Гностицизъм. Многолико религиозно-философско течение, развивало се
паралелно с християнството. В своите развити форми гностицизмът представлява съчетание на източни, елинистични и в по-малка степен юдаистки елементи с християнска интепретация на историята и предназначението на човечеството, изхождащо от посланията на св.ап. Павел. Акцентира върху "гносиса" - знанието, а не върху вярата. Гностиците допускали, освен върховния Бог, множество по-нисши божества - еони, поради което са едни от проповедниците на политеизма в новозаветните времена. Общ за гностическите системи е дуализмът - противопоставянето на духа и материята. В основата на гностическия мит лежала представата за света като място, което пребивава в зло, и че това зло не би могло да бъде сътворено от Бога.
2. По какво се различават гностическото и християнското "знание"?
Гностиците допускали, освен върховния Бог, множество по-нисши
божества - еони, поради което са едни от проповедниците на политеизма в новозаветните времена. Общ за гностическите системи е дуализмът - противопоставянето на духа и материята. В основата на гностическия мит лежала представата за света като място, което пребивава в зло, и че това зло не би могло да бъде сътворено от Бога. Оттук гностиците заключили, че светът е бил сътворен от зла сила, ограничена в своето могъщество, наречена Демиург. Според гностиците, Висшият Бог обитава извън земната област. Гностиците вярвали, че между Новият и Стария Завет няма връзка.