Танго е жанр в изкуството, има музика танго, поезия танго и танц
танго. Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.
Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много
значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:
1. Място, където се доят кравите или се продава мляко
2. Място, където свирят и танцуват негрите
3. Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят
по корабите; робовладелско тържище
4. От mtango, което в африканския език кимбунду означава
кръжец, затворено място
5. От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба,
Нигерия
6. В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница
7. Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава
удрянето му
8. Цигански или андалуски танц.
Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението. В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе. Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защитата си и да му предостави пространство и време да танцува елегантно. ТАНГОТО "Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури - то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа." /Хулио Бока/ "Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие." /Хорхе Луис Борхес)/ На 11 декември светът празнува Деня на тангото. 11 декември е рождената дата на две от най-известните личности в историята на най-чувствения и изкусителен танц. През 1890 г. е роден певецът и композитор Карлос Гардел, може би най-емблематичната фигура в света на аржентинското танго, а през 1899 г. - цигуларят и композитор Хулио Де Каро, един от големите новатори в историята на танго-музиката. Отчитайки важността на тази дата, през 1977 година 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина. Страстта по аржентинското танго пламва като пожар и обхваща цяла Европа, а впоследствие и целия свят. Танцуващите сякаш изгарят сред пламъците на неговите ритми, сякаш тангото заразява всички със страстта, която носи. Привържениците на този танц в много страни започват да отбелязват деня на тангото и постепенно той придобива международна популярност. Според някои източници думата танго идва от името на място, където се доят крави или се продава мляко. Според други тя означава "там, където свирят и танцуват чернокожите". Според трета версия думата произлиза от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място, или от shangу - бога на мълниите в митологията на Нигерия. Тангото възникнало в средите на простолюдието в Буенос Айрес и Монтевидео през втората половина на XIX век, а с времето и с усъвършенстването си се възприема и от по- висшите социални кръгове. През годините тангото преминава от музика на нисшата класа до стил, станал част от нематериалното световно богатство. През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят, най-вече в Япония и Финландия. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга". Първите танцьори на танго били мъже, а най- характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. Тайната на тангото е в прегръдката, а най- добре е да се танцува с непознат, казват познавачите. ИСТОРИЯТА НА ТАНЦА: В началото на 20 век тангото с неговата музика навлиза в Европа и я покорява, също както валса столетие по-рано. Танцът танго се появява в края на 19-ти век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, Аржентина, събирайки в себе си културните традиции на страни от цял свят. В него се съчетават африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка и немският валс. Париж се влюбва в този танц на страстта и тъгата, който обладава чувствата на темпераментните танцьори и същевременно предизвиква дълбок емоционален отклик у всеки страничен наблюдател. Появява се тангоманията, която включва всичко свързано с танца – вечеринки танго, кафенета танго, напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). Тангото продължава да пътува и да се установява на различни места по света – Лондон, Ню Йорк, Германия, Русия . . . За година на тангото била обявена 1913 г., а златното му време настъпва през 20-те. Плътната близост на партньорите първоначално предизвиква възмущението на моралистите. Английската кралица отказва да танцува „това нещо”; австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа; германският кайзер Вилхелм също забранил на своя двор да танцува танго; но дори Папа Пий Х, който се изказва против новия танц след като го видял изтанцуван във Ватикана, сам отменил забраната. Може би защото не е възможно да останеш безразличен към този танц, който сякаш „бърка в душата” на човека и достига до Любовта, Болката, Мъката и Страстта, колкото й на дълбоко да са скрити те. Разбира се, различните танци пресъздават по своеобразен начин разнообразни състояния и емоции, а също и пораждат богата палитра от чувства. Но тангото вълнува по много специфичен начин. Незабравима за всеки, който е гледал филма „Усещане за жена” остава сцената, в която слепият Ал Пачино танцува с една непозната жена, чиято красота и парфюм, той усеща така добре, както и ритъма на тангото. В танца на Ал Пачино се сливат болката от житейското страдание и стремежът да се усети живота в неговата пълнота. Тангото е танц, за който дори да се пише, не е възможно без нужната страст. Двама души в танц, който едновременно предава красота, изящество, чувственост и страст. Танц, който завладява и вдъхновява. Това е тангото. Всъщност тангото не е единствено танц. Танго (с ударение на "о") е жанр в изкуството. Има музика танго, поезия танго и танц танго. Ражда се през втората половина на XIX век сред простолюдието на Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето обаче се развива и усъвършенства и добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в столицата на Европа - Париж, има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа.
Любопитен факт е, че първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. И, макар че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението. В началото на деветнадесети век танците били позиционирани и изпълнявани по начин, който изисква партньорите да бъдат един срещу друг, но на известно разстояние.Тези танци били наричани 'контраданца'. Контактът между двамата се е ограничавал до докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца. Съществували и т.нар. 'кръгови танци', при които, както подсказва наименованието им, движението ставало в кръг. Видове танго Виенският валс и кадрилата са тези, които изместват контраданца от балните зали. Виенският валс е първият танц, който позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става вторият танц в Европа, използващ 'скандалния нов способ'. Тангото изцяло използва този революционен способ. Различните видове танго обаче имат и разлика в начина на водене на танца, както и в отделната функция на двамата партньори. Танцьорите, занимаващи се професионално с танго са запознати с международното (състезателно) танго си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американското бално танго. Аржентинските танцьори изпълняват различните видове аржентинско танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе. Родината на този чувствен танц, Аржентина, му е дала неограничени възможности на импровизацията. Ако американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията, то аржентинско танго представлява социалeн импровизаторски танц, в който водещият, кавалерът, е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на дамата, която го следва, като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата. Ролята на кавалера е не просто водеща, той освен че направлява дамата си, я предпазва и един вид - обгрижва на дансинга. Дамата, отсвоя страна, трябва да следи движенията на партньора си, да ги следва и да съобразява пространството, което му оставя. В цялата тази привидна схематична основното е синхронът между двамата, както и емоционалната спойка. Всеки, който е наблюдавал танго знае, че партньорите, които имат добра хармония помежду си, успяват да предадат чувството и да въздействат по един необикновен начин на околните. 11 декември е световният ден на тангото.
CULTURAL SYMPOSIUM ‘THE UNKNOWN' 2016 - PLOVDIV&Културен семинар НЕПОЗНАТИТЕ 2016-Пловдив, Сборник доклади и статии ISBN 978-954-2963-19-6 (Print), ISBN 978-954-2963-91-2 (Online)