Кой е най-добрият лазер за премахване на белези?

На този въпрос няма единодушно решение, всеки един лазер има своите
предимства и ползи. За да бъде третиран един белег, първо щателно трябва да се
снеме анамнеза за давност, предходни опити за лечение, промяната му с времето,
дава ли субективни оплаквания, начин на зарастване на раните по принцип и други.
След разпита трябва да бъде огледано мястото и да бъде преценен типът белег – над
нивото на кожата (хипертрофичен), на нивото на кожата (плосък) или под нивото на
кожата (атрофичен). За белезите с по-малка давност е характерен изразения розов или
червен цвят, в зависимост от броя новообразувани кръвоносни съдове, неравни
граници и мекоеластична текстура. По-старите белези могат да имат някакъв остатъчен
по-еритемен цвят, но често са белезникави с резки граници и изразена плътност при
палпация.
Има някои по-трудни за лечение белези и това са келоидните. Те също са
хипертрофични белези, но имат тенденция да нарастват и да дават оплаквания от
болка, сърбеж, опъване. Те имат много добре развита мрежа от кръвоносни съдове и
обикновено са със син или червеникав цвят. Най-честата локализация на този тип
цикатрикси е раменете, гърба и гърдите. При тях, за да се потисне растежа най-
правилно е преди лазерните терапии да се направят няколко апликации през месец на
кортикостероиден медикамент. Той ще облекчи симптомите и ще доведе до спиране
на растежа на патологичната тъкан.
Всеки един лазер има преимущества сравнен с останалите, важното е да се
използва в правилната фаза на заздравяване на тъканта и да се определят правилните
параметри. Много често комбинацията от различни процедури води до по-бърз и
задоволителен резултат. Принципът на лазерните системи се базира на внасяне на
определено количество енергия, насочено към определен кожен участък, за
стимулиране на определени клетки – фибробласти, да образуват колагенови и
еластични фибри. Този ефект благоприятства изравняването на цикатрикса с околната
кожа и помага уеднаквяването на тактилното усещане при докосване на мястото.
Третирането на най-пресните белези може да започне с лазери, които
намаляват възпалението в кожата, укрепват стените на кръвоносните съдове и
подобряват повърхността. Такъв тип са всички васкуларни лазери като: Nd:YAG, PDL,
KTP и IPL. Броят на процедурите и интервала между тях варира, само индивидуалния
подход към пациента може да бъде обективен метод на лечение.
По-старите белези могат да бъдат третирани със системи като аблативния СО2
и неаблативния Palomar Icon лазер и микронидлинг. Този тип процедури са малко по-
инвазивни т.е. нарушаващи целостта на кожата. С цел намаляване дискомфорта на
пациента може да се намаже 20 мин преди терапията с крем съдържащ лидокаин.
Този тип лечение не влияе на възпалението или броя на кръвоносните съдове,
единствено подобрява повърхността, навдигнатостта и текстурата на белега. След
самата процедура може да се очаква леко зачервяване на зоната, оток, парене и
повишена чувствителност. Изписва се терапия с противовъзпалителен и епителизиращ
крем, а ако белега е по откритите части на лицето или тялото е добре да се включи и
слънцезащитен крем към лечението.
В някои случай белезите могат да бъдат и с по-тъмен цвят т.нар.
хиперпигментни цикатрикси. Най-добрите лазери за третиране на такъв тип проблем
са пикосекундните лазери, какъвто е и PicoSure. Той е бърз, ефективен, ненарушаващ
целостта на кожата и изключително поносим от пациентите. PicoSure лазерният лъч се
привлича в най-голяма степен от засегнатата по-тъмна тъкан, като същевременно
щади околната, пигмента се разбива до толкова малки частици, че те лесно се
изхвърлят от тялото. В сравнение с по-старото поколение лазери , като например Q-
switch, тук рискът за оставяне на белези, дълъг възстановителен период и дискомфорт
е сведен до минимум.
Освен използването на различни дерматологични процедури в комбинация,
прилагането на кремове в домашни условия, съдържащи силикон, епителотонични и
противовъзпалителни вещества би подпомогнало третирането. Лечението на
цикатриксите понякога изисква доста време, финанси, търпение и упоритост, но с
напредването на медицината и технологиите все повече се доближаваме до момента
в който наранената тъкан няма да може по нищо да се различава от нормалната.