Professional Documents
Culture Documents
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
1
2. Преобразуване на параметрите на електрическата енергия
2.1. Токоизправители
Токоизправителите са устройства за преобразуване на променливотокова
електрическа енергия в постояннотокова – (АC-DC). Най–често с
токоизправителите се извършва преобразуване на еднофазен и трифазен
променлив ток в ток с постоянно напрежение. При схемите, изпълнени с
2
тиристори, изходното напрежение може да бъде регулирано в големи граници.
Според характера на товара, токоизправителите работят с активен, индуктивен
и капацитивен товар. В най-общия случай токоизправителят се състои от:
3
В зависимост от използваните вентили – неуправляеми (диоди) или
управляеми (тиристори), преобразуването може да се управлява, с което
се регулира и променя изходното напрежение от токоизправителя.
след вентилите се получава пулсираща постояннотокова съставка,
пулсациите на която може да се намалят при необходимост посредством
използването на филтри.
4
реализира с HVDC конвертори (на английски: HVDC converter) при
използването на технология на силовата електроника.
5
райони с такива параметри на предлаганото за потребление захранващото
напрежение.
2.2. Инвертори
6
Основният принцип на работа на инверторите е комутирането на
захранващото постоянно напрежение в напрежение с периодично променяща се
полярност.
7
Третата фаза на преобразуването е посредством токоизправител да се
получи отново постоянно напрежение, но с необходимата друга стойност за
потребителя.
8
използване в машиностроенето и металургията са създадени във Технически
университет – София през 1968 г. с мощност 100 kW при честота 2400 Hz. През
1977 г. в „Промишлена електроника“ – Габрово се внедряват в производство
фамилия от тиристорни преобразуватели за индукционно нагряване с мощности
от 160 kW до 1600 kW и честоти от 500 до 2400 Hz.
9
неуправляеми – двете изправителни тройки са изпълнени от диоди.
10
електромеханично или електронно устройство. Това преобразуване на
електрическата енергия може да се реализира от много ниски до много високи
нива на мощност.
Електромеханично преобразуване
Фиг. 5. Вибропреобразувател.
11
мощности – консумираният ток е от 20 до 90 mA, и имат коефициент на полезно
действие (КПД) от порядъка на 45 – 80 %.
12
малките конструкции преобразуватели се използват за преобразуване на
мощността на батерията (6, 12 или 24 V DC) на високо постоянно напрежение,
което се изисква за работа с вакуумни тръби и радиопредаватели.
Електронен преобразувател
13
променливо напрежение, трансформатор и токоизправител.
Последователността на преобразуването се провежда с няколко трансформации
на електрическата енергия:
14
преобразуватели е с честота на генериране от няколкостотин Hz до
няколко kHz. Използват се повишаващи трансформатори с намалени
габарити, поради по-високата работна честота и използването на
подходящи феритни материали. Токоизправителят може да се
реализира като еднополупериоден или двуполупериоден по мостова
схема от неуправляеми вентили за по-ефективно използване на
импулсната поредица и намаляване на пулсациите след филтриране.
Тези преобразуватели се отличават с висока надеждност,
дълготрайност и висок КПД – 80 %.
15
Трансформаторите намират широко приложение и като преобразуватели АС-АС
в първата фаза на преобразуване при токоизправяне.
16
Автотрансформаторът е преобразувател тип АС-АС, който може да
промени параметърът напрежение в една електрическа верига.
Автотрансформаторът за разлика от трансформаторите има само една намотка
поставена върху магнитопровод съставен от ламели от листова
електротехническа стомана.
Електронен преобразувател
17
се осъществява при директно свързване към изхода на циклоконвертора на
съответния фрагмент от синусоидната вълна на входното напрежение. Използва
се основно за получаване на нискочестотно изходно напрежение. Ниската
честота позволява да стартират с висока мощност електродвигатели натоварени
с голям товар (напр. в топкови мелници), без това да изисква предварително
стартиране на празен ход на двигателната система като някаква подготовка
преди реализацията на нейните основни функции.
18
2.4. Преобразуватели по честота и фаза
19
свързан с промените на модулиращия информационен сигнал. Подобно
манипулиране на електрически сигнали се осъществява посредством фазовата
модулация, импулсната модулация, при преобразуването и филтрирането на
електрическите сигнали за повишаване на усилването и шумоустойчивостта на
електронната схема (например суперхетеродинната схема в суперхетеродинния
радиоприемник), от приетия работен честотен диапазон, различен от честотата
на определения диапазон за пренос на информацията и др.
20
въздействие от механична сила или електрически сигнал, или електрически
сигнал получен от електронни или механични сравняващи или измервателни
системи вградени в регулатора.
Според мощността.
с механични контакти;
с управляеми полупроводникови елементи.
Според бързодействието:
21
3.2. Регулатори на променливо напрежение
22
параметрични средства за регулиране на напрежението –
осъществява се чрез въздействие на електрическите параметри на
някои елемент от регулиращата схема.
23
компенсационни – системи за автоматично регулиране с
отрицателна обратна връзка.
Според типа:
лампови;
транзисторни;
тиристорни;
с управляващ дросел.
с непрекъснато регулиране;
с импулсно регулиране.
последователни;
паралелни.
24
Физическата същност на стабилизаторното устройство е обезпечаване на
регулиращо действие посредством промяна на съпротивлението, подобно на
променлив резистор включен последователно в електрическата верига за
поддържането на постоянно изходно напрежение.
25
Фиг. 14. Компенсационен стабилизатор с регулиращ транзистор управляван от
дълбока отрицателна обратна връзка от изходното напрежение.
26
параметрични – използват се електронни елементи, в чиято волт-
амперна характеристика има стабилитронна част като
полупроводниковите стабилитрони и някои вакуумни прибори с тлеещ
разряд. Параметричните стабилизатори с ценерови диоди имат
сравнително нисък коефициент на стабилизация в границите от 20 до
50. Характерното за този процес на стабилизация е, че регулиращия
елемент въздейства на подлежащата за стабилизиране величина до
стойността на зададената чрез неговите електрически параметри, без
да се оценява различието между зададената (изходна) стойност и
действителната (входна) стойност.
компенсационни. При този тип стабилизатори регулиращия елемент е
свързан последователно във веригата между източника на постоянно
напрежение и консуматора. Чрез обратната връзка управляващата
електронна схема следи изходното напрежение и при промяна се
осъществява компенсиращо въздействие. Посредством управляващия
сигнал се променя съпротивлението на регулиращия елемент, с което
се променя падът на напрежение върху него и с това се стабилизира
изходното напрежение. Такова непрекъснато действие от
последователен тип представлява затворена система за автоматично
регулиране. Стабилизацията може да се осъществява от регулиращите
електронни компоненти по аналогов (непрекъснат) или ключов
(импулсен) режим. Обикновено тези схеми се основават на
стабилизиращото действие на компаратор, който сравнява
стабилизирано опорно напрежение (напр. със стабилитрон) и
напрежението на отрицателната обратна връзка от изходното
напрежение. За постигане висок коефициент на стабилизация се
използват постояннотокови усилвателни елементи с големи
коефициенти на усилване. Използват се и схеми със съставни
транзистори за създаване на голям базисен ток към мощния
управляващ транзистор, регулиращ изходното напрежение. За
увеличаване на коефициента на стабилизация на стабилизатора,
колекторните вериги на управляващата схема на регулиращия
транзистор се свързват към отделни стабилизирани източници. Това
премахва влиянието на промените на входното напрежение и неговите
27
пулсации, които също влияят и намаляват общия коефициент на
стабилизация.
28
емитерен повторител, или схемата за серийно или паралелно свързване),
поради ключовия режим на работа този стабилизатор има многократно по-малки
загуби и значително по-ниска разсеяна мощност от нагряване.
29
Импулсните стабилизатори се делят конструктивно на две групи в
зависимост от начина на управление на регулиращия елемент:
30
Стабилизиране с мотор-генератор
31
Параметрични електромагнитни стабилизатори за променливо напрежение
Стабилизирането при параметричните стабилизатори се извършва
посредством преразпределението на напрежението или тока между два
последователно свързани дросела (линеен и нелинеен елемент) към
променливотоковия източник. Стабилизираното променливо напрежение е
това върху втория (нелинейния елемент) и то е изход на стабилизатора.
Консуматорът се включва паралелно на този стабилизиращ елемент. Такава
е и най-простата конструкция на параметричен електромагнитен
стабилизатор, като първият е с ненаситен феромагнитен магнитопровод
(линеен елемент), а вторият работи в режим на насищане на затворения
феритен магнитопровод (без въздушна междина), който периодически се
насища от протичащия променлив ток и е нелинейния елемент в тази
електрическа верига. При условията на периодичното насищане на дросела,
средното за полупериод значение на напрежението на изхода на
стабилизатора (при постоянна мрежова честота), не зависи от промяната на
входното напрежение, а също и от величината и вида на товара. При
използването му, промените на пада на напрежение върху втория дросел
(изхода), ще бъдат значително по-малки от промените на пада на напрежение
върху първия дросел с ненаситен магнитопровод. Параметричният
стабилизатор от този вид има ограничено приложение поради ниската си
ефективност – к.п.д. около 50%, нисък коефициент на стабилизация (по-
малък от 10), големи изкривявания на формата на синусоидата и лош фактор
на мощността.
ферорезонансни параметрични стабилизатори на променливо напрежение.
Широкото им разпространение се дължи на практически безинерционното им
действие. При всяка промяна на входното напрежение, на изхода промяната
е само в рамките на полупериод и променливото напрежение остава
стабилно. Това са параметрични стабилизатори за променливо напрежение,
при които за стабилизацията се използва резонанс на токовете или на
напреженията. Не разполага с движещи се части и се използват магнитните
вериги, създадени във феритното ядро. Последователно се свързват два
конструктивни елемента:
1. ненаситен (линеен) дросел с въздушна междина;
32
2. трептящ кръг, съставен от паралелно свързани нелинеен
елемент – дросел (изпълнен като автотрансформатор),
работещ в режим на периодично насищане и компенсиращ
кондензатор.
33
измервателни и други лаборатории, където се изисква постоянно по стойност
захранващо напрежение. След създаването и вграждането в битовата
радиотелевизионна апаратура на импулсни захранващи блокове, необхомиостта
от външна предварителна стабилизация на променливото напрежение отпада.
Практически от края на 20 век няма потребност от използването им в бита. В
България ферорезонансни стабилизатори (напр. „СТАБОР 120“)[ се
произвеждаха в завод „Феромагнит“ (понастоящем „Прамет“) в гр. Перник.
34
от претоварване и индикация за изходното напрежение – стандартното мрежово
220 VАС с отклонение до 4%. Стабилизацията на напрежението се осъществява
с плавна регулация посредством вграден серво-мотор. Разработените и
предлагани за ползване стабилизатори понастоящем работят с входящо
мрежово напрежение от 165 до 245 VАС. Характерна особеност при ползване, е
предварително да е известен характерът на товара, за да се обезпечи
необходимият резерв от мощност на стабилизатора.
35
пропорционалната промяна на генерираното напрежение от промените на
оборотите на двигателя, както и от непрекъснатите промени на потребяваната
енергия от консуматорите. Управляемия възбудителен ток е с ниска стойност –
от 0,3 до 3 % от номиналната мощност на електрогенератора.
36
вграждат в апаратурата, преобразуват напреженията по полярност и стойност, и
се използват за непосредствено захранване на устройства, които не работят
директно с напрежение доставено от потребителската мрежа. Наричат се
съответно:
37
пасивни изглаждащи капацитивни и индуктивни филтри или електронни
транзисторни филтри. При необходимост, при линейното захранване се поставят
филтри за високочестотни шумове и отстраняване на пикове, предизвикани от
външни източници или от елементите на преобразувателите.
39
5.3. UPS
40
Непрекъсваемо захранване е необходимо дори и в случаите, когато освен
от мрежата, потребителят на електроенергия разполага и с резервен генератор
на ток. Причината за това е, че включването на резервния генератор не е
мигновено при прекъсване на мрежовото напрежение.
41