РАЗДЕЛ І.

СПИРАЧНИ СИСТЕМИ –
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ВИДОВЕ

Тема 1. Развитие и предназначение на

спирачните системи.

Тема 2. Видове спирачни системи.

Тема 1. Развитие и предназначение на спирачните системи.

Влаковете се движат по стоманени линии от много дълго

време и преди вагоните нямаха спирачки, освен ръчните.
Само локомотивът можеше да спре сам. Затова имаше
диригентски бригади. Те следваха всеки товарен влак и работата
им беше да спират по команда.
Вагоните бяха оборудвани с връзка, която притискаше
подложките към колелата. Но цялата тази система работеше
ръчно. По-старото поколение все още помни товарни вагони с
платформи за кондуктора, а върху тях имаше лост с червячна
предавка, неговият работен инструмент.
 Така че влаковете бяха къси и през целия път кондукторът слушаше
внимателно сигналите на клаксона, подавани от локомотивния машинист. Ако
беше даден сигналът „спирачка“, всички започнаха да въртят лостовете и лостът
притисна накладките към колелата, когато сигналът „освободете спирачките“
всичко се завъртя отново, само в другата посока.
Но технологията не стои неподвижна и влаковите сирачки управлявани от
локомотива се появяват през 1869 г. изобретена от Георг Вестингхаус. Това са
автоматични даспирачки и сега проводниците вече не са необходими и самият
машинист можеше контролира забавянето на всички вагони, без да става от
работното си място на локомотива. Локомотивите и вагоните бяха оборудвани с
такава система от американската компания Westinghouse и като цяло тя беше
подобрена през годините на развитие на железниците. През 1872 г. Вестингхаус
прави ново предложение – сирачка , която работи също със сгъстен въздух, но
действа индиректно посредством функционен вентил.
През същата година англичанинът Харди констуира спирачка, която в
противоположност на спирачката на Вестинхаус действа с разширен въздух –
вакуумна сирачка.
Тема 2. Видове спирачни системи.

Различаваме шест основни типа влакови спирачки

1 . Автоматични спирачки – Това е и най-използвания тип

спирачки по време на движение, тъй като действа на
спирачките на всички вагони от композицията и може да се
регулира плавно, рез промяна на налягането в пневматичната
спирачна система.
2. Директни спирачки – този тип влакови спирачки действа само
на локомотива, което позволява по реме на движение
спирането на влака да става само чрез спирачките на вагоните
и да не се задействат спирачките на самия локомотив. По този
начин се удължава животът на локомотивните спирачки и
колооците.
3. Ръчна спирачка – задейства се само в спряло положение,
като не позволява неконтролируемо придвижване на вагона.
Особеното при ръчните влакови спирачки е, че ръчката, която
ги задейства е разположена на площадка на самия вагон.
4. Електро-динамични спирачки – използват се само при
локомотивите и мотрисите, като се използва способността на
тяговите двигатели да работят като генератори, които да
произвеждат електрическа енергия. В повечето случаи се
използват като спомагателни, а не като основни. Този вид
влакови спирачки може да се раздели на два подвида. Единият
са реостатните спирачки, при които електроенергията се
използва за загряване на реостати, но в този случай енергията
се прахосва, защото само се загрява атмосферата.
Рекуперативната спирачка има същото действие, но връща
добитата енергия в контактната мрежа.
5. Магнитно-релсови спирачки – този тип влакови спирачки се
използват най-често при трамваите и се задействат само при
нужда от екстремно спиране. Използват се електромагнити,
които са поставени на талигите на съвсем малко разстояние
над релсите и при задействане се залепват за релсите и се
плъзгат върху тях.
6. Фериботна спирачка – дейстрва както и ръчната, но се
задейства посредством голямо колело отстрани на вагона.
 Влаковите спирачки се задействат автоматично и когато
падне налягането на въздуха в спирачната система. В противен
случай при пробив на системата по време на движение влакът
би продължил да се движи неконтролируемо по релсите. За
управление на спирачките се използва сгъстен въздух, осигурен
от компресора на локомотива. През зимния сезоан съществува
опасност от заледяване на кондензната влага в системата и
получаване на запушване, което да не позволи намаляване на
налягането в спирачната система и по този начин влакът да не
може да спре. Поради тази причина кондензатната вода от
бутилките със сгустен въздух трябва редовно да се източва.