Таен централен български комитет

Тайният български централен комитет (ТБЦК) е емигрантска политическа

организация, създадена в Букурещ, Румъния през пролетта на 1866 година.

На 10 срещу 11 юни 1866 година в Букурещ е извършен преврат и княз Йоан Александър
Куза е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на
извършеното през 1858 обединение на Влашко и Молдова. Турция настоява за разделяне
на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.

Новото румънско правителство търси подкрепата на революционно настроената българска

емиграция. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия
против Османската империя, подписан е „Акт за свещена коалиция между
румънците и българите“, а през декември 1866 е основан Таен български централен
комитет. За ръководител на комитета е избран Иван Касабов.

Крайната цел на комитета е възстановяването на българската държавност. За постигане на

тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В устава и програмата се предвижда
изграждането на комитетска мрежа на територията на Румъния, Сърбия, Южна Русия и
България. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.

След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските

представители се оттеглят от съглашението и ТБЦК продължава дейността си, като
самостоятелна организация.

Комитетът извършва на няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на

Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред
Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан Абдул Азис „Мемоара
(Припомнювание) към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа предложение за създаване на
българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария.

ТБЦК е създаден без знанието и одобрението на Георги Раковски, който има отрицателно
отношение към него.

През 1868 г. преустановява дейността си.