Контролен тест по Църковно право

1. Каноничното право е :
А) еднозначно с Църковното право
Б) част от Църковното право
В) включващо Църковното право

2. Термина „канон” за първи път е употребен от:

А) ап. Павел
Б) ап. Петър
В) ап. Йоан

3. Какъв сборник е Паратитла?

А) номоканон
Б) канонически
В) църковнограждански

4. За автор на Номоканонът от 50 титули се приема:

А) патр. Фотий
Б) Йоан Постник
В) Йоан Схоластик

5. Кой систематически сборник е съставил Матей Властар?

А) Атинската синтагма
Б) Азбучната синтагма
В) Пидалионът

6. Йоан Постник е съставил

А) Покаен номоканон
Б) Номоканонът от 50 титули
В) Номоканонът от 14 титули

7. Гръцкия канонически сборник Пидалион е съставен от Агапий и Никодим през:

А) 1790 г.
Б) 1335 г.
В) 883 г.

8. Кой се счита за официален канонически сборник на Румънската православна църква?

А) Пидалион
Б) Кормчая
В) Индрептареа

9. Кои са тълкувателите на църковните канони през Средновековието:

А) Аристин, Валсамон, Зонара
Б) Йоан Постник, Рали и Потли
В) Матей Властар, Агапий и Никодим

10. Трите класически примера за съборното начало в живота на Църквата, описани в

книга „Деяния на светите апостоли” са
Основател, Учредител и Краеъгълен камък на Църквата е Господ Иисус Христос. Нейн
вечен и единствен Глава е също Той. Всички апостоли получили от него еднаква и
равна власт. Щом Господ не е поставил никой от Своите ученици да бъде глава на
Неговата Църква и многократно е изтъквал принципа на равенство между тях, то от тук
естествено трябва да направим извода, че според плана на Основателя на Църквата,
висшата видима власт в нея трябва да принадлежи не на един или няколко души от тях,
а на цялата съвкупност, на техния събор. На събора на всички апостоли като
равностойни, равноправни, равномерни носители и упражнители на божествени
пълномощия, с които били облечени от своя божествен Учител, принадлежала
върховната видима власт в Неговата Църква.

Тази съборна същност и характер на висшата видима власт в Църквата се изразява в

действието на съборното начало в историческия живот на Църквата. Най-ярка проява
на това съборно начало и най-прекия орган, чрез който действало и действа то е
църковния събор.
Съборния принцип в юридическата си изява през Апостолско време се конкретизира
главно:
1) в три важни от организационно гледище актове на Божията църква в Иерусалим в
аспекта й на Вселенска съборна църква:
а) избора на апостол Матия,
б) избора на седемте дякона,
в) Апостолския събор.