ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ

КАТЕДРА „ГЕОДЕЗИЯ“

Ръководство

за работа с топографска карта

Гл. ас. д-р инж. Събин Иванов Иванов

Гр. Шумен

2018 год.

1
Научен редактор:

Доц. д-р инж. Пламен Михайлов Михайлов

Рецензенти:

Доц. д-р инж. Юрий Иванов Дачев

Доц. д-р инж. Пенка Йорданова Кастрева

Коректор:

Доц. д-р Г. Янкова

ISBN 978-619-201-239-7

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“

гр. Шумен, 2018 г.

2
 Ръководството за работа с топографска карта включва увод и
дванадесет глави.
В първа глава са разгледани основните мерни единици за
ъгли, разстояния и площи.
Във втора глава са представени начините за определяне на
мащаба на топографската карта в случаите, когато не е даден.
В трета и четвърта глава са показани различни методи за
определяне на географските и правоъгълните координати на
точки от картата.
В пета глава се коментират методите за определяне на
площи.
В глава шеста са дадени принципите на разграфка и
номенклатура на топографските карти.
В седма глава са разгледани видовете севери и ъглите между
тях, както и начинът за тяхното построяване на топографската
карта.
В глава осма се разглеждат видовете условни знаци и
четенето на релефа.
В девета глава са застъпени начините за отчитане на
абсолютната височина на точките, както и изчисляването на
превишението между две точки.
В десета и единадесета глава са обосновани методите за
определяне на ъгъла на наклона и видимостта между две точки от
топографската карта.
В глава дванадесета са показани начините за определяне на
точката на стоене по топографска карта.
Към повечето глави са дадени решени примери, както и ред
на работа за решаването им.
Ръководството е предназначено за студентите от
специалност „Геодезия“ на Факултета по технически науки при
Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

3
 Съдържание

Увод................................................................................. 7
1.Мерки за ъгли, дължини и площи............................ 8
1.1.Мерки за ъгли......................................................... 8
1.1.1. Радианна система.............................................. 8
1.1.2. Градусна система.............................................. 8
1.1.3. Нова градусна система..................................... 9
1.1.4. Преобразуване от градусна система (градуси,
минути, секунди) в нова градусна (гради,
сантигради, сантисантигради) и обратно ...................... 9
1.2. Мерки за дължини................................................. 10
1.3. Мерки за площи.................................................... 10
2. Определяне мащаба на топографска карта и
определяне на разстояния........................................... 11
2.1. Общи положения.................................................. 11
2.2. Определяне мащаба на картата........................... 13
2.3. Определяне на разстояние по карта.................... 18
3. Геодезически (географски) координати................. 19
3.1. Основни определения.......................................... 19
3.2. Отчитане на геодезически (географски)
координати B и L по средномащабна и
едромащабна топографска карта................................ 20
3.3. Отчитане на геодезически (географски)
координати B и L по дребномащабна топографска
карта............................................................................. 21
3.4. Нанасяне на точки по геодезически
(географски) координати върху топографска карта.... 22
4. Равнинни правоъгълни координати........................ 23
4.1.Общи положения................................................... 23
4.2.Определяне на правоъгълни координати на
точка по карта.............................................................. 24
5. Определяне на площи.............................................. 28

4
5.1. Общи положения................................................... 28
5.1.1. Определяне на площ чрез правоъгълните
координати на ъгловите точки................................... 28
5.1.2. Аналитичен начин за определяне на площи..... 30
5.1.3. Графичен начин за определяне на площи........ 32
5.1.4. Механичен начин за определяне на площи...... 32
6. Разграфка и номенклатура на топографските карти. 33
6.1. Общи положения.................................................. 33
6.2. Определяне на номенклатурата на картни листи.. 41
7.Видове севери. Ъгли между тях и дадено
направление.................................................................. 44
7.1. Общи положения.................................................. 44
7.2. Начин на работа................................................... 46
8. Условни топографски знаци................................... 48
8.1. Местни предмети.................................................. 48
8.2. Релеф..................................................................... 49
9. Определяне на абсолютната височина на
точки от картата.......................................................... 52
10.Определяне ъгъла на наклона................................ 54
10.1. Милиметров способ............................................ 54
10.2. По графика на наклона....................................... 56
11.Определяне на видимост между точки по карта.. 58
11.1.Определяне на видимостта чрез сравняване
на височините на точките............................................ 58
11.2.Определяне на видимост чрез построяване
на триъгълник върху картата...................................... 60
11.3.Определяне на видимост чрез изчисление........ 62
11.4.Определяне на видимост чрез построяване
на профил..................................................................... 64
11.4.1.Пълен профил.................................................. 64
11.4.2.Съкратен профил.............................................. 65
12.Определяне на точката на стоене по

5
топографска карта....................................................... 66
12.1.По близки местни предмети................................ 66
12.2.По полярни способи............................................ 66
12.3.Определяне точката на стоене чрез засечки..... 67
Заключение....................................................................... 72
Примери............................................................................ 73
Отговори........................................................................... 79
Използвани съкращения.................................................. 88
Използвана литература.................................................... 89

6
 УВОД

Топографската карта представлява умалено изображение на

земната повърхност. Тя прави възможно по-подробното
изучаване на изобразената върху нея част от земната повърхност.
Топографските карти дават възможност да се определи с дадена
точност плановото и височинното положение на изобразените
обекти, да се извършват редица други измервания, с помощта на
които да се решават различни инженерни задачи.

Върху топографските карти се изобразяват ситуационни

подробности (създадени обекти и съоръжения от човека),
хидрография, релеф, растителна покривка и др. Съдържанието на
топографските карти е съвкупност от отразените върху тях
обекти (условни знаци) и обозначенията, даващи сведения за тях
(пояснителни надписи). Затова при работа с топографска карта е
необходимо да се усвои смисловото съдържание на условните
знаци, т.е. тяхното отношение към изобразените предмети.

На картите, както и върху физическата земна повърхност,

положението на всяка точка се определя чрез нейните
координати. Координатите на дадена точка могат да бъдат –
геодезическа (географска) ширина и дължина В и L и над
елипсоидна височина Н , а също така правоъгълни координати X
и У и височина Н, отчетена в определена височинна система
(старата е Балтийската, а новата Европейска височинна система).
Понякога при топографски карти в по-едър мащаб може да се
използва локална координатна система, както за правоъгълните
координати X и У, така и за височините - Н.

Традиционните топографски карти изобразяват релефа с

изолинии, които показват височините. Тези линии се наричат
хипсометрични или хоризонтали.

7
 1. Мерки за ъгли, дължини и площи

1.1.Мерки за ъгли
В практиката намират приложение няколко системи за
ъглови измервания.
1.1.1.Радианна система

Ъгъл 1 rad е централен ъгъл в окръжността, при който

дъгата, която се отсича от раменете му, е равна на радиуса.

1.1.2.Градусна система

При градусната система окръжността е разделена на 360

равни части. В тази система единицата се нарича градус.

Градусът е централен ъгъл с дъга равна на от обиколката на

окръжността. Всеки градус се дели на 60 равни части – минути
( 1° = 60'). Всяка минута се дели на 60 равни части – секунди (1' =
60'').

Пример: β = 100° 30' 30''

При решаване на някои от задачите е по-удобно да се смята с

десетични градуси. За целта: 1° 10' 20'' = 1 + 10/60 + 20/3600 = 1 +
0,16667 + 0,00556 = 1,17223°.

След приключване на изчисленията се прави обратното

преобразувание – от десетичен градус в градуси, минути,
секунди. Или: 1,17223 = 1°; остатъкът 0,17223 * 60 = 10,3338, или
10'; остатъкът 0,3338 * 60 = 20,028, или 20''. Остатъкът от 0,028 се
получи от закръглението на числата, при преминаването в
десетичен градус.

8
 Пример 1: Да се преобразува в десетичен градус 52° 58' 47''.

52 + 58/60 + 47/3600 = 52 + 0,96667 + 0,01306 = 52,97973°

Пример 2: Получената стойност в пример 1 да се

преобразува в градуси, минути, секунди.

52,97973° = 52°; 0,97973 * 60 = 58,7838 или 58'; 0,7838 * 60 =

47,028 или 47''. Краен резултат: 52° 58' 47''.

1.1.3.Нова градусна система

При новата градусна система окръжността е разделена на 400

равни части. В тази система единицата за измерване се нарича

град, който представлява централен ъгъл с дъга, равна на от

обиколката на окръжността. Всеки град се дели 100 равни части –
сантиград (1g = 100с). Всеки сантиград се дели на 100 равни части
– сантисантиград (1с = 100сс).

Пример: β = 100g 70с 80сс

1.1.4. Преобразуване от градусна система (градуси,

минути, секунди) в нова градусна (гради, сантигради,
сантисантигради) и обратно

- първо трябва да се преобразуват градусите, минутите и

секундите в десетичен градус (1.1.2 – пример 1);

- зависимостта за преминаване от градуси в гради е

следната: (90° * 10)/9 = 100g;

- за преминаване от гради в градуси: (100g * 9)/10 = 90°;

- преобразува се десетичният градус в градуси, минути,

секунди (1.1.2 – пример 2).

9
1.2.Мерки за дължини

Основна мярка за дължина – метър (m).

Освен метър се използват :

- Километър (km) – 1000 m.

- Дециметър (dm) – 0,1 m.
- Сантиметър (сm) – 0,01 m.
- Милиметър (mm) – 0,001 m.
- Морска миля – 1852 m.

1.3.Мерки за площи

Основната мярка за площи – квадратен метър (m2).

Освен квадратен метър се използват :

- Ар – 100 m2.
- Декар – 1000 m2.
- Хектар – 10000 m2.

10
 2. Определяне мащаба на топографска карта и
определяне на разстояния

2.1.Общи положения

За да можем да измерваме разстояния от картата и да

решаваме редица практически задачи, е необходимо да знаем
нейния мащаб.
Мащаб на картата се нарича отношението на дължините на
линиите от картата към хоризонталните дължини на същите
линии от местността:

където: а – измереното разстояние от картата (записва се в

метри), А – същото разстояние на местността; М – Мащаб.
На всяка карта мащабът е написан под южната рамка в
средата на картния лист и е изразен числено и графически
(линеен) фиг.2.1.

Фиг.2.1. Числен, графически мащаб и мащабно число

11
 Числен мащаб наричаме мащаба, изразен с отношението
между числото единица и числото, което показва колко пъти са
умалени дължините на линиите от местността при
изобразяването им на картата. Пример: 1:10000; 1:50000;
1:1000000.
При използване на числения мащаб, когато измерваме
разстояние от картата, отчетените сантиметри и милиметри
умножаваме по мащабното число, съответсвуващо на 1 сm в
мащаба на картата. На повечето карти тази стойност е надписана
под числения машаб. Ако няма надпис, най-лесният начин е така
нареченото „правило на двете нули“. Пример: ако мащабът е
1:25000, скривайки с пръст последните две нули, получаваме, че
1 сm от картата отговаря на 250 m от местността.

Фиг.2.2. „Правило на двете нули“

Линеен мащаб се нарича графическият израз на числения

мащаб. Същият представлява една права линия, разделена на
равни деления, които отговарят на известно кръгло число метри
от местността за дадения мащаб фиг.2.3.

12
 Фиг.2.3. Линеен мащаб

– а – основа на линейния мащаб – най-голямото деление,

изразено в сантиметри;
– б – величина на линейния мащаб – числото на метрите
от местността, съответствуващо на основата;
– в – точност на линейния мащаб – числото на метрите от
местността, съответствуващо на най-малкото деление от
мащаба наляво от нулата.

2.2.Определяне мащаба на картата

В случай че мащабът на картата липсва или не е указан,
тогава същият може да се определи по един от следните начини:
- По номенклатурата на картата – Всеки мащаб има своя
строго определена номенклатура – таблица 2.1.

Таблица 2.1.Мащаби и номенклатури

Мащаб Означение
1 : 1 000 000 K-34
K-34-
1 : 500 000 А, Б, В, Г

13
 K-34-
1 : 200 000 I, II, ..., XXXVI
K-34-
1 : 100 000 1, 2, 3, ..., 144
K-34-45-
1 : 50 000 А, Б, В, Г
K-34-45-Б-
1 : 25 000 а, б, в, г
K-34-45-Б-б
1 : 10 000 1, 2, 3, 4
K-34-45
1 : 5 000 (1, 2, 3, ..., 256)
K-34-45
1 : 2 000 (235-а, б, в, ..., и)

- По километричната (координатната) мрежа.

Пример: Страната на квадрата от мрежата е 4 сm, а
километричната мрежа е прокарана през 2 кm. Мащабът се
определя по следния начин:
На 4 сm от картата отговарят 2000 m от местността.
На 1сm от картата отговарят X m от местността.

М = 1:50000

- По километричните камъни по шосетата.

Пример: Разстоянието между два съседни километрични
камъка на картата е 2 сm (Фиг.2.4). Какъв е мащабът на картата?

14
 Фиг.2.4. Километрични камъни

На 2 сm от картата отговарят 1000 m от местността.

На 1сm от картата отговарят X m от местността.

М = 1:50000
- По измерено разстояние на местността.
Измерваме разстоянието между два характерни местни
предмета в метри, които са нанесени с условни знаци на картата.
От картата измерваме същото разстояние в сантиметри.
Пример: Разстоянието между мост на шосе и чешма край
шосето е 850 m, а същото разстояние по картата е 3,4 сm.
На 3,4 сm от картата отговарят 850 m от местността.
На 1сm от картата отговарят X m от местността.

М = 1:25000
- Чрез сравняване на едно и също разстояние, нанесено и на
друга карта с известен мащаб.

15
 Пример: На карта в М 1:50000 разстоянието между
трансформатор и разклонение на шосе е 8,6 сm. Същото
разстояние между двата обекта по друга карта с неизвестен
мащаб е измерено 4,3 сm.
8,6 сm x 500 = 4300 m
На 4,3 сm от картата отговарят 4300 m от местността.
На 1 сm от картата отговарят X m от местността.

М = 1:100000
- По дължината на дъгата на една минута по меридиана.
Дължината на една минута по меридиана е около 1852,2 m и
е равна на една морска миля. На източната и западната рамка на
всяка топографска карта са нанесени мащабно меридианните
минути (Фиг.2.5). Мащаба на картата получаваме, като разделим
дължината на съответните разстояния от местността, отговарящи
на минутите в сантиметри от картата.

16
 Фиг.2.5. Минута по меридиана

Пример: Дължината на едно деление е 5 минути по

меридиана на картата и е равна на 4,63 сm. Същото разстояние
съответно от местността ще бъде: 5 x 1852,2 = 9261 m.
На 4,63 сm от картата отговарят 9261 m от местността.
На 1 сm от картата отговарят X m от местността.

М = 1:200000

17
 2.3.Определяне на разстояние по карта
Измерва се разстоянието между два обекта в сантиметри и
милиметри, измерената стойност се умножава по мащабното
число, съответстващо на 1 сm в мащаба на картата.
Например: измерили сме разстояние между два обекта от
карта в М 1:25000 - 3,7 сm. Знаем, че 1 сm от картата отговаря на
250 m от местността.
S = 3,7 сm . 250 m = 9250 m.

3. Геодезически (географски) координати

3.1.Основни определения

18
 Фиг.3.1. Основни равнини, линии и ъгли

- Физическа земна повърхност (1);

- Геоид (2);
- Референтен елипсоид (3);
- NГGS – Гринуички меридиан;
- NMM1S – Меридиан през точка М;
- Геодезическа (географска) ширина B – ъгълът, заключен
между екваториалната равнина и нормалата през дадена
точка;
- Геодезическа (географска) дължина L – двустенният ъгъл,
заключен между равнината на Гринуичкия меридиан и
равнината на меридиана, минаващ през дадена точка.

3.2.Отчитане на геодезически (географски) координати B и L

по средномащабна и едромащабна топографска карта

19
 Геодезическите (географски) координати на дадена точка от
средномащабна топографска карта се отчитат по близките рамки,
като от точката се спускат перпендикуляри към вътрешните
рамки. Вътрешната рамка е разделена на интервали (черни и
бели). Всеки интервал е равен на 1'. Между вътрешната и
външната рамка са поставени точки на равни интервали – през
10''. След като се определят минутите и секундите до спуснатите
перпендикуляри, ги прибавяме към началните стойности за B и L,
дадени в долния ляв ъгъл на картата (Фиг.3.2. Географски
координати върху СТК).

Фиг.3.2. Географски координати върху СТК

Пример:

20
 Отчетена стойност за L - 1'52'' . Прибавяме към началната
стойност за L = 24°00'00''.

Lx = 24°00'00''+ 1'52'' = 24°01'52''

Отчетена стойност за B - 0'42''. Прибавяме към началната

стойност за B = 40°15'00''.

Bx = 40°15'00'' + 0'42'' = 40°15'42''

3.3.Отчитане на геодезически (географски) координати B и L

по дребномащабна топографска карта
На дребномащабните топографски карти геодезическите
(географски) координати се отчитат на няколко етапа (Фиг.3.3).

Фиг.3.3. Географски координати върху ДТК

21
 - Измерва се разстоянието между двата меридиана (източен
и западен), между които попада дадената точка – SИЗ.
- Измерва се разстоянието между двата паралела (северен и
южен), между които попада дадената точка – SСЮ.
- Измерва се разстоянието от западния меридиан до
дадената точка – SЗМ.
- Измерва се разстоянието от южния паралел до дадената
точка – SЮМ.
- Отчитат се B на южния и северния паралел – BЮ и BС.
- Отчитат се L на западния и източния меридиан – LЗ и LИ.

По дадените формули се изчисляват BM и LМ.

(1)

(2)

3.4.Нанасяне на точки по геодезически (географски)

координати върху топографска карта

Нанасянето на точки по геодезически (географски)

координати е процес, обратен на отчитането. По стойностите на
B и L от рамката на картата се издигат перпендикуляри, чиято
пресечна точка е геометричното място на търсената точка.

22
 4. Равнинни правоъгълни координати

4.1.Общи положения
Равнинните правоъгълни координати са линейни величини
(абциса X и ордината Y), определящи положението на точки в
равнината (картата) спрямо две взаимно перпендикулярни линии
(координатни оси).
За координатни оси се приемат изображението на осевия
меридиан на координатната зона (абцисна ос X) и изображението
на екватора (ординатна ос Y) – Фиг.4.1.

Фиг.4.1. Равнинни правоъгълни координати

За да не се работи с отрицателни величини, условно се

приема, че стойността на ординатата Y на осевия меридиан на
всяка зона е равна на 500 km.
Тъй като във всяка зона числените стойности на ординатите
се повтарят, тогава, за да може да се определи по координатите
на точката в коя зона се намира тя, отляво пред стойността на
ординатата се вписва номерът на зоната.

23
 Километричните линии, които са най-близо до ъглите на
рамката на листа, са надписани с пълното число на километрите,
а на останалите се посочват последните две цифри километри.
Така например цифрата 4462 на най-южната хоризонтална линия
означава, че тази линия е разположена на 4462 km на север от
екватора.
Цифрата 5256 на най-крайната западна вертикална линия
означава, че тя се намира в пета зона и е разположена на 256 km
от абцисната ос или на 244 km (500 – 256 = 244) западно от
осевия меридиан на зоната.
4.1.Определяне на правоъгълни координати на точка по карта
- Чрез измерване на разстояния (Фиг.4.2).

Фиг.4.2. Определяне на X и Y чрез измерване на разстояния

24
 За да се определи Y на дадена точка, отчита се цифрата на
най-близката западна вертикална линия: например 5250. След
това от отчетената линия се спуска перпендикуляр до дадената
точка и се измерва дължината му в cм: например 1,2 сm. Имайки
мащаба на картата (например 1:25000), знаем 1 сm от нея на
колко метра от местността отговаря (например за мащаб 1:25000,
1 сm от картата отговаря на 250 m от местността). Измерената
дължина (1,2 сm) умножаваме по 250 m. Така получената
стойност (300 m) прибавяме към цифрата на най близката западна
вертикална линия. Тъй като отчетената цифра (5250) е в km (виж
точка 1), то трябва да я преобразуваме в метри (5250 km x 1000 m
= 5250000 m). Като краен резултат за Y на точка M получаваме:

YM = 5250000 + 300 = 5250300 m.

За да се определи X на дадена точка, отчита се цифрата на

най-близката южна хоризонтална линия: например 4463. След
това от отчетената линия се спуска перпендикуляр до дадената
точка и се измерва дължината му в cм: например 2,1 сm. Имайки
мащаба на картата (например 1:25000), знаем 1сm от нея на колко
метра от местността отговаря (например за мащаб 1:25000, 1 сm
от картата отговаря на 250 m от местността). Измерената
дължина (2,1 сm) умножаваме по 250 m. Така получената
стойност (525 m) прибавяме към цифрата на най близката южна
хоризонтална линия. Тъй като отчетената цифра (4463) е в km
(виж точка 1), то трябва да я преобразуваме в метри (4463 km x
1000 m = 4463000 m). Като краен резултат за X на точка M
получаваме:

XM = 4463000 + 525 = 4463525 m.

- С десетсантиметрова линийка (Фиг.4.3).

25
 Фиг.4.3. Определяне на X и Y с десетсантиметрова линийка

За да се определи X на дадена точка – отчита се цифрата на

най-близката южна хоризонтална линия: например 4478.
Поставяме нулата на линийката на най-близката южна
хоризонтална линия, а десятката на най-близката северна
хоризонтална линия. Приплъзваме линийката, докато мине през
точката. Правим отчет в mm и умножаваме по 10. Пример:
отчитаме 75 mm – 75x10 = 750 m. Така получената стойност (750
m) прибавяме към цифрата на най близката южна хоризонтална
линия.

XM = 4478000 + 750 = 4478750 m.

За да се определи Y на дадена точка – отчита се цифрата на

най-близката западна вертикална линия: например 5264.
Поставяме нулата на линийката на най-близката западна
вертикална линия, а десятката на най-близката източна
вертикална линия. Приплъзваме линийката докато мине през
точката. Правим отчет в mm и умножаваме по 10. Пример:

26
отчитаме 37 mm – 37x10 = 370 m. Така получената стойност (370
m) прибавяме към цифрата на най близката западна вертикална
линия.

YM = 5264000 + 370 = 5264370 m.

27
 5. Определяне на площи

5.1.Общи положения

Една от основните задачи, които могат да се извършват

върху топографските карти, е определяне на площи. Използва се
за големи по площ територии с ясно очертани граници.

За определянето на площи се използват няколко способа:

чрез равнинните (правоъгълните) координати на ъгловите точки,
графичен начин, аналитичен (чрез геометрични фигури) и
механичен (с помощта на планиметър).

5.1.1.Определяне на площ чрез правоъгълните координати на

ъгловите точки. Използва се за площи, чиито външни контури са
прави линии

- номерират се ъгловите точки на фигурата по посока на

часовниковата стрелка;

- определят се правоъгълните координати (X и Y) на всички

точки;

- по дадените формули (5.1 и 5.2) се изчислява площта на

фигурата (за контрол и по двете формули).

(5.1)

(5.2)

i – номерът на първата точка;

28
 (i – 1) – номерът на последната точка.

Пример: Да се определи площта на лозовия масив, показан

на Фигура 5.1, чрез координатите на ъгловите точки.

Фиг. 5.1.Лозов масив

- номерираме ъглите на фигурата (по посока на

часовниковата стрелка) – от 1 до 8;

- определяме правоъгълните координати:

1. X1 = 4465025 m; Y1 = 5248362.5 m;
2. X2 = 4464612.5 m; Y2 = 5248200 m;
3. X3 = 4464625 m; Y3 = 5248075 m;
4. X4 = 4464500 m; Y4 = 5248050 m;
5. X5 = 4464525 m; Y5 = 5247900 m;
6. X6 = 4464687.5 m; Y6 = 5247950 m;
7. X7 = 4464750 m; Y7 = 5247712.5 m;
8. X8 = 4465125 m; Y8 = 5247837.5 m;

- изчисляваме площта два пъти по формули 5.1 и 5.2:

29
 P`= ½.[4465025.(5248200-5247837,5)+4464612,5.(5248075-
5248362,5+4464625.(5248050-5248200)+4464500.(5247900-
5248075)+4464525.(5247950-5248050)+4464687,5.(5247712,5-
5247900)+4464750.(5247837,5-5247950)+4465125.(5248362,5-
5247712,5)] = 239843,75 m2;
P``= ½.[5248362,5.(4465125-4464612,5)+5248200.(4465025-
4464625)+5248075.(4464612,5-4464500)+5248050.(4464625-
4464525)+5247900.(4464500-4464687,5)+5247950.(4464525-
4464750)+5247712,5.(4464687,5-4465125)+5247837,5.(4464750-
4465025)] = 239843,75 m2.

5.1.2.Аналитичен начин за определяне на площи. И този

начин, както и предходният се използва при площи, чиито
вънпни контури са прави линии.
- обозначаваме върховете на площната фигура с подходящи
обозначения ( A, B, C и т.н.);
- разделяме територията на по-малки геометрични фигури
(триъгълник, успоредник, трапец, квадрат и т.н.);
- с помощта на формулите за лицата на получените
геометрични фигури изчисляваме площта на всяка фигура;

1. Лице на триъгълник - ;

2. Лице на успоредник - ;

3. Лице на трапец - ;
4. Лице на правоъгълник - ;
5. Лице на квадрат - ;
- сумираме площите на всички фигури и получаваме площта
на дадената територия.

30
 Пример: Да се определи площта на лозовия масив, показан
на Фигура 5.2 по аналитичен начин.

Фиг.5.2. Аналитичен начин за определяне на площи

- обозначаваме върховете на масива – A,B,C,D,E,F,G и H;

- разделяме масива на по малки геометрични фигури, както е
показано на фигура 5.2. Получаваме – ΔABH, ΔBGH, ΔCDF и
ΔDEF;
- за да изчислим лицата на фигурите, трябва да се направят
няколко измервания:
1. Измерваме разстоянията SHB = a = g = 2,5 сm . 250 m = 625
m (обща страна за двата триъгълника ΔABH и ΔBGH) и SDF = c =
e = 0,8 сm . 250 m = 200 m (обща страна за двата триъгълника
ΔCDF и ΔDEF);
2. Измерваме височината във всеки триъгълник: ΔABH - ha =
375 m; ΔBGH – hg = 275 m; ΔCDF – hc = 87,5 m; ΔDEF – he = 100
m;
3. Изчисляваме площите на триъгълниците:
ΔABH – P1 = (a.ha)/2 = (625.375)/2 = 117187,5 m2;
ΔBGH – P2 = (g.hg)/2 = (625.275)/2 = 85937,5 m2;
ΔCDF – P3 = (c.hc)/2 = (200.87,5)/2 = 8750 m2;

31
 ΔDEF – P4 = (e.he)/2 = (200.100)/2 = 10000 m2;
- Сумираме P1, P2, P3 и P4 – 117187,5 + 85937,5 + 8750 +
10000 = 221875 m2;

5.1.3.Графичен начин за определяне на площи

Този способ се използва много рядко, тъй като е много
неточен – дава приблизителни резултати.
- Разграфяваме лист прозрачна хартия (паус) на еднакви
квадрати със страна – 1 сm;
- Налагаме пауса върху фигурата, чиято площ търсим и
отброяваме всички цели квадратчета, които попадат във
фигурата. След това се отброяват нецелите квадрати, като по
преценка на изчислителя се комбинират в цели квадрати;
- Полученият брой квадрати се умножава по лицето на един
квадрат. Знаем, че в зависимост от мащаба на картата –
мащабното число е различно (виж фиг.2.1, стр.10). Начертаните
върху пауса квадрати са със страна 1 сm – лицето на квадрата –
мащабното число повдигнато на втора степен.

5.1.4.Механичен начин за определяне на площи

Този начин също се използва рядко, тъй като трябва да
разполагаме с планиметър.
Планиметърът е уред за измерване лицето на фигури,
ограничени с произволна затворена линия, чрез обхождане с
водещо острие контурите им върху чертеж, план, карта. 
При изработване на топографските планове в М 1:5000 и
1:2000 площите се изчисляват предимно по графическия и
механическия способ.

32
 6. Разграфка и номенклатура на топографските карти

6.1.Общи положения

Топографските карти на големи участъци от местността се

отпечатват на отделни листи. Размерът на всеки лист е
предварително определен и се ограничава от паралели и
меридиани.

Системата на разделяне на картите от различни мащаби на

отделни листове се нарича разграфка, а системата на буквено и
цифрово обозначаване на листите – номенклатура.

Като основа за разграфка и номенклатура на картните листи

служи картният лист в М 1:1000000. Той се получава като
разделим Земята през 4° от екватора на север и юг – пояси, а на
запад и изток през 6° - колони. Поясите се надписват с главните
букви от латинската азбука (A, B, C, D и т.н.), като се започне от
екватора към полюсите. За да се знае в кое полукълбо се намира
листът пред латинските букви от екватора на юг се поставя
буквата S (south). Колоните се надписват с арабски цифри (1, 2, 3,
4 и т.н.), като се започва от колоната с начален меридиан с
географска дължина 180° на изток. Тази разграфка и
номенклатура е международна.

Всеки картен лист в М 1:1000000 се означава с буква на

пояса и цифрата на колоната – К-48 фиг.5.1.

33
 Фиг.6.1. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:1000000

Размерите на картния лист са съответно: B = 4°; L = 6°.

Всеки милионен картен лист се разделя на 4 листа в мащаб

1:500000. Те се обозначават с номенклатурата на милионния лист
и добавяме една от буквите А, Б, В, Г – К-48-В (Фиг.6.2).

34
 Фиг.6.2. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:500000

Размерите на картния лист са: B = 2°; L = 3°.

Всеки милионен картен лист се разделя на 36 листа в мащаб

1:200000. Те се обозначават с номенклатурата на милионния лист
и добавяме една от римските цифри I до XXXVI – К-48-XX,
фиг.6.3.

Фиг.6.3. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:200000

35
 Размерите на картния лист са: B = 40'; L = 1°.

Всеки милионен картен лист се разделя на 144 листа в мащаб

1:100000. Те се обозначават с номенклатурата на милионния лист
и добавяме една от арабските цифри 1 до 144 – К-48-88, фиг.6.4.

Фиг.6.4. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:100000

Размерите на картния лист са: B = 20'; L = 30'.

Всеки картен лист в М 1:100000 се разделя на 4 листа в

мащаб 1:50000. Те се обозначават с номенклатурата на сто-
хилядния лист и добавяме една от буквите А, Б, В, Г – К-48-88-Б,
фиг.6.5.

36
 Фиг.6.5. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:50000

Размерите на картния лист са: B = 10'; L = 15'.

Всеки картен лист в М 1:50000 се разделя на 4 листа в мащаб

1:25000. Те се обозначават с номенклатурата на петдесет-
хилядния лист и добавяме една от буквите а, б, в, г – К-48-88-Б-в,
фиг.6.6.

Фиг.6.6. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:25000

Размерите на картния лист са: B = 5'; L = 7'30''.

37
 Всеки картен лист в М 1:25000 се разделя на 4 листа в мащаб
1:10000. Те се обозначават с номенклатурата на двадесет и пет-
хилядния лист и добавяме една от цифрите 1, 2, 3, 4 – К-48-88-Б-
в-2, фиг.6.7.

Фиг.6.7. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:10000

Размерите на картния лист са: B = 2'30''; L = 3'45''.

Всеки картен лист в М 1:100000 се разделя на 256 листа в

мащаб 1:5000. Те се обозначават с номенклатурата на сто-
хилядния лист и добавяме една от цифрите 1до 256. Цифрата се
изписва в скоби – К-48-88(91), фиг.6.8.

38
 Фиг.6.8. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:5000

Размерите на картния лист са: B = 1'15''; L = 1'52,5''.

Всеки картен лист в М 1:5000 се разделя на 9 листа в мащаб

1:2000. Те се обозначават с номенклатурата на пет-хилядния лист
и добавяме една от буквите „а“ до „и“. Буквата се изписва в
скобите с тире след цифрата на пет-хилядният лист – К-48-88(91-
з), фиг.6.9.

39
 Фиг.6.9. Разграфка и номенклатура на картен лист 1:2000

Размерите на картния лист са: B = 25''; L = 37,5''.

Номенклатурата на всяка топографска карта е записана над

северната рамка в средата на картния лист. Непосредствено до
нея е записано наименованието на най-голямото населено място
или географски обект, разположен на листа. На четирите страни
на външната рамка по средата е записана номенклатурата на
съседните картни листи, фиг.6.10.

Фиг.6.10. Съседен картен лист на южната рамка

6.2.Определяне на номенклатурата на картни листи

За да се определи номенклатурата на картните листи от

основния мащабен ред за дадена точка, трябва да са дадени
нейните географски координати.

40
 Пример: за точка с координати B = 15°22’32’’ и L =
58°16’57’’ да се определят картните листа от основния мащабен
ред, в който тя попада.

1. М 1:1000000 (B = 4°; L = 6°)

- 15°22’32’’- 3x4° = 3°22’32’’ – имаме 3 пълни интервала и
остатък в четвъртия – четвъртата латинска буква е D.
- 58°16’57’’- 9x6° = 4°16’57’’ – имаме 9 пълни интервала и
остатък в десетия – тъй като L нараства от Гринуичкия
меридиан на изток и запад, а номерирането започва от
срещуположния меридиан на Гринуичкия, то до
Гринуичкия меридиан колоната е 30. Затова трябва към
получената цифра да добавим автоматично 30 – 10+30=40

Номенклатурата е: D-40.

2. М 1:500000 (B = 2°; L = 3°)

- 3°22’32’’ – 1x2° = 1°22’32’’ – имаме 1 пълен интервал и
остатък във втори.
- 4°16’57’’ – 1x3° = 1°16‘57‘‘ – имаме 1 пълен интервал и
остатък във втори.

Номенклатурата е: D-40-Б.

3. М 1:200000 (B = 40’; L = 1°)

- 3°22’32’’ – 5x40‘ = 0°02’32’’ – имаме 5 пълни интервала и
остатък в шести.
- 4°16’57’’ – 4x1° = 0°16‘57‘‘ – имаме 4 пълни интервала и
остатък в пети.

Номенклатурата е: D-40-V.

4. M 1:100000 (B = 20’; L = 30’)

- 3°22’32’’ – 10x20‘ = 0°02’32’’ – имаме 10 пълни интервала
и остатък в единадесети.

41
- 4°16’57’’ – 8x30‘ = 0°16‘57‘‘ – имаме 8 пълни интервала и
остатък в девети.

Номенклатурата е: D-40-21.

5. M 1:50000 (B = 10’; L = 15’)

- 0°02’32’’ – 0x10’ = 0°02’32’ – имаме 0 пълни интервала и
остатък в първи.
- 0°16‘57‘‘ – 1x15‘ = 0°01‘57‘‘ – имаме 1 пълен интервал и
остатък във втори.

Номенклатурата е: D-40-21-Г.

6. М 1:25000 (B = 5’; L = 7’30‘‘)

- 0°02’32’’ – 0x5‘ = 0°02’32’’ – имаме 0 пълни интервала и
остатък в първи.
- 0°01‘57‘‘ – 0x7’30‘‘ = 0°01‘57‘‘ – имаме 0 пълни
интервала и остатък в първи.

Номенклатурата е: D-40-21-Г-в.

7. М 1:10000 (B = 2’30‘‘; L = 3’45‘‘)

- 0°02’32’’ – 1x2‘30‘‘ = 0°00’02’’ – имаме 1 пълен интервал
и остатък във втори.
- 0°01‘57‘‘ – 0x3’45‘‘ = 0°01‘57‘‘ – имаме 0 пълни
интервала и остатък в първи.

Номенклатурата е: D-40-21-Г-в-1.

8. М 1:5000 (B = 1’15‘‘; L = 1’52,5‘‘)

- 0°02’32’’ – 2x1’15‘‘ = 0°00’02’’ – имаме 2 пълни
интервала и остатък в трети.
- 0°16‘57‘‘ – 9x1’52,5‘‘ = 0°00‘04,5‘‘ – имаме 9 пълни
интервала и остатък в десети.

42
Номенклатурата е: D-40-2(218).

9. М 1:2000 (B = 25‘‘; L = 37,5‘‘)

- 0°00’02’’ – 0x25’’ = 0°00’02’’ – имаме 0 пълни интервала
и остатък в първи.
- 0°00‘04,5‘‘ – 0x37,5‘‘ = 0°00‘04,5‘‘ – имаме 0 пълни
интервала и остатък в първи.

Номенклатурата е: D-40-2(218-ж).

7. Видове севери. Ъгли между тях и дадено направление

7.1.Общи положения - фиг.7.1

43
 Много често при решаване на различни задачи върху картата
и на местността се налага да се определи посоката към дадена
точка, спрямо известна друга посока – начална. За начална посока
най-често се приема:

Фиг.7.1. Видове севери и ъгли между тях

- Географски север (ГС) – северната посока на централния

осов меридиан за зоната ( рамката на картата);
- Картен север (КС) – положителната посока на абцисната
ос (вертикалните километрични линии);
- Магнитен север (МС) – северната посока на магнитния
меридиан (посоката, която ни сочи магнитната стрелка на
компаса).

Когато определяме посоката от една точка към друга, спрямо

дадените севери, различаваме три вида ъгли:

44
 - Географски (истински) азимут – ъгълът, отчетен по
посока на часовниковата стрелка от географския север до дадено
направление. Бележи се – А;
- Посочен ъгъл – ъгълът, отчетен по посока на
часовниковата стрелка от картния север до дадено направление.
Бележи се – α;
- Магнитен азимут – ъгълът между магнитния север и
дадено направление. Бележи се – Аm.

Азимутите и посочните ъгли биват прави и обратни.

Обратният азимут или посочен ъгъл е равен на правия ±180°.

От фигурата се вижда, че между началните или основните

посоки се сключват няколко ъгъла, а именно:

- Меридианно сближение (конвергрнция) (γ) – ъгълът

между географския север и картния север. На изток от
географския север γ има положителни стойности (+), а на запад
отрицателни (-);
- Магнитно отклонение (деклинация) (δ) – ъгълът,
заключен между географския север и магнитния север. На изток
от географския север δ има положителни стойности (+), а на
запад отрицателни (-);
- Поправка на посоката (П) – ъгълът, заключен между
магнитния север и картния север. На изток от магнитния север П
има положителни стойности (+), а на запад отрицателни (-).

Зависимостите между азимутите и посочния ъгъл са

следните:

А = Аm + (±δ) (3)

Аm = А - (±δ) (4)

А = α + (±γ) (5)

45
 α = А - (±γ) (6)

Аm = α + (±П) = α + (γ-δ) (7)

α = Аm – (±П) = Аm – (γ – δ) (8)

Данните за γ, δ и П се определят за средата на картния лист и

се дават за годината на отпечатване на картата. Съответно за да
намерим стойностите на тези ъгли за необходимата ни година, то
те трябва да се преизчислят, като се взема под внимание
годишното изменение на магнитното отклонение (Δδ 1Г).

7.2.Начин на работа

- поставяме триъгълника перпендикулярно на северната или

южна рамка, приплъзваме, докато преминем през точката.
Изчертаваме от точката в посока север линия – Географски север
(ГС);

- поставяме триъгълника перпендикулярно на хоризонтална

километрична линия, приплъзваме, докато минем през точката.
Изчертаваме в посока север втора линия – Картен север (КС);

- с транспортир отчитаме истинския азимут (А) – ъгълът

между (ГС) и направлението към дадена точка и посочният ъгъл
(α) – ъгълът между (КС) и направлението към дадена точка;

- Данните за стойностите на γ, δ и Δδ 1Г се отчитат от текста в

югозападното поле на всяка топографска карта фиг.7.2.

46
 Фиг.7.2. Отчитане на δ, γ и Δδ1Г

- изчислява се δ за желаната година (δ2000):

Пример:
- отчитаме γ = -1°55'
- отчитаме δ1965 = +0°54'
- отчитаме Δδ1Г = +0°04'
- δ2000-δ1965 = δ35
- δ35 = Δδ1Г x 35г.= +0°04'x 35 =+ 2°20'
- δ2000 = δ1965 + δ35 = +0°54' + 2°20' = +3°14'
- изчислява се П:
П = (±γ) – (±δ)
По формулите от (3) до (8) за зависимостите между
азимутите и посочния ъгъл можем да извършим всички
необходими изчисления.

8. Условни топографски знаци

8.1. Местни предмети

47
 Топографските елементи на местността са местни предмети
и релеф. Местните предмети (елементите от местността) върху
топографските планове и карти се изобразяват с условни знаци.
Топографските знаци се разделят на мащабни, немащабни и
пояснителни.
- Мащабните се използват за изобразяването на такива
местни обекти, които запазват своята форма в мащаба на картата.
Такива са: големи постройки (халета, хангари и др.), езера,
язовири, залесени площи и др.
- Немащабните условни знаци се използват за
изобразяването на обекти, които поради малките си размери не
могат да се изобразят в мащаба на картата. Например: комини,
кладенци, извори, чешми, каптажи и др. Важно е да се запомни,
че размерите на немащабните знаци в мащаба на картата не
съответствуват на реалните размери на обектите от местността.
Позицията на обекта на местността съответствува на
геометричния център на знака от картата – фиг.8.1.

48
 Фиг.8.1. Геометричен център на топографските знаци

Пояснителните условни знаци служат за допълнителна

качествена и количествена харектеристика на местните предмети
и се използват в съчетание с немащабните и мащабните знаци.

8.2.Релеф

Съвкупността от неравностите на земната повърхност се

нарича релеф. Явява се един от устойчивите елементи на
местността и почти не се изменя във времето.
За да се получи ясна и пълна представа за местността от
картата, е необходимо добре да се разчита изобразеният релеф,
т.е. да могат правилно да се определят:
- Видовете неравности на земната повърхност, взаимното
им положение и връзката между тях;
- Превишението между дадени точки и абсолютните им
височини от местността;
- Формите, наклонът и дължината на скатовете.
Един от най-често използваните методи за изобразяване на
релефа е чрез хоризонтали.
Най-просто казано – хоризонтал се нарича крива затворена
линия, свързваща точки с еднаква надморска височина.
Разстоянието между два съседни хоризонтала по височина се
нарича височина на сечението. А разстоянието между два
съседни хоризонтала върху картата се нарича заложение.
Релефът на топографските карти се изобразява с три вида
хоризонтали, фиг.8.2.

49
 Фиг.8.2. Видове хоризонтали

- Основни (1) – изчертани са с непрекъсната линия,

съответствуваща на височината на сечение. За по лесно четене на
релефа всеки пети се удебелява и надписва. Основата на цифрата
е ориентирана към по-ниската част на релефа;
- Допълнителни (2) – изчертават се с прекъсната линия и се
поставят на ½ от сечението на релефа;
- Спомагателни (3)– изчертават се с прекъсната линия, но с
по-къси чертички и се поставят на ¼ от сечението на релефа.
Като указатели за посоката на нарастване на височините
служат къси чертички (бергщрихи) (4), поставени
перпендикулярно на хоризонталите по посока на намаляне на

50
височината. На фиг.8.3 са показани някои основни видове
релефни форми.

Фиг.8.3. Основни видове релефни форми

9. Определяне на абсолютната височина на точки от

картата

Абсолютна височина – отстоянието на точката по височина

от средното морско ниво – бележи се с H.
Разликата в абсолютните височини на две точки се нарича
превишение – бележи се с .

51
 Абсолютните височини на точките от картата се определят с
помощта на хоризонталите. За целта се използват пояснителните
надписи за височината на характерните обекти или надписите на
удебелените основни хоризонтали.
Пример: Трябва да се определи надморската височина на
точка X (фиг.9.1).

Фиг.9.1. Определяне надморската височина на т. X

1. Първо намираме най-близкия надписан удебелен

хоризонтал;
- В случая – H = 200 m.

2. Имайки предвид ориентацията на надписа и височината

на сечението (10 m), отброяваме хоризонталите между
надписания и дадената точка;
- В случая – 1.

52
 3. Броят на междинните хоризонтали умножаваме по
височината на сечението и получения резултат добавяме
към надписа на удебеления хоризонтал;
- 200 m + 1x10 m = 210 m.

4. Ако точката ни се намира между два хоризонтала, то

определянето на височината става, като се определят
височините на хоризонталите, между които точката
попада, и след това се извърши интерполация.
Точката попада между H = 210 m и H = 220 m:
- Измерваме разстоянието между двата хоризонтала – 2,5
mm;
- Делим височината на сечението на измереното разстояние
– (10/2,5) = 4. Получаваме на колко метра от височината
на сечението отговаря един милиметър от разстоянието
върху картата (заложение) – в слуяая 1 mm = 4 m;
- Измерваме разстоянието от „по-ниския“ хоризонтал до
точката (0,5 mm) и го умножаваме по получения
коефициент (1 mm = 4m) или 0,5 mm x 4 m= 2 m.
Получената стойност прибавяме към височината на по-
ниския хоризонтал– HX = 210 m + 2 m = 212 m.

10. Определяне ъгъла на наклона

Ъгълът на наклона (ε) е ъгълът, заключен между наклона в

определена точка и хоризонталната равнина през същата точка
фиг.10.1.

53
 Фиг. 10.1. Ъгъл на наклона

От фигурата става ясно, че:

(9).

За да се определи ъгълът на наклона между две точки от

картата, се използват следните способи.

10.1.Милиметров способ

Изчислява се по формулата:

(10)

- ε – ъгъла на наклона в градуси;

- к – постоянно число на картата, изразено в mm;
- n – броя на междините между крайните точки;
- d – заложението в mm между двете точки.

Постоянното число (к) се изчислява по следната формула:

54
 (11),

където: 57,26 = cotg 1° ;

- h – височина на сечението в m;
- M – метрите, отговарящи на 1 mm в мащаба на картата

Пример: Да се определи ъгълът на наклона по милиметровия

способ между две точки от картата (1: 25000) фиг. 10.2.

Фиг 10.2. Милиметров способ за определяне на ε

1. Изчислява се к по формула (11):

2. Измерваме разстоянието между точките в mm:

55
 d = 11 mm

3. Отброяваме интервалите между хоризонталите между

точките:

n=5

4. Изчислява се ε по формула (10):

10.2.По графика на наклона

Графиката на наклона е дадена под южната рамка на картата,

вдясно от мащаба, фиг. 10.3.

Фиг. 10.3. Графика на наклона

Измерва се разстоянието между всички хоризонтали,

попадащи между двете точки с пергел или линия. Изчислява се
средното разстояние. Налага се изчисленото разстояние на
вертикалните линии на графиката и се отчита числото, показващо
ъгъла на наклона.

56
 Пример: Да се определи ъгълът на наклона по графиката на
наклона между две точки от картата (1: 25000), фиг. 10.4.

Фиг. 10.4. Определяне на ε по графиката на наклона

1. S1 = 2,1 mm; S2 = 2,1 mm; S3 = 2 mm; S4 = 2mm; S5 = 1,8

mm.
2. Изчислява се средното разстояние:

3. Налагаме Sср. на вертикалните линии на графиката за

височина на сечението 10 m и отчитаме че ε = 10°.

11. Определяне на видимост между точки по карта

Определянето на видимостта между две точки може да се

извърши по няколко способа: сравняване на височините на

57
точките чрез построяване на триъгълник, чрез изчисление и чрез
построяване на профил.

11.1.Определяне на видимостта чрез сравняване на

височините на точките

- Проучва се релефът по посока на наблюдаваната точка и

се определят неравностите, които биха попречили на
видимостта;
- Определят се надморските височини на началната точка
(Hнач.), на препятствието (Hпреп.) и на крайната точка (Hкр.);
- Сравняват се определените надморски височини фиг.11.1,
ако:
1. Hпреп. е по-малка от Hнач. и Hкр., то тогава имаме
видимост;
2. Hпреп. е по-висока от Hнач. и Hкр., то тогава нямаме
видимост;
3. Hпреп. е по-малка от Hнач. и по-висока от Hкр. или
обратно, то видимостта е съмнителна. В този случай
разстоянието между препятствието и крайната точка
оказва влияние върху видимостта. Колкото
препятствието е по близо до крайната точка, толкова
повече ще пречи на видимостта и обратно, колкото е
по-отдалечено от крайната точка, видимостта е по-
добра.

58
Фиг.11.1. Сравняване на височини

59
 11.2. Определяне на видимост чрез построяване на
триъгълник върху картата

1. Съединяват се с права линия началната и крайната точка.

На същата линия се отбелязва точката на препятствието,
което евентуално ще пречи на видимостта;
2. Определят се надморските височини на началната,
крайната и на точката на препятствието (Hнач., Hкр. и
Hпреп.);
3. Приема се височината на най-ниската точка за нула и
изчисляваме превишенията между нея и
останалите две точки. Превишението се получава, като
разлика в надморските височини между две точки;
4. Изчислените превишения в подходящ мащаб се нанасят
от съответните точки, перпендикулярно на линията,
свързваща началната и крайна точки;
5. Издигнатите перпендикуляри се свързват с права линия –
зрителен лъч. Ако лъчът минава над точката, приета за
нула (т.3), то нямаме видимост и обратно;
6. За да се определи с колко метра трябва да се изкачим, за
да има видимост, е необходимо през точката, приета за
нула, и перпендикулярът, издигнат от точката на
препятствието, да се прокара втори лъч, който да пресече
перпендикулярът в останалата точка. Върху
перпендикуляра се измерва разстоянието между двата
лъча и обратно на действията в т.4 определяме
превишението.

Пример: Да се определи има ли видимост между точка A и

точка B, чрез построяване на триъгълник върху топографска
карта в мащаб M 1:25000 фиг. 11.2.

60
 Фиг.11.2. Определяне на видимост, чрез триъгълник

1. Свързваме точка A и точка B. Нанасяме точката на

препятствието.
2. Определяме надморските височини: HA = 296,5 m; HB =
194,5 m; Hпреп. = 260 m.
3. Приемаме HB = 0 m (най-ниската точка) и изчисляваме:
ΔhBA = 296,5 m – 194,5 m = 102 m; ΔhB-преп. = 260 m – 194,5
m = 45,5 m.
4. Разделяме двете превишения на 25, за да получим
стойности удобни за нанасяне върху картата (ако
разделим на 100 или 50 получаваме много малки числа,

61
 затова делим на 25): ΔhBA= 102 m / 25 = 4,8 сm; ΔhB-преп. =
45,5 m / 25 = 1,82 сm;
5. След като свържем перпендикулярите се вижда, че
нямаме видимост (зрителният лъч минава над точка B);
6. След построяването на втория лъч и като измерим
разликата между него и първия ( в случая 1 сm),
определяме с колко трябва да се промени височината на
точка A, за да има видимост: Δh = 1 сm * 25 = 25 m.

11.3.Определяне на видимост чрез изчисление

1. Съединяват се с права линия началната и крайната точка.

На същата линия се отбелязва точката на препятствието,
което евентуално ще пречи на видимостта;
2. Изчислява се превишението Δh между началната и
крайна точка и Δh между препятствието и по-ниската от
двете (начална или крайна);
3. Измерва се разстоянието в sm между началната и
крайната точка, както и между препятствието и по-
ниската от тях (начална или крайна);
4. Съставят се две отношения - на превишенията и на
разстоянията:
- На превишенията – Δh между началната и крайна точка
към Δh между препятствието и по-ниската от двете
(начална или крайна);
- На разстоянията – разстоянието в sm между началната и
крайната точка към разстоянието между препятствието и
по-ниската от тях (начална или крайна);
5. Прави се сравняване на двете отношения. Ако
отношението на превишенията е по-голямо от

62
 превишенията на разстоянията, имаме видимост и
обратно.

Пример: Да се определи има ли видимост между точка A

и точка B, чрез изчисление върху топографска карта в
мащаб M 1:25000, фиг. 11.3.

Фиг.11.3. Определяне на видимост чрез изчисление

1. Свързваме точка A и точка B. Нанасяме точката на

препятствието;
2. Изчисляваме ΔhBA = HA - HB = 296,5 m – 194,5 m = 102 m;
ΔhB- преп. = Hпреп. - HB = 260 m – 194,5 m = 45,5 m;
3. Измерваме разстоянията: SAB = 6 сm; Sпреп.-B = 2,2 сm;
4. Съставяме отношенията:
- 102 m/45,5 m = 2,24;
- 6 сm/2,2 сm = 2,73;

63
 5. Вижда се, че първото отношение (на превишенията) е по-
малко от второто (на разстоянията), от което следва, че
нямаме видимост.

11.4.Определяне на видимост чрез построяване на профил

Профил се нарича вертикалният разрез на местността по
линията между две точки (профилна линия). Профилите биват
пълен и съкратен.

11.4.1.Пълен профил
При построяването на пълния профил се използват всички
дадени на картата височини по профилната линия (основните,
допълнителните, спомагателните хоризонтали и отметките на
височините).
Профилът се построява на милиметрова хартия, като за по-
точно получаване на действителните форми на релефа се подбира
подходящ вертикален мащаб.
Ред на работа, фиг.11.4.

Фиг.11.4. Построяване на пълен профил

64
 1. Свързваме с права линия началната и крайна точка
(профилна линия);
2. В лявата рамка на милиметровата хартия се надписват
(срещу хоризонталните линии) височината на
хоризонталите от най-ниската към най-високата
височина, по линията между началната и крайна точка
(от долу на горе);
3. Поставя се подготвената милиметрова хартия по линията
между точките, така че горният й ръб да бъде по линията.
От всяка пресечна точка на линията с хоризонталите
спускаме перпендикуляри към съответните надписани
хоризонтални линии от милиметровата хартия.
4. Получените точки се свързват на ръка с плавни линии.

11.4.2.Съкратен профил

Построяването на съкратения профил не се различава

същественно от построяването на пълния профил. Разликата е, че
при съкратения профил върху милиметровата хартия се пренасят
само хоризонталите, изразяващи границите на изкачване и
спускане, резките чупки и скатове, като хоризонталите между тях
не се изобразяват.

65
 12. Определяне на точката на стоене по топографска
карта

12.1. По близки местни предмети.

- използва се, когато точката на стоене се намира до

характерни местни предмети, лесно разпознаваеми на картата
(разстояние до 1 mm от мащаба на картата), фиг.12.1.

Фиг.12.1. Определяне точката на стоене по местни

предмети

12.2. По полярни способи.

- По измерено разстояние от изминатия път, фиг 12.2.

Фиг.12.2. Измерено разстояние по изминат път

66
 Измерва се разстоянието от характерен обект, разположен на
пътя до точката на стоене. Нанасяме измереното разстояние
мащабно от условния знак на обекта върху картата.

- Чрез обратно визиране и измерване на разстояние

(Фиг.12.3).

Фиг.12.3. Обратно визиране и измерване на разстояние

1. Ориентираме картата;
2. Поставяме ръба на визирната линия на условния знак на
ориентира;
3. Визира се към ориентира на местността и от условния
знак се начертава визирната линия;
4. Измерва се разстоянието на местността до ориентира и се
нанася мащабно върху визирната линия.

12.3. Определяне точката на стоене чрез засечки

- По спуснат перпендикуляр – точката на стоене е

пресечната точка на перпендикуляра, спуснат от условния
знак на ориентира към условния знак на пътя, фиг.12.4.

67
 Фиг.12.4. По спуснат перпендикуляр

- По створ (в една линия с няколко обекта) – точката на

стоене е пресечната точка на линията, съединяваща
условните знаци на двата ориентира, с които сме в створ,
с условния знак на пътя, на който се намираме фиг.12.5.

Фиг.12.5. По створ

- Чрез обратна засечка от страничен ориентир (Фиг.12.6):

68
 Фиг.12.6. Чрез обратна засечка от страничен ориентир

1. Ориентираме картата;
2. До условния знак на ориентира се поставя линийката и се
визира към ориентира, без да се нарушава ориентирането
на картата;
3. Изчертава се линия от ориентира „към нас“;
4. Пресечната точка на визирната линия с условния знак на
пътя е точката на стоене.
- Чрез обратна засечка от два ориентира с контрол от трети
(Фиг.12.7):

Фиг.12.7.Обратна засечка от два ориентира с контрол от

трети
1. Ориентираме картата;
2. Поставяме ръба на линийката на условния знак и
визираме към ориентира;
3. Начертаваме визирната линия;

69
 4. Без да се променя ориентацията на картата, извършваме
същите действия и от другите два ориентира;
5. Пресечната точка на ориентирните линии е точката на
стоене.

- Засечка по способа на Болотов (Фиг.12.8):

Фиг.12.8. Засечка Болотов

1. На неподвижна прозрачна хартия начертаваме визурите

към три ориентира, които сме открили и върху картата;
2. Поставяме прозрачната хартия върху картата. Наместваме
я така, че изчертаните визури да преминат през съответните
условни знаци;
3. Отбождаме с карфица пресечната точка на визирните
линии от прозрачната хартия върху картата – така получаваме
точката си на стоене.

- Засечка по измерени разстояния (Фиг.12.9):

70
 Фиг.12.9. По измерени разстояния

1. Измерваме разстоянията до три ориентира на местността

(открити върху картата);
2. С пергел от съответните условни знаци начертаваме дъги;
3. Пресечната точка на дъгите е точката ни на стоене.

- По обратни посочни ъгли, фиг.12.10:

Фиг.12.10. По обратни посочни ъгли

1. Измерват се магнитните азимути към три ориентира на

местността (с компас);

71
 2. Преизчисляват се в посочни ъгли (глава 6) и се изменят
със 180°;
3. Построяваме обратните посочни ъгли от съответните
условни знаци върху картата;
4. Пресечната точка е точката на стоене.

Заключение

Ръководството за работа с топографска карта е

предназначено за студентите от специалност ”Геодезия” на
Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”,
изучаващи дисциплината “Топографска картография” в две
части. Пособието разширява фундаменталните знания от
лекционния материал чрез решаване на практически задачи по
топографска карта.
Целта на ръководството е студентите по геодезия да се
запознаят със съдържанието на топографските карти и планове и
да се научат да решават задачи по тях, необходими в
инженерната практика.
Работата с топографска карта в аналогова среда е важна за
запознаване със съдържанието и задачите, които се решават
върху нея. В същото време процесите по създаване и използване
на топографски карти в повечето случаи вече протичат изцяло в
дигитална среда.
https://studfiles.net/preview/416865/ – решаване на задачи
върху карта в дигитална среда.

72
Примери

73
 Глава 2

1. Разстоянието между две населени места, отмерено от

карта в М 1:50000, е 13,5 сm. Да се изчисли
действителното разстояние.
2. Действителното разстояние на ремонтиран път е 2400 m.
Да се изчисли дължината на отсечката, която трябва да се
нанесе върху карта в М 1:25000.
3. Да се намери мащабът на карта, като се знае, че на
дължината от картата 41,2 mm отговаря дължината от
терена 206 m.
4. За дадените мащаби да се определят еквивалентните им
стойности, съответствуващи на 1 сm от картата и 1 кm от
местността.

1 кm от терена е
1 сm от картата
Мащаб представен
отговаря на .....
от .......
1:1 000 10 m 100 сm
1:2 000
1:5 000
1:10 000
1:20 000
1:100 000
1:200 000
1:500 000
1:1 000 000
1:50 000 000
1:80 000 000

Глава 3

74
1. Да се определят геодезическите координати на
изброените обекти върху учебна карта „Босилково“ М
1:25000:

- Мишов геран – план квадрант 69/46;

- Дечовия бунар – план квадрант 67/45;
- Сухата чешма – план квадрант 65/45;
- Каваците – план квадрант 63/45;
- Вирана – план квадрант 62/46;
- Ловджийска чешма – план квадрант 68/47;
- Стайково кладенче – план квадрант 67/48;
- Сировия извор – план квадрант 66/47;
- Камовата чешма – план квадрант 65/48;
- Чучурката – план квадрант 61/44;
- Мучкурски кладенец – план квадрант 69/49;
- Толешка чешма – план квадрант 68/49;
- Трескаво кладенче – план квадрант 66/50;
- Бъзово кладенче – план квадрант 63/50;
- Въбела – план квадрант 67/51;

2. Да се определят геодезическите координати на

изброените градове върху учебна карта „Балкански
полуостров“ М 1:1 000 000:
- Грац, Клагенфурт – Австрия;
- Веспрейм, Дунауйварош, Бейкейшчаба – Унгария;
- Сату маре, Миеркуря чук, Бърлад – Румъния;
- Шкодра, Дуръси – Албания;
- Враца, Габрово, Варна – България;
- Кавала, Трикала – Гърция;

Глава 4

75
1. Да се определят равнинните правоъгълни координати на
изброените обекти върху учебна карта „Босилково“, М
1:25000. Определете координатите и по двата начина.

- Тончова чешма – план квадрант 62/52;

- Пенчов чучур – план квадрант 69/53;
- Бързия кладенец – план квадрант 65/53;
- Вълковия кладенец – план квадрант 61/53;
- Баба Бона – план квадрант 69/55;
- Митков гроб – план квадрант 65/46;
- Свети Иван – план квадрант 62/45;
- Свети Георги – план квадрант 70/47;
- Бараката – план квадрант 66/53;
- Свети Илия – план квадрант 61/54;
- Мишов геран – план квадрант 69/46;
- Сухата чешма – план квадрант 65/45;
- Вирана – план квадрант 62/46;
- Стайково кладенче – план квадрант 67/48;
- Камовата чешма – план квадрант 65/48;

Глава 5

1. За дадените точки да се определят картните листа от

основния мащабен ред, в които те попадат:

- т.1 – B = 15° 22' 32''; L = 58° 16' 57'';

- т.2 – B = 49° 38' 18''; L = 18° 23' 41'';
- т.3 – B = 38° 52' 12''; L = 65° 26' 43'';
- т.4 – B = 32° 31' 46''; L = 44° 54' 37'';
- т.5 – B = 29° 11' 37''; L = 83° 14' 11'';
- т.6 – B = 44° 52' 44''; L = 12° 13' 53'';

76
- т.7 – B = 43° 53' 26''; L = 56° 46' 19'';
- т.8 – B = 18° 47' 39''; L = 114° 29' 36'';
- т.9 – B = 25° 19' 17''; L = 83° 29' 24'';
- т.10 – B = 29° 37' 33''; L = 39° 38' 28'';
- т.11 – B = 25° 38' 18''; L = 125° 27' 43'';
- т.12 – B = 41° 32' 33''; L = 103° 49' 37'';
- т.13 – B = 47° 31' 19''; L = 28° 12' 51'';
- т.14 – B = 03° 55' 14''; L = 76° 49' 34'';
- т.15 – B = 18° 54' 43''; L = 128° 36' 21'';

Глава 6

1. Да се изчисли магнитното отклонение (деклинация) δ и

поправката на посоката П за 2000 г плюс поредния номер
от 1 до 15. Отчетени от картата: δ 1965 = +0°54'; γ = -1°55';
Δδ1Г = +0°04';
2. Да се построят картният и географският север за всички
точки, изброени в Примери (Глава 3). Като втора точка
(B) за същите точки се избира Маркова могила, намираща
се в план квадрант 64/45.
3. Да се измерят с транспортир (точност 0,5°) географският
(истински) азимут А и посочният ъгъл α.
4. С резултатите от т.1 и т.3 да се изчисли (формули (4) и (7)
от глава 6) и начертае магнитният азимут за всички точки.

Глава 8

1. Да се определи абсолютната височина H за всички точки

от Примери (Глава 4).

77
2. Като втора точка избираме връх Буката (план квадрант
68/52) с абсолютна височина H = 272,7 m.
3. Да се изчисли превишението Δh от точките от т.1 към
Буката.

Глава 9

1. Да се измери хоризонталното разстояние (S) между

точките от Примери (Глава 4) и връх Буката (план
квадрант 68/52).
2. Да се изчисли ъгълът на наклона ε по формула (9) в глава
9, като се използват данните от Примери (Глава 8), т.3
(Δh) и хоризонталните разстояния от т.1.

78
Отговори

79
 Глава 2

1. 6,75 km.
2. 9,6 сm.
3. 1:5000
4. 1:2 000 – 20 m – 50 сm.
1:5 000 – 50 m – 20 сm.
1:10 000 – 100 m – 10 сm.
1:20 000 – 200 m – 5 сm.
1:100 000 – 1000 m – 1 сm.
1:200 000 – 2000 m – 0,5 сm.
1:500 000 – 5000 m – 0,2 сm.
1:1 000 000 – 10 000 m – 0,1 сm.
1:50 000 000 – 500 000 m – 0,002 сm.
1:80 000 000 – 800 000 m – 0,00125 сm.

Глава 3

1. Мишов геран – B = 40° 19' 12''; L = 24° 00' 55'';

- Дечовия бунар – B = 40° 18' 12''; L = 24° 00' 45'';
- Сухата чешма – B = 40° 17' 13''; L = 24° 00' 26'';
- Каваците – B = 40° 16' 05''; L = 24° 00' 21'';
- Вирана – B = 40° 15' 20''; L = 24° 01' 12'';
- Ловджийска чешма – B = 40° 18' 52''; L = 24° 02' 03'';
- Стайково кладенче – B = 40° 18' 14''; L = 24° 02' 11'';
- Сировия извор – B = 40° 17' 35''; L = 24° 01' 33'';
- Камовата чешма – B = 40° 17' 20''; L = 24° 02' 53'';
- Чучурката – B = 40° 15' 13''; L = 24° 02' 57'';
- Мучкурски кладенец – B = 40° 19' 29''; L = 24° 03' 16'';
- Толешка чешма – B = 40° 18' 39''; L = 24° 03' 16'';
- Трескаво кладенче – B = 40° 17' 26''; L = 24° 03' 42'';
- Бъзово кладенче – B = 40° 16' 07''; L = 24° 03' 51'';
- Въбела – B = 40° 18' 04''; L = 24° 04' 58'';

80
 2. – Грац – B = 47,06°; L = 15,44°;
- Клагенфурт – B = 46,64°; L = 14,31°;
- Веспрейм – B = 47,1°; L = 17,92°;
- Дунауйварош – B = 46,97°; L = 18,9°;
- Бейкейшчаба – B = 46,68°; L = 21,08°;
- Сату маре – B = 47,8°; L = 22,88°;
- Миеркуря чук – B = 46,36°; L = 25,82°;
- Бърлад – B = 46,22°; L = 27,64°;
- Шкодра – B = 42,08°; L = 19,5°;
- Дуръси – B = 41,33°; L = 19,47°;
- Враца – B = 43,18°; L = 23,53°;
- Габрово – B = 42,86°; L = 25,33°;
- Варна – B = 43,21°; L = 27,92°;
- Кавала – B = 40,98°; L = 24,41°;
- Трикала – B = 39,56°; L = 21,8°;

Глава 4

- Тончова чешма – X = 4462700 m; Y = 5252025 m.;

- Пенчов чукур – X = 4469450 m; Y = 5253125 m.;
- Бързия кладенец – X = 4465200 m; Y = 5253525 m.;
- Вълковия кладенец – X = 4461850 m; Y = 5253287 m.;
- Баба Бона – X = 4469850 m; Y = 5255012 m.;
- Митков гроб – X = 4465350 m; Y = 5246425 m.;
- Свети Иван – X = 4462963 m; Y = 5245287 m.;
- Свети Георги – X = 4470200 m; Y = 5247250 m.;
- Бараката – X = 4466325 m; Y = 5253925 m.;
- Свети Илия – X = 4461963 m; Y = 5254350 m.;
- Мишов геран – X = 4469375 m; Y = 5246250 m.;
- Сухата чешма – X = 4465775 m; Y = 5245500 m.;

81
- Вирана – X = 4462250 m; Y = 5246437 m.;
- Стайково кладенче – X = 4467550 m; Y = 5248012 m.;
- Камовата чешма – X = 4465825 m; Y = 5248975 m.;

Глава 5

1:1000000 1:500000 1:200000 1:100000

т.1 D-40 D-40-Б D-40-V D-40-21
т.2 M-34 M-34-В M-34-XIX M-34-85
т.3 J-41 J-41-Б J-41-XII J-41-47
I-38-
т.4 I-38 I-38-В XXXIII I-38-126
M-44- M-44-
т.5 M-44 M-44-Г XXX 107
т.6 L-33 L-33-В L-33-XXV L-33-109
т.7 K-40 K-40-А K-40-III K-40-6
т.8 E-50 E-50-А E-50-VII E-50-37
т.9 G-44 G-44-Г G-44-XXX G-44-107
т.10 H-37 H-37-Г H-37-XXII H-37-92
G-51-
т.11 G-51 G-51-Г XXIV G-51-95
т.12 K-48 K-48-В K-48-XX K-48-88
т.13 L-35 L-35-Б L-35-V L-35-21
т.14 A-43 A-43-Б A-43-V A-43-10
т.15 E-52 E-52-А E-52-IX E-52-42

1:50000 1:25000 1:10000

82
т.1 D-40-21-Г D-40-21-Г-в D-40-21-Г-в-1
т.2 M-34-85-Б M-34-85-Б-б M-34-85-Б-б-1
т.3 J-41-47-Б J-41-47-Б-г J-41-47-Б-г-4
т.4 I-38-126-Б I-38-126-Б-г I-38-126-Б-г-3
M-44-107- M-44-107-А-
т.5 А г M-44-107-А-г-4
т.6 L-33-109-А L-33-109-А-г L-33-109-А-г-2
т.7 K-40-6-Б K-40-6-Б-в K-40-6-Б-в-1
т.8 E-50-37-Г E-50-37-Г-б E-50-37-Г-б-2
G-44-107-Б-
т.9 G-44-107-Б б G-44-107-Б-б-2
т.1
0 H-37-92-А H-37-92-А-б H-37-92-А-б-1
т.1
1 G-51-95-Б G-51-95-Б-б G-51-95-Б-б-2
т.1
2 K-48-88-Б K-48-88-Б-в K-48-88-Б-в-2
т.1
3 L-35-21-А L-35-21-А-г L-35-21-А-г-4
т.1
4 A-43-10-Б A-43-10-Б-а A-43-10-Б-а-4
т.1
5 E-52-42-А E-52-42-А-в E-52-42-А-в-2

1:5000 1:2000
т.1 D-40-21(218) D-40-21(218-ж)
т.2 M-34-85(29) M-34-85(29-д)
т.3 J-41-47(111) J-41-47(111-а)
т.4 I-38-126(110) I-38-126(110-г)
т.5 M-44-107(104) M-44-107(104-з)
т.6 L-33-109(88) L-33-109(88-з)
т.7 K-40-6(89) K-40-6(89-в)

83
 т.8 E-50-37(160) E-50-37(160-и)
т.9 G-44-107(16) G-44-107(16-е)
т.10 H-37-92(21) H-37-92(21-з)
1:5000 1:2000
т.11 G-51-95(31) G-51-95(31-е)
т.12 K-48-88(91) K-48-88(91-з)
т.13 L-35-21(103) L-35-21(103-и)
т.14 A-43-10(59) A-43-10(59-з)
т.15 E-52-42(68) E-52-42(68-б)

Глава 6

1. – δ2001 = +3° 18'; П2001 = -5° 13';

- δ2002 = +3° 22'; П2002 = -5° 17';
- δ2003 = +3° 26'; П2003 = -5° 21';
- δ2004 = +3° 30'; П2004 = -5° 25';
- δ2005 = +3° 34'; П2005 = -5° 29';
- δ2006 = +3° 38'; П2006 = -5° 33';
- δ2007 = +3° 42'; П2007 = -5° 37';
- δ2008 = +3° 46'; П2008 = -5° 41';
- δ2009 = +3° 50'; П2009 = -5° 45';
- δ2010 = +3° 54'; П2010 = -5° 49';
- δ2011 = +3° 58'; П2011 = -5° 53';
- δ2012 = +4° 02'; П2012 = -5° 57';
- δ2013 = +4° 06'; П2013 = -6° 01';
- δ2014 = +4° 10'; П2014 = -6° 05';
- δ2015 = +4° 14'; П2015 = -6° 09';

3. - Мишов геран – Маркова могила – А = 186°; α = 188°;

- Дечовия бунар – Маркова могила – А = 185°; α = 187°;
- Сухата чешма – Маркова могила – А = 175°30'; α =
177°30';

84
- Каваците – Маркова могила – А = 23°; α = 25°;
- Вирана – Маркова могила – А = 335°; α = 337°;
- Ловджийска чешма – Маркова могила – А = 205°30';
α = 207°30';
- Стайково кладенче – Маркова могила – А = 214°; α =
216°;
- Сировия извор – Маркова могила – А = 214°; α = 216°;
- Камовата чешма – Маркова могила – А = 244°30'; α =
246°30';
- Чучурката – Маркова могила – А = 303°30'; α = 305°30';
- Мучкурски кладенец – Маркова могила – А = 215°30';
α = 217°30';
- Толешка чешма – Маркова могила – А = 224°; α = 226°;
- Трескаво кладенче – Маркова могила – А = 247°30';
α = 249°30';
- Бъзово кладенче – Маркова могила – А = 277°30'; α =
279°30';
- Въбела – Маркова могила – А = 244°30'; α = 246°30';

4. - А'm = 182° 42'; A''m = 182° 47';

- А'm = 181° 38'; A''m = 181° 43';
- А'm = 172° 04'; A''m = 172° 09';
- А'm = 19° 30'; A''m = 19° 35';
- А'm = 331° 26'; A''m = 331° 31';
- А'm = 201° 52'; A''m = 201° 57';
- А'm = 210° 18'; A''m = 210° 23';
- А'm = 210° 14'; A''m = 210° 19';
- А'm = 240° 40'; A''m = 240° 45';
- А'm = 299° 36'; A''m = 299° 41';
- А'm = 211° 32'; A''m = 211° 37';
- А'm = 219° 58'; A''m = 220° 03';
- А'm = 243° 24'; A''m = 243° 29';

85
- А'm = 273° 20'; A''m = 273° 25';
- А'm = 240° 16'; A''m = 240° 21';

Глава 8

1. - Тончова чешма – H = 56 m;
- Пенчов чучур – H = 166 m;
- Бързия кладенец – H = 240 m;
- Вълковия кладенец – H = 61 m;
- Баба Бона – H = 142 m;
- Митков гроб – H = 122 m;
- Свети Иван – H = 122 m;
- Свети Георги – H = 70;
- Бараката – H = 148 m;
- Свети Илия – H = 87 m;
- Мишов геран – H = 56 m;
- Сухата чешма – H = 76 m;
- Вирана – H = 59 m;
- Стайково кладенче – H = 179 m;
- Камовата чешма – H = 185 m;

3. - Тончова чешма – Буката – Δh = +216,7 m;

- Пенчов чучур – Буката – Δh = +106,7 m;
- Бързия кладенец – Буката – Δh = +32,7 m;
- Вълковия кладенец – Буката – Δh = +211,7 m;
- Баба Бона – Буката – Δh = +130,7 m;
- Митков гроб – Буката – Δh = +150,7 m;
- Свети Иван – Буката – Δh = +150,7 m;
- Свети Георги – Буката – Δh = +202,7 m;
- Бараката – Буката – Δh = +124,7 m;
- Свети Илия – Буката – Δh = +185,7 m;
- Мишов геран – Буката – Δh = +216,7 m;
- Сухата чешма – Буката – Δh = +196,7 m;

86
- Вирана – Буката – Δh = +213,7 m;
- Стайково кладенче – Буката – Δh = +93,7 m;
- Камовата чешма – Буката – Δh = +87,7 m;

Глава 9

1. - Тончова чешма – Буката – S = 6225 m;

- Пенчов чучур – Буката – S = 925 m;
- Бързия кладенец – Буката – S = 3912,5 m;
- Вълковия кладенец – Буката – S = 7137,5 m;
- Баба Бона – Буката – S = 2787,5 m;
- Митков гроб – Буката – S = 6937,5 m;
- Свети Иван – Буката – S = 9250 m;
- Свети Георги – Буката – S = 5250 m;
- Бараката – Буката – S = 3037,5 m;
- Свети Илия – Буката – S = 7412,5 m;
- Мишов геран – Буката – S = 6100 m;
- Сухата чешма – Буката – S = 7537,5 m;
- Вирана – Буката – S = 8912,5 m;
- Стайково кладенче – Буката – S = 4562,5 m;
- Камовата чешма – Буката – S = 4575 m;

2. - Тончова чешма – Буката – ε ≈ 2°;

- Пенчов чучур – Буката – ε ≈ 6,6°;
- Бързия кладенец – Буката – ε ≈ 0,5°;
- Вълковия кладенец – Буката – ε ≈ 1,7°;
- Баба Бона – Буката – ε ≈ 2,7°;
- Митков гроб – Буката – ε ≈ 1,2°;
- Свети Иван – Буката – ε ≈ 0,9°;
- Свети Георги – Буката – ε ≈ 2,2°;
- Бараката – Буката – ε ≈ 2,4°;
- Свети Илия – Буката – ε ≈ 1,4°;
- Мишов геран – Буката – ε ≈ 2°;

87
 - Сухата чешма – Буката – ε ≈ 1,5°;
- Вирана – Буката – ε ≈ 1,4°;
- Стайково кладенче – Буката – ε ≈ 1,2°;
- Камовата чешма – Буката – ε ≈ 1,1°;
Използвани съкращения

rad – радиан
СТК – средномащабна топографска карта
ДТК – дребномащабна топографска карта
Фиг. – фигура
М – мащаб
ГС – географски север
КС – картен север
МС – магнитен север
Преп. – препятствие
Нач. – начална
Кр. – крайна

88
 Използвана литература

1. М. Минчева, Данев, А. Аврамов, „Сборник със задачи по

военна топография“, ВТС 1988 г.
2. Д. Вълков, В. Влаховски, К. Кънчев, „Задачник по
топогеодезия“, ВТС 1980 г.
3. Г. Кабаков, И. Илиев, Н. Найденов, Р. Петров, Пл.
Михайлов, А. Аврамов, „Бележник на командира на
топогеодезичното отделение“, София 1995 г.
4. Бакалов П., Янева Р. Тонков Д., Бакъшева Св., Кръстанов
Е. (2002) Ръководство за упражнения по Геодезия.
Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия.
София
В.С. Менжевицкий, М.Г. Соколова, Н.Н. Шиманская
(2015) Решение задач по топографической карте- Учебно-
методическое пособие. Казанский университет
(https://kpfu.ru/portal/docs/F_514172462/Metod_topogr_new
15.pdf).
5. Василев С. (2008). Топографска картография I част.
Университетско издателство
Карелина И.В., Хлебородова Л.И. (2013)
Топографические карты и планы. Решение задач по
топографическим картам и планам. Алтайский
государственный технический университет Барнаул.
(https://www.altstu.ru/media/f/Karelina-IV-Hleborodova-LI-
Topokarty-i-plany-Reshenie-zadach-po-topokartam-i-
planam.pdf).
6. Кастрева П. Географски информационни системи и
компютърна картография. Университетско издателство
“Неофит Рилски”, гр.Благоевград, 2011г.

89