Ден като другите. Но не съвсем.

България скърби за тебе ,Дяконе!

Бесило, бяла риза и перчем-
Като светкавица пронизват мрака.

За кой ли път във лъвския ти скок

Днес търсим жадно смисъл и опора…
А ти ни даде простичък урок-
До смърт да си останем честни хора.

Минута за поклон. Да помълчим.

Най-святата минута във живота ни.
Ще можем ли дълга си да платим,
Апостоле, пред твоята Голгота!

Светът е все така несъвършен,

Животът ни– кръстосан от въпроси.
Притиснати от грижи,ден след ден
В душите си Разпятието носим…

Поетите с пресипнал глас редят

Куплети като въглени в жарава.
Ала остава глух и ням светът,
Потънал в суета и мрачна слава.

И нещо пак не ни достига днес,

Небето слиза над главите ниско.
Кой още вярва в думичката „чест”,
Къде са идеалите ти чисти?