Химикотехнологичен и металургичен универитет

Гр. София

Катедра: Биотехнологии

РЕФЕРАТ

По Микробиология

На тема: Влияние на химичните фактори върху развитието на

микорорганизмите

Изготвил: Проверил: ..............

Наталия Петрова Коларова /Доц. Н. Георгиева/
БТ0486, 16 група, III курс
 Съдържание

1. Химични фактори ...................................................................................... 3

2. Синергизъм и антагонизъм между химичните вещества ...................... 4
3. Антиметаболити ........................................................................................ 4
4. Дезинфекция ............................................................................................... 5
4.1 Физични методи за дезинфекция .......................................................................... 6
4.2 Биологични методи за дезинфекция ..................................................................... 9
4.3 Химични методи за дезинфекция .......................................................................... 9
4.3.1 Коагулатори ..................................................................................................... 9
4.3.2 Окислители ...................................................................................................... 10
4.3.2 Разтворители на липиди ................................................................................. 10
4.3.4 Други дезинфектанти ...................................................................................... 10
5. Развитие на химиотерапията ..................................................................... 11
6. Използвана литература .............................................................................. 13

2
Микроорганизмите се намират непрекъснато под действието на различни фактори на
външната среда, които оказват влияние върху техния растеж и развитие. Това действие
трябва да се познава добре, за дамогат да се създават благоприятни условия за развитие
на полезните микроорганизми и да се води ефикасна борба срещу вредните видове.
Факторите на външната среда се разделят на физични, химични и биологични.

Химични фактори
Когато се говори за химични фактори обикновено се разбират тези от тях, които
притежават токсично действие върху микроорганизмите. Химични вещества, които
причиняват смърт на микроорганизмите, имат различен състав и различен произход. Те
могат да съществуват в природата, да са създадени от човека по синтетичен път или да
бъдат синтезирани от различни организми. За токсичното въздействие на дадено
химично вещество е решаващо не неговата концентрация в разтвора, а т.нар. ефективна
концентрация. Тя се изразява в килочеството вешество, което се натрупва на
повърхостта на бактериалните клетки. Факторите, които спомагат за акумулиране по
клетките, засилват неговото бактерицидно действие. В това отношение особено важна
роля играе разтворимостта на веществото. Колкото тя е по-голяма, толкова по-слабо е
неговото действие и обратно. При намаляване на разтовримостта му във вода се
увеличава концентрацията му по бактериалната повърхност, която е по-слабо
хидрофилна от разтворителя. По този начинскоростта на реакциите върху бактериалнта
повърхност се увеличава. Оттук може да се направи извод, че в някои случаи
използването на колоидни антимикробни препарати (емулсии, мази и др.) може да даде
по-добри резултати от водните разтвори.
Микроорганизмите реагират по различен начин на действието на химичните вещества.
Така например някои серни бактерии могат да ползват H2S, който е токсичен за други
микроорганизми, някои видове плесени не се развиват в присъствие на сребърни йони,
а Mycobacterium tuberculosis не расте на среди, съдържащи следи от мед.
Грамположителните бактерии са чувствителни към алкалните анилинови бои,
холерният вибрион – към хлора, а дрождите – към оцетна киселина.

3
Фиг.1 Фиг.2
Грам – положителни бактерии Mycobacterium tuberculosis
(стафилококи)

Синергизъм и антагонизъм между химичните вещества

Ако върху дадена бактериална култура действат две химични вещества, всяко от които
проявява бактериално действие, то в резултат на взаимодействието между тях може да
се наблюдава засилване или отслабване на ефекта. Когато сумарното действие на
смесените вещества се представлява сума от отделните действия, то се нарича
адитивно, а когато е по – голямо – потенциирано. Потенциираното действие се
наблюдава, когато между двете вещества съществува сенергизъм.
Между действията на някои химични вещества може да се наблюдава антагонизъм, в
резултат на което те се неутрализират, или общият ефект е по-малък от сумата на
отделните действия. Отношенията на синергизъм към антагонизъм зависят до голяма
степен от концентрацията на двете вещества, от температурата, pH, наследствените
особености на микроорганизмите и др. Антагонизмът между химичните вещества се
дължи на различни причини. В някои случаи те рагират помежду си и в резултат на
това се получава ново съединение със слабо антимикробно действие. В други случаи
веществата показват противоположен ефект, защото действат на различни ензими или
клетъчни структури. Антагоничното действие може да се дължи и на конкуренцията
между две химични вещества за един и същ клетъчен субстрат.
Причините за сенергизма също могат да бъдат различни. Едното химично вещество
може да създава благоприятно рН за действие на другото или да създава условия за по-
добра адсорбция върху повърхността на микроорганизмите.

4
Антиметаболити
Известни са химични вещества, които поради структурни сходства с някои метаболити
влизат в конкуренция с тях и пречат на протичането на някоя жизненоважна реакция.
Класически пример в това отношение представляват конкуретните взаимоотношения
между сулфонамидните препарати и парааминобензоената киселина (фиг. 3).
Структурата на сулфонамидите е много близка до тази на парааминобензоената
киселина, поради което те заемат нейното място в молекулата на фолиевата киселина и
по този начин пречат на обмяната на веществата.

Фиг. 3
Конкуренцията на антиметболитите може да бъде наблюдавана само при отсъствие на
метаболита или когато той се съдържа в много малки количества. Така например след
прибавяне на голямо количество р-аминобензоена киселина към дадена бактериална
структура се наблюдава потискане на антибактериалното действие на сулфамидите.
Това се обяснява с конкуренцията между молекулите на метаболита и на
антиметаболита за залавяне на определено място на даден ензим. Тази конкуренция
може да се измери количествено и да се намери съотношението метаболит :
антиметаболит, при което все още се наблюдава развитие на бактериална култура
(индекс на задръжка).
Откриването на първите антиметаболити предизвиква сред микробиолозите голям
интерес. Направени бяха опити за синтезиране на много химични вещества, които в
структурно отношение са сходни с важни за бактериалната клетка метаболити.
Резултатите от тези опити обаче не оправдаха всички надежди. Сега в практиката се
използват малък брой антиметаболити.

5
Такива например са антагонистите на фолиевата киселина, които намират приложение
при лечението на левкимия (на фиг. 5 е показана микроскопска снимка на хронична
миелогенна левкемия). Фолиевата киселина участва при биосинтезата на
аминокиселините. Тя се състои от птерин, р-аминобензоена и глутаминова киселина
(фиг. 4). Ако в средата има излишък от сулфонамиди, те могат да изместят р-
аминобензоената киселина от комплекса фолиева киселина.

Фиг. 4 Фиг. 5
Структурна формула на Хронична миелогенна левкимия -
фолиева киселина микроскопска снимка

Дезинфенкция

Унищожаването на патогенните микроорганизмис помощта на химични средства се

нарича дезинфекция. При тази обработка се убиват вегетативните клетки, като спорите
на някои сапрофитни микроорганизми могат да останат живи. Химичните вещества се
наричат дезинфекционни (дезинфектанти). Те трябва да притежават бактерицидно
действие в сравнително ниски концентрации и същевременно да са безвредни за
човека. Поради това силните киселини и основи не могат да се използват като
дезинфекционни средства. Действието на дезинфектантите в сравнение с това на
стерилизацията е по – повърхностно.

6
Физични методи за дезинфекция

Почистване - микроорганизмите се отстраняват от дезинфекцираните повърхности

по механичен път. Почистването може да бъде сухо и мокро.

1. Сухо почистване - осъществява се чрез ръчно отстраняване на замърсителите с

големи размери, измитане или изтриване със суха кърпа. Всяка дезинфекция
трябва да започне с ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери.
Измитането и забърсването са нискоефективни методи за дезинфекция, защото
много от микроорганизмите се разпръсват във въздуха и два-четири часа след
сухото почистване отново се отлагат върху повърхностите.

2. Мокро почистване - осъществява се чрез измиване с течаща вода или изтриване с

влажна кърпа. Отстранява значителна част от микроорганизмите.
Ефективността му се повишава, когато почистваните повърхности се обработят
с миещи препарати (най-често повърхностно активни вещества, ПАВ).

Варосване - състои се в боядисване на повърхностите с гасена вар.

Микроорганизмите залепват за влажната повърхност и скоро след това загиват.

Облъчване - метод за дезинфекция на предмети и повърхности, чрез целенасочено

използване на лъчиста енергия. Използват се следните спектри:

1. Ултравиолетови лъчи

Повечето микроорганизми бързо умират при облъчване с ултравиолетови лъчи.

Действието на ултравиолетовите лъчи зависи от дължината на вълната и от
медицинска гледна точка ултравиолетовият спектър има три области:

UV-A - антирахитична област, използва се за облъчване в солариумите; освен, че

кожата получава естетически приятен загар, при облъчване с този спектър
значително се увеличава синтезата на витамин D; ултравиолетовите лъчи от този
спектър са вредни за зрението

UV-B - бактерицидна област, използва се за облъчване на операционни зали,

микробиологични лаборатории, повърхности в предприятия от хранително-
вкусовата промишленост и кухните в детските ясли; ултравиолетовите лъчи от този

7
 спектър жестоко увреждат ретината и при продължителна експозиция могат да
предизвикат ослепяване

UV-C - канцерогенна област, използва се за облъчване на помещения, в които е

необходима пълна стерилност; ултравиолетовите лъчи от този спектър много бързо
увреждат ретината; при облъчване на незащитена кожа въникват тумори

Ултравиолетовите лъчи са част от слънчевата светлина, която в миналото широко се

е използвала за дезинфекция на бебешки дрехи, платно за превръзки и др. Хубаво е
стаите, в които живеем, да бъдат слънчеви. Но трябва да се знае, че 5 мм. стъкло
напълно спира всички ултравиолетови лъчи.

2. Гама-лъчи

Гама-лъчите (йонизираща радиация) са с много ниска дължина на вълната и изцяло

пронизват всички облъчени тела. Отделят се във високи дози при разпадане на
радиоактивни вещества.

Гама-лъчите жестоко увреждат всички живи организми, като нанасят тежки

поражения на ДНК. Те обаче не разрушават неодушевените предмети, което ги
прави подходящи за стерилизация на инжекционни игли, спринцовки, бинтове и
много други медицински материали. Поради високата опасност за хората, гама-
лъчите се използват за дезинфекция само в строго контролирани, промишлени
условия.Засега гама-лъчите се използват само за дезинфекция на материали за
еднократна употреба. Те не се прилагат в болници, лаборатории и други
неиндустриални медицински обекти.Гама-лъчите с по-ниска дължина на вълната са
известни като рентгенови лъчи.

Загряване - максималната температура, при която изобщо могат да съществуват

живи организми, е около 135°С. Но това е гранична стойност, до която могат да
преживеят само някои спори, вируси и приони. Повечето живи организми,
включително микроорганизмите, много бързо загиват при температура от 100°С.

Изгаряне - това е най-сигурният метод за дезинфекция. Използва се за унищожаване на

биологични отпадъци и при ликвидиране на особено опасни инфекции.

8
Опламеняване (обгаряне) - бърз, сигурен и сравнително евтин метод. Но той е опасен
и уврежда опламеняваните повърхности. Затова се използва предимно при
полеви условия, когато не могат да се използват други методи и средства. При
дезинфекция чрез обгаряне трябва да се има предвид, че температурата е най-
висока на върха на пламъка, а не в неговата основа.

Суха топлина - широко се използва за стерилизация на медицински инструменти и

лабораторна посуда. Стандартната процедура е загряване до 160 - 180°С за 2-3
часа.Гладенето също е отдавна известен метод за дезинфекция чрез суха
топлина. Затова в миналото много дълго и старателно са гладели детските
дрехи, бельото и платното за превръзки.

Влажна топлина – бива няколко вида:

1.Изваряване

Извършва се в кипяща вода, чиято температура е около 100°С, за не по-малко от 1 час

(считано от започване на кипенето). За повишаване на температурата на кипене на
водата, към нея могат да се прибавят различни соли. Основното предимство на метода
е, че всички части и повърхности на дезинфекцираните материали се загряват
равномерно. Съществено неудобство е изискването за стерилно изсушаване на
стерилизираните предмети. Поради това изваряването вече се използва само в полеви
условия.

2.Течаща пара

Дезинфекция на предмети и материали

Извършва се в специален уред, наречен "Кохов апарат" (на името на своя създател,
великия немски микробиолог Роберт Кох). Коховият апарат е обикновено гърне с
метална решетка, която се поставя на 20 см. от повърхността на водата. Когато водата
се нагрее до кипене, отделената пара, с температура около 102°С, дезинфекцира
поставените върху решетката материали. Методът е стар, но надежден и успешно се
прилага в широката практика.

9
Дезинфекция на повърхности

Този метод е бърз, сигурен и сравнително евтин. Това го прави изключително актуален
и перспективен днес. Осъществява се чрез специални уреди, наречени пароструйки.
Горещата пара под налягане много качествено отстранява всички замърсители, по
механичен път, а високата температура моментално убива вегетативните форми на
повечето микроорганизми. Добавянето на температуроустойчиви дезинфектанти към
водата, от която се получава парата, прави възможностите на този метод практически
безгранични. Прилага се за дезинфекция на здравни заведения, предприятия от
хранително-вкусовата промишленост, превозни средства и др.

3.Пара под налягане

Това е един от най-надеждните и най-широко прилагани методи за дезинфекция днес.

Извършва се в специални уреди, наречени автоклави и парови стерилизатори (Фиг. 6).
В тях парата достига до температура 121/134°С и налягане от 0,15/0,22 MPa. За
стандартна дезинфекция се прилага процедура с продължителност 40/20 минути
(считани от момента на достигане на желаните параметри).

Фиг. 6

Автоклав (уред за дезинфекция чрез пара под налягане)

1
Биологични методи за дезинфекция

Единственият познат засега метод за биологична дезинфекция е чрез използването на

пробиотици. Пробиотиците са щамове непатогенни микроорганизми, които при своя
растеж изразходват хранителните ресурси, необходими за развитието на патогенните
микроорганизми. Освен това, пробиотичните култури допълнително отделят
биологично активни вещества, които правят обсеменената с тях среда неблагоприятна
патогенните микроорганизми.При биологичните методи за очистване на битови
отпадачни води се използват основно специални бактерии,които разграждат
органичните вещества и ги превръщат във и въглероден диоксид. Биологичните методи
са перспективни също и очистване на замърсена с нефт вода .Известни са около 200
вида бактерии и примитивни организми,които използват нефта като храна. Като
санитари или лечители на водата се проявяват и някои водорасли.

Химични методи за дезинфекция

Коагулатори
Те причиняват коагулация на бактериалната протоплазма. Най – известни от тях са
следните:
Лизол – получава се при смесване на крезол с калиев сапун. Използва се под формата
на 5 % разтвор за дезинфекция на подове, маси, съдове и др.
Сублимат (живачен двухлорид) – в концентрация от 1 до 5 % може да убива повечето
от патогенните микроорганизми за 1 – 10 минути. Притежава слабо разрушително
действие върху кожата, поради което се използва за дезинфекция на ръце.
Алкохол – най-силно проникващо и дезинфекциращо действие има 70 % воден разтвор
на алкохол. Абсолютния алкохол причинява коагулация на повърхностните
бактериални белтъци и поради това не може да проникне в протоплазмата. Алкохолът
убива стрептококи (Фиг. 7), стафилококи (Фиг. 8) и други видове с кълбовидна форма
на клетките. Изпползва се за дезинфекция на ръце и на някои инструменти с по – малки
размери.

1
 Фиг. 7 Фиг. 8
Стрептококи Стафилококи

От групата на коагулаторите са известни и други дезинфекционни средства, които се

продават в търговската мрежа като разнообразни препарати.

Окислители – към тази група се отнасят два вида дезинфектанти:

1. Могат сами да отделят кислород. Към тази група спадат калиевият перманганат
и водородният пероксид. Като силно разреден разтвор на калиев перманганат се
използва за дезинфекция на лигавиците, понеже причинява слабо дразнещо
действие. Водородния перокис под формата на 5 % разтвор служи за
дезинфекция на рани на устната лигавица, но неговото приложение оказва
токсично действие върху епителните тъкани.
2. Освобождават кислород при свързването си с водорода на водата. Тук се отнасят
халогенните елементи. Йодът се използва като йодова тинктура ( 1 част
кристален йод : 10 части алкохол), а хлорът – под формата на газ или хлорна вар.
Йодовата тинктура се използва за дезинфекция на повърхностни рани и кожата,
а хлорната вар намира приложение при дезинфекция на помийни ями. Хлорът
като газ намира широко приложение при дезинфекция на питейни води.

Разтворители на липиди (мастни вещества) – към тази група спадат

вещества, които могат да разтварят липидите на микробната клетка и по този начин да
нарушават нейната структура. Тук се отнасят алкохолът (който има коагулиращо
действие), етерът , хлороформът и ацетонът. Последните три съединения намират
широко приложение в практиката, защото се изпаряват бързо и не могат да окажат
бактерицидно действие. Хлороформът се използва като консервант на серуми.

1
Други дезинфектанти – към тази група се отнасят различни вещества, които
могат да се обядинят в следните подгрупи:
1. Газообразни, от които по-важно значение има формалдехидът. Той се прилага
като 40 % разтвор. При загряване на развора същия се отделя като газ и може да
се използва за дезинфекция на големи помещения. За същата цел може да се
използва и газообразният серен двуокис.
2. Багрила – от тях анилиновите багрила задържат развитието на
микроорганизмите при концентрация от 1 до 10 %. Като дезинфектанти най –
често се използват водноалкохолните разтвори на фуксин (Фиг. 9), малахитово
зелено (Фиг. 10) и пиоктанин. Някои багрила с по – слабо оцветително действие
(трипафлавин, риванол и др. ) намират приложение за дезинфекция на кожата
или лигавицата. Антимикробните свойства на багрилата се използват за
приготвяне на селективни среди, които имат бактериостатично действие към
някои микроорганизми. Когато грамположителни бактерии се засеят на среда с
кристалвиолет (Фиг. 11), те свързват интензивно багрилото и не се развиват,
докато грамотрицателните са нечувствителни и растат добре. За изолиране само
на грамотрицателни бактерии от даден материал се правят посевки върху
селективни среди, съдържащи кристалвиолет, фуксин, еозин и др.
3. Минерални киселини и основи – те се използват само в големи рареждания, и то
за дезинфекция на предмети, които са устойчиви на тяхното действие. Известно
приложение намират борната и въглената киселина. От основите най – широко
приложение има гасената вар.

Фиг. 9 Фиг. 10
Структурна формула на фуксин Структурна формула
на малахитово зелено

1
 Фиг. 11
Грамположителни бактерии – антракс в среда от кристалвиолет

Развитие на химиотерапията

Наскоро след изясняване ролята на микроорганизмите в етиологията на инфекциозните

заболявания се установява, че придобитият имунитет има голямо значение за защитата
на макроорганизма от болести. В продължение на няколко десетилетия лекуването на
тези болести се основава на използването на антисеруми и ваксини и носи главно
профилактичен характер.
Немският химик Паул Ерлих разработва друг метод за лекуване на инфекциозните
заболявания. Той се опитва по емпиричен път да подбере синтетични химични
съединения, които притежават избирателна токсичност за патогенните
микроорганизми. Този подход към лекуването на инфекциозните заболявания се нарича
химиотерапия. През 1909 г. той открива синтетично органично съединение, съдържащо
арсен, което е ефктивно при лекуването на сифилиса (Фиг. 12) и други спирохетни
инфекции, но дава опасни странични ефекти.

Фиг. 12
Причинител на сифилиса е бактерията „бледа спирохета“

1
Следващият значителен успех в химиотерапията е постигнат също по емпиричен път.
Установено е, че анилиновото багрило пронтозил притежва антибактериална активност
in vivo. Обаче in vitro това съединение не показва антибактериално действие. Както се
изяснява по-късно, след вкарването му в заразеното животно пронтозилът се разпада и
се образува безцветният продукт сулфониламид, който притежава антибактериален
ефект. Вудс открива, че р – аминобензоената киселина, която е структурен аналог на
сулфониламида, може да премахне антибактериалното му действие (Фиг. 13). Оттук
той прави редица блестящи заключения: р – аминобензоената киселина е нормална
съставка на бактериалната клетка; тя притежава коензимна функция; тази функция се
блокира от сулфониламида благодарение на структурното му сходство с р –
аминобензоената киселина. В действителност р – аминобензоената киселина се оказва
не коензим, а предшественик на коензима фолиева киселина; сулфониламидът блокира
превръщането на предшественика в краен продукт. Избирателната токсичност на
сулфонилимида се дължи на факта, че повечето от бактериите синтезират фолиева
киселина de novo, а млекопитаещите я получават чрез храната.

Фиг. 13
Изместване на р – аминобензоената киселина от сулфонамиди

Развитието и метаболизмът на микроорганизмите са в зависимост от средата, в която се

намират. Колкото по – благоприятни са условията, толкова по-бързо се развиват
микроорганизмите. Нужно е добре да се познават факторите на средата, за да се улесни
растежът на желаните микроорганизми и да се потисне растежът на нежеланите
микроорганизми.

1
 Използвана литература

1. С. Влахов, А. Иванов. Обща микробиология. Университетско

издателство „Климемнт Охридски”, София 1991.
2. Хр. Чомаков, Нели Георгиева. Ръководство за упражнения по
микробиология. ХТМУ – София. София 2004.
3. Интернет източници:
www.wikipedia.org
www.google.bg/images