1

ТРИЕЗИЧЕН УЧЕБЕН РЕЧНИК

НА

МЕДИЦИНСКИТЕ ТЕРМИНИ

ЛАТИНСКИ

БЪЛГАРСКИ

АНГЛИЙСКИ

1
 2

Съдържание

Предговор……………………………………………………………..3

Строеж на речника…………………………………………………...4

Списък на съкращенията……………………………………..…….5

Латинско – българско – английски речник………………………6

Списък на по-често употребяваните гръцки терминоелемен-

ти …………………………………………………………………….225

Бележки върху латинския език………………………………….229

Литература………………………………………………………….244

2
 3

Предговор

Триезичният учебен речник на медицинските термини е предназначен за

студентите от специалност Ветеринарна медицина в Лесотехническия
университет. Речникът е замислен като практическо помагало в процеса на
обучение по латински език, което да улесни разбирането на смисъла и
съдържанието, както и усвояването на коректен изговор и правопис на по-често
използваните медицински термини. За тази цел отделните лексеми са
придружени от бележки за техния произход и етимология, а ударението е
означено графично, за да се избегнат колебанията и неточностите в
произношението. Тълкуванията на всички термини и терминоелементи са
дадени на български и на английски език, за да може речникът да се използва и
от чуждестранните студенти, които се обучават на английски език.
След основната част е добавен списък с по-често използваните
терминоелементи от гръцки произход. Той е предназначен специално за
занятията върху клинична терминология и има за цел да направи по-достъпен
анализа и осмислянето на термините, означаващи заболявания, патологични
състояния, методи за изследване и лечение.
В приложението „Бележки върху латинския език“ са обобщени основните
въпроси, свързани с азбуката, произношението и морфологията на езика.
Добавена е и таблица с гръцката азбука и транскрипцията на знаците в нея.

3
 4

Строеж на речника

Латинският речник съдържа около 5 000 термина, подредени по азбучен ред.

На всеки термин е дадено кратко тълкувание на български (b) и английски език
(e). В квадратни скоби са посочени съставните части и етимологията на думата,
а при гръцките заемки – техният произход. Ударението е означено, за да улесни
студентите при усвояване на правилното произношение.
Всяка лексема е представена с нейните речникови форми:
➢ Съществително име (Nom.sg., Gen.sg., род):
músculus, i m : (b) мускул. (e) muscle.
cόsta, ae f: (b) ребро. (e) rib.
➢ Прилагателно име (пълната форма за м.р. и окончанията за женски и
среден род):
lόngus, a, um: (b) дълъг. (e) long.
ásper, era, erum: (b) грапав, неравен. (e) rough.
brévis, e: (b) къс. (e) short.
símplex, gen.-icis: (b) прост; обикновен. (e) simple; ordinary.
➢ Глагол - включен е само ограничен брой глаголни форми, които се
срещат в рецептата. При всяка форма е дадено официално приетото
съкращение, а в квадратни скоби е посочен глаголът, от който тя е
образувана.
D. = da/ détur/ déntur [do,dáre давам]: (b) дай/ да се даде/ да се дадат (в рецепти).
(e) give (in prescriptions).
➢ Причастие – в квадратни скоби е посочен видът на причастието и
глаголът, от който е образувано.
pérforans, gen.-ántis [PPA pér-foro, áre пробивам]: (b) пробиващ. (e) perforating.
perforátus, a, um [PPP pérforo↑]: (b) пробит, продупчен. (e) perforated, pierced.
Знаците (↑) и (↓) означават, че етимологията и значението на конкретния
термин са разгледани при по-горния или по-долния термин.
Знакът (→) означава „виж“ (препратка).
Съставните термини са подредени с отстъп по азбучен ред след главния
термин.

В речника са включени и по-често срещаните префикси и суфикси от

латински и гръцки произход.

4
 5
Списък на съкращенията
Латински
Abl. – Ablatívus: (b) падеж аблатив.
(e) ablative.
Acc. – Accusatívus: (b) падеж
акузатив. (e) accusative.
adi. – adiectívum: (b) прилагателно
име. (e) adjective.
adv. – adverbium: (b) наречие. (e)
adverb.
anat. – anatόmicum: (b) анатомичен
термин. (e) anatomical term.
BNA – Baseliána nόmina anatόmica:
(b) Базелска анатомична номенкла-
тура. (e) Baselian anatomical
nomenclature.
comp.- comparatívus: (b) сравнител-
на степен. (e) comparative.
coni. – coniunctívus: (b) подчини-
телно наклонение. (e) subjunctive.
coniunct. – coniúnctio: (b) съюз. (e)
conjunction.
Dat. – Datívus: (b) падеж датив. (e)
dative.
etc. – et cétera: (b) и така нататък.
(e) etcetera.
f – feminínum: (b) женски род. (e)
feminine.
fut. – futúrum: (b) бъдеще време. (e)
future.
Gen. – Genitívus: (b) родителен
падеж. (e)genitive.
imp. – imperatívus: (b) повелително
наклонение. (e) imperative.
INA – Ienaiénsia nόmina anatόmica:
(b)Йенска анатомична номенкла-
тура. (e) Jena’s anatomical
nomenclature.
Български
5
indecl. – indeclinábile: (b) нескло-
няемо име. (e) indeclinable.
m – masculínum: (b) мъжки род. (e)
masculine.
n – néutrum: (b) среден род. (e)
neuter.
Nom. – Nominatívus: (b) именителен
падеж. (e) nominative.
numer .- numerále: (b) числително
име. (e) numeral.
pl. – plurális: (b) множествено
число. (e) plural.
pl. t. – plurália tántum: (b) само
множествено число. (e) plural only.
PNA – Parisiénsia nόmina anatόmi-
ca: (b )Парижка анатомична но-
менклатура. (e) Parisian anatomical
nomenclature.
PPA – Particípium praeséntis actívi:
(b) сегашно деятелно причастие.
(e) Present active participle.
PPP – Particípium perfécti passívi: (b)
минало страдателно причастие. (e)
Past passive participle.
praep. – praeposítio: (b) предлог. (e)
preposition.
pron. – pronόmen: (b) местоимение.
(e) pronoun.
sing. – singuláris: (b) единствено
число. (e) singular.
superl.- superlatívus: (b) превъзходна
степен. (e) superlative.
syn. – synόnymon: (b) синоним. (e)
synonym.
 6
бот.: (b) ботанически термин.
(e)botanical term.
гр.: (b) гръцки. (e) Greek.
обикн. : (b) обикновено. (e) usually.
Латинско – българско – английски речник
A
a, ab praep. + Abl. : (b) от. (e) from,
off.
aa, ana : (b) по, по равни части = ána
pártes aequáles (съкр.в рецепти). (e)
so much of each (in prescriptions).
ab-, abs-: (b) представка със значе-
ние отрицание, отдалечаване,
отстраняване. (e) prefix with meaning
“negation, removal”.
abdómen, inis n : (b) корем. (e)
abdomen, belly.
abdominális, e [↑]: (b) коремен. (e)
abdominal.
abdúcens, gen.-éntis [PPA ab-dúco, ere
отвеждам]: (b) отвеждащ. (e) abduct-
ting, abducent.
abdúctio, ónis f [↑]: (b) отвеждане,
отдалечаване от средната линия на
тялото. (e) abduction – movement
away from the body along the
horizontal plane.
abdúctor, óris m (musculus) [↑]: (b)
отвеждач (мускул). (e) abductor
(muscle).
abérrans, gen. -ántis - [PPA ab-érro, áre
отклонявам се]: (b) аберантен – откло-
няващ се от нормалния път или нор-
малното си място. (e) aberrant –
6
съкр. : (b) съкращение. (e)
abbreviation.
умал. : (b) умалително. (e) diminu-
tive.
wandering or deviating from the usual
or normal course.
aberrátio, onis f [↑]: (b) аберация –
отклонение. (e) aberration
ablactátio, onis f [ab- от + lacto, áre
кърмя]: (b) отбиване от кърмене. (e)
weaning.
abomásus, i m: (b) сирищник –
същински стомах при преживните
животни. (e) abomasum, maw: the
fourth and final stomach compartment
in ruminants.
abórtus, us m [abόrior, íri умирам]: (b)
аборт. (e) abortion.
• abόrtus artificiális: (b) изкус-
твен аборт, предизвикан це-
ленасочено. (e) induced or
artificial abortion.
• abόrtus complétus: (b) пълен
аборт – плодът е изтласкан
напълно заедно с всички ма-
териали от бременността. (e)
complete abortion – complete
expulsion of all the products of
conception.
• abόrtus habituális: (b) приви-
чен аборт – спонтанен аборт,
който се повтаря три или
повече последователни пъти.
(e) habitual abortion – sponta-
 7
neous abortion occurring in
three or more successive preg-
nancies.
• abόrtus ímminens: (b) зап-
лашващ аборт. (e) imminent
or threatened abortion.
• abόrtus incomplétus: (b) не-
пълен аборт – изтласкване на
плода със задръжка на части
от обвивките или плацентата.
(e) incomplete abortion - abor-
tion with retention of parts of
the products of conception.
• abόrtus spontáneus: (b) спон-
танен аборт. (e) spontaneous
abortion.
abscéssus, us m [abs-cédo, ere отстъп-
вам]: (b) гнойно възпаление, гной-
ник. (e) abscess: collection of pus
within a tissue because of an
inflammatory process.
Absínthium, i n: (b) пелин. (e)
wormwood.
abstinéntia, ae f [abs-tíneo, ére въздър-
жам се]: (b) въздържаност, въздър-
жание. (e) abstinence.
ac, atque coniunct.: (b) и. (e) and
-ac-: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „принадлеж-
ност, отношение, свойство“. (e)
suffix of adjectives with meaning
“pertaining to, similar to”.
accéptus, a, um [PPP ac-cípio, ere
получавам]: (b) получен, приет. (e)
accepted.
accessórius, a, um [ac-cédo, ere
приближавам, прибавям се]: (b)
добавъчен, допълнителен. (e)
accessory, additional.
accommodátio, ónis f [ac-cόmmodo, áre
приспособявам]: (b) приспособяване.
(e) accommodation.
7
accumulátio, onis f [ac-cúmulo, áre
трупам]: (b) натрупване. (e) accu-
mulation.
acérvulus, i m [умал.от acérvus куп]:
(b) мозъчен пясък – калциеви
отлагания в главния мозък. (e) brain
sand
acetábulum, i n [съд за оцет]: (b)
ацетабулум – ямка в тазовата кост, в
която влиза главата на бедрената
кост. (e) cotyloid cavity: the cup-
shaped cavity in the hip-bone receiving
the head of the femur.
acéticus, a, um [↓]: (b) оцетен. (e)
acetic.
acétum, i n: (b) оцет. (e) vinegar.
ácidum, i n: (b) киселина. (e) acid.
ácidus, a, um: (b) кисел. (e) acid.
acquisítus, a, um [PPP ac-quíro, ere
придобивам]: (b) придобит. (e)
acquired.
acromiális, e [↓]: (b) акромиален-
отнасящ се до раменния израстък.
(e) acromial – of, relating to, or
situated near the acromion.
acrómion, i n: (b) акромион –
раменен израстък на лопатката. (e)
acromial process – the outer end of the
scapula.
actívus, a, um: (b) деятелен. (e)
active.
acupunctúra, ae f [acus↓ + punctúra
убождане]: (b) акупунктура –
иглотерапия. (e) acupuncture.
ácus, us f : (b) игла. (e) needle.
acústicus, a, um [гр.akustikos]: (b)
акустичен, слухов. (e) acoustic(al).
acútus, a, um: (b) остър, скоротечен.
(e) acute.
 8
ad praep. + Acc.: (b) към, до, при. (e)
to, toward.
adaptátio, onis f [ad-ápto, áre нагласям]:
(b) нагаждане, приспособяване,
особено на окото към различна
степен на светлинно дразнение. (e)
adaptation, adjustment.
ádde [áddo, ere прибавям]: (b) прибави!
(в рецепти). (e) add! (in prescriptions).
addúctio, ónis f [ad-dúco, ere довеждам]:
(b) аддукция – привеждане, притег-
ляне на част от тялото или на
крайник към средната линия на
тялото. (e) adduction – moving of a
body part toward the central axis of the
body.
addúctor, óris m (músculus) [↑]: (b)
аддуктор – мускул привеждач. (e)
adductor (muscle).
adductόrius, a, um [addúctor↑]: (b)
приводящ, довеждащ. (e) adducto-
rial.
adenítis, itidis f [гр. aden жлеза + -itis
възпаление]: (b) аденит – възпаление
на лимфен възел (жлеза). (e) adenitis
– inflammation of a gland or lymphatic
node.
adenopáthia, ae f [aden↑ + pathos
страдание]: (b) аденопатия – заболя-
ване на лимфните възли. (e)
adenopathy – any disease or
enlargement involving glandular
tissue.
adenovírus, i n [aden↑ + virus вирус]: (b)
аденовирус – група вируси, причи-
няващи инфекции на горните
дихателни пътища. (e) adenovirus –
any of a group of viruses that cause
upper respiratory tract infections in
humans.
adenόma, atis n [aden↑ + -oma тумор]:
(b) аденом – тумор (обикновено
доброкачествен) от жлезистия
8
епител. (e) adenoma – a benign
epithelial tumour of glandular origin.
ádeps, ipis m : (b) мас, тлъстина. (e)
fat, lard.
• ádeps suíllus: (b) свинска мас.
(e) lard.
adipósus, a, um [ádeps↑]: (b) мастен.
(e) adipose.
áditus, us m [ád-eo, íre влизам]: (b)
вход. (e) entrance.
ádjuvans, gen.-ántis [PPA ád-juvo, áre
подпомагам]: (b) подпомагащ (за
лекарство в магистрална рецепта).
(e) adjuvant (remedy in a magistral
prescription).
admissúra, ae f : (b) оплождане. (e)
fertilization.
admíxtus, a, um [PPP ad-mísceo, ére
смесвам]: (b) смесен, примесен. (e)
admixed, added.
Adónis vernális: (b) пролетен
горицвет. (e) Spring Adonis.
adrenális, e [ad до + ren бъбрек]: (b)
надбъбречен. (e) adrenal.
adventítia, ae f (túnica adventítia) [ad-
vénio, íre пристигам]: (b) адвентиция –
външна съединително-тъканна
обвивка на стената на по-големите
кръвоносни съдове или на тръбести
органи. (e) adventitia – the membra-
nous outer covering of a blood vessel
or an organ.
advérsus, a, um: (b) насрещен,
противоположен. (e) adverse.
aéger, gra, grum (aegrótus, a, um):
(b) болен. (e) ill, sick.
aequális, e: (b) равен, еднакъв. (e)
equal.
aequáliter adv.[aequáis↑]: (b) еднакво,
равномерно. (e) equally.
 9
aër, eris m : (b) въздух. (e) air.
aéther, eris m [гр.aither небе, въздух] :
(b) етер – органично съединение,
лесно изпаряваща се безцветна
течност, използвана за упойка и
дезинфекция. (e) ether – organic
compound, volatile liquid used as a
solvent and anaesthetic
aethéreus, a, um[aither↑]: (b) етерен.
(e) ethereal.
aethýlicus, a, um[гр.aither небе + hyle
вещество]: (b) етилов. (e) ethyl,
ethylic.
aetiolόgia, ae f [гр.aitia причина + logos
учение]: (b) етиология – учение за
причините за болестите. (e) etiology
– the branch of medicine dealing with
the causes or origins of a disease.
afebrílis, e [гр. a- не + febris треска]: (b)
афебрилен – без повишена темпера-
тура. (e) non-febrile.
afféctus, us m [af-fício, ere засягам]: (b)
афект – силна душевна възбуда,
временно нервно разстройство. (e)
affect – the conscious subjective aspect
of feeling or emotion.
áfferens, gen.-éntis [PPA áf-fero , ferre
донасям]: (b) аферентен – донасящ,
принасящ. (e) afferent, centripetal.
affíxus, a, um [PPP af-fígo, ere
прикрепям]:(b) прикрепен. (e) affixed.
agaláctia, ae f [гр. a- не + gala мляко]:
(b) агалактия – пълна липса на
кърма. (e) agalactia: absence of milk.
aggregátus, a, um [PPP ág-grego, áre
присъединявам]: (b) присъединен,
групиран. (e) aggregated.
ágilis, e: (b) подвижен, бърз. (e)
mobile, agile.
agnéllus, i m [умал.от agnus↓]: (b)
агънце. (e) lambkin.
9
ágnus, i m: (b) агне. (e) lamb.
ála, ae f : (b) крило. (e) wing.
aláris, e [ála↑]: (b) аларен - отнасящ
се до крилото. (e) alar – relating to,
resembling, or having wings.
alátus, a, um [ála↑]: (b) крилат. (e)
winged.
albugínea, ae f (túnica) [albugíneus
белезникав]: (b) албугинея – белез-
никава фиброзно-тъканна обвивка
на някои органи. (e) albuginea – a
tough whitish layer of fibrous tissue
investing some organs.
álbus, a, um: (b) бял. (e) white.
alimentárius, a, um [aliméntum↓]: (b)
хранителен. (e) alimentary.
alimentátio, onis f [aliméntum↓]: (b)
хранене. (e) feeding, nourishment.
aliméntum, i n [обикн. pl.]: (b) храна.
(e) aliment.
-alis (-aris): (b) суфикс при
прилагателни имена със значение
„отношение, принадлежност“. (e)
suffix of adjectives with meaning
“pertaining to”.
allopáthia, ae f [гр. allos друг + pathos
страдание]: (b) алопатия – традици-
онни методи на лечение, прилагани
от официалната медицина. (e)
allopathy – conventional medical
treatment.
Alóë, ës f (бот.): (b) алое. (e) aloe.
alopécia, ae f [гр. alopecia изпадане на
косми като при лисица]: (b) косопад . (e)
baldness.
altérnans, gen.-ántis [PPA altérno, áre
редувам се]: (b) променлив, редуващ
се. (e) alternating.
Althaéa, ae f (бот.): (b)ружа. (e)
hollyhock.
 10
áltus, a, um: (b) висок. (e) high, tall.
alveoláris, e [alvéolus↓]: (b)
алвеоларен – отнасящ се до
алвеолите, мехурчест. (e) alveolar –
of or relating to an alveolus.
alvéoli, όrum m (pl.): (b) алвеоли,
торбички. (e) alveoli.
• alvéoli dentáles: (b) зъбни
алвеоли. (e) tooth sockets,
alveoli.
• alvéoli lobuláres: (b) делчести
алвеоли. (e) lobular alveoli.
• alvéoli pulmόnis: (b)
белодробни алвеоли. (e)
pulmonary alveoli, air cells.
alvéolus, i m [умал.от álveus корито,
кухина]: (b) алвеола – трапчинка,
килийка, мехурче. (e) alveolus –
small cavity, pit.
amárus, a, um: (b) горчив. (e) bitter.
ámbiens, gen.-éntis [PPA ámb-io, íre
обикалям]: (b) амбиентен – обикалящ,
заобикалящ. (e) ambient.
ambíguus, a, um: (b) променлив,
непостоянен. (e) ambiguous.
amoéba, ae f : (b) амеба. (e) amoeba.
amoebiásis, is f: (b) амебиаза, амебна
дизентерия. (e) amebic dysentery.
ampúlla1, ae f [от ámpla bulla голям
мехур]: (b) ампула – шишенце за
инжекционни разтвори. (e) ampoule,
ampule.
ampúlla , ae f [↑]: (b) ампула –
2 малокръвен. (e) an(a)emic.
кълбообразно разширение на част на
канал или тръбовиден орган. (e)
ampoule, ampulla – a small dilatation
in a canal or tubular organ.
• ampúlla dúctus deferéntis: (b)
ампула на семепровода. (e)
ampoule of the spermatic duct.
10
• ampúlla duodéni: (b) ампула
на дванадесетопръстника. (e)
ampoule of the duodenum
• ampúlla recti: (b) ампула на
правото черво. (e) ampoule of
the rectum.
• ampúlla túbae uterínae: (b)
ампула на маточната тръба.
(e) ampoule of fallopian tube.
amputátio, ónis f [ám-puto, áre отряз-
вам]: (b) ампутация – премахване на
част от тялото, особено на крайник.
(e) amputation – removal of a body
part.
amýgdala, ae f [гр. amygdale бадем]: (b)
бадем; сливица. (e) almond; tonsil.
amyláceus, a, um [ámylum↓]: (b)
нишестен. (e) amylaceous, starchy.
ámylum, i n : (b) нишесте, скорбяла.
(e) starch, farina.
ána [гр.] → aa
ana- [гр.]: (b) представка със зна-
чение „движение нагоре, усилване,
обратно действие“. (e) prefix with
meaning “moving up, excessively,
retroaction”.
an(a)émia, ae f [гр.an- + haima кръв]: (b)
анемия, малокръвие – намаляване
количеството на еритроцитите и
съдържанието на хемоглобина в
единица обем кръв. (e) an(a)emia – a
reduction in the hemoglobin of red
blood cells.
anaémicus, a, um [↑]: (b) анемичен,
anaërόbia, όrum n (pl.) [гр. а не + aër
въздух + bios живот]: (b) анаероби –
бактерии, които се развиват само
при липса на кислород. (e) anaërobes
– an organism, such a bacterium, that
can or must live in the absence of
oxygen.
 11
anaesthésia, ae f [гр. an- не + aesthesis
чувство, усет]: (b) анестезия – пълна
загуба на сетивността на определен
участък; упойка. (e) an(a)esthesia –
local or general loss of bodily
sensation, lack of feeling.
• anaesthésia generális: (b)
обща упойка. (e) general
an(a)esthetic.
• anaesthésia locális: (b) местна
упойка. (e) local an(a)esthetic.
anális, e [ánus анус]: (b) анален,
отнасящ се до ануса. (e) anal.
análysis, is f [гр. analysis развързване,
разлагане]: (b) анализ. (e) analysis.
anamnésis, is f [гр. anamnesis припом-
няне]: (b) анамнеза – предисторията
на болестта, получена чрез разпит на
болния или неговите близки. (e)
anamnesis – the complete history of
the disease, recalled and recounted by
the patient.
ánas, atis f : (b) патица. (e) duck.
anastomósis, is f [гр.anastomosis устие]:
(b) анастомоза – съединение на два
съда, нерва, мускула,канала или два
кухи вътрешни органа. (e) anastomo-
sis – the surgical union of two hollow
organs or parts that are normally
separate.
anastomόticus, a, um [↑]: (b)
анастомозен. (e) anastomotic.
anatόmia, ae f [гр. anatome разрязване]:
(b) анатомия – наука за строежа на
тялото. (e) anatomy – science of body
structure.
anatόmicus, a, um [↑]: (b) анатоми-
чен. (e) anatomic.
aneurýsma, atis n [гр. aneuryno разши-
рявам]: (b) аневризма – ограничено
разширяване на артерия, пулсираща
издутост на стената ѝ. (e) aneurysm –
11
localized blood-filled bulge in the wall
of a blood vessel.
angiítis, itidis f [гр.angeion съд + -itis
възпаление]: (b) ангиит - възпаление
на кръвоносен съд. (e) angiitis –
inflammation of a blood vessel.
angína, ae f (angína pharýngis) [ángo,
ere притискам, душа]: (b) ангина, гърло-
бол – остро възпалително, инфекци-
озно заболяване на лимфоидния
гърлен пръстен. (e) acute tonsillitis,
tonsillar angina, sore throat.
• angína abdominális: (b)
абдоминална ангина – силни
коликообразни болки в
корема. (e) angina abdominis,
abdominal angina – intermittent
abdominal pain.
• angína péctoris: (b) гръдна
жаба, стенокардия. (e) breast
pang, stenocardia.
angiocardiographía, ae f [гр.angeion
съд + kardia сърце + grapho пиша]: (b)
ангиокардиография – рентгеногра-
фия на кухините на сърцето и на
главните кръвоносни съдове след
вкарване на контрастно вещество в
кръвообращението. (e) angiocardio-
graphy – radiography of the heart and
great vessels after introduction of an
opaque contrast substance into
circulation.
angiographía, ae f [гр.angeion↑+ grapho
пиша]: (b) ангиография – рентгено-
графия на кръвоносни съдове след
вкарване на контрастно вещество.
(e) angiography – radiography of blood
vessels.
angiolόgia, ae f [гр.angeion↑ + logos
учение]: (b) ангиология – наука за
кръвоносните и лимфните съдове и
отнасящите се към тях органи. (e)
angiology – scientific study or
description of the blood and lymph
vessels.
 12
angiόma, atis n [angeion↑ + -oma тумор]:
(b) ангиом – съдов тумор. (e)
angioma – tumour of a vessel.
angiopáthia, ae f [angeion↑ + pathos
страдание]: (b) ангиопатия – заболя-
ване на кръвоносните съдове. (e)
angiopathy – disease of blood vessels.
angiorrháphia, ae f [angeion↑ + rhaphe
шев]: (b) ангиорафия – зашиване на
кръвоносен съд. (e) angiorrhaphy –
suturing of a vessel.
angiorrhéxis, is f [angeion↑ + rhexis
разкъсване]: (b) ангиорексис –
разкъсване на съд. (e) angiorrhexis –
tearing of a blood vessel.
anguláris, e [ángulus↓]: (b) ъглов. (e)
angular.
angulátus, a, um [ángulus↓]: (b)
ъглест, с ъгли. (e) angulate.
ángulus, i m : (b) ъгъл. (e) angle.
angústus, a, um [angústo, áre стеснявам]:
(b) тесен. (e) narrow.
ánimal, ális n [ánima душа, живот]: (b)
животно. (e) animal.
animális, e [↑]: (b) животински. (e)
animal.
a(n)nuláris, e [ánnulus↓]: (b)
пръстенен, пръстеновиден. (e)
annular, ring-shaped, circular.
á(n)nulus, i m [умал.от ánus пръстен,
халка]: (b) пръстен, халка. (e) ring,
circle.
ánnus, i m : (b) година. (e) year.
anorectális, e [ánus анус + réctum право
черво]: (b) аноректален – отнасящ се
до ануса и правото черво. (e)
anorectal – relating to the anus and
rectum.
12
ánsa, ae f [дръжка]: (b) бримка,
дъговидно образувание. (e) ansa – a
looplike structure.
ánser, eris mf : (b) гъска. (e) goose.
anserínus, a, um [ánser↑]: (b) гъши.
(e) anserine.
ánte praep. + Acc.: (b) пред; преди.
(e) in front of; before.
antebráchium, i n [ánte↑ + гр. brachium
рамо, ръка]: (b) предмишница, частта
на горния крайник от лакътя до
китката. (e) forearm – the part of the
arm between elbow and wrist.
anteposítio, όnis f [ánte↑ + position
положение]: (b) антепозиция –
положение напред, преместване
напред. (e) anteposition – forward or
anterior position.
antérior, ius (gen. –όris) [ánte↑ ] : (b)
преден. (e) anterior, fore.
ánthrax, ácis m : (b) антракс – синя
пъпка, въглен: остра заразна болест
по домашните животни. (e)
1.anthrax, malignant pustule,
malignant edema ; 2.carbuncle.
anti- [гр.]: (b) представка със
значение „против, срещу, противо-
поставяне“. (e) prefix with meaning
“against or over against”.
antiasthmáticus, a, um [anti↑ + ásthma
задух]: (b) противоастматичен (за
лекарство). (e) antiasthmatic
(remedy).
antidótum, i n [anti↑ + гр. dotos даден]:
(b) противоотрова. (e) antidote.
antiscabiósus, a, um[anti↑ + scabies
краста]: (b) против краста (лекар-
ство). (e) antipsoric, antiscabious
(remedy).
 13
ántrum, i n [гр. antron пещера]: (b)
пещера, кухина. (e) antrum – a cavity
or chamber.
ánus, i m [ánus пръстен, халка]: (b) анус
– заден отвор (проход). (e) anus.
aórta, ae f [гр. airo вдигам]: (b) аорта –
главната артерия на големия кръг на
кръвообращението. (e) aorta - - the
great artery arising from the left
ventricle.
• aόrta abdominális: (b)
коремна аорта: крайната част
на аортата от диафрагмата
надолу. (e) abdominal aorta –
the distal part of the descending
aorta, below the diaphragm.
• aόrta ascéndens: (b) възхо-
дяща аорта – възходящата
част на аортата. (e) ascending
aorta.
• aόrta descéndens: (b) низхо-
дяща аорта – низходящата
част на аортата. (e) descen-
ding aorta.
• aόrta thorácica: (b) гръдна
аорта – частта на аортата от
началото ѝ до диафрагмата.
(e) thoracic aorta.
aortálgia, ae f [aόrta↑ + гр.algos болка]:
(b) болка в аортата. (e) aortalgia –
pain in the aorta.
aόrticus, a, um [aόrta↑]: (b) аортен. (e)
aortic.
aortítis, itidis f [aόrta↑ + -itis възпале-
ние]: (b) аортит – дифузно възпале-
ние на стената на аортата. (e) aortitis
– inflammation of the aorta.
apertúra, ae f [aperio, íre отварям]: (b)
отвор. (e) aperture, opening, orifice.
apértus, a, um [↑]: (b) отворен,
открит. (e) open
13
ápex, icis m: (b) връх. (e) apex, tip.
• ápex pulmόnis: (b) връх на
белия дроб. (e) apex of the
lung.
apicális, e [↑]: (b) апикален- върхов,
отнасящ се до или разположен на
върха. (e) apical – pertaining to an
apex.
ápis, is f : (b) пчела. (e) bee.
aplásia, ae f [гр.а- не + plasis образуване]:
(b) аплазия – вродена липса на
орган. (e) innate absence of an organ.
apn(o)éa, ae f / apnóë, ës f [гр.а- не +
pnoe дишане]: (b) апнея – спиране на
дишането. (e) stopping of breathing.
apophýsis, is f [гр. apophysis издънка]:
(b) апофиза – костен израстък. (e)
apophysis - osseous process.
apparátus, us m [ap-paro, áre пригот-
вям]: (b) апарат; система. (e)
apparatus; system.
• apparátus digestόrius: (b)
храносмилателен апарат
(система). (e) digestive system.
• apparátus respiratόrius: (b)
дихателен апарат (система).
(e) respiratory system.
• apparátus urogenitális: (b)
пикочо-полов апарат
(система). (e) urogenital
system.
appendectomía, ae f [appéndix↓ +
гр.ektome изрязване]: (b) апендектомия
– оперативно отстраняване на
апендикса. (e) appendectomy –
surgical removal of appendix.
appendicítis, itidis f [ appéndix↓ + -itis
възпаление]: (b) апендицит – възпа-
ление на апендикса. (e) appendicitis –
inflammation of appendix.
 14
appendiculáris, e [appéndix↓]: (b)
апендикуларен, придатъчен. (e)
appendical.
appéndix, ícis f [ap-péndeo, ére вися до]:
(b) апендикс – придатък. (e) appen-
dix, appendage.
• appéndix vermifόrmis: (b)
апeндикс – червеобразният
израстък на сляпото черво.
(e) vermiform process,
appendix.
appetítus, us m [áp-peto, ere стремя се]:
(b) апетит. (e) appetite.
ápud praep.+ Acc.: (b) при, до. (e) at.
áqua, ae f : (b) вода. (e) water.
• áqua cόcta: (b) преварена
вода. (e) boiled water.
• áqua destilláta: (b)
дестилирана вода. (e) distilled
water.
arachnoidéa, ae f [гр. аrachne паяк + -
eides подобен]: (b) арахноидея –
паяжиновидна мозъчна обвивка
между dúra máter и pía máter. (e)
arachnoid cerebral membrane.
arachnoidális, e [↑]: (b) арахноиден
– паяжиновиден, отнасящ се до
паяжиновидната обвивка. (e)
arachnoidal.
árbor, oris f: (b) дърво. (e) tree,
arbor.
• árbor bronchiális: (b)
бронхиално дърво. (e)
bronchial tree.
• árbor vítae: (b) дърво на
живота (в малкия мозък). (e)
arbor vitae (in cerebellum).
arcuátim adv.[↓]: (b) дъговидно. (e)
as an arch.
14
arcuátus, a, um [↓] : (b) дъговиден.
(e) arcuate, arched, bowed.
árcus, us m [лък, дъга]: (b) дъга, свод.
(e) arch, arc, bow.
área, ae f [площад, свободно място]: (b)
зона, област. (e) area, region, zone.
aréola, ae f [умал.↑]: (b) ареола –
кръгче, кръгъл ограничен участък.
(e) areola – any minute space or
interstice in a tissue.
• aréola mámmae: (b) ареола
на гърдата. (e) areola of
mammary gland.
argéntum, i n: (b) сребро. (e) silver.
ar(r)hýthmia, ae f [гр. а- не + rhythmos
ритъм]: (b) аритмия – нарушение на
нормалния сърдечен ритъм. (e)
arrhythmia – variation from the normal
rhythm of the heartbeat.
arhýthmicus, a, um [↑]: (b) нерит-
мичен, нередовен. (e) ar(r)hythmic –
irregular.
aromáticus, a, um: (b) ароматен. (e)
aromatic.
arréctor, όris m (músculus) [ár-rigo, ere
изправям]: (b) изправяч (мускул). (e)
arrector (muscle).
árs, artis f : (b) изкуство. (e) art.
artéria, ae f [гр. aër въздух + tereo
задържам, според древното схващане, че
артериите са изпълнени с въздух]: (b)
артерия – кръвоносен съд, изнасящ
кръвта от сърцето към периферията.
(e) artery – a vessel in which blood
flows away from the heart carrying
oxygenated blood.
• artéria carόtis: (b) сънна
артерия. (e) carotid artery.
• artéria coronária cόrdis: (b)
венечна артерия на сърцето.
(e) coronary artery.
 15
• artéria ilíaca commúnis: (b)
обща хълбочна артерия. (e)
common iliac artery.
• artéria pulmonális: (b)
белодробна артерия. (e)
pulmonary artery.
• artéria radiális: (b) лъчева
артерия. (e) radial artery.
• artéria subclávia: (b)
подключична артерия. (e)
subclavian artery.
• artéria umbilicális: (b) пъпна
артерия. (e) umbilical artery.
arteriális, e [↑]: (b) артериален. (e)
arterial.
arteríola, ae f [умал.от árteria]: (b)
артериола- най-малката предка-
пилярна артерийка. (e) arteriole –
small artery.
arter(i)ítis, itidis f [artéria↑ + -itis възпа-
ление]: (b) артериит – възпаление на
артерия. (e) arteritis – inflammation of
an artery.
arthrálgia, ae f [гр. arthron става + algos
болка]: (b) артралгия – ставна болка.
(e) arthralgia – joint pain.
arthrítis, itidis f [arthron↑ +-itis възпале-
ние]: (b) атрит – възпаление на
ставите. (e) arthritis – joint
inflammation.
arthrolόgia, ae f [arthron↑ + logos
учение]: (b) артрология – учение за
видовете съединения на костите. (e)
arthrology – study of the joints and
ligaments.
arthrόsis, is f [arthron↑]: (b) артроза –
хронично ставно заболя-ване с
дистрофичен характер. (e) arthrosis –
chronic dystrophic joint disease.
arthrotomía, ae f [arthron↑ + tome
рязане]: (b) артротомия – отваряне на
15
става чрез разрез. (e) arthrotomy –
incision of a joint.
articuláris, e [↓]: (b) ставен. (e)
articular.
articulátio, ónis f [artículus става, член
на тялото]: (b) става, съчленение;
артикулация – съединение чрез
става. (e) articulation; joint.
• articulátio cόxae: (b) тазо-
бедрена става. (e) hip-joint.
• articulátio cúbiti: (b) лакътна
става. (e) elbow-joint.
• articulátio genus: (b) колянна
става. (e) knee-joint.
• articulátio húmeri: (b)
раменна става. (e) shoulder-
joint, humeral articulation.
• articulátio talocrurális: (b)
скочна или глезенна става.
(e) talocrural articulation,
ankle-joint.
artificiális, e [ars изкуство + fácio, ere
правя]: (b) изкуствен. (e) artificial.
arytaenóideus, a, um [гр. arytaina съд за
течнoсти, черпак + eido приличам]: (b)
аритеноиден, „черпаковиден“,
отнасящ се до пирамидния хрущял.
(e) arytenoid – shaped like a jug or
pitcher, as the arytenoid cartilage.
ascéndens, gen.-éntis [PPA a-scéndo, ere
изкачвам се]: (b) възходящ, изкачващ
се. (e) ascending.
ascítes, ae m [гр. askos кожен мях]: (b)
асцит – водянка на коремната
кухина. (e) ascites - hydroperitonia,
abdominal dropsy.
ásinus, i m: (b) магаре. (e) donkey.
-asis (-iasis): (b) суфикс със значение
„болестно състояние“. (e) suffix with
meaning “pathological condition”.
 16
aspéctus, us m [a-spício, ere поглеждам]:
(b) външен вид, изглед. (e) aspect.
ásper, era, erum: (b) грапав,
неравен. (e) rough.
asphýxia, ae f [гр. а- не + sphygmos
пулс]: (b) асфиксия, задушаване. (e)
asphyxia – impaired breathing.
ásthma, atis n [гр. asthma тежко
дишане]: (b) астма – задух. (e) asthma.
asystόlia, ae f [гр. а- не + systole свива-
не]: (b) асистолия: 1.намаляване на
систолната контракция. 2.сърдечна
недостатъчност със застойни
явления. (e) asystole: 1.imperfect or
incomplete systole. 2.cardiac
insufficiency with dilatation.
at coniunct. : (b) но, обаче. (e) but.
atelectásis, is f [гр. ateles непълен]: (b)
ателектаза – състояние на белия
дроб, при което стените на алвео-
лите са слепнали поради липса или
намалено количество въздух в тях.
(e) atelectasis, apneumatosis – the
absence of gas from all or a part of the
lungs, due to failure of expansion or
resorption of gas from the alveoli.
átlas, ántis m [Атлас – титан, който
крепял на плещите си небесния свод]: (b)
атлас – първият шиен прешлен. (e)
atlas: first ceгrvical vertebra.
átque coniunct.: (b) и, и дори. (e) and.
átrium, i n [зала, централна част на
римската къща]: (b) преддверие,
предсърдиe. (e) atrium (of the heart).
atróphia, ae f [гр. а- не + trophe хранене]:
(b) атрофия – намаляване обема и
размерите на клетките, тъканите и
органите поради смущения в
храненето или продължително
бездействие. (e) atrophy, wasting,
emaciation – a diminution in the size
of a cell, tissue, organ, due to
insufficient nutrition.
16
atrόphicus, a, um [↑]: (b) атрофичен,
атрофиран. (e) atrophic, atrophied.
attenuátus, a, um [PPP at-ténuo, áre
изтънявам]: (b) изтънен; отслабен. (e)
attenuated.
auditívus, a, um [↓]: (b) слухов. (e)
auditory, auditive.
auditόrius, a, um [↓]: (b) слухов. (e)
auditory, auditive.
audítus, us m [PPP áudio, íre слушам,
чувам ]: (b) слух; слушане. (e)
audition; hearing.
aurícula, ae f [умал. от áuris↓]: (b)
ушна мида. (e) auricle (of the ear),
pinna.
• aurícula átrii: (b) ухо на
предсърдието, сърдечно ухо.
(e) auricle of the heart.
• aurícula cerebélli: (b) ухо на
малкия мозък. (e) auricle of
the cerebellum.
auriculáris, e [↑]: (b) аурикуларен –
отнасящ се до ухото, ушен; подобен
на ухо. (e) auricular - relating to the
ear or to the auricle of the heart.
áuris, is f : (b) ухо. (e) ear.
• áuris extérna: (b) външно
ухо. (e) external ear.
• áuris intérna, labyrínthus: (b)
вътрешно ухо, лабиринт. (e)
internal ear, labyrinth.
• áuris média: (b) средно ухо.
(e) middle ear, tympanum.
auscultátio, ónis f [auscúlto, áre внима-
телно слушам]: (b) преслушване. (e)
auscultation.
áut coniunct.: (b) или. (e) or.
auxílium, i n : (b) помощ. (e) aid,
help.
 17
• auxílium prímum: (b) първа
помощ. (e) first aid.
ávis, is f : (b) птица. (e) bird.
axiális, e [áxis↓]: (b) осев; отнасящ се
до втория шиен прещлен. (e) axial.
B
bacíllus, i m [умал. от báculus тояга]: (b)
бацил – пръчковидна, спорогенна
бактерия. (e) bacillus – a genus of
spore-forming bacteria.
bacteriaémia, ae f [bacterium↓ + гр.haima
кръв]: (b) бактериемия – проникване
на бактерии в кръвта. (e) bacteriemia
– the presence of viable bacteria in the
circulating blood.
bactericídus, a, um [bacterium↓ + caédo,
ere убивам]: (b) бактерициден –
убиващ бактериите. (e) bactericidal.
bacteriolόgia, ae f [bacterium↓ + гр.logos
учение]: (b) бактериология – наука за
бактериите. (e) bacteriology – the
scientific study of bacteria.
bactérium, i n [гр. bakteria пръчка,
тояга]: (b) бактерия – едноклетъчен
микроорганизъм с различна форма –
кълбеста, пръчковидна, спираловид-
на и др. (e) bacterium any of the
unicellular prokaryotic microorganisms
with various forms.
balneolόgia, ae f [bálneum↓ + logos
учение]: (b) балнеология – наука за
минералните води, калолечението и
климатoлечението. (e) balneology –
the study and practice of therapeutic
bathing.
balneotherápia, ae f [bálneum↓ +
therapeia лечение]: (b) балнеотерапия –
дял от балнеологията, изследващ
прилагането на минерални води и
17
axílla, ae f : (b) подмишница,
подмишнична ямка. (e) armpit,
axillary fossa.
axilláris, e [↑]: (b) подмишничен. (e)
axillary.
áxis, is m: (b) ос; втори шиен
прешлен. (e) axis: second cervical
vertebra.
бани за лечебни цели. (e)
balneotherapy, balneotherapeutics.
bálneum, i n: (b) баня. (e) bath.
basális, e (basiláris, e)[básis↓]: (b)
базален – основен. (e) basilar, basal,
basic.
básis, is (eos) f [гр. basis ход, движение,
основа]: (b) база, основа. (e) basis,
base, foundation.
• básis cόrdis: (b) основа на
сърцето. (e) base of the heart.
• básis cránii: (b) основа на
черепа. (e) base of the skull.
• básis pulmόnis: (b) основа на
белия дроб. (e) base of the
lung.
Belladónna, ae f (Atrόpa belladόnna)
(бот.): (b) беладона, лудо биле. (e)
belladonna, deadly nightshade.
bene adv.[bόnus добър]: (b) добре. (e)
well.
benígnus, a, um [bόnus↑ + gígno, ere
раждам]: (b) доброкачествен,
безвреден. (e) benign, benignant.
béstia, ae f : (b) животно. (e) beast.
bi- [bis два пъти]: (b) представка със
значение „два пъти, дву-„. (e) prefix
with meaning “two, twice”.
 18
bíceps, gen. –cípitis (músculus) [bis↑ +
cáput глава]: (b) бицепс – двуглав
мускул. (e) biceps (muscle).
bicipitális, e [↑]: (b) биципитален,
отнасящ се до двуглавия мускул. (e)
bicipital – having two heads,
pertaining to a biceps muscle.
bicόrnis, e [bis↑ + cόrnu рог]: (b)
двурог. (e) bicornuous, bicornuate.
bicuspidális, e [bis↑ + cúspis острие]: (b)
бикуспидален - двукрил, двувръх.
(e) bicuspid, bicuspidal.
bífidus, a, um [bis↑ + fíndo, ere разцеп-
вам] : (b) раздвоен, разцепен на две.
(e) bifid.
bifurcátio, όnis f [bis↑ + furca двузъба
вила]: (b) бифуркация – раздвояване.
(e) bifurcation, forking.
bifurcátus, a, um [↑]: (b) раздвоен,
подобен на двурога вила. (e)
bifurcated.
bilaterális, e [bis↑ + látus страна]: (b)
двустранен , отнасящ се до двете
страни. (e) bilateral.
biliáris, e [bílis↓]: (b) билиарен-
жлъчен. (e) biliary.
bílifer, fera, ferum [bílis↓+ fero, ferre
нося]: (b) жлъчконосен. (e) bilifer.
bílis, is f : (b) жлъчка, жлъчен сок.
(e) bile.
-bilis: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „способност,
възможност“. (e) suffix of adjectives
with meaning “capable of, susceptible
of, fit for”.
bíni, ae, a: (b) по две, чифт. (e) pair,
couple.
bipartítus, a, um [bís↓ + pars част]: (b)
разделен на две части. (e) bipartite.
18
bipennátus, a, um [bís↓ + pénna перо]:
(b) двуперест. (e) bipinnate.
bis adv.: (b) два пъти. (e) twice.
bivénter, tra, trum [bis↑ + venter
корем]: (b) двукоремчест (мускул).
(e) digastric, biventral (muscle).
blepharítis, itidis f [гр. blepharon клепач
+ -itis възпаление]: (b) блефарит –
възпаление на клепачния ръб. (e)
blepharitis – inflammation of the
eyelid.
blepharorrháphia, ae f [гр. blepharon↑
+ rhaphe шев]: (b) блефарорафия –
оперативно стесняване на клепач-
ната цепка. (e) blepharorrhaphy –
suture of an eyelid.
bólus, i m [гр. bolos буца земя]: (b)
болус – голям хап. (e) bolus: very
large pill.
bólus, i f [↑]: (b) глина. (e) bole.
bónus, a, um: (b) добър, благопри-
ятен. (e) good.
bos, bóvis mf : (b) говедо. (e) cattle.
botulísmus, i m [bόtulus колбас]: (b)
ботулизъм – тежко хранително
отравяне, предизвикано от Bacíllus
botulínus. (e) botulism, sausage-
poisoning – an extremely severe type
of food poisoning due to a neurotoxin.
brachiálgia, ae f [гр. brachion ↓ + algos
болка]: (b) брахиалгия – болки в
горната част на ръката. (e)
brachialgia – pain in the upper arm.
brachiális, e [гр. brachion ↓]: (b)
брахиален , мишничен. (e) brachial.
bráchium, i n [гр. brachion ръка,
мишница]: (b) мишница – горната
част на ръката от рамото до лакътя.
(e) upper arm.
bradycardía, ae f [гр.bradys бавен +
kardia сърце]: (b) брадикардия –
 19
забавяне ритъма на сърдечната
дейност под 60 удара в минута. (e)
bradycardia: slow heart.
brévis, e: (b) къс. (e) short.
bronchiális, e [↓]: (b) бронхиален. (e)
bronchial.
bronchíolus, i m [умал.от bronchus↓]:
(b) бронхиол – малък бронх, разкло-
нение на бронхите в белодробните
лобули. (e) bronchiole, intralobular
bronchus.
bronchítis, itidis f [brόnchus↓ + -itis
възпаление]: (b) бронхит – възпаление
на лигавицата на бронхите. (e) bron-
chitis, bronchial catarrh – inflamma-
tion of one or more bronchi.
bronchoadenítis, itidis f [brόnchus↓ +
аden жлеза + -itis възпаление]: (b) брон-
хоаденит – възпаление на лимфните
възли около големите бронхи, трахе-
ята и в средостението. (e) broncha-
denitis – inflammation of the bronchial
glands.
bronchoectásia (bronchiectásia), ae f
[brόnchus↓ + ektasis разширяване]: (b)
бронхоектазия, бронхиектазия –
разширение на един или повече
бронхи. (e) bronchiectasis,
bronchiectasia – dilation of bronchi.
bronchόgenes, gen.-is [brόnchus↓ + -
genes произлязъл]: (b) бронхогенен –
произхождащ от бронхите. (e)
bronchiogenic, bronchogenic.
bronchographía, ae f [brόnchus↓ +
grapho рисувам, пиша]: (b) бронхогра-
фия – рентгенография на бронхите
след вкарване на контрастно ве-
щество. (e) bronchography –
radiography of the lungs after
instillation of an opaque medium in the
bronchi.
bronchomycόsis, is f [brόnchus↓ + mykes
гъба]: (b) бронхомикоза – гъбично за-
боляване на бронхите. (e) broncho-
19
mycosis – fungal disease of the
bronchi.
bronchopneumόnia, ae f [brόnchus↓ +
pneumόnia пневмония]: (b) бронхопнев-
мония, огнищна пневмония. (e) bron-
chopneumonia, bronchial pneumonia,
catarrhal (lobular) pneumonia.
bronchoscopía, ae f [brόnchus↓ + skopeo
гледам, разглеждам]: (b) бронхоскопия
– оглеждане вътрешността на
бронхите с бронхоскоп. (e) broncho-
scopy – examination of the bronchi
through a bronchoscope.
bronchospásmus, i m [brόnchus↓ +
spasmos гърч, спазъм]: (b) бронхо-
спазъм. (e) bronchospasm.
bronchostenόsis, is f [brόnchus↓ + stenos
тесен]: (b) бронхостеноза – стеснение
на бронх. (e) bronchostenosis –
chronic narrowing of a bronchus.
brónchus, i m [гр. bronchos бронх,
първоначално: трахея]: (b) бронх: 1.
eдин от двата клона на трахеята;
2.едно от разклоненията на левия и
десния бронх. (e) 1.bronchus;
2.bronchium, bronchial tube.
búcca, ae f : (b) буза. (e) cheek.
buccális, e [↑]: (b) букален – отнасящ
се до бузата; отнасящ се до устата.
(e) buccal; oral.
búlbus, i m [гр. bolbos лук]: (b) луко-
вица, кълбовидно разширение. (e)
bulb.
• búlbus aόrtae: (b) луковица
на аортата. (e) bulb of the
aorta.
• búlbus duodéni: (b) луковица
на дванадесетопръстника. (e)
bulb of the duodenum.
• búlbus oculi: (b) очна ябълка.
(e) eyeball, globe of the eye.
 20
búlla, ae f [воден мехур]: (b) мехур,
закръглена кухина. (e) bulla, bleb,
blister.
• búlla ethmoidális: (b) предна
килийка на решетъчната
кост. (e) ethmoidal bulla.
bullόsus, a, um [↑]: (b) мехурчест. (e)
bullous.
búrsa, ae f : (b) торбичка, джоб. (e)
bursa, pouch, sac.
C
cachéxia, ae f [гр. kakos лош + hexis
състояние]: (b) кахексия – силно
измършавяване и изтощение при
тежки заболявания. (e) cachexy:
weakness, strong exhaustion of an
organism.
cadáver, eris n [cádo, ere падам,
умирам]: (b) труп. (e) cadaver, dead
body.
caecális, e [↓]: (b) цекален – отнасящ
се до сляпото черво. (e) c(a)ecal.
caécum, i n [↓]: (b) сляпо черво. (e)
c(a)ecum, typhlon, blind gut.
caécus, a, um: (b) сляп. (e) blind.
caerúleus, a, um [caélum небе]: (b)
син, тъмносин. (e) blue.
caesáreus, a, um [Caésar Гай Юлий
Цезар: прочут римски политик и
пълководец]: (b)цезаров. (e) Caesarean.
• séctio caesárea: (b) цезарево
сечение – операция за
изваждане на детето чрез
разрязване на матката ( тер-
минът произхожда от глагола
„caedo сека, режа“, а не от
името на Цезар). (e) cesarian
section, hysterotomy.
calcáneus, i m [calx пета]: (b) петна
кост. (e) heel bone, calcaneum,
calcaneus, os calcis.
20
• búrsa synoviális: (b)
синовиална или слузна
торбичка. (e) synovial bursa,
bursa mucosa.
bursítis, itidis f [búrsa↑ + -itis възпале-
ние]: (b) бурсит – възпаление на
слузната торбичка. (e) bursitis –
inflammation of the synovial bursa.
cálcar, áris n : (b) шпора, подобен на
шпора костен израстък. (e) spurlike
process.
calcáreus, a, um [calcária вар]: (b)
варовит, калциев. (e) calcareous,
chalky.
calcinόsis, is f [cálcium калций]: (b)
калциноза – отлагане на калциеви
соли в различни тъкани на тялото.
(e) calcinosis – the abnormal deposi-
tion of calcium salts in a part or tissue
of the body.
cálculus, i m : (b) камъче, камък
(бъбречен, жлъчен и др.), конкре-
мент. (e) calculus, stone, concretion.
• cálculus dentális (déntis): (b)
зъбен камък. (e) dental
calculus, odontolith.
• cálculus félleus (biliáris): (b)
жлъчен камък. (e) gallstone,
biliary calculus.
• cálculus renális (rénis): (b)
бъбречен камък. (e) renal
calculus, nephrolith.
• cálculus urinárius: (b)
пикочен камък, камък в
пикочните пътища. (e) urinary
calculus, urolith.
cálidus, a, um: (b) топъл. (e) warm,
hot.
 21
cálix, icis m (cályx): (b) чашка. (e)
calyx.
• cályces renáles (pl.): (b)
бъбречни чашки. (e) calyces
(of the kidney).
callósus, a, um [cállum дебела кожа]: (b)
калозен, мазолест, с твърда задебе-
лена кожа. (e) callous, indurated.
cálor, óris m : (b) топлина,
горещина. (e) heat.
calvária, ae f [cálva череп]: (b)
черепен покрив, черепен свод. (e)
calvaria, skull-cap.
calvíties, éi f [↑]: (b) оплешивяване.
(e) baldness.
calx1, cálcis f [cálco,áre настъпвам]: (b)
пета. (e) heel.
calx2, cálcis f: (b) вар. (e) lime, chalk.
cályx, ycis m → calix
cámera, ae f [гр.kamara свод, спалня]:
(b) камера, кухина. (e) camera,
cavity.
camphorátus, a, um [гр.]: (b)
камфоров. (e) camphorated.
cámpus, i m: (b) поле, равнина. (e)
field.
canalículus, i m [умал.от canális↓]: (b)
каналче. (e) canaliculus, little channel.
• canalículus bílifer: (b)
жлъчно каналче. (e) gall
canaliculus.
• canalículus lacrimális: (b)
слъзно каналче. (e) lacrimal
canaliculus.
• canalículus tympánicus: (b)
тъпанчево каналче. (e)
tympanic canaliculus.
21
canális, is m [тръба, улей, канал]: (b)
канал, проход; проток. (e) canal,
channel, duct.
• canális femorális: (b) бедрен
канал. (e) femoral canal.
• canális inguinális: (b)
слабинен канал. (e) inguinal
canal.
• canális nasolacrimális: (b)
носнослъзен канал. (e)
nasolacrimal canal.
• canáles semicirculáres όssei
(pl.): (b) костни полуокръжни
канали. (e) osseous semicircu-
lar canals.
• canális vertebrális: (b)
гръбначен канал. (e) spinal
canal, vertebral canal.
cáncer, cri m [гр. karkinos рак]: (b)
злокачествен тумор, рак. (e) cancer.
canínus, a, um [cánis ↓]: (b) кучешки.
(e) canine.
cánis, is mf : (b) куче. (e) dog.
cáper, pri m : (b) козел. (e) goat.
capilláre, is n [capíllus↓]: (b) капиляр.
(e) capillary.
capilláris, e [capíllus↓]: (b) капилярен,
тънък като косъм, отнасящ се до
капиляри. (e) capillary.
capíllus, i m [cápitis pílus косъм на
главата]: (b) косъм, коса. (e) hair.
capitátus, a, um [cáput↓]: (b) главест,
със закръглен като глава край. (e)
capitated.
capítulum, i n [умал.от cáput↓]: (b)
главичка. (e) capitulum.
cápra, ae f : (b) коза. (e) goat (f).
 22
caprínus, a, um [↑]: (b) кози. (e) of a
goat.
cápsula, ae f [умал.от cápsa чанта,
кутия]: (b) капсула:1.обвивка на
орган; 2.обвивка на лекарство. (e)
1. capsule; wafer, cachet.
• cápsula amylácea: (b)
нишестена капсула. (e)
cachet.
• cápsula articuláris: (b) ставна
капсула(торбичка). (e) joint-
capsule.
cáput, itis n : (b) 1.глава; 2.главо-
подобно образувание – разширен
или закръглен край на орган, кост,
мускул и др. (e) head.
• cáput fémoris: (b) глава на
бедрената кост. (e) head of the
femur.
• cáput Medúsae [мит. Медуза,
която имала змии вместо коса]: (b)
глава на Медуза – варикозно
разширяване и извиване на
вените около пъпа при застой
в областта на порталната
вена. (e) caput Medusae –
varicose veins radiating from
the umbilicus.
• cáput fíbulae: (b) глава на
малкия пищял. (e) head of the
calf-bone.
• cáput táli: (b) глава на
скочната кост. (e) head of the
ankle-bone.
cárbo, ónis m : (b) въглен. (e)
charcoal, carbon.
Carbóneum, i n [↑]: (b) въглерод. (e)
carbon.
carcinóma, atis n [гр. karkinos рак + -
oma тумор]: (b) карцином –
злокачествено новообразувание,
развиващо се от покривния или
22
жлезист епител. (e) carcinoma,
cancer.
cardíacus, a, um [гр. kardia сърце; вход
на стомаха]: (b) 1.сърдечен; 2.отнасящ
се до входа на стомаха. (e) cardiac.
cardiális, e [cardíacus1↑]: (b) сърдечен.
(e) cardiac.
cardinális, e [cárdo врата]: (b)
кардинален, основен, главен. (e)
cardinal.
cardiocentésis, is f [kardia↑ + kenteo
убождам]: (b) кардиоцентеза –
пункция на сърцето. (e)
cardiocentesis, cardiopuncture.
cardiographía, ae f [kardia↑ + grapho
пиша]: (b) кардиография – метод за
регистриране дейността на сърцето.
(e) cardiography.
cardiolόgia, ae f [kardia↑ + logos
учение]: (b) кардиология – наука за
сърцето и сърдечно-съдовите
заболявания. (e) cardiology – the
study of the heart and heart diseases.
cardiόlogus, i m [↑]: (b) кардиолог.
(e) cardiologist.
cardiopáthia, ae f [kardia↑ + pathos
страдание]: (b) кардиопатия – забо-
ляване на сърцето. (e) cardiopathy –
any disorder or disease of the heart.
cardiophόbia, ae f [kardia↑ + phobos
страх]: (b) кардиофобия – натрапчив
страх от сърдечно заболяване. (e)
cardiophobia – fear of the heart
disease.
cardioplégia, ae f [kardia↑ + plege удар]:
(b) парализа на сърцето, сърдечен
удар. (e) cardioplegia, paralysis of the
heart.
cardiorrhéxis, is f [kardia↑ + rhexis спук-
ване, скъсване]: (b) кардиорексис –
спукване на сърцето. (e)
cardiorrhexis - rupture of the heart.
 23
cardiospásmus, i m [гр. kardia вход на
стомаха + spasmos спазъм]: (b) спазъм на
входа на стомаха. (e) cardiospasm.
cardiovasculáris, e [kardia↑ + vasculum
малък съд]: (b) кардиоваскуларен,
сърдечносъдов. (e) cardiovascular.
cáries, éi f [гниене]: (b) кариес –
костояд. (e) caries.
• cáries déntium: (b) зъбен
кариес. (e) dental caries.
cariósus, a, um [↑] (b) кариозен,
разяден. (e) carious.
cárneus, a, um [↓]: (b) месест. (e)
fleshy.
cáro, cárnis f : (b) месо. (e) flesh.
carόticus, a, um [carόtis↓]: (b)
каротиден – отнасящ се до сънната
артерия. (e) carotid.
carótis, idis f (artéria): (b) сънна
артерия. (e) carotid artery.
carpális, e [↓]: (b) китков. (e) carpal.
cárpus, i m [гр. karpos китка]: (b)
китка. (e) wrist, carpus.
cartilagíneus, a, um [cartilágo↓]: (b)
хрущялен. (e) cartilaginous.
cartilaginósus, a, um [cartilágo↓]: (b)
хрущялест, богат на хрущяли. (e)
cartilaginous.
cartilágo, inis f : (b) хрущял. (e)
cartilage.
• cartilágo articuláris: (b)
ставен хрущял. (e) articular
cartilage.
• cartilágo costális: (b) ребрен
хрущял. (e) costal cartilage.
castrátio, ónis f [cástro, áre скопявам]:
(b) кастрация – оперативно отстра-
23
няване на половите жлези. (e)
castration, emasculation.
cásus, us m [cádo, ere падам, случвам се]:
(b) случай. (e) case.
cata- [гр.]: (b) представка със
значение “долу, надолу; след,
зад“.(e) prefix with meaning “down,
after, behind”.
cataplásma, atis n [гр. kataplasso намаз-
вам]: (b) катаплазма – гореща лапá.
(e) poultice, cataplasm.
catarrhális, e [↓]: (b) катарален –
отнасящ се до катарално възпале-
ние. (e) catarrhal.
catárrhus, i m [гр. katarrheo стичам се,
тека надолу]: (b) катар – възпаление
на лигавиците с образуване на
ексудат. (e) catarrh: inflammation of
mucous membrane.
cáuda, ae f : (b) опашка. (e) tail.
• cáuda equína: (b) конска
опашка – краят на гръбнач-
ния мозък. (e) cauda equina –
‘horse’s tail”: a bundle of
spinal nerve roots that arises
from the end of the spinal cord.
caudális, e [↑]: (b) каудален –
опашен, откъм опашката. (e) caudal.
caudátus, a, um [↑]: (b) опашат. (e)
caudate, tailed
cáulis, is m : (b) стъбло. (e) stem.
cáusa, ae f : (b) причина, повод. (e)
cause.
cavérna, ae f [cávus↓]: (b) каверна,
кухина, пещера. (e) cavern, cavity.
cavernósus, a, um [↑]: (b) кавернозен,
пещерист. (e) cavernous.
cávitas, átis f [cávus↓]: (b) кухина,
вдлъбнатина. (e) cavity, hollow
 24
cávum, i n [↓]: (b) кухина. (e) cavity.
• cávum abdόminis: (b) корем-
на кухина. (e) abdominal
cavity.
• cávum articuláre: (b) ставна
кухина. (e) articular or joint
cavity.
• cávum déntis: (b) зъбна
кухина. (e) pulp cavity, cavity
of tooth.
• cávum nási: (b) носна кухина.
(e) nasal cavity.
• cávum όris: (b) устна кухина.
(e) oral cavity.
• cávum pélvis: (b) тазова
кухина. (e) pelvic cavity.
• cávum peritonéi: (b) перито-
неално пространство или
кухина. (e) peritoneal cavity.
• cávum pharyngonasále: (b)
носоглътъчно пространство,
носоглътка. (e) nasopharynx,
rhinopharynx, epipharynx.
• cávum pleurae: (b) плеврално
пространство. (e) pleural
cavity.
• cávum thorácis: (b) гръдна
кухина. (e) thoracic cavity,
cavity of the chest.
• cávum týmpani: (b) тъпанче-
ва кухина. (e) tympanic cavity,
cavity of the tympanum, ear-
drum.
• cávum úteri: (b) маточна
кухина. (e) uterine cavity,
cavity of the uterus.
cávus, a, um [cávo, áre дълбая]: (b) кух,
празен. (e) hollow.
-céle, es f [гр.kele буца, подуване]: (b)
подуване, херния (в съставни думи).
(e) swelling (in compound words).
céllula, ae f [умал. oт célla стая, килер]:
(b) 1. клетка; 2. малка затворена
кухина, килйка. (e) cell, cellule.
24
• céllula adipόsa: (b) мастна
клетка. (e) fat cell, adipose
cell.
• céllula epitheliális: (b)
епителна клетка. (e) epithelial
cell.
• céllulae mastόideae (pl.): (b)
мастоидни клетки – костните
клетки на procéssus
mastόideus. (e) mastoid cells.
celluláris, e [↑]: (b) клетъчен. (e)
cellular.
centrális, e[↓]: (b) централен. (e)
central.
céntrum, i n [гр.]: (b) център. (e)
centre.
• céntrum corticále: (b)
кортикален , коров център.
(e) cortical centre.
• céntrum vasomotόrium: (b)
вазомоторен център. (e)
vasomotor centre.
céntum numer.: (b) сто. (e) hundred.
cephalálgia, ae f [гр. kephale глава +
algos болка]: (b) главоболие. (e)
headache.
cephálicus, a, um [kephale ↑]: (b) 1.
главов, отнасящ се до или разпо-
ложен около главата; 2.горен. (e)
cephalic – of, or relating to, or located
near the head.
céra, ae f : (b) восък. (e) wax.
ceratocricόideus, a, um [гр. keras рог +
cartilágo cricόidea пръстеновиден хрущял]:
(b) роговопръстеновиден. (e)
ceratocricoid – relating to the inferior
cornua of the thyroid cartilage and to
the cricoid cartilage.
 25
ceratopharyngéus, a, um [↑ + phárynx
гълтач]: (b) роговогълтачен. (e)
ceratopharyngeal.
cerátus, a, um [céra↑]: (b) восъчен,
намазан с восък. (e) cerated, waxy.
cerebelláris, e [cerebéllum↓]: (b)
церебеларен, малкомозъчен. (e)
cerebellar.
cerebéllum, i n [умал.от cérebrum↓]: (b)
малък мозък – участва главно в
регулиране равновесието на тялото
и координирането на всички
движения. (e) cerebellum - the part
of the brain involved in coordination of
movement, walking and balance.
cerebrális, e [cérebrum ↓]: (b)
церебрален, отнасящ се до главния
мозък, черепномозъчен. (e) cerebral
– of or relating to the brain.
cerebrospinális, e [cérebrum↓ + spína
шип, гръбнак]: (b) цереброспинален,
гръбначномозъчен. (e) cerebrospinal.
cérebrum, i n : (b) голям мозък –
основната, най-голяма част на
главния мозък. (e) cerebrum.
cérte adv. [cértus сигурен]: (b) сигурно.
(e) sure.
cerúleus, a, um → caerúleus, a, um
cervicális, e [↓]: (b) цервикален:
1.шиен – отнасящ се до шията;
2.шиечен – отнасящ се до шийката
(на матката, на зъба). (e) cervical – of
or relating to a neck or a cervix.
cérvix, ícis f : (b) шия; шийка на
орган. (e) neck, cervix
• cérvix déntis: (b) зъбна
шийка. (e) neck of tooth.
• cérvix úteri: (b) шийка на
матката. (e) neck of the womb.
Chamomílla, ae f (бот.): (b) лайка.
(e) c(h)amomile.
25
chárta (ae f) ceráta: (b) восъчна
хартия. (e) waxed paper.
chirúrgia, ae f [гр. cheir ръка + ergon
работа]: (b) хирургия – клон от
медицината, занимаващ се с
болестите, при които основен метод
за лечение е оперативният и
мануалният. (e) surgery – the branch
of medicine treating diseases by
manual or operative methods.
chirúrgicus, a, um [↑]: (b)
хирургичен. (e) surgical.
chirúrgus, i m [↑]: (b) хирург – лекар
специалист по оперативна
медицина. (e) surgeon.
choánae, arum f (pl.) [гр. choane
фуния]: (b) хоани –двата задни
отвора на носната кухина. (e)
choanae – the paired openings between
the nasal cavity and the nasopharynx.
cholangítis, itidis f [гр. chole↓ + angeion
съд + -itis възпаление]: (b) холангит –
възпаление на жлъчните пътища,
предимно на отвеждащите
жлъчката. (e) cholangitis, angiocho-
litis – inflammation of the gall ducts.
chóle, es f : (b) жлъчка. (e) gall.
cholecystectomía, ae f [chole↑ + kystis
мехур + ektome изрязване]: (b) холецист-
ектомия – оперативно отстраняване
на жлъчния мехур. (e) cholecystecto-
my – surgical removal of the gall-
bladder.
cholecystítis, itidis f [chole↑ + kystis↑ + -
itis възпаление]: (b) холецистит –
възпаление на жлъчния мехур. (e)
cholecystitis – inflammation of the
gall-bladder.
cholecystographía, ae f [chole↑ + kystis↑
+ grapho пиша]: (b) холецистография –
рентгенография на жлъчния мехур.
(e) cholecystography – X-ray of the
gall-bladder.
 26
cholecystopáthia, ae f [chole↑ + kystis +
pathos страдание]: (b) холецистопатия
– клинично понятие за комбинаци-
ята от холелитиаза и холецистит. (e)
cholecystopathy – disease of the gall-
bladder.
cholecystopéxia, ae f [chole↑ + kystis +
pexis закрепване]: (b) холецистопексия
– фиксиране на жлъчния мехур за
предната коремна стена. (e) chole-
cystopexy – surgical suspension or
fixation of the gall-bladder to the
abdominal wall.
cholecystostomía, ae f [chole↑ + kystis +
stoma уста]: (b) холецистостомия –
създаване на фистула след
cholecystopexia. (e) cholecystostomy –
the establishment of a fistula into the
gall-bladder.
cholecystotomía, ae f [chole↑ + kystis +
tome рязане]: (b) холецистотомия –
оперативно отваряне на жлъчния
мехур. (e) cholecystotomy – surgical
incision of the gall-bladder.
choledóchus (dúctus) [chole↑ + doche
съд]: (b) общ жлъчен канал. (e)
common bile duct.
cholelithiásis, is f [chole↑ + lithos
камък]: (b) холелитиаза – жлъчно-
каменна болест: наличие или
образуване на камъни в жлъчния
мехур или жлъчните пътища. (e)
cholelithiasis – the presence or
formation of gallstones in the gall-
bladder or bile ducts.
cholelíthus, i m [chole↑ + lithos↑] (syn.
cálculus félleus): (b) жлъчен камък.
(e) gallstone, biliary calculus.
choléstasis, is f [chole↑ + stasis стоене]:
(b) холестаза – застой на жлъчката.
(e) biliary stasis, biliary engorgement.
chondrínum, i n [гр. chondros хрущял]:
(b) хондрин – основното вещество
на хрущяла. (e) chondrin – a bluish-
26
white substance that forms the matrix
of cartilage.
chondrítis, itidis f [chondros↑ + -itis
възпаление]: (b) хондрит – възпаление
на хрущяла. (e) chondritis –
inflammation of cartilages.
chondrόcytus, i m [chondros↑ + cytus
клетка]: (b) хондроцит – градивна
клетка на хрущяла. (e) chondrocyte –
a cell producing and maintaining the
cartilaginous matrix.
chondrodystrόphia, ae f [chondros↑ +
dystrophia нарушено изхранване]: (b)
хондродистрофия – нарушение на
нормалния процес на вкостеняване
на хрущялите. (e) chondrodystrophy,
achondroplasia – a skeletal disorder,
“cartilage bad-nourishment”.
chondrόma, atis n [chondros↑ + -oma
тумор]: (b) хондром – доброкачес-
твен тумор от хрущялна тъкан. (e)
chondroma – benign cartilaginous
tumour.
chondropharyngéus, a, um [chondros↑
+ pharynx гълтач]: (b) хрущялногълта-
чен. (e) chondropharyngeal.
chόrda, ae f [гр. chorde черво, струна]:
(b) струна, връв, подобно на
връвчица образувание. (e) cord.
• chόrda dorsális: (b)
гръбначна струна, първичен
гръбначен стълб у ембриона.
(e) notochord.
• chόrda týmpani: (b) тъпан-
чева струна. (e) cord of the
tympanum.
chorioidéa, ae f [гр.chorion тънка ципа +
-eides подобен]: (b) хориоидея –
съдовица, богатата на кръвоносни
съдове обвивка на окото между
склерата и ретината. (e) choroid,
chorioid – the dark-brown vascular
 27
coat of the eye between the sclera and
retina.
choriόideus, a, um [↑]: (b) хориоиден
– подобен на ципа и богат на кръво-
носни съдове. (e) choroid –
resembling the chorion; membranous.
chorioidítis, itidis f [chorioidea↑+ -itis
възпаление]: (b) хориоидит –
възпаление на хориоидеята. (e)
choroiditis – inflammation of the
choroid.
chromosόma, atis n [гр. chroma цвят +
soma тяло]: (b) хромозом – основен
елемент на клетъчното ядро. (e)
chromosome – a threadlike strand of
DNA in the cell nucleus.
chrόnicus, a, um [гр.chronos време,
продължителност]: (b) хроничен –
дълготраен, продължителен. (e)
chronic.
chylothόrax, ácis m [chylos↓ + thorax
гръден кош]: (b) хилоторакс –
набиране на chýlus в плевралната
кухина (хилозен плеврит). (e)
chylopleura, chylothorax –
accumulation of chyle in the pleural
cavity.
chýlus, i m [гр. chylos сок]: (b) хилус –
чревна лимфа. (e) chyle – a milky
bodily fluid consisting of lymph and
emulsified fats.
cíbus, i m : (b) храна. (e) food, dish.
cicátrix, ícis f : (b) цикатрикс –
ръбец, белег от заздравяла рана. (e)
cicatrice, scar.
ciliáris, e [cílium↓]: (b) ресничест,
ресничен. (e) ciliary.
cílium, i n : (b) ресница, мигла. (e)
cilium, eyelash.
cinéreus, a, um [cínis пепел]: (b) сив,
пепеляв. (e) gray, ash-colour.
27
cíngulum, i n [cíngo, ere опасвам]: (b)
пояс. (e) cingulum, girdle.
• cíngulum déntis: (b) зъбно
поясче. (e) tooth girdle.
• cíngulum mémbri inferiόris:
(b) тазов пояс – костният
пояс на долния крайник. (e)
pelvic girdle.
• cíngulum mémbri superiόris:
(b) раменен пояс – костният
пояс на горния крайник. (e)
shoulder girdle, thoracic girdle.
circuláris, e [↓]: (b) циркуларен,
кръгов. (e) circular, round.
circulátio, όnis f [↓]: (b) циркулация
– кръгообращение. (e) circulation.
círculus, i m [círcus кръг]: (b) кръг,
кръговрат, кръвообращение. (e)
circle.
• círculus sánguinis máior: (b)
голям кръг на кръвообраще-
нието (започва от лявата ка-
мера на сърцето и се връща в
дясното предсърдие). (e) sys-
temic circulation, greater
circulation.
• círculus sánguinis mínor: (b)
малък кръг на кръвообраще-
нието (започва от дясната ка-
мера на сърцето и се връща в
лявото предсърдие). (e)
pulmonary circulation, lesser
circulation.
• círculus venόsus: (b) венозен
кръг. (e) venous circle.
• círculus vitiόsus: (b) порочен
кръг. (e) vicious circle.
círcum praep. + Acc.: (b) около. (e)
around.
 28
circumanális, e [circum↑ + anus анус]:
(b) околоанален. (e) circumanal,
perianal, periproctic.
circumdúctio, όnis f [circum-dúco, ere
водя наоколо]: (b) циркумдукция –
движение на мускулите за отвеж-
дане и въртене на крайник встрани
от тялото. (e) circumduction – the
circular movement of a limb.
circumferéntia, ae f [circúm-fero, férre
нося наоколо]: (b) циркумференция –
окръжност; периферия. (e)
circumference.
• circumferéntia articuláris: (b)
ставна окръжност. (e) articular
circumference.
circumfléxus, a, um [circum-flécto, ere
завивам]: (b) завит около, обикалящ.
(e) circumflex.
circumscríptus, a, um [circum-scríbo,
ere описвам кръг, ограничавам]: (b)
циркумскриптен – тясно ограничен.
(e) circumscribed, limited.
círcus, i m : (b) кръг. (e) circle.
cirrhósis, is f [гр. kirrhos жълт]: (b)
цироза – заболяване на паренхимни
органи, характеризиращо се със
съединителнотъканно разрастване за
сметка на специфичните им функ-
ции и завършващо със сбръчкване
на органа. (e) cirrhosis – a chronic
disease of the liver, characterized by
death of liver cells.
• cirrhόsis hépatis atrόphica
(týpus Laënnec): (b) атрофич-
на чернодробна цироза на
Лаенек. (e) atrophic cirrhosis,
Laënnec’s cirrhosis.
• cirrhόsis hépatis hypertrό-
phica (týpus Hannot): (b)
хипертрофична чернодробна
цироза на Ханό. (e) biliary
cirrhosis, Hannot’s cirrhosis.
28
cistérna, ae f [гр.kiste сандък, кутия]: (b)
вместилище, резервоар. (e) cistern –
a reservoir or receptacle of some
natural fluid of the body.
• cistérnae subarachnόideae
(pl.): (b) вместилища под
паяжино-видната мозъчна
обвивка. (e) subarachnoidal
cisterns.
cíto adv. [comp. cítius, superl. citíssime]:
(b) бързо (в рецепти). (e) quickly (in
prescriptions).
cítus, a, um: (b) бърз. (e) quick.
cláustrum, i n [cláudo, ere заключвам]:
(b) преграда – тънкият слой сиво
вещество в главния мозък, латерал-
но от cápsula extérna. (e) claustrum –
a thin lamina of gray matter in each
cerebral hemisphere.
clavícula, ae f [умал.от clávis ключ]: (b)
ключица. (e) clavicle, collar-bone.
claviculáris, e [↑]: (b) клавикуларен –
ключичен. (e) clavicular.
cleidocostális, e [гр.cleis ключ + costa
ребро]: (b) ключичноребрен. (e)
cleidocostal – relating to the clavicle
and a rib.
cleidocraniális, e [cleis↑ + cranium че-
реп]: (b) ключичночерепен. (e)
cleidocranial – relating to the clavicle
and the cranium.
clinόideus, a, um [гр. kline легло + eido
приличам, поради приликата с краката на
легло]: (b) клиноиден – използва се
за няколко израстъка на клиновид-
ната кост (os sphenoidále). (e) clinoid
– like a bed (applied to several
processes on the inner side of the
sphenoid bone).
clítoris, idis f [гр. kleitorizo гъделичкам]:
(b) клитор – част от външните поло-
ви органи на жената; образувание,
отговарящо на пещеристите тела на
 29
пениса. (e) clitoris – a small elongated
erectile organ at the anterior part of the
vulva.
clívus, i m [хълм]: (b) кливус – склон
на черепната основа. (e) clivus – a
part of the cranium, a shallow
depression.
clόnus, i m [гр. klonos блъсканица]: (b)
клонус, клоничен гърч – ритмични и
бързи свивания и отпускания на
отделни мускули или мускулни
групи. (e) clonus, clonic convulsion,
clonic spasm.
clýsma, atis n [гр. klyzo промивам]: (b)
клизма – вкарване на течност в пра-
вото или в дебелото черво. (e)
enema; clyster.
coagulátio, ónis f : (b) коагулация –
съсирване. (e) coagulation, clotting.
coccýgeus, a, um [↓]: (b) отнасящ се
до опашната кост, опашен. (e)
coccygeal.
cόccyx, ygis m [гр. kokkyx кукувица,
поради приликата с кукувича опашка]: (b)
опашка. (e) tail.
cóchlea, ae f [гр.kochlos охлюв]: (b)
охлюв – предната част на ушния
лабиринт. (e) cochlea – the auditory
portion of the inner ear.
cóchlear, áris n: (b) лъжица. (e)
spoon.
cochleáris, e [cόchlea↑]: (b) кохлеарен,
отнасящ се до охлюва във вътреш-
ното ухо. (e) cochlear.
cóctus, a, um [PPP cόquo, ere варя]: (b)
варен, преварен. (e) boiled.
coelíacus, a, um [гр. koilia коремна
кухина]: (b) отнасящ се до или
разположен в коремната кухина. (e)
c(o)eliac.
coerúleus, a, um вж. caerúleus.
29
cóitus, us m [cό-eo, íre събирам се, съеди-
нявам се]: (b) коитус – полов акт,
съвъкупление; чифтосване (за жи-
вотни). (e) coition, sexual union;
copulation.
cόlica, ae f [cόlon↓]: (b) колика –
силна присвиваща, явяваща се на
внезапни пристъпи болка, която
изхожда от коремните органи. (e)
colic, enteralgia, belly-ache.
• cόlica abdominális: (b)
коремна колика, особено
чревна колика. (e) abdominal
colic, belly-ache.
• cόlica appendiculáris: (b)
апендикуларна колика –
спастични болезнени свива-
ния на апендикса. (e) appen-
dicular colic, vermicular colic.
• cόlica hepática: (b) черно-
дробна колика – колика от
жлъчни камъни. (e) hepatic
colic, gallstone colic,
cholecystalgia.
• cόlica renális: (b) бъбречна
колика – колика от бъбречни
камъни. (e) renal colic,
nephritic colic.
cόlicus, a, um [cόlon↓]: (b) ободен,
отнасящ се до дебелото черво. (e)
colic – relating to the colon.
colítis, itidis f [cόlon↓ + -itis възпаление]:
(b) колит – възпаление на лигавица-
та на дебелото черво. (e) colitis –
inflammation of the colon.
collápsus, us m [col-lábor, lábi сгромоляс-
вам се]: (b) колапс – остра съдова
недостатъчност, протичаща с
внезапно настъпваща остра телесна
слабост. (e) collapse – a sudden failure
or breakdown.
collaterális, e [cum със, заедно + látus
страна]: (b) колатерален – намиращ
 30
се от същата страна, съпътстващ,
добавъчен. (e) collateral, secondary.
collículus, i m [умал.от cόllis хълм]: (b)
малко възвишение, хълмче. (e) small
elevation.
• collículus seminális: (b)
семенно хълмче. (e) colliculus
seminalis, verumontanum,
cáput gallináginis.
cόlligens, gen.-éntis [PPA cόl-ligo, ere
събирам]: (b) събиращ, събирателен.
(e) collecting.
colliquátio, όnis f [col-liquésco, ere сто-
пявам]: (b) коликвация – разтопя-
ване на тъкани, размекване. (e)
colliquation – the act of melting;
fusion.
cóllum, i n : (b) шия, шийка,
стеснена част. (e) neck.
• cόllum cόstae: (b) ребрена
шийка. (e) neck of a rib.
• cόllum déntis: (b) зъбна
шийка – между короната и
корена на зъба. (e) neck of a
tooth.
• cόllum fémoris: (b) бедрена
шийка. (e) neck of the femur.
• cόllum fíbulae: (b) шийка на
малкия пищял. (e) neck of the
fibula.
• cόllum rádii: (b) шийка на
лъчевата кост. (e) neck of the
radius.
• cόllum scápulae: (b) шийка на
лопатката. (e) neck of the
scapula.
• cόllum táli: (b) шийка на
скочната кост. (e) neck of the
ankle-bone.
30
collýrium, i n [гр.kollyrion маз (за очи)]:
(b) колир – разтвор, предназначен за
поставяне в очите. (e) eyelotion, eye
drops, eyewash.
cólon, i n [гр.kolon дебело черво]: (b)
колон – кръговидно (ободно) черво:
главната част на дебелото черво,
между сляпото и правото черво. (e)
colon – the section of the large
intestine extending from the cecum to
the rectum.
• cόlon ascéndens: (b) възходя-
щата част на дебелото черво.
(e) ascending colon.
• cόlon descéndens: (b) низхо-
дящата част на дебелото
черво. (e) descending colon.
• cόlon sigmόideum: (b) сигмо-
видно черво: S-образната
крайна част на дебелото
черво. (e) sigmoid flexure,
pelvic colon.
• cόlon transvérsum: (b)
напречно ободно черво. (e)
transverse colon.
coloptόsis, is f [cόlon↑ + ptosis падане]:
(b) колоптоза – смъкване на colon.
(e) coloptosis, coloptosia – downward
displacement or prolapse of the colon.
cólor, óris m : (b) цвят, боя. (e)
colour.
colostomía, ae f [cόlon↑ + stoma уста]:
(b) колостомия – създаване фистула
на дебелото черво. (e) colostomy –
the surgical creation of an opening
between the colon and the body
surface.
colotomía, ae f : [cόlon↑ + tome рязане]:
(b) колотомия – оперативно
отваряне на дебелото черво. (e)
colotomy – surgical opening of the
colon.
 31
colpítis, itidis f [гр.kolpos влагалище + -
itis възпаление]: (b) колпит – възпа-
ление на влагалището. (e) colpitis,
vaginitis – inflammation of the vagina.
colpohysterotomía, ae f [kolpos↑ +
hystera матка + tome разрез]: (b) колпо-
хистеротомия – влагалищен цезарев
разрез. (e) colpohysterotomy – inci-
sion into the uterus through the vagina.
colpoptόsis, is f [kolpos↑ + ptosis падане]:
(b) колпоптоза – смъкване на
влагалището. (e) colpoptosis, colpo-
ptosia – prolapse of the vaginal walls.
colporrháphia, ae f [kolpos↑ + rhaphe
шев]: (b) колпорафия – възстановя-
ване стените на влагалището чрез
шев. (e) colporrhaphy - suturing of the
vaginal walls.
colposcopía, ae f [kolpos↑ + skopeo
гледам]: (b) колпоскопия – оглеждане
на влагалището с помощта на уред.
(e) colposcopy – examination of the
vagina and cervix by colposcope.
colúmna, ae f : (b) колона, стълб. (e)
column.
• colúmna vertebrális: (b) гръб-
начен стълб. (e) spinal
column, dorsal column, spine.
cóma, atis n [гр.koma дълбок сън]: (b)
кома – пълно безсъзнание. (e) coma.
comatόsus, a, um [↑]: (b) коматозен –
в състояние на кома. (e) comatose.
combústio, ónis f [com-búro, ere изга-
рям]: (b) изгаряне. (e) combustion,
burning; burn, scald.
commissúra, ae f [com-mítto, ere свърз-
вам]: (b) комисура – съединение,
свръзка. (e) commissure.
commótio, ónis f [com-mόveo, ére
разтърсвам]: (b) комоция – сътресе-
ние. (e) concussion, commotion.
31
• commόtio cérebri: (b) сътре-
сение на мозъка. (e) cerebral
concussion, concussion of the
brain.
• commόtio cόrdis: (b) сът-
ресение на сърцето. (e)
concussion of the heart.
commúnicans, gen.-ántis [PPA com-
múnico, áre съединявам]: (b) свързващ.
(e) communicant.
commúnis, e: (b) общ; обикновен,
прост. (e) common.
compáctus, a, um [PPP com-píngo, ere
свързвам, натрупвам]: (b) компактен –
сбит, плътен, гъст. (e) compact,
solid, dense.
complétus, a, um [PPP cόm-pleo, ére
изпълвам]: (b) пълен, цялостен. (e)
complete.
compléxus, us m [com-pléctor, plecti
обхващам]: (b) комплекс, съвкупност.
(e) complex.
compósitus, a, um [PPP com-pόno, ere
съставям, слагам]: (b) съставен,
сложен. (e) composed, compound.
compréssio, όnis f [cόm-primo, ere
притискам]: (b) компресия –
притискане. (e) compression.
compréssus, a, um [PPP cόm-primo ↑]:
(b) стиснат, притиснат. (e)
compressed.
concávitas, átis f [↓]: (b) вдлъб-
натина. (e) concavity.
cόncavus, a, um: (b) вдлъбнат,
огънат навътре. (e) concave, hollow.
concentrátus, a, um [con- със, заедно +
centrum център]: (b) концентриран –
сгъстен, силен. (e) concentrated.
cóncha, ae f [гр.conche мида]: (b)
конха, мида, мидоподобно
образувание. (e) shell.
 32
• cόncha aurículae: (b) ракови-
на на ухото, ушна мида. (e)
large hollow of the auricle.
• cόncha nasális (inférior,
média, supérior): (b) носна
мида или раковина (долна,
средна, горна). (e) turbinated
bone (inferior, middle,
superior), nasal concha.
conchotomía, ae f [concha↑ + tome
рязане]: (b) конхотомия – отстра-
няване на носна конха. (e)
conchotomy, turbinectomy – incision
of a nasal concha.
concísus, a, um [PPP con-cído, ere
разсичам]: (b) нарязан, раздробен (за
корени, в рецептурата). (e) cutted,
crushed (in prescriptions).
concrétio, όnis f [con-crésco, ere сраствам
се]: (b) срастване, сгъстяване; струп-
ване. (e) concretion, abnormal union,
coalescence.
condensátus, a, um [con- със, заедно +
densus гъст]: (b) кондензиран – сгъс-
тен. (e) condensated, inspissated.
condúcens, gen.-éntis [PPA con-dúco, ere
събирам]: (b) събиращ, проводящ. (e)
conducting.
condyláris, e [↓]: (b) кондиларен. (e)
condylar.
cóndylus, i m [гр.kondylos юмрук]: (b)
кондил – заоблено възвишение на
края на дългите кости. (e) condyle –
a rouded projection at the end of a
bone.
cόnfluens, éntis m [cόn-fluo, ére сливам
се]: (b) сливане. (e) confluence,
joining.
• cόnfluens sínuum: (b) сливане
на синусите. (e) confluence of
the sinuses.
32
congelátio, όnis f [cόn-gelo, áre
замразявам]: (b) локално измръзване.
(e) congelation, freezing, frost-bite.
congelátus, a, um [↑]: (b) измръзнал.
(e) frozen.
congenítus, a, um [con- със, заедно +
gígno, ere раждам]: (b) вроден. (e)
congenital, connate.
congéstio, όnis f [cόn-gero, ere събирам,
струпвам]: (b) конгестия – активно
кръвонапълване, наплив на кръв. (e)
active congestion, active hyperemia,
afflux.
• congéstio pulmόnum: (b) зас-
тойна хиперемия на белите
дробове, застоен бял дроб. (e)
pneumonemia, passive
congestion of the lungs.
cόnicus, a, um [гр.konus конус]: (b)
коничен, конусообразен. (e) conic.
conjunctíva, ae f ( túnica coniunctí-
va) [con-júngo, ere съединявам]: (b)
конюнктива – съединителна обвивка
на окото. (e) conjunctiva, ocular
conjunctiva, palpebral conjunctiva.
conjunctivális, e [↑]: (b) конюнктивен
– отнасящ се до съединителната
обвивка на окото. (e) conjunctival –
relating to the conjunctiva.
conjunctivitis, itidis f [conjunctiva↑ + -
itis възпаление]: (b) конюнктивит –
възпаление на конюнктивата. (e)
conjunctivitis – inflammation of the
conjunctiva.
coniunctívus, a, um [↑]: (b) свърз-
ващ, съединителен. (e) conjunctive.
connátus, a, um [PPP: con- със, заедно +
nascor,nasci раждам се]: (b) вроден. (e)
congenital, connate.
con(n)éxus, us m [co(n)-nécto, ere
свързвам, сплитам]: (b) свързване;
сплитане. (e) connection.
 33
conservátio, ónis f [con-sérvo, áre
запазвам]: (b) консервация – запаз-
ване. (e) conservation.
consílium, i n [съвет, съвещание]: (b)
консилиум – съвещание на повече
лекари за изясняване статуса и
начина на лечение на болния;
консултация. (e) consultation.
constipátio, ónis f [con-stípo, áre
натъпквам]: (b) констипация – запек.
(e) constipation, costiveness.
cόnstans, gen.ántis [cόn-sto, áre стоя
неподвижно]: (b) константен – посто-
янен, неизмéнен. (e) constant.
constítuens, gen.-éntis [PPA con-stítuo,
ere създавам]: (b) формообразуващо
вещество – няма лечебно действие, а
се предписва с цел да придаде на
лекарството определена форма. (e)
excipient, vehicle.
constríctio, όnis f [con-stríngo, ere
стягам]: (b) свиване, стягане. (e)
constriction.
constríctor, όris m [↑] (músculus): (b)
свивач (мускул). (e) constrictor
(muscle)
constríctus, a, um [PPP con-stríngo↑]:
(b) стегнат, свит. (e) constricted.
contáctus, us m [con-tíngo, ere
докосвам]: (b) контакт – допир. (e)
contact
contágio, ónis f / contágium, i n [con-
tíngo ↑]: (b) зараза; заразяване чрез
директен контакт. (e) contagion.
contagiósus, a, um [↑]: (b) зарáзен,
прилепчив, инфекциозен. (e)
contagious, communicable.
contínuus, a, um [con-tínuo, áre
свързвам, продължавам без прекъсване]:
(b) непрекъснат, продължителен. (e)
continuous, continued.
33
contόrsio, όnis f [con-tόrqueo, ére въртя,
извивам]: (b) конторзия – извиване,
навяхване. (e) contortion, twisting.
contόrtus, a, um [PPP con-tόrqueo↑]: (b)
извит, навит, криволичещ. (e)
twisted.
cóntra praep. + Acc.: (b) против,
срещу. (e) against.
contráctio, ónis f [cόn-traho, ere свивам,
стягам]: (b) контракция – свиване
(особено на мускул). (e) contraction –
the shortening and thickening of a
muscle or muscle fiber.
contrárius, a, um [contra↑]: (b) про-
тивоположен. (e) contrary, opposite.
contúsio, ónis f [con-túndo, ere раздро-
бявам, смачквам]: (b) контузия –
натъртване; общо поражение на
организма вследствие на мигновено
механическо въздействие върху
тялото. (e) contusion, bruise.
contúsus, a, um [↑]: (b) контузен –
натъртен. (e) contused, bruised.
cόnus, i m [гр.]: (b) конус. (e) cone.
Convallária maiális (бот.): (b)
момина сълза. (e) lily-of-the-valley.
convolútus, a, um [PPP con-vόlvo, ere
свивам, завивам]: (b) завит, навит. (e)
convolute, coiled.
convúlsio, όnis f [con-véllo, ere изтръг-
вам, разклащам]: (b) конвулсия –
разпространени клонични гърчове
на един крайник или на цялото тяло.
(e) convulsion, clonic spasm – an
involuntary contraction or series of
contractions of the voluntary muscles.
convulsívus, a, um [↑]: (b) конвул-
сивен. (e) convulsive.
cor, córdis n: (b) сърце. (e) heart.
 34
coracoacromiális, e [гр.korax↓ +
acromion раменен израстък]: (b) клюно-
виднораменен. (e) coracoacromial.
coracobrachiális, e [гр.korax↓ +
brachium мишница]: (b) клюновидно-
мишничен. (e) coracobrachial.
coracoclaviculáris, e [гр.korax↓ +
clavicula ключица]: (b) клюновидно-
ключичен. (e) coracoclavicular.
coracόideus, a, um [гр.korax гарван +
eido приличам]: (b) коракоиден –
клюновиден. (e) coracoid.
cόrium, i n [гр.chorion кожа, ремък]: (b)
кориум, дерма – истинският кожен
слой, намиращ се под епидермиса.
(e) true skin, cutis vera, derm.
cόrnea, ae f [cornu↓]: (b) роговица –
прозрачната заоблена ципа на
предната повърхност на очната
ябълка. (e) cornea – the transparent
anterior part of the eye.
corneális, e [↑]: (b) корнеален,
роговичен. (e) corneal.
cόrneus, a, um [cornu↓]: (b) рогов. (e)
corneous.
corniculátus, a, um [corniculum↓]: (b)
снабден с рогче, рогчест. (e)
corniculate.
cornículum, i n [умал. от cornu↓]: (b)
рогче. (e) small horn.
córnu, us n : (b) рог, подобно на рог
образувание. (e) horn.
• cόrnu cutáneum: (b) кожен
рог – роговиден израстък на
епидермиса. (e) cutaneous
horn.
cornuális, e [cornu↑]: (b) рогов. (e)
horny.
cornútus, a, um [cornu↑]: (b) снабден
с рог, рогат. (e) horned.
34
coróna, ae f [гр.korone халка]: (b)
корона, венец, подобно на венец или
кръг образувание. (e) crown, wreath.
coronális, e [↑]: (b) коронален,
венечен. (e) coronal.
coronárius, a, um [↑]: (b) коронарен
– венечен; отнасящ се до коронар-
ните артерии. (e) coronary – of,
relating to or being the coronary
arteries.
córpus, oris n : (b) тяло; маса,
вещестмво. (e) body; mass.
• cόrpus álbicans: (b) белез-
никаво тяло. (e) whity body.
• cόrpus callόsum: (b) мазолес-
то тяло – напречен хоризон-
тален мост между двете мо-
зъчни полукълба. (e) corpus
calosum – an arched mass of
white matter connecting the
cerebral hemispheres.
• cόrpus cavernόsum: (b)
пещеристо тяло (в пениса,
клитора, уретрата). (e)
cavernous body (of the penis,
clitoris, urethra).
• cόrpus ciliáre: (b) цилиарно
тяло – ресничесто тяло,
разположено между съдови-
цата и ириса. (e) ciliary body –
the thickened part of the
vascular tunic of the eye.
• cόrpus lúteum: (b) жълто
тяло . (e) yellow body.
• cόrpus vítreum: (b) стъкло-
видно тяло – пихтиесто проз-
рачно вещество, изпълващо
вътрешността на очната
ябълка зад лещата. (e)
vitreous body, vitreous humor.
corpúsculum, i n [умал.от corpus↑]: (b)
телце, кръвна клетка. (e) corpuscle.
 35
• corpúsculum rénis: (b)
Малпигиево телце – бъбреч-
ният гломерул с обхваща-
щата го капсула. (e) renal
corpuscle, Malpighian
corpuscle.
cόrrigens, gen.-éntis [PPA cόr-rigo, ere
поправям]: (b) коригент – поправящо
лекарство, което се добавя към
друго за поправяне вкуса, мириса
или цвета му. (e) corrective, corrigent
(remedy).
corrugátor, όris m (músculus) [cum
със, заедно + ruga бръчка]: (b) коругатор
– мускул, набръчкващ челото. (e)
corrugator muscle.
córtex, icis m : (b) кора. (e) cortex;
bark.
• cόrtex cérebri: (b) кора на
главния мозък. (e) cerebral
cortex.
• cόrtex renális: (b) бъбречна
кора. (e) renal cortex.
corticális, e [↑]: (b) кортикален –
коров. (e) cortical.
cόryza, ae f [гр.koryza сопол, хрема]: (b)
остра хрема. (e) acute rhinitis, cold in
the head.
cósta, ae f : (b) ребро. (e) rib.
• cόstae fluctuántes: (b) плава-
щи ребра – последните две
несрастнали отпред ребра. (e)
floating ribs – the two lower
false ribs, usually without
ventral attachment.
• cόstae spúriae: (b) лъжливи
ребра –долните пет ребра
(VIII - XII). (e) false ribs – the
five lower ribs.
• cόstae vérae: (b) истински
ребра – първите 7 ребра,
захванати за гръдната кост.
35
(e) true ribs - the seven upper
ribs, connected to the sternum.
costális, e [↑]: (b) ребрен. (e) costal.
costo- [↑]: (b) ребрено- (в съставни
думи). (e) costal (in compound words).
cóxa, ae f : (b) тазова кост; тазобед-
рена става; ханш. (e) hip-bone; hip-
joint; hip.
coxálgia, ae f [coxa↑ + algos болка]: (b)
коксалгия – болка в тазобедрената
става. (e) coxalgia – pain in the hip-
joint.
coxarthrόsis, is f [coxa↑ + arthron става ]:
(b) коксартроза – артроза на тазо-
бедрената става. (e) coxarthrosis.
coxítis, itidis f [coxa↑ + -itis възпаление]:
(b) коксит – възпаление на тазобед-
рената става. (e) coxitis, coxarthritis –
inflammation of the hip-bone.
craniális, e [↓]: (b) краниален –
черепен; разположен откъм главата,
горен. (e) cranial.
cranio- [↓]: (b) черепно- (в съставни
думи). (e) cranial (in compound
words).
cránium, i n [гр.]: (b) череп –
костният череп като цяло. (e) skull;
cranium.
crássus, a, um: (b) дебел, тлъст. (e)
thick, fat.
cremáster, eris m (músculus)
[гр.kremastos окачен]: (b) кремастер –
мускул, повдигащ тестиса. (e)
cremaster muscle which elevates the
testis.
cremastéricus, a, um [↑]: (b) кремас-
терен, отнасящ се до мускула
кремастер. (e) cremasteric – relating
to the cremaster muscle.
 36
cribrifόrmis, e [cribrum сито, решето +
forma вид]: (b) решетовиден, сито-
образен. (e) cribriform, sieve-like.
cribrόsus, a, um [↑]: (b) криброзен,
решетъчен. (e) cribrous.
cricόideus, a, um [гр.krikos пръстен +
eido приличам]: (b) пръстеновиден. (e)
cricoid.
crínis, is m: (b) косъм; коса. (e) hair,
hair of the head.
crísis, is f [гр.krisis разделяне; изход]: (b)
криза: 1. прелом на болестта; 2.прис-
тъп от силни болки. (e) 1.crisis;
2.attack.
crísta, ae f : (b) гребен, линеен
издатък. (e) crest, ridge.
críticus, a, um [crisis↑]: (b) критичен.
(e) critical.
cruciátus, a, um [crúcio, áre разпъвам на
кръст]: (b) кръстосан, кръстообразен.
(e) crossed, cruciate, cruciform.
crucifόrmis, e [↑]: (b) кръстовиден.
(e) cruciform.
cruéntus, a, um [crúor кръв]: (b)
кървав; кървящ. (e) sanguineous;
bleeding.
crurális, e [↓]: (b) крурален –
подбедрен, подколенен, пищялен.
(e) crural.
crus, crúris n: (b) 1.подбедрица –
частта на крака от коляното до
ходилото, състояща се от голям и
малък пищял; 2.образувание във
форма на връв или краче. (e) 1.leg,
shank; 2.crus, pedicle.
crústa, ae f : (b) круста – корица,
струпей. (e) crust, scab.
crýpta, ae f [гр.krypte скрито място]: (b)
крипта – малка тясна вдлъбнатина.
(e) crypt.
36
• crýptae tonsilláres (pl.): (b)
крипти на сливиците. (e)
tonsillar crypts.
cryptόgenes, gen.-is [ гр.kryptos скрит +
-genes произлязъл]: (b) криптогенен –
от неизвестен произход. (e) crypto-
genetic, cryptogenic.
cryptophthálmus, i m [kryptos↑ +
ophthalmos око]: (b) криптофталм –
вродена липса на клепачи и кле-
пачна цепка. (e) cryptophthalmia,
cryptophthalmus – congenital absence
of eyelids.
cryptorchísmus, i m [kryptos↑ + orchis
семенна жлеза]: (b) крипторхизъм –
липса на едната или на двете
семенни жлези в скротума. (e)
cryptorchidism, cryptorchism – the
absence of one or both testes from the
scrotum.
crystállus, i mf [гр.]: (b) кристал. (e)
crystal.
cubitális, e[↓]: (b) лакътен. (e)cubital.
cúbitus, i m [cúbo, áre лежа]: (b) лакът.
(e) elbow.
cúlmen, inis n [връх]: (b) кулмен –
част от горната повърхност на
малкия мозък. (e) culmen – the
anterior and upper part of the
monticulus cerebelli.
cultúra, ae f [обработване]: (b) култу-
ра (бактериална) – развитие на
микроорганизми върху подходяща
хранителна среда. (e) culture,
cultivation.
-culus/ -cula/ -culum: (b) суфикс с
умалително значение. (e) diminutive
suffix.
cum praep. + Abl.: (b) с, заедно с. (e)
with.
 37
cuneátus, a, um [cúneus клин]: (b)
снабден с клин; клиновиден. (e)
cuneiform, cuneate.
cuneifόrmis, e [↑ + forma вид]: (b)
клиновиден, клинообразен. (e)
cuneiform, wedge-shaped.
Cúprum, i n : (b) мед. (e) cuprum.
cúpula, ae f [умал.от cúpa бъчва]: (b)
купол, свод. (e) cupola- a hemisphe-
rical roof.
cupuláris, e [↑]: (b) куполен, подобен
на свод. (e) cupolar.
cúra, ae f [грижа, лечение]: (b) лече-
ние; специален метод или курс на
лечение. (e) cure, course of treatment.
curábilis, e [↑]: (b) излечим. (e)
curable, remediable.
curátio, ónis f [↑]: (b) грижи за
болен, лечение. (e) nursing, care of a
patient, treatment.
cúrsus, us m [тичане, течение]: (b)
курс, посока на движение, ход. (e)
course.
cúrva, ae f [curvus крив, извит]: (b)
крива (линия, диаграма). (e) curve,
graphic representation.
curvatúra, ae f [↑]: (b) кривина,
извивка. (e) curvature, bending.
• curvatúra ventrículi májor:
(b) голямата кривина на
стомаха. (e) greater curvature.
• curvatúra ventrículi mínor:
(b) малката кривина на
стомаха. (e) lesser curvature.
cúspis, idis f [остър връх, острие]: (b)
1.връх; 2.крило на предсърдно-
камерна клапа. (e) 1.point; 2.cusp.
cutáneus, a, um [cutis↓]: (b) кожен.
(e) cutaneous.
37
cutícula, ae f [умал.от cutis↓]: (b)
кожица. (e) cuticle.
cútis, is f : (b) кожа. (e) skin, cutis.
cyanósis, is f [гр.kyaneos тъмносин]: (b)
цианоза – синкавочервен цвят на
кожата и лигавиците поради недос-
татъчно насищане на кръвта с кис-
лород. (e) cyanosis, blueness – a
bluish discoloration of skin and
mucous membranes due to inadequate
oxygenation of the blood
cýclus, i m [гр.kyklos кръг]: (b) кръг,
цикъл. (e) cycle.
cylíndricus, a, um [гр.kylindros
цилиндър]: (b) цилиндричен. (e)
cylindrical.
cysticercόsis, is f [↓]: (b) цистицер-
коза – заболяване, предизвикано от
паразитирането на ларвите на Taenia
solium в организма на човека и
животните. (e) cysticercosis –
infection with the larval forms of
Taenia solium
cysticércus, i m [kystis↓ + kerkos
опашка]: (b) цистицерк – ларвеният,
мехурен стадий на развитие на
някои тении. (e) cysticercus, bladder-
worm.
• cysticércus bόvis: (b) говежди
цистицерк – ларвата на го-
веждата тения в мускулната
тъкан, особено в дъвкател-
ните мускули на говедата. (e)
cysticercus bovis.
• cysticércus cellulόsae: (b)
свински цистицерк – ларвата
на свинската тения в мускул-
ната тъкан на свинята, по-
рядко у човека. (e) pork
measle.
• cysticércus echinocόccus: (b)
ларвеният стадий на кучеш-
ката тения в междинните
 38
гостоприемници. (e)
echinococcus cyst.
cýsticus, a, um [↓]: (b) 1.отнасящ се
до пикочния или жлъчния мехур;
2.отнасящ се до киста, кистозен. (e)
cystic.
cýstis, is f [гр.kystis мехур]: (b) 1.ме-
хур; 2.киста. (e) 1.bladder; 2.cyst.
• cýstis féllea (vesíca féllea): (b)
жлъчен мехур. (e) gall-
bladder, cholecyst
cystítis, itidis f [kystis↑ + -itis възпале-
ние]: (b) цистит – възпаление на
пикочния мехур. (e) cystitis-
inflammation of the urinary bladder.
cystolithiásis, is f [kystis↑ + lithos
камък]: (b) цистолитиаза – наличност
или образуване на камъни в
пикочния мехур. (e) cystolithiasis –
calculi in the urinary bladder.
cystolíthus, i m [↑]: → cálculus
urinárius
cystόma, atis n [kystis↑ + -oma тумор]:
(b) цистом - тумор с една или повече
кисти, мехурест тумор. (e) cystoma –
cystic tumour.
cystoplégia, ae f [kystis↑ + plege удар,
поражение]: (b) цистоплегия –
парализа на пикочния мехур. (e)
cystoplegia, cystoparalysis.
cystoscopía, ae f [kystis↑ + skopeo
разглеждам]: (b) цистоскопия –
оглеждане вътрешността на
D
D. = da/ détur/ déntur [do,dáre давам]:
(b) дай/ да се даде/ да се дадат (в
рецепти). (e) give (in prescriptions).
dacryoadenítis, itidis f [гр.dakryon
сълза + -itis възпаление]: (b) дакрио-
аденит – възпаление на слъзната
38
пикочния мехур с цистоскоп. (e)
cystoscopy – examination of the
urinary bladder with cystoscope.
cystospásmus, i m [kystis↑ + spasmos
гърч, спазъм]: (b) цистоспазъм. (e)
cystospasm.
cystostomía, ae f [kystis↑ + stoma уста]:
(b) цистостомия – създаване на
фистула на пикочния мехур. (e)
cystostomy – surgical formation of an
opening into the bladder.
cyto- [гр.kytos съд; тяло]: (b) клетъчно-,
отнасящ се до клетки (в сложни
думи). (e) cell (in compound words).
cytolόgia, ae f [kytos↑ + logos учение]:
(b) цитология – наука за строежа,
развитието и функцията на клетките.
(e) cytology – the study of cells, their
origin, structure, functions.
cytolysínum, i n [kytos↑ + lysis
разрушаване]: (b) цитолизин:
1.противотела, способни да
разрушават животински клетки;
2.отровни вещества, стопяващи
клетките. (e) cytolysin(s) – toxic
agents, causing cell destruction.
cytόlysis, is f [↑]: (b) цитолиза –
стопяване на клетките от
цитолизини. (e) cytolysis – the
dissolution of cells.
cytoplásma, atis n [kytos↑ + plasma
образувание]: (b) цитоплазма – кле-
тъчна протоплазма. (e) cytoplasm.
cýtus, i m [kytos↑]: (b) клетка. (e) cell.
жлеза. (e) dacryadenitis –
inflammation of the lacrimal gland.
dacryocystítis, itidis f [dakryon↑ + kystis
мехур + -itis възпаление]: (b) дакрио-
цистит – възпаление на слъзната
торбичка. (e) dacryocystiis –
inflammation of the lacrimal pouch.
 39
dácryops, opis f [dakryon↑ + ops око]:
(b) дакриопс – ретенциона киста,
развиваща се в слъзната жлеза или в
изходните ѝ канали. (e) dacryoma – a
swelling caused by the accumulation of
tears in an obstructed lacrimal duct.
dacryorrhoéa, ae f [dakryon↑ + rheo
тека]: (b) силно сълзотечение. (b)
dacryorrhoea, watery eye.
dactylálgia, ae f [гр.daktylos пръст +
algos болка]: (b) дактиалгия – болки в
пръстите. (e) dactyalgia – pain in the
fingers.
dactylospásmus, i m [daktylos↑ + spas-
mos гърч, спазъм]: (b) дактилоспазъм –
гърч на един или повече пръсти. (e)
dactylospasm.
dártos (túnica) [гр.dartos одран]: (b)
месеста обвивка – слой от гладка
мускулна тъкан непосредствено под
кожата на скротума. (e) dartos – layer
of smooth muscle tissue under the
scrotum’s skin.
de praep. + Abl. : (b) от; за. (e) from,
of, about.
de-: (b) представка със значение
„отрицание; отстраняване, влоша-
ване, упадък. (e) prefix with meaning
“negation; removing; deterioration”.
débilis, e: (b) слаб, немощен, безси-
лен. (e) feeble, weak, powerless.
décem numer.: (b) десет. (e) ten.
decídua, ae f (membrána) [dé-cido, ere
падам]: (b) децидуа – отпадаща ципа,
маточна лигавица, която обвива
оплоденото яйце. (e) decidua - the
endometrium of the pregnant uterus.
• decídua basális: (b) основна
отпадаща обвивка. (e) basal
decidua.
• decídua capsuláris (decídua
véra): (b) капсулна (истин-
39
ска) отпадаща обвивка. (e)
capsular (true) decidua.
• decídua parietális: (b)
пристенна отпадаща
обвивка. (e) parietal decidua.
decíduus, a, um [↑]: (b) отпадащ
(отнасящ се до dens decíduus). (e)
deciduous (tooth).
decigrámma, atis n : (b) дециграм.
(e) decigram(m)e.
décimus, a, um numer.: (b) десети.
(e) tenth.
declíve, is n [наклоненост, полегатост]:
(b) склон, задната полегата част на
vermis на малкия мозък. (e) declivis,
clivus monticuli – the part of the
vermis of the cerebellum just caudal to
the primary fissure.
decóctum, i n [de-cόquo, ere сварявам]:
(b) декокт – отвара. (e) decoction
decompensátio, όnis f [de- унищожа-
ване + compensatio изравняване]: (b)
декомпенсация – явно намаляване
на функцията на орган, на болестно
състояние и др. (e) decompensation –
the failure of an organ to fulfill its
function normally.
decorticátio, όnis f [de-↑ + cortex кора]:
(b) декортикация – оперативно
премахване на корaта на орган, по-
специално на мозъчната кора. (e)
decortication – the removal of the
cortical substance of an organ,
especially the cerebral cortex.
decreméntum, i n: (b) намаляване,
понижаване, отслабване. (e)
decrement, diminution.
decúbitus, us m [de-cúmbo, ere лягам]:
(b) декубитус: 1.протриване –
некроза на кожата на места,
изложени на продължително
притисканe; 2.легнало положение
 40
на болния. (e) 1.decubitus, bedsore;
2.lying position.
decussátio, όnis f [decússo, áre разделям
във вид на кръст или на цифрата X]: (b)
декусация – кръстовище, кръстос-
ване, особено на нервни пътища или
влакна. (e) decussation, crossing.
• decussátio motόria: (b)
двигателно кръстовище. (e)
motor decussation.
• decussátio pyrámidum: (b)
кръстовище на пирамидите
(на долния край на продълго-
ватия мозък). (e) decussaton of
the pyramids, pyramidal
decussation.
• decussátio sensόria: (b)
сензорно кръстовище. (e)
sensory decussation.
déferens, gen.-éntis [PPA dé-fero, férre
отнасям]: (b) отнасящ, изнасящ,
отвеждащ. (e) deferent.
deferentiális, e [↑]: (b) деференциа-
лен – семепроводен. (e) deferential –
pertaining to the ductus deferens.
defíciens, gen.-éntis [PPA de-fício, ere не
достигам, отслабвам]: (b) недостатъчен,
непълен. (e) deficient.
defόrmans, gen.-ántis [PPA de-fόrmo,
áre обезобразявам]: (b) деформиращ,
обезформящ, обезобразяващ. (e)
deforming.
deformátio, όnis f [↑]: (b) дефор-
мация – изменение на формата,
изкривяване, обезобразяване. (e)
deformation, deformity.
degenerátio, ónis f [de-género, áre
израждам се]: (b) дегенерация –
израждане. (e) degeneration.
degeneratívus, a, um [↑]: (b)
дегенеративен – израждащ се,
изроден. (e) degenerative.
40
deltόideus, a, um [гр.delta + eido
приличам]: (b) делтовиден, подобен
на буквата Δ. (e) deltoid.
deméntia, ae f [de- отрицание + mens ум,
разум]: (b) деменция – слабоумие. (e)
dementia, mental feebleness.
deminútus, a, um [PPP de-mínuo, ére
намалявам, отслабвам]: (b) намален,
отслабен. (e) decreased, reduced.
dens, déntis m: (b) зъб. (e) tooth.
• dens canínus (cuspidátus;
anguláris): (b) кучешки зъб.
(e) canine tooth, cuspid tooth,
eye tooth.
• dens decíduus (cadúcus): (b)
млечен зъб. (e) deciduous
tooth, first tooth, milk tooth.
• dens incisívus: (b) резец. (e)
incisor.
• dens moláris (multicuspidá-
tus): (b) голям кътник, един
от най-задните зъби на
челюстта. (e) molar tooth,
multicuspid tooth, grinder.
• dens pérmanens: (b) постоя-
нен зъб. (e) permanent tooth,
second tooth.
• dens sapiéntiae (serόtinus): (b)
мъдрец. (e) late tooth, wisdom
tooth.
dénsus, a, um: (b) гъст, плътен. (e)
dense.
dentális, e [dens↑]: (b) дентален,
зъбен. (e) dental.
dentátus, a, um [dens↑]: (b) зъбчат,
назъбен. (e) dentate, notched, toothed.
denticulátus, a, um [dentículum зъбче]:
(b) ситно назъбен; имащ малки
зъбчета. (e) denticulate(d).
 41
dentificátio, όnis f [dens↑ + facio правя]:
(b) дентификация – образуване на
зъби. (e) odontogeny – generation of
the teeth.
dentínum, i n [dens↑]: (b) дентин –
главната съставна част на зъба. (e)
dentine, ivory.
depréssio, ónis f [dé-primo, ere
натискам]: (b) 1.депресия – потис-
натост, угнетено състояние; 2.ог-
раничена вдлъбнатина, трапчинка.
(e) 1.depression; 2.hollow area.
depréssor, óris m (músculus) [↑]: (b)
депресор – мускул спускач, теглещ
надолу. (e) depressor (muscle),
drawing down a part of the body.
depurátus, a, um [de- усилващо + purus
чист]: (b) пречистен, рафиниран. (e)
depurated, purified.
dérma, atis n (córium, i n): (b)
истинският кожен слой, намиращ се
под епидермиса. (e) true skin,
derm(a).
dermális, e [derma↑]: (b) кожен. (e)
dermal.
dermáticus, a, um [derma↑]: (b) ко-
жен. (e) dermic, dermatic, dermal.
dermatítis, itidis f [derma↑ + -itis
възпаление]: (b) дерматит – възпале-
ние на кожата. (e) dermatitis, dermitis
– inflammation of the skin.
dermatolόgia, ae f [derma↑ + logos
учение]: (b) дерматология – дял от
медицината, занимаващ се с болес-
тите на кожата. (e) dermatology – the
branch of medicine dealing with the
diagnosis ant treatment of skin
diseases.
dermatóma, atis n [derma↑ + -oma
тумор]: (b) дерматом: 1. кожен
тумор; 2.кожен сегмент, инервиран
от гръбначен нерв. (e) 1.dermatoma –
a cutaneous tumour; 2.dermatome – an
41
area of skin innervated by a single
spinal nerve.
dermatomycόsis, is f [derma↑ + mykes
гъба]: (b) дерматомикоза, дермато-
фития – гъбично заболяване на
кожата. (e) dermatomycosis,
dermatophytosis – a superficial fungal
infection of the skin.
descéndens, gen.-éntis [PPA de-scéndo,
ere слизам]: (b) низходящ, слизащ
надолу. (e) descending.
descénsus, us m [↑]: (b) слизане,
спускане, смъкване. (e) descent,
falling, ptosis.
desinféctio, ónis f [des- отстраняване +
infectio заразяване]: (b) дезинфекция –
обеззаразяване. (e) disinfection.
desinséctio, όnis f [des- отстраняване +
insectum насекомо]: (b) дезинсекция –
унищожаване на насекомите. (e)
disinsectization, disinsection, disinfest-
tation – destruction of insects, rodents,
or other animal forms.
desintoxicátio, όnis f [des- отстраняване
+ intoxicatio отравяне]: (b) дезинтокси-
кация – обезвреждане на екзогенни-
те отровни вещества в организма на
човека и животните. (e) disintoxica-
tion – reduction of the toxic properties
of poisons.
destillátio, όnis f [de-stíllo, áre капя]: (b)
дестилация – пречистване на
вещества чрез превръщането им в
пара посредством топлина и след
това отново в течност посредством
охлаждане. (e) distillation, vaporiza-
tion.
destillátus, a, um [↑]: (b) дестилиран.
(e) distilled.
detrúsor, όris m (músculus) [de-trúdo,
ere свалям, изтиквам]: (b) детрузор –
старо означение за мускула,
изпразващ пикочния мехур. (e)
detrusor (muscle) of the bladder.
 42
deviátio, όnis f [de- отклонение + via
път]: (b) девиация – отклонение (от
нормалната точка, от нормалния ход
или положение). (e) deviation,
deflection.
déxter, tra, trum: (b) десен. (e) right.
diabétes, ae m [гр.diabaino преминавам,
понеже захарта преминава през бъбреците]:
(b) диабет. (e) diabetes.
• diabétes insípidus [insípidus
безвкусен, понеже урината не
сладни]: (b) безвкусен, неза-
харен диабет. (e) diabetes
insipidus.
• diabétes mellítus [mel мед]: (b)
захарен диабет, захарна бо-
лест. (e) diabetes mellitus.
• diabétes renális: (b) бъбречен
диабет. (e) renal diabetes, renal
glycosuria.
diabéticus, a, um [↑]: (b) диабетичен
– отнасящ се до или страдащ от
диабет. (e) diabetic – pertaining to or
affected with diabetes.
diaéta, ae f [гр.diaita начин на живеене;
прехрана]: (b) диета – хранителен
режим. (e) diet.
diagnósis, is f [гр.diagnosis разпознава-
не]: (b) диагноза – определяне
болестта въз основа на анамнезата и
изследването. (e) diagnosis – determi-
nation of a disease through evaluation
and examination.
diagonális, e [гр.]: (b) диагонален. (e)
diagonal.
diámeter, tri f [гр.diametros диаметър]:
(b) диаметър. (e) diameter.
diaphrágma, atis n [гр.diaphragma
преграда]: (b) диафрагма - мускулно-
сухожилната преграда, отделяща
гръдната от коремната кухина; дъно,
под. (e) diaphragm, midriff.
42
• diaphrágma όris: (b) под на
устната кухина. (e) diaphragm
of the mouth cavity.
• diaphrágma pélvis: (b)
диафрагма на таза, тазово
дъно. (e) pelvic diaphragm,
pelvic floor.
• diaphrágma urogenitále: (b)
пикочо-полово дъно. (e)
urogenital diaphragm.
diaphragmáticus, a, um [↑]: (b)
диафрагмен, отнасящ се до
диафрагмата. (e) diaphragmatic –
relating to the diaphragm.
diáphysis, is f [гр.diaphyomai раста
между, намирам се между]: (b) диафиза
– средната част на дългите тръбести
кости между епифизите. (e)
diaphysis: the middle part of long
tubulous bones.
diarthrósis, is f [гр.dia- през, чрез +
arthron става]: (b) диартроза – подвиж-
но или ставно свързване. (e)
diarthrosis, articulus, movable joint.
diástasis, is f [гр.]: (b) диастаза –
раздалечаване един от друг, напр.на
тазовите кости, на правите коремни
мускули, на епифизата от диафизата.
(e) diastasis – separation of body parts
that are joined together (bones,
muscles etc).
diastéma, atis n [гр.diastema промежду-
тък, разстояние]: (b) диастема – разсто-
янието между предните резци. (e)
diastema – space between two anterior
teeth.
diástole, es f [гр.diastello разделям]: (b)
диастола – ритмичното разширяване
и изпълване с кръв на кухините на
сърцето, настъпващо след систолата.
(e) diastole – period of time when the
heart refills with blood after systole.
diastόlicus, a, um [↑]: (b) диастоли-
чен – отнасящ се до или наблюда-
 43
ващ се по време на диастолата. (e)
diastolic – pertaining to diastole.
diáthesis, is f [гр.dia през + tithemi
поставям]: (b) диатеза – особено
предразположение на организма към
някоя болест. (e) diathesis – a
predisposition of the body to a disease.
dichotomía, ae f [гр.dichotomeo разделям
на две]: (b) дихотомия – разделяне на
две еднакви части, раздвояване. (e)
dichotomy – division into two halves
or pairs.
diencéphalon, i n [гр.dia през + enkepha-
los мозък]: (b) диенцефалон – межди-
нен мозък, разположен между
крайния и средния мозък; състои се
от таламус, епиталамус, метатала-
мус, хипоталамус. (e) diencephalon,
inter-brain, between-brain, thalamic
brain.
díes, éi mf : (b) ден. (e) day.
dífferens, gen.-éntis [PPA díf-fero, férre
различавам се]: (b) диферентен –
различен, несходен. (e) different.
diffícilis, e: (b) труден. (e) difficult.
diffúsio, όnis f [dif-fúndo, ere разпро-
странявам, разсейвам]: (b) дифузия –
постепенно пълно размесване на две
намиращи се в директен контакт
вещества. (e) diffusion – the process
of becoming diffused, or widely
spread.
diffúsus, a, um [PPP↑]: (b) дифузен –
разлят, разпрострян, разсеян. (e)
diffuse.
digástricus, a, um [гр.di- двоен + gaster
стомах; корем]: (b) двукоремчест. (e)
digastric – with two bellies.
digéstio, ónis f [digestio разделяне,
смилане]: (b) храносмилане. (e)
digestion.
43
digestívus, a, um [↑]: (b) храносми-
лателен. (e) digestive.
digestórius, a, um [↑]: (b) служещ на
храносмилането. (e) digestive.
digitális, e [digitus↓]: (b) дигитален –
отнасящ се до или принадлежащ на
пръстите. (e) digital.
Digitális, is f (бот.): (b) дигиталис,
напръстник – растение, чиито листа
съдържат усилващи сърцето
гликозиди. (e) digitalis, foxglove.
digitátus, a, um [digitus↓]: (b)
пръстовиден, имащ подобни на
пръсти израстъци или клонове. (e)
digitate, digitiform.
dígitus, i m: (b) пръст. (e) finger, toe.
• dígitus hippocráticus (pl.dígiti
hippocrátici): (b) барабанни
или хипократови пръсти:
пръсти във вид на барабанна
пръчка при смущения в бело-
дробното кръвообращение.
(e) Hippocratic fingers, clubbed
fingers.
• dígitus mánus: (b) пръст на
ръката. (e) finger.
• dígitus pédis: (b) пръст на
крака. (e) toe.
dilatátio, ónis f [di-láto, áre разширявам]:
(b) дилатация – разширяване. (e)
dilatation, enlargement.
• dilatátio cόrdis: (b) разшире-
ние на сърцето. (e) cardiac
dilatation.
• dilatátio ventrículi: (b)
разширение на стомаха. (e)
dilatation of the stomach,
gastrectasis, gastrectasia.
dilatátor, όris m [↑] (músculus): (b)
дилататор: мускул-разширител. (e)
dilatator muscle.
dilútus, a, um [PPP dí-luo, ere разтварям,
разреждам]: (b) разреден. (e) diluted.
 44
dimídium, i n: (b) половина. (e) half.
diphthéria, ae f [гр.diphthera обработена
кожа]: (b) дифтерия, „лошо гърло“ –
остра заразна болест, характеризира-
ща се с възпалителен процес в
гърлото. (e) diphtheria – bacterial
infection in the upper respiratory tract.
diplégia, ae f [гр.di- двоен + plege удар]:
(b) диплегия – двустранна парализа,
засягаща съответни части от двете
страни на тялото. (e) diplegia,
bilateral paralysis.
diplóë, ës f [гр.diploos двоен]: (b)
диплое – гъбесто костно вещество
на плоските кости на черепа (syn.
substántia spongiόsa). (e) diploe:
spongy substance of flat bones in the
skull.
diplόicus, a, um [↑]: (b) диплоичен,
двоен, отнасящ се до диплое. (e)
diploic – of or relating to the diploe.
diréctus, a, um [dí-rigo, ere нареждам ,
построявам в права линия]: (b) директен,
прав, изправен. (e) direct, straight,
right.
discifόrmis, e [diskos↓ + forma форма,
вид]: (b) дисковиден. (e) discoid, disc-
shaped.
discísio, όnis f [dis-cído, ere разсичам]:
(b) дисцизия – разрязване, разрез. (e)
discission, cutting, splitting.
díscus, i m [гр.diskos диск]: (b) диск –
дисковидно образувание, плочка,
пластинка. (e) disc.
• díscus articuláris: (b) ставен
диск – междуставна влакнес-
тохрущялна пластинка. (e)
articular disc, interarticular
fibrocartilage.
• díscus intervertebrális: (b)
междупрешленен диск. (e)
intervertebral disc, interver-
tebral fibrocartilage.
44
• díscus trianguláris: (b) триъ-
гълен диск. (e) triangular disc.
dislocátio, όnis f [dis- разделяне + locus
място]: (b) дислокация – изместване,
разместване. (e) dislocation, displa-
cement of a part.
díspar, gen.-paris [dis- отрицание + par
равен, еднакъв]: (b) неравен, различен.
(e) unequal.
dispósitus, a, um [PPP dis-pόno, ere
разполагам]: (b) разположен. (e)
situated.
díssecans, gen.-ántis [PPA dís-seco, áre
разсичам]: (b) разсичащ, разделящ,
проникващ между. (e) dissecting.
disséctio, ónis f [↑]: (b) дисекция –
разрязване на трупове с цел ана-
томично изучаване. (e) dissection,
necrotomy.
disseminátus, a, um [dis-sémino, áre
разсейвам]: (b) разсеян, разпростра-
нен. (e) disseminated.
dissímilis, e: (b) различен. (e)
dissimilar.
dissolútio, όnis f [dis-sόlvo, ere развър-
звам, разтварям]: (b) разтваряне, раз-
лагане на съставните части. (e)
dissolution, solution.
dissolútus, a, um [PPP↑]: (b)
разтворен, втечнен. (e) dissolved,
liquefied.
distális, e [dí-sto, áre отстоя]: (b)
дистален – отдалечен, разположен
периферно от центъра. (e) distal.
distántia, ae f [↑]: (b) дистанция,
разстояние. (e) distance.
distórsio, ónis f [dis-tόrqueo, ére извър-
там, изкривявам]: (b) дисторзия –
навяхване: разтягане на ставните
връзки с частично разкъсване и
кръвоизлив. (e) sprain.
 45
díu adv.: (b) дълго, дълго време. (e)
long time.
diuréticus, a, um [гр.dia- над, повече +
ureticus предизвикващ урина]: (b) диуре-
тичен – пикочогонен, усилващ
образуването на урина. (e) diuretic –
substance promoting the production of
urine.
diúrnus, a, um [díes ден]: (b) дневен,
еднодневен. (e) diurnal.
divertículum, i n [di-vérto, ere разделям
се]: (b) дивертикул – сляп издатък на
тръбест или кух орган. (e) diverticu-
lum – a pouch branching out from a
hollow organ or structure.
dólor, óris m: (b) болка. (e) pain,
ache.
domésticus, a, um [domus↓]: (b)
домашен. (e) domestic.
dómus, us f: (b) дом. (e) home, house.
dorsális, e [dorsum↓]: (b) дорзален –
заден, разположен откъм гърба,
гръбен. (e) dorsal, posterior.
dorsolaterális, e [dorsum↓ + latus
страна]: (b) дорзолатерален,
гръбностраничен, задностраничен.
(e) dorsolateral.
dorsomediális, e [dorsum↓ + medialis
срединен]: (b) дорзомедиален,
гръбносрединен, задносрединен. (e)
dorsomedial.
dorsoventrális, e [dorsum↓ + venter
корем]: (b) дорзовентрален –
заднокоремен. (e) dorsoventral.
dórsum, i n : (b) гръб, гръбната или
тилната страна на някоя част. (e)
back, dorsum.
• dόrsum mánus: (b) гръбната
страна на китката на ръката.
(e) back of the hand.
45
• dόrsum pédis: (b) горната
страна на ходилото. (e) back
of the foot.
dósis, is (eos) f [гр.dosis даване, дажба]:
(b) доза, прием, лекарствена дажба.
(e) dose.
dróga, ae f : (b) дрога – растителна
или животинска суровина, която се
използва във фармацията. (e) drug.
D.t.d. = Da (déntur) táles dόses: (b)
дай (да се дадат) такива дози. (e)
give of such a dose.
dúbius, a, um: (b) съмнителен,
несигурен. (e) dubious, doubtful.
dúctulus, i m [умал.от ductus↓]: (b)
каналче, малък проход. (e) ductule.
• dúctuli bilíferi (pl.): (b)
жлъчконосни каналчета. (e)
bile ductules, biliary canaliculi.
dúctus, us m [dúco,ere водя]: (b) канал,
проток, ход. (e) duct.
• dúctus choledόchus: (b) общ
жлъчен канал. (e) common
bile duct.
• dúctus cýsticus: (b) отводен
канал на жлъчния мехур. (e)
cystic duct.
• dúctus déferens: (b) семеот-
воден канал, семепровод. (e)
vas deferens, spermatic duct.
• dúctus hepáticus commúnis:
(b) общ чернодробен канал.
(e) hepatic duct.
• dúctus nasolacrimális: (b)
носнослъзен проток. (e)
nasolacrimal duct.
• dúctus thorácicus: (b) гръден
проток, лимфен гръден канал.
(e) thoracic duct.
dúlcis, e: (b) сладък. (e) sweet.
dúo, dúae, dúo numer.: (b) две. (e)
two.
 46
duodenális, e [duodenum↓]: (b)
дуоденален – дванадесетопръстен.
(e) duodenal.
duodenítis, itidis f [duodenum↓ + -itis
възпаление]: (b) дуоденит – възпале-
ние на дванадесетопръстника. (e)
duodenitis, dodecadactylitis –
inflammation of the duodenum.
duodénum, i n : (b) дванадесето-
пръстник, дъговидната начална част
на тънкото черво, дълга около 12
напречни пръста (около 25 см). (e)
duodenum, dodecadactylon.
dúplex, plicis: (b) двоен. (e) duplex,
double.
duplicatúra, ae f [dúplico, áre удвоявам]:
(b) дубликатура – удвояване. (e)
duplicature, duplication.
dúrus, a, um: (b) твърд, здрав,
плътен. (e) hard, firm.
• dúra máter: (b) твърда
мозъчна обвивка. (e) dura
mater, pachymeninx
dys- [гр.]: (b) представка със
значение „затруднение, нарушение“.
(e) prefix with meaning “difficulty,
disorder”.
dysentéria, ae f [dys-↑ + enteron черво]:
(b) дизентерия – остра заразна
болест, причинявана от бактерии и
E
e, ex praep. + Abl.: (b) от. (e) from.
ebúrneus, a, um [ébur слонова кост]:
(b) с цвят на слонова кост, отнасящ
се до substántia ebúrnea (dentínum).
(e) eburneous, ivory-like.
echinocóccus, i m [гр.echinos таралеж +
kokkos зърно]: (b) ехинокок – ларве-
ният, мехурен стадий на кучешката
тения. (e) echinococcus cyst.
46
протичаща с възпаление предимно
на дебелите черва. (e) bacillary
dysentery.
dysfúnctio, ónis f [dys-↑ + functio
дейност]: (b) дисфункция – нарушена
функция, липса на нормална дей-
ност. (e) dysfunction – abnormal or
impaired functioning.
dyspépsia, ae f [dys-↑ + pepsis варене,
храносмилане]: (b) диспепсия –
нарушение на храносмилането. (e)
dyspepsia – disturbed digestion.
dysphágia, ae f [dys-↑ + phagein ям]: (b)
дисфагия – затруднено гълтане. (e)
dysphagy: difficulty in swallowing
dyspnóë, ës f [dys-↑ + pnoe дишане]: (b)
диспнея – задух, затруднено
дишане. (e) dyspn(o)ea: difficult
respiration or breathing.
dystrόphia, ae f [dys-↑ + trophe хранене]:
(b) дистрофия – разстройство на
храненето на тъканите, на органите
и на целия организъм. (e) dystrophy –
degenerative disorder caused by
inadequate or defective nutrition.
dysúria, ae f [dys-↑ + uron урина]: (b)
дизурия – затруднено уриниране. (e)
dysuria, dysury – difficult urination.
ectásia, ae f [гр.ektasis разтягане]: (b)
ектазия – разширяване, разтягане,
издуване на кух или тръбест орган.
(e) ectasia, dilation, distension,
enlargement.
ecto- [гр.ektos навън, отвън]: (b) нещо
отвън, външно (в съставни думи). (e)
out, outside (in compound words).
ectodérma, atis n [ekto↑ + derma кожа]:
(b) ектодерма – външен зародишен
лист. (e) ectoderm, ectoblast, epiblast.
 47
-ectomia [гр.ektome изрязване]: (b) из-
рязване, премахване на орган (в със-
тавни думи). (e) surgical removal of
an organ (in compound words).
ectoplásma, atis n [ecto↑ + plasma обра-
зувание]: (b) ектоплазма – външна
част на цитоплазмата, отговаряща
основно за клетъчното движение. (e)
ectoplasm – the outer part of the
cytoplasm.
eczéma, atis n [гр.ekzeo завирам, кипя]:
(b) екзема – незаразно възпалително
заболяване на кожата. (e) eczema –
an inflammatory skin disease, “salt
rheum”.
• eczéma mádidans: (b)
подмокряща екзема. (e)
weeping eczema.
efféctus, us m [PPP ef-fício, ere извърш-
вам]: (b) ефект – последствие,
резултат, въздействие. (e) effect,
result, action.
éfferens, gen.-éntis [PPA éf-fero, férre
изнасям]: (b) изнасящ, извеждащ;
центробежен. (e) efferent, centrifugal.
effúsio, όnis f [ef-fúndo, ere изливам]: (b)
ефузия – излив, изтичане на течност
от кръвоносни или лимфни съдове в
някоя тъкан или кухина. (e) effusion
– the seeping of serous, purulent, or
bloody fluid into a body cavity or
tissue.
égo pron.: (b) аз. (e) I.
ejaculátio, όnis f [e-jáculor, ári изхвър-
лям]: (b) еякулация – семеизхвър-
ляне. (e) ejaculation.
ejaculatόrius, a, um [↑]: (b)
еякулаторен, семеизхвърлящ. (e)
ejaculatory.
elásticus, a, um [гр.]: (b) еластичен.
(e) elastic.
47
elephantiásis, is f [гр.elephas↓]: (b)
елефантиаза – „слонска болест“. (e)
elephanthiasis, barbados leg.
élephas, ántis m (elephántus, i m)
[гр.]: (b) слон. (e) elephant.
elevátor, όris m (músculus) [é-levo, áre
издигам]: (b) елеватор, мускул-
повдигач. (e) elevator, raiser muscle.
ellipsόideus, a, um [гр.elisso обвивам,
въртя + eido приличам]: (b) елипсови-
ден. (e) ellipsoid(al).
embolía, ae f [гр.embolon клин]: (b)
емболия – запушване на кръвоносен
съд с частици, носени от кръвния
ток. (e) embolism – obstruction in a
blood vessel due to a blood clot or
other foreign matter travelling through
the bloodstream.
embόlicus, a, um [↑]: (b) емболичен.
(e) embolic.
embolifόrmis, e [↑ + forma форма, вид]:
(b) емболиформен, подобен на
запушалка. (e) emboliform.
émbolus, i m [↑]: (b) ембол – запуш-
ваща частица, която причинява
емболия (парченце от тромб,
бактерии, въздушни мехурчета и
др.). (e) embolus, plug – a mass, such
as part of a blood clot, bacteria, an air
bubble etc., that has lodged in a blood
vessel.
éminens, gen.-éntis [PPA e-míneo, ére
стърча]: (b) стърчащ. (e) eminent.
eminéntia, ae f [↑]: (b) еминенция –
издатина, възвишение. (e) eminence.
emphyséma, atis n [гр.emphysao
надувам]: (b) емфизем(a) – повишено
съдържание на въздух в даден орган
или тъкан. (e) emphysema – an
abnormal distention of body tissues
caused by retention of air.
 48
• emphyséma pulmόnum: (b)
белодробен емфизем - трайно
разширение на белодробните
алвеоли с атрофия на стените
им и намаляване на тяхната
еластичност. (e) pulmonary
emphysema, pneumonectasia.
• emphyséma subcutáneum: (b)
подкожен емфизем –
проникване на въздух в
подкожната тъкан. (e)
subcutaneous emphysema,
pneumohypoderma.
emplástrum, i n [гр.emplasso замазвам]:
(b) пластир – твърда восъкообразна
лекарствена форма за външна
употреба. (e) plaster – an adhesive
strip of medicated material, for
dressing a cut, wound etc.
empyéma, atis n [гр.en във + pyon гной]:
(b) емпием – събиране на гной в
естествена кухина. (e) empyema –
collection of pus within a naturally
existing cavity.
emúlsio, ónis f [e-múlgeo, ére издоявам]:
(b) емулсия. (e) emulsion.
enaméleus, a, um [↓]: (b) емайлов,
отнасящ се до зъбния емайл. (e)
enamel.
enámelum, i n (substántia adamantí-
na): (b) зъбен емайл, глеч. (e)
enamel.
enanthéma, atis n [гр.en във + antheo
цъфтя]: (b) енантема – обрив по
лигавиците. (e) enanthem – rash on
the mucous membranes.
encephalítis, itidis f [гр.enkephalos
главен мозък + -itis възпаление]: (b)
енцефалит – възпаление на главния
мозък. (e) encephalitis – inflammation
of the brain.
encephalocéle, es f [enkephalos↑ + kele
подутина]: (b) енцефалоцеле –
48
мозъчна херния. (e) encephalocele,
hernia of the brain, cephalocele.
encephalographía, ae f [enkephalos↑ +
grapho пиша]: (b) енцефалография –
рентгенография на мозъка. (e)
enecephalography – radiographic
examination of the brain.
encephalomalácia, ae f [enkephalos↑ +
malakos мек]: (b) енцефаломалация –
размекване на мозъка. (e) encepha-
lomalacia – softening of the brain.
encephalomyelitis, itidis f [enkephalos↑
+ myelos гръбначен мозък + -itis възпале-
ние]: (b) енцефаломиелит – възпале-
ние на главния и гръбначния мозък.
(e) encephalomyelitis – inflammation
of the brain and spinal cord.
encéphalon, i n [enkephalos↑]: (b)
енцефалон – главен мозък, изграден
от substántia grísea (сиво мозъчно
вещество) и substántia álba (бяло
мозъчно вещество), регулатор на
всички функционални проявления
на организма. (e) encephalon, brain,
composed of gray and white matter,
controller of all functional activities of
the body.
encephalopáthia, ae f [enkephalos↑ +
pathos страдание]: (b) енцефалопатия –
заболяване на главния мозък
изобщо. (e) encephalopathy – disease
of the brain.
endangiítis, itidis f [гр.endon вътрe +
angeion съд + -itis възпаление]: (b) ендан-
гиит – възпаление на интимата на
кръвоносен съд. (e) endangiitis,
endangeitis – inflammation of the
tunica intima of a vessel.
endaortítis, itidis f [endon↑ + aorte аорта
+ -itis възпаление]: (b) eндаортит –
възпаление на интимата на аортата.
(e) endaortitis - inflammation of the
tunica intima of the aorta.
 49
endarteriítis, itidis f [endon↑ + arteria
артерия + -itis възпаление]: (b) ендар-
териит – възпаление на интимата на
артериите. (e) endarteritis – inflamma-
tion of the inner lining of an artery.
endémia, ae f [гр.endemos домашен]: (b)
ендемия – заразна болест, ограниче-
на в пределите на дадено населено
място. (e) endemic disease – infectious
disease that occurs frequently within a
specific geographic area or population
group.
endémicus, a, um [↑]: (b) ендемичен
– свойствен за дадена област, мес-
тен. (e) endemic – local.
endo- [endon↑]: (b) вътре, вътрешен (в
съставни думи). (e) inside (in
compound words).
endocardítis, itidis f [endocardium↓ +
-itis възпаление]: (b) ендокардит –
възпаление на ендокарда, най-често
на сърдечните клапи. (e) endocarditis
- inflammation of the endocardium.
endocárdium, i n [endon↑ + kardia
сърце]: (b) ендокард – серозна ципа,
покриваща сърдечните кухини. (e)
endocardium – the inmost layer of the
cavities of the heart.
endocervicális, e [endon↑ + cervix шия]:
(b) ендоцервикален – вътрешиечен.
(e) endocervical.
endocrinolόgia, ae f [endon↑ + krino
отделям + logos учение]: (b) ендокри-
нология – наука за жлезите с вът-
решна секреция, произвежданите от
тях хормони, заболяванията, свърза-
ни с нарушаването на функцията им.
(e) endocrinology – the study of the
endocrine glands and hormones and
their related disorders.
endocrínus, a, um [endon↑ + krino
отделям]: (b) ендокринен – отнасящ
се до жлезите с вътрешна секреция,
които отделят хормони в кръвооб-
49
ращението. (e) endocrine - pertaining
to internal secretions, hormonal.
endodérma, atis n [endon↑ + derma
кожа]: (b) ендодерма – вътрешен
зародишен лист. (e) endoderm – the
innermost of the three germ layers.
endόgenes, gen.-is [endon↑ + -genes
произлязъл]: (b) ендогенен – от
вътрешен произход. (e) endogenous,
endogenic.
endometrítis, itidis f [endometrium↓ +
-itis възпаление]: (b) ендометрит – въз-
паление на лигавицата на матката.
(e) endometritis – inflammation of the
mucous membrane of the womb.
endométrium, i n [endon↑ + metra
матка]: (b) ендометрий – лигавица на
матката. (e) endometrium - mucous
membrane of the womb.
endoplásma, atis n [endon↑ + plasma
плазма]: (b) ендоплазма – вътрешната
част на цитоплазмата, съдържаща
повечето клетъчни структури. (e)
cytoplasm – the inner part of cell’s
cytoplasm.
endoscopía, ae f [endon↑ + skopeo
разглеждам]: (b) ендоскопия –
изследване вътрешността на кухи
или тръбести органи чрез ендоскоп.
(e) endoscopy – examination the inside
of the body by endoscope.
endothélium, i n [endon↑ + thele гръдно
зърно: поради приликата с тънката кожа,
която покрива гръдните зърна]: (b) ендо-
тел – еднослоен, плосък епител,
покриващ вътрешната повърхност
на кръвоносните и лимфните съдове
и серозните кухини. (e) endothelium
– a thin layer of flat epithelial cells
lining blood and lymph vessels, and
serous cavities.
endothorácicus, a, um [endon↑ + thorax
гръден кош]: (b) ендоторакален –
 50
намиращ се в гръдната кухина. (e)
endothoracic.
endόsteum, i n [endon↑ + osteon кост]:
(b) ендост – вътрешна надкостница,
покриваща вътрешността на кост-
ните кухини. (e) endosteum – thin
connective tissue lining the inner
cavity of long bones.
ensifórmis, e → xiphoideus, a, um
enterálgia, ae f [enteron↓ + algos болка]:
(b) ентералгия – силна болка в
червата, чревна колика. (e)
enteralgia, colic – pain in the intestine.
entéricus, a, um [enteron↓]: (b) чревен,
отнасящ се до тънките черва. (e)
enteric.
enterítis, itidis f [enteron↓ + -itis възпа-
ление]: (b) ентерит – възпаление на
лигавицата на тънките черва. (e)
enteritis, intestinal catarrh.
énteron, i n [гр.enteron черво]: (b)
тънко черво. (e) intestine.
enteroptόsis, is f [enteron↑ + ptosis
падане]: (b) ентероптоза – смъкване
на червата поради преразтягане на
връзките им. (e) enteroptosis – falling
down of the intestines.
enterorrhágia, ae f [enteron↓+ -rhagia
кръвотечение]: (b) ентерорагия –
кръвотечение от червата. (e) intes-
tinal haemorrhage, enterorrhagia.
enterorrháphia, ae f [enteron↑ + rhaphe
шев]: (b) ентерорафия – шев на
черво. (e) enterorrhaphy, intestinal
suture.
enterostomía, ae f [enteron↑ +stoma
уста]: (b) ентеростомия – създаване
на изкуствен анус или фистула на
червото през коремната стена. (e)
enterostomy – formation of a
permanent opening into the intestine
through the abdominal wall.
50
entodérma, atis n [гр.entos вътре +
derma кожа]: (b) ентодерма –
вътрешен зародишен лист. (e)
entoderm, endoblast, hypoblast.
epéndyma, atis n [гр.epi↓ + endyma
дреха]: (b) епендим – еднослоен
епител, покриващ стените на мо-
зъчните вентрикули и централния
канал на гръбначния мозък. (e)
ependyma - thin epithelial membrane
lining the ventricular system of the
brain and the spinal cord.
epi- [гр.]: (b) представка със
значение „на, върху, при, до, край“.
(e) prefix with meaning “upon, on,
over, near, close to”.
epicárdium, i n [epi↑ + kardia сърце]: (b)
епикард – лежащият непосредствено
върху сърцето лист на перикарда. (e)
epicardium – the inner layer of the
pericardium surrounding the heart.
epicrísis, is f [гр.решение, съждение]: (b)
епикриза – заключително мнение
върху даден случай на заболяване за
причините на болестта, протичане-
то, лечението и изхода ѝ. (e) epicrisis
– analytical summing up of a medical
case history.
epicόndylus, i m [epi↑ + condylos
юмрук]: (b) епикондил, надкондил –
грапава издатина върху кондила на
раменната и бедрената кост. (e)
epicondyle – eminence upon a bone,
above its condyle.
epidémia, ae f [гр.epidemos местен,
разпространен сред народа]: (b) епиде-
мия – масово разпространение на
заразна болест в кратък срок сред
значителен брой хора от определено
населено място или област. (e)
epidemic – an outbreak of a contagious
disease that spreads rapidly and
widely.
 51
epidémicus, a, um [↑]: (b) епидеми-
чен – проявявващ се като епидемия.
(e) epidemic.
epidérmis, is f [epi↑ + derma кожа]: (b)
епидермис – външният пласт на
кожата, съставен от многослоен
плосък епител. (e) epidermis, cuticle,
scarf-skin, epiderm.
epidídymis, idis f [epi↑ + didymos близ-
нак → pl.didymoi тестиси]: (b) епиди-
дим – надсеменник, придатък на
семенника, съхраняващ спермата. (e)
epididymis – long, narrow tube on the
posterior surface of a testis that stores
sperm.
epididymítis, itidis f [↑ + -itis
възпаление]: (b) епидидимит –
възпаление на epidídymis↑. (e)
epididymitis – inflammation of the
epididymis.
epidurális, e [epi↑ + dura mater твърда
мозъчна обвивка]: (b) епидурален –
разположен над твърдата мозъчна
обвивка. (e) epidural – situated upon
or outside the dura mater.
epifasciális, e [epi↑ + fascia фасция]: (b)
епифасциален – разположен над
обвивката на мускула. (e) epifascial –
situated on the surface of a fascia.
epigastrálgia, ae f [epigastrium↓ + algos
болка]: (b) епигастралгия – болка в
епигастрия. (e) epigastralgia – pain in
the epigastrium.
epigástricus, a, um [↓]: (b) епигас-
трален, разположен над стомаха. (e)
epigastric.
epigastrium, i n [epi↑+ gaster стомах]:
(b) епигастриум – надстомашна
област. (e) epigastrium – the upper
central region of the abdomen.
51
epiglόtticus, a, um [↓]: (b)
надгръклянен. (e) epiglottic.
epiglόttis, idis f [epi↑+ glotta език]: (b)
епиглотис – надгръклянник, който
затваря входа на гръкляна при
гълтане. (e) epiglottis – thin elastic
cartilaginous structure at the root of the
tongue that folds over the glottis
during swallowing.
epilépsia, ae f [гр.epilambano хващам,
улавям]: (b) епилепсия, припадъчна
болест. (e) epilepsy, falling sickness.
epilépticus, a, um [↑]: (b) епилеп-
тичен. (e) epileptic.
epinéurium, i n [epi↑ + neuron
сухожилие, нерв]: (b) епиневрий –
съединителнотъканната обвивка на
нервите. (e) epineurium – outermost
layer of connective tissue surrounding
a peripheral nerve.
epiphárynx, ngis m [epi↑ + pharynx
гълтач]: (b) епифаринкс – горната
част на гълтача, свързваща се с
носната кухина. (e) nasopharynx,
epipharynx – the part of the pharynx
that lies abobe the soft palate.
epiphysiális, e [↓]: (b) епифизен –
отнасящ се до ставния край на
дългите кости. (e) epiphysial,
epiphyseal – relating to an epiphysis.
epíphysis, is f [гр.epiphyomai раста на
нщ]: (b) епифиза – ставният край на
дългите кости. (e) epiphysis - articular
end of a long bone.
epíploon, i n [гр.epiploos мрежеста ципа
около червата]: (b) епиплоон, голямо
було, дубликатура на перитонеума.
(e) epiploon, greater omentum.
epiplόicus, a, um [epiploon↓]: (b)
епиплоичен – отнасящ се до
голямото було. (e) epiploic, omental.
 52
epistáxis, is f [гр.epistazo пускам на
капки]: (b) кръвотечение от носа. (e)
epistaxis, nosebleed.
epistrophéus, i m (BNA, INA = axis
PNA) [гр.epistrepho въртя]: (b)
епистрофей – вторият шиен
прешлен. (e) axis – the second
cervical vertebra
epithálamus, i m [epi↑ + thalamus хълм]:
(b) епиталамус, надхълмие – лежа-
щите върху thalamus части на
междинния мозък. (e) thalamus –
dorsal subdivision of diencephalon.
epitheliális, e [epithelium↓]: (b) епи-
телен, отнасящ се до или състоящ се
от епител. (e) epithelial.
epithélium, i n [epi↑ + thele гръдно
зърно]: (b) епител – покривна тъкан,
съставена само от клетки и между-
клетъчно вещество, подредени в
един или няколко слоя, която покри-
ва всички свободни повърхности на
тялото. (e) epithelium, epithelial
layers, epithelial tissue – the cellular
covering of internal and external body
surfaces.
epitympánicus, a, um [↓]: (b)
надтъпанчев. (e) epitympanic.
epitýmpanum, i n [epi↑ + tympanum
тъпанче]: (b) епитимпан – горната
част на тъпанчевата кухина, в която
са разположени главичката на
чукчето и по-голямата част от
наковалнята и стремето. (e)
epitympanum, attic, epitympanic
recess.
epityphlítis, itidis f → appendicítis
epitýphlon, i n →appéndix
vermifόrmis
epizoótia, ae f [epi↑ + zoon животно]: (b)
епизоотия – епидемично разпростра-
нение на заразна болест между
животните. (e) epizootic – an outbreak
52
of disease affecting many animals of
one kind at the same time.
epizoóticus, a, um [↑]: (b) епизоо-
тичен – проявяващ се епидемично
сред животните. (e) epizootic.
equínus, a, um [equus↓]: (b) конски,
отнасящ се до cáuda equína (конска
опашка: краят на гръбначния мозък).
(e) equine.
équus, i m: (b) кон. (e) horse.
eréctio, όnis f [é-rigo, ere изправям]: (b)
ерекция – изправяне на органи
(гръдно зърно, клитор, пенис)
поради мускулно теглене или
увеличено кръвонапълване. (e)
erection – the condition of being rigid
and elevated , as erectile tissue when
filled with blood.
eréctor, όris m (músculus) [↑]: (b)
еректор – мускул, който изправя,
повдига. (e) erector muscle.
erúptio, ónis f [e-rúmpo, ere разкъсвам,
изскачам]: (b) ерупция – внезапно
появяване на обрив по кожата;
обрив. (e) skin eruption, rash,
exanthema(a).
eruptívus, a, um [↑]: (b) еруптивен –
отнасящ се до или съпроводен с
обрив. (e) eruptive – characterized by
eruption.
erysípelas, atis n [гр.erythros червен +
pella кожа]: (b) еризипел , „червен
вятър“ – инфекциозно заболяване,
причинявамо от хемолитични
стрептококи. (e) erysipelas, Saint
Anthony’s fire – a superficial
haemolytic streptococcal skin
infection.
erythéma, atis n [erythros↑]: (b) ерите-
ма – ограничено или дифузно
зачервяване на кожата поради актив-
на хиперемия. (e) erythema, blush.
 53
erythropόiesis, is f [erythros↑ + poiesis
правене, създаване]: (b) еритропо(й)еза
– образуване на еритроцити. (e)
erythropoiesis, erythrocytopoiesis – the
formation of red blood cells.
erythrόcytus, i m [erythros↑ + kytos
клетка]: (b) еритроцит – червено
кръвно телце. (e) erythrocyte - red
blood corpuscle, red blood cell.
-esis: (b) суфикс със значение
„състояние, действие, резултат от
действие“. (е) suffix with meaning
“condition, action, or result”.
essentiális, e [sum, esse съм, съществу-
вам]: (b) есенциален – съществен,
необходим, присъщ; първичен. (e)
essential, necessary, inherent.
et coniunct.: (b) и. (e) and.
ethmoidális, e [гр.ethmos сито, решето +
eido приличам]: (b) етмоидален –
решетъчен; отнасящ се до
решетъчната кост. (e) ethmoidal,
ethmoid – of, relating to, or being a
light spongy bone.
ex (e) praep. + Abl.: (b) от, поради,
вследствие на. (e) from, because of.
ex- : (b) представка със значение
„навън; липса; произход;
завършване или усилване на
основното понятие“. (e) prefix with
meaning “out; lack; origin; completion
or enhancement”.
exácte adv. [exactus ↓]: (b) точно,
щателно. (e) exactly.
exáctus, a, um: (b) точен, редовен.
(e) exact, precise.
exámen, inis n [examino изследвам,
проверявам]: (b) проверка, изпит. (e)
examination.
exanthéma, atis n [гр.exantheo
разцъфтявам]: (b) екзантем(a) – кожен
53
обрив. (e) exanthem, skin eruption,
rash.
exanthemáticus, a, um [↑]: (b)
екзантемен – обривен, изривен. (e)
exanthematous.
excavátio, όnis f [éx-cavo, áre издълба-
вам]: (b) екскавация – вдлъбнатина,
вгънатост, джоб. (e) excavation,
hollow, recess, cavity.
excavátus, a, um [PPP éxcavo↑]: (b)
издълбан, вдлъбнат, хлътнал. (e)
excavated, hollowed.
excípiens, gen.-éntis [PPA ex-cípio, ere
получавам, приемам]: (b) ексципиент –
формообразуващо лекарство (в
рецепта). (e) excipient, vehicle (in a
prescription).
excísio, όnis f [ex-cído, ere изрязвам]: (b)
ексцизия – изрязване, оперативно
отстраняване. (e) excision, operative
removal.
excitátio, όnis f [éx-cito, áre възбуждам]:
(b) ексцитация – възбуждане, възбу-
дено състояние. (e) excitation,
excitement.
excitátor, óris m [↑]: (b) подбудител.
(e) author, agent.
excrétio, όnis f [ex-cérno, ere отделям]:
(b) екскреция – отделяне, изхвър-
ляне на жлезни продукти (екскрети).
(e) excretion, elimination.
excrétum, i n [↑]: (b) екскрет –
излъчени материи: вредните или
излишни отделителни продукти на
жлезните клетки (пот, урина и др.).
(e) excreta, excretions – the matter,
such as sweat, urine etc., that is so
excreted.
excretόrius, a, um [↑]: (b) екскре-
торен – отделящ, излъчващ;
отвеждащ. (e) excretory.
 54
exémplar, áris n : (b) пример,
образец; оригинал. (e) exemplar.
exémplum, i n : (b) пример. (e)
example.
éxitus, us m [éx-eo, íre излизам]: (b)
изход. (e) exit, outlet.
• éxitus letális: (b) смъртен
изход, смърт. (e) death.
exo- : (b) извън, вън от (в съставни
думи). (e) out, outside (in compound
words).
exόgenes, gen.-is [exo-↑ + -genes
произлязъл]: (b) екзогенен – произ-
хождащ отвън, възникнал навън. (e)
exogenous, exogenetic, exogenic.
exostόsis, is f [exo↑ + osteon кост] (b)
екзостоза – костен израстък,
изхождащ от повърхността на
костта. (e) exostosis – formation of
new bone on the surface of a bone.
expéctorans, gen.-ántis [PPA ex-péctoro,
áre изпъждам]: (b) експекторант –
отхрачващо лекарствено средство.
(e) expectorant (remedy).
expectorátio, όnis f [↑]: (b) експекто-
рация – отхрачване; храчки. (e)
expectoration; spit.
experimentális, e [↓]: (b) експери-
ментален, опитен. (e) experimental.
experiméntum, i n [ex-périor, íri
изпитвам, опитвам]: (b) експеримент –
изпитване, проба. (e) experiment,
trial, test.
exspirátio, όnis f [ex-spíro, áre издишам]:
(b) експирация – издишане. (e)
expiration, exhalation.
exspiratόrius, a, um [↑]: (b)
експираторен – издихателен. (e)
expiratory.
exsudátio, όnis f [ex-súdo, áre изпотявам
се]: (b) ексудация – излизане на теч-
54
ност от кръвоносните и лимфните
съдове при възпаление. (e) exudation
– the escape of fluid from blood and
lymph vessels, usually as a result of
inflammation.
exsudatívus, a, um [↑]: (b) ексуда-
тивен – отнасящ се до еxsudátio или
exsudátum. (e) exudative – relating to
the exudation.
exsudátum, i n [↑]: (b) ексудат –
възпалителен излив. (e) exudate –
any fluid exuded out from a tissue or
its capillaries as the result of an
inflammation.
exténsio, ónis f [ex-téndo, ere изопвам,
разтягам]: (b) екстензия – разгъване
(движение на мускулите); обтягане.
(b) extension – the act of straightening
or extending a flexed limb.
exténsor, óris m (múculus) [↑]: (b)
екстензор – мускул-разгъвач. (e)
extensor muscle.
exténsus, a, um [↑]: (b) разтегнат,
разгънат. (e) extended.
extensόrius, a, um [↑]: (b) екстен-
зорен, отнасящ се до мускула-
разгъвач. (e) extensorial.
extérior, ius → extérnus
extérnus, a, um: (b) външен. (e)
external, on the outside.
éxtra praep. + Acc. : (b) извън;
освен. (e) out of, outside.
extra-: (b) извън, навън от (в
съставни думи). (e) outside (in
compound words).
extracardiális, e [extra↑ + kardia сърце]:
(b) екстракардиален – извънсърде-
чен. (e) extracardiac.
extracelluláris, e [extra↑ + cellula клет-
ка]: (b) екстрацелуларен – извънкле-
тъчен. (e) extracellular.
 55

extráctio, ónis f [éx-traho, ere изваждам]:

(b) екстракция – изваждане, извли-
чане. (e) extraction.
extráctum, i n [↑]: (b) екстракт –
извлек. (e) extract.
extradurális, e [extra↑ + dura mater
твърда мозъчна обвивка]: (b) екстра-
дурален – намиращ се извън твър-
дата мозъчна обвивка. (e) extradural.
extramurális, e [extra↑ + murus стена]:
(b) екстрамурален – разположен из-
вън стената на орган. (e) extramural.
extrapulmonális, e [extra↑ + pulmo бял
дроб]: (b) екстрапулмонален –
разположен извън белия дроб. (e)
extrapulmonary.
extrasýstole, es f [extra↑ + sýstole
свиване, стягане]: (b) екстрасистола –
преждевременна систола с дълга
компенсаторна пауза. (e) extrasystole
– a premature cardiac contraction.
extrauterínus, a, um [extra↑ + uterus
матка]: (b) екстраутеринен –
извънматочен. (e) extrauterine.
extrémitas, átis f [↓]: (b) крайник;
край, външна част. (e) extremity; end.
extrémus, a, um [superl.exter външен]:
(b) най-външен, най-далечен; краен.
(e) extreme.
exúlcerans, gen.-ántis [PPA ex-úlcero,
áre разязвявам се]: (b) екзулцериращ –
разязвяващ се. (e) exulcerating,
ulcerating.
exulcerátio, όnis f [↑]: (b) екзулцера-
ция – образуване на язва, язвено
разпадане. (e) exulceration, ulceration.
exulcerátus, a, um [↑]: (b) екзулце-
риран – разязвен, покрит с язви. (e)
exulcerated.

55
 56
F
f. = fíat/ fíant [fácio, ere правя]: (b) да се
направи / да се направят (в рецепти).
(e) let there be made (in prescriptions).
faciális, e [↓]: (b) лицев. (e) facial.
fácies, éi f : (b) 1.лице; 2.повърхност.
(e) 1.face; 2.surface.
• fácies articuláris: (b) ставна
повърхност. (e) articular
surface.
• fácies masticatória: (b)
дъвкателна повърхност. (e)
masticatory surface.
fácile adv.[↓]: (b) лесно. (e) easily.
fácilis, e: (b) лесен. (e) easy.
factítius, a, um [fácio, ere правя]: (b)
изкуствен. (e) factitious, artificial.
falcifórmis, e [falx↓ + forma форма, вид]:
(b) сърповиден. (e) falcate, sickle-
shaped, crescent.
fálsus, a, um [PPP fállo, ere лъжа]: (b)
лъжлив. (е) false, spurious.
falx, fálcis f: (b) сърп, сърповидно
образувание. (e) sickle.
• falx cerebélli: (b) сърп на
малкия мозък – вертикална
пластинка, образувана от dura
mater. (e) falx cerebelli – fold of
dura mater separating cerebellar
hemispheres.
• falx cérebri: (b) сърп на
големия мозък - сърповидна
пластинка, образувана от dura
mater. (e) cerebral falx – strong,
arched fold of dura mater.
• falx inguinális: (b) слабинен
сърп (съединително сухожи-
лие). (e) inguinal falx (tendon).
56
• falx sépti: (b) сърп на прег-
радата. (e) sickle of the septum.
fámes, is f : (b) глад. (e) hunger.
farína, ae f [far вид пшеница, булгур]: (b)
брашно. (e) flour.
fáscia, ae f [fáscis връзка, сноп]: (b) фас-
ция – съединителнотъканна обвивка
на мускули, органи и други меки
части на тялото. (e) fascia: tunic of
fibrous connective tissue enveloping
muscles, organs or other soft structures
of the body.
fascículus, i m [умал.от fáscis↑]: (b)
фасцикул – снопче от мускулни или
нервни влакна. (e) fasciculus, fascicle,
small band, bundle.
• fascículus atrioventriculáris:
(b) предсърднокамерно снопче,
снопче на Хис. (e) atrioventricu-
lar bundle, His’s band (bundle).
• fascículus cuneátus: (b)
клиновидно снопче, път на
Бурдах. (e) fasciculus cuneatus,
tract of Burdach.
• fascículus grácilis: (b) нежно
снопче, път на Гол. (e) gracile
fasciculus, tract of Goll.
fascioláris, e [fáscia↑]: (b) фасциоларен,
опасващ. (e) fasciolar.
fastígium, i n [връх, височина]: (b)
възвишение. (e) apex, summit.
fáuces, ium f (pl.) [гърло, тесен проход]:
(b) глътка, гърло – пространството
между устната кухина и фаринкса. (e)
fauces – the passage between the throat
and pharynx.
 57
febrílis, e [↓]: (b) фебрилен – трескав,
с повишена температура. (e) febrile,
feverish.
fébris, is f [férveo, ére вря, горещ съм]: (b)
треска – повишаване на температура-
та обикновено над 38°; фебрилно
заболяване. (e) fever – pyrexia, febris.
• fébris canícola → leptospirόsis.
• fébris contínua: (b) постоянна,
продължителна треска. (e)
continued fever.
• fébris fláva: (b) жълта треска –
остро инфекциозно заболяване,
причинявано от пренасян от
комари вирус. (e) yellow fever,
yellow jack, “black vomit”.
• fébris haemorrhágica: (b) хе-
морагична треска (кримска,
омска и др) – вирусно забо-
ляване с кръвоизливи по кожа-
та, лигавиците и от вътрешни-
те органи. (e) haemorrhagic
fever – an infectious syndrome
caused by several different
viruses.
• fébris intermíttens: (b) интер-
митираща треска – прекъсваща
треска, при която между два
трескави пристъпа има афеб-
рилна пауза от 1- 2 дена. (e)
intermittent fever – fever
recurring in cycles of paroxysms
and remissions.
• fébris puerperális: (b) пуер-
перална треска – следродилна
треска. (e) puerperal fever,
childbed fever, puerperal
septicaemia.
• fébris Q [Query-fever въпросителна
треска, понеже отначало заболяване-
то било непонятно]: (b) Ку-треска,
Куинсландска треска. (e) Q
fever, Queensland fever.
• fébris quintána: (b) петдневна
треска – волинска треска,
57
окопна треска, тибиалгична
треска. (e) trench fever,
Volhynia fever, five-day fever,
Werner-His disease.
• fébris recúrrens: (b) рекурент-
на треска – възвръщаща се
треска, при която няколкоднев-
ни трескави периоди се реду-
ват с нормални (2 – 4 - 5
пристъпа). (e) relapsing fever,
recurrent fever.
• fébris traumática: (b) травма-
тична треска – ранева треска.
(e) traumatic fever, wound fever,
symptomatic fever.
• fébris úndulans [únda вълна]: (b)
ундулираща треска – вълнооб-
разна треска, бруцелоза:
1.f.und. melliténsis (caprína) –
малтийска или средиземно-
морска треска (заразяване от
болни кози); 2.f.und. abόrtus
bόvis (mόrbus Bángi) – болест
на Банг (заразяване от болни
крави); 3.f.und. porcína – бруце-
лоза по свинете. (e) undulant
fever, brucellosis: 1.Malta fever,
Mediterranean fever, melito-
coccosis; 2.abortus fever, Bang’s
disease.
fel, féllis n : (b) жлъчка – секрет на
чернодробните клетки (bílis). (e) bile,
gall, fel.
félleus, a, um [↑]: (b) жлъчен. (e)
biliary.
féles (félis), is f : (b) котка. (e) cat.
fémina, ae f : (b) жена. (e) woman.
feminínus, a, um [↑]: (b) женски. (e)
feminine, female.
femorális,e [↓]: (b) феморален –
бедрен. (e) femoral, crural.
 58
fémur, oris n : (b) бедрена кост, бедро.
(e) femur, thigh-bone, thigh.
fenéstra, ae f: (b) отвор, прозорче. (e)
fenestra, window.
• fenéstra cόchleae: (b) прозорче
на охлюва. (e) window of the
cochlea.
• fenéstra vestíbuli: (b) пред-
дверно (овално) прозорче. (e)
vestibular (oval) window.
férreus, a, um [↓]: (b) железен. (e) iron
Férrum, i n : (b) желязо. (e) iron.
fértilis, e: (b) фертилен – плодоносен;
оплоден. (e) fertile – fruitful;
impregnated, fertilized.
férvens, gen.-éntis [PPA férveo, ére вря,
горещ съм]: (b) врящ, кипящ. (e) boiling.
férvidus, a, um [↑]: (b) врял, горещ
(обикновено вода, загрята до 85 - 95°).
(e) boiled, hot.
fetális, e [↓]: (b) фетален – отнасящ се
до плода, зародишен. (e) foetal.
fétus (foétus), us m : (b) фетус –
плодът в утробата от IX седмица до
раждането. (e) foetus – product of
conception from 9th week of intrauterine
life to the moment of birth.
fiat → f.
fíbra, ae f : (b) фибра – влакно, нишка.
(e) fibre, fiber, filament.
fibrocartilagíneus, a, um [↓]: (b)
фиброкартилагинен – влакнесто-
хрущялен. (e) fibrocartilaginous.
fibrocartilágo, inis f [fibra↑ + cartilágo
хрущял]: (b) влакнест хрущял, в който
преобладават слоеве от колагенни
влакна. (e) fibrocartilage – cartilage
58
containing numerous thick bundles of
collagen fibers.
fibroelásticus, a, um [fíbra↑ + elásticus
еластичен]: (b) фиброеластичен, влак-
нестоеластичен. (e) fibroelastic.
fibrόma, atis n [fíbra↑ + -oma тумор]: (b)
фибром – доброкачествен съедини-
телнотъканен тумор. (e) fibroma,
fibroid tumour.
fibrósus, a, um [fíbra↑]: (b) фиброзен –
съединителнотъканен, влакнест. (e)
fibrous.
fíbula, ae f [игла за прикрепване на дреха,
скоба]: (b) фибула – малък пищял,
външната и по-тънка кост на
подбедрицата. (e) fibula, calf-bone,
peroneal bone.
fibuláris, e [↑]: (b) фибуларен –
отнасящ се до малкия пищял. (e)
fibular, peroneal – pertaining to the
fibula.
filamentόsus, a, um [↓]: (b) фила-
ментозен- влакнест, нишковиден. (e)
filamentous, filaceous, filar.
filaméntum, i n [fílum↓]: (b) нишка,
влакънце, нишковидно образувание.
(e) filament, fibril.
filifórmis, e [fílum↓ + fόrma форма, вид]:
(b) филиформен - нишковиден. (e)
filiform, hair-like, thread-like.
filt. = fíltra! [↓]: (b) прецедѝ! (в
рецепта). (e) filter! (in a prescription).
filtrábilis, e [↓]: (b) филтриращ се –
способен да преминава през порите на
филтрите. (e) filtrable, filter passing.
filtrátio, όnis f [fíltro, áre прецеждам]: (b)
филтрация – прецеждане: преминава-
 59
нето на течност през филтър. (e)
filtration.
filtrátum, i n [↑]: (b) филтрат – преми-
налата през филтър течност. (e)
filtrate.
filtrátus, a, um [PPP fíltro↑]: (b) фил-
триран – прецеден. (e) filtrated.
fíltrum, i n [↑]: (b) филтър. (e) filter.
fílum, i n: (b) нишка, конец, влакно.
(e) filum, thread.
fímbria, ae f [влакно, ресна]: (b) ресна,
пискюл. (e) fimbria, fringe.
fimbriátus, a, um [↑]: (b) ресничест,
снабден с ресни. (e) fimbriate.
fínis, is m (f): (b) край. (e) end.
fírmus, a, um: (b) здрав, силен. (e)
strong, hard.
fissúra, ae f [fíndo, ere разцепвам]: (b)
фисура – цепнатина, пукнатина. (e)
fissure, cleft, crack, rhagade.
fístula, ae f [тръба, свирка]: (b) фистула
– патологично тясно каналче, свърз-
ващо телесен орган с повърхността на
тялото, по което изтича секрет. (e)
fistula – an abnormal passage from an
organ to the body surface, or from one
organ to another.
• fístula áni: (b) анална фистула.
(e) anal fistula.
• fístula dentális: (b) зъбна
фистула. (e) dental fistula.
• fístula vesicouterína: (b)
фистула между пикочния
мехур и матката. (e)
vesicouterine fistula.
• fístula vesicovaginális: (b)
фистула между пикочния
59
мехур и влагалището. (e)
vesicovaginal fistula.
fixátio, όnis f [fígo, ere прикрепям]: (b)
фиксация – прикрепване, закрепване.
(e) fixation, fixing, attachment.
fíxus, a, um [PPP fígo↑]: (b) фиксран –
закрепен, неподвижен. (e) fixed.
fl.→ flos
f. l. a. = fíat lége ártis: (b) да се напра-
ви по правилата на изкуството, според
фармакопеята (в рецепти). (e) let it be
done according to rule (in prescriptions).
flagellátus, a, um [↓]: (b) камшичест.
(e) flagellated.
flagéllum, i n: (b) камшиче. (e)
flagellum.
flávus, a, um [fláveo, ére златножълт съм]:
(b) жълт, златист. (e) golden yellow.
flexíbilis, e [↓]: (b) гъвкав, еластичен.
(e) flexible, flexile, pliant, supple.
fléxio, ónis f [flécto, ere свивам, прегъвам]:
(b) флексия – сгъване, движение на
мускулите за сгъване на крайник;
прегъване. (e) flexion – the act of
bending a limb by the action of flexors.
fléxor, óris m (músculus) [↑]: (b)
флексор – мускул сгъвач. (e) flexor
(muscle).
flexúra, ae f [↑]: (b) флексура –
извивка, кривина. (e) flexure, bend,
flexion.
fléxus, a, um [↑]: (b) сгънат, прегънат,
извит. (e) flexuous.
flos, flóris m : (b) цвят на растение,
цвете. (e) flower.
 60
flúctuans, gen.ántis [PPA flúctuor, ári
вълнувам се, плавам]: (b) плаващ. (e)
floating.
fluctuátio, ónis f [↑]: (b) флуктуация –
вълнообразно раздвижване на
течност, затворена в мекостенна
кухина. (e) fluctuation – a wavelike
motion of fluid in a body cavity.
flúidus, a, um [flúo, ere тека]: (b) течен.
(e) fluid, liquid.
flúxus, us m [↑]: (b) течение – преко-
мерна секреция от кухина или от
повърхността на тялото. (e) flux,
excessive discharge.
focális, e [↓]: (b) фокален – огнищен.
(e) focal.
fόcus, i m [огнище]: (b) фокус: 1.цен-
тър; 2.огнище или изходна точка на
болестен процес. (e) focus – the chief
center of a morbid process.
foétidus, a, um [foéteo, ére воня]: (b)
вонящ, зловонен. (e) fetid, foul-
smelling, stinking.
foliátus, a, um [↓]: (b) листовиден;
имащ листа, листат. (e) foliaceous,
foliate.
fólium, i n : (b) лист, листовидно
образувание. (e) leaf.
folliculáris, e [↓]: (b) фоликуларен. (e)
follicular.
follículus, i m [умал.от fόllis кожен мях]:
(b) фоликул – мехче, торбичка. (e)
follicle.
• follículus lympháticus: (b)
лимфен фоликул. (e) lymph
follicle, lymph nodule.
• follículus ováricus vesiculόsus:
(b) Граафов фоликул – зрелият
60
фоликул в яйчника. (e) Graafian
follicle – mature ovarian follicle.
• follículus píli: (b) космен фоли-
кул – космена торбичка, обхва-
щаща корена и луковицата на
косъма. (e) hair follicle
fons, fóntis m : (b) извор. (e) spring.
fontánus, a, um [↑]: (b) изворен, чеш-
мен. (e) spring (water), well (water).
fontículus, i m [умал.от fons↑]: (b) фон-
тикул, фонтанела – съединителна тъ-
кан на върха на черепа у новороде-
ното. (e) fontanel(le), fonticulus – the
membrane-covered area between an
infant’s cranial bones before they close.
• fontículus antérior: (b) голяма
или предна фонтанела. (e)
frontal or anterior fontanel(le).
• fontículus postérior: (b) малка
или задна фонтанела. (e)
occipital or posterior fontanel(le).
forámen, inis n [fόro, áre пробивам]: (b)
форамен – отвор (особено в кост или
хрущял). (e) foramen, hole, opening.
• forámen intervertebrále: (b)
междупрешленен отвор. (e)
intervertebral foramen.
• forámen obturátum: (b) запу-
шен отвор. (e) obturator
foramen, thyroid foramen.
• forámen ovále: (b) овален от-
вор – фетален отвор в преград-
ната стена на предсърдията. (e)
foramen ovale (in the heart).
• forámen vertebrále: (b) преш-
ленен отвор. (e) vertebral
foramen.
foraminόsus, a, um [↑]: (b) снабден с
или съдържащ много отвори. (e) full
of holes.
 61
fórma, ae f : (b) форма, вид. (e) form,
shape.
formátio, όnis f [↑]: (b) формация –
образуване, създаване; образувание.
(e) formation.
-formis [↑]: (b) -виден, -подобен (в
съставни думи). (e) -like, -shaped (in
compound words).
fórmula, ae f [умал. от fόrma↑]: (b)
1.рецепта; 2.формула (химическа,
математическа и др.). (e)
1.prescription, recipe; 2. formula.
• fόrmula leucocytária: (b) лев-
коцитна формула – процент-
ното съотношение на отдел-
ните видове левкоцити в
кръвта. (e) differential white cell
count.
• fόrmula magistrális [magíster
учител]: (b) магистрална
рецепта – рецепта, съставена
от лекаря. (e) magistral formula.
• fόrmula officinális [officína
работилница, аптека]: (b) офици-
нална рецепта – рецепта, със-
тавена по фармакопеята. (e)
officinal formula.
fόrnix, icis m: (b) форникс – свод,
арка, дъговидно образувание. (e)
fornix, vault, arch.
• fόrnix cérebri: (b) свод на
мозъка. (e) fornix of the brain.
• fόrnix vagínae: (b) свод на вла-
галището. (e) vaginal fornix.
• fόrnix vestíbuli όris: (b) свод на
преддверието на устата. (e)
vestibular fornix.
fórtis, e: (b) силен. (e) strong.
61
fóssa, ae f [ров, яма от fόdio, ere копая]: (b)
яма, вдлъбнатина. (e) fossa, hollow,
depression, pit.
• fόssa axilláris → axilla
• fόssa ilíaca: (b) хълбочна яма.
(e) iliac fossa.
• fόssa poplítea: (b) задколянна
ямка. (e) popliteal fossa,
popliteal space.
fόssula, ae f [умал.от fόssa↑]: (b) малка
ямичка, вдлъбнатинка, трапчинка. (e)
fossula, dimple.
fóvea, ae f [fόdio↑]: (b) ямка, вдлъбна-
тина. (e) pit, depression, fovea.
fovéola, ae f [умал.от fόvea↑]: (b) малка
ямчица, вдлъбнатинка. (e) minute
fovea, minute pit.
fractúra, ae f [frángo, ere счупвам]: (b)
фрактура – счупване на кост. (e)
fracture of a bone.
• fractúra comminutíva [com-
mínuo, ere раздробявам]: (b) раз-
дробена фрактура. (e)
comminuted fracture.
• fractúra compléta: (b) пълна
фрактура. (e) complete fracture.
• fractúra complicáta: (b) услож-
нена или отворена фрактура.
(e) compound fracture, open
fracture.
• fractúra incompléta: (b) непъл-
на фрактура. (e) incomplete
fracture.
• fractúra múltiplex: (b) мно-
жествена фрактура – счупване
на костта на няколко места. (e)
multiple fracture.
fráctus, a, um [PPP frángo↑]: (b) счупен.
(e) broken, fractured (bone).
 62
frénulum, i n [умал.от frénum юзда]: (b)
юздичка – гънка от кожа или лигави-
ца, ограничаваща движението на
орган или част от него. (e) frenulum,
small bridle – a small fold of integument
or mucous membrane that limits the
movements of an organ or part.
• frénulum línguae: (b) юздичка
на езика. (e) frenulum of the
tongue.
• frénulum praepútii: (b)
юздичка на препуциума. (e)
frenulum of the prepuce.
fréquens, gen.éntis: (b) фреквентен –
чест, ускорен, често повтарящ се. (e)
frequent.
frequénter adv. [↑]: (b) често; в голямо
количество. (e) frequently.
frígidus, a, um [frígeo, ére мръзна]: (b)
студен. (e) cold
frons, fróntis f : (b) чело. (e) forehead.
frontális, e [↑]: (b) фронтален, челен.
(e) frontal.
frúctus, us m : (b) плод. (e) fruit.
fúnctio, ónis f [fúngor, fungi изпълнявам,
извършвам]: (b) функция. (e) function.
• fúnctio laésa: (b) нарушена или
смутена функция. (e)
disturbance of function.
functionális, e [↑]: (b) функционален.
(e) functional.
fúnda, ae f [прашка]: (b) фунда – праш-
ковидна превръзка. (e) four-tailed
bandage, sling, chin bandage.
fundifόrmis, e [fúnda↑ + fόrma форма,
вид]: (b) прашковиден. (e) fundiform.
62
fúndus, i m: (b) дъно. (e) fundus,
bottom.
• fúndus óculi: (b) очно дъно. (e)
fundus oculi, eyeground.
• fúndus úteri: (b) дъно на
матката. (e) uterine fundus.
• fúndus ventrículi: (b) дъно на
стомаха. (e) fundus ventriculi.
fungifórmis, e [fúngus↓ + fόrma форма,
вид]: (b) фунгиформен – гъбовиден,
гъбообразен. (e) fungiform, fungoid.
fúngus, i m: (b) гъба; гъбовиден
израстък. (e) fungus, mushroom;
fungosity.
funiculáris, e [↓]: (b) фуникуларен –
снопов, отнасящ се до сноп. (e)
funicular.
funiculítis, itidis f [funículus↓ + -itis
възпаление]: (b) фуникулит – въз-
паление на семенната връв. (e)
funiculitis – inflammation of the
spermatic cord.
funículus, i m [умал.от fúnis въже, връв]:
(b) връв; снопче. (e) funiculus, cord,
bundle.
• funículus antérior: (b) преден
стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък. (e) anterior
funiculus, anterior white column
(of the spinal cord).
• funículus laterális: (b) страни-
чен стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък. (e) lateral
funiculus, lateral white column
(of the spinal cord).
• funículi medúllae spinális (pl.):
(b) стълбове от бяло вещество
в гръбначния мозък. (e)
columns of the spinal cord.
• funículus postérior: (b) заден
стълб от бяло вещество на
 63
гръбначния мозък. (e) posterior
funiculus, posterior white column
(of the spinal cord).
• funículus spermáticus: (b) се-
менна връв. (e) spermatic cord.
• funículus umbilicális: (b) пъпна
връв. (e) umbilical cord, navel
string.
furfuráceus, a, um [fúrfur трици ]: (b)
трицевиден. (e) furfuraceous, branny.
G
g: съкр. за grámma
galactocéle, es f [гр.gala мляко + kele
буца]: (b) галактоцеле – млечна киста
на гръдната жлеза поради запушване
на млечен канал. (e) galactocele, lacteal
cyst, milk cyst.
galactorrhoéa, ae f [gala↑ + rhoe течение]:
(b) галакторея – изтичане на мляко от
гръдните жлези в паузите между кър-
менето. (e) galactorrhoea – spontaneous
flow of milk from the breast.
galactόsa, ae f [gala↑]: (b) галактоза –
алдехидна захар, изомер на гликозата.
(e) galactose - a monosaccharide
commonly occurring in lactose.
gálea, ae f: (b) шлем, шапка. (e)
helmet.
• gálea aponeurόtica (syn.
aponeurόsis epicraniális): (b)
сухожилен покрив на черепа
между окосмената част и
периоста. (e) epicranial
aponeurosis.
galénica (remédia), n (pl.) / praeparáta
galénica [Galénus Гален прочут лекар в Рим,
131 – 201 г.]: (b) галенови препарати,
галенови лекарства – лекарства, при-
готвени от лекарствени суровини по
63
furúnculus, i m [fúrvus черен]: (b)
фурункул – цирей, гнойно възпаление
на космената торбичка и свързаната с
нея потна жлеза. (e) furuncle, boil.
fúscus, a, um: (b) тъмен, възчерен. (e)
dusky, brown.
fusifórmis, e [fúsus↓+ fόrma форма, вид]:
(b) фузиформен – вретеновиден. (e)
fusiform, spindle-shaped.
fúsus, i m : (b) вретено. (e) spindle.
механичен път и съдържащи дейст-
ващите вещества в техния естествен
състав. (e) galenical preparations,
galenicals – remedies prepared
according to Galen’s formulas.
gallína, ae f : (b) кокошка. (e) hen.
gallináceus, a, um [↑]: (b) кокоши. (e)
gallinaceous.
gallinárium, i n [↑]: (b) кокошарник.
(e) hen-house.
gállus, i m : (b) петел. (e) cock.
gámete, es f [гр.gamete съпруга, gametes
съпруг]: (b) гамета – полова клетка,
която се съединява при оплодяване.
(e) gamete, sexual cell, germ-cell.
gánglion, i n [гр.ganglion подутина]: (b) 1.
ганглий, нервен възел; 2.малко
кистозно образувание с пихтиесто
съдържание – „мъртва кост“. (e) 1.
ganglion – a group of nerve cells
forming a nerve center; 2.a benign cystic
tumour on a tendon sheath.
• gánglion ciliáre: (b) ресничест
ганглий. (e) ciliary ganglion,
lenticular or ophthalmic
ganglion.
 64
• gánglion coelíacum: (b) коре-
мен ганглий, слънчев нервен
възел. (e) coeliac ganglion, solar
ganglion.
• gánglion semilunáre (Gasseri):
(b) Гасеров или полулунен
нервен възел. (e) trigeminal
ganglion, Gasserian or semilunar
ganglion.
• gánglion soláre → g. coelíacum.
ganglionáris, e [↑]: (b) ганглионарен –
отнасящ се до ганглиите. (e)
ganglionic – pertaining to a ganglion.
ganglioneurόma, atis n [ganglion↑ +
neuron нерв + -oma тумор]: (b) ганглио-
невром – тумор, изхождащ от симпа-
тиковите нервни възли. (e) ganglio-
neuroma – tumour of the sympathetic
nerve fibers.
gangraéna, ae f [гр.gangraina разяждаща
рана]: (b) гангрена – вид некроза, при
която са засегнати както повърхнос-
тите, така и дълбоките тъкани,
костите и ставите. (e) gangrene,
mortification – death and decay of body
tissue.
gangraenόsus, a, um [↑]: (b) гангре-
нозен, умъртвен (за тъкан). (e)
gangrenous, mortified, sphacelous.
gáster, tris f [гр.]: (b) стомах; коремче
(на мускул). (e) stomach; muscular
stomach.
gastrálgia, ae f [gaster↑ + algos болка]: (b)
гастралгия – болки в стомаха. (e)
gastralgia, gastrodynia, stomach-ache.
gastrectásia, ae f [gaster↑ + ektasis
разширяване] → dilatátio ventrículi
gastrectomía, ae f [gaster↑ + ektome
изрязване]: (b) гастректомия – опера-
тивно отстраняване на стомаха или на
64
част от него. (e) gastrectomy, gastric
resection.
gástricus, a, um [↑]: (b) стомашен. (e)
gastric, stomachal.
gastrítis, itidis f [gaster↑ + -itis възпале-
ние]: (b) гастрит – възпаление на
стомашната лигавица. (e) gastritis –
inflammation of the lining of the
stomach.
gastrocardiális, e [gaster↑ + kardia сърце]:
(b) гастрокардиален – стомашно-
сърдечен. (e) gastrocardiac.
gastrocéle, es f [gaster↑ + kele буца]: (b)
гастроцеле – стомашна херния. (e)
gastrocele – hernial protrusion of the
stomach.
gastrocnémius, i m (músculus) [gaster↑ +
kneme пищял]: (b) коремчест мускул на
прасеца. (e) gastrocnemius muscle.
gastrocόlicus, a, um [gaster↑ + kolon
дебело черво]: (b) стомашночревен,
отнасящ се до стомаха и дебелото
черво. (e) gastrocolic – pertaining to the
stomach and colon.
gastroduodenális, e [gaster↑ + duodénum
дванадесетопръстник]: (b) гастродуоде-
нален, отнасящ се до стомаха и
дванадесетопръстника. (e)
gastroduodenal – pertaining to the
stomach and duodenum.
gastroduodenítis, itidis f [↑ + -itis
възпаление]: (b) гастродуоденит – въз-
паление на лигавицата на стомаха и
дванадесетопръстника. (e) gastroduo-
denitis – inflammation of the mucous
membrane of the stomach and
duodenum.
gastroenteritis, itidis f [gaster↑ + enteron
черво + -itis възпаление]: (b) гастроенте-
рит – възпаление на лигавицата на
 65
стомаха и тънките черва. (e)
gastroenteritis – inflammation of the
gastrointestinal tract.
gastroenterocolítis, itidis f [gaster↑ +
enteron↑ + kolon дебело черво + - itis възпале-
ние]: (b) гастроентероколит – възпа-
ление на лигавицата на стомаха,
тънките и дебелите черва. (e)
gastroenterocolitis – inflammation of the
stomach, small intestines, and colon.
gastroenterolόgia, ae f [gaster↑ + enteron↑
+ logos учение]: (b) гастроентерология –
дял от медицината, занимаващ се с
функциите и заболяванията на
стомашно-чревния тракт. (e)
gastroenterology – branch of medicine
dealing with digestive system and its
disorders.
gastroenterostomía, ae f [gaster↑ +
enteron↑ + stoma уста]: (b) гастроентеро-
стомия – оперативно съединяване на
стомаха с тънките черва (jejúnum) при
непроходимост на пилора. (e)
gastroenterostomy – surgical formation
of a new opening between the stomach
and the intestine (jejunum).
gastrointestinális, e [gaster↑ + intestínum
черво]: (b) гастроинтестинален –
стомашно-чревен. (e) gastrointestinal.
gastrolienális, e [gaster↑ + líen далак]: (b)
гастролиенален – стомашно-слезков.
(e) gastrolienal.
gastropancreáticus, a, um [gaster↑ +
páncreas задстомашна жлеза]: (b) гастро-
панкреатичен – отнасящ се до стомаха
и задстомашната жлеза. (e)
gastropancreatic – relating to the
stomach and pancreas.
gastroptόsis, is f [gaster↑ + ptosis падане]:
(b) гастроптоза – смъкване на стомаха
поради отслабване на връзките му. (e)
65
gastroptosis, gastroptosia – abnormal
displacement of the stomach.
gastrorrhágia, ae f [gaster↑ + -rrhagia
кръвотечение]: (b) гастрорагия –
кръвотечение от стомаха. (e)
gastrorrhagia – stomach bleeding.
gastrorrháphia, ae f [gaster↑ + rhaphe
шев]: (b) гастрорафия – шев на
стомаха: оперативно затваряне на
фистула или перфорирала язва. (e)
gastrorrhaphy – suture of the stomach.
gastroscopía, ae f [gaster↑ + skopeo
разглеждам]: (b) гастроскопия – оглеж-
дане вътрешността на стомаха с гас-
троскоп. (e) gastroscopy – examination
of the inside of the stomach by gastro-
scope.
gastrospásmus, i m [gaster↑ + spasmos
гърч, спазъм]: (b) гастроспазъм –
спазмодично свиване на стените на
стомаха. (e) gastrospasm – spasmodic
contraction of the walls of the stomach.
gastrostomía, ae f [gaster↑ + stomа уста]:
(b) гастростомия – оперативно
създаване на стомашна фистула за
изкуствено хранене. (e) gastrostomy –
creation of an artificial external opening
into the stomach for nutritional support.
gastrotomía, ae f [gaster↑ + tome рязане]:
(b) гастротомия – оперативно
отваряне на стомаха. (e) gastrotomy –
incision into the stomach.
gelatinósus, a, um [gélo, áre замразявам]:
(b) желатинов, пихтиест. (e)
gelatinous, jelly-like.
gémma, ae f : (b) пъпка (на растение),
подобно на пъпка образувание. (e)
bud.
gémmula, ae f [умал.от gémma↑]: (b)
пъпчица. (e) small bud.
 66
géna, ae f : (b) буза. (e) cheek.
generális, e [genus род]: (b) генерален –
общ, главен. (e) general.
-genes [гр.gignomai раждам се, произхож-
дам]: (b) родéн, произлязъл (в състав-
ни думи). (e) born (in compound
words).
génesis, is f [гр. genesis раждане, произход]:
(b) генеза – възникване и развитие на
една болест. (e) genesis, generation,
origin.
geniculátus, a, um [↓]: (b) коленчат, с
коленца; възлест, възловат. (e)
geniculate, knee-like; knot-like structure.
genículum, i n [умал.от génu↓]: (b)
коленце, подобно на коляно образу-
вание. (e) geniculum – small knee-like
anatomical structure.
genitália, ium n (pl.) → όrgana genitália
genitális, e [género, áre раждам, създавам]:
(b) генитален – отнасящ се до полови-
те органи, детероден. (e) genital –
pertaining to the reproductive organs.
Gentiána, ae f (бот.): (b) тинтява. (e)
gentian.
génu, us n: (b) коляно; подобно на
коляно образувание. (e) knee, knee-
shaped structure.
genuínus, a, um [gígno, ere раждам]: (b)
вроден, естествен, същински; идио-
патичен. (e) genuine, native; idiopathic.
génus, eris n : (b) род. (e) genus; gender
gérmen, inis n [gérmino, áre никна]: (b)
зародиш; пъпка. (e) germ; bud.
germinatívus, a, um [↑]: (b) гермина-
тивен – зародишен, зачатъчен. (e)
germinative.
66
gíbbus, a, um: (b) гърбав. (e) gibbous,
humpbacked.
gingíva, ae f : (b) зъбен венец. (e) gum.
gingivális, e [↑]: (b) гингивален –
отнасящ се до венците. (e) gingival.
gingivectomía, ae f [gingíva↑ + ektome
изрязване]: (b) гингивектомия – изряз-
ване на венците. (e) gingivectomy –
excision of the gums.
gingivítis, itidis f [gingíva↑ + -itis възпале-
ние]: (b) гингивит – възпаление на
венците. (e) gingivitis – inflammation of
the gums.
glabella, ae f [gláber↓]: (b) глабела –
неокосмената област между веждите.
(e) glabella, glabellum – the smooth area
between the eyebrows.
gláber, bra, brum: (b) гладък; без
косми, плешив. (e) glabrous, smooth;
bald, hairless.
glándula, ae f [умал.от glans жълъд]: (b)
гландула – жлеза. (e) gland.
• glándula bulbourethrális
(Cowperi): (b) булбоуретрална
жлеза (жлеза на Каупър). (e)
bulbourethral gland, Cowper’s
gland.
• glándula epiglόttica: (b)
надгръклянна жлеза. (e)
epiglottic gland.
• glándulae incretόriae →
glándulae sine dúctibus
• glándulae intestináles
(Lieberkühni) (pl.): (b) чревни
жлези на Либеркюн. (e)
intestinal glands, follicles (or)
crypts of Lieberkühn.
• glándula lacrimális: (b) слъзна
жлеза. (e) lacrimal gland.
 67
• glándula mammária: (b) гръд-
на жлеза у жената, млечна жле-
за. (e) breast, mammary gland.
• glándulae mucόsae (pl.): (b)
слузни жлези. (e) mucous
glands, muciparous glands.
• glándula parotídea (parόtis, idis
f): (b) околоушна жлеза: най-
голямата от трите слюнчени
жлези. (e) parotid gland.
• glándulae saliváriae (pl.): (b)
слюн-чени жлези. (e) salivary
glands.
• glándulae sebáceae (pl.): (b)
мастни жлези, разположени в
кожата. (e) sebaceous glands,
sebiferous glands, pilous glands.
• glándulae sine dúctibus (pl.):
(b) жлези с вътрешна секреция
(букв.”без канали“). (e) endo-
crine glands, ductless glands.
• glándula sublinguális: (b)
подезична жлеза. (e) sublingual
gland.
• glándula submandibuláris: (b)
подчелюстна жлеза. (e) sub-
mandibular gland, submaxillary
gland.
• glándulae sudoríferae (pl.): (b)
потни жлези. (e) sudoriferous
glands, sudoriparous glands,
sweat glands.
• glándula suprarenális: (b)
надбъбречна жлеза. (e)
suprarenal gland, adrenal body
(gland), suprarenal capsule.
• glándula thyrόidea: (b) щито-
видна жлеза. (e) thyroid gland.
• glándulae urethráles (Littrei)
(pl.): (b) уретрални жлези –
слузни жлези на пикочния
канал. (e) urethral glands,
Littré’s glands, Morgagni’s
glands.
• glándulae vestibuláres majόres
(Bartholini) (pl.): (b)
67
Бартолинови жлези, разпо-
ложени отстрани на влага-
лищното преддверие. (e)
greater vestibular glands,
Bartolin’s glands.
glanduláris, e [↑]: (b) гландуларен –
жлезен, жлезист. (e) glandular.
glans, glándis f: (b) главичка, подобно
на жълъд образувание. (e) glans.
• glans clitόridis: (b) главичка на
клитора. (e) glans clitoridis.
• glans pénis: (b) главичка на
пениса. (e) glans penis.
glaucόma, atis n [гр.glaukos синкавозе-
лен]: (b) глаукома, „зелено перде“ –
болестно повишаване на вътреочното
налягане, причиняващо увреждане на
очния нерв и ретината. (e) glaucoma –
eye disease causing damage of the optic
nerve.
glenoidális, e [гр.glene зеница, око + eido
приличам]: (b) гленоидален – отнасящ
се до ставната ямичка. (e) glenoid –
having the form of a smooth shallow
depression.
glía, ae f → neuroglía
gliόma, atis n [glia↑ + -oma тумор]: (b)
глиом – тумор от невроглия и глиозни
клетки, най-често в главния и гръб-
начния мозък. (e) glioma – primary
brain tumour originating from glial cells.
globόsus, a, um [glόbus↓]: (b) кълбо-
виден, сферичен, топчест. (e) globular,
spherical, globe-shaped.
glóbulus, i m [умал.от glόbus↓]: (b)
1.лекарствено топче; 2.кръвна клетка,
кръвно телце. (e) 1.globule (small pill);
2. blood corpuscle.
 68
glóbus, i m: (b) кълбо, топка. (e) globe,
ball.
• glόbus pállidus: (b) бледо къл-
бо – базално ядро на полукъл-
бото. (e) globus pallidus, pale
globe.
glomerifόrmis, e [glόmus↓ + forma форма,
вид]: (b) гломериформен – кълбови-
ден. (e) glomeriform.
glomerulonephritis, itidis f [glόmus↓ +
nephros бъбрек + -itis възпаление]: (b)
гломерулонефрит – възпаление на
бъбреците със засягане предимно на
гломерулите. (e) glomerulonephritis –
renal disease characterized by
inflammation of the glomeruli.
glomerulonephrόsis, is f [glόmus↓ +
nephros бъбрек]: (b) гломерулонефроза –
невъзпалително заболяване на
бъбреците със засягане и на
гломерулите, и на тубулите. (e)
glomerulonephrosis – non-inflammatory
disease of the kidney.
glomérulus, i m [умал.от glόmus↓]: (b)
гломерул - капилярно клъбце в
коровата част на бъбрека. (e)
glomerulus, glomerule – tiny ball-shaped
structure in the kidney composed of
capillary blood vessels.
glόmus, eris n [кълбо вълна или прежда]:
(b) гломус – клъбце, съдово клъбце.
(e) glomus – a small globular body.
glossa, ae f → lingua
glossálgia, ae f [гр.glossa↑ + algos болка]:
(b) глосалгия – болка в езика. (e)
glossalgia, glossodynia – pain in the
tongue.
glossítis, itidis f [[glossa↑+ -itis възпале-
ние]: (b) глосит – възпаление на езика.
68
(e) glossitis – inflammation of the
tongue.
glossoepiglόtticus, a, um [glossa↑+
epiglόttis надгръклянник]: (b) глосо-
епиглотичен – езичнонадгръклянен.
(e) glossoepiglottic – relating to the
tongue and the epiglottis.
glossopharyngéus, a, um [[glossa↑+
pharynx гълтач]: (b) глософаринксов –
езичногълтачен. (e) glossopharyngeal.
glossoplégia, ae f [[glossa↑+ plege удар]:
(b) глосоплегия – парализа на езика.
(e) glossoplegia – paralysis of the
tongue.
glóttis, idis f [[glossa↑]: (b) глотис –
същински гласов апарат: двете
истински гласни гънки и ограни-
чената от тях гласна цепка. (e) glottis –
vocal apparatus of the larynx, consisting
of the true vocal cords and the opening
between them.
glucósum, i n (glucósa, ae f) [гр.glykys
сладък]: (b) гликоза, гроздова захар. (e)
glucose, glycose, grape sugar.
glutéus, a, um [гр.glutos бут, седалище]:
(b) седалищен. (e) gluteus.
glycerinátus, a, um [↓]: (b) глицери-
нов. (e) glycerine.
Glycerínum, i n [гр.glykys сладък]: (b)
глицерин. (e) glycerine.
glycogénesis, is f [glykys↑ + genesis ражда-
не, образуване]: (b) гликогенеза – обра-
зуване на гликоген. (e) glycogenesis,
glycogeny – the formation or synthesis
of glycogen.
glycogenόlysis, is f [glycόgenum↓ + lysis
разлагане, разпадане]: (b) гликогенолиза
– разпадане на гликогена и превръща-
 69
нето му в гликоза. (e) glycogenolysis –
the breakdown of glycogen to glucose.
glycogenόsis, is f [glycόgenum↓]: (b)
гликогеноза, гликогенова болест,
болест на Гирке. (e) glycogenosis, von
Gierke’s disease, glycogen disease.
glycόgenum, i n [glykys↑ + -genes произля-
зъл]: (b) гликоген, животинска скор-
бяла. (e) glycogen, animal starch.
glycόlysis, is f [glykys↑ + lysis разпадане]:
(b) гликолиза –разпадане на гликозата
на две молекули млечна киселина. (e)
glycolysis – the breakdown of glucose
into lactic acid.
glyconeogénesis, is f [glykys↑ + neos нов +
genesis образуване]: (b) гликонеогенеза –
образуване на гликоза от несъдържа-
щи захар вещества. (e) glyconeogene-
sis, gluconeogenesis – the formation of
glucose from noncarbohydrate sources.
glykaémia, ae f [glykys↑ + haima кръв]: (b)
гликемия – съдържание на захар в
кръвта, кръвна захар. (e) glycaemia,
glykaemia.
gonarthrítis, itidis f [гр.gony коляно +
arthron става + -itis възпаление]: (b) гонарт-
рит – възпаление на колянната става.
(e) gonarthritis – inflammation of the
knee joint.
gonarthrotomía, ae f [gony↑+ arthron ↑+
tome рязане]: (b) гонартротомия –
оперативно отваряне на колянната
става. (e) gonarthrotomy – incision into
the knee joint.
gossýpium, i n [арабски]: (b) памук. (e)
cotton.
grácilis, e: (b) тънък, нежен, слаб. (e)
gracile, slender.
69
grádus, us m [grádior, grádi крача]: (b)
стъпка; степен. (e) step; degree.
grámma, atis n [гр.gramma буква]: (b)
грам. (e) gram, gramme.
grándis, e: (b) голям, едър. (e) big,
large.
granulátio, όnis f [gránulum↓]: (b)
1.гранулация – образуване на зрънца;
2.гранулиране – образуване на
гранулации [↓]. (e) granulation.
granulatiόnes, um f [pl.↑]: (b)
гранулации: 1.гранулационна тъкан
(незряла съединителна тъкан,
развиваща се при заздравяване на
рани и язви); 2.зърнисти образувания
в левкоцитите или в протоплазмата на
някои клетки. (e) 1-2.granulations – the
process of forming granulation tissue or
cytoplasmic granules.
granúlifer, era, erum [gránulum↓ + féro,
férre нося]: (b) зърносъдържащ. (e)
granuliferous.
granulifόrmis, e [gránulum↓ +forma форма,
вид]: (b) зърновиден. (e) granuliform.
granulocytopénia, ae f [↓ + penia бедност,
недостиг]: (b) гранулоцитопения –
намаляване на гранулираните
левкоцити в периферната кръв. (e)
granulocytopenia, granulopenia –
reduction in the number of granular
leucocytes in the blood.
granulόcytus, i m [gránulum↓ + kytos
клетка]: (b) гранулоцит – гранулиран
левкоцит (с гранулирана протоплаз-
ма). (e) granulocyte, granular leucocyte.
granulόma, atis n [gránulum↑ + -oma
тумор]: (b) гранулом – ограничено
туморопоподобно образувание от
клетки на млада съединителна тъкан,
обикновено от възпалителен произ-
 70
ход. (e) granuloma – small nodular
delimited aggregation of mononuclear
inflammatory cells.
• granulόma anuláre: (b)
пръстеновиден гранулом –
доброкачествено хронично
заболяване на кожата. (e)
granuloma annulare, lichen
annularis.
• granulόma déntis: (b) зъбен
гранулом. (e) dental granuloma.
granulόsus, a, um [gránulum↓]: (b)
гранулозен, зърнест. (e) granulous,
granulated.
gránulum, i n [умал.от gránum↓]: (b) гра-
нула, зрънце, най-малката съставка в
клетъчната протоплазма. (e) granule –
a small particle or grain.
gránum, i n: (b) зърно, зрънце; семе.
(e) grain, corn; seed.
grátis adv. [grátia благодарност]: (b)
даром, безплатно. (e) free of charge,
gratis.
graveόlens, gen.éntis [grávis тежък +
όleo,ére мириша]: (b) силно миришещ,
зловонен. (e) graveolent, odourful.
grávida, ae f [grávido,áre обременявам,
оплождам]: (b) бременна жена. (e)
pregnant, gravid.
gravíditas, átis f [↑]: (b) бременност.
(e) pregnancy, gravidity, gestation.
grávis, e: (b) тежък, сериозен, опасен.
(e) grave, serious.
gríppus, i m [фр. gripper хващам,
сграбчвам: поради внезапността и бързината
на развитието на заболяването]: (b) грип,
инфлуенца – остро заразно вирусно
заболяване. (e) influenza, grip, grippe,
epidemic catarrh.
70
gríseus, a, um: (b) сив. (e) grey.
gróssus, a, um: (b) едър. (e) coarse.
• grόsso mόdo pulverisátus: (b)
стрит на едър прах, грубо
пулверизиран (в рецепта:
gr.m.p.). (e) roughly powdered
(in a prescription: gr.m.p.).
gtts. = gúttas (Acc.pl. gútta↓)
gustatórius / gustatívus, a, um [↓]: (b)
вкусов. (e) gustatory, gustative
gústus, us m [gústo, áre вкусвам]: (b)
вкус, вкусов усет. (e) taste.
gútta, ae f : (b) капка. (e) drop.
guttátim [↑] adv.: (b) капка по капка.
(e) drop by drop.
gúttur, uris n : (b) гърло. (e) throat.
gutturális, e [↑]: (b) отнасящ се до
гърлото и гълтача, гърлен. (e) guttural,
throaty.
gynaecolόgia, ae f [гр.gyne жена + logos
учение]: (b) гинекология – дял от меди-
цината, изучаващ физиологията и бо-
лестите на женските полови органи.
(e) gynaecology – medical practice
dealing with the health of the female
reproductive system.
gynaecόlogus, i m [↑]: (b) гинеколог.
(e) gynaecologist.
gyrátus, a, um [↓]: (b) кръгов,
пръстеновиден, криволичещ. (e)
gyrate, sinuous.
gýrus, i m [гр.gyros кръг, окръжност]: (b)
гирус – гънка, извивка, обикновено на
мозъчната кора. (e) gyrus, convolution.
• gýri cérebri: (b) мозъчни
гънки. (e) brain convolutions.
 71
H
H [Hydrogénium]: (b) химическият знак
на водорода. (e) chemical symbol for
hydrogen.
habénula, ae f [умал.от habéna юзда]: (b)
юздичка, подобно на юзда образува-
ние, придържаща връзка. (e) habenula,
frenulum.
habituális, e [hábito, áre обитавам, постоян-
но се намирам]: (b) обичаен, привичен.
(e) habitual, usual.
hábitus, us m : (b) хабитус - външен
вид, телосложение. (e) habitus - build,
constitution.
haem(a)-, haemo-, haemat(o)- [гр.haima
кръв]: (b) отнасящ се до кръвта, кръво-
( в съставни думи). (e) relating to the
blood (in compound words).
haemangiόma, atis n [haima↑ +angeion
съд + -oma тумор]: (b) хемангиом –
доброкачествен тумор от новообра-
зувани и разширени кръвоносни
съдове. (e) haemangioma – benign
tumour of blood-vessels.
haemarthrόsis, is f [haima↑ + arthron
става]: (b) хемартроза – кръвоизлив в
ствавната кухина. (e) haemarthrosis –
bleeding into a joint cavity.
haematémesis, is f [haima↑ + emesis
повръщане]: (b) хематемеза –
кръвоповръщане. (e) haematemesis,
vomiting of blood.
haematocéle, es f [haima↑ + kele буца]: (b)
хематоцеле – насъбиране на кръв в
ограничено пространство (в областта
на матката или на пениса). (e)
haematocele – collection of blood in a
71
body cavity (especially of the uterus or
penis).
haematocoélia, ae f [haima↑ + koilia
кухина]: (b) хематоцелия – изливане на
кръв в коремната (перитонеалната)
кухина. (e) haematocelia – effusion of
blood in the peritoneal cavity.
haematocýstis, is f [haima↑ + kystis
мехур]: (b) хематокиста: 1.кръвна
киста; 2.кръвоизлив в пикочния
мехур. (e) 1.haematocyst; 2.bleeding in
the urinary cyst.
haematόgenes, gen.is [haima↑ + -genes
произлязъл]: (b) хематогенен –
произхождащ от кръвта; кръвотворен.
(e) haematogenic, haematogenous;
haematopoietic.
haematolόgia, ae f [haima↑ + logos
учение]: (b) хематология – наука за
кръвта и кръвотворните органи. (e)
haematology – branch of medical
science dealing with diseases of the
blood and blood-forming organs.
haematóma, atis n [haima↑ + -oma тумор]:
(b) хематом – ограничено натрупване
на кръв в тъканите в следствие на
кръвоизлив. (e) haematoma – localized
collection of blood outside the blood-
vessels within the tissue.
haematopό(i)esis, is f [haima↑ + poieo
правя]: (b) хематопоеза – кръвообра-
зуване. (e) hematopoiesis, sanguifi-
cation.
haematopo(i)éticus, a, um [↑]: (b)
хематопоетичен – кръвообразуващ,
кръвотворен. (e) haematopoietic,
haematogenic, sanguifacient.
 72
haematorrháchis, is f [haima↑ + rhachis
гръбнак]: (b) хематорахис – кръвоизлив
в гръбначния канал. (e) haematorrha-
chis – spinal haemorrhage.
haematosálpinx, ingis f [haima↑ + salpinx
тръба]: (b) хематосалпинкс – насъби-
ране на кръв в маточната тръба. (e)
haematosalpinx – accumulation of blood
in the uterine tube.
haematúria, ae f [haima↑ + uron урина]:
(b) хематурия – кръв в урината. (e)
haematuria - blood in the urine.
-haemia, -aemia [haima кръв]: (b)
отнасящ се до кръвта, кръво- ( в
съставни думи). (e) relating to the
blood (in compound words).
haemocytόlysis, is f → haemόlysis
haemoglobínum, i n [haima↑ + globus
топче]: (b) хемоглобин – сложно
белтъчно вещество в еритроцитите,
което поема кислорода при дишане и
ги оцветява. (e) haemoglobin – the iron-
containing oxygen-transport metallopro-
tein in the red blood cells .
haemόlysis, is f [haima↑ + lysis разлагане,
разпадане]: (b) хемолиза – процес на
разрушаване на еритроцитите с
излизане на хемоглобина от тях. (e)
haemolysis, haematocytolysis –
disintegration of red blood cells with the
release of haemoglobin.
haemolýticus, a, um [↑]: (b) хемоли-
тичен – предизвикващ или дължащ се
на хемолиза. (e) haemolytic.
haemopericárdium, i n [haima↑ +
pericardium перикард]: (b) хемоперикард
– насъбиране на кръв в сърцевата
торбичка. (e) haemopericardium –
bleeding into the pericardial sac.
72
haemophília, ae f [haima↑ + philia обич,
склонност]: (b) хемофилия – заболява-
не, характеризиращо се със склон-
ност към спонтанни, трудно спиращи
кръвоизливи. (e) haemophilia, bleeder's
disease.
haemoptóë, ës f [haima↑ + ptyo плюя]: (b)
хемоптое – кръвохрачене. (e) blood-
spitting, haemoptysis.
haemoptýsis, is f → haemoptόë
haemorrhágia, ae f [haima↑ + rhegnymi
чупя, разкъсвам]: (b) хеморагия – кръво-
течение, кръвоизлив в телесни кухини
или в тъканите. (e) haemorrhage,
bleeding.
haemorrhágicus, a, um [↑]: (b)
хеморагичен - предизвикващ или
съпроводен с кръвотечение; кървав.
(e) haemorrhagenic, haemorrhagiparous;
haemorrhagic.
haemorrhόides, um f (pl.) [haima↑ + rhoe
течение]: (b) хемороиди – варикозно
разширение на вените на долната част
на правото черво и ануса. (e)
haemorrhoids, piles – vascular structures
in the anal canal.
haemόstasis, is f [haima↑ + stasis спиране]:
(b) хемостаза – кръвоспиране; застой
на кръвта в някоя част на тялото. (e)
haemostasis– arrest of bleeding;
interruption of blood flow through any
vessel or to any part of the body.
haemostáticus, a, um [↑]: (b) кръво-
спиращ. (e) haemostatic, styptic.
haemothórax, ácis m [haima↑ + thorax
гръден кош]: (b) хемоторакс – събиране
на кръв в плевралнта кухина. (e)
haemothorax – accumulation of blood in
the pleural cavity.
 73
hállux, úcis m: (b) палец на крака. (e)
great toe, hallux.
hamátus, a, um [hámus кука]: (b) извит
като кука, кукест; снабден с кукички.
(e) hook-like; hooked.
hámulus, i n [умал.от hámus↑]: (b)
кукичка, подобно на кукичка
образувание. (e) small hook, hooklet,
hook-like structure.
háustra, όrum n (pl.) [háustrum черпак]:
(b) изпъкналости на стените на
дебелото черво. (e) sacculations of the
colon.
helicotréma, atis n [гр.helix извивка,
спирала + trema дупка, отвор]: (b)
хеликотрема – отвор в охлюва във
вътрешното ухо. (e) helicotrema –
minute opening of the cochlea of the ear.
heliotherápia, ae f [гр.helios слънце +
therapeia лечение]: (b) хелиотерапия –
слънцелечение. (e) heliotherapy,
sunlight treatment.
hélix, icis f: (b) хеликс – изпъкналата
външна хрущялна извивка на ушната
мида. (e) helix – the outer rim of the ear.
helmínthes, um f (pl.) [гр.helmins парази-
тен червей, глист]: (b) хелминти – чрев-
ни паразити, глисти. (e) helminths,
intestinal worms.
helminthósis / helminthiásis, is f [↑]:
(b) хелминтоза – заболяване, предиз-
викано от чревни паразити. (e)
helminthiasis, helminthism.
hemi- [гр.]: (b) половин, полу-,
едностранен (в съставни думи). (e)
half, unilateral (in compound words).
hemiálgia, ae f [hemi↑ + algos болка]: (b)
хемиалгия – болка в едната половина
73
на тялото. (e) hemialgia – pain affecting
one half of the body.
hemianaesthésia, ae f [hemi↑ + an липса
+ aesthesis чувство]: (b) хемианестезия –
загуба на сетивността на едната
страна на тялото. (e) hemianaesthesia –
loss of sensation on one side of the body.
hemiplégia, ae f [hemi↑ + plege удар]: (b)
хемиплегия – парализа на едната
половина на тялото. (e) hemiplegia –
paralysis of one side of the body.
hemispásmus, i m [hemi↑ + spasmos гърч,
спазъм]: (b) хемиспазъм – гърч на
едната половина на лицето или на
едната половина на устата. (e)
hemispasm – spasm affecting one side of
the face only.
hemisph(a)érium, i n [hemi↑ + sphaira
кълбо]: (b) хемисфера – полукълбо. (e)
hemisphere.
• hemisphaérium cerebélli: (b)
полукълбо на малкия мозък. (e)
cerebellar hemisphere.
• hemisphaérium cérebri: (b)
полукълбо на големия мозък.
(e) cerebral hemisphere.
hépar, atis n [гр.]: (b) черен дроб. (e)
liver.
hepatálgia, ae f [hepar↑ + algos болка]: (b)
хепаталгия – болка в черния дроб. (e)
hepatalgia, hepatic pain.
hepáticus, a, um [↑]: (b) чернодробен.
(e) hepatic.
hepatítis, itidis f [hepar↑ + -itis възпале-
ние]: (b) хепатит – възпалително
заболяване на черния дроб. (e)
hepatitis – inflammation of the liver.
hepatocόlicus, a, um [hepar↑ + colon
ободно черво]: (b) хепатоколичен –
 74
чернодробнодебелочревен. (e)
hepatocolic.
hepatόcytus, i m [hepar↑ + cytus клетка]:
(b) хепатоцит – чернодробна клетка.
(e) hepatocyte – cell of the main tissue
of the liver.
hepatoduodenális, e [hepar↑ + duodénum
дванадесетопръстник]: (b) хепатодуоде-
нален – отнасящ се до черния дроб и
дванадесетопръстника. (e) hepatoduo-
denal - relating to the liver and
duodenum.
hepatόgenes, gen.-is [hepar↑ + -genes
произлязъл]: (b) хепатогенен –
възникващ , произхождащ от черния
дроб. (e) hepatogenic, hepatogenous.
hepatolíthus, i m [hepar↑ + lithos камък]:
(b) хепатолит – камък в черния дроб.
(e) hepatolith, hepatic calculus.
hepatόma, atis n [hepar↑ + -oma тумор]:
(b) хепатом – рак на черния дроб. (e)
hepatoma – liver cancer.
hepatomegália, ae f [ hepar↑ + megas
голям]: (b) хепатомегалия – увеличе-
ние на черния дроб. (e) hepatomegaly,
megalohepatia – enlargement of the liver
hepatopancreáticus, a, um [hepar↑ +
pancreas панкреас]: (b) хепатопанкреати-
чен – отнасящ се до черния дроб и
задстомашната жлеза. (e) hepato-
pancreatic - relating to the liver and
pancreas.
hepatopáthia, ae f [hepar↑ + pathos
страдание]: (b) хепатопатия –
заболяване на черния дроб изобщо. (e)
hepatopathy – disease of the liver.
hepatopéxia, ae f [hepar↑ + pexis
закрепване]: (b) хепатопексия – опера-
тивно фиксиране на подвижен или
74
смъкнат черен дроб. (e) hepatopexy –
surgical fixation of a displaced liver.
hepatoptόsis, is f [hepar↑ + ptosis спадане]:
(b) хепатоптоза – смъкване на черния
дроб. (e) hepatoptosis, hepatoptosia –
downward displacement of the liver.
hepatorenális, e [hepar↑ + ren бъбрек]: (b)
хепаторенален – чернодробнобъбре-
чен. (e) hepatonephric, hepatorenal.
hepatorrháphia, ae f → hepatopéxia
hepatosplenomegália, ae f [hepar↑ + splen
далак + megas голям]: (b) хепатосплено-
мегалия – увеличение на черния дроб
и далака. (e) hepatosplenomegaly –
enlargement of the liver and the spleen.
hérba, ae f [трева]: (b) лечебно
растение, билка; стрък. (e) medicinal
herb, medicinal plant, simple; blade.
herbília, ium n (pl.t.) [↑]: (b)
тревопасни животни. (e) herbivores.
hérnia, ae f : (b) херния – кила,
изсипване; излизане на орган от
нормално съдържащата го кухина. (e)
hernia; rupture.
• hérnia cérebri:→ encephalocéle.
• hérnia discális: (b) дискова
херния, херния на междупреш-
ленен диск. (e) discal hernia,
hernia of an intervertebral disc.
• hérnia epigástrica: (b)
епигастрална херния. (e)
epigastric hernia.
• hérnia femorális síve crurális:
(b) феморална или крурална
херния – бедрена херния. (e)
femoral or crural hernia,
merocele.
• hérnia incarceráta: (b) инкар-
церирана (заклещена) херния.
 75
(e) incarcerated (obstructed),
hernia, strangulated hernia.
• hérnia inguinális: (b) ингви-
нална (слабинна) херния. (e)
inguinal hernia.
• hérnia lumbális: (b) лумбална
(поясна) херния. (e) lumbar
hernia.
• hérnia umbilicális: (b) умби-
ликална (пъпна) херния. (e)
umbilical hernia, omphalocele.
• hérnia ventrális sive abdomi-
nallis: (b) вентрална херния -
херния на коремната стена. (e)
ventral hernia.
herniális, e [↑]: (b) херниален –
отнасящ се до херния. (e) hernial.
herniotomía, ae f [hérnia↑ + tome рязане]:
(b) херниотомия – операция на
херния. (e) herniotomy, celotomy – a
cutting operation for the repair of hernia.
hérpes, étis m [гр.herpo пълзя]: (b) хер-
пес, стресница – вирусно заболяване.
(e) herpes – common viral infection.
hetero- [гр.heteros друг, различен]: (b)
различен, друг, различно оформен (в
съставни думи). (e) different, another
(in compound words).
heterόgenes, gen.-is [heteros↑ + -genes
произлязъл]: (b) хетерогенен –
разнороден, чужд. (e) heterogenous,
dissimilar, foreign.
heteromόrphus, a, um [heteros↑ + morphe
външен вид, форма ]: (b) хетероморфен –
отклоняващ се от нормалния тип,
разновиден. (e) heteromorphous – of
abnormal shape or structure.
hiátus, us m [hío, áre отворен съм]: (b)
хиатус – отвор, цепнатина. (e) hiatus,
aperture, opening, fissure.
75
hibernátio, όnis f [hibérno, áre презиму-
вам]: (b) хибернация – зимен сън при
някои животни. (e) hibernation, winter
sleep.
hidradenítis, itidis f [гр.hidros пот + aden
жлеза + -itis възпаление]: (b) хидраденит –
възпаление на потни жлези. (e)
hidradenitis – inflammation of the sweat
glands.
hidradenόma, atis n [гр.hidros пот + aden
жлеза + -oma тумор]: (b) хидраденом –
доброкачествено образувание на
потна жлеза. (e) hidradenoma – benign
tumour originating in sweat gland
epithelium.
hílus, i m [hílum нещо малко, дреболия]:
(b) хилус – врата на орган: вдлъбна-
тина на ръба на орган, откъдето
влизат и излизат съдове, нерви,
канали. (e) hilum, hilus – depression on
an organ, giving entrance and exit to
vessels and nerves.
• hílus pulmόnis: (b) белодробна
врата. (e) hilum of the lung.
hippocámpus, i m [гр.hippos кон + kampe
извивка]: (b) хипокампус – морски кон:
издатина в страничното мозъчно
стомахче. (e) hippocampus, Ammon’s
horn (larger hippocampus).
hippocráticus, a, um [Хипократ – прочут
древногръцки лекар, реформатор на
античната медицина]: (b) Хипократов,
описан от Хипократ. (e) Hippocratic.
hirúdo, inis f : (b) пиявица. (e) leech.
• Hirúdo medicinális: (b)
медицинска пиявица. (e)
medicinal leech.
histio-, histo- [гр.histos тъкан]: (b)
отнасящ се до тъкан (в съставни
 76
думи). (e) relating to a tissue (in
compound words).
histológia, ae f [histos↑ + logos учение]:
(b) хистология – наука за тъканите на
организма. (e) histology – the science
dealing with the microscopic
identification of cells and tissues.
histόlysis, is f [histos↑ + lysis разпадане]:
(b) хистолиза – разрушаване на
тъканите. (e) histolysis – disintegration
or dissolution of organic tissues.
histopatholόgia, ae f [histos↑ + pathos
страдание + logos учение]: (b) хистопато-
логия – наука за болестните измене-
ния на тъканите. (e) histopathology,
pathological histology.
hómo, inis m : (b) човек. (e) man.
homo-, homoeo-, homoio- [гр.homoios
еднакъв, подобен]: (b) подобен, сходен
(в съставни думи). (e) similar (in
compound words).
homoeopáthia, ae f [homoios↑ + pathos
страдание]: (b) хомеопатия – лечебна
система, според която дадена болест
се лекува с извънредно малки дози от
лекарства, предизвикващи симптоми
на същата болест. (e) homoeopathy –
method of treating diseases by minimal
doses of drugs that produce symptoms,
similar to those of the disease.
homόgenes, gen.-is / homόgenus, a, um
[гр.homos еднакъв + -genes произлязъл]: (b)
хомогенен – еднороден по строеж и
състав. (e) homogenous – of the same
structure.
hóra, ae f [гр.]: (b) час. (e) hour.
hordéolum, i n [умал.от hόrdeum ечемик]:
(b) хордеолум – ечемик: възпалително
подуване на клепачния ръб. (e) stye,
sty, hordeolum.
76
horizontális, e [гр.]: (b) хоризонтален,
водоравен. (e) horizontal.
hormόnum, i n [гр.hormao задвижвам,
подбуждам]: (b) хормон – вещество,
синтезирано и произвеждано от
жлезите с вътрешна секреция. (e)
hormone, incretion.
humánus, a, um [homo човек]: (b)
човешки. (e) human.
humerális, e [↓]: (b) раменен,
мишничен. (e) humeral.
húmerus, i m : (b) хумерус – раменна
(мишнична) кост. (e) humerus.
húmidus, a, um [↓]: (b) влажен. (e)
humid, moist.
húmor, óris m [влага, течност]: (b) те-
лесна течност. (e) humour, body-fluid.
humorális, e [↑]: (b) хуморален –
отнасящ се до течностите на тялото.
(e) humoral.
hyálinus, a, um [гр.hyalinus стъклен]: (b)
хиалинен – стъкловиден. (e) hyaline.
hyalítis, itidis f [hyalos↑ + -itis възпаление]:
(b) хиалит – възпаление на стъкловид-
ното тяло на окото. (e) hyalitis –
inflammation of the vitreous body of the
eye.
hyalόideus, a, um [↑]: (b) стъкловиден.
(e) hyaloid.
Hydrárgyrum, i n [гр.hydrargyros течно
сребро]: (b) живак. (e) mercury,
quicksilver, hydrargyrum.
hydrarthrόsis, is f [hydor↓ + arthron
става]: (b) хидрартроза – водянка на
ставата. (e) hydrarthrosis, articular
dropsy.
 77
hydrencephalocéle, es f [hydor↓ +
enkephalos главен мозък + kele буца]: (b)
хидренцефалоцеле – херния на глав-
ния мозък: излизане през черепна
цепнатина на мозъчно вещество в сак,
съдържащ ликвор. (e) hydrencephalo-
cele – hernial protrusion through a cleft
in the skull of brain tissue containing
fluid.
hýdricus, a, um [↓]: (b) воден. (e)
hydrous, hydric.
hydro- [гр.hydor вода]: (b) отнасящ се до
вода, водо- (в съставни думи). (e)
relating to water (in compound words).
hydrocéphalus, i m / hydrocephália, ae
f [hydor↑ + kephale глава]: (b) хидроцефа-
лия – водянка на мозъка. (e)
hydrocephalus – accumulation of serous
fluid within the cranium.
Hydrogénium, i n [hydor↑ + -genes произ-
лязъл]: (b) водород. (e) hydrogen.
hydromeningocéle, es f [hydor↑ + meninx
мозъчна ципа + kele буца]: (b) хидроме-
нингоцеле – херния на мозъчните
ципи. (e) hydromeningocele – fluid-
filled protrusion of the meninges of the
brain or spinal cord.
hydropericárdium, i n [hydor↑ + pericarp-
dium сърцева торбичка]: (b) хидропери-
кард – насъбиране на невъзпалитлна
течност в сърцевата торбичка. (e)
hydropericardium, dropsy of the
pericardium.
hydrόphilus, a, um [hydor↑ + philos
обичащ]: (b) хидрофилен – водолюбив,
поемащ влага. (e) hydrophilous.
hydrophóbia, ae f [hydor↑ + phobos
страх]: (b) хидрофобия – страх от
вода. (e) hydrophobia, rabies in man,
lyssa.
77
hýdrops, ópis m [hydor↑ ]: (b) хидропс –
водянка: насъбиране на серозна
течност в телесните кухини. (e)
dropsy, hydropsy – accumulation of
fluid in body cavities.
hydrotherápia, ae f [hydor↑ + therapeia
лечение]: (b) хидротерапия – водоле-
чение. (e) hydrotherapy, water cure.
hydrothórax, ácis m [hydor↑ + thorax
гръден кош]: (b) хидроторакс –
водянка на плевралното пространство.
(e) hydrothorax – dropsy in the pleural
cavity.
hygiéna, ae f [гр.hygieinos здрав]: (b)
хигиена. (e) hygiene.
hyóideus, a, um [гр.буква „υ“ + eido
приличам]: (b) хиоиден – подезичен,
отнасящ се до подезичната кост. (e)
hyoid.
hyp-, hypo- [гр.hypo под, отдолу]: (b)
представка със значение „под,
намаляване, отслабване на основното
понятие“. (e) prefix with meaning
“under, below, deficient”.
hypaesthésia, ae f [hyp↑ + aesthesis
чувство, усет]: (b) хипестезия – намале-
на сетивност, особено на усета за
допир. (e) hypaesthesia – reduced
sensibility to touch.
hypalgésia, ae f [hyp↑ + algos болка]: (b)
хипалгезия – намаляване на усета за
болка. (e) hypalgesia, hypalgia –
decreased sensibility to pain.
hyper- [гр.hyper над, отгоре]: (b) пред-
ставка със значение “над, свръх,
усилване на основното понятие“. (e)
prefix with meaning “over, above, in
excess of”.
hyperaémia, ae f [hyper↑ + haima кръв]:
(b) хиперемия – местно кръвонапъл-
 78
ване. (e) hyperaemia – excessive accu-
mulation of blood in a part of the body.
• hyperaémia actíva: (b) активна
или артериална хиперемия. (e)
active or arterial hyperaemia,
active congestion.
• hyperaémia passíva: (b) пасив-
на, венозна или застойна
хиперемия. (e) passive or
venous hyperaemia.
hyperaémicus, a, um [↑]: (b) хипере-
мичен, кръвонапълнен. (e) hyperaemic.
hyperaesthésia, ae f [hyper↑ + aesthesis
чувство, усет]: (b) хиперестезия – пови-
шена чувствителност към различните
видове дразнения. (e) hyperaesthesia -
excessive physical sensitivity.
hyperalgésia, ae f [hyper↑ + algos болка]:
(b) хипералгезия – повишена чувст-
вителност за болка. (e) hyperalgesia -
increased sensitivity to pain.
hyperfúnctio, ónis f [hyper↑ + fúnctio
работа]: (b) хиперфункция – повишена
дейност. (e) hyperfunction.
Hypéricum, i n (бот.): (b) жълт
кантарион. (e) St. John's wort, tutsan.
hyperplásia, ae f [hyper↑ + plasis образу-
ване]: (b) хиперплазия – повишено
образуване на клетъчни елементи. (e)
hyperplasia – increase in the number of
cells.
hyperpnoéa, ae f / hyperpnόë, ës f
[hyper↑ + pnoe дишане]: (b) хиперпнея –
усилено дишане. (e) hyperpnoea –
abnormally deep or rapid respiration.
hypersecrétio, όnis f [hyper↑ + secrétio
отделяне]: (b) хиперсекреция –
повишено отделяне на секрет от
жлезите. (e) supersecretion,
hypersecretion.
78
hypertónia, ae f [hyper↑ + tonos напре-
жение]: (b) хипертония: 1.повишено
кръвно налягане; 2.повишено
напрежение на мускул или орган. (e)
1.hypertonia, high blood pressure;
2.excessive tonicity, extreme tension.
hypertόnicus, a, um [↑]: (b)
хипертоничен. (e) hypertensive,
hypertonic.
hypertróphia, ae f [hyper↑ + trophe
хранене]: (b) хипертрофия – увелича-
ване обема на една тъкан или орган.
(e) hypertrophy, overgrowth – increase
in the volume of an organ or tissue.
hypertróphicus, a, um [↑]: (b) хипер-
трофиран – увеличен на обем, уголе-
мен. (e) hypertrophic – increased in the
volume.
hypo- → hyp-
hypochondríacus, a, um (b) [↓]: (b)
хипохондриачен – подребрен,
разположен под ребрената дъга. (e)
hypochondriac – located under the ribs.
hypochόndrium, i n [гр.hypo-↑ + chondros
хрущял]: (b) подребрена област, под-
ребрие. (e) hypochondrium – the upper
lateral region of the abdomen, marked by
the lower ribs.
hypodérma, atis n → subcútis
hypodérmicus, a, um → subcutaneous
hypofúnctio, όnis f [hypo↑ + fúnctio
работа]: (b) хипофункция – намалена
функця. (e) hypofunction – diminished
function.
hypogaláctia, ae f [hypo↑ + gala мляко]:
(b) хипогалактия – намалена
секреторна дейност на млечните
жлези. (e) oligogalactia – slight or
 79
deficient secretion of milk from the
mammary glands.
hypogástricus, a, um [[hypo↑ + gaster
стомах]: (b) подстомашен. (e) hypogastric.
hypoglóssus, a, um [[hypo↑ + glossa език]:
(b) подезичен. (e) hypoglossal,
sublingual.
hypophárynx, ýngis m [hypo↑ + pharynx
гълтач]: (b) хипофаринкс – долната
част на гълтача, простираща се от
върха на епиглотиса до преминаване-
то му в хранопровода. (e) hypopha-
rynx, laryngopharynx – the portion of
the pharynx below the upper edge of the
epiglottis, opening into the esophagus.
hypophysárius, a, um [hypόphysis↓]: (b)
хипофизен – отнасящ се до хипофиза-
та. (e) hypophyseal, hypophysial.
hypόphysis, is f [hypo- под + physis
произход, раждане]: (b) хипофиза,
мозъчна висулка – най-малката жлеза
с вътрешна секреция, регулираща
дейността на всички останали
ендокринни жлези. (e) hypophysis,
pituitary gland – the master gland of the
endocrine system, located at the base of
the brain.
hypoplásia, ae f [hypo↑ + plasis образу-
ване]: (b) хипоплазия – недоразвитие
на тъкан, орган, част от тялото или на
целия организъм. (e) hypoplasia,
hypoplasty – incomplete development of
an organ or tissue or part of the body.
hypoténsio, όnis f [hypo↑ + ténsio
обтягане, напрежение]: (b) хипотензия –
понижаване на налягането, субнор-
мално артериално налягане. (e)
hypotension, subnormal arterial tension.
hypothalámicus, a, um [↓] (b)
хипоталамичен, отнасящ се до
79
хипоталамуса. (e) hypothalamic – of or
relating to the hypothalamus.
hypothálamus, i m [hypo- под + thalamus
стая]: (b) хипоталамус – подхълмие,
част от междинния мозък, която чрез
връзката си с хипофизата регулира
ендокринните функции. (e) hypotha-
lamus – small part of the diencephalon
regulating the endocrine functions.
hypothénar, áris n [hypo↑ + thenar длан]:
(b) хипотенар – мускулно възвишение
на дланта към малкия пръст. (e)
hypothenar, hypothenar eminence.
hypothérmia, ae f [hypo↑ + therme горещи-
на, топлина]: (b) хипотермия – спадане
на телесната температура под нормал-
ната. (e) hypothermia, hypothermy – an
abnormally low body temperature.
hypotónia, ae f [hypo↑ + tonos напреже-
ние]: (b) хипотония - понижено
кръвно налягане, артериална хипото-
ния; намаляване тонуса на мускулите
или на артериалните стени. (e)
hypotonia, diminished tension;
diminished tonicity.
hypotόnicus, a, um [↑]: (b) хипото-
ничен, отнасящ се до хипотония. (e)
hypotonic.
hypόxia, ae f [hypo↑ + oxygénium кисло-
род]: (b) хипоксия – намаляване
съдържанието на кислород в
тъканите. (e) hypoxia – reduced oxygen
in the tissues.
hysterectomía, ae f [гр.hystera матка +
ektome изрязване]: (b) хистеректомия –
оперативно отстраняване на матката.
(e) hysterectomy, metrectomy – excision
of the womb.
• hysterectomía abdominális: (b)
абдоминална или коремна
хистеректомия – отстраняване
 80
на матката през коремната
стена. (e) abdominal hyster-
ectomy, laparohysterectomy.
• hysterectomía vaginális: (b)
вагинална или влагалищна
хистеректомия – отстраняване
на матката през влагалището.
(e) vaginal hysterectomy,
colpohysterectomy.
hystéria, ae f [hystera↑ поради остаряло
схващане за зависимост на заболяването от
маточно страдание]: (b) хистерия – една
от трите основни форми на неврозата.
(e) hysteria – state of violent mental
agitation.
hysterographía, ae f [hystera ↑ + grapho
пиша]: (b) хистерография – рентгено-
графия на маточната кухина. (e)
hysterography – radiography of the
uterine cavity.
I
íchor, oris n [гр.ichor кръвен серум, гной]:
(b) ихор – секрет, съдържащ кръв и
гной, който се отделя от някои язви.
(e) ichor, sanies – watery, acrid
discharge from a wound or ulcer.
ictéricus, a, um [↓]: (b) иктеричен –
страдащ от жълтеница. (e) icteric –
relating to or affected with jaundice.
ícterus, i m [гр.ikteros жълтеница]: (b) ик-
тер – жълтеница. (e) jaundice, icterus.
íctus, us m: (b) удар; атака, пристъп.
(e) stroke, beat; attack.
• íctus apoplécticus sive paralý-
ticus: (b) апоплектичен удар,
мозъчен удар. (e) apoplexy.
• íctus cόrdis: (b) удар на
сърцето – сърдечният удар при
всяка контракция. (e) apex beat,
heart beat.
80
hysteropéxia, ae f [hystera↑ + pexis закреп-
ване]: (b) хистеропексия – фиксиране
(зашиване) на изместена матка. (e)
hysteropexy – surgical fixation of a
displaced uterus.
hysteroptósis, is f [hystera↑ + ptosis
спадане]: (b) хистероптоза – смъкване
на матката. (e) hysteroptosia, metropto-
sis, falling of the uterus, prolapse of the
uterus.
hysterorrhéxis, is f → ruptúra úteri
hysterotomía, ae f [hystera↑ + tome
рязане]: (b) хистеротомия – оперативно
отваряне на матката. (e) hysterotomy,
metrotomy – surgical incision of the
uterus.
• íctus sόlis: (b) слънчев удар. (e)
sunstroke, insolation.
-ic-: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „принадлежност,
отношение, свойство“. (e) suffix of
adjectives with meaning “pertaining to,
similar to”.
iécur, oris n → jécur
ieiúnum, i n → jejúnum
ignótus, a, um: (b) непознат, чужд. (e)
unknown.
íle, is n → ilia
ileítis, itidis f [íleum↓ + -itis възпаление]:
(b) илеит – възпаление на долния дял
на тънките черва. (e) ileitis – inflamma-
tion of the ileum.
 81
ileo-: (b) отнасящ се до тънките черва
(в съставни думи). (e) relating to small
intestines (in compound words).
ileocaecális, e [íleum↓ + caécum сляпо
черво]: (b) илеоцекален – отнасящ се
до хълбочното и сляпото черво. (e)
ileocaecal – pertaining to the ileum and
cecum.
ileostomía, ae f [íleum↓ + stoma уста,
отвор]: (b) илеостомия – оперативно
създаване на отвор на тънкото черво в
коремната стена. (e) ileostomy – the
surgical formation of an opening through
the abdominal wall into the ileum.
íleum, i n : (b) илеум – хълбочно
черво: долните 3/5 от тънкoтo червo,
между празното и сляпото черво. (e)
ileum – the terminal portion of the small
intestine extending from the jejunum to
the cecum.
íleus, i m [↑]: (b) илеус – чревна
непроходимост. (e) ileus – bowel
obstruction.
ília, ium n (pl.): (b) слабини, хълбоци;
вътрешности (на животни). (e) groin.
ilíacus, a, um [↑]: (b) илиачен,
хълбочен, отнасящ се до хълбочната
кост. (e) iliac - relating to os ilium.
ilio-: (b) отнасящ се до хълбочната
кост (в съставни думи). (e) relating to
os ilium.
immatúrus, a, um [in- не + matúrus зрял]:
(b) незрял, недоразвит, преждевре-
менен. (e) immature.
ímminens, gen.-éntis [PPA im-míneo, ére
заплашвам]: (b) иминентен – непосред-
ствено заплашващ, застрашаващ. (e)
imminent.
81
immóbilis, e [in- не + mόbilis подвижен]:
(b) непозвижен. (e) immobile,
immovable.
immúnis, e [im-múnio, íre укрепявам]: (b)
имунен – невъзприемчив, неизложен
на опасност от заразяване. (e) immune
– non affected by a given influence.
immúnitas, átis f [immúnis↑]: (b) иму-
нитет – невъзприемчивост на орга-
низма към инфекциозни болести и
техните причинители. (e) immunity –
resistance of an organism to infectious
diseases and their agents.
immunolόgia, ae f [immúnitas↑ + logos
учение]: (b) имунология – учение за
явленията на имунитета. (e)
immunology – study of all aspects of the
immune system in all organisms.
immutábilis, e [in- не + múto, áre проме-
ням]: (b) неизменим. (e) unchangeable.
ímpar, gen.-aris [in- не + par равен,
еднакъв, чифтен]: (b) неравен, нечифтен.
(e) impar, unpaired.
imperféctus, a, um [in- не + PPP per-fício,
ere свършвам]: (b) недовършен, непъ-
лен. (e) imperfect, defective.
impetígo, inis f [ímpetus нападение (защото
обривът се явява ненадейно)]: (b) импети-
го – заразно кожно заболяване, причи-
нявано от стрептококи и стафилококи.
(e) impetigo, scrum-pox – highly
contagious bacterial skin infection.
implantátio, όnis f [in във + plánto, áre
посаждам]: (b) имплантация – присаж-
дане (на клетки, тъкани и цели орга-
ни). (e) implantation – graft (of cells,
tissues and organs).
implétus, a, um [PPP ím-pleo, ére изпъл-
вам]: (b) изпълнен, напълнен. (e) filled.
 82
ímpotens, gen.-éntis [in- не + pόtens силен,
способен]: (b) импотентен – безсилен,
полово неспособен. (e) impotent.
impoténtia, ae f [ímpotens↑]: (b)
импотенция – слабост, полово
безсилие. (e) impotence, impotency.
impréssio, ónis f [ím-primo, ere притис-
кам, отпечатвам]: (b) вдлъбване, вгъва-
не, отпечатък. (e) impression, mark.
impréssus, a, um [PPP ímprimo↑]: (b)
вдлъбнат, вгънат, хлътнал. (e) hollow,
sunk.
impúlsus, us m [удар, тласък]: (b)
импулс – тласък, подбуда. (e) impulse.
in praep. + Acc./ Abl. : (b) във, на, към.
(e) in, on, at.
in- (il-, im-, ir-): (b) представка със
значение „не-; във, вътре във“. (e)
prefix with meaning “un-; in, inside”.
inaequális,e [in- не + aequális равен]: (b)
неравен, нееднакъв. (e) unequal.
incarcerátio, όnis f [in- във + cárcer
затвор]: (b) инкарцерация – заклещване
(употребява се най-често за заклещва-
не на херния). (e) incarceration, stran-
gulation (of hernia).
incarcerátus, a, um [↑]: (b) заклещен.
(e) incarcerated.
incértus, a, um [in- не + cértus определен]:
(b) неясен, несигурен, съмнителен. (e)
uncertain.
incípiens, gen.-éntis [PPA in-cípio, ere
започвам]: (b) започващ. (e) incipient.
incísio, όnis f [in-cído, ere врязвам,
разрязвам]: (b) инцизия – разрез,
срязване. (e) incision, cut.
82
incisívus, a, um [↑]: (b) резцов. (e)
incisive.
• dens incisívus: (b) резец. (e)
incisor.
incisúra, ae f [↑]: (b) инцизура –
изрезка, врязване. (e) incisure, notch.
incísus, a, um [PPP in-cído↑]: (b)
изрязан, врязан. (e) incised.
inclinátio, όnis f [in-clíno, áre навеждам,
накланям]: (b) инклинация – наклон;
отклоняване. (e) inclination.
inclúsio, όnis f [in-clúdo, ere затварям]: (b)
инклузия – включване. (e) inclusion.
íncolor, gen.-óris [in- не + cόlor цвят]: (b)
безцветен. (e) colourless.
incomplétus, a, um [in- не + complétus
пълен]: (b) непълен. (e) incomplete.
incontinéntia, ae f [in- не + con-tíneo, ére
задържам]: (b) инконтиненция – неза-
държане, неволево изпускане по мал-
ка и голяма нужда. (e) incontinence.
• incontinéntia álvi [álvus корем]:
(b) незадържане на изпраж-
ненията. (e) incontinence of
feces.
• incontinéntia urínae: (b)
незадържане на урината. (e)
incontinence of urine.
incrementális, e [↓]: (b) инкрементален
– свързан с нарастването. (e) incre-
mental.
increméntum, i n [in-crésco, ere раста,
уголемявам се]: (b) нарастване, увели-
чаване, прираст. (e) increment,
increase.
incretόrius, a, um [in-cérno, ere пресявам]:
(b) инкреторен, ендокринен – вътреш-
носекреторен. (e) incretory, endocrine.
 83
incrustátio, όnis f [in-crústo, áre покривам
с кора]: (b) инкрустация – отлагане на
соли в некротични тъкани, покриване
с кори и струпеи. (e) incrustation - a
coating of hardened exudate or other
material on a body or body part.
incubátio, ónis f [ín-cubo, áre лежа върху,
мътя]: (b) инкубация – латентен
период при заразни болести (времето
от заразяването до проявяването на
първите признаци на болестта). (e)
period of incubation, stage of incubation.
incudomalleáris, e [íncus↓ + málleus
чукче]: (b) отнасящ се до наковалнята
и чукчето (слуховите костици). (e)
incudomalleal – pertaining to the incus
and malleus.
incudostapédius, a, um [íncus↓ + stapes
стреме]: (b) отнасящ се до наковалнята
и стремето (слуховите костици). (e)
incudostapedial - pertaining to the incus
and stapes.
incurábilis, e [in- не + cúra грижа,
лечение]: (b) неизлечим. (e) incurable,
immedicable.
íncus, údis f : (b) наковалня – една от
трите слухови костици в тъпанчевата
кухина. (e) incus, anvil – auditory bone
in tympanic cavity.
índex, icis m [ín-dico, áre показвам]: (b)
показалец – вторият пръст на ръката
(dígitus secúndus mánus). (e) forefinger,
second finger, index.
indigestíbilis, e [in- не + digéstio↓]: (b)
мъчносмилаем, несмилаем. (e)
indigestible.
indigéstio, ónis f [in- не + digéstio сми-
лане ]: (b) индигестия – нарушение на
храносмилането. (e) indigestion.
83
indiréctus, a, um [in- не + diréctus прав,
пряк]: (b) индиректен – непряк,
косвен. (e) indirect.
indurátio, όnis f [in-dúro, áre втвърдявам]:
(b) индурация – втвърдяване, уплът-
няване на тъкани и органи поради
разрастване на съединителната тъкан.
(e) induration, hardening of tissues and
organs.
indurátus, a, um [PPP indúro↑]: (b)
индуриран – втвърден, уплътнен. (e)
indurated, hardened.
infárctus, us m [PPP infárcio, íre натъп-
квам]: (b) инфаркт – ограничен
участък от некротична тъкан,
умъртвена поради спиране на
кръвоснабдяването му. (e) infarct,
infarction – a localized area of ischemic
necrosis as a result of obstruction of
local blood supply.
• infárctus anaémicus sive
ischaémicus: (b) анемичен,
исхемичен или бял инфаркт,
причинен от спиране на кръвта
в аферентната артерия (в
бъбрека, далака, сърцето,
мозъка). (e) anaemic infarct, pale
infarct.
• infárctus haemorrhágicus sive
rúber: (b) хеморагичен или
червен инфаркт, пропит с кръв
от съседните вени, обикновено
в белите дробове и червата. (e)
haemorrhagic infarct, red infarct.
• infárctus myocárdii: (b) ин-
фаркт на миокарда, сърдечен
инфаркт. (e) myocardial
infarction.
inféctio, ónis f [in-fício, ere заразявам]: (b)
инфекция – заразяване. (e) infection.
• inféctio alimentária: (b) храни-
телна инфекция – при консу-
 84
миране на храна, съдържаща
патогенни организми. (e)
alimentary infection.
• inféctio focális (Pässler): (b)
фокална, огнищна инфекция.
(e) focal infection.
• inféctio gazόsa: (b) газова
(анаеробна) инфекция, газово-
едемна болест, газова гангрена.
(e) gas-gangrene, gaseous
gangrene, gas phlegmon.
• inféctio látens: (b) латентна или
скрита инфекция. (e) latent
microbism, latent infection.
infectiósus, a, um [↑]: (b) инфекциозен
– зарáзен, заразителен, прилепчив. (e)
infectious, infective, contagious.
inféctus, a, um [PPP infício↑]: (b) ин-
фектиран – заразéн. (e) infected.
inférior, ius, gen.-όris [comp. от ínferus
долен]: (b) намиращ се по-долу, долен,
каудален. (e) inferior, lower, caudal
inflammátio, ónis f [in-flámmo, áre
възпламенявам]: (b) възпаление. (e)
inflammation.
inflammatόrius, a, um [↑]: (b) възпа-
лителен. (e) inflammatory.
influénza, ae f [ín-fluo, ere нахлувам,
прониквам незабелязано] → gríppus
infόrmis, e [in- не + fόrma външен вид,
форма]: (b) безформен. (e) formless,
amorphous.
ínfra praep. + Acc. : (b) под, по-долу;
по-късно от, след. (e) infra, under,
below.
infra-: (b) представка със значение
„по-долу, под“. (e) prefix with meaning
“below, beneath, under”.
84
infraclaviculáris, e [infra↑ + clavícula
ключица]: (b) инфраклавикуларен –
подключичен. (e) infraclavicular,
subclavian, subclavicular.
infracorticális, e [infra↑ + cόrtex кора]: (b)
инфракортикален – подкоров. (e)
infracortical.
infracostális, e [infra↑ + cόsta ребро]: (b)
инфракостален – подребрен. (e)
infracostal, subcostal.
infráctio, όnis f [in-fríngo, ere счупвам,
пречупвам]: (b) инфракция – непълно
или частично счупване на кост, при
което периостът обикновено остава
запазен. (e) infraction, green-stick
fracture – incomplete fracture of a bone.
infralobáris, e [infra↑ + lόbus дял]: (b)
инфралобарен – разположен под дела.
(e) infralobar.
infraorbitális, e [infra↑ + όrbita очница]:
(b) инфраорбитален – разположен под
очната орбита. (e) infraorbital.
infrapalpebrális, e [infra↑ + pálpebra]: (b)
инфрапалпебрален – подклепачен. (e)
infrapalpebral.
infrapatelláris, e [infra↑ + patélla колянно
капаче]: (b) инфрапателарен – подка-
пачков. (e) infrapatellar.
infrascapuláris, e [infra↑ + scápula
лопатка]: (b) инфраскапуларен –
подлопатков. (e) infrascapular.
infrasternális, e [infra↑ + stérnum гръдна
кост]: (b) инфрастернален – разполо-
жен под гръдната кост. (e) infrasternal.
infundibuláris, e [↓]: (b) инфунди-
буларен, отнасящ се до фунията. (e)
infundibular – funnel-shaped.
 85
infundíbulum, i n [in-fúndo, ere вливам]:
(b) фуния, фуниевидна ямичка,
подобно на фуния образувание. (e)
funnel, funnel-shaped structure.
infúsio, ónis f [infúndo↑]: (b) инфузия –
вливане. (e) infusion, drip.
• infúsio intravenόsa: (b) венозна
инфузия – вливане капка по
капка във вените. (e) intrave-
nous drip.
• infúsio rectális: (b) ректална
инфузия – вливане в правото
черво по капковия метод. (e)
rectal drip.
infúsum, i n [infúndo↑]: (b) инфуз –
запарка (водно извличане на действа-
щите вещества от дрогите). (e)
infusion – a liquid product obtained by
infusing.
inglúvies, éi f [гърло]: (b) гуша при
птиците (бол.). (e) crop of birds.
inguinális, e [ínguen слабини]: (b) ингви-
нален – слабинен, отнасящ се до
слабините. (e) inguinal – of, relating to,
or located in the groin.
inhalátio, ónis f [in-hálo, áre издавам дъх]:
(b) инхалация – вдишване на лекарст-
вени вещества във вид на пари, прахо-
ве, газове. (e) inhalation – the drawing
in of air (or other gases) as in breathing.
iniéctio, ónis f [in-ício, ere хвърлям]: (b)
инжекция. (e) injection.
initiális, e [↓]: (b) инициален –
начален, изходен. (e) initial.
inítium, i n : (b) начало. (e) beginning,
start.
innátus, a, um [PPP in-náscor, nasci раждам
се]: (b) вроден. (e) inborn, innate.
85
innervátio, όnis f [in- във + nérvus нерв]:
(b) инервация – снабдяване на
органите и тъканите с нерви. (e)
innervation, nerve supply.
inoperábilis, e [in- не + όperor, ári работя]:
(b) иноперабилен – неподдаващ се на
оперативно лечение. (e) inoperable.
insanábilis, e [in- не + sanábilis излечим]
→ incurábilis
insánia, ae f [in- не + sánus здрав]: (b)
умопобъркване, душевно заболяване.
(e) insanity, mental disease, mental
disorder.
insánus, a, um [↑]: (b) душевно болен,
умопобъркан, ненормален. (e) insane,
deranged, crazy, mad.
inscríptio, ónis f [in-scríbo, ere вписвам,
надписвам]: (b) 1. надпис - съставна
част от рецепта (име на лекаря, адрес,
дата на издаване); 2.прищъпване –
прекъсване по дължината на мускул.
(e) inscription (a part of a prescription).
inséctum, i n : (b) насекомо. (e) insect.
insértio, όnis f [ín-sero, ere вмъквам]: (b)
залавяне, място на прикрепяне (на
мускул). (e) insertion – the point at
which a muscle attaches to the skin, a
bone, or another muscle.
insolúbilis, e [in- не + solúbilis разтворим]:
(b) неразтворим. (e) insoluble.
inspirátio, ónis f [in-spíro, áre вдишвам]:
(b) инспирация – вдишване, първата
фаза на дишането. (e) inspiration,
inhalation.
inspissátus, a, um [in- във + spíssus гъст]
→ condensátus
instábilis, e [in- не + stábilis устойчив]: (b)
нестабилен, неустойчив. (e) unstable.
 86
instillátio, όnis f [in-stíllo, áre вливам на
капки]: (b) инстилация – капване;
вливане на течности в тялото капка по
капка. (e) instillation – introduction of
liquids by instilling.
insufficiéntia, ae f [in- не + suf-fício, ere
достатъчен съм]: (b) инсуфициенция –
недостатъчност, недостатъчна функ-
ция на един орган. (e) insufficiency –
ianadequacy, failure.
• insufficiéntia cardiopulmoná-
lis: (b) сърдечно-белодробна
недостатъчност. (e) cardio-
pulmonary insufficiency.
• insufficiéntia cardiorenális: (b)
сърдечно-бъбречна недоста-
тъчност. (e) cardiorenal
insufficiency.
• insufficiéntia cardiovasculáris:
(b) сърдечно-съдова недоста-
тъчност. (e) cardiovascular
insufficiency.
• insufficiéntia cόrdis: (b) недос-
татъчност на сърцето, сърдечна
слабост. (e) cardiac insufficien-
cy, cardiac failure, cardiac
weakness.
• insufficiéntia hépatis: (b)
чернодробна недостатъчност.
(e) hepatic insufficiency.
• insufficiéntia renális: (b)
бъбречна недостатъчност. (e)
renal insufficiency.
• insufficiéntia válv(ul)ae aόrtae:
(b) недостатъчност на аортната
клапа. (e) aortic insufficiency,
aortic incompetency.
• insufficiéntia válv(ul)ae
mitrális sive bicuspidális: (b)
недостатъчност на митралната
или бикуспидална клапа. (e)
mitral insufficiency, mitral
incompetence.
86
• insufficiéntia valvuláris: (b)
недостатъчност на сърдечните
клапи. (e) valvular incompe-
tence, valvular insufficiency.
ínsula, ae f : (b) остров, островен дял
на мозъка. (e) island.
• ínsulae pancreáticae (Langer-
hansi) (pl.): (b) панкреатични
(Лангерхансови) острови с
вътрешносекреторна функция.
(e) Langerhans islands – special
structures in the pancreas with
endocrine function.
insuláris, e [↑]: (b) островен. (e)
insular.
insúltus, us m [in-súlto, áre скачам]: (b)
атака, пристъп; удар, инсулт. (e)
insultus, attack.
intáctus, a, um [in- не + tango, ere докос-
вам]: (b) непокътнат, незасегнат, цял.
(e) intact, whole.
ínteger, gra, grum → intáctus
integuméntum, i n [ín-tego, ere покривам]:
(b) покривка, външна обвивка на
тялото. (e) integument – a covering or
investment.
• integuméntum commúne: (b)
обща покривка на тялото –
кожа. (e) skin, common
integument, cutis.
inter praep. + Acc. : (b) между, сред.
(e) between, among.
inter-: (b) представка със значение
„между“. (e) prefix with meaning
“between”.
interarticuláris, e [inter-↑ + artículus
става]: (b) интерартикуларен -
междуставен. (e) interarticular.
 87
intercaláris, e [intér-cаlo, áre вмъквам]: (b)
вмъкнат, прибавен, междинен. (e)
intercalary – inserted between,
interposed.
intercartilagíneus, a, um [inter- между +
cartilágo хрущял]: (b) интеркартилагинен
– междухрущялен. (e) intercartilagi-
nous.
intercelluláris, e [inter-↑ + céllula клетка]:
(b) интерцелуларен – междуклетъчен.
(e) intercellular.
interclaviculáris, e [inter-↑ + clavícula
ключица]: (b) интерклавикуларен –
междуключичен. (e) interclavicular.
intercostális, e [inter-↑ + cόsta ребро]: (b)
интеркостален – междуребрен. (e)
intercostal.
interdentális, e [inter-↑ + dens зъб]: (b)
интердентален – междузъбен. (e)
interdental.
intérior, ius, gen.-όris [comp. от
неупотребяваното прилагателно inter вътре-
шен]: (b) вътрешен, от вътрешната
страна. (e) interior.
interlobáris, e [inter-↑ + lόbus дял]: (b)
интерлобарен – разположен между
лобовете на един орган. (e) interlobar –
situated or occurring inter lobes.
interlobuláris, e [inter-↑ + lόbulus делче]:
(b) интерлобуларен – междуделчев.
(e) interlobular.
intermédius, a, um [inter-↑ + médius
среден]: (b) интермедиен – междинен,
промеждутъчен. (e) intermediary,
intermediate.
intermíssio, όnis f [inter-mítto, ere оставям
помежду, прекъсвам]: (b) интермисия –
временно прекъсване; промеждутък
между два пристъпа на болест. (e)
87
intermission, intermittence – a temporary
cessation of symptoms of a disease.
intermíttens, gen.-éntis [PPA intermítto↑]:
(b) интермитентен – прекъсващ, с ин-
тервали, редуващ се. (e) intermittent.
intermusculáris, e [inter-↑ + músculus
мускул]: (b) интермускуларен –
междумускулен. (e) intermuscular.
intérnus, a, um: (b) вътрешен. (e)
internal, interior.
interósseus, a, um [inter-↑ + os кост]: (b)
междукостен. (e) interosseous,
interosseal.
interparietális, e [inter-↑ + páries стена]:
(b) интерпариетален – междутеменен.
(e) interparietal.
interrúptio, όnis f [inter-rúmpo, ere
прекъсвам]: (b) прекъсване. (e)
interruption.
interrúptus, a, um [PPP interrúmpo↑]: (b)
прекъснат. (e) interrupted.
interscapuláris, e [inter-↑ + scápula
лопатка]: (b) интерскапуларен –
междулопатков. (e) interscapular.
interstitiális, e [↓]: (b) интерстициален
– отнасящ се до или намиращ се в
междинните пространства. (e)
interstitial – relating to or occurring in
interstices.
interstítium, i n [inter-sísto, ere заставам в
средата]: (b) интерстициум – междинно
пространство, цепнатина в тъканите
или тъканните образувания. (e)
interstice – a small area, space, or hole in
a tissue or structure.
intertendíneus, a, um [[inter-↑ + téndo
сухожилие]: (b) интертендинен –
междусухожилен. (e) intertendinous.
 88
intervállum, i n [[inter-↑ + vállum насип,
вал]: (b) интервал – промеждутък (от
време), разстояние; прекъсване. (e)
interval.
intervéntio, όnis f [inter-vénio, íre
намесвам се]: (b) интервенция – намеса.
(e) intervention.
intervertebrális, e [inter-↑ + vértebra
прешлен]: (b) интервертебрален –
междупрешленен. (e) intervertebral.
intestinális, e [↓]: (b) интестинален –
чревен. (e) intestinal, enteric.
intestínum, i n [íntus вътре]: (b) черво.
(e) intestine.
• intestínum crássum: (b) дебело
черво: състои се от caécum
(сляпо черво), cόlon (ободно
черво) и réctum (право черво).
(e) large intestine.
• intestínum ténue: (b) тънко
черво: състои се от duodénum
(дванадесетопръстник),
jejúnum (празно черво) и íleum
(хълбочно черво). (e) small
intestine.
íntima, ae f [↓]: (b) интима – най-
вътрешният слой на стената на
кръвоносните и лимфните съдове
(túnica íntima). (e) intima – the
innermost coat of the vessels’s wall.
íntimus, a, um [superl. от intérior]: (b)
най-вътрешен. (e) inmost.
intoxicátio, όnis f [in- във + toxikos
отровен]: (b) интоксикация – отравяне.
(e) intoxication, poisoning.
íntra praep. + Acc.: (b) вътре във; в
продължение на. (e) on the inside,
within; during.
88
intra-: (b) представка със значение
„вътре във“. (e) prefix with meaning
“inside, within”.
intraabdominális, e [intra-↑ + abdόmen
корем]: (b) интраабдоминален –
вътрекоремен. (e) intraabdominal.
intraarteriális, e [intra-↑ + artéria артерия]:
(b) интраартериален – вътреартериа-
лен. (e) intraarterial.
intraarticuláris, e [intra-↑ + artículus ста-
ва]: (b) интраартикуларен – вътреста-
вен. (e) intraarticular.
intracardiális, e [intra-↑ + kardia сърце]:
(b) интракардиален – вътре в сърцето.
(e) intarcardial, endocardiac,intracardiac.
intracelluláris, e [intra-↑ + céllula клетка]:
(b) интрацелуларен – вътреклетъчен.
(e) intracellular.
intracerebrális, e [intra-↑ + cérebrum
голям мозък]: (b) интрацеребрален –
разположен в големия мозък. (e)
intracerebral.
intracraniális, e [intra-↑ + kranion череп ]:
(b) интракраниален – вътречерепен.
(e) intracranial.
intracutáneus, a, um [intra-↑ + cutis
кожа]: (b) интракутанен – вътрекожен,
в самата кожа. (e) intracutaneous,
intradermal, intradermic.
intraglanduláris, e [intra-↑ + glándula
жлеза]: (b) интрагландуларен –
вътрежлезен. (e) intraglandular.
intralobáris, e [intra-↑ + lόbus дял]: (b)
интралобарен – вътределен. (e)
intarlobar.
intralumbális, e [intra-↑ + lúmbi хълбоци,
кръст]: (b) интралумбален – инжекти-
 89
ран в лумбалната част на гръбначния
стълб. (e) intralumbar, endolumbar.
intramurális, e [intra-↑ + múrus стена]: (b)
интрамурален – вътре в стената на
кухина или кух орган. (e) intramural –
within the walls of a cavity or organ.
intramusculáris, e [intra-↑ + músculus
мускул]: (b) интрамускуларен – вътре в
самия мускул. (e) intramuscular.
intraoculáris, e [intra-↑ + όculus око]: (b)
интраокуларен – вътреочен. (e)
intraocular.
intraperitoneális, e [intra-↑ + peritonéum
коремница]: (b) интраперитонеален –
вътре в перитонеалната кухина. (e)
intraperitoneal.
intrapleurális, e [intra-↑ + pléura плевра]:
(b) интраплеврален – вътреплеврен.
(e) intrapleural.
intraspinális, e [intra-↑ + spína шип, гръб-
начен стълб]: (b) интраспинален – вътре
в гръбначния канал, гръбначномо-
зъчен. (e) intraspinal, intrarrhachidian –
within the spinal column.
intrathoracális, e [intra-↑ + thόrax гръден
кош]: (b) интраторакален – разпо-
ложен в гръдния кош. (e) intrathoracic.
intrauterínus, a, um [intra-↑ + úterus мат-
ка]: (b) интраутеринен – вътремато-
чен. (e) intrauterine.
intravasculáris, e [intra-↑ + vas съд]: (b)
интраваскуларен – вътресъдов. (e)
intravascular.
intravenósus, a, um [intra-↑ + véna вена]:
(b) интравенозен – вътре във вената.
(e) intravenous, endovenous.
89
intrόitus, us m: (b) вход (в канал или
кух орган). (e) introitus, entrance (in a
canal or hollow organ).
intubátio, όnis f [in- във + túbus тръба]:
(b) интубация – вкарване на тръбичка
през устата в ларинкса. (e) intubation
of the larynx, tubage.
invaginátio, ónis f [in- във + vagína нож-
ница]: (b) инвагинация – вмъкване,
вгъване. (e) intussusception, invagina-
tion.
• invaginátio intestíni: (b) чревна
инвагинация, чревна непрохо-
димост. (e) intestinal
invagination.
invérsio, όnis f [in-vérto, ere преобръщам,
извъртвам]: (b) инверсия – извъртане,
обръщане наопаки. (e) inversion – a
turning inward, inside out, or other
reversal of the normal relation of a part.
invérsus, a, um [PPP invérto↑]: (b)
преобърнат; обратен, изопачен. (e)
inverted.
in vítro [в стъкло]: (b) в епруветка
(изразът се използва за опит или
наблюдение, които не се извършват
върху жив организъм). (e) in vitro – in
the test tube.
in vívo [в живо (същество)]: (b) на жив
организъм (противополoжно на in
vitro). (e) in vivo – in the living body.
iridoplégia, ae f [íris↓ + plege удар]: (b)
иридоплегия – парализа на мускулите
на ириса, неподвижност на зеницата.
(e) iridoplegia, iridoparalysis.
iridotomía, ae f [íris↓ + tome рязане]: (b)
иридотомия – радиално срязване на
ириса за образуване на изкуствена
зеница. (e) iridotomy – surgical
procedure performed on the eye’s iris.
 90
íris, idis f [гр.iris небесна дъга]: (b) ирис –
дъговица на окото: различно оцветена
ципа, разположена върху предната
плоскост на лещата, с кръгъл отвор в
средата - зеницата. (e) iris – the round
pigmented membrane behind the cornea,
perforated by the pupil.
irítis, itidis f [íris↑ + -itis възпаление]: (b)
ирит – възпаление на ириса. (e) iritis –
inflammation of the iris.
irritábilis, e [ir-ríto, áre дразня]: (b) раз-
дразнителен; възбудим. (e) irritable,
exitable.
irritabílitas, átis f [↑]: (b) раздраз-
нителност; възбудимост. (e)
irritability, excitability.
irrítans, gen.-ántis [PPA irríto↑]: (b)
дразнещ, предизвикващ раздразнение.
(e) irritant.
ischaémia, ae f [гр.ischo задържам + haima
кръв]: (b) исхемия – безкръвие, местно
малокръвие на участък от тялото,
орган или тъкан поради намаляване
или спиране притока на артериална
кръв. (e) ischaemia, bloodlessness –
local anemia due to mechanical
obstruction (mainly arterial narrowing)
of the blood supply.
ischaémicus, a, um [↑]: (b) исхемичен,
безкръвен. (e) ischaemic.
ischiádicus, a, um [гр.ischion таз, бедро]:
(b) седалищен – отнасящ се до
седалищната кост или седалищната
област. (e) ischiadic, sciatic.
íschias, ádis f [↑]: (b) ишиас –
заболяване на седалищния нерв. (e)
sciatica, sciatic neuralgia, sciatic
neuritis.
íschium, i n > os íschii [↑]: (b)
седалищна кост, седалище. (e) ischium
90
ischúria, ae f [гр.ischon препятствие,
задръжка + uron урина]: (b) исхурия –
задържане на урината. (e) ischuria –
retention of the urine.
-ismus: (b) суфикс със значение
„болестно състояние; теория“ (e)
suffix with meaning “pathological
condition; theory”.
iso-: (b) еднакъв, равен, подобен (в
съставни думи). (e) equal, similar (in
compound words).
isomόrphus, a, um [iso↑ + morphe форма]:
(b) изоморфен – с еднаква форма. (e)
isomorphous, isomorphic.
isotόnia, ae f [iso↑ + tonos напрежение]:
(b) изотония – еднаквост на осмотич-
ното налягане; постоянство на тонуса.
(e) isotonicity – a condition of tonic
equality.
isotόnicus, a, um [↑]: (b) изотоничен –
с еднакво налягане. (e) isotonic.
ísthmus, i m [гр.isthmos проток, провлак]:
(b) истмус – провлак, стеснена част.
(e) isthmus.
• ísthmus aόrtae: (b) стеснение
на аортата. (e) aortic isthmus.
• ísthmus fáucium: (b) истмус на
гърлото – стеснена част между
устната кухина и гълтача. (e)
isthmus faucium – narrow
connection between mouth cavity
and pharynx.
• ísthmus glándulae thyrόideae:
(b) стеснение на щитовидната
жлеза. (e) isthmus of thyroid
gland.
• ísthmus úteri: (b) стеснение на
матката. (e) isthmus of the
uterus.
 91
-itis: (b) суфикс със значение „възпа-
лително заболяване, възпаление“. (e)
suffix with meaning “inflammation”.
iuguláris, e → juguláris
iunctúra, ae f → junctúra
J
jécur, oris n: (b) черен дроб. (e) liver.
jejunális, e [↓]: (b) отнасящ се до
празното черво. (e) jejunal.
jejunostomía, ae f [jejúnum↓ + stoma
уста]: (b) йеюностомия – оперативно
създаване на фистула на празното
черво. (e) jejunostomy – creation of a
permanent opening between the jejunum
and the surface of the abdominal wall.
jejúnum, i n [jejúnus гладен] (b) йеюнум
– празно черво: горните 2/5 от
тънкото черво, разположени между
duodénum (дванадесетопръстник) и
ileum (хълбочно черво). (e) jejunum –
the middle portion of the small intestine
connecting the duodenum and the ileum.
Jόdum, i n [гр.ioeides подобен на цвета на
теменуга]: (b) йод. (e) iodine.
juguláris, e [↓]: (b) югуларен –
отнасящ се до предната страна на
шията, яремен. (e) jugular – of, relating
to, or located in the region of the neck or
throat.
júgulum, i n [júgulo заколвам]: (b) гърло,
предната страна на шията; яремна
ямка. (e) throat, neck; jugular fossa.
K
Kálium, i n : (b) калий. (e) potassium.
keratítis, itidis f [гр.keras рог, рогово
вещество + -itis възпаление]: (b) кератит –
91
iuvenílis, e → juvenílis
-iv-: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „склонност,
отношение, качество“. (e) suffix of
adjectives with meaning “tendency,
connection, quality”.
júgum, i n [ярем; било на планина]: (b)
гребен, възвишение на кост, свърз-
ващо две точки. (e) ridge, eminence of
a bone.
júnctio, όnis f [júngo, ere свързвам]: (b)
съединение. (e) junction.
junctúra, ae f [↑]: (b) съединение,
свръзка, съчленение. (e) juncture,
junction, joint.
júvans, gen.-ántis → ádjuvans, gen.-
ántis
juvenílis, e [júvenis млад, юноша]: (b)
ювенилен – юношески, младежки,
млад. (e) juvenile, young.
juxtaintestinális, e [juxta близо, при +
intestínum тънко черво]: (b) юкстаин-
тестинален – разположен край
тънкото черво. (e) juxtaintestinal –
close to or adjoining the intestine.
juxtaposítio, όnis f [juxta↑ + posítio
разположение]: (b) съседно или
граничещо положение, допир. (e)
juxtaposition, contiguity.
възпаление на роговицата. (e) keratitis,
corneitis – inflammation of the cornea.
 92
keratόsis, is f [keras↑]: (b) кератоза –
кожно невъзпалително заболяване,
характеризиращо се с надебеляване на
роговия слой на епидермиса; вроговя-
ване. (e) keratosis, keratodermia,
ceratodermia – any horny growth, such
as a wart or callosity.
kinésis, is f [гр.]: (b) движение. (e)
motion, movement.
L
l.a. = lége ártis [lex закон + ars изкуство]:
(b) по правилата на изкуството, т.е.
съгласно фармакопеята (съкр. в
рецепти). (e) according to rule (in
prescriptions).
labiális, e [↓]: (b) лабиален – отнасящ
се до устните. (e) labial – relating to the
lips.
lábium, i n : (b) устна; подобно на
устна образувание. (e) lip.
• lábium leporínum síve físsum
[lépus заек; fíndo, ere цепя]: (b)
заешка устна – вродена цепка
на горната устна. (e) hare-lip.
• lábium május pudéndi: (b)
голяма срамна устна. (e) labium
majus pudendi.
• lábium mínus pudéndi: (b)
малка срамна устна. (e) labium
minus pudendi, nympha.
• lábium όris: (b) устна – горна и
долна устна. (e) lip – upper and
lower lip.
lábor, óris m : (b) усилие, работа. (e)
labour.
lábrum, i n: (b) устна, гладък и
закръглен край; горната устна на
бозайниците и насекомите. (e) labrum.
92
kinesitherápia, ae f [kinesis↑ + therapeia
лечение]: (b) кинезитерапия – лечебна
гимнастика. (e) kinesitherapy,
cinesiatrics, movement-cure.
kyphósis, is f [гр.kyphos прегърбен]: (b)
кифоза – гърбавост: изкривяване на
гръбначния стълб назад в гръдния
отдел. (e) kyphosis – extreme curvature
of the upper back (old term: hunchback).
labyrínthus, i m [гр.]: (b) лабиринт:
система от кухини и тръби във
вътрешното ухо. (e) labyrinth, internal
ear, made up of the vestibule, cochlea
and canals.
• labyrínthus cochleáris: (b)
охлювен (слухов) лабиринт. (e)
cochlear labyrinth.
• labyrínthus membranáceus: (b)
ципест лабиринт, разположен в
костния лабиринт. (e) membra-
nous labyrinth within the bony
labyrinth.
• labyrínthus όsseus: (b) костен
лабиринт. (e) bony labyrinth.
• labyrínthus vestibuláris: (b)
преддверен лабиринт, вести-
буларен апарат, равновесна
част на ципестия лабиринт. (e)
vestibular labyrinth (in the
membranous labyrinth).
lac, láctis n: (b) мляко. (e) milk.
• lac coagulátum sive concrétum:
(b) кисело мляко. (e) sour milk.
lácer, era, erum / lácerus, a, um [↓]:
(b) разкъсан. (e) lacerated, torn.
lacerátio, ónis f [lácero, áre разкъсвам]:
(b) разкъсване. (e) laceration, tearing.
 93
lacerátus, a, um [PPP lácero↑]: (b)
разкъсан. (e) lacerated, torn.
lacértus, i m: (b) горната част на
ръката. (e) lacertus – the muscular part
of the upper arm from the shoulder to the
elbow.
lácrima, ae f : (b) сълза. (e) tear.
lacrimális, e [↑]: (b) лакримален –
слъзен. (e) lacrimal, lacrymal.
lacrimátio, όnis f [↑]: (b) секретиране и
отделяне на сълзи, сълзотечение. (e)
lacrimation – secretion and discharge of
tears.
láctans, gen.-ántis [lácto, áre кърмя;
бозая]: (b) кърмещ, отделящ мляко. (e)
nursing; secreting milk.
lactátio, όnis f [↑]: (b) лактация –
отделяне на мляко от гръдните жлези;
кърмене. (e) lactation.
lácteus, a, um [lac мляко]: (b) млечен –
отнасящ се до или приличащ на
мляко. (e) lacteal, milky.
lácticus, a, um [↑]: (b) млечен. (e)
lactic.
láctifer, era, erum [lac↑ + féro, férre нося]:
(b) носещ мляко, млекодаен. (e)
lactiferous, galactophorous.
lacúna, ae f: (b) лакуна - малка
вдлъбнатина, хлътналост, празнина.
(e) lacuna – small depression, hollow,
gap.
• lacúna cavernόsa: (b) пещерис-
та лакуна. (e) cavernous lacuna.
• lacúna musculόrum: (b) лакуна
на мускулите. (e) lacuna of the
muscles.
93
• lacúna vasόrum: (b) лакуна на
съдовете. (e) lacuna of the
vessels.
lacunáris, e [↑]: (b) лакунарен – отна-
сящ се до лакуна, съдържащ вдлъб-
натини. (e) lacunar – relating to lacuna.
laésio, ónis f [laédo, ere увреждам]: (b)
лезия – увреждане, поражение, нару-
шение. (e) lesion, hurt, injury, damage.
laésus, a, um [PPP laédo↑]: (b) нарушен,
увреден. (e) hurted, damaged.
laévus, a, um: (b) ляв. (e) left.
lag(o)éna, ae f [гр.lagenos шише]: (b)
стъкло, шише, флакон. (e) flask, bottle.
lagophthálmus, i m [гр.lagos заек +
ophthalmos око]: (b) лагофталм – заешко
око: невъзможност окото да се зат-
вори напълно. (e) lagophthalmos, hare-
eye – inability to shut the eyes
completely.
lagostόma, atis n → lábium leporínum
lámbda, ae f [гр.буква „ламбда“ – λ]: (b)
ламбда – краниометрична точка,
място на съединяването на sutúra
lambdόidea (ламбдовиден шев) и
sutúra sagittális (стреловиден шев). (e)
lambda – craniometric point of union of
the sagittal and lambdoidal sutures
lambdóideus, a, um [↑]: (b) ламбдо-
виден, подобен на буквата ламбда. (e)
lambdoid, lambdoidal (like a letter λ).
lamélla, ae f [умал.от lámina↓] (b) ламе-
ла – пластинка, тънък слой от тъкан.
(e) lamella – thin layer of a tissue.
lamellόsus, a, um [↑]: (b) ламелозен –
отнасящ се до пластинки, състоящ се
от пластове или люспи, слоест,
подобен на листове. (e) lamellar –
 94
pertaining to or characterized by
lamellae.
lámina, ae f : (b) ламина – пластинка,
лист, тънък пласт. (e) lamina.
lána, ae f : (b) вълна. (e) wool.
lanátus, a, um [↑]: (b) вълнест, покрит
с вълна. (e) woolly.
lancéola, ae f [умал.от láncea копие]: (b)
ланцет – вид хирургически нож с
изострено от двете страни острие. (e)
lancet – cutting instrument with a
double-edged blade.
lanceolátus, a, um [↑]: (b) ланцето-
виден, копиевиден. (e) lancet-shaped,
lanceolate.
lanúgo, inis f [lána вълна]: (b) лануго –
нежните косми по тялото на детето
при рждането; мъховидните косми по
тялото. (e) lanugo, downy hair.
laparo- [гр.lapare слабини; корем]: (b)
коремен, отнасящ се до корема (в
съставни думи). (e) abdominal (in
compound words).
laparotomía, ae f [lapare↑ + tome рязане]:
(b) лапаротомия – оперативно отваря-
не на коремната кухина откъм корем-
ната стена. (e) laparotomy, coeliotomy,
abdominal section.
laparoscopía, ae f [lapare↑ + skopeo
разглеждам]: (b) лапароскопия –
изследване с уред на коремната
кухина. (e) laparoscopy – examination
of abdominal organs by laparoscope.
laryngeális, e /laryngéus, a, um [гр.
larynx гръклян]: (b) ларингеален-
ларинксов, гръклянен. (e) laryngeal.
laryngectomía, ae f [larynx↑ + ektome
изрязване]: (b) ларингектомия –
94
оперативно отстраняване на гръкляна.
(e) laryngectomy – surgical removal of
the larynx.
laryngítis, itidis f [larynx↑ + -itis възпале-
ние]: (b) ларингит – възпаление на
гръкляна. (e) laryngitis – inflammation
of the larynx.
laryngopharyngéus, a, um [larynx↑ +
pharynx гълтач]: (b) ларингофаринксов,
гръклянногълтачен. (e) laryngopharyn-
geal.
laryngorrhágia, ae f [larynx↑ + rhegnymi
разкъсвам, пуквам се]: (b) ларингорагия –
кръвотечение от гръкляна. (e)
laryngorrhagia – haemorrhage from the
larynx.
laryngorrhoéa, ae f [larynx↑ + rhoe тече-
ние]: (b) ларингорея – отделяне на
слуз от гръкляна без болестно измене-
ние. (e) laryngorrhoea – mucous
discharge from the larynx.
laryngoscopía, ae f [larynx↑ + skopeo раз-
глеждам]: (b) ларингоскопия – метод за
оглеждане вътрешността на гръкляна
през устата. (e) laryngoscopy –
examination of the inside of the larynx.
laryngospásmus, i m [larynx↑ + spasmos
гърч, спазъм]: (b) ларингоспазъм –
спазъм на мускулатурата на гръкляна.
(e) laryngospasm – uncontrolled
muscular contraction of the laryngeal
cords.
laryngostenόsis, is f [larynx↑ + stenosis
стеснение]: (b) ларингостеноза –
стеснение на гръкляна или пълно
изчезване на лумена му. (e)
laryngostenosis – narrowing or stricture
of the larynx.
laryngostomía, ae f [larynx↑ + stoma уста]:
(b) ларингостомия – оперативно
създаване на постоянен отвор на
 95
гръкляна към шията. (e) laryngostomy
– surgical creation of a permanent
opening into the larynx.
laryngotomía, ae f [larynx↑ + tome
рязане]: (b) ларинготомия – опера-
тивно отваряне на ларинкса. (e)
laryngotomy – incision of the larynx.
laryngotracheítis, itidis f [larynx↑ +
trachea трахея + -itis възпаление]: (b) ла-
ринготрахеит – възпаление на грък-
ляна и трахеята. (e) laryngotracheitis –
inflammation of the larynx and trachea.
lárynx, ýngis m : (b) ларинкс –
гръклян: съдържа гласните връзки и
се намира между гълтача и трахеята.
(e) larynx – the part of the respiratory
tract between the pfarynx and the
trachea.
látens, gen.-éntis [PPA láteo, ére скрит
съм]: (b) латентен – скрит, протичащ
незабелязано. (e) latent, concealed.
laterális, e [látus страна]: (b) латерален –
страничен, разположен по-далеч от
средата. (e) lateral.
latero- [látus страна]: (b) странично,
отстрани (в съставни думи). (e) la-
terally, sideways (in compound words).
lateropharyngéus, a, um [↑ + pharynx
гълтач]: (b) латерофаринксов, странич-
ногълтачен. (e) lateropharyngeal.
laterofléxio, όnis f [↑ + fléxio свиване]: (b)
латерофлексия – странично прегъва-
не. (e) lateroflexion, lateroflection.
lateroposítio, όnis f [↑ + posítio положе-
ние]: (b) латеропoзиция – странично
изместване. (e) lateroposition - a shift to
one side.
95
latíssimus, a, um [superl. от látus широк]:
(b) най-широк, твърде широк. (e)
widest.
latitúdo, inis f [látus широк]: (b)
широчина. (e) width.
látus1, eris n: (b) страна. (e) side, flank.
látus2, a, um: (b) широк. (e) broad,
wide.
láxans, gen.-ántis [láxo, áre разхлабвам]:
(b) слабително, очистително
(лекарство). (e) laxative, purgative
(remedy).
láxus, a, um [↑]: (b) отпуснат, хлабав.
(e) lax, loose.
legúmen, inis n: (b) шушулков плод
(фасул, грах, леща), семенна
шушулка. (e) legume, fruit-pod.
leiodérmia, ae f → liodérmia
lemníscus, i m [гр.lemniskos вълнена
лента]: (b) лемниск – лента, панделка,
примка (образувание в мозъка). (e)
lemniscus, fillet – a band or bundle of
fibers in the central nervous system
lénis, e : (b) мек, нежен. (e) mild.
lens, léntis f : (b) оптична двойно
изпъкнала леща. (e) lens – transparent,
biconvex structure in the eye.
lenticόnus, i m [lens↑ + konos конус]: (b)
лентиконус – конусовидно изпъкване
на предната или на задната повърх-
ност на лещата. (e) lenticonus –
congenital conical bulge, anteriorly or
posteriorly, of the lens of the eye.
lenticuláris, e / lentifόrmis, e [lentícula
лещено зрънце]: (b) лентикуларен –
отнасящ се до лещата, лещовиден. (e)
lenticular, lentiform, lens-shaped.
 96
léntus, a, um: (b) бавен, продължи-
телен. (e) slow.
leporínus, a, um [↓]: (b) заешки. (e)
hare, leporine.
lépra, ae f [гр.lepo олющвам, обелвам]: (b)
лепра – проказа. (e) leprosy, lepra.
leprόsus, a, um [↑]: (b) прокажен. (e)
leprous, leprotic.
leptomenínges, ium f (pl.) [гр.leptos
тънък, нежен + meninx ципа, мозъчна
обвивка]: (b) лептоменинги: паяжи-
новидната (arachnoidéa) и меката
мозъчна обвивка (pía máter). (e)
leptomeninges, arachnopia, piarachnoid.
leptomenigítis, itidis f [leptomenínges↑ + -
itis възпаление]: (b) лептоменингит –
възпаление на лептоменингите. (e)
leptomeningitis – inflammation of the
pia mater and arachnoid membrane.
leptospirόsis, is f [leptos↑ + speira извивка,
спирала]: (b) лептоспироза – група
инфекциозни заболявания, причиня-
вани от бактериите лептоспири. (e)
leptospirosis – bacterial infection caused
by spirochetes.
lépus, oris m : (b) заек. (e) hare.
letális, e [létum смърт]: (b) летален –
смъртоносен, смъртен. (e) lethal, fatal,
mortal.
leuco- [гр.leucos бял]: (b) бял (в състав-
ни думи). (e) white (in compound
words).
leucocytogénesis, is f [leucocytus↓ +
genesis създаване]: (b) левкоцитогенеза –
образуване на левкоцити. (e) leuco-
cytogenesis, leukocytogenesis – forma-
tion of leucocytes.
leucocytόlysis, is f [leucocytus↓ + lysis
разлагане, разпадане]: (b) левкоцитолиза
96
– разпадане, стопяване на левкоцити-
те. (e) leucocytolysis, leukolysis –
dissolution of leucocytes.
leucocytόsis, is f [leucocytus↓ + -osis]: (b)
левкоцитоза – временно увеличение
числото на левкоцитите в периферна-
та кръв. (e) leukocytosis, leukocytosis –
condition characterized by an elevated
number of white blood cells.
leucόcytus, i m [гр.leukos бял + kytos
кухина, клетка]: (b) левкоцит – бяла
кръвнa клетка, бялo кръвно телце. (e)
leucocyte, leukocyte – white blood cell,
white blood corpuscle.
leucodérma, atis n [leucos↑ + derma кожа]:
(b) левкодерма – придобито намалява-
не или изчезване на пигмента на
кожата. (e) leucoderm(i)a, leukoderma –
partial or total loss of skin pigmentation.
leucopáthia, ae f [leucos↑ + pathos
страдание]: (b) левкопатия – частична
или пълна липса на кожния пигмент.
(e) leukopathy.
leucopénia, ae f [leucos↑ + penia бедност]:
(b) левкопения – намаляване числото
на левкоцитите в периферната кръв.
(e) leucopenia, hypoleucocytosis –
reduction of the number of leucocytes in
the blood.
leucopόiesis, is f leucos↑ + poiesis създава-
не] → leucocytogénesis
leucόsis, is f [leucos↑]: (b) левкоза:
съкратено сборно понятие за разраст-
ване на левкопоетичните тъкани, за
левкемични израждания. (e) leucosis,
leucosis – abnormal proliferation of one
or more of the leukopoietic tissues.
leucotomía, ae f [leucos↑ + tome рязане]:
(b) левкотомия, лоботомия –
разрязване на бялото вещество на
главния мозък. (e) leucotomy, leuco-
 97
tomy, lobotomy – incision into the white
matter of the frontal lobe of the brain.
leukaémia (laucaémia), ae f [leucos↑ +
haima кръв]: (b) левкемия, левкоза –
системно заболяване, характеризира-
що се с прогресивно разрастване на
произвеждащите левкоцити тъкани.
(e) leuk(a)emia, leucocythaemia – type
of cancer of the blood or bone marrow
characterized by an abnormal increase of
immature white blood cells.
leuko- → leuco-
levátor, óris m (músculus) [lévo, áre
повдигам]: (b) повдигач (мускул). (e)
elevator, levator, raiser (muscle).
lévis, e1 : (b) лек. (e) light, mild.
lévis, e2 : (b) гладък, равен. (e) smooth.
lex, légis f : (b) закон. (e) law.
líber, era, erum1: (b) свободен. (e)
free.
líber, bri m2: (b) книга. (e) book.
líchen, énis m [гр.leichen лишей]: (b)
лишей – сборно означение за различ-
ни хронични кожни заболявания с
папулозен обрив. (e) lichen – skin
diseases characterized by a pаpular
eruption.
líen, énis m : (b) слезка, далак. (e)
spleen.
• líen mόbilis: (b) подвижен
далак. (e) movable spleen,
floating spleen.
lienális, e [↑]: (b) лиенален – слезков,
далачен. (e) splenic, lienal.
ligamentόsus, a, um [↓]: (b)
лигаментозен – снабден с връзки;
97
подобен на връзка. (e) ligamentous;
ligament-like.
ligaméntum, i n [lígo, áre връзвам, свърз-
вам]: (b) лигамент – връзка: образува-
ние от здрава фиброзна съединителна
тъкан за съединяване на части от
скелета и други органи. (e) ligament –
sheet or band of tough, fibrous tissue
connecting bones and other organs.
• ligaméntum articuláre: (b)
ставна връзка. (e) articular
ligament.
• ligaméntum inguinále: (b)
слабинна връзка. (e) inguinal
ligament, crural arch.
• ligaméntum látum úteri: (b)
широка връзка на матката. (e)
broad ligament of the uterus.
• ligaméntum téres úteri: (b)
обла връзка на матката. (e)
round ligament of the uterus.
ligatúra, ae f [lígo↑]: (b) лигатура –
връзване, връзване на кръвоносен съд
за спиране на кръвотечение. (e)
ligation, ligation of a vessel.
limbόsus, a, um [↓]: (b) зъбчат,
назъбен. (e) toothed, cogged.
límbus, i m [ивица, обшивка на дреха]: (b)
лимб – ръб, край, кант, ивица. (e)
edge, border, fringe.
línea, ae f [línum лен, ленена нишка ]: (b)
линия, черта. (e) line.
• línea álba: (b) бяла линия (на
корема). (e) linea alba – white
line of the belly.
• línea axilláris: (b) подмишнич-
на линия (предна - antérior,
задна - postérior, средна -
média). (e) axillary line (anterior,
posterior, midaxillary).
 98
• línea medioclaviculáris: (b)
средноключична линия. (e)
medioclavicular line.
• línea parasternális: (b) пара-
стернална линия (около гръд-
ната кост). (e) parasternal line,
costoclavicular line.
• línea sternális: (b) стернална
линия (на гръдната кост). (e)
sternal line.
• línea vísus: (b) зрителна линия,
зрителна ос. (e) visual axis, line
of vision.
lineáris, e [↑]: (b) линеарен, линеен. (e)
linear.
língua, ae f : (b) език. (e) tongue.
linguális, e [↑]: (b) лингвален – езичен.
(e) lingual, glossal.
língula, ae f [умал.от língua↑]: (b) езиче,
подобно на език образувание. (e)
lingula – a small, tongue-like structure.
liniméntum, i n [líno, ere намазвам]: (b)
линимент – течна маз. (e) liniment,
embrocation.
Línum, i n (бот.): (b) лен. (e) flax.
liodérmia, ae f [гр.leios гладък + derma
кожа]: (b) лиодермия – гланцова кожа:
неврогенна атрофия на кожата. (e)
glossy skin, smooth skin, leiodermia.
lipaémia, ae f [гр.lipos тлъстина, мазнина +
haima кръв]: (b) липемия – увеличено
съдържание на мастите в кръвта. (e)
lip(a)emia – abnormally large amount of
fat in the blood.
lipása, ae f [lipos↑]: (b) липаза –
фермент, който разлага мастите на
глицерин и мастни киселини. (e)
lipase, steapsin – enzyme catalising the
breakdown of fats.
98
lipocéle, es f [lipos↑ + kele буца]: (b)
липоцеле – тлъстинна херния. (e)
lipocele, adipocele, fatty hernia.
lipόcytus, i m [lipos↑ + kytos клетка]: (b)
липоцит – мастна клетка. (e) lipocyte.
lipóma, atis n [lipos↑ + -oma тумор]: (b)
липом – тумор, развиващ се от
мастната тъкан. (e) lipoma, adipoma –
tumour composed of adipose tissue.
lipomatόsis, is f [↑ + -osis]: (b)
липоматоза – частично затлъстяване.
(e) lipomatosis, liposis, adiposis.
liquefáctio, όnis f [liquefácio, ere стопя-
вам]: (b) втечняване. (e) liquefaction.
liquefáctus, a, um [PPP liquefácio↑]: (b)
втечнен. (e) liquefied.
líquidus, a, um [líqueo, ére течен съм]: (b)
течен. (e) liquid, fluid.
líquor, óris m [↑]: (b) течност; разтвор
на лекарствени вещества. (e) liquid,
fluid; solution.
• líquor ámnii: (b) амниотична,
околоплодна течност. (e)
amniotic fluid.
• líquor cerebrospinális: (b)
ликвор – гръбначномозъчна
течност. (e) cerebrospinal fluid
(C.S.F.).
• líquor pericárdii: (b) течност в
околосърцевата торбичка. (e)
pericardiac fluid.
liquorrhoéa, ae f [líquor↑ + rhoe течение]:
b) ликворея – продължително изтича-
не на гръбначномозъчна течност. (e)
liquorrhoea – flow of cerebrospinal fluid
lith-, litho- [гр.lithos камък]: (b) камък (в
съставни думи). (e) calculus (in
compound words).
 99
lithiásis, is f [↑]: (b) литиаза – образу-
ване на камъни (особено в бъреците,
пикочния и жлъчния мехур). (e)
lithiasis, calculous disease.
lithotomía, ae f [lithos↑ + tome рязане]:
(b) литотомия – оперативно отваряне
на пикочния мехур за отстраняване на
камък. (e) lithotomy – surgical removal
of a calculus from the urinary tract.
lívidus, a, um [líveo, ére посинял съм]: (b)
ливиден – бледосинкав, оловносив. (e)
livid.
lobáris, e [lόbus↓]: (b) лобарен – отна-
сящ се до лоб. (e) lobar – relating to a
lobe.
lobátus, a, um [lόbus↓]: (b) разделен на
лобове, състоящ се от лобове (дяло-
ве). (e) lobate, lobose, lobed.
lobectomía, ae f [lόbus↓ + ektome изрязва-
не]: (b) лобектомия – опертивно
отстраняване на лоб. (e) lobectomy –
surgical excision of a lobe.
lobotomía, ae f [lόbus↓ + tome рязане]: (b)
лоботомия – опертивно прерязване на
връзките между челния лоб на мозъка
и таламуса. (e) lobotomy – surgical
incision into the frontal lobe of the brain
to sever one or more nerve tracts.
lobuláris, e [lόbulus↓]: (b) лобуларен –
отнасящ се до делче, притежаващ
делчета. (e) lobular – relating to a
lobule.
lóbulus, i m [умал.от lόbus↓]: (b) лобул –
малък лоб, делче.(e) lobule – small
lobe.
lóbus, i m : (b) лоб, дял. (e) lobe.
• lόbus cérebri: (b) мозъчен лоб.
(e) cerebral lobe.
99
• lόbus frontális: (b) челен лоб на
главния мозък. (e) frontal lobe.
• lόbus hépatis: (b) дял на черния
дроб. (e) hepatic lobe.
• lόbus occipitális: (b) тилен лоб
на главния мозък. (e) occipital
lobe.
• lόbus parietális: (b) теменен
лоб на главния мозък. (e)
parietal lobe.
• lόbus pulmόnis: (b) лоб на
белия дроб. (e) lobe of the lung.
• lόbus temporális: (b) слепоочен
лоб на главния мозък. (e)
temporal lobe.
locális, e [lόcus↓]: (b) локален, местен.
(e) local.
locomotόrius, a, um [lόcus↓ + mόveo, ére
движа]: (b) локомоторен – подвижен,
двигателен. (e) locomotor – pertaining
to locomotion.
lóculus, i m [умал.от lόcus↓]: (b)
местенце – малка кухина или камера.
(e) small place.
lócus, i m: (b) място. (e) place, spot.
• lόco dolénti (Abl.): (b) в
мястото на болката. (e) to the
painful spot.
• lόco týpico (Abl.): (b) на
характерно, типично място
(обикновено за счупвания). (e)
loco typico.
• lόcus minόris resisténtiae: (b)
място на по-малко съпротив-
ление. (e) spot of lessened
resistance.
-logia [гр.logos дума, реч, учение, наука]:
(b) наука, учение (в съставни думи).
(e) study (in compound words).
longíssimus, a, um [superl. от lόngus↓]:
(b) най-дълъг. (e) longest.
 100
longitudinális, e [longitúdo дължина]: (b)
лонгитудинален – надлъжен, разполо-
жен по дължина. (e) longitudinal.
lóngus, a, um: (b) дълъг. (e) long.
lótio, ónis f [lávo, áre мия]: (b) измива-
не; средство за измиване; течна
лекарствена форма – лосион. (e)
lotion, wash.
lumbágo, inis f [lúmbus↓]: (b) лумбаго –
сборно понятие за остри силни болки
в лумбалната област. (e) lumbago,
lumbodynia, osphyalgia, lumbar
myalgia, backache.
lumbálgia, ae f [lúmbus↓ + algos болка] →
lumbago, inis f
lumbális, e [lúmbus↓]: (b) лумбален –
поясен, отнасящ се до поясната
област. (e) lumbar.
lumbodýnia, ae f [lúmbus↓ + odyne болка]
→ lumbágo
lúmbus, i m (pl. lúmbi, órum m): (b)
хълбок, кръст; pl.: поясна област. (e)
loins.
lúmen, inis n [светлина; прозорец]: (b)
лумен – отвор на тръбест орган, нап-
речно сечение, просвет. (e) lumen – the
inner open space of a tubular structure.
lunáris, e [lúna луна]: (b) лунарен –
отнасящ се до луната; подобен на
луна. (e) lunar.
lunátus, a, um [lúna↑]: (b) полулунен,
сърповиден. (e) halfmoon-shaped,
semilunar, crescentic.
lúnula, ae f [умал.от lúna↑]: (b) лунула –
бялата полулунна част в основата на
нокътя. (e) lunula – the crescent-shaped
whitish area of the bed of a fingernail or
toenail.
100
lúpus, i m [вълк]: (b) лупус, вълчанка –
остарял, но още широко използван
термин за tuberculόsis cutis lupόsa
(lúpus vulgáris). (e) lupus, lupus
vulgaris, tuberculous lupus.
lúteus, a, um: (b) жълт, с шафранов
цвят. (e) yellow, saffron yellow.
luxátio, ónis f [lúxo, áre изкълчвам, измест-
вам]: (b) луксация – изкълчване; из-
местване на някой орган. (e)
dislocation, luxation.
• luxátio habituális: (b) привична
луксация, която често се повтаря.
(e) habitual dislocation.
• luxátio imperfécta: → distόrsio
• luxátio incompléta → subluxátio
• luxátio léntis: (b) луксация на
лещата на окото. (e) dislocation of
the lens.
luxátus, a, um [PPP lúxo↑]: (b) изкъл-
чен. (e) dislocated.
lýmpha, ae f [бистра вода, изворна вода]:
(b) лимфа – безцветна течност в
лимфните съдове, състояща се най-
вече от вода с разтворени соли и
протеини. (e) lymph – clear watery fluid
circulating throughout the lymphatic
system.
lymphadenítis, itidis f [lýmpha↑ + aden
жлеза + -itis възпаление]: (b) лимфаденит
– възпаление на лимфните възли. (e)
lymphadenitis, adenolymphitis –
inflammation of a lymph node.
lymphadenόides, gen.-is [lýmpha↑ +
aden↑ + eido приличам]: (b) лимфаденои-
ден – отнасящ се до, произхождащ от
или подобен на лимфен възел. (e)
lymphadenoid – resembling or derived
from a lymph node.
 101
lymphadenόsis, is f [lýmpha↑ + aden↑]:
(b) лимфаденоза – системните
хиперпластични процеси в лимфните
възли и в аденоидната тъкан изобщо.
(e) lymphadenosis – the basic underlying
proliferative process that results in
enlargement of lymph nodes.
lymphangiόma, atis n [lýmpha↑ + angeion
съд + -oma тумор]: (b) лимфангиом –
новообразувание, изхождащо от
лимфни съдове. (e) lymphangioma –
tumour composed of newly formed
lymph spaces and channels.
lymphangítis, itidis f [lýmpha↑ + angeion↑
+ -itis възпаление]: (b) лимфангит –
възпаление на лимфни съдове. (e)
lymphangitis – inflammation of
lymphatic vessels.
lympháticus, a, um [lýmpha ↑]: (b)
лимфен – отнасящ се до лимфата, до
лимфен възел или до лимфните
съдове. (e) lymphatic – of, relating to, or
produced by lymph, lymphoid tissue, or
lymphocytes.
lymphόcytus, i m [lýmpha↑ + kytos
кухина, клетка]: (b) лимфоцит – вид
бяла кръвна клетка с голямо кръгло
ядро, образувана в лимфната тъкан.
(e) lymphocyte – type of white blood
cell with large spherical nucleus.
M
M. = Mísce [mísceo, ére смесвам]: (b)
смесѝ (в рецепта). (e) mix (in a
prescription).
mácera [mácero, áre размеквам, намокрям]:
(b) накиснѝ (в рецепта). (e) macerate
(in a prescription).
macerátio, ónis f [↑]: (b) мацерация –
размекване на твърдо тяло в течност;
101
lymphonόdulus, i m (nόdulus lymphá-
ticus) → follículus lympháticus
lymphonόdus, i m → nόdus lymphá-
ticus
lymphopénia, ae f [lýmpha↑ + penia
бедност]: (b) лимфопения – намаляване
на лимфоцитите в периферната кръв.
(e) lymphopenia – reduction in the
number of lymphocytes in the blood.
lýsis, is f [гр.lysis развързване, разпадане]:
(b) 1.лизис – постепенно спадане на
температурата, една от формите на
третия период на треската; 2.лизиране
– разрушаване, стопяване на кръвни
клетки, бактерии и др. от специфичен
лизин. (e) lysis – dissolution or
destruction of cells, such as blood cells
or bacteria, as by the action of a specific
lysin.
-lysis [↑]: (b) разтваряне, разпадане,
разрушаване, освобождаване (в
съставни думи). (e) dissolution,
decomposition, destruction (in
compound words).
lyssa, ae f [гр.lyssa ярост, бяс]: (b)
кучешки бяс. (e) lyssa, hydrophobia.
накисване на дрога във вода или
алкохол за извличане ва действащите
ѝ съставки. (e) maceration – softening
by soaking in a liquid.
macerátus, a, um [PPP mácero↑]: (b)
накиснат, размекнат. (e) macerated.
 102
mácies, éi f : (b) мършавост; болестно
отслабване, измършавяване. (e)
leanness, thinness; emaciation,wasting.
macro- [гр.makros дълъг, голям]: (b)
голям (в съставни думи). (e) large,
great (in compound words).
macrochéilia, ae f [makros↑ + cheilos
устна]: (b) макрохейлия – ненормално
уголемяване на устната вследствие на
лимфангиом или хемангиом. (e)
macrocheilia, macrochilia – abnormally
enlarged lip due to lymphangioma or
haemangioma.
macrocephália, ae f [makros↑ + kephale
глава]: (b) макроцефалия – ненормално
уголемяване на черепа. (e) macroce-
phaly – abnormally enlargement of the
skull.
macrogámete, es f [makros↑ + gamete
съпруга]: (b) макрогамета – женска
полова форма на маларийните
паразити. (e) macrogamete – the larger,
less active female gamete of malarial
parasites.
macroglόssia, ae f [makros↑ + glossa език]:
(b) макроглосия – вродено или придо-
бито уголемяване на езика. (e) macro-
glossia – enlargement of the tongue.
macroscόpicus, a, um [makros↑ + skopeo
гледам, виждам]: (b) макроскопичен –
видим с невъоръжено око, без
помощта на лупа или микроскоп. (e)
macroscopic, megascopic.
macrosόmia, ae f [makros↑ + soma тяло]:
(b) макросомия – ненормална големи-
102
на на тялото, гигантски ръст. (e) mac-
rosomia – abnormally large size of the
body, gigantism.
macrόcytus, i m [makros↑ + kytos клетка]:
(b) макроцит – голяма клетка. (e)
macrocyte.
mácula, ae f : (b) макула – петно:
изменение в цвета на кожата; област в
ретината. (e) macula, spot, stain.
• mácula adhaérens: (b)
свързващо петно (на епи-
дермиса). (e) adherent macula.
• mácula cόrneae: (b) макула на
роговицата – сивкаво или
белезникаво полупрозрачно
помътняване на роговицата. (e)
macula, corneal opacity –
macular corneal dystrophy.
• mácula lútea: (b) жълто петно
на ретината. (e) yellow spot -
yellow-pigmented area on the
central retina.
• mácula natíva → naévus
maculátus, a, um [mácula↑]: (b) пет-
нист, на петна. (e) maculate, spotted.
mádidans, gen.-ántis [mádido, áre
намокрям]: (b) овлажняващ, мокрещ,
подмокрящ (екзема). (e) madescent,
weeping (eczema).
magíster, tri m: (b) началник; учител.
(e) master; teacher.
magístra, ae f : (b) ръководителка;
учителка. (e) mistress.
magistrális, e [magíster↑]: (b) магистра-
лен – предписан, приготвен по рецеп-
та на лекар (fόrmula magistrális). (e)
magistral – prepared by a physician’s
prescription.
 103
Magnésia ústa (syn.Magnésii óxidum):
(b) магнезиев оксид (букв. „горéн
магнезий“). (e) magnesium oxide
(MgO).
magnitúdo, inis f [↓]: (b) големина. (e)
magnitude.
mágnus, a, um: (b) голям. (e) great,
large.
májor, május [comp.от mágnus↑]: (b) по-
голям (понякога: голям). (e) greater.
malácia, ae f [гр.malakos мек]: (b)
размекване, омекване. (e) malacia,
softening.
malária, ae f [итал. mala aria лош въздух]:
(b) малария, блатна треска. (e) malaria,
paludism, ague, jungle fever, intermittent
fever.
• malária larváta [larvátus скрит,
маскиран]: (b) скрита малария –
хронична форма на малария,
протичаща под други клинич-
ни симптоми. (e) malaria
larvata.
• malária quartána: (b) квартана
– с трескави пристъпи през два
дена. (e) quartan, quartan fever.
• malária quotidiána: (b) мала-
рия с всекидневни трескави
пристъпи. (e) quotidian fever.
• malária tertiána: (b) терциана
– с трескави пристъпи през
ден. (e) tertian fever.
• malária trόpica: (b) тропическа
малария. (e) aestivo-autumnal
fever, subtertian fever.
mále adv. [málus лош]: (b) лошо, зле. (e)
badly.
malformátio, όnis f [mále↑ + formátio
образуване]: (b) малформация – непра-
вилно образуване, порок на развити-
103
ето, уродливост. (e) malformation, de-
fective formation, congenital deformity.
malígnitas, átis f [↓]: (b) малигнитет –
злокачественост. (e) malignancy – the
state or quality of being malignant.
malígnus, a, um [málus лош + gígno, ere
раждам]: (b) малигнен – злокачествен.
(e) malignant.
malleáris, e [malleus чукче]: (b) малеа-
рен, отнасящ се до чукчето (слуховата
костица). (e) mallear (relating to the
hammer).
malleoláris, e [↓]: (b) малеоларен –
глезенен. (e) malleolar.
malléolus, i m [умал. от malleus чук]: (b)
малеол – глезен. (e) malleolus, ankle.
• malleolus laterális: (b) външен
глезен (на фибулата). (e) lateral
malleolus (on the outer side of
the ankle).
• malléolus mediális: (b)
вътрешен глезен (на тибията).
(e) medial malleolus (on the
inner side of the ankle).
málleus1, i m [чук]: (b) чукче – една от
трите слухови костици в тъпанчевата
кухина. (e) hammer (middle ear).
málleus2, i m [гр.]: (b) малеус – сап:
заразна болест по еднокопитните
животни, главно по конете. (e)
equinia: glanders, farcy.
málum, i n [зло, нещастие]: (b) болест,
страдание. (e) disease, illness.
málus1, a, um: (b) лош. (e) bad.
Málus2, i f (бот.): (b) ябълково дърво.
(e) apple-tree.
Málva, ae f (бот.): (b) слез. (e) mallow.
 104
mámma, ae f [гр.mamma майка]: (b)
гърда, гръдна жлеза (за гръдната
жлеза у жената → glándula mammária).
(e) mamma.
• mámma masculína (syn.
mámma virílis): (b) мъжка
гръдна жлеза. (e) male breast.
Mammália, ium n (pl.t.) [↑]: (b)
бозайници – най-висшият клас
гръбначни животни. (e) mammalia –
the highest class of vertebrata.
mammárius, a, um [↑]: (b) отнасящ се
до гърдата (млечната жлеза), гръден,
млечен. (e) mammary.
mamílla, ae f [умал.от mámma]: (b)
мамила – гръдно зърно, подобно на
гръдно зърно образувание. (e) mamilla
– nipple, nipple-shaped prominence.
mamilláris, e [↑]: (b) мамиларен –
отнасящ се до гръдното зърно,
цицковиден. (e) mammillary.
mandíbula, ae f [mándo, ere дъвча]: (b)
мандибула – долна челюст. (e) mandi-
bula, mandible, lower jaw.
mandibuláris, e [↑]: (b) мандибуларен
– долночелюстен. (e) mandibular.
manuális, e [mánus ръка]: (b) мануален
– ръчен. (e) manual.
manubriosternális, e [manúbrium↓ +
sternum гръдна кост]: (b) манубриостер-
нален – отнасящ се до дръжката на
гръдната кост. (e) manubriosternal –
relating to the manubrium.
manúbrium, i n [mánus↓]: (b) дръжка,
ръчка. (e) manubrium – handle-shaped
process.
104
• manúbrium mállei: (b) дръжка
на чукчето. (e) manubrium of
the hammer.
• manubrium stérni: (b) дръжка
на гръдната кост. (e) manubri-
um of the sternum.
mánus, us f : (b) ръка (частта от
китката до върха на пръстите). (e)
hand.
máre, is n: (b) море. (e) sea.
marginális, e [↓]: (b) маргинален –
принадлежащ или намиращ се на
края, на ръба. (e) marginal – of, relating
to, located at, or constituting a margin, a
border, or an edge.
márgo, inis m: (b) край, ръб. (e)
margin, border, edge.
mas, máris n: (b) мъж, от мъжки пол;
самец. (e) male.
masculínus, a, um [↑]: (b) мъжки,
отнасящ се до мъжкия пол. (e) male,
masculine.
mássa, ae f [буца, къс]: (b) маса. (e)
mass.
masséter, eris m (músculus) [гр.masaomai
дъвча]: (b) масетер – дъвкателен
мускул. (e) masseter (muscle).
massetéricus, a, um [↑]: (b) масетерен
– дъвкателен, отнасящ се до дъвкател-
ния мускул. (e) masseteric – relating to
masseter muscle.
masticátio, όnis f [гр.mastax уста,
челюсти]: (b) дъвчене. (e) mastication,
chewing, manducation.
masticatórius, a, um [↑]: (b) дъвка-
телен. (e) masticatory.
mastítis, itidis f [гр.mastos гръдна жлеза,
гръдно зърно + -itis възпаление]: (b) мастит
 105
– възпаление на гръдната (млечната)
жлеза. (e) mastitis, mammitis,
mastadenitis – inflammation of breast
tissue.
mastόideus, a, um [mastos↑ + eido
приличам]: (b) мастоиден – подобен на
гръдно зърно, цицковиден. (e)
mastoid, mastoidal.
mastoidítis, itidis f [mastos↑ + -itis
възпаление]: (b) мастоидит – възпале-
ние на procéssus mastόideus, услож-
нение на острото гнойно възпаление
на средното ухо. (e) mastoiditis –
inflammation of the mastoid process and
mastoid cells.
mastodýnia, ae f [mastos↑ + odyne болка]:
(b) мастодиния – болки в гръдната
жлеза. (e) mastalgia, mastodynia – pain
in the breast.
mastopáthia, ae f [mastos↑ + pathos
страдание]: (b) мастопатия – заболяване
на гръдната (млечната) жлеза изобщо.
(e) mastopathy – disease of the breast.
máter, tris f : (b) майка. (e) mother.
• arachnόidea máter: (b) паяжи-
новидна мозъчна обвивка, раз-
положена между dúra máter
(твърдата) и pía máter (меката
обвивка). (e) arachnoid mater,
located between dura mater and
pia mater.
• dúra máter: (b) твърда мозъчна
обвивка – най-външната
обвивка на главния и на
гръбначния мозък, служеща и
за периост на вътрешността на
черепа и гръбначния канал. (e)
dura mater, pachymeninx – the
tough membrane covering the
brain and spinal cord and lining
the inner surface of the skull.
105
• pía máter: (b) мека мозъчна
обвивка – тънката, богата на
кръвоносни съдове ципа, която
плътно сраства с повърхността
на мозъка. (e) pia mater – the
thin vascular membrane investing
the brain and spinal cord.
matéria, ae f [máter]: (b) материя,
вещество. (e) matter, substance.
matérnitas, átis f [máter]: (b) майчин-
ство. (e) motherhood, maternity.
matérnus, a, um [↑]: (b) майчин, май-
чински. (e) maternal.
mátrix, ícis f [женско животно, което има
малки]: (b) майчина тъкан, създаваща
тъкан. (e) matrix – the tissue from
which a structure develops.
• mátrix únguis: (b) нокътно
легло. (e) nail-bed.
matúritas, átis f [matúro, áre правя да
узрее]: (b) зрелост. (e) maturity,
ripeness.
matúrus, a, um [↑]: (b) зрял, напълно
развит. (e) mature, ripe.
maxílla, ae f [умал. от mála челюст]: (b)
максила – горна челюст, горноче-
люстна кост. (e) maxilla, superior
maxilla, supramaxilla, upper jaw.
maxilláris, e [↑]: (b) максиларен –
горночелюстен. (e) maxillary,
supramaxillary.
máximus, a, um [superl. от mágnus голям]:
(b) най-голям, максимален. (e)
greatest, maximum.
meátus, us m [méo, áre вървя, движа се]:
(b) ход, проход, канал (главно външ-
ният отвор на канал). (e) meatus,
passage, channel.
 106
• meátus acústicus extérnus: (b)
външен слухов канал (проход).
(e) external auditory meatus.
mediális, e [médius↓]: (b) медиален –
срединен, разположен по-близо до
средната линия на тялото. (e) medial –
relating to, situated in, or extending
toward the middle.
mediánus, a, um [médius↓]: (b) медиа-
нен – централен, разположен в
средната линия на тялото. (e) median,
central, middle, medial.
mediastinális, e [↓]: (b) медиастинален
– средостенен, отнасящ се до средо-
стението. (e) mediastinal – relating to
the mediastinum.
mediastínum, i n [médium среда + sto, stáre
стоя]: (b) медиастинум – средостение:
средната част на гръдната кухина от
гръдната кост до гръдните прешлени,
т.е. пространството между десния и
левия бял дроб. (e) mediastinum – the
central part of the thoracic cavity from
sternum to thoracic vertebrae, located
between the lungs.
mediátor, όris m [médius↓]: (b)
медиатор – посредник. (e) mediator.
medicális, e [médicus лекар]: (b)
медицински, лекарски. (e) medical.
medicámen, inis n / medicaméntum, i
n [médicor, ári лекувам]: (b) медикамент,
лекарство, лекарствено вещество. (e)
drug, medicine, medicament, remedy.
medicátio, όnis f [↑]: (b) медикация –
назначение или предписване на
лекарства, лечение. (e) medication –
administration of a medicine or other
remedy.
medicátus, a, um [↑]: (b) лековит,
имащ лечебна сила. (e) medicative.
106
medicína, ae f [↑]: (b) медицина. (e)
medicine.
medicinális, e [↑]: (b) медицинален –
лековит, лечебен; лекарствен. (e)
medicinal.
médicus1, a, um [↑]: (b) медицински,
лекарски. (e) medical.
médicus2, i m [↑]: (b) лекар. (e) physi-
cian, doctor.
medioclaviculáris, e [médius среден +
clavícula ключица]: (b) медиоклавикула-
рен – средноключичен. (e) mediocla-
vicular.
médium, i n [médius среден]: (b)
хранителна среда (за бактерии);
център. (e) culture medium; medium.
médius, a, um: (b) среден, разположен
в средата. (e) middle.
medúlla, ae f [костен мозък – от médius ↑]:
(b) костен мозък; сърцевина – подоб-
но на мозък меко образувание в цен-
търа на орган. (e) marrow, medulla.
• medúlla oblongáta: (b) продъл-
говат мозък. (e) medulla
oblongata, rachidian bulb, bulb.
• medúlla όssium: (b) костен
мозък. (e) bone-marrow.
• medúlla ovárii: (b) сърцевина
на яйчника. (e) medulla of
ovary.
• medúlla rénis: (b) сърцевина на
бъбрека. (e) renal medulla.
• medúlla spinális: (b) гръбначен
мозък. (e) spinal cord, spinal
marrow.
medulláris, e [↑]: (b) медуларен –
гръбначномозъчен; костномозъчен.
(e) medullary.
 107
mega-, megalo- [гр.megas, megale, mega
голям]: (b) голям (в съставни думи). (e)
great, big (in compound words).
megaloblástus, i m [megale↑ + blastos заро-
диш, издънка]: (b) мегалобласт – голям
еритроцит, съдържащ ядро. (e) mega-
loblast – large, nucleated erythrocyte.
megalocephália, ae f → macrocephália
megalόcytus, i m [megale↑ + kytos клетка]:
(b) мегалоцит – ненормално голям
еритроцит. (e) megalocyte – abnormally
large erythrocyte.
mel, méllis n : (b) мед. (e) honey.
melanόcytus, i m [гр.melas черен + kytos
клетка]: (b) меланоцит – меланинова
клетка, произвеждаща меланин. (e)
melanocyte – melanin-producing cell.
melanόma, atis n [melas↑ + -oma тумор]:
(b) меланом – злокачествено новооб-
разувание от пигментна тъкан, тумор
на произвеждащите меланин клетки.
(e) melanoma, chromatophoroma –
malignant tumour of melanocytes.
melanόsis, is f [melas↑]: (b) меланоза –
тъмно оцветяване на кожата или
лигавиците поради смущения в
дейността на жлезите с вътрешна
секреция. (e) melanosis, melanism –
abnormally dark pigmentation of the
skin or other tissues, resulting from a
disorder of pigment metabolism.
melanosόma, atis n [melas↑ + soma тяло]:
(b) меланосома – меланиново тяло. (e)
melanosoma.
mellítus, a, um [mel мед]: (b) меден,
сладък като мед, захарен. (e) honey-
like.
107
membrána, ae f [кожица, ципа]: (b)
мембрана – ципа, кожица, обвивка. (e)
membrane.
• membrána basális: (b) базална
мембрана – ципа, която огра-
ничава епитела от подлежаща-
та съединителна тъкан. (e)
basement membrane, subepithe-
lial membrane.
• membrána cadúca → decídua
• membrána celluláris: (b) кле-
тъчна мембрана – обвивка на
клетката. (e) cell membrane.
• membrána týmpani: (b) тъпан-
че – тъпанчевата ципа, която
отделя външния слухов канал
от средното ухо. (e) tympanic
membrane, drumhead, ear-drum.
membranáceus, a, um [↑]: (b) мембра-
нен – отнасящ се до мембрана, ци-
пест. (e) membranaceous, membranous.
membranόsus, a, um [↑]: (b) мембра-
нозен – с много мембрани, ципест. (e)
membranous.
mémbrum, i n : (b) член, част от
тялото; крайник. (e) member; limb,
extremity.
• mémbrum viríle → pénis
memória, ae f : (b) памет. (e) memory.
menínges, ium f (pl.) [гр.]: (b) менинги
– мозъчни обвивки: трите мембрани
на главния и гръбначния мозък (dúra
máter твърда мозъчна обвивка;
arachnόidea паяжиновидна мозъчна
обвивка; pía máter мека мозъчна
обвивка). (e) meninges – the three
membranes covering the brain and spinal
cord.
 108
meníngeus, a, um [meninx↓]: (b)
менингеален – отнасящ се до
мозъчните обвивки. (e) meningeal.
meningítis, itidis f [meninx↓ + -itis възпа-
ление]: (b) менингит – възпаление на
мозъчните обвивки. (e) meningitis –
inflammation of the meninges.
• meningítis basiláris: (b) базила-
рен менингит (на основата на
главния мозък). (e) basilar
meningitis.
• meningítis cerebrospinális
epidémica: (b) епидемичен ме-
нингит – гнойно възпаление на
меките обвивки на главния и
гръбначния мозък. (e) epidemic
cerebro-spinal meningitis, menin-
gococcal meningitis, malignant
purpuric fever, spotted fever.
• meningítis serόsa: (b) серозен
менингит – серозно възпаление
на меките мозъчни обвивки. (e)
serous meningitis.
meningocéle, es f [meninx↓ + kele тумор,
кила ]: (b) менингоцеле – херния на
мозъчните ципи, излизането им през
дефект на черепа или на гръбначния
стълб. (e) meningocele – hernial pro-
trusion of the meninges through a defect
in the cranium or spinal column.
meningoencephalítis, itidis f [meninx↓ +
enkephalos главен мозък + -itis възпаление]:
(b) менингоенцефалит – възпаление
на мозъчните обвивки, преминаващо
върху главния мозък. (e) meningoence-
phalitis – inflammation of the brain and
meninges.
meningomyelítis, itidis f [meninx↓ +
myelos гръбначен мозък + -itis възпаление]:
(b) менингомиелит – възпаление на
гръбначния мозък и неговите обвив-
ки. (e) meningomyelitis – inflammation
of the spinal cord and its membranes.
108
méninx, ngis f [гр.]: (b) мозъчна обвив-
ка. (e) meninx – membrane of the brain.
meníscus, i m [гр. mene месечина]: (b)
мениск – влакнестохрущялна плас-
тинка с форма на полумесец в колян-
ната става. (e) meniscus – a crescent-
shaped fibrocartilaginous structure in the
knee-joint.
menorrhágia, ae f [гр.men месец +
rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b) менорагия
– ненормално силна менструация.
(e) menorrhagia, hypermenorrhoea,
excessive menstruation.
menόstasis, is f [men↑ + stasis спиране]:
(b) меностаза – липса, спиране на
менструацията, аменорея. (e) meno-
stasia, menostasis, amenorrhoea,
menoschesis – suppression of the
menses.
mens, méntis f : (b) ум, разум, мисъл.
(e) mind.
ménsis, is m: (b) месец. (e) month.
menstruális, e [↓]: (b) менструален –
отнасящ се до менструацията. (e) men-
strual, menstruous, catamenial.
menstruátio, όnis f [ménstruus всекиме-
сечен]: (b) менструация – месечно
кръвотечение от матката. (e)
menstruation, menses, catamenia,
monthly flow, flowers.
mentális1, e [mens↑]: (b) умствен,
душевен, психически. (e) mental.
mentális2, e [méntum↓]: (b) отнасящ се
до брадичката, брадичков. (e) mental,
genial.
Méntha, ae f (бот.): (b) мента. (e) mint.
méntum, i n : (b) брадичка. (e) chin.
 109
-mentum: (b) суфикс със значение
„действие, резултат от действие,
средство“. (e) suffix with meaning
“action, result of an action, means”.
mesangiális, e [↓]: (b) мезангиален –
отнасящ се до мезангия. (e) mesangial.
mesángium, i n [гр. mesos среден + angeion
съд]: (b) мезангий – съединителна
тъкан между капилярите на бъбречни-
те гломерули. (e) mesangium – the thin
membrane supporting the capillary loops
in renal glomeruli.
mesarteriítis, itidis f [mesos↑ + artéria
артерия + -itis възпаление]: (b) мезарте-
риит – възпаление на средния слой на
стената на артериите. (e) mesarteriitis –
inflammation of the tunica media of an
artery.
mesencephálicus, a, um [↓]: (b)
средномозъчен, отнасящ се до
средния мозък. (e) mesencephalic.
mesencephalítis, itidis f [mesos↑ +
enkepalos главен мозък + -itis възпаление]:
(b) мезенцефалит – възпаление на
средния мозък. (e) mesencephalitis –
inflammation of the midbrain.
mesencéphalon, i n [mesos↑ + enkepalos
главен мозък]: (b) мезенцефалон –
среден мозък, най-малкият дял на
главния мозък. (e) mesencephalon,
midbrain – the middle portion of the
embryonic vertebrate brain.
mesentéricus, a, um [↓]: (b) мезенте-
риален – отнасящ се до мезентерия,
опорачен. (e) mesenteric, mesareic,
mesaraic.
mesentérium, i n [mesos↑ + enteron черво]:
(b) мезентерий – опорак, черводържа-
тел: връзка, съставена от два перито-
неални листа, която се прикрепя към
коремната стена. (e) mesentery – the
109
peritoneal fold attaching the small
intestine to the posterior body wall.
meso- [mesos↑]: (b) намиращ се в
средата, между (в съставни думи). (e)
located in the middle (in compound
words).
mesocόlon, i n [mesos↑ + colon ободно
черво]: (b) мезоколон, опорак на
ободното черво. (e) mesocolon - the
fold of peritoneum, attached to the colon
mesodérma, atis n [mesos↑ + derma кожа]:
(b) мезодерма, мезобласт – среден
зародишен лист. (e) mesoderm,
mesoblast – the middle embryonic germ
layer.
mesoduodénum, i n [mesos↑ + duodénum
дванадесетопръстник]: (b) мезодуоденум
– опорак на дванадесетопръстника. (e)
mesoduodenum – the mesenteric fold
enclosing the duodenum of the early
fetus.
mesogástrium, i n [mesos↑ + gaster
стомах]: (b) мезогастрий – опорак на
стомаха. (e) mesogastrium – the portion
of the embryonic mesentery that is
attached to the early stomach.
mesophárynx, ýngis m [mesos↑ + pharynx
гълтач]: (b) мезофаринкс – средната
част на гълтача. (e) oropharynx.
mesosálpinx, íngis f [mesos↑ + salpinx
тръба]: (b) мезосалпинкс – опорак на
маточната тръба. (e) mesosalpinx – the
part of the broad ligament of the uterus
enclosing a fallopian tube.
mesothélium, i n [mesos↑ + thele цицка]:
(b) мезотелий – еднослоен плосък
епител, покриващ серозните ципи
(коремница, перикард, плевра). (e)
mesothelium – a membrane forming the
lining of several body cavities.
 110
mesováricus, a, um [↓]: (b) мезовари-
чен – отнасящ се до опорака на яйч-
ника. (e) mesovarian.
mesovárium, i n [mesos↑ + ovárium
яйчник]: (b) мезоварий – опорак на
яйчника. (e) mesovarium – the fold of
peritoneum connecting the ovary with
the wall of the abdominal cavity.
meta- [гр.meta помежду; после; със, чрез]:
(b) представка със значение „после,
след, зад; посред; промяна, премина-
ване от едно състояние в друго“. (e)
prefix with meaning “later in time;
alteration, beyond, change, transforma-
tion”.
metacarpális, e [↓]: (b) метакарпален –
подкитков. (e) metacarpal.
metacárpus, i m [meta- след, зад + cárpus
китка]: (b) подкитка, образувана от
петте лъчеобразно разположени
подкиткови кости. (e) metacarpus – the
part of the hand including the five bones
between the wrist and the fingers.
metállicus, a, um [↓]: (b) метален. (e)
metallic.
metállum, i n [гр.]: (b) метал. (e) metal.
metamorphόsis, is f [гр.превръщане,
преобразуване]: (b) метаморфоза –
преобразуване, променяне, видоиз-
меняне. (e) metamorphosis –
transformation , profound change.
metáphysis, is f [meta- зад + physis
рождение, произход]: (b) метафиза –
преходът между тялото (diaphýsis) и
края на дългите кости (epiphýsis),
където се намира растежният хрущял.
(e) metaphysis – the transitional zone of
a long bones at which the diaphysis and
epiphysis come together.
110
metaplásia, ae f [гр.metaplasso преобра-
зувам, превръщам]: (b) метаплазия –
превръщане на един вид тъкан в друг
сроден. (e) metaplasia – transformation
of one type of tissue into another.
metástasis, is f [гр.преместване, преселва-
не]: (b) метастаза – пренасяне на пато-
логичен материал (туморни клетки,
микроби и др.) от едно място в
организма на друго по кръвен или
лимфен път. (e) metastasis – the
movement or spreading of pathological
material (tumour cells, microbes etc.)
from primary site of disease to another
part of the body through blood or
lymphatic way.
metatarsális, e [↓]: (b) метатарзален –
предноходилен. (e) metatarsal.
metatársus, i m [meta- след, зад + társus
ходило]: (b) метатарз – предно ходило:
частта от ходилото между петата и
пръстите, състояща се от пет предно-
ходилни кости. (e) metatarsus – a group
of five bones in the foot located between
the toes and the ankle.
metathálamus, i m [meta- ↑ + thalamus
стая]: (b) метаталамус – разположен
зад таламуса (thálamus) в междинния
мозък (diencéphalon). (e) metathalamus
– part of the diencephalon.
metencéphalon, i n [meta-↑ + enkephalos
главен мозък]: (b) метенцефалон – заден
мозък. (e) after-brain, metencephalon.
méthodus, i f [гр.]: (b) начин, подход.
(e) method.
metrectomía, ae f → hysterectomía
metrítis, itidis f [metra↓ + -itis възпаление]:
(b) метрит – възпаление на мускулния
слой (myometrium) на матката. (e)
metritis – inflammation of the uterus.
 111

metro- [гр.metra матка]: (b) отнасящ се microorganísmus, i m [mikros↑ + organon

до матката (в съставни думи). (e) орган]: (b) микроорганизъм, микроб.
relating to the uterus (in compound (e) microorganism, microbe.
words).
mígrans, gen.-ántis [PPA mígro, áre
metropáthia, ae f [metra↑ + pathos страда- преселвам се]: (b) мигриращ – блуж-
ние]: (b) метропатия – заболяване на даещ, местещ се. (e) migratory, errant.
матката. (e) metropathy – disease of the
uterus. migrátio, όnis f [mígro↑]: (b) миграция
– придвижване, блуждаене, странст-
metroptósis, is f [metra↑ + ptosis падане, ване. (e) migration, transmigration.
спадане]: (b) спадане на матката. (e)
metroptosis, hysteroptosia, falling of the mílle numer.: (b) хиляда. (e) thousand.
uterus.
milli- [↑]: (b) 1/1000 (в съставни
metrorrhágia, ae f [metra↑ + rhegnymi думи). (e) 1/1000 (in compound words).
разкъсвам, пуквам се]: (b) метрорагия –
mínimus, a, um [superl.от párvus малък]:
маточно кръвотечение извън
(b) най-малък, минимален. (e)
менструацията. (e) metrorrhagia,
minimal, least, smallest.
uterine haemorrhage.
mínor, mínus [comp.от párvus малък]: (b)
metrorrhéxis, is f [metra↑ + rhexis
по-малък. (e) lesser.
скъсване, пукване]: → ruptúra úteri
minútus, a, um [PPP mínuo, ere раздро-
metrotomía, ae f → hysterotomía
бявам, намалявам]: (b) малък, дребен. (e)
méus, méa, méum pron.: (b) мой. (e) minute, small, little.
my.
mísce → M.
micro- [гр.mikros малък, дребен]: (b)
mitigátio, όnis f [mítigo, áre смекчавам]:
малък (в съставни думи). (e) small (in
(b) митигация – смекчаване, намаля-
compound words).
ване на силата. (e) mitigation, soothing.
microbiolόgia, ae f [mikros↑ + bios живот]:
mitigátus, a, um [PPP mítigo↑]: (b)
(b) микробиология – наука за микро-
смекчен, отслабен. (e) mitigated.
организмите. (e) microbiology – the
study of microorganisms. mítis, e: (b) мек, нежен, слаб. (e) mild,
tender, soft.
micrόbion / micrόbium, i n →
microorganísmus mitrális, e [гр.mitra панделка за главата,
тюрбан]: (b) митрален – отнасящ се до
micrόcytus, i n [mikros↑ + kytos клетка]:
митралната (бикуспидалната) клапа
(b) микроцит – ненормално малък
на сърцето, двукрилен. (e) mitral –
еритроцит. (e) microcyte – abnormally
relating to a mitral (bicuspidal) valve of
small erythrocyte.
the heart.
micrográmma, atis n [mikros↑ + gramma
mixtúra, ae f [mísceo, ére смесвам]: (b)
грам]: (b) микрограм. (e) microgram.
микстура – смес, течна лекарствена

111
 112
форма, съдържаща повече от две
съставни части. (e) mixture, lotion.
• mixtúra agitánda [ágito, áre
раздвижвам]: (b) микстура, която
трябва да се разклаща преди
употреба. (e) mixture to be
shaken before use, lotion to be
shaken.
míxtus, a, um [PPP mísceo↑]: (b) смесен.
(e) mixed.
móbilis, e [mόveo, ére движа]: (b) подви-
жен. (e) movable, moving.
mobílitas, átis f [↑]: (b) подвижност.
(e) mobility.
módus, i m : (b) мярка; начин. (e) way,
manner, mode.
moláris, e [мелничен камък]: (b) моларен
– отнасящ се до кътниците. (e) molar.
• moláres déntes → dens moláris
móllis, e: (b) мек, нетвърд. (e) soft.
monarthrítis, itidis f [monos↓ + arthron
става + -itis възпаление]: (b) монартрит –
възпаление само на една става. (e)
monarthritis – inflammation of a single
joint.
mono- [гр.monos сам, единствен]: (b)
един, единичен (в съставни думи). (e)
one, single (in compound words).
monocytόsis, is f [↓]: (b) моноцитоза –
увеличаване процента на моноцитите
в кръвта. (e) monocytosis – abnormal
increase in the number of monocytes in
the blood
monόcytus, i m [monos↑ + kytos клетка]:
(b) моноцит – вид бяла кръвна клетка.
(e) monocyte – a type of white blood
cell.
112
mononucleáris, e [monos↑ + nucleus ядро]:
(b) мононуклеарен – едноядрен. (e)
mononuclear, uninuclear.
mononucleόsis, is f [↑]: (b) мононукле-
оза – преобладаващо наличие на
мононуклеарни клетки в кръвната
картина. (e) mononucleosis – excess of
mononuclear leucocytes (monocytes) in
the blood.
• mononucleόsis infectiόsa: (b)
инфекциозна мононуклеоза,
моноцитна ангина, инфекци-
озна лимфомононуклеоза,
жлезна треска на Пфайфер. (e)
infectious mononucleosis, glan-
dular fever, kissing disease,
Pfeiffer’s disease.
monoplégia, ae f [monos↑ + plege удар]:
(b) моноплегия – парализа на отделен
крайник или само на една мускулна
група. (e) monoplegia – paralysis of a
single part.
monorchísmus, i m [monos↑ + orchis
тестикул]: (b) монорхизъм – вродена
липса на един тестикул. (e)
monorchidism, monorchism – the state
of having only one testicle within the
scrotum.
mons, móntis m: (b) планина. (e)
mountain.
• mons púbis: (b) срамно или
лонно възвишение, Венерин
хълм. (e) mons Veneris, mons
pubis.
• mons Véneris → mons púbis
montánus, a, um [mons↑]: (b) планин-
ски. (e) mountain.
montículus, i m [умал.от mons↑]: (b)
малко закръглено възвишение,
 113
хълмче. (e) monticulus – small
eminence.
mόrbidus, a, um [mόrbus↓]: (b) болес-
тен, патологичен; болен, боледуващ.
(e) morbid – pathological; diseased.
morbíficus, a, um [mόrbus↓ + fácio, ere
правя]: (b) болестотворен, патогенен.
(e) morbific, disease-producing,
pathogenic.
mόrbilli, όrum m (pl.) [mόrbus↓]: (b)
морбили – дребна шарка, брусница.
(e) measles, morbilli.
morbillifόrmis, e [mόrbilli↑ + fόrma
външен вид, форма]: (b) морбилиформен
– подобен на морбили. (e) morbilli-
form.
mórbus, i m: (b) болест, заболяване.
(e) disease, illness, sickness; distemper
(for animals).
Morphínum, i n : (b) морфин. (e)
morphine.
mors, mórtis f : (b) смърт. (e) death.
mórsus, us m [mόrdeo, ére хапя]: (b)
ухапване; ужилване. (e) bite; sting.
mortális, e [mors↑]: (b) смъртоносен,
смъртен. (е) mortal.
mórtifer, era, erum [mors↑ + féro, férre
нося]: (b) смъртоносен. (e) lethal,
mortal.
mórtuus, a, um [PPP mόrior, mόri умирам]:
(b) мъртъв, умрял. (e) dead.
motórius, a, um [mόveo, ére движа]: (b)
моторен – двигателен. (e) motor.
mótus, us m [mόveo↑]: (b) движение. (e)
motion, movement.
113
mucilaginósus, a, um [↓]: (b) муцила-
гинозен – слузест (за лекарствени
вещества). (e) mucilaginous (remedy).
mucilágo, inis f [múcus слуз]: (b)
слузест разтвор, слузеста суспензия.
(e) mucilage, mucilago.
mucocéle, es f [múcus↑ + kele тумор]: (b)
мукоцеле - слузна ретенционна киста.
(e) mucocele – mucous cyst.
mucósa, ae f [múcus↑]: (b) мукоза,
лигавица, слизеста обвивка (съкр. за
túnica mucόsa). (e) mucous membrane,
mucosa.
mucósus, a, um [↑]: (b) мукозен – слу-
зест, лигавичен. (e) mucous.
múcus, i m [лига]: (b) слуз – секреция
на слузните жлези. (e) mucus, slime.
mulomédicus, i m [múlus муле + médicus
лекар]: (b) ветеринарен лекар. (e)
veterinarian.
multi- [múltus↓]: (b) много (в съставни
думи). (e) many, a lot of (in compound
words).
multicelluláris, e [múltus↓ + céllula
клетка]: (b) мултицелуларен – много-
клетъчен. (e) multicellular.
multífidus, a, um [múltus↓ + fíndo, ere
разцепвам]: (b) мултифиден - разцепен,
разделен. (e) multifid.
multifórmis, e [múltus↓ + fόrma форма]
(syn. polymórphus): (b) с много
форми. (e) polymorphic.
multilobuláris, e [múltus↓ + lόbulus делче]:
(b) мултилобуларен – с много делче-
та. (e) multilobular – having many
lobules.
 114
multiloculáris, e [múltus↓ + lόculus
местенце]: (b) мултилокуларен –
многогнезден, многокамерен. (e)
multilocular, many-celled.
múltiplex, gen.-plicis [múltus↓ + plíco, áre
сгъвам]: (b) многократен, множествен.
(e) multiple.
múltus, a, um: (b) многоброен; голям,
значителен. (e) numerous, many; great.
múlus, i m : (b) муле, катър. (e) mule.
Mus, múris m : (b) мишка. (e) mouse.
Músca, ae f: (b) муха. (e) fly.
musculáris, e [músculus↓]: (b) мускулен.
(e) muscular.
musculatúra, ae f [músculus↓]: (b)
мускулатура. (e) musculation,
musculature.
musculósus, a, um [músculus↓]: (b)
мускулест. (e) muscular.
músculus, i m [умал.от mus мишка]: (b)
мускул. (e) muscle.
mutábilis, e [múto, áre променям]: (b)
мутабилен – променлив, непостоянен.
(e) mutable.
mutabílitas, átis f [↑]: (b) мутабилитет
– променливост, изменчивост. (e)
mutability.
mutátio, ónis f [↑]: (b) мутация –
изменяне на видовите и расовите
белези, предаващо се на потомството.
(e) mutation, idiovariation.
mútus, a, um: (b) ням. (e) dumb, mute.
myálgia, ae f [гр.mys мишка, мускул +
algos болка]: (b) миалгия – мускулна
болка. (e) myalgia, myodynia, muscular
pain.
114
myatrόphia, ae f [mys ↑ + atrophia атро-
фия]: (b) миатрофия – мускулна атро-
фия. (e) myoatrophy, muscular atrophy.
mycósis, is f [гр.mykes гъба]: (b) микоза
– болест, причинена от патогенни
гъбички. (e) mycosis – fungal infection.
myel-, myelo- [гр.myelos гръбначен
мозък]: (b) костномозъчен, гръбначно-
мозъчен (в съставни думи). (e) relating
to the spinal cord (in compound words).
myelencéphalon, i n [myelos↑ + enkephalos
главен мозък]: (b) миеленцефалон –
продълговат мозък, най-долната част
на ствола на главния мозък. (e)
myelencephalon, after-brain, medullary
brain.
myelínum, i n [myelos↑]: (b) миелин –
главна съставна част на миелиновата
обвивка на нервните влакна. (e)
myelin, medullary substance.
myelítis, itidis f [myelos↑ + -itis възпале-
ние]: (b) миелит – възпаление на
гръбначния или костния мозък. (e)
myelitis – inflammation of white or gray
matter of the spinal cord.
myeloblástus, i m [myelos↑ + blastos
издънка, зародиш]: (b) миелобласт –
негранулирана костномозъчна
зародишна клетка. (e) myeloblast -
immature blood cell, found in the bone
marrow.
myelocéle, es f [myelos↑ + kele тумор]: (b)
миелоцеле – изпадане на част от
гръбначния мозък при spína bífida. (e)
myelocele – protrusion of the spinal cord
in case of spina bifida.
myelόcytus, i m [myelos↑ + kytos клетка]:
(b) миелоцит – костномозъчна клетка
с характерни гранулации в протоплаз-
мата. (e) myelocyte – young cell of the
 115
granulocytic series, occurring normally
in bone marrow.
myelographía, ae f [myelos↑ + grapho ри-
сувам, пиша]: (b) миелография –
рентгенография на гръбначния мозък
след вкарване на контрастно средство.
(e) myelography – radiographic
examination of the spinal cord by
contrast medium.
myelomalácia, ae f [myelos↑ + malakos
мек]: (b) миеломалация – размекване
на гръбначния мозък. (e) myelomalacia
– morbid softening of the spinal cord.
myo- [гр. mys мишка, мускул]: (b) мускул,
мускулен (в съставни думи). (e)
muscle, muscular (in compound words).
myocardítis, itidis f [myocárdium↓ + -itis
възпаление]: (b) миокардит – възпале-
ние на сърдечния мускул. (e) myocar-
ditis - inflammation of the heart muscle.
myocárdium, i n [myo↑ + kardia сърце]:
(b) миокард – сърдечен мускул, мус-
кулният слой на стената на сърцето.
(e) myocardium, heart muscle.
myodegenerátio, όnis f [myo↑ + degenerá-
tio израждане]: (b) миодегенерация –
N [Nitrogénium]: (b) химическият знак
на азота. (e) chemical symbol for
nitrogen, azote.
naévus, i m: (b) невус, родилно петно,
бенка. (e) naevus, birth-mark, congenital
mark.
nánus, i m [гр.]: (b) джудже. (e) dwarf,
nanus, pygmy.
narcósis, is f [гр.narkoo вцепенявам се]: (b)
наркоза – обща упойка, общо обезбо-
ляване. (e) narcosis, general anaesthesia,
surgical anaesthesia.
115
мускулно израждане, главно на
сърдечния мускул. (e) muscular
degeneration, especially of the heart
muscle.
myodýnia, ae f → myálgia
myológia, ae f [myo↑ + logos учение]: (b)
миология – отдел от анатомията,
изучаващ мускулите. (e) myology –
scientific study of muscles.
myóma, atis n [myo↑ + -oma тумор]: (b)
миома – доброкачествен тумор от
мускулна тъкан. (e) myoma, myome –
benign tumour formed of muscle tissue.
myopáthia, ae f [myo↑ + pathos страдание]:
(b) миопатия – заболяване на муску-
лите. (e) myopathy – muscular disease.
myorrhéxis, is f [myo↑ + rhexis скъсване]:
(b) миорексис - скъсване на мускул.
(e) myorrhexis – rupture of a muscle.
myosítis, itidis f [myo↑ + -itis възпаление]:
(b) миозит – възпалително заболяване
на скелетните мускули. (e) myositis-
myitis – inflammation of the muscles.
N
narcóticus, a, um [↑]: (b) наркотичен –
упойващ. (e) narcotic.
náris, is f : (b) ноздра. (e) nostril, naris.
nasális, e [násus↓]: (b) назален – носен,
разположен към носа. (e) nasal, rhinal.
náscens, gen.-éntis [PPA náscor, násci
раждам се, произхождам]: (b) раждащ се,
възникващ. (e) nascent.
naso- [↓]: (b) отнасящ се до носа,
носен (в съставни думи). (e) relating to
the nose, nasal (in compound words).
 116
nasociliáris, e [naso↑ + cílium ресница]: (b)
назоцилиарен – носноресничест. (e)
nasociliar.
nasolabiális, e [naso↑ + lábium устна]: (b)
назолабиален – отнасящ се до носа и
устните. (e) nasolabial – relating to the
nose and lips.
nasopalatínus, a, um [naso↑ + palátum
небце]: (b) назопалатален – носово-
небцов. (e) nasopalatal.
nasopharyngítis, itidis f [naso↑ + phárynx
глътка + -itis възпаление]: (b) назофарин-
гит – възпаление на лигавицата на
носоглътката. (e) nasopharyngitis,
rhinopharyngitis, epipharyngitis –
inflammation of the nose and pharynx.
nasophárynx, ýngis m [naso↑ + phárynx
глътка]: (b) назофаринкс – носоглътка.
(e) nasopharynx, rhinopharynx,
epipharynx.
násus, i m: (b) нос – орган на
обонянието и начална част на
дихателните пътища. (e) nose – an
olfactory organ, initial part of the
respiratory tract.
• násus extérnus: (b) външен нос.
(e) external nose.
natális, e [náscor, násci раждам се]: (b)
натален – рожден, рόден. (e) natal.
natálitas, átis f [↑]: (b) раждаемост. (e)
natality, birth-rate.
nátes, ium f (pl.) (b) седалище,
седалищни части на тялото. (e)
buttocks, nates.
natívus, a, um [náscor↑]: (b) нативен –
естествен, непроменен; вроден. (e)
native.
116
natúra, ae f : (b) природа, естество. (e)
nature.
naturális, e [↑]: (b) природен, естест-
вен; вроден. (e) natural.
nátus1, a, um [PPP náscor↑]: (b) родéн.
(e) born.
nátus2, i m [↑]: (b) син; pl. деца. (e)
son; pl. children.
naviculáris, e [navícula лодка, ладия]: (b)
навикуларен – ладиевиден, отнасящ
се до ладиевидната кост на ходилото.
(e) navicular, scaphoid – shaped like a
boat.
necessárius, a, um: (b) необходим,
нужен. (e) necessary, indispensable.
necrósis, is f [гр.nekros мъртъв]: (b)
некроза – локална смърт: умиране на
тъкани, орган или част от орган, на-
мираща се в жива околност. (e) necro-
sis, local death – death of tissues or
organs, especially in a localized area of
the body.
necrόticus, a, um [↑]: (b) некротичен –
отнасящ се до или засегнат от нек-
роза, умъртвен. (e) necrotic – relating
to or affected by necrosis.
negatívus, a, um [négo, áre отказвам,
отричам]: (b) негативен, отрицателен.
(e) negative.
Nematόda, όrum n (pl.) [гр.nema нишка +
eido приличам]: (b) нематоди – обли
паразитни червеи, глисти. (e) nemato-
des, round-worms.
nematodόsis, is f [↑]: (b) нематодоза –
глистно заболяване (хелминтоза),
причинено от нематоди. (e) nemato-
dosis - helminthic disease caused by
nematodes.
 117
neoarthrόsis, is f [гр.neos нов + arthron
става]: (b) неоартроза – изкуствено
образувана нова става. (e) nearthrosis,
neoarthrosis, artificial joint, false joint.
neogalénica (remédia) n (pl.) /
praeparáta neogalénica [neos↑ + galénica
галенови препарати]: (b) неогаленови
препарати. (e) neogalenicals.
neonátus, i m [neos↑ + nátus родéн]: (b)
новородено дете (през първите 2 - 4
седмици след раждането. (e) new-born
(infant).
neoplásia, ae f [neos↑ + plasis образуване,
формиране]: (b) неоплазия – образуване
на нова тъкан или на тумор. (e)
neoplasia – formation of a new tissue or
tumour.
neoplásma, atis n [neos↑ + plasma изобра-
зяване, образувание]: (b) неоплазма –
новообразувание, тумор. (e) neoplasm,
new growth, tumour.
nephrectomía, ae f [гр.nephros бъбрек +
ektome изрязване]: (b) нефректомия –
оперативно отстраняване на бъбрек.
(e) nephrectomy – surgical removal of a
kidney.
neprítis, itidis f [nephros↑ + -itis възпале-
ние]: (b) нефрит – възпаление на
бъбреците. (e) nephritis – inflammation
of the kidneys.
nephrocalcinόsis, is f [nephros↑ + calcinό-
sis калциноза]: (b) нефрокалциноза –
отлагане на калциеви соли в тъканта
на бъбреците. (e) nephrocalcinosis – the
deposition of calcium in the substance of
the kidney.
nephrocirrhόsis, is f [nephros↑ + cirrhόsis
цироза]: (b) нефроцироза – сбръчкване
на бъбреците поради възпалителни
или дегенеративни процеси, или
поради промени в артериите. (e)
117
cirrhosis of the kidney, nephrocirrhosis
→ nephrosclerόsis
nephrόgenes, gen.-is [[nephros↑ + -genes
произлязъл]: (b) нефрогенен – изхож-
дащ от бъбрека, бъбречен. (e) nephro-
genetic, nephrogenic, nephrogenous –
arising in a kidney.
nephrolithiásis, is f [nephros↑ + lithos
камък]: (b) нефролитиаза – образуване
на камъни в бъбреците. (e) nephro-
lithiasis, renal calculus.
nephrolithotomía, ae f [nephros↑ + lithos↑
+ tome рязане]: (b) нефролитотомия –
оперативно отстраняване на бъбречен
камък чрез разрязване на бъбрека. (e)
nephrolithotomy – incision of the kidney
for removal of calculi.
nephrolíthus, i m → cálculus renális
nephrόma, atis n [nephros↑ + -oma тумор]:
(b) нефром – тумор на бъбрека. (e)
nephroma – tumour of the kidney.
nephropáthia, ae f [nephros↑ + pathos
страдание]: (b) нефропатия – заболя-
ване на бъбреците. (e) nephropathy –
disease of the kidneys.
nephropéxia, ae f [nephros↑ + pexis закреп-
ване]: (b) нефропексия – оперативно
фиксиране на спаднал или подвижен
бъбрек. (e) nephropexy – surgical
fixation of a floating or mobile kidney.
nephroptόsis, is f [nephros↑ + ptosis спада-
не]: (b) нефроптоза – спадане на бъб-
река, подвижен бъбрек. (e) nephro-
ptosis, nephroptosia – downward
displacement of a kidney.
 118
nephrorrhágia, ae f [nephros↑ + rhegnymi
разкъсвам, пуквам се]: (b) нефрорагия –
кръвотечение от бъбрека. (e) nephro-
rrhagia – hemorrhage from the kidney.
nephrosclerόsis, is f [nephros↑ + skleros
твърд]: (b) нефросклероза – уплътня-
ване и сбръчкване на бъбреците по-
ради разрастване на съединителната
тъкан. (e) nephrosclerosis – hardening
of the kidney due to renovascular
disease.
nephrósis, is f [nephros↑]: (b) нефроза –
дегенеративно заболяване на бъбреч-
ните тубули. (e) nephrosis – disease of
the kidneys marked by degeneration of
renal tubular epithelium.
nephrotomía, ae f [nephros↑ + tome
рязане]: (b) нефротомия – разрязване
на бъбрека. (e) nephrotomy – incision
of the kidney.
nervósus, a, um [nérvus↓]: (b) отнасящ
се до нерв, богат с нерви; лесно
възбудим, нервен. (e) nervous.
nérvus, i m [жила, мускул, нерв]: (b) нерв
– снопче от нервни влакна, свързващо
централната нервна система с органи-
те и тъканите на тялото; служи за
провеждане на нервното възбуждение
в центробежно или центростреми-
телно направление. (e) nerve – bundle
of nervous fibers that connects the
central nervous system with body’s
organs and tissues and conveys impulses
of sensation, motion etc.
• nérvus abdúcens: (b) отвеждащ
нерв, VI чифт от черепномо-
зъчните нерви. (e) abducent
nerve, 6th cranial nerve.
• nérvus accessόrius: (b)
добавъчен нерв, XI чифт от
черепномозъчните нерви,
двигателен. (e) accessory nerve,
118
spinal accessory nerve, 11th
cranial nerve.
• nérvus craniális: (b) черепно-
мозъчен нерв – краниални и
церебрални нерви, 12 чифта.
(e) cranial nerve, cerebral nerve,
12 pairs.
• nérvus cutáneus: (b) кожен
нерв. (e) cutaneous nerve.
• nérvus faciális: (b) фациалис –
лицев нерв, VII чифт от
черепномозъчните нерви;
смесен нерв с моторни,
вкусови и парасимпатикови
влакна. (e) facial nerve, 7th
cranial nerve.
• nérvus femorális: (b) бедрен
нерв. (e) femoral nerve, anterior
crural nerve.
• nérvus glossopharyngéus: (b)
езично-глътъчен нерв, IX чифт
от черепномозъчните нерви;
смесен нерв - двигателни,
вкусови, сетивни и парасим-
патикови влакна. (e) glosso-
pharyngeal nerve, 9th cranial
nerve.
• nérvus hypoglόssus: (b) подези-
чен нерв, XII чифт от черепно-
мозъчните нерви, двигателен
за цялата мускулатура на
езика. (e) hypoglossal nerve, 12th
cranial nerve.
• nérvus ischiádicus: (b) ишиади-
кус – седалищен нерв. (e)
sciatic nerve, great sciatic nerve.
• nérvus mandibuláris:(b) долно-
челюстен нерв, сетивен с дви-
гателни влакна. (e) mandibular
nerve, inferior maxillary nerve.
• nérvus maxilláris: (b) горно-
челюстен нерв, сетивен. (e)
maxillary nerve, superior
maxillary nerve.
 119
• nérvus mediánus: (b) срединен
нерв, двигателен и сетивен. (e)
median nerve.
• nérvus motόrius: (b) двигате-
лен нерв. (e) motor (nerve).
• nérvus oculomotόrius: (b)
очнодвигателен нерв, III чифт
от черепномозъчните нерви,
двигателен и парасимпатиков.
(e) oculomotor nerve, motor
oculi, 3d cranial nerve.
• nérvus olfactόrius: (b) обоня-
телен нерв, I чифт от черепно-
мозъчните нерви. (e) olfactory
nerve, 1st cranial nerve, nerve of
smell.
• nérvus ophthálmicus: (b) очен
нерв, сетивен. (e) ophthalmic
nerve.
• nérvus όpticus: (b) зрителен
нерв, II чифт от черепномозъч-
ните нерви, сетивен. (e) optic
nerve, 2d cranial nerve, nerve of
sight.
• nérvus peronéus commúnis: (b)
общ малкопищялен нерв. (e)
common peroneal nerve, lateral
popliteal nerve.
• nérvus phrénicus: (b) френикус
– диафрагмен нерв. (e) phrenic
nerve.
• nérvus radiális: (b) лъчев нерв,
двигателен и сетивен. (e) radial
nerve.
• nérvus sensόrius: (b) сензорен
нерв – сетивен, чувствителен
нерв. (e) sensory nerve.
• nérvus spinális: (b) гръбначно-
мозъчен нерв (31 чифта). (e)
spinal nerve (31 pairs).
• nérvus splánchnicus: (b) сплан-
хникус (висцерален) нерв –
нерв на коремните органи. (e)
splanchnic nerve – nerve of
abdominal organs.
119
• nérvus statoacústicus: (b)
статичнослухов нерв, слухово-
равновесен нерв, слухов нерв,
VIII чифт от черепномозъчните
нерви. (e) auditory nerve,
acoustic nerve, 8th cranial nerve.
• nérvus sympáthicus →
sympáthicus, i m
• nérvus tibiális: (b) голямопи-
щялен нерв. (e) medial popliteal
nerve, tibial nerve.
• nérvus trigéminus: (b) троичен
нерв, V чифт от черепномо-
зъчните нерви, смесен нерв,
съдържащ сетивни и двига-
телни влакна. (e) trigeminal
nerve, trifacial nerve, 5th cranial
nerve.
• nérvus trochleáris: (b) скрипе-
цовиден нерв, IV чифт от
черепномозъчните нерви,
двигателен. (e) trochlear nerve,
4th cranial nerve.
• nérvus tympánicus: (b) тъпан-
чев нерв. (e) tympanic nerve.
• nérvus ulnáris: (b) лакътен
нерв, двигателен и сетивен. (e)
ulnar nerve.
• nérvus utriculáris: (b) утрику-
ларен (на мехчето в преддвер-
ния лабиринт) нерв. (e)
utricular nerve.
• nérvus vágus → vágus, i m
• nérvus vertebrális: (b) преш-
ленен нерв. (e) vertebral nerve.
• nérvus vestibuláris: (b) пред-
дверен (равновесен) нерв. (e)
vestibular nerve.
• nérvus zygomáticus: (b)
ябълчен (скулов) нерв. (e)
zygomatic nerve.
neurálgia, ae f [neuron ↓ + algos болка]:
(b) невралгия, невралгична болка. (e)
neuralgia, nerve-pain.
 120
neurálgicus, a, um [↑]: (b) неврал-
гичен. (e) neuralgic.
neurális, e [↑]: (b) неврален – отнасящ
се до нерв или до нервната система,
нервен. (e) neural – of or relating to a
nerve or the nervous system.
neuráxon, i n [neuron↓ + axon ос]: (b)
невраксон, аксон – осев цилиндър на
нервната клетка, по който се провеж-
да възбуждането. (e) neuraxon, neurite,
neuraxone, axis-cylinder process,
neuraxis.
neurectomía, ae f [neuron↓ + ektome
изрязване]: (b) невректомия – изрязване
на сегмент от нерв. (e) neurectomy –
surgical removal of a nerve or a section
of a nerve.
neuritis, itidis f [neuron↓ + -itis възпале-
ние]: (b) неврит – поражение на нерв
от възпалителен или дегенеративен
характер. (e) neuritis – inflammation of
a nerve.
neuroblastόma, atis n [neuron↓ + blastos
издънка, зародиш + -oma тумор]: (b)
невробластом – тумор от ембрио-
нални нервни клетки. (e) neuro-
blastoma – a malignant neoplasm
characterized by proliferating nerve
cells.
neuroblástus, i m [↑ ]: (b) невробласт –
ембрионална, неузряла нервна клетка.
(e) neuroblast – embryonic cell from
which a nerve cell develops.
neurochirúrgia, ae f [neuron↓ + chirúrgia
хирургия]: (b) неврохирургия. (e)
neurosurgery.
neurocránium, i n [neuron↓ + kranion
череп]: (b) неврокраниум – мозъчен
дял на черепа, образуващ кухината, в
която се намира главният мозък. (e)
120
neurocranium – the part of the cranium
enclosing the brain.
neurόcytus, i m [neuron↓ + kytos клетка]:
(b) невроцит, неврон, нервна клетка.
(e) neurocyte – a nerve cell.
neurodermatόsis, is f [neuron↓ + derma
кожа]: (b) невродерматоза – кожна
болест от нервен произход. (e)
dermatoneurosis, neurodermatosis – a
skin eruption caused by emotional
distress.
neurodermítis, itidis f [neuron↓ + der-
ma↑]: (b) невродермит – кожно забо-
ляване, характеризиращо се със силен
сърбеж и обрив. (e) neurodermatitis –
skin disorder characterized by chronic
itching and scratching.
neuroepitheliális, e [↓]: (b) невро-
епителен. (e) neuroepithelial.
neuroepithélium, i n [neuron↓ + epithelium
епител]: (b) невроепител. (e)
neuroepithel.
neuroepitheliόma, atis n [neuron↓ + epi-
thelium епител + -oma тумор]: (b) невро-
епителиом – тумор от групата на
глиомите, често тумор на ретината. (e)
neuroepithelioma – malignant tumour of
the neuroepithelium
neurofíbra, ae f [neuron↓ + fíbra влакно]:
hesions.(b) неврофибра – аксонът на
нервната клетка заедно с тъканите,
свързани с нея. (e) neurofibra – nerve
fiber, neuro-fiber.
neurofibrόma, atis n [neuron↓ + fibra↑ + -
oma тумор]: (b) неврофибром – тумор,
развиващ се от обвивките на перифер-
ните нерви. (e) neurofibroma – benign
nerve sheath tumour in the peripheral
nervous system.
 121
neurόgenes, gen.-is [neuron↓ + -genes
произлязъл]: (b) неврогенен – свързан с
нервно заболяване; изхождащ от
нерви или от нервно образувание. (e)
neurogenous, neurogenetic, neurogenic.
neuroglanduláris, e [neuron↓ + glándula
жлеза]: (b) неврожлезен, отнасящ се до
нервите и жлезите. (e) neuroglandular –
relating to the nerves and glands.
neurόglia, ae f [neuron↓ + glia клей,
лепило]: (b) невроглия – опорна тъкан
на нервната система. (e) neuroglia –
the supportive tissue of the nervous
system.
neurogliόma, atis n [neuroglia↑ + -oma
тумор]: (b) невроглиом – доброка-
чествено новообразувание, изхож-
дащо от невроглия. (e) neuroglioma – a
tumour composed of neuroglial tissue.
neurolόgia, ae f [neuron↓ + logos учение]:
(b) неврология – дял от медицината,
който изучава развитието, устройст-
вото, функциите и заболяванията на
нервната система. (e) neurology – me-
dical specialty dealing with structure,
functions and disorders of the nervous
system.
neurolýsis, is f [neuron↓ + lysis отделяне,
освобождаване]: (b) невролиза – осво-
бождаване на нерв от ръбци, сраст-
вания и др. (e) neurolysis – the surgical
freeing of a nerve from inflammatory
adhesions.
neurόma, atis n [neuron↓ + -oma тумор]:
(b) невром – тумор от истински
нервни влакна, също от ганглийни
клетки. (e) neuroma – growth or tumour
of nerve tissue.
neuromusculáris, e [neuron↓ + músculus
мускул]: (b) невромускулен, нервно-
мускулен. (e) neuromuscular.
121
neurόnum, i n / neuron , i n [гр.neuron
първоначално жила, сухожилие, после нерв]:
(b) неврон – нервната клетка с
всичките ѝ израстъци; основна
структурна и функционална единица
на нервната система. (e) neurone,
neuron – nerve cell with its processes;
the basic structural and functional unit of
the nervous system.
neuropáthia, ae f [neuron↑ + pathos
страдание]: (b) невропатия – болестно
състояние, дължащо се на дисфунк-
ция на вегетативната нервна система.
(e) neuropathy – disease of the nervous
system, especially one affecting the
cranial or spinal nerves.
neuropáthicus, a, um [↑]: (b) невро-
патичен – отнасящ се до нервно
разстройство или заболяване. (e)
neuropathic – relating to the nervous
disorder or disease.
neurorrháphia, ae f [neuron↑ + rhaphe
шев]: (b) неврорафия – съединяване
чрез шев на краищата на разкъсан или
прерязан нерв. (e) neurorrhaphy –
surgical suturing of a divided nerve.
neurόsis, is f [neuron↑]: (b) невроза –
функционално заболяване на нервната
система. (e) neurosis – functional
disorder of the nervous system.
• neurόsis vegetatíva: (b)
вегетативна невроза,
вегетативна дистония. (e)
neurovegetative dystonia.
neurotendíneus, a, um [neuron↑ + téndo
сухожилие]: (b) невросухожилен,
нервносухожилен. (e) neurotendinous.
neurotomía, ae f [neuron↑ + tome рязане]:
(b) невротомия – оперативно преряз-
ване на нерв. (e) neurotomy – surgical
cutting of a nerve.
 122
neurotόnia, ae f [neuron↑ + tonos опъване]:
(b) невротония – кръвно или безкръв-
но разтягане на нерв. (e) nerve-
stretching, neurectasia, neurotension,
neurotony.
neurovasculáris, e [neuron↑ + vásculus
малък съд]: (b) невроваскуларен –
нервносъдов. (e) neurovascular.
níger, gra, grum: (b) черен. (e) black.
nígricans, gen.-ántis [PPA nígrico, áre
почернявам]: (b) почерняващ, чернеещ,
възчерен. (e) blackish.
nigríties, éi f [↑]: (b) черно оцветява-
не, пигментация. (e) blackness, black
pigmentation.
níhil / nil indecl.: (b) нищо. (e) nothing.
nil nocére [níhil↑ + nόceo, ére]: (b) да не
се вреди, да не вредим. (e) do not
injure.
nítricus, a, um [↓]: (b) азотен. (e) nitric.
Nitrogénium, i n → N
nόcens, gen.-éntis [PPA nόceo, ére вредя]:
(b) вреден. (e) noxious, harmful.
noctúrnus, a, um [nox нощ]: (b) нощен.
(e) nocturnal.
nodósus, a, um [nόdus↓]: (b) нодозен –
възлест, имащ много възли. (e) no-
dose, nodous, nodular.
noduláris, e [↓]: (b) нодуларен – въз-
лов, възлест, възловат. (e) nodular.
nódulus, i m [умал.от nόdus↓]: (b)
възелче (с големина от лещено до
грахово зърно). (e) nodule.
• nόduli laqueáti (pl.) →
trichonodόsis
122
• nόdulus lympháticus
(lymphonόdulus) → follículus
lympháticus
nódus, i m : (b) възел, възловидно
образувание (с големина от лешник до
орех и по-голямо). (e) node, knot.
• nόdus atrioventriculáris: (b)
атриовентрикуларен възел,
възел на Ашоф – Тавара (в
стената на дясното предсър-
дие). (e) atrioventricular node,
Aschoff – Tawara’s node, Koch’s
node (in the wall of the right
atrium).
• nόdus lympháticus (lymphonό-
dus): (b) лимфен възел,
(“лимфна жлеза”). (e) lymph
node, lymphatic node, lymph
gland, lymphatic gland.
• nόdus sinuatriális: (b) синусо-
предсърден възел, възел на Кит
– Флак. (e) sinuatrial node, Keith
and Flack’s node.
nómen, inis n : (b) име. (e) name.
nomenclatúra, ae f [nόmen↑ + cálo, áre
назовавам]: (b) номенклатура – система
от наименования, съвкупност от тер-
мини, употребявани в определена
наука. (e) nomenclature – system of
names or terms in a particular field of
science.
non adv.: (b) не. (e) no.
nόnus, a, um numer.: (b) девети. (e)
ninth.
nόrma, ae f: (b) норма, правило;
черепна повърхност. (e) norm.
• nόrma basiláris (básis cránii
extérna): (b) базиларна норма
(външна черепна основа). (e)
basilar norm of the skull.
 123
• nόrma faciális: (b) лицева
норма, лицева черепна
повърхност. (e) facial norm of
the skull.
• nόrma laterális: (b) странична
норма, странична черепна
повърхност. (e) lateral norm of
the skull.
• nόrma occipitális: (b) тилна
норма, тилна черепна
повърхност. (e) occipital norm
of the skull.
• nόrma verticális: (b) вертикал-
на норма, вертикална черепна
повърхност. (e) vertical norm of
the skull.
normális, e [↑]: (b) нормален,
правилен, обичаен. (e) normal, regular,
usual.
nos pron.: (b) ние. (e) we.
nóster, tra, trum pron.: (b) наш. (e) our
nótus, a, um [PPP nόsco,ere познавам]: (b)
известен, познат. (e) known.
nóvem numer.: (b) девет. (e) nine.
nóvus, a, um: (b) нов. (e) new.
nóxius, a, um [nόxa вреда]: (b) вреден.
(e) noxious.
núcha, ae f : (b) задната част на
шията, тил. (e) back of the neck, nape.
nuchális, e [↑]: (b) тилен. (e) nuchal.
nucleáris, e [núcleus↓]: (b) нуклеарен –
ядрен. (e) nuclear.
nucleifόrmis, e [núcleus↓ + fόrma форма,
вид]: (b) подобен на ядро, ядровиден.
(e) nucleiform.
nucléolus, i m [умал.от núcleus↓]: (b)
ядърце, ядрено телце, разположено
вътре в клетъчното ядро. (e) nucleolus
123
– small granular body within the cell’s
nucleus.
núcleus, i m [ядка]: (b) ядро – клетъчно
ядро; мозъчно ядро. (e) nucleus.
• núclei basáles (pl.): (b) базални
подкорови ядра. (e) basal
nuclei.
• núcleus caudátus: (b) опашато
ядро – сиво ядро встрани от
междинния мозък. (e) caudate
nucleus – basal ganglion located
in the lateral ventricle of the
brain.
• núcleus dentátus: (b) зъбчато
ядро – сиво ядро в малкия
мозък. (e) dentate nucleus –
large nucleus of gray matter
within the white matter of each
cerebral hemisphere.
• núcleus lentifόrmis: (b) лещо-
видно ядро, встрани от меж-
динния мозък. (e) lentiform
nucleus.
• núcleus pulpόsus: (b) пихти-
есто тяло (на междупреш-
ленните дискове). (e) nucleus
pulposus – jelly-like substance in
the middle of the spinal disc.
• núclei systématis nervόsi
centrális: (b) ядра на централ-
ната нервна система. (e) nuclei
of the central nervous system.
núdus, a, um: (b) гол, непокрит. (e)
naked, nude.
númerus, i m [número, áre броя]: (b)
брой, число. (e) number
nútricus, a, um / nutrícius, a, um
[nútrio, íre храня]: (b) хранителен. (e)
nutritious, nourishing.
nútriens, gen.-éntis [PPA↑]: (b) хранещ,
изхранващ. (e) nutrient, nutritive.
 124
nutrítio, όnis f [↑]: (b) хранене. (e)
nutrition, feeding.
nux, núcis f: (b) орех (плод). (e) nut.
O [Oxygénium]: (b) химическият знак на
кислорода. (e) chemical symbol for
oxygen.
ob praep. + Acc.: (b) поради, заради.
(e) because of, through.
obdúctus, a, um [PPP ob-dúco, ere покри-
вам]: (b) покрит, обвит (за пилули). (e)
covered (pilules).
obláta, ae f [PPP όf-fero, férre предлагам,
давам] → cápsula amylácea
obligatόrius, a, um / obligátus, a, um
[ob-lígo, áre обвързвам, задължавам]: (b)
задължителен, безусловен. (e)
obligatory, obligate.
oblíquitas, átis f [↓]: (b) обликвитет –
косо, наклонено положение. (e)
obliquity.
oblíquus, a, um: (b) кос, полегат,
наклонен. (e) oblique, inclined.
oblongátus, a, um [oblόngus продълговат]:
(b) продълговат, удължен. (e) oblong.
obscúrus, a, um: (b) тъмен, неясен,
скрит. (e) obscure.
observátio, ónis f [ob-sérvo, áre наблюда-
вам, следя]: (b) обсервация – наблюда-
ване на болен. (e) observation.
• observátio clínica: (b) клинич-
но наблюдение. (e) clinical
observation, report of a case.
124
nyctálgia, ae f [гр.nyx нощ + algos болка]:
(b) нощна болка. (e) night-pain.
O
obstetrícia (ars), ae f [obstétrix акушерка]:
(b) акушерство. (e) obstetrics,
midwifery.
obstetríc(i)us, a, um [↑]: (b) аку-
шерски, родилен. (e) obstetric,
obstetrical.
obstipátio, ónis f [ob- пред, срещу + stípo,
áre натъпквам]: (b) обстипация – запек.
(e) constipation.
obstrúctio, ónis f [όb-struo, ere запушвам,
преграждам]: (b) обструкция – препят-
ствие, задръстване, непроходимост.
(e) obstruction, stoppage.
• obstrúctio álvi → obstipátio
• obstrúctio intestíni → ileus
obturátio, ónis f [ob-túro, áre запушвам]:
(b) обтурация – затваряне, запушване
(на кухина, черво, съд и др.). (e)
obturation – obstruction of a cavity,
intestine, vessel etc.
obturatόrius, a, um [↑]: (b) обтура-
ционен – затварящ, запушващ. (e)
obturating.
obturátor, όris m (músculus) [↑]: (b)
обтуратор – запушващ мускул. (e)
obturator muscle.
obturátus, a, um [PPP obtúro↑]: (b)
затворен, запушен. (e) closed.
obtúsus, a, um [PPP ob-túndo, ere удрям,
притъпявам]: (b) притъпен, тъп. (e)
obtuse, blunt (non acute), dull (in
intellect).
 125
occipitális, e [όcciput↓]: (b) окципитален
– тилен. (e) occipital.
occipitofrontális, e [όcciput↓ + frontális
челен]: (b) окципитофронтален –
отнасящ се до тилната и челната кост.
(e) occipitofrontal – of or relating to the
occipital and frontal bone.
occipitotemporális, e [όcciput↓ + tempora-
lis слепоочен]: (b) окципито-темпорален
– отнасящ се до тилната и слепоочна-
та кост. (e) occipitotemporal – of or
relating to the occipital and temporal
bone.
ócciput, itis n [ob срещу + cáput глава]: (b)
тил. (e) occiput.
occlúsio, όnis f [oc-clúdo, ere затварям]:
(b) оклузия – затваряне, закриване,
запушване. (e) occlusion.
• occlúsio intestíni → íleus
• occlúsio pupíllae: (b) пълно
закриване на зеницата от
псевдомембрана. (e) occlusion
of the pupil.
occlusívus, a, um [↑]: (b) оклузивен –
затварящ, закриващ. (e) occlusive.
occlúsus, a, um [PPP occlúdo↑]: (b)
затворен, непроходим. (e) occluded.
occúltus, a, um [PPP όc-culo, ere крия]: (b)
окултен - скрит. (e) occult.
octána, ae f (fébris) [όcto осем]: (b)
октана – треска, повтаряща се на
осмия ден.. (e) octan (fever).
octávus, a, um numer.: (b) осми. (e)
eighth.
oculáris, e [όculus↓]: (b) окуларен –
очен. (e) ocular, visual, ophthalmic.
oculomotόrius, a, um [όculus↓ + mόtus
движение]: (b) окуломоторен – свързан
125
с движението на окото. (e) oculomotor
– relating to the movement of the eye.
óculus, i m: (b) око. (e) eye.
odont-, odonto- [гр.odus зъб]: (b) зъб,
зъбен (в съставни думи). (e) tooth (in
compound words).
odontálgia, ae f [odus↑ + algos болка]: (b)
одонталгия – зъбобол. (e) tootache,
odontalgia, odontodynia, dentalgia.
odontítis, itidis f [odus↑ + -itis възпаление]:
(b) одонтит – възпаление на зъб. (e)
odontitis – inflammation of a tooth.
odontoblástus, i m [odus↑ + blastos
издънка]: (b) одонтобласт – зъбна
клетка, образуваща зрелия дентин. (e)
odontoblast – dental cell producing tooth
dentin.
odontόgenes, gen.-is [odus↑ + -genes
произлязъл]: (b) одонтогенен – изхож-
дащ от зъбите, свързан с развитието
на зъбите. (e) odontogenic – of or
relating to the formation and
development of teeth.
odontogénesis, is f [↑]: (b) одонтоге-
неза – образуване на зъбите. (e)
odontogenesis - formation and
development of teeth.
odontolíthus, i m [odus↑ + lithos камък] →
cálculus dentális
odontolόgia, ae f [odus↑ + logos учение]:
(b) одонтология – дял от стоматоло-
гията, изучаващ зъбите и заболява-
нията им. (e) odontology, dentistry.
odontorrhágia, ae f [odus↑ + rhegnymi
разкъсвам, разпуквам се]: (b) одонторагия
– кръвотeчение след изваждане на
зъб. (e) odontorrhagia – profuse
bleeding from the socket after the
extraction of a tooth.
 126
ódor, óris m: (b) миризма. (e) odour,
scent.
odorátus, a, um [PPP odόro, áre изпълвам с
благоухание]: (b) миризлив, благоуха-
нен. (e) odorous.
oedéma, atis n [гр]: (b) едем(a) – оток:
подуване на една тъкан поради увели-
чено насъбиране на серозна течност в
тъканните пространства. (e) (o)edema
– excessive build-up of fluid in the
body’s tissues.
• oedéma angioneurόticum,
oedéma acútum circumscríp-
tum (Quincke): (b) ангионев-
ротичен оток, едем/ оток на
Квинке – внезапно, периодич-
но явяващ се ограничен оток,
особено на лицето или горните
крайници. (e) angioneurotic
(o)edema, giant urticaria,
Quincke’s disease (oedema),
Bannister’s disease.
• oedéma intremíttens → oedéma
angioneurόticum
• oedéma larýngis: (b) оток на
гръкляна. (e) (o)edema of the
larynx, (o)edema of the glottis.
• oedéma papíllae: (b) застойна
папила – уголемяване и изду-
ване на папилата на зрителния
нерв, обикновено поради уве-
личено вътречерепно налягане.
(e) papill(o)edema, choked disc –
swelling of the optic nerve head,
caused by increased intracranial
pressure.
• oedéma pulmόnum: (b) оток на
белите дробове. (e) (o)edema of
the lungs, pulmonary (o)edema.
• oedéma renále: (b) бъбречен
оток. (e) renal (o)edema.
126
oedematόsus, a, um [↑]: (b) едемато-
зен - отекъл, подпухнал. (e) (o)edema-
tous, dropsical.
oesophágeus, a, um [oesόphagus ↓]: (b)
езофагеален – хранопроводен. (e)
(o)esophageal – of or relating to the
(o)esophagus.
oesophagítis, itidis f [oesόphagus ↓ + -itis
възпаление ]: (b) езофагит – възпаление
на хранопровода. (e) (o)esophagitis –
inflammation of the gullet.
oesophagodýnia, ae f [oesόphagus ↓ +
odyne болка]: (b) езофагодиния – болка
в хранопровода. (e) (o)esophagodynia –
pain in the gullet.
oesophagoscopía, ae f [oesόphagus ↓ +
skopeo гледам, разглеждам]: (b) езофаго-
скопия – оглеждане вътрешността на
хранопровода с езофагоскоп. (e)
(o)esophagoscopy – examination of the
inside of the gullet by (o)esophagoscope.
oesophagospásmus, i m [oesόphagus ↓ +
spasmos спазъм, гърч]: (b) езофагоспазъм
– спазъм на хранопровода. (e) (o)eso-
phagospasm – spasm of the walls of the
oesophagus.
oesophagostenόsis, is f [oesόphagus ↓ +
stenos тесен]: (b) езофагостеноза –
стесняване (частично или общо) на
хранопровода. (e) (o)esophagostenosis
– narrowing of the (o)esophagus.
oesóphagus, i m [гр.oiso ще нося + phagein
ям]: (b) хранопровод – мускулна
тръба, свързваща гълтача и стомаха.
(e) (o)esophagus, gullet – muscular tube
connecting the pharynx and the stomach.
officína, ae f [работилница]: (b) аптека.
(e) pharmacy.
 127
officinális, e [↑]: (b) официнален –
фармакопеен, намиращ се в аптеката в
готов вид. (e) official, officinal.
-oid-: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „сходство,
подобие“. (e) suffix of adjectives with
meaning “likeness, resemblance, or
similarity”.
olécranon, i n [гр.olene лакът + kranos
шлем]: (b) олекранон – лакътен израс-
тък: изпъкналият извит горен край на
лакътната кост (úlna). (e) olecranon –
large process on the upper end of the
ulna.
oleósus, a, um [↓]: (b) маслен, пропит с
масло, мазен. (e) oily, greasy.
óleum, i n [зехтин, масло]: (b) масло
(рaстително, минерално или течно
животинско). (e) oil (vegetable, mineral
or animal).
• όleum aethéreum: (b) етерично
масло. (e) volatile oil, essential
oil, ethereal oil.
• όleum camphorátum: (b) кам-
форово масло. (e) camphorated
oil, liniment of camphor.
• óleum iécoris Asélli: (b) рибено
масло (получава се от пресния
черен дроб на моруната Gádus
mόrrhua и др.). (e) cod-liver-oil.
• όleum Olivárum: (b) маслине-
но масло, зехтин. (e) olive oil.
• όleum Ricíni: (b) рициново
масло. (e) castor oil.
• όleum Terebinthínae: (b) тер-
пентиново масло. (e) oil of
turpentine.
• όleum vaselíni síve paraffínum
líquidum: (b) течен парафин.
(e) liquid paraffin, liquid
petrolatum.
127
olfactórius, a, um [↓]: (b) обонятелен.
(e) olfactory.
olfáctus, us m [olfácto, áre помирисвам]:
(b) обоняние, мирис. (e) smell,
olfaction, sence of smell.
olig-, oligo- [гр.oligos малък на брой,
малко]: (b) малко количество,
недостатъчно (в съставни думи) (e)
little (in compound words).
oligaémia, ae f [oligos↑ + haima кръв]: (b)
олигемия – намаляване на общото
количество на кръвта в организма. (e)
olig(a)emia, oligoh(a)emia – deficiency
in the amount of blood in the body.
olíva, ae f [маслина]: (b) маслина –
овално възвишение в продълговатия
мозък. (e) olive, olivary eminence,
olivary body.
oliváris, e [↑]: (b) оливарен – отнасящ
се до маслината. (e) olivary – relating
to the olive.
ólla, ae f [гърне]: (b) буркан, стъклена
банка с широко гърло. (e) wide
mouthed bottle.
-olus/ -ola/ -olum: (b) суфикс с
умалително значение. (e) diminutive
suffix.
-oma: (b) суфикс със значение „тумор,
новообразувание“. (e) suffix with
meaning “tumour, neoplasm”.
omálgia, ae f [гр.omos рамо + algos болка]:
(b) омалгия – болка в раменната става
или в делтовидния мускул. (e) omal-
gia, omodynia – pain in the shoulder.
omarthrítis, itidis f [omos↑ + arthron става
+ -itis възпаление]: (b) омартрит – възпа-
ление на раменната става. (e)
omarthritis – inflammation of the
shoulder joint.
 128
omásus, i m : (b) книжка – третото
предстомашие в стомаха на прежив-
ните животни, намиращо се между
сирищника и мрежата. (e) omasum –
the third compartment of the stomach of
the ruminants, located between the
abomasum and reticulum.
omentális, e [oméntum↓]: (b) оментален
– отнасящ се до булото. (e) omental –
relating to the omentum.
omentítis, itidis f [oméntum↓ + -itis
възпаление]: (b) оментит – възпаление
на булото. (e) omentitis, epiploitis –
inflammation of the omentum.
oméntum, i n : (b) оментум – було,
дубликатура на перитонеума. (e)
omentum, epiploon – fold of peritoneum
extending from the stomach to adjacent
abdominal organs.
• oméntum május: (b) голямо
було. (e) greater omentum.
• oméntum mínus: (b) малко
було. (e) lesser omentum, small
omentum.
omnívorus, a, um [όmnis всеки + vόro, áre
поглъщам]: (b) всеяден. (e) omnivorous.
omoclaviculáris, e [omos рамо + clavícula
ключица]: (b) омоклавикуларен –
раменноключичен. (e) omoclavicular.
omodýnia, ae f → omálgia
omphalítis, itidis f [гр.omphalos пъп + -itis
възпаление]: (b) омфалит – възпаление
на кожата и подкожната тъкан в
областта на пъпа (у новородени). (e)
omphalitis – inflammation of the
umbilical cord stump in the newborn.
omphalomesentéricus, a, um [omphalos↑
+ mesentérium черводържател]: (b) омфало-
мезентериален – отнасящ се до пъпа и
128
булото. (e) omphalomesenteric – of or
relating to the umbilicus and mesentery.
omphalophlebítis, itidis f [omphalos↑ +
phlebos вена + -itis възпаление ]: (b) омфа-
лофлебит – възпаление на вените на
пъпа. (e) omphalophlebitis –
inflammation of the umbilicus’ veins.
omphalorrhágia, ae f [[omphalos↑ +
rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b) омфало-
рагия – кръвотечение от пъпа (при
новородени). (e) omphalorrhagia –
hemorrhage from the umbilicus.
omphalotomía, ae f [omphalos↑ + tome
рязане]: (b) омфалотомия – прерязване
на пъпната връв. (e) omphalotomy –
cutting of the umbilical cord.
όmphalus, i m → umbilicus
oncológia, ae f [гр.onkos обем, големина,
маса + logos учение]: (b) онкология – дял
от медицината, занимаващ се с тумо-
рите. (e) oncology – branch of medicine
dealing with tumours.
onych-, onycho- [гр.onyx нокът]: (b)
нокътен, отнасящ се до ноктите (в
съставни думи). (e) nail, relating to the
nails (in compound words).
onýchia, ae f [onyx↑]: (b) онихия –
болест на ноктите; възпаление на
нокътното легло. (e) onychia, onychitis,
onyxitis - disease of the nails.
onychόlysis, is f [onyx↑ + lysis освобож-
даване]: (b) онихолиза – отлепване на
нокътя от нокътното легло. (e)
onycholysis – detachment of the nail
from the nail bed.
onychomycόsis, is f [onyx↑ + mykes гъба]:
(b) онихомикоза – гъбично заболяване
на ноктите. (e) onychomycosis – fungal
infection of the nails.
 129
onychoptόsis, is f [onyx↑ + ptosis падане]:
(b) онихоптоза – падане на ноктите.
(e) onychoptosis – falling of the nails.
onychorrhéxis, is f [onyx↑ + rhexis чупене,
спукване]: (b) онихорексис – ненормал-
на чупливост на ноктите. (e) onycho-
rrhexis – spontaneous splitting or
breaking of the nails.
onychόsis, is f [onyx↑]: (b) онихоза –
болест на ноктите, при която може да
бъде засегната нокътната плочка,
матрицата или и двете едновременно.
(e) onychosis, onychopathy – any
disease or disorder of the nails.
oogénesis, (ovogénesis) is f [oon↓ +
genesis създаване , образуване]: (b)
оогенеза, овогенеза – процес на обра-
зуване и развитие на яйцето в яйчни-
ка. (e) oogenesis, ovogenesis – the for-
mation, development and maturation of
an ovum in the ovary.
oophor-, oophoro- [гр.oon яйце + phero
нося]: (b) яйчник, яйчников (в със-
тавни думи). (e) ovary, ovarian (in
compound words).
oophorálgia, ae f → ovariálgia
oophorectomía, ae f → ovariectomía
oophorítis, itidis f [oophoron↑ + itis
възпаление]: (b) оофорит – възпаление
на яйчника. (e) ovaritis, oophoritis –
inflammation of the ovary.
oόphoron, i n → ovárium
oόphorus, a, um [↑]: (b) яйценосен. (e)
oophorous.
operábilis, e [↓]: (b) операбилен – кой-
то може да се оперира. (e) operable.
operátio, ónis f [όperor, ári работя, трудя
се]: (b) операция – хирургична
129
(обикновено кръвна) намеса. (e)
operation, surgical procedure.
operculáris, e [↓]: (b) оперкуларен -
захлупващ. (e) opercular – of, relating
to an operculum.
opérculum, i n [opério, íre покривам]: (b)
капак, похлупак. (e) operculum, lid,
cover.
ophthálmia, ae f [гр.ophthalmos око]: (b)
офталмия – възпаление на очите. (e)
ophthalmia, ophthalmitis - eye's
inflammation.
ophthálmicus, a, um [↑]: (b) очен. (e)
ophthalmic, ocular.
ophthalmológia, ae f [ophthalmos↑ +
logos учение]: (b) офталмология – наука
за устройството, заболяванията и ле-
чението на окото. (e) ophthalmology –
branch of medicine dealing with the
anatomy, physiology and diseases of the
eye.
ophthalmoplégia, ae f [ophthalmos↑ + ple-
ge удар]: (b) офталмоплегия – едновре-
менна парализа на всички или на ня-
колко черепномозъчни двигателни
нерви на окото. (e) ophthalmoplegia –
paralysis of one or more of the motor
nerves of the eye.
ophthalmorrhágia, ae f [ophthalmos↑ +
rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b) офталмо-
рагия – кръвотечение от очната ябъл-
ка. (e) ophthalmorrhagia, haemorrage
from the eye.
ophthalmorrhéxis, is f [ophthalmos↑ +
rhexis скъсване, пукване]: (b) офталмо-
рексис – разкъсване, пукване на
очната ябълка. (e) ophthalmorrhexis –
rupture of the eyeball.
ophthalmoscopía, ae f [ophthalmos↑ +
skopeo гледам, разглеждам]: (b) офталмо-
 130
скопия – изследване дъното на окото с
офталмоскоп. (e) ophthalmoscopy –
examination of the interior of the eye by
ophthalmoscope.
ópium, i n [гр.opion растителен сок]: (b)
опиум, опий – засъхналият млечен
сок, получен чрез нарези върху
неузрели макови главички. (e) opium –
dried latex obtained from the opium
poppy.
oppόnens, gen.-éntis [PPA op-pόno, ere
противопоставям]: (b) противопоставящ
(мускул). (e) opposing (muscle).
opposítio, ónis f [↑]: (b) противопоста-
вяне. (e) opposition .
ópticus, a, um [гр.optikos принадлежащ
към зрението]: (b) оптичен – отнасящ се
до окото, зрителен. (e) optic, optical.
optimális, e [↓]: (b) оптимален – най-
благоприятен. (e) optimal, optimum.
óptimus, a, um [superl. от bόnus добър]:
(b) най-добър, най-хубав. (e) best.
όra, ae f: (b) край, граница, ръб. (e)
edge.
• όra serráta: (b) зъбчат край (на
ретината). (e) serrated edge of
the retina.
orális, e [os уста]: (b) орален – отнасящ
се до устата, устен. (e) oral, mouth.
orbiculáris, e [orbículus кръгче]: (b)
орбикуларен – кръгов, кръгъл,
пръстеновиден. (e) orbicular.
órbita, ae f [следа от колело]: (b) орбита
– очница: костната кухина, в която се
намира очната ябълка. (e) orbit: eye-
socket, orbital cavity.
130
orbitális, e [↑]: (b) орбитален – отна-
сящ се до очницата. (e) orbital –
relating to the orbital cavity.
orch-, orchi-, orcho- [гр. orchis мъжка
полова жлеза]: (b) отнасящ се до
тестикула (семенника) (в съставни
думи). (e) relating to the testicle (in
compound words).
orchiálgia, ae f [orchis↑ + algos болка]: (b)
орхиалгия – болка в тестикула. (e)
orchialgia, orchidalgia, orchiodynia –
pain in the testicle.
orchiepididymítis, itidis f [orchis↑ +
epididymis надсеменник + -itis възпаление]:
(b) орхиепидидимит – възпаление на
семенната жлеза и надсеменника. (e)
orchiepididymitis – inflammation of the
testicle and epididymis.
orchítis, itidis f [orchis↑ + -itis възпаление]:
(b) орхит – възпаление на семенната
жлеза. (e) orchitis – inflammation of the
testicle.
orgánicus, a, um [όrganon↓]: (b) орга-
ничен – отнасящ се до орган или до
животински или растителен органи-
зъм. (e) organic – of, relating to, derived
from, or characteristic of living plants
and animals.
organísmus, i m [όrganon↓]: (b) органи-
зъм, живо същество. (e) organism.
órganon, (όrganum) i n [гр.organon
оръдие, уред]: (b) орган – част от орга-
низма, съставена от няколко тъкани и
изпълняваща специфична функция.
(e) organ – collection of tissues joined in
a structural unit to serve a common
function.
• όrgana endocrína (pl.): (b)
ендо-кринни органи. (e)
endocrine organs.
 131
• όrgana genitália (pl.): (b)
генитални органи, гениталии –
полови органи (όrgana genitália
masculína: мъжки полови
органи и όrgana genitália
feminína: женски полови
органи). (e) genital organs,
genitals, reproductive organs.
• όrgana sénsuum (pl.): (b)
органи на чувствата, сетивни
органи. (e) sense organs.
• όrgana uropoëtica (pl.) : (b)
пикочо-отделителни органи
(бъбреци) и пътища (уретери и
пикочен мехур). (e) urinary or
uropoietic organs (kidneys,
ureters, urinary bladder).
• όrganum gústus: (b) орган на
вкуса, вкусов анализатор. (e)
gustatory organ, organ of taste.
• όrganum olfáctus: (b) орган на
обонянието, обонятелен анали-
затор. (e) olfactory organ, organ
of smell.
• όrganum spirále (Cortii): (b)
Кортиев орган – рецепторът за
възприемане на слухови драз-
нения, разположен във вътреш-
ното ухо. (e) spiral organ of
Corti – specialized structure in
the cochlea that transmits sound
vibrations to the nerve fibers.
• όrganum statoacústicum: (b)
орган на слуха и на равновеси-
ето, слухов и вестибуларен
анализатор. (e) organ of hearing.
• όrganum vísus: (b) орган на
зрението. (e) organ of vision,
organ of sight.
orifícium, i n [os уста + fácio, ere правя]:
(b) орифициум – отвор, устие. (e)
orifice, aperture, opening.
orígo, inis f : (b) произход, начало –
мястото на прикрепване на мускул
към неподвижна кост. (e) origin – a
131
point at which a muscle attaches to a
bone.
ornithόsis, is f [гр.ornis птица]: (b) орни-
тоза – вирусно заболяване, предавано
на човека от птици. (e) ornithosis –
zoonotic infectious disease, contracted
from birds.
ortho- [гр.orthos прав, правилен]: (b) прав,
правилен, нормален (в съставни
думи). (e) straight, regular, normal (in
compound words).
orthodόntia, ae f [orthos↑ + odus зъб]: (b)
ортодонтия – дял от стоматологията,
занимаващ се с профилактиката и
лечението на зъбно-челюстните
аномалии. (e) orthodontics, orthodontia
– branch of dentistry dealing with pre-
vention and correction of irregular teeth.
orthopaédia, ae f [orthos↑ + paideia възпи-
тание]: (b) ортопедия – дял от медици-
ната, занимаващ се с профилактиката
и лечението на вродените и придоби-
ти деформации на тялото. (e)
orthopaedics, orthopaedy – branch of
medicine dealing with prevention and
treatment of disorders of the skeletal
system.
os1, óris n : (b) уста; устие, малък
отвор. (e) mouth; small opening.
os2, óssis n : (b) кост. (e) bone.
• os bráchii → húmerus
• os cόccygis: (b) опашна кост.
(e) coccyx, os coccygis.
• os cόxae: (b) безименна кост,
тазова кост. (e) innominate
bone, hip-bone, coxa.
• os ethmoidále: (b) решетъчна
кост. (e) ethmoid bone, ethmoid.
• os fémoris → fémur
• os frontále: (b) челна кост. (e)
frontal bone.
 132
• os hamátum: (b) кукеста кост.
(e) hooked bone.
• os hyόideum: (b) подезична
кост. (e) hyoid bone.
• os ílium: (b) хълбочна кост. (e)
ilium, iliac bone, flank bone, os
ilium.
• os íschii: (b) седалищна кост.
(e) ischium, os ischii.
• os lacrimále: (b) слъзна кост.
(e) lacrimal bone.
• os lunátum: (b) полулунна
кост. (e) lunate bone.
• os nasále: (b) носна кост. (e)
nasal bone.
• os naviculáre → os scaphόideum
• os occipitále: (b) тилна кост. (e)
occipital bone.
• os palatínum: (b) небцова кост.
(e) palatine bone.
• os parietále: (b) теменна кост.
(e) parietal bone.
• os pisifόrme: (b) граховидна
кост. (e) pisiform bone.
• os púbis: (b) срамна или лонна
кост. (e) pubis, pubic bone.
• os sácrum: (b) кръстцова кост.
(e) sacrum, sacred bone.
• os scaphόideum: (b) ладиевид-
на кост. (e) scaphoid bone.
• os sphenoidále: (b) клиновидна
кост. (e) sphenoid bone.
• os temporále: (b) слепоочна
кост. (e) temporal bone.
• os trapézium: (b) трапецна
кост. (e) trapezium bone.
• os trapezόideum: (b)
трапецовидна кост. (e)
trapezoid bone.
• os tríquetrum: (b) тристенна
кост. (e) triquetral bone.
• os zygomáticum: (b) скулова
кост. (e) zygomatic bone.
132
-os-: (b) суфикс при прилагателни
имена със значение „изобилие, наси-
теност“. (e) suffix of adjectives with
meaning „ full of, abounding”
όsculum, i n [умал.от os уста]: (b) пора,
малка дупчица или отвор. (e) pore,
minute opening.
-osis: (b) суфикс със значение
„болестно състояние, невъзпалителен
процес“. (e) suffix with meaning
“diseased condition, process”.
ósseus, a, um [os кост]: (b) костен. (e)
osseous, bony.
ossículum, i n [умал.от os кост]: (b)
костица. (e) ossicle, small bone.
• ossícula audítus: (b) слухови
костици (в тъпанчевата
кухина). (e) auditory ossicles.
ossíficans, gen.-ántis [os кост + fácio, ere
правя]: (b) осифициращ – водещ до
вкостяване. (e) ossifying.
ossificátio, ónis f [↑]: (b) осификация –
образуване на костна тъкан; вкостя-
ване. (e) ossification.
oste-, osteo- [гр.osteon кост]: (b) кост,
костен (в съставни думи). (e) bone,
bony (in compound words).
osteoarthrítis, itidis f [osteon↑ + arthron
става + -itis възпаление]: (b) остеоартрит
– възпаление на ставата и ставните
краища на костта. (e) osteoarthritis –
inflammation of the joint and bone.
osteoarthropáthia, ae f [osteon↑ +
arthron↑ + pathos страдание]: (b) остео-
артропатия – заболяване на ставите и
костите. (e) osteoarthropathy – disease
of joints and bones.
 133
osteoarthrόsis, is f [osteon↑ + arthron↑]:
(b) остеоартроза – дегенеративно-
дистрофично заболяване на ставите,
костите и съединителнотъканните
елементи. (e) osteoarthrosis –
degenerative-dystrophic disease of the
joints and bones.
osteoarthrotomía, ae f [osteon↑ + arthron↑
+ tome рязане]: (b) остеоартротомия –
изрязване на ставен край на една кост.
(e) osteoarthrotomy – excision of an
articular end of a bone.
osteoblástus, i m [osteon↑ + blastos
издънка, зародиш]: (b) остеобласт –
клетка, образуваща кост. (e) osteoblast,
osteoplast – bone-forming cell.
osteochondrítis, itidis f [osteon↑ + chond-
ros хрущял + -itis възпаление]: (b) остео-
хондрит – възпаление на костта и
хрущяла ѝ. (e) osteochondritis –
inflammation of the bone and cartilage.
osteochondrόma, atis n [osteon↑ +
chondros↑ + -oma тумор]: (b) остеохон-
дром – смесен тумор от костна и
хрущялна тъкан. (e) osteochondroma –
tumour that contains both bone and
cartilage.
osteochondropáthia, ae f [osteon↑ +
chondros↑ + pathos страдание]: (b) остео-
хондропатия – заболяване на костта и
хрущяла ѝ изобщо, предимно в детс-
ката и юношеската възраст. (e)
osteochondropathy – disease of the bone
and cartilage.
osteochondrόsis, is f [osteon↑ + chond-
ros↑]: (b) остеохондроза – дегенера-
тивен костно-хрущялен процес. (e)
osteochondrosis – a group of disorders
that affect the progress of bone growth
by bone necrosis.
133
osteόcytus, i m [osteon↑ + kytos клетка]:
(b) остеоцит – костна клетка. (e)
osteocyte – a branch cell embedded in
the matrix of bone tissue.
osteodystrόphia, ae f [osteon↑ + dystrophia
лошо хранене]: (b) остеодистрофия –
заболяване на костите, характеризи-
ращо се с изменение на строежа им
поради нарушение на вътрекостния
метаболизъм. (e) osteodystrophy –
defective formation of bone.
osteoectomía, ae f [osteon↑ + ektome
изрязване]: (b) остеоектомия – опера-
тивно отстраняване на кост или част
от кост. (e) osteoectomy, ostectomy –
excision of a bone or part of bone.
osteofibrόma, atis n [osteon↑ + fíbra
влакно + -oma тумор]: (b) остеофибром –
смесен тумор от костна и съедини-
телна тъкан. (e) osteofibroma, fibro-
osteoma – benign tumour combining
both osseous and fibrous tissues.
osteogénesis, is f [osteon↑ + genesis създа-
ване, образуване]: (b) остеогенеза – об-
разуване на костна тъкан, на кост. (e)
osteogenesis, osteogeny – formation of
the bones.
• osteogenésis imperfécta: (b)
несъвършена остеогенеза –
несъвършено костообразуване,
вродена чупливост на костите.
(e) osteogenesis imperfecta –
genetic disorder characterized by
bones that break easily.
osteogénicus, a, um [↑]: (b) остеогенен
– отнасящ се до образуването на
костта. (e) osteogenic – relating to the
formation of the bone.
osteológia, ae f [osteon↑ + logos учение]:
(b) остеология – дял от анатомията,
изучаващ костната система. (e) oste-
 134
ology – branch of anatomy dealing with
the structure and function of bones.
osteόlysis, is f [osteon↑ + lysis развързване,
разлагане]: (b) остеолиза – разрушаване
на костна тъкан. (e) osteolysis,
ossifluence – dissolution of bone tissue.
osteóma, atis n [osteon↑ + -oma тумор]: (b)
остеом – костен тумор. (e) osteoma –
bone tumour.
osteomalácia, ae f [osteon↑ + malakos мек]:
(b) остеомалация – размекване на
костите. (e) osteomalacia – softening of
the bones.
osteomyelítis, itidis f [osteon↑ + myelos
костен мозък + -itis възпаление]: (b) остео-
миелит – инфекциозен възпалителен
процес на костния мозък, който пре-
минава върху костта и надкостницата.
(e) osteomyelitis – infection and
inflammation of the bone marrow and
bone.
osteonecrόsis, is f [osteon↑ + nekros мър-
тъв]: (b) остеонекроза – некроза на
костта в цялата ѝ маса в резултат на
нарушено локално кръвоснабдяване..
(e) osteonecrosis – death of bone tissue
due to a lack of blood supply.
osteopáthia, ae f [osteon↑ + pathos страда-
ние]: (b) остеопатия – заболяване на
костите изобщо. (e) osteopathy –
disease of the bones.
osteosarcόma, atis n [osteon↑ + sarcoma
сарком]: (b) остеосарком – злокачес-
твен тумор на костите. (e) osteo-
sarcoma – malignant bone tumour.
osteosclerósis, is f [osteon↑ + skleros
твърд]: (b) остеосклероза – уплътня-
ване на костта поради усилено обра-
зуване на костна тъкан при различни
заболявания. (e) osteosclerosis – the
hardening of the bone due to an abnor-
134
mal increase in the density of bone
tissue.
osteotomía, ae f [osteon↑ + tome рязане]:
(b) остеотомия – оперативно срязване
на кост. (e) osteotomy – incision or
transection of a bone.
ostítis (osteítis), itidis f [osteon↑ + -itis
възпаление]: (b) остит – възпаление на
костта. (e) osteitis – inflammation of the
bone.
óstium, i n [os уста]: (b) устие, вход,
малък отвор. (e) mouth, entrance, small
opening.
• όstium cardíacum: (b) отвор на
кардията (вход на стомаха). (e)
ostium cardiacum, cardiac
opening.
• όstium uréthrae: (b) отвор на
пикочния канал. (e) meatus
urinarius, opening of the urethra.
• όstium úteri: (b) външен отвор
на матката. (e) mouth of the
womb.
• όstium vagínae: (b) отвор на
влагалището. (e) vaginal
opening, orifice of the vagina
ot-, oto- [гр.us ухо]: (b) ухо, отнасящ се
до ухото (в съставни думи). (e) ear,
relating to the ear (in compound words).
otálgia, ae f [ot↑ + algos болка]: (b)
оталгия – болка в ухото. (e) earache,
otalgia, otodynia.
óticus, a, um [↑]: (b) ушен. (e) otic.
otítis, itidis f [us↑ + -itis възпаление]: (b)
отит – възпаление на ухото. (e) otitis -
ear's inflammation.
otodýnia, ae f → otálgia
otόgenes, gen.-is [us↑ + genes произлязъл]:
(b) отогенен – от ушен произход, осо-
 135
бено от възпаление на ухото. (e) oto-
genic, otogenous – of or originating
within the ear, especially from
inflammation of the ear.
otolithiásis, is f [us↑ + lithos камък]: (b)
отолитиаза – образуване на твърди
калциеви конкременти във външния
слухов канал. (e) otolithiasis – a
formation of calcium cocncretions in the
external auditory canal.
otolόgia, ae f [us↑ + logos учение]: (b)
отология – наука за ухото и болестите
му. (e) otology, otiatrics – branch of
medicine dealing with the structure,
function and pathology of the ear.
otorhinolaryngologia, ae f [us↑ + rhis нос
+ larynx гърло, гръклян + logos↑]: (b) ото-
риноларингология – дял от медици-
ната, занимаващ се с болестите на
ухото, носа и гърлото и тяхното
лечение. (e) otorhinolaryngology - the
study and treatment of diseases of the
ear, nose and throat.
otorrhágia, ae f [us↑ + rhegnymi чупя,
разкъсвам]: (b) оторагия – кръвоте-
чение от ухото. (e) othaemorrhagia,
otorrhagia – bleeding from the ear.
otorrhoéa, ae f [us↑ + rhoe течение]: (b)
оторея – изтичане на секрет от ухото.
(e) otorrhoea - ear discharge.
otoscopía, ae f [us↑ + skopeo гледам,
разглеждам]: (b) отоскопия – изслед-
ване на ушния канал и тъпанчето с
уред (отоскоп). (e) otoscopy – exami-
nation of the auditory canal and the
eardrum with an otoscope.
ovális, e [όvum яйце]: (b) овален,
яйцевиден. (e) oval.
ovariálgia, ae f [ovárium↓ + algos болка]:
(b) овариалгия – болки в яйчника. (e)
135
ovaralgia, oothecalgia, oophoralgia,
ovarian neuralgia.
ováricus, a, um [ovárium↓]: (b) яйчни-
ков. (e) ovarian.
ovariectomía, ae f [ovárium↓ + ektome
изрязване]: (b) овариектомия – опера-
тивно отстраняване на яйчник. (e)
oophorectomy, ovariectomy, oothecec-
tomy – surgical removal of one or both
ovaries.
ovarítis, itidis f → oophorítis
ovárium, i n [όvum яйце]: (b) яйчник –
женска полова жлеза: чифтен орган, в
който се образува и узрява яйцеклет-
ката. (e) ovary, ovarium, ootheca,
oophoron – an ovum-producing repro-
ductive organ, part of the female
reproductive system.
ovidúctus, us m → túba uterīna
óvis, is f : (b) овца. (e) sheep.
ovigénesis (ovogénesis), is f →
oogénesis
ovulátio, όnis f [όvulum↓]: (b) овулация
– пукване на узрелия Граафов фоли-
кул с излизане на яйцеклетката. (e)
ovulation – the phase of a female’s cycle
in which a mature egg is released from
the ovarian follicles into the oviduct.
όvulum, i n [умал.от όvum↓]: (b)
яйцеклетка. (e) ovum, ovulum, ovule,
female sex cell.
óvum, i n : (b) яйце, яйцеклетка. (e)
egg, egg cell.
oxy- [гр.oxys остър, кисел]: (b) остър,
кисел, отнасящ се до кислород (в
съставни думи). (e) sharp, acid, relating
to the oxygen (in compound words).
 136
Oxygénium, i n [oxys↑ + genes произля-
P
P [Phόsphorus]: (b) химическият знак на
фосфора. (e) chemical symbol for
phosphorus.
pachydérmia, ae f [гр.pachys дебел +
derma кожа]: (b) пахидермия – задебе-
ляване и втвърдяване на кожата с
хипертрофия на всичките ѝ тъканни
пластове. (e) pachydermia, pachyderma
– abnormal thickening of the skin.
pachymeningítis, itidis f [pachys↑ +
meninx ципа, мозъчна обвивка + -itis
възпаление]: (b) пахименингит –
възпаление на твърдата мозъчна
обвивка. (e) pachymeningitis –
inflammation of the dura mater.
paediáter, tri m [гр.pais дете + iatros
лекар]: (b) педиатър – лекар специа-
лист по детски болести. (e) p(a)edi-
atrist, p(a)ediatrician – medical practi-
tioner who has special training in
medical care for children.
paediátria, ae f [↑]: (b) педиатрия –
дял от медицината, занимаващ се с
детските болести и тяхното лечение.
(e) p(a)ediatrics, pediatry – the branch of
medicine dealing with the medical care
for infants, children and adolescents.
palatínus, a, um [palátum↓]: (b) небцов.
(e) palatine, palatal.
palato- [palátum↓]: (b) отнасящ се до
или принадлежащ на небцето, небно-
(в съставни думи). (e) of or relating to
the palate (in compound words).
palatoglóssus, a, um [palátum↓ + glossa
език]: (b) палатоглосен – небцово-
езичен. (e) palatoglossal.
palatomaxilláris, e [palátum↓ + maxílla
горна челюст]: (b) палатомаксиларен –
136
зъл]: (b) кислород. (e) oxygen.
небцовогорночелюстен. (e) palato-
maxillary.
palatopharyngéus, a, um [palátum↓]: (b)
палатофаринксов – небцовогълтачен.
(e) palatopharyngeal.
palatovaginális, e [palátum↓ + vagína
влагалище]: (b) палатовагинален –
небцововлагалищен. (e) palatovaginal.
palátum, i n : (b) небце – покривът,
сводестата част на устната кухина. (e)
palate – the roof of the mouth.
• palátum dúrum: (b) твърдо
небце – предната (костна)
част на небцето. (e) hard
palate – the bony part of the
palate.
• palátum mólle (syn. vélum
palatínum): (b) меко небце –
задната (некостна) част на
небцето. (e) soft palate – the
soft tissue constituting the back
of the roof of the mouth.
pállidus, a, um [pálleo, ére бледен съм]:
(b) бледен. (e) pale, pallid.
pállium, i n [плащ, покривка]: (b) покри-
вало, плащ на главния мозък – мозъч-
ната кора с подлежащото бяло
вещество. (e) pallium, the cerebral
cortex and contiguous white matter
pállor, όris m [pálleo↑]: (b) бледност.
(e) pallor, paleness.
pálma1, ae f : (b) длан. (e) palm.
• pálma mánus: (b) длан на
ръката. (e) palm of the hand.
pálma2, ae f: (b) палма. (e) palm.
 137
palmáris, e [palma1↑]: (b) палмарен –
отнасящ се до или принадлежащ на
дланта. (e) palmar, volar – of or relating
to the palm.
palpátio, ónis f [pálpo, áre гладя с ръка,
опипвам]: (b) палпация – опипване,
изследване чрез опипване. (e)
palpation, touching.
pálpebra, ae f : (b) клепач. (e) eyelid.
• pálpebra inférior: (b) долен
клепач. (e) inferior eyelid,
palpebra malaris.
• pálpebra supéior: (b) горен
клепач. (e) upper eyelid,
palpebra frontalis.
palpebrális, e [↑]: (b) палпебрален –
клепачен. (e) palpebral.
palpitátio, όnis f [pálpito, áre треперя]: (b)
трептене, биене, пулсиране. (e)
palpitation – rapid, forceful, throbbing,
or fluttering heartbeat.
pampinifόrmis, e [pámpinus лозови
мустачки + forma форма, вид]: (b) подобен
на лозови мустачки, гроздовиден. (e)
pampiniform – shaped like a tendril.
pan- [гр.pas всеки]: (b) всичко, цял (в
съставни думи). (e) all, the whole (in
compound words).
panarítium, i n [видоизменено от
paronýchia↓]: (b) панариций – неспеци-
фично гнойно възпаление на пръста
на ръката или крака. (e) whitlow,
paronychia, panaris, panaritium, felon.
panarteriítis, itidis f [pan-↑ + artéria
артерия + -itis възпаление]: (b) панарте-
риит – възпаление на всички слоеве
на артериалната стена. (e) panarteritis
– inflammation involving all coats of an
artery.
137
panarthrítis, itidis f [pan-↑ + arthron
става + -itis възпаление]: (b) панартрит –
възпаление на всички тъкани на една
става; възпаление на всички стави на
тялото. (e) panarthritis – inflammation
involving all the tissues of a joint; in-
flammation of all the joints in the body.
pancardítis, itidis f [pan-↑ + kardia сърце
+ -itis възпаление]: (b) панкардит – въз-
паление на всички слоеве (ендокард,
миокард, перикард) на сърдечната
стена. (e) pancarditis – inflammation of
the entire heart (endocardium, myocar-
dium and pericardium).
páncreas, átis n [pan-↑ + kreas месо]: (b)
панкреас – задстомашна жлеза. (e)
pancreas, abdominal salivary gland,
abdominal sweetbread (in animals).
pancreaticoduodenális, e [páncreas↑ +
duodénum дванадесетопръстник]: (b) пан-
креатичнодванадесетопръстен. (e)
pancreaticoduodenal.
pancreáticus, a, um [↑]: (b) панкре-
атичен – задстомашен. (e) pancreatic.
pancreatítis, itidis f [páncreas↑ + -itis въз-
паление]: (b) панкреатит – възпаление
на задстомашната жлеза. (e) pancre-
atitis – inflammation of the pancreas.
pandémia, ae f [pan↑ + demos народ]: (b)
пандемия – широко разпространена
епидемия, която обхваща цяла страна
или няколко страни. (e) pandemic – an
epidemic occurring worldwide or over a
very wide area.
pánis, is m : (b) хляб. (e) bread.
panniculítis, itidis f [pannículus↓+ -itis
възпаление]: (b) паникулит – възпале-
ние на подкожната мастна тъкан. (e)
panniculitis, subcutaneous fibrositis.
 138
pannículus, i m [умал.от pánnus къс от
плат]: (b) тъкан. (e) layer of tissue.
• pannículus adipόsus: (b)
подкожна мастна тъкан. (e)
panniculus – a layer of fat
underlying the dermis.
panophthalmítis, itidis f [pan- всичко +
ophthalmos око + -itis възпаление]: (b)
панофталмит, панофталмия – гнойно
възпаление на всички очни обвивки.
(e) panophthalmitis, panophthalmia –
purulent inflammation of all parts of the
eye.
panotítis, itidis f [pan- ↑+ us ухо -itis
възпаление]: (b) панотит – възпаление
на вътрешното и средното ухо. (e)
panotitis – inflammation of the entire
ear.
panplégia, ae f [pan↑ + plege удар]: (b)
панплегия – парализа, която обхваща
цялото тяло. (e) panplegia – paralysis of
all four extremities.
pansinusítis (pansinuítis), itidis f [pan-
↑ + sínus синус +-itis възпаление]: (b) пан-
синузит – едновременно възпаление
на всички околоносни кухини от ед-
ната или двете страни. (e) pansinusitis,
pansinuitis – inflammation of all
paranasal sinuses on one or both sides.
Papáver, eris n (бот.): (b) мак. (e)
poppy.
papílla, ae f [гръдно зърно]: (b) папила
– гръдно зърно, пъпковидно образу-
вание, брадавичка. (e) papilla – nipple-
like structure.
• papílla déntis: (b) папила на
зъба. (e) dental papilla.
• papílla duodéni májor: (b)
голяма папила на дванаде-
сетопръстника. (e) duodenal
138
papilla, bile papilla, Vater’s
papilla.
• papílla mámmae: (b) гръдно
зърно, цицка. (e) nipple,
mammilla, teat.
• papílla nérvi όptici: (b) папила
на зрителния нерв, сляпо
петно. (e) optic papilla, papilla
of the optic nerve, blind spot.
papilláris, e [↑]: (b) папиларен –
отнасящ се до, подобен на или
снабден с папили. (e) of, relating to or
covered with papillae.
papillifόrmis, e [papílla↑ + fόrma форма,
вид]: (b) папилиформен – подобен на
папила. (e) papilliform.
papillόma, atis n [papílla↑ + -oma тумор]:
(b) папилом – доброкачествен епите-
лен тумор на кожата и лигавиците. (e)
papilloma – a small benign epithelial
tumour.
pápula, ae f : (b) папула – възелче,
пъпка. (e) papule, pimple, papula.
papulόsus, a, um [↑]: (b) папулозен –
отнасящ се или характеризиращ се с
папули. (e) papular – pertaining to or
resembling a papule.
para- [гр.]: (b) представка със
значение „ при, до, наблизо; от двете
страни; отклоняване от нормалното;
превръщане). (e) prefix with meaning
“beside; near, resembling; accessory to;
abnormal; apart from; beyond).
paracentésis, is f [para-↑ + kentesis
продупчване]: (b) парацентеза – про-
бождане, пункция за отстраняване на
течност. (e) paracentesis – puncture by a
needle to sample body fluid.
 139
• paracentésis abdόminis: (b)
пункция на корема. (e)
abdominal paracentesis.
• paracentésis membránae
týmpani: (b) пробиване на тъ-
панчето. (e) myringotomy,
paracentesis of the drum
membrane.
paraaόrticus, a, um [para-↑ + aorta аорта]:
(b) парааортен – разположен около
аортата. (e) paraaortic – located near or
next to the aorta.
paraduodenális, e [para-↑ + duodénum
дванадесетопръстник]: (b) парадуоде-
нален – разположен близо до двана-
десетопръстника. (e) paraduodenal –
located near to the duodenum.
paragánglion, i n [para-↑ + ganglion ганг-
лий]: (b) параганглий – струпване на
хормонално активни клетки, които
имат общ произход с ганглиите на ве-
гетативната нервна система и се нами-
рат в различни органи и части на тя-
лото. (e) paraganglion; paraganglia,
chromaffin bodies – a small round body
containing chromaffin cells, found in
different organs and parts of the body.
• paragánglion aόrticum abdo-
minále: (b) коремен аортен
параганглий. (e) abdominal
aortic paraganglion.
• paragánglion supracardiále: (b)
надсърдечен параганглий. (e)
supracardiac paraganglion.
• paragánglion suprarenále: (b)
надбъбречен параганглий. (e)
adrenal ganglion.
parálysis, is f [гр.paralyo развързвам]: (b)
парализа – пълна загуба на волевите
движения; спиране дейността на един
орган поради поражение на нервната
система. (e) paralysis, palsy – inability
139
to move or function; total stoppage or
severe impairment of activity.
paralýticus, a, um [↑]: (b) парали-
тичен, парализиран. (e) paralytic.
parametrítis, itidis f [paramétrium↓ + -itis
възпаление]: (b) параметрит – дифузно
възпаление на околоматочната
съединителна тъкан. (e) parametritis,
pelvic cellulitis – inflammation of the
connective tissue adjacent to the uterus.
paramétrium, i n [para- покрай, при +
metra матка]: (b) параметрий - цепко-
видно пространство около матката,
изпълнено с хлабава съединителна
тъкан. (e) parametrium – the connective
tissue and fat adjacent to the uterus.
paranasális, e [para↑ + násus нос]: (b)
параназален – околоносов. (e)
paranasal.
paranephrítis, itidis f [para-↑ + nephros
бъбрек + -itis възпаление]: (b) паранефрит
– възпаление на околобъбречната
мастна тъкан. (e) paranephritis,
perinephritis; inflammation of the
connective tissue around the kidney.
paraplégia, ae f [para- при, от двете страни
+ plege удар]: (b) параплегия – парализа
на два едноименни крайника, по-
специално долните крайници. (e)
paraplegia – paralysis of both limbs
(especially lower ones) due to spinal
disease or injury.
pararenális,e [para-↑ + ren бъбрек]: (b)
параренален – околобъбречен. (e)
pararenal.
parasacrális, e [para-↑ + sacrum кръстцова
кост]: (b) парасакрален – разположен
около кръстцовата кост. (e) parasacral.
 140
parasitárius, a, um [parasítus↓]: (b)
паразитен – произлязъл от паразити,
паразитиращ. (e) parasitic.
parasitísmus, i m [parasítus↓]: (b) пара-
зитизъм – паразитиране; заразяване с
паразити. (e) parasitism – the mode of
existence of a parasite or parasitic
population; parasitosis, infection with
parasites.
parasitolόgia, ae f [parasítus↓ + logos
учение]: (b) паразитология – наука,
изучаваща паразитите и паразитизма.
(e) parasitology – the study of parasites,
their hosts and the relationship between
them.
parasítus, i m [гр.parasitos хранещ се при
някого]: (b) паразит – животински или
растителен организъм, който се храни
за сметка на друг и живее във или
върху него. (e) parasite – an organism
that grows, feeds, and is sheltered on or
in a different organism while contribu-
ting nothing to the survival of its host.
parasternális, e [para- при, покрай +
stérnum гръдна кост]: (b) парастернален –
разположен около гръдната кост. (e)
parasternal.
parasympáthicus, i m [para- при, покрай
+ sympathicus симпатиков]: (b) парасимпа-
тикус – парасимпатиков дял на веге-
тативната нервна система. (e)
parasympathetic nervous system,
craniosacral system.
parathyrόideus, a, um [para-↑ + thyroid-
deus щитовиден]: (b) паратироиден –
околощитовиден, отнасящ се до
околощитовидните жлези. (e)
parathyroid – of, relating to, or obtained
from the parathyroid glands.
140
paratracheális, e [para-↑ + trachéa трахея]:
(b) паратрахеален – разположен около
трахеята. (e) paratracheal.
parátus, a, um [PPP páro, áre приготвям]:
(b) приготвен, готов. (e) prepared.
paraumbilicális, e [para-↑ + umbilicus
пъп]: (b) параумбиликален – разпо-
ложен около пъпа. (e) paraumbilical –
near the umbilicus.
paraurethrális, e [para-↑ + uréthra уретра]:
(b) парауретрален – разположен около
пикочния канал. (e) paraurethral – near
the urethra.
parauterínus, a, um [para-↑ + úterus мат-
ка]: (b) параутеринен – околоматочен.
(e) parauterine.
paravaginális, e [para-↑ + vagína влагали-
ще]: (b) паравагинален – околовлага-
лищен. (e) paravaginal – adjacent to the
vagina or a vaginal part.
paraventriculáris, e [para-↑ + ventrículus
стомахче]: (b) паравентрикуларен –
разположен около мозъчното сто-
махче. (e) paraventricular – located
around the ventricle.
paravertebrális, e [para-↑ + vértebra
прешлен]: (b) паравертебрален – около-
прешленен, окологръбначен. (e) para-
vertebral – located along a vertebra or
the vertebral column.
paravesiculáris, e [para-↑ + vesíca мехур]:
(b) паравезикуларен – разположен
около пикочния мехур. (e) paravesi-
cular - located around the urinary
bladder.
parénchyma, atis n [гр.parencheo доливам,
добавям]: (b) паренхим – специфична
тъкан на един орган, за разлика от
интерстициалната (опорна) тъкан . (e)
parenchyma – the specific tissue of an
 141
animal organ as distinguished from its
connective or supporting tissue.
parenchymatósus, a, um [↑]: (b) парен-
химен – отнасящ се до, богат на па-
ренхим. (e) parenchymal, parenchyma-
tous.
parenterális, e [para- покрай, около + énte-
ron черво]: (b) парентерален – начин за
вкарване на лекарствени и други ве-
щества в организма, като се избягва
стомашно-чревния канал. (e) paren-
teral – taken into the body by means
other than through the digestive canal.
parésis, is f [гр.отпускане, отслабване]: (b)
пареза – непълна парализа: отслабва-
не или частична загуба на волевите
движения. (e) paresis – partial paralysis,
incomplete paralysis.
páries, etis m: (b) стена. (e) wall.
parietális, e [↑]: (b) париетален –
пристенен, отнасящ се до стената на
някой орган или кухина; теменен,
отнасящ се до теменната кост. (e)
parietal – relating to the wall of an organ
or cavity; relating to the parietal bone.
parodontítis, itidis f [parodόntium↓+ -itis
възпаление]: (b) пародонтит – възпале-
ние на пародонта. (e) parodontitis –
inflammation of the parodontium.
parodόntium (paradéntium), i n [para-
при, покрай + odus зъб]: (b) пародонт –
поддържащият зъба апарат, околозъб-
на тъкан. (e) parodontium – the tissues
investing and supporting the tooth.
parodontόsis (paradentόsis), is f [paro-
dόntium↑]: (b) пародонтоза – първична
атрофия на зъбното легло. (e)
parodontitis, periodontosis, paradentosis
– degeneration of connective-tissue
elements of the periodontal ligament.
141
paronýchia, ae f [para- покрай, при + onyx
нокът]: (b) паронихия – гнойно
възпаление на околонокътните
тъкани. (e) paronychia, felon, panaris,
whitlow.
parόticus, a, um [↓]: (b) паротиден –
околоушен. (e) parotic, parotid.
parótis, idis f (glándula parótis) →
glándula parotídea
parotítis, itidis f [parόtis↑ + itis възпале-
ние]: (b) паротит – възпаление на
околоушната жлеза. (e) parotitis -
inflammation of the parotid gland.
pars, pártis f: (b) част. (e) part, portion.
• pártes aequáles: (b) равни
части – по равни части от
някое лекарство (в рецепти).
(e) in equal parts (in
prescriptions).
partiális, e [↑]: (b) парциален – непъ-
лен, частичен. (e) incomplete, partial.
partícula, ae f [умал.от pars↑]: (b)
частица. (e) particle.
particuláris, e [↑]: (b) особен, специ-
фичен; индивидуален, частен. (e)
particular; peculiar.
pártus, us m [pário, ere раждам]: (b)
раждане. (e) labour, parturition, birth.
• pártus agrippínus: (b) седа-
лищно раждане; раждане с
предлежание на краката. (e)
breech delivery, breech presen-
tation; foot delivery, foot
presentation.
• pártus caesáreus → séctio
caesárea
• pártus immatúrus: (b) раждане
на нежизнеспособен плод (от
началото на петия до края на
 142
седмия месец). (e) miscarriage,
abortion.
• pártus matúrus: (b) навремен-
но раждане – раждане, което
настъпва в 39 – 41 седмица. (e)
labour at term.
• pártus praecipitátus: (b) преци-
питирано раждане – ненормал-
но бързо, внезапно раждане. (e)
precipitated labour.
• pártus praematúrus: (b) преж-
девременно раждане – прекъс-
ване на бременността и ражда-
не в 28 – 38 седмица. (e)
premature birth.
• pártus serόtinus: (b) закъсняло
раждане, което настъпва след
41 седмица. (e) delayed labour,
retarded bith.
• pártus síccus: (b) сухо раждане
– след преждевременно изти-
чане на околоплодните води.
(e) dry labour, xerotocia.
párvus, a, um: (b) малък. (e) small,
little.
passívus, a, um [pátior, páti търпя,
понасям]: (b) пасивен – бездеен,
инертен. (e) passive.
pásta, ae f : (b) паста – гъста мазилка,
гъст унгвент. (e) paste.
pastíllus, i m [дъвка]: (b) пастилка –
лекарствена питка, предназначена
главно за смучене. (e) lozenge, pastil,
pastille, troche.
pastόsus, a, um [pásta тесто]: (b)
тестообразен; подпухнал. (e) pasty.
patélla, ae f [паница, чиния]: (b) патела –
колянно капаче. (e) patella, knee-cap,
knee-pan.
patelláris, e [↑]: (b) пателарен – отна-
сящ се до капачето. (e) patellar, rotular.
142
pátens, gen.-éntis [PPA páteo, ére отворен
съм, достъпен съм]: (b) отворен, достъ-
пен. (e) patent.
páter, tris m : (b) баща. (e) father.
-pathia [гр.pathos страдание, болест]: (b)
заболяване, страдание, болест (в
съставни думи). (e) disease, suffering
(in compound words).
pathόgenes, gen.-is [pathos↑ + -genes
произлязъл]: (b) патогенен – болесто-
творен. (e) pathogenetic, pathogenic,
morbific.
pathogénesis, is f [↑]: (b) патогенеза –
произход и развитие на една болест.
(e) pathogenesis, pathogenesy, nosogeny
– the development of a disease.
pathológia, ae f [pathos↑ + logos учение]:
(b) патология – дял от медицината,
изучаващ болестните процеси в
организма. (e) pathology – branch of
medicine dealing with the essential
nature of diseases.
pathológicus, a, um [↑]: (b) патологи-
чен – болестен, дължащ се на болест.
(e) pathologic, pathological, morbid,
diseased.
pátiens, gen.-éntis [PPA pátior, páti търпя,
понасям]: (b) пациент, болен. (e)
patient.
pécten, inis m [pécto, ere реша]: (b)
гребен, гребеновидно образувание. (e)
comb.
• pécten anális: (b) анален
гребен. (e) anal comb.
• pécten όssis púbis: (b) гребен
на лонната кост. (e) pectineal
line of the pubis.
 143
pectinátus, a, um [↑]: (b) гребенчат,
гребенест, гребеновиден. (e) pectinate,
combed, comb-shaped.
pectíneus, a, um [↑]: (b) гребеновиден.
(e) comb-shaped.
pectorális, e [↓]: (b) пекторален –
гръден, отнасящ се до гърдите;
уталожващ кашлицата. (e) pectoral;
cough remedy, expectorant, bechic.
péctus, oris n: (b) гърди, предната
стена на гръдния кош. (e) breast.
pécus, oris n : (b) дребен добитък
(кози, овце, свине). (e) small farm
animals.
Pedículus1, i m [умал.от pes крак] : (b)
въшка. (e) louse.
• Pedículus cápitis: (b) главова
въшка. (e) head louse.
• Pedículus cόrporis síve
vestiménti: (b) въшка на тялото
или дрешна въшка. (e) body
louse , clothes louse.
• Pedículus púbis síve inguinális
→ Phthírius inguinális
pedículus2, i m: (b) краче, стъбълце,
подобно на краче образувание. (e)
pedicle, stalk, pedicel, peduncle, stem.
• pedículus árcus vértebrae: (b)
краче на прешленната дъга. (e)
pedicle of the vertebral arch.
pedúnculus, i m [умал.от pes крак]: (b)
краче, дръжка, стъбло. (e) peduncle,
stalk, stem, pedicle, pedicel.
• pedúnculi cerebelláres (pl.): (b)
крачета на малкия мозък. (e)
cerebellar peduncles.
• pedúnculus cérebri (cerebra-
lis): (b) краче на главния мозък.
(e) cerebral peduncles.
143
pellícula, ae f [умал.от péllis кожа]: (b)
пеликула – тънка кожица, ципица. (e)
pellicle, thin skin, thin membrane, film.
pellúcidus, a, um [per през + lúcidus
светъл]: (b) прозрачен. (e) pellucid,
translucent.
pélvicus, a, um / pelvínus, a, um [pél-
vis↓]: (b) тазов, отнасящ се до таза. (e)
pelvic.
pélvis, is f [чиния]: (b) таз, корито;
бъбречно легенче. (e) pelvis.
• pélvis angústa: (b) тесен таз. (e)
contracted pelvis.
• pélvis májor: (b) голям таз. (e)
pelvis major, large pelvis.
• pélvis mínor: (b) малък таз. (e)
pelvis minor, small pelvis.
• pélvis renális: (b) бъбречно
легенче. (e) pelvis of the kidney,
renal pelvis.
péndulus, a, um [péndeo, ére вися, увиснал
съм]: (b) висящ, увиснал. (e) pendulous.
pénetrans, gen.-ántis [PPA pénetro, áre
прониквам]: (b) пенетриращ – проник-
ващ. (e) penetrating.
pénis, is m [опашка]: (b) пенис – мъжки
полов член. (e) penis – the male organ
of copulation.
pennátus, a, um [pénna перо, крило]: (b)
перест, крилат. (e) pinnate, pinnated.
pépticus, a, um [гр.pepsis храносмилане]:
(b) пептичен – отнасящ се до или
подпомагащ храносмилането. (e)
peptic – of, relating to, or assisting
digestion.
per praep. + Acc.: (b) през; чрез. (e)
through, by.
 144
per ánum: (b) през ануса, през задния
проход. (e) by the anus, through the
anus.
per clýsma: (b) с клизма. (e) per
clysma.
per-: (b) представка със значение
„през, твърде, усилване на основното
понятие“. (e) prefix with meaning
“through, thoroughly, very”.
peracútus, a, um [per- твърде + acútus
остър]: (b) перакутен – извънредно
остър. (e) peracute, hyperacute,
superacute.
percéptio, όnis f [разбиране, схващане]:
(b) перцепция – възприятие. (e)
perception.
pérforans, gen.-ántis [PPA pér-foro, áre
пробивам]: (b) пробиващ. (e) perfo-
rating.
perforátio, όnis f [↑]: (b) перфорация –
пробив, пробиване. (e) perforation.
perforátus, a, um [PPP pérforo↑]: (b)
пробит, продупчен. (e) perforated,
pierced.
perfúsio, όnis f [per-fúndo, ere заливам]:
(b) перфузия – продължително
вливане или пропускане на течност.
(e) perfusion.
peri- [гр.]: (b) представка със значение
„около, от всички страни“. (e) prefix
with meaning “around, enclosing,
surrounding”.
periadenítis, itidis f [peri-↑ + aden жлеза +
-itis възпаление]: (b) периаденит – възпа-
ление на тъканта около една жлеза. (e)
periadenitis – inflammation of the tissues
around a gland.
144
perianális, e [peri-↑ + ánus анус]: (b)
перианален – разположен около
ануса. (e) circumanal, perianal,
periproctic.
periapicális, e [peri-↑ + ápex връх]: (b)
периапикален – разположен около
върха на зъбен корен. (e) periapical –
surrounding the tip of the root of a tooth.
periarteriális, e [peri-↑ + artéria артерия]:
(b) периартериален – околоартериен.
(e) periarterial – surrounding an artery.
periarteriítis, itidis f [peri-↑ + artéria↑ + -
itis възпаление]: (b) периартериит –
възпаление на външния слой на
артерия. (e) periarteritis – inflammation
of the outer coat and tissues surrounding
an artery.
periarthrítis, itidis f [peri-↑ + arthron ста-
ва + -itis възпаление]: (b) периартрит –
възпаление на меките тъкани, окръжа-
ващи една става. (e) periarthritis –
inflammation of tissues around a joint.
• periarthrítis humeroscapuláris:
(b) периартрит на раменната
става. (e) Duplay’s disease,
subdeltoid bursitis, subacromial
bursitis, scapulohumeral
periarthritis.
periarticuláris, e [peri-↑ + artículus става]:
(b) периартикуларен – околоставен.
(e) periarticular.
periauriculáris, e [peri-↑ + aurícula ухо,
ушна мида]: (b) периаурикуларен –
околоушен. (e) periauricular.
peribronchiális, e [peri-↑ + bronchos
бронх]: (b) перибронхиален – около-
бронхов. (e) peribronchial.
pericardiális, e [peri-↑ + kardia сърце]: (b)
перикардиален – отнасящ се до
 145
перикарда; обкръжаващ сърцето. (e)
pericardium; surrounding or adjacent to
the heart.
pericardítis, itidis f [pericardium↓ + -itis
възпаление]: (b) перикардит – възпале-
ние на сърцевата торбичка. (e)
pericarditis – inflammation of the
pericardium.
pericárdium, i n [peri-↑ + kardia сърце]:
(b) перикард – сърцева торбичка,
околосърцева серозна обвивка,
състояща се от два листа. (e) peri-
cardium – the membranous sac with two
layers enclosing the heart.
• pericárdium fibrόsum: (b)
фиброзен перикард, париета-
лен лист на перикарда. (e)
fibrous pericardium.
• pericárdium serόsum: (b) серо-
зен перикард, висцерален лист
на перикарда. (e) serous
pericardium.
pericholangítis, itidis f [peri-↑ + chole
жлъчка + angeion съд + -itis възпаление]: (b)
перихолангит – възпаление на
съединителната тъкан около интерло-
буларните жлъчни пътища. (e)
pericholangitis – inflammation of the
tissues around the bile ducts.
pericholecystítis, itidis f [peri-↑ + chole ↑
+ kystis мехур + -itis възпаление]: (b)
перихолецистит – възпаление на пе-
ритонеалната обвивка на жлъчния
мехур и на тъканта около него. (e)
pericholecystitis - inflammation of the
tissues around the gall-bladder.
perichondrítis, itidis f [perichondrium↓ + -
itis възпаление]: (b) перихондрит –
възпаление на надхрущялницата. (e)
perichondritis – inflammation of the
perichondrium.
145
pericardiac, pericardial – relating to the
perichóndrium, i n [peri-↑ + chondros
хрущял]: (b) перихондрий, надхрущял-
ница – външна съединителнотъканна
обвивка на хрущяла. (e) perichondrium
– the layer of fibrous connective tissue
investing the cartilage.
pericorneális, e [peri-↑ + cόrnea роговица]:
(b) перикорнеален – разположен
около роговицата. (e) pericorneal –
surrounding the cornea.
pericránium, i n [peri-↑ + kranion череп ]:
(b) перикраний – външна надкостница
на черепа. (e) pericranium – the external
periosteum covering the outer surface of
the skull.
periculósus, a, um [perículum опасност]:
(b) опасен. (e) dangerous, perilous
periduodenítis, itidis f [peri-↑ + duodé-
num дванадесетопръстник + -itis възпаление]:
(b) перидуоденит – възпаление на пе-
ритонеалната обвивка на дванадесето-
пръстника. (e) periduodenitis –
inflammation of the tissues surrounding
the duodenum.
perigastrítis, itidis f [peri-↑ + gaster стомах
+ -itis възпаление]: (b) перигастрит – въз-
паление на перитонеалната покривка
на стомаха. (e) perigastritis – inflamma-
tion of the peritoneal coat of the
stomach.
perihepatítis, itidis f [peri-↑ + hepar
черен дроб + -itis възпаление]: (b) пери-
хепатит – възпаление на перитоне-
алната покривка на черния дроб. (e)
perihepatitis – inflammation of the
peritoneal capsule of the liver and the
surrounding tissue.
perilýmpha, ae f [peri-↑ + lympha бистра
вода]: (b) перилимфа – бистра течност,
изпълваща пространството между
 146
костния и ципестия лабиринт на вът-
решното ухо. (e) perilymph – the fluid
within the space separating the osseous
and membranous labyrinths of the ear.
perimetrítis, itidis f [perimétrium↓ + -itis
възпаление]: (b) периметрит – възпа-
ление на периметрия. (e) perimetritis –
inflammation of the perimetrium.
perimétrium, i n [peri-↑ + metra матка]:
(b) периметрий – серозната, перито-
неална покривка на матката. (e)
perimetrium – the outer layer of the
uterus.
perimýsium, i n [peri-↑ + mys мускул]: (b)
перимизий – външна съединителнотъ-
канна обвивка на мускулите. (e) peri-
mysium – the sheath of connective tissue
enveloping bundles of muscle fibers.
perineális, e [perineum↓]: (b) перине-
ален, отнасящ се до междинницата.
(e) perineal – of or relating to the
perineum.
perineorrháphia, ae f [perineum↓ + rhaphe
шев]: (b) перинеорафия – зашиване на
перинеума. (e) perineorrhaphy – suture
of the perineum.
perineotomía, ae f [perineum↓ + tome
рязане]: (b) перинеотомия – опера-
тивно разрязване на перинеума. (e)
perineotomy – surgical incision of the
perineum.
perinephrítis, itidis f [peri-↑ + nephros
бъбрек + -itis възпаление]: (b) перинефрит
– възпаление на фиброзната капсула
на бъбрека. (e) perinephritis – inflam-
mation of the tissues around the kidney.
períneum, i n [гр.perineo обграждам]: (b)
перинеум – междинница: мускулно-
сухожилна покривка, образуваща
дъното на таза. (e) perineum, fork – the
146
region between the anus and the genital
organs.
perineurális, e [peri-↑ + neuron↓ ]: (b)
периневрален – отнасящ се до
обвивката на нерв. (e) perineural –
surrounding a nerve.
perineurítis, itidis f [perineurium↓ + -itis
възпаление]: (b) периневрит – възпа-
ление на периневриума. (e) perineuritis
– inflammation of the perineurium.
perinéurium, i n [peri-↑ + neuron нерв]:
(b) периневриум – съединителнотъ-
канна обвивка на нерв или на снопче
от нервни влакна. (e) perineurium – the
sheath of connective tissue enclosing a
nerve or bundle of nerve fibers.
periodontítis, itidis f [periodontium↓ + -
itis възпаление]: (b) периодонтит –
възпаление на периодонта. (e)
periodontitis, alveolar periostitis –
inflammatory reaction of the
periodontium.
periodóntium, i n [peri-↑ + odus зъб]: (b)
периодонт, перицимент - надкостница
на зъбния корен, опорен апарат на
зъба. (e) periodontium, peridental
membrane, dental periosteum,
pericementum.
períodus, i f [гр.periodos ходене наоколо,
обиколка]: (b) период. (e) period.
periostális, e [↓]: (b) периостален –
отнасящ се до периоста. (e) periosteal
– pertaining to the periosteum.
periόdicus, a, um [períodus↓]: (b)
периодичен – повтарящ се през
определени интервали. (e) periodic.
periósteum, i n [peri-↑ + osteon кост]: (b)
периост , надкостница – съединител-
нотъканната ципа, покриваща цялата
повърхност на костта без ставния
 147
хрущял. (e) periost, periosteum – the
fibrous membrane covering the entire
surface of a bone except its articular
cartilage.
periostítis, itidis f [periosteum + -itis
възпаление]: (b) периостит – възпале-
ние на периоста. (e) periostitis, perios-
teitis – inflammation of the periost.
periphéria, ae f [гр. periphereia окръж-
ност]: (b) периферия – външни части,
повърхност на тялото. (e) periphery.
periphéricus, a, um [↑]: (b) периферен,
разположен на края, на повърхността
на тялото или на орган. (e) peripheric,
peripheral.
periproctítis, itidis f [peri-↑ + proktos
право черво + -itis възпаление]: (b) пери-
проктит – възпаление на тъканта око-
ло правото черво и аналния канал. (e)
periproctitis, paraproctitis, perirectitis –
inflammation of the tissues around the
rectum and anus.
perisalpingítis, itidis f [peri-↑ + sálpinx
тръба + -itis възпаление]: (b) перисал-
пингит – възпаление на перитоне-
алната покривка на маточната тръба.
(e) perisalpingitis - inflammation of the
tissues and peritoneum around the
uterine tube.
perisplenítis, itidis f [peri-↑ + splen далак
+ -itis възпаление]: (b) периспленит –
възпаление на перитонеалната пок-
ривка на далака. (e) perisplenitis – in-
flammation of the peritoneal surface of
the spleen.
peristáltica, ae f [peri-↑ + stalsis стягане,
свиване]: (b) перисталтика – бавно
разпространяващи се кръгообразни
движения на мускулни кухи органи,
особено на червата и стомаха, които
предизвикват придвижване напред на
147
съдържимото им. (e) peristaltica,
peristalsis – the wavelike muscular
contractions of the alimentary canal or
other tubular structures by which
contents are forced toward the opening.
peristálticus, a, um [↑]: (b) перистал-
тичен. (e) peristaltic.
peritoneális, e [↓]: (b) перитонеален –
отнасящ се до перитонеума. (e)
peritoneal – relating to the peritoneum.
peritonéum, i n [гр.periteino разпъвам
наоколо]: (b) перитонеум – коремница:
серозна ципа, покриваща стените на
коремната кухина и органите в нея.
(e) peritoneum – the serous membrane
covering the walls of the abdominal
cavity and most of the viscera.
• peritonéum parietále: (b)
пристенна коремница, покри-
ваща коремната стена. (e)
parietal peritoneum lining the
abdominal wall.
• peritonéum urogenitále: (b)
пикочополова коремница. (e)
urogenital peritoneum lining the
urogenital structures in the lower
pelvis.
• peritonéum viscerále: (b)
коремница, покриваща
коремните органи. (e)
peritoneum investing the
abdominal organs.
peritonítis, itidis f [peritonéum↑ + -itis
възпаление]: (b) перитонит – възпа-
ление на коремницата. (e) peritonitis –
inflammation of the peritoneum.
• peritonítis adhaesíva: (b) адхе-
зивен перитонит (със сраства-
ния със съседните органи). (e)
adhesive peritonitis (mats
together the intestines and
various other organs).
 148
• peritonítis carcinomatόsa: (b)
раков перитонит. (e) cancerous
peritonitis.
• peritonítis circumscrípta síve
localisáta: (b) ограничен,
местен перитонит. (e)
circumscribed, localized
peritonitis.
• peritonítis diffúsa: (b) дифузен
перитонит, обхващащ цялата
коремница. (e) diffuse
peritonitis, general peritonitis.
• peritonítis perforatíva: (b)
перфоративен перитонит, при-
чинен от пробив на коремен
орган. (e) perforative peritonitis.
• peritonítis purulénta: (b) гноен
перитонит. (e) purulent perito-
nitis.
peritonsilláris, e [peri-↑ + tonsílla сливица]:
(b) перитонзиларен – намиращ се
около сливиците. (e) peritonsillar –
located around the tonsils.
periurethrális, e [peri-↑ + uréhra пикочен
канал]: (b) периуретрален – обкръжа-
ващ пикочния канал. (e) periurethral –
surrounding the urethra.
perivasculáris, e [peri-↑ + vásculum съдче]:
(b) периваскуларен – разположен
около кръвоносен съд. (e) perivascular
– located around a blood vessel.
periventriculáris, e [peri-↑ + ventrículus
камера на сърцето; мозъчно стомахче]: (b)
перивентрикуларен – околокамерен;
околостомахчев. (e) periventricular.
perivenόsus, a, um [peri-↑ + véna вена]:
(b) перивенозен – околовенен. (e)
perivenous.
perlinguális, e [per- през + língua език]: (b)
перлингвален – през езика. (e)
perlingual.
148
permágnus, a, um [per- твърде + mágnus
голям]: (b) твърде голям. (e) very great.
pérmanens, gen.-éntis [per-máneo, ére
оставам, продължавам]: (b) перманен-
тен – неизменен, траен, постоянен. (e)
permanent.
perniciósus, a, um [pernícies гибел, уни-
щожение]: (b) пернициозен – злока-
чествен, тежко протичащ (за болест).
(e) pernicious, destructive, harmful,
malignant.
peronéus, a, um [гр.perone безопасна игла,
малък пищял]: (b) малкопищялен. (e)
peroneal, fibular.
perorális, e [↓]: (b) перорален – прие-
ман през устата. (e) by mouth, through
the mouth.
per os: (b) през устата (даван,
приеман). (e) by mouth, through the
mouth, per os.
perpendiculáris, e [perpendículum –
отвес]: (b) перпендикулярен, отвесен.
(e) perpendicular.
perpétuus, a, um: (b) непрекъснат,
постоянен, траен. (e) perpetual.
per réctum: (b) през правото черво,
ректално (за вкарване на лекарство).
(e) by rectum, through the rectum.
persístens, gen.-éntis [PPA per-sísto, ere
упорствам]: (b) персистентен – упорст-
ващ, оставащ траен, постоянен. (e)
persistent, persisting, lasting.
persóna, ae f : (b) лице, личност. (e)
person.
pertússis, is f [per- твърде + tússis
кашлица]: (b) коклюш, магарешка
кашлица. (e) pertussis, whooping-
cough, chin-cough.
 149
per vías naturáles: (b) през естест-
вените пътища, не по оперативен
начин. (e) through the natural passages.
pes, pédis m: (b) ходило, стъпало,
крак; подобно на краче образувание.
(e) foot.
• pes anserínus: (b) гъши крак
(триъгълна пластинка на
коляното). (e) pes anserinus – a
triangular plate of the knee.
• pes calcáneus: (b) ходило,
допиращо земята само с пета.
(e) talipes calcaneus.
• pes excavátus síve arcuátus: (b)
вдлъбнато стъпало – прекалено
изразен свод на ходилото. (e)
hollow foot, talipes cavus, talipes
arcuatus, talipes plantaris.
• pes hippocámpi: (b) крак на
морското конче (в страничното
мозъчно стомахче). (e) pes
hippocampi (the anterior
thickened extremity of the
hippocampus).
• pes plánus: (b) плоско стъпало.
(e) flat foot, splay foot, talipes
planus.
• pes válgus: (b) изкривяване на
ходилото навън и стъпване на
вътрешния му ръб. (e) talipes
valgus.
• pes várus: (b) изкривяване на
ходилото навътре и стъпване
на външния му ръб. (e) talipes
varus.
péssimus, a, um [super. от málus лош]:
(b) най-лош. (e) worst.
péstis, is f : (b) чума. (e) plague, pest,
black death.
petéchia, ae f [petícula петънце]: (b)
петехия – дребни точковидни кръво-
изливи в кожата. (e) petechia – a
149
minute round hemorrhage in the skin or
in a mucous membrane.
petrósus, a, um [гр.petra скала, камък]: (b)
петрозен – каменист, отнасящ се до
каменистата част (pars petrόsa) на
слепоочната кост. (e) petrous, petrosal
– pertaining to the petrous portion of the
temporal bone.
-pexia, -pexis [гр.pexis закрепване]: (b)
прикрепване, фиксиране, пришиване
(в съставни думи). (e) fastening, fixing,
sewing (in compound words).
phagόcytus, i m [гр.phagein ям + kytos
клетка]: (b) фагоцит – клеткa, способнa
да поглъща и обезврежда бактерии,
чужди частици и други клетки. (e)
phagocyte – a cell that engulfs and
absorbs waste material, harmful
microorganisms, or other foreign bodies
in the bloodstream and tissues.
phalángicus, a , um [↓]: (b) фаланге-
ален, фалангов. (e) phalangeal.
phálanx, ángis f [гр.phalanx греда, става на
пръст, боен ред]: (b) фаланга – кост на
пръст. (e) phalanx - a bone of a finger or
toe.
pharmacéuticus, a, um [↓]: (b)
фармацевтичен. (e) pharmaceutic,
pharmaceutical, pharmacal.
pharmácia, ae f [гр.pharmacon лекарство]:
(b) фармация – наука за лекарствата;
аптека. (e) pharmaceutics, pharmacy;
apothecary’s shop.
pharmacodynámica, ae f [pharmacon↑ +
dynamis сила]: (b) фармакодинамика –
наука за физиологичното и терапев-
тичното действие на лекарствата. (e)
pharmacodynamics – the study of the
biochemical and physiological effects of
drugs.
 150
pharmacognόsia, ae f [pharmacon↑ +
gnosis познаване]: (b) фармакогнозия –
дял от фармацията, изучаващ расти-
телните и животинските дроги. (e)
pharmacognosy – the study of medicines
derived from natural sources.
pharmacolόgia, ae f [pharmacon↑ + logos
учение]: (b) фармакология – наука за
лекарствените средства. (e) pharma-
cology – the study of drugs.
phármacon, i n → medicamentum
pharmacopoéa, ae f [pharmacon↑ + poieo
правя]: (b) фармакопея – кодекс на
медико-фармацевтичното законода-
телство. (e) pharmacop(o)eia, dispen-
satory.
pharmacopóla, ae m [pharmacon↑ + poleo
продавам]: (b) аптекар. (e) pharmacist.
pharyngéus, a, um [phárynx↓]: (b)
фарингеален, фаринксов – гълтачен.
(e) pharyngeal.
pharyngítis, itidis f [phárynx↓+ -itis възпа-
ление ]: (b) фарингит – възпаление на
гълтача. (e) pharyngitis – inflammation
of the pharynx.
phárynx, ýngis m [гр. гърло]: (b)
фаринкс – гълтач: общото преддверие
на горния храносмилателен и горния
дихателен път зад устната и носната
кухина. (e) pharynx, throat.
-philia [гр.phileo обичам]: (b) склонност
(в съставни думи). (e) tendency,
affinity for (in compound words).
phleb-, phlebo- [гр.phleps вена]: (b) вена
(в съставни думи). (e) vein (in
compound words).
phlebectásia, ae f [phleb-↑ + ektasis разтя-
гане, разширяване]: (b) флебектазия –
разширение на вени. (e) phlebectasia,
150
phlebectasis, varicosity – abnormal
distention of veins.
phlebítis, itidis f [phleb-↑ + -itis възпале-
ние]: (b) флебит – възпаление на вена.
(e) phlebitis – inflammation of a vein.
phlebographía, ae f [phleb-↑ + grapho
рисувам, пиша]: (b) флебография –
рентгенография на вените; записване
на венозния пулс. (e) phlebography,
venography – angiography of a vein; the
graphic recording of the venous pulse.
phlebolíthus, i m [phleb-↑ + lithos камък]:
(b) флеболит – венозен камък, най-
често калциран тромб. (e) phlebolith,
phlebolite, veinstone.
phleborrhéxis, is f [phleb-↑ + rhexis
скъсване, пукване]: (b) флеборексис –
пукване на вена. (e) phleborrhexis –
puncture of a vein.
phlebόstasis, is f [phleb-↑ + stasis стоене]:
(b) флебостаза – венозен застой. (e)
phlebostasis, phlebostasia – abnormally
slow venous blood circulation.
phlebotomía, ae f [phleb-↑ + tome рязане]:
(b) флеботомия – срязване на вена,
кръвопускане. (e) phlebotomy, blood-
letting, venesection.
phlegmóne, es f [гр.горещина, възпале-
ние]: (b) флегмон – остро възпаление
на рехавата съединителна тъкан. (e)
phlegmon – diffuse inflammation of the
soft or connective tissue due to infection.
phlegmonósus, a, um [↑]: (b) флегмо-
нозен. (e) phlegmonous.
phόbia, ae f [гр.phobos страх]: (b) фобия
– болестен страх, натрапливо страхо-
во състояние. (e) phobia, morbid dread,
morbid fear.
 151
Phósphorus, i m [гр.phos светлина +
phoreo нося]: (b) фосфор. (e) phosphorus.
photophόbia, ae f [phos↑ + phobia↑]: (b)
фотофобия – страх от светлина: по-
вишена чувствителност на окото към
светлина. (e) photophobia – abnormal
intolerance to visual perception of light.
phototherápia, ae f [phos↑ + therapeia
лечение]: (b) фототерапия – светлинно
лечение. (e) phototherapy – light
therapy.
phrenicoabdominális, e [гр.phren диа-
фрагма + abdόmen корем]: (b) диафраг-
менокоремен. (e) phrenicoabdominal.
phrenicopleurális, e [phren↑ + pléura
плевра]: (b) диафрагменоплеврален. (e)
phrenicopleural.
phrenicosplénicus, a, um [phren↑ + splen
далак]: (b) диафрагменодалачен. (e)
phrenicosplenic.
phrénicus, a, um [phren↑]: (b)
диафрагмен. (e) phrenic.
Phthírius inguinális: (b) срамна
въшка. (e) Phthirius inguinalis, Phthirus
pubis, crab-louse.
phthisiátria, ae f [phthísis↓ + iatreia лекува-
не]: (b) фтизиатрия, фтизиология – дял
от медицината, занимаващ се с бело-
дробната туберкулоза. (e) phthisiology
– branch of medicine dealing with
tuberculosis of the lung.
phthísicus, a, um [phthísis↓]: (b) отна-
сящ се до белодробна туберкулоза,
охтичав. (e) phthisic(al).
phthísis, is f [гр. phthio чезна, съхна]: (b)
белодробна туберкулоза, охтика;
атрофия, чезнене. (e) phthisis,
tuberculosis of the lungs, pulmonary
tuberculosis; wasting, atrophy.
151
physiolόgia, ae f [гр.physis произход;
природа + logos учениe]: (b) физиология –
наука за нормалните жизнени процеси
в организма. (e) physiology – the
scientific study of the functions of living
organisms.
physiolόgicus, a, um [↑]: (b) физиоло-
гичен – нормален, срещащ се у
здравите. (e) physiological, normal.
physiotherápia, ae f [physis↑ + therapeia
лечение]: (b) физиотерапия – лечение с
физически методи. (e) physiotherapy,
physiatrics.
phytotherápia, ae f [гр.phyton растение +
therapeia↑]: (b) фитотерапия – билко-
лечение. (e) phytotherapy – treatment
by use of plants.
pía máter [píus нежен, благочестив + máter
майка]: (b) мека мозъчна обвивка –
тънка, богата на кръвоносни съдове
ципа, която плътно сраства с повърх-
ността на мозъка. (e) pia mater – the
delicate innermost layer surrounding the
brain and spinal cord.
• pía máter encéphali: (b) мека
мозъчна обвивка на главния
мозък. (e) cerebral pia mater.
• pía máter spinális: (b) мека
мозъчна обвивка на гръбнач-
ния мозък. (e) spinal pia mater.
pigmentátio, όnis f [pigméntum↓]: (b)
пигментация – оцветяване на кожата
или тъканите поради отлагане на
пигмент. (e) pigmentation – coloration
of the skin or tissues by pigment.
pigméntum, i n [боя]: (b) пигмент –
багрилно вещество на клетките и
тъканите. (e) pigment, colouring matter,
dye-stuff.
pilósus, a, um [pílus↓]: (b) покрит с
косми, окосмен, космат. (e) hairy.
 152
pílula, ae f [умал.от píla топка]: (b)
пилула – хапче, малкo лекарственo
топче с тегло 0,1 – 0,5 г; за вътрешна
употреба. (e) pill – small, round, solid
pharmaceutical oral dosage.
pílus, i m : (b) косъм. (e) hair.
pineális, e [Pínus↓]: (b) пинеален –
шишарковиден. (e) pineal.
Pínus, i f (бот.): (b) бор. (e) pine.
Píper, eris n (бот.): (b) пипер. (e)
pepper.
piperítus, a, um [↑]: (b) лют. (e)
peppery.
pirifórmis, e [pírum круша + fόrma форма,
вид]: (b) крушовиден. (e) piriform.
píscis, is m : (b) риба. (e) fish.
pisifόrmis, e [písum грах + fόrma форма,
вид]: (b) граховиден. (e) pisiform.
píus, a, um [благочестив, мил, нежен]: (b)
нежен, мек. (e) delicate, soft.
pix, pícis f : (b) смола. (e) resin.
• pix líquida: (b) катран. (e) pitch,
tar.
placébo [fut. от pláceo, ére: ще се харесам]:
(b) плацебо – лекарствена форма,
приготвена от индиферентно вещест-
во, която се дава за постигане на су-
гестивен ефект. (e) placebo – a sub-
stance without medication prescribed for
the psychological benefit to the patient.
placénta, ae f [гр.plakus питка]: (b)
плацента. (e) placenta, after-birth,
secundinae.
plánta1, ae f : (b) стъпало – долната
стана на ходилото. (e) sole of the foot.
plánta2, ae f: (b) растение. (e) plant.
152
plantáris, e [plánta1↑]: (b) плантарен –
стъпален, ходилен. (e) plantar –
relating to the sole.
plánum, i n [↓]: (b) плоскост, равнина.
(e) plane; plain.
plánus, a, um: (b) плосък, равен. (e)
plane, flat.
plásma, atis n [гр.plasma образувание]: (b)
плазма – течната част на кръвта. (e)
plasma – the liquid portion of blood.
plasmόcytus, i m [plasma↑ + kytos клетка]:
(b) плазмоцит – плазматична клетка,
разновидност на базофилните клетки
на съединителната тъкан. (e) plasma-
cell, plasmocyte.
Plasmόdium, i n [plasma↑ + eido прили-
чам]: (b) плазмодий – малариен
паразит. (e) plasmodium – a parasite
causing malaria.
Plathelmínthes, um f (pl.) [гр.platys
плосък + helmins паразитен червей, глист]:
(b) платхелминти – плоски червеи. (e)
platyhelmintha, platyhelminthes, flat-
worms.
platýsma, atis n [platys↑]: (b) платизма
– широк подкожен мускул на шията.
(e) platysma – broad subcutaneous
muscle in the neck.
-plegia [гр.plege удар, поражение]: (b)
удар, парализа (в съставни думи). (e)
stroke, paralysis (in compound words).
plénus, a, um: (b) пълен, напълнен. (e)
full.
pléura, ae f [гр.pleura страна на тялото,
ребро]: (b) плевра – серозната ципа,
обвиваща белите дробове и покри-
ваща вътрешните стени на гръдната
кухина. (e) pleura, pleural membrane –
the serous membrane investing the lungs
 153
and lining the walls of the thoracic
cavity.
• pléura costális: (b) ребрена
плевра. (e) costal pleura.
• pléura diaphragmática: (b)
диафрагмена плевра. (e)
diaphragmatic pleura.
• pléura parietális: (b) парие-
тална (пристенна) плевра. (e)
parietal pleura.
• pléura pulmonális síve viscerá-
lis: (b) белодробна или висце-
рална плевра. (e) pulmonary
pleura.
pleurális, e [↑]: (b) плеврален, плев-
рен. (e) pleural.
pleurítis, itidis f [pléura↑ + -itis възпале-
ние]: (b) плеврит – възпаление на
плеврата. (e) pleurisy, pleuritis –
inflammation of the pleura.
• pleurítis diaphragmática: (b)
диафрагмен (базален) плеврит.
(e) diaphragmatic pleurisy.
• pleurítis exsudatíva: (b)
ексудативен (воден) плеврит –
плеврит с течен ексудат в
плевралната кухина. (e)
pleurisy with effusion, serous
pleurisy, wet pleurisy.
• pleurítis interlobáris: (b)
интерлобарен (между два
белодробни дяла) плеврит. (e)
interlobar pleurisy.
• pleurítis sícca síve fibrinόsa: (b)
сух, фибринозен плеврит –
плеврит с фибринозни наплас-
тявания върху плеврата, без те-
чен ексудат. (e) dry pleurisy,
fibrinous pleurisy, plastic
pleurisy.
pleurocentésis, is f → púnctio pléurae
153
pleurodýnia, ae f [pléura↑ + odyne болка]:
(b) плевродиния – болка, бодежи в
гърдите. (e) pleurodynia, pleuralgia –
pain in the pleural cavity.
pleurόlysis, is f [pléura↑ + lysis освобожда-
ване]: (b) плевролиза – премахване на
плеврални сраствания по оперативен
път. (e) pleurolysis – surgical separation
of pleural adhesions.
pleurotomía, ae f [pléura↑ + tome рязане]:
(b) плевротомия – оперативно отваря-
не на плевралната кухина. (e)
pleurotomy – surgical incision of the
pleura.
plexifόrmis, e [pléxus↓ + fόrma външен вид,
форма]: (b) плексиформен – мрежови-
ден, преплетен. (e) plexiform.
plexítis, itidis f [pléxus↓ + -itis възпаление]:
(b) плексит – възпаление на нервен
сплит от инфекциозен, токсичен или
друг произход. (e) plexitis – inflamma-
tion of a nerve plexus.
pléxus, us m [plécto, ere плета, сплитам]:
(b) плексус – сплит: мрежовидно съ-
единение на нерви, вени или лимфни
съдове. (e) plexus – a branching
network of axons outside of the central
nervous system.
• pléxus brachiális: (b) мишни-
чен сплит. (e) brachial plexus.
• pléxus cervicális: (b) шиен
сплит. (e) cervical plexus.
• pléxus coelíacus síve soláris: (b)
слънчев сплит. (e) coeliac
plexus, solar plexus, abdominal
brain.
• pléxus lumbális: (b) поясен
сплит. (e) lumbar plexus.
• pléxus sacrális: (b) кръстцов
сплит. (e) sacral plexus.
• pléxus soláris → pléxus
coelíacus.
 154
plíca, ae f : (b) гънка, дипла. (e) fold,
plait.
• plíca ventriculáris (vestibulá-
ris): (b) лъжлива гласна гънка.
(e) ventricular fold, vestibular
fold, false vocal cord.
• plíca vocális: (b) истинска
гласна гънка (връзка), гласил-
ка. (e) vocal fold, true vocal
cord.
plicátus, a, um [PPP plíco, áre сгъвам]: (b)
надиплен, нагънат. (e) folded, plaited,
tucked.
Plúmbum, i n : (b) олово. (e) lead.
plumbísmus, i m [↑]: (b) плумбизъм,
сатурнизъм – отравяне с олово. (e)
lead-poisoning, plumbism, saturnism,
saturnine poisoning.
pneum-, pneuma-, pneumo- [гр.pneuma
духане, въздух]: (b) отнасящ се до въз-
духа, дишането или белите дробове (в
съставни думи). (e) relating to the air,
breathing, lungs (in compound words).
pneumáticus, a, um [pneuma↑]: (b)
пневматичен – отнасящ се до въздуха
или дишането. (e) pneumatic – relating
to air or to respiration.
pneumohaemothόrax, ácis m [pneuma↑
+ haima кръв + thorax гръден кош]: (b)
пневмохемоторакс – наличие на въз-
дух и кръв в плевралното пространст-
во. (e) pneumohaemothorax – presence
of air and blood in the chest cavity.
pneumolíthus, i m [pneuma↑ + lithos
камък]: (b) пневмолит – камък
(калциево отлагане) в белия дроб. (e)
pneumolith, calculus in the lung.
pneumόlysis, is f [pneuma↑ + lysis осво-
бождаване]: (b) пневмолиза – опера-
тивно освобождаване на белия дроб
154
от сраствания. (e) pneumolysis,
pneumolysia – surgical separation of the
lung from adhesions.
pneumonectomía, ae f [pneuma↑ + ektome
изрязване]: (b) пневмонектомия –
оперативно отстраняване на бял дроб.
(e) pneumonectomy, pneumectomy –
surgical removal of a lung.
pneumónia, ae f [pneuma↑]: (b) пнев-
мония – възпаление на белия дроб. (e)
pneumonia – inflammation of the lung.
pneumothórax, ácis m [pneuma↑ + thorax
гръден кош]: (b) пневмоторакс – насъ-
биране на въздух в плевралното
пространство. (e) pneumothorax –
accumulation of air in the chest cavity.
pneumotomía (pneumonotomía), ae f
[pneuma↑ + tome рязане]: (b) пневмотомия
– разрязване на белия дроб. (e)
pneumonotomy, pneumotomy – incision
of the lung.
podálgia, ae f [гр.pus крак + algos болка]:
(b) подалгия – болка входилото. (e)
podalgia, tarsalgia, pododynia - pain in
the foot.
pododýnia, ae f → podálgia
-poiesis; -poieticus [гр.poieo правя,
създавам]: (b) създаване, произвеж-
дане; създаден, произведен (в състав-
ни думи). (e) making, producing; made
(in compound words).
polioencephalítis, itidis f [гр.polios сив +
enkephalos главен мозък + -itis възпаление]:
(b) полиоенцефалит – възпаление на
сивото вещество на главния мозък. (e)
polioencephalitis – inflammation of the
gray matter of the brain.
poliomyelítis, itidis f [polios↑ + myelos
гръбначен мозък + -itis възпаление]: (b)
полиомиелит – възпаление на сивото
 155
вещество на гръбначния мозък. (e)
poliomyelitis - inflammation of the gray
matter of the spinal cord.
pόllen, inis n[ситно смляно брашно]: (b)
цветен прашец, тичинков прашец. (e)
pollen – a fine powdery substance
produced by the anthers of the plants.
póllex, icis m : (b) палец – големият
пръст на ръката. (e) thumb, first finger
poly- [гр.polys много]: (b) много (в със-
тавни думи). (e) many (in compound
words).
polyarthrítis, itidis f [poly↑ + arthron става
+ -itis възпаление]: (b) полиартрит –
едновременно възпаление на няколко
стави. (e) polyarthritis – inflammation
of several joints.
polycyth(a)émia, ae f [poly↑ + kytos
клетка + haima кръв]: (b) полицитемия –
голямо увеличение на еритроцитите в
кръвта. (e) polycythaemia – high con-
centration of red blood cells in the blood.
polymórphus, a, um [poly↑ + morphe
външен вид, форма]: (b) полиморфен –
явяващ се в различни форми, много-
образен. (e) polymorph(ic), polymor-
phous, pleomorphic, multiform.
polyneurítis, itidis f [poly↑ + neuron нерв
+ -itis възпаление]: (b) полиневрит –
едновременно възпаление на няколко
нерва. (e) multiple neuritis, polyneuritis
– inflammation of several peripheral
nerves simultaneously.
polynucleáris, e [poly↑ + núcleus ядро]: (b)
полинуклеарен – имащ много ядра. (e)
polynuclear, multinuclear.
polypόsis, is f [pόlypus↓]: (b) полипоза –
образуване или наличие на много-
бройни полипи. (e) polyposis – a
presence of numerous polyps .
155
pólypus, i m [polys много + pus крак]: (b)
полип – туморовидна хиперплазия на
лигавица; образувание, обикновено
стоящо на краче. (e) polypus, polyp –
an abnormal growth of tissue projecting
from a mucous membrane.
pons, póntis m: (b) мост. (e) bridge.
• pons Varόlii [C. Varolio
итал.анатом, 1543 – 1575]: (b)
Варолиев мост – част от
стволовия отдел на мозъка. (e)
pons Varolii, pons – a band of
nerve fibers on the ventral
surface of the brainstem.
pontículus, i m [умал.от pons↑]: (b)
мостче. (e) ponticulus.
poplíteus, a, um [pόples задколянна
ямичка]: (b) задколенен. (e) popliteal.
porcéllus, i m [умал.от pόrcus прасе]: (b)
прасенце. (e) farrowing.
pórta, ae f : (b) врата, порта. (e) gate,
hilus.
• pόrta hépatis: (b) врата на
черния дроб. (e) porta hepatis,
portal fissure.
portális, e [↑]: (b) портален. (e) portal.
pόrtio, όnis f: (b) част, участък. (e)
part, portion.
• pόrtio vaginális (cervícis): (b)
влагалищна част на маточната
шийка. (e) vaginal portion of the
cervix.
pórus, i m [гр.poros проход, път]: (b) пора
(на кожата); отвор. (e) pore; foramen,
orifice.
• pόrus acústicus extérnus: (b)
отвор на външния слухов
 156
канал. (e) external acoustic pore,
external auditory pore (foramen).
• pόrus suforíferus: (b) отвор на
потна жлеза. (e) sweat pore.
posítio, όnis f [pόno, ere поставям]: (b)
положение. (e) position.
possíbilis, e: (b) възможен. (e) possible.
post praep. + Acc. : (b) отзад, зад;
след. (e) behind; after.
post-: (b) представка със значение
„след; зад“. (e) prefix with meaning
“after; behind”.
postcapilláris, e [post↑ + capilláre капиляр]:
(b) задкапилярен. (e) postcapillary.
postérior, ius [comp.от pόsterus следващ]:
(b) заден. (e) posterior.
postfebrílis, e [post-↑ + fébris треска]: (b)
постфебрилен – явяващ се след
треска. (e) postfebrile – being after a
fever.
postmortális, e [post-↑ + mors смърт]: (b)
постмортален – възникващ след
смъртта, посмъртен. (e) postmortal,
after death.
post mόrtem [↑]: (b) след смъртта. (e)
after death; autopsy.
postoperatívus, a, um [post-↑ + operátio
операция]: (b) следоперативен. (e)
posroperative.
post pártum [post↑ + pátus раждане]: (b)
след раждане. (e) post-partum: after
childbirth, after delivery.
posttraumáticus, a, um [post-↑ + trauma
травма, нараняване]: (b) посттравматичен
– възникнал след травма. (e) post-
traumatic.
156
postrémus, a, um [superl.от pόsterus
следващ]: (b) най-заден, краен. (e) last.
poténtia, ae f [pόtens силен]: (b) потенция
– сила, способност. (e) potency, power,
force, strength; ability.
prae-: (b) представка със значение
„пред, отпред”. (e) prefix with meaning
“before, in front of”.
praecardiális, e [prae-↑ + kardia сърце]:
(b) прекардиален – предсърдечен. (e)
precardiac.
praecéptum, i n [prae-cípio, ere предпис-
вам, съветвам]: (b) предписание. (e)
precept.
praecipitátio, ónis f [prae-cípito, áre хвър-
лям през глава]: (b) преципитация –
утаяване. (e) precipitation.
praecipitátus, a, um [PPP praecípito↑]: (b)
утаен, утаечен. (e) precipitated.
praecórdia, ae f (praecόrdium , i n)
[prae-↑ + cor сърце]: (b) предсърдечна
област, подлъжична област – областта
пред сърцето и пред епигастриума. (e)
precordia - the region over the heart and
lower thorax.
praecordiális, e [↑]: (b) предсърдечен.
(e) precordial.
praécox, gen.-όcis [prae↑+ cόquo, ere варя,
правя зрял]: (b) преждевременен,
скорозрял. (e) precocious, premature.
praegástricus, a, um [prae-↑ + gáster
стомах]: (b) предстомашен. (e)
pregastric.
praelaryngeális, e [prae-↑ + lárynx
гръклян]: (b) преларингеален –
предларинксов. (e) prelaryngeal.
 157
praematúrus, a, um [prae-↑ + matúrus
зрял]: (b) преждевременен, прежде-
временно развит. (e) premature.
praemoláris, e [prae-↑ + moláris кътник]:
(b) премоларен – отнасящ се до
предкътниците. (e) premolar – situated
before a molar tooth.
praeoccipitális, e [prae-↑ + όcciput тил]:
(b) преокципитален – предтилен. (e)
preoccipital.
praeparátio, ónis f [praé-paro, áre пригот-
вям]: (b) приготвяне, подготовка. (e)
preparation.
praeparátus, a, um [PPP praéparo↑]: (b)
приготвен. (e) prepared.
praepatelláris, e [prae-↑ + patélla колянно
капаче]: (b) препателарен – предка-
пачков. (e) prepatellar.
praeposítio, όnis f [prae-pόno, ere поставям
отпред, начело]: (b) надпис – обръщение
на лекаря към фармацевта, написано в
началото на рецептата със съкращени-
ето Rp. (Récipe! – вземи!). (e) super-
scription at the beginning of a recipe
(Récipe! – take!).
praepútium, i n [prae-↑ + púto, áre кастря,
орязвам]: (b) препуциум – крайна
кожна гънка около главичката на
половия член. (e) prepuce, foreskin –
the loose fold of skin covering the glans
of the penis.
praescapuláris, e [prae-↑ + scápula лопат-
ка]: (b) прескапуларен – предлопат-
ков. (e) prescapular, supraspinous.
praescríptio, ónis f [praescríbo, ere пред-
писвам]: (b) прескрипция – рецепта,
предписание: главната част на
рецептата, съдържаща имената и
предписаните количества на
лекарствата. (e) prescription – written
157
instructions from a physician to a
pharmacist for the composition and
dosage strength of a medicine.
praesacrális, e [prae-↑ + sácrum кръстцова
кост]: (b) пресакрален – предкръстцов.
(e) presacral.
praésens, gen.-éntis: (b) настоящ,
сегашен. (e) present.
praevertebrális, e [prae-↑ + vértebra
прешлен]: (b) превертебрален – пред-
прешленен. (e) prevertebral.
primárius, a, um [prímus↓]: (b) пър-
вичен, първоначален, най-ранен. (e)
primary, earliest.
prímus, a, um numer.: (b) първи,
преден. (e) first.
principális, e [↓]: (b) пръв, най-главен,
най-важен. (e) principal.
princípium, i n [начало]: (b) принцип –
съществената съставна част на едно
лекарство или химическо съединение.
(e) principle – the essential ingredient in
a drug.
pro praep. + Abl.: (b) преди; пред; за, в
полза на. (e) before; forward; for.
pro- [↑]: (b) представка със значение
„пред, отпред“. (e) prefix with meaning
“fоrward, in front of”.
procéssus, us m [pro-cédo, ere напредвам]:
(b) израстък, костен издатък; процес –
болестно явление в развитие. (e)
process – projection, outgrouth;
pathological process.
• procéssus alveoláris (maxillae):
(b) алвеоларен израстък –
зъбен израстък на горната
челюст. (e) alveolar process of
the upper jaw.
 158
• procéssus mastόideus: (b)
мастоиден (цицковиден)
израстък – издатина на
слепоочната кост зад ушната
мида. (e) mastoid process – at
the base of the mastoid portion of
the temporal bone.
• procéssus spinόsus: (b) бодлест
израстък. (e) spinous process.
• procéssus xiphόideus: (b) мечо-
виден израстък – долният край
на гръдната кост. (e) xiphoid
(ensiform) process, xiphoid
(ensiform) cartilage.
proctálgia, ae f [proktos↓ + algos болка]:
(b) прокталгия – болки в областта на
правото черво. (e) proctalgia, procto-
dynia, rectalgia – pain in the rectum.
proctítis, itidis f [proktos↓+ -itis възпале-
ние]: (b) проктит – възпаление на ли-
гавицата на правото черво. (e) proc-
titis, rectitis – inflammation of the
rectum.
procto- [гр.proktos заден проход, право
черво]: (b) отнасящ се до правото
черво (в съставни думи). (e) relating to
the rectum (in compound words).
proctospásmus, i m [proktos↑ + spasmos
гърч, спазъм]: (b) проктоспазъм. (e)
proctospasm.
proctόstasis, is f [proktos↑ + stasis заста-
ване, спиране]: (b) проктостаза – задър-
жане на изпражнения в правото черво.
(e) proctostasis – constipation with stasis
in the rectum.
proctostenόsis, is f [proktos↑ + stenos
тесен]: (b) проктостеноза – стеснение
на правото черво. (e) proctostenosis –
stricture of the rectum.
pro díe [díes ден]: (b) за ден, дневно. (e)
per day, daily.
158
pro dόsi [dόsis доза]: (b) за една доза, за
един прием. (e) pro dosi.
profúndus, a, um [pro-↑ + fúndus дъно]:
(b) дълбок. (e) deep, profound.
profúsus, a, um [pro-fúndo, ere изливам]:
(b) профузен – обилен, прекомерен,
твърде силен. (e) profuse, abundant.
progénia, ae f [pro-↑ + geneion брадичка]:
(b) прогения – силно издаване напред
на долната челюст и брадичката. (e)
progenia – abnormal protrusion of the
mandible.
prognáthia, ae f [pro-↑ + gnathos челюст]:
(b) прогнатия – силно издаване нап-
ред на челюстите. (e) prognathism – the
condition of having a projecting jaw.
prognósis, is f [гр.предвиждане]: (b)
прогноза – предвиждане на вероят-
ното протичане и изхода на една
болест. (e) prognosis – a prediction of
the probable course and outcome of a
disease.
prognόsticus, a, um [↑]: (b) прогнозен.
(e) prognostic.
progressívus, a, um [pro-grédior, grédi
напредвам]: (b) прогресивен – нап-
редващ, постепенно усилващ се. (e)
progressive
prolápsus, us m [pro-lábor, lábi хлъзгам се,
падам]: (b) пролапс – изпадане, излиза-
не навън на орган или част от орган.
(e) prolapse, procidentia, falling down,
sinking down.
próminens, gen.-éntis [PPA pro-míneo, ére
стърча]: (b) проминентен – издаващ се
напред, изпъкващ. (e) prominent,
projecting.
prominéntia, ae f [↑]: (b) проминен-
ция – костна издатина, възвишение.
 159
(e) prominence, projection, protube-
rance.
• prominéntia laryngéa: (b)
гръклянова изпъкналост,
Адамова ябълка. (e) laryngeal
prominence, Adam’s apple.
promontόrium, i n [pro-míneo, ére издавам
се напред, стърча]: (b) издатина, изпък-
налост (на кръстцовата кост). (e)
promontory – a projecting part; pro-
montory of the sacrum, sacrovertebral
angle.
pronátio, όnis f [prόnus наведен напред]:
(b) пронация - завъртане навътре. (e)
pronation – rotation of the hand or
forearm, or foot inwards.
pronátor, όris m (músculus) [↑]: (b)
пронатор – мускул, въртящ пред-
мишницата навътре. (e) pronator
(muscle) – a muscle that effects or
assists in pronation.
prophylácticus, a, um [↓]: (b)
профилактичен – предпазващ от
болест, предпазен. (e) prophylactic,
preventive, preventing disease.
prophyláxis, is f [гр.prophylasso стоя на
стража, пазя]: (b) профилактика –
предпазване от болест. (e) prophylaxis,
prevention of or protective treatment for
disease.
próprius, a, um: (b) собствен, личен.
(e) proper, personal.
prosencéphalon, i n [гр.pros пред +
enkephalos главен мозък]: (b) прозенце-
фалон – преден мозък. (e) fore-brain,
prosencephalon.
159
propter praep. + Acc. : (b) поради. (e)
because of.
prostáta, ae f [гр.prostates стоящ отпред]:
(b) простата – простатна жлеза. (e)
prostate gland, prostate.
prostatectomía, ae f [prostáta↑ + ektome
изрязване]: (b) простатектомия – опера-
тивно отстраняване на част или на
цялата простата. (e) prostatectomy –
surgical removal of the prostate.
prostáticus, a, um [prostáta↑]: (b) прос-
татен, отнасящ се до простатата. (e)
prostatic.
prostatítis, itidis f [prostáta↑ + -itis възпа-
ление]: (b) простатит – възпаление на
простатната жлеза. (e) prostatitis –
inflammation of the prostate gland.
proteínum, i n [гр.protos пръв]: (b)
протеин – общо означение за белтъ-
ците. (e) protein, proteid.
proteolýticus, a, um [proteínum↑ + lysis
разлагане, разпадане]: (b) протеолитичен
– разлагащ белтъчините. (e) proteolytic
– promoting the splitting of proteins.
prothésis, is f [гр.protithemi поставям
отпред]: (b) протеза – изкуствена част
на тялото, заместваща липсващата
естествена. (e) prosthesis, prothesis –
the replacement of an absent part of the
body by an artificial substitute.
• prothésis dentális: (b) зъбна
протеза – изкуствена челюст,
мост. (e) dental prosthesis.
• prothésis oculáris: (b) очна
протеза – изкуствено око. (e)
ocular prosthesis, artificial eye.
protoplásma, atis n [гр.protos пръв +
plasma образувание]: (b) протоплазма –
основното вещество на клетките,
съдържащо хранителни вещества,
 160
соли и вода. (e) protoplasm – the fluid
living content of the cells, composed of
nutritives, salts and water.
protuberántia, ae f [pro + túber буца]: (b)
протуберанция – издатина, изпък-
налост. (e) protuberance, prominence,
projection.
proximális, e [prόximus най-близък]: (b)
проксимален – разположен най-близо
до тялото, до средната линия. (e)
proximal, proximate - situated nearest to
a point of attachment, or the midline of
the body.
prurígo, inis f [сърбеж]: (b) пруриго –
група дерматози, характеризиращи се
със силен сърбеж и типични обриви.
(e) prurigo – itchy eruption of the skin.
prurítus, us m [prúrio, íre сърби ме]: (b)
пруритус – сърбеж по кожата или
лигавиците. (e) pruritus, itching, itch.
pseud-, pseudo- [гр.pseudes лъжлив]: (b)
нещо лъжливо, наподобяващо, мнимо
(в съставни думи). (e) false, spurious
(in compound words).
psόas, atis m (músculus) [гр.psoia
хълбок]: (b) поясен мускул. (e) psoas
(muscle).
psychiáter, tri m [гр.psyche душа + iatros
лекар]: (b) психиатър – лекар специ-
алист по душевни заболявания. (e)
alienist, psychiatrist, psychiater.
psychiátria, ae f [psyche↑ + iatreia
лечение]: (b) психиатрия – наука за
душевните заболявания. (e) psychiatry
– study of mental disorders.
psýchicus, a, um [psyche↑]: (b)
психически – душевен. (e) psychic,
psychical.
160
psychόgenes, gen.-is [psyche↑ + -genes
произлязъл]: (b) психогенен – от ду-
шевен произход. (e) psycogenic,
psychogenetic.
psychomotόrius, a, um [psyche↑ + motόri-
us двигателен]: (b) психомоторен - от-
насящ се до извършване на волеви
движения. (e) psychomotor – of, rela-
ting to, or characterizing movements of
the body associated with mental activity.
psychopáthia, ae f [psyche↑ + pathos
страдание]: (b) психопатия – душевно
разстройство (най-общо). (e)
psychopathy – disorder of the mind.
psychopáthicus, a, um [↑]: (b) психо-
патичен – с разстроена психична
дейност. (e) psychopathic.
psychόsis, is f [psyche↑]: (b) психоза
душевна болест. (e) psychosis – mental
illness, mental disease, insanity.
pterygóideus, a, um [гр.pterygion крилце +
eido приличам]: (b) птеригоиден – кри-
ловиден. (e) pterygoid, wing-shaped,
aliform.
pterygomandibuláris, e [pterygion↑ +
mandíbula долна челюст]: (b) птериго-
мандибуларен – криловиднодолноче-
люстен. (e) pterygomandibular.
pterygomaxilláris, e [pterygion↑ + maxíllla
горна челюст]: (b) птеригомаксиларен –
криловидногорночелюстен. (e)
pterygomaxillary.
pterygopalatínus, a, um [pterygion↑ +
palátum небце]: (b) птеригопалатинен –
криловиднонебцов. (e) pterygopalatal.
pterygopharyngéus, a, um [pterygion↑ +
phárynx гълтач]: (b) птеригофаринксов –
криловидногълтачен. (e) pterygopha-
ryngeal.
 161
pterygospinόsus, a, um [pterygion↑ +
spinόsus бодлест]: (b) птеригоспинозен –
криловиднободлест. (e) pterygospi-
nous.
-ptόsis [гр.падане, спадане]: (b) спадане,
смъкване на някой орган (в съставни
думи). (e) falling down, sinking down of
any organ (in compound words).
púbes, is f [възмъжалост; брада, косми по
външните полови органи]: (b) космите по
външните полови органи; срамна об-
ласт; лонна кост. (e) pubic hairs; pubic
region; pubic bone.
púbicus, a, um [↑]: (b) отнасящ се до
лонната кост или срамната област,
лонен. (e) pubic.
pudéndum, i n [púdeo, ére срамувам се]:
(b) външни полови органи, специално
женските. (e) external genital organs,
especially of a woman.
• pudéndum feminínum: (b) вул-
ва – женски полови органи. (e)
vulva.
puélla, ae f : (b) момиче. (e) girl.
púer, eri m: (b) дете, момче. (e) boy.
puerílis, e [↑]: (b) детски; детински,
момчешки. (e) children’s, child’s;
childish.
puerperális, e [puerpérium следродилен
период]: (b) пуерперален – следроди-
лен, родилен. (e) puerperal – of, relating
to, or occurring during childbirth or the
period immediately following.
Púlex, icis m: (b) бълха. (e) flea.
púlmo, ónis m : (b) бял дроб. (e) lung.
pulmonális, e [↑]: (b) пулмонален –
белодробен. (e) pulmonary.
161
pulmonectomía, ae f→pneumonectomía
púlpa, ae f [месо]: (b) пулпа – сърце-
вина, месеста вътрешност на орган.
(e) pulp.
• púlpa alba: (b) бяла слезкова
пулпа. (e) white pulp of the
spleen.
• púlpa déntis: (b) зъбна пулпа.
(e) dental pulp, dentinal pulp.
• púlpa rúbra: (b) червена слез-
кова пулпа. (e) red pulp of the
spleen.
pulpítis, itidis f [púlpa déntis +-itis възпале-
ние]: (b) пулпит – възпаление на зъб-
ната пулпа. (e) pulpitis – inflammation
of the dental pulp.
pulpόsus, a, um [púlpa↑]: (b) пулпозен
– месест. (e) pulpous, pulpy.
púlsans, gen.-ántis [PPA púlso, áre удрям,
блъскам]: (b) пулсиращ – биещ, туптящ
ритмично. (e) pulsatile, throbbing,
beating.
púlsus, us m [удар]: (b) пулс. (e) pulse.
• púlsus aequális: (b) равноме-
рен, еднообразен пулс. (e)
equal pulse.
• púlsus arhýthmicus: (b)
неритмичен пулс. (e)
arrhythmic pulse.
• púlsus céler: (b) стръмен, под-
скачащ пулс. (e) swift pulse,
abrupt pulse, corrigan pulse.
• púlsus dúrus: (b) твърд, нап-
регнат пулс. (e) hard pulse.
• púlsus filifόrmis: (b) нишко-
виден пулс – съвсем слаб и
мек, едва напипващ се пулс. (e)
thready pulse, filiform pulse.
• púlsus fréquens: (b) ускорен
пулс. (e) rapid pulse.
 162
• púlsus inaequális: (b) неравно-
мерен, разнообразен пулс. (e)
unequal pulse.
• púlsus irreguláris: (b) непра-
вилен пулс, аритмия (виж
extrasýstole) (e) irregular pulse.
• púlsus mόllis: (b) мек пулс. (e)
soft pulse.
• púlsus rárus: (b) бавен пулс. (e)
slow pulse.
• púlsus reguláris: (b) правилен
пулс. (e) regular pulse.
• púlsus tárdus: (b) полегат пулс.
(e) slow prolonged pulse.
• púlsus venόsus: (b) венозен
пулс. (e) venous pulse.
pulverátus, a, um [PPP púlvero, áre правя
на прах]: (b) прахообразен. (e)
powdered.
pulvínar, áris n [възглавница]: (b)
пулвинар – задната част на таламуса.
(e) pulvinar – a prominence on the
posterior part of the thalamus.
púlvis, eris m: (b) прах. (e) powder.
• púlvis effervéscens: (b) шумящ
прах. (e) effervescent powder.
• púlvis súbtilis: (b) ситно стрит
прах. (e) subtle powder.
púnctio, ónis f [púngo, ere убождам]: (b)
пункция – пробождане с игла за из-
важдане на течност с диагностична
или лечебна цел. (e) puncture, paracen-
tesis, tapping.
• púnctio exploratόria: (b) проб-
на пункция. (e) exploratory
puncture.
• púnctio lumbális: (b) лумбална
пункция. (e) lumbar puncture,
spinal puncture, rhachiocentesis,
Quincke’s puncture.
162
• púnctio pléurae: (b) плеврална
пункция. (e) pleurocentesis,
pleuracentesis.
• púnctio suboccipitális: (b) суб-
окципитална (цистернална)
пункция. (e) cisternal puncture.
• púnctio thorácis: (b) пункция
на гръдния кош. (e) thoracocen-
tesis, thoracentesis, tapping the
thorax.
púnctum, i n [púngo↑]: (b) точка. (e)
point.
pupílla, ae f [умал.от pupa момиче;
кукла]: (b) зеница, гледец – кръгъл
отвор в центъра на ириса. (e) pupil,
pupilla – a round opening in th center of
the iris.
pupilláris, e [↑]: (b) пупиларен – отна-
сящ се до зеницата. (e) pupillary - of or
affecting the pupil of the eye.
purgántia (remédia) n (pl.) [púrgo, áre
чистя]: (b) пургативи – очистителни
лекарствени средства. (e) cathartics,
purgatives, purges.
púrpura, ae f [пурпурна мида, пурпурна
боя]: (b) пурпура – кръвопетниста
болест. (e) purpura – any of several
blood diseases causing subcutaneous
bleeding.
puruléntus, a, um [pus↓]: (b) пурулен-
тен – гноен. (e) purulent.
púrus, a, um: (b) чист, без примеси,
неподправен. (e) pure, unadulterated.
pus, púris n: (b) гной. (e) pus, matter.
pústula, ae f [мехурче, пришка]: (b)
пустула – гнойно мехурче, гнойна
пъпка. (e) pustule, pimple.
• pústula malígna: (b) синя пъп-
ка, сибирска язва, въглен –
 163
кожна форма на антракс. (e)
malignant pustule, cutaneous
anthrax, malignant carbuncle,
malignant oedema.
pustulόsus, a, um [↑]: (b) пустулозен –
покрит с гнойни мехурчета. (e)
pustular, pustulous, blotchy.
putámen, inis n [черупка, люспа]: (b)
путамен – външната част на лещо-
видното ядро в крайния мозък. (e)
putamen – a round structure located at
the base of the forebrain (telencepha-
lon).
pyelectásia, ae f [гр.pyelos корито + ektasis
разтягане]: (b) пиелектазия – разширя-
ване на бъбречното легенче. (e)
pyelectasia, nephrectasia – dilation of
the renal pelvis.
pyelítis, itidis f [pyelos↑ + -itis възпале-
ние]: (b) пиелит – възпаление на
бъбречното легенче. (e) pyelitis –
inflammation of the renal pelvis.
pyelocystítis, itidis f [pyelos↑ + kystis
пикочен мехур + -itis възпаление]: (b)
пиелоцистит – едновременно
възпаление на бъбречното легенче и
на пикочния мехур. (e) pyelocystitis –
inflammation of the renal pelvis and
bladder.
pyelographía, ae f [pyelos↑ + grapho
рисувам, пиша]: (b) пиелография –
рентгенография на бъбречното
легенче и уретера. (e) pyelography –
X-ray photography of the renal pelves
and ureters.
pyelolithotomía, ae f [pyelos↑ + lithos
камък + tome рязане]: (b) пиелолито-
томия – оперативно отваряне на
бъбречното легенче за отстраняване
на камъни. (e) pyelolithotomy – incision
of the renal pelvis for removal of calculi.
163
pyelonephrítis, itidis f [pyelos↑ + nephros
бъбрек + -itis възпаление]: (b) пиелонеф-
рит – възпаление на бъбречното ле-
генче и на бъбречния паренхим. (e)
pyelonephritis – inflammation of the
renal pelvis and parenchyma.
pyelotomía, ae f [pyelos↑ + tome рязане]:
(b) пиелотомия – оперативно отваряне
на бъбречното легенче. (e) pyelotomy
– incision of the renal pelvis.
pylephlebítis, itidis f [гр.pyle врата +
phleps вена + -itis възпаление]: (b) пиле-
флебит – остро гнойно възпаление на
порталната вена и разклоненията ѝ.
(e) pylephlebitis – acute inflammation of
the portal vein and its branches.
pylόricus, a, um [pylόrus↓]: (b) пилорен
– отнасящ се до изхода на стомаха. (e)
pyloric – of or relating to the pylorus.
pylorospásmus, i m [pylόrus↓ + spasmos
спазъм, гърч]: (b) пилороспазъм –
спазъм на пилора. (e) pylorospasm.
pylorostenósis, is f [pylόrus↓ + stenos
тесен]: (b) пилоростеноза – стесняване
на пилора. (e) pylorostenosis –
narrowing of the orifice of the pylorus.
pylórus, i m [гр.pyloros вратар, страж на
градска порта]: (b) пилор – изход на
стомаха. (e) pylorus, pyloric orifice.
pyo- [гр.pyon гной]: (b) нагнояване,
гноен (в съставни думи). (e)
accumulation of pus, matter (in
compound words).
pyodérmia, ae f [pyo↑ + derma кожа]: (b)
пиодермия – сборно название за
гнойни заболявания на кожата. (e)
pyodermia, pyodermatitis, pyodermitis,
pyodermatosis, pyoderma.
 164
pyόgenes, gen.-is [pyo↑ + -genes произля-
зъл]: (b) пиогенен – гноероден. (e)
pyogenic, pyogenetic, pyogenous.
pyorrhoéa, ae f [pyo↑ + rhoe течение]: (b)
пиорея – гноетечение. (e) pyorrhea – a
discharge of pus.
pyramidális, e [↓]: (b) пирамидален –
отнасящ се до пирамидата, имащ
форма на пирамида. (e) pyramidal.
pýramis, idis f [гр.]: (b) пирамида. (e)
pyramid.
• pýramis medúllae oblongátae:
(b) пирамида на продълговатия
мозък. (e) pyramid of medulla
oblongata.
• pýramis vérmis: (b) пирамида
на червея (на малкия мозък).
(e) pyramid of vermis (of the
cerebellum).
• pýramis vestíbuli: (b) пирамида
на преддверието (на костния
q.s. = quántum sátis: (b) колкото е
достатъчно, колкото е необходимо (в
рецепти). (e) as much as suffices (in
prescriptions).
quadranguláris, e [↓]: (b) четири-
ъгълен. (e) quadrangular.
quadrángulum, i n [quáttuor четири +
ángulus ъгъл]: (b) четириъгълник. (e)
quadrangle.
quadrátus, a, um [PPP quádro, áre правя
четириъгълен]: (b) квадратен. (e)
quadrate, square.
quádriceps, gen.-cipitis [quáttuor↑ + cáput
глава]: (b) квадрицепс – четириглав. (e)
quadriceps –four-headed.
164
лабиринт). (e) pyramid of the
vestibule (of the osseous
labyrinth).
pyréticus, a, um [гр.pyr огън]: (b)
пиретичен – трескав, предизвикващ
температура. (e) pyretic, feverish,
febrile.
pyréxia, ae f [гр.pyresso имам треска]: (b)
пирексия – трескаво, фебрилно състо-
яние. (e) fever, pyrexia.
pyrόgenes, gen.-is [pyr↑ + -genes произ-
лязъл]: (b) пирогенен – предизвикващ
или предизвикан от треска. (e) pyreto-
genetic, pyrogenic or pyretogenous.
pyúria, ae f [pyon гной + uron урина]: (b)
пиурия – отделяне на гной с урината.
(e) pyuria – a presence of pus in the
urine.
Q
quadrigéminus, a, um [quáttuor↑ +
géminus близнак]: (b) четворен. (e)
quadrigeminal, fourfold.
quadriplégia, ae f [quáttuor↑ + plege удар,
поражение]: (b) квадриплегия – парали-
за на четирите крайника. (e) tetraplegia
– paralysis of all four limbs.
quálitas, átis f : (b) качество. (e)
quality.
qualitatívus, a, um [↑]: (b) квали-
тативен – качествен. (e) qualitative.
quántitas, átis f : (b) количество. (e)
quantity.
quantitatívus, a, um [↑]: (b) кванти-
тативен – количествен. (e) quantitative.
 165
quartána, ae f [quartánus отнасящ се до
четвъртия ден] → malária quartána
quártus, a, um numer.: (b) четвърти.
(e) fourth.
quáttuor numer.: (b) четири. (e) four.
Quércus, us f : (b) дъб. (e) oak.
quíes, étis f: (b) почивка, отдих. (e)
rest, repose.
R
rábies, éi f [rábio, ere беснея]: (b) бяс. (e)
rabies, lyssa, hydrophobia.
racemόsus, a, um [↓]: (b) гроздовиден,
подобен на чепка грозде. (e) racemose
– in the shape of a bunch of grapes.
racémus, i m: (b) грозд. (e) cluster,
bunch.
rachíticus, a, um [↓]: (b) рахитичен. (e)
rachitic, rickety.
rachítis, itidis f [англ.rickets рахит;
гр.rhachitis означава “гръбначен“]: (b)
рахит, английска болест – детско
заболяване, при което е нарушено
правилното развитие на костната
система поради смущения в обмяната
на калций и фосфор в организма. (e)
rickets, rhachitis, Glisson’s disease –
softening of bones in immature
mammals due to impaired metabolism of
phosphorus and calcium.
radiális, e [rádius лъч, лъчева кост]: (b)
отнасящ се до лъчевата кост; лъчист,
лъчеобразен. (e) radial; radiate.
radiátio, όnis f [rádio, áre изпускам лъчи]:
(b) радиация – излъчване, разпръск-
ване. (e) radiation.
165
quínque numer.: (b) пет. (e) five.
quintána fébris [quintánus отнасящ се до
петия ден] → fébris quintána
quíntus, a, um numer. (b) пети. (e)
fifth.
quotidiána [↓] → malária quotidiána
quotidiánus, a, um [quot колкото + díes
ден]: (b) всекидневен, ежедневен. (e)
quotidian, daily.
• radiátio acústica: (b) слухово
излъчване. (e) acoustic radia-
tion.
• radiátio cόrporis callόsi: (b)
излъчване на мазолестото тяло.
(e) radiation of corpus callosum.
• radiátio όptica: (b) зрително
излъчване. (e) optic radiation.
radiátus, a, um [PPP rádio↑]: (b) лъчист.
(e) radiate.
radicális, e [rádix корен]: (b) радикален
– коренен, основен. (e) radical.
radicotomía, ae f [rádix↑ + tome рязане]:
(b) радикотомия – оперативно преряз-
ване на задните гръбначномозъчни
нервни коренчета. (e) rhizotomy,
radicotomy, Dana’s operation – division
or transection of the spinal nerve roots.
radicúla, ae f [умал.от rádix↑]: (b)
коренче. (e) radicula.
radiculáris, e [↑]: (b) радикуларен –
коренчев. (e) radicular.
radiculítis, itidis f [radícula↑ + -itis възпа-
ление]: (b) радикулит – възпаление на
коренчетата на гръбначно-мозъчните
нерви. (e) radiculitis – inflammation of
the spinal nerve roots.
 166
radiocarpális, e [rádius лъчева кост +
cárpus китка]: (b) радиокарпален –
лъчевокитков. (e) radiocarpal.
radioulnáris, e [rádius↑ + úlna лакътна
кост]: (b) радиоулнарен – лъчево-
лакътен. (e) radioulnar.
radiographía, ae f [radium радий + grapho
рисувам, пиша]: (b) радиография –
правене на снимки с помощта на Х-
лъчи или с радиоактивни тела. (e)
radiography, skiagraphy, actinography.
radiolόgia, ae f [radium ↑ + logos учение]:
(b) радиология – наука за рентгено-
вите и радиевите лъчи и тяхното
приложение. (e) radiology, actinology –
study and application of imaging
technology like x-ray and radiation.
radiotherápia, ae f [radium↑ + therapeia
лечение]: (b) радиотерапия – лъчева
терапия. (e) radiotherapy, radiation.
Rádium, i n (Ra) [rádius↓]: (b) радий –
радиоактивен метал, съдържащ се в
урановата руда. (e) radium – alkaline
earth metal.
rádius, i m [лъч]: (b) радиус – лъчева
кост, разположена откъм големия
пръст на предмишницата. (e) radius –
the lateral bone of the forearm extending
to the thumb side of the wrist.
rádix, ícis f : (b) корен – корен на
растение; част от орган, която е
закрита в тъканите или с която
органът започва от друга анатомична
структура. (e) root, radix.
• rádix déntis: (b) корен на зъба.
(e) root of the tooth.
• rádix linguae: (b) корен на
езика. (e) root of the tongue.
• rádix nási: (b) корен на носа.
(e) root of the nose.
166
• rádix pénis: (b) корен на пени-
са. (e) root of penis.
• rádix píli: (b) корен на косъма.
(e) hair root.
• rádix pulmόnis: (b) корен на
белия дроб. (e) root of lung.
• rádix únguis: (b) корен на
нокътя. (e) root of nail.
rámulus, i m [умал.от rámus↓]: (b)
клонче – едно от крайните разкло-
нения на един клон. (e) small branch,
twig.
rámus, i m: (b) клон – разклонение на
кръвоносни съдове или нерви. (e)
branch, ramus (of a nerve, vein, or
artery).
rána, ae f: (b) жаба. (e) frog.
ránula, ae f [умал.от rána↑]: (b) ранула –
малко туморче под езика. (e) ranula - a
cystic tumour formed beneath the
tongue.
rárus, a, um: (b) рядък. (e) rare.
re-: (b) представка със значение
“повторение, възобновяване; дви-
жение назад; противодействие“. (e)
prefix with meaning “repetition,
movement back, opposition”.
reáctio, όnis f [re-↑ + áctio действие]: (b)
реакция. (e) reaction.
reanimátio, ónis f [re-↑ + animátio съжи-
вяване]: (b) реанимация – съживяване,
възвръщане към живот. (e) resuscita-
tion, revivescence.
récens, gen.-éntis: (b) пресен,
скорошен, нов. (e) recent.
recénter adv. [↑: (b) неотдавна, наско-
ро; току-що. (e) recently; just, just now.
 167
receptáculum, i n [recépto, áre приемам]:
(b) вместилище, хранилище. (e)
receptacle, receptaculum.
recéptor, όris m (pl.receptόres) [re-cípio,
ere взимам, приемам]: (b) рецептор,
рецептори – приемателни апарати;
крайни образувания на сетивните
нервни влакна, които приемат драз-
ненията от околната среда и превръ-
щат енергията на дразнителите във
възбуждане, предавано по сетивните
нерви на ЦНС. (e) receptor; sensory
receptors.
recéptum, i n [recípio↑]: (b) рецепта –
писмено предписание на лекаря за
приготвяне и получаване на лекарства
от аптеката. (e) prescription – prescrip-
tion by a doctor for the preparation and
obtaining of a medicine in the pharmacy.
receptúra, ae f [recípio↑]: (b) рецептура
– приготвяне и отпускане на лекарст-
ва по лекарско предписание, изпъл-
нение на рецепта. (e) dispensing of
medicines, execution of prescription
recessívus, a, um [re-cédo, ere оттеглям
се]: (b) рецесивен – отдалечаващ се,
отстъпващ, латентен. (e) recessive.
recéssus, us m [recédo↑]: (b) вдлъбна-
тина, ямка, плитък джоб. (e) recess,
small hollow, shallow pocket, niche.
recidívum, i n [ré-cido, ere падам назад]:
(b) рецидив – възобновяване на бо-
лест след оздравяването. (e) reci-
divation, recurrence.
récipe [imper.от re-cípio, ere взимам]: (b)
вземи! – обръщение на лекаря към
аптекаря, написано съкратено (Rp.) на
лявата страна на рецептата. (e) take –
used at the head of a prescription,
indicated by the symbol Rp.
167
recípiens, gen.-éntis [PPA recípio↑]: (b)
реципиент – приемател, получател на
кръв при кръвопреливане. (e) recipient
(in blood transfusion).
rect. (in a prescription) → rectificátus
rectálgia, ae f → proctálgia
rectális, e [réctum↓]: (b) ректален – от-
насящ се до правото черво. (e) rectal –
of, relating to, or situated near the
rectum.
rectificátio, όnis f [réctus прав, правилен +
fácio правя]: (b) ректификация – пов-
торна дестилация на течност. (e)
rectification – repeated distillation.
rectificátus, a, um [↑]: (b) ректифи-
циран – пречистен чрез повторна
дестилация. (e) rectified.
rectoscopía, ae f [réctum↓ + skopeo
гледам]: (b) ректоскопия – метод на
изследване на правото черво с ректо-
скоп. (e) proctoscopy, rectoscopy –
examination of the anal cavity or rectum
through a proctoscope.
rectouterínus, a, um [réctum + úterus
матка]: (b) ректоутеринен – ректал-
номаточен. (e) rectouterine.
rectovaginális, e [réctum + vagína влага-
лище]: (b) ректовагинален – ректално-
влагалищен . (e) rectovaginal.
rectovesicális, e [réctum + vesíca пикочен
мехур]: (b) ректовезикален – ректално-
мехурен. (e) rectovesical.
réctum, i n [réctus прав]: (b) ректум –
право черво, крайната част на дебело-
то черво между сигмовидното черво и
ануса. (e) rectum – the terminal portion
of the large intestine, extending from the
sigmoid colon to the anal canal.
 168
réctus, a, um: (b) прав. (e) straight.
recúrrens, gen.-éntis [PPA re-cúrro, ere
тичам назад, връщам се]: (b) рекурентен –
повтарящ се, възвратен. (e) recurrent,
returning.
recurvátus, a, um [PPP re-cúrvo, áre изви-
вам назад]: (b) извит назад. (e) recurved,
bent back.
refléxus1, a, um [PPP re-flécto, ere извивам
назад, обръщам назад]: (b) рефлексен,
рефлекторен – неволеви, неволен;
отразен. (e) reflex, reflecting, reflected.
refléxus2, us m [↑]: (b) рефлекс –
реакция на организма на различни
дразнения. (e) reflex – an automatic
instinctive unlearned reaction to various
stimuli.
regenerátio, όnis f [възраждане]: (b)
регенерация – възстановяване, въз-
произвеждане, образуване отново. (e)
regeneration.
régio, ónis f : (b) област, участък, част
от тялото. (e) region, area.
• régio anális: (b) анална област.
(e) anal region.
• régio axilláris: (b) подмишнич-
на област. (e) axillary region.
• régio epigástrica: (b) епигаст-
рална (подлъжична) област,
епигастриум. (e) epigastric
region, epigastrium.
• régio glutéa: (b) седалищна
област. (e) gluteal region.
• régio hypochondríaca: (b)
хипохондриум - подребрена
област, подребрие. (e)
hypochondriac region, hypo-
chondrium.
• régio infraclaviculáris: (b)
подключична област. (e)
subclavian region.
168
• régio inguinális: (b) слабинна
област. (e) inguinal region,
groin.
• régio interscapuláris: (b) меж-
дулопаткова област. (e) inter-
scapular region, interscapular
space.
• régio lumbális: (b) поясна
(хълбочна) област. (e) lumbar
region, loin region.
• régio occipitális: (b) тилна
област. (e) occipital region.
• régio perinéalis: (b) перинеална
(междиннична) област – между
ануса и външните полови орга-
ни. (e) perineal region (between
the anus and genitals).
• régio púbica: (b) срамна (лон-
на) област. (e) pubic region.
• régio sacrális: (b) кръстцова
област. (e) sacral region.
• régio temporalis: (b) слепоочна
област, слепоочие. (e) temple.
• régio zygomática: (b) скулова
(ябълчна) област. (e) zygomatic
region.
regionális, e [↑]: (b) регионален – от-
насящ се до определена област или
част от тялото. (e) regional.
regréssio, ónis f [re-grédior, grédi връщам
се, отстъпвам]: (b) регресия – обратно
развитие, връщане към по-ранен
стадий. (e) regression.
regressívus, a, um [↑]: (b) регресивен –
връщащ се, развиващ се обратно. (e)
regressive.
reguláris, e [régula правило]: (b) прави-
лен, редовен. (e) regular.
regulátio, όnis f [↑]: (b) регулация –
поставяне в ред. (e) regulation.
reinféctio, όnis f [re- отново + inféctio
инфекция]: (b) реинфекция – подновена
 169
инфекция, повторно заразяване със
същите микроорганизми. (e) reinfec-
tion – a second infection by the same
agent.
relatívus, a, um [ré-fero, férre нося назад]:
(b) относителен. (e) relative.
reluxátio, όnis f [re- отново + luxátio из-
кълчване]: (b) релуксация – повторно
изкълчване на една става. (e) reluxa-
tion, redislocation.
remédium, i n [re-médio, áre лекувам]: (b)
лекарство. (e) remedy.
• remédium ádjuvans: (b)
подпомагащо лекарство. (e)
adjuvant, auxiliary remedy.
• remédium cardinále: (b) главно
лeкарство. (e) cardinal remedy.
• remédium constítuens: (b) фор-
мообразуващо лекарство. (e)
constituent remedy.
• remédium cόrrigens: (b) поп-
равящо лекарство. (e) corrigent
remedy.
remíssio, όnis f [re-mítto, ere връщам,
отпускам]: (b) ремисия – временно
намаляване до пълно изчезване на
болестните явления. (e) remission,
remittence.
remíttens, gen.-éntis [PPA remítto↑]: (b)
ремитентен, ремитиращ – временно
затихващ, характеризиращ се с перио-
ди на намаляване и на усилване на
болестните симптоми (fébris r.). (e)
remittent – characterized by temporary
abatement and exacerbation of
symptoms.
ren, rénis m : (b) бърек. (e) kidney.
• ren arcuátus síve ungulifόrmis:
(b) дъгообразен, подковообра-
169
зен бъбрек. (e) horseshoe
kidney.
• ren cýsticus: (b) кистозен бъб-
рек. (e) cystic kidney.
• ren infόrmis: (b) безформен
бъбрек. (e) lump kidney.
• ren mόbilis síve mígrans: (b)
подвижен бъбрек, блуждаещ
бъбрек. (e) movable kidney,
floating kidney, wandering
kidney.
renális, e [ren↑]: (b) ренален – бъбре-
чен. (e) renal, nephric.
renographía, ae f [ren↑ + grapho рисувам,
пиша]: (b) ренография – рентгенова
снимка на бъбрек. (e) renography – a
radiograph of a kidney.
repetátur [coni. ré-peto, ere повтарям]: (b)
да се повтори – да се приготви пов-
торно предписаното в рецептата и
веднъж отпуснато лекарство. (e) let it
be repeated ( a medicine in a prescript-
tion).
reprodúctio, όnis f [re- отново + pro-dúco,
ere произвеждам]: (b) репродукция – въз-
произвеждане; размножаване. (e)
reproduction, regeneration; generation,
procreation.
reséctio, ónis f [ré-seco, áre отрязвам]: (b)
резекция – изрязване на част от орган.
(e) resection – a partial removal of an
organ.
residuális, e [resíduus останал]: (b) рези-
дуален – остатъчен, останал. (e)
residual, remaining.
resína, ae f : (b) смола. (e) resin.
resisténtia, ae f [re-sísto, ere съпротивявам
се]: (b) резистенция – съпротивление,
съпротивителна способност на орга-
низма спрямо инфекции; устойчивост
 170
на микроби спрямо лекарствени
средства. (e) resistance – opposition; the
capacity of an organism to defend itself
against a disease.
respirátio, ónis f [re-spíro, áre дишам]:
(b) дишане. (e) respiration, breathing.
respiratórius, a, um [↑]: (b) респи-
раторен – дихателен. (e) respiratory.
restifόrmis, e [réstis въже + форма вид,
форма]: (b) подобен на въже, на връв.
(e) restiform, rope-like.
réte, is n : (b) мрежа, фина мрежа от
много малки кръвоносни съдове. (e)
network, vascular network.
• rete acromiále: (b) мрежа на
раменния израстък. (e) acromial
network.
• réte arteriόsum: ( b) артери-
ална мрежа. (e) arterial network.
• réte capilláre: (b) капилярна
мрежа. (e) capillary network.
• rete mirábile: (b) чудна мрежа
– фино разклоняване на малка
артерия на множество капиля-
ри във форма на клъбце (гло-
мерул) и повторното им съеди-
няване в един отвеждащ кръво-
носен съд. (e) rete mirabile,
wonderful network – a vascular
network formed by division of an
artery or vein into many smaller
vessels that reunite into a single
vessel.
• réte Malpíghii → strátum germi-
natívum
• réte vasculόsum articuláre: (b)
ставна съдова мрежа. (e)
articular vascular network.
• réte venόsum: (b) венозна
мрежа. (e) rete venosum.
170
reténtio, ónis f [re-tíneo, ére задържам]: (b)
ретенция – задържане, задръжка. (e)
retention.
reticuláris, e [retículum↓]: (b) ретику-
ларен – мрежест, мрежовиден; отна-
сящ се до réticulum. (e) reticular,
retiform, net-like, reticulated.
reticulospinális, e [retículum↓ + spinális
гръбначен]: (b) ретикулоспинален. (e)
reticulospinal.
retículum, i n [умал.от réte]: (b) рети-
кулум: 1. мрежица от нервни влакна
или протоплазмени израстъци;
2.вторият отдел на стомаха у прежив-
ните животни. (e) reticulum: 1. a
netlike formation or structure; 2. the
second compartment of the stomach of
ruminant mammals.
rétina, ae f [réte↑]: (b) ретина – мрежи-
ца на окото, изградена от слетлочув-
ствителна част (pars όptica rétinae) и
сляпа част (pars caeca). (e) retina,
optomeninx – the innermost light-
sensitive membrane of the eyeball.
retináculum, i n [re-tíneo, ére задържам]:
(b) ретинакулум – държател, придър-
жаща фиброзна връзка, юздичка. (e)
retaining band or ligament, frenum,
retinaculum.
retinítis, itidis f [rétina↑ + -itis възпаление]:
(b) ретинит – възпаление на ретината.
(e) retinitis – inflammation of the retina.
retinopáthia, ae f [rétina↑ + pathos страда-
ние]: (b) ретинопатия – заболяване на
ретината. (e) retinopathy – any
noninflammatory disease of the retina.
retro-: (b) представка със значение
„назад, разположен зад, след“. (e)
prefix with meaning “back, located
behind, after”.
 171
retroauriculáris, e [retro↑ + aurícula ушна
мида]: (b) ретроаурикуларен –разполо-
жен зад ухото. (e) retroauricular.
retrobuccális, e [retro↑ + búcca буза]: (b)
ретробукален – разположен зад
бузата. (e) retrobuccal.
retrobulbáris, e [retro↑ + búlbus луковица]:
(b) ретробулбарен – разположен зад
очната ябълка. (e) retrobulbar.
retrocaecális, e [retro↑ + caécum сляпо
черво]: (b) ретроцекален – намиращ се
зад сляпото черво. (e) retroc(a)ecal.
retrocardiális, e [retro↑ + kardia сърце]:
(b) ретрокардиален – задсърдечен. (e)
retrocardial.
retroduodenális, e [retro↑ + duodénum два-
надесетопръстник]: (b) ретродуоденален
– заддванадесетопръстен. (e) retroduo-
denal.
retrofléxio, όnis f [retro↑ + fléxio прегъва-
не]: (b) ретрофлексия – прегъване
назад. (e) retroflexion, retroflection,
backward bending.
• retrofléxio úteri: (b) ретро-
флексия на матката – прегъ-
ване тялото на матката назад
по отношение на шийката. (e)
retroflexion of the uterus.
retrofléxus, a, um [↑]: (b) извит назад.
(e) retroflexed.
retrolinguális, e [retro↑ + língua език]: (b)
ретролингвален – задезичен. (e)
retrolingual.
retromandibuláris, e [retro↑ + mandíbula
долна челюст]: (b) ретромандибуларен –
заддолночелюстен. (e) retromandibu-
lar.
171
retronasális, e [retro↑ + násus нос]: (b)
ретроназален – носоглътъчен. (e)
retronasal.
retroperitoneális, e [retro↑ + peritonéum]:
(b) ретроперитонеален – разположен
зад перитонеума. (e) retroperitoneal.
retropharyngeális, e [retro↑ + phárynx
гълтач]: (b) ретрофарингеален –
задгълтачен. (e) retropharyngeal.
retroposítio, όnis f [retro назад + posítio
положение]: (b) ретропозиция – измест-
ване назад от правилното положение.
(e) retroposition – a backward displace-
ment of a structure or organ.
retrosternális, e [retro↑ + stérnum гръдна
кост]: (b) ретростернален – разполо-
жен зад гръдната кост. (e) retrosternal.
retrouterínus, a, um [retro↑ + úterus мат-
ка]: (b) ретроутеринен – задматочен.
(e) retrouterine.
retrovérsio, όnis f [retro↑ + vérsio обръща-
не]: (b) ретроверзия – накланяне на-
зад, обръщане назад. (e) retroversion,
turning backward.
reúniens, gen.-éntis [re- отново + únio, íre
съединявам]: (b) съединяващ, свързващ.
(e) reunient, connecting.
rhachi- [гр.rhachis гръбнак, гръбначен
стълб]: (b) отнасящ се до гърба, до
гръбначния стълб (в съставни думи).
(e) of, relating to the back, to the spine
(in compound words).
rhachiálgia, ae f [rhachis↑ + algos болка]:
(b) рахиалгия – болка в гръбнака, в
гърба. (e) rhachialgia, pain in the back,
dorsalgia.
rhachiotomía, ae f [rhachis↑ + tome ряза-
не]: (b) рахиотомия – оперативно
отваряне на гръбначния канал. (e)
 172
rhachiotomy, rhachitomy, spondylo-
tomy.
rhagádes, um f (pl.) [гр.rhagas пукнатина,
цепнатина]: (b) рагади – цепнатини:
малки линейни нарушения на кожата
и лигавиците, особено по ъглите на
устата, устните, ануса, гръдните зърна
и др. (e) rhagades, chaps, cracks,
fissures.
rháphe, es f [гр.]: (b) рафе - шев;
съединителната линия на двете
половини на един орган. (e) seam;
raphe.
Rhéum, i n (бот.): (b) ревен. (e)
rhubarb.
rheumáticus, a, um [↓]: (b) ревматичен
– отнасящ се до или страдащ от рев-
матизъм. (e) rheumatic, rheumatismal.
rheumatísmus, i m [гр.rheuma течение,
слуз, ревматизъм]: (b) ревматизъм:
1.истински ревматизъм, остър ревма-
тизъм; 2. неопределен термин, упот-
ребяван за заболявания, протичащи с
болки в ставите и мускулите. (e)
rheumatism: 1.acute rheumatism (or
rheumatic fever) and subacute rheuma-
tism; 2.non-articular rheumatism;
3.chronic arthritis (rheumatoid arthritis
and osteoarthritis).
• rheumatísmus chrόnicus: (b)
хроничен ревматизъм. (e)
chronic rheumatism.
• rheumatísmus musculόrum síve
musculáris: (b) мускулен
ревматизъм. (e) muscular
rheumatism, fibrositis.
• rheumatísmus nodόsus: (b)
възлест ревматизъм. (e)
Meynet’s nodosities.
• rheumatísmus vérus: (b)
истински ревматизъм – рев-
матична болест, остър ставен
172
ревматизъм, ревматичен поли-
артрит. (e) acute rheumatism,
rheumatic fever, acute articular
rheumatism, inflammatory
rheumatism.
• rheumatísmus viscerális: (b)
висцерален ревматизъм –
ревматизъм на вътрешните
органи. (e) visceral rheumatism.
rheumatolόgia, ae f [rheuma↑ + logos
учение]: (b) ревматология – наука за
ревматичните заболявания. (e)
rheumatology – the study of rheumatic
disorders.
rhéxis, is f [гр.]: (b) рексис – пукване
или разкъсване на кръвоносен съд или
орган. (e) rhexis, bursting, rupture.
rhin-, rhino- [гр.rhis нос]: (b) отнасящ
се до носа, носен (в съставни думи).
(e) relating to the nose, nasal (in
compound words).
rhinális, e [↑]: (b) ринален, носов. (e)
rhinal, nasal.
rhinítis, itidis f [rhin-↑ + -itis възпаление]:
(b) ринит – хрема, възпаление на
носната лигавица. (e) rhinitis –
inflammation of the mucous membrane
inside the nose.
rhinoblennorrhoéa, ae f [rhin-↑ + blennos
слуз + rhoe течение]: (b) ринобленорея –
гнойна секреция от носа. (e)
rhinoblennorhoea – purulent nasal
secretion.
rhinόgenes, gen.-is [rhin-↑ + -genes произ-
лязъл]: (b) риногенен – възникващ в
носа. (e) rhinogenous – originating in
the nose.
rhinolíthus, i m [rhin-↑ + lithos камък]: (b)
ринолит – носен камък, твърдо обра-
зувание в носната кухина, съдържащо
 173
калциеви соли. (e) rhinolith – nasal
calculus.
rhinorrhágia, ae f [rhin-↑ + rhegnymi чупя,
разкъсвам]: (b) ринорагия – силно кръ-
вотечение от носа. (e) rhinorrhagia –
nosebleed.
rhinoscopía, ae f [rhin-↑ + skopeo гледам]:
(b) риноскопия – метод за изследване
на носната кухина с уред. (e)
rhinoscopy – examination of the nasal
passages with a speculum.
rhizóma, atis n [гр. rhiza корен]: (b)
коренище. (e) rhizome.
rhombencéphalon, i n [гр.rhombos ромб +
enkephalos главен мозък]: (b) ромбенцефа-
лон – ромбовиден мозък. (e) rhomben-
cephalon, hind-brain.
rhombóideus, a, um [rhombos↑ + eido
приличам]: (b) ромбовиден. (e)
rhomboid.
rhόnchi, όrum m (pl.) [гр.rhencho хър-
кам]: (b) хрипове. (e) râles, rhonchi.
rhýthmicus, a, um [↓]: (b) ритмичен,
равномерен. (e) rhythmic.
rhýthmus, i m [гр.]: (b) ритъм, равно-
мерност в развитието или изпълне-
нието на нещо. (e) rhythm.
Ricínus, i m (бот.): (b) рицин. (e)
castor-oil plant.
rígidus, a, um [rígeo, ére вцепенен съм,
скован съм]: (b) ригиден – вкочанен,
втвърден, неподвижен. (e) rigid,
inflexible.
rígor, óris m [↑]: (b) вцепеняване,
вкочанясване; студени тръпки,
втрисане. (e) rigidity; chill.
ríma, ae f : (b) цепка, цепнатина. (e)
rima, slit, cleft, fissure, crack.
173
• ríma glόttidis: (b) гласова цеп-
ка ( между двете истински
гласни връзки). (e) rima
glottidis, glottis vera, true glottis.
• ríma όris: (b) устна цепка –
отворът на устата. (e) rima oris,
mouth-slit.
• ríma palpebrárum: (b) цепка
на клепачите. (e) lid-slit, pal-
pebral fissure.
• ríma pudéndi: (b) срамна цепка
(между големите срамни уст-
ни). (e) rima vulvae, pudendal
(vulvar) slit, pudendal (urogeni-
tal) cleft.
• ríma vestíbuli: (b) цепка на
преддверието (на гръкляна). (e)
rima vestibuli (of the larynx).
risόrius, a, um [rísus смях]: (b) отнасящ
се до мускула на смеха. (e) risorius (a
muscle of facial expression).
rόdens, gen.-éntis [PPA rόdo, ere гриза]:
(b) гризящ, разяждащ. (e) rodent,
gnawing.
roentgenográmma, atis n [W.K. Röntgen,
герм.физик, 1845 -–1923, + gramma буква,
картина]: (b) рентгенограма – рентге-
нова снимка. (e) roentgenogram – a
photograph made with x-rays.
roentgenographía, ae f [Röntgen↑ +
grapho рисувам, пиша]: (b) рентгено-
графия – снимане с рентгенови лъчи.
(e) roentgenography - photography with
x-rays.
roentgenolόgia, ae f [Röntgen↑ + logos
учение]: (b) рентгенология – наука за
рентгеновите лъчи и приложението
им в медицината. (e) roentgenology –
the branch of medicine dealing with
diagnosis and therapy through x-rays.
roentgenoscopía, ae f [Röntgen↑ + skopeo
гледам, разглеждам]: (b) рентгеноскопия
 174

– преглед с помощта на рентгенови rotúndus, a, um [rόta колело]: (b) кръ-

лъчи. (e) roentgenoscopy – observation гъл, объл, валчест. (e) round, rotund.
or examination by means of a fluorosco-
pe. Rp. → Récipe

roentgenotherápia, ae f [Röntgen↑ + -rrhagia [гр.rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b)

therapeia лечение]: (b) рентгенотерапия –
лечение с рентгенови лъчи. (e)
roentgenotherapy – the therapeutic use
of x-rays in treating disease.
Rósa, ae f (бот.): (b) роза. (e) rose.
rosácea, ae f (ácne rosácea) [rosáceus
розов]: (b) розацея (акне) – кожно
заболяване, характеризиращо се с
постоянна червенина на кожата на
лицето и образуване на гнойни
мехурчета. (e) acne rosacea, rosacea –
skin disease characterized by facial
erythema and pimples.
róseus, a, um [rόsa↑]: (b) розов. (e)
pink.
rostrális, e [↓]: (b) рострален – отна-
сящ се до човката; преден, разпо-
ложен в предната част на образу-
вание. (e) pertaining to or resembling a
rostrum; situated toward a rostrum.
róstrum, i n: (b) човка, клюн,
човковидно образувание. (e) beak,
rostrum.
• rόstrum cόrporis callόsi: (b)
човка на мазолестото тяло. (e)
rostrum of corpus callosum.
• rόstrum sphenoidále: (b) човка
на клиновидната кост. (e)
sphenoidal rostrum.
rotátio, ónis f [rόto, áre въртя]: (b) рота-
ция – въртене, кръгово движение. (e)
rotation.
rotátor, óris m (músculus) [rόto↑]: (b)
ротатор – мускул завъртач. (e) rotator
(muscle).
силна секреция, кръвотечение (в със-
тавни думи). (e) an excessive flow or
discharge (in compound words).
rúber, bra, brum: (b) червен. (e) red.
rúbor, óris m [rúbeo, ére червен съм]: (b)
червенина, възпалително зачервяване
на кожата. (e) redness.
rudimentárius, a, um [↓]: (b) рудимен-
тарен – недоразвит, зачатъчен. (e)
rudimentary, imperfectly developed,
vestigial.
rudiméntum, i n [първо начало]: (b)
рудимент – недоразвит, остатъчен
орган (от предшестващи стадии в
развитието на организма). (e) rudiment
– an organ incompletely developed in
size or structure, vestige.
rúga, ae f: (b) бръчка, гънка. (e) fold,
ridge, crease, wrinkle.
• rúgae vagináles: (b) влагалищ-
ни гънки. (e) rugae vaginales,
vaginal rugae.
rúmen, inis n : (b) търбух – първият
отдел на стомаха при преживните
животни. (e) rumen, paunch – the first
division of the stomach of a ruminant
animal.
rúminans, gen.-ántis [PPA rúmino, áre
преживям, предъвквам]: (b) преживящ. (e)
ruminant.
ruminátio, ónis f [rúmino↑]: (b) руми-
нация – преживяне. (e) merycism,
rumination.

174
 175
ruptúra, ae f [rúmpo, ere чупя, разкъсвам]:
(b) руптура – разкъсване, разрив,
пукване. (e) breaking, bursting, rupture.
• ruptúra cόrdis → cardiorrhéxis,
is f
S
S [Súlfur]: (b) химическият знак на
сярата. (e) chemical symbol for sulphur.
S. → Sígna
sáccharum, i n [гр. sakcharon, от
староинд.]: (b) захар. (e) sugar.
• sáccharum amyláceum →
glucόsa
• sáccharum láctis: (b) лактоза,
млечна захар. (e) lactose, milk-
sugar, lactosum.
• sácharum Uvae → glucόsa
saccifόrmis, e [sáccus↓ + fόrma вид,
форма]: (b) торбовиден, подобен на
торбичка. (e) sacciform, sac-shaped,
pouched, saccular.
sacculáris, e [↓]: (b) сакуларен,
торбест, отнасящ се до кръглата
торбичка в ципестия лабиринт. (e)
saccular – of or resembling a sac.
sácculus, i m [умал.от sáccus↓]: (b)
торбичка; кръгла торбичка в ципестия
лабиринт на ухото. (e) vestibular
saccule (in the ear).
• sácculus alveoláris: (b) алвеол-
на торбичка. (e) alveolar
saccule.
• sácculus déntis: (b) зъбна
торбичка. (e) dental saccule.
sáccus, i m [гр.sakkos чувал, торба, кесия]:
(b) торба, торбичка. (e) sac.
175
• ruptúra túbae uterínae: (b)
разкъсване на маточната тръба.
(e) tubal rupture.
• ruptúra úteri: (b) разкъсване
на маточната стена. (e) metro-
rrhexis, rupture of the uterus,
uterine laceration, uterine
rupture.
• sáccus amniόticus: (b) около-
плоден мехур – прозрачна
ципа, обвиваща плода и съдър-
жаща околоплодна вода. (e)
bag of waters.
• sáccus lacrimális: (b) слъзна
торбичка. (e) lacrimal sac.
sácer, cra, crum: (b) свещен. (e)
sacred.
sacrális, e [os sácrum↓]: (b) сакрален –
отнасящ се до кръстцовата кост или
до кръстцовата област. (e) sacral – of,
near, or relating to the sacrum.
sacrococcýgeus, a, um [sácrum↓ + cόccyx
опашка]: (b) сакрококциген – кръстцо-
воопашен. (e) sacrococcygeal.
sacrodýnia, ae f [sácrum↓ + odyne болка]:
(b) сакродиния – болка в кръстцовата
област. (e) sacrodynia – pain in the sac-
ral region.
sacroilíacus, a, um [sácrum↓ + ilíacus
хълбочен]: (b) сакроилиачен – кръст-
цовохълбочен. (e) sacroiliac.
sacrolumbális, e [sácrum↓ + lumbális
поясен]: (b) сакролумбален – кръст-
цовопоясен. (e) sacrolumbar.
sacropelvínus, a, um [sácrum↓ + pélvis
таз]: (b) сакропелвинен – кръстцово-
тазов. (e) sacropelvic.
 176
sacrospinális, e [sácrum↓ + spína бодил]:
(b) сакроспинален – кръстцовободи-
лен. (e) sacrospinal.
sacrotuberális, e [sácrum↓ + túber издати-
на]: (b) сакротуберален – кръстцово-
въргов. (e) sacrotuberal.
sácrum, i n → os sácrum
saepe adv.: (b) често. (e) often,
frequently.
sagittális, e [sagítta стрела]: (b) сагитален
– стреловиден, разположен във вент-
рално-дорзална посока. (e) sagittal
resembling an arrow, straight.
sal, sális m(n): (b) сол. (e) salt.
salínus, a, um [↑]: (b) салинен – състо-
ящ се от соли, сόлен; солéн. (e) saline.
salíva, ae f : (b) слюнка. (e) saliva,
spittle.
salivális, e / saliváris, e / salivárius, a,
um [↑]: (b) слюнчен. (e) salivary.
salivátio, ónis f (syn. sialorrhoéa) [↑]:
(b) саливация – повишено слюноот-
деляне. (e) ptyalism, salivation, sialo-
rrhoea – excessive secretion of saliva.
Salmonélla, ae f [по името на D.E.Salmon,
амер.патолог, 1850 – 1914]: (b) салмонела
– сборна група бактерии, пръчковид-
ни, грам-отрицателни, които се разви-
ват и размножават в домашните и
дивите животни и чрез заразените
храни увреждат нервната система и
вътрешните органи. (e) salmonella – a
group of rod-shaped, gram-negative
bacteria that grow and multiply in
domestic and wild animals and by
infected food damage the nervous
system and internal organs.
176
salmonellόsis, is f [↑]: (b) салмонелоза
– инфекциозно заболяване, причинено
от салмонели, една от най-разпростра-
нените форми на хранително отравя-
не. (e) salmonella infection, salmonello-
sis – one of the most common foodborne
diseases.
salpingectomía, ae f [sálpinx↓ + ektome из-
рязване]: (b) салпингектомия – опера-
тивно отстраняване на маточна тръба.
(e) salpingectomy – surgical removal of
a Fallopian tube.
salpingítis, itidis f [sálpinx↓ + -itis възпале-
ние]: (b) салпингит – възпаление на
маточните тръби. (e) salpingitis –
inflammation of the Fallopian tubes.
salpingooophorectomía, ae f [sálpinx↓ +
oophoron яйчник + ektome изрязване]: (b)
салпингооофоректомия – оперативно
отстраняване на маточната тръба с
яйчника. (e) salpingo-oophorectomy,
salpingo-oothecectomy – surgical remo-
val of the Fallopian tube and ovary.
salpingooophorítis, itidis f [sálpinx↓ +
oophoron ↑ + -itis възпаление]: (b) салпин-
гооофорит – възпаление на маточната
тръба и яйчника. (e) salpingo-oophori-
tis, salpingo-oothecitis – inflammation
of the Fallopian tube and ovary.
sálpinx, íngis f [гр.тръба]: (b) тръба
(маточна; слухова). (e) tube (uterine;
auditory).
salúber, bris, bre [sálus↓]: (b) здраво-
словен. (e) salubrious.
salúbritas, átis f [sálus↓]: (b) лекови-
тост, здравословност. (e) salubrity,
healthfulness.
sálus, útis f [sálvus здрав]: (b) благо-
получие, здраве. (e) welfare; health.
 177
Sálvia, ae f (бот.): (b) салвия,
градински чай. (e) sage.
Sambúcus, i f (бот.): (b) бъз. (e) elder.
sanábilis, e [sáno, áre лекувам] →
curábilis
sanátio, ónis f [sáno↑]: (b) излекуване;
оздравяване. (e) healing; assanation.
sanátus, a, um [PPP sáno↑]: (b) излеку-
ван, оздравял. (e) cured, healed.
sanguíneus, a, um [↓]: (b) кървав;
кръвоносен, отнасящ се до кръво-
носните съдове. (e) bloody,
sanguineous.
sánguis, inis m: (b) кръв. (e) blood,
sanguis.
sánies, éi f → íchor
sanitárius, a, um [↓]: (b) санитарен –
оздравителен, хигиенен. (e) sanitary.
sánitas, átis f [↓]: (b) здраве. (e) health.
sánus, a, um: (b) здрав. (e) healthy,
sound.
saphénus, a, um [староевр.sâfin скриващ]:
(b) скрит. (e) hidden.
sápiens, gen.-éntis [PPA sápio, ere имам
вкус, разумен съм]: (b) мъдър, умен,
разумен. (e) sapient, sage.
sápo, ónis m : (b) сапун. (e) soap.
sápor, óris m [sápio↑]: (b) вкус. (e)
sapor.
sarcolémma, atis n [гр.sarx месо + lemma
черупка, кожица]: (b) сарколема – елас-
тична съединителнотъканна ципица,
обвиваща мускулните влакна. (e)
sarcolemma – thin membrane covering a
striated muscle fiber.
177
sarcóma, atis n [sarx↑ + -oma тумор]: (b)
сарком – злокачествен тумор, състоящ
се от незряла съединителна тъкан. (e)
sarcoma – a cancer arising from trans-
formed cells of mesenchymal origin.
sarcomatόsis, is f [sarcόma↑]: (b) сарко-
матоза – състояние, характеризиращо
се с образуване на множество сар-
коми. (e) sarcomatosis – a condition
characterized by development of many
sarcomas at various sites.
sarcoplásma, atis n [sarx↑ + plasma обра-
зувание]: (b) саркоплазма – цитоплаз-
мата на мускулното влакно. (e) sarco-
plasm – the cytoplasm of a striated
muscle fiber.
sartόrius, a, um (músculus) [sártor
шивач]: (b) шивашки мускул (понеже
участва в кръстосването на краката
при типичната за шивачите поза). (e)
sartorius muscle – a long, narrow,
ribbon-shaped muscle that aids in flexing
the knee.
sátis (sat) adv.: (b) достатъчно. (e)
enough.
saturátio, όnis f [sáturo, áre насищам]: (b)
сатурация – насищане. (e) saturation.
saturnínus, a, um [satúrnus алхимически
термин за олово, от името на бога Сатурн]:
(b) отнасящ се до или причинен от
олово. (e) saturnine – of or relating to
lead.
scábies, éi f [scábo, ere чеша]: (b) краста.
(e) scabies, itch, scab.
scabiόsus, a, um [↑]: (b) крастав. (e)
scabious.
scála, ae f: (b) стълба. (e) stairway.
 178
• scála týmpani: (b) тъпанчева
стълба. (e) scala tympani,
tympanic canal.
• scála vestíbuli: (b) стълба на
преддверието. (e) scala
vestibuli, vestibular canal.
scalenovertebrális, e [scalénus↓ + vértebra
прешлен]: (b) скаленовертебрален –
стълбестопрешленен. (e) scalenover-
tebral.
scalénus, a, um (músculus) [гр.skalenos
неравностранен, наведен]: (b) стълбест
мускул. (e) scalene muscle.
scaphόideus, a, um [гр.skaphos лодка
+eido приличам]: (b) ладиевиден. (e)
scaphoid, boat-shaped, navicular.
scápula, ae f : (b) скапула – лопатка.
(e) shoulder blade, scapula.
scapuláris, e [↑]: (b) скапуларен –
лопатков. (e) scapular.
scápus, i m: (b) стъбло. (e) shaft, stem,
stalk.
• scápus píli: (b) стъбло на
косъма. (e) hair shaft.
scátula, ae f : (b) кутия, кутийка. (e)
box.
scéletum, i n → skéleton
schóla, ae f : (b) школа, училище. (e)
school.
sciéntia, ae f [scío, íre зная]: (b) знание,
умение. (e) science.
scléra, ae f [гр.skleros твърд]: (b) склера
– бяла съединителнотъканна част от
външната обвивка на окото. (e)
sclerotic coat, sclera, sclerotica.
scleradenítis, itidis f [skleros↑ + aden
жлеза + -itis възпаление]: (b) склераденит
178
– възпалително затвърдяване на
лимфен възел. (e) scleradenitis –
inflammatory induration of a gland.
sclerectásia, ae f [scléra↑ + ektasis разтя-
гане]: (b) склеректазия – ограничено
изпъкване на склерата поради ръб-
цово изтъняване. (e) sclerectasia –
localized bulging of the sclera.
sclerectomía, ae f [scléra↑ + ektome
изрязване]: (b) склеректомия – изряз-
ване на ивица от склерата при глау-
кома. (e) sclerectomy – excision of a
part of the sclera.
sclerítis, itidis f [scléra↑ + -itis възпале-
ние]: (b) склерит – възпаление на
склерата. (e) scleritis – inflammation of
the sclera.
sclerodérmia, ae f [scléra↑ + derma кожа]:
(b) склеродермия – задебеляване и
втвърдяване на кожата и подкожната
тъкан. (e) scleroderma, sclerodermia –
dermatosis characterized by boardlike
hardening of the affected skin and
subcutaneous tissue.
sclerόma, atis n [scléra↑ + -oma тумор]:
(b) склерома – ограничено индурира-
но поле от гранулационна тъкан в
кожата или лигавиците. (e) scleroma –
an abnormally hard patch of body tissue
especially in the upper respiratory tract.
sclerósis, is f [skleros твърд]: (b) склеро-
за – болестно уплътняване и втвър-
дяване на тъкани или органи поради
разрастване на съединителната тъкан.
(e) sclerosis – an induration or hardening
of tissues or organs especially from
overgrowth of fibrous tissue.
• sclerόsis dissemináta síve
múltiplex: (b) дисеминирана
(множествена, разпръсната,
разсеяна) склероза. (e)
 179
disseminated sclerosis, multiple
sclerosis, insular or focal
sclerosis.
• sclerόsis laterális amyotrόphi-
ca: (b) амиотрофична латерал-
на склероза. (e) amyotrophic
lateral sclerosis.
sclerόticus, a, um [↑]: (b) склеротичен
– уплътнен, втвърден. (e) sclerotic,
indurated.
sclerotomía, ae f [scléra склера + tome
рязане]: (b) склеротомия – разрез в
склерата, при глаукома. (e) sclerotomy
– surgical incision of the sclera.
sclopetárius, a, um [новолат.sclόpetum
пушка]: (b) огнестрелен. (e) gunshot-,
bullet-.
scoliόsis, is f [гр.skolios извит, крив]: (b)
сколиоза – странично изкривяване на
гръбначния стълб. (e) scoliosis – a
sideways curve of the spine.
-scopia [гр.skopeo гледам, разглеждам]: (b)
преглеждане, изследване с помощта
на уред или рентгенови лъчи (в със-
тавни думи). (e) examination by optical
device or x-rays (in compound words).
scrotális, e [↓]: (b) скротален – отна-
сящ се до скроталната торбичка. (e)
scrotal – relating to the scrotum.
scrótum, i n : (b) скротум – мъдница:
кожна торбичка, в която се намират
семенните жлези. (e) scrotum – the
external sac of skin enclosing the testes.
sebáceus, a, um [sébum↓]: (b) мастен.
(e) sebaceous, fatty.
sebolíthus, i m [sébum↓ + lithos камък]: (b)
себолит – камък в мастна жлеза. (e)
sebolith – a calculus in a sebaceous
gland.
179
seborrhoéa, ae f [sébum↓ + rhoe течение]:
(b) себорея – болестно увеличаване на
секрецията на мастните жлези. (e)
seborrh(o)ea – excessive secretion of the
sebaceous glands.
seborrhόicus, a, um [↑]: (b) себореен.
(e) seborrheal, seborrheic, seborrhoic.
sébum, i n : (b) мазнина, мастна тъкан;
секрецията на мастните жлези. (e)
sebum – the oily secretion of the
sebaceous glands, composed of fat,
keratin and cellular material.
Secále cornútum (бот.) [Secále ръж +
cornútus рогат]: ( b) мораво рогче –
трайният твърд стадий на гъбичката
Cláviceps purpúrea. (e) ergot (of rye),
ergota, secale clavatum, spurred-rye,
rye-smut.
secalínus, a, um [Secále↑]: (b) ръжен.
(e) rye.
secrétio, ónis f [se-cérno, ere отделям]: (b)
секреция – отделяне на необходими за
организма вещества от жлезните
клетки. (e) secretion – the process of
secreting a substance from glandular
cells.
secretórius, a, um [↑]: (b) секреторен –
отделителен. (e) secretory.
secrétum, i n [↑]: (b) секрет – излъч-
ваните от жлезните клетки продукти,
които изпълняват определена физио-
логична функция в организма. (e)
secretion – a functionally specialized
substance released from glandular cells.
séctio, ónis f [séco, áre сека, отрязвам]: (b)
секция – рязане, срязване, разрез;
аутопсия. (e) sectio, act of cutting;
autopsy.
• séctio álta [високо рязане]: (b)
надпубисна цистотомия или
 180
литотомия - оперативно отва-
ряне на пикочния мехур отгоре
над симфизата за отстраняване
на камъни, тумори и др. (e)
epicystotomy, suprapubic
cystotomy, suprapubic lithotomy.
• séctio caesárea [цезаров разрез:
терминът произхожда не от името
Цезар, а от израза “ab útero caéso” на
Плиний -„изваден от матката чрез
разрязване“ (caésus отсечен, разря-
зан)]: (b) цезарево сечение –
операция за изваждане на
детето от майката чрез разряз-
ване на матката. (e) c(a)esarean
section, hysterotomy.
secundárius, a, um [↓]: (b) вторичен,
второстепенен. (e) secondary, subor-
dinate.
secundínae, árum f (pl.) → placénta
secúndus, a, um numer. (b) втори,
следващ. (e) second.
sed coniunct.: (b) но, обаче. (e) but.
sedatívus, a, um [sédo, áre успокоявам]:
(b) седативен – успокояващ, успоко-
ителен. (e) sedative, soothing.
sédes, is f [седалище, стол, жилище]: (b)
седалище, място; ходене по голяма
нужда; изпражнения. (e) seat; defe-
cation, motion; feces.
sedimentátio, όnis f [↓]: (b) седимен-
тация – утаяване. (e) sedimentation.
sediméntum, i n [sído, ere спускам се]: (b)
седимент – утайка. (e) sediment,
hypostasis, deposit, dregs.
segmentális, e [↓]: (b) сегментален,
сегментен. (e) segmental.
segmentátio, όnis f [↓]: (b) сегмента-
ция – делене на равни части, образу-
180
ване на сегменти. (e) segmentation –
division into segments.
segméntum, i n [séco, áre сека, отрязвам]:
(b) сегмент – отрязък, част. (e)
segment, section, part.
seléctio, όnis f [sé-ligo, ere избирам]: (b)
селекция – избор, подбор. (e) selection.
sélla, ae f [стол, кресло]: (b) седло. (e)
saddle.
• sélla túrcica: (b) турско седло
(вдлъбнатина на клиновидната
кост). (e) sella turcica, Turkish
saddle, pituitary fossa.
selláris, e [↑]: (b) селарен, отнасящ се
до турското седло. (e) sellaris, saddle
sémen, inis n : (b) семе (на растение);
семенна течност. (e) seed; seminal
fluid, sperm.
semi- [semis половин]: (b) полу-,
частично (в съставни думи). (e) half,
partially (in compound words).
semicanális, is m [semi-↑ + canális канал]:
(b) полуканал; жлеб, улей. (e) semica-
nal, half canal; gutter.
semicirculáris, e [semi-↑ + círculus кръг]:
(b) семициркуларен - полукръгъл,
полуокръжен. (e) semicircular.
semilunáris, e [semi-↑ + lúna луна]: (b)
семилунарен – полулунен. (e) semi-
lunar, halfmoon-shaped, crescent.
semimembranόsus, a, um [semi-↑ +
membrána ципа]: (b) семимембранозен –
полумембранен, полуципест. (e)
semimembranous.
seminális, e [sémen семе, сперма]: (b) се-
минален, семенен. (e) seminal,
spermaticus.
 181
semínifer, era, erum [sémen↑ + féro, férre
нося]: (b) носещ семенна течност, се-
менен. (e) seminiferous.
semiovális, e [semi-↑ + ovális овален]: (b)
семиовален – полуовален. (e) semi-
oval.
semispinális, e [semi-↑ + spína бодил]: (b)
семиспинален – полубодилен. (e)
semispinal.
semitendinόsus, a, um / semitendíneus,
a, um [semi-↑ + téndo сухожилие]: (b)
полусухожилен. (e) semitendinous.
sémper adv.: (b) винаги. (e) always.
senílis, e [sénex стар, възрастен]: (b)
сенилен – старчески. (e) senile.
sensíbilis, e [séntio, íre чувствам, усещам]:
(b) сензибилен – осезаем; чувстващ,
сетивен, чувствителен. (e) sensible,
sensitive.
sensibílitas, átis f [↑]: (b) сензибилитет
– сетивност, чувствителност, осезае-
мост. (e) sensibility.
sensitívus, a, um [↑]: (b) сензитивен –
сетивен, чувствителен, способен да
отговаря на дразнение. (e) sensitive.
sensórius, a, um [↑]: (b) сензорен –
сетивен, чувстващ, чувствителен. (e)
sensory.
sénsus, us m [↑]: (b) усещане, чувство,
сетиво. (e) sense, feeling, sensation.
sépsis, is f [гр.sepsis гниене]: (b) сепсис,
„отравяне на кръвта“ – обща инфек-
ция с пиогенни микроби. (e) sepsis,
septic(a)emia – general infection caused
by pyogenic organisms in the
bloodstream.
septicopyaémia, ae f [sépsis↑ + pyon гной
+ haima кръв]: (b) септикопиемия –
181
обща гнойна инфекция с метастази.
(e) septicopy(a)emia – pyemia and
septicemia occurring together.
séptem numer.: (b) седем. (e) seven.
sépticus, a, um [sépsis↑]: (b) септичен –
отнасящ се до или причинен от сеп-
сис. (e) septic – relating to or caused by
sepsis.
séptimus, a, um numer.: (b) седми. (e)
seventh.
septomarginális, e [séptum↓ + márgo ръб]:
(b) септомаргинален – разположен на
ръба на преграда. (e) septomarginal –
pertaining to a margin of a septum.
séptulum, i n [умал.от séptum↓]: (b)
преградка. (e) septulum, minute septum.
séptum, i n [saépio, íre ограждам]: (b)
септум – преграда: тънка стена, разде-
ляща две кухини или маси от по-мека
тъкан. (e) septum, dividing wall,
partition.
• séptum atriόrum: (b) преграда
на предсърдията. (e) atrial
septum.
• séptum cόrporum cavernosό-
rum: (b) преграда на пещерис-
тите тела. (e) septum of caver-
nous bodies.
• séptum nási: (b) носна прег-
рада. (e) nasal septum.
• séptum núchae: (b) тилна
преграда. (e) septum of the nape.
• séptum sínuum frontálium: (b)
преграда на челните синуси. (e)
septum of frontal sinuses.
séquens, gen.-éntis [PPA séquor, séqui
следвам, вървя след]: (b) следващ. (e)
next, following.
sequestrátio, όnis f [sequéstro, áre отделям,
отдалечавам]: (b) секвестрация – отде-
 182
ляне на умъртвена тъкан от здравата.
(e) sequestration – removal of necrotic
tissue from healthy.
sequéstrum, i n [↑]: (b) секвестър –
изолирана част от мъртва кост. (e)
sequestrum, sequester – a detached piece
of necrotic bone.
séries, éi f : (b) ред, редица. (e) series,
row.
serόcytus, i m [sérum↓ + kytos клетка]: (b)
сероцит – серозна клетка. (e) serocyte.
seromucόsus, a, um [sérum↓ + mucόsa
лигавица]: (b) серомукозен – серозно-
лигавичен. (e) seromucous.
serόsa, ae f [↓]: (b) сероза – серозна
мембрана, серозна ципа (túnica
serόsa). (e) serous membrane, serosa.
serósus, a, um [sérum↓]: (b) серозен –
отнасящ се до или произвеждащ
кръвен серум, серумен. (e) serous –
relating to or producing serum.
serotherápia, ae f [sérum↓ + therapeia
лечение]: (b) серотерапия - серумно
лечение. (e) serotherapy, serum therapy,
or(r)otherapy.
serόtinus, a, um [sérus късен]: (b) късен,
закъснял. (e) retarded, delayed.
sérpens1, gen.-éntis [PPA sérpo, ere пълзя]:
(b) пълзящ – от едната страна оздра-
вяващ, а от другата напредващ. (e)
serpiginous – creeping from part to part;
having a wavy border like a snake.
Sérpens2, éntis mf [↑]: (b) змия. (e)
serpent.
serrátus, a, um [sérra трион]: (b) назъ-
бен, зъбчат. (e) serrate(d), toothed,
dentate, notched.
182
sérum, i n [суроватка]: (b) серум:
1.водната съставна част на течност;
2.кръвен серум – течната съставна
част на кръвта; 3.бистра водниста
течност, която овлажнява повърх-
ността на серозните ципи; 4.серум за
лечебни и профилактични цели. (e)
serum: 1.liquid component of a fluid;
2.blood serum; 3.clear watery fluid
exuded by serous membranes; 4.serum
for therapeutic and prophylactic
purposes.
sex numer.: (b) шест. (e) six.
séxtus, a, um numer.: (b) шести. (e)
sixth.
sialadenítis, itidis f [гр.sialon слюнка +
aden жлеза + -itis възпаление]: (b) сиаладе-
нит – възпаление на слюнчените жле-
зи. (e) sialadenitis – inflammation of the
salivary glands.
sialographía, ae f [sialon↑ + grapho
рисувам, пиша]: (b) сиалография – рент-
генография на слюнчените жлези. (e)
sialography, ptyalography – radiographic
examination of the salivary glands.
sialorrhoéa, ae f [sialon↑ слюнка + rhoe
течение]: (b) сиалорея – повишено
слюноотделяне. (e) ptyalism, salivation,
sialism, sialorrh(o)ea.
siccátus, a, um [PPP sícco, áre суша,
изсушавам]: (b) изсушен. (e) dried.
síccus, a, um: (b) сух. (e) dry.
sigmόideus, a, um [гр.sigma (буквата S) +
eido приличам]: (b) сигмовиден – имащ
формата на буквата S. (e) sigmoid –
having the shape of the letter S.
sigmoidítis, itidis f [sigma↑ + -itis възпа-
ление]: (b) сигмоидит – възпаление на
сигмовидното черво. (e) sigmoiditis –
inflammation of the sigmoid colon.
 183
Sígna [sígno, áre означавам, отбелязвам]:
(b) означѝ (в рецепта → S.). (e) mark,
write (in a prescription → S.).
signatúra, ae f [↑]: (b) сигнатура –
частта от рецептата, съдържаща ука-
зание за начина на приложение на
предписаното лекарство. (e) signarure
– the part of a prescription containing
instructions to the patient about dosage
and manner of taking the medicine.
sígnum, i n: (b) признак, белег. (e)
sign, objective symptom.
• sígnum mόrbi: (b) признак на
болестта, симптом. (e) sign of
disease.
síliqua, ae f: (b) шушулка. (e) pod.
símilis, e: (b) подобен. (e) similar.
símplex, gen.-icis: (b) прост, несъста-
вен, непримесен; обикновен. (e)
simple, plain, not compound; ordinary.
simultáneus, a, um [símul заедно]: (b)
симултанен – едновременен. (e)
simultaneous.
Sinápis, is f (бот.): (b) синап. (e)
mustard.
sine praep. + Abl.: (b) без. (e) without.
síngulus, a, um: (b) отделен, единст-
вен. (e) single.
siníster, tra, trum: (b) ляв; неблаго-
приятен, с лоша прогноза. (e) left;
sinister, of bad prognosis.
sinuatriális, e [sínus↓ + átrium предсърдие]:
(b) синуатриален – синусопредсърден.
(e) sinuatrial.
sínus, us m [кривина, извивка; пазва, скут]:
(b) синус – кухина. (e) sinus, cavity,
hollow.
183
• sínus carόticus: (b) каротиден
синус (на сънната артерия). (e)
carotid sinus.
• sínus (pl.) dúrae mátris: (b)
синуси на твърдата мозъчна
обвивка. (e) sinuses of the dura
mater, cerebral sinuses.
• sínus (pl.) ethmoidáles: (b)
етмоидални синуси, решетъчен
лабиринт. (e) ethmoidal sinuses.
• sínus frontális: (b) челен синус.
(e) frontal sinus.
• sínus maxilláris: (b) максила-
рен синус – горночелюстна
околоносна кухина. (e) maxil-
lary sinus, antrum of Highmore.
• sínus (pl.) paranasáles: (b) око-
лоносни синуси. (e) paranasal
sinuses, accessory nasal sinuses.
• sínus (pl.) pleuráles: (b) плев-
рални синуси. (e) pleural sinu-
ses.
• sínus sphenoidális: (b) клино-
виден синус – кухина на кли-
новидната кост. (e) sphenoidal
sinus (of sphenoid bone).
• sínus válvulae (vásis lymphá-
tici): (b) синус на клапата (на
лимфен съд). (b) sinus of the
valve (of a lymphatic vessel).
• sínus venárum cavárum: (b)
синус на кухите вени. (e) sinus
of the vena cava.
sinusítis (sinuítis), itidis f [sínus↑ + -itis
възпаление]: (b) синузит – възпаление
на околоносна кухина. (e) sinusitis,
sinusitis – inflammation of the sinuses.
• sinusítis frontális: (b) фронта-
лен синузит – възпаление на
челния синус. (e) frontal
sinusitis, prosopantritis.
• sinusítis maxilláris: (b) макси-
ларен синузит – възпаление
предимно на лигавицата и
 184
подслизестия слой на горно-
челюстната околоносна кухи-
на. (e) highmoritis, antritis
inflammation of the maxillary
antrum.
sinusόideus, a, um [sínus↑ + eido прили-
чам]: (b) синусовиден, подобен на
синус. (e) sinusoid.
sírupus, i m : (b) сироп. (e) syrup.
sítis, is f : (b) жажда. (e) thirst.
sítus, us m : (b) положение, разполо-
жение. (e) site, situation, position.
síve (seu) coniunct.: (b) или. (e) or.
skéleton, i n [гр.skeletos изсушен,
изсъхнал]: (b) скелет. (e) skeleton, bony
framework.
soláris, e [sol слънце]: (b) слънчев. (e)
solar.
sόlidus, a, um: (b) плътен, твърд. (e)
solid, firm, compact.
solitárius, a, um [sόlus сам, единствен]:
(b) солитарен – единичен, отделен. (e)
solitary, alone, single.
solúbilis, e [sόlvo, ere отвързвам, разтва-
рям]: (b) разтворим. (e) soluble.
sólum, i n: (b) основа, дъно. (e)
bottom.
solútio, ónis f [sόlvo↑]: (b) разтвор. (e)
solution.
solútus, a, um [PPP sόlvo↑]: (b) раз-
творен. (e) dissolved.
sόlvens, gen.-éntis [PPA sόlvo↑]: (b) раз-
тварящ, способен да разтваря. (e)
solvent, dissolvent.
sόma, atis n [гр.]: (b) тяло (без край-
ници). (e) body.
184
somáticus, a, um [↑]: (b) соматичен –
телесен. (e) somatic, somal, corporal,
bodily.
sómnifer, era, erum [sόmnus сън + féro,
férre нося]: (b) приспивателен. (e) som-
niferous.
sόnus, i m [sόno, áre звуча]: (b) звук, тон.
(e) sound.
spasmόdicus, a, um / spásticus, a, um
[spásmus↓; spastikos вмъкващ, всмукващ
навътре]: (b) спастичен, спазматичен –
отнасящ се до или характеризиращ се
със спазми, конвулсивен. (e) spastic,
spasmodic, convulsive.
spasmόgenes, gen.-is [spásmus↓ + -genes
произлязъл]: (b) спазмогенен – причи-
няващ спазми, гърчове. (e) causing
spasms.
spasmόlysis, is f [spásmus↓ + lysis развърз-
ване, унищожаване]: (b) спазмолиза – ус-
покояване или отстраняване на спаз-
ми или гърчове. (e) spasmolysis – arrest
of a spasm or convulsion.
spasmolýticus, a, um [↑]: (b) спазмо-
литичен – успокояващ или отстра-
няващ спазми. (e) antispasmodic, spas-
molytic – arresting or checking spasms.
spásmus, i m [гр.spasmos спазъм, гърч]:
(b) спазъм, тоничен гърч. (e) spasm.
• spásmus áni síve récti →
proctospásmus
• spásmus clόnicus → clόnus и
convulsion
• spásmus faciális: (b) фациален
спазъм, конвулсивен тик на
лицевите мускули. (e) mimic
tic, convulsive tic, facial spasm.
• spásmus functionális síve pro-
fesssionális: (b) функционален
или професионален спазъм,
 185
професионална невроза (на
пръстите на ръцете). (e)
functional spasm, professional
cramp, occupation neurosis.
• spásmus glόttidis (larýngis)→
laryngospásmus
• spásmus oesόphagi →
oesophagospasmus
• spásmus pylόri →
pylorospasmus
• spásmus tόnicus: (b) тоничен
спазъм, тоничен гърч. (e) tonic
spasm.
spátium, i n: (b) пространство, място,
разстояние. (e) space.
• spátium intercostále: (b) меж-
дуребрено пространство. (e)
intercostal space.
• spátium retrocardiále (Holz-
knecht): (b) задсърдечно прос-
транство, пространство на
Холцкнехт. (e) retrocardial
space.
• spátium retroperitoneále: (b)
ретроперитонеално простран-
ство (зад коремницата). (e)
retroperitoneal space.
• spátium retropharyngéum: (b)
ретрофарингеално простран-
ство (зад гълтача). (e) retro-
pharyngeal space.
spécies, éi f [вид, изглед], (във фармац.
термини – pl.): (b) сбор от билки, чай.
(e) set of medicinal herbs, tea.
• spécies diuréticae: (b) диуре-
тичен (пикочогонен) чай. (e)
diuretic species, diuretic tea.
• spécies laxántes síve laxatívae:
(b) слабителен чай. (e) laxative
tea, Saint Germain tea.
• spécies pectoráles: (b) гръден
чай. (e) pectoral tea
185
• spécies sedatívae: (b) успокои-
телен чай. (e) sedative tea.
specíficus, a, um [spécies вид + fácio, ere
правя]: (b) специфичен – своеобразен,
определен, характерен. (e) specific,
definite.
spécimen, inis n [признак, пример]: (b)
мостра, проба. (e) sample, specimen.
spéculum, i n [огледало]: (b) спекулум –
уред за разширяване на органи и
кухини с цел изследване на вътреш-
ността им. (e) speculum – a medical
instrument for dilating a bodily passage
or cavity in order to examine the interior.
spérma, atis n [гр.семе]: (b) сперма –
семенна течност. (e) sperma, sperm,
semen.
spermáticus, a, um [↑]: (b) спермен –
семенен. (e) spermatic, seminal.
spermatocystítis, itidis f [sperma↑ + kystis
мехур + -itis възпаление]: (b) спермато-
цистит – възпаление на семeнните ме-
хурчета. (e) spermatocystitis, seminal
vesiculitis – inflammation of a seminal
vesicle.
spermatogénesis, is f [sperma↑ + genesis
създаване]: (b) сперматогенеза – проце-
сът на образуване и развитие на спер-
матозоидите. (e) spermatogenesis, sper-
matogeny – the process of formation and
development of spermatozoa.
spermatogénicus, a, um [↑]: (b) спер-
матогенен – свързан с образуването
на сперма. (e) spermatogenic –
producing semen or spermatozoa.
spermatorrhoéa, ae f [sperma↑ + rhoe
течение]: (b) сперматорея – изтичане на
семенна течност без оргазъм. (e)
spermatorrh(o)ea – involuntary
discharge of semen without orgasm.
 186
spermatozόon, i n [sperma↑ + zoon живо
същество, животно]: (b) сперматозоид –
мъжка полова клетка. (e) spermatozoon
– male sexual cell.
spermatúria, ae f [sperma↑ + uron урина]:
(b) сперматурия – изтичане на семен-
на течност при уриниране. (e) sperma-
turia – the excretion of urine containing
semen.
spermόvium, i n [sperma↑ + ovum яйце]:
(b) оплодената яйцеклетка. (e)
fertilized ovum.
sphaéricus, a, um [гр.sphaira топка, къл-
бо]: (b) сферичен – валчест, кълбови-
ден. (e) spherical.
sphaerocytόsis, is f [sphaira↑ + kytos
клетка]: (b) сфероцитоза – наличие на
сферични еритроцити в кръвта, белег
за фамилна хемолитична анемия. (e)
spherocytosis – an auto-hemolytic
anemia characterized by the production
of sphere-shaped red blood cells.
sphenoidális, e [гр.sphen клин + eido при-
личам]: (b) сфеноидален – клиновиден.
(e) sphenoid, wedge-shaped.
sphíncter, eris m (músculus) [гр.]: (b)
сфинктер – пръстеновиден мускул
стегач, който затваря някой отвор. (e)
sphincter – a ring-like muscle which
closes a natural orifice or passage.
spíca, ae f [житен клас]: (b) спика –
класообразна превръзка. (e) spica
bandage.
spína, ae f [трън, бодил; гръбнак]: (b)
шип, бодил, шиповидна костна
издатина. (e) spine, spinous process.
• spína bífida: (b) цепка на гръб-
начния стълб – вродена анома-
лия, характеризираща се с не-
пълно затваряне на гръбначния
186
канал. (e) spina bifida – a
developmental anomaly marked
by defective closure of the
vertebral arch.
• spína dorsális → colúmna
vertebrális
• spína ilíaca: (b) илиачна спина
– хълбочен бодил. (e) iliac
spine.
• spína nasális: (b) носен шип,
костен носен израстък. (e) nasal
spine.
• spína scápulae: (b) гребен на
лопатката. (e) spine of the
scapula.
spinálgia, ae f [spína↑ + algos болка]: (b)
спиналгия , симптом на Петрушки. (e)
spinalgia.
spinális, e [spína↑]: (b) спинален – гръб-
начен, гръбначномозъчен. (e) spinal,
rhachidian, rhachidial, rhachial.
spinósus, a, um [spína↑]: (b) бодлест,
бодилообразен, бодилков. (e) spinous,
spinose.
spínula, ae f [умал.от spína↑]: (b) шипче,
бодилче. (e) spinule – a small spine or
thorn.
spirális, e [гр.speira извивка, спирала]: (b)
спирален, спираловиден. (e) spiral,
coiled.
spirituósus, a, um [↓]: (b) спиртен,
алкохолен. (e) spirituous, alcoholic.
spíritus, us m [дъх, дишане; дух, душа]:
(b) спирт, алкохол. (e) spirit, alcohol.
• spíritus camphorátus: (b)
камфоров спирт. (e) spirits of
camphor.
• spíritus víni: (b) винен спирт.
(e) spirit of wine, ethyl alcohol.
 187
Spirochaéta, ae f [гр.speira извивка,
спирала + chaite дълга коса]: (b) спирохета
– род болестотворни бактерии, подоб-
ни на дълга спирална нишка. (e)
spiroch(a)ete – parasitic or free-living
bacteria, many pathogenic to humans
and other animals.
spirohaetόsis, is f [↑]: (b) спирохетоза
– болест, причинена от спирохети. (e)
spiroch(a)etosis – any disease caused by
spirochaetes.
• spirochaetόsis arthrítica (Rei-
ter): (b) артритна спирохетоза,
болест на Райтер, инфекциозен
уроартрит. (e) Reiter’s disease
or syndrome, spiroch(a)etosis
arthritica.
• spirochaetόsis bronchiális
(Castellani): (b) бронхиална
спирохетоза на Кастелани, хе-
морагичен бронхит. (e) bron-
chospiroch(a)etosis, haemorrha-
gic bronchitis, Castellani’s
bronchitis.
spíssus, a, um [spísso, áre сгъстявам]: (b)
гъст, сгъстен. (e) spissated, inspissated,
thickened.
splánchnicus, a, um [гр.splanchnon, -a
вътрешности]: (b) спланхничен – отна-
сящ се до вътрешните органи. (e)
splanchnic – of or relating to the viscera,
visceral.
splanchnolόgia, ae f [splanchnon↑ + logos
учение]: (b) спланхнология – дял от
анатомията, изучаващ вътрешните
органи. (e) splanchnology – the branch
of anatomy that studies the viscera.
splen, enis m [гр.]: (b) далак, слезка.
(e) spleen.
splenectomía, ae f [splen↑+ ektome
изрязване]: (b) спленектомия – опера-
187
тивно отстраняване на далака. (e)
splenectomy – surgical removal of the
spleen.
splénicus, a, um [splen↑]: (b) слезков,
далачен. (e) splenic.
splenisátio, όnis f [splen↑]: (b) спле-
низация – уплътняване на белодроб-
ната тъкан, която добива подобна на
далак консистенция. (e) splenization,
splenification – a state of the lung, in
which its tissue resembles that of the
spleen.
splénius, a, um [гр.splenium пластир]: (b)
лентовиден, ремъковиден. (e) splenial.
splenítis, itidis f [splen↑ + -itis възпаление]:
(b) спленит – възпаление на далака.
(e) splenitis – inflammation of the spleen
splenomegália, ae f [splen↑+ megas го-
лям]: (b) спленомегалия – уголемяване
на далака. (e) splenomegaly, splenome-
galia, megalosplenia – enlargement of
the spleen.
splenoptόsis, is f [splen↑+ ptosis спадане]:
(b) спленоптоза – спадане, смъкване
на далака. (e) splenoptosis, splenopto-
sia, floating spleen, movable spleen.
splenotomía, ae f [splen↑+ tome рязане]:
(b) спленотомия – разрязване на
далака. (e) splenotomy – dissection of
the spleen.
spondylarthrítis, itidis f [гр.spondylos
прешлен + arthron става + -itis възпаление]:
(b) спондилартрит – възпаление на
междупрешленните стави на гръбнач-
ния стълб. (e) spondylarthritis –
arthritis, affecting one or more of the
intervertebral joints in the spine.
spondyloarthrόsis, is f [spondylos ↑+
arthron ↑]: (b) спондилоартроза – деге-
неративен процес на гръбначния
 188
стълб със засягане на междупреш-
ленните стави. (e) spondyloarthrosis – a
chronic degenerative disease, affecting
the small spinal joints.
spondylitis, itidis f [spondylos ↑+ -itis
възпаление]: (b) спондилит – възпа-
ление на прешлени. (e) spondylitis –
inflammation of the vertebrae.
spondylopáthia, ae f [spondylos ↑+ pathos
страдание]: (b) спондилопатия – заболя-
ване на прешлените или на гръбнач-
ния стълб изобщо. (e) spondylopathy –
a disease of the vertebrae or spinal cord.
spondylόsis, is f [spondylos ↑]: (b) спон-
дилоза, прешленна анкилоза – невъз-
палително заболяване на прешлените,
хроничен дистрофичен процес на
гръбначния стълб. (e) spondylosis, ver-
tebral ankylosis – a chronic dystrophic
disease of the spine.
spondylotomía, ae f → rhachiotomía
spόndylus, i m → vértebra
spóngia, ae f : (b) гъба. (e) sponge.
spongiósus, a, um [↑]: (b) спонгиозен –
гъбест, шуплест. (e) spongy.
spontáneus, a, um: (b) спонтанен –
доброволен, без външна причина. (e)
spontaneous.
spόra, ae f [гр.sporos семе, плод]: (b)
спора. (e) spore.
sporádicus, a, um [гр.sporas разпръснат,
уединен]: (b) спорадичен – единичен,
разпръснат, отделен. (e) sporadic –
unique, isolated.
spúrius, a, um [незаконороден]: (b)
неистински, лъжлив; престорен. (e)
spurious: false; simulated.
188
spútum, i n [spúo, ere плюя]: (b) храчка.
(e) expectoration, sputum.
squáma, ae f : (b) люспа – люсповидна
костна пластинка. (e) scale; scalelike
plate of bone; squama.
• squáma frontális: (b) люспа на
челната кост. (e) squama of the
frontal bone.
• squáma occipitális: (b) люспа
на тилната кост. (e) squama of
the occipital bone.
• squáma temporális: (b) люспа
на слепоочната кост. (e)
squama of the temporal bone.
squamósus, a, um [↑]: (b) люспест,
покрит или богат на люспи. (e)
squamous, squamate, scaly, scalelike
stábilis, e: (b) стабилен, устойчив. (e)
stable, steady.
stádium, i n [гр.stadion мярка за дължина –
ок.180 – 190 м]: (b) стадий, период, етап.
(e) stage, stadium.
stagnátio, όnis f [stágno, áre разливам се,
наводнявам]: (b) стагнация – кръвен
застой, пасивна конгестия, пасивно
кръвонапълване. (e) stagnation, passive
congestion.
stapédius, a, um [↓]: (b) стременен,
отнасящ се до стремето на ухото. (e)
stapedius.
stápes, édis m [sto, stáre стоя + pes крак]:
(b) стреме – една от слуховите кос-
тици в тъпанчевата кухина. (e) stapes,
stirrup, stirrup bone.
Staphylocόccus, i m [гр.staphyle грозд +
kokkos зърно]: (b) стафилокок – Грам-
положителни кълбовидни бактерии,
причинители на различни гнойни
възпаления и хранителни токсико-
инфекции. (e) staphylococcus – a sphe-
 189
rical gram-positive parasitic bacterium,
causing boils, septicemia and other
infections.
staphylodérmia, ae f [staphyle↑ + derma
кожа]: (b) стафилодермия – кожно
заболяване, причинено от стафило-
коки. (e) staphylodermatitis – inflam-
mation of he skin caused by staphylo-
cocci.
staphylόma, atis n [staphyle↑ + -oma
тумор]: (b) стафилом – изпъкване на
роговицата или склерата или на целия
преден дял на окото, най-често пора-
ди възпаления. (e) staphyloma – a
bulging of the cornea or sclera due to
inflammatory softening.
stásis, is f [гр.]: (b) стаза – застой (на
течност). (e) stasis, stagnation.
• stásis venόsa: (b) венозен зас-
той – пасивно кръвонапълване.
(e) venous congestion, passive
congestion, passive hyperaemia,
venous stasis.
státicus, a, um [↑]: (b) статичен – в
състояние на покой или равновесие.
(e) static, statical.
státim adv.: (b) веднага. (e) at once,
immediately.
statoacústicus, a, um [staticus↑ + acústicus
слухов]: (b) статоакустичен – равновес-
но-слухов. (e) statoacoustic – pertaining
to balance and hearing.
statocόnia, ae f [гр.statos стоящ + konia
прах]: (b) статокония, отокония –
желатиновата отолитова мембрана,
обграждаща слуховата макула, заедно
с включените в нея статолити. (e)
statoconia, otoconia – minute calciferous
granules within the gelatinous membrane
surrounding the acoustic maculae.
189
statolíthi, όrum m (pl.) [statos↑ + lithos
камък]: (b) статолити, отолити – мик-
роскопични калциеви натрупвания в
отолитовата мембрана. (e) statoliths,
otoliths, ear-stones.
státus, us m [sto, stáre стоя]: (b) статус –
състояние. (e) status; state; condition.
• státus febrílis: (b) фебрилно
състояниe – продължително
трескаво състояние. (e) febrile
state.
• státus ídem: (b) същото (непро-
менено) състояние. (e) status
idem – the same state.
• státus nascéndi [náscor, násci
раждам се, произхождам]: (b)
състояние на възникване, на
образуване. (e) nascent state.
• státus praésens: (b) сегашно
състояние. (e) present state.
stélla, ae f [звезда]: (b) звездообразна
превръзка (на гръдния кош). (e)
stellate bandage (of the chest).
stellátus, a, um [↑]: (b) звездовиден,
звездообразен. (e) stellate.
stenocardía, ae f [гр.stenos тесен + kardia
сърце, т.е. стесняване, стягане на сърцето] →
angína péctoris
stenósis, is f [stenos↑]: (b) стеноза –
болестно стеснение на канали или
отвърстия. (e) stenosis, stricture – an
abnormal narrowing of a duct or orifice.
stérilis, e: (b) стерилен – асептичен;
безплоден. (e) sterile - aseptic; unfruit-
ful, not fertile, barren.
sterilisátio, ónis f [↑]: (b) стерилизация
– обеззаразяване на предмет (специал-
но чрез топлина); полово стерилизи-
ране. (e) sterilization – the act or proce-
 190
dure of sterilizing; the condition of being
sterile or sterilized.
sterílitas, átis f [↑]: (b) стерилитет –
безплодие; стерилност – липса на
бактерии. (e) sterility, barrenness,
infertility; sterility.
sternálgia, ae f [stérnum↓ + algos болка]:
(b) стерналгия – болка в гръдната кост
или в областта ѝ. (e) sternalgia – pain
in the sternum or in the sternal region.
sternális, e [stérnum↓]: (b) стернален –
гръден, отнасящ се до гръдната кост.
(e) sternal – of or relating to the sternum.
sternoclaviculáris, e [stérnum↓ + clavícula
ключица]: (b) стерноклавикуларен –
гръдноключичен. (e) sternoclavicular.
sternocleidomastόideus, a, um (múscu-
lus) [stérnum↓ + kleis ключалка + mastoideus
мастоиден]: (b) стерноклейдомастоиден
(мускул). (e) sternocleidomastoid
muscle.
sternocostális, e [stérnum↓ + cόsta ребро]:
(b) стернокостален – гръдноребрен.
(e) sternocostal.
sternohyόideus, a, um [stérnum↓ + hyoi-
deus подезичен]: (b) стернохиоиден –
гръдноподезичен. (e) sternohyoid.
sternopericardíacus, a, um [stérnum↓ +
pericárdium перикард]: (b) стернопери-
кардиачен – гръдноперикарден. (e)
sternopericardial.
sternothyrόideus, a, um [stérnum↓ +
thyroideus щитовиден]: (b) стерноти-
роиден – гръднощитовиден. (e)
sternothyroid.
stérnum, i n [гр.sternon гърди]: (b)
стернум – гръдна кост. (e) sternum,
breast-bone.
190
stílus, i m [остър кол, калем, писалка]: (b)
лекарствено моливче или пръчица. (e)
stilus, stylus, medicated pencil.
stímulans, gen.-ántis [stímulo, áre бода,
подбуждам]: (b) стимулиращ – подбуж-
дащ. (e) stimulant.
stimulátio, όnis f [↑]: (b) стимулация,
стимулиране – подбуждане. (e)
stimulation.
stímulus, i m [остен]: (b) стимул –
дразнител, възбуждащ фактор. (e)
stimulus.
stípes, itis m: (b) стъбло (на тревисто
растение), дръжка на плод, опашка на
лист. (e) stipe, stalk.
stóma, atis n [гр.]: (b) уста, изкуствен
отвор; малък отвор, пора. (e) mouth,
artificial opening; minute opening, pore.
stomáchicus, a, um [гр.stomachus стомах]:
(b) стомашен (лекарство). (e)
stomachic (remedy).
stomatítis, itidis f [stόma↑ + –itis възпа-
ление]: (b) стоматит – възпаление на
лигавицата на устната кухина. (e)
stomatitis – inflammation of the mucous
tissue of the mouth.
stomatolόgia, ae f [stόma↑ + logos учение]:
(b) стоматология – наука за болестите
на устната кухина. (e) stomatology –
the medical study of the mouth and its
diseases.
stomatolόgicus, a, um [↑]: (b) стомато-
логичен. (e) stomatological.
stomatomycósis, is f [stόma↑ + mykes
гъба]: (b) стоматомикоза – гъбично
заболяване на устната кухина, млеч-
ница. (e) thrush, mycotic stomatitis.
 191
stomatorrhágia, ae f [stόma↑ + rhegnymi
чупя, разкъсвам]: (b) стоматорагия – кръ-
вотечение от устната кухина. (e) sto-
matorrhagia – hemorrhage from the
mouth.
-stomia [stόma↑]: (b) отвор, устие,
фистула (в съставни думи). (e)
opening, fistula (in compound words).
strangulátio, ónis f [strángulo, áre удуша-
вам, задушавам]: (b) странгулация –
задушаване чрез притискане на
дихателните пътища в областта на
шията; вътрешно прищипване, прик-
лещване. (e) strangulation – hanging,
throtting; strangulation of intestine.
strangúria, ae f [гр.stranx капка + uron
урина]: (b) странгурия – затруднено
болезнено уриниране на капки. (e)
strangury – slow and painful discharge
of the urine.
strátum, i n [stérno, ére постилам]: (b)
пласт, слой – един от слоевете на
диференцирана тъкан. (e) layer.
• strátum basále: (b) основен
слой (на маточната лигавица
или на епидермиса). (e) basal
layer as of the endometrium or
epidermis.
• strátum cόrneum: (b) рогов
слой. (e) horny layer.
• strátum germinatívum: (b)
производен или Малпигиев
слой на епидермиса. (e)
Malpighian layer, Malpighian
rete.
• strátum granulόsum: (b) зър-
нист слой. (e) granular layer.
• strátum lúcidum: (b) светъл
слой. (e) clear layer.
• strátum spinόsum: (b) бодилен
слой. (e) spinous layer.
191
Streptocóccus, i m [гр.streptos извит +
kokkos зърно]: (b) стрептокок, верижен
кок – болестотворен микроорганизъм.
(e) streptococcus – a pathogenic
bacterium of the genus Streptococcus.
streptodérmia, ae f [streptos↑ + derma
кожа]: (b) стрептодермия – заболяване
на кожата, причинено от стрептококи.
(e) streptodermatitis – skin disease
caused by Streptococci.
stría, ae f : (b) стрия – ивица, бразда.
(e) stria, stripe, streak, band, line.
striátus, a, um [↑]: (b) ивичест, набраз-
ден. (e) striated, striped, streaky.
strictúra, ae f [stríngo, ere стягам]: (b)
стриктура – ограничено стеснение на
канал или на тръбест орган. (e)
stricture, circumscribed narrowing of a
canal or hollow structure.
strόma, atis n [гр. stroma дюшек, постел-
ка]: (b) строма – основна тъкан, под-
държаща структура на един орган. (e)
stroma, framework – the matrix or
supporting tissue of an organ.
structúra, ae f [strúo, ere строя]: (b)
структура – строеж, устройство. (e)
structure.
strúma, ae f [↑]: (b) струма – гуша,
уголемяване на щитовидната жлеза.
(e) goiter, goiter, bronchocele, struma,
Derbyshire neck.
strumectomía, ae f [strúma↑ + ektome
изрязване]: (b) струмектомия – опера-
тивно отстраняване на гуша. (e)
strumectomy – excision of a goiter.
strumítis, itidis f [strúma↑ + –itis възпале-
ние]: (b) струмит – възпаление на
струмозно увеличена щитовидна
жлеза. (e) strumitis – inflammation of
the thyroid gland.
 192
strumόsus, a, um [strúma↑]: (b)
струмозен – гушав. (e) strumous,
goitrous.
stúpor, óris m [stúpeo, ére стоя неподви-
жен]: (b) ступор – вцепенение, пълна
неподвижност и безчувственост. (e)
stupor – a state of lethargy, immobility
and insensibility.
stylόideus, a, um [гр.stylos стълб, колона +
eido приличам]: (b) шиловиден. (e)
styloid, styliform, peg-shaped.
sub praep. + Acc./Abl. : (b) под. (e)
under.
sub-: (b) представка със значение
„под, отдолу, почти, по-малко“. (e)
prefix with meaning “under, near;
almost; moderately”.
subacíditas, átis f [sub-↑ + ácidum кисели-
на]: (b) субацидитет – понижена
киселинност на стомашния сок. (e)
hypochlorhydria, hypohydrochloria,
gastric subacidity.
subacromiális, e [sub-↑ + acrόmion раменен
израстък]: (b) субакромиален – подра-
менен. (e) subacromial.
subacútus, a, um [sub-↑ + acútus остър]:
(b) субакутен – подостър, протичащ
по-малко бурно. (e) subacute –
somewhat acute.
subapicális, e [sub-↑ + ápex връх]: (b)
субапикален – подвърхов. (e)
subapical.
subarachnoideális (subarachnoidális),
e [sub-↑ + arachnoidéa паяжиновидна мозъчна
обвивка]: (b) субарахноидален – под-
паяжиновиден. (e) subarachnoid.
subchondrális, e [sub-↑ + chondros хру-
щял]: (b) субхондрален – подхрущя-
лен. (e) subchondral.
192
subclávius, a, um [sub-↑ + clavícula ключи-
ца]: (b) субклавиен – подключичен. (e)
subclavian, subclavicular.
subcorticális, e [sub-↑ + cόrtex кора]: (b)
субкортикален – подкоров. (e) subcor-
tical.
subcostális, e → infracostális
subcutáneus, a, um [↓]: (b) субкутанен
– подкожен. (e) subcutaneous, hypoder-
mic, hypodermatic, subdermic.
subcútis, is f [sub- под + cutis кожа]: (b)
субкутис – допълнителен съедини-
телнотъканен слой, намиращ се под
дермата. (e) subcutis, a layer of
connective tissue beneath the dermis.
subdurális, e [[sub-↑ + dúra máter твърда
мозъчна обвивка]: (b) субдурален –
разположен под твърдата мозъчна
обвивка. (e) subdural - located or
occurring beneath the dura mater.
subfebrílis, e [sub-↑ + fébris треска]: (b)
субфебрилен – с леко повишена тем-
пература (37,1 - 38°). (e) subfebrile,
slightly feverish.
subhepáticus, a, um [sub-↑ + hépar черен
дроб]: (b) субхепатичен – подчерно-
дробен. (e) subhepatic.
subícterus, i m [sub-↑ + ícterus жълтеница]:
(b) субиктер – най-лека степен на
жълтеница. (e) subicterus – slightly
elevated serum bilirubin without clinical
evidence of jaundice.
súbitus, a, um: (b) внезапен, неочак-
ван. (e) sudden.
sublinguális, e [sub-↑ + língua език]: (b)
сублингвален – подезичен. (e)
sublingual.
 193
subluxátio, όnis f [sub-↑ + luxátio изкълч-
ване]: (b) сублуксация – непълно
изкълчване, при което ставните
краища остават отчасти в съпри-
косновение. (e) subluxation,
semiluxation, partial dislocation.
submandibuláris, e [sub-↑ + mandíbula
долна челюст]: (b) субмандибуларен –
поддолночелюстен. (e) submandibular.
submaxilláris, e [sub-↑ + maxílla горна
челюст]: (b) субмаксиларен – подгор-
ночелюстен. (e) submaxillary.
submucόsus, a, um [sub-↑ + mucόsa лига-
вица]: (b) субмукозен – подлигавичен.
(e) submucous.
submusculáris, e [sub-↑ + músculus мус-
кул]: (b) субмускуларен – подмуску-
лен. (e) submuscular.
suboccipitális, e [sub-↑ + όcciput тил]: (b)
субокципитален – подтилен. (e)
suboccipital.
subpatelláris, e [sub-↑ + patélla капаче]:
(b) субпателарен – подкапачков. (e)
subpatellar.
subperitoneális, e [sub-↑ + peritonéum ко-
ремница]: (b) субперитонеален – нами-
ращ се под перитонеума, в смисъл из-
вън коремната кухина. (e) subperitone-
al – beneath or deep to the peritoneum.
subphrénicus, a, um [sub-↑ + phren диа-
фрагма]: (b) субфреничен – поддиа-
фрагмен. (e) subdiaphragmatic,
subphrenic.
subscapuláris, e [sub-↑ + scápula лопатка]:
(b) субскапуларен – подлопатков. (e)
subscapular, infrascapular.
subscríptio, όnis f [подпис, обяснителна
бележка]: (b) субскрипция – част от ре-
цептата, която съдържа указания за
193
изготвяне на предписаното лекарство.
(e) subscription – the part of the
prescription directing the pharmacist
how to mix and prepare the medicine.
subserόsus, a, um [sub-↑ + serόsa серозна
обвивка]: (b) субсерозен – разположен
под серозната обвивка. (e) subserous –
beneath a serous membrane.
substántia, ae f [същност, действител-
ност]: (b) субстанция – вещество. (e)
substance.
• substántia álba: (b) бяло мо-
зъчно вещество. (e) substantia
alba – whitish nervous tissue of
the CNS.
• substántia compácta: (b) ком-
пакта, плътно костно вещество.
(e) compact substance.
• substántia grísea: (b) сиво
мозъчно вещество. (e) gray
substance (of cortex).
• substántia spongiόsa: (b) гъбес-
то костно вещество. (e) spongy
substance.
subtendíneus, a, um [sub-↑ + téndo сухо-
жилие]: (b) субтендинен – подсухо-
жилен. (e) subtendinous.
súbtilis, e [sub- под + téla тъкан, паяжина]:
(b) тънък, нежен, фин, ситен. (e)
subtile, subtle, fine.
subthalámicus, a, um [↓]: (b) субтала-
мичен – подталамусен. (e) subthalamic.
subthálamus, i m [sub-↑ + thalamus стая]:
(b) субталамус – разположен в меж-
динния мозък, под таламуса. (e)
subthalamus – the part of the dience-
phalon, beneath the thalamus.
subunguális, e [sub-↑ + únguis нокът]: (b)
субунгвален – поднокътен. (e) subun-
gual, subunguial, hyponychial.
 194
succuléntus, a, um [↓]: (b) сукулентен
– сочен; отекъл. (e) succulent, juicy.
súc(c)us, i m : (b) сок. (e) juice.
• súccus duodenális: (b) дуоде-
нален сок – сок в дванадесе-
топръстника. (e) duodenal juice.
• súccus gástricus: (b) стомашен
сок. (e) gastric juice – the secre-
tion of the gastric glands.
• súccus intestinális síve entéri-
cus: (b) чревен сок – секретът
на чревната лигавица. (e)
intestinal juice – the secretion of
the intestinal glands.
sudátio, όnis f [súdo, áre потя се]: (b) по-
тене. (e) sweating, perspiring, perspi-
ration, sudation.
súdor, óris m [↑]: (b) пот. (e) sweat,
perspiration.
sudórifer, era, erum [súdor↑ + féro, férre
нося]: (b) носещ потта, потен. (e) sudo-
riferous.
suíllus, a, um [sus свиня]: (b) свински.
(e) porcine.
sulcátus, a, um [PPP súlco, áre браздя]: (b)
набразден. (e) sulcate, sulcated,
grooved, furrowed.
súlcus, i m [↑]: (b) бразда, жлеб, улей.
(e) sulcus, shallow groove, furrow.
Súlfur, uris n: (b) сяра. (e) sulphur.
súmmus, a, um / suprémus, a, um
[superl.от súperus горен]: (b) най-горен,
най-висок, най-краен. (e) the highest,
extreme.
súper praep. + Acc. : (b) отгоре, върху,
над. (e) on, upon, over.
194
super-: (b) представка със значение
„над, повече, излишък“. (e) prefix with
meaning “over, more, excess”.
superacútus, a, um [super-↑ +acútus
остър]: (b) суперакутен – извънредно
остър (болест). (e) superacute,
extremely acute (a disease).
superciliáris, e [↓]: (b) суперцилиарен
– отнасящ се до веждата. (e) superci-
liary, supraciliary.
supercílium, i n [super- над + cílium
мигла]: (b) вежда. (e) eyebrow.
superficiális, e [↓]: (b) суперфициален
– повърхностен. (e) superficial,
sublimis.
superfícies, éi f [super- върху + fácies
лице]: (b) повърхност, външна повърх-
ност. (e) superficies, outer surface.
supérior, ius, gen.-όris [comp.от súperus
горен]: (b) горен, по-високо разполо-
жен. (e) superior, higher, cephalic.
supinátio, όnis f [supíno, áre обръщам с
лицето нагоре]: (b) супинация – завър-
тане навън, положение по гръб с
лицето нагоре. (e) supination – assump-
tion of a supine position, one of lying on
the back, face up.
supinátor, όris m (músculus) [↑]: (b)
супинатор – мускул, въртящ пред-
мишницата навън. (e) supinator – the
muscle that supinates the forearm.
suppositόrium, i n [sup-pόno, ere подла-
гам]: (b) супозиторий – свещичка
(твърда лекарствена форма, за поста-
вяне в телесен отвор). (e) suppository –
an easily fusible medicated mass to be
introduced into a body orifice.
suppréssio, όnis f [súp-primo, ere притис-
кам, спирам]: (b) супресия – задържане
 195
потискане, спиране. (e) suppression –
stoppage.
suppurátio, ónis f [sup-púro, áre гнояс-
вам]: (b) супурация – загнояване,
гноетечение. (e) suppuration – the
formation or discharge of pus.
suppuratívus, a, um [↑]: (b) супура-
тивен – гноящ, гноен. (e) suppurative,
suppurating.
súpra praep.+ Acc.: (b) над, върху. (e)
over, above.
supra-: (b) представка със значение
„намиращ се горе, над“, често сино-
ним на super-. (e) prefix with meaning
“above, over, on top of”, often syn. of
super-.
supraacromiális, e [supra-↑ + acrόmion
раменен израстък]: (b) супраакромиален
- рaзположен над раменния израстък.
(e) supraacromial – above the acromial
process.
supraclaviculáris, e [supra-↑ + clavícula
ключица]: (b) супраклавикуларен –
надключичен. (e) supraclavicular.
supracondyláris, e [supra-↑ + cόndylus
кондил]: (b) супракондиларен – разпо-
ложен над кондила на раменната или
бедрената кост. (e) supracondylar –
above a condyle.
supraduodenális, e [supra-↑ + duodénum
дванадесетопръстник]: (b) супрадуоде-
нален – наддванадесетопръстен. (e)
supraduodenal.
supramalleoláris, e [supra-↑ + malléolus
глезен]: (b) супрамалеоларен – надгле-
зенен. (e) supramalleolar – above a
malleolus.
195
supramarginális, e [supra-↑ + márgo край,
ръб]: (b) супрамаргинален – надръбов.
(e) supramarginal.
supraorbitális, e [supra-↑ + όrbita очница]:
(b) супраорбитален – надочничен. (e)
supraorbital.
suprapatelláris, e [supra-↑ + patélla капа-
че]: (b) супрапателарен – надкапачков.
(e) suprapatellar.
suprapleurális, e [supra-↑ + pleura плевра]:
(b) супраплеврален – надплеврен. (e)
suprapleural.
suprapúbicus, a, um [supra-↑ + púbes
срамна област]: (b) надпубисен,
надлонен. (e) suprapubic.
suprapylόricus, a, um [supra-↑ + pylόrus
пилор]: (b) супрапилорен – надпило-
рен. (e) suprapyloric.
suprarenális, e [supra-↑ + ren бъбрек]: (b)
супраренален – надбъбречен. (e)
suprarenal, adrenal.
suprascapuláris, e [supra-↑ + scápula
лопатка]: (b) супраскапуларен –
надлопатков. (e) suprascapular.
supraspinális, e [supra-↑ + spína бодил]:
(b) супраспинален – надбодилен, над-
гребенен. (e) supraspinous, supraspinal.
suprasternális, e [supra-↑ + stérnum гръдна
кост]: (b) супрастернален – разполо-
жен над гръдната кост. (e) suprasternal.
supratonsilláris, e [supra-↑ + tonsílla
сливица]: (b) супратонзиларен – над-
сливичен. (e) supratonsillar.
supravaginális, e [supra-↑ + vagína влага-
лище]: (b) суправагинален – надвла-
галищен. (e) supravaginal.
supraventriculáris, e [supra-↑ + ventrículus
сърдечна камера; мозъчно стомахче]: (b)
 196
суправентрикуларен – надкамерен;
надстомахчев. (e) supraventricular.
supravesicális, e [supra-↑ + vesíca мехур]:
(b) суправезикален - надмехурен. (e)
supravesical.
suprémus,a, um → súmmus
súra, ae f: (b) прасец. (e) calf (of the
leg).
surális, e [↑]: (b) отнасящ се до прасе-
ца на крака. (e) sural – relating to the
calf of the leg.
súrdus, a, um: (b) глух. (e) deaf.
suspénsio, όnis f [sus-péndo, ere окачвам]:
(b) суспензия – размивка (течна ле-
карствена форма); висящо положение
на имобилизиран крайник. (e) suspen-
sion – liquid medicine; the hanging of a
immobilized limb.
sustentáculum, i n [susténto, áre поддър-
жам]: (b) опора, подпора. (e) support.
• sustentáculum táli: (b) подпора
на скочната кост. (e) sustenta-
culum tali – a process of the
calcaneus supporting the talus.
sutúra, ae f [súo, ere шия]: (b) шев, кос-
тен шев, неподвижно съединение
между две кости. (e) suture – a type of
joint between bones of the skull.
sym- → syn-
symbiósis, is f [ гр.symbioo живея заедно]:
(b) симбиоза – съжителство на два
организма с взаимна полза. (e)
symbiosis, commensalism, mutualism.
sympáthicus, i m [гр.sym- със, заедно със
+ pathos страдание]: (b) симпатикус,
симпатиков нерв: симпатиковият дял
на вегетативната нервна система. (e)
sympathetic (nervous) system, thoracico-
196
lumbar system, sympathetic system of
nerves, trisplanchnic system.
sýmphysis, is f [гр.срастване, съединява-
не]: (b) симфиза – съединение на две
кости чрез хрущял, срастване. (e)
symphysis – an articulation in which
bones are united by cartilage without a
synovial membrane.
symptóma, atis n /symptómum, i n
[гр.случай, нещастие, признак]: (b) симп-
том – болестен признак. (e) symptom,
subjective sign of disease.
symptomáticus, a, um [↑]: (b) симп-
томатичен. (e) symptomatic.
syn- [гр.]: (b) представка със значение
„със, заедно със, във връзка със“. (e)
prefix with meaning “with, together”.
synápsis, is f [гр.допиране, съединение]:
(b) синапс – място на функционална
връзка между два неврона чрез
контакт. (e) synapse, synapsis – the
junction between two neurons (axon-to-
dendrite).
synarthrósis, is f [syn- със + arthron
става]: (b) синартроза – неподвижна
става, съединение на кости чрез
срастване. (e) synarthrosis - fixed
articulation, immovable joint.
synchondrósis, is f [syn- ↑+ chondros
хрущял]: (b) синхондроза – съединение
на кости чрез хрущял. (e) synchond-
rosis, primary cartilaginous joint.
sýnchronus, a, um [syn- ↑+ chronos вре-
ме]: (b) синхронен – едновременен. (e)
synchronous.
syncόpa, ae f /syncόpe, es f [гр.synkopto
разбивам, изтощавам]: (b) синкоп – при-
падък, несвяст, краткотрайна загуба
на съзнание. (e) syncope, fainting,
swoon.
 197
syndactýlia, ae f [syn- ↑+ daktylos пръст]:
(b) синдактилия – срастване на
пръстите, обикновено вродено. (e)
syndactylism, syndactyly, syndactylia.
syndesmolόgia, ae f [syn- ↑+ desmos връз-
ка + logos учение]: (b) синдесмология –
дял от анатомията, изучаващ
връзките. (e) syndesmology – the
branch of anatomy dealing with
ligaments.
syndesmósis, is f [↑]: (b) синдесмоза –
съединение на кости чрез влакнеста
съединителна тъкан. (e) syndesmosis –
a joining of bones by ligaments or other
fibrous tissue.
syndrόmum, i n / syndrόma, atis n
[гр.syndromos стичащ се, сблъскващ се]: (b)
синдром – група симптоми, съста-
вящи клиничната картина на дадено
заболяване. (e) syndrome, symptom-
complex, symptom-group.
synérgia, ae f → synergísmus
synérgicus, a, um [↓]: (b) синергичен –
действащ съвместно. (e) synergetic,
synergistic, synergic – working together.
synergísmus, i m [syn-↑+ ergon работа,
дейност]: (b) синергизъм, синергия –
съвместна дейност на органи в едно
общо направление. (e) synergy –
cooperative interaction of organs.
synostósis, is f [syn-↑+ osteon кост]: (b)
синостоза – съединение на две кости
чрез костна тъкан. (e) synostosis,
synosteosis – the union of separate bones
into a single bone.
synόvia, ae f [термин, създаден от Пара-
целз]: (b) синовия – ставна течност,
която смазва и подхранва ставните
хрущяли. (e) synovia, joint-oil.
197
synoviális, e [↑]: (b) синовиален –
отнасящ се до или съдържащ синовия.
(e) synovial – of or relating to the
synovia.
synovítis, itidis f [synόvia↑ + -itis възпа-
ление]: (b) синовит – възпаление на
синовиалната ципа. (e) synovitis –
inflammation of a synovial membrane.
sýphilis, idis f [наименованието е въведено
от итал.лекар Дж. Фракасторо по името на
овчарчето Сифил, което боледувало от новата
болест]: (b) сифилис, луес – хронично
инфекциозно венерическо заболяване.
(e) syphilis, lues, dry french pox.
syphilíticus, a, um [↑]: (b) сифилити-
чен. (e) syphilitic, luetic.
systéma, atis n [гр.съединение, свързване]:
(b) система – съвкупност от части или
органи с обща функция. (e) system – a
set of parts or organs that act together in
a common purpose.
• systéma digestόrium →
apparátus digestόrius
• systéma genitále: (b) полова
система. (e) genital system.
• systéma immúne: (b) имунна
система. (e) immune system.
• systéma lympháticum: (b)
лимфна система. (e) lymphatic
system.
• systéma nervόsum: (b) нервна
система. (e) nervous system.
• systéma respiratόrium →
apparátus respiratόrius
• systéma skeletále: (b) скелетна
система. (e) skeletal system.
• systéma urogenitále →
apparátus urogenitális
sýstole, es f [гр.systello свивам, стягам]: (b)
систола – ритмичното свиване на
сърцето, което настъпва след диасто-
 198
лата. (e) systole – the rhythmic
contraction of the heart after the diastole.
T
tábes, is f [tábeo, ére топя се, чезна]: (b)
прогресивно линеене, съхнене, изто-
щаване. (e) tabes – wasting of the body
or part of it.
tábula, ae f [дъска, плоча]: (b) плас-
тинка; таблетка. (e) flat; tablet.
tabulétta, ae f [умал.от tábula↑]: (b)
таблетка. (e) tablet.
tachycárdia (tachycardía), ae f
[гр.tachys бърз + kardia сърце]: (b)
тахикардия – силно ускоряване на
сърдечната дейност, над 100 удара в
минута. (e) tachycardia, tachyrhythmia:
heart hurry – abnormally rapid heart rate,
over 100 beats per minute.
tachypnoéa, ae f [гр.tachys↑ + pnoe
дишане]: (b) тахипнея, полипнея –
ускорено дишане, 40 – 60 в минута.
(e) tachypn(o)ea , polypn(o)ea.
tachysystolía, ae f [гр.tachys↑ + systole
систола]: (b) тахисистолия – преходен
стадий на предсърдното трептене;
самото предсърдно трептене. (e)
tachysystole.
táctilis, e [tángo, ere допирам, докосвам]:
(b) тактилен, осезателен. (e) tactile.
táctus, us m [↑]: (b) допир, докосване;
осезание. (e) touch; sense of touch.
Taénia, ae f [гр.tainia превръзка, лента]:
(b) тения: 1.панделковиден глист;
2.лента, ивица. (e) taenia: 1.tapeworm;
2.band, anatomical bandlike structure.
• taénia cόli (2↑): (b) лента на
ободното черво. (e) the band on
the surface of the colon.
198
systόlicus, a, um [↑]: (b) систоличен.
(e) systolic.
• Taénia echinocόccus: (b)
кучешка тения. (e) taenia
echinococcus, dog tapeworm,
hydatid tapeworm.
• Taénia sagináta síve medioca-
nelláta síve inérmis: (b) говеж-
да тения. (e) beef tapeworm,
hookless tapeworm, unarmed
tapeworm.
• Taénia sόlium síve armáta: (b)
свинска тения. (e) pork
tapeworm, armed tapeworm,
solitary tapeworm.
taeniophόbia, ae f [taénia↑ + phobos
страх]: (b) тениофобия – натрапчив
страх от заразяване с тения. (e)
taeniophobia.
találgia, ae f [tálus↓ + algos болка]: (b)
талалгия – болка на долната повърх-
ност на петата. (e) talalgia, pternalgia –
pain in the heel.
taláris, e [tálus↓]: (b) таларен – отнасящ
се до скочната кост. (e) talar – relating
to the talus.
tális, e: (b) такъв, толкова голям. (e)
such, that sort of.
talocalcaneáris, e [tálus↓ + calcáneus петна
кост]: (b) талокалканен – скочнопетен.
(e) talocalcaneal.
talocrurális, e [tálus↓ + crus подбедрица]:
(b) талокрурален – скочноподбедри-
чен. (e) talocrural.
talofibuláris, e [tálus↓ + fibula малък пи-
щял]: (b) талофибуларен – скочномал-
копищялен. (e) talofibular.
 199
talonaviculáris, e [tálus↓ + naviculáris
ладиевиден]: (b) талонавикуларен –
скочноладиевиден. (e) talonavicular.
tálus, i m [кокалче за игра, зар; глезен]: (b)
талус – скочна кост, свързваща ходи-
лото с подбедрицата. (e) ankle-bone,
astragalus.
tangentiális, e [tángo, ere допирам, докос-
вам]: (b) тангенциален – допирателен.
(e) tangential.
tapétum, i n [гр.tapes килим, покривка]:
(b) покривка. (e) tapetum, carpet.
• tapétum nígrum rétinae: (b)
черна покривка на ретината. (e)
pigmented layer of retina.
Taráxacum, i n (бот.): (b) глухарче. (e)
dandelion.
tárdus, a, um / tardívus, a, um: (b)
бавен, късен, закъснял. (e) tardy, late,
dilatory.
tarsálgia, ae f [társus↓ + algos болка]: (b)
тарзалгия – болка в задната част на
ходилото. (e) tarsalgia, policemen’s
disease – pain in the tarsus.
tarsális, e [társus↓]: (b) тарзален:
1.задноходилен; 2.отнасящ се до
плочката на клепача. (e) tarsal – of or
relating to the tarsus of the foot (or of the
eyelid).
tarsectomía, ae f [társus↓ + ektome
изрязване]: (b) тарзектомия: 1.oпера-
тивно отстраняване на задния или
предния ред кости на задното ходило;
2.изрязване на тарза на клепача. (e)
tarsectomy: 1.excision of one or more
bones of the tarsus; 2.excision of the
tarsus of the eyelid.
tarsítis, itidis f [társus↓ + -itis възпаление]:
(b) тарзит – възпаление на тарза или
199
ръба на клепача. (e) tarsitis – inflamma-
tion of the tarsal border of an eyelid.
tarsometatarsális, e [társus↓ + metatársus
предно ходило]: (b) тарзометатарзален –
ходилнопредноходилен. (e) tarsometa-
tarsal.
társus, i m [гр.tarsos плоскост, стъпало]:
(b) 1.задно ходило – група от 7 кости-
ци, разположени в предна и задна ре-
дици; 2.тарз – съединителнотъканна
плочка на клепача. (e) 1.tarsus, instep –
the seven bones composing the joint
between the foot and leg; 2.”tarsal
cartilage” – the plate of connective tissue
forming the framework of an eyelid.
tectobulbáris, e [téctum↓ + búlbus лукови-
ца]: (b) тектобулбарен - покривнолу-
ковичен. (e) tectobulbar.
tectόrius, a, um [téctum↓]: (b) покривен,
покриващ. (e) tectorial, tegminal.
tectospinális, e [téctum↓ + spinális гръб-
начен]: (b) тектоспинален – покрив-
ногръбначномозъчен. (e) tectospinal.
téctum, i n [tégo, ere покривам]: (b) пок-
рив, таван. (e) roof, cover, covering.
• téctum mesencéphali: (b) гръб-
на част на средния мозък. (e)
tectum mesencephali – lamina of
mesencephalic tectum.
tégmen, inis n [tégo↑]: (b) покривка,
покрив. (e) roof, cover, covering,
tegmen.
• tégmen týmpani: (b) костен
покрив на тъпанчевата кухина.
(e) roof of the tympanum.
tegmentális, e [↓]: (b) тегментален –
покривен. (e) tegmental.
 200
tegméntum, i n [tégo↑]: (b) тегментум –
покривало. (e) tegmentum – a covering.
téla, ae f [téxo, ere тъка]: (b) тънка
структура, тъкан, тъканен пласт. (e)
web-like structure, tissue, tela.
• téla adipόsa: (b) мастна тъкан.
(e) adipose tissue, fatty tissue.
• téla cellulόsa síve celluláris: (b)
клетъчна тъкан, хлабава съеди-
нителна тъкан (→ téla conjunct-
tíva). (e) cellular tissue.
• téla conjunctíva: (b) съедини-
телна тъкан. (e) connective
tissue, supporting tissue,
framework tissue.
• téla subcutánea → subcútis
• téla subcutánea adipόsa: (b)
подкожна мастна тъкан. (e)
subcutaneous fatty tissue.
• téla submucόsa: (b) субмукозен
слой – подлигавица. (e) tela
submucosa, submucosa.
telencéphalon, i n [гр.telos край + enkepha-
los главен мозък]: (b) краен мозък – най-
развитата част на мозъка. (e) end-
brain, telencephalon.
teleroentgenographía, ae f [гр.tele далече
+ roentgenographia рентгенография]: (b) те-
лерентгенография – правене на
рентгенова снимка от по-далечно
разстояние (ок. 1,80 м). (e) telera-
diography, teleroentgenography –
radiography at a longer distance.
temperatúra, ae f [топлина]: (b)
температура (на тялото). (e) body
temperature.
témpora, um n (pl.) → témpus
temporális, e [témpus↓]: (b) темпорален
– слепоочен. (e) temporal.
200
temporárius, a, um [témpus↓]: (b) вре-
менен, непостоянен. (e) temporary,
temporal.
témpus, oris n : (b) време; (pl.) слепо-
очие. (e) time; (pl.) the temples.
tenáculum, i n [téneo, ére държа]: (b) дър-
жател, подобен на кука инструмент.
(e) tenaculum, hooklike instrument.
tenálgia, ae f [téndo↓ + algos болка]: (b)
теналгия – болка в сухожилието. (e)
tenalgia – pain in a tendon.
tendíneus, a, um [téndo↓]: (b) сухожи-
лен. (e) tendinous.
tendinítis, itidis f [téndo↓ + -itis възпале-
ние]: (b) тендинит – възпаление на
сухожилието. (e) tenontitis, tenositis,
tendinitis – inflammation of a tendon.
téndo, inis m [téndo, ere разтягам, опъвам]:
(b) сухожилие. (e) tendon, sinew.
• téndo calcáneus: (b) петно
(aхилесово) сухожилие. (e)
tendo calcaneus, tendo Achillis,
Achilles tendon.
tendodýnia, ae f → tenálgia
tendovaginítis, itidis f [téndo↑ + vagína
влагалище + -itis възпаление]: (b) тендова-
гинит – възпаление на сухожилно вла-
галище. (e) tendovaginitis, tendosyno-
vitis, tenontothecitis – inflammation of a
tendon and its tendon sheath.
téner, era, erum: (b) нежен, мек. (e)
tender, mild.
tenorrháphia, ae f [гр.tenon сухожилие +
rhaphe шев]: (b) тенорафия – зашиване
на сухожилие. (e) tenorrhaphy, tendi-
nosuture – surgical suture of a tendon.
tenotomía, ae f [tenon↑ + tome рязане]: (b)
тенотомия – оперативно прерязване
 201
на сухожилие. (e) tenotomy – surgical
incision of a tendon.
ténsio, ónis f [téndo, ere разтягам, опъвам]:
(b) тензия – напрежение, налягане. (e)
tension.
• ténsio arteriális: (b) артериално
налягане – кръвно налягане. (e)
blood pressure, arterial tension,
arterial blood pressure.
• ténsio intracraniális: (b) вътре-
черепно налягане – налягането
в черепната кухина и мозъчни-
те стомахчета. (e) intracranial
pressure (tension).
• ténsio intraoculáris: (b) вътре-
очно налягане, офталмотонус.
(e) intraocular pressure (tension).
• ténsio venόsa: (b) венозно
налягане. (e) venous pressure.
ténsor, όris m (músculus) [téndo↑]: (b)
мускул изпъвач, обтегач. (e) tensor
muscle.
ténsus, a, um [PPP téndo↑]: (b) опънат,
изопнат; напрегнат. (e) tense.
tentámen, inis n [ténto, áre изпитвам,
изпробвам]: (b) опит. (e) attempt, essay.
tentόrium, i n [téndo↑]: (b) палатка –
ципеста покривка или хоризонтална
преграда. (e) tentorium.
• tentόrium cerebélli: (b) палатка
на малкия мозък – гънка от
dúra máter, покриваща малкия
мозък. (e) a fold of dura mater
covering the cerebellum.
ténuis, e: (b) тънък, нежен. (e) slender,
delicate, slim.
tépidus, a, um [tépeo, ére топъл съм]: (b)
умерено топъл. (e) tepid, lukewarm.
201
Terebinthína, ae f : (b) терпентин. (e)
turpentine.
• óleum Terebinthínae: (b) тер-
пентиново масло. (e) oil of
turpentine.
téres, gen.-etis: (b) объл и дълъг, ци-
линдричен. (e) round and long.
terminális, e [↓]: (b) терминален –
краен, последен. (e) terminal, final.
terminátio, όnis f [término, áre ограни-
чавам, свършвам]: (b) окончание, край.
(e) termination – an ending.
terminolόgia, ae f [términus↓ + logos уче-
ние]: (b) терминология . (e) termino-
logy; nomenclature.
términus, i m [предел, граница, край]: (b)
термин; край, срок. (e) term; end.
térra, ae f : (b) земя. (e) earth.
tertiánus, a, um [tértius↓]: (b) отнасящ
се до третия (ден). (e) relating to the
third (day).
tértius, a, um numer.: (b) трети. (e)
third.
testiculáris, e [↓]: (b) тестикуларен –
отнасящ се или принадлежащ на
тестикулите. (e) testicular – of, or
relating to the testicles.
testículus, i m [умал.от téstis] → téstis
téstis, is m [свидетел]: (b) тестис – мъж-
ка полова жлеза. (e) testicle.
testúdo, inis f [костенурка]: (b) тестудо
– вид бинтова превръзка с ходове като
осморки. (e) figure-of-8 bandage.
téstum, i n: (b) тест – проба, реакция,
опит. (e) test, reaction.
 202
tetánicus, a, um [tétanus↓]: (b) тетани-
чен – отнасящ се до болестта тетанус
или нейните симптоми. (e) tetanic – of
or causing tetanus.
tétanus, i m [гр.tetanos напрежение, гърч]:
(b) тетанус – инфекциозна болест, ха-
рактеризираща се с болезнени тонич-
ни гърчове; причинител Bacíllus tétani.
(e) tetanus, lockjaw – infectious disease
affecting the central nervous system.
tetragόnum, i n [гр.tetra четири + gonia
ъгъл]: (b) четириъгълник. (e)
quadrangle.
tetraplégia, ae f [tetra↑ + plege удар]: (b)
тетраплегия – парализа на четирите
крайника. (e) tetraplegia, quadriplegia –
paralysis of all four limbs.
téxtus, us m [téxo, ere тъка]: (b) тъкан.
(e) tissue.
thalámicus, a, um [thalamos↓]: (b)
таламусен – отнасящ се до таламуса.
(e) thalamic - pertaining to the thalamus.
thalamocorticális, e [thalamos↓ + cόrtex
кора]: (b) таламокортикален – тала-
муснокоров. (e) thalamocortical.
thalamoparietális, e [thalamos↓ + parietális
теменен]: (b) таламопариетален – тала-
муснотеменен. (e) thalamoparietal.
thalamostriátus, a, um [thalamos↓ + striá-
tus ивичест]: (b) таламостриатен –
таламусноивичест. (e) thalamostriate.
thálamus, i m (ópticus) [гр.thalamos стая,
спалня]: (b) таламус – зрителен хълм:
главен подкоров център, в който
постъпват всички видове сетивност.
(e) thalamus, optic thalamus – a relay
center for sensory impulses to the
cerebral cortex.
202
théca, ae f [гр.theke кутия, сандък]: (b)
калъф, капсула, обвивка. (e) theca,
sheath, enclosing case.
• théca follículi: (b) съедини-
телнотъканна обвивка на
Граафовия фоликул. (e) theca
folliculi – a case of the follicle.
thelítis, itidis f [гр.thele гръдно зърно + -itis
възпаление]: (b) телит – възпаление на
гръдното зърно. (e) thelitis, mammary
papillitis, mammilitis – inflammation of
a nipple.
thelorrhágia, ae f [thele↑ + rhegnymi чупя,
разкъсвам]: (b) телорагия – кръвотече-
ние от гръдното зърно. (e) thelorrhagia
– hemorrhage from the nipple.
thénar, áris n [гр.thenar длан]: (b) тенар
– мускулното възвишение на дланта
по посока на палеца. (e) thenar eminen-
ce, thenar prominence, radial palm, ball
of the thumb.
therapéuticus, a, um [↓]: (b) терапев-
тичен - лечебен. (e) therapeutic,
therapeutical, therapic.
therápia, ae f [гр.therapeia медицинска
грижа, лечение]: (b) терапия – лечение.
(e) therapy, treatment, cure, course of
treatment.
thoracális, e /thorácicus, a, um
[thόrax↓]: (b) торакален – гръден,
отнасящ се до гръдния кош. (e)
thoracal , thoracic – pertaining to the
thorax (chest).
thoracoacromiális, e [thόrax↓ + acrόmion
раменен израстък]: (b) торакоакромиален
– гръднораменен. (e) thoracoacromial.
thoracodorsális, e [thόrax ↓+ dόrsum гръб]:
(b) торакодорзален – гръднозаден. (e)
thoracodorsal.
 203
thoracodýnia, ae f [thόrax↓ + odyne бол-
ка]: (b) торакодиния – болка в гръдния
кош. (e) thoracodynia, thoracalgia – pain
in the chest.
thoracoepigástricus, a, um [thόrax +
epigástrium надстомашна област]: (b)
торакоепигастрален – гръднонад-
стомашен. (e) thoracoepigastric.
thoracolumbális, e [thόrax + lúmbi
хълбоци]: (b) тораколумбален –
гръднопоясен. (e) thoracolumbar.
thoracomyodýnia, ae f [thόrax↓ + mys
мускул + odyne↑ болка]: (b) торакомио-
диния – болка в мускулите на гръд-
ната стена. (e) thoracomyodynia – pain
in the muscles of the chest wall.
thoracoscopía, ae f [thόrax + skopeo гле-
дам]: (b) торакоскопия – изследване на
плевралното пространство с ендоскоп.
(e) thoracoscopy – examination of the
pleural space by endoscope.
thoracotomía, ae f [thόrax + tome рязане]:
(b) торакотомия – оперативно отваря-
не на гръдната кухина. (e) thoraco-
tomy – incision of the chest wall.
thórax, ácis m [гр.]: (b) торакс –
гръден кош. (e) thorax, chest.
thrombangiítis, itidis f [thrόmbus↓ +
angeion съд + -itis възпаление]: (b) тромб-
ангиит – възпаление на интимата на
кръвоносен съд с образуване на
тромб. (e) thrombangiitis – inflamma-
tion of the intima of a vessel with
thrombus formation.
thrombarteriítis, itidis f [thrόmbus↓ +
artéria артерия + -itis възпаление]: (b)
тромбартериит – възпаление на
артерия вследствие на тромбоза. (e)
thromboarteritis – arterial inflammation
with thrombus formation.
203
thrombόcyti, órum m (pl.) [thrόmbus↓ +
kytos клетка]: (b) тромбоцити – кръвни
плочици. (e) blood platelets, thrombo-
cytes.
thrombocytopénia, ae f →
thrombopénia
thrombocytόsis, is f [thrόmbus↓ + kytos↑]:
(b) тромбоцитоза – увеличаване чис-
лото на тромбоцитите в кръвта. (e)
thrombocytosis – an increase in the
number of platelets.
thrombopáthia, ae f [thrόmbus↓ + pathos
страдание]: (b) тромбопатия – недоста-
тъчно съсирване на кръвта, аномалия
на тромбоцитите. (e) thrombopathy –
deficient clotting ability, a disorder of
blood platelets.
thrombopénia, ae f [thrόmbus↓ + penia
бедност, оскъдица]: (b) тромбопения –
намалено количество на тромбоци-
тите в кръвта. (e) thrombocytopenia,
thrombopenia – a decreased number of
platelets in the circulating blood.
thrombophlebítis, itidis f [thrόmbus↓ +
phleps вена + -itis възпаление]: (b) тромбо-
флебит – възпаление на вена с обра-
зуване на тромб. (e) thrombophlebitis –
venous inflammation with thrombus
formation.
thrombósis, is f [thrόmbus↓]: (b) тром-
боза – процес на образуване на
тромби; наличие на тромб в кръво-
носен съд. (e) thrombosis – formation or
presence of a thrombus in a blood vessel.
thrómbus, i m [гр.thrombos съсирек]: (b)
тромб – плътна маса, кръвен съсирек,
образуващ се приживе в кръвоносните
съдове. (e) thrombus – a fibrinous clot
formed in a blood vessel.
 204
thýmicus, a, um [thymus1↓]: (b) тимусен
– отнасящ се до задгръдната жлеза. (e)
thymic – of or relating to the thymus.
thymus1, i m [гр.thymos душа, дух]: (b)
тимус – задгръдна жлеза. (e) thymus,
thymus gland.
Thýmus2, i m (бот.) [гр.thymon мащерка,
бабина душица]: (b) мащерка. (e) thyme.
thyrόgenes, gen.-is [гр.thyreos продълговат
щит + -genes произлязъл]: (b) тирогенен –
причинен от повишената или намале-
ната дейност на щитовидната жлеза.
(e) thyrogenous – originating in the
thyroid gland.
thyroidectomía, ae f [thyreos↑ + ektome
изрязване]: (b) тироидектомия – опера-
тивно отстраняване на щитовидната
жлеза или на част от нея. (e) thyroidec-
tomy – excision of the thyroid gland or a
part of it.
thyrόidea → glándula thyrόidea
thyrόideus, a, um [thyreos↑ + eido
приличам]: (b) тироиден – щитовиден.
(e) thyroid, thyreoid.
thyroidítis, itidis f [thyreos↑ + -itis възпале-
ние]: (b) тироидит – възпаление на щи-
товидната жлеза. (e) thyroiditis, thyreo-
itis – inflammation of the thyroid gland.
tíbia, ae f [пищял; флейта, свирка]: (b)
тибия – голям пищял. (e) tibia, shin-
bone.
tibiális, e [↑]: (b) тибиален – голямо-
пищялен. (e) tibial.
tibiocalcaneáris, e [tíbia↑ + calcáneus петна
кост]: (b) тибиокалканен – отнасящ се
до големия пищял и петната кост. (e)
tibiocalcaneal.
204
tibiofibuláris, e [tíbia↑ + fibula малък пи-
щял]: (b) тибиофибуларен – отнасящ
се до големия и малкия пищял. (e)
tibiofibular.
tibionaviculáris, e [tíbia↑ + naviculáris
ладиевиден]: (b) тибионавикуларен –
отнасящ се до големия пищял и
ладиевидната кост. (e) tibionavicular.
tibiotaláris, e [tíbia↑ + tálus скочна кост]:
(b) тибиоталарен – отнасящ се до
големия пищял и скочната кост. (e)
tibiotalar.
Tília, ae f (бот.): (b) липа. (e) lime
(tree).
tinctúra, ae f [tíngo, ere боядисвам]: (b)
тинктура – настойка: течна лекарст-
вена форма, екстракт на действащите
вещeства от дрогите, главно на
спиртна основа. (e) tincture – an
alcoholic solution of a drug or a
chemical.
-tio: (b) суфикс със значение
„действие, резултат от действие. (e)
suffix with meaning “act of, process of,
result of”.
-tomia [гр.tome рязане, разрез]: (b) разрез,
разрязване (в съставни думи). (e)
incision, cutting (in compound words).
tomographía, ae f [гр.tomos резен + grapho
рисувам, пиша]: (b) томография – плос-
костна или послойна рентгенография.
(e) tomography, body section radiogra-
phy.
tonsílla, ae f : (b) сливица. (e) tonsil,
tonsilla.
• tonsílla cerebélli: (b) сливица
на малкия мозък. (e) tonsilla of
cerebellum, ventral parafloccu-
lus.
 205
• tonsílla linguális: (b) езична
сливица. (e) lingual tonsil.
• tonsílla palatína: (b) небцова
сливица. (e) palatine tonsil.
• tonsílla pharyngeális: (b)
фарингеална (носоглътъчна,
трета) сливица. (e) pharyngeal
or adenoid tonsil.
• tonsílla tubária: (b) тръбна
(евстахиева) сливица. (e) tubal
or eustachian tonsil.
tonsilláris, e [↑]: (b) тонзиларен –
сливичен. (e) tonsilar, tonsilary,
amygdaline.
tonsillectomía, ae f [tonsílla↑ + ektome из-
рязване]: (b) тонзилектомия – хирур-
гично отстраняване на една или
повече сливици. (e) tonsillectomy –
excision of one or more tonsils.
tonsillítis, itidis f [tonsílla↑ + -itis възпале-
ние]: (b) тонзилит – възпаление на
сливиците. (e) tonsillitis, amygdalitis –
inflammation of the tonsils.
tonsillotomía, ae f [tonsílla↑ + tome ряза-
не]: (b) тонзилотомия – разрез на
сливица. (e) tonsillotomy – incision of a
tonsil.
tόnus, i m [гр.]: (b) тонус – напреже-
ние. (e) tonicity, tonus, tone.
tόnus musculáris: (b) мускулен тонус.
(e) muscular tonus, muscle tone.
tόpicus, a, um [гр.topos място]: (b) топи-
чен – местен, локален. (e) topical,
local.
tórsio, ónis f [tόrqueo, ére въртя, завъртам]:
(b) торзия – завъртване, усукване,
извиване на орган или част от орган
около оста му. (e) torsion, twisting,
rotation of an organ on its axis.
205
• tόrsio úteri: (b) торзия на
матката. (e) torsion of uterus.
tortuόsus, a, um [tόrqueo↑]: (b) криво-
личещ, лъкатушещ. (e) tortuous,
twisted.
tόrus, i m [възвишение]: (b) възглав-
ничка, изпъкналост, възвишение. (e)
torus, bulging projection.
• tόrus levatόrius: (b) леваторно
възвишение. (e) torus levatorius.
• tόrus mandibuláris: (b) долно-
челюстно валче. (e) torus
mandibularis.
• tόrus palatínus: (b) небцово
валче. (e) torus palatinus,
palatine torus.
• tόrus tubárius: (b) тръбно
възвишение. (e) torus tubarius.
totális, e [tόtus цял]: (b) тотален – цял,
пълен. (e) total, whole.
tótus, a, um → totális
toxaémia, ae f [гр.toxon отрова за стрела +
haima кръв]: (b) токсемия – отравяне на
кръвта: наличие на отровни вещества
или бактериални токсини в кръвта. (e)
toxaemia, toxinaemia – the clinical syn-
drome caused by toxic substances in the
blood.
tóxicus, a, um [toxon↑]: (b) токсичен –
отровен. (e) toxic.
toxínum, i n [↑]: (b) токсин – отрова,
по-специално протеини, образувани
от някои растения, животни и
патогени бактерии. (e) toxin, microbial
poison, venom.
trabécula, ae f [умал.от trabs греда]: (b)
трабекула – гредичка. (e) trabecula – a
small beam or supporting structure.
 206
trachéa, ae f [гр.tracheia arteria грапава ар-
терия]: (b) трахея – хрущялно-мембра-
нозна дихателна тръба. (e) trachea,
windpipe – the cartilaginous and
membranous respiratory tube.
tracheális, e [↑]: (b) трахеален –
отнасящ се до трахеята. (e) tracheal –
pertaining to the trachea.
tracheítis, itidis f [trachéa↑ + -itis възпале-
ние]: (b) трахеит – възпаление на
лигавицата на трахеята. (e) tracheitis –
inflammation of the trachea.
tracheobronchiális, e [trachéa↑ + brόnchus
бронх]: (b) трахеобронхиален. (e)
tracheobronchial.
tracheobronchítis, itidis f [trachéa↑ +
brόnchus↑ + -itis възпаление]: (b) трахео-
бронхит – възпаление на лигавицата
на трахеята и бронхите. (e) tracheo-
bronchitis – inflammation of the trachea
and bronchi.
tracheobronchoscopía, ae f [trachéa↑ +
brόnchus↑ + skopeo гледам, разглеждам]: (b)
трахеобронхоскопия – оглеждане вът-
решността на трахеята и бронхите с
бронхоскоп. (e) tracheobronchoscopy –
inspection of the interior of the trachea
and bronchi.
tracheostenόsis, is f [trachéa↑ + stenos те-
сен]: (b) трахеостеноза – свиване или
патологично стеснение на трахеята.
(e) tracheostenosis – constriction of the
trachea.
tracheotomía, ae f [trachéa↑ + tome ряза-
не]: (b) трахеотомия – оперативно
отваряне на трахеята. (e) tracheotomy,
tracheostomy – incision of the trachea.
tráctus, us m [tráho, ere тегля, влача]: (b)
сноп от нервни влакна; тракт, път. (e)
bundle, fasciculus; tract, canal.
206
• tráctus corticospinális: (b)
кортикоспинален тракт. (e)
corticospinal tract.
• tráctus digestόrius: (b) храно-
смилателен тракт, път или
канал. (e) digestive or alimentary
tract (or canal, or tube).
• tráctus intestinális: (b) чревен
тракт или канал. (e) intestinal
tract.
• tráctus όpticus: (b) зрителен
път. (e) optic tract.
• tráctus pyramidális: (b) пира-
миден тракт или път. (e)
pyramidal or corticospinal tract,
pyramidal system.
• tráctus spinocerebelláris: (b)
спиноцеребеларен път или
тракт. (e) spinocerebellar tract.
trági, όrum m (pl.) [гр.tragos козел,
поради приликата с брада на коза]: (b) кос-
мите пред входа на външния слухов
канал. (e) tragi – the hairs growing at
the entrance to the external acoustic
meatus.
trágus, i m [↑]: (b) трагус – хрущялно
възвишение в предната част на ушна-
та мида. (e) tragus – the cartilaginous
projection anterior to the external
opening of the ear.
trans-: (b) представка със значение
„през, оттатък, зад“. (e) prefix with
meaning “through; across; beyond”.
transformátio, όnis f [trans-fόrmo, árе
преобразявам]: (b) трансформация –
превръщане, преобразуване. (e)
transformation, change, conversion.
transfúsio, ónis f [trans-fúndo, ere
преливам]: (b) трансфузия – преливане.
(e) transfusion.
 207
• transfúsio sánguinis: (b)
кръвопреливане. (e) blood
transfusion.
transitívus, a, um → transitόrius
transitόrius, a, um [tráns-eo, íre премина-
вам]: (b) транзиторен – преходен,
краткотраен. (e) transitory, temporary,
fleeting.
transplantátio, όnis f [trans-plánto, áre
присаждам]: (b) трансплантация – при-
саждане на тъкани, органи или части
от тях. (e) transplantation, graft, grafting
of tissues or organs.
transplantátum, i n [↑]: (b) трансплант
– присадка. (e) transplant, graft.
transurethrális, e [trans-↑ + uréthra
уретра]: (b) трансуретрален – през
пикочния канал. (e) transurethral.
transversális, e / transversárius, a, um
[trans-vérto, ere обръщам]: (b) трансвер-
зален – напречен. (e) transversal.
transvérsus, a, um [↑]: (b) напречен,
[transversal.
transvesicális, e [trans-↑ + vesíca мехур]:
(b) трансвезикален – през пикочния
мехур. (e) transvesical.
trapézius, a, um [гр.trapeza маса]: (b)
трапецовиден. (e) trapezoid.
tráuma, atis n [гр.]: (b) травма, нара-
няване. (e) trauma, injury, wound,
damage.
traumáticus, a, um [↑]: (b) травма-
тичен. (e) traumatic.
trémens, gen.-éntis [PPA trémo, ere
треперя]: (b) треперещ. (e) tremulous.
207
trémor, óris m [↑]: (b) тремор –
треперене. (e) tremor, trembling,
quivering.
tres, tria numer.: (b) три. (e) three.
trianguláris, e [tres↑ + ángulus ъгъл]: (b)
триангуларен – триъгълен. (e)
triangular.
triángulum, i n → trigόnum
trías, ádis f [гр.trias тройка]: (b) триада –
тройка, съчетание от три симптома
или фактора с общ произход. (e) triad
– a group of three associated entities or
objects.
tríceps, gen.-cípitis (músculus) [tres↑ +
cáput глава]: (b) трицепс – триглав
мускул. (e) triceps – three-headed
(muscle).
Trichinélla spirális [гр.trichinos направен
от косми, подобен на косъм]: (b) трихина,
трихинела – нематоден паразит от
рода Trichinélla. (e) trichinella, pork
worm.
trichinellόsis, (trichinόsis), is f
[Trichinélla↑]: (b) трихинелоза, трихи-
ноза – инфекциозно заболяване,
причинено от Trichinélla spirális. (e)
trichinosis, trichinellosis – infectious
disease caused by Trichinella spiralis.
trichomycόsis, is f [гр.trix косъм + mykes
гъба]: (b) трихомикоза – заболяване на
космите, причинено от гъбички. (e)
trichomycosis – any disease of the hair
caused by fungi.
trichósis, is f [trix↑]: (b) трихоза –
заболяване или ненормален растеж на
космите. (e) trichosis – any disease or
abnormal growth of the hair.
tricuspidális, e [tres три + cúspis остър
връх]: (b) трикуспидален – трикрил
 208
(дясната предсърднокамерна клапа).
(e) tricuspid – having three points or
cusps, as the right atrioventricular valve
of the heart.
trigéminus, a, um [tres↑ + géminus близ-
нак, двоен]: (b) троичен. (e) triple.
trigonális, e [trigόnum↓]: (b) тригонален
– триъгълен. (e) trigonal, triangular.
trigonítis, itidis f [trigόnum↓ + -itis възпа-
ление]: (b) тригонит – възпаление на
пикочния мехур в областта на вези-
калния триъгълник. (e) trigonitis –
inflammation of the vesical trigone.
trigόnum, i n [гр.]: (b) триъгълник,
триъгълно пространство. (e) triangle,
trigonum, trigone.
trigόnus, a, um → trigonális
triláterus, a, um [tres три + látus страна]:
(b) тристранен. (e) trilateral.
triplégia, ae f [tres↑ + plege удар]: (b)
триплегия – парализа на три крайни-
ка. (e) triplegia – paralysis of three
limbs.
tríplex, gen.-plicis [tres↑ + plíco, áre
сгъвам]: (b) троен, трикратен, състоящ
се от три части. (e) triple, threefold,
triplex.
tríquetrus, a, um [↑]: (b) тристенен,
триъгълен. (e) triquetrous, triangular.
tritíceus, a, um [↓]: (b) пшеничен. (e)
triticale.
Tríticum, i n (бот.): ( b) пшеница. (e)
wheat.
trítus, a, um [PPP téro, ere трия, стривам]:
(b) стрит, на прах. (e) triturated.
trochánter, eris m [гр.trochos колело, кръг,
обръч]: (b) трохантер – въртел: костна
208
издатина в горния край на бедрената
кост. (e) trochanter – a bony process on
the upper part of the femur.
trochantéricus, a, um [↑]: (b) трохан-
терен – въртелен. (e) trochanteric,
trochanterian.
tróchlea, ae f [гр.trochilia скрипец, мака-
ра]: (b) макара, скрипец. (e) trochlea,
pulley.
• trόchlea húmeri: (b) макара на
раменната кост. (e) trochlea of
the humerus.
• trόchlea peroneális (fibuláris):
(b) макара на малкия пищял.
(e) peroneal (fibular) trochlea.
• trόchlea táli: (b) макара на
скочната кост. (e) trochlea of
the talus.
trochleáris, e [↑]: (b) трохлеарен –
скрипецовиден. (e) trochlear.
trochόideus, a, um [trochos колело + eido
приличам]: (b) макаровиден, въртящ се.
(e) trochoid.
trόphicus, a, um [гр.trophe хранене]: (b)
трофичен – отнасящ се до храненето
(на тъканите), хранещ, хранителен. (e)
trophic – of, relating to, or characterized
by nutrition.
trόpicus, a, um [гр.tropikos повратен]: (b)
тропически, отнасящ се до тропиците.
(e) tropical.
trúncus, i m [стъбло, дънер]: (b) тулови-
ще, труп (тялото без крайниците и
главата); ствол. (e) truncus, trunk.
• trúncus encéphali: (b) мозъчен
ствол. (e) encephalic trunk, brain
stem.
• trúncus fascículi atrioventricu-
láris → fascículus atrioventri-
culáris
 209
• trúncus pulmonális → artéria
pulmonális
• trúncus sympáthicus: (b) сим-
патиков ствол (встрани от
гръбначния стълб). (e)
sympathetic trunk (along the
vertebral column).
túba, ae f [музикална тръба]: (b) тръба.
(e) tube, tuba.
• túba auditíva (Eustáchii): (b)
слухова (евстахиева) тръба. (e)
auditory or otopharyngeal tube,
Eustachian canal or tube.
• túba uterína (Fallόpii): (b) ма-
точна (фалопиева) тръба. (e)
uterine or fallopian tube, salpinx.
tubárius, a, um [↑]: (b) тубарен –
тръбен. (e) tubal.
túber, eris n [подутина; грудка на расте-
ние]: (b) тубер – малка издатина, из-
пъкналост, върга. (e) tuber – a loca-
lized rounded projection or swelling,
knob or eminence.
• túber calcánei: (b) петна върга.
(e) calcaneal tuberosity.
• túber cinéreum: (b) сива върга
(в хипоталамуса). (e) gray
tubercle.
• túber frontále: (b) челна върга.
(e) frontal tuber or eminence.
• túber ischiádicum: (b) седа-
лищна изрезка. (e) tuberosity of
the ischium.
• túber maxíllae: (b) издатина на
горната челюст. (e) maxillary
tuberosity.
• túber parietále: (b) теменна
върга. (e) parietal tuber.
• túber vérmis: (b) издатина на
червея (в малкия мозък). (e)
tuber vermis (of the cerebellum).
209
tuberális, e [↑]: (b) туберален, въргов,
отнасящ се до издатина. (e) tuberal –
relating to a tuber.
tuberculáris, e [tubérculum↓]: (b) тубер-
куларен – отнасящ се до или притежа-
ващ издатинки. (e) tubercular – of,
relating to, or covered with tubercles,
tuberculate.
tuberculósis, is f [tubérculum↓]: (b)
туберкулоза – инфекциозно заболя-
ване, характеризиращо се с образу-
ване на туберкули и казеозна некроза
в тъканите. (e) tuberculosis – any of the
infectious diseases marked by formation
of tubercles and caseous necrosis in
tissues of any organ.
• tuberculόsis cútis: (b) туберку-
лоза на кожата. (e) tuberculosis
of the skin.
• tuberculόsis miliáris acúta: (b)
остра милиарна туберкулоза.
(e) acute miliary tuberculosis.
• tuberculόsis pulmόnum: (b) бе-
лодробна туберкулоза (фтиза,
охтика - остар.). (e) pulmonary
tuberculosis, phthisis, consump-
tion.
tubérculum, i n [умал.от túber↑]: (b) ту-
беркул – малка издатинка, възелче,
надебеление (анат.); сиво гранулома-
тозно възелче, характерно за туберку-
лозата. (e) tubercle, tuberosity, nodule
(anat.); gray tubercle.
• tubérculum articuláre: (b)
ставно надебеление. (e) ar-
ticular tubercle.
• tubérculum déntis: (b) зъбно
възвишение. (e) dental tubercle.
tuberósitas, átis f [túber↑]: (b) малко
закръглено възвишение, грапава изда-
тина на кост, изпъкналост. (e)
 210
tuberosity – a large tubercle or rounded
elevation of a bone.
tuberόsus, a, um [túber↑]: (b) туберозен
– с много издатини, грапав, неравен.
(e) tuberous, tubiferous, knobby, lumpy.
tubuláris, e [túbulus↓]: (b) тубуларен –
тръбест, тръбовиден. (e) tubular.
tubulósus, a, um [túbulus↓]: (b) тубу-
лозен – имащ много каналчета,
каналчест, тръбест. (e) tubulose,
tubulous.
túbulus, i m [умал.от túbus↓]: (b)
тръбичка, каналче. (e) tubule, small
tube, tubulus.
• túbulus renális: (b) бъбречно
каналче. (e) renal tubule
túbus, i m (túba, ae f): (b) тръба,
канал. (e) tube, canal.
tularaémia, ae f [по името на областта
Tulare в Калифорния, където за първи път е
описана болестта, + гр.haima кръв]: (b)
туларемия – инфекциозна болест на
дивите гризачи, причинявана от
бацила Francisella tularensis. (e)
tularemia , fly or rabbit fever, Francis’
disease (caused by a bacterium
Francisella tularensis).
túmor, óris m [túmeo, érе подут съм, наду-
вам се]: (b) тумор – новообразувание,
неоплазма; подутина; (e) tumour,
neoplasm; swelling.
túnica, ae f [долна вълнена дреха, риза;
обвивка, кожица]: (b) туника – обвивка,
покривка, ципа. (e) tunica, tunic, coat.
• túnica adventítia → adventítia
• túnica albugínea → albugínea
• túnica dártos: (b) месеста
обвивка. (e) tunica dartos.
• túnica íntima → íntima
210
• túnica mucόsa → mucόsa
• túnica musculáris: (b) муску-
лен слой, изграден предимно
от гладка мускулна тъкан. (e)
muscular tunic or coat.
• túnica serόsa → serόsa
• túnica vasculόsa búlbi → úvea
turbinátus, a, um [túrbo въртене,
вихрушка; конус; вретено]: (b) коничен.
(e) turbinate.
túrcicus, a, um: (b) турски. (e) Turkish.
tússis, is f : (b) кашлица. (e) cough,
tussis.
• tússis convulsíva → pertússis
• tússis húmida: (b) влажна каш-
лица – кашлица с отделяне на
храчки. (e) productive or wet
cough – cough attended with
expectoration of material from
the bronchi.
• tússis sícca: (b) суха кашлица.
(e) dry cough.
tympánicus, a, um [týmpanum↓]: (b)
тъпанчев – отнасящ се до тъпанчевата
кухина или ципа. (e) tympanic – of or
relating to the tympanum.
tympanítis, itidis f [týmpanum↓ + -itis
възпаление]: (b) тимпанит – възпаление
на тъпанчевата кухина. (e) tympanitis –
inflammation of the tympanic memb-
rane.
týmpanum, i n [гр.tympanon тъпан,
барабан]: (b) тъпанче, тъпанчева
мембрана. (e) tympanum, tympanic
membrane.
typhlectásia, ae f [гр.typhlon сляпо черво +
ektasis разтягане]: (b) тифлектазия – раз-
ширение на сляпото черво. (e)
typhlectasis – distention of the cecum.
 211

typhlítis, itidis f [typhlon↑ + -itis възпале- • týphus abdominális: (b) коре-

ние]: (b) тифлит – възпаление на мен тиф. (e) typhoid fever,
сляпото черво. (e) typhlitis, cecitis – typhoid.
inflammation of the cecum. • týphus exanthemáticus: (b)
петнист тиф. (e) epidemic or
typhlotomía, ae f [typhlon↑ + tome рязане]: exanthematous typhus, European
(b) тифлотомия – оперативен разрез typhus, jail fever.
на сляпото черво. (e) typhlotomy,
• týphus recúrrens: (b) възвратен
cecotomy – incision of the cecum.
тиф. (e) relapsing fever, louse-
typhόides, gen.-is [týphus↓ + eido born relapsing fever, recurrent
приличам]: (b) тифоиден, тифозен – fever.
подобен на тиф. (e) typhoid(al).
týpicus, a, um [↓]: (b) типичен – харак-
typhόsus, a, um → typhόides терен. (e) typical, characteristic.

týphus, i m [гр.typhos дим, пушек]: (b) týpus, i m [гр.typos отпечатък, вид, образ]:
тиф – група остри инфекции с близка (b) тип – образец с определени
клинична картина, причинени от признаци, първообраз. (e) type.
различни микроорганизми. (e) typhus
– any of several forms of infectious
diseases caused by Rickettsia.

U лени повдигнати ръбове. (e)

úber, eris n : (b) виме. (e) udder. indolent or callosed ulcer.
• úlcus cόrneae: (b) язва на рого-
ulcerátio, όnis f [úlcero, áre причинявам вицата. (e) corneal ulcer, ulcera-
рани]: (b) улцерация – разязвяване, tive keratitis.
образуване на язва. (e) ulceration – the • úlcus decubitále: (b) декуби-
development or formation of an ulcer. тална язва. (e) decubital or
ulcerátus, a, um [PPP úlcero↑]: (b) pressure ulcer, bed or pressure
улцерирал – разязвен. (e) ulcerated. sore.
• úlcus duodéni: (b) дуоденална
ulcerósus, a, um [úlcero↑]: (b) улцеро- язва - пептична язва на двана-
зен – язвен, причиняващ разязвяване. десетопръстника. (e) duodenal
(e) ulcerous, ulcerative. ulcer.
• úlcus pénetrans: (b) прониква-
úlcus, eris n : (b) язва. (e) ulcer, sore. ща язва – засяга и стената на
органа или част от съседен
• úlcus aphthόsum: (b) афтозна
орган, без да прониква в сво-
язва – разязвяване на лигави-
бодна кухина. (e) penetrating
цата на устната кухина. (e)
ulcer – an ulcer extending into
aphthous ulcer – a blister on the
deeper tissues of an organ or
mucous membranes of the lips or
parts of adjacent organ.
mouth.
• úlcus pépticum: (b) пептична
• úlcus callόsum: (b) калозна яз-
язва – причинена от действи-
ва – хронична язва със задебе-
ето на киселия стомашен сок.

211
 212
(e) peptic ulcer – an ulceration
due to action of the acid gastric
juice.
• úlcus pérforans: (b) перфори-
раща или прободна язва. (e)
perforating ulcer.
• úlcus rόdens: (b) разяждаща
язва. (e) rodent ulcer.
• úlcus varicόsum: (b) варикозна
язва. (e) varicose ulcer.
• úlcus ventrículi: (b) стомашна
язва – пептична язва на лига-
вицата на стомаха. (e) gastric
ulcer (of the gastric mucosa).
úlna, ae f [лакът, ръка]: (b) улна –
лакътна кост. (e) ulna – the inner and
larger bone of the forearm.
ulnáris, e [↑]: (b) улнарен – лакътен.
(e) ulnar, cubital.
ulnocarpális, e [úlna↑ + carpus китка]: (b)
улнокарпален – лакътнокитков. (e)
ulnocarpal.
ulorrhágia, ae f [гр.ulon венец на зъбите +
rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b) улорагия –
кръвотечение от венците. (e) ulorrha-
gia – a sudden discharge of blood from
the gums.
ulotomía, ae f → gingivectomía
últimus, a, um [най-далечен]: (b)
последен, краен. (e) ultimate.
-ulus/ -ula/ -ulum: (b) суфикс с
умалително значение. (e) diminutive
suffix.
umbilicális, e [↓]: (b) умбиликален –
пъпен. (e) umbilical – relating to or
resembling the umbilicus.
umbílicus, i m : (b) пъп. (e) navel,
omphalus, umbilicus.
212
úmbo, όnis m [изпъкналост в средата на
щита]: (b) издатина, изпъкваща част на
една повърхност. (e) umbo, knob at the
center of a shield.
• úmbo membránae týmpani: (b)
изпъкналост на тъпанчевата
мембрана. (e) umbo of tympanic
membrane.
uncifόrmis, e [úncus↓ + fόrma форма, вид]:
(b) подобен на кука, кукест. (e)
unciform, uncinal.
uncinátus, a, um [úncus↓]: (b) подобен
на кука, имащ кука (куки). (e) hooked,
uncinate.
úncus, i m: (b) кука, подобно на кука
образувание. (e) hook.
undécimus, a, um numer.: (b) единаде-
сети. (e) eleventh.
unguális, e [únguis↓]: (b) нокътен. (e)
ungual.
unguéntum, i n [únguo, ere намазвам]: (b)
унгвент – мехлем, мазило, маз. (e)
ointment, unguent, salve.
unguiculáris, e → unguális
únguis, is m: (b) нокът. (e) nail; claw.
úngula, ae f : (b) копито. (e) hoof.
ungulifόrmis, e [úngula↑ + fόrma форма,
вид]: (b) подобен на копито, с форма
на копито. (e) hoof-shaped.
unicelluláris, e [únus↓ + céllula клетка]: (b)
уницелуларен – едноклетъчен. (e)
unicellular.
unicόrnis, e [únus↓ + cόrnu рог]: (b) едно-
рог, с един рог. (e) unicornous.
 213
unilaterális, e [únus↓ + látus страна]: (b)
унилатерален – едностранен. (e)
unilateral.
uniloculáris, e [únus↓ + lόculus местенце]:
(b) унилокуларен – имащ едно отделе-
ние, еднокамерен, едногнезден. (e)
unilocular, unicameral.
unipennátus, a, um [únus↓ + pénna перо]:
(b) едноперест. (e) unipennate.
unipoláris, e [únus↓ + pόlus полюс]: (b)
униполарен – еднополюсен, с един
полюс или израстък. (e) unipolar.
únitas, átis f [únus↓]: (b) единица
мярка, мерна единица. (e) unit.
• únitas internationális: (b)
международна единица (за
биологични материали). (e)
international unit.
únus, a, um numer.: (b) един, една,
едно. (e) one.
uratúria, ae f [гр.uron урина]: (b) урату-
рия – увеличено количество урати в
урината. (e) uraturia – presence of
abnormally large amount of uric acid in
the urine.
uréa, ae f [uron ↑]: (b) урeя, карбамид.
(e) urea, carbamide.
uréter, éris m [uron ↑ + tereo пазя, задър-
жам]: (b) уретер – пикочопровод: мус-
кулна тръбичка, отвеждаща урината
от бъбрека до пикочния мехур. (e)
ureter – a muscular tube that conveys
urine from the kidney to the urinary
bladder.
uretéricus, a, um [↑]: (b) уретерен –
пикочопроводен. (e) ureteric, ureteral.
ureterítis, itidis f [uréter↑ + -itis възпале-
ние]: (b) уретерит – възпаление на
213
пикочопровода. (e) ureteritis –
inflammation of the ureter.
ureterolithiásis, is f [uréter↑ + lithos ка-
мък]: (b) уретеролитиаза – образуване
или наличие на камъни в пикочопро-
вода. (e) ureterolithiasis – formation or
presence of calculi in the ureter.
ureterolithotomía, ae f [uréter↑ + lithos↑
+ tome рязане]: (b) уретеролитотомия –
оперативно отстраняване на конкре-
менти от пикочопровода. (e)
ureterolithotomy – surgical removal of
concrements from the ureter.
ureterotomía, ae f [uréter↑ + tome↑: (b)
уретеротомия – оперативен разрез на
пикочопровода. (e) ureterotomy – inci-
sion of the ureter.
uréthra, ae f [гр.]: (b) уретра – пико-
чен канал, отвеждащ урината от
пикочния мехур навън от тялото. (e)
urethra – a duct that conveys urine from
the bladder.
• uréthra feminína: (b) женски
пикочен канал. (e) female
urethra.
• uréthra masculína: (b) мъжки
пикочен канал. (e) male urethra.
urethrális, e [↑]: (b) уретрален. (e)
urethral.
urethrítis, itidis f [uréthra↑ + -itis възпале-
ние]: (b) уретрит – възпаление на
пикочния канал. (e) urethritis –
inflammation of the urethra.
urethrocystítis, itidis f [uréthra↑ + kystis
мехур + -itis възпаление]: (b) уретроцис-
тит – възпаление на пикочния канал и
пикочния мехур. (e) urethrocystitis,
cystourethritis – inflammation of the
urethra and bladder.
 214
urethroscopía, ae f [uréthra↑ + skopeo гле-
дам, преглеждам]: (b) уретроскопия –
визуално изследване вътрешността на
пикочния канал с уретроскоп. (e)
urethroscopy – inspection of the interior
of the urethra with an urethroscope.
urethrotomía, ae f [uréthra↑ + tome ряза-
не]: (b) уретротомия – оперативен
разрез на пикочния канал. (e)
urethrotomy – incision of the urethra.
-uria [uron↓]: (b) отнасящ се до
урината, до уринирането (в съставни
думи). (e) relating to the urine (in
compound words).
urína, ae f [гр.uron урина]: (b) урина. (e)
urine.
urinárius, a, um [↑]: (b) уринарен –
пикочен. (e) urinary.
urodýnia, ae f [uron↑ + odyne болка]: (b)
уродиния - болка при уриниране. (e)
urodynia – pain during urination.
urogenitális, e [uron↑ + genitális полов]:
(b) урогенитален – отнасящ се до пи-
кочните и половите органи. (e) genito-
urinary, urogenital.
urographía, ae f [uron↑ + grapho рисувам,
пиша]: (b) урография – рентгеногра-
фия на пикочните пътища. (e)
urography – radiography of any part of
the urinary tract.
urolithiásis, is f [uron↑ + lithos камък]: (b)
уролитиаза – образуване на камъни в
бъбреците и пикочните пътища. (e)
urolithiasis - presence or formation of
calculi in the urinary tract.
urolόgia, ae f [uron↑ + logos учение]: (b)
урология – дял от медицината, зани-
маващ се със заболяванията на
пикочните органи. (e) urology – the
branch of medicine dealing with the
214
anatomy, physiology and pathology of
the urinary system.
uropόiesis, is f [uron↑ + poiesis правене]:
(b) уропоеза – образуване на урина.
(e) uropoiesis – the production and
excretion of urine.
uropoiéticus, a, um [↑]: (b) уропое-
тичен – уринообразуващ. (e)
uropoietic, urogenous, uriniparous.
urorectális, e [uron↑ + réctum право черво]:
(b) уроректален. (e) urorectal.
Urtíca, ae f (бот.): (b) коприва. (e)
nettle.
urticária, ae f [↑]: (b) уртикария –
копривна треска, копривница. (e)
nettle-rash, urticaria, hives.
ústus, a, um [PPP úro, ere горя]: (b)
горéн, печен. (e) roasted, burnt,
calcined.
úsus, us m [útor, úti употребявам, използ-
вам]: (b) употреба, използване,
прилагане. (e) use, utilization.
uterínus, a, um [úterus↓]: (b) маточен.
(e) uterine.
uterovaginális, e [úterus↓ + vagína влага-
лище]: (b) утеровагинален – маточно-
влагалищен. (e) uterovaginal.
úterus, i m [úter кожен мях]: (b) матка –
кух мускулен женски полов орган в
малкия таз. (e) uterus, womb - a hollow
muscular organ located in the pelvic
cavity of female mammals.
útilis, e [útor↑]: (b) полезен. (e) useful.
utriculáris, e [↓]: (b) утрикуларен –
отнасящ се до овалната торбичка. (e)
utricular – of, relating to, or resembling
an utricle.
 215
utrículus, i m [мехче]: (b) утрикул –
овална торбичка в ципестия лабиринт
на ухото. (e) utricle – oval pouch
contained within the membranous
labyrinth of the inner ear.
• utrículus prostáticus: (b)
простатна торбичка. (e)
prostatic utricle.
úvea, ae f [ úva грозд]: (b) увея – старо
название на съдовата обвивка на
окото. (e) uvea: vascular (pigmentary,
middle) coat of the eye.
uveítis, itidis f [úvea ↑ + -itis възпаление]:
(b) увеит – възпаление на цялата
V
vácca, ae f : (b) крава. (e) cow.
vaccína, ae f [vácca↑]: (b) 1.кравешка
шарка; 2.ваксина. (e) 1.vaccinia, cow-
pox; 2.vaccine.
vaccinális, e [vaccínum↓]: (b) ваксинен,
ваксинален – отнасящ се до или
причинен от ваксина или ваксинация.
(e) vaccinal – of or relating to vaccine or
vaccination.
vaccinátio, ónis f [vaccínum↓]: (b)
ваксинация, ваксиниране. (e)
vaccination.
vaccínum, i n [vaccínus кравешки]: (b)
ваксина, вакцина – препарат, пригот-
вен от убити или отслабени бактерии
или вируси, който се прилага за пред-
пазване от инфекции, причинени от
същите микроорганизми. (e) vaccine –
any preparation of weakened or killed
bacteria or viruses introduced into the
body to prevent a disease caused by the
same agents.
vacúоla, ae f [↓]: (b) вакуола – малка
кухина в протоплазмата или ядрото на
215
съдова обвивка на окото. (e) uveitis –
inflammation of the uvea.
úvula, ae f [умал.от úva грозд]: (b) увула
– мъжец, мъждец: висулка по средата
на задния край на мекото небце. (e)
uvula – a small, fleshy mass of tissue
suspended from the center of the soft
palate.
uvulotomía, ae f [úvula↑ + tome рязане]:
(b) увулотомия – оперативно отстра-
няване на мъжеца или на част от него.
(e) uvolotomy, staphylotomy – surgical
removal of the uvula.
клетката, изпълнена с течност. (e)
vacuole – a small fluid-filled cavity in
the cytoplasm of a cell.
vácuus, a, um: (b) празен. (e) empty.
vagína, ae f [ножница]: (b) влагалище;
подобно на влагалище анатомично
образувание. (e) vagina; a sheathlike
anatomical structure.
• vagína téndinis: (b) сухожилно
влагалище. (e) tendon sheath.
vaginális, e [↑]: (b) вагинален – влага-
лищен. (e) vaginal.
vaginítis, itidis f → colpítis
vagotomía, ae f [vágus↓ + tome рязане]:
(b) ваготомия – оперативно преряз-
ване на блуждаещия нерв. (e)
vagotomy – surgical division of the
vagus nerve.
vágus, a, um [vágor, ári]: (b) блуждаещ.
(e) vagus – errant.
 216
vágus, i m (nérvus) [↑]: (b) блуждаещ
нерв, вагус – Хти чифт от черепно-
мозъчните нерви. (e) vagus nerve,
pneumogastric nerve, 10th cranial nerve.
Valeriána, ae f (бот.): (b) дилянка, ва-
лериана. (e) valerian.
válgus, a, um [кривокрак]: (b) изкривен
навън. (e) valgus, outward bending.
válidus, a, um: (b) силен, здрав. (e) va-
lid.
vallátus, a, um [vállum вал]: (b) заоби-
колен с вал, жлебовиден. (e) vallate,
circumvallate, cup-shaped.
vallécula, ae f [умал.от válles долина]: (b)
вдлъбнатинка, ямичка. (e) vallecula,
depression.
• vallécula cerebélli: (b) ямка на
малкия мозък. (e) vallecula
cerebelli – a longitudinal fissure
on the caudal cerebellum.
• vallécula epiglόttica: (b) над-
гръклянна ямка. (e) epiglottic
vallecula.
vállum, i n [насип, вал]: (b) вал, възви-
шение. (e) vallum, wall.
válva, ae f [крило на врата]: (b) клапа.
(e) valve.
• válva aόrtae (válvulae semilu-
náres aόrtae): (b) аортна клапа –
клаповият апарат (полулун-
ните клапи) в началото на
аортата. (e) aortic valve
(semilunar valve).
• válva atrioventriculáris déxtra
(válvula tricuspidális): (b) дясна
предсърднокамерна клапа (три-
върха клапа). (e) tricuspid valve
(right atrioventricular valve).
• válva atrioventriculáris sinístra
(válvula bicuspidális síve mitrá-
216
lis): (b) лява предсърднокамер-
на клапа (двувърха или мит-
рална клапа). (e) bicuspid valve,
mitral valve (left atrioventricular
valve).
• válva ileocaecális: (b) клапа на
хълбочното и сляпото черво,
клапа на Баухин. (e) ileocecal
valve, Bauhin’s valve.
• válva trúnci pulmonális: (b)
клапа на белодробния ствол.
(e) pulmonary valve.
válvula, ae f [умал.от válva↑]: (b) клапа.
(e) valve, valvule, small valve.
• válvula aόrtae → válva aόrtae
• válvula bicuspidális (mitrális)
→ válva atrioventriculáris
sinístra
• válvula cόli → válva ileocaecális
• válvula mitrális → válva atrio-
ventriculáris sinístra
• válvulae semilunáres aόrtae →
válva aόrtae
• válvula tricuspidális → válva
atrioventriculáris déxtra
valvuláris, e [↑]: (b) валвуларен –
клапов. (e) valvular.
valvuloplástica, ae f [válvula↑ + plasso об-
разувам, формирам]: (b) валвулопластика
– операция за възстановяване функци-
ята на клапа. (e) valvuloplasty – plastic
repair of a valve.
valvulotomía, ae f [válvula↑ + tome ряза-
не]: (b) валвулотомия – операция за
възстановяване проходимостта на
стеснено отвърстие на сърдечна кла-
па. (e) valvulotomy, valvotomy –
surgical incision of a constricted cardiac
valve to relieve obstruction.
variábilis, e [vário, áre разнообразявам,
видоизменям]: (b) вариабилен – про-
менлив. (e) variable, changeable.
 217
variabílitas, átis f [↑]: (b) вариабили-
тет – променливост, изменчивост. (e)
variability.
variátio, όnis f [↑]: (b) вариация – про-
мяна, видоизменяне, отклоняване от
типа. (e) variation, change, deviation
from the type.
várices, um mf (pl.): (b) варици –
разширени вени. (e) varices, varicosis,
varicosity – enlarged tortuous veins.
varicόsis, is f [↑]: (b) варикоза, вари-
козна болест. (e) varicosis, varicosity.
varicόsus, a, um [↑]: (b) варикозен –
отнасящ се до или засегнат от варици.
(e) varicose.
varíetas, átis f [várius различен]: (b) ва-
риетет – разновидност, слабо откло-
нение от средния нормален тип. (e)
variety.
varióla, ae f [várius пъстър, на петна]: (b)
вариола – едра шарка. (e) smallpox,
variola.
várius, a, um: (b) разнообразен, разли-
чен. (e) various, diverse, different.
várix, icis mf: (b) варикс – ограничено
разширение на вена, варикозна вена,
венозен възел. (e) varix, varicose vein,
an enlarged tortuous vein.
várus, a, um: (b) изкривен или
извъртян навътре. (e) varus, inward
bending.
vas, vásis n: (b) съд. (e) vessel.
• vas áfferens: (b) аферентен
(внасящ, проводящ) съд. (e) vas
afferens – afferent glomerular
arteriole of kidney.
217
• vas capilláre: (b) капилярен
съд, капиляр. (e) capillary
(blood vessel).
• vas collaterále: (b) колатера-
лен, съпътстващ съд – по-
тънък клон от артерия или
вена, вървящ в същото нап-
равление. (e) collateral vessel –
a branch of an artery or vein
running parallel with the parent
trunk.
• vas déferens → dúctus déferens
• vas éfferens: (b) еферентен
(изнасящ, отвеждащ) съд. (e)
vas efferens.
• vas lympháticum: (b) лимфен
съд. (e) lymphatic vessel, lymph
vessel, lymphatic.
• vas sanguíneum (= vas sanguífe-
rum): (b) кръвоносен съд. (e)
blood vessel.
• vása vasόrum (pl): (b) съдове
на съдовете – собствени съдове
на съдовата стена. (e) vasa
vasorum, vessels of vessels –
small blood vessels that supply
the walls of the arteries and
veins.
vasculáris, e [vásculum↓]: (b) васкуларен
– съдов, отнасящ се до съдовете. (e)
vascular – relating to the vessels.
vasculítis, itidis f [vásculum↓ + -itis възпа-
ление]: (b) васкулит – възпаление на
кръвоносен съд → angiítis
vasculósus, a, um [vásculum↓]: (b)
васкулозен – богат на съдове. (e)
vascular.
vásculum, i n [умал.от vas съд]: (b)
малък съд. (e) small vessel.
vasectomía, ae f [vas (déferens) + ektome
изрязване]: (b) вазектомия – изрязване
на сегмент от семепровода с цел
 218
стерилизиране. (e) vasectomy –
surgical removal of all or part of the vas
deferens, usually as a method of
sterilization.
Vaselínum, i n: (b) вазелин. (e)
vaseline.
vasoconstríctio, όnis f [vas кръвоносен
съд + constríctio свиване]: (b) вазоконс-
трикция – свиване на кръвоносните
съдове, съдосвиване. (e) vasocons-
triction - constriction of a blood vessel.
vasoconstrictívus, a, um [↑]: (b) вазо-
констриктивен – съдосвиващ. (e)
vasoconstrictive.
vasoconstríctor, όris m [↑]: (b)
вазоконстриктор – нерв съдосвивач.
(e) vasoconstrictor nerve.
vasodilatátio, όnis f [vas↑ + dilatátio
разширяване]: (b) вазодилатация – раз-
ширяване на кръвоносните съдове,
съдоразширяване. (e) vasodilatation –
dilation of a blood vessel.
vasodilatátor, όris m [↑]: (b) вазоди-
лататор – нерв съдоразширител. (e)
vasodilator nerve, vasodilatator.
vasomotόres, um m (pl.) [vas съд + motor
двигател]: (b) вазомоторни нерви –
съдодвигателни нерви. (e) vasomotor
nerves.
vasomotόrius, a, um [↑]: (b) вазомо-
торен – съдодвигателен. (e) vasomotor,
vasomotorial, vasomotoric, vasomotory.
vasotomía, ae f [vas (déferens) + tome ряза-
не]: (b) вазотомия – оперативно над-
лъжно разрязване на семепровода. (e)
vasotomy – incision of the vas deferens.
véctor, όris m [носач]: (b) носител –
жив разпространител на инфекциозни
болести (мухи, комари, кърлежи и
218
др.). (e) vector, carrier (of infectious
deseases).
vegetábilis, e [végeto, áre ободрявам,
раста]: (b) вегетабилен – растителен.
(e) vegetable.
vegetátio, όnis f [↑]: (b) вегетация –
разрастване, нарастък на кожата или
на лигавица. (e) vegetation – any
plantlike fungoid neoplasm or growth.
vegetatívus, a, um [↑]: (b) вегетативен
– растящ или функциониращ неволе-
во; отнасящ се до вегетативната нерв-
на система. (e) vegetative – functioning
involuntarily or unconsciously; relating
to the vegetative nervous system.
vélum, i n [корабно платно; завеса]: (b)
покривка, платно. (e) velum, veil.
• vélum palatínum → palátum
mόlle
véna, ae f [жила]: (b) вена – кръвоно-
сен съд, носещ кръв от периферията
към сърцето. (e) vein – a vessel in
which blood flows toward the heart.
• véna basílica: (b) базилична
(„царска“) вена – улнарна
кожна вена. (e) basilic vein –
superficial ulnar vein.
• véna cáva caudális → véna cáva
inférior
• véna cáva craniális → véna
cáva supérior
• véna cáva inférior: (b) долна
куха вена. (e) inferior vena
cava.
• véna cáva superior: (b) горна
куха вена. (e) superior vena cava.
• véna cephálica: (b) главова
вена – радиална кожна вена
на предмишницата. (e)
cephalic vein – superficial vein
of the hand.
 219
• véna cutánea: (b) кожна вена.
(e) cutaneous vein.
• venae hepáticae (pl.): (b) чер-
нодробни вени. (e) hepatic
veins.
• véna ilíaca commúnis: (b) обща
хълбочна вена. (e) common
iliac vein.
• véna juguláris: (b) югуларна,
яремна вена. (e) jugular vein.
• véna lienális: (b) далачна ве-на.
(e) splenic vein.
• véna pόrtae: (b) портална вена.
(e) portal vein.
• véna pulmonális: (b) бело-
дробна вена. (e) pulmonary
vein.
• véna saphéna: (b) „скрита“
вена – подкожна вена на дол-
ния крайник. (e) saphenous
vein – superficial vein of the
leg.
• véna subclávia: (b) подклю-
чична вена. (e) subclavian
vein.
• véna umbilicális: (b) пъпна
вена. (e) umbilical vein.
venenόsus, a, um [↓]: (b) отровен. (e)
venenous, poisonous, venomous.
venénum, i n: (b) отрова; животинска
отрова. (e) poison; venom (animal
poison).
venósus, a, um [véna↑]: (b) венозен. (e)
venous, venose.
vénter, tris m : (b) корем; мускулно
коремче. (e) abdomen, belly.
ventrális, e [↑]: (b) вентрален – пре-
ден, отнасящ се до или обърнат към
корема; коремен. (e) ventral; abdomi-
nal.
219
ventriculáris, e [ventrículus↓]: (b)
вентрикуларен – отнасящ се до
вентрикул на сърцето или мозъка. (e)
ventricular – of or relating to a ventricle
(of the heart or brain).
ventriculographía, ae f [ventrículus↓ +
grapho рисувам, пиша]: (b) вентрикуло-
графия – рентгенография на мозъч-
ните вентрикули. (e) ventriculography
– radiography of the ventricles of the
brain.
ventriculopúnctio, όnis f [ventrículus↓ +
púnctio пункция]: (b) вентрикулна пунк-
ция (на мозъчните вентрикули). (e)
ventricular puncture (of the ventricles of
the brain).
ventrículus, i m [умал.от vénter↑]: (b)
вентрикул – стомах; мозъчно или
сърцево стомахче. (e) stomach;
ventricle.
• ventrículus cérebri: (b) мозъ-
чен вентрикул – мозъчно сто-
махче. (e) cerebral ventricle.
• ventrículus cόrdis: (b) вентри-
кул или камера на сърцето –
сърцево стомахче (дясно и
ляво). (e) cardiac ventricle (right
and left).
• ventrículus larýngis: (b) сто-
махче на гръкляна. (e) laryngeal
ventricle.
• ventrículus quártus (cérebri):
(b) четвърто мозъчно стомахче.
(e) fourth ventricle of the brain.
• ventrículus quíntus (cérebri):
(b) пето мозъчно стомахче. (e)
fifth ventricle of the brain.
• ventrículus terminális: (b)
крайно мозъчно стомахче (в
гръбначния мозък). (e) terminal
ventricle (of the spinal cord).
 220
• ventrículus tértius (cérebri): (b)
трето мозъчно стомахче. (e)
third ventricle of the brain.
ventrodorsális, e [vénter корем + dόrsum
гръб]: (b) вентродорзален – предно-
заден. (e) ventrodorsal.
ventrofixátio, όnis f [vénter корем + fixátio
прикрепяне]: (b) вентрофиксация –
пришиване за предната коремна стена
на изместен коремен орган. (e)
ventrofixation – fixation of a viscus to
the abdominal wall.
ventrolaterális, e [vénter↑ + látus страна]:
(b) вентролатерален – предностра-
ничен. (e) ventrolateral.
ventromediális, e [vénter ↑ + médius
среден]: (b) вентромедиален – предно-
срединен. (e) ventromedial.
vénula, ae f [умал.от véna↑]: (b) венич-
ка. (e) venule, veinlet, minute vein,
venula.
venuláris, e [↑]: (b) венуларен. (e)
venular.
vermifórmis, e [vérmis↓ + fόrma форма,
вид]: (b) червеобразен. (e) vermiform,
vermicular, worm-shaped.
vérmis, is m : (b) червей – тясната
средна част на малкия мозък. (e)
vermis (cerebelli).
verrúca, ae f : (b) брадавица. (e) wart,
verruca.
verrucósus, a, um [↑]: (b) верукозен –
подобен на брадавица, брадавичен. (e)
verrucous, verrucose, warty.
vérte [imp. vérto, ere обръщам]: (b)
обърни! (в рецепта - означава, че
предписанието продължава и на
220
другата страна). (e) turn! (in a
prescription).
vértebra, ae f : (b) гръбначен преш-
лен. (e) vertebra.
• vértebra cervicális: (b) шиен
прешлен. (e) cervical vertebra.
• vértebra coccýgea: (b) опашен
прешлен. (e) coccygeal vertebra.
• vértebra lumbális: (b) поясен
прешлен. (e) lumbar vertebra.
• vértebra sacrális: (b) кръстцов
прешлен. (e) sacral vertebra.
• vértebra thorácica: (b) гръдeн
прешлен. (e) thoracic vertebra,
dorsal vertebra.
vertebrális, e [↑]: (b) вертебрален –
прешленен, гръбначен. (e) vertebral,
spinal.
vértex, icis m [въртене, водoвъртеж; връх]:
(b) теме; връх. (e) vertex, crown of the
head; top.
• vértex cόrneae: (b) полюс на
роговицата. (e) vertex of cornea.
vertígo, inis f [vérto↑]: (b) световъртеж.
(e) vertigo, giddiness, dizziness.
vérus, a, um: (b) истински, същински.
(e) true.
vesíca, ae f : (b) мехур. (e) bladder.
• vésica féllea: (b) жлъчен мехур.
(e) gallbladder, cholecyst.
• vesíca urinária: (b) пикочен
мехур. (e) urinary bladder.
vesicális, e [↑]: (b) везикален – меху-
рен. (e) vesical – of or relating to a
bladder.
vesicorectális, e [vesíca (urinária)↑ + réctum
право черво]: (b) везикоректален – отна-
сящ се до пикочния мехур и правото
 221
черво. (e) vesicorectal – relating to the
bladder and rectum.
vesicouterínus, a, um [vesíca (urinária)↑ +
úterus матка]: (b) везикоутеринен –
пикочноматочен. (e) vesicouterine –
pertaining to or connecting the bladder
and uterus.
vesicovaginális, e [vesíca (urinária)↑ +
vagína влагалище]: (b) везиковагинален –
пикочновлагалищен. (е) vesicovaginal,
vaginovesical.
vesícula, ae f [умал.от vesíca↑]: (b)
везикула – мехурче. (e) vesicle.
• vesícula seminális: (b) семенно
мехурче. (e) seminal vesicle.
vesiculáris, e [↑]: (b) везикуларен –
отнасящ се до мехурчето, мехурчест.
(e) vesicular.
vesiculósus, a, um [↑]: (b) везикулозен
– с много мехурчета, мехурчест. (e)
vesiculose.
vestibuláris, e [↓]: (b) вестибуларен –
преддверен, отнасящ се до вестибу-
ларния апарат. (e) vestibular, ves-
tibulate – pertaining to the vestibule,
especially of the ear.
vestíbulum, i n [преден двор, преддверие
на къща]: (b) преддверие. (e) vestibule.
• vestíbulum labyrínthi (όssei):
(b) преддверие на лабиринта.
(e) vestibulum labyrinthi,
osseous vestibule.
• vestíbulum larýngis: (b) пред-
дверие на гръкляна. (e)
vestibule of the larynx.
• vestíbulum nási: (b) преддве-
рие на носната кухина. (e)
vestibulum nasi, vestibule of the
nose.
221
• vestíbulum όris: (b) преддверие
на устната кухина. (e) vestibu-
lum oris, vestibule of the mouth.
• vestíbulum vagínae: (b) пред-
дверие на влагалището. (e)
vestibule of the vagina, vesti-
bulum vaginae.
veterína, órum n (pl.t.): (b) товарни
животни, добитък. (e) cattle, livestock.
veterinárius, i m [↑]: (b) ветеринарен
лекар. (e) veterinarian, veterinary.
vía, ae f : (b) път, проход. (e) way,
passage, channel.
• víae (pl.) pártus: (b) родилни
пътища. (e) parturient canal,
birth canal, generative passage.
• víae respiratόriae síve aëreae:
(b) дихателни или въздухо-
носни пътища. (e) respiratory
tract, air passages.
• víae urináriae: (b) пикочни
пътища. (e) urinary passages,
urinary tract.
Víbrio, ónis m [víbro, áre трептя]: (b)
вибрион – грам-отрицателни бак-
терии. (e) vibrio.
• Víbrio cholérae: (b) холерен
вибрион. (e) vibrio comma,
comma bacillus, Vibrio cholera.
vigínti numer.: (b) двадесет. (e) twenty.
víllus, i m: (b) косъмче, власинка. (e)
villus.
• vílli intestináles (pl.): (b) чревни
власинки. (e) intestinal villi.
• vílli pleuráles (pl.): (b)
плеврални власинки. (e) pleural
villi.
 222
• vílli synoviáles (pl.): (b)
синовиални власинки. (e)
synovial villi.
vínculum, i n [víncio, íre връзвам]: (b)
връзка; юздичка. (e) band, ligament;
frenulum.
vínum, i n: (b) вино. (e) wine.
Vípera, ae f [vívus жив + pário, ere раждам]:
(b) отровна змия – пепелянка, усойни-
ца. (e) common viper, adder.
vir, viri m: (b) мъж. (e) man.
vírgo, inis f: (b) девственица. (e) vir-
gin.
víridis, e: (b) зелен. (e) green.
virílis, e [vir↑]: (b) мъжки. (e) virile.
viruléntus, a, um [vírus↓]: (b) виру-
лентен – силно патогенен, болесто-
творен. (e) virulent.
vírus, i n [отрова]: (b) вирус. (e) virus.
virusolόgia, ae f [vírus↑ + logos учение]:
(b) вирусология – наука за вирусите.
(e) virusology.
vis (Acc.vim, Abl.vi; pl.vires, ium): (b) сила.
(e) force, power.
víscera, um n (pl.): (b) вътрешности,
вътрешни органи, специално големите
органи в коремната кухина. (e) viscera
– the soft internal organs of the body.
viscerális, e [↑]: (b) висцерален –
отнасящ се до вътрешните органи. (e)
visceral, splanchnic.
visceroptόsis, is f [víscera↑ + ptosis падане,
спадане]: (b) висцероптоза, спланхно-
птоза – смъкване на коремните
органи. (e) visceroptosis, visceroptosia,
222
splanchnoptosis, splanchnoptosia –
prolapse of the abdominal viscera.
vísus, us m [vídeo, ére виждам, гледам]: (b)
зрение. (e) visus, vision.
víta, ae f [vivo, ere живея]: (b) живот. (e)
life.
vitális, e [↑]: (b) витален – жизнен. (e)
vital.
vitellínus, a, um [↓]: (b) отнасящ се до
жълтъка, жълтъчен. (e) vitelline.
vitéllus, i m: (b) жълтък. (e) yolk.
vitiόsus, a, um [↓]: (b) порочен, погре-
шен, неправилен. (e) vicious, faulty,
defective.
vítium, i n : (b) порок, недостатък. (e)
defect, fault, vice.
• vítium cόrdis: (b) порок на
сърцето. (e) valvular disease,
valvular lesion (defect).
• vítium mitrále: (b) митрален
порок (на лявата клапа). (e)
mitral valvular disease.
vítreus, a, um [↓]: (b) стъклен, стъкло-
виден. (e) vitreous, glassy.
vítrum, i n : (b) стъкло, стъклен съд.
(e) glass; bottle, glass.
vítulus, i m: (b) теле. (e) calf.
viviséctio, ónis f [vívus↓ + séctio рязане]:
(b) вивисекция – опериране на живи
животни за научни опити и наблюде-
ния. (e) vivisection – surgical procedu-
res performed upon a living animal for
purpose of physiologic or pathologic
investigation.
vívus, a, um [vivo, ere живея]: (b) жив.
(e) living.
 223
vocális, e [vox глас]: (b) вокален – гла-
сов. (e) vocal.
vólvulus, i m [vόlvo, ere търкалям, въртя]:
(b) волвулус – преплитане на червата
с последствие остра чревна непрохо-
димост. (e) volvulus – abnormal twis-
ting of the intestine causing obstruction.
vómer, eris m [палешник, рало]: (b)
ралник – плоска кост, образуваща
задната част на носната преграда. (e)
vomer – flat bone forming the posterior
part of the nasal septum.
vómitus, us m [vόmo, ere повръщам]: (b)
повръщане. (e) vomiting.
vόrtex, icis m [vértex въртене, водовъртеж,
вихрушка]: (b) завъртане, водовъртеж.
(e) whirl.
• vόrtex cόrdis: (b) „вихрушка“
на сърцето – разположените
във вид на водовъртеж мускул-
ни влакна на върха на сърцето.
(e) vortex cordis, vortex of heart
(the muscle fibers at the apex of
the heart).
• vόrtex pillόrum: (b) „вихруш-
ка“ на космите (на темето,
опашната област и др.). (e)
vortex of hairs, hair whorl.
vorticόsus, a, um [↑]: (b) с подобно на
водовъртеж разположение, вихрооб-
разен. (e) vorticose, whorled.
vox, vócis f : (b) глас. (e) voice.
vulgáris, e [vúlgus народ, маса, тълпа]: (b)
обикновен, прост, широко разпрос-
транен, обичаен. (e) ordinary, common.
vulnerábilis, e [vúlnus↓]: (b) уязвим,
лесно нараним. (e) vulnerable.
vulnerátio, όnis f [vúlnero, áre наранявам]:
(b) нараняване. (e) wounding, wound.
223
vulnerátus, a, um [PPP vúlnero↑]: (b)
ранен, наранен. (e) wounded, injured.
vúlnus, eris n : (b) рана. (e) wound,
injury.
• vúlnus combústum: (b) рана от
изгаряне. (e) burning wound,
burn.
• vúlnus conquassátum: (b) рана
от смазване, смачкана рана. (e)
crushed wound.
• vúlnus contúsum: (b) контузна
рана. (e) contused wound.
• vúlnus incísum: (b) порязна
рана. (e) incised wound, cut.
• vúlnus lacerátum: (b) разкъ-
сана рана. (e) lacerated wound.
• vúlnus mόrsum: (b) рана от
ухапване; ухапване. (e) wound
made with the teeth; bite.
• vúlnus pénetrans: (b) проник-
ваща рана. (e) penetrating
wound.
• vúlnus púnctum: (b) прободна
рана. (e) punctured wound.
• vúlnus sclopetárium: (b) огне-
стрелна рана. (e) gunshot
wound, bullet injury.
vúlpes, is f : (b) лисица. (e) fox.
vúlva, ae f [матка, утроба]: (b) вулва –
външните полови органи у жената. (e)
vulva – the external genital organs of the
female.
vulvítis, itidis f [vúlva↑ + -itis възпаление]:
(b) вулвит – възпаление на вулвата.
(e) vulvitis – inflammation of the vulva.
vulvovaginítis, itidis f [vúlva↑ + vagína
влагалище + -itis възпаление]: (b) вулвова-
гинит – едновременно възпаление на
вулвата и влагалището. (e) vulvovagi-
nitis – inflammation of the vagina and
vulva.
 224

X
xerodérmia, ae f [гр.xeros сух + derma
кожа]: (b) ксеродермия – сухота на
кожата. (e) xerodermia – excessive or
abnormal dryness of the skin.
xerophthálmia, ae f [xeros↑ + ophthalmos
око]: (b) ксерофталмия – „сухота на
окото“. (e) xerophthalmia, xerophthal-
mus, xeroma – abnormal dryness of the
conjunctiva.
xerostómia, ae f [xeros↑ + stoma уста]: (b)
ксеростомия – сухота в устата. (e)
xerostomia – dryness of the mouth.
xiphόideus, a, um [гр.xiphos меч]: (b)
ксифоиден – мечовиден. (e) xiphoid,
sword-shaped, ensiform.
xiphosternális, e [xiphos↑ + stérnum гръдна
кост]: (b) ксифостернален – мечовид-
ногръден. (e) xiphosternal.

Z
Zíncum, i n: (b) цинк. (e) zinc. zygomaticoorbitális, e [zygόma↑ + όrbita
очница]: (b) зигоматикоорбитален –
zóna, ae f [гр.zone пояс]: (b) зона, пояс, ябълчноочничен. (e) zygomatico-
област, ограничен участък. (e) zone, orbital.
belt-like structure.
zygomaticotemporális, e [zygόma↑ +
zόnula, ae f [умал.от zόna↑]: (b) малък temporális слепоочен]: (b) зигоматико-
пояс, поясче. (e) zonule, small zone. темпорален – ябълчнослепоочен. (e)
zygomaticotemporal
zoonόsis, is f [гр.zoon животно + nosos
болест]: (b) зооноза – заразна болест по zygomáticus, a, um [zygόma↑]: (b)
животните, която се предава и на скулов, отнасящ се до ябълчната кост
хората. (e) zoonosis – disease that can или ябълчния мускул. (e) zygomatic-
be passed from animals to humans. of, relating to, or located in the area of
the zygoma.
zoophόbia, ae f [zoon↑ + phobos страх]:
(b) зоофобия – натраплив страх от
животни. (e) zoophobia – irrational fear
of animals.
zygóma, atis n [гр.zygon ярем, дъга на
скулата]: (b) скула. (e) zygoma.

zygomaticofaciális, e [zygόma↑ + faciális

лицев]: (b) зигоматикофациален –
ябълчнолицев. (e) zygomaticofacial.
zygomaticofrontális, e [zygόma↑ + frontá-
lis челен]: (b) зигоматикофронтален –
ябълчночелен. (e) zygomaticofrontal.
zygomaticomaxilláris, e [zygόma↑ +
maxílla горна челюст]: (b) зигоматико-
максиларен – ябълчногорночелюстен.
(e) zygomaticomaxillary.

224
 225

Списък на по-често употребяваните гръцки терминоелементи

a- / an-: (b) представка със значение „отрицание, лишаване, липса“. (e) prefix
with meaning “negation, deficiency”.
ana-: (b) представка със значение „движение нагоре, усилване, обратно
действие“. (e) prefix with meaning “upward, excessively, retroaction”.
aden(o)-: (b) жлеза. (e) gland
-aesthesia: (b) сетивна чувствителност. (e) feeling, perception, sensibility.
-algia: (b) болка. (e) pain.
-algesia: (b) повишена чувствителност за болка. (e) sensitivity to pain.
amph-, amphi-, ampho-: (b) представка със значение „от двете страни, около“.
(e) prefix with meaning “on both sides, around, double”.
amygdal(o)-: (b) сливица. (e) tonsil.
angi(o)-: (b) съд. (e) vessel.
anti-: (b) представка със значение „против, срещу“. (e) prefix with meaning
“against, opposite”.
arthr(o)-: (b) става. (e) joint, articulation.
apo-: (b) представка със значение „отделяне, отстраняване; прекъсване“. (e)
prefix with meaning “separation or derivation from; away from”.
blephar(o)-: (b) клепач. (e) eyelid.
brachy-: (b) къс. (e) short.
brady-: (b) бавен. (e) slow.
carcin(o)-: (b) рак. (e) cancer.
cardio- / -cardia: (b) сърце. (e) heart.
cata-: (b) представка със значение „надолу, след, зад“. (e) prefix with meaning
“down, under, lower, backward”.
-centesis: (b) пробиване. (e) puncture and aspiration of.
cephal(o)-: (b) глава. (e) head.
cheil(o)-: (b) устна. (e) lip.
ch(e)ir(o)- / ch(e)iria: (b) ръка. (e) hand.
chol(e)-: (b) жлъчка. (e) bile.
cholecyst(o)-: (b) жлъчен мехур. (e) gall-bladder.
chondr(o)-: (b) хрущял. (e) cartilage.
cleido-: (b) ключица. (e) clavicle.
colo- : (b) колон, кръговидно черво. (e) colon.
colp(o)- : (b) влагалище. (e) vagina.
cyst(o)-: (b) мехур. (e) bladder, cyst.
cyt(o)-: (b) клетка. (e) cell.
dactyl(o)-: (b) пръст. (e) finger, toe.
dermat(o)-/-dermia: (b) кожа. (e) skin.
di-: (b) два пъти, дву-. (e) two, twice; double.
dia-: (b) представка със значение „през, чрез“. (e) prefix with meaning “through,
apart, across”.
dolich(o)-: (b) дълъг. (e) long.
dys-: (b) представка със значение „нарушение, затруднение“. (e) prefix with
meaning “bad, difficult, disordered”.
ec-: (b) представка със значение „отделяне, отстраняване; от-, вън от“. (e) prefix
with meaning “out, outside of, away from”.

225
 226

-ectasia: (b) разширяване. (e) dilation, extension.

ecto-: (b) навън, външно. (e) outside.
-ectomia: (b) изрязване, оперативно отстраняване. (e) excision, surgical removal.
en- / em-: (b) представка със значение „във, вътре“. (e) prefix with meaning “in,
into, within”.
encephal(o)-: (b) главен мозък. (e) brain.
endo-: (b) представка със значение „вътре, вътрешен“. (e) prefix with meaning
“inside, within”.
enter(o)-: (b) черво. (e) intestine.
epi- : (b) представка със значение „на, върху, над, при, до, край“. (e) prefix with
meaning “on, upon, over, close to, around, besides”.
erythr(o)-: (b) червен. (e) red.
ex-: (b) представка със значение „навън, липса, лишаване“. (e) prefix with
meaning “away from, outside, without”.
exo-: (b) представка със значение „вън, извън“. (e) prefix with meaning “outside,
outward”.
gastr(o)-: (b) стомах. (e) stomach.
-genesis: (b) зараждане, произход, възникване и развитие. (e) origin, generation,
development.
-genia: (b) долна челюст. (e) (lower) jaw.
gloss(o)-/ glott(o)-: (b) език. (e) tongue
glyc(o)- / glyk(o)-: (b) сладък. (e) sweet.
gnath(o)- / -gnathia: (b) горна челюст. (e) (upper) jaw.
gon(o)-: (b) коляно. (e) knee.
-graphia: (b) рентгеново изображение. (e) radiograph, X-ray photograph.
gynaec(o)-: (b) жена. (e) woman.
haem(o)-/ haemato-/ -aemia: (b) кръв. (e) blood.
hemi-: (b) полу-, половин, едностранен. (e) half, unilateral.
hepat(o)-: (b) черен дроб. (e) liver.
hidro-: (b) пот. (e) sweat.
histo-: (b) тъкан. (e) tissue.
homo- /homoe(o)- / homoio-: (b) еднакъв, подобен, сходен. (e) same, like, similar.
hydro-: (b) вода. (e) water.
hyper-: (b) представка със значение „над, свръх, прекомерно“. (e) prefix with
meaning “over, above, excessive”.
hypo-: (b) представка със значение „под, намаляване“. (e) prefix with meaning
“under, below, beneath, deficient”.
hyster(o)-: (b) матка. (e) uterus.
iso-: (b) еднакъв, равен. (e) equal, uniform.
kerat(o)-: (b) рогово вещество. (e) horny tissue.
lapar(o)-: (b) корем. (e) abdomen, belly.
leuco-: (b) бял. (e) white.
lith(o)-: (b) камък. (e) concretion, calculus.
-logia: (b) наука, учение. (e) study.
-lysis: (b) разпадане, разрушаване. (e) dissolution, destruction.
macr(o)-: (b) голям, дълъг. (e) large, long.
-malacia: (b) размекване. (e) softening.
mast(o)-: (b) млечна жлеза. (e) breast, mammary gland.
mega-: (b) голям. (e) large.
-megalia: (b) увеличаване, нарастване. (e) enlargement.

226
 227

megal(o)-: (b) голям. (e) large.

melan(o)-: (b) черен, тъмен. (e) black, dark.
mes(o)-: (b) среден, между. (e) middle, intermediate.
meta-: (b) представка със значение „после, след, зад; посред, между; промяна“.
(e) prefix with meaning “later, after; behind; change”.
metr(o)-: (b) матка. (e) uterus.
micr(o)-: (b) малък. (e) small.
mono-: (b) един, единичен. (e) one, single, alone.
my(o)-: (b) мускул. (e) muscle.
-mycosis: (b) гъбично заболяване. (e) fungal infection.
myel(o)-: (b) гръбначен мозък, костен мозък. (e) spinal cord, bone marrow.
nan(o)-: (b) малък. (e) extremely small.
nephr(o)-: (b) бъбрек. (e) kidney.
neur(o)-: (b) нерв. (e) nerve.
odont(o)-/ -odontia: (b) зъб. (e) tooth.
-odynia: (b) болка. (e) pain.
olig(o)-: (b) малко количество, недостатъчно. (e) few, little.
-oma: (b) тумор, новообразувание. (e) tumour, neoplasm.
omphal(o): (b) пъп. (e) umbilicus, navel.
onco-: (b) подутина, тумор. (e) swelling, mass, tumour.
onych(o)-: (b) нокът. (e) nail.
oophor(o)-: (b) яйчник. (e) ovary.
ophthalm(o)-: (b) око. (e) eye, eyeball.
opto-: (b) зрение. (e) eye, vision.
orchi(di)-/ -orchia: (b) семенник. (e) testis.
ortho-: (b) прав, правилен, нормален. (e) straight, correct, normal.
oste(o)-: (b) кост. (e) bone.
ot(o)-: (b) ухо. (e) ear.
oxy-: (b) остър, кисел. (e) sharp, sour.
pan- / panto-: (b) всичко, цял. (e) all, the whole.
para-: (b) представка със значение „при, до; отклонение от нормалното; от двете
страни; превръщане“. (e) prefix with meaning “beside, near; abnormal; apart from;
beyond”.
-pathia: (b) заболяване, страдание. (e) suffering, disease, disorder.
-penia: (b) недостиг, намалено съдържание. (e) deficiency, lack.
penta-: (b) пет. (e) five.
peri-: (b) представка със значение „около, от всички страни“. (e) prefix with
meaning “around, near”.
phago- / -phagia: (b) ядене, поглъщане. (e) eating, swallowing.
phall(o)-: (b) пенис. (e) penis.
pharmac(o)-: (b) лекарство. (e) drug, medicine.
-philia: (b) склонност към, страст. (e) tendency toward, affinity for.
phleb(o)-: (b) вена. (e) vein.
-phobia: (b) натраплив страх. (e) intense, abnormal fear.
-plasia: (b) формиране, образуване. (e) formation, development.
-plegia: (b) удар, парализа. (e) stroke, paralysis.
pneum(o)- / pneumon(o)-: (b) отнасящ се до дишането, въздуха или белите
дробове. (e) relating to the breath, air or lungs.
pod(o)-: (b) крак, ходило. (e) foot.
-poiesis: (b) създаване, произвеждане. (e) formation, producing.

227
 228

poli(o)-: (b) сив. (e) grey.

poly-: (b) много. (e) many, much.
proct(o)-: (b) право черво. (e) anus or rectum.
prosop(o)-: (b) лице. (e) face.
proto-: (b) пръв, първо-. (e) first.
-ptosis: (b) спадане, смъкване. (e) falling, downward displacement.
pyel(o)-: (b) бъбречно легенче. (e) renal pelvis.
pyo-: (b) гной. (e) pus, matter.
pyro-: (b) огън, топлина, треска. (e) fire, heat.
r(h)achi-: (b) гръбнак, гръбначен стълб. (e) spinе.
rhin(o)-: (b) нос. (e) nose.
-rrhagia: (b) силно отделяне, кръвотечение. (e) excessive flow, haemorrhage.
-rrhaphia: (b) зашиване. (e) surgical suture.
-rrhexis: (b) скъсване, спукване. (e) breaking, rupture of a vessel or organ.
-rrhoea: (b) течение, изтичане. (e) flow, discharge.
salping(o)-: (b) тръба. (e) tube.
scler(o)-: (b) твърд. (e) hard.
-scopia: (b) изследване чрез уред. (e) examination by optical device.
sial(o)-: (b) слюнка, слюнчена жлеза. (e) saliva, salivary gland.
somat(o)- / -somia: (b) тяло. (e) body.
sphygm(o)- / -sphygmia: (b) пулс. (e) pulse.
splen(o)-: (b) далак. (e) spleen.
spondyl(o)-: (b) прешлен. (e) vertebra, spinal column.
-stasis: (b) застой. (e) slowing, stoppage.
-stenosis: (b) стеснение. (e) narrowing or constriction.
stomat(o)-: (b) уста. (e) mouth.
-stomia: (b) отвор, устие, фистула. (e) forming a mouth, opening.
syn- / sym-: (b) представка със значение „заедно със“. (e) prefix with meaning
“with, together”.
tachy-: (b) бърз. (e) rapid, swift.
tetra-: (b) четири. (e) four.
thanat(o)-: (b) смърт. (e) death.
-therapia: (b) грижа, лечение. (e) treatment, therapy.
-thermia: (b) топлина, горещина. (e) heat.
toc(o)-: (b) раждане. (e) childbirth, labour.
-tomia: (b) рязане, разрез. (e) incision, cutting.
-tonia: (b) напрежение, налягане. (e) tension, tonicity.
tri-: (b) три. (e) three.
typhl(o)-: (b) сляп. (e) cecum; blindness.
uro- / -uria: (b) отнасящ се до урина. (e) condition of the urine.
xanth(o)-: (b) жълт. (e) yellow.

228
 229

Бележки върху латинския език

Латинска азбука
Особености в произношението
Съществителни име
Прилагателно име
Степени за сравнение
Причастие
Числително име
Гръцка азбука
Латинска азбука
Буква Название Произношение Забележки
(главна/малка)

Aa a a
Bb бе б
Сс це ц, к ц пред е, i, y, ae, oe
к във всички останали случаи
Dd де д
Ее е е
Ff еф ф
Gg ге г
Hh ха х
Ii и и
Jj йота й Знакът е добавен по-късно; използва
се в два случая:
1. в началото на думата пред гласна
2. между две гласни
Кк ка к
Ll ел л
Мm ем м
Nn ен н
Оо о о
Pp пе п
Qq ку к Винаги в съчетание qu = кв
Rr ер р
Ss ес с, з з между две гласни или между
гласна и една от съгласните l, m, n, r
с във всички останали случаи
Tt те т, ц ц в съчетанието ti пред гласна, ако
пред ti не стои s, t или х
т във всички останали случаи
Uu у у В съчетание ngu пред гласна = нгв

Vv ве в
Xx икс кс, кз кз между гласни
кс в останалите случаи
Yy ипсилон и
(игрек)
Zz зета з, ц з в думи от гръцки произход
ц в думи от друг произход

229
 230

Особености в произношението
Дифтонги
Дифтонгите представляват устойчиви съчетания от две гласни. В латински
език те са четири:
ae произнася се [e]
oe произнася се [e]
NB! Когато трябва да се произнесат и двете гласни, над е се поставя знакът
трема (¨).
au произнася се [ay] в думи от латински произход, а в думи от гръцки произход
– и [aв]
eu произнася се [ey] в думи от латински произход, а в думи от гръцки проиход -
и [ев]

Диграфи
Диграфите са буквосъчетания, характерни за думи от гръцки произход. Те
включват винаги “h”.
ch произнася се [x]
ph произнася се [ф]
rh произнася се [р]
th произнася се [т]
sch произнася се [сх]

Ударение
Ударението в латински език никога не пада върху крайната сричка. То се
поставя върху втората или третата сричка открая, в зависимост от нейната
дължина. За да се улесни практическата употреба на настоящия речник, в него
не са отбелязвани дължините на гласните, а самото ударение е означено във
всеки конкретен термин.

Съществително име
Категории на името
Съществителното име е дума, която означава предмет или лице.
Съществителното име притежава граматическите категории род, число и
падеж.
1. Род – в латински, както и в български, родовете са три:
- masculínum (m) – мъжки род
- feminínum (f) – женски род
- néutrum (n) – среден род

2. Число – името има две числа:

- Singuláris (Sg.) – единствено
- Plurális ( Pl.) – множествено

3. Падеж – показва функцията на името и смисловите му връзки с останалите

думи в изречението или терминологичния израз. Показател за падежа е
окончанието на думата, докато основата – носител на смисъла – остава
постоянна във всички падежни форми. Падежите в латински са шест:

230
 231

- Nominatívus (Nom.) - Именителен: падеж на подлога

(кой?, какво? )
- Genitívus (Gen.) - Родителен: падеж на несъгласуваното
определение (чий?, на какво?, от какво?)
- Datívus (Dat.) - Дателен: падеж на непрякото допълнение
(кому?, на кого?)
- Accusatívus (Acc.) - Винителен: падеж на прякото допълнение
(кого?, какво?, що?)
- Ablatívus (Abl.) - Обстоятелствен: падеж на обстоятелственото
пояснение (къде?, кога?, как?, защо?, с какво? колко?)
- Vocatívus (Voc.) - Звателен: падеж на обръщението.
В терминологичния език най-широка употреба имат Nominatívus и Genitívus. B
Nominatīvus стои първата дума във всеки термин. В Genitīvus стои определение, което е
изразено със съществително име. Accusatívus и Ablatívus се употребяват по-рядко, след
определени предлози.

Основни (речникови) форми на съществителното име

В речника съществителното име е представено с 3 основни форми:
1. Nominatívus singuláris – пълната форма, която е информационен носител на
значението на името.
2. Окончание за Genitívus singuláris – показател за склонението на името.
3. Род – обезпечава правилното съгласуване на името в изречението (термина).

Склонения
Промяната на едно име по падеж и число се нарича склонение.
Съществителните имена в латински език са разпределени в пет склонения, в
зависимост от крайния звук на тяхната основа. Показател за склонението на
съществителното име е неговото окончание за Gen.sg.

Склонение Основа Основни форми Пример

род
I скл. а-осн. Nom.sg. -a medicína, ae f
f Gen.sg. -ae
II скл. о-осн. Nom.sg. -us,-er (m); -um (n) nérvus, i m; cáper, pri m;
mn Gen.sg. -i ligaméntum, i n
III скл. конс.осн. Nom.sg. различни thόrax, ácis m; solútio, όnis f;
mfn Gen.sg. -is cόrpus, oris n
i -осн. (вок.) Nom.sg. -is (f); -e,-al,-ar (n) tússis, is f;
fn Gen.sg. -is réte, is n
i-осн. (см.) Nom.sg. -es,-is, съгл.+s áxis, is m; cútis, is f;
mfn Gen.sg. -is os, ossis n
IV скл. u-осн. Nom.sg. -us (m); -u (n) pléxus, us m;
mn Gen.sg. -us cόrnu, us n
V скл. e-осн. Nom.sg. -es fácies, éi f
f Gen.sg. -ei

231
 232

Първо склонение
Първо склонение включва съществителни имена от женски род с основа на -а
(а-склонение).
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. -a vértebra (прешлен)
Gen.sg. -ae

В речника: vértebra, ae f

Cásus Sg. Pl.

Nom. vértebra vértebrae
Gen. vértebrae vertebrárum
Dat. vértebrae vértebris
Acc. vértebram vértebras
Abl. vértebra vértebris

Второ склонение
Второ склонение включва съществителни имена от мъжки и среден род с
основа на
-o (o-склонение).
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. m -us músculus (мускул)
-er cáper (козел)
n -um cávum (кухина)
Gen.sg. -i

В речника: músculus, i m cáper , pri m cávum, i n

Singuláris Plurális
Cásus
m n m n
Nom. músculus cáper cávum músculi cápri cáva
Gen. músculi cápri cávi musculόrum caprόrum cavόrum
Dat. músculo cápro cávo músculis cápris cávis
Acc. músculum cáprum cávum músculos cápros cáva
Abl. múculo cápro cávo músculis cápris cávis

Трето склонение
Трето склонение включва съществителни имена от трите рода. Те се делят
на:
 равносрични – с еднакъв брой срички във формите за Nom.sg. и Gen.sg.:
fébris, fébris f (треска)

232
 233

 неравносрични – с една сричка повече във формата за Gen.sg.:

thόrax, thorácis m (гръден кош)

В Nom.sg. имената от трето склонение имат различни окончания –

при някои номинативната форма завършва на -s (сигматичен номинатив); при
други съвпада с основата със или без промяна на нейния краен звук
(асигматичен номинатив).
В Gen.sg. всички имена от трето склонение имат окончание -is.
Според крайния звук на основата, имената от трето склонение се разделят на
три типа: консонантно, вокално, смесено склонение.

А. Консонантно склонение – включва неравносрични съществителни имена от

трите рода с основа на съгласна (консонант – съгласен звук). Основата се
открива от формата за Gen.sg., като се махне окончанието -is.
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. различни
Gen.sg. is

В речника: cérvix, ícis f → основа cervic-

púlmo, όnis m → основа pulmon-
cόrpus, oris n → основа corpor-

Cásus Singuláris
f m n
Nom. cérvix púlmo cόrpus
Gen. cervícis pulmόnis cόrporis
Dat. cervíci pulmόni cόrpori
Acc. cervícem pulmόnem cόrpus
Abl. cervíce pulmόne cόrpore

Cásus Plurális
f m n
Nom. cervíces pulmόnes cόrpora
Gen. cervícum pulmόnum cόrporum
Dat. cervícibus pulmόnibus corpόribus
Acc. cervíces pulmόnes cόrpora
Abl. cervícibus pulmόnibus corpόribus

B. Вокално склонение - включва равносрични съществителни имена от женски

род, както и имена от среден род с основа на гласната -i (вокал – гласен звук).

Основни (речникови) форми:

Nom.sg. f -is tússis (кашлица)
n -e réte (мрежа), -al ánimal (животно), -ar cálcar (шпора)
Gen.s.g -is

233
 234

В речника: tússis, is f réte, is n

ánimal, ális n
cálcar, áris n

Cásus Sg. Pl.

f n f n
Nom. tússis réte tússes rétia
Gen. tússis rétis tússium rétium
Dat. tússi réti tússibus rétibus
Acc. tússim réte tússes rétia
Abl. tússi réti tússibus rétibus

C. Смесено склонение – включва равносрични съществителни имена от мъжки

и женски род, както и едносрични имена от трите рода с основа на гласната -i.
Скланят се по консонантното склонение, като само в Gen.pl. имат вокално
окончание -ium.
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. -еs vúlpes (лисица), -is áxis (ос); съгл. + s pars (част), os (кост)
Gen.s.g -is

В речника áxis,is m pars, pártis f os, ossis n

Cásus Sg. Pl.
m f n m f n
Nom. áxis pars os áxes pártes όssa
Gen. áxis pártis όssis áxium pártium όssium
Dat. áxi párti όssi áxibus pártibus όssibus
Acc. áxem pártem os áxes pártes όssa
Abl. áxe párte όsse áxibus pártibus όssibus

Четвърто склонение
Четвърто склонение включва съществителни имена от мъжки и среден род с
основа на -u (u-склонение).
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. m -us procéssus (израстък)
n -u génu (коляно)
Gen.sg. -us

В речника: procéssus, us m génu, us n

234
 235

Cásus Sg. Pl.

m n m n
Nom. procéssus génu procéssus génua
Gen. procéssus génus procéssuum génuum
Dat. procéssui génu procéssibus génibus
Acc. procéssum génu procéssus génua
Abl. procéssu génu procéssibus génibus

Пето склонение
Пето склонение включва съществителни имена от женски род с основа на -е
(e-склонение).
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. -es fácies (лице), díes (ден)
Gen.sg. -ei
В речника: fácies, éi f díes, éi mf

Cásus Sg. Pl.

Nom. díes díes
Gen. diéi diérum
Dat. diéi diébus
Acc. díem díes
Abl. díe diébus

Сравнителна таблица на падежните окончания

Singuláris
Скл. I II III IV V
Род f m n mf n m n f
Падеж
Nom. -a -us, -er -um различни -us -u -es
Gen. -ae -i -is -us -ei
Dat. -ae -o -i -ui -u -ei
Acc. -am -um -um -em/im =Nom. -um -u -em
Abl. -a -o -e/i -u -e

Plurális
Скл. I II III IV V
Род f m n mf n m n f
Падеж
Nom. -ae -i -a -es -a/-ia -us -ua -es
Gen. -arum -orum -um/-ium -uum -erum
Dat. -is -is -ibus -ibus -ebus
Acc. -as -os -a -es =Nom. -us -ua -es
Abl. -is -is -ibus -ibus -ebus

235
 236

Гръцки склонения
В медицинската терминология има голям брой заемки от старогръцки език.
Част от тези заемки са запазили оригиналните си падежни окончания и са
систематизирани в така наречените „гръцки склонения“ в латински език.
Гръцките склонения са три.
1. Първо гръцко склонение – включва съществителни имена от женски и
мъжки род.
Основни (речникови) форми:
Nom.sg. f -e rháphe (шев)
m -es diabétes (диабет), -as psόas (поясен мускул)
Gen.sg. -es (f); -ae (m)

В речника: rháphe, es f diabétes, ae m

Cásus Sg. Pl.

Nom. rháphe rháphae
Gen. rháphes rhaphárum
Dat. rháphae rháphis
Acc. rháphen rháphas
Abl. rháphe rháphis

2. Второ гръцко склонение – включва съществителни имена от среден род.

Основни (речникови) форми:
Nom.sg. -on énteron (черво)
Gen.sg. -i

В речника: énteron, i n

Cásus Sg. Pl.

Nom. énteron éntera
Gen. énteri enterόrum
Dat. éntero énteris
Acc. énteron éntera
Abl. éntero énteris

3. Трето гръцко склонение - включва няколко групи съществтелни имена:

А. Равносрични имена от женски род
Nom.sg. -is dόsis (доза)
Gen.sg. -is

236
 237

Тези имена се скланят по трето вокално склонение, но в два падежа имат

дублетни форми с гръцки окончания:
Gen.sg -is (лат.) и -eos (гр.); Acc.sg. -im (лат.) и -in (гр.)
Cásus Sg. Pl.
Nom. dόsis dόses
Gen. dόsis / dόseos dόsium
Dat. dόsi dόsibus
Acc. dόsim / dόsin dόses
Abl. dόsi dόsibus

B. Неравносрични имена от среден род

Nom.sg. -ma grámma (грам)
Gen.sg. -matis
Имената от среден род се скланят по трето консонантно склонение, но в Dat./
Abl.pl. имат окончание -is, а не -ibus.

Cásus Sg. Pl.

Nom. grámma grámmata
Gen. grámmatis grámmatum
Dat. grámmati grámmatis
Acc. grámma grámmata
Abl. grámmate grámmatis

Прилагателно име
Прилагателното име е дума, която означава признак на предмет. То се мени
по род, число и падеж. Прилагателните имена нямат свое особено склонение, а
се скланят като съществителните имена по първо, второ и трето склонение.
Различаваме две групи прилагателни имена:
1. По първо и второ склонение
2. По трето склонение

1. Прилагателни имена по първо и второ склонение

Прилагателните имена по първо и второ склонение имат три форми за трите
рода. Формите за мъжки и среден род се скланят по второ склонение, а формата
за женски род – по първо склонение.
Основни (речникови) форми: пълната форма за мъжки род, последвана от
окончанията за женски и среден род.

В речника: lόngus, a, um (дълъг)

déxter, tra, trum (десен)
ásper, era, erum (грапав)

237
 238

Cásus Singuláris Plurális

m f n m f n
Nom. lόngus lόnga lόngum lόngi lόngae lόnga
Gen. lόngi lόngae lόngi longόrum longárum longόrum
Dat. lόngo lόngae lόngo lόngis lόngis lόngis
Acc. lόngum lόngam lόngum lόngos lόngas lόnga
Abl. lόngo lόnga lόngo lόngis lόngis lόngis

2. Прилагателни имена по трето склонение

Според броя на формите си за отделните родове, прилагателните имена по
трето склонение се делят на 3 групи:
a) Прилагателни имена с три форми за трите рода в Nom.sg.
m -er salúber (здравословен)
f -is salúbris (здравословна)
n -e salúbre (здравословно)

В речника: salúber, bris, bre

b) Прилагателни имена с две форми в Nom.sg

mf -is brevis (къс, къса)
n -e breve (късо)
В речника: brévis, e

c) Прилагателни имена с една форма в Nom.sg

mfn -x símplex (прост, проста, просто)
-s bíceps (двуглав, а, о)
NB! Прилагателните имена от тази група са неравносрични, затова в речника
винаги се посочва и основата заедно с окончанието за Gen.sg.

В речника: símplex, icis bíceps, cipitis

И трите групи прилагателни имена се скланят по трето вокално склонение.

Изключение е формата за Acc.sg. (mf) -em.

salúber, salúbris, salúbre

Cásus Sg. Pl.
m f n m f n
Nom. salúber salúbris salúbre salúbres salúbres salúbria
Gen. salúbris salúbrium
Dat. salúbri salúbribus
Acc. salúbrem salúbrem salúbre salúbres salúbres salúbria
Abl. salúbri salúbribus

238
 239

brévis, bréve
Cásus Sg. Pl.
mf n mf n
Nom. brévis bréve bréves brévia
Gen. brévis brévium
Dat. brévi brévibus
Acc. brévem bréve bréves brévia
Abl. brévi brévibus

símplex, símplicis
Cásus Sg. Pl.
m f n m f n
Nom. símplex símplices simplícia
Gen. símplicis simplícium
Dat. símplici simplícibus
Acc. símplicem símplex símplices simplícia
Abl. símplici simplícibus

Степени за сравнение
Качествените прилагателни имат три степени за сравнение – положителна,
сравнителна, превъзходна.
1. Положителна степен – изразява качество само по себе си и представлява
основна форма на прилагателното име, с която то е представено в речника.
lόngus, a, um – дълъг, а, о
brévis, e – къс, а, о

2. Сравнителна степен – изразява по-високо качество на един предмет,

сравнен с друг. Превежда се с частица по-, поставена пред положителната
степен на прилагателното име. Сравнителната степен има две форми и се
образува със суфикси -ior (за м.р. и ж.р.) и -ius (за ср.р.).
lόngior (по-дълъг, по-дълга); lόngius (по-дълго)
brévior (по-къс, по-къса); brévius (по-късо)
Формите на сравнителната степен се скланят по трето консонантно
склонение.

3. Превъзходна степен – показва, че един предмет или лице притежава

качество в най-висока степен от всички други предмети или лица със същото
качество. Превежда се с частица най-, поставена пред положителната степен на
прилагателното име. Превъзходната степен има три форми за трите рода и се
образува се със суфикс -issimus, -issima, -issimum (-rimus, -rima, -rimum при
прилагателните имена, чиято форма за м.р. завършва на -er)
longíssimus, longíssima, longíssimum (най-дълъг, а , о)
brevíssimus, brevíssima, brevíssimum (най-къс, а, о)
acérrimus, acérrima, acérrimum (най-остър, а, о)
Формите на превъзходната степен се скланят по първо и второ склонение.

239
 240

Неправилни степени за сравнение

Пет прилагателни имена в латински език образуват степените си за
сравнение от различни основи.

Положителна степен Сравнителна степен Превъзходна

mf n степен
bόnus, a, um – добър mélior mélius όptimus, a, um
málus, a, um – лош péior péius péssimus, a, um
mágnus, a, um – голям máior máius máximus, a, um
párvus, a, um – малък mínor mínus mínimus, a, um
múltus, a, um – многоброен - plus plúrimus, a, um

Формите máior, máius и mínor, mínus, които по същество са форми за

сравнителна степен, в анатомичната номенклатура означават чифтни органи и
структури и се превеждат с положителна степен – голям, малък.

Непълни степени за сравнение

Няколко прилагателни имена, произлезли от предлози, нямат положителна
степен, а тяхната сравнителна (понякога и превъзходна) степен се употребява
със значение на положителна.
Предлог Сравнителна степен Превъзходна степен
mf n
ánte – пред antérior antérius -
преден, а , о
post – зад postérior postérius postrémus, a, um – последен, а, о
заден, а, о
súpra - над supérior supérius suprémus, a, um – най-горен, а, о
горен, а, о
ínfra - под inférior inférius ínfimus, a, um – най-долен, а, о
долен, а, о (ímus, a, um)
íntra - вътре intérior intérius íntimus, a, um – най-вътрешен, а, о
вътрешен, а, о
éxtra - вън extérior extérius extrémus, a, um – най-външен,
външен, а, о краен, а, о
prόpe - prόpior prόpius prόximus, a, um – най-близък, а, о
близо близък, а, о

Причастие

Причастието е нелична глаголна форма. То притежава глаголните категории

време и залог, както и именните категории род и падеж. В медицинската
терминология намират приложение сегашното деятелно и миналото страдателно
причастие.

1. Сегашно деятелно причастие

Сегашното деятелно причастие има една форма за трите рода в Nоm.sg. и се
скланя като прилагателните с една форма по трето склонение. Подобно на тях, и

240
 241

причастието е неравносрично, затова се отбелязва и заучава с формите за

Nom.sg. и Gen.sg.

Образуване: I, II спр. – сегашна основа + ns

III, IV спр. – сегашна основа +ens
Превод: 1. Сегашно деятелно причастие на -ащ, -ящ, -ещ
2. Деепричастие на -айки, -яйки, -ейки

I спр. pérforo, áre (пробивам) → pérforans, Gеn. perforántis (пробиващ)

nérvus pérforans (пробиващ нерв)
II спр. promíneo, ére (изпъквам) → prόminens, Gen.prominéntis (изпъкващ)
vértebra prόminens (изпъкващ прешлен)
III спр. ascéndo, ere (качвам се) → ascéndens, Gen. ascendéntis (възходящ)
aόrta ascéndens (възходяща аорта)
IV спр. ebúllio, īre (кипя) → ebúlliens, Gen. ebulliéntis (кипящ)
áqua ebúlliens (кипяща вода)

2. Минало страдателно причастие

Миналото страдателно причастие има три форми за трите рода (-tus, -ta, -tum;
-sus, -sa, -sum; -xus, -xa, xum) и се дава в речника като трета основна форма на
глагола. Скланя се като прилагателните имена по първо и второ склонение.

I спр. obtúro, áre (запушвам) → obturátus, a, um (запушен)

forámen obturátum (запушен отвор)
II спр. mόrdeo, ére (хапя) → mόrsus, a, um (ухапан)
vúlnus mόrsum (рана от ухапване)
III спр. compόno, ere (съставям) → compόsitus, a, um (съставен, сложен)
articulátio compόsita (сложна става)
IV спр. audio, íre (слушам, чувам) → audítus, a, um (чут)

Числително име

Числителните имена изразяват количество, поредност или разпределение на

лица и предмети. По значение и форма те се приближават до прилагателните
имена. Числителните имена в латински език са четири вида:
1) Числителни бройни – означават броя на предметите: únus (един), dúo (два),
tres (три) etc.
Бройните числителни 1, 2,3 се скланят, а останалите са несклоняеми.
2) Числителни редни – означават реда на разположение на предметите: prímus
(първи), secúndus (втори), tértius (трети) etc.
Редните числителни се скланят като прилагателните имена по първо и второ
склонение.
3) Числителни разпределителни – означават численото разпределение на
предметите: sínguli (по един), bíni (по двама), térni (по трима) etc.
Разпределителните числителни също се скланят като прилагателните имена по
първо и второ склонение.
4) Числителни наречия – sémel (веднъж), bis (два пъти) etc.

241
 242

Цифра Числителни бройни Числителни редни

римска арабска
I 1 unus, una, unum primus, prima, primum
II 2 duo, duae, duo secundus, a, um
III 3 tres (mf), tria (n) tertius, a, um
IV 4 quattuor quartus, a, um
V 5 quinque quintus, a, um
VI 6 sex sextus, a, um
VII 7 septem septimus, a, um
VIII 8 octo octāvus, a, um
IX 9 novem nonus, a, um
X 10 decem decimus, a, um
XI 11 undecim undecimus, a, um
XII 12 duodecim duodecimus, a, um
XIII 13 tredecim tertius decimus, a, um
XIV 14 quattuordecim quartus decimus, a, um
XV 15 quindecim quintus decimus, a, um
XVI 16 sedecim sextus decimus, a, um
XVII 17 septendecim septimus decimus, a, um
XVIII 18 duodeviginti duodevicesimus, a, um
XIX 19 undeviginti undevicesimus, a, um
XX 20 viginti vicesimus, a, um
….
C 100 centum centesimus,a,um

D 500 quingenti, ae, a quingentesimus, a, um

M* 1000 mille millesimus,a,um

* Числителното mille в единствено число е несклоняемо, а в множествено число се скланя по

трето вокално склонение.

242
 243

Гръцка азбука

Буква Название Произношение Латинска

главна / малка транскрипция
Αα алфа а (дълго и кратко) а
Ββ бета б b
Γγ гама г, н g, n
Δδ делта д d
Εε епсилон е (кратко) e
Ζζ дзета дз z
Ηη ета е (дълго) e
Θθ тета т (междузъбно) th
Ιι йота и (дълго и кратко) i
Κκ капа к c (k)
Λλ ламбда л l
Μμ мю м m
Νν ню н n
Ξξ кси кс x
Οο омикрон о (кратко) o
Ππ пи п p
Ρρ ро р r (rh)
Σσ (ϛ) сигма с s
Ττ тау т t
Υυ юпсилон ю(дълго и кратко) y
Φφ фи ф ph
Χχ хи х ch
Ψψ пси пс ps
Ωώ омега о (дълго) o

243
 244

Литература

1. Арнаудов, Г., П. Арнаудова. Terminologia medica polyglotta. 3 изд. С., Медицина

и физкултура, 1992.
2. Арнаудова, П. Nova terminologia medica polyglotta et eponymica. С., Медицина и
физкултура, 2003.
3. Велчева, И., Анатомичен латинско-български речник. С., Медицина и
физкултура, 2006.
4. Опрова, Я., Т. Петринска. Латински език и фармацевтична терминология. С.,
CIELA, 2010.
5. Stedman‘s Electronic Medical Dictionary. Williams & Wilkins, 1996.
6. www.medical-dictionary.thefreedictionary.com

244
245

245