оп^авъданъ въ домъ с в о н ; Асем. сан н д с са о п ^ х е а .ч л и ъ ба дома
свон; 3 0 -3 1Зогр. и к о в с и к ъ с ъ з н к л , също в Мар., ( н о вьспкъ) и в А сем , (н о
е ъ с н к а ) ; “ Зогр., Мар. с ъ м и р т п г ъ ; Асем. с ъ м п ^ г г ; 7 4 З о г р вА ЗН кегъ; Мар еъ з-
н е с е т ъ , Асем. в ь з н е с е т .

ЕНИНСКИ АПОСТОЛ
ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ (Гал 4 .2 2 -
26, л . 276 4— 2 8а 1 ).

БЛАТНИ. АКрхМЪ ДВА СНЪ1 ИМН. СДНМЪ ОТЪ fABAI. А Д^оуГЪ! ОТЪ СВОБОД·
НЪ1А. НЖС же ОТЪ ^АБЪ1 ПО ПАЪТН роди СА, А еж« ОТЪ СВОБФДНЪТА ОЕНТОВА-
пнсмъ. иже « т а нносъказасма . сни бо « та д в а з а в и т а едннъ е · w rojw
(ΙΐΚΑΐΚΚ'ϋΑ. 82» *АВОТЖ ^АЖДАСТ СА. СЖССТЪ АГА^Ъ. АГА^Ъ ЕО ССТЪ СННтЕ ГО^А.

{!йЕ J7, ПуНЛАГАСТЪ СА НЪЖЪШННМЪ CfCAHUT. fACOTACTb ЕО СЪ Ч А Д Ъ !

[И;н.ш; \ къпини с-^слмъ своводъ естъ. сже естъ мтн въст(мъ) намъ. . .

СУПРАСЪЛСКИСБОРНИК
ЖИТИЕ НА ГРИГОРИЙ. ПАПА РИМСКИ (119 15—124 5)
МЪСАЦА MAfTA КЪ ΛΙ- ЖНТНК григорь ΓΙλΙΙΤίΙ fO\fMbCKAVo.

Ελα^ οντϊιη г^нгоунн. постАвикнъ бъктъ п \т ^ н \у )с г . сттн бжян ц^ъкен

|н м м г ь н . k п р ъ ж д с· пат^н^ш ъства, ц у ъ н о^ н зъ ц ъ ευ въ м лнлстъ^и. стааго

уИСТОЛЛ AHbAfCA. HAfHUAKMAAro к л н о с к ^ ^ а . сл н зъ CT*fM м ж ч ен н х о у . Icv a h a' н

nKVA&. ВЪАШС ЖС ЦГОуМСНЪ ТОГО M A HA CTblfU . МАТН ЖС КГО БЛАЖСНМА СНЛКН1Л.

хнтш с ЕЛНЗЪ Е^АТЪ СТААГО П А^ЛА АПОСТОЛА. НА MUCT13 НА^НЦАКМЧСБМЪ ES-

м, ноеа, Тъ жс БЛАЖСнъ! гунгоунн. κγ'λα сид-САше въ чсърнн-Е свокн. р | п н -
ЦШ С. (1^11Л< КЪ NCM0V· МАЛОМОШТЪ. МОЛА Η Н ГЛАГОЛА. ΠΟΜΗΛβγΜ U А fABC ЕА
ЩШЬНАГО. (АКО CTAfUHlUHHA Б и )< Ъ KOpAE’llH K 5U b. Н НСТОПН)(еМЪ СА Н ПОГОу-
ЕНДОМЪ МНОГО ΗΜΈΗΗΚ. Н СВОК Н СТО^ЖДС. ЛНБОННШТНН ЖС Н ПО НСТНН-В f А БЪ
}ф|СТ0«ЕЪ. п ^ н з ъ в а в ъ слоугж СВОКГО ГЛАГОЛА к м о у . ВрАТС Ш СДЪ Д А Ж Д Ъ CCKiOY

^ ЗЛАТНЦЪ, E fA T b ЖС Ш СДЪ 'СЪТВОРИ 1АКОЖС П0ВСЛ"В KU*Y ^АБЪ БОЖНН Г^НГО^НН.

н д л е т а м ал о м о ш тн ^ златн ц ъ . н о т н д с . ПАКЪ1 ο γεο и ало п^ьм суднвъ въ

тъ жде д е н и , п р т д е т ъ ж де м алом ош тъ къ блаж сно^о^м о^ rfH rofov глагола.

ПШЛОЧН и А fAEC БА БЪ1ШиН1ААГО (АКО МНОГО Π Ο Γ βγδΗ χΛ . А МАЛО МН КСН ДАЛЪ.

Еллженъш ЖС П^НЗ’ВЛВЪ CACVI Ж СВОКГО ГЛАГОЛА КМ5Л|*. н д н EfATC Д А Ж Д Ъ KU0V

A f^TK JS Ί ) ЗЛАТН ЦЪ. СЪТВОРИ ЖС E fA T b ΤΑΚΟ. ВЬЗЬМЪ ЖС HHUITHH ΒΙ ЗЛАТНЦЪ

СТНДС. ПАКЪ1 ЖС МАЛО П оиоуДН К Ъ TfCTHK ВЪ ТЪ ЖДС ДЬНЬ п р н д с КЪ ЕЛАЖС-

HO^TfUS ГрНГО^НЮ ГЛАГОЛА. ИОМНЛОУН МА J1AEC БОГА ВЪШЬН(А*ГО. ДАЖ-

Ab и н ,\^ Г 0 К БЛАГОСАОВиКННК (АКО м ного погоуснхъ . Ел а ж сн ъ ш же
п ^ н зт в ъ слоугж свокго г л а го л а км о^ . ндн даж дъ км оу дуоугж к к

7; ДААТОЩЪ. ОТЪВЖШТАКЪ ЖС ГЛАГОЛА. В*МЖ МИ НМН ЧАСТЪНЪН OTU4C

лво НПСТЪ ССТАЛА НИ КДННА ЗЛАТИЦА КЪ fHSUNHUH. ГЛАГОЛА К НСМОу

СЛАКИЩ1. НС ИМАЩН ЛН ННОГО ННКАКОГОЖС СЪСЖДА. НН ЛН (НЗЪНА ДА ДАСН
XUCf. ШЬ ЖС ОТЪВТИНТАВЪ fC4C. ННОГО СЪСЖДА ч и с т ъ н ъ т OTU4C НС НМАМЪ. f АЗ-
* t U.f№flHAAro ВЛЮДА, НЖС К НОСЪЛАЛА ГСС11СЖДА КСЛНКА1А СЪ К*(ЦН1Ж. ГЛА­
ГОЛ КЪ HtUOlf ^лвъ БЖИН rfHPOfHH. НДН KfATC ДАЖДЪ HMOXf КЛЮДЪ ТЪ. В^АТЪ
*· £ЪТК0(Ш 1АК0ЖС по вел и KUKf БЛАЖСНЪ1Н. Н ДЛСТЪ ΗΗωΤΟγογΜβγ. HHUITHH жс
* М И Л KI ЗЛАТНЦЪ Н С Ь^бБ^Ш ЬШ Б Л Ю Д Ъ ОТНДС. КГД А ЖС Н ПОСТАВНША I1AT-

СТВН UfKKKH (НМАСТЪН. II» ОКЪПАН ПАТ^НА^ШЪСКОу. ПОКСЛ В CAKCAAfOy СВО-

«иоу вь |«,vjiHb A U IK . 1СДННЖ ПОИВССТН RI МАЛОивШТН. НА Т^СПОЗЖ СКОЖС Д А

< e tA 0 V * T b си , ННМЪ. CAKCAAfHH ЖС СЪТВООН 1АК 0ЖС ПОКСЛТ: HMD ПАТОНАОХЪ. Н

143
 лрКЗЪВЛ SI МЖЖЬ ННШ ТЪ. Η КРД Л СТДОША СЪ ПЛТрНЛр^ОМЪ. НЛ т р с Ш З Т «Бр-8-
ТОШ Л СА Г1. прнЗЪВЛЕЪ Ж ( СЛкСЛЛрЛ ГЛЛГОЛЛ ΚΜβγ, НС б т ^ъ лн тн рсклъ ΚΙ
п оЗЪ клт. то клко кез мокго поеслтнн1а трн нл десдте к-сн позъвллъ. слке-
ЛЛрЬ ЖС СЛЪНИЛЕЪ. Н прштрлшснъ БЪ1ВЪ. ОТЪКТШ ТЛВЪ рече K HCU0V. B-tspoVH ин
ЧЬСТЪНЪН КЛЛДЪ1КО. ДЪКЛ НЛ ДССАТС Н>(Ъ КСТЪ, третнглго НЛ ДССАТС НС В№
д тл ш е ннк’т*жс. рлзкт плтрнлруъ кд нн ъ. окидоу|жштсмъ жс ниъ. вндтлше
плтрнлр\ъ третнглго НЛ ДССАТС с т д а ш т л нл крлн столл. Н СС ЛНЦС КГ· №.
рлЗЪ1 НЗМТН1ЛШС. ОВОГДЛ ογεο 8НДТТН Н Б-ВЛШС СТДЛ. 080ГДЛ ЖС отрокл. I
К Г ДЛ ЖС ВЪСТЛША СЪ трепезък ННЪ1 ВЬСА ОТЪПО^СТН БЛЛЖСНЪШ. л т р е т т л г ·
НЛ ДССАТС. ВНДНМЛЛГ· ТЛКО ЧО^ДЪНЛ. А Η ЗЛ ржкж. н ЕККСДЪ! н къ клттъ
.свесж гллголл кмоу. злклннлкк т а о келнцтн енлт вьседръжнтелел БФГЛ. по-
КТЖ ДЬ ин κ ’τ ο ТЪ1 КСН. Н ЧТО КСТЪ H U A твок. онъ ж с рече к н с м о у . н кжс
въпрлшлкшн HUCHC МОКГО. ТО Η Т * ЧОудъНО КСТЪ . ОБЛЧС Л З Ъ КСМЪ ОувоГЪЖ .
Пр>Ш1СДЪ1Н К ТОБТ К Г ДЛ БТ въ илнлстъ|рн стллге лньдрел лпостолл. нлрнцлк-
МЛЛГО клносклръ. КГД Л С Т Д Т Л Ш С ВЪ Х Ъ 13Н Н Т н пнеллше. нмоуже Д Л д ъвл нл
Д С С А ТС ЗЛЛТНЦЪ. Н сърсерънъж БЛМДЪ НЖС ТН БТ ПОСЪЛЛЛЛ СЪ КОуЦШЖ БЛЛЖСНЛ1Л

СНЛВНЛ (s ic !) ΜΛΤΗ ΤΕΟΙΛ. Н ДЛ «уКТСН 1АК0 ОТЪ ДЬНС ТОГО ГТЪНСЛНЖС педл мн
СЪ ДЛЪГОТрЪПТННКМЪ. Н простоиъ срЬДЬЦСМЪ. нлрече Т А ГЪ плтрнлр^оу БЪ1ТН.
СЕАТТН ЦрЬКБН СКОКН. ЗЛ НЖЖС Н крЬЕЛ СБМЖ ПрОЛША. Η БЪ1ТН ТН ПрТНМЬНН-
коу. н нлмтетъннкоу £ръ\оЕЬ|Н1лго лпостолл петрл. ГЛЛГОЛЛ ЖС К нсиоу БЛЛЖС­
НЪШ грнгорнн. КАКО BTCH ТЪ1 ΙΛΚΟ ТЪГДЛ нлрече ГЪ БЪ1ТН м ьн т плтрнлр)(*у.
онъ жс отъвтигглвъ рече. нс клъил лн лггелъ гл вьссдръжнтслел КСМЪ лзъ.
то того рлдн в т д т . н то гд л б о посподь и л б т посълллъ к тевт. нскоуснтн
оусрьднк ТВОК. ЛШТС (ЯрБО ЧЛОБТКОЛМБЪНТ. л нс чловткоиъ творншн вн д ттн
МНЛРСТЪ СВ01Ж. Бллженъж жс то слъиилвъ оуБОГЛ С А . НС OVEO БТЛШ С до-

ТОЛТ В Н Д Т Л Ъ ЛГГСЛЛ. ЛКЪ1 к ъ чловткоу БО БКТДОСЛ н вьзнрл нл нь. рече жс

л ггелъ к ъ Бллженоуоумоу. НС БОН СА. СС ПОСЪЛЛЛЪ и А КСТЪ ГЪ Д Л еж д ж съ
Т0Б01Ж въ жнтнн ссиъ. БЛЛЖСНЪШ ЖС СЛЪШЛВЪ ТО ОТЪ ЛГГСЛЛ ПЛДС ННЦЪ нл

земн. Н ПОКЛОНИ СА господоу ГЛ А . ЛШТС МЛЛЛЛГО ТОГО рлдн ДЛЛНИЛ н МИЧССО-

жс сж ш тл. толнко множъство штедротъ поклзл о мьнт пртмилостнвъш ГЪ. ΙΛΚΟ-
ЖС ЛГГСЛЛ СЕОНГО ПОСЪЛЛТН КЪ МЬНТ. G7.ITH кмоу СЪ UIICHR ВЪННЖ. КЛКОА оуво
СЛЛВЪ! СЪПОДОБАТЪ СА 11рТСЪ1ВЛ1ЖШТНН КЪ ЗЛП0ВТД0)(Ъ ИГО. Н ДТЛЛ1Ж1НТС
прлвдж. БОЗ ЛЪЖА БО КСТЪ рСКЪШ. ΙΛΚΟ МНЛОСТЪ >‘ЕЛМ1Т/. СЛ НЛ СЖДТ. H UH-
AOVAH ннш тл къ зл к м ъ д л к т ъ когоу. ТЪ ЖС СЛМЪ ЛГГСАЬСКЪШ ГОСПОД!, СТрОАН
ЧЛОВТЧЪСКОК СЪПЛССННК. ГЛЛГОЛСТЪ КЪ 0 ДССНЖ1ЖCTOAIUTHHUIt (slcf). Г рЛ Д Т Т С
ЕЛЛГОСЛОКЬННННотьцл мокго . п р н н м т т е о у г г г о в л н о н вл м ъ цтслръстсо. ОТЪ НАЧЛ-

144
ЛЛ WHfMf. ΑΑ’μϊΝ'Λ Ιϊ.θ BtJXb Η ДАСТС ΜΗ HkCTC (sici). ЖЛДЪНЪ KUX2» н напонстс
Мл. стр и н г БИ\Ъ Η НАКСДОСТС М Л . В0ЛЪ\'Ъ н прнсътнсте мене. и а гъ б -п хъ н
евлъкесте м л. къ тш лннцн н прндесте к ъ мьнт.. кл ьм а ογεο сътворнсте кдно-
Ц|У ОТЪ СрАТНЛ ССаЧ МОА Х8Д7.1Л. то ммгс сътворнсте. БЖДН же кьс-биъ нлиъ
почнгмкштннмъ же н послоуцшжштннмъ. оуслъниАТН БЛАженъш т ъ гласъ . и
ItH b H b lH X b БЛАГЪШ Ь. АЖв ογΓοΤ οΒ Α богъ лю влш тнниъ н. д а нъ\ съпрннм нн-

км сътвернтъ хе бгъ , пр-ечнстъгА р лд н МАтере к г » стл1А Бегвр од н ц д . ια κ ο

tcH®Y ПОДОБААТЪ СЛАБА ЧССТЬ Н ЬоКЛАШАМНгС. НЪ1Н>А Н ПрНСНО Н КЬ. К'ЬКЪ1 B t-

КСМЪ. ΑΜΗΝ.

ПРИПИСКА НА Т У Д О Р д о к с о в к ъ м с л о в а т а
НААТАНАСИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ ПРОТИВ
APHAHHJE
с! а кннгн Б Л гечестииА . Н А р м ч е м и л a -o-a n a c Th . п е к е л -а н Т е м к н л з д n a шего
ΛI
Е о лгА р ск А . нмеяем4 сТ м еонл п р е л е ж и н е т й к к о п к о н с т а н т н и . в* с л о в е и с к ъ 1азъи <.
VV ГЛЧАСКА. В Λ-STJ W НАЧАЛА МНрА. ,8 . γ 1Д НН ) . 8ЧНК СЬ1 Мб+ОД*1. Α(ΧΪ«-
* В | * „ * . —
пккопа м»рАВА1. напса же н τογΑΐνρ чернорнзс дедев. г в м ъ ж е кндем повел-влъ.

ц\ 8(тТН ТА1ЧА. к Л-S fS γ IC ИНдУКТА 1Д. ндсже СТАА ЗЛАТАА ЦрКВЛ1 I10BAA.

съперенА е т ъ м ж е к н зм . в* се 8во л ъто вспе рАБ бжТн сего к н д з а луць.. в1

БЛА31: ЕЪр-В ЖНКЬ1Н. B ' ДОВрТ! НСПОВЪДАНТН ГА НАШСГО Ίν \А. ВСЛНкТн Н 4TNLI
• »— Д —
н влг»вгрн ь1 го сп о н а ш ъ к н а ? Б олглрскъ. нм енем Бернсъ. хрнстУ хное же нм л

«из инХ А Н Л .
МСЦА ΜΑΪΑ ВЪ Е Д Н Ь. 8* СОБОТНВ1 ВСЧЕ4. ССН Ж « БОрНСЪ БО ЛГ&Ш
т т т ■ ·· —' рД таГ ■ —
крТНАЪ « В Λ Τ €ΤχΛ БС\ТН. ВЪ НМЛ W UA Н CNA Н СТГО Д ХА ΑΜΗΝ.
П рипискате е зап азен а η руски препис на „С ловата против орианитс“ от
XV в н се публи кува б е з н о р м а л и з а ц и я н а с т а р о б ъ л г а р с к а

ИЗ С Т А РО БЪ Л Г А РС К А Т А КНИЖНИНА

О ткъсите се д ават с норм ализи ран правопис, тъ й като п р о и звед ен и ята на

староб ългарски те писатели са зап азен и в късни преписи.

ИЗ П Р О С Т Р А Н Н О Т О Ж И Т И Е НА К И Р И Л
ГЛАВА X V I. П РЕ Н И Е С ТРИЕЗИЧНИЦИТЕ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
Е ъ кенетин жс къш ъш гс κυ ο γ, съ Б ьр х ш л с л на н ь нинскмрнн и попове и
IfUIOflOLUH, ΙΑΚ» II КрАНН НА СОКОЛА. Н к ъ зд в н г ж ТрНДЗЪПЬЦЖКК КрССЪ, глаго-
мжшт»: „Ч л о Е ч т , с ъ к а ж н нам ъ како тм нсн «ъткорилъ м и н и слекиномъ къ-

ιιηγ’λι н овчншн а , н х ъж е ijf.cT /. иикътож е н и ъ прък-вн овр-влъ— нн апостоли, мн

рнивисъш папа , н н Богословъ ΓρΗί ορι-Η, ни Неромнмъ, нн А въго устн н ъ? М ъ 1 же
 . . . Κ Μ Ι · А ЗЪ 1К Ъ 1 ВНМ Ъ, НМНЖС ДОСТОНГЪ ВЪ КЪННГАХЪ СЛДБНТН БОГА — Kf- уШте не съкАЗвуктъ, да η црикъ» еъзиданнм прнниетъ. Къжи же, бсат/нн,
p S v K S lH , КЛН Н ЬС КЪ Ш Н ЛАТННЬСКМ Н. “ yilte П^ННА* КЪ КАМЪ КЪ А З Ъ 1КЪ1 ГЛАГОЛА, КЖ1Ж влиъ п ол и н я сътео^ж, лш-
С т ъ б ъ -ш т а , жс ф нлософ ъ к ъ н н и ъ : „ N e НДСТЪ ЛН Д Ъ Ж Д Ь ОТЪ БОГА НА ви­ ft КАМЪ НС ΓΛΛΓ0ΛΚΒ ВЪ (АВЛСННН нлн въ ^лзо^м-вмт нлн въ п^орочиствнн
ел fA B bN O ? Н л н С Л Л Н ЬЦ г ТАКОЖДС н с CHlAKTb ЛН NA КЬСА? И н л н не д ъ ^ л к и г нлн gъ НАОуЧСННН? ОбА‘1* БеЗЛОуШЬНАСА ГЛАСЪ ДА1ЖШТА, ЛШТС ΠΗΙΙΙΤΑΛΗ, АШТС
НА A H f X рАВЬНО KUCH? Н К А К » К7»1 НС СТЪ1ДНТ0 С Д , Tf H АЗЪ1КЪ1 UUNALUTi ТЪ- СЖСЛН, АШТС ^АЗНЬСТЕНЖ ПНСКОМЬ .НС ПОДАСТЪ, КАКО fA30yUUMTb СА ПНСКАНН»
ЧНМА, А ПрГОННиЛ ВЬСНМ Л Д ЗЪ 1К 0М Ъ н плсиснииъ слипом ь ВСЛАШТС Η Γ Λ · γ χ ο υ ι ц\ц ГЖДСННК? Нсо АШТС Б.ЗВИСТЬНЪ ГЛАСЪ Т^ЖКА ДАСТЪ, къто оуготввнтъ СА
ьъггн? Съкд ж нте м н [ к а к о гг .1 н с с т г 1д н т о сд ] к о г а т в о р д и т н с м о ш т а н а , гако IU фнь? Тако η бъг АЗЪекОМЪ АШТС НС рлЗОуиЬНА СЛОВССС ДЛСТС, како рАЗОу-
НС иО Г Ж Ш Т А ССГО ДАТН, НЛМ ЗАВНСТЬЛИВА, ΙτνΚΟ НС χ ο Τ Δ ΙΙΙΤ Α ? МЪ1 ЖС НАНДЦ
ytKTb СА ГЛЛГОЛСМОН? Кждете БО ВЪ ВЪ ЗД вуХ Ъ ГЛАГОЛ1ЖШТС. Τ·ληκο оув»
МЪНСГЪ! ЗН А Н М Ъ К Ъ Н Н Г Ъ ! «уМ П Н КШ ТА Н БОГву СЛАВЖ В Ъ ЗД А К БШ ТА КЪЖЬДО CKSH- уцТ« сълоучнтъ СА ^ОДЪ ГЛАСЬНЪ1НХЪ ВЪ MHfU Н НН КДННЪ же НХЪ БСЗГЛАСи-
UU А ЗЪ И СО М Ь. Н ^ви жс еж тъ с н : лръМ СНН, п сръ см , а с а з г н / н к е р н , СвуГДН, .ГОТЪ-
ИЬ,АШТе не ВИМЬ СНЛЪ1 ГЛАСОу, БЖДЖ ГЛАГОЛ»ЖШТКММОу ВЛрВАрЪ. Н ГЛАГО-
•е-н, »СрН, Тоу^ЪСН, КОЗАРИ, АрАКЛ1АНС, СГУПЬТ-ЬНС Н СОурН Η ННН МЪНО^Н. ХШТС
АЛН UUNU BAfbKAfb. ΤΑΚΟ Н ВЪ1, ПОНСЖС ксте fCBUHHTCAC Д0уХ0Ви11Ъ1НМЪ, къ
лн нс чош тсте отъ с н )съ р л зоуи н тн , п ени отъ к ъ н н г ъ позн лн те еж дннк.
(Ь^ЬААНН» UfUKbBH Проенте Д А ВЪ1 НЗСЪЖАККТЪ. тими же ГЛАГОЛАН АЗЪЖОМи
Д абъсдъ бо бъпнктъ , гла го ла : . П онтс г о с п о д н , в и е л ЗС М Л Д , ПОНТС ГОС­
ДЛ МСАНТЪ СА, ДА СЪКАЗОуНТЪ. ЛШТС БО МОЛНТВЖ ТВСрКК АЗЪ1К0МЬ, ΛΟ γχΑ
ПОДИ ПИСНЬ. НОБЖ *. Н ПАКЪП „Б ъ с к Л Н К Н Н Т е ГОСПОДН, BU.CA ЗСМ ЛА, понтс н в ъ з - йон МОЛНТЪ СА, А « у м ъ МОН БОС ПЛОДА КСТЪ. SUTO ОуБО КСТЪ? ПоМОЛЖ СА ДОу-
ксеслнтс сд н въспонтс*. Н д^гонц н : „Б ьсек з е и м л д а п о к л е н н т ъ т н с д н пок- «иь, поиолмс СА II оумоми; П01Ж доухоми, П01Ж жс н оумоии, Лште БЛАГО-
ТЪ ТСЕ-К н ДА ПМСТЪ Ж4 HUCHH ТВОКАИу, ВЪПЛЬННН*. Н ПАКЪС „ХКАЛНТО БОГА, (Л1ШШН доухоми, НСПАЪШААН МИСТО ΝερλβΟγΜΚΗΑΚΓΟ КАКО рСЧЕТЬ AMHNU ПО ТВО-
д * ’’ у : ... Д , J
КЬСМ А З Ъ 1 Ц Н , Η ηοχΕ Α Λ Η Τ ί Н, ВЪСИ ЛЮДНК, Н ВЬСНКО Д Ъ ^А Н Н К Д А ^ΒΑΛΗΤΑ киоу прошеннм, понеже не вистъ чьто гааголсшн,Т ъ1 оуво докр-к хвалншн,
ГОСПОДА- .
кь дреугин незнждетъ са. χκλλί* бога мокго отъ кьсихъ васъ плче азъ »-
Еъ КВАНЪГСЛНН жс ГЛАГОЛСТЪ [НоАМъ]: .ГСЛНХРЖС НХЪ прнАТЪ Н, ДАСТЪ
КЪ1 ГЛАГОЛА. Нъ въ црькъвн е СЛОВССЪ ХОШТЖ оумоми свонми ГЛДГОЛЛТН, ДА
HUA ОБЛАСТЬ Д А ЧАДА БОЖКА БЖДЖТЪ“ . Н ПАКЪ! ТЪЖДС: .N e 0 СН^Ъ МОМЖ Н НИЪ1 нлоучж, нежелн тимъ! словесъ лзъжоми. Брлтрнк, не Д ВТН БЪ1ВЛНТС
ТЪКЪМО, НЪ Н 0 В*Ъ^оу1ЖШТНН)СЪ СЛОСССС НХЪ рАДН ВЪ и л ЛА БЬСН КДННО «fMIUb, НЪ ЗЪЛОБОКК МЛААЬНЬСТКОуНТС, оумъ1 же съвришенъ! БЖ Д гте. Въ зако-
БЖ Д Ж ТЪ , 1ДКОЖС Н ТЪ1, о т и и , КЪ U U N t Н А зъ ВЪ те БИ“ .
Ht кстъ пиелно жко: .НноАЗЪпинъжин н оустинлмн ннтин възгллголкк къ
М атъ+он жс речо: „ Л а на. и н бънтъ к ьсвк а е л а с т ь н а нсбссо н на зей-
медъмъ снмъ н nh тако послоуШАНктъ мене— глаголстъ господи*. Тими же
ЛН. Ш ь д ъ ш с ογΒΟ, НАОуТНТе в и е л АЗЪНСЪ!, KfbCTAUJTO А ВЪ НМД ОТЬОА н
азщн не ежтъ въ Знлменнк виринъжиъ, нъ некирьнъжмъ, а проречиство не
<Ъ1НЛ >1 СВДТАНГО Λ · χ \ Α , оуЧАШТО А СЛЮ.СТН ВАНА, НАНКА ЗАЛОВИЛАХЪ камъ.
кегришнмъ, нъ виринъжиъ. Лшт« оуво сънндеть са црикь! виол въ коуик
Н СС АЗЪ СЪ КЛМН HCMA [в ъ ] ВЬСА ДЬНН ДО СЪКОНЬЧАМЯА ВИКА. ХМНИЬ“ .
И КЬСН ГЛАГОМЖТЪ АЗЪ1КЪ1 н вънндетъ никъто нерАЗоуминъ нлн нсв-кринъ, не
Н М лръкъ H A tcb i: „Ш ьдъш с въ м н р ъ в и с и , п р о п о с п д А н т о н в а н ъ п а н н вьссн
(меть лн, ια κ ο : „Зълр са дикто?· Х и т лн висн пророчиствеуньтъ н въннде-
тслрн. Нжо r.- в р о у к т ъ н крьстнтъ сд, съплсенъ бж дотъ, нс в и ^о в а в ъ ж жс
п н ш т о нерлзоуминъ нлн невиринъ, облнчактъ сл висъмнн въставам тъ са
«С Ж Ж Д С Н Ъ С Ж Д С Т Ъ . ЗнА М Ж Н еА же КИрОВкСЪШИИМЪ с н лоелндоуеж тъ: H uchuua
•ТЬ Ι Μ κ χ ΐ Н ТАШ1А1А СрЬДЬЦЛ Ι0ΓΟ 1ЛК1; БЪЖМЖТЪ Н ТАМ, ПАДЪ NHU.U, ПО-
МОНМЬ БИСЪ1 н ж д е н ж т ъ Н А ЗЪ Н С Ъ » ВЪЗГААГОЛМТЪ Η0ΒΆΙ-. «ащ пъ сл вогоу, нсповидоуд, ιακο: „Въ НСТННЖ БОГЪ ВЪ НЛСЪ КСТЪ.“ Чите
Г лаголстъ жо и къ влмъ НАКЪ< З А к о н н ер м т о л о м ъ : „Горе КАМЪ, КЪИИГЪЧНА •ум кстъ, врлтрнк? ΙίΓΑΑ СЪХОДНТС сл, къжидо ВАСЪ ^ ‘АЛЪМЪ нмлтъ, оуче-
н ф лрнсем кпек рн тн , ιακ ο затв а^ »ан то цнсА ръ ствни носесъском п р и д ъ чловнкъе, •ΗΙ нихть, ЛЗЪ1КЪ НМЛТЪ, СЪКЛЗАННК НМЛТЪ, BUCIA КЪ СЪЗЬДЛННК ДА BWBA-

ВЪ1 БО н о въходнтс Η χοΤ Α ϋ ΙΤ Η Η χ* въннтн к ъ не не ОСТАВЛ1АКТ1*. Н НАКЪБ »тъ. Хшто лн къто лзъжомк глаголстъ, по д ъким а оуво ИЛИ '^ИЛО по тримъ

.Г о л ВЛМ Ъ, КЪМНГЪЧНА, ГАКО ВЪЗАСТС КЛЮЧА рАЗ*уМИИВ1А Η САМИН! КЪ--НДСТ4, Н 111 ЧЛСТН, Н КДННЪ ДА СЪКАЗОуНТЪ. Х и т ЛН 11« в ж д е т ъ СЪКАЗАТСЛ1А, ДА
Н К2.ННТН ХОТДШ ТННМ Ъ ВЪЗВ(АННСТС“ . ••ΑλΉΠ. ВЪ црикъвн, С1БИ Ж\ ДА ГЛАГОЛСТЪ Н БОГОу. ПрорОЦН Жв ДЪВЛ НЛН
К м е н ъ -А Н о А Г Ь жо П к в л ъ f v t r . .К о л е ж же каси м ъ к ам ъ гааго аатм азъ н съ », T|*te ДА ГЛАГОМЖТЪ, а дроу^нн д а съклзоуежтъ. Хште лн нномоу отъкръно-
ПАЧС ЖС Д А nfO fH U A W TO . БОЛНИ БО HfOfHOAAH, НОЖ* f ΛΑΓΟΑΑΗ АЗЪНСЪ». fO B H 71 сл сидаш тм , привъж д а млъчнтъ. Можете бо по кднномоу пророчиствовАтн,
 KftCH БС ЕЪСТАВЪШН П^Н Т С » ф ц Л 1 : НкОНОБС^ЬН.Н, МЪНСГА|А ЛЪТА П ^Б Б Ъ К Т Ъ
ДА Ш В О^ЧАТЪ СА Н ВМН 0уГВША1ЖТЪ СА. Н Д*уСН II (ЮроЧКСЦПН Про^ОКСМЪ
ООЕННОуНКТЪ С А . N isC T b КО HtCTfOKHHIO БОГЪ, НЪ Μ Η ρογ, ΙΑΚΟ БЪ ВЬС-В^г, U fb K l- „■-CHbllAIA CEATbIHH ГбННМА Н fA3AflAKM A П^Н БЛЛГОЕ-КуиИНКМь ЖС U/UCAfH М н ^А Н -

E A \U CKATblH^H». ЖСНЪ1 ΙΪΜ ΙΙΛ ВЪ U fU K bB A yb Α λ М Ш А Т 1 . Nc B C M iT i KO СД а1. n .XE0Bl;fUHHH с ъ к о р ь СЪТВС^ЬШ^, П0у1СТИША КГС ΙΙΑ ICfCTHKXI ТЪ1 Н В Ь С И з ъ -

НМЪ ГААГОЛАТН, НЪ A i . ПОБННОуНБТЪ С А , l i W B f Η 3 4 Κ Ι Η Ι ГЛАГОЛСТЪ. i\lU V C лн П\7> ПСПАЛН Α θγχοΒ Κ Ν Ο Μ СНЛИЖ.НдСЖС СС АШТС СЛЪ!ШААШС КАКОВЖ )<ογΛΜ С

ΗίϊΟΜΟν ΗΑΟγΜΗΤΗ СА χ Ο Τ Λ Τ ί» , ВЪ Д О М Ъ \Ъ ίΚΟΗχΑ МЖЖЛ АА БЪП^АШ М Ж ТЪ. (|!№CTEUH1>KMU о крлзъ , ТО IAKC К^НЛАТЪ П ^Л Ь Т А А Ш С ВЬСЛ СТ^АНЪ!, IACUHAMII
С-лмъ в« кстъ жен-в въ цуькъви глаголатн. Нлн стъ БАСЪ СЛОВО КОЖНИ нзн- црГЪ‘1М.1Н СЪБЛАЗНИ ВЬСЛ fA 3 A flA A Η ΗΑογΗΑΑ ПрЛКОКrttfHIO. ПаВЛА ССТАНЪКЪ!
ДС? Н ш Е Ъ ВАСЪ К Д Н Н Х Х Ъ ОБ^ХТС С Л ? X uiT C КЪТС МКННТЪ СА П ^О К Ъ БЪ1ТН
l|Ml№«-\MUC.
н л н Α©γχβΒΒΚΛ, А А у л з с ^ ш г к т ъ , НЖС ПНШЖ ЕАМЪ, IAKC ГОСПОДЬНА ЗАПОВЪДН П^-ЕЛЪТАА ΙΑΚΟ 0|)ЬЛЪ НА КЬСА СТ^АНЪ!, ОТЪ ВЪСТСКА ДС ЗА П А Д А , Н СТЪ Cts-
СЖТЪ. λ ΐ υ τ ί ЛН КЪТС НС ^АЗ»уМ1гКТЪ, АА НС ^ЛЗС^иъВЛН ТЪ . Т-ВМАЖС, EfAT^HK, II КГЛ, ВЪ КСЗА^И),'Ь ЖС Н CyAU.HHU)(b, 0 СЕАТИН ΒΤ^Τί ВЪ СЪПО^иХЪ CBft^
м к и н е у н т с iijiopHu.MiKK) н нс б ^ аннтс г л а г о л а т н е ъ АЗЪ1КЪ«. Е ь о а ЖС БЛАГООЕ^А·
TkA СЛ, TfflKB-RTUAAMH 3Af>tAMH ΙΑΚΟ СЛЬНЬЦС CHIAА , ВЬСЪКЖ Б Л Л Д Ь НХЪ (IA3A-
ЗЬН» Н ПС ΝΗΗΟγ А А БЪ1ЕМЖТЪ“
1Ц.А. Въ фоуЛЬСЩ-Б же АЗЪ1ии БСЗБСЖЬНЖ1Ж ЛЬСТЬ f A30?U, Т^НБСЗНАЧАЛиНЪЖ
Н ПЛКЪ1 ГЛАГСЛСТЪ: ,Н БЬСХКЪ АЗЪ1КЪ НСПОВХСТЪ, 1АК0 ГОСПОДА Н |К 0ус7,
rttT b Г.7.СИ1Х. Слок-BHUCKOY Α 3 Λ ΙΚ ο γ ВЪ, Η ί^Α30γΜ Η Η Н ВЪ U^AU-S г р х с в и м т . к м и
Х ^ н с т с с ъ ВЪ СААВЖ БСГОу ОТЬЦК. Л м н н к -.
|*lirrcy, МНЛ0СТН1Ж Н чловикомовнкми ГОСПОДА НАШСГО НсоуСА Хрнстл, (АВЛСНЪ
Снин ЖС СЛСВССЪ! И HNTU1I BOAUUIHHMH nocfAMtt а н о ти д е , остъкли А.
BlItTb IIACTLIJU Н оучнтсли. Н ЗАТЪЧС оуСТА вликоиъ Т^НАЗЪИиНЪШМЪ KJCTH-
ПОХВАЛНО СЛОВО З А КИРИЛ КН1Ъ, ИЗЪ1АШН1АА П^ОООЧисКЪ! Α3Ί.ΙΚΑ ГЖГЪННВА Н ПНСМС,ЧЪ1НМН HAllfAEMAA ВЬСЛ

ОТ К Л И МЕ Н Т О Х Р И Д С К И II,\ ПЖТЬ С7.ПАССНН1А.

М Х САЦА M lfltM .V П ъМ А Т и Η ΓΙΟχΒΑΑλ ПуХБААЖСНАКГО ОТЬЦА НЛШСГС Η ΙΙΑ-

Въ Р н и и же нзвелн гсспсдь б о г ъ п ^ - с ч ь с т ь н о у к м о у τ -β Λ ο ν к г о п о ч н т н . 1€го

стлви н нкл с л е в х н и с к е у А З 'М Ю у К с у н л л ( р н л с с с ф л Н СВАТЛКГС I J i -г-СДЖА OVj-IH-

Ж1 Н тмудъ Н Х>ЖДСННК ПОЧНТА1ЖШТС, ПОДОБиНЪ! η ο χ Β Α Μ Ι н ъ с т ъ коиоу nfH-
ЛОЖИТН, (\lUTC БО II ПОСЛЪЖДС БЪСЖА, в и е л п ^ с п х . 1& кож е Н ДЬН иН НЦ А, п о сл е ж -
тсм а. Б л аго сл ов и оти че. ДС ЕЪСувДЛШТН, СВТ.ТиЛОСТН1Ж СВ01С1Ж в и с и ЛИКЪ 7;ВХЗДЬНЪ1Н ОБЛНСТАКТЪ, Сли-
Сс ВЪСЖА НАМЪ, Х^НСТСЛЮБиЦН, CKT.TC3A^UHAIA ПАМАТЬ ПрХБЛАЖСНАКГо СТЬ-
НЬМЪМН 3AflAMH CB-UTA HfOlABAIAKblUTC, ΤΑΚΟ Н CU И^Т.БЛАЖСНЪ1Н СТЬЦЬ Н oyiH TCA U
U.A НАШСГО KvfHAA, НОВАНГС АПОСТОЛА Н ОуЧНТСМА ЕЬСТМЪ CTfAHAUb, НЖС БЛАГС-
ЛЗЪ1КА НАШСГО ПАЧС СЛЬНЬиЛ TfOH4UHblHMH ЗАМАМИ CHIAA ПрОСКХТН БСШТНСЛЬНА
BXfUCTBHKMU Н КОАСОТС1Ж ВЪСЖА НА ЗСММ1 1АКС СЛЪНЬЦ.1, Т^ННЛОСТАСЬНАКГе БОЖЬ-
НШДА, ВЪ TUMX ЖС ЛСЖ ЛШ ТА НСВХДХНШ А. Κ θΌ ЖС МХСТО ογΤΑ Η С Л , КГОЖС 1«
СТЕА ЗАрАМН EUCCro UtlfA flfOCBXIUTAA. КВЛТН СТОПАМН СКОНМН? Κ λΙΑ ЖС ЛН ХЪ1ТуоСТЬ ογΤΑ Η СЛ ОТЪ ЬЛАЖСНЪ1А КГО
П р в и ж д р с с т и Г.ОЖН1А С Ъ ЗБД А ЕЪ CfUAUUH КГС X fA U b CCG1S Н НА А ЗЪ Щ Ъ д г у ш л ? Euc-tuu БО АЗЪ1К0М Ъ СЪК^ЪБСНЪ1А ТАННЪ1 В7, НЗЕХСТЬНЪШХ?· СЛОБССЬНЪ!-
Ηχ/. j’.\ 30VMKH0 НСПЖ ХДОуА СЪКАЗА— ΟΒΟΜβγ ПНСМСНЪ!, о в о м о у оучсннкиъ. Еож ш л
КГС 1АК0Ж0 НА γί^ΟγΕΗΜ Τ. ПОЧНКААШС .\*У Х Ъ СЕЛТЪЖ llfHCHO, (А З Л Т М К А ,\A f Ъ1
ПО ЧНСЛОу K'f»fX, 1АКСЖС fC4* П а ЕСЛЪ АПОСТОЛА! „ЮдММОМОу ЖС к с и с у ж ь л с НАС7. БЛАГОДАТи ВЪ еуСТЬНА)(Ъ КГО II ССГО fA ,\H БЛАГОСЛОВИ Η Б Ъ ВЪ К Х К Ъ Ь
БЛАГОДАТи ПС Μ τ ρ ι ДЛ«0ЕАМН1А ХРИСТОВА, Н ж« СС М А, fV H ГОСПОДА, ЛНБО ТЪ, Т*
Ттмиже KAIA оуСТА НСПОВХДгАТЪ С Л Д \0С Т Ь ТЖ оуЧСНША КГО? K oT O fhlH ЛН А З Ъ 1 -
Н А ЗЪ СЪЗЛМСМЖ К ГС, П.ЕЛ1АЛ СА ΚΜ Ογ CAUb Н OCHTBAU СН ЕЪ IICUU СЪТТС. КЪ ПКТПГНСТ?! н з л р н и т м П0ДВНГ7.1 II Τ ^ογΛ 7»Ι II ДОБ^ОТЖ ЖНТШАКГО^ Т а БО оуСТА
(ПЖ; Н БЖДСТЪ МН ВЪ СЪ1НА Н АЗЪ С Ж Д * ΚΜ#γ ВЪ С Т Ь Ц А \ Т#ГС ЖС CTU4UCTIA <КТ,Т|.ЛТ.||1НМ.\ СКХТА IABH ГОСПОДЬ, 0М(1ЛЧСН7»1А ЛЬСТНКБ | у 1.\СВЬНС!Ж |у0С ВБШ ТА 1Ж -
ШТА. ТОГО A37.IK7. СЛАДОСТКНЪ1А Н Ж11ЕОТиНЪ1А ГЛАГОЛЪ! НСТОЧН. Т ч : ИОХЧЬСТЬНХН
НСКЪ1 ПОХВЛАЖСНЪШ СЬ СТЬЦЬ Н оуЧНТСАЬ НАШи, ОСТАВИ Ж11ТШК « Г О ЕАС1Ж КСА'
tytTUlIX 1у'1;МЖД^*СТ1НЖ nfOUBUTOCTO. Т о г о Ж« П^ХЧЬСТЬНН П^ЬСТН ДОуХОЕЬНЪ1А
ССТЖ, ДСМЪ Н БСГАТиСТЕС, 0TUU.A Н U A T € ft, B fA T fM l* Н CCCTfbl.
уЪГАНЪ! ОСМФЕАШЛ Н ЗЛАЧОЗАОЬМЪ! ПНСМСНЪ! оуКОАСНШЛ. T uM H Г,0ЮГЛАСЬН7»1НМН
Н зи А А Д А ж « БЪ1СТЪ ЧНСТОТС1Ж САКО ЛНЪГОАЪ, ΟγΚΑΑΗΙΑΑ СА II Ο γ Κ ϋ Γ Α Α СТЪ
•VITUI НА110НШЛ СЛ Ж Л Ж ДЖ Ш ТН Н ^АЗОУМА БОЖН1А , Т х М Н НЛСЛА^ЧНШЛ СА М7>Н0-
жнтннскнн)съ сластни, ιγ -кБъииА пенено г ь γ·ΑΛ7,Μΐ>χΛ ii лкнпНхъ н иооучснии Т.Н K IIIO TU IblA П Н Ш ТЛ . Тт.мн ЖС ОБОГАТИ БОГЪ МЪНОГМ А ЗЪ1КЪ1 Б О Г О ^ А З с у и Н Н и и .
Α βγχΟ Ε Α Η Χ , НЛИНЪ пжти ΓΟΗА , HMUM ВЪЗНТН НА ШБССА. ТЪМЬЖС и НЗЛН1А < л
Гкче вОГОТЪКАНЪШМи Kl.UUll.CMI, оуклзе МЪНОГОПЛСТ«Н\КГО Λ 37.ΙΚ Α СЛОВХНЬСКА.
еъ суст в \ъ кгс г,ожн|А благодата, 1Аквж1 усчс Н|И;иЖдр,ш Селемонъ: .Еъ ογίΤΑ· Г«Ц»у ТЪ1 АПОСТОЛЪ ПОСЪЛАНЪ БЪ1СТЪ. О т ъ ТБХЪ ο γ ιιο оустъ истсчс нсточим нкъ
Н 'Б ^ Ъ n fU U A A f* ЕА Ж СТЪ ЧЮВЬСТЖМК. ЗаК С Н Ъ Ж( Н МНАССТЬ НА А З Ъ |U t НРСНТЪ.
ж п Е п гп ъ ш хъ словссъ, ν α π α ια α НСЪХЪШЖПК с о у х о т ж НАШЖ, И ГВМ Н С Ъ К Л ЗЛ сл
Нииже СЪЕЛЗА 3ΑΛθχογΑΑΗΑΙΑ oytTA KfCTHKOMI,.
МЪ114ГО\оулинЪ1Н А ЗЪ 1К Ъ К^ОТНЧЬСКЪШ. Т а КО ο γ ίΤ Α 4UCTUHAIA 1АЕНША СА ΙΑΚΟ

148
149
 д руЧН А МОЛИТВА ОТ КО Н С ТАН ТИ Н ПРЕСЛАВСКИ
НД ЧНЪ t n « у \ф н М 7 > , БОГА ПрОСА\БАМ Ж Ш ТА, Η ТЪМН П03НА)(вМЪ ТрНСЪСТ&ВЬНОК
вОЖ М ТВ», КДННЪМА СЖШТЬСТБОМЬ ОББДрЬЖНМО, СБОНСТВЪ! же НМЕНОЕЛНЪ! р А З Д И - ^зъ САОБФМА CHMA М0А1Ж СА БОГоу:
•Айооадо н рлвьно просллкльчкм о— съпрнсносжштьнА о т ь ц л ιίι с в а т а к г о Λ ογχ*. „Боже ВЬСЕА ТКАрН н зн ж д н тел ю
вн д н м ъш м ъ н н екн д н м ъш м ъ ,
Т т м ь ж е ба а ж ж тк о н оустьнк, о бааж онъж «тъче Курнле, н м л ж е монма
ογ'ΓΓΑΝΑΜΑ СЛАДССТЬ Д О ^ О Б Ь Н М А НСТОЧН С А . БААЖЖ МЬНОГСГЛ\СЬНЬ1Н ТКОН А ЗЪ 1К Ъ ,
ГОСПОДА ΑΟγχΑ- ПОСЪАН ЖНВЖШТАНГО
д а в ъ д ъ х н е т ъ в ъ срАдьце мн слово,
НМЬЖС ΜΟΚ-Μογ АЗЪНСОу ТрНЕвЗНАЧАЛАНАКГО БОЖЬСТКХ ЗАр»А ЕЪСНЛВЪШ Н, мрАКЪ
КЖЕ БЖДЕТЪ НА оуспв^ъ ВАСВМЪ
гртуовьнъж отъгъна. Баажж мънвгвпр-всв-ьтьлок лнцс- твок, озлрьшек с а отъ ЖНВЖШТННМЪ ВЪ ЗАПОЕВДАХЪ ТН,
СВАТАКГО ΛβγχΑ, НМЬЖС ΜΟΚΜογ АНЦоу ЕОГОрАЗОуМАНЪЖ СВ-ЙТЪ ВЪСН1А Н МЪНОГОБОЖЬ- т.*ило БОКСТЪ СВЪТНАЬННКЪ ЖНЗНН
ΝΑΙΑ АЬСТЬ HCKOfCNH СА. БААЖЖ ЗЛАТОЗАрЬМ-ВН ТВОН ОЧН, НМАЖС МОНМА ОЧНМА ЗАКОНЪ ТКОН Н СВИТЪ СТА^АМЪ,
СЛЪПОТА Нер\ЗоуМАНА1А ОТЪАТА БЪКТЪ Н БОГОрАЗОуМН1А С Б 'Б Т Ъ В Ъ С Ш А . БААЖЖ
нжс НШТСТЪ КВАНЪГОААСКА СЛОВА
АНЪГСЛОЗрАЧЬНЪН ТВОН 3-ВННЦН, ОЗАрНКЪШНН СА ОТЪ ЕОЖЬСТЕЬНЪ1А СЛАВЪ1, н ж с
н проснтъ Д АрЪ1 ТВОА п р н д тн .
СрЬДАЧЬНЖНК МН СЛЪПОТЖ ПрсГЪНАВЪШН, БОГОДЪ^НОКСНЪ! СЛОВЕСЪ! ПроСВЪТНСТб.
Л етнтъ БО 1 Ш Н -6 н словвньско П А СМ А ,
Е а а ЖЖ
НА1А ТЖЧА,
Пр-ЬЧЬСТЬН-БН ТВОН р Ж Ц Т , НМАЖС СЪННДв
ПАПММЖШТН ЕОГОТЖЧЬНОКК роСОВК НЗГорЪКЪШМА
МОКМОу А З Ь 1 К 0 у БОГОрАЗоуМЬ-
ГрТ^ОКЬНО»Ж' С оууо-
къ крьштенню ОКрлТНША СА БАСН
ТОКК СрЬДЬЦА НАША. БААЖЖ БОГОДВНЖЬНЪ1А ТВОА п р ь с п .1 , НМНЖС NAflHCA СА аю днк твон нлреш тн с а х о тА Ш те , -
ΜΟΚΜογ Α3ΑΙΚβγ СВОБОДА ОТЪ Гр^^ОВЬНАКГО НГА. ЕААЖЖ ЗААТОЗАрЬНЖКБ ТВОИ» МИЛОСТИ ТВОКА , ПрОСАТЪ Т;ЪАО.
Боже,
Ж Т роБЖ , ОТЬ НЕАЖС НСТС-ЧЕ АЗЪНСОу ΜΟΚΜογ ЖНКОТЬНАН» ВОДА, С2>ВЪ1ШС СЬ^О- Иъ М Ь Н 'Б НЪГН-Б прострлно СЛОВО ДАЖДЬ,
ДАШ ТН ТВОНМН МОАНТВАМН. Б а АЖЖ СВТгТОЗ&рЬНТН ТВОН HOTj-e, НМАЖО овътече отьче, съж е н п р ъ с к А т ъ ж д о уш е ,
IAKO СЛЪНЬЦе ВЬСвГО МНрА, ПрОПОК-ВДАД БОГОДЪ)(НОБСНг1НиЬ еученнкиь. Б аажж просАШТоукмоу помош тн о т ъ теве.
ЗААТОЗАрЬНЪ1А ТВОА СТОПИ, НМНЖС НАПрАЕН ЗА Б А Ж Ж Д Ь Ш А А НАШ А СТОГШ НА Ржц-с БО свон гор-в в ъ з д ъ к ж прнсно
пжть прАвъ. Баажж пръсвлтжкк твонк доуш ж , кж ж е мока д о уш л гр*ховь- снлж прндтн н м ж д р о сть оу теве,
ННН с т р о у п н НЦ-КА-ЬША Н рАЗвуМЪ ЕЪСАДН СЛ ВЪ СрьДЬЦН\Т> НАШИЛА ДОууоВЬНЪ1НМН ТЪ1 ЕО ДАКШН ДОСТОННОМЪ СНАЖ,
саовссъ!. Бааж ж еогоденжьнъ|д тво а прьстъ!, нмнжс написа с а оутъкнАЛ отъ УПОСТАСБ же ВБС-БКЖ1Ж Ц.-КЛНШН.
МЪНОГЪ Б0ЖН1А пръиждрость, ОТЪКрЪ1СА1ЖШТН БОГорАЗОуиАННА TAHHbl. БААЖЖ (рАрАОША МА ЗЪАОБЪ! НЗБАКН,
СВЪТОЗДрьНЖИС ТВ01Ж жтросж, ОТЪ НЕАЖС НСТЕЧЕ ВЬС-ЩЪ СТрАНАМЪ ЖНВОТАНА1А херовьскж мн м ъ к л в н оумъ Д АЖДЬ.
вода, съкъ1шс съходаштн тхонмн МОАНТВАМН. Б ааж ж св-ктоЗАрьнън ТВОН не- W ЧЬСТЬНАЕА, np^CBATAIA ТроНЦе,
V * . НМАЖО ОБЪТЕЧЕ IAKO СЛЪНЬЦЕ ВЬСЕГО инрА, ПроСВЪШТАА БОГОДЪунеКСНЪЖМЬ печлль МОКЖНА рАДОСТЬ пр-вложн
оученннмь. Б а а ж ж пръчьстьнжж твоис црькъкь, въ нонжо ложнтъ мъногорл- ЦЪАОМЖдрЬНО ДА НАЧБНЖ ПЬСАТН
зоум ьнъж Н БОГОГААГОАНВЪШ ТВОН ОрЪГАНЪ. ЧНДеСА ТВ01А пръДнвиША %ГБДО\
Б а а ж ж гръдъ т ъ , прнкмъж третнн»нго съврьшнтоли. божий съиотрсннм. шестокрилАтъ снаж въспрннм ъ,

Tow БО врьховьноум СВ-КТНЛОу ОСТАНЪКЪ НСПАЪМАА, IABHСА БЛАЖЕНЪЖ CHH, T t- ш ьствоу(ж Н7.ШТ. по СА*вдоу оучнтелю,
МАЖЕ Н СЪННМА ПОЕЕАТ. MUoy ГОСПОДА БОГЪ пргЧЬСТЬНЪШ ПОКОН ПрнАТН. ПоЧН имснн КЮII дилоу ПОСА-БДОуА,
Ж* СЪ м н р о м ь 0 ГОСПОДИ ВЪ А-ВТО ОТЪ СЪЗАДАННЕА ВЬСОГО М ||рл (в Т О З .1 , UJS- IAKT. съткорнк КВАНЪГеАЬСКО . СЛОВО,
<АЦА ^OBpAptA, ВЪ Д1 ДАНА. Н ПрНЛОЖН СА ЖНТНММЬ Н вврнж КЪ ВАСВ иъ СВАТЪ1НМЪ .
уКААЖ БЪЗДАД ТрОНЦН БЪ БОЖБСТВ-В.
Н^ЕЖе НОКТЪ КЬС-БКЪЖ КЪЗАрАСТЪ,
ОТАЦОМЪ Н ЕЬС-В)СЪ ЧНИЪ1 Н ТроуДЪ! ВЪ ССБВ съврьшнкъ. Н БЪКТЪ СЪ АНЪГЕЛЪ! №К0 АНЪ>
■«Ьа МНЪ II СТАрЪ СВОИМЬ рАЗОуМОМБ,
ГОАЪ Н СЪ АПОСТОАЪ! АПОСТОЛЪ Н СЪ ПророКЪ! ПрОрОКЪ, СЪ ВАСВМН СВАТЪЖМН СЪОБЬШТА* АЗЪЖЪ НОВЪ ХВААЖ В Ъ ЗД А Д ПрНСНО
ННКЪ СААВ-В БОЖНН. СЪ ННМН ЖО UOAH СА ЗА Nbl, ПрВПОДОБАНЪЖ ОучнТОАМ, ЧАТЖШТАА отьцоу, с ъ т о у н пржсВАТоукмоу д о ууо у.
np-RCAABAHOK ТВОН ОуСЪПСННН ВЪ СААВЖ ПрВСВАТЪЕА ТрОНЦА, ОТЬЦА И СЪ1НА Н Кмоуже ЧЬСТЬ Н ЛрЬЖ АВА Н СЛАВА
ПрЖСВАТАКГО ΑΟγχΑ H НЪ1НВ н прнсно н ВЪ ВВКЪ1. Амннь. ОТЪВ Ш А ТКАрН И Д Ъ ^ А Н Ш А
ВЪ ВЬСА В*ЬКЪ1 Н НА Б Ъ К Ъ !. AMHHK*.

150 151
 1|1|)ТН*, .А Л Ъ ^ А -, КО ЯНШ Т»|· СА рСЧСТЪ rpUIUCKOMU A 3 b lK 0 U U . T t iU b БО ПОДОВА С А , СКА

И З „ШЕСТО. ДНЕВ· ОТ ЙОАН Е К З А Р Х ' |Н КгрНЛЬ сътвори прьвок ПНСМА А ЗЪ . Н ь IAK» н привоу CU0V сж ш т» пнси г.ш
- н «тъ КОГА Д А НОС]* ρΟΑΟγ СЛОКЪИЬСКоуниоу НА о твр и стн к о ус тъ ВЪ рАЗО уиг
ОПИСАНИЕ НА СИ.МЕОНОВИЯ ДВОРЕЦ ^диПИНМЬ СА БО уКЪ БАМ Ъ, ЕСЛНКОйЬ рАЗДВНЖСННКМи 0V*CTb ВЬЗГЛ Л С Н ТЬ СА. λ
U \;K0IKC- CUfU.V Ъ II HlItUTU ЧЛ0К1»КЪ И CTfAHUm. прнш ьд?» н з д ь л * 'к кь прико- ^ ПНШСНА MAA0MU рАЗД КНЖ СННКМ К ОСрСТЪ К Ъ ЗГЛ А С А Т Ъ СА II НСП02г-ДА1ЖТЬ СА.
f\u b Ut»CAfLCKOV ДКОроу II, КНД1;КЪ л , д н к н т ъ сл; н п р н с тж п н в ъ к ь врьтомъ,
Сс жс СЖТЪ ПНСМСНА CAOB-SIIUCKAlb, СНЦС БО ПвДОБАЮ ТЪ ПЬСАТН н глаголатн :
Sfv’ A U r / , СЛ, КЪПОАШАА: II X T fU КЪШЬДЪ, ВНДНТЪ НЬ os-в CTfANT \γ.\Μ7»Ι СТОА-
Ш ТЛ, с\'Ку.\ПКНЛ1 KAMCHHKMU >1 дртВсМ и. НСПНСАНЪ! Н ПрОЧНК. К ь ДВОриНД к ь -
λι ε, В, Г Н ПроЧАЛ. '

Ш К Д 7», И * V ? 3 U f U |t b Π0ΛΑΤ7»! RblCQKbl Н Ц,рКК7»ВИ Н З Л 0 Б р « Н Ъ 1 ЕСЗГОДА КАМС1ШКМК Д ро^нн жс глаголккть; .П о чьто к стъ лн п нем онъ с7»творнлъ? Л м ож етъ

Н Д р П гБ О М и II IIIA fO M U , И ЗН Ж ТрН ЖС M p A M ifO U U Н М -Е Д Ш Ж , CUpCRpOMU II 3A A T 0M L , сД н MUNUUICMU ТОГО П ЬС А ТН , 1АК0ЖС II ГрЬЦ Н ДЪВТМ А ДССЛТЪМ А Н 4 C T b ip U U H

n iH U S T i/. н НС В Т Д А Т Ъ КОЛНЦТМ и ПНШ Ж ТЪ гри ц н; К С ТЪ БО Д 7 .В А ДССЛТС II

ТАЧС же Ш ВТДЪ | ЧЩ М Ъ П рН А О Ж Н ТН Н \‘ Л , МС СО КСТЪ к н д тл ъ н ь скокн зси лн

ТОГО. р Д З В Т \ ' М З Ь С Л А М и Н Ь Ш \ / · , о у В О Г Ъ Т Ь , IM CJ Н П вГ оукМ В Ъ сн © ум ъ, ЧЛ *Д Ч- 4tTbipil ПНСМСНА, Н Ь НС НАПЛЬН1А1ЖТЬ СА ТСМН КЬН Н ГЬ!, НЬ ПрНЛОЖНЛН СЖТЪ
Т Ь СЛ ни?» TCV*. Нъ АШ ТС СЛ i»HAOV*‘l i f T b киоу н ц тсьрь к н д -ь тн , с т д л ш т а
д«гА А син ж 1Ж a i, н въ ч н ем ен и ^ ъ жс трн: ш ссток н дсвА ти дсслтии ок Н ДСВА-
КЪ C p A llT , UHC U fO M L J I O K 'b l.\M I T .t ГрН В ЬН » ЦЛТАКЖ Н Ь ВЪШ нослш та, н оврж чн
т ь съ ть н ек н (Ъ Б Н р А К К Т Ь H j(b трн дссатс н осм и. Т тм и жс том еу подовино
НЬ { Ж К Ж , jlM A C O U U K 7 » A 7 » fb U H m iU пм ьсьнь н м ечи з л ь т ь ПрН БС Д рТ КИСАШ ТЬ,
н вь ТЪЖДС ов р ь зъ съ твори СЕЛТЪЖ К крнлъ трн ДССЛТС IIHCUCftb II о с и й .
Н О БА ПОЬМ КГО B O A lx p o С Ь Д Л Ш Г * ВЪ З Л А Т А \Ъ |р Н Е Ь Н Х \ Ъ Н n o ib C U X b , Η OSjirti-
Дроу^нн ж с глаголкктъ ; .Чисомоу ж с СЖТЪ СЛОВЪНиСКЪ! КЪННГЪ!? N h ТОГО
НАШТСН Г О К Ъ Т О Е/ПрхШАЧТЪ,КЪЗВрАШТЬШАСЛНЬСЕ91Жзиш, рИСЪГЧ.УГОвнд-п
Ч Ь \Ъ

тамо?» рсчстъ: Jlc- к-пдп, кьк©еъшовтдати того — своиeo вмете очи оумклв кстъ г.огъ сътворнлъ, НН ТО АНЪГСЛН, н н е ж т ъ нждеконинъ!, 1АК0 жндохи-

ДОСТОНМТ ЧвудИТН сл крьсотъ. Такождс Н ьзь НС uoi ждостойни ТОЬ .\9Bj)0- (K7.I н pHMUCKbl Н KAHHUCKbl, НЖС ОТЪ KOHH СЖТЪ Н ПрНАТН СЖТЪ БОГОМЬ“ .

ТЪ1 II чина съкьзьтн, нъ САМЪКЪЖДО КЬС?»ОЧНМЬИЛЪП.МЪШМА ВНДЛ II 0VU#’JU λ дро\р,НН М ЬНАТЪ, ΙΑΚΟ БОГЪ САМЪ КСТЪ СЪТ8орНЛЪ ПНСМСНА Н НС ВТ Д А -
Бссплътинъшми рАзм.мшмхд, ньчсЖ С МОЖСТЪ H3K-BCTWTRIC ЧЛ*ДНТН. Своя БО п СЬ ЧЬТО ГЛАГ0Л1ЖШТС, ΟΚΑΙΑΗΗΗ! Η ΙΑΚΟ тримн АЗЪНСЪ! ПОВСЛТЛЪ БОГЪ къ -
ОЧИ IHIKOMOV Ж* НС ЬЪЖСТС. t\lUTC II тс: сл дроугонцм СЬЬЗННТС, НЪ ОБЬЧС гс
НЗВЪСТЬН-КНШН КСТС ННОГО.“ н нгьиь Б11ТН, Ιλ Κ ) ЖС ВЪ КИАНЪГСЛНН п н ш е тъ: .Н Б Т ДЪСКА НАПЬСЬНА жндо-
IMKbl Н pHMUCKbl, Н КЛННЬСКЪ!“ . λ слоктнискъ! н т с т ъ το γ. Т т м и ЖС НС е ж тъ

о пнсиенехъ от ч ерн о ри зец храбър (AOCtIIUCKblA КЪННГЪ! ОТЪ БОГА.

Пр-сждс оуво с л о с ч .н с нс нит.ь\ж кън н гъ , нъ т т ь й н и ртзлм н чьтсауж К ъ ТТМЪ ЧЬТО ГЛАГОЛСМЪ нлн чьто речемъ къ тл и ти ъ Б сзо ум ьчътм ъ?
Н ГЬТЬЬХ Ж , ΠΟΓΜΙΙΙ сж ш тс. К ркстнвьш с ЖС СА, pilUUCKblllMH II r f b lb iK b lH U I I ОбАЧСречемъ ОТЪ С ВА Т Ъ Ж уЪ и-Ъ Н Н ГЪ , 1АКОЖС нлоучн^омъ С А , IAKO -RUCIA ПОрА-
БО БО ГЪ СЪТВврнлЪЖНДОВЬСКА
ПНСиСНЪ! Н Ж Ж Д Ь Ь \Ж СЛ llk U T H (А № 1 Ш К Ь р т .ч ь ССЗ OVCTIOfflilllb, Н ъ КАКО и о - д о у БЪЖАКТЪ ОТЪ БОГА, А НС ОТЪ ННОГО. № бС Т Ъ
Ж СТЪ СА ПЬСАТН Д О Б р И ΐρ ΐ.'Η Λ Κ /.lMUH m i c u c i n .l КОГЪНЛМ ЖНВОТЪ, ΙΙΛΙΙ 7Д,ЛО, ΙΙΛΗ АДЪ1КА пртжде, НН pHMUCKA, НН KAHHUCKA, НЪ СНрЬСКЪЖ, НМЬЖС Н Л д А М Ъ ГЛ А­
U.phlC7,l, ИЛИ ΊΧ 'Μ ΙΙΙΚ , ΙΙΛΙΙ UIHpOTA, ΗΛΙΙ ОЬДЪ, НЛН 1Ж Д9у, НЛН *Н К Т Ь,Н Л Н ЛЗЪНСЬ
ГОЛА, II ОТЪ Л д А М А ДО ПОТОПА, Н ОТЪ ПОТОПА ДОНАДСЖС БОГЪ рА ЗДТ Л Н АДЪ Н С Ъ!
II ННЬ 110ДОБЬНЬ1Ь CHU7.V Н ТАКО I.I.U JA Ш.МОГА л и т ь .
прооСТЛЪПОТВОрСННН, 1АКСЖС ПНШ ОТЪ: „РаЗМТШОНОМЪ ЖО БЪ1КЪШСМЪ АЗЪИСОМЪ“ . Н
По том и жс чловгколю кьии иогъ , стр оА н еи с»ь и но «ι τ α κ λ ι α α μ члоксча икожо СА А ЗЪ И -UI р А З М Т С Н Ш А , ΤΑΚΟ Н НЪрАВН Н ФБЪ1ЧАН, Н ОуСТАВН, II ЗАКО­
родь к сз р ь зоум А , нъ к исл къ р л зоуи «у нрнкодА и съпасиш » , поинлокькъ родъ
НИ,н )(Ъ1тростн н а азъжъс кггпитиномъ ЖС ЗСМЛСМТрСНИК, А псръсомъ II )СЬ-
(р и л ОСО^А,
лгдеомъ II Аснрюмъ — '/^ктздочитеннк, ВЛЪШ КОПНК, КрАЧСВАННН, 4A 40BA N H IA н
СЛОВТНЬСКЬ, ПОСЪЛЬ ИМЬ СВАТЬКГО КоНЪСТЬИЪГН НА НАрНЦА НМ АНГО Κ ν ·
f H A А , и ж ж ь П р А В 1 » д и н л Н H C tH H U H A , II С Ъ Т К о р н 111.17» т к ш н ъ ТриД С С Л Т О II OCMU, OEA 0V I.0
ПО ч н н о у Г |Ч » Ч Ь С К 7 » Ш \7 . И НСМ СН Ъ, ОКА ЖС ПО СЛОС M lU C T M I p v iM . О тъ ПриВА ЧГО НАЧКН7. *Ь«А )3»ITpOCTU ЧЛОВТЧА; ЖИДОВОМЪ Ж с — СВАТЪ1А КЪННГЪ1, КЪ ННХЪ жо к с т ъ

ΓΙΟ гричискоср. Онн OVEO Ал ъ ф х , А CU AJ7». ОТЪ АЗА НАЧЛТЛ ОВОК. Н 1АК0Ж
1«ИН ПЬСЬПО, IAKO БОГЪ НСБО СЪТКОрН Н ЗСМЛНК Н KUCIA, 1АЖС НА НСН, Н ЧЛОГБКА Н
подоилиин СА Ж Н Д О В и С К Ъ Щ М /» IIHCMCIKMT» С ?»тв*рнш л, Т А к» II си Г ричискЪ 1Н М 7. О.НЛ ПО рлдоу, 1АК0ЖС п н ш е тъ; КЛННОМЪ ЖС ГрАМАТНКШЖ, рНТорнк*Н1Ж, ^>НЛОСО-
Ж ндохс СО п р и к о » ΙΙΙΗ Κ ΙΛ н и х п АЛС^>7», НЖ( с л С Ъ К А З А К Т Ь 6y4tUicm u( { » е р / ,( у л -7 Нъ приждо ссго НЛННН НС НМТА^Ж CB01IMU ,АЗЪ1К0Ми пнемонъ, нъ фннн-
искъшмн ПНСиОНЪ! ПЬСАА)СЖ СК01Ж СН рТЧЬ. i i ΤΑΚΟ БТШ А МЪНОГА ЛТТА. ПЬ-
|ж ш т с . Бъкоднм оу д т .т П ш т » Η γ λ α γ ο λ ιλ ιιη * : „ O v ih с л * 1 Н Ж ( K.i T J i k l i H L.fi ц
нлиндъ ЖС ПКЛТЖДС ПрИШЬДЪ, НАЧЬНЪ «ТЪ хлъ ф ъ ! Н KHTbl ШОСТЬ НА ДОСАТС
гри и н п олои лип ч СА тои ос* ,А Л 7 » < ^ А “ f 8 I U A М СЪПОДОСН СЛ fi'HUHK СЪ КАДА«И-
пшмспъ тъкъм о нлнномъ овртте. П р н л о ж н н м ъ К а д м ъ Мнлнснн πικμοηα т р н .
IA Ж Н Д О К иС К А гричискоу A 3 b lK 0 V · , .Ч А рСЧСТЪ ДТТЙЩ П· ВЪ .ОУЧНПНА* М Ц С Т»

IS2
 Н ЛБЪД АШ ТС тождьстео р л зо ум ъ КГО.
А ж е лкъ1 бъчслл любод -
ЖС МЪНОГЛ Μ3ΤΛ ДС-КЛТШЖΗΛ Д1САТС ЛНСМСНЪ ПЬСЛЛКЖ, Η ПО TOMI» G||- бльнл
съ вьевкоро цв-втл пьелнню
м ти нд ъ о е р зтъ прнложн лъки ппсмснт, Спнхлрнн жс С ъ к л зл тс л ь три пнсмснл
СЪБЬрлеЪ Л КЪ ! въ кдннъ сътъ
•БуЪТЧ H СЪКЬрЛ СА . H J(b Д ЪВЛ ДССЛТН H ЧСТЪ1рН. По M7»tlO%‘U V b же Λ - Κ τ υ χΐ
въ вельмъкльнок сръдьчс св:к,
Дноинсъ Гр лм лтн къ ш ести д во гл л си н ъш х ъ оБрътс, по темь; жс д р о у г ъ ж — п л т ь ,
ПрОЛНВЛК-ТЪ ЛХЪ| сътъ еллдъкъ
Н Д(Ч«уГЪ1Н— ТрН ПНСМСНЛ. H ТЛКО, МЪНО^Н МЪНОГЪ! ЛиТЪ| К Д Ъ ВЛ съБ ьр л ш л
нз оустъ СКОН^Ъ пръдъ Б0Л1ЛрЪ1
ЛНПНСШНЪ. ПоТОМЬЖ СМЪНОГОМЪЛОТОМЪМННЖКЪШемЪ,БОЖНК-MUПОВОЛЪННКМиОБрЪТС нл върлзоум-еннк т-з^ъ мъклемъ.
СА ССДМи ДССЛТЪ МЖЖЬ, НЖС ПОЛОЖИША ОТЪ ЖНДеВМКЛКГО нл грьчьскъш
Ιλ Β Λ ΙΛ Λ СА НМЪ NOBblH Пътоломен
ЛЗЪ1КЪ. А СЛОВТНЬСКНА КЪННГЪ! КДНМЪ свлтъш Конъстлнътнмъ, НЛрНЧЛКМЪШ нс Е-ВрОКК, НЪ желлннкмь плче
Кс-рнЛЪ, Н ПНСМСНЛ СЪТВорн Н КЪННГЪ! ПСЪЛОЖН въ млл-б\ъ ЛЪТЪХЪ, Л ОМН мъ- н съворл A*SMA МЪНОГОЧЬСТЪНЪ1Н)(Ъ
НО^Н. Н МЪНОГЪ!' ЛЪТЪ! седми нуъПНСМСМЛОуСТроНШЛ, Л СС-ДМЬ ДССАТЬ м ж ж и —
ПрЪЛОЖСННК. Т-smu жс слов-зчисклн» ПНСМСНЛ СВЛГВНШЛ СЖТЪ II чистьнъншл, БОЖЬСТВЬНЪЖХЪ КЪННГЪ въс-бхг,
СКДТЪ БО МЖЖБ СЪТКОрНЛЪ ΙΛ КСТЪ, л гричискли»— клнчн поглнн. НМНЖС..H СВОЛ ПОЛЛТЪ! нсплънь,

Аштс ЛН КЪТО рсЧСТЪ, ΙΛΚΟ HtSCTb оустрвНЛЪДОКрБ, ПОНСЖ С СА П0СТрЛ1Л1ЖТЪ в^ньнжкк СН П ЛМ АТЬ сътвори.
H KIUTC, отъвътъ речемъ снмъ; .Н ГриЧиСКЪ! тлкожде МЪНОГЛШЬДН СЖТЪ по- А ж е ΠΛΜΑΤΗ в ъ ш ж в ъ сп р н л тн ,
СТрЛ1ЛЛН Акнлл Н С|(МЛ\Ъ H ПОтоми HNII мъно^н. Оудовък БО КСТЪ послъждс БЖДН ХрНСТОЛЮБНВ-йН КГО доушн
потворнтн, неже привек сътворнтн. въ отъмьштеннк В^НЬЧСМК
Аштс БО ЕЪПроСНШН КЪННГЪЧНЛ r^UIUCKblA, ГЛЛГОЛЛ: .Къто. ЕЪ1 КСТЪ пне- СЛЛЖСНЪШХЪ Н СЕАТЪ1Н)(Ъ мжжъ
въ неп р ивр ед о м ъж в ъ к ъ в-зкомъ.
ШнЛ СЪТВорМЛЪ НЛН КЪННГЪ! пръложнлъ, нлн ВЪ к>к кръил?“, ТО ОЪЛЪЩ! отъ
н н ^ ъ в-сдатъ. Л ш те лн въпросншн словънисхъгл воуклрл, гл л го л л : .К ъ т о въ1
СТАРОБЪЛГАРСКИ КИ РИЛСКИ НАДПИСИ
ПНСМСМЛ сътворнлъ КСТЪ НЛН КЪННГЪ! прпложнлъ?*, то в»:н ЕЗДДТЪ Н, ОТЪ
в-зштлвъше, рскжтъ: .Свлтъш Коиъгтлчътннл ф.слософъ, плрнчлкмъш Кгрнлъ, ИВАН В Л А Д И С Л А В О В Н А Д П И С О Т 1015— 1016 Г О Д .
ТЪ НЛМЪ ПНСМСНЛ сътвори н КЪННГЪ! ηρ-ПЛОЖ Н, II Мс+однс, Брлтръ КГО. Сжтъ
бо кmте жнвн, иже сжтъ видели нхъ*. Н лште въоросншн въ кок връмл, то (+ ВЪ Λ 3Τ0 S ф к г отъ створенТл мнрл о б н о в и са съ грлдъ)
ВЪДАТЪ Н рекжтъ, ΙΛΙ.ΌВЪ вришнл Мнулнлл αΤϊχρίΛ гричикл, и Борисл, къ- (знжд)лсмъ н д-зллемъ ϊ\νΛΝ0Μ елмодрижъчемъ влъглрисс(оми)

НЛ7,Л клъглрискл, II РЛСТНЦЛ, КЪНЛ*/д МОрЛВЪСКЛ, I! КоЦСЛ1Л,КЪНА^Л БЛЛТЛНи· (пз)|.о-||1ж н μολϊτβλμι nptsCTZdA вллдчнчл нлшел в ч ъ Т г(ъ зл)

скл, въ лчгте жс отъ съзиданна висего мпрл,стйг. Сжт·. же н нчн отьвитн, (ст)*пш1с IB I вриховънкк лплъ съ жс грлди д-вллни Е2ИСТ(и нл)
ЛЖС ННЪЛС- речемъ, л нъшн нтстъ връмл. Тлкъ рлзоумъ, крлтрнн, БоГЪ КСТЪ (ΐγε)ΐ)ΐίΐΓ|Κ н нл спссннс ? нл жнзни Блиглромъ НЛЧЛТЛ ЖС (к м )
дллъ слоктномъ, кмоуже СЛАКЛ H ΉАркплкл II нохлокннч пъш-з II прн­ _ - Р — —
сно II ВЪ БСС|:ониЧЬ11Ъ1Л Κ-αΆΙ. Лмнни. ( б )н(т ) олл М Н.Л ΟΚΤΟΒΛ ВЪ IC. К О Н Ь Ч Б ЖС С А м чл . . . .
(си ) гр л д ь е(и )
•■·»и\‘«(ДЛ||1Л СЪ елмолрижъць) БЬ1СТЪ БльглрТни родоми оу(н)
С Т И Х О Т В О Р Н А П О Х В А Л А НА Ц А Р С И М Е О Н ("i)k'(7* ннколъ! жс f рн^нмнл) Бллгов-приноу cunu лронл с(лио)
Белнкъш въ ц-сслрихъ CvMCBir.’,, (лри)ж(ъцл врлтл елмоуТлл слмодрь)жлвинлго 1лже ι рлзвТете (В Ъ UlT)
ВЪЖДСЛЛННКШ» 7ДАО ВЪЖДСЛЛВЛ (0W3 гричиехлго чрз влснл)Тл КД* ЖС кизлто RW зл(лто)
дрьжллнвъш ЖЛЛДЪГ-Л ОБЛСНТН1 ..................................................................................’........................................................... фол с ъ Ж 1 в(слнТ) чръ рл(звТе)
покръвенъ1Л рлзоумъ· въ ι лжьим-з
МЪНОГОСТрЪПЪТЬНЪШХЪ СН^ЪКЪННГЪ (№ БЪ чремь вленлТеми) 8 Щ I в го л-s оти створенТл мнрл
пр-пмждрлкго Бленлшл КЪ рдчоумг.хъ («1 клвчн Т еусъпс лътоу ТО)МОу НСХОДАЦЮу.
ΠΟΚΟΛ’Β мьни, нсмждроу вт.чшж,
iip'UMiinac сътворитн р-кчн инлко,
 IV РЕЧНИК

Поради ограничения ся обем Речникът не съдържа думи, които са сс запазили почти не-
яромоясян м до днес и могат лесно да бъдат разбрани. Том са предимно съществителни, при-
вмътеяи·, '.кслнтелни и наречия. Не са дадени напр. думи като сънъ, дъна. димн, иде#, ркд,
сшь, п^ъсъ. {акано, ααλοη. каъка и пр.а при които фонетичните промени са законо-
v.?p; а. Зл разлика от имената и наречията, глаголите са включени напълно, тъй като инфшнтг
т т и сегашните форми дават възможност да се открият двете старобългарски плигодни основи·
от която се образуват редица форми, загубени в съвременния език. Отглаголните съществителни
се дават само в случай, че в Речника нс са включени глаголите, към конто се отнасят.
Думите са етимологично нормализирани. Слабите срове са на етимологичните си места.
Буквата ъ се среща само на мястото иа е, а вместо ja се пише t*. я в началото иа срнчк!та се
даьл пmia ги като к. За носово с в началото на сричката се използува буквата а , а за носово е
след съгласна — буквата л . Мекостта на л. f и н пред j се отбелязва със знака о . Всички бук­
вени знаци за буква и са сведени до н. Най-често срещаните съкращения са развързани в аз­
бучния ред. Дублетните форми в корена или окончанията .нк-/-ьк., -η»α-/-αια-, -нк/.ьн. Щ ш р *
-н^у-ънк са дадени като -нн-. -ннь., -нн, -ни, -н»ж.
Знагьт ~ (тилдз) показво, че думата се повтари.

λ б«дгода нрн. безброй; извънредно много

БССБЛОКАТН, BKtAOVfMR. БКИДОЧИШН НСС». Г0-
денк нрн. веднага воря. беседвам
АСЛ1АТН ВЖ
. ΙΑΚΑΙΑΤΗ
боштнслана < :;есд-чнслим?» прил, безчнслен,
безброен
АГГА- АНЪПА- КЖ- БОЖ-
алсеанъ прил. адов БНТН, БННК, БН1СШН НССб. бИЯ
АКуГЪ С Ъ Щ . в ъ з д у х Т -
СААСШНС БААГОСАОКАСШШ
Ак-fHAъ същ. скакалец
χκγοΓβΗΗΗΗ прил. крайъгълен БААГАМк прил. МН. НСр. р . Субс/П. ДОбрИ ДвЛЗ.
добрини
aicai нрч. като; сякаш баагогб^астснк същ. благоверносг, лравовер-
алкатн , аачж . аачсши меса. гладен съм иост
прил. ОТ A U tU 9 V fU IIH II емир
AM HJftYfU NHH A благодъта същ. ж. р. благодат
&mhhl нескл. истина; така да бъде БААГКЛОСНТН. БЛАГКД01ЛМ, СЛАГОСЛОЗНШН СВ.
кин. кимни благословя
СЛАГКТА1НН същ. ж. р. благосх; добрина
АННА- АМЪГТА-
б л а г и н и същ. ж. р. благо
АнгплозрАчит. прил. ангелски БААЖНТИ. БААЖЖ, СААЖНШН HtCB. обДажаВЯМ
АПАЪ АПОСТОЛА БААДННТМ, БААЖН1Ж. БААДНМШИ HCC0. ИЗМИ*,
блазня, съблазнявам, изкушавам
A fjC W V H a re r b същ, архигинагог, председател
н а синагогата БАГ» СААГ-
А ш т< е лк а ако БАГК. БЛАГОСЛОВ.
САГМАКИ- БЛАГОСАОКМН.
БАИЖМКА СЪЩ. м, р. бЛНЗЪК ЧООГК
Б БАНДА Нрч. близко
БАЖКЪ същ блясък
СА БОГА КЛМСЦАНН* същ. блясък
бални д ъ щ . м . р лекар
вг- K tr-
СА(Ц|.
М
.р.
БЛДГОСАОМШТ»
БАЯЛА С Ъ Щ , блюдо

воА каньнь
б о г б с т а н ъ
прил.
в о пред а . с род. л , бет
неприличен; безбож ен,
прил. безвестен; иеиавестсн
леш РЛНСТИ, ВЛИДЖ, БАМД1ШМ HCCB.
ЗЯ се
п ази ; ПА­

I Sf i
 (М Д Ь същ . ж . р . и зм ам а; заб л у д а
В
ς· ч е с т .; с т о и с лед п ъ р ва т а д у м а о т и з-

ренекиет о, к о я т о и м а со б ст вено у д а р е ­ ЧГ
ние: кат о съ ю з защ о то ; п он еж е К КЪДГЛМШННК
когоглап ли ка п р а л . го во р ещ в им ето н а бо­ κ α .ι. м г с т о и м . 2 л. ом . u ви н . я . д а. ч. вие

га д в а м а та , в а с двамата
КАЖДАТН, КАЖДАЛ, КАЖДАКШН КГСД. Г НА U
Б вголснж ьнъ п р а л . д в и ж е н о т бога
ви н . п,
о б в и н я в а м , клеветя
с о г о л ъ )с н о к * н ъ п р и л . б о г о в д ъ х н о г .. н
b a u a л . м е ст о и м . 2 л . д ат . и те. п . де. ч . на
коп^А Д оуинк същ . б о гоп озн ан и е
в а с д в а м а та , с в ас двамата
1
ь*Г Т * ч ь н а прил и зти ч ащ о т бога
IAJKTH, КАрЖ, KAfHUiH СЛ. ИЗПрсШря
боанн, больш м , колс п р и л . п о -го л я м ; сравн.
са ^ а т н , ка^ м ж . сл р м ап н кеса. изпреварвам
ст. на K t M iH
м л и н п р и л . ГОЛЯМ
същ . б о л ест, б о л к а
(к л ь Б ж л г raof. кам иза
c ia tth , бсл»ж , болнш и несв. боледувам к ел ем ъ к ли ег прил . вел и к одуш ен ; смел
свати <л. с о л сд , бонш н с д м еса. боя се
к ел х т н , к ш ж . келиш и леса. заповядвам, на­
м ака га ц . сватба
р еж дам . ж елая
м аннти, -м и н , -ниш и каса. 1. бран я, отблъск­
Kff&A с ъ щ . в ер и га

вам , в ъ з п и р а м ; 2 . заб ран явам ксстн, к е д ж . кодош и несв. водя в определена

П осока
ф л н сд, бо^*ж .с д , бо^сш н с д н есв. боря се к сстн , ксдж , есдсш н несв. возя в оп редел ен а
ф л уи д , i;fX T h » \ същ . ж . р . братя; братство п осок а
с /а т ^ а rw if. б р а т кстгш А ти , с о т а ш а л , вт и и м ш н н есв. овех-
с ^а ч ь н а л р ял . сватбен; сватбарски тявам
с^ш ьно сао (. ястие» яд ен е; храна
кече^ъ съ щ . м . р. вечер

c ftfm ra w * . б р ъ с н а ч к ч сл а съ щ . в еч ер я
SHAHUAIA н н сснднм м а су бст . видим ите и
ςΤ γ когоу
н еви д и м и те нещ а
СЦ С О Г^О А Н а- кнаъкъ м ин. деят . / прич . от к и д -стн

S БОГА им . п. ед. ч. м . и е р . р.
к кд х тн , кнж дж , к н д н ш н н есв. ви « д а м
2
Б ДТТН. БА Ж ДЖ . Б Ъ Д Н И /Н НССВ. бдя. будеН
с н н о г /а д а еъщ м . р. л о зе
съ м ; б о д ъ р с т о у в а м
к н е г т н , е ш н ж , кненш н несв. ви ся
tu с г к т ь
RHTATH, СНТАЛ, КВТАЩЦН н есв. живея
ш и т и ; -са» * , .к а н ш н несв. ставам , бивам КЛАССНМНСАТИ, .САЛ, -CAKUIH НСС8 . боГОХуД-
c u u m u jta ia сег. деят . п р и ч . от б а г к а т п , ср. ст в у о а м
р . м м . ч. с у б с т . ставащ ото КЛАСА СЪЩ. КОСЪМ
ш ш ш к «м ш ф < ?ел я. / п р и ч . о /я б ъ !Т н . г р . р .
СЛК- КЛАДЪНС-
«λ V, с \б с т стан алото, случи лото се кла^са съ щ . м ъ д р е ц ; вълш ебник
съм тА лкул л /я к ь /т н случи се, стана» н астъ­ к л аш к си н к съ щ . м агьосн и чество, вълш ебство
пи; б е ш е . и м а ш е клхш ги , к лхк ж , е л х ч и н н н есв. влача ( в о п р е ­
сити, м с и ъ , м ен песа. съм д ел ен а посока)
и х * , еж д о ш м га. щ е бъда КОЛИТИ, к о ж д м , к о а н ш и несв. в о л я

оуати, c i/M , π /r a . б е р а ; взем ам к одн ти , кожж, кодн ш и н е с в . возя

ra ra m , 1
*гд Ж # - г а и ш н м еса. бягам кон същ . м н . ч. войска
колих вм . калих вж . «ш илти
галА ти , к в ж ж , и ш ш и н н есв. бягам , тичам
к#А ж ри п р и л . вр аж и
ам ъ о ц , бяс, зъ л д у х , п ри чи н и тел на лси -
Bfku% същ , гарван
янчесго заб оля п ан е
K^ATLIIИА*А СЪЩ. ВрВТйр
f M lH tC A T H СЛ, .K O V M K СА, .f l O V N U I H С А НО С В. С/АЧ9САТИ, К^АЧоул. ДОЧОуиШН НССВ. ЛСК‘УВЛМ
(ч ? I ·;
б геея, б еен ум м н/ а ч ь същ. м. р лекар
>«ша п р и л . е у б е т . л уд, който им а б яс ДОСТА същ. иълрвет
* i» \4 v \ въ р ху. нагоре, отгоре \%rtpedju кадахтн, - а ш ь , - дхсн се. въздам , отплатя
< р о д . -л. в ъ р х у , щ а , н а ЕЪДДМАТМ, -ЛА1Ж. -ДАКШН ЩЩ ВЪЗДАВАМ.
м еч ж ддр н кгвждл*^ tj>**AAKum несв. вредя отплашам се, възнаграждавам, наказвам
ц-тл Ач|.ич л ц . преда в д д к н г н я т н , -акнгнж, .дянгнешп сл. диг­
ff ttw tm същ чувал, торба; груба трауриа на, издигна
Kl£AfAA«gXTH СЛ, КЪЗА^ЪД^рЖ СА, КЪДД^А.
дрзхл у евремте .
KfU.v Ь^Ж Ш Н h f f t f . Х вЪ рЛ йМ длрвшн сл се. зарадвам се
кранти**, £ № $ ;, ufkiiRuw м и . вършея къддуАстн. к ъ заастж , къдлухетеш н се.
къ ьред.л. с вай, и мет. и . в, във порасна
-*fe '■“·! ” "-1' V* · *'-■<·.' ' 5 + кгздехеп. същ. м. р. възраст
кг м н к г смо ш , вод рути . въддртвж, вгздувкшн се. изви­
сгкитн, -кедд, -сслсшн ск. въведа кам, изрева
хъгатш ти. -хаъкж, лаъчсш н св. въвлека
егдлушлтм с л , -дунммж сл, -душлешн
кгш лнти, -жежАж. -келншн несв, въвеждам
сл св. задремя
cbtfKTtt, -xt(&, .tb^um св. пъхна
ЕъдАъумжтн, -дг)снж, -аъ)сн4шн се. въз­
m fttim t. -Kfbrs. .*|ьжсшн се. с п> и син. дъхна
* я , хвърля в въздътн, -а « ж д ж , -л с ж а с ш н се. простра,
сг л л т н , -а а м к . -дх ен ск. дам. предам издигна (ръце)
сгддлснжтн. -л гу н * . -л ъ х т и ш се. вдъхна с ъ з а ^ а т н , -атп ж , .дш н ш н несв. издигам
к г л г т м . - A tx A » , .д е ж л е ш н се. в д я н з. п ъ х н а съзнати, -дн^Анк, -ди^аншн нлсв, гледам, по­
КЪЖА1ЛХТН < * τχχλκιλατη, кгжАллмж, къжАъ глеждам
ллкшн се. пожелая, поискам КЪЗШКЪТН, -НСКА1Ж, -НСКАКШК тн е с $ . диря,
търся и -ншта. -нштешн се. подиря, по­
кгжАсктти <ехгд-ж«Аъти. къждлмаж. *ъж- търся
дсаъкш н е ж . кгжделхтн еъднти, -н а ж , ннлешн се. кача се
сгж ллдхтн с.\ ^ к ъд-ж алатн сл, ггждл* КгДААГАТН, -ААГАГЖ, -ААГАКШН НССв. СДаГАМ
ддн*. сл, кгж ллдлкш н с л са. ожаднея полагам
сгжсштн, «жьгж, -жижсиш и -ж*. къдасжатн, -лежж, .дсжншм несв. храня се
гж. -жежиин см. аапаля полегнал
сгжнтлтн.-жнт^о*., -жнт^хншн несв. запалвам сгдАсштн. -ларж , -ллжсшн се, полегна при
съдаакатн (сл). -алчл и л ) , -аачиин (сл) хранене
кгддежнтн, -ложж, ^ ож нш и се. с на и вин.
и -ааканк (сл), -алканшн (сл) се огладнея
tu поставя, сложа; нанеса (рана)
eiaEfxiiimi, ^(ам ж , -сумжшн чсе- за­ СЪЗАМБНТН, -ЛКБЛ1Ж. .АНБНШН Св. обИКНА
браня
кгзи»штн. -мбгж. .иажтши се смогна
егдмАнпптн, -кехннл, ллаичшн се. възпели
ча ^ с л в ъ зв ел и ч а с е кгзкгвуити, днфяв. лаъгншн се. премеря,
отмеря
гъдмссантн са , «ш ш я; сл9 -яссслншн сл кгзилстн, .ц а т ж , ладтеш н св. объркам,
се. развеселя се, аорадвам се разбъркам, смутя, с а смутя се, обър­
егд о стн . . п а » . ~ в д ш ш се, издигне (очи) кам се
въдаухткти. -аухштж, лухтниш се. върнг, ягзмжтити, -мжштж. -мжтншн се обър­
« -с л върна се кам; смутя, разтревожа
К1ДХ{ДЛИТАТН СЛ, -tfAUJTAI*. СА, .KfAtilTAK·
кгдижиггАТн, дмкштднк, .ижштАкшн нссв.
смущавам, обърквам
ши с а м/са. връщам се
кгдтнАянлттн, .иж аянж ам , ^нмакидишн
агдехетнтн, .къштж, .гкти ш м cf. възвестя,
се. намразя, възненавиде
съобщя агднитн, ,ж сж . -тссш н се. издигна; ^ сл
ЯЪДГААГЛААТН. .Γ Λ Α Γ ΙΛ Ι» , .Г А А Г Ш Ш Н СМ ИЗ- издигна се
жа, заговоря; ~ .ах кеге обвиня някого кгдккитп гл. .мешат, сл , .носншм сл несв
КЪДГАХСНТа, -ГААШ Ж. -ГАА1ПШИ Сб. изяияам, повдигам се, надигам се; възгоряявам се
възкликна; кажа. заговоря; ^ сл произ­ я гди хти , ^ек«. -Д1ксшн се· навикам; при­
зова някого
неса се
къдгамиь м ин. деят . прич. I от глдъфггм, -гниж, .пнмшн св. навикам
КЬДГААСКТН и м . П . с д . Ч. М . U С р . р. кгдишкг мин. деят I прич. от
къдълнтн им п ед. ч. м и ср. р.
И З bftnrH, -з ь f u e . - з ^ н ш и се. погледна; ~ на
КЪСЛрНММАТН, лрннмл ΝΚ, 411ПНМА1ШН несе.
с еак. л п о гл ед н а н як ого, н ещ о получавам; възприемам
п з д т н , егзь м ж , одилш н с е . вдигна, и з­

сь ннж нрнн.рн.
дигна, повдигна: взем а
ви наги
къспгтн, -π·№ , -потнисе.
къспркнтн, .прошж, -пркншн с а попитам

ш п а т ь нрн. назад, обратно

запея, възпея

и нстннж
h

сь квлгк
к^пь ннррнн..
наистина
в к уп ом . за е д н о
п с т а т н , -станж, -с т а н ш н сс стана, изпра-,
вя се
несе.
. се.
вкупом , з а е д н о късТА1ьтм, -СТА1Ж, -стамши ставам, и з­

К ЬА А ГА А Н Ш ТС СЪЩ
CbKfffCHTN, .к г у ш ж , -снш н
КССИЯ
вкуси

жьладнтн, -л а ж ж , -а азн ш н н е с е . влизам

правям се; наставам, настъпвам
ш т а к ь сом*. изток ·
ЕЪСТрсПСТАТН, -Г(КЛ1ШТЖ, л у с л с и т ш н сс.
къанкатн, .л н ш ж , -ам какш н н е с е . вливам затреперя
ГЬСТрЬГАТН, •ТрЪГА>Ж, -ТрЪГАКШМ «СТС. ИЗ-
вългиктн, -лтнж, -м д е ш н се. влея, налея
скубвам, изтръгвам
къложнтм, -ложж, .л сж н ш н се. слож а в не- къстрьгнжтн. -т р гн ж , - тръгнешн сс. из­
. шо, вложа
кглъ^ш нтъ прил.
кадифен
кглгстн, -л ъ д й , -л г д ш ж ссее..
вляза
скубва, изтръгна л
състржБнтн, -тржблкк, луж енш н сс. раз-
тръбя
сьмктн, -мггж, -McTciuH
къмгтдтн, -м-стмж, -м гтд к ш н несе.
хвърля в нешо
хвър­ несе
КЪСТА^АТН СА, -ТА**А1Ж СА, «ТА^АНШИ СА
. изпитван съм
къфоднтн, -)сожаж, . д н ш н несе. изкачвам
лям в неш о
кьинуатн. кънсммж, кьтм л «ш н несе.
слу­
се; изгрявам
несе.
к ь ш а а т н . >съ1АА1Ж, - с т а н ш н изпра­

ннррчч.. пр(зеадлпоссрокоад)се. вин. п.

шам, внимавам щам, о тр ав ям
сгннтн, вънм аж , къннасш н вляза късгстн, л& дж, .са Ас ши сс. с къ н
сгнъ навън
кънг вън; . . л . вън от
к ьн атн , къньмж, кьн ьм ш ж се. схвана, раз·
седна

иешип. с
късгстн <къд-*сгстн, -с а д ж , .с а д « ш н с с .
на въз седи а кача с е на
бера късгтн, -стаж. -егмшн сс. посея, засея

миннесе.
KU1ACTH (С А ). -П А Д * (С А ), -П А А * Ш Н (С А ) СС. кьсггАТН, -стаж, -съкшн сс. посея» засея
падна, изпадна в
несе.
къпнтн, .пжж, -пннш н
къп^ашатн, -п р аи м ж , несе. викам
-п р ш ъ кш н
кьртдитн, -)с# ж а д . -)с*А
д о а т н , -чьнж, -чьнешн сс. започва
влизам

еъ1А)сатн, -1ААЖ. -ад еш н сс. вляза (с пре­

питам

същ.
«ъпрснтн, луош ж, лфосншн
к ъ р д о и гп н к
се.
разбиране
попитам n i л.
вие
местоим.2 мн.
возно средство)
а. п.
«. иде, и сим.

к ъ и д н т н , -сьж аж . -саан ш н сс. посадя, на­ КЪШЖ СЛС. КЬ HNX

садя

субст, мин.страд.причот
кънмнма
вселената
. съссантн нрнп-прриилл..
KbicnpbNk
КЬ1Ш1
KbiuikNb
горен, който се намира горе
по-високо
горен; кь καιιηανμυα във
св.Св.
къссантн, ДСД1Ж, -сслншн заселя, поселя висините
къ1га сань шия
KbCHlATM, «СНГА1Ж, -СШ М ОШ М
аиклнкнжтн. -клнкнж, -клнкнсшн сс. въз­
ВЪЗСНЯЯ
къссАрьжнпАЬ същ. вседържител; онзи, който
кликна; извикам
КЪС КА9НИТМ С А ,
А
·ΚΑ9ΝΙΚ С А , -К А О Н Н Ш Н С А ..
кьсь1същ . местоим.
владее вселената; господ
село
ш ь 11 сьоа, кьсс пял, целият;
сс. изправя се
ш крил мк същ.
пола на дреха
кгскрьснжтн, .крьснж, .крьснсшн въз­ се. нпррнил
ВСИ>(КНЯГ, КАСИ, КЪСА, KUCIA МН. Ч. ВСИЧКИ
ibCAAt всъде, навсякъде

кръсна
кьскръснтн, -крвшж, -кршенши са, възкреся
същ.местоимrприл.
кьсьнъ селски; ш а н ъ г^ адъ
градче, паланка
сьсплсс катн, -пасштж, -п л л и т шй сс. ааръ-
копляскам
кьсгкъ
кьоасъжагакмаж есе. страд. прич. субст
всеки, всякакъв
■
кгоикглАТН, . логвданк, .погвААНШМ са.
разкажа
кьсдаж нрч.
жертоево животно
навсякъде
t % л . мгст оим 1 л . де. ч им . п ние два-
г о р х т н , горнъ, горнш н несв . горя
« т ГОСПОДИНА СЪЩ, г о с п о д а р
Ххд ъ т ц ж . р знание, познание
г о с п о д а А същ . г о с п о д а р ; г о с п о д
схдхтн. чхм ь ц гк д х , г « н к е л зная; ~
геспоДАНА п р и л , пр и т еж господен
с л S tfn се. познавам се
г о с п о ж д а същ , г о с п о д а р к а , го сп о ж а
ш » същ ср р . клепач
го с т н н а н н ц а СЪЩ- „ гостилница, хан
ськъ същ. век. вечност; къ кхкъ, къ кхкъ»
готокн тн с л , готоклгж сл , готокншн сл
(кхкоиъ) навеки
меса. г о т в я с е
гкмнтн, кънтж, гташшн н есв продавам г о а д ь н а п р а л . гр адски
rtfOKATH, гкрллж, кхркргшн несв вярвам г р е в н и т еж . г р о к н ц т
КХТКА СЪЩ УС р . КЛОН грети, гроеж , гр ек еш н несв. гр еба
кадатн. клжж, клжсиж несв. връзвам ГрНКЬНА същ. о гъ р л и ц а
клштъ нрч, повече г р о в н и т същ . г р о б и щ е ; гробница
к л ш т т ^ клигтъшн, к & и т прил по-голям ГрЬЧЬСКА! н р ч , н а г р ъ ц к и , п о гръцки
( с р а л н . с т . н а кглнм) гр л ст н , г р л д ж , г р д д с ш н несъ. вървя, оти­
вам
г ^ в н т ч л а същ . г у б и т ел , унищ ож йтел *

Г \ ч г ъ н а т и , ж енж , ж енош н н есв . гоня

|В ГЪ1(В)НЖТН, ГЪ1(С)НЖ, ГЪ!(Б)НСШН несв
гина, загивам
га господа
ГЪ, ГА ГОСПОДА
ΓΑΤΛΤΗ несв смктам
ГАТА1*. ГАТАК11Ж
гжгъмнвъ п р ал . гъ гн и в, който говори неяс­
глш л, гашжштн прич. сее. деят . га­
но; ням
снещ г ж д о н н к същ. св и р ен е н а гусла
гн господи гжелн същ. м н . ч. гусла
ГА- . ГЛАГОЛ
ГЛАГСААТН, гаагоаа , гааголшж яссв говоря.
казвам; наричам А
глагола съ щ . дума
д а съю з д а , з а д а ; част . нека д а
глк и г ГЛА10Л1Ж елмъ ЛАрОВАТН, ААрДОЖ, ДАрорсШН НССВ. ДЗрЯМЯ,

гл а глагол а с а . деят прич. от гааголатн п одарявам

д а т и , д а м ь , д а с н ев. д а м
им п. ед ч. м и ср. р
Α α ια τ η , Л А » * , л а н ш н несв, д а в ам
гм ж ит глаголнбшт* ггг деят прич. ощ АКНГНЖТИ, ЛКИГМЖ, ДКНГНЮЖ Сб. задшгк*,
ГААГОЛАТН и м П, МН Ч М. р .
раздви ж а
ГЛЖКННА СЪЩ. дълбочина лкиЧ атн, акнж ж , акиж сш н несв, движ а. за­

ГИ . ГКШ АИН· т р у д н я в а м ;-^ с л д в и ж а се

гн ., n i. господма ЛАЪ ДАКА1ЛА

ΓΗ Α ΙΙΙΑ ΤΗ СЛ. ГНДШ АЖ . СЛ, ГН А Ш А К Ш И СЛ дкм ъ прил. д е с е н ; о a * c h * i * о т д я с н о
мес§. U ΓΗΛΊΙΙΛΤΗ СЛ, гнетиш * са, гн#/. Д И БИ ТИ СА, ЛНКЛМК С А , ДИКИШ И СА ВН С
шаншн сл гвусд се дивя с е , чудя с е
. голина същ час, време
А ш а к о л а прил п р и т е ж дяволски, който <
г о д ъ г*щ м р час -
на дявола
ГОЛЖКА < ъ ц м . р гълъб д к ъ г ъ прил. д ъ л ъ г
гоннтн. гонил, гоннши н*с$. говя ДЛЪГЪ същ . д ъ л г
rojA същ. пляишч; отъ rtp v отгоре А.0 предл. с р о д . п до

го#( нрч, с дат п тежко, горко ЛО КА ЛХ ТН , ЛОКАЛИЯ, Д IIA A U J IН НССВ· СГ***

ДОСН1АЧСИ СЪМ
гоени, rtfbUiH, rojt прал по-лош, д о к о л х н р ч, докога
(сраем, ст, н а зъль)
АДЛАСМрМКА пр и л . к о Я т о с е с т р е м я Я 1ДД*У
гож ш иш ., rofWUiUMb прил синапен
Л оиш сТ А Лр и л . I M tr n - V СТОПЛЯНИ
 денели** нрч. док ато
ж *л* същ. ж . р . тъга, печал, горест; н ещ а­
А*ииА«ж* нрч. д ок ато стие, страдание
допастн, - п а а ж , -п а а « ш н св. несв.с
падна въ р х у жештн, ж ег*, жежешн ц ж кгж, жъжешн
несе. изгарям, горя нещ о
дат.п.
дкаж датн,
о би ж д ам ,
-с л ж а м ж , -с а ж д а и ш н
д о са ж д а м някому, на­
жнаотъ същ. живот; животно, жило същ ество

А «<лг нрч.
хален съ м

А «тоннъ
досега
прил. достоен, подобаващ; безл.
жнветьнъ прал. жив; жизнен
жнаосс същ, мн. ч. евреи
жнднк същ. ж . р . живот
нс ακτ·ηη· к с т ъ не е достойно, не подо­ *ре
ж ила същ. жилаГвсАДБдснъ ж наам н парали­

едатп.несе.обикновено
бав а
зиран

беол
Acctoiatm, -с т о и к ,
достонтъ
-с т о н ш н
. достой но е, по­
жнтн, жнкж, ж н и ш н несе. живея

А отслънрчн.рч.
добава

другеи цн
д огогаоа
друг път
жнтннекъ прил . житейски
жито същ храна
жиштс същ. жилище, обиталище
AfBjn» същ. другар, при ятел ЖЬДАТН, ЖЬДЖ, ж ьдеш н а ж н д ж , ж насш м
А ругъ отъ a / w a един о т друг несе. чакам
ж д а а т н . ж д ж д ж , ж дж деш н несе, жаден
A W P b lH прил
А/еуге, къ A f e f r is f е д и н н а
друг, другият
друг
съм
ж а т н 1 , жьиж , ж ш еш н несе. стискам
А ^ьяодн въ прал.
д ^ ь ж а к а същ. в л а с т , м о г ъ щ е с т в о ;
който д ъ р ж и
дъ рж ава
зд р аво ; сп о ­ ж а т н 11, жьнкк, жьнсшм несе. жъна
с о б ен д а в л а с т в у в л
а^ьж ати, д ^ ь ж ж , д ^ ьж н ш н
а ^ ь д а т н , а /Ц З а н к , А рьдъкш н
неснее,се
държ а
дерзая,
i
о см ел яв ам с е

уш същ
kfw oM * същ. м р . т о я г а , п р ъ т

jа
. дърво (р а с т я щ о )
^као нрч.
^гБДАочьтсммк същ. звездобройство
много, твърае
А р х о д ъ л ж същ. м . р дърводелец
AfAprA същ. ж . р . г о р а , г о р и ч к а

ЛШ~
Аъком
на д в е
числ.Аеуш -
д в а м а , д в е ; на д ъ в о м
Д АБАЖ ДНТИ, .Б А Ж Ж А Ж . -БАЖАМШ Н Сб
дабъгтн, -БЖАж, -сжлсшн се. забравя
Заблудя

дакндьлнсъ прал. завистлив

А1Штн, /?од. /i. дъцггем същ. ж . р. дъ­
ДАЖСШТМ, -ж ега, ОШМШИ U JKl>r&, -ЖЬЖШШ
щеря .
Aiijcath,
A iH kH M iu същ несе.
А Ъ 1^ к 1ж , д ъ г ^ а к н ш
ленвнця
несе* дишам
се засадя
даимъ същ
.м.р. заем
ЗАНТН, .ндж ,»на<ш н се. зайда. залязва (за
А а^атн . д с р , д е р е ш н дера
слънцето)'
АЪААТШ. същ. работник Д А К А A T I I , «K tA U R , -К Ш Ш М Γ « . 3 1 КОЛЯ
АЪААТИ, АЪДМЖ, ДТЛАКШН НеСв ЛрЛВЯ.
Шьрша Зан« с ъ ю з понеже, м ш о ю . тъй като
А*ггц същ ж , р . м н. % деца ДАП^ЯТНТН. !п^ЯШТД. -lyBTNUJH СА ш ю ш -
А ъ т н ш п . с ь щ ,м .
Ажати, ди *, AtKιим
р, дете
несе, д е й с т в у в а м
дам. забраня ,
ДАП^иНТАТМ, ъПГЯШТА!*, -1уЪШТАНШИ . несе
С м г. ;§§
заповядвам. забранявам
дмтанмимм
aauuna
същ
.
заегьпничссгпо. ПОМОЩ,

I Д А ТС К ^А ТИ , З К ТВ А р А М ,

тмрям
Д Д ТК А рА Н Ш И НССв. ЯЛ·

*КАА същ. Ж . р , гробница датя#^ити. дАТя«ртш се, затворя

ечклитичм а ч а с т . а, пък ДАТитЛТН, «ТЪКМ*. .ТЪКНЯШН СА ЗЯГЪКИО,
i *«аатм , ж е л м » , ж с а д м ш н несе. мелел запуша

и. СмрМмпркм ам а м X ми м ЙГДВК
161
J * \ г\Ъ Л Ц . М, ps р и · H^AtBfHTH, -А о к р ж , -А О В/нш н се- у к р * ,
д ь ъ а м същ. ср. p . начало м д д р ш т м , н д д р к ж , н д А /ач сш н се. изрека
зядяч сеещ ср. р . зелено растение; зеленчук н за ъ )с н ж т н , -д г^ н ж , -а ъ ^ н с ш н се. п а л н и
З н ж л н т ь Λ ϋί. създател м зд ъ ^атн , - Α * ιχ Α Η κ , -ΑΒίχλΜ ίιΐΗ несв, на­
Зкьтпцл с м (. жълтица дъ хв ам
н дн тн , - н а ж , - н а с ш н се. изляза:
Знащ ннк същ. знак, белег; знамение
ндли;х д нр ч. б е з м ярка, и зв ъ н р ед н о много,
знатн , днмж, знакшн маса. зная, познавам
и зв ъ н р ед н о смлно
> ш ш г ж сей страд| прич. о т днатн субст.
ндан& тм , -лчаж , - д и ж и н с е . излея
познат
к д о в с т н , -л*взж, -л * з * ш н се. изляза
ф А Ъ сви*. вид, облик
н зц л л д А н р ч. о т м л а д и н и
дъяатн, з е й . д ш и ж паса. зова. викам
дъм снсъ врдл» злобен н зм и ш атн , -м ъ ш м ж , -м ъ ш м ш н несв. изме­
дълобъ л ц . д«с. р . злоба ням, пром еням
п зж м в ш т н , - ш г ж , -м ож еш н се. изнемогвам
зь л д т н . з н ж а » , днждешн меса. зидам, гра­
м дн к к тн , -н ош ж , -носн ш н несв. изнасям
ня; - с а изграждам се
нднжтан нрн* о т в ъ т р е
зьрпгн, х р * , дьриин мас·, гледам
н д к т^ н тн , - к т р ж и -о ш т р ж , -встуншн се.
X jA u m сее. д е я т . пран. от дьгетн им , п*
изостря» наточа
л н . ч. м р .
ндъх#актн еж . Η ΐχ ο Α Η Τ Η

н зш ш и х т н , и д ш ж м ж , а к ш н а к ш н несв.тиз­
н яснявам
HMAU ННДД^АНАЬ
н* сал» и
НАМ- H C fe fU A H U -
н амм<б. мест оим. ви н .п . ед.ч* м .р . то;
ΗΚλΤΚΗΙ mf*ftAAHMAIANt
вин. л. да. ч~ ж . и ср'. р . гж
Нил анаф . м е сто и м . д ам . и т а . п . дв. ч.
Н НШТН на т я х ; с т я х , ч р е з т я х
нггл и н ъ пр ил. иглен нмхж% откос, мест оим . д а т . и тв. п.дв.ч
плажа нрн. където
κιίΑΤΜ, к м м ж , KUAtiiiH несл. вземам. хвашан*
M pM t m p p v iu . улавям; егш^ж - вярвам
иш нокдтн, нменярж, нменлрешн несв. имену­
tttf U rtiU K tft/U A H M M b H t
вам
нждиннкнъ ярил. изначален и и п анаф . м е с т о и м т е. л . мн. ч* с тях,
н*( отное. местоим< им . ги ед. ч, м , р . кой­
чр ез тях
то; им* п мм. и м . р . които; им . и вик* HUHJM отное. м ест оим . те. п . м к. ч.
п да, ж. н ср. р . конто
нд предл. с род. л. к з, от миг} анаф. м ест оим . дат . п. м н . ч. яа тях,
там
пдскантн, .в а ш * , -баккшн се. избавя нмъ11 м ин. деят . прич . от а т м маг. я . ве.
НДСЪИАТН, »£ШАН&, .П Ш Ш Н KCCI, V НЗО- ч. а . и ср. р .
бялие съм ниъгн от кос . м ест оим . д а т . п . мм. ч.
ю въ гги ; - с я л * . -&ЛА1 ШИ са« оаю боая се нмъ анаф. мест оим. тв. п . ед. ч. м . м *Р· *'
набавя се; бъда · нюбялне с вето» чр ез иего
ндоЦатм, «Eifx, .cifiuiM са. набера
т а и м * от кос, м ест оим . тв. п . ед. ч. м.
изви ти , « κ ιλ η , д х м ш и са. изведа
н д о к ш т п , .ваъкя, -кл‘т ш п св, навлека ср р.
ммцж!11 съюе п о н еж е, защ ото
н д о л н х к , .и н л ж , д е д й ш й меса. яавешдам
«аатги, и и ш к . нмдшн н нм*»*» |ЛГВ11
из*«лнтн, .к§мж, -мамци са. благоволя; несв. имам Vj*
одобря; избера ниш лимнъинкъ същ. ч уж яозем ец, от w
нджрш то, -ifKTH, .с^имиш са. нахвърля natiсе
HjrtfKTH, -горе, -гериин са. нагаря «тмъкАДАмиъ пр и л . вноскадятедея
пдгъньтп, ижа*ня, и я д г т ш н са. мвгоня т м и ш ь н з п р и л . другоеввчем

3:Ш
нмъ местоим. др уг
тях, ги; техен, тяхма, -о» техни
ннъдпктъ сащ. инднкт Ηχΰκο относ.местоим. род. й мест. п. мн. %
H tv tA - л а е , ж ц ъ л .
hL нсяк- IIUITCДНЖТН < ·Η3.4«3ΗΛΤΗ, н и т д м ж . н ш т е д -
ж ш н ев. изчезна
МСС. HCWfCOK-
мштллнк < «нз-ЧААнк свщ. изчадие
МСКАТИ, НСКЖ и НШТЖ, HUITlUiH леел. тъ р ся
нсконн н р ч . отначало» о т край време Н» ИМАМИ същ. м. р . юли
нскопатн, -когш х, - к о п а й шн а . изкопая HKfiH, нм р о·, свщ. иерей, свещеник
•
HCKOfCMHTH, - к о р н ж , -kojkmhujh ся. изкореня;
~ сл изкореня се h
f ч
HvKfLHHH п р и л , б л и ж н и я т
НСК*[СНТН, -К*{ШЖ, -KAJCHUJM , с$. и зк уся , и з­
кина свщ. ж.р. геена» ад .
питам
HCKftfuuTH, -k a ju ja k k , -коуш Акш н несв. и зк у­
шавам» изпитвам I

ж пл ънн тн, -п а ъ ш ж , -п л ъ н и ш н сл. изпълня;

. осъ щ ест в я кадати, кажж, кажсшн несв. показвам, по­
учавам
ж лаънж тн, -п л ъ ш м ж , -ллънмьнши несв. и з­
како нрч, как
пълнявам» и зп ъ л в а м , напълвам
•сакокъ местоим - прил. какъв
меллънъ п р и л . н е ск л . п ъ л ен
какь местоим. прил. какъв
ж п с г в а л т н , -к ъ а а н к , .к ъ а а к ш н несв. и зп о ­
к а м и н и свщ. събир. ср .р . камъни
вядвам, п р изнавам ; славя, прославям
ж п с г к а о к а т н , .г е д я р ж , - п д о у н ш н несв. и з ­ KAMINW свщ. вин п. ед. ч от καμαι
повядвам KAUbl род. η. КАМИ! СвЩ . М р. КАМЪК
ж п и т а т н , -г ш т а н к , -г ш т м е ш н ев. изпитам
КАПАТИ, КАПМЖ, КАЛАСШН НССв. К Ш
ж п ъ едт н , -л н ш ж , -п н н и ш н ев. изпиш а
капага свщ. ж . р . калка
ЖС- HCftjt- КАМЪКАНА Свщ. ж . Р СЪД, В КОЙТО С€ ОСТАВЯТ
hctiuitm, -тскж, -ти ош н ев. изтек а дребни парични дарения за църквата
нстонжтм < * н с .т о п н ж т н , .т о и ж -т о н«шн се. катал ггазм а свщ. ж . р . завеса
потъна, удавя сс кагатм сл , к а !Ж с л , кАмшм с л несв. кая се,
жтопнтн сл , -топл»ж с л , -топмшн сл ев. по­
разкайвам се
тъна» удави се
нетечктн, -точж, —точмшн се. излея» източа; ксса^ь свщ. м . р. кесар. римският император
- с а и зл е я с е к-ннъсъ свщ. м . р . данък
\
жточьммкъ СВ<1(. извор KAANIATN С Л , ΚΛΑΗΙΑΝ* С Л . КЛАН1АМШН С Л HtCi.
HCTfKTH, - т а #ж , -тьртшм са. изтрия кланям t e
КЛАСТН, К Л А Д А , КААЛСШН МСС· Т у р я м , ПОСТ.1-
**Х*- и сл ти стов-
вям. подреждам; клада огън
Hcj(«AMTif. -х#ж лж , -χίΑΗίΠΗ несв. излизам
КААТН, К О М А . КОМ Ш И НССв. K O Jt
Жа-ВАМТН, -ЦЪЛКА, -HUAMUIM С$* ИЗЦОДЯ» ИЗ-
к м ф г г ъ гощ. л. р . приятел Другар
лекувам к л н к н ж т н , КАМКМЪ, КЛМКМСШИ св. викна
и ец ъ л ъ т и , . ц ъ а н а . .ц ъ л тн ш н сл, оздравея
к л и ц ати , к ан ч д, кАнпсшн несв. викам
ж иъдж тн, .iv b m a i* . -ц ъ м а к ш м несв. нане* КАОПОТА САЦ М. р. ТрОООТ
ратаи к а ъ т ъ свщ. ж . р . стая
жъунжт»! < ^Η χιχιίΛ Τ Μ , κ ι χ Ν * , ικΑχιιιΐυΗ каътъка свщ. стаичка
ев. нзсъжиа калти, клана. клин*ши несв, къдна, прокли­
и сн ш ги < •м д д ш м т м , м сякж , т ъ м н и м ев. и з­ най; « с л кълва се
сека о т камък или в камък косъ свщ. м. р . силегня. интрига, заговор»
кги. м а * , н д с т м несв. въ рла (■ оп р едел ен а крамола
п осок а) к о гл л нрч. кога
н у а аниф м ест оим . р од . и м ест . п. мт. % K o ilk A o . КОМА Л О вж . КАМЪАО

163
ъъу& щ itb същ ^ м . д ко зл еп ц е
к ге н в т н , к гш и к к , къ сн н ш н н е с е . закъсняоац
ъч*ьл> същ . I . ко зел ; 2 . окова, която с с слага
блея се
ка арата к ъ та местоим. кой; кой то; някой
κ / ί с л е д о т к о с , м ест оим . и нрч.
к ъ т местоим . кой
ocm cB G непрееедено и л и се превеж да с н я ­
к о й и ъ ъ п онякога кж лхтн, кж п м ж , к ж п м ш н н е се. къпя
к ь ч н к ъ т р о с . м ест ои м . д р о д . к о л к о г о и м , кжггкаъ същ. ж . р . къпалия» купел
и т
т д ъ м н к р ч , ко л ко повече
кф аъбатн са . к ^ т ж ед, келчж лкш н са

«и г а . к о л е б а я с е
М
Ш к СЪ Щ . К и В a a k ja С Ъ Щ . ж. р . манастир, л авр а
канъ л * ц . «м . р , н а ч а л о ; п р е д е л ; к р а й лакхтн , АДЧЖ, л д ч ш ж еж. длкдтИ
КО Н ЬЧЬТН СА, К&НЬПХ1Ж СА, Ю Н Ъ ЧА К Ш Н СА аатнньскъ! нрч. на лати н ски , п о латински
несе свърш ван се МЖАТН, МЖЖ, АСЖНШН Н С С й. ЛСЖД
tc tp s M tu СЪЩ. м р . лодка а« н (ъ )тн н същ. м р . л ен ен о п л а т н о , ленена

K 4 fA E A b с ъ щ . к о р а б
кърпа
м онтнн еж. асн(ъ)тнн
K tfA E b N H lC b с ъ щ . м о р я к
м т я т н . асш тж , ас т н ш н несе. летя
•сатар ш и к т р л н м ест и м , кой
А1штн, а а г ж , а а ж с ш н сш. легна
K-0U. к е и ь ц ъ ай еъпрос. част. л и , съюз или
KfATA СЪЩ. Д Ъ Н K ptTbl два пътя андати, лкж ж , аиж сш н, несе. лиж а
icfK H H H K b п р а л . к о н н и к · а г а т · кнкъ същ. м . р. х о р , х о р о в о пеене, игра
л о б н о м я сто ансъ същ. м . р . лисица
К4АСНТН СА, K fk U f* С А , 'KfACtOIDI СА НСС*· Ануъ прил. прекомерен, излиш ен; грозен, по­
украсявам се зорен, срамен
к р г и л п , K f im , KfHSHUJH н е с е . пнкам. к р е щ я АевгзАтн, А1БЪжж, албъжсшм се. целуна
K fc rt същ . м. р . покрвв а о ь м ь прил. лозов
каш ъш тьнъ и км иъш ьнъ прал. външ ен AftfiHH, AftpLLUH, AAfMC ПрОЛ. ПО-ДОбър (СрОЛЛ.
KfCT. KjtCT-
ст. на Α «ερ, и б аагъ )
аъ гатн , аъжж. д ел еш н несе. лъж а
KfCTA» KJbCTHTCA- .
аъж ь прил. лъж лив; същ. л ъж ец
KfUUMH» KfWUJTCNHH л и т ъ същ. ж. р. измама, хитрост
к р и ти , к р и * . м р т ш п несе крия A W прил. ляв; · АТШЖ отляво
кретнти, крш тж . к р етти н неа. кръааю м ; а ш п същ ж. р . красота* хубост
—с а кръстя се (с ръка), получавам кръщ е­ л ъ г · същ. година
ние л м т т и , А Н Б М Ж , А Н БМ Ш И HfCB. о б й Ч З М
KfbUlTATH СА. KfbUITAt* tA , КГЪШТАИШИ СА
несе.*кръщ авам ое Аме# часл+лътъ лисо някой, който шеш и т. ж
KftjnHTH. κ κ η λ ΐ * . се купа
м н;· . . . лис· съюз иди · - < или
K B ffiM k с ъ щ . ж р . ку п у ван е, тъ ргови я
аибодълькъ прил. трудолюбив
к м оьш нрч. м едн о
K B fiuaa сак*. сготвена с м ед m u tM u u ; ш ито Ажонмигтъ прил. обичаш бедните
аа панихида
къ преал, с дам л . към. при Л вО Д , род. п. ЛЮ СЪМ С Ъ Щ . Ж P ' лю бов

к ъ а я н р ч аа м я сто к ъде А*Л*М същ мн. ч. хора, люде

к з д ъ д · местоим- всеки, в сеа и слип
д в д и к ъ прал. хорски, народен, мирски. *·*'
кънн гъ ев ц буква, κ ί,η μ ιτ ι б у м , писм о, чести
писм еност; книга
КЪНПГЪЧКМ Ш Ц , М . р , В Ж κ ν
и
мкж ъмнкъ
M a ja m , u a m , 11 А Ж 1 Ш И несе. м аш а
•с ъ п к а ъ м н к ъ с а ц килм оаияк, писар иш кр*. малко

164
 M JA irtf*
м аасш ш ть
съсщ
ъ.щ,жмаловер
.p. U сакат, немощен;
данък, след като е откупил правото за това
о т държавата
Z бедняк
игпьннцх същ. митница, място, където се
ш л ь п р а л. мадък плашат данъците
u a u in a същп.рсеонбстл.
б о г н а богатството у
иьтшьцА същ. ж . р . ръка (горката й част)
мьдда същ. ж . р . награда, отплата; възмез­
халдеите,
манъна, м а н а
богатство
манна, същ. белихлебни
на, конто сп о р ед библейския разк аз бог
зър* дие
м иж и, мьньшн, uk.Ni прил» по-малък {сравн.
хвърлял на евреи те, когато с е преселвали с т . н а мааъ) ·

р од. п . u
k
от Египет о П алестина
ихтн,
съпщ Ttfi съ щ . ж
.р.
майка
ммгк л . м е стои м . 1 л . ед. ч. д а т . и м е ст .

р.ем
дл.рств. нпе,св.
л на мене
ш ль мед (пчелен продукт)
utxAftf . меж ду
м ьнгтн (сд), иьш * (сд), Мкиншн (сд) несв.
шетн, иегж , м т ш н хвърлям мисля, смятам
мастити , мьштж, мъстишн леса* с род . л ,

тшпшннесв.виж
ШТАТН, ШТАНК, м с так ш н и м я и т ж ,

ιιηαικατη, инло^ж ,
. мктм
нлеукшннесвсмидявдм
заишшавам някого от нещо
м е д ь л ц . ас· р . мед (метал)

се
тъмтн, кпрх, MtfHUJH ласа. меря
ИНМС1Д* МИЛОС^ЬД- м-етатм, ШТА1Ж, мътанш н леса. мятам, хвър­
иНЛ0С|1ЬЛ9ГЛТН, МНАФС^ЬД*)1Ж, МНАОС^ЬА^рСШН лям, внн хвърлям жребий
несв. счилявам се н д л. м е сто и м · 1 л . ед. ч. вин. п . ме
м дкъкъ л/м и. мек
UHAOCTbIHH СЪЩ . Ж . Р милостиня
шшо нрч. покрай
и д т н , мьнж, мьнешн ласа. мачкам
МННЖТН, ШЖЖ, MHHiliin
UHfb 1. мнр;’2. свят
св. мина
УЖАНТН I X . UftfAHTH
м.жчнтн;.ижчж, ижчкиш л л а . мъча
т* · u m л ц . с д д . миро (бдаговоино масло, упот­
мк* мжкннка ребявано при църковни обреди)

ниткярш н несв.
МАААЬНЬСТКОККТН, UAAAKHkCTBAfl*, МЛАДЬ-

съсщ
.ъщж
младенствувам
каъка
мльннн
размирица, смут
р. мълния
UM.4ATM, маьчж, маьчнш н
. мълча несв.
N
предл, 1. с вин. п , на, върху; срещу.
ΜΑ1ΣΤΗ, uiAtiTt, ш м ш н
‘Т .
несв. меля
на
против; 2. с м е ст. п. иа. върху
U· МФАНТКА * на наш ι ги
набълътн, -бьжаж, -гадниж лаед спазвам
UIAHTH. U IM * . ШАМШН HtCB. МОЛЯ,* .С А МО­
NAUCTN. 4 I M , -uAtиш св. насоча, упътя
ЛЯ се накънсмжтм. .съгк-нж, -къиетшн св. науча
*
mitia miahtka
меним, иегж , m ix iu in
UfAKiifi caiif. м. Р- мрагка
несв. мога
ж
НАГО
н а гъ
НА1ЖГ1
прил. ГОЛ
m ^ith, uw f*, м ъ р ш и несв. умирам, аагим м нааь предл. с вин. и тв. л. яад
t ΗλΛ'ϋλΤΗ СД, \A tlK (А, -Д ЬКШН сд несв-
UCfAlIА MitMlfl.A*KA надявам се
МТИ МАТИ NABAftTN, -JlbfKK, -£kfм и т СД ВИДД СЪЛрВ
Н А нвдит нрч. н л л -и сч е . и а я - ч е е к ч н а й -м н о г о
ЦТ|. UATIf·
UWAUTH, U « (K M , UBfAHIUM И МЖАМГМ NAHCKffBM нрч. най-бързо
мжжаж. ижАишн несв. б а м се* аабавам се, НАКААДАТМ, ·* λ АЛА*#, ЛСААААНШМ МЛЕД НЪ·
томрвлм иеию върху к я в о г о
иГ» UUIAU,-
иммг MTfbni>TVNb прил
МЪЮГЪ прил · МНОГО голям, многоброен
мисии мъчен, труден
ΗΑΚΜΑΑΙ СЪЩ. ср. /А ШКОШПЯ
НААиаитн, мчшж. ^«дншм сд,саош . наложа
НААДШТМ, -ΛΛΚΑ «ААЧСШН СЯ. OOVHB ЛЪК
1шмм» д, местоим. / л . ед. ч, т в п . с ме*
hg, vdc д мене
намч^нтн. AjtbfiH. с д с вин. а дам.
и и л Л*стиим. i А» м н, V. им п. вие п. о т м е р я нето на н я к о г о ; бевл. н ш ч р п ъ
uiiYAfW n u i митар, бирник, който обира сд uie се отмери

165
 •с ъ д ъ х м и т ъ същ* лг. ρ* к о зл еп и е къснтггн, к ъ ш ж ж , к ъ сн н ш н н е с в . закхенявац
същ . | . к озел ; 2 . о к ов а, к о я то с с слага бавя се
на врата 1съто м е с т о а м . кой; к о й т о ; някой
н р ч . сл е д о т н о с м ест оам . u нрч* к ъ ж м е с т о а м . кой
о гт л е л непреведсно а л а се а решеж д а с ня­
КЖПАТН, КЖПАНВ, КЖПАСШН НГСв. КЪПЯ
к о й п ъ т , п он я к ога
к л а п к ъ въпрос. м е ст о ам . п р а л . к о л к о голям, кжггвлк същ . ж . р к ъ о а л н я . купел
m u
к м ш н н р ч, кол к о п ов еч е
К«А"СБЪТМ СД, KtATEAt* СА, КФМСКМШН СА λ
нссш . к о л еб а я с е
Адкрд същ . ж . р . манастир, л а в р а
к е н ь о ц . кин
к о н ь същ . м р . начало; п р е д е л ; край АЪКЪТН, АЪЧЖ. ЛЪЧ·ШИ вЖ . ЪЛКЪТН
к ен ьчъ тн СА, КОИЬЧМЖ СА, МНЬЧЪКШН СА л ъ т н н ь ск ъ ! н р ч. н а л ати н ск и , п о латински
н есв. св ъ р ш в ам с е м ж ъ т н ,- А €ж ж , А 1ж нш н н есв. л еж а
КМАБНЦЪ същ . м . р . л о д к а А€н{ъ)тнн същ . м . р . л е н е н о платно, ленена
кърпа
KtfbEAk свщ . к о р а б
АСОНТНН в ж . АЖ(Ъ)ТНН
KtfABkNHKb СЪЩ. м о р я к асттггн , а с ш тж , астнш н н есв. летя
и коте р ъ ж м ест о ам . кой
K tT tf b iH
АСШТН, ААГЖ, ААЖ1ШН С Л . ЛСГНЗ
кои. КОНкЦк а н в ъ п р о с. част . д и , съю з или
к р ъ т ъ същ . д ъ и крътъ! д в а ПЪТИ а н д ъ т н , а н ж ж , д н ж е ш н , несв. лиж а
к рън нккъ п р и л . кръннкао м н т · а м к ъ същ . м . р . хор , х о р о в о п е е н е , игра
д о б н о м ясто АНСЪ същ . м . р . л и си ц а
к р ъ сн тн СА, к рдш ж С А , ‘крЪСНШН С А НССВ ан^сь п р и л . п р е к о м е р е н , и зл и ш ен ; грозен, по­
украсявам с е з о р е н , срамен
к р н ч д т н , к р т ж , кричнш н несв. викам, к р ещ я а » б ъ з ъ т и , л о б ъ ж ж , а«бъж(1ИН св. целуна
крокъ същ . м . р . п окр и в аодъ м ъ п р и л . л о зо в
к р о м ъ ш т к н ъ и к р о д е ш ь н ъ п р и л . в ъ н ш ен А о р н н , А в р ъ ш н , д в р е ПрО Л. ПО-ДОбър (срОАЛ.
ст . н а д »Б р ъ и б а ъ г ъ )
к # ст - кръст-
а ъ г а т н , а ъ ж ж , а ъ ж с ш н н есв. л ъ ж а
КрСТА. КрЪСТНПА- д ъ ж ь п р и л . л ъ ж л и в ; същ . л ъ ж е ц

к р ц м н н ·, кръш теннм
лить същ . ж . р . изм ам а, х и т р о ст
к р ъ т « , кръ н ж , к р ъ ш ш и несв. крия л ъ г ъ п р и л . ляв; о a b u i a отляво
к р ъ ст н т н , к р ъ ш т ж , кр ъстиш н несв. кръщ авам ; а ъ л о т а същ ж . р . к р а со т а , х у б о с т
_ с а к р ъ ст я с е ( с р ъ к а ), пол учавам к р ъ щ е­ λίτγο същ . го д и н а

ние АКБИТИ, АКЕА1Ж, АМБНШН НГСв. обИЧЗИ

КрЦШТАТН С А . K fkU IT A K K С А , КрЪШТАНШИ СА
н есв .·к р ъ щ а в а м с е лик# част * к ъ т о л и с · н я к о й , к о й т о ш еш и т. и,
квтнтн, ко^плнк, кв^пиш н св . купя
А ИБ· - . . АИБ· СЪЮЗ И Л И . . ИЛИ
кв^тш ъ същ . ж . р . к у п у в а н е, тъ р гови я
АИВаДВАЪНЪ п р и л . трудолюбив
кяспьмо нрч. заедн о
коч* ιχΗΐλ същ . сг о т в е н а с м ед п ш ен и ц а; ж и т о а и б ж н ш т ъ п р и л . обичащ бедните
з а п ани хида A ttexi, род . // . д и е ъ к ! същ. ж . р . любов
к ъ преО л . с д ат : п . към . прн
к ъ A t н р ч. за м я сто к ъ д е а к д и к същ . м н . ч . х о р а . л ю д е
к ъ ж ь а · м ест о и м . в сек и , в с е к и ед и н аиаъскъ п р и л . х о р с к и , и зр о д е н , инрекм. ш ·
к ъ н н г к същ . букпя; к ъ н н гъ ! б у к в и , писм о, чески
п и с м е н о с т ; к ни га

к ъ н н г ъ ч н н същ . м . р . вж . къ- м
ннжкникъ u x jk т н , и ъ ж д , и ъ ж е ш н несв. млжа
к ъ н н ж к н н к ъ същ . к ни ж овник , п и сар м ъ а · нрч. малко

164
 съсщ
uiM ttfb
ъ.щ.ж
маловер
.р, данък, след като е откупил правото за това
цхмш шть

прсиълщ
.· еобеш.
2. бедняк
1 . сакат, немощен;
мъггъннцх същ.
от държавата
митница, място, където се
ю ль малък
м ътили
същ
съ.щ .ж
плащат "данъците

ж.р.
.р. ръка (гориата й част)
*v -
мамих
преснъ.щ.
хзлдеите.
бог на богатството у
богатство м ьдаъ награда, отплата; възмез­

ст,лн.аместоим.1л.перди.лч. дат.и(см раен.

шмьнк. манъ манна, бели хлебни зър­ дие
на, конто според библейския разказ бог минни. мкнишм, MkHi . по-малък
хгьрям на евреите* когато се преселвали

ръощ
д..мn..рu.kTifiсъщ.ж
от Египет в Палестина
.р. п.
иьнх
мклъ) ·
ест .
с
цхтн,

итЩпредл.степ,
м<ль
майка
мед (пчелен продукт)
. между
на мене
несе
мьнтггн (с а ) , мъкна (с а ) , икнншн ( с а ) .
мисля, смятам
несе.срод.п.
. и несе.
иктн, штж, ш п ш н несе, хвърлям
мкстнтн, мьштж, мъстншн
шштииннесе.еж
ипътн, ш тм ж , м пъкш н
м ктн
ммитж,
мъдь същ ,ж ,р.
защищавам някого от нещо
мед (метал)
инмитн, мнкнрж, инлнрешн
се_
UHACCfA-
.
MHMCfWA-
емнлявам
irfcfHTH, iJtnfk*, ненсеес.е,
ъпуншн
шггхтй, итгтмж, мъткншн
меря
мятам, хвър­
UHAttfbAtSXTH, МНЛН^ЪА^НК, WHAOCfbAftfNLUH
несе. емнлявам се и д л.
мдкъкъ
мепсртиоли.м-1-инеедс.еч,еим.ги
лям; жрвкнн хвърлям жребий

мек
ме
ΜΗλΚΤΧΙΗΗ същ. ж . р . МИЛОСТИНЯ
шш« нрч. покрай
еж .
и д т н , иьнж, минешн . мачкам

същ.срур. несе
МММЖТН, UHHS, UNMU1H се, МИИЗ мжднтн uefAHTH
uHfi 1. мир; 2 . свят мжчнтн, мжчж, ижчпшн . мъча
r · uvm миро(благоаояно масло, упот­
МКА МЖЧСННКХ ребявано при църковни обреди)
UAAAbMKCTKCtATM, , МЛАДЬ-
h m tw n u jh несе. младея ствувам
и л ь и същ. размирния, смут
мшшн същ. ж . р . мълния N
шкчхтп, ильчж. мльчншн н е се . мълча
1МГГН, медик. υΐλΐιιΐΗ несе.меля
нъ предл вин.
. 1. с п. на, върху; срещу,
против; 2 . с меспи л. вя, върху
•V ·*■ * ___ · ■»
Ut М6АНТКК НХ НХШСГВ
нхкъд-ггн, .с ъ ж а * . -кглн ш н несе, спазвам
м»мггн. и « ш , ш анш н несе. моля; ~tA мо­
нхметн, -к<да. -и д еш н са. насоча, упътя
ля се
*,Чр\ нххмкнжтн. -гънскж, -въ*ккешн се. науча
M1TU MIMtTKk яг
кхгс мхилгв
стхин същ
.м.р.
имнти, ш г ж , мммшм несе. мога
мрагка
MfiTH. м ь р . мърш и несе. умирам, загниам
нхгъ п р и л . гол
к х л ъ предл. с еим. и те, п. над
κ χ α ή χ τ η с а , '-дъма са . -а ъ н ш н са несе.
U fA tM М М А«(ЬА *КЛ
надявам се
мти кити нхдхрггн, -дкрж, -дхртшн се. видя, съзра

иЦ
ЛМ
ТИ
,
|/Tf.

несе.
М^ЖЛЖ,
м аж а*, ижлишм
UA7»f-
UAfAMlUM и иж лнтн
бавя се. забавям сс,
нхискувм нрч.
нхнха^тс нрч. най-вече» най-често* най-много
най-бързо
нхклхдхтн. «клхлх**. д м а к м ш н несе. иа-
тооарвам нещо върху някого
иц.

при
л. прил.
и м м гк тр л ъ тк н ъ
МВСАЦ-
много мъчен, труден
ндкфвдл· същ. ср. р, наксюалня
Нкксжнти, .А1ЖЖ. ьЛ#жншн са.гсложа. наложа

иътта.местоимJА.ед·ч.тъnс
ΙΛΜΓλ много голям, многоброен
. ме-
иккдигтп. .ΛΛΚΛ. -Акчинн се. опъна лък

иъι аместоим,IА*мн.ч,им.
нс, чоса мене
л. ние
кхкп^нтн. -иъ^тж, .иъ^пшн се. с еин. и дат.
л. отмеря нещо на някого; беел. м м л м н гь
uirrifL същ митар, бирник, който събира с а ще се отмери

165
4цх'*АчТ«. jftA \ х . % .п а л ш ж св. нападна H IA C H U B T M . -H M A W L , -H M M I1II несв. не ДОСТМ»

т ьт ляъ, -п м .ч к т м н е св . н а п о я в а м * гам
нсаж ж ьна прил. н ед ъ га в , болей. болестен
W A M U p IT M . -ΠΑλ-ΝΙΑ. ПЛЪННШН Г Д КаОЪЛКЧ ГНЖС. НСЖСАН съюз отколкото
ачкПАВМдтн. -τιμ,ηιμα*., .п л гж .ч к ш н н есв. па· tuM cvj а н а ф . местоим. дат. п ед. н. м, и
ср. р . н а н е г о , н е м у , употребява се след
и а ? :* « г н , -по>ж, - т н ш и е*, папая предлози
ИМ М АДТЙ, 4М А 1М Ш , -П |А «М Л К |1ш н есв, ncua анаф. местоим. мест. п. ед. ч. м. и ср р
н аправл явам , насочвам ( в ) н е г о , упот ребява се следпредлози
напьсати. - п и ш л , - п н ш н и н г а . напм ш а N H A f M K H U b прил. н е п о б е д и м
N A ffiU TH , - f t K * . - f c m i i n се. н ар ек а; — · с д на­ жполсбьнь прил. недостоен *
река се ж п ^ю а д н ь същ. ж. р . н еп ри язън ; преч дио­
н а |н н а т и , - р о А , ^ н ц а к ш н «гея. н ар и ч ам дът* с а т а н а т а
н а с а а н т м . - с а ж д ж , -с а а н ш н св , н асадя и с п ^ и м л н л п р и л. н е м з б р о д и м
H A IU A H T H СД. -СЛАЖЛЖ СА,- -САВАНШИ СА Св. H in fx n e A o E u iA прил. исчнстнв, безбож ен
насладя с е нереднтн, -^ о ж д ж . -б б А и ш н несв. не ме е
НАСМЛСДАТИ СА. -СДАЖЛАЬА СА. -СААЖААКШН гри ж а
с а н е с в . н асл аж дав ам с е н к т н . н к ж , нсссш и несв. н о ся ( а определена
н а с т м а т н . - с т а ж . - с т е н ш н н с с в . н зе т а в а м . н а ­ п о со к а )
стъ п вам ; п р ед ст о я ж ет^ бн н и м същ. б е з р е д и е ; несъгласие
н а с т о а с е г. о с я т . п р и ч , о т н х е п в т и и м . п. ж чаж ннк същ. неоч ак в ан ост
е д » ч. м . н а съ щ ен
и ср. р »
HACbITHTH СА, -СА1ШТЖ СА, -СЪГГНШН СА. СВ, н с» анаф. мест оим. род . и мест . п. де. ч.
н аси тя с е т я х . (в ) т я х , упот ребява се след предлози
НАСЬ1 Ш ТАТН СА, -Ш Ш Т А 1Ж СА.-СЪШЛГАКШН н н от риц. част. н . . . не
са несв, н аси щ ам с е н н л н T bi Б бнш и с а и т и л н н е с е боиш
Н А в р н т н , - д р ж . - л р н ш н * се, науча; —1 са н н д ъ нрч. д ол у* н и ск о
науча се ниддг нрч. д о л у
н а ч н н а т н , -ч н г ш ж , -ч н н х н ш н несв. започвам миколнже нрч. н и к ога
н а ч а т н , -н ь н ж , - ч ь ж ш н св. п оч н а, зап оч н а, к н к ъ т б ж е мест оим . никой
за ч е н а и и к ъ ж ж с м ест оим . никой
начатъкъ съ щ . м . р . начало
нима анаф . местоим. дат . и тв. п. дв. ч.
н ам л . м е с т о и м . / л . да. ч. р о д . п . н н е двамата
на т я х , тим , с т я х , ч р е з т я х , употребява
мк- жк- се след предлози
, ннм к анаф. местоим. тв. п. ед. ч. м. и ср.
H K Ib МСЬНЬН-
P- с н е г о , ч р е з н е г о , упот ребява се след
НКС- н ск сс- гртдлозп
и н а к п р и л. упот ребява се като втора им,
II БСК* Ж БН АСК-
п. ничком
нс о т р и ц . част. н е; н« о щ е не ничксожс род. п. от ннчьтвж *
ИС Η ΙΑ Τ Λ ΙΑ ничктож е местоим. н и щ о
н с к ссь ск ь п р и л . н е б е с е н н огн ти . н *ш ж , м к и ш н несв» н ося
иско, род. п» нсбкс с ъ щ . н ебе - НС* нскн- .
ш еригги, - с р и г ж . -Е ^ т ж с ш н н е с в . п р е н е б р е г ­ НА/ЛИГИ вж. н ж д н т и
вам , н е м е е гри ж а противопост. съюз н о
и /,
ΜΚΗΑΗΜΑΙΑ я ж . КИЛИМАIА MAV л . местоим. I . л , мн. ч, дат. и вия. я.

н его анаф . м ест оим . р о д . п . ед. ч. м . и ср и ас, ни

р. н его. у п о т р е б я в а се сл е д п р едл ози н ъ ш ъ нрч, с е г а , д н е с
ж г * А б К д т и , « г о д л р ж , .г в д ж и ш н н есв. него­ м агнит съ щ . р азв ал и н и о т къта
дувам ь ггк ъ т ъ *местоим. някой
н егаж е род. п. е д . ч. м . и ср . р . от нжс9
HT2K7.IH местоим. н я к ой , някакъв
упот ребява се сл ед п р едл ози
н тя м ь ( о т н« к е ш .) н е съм
нсгьА Н съ ю з отк ол к ото; нрч. м ож е би •га ст ь ( о /я t u н с т а ) и е е ; безл»
 иистг ням а
кячъта местоим. нещо
пиовкоапзо,см
сеприпрот еасвт
т яонеим., употрсоява
•кь, t u . t t t

анаф . м е с т о и м . в и н п
гн . у п о т р е б я в а с е с л е д
м н. н.
предлози
м и
същ.ср.р.
ж .р •бъ . , ' . ааъ един . . . друг
•и ч д
слн,есв,
овчица
огр*лнтм, -г|ъжл.т». Л ^члиш м оградя
НЖАНТН. НЖЯЛЖ, НЖДНШН U ΗΛξΛΗΤΗ, HW-
•Л^ьж ътн, -д^ъжж, -л№ ж нш и обзел
Л Х Ж , Н*СЛИ1И|1 н е с в . п р и н у ж д а в а м
Н »Л А ТН СА, НЖЖДАКК СЛ,
несв. п р и н у ж д а в а н с ъ м
НЖЖДЛКШН (А св. св.
съм, обхванал съм;
•A trii* олсж лж , ал«ж лаиш
заобиколя, обградя
облека
о л т т н , ·λ*κιλ, а д ъ к и т несв. обличам
нем и ви н . п . ед .
бява се след п ред лози
н . дас, / » . о т нж с, у п о т р е ­
св.
•жптн. -жиеж, -жиасши оживея
озд^ггн сл . адьрж сл, аддриии с л с в . оза­

0
същ. несв. р я се
акамгншим окаменяване

t пред-ι с п I вин. емест.

о , р , за . към ; 2 .
несв.
акм хтн . -ка 1Ж, -каи ш и
аклчндти, -kbjujxia, -кочмимшж
окайпам
изку­
п.
tu , · « местоим.
чрез. с л о м о ш а иа; за . на
дв ам ата, д в ет е
шавам
св.
ам адатн, -маж ж . -мажешн омажа
амачнти. -исчж, -иачишм св. намокря, облея,
t u tu д * с л т а д в а н а й се т т е (за ап остоли те)
tu c trril, 1 Ш 1 К , ОСЪГ.НПШ
tc,\fbzuTH, -Л |ъ ж * . -Л(ьжиши
св. несв
обявя, открия
. владея
потопя
ев.
oM fvnm t -м^дчж, -и^ччишн помрача
аи^ькнжтн. -и^ькнж. -и^ъкшшн се. замръкна'
iLiiAtTH, аснт.А *. осплнш н несв. обиждам; 1
«на вж. кг она
оятравддпам
анг. ока сне показ, местоим. онзи (там),
ίκηηι, -н дж . -ПЛ.СШИ с в . обходи, о к р ъ ж а
той
0МГГН<^ СЪ-ШТН. ОСН!.'* , 0CHUUIH С в. обйИЯ,
•пмтъ
завия
tuM TU същ. ж р . власт
• n e tu същ.ж
.р.
с ъ щ . м . р . плет, ограда
завеса
anf х е к д д т н ., ч-н#акълъ 1Ж, -суакълакш н с я .
оклттдтн. м и г ъ т , -м к тдк ш п несв. о за р я ­
•о п р я д а я
вам
tkKHUTH с л , -внчмж с л , -лнчмиим сл несв, «п р.тн сл , -пъ^л сл, -m .fou.i с л с в . у д а р я

разобличавам се
•utacim t, -лажж, -м ж и ш н св
поставя около
ф са*, блъсна сс в нещ о
с с к а т н т н . -сслш тж , -свлтнш н свосветя

сблъшти οκντ. κί; объхчмин сб о6лека;^-сл асккаъшатн. .скш ьш м ж , -скк^ьнимшн несв.

облека се осквернявам
СБШЕИТМ СЛ, ЛЮЕМК сл , -НОКНШИ сл С*Л. об­
нова се
tetr&THTH. oiicfлш т.ь, осагхтмшн св. се
обогатя
асааБИТН, .слъбмж. -c.nm.hhih

датп.
кого слаб; парализирам;
да; с
синсф
в. направя ня­
откажа се
оставя някого на езме. на
OI.JXTHTII с л OCfMUTA с л , OKfKTHlHH сл спокойствие
обърна
•кувдкти. .fir.1Us -(1:Л!111Н Сб. ОбрСЖа
H.f-n.tH, oi.fiMMTib, oi;j»MUTivUH сл, намери,^
асн еи тн . a c tu t* . асмашнн св.
аскъктггн. - с и г а ж . -схдьънш н се. отслабна
положа осно­
вите на н е т о ; асн аи и ъ и х к х и и и който е ч
сл намеря се, озова с е с каменни основи
οι,ρ.τΜΗ, oujiTMit., tKfBTKiiuiH несв. нами­ «стхкмхтн, -стх ям м * . -стхамдкш н несв ос­
рам, ^ сл намирам се тавям
tfcfДЧМТМ, ΟΙ.,Μ.Μ^. «БрЛНШН С в , СГОДЯ естхнъкъ свщ. остатък
•WfTH, βι.Λ'ι f.. tliK*lCllll! f i. обуя сстктн, -стънж. .стм и ш и св. останд; почакам;
H.lItHjTII «TtK%, Γί'ΙΟΗΜ -се. о б и к о л я , обходи
• с и т и , н и ш а , и з м и н и св обзема
спра
к т ^ а г ъ свщ м.р. оград а, защ итен вал
•състи. а е л л * . а1 ААашн св. обсадя, обградя.
и ъ .ч а и т н . и. ι-λλίλ. tK-ttABjituiH несв, обяд­
заобиколя
вам ;
Я,г;НТН. ϋΓ КЪСИТН, OI.ClHi*., tKKCIIUIH Г0 асжАнти, к ж ж л ж . ас*Д.шии св.
осъдя

нъ тгиннк свщ.
о к а я ·, провеся
о б е т , о б ещ а н и е
и .л з а т н . ЧС.-ЕЛДКТН, 1БАВД, И1АЯШ1П св,
аеж ж лътн, кж ж л ъ кв , аежжлъншм
дам, стая
н есв. о съ ж ­

превърж а

1 67
С Т Г .к А Ь Т * : iT tU tK , ОТЪАЛЧШ Н СМ. ОТВДДЯ, О Т - п ъ м и ш т н . · атъ и ьж ж , откиьннш м се помра­
ж ест· ча, замъгля съзнанието на някого
«гсрапгА Т н л^аш такш н несе с 5ц,- ятъц-
м ц \ к . о т в р ъ щ ам , обръщ ам •ц ъ и т и н к * с * и (. очистване; опрощение
• Т я ^ с Т и , - я ^ л д ж , - е р к з с ш н се. отвор·
« " t f t t i t H . -к р ь г г к . -K fb » iu iH см. отхвърля; ~ •4«v отъче
сл откаж а сс очнетнтн. очнш тж, очистиш и с е . очистя; пре­
♦ T H fx rti. с т н р м ж , «тн^акш н несе. и зтр и вам чистя (о т грях) ·
« ч н ш т а т н , 0ЧШПТА1Ж, «чиш тлкш н н е с е . очи­
* тн т« , -м а ж . -н А с и ш с е . отида
ствам (от болест); пречиствам*(от грях)
«тчкг същ. м . р. остров
« т р н н ж т н . .{ и н ж . -# н н « ш н се. отри тн а. от­
хвърля
«трокоснцл
•тр к ъ същ.
същ мом иче
м ом че
Н Е
«TjTBTH ОТЪ^Ж, tT b fU IJH с л , о т р и я , и з т р и я пл пам лть същ . ж . р. памет
палица същ . ж . р , палка
«ТЦ - отьц.
отъ предл. с р о д . п. от па*аскчкьгнн, па#аоскьннн с ъ щ . ж . р . денят
отьевгн ж тн , -к ъ г м * . -с тгн с ш н се. отбягна, преди пасхата, т . е~ петъкът преди пасхата
и збягн а ПАСТИ (С А ), П А А Ж (С А ), П А Д С Ш Н (С А ) Сб. ПЗДНЗ
o T b K fiiiu T M еж . о т к ^ в и г г и пасти, ласж, лассшм несе. паса
« т г г с т ъ същ. о т г о в о р лАстврсъ с ъ щ . овчар
« т г к т ш т л к г м ин. деят. I прич. от отъиии- пас)са с ъ щ · ж . р . 1, П асха (празник у евреи­
τ α τ η ' ι μ τ . л . ед. ч. м . и ср. р. те); 2 специално приготвеното ядене за
O T t r tl ll T A T H . -КТШ ТМ Ж . -KTUITAKUIH сл. отго- този празник
воря ·
лдец ъ д а т . и м е с т , п . о т п а с (х а
се. п р о г о н я
« т ъ г ъ н а т н , .ж е н ж . -ж е н е ш н пачс нрч . повече; най-много
о т ъ а а т н , -A A U U . . д а с н се. в ъ р н а пештн, пскж. ш чеш н н е с е пека
отъаокнок м и н , стрьд. прич. субстанпи от­ п анти с а , пасж с а , п аи ш н с а несе. грива
бито д ете се
«TbKfLIKATM. .KftlKAKK, -KfAlKAKIUH HtCM. ОТ- n n fx съ щ . ж р. торба
к рн взм пискамик с ъ щ . сви р ен е с ъ с свирка (пищялка)
о т ъ к ^ х г г н , - κ ρ , ί ι κ , -к а ъ н е ш н се. о т к р и я .^ - с л или флейта
.· о т к р и я с е лис к г същ. м р писък; свирня на пищялка
отш ъш теннк същ. отм ъ щ ен и е; отп лата, наг­ или флейта
р ад а; зам ян а л п е м о ш н п р и л . писмен
о т г м ъ т д т н , .и д т х г ж . л т к ш н несл. м ахна писм а. м н . ч лис u t на с ъ щ с р . р . буква
нещ о ог с е б е си. о тх в ъ р л я ; ~ сл откаж а п и т и , ПИ1Ж, ли к ш и н есе, пия
сс от . iihu i t a с ъ щ храна
«тгж лнж е нрч. о т к о г а т о , откакто л ж и т а а ь с ъ щ . ж . / г овчарска свирка, пищял­
«тгнин с нрч. о т с е г а ка; флейта
ПЛАКАТИ, ПАЖЯА1Ж, П Л Л К Л Н Ш И Н С С б . Π .1)ΊΙ М
о т ь п а с т и . .п л д ж . - л х д ш ш се. п адн а. отпадна
П Л АКАТИ ( С Л ) , П Л А Ч А ( С А ) , ПААЧСШ И (С А ) HiCM.
«ТЪЛЛЧТНТН. -П А Ч И Т Е, -ПЛЧТШНМ сл освобо­
плача
дя; оп ростя (гр я х )
ллдигглмн 11л същ . плшпеш ша, покривало ог
« т /.П А 'и г т А Т н , . п а г ш т а ) * , .п Щ и т А к Ш н несе.
платно
освобож даван; оп рощ авам (гр я х ) .
H A H IIIT L СЪЩ. М . р ВИ К. Ш УМ
ОТА^НЦД*ТН СА,- -fHHAI* СА. -fHIUHliJH СА
на « л и ги с л , НЛ1ЖЛЖ с л . нлолш ин сл н е с е .
несе, отри чам сс
• т ъ с с а ъ нрч. о т с е г а п л о д я се
п а в г г н , πλοκ.ι.. пАоБсшн н е с е . плувам» ПЛ4Н1М
•тъ стж л м тн , -с т ж п м ж . .с т д п и ш и се. отстъпи плака с ъ щ . м . р . полк
е г ъ с т и н т и , #съкж ^ -с ъ ч и н и се. отсека
плтш кти, (ΐΛΤΗΐΑΐ/Ъ, ΠΛΤΗίΑκιιΐΗ н е с е , грабя*
с т 7 Л 1 н .л щ |» същ. отш елник
за грабвам
огаатм . атьниж , «тгнииин се. отнем а
ллътн, нлякж, п л ъ г г и т н е с е . плевя
п д о д т н , п л а ш ж .п а л ш с ш н а па&санк. п а д * лок^ъггн, -кръиж, «кръношн св , покрия
ш ш ш несв. танцувам , и гр ая
ПОЮНДАТН, -КЪ1ДА1Ж, -КЪ1ДАНШН Сб. обсипя
п» предл. 1. с дат . п . п о , с п о р е д ; 2 , с мест . п ол хгл тн . -лаганк. -л а г а к ш н несв. слагам,
it след полагам
м бнбхтн, & н в м ж , г-бнеакш н несв. п р еби в а­ полата същ. ж . р . палат
ни п о л а т ь с щ . м . р с палат
повити, Ιεηβκ, « бн к ш м св. пребия
лоложнтм, -ложж, -лож нш н сбг сл о ж а , полож а
ПОБЪГНЖТН, -БТ ГН Ж , «БТГННДН св. п обягн а
п оаъ същ, м . р . половина; стр ан а; б р я г на
м и а ъ т н , . « м ж , .ссл н ш н св . запов ядам , на­ река
редя ПОМАДАТН, -МАЖЖ, -МАЖОШН Св. ПОМ ЗЖЗ, ИЗ-
П1КНН0КАТН СА, -K H I W I * СА, -BH H iV K U IH СА мажа (с благовонни м асло)
неев, покоряизм с е , подчи н яв ан с е ΠΟΔΙΚΑ- ~ ПОМНАОВА-
Л1КНТН, -ВННК,; -ВШСШН Св. ПООЬЯ
ΠΟΜΗΛΟΚΛΤΗ, -ΜΗΛΛρ,Υ», .MHAftfKUJN Сб. СМИЛЯ
погсддтн , -к ъ л а к ш н несв. р а зк а з­ с е н а д някого
в ан , съобщ авам поиннАТн, пом ина»*. пом ннакш н несв. ПОМИЯ,
п о гв д ъ т н , -rtM k , -д-вси сл. с ъ о б щ я , каж а споменавам
л»гкнтН | -г в ш ж , -г ъ сн ш н св. о к а ч а , повеся ПОМАЬЧАТН, -МАЬЧЖ, «МЛАЧНШН Св. ЗЗМЪЛЧЗ,
поганъ пр ил. н ехр истияискн, ези ч еск и ; субст . млъкна
еанчнкк nOUOAHTH СА, «М0А1Ж ( А , -МОАКШН СА Сб. ПО.
погитн, -грьж. -гневиш св. погреба моля с е .
П»Г*[БИТН, «ПуВАНК, -г Щ н Ш н \св, погубя помормк същ . крайморие
П0ГЪ1(Б)НЖТГ!. 1гЬ1(В)НЖ, -ГЪ1(Б)Н«ШН Св. 30ГЙ- ПОМОШТН,а «могж, -м ож еш н св. пом огна
иа. погина ПОМВГДНТН, -U f/ЖДЖ, -UCVAHUIH СЯ. вж . П р -
подат», - а а м ь , « д д е н св. подам ; дам (мило­ u jm a h th
стиня) ЛОМИШМАТН, -ЙЪСшЯшЖ, - и ъ iШАСАМШН НССВ.
лодвигъ същ . д е я н и е , б о р б а , подпиг
мисля
подобати, -Д 0БД1Ж, « д о ш е ш н Н есв: об икно­ ЛОШГГАТН, «иЪТА»Ж, -МЪТАНШН НвСв. ХВЪрДЯМ
вено б п л . ш д о б а н т ъ с дат . п . п одобав а, пом лнж тн и локгенжтн,- -и л н ж , «илнош н
трябва сб . спом ня с и , спом ена
несв: с
нол(аж атн. -а^ а ж а н к , -д ^ а ж а к ш н
вин. п . подигравам с е , осм ивам някого понеже съюз п о н е ж е , защ о т о
ш д ъ пред% с вин. и т в. п . под поноентн, -нош ж , «носншн с дат . п . х у л я . р у ­
гая някого
ноддклонптн, -к л еш м . -клоннш н св. подслоня
п онъ н р ч. п о н е
ПОЖНТН; -ЖНЕЖ, -ЖНБСШН св . пож ивея ·
nonwfATH, M f * , «шуешн см. стъ п ча, потъпча
погмьтн, -ж м ж , « ж ь ^ ш н сб« п р и н еса ж ертва
ЛО^АДНТН, -^АЖЖ. -f\3HUIU Сб. ПОрОЗЯ
гкжрггн, - ж ь р .. -ж ьриин ся. погъ л н а
noCABfUtATH, -САО^ШАНК. -СА*Ш1АКШИ КССб. СДу-
п о д д ъ нрч. късно, к ъ сн о веч ер та
ш ам, чувам , изслуш вам
ПОДНАТН. «ДНА1*'.Г цДИККШН сб , позная
ЛОСАЪДОСАТН. П0СЛЪД«^»Ж, ПОСАЪДврсШН Св.
110Д0САТН. .Д0СА1Ж, «ДОБАНШН Сб. нлкълпа, изям
последвам
подорг. свщ. арелиш е
п о с а ъ д а нрч. п о сл е, с л е д това
пож кдтн, «ниггж , .ж м т и л н св. л отъ р са
пма*ъж а« нрч п о сл е, сл ед т о м
лнстм, п о т , пени ш несв. поя
ПОСМШАТН СЛ, ^UHCAUC СЛ, «ШНШОШЙ СЛ
лиш дъ 1(9КА1ААЪ (А
несв. см ея с е . ш егувам с е
ПОКАДАТИ, «КАКШ .КЛЖ«ШН Сб, П0К1ЖД
(ItC fA M N T H , -С ^ А М М Ж , -C f A M H U IH Св. ПОСрДНЯ
fUMJATH <Л, .ΚΛΙΜ СА. -КАН1Ш1 СЛ Сб. ПОКЗЯ
п о с / ъ д ^ нрч. п о средата
Сб

Н1МА0НПТЛ СА. -КЛ0Ш& СЛ, гКАОНМШИ СЛ Сб* ПОСТАХМТН, «СТАСА1Ж. «СТАСНШН СВ. ПОСТЗвЯ
поклоня c t ; навсаа са п о с т и г н а т и , -стнгм ж , .стн гн ои ш са . см огна;
ШКОрНТН (А . .К0|1Ж с л . « к о р и ш с л Сб. по­ постигна
п н т м т н с л , П01МТЖ СА, ноктиш н с л несв.
коря
П О С ТЯ
flOKfLICATH, - к р е ш ж , .K filB A ItU IM М Св. ПОК-
иастогАтн, ^то1ж , -стонш н г · . у ст о я ; остана-
ρκΒΒΜ,'-'ΓΛ покривам с е

12. CrapoOwrapca· н м u X кд«с м НГДЯК

 TH“iT fX lX T N U , *С ТрШ 1 СА, -С Г ^ Ш Ш Н СЛ пуиглдекти, -глхшж. -глденшн св. попнкаи,

ш
д о у с г р о й в а м с е . л о н а гл а ся в а н се
т у ц ^ т и , - с т р г ^ м ж , - с т р г ^ х к и т несв. п о д -
извикам; поканя
-п/ндтзхти, -дтпж, -Дънш п несв
. поднасям,
сгрягеам
« w T f M i i m i , - t T f H r * . - с т ^ н ж е ш н св. п о д с т р и ж а
давам
л ун д ч и ж и т сег.
д еят. прич. о т п ^ н д т т н
с * ;— с а
'/ 1
подстриж а се
4
е ж ъ л х т и , -c x A i* .
· 'и. ',·" β
- с г м ш и св. п р а т я , и зп ратя
им. п. мн. ч. м, р.
пумдъкхтн' -дояж. -доаешн св.
призова, изви­

п к ъ к х т н , -съ к х н к , -с ъ к х к ш н несв.
отсичам
посичам .
кам
пундъуътн. -зьрж , оьунш и погледна
лунниъ мин. д еят. / прич. от пунАтН
св.
псчъстн, - с а а * . - с А Л о п и св. с е д н а , поседна
лосггн тм , -СЪШТЛч, - с т г г н ш к св, п о с е т и
ом. п. ед. ч. м . и ср. р.
прннтн, -ндж , -ндеш н св. дойда, приближа се
ПСТХМТН. ,ТА 1Ж , - т д н ш н с е , с к р и я , с п о т а я
ПуНКХСДТН СА, -КДСХ1Ж СА, .КДСХКШИ СА HCCB.
n o T c c fH T H , - т в е р ; .
равя
- т в о р щ н св. д о п р а в я ; п оп ­

п с т с ш т и , - т о с ж , - т с ч с ш н св. п о т е к а
с м ест. п. докосвам се до
пункоспжтн СА, -КОСМЖ, СА. -КОСНСШН (А
с м ест. п. докосна се до
св.
по т ш ь нрч. сл ед това ПуилДГДТН СА, -ДДГД1Ж СА, -АДГДКШН СА
п о т(ъ п тггн ,
почакам
- Т | ъ п а »ж , - т у п т и м са, потърпя.
несв. с м ест . л . прибавям се към
прнлежалп, -лежж, -мжмшн несв.смест.п.
J . грижа с е з а н я к о г о ; 2. настоявам
ттгкн м тн сд, -тъ к н ж са, -т гк -н о и н сл
п р н А е ж н т н , - л о ж ж , -ложншм са. прибавя; съ­
св. с п ъ н а с е , о и р л се
поставя; сравня ч ✓
паирити са, -ж р ж с а , .м ч н ш н с а сл. поуча
п р н л в р н т н СА, - А * р Ж СА, -Х*рИ111Н СА СЛ.
се, науча с е
случа се
ηοχΒ Χ Α Η Τ Η , - χ κ χ λ ν κ , -χΕΧΛ ΗΗΙΗ св. аохшжяя пуниестн, -несж, -женим ся . донеса
л о ч м к а т н , - ч к а х й с , -ЧИВА1ШШ несв. почивам ηρΗΝΚΗΤΗ. -Н9ШЖ, -Н9ШШН НГСВ. ДОНДСЯН,
(с я )
п о ч н т А Т И , .Ч Н Т Д 1Ж , - ч н т х к ш н н е с в . п о ч и т а м
п о ч и сти . - ч и т ж , .ч ь т е ш и св почета
принасям (жертва)
пуш срстн, -сирдштж, -OKpAUJTiUJII св при·
добия
почм тн, *Ч «ж , - ч н к и ш св. п о ч и н а (с и ) ПрНОКЬШТНТН, -О&ЪШТЖ, -ОЕЬШТНШН св. п р и ­
п о ч р ь м х тн , -ч ^ ъ л м ж . -ч ^ ъ п х м ш м несв.
ч е р п я (в о д а )
требя,

о п л е т и , - ч ^ и п ж , - ч р ь п е ш н с в , г р е б и .ι . п о ч е р ­
общя
луилдетн, - п д л ж . -пхдешн
и л и лрн някого; блъсна
св. падна пред

п я (в о д а ) ЛуНССЛНЖТН<*П#ШШХДНЖТН, -СКА|1Ж, -СТАЖ-

ло ч ьто нрч. защ о ujii св. уяяхна
П01ДСТН, -IM JL , -IXCH с в . и з я м . ивпоям прнсно нрч. винаги
поати, п о и м * . . n o H M iu iN с в - п е ю . п о е м а лунен кж и тох сег. д еят. прич им. п. ед- ч.
П ^Д А ЬП О вА Т Н , прЗА ЬН Л Ч*. П^ХДАкМА-НШИ ж. р. вин аги с ъ щ е с т в у в а щ а
несв. празнувам г м н е т д в н т н , ЛТХКЛ1Ж, -с т х д и ш и св. оостаая
п^А прльнъ прил. пурпурен
някого дл с л у ж и н я к о м у ; прилепя н ещ о до
пухти, н а у м , п о р и ш несв. къ сам друго; ззкърпя
п#и п р е д .i . с м е с т . п при , край
л у н стд в ъ и и к -г с в щ . д о м о у п р а в и т е л и асгой ш и
ПуНСЛИЖДТН С Л , -ЕЛМ Ж Х1* СА, -Х А П ЯД КIUH СА пум стулш ьиъ п р и л . у п л аш ен
н е с в . приближавам с е ш т а л д т и , д т д г ш м , -етА Л Д и ш м несв. при­
панслиж итн с л , -ех н ж ж сл. .б а и ж н ш и сл стъпвам . п риб лиж авам с е
св. п ри бли ж а с е п р о с т ж г ш ж и т сег. деят , прич. ог
и и ксстн, -к ед ж . -к е л е ш и ся. довед а лумстжлдтм им . п . м н. ч м . р.
пуикедитн, .к о м А ж . -а о А м ш н несв. д о в е ж д а м
1ШКТЖ1ИГГИ, -С Т А П А 1*, -СТЖ ПНШ П СВ. llpBC TV
C lfH B ^n H IT II, - к у ь г ж , -К|ЪЖС!НИ св. хвърли при
ля, приближа се
л р н к А д д т н 1, - к л ж « ъ , , * л ш ш м св. п ъ р ж а, при­ п ( Н г в а ъ т н , ^ ъ ж д Ж г -c tA n u iM несв. е меси.
върж а п, седя при някого
П уН К А Д Д Т ·^1 , -ВАДХ1Ж, - к л д д н ш н н е с в . д р ъ з в а м , панетгитн, дчш тж , дяти ш я св. росетя. *·'
привързвам вестя
и у и гво д д н тн , -гао ж д * , -т д д н и ж св. при­ 1М Ж А Г К Ж Г Н . Д А Г Н Ж . -Д А Г Н |Ш Н <** JW P » с *
кова, за к о п а (с г в о з д е и ) докосна се до
π^ΑΤ-λΤί!, -сд ж ж , -с&жсшн кесв% кълна с е , n /K T fo т и , - т ь р , -т ь р ш н са. простря, про­
зиклепзм се тегна
Л/WTH, П^МАЖ, о р т м ш н еж . nfHHTH
протнентн 1 д , г гр т н ш ж с д , пртнкнщ м с д
п^нтАЛкТн, -т д ж ж , -т а ж с ш и несе. притеж а­
несв. противя се, противопоставям с е
вам лр тн кж предл. с дат. п . ср ещ у, аротия
ип^АКГН, -)c * * A * , -ХОАНШН ласа. идвал
n fm n u τη , -тлчж , - т н ч ш н несв. тичам на­
(мнчдстьннкъ с*Ц . съ уч астни к, съобщ н нк
пред; изпреварвам
о ^ а т н , п/ннмж, лрммш ш н св. п р и ел а пртр>гм ж тн с д , -туъгнж с д , — тр»гн«ши СА
прБССТН, -Е«АЖ, -ксдсш н св. пробода са. раздера с е
ВК »' а . / ' Г ft' - г у г г д г н ж т л , -т д г н ж , -т д г и е ш н св. протегна
ηρΓ^ΓβΑΑΤΗ, .ГАДГФМЖ, -ГААГОЛСШН Св. ПрО-
л р ц к и ст н , -цкьтж , -цкътеш н св. процъфтя;
говоря
разц ъ ф 1 Я
ПрГЪНАТН, -ж«нж, -ЖСНСШН св. прогоня
прчм п пр и л. др уг, прочии
ПЛДАТМ, -А AML, -ААСН с а пр одам
л м дм к тн , -М «ж , -ДАНШН « с с а продавам njJO!AEMATH, -»ЬВАШЖ, -МДИЛШИ НеСВ. ПрОЯ-
п ^ л ш ш т д сег. деят . прич. от гг/»дм ьтн вявам, откривам
еди. я . л я . ч. м , и ж . р . % к. лррк-
л^жнтн, -жнкж, -жнксшн се. пожипея (извест­
п р ч е- пррЧБСК-
но време); преживея
ГДО&СДТН, .ДДБАКШН НССв. П О В И К - л а ьгск нрч. срамя. ст. от л^ьвъ най-напред
дам, покълвам flfbCH същ. м н. ч. гърди
гуюДБНЖТН, - д д с и * , - з д б н ш н св. поникна, г у ъ с ъ ш т н , -бъ!Ш Ж , -в ъ 1Вакшн несв. оста­
покълна вам; пребивавам
η/οΗΤΗι -ИА*, -и а с ш н св. с предл. скводъ п р с ъ 1т н , -б ж а ж , -к ж асш н с а остана; п р е­
и вик. п. премина през; с вик. п . пробо- бъда
Д1, пронижа n f t s t f x същ. ж . р , преддверие
ПОКЛАТИ, -.к/уънж, -к д м м ш н св. прокълна прадАТН, - д ш ь . -а ъ с н с а предам
HfeKOfAHTH, -КДЛКАЖ, -KftfAHLUH св. прокудя гуяАм& тн, -А м ж , -А ъ н ш н несе. п р сд а о а м ;~
nfm iU TH , -лнм дж , -лнсъ нш я несе. проливам с д предавам с е
поанти, -аж ж , -лнкш н св. пролея, разлея п а а д ъ предл. с тв. и вин. л . пр ед
п^лтьтн, - ν ε ι * , -л хк ш н се. пролея. излея прсжА* нрч. преди, яо-рано; предл. е род. л .
njOnerBAATH, -ГВААНК. -ГВДДКШН песв. про- преди; певжА* а а ж « п р еди да
повядвам п^внмьннкъ същ. приемник
п{*п»сгАЪтн, -еъ м ь, -га си св. разкаж а, с ъ о б ­ л ргк тн, - н а * , -н д в ш н са. премина; отида (си)
щя л р ак р дтн тн , -кр*ш тж , -кръстишн са. п р е­
л^оп&тн, -пьнж, -пьнсшн са. разпъна кръстя
nfipuiTH, .р к ж , .{счсш н са. предскаж а прсАожмтн, -а о ж ж , А ^ж нш н се. превърна;
н а ш и т и , -рнцмжj -униАкшн несе . пред­ преместя; преведа (ма д р у г език) .
сказвам павлоинтн. «лемлна, -л ш н ш н се. пречупя
ПррНиТЕвКАТН, П№1ЧЬСТа*.ЧЖ, nf*f04bCTt*fH.
п р л и т н т н , А к ш тж . а ъ с т н ш н се. прел ъстя;
um несв. пророчестяувлм
измамя, заблудя
п р л ъ тьти с д , -свьш тж с д г -саътишм с д п р л ъ т д т н , -λ ίΤ Μ » , д ч п н ш н несе. прели­
св. просветна, проблесна, засветя там
гумптпггм СД, .СВЪШТЖ СД, -сгвтм ш н СД nfVAftcai, род. п. п р л м к ш същ. ж . р. пр е-
св. просветна любодеЯство
П|ИКЪШТАТИ, •СГЯШТМ*. «СГВШТАНШН несв, n ftM tu m t, o jh * * , лиж йш н се. надмогна, вад­
просвещавам ена
OjpsttiTii» л м и ш , премии» несв. искам (неш о пгяш уА нтм , - ш { * а * .- а ю г а и ш м с а почакам,
от някого), моля п о за б я м с е
ГуИАКДНТИ, ДАДВЛ1Ж, •САМНШН СВ, ЛрОСЛВВЯ, п т г в н ъ г а ц , промяна
гьпваая nfBHHV СОД вж . пргЖШСНН

ПрСАжШАТИ, ДДДВА1В1Ж, цак ам аи ш м несв» nfim itucnic същ. пренасяне (на светите даро­
ве прн литургията)
прославям
ПрсТНТИ, ПрШТ*. rifOCTHlUlI св. простя П^ЪФБ^ЛЗНТН с д , -tKfMB* с д , .о я ш н ш н с д
п р ст р л ъ пр ал. пространгн; изобилен са. преобразя с е

171
 ж р п х л т м . «пхокж, «пхскшж сл преплувам /ХУПтХТН* СЛ, -ΓΗΒβΧΝΒ СЛ, -ГНВБХМШИ СЛ
П/втмЪТП ( Д «ПМАШЖ сл; -пмхш«шм сл несв. разгневявам се
л препаша се ^дгмввхтми сл, -гнвжлнк с л , -гнвамшн сл
лгно/жтк п /я м . нескл. обикновен, прост св. разгневя се
nfBcm rn. -стаж , -с т к ш н се. надмина бхддкиженнк сви*. отваряне
/луАуяшнтн, / ъ у а / « шж , /х у л /ъ ш н ш н са.
χ п/всг- п/ъеалт-
развържа
п/встхтн, -сгхнж. -стхниин се. престана «хуАк/хти с л , -А«/ж с а , -Лс/сшн с л са. скъ­
npjcrwATH, 4 1 Ш , дтамшн несв. преставам сам се, раздерр се
гувттштн, · τ » α , .п к ш м са. претячам; оби­
/х у д ъ л и т н , ν,Α*6ΛΗν», -Дгвлншн са, разделя
коля с тичане
п/ътп, пь/ж. пъ/iujn несв. подпирам
л/нтйтн, п рш тж , п/ятмшн леел забранявам; '
/ХУАъмктм, - а вм м ж , -Авлжкфм
делям *
несв. раа-

противя се; порицавам; натяквам; заплашвам /хунти сл , -н а ж с л , -НАсшн с л с в . разпръс­

л/ът/ъултн сл, -т/ьухьк сл , -т/кухмшн сл на се
несв. разкъсвам /хулнкхтн. -АМДХ1Ж, «лнкхкшн н е с в . разливам
η/«χ·ΑΜΤΝ, -]с*жал . -^алишн каса, минавам, /лулжчхтм, -лжчанк, -хжчхкш н н е с в . р а з д е ­
преминавам лям, раздъчвам
/лухжчнтн, -лжчж, -лжчншн с в . разделя, раз­
правфктн, -ж а ж , 4хд«ш н св. премина (е
лъча
превозно средство)
/лумъснтн, -м вш ж , -хгвеншм с в . размеся,
паустити, парнтж. партншн с д пусна
разбъркам
пкстьжн същ. ж. р. йустиня, пустош /хуньстк· същ разлика
п ъ и тн , пншж, пмиишн несв. пиша
/xyi/rrm , -о/ 1ж , -о/нш н са. разоря, разруша
пъмлжбмнкъ същ. сараф, този който сменя пари
/лувргксАТН, ^ м в а и ж , -жрлвкдншн н е е в . раз­
ггянл^ъ същ. м. р. сребърна монета
бирам
т т н , пмж. покшн несв. пея
/OBfUBTH, .е р л н к , -врлжншн са, разберз,
плти, пьнж, пьнешн несв. опъвам, протягам,
схвана; узная; —с л разбера се
разтягам
р х к ж {ж т н , -ккь/ж». -ксъ/сш н са. разтопа
пжчнна същ. ж. р. морска дълбочина» бездна;
/хсллстн с л , -ПЛАЖ с л , п х а сш и с л са. раз­
море
падна ре
. /хсл/#ст/втн, -т ъ /ж , -тъ/еш н са. разперя (ръ-
ве)
Р /хсал ти , -лъиж, - л и т и й са. разпъна
/хепжтн* същ шнрок п ъ т, улиоя; тържище
/аса същ. жв р. робявя, слугиня /хгги, /л стд, /хетеш н ласа. раста
/АБГГАТН, /АБГГХ1Ж, /АСОТАКШП К£Св. рабОТЯ,
/ъсяш ти, -свхж , дтги ш н св, разсека
служ а
/хбъ съ щ . м . р . роб, слуга /иъммплъ сви*. привърженик, почитател, сле­
довник
/ХП1НН същ. ж. р. робяня, слугиня
/tikHtaxTH, /сякнарж, /скъна^ншн н е с в . рев­
/ХАи ι а д л о г с род , л. заради; u r« /х а н за*
ностно се стреми към кг що; следвам
това
/«къ м и н . д е я т . / л/ш ч. о т /«иггн иж. я.
/х л т т л с л , /л А п р * с а , /х А б р ш н сл леса
ед. ч. м. и ср. р.
радвам се
/илшк сви*, к , /?. ремък
/ а а * ш т х с в ц . д с /> . р а д о с т
/шгти, /«кж, / 1Ч«шм са. река, кажа
/а ж д н к л н |. с ъ б и р . с р , р . м зд ъ п ки ; пръчки;
/пух свц. дреха, г о р м а дреха
лозови п ръчки
гмуъмйцд сац. хранилище, мясго, к ъ д е т о се
/лулрлти, .л р л ж , Лл/»м«шн н е с в . разоравам,
държат скъпоценности
разрушавам /муьн* същ ср. р . дреха, покривка
/лусгггн, -Б г м , .сниш и са. разбия
/с а й т и 11 /« ж л ж , /« а н ш н са. р о д ·; ~ < а P °w
/луа/встм, л /ь у ж . л /ь у ш ж са. отворя, раз­
се
поря
fk * n нрч. освен; л/*Д «. е р о д , л. освен, из­ /#АНТН11#ЛГ. IK/tAMTM
вън* без ftAMTIt същ. ср. р . рождение,
/x y rx сви*. лг. р . пръчка; лозова пръчка m . i i a m t u оо рож дение
fts A tH H K
{ « f tU lb
сщ . раж дане; роднини,
м . р. рож ков
сродници
cicoftfAAX сщ . ж
;р: тав а ; твтак

CItfbbTTH, CKfbEAi*. о с р Б н ш н несв. скърбя

цтитн сл, рш тж сл, ртнш н С Л н е с в ,-
проклинам слакнтн. о х к а м ;, сххХ н ш н несв. славя, προ*
р р л ск ъ ррм д. рим ски славям
* р н , fo a* . fo s c u iH п ргж , f o e o u iH н е с в . р е в а
рлгтхтн , ^ъпъш тж ,
т х св и * . ж . р . р я з к а
рдш и тгш и несв. роптая
САК-
несв. несв.
САОК.
«χβγτΗ, (ховж, сломшн славя, прославям

ргхтн сл. ^ж глнк

д о л , п. п оди гравам с е
сл, ^ж гдкш н с л нееш . е ехъньчь прил.
CXIγΐΙΙΧΤΗ, СЛУШАН*, СХоуШХИШН

несв.сег.деят.
слънчев
см ути

рп м ск същ . ж . р . ви д стом на
в
м.
с л ъ п н а т н , САНШХ, саъ 1Шншн

прич.от дат мн.ч.

ехъ н и л и тн и ъ слиш дитш м ъ
слъпнатн , л
слушам

н а слу­

t :' v шащите
с л и д ъ същ . м , р . с л е д а ; к ъ е л г д ъ а ро д . л .
<адъ с гщ . м .р . садиво, растение след
т - ш о к с в ь н н ц х сви*. ж . р . с м о к и н о в о д ъ р в о
ш ссххр», с а а ч а а ^ н м същ . м . р . ковчеж ник»
с к у ь д ъ п р и л . б ед ен , п рост
иконом
смига с ъ щ м . р . обувка СН- СЬ1Н-
ш ш н н същ . ж . р . сви н я
СНК. СЪЖОК-
свобода п р а л . н е с к л , с в о б о д е н
собмж въ звр . м е с т о и м . т в. п . с ъ с себе сн,

сст- склт. ч р е з с е б е сн
Юначни сви*. м . р го т в ач
скщ ь сслш ть м ин. деят . / прич. от
с е х н л * същ . с р . р , б л ю д о , п а н и ц а
СКАТНТН ИМ. П . с д . V. М - и ср. р .
с о т о на ( Щ . м щр . с а т а н а
скьгктн , с к ь ш т ж , с к ь т н ш н несв. с в е т я
( г к т ъ с в и * . л*. р . с в е т л и н а ч п * съпхи

скатнтн, ек д ш тж , скатиш и несвI u се. о с­ сгоннс с ъ п х с ш н н

ветявам ; правя свещ ен ; — са свят съм . спн^А сшщ. ж р. страж а
свещ ен с ъ м .
СГК- СЪПАС-
с к л т а н ж с в щ . 1д с . р . с в е т и н я ·#■* )
сс* п о к а з , м е с т о и м . и м . и в и н . ' г и е д . ч. с р , CIKA- СЪПАСА-

р . от сь т о в а (т у к ) СГКНЬС CbfUCCNH*
сс11 п о к а з част сто
СПТЧХ- СЪЛАСНПА-
с щ ааллр. м е с т о и м . д ш и . а м ест . n. (n a )
с п ж д ъ сви*. м . р . к р м я а
себе си
сслнкъ м е с т о и м . п р и л . ‘т о л к о в а г о л я м , т о л я а в CfAKX същ . ж . р . г о р и л д р е и

с и о същ . н и в а , п о л е
CfAU- CfbAWU-
« ам и п р а л . полски
сшь показ, местоим. .мгс/л. л . ед. ч. л*. и |L > « f11"

«η?
гр. р . о т

сш тлв#ь
сь

същ . м . р . с е п т е м в р и
ίτ - СКАТ»
< т х т н . tTXN*. с т ь м ш н св. стана

« и аъ звр м ест оим . дат . п. крат ка ф орм а СТА. СКАТНТСХ.

си стхъ лъ същ, м. ps кула
ем къ м ест оим . п р и л . т а к ъ в
с п а л

с«ц
св и * . с и л а ; ч у д о
нрч, така
сплъ
стопа сам*, ж
.р
гои*, ж , р . м а с а
стъпка
стилти, т а , т н ш н нвев* сп а
ш цц сиць, сни« м ест оим . тл к гя стн ьн ъ прш чуж д. чуж денец; арапин*
с ш д т м , cH iA irt., с ю ь н ш н м е с а . с и л я с т о л с т ь същ . ж . р , с т р а д а н и е , м ъ ч е н и е ; crp acfr
4KK4JB предл. С в и н . И. прел с т р х т и г л съоц. м. р началник, в о е в а ш м н к ;
градовачалинк
'O f b H H T M , С М К /Ь Ш *, с к в ^ ь н м ш м н е с в . скверня
{ т т н ш т п , с т ж г а , с т у н ж с ш н несв. с г р и я а
<кал?> същ м. р . м онета» п ар а; наображ ем м е
стрити. c T fo a , с г ^ о и и м несв. с т р о я
върху м онета

173
VTftV·** CBUf. ДГ. p. pajfi
<*уъгАтм, с т м у ж ж , cTy«v»«uiH стърж а,
СЪКОМЬЧАТН. -КОНЬЧАНК, -КОМЬЧАКШН С·, СВЪр-
ща* д о в ъ р ш а , завъ р ш а
съ к р ^ ш н тн , - к р у ш н и ш сл. съкруша
остъргван
т т р и ш т н , ст^-ег». с т р ж е ш м нссб. п азя, вар- разби я ; ~ с а р азби я с е

съпщ
c tb v a b ,илм..р.
i n . сто я нд страж а

р срам
CbKfblKATH, -K fb lB A l* . -K fblKA iillJH НССО. СКрИПЗМ
СЪк*р.1ТМ -кръш к, - к р ш ш н Сб. с к р и я
CTftVXAb
с ъщ
същ.ж
ст*\*)смк
ст ъ т н а
, ср.р
.jk. чуж д
елемент
улица
СЪЛОМНТН, -ЛОММЖ, ^АОМИШН Сб. Счупи, СЛОМЯ
СЪАВуЧНТН СА. -А о у ч ж СА. . -МУЧИШ Н (А сб.
случа с е . ст а н а -
с т г » А .ъ т н с л , с т ъ п к а л ст ь 1 А н ш н 1 са СЪЛЛШТМ, -Л А К * . -ААЧСШН СЛ. Преиня. СГЪНВ
несл.
р.
срам увам сс
с т ъ ^ х r t i ( . Лс. п ъ тек а .
егм отуен н к с ъ щ , с р . р . р а з г л е ж д а н е ; у п р а в л е ­

несе.
с г ъ л а т н , стсмж. стсдсшн стеля, пости .
ние; пЦЯЛОСТ
съ м втунтн, съ ш \и тр тж . съиот^мшн н е с е . ц с$.
Д ам
свътвусь прил,нескл. двоен
гл едам , огл еж д а м ; п огл ед н а, огледай

соулнн, соульш н, covacприл, по-добър (срввп.

съ м ъ р к ъ
см и р ен
м и н , ст рад. прич. от съ м ъ р т н са

сг предл.срод
ст. на д о с р .)

колкото
с вин.п.
. я . от. c т е . я . c; съиърнтн
см и р я с е
СА# - U T J I * СА, JJCfH U lH СА О .

СЪКААДИНТН СЛ, -БЛАЖИ»* « А . -СААДНМШН СА CLM TffATtf СА# СА, -UTpAtfLUH СА НССв_
см ирявам с е . усм и р я в ам се
са. съ бл азн я се
CbUACTH, -М А Т Ж , -МАТСШН Сб, СМУТИ; (А

с ъ к к р т н , .в ^ ж . .KCfcuiH св.
съкл«сгн, -см о л ж , -баю асш н с б , спазя, запазя
съ бера; ~ с а Съ­
см у т я с е
ш ш тн, съ м н а* . съннасшн Сб. сляза; сънн-
б е р а се
с ъ с л ъ ш т н , л л т к ж , -влтчеш н
~ с а съблека се
сб.
съблека;
A I д ъ ж а ъ п адн а д ъ к д
сь н н т н к с ъ щ ср, р . съ би ран е; сливане
с ъ к ш н и г г с с ъ щ . м я ст о з а събиране; сборище;
СЪС^ЬиШТСАЬ СЪЩ
. ЙЗИЪЛВИТСЛ
сък^ъш нтм, -врьш ж. -в^ъшнши сб. свърша» и з­
си н агога
съм ьм ъ с ъ щ . м . р . с ъ б о р , събрание; група,
сои м
върш а
сь в ъ н ш нрч.
отгоре, свиш е
егн тздь с ъ щ . ж . р
ш г а т н , съ н ти ъ . с и ш н сл.
хр ан а; жертва
изям
сгп д*ът< А ь същ . свидетел* съ н л тн са. с ъ н ь ш с с л , съ и ь и ш ж с а Сб. съ­
съпА втслъстваВ А Т н, -b x v b t o A t c m v i * . -r t- бер а се

А'Стсм*сТЕоу('С1ин несе.
сбидете лствув ш
с ъ п г г ъ с ъ щ . съвет, съвещ ание; реш ен ие
Ш 1АСАТМ. -п а с х ъ к , -пАСАншн н е св
СЪПАСТИ, -ПАСЛ», -ПАС1ШН Сб. СПаСЯ,
спасявам
(А СПЯ·
ся се
съ вад ати * . -с л ж ж . .БАЖСШН С0 . в ъ р ж а ; ^ съласъ с ъ щ . м . р . спасител
с а с в ъ р ж а с е . зав ъ р ж а
са ел д а тц Ч , -вад ап *. -сл д А к и ж пес·,Н вързвдм
с г л х т м . съпамс. сгп и ш н нлел. сия

СЪГ^ВШАТК, -Г ^Ш М К , -ГрИНАКШН
греш аном
ССб. СЪ-
СЪЛАССТИ. Л1А1ТЖ, -НАСТИНИ
ш
Сб. ИЗПЛСТ1. СйН·

СЪЛВА^ВИТН. -AtKAlft, .д а в и ш н Сб. удостов.

съд^хвъ п р и л . зд рав
сподобя; —■с а сдобия се
СЪ.ЧСЛ АТН, -ДДЛА1Ж, .ДЪААИШ Н Сб. НЗПрДВЯ
СЪДЬААТН, -ДИМА*. -ДНЖДСШН
и зградя
Сб.иззидам,
съластАтг» с ъ щ . м . р . ислривтед
с ъ г а т и , ^ а ш т«, -fAuircuiH сш , срешна

съдьрггм , -д ъ у ш ч , -д ъ р ж и ш г«. узр ея , съзрея СЪСТАВНТИ. 4ТАВА1Ж, -СТАВИШИ С б. СЪСТИ·,

-w с д образувам се
с ъ к ад атс л ь с ъ щ . тълкувател
СЪКАДАТн·, -КАЖЖ. -КАЖШЖ
СЪКАДАТ#|И. -КАДАНК, -КАДАНШН
Сб.Н
ССб.
СЪОбШЯ
СЪОбЩЗ·
сътва^ити, -т в о } |» , -тва^иши сл. ндпраня, сто­
ря
сьтлъпчгте, «Т^ЪПАМВ, -Т^ЬПНШИ Сб. нзгърпя,
v BIM
СЪКАД«КАТН, .КАДОуАч, .КАДСукШН
мввам. п о у ч а в а м
НССЛ
Щ обЯС- п р етъ р п я
cb T fsrtf, -τι. f * . Tbf%wn сб. натрия

174
ttTfMTH. -TfAcx. -TfAuuiH св, затреса; *#«л

.р.р,прич.от им. ' ср*поРк·азО

,П м ес т о им . им и ви# ή. id
.
ТЛЪЩТИ, ТЛ1.КЖ, ТЛЪЧСШН НЛ?Лг *у*зи

tvcfb& bЩмим н..диеяст

aatpecxL CCy затреперя
/ Ь
сътялстн
т»1
тъ то, това
. ч.

п. Щ
същ.см ,р..
местоинм рчп.рал. то11 съюз и
сътъ
сътьннкъ ъщ медена пита
стотник
шч
тогаа, тъ гд а
тяанкъ ,
тогзяа
толкова голям, тол-

несь.
СЪТА'$АТН СЛ, -TANAIM СЛ, -ΤΛ^λΙίΙΙίΗ СЛ
препирам се, споря; разговарям същ.ср.р. кла
течнАо лин, съд, в който се мач­

cijcoAhth, -х о ж а» , -Х «анш н несв.

сътнжтн, съ)скж* <ъ)<и«цж.десд. съхна
слизам; fWkсъщ .ъщ. ка грозде

nonas местоим.заблизкипред*
събирам се с т^аеа, т

несв. род.-
Tfcn«3A, т л с з А
-трева
трапеза

мети т
сь, си, сс

ска* нрч. ук
този (тук) п . TfentTATH, Т^ШШТЖ, Т|«П1ШТ1ШИ

несв. треперя, боя се от нещо

С

съд* прил. роси в я л (за човек)

несл. съ щ . ж . р . т р у т н , тркж , т р к ш н
тгъстъ
харча, пилея
тръстика; пръчка от тръ­
съдъти, съжАж. с ъ а н ш н
c t u » нрч. аз посока тук
същ-ж . сь.
седя
същ.събир.ср.р. стика
TfLHHK тръни
сънь />, сянка несв.
т^ьптггн, т^ъпаж , TfuiHiuti търпя, по­
състн, слаж» с л а с ш н
11ГГН, СЧИЖ, с-пкшн и седна
с ш т н , съ»ж, съншн TfzsfyM .TftsbVHumнесв.
насям^
TftRtKATH, имам

т ь същ
съ.щ
несь. сея
ж. .мр..р.
клане, убийство същ.ж .р. нужда от вещо, търса; изисквам
тяасакнца треска ·
тьил
сл възьр.местоим.вия.п.йесь.сдат.п. rfcrh същм.р.
палач

схАнтн, сжжАж, сж аи ш н
себе си; се
съ ­
TfACTH СА, TfACX (А, Т^АССШН СА НССЬ. ТрС-
са се .
. гьдпа, множество; стража;

същ.същ
дя н я к о г о
1ХД11Н м..срр..р. съдия нрч.прил. т«У
ред (боен)
тук
сж А нит
схлоу и »сжд«у нрч. съдилите
отсам н оттатък, от ед­ пТо9кГ
аДз,Аместоам.таучьнъ
тъ , т а , те
тлъст
този

сжтъ 3л.мк.ч.сег.врот
ната с т р а н а и от другата
. бъггн
т ъчнинмнеесст
в
.оам.
ТЪГДА С Ж .
тъж д«, ТАжде, т»жл* съшият

тъкъшннррчч.. т ъ к а т и. тъкж.
само
тъка; бутам

ме с тпориимл..2 ед.ч.им.п.
тъ ч н ж
тъпттьнъ
само
напразен, безполезен
т а и н р ч . тайно
тдннъ п р и л . таен същн ,рч ТЪ1 л,
тъ м а тъма. тъмянна
л» ти

так а нрч. такд

ТДК1 ЖА1 нрЧщ същ о така А.местоим.2л.неедс.в.ч.вин. томьжс
тл
. затова
я . те
такъ, така, т а м
снърщч..запосока
м ест оим . п р и л. такъв
ta m i н р ч . r o r a t u , п о с л е ; н а й - с е т н е
ж. р . тиорение, дело; с ъ б и р . съ*
T U fk с ъ щ ,
т л т и . т ъ н х , тъж ш н
тъ га

тж лъ
късам, сека
п .г з , м ъ к а ; п р и т е с н е н и е
оттам
тиорс»шЮ| създаденото; природа, род; кд· т ж ч а с и с облак
честао

TMpiTM, τκ· μ , т е р м и т несь. правя, т в о р я ;

*a правя се <У
τικ ъ л . м е с т о и м 2 л. е д ч , д а т . н м е с т .
П, (нл) тгбг «у предл. с роо. п, у, от
т*тн, тима, т а н ц / п несв. бия, удрям
AfKHTH,. -Б Н № . .БИКШН с я . 'y O tto

тнмъннм същ,
тшггм, τίΚίι,, т«Ч|шн н е с ь . тичам, бягам
тивя, кол* нечистотии
същ. м . р . н а д и н с . титла
г*лм, обнкмдочр «ля/н^оЛ/л; прочее,
следователно, сетне, наистина, и т ъ й , все
тнталъ
Тм.ю«*ТМ, ТЛЬЯНЖ. тлъкипни
т л ь к л .ш т н деят.
сег.
почукам
прич. ат
св.T A tu m t ж
(Ш
•уаагъ при.4.
беден, убог
ЛЪМАТИ (Л, .кмх сл, -доншн КД изпда·
р. им. п. ед. ч. ша се
«JW VJW It·, -KIVKAX, .« V A H U IH св. с ъ б у д я
•р«Д«ККТН, -АОБМЖ. -ДЛБШЦН СЯ. уподобя
а ч - ж - а т л , - с г г м к . . c v u w i h кгс». и з б я г в а м ,
«упъвъти, -пъсд|ж, .пъвккшн несв. уооваащ
fia m ·
с е , надявам, се _
- Ш п ., .ttc H ce. узная, разбера
•НЛЪПНДТН, .СДЪННЖ, -СМ.1ШНШН сл. чуя
м акаьтм , -г.а ж а к »ж , -а л ж л х к ш н seca. упях- • усети
т к лрмнчснжтн СА, -ΓΜΗχΗ* СА, -СМН^НСШН 14
■«.-S-v.tk. 4 A JS . .садсш м сл. увенчая се. усмихна се
* Т А Ъ в Н * .Т Н , .ГЛ Ъ БН Ж , -ГДЪВНСЩН Св. С ВЪ и •уснжънъ п р и л . кожен v
мест. п. хлътна. потъна
♦.■ΐ'ίΤΛλΤΜ . . г » т « ш х , .г л т л к х к ш н се, при- (RfCfWJMATH СА, .CftylM AffiСД. -CfKMMitKUlH
ЛОТВЯ ’ са несв. засрамвам се, посрамвам се
•JCT4TH, -СТДНЖ, -стънлшн сл. спра
«.‘гетсснтн. - г т к ъ м к , -гггввнш н св. вж. oj.
елт^ентн, -стрмж, -ст^оншн св. устроя* си-
г*т*вътн
дам
KAAfMTM, BfAAJUX, « а л ^Нш н се. у д ар я
еестрьмкти с а , -стуьммж са, .ст^ьиншн сд
в е А * с ь нрч. л е с н о
св. устремя се;, спусна се. втурна се
•ГАЛСКИ нрч. п о - у з о б н о •рърж тн < *«(-съ п н ж тн , сесънж, лчгнешн и
.■■аъ същ. м , р . члея (ч аст о т тялото) заспя
«ЙКЛХАТЙ С А , АГЖЪСМХ СА, А|’ЖЪСЪКШН СА КСГв. •{съпсннк сьщ. заспиване; успение, смърт
уж асявам се л«ъ)смжтн1 -съ^нж. -сь\'Н!ШН св. изсъхва
чЛСЖЪСНЖТН СА, АГЖМНЖ СА, о р г.Ш К Ш Н СА СЯ. •jc-ккнжтн. -сккмж, :с-екнсшн ся. обезгдаи
изплаш а с е . уж ася се •ГТМГТИ СА,, -ТМЖ СА, -ТЪНШН СА сл. СКрКЧ
•гж с к / ж . в е ч е
с е , спотая се
• р ь ^ к т н , -д ъ р ж , .д ь ^ н ш н с я . с ъ з р а , в и д я Aj-ТОНЖТН^ Oj*.TennSTH, -тлнж, .ТЛНШН и.·
■ потъна
•ЛчАЛНИчТИ СА, -КДЬНИЛЖ СА, -КДМИЪКШ П СА, »ργ·(Α Η ΤΗ СА, -Т^ЛТЖАЖ СА. -Т^АНШН СД
несв. отклонявам с е , и з б я г в а м св. изморя се
AfKffcCHTM, -К)’МПЖ, JCjl,\CHIllH с я . у к р а с я ЯчТЪШДТН СА, -ГВШК1Ж СА, -ТЕШШ11Н СД
• [ к а д е т и , - к ^ ъ л ж , -K fbA cuiH св. о т к р а д н а несв. утешавам се
•гл сш тн , -л л гж , -л л ж сш н св. с т и х н а , п р и ­
•рнненнк сьщ . с р .р . 1. ред. 2 , погрешовм.
т и х н а , у с м и р я се
«рнннк
« ^ м д а с д т н , -и ь х сзд ж , . и ь м д к ш н несв. униж а- . « р и т и , л р ж , «гчншн несв. уча, поучаш
нам
• ^ и л ь к н ж т п , - и л и к н ж , .м д и к н с ш н св. м лък­
на, зам лъкна
• г м м л ъ т п , .м л ь ч ж , .м л ь ч н ш н се. з а м ъ л ч а
• г ш л н т н , .и е м ж . . ш м ш ш ся. склон я, н ак а­ ЩШт
рам н я к о го с м олба да и звъ р ш и нещ о
ф д/аеш ь прил. фараонски
«fMfkTXHTH, -и р ъ ш т к м ж и - и ^ ь т к м ж , -д ^ и т е н -
ш н ся. у м ъ р т в я
w M f s T ii, - м и р . , - u b jtu iH ся.' у м р а
•гм л у д н т и , -м л у ж л ж , .и л у л н и ш ся забавя £
се
М О Д С Д Т Н , -1ДЪ1КМЛ, -U blK A H IIIH несв. МИЯ,
Щ Х/МТЪ
измивам
•ГММТН. -Ш .ИЖ , -МИКШИ с я . у м и я χκ. XfUCTtB.
•fu x rm . « ju ti * , ^ и ш ш н несв. у м е я χκκΑκ сьщ·, хвала,похвалл; χ ιω κ вмд*«/
•ъ д а м ъ т м благо дара
• ,* и ж л (н т м , - и ж ж А р ж , . м ж л / н ш н ся. ноу-
■ч а . и а п р а в я н я к о г о м ъ д ъ р Х«АММИ|< сьщ, вж. χκκλκ
ΜΗΝΗ. Я^НкШК, « fH t п р и л. п о - д о б ъ р (сравн. χΚΑΛΙΙΤΗ· ХВДМЖ, ХСДАНШН кссл, ш л .
ст. н а A * B f i) въахвалявам; ~ с л хвали се
• г н н ч ь ж с н ъ м и н . страд. прич. от « у н н ч ьж н .
т н униж ен, презрян Х« щ Щ
яуинчъжнтн, м^ннчьжх, м н нчьж нш н ся. с вин. Х*л«кьскъ прил. херувнмски
п . п резра някого
рАНТН, )С»ЖАЖ. )с « а н ш н несв. х одя чннъ същ. ред
увтътн. ^ * ш т ж , } ( * и т ш н несв. и скам желая чк»мм, 4bc»u*f дат. п. от чьт»
yfM iH H S с » Ч · Ш Р - къщ а чнстн, чьтж, ч ь тш н несв. чета. почитам
дем ь същ. м . р . г ь щ а
ЧК- ЧА»ГЪКЪ
хринтн, ^мш к, здьннш н несв. пазя т
ЧКАМЦЬ ЧА»ГВК«АНЕЬЦЬ
F- 7 Г ‘СТ* Ч А В ке. ЧМ ГВ К *.

Й № ш ЧАВСК- ЧА**$ЧЬСК·
■рчхъ прал. м ад ъ к , н и с ъ к , п р о с т
ЧАВЧСК- ЧАОВЪЧЬСК-
JC »V A H TH , JCCV^AHK, ^ О ^ Л П Ш Н Н ГСв. ХУЛЯ
ЧАК- ЧА»ГВК-
Я м *™ ч а » с в к »а н б ь н ъ нрч. човеколюбиво
]ДОННА СЩ. КИЛИЯ ча «г в к същ. човеколюбне
» м »к ь с т в н к
jfio b същ. х и ж а , к ол и б а ЧА«ГВКЪ същ. човек
^ътм ть същ х и т р о ст ; зн ан и е ча« в ч е ч ь прил. прит. човешки
у и ш ть н н к ъ същ. граби тел ЧА«ГВЧЬСКЪ прил. човешки
ЧАЧ- ЧА»ГВЧ.
ч^ьм м дьц ь същ. черноризец, монах, калугер
W еж. 0
чр»пьтн, ч^влмж, чрглмш н несв. черпя,
греба (вода)
ч^-ввнн същ. м. р. сандал, обувка
Ш чрвв» същ. утроба
чрилА същ. м н. ч. кръст, средната част иа
цвнстн, ц в ь т ж , ц в ь т с щ н несв. ц ъ ф т я
тялото
ifr U tK A f- 4«fKb(TBHK същ. чувство
Ч»{АНТм с а , Ч А рА Ж СА, Ч^А Н Ш Н с д несв.
lifK- U fb K .
чудя се
KfKB. Ц^ЬКЪЕ- 4ajtm, чврж, чврешн несв. усещам, чувству-
—* вам
ufk-gH- цаькъвьн. чьсть същ, ж. р. чест, почит
UfT», ц р т в о HTSkfbCTEO
чьт» въпрос, част. Що; чьт» кстъ н а м ъ н
UfbKii, род. η. ц ^ ьк ъ п същ. ж . р . църква -пик какво общо имаш ти е нас
Ц^ЬНОуНДМХЬ ви . Чр,Н9^НДЬЦЬ 419- е ж . ч*г-
ч а а » същ. чедо
u.tf- U IX A f.
чдсть същ. ж. р . част, дял
цъ А кть същ. л е ч и те л

цтлитн, цхмж, цхлнш и несв. лекувам

цълиатн, ц-ш чм к, ц ъ м ^ к ш н несв, поздра­ ш
вявам
шьр> същ. багра, боя
цги^ь същ, м, р . цар
шь^ъчнн същ , и . р. художник
ц ш ^ и к ъ прил царски
umAf»TA същ. щедрост
цвм^ьств» същ. царство
ш ьаъ мин.деят. I прич. от нтн, им . п.
ц-клеьстгми същ. царство
ед. ч. м . и ср. р.
ц атагь прил, от ц д т д з л а т я а монета шЬаъ м ин. деят. / / прич. от нтн
uibCTXtiATH, шьствдрж, uibCTUfHiUH нега.
вървя, шествувам
ч ш ннца лщ Л лява ръка. левица
IUATAMHH същ. буйство; високомерие
чхрш ш н същ. чародейстио ■6 ВЖ. IA
чаатн, ч а « , чанш н несв очаквам
чк», ч|(,г» род, п. от чьт»
и т м р щ н * нрч. четворно

177
 «чТОУЛДГГН» -Б «уж А *, -к *удн ш н с в . събудя «уП*А#БНТН, -ДОБЛНВ, -АОБНЩН Св. упОДОбя
в?Б%гътк, -бъгъна, -бъгънш м несв* избягвам , лупъвАТн, -п ъ е а ю , .п ъ в х к ш н несь. уповавам
<6м? н
с е , надявам- с с
в д е л ъ т и , . к т , . г к н сд. узная» разбера С\ГСАЪ1ШАТН. -СЛЪ1ШХ, -СЛЪ1ШНШН СЛ. Ч)’Я*
«усл ж лхти . - к л ж л а ж . -клж длкиш несв. упях-
усетя
нам
<уг..\чтн, .я л д о , «я&зиип увенчаясв. «усШфИЖТН с л , .СМН^НЖ СА,
сл. у с м и х н а се
.СМИ^ОСШИ сл

мест.п.
ЛТАЪБНЖТН -ГАЪБНЖ, -ГАЪБНСШН Св. C К1» U

μ ίπ ια τ η .
хлътна, потъна
-гстовакш н се. при­
OftHHIANL прил. к о ж е н .
ftfCfAMAIATH с л , -CfA,MMAtiK СА, .СрХММАКШН
готвя с л несв. за ср а м в а м с е , посрамвам с е
ftJCTATH, .-СТАНЖ, -CTANILUH СЛ. СПр!
*.т#т»янтн, -глтлвмж, -готскншм св. вж . <у.
глвждти M T ftH T H , -стронк, -ст р он ш н сл . у с т р о я , с ъ з­
дам
Агллрнтн, А*ДАркЖ. су дд р м ш н се. у д а р я
сустрьм и тн с л , -стрьи л н к с л , -стрьинш н сл
«сдекь нрч. лесно
сл у с т р е м я с е . с п у с н а с е . в ту р н а с с
« г А « с т к н р ч . п о -у д о б и о
ЛЧЪрЖТН< *Л'-СЪЛНЖТН, *{СЪНЖ, AftlNCUIH СЛ.
Α.ΆΑ с и ц , м . р . член (част от тялото) заспя
BfJRACATH СЛ| ЛГЖАСМЖ СЛ, Н^ЖАСАНШН СЛ МС*· о^съпсннк същ. за с п и в а н е ; у с п е н и е , см ъ р т
уж асявам се л ч ъ х н ж т н , .съ )сн ж , ’-съ)сн«ш н св. и зс ъ х н а
·- «уЖАСНЖТН СЛ. АГЖАСНЖ (А, МЖАСНСШН СЛ Св. л ч ъ к н ж т н , -с ъ к н ж , -с г к н и и н сл обезгл ав я
изплаша с е . уж ася сс
оуже н р ч . вече
BJTAHTH СЛ, -ТАКА СА, -ТАНШИ СА СЛ. СКрНЯ
с е , сп о т а я с е
e p k f t T t t , ο**/»*. -зь р н ш н св. съзра, ш ия *р*СНЖТ» ^ -т о п н ж т н . -ТЛНЖ, -TONtUJH СЛ.
п отъ н а
^•СААМАТН СЛ, .КЛХН1А1Ж СЛ, -КЛАЖАКШИ СЛ,
B pfB fA H T H с л , -Тр^‘ЖДЖ С А , -Трл*АНШН сл
несв- отклонявам с е , избягвам св. и зм о р я се
^ к р хсн тл , -крдш ж, -крхснщн сл. украся
lyrtU IA T H с л , -ТВША1Ж СА, -TCIIUKIJJH СА
♦ fкрасти, -крхлж , -крхА сит св. открадна несв. у т е ш а в а м с е -
Ф?мштн. -л л г ж , -ллж сш н с в . стихна, при­
тихна, усмиря се
в р и н е н м н същ. ср р . I. р е д . 2 . погреш но вм.
«ученнк
Л^МАЛГАТМ, .МАММЖ, .MAMMCIJJH НССв, уНИЖЗ-
лрж тн, л р ж , сучнш н несв. у ч а , поучавам
вам
В рМ Л ЬК И Ж Т Н , -М Л Ь К Н ж ! -U A L K H H IJ H СЛ. М ДЪК-
н а. зам лъкна
лш аьчдтм , «ильчж, .маьчнш н св. за м ъ л ч а
л у п ал н т н , -М 0А1Ж. -м о л и ш » св с к л о н я , н а к а ­ Ψ _'
р ам н як о го с м олба д а и зв ъ р ш и н ещ о
фквквш ь пр ил ф ар конски
<JV*Wj»i.TKHTH, - U f b U J T S A l f t U -M fL T K A U r ;, .M fL T K H -
u ih сл. у м ъ р т в я
« у и у в т н , лАьуж, .м ь р с ш и сл.' ум ра
« у м о у д и т м , .м о у ж д ж , - ш у л н ш м сл заб ан я
се
•ШЪПСАТН, -UAIKAfft, -МХ1БАИШН НС(в. МИЯ.
ХА Х/ЬСТА
измивам
* Ш Ъ 1 Т М , - l i l i i * . -мъисшн умия
в/м-втн, Sjjniep* •улгвмшн н е св . умея
св. хв- XfLCT·*-
χχΑΑΑ свщ. хвала.похвала; χκ ΐΛ * ел-ддатиj
*,'U*AfHTII. -M * * A fl* , -МЖАрНШИсв. поу­
къдааж тн благодаря

вж .
втн и н , прил.
ч а . направя н якого м ъ дъ р
в тм ь ш и , с у ш {сравн. п о -д о б ъ р
ХСААШН1С СЪЩ.

χκχΛΗΤΗ,
χΒΑλΑ

χκΑΑΐΜ, χεΑΛΜίιΐΜ несв. хваля,

мин. с
традприч.от
ст. на добръ) възхвалявам ; — с а х в а л я се
ж гн и ч к ж сн ъ . «умнчьж н.
X* X /w * "
т и у н и ж ен , п резрян
Л^ИНЧкЖКГН. Л^ННЧЬЖЛ( *,'ММЧЬЖН1Ш« СЛ . с
я . п р езр а някого
вин. Х*ро1с и к ъ прие. херуонмекм
 уоЛНТН, }(ОЖАЖ, у о л н ш н н есв. ходя чн и ъ с ъ щ . ред
y i r r r H , )со и ггж , ) с о и т ш н н е с в . и с к а м ж елая н с с о м ^ , чьсемоу д а т . п . о т чьто
делиннА същ. ж . р . к ъ щ а ч н с т н , ч ь т ж , ч ь т о ш н н е с в . ч ета, почитам
JtyAUb същ. м . р . к ъ х ц а
чк- члокткъ
долннтн, XfkHtiK, ^ a h h u jh несв. п азя *Г
ЧКАМЦЬ ЧЛОКТКОЛИБЬЦЬ

55- x f 11· чакко - чаогвко .

Χ ^ το γ
ЧАВСК- ЧАОГЙЬСК-
уоудъ прил* м алък, нисък, прост
ЧАВЧСК- ЧАОВ*БЧЬСК~
yOVAHTH, χ β γ Λ Ι* . χο γΑ Η ΐίΐΗ несв. хуля
ЧАК- ЧАОВЪК-
JCb XfbCTb
ЧАОГВКОАЮБЬНЪ НрЧ* ЧОВСКОЛЮбИБО
уЬДОНА с ъ щ . килия
чаокъкоаюбьствнм с ъ щ . човеколю бне
тъгдь с ъ щ . хижа, колиба ЧАОЕТКЪ с ъ щ . ч о век
уг 1т^ость с ъ щ . хитрост; знание чаовъчь прие. прит . чо веш ки
хъшлъннкъ с ъ щ . грабител Ч А о т ь с к ъ п р и л . човеш ки

ЧАЧ- ЧАОГВЧ.
ч ^ ь н о ^ м д ь ц ь с ъ щ . ч е р н о р и зе ц , м он ах, к ал у гер
IV в ж . 0
ч/ ь п а т н , ч у в л А г ж . ч^ вплш ж несв. черпя,
Греба (в ода)
H fZ iH H същ . м . р. сан д ал , о б у в к а
ч ^ вк о с ъ щ . у т р о б а
чувслА съ щ , м н . ч. кръст· средната част на
цвн стн, ц в ь т ж , ц в ь т о ш м несв. цъф тя
тялото
ψ ЦЪСАf · Ч^ВЬСТКНИ с ъ щ . чувство
ЧвуАНТн СД, ч в р е д ж СД, ЧОуДНШН СА HCCB.
ψ . UfbK-
чудя се
UfKB- Ц#ЬК1К- ч а у т н , ч о л ж , ч в м ш и н е с в . у с е щ а м , ч у в ств у -
вам
ItyKSN- UfLKACbM-
ч ь с т ь с ъ щ . ж . р . чест, почит
Ц^СО, UfCTSO ЦЪСА^ЬСТВО чьто в ъ п р о с , н а е т . щ о; чьто кстъ н а м ъ н
Ц |Ь 1съ 1, род. п. ц ^ ь к х в е същ. ж р . църква т сб ъ какво общ о ииаш т и с нас
Ц ^Ь Н О ^Н ЗЬ Ц Ь вм. ч ^ ь н о ^ н з ь ц ь чю - в ж . 4 A f-
ЧДАО с ъ щ . ч ед о
U<f- UtCAf-
ч д с т ь с ъ щ . ж . р . ч аст, лял
ц тлнпаь същ. лечител

ц тм ггн , цъм ж , цтлм ш н несв. лекувам

ЦТЛО ВА ТИ , Ц Т Л О Ч Ч Ж , Ц Х А О У К Ш Н НССВ. П О ЗД рЗ- ш
аявам
l u x f z с ъ щ . багр а, боя
Ц тсл^ь същ. м. р . ц а р
ш а ^ ъ ч и н с ъ щ . м . р . художник
| ц в сд ^ ь ск ъ прил. ц а р с к и
UlTlAfOTA СЪЩ. ш е л р о с г
UtUfLCTBO същ. ц а р с т в о
ш ьаъ м и н . д е я т . / п р и ч . о т нтн, им. п.
UKkfliTCliH същ. ц а р с т в о
ед . ч. м . и ср. р .
ц л т а в а прил< от ц л т а з л а т а м онета ш ьаъ м ин. деят . / / прич. от нтн
ш ьстю катм . ш ьсткоуьк, ш ь с та в у и ш н несв.

Г
същ
вървя, ш е с т в у в а м
инонЦА biaаа ръка. левица
ШАТАННм гад*. б у й с т в о ; високом ерие
ча^оваинм същ, чародей сти о и В Ж . гд
ЧА1АТН, 4AWB, ЧАКШИ Н £С В. ОЧДКАЯМ
ч к » , «чсога род. п. от ч ь т о
Ч|Т*##НЩ!Ж нрн. четворно
 т кнж * отное, местоим , дат. и мест. п. ж. > .
«л% есжс 1САИК0 нрч. к о л к о т о ; КЛНК® АШТС колкото
*ж ктъ съ щ ж . р . младост к л н к ъ мест оим. при л. k o a k q t o г о л я м

«с^»тх лц' д /7 м ладеж к а ь м а нрч. щ о м ; щ о м к а т о ·

н и ъ л / ш . млад к м е у анаф. местоим. дат. п. ед. ч. м . и

5?Nb.uk съм*. ю н еи . млал вол ср. р на н его. нем у. м у

•CTf· «ДС, ftjT/O съ щ . с р Р- у т р о . сут р и н кисуж * отное. местоим. дат . п . ед ч. м и

С р. Щ у
к м ь анаф. местоим. мест. я . ед. ч. м . и .
Мк ср. р . (в) н е г о
км ьж с отное. местоим , м ест п. ед. ч. м .

η анаф . м ест оим . вия. я дгя. ч . ср . р . ги

и ср. р.
г-* > ·
к п п -, СПП-, с г к к п . к П н с к с ^ п - *
ккентн. ια κ α κ κ , 1\ е н ш н св. яве, покаж а, от­
к т е /ъ . с т « /ь местоим. някой, едни
крия; — сл явя се ки л* съюз ощ е

f e K A tx T H ia c m a n k , ia k a ia k u jh несв. п оказвам ; ми анаф. мест оим. род. и мест. п. дв. ч.

— с л появявам се тя х двам ата, тях двете; техен, т я х н а . -о ,
техни
& гк нрч явко. наяве
киж * отное. мест оим , род, и мест. п.
вьА г съ щ . м . р- отрова
дв. ч.
IX д ь съ щ , ж . р . ядене, храна н а анаф. местоим. род . я . ед. ч . ж. р\
ιχΑΛηα съ щ . м. р. ненаситник, който яде н е и н , -а , -о . -н
м н ого наж * отное. местоим . род. п. ед. ч . ж. р .
»кж * о т н о е . м е с т о и м . в и н . п . м н . ч , с р . р>; к»ж анаф. местоим. тв. п. ед. ч, ж. р . с
им . и вин, л. дв, ч. м . р. н ея. ч р ез нея
ια?κηηα съ щ . д у п к а , бърлога 1
К жжс отное♦ местоим. тв. п. ед. ч. ж. р-
ια κ ο

че;
нрч. как,
защ о то ; така
к а к т о ; е ч и сл . о к о л о ; съ ю з к ато ;
че, щ ото; когато; пред
щ
п р я к а р е я н е се п р евеж да а анаф . местоим - вин п. м н. ч. м . и ж . р.
1& к 8ж « нрч. както
ги
|д к ъ прил. какъв А Д /» Нрч. б ъ р з о
ц м ш нрч. к ъ д ет о ; »диеж с ш н ж ь д о к ъде­
а ж с отное. местоим t им , п . м н . ч. ж. р .\
то и да е
вин, п . мм. ч. м . и ж . р .
л е т и . ж ц ь , »асн н есв. ям
А д ъ п сг същ . ези к; н арод
ιχ χ χ τ Η , |д л ж , в д ( ш н н есв. п ъ тув ам ( с п р е­
а т н , ииж . нм аии св. взем а, хвана, уловя
в о зн о ср ед ств о )
κ ι* Α — п о в я р в а м

ж
к а н а ф . м ест оим . ви н . п . ед. ч. ср . р. го

КСАНГЛ- ,ΙΚΑΝΚΛ-. 1КГЛ-, « ск л - м е д н и ъ м м АЛА* нрч. откъде

κ κ ρ κ κ ι ι нр ч . на еврейски, по еврейски жж* същ. ср. р . въж е
М Г Д А , К Г Д А Ж С нрч. когато жжикд същ. м . р . роднина
кг© анаф . м ест оим . род. я . ед. ч. м . и ср, ж д а същ. ж . р . връзка; окова

р . него; негов, -а, -о, -и лт риксъщ . утроба

кг©ж« о т н ое. м ест оим . р о д . п. ед. ч. м . и ж т/k нрч. вътре
ср. р .
н а д въпрос, част . нима; к а к колн, к а д ю г
к · д д ме бк
к ан н о ч ааъ прил. еднороден, единствен V
(син иди дъщ еря)
к д м н г м ест оим . ч и сл. един; някой; сам ν Π Ο Λ Η ΙΑ Κ Α СЪЩ М . р . ИГЮ ДЯКОН

кж* от ное. м ест оим . ви н . я . ед. ч. ср. р. същ. м . р.

« г п м с /н т а лицем ер

к н анаф . м ест оим . дат . и м ест . я- ж . р . г а к т м ь СИ Н. ж. р . същ ество; «аГ*Ри ·;

н а нея. ней; (в) н е я вещество; субстанция

 украш ения

анвфоричеи
анзф. аор и ст
зор. безли чен
без*· вижте!
0*· винителен падеж
БИН- П. ,
вместо
ВМ. възвратно
ВЪЗБр
въпросителен
въпрос* глагол
глаг.
дателен п а д еж
дат. п.
дв о й ст в ен о число
ДВ. Чд
дея т ел ев
деят.
ед и н ст в ен о число
ед. ч.
ж ен ск и р о д
ж Р- звателен падеж
зват. п.
и м енителен п адеж
им. п
ияфинитив
инф.
лице; личен
л.
латински
лат.
м ъж ки р о д
Щ р- м естен падеж
мест. п.
местоим, м естои м ен и е
минал
мин.
мн. ч. м н ож ести ен о число
нссв. н есв ъ р ш ен
нескл. несклоняем
ново бълг. новобългарски
нрч. наречие
относ. относи телен
отриц. отрицателен
лов. накл. повелително наклонение
п оказ. показателен
праслав. праславянски
предл. п р ед л о г
прил. прилагателно
прит. при теж ателен
прич. причастие
противопост. противопоставите лен
род. П. р одител ен п адеж
РУС. руски
св. свър ш ен
сег. вр. сегашно време
собств. собств ен
ср. р . ср еден р од
сраин, ст. сравнителна степен
с р ·. ср авн ете!
стгорнонем . старогорнояемски
стгр.
старогръцки
стицд, старонкдийск и
стр. страница
страд. страдателен
субст. еубстантнвираш
събир. събирателен
същ,
съществително
тв. п. творителен падеж
част.
частица
чнсл.
чнелителмо
СЪ КРА Щ ЕН И Я НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПАМ ЕТНИЦИ

Ассщ Ассманиепо евангелие

Ев. ап. Енински апостол
K.wu. Клоцов сборник
Мар. МарнПнско евангелие
Сав. кн. Савииа книга
Син. евх. Сннайски евхологий
Сив. пс. Синайски псалтир
Супр. Супрасълски сборник
 СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор : . . . .
3
I. увод 5
§ I. Поява и развой на старобългарския книжовен език. Народностиа основа на Кирило-
Методяевата п и см ен ост · . . . . . 5
§ 2. Старобългарските пам етници......................I ". *. * . * * 11
§ 3. Старобългарските а д б у к и ........................................... 14
§ 4. Значение на старобългарския език за славянскатафилология ^ ................. ... ................... 31

II. ГРАМАТИКА

уЗвуков строеж на старобългарския език

§ 5. Система на гласните и съгласните в старобългарски............................................................ 3 5 -
§ 6. Ерове ............................ . . . - · 39
§ 7. Ятоаа гласиа. Носовки. Неносовнгласни от дифтоигиченпроизход ....................... .4 1
\/Тенденция з а палаталност в старобългарски
§ 8. Първа лалатализация на задноезичните съгласни к. г. γ ............................... 43 -
§ 9. Втора и трета лалатализация ва задноезичните съгласни к,г, j ? ........................................ 45
§ 10. Въздействие нв йотата върху предходните съ гл а сн и ................................................. 47
у Глаголна система
§ I li Глаголи» основи. Инфивитив. Супин . .................. . . . . . 51”
Сегашно време
§ 12. Сегашно време и класификация на тематичните г л а г о л и ........................................ 54
§ 13. Сегашно време на атематичните глаголи к на глагола н и т т н ............................................ 59
§ 14 Повелително наклонение ................................................................. 61
. Именна система
■ь . ■ ■ Щ Р М Н
§ 15. Съществителни от о-основи, мъжки и среден род.............. ....................................................оо—
§ 16 Съществителниот еленови, женски и мъжки р о д ...................................................................67
§ 17. Съществителни от /о-основи и смекчени о-основи. мъжки н среден род . . . . . . 69
§ 18. Съществителни от /а-основи и смекчени аоснонн, женски и мъжки р о д ...................... 72
§ 19. Склонение на простите прилагателни ................................................. . . . . 75
§ 20. Съществителни от ιί-основи ..............................................................................· 77
Аораст
δ 21, Прост (аенгматичен) аорист . . . .................... 80
I 22. Първи сигматичеи аорист . '..................................... 82
I 23. Втори сигматичеи аорист ..................................... · · ■ ·
§ 24. Имперфект , , . · , . . . · . · · . · · . .................... · · ■ ■ · · ■ · ”
§ 25. Аорист м имперфект на атематичните глаголи и на глаголанкгвтн . .............................. 92

Причастия
§ 26. Сегашно деятелю причастие .............................................. ....
Минали деятелни причастия
| 27. Минало деятелно I пр ич астие.............................................. Ijffi
§ 26. Минало деятелно II причастие...................................................................................................
i 29. Страдателни п р и ч а с т и я ................................................................................................................ * 102
Употреба на причастията
§ 50- Описателни глаголи» форми (перфект. плусквамперфект. футурум екзактум. условао
наклонение, страдатслен валог)........................................................... * * ** * * JJ5
I «I- Дателен самостоятелен падеж (Dativae a b s o l u t u e ) ...................................................... щ у
I 32. Отглаголяо съшестаителио . V · · · · · . · * · * . . . их

181
llt N W iim m i система
$ 'SS. Лични кестоакення- Възвратно-лнчно местоимение ..................................................... 113-—
$ -54. Показателни в относнгслно-анафррнчни местонмения. Твърдо н меко местоименно
склонение . . .> . . . . · > < > · . . . . . . . . . . . . 114
§ 55 Въпросителни, отрицателни н неопределнтелни местонмения .......................... 118
I 56. Местоимениятя α н кьсь . . . . . . . . . . . . .........................................................121
$ 37 Сложни форми на прилагателните и причастията 123 —
§ 58. Сравнителна степен на прилагателните , . . . ............................................. . . . 129—
| 59. Склонение и употреба иа прилагателните имена в сравнителна степен...............................131

Ш. ХРИСТОМАТИЯ
Глаголически текстове и кирилски транслитерации
Зографско евангелие 4 . . V -. . . >..> . . . . . .136
Марвйнсхо евангелие . . . . . . . . . . . . . . . ·. . · ...................137
Асемяннево евангелие . ., . . . . . . . . . . . 139
* Сянайскн псалтир . . ..................... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 140
Сввайски е в х о л о гя й ......................... .. . ....................................140
Клоцов сборник .. ·.··, . . . V . .Λ . и . . . . . . r ................... 141
Кирилски паметници
Саинна книга . . . . . . · · ■ . · · . · . 142
Енниски а п о ст о л ......................... .. . . . . . . . . . . . . . . .142
Супрасълскн сборник ..................... . . . , . 143
Приписка на Тудор Доксов към .Словата против арианкте" от Атанаснй Алексан­
дрийски . . . . . . . . . . . . . . . . . . ■ . . . . . . . . . . . , . . . . . 145 ,
Из старобългарската книжнина (нормализирани текстове)
Из .Пространното житие иа Кирил". Глава XVI- Прение с триезичниците във Венеиия145
.Похвално слово за Кирил* от Климент О х р и д с к и .............................................. . . . 148
.Аабучна молитва* от Константин П р есл ав ск и ........................................................................151
Иа .Шестоднев* от Йоан Екзарх. Описание иа Симеововия д в о р е ц .............................. 152
яе nHCMSHbjcx“ от Черноризец Храбър ............................................... 152
Стнхотаорна похвала иа цар С н м е о н ............................................ 154
Старобългарски кирилски надписи
Иванвидисдавов надпис от 1015—1016 г . ........................ 155
V . РЕЧНИК S Ц 1 . . $ . . . . . . . . . . ........................................... 156
V. съкращ ения . - Щ
\Иван Добрев Добрев
\Живка Владимирова Икономова
Анна-Мария Костова Тотоманова

ί СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА X КЛАС НА НГДЕК

Редактор на 1 изд. t катериха Дограмаджиева

Редактор Евелина Мавродиева
Художник на коридата Мариана Генова
Художник-рсдиктор Добрина Мишева
Течннчески редактор А й/енка Китена
Коректор Николина Иванови

Код: 01 /9534756331 /4795 - 23 -87

Българска, Издание И. Дадена за набор на 27 J1.1987 I . Подписана за печат иж2 5 111.1987 ι

Излазла от печат на 31.III.1987 г Формат 70x100/16. Печ коли 11.50 ♦ 1 ирилож Изм
коли 14.90 УИК 17,18. Тираж 4000 + 82. Поръчка № 2538 Цена 1.20 лв

Лържавно издателство „Народна просвета" Софин

Държавна печатница ...-1тонас Стратиеи " Хасково