Голямата Промяна.

С развитието на идеите на Ренесанса нататък се оформя начин на

мислене основан на аналитичния метод на точните науки.Този стил
или по-скоро техника на мислене през XIX век се налага
навсякъде,където господатстват принципите на европейската
култура.Европа и Америка са завладяни от особен, непознат дотогава
кипеж и надпревара.Страстта към предприемачество и натрупване на
благосъстояние,вака характерна за европееца след Реформацията,се
съчетава с пестене на време.Новият начин на мислене изисква
постигане на максимум резултати при загуба на най-малко средства и
средства,сили и разбира се време.Вярата в науката ,която не може да
реши този проблем,не е откритие на деветнадесетото столетие
достатъчно е да си припомним произведенията на Францис Бейкън.Но
оттогава човечеството е натрупало много информация,направени са
редица научни открития и утопията му законите на природата да се
впрегнат в полза на човека,изглежда достижима.Тези постижения
подготвят рязката промяна през миналия век,която се нарича научно-
техническа революция.Науката и техниката не се движат паралелно в
една обща посока.Обществото усеща предимно успехите на
техниката,доколкото практическите му потребности най вече
стимулират развитието й.Големите открития промянящи изцяло
представите за даден глобален проблем,стават в науката,не в
техниката.Под съчетаното понятие научно техническа революция
обикновено се има предвид резултатите от много усилия в чисто
пректическа посока на поредното научно откритие.През XIX век
особено през втората ми половина,настъпват толкова резки изменения
в бита,научните и технически представи на хората,че коренно се
променя начинът на живот.Колкото и да е рационален,човекът жадува
за чудо,а техниката извършва истински чудеса.Тези чудеса не оставят
нито една страна от човешката история незасегната,изменя се и
околният свят.Все по-бързият прогрес на науката и особено на
техниката създава атмосфера на оптимистична вяра в човешкия гений,
на преклонение пред безграничността на възможностите му.

2. Новият бог – техниката

„Медицината, електронните комуникации, космическите полети,
генетичната манипулация… това са чудесата, за които днес
разказваме на децата си. Това са чудесата, които изтъкваме като
доказателство, че науката ще ни даде отговорите. Древните истории
за непорочни зачатия, горящи храсти и разтварящи се морета вече
нямат значение. Бог е отживелица. Науката победи. Тя може да е
облекчила болестите и тежкия труд и да е осигурила множество
приспособления за наше развлечение и удобство, но ни е оставила
свят без чудеса. Нашите залези са сведени до дължини на вълните и
честоти. Сложностите на вселената са накъсани на математически
уравнения. Потъпкано е дори себеуважението ни като хора. Науката
обявява планетата Земя и нейните обитатели за безсмислена
прашинка във великия план на космическа случайност Разделя ни
дори техниката, която обещава да ни обедини. Всеки от нас е
електронно свързан с целия свят и все пак ние се чувстваме съвсем
сами. Бомбардира ни насилие, разделение, разпокъсаност и
предателство. Скептицизмът се превърна в добродетел. Цинизмът и
търсенето на доказателства се превърнаха в просветена мисъл.
Чудно ли е, че сега хората се чувстват по-потиснати и смазани,
отколкото в който и да е момент от историята? Има ли нещо свято за
науката? Науката търси отговори, като анализира нашите неродени
зародиши. Науката дори обещава да промени собствената ни ДНК. Тя
разбива Божия свят на все по-малки парчета в търсене на смисъл… и
открива само нови въпроси. Религията не може да настигне модерния
свят. Научното развитие придоби невероятни мащаби. То се храни
като вирус. Всяко ново откритие отваря вратите за други след себе си.
На човечеството са му били нужни хиляди години, за да извърви пътя
от колелото до автомобила. И само десетилетия, за да стигне от
автомобила до космоса. Днес ние измерваме научния прогрес в
седмици. Контролът се изплъзва от ръцете ни. Пропастта помежду ни
става все по-дълбока и докато религията изостава, хората се озовават
в духовен вакуум. Ние настояваме за отговор на въпроса за смисъла.
Виждаме НЛО, разговаряме с мъртъвци, напускаме телата си —
всички тези ексцентрични идеи имат научно лустро, но са безсрамно
ирационални. Те са отчаян вик на съвременната душа, самотна и
измъчена, осакатена от собствената си просветеност и
неспособността си да приеме смисъл в каквото и да е, щом не е
свързано с техниката. Кой е този Бог-наука? Кой е Богът, който
предлага на своя народ могъщество, но не и морал, за да знаем как да
използваме могъществото? Що за Бог дава огън в ръцете на дете, но
не го предупреждава за опасностите? Езикът на науката не казва кое е
добро и зло. Учебниците ни учат да предизвикваме ядрени реакции,
но в тях няма глава, която ни пита дали това е добро, или зло. „
Из „Шестото клеймо“ на Дан Браун

В 17-ти и 18-ти век, проектът на модернизиране и модерно мислене,

лансиран от Бейкън и Декарт, довежда до бърз научен напредък и
успешно развитие на нов тип природни науки, математически,
методично експериментални и подчертано новаторски. Исак
Нютон и Готфрид Лайбниц успяват да разработят нова физика, днес
известна като Нютонова физика, която може да бъде потвърдена чрез
експерименти и обяснена със средствата на математиката. Лайбниц
също така включва термини и елементи от аристотеловата физика, но
сега използвана по нов не-телеологичен начин,
например енергия и потенциал. Но в стила на Бейкън се предполага,
че различните видове неща, всички работят според същите общи
закони на природата, без специални формални или окончателни
причини за всеки вид.
През този период думата наука постепенно става все по-често
използвана в значението на търсене на тип знания, по-специално и
особено знания за опознаване на природата, значение, близко по
смисъл до стария термин „естествена философия“ или
„натурфилософия“.
Когато Чарлз Дарвин публикува „Произход на видовете“, той предлага
теорията на еволюцията като преобладаващо обяснение на
биологичната сложност. Неговата теория за естествения
подбор предлага естествено обяснение на произхода на видовете, но
придобива широко приемане едва един век по-късно. Джон
Далтон развива идеята за атома. Законите
на термодинамиката и електромагнитната теория са открити в 19-ти
век, което повдига нови въпроси, на които не може лесно да се
отговори в рамките на Нютоновата физика.
Теорията на Айнщайн за относителността и развитието на квантовата
механика довежда до развитието на нова физика, която се състои от
две части, които описват различни видове явления в природата.
Широкото използване на научните нововъведения по време на
войните на 20-ти век довежда до космическата надпревара и
широкото обществено оценяване на важността на съвременната
наука. Наскоро е лансирана идеята, че крайната цел на науката е да
опознае човешките същества и тяхната природа. Така
например, Едуард Уилсън в своята книга „Съвпадение“ казва, че
„човешкото състояние е най-важната граница на природните науки“ [
3. Чудото на скоростта и електричеството
Германският самоук инженер Николаус Отто изобрети първият и
практичен работещ двигател - алтернатива на парната машина. В
историята на автомобила съществува и по-стар патент от неговия - на
френския инженер Алфонс Бо де Роша, но и тук, както в случая с
изобретяването на автомобила, историята признава за родоначалник
този, който успее да създаде работещ модел, като историята да не
завърши до тук, а да продължи с реално и продължително
производство. Николаус Отто е родоначалник на съвременния
четиритактов двигател с вътрешно горене. Само в първите десет
години след изобретяването на машината са направени невероятните
по бройка за времето си 30 000 двигателя.
Първият модел на въздушния балон, изпълнен с горещ въздух
(„монголфиер“), е създаден от двамата братя Монголфие през 1782
година. Това е първият успешен опит за създаването на
вид летателен апарат. 
Граф Цепелин през 1909 г. основава първата в света транспортна
авиокомпания – (DELAG) – (Германски дирижабли) за граждански
превоз на пътници и товари. За целта се построяват в най-големите
градове огромни хангари и мачти за привързване на машините. На
следващата година започват редовните вътрешни пътнически полети
и до 1914 г. няма нито една авария. За същия период са построени 25
апарата, от които 6 са пътнически.
По време на Първата световна война Германия е единствената
държава, която притежава цепелини с твърда конструкция.
Дирижаблите на граф Цепелин започват да се използват и за военни
цели – първоначално като разузнавателни средства, но скоро след
това към тях са монтирани картечници и са навесени бомби за военни
действия.
Постепенно с времето се усъвършенстват самолетите.
През 1800 година Александро Волта изобретява т.нар. Волтов
стълб – първият източник на постоянен ток. Най-общо това
е батерия, в която под формата на стълб се редуват медни и
цинкови дискове, между които се поставя кече, накиснато в
солен разтвор. Изобретението му носи световна слава и
оказва огромно влияние върху развитието на науката за
електричеството, както и на човешката цивилизация изобщо.

С Волтовия стълб на практика започва нова епоха в историята

– епохата на електричеството. Волта е избран за член на
Парижката академия на науките. Наполеон му дава титла
граф и го назначава в сената на Италианското кралство.
Макар че в началото на 19 век научните изследвания на
електричеството отбелязват бърз напредък, едва в края на века те
намират широко приложение в техниката,
обособявайки електротехниката като самостоятелна област. Създават
се компании, които изследват, развиват и усъвършенстват методите
на транспортиране и използване на електричеството за битови и
индустриални нужди. С усилията на инженери като Никола
Тесла, Томас Едисън, , Вернер фон Сименс, Александър Бел и Уилям
Томсън, електричеството се превръща от научен куриоз в основен
елемент на съвременния живот и в движеща сила на Втората
индустриална революция.
4. Поколенията се раздалечават
В миналото широко е било прието да се счита, че между знания и вяра
съществуват непреодолими противоречия. Сред образованите хора
надделя становището, че е настъпил моментът, когато вярата трябва
да се замени с повече знания. Вяра, която не се основава на знанието
- е предразсъдък, и като такъв, трябва да й се противопоставим. В
съответствие с тази концепция, единствената функция на
образованието е да отвори вратата към знанията, а училището като
институция на образованието трябва да служи единствено на тази
цел. 
В началото на XIX в. вярата в напредъка на технологиите е повече
отколкото в Библията. По улиците нощем светят електрически лампи,
а телеграфът и телефонът започват да стават част от ежедневието на
хората.
По това време традиционните са белязани със знака на
изостаналостта. Връзката на миналото се руши в настоящието.
Науката и достиженията и започват да се разграбват в масов тираж.
Войната е тази, която разрушава мита за техническия прогрес,
впрегнат само за благото на човечеството.