Ранен живот

• Блез Паскал е френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател.

Роден е през 1623 г. в Клермон-Феран, Франция, в семейството на Eтиен Паскал-
заможен и ерудиран юрист – съветник в кралския двор. Паскал е болнаво дете и не се
отличава с физическа сила. В замяна на това, той притежава забележителни
интелектуални способности, които бързо изявява.Възпитаван лично от баща си в духа
на педагогическите идеи на Мишел дьо Монтен, Паскал от малък изучава граматика,
латински, испански, математика и философия и съумява да напредне толкова бързо в
точните науки, че си печели славата на дете-чудо.
Математика
• Само на 11-12 години, Блез Паскал създава собствени оригинални доказателства на
различни математически теореми. Малко по-късно изучава Евклидова геометрия и
дори е допуснат да участва (само като слушател) в срещите, организирани в
монашеската килия на Марен Мерсен, при когото се събират някои от най-големите
научни умове на Европа по това време.
• В резултат на това, младият Паскал прогресира в математиката до такава степен, че
когато е на 16 години, представя на групата от математици своето “Есе за коничните
сечения”. По-късно идеята, развита от него, е наречена “Теорема на Паскал”. Също
дава определение на т. нар. „триъгълник на Паскал“.
• Заедно с Пиер Ферма полагат основите на теорията на вероятностите.
• През 1642 г., 18-годишният Блез Паскал изобретява механична изчислителна машина,
която може да събира и изважда чрез стрелка за завъртане на циферблати, прикрепени
към сложни механизми. Паскал прави тази машина, за да помогне на баща си в
търговските изчисления. С големината приблизително на кутия за обувки, тя става
известна като “Паскалина” и се счита за първия цифров калкулатор.
Теология
• Интересът на Блез Паскал към теологията започва през 1647 г., когато получава
паралитичен пристъп и се премества в Париж заедно с една от сестрите си, за да търси
по-добро лечение. Здравето му леко се стабилизира, но нервната му система е трайно
увредена и той започва да страда от хипохондрия и пристъпи на гняв и депресия.
• Някъде в този период, Паскал се посвещава във вярата на противоречиво религиозно
течение на християнството, известно като “янсенизъм”, което по-късно е обявено за
еретично. Янсенистите вярват в предопределението – в идеята, че нямаме свободна
воля и че само малцина са вече предварително избрани от Бог да отидат в рая. Освен
това, вярват в много строг и суров начин на живот.
• През 1654 г. Паскал претърпява инцидент с теглена от коне карета, при който едва не
намира смъртта си. Това събитие отключва мистично преживяване на контакт с Бога,
след което той претърпява духовен обрат и окончателно се посвещава на Иисус
Христос. Своето преживяване Паскал записва на парче пергамент, което зашива в
дрехата си и носи със себе си цял живот. Намерено е след смъртта му, а текстът става
известен като “Амулетът на Паскал” или “Memento” (“Помни!”).
Облогът на Паскал
• В своята книга “Мисли”, Блез Паскал предлага изкусен аргумент, за да убеди онези,
които не са сигурни дали Бог съществува или не, че трябва да вярват в Бог. Този
аргумент става известен като “Облогът на Паскал” и се основава на теорията на
вероятностите, с която Паскал се опитва да убеди т.нар. “либертинци” – бивши
католици, отказали се от религията, че трябва да се вярва в Бог.
• Идеята на Облога на Паскал е, че така, както комарджиите изчисляват вероятностите
и залагат в съответствие с тях, така и ние можем да се обзаложим за вероятността на
Божието съществуване.
Край на живота
• Паскал изоставя математическата и научната си работа и прекарва последните години
на живота си, водейки аскетичен монашески живот. Тежко болен от голям брой
болести, сред които мигрена, хронично болни зъби, бъбречна недостатъчност и др., в
края на живота си Паскал се покръства за втори път – този път в същинското
християнство. В този период той пише “Писма до провинциалиста” (1657 г.) и своя
най-известен труд “Мисли”, издаден посмъртно през 1670 г.