Важни понятия по философия:

1.П.сихология - /от гр.psyche –душа, logos- наука/, т.е. наука за душата

2.Философия - /любов към мъдростта/ - наука за отношението между мисленето и битието и за най- общите закони за развитието на
природата, човешкото общество и мисленето.
3. Натурфилософия -/ от natura- „природа” и гр.philosophia/- душата е материална наред с другите материални явления, изграждащи
света.
4.Материализъм -философско учение, според което основно начало в света е материята, веществения свят, който е познаваем
5. Атомизъм - матералистически философски възглед, според който светът е изграден от атоми / вечни, неизменни, неделими,
малки, движеще се частици/
6.Идеализъм – философско учение , според което първично е съзнанието, духа, а природата, материята, битието е вторично, т. е.
духовното начало е по- значимо от материята
7.Механицизъм – учение, според което всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват със
законите на физиката и химията.
8.Емпиризъм – учение, според което знанието се придобива чрез чувствения опит
9.Вродени идеи –идеи, източникът на които е умът, съзнанието смо по себе си, незавесимо от сетивния опит.
10.Психика – качество на животните и хората, които притежават нервна система, чрез която могат да отразяват въздействията на
дразнители от външната среда и организма.
11.Съзнание – най- високото равнище на психиката на човека, което се характеризира с владеенето на езика , висши психически
процеси – мислене,въображение, воля и творчески прояви.
12.Структурализъм –с/д учените от тази психолог.школа психологията следва да изучава основно съзнателния опит, който
индивидът натрупва през своя жизнен път./В.Вунд/
13.Функционализъм – учените от тази школа считат , че психологията трябва да изучава ролята на разума за адаптиране на
организма към обкръжаващата го среда./У.Джеймс/
14.Бихевиоризъм - ..... считат , че психологията е наука за поведението, за rповеденческите актове, които могат да бъдат
наблюдавани./Джон Уотсън/
15.Гещалтпсихология – учените от тази школа изучават възприятието като цялостен образ и обучението./М.Вертхаймер/
16.Психоанализа – психоаналитиците се ориентират основно към проблемите на безсъзнателното и неговата връзка със
съзнателното в психиката на човека./З.Фройд/
17.Хуманистична психология – в тази школа се изучава съзнателния опит на човека и основен акцент се поставя върху анализа на
личността като уникална цялостна система ./Е.Маслоу/
18.Когнитивна психология – в тази школа изследванията се фокусират върху процесите на познание и обработка на информация от
мозъка./Д.Миллер/
19.Методите на изследване в психологията са: наблюдение, експеримент /лабораторен и естествен/,тестове, анкети и интервюта.
20.Личност – единство от уникални психични черти на даден индивид, които по постоянен начин направляват поведението му в
различни ситуации.
21.Екстроверсия – това е цялостна ориентация на личността към външния свят.Типичните екстроверти обичат големите компании,
имат много приятели, обичат риска, авантюрата, избягват да остават сами и да работят сами, склонни са към агресивност.
22.Интроверсия – цялостната ориентация на личността към вътрешния свят.Типичните интроверти са затворени в себе си, не
обичат компаниите, имат малко приятели,не обичат риска, трудно вземат решение и не проявяват склонност към агресивността.
23.Видове темперамент:
-сангвиник – характеризира се със силна и уравновесена нервна система, той е човек с бързи действия, с приповдигнат дух, бързо
превключва вниманието сиият му живот , мисълта също протича бързо. Навиците и поведнието му се отличват с
непостоянство.Вътрешният му живот е лековат.
- холерик – той е силно впечатлителен с резки, много бързи движения, бърз темп на речта и изпитва постоянно чувство на
тревога.Много работоспособен – когато дейността е най- напрегната, той се чувства най- добре.Изявявя склонност към агресивнот.
-флегматик – той е типчен интроверт , има най – силно уравновесена нервна система, бавни движения, бавен темп на речта,
извънредно спокоен, трудно може да бъде изваден извън равновесие.Те са добродушни и лениви.
-меланхолик – има най – слаба нервна система и най- уравновесена.Колеблив е в действията си, стеснителен, срамежлив,
предпазлив, не изразява гласно мненията си и най- обикновенните неща ги преживява много силно.Способен е да се самоубие от
любов.Лесно сменя настроението си от радост към печал.
24.Рефлекс – процес на изследване на самия себе си като изследовател, както и на вътрешния свят.
25.Нагон – вродена проява на биологичен инстинкт.Според З. Фройд те са 2 вида :
- сексуални /нагон към живота/;
- агресивни /нагон към смъртта/
С тях са свързани и двата вида енергия – либидо и деструдо.
26.Инстанциите на личността според З. Фройд са:
-ИД – несъзнателна инстанция , която се изразява чрез нагоните.Съществува от раждането.
-ЕГО – съзнателна инстанция.Неговите функции са взаимодействията на индивида със средата ,следейки за:
=осигуряване знания за средата;
=информация и контрол над тялото и нагоните;
=извършване на познавателни процеси.
-СУПЕР- ЕГО – то представлява нашата съзнателност и морални ценности, т. е. съвестта ни съчетана със стремежите ни за
самите нас – идеалът за себе си.Появява се между третата и петата година.
27.Фрустрация – състояние на незадоволеност, ощетеност от живота.
28.Психосексуалните стадии, създадени от З. Фройд са:
-Орален стадии – от раждането до 18 м.;
- Анален стадии – от 18 м. до 3 год.;
- Фалически стадии – от 3 год. до 6 год./ Едипов комплекс и комплекс на Електра/;
- Латентен стадии –от 6-7 год. до пубертета;
- Генитален стадии – започва от пубертета.Създават се интимни връзки;
- Сексът.
29.Афект – силна възбуда , при която се губи самообладание ,временно нервно разстройство.
30.Самопознание – изследване и познание на собствените физически , психически, социални качества и поведение.
-1-
31.Аз- образ – съвкупност от представите за себе си и оценката , която им даваме.
32.Видове АЗ – ОБРАЗ са:
- РЕАЛЕН АЗ- ОБРАЗ – „Какъв съм сега?”;
- ИДЕАЛЕН АЗ - ОБРАЗ - „Какъв бих искал да бъда?”;
- ЛИЧЕН АЗ – ОБРАЗ – „Аз зная за себе си”;
- СОЦИАЛЕН АЗ – ОБРАЗ – „Другите знаят за мене”.
33.Самооценка – оценката за себе си като цяло, на отделни свои качества, на дейността и взаимоотношенията си с другите.
34.Емпатия – способността да се разберат преживяванията и чувствата на другия, умението да съчувстваш.
35.Етапите на психосоциално развитие на личността според теорията на Е. Ериксън са следните осем :
- Първи етап – младенчество – до 1 год./криза : доверие- недоверие;
- Втори етап – ранно детство – от 1до 3 год./ криза: автономия – срам;
- Трети етап – предучилищна възраст – 3 до 6 год./ криза: инициатива – вина;
- Четвърти етап – училищна възраст – 7 до 12 год./ криза : трудолюбие- малоценност;
- Пети етап – юношество – 13 до 19 год./ криза: идентичност – объркване на ролите;
- Шести етап – ранна зрялост – 20 до 40 год./ криза: интимност – изолация;
- Седми етап – средна зряла възраст – 40 до 60 год./криза: генеративност -
стагнация;
- Осми етап – зряла възраст – след 60 год./криза: интегритет - отчаяние.
36.Автономност – самостоятелност.
37.Генеративност – грижа за създаване и насочване на следващото поколение;
38.Референтна група – групата, към която се стремим да се присъединим.
39.Конформизъм – промяната на поведението, чрез която индивидът отговаря на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с
нея като приема предложените или наложени норми. Тази промяна преминава през отрицание на някои предишни позиции и води
до самоодобрение чрез приемането на новите.
40.Иновация – нововъведение, в контекста на соц. психология се разглежда като влияние на малцинството.
41.Стилове на родителско възпитание:
- АВТОРИТАРЕН ТИП ;
-АВТОРИТЕТЕН ТИП ;
- ОПРОЩАВАЩ ТИП ;
- НЕБРЕЖЕН ТИП .
42.Социално общуване - междуличностна среща , при която двете страни взаимно обменят информация, взаимодействат и
взаимовлияят си, възприемат и добиват представа един за друг.
43. Комуникация – съобщаване на дадена информация.
44.Интеракция – взаимодействия , размяна на настроения от един общуващ на друг.
45.Денотативно значение на думата – това, което фактически се обозначава с нея / обект, явление, субект/.Не зависи от
индивидуалния опит на човека. Общо е за всички носители на езика.Определя се от тълковния речник.
46.Конотативно значение на думата – второстепенно значение, което се определя от ситуацията, в която е използвана думата.Зависи
от индивидуалния опит на човека.
47.Вербално общуване – речево общуване.
48. Невербално общуване – общуване с мимики и жестове.
49.Идентификация – умение да се поставяме на мястото на партньора си, въз основа на сходни знания и опит.
50.Рефлексия в общуването – умение за самоанализ и самооценка в общуването и осъзнаване на това как ни възприема и разбира
партньорът.
51.Според Ерик Бърн човек може да се намира в 3 състояния, които се проявяват и в общуването:
-АЗ – РОДИТЕЛ – безкритичен запис в психиката на всички външни събития, които се случват с детето през първите пет години
на неговия живот ;
- АЗ – ДЕТЕ – запис в психиката на вътрешните собствени преживявания, чувства, реакции на детето по отношение на това,
което вижда и чува.Този запис се прекъсва към края на петата година;
-АЗ – ВЪЗРАСТЕН – запис на това, което знаем за себе си – какво можем да правим, какво искаме да правим.Започва от около
10 мес. възраст и продължава през жизнения път на човека.
52.Комплементарна комуникация – Аз- състоянието на партньора, към което е насочена репликата, се явява източник на неговата
ответна реакция .При този вид комуникация определено се чувстваме добре със своите събеседници и взаимодействието ни с тях се
проявявя като СЪГЛАСИЕ. Е.БЪРН го обозначава като погалване.
53.Пресечена комуникация – Аз – състоянието на партньора, към което е насочена репликата, не е източник на ответната реакция.
При този вид комуникация между партньорите е налице т. нар. НЕСЪГЛАСИЕ, а много често и конфликт.
54.Междуличностен конфликт – несъвместимост на действията и целите най – малко на две страни в определен момент.
55.Стилове на поведение в конфликтни ситуации:
- „АКУЛА” – доминиране, съперничество;
- „СОВА” - интегриране, сътрудничество;
- „КОСТЕНУРКА” – избягване, оттегляне;
- „МЕЧЕ” – заглаждане, усложливост;
- „ЛИСИЦА” – компромис.
56.Воля – дейност , при която съзнателно си поставяме цел и преодоляваме трудностите за нейното постигане.
57.Абстиненция – обхваща комплекс от поведенчески и физиологични симптоми, появяващи се при намаляването на количество
вещество в кръвта.
58.Асимилация – уподобяване на себе си, сливане.
59.УСЕЩАНЕ: познавателен психически процес, при който човек отразява отделни признаци на предметите от външния свят или
пък на състоянието на своя организъм.Те биват: за цвят, за вкус,за мирис, за топло и студено, за гладко и грапав.
- Долен праг на абсолютната чувствителност – минималната сила на дразнителя, която предизвиква едва осезаемо усещане /
пример на стр.111 от учебника/;
- Горен праг на абсолютната чувствителност – най – голямата сила на дразнителя, при която все още се запазва даденото
усещане;
- Диференциален праг – минималната разлика между два сходни дразнителя, която предизвиква едва забележима разлика в
усещанията;
-2-
 - Сензорна адаптация – приспособяване на чувствителността на анализатора към силата на въздействащия дразнител;
- Сензорен глад, сензорна депривация – състояние , породено от недостиг на стимули от външната среда.
Усещанията се разделят на групи:
1/ екстероцептивни усещания – служат за получаване на информация от външната среда към мозъка /вкус, обоняние, зрение/;
2/екстероцептивни усещания – служат за предаване на информация от органите към мозъка / болка, температура, горещо ти е,
спи ти се/.
60.ВЪЗПРИЯТИЕ – психичен процес, при който отделните усещания се подреждат в цялостен сетивен образ.
Основни характеристики на възприятието са:
- Предметността – характеризира се с понятията фон и фигура.Тези 2 понятия могат да сменят местата си в зависимост от
това какво възприемаме като предмет;
- Константността – позволява възприемания образ да не се променя, а да остава постоянен независимо, че условията са се
променили;
- Цялостност – независимо от това, че част от образа е променена, то образът се възприема пак по същия начин;
- Обобщеност – позволява ни да съотнасяме възприетия образ към класа на който принадлежи.
Аперцепция – индивидуалната зависимост на възприятието от личността.Всеки човек има свой индивидуален характер, а той
определя как ще възприемаме предметите.
61.МИСЛЕНЕ – познавателен психически процес, който се състои във формиране на понятия, съждения, умозаключения и
решаването на проблеми / задачи/.
Операциите на мисленето са :
- Анализ – разчленяване цялото на части, за да бъдат изучени техните качества;
- Синтез – обединяване на отделните части в цяло, което изразява същността на обекта;
- Сравнение – установяване на сходство и различие между свойствата на обектите;
- Абстрахиране – мислено отвличане от признаци, които са незначими за определяне същността на обекта и обособяване на
общ съществен признак;
- Конкретизиране – точно определение на кои обекти принадлежи качеството;
- Обобщение – преход от единичното към общото.
62.ВЪОБРАЖЕНИЕ – познавателен психически процес, чрез който се създават образни и понятийни продукти въз основа на
преобразуване на опита на личността.
Психолозите разграничават следните видове продукти на въображението:
-образи и понятия за това , което съществува , но човек никога не го е възприемал непосредствено / напр.- филми, които сме
гледали; градове за които сме чували и др./ ;
- образи и понятия от историческото минало / факти и събития, за които сме чували / ;
- образи и понятия за това, което ще бъде в бъдеще / когато планираме своя живот/;
- образи и понятия за това , което никога не е било и не може да бъде действителност /напр.- образите на говорещите животни /.
Операции за създаване на въображаеми продукти :
- Аглутинация – съединяване, слепване на отделни качества, свойства или части от различни обекти /напр. русалката,
кентавърът/;
- Хиперболизация – увеличаване или намаляване размерите на обектите / напр.джуджетата и великаните, триглавите
змейове /;
- Схематизация – това е операция, свързана със предназначението на схемите за по – добро онагледяване ;
- Типизация – отделяне на типичното, повтарящото се в еднородни факти /напр. Бай Ганьо /;
- Акцентиране – подчертаване на някакви отделни качества, части /напр. Пинокио/.
63.ПАМЕТ – познавателен , психичен процес, който протича като запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне на миналия
опит на човека.
Съществуват следните видове памет :
- памет в зависимост от времето за съхранение :
= мигновена – трае от 3 – 5 сек. ;
= кратковременна – 20 – 25 сек. ;
= дълготрайна – от нашето раждане до смъртта .
- памет, зависима от своята генеза :
= вродена – тази, която ни осигурява информация за състоянието на организма, тя е наследствена ;
= придобита – формира се в зависимост от условията на живот и от желанията на отделния индивид ;
= инпритинг – това е моментално запечатване на информацията.Тя трае за много малко време.
- памет, в зависимост от съхранената информация :
= двигателна – осигурява информация за движението на крайниците и положението на тялото ;
= образна – тя ни позволява да съхраняваме информацията за образите, за предметите, които виждаме ;
= емоционална – съхранява информацията за емоциите и чувствата ;
= семантична – за предназначението и значението на предметите и явленията .
64.Пирамида на човешките потребности по Ейбрахам Маслоу :
Потребностите на човека представляват йерархична структура, т. е. има низши и висши потребности. Те могат да бъдат
представени под формата на пирамида. В нейната основа се намират ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ – храна , вода,
почивка, секс и т.н.Над тях се надстройват потребностите за СИГУРНОСТ – сигурност от дом, надежда, работа, пенсионно и
здравно осигуряване. Следващото равнище е равнището на потребностите от ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ НЕЩО ИЛИ НЯКОГО –
например потребност да бъдем обичани и да обичаме, да учавстваме в различни клубове, кръжоци, да притежаваме нещо и т.
н.Следващото равнище се заема от потребностите от УВАЖЕНИЕ И САМОУВАЖЕНИЕ. Уважението – това е признанието ,което
другите дават за нашите качества и постижения, а самоуважението се основава на нашата самооценка. Най – високо в пирамидата се
намира потребността от САМОРЕАЛИЗАЦИЯ, т. е. това е нашата потребност да извършваме успешна дейност в съответствие със
своите способности.Тази потребност ние никога не удовлетворяваме изцяло и тя се явявя своеобразен двигател на нашето развитие.