Фармацията като университетска специалност се въвежда в България през 1942 година.

Създаден е Фармацевтичен отдел към Природо-математическия факултет към единственото

тогава висше учебно заведение в страната. При старта на учебния процес има две катедри - по
фармакогнозия (наука, която изучава лекарствените суровини от растителен и животински
произход) с галенична фармация и по фармацевтична химия.

През 1947-а е решено, че ще се подобри обучението, ако то се извършва в колаборация с

катедрите от Медицинския факултет (МФ), където се изучават учебни дисциплини, които са
еднакво важни за двете специалности. Университетското ръководство смята, че това ще
помогне и за обучението на бъдещите медици.

С Указ №676 от лятото на 1950 г. фармацевтичният отдел става факултет към новосъздадената
Медицинска академия (МА).

През 1951/1952 г. в него са назначени тринадесет преподаватели, асистентите са десет.

Първият ръководител на новия деканат е проф. Димитър Далев, а негов заместник е проф.
Петър Николов.

Приносът на първия декан за развитието на фармацевтичната специалност

Димитър Далев завършва "Химия" в Софийския университет, след дипломирането си е

поканен за асистент от проф. Асен Златарски. През 1936-1938 г. специализира в Германия,
където работи с проф. Карл Маних (в Берлинския фармакологичен институт) и с прочутия
специалист по алкалоидите проф. Херман Лойкс (в Берлинския химически институт). От 1945-а
поема ръководството на Фармацевтичния отдел, а по-късно пише учебници за новата
специалност, като развива и научно-изследователска дейност на факултета, чете лекции по
органична и фармацевтична химия.

Негова е заслугата за разработването на първите учебни планове и структуриране на

обучителния процес. Полага много усилия за насочването на дейността на катедрите към
развитието на фармацевтичната практика и производство. Счита, че тази университетска
специалност трябва да подготвя кадри, които да са готови както за аптечната практика, така и
за лекарствената индустрия. През 1967-а са създадени два профила за обучение - аптечен и
производствен.

Утвърждава развитието на изследователската дейност в три направления - химически

изследвания на растителните видове и извличането от тях на активни лечебни вещества,
синтез на нови лекарствени вещества и разработването на система за бърз контрол, анализ и
стандартизация на фармакологичните препарати. Научната му дейност обхваща над 80
експеримента, публикувани и представяни у нас и в чужбина, за които получава високи
оценки.
Промени в структурата на факултета

В края на 50-те години във факултета се създават нови катедри: по неорганична и аналитична
химия (през 1959 г., през 62-а обучението в нея е разширено с лекции по физикохимия, през
70-та и по математика), по организация и икономика на аптечното дело (1972 г.), по
фармакология и токсикология (1973 г.), като самостоятелни катедри се обособяват катедрите
по фармацевтична и органична химия (1982 г.) и в края на века се създава катедра по
промишлена фармация.

Към тях се създават звена - научни и производствени лаборатории. През 1968-а започва
дейността си лабораторията за контрол и стандартизация на растителни дроги, а по-късно и за
биотехнологии към катедрата по фармакогнозия. До началото на 80-те години на ХХ век се
създават няколко нови научно-производствени звена, които по-късно, заедно с малкия
фармацевтичен завод към Медицинска академия се обединяват в НПСК (Научно-
производствен стопански комбинат) по Фармация.

Факултетът е разположен на ул. „Екзарх Йосиф” N15, в него са събрани почти всички негови
структури, без Катедрата по фармацевтична химия. През 1966 г. поради разрастване му,
факултетът се премества на ул. "Дунав" №2. Там са разположени повечето от звената, но се
ползва базата на МФ. Едва в началото на 90-те, в сградата, в която са вложени много средства
за реконструкцията й, се събират всички катедри, административната част и лабораториите.

През годините факултетът преминава към различни ВУЗ-ове. До 1956 година е към
Медицинската академия (която носи името на партийния и държавен лидер Вълко Червенков),
до 1972-а е към Висшия медицински институт (ВМИ), до 1986-а е пак към ВМИ, но институтът
тогава е част от МА, от 1986 до 1991 г. е в структурата на Научния институт по фармация и
фармакология към МА, до 1994-а е отново във ВМИ, а от 1995-а е част от столичния
Медицинския университет.

През 21 век в страната фармацевтичните факултети са пет. Новите са създадени към

медицинските ВУЗ-ове - в Пловдив 2003-а, във Варна 2008-а и в Плевен 2018-а, химическият
факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е преобразуван във Факултет по химия и фармация
през 2012 година.

Още за Създаването на университетската специалност фармация в България от Framar.bg:

https://history.framar.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD
%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BD
%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD
%D0%BE%D1%81%D1%82-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-
%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F