ЛАБОРАТОРНО УПРАЖНЕНИЕ

ПО
Click or tap here to enter text.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗЕМНОТО УСКОРЕНИЕ С МАТЕМАТИЧНО МАХАЛО

Име, фамилия Click or tap here to enter text.

Курс Click or tap here to enter text.
Специалност Click or tap here to enter text.
Ф. № Click or tap here to enter text.

I. Теоретична част
Математично махало

Математично махало се нарича идеализирана

система, състояща се от безтегловна и неразтеглива нишка,
на която е окачена маса, съсредоточена в една точка.
Добра физическа реализация на математичното махало е
тежка топка, окачена на дълъг и здрав конец.

Ще покажем, че при отклонение от равновесното

положение на малки ъгли (50 – 80) махалото извършва
хармонични трептения. За целта трябва да докажем, че при
отклонение на махалото от равновесното положение му
действа сила F (фигура 1), насочена обратно и
пропорционална на отклонението x, която се стреми да го
върне в равновесното положение, т.е. да има вида F = - kx, Фигура 1
където k по аналогия с пружинното махало (тяло, окачено на пружина) може да се
нарече „коефициент на еластичност” на математичното махало. При малки ъгли
можем да смятаме, че F и оста Оx са по едно направление. Нека m е масата на топчето,
G=mg е силата на тежестта му , N е силата на опъване на нишката, F е резултантната
сила на G и N, l e дължината на нишката, x е отклонението от равновесното
положение. За да спестим сложната математика (диференциално уравнение), ще
разсъждаваме по-просто.

В равновесно положение върху топчето действат силата на тежестта G и силата

на опъване N. Тези две сили се уравновесяват. Ако отклоним махалото от
равновесното му положение и го пуснем, забелязваме, че то започва да извършва
трептения около равновесното положение. За да определим големината на връщащата
сила F използваме подобните триъгълници MLC и LFG. От тях следва, че F/G = x/l, от
което получаваме F=(G.x)/l. Тъй като връщащата сила е в посока обратна на посоката
−mg mg
на отклонението следва, че:  F = x=−kx , където k = . Така показахме, че
l l
връщащата сила отговаря на условието за хармонично трептене.
 m
, (m е
Периодът на трептене на пружинно махало се дава с израза T = 2 π
k
масата на окаченото тяло, k е коефициента на еластичност на пружината) и ако
√
mg
продължим аналогията и заместим в този израз получената стойност k = за
l
математично махало, ще получим периода на математичното махало:

T = 2π
√ l
g
(1)

Вижда се, че периодът на математичното махало не зависи нито от

отклонението, нито от масата на топчето. Той зависи само от дължината на махалото и
от земното ускорение. Ако се измери периодът на махалото при някаква негова
дължина, от (1) може да се пресметне земното ускорение.

Връзката между измерваните величини в (1) се представя като линейна.

Използва се метода на най-малките квадрати.

Oт (1) може да се запише следната линейна зависимост между Ti x i и y i√ l i

2π
Ti =
√g
√ li → Ti = a √ l i (2)

където

2π
a= (3)
√g
При най-малко 5 измервания (i ≥ 5) на T i и l i може да се използва методът на
най-малките квадрати за определяне на най-точната стойност на коефициента a и
тогава от (3) ще се определи най-точната стойност на земното ускорение g

4π2
g= (4)
a2

Съгласно този метод, ако ние измерваме две величини xi, yi, които са свързани с
линейна зависимост от вида

yi = a xi (5)
най-точната стойност на коефициента a се дава с израза

∑ xi y i
a= ,
i=1
n (6)
∑x 2
i
i=1

където n – брой измервания, i – номер на измерването. В нашия случай

 n

∑ √li . T i
a=
i=1
n (7)
∑ li
i=1

II. Експериментална част

Задача1 Да се определи гравитационното ускорение с математично махало.

Експериментално задачата се решава със следното приложение:
https://phet.colorado.edu/sims/html/pendulum-lab/latest/pendulum-lab_en.html

 От менюто изберете Intro

Фигура 2

Отклоняването на махалото (фигура 2) от равновесното му положение става с помощта

на мишката. Времето за което махалото извършва 10 трептения отчетете ръчно с
хронометър.

а) Масата на окаченото тяло изберете да e в интервал от 0,10 до 0,80 kg.

m= 0,79 kg
Внимание: Всеки от курса трябва да избере различнa маса от интервала 0,10
до 1,00 kg!
Данните се нанасят в следната таблица:

1 2 3 4 5 6 7
i l i ( m) n t (s) T i (s) √ li T i √ li
1 1.00 10.00 19.79 1.98 1.00 1.98
2 0.90 10.00 19.08 1.91 0.95 1.81
3 0.80 10.00 17.91 1.79 0.89 1.60
4 0.70 10.00 16.81 1.68 0.84 1.41
5 0.60 10.00 15.32 1.53 0.77 1.19
6 0.50 10.00 14.12 1.41 0.71 1.00
7 0.40 10.00 12.89 1.29 0.63 0.82
8 n n

∑ li =¿ 4,90 ∑ √li . T i=¿

i=1 i=1
9.80

Изчислените в таблицата суми се заместват в (7) и се определя коефициента a.

n

∑ √l i . T i
a= = 2.00
i=1
(7) n

∑ li
i=1

Прикачете снимка на Вашите пресмятания за a

Получената стойност на a от (7) се замества в (4) и се получава експерименталната
стойност на земното ускорение g.

4π2
(4) g=
a2
= 9.86

Прикачете снимка на Вашите пресмятания за g

б) Масата на окаченото тяло изберете да e в интервал от 0,80 до 1,50 kg.
m= 1,47 kg
Внимание: Всеки от курса трябва да избере различна маса от интервала 1,00
до 2,10 kg!

Данните се нанасят в следната таблица:

1 2 3 4 5 6 7
i l i ( m) n t (s) T i (s) √ li T i √ li
1 1.00 10.00 19.88 1.99 1.00 1.99
2 0.90 10.00 19.22 1.92 0.95 1.82
3 0.80 10.00 17.79 1.78 0.89 1.59
4 0.70 10.00 16.69 1.67 0.84 1.40
5 0.60 10.00 15.45 1.55 0.77 1.20
6 0.50 10.00 14.03 1.40 0.71 0.99
7 0.40 10.00 12.69 1.27 0.63 0.80
8 n n

∑ li =¿ 4,90 ∑ √li . T i=¿

i=1 i=1
9,79
 Изчислените в таблицата суми се заместват в (7) и се определя коефициента a.
n

∑ √li . T i
a= = 2.00
i=1
(7) n

∑ li
i=1

Прикачете снимка на Вашите пресмятания за a

Получената стойност на a от (7) се замества в (4) и се получава експерименталната

стойност на земното ускорение g.
2
4π
(4) g=
a
2 = 9.88

Задача 2: Определете на колко е равно гравитационното ускорение на

избрана от Вас среда – Луна (Moon), Юпитер (Jupiter) или Планетата X (Planet X).

Фигура 3

m= 1,05
 Среда: Jupiter

Данните се нанасят в следната таблица:

1 2 3 4 5 6 7
i l i ( m) n t (s) T i (s) √ li T i √ li
1 1.00 10.00 12.78 1.28 1.00 1.28
2 0.90 10.00 11.91 1.19 0.95 1.13
3 0.80 10.00 11.08 1.11 0.89 0.99
4 0.70 10.00 10.42 1.04 0.84 0.87
5 0.60 10.00 9.67 0.97 0.77 0.75
6 0.50 10.00 8.87 0.89 0.71 0.63
7 0.40 10.00 8.28 0.83 0.63 0.52
8 n n

∑ li =¿ 4.9 ∑ √li . T i=¿

i=1 i=1
6.17

Изчислените в таблицата суми се заместват в (7) и се определя коефициента a.

n

∑ √l i . T i
a= = 1.26
i=1
(7) n

∑ li
i=1

Прикачете снимка на Вашите пресмятания за a

Получената стойност на a от (7) се замества в (4) и се получава експерименталната
стойност на земното ускорение g.
2
4π
(4) g=
a2
= 24.87

Прикачете снимка на Вашите пресмятания за g

 Анализирайте резултатите

Доказахме, че гравитационното ускорение може да се изчисли опитно чрез

използването на математическо махало. Периодът на махалото зависи само
от дължината на нишката му и от гравитационното ускорение, а не от
отклонението или масата на топчето. Между дължината на махалото и на
времето за определен брой трептения ( в нашия случай 10) има линейна
зависимост. Разликата между получените резултати се дължи на човешкия
фактор ( измерването на времето).