Хипотези за произхода на живота

Условно хипотезите за произхода на живота могат да бъдат

обединени в няколко направления.Съществуват поне 4 основни
гледни точки, които са не просто виждания, а основа за изграждане на
съвсем различни мирогледи, човешко поведение и начин на живот.
Всяка хипотеза е основополагаща и определя личното отношение към
неща като щастие, любов, права и задължения на човека, че дори и
общественото и политическо устройство. Определя начина за
достигане на основните човешки ценности и задоволяване на
човешките потребности.
-Хипотеза за Божественото начало
Още в зората на своето развитие човекът разбира, че е смъртен.
Хората се раждат и умират. Непрекъснато възниквал въпросът,кой е в
основата на всичко? В търсенето на отговора възниква идеята,
залегнала в основата на всички религии за сътворението на света от
свръхестественото същество- Бог. Според хипотезата за божествения
произход на света сътворението е еднократно протекъл процес, който
е бил недостъпен за наблюдение,което го поставя извън рамките на
научните изследвания.
Според написаното в Библията сътворението на света е станало за 6
дни, всеки с продължителност 24 часа . В Библията са намерили
място данни от древно вавилонски и древно египетски митове, които
разкриват древните представи за възникването на света. Според
хипотезата за Божествения произход на света сътворението е процес,
който е протекъл еднократно, бил е недостъпен за наблюдение,
поради което не може да бъде доказан по научен път.
-Хипотеза за произволното самозараждане.
Според тази хипотеза животът се е зародил от неживата материя без
участието на свръхестествени сили, а с помоща на слънчевата
топлина и влагата.
Аристотел също е бил привърженик на тази хипотеза.
Според него определени “частици” вещество съдържат “активно
начало” , което при подходящи условия може да създаде жив
организъм.
Хипотезата за самозараждането била оборена от италианския учен
Франческо Реди. Той доказва, че тази хипотеза е изначално грешна,
след като провежда редица експерименти – опити на Реди.
Доказването на грешността на хипотезата му донася доста проблеми
и сблъсъци с църквата. През 19 век френският учен Луи Пастьор по
много убедителен начин, чрез по-усъвършенствани експерименти
доказва верността на твърденията на Реди. След опита на Пастьор
хипотезата произволното самозараждане окончателно пропада.

-Хипотеза за стационарното състояние

Съгласно тази хипотеза Земята никога не е възниквала, а е
съществувала вечно, както и животът на нея. Според малобройните
привърженици на тази хипотеза видовете не са възниквали, а са
съществували винаги. Всеки вид е имал две възможности- или да
увеличи числеността си или да загине.
Защитниците на теорията не признават, че наличието или отсъствието
на определени изкопаеми останки указва времето на появяване или
изчезване на даден вид и като доказателство привеждат ръкоперите
риби – латимерии (целокант). Според палеонтоложките данни
ръкоперките са измрели в края на креда. Това заключение трябваше
да бъде преразгледано, когато в района на Мадагаскар биват уловени
живи екземпляри. Според тази теория само чрез сравняване на живи
видове и сравняването им с изкопаеми останки може да се направи
извод за тяхното измиране и в този случай заключението е най-
вероятно погрешно. Използвайки палеонтоложки данни за
потвърждение на теорията, защитниците и интерпретират
появяването на изкопаеми останки в екологичен аспект. Например
внезапната поява на някакъв изкопаем вид в определен пласт те
обясняват с увеличаването на неговата численост или придвижването
му в места, които благоприятстват оцеляването на поколението.
-Хипотеза за космичния произход
Хипотезата застъпва идеята за извънземния призход на живота.
Според Х. Рихтер зародишите на живота са пренесени на Земята от
метеорити или от космичен прах.
Идеята за панспермията е жива и сега. Според едни от най-новите
варианти на “инфекциозната” теория животът на Земята е бил
пренесен от жители на други планети, посещавали Земята с
космически кораби (НЛО).
Във видоизменена форма хипотезата за панспермията или
“космическата посявка” е разработена и от шведския биохимик Сванте
Арениус през 1884 г. Според него животът на Земята е произлязъл от
спори на растения или микроорганизми, пренесени от друга планета
под действието на слънчевата светлина или чрез метеорити. На тази
теория противоречи откритието на П.Бекерле, че космичните и
особено ултравиолетовите лъчи действат убийствено върху всяка
форма на живот, т.е. не е възможно пренасянето на жиснеспособни
зародиши при наличието на космичните лъчи във Вселената.

Други 3 хипотези:
-Хипотеза за възникване на живота в глината

В случая не говорим за сътворяването на Адам от глината и Ева от

реброто на Адам, а за теория, според която животът на Земята може
да се е зародил в глината, покривала тогава планета. Тази теория се
защитава от химика Алекзандър Греъм Кеърнс-Смит от университета
в Глазгоу, според когото първичната глина е спомогнала за
организирането на аминокиселините в протеинова матрица.

Според него това е станало заради минералите в глината, които

първи са организирали аминокиселините, а после в процеса на
еволюция органичните молекули са иззели тази функция. На практика
ДНК е точният начин на подредбата на аминокиселните.

-Живот във фризера

Според някои теории животът не се е зародил в горещите термални
извори, а дълбоко под леда. Ерик Ригнот от НАСА смята, че преди
приблизително 3 милиарда години повърхността на планетата ни е
била покрита с дебела ледена покривка.

Именно ледът е предпазил и съхранил първите искрици живот, далеч

от вредното ултравиолетово лъчение на слънцето.
-Живот от дълбоководните гейзери

Дълбоководните гейзери изхвърлят гореща вода, богата на минерали

на дъното на земята и дори днес удивляват учените с причудливата и
уникална подводна екосистема, която създават около тях.

Възможно е преди милиарди години горещите минерални подводни

извори да са катализирали химична реакция, която да е довела до
образуването на първичните аминокиселини, а оттам и на живота.