Контактни мрежи в открит път – обикновена контактна мрежа, верижни

контактни мрежи

Контактна мрежа - техническа структура на електрифицирани железопътни линии и

други видове транспорт (метро, трамвай, тролейбус), която служи за предаване на
електроенергия от тягови подстанции към електрически подвижен състав.
Освен това с помощта на контактна мрежа се осигурява захранването на нетягови
железопътни потребители (осветление на гари, прелези, захранване на пътния
инструмент). Също така някои подемни машини, като портални кранове, могат да се
захранват от контактна мрежа.

Гъста контактна мрежа в тролейбусното депо на Сиатъл

Видове контактна мрежа

Контактната мрежа е от два вида:
- Въздушна контактна мрежа .
- Контактна релса (не се използва в тролейбус ).
Въпреки факта, че в железопътния транспорт движещите се релси обикновено се
използват за отклоняване на обратния теглителен ток, те обикновено не се считат за
част от контактната мрежа.
Въздушна контактна мрежа
- носещ кабел
- фитинги
- Специални части за контактната мрежа (прелези, стрелки, секционни
изолатори )
- армировъчна тел
- контактен проводник

1
Напречно сечение на контактния Железопътен меден контактен проводник MF-100 (меден
проводник профил, сечение 100 mm 2 )

Окачване
Надземната контактна мрежа е окачена на различни опори. В този случай се наблюдава
провисване на контактния проводник между точките на окачване. Голяма провиснала
стрелка уврежда контактната мрежа, тъй като токоприемникът, движещ се по
контактния проводник, може да се откъсне от проводника в точките на окачване. В
момента на отделяне се образува електрическа дъга между токоприемника и
проводника. Възстановяването на контакта става с въздействието на токоприемника
върху проводника. Има и люлеене на токоприемници. Тези явления ускоряват
износването на контактния проводник и токоприемниците, влошават качеството на
токоприемането, а също така създават радиосмущения. Тези събития могат да бъдат
избегнати чрез:
- Еластично окачване. В същото време, преминавайки точката на окачване,
токоприемникът повдига окачването.
- Регулиране на напрежението на телта за намаляване на провисването на
стрелата.
Регулирането може да се извърши както ръчно, два пъти годишно, така и
автоматично, с помощта на противотежести. Някои видове окачвания, например
махало, не изискват специални устройства за регулиране на напрежението.

Най-често срещаните видове окачвания:

- Обикновеното контактно окачване е тел, висяща свободно между точките на
окачване, разположени върху опори. В момента се използват само за монтаж на
контактна мрежа в кариери, както и за трамвайни линии.
- Верижно контактно окачване - контактният проводник между опорите на
контактната мрежа не виси свободно, а върху често подредени проводници,
наречени струни, които са прикрепени в другия край към носещия кабел.
- Контактно окачване с надлъжна верига - надлъжен кабел е опънат по
протежение на пистата, окачен на твърди или гъвкави напречни греди. Към него
с помощта на струни е окачен контактен проводник. Този колан е много гъвкав.
Благодарение на това контактният проводник се износва по-малко, което
удължава експлоатационния му живот.
- Пространствено-ромбовидно контактно окачване - има два носещи кабела и
два контактни проводника. Контактните проводници образуват в план
ромбовидни фигури, симетрични спрямо оста на коловоза. Носещите кабели са
2
 разположени от двете страни на оста на коловоза и са здраво закрепени върху
хоризонталната конзола на единична опора или върху твърда напречна греда в
точките на окачване чрез изолатори. Температурната компенсация от педя до
педя на този тип окачване елиминира надлъжното изместване и осигурява по-
добри динамични характеристики на контактната мрежа в сравнение с
вертикалните окачвания. Той има особени предимства при инсталиране в тунели
поради малките си вертикални размери.

Схема на надлъжно верижно окачване: A - точки на окачване, B - носещ кабел, C - струни, D -

контактен проводник

Двуфазна контактна мрежа с трифазна електрификация (3 фаза на релси)

Контактен проводник
Контактният проводник е окачен в хоризонтална равнина зигзагообразно с отклонение
от надлъжната ос на коловоза ± 300 mm (при междурелсие 1520 mm), което увеличава
устойчивостта му на вятър и намалява износването на токоприемниците (поради до по-
равномерен контакт по цялата им дължина). Контактните проводници са направени от
твърдо изтеглена електролитна мед или по-скъпи и устойчиви на износване медно-
кадмиеви и медно- магнезиеви сплави. По-рядко използвани биметалниконтактни
проводници, като мед със стоманена сърцевина, алуминий-стомана със стоманена
контактна повърхност. Окачващите струни обикновено са изработени от стоманено-

3
медни проводници, носещите кабели са направени от медни, стоманено-медни,
стоманено-алуминиеви многожилни проводници.

Контактна шина
Основна статия: Контактна шина
Контактна релса - твърд контактен проводник, предназначен да осъществява плъзгащ
контакт с токоприемника на подвижния състав (електрически локомотив, вагон).
Изработени от мека стомана, формата и напречните размери са подобни на формата и
размерите на конвенционалните релси. Релсата се закрепва с изолатори към скобите,
които от своя страна се монтират върху траверсите на ходовите релси.

Горни (въздушни) контактни шини

Секция на контактната мрежа

За да се осигури възможност за захранване на контактната мрежа от няколко тягови
подстанции, както и за ремонт на отделни участъци без прекъсване на цялата контактна
мрежа, се използва разделяне на контактната мрежа. В този случай контактната мрежа е
разделена на участъци, т.нар. секции. Всяка секция се захранва от отделен фидер от
тяговата подстанция. В случай на повреда в тяговата подстанция (или повреда на
захранващата линия), обикновено е възможно секцията да се захранва от друга тягова
подстанция. По този начин секционирането повишава надеждността на контактната
мрежа, осигурявайки непрекъснато захранване с електроенергия.

Изолация на раздел
За да се осигури надеждна изолация на секциите и да се предотврати образуването на
дъга, която може да счупи изолацията между секциите, когато токоприемниците
преминават от една секция в друга, се използват секционни изолатори