Professional Documents
Culture Documents
Мъртво вълнение
Мъртво вълнение
автор:
МаНиТо
РиКоДо
ЯнЛаРо
ЕвВ
1
Думи на автора:
Като всеки човек на тази планета и аз единственно искам да има
мир,любов и разбирателство.Да бъдем единни,всички заедно да се
стремим към едни цели.Но явно трябва да минат хилядолетия за
да станем по добри,защото все още има зло на този свят и то по
голямо,откогато и да било.
Всичко в тази книга е авторова измислица.
Страница 2 от 188
1 Пурпорночервеният диск на изгряващото слънце забулен в
Страница 4 от 188
болничното легло на неврологично отделение в Бургаската окръжна
болница-Или аз вече изкуквам.Не неможе да бъде,сигурен съм в това
което видях.А тези рани по лицето и ръцете ми са един вид
доказателство.Сега всички ще има да ми се подиграват.
Когато бай Слави беше излязъл да чака двете коли,бе отправил и
поглед към мястото,където беше изхвърлено нещото,но там вече
нямаше нищо.Сърцето на стареца бе подскочило и той се бе свлякъл
на колене прекръствайки се,нещо което не беше правил отдавна.
Той не беше съобщавал по телефона,за какво вика линейка и
полиция,и веднага си даде сметка,че трябва да измисли някаква друга
версия,за своето обаждане,никой нямаше да му повярва ако кажеше
другото,по ужасяващото,истинското което беше видял.
Бай Слави се върна отново в действителността и погледна
полицаят,който беше в неговата стая.Едър мускулест с няколко
татуировки по ръцете,които се виждаха явно,заради лятната
униформа с която беше облечен.
“Това ако е полицай,аз тогава съм трамвай.Този тук си е истински
бандюга.Ех времена със странни нрави.“-бай Слави се изкашля за да
прочисти гърлото си от натрапчивият вкус в устата му и така
оповести на полицаят,че се е събудил.
-Добър ден,господин Динев-каза униформеният,е иначе пък беше
учтив.
-Добър да е,ако е рекъл Господ-отвърна бай Слави.
-Ще бъде ли така удобно,вече да ви разпитам,какво точно се
случи и защо ни повикахте все пак.
-Вече мисля че се чувствам по добре и съм готов да отговарям на
въпроси те ви.
В стаята изведнъж влетя някакъв доктор,погледна униформеният
сърдито и се развика.
-Аз нали казах на вашият началник,че тук не е място за
разпити.Това тук е болница.Пациента трябва да си почива.Моля
напуснете.Когато го изпишем,му задавайте колкото си искате
въпроси.Приятен ден.
Униформеният без много да протестира,прекривайки някак яда
си,защото вътрешно искаше да хване доктора и да го удуши,но иначе в
действителност по лицето му играеше весела усмивка,излезна
веднага без да каже нищо.
Страница 5 от 188
Доктора се обърна към бай Слави,провери как върви системата
му,записа си нещо в голямата книга която носеше със себе си,без да
каже нещо и също си тръгна.
„Засега добре-помисли си бай Слави-отложихме разпита с
полицията.Но това няма да трае вечно.А този доктор пък какъв
беше.Ама че странни неща стават този ден с мене.Но я по добре да си
почивам,стига съм мислил глупости.
Бай Слави се отпусна и под въздействието на лекарствата бързо
заспа отново.
Страница 17 от 188
се завтекоха към близката църква откъдето идваше отчаяното биене
на камбаната.Поройният дъжд,който все още се изсипваше,неспираше
никой.Малките улички бързо се напълниха с тълпи от хора.Всички се
питаха какво ли е станало,но никой не говореше а само се молеше на
ум.Водени от някаква вътрешна сила те бързо стигнаха до църквата и
там спряха,като образуваха огромен кръг около нея и паднаха на
колене,прикланяйки главите си,ниско на земята,продължавайки да се
молят.Молитвите им преминаха от тих шепот във високи ридания.
Свещеник Павел Якимов чу молитвите и се изправи
бавно.Хилядите хора застанали отпред му вдъхнаха нови сили.Той
пооправи расото си и взема големият кръст с резбован Исус Христос
на него и излезна навън.
-Бог е вътре в нас,ние само трябва да повярваме в него,да го
допуснем до сърцата и душите си.Той е пролял своята кръв за нас и
тя в момента е в нас.Не е нужно да се кланяме на някакви икони.Не е
нужно да се кланяме на тоя кръст.
С бързо движение воден от някаква невидима сила той счупи
големият кръст с крака си.
-Какво ви доведе тази вечер тук.Никой.Вие сами дойдохте.Водени
от какво.От сърцата си.Защото вие усетихте с тях.Усетихте с душата
си,че трябва да дойдете тук.Нека спасим останалото в нас.Останалата
ни частица от Господа.Да я съхраним и да повярваме наистина.Да
повярваме в самите нас.Защото ние сме частица от Господа.Молете
се не за вас.Молете се за съседа до вас.Премахнете всичко
човешко.Защото щом си човек ти грешиш.Никой не е безгрешен.Ние
сами се унищожаваме,но не го разбираме.Когато го разберем ще е
твърде късно.Някой ще каже че Бог се е отказал от нас.Аз ще му кажа
че ние сме се отказали от Бог.Ние с човешките си предразположения
го предадохме,ние сами го разпънахме на този кръст.Събудете се
братя и сестри.Ние всички сме едно,произлязли сме от
него.Забравете зависта.Забравете всичко.Бог тази вечер е с нас.Той
няма народност.Бог води тази вечер мисълта и действията
ми.Защо?Защото бе осквернена частица от него.Бяха откраднати
мощите на свети Йоан.На неговият и нашият кръстител.Бог говори
чрез мен.И той има да ви каже много неща.Но сега има само да ви
покаже едно нещо.Затова вървете след мен.
Свещеникът тръгна а тълпата след него.Бурята се укроти.Дъжда
Страница 18 от 188
спря.Черните облаци отстъпиха място на грейналото и усмихнато
слънце.Човек да си каже наистина,че Господ беше тук.Като
предвестник на нещо по добро или нещо още по лошо.Един Бог знае
за какво.
Страница 24 от 188
13 По усиленото радио звучеше парче на рок динозаврите
Страница 32 от 188
16 Клепачите му тежаха ужасно.Отвори ги на няколко
Страница 38 от 188
19 Миризмата на разлагащите трупове,примесена с
Страница 43 от 188
21 –Татко-съскащият глас се чу от разпенилото се езеро и
Страница 46 от 188
22 Слънцето се намръщи,обви се в сивите и мрачни
Страница 63 от 188
Лейтенант Божилов се огледа опомняйки се,къде се намира и
въпреки пистолета,които продължаваше да бъде насочен към него,
реши да се пошегува.
-Вие направо ме пленихте.Да си разменим телефоните.
-Войниче тук си сбъркал ако ти приличам на лека жена.Изчезвай по
бързо ако не искаш да се простиш с мъжкото си достойнство.Мъжете
всичките сте като някакви разгонени нерези.
Той се засмя и нищо не каза,отвори вратата и слезе,като изпрати
въздушна целувка.Колата се изтегли с мръсна газ и той само бегло я
погледна за да може да запомни цветът и номерът и.Паметта му беше
феноменална и веднага се запечата,като на лента и се прибра някъде
дълбоко в гънките на мозъкат му,като в някакъв строгоохраняван
склад,където ако му затрябваше винаги можеше да го извади,но в
момента той вече не помнеше дотук изживяното а продължи да
мисли за настоящата си операция.
Влезна в огромната болница и се огледа,като се очуди,че няма
никаква охрана,съзря регистратурата и се отправи натам.
-Добър ден.Искам да попитам за един пациент,Слави Динев.
Жената на регистратурата го изгледа странно и въведе казаното и
име в компютърат.
-Негов близък ли сте.
-Не точно.
Тя вдигна телефона и набра някакъв номер и зачака,като потракваше
с дългите си нокти по бюрото на което беше седнала.Погледът и го
измерваше отдолу до горе и това на лейтенант Божилов въобще не му
хареса.Секундите течаха бавно и оттегчително,нервите му започваха
да играят и тика на лицето му прещрака на няколко пъти,а това
означаваше единственно опастност.Той бързо извади пистолета и
хвана рецепционистката за яката,като го насочи точно в главата и.
Телефонът изхвърча от ръцете и и падна с трясък на земята,като се
разби на малки и ситни парчета.Подвижният стол се плъзна и се
удари с трясък в отсрещната стена.
Огромната му сила почти прекърши рецепционистката,като в
следващият момент я хвана за китката и и я извъртя отзад,натиснал
здраво пистолета в слепоочието и.Обърна се и веднага дочу познат
глас.
-Не мърдай кучи сине.
Страница 64 от 188
Насреща му стоеше жената,която го беше докарала до тук,до нея
имаше още няколко човека,само че облечени в полицейски
униформи.
-Още като те качих ми се стори съмнителен и трябваше да ти тегля
куршума-каза ядно тя и от очите и почти излизаха искри.
На лейтенант Божилов му стана много смешно.Няколкото
пистолета,които бяха насочени към него не го изплашиха въобще в
момента.
-Аз пък още като се качих и си казах,това е жената за мен,която ще
успее да те сложи и в малкият си джоб.Просто сме родени един за
друг скъпа.
-Пусни жената и ходи да се….-недовърши жената,понеже телефонът
и звънна.
Тя го извади,продължавайки да насочва пистолета и се обади.
-Да.
-Агент Мария Игнатова ли е на телефона.
-Да.
-Обажда се агент Михаил Костов.Включете микрофона за да ме
чуват всички.
-Добре.
Тя натисна нужното копче и гласът на агент Костов се чу пред
всички,като че ли той беше тук.
-Чуват ли ме всички добре.Предполагам че да.Говоря конкретно на
мъжа.Лейтенант Божилов приятно ми е,да се запознаем въпреки
обстоятелствата.Пуснете жената и се успокоите,казвам го и на
всички,нека да се успокоим.Въпросният господин когото търсите е
при мен.Ваш колега се опита да го убие и аз го измъкнах тъкмо
навреме.Напуснете болничното заведение без повече инциденти и
може би ще се споразумеем.
-Слушам ви с доста проявен интерес-изкрещя лейтенант Божилов за
да може да бъде чут-Казвайте каквото имате да казвате.
-Повярвайте ми не е сега момента.
-Аз няма какво да крия.
-Не мисля че е точно така.Вашите действия и тези на генерал Радоев
се следят много от близо.Аз и в момента ви виждам лейтенант.
Лейтенант Божилов се смути за момент и се огледа.Веднага
забеляза няколкото камери насочени срещу него и предприе
Страница 65 от 188
единственното което му идваше наум в момента а именно да стреля
срещу тях.
-Хабите си изстрелите а аз мога да броя.Да вярно имате още два
допълнителни добре скрити пистолета.Повярвайте ми,аз в момента
съм на ваша страна.
Лейтенант Божилов обходи навсякъде с погледа си,но не видя
други камери,това отново го постави в онова за него гадно положение
на губещият и той за миг си помисли дали да не застреля
рецепционистката,която още държеше в ръцете си.
-Няма смисъл да я застрелвате-прозвуча гласа отново.
-Но как разбрахте моите мисли.
-Генерал Радоев има доста да ви обеснява.Защо не попитахте него.
Вие сте добър войник,не искам да ви губя като такъв.Мога ли да
разчитам на вас.
-Но аз единственно се подчинявам на генерал Радоев-изкрещя
сподавено Божилов.
-От вас единственно в момента искам да се оттеглите,нищо
повече,после аз ще ви се обадя.Не е нужно присъстващите да
научават за нашите тайни,немислите ли.
-Какво да направя тогава.
-Напуснете болницата.Агент Игнатнова,колкото и да не е доволна в
момента,ще ви даде ключовете на собствената си кола.Върнете се в
Созопол.Там ще се чуем и ще обсъдим по нататъшните ви
действия.Аз ще ви потърся.Благодаря за вниманието ви на вас и
всички около вас.Пуснете го да си ходи.Агент Игнатова ще се чуем и
с вас по късно.
Лейтенант Божилов пусна рецепционистката и прибра пистолета
си спокойно и така бавно напусна болницата.Агент Игнатова му
подаде само ключовете си за колата,продължавайки да държи
пистолета си насочен към него,гледайки го с най голямата си ярост
на която беше способна.
Когато всичко се успокои тя излезе извън болницата,оставяйки
другите двама полицай да се оправят с положението.Прекоси
няколко улици пеша оглеждайки се дали някой не я следи и когато
напълно се увери,че преследвач няма,тя измъкна някаква визитка от
джоба си а същевременно и със нея някакъв специален телефон,които
не би трябвало да бъде проследен и го включи,като набра номера от
Страница 66 от 188
визитката.
-Комодор Данаилов слушам.-чу се от другата страна.
-Имаме работа с вас комодор.Да се видим на уреченото място.
Тя прекъсна връзката и хвърли ненужният и вече телефон със
всичката си сила и ярост,които се бяха натрупали вътре в нея и той
падна,като се строши на хиляди малки парченца.
КРАЙ.
Страница 185 от 188
Страница 186 от 188
Страница 187 от 188
Страница 188 от 188