СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ

ХАРАКТЕРИСТИКИ

1. Особености
- в ЕЕС работят ТГ с мощност до 1200MW;
- разработват се ТГ с мощност до 2000MW;
- проектират се ХГ с мощност нод 640MW;
 СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ

2. Технически параметри

- номинална мощност;
- номинално напрежение – линейното напрежение на статорната
намотка. Стандартните напрежения са: 3,15; 6,3; 10,5; 13,8; 15,75; 18; 21;
24кV;
- номинален коефициент на мощност- варирав границите 0,8 до 0,9.

3. Методи за увеличаване мощността на СГ:

S = A.B.D2.L, MVA

*увеличаване на геометричните размери на СГ;

*увеличаване на магнитната индукция;
*увеличаване на минималнотоковото натоварване.
 СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ

4. Изменение на параметрите и експлоатационните характеристики

на СГ

При повишаване мощността на СГ се постига:

- по-интензивно използване на активните части на СГ, с което се
намаляват резервите им;
- повишава се и напрежението, и токът на СГ, което налага използване
на специални прекъсвачи за комутирането им;
- нарастват реактансите на СГ, което затруднява регулиране на
напрежението им при включване в паралел;
- СГ се натоварва топлинно, с което намалява времето за форсировка
на възбуждането им от 20 на 10s, което влошава изпълнението на условията
за паралелна работа.
 СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ

5. Необходимост от охлаждане на СГ

а) отделяна температура в СГ с мощност 1000МW:

- вентилационни загуби – 1050кW;
- загуби в стоманата – 300кW;
- загуби в медта – 150кW;
- общо – 2000кW;

Запомнете: Използваните изолации в СГ са с клас на

топлоустойчивост В (1300), F (1550) и H(1300). Това
определя допустимата температура на роторната намотка
да е 700 , на статорната – 800, а на охлаждащата среда –
400.
 СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ

5. Необходимост от охлаждане на СГ

б) методи за регулиране на температурата на охлаждащата среда:

- регулиране на роторния и статорния ток;
- строго спазване на продължителността на допустимите претоварвания;
- отвеждане на отделената топлина чрез различни системи на охлаждане.

Запомнете: Използваните изолации в СГ са с клас на

топлоустойчивост В (1300), F (1550) и H(1300). Това
определя допустимата температура на роторната намотка
да е 700 , на статорната – 800, а на охлаждащата среда –
400.
 СИНХРОННИ ГЕНЕРАТОРИ – ВИДОВЕ,
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ, ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ

Запомнете:
1. Необходимостта от нови енергийни мощности изисква
търсене на методи за увеличаване мощността
съществуващите конструкции на генераторите.
2. В най-голяма степен, мощността на генераторите
може да се постигне чрез увеличаване на минималнотоковото
му натоварване.
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

1. Видове системи за охлаждане

а) косвени (повърхностни): топлината отделена в намотките, се
предава на охлаждащия аген (среда) през изолацията на намотките и
активната стомана;
б) непосредствено: топлината, отделена в намотката се предава
директно на охлаждащия агент (среда);

2. Видове охлаждащи агенти

а) водород (99%);
б) въздух;
в) вода;
г) трансформаторно масло
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

3. Системи за охлаждане на хидрогенераторите (ХГ)

- използват се отворени и затворени косвени охладителни системи;
- охлаждащият агент е въздух;
- отворените системи се прилагат при маломощните ХГ:
*тези ХГ са с вертикален монтаж;
*въздухът постъпва от долната страна наСГ и след като отнеме
температурата на генератора го напуска чрез въздухопроводи в машиннта зала;
-косвените системи си прилагат при ХГ със средна и голяма мощност:
*използва се едно и също количество въздух;
*затопленият въздух се охлажда във въздухоохладители, монтирани в
корпуса на ХГ;
*във въздухоохладителите циркулира охлаждаща вода
-смесена система се прилага при много мощните ХГ:
*вода се използва за охлаждане на статорната намотка;
*въздух за останалите части.

Запомнете: Водородът не се използва като охлаждащ

агент при ХГ тъй като трудно се осигурява плътността на
корпуса
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

4. Системи за охлаждане на турбогенераторите (ТГ)

а) използвани охладителни системи:
*с мощност до 2,5МW – отворена косвена;
*с мощност до 12МW - затворена косвена система;
*с мощност от 12 до 150МW – непосредствена;
*с мощност над 150МW – смесена;

б) охлаждане на статорния магнитопровод

-статорният магнитопровод се оформа от пакети с широчина 40-60mm,
между които остават радиално канали с ширина 5 - 10mm;
-в пространството статорен магнитопровод – кожух, се поставят
напречни тръби (наречени газоохладители), в които протича охлаждаща вода;
-охлаждащият агент постъпва от долната страна на СГ и преминава
през: охлаждащите каналите на статора-въздушната междина-каналите в
ротора-охлаждащи канали на статора-газоохладители;
-за подобряване на циркулацията от двете страни на ротора се поставят
вентилатори;
СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

4. Системи за охлаждане на
турбогенераторите (ТГ)

в) охлаждане на ротора:
-намотката на ротора се охлажда с
водород или въздух непосредствено;
-чрез самовентилация, при въртене
на ротора, охлаждащият агент се
засмуква във въздушната междина, като
създава аеродинамично налягане;
-водородът навлиза в каналите
чрез отворите в клиновете;
- движи се между намотката и
канала, като променяйки температурата
си, променя и налягането си;
-излиза през изходящите отвори в
клина на канала;
-преминава във въздушната междина
и попада в следващия канал;
-затопления охлаждащ газ се
охлажда в газоохладителите и отново се
връща в охлаждащото пространство;
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

4. Системи за охлаждане на
турбогенераторите (ТГ)

в) охлаждане на статорната намотка:

-охлаждащ агент – дестилирана
вода;
-статорната намотка се състои
от секции и се изпълнява като листова с
определена стъпка;
-част от секциите се изпълняват
като кухи проводници;
- за да се намалят загубите на
Фуко, в каналите се редуват един кух и
няколко плътни проводници, като
редуването им се определя от
мощността на СГ;
-броят на кухите проводници
не привешава 3 броя в канал;
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

4. Системи за охлаждане на
турбогенераторите (ТГ)

в) охлаждане на статорната намотка:

-изводите на секцията с кухи
проводници се свързват към два
колектора - напорен и събирателен (мед
или неръждаема стомана);
-към колекторите, проводниците се
свързват с изолационни тръби (2) и
съединители (5);
-затоплената вода се събира в
събирателния колектор и се подава към
системата за водоснабдяване и
охлаждане на охлаждащата среда.
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

5. Спомагателни системи към охлаждането на ТГ

а) системи за уплътнение:

-предназначение: да уплътняват валовете на ТГ с водородно

охлаждане към страничните капаци, за да не изтича водородът;
-уплътняването се осъществява от приток масло с налягане по-
голямо от това на водорода в мястото на уплътнение (между въртящия се
вал и неподвижна втулка);
-използват се два типа уплътнения: челни и цилиндрични.
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

5. Спомагателни системи към

охлаждането на ТГ

- челни уплътнения:

-между вала и корпуса на СГ се

поставя втулка, върху която е
нанесена бабитна наставка;
-втулката се притиска към
корпуса на СГ чрез пружина;
-към петовия лагер на вала,
втулката има бабитна наставка;
-маслото за уплътнение се
взема от маслената система на СГ;
-излишъка от масло се събира
от камера и се излива в маслената 1-вал; 2-втулка;
система на СГ. 3-пружина; 4-уплътнение;
5- бабитни наставки
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

5. Спомагателни системи към

охлаждането на ТГ

- цилиндрични уплътнения:

-между вала и корпуса на СГ се

поставя втулка, върху която е
нанесена бабитна наставка;
-втулката обхваща вала (като
цилиндър) и с масата си създава
силата на уплътнение;
-към петовия лагер на вала,
втулката има бабитна наставка;
-маслото за уплътнение се
взема от маслената система на СГ;
-излишъка от масло се събира 1-вал; 2-втулка;
от камера и се излива в маслената 3-пружина; 4-уплътнение;
система на СГ. 5- бабитни наставки
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

5. Спомагателни системи към охлаждането на ТГ

б) системи за маслоснабдяване:

-предназначение - осигурява непрекъснато подаване на масло: към

маслените уплътнения; системата за смазване на лагерите;
-температурата на маслото е от 400 до 450;
-налягането на маслото е: по-голямо от това на водорода.

в) системи за газоснабдяване:
- фукции: да запълва корпуса на СГ с охлаждащ агент; поддържа
налягането, температурата и влажността му; автоматичен контрол на
показателите на охлаждащия агент; сигнализация и защита;
- изпълнение: като газов пулт, разположен под СГ;
- елементи: тръби, оцветени със стандартен цвят според преминаващия в
тях охлаждащ агент; измервателни уреди; вентили; колектори за въвод в СГ (за
водород и въздух – горен, за въглероден двуокис – долен)
-съхранение на охлаждащия агент: бутилки/ресивери; баки (дестилат).
 СИСТЕМИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ НА ТУРБО- И
ХИДРОГЕНРАТОРИ

5. Спомагателни системи към охлаждането на ТГ

г) газоохладители:

-предназначение – охлаждане на охлаждащия агент;

-температурата на охлаждащата вода: не повече от 330;
-материал за тръбите: месинг, разположени по дължината на СГ;
-начин на охлаждане: охлаждащия газ обмива тръбите и предава
температурата на охлаждащата го вода.

в) система за термоконтрол:
- измерва температурата на: намотките; активната стомана; горещия
и студения газ; на охлаждащата вода; на маслото;
- изпълнение: като газов пулт, разположен под СГ;
- измервателни уреди: живачни и термосъпротивителни термометри.
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

1. Елементи на възбуждането на ТГ

-възбудителна намотка на СГ;

-източник за постоянен ток, наречен възбудител;
-контактно четков апарат;
-регулатор на възбуждането (АРН) на изводите на СГ, чрез което
напрежението се поддържа в определени граници.

Запомнете: Параметрите на възбудителните

системи са такива, че на изводите на СГ да се
. полечи напрежение, превишаващо номиналното не
повече от 1,5 до 2 пъти
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

2. Експлоатационни изисквания към възбудителните системи

-бързодействие – определя се от скоростта на нарастване на

възбудителното напрежение от изводите на възбудителя;
-форсировъчна способност (от 20 до 60 s) – максималната стойност,
до коята може да достигне форсираното възбуждане. Тя зависи от вида
на СГ и използваните в тях охлаждащи системи;
-възможност за използване на различни типове АРН;
-бързо намаляване на възбуждането при спиране.

Запомнете: Основна цел на възбуждането е

да създаде такъв възбудителен ток, при който да
се запази нивото на напрежение на изводите на СГ,
независимо от изменението на товара,
колебанията на напрежението и к.с.
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

3. Електромашинна възбудителна
система

а) особености
-възбудител – ГПТ с независимо или
паралелно възбуждане;
-връзка между СГ и възбудителя –
съединител или редуктор;
-максимална честота на въртене –
до 750min-1;
-недостатъци: шум, недостатъчно
бързодействие на форсировката на
възбуждане, малка надеждност на
четковия апарат
- приложение: при ХГ или резервно
възбуждане в ТЕЦ и АЕЦ.
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

3. Електромашинна възбудителна
система

б) регулиране на напрежението
-елементи на АРН:
*система на токово компаундиране,
прдизвикваща промяна на възбудителния
ток в зависимост от тока на товара;
*електромагнитен коректор на
напрежение, предизвикващ промяна на
възбудителния ток, в зависимост от
промяната на напрежението на изводите
на СГ;
*устройство за релейна форсировка
на възбуждането
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

3. Електромашинна възбудителна
система

б) регулиране на напрежението
-действие на АРН:
*при промяна на статорния ток и
напрежение, автоматично се променя
захранването с ток на възбудителната
намотка, с което се променя нивото
нанапрежение на изводите на СГ;
*чрез реостата Rв ръчно се променя
стойността на възбудителния ток;
*при големи изменения на
изходното напрежение чрез контактите
на РФН се шунтира Rв, с което рязко се
увеличава възбудителния ток
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Високочестотна възбудителна
система

а) особености
-възбудителят на СГ генерира
трифазно променливо напрежение с
честота 50Нz, с което се намаляват
габаритете му;
-връзка между СГ и възбудителя е
съединител;
-изправянето на тока е чрез система
от силициеви диоди (2 групи по 144броя);
-недостатъци: голяма дължина на
агрегата; външни връзки между диодите
и статорните намотки, наличието на
четков апарат;
- приложение: като основно
възбуждане в ТЕЦ и АЕЦ.
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Високочестотна възбудителна система

б) елементи
ВЪЗБУДИТЕЛ:
- индуктурен тип;
-в каналите на статора са положени две
намотки за променлив ток и три – за постоянен
ток (7,10,11);
-роторът е без намотки;
-изпълнен е като 11-зъбен сърдечник, набран
от листова електротехническа стомана;
-променливотоковите намотки захранват 2
изправителни групи;
-намотката 7 се нарича “последователна”
спрямо възбудителната намотка на СГ и
изправителното устройство;
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Високочестотна възбудителна
система

б) елементи
ВЪЗБУДИТЕЛ:
- намотката 10 се нарича “независима”
или “компенсираща” и компенсира по-
голямото магнитодвижещо напрежение
във възбудителната намотка на СГ в
нормален режим;
-намотката 11 е независима,
съпосочна на последователната. Тя
захранва “блока за форсировка” и в
нормален режим токът в нея е почти
нула;
-блокът за форсировка позволява
статорното напрежение да се увеличи до
2.Uн;
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Високочестотна възбудителна
система

б) елементи
ПОДВЪЗБУДИТЕЛ:
- той е СГ с честота 400Нz;
-той е на един вал със СГ и
Възбудителя;
-с напрежението си захранва
противовключената намотка 10;
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Високочестотна възбудителна
система

б) елементи
ИЗПРАВИТЕЛНО УСТРОЙСТВО:
- състои се от две групи с по 144
силициеви диоди;
-монтират се в два шкафа, в които е
предвидена въздушно-водна
охладителна система;
-защитата срещу к.с. се осъществява
чрез предпазители във всяка паралелна
верига (от два диода);
-на вратата на шкафа са монтирани
измервателни уреди и сигнализации за
целостта на предпазителите
ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ
 ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ

4. Безчеткова възбудителна система

а) особености
-възбудителят е свързан
последователно с роторната намотка на
СГ;
-възбудителят има обърнато
изпълнение, като възбудителната му
намотка е разположена на статора, а
променливотоковата – на ротора;
-връзка между СГ и възбудителя е
електрическа (без контакти и четки);
-изправителните групи се монтират в
барабан върху ротора;
-недостатъци: голяма дължина на
агрегата;
- приложение: при свръхмощните ТГ.
ВЪЗБУЖДАНЕ НА СИНХРОННИТЕ ГЕНЕРАТОРИ
 ГАСЕНЕ НА ПОЛЕТО В СГ

1. Особености

-при работа, в СГ има натрупано голямо количество електромагнитна и

кинетична енергия;
-при внезапно спиране на СГ, тази енергия трябва бързо да се намали, за да не
се получат тежки аварии в СГ и в елементите, съединени с него;
-възбудителната намотка на СГ има голямо индуктивно съпротивление и при
директното й прекъсване се получават големи пренапрежения и пробиви в нея;
-свеждането магнитното поле на възбудителната намотка до стойност, близка
до нула се осъществява в специални устройства, наречени автомати за гасене
на полето.

Запомнете: Процесът, при който се осъществява бързо

намаляване на магнитното поле на СГ, се нарича гасене
на полето.
 ГАСЕНЕ НА ПОЛЕТО В СГ

2. Начини за гасене на полето в СГ

-при СГ с мощност до 25МW, полето се гаси чрез свързване на възбудителната

намотка към разрядни резистори;
-при мощни СГ, полето се гаси чрез последователно свързване на
възбудителната намотка на СГ към нелинейно съпротивление (падът на
напрежение остава постоянен при измение на тока);
-най-подходящото нелинейно съпротивление е “електрическата дъга” с
дължина 2mm;
-за бързото гасене на електрическата дъга се използват “дъгогасителни
решетки”, които разкъсват дъгата на малки дъги.
 ГАСЕНЕ НА ПОЛЕТО В СГ

3. Схема за гасене на полето в мощни СГ

-възбудителят 1 захранва с постоянен ток

възбудителната намотка на СГ - 2;
-автомата за гасене на полето (АГП) е вид
контактор, имащ следните контакти:
*главни -3;
*дъгогасителни -4;
*спомагателни - 9
-в процеса на работа главните и
дъгогасителните са затворени, а
спомагателния - отворен;
-пълното време за загасване на полето е
0,935 до 1s.
Едновремено с подаване на импулс за изключване на прекъсвача на
СГ от релейната защита, се подава и импулс за сработване на АГП,
който е вид контактор.
 ГАСЕНЕ НА ПОЛЕТО В СГ

3. Схема за гасене на полето в мощни СГ

ПРИ СРАБОТВАНЕ НА АГП:

-отварят главните контакти (защо?);

-след кратко време се отварят и
дъгогасителните контакти на АГП;
-чрез магнити, дъгата се издърпва в
дъгогасителната решетке 5, състоящи се от
медни пластини с дебелина 2mm;
-най-напред изгасват дъгите, шунтирани
от резистора 6;
-времето за изгастване на дъгите е 0,03 до
0,05s;
-за да не остане възбудтелната намотка
отворена, се затваря спомагателния контакт
9, който затваря веригата й през резистора
за самосинхронизация 10;
-разрядникът 8 и съпротивлението 7
защитават веригата от пренапрежения;
-чрез сигналното реле 11 се сигнализира
сработването на АГП.