Митът за Сатурн

Сатурн е митологическа фигура от римската митология. Той е Бог на златото и земеделието. Името
му идва от лат. Satus или satio и означава “разпръскващият семена”.

Сатурн е староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, овощарството и

винарството, рано отъждествен с грицкия Кронос. Времето на неговото управление над боговете
се смята за Златния век на Земята – века на равенството, изобилието и вечния мир. Съпруг е на
родната си сестра Опс, богинята на жътвата и плодородието. Баща е на Юпитер, Нептун, Дит,
Юнона и Церера, стнал баща и на кентавъра Хирион и на Пик. След като е свален и хвърлен в
Оркус от децата си е наследен от Юпитер. Сатурналиите са древни празници, посветени на Бога и
са свързани с митичната Златна ера. Празнуват се през м. декември, като датите на тяхното
откриване и закриване варират през различните векове. По времето на Домициян например, те
започват на 17 и свършват на 23 декември. През ІV в. празникът е изместен и неговото честване
започва на първи януари. Обикновено в деня на неговото откриване пред храма на Сатурн,
/построен през 498 г. пр.Хр. и намиращ се на Римския форум/ се слага обща трапеза. На нея са
допускани дори и робите, тъй като се премахват всички социални разлики. От Макробий в
неговите “Сатурналии” научаваме, че римските граждани се радват на пълна свобода. Прекратява
се всякаква публична дейност и настъпва анархия. В чест на Бога гражданите спират да работят.
Затварят се всички училища. Допускат се хазартните игри, нещо абсолютно забранено в
останалите периоди от годината. В празничните дни всичко се преобръща. На улиците никой не
облича тога. Всички носят домашна роба, а на главата си - кръгла плъстена шапка, символ на
свободния римлянин. Робите заемат мястото на господарите си в дома и често ги критикуват.
Последните пък са задължени да им прислугват. Шегите, закачките и волностите, характерни по
време на честванията често имат трагичен край. По време на Сатурналиите, които можем да
считаме за “Карнавала” на древните римляни е обичайна и размяната на подаръци, подобно на
тази, която правим днес по Коледа. Наложително е изплащането на дължимото на.....адвоката.
Трудът на по-малко известните адвокати, обслужващи предимно бедните граждани е заплащан
слабо или никак. В дните на празника той получава дарове от своите длъжници. Адвокатът, който
получи най-много подаръци става известен. Той важно обикаля своите познати и се хвали с
придобивките си, които са доказателство за неговата слава и гаранция за бъдещи успехи.