Призрачни истории

ЕПИЗОД 1
Гората на мъртвите

Разказвач: Ааа, здравейте. Не очаквах гости, но сте добре дошли.

Седнете и се настанете, от ужаса душите си пазете. Подготвил съм ви
истории зли, за призраци, демони и убийци дори. Удобно ли Ви е?
Ужасно… имам предвид страховито, така де страхотно. Първата
история се нарича “Гората на мъртвите”. Всичко започва преди
няколко години, когато момче точно от нашия град изчезва безследно
в гората.

Сцена 1: ГОРА - НОЩ

Иван тича в гората.

Иван: ПОМОЩ… ПОМОЩ

Но никой не го чува. Нещо го преследва, но изведнъж се спъва и пада

на земята. Вижда вещицата и истерично започва да крещи.

Иван: Извинявай, извинявай, няма да се повтори. Моля те не ме

убивай, моля те не ме…

Вещицата замахва с нож и се чува вик.

Разказвач: Така Гората на мъртвите получи още една жертва? Защо

се казва гората на мъртвите сигурно се питате. Според легендите
гората е обладана от призрак, който иска отмъщение като убива всеки
дръзнал да влезе по тъмно. Но историята продължава точно преди
няколко месеца, когато Митко се премества в нашия град и тъкмо е
приключил първия си ден в новото училище.

Сцена 2: НА УЛИЦАТА - ДЕН

Митко върви говори по телефона с приятел.

Митко: Не, наистина не разбирам, защо майка ми искаше да се
преместим в този малък смотан град. Всичките ми приятели ходят в
мола, на кино, а аз какво да правя крави ли да доя?

Митко без да иска се блъска във Вики и тя изпуска всичко на земята.

Митко: Извинявай, наистина, извинявай. Просто бях ядосан и

изобщо не те видях.

Вики: Няма проблем. Случва се. Аз често оставам незабелязана, но и

теб не съм те виждала в града. Тук ли учиш?

Митко: Ами да… преместих се преди няколко дни.

Вики: Значи ще си намериш много нови приятели. Вики приятно ми

е.

Митко: Дааа , само дето не мисля, че изобщо се вписвам тук.

Вики: Разбирам, защото си голямата работа от големия град, а ние тук

простите по цял ден се занимаваме с овце и кокошки.

Митко: Не, но никой тук дори не ползва Тикток, Инстаграм и обхвата

ви е ужасен. Интернет имам само ако се кача на покрива на къщата
ми.

Вики: За какво ти е интернет като тук всеки знае всичко. Примерно,

Иван онова момче там се оказа, че не може да спи на тъмно. Толкова
го е страх от “Гората на мъртвите”, че стаята му по цяла нощ свети.

Митко: Чакай малко… Как така “Гората на мъртвите?”

Вики: Ами това е легенда тук в градчето. Всички казват, че в гората

около училището има призрак, който убива всеки дръзнал да влезе по
тъмно. Така преди няколко дни изчезна още едно момче, десето за
последните няколко години.

Митко: И полицията не прави нищо?

Вики: Търсят и търсят, смятат, че има сериен убиец, но телата така и
не са намерени.

Митко: Трябва да отидем.

Вики: Ти не чу ли частта, в която ти казвам, че призрака убива всеки,

който влезне по тъмно.

Митко: Ами точно. Каза, "по тъмно” сега е 2 часа на обяд.

Вики: Да, обаче е зима, което значи, че слънцето ще залезе по-рано

към 5.

Митко: Тези истории са пълни глупости. Пък и ако тръгнем сега, ще

имаме 2 часа в гората преди да стане “опасно”.

Вики: За теб може и да са глупости, но аз си ценя живота. Надявам се

да се видим утре в училище.

Вики си тръгва.

Митко: Значи ще оставиш новото момче просто да влезне само в

гората. Тук освен интернет, явно нямате и сърца.

Митко остава сам.

Разказвач: Нали знаете израза, любопитството убива човека. Митко

не можеше просто да си намери място. Това е първото интересно
нещо в този град, затова той се запъти сам към “Гората на мъртвите”.

СЦЕНА 2: ПРЕД ГОРАТА - МИТКО - ДЕН

Митко: Това са само някакви тъпи легенди. Мечка страх, мене не.

Митко влиза в гората. Показваме ПОВ кадър как се притеснява.

Кадър как върви. Чува шум и се обръща рязко. Няма нищо зад него.
Продължава да върви и чува втори шум, обръща се няма нищо. Чува
гарван и поглежда нагоре. Уплашен, продължава да върви и чува.
Призрачен глас: НАПУСНИ ГОРАТА

Митко спира и се заслушва.

Митко: Който и да си, изобщо не е забавно. Спрете с детските си

истории за призраци, караконджули и всякакви глупости, които не
съществуват.

Призрачен глас: Напусни Гората

Чува шум и се обръща рязко.

Митко: Излез и ме накарай като мъж.

Призрачен глас: Последно предупреждение… НАПУСНИ ГОРАТА.

Митко вижда, че се стъмва.

Митко: Стъмва се… Махам се от тука…

Митко започва да бяга, но пада.

Разказвач: Тик-так, тик-так времето си минава пак, а навън изведнъж

се стъмни. Митко най-накрая се събужда от удара, но опасността
тепърва започва.

СЦЕНА 3 ГОРА: НОЩ - МИТКО, ВИКИ, ИВАН

Става от земята, но забелязва, червен медалион на земята. Тъкмо

тръгва да го вдига.

Вики: Ето те. Ти тъп ли си или се правиш на тъп. Дори и да няма

призраци има всякакви ненормалници. Търся те от час и половина.

Митко: Ти си тук? Защо?

Вики: Сетих се, че като ти пуснах мухата за гората ще ти е

достатъчно скучно и ще дойдеш, а после ако нещо ти стане аз ще съм
виновна смотльо. Да се махаме, че тръпки ме побиват.
Митко: Няма ли поне да ми помогнеш да стана?

Вики: Айде ставай си сам… Нали си голям смелчага.

Митко става от земята. И двамата тръгват по пътеката. Вече е тъмно.

Чува шум.

Призрачен глас: Предупредих те…

Митко: Чу ли това?

Вики: Не

Митко се обръща и вижда призрака на момчето.

Митко: Вики, призрак… Виждам призрак.

Вики: Няма нищо. Явно си ударил главата много силно. Според мен
трябва да се наспиш.

Излизат от гората, а на заден фон се вижда. Призрака на момчето от

убийството.

Разказвач: Така Вики помага на Митко да се прибере. А той вече се е

поуспокоил. Трябва да има логично обяснение. Явно наистина си е
ударил главата. Няма как да е видял призрак. Те не съществутат. Но
медалионът, който прибра покани неканен гост в дома на момчето.

Сцена 4: АПАРТАМЕНТ - НОЩ - МИТКО - ИВАН

Митко спи, но изведнъж. Вижда сцени от убийството на момчето и

как то изпуска огърлицата. Събужда се в пот. Опитва се да заспи, но
чува вратата на гардероба да скърца. Обръща се и вижда призрака на
момчето. Изпада в ужас.

Момчето: Медалионът…
Митко се дърпа назад: Медалионът… той… той ще те…
Момчето светва лампата и призрака изчезва. Стои стъписан. Хваща
телефона. Звъни на Вики.

Митко: Вики… Знам, че ще си помислиш, че съм луд, но призракът

от гората на мъртвите беше в стаята ми. Видях го… Говореше нещо
за медалиона…

Вики: Чакай малко. Какъв медалион?

Митко: Намерих медалион в гората, когато паднах.

Вики: Ти луд ли си… Взел си медалион от Гората на мъртвите. Не си

ли гледал страшни филми. Никой не прави така!

Митко: И сега какво?

Вики: Трябва да го върнем в гората, да го унищожим. Чакаме се там.

След 10 минути.

Митко: Добре.

Разказвач: Митко се оправи набързо и тръгна за гората. Срещна се с

Вики и влезнаха в Гората на мъртвите, без да се замислят за
последствията.

СЦЕНА 5 ГОРА НОЩ: МИТКО - ВИКИ - ИВАН

Вики: Къде се запознах точно с теб. Как можа да вземеш медалион от

гора с името ГОРАТА НА МЪРТВИТЕ.

Митко: Просто, ще го върнем… Извинявам се на призрака и готово.

Призрачен глас: Огърлицата… тя… тя ще те…
Вики: Чу ли това?
Митко: БЯГАЙ

Децата се обръщат и виждат призрака, започват да бягат.

Виждат призрака отново.
Вики: Не можем да избягаме, просто хвърлу огърлицата. Нали това
иска.

Призрачен глас: Не, огърлицата тяяя…

Митко хвърля огърлицата. Обръща се към Вики, но нея я няма.

Митко: Готово, върнах ти огърлицата остави ме намира.

Настава пълна тишина. Изведнъж нещо го хваща за крака.

Слагаме бели лещи на Вики и маската на главата.

Вики: А после ние от малките градове сме били смотани.

Митко: Вики ти… ти…ти си призракът убиец от съня… ти си убила

всички тези 10 човека в гората.

Вики: А тази вечер ще станат 11… Трябваше да ме послушаш като ти

казах да не влизаш в гората през нощта.

Митко: Но… но защо не ме уби още като ме намери… Огърлицата…

Вики: Единственото нещо, което те предпазваше. Докато беше в теб

нямаше как да те докосна, но сега… Вече е късно…

Вики замахва с ножа и се кътва екрана.

Разказвач: Така момчето изчезва безследно, а полицията и до ден

днешен няма обяснение. Според легендата Митко обикаля из гората
всяка вечер и се опитва да предупреди хората за опасностите в Гората
на Мъртвите, а ако се заслушате може да чуете как леко ви прошепва:

Призрачен глас: НАПУСНИ ГОРАТА

Абонирайте се за канала ако искате още страшни и злокобни истории.

Последвайте ме в Инстаграм и Тикток на @denislavdimchev. В
коментарите разкажете ваша страшна история, а другата събота от
10:00 часа очаквайте историята за призрака, който все още си търси
палеца. Приятни сънища и не забравяйте да заключите вратата…
Муахахахаха…