11/7/2022

Цикъл на трикарбоновите киселини

Биологично значение на ЦТК

 Краен окислителен етап на въглехидрати, липиди,
протеини
 Главен катаболитен път на Ацетил-КоА в аеробните
организми
 Доставя редуциращи еквиваленти (НАДН, ФАДH2)
за дихателната верига в митохондриите → ATФ
 Метаболитите на ЦТК са субстрати за биосинтезни
пътища:
 Сукцинил-КоА → биосинтез на хем
 Оксалацетат (ОА) → биосинтез на глюкоза
 Цитрат → биосинтез на висши мастни к-ни (ВМК)
 ОА, α-кетоглутарат → биосинтез на АК

План на лекцията

1. Биологична роля на ЦТК

2. Механизъм
3. Енергетична равносметка
4. Регулация
5. Анаплеротични реакции

1
 11/7/2022

ЦТК – амфиболитен път

ЦТК е краен етап на катаболизма и осигурява

начални субстрати за биосинтезни процеси → ЦТК
е амфиболитен път

Пируват Мастни к-ни

Ацетил-КоА
хем АК

ВМК
глюкоза Цикъл на трикарбоновите к-ни

ГТФ
НАДН, ФАДН2 (редуциращи еквиваленти)
Митохондриална дихателна верига

11 АТФ

Реакции на ЦТК (1)

Всички ензими от ЦТК са локализирани в митохондриалния

матрикс, в близост до дихателната верига.

1. Цитрат синтаза
• Кондензация на Ацетил-КоА с ОА
• Необратима реакция
• Скоростоопределящ етап

2
 11/7/2022

Реакции на ЦТК
1. Цитрат синтаза

Ацетил-КоА

HSКoA

ОА Цитрат
Цитрат синтаза

Метаболитна роля на цитрата (1)

 Субстрат за биосинтеза на ВМК, стероиди
 Транспортна форма на ацетил-КоА от митохондрии в
цитозол
 Регулатор на:
 гликолиза (инхибира ФФК-1)
 глюконеогенеза (активира ацетил-КоА карбоксилаза)
 Източник за НАДФН за редуктивни биосинтези в
цитозол (цит. изоцитратдехидрогеназа)
 Субстрат за получаване на АТФ като метаболит на ЦТК

Метаболитна роля на цитрата (2)

НАДФН Субстрат за
за редуктивни биосинтез
биосинтези в на ВМК,
цитозол стероиди

Цитрат Регулатор на
Гликолиза (-)
Глюконеогенеза (+)

АТФ
(като метаболит
на ЦТК)

3
 11/7/2022

Реакции на ЦТК (2)

2. Аконитаза
• реакция на изомеризация
• обратим етап
• флуорацетат е необратим инхибитор

цитрат изоцитрат
сis-аконитат

Реакции на ЦТК (3)

3. Изоцитратдехидрогеназа (ИцДХ)
 катализира окисление на изоцитрат до α-КГ
 кофактори: НАД+, Mg2+/Mn2+
 образува НАДH → ДВ →→ 3ATP

изоцитрат оксалсукцинат α-кетоглутарат

Реакции на ЦТК (4)

4. α–кетоглутарат дехидрогеназен мултиензимен

к-с (α-КГД)

 Окислително декарбоксилиране на α–КГ

 Необратим етап
 Ензими на к-са (хомолози на ензимите от ПДХ-к-с):
α–КГ дехидрогеназа
Дихидролипоил сукцинил трансфераза
Дихидролипоил дехидрогеназа

4
 11/7/2022

Реакции на ЦТК
4. α–кетоглутарат дехидрогеназен мултиензимен к-с (α-
КГД)

 Кофактори
 ТПФ (α–КГ дехидрогеназа)
 Липоамид (Дихидролипоил сукцинил трансфераза)
 ФАД, НАД+ (Дихидролипоил дехидрогеназа
 Пантотенова к-на (HSКoA)
 Инхибира се от: арсенат
 Образува се 1 мол НАДН → ДВ →→ 3ATФ

Реакции на ЦТК

α-КГ Сукцинил-КоА
α-КГ дехидрогеназа

Макроергично съединение

Метаболитна роля на сукцинил-КоА

Пропионил-КоА

Метилмалонил-КоА α-КГ

Метаболизъм на
ВМК с нечетен брой ЦТК
С-атоми и
разклонени
α-кето к-ни

Сукцинил-КоА Биосинтез на
ЦТК порфирини
Ацетоацетат

Кетолиза Аминолевулинат
Сукцинат
Ацетоацетил-КоА

5
 11/7/2022

Реакции на ЦТК (5)

5. Сукцинат тиокиназа (сукцинил-КoA синтетаза)
 субстратно фосфорилиране
 директно се синтезира 1 молекула ГТФ

ATФ AДФ
+ +
ГДФ + Фн ГТФ

Сукцинил-КоА синтетаза

Сукцинил-КоА Сукцинат

Реакции на ЦТК (6)

6. Сукцинатдехидрогеназа
 катализира окислението на сукцинат до фумарат
 Кофактор: ФАД
 образува се ФАДH2 → ДВ → 2 ATP

ФАД ФАДН2

Сукцинатдехидрогеназа

Сукцинат Фумарат

Реакции на ЦТК (7)

7. Фумараза (хидратаза)
Фумарат ↔ L-малат
8. Малатдехидрогеназа (мMДХ)
• Окислява малат до ОА
• Кофактор НАД+
• Образува се НАДH→ ДВ → 3 ATP

НАД+ НАДН + Н+

мМДХ

Малат ОА

6
 11/7/2022

Енергетична
равносметка на (3) Изоцитратдехидрогеназа
ЦТК 1 НАДН → 3 ATФ
(4) α–КГ дехидрогеназа
1 НАДН → 3 ATФ
(5) Сукцинат тиокиназа
1 ГТФ → 1 ATФ
(6) Сукцинатдехидрогеназа
1 ФАД H2→2 ATФ
(8) Малатдехидрогеназа
1 НАДН → 3 ATФ
1 х Ацетил-КоА Общо: 12 ATФ
ЦТК

Регулация на ЦТК (1)

Регулиращи фактори
 Скоростта на използване на АТФ
 Достъпност на кофактори (НАД+, ФАД) за
дехидрогеназите
 Достъпност на O2

Регулаторни ензими в ЦТК

1. Цитрат синтаза
2. Изоцитратдехидрогеназа
3. α-KГ дехидрогеназа

Регулация на ЦТК (2)

Алостерични активатори
 ↑Ca2+ (мускулно съкращение)
 Нисък енергетичен заряд на клетката - ↑AДФ, ↓ATФ
 ↑НАД+, ↓НАДH

Концентрацията на ОА е важен фактор,

контролиращ скоростта на ЦТК.

7
 11/7/2022

Регулация на ЦТК (3)

Регулаторен ензим Активатори Инхибитори

Цитратсинтаза [ОА], АДФ Цитрат, ВМК,

сукцинил-КоА
Изоцитрат- АДФ, Са2+ НАДН, АТФ
дехидрогеназа
α-КГ дехидрогеназа Са2+ НАДН, сукцинил-
КоА, ГТФ

Водоразтворими витамини, необходими за

функционирането на ЦТК

Витамин Кофактор Ензим

B1 ТПФ α-KГ дехидрогеназен к-с

B2 ФАД Сукцинатдехидрогеназа
α-KГ дехидрогеназен к-с
PP НАД+ Изоцитратдехидрогеназа
α-KГ дехидрогеназен к-с
Малатдехидрогеназа
Липоева к-на Липоамид α-KГ дехидрогеназен к-с

Пантотенова к-на HSCoA α-KГ дехидрогеназен к-с

Анаплеротични реакции за ЦТК

 Концентрацията на оксалацетат (ОА) е съществена за
функционирането на ЦТК с нормална скорост.
 При относителен дефицит на ОА (активна ГНГ) нуждите от
ОА за ЦТК се попълват чрез анаплеротични (попълващи)
реакции:
Пируваткарбоксилаза
пируват + АТФ + НСО3-  ОА + АДФ + Фн
Декарбоксилираща малатдехидрогеназа (малик-ензим) и
мит. малатдехидрогеназа
пируват + НАДФН + Н+ + НСО3-  малат + НАДФ+
малат + НАД+  ОА + НАДН

8
 11/7/2022

ЦТК - обобщение

1. Заключителен етап за окислението на въглехидрати,

липиди, протеини до CO2, H2O и редуциращи
еквиваленти (НАДН и ФАДН2)
2. Главен път за образуване на АТФ чрез включване на
НАДН и ФАДН2 в митохондриалната дихателна
верига
3. Амфиболитен процес – метаболитите на ЦТК са
начални субстрати за:
 Глюконеогенеза
 Трансаминиране на АК
 Синтез на ВМК, ТАГ, стероиди
 Биосинтез на порфирини
 Биосинтез на невротрансмитери