S.

HILL

from A BIT OF SINGING AND DANCING

Беше Февриари. Беше студена вечер. Докъдето й стигаше

погледа плажа, морето и небето бяха сиви, преливайки един в
друг в далечината. В деня на погребението на майка й дъхаше
силен вятър и прехвърчаше суграждица, тя бе огледала всички
безжизнени и измъчени лица под черните шапки и си
помисли, така трябва, така е редно да изглеждаме всички
тъжни, стари и печални. Майка й заслужаваше подобаваща
скръб и подобаващо погребение.
Тя искаше да си тръгне от плажа и тръгна обратно, ръцете
й бяха вкочанени от студ в джобовете на моряжко-синьото й
яке, моряжкото, си каза тя, е първата подходяща стъпка за
отърваване от черното. Тя искаше да се прибере и да препече
кифлички и да ги изяде с твърде много масло, което майка й
въобще нямаше да удобри. "Ние никога не сме, и няма да си
позволим да се отдадем на мазни храни, освен това откриват
още неща за сърдечните болести свързани с маслото, не го ли
прочете във вестника, Есме? Изненадана съм че необръщаш
внимание на тези неща. Аз обръщам. Аз не мисля че трябва
всяко ядене да е с масло- масло на това, масло на онова."
Всяка сутрин майка й прочиташе по два вестника от кора
до кора - "Дейли Телеграф" и "Дейли Мирър", и отбелязваше
с зелен овален маркер статиите на който смяташе че дъщеря й
трябва да обърне внимание. Тя казваше: "Обичам да видя и
двете страни на всеки въпрос." И разбирасе, която и страна
дъщеря й да или някой гост да вземе за някой проблем от
деня, тя бе достатъчно усведомена от двата вестника за да
звеме противоположната страна. Спорът, казваше тя, изостря
ума.
"Несмятам да углпявам, Есме, само защото съм прикована
на легло."
превод Йордан Георгиев №1124