Микроскопите с поляризирана светлина имат висока степен на чувствителност и могат да бъдат

използвани както за количествени, така и за качествени изследвания, насочени към широк

спектър от анизотропни проби.

Поляризационният микроскоп е вид светлинен микроскоп, който се използва за определяне

специфичните оптични свойства на веществата, които пречупват двойно светлината. Тя
позволява определяне състава и триизмерната структура на анизотропните проби. Използват
се поляризиращи филтри.

Той включва поляризатор, който превръща светлината в линейно поляризирана. Намира се под
кондензора. И анализатор, който се намира над обектива. С него се определя равнината на
поляризация на светлината излизаща от обекта. При кръстосани анализатор и поляризатор
зрителното поле е тъмно поради несъответствие между равнините на поляризация. На
зрителното поле личат само тези двойно пречупващи светлинни обекти, чийто равнина на
поляризация съвпада с тази на анализатора. При употреба на компенсатори различията в
поляризацията се преобразуват в цветни разлики.

Контрастът на изображението възниква от взаимодействието на линейно-поляризирана

светлина с (или двойно-пречупващ) обект, в резултат на което възникват два отделни лъча,
които са поляризирани в две взаимно перпендикулярни равнини. Честотите им са различни и
зависят от посоката на разпространение в пробата. При преминаване през анализатора тези
компоненти на двата лъча, които са паралелни на поляризацията на анализатора, преминават
през него , а останалите се поглъщат. Лъчите които преминават претърпяват интерференция.

Този вид микроскопия е най- известна с приложението си в геоложките науки, свързани с

изучаването на минералите, но намира приложение и в химията, биологията, металургията и
медицината.

Първото доказателство за фиброзната организация на делителното вретено е дадено

благодарение на наблюденията на Уолтър Шмид върху развитието на яйцата на морски
таралеж през 1937 година. Те вече могат да се интерпретират и разгледат внимателно през
1937 със създаването на поляризационния микроскоп. Този апарат използва оптичната
антизотропия на прозрачните материали, за да разкрие детайлна информация за вътрешната
структура на пробите. Шмид отбелязва, че делителните вретена имат положително
лъчепречупване, което е белег за анизотропия и функция (както той предполага), причинена от
привлечените и подредени протеинови нишки.

Въпреки, че елипсовидните делителни вретена са добре различими, Шмид желае да оразличи

и тънките протеинови нишки. Това е доста трудно, поради ниската степен на резолюция на
неговия микроскоп.

Окончателно визуално доказателство за съществуването на нишките на делителното е дадено

от Шайния Иноу около 10 години по-късно. Иноу създава сама свой поляризационен
микроскоп в следвоенна Япония, успявайки да повтори наблюденията на Шмид.

Поляризационната микроскопия предоставя доста преимущества пред флуоресцентната

микроскопия, защото е неинвазивна и позволява наблюдението на оплодени in vitro
яйцеклетки.