Човекът- Господар На Мислите и Чувствата Си - Орисън Марден

ЧОВЕКЪТ ГОСПОДАР НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА СИ
Орисън Сует Марден
СЪДЪРЖАНИЕ
Човекът, управляващ мислите си, може да се предпази от корабокрушенията в живота

Как умът управлява тялото
Мисълта причинява и здраве, и болест
Нашият най-голям враг е страхът
Преодоляване на страха
Убийствените емоции
Как да управляваме настроението си
Безполезният песимизъм
Силата на оптимистичните мисли
Отрицателните мисли парализират човека
Вярата в себе си (увереността) е голяма сила
Мислите се излъчват от човека и влияят върху другите
Как мисълта носи успех
Силата на увереността влияе върху другите
Изграждане на характера
Засилване на недостатъчно развитите способности
Красотата — плод на красивите мисли
Силата на въображението
Годините не трябва да имат значение
Как да контролираме мислите си
В бъдещия човек ще властва божественото
ЧОВЕКЪТ, УПРАВЛЯВАЩ МИСЛИТЕ СИ, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ОТ

КОРАБОКРУШЕНИЯТА В ЖИВОТА
Ние изграждаме своето бъдеще мисъл по мисъл,

добра или лоша, известна или не,
Вселената все още действа и се развива.
Мисълта е другото име на съдбата.
Избери своята съдба и след това чакай плодовете.
Любовта носи любов, а омразата носи омраза.
Елла Уйър Уийлкокс
Някакъв си човек със слабо образование (така върви едно старо предание), станал
наследник на кораб. Той не бил виждал никога море, не знаел нищо за мореплаването и
навигацията, но решил да предприеме пътешествие по море и да управлява сам кораба. Корабът
бил готов и самозваният капитан наредил екипажът да продължава да изпълнява всекидневната
си работа, тъй като многочислените и многообразни неща объркали любителя моряк. Но веднъж
излезли на открито море, работата станала по-проста и самоназначилият се капитан имал време
да забележи това, което ставало. Движейки се по палубата, той видял човек, който въртял
някакво колело ту на една, ту на друга страна.
— Какво си играе този човек там? — запитал той.
— Това е кормчията. Той управлява кораба.
— Хм, не виждам защо си губи времето цял ден. Пред него има само вода и, струва ми се,
платната са достатъчни, за да движат кораба напред. Когато се появи земя или някой кораб,
тогава ще има достатъчно време да се избегне сблъскването.
Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 1
Наредбите му били изпълнени и малцината, които останали живи след последното
корабокрушение, имали възможност да си спомнят за глупавия капитан, който смятал, че
корабът може сам да се управлява.
Ще кажете, че такъв човек никога не е живял и имате право. Но това не значи, че не може
да съществува подобна глупост. Вие не бихте били толкова глупави, нали? Помислете за миг. Не
управлявате ли нещо по-крехко, по-сложно от всякакъв кораб — вашия собствен живот,
собствения си ум? Какво внимание отдавате на този ум? Не го ли оставяте често да върши това,
което си желае? Не оставяте ли ветровете на гнева и на страстите да го духат насам и натам? Не
оставяте ли случайни приятелства, случайни четива и безцелни забавления да направляват
живота ви по пътища, които вие никога не бихте избрали по ваша воля? Капитан ли сте,
наистина, на собствения си кораб и направлявате ли го към сигурно пристанище на щастие, мир
и успех? Ако не сте такъв, не бихте ли желали да станете господар на положението? Тогава е по-
лесно, отколкото си мислите, може би, ако само разберете някои основни истини и впрегнете на
работа добрия човек вътре у вас. Да ви кажа как да постигнете това и да ви помогна в усилията
ви е целта на тези кратки разговори върху използването на ума при формиране на характера и по
житейския път.
Като си помислим само, че умът управлява всичко в живота ни и че тази сила е особено
пренебрегната и криво оценена! Дори и когато е оценен както трябва, с него се отнасяте като с
оръдие, което не се изхабява, с което човек може да си служи, като че ли се е родил с гениални
познания за неговата употреба. Напоследък овладяването на мисълта и нейното използване за
промяна на вече оформен характер, за промяна дори на външната обстановка, или поне на
нейното влияние върху човека, за да се постигне здраве, щастие и успех, се изучава и разбира все
повече и повече. Възможностите за обучение на мисълта са безбройни, последствията —
безкрайни. Доскоро оставят всичко на случая и на хиляди обстоятелства, които спъват и пречат
на умствената им работа, ако не се мъчат да им се противопоставят.
Не може да има по-важна задача за нас и за тези около нас, по-важно задължение,
отколкото контролът на мисълта, самоконтролът, който е основа на саморазвитието. Може би
поради това, че мисълта е нещо сложно, което не може да се види, и поради това, че повечето от
нас имат съвсем слаб контрол над нея, съществува впечатлението, че направляването на мисълта
е трудно и неясно за разбиране, че това е нещо, за постигането на което се изискват
продължително обучение, много свободно време и огромни знания. Нищо не е толкова далеч от
истината. Всеки човек, независимо от своето невежество, липса на образование или заетост, носи
в себе си всичко необходимо и разполага с достатъчно време, за да преобрази своя интелект,
своя характер, тялото и живота си. Всеки човек има задължения, различни проблеми за решаване
и различни цели, към които се стреми; на практика, обаче, процесът е един и същ и
трансформирането не е по-недостижимо за един или друг човек.
В ръцете на някой некадърник скулпторското длето може да обезобрази и най-хубавата
статуя; в ръцете на някой престъпник то може да се превърне в инструмент за обир или дори за
убийство. Със силата, която притежаваме да творим и унищожаваме какви неразумни глупци
трябва да сме, щом не се опитваме да разберем как да създаваме красота и хармония, щастие и
успех. Скулпторът няма намерение да удря безразборно върху мрамора. С овладяна прецизност
той нанася всеки удар, стремейки се да постигне целта, която вече се намира в неговия ум. Ние
трябва да постъпваме по същия начин при формирането на характера си, средата около нас,
организирането на живота си. Ние трябва да знаем какво искаме, как да го постигнем и да се
заемем незабавно с изпълнението н тази задача, без да отстъпваме някога или да се отказваме от
нея.
Разликата между нашата мисъл и едно оръдие на труда е, че с мисълта трябва да
извършваме постоянно нещо. Ние не можем просто да оставим мислите си настрана и да заявим,
че повече не се нуждаем от тях. Ние трябва да мислим и да имаме предвид, че всяка мисъл е
удар, който допринася за изграждането на нашия живот. Затова нека вземем решение да
използваме всяка мисъл за постигане на положителни цели, за постигане на максимален успех, и
след това нека впрегнем своята воля, за да изпълним това решение.
Все пак колкото и настойчиво да се стремим към изпълнението на тази задача,
дългогодишните навици и оформен начин на мислене ще затруднят възрастните хора. Голямото
поле за работа в тази посока на овладяване на мисълта е за новото поколение. Както М. Е.
Картър казва: „Ако родителите и възпитателите посвещаваха своите усилия, за да научат
младите, които са под техен надзор, как да контролират мисълта си, вместо да се стремят да ги
контролират толкова много — да налагат послушание спрямо външни авторитети, проблемът с
възпитанието на подрастващото поколение би бил чудесно опростен и скоро на нашата планета
биха се появили много по-съвършени човешки същества.
Дете, което е научено как да съхранява положителните мисли и как да прогонва лошите,
като управлява своя мисловен свят, се нуждае все по-малко и по-малко от външни авторитети,
ще расте с чист ум и ще бъде искрено, защото няма да има нещо, което да се налага да крие или
подтиска. Контролът върху ума е единственият самоконтрол, който можем да постигнем и онези,
които от рано се научат как да го постигат, ще избегнат много нещастия и трудни моменти,
които замъгляват живота на онези, които не успяват да научат най-важните уроци на живота."
Така заради нас и заради онези крехки същества, чийто живот до голяма степен зависи от
нас, нека да разгледаме внимателно огромното преимущество на правилното разбиране и
контрол на собствените ни жизнени сили.
КАК УМЪТ УПРАВЛЯВА ТЯЛОТО
„ Удивително е каква власт

има умът над тялото.
Затова нека умът винаги бъде господарят. "
Гьоте
Преди някой да може да направи нещо за изучаване на това — как да контролира мисълта
си, трябва да съществува съзнание за нейната сила и важност, а не просто механично приемане
на това твърдение. Вие трябва да сте убедени, че лошите мисли ви вредят, а добрите мисли ви
помагат. Не трябва да си играете с огъня и да мислите с пренебрежение, че няма голямо
значение, ако от време на време не сте достатъчно бдителни. И в най-съкровената част на
съзнанието ви трябва да залегне убеждението, че мисълта сама по себе си е вечна, че тя е
господар на съдбата ви и че всеки миг играе роля в решаването на тази съдба. Вие трябва да
почувствате, че съзнателният контрол над вашите мисли ще ви помогне да получавате по
естествен път всички хубави неща, както и че ще ви се случат всевъзможни лоши неща, ако
злоупотребявате със силите, дадени ви от Бога. Това разбиране трябва да дойде след анализ на
доказани факти.
Хората оценяват все повече и повече в своята работа истинското стойност на мисълта в
света — както материалната, така и моралната. Според мнението на хората, което се различава в
детайлите си, силата на мисълта се определя почти като всемогъща в сферата на човешките
действия. Практичните демонстрации с (на пръв поглед) невероятни резултати, могат да убедят
дори и немислещите и материалните умове в това. Научните експерименти, вместо да
опровергават твърденията на мислещите хора, ги подкрепят и ги обясняват научно.
Проф. У. Дж. Андерсън от Йелския университет е успял практически да измери дължината
на една мисъл или резултатът от нейното действие. Един студент бил поставен в статична поза,
при която центърът на тежестта на тялото му попада точно в центъра на неговото тяло. След
като бива накаран да решава математически задачи, количеството на кръв в главата му се
увеличава, което променя центъра на тежестта и съответно тялото излиза от баланс. Честото
умножаване с цифрата 9 предизвиква по-голямо отклонение, отколкото умножението с цифрата
5 и като цяло разбалансирането се увеличавало, колкото мисленето ставало по-интензивно.
Продължавайки експеримента си, той накарал студента да си представи, че прави физически
упражнения с краката си. Докато студентът мислено изпълнявал гимнастически упражнения,
кръвният поток нахлул в областта на краката и тази част на тялото се наклонила надолу, т. е.
станала по-тежка. Чрез чисто умствена дейност центърът на тежестта се измествал с 10 см. Тези
експерименти били проведени многократно с различни студенти и резултатите били едни и
същи.

За да провери по нататък ръководното влияние на ума върху мускулите, и по-точно върху
дясната и лявата ръка, той ангажирал 11 студенти. Средната сила на десните ръце била 50 кг, а
на левите — 34 кг. Мъжете извършвали специални упражнения само с дясната ръка в течение на
една седмица, след което били направили нови тестове върху двете ръце, показващи, че докато
средната сила на дясната ръка се увеличила средно с 3 кг, средната сила на лявата ръка, която не
се била упражнявала, се увеличила до 3.5 кг. Това ясно показвало, че мозъчната дейност,
свързана с физическите действия, развила не само мускулите, извършващи определени действия,
но и други мускули, които са под контрола на същата част на мозъка. А това може да стане само
след изпращане на кръв и нервни импулси до тези части на тялото чрез чисто умствена дейност.
Д-р Андерсън казва следното за резултатите:
„Аз мога да докажа чрез експериментите си, че най-важното нещо при всички упражнения
са умствените усилия, вложени в тях. Ако аз лежа в неподвижно състояние и си представям, че
танцувам, въпреки че тялото ми не се движи, в мускулите на краката ми ще се отчете прилив на
кръв така, сякаш наистина танцувам и всичко това се случва благодарение на мисловната
дейност."
Сандов отдавна е казал, че физическите упражнения, без тяхното осъзнаване чрез мисълта,
няма да развият особено много мускулите, докато в същото време малко упражнения, с
концентрация на ума върху тях, на практика ще преобразят тялото. Някои учители по физическа
култура изкарват добри пари, като прилагат това знание. Експериментите на проф. Андерсън
потвърждават истинността на тези твърдения и доказват, че упражненията, включващи
съревнование и истинско любопитство, са много по-подходящи, отколкото чисто механичните
движения, извършвани във физкултурните салони, които не предизвикват никакъв интерес.
Според проф. Андерсън ходенето не е пълноценно упражнение за хората, работещи активно с
мозъка си, тъй като то представлява чисто механично движение, не предизвикващо прилив на
кръв към обилно кръвоснабдения с кръв мозък, която кръв служи за решаването на
интелектуални проблеми. Тичането и бързото ходене, които изискват бърза мисъл, ще
предизвикат по-голям прилив на кръв към краката и ще подобрят работата на мускулите и
тяхното развитие. Преди тези експерименти проф. Елмар Гейтс от Вашингтон доказал, че чрез
концентриране на своите мисли върху едната си ръка, стояща в леген, пълен с вода, може да се
предизвика преливане на водата, пропорционално на нахлулата кръв в ръката. Това количество
кръв може да бъде измерено, тъй като то е свързано с количеството на прелялата вода. Не всеки
може да успее да установи това след първия опит; може би дори и да не успее след сто опита, но
умът може да се приучи да контролира тялото.
Преди години, чрез експериментите върху прочутия Бюмон, чиято рана в стомаха
заздравяла, но останал отвор, лекарите успели да демонстрират огромното влияние на
потискащите и радостни емоции върху храносмилането и другите жизнени функции. Една
телеграма, която съобщавала за някакво нещастие, прекъснала функцията на жлезите, отделящи
стомашен сок и по този начин храносмилането било преустановено за часове.
Експериментите на руския учен проф. Иван Павлов върху кучета доказват убедително, че
отделянето на стомашен сок в стомаха не става автоматично, когато се отделя слюнката или
когато храната навлиза в стомаха, както дълго преди това се е мислело. Напротив, стомашният
сок се отделя, когато на кучето се даде да разбере, че ще бъде хранено с храна, която то обича,
като сурово месо, например, дори ако тя не му се даде или ако му се даде да не влезе в стомаха, а
да изпадне навън, след като е приета чрез малък отвор в хранопровода, направен предварително
за тази цел чрез операция. Различни видове механични дразнения не успяват да предизвикат
отделянето на стомашен сок, ако тези действия не са или съпроводени от мисълта за удоволствие
от яденето. Прекъсването на определени нервни влакна, водещи до стомаха, дори и при
наличието на информация за предстоящото хранене или действителното преминаване на
любимото ядене през хранопровода, също не предизвиква отделяне на стомашен сок. По този
начин се установява участието на мисълта в това, което преди това било наричано просто
механично или физическо действие. Това показва, че психологичната страна на храносмилането,
както и на всяка друга проява на тялото, има по-голямо значение.

Най-забележителният резултат от експериментите, провеждани от проф. Гейтс, е
откритието, че определени състояния на ума предизвикват отделяне на химически вещества в
тялото. По този въпрос той казва следното:
„През 1879 г аз написах един доклад за експерименти, които показват, че когато дъхът на
даден човек премине през тръба, изстудена с лед, така че да се получи кондензация, летливите
частици в издишания въздух, смесени с родопсилов йод, не образуват видима утайка. Когато
обаче човек се разгневи, до 5 минути по повърхността на тръбата се появява кафява утайка,
която свидетелства за наличието на химическо съединение, произвеждано при емоционално
вълнение. Това химическо съединение, извлечено и дадено на хора и животни, причинява
възбуда и вълнение. Много силна мъка, като скръб по загубено дете, дава сива утайка; тъгата —
розова утайка и т. н. Моите експерименти показват, че дразнещите злобни и депресивни емоции
произвеждат в тялото на човека вредни вещества, някои от които са изключително отровни. В
същото време приятните емоции предизвикват отделяне на химически съединения, стимулиращи
клетките към производство на енергия." Както професор Гейтс неведнъж подчертава, за да обори
неверните твърдения, цветът на тези утайки зависи от използвания химикал, но върху един и
същ химикал различните емоции предизвикват различни цветове.
Експериментите на проф. Джак Лоб от Чикагския и Станфордския университет показват, че
мисълта предизвиква явления, подобни на тези в електричеството, че частиците на живата
материя се променят от положителни към отрицателни и от отрицателни към положителни под
влияние на мисълта. Това прави старото сравнение на мисълта с „телеграма на мозъка" е още по-
вярно и разширява концепцията за това какви промени може да предизвика умът върху
състоянието на тялото.
МИСЪЛТА ПРИЧИНЯВА И ЗДРАВЕ, И БОЛЕСТ
„Духът е този, който дава живот. Плътта има второстепенно значение."
„Всяко желание и всяка мисъл са издълбани върху мозъка на човека, защото желанието и
мислите водят началото си от мозъка, след което се отправят към частите на тялото,
където и завършват. Затова всяка мисъл, съществуваща в ума на човека, се намира и в мозъка,
а оттам и в тялото му, разпределяйки се по реда на неговите части. Така всеки записва своя
живот в тялото си и така ангелите откриват автобиографията му в неговата структура. "
Сведенборг
Не е необходимо да се позоваваме единствено на научни експерименти, за да докажем

определящата роля на ума върху здравето и болестите. Нашият ежедневен опит ни дава
многобройни доказателства за това. Учените са описали и публикували стотици удивителни и
интересни случаи, но все пак само няколко от тях ще бъдат достатъчни, за да потвърдят нашата
теза.
Ние дотолкова сме свикнали със смъртоносния ефект на определени видове и нива на
мислене, че дори и не се замисляме за това, че те причиняват болести и смърт. Някой умира от
„силен шок". Какво означава това? Това означава, че някоя внезапна и много силна мисъл до
такава степен е повредила телесния механизъм, че той е спрял да работи. Страхът, или по скоро
мисълта за него, е спряла работата на сърцето. Някаква внезапна възбуда го накарала да бие
толкова силно, че просто някой кръвоносен съд не е издържал и се е спукал. Неочаквано силна
радост причинява мощен прилив на кръв в мозъка, което води до скъсване на тънка мембрана.
Умира някой наш любим човек и мисълта за скръбта ни по него възпрепятства правилното
храносмилане и отделяне, както и другите физиологични функции, зависещи от нормалното
умствено състояние. Вследствие на тази скръб даденият човек отслабва и умира не от някаква
болест, на която изтощеното тяло не може да се противопостави, а просто от скръбната и
болезнена мисъл. Неотдавна един лондонски трамвай катастрофира с гръм и трясък на улицата.
Една млада дама, наглед здрава както всички останали, тъкмо мислела да се качи в него, но
виждайки катастрофата, тя се свлича мъртва на земята. Тя не била ударена от нищо и не страдала
от никакво сериозно заболяване. Тя просто си помислила, че се намира в опасност и тази мисъл е
била толкова силна, че нещо в нея се пречупило и връзката между духа и тялото й била
прекъсната. Един по-спокоен и не толкова тревожен ум би издържал на подобен стрес. Една
красива млада дама била ударена в лицето със стик за голф. Ударът счупил челюстта й, но
въпреки това след няколко седмици раната заздравяла. Останал обаче белег, който засегнал
нейната хубост. Мисълта за нейното загрозяване до такава степен обсебила ума й, че тя
започнала да избягва да се среща с хора и меланхолията станала нейното обичайно състояние.
Пътуванията из Европа и скъпите лечения при специалисти не помогнали с кой знае с какво.
Мисълта, че е обезобразена отнела цялата радост от живота й, изцедила цялата сила от нейното
тяло. Скоро тя не можела да стане от леглото. Лекарите не могли да локализират заболяване в
който и да е орган. Много неразумно, без съмнение, но това ни показва какво може да причини
една смъртоносна мисъл върху функциите на съвсем здравото тяло. Ако жената беше способна
да се освободи от тази мисъл и да преосмисли станалото, здравето отново би могло да се върне.
Страхът и скръбта често са били причина за преждевременно побеляване на косата за дни
или часове. Лудвиг Баварски, Мария Антоанета, Чарлс I и Херцогът на Брунсуик са исторически
примери за това, но подобни явления се срещат и днес. Предполагаемото обяснение на това
явление е, че под влияние на силни емоции в тялото се отделят химични вещества, вероятно
сяра, които променят цвета на косата. Подобна химична реакция настъпва внезапно вследствие
на дадена мисъл, вместо постепенно с напредване на възрастта. Д-р Роджърс казва: „Много
неща, които оказват слабо влияние върху тялото на човека, ускоряват смъртта на косата, особено
депресивните чувства, разяждащата тревожност и напрегнатите мисли."
Някои мъже са умрели, защото са смятали, че са смъртоносно ранени, докато всъщност не
са имали и драскотина. Често сме чували случая за студента по медицина, който бил уплашен до
смърт, тъй като мислел, че състудентите му изваждали тайно кръв от него. Един човек, който
мислел, че е глътнал пирон, изпитвал силни болки, включително и оток на гърлото, докато се е
разбрало, че е станала грешка. Стотици други случаи показват, че само мисълта е достатъчна, за
да се предизвика силно страдание и дори да настъпи смърт.
От друга страна страданията и болестите отстъпват пред силната положителна мисъл,
пораждаща силно вълнение или голяма радост.
Тъкмо когато се канел да завърши прочутата си статуя на Персей, която сега е изложена в
Лоджиа де Ланци, Флоренция, Бенвенуто Челини внезапно заболял от треска и бил принуден да
се прибере вкъщи и да легне на легло. По средата на своето боледуване един от неговите
работници дошъл при него и му казал: „О, Бенвенуто, статуята ти се руши и няма никаква
надежда, че ще можем да я спасим!" Обличайки се набързо, той изтичал до пещта, където
намерил своя метал „втвърден". След като наредил да донесат сухи дъбови дърва, той запалил
пеща, и, работейки усилено под дъжда, успял да спаси споя метал. Ето какво казва той по този
повод: „След като свърши всичко, аз се обърнах към една чиния със салата на масата, изядох я с
огромен апетит и пих заедно с всички работници. След това си легнах в леглото, здрав и
щастлив, тъй като оставаха само още два часа до сутринта, и спах така добре, сякаш никога не
съм боледувал." Мисълта за спасяването на статуята, която обзела цялото му същество, не само
прогонила от ума му мисълта за болестта, но прогонила и болестното състояние и той се
почувствал здрав.
Говори се, че когато Мулей Молук, мавританският водач, бил на легло, почти победен от
неизлечима болест, започнала битка между неговите войски и тези на португалците. В най-
критичния момент от боя той станал от носилката, взел оръжието си и успял да изведе
войниците до победа, след което внезапно паднал изтощен на земята и издъхнал.
Биографът на доктор Елиша Кейн казва следното: „Помолих го да ми даде най-доброто
доказателство за силата на духа върху тялото. Той замълча за момент, като че ли за да усети
въпроса по-добре, и внезапно отговори: „Сър, духът може напълно да преобрази тялото! Когато
капитанът ни умираше — казвам умираше, защото съм виждал достатъчно случаи на скорбут и
зная достатъчно добре какво означава това — цялото му тяло беше покрито с язви. Никога
досега не бях виждал толкова тежък случай, тъй като хората обикновено умират преди да
стигнат до този стадий. На парахода се случиха неприятности. Ако той издъхнеше, на кораба
щеше да има бунт. Щяхме да се хванем за гушите. Аз почувствах, че, макар и на смъртния си
одър, ние имахме нужда от него. Слязох при него и извиках силно на ухото му: „Бунт! Капитане,
бунт!" Той се отърси от мъртвешкия си ступор. „Изправи ме!" — каза той. „Заповядай на
недоволните да дойдат при мен!" Той изслуша оплакванията, нареди да бъдат наказани
виновните и от този момент нататък напълно оздравя."
Бразилският император Дом Педро внезапно оздравява, след като, лежейки болен на легло
в Европа, прочита каблограма от дъщеря си, в която тя, в качеството си на регент, му съобщава,
че е подписала декрет, премахващ робството в страната и по този начин изпълнила
дългогодишното желание на заболелия император.
Откъде идва силата, която позволява на една немощна, слаба жена, болна и неспособна да
се обслужва сама от години, която има сила единствено да премине от единия край на стаята до
другия, да изтича бързо по стълбите и да изнесе навън спящите деца от горящата къща? Откъде
идва силата, която позволява на тази крехка жена да измъкне покъщнината и леглото от
горящата къща? Определено мускулите й не са получили нова сила, кръвта й не се е обновила и
все пак тази жена прави нещо, което при обикновени обстоятелства би било абсолютно
невъзможно за нея. При възникване на критична ситуация тя забравя своята слабост и вижда
само тази критична ситуация. Опасността, която грози любимото й дете и загубата на нейния
дом се изправят право в пред нея. В този момент тя е убедена, че може да извърши това, което
иска, и го прави. Необходимата енергия идва не от промененото състояние на кръвта или
мускулите, а от промененото състояние на ума. Мускулите са дали силата, но преди всичко е
била убедеността, че може да извърши това. Пожарът, опасността, възбудата, необходимостта да
се спаси живота и имуществото, временната забрава на нейната предполагаема болест — всичко
това е било необходимо, за да провокира ума да заработи в правилната посока.
Свидетелствата за превъзходството на ума над тялото могат да се видят на много места.
Учудващото е това, че човечеството от древни времена успява да разпознае знаците и да направи
правилни изводи и действия по отношение на това явление. Подобно на силата на
електричеството, която прескача по въздуха, моретата и океаните, за да предаде различни
съобщения, изпратени от хората, силата на ума винаги е съществувала, но едва сега хората
започват да осъзнават това.
Ролята, която играе умът при лекуване на болестите, е известна на много лекари и в редица
книги са дадени примери, при които умът е свършил повече работа, отколкото лекарствата или
хирургията. Един от най-големите авторитети в медицината, д-р Уилиам Ослър, повикан от
самия крал Едуард VII от университета Джон Хонкинс за професор по медицина в Оксфордския
университет, пише следното в „Енциклопедия американа":
„Психичният метод винаги е имал своето важно място, въпреки че като цяло той остава
непознат за лекарите. Голяма част от оздравяването се дължи на вярата, която импулсира духа,
кара кръвта да циркулира по-свободно и позволява на нервите да изпълняват своите функции без
смущения. Безнадеждността или липсата на вяра често ще доведат и най-издръжливия организъм
до преддверието на смъртта вярата ще направи възможно дори и една лъжица вода или парче
хляб да направи почти чудо в процеса на оздравяване, докато и най-доброто лекарство, приемано
с отчаяние, няма да постигне нищо. Основата на цялата медицинска професия е вярата в доктора,
в лекарствата, които той предписва и в неговите методи. „
Почти същото пише и д-р Смит Ели Джилайф от Колумбийския университет в същата тази
енциклопедия:
„Безсъмнено най-старият, и в същото време най-младият терапевтичен подход, е
внушението. Силата на изцелението чрез вяра не е притежание на която и да е секта или класа,
или запазена марка на някаква система. Вярата в различни божества, молитви към дървени и
каменни идоли, баяния, вярата в лекаря и в собствените сили — всичко това е израз на голямата
терапевтична сила на оздравяването, която се крие във влиянието на умственото състояние върху
функциите на тялото. Тези неща не могат да преместват планини, те не могат да излекуват
белодробна туберкулоза; не могат да повлияят върху счупен крак или парализа на даден орган;
но въпреки това внушението, в своите различни форми, може да бъде и е едно от най-силните
средства в терапевтичната практика. С тази сила злоупотребяват различни хипнотизатори,
ясновидци, гледачки и много други паразити, за описването на които не разполагам с достатъчно
място. Човешкият ум е доверчив — той вярва в това, което иска или желае — и използването на

внушението в терапията е една от най-големите сили, които може да се използва както за добро,
така и за зло."
С това изказване д-р Джелайф, може би като представител на ултраконсервативното
течение в медицинската гилдия, донякъде подценява силата на внушението, но все пак той
сигурно ще признае, че върху процеса на зарастване на счупената кост състоянието на ума на
пациента играе жизнено важно влияние, тъй като засяга всички жизнени функции като
дишането, храносмилането, обмяната и отделянето. Умът играе решаваща роля и върху общото
състояние и хигиената на пациента, която е съществена при лечението на белодробната
туберкулоза, а също така дори и при напълно парализирани пациенти е възможно да се повлияе
чрез насилствено провокиране на шок върху ума и нервната система.
Още преди години Сър Джеймс Й. Симпсън е казал: „Лекарят не разбира и не прилага
напълно своето изкуство, ако пренебрегва удивителното влияние на ума над тялото".
Чърчил е синтезирал философията на здравето в стиховете:
„Най-сигурният път към здравето е никога да не казваме, че ще се разболеем. Повечето от
злините и нелепите кончини идват от докторите и фантазиите. "
НАШИЯТ НАЙ-ГОЛЯМ ВРАГ Е СТРАХЪТ
„Съмненията ни са врагове и са причина да губим много неща,

които бихме постигнали, само защото се страхуваме да се опитаме. "
Шекспир (из "Мяра за мяра ")
Най-смъртоносният инструмент на ума за съсипване на човешкия живот е страхът. Той

деморализира характера, унищожава амбициите, предразполага или предизвиква болести,
парализира радостите от самия себе си и от другите и пречи на развитието. Страхът няма нито
едно благородно качество. Той е изцяло лош. Днес учените знаят добре, че страхът намалява
жизнеспособността на кръвта, тъй като нарушава храносмилането и усвояването на
хранителните вещества. Той намалява жизнените сили на ума и тялото, убива всички елементи,
водещи към успех. Страхът убива радостта от младостта. Той е най-страшният спътник на
старостта. Жизнеността отстъпва пред неговия ужасяващ поглед, доброто настроение не може да
живее с него под един и същ покрив.
„Най-разпространеното болестно състояние на ума, влияещо толкова разрушително върху
човека, е състоянието на страх," казва д-р Уилиам X. Холкомб. „Страхът има много нива и
степени — от крайна тревога, уплаха или ужас до предчувствие за надвисваща опасност.
Независимо от това става дума за едно и също нещо — парализиращото чувство, поразяващо
самото ядро на живота, което чрез нервната система може да причини различни болестни
симптоми във всяка част на тялото."
„Страхът е като въглена киселина, впръскана в лицето на човека", казва Хорас Флетчър.
„Той причинява умствено, морално и духовно задушаване, а понякога и смърт — смърт на
енергията, смърт на тъканта, смърт на целия растеж".
И все пак още от раждането си ние живеем в присъствието и под властта на този демон —
страха. Детето се предупреждава хиляди пъти през годината да се пази от това и от онова; то
може да се отрови; може да се удари и дори да загине; може да му се случи нещо ужасно, ако не
постъпва по този или по онзи начин. Мъже и жени не могат да търпят вида на някое безобидно
животно или насекомо, защото като деца им е било казано, че то ще ги нарани. Едно от най-
жестоките неща, които можем да си представим, е да отпечатаме върху пластичния детски ум
ужасния образ на страха, който също като буквите, врязани върху кората на младо дърво, става
все по-широк и по-дълбок с годините. Гибелните сенки на подобни вредни и пагубни картини
ще покриват целия живот и ще засенчат светлото слънце на радостта и щастието. Един
австралийски писател казва: „Едно от най-големите нещастия, което вероятно може да се случи
на едно подрастващо дете, е да има майка, която вечно е тормозена от невротичен страх. Ако
някоя майка бъде завладяна от своите страхове — патологични, дребни и обсебващи — това
неизбежно ще се отрази неблагоприятно върху обстановката, в която растат децата. Произходът
на страха се корени в навика или инстинкта да се очаква най-лошото. Майка, която не си
позволява да действа или не позволява на своите деца да действат, без да извиква във
въображението си хилядите неприятни възможности, които могат да се случат, налива в чашата
на живота бавно действаща отрова.
„Аз знам, че днес хиляди момчета и момичета треперят от страх, слабост, пасивност и
неспособност за активни действия, защото като малки те са карани да виждат потенциалната
опасност във всичко, което са правили или са се опитвали да правят. Майката носи огромна
отговорност, когато (поради глупави страхове от предполагаемо нараняване) забранява на детето
си да върши неща, които ще допринесат за култивирането на смелост, устойчивост, увереност в
собствените сили и самоконтрол."
„Изучавал съм криминална и детска психология повече от 20 години" — казва д-р Лино
Фериани. — „Хиляди пъти съм бил принуден да установявам тъжния факт, че най-малко 88% от
болезнено страхливите деца биха могли да бъдат излекувани и да се спасят навреме, ако са били
прилагани разумните принципи на психичната и физическата хигиена, в която основният фактор
е внушението, вдъхновено от разумна смелост".
Много майки и бавачки измислят всевъзможни плашещи неща, с които да всяват страх у
нещастните бебета, за да бъдат послушни. Те дори се опитват да ги накарат да заспят, като им
казват: „Ако не заспиш веднага, една голяма страшна мечка ще дойде и ще те изяде!". По какъв
начин би могъл да заспи едни възрастен човек, ако имаше реална опасност това да се случи?
Страхът от тъмнината едва ли би съществувал, ако родителите показваха внимателно на децата
си, че нещата са еднакви както на тъмно, така и на светло. Вместо да правят това, те плашат
децата, че в тъмнината живеят какви ли не страшни същества и чудовища. Един поет добре е
изразил този жесток, но за съжаление разпространен грях, срещу здравото детско съзнание:
„Тоз, който всява страх в децата,

спира техните игри и песни,
това не е просто грешка,
а тежък морален грях. "
Майките хабят много енергия, като се безпокоят за своите деца. Някои от тях не могат нито
за миг да се отпуснат, когато момичетата или момчетата не са пред погледа им. Колко пъти сте
си представяли как децата ви падат от някое дърво или покрив? Колко пъти сте си въобразявали,
че децата ви са се удавили в реката, когато са отишли да плуват или да ловят риба? Колко пъти
сте си мислили, че ще донесат момчето ви с окървавено лице или със счупен крак от футболното
игрище? След като нито едно от тези неща не се е случило, с какво ще компенсирате часовете на
душевно страдание и намаления жизнен и физически тонус вследствие на това? Подобни
безполезни мисли за евентуални нещастия състаряват преждевременно много жени. Най-лошото
е това, че много от тези майки смятат за свой дълг и признак на голяма любов към децата си да
се притесняват през цялото време.
С такива уплашени и прекалено загрижени майки, които обграждат децата си с атмосфера
на страх и им внушават все нови и нови страхове, не е изненадващо, че целият свят изглежда
обременен и превит под страшната тежест на страха и безпокойството. Идете на което и да е
събиране, без значение колко щастливи и радостни изглеждат хората там, и след като разпитате
дори и най-веселите от тях, ще откриете, че червеят на страха е заседнал в сърцата на всички тях
под някаква форма. Страхът от злополука, болест, бедност, смърт или някакво голямо нещастие
витае дори и по време на най-голямото веселие. Животът на хиляди хора преминава под сянката
на страха, преследвани от ужасната мисъл за приближаването на неясна смъртоносна опасност.
Много мъже и жени ограничават живота си, притеснявайки се за това какво може да им се
случи утре. Семейството не може да си позволи някакво малко безобидно удоволствие, да пътува
или да се абонира за някое хубаво списание или вестник. То не може да отдели време за крайно
нужната почивка. Трябва да пести от дрехи и дори от храна и от всякакви видове културни
мероприятия или забавления, които струват пари, просто защото времената другата година могат
да бъдат трудни. „Може да настъпи парична криза", настоява песимистът. „Някое от децата може
да се разболее, може да дойдат лоши дни, годината може да е неплодородна, бизнесът може да се
окаже неуспешен. Ние не можем да кажем какво може да се случи, но трябва да сме подготвени
за най-лошото". Животът на стотици семейства се разрушава, понякога непоправимо, дори от
мисълта за предстоящо нещастие.
Една от най-лошите черти на този пестелив, тревожен и несигурен начин на живот е, че той
спира преждевременно развитието на подрастващите и хвърля тъмна сянка върху тяхното
бъдеще и настояще. Например, дадено момиче или момче тази година трябва да постъпи в
университет. Времето лети бързо и преди родителите да осъзнаят, детето вече е станало
прекалено голямо. Но бащата и майката преценяват, че тази година не могат да се позволят
никакви допълнителни разходи и че детето може да почака още малко. И всяка година тази
история се повтаря: „Трябва да се изчака още малко".
Колко мъже и жени са лишени от възможността да напреднат в живота, защото нямат
образование, което родителите им (очаквайки тежки дни, които никога не са настъпили) са
отлагали, докато е станало твърде късно?
Никой не трябва да пречи на разумното пестене и скромност, но този потискащ страх, че
„може да се случи нещо лошо", това отлагане на забавления, образование, култура, пътувания,
книги, различни невинни удоволствия, докато желанията се притъпят, докато естетическите
усещания загинат, е болест на тесногръдите, несигурни души, с които всеки разумен човек
трябва да се бори.
Помислете си за милионите човешки същества, които Бог е създал и поставил на тази
радостна земя, надарена с всевъзможни блага, за да могат да се радват на живота, които губят
най-ценните си години, притеснявайки се и тревожейки се, че нещо лошо може да им се случи.
Колко жалки са притеснените, сбръчкани лица, белите коси, тъжните изражения на лицата
на онези, които се безпокоят за предполагаемите нещастия, които могат да им случат! Нито една
бръчка, нито един бял косъм от хилядите, които имат, не са причинени от действителна
опасност. Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки,
които лишават походката от нейната еластичност и отнемат виталността на живота, са
мостовете, по които човек никога не е минал, нещастията, които никога не са се случили.
Трудностите и изпитанията, които действително идват в живота ни, с изключение на редки
случаи, са нищожни в сравнение с нещата, за които се тревожим, но които никога не са се
случили.
Каква загуба на енергия и човешки живот е свързана с този гибелен навик да очакваме
злото! Представете си само какво количество работа бихте могли да свършите с умствената и
физическата си енергия (сила), която се изразходвали, страхувайки се, че ще нещо лошо може да
се случи — без обаче то на практика да се е случило. Помислете за изгубените часове, в които
сте обмисляли какво бихте правили, ако дадено нещастие се случи.
Ако само можехме да се освободим от въображаемите проблеми, животът ни би бил
безкрайно по-щастлив и по-здрав. Така една от най-големите задачи при изграждането на
характера ни е да отстраним, да изкореним, да унищожим напълно разрушителния ефект на
страха във всичките му прояви. Никой не може да води естествено здрав, слънчев, полезен,
хармоничен живот, ако живее сред обстановка на постоянен страх. Никой не може да се надява,
че ще бъде напълно щастлив и успял, ако не унищожи и заличи микроба на страха. Ако това
обаче се случи, светът със сигурност ще се промени към по-добро. Дълг на всеки индивид е да
победи този общ враг в ума си и да направи всичко, на което е способен, за да помогне на
другите, особено на младите да се освободят от властта на това илюзорно чудовище. За щастие
различните мислители и откриватели са доказали, че това може да се случи и представлява едно
велико предсказание, което новите поколения ще усвоят, за да изгонят всички страхове, за да
могат да вървят смело и уверено към постигане на пълно щастие.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА
„ Страхът — най-големият враг на човечеството,

може да бъде премахнат чрез позитивно мислене и да
бъде напълно изкоренен; но не и чрез репресия (насилие).
Хорас Флетчър

Подготвяйки се за борба със страха, ние трябва първо да разберем от какво се страхуваме.
Това винаги е нещо, което все още не се е случило, т. е. това е нещо несъществуващо. Тревогата
е нещо въображаемо, за което мислим и което ни плаши със своята вероятност да се случи. Да
предположим, че се страхувате от жълта треска; всъщност вие се страхувате от страданията,
които ще ви причини тази болест и особено от вероятния смъртен край. Докато нямате треска, тя
не съществува за вас. Ако пък сте заболели от нея, тя не ви е убила и може би няма да успее да
направи това. В действителност съществува единствено болката и физическата отпадналост.
Силният страх влошава всяка неприятна проява на болестта и прави фаталния край много
вероятен. Тъй като страхът от тази болест е толкова голям, затова и тя често има смъртоносен
изход и изглежда дори, че заразяването с нея зависи до голяма степен от страха на хората,
независимо от микробите, които имат досег с вашето тяло. Това означава, че микробите често не
могат да засегнат нормалния здрав и безстрашен човек.
По време на епидемия от жълта треска в Ню Орлеанс, когато лете все още не бяха съгласни,
че болестта е заразна, една млада учителка от Севера пристига в Натчез, Мисисипи, с висока
температура. Прегледал я д-р Самуел Картрайт, който на другия ден, заедно с д-р Уилиам X.
Холкомб, повикал всички служители на хотела и клиентите, отседнали там, и им казали
приблизително следното:
„Тази млада жена има жълта треска, която не е заразна и никой от вас няма да се зарази от
нея. Ако послушате съвета ми, ще спасите града от паника, а паниката е най-големият
разпространител на епидемиите. Не казвайте на никой за този случай, дръжте се така, сякаш
нищо не се е случило. Нека жените да й помогнат, нека да й донесат цветя и сладки и да се
държат така, сякаш правят нещо напълно обикновено, което не крие никаква опасност. Така ще
спасим живота й в перспектива, може би и живота на много други хора."
Всички били съгласни с изключение на една жена, която се изолирала в най-отдалечената
стая на хотела. Младата учителка оздравяла и никой в хотела не се разболял от жълта треска, с
изключение на изплашената до смърт жена, която също оздравяла в последствие.
По този повод д-р Холкомб казва: „Благодарение на голямата си репутация и изявена
магнетична сила д-р Картрайт разсея страховете у хората и предотврати избухването на
епидемия. За голямото разбиране и успешното прилагане на принципа на огромното въздействие
на ума и мисълта върху състоянието на тялото — сила, която едва сега започна да се осъзнава от
хората. Този принцип заслужава по-голям паметник от тези, които сме издигнали на героите и
държавниците."
Повечето хора се страхуват да минат по тясно място високо над земята. Ако същото това
място се намира на нивото на земята, те ще минат по него съвсем нормално, без да се замислят,
че ще изгубят равновесие. Единственото опасно нещо при преминаването на подобно място е
страхът от падане. Здраво стъпилите на земята хора просто не се страхуват. Те не позволяват на
мисълта възможната опасност да ги завладее и напълно се контролират. Акробатът просто
трябва да преодолее страха, за да изпълни номера, който удивлява зрителите. За повечето номера
се изискват специални тренировки и техники за развитие на мускулатурата, очите и преценката,
но в повечето случаи всичко, което е необходимо, е една хладнокръвна и безстрашна глава.
Призраците, които карат детето да трепери от страх в тъмната стая, не съществуват за
родителите. Когато детето се убеди, че призраците и чудовищата не са реални, неговият ужас
изчезва. Едно градско дете, което никога досега не е стъпвало върху трева, изпитва силен страх,
когато стъпи за първи път върху меката поляна — то преминава по нея така предпазливо, сякаш
върви по нагорещено желязо. То няма от какво да се страхува, но въпреки това детето си мисли,
че съществува някаква опасност. Щом веднъж мисълта за въображаемата опасност изчезне от
ума му, страхът също изчезва. Същото нещо би могло да се случи и със страховете на
порасналите, ако навиците, предубежденията и по-рано заученото неправилно възпитание са ни
поставили в коловози, от които трудно можем да излезем. Ако само бихме могли да достигнем
до убеждението, че страхът е проекция на мисълта, че той съществува единствено в нашето
съзнание и няма силата да ни нарани, освен ако ние не му позволим — каква благодат би било
това за човечеството!
Вземете един най-обикновен страх — страхът от загуба на работата. Хората, които правят
живота си нещастен, като се тревожат за това предполагаемо нещастие, все още не са уволнени
от работа и докато това наистина не се случи, те на практика не страдат и не са заплашени от
гладуване. Следователно, сегашното им състояние е задоволително. Ако дойде уволнението,
тогава е твърде късно за притеснение относно неговото идване и всички досегашни безпокойства
са били чиста загуба на време и не са допринесли с нищо положително, а тъкмо обратното, по-
скоро са отслабили човека и са го лишили от силите, необходими му за повторно спечелване на
изгубения пост. В този момент, обаче, тези хора започват да се притесняват за това, че няма да
могат да си намерят нова работа. Ако си намерят такава, тревогите отново са били напразни. При
никакви обстоятелства притесненията и страховете не могат да бъдат оправдани от ситуацията в
който и да е момент. Обект на тези страхове винаги е въображаемата ситуация в бъдещето.
При преодоляване на различните страхове, които имате, проследете всеки един страх до
логическия му край и по този начин се убедете, че в настоящия момент нещата, от които се
страхувате не съществуват никъде другаде, освен във вашето въображение. Дали те ще се случат
или не за в бъдеще, страхът ви е само загуба на време, енергия и реални умствени и физически
сили. Спрете да се притеснявате така, както бихте престанали да ядете или пиете нещо, което със
сигурност сте усетили, че ви е причинило болка в миналото. Ако трябва да се безпокоите за
нещо, притеснявайте се за ужасните ефекти на безпокойството. Това може да ви помогне да се
излекувате.
Единствено убеждението, че страхът ви е въображаем няма да ви свърши работа, докато не
научите ума си (съзнанието) да прогонва всичко, което ви внушава страх и да преодолява всички
мисли, водещи към страха. Това означава да сте постоянно на щрек и да полагате съзнателни
усилия. Когато дадена мисъл или тревога се появи в съзнанието ви и и започне да се натрапва, не
само не се занимавайте с нея и не я оставяйте да стане голяма и черна, а я променете и мислете
за нещо напълно противоположно на нея. Ако се страхувате от личен провал, вместо да мислите
за това колко жалки и слаби сте, колко зле сте подготвени за голямата задача и колко сте
сигурни, че непременно ще се провалите, представете си колко силни и подготвени сте, как
преди сте изпълнявали подобни задачи и как сега ще приложите целия си минал опит и ще се
справите блестящо с настоящата задача, като този път резултатът дори ще надмине очакванията
ви. Подобно отношение, независимо от това дали то се е породило съзнателно, води хората към
все по-високи и по-високи постижения.
Същият принцип за прогонване на страховитите мисли чрез друга жизнерадостна,
обнадеждаваща и вдъхваща вяра мисъл може да се приложи към всички многобройни видове
страх, които ни тормозят ежедневно и ежеминутно. Отначало ще бъде трудно да се промени
посоката на мисълта, да спрем да мислим за мрачните и депресиращи мисли. В процеса на
мислене често ще ни е нужна помощ. Внезапното преориентиране на вниманието към нещо
(мисъл или дейност), изискващо концентрация на ума, често предизвиква рязка промяна.
Споменът за някоя забавна или приятна случка често прогонва тежките грижи, които са ни
налегнали. Някоя много интересна смешна книга е много вероятно да ни подейства добре, ако
започнем да я четем задълбочено.
И в края на нашия анализ става ясно, че всички страхове у човека се свеждат до страха от
смъртта и много от авторите, занимаващи се с въпроса „Как да се освободим от страха?", отделят
специално внимание на тази базисна форма на страха. Вероятно смъртта винаги ще си остане
една мистерия, но както и от какъвто и ъгъл да се погледне, логичният анализ на ужаса от нея,
особено тази форма, кара човек да се отвращава и ужасява от безжизнената човешка плът. Ние
смятаме, че чувството, което изпитват хиндуистите при вида на някое убито животно е твърде
странно, тъй като в лицето на това животно ние виждаме единствено вкусна храна. Нашият страх
от човешкия труп е също толкова глупав, колкото и хиндуиският страх и ако ние искаме да се
освободим от този страх, трябва да се научим на това. Внимателното запознаване с предмета на
нашия страх е препоръчително и често напълно достатъчно. Ние знаем, че същото това нещо се
отнася например и за конете и трябва само да приложим това и по отношение на своите глупави
страхове. Хорас Флетчър препоръчва дори човек да изкара един образователен курс в моргата,
където се правят аутопсии, защото ако не друго, то поне това ще прогони неоснователния страх
от мъртвото тяло.
„Каквото и да лежи отвъд гроба" казва У И. X. Леки, „самият гроб не значи нищо за нас.
Тесният ковчег, потискащата пищност, противността от гниенето се виждат само и единствено
от живите. Чрез прекалено развинтеното си въображение някои хора си представят съзнателно,
че са мъртви — че се намират затворени в отвратителен гроб, че започват да се разлагат и че в
същото време осъзнават това. Опитайте се да положите усилия старателно да изтриете от ума си
тази илюзия, тъй като тя стои в основата на страха от смъртта — илюзия, която е поддържана не
само през цялото средновековие, но и до днес. Ако наистина се замислим, нищо не е по-малко
реално от един гроб. Съдбата на мъртвото ни тяло не трябва да ни притеснява повече от съдбата
на косите, които фризьорът е подстригал. Колкото по-скоро частите на тялото се разпаднат на
своите първични елементи, толкова по-добре. Въображението ни никога не трябва да се опитва
да спира върху тяхното разлагане."
Независимо от средствата, задачата ни да победим страха е една от най-важните при
изграждане на характера й усилията, вложени в това начинание, няма да останат невъзнаградени.
Докато това стане напълно и окончателно, човешката душа не може да заеме своето правилно
място, да влезе под властта на Бога и да прогресира към все по-висши и по-висши нива на власт
и влияние.
УБИЙСТВЕНИТЕ ЕМОЦИИ
„Гневът и тревогите не само депресират и

потискат човека, но понякога могат дори и да го убият."
Хорас Флетчър
„Насилието е мимолетно. Омразата, гневът,

отмъщението са форми на страха и те не са трайни.
Спокойните упорити усилия ще ги разсеят. Бъди силен ".
Елбърт Хубард
Страхът не е единствената емоция, което може да причинява смъртоносна вреда. Хората

със слаби сърца се съветват да се пазят от необичайни и силни емоции, но и здравите хора не са
застраховани срещу тях. Много яростни пристъпи са завършвали със сърдечни или мозъчни
удари и смърт. Тъгата, продължителната ревност и разяждащата тревожност са отговорни в
много случаи за предизвикването на умопомрачение. Емоциите, следователно убиват.
Както беше споменато, скръбта е една от най-известните и най-често срещани убийствени
емоции. Казват, че Кореджо умрял от разочарование за това, че получил само 40 дуката за една
картина, която сега се пази в трезора на Дрезденската галерия. Китс починал от критика, която
била твърде силна за неговата чувствителна душа. От такава смърт са загинали стотици други
хора с чувствителни души. Не са редки случаите, когато момичета са умирали, разочаровани от
неуспех в любовта.
Дори и радостта убива, когато нейната сила ни връхлети прекалено неочаквано. Вестниците
понякога споменават за смъртта на възрастен родител при внезапно пристигане на отдавна
загубено дете или за настъпването на фатален край, вследствие на прекалено голямо щастие. В
Париж един човек починал, след като разбрал, че лотарийният му билет е печеливш. Изненадата
от това, че синът на мисис Кореа от Коупейк от Ню Йорк се оженил и довел жена си вкъщи
станала причина за почти мигновената смърт на нещастната жена.
Дори ако емоцията не е толкова силна, за да убие, нейното влияние може да бъде
изключително вредно. Един пристъп на гняв ще унищожи апетита, ще наруши храносмилането и
ще разстрои нервите на човека за часове, дори и за дни. Той може да разстрои цялостното
физическо състояние на човека, като порази както умствените, така и моралните възможности.
Както променя хубавото лице в отвратителна гримаса, така гневът променя цялото настроение на
личността за определено време. Гневът на майката може дори да отрови бозаещото дете.
Крайният гняв или страх може да предизвика появата на физическо (соматично) заболяване или
например — повръщане.
Ревността може да дисбалансира работата на цялото човешко тяло. Тя е един от най-
смъртоносните врагове на здравето, щастието и успеха. Хората, които стават жертви на
ревността, често напълно загубват своето здраве (докато не се премахне причината) и до такава
степен се деморализират, че или се самоубиват, или убиват някого, или полудяват. Водещото
заглавие на един от броевете на френски вестник гласи „Drames Passionels" („Трагедия от
страст"). Дадена силна, продължителна омраза може понякога не само да наруши процеса на
храносмилане, усвояване и душевния мир, но и да съсипе напълно характера.
Тези и много други влияния на емоциите върху тялото се дължат на определени химични
вещества, които се отделят от тялото при силни емоции. Лекарите казват, че те са аналогични на
отровата, която отровните змии отделят под влияние на страха или гнева. Змията има торбичка, в
която събира отровата си; ние нямаме и тя се разпространява по цялото тяло, въпреки усилията
ни да я елиминираме.
Професор Елмър Гейтс, един от водещите изследователи на емоциите, казва:
„Никой не бива да се учудва, че емоциите, причинени от скръб, болка и тъга оказват
влияние върху функциите на организма, защото всеки един трябва да е наблюдавал как по време
на тези депресивни емоции дишането и кръвообращението се забавят, храносмилането се
разстройва, бузите стават бледи, погледът се замъглява и т. н."
С разнообразни средства и уреди, чрез които се определят „точката на умора", „времето за
реакция" и т. н., проф. Гейтс е открил, че човек е способен на по-голяма мускулна,
интелектуална и волева дейност, когато се намира под влияние на добро настроение, отколкото
при наличието на депресивни емоции.
„Тялото полага усилия да се освободи от остатъчните продукти в тъканите вследствие на
обмяната на веществата", казва проф. Гейтс „и не е чудно, следователно, че по време на силна
скръб очите се пълнят със сълзи; че при внезапен страх червата и бъбреците засилват дейността
си; че при продължителен страх върху кожата избива студена пот; че по време на гняв устата се
изпълва с горчив привкус, което се дължи на повишеното отделяне на сулфоцианати. Потта по
време на страх има различен химичен състав и дори мирише по различен начин от потта,
отделяна при весело настроение."
След като отбелязва как тялото се опитва да изхвърли тези отрови от себе си, проф. Гейтс
продължава:
„Сега може да бъде доказано по много начини, че отделянето на остатъчните продукти от
тялото се забавя от угнетяващите и болезнени емоции; не, дори по-лошо от това — самите
депресивни емоции са отговорни за увеличаване на тези отрови в тялото. И обратно, приятните и
радостни емоции през времето, когато се проявяват, потискат отровния ефект на депресивното
настроение и стимулират клетките на тялото да създават и складират жизнена енергия и
хранителни вещества в тъканите."
„От всички тези експерименти може да се извлече един ценен съвет: по време на тъга и
скръб трябва да се полагат съзнателни усилия за ускоряване на дишането, потенето и отделянето
с цел по-бързото извеждане на отровите. Ако сте натъжени, излезте на чист въздух и започнете
да извършвате физически упражнения, докато се изпотите. Къпете се по няколко пъти на ден, за
да измиете кожата от отделените от тялото вещества, и преди всичко използвайте всичките ви
познати способи като театър, поезия и други изящни изкуства, за да предизвикате съзнателно у
себе си весели и приятни емоции. Всичко, което провокира продължителни или силни негативни
емоции е вредно, без значение дали това е облекло, театър или нещо друго. Радостта е средство,
а не крайна цел — тя създава енергия, подпомага растежа и храненето и удължава живота.
Емоциите и другите чувства ни осигуряват всички радости в живота и тяхното научно изучаване
и рационално използване е важна стъпка в изкуството да си служим с ума по-умело и по-
ефикасно. Чрез подходяща методика депресивните емоции могат да бъдат практически
отстранени от живота, което ще позволи да се възползваме в по-пълна степен от положителните
емоции. Всичко това е крайно оптимистично."
Да носим със себе си скръб или печал месец след месец или година след година, както
много от нас правят, означава да извършваме престъпление спрямо себе си и спрямо всички, с
които общуваме. Това абсолютно не е полезно за никого, най-малко за скърбящата личност,
която определено не се чувства щастлива от това, че тъгува. Починалият или заминал човек не
може да изпита радост от постоянната тъга и всеки, който живее с тъгата е депресиран и страда
от пелената на скръбта. Тази тъга е едно самосъжаление, форма на егоизъм. Удоволствията и
удобствата, които са идвали от определен източник, може да са изчезнали от живота ви, но защо
да не живеете с радостните спомени за онова, което ви е радвало, вместо да бъдете нещастни и
да огорчавате живота на много други, само защото не можете да си върнете същите тези
удоволствия и удобства? Какво бихте си помислили за туриста, който, връщайки се от
Швейцария, ридае и тъгува за това, че не е могъл да остане завинаги в някоя красива долина и да
се наслаждава на прекрасната гледка? Вместо това вие очаквате да видите един човек с блясък в
очите, който с приповдигнато настроение да ви разкаже за хубостите, които е видял, и за
удоволствията, които е почувствал.
„В тази връзка," продължава Хорас Флетчър, „това, което би трябвало да се каже е, че
раздялата — както и смъртта — не е от първостепенна важност в сравнение с привилегията да
познаем своя любим или любима и че оценяването и благодарността би трябвало винаги да
превъзхождат съжалението във връзка с неизбежните промени.
Отношението към раздялата, наречена смърт, би трябвало да ни внуши мисълта или дори
въодушевлението: „Върви си скъпи, върви към един по-добър свят. Скоро и аз ще те последвам.
Моето щастие да съм с теб те следва. Моята любов е благословена с това щастие. Това, което ти
беше за мен, ще остане и ще бъде с мен завинаги."
Гневът има много форми и се дължи на много причини, но както Хорас Флечър заявява,
неговата първопричина се корени в страха. Някой е гневен, защото друг е направил или казал
нещо, което може да му причини физическо нараняване, накърняване на материалното му
състояние, лишаване от някое изключително приятно удоволствие, опетняване на репутацията
му или прекратяване на дадено приятелство. Самоуверената, безстрашна и уравновесена личност
не се гневи, въпреки че изпитва същите трудности и неприятности, които карат другите хора да
се „разбиват на парчета" по десетина пъти на ден. Този израз, впрочем, описва много точно
влиянието на гнева. Умствената и физическа хармония се „разбива на парчета" и дълго време
след това не може да се възстанови.
Самоконтролът е предпазно средство срещу гнева. Логичното и внимателно преценяване на
случките и техния ефект благоприятства изграждането на самоконтрола. Честа причина за
предизвикване на гняв е окачествяването ни с обидна квалификация. Помислете за момент върху
подобна обида и ще видите, че не си струва да изпускате нервите си за такава глупост. Вие сте
гневни, защото се страхувате, че някой може да повярва, че тази характеристика е вярна. Ако
обаче сте напълно сигурен в себе си и в добрата си репутация, обидният епитет няма да
предизвика по-голям ефект от лаенето на някое куче или изричането на някоя дума на чужд език,
който е неразбираем за вас. Тя няма никакви реални последствия за вас, освен ефекта, който вие
й позволите да има върху вашия собствен ум. Обидната дума не променя обстоятелствата в
дадената ситуация по никакъв начин. По разумен начин е постъпил Мирабо, който веднъж, при
разговор в Марсилия, бил наречен „доносник, лъжец, убиец и разбойник". „Ще почакам,
господа, докато свършите с любезностите".
Да се гневите на някой, защото не си е свършил работата както трябва, също няма да ви
помогне много. Това няма да поправи грешката, нито да накара сгрешилия повече да не я
повтаря. Вместо това посочете му грижливо къде е сгрешил, както и правилния метод. По този
начин енергията ви ще бъде изразходвана много по-полезно, отколкото ако си позволите да се
разгневите.
Обикновено причината за разгневяването е незначителна. Доказателство за това са
избухливите хора, които винаги на следващия ден се извиняват, когато нещата им изглеждат
доста по-различни. Изградете си навика да формирате тези „утрешни" преценки и още днес
вашите гневни избухвания значително ще намалеят. Култивирайте в себе си оптимизъм, като
отделяте особено внимание на любящите мисли към всички хора, с които общувате, и скоро ще
видите, че ще ви е трудно да се разгневите на някого. Ако съзнателно култивирате мисълта си в
тази посока, омразата и ревността ще изчезнат. Каквато и да е убийствената ви емоция, на която
позволявате да унищожава щастието и да съкращава живота ви, средството срещу нея винаги
може да се открие във вас самия, във вашите мисли и действия. Отдавна Епиктет е казал:
„Мисля за дните, когато не съм бил гневен. Аз бях гневен всеки ден, сега съм гневен всеки
3-4 дни. Ако пропуснете да се разгневите повече от трийсет дни, принесете жертва в името на
Бога."

КАК ДА УПРАВЛЯВАМЕ НАСТРОЕНИЕТО СИ
„ Човекът със силен характер знае какво иска.

Той не допуска неговият темперамент
и настроение да го управляват,
а действа според твърдо установени принципи. "
Трой
Когато нещата в живота ви вървят трудно, когато изглежда, че всичко е срещу вас, когато
сте притиснати в ъгъла, когато небето е мрачно и не можете да видите никаква светлина, тъкмо
това е времето да проявите своя характер и да покажете от какъв материал сте направени Ако
има нещо във вас, нещастията ще го изкарат наяве. Онова, което човек прави въпреки
обстоятелствата, а не благодарение на тях, е критерият за способността му да успее.
Когато сутрин се събудите с потиснато настроение и се чувствате паднали духом, поради
неприятните неща, които предстоят, вземете твърдото решение, че каквото и да стане, това ще
бъде един „забележителен ден" за вас. Тогава вместо вероятния провал и загуба на деня, вие най-
малкото ще постигнете значително повече, отколкото бихте постигнали, ако допуснете
депресивното настроение да ви завладее.
Човек е животно, което е лениво по природа. Когато човекът се сблъска с трудности, той
изпитва силно желание да заобиколи трудното място. Но не по този начин може да се убие
драконът, който ни преследва и загражда пътя ни към щастието. Не изоставяйте или не
избягвайте работата; не заобикаляйте затрудненията — вървете право срещу тях. Хванете
дракона за главата и го удушете.
„Преди всичко" — казва Франк С. Хадок в книгата си „Силата на волята" — „гневът,
раздразнението, ревността, депресията, киселото настроение, мрачните мисли и притесненията
трябва да бъдат изгонени от ума завинаги чрез непоколебимата и решителна воля. Всички тези
лоши мисли са демони за тялото — те не само смущават ума, но също така нараняват и тялото
като предизвикват отделянето отрови в организма и по този начин влияят отрицателно върху
клетките. Тези емоции затрудняват дори и кръвообращението. Отровите, които те произвеждат,
са крайно смъртоносни. Те мачкат и късат клетките на нервната тъкан. В резултат на тяхното
влияние човешката психика достига ниво, което е пагубно за волята. Те прогонват надеждата,
потискат възвишените стремежи и намаляват умствените способности. Лошите мисли трябва да
бъдат прогонени от живота като вземете решение, че винаги трябва да ги преследвате като
врагове. Подобни негативни емоции трябва да бъдат задушени и заличени и да бъдат напълно
изключени от живота ви. Който успее да постигне тези огромни резултати ще открие увеличение
на волевите си възможности, които ще му помогнат да устои на всички естествени житейски
предизвикателства."
Ако сте мрачни, унили или обезверени; ако имате навика да се безпокоите или тормозите за
различни неща или някакъв друг недостатък възпрепятства развитието ви, никога няма да се
освободите от този недостатък, докато мислите постоянно за това. Няма нищо по-сигурно от
това, че като подхранвате тези чувства, вие влошавате положението си. Ако обаче човекът, който
страда, се опита да промени посоката на мисълта си, като извика от спомените си нещо приятно,
ако види някакво красиво произведение на изкуството или природата, ако прочете някаква
полезна и възвисяваща книга, „тъгата" му скоро ще изчезне. Светлината ще замени мрака и
радостта ще замени скръбта. Както госпожа Уигс казва: „За да стане весел, човек трябва да се
смее, когато се чувства зле; да мисли за нечие чуждо главоболие, когато от неговото ще му се
пръсне главата; да продължава да вярва, че слънцето пак ще изгрее, въпреки че облаците са
толкова дебели, че нито един лъч не може да ги пробие".
Една от най-лъчезарните и най-веселите жени, които съм познавал, ми каза, че била
предразположена към депресии или меланхолия, но се научила да преодолява тези състояния,
като съзнателно започвала да пее някоя весела и радостна песен или да свири нещо на пианото
винаги, когато предчувствала „атакуването" на тези състояния.
Силата на противоположната по сила положителна емоция е на практика перфектна, ако
новата емоция е по-силна от старата.
Единственото лекарство срещу мързела е работата", казва Рутерфорд; „единственото
лекарство срещу егоизма е самопожертвувателността, единственото лекарство срещу безверието
е да се освободите от пристъпите на съмнение, като изпълнявате Христовите заповеди;
единственото лекарство срещу страха е да се ангажирате с някакво ужасяващо задължение,
преди да ви е настръхнала косата". По сходен начин лекарството срещу лошото настроение е да
се предизвика добро настроение, което да изпълни целия ум и всички мисли на човека. Това
изисква голямо усилие на волята, но единственият начин да преодолеем някой недостатък е като
мислим упорито за противоположната на него добродетел и да я практикуваме, докато я усвоим
напълно и тя стане нашата втора природа. Задържайте противоположната мисъл на тази, която
ви потиска и настроението ви естествено ще се подобри.
ВЪОБРАЖЕНИЕТО притежава огромна сила да променя неприятните мисли или
преживявания. Когато се окажете жертва на лошото си настроение, просто си кажете: „Това
настроение не е истинско, то няма нищо общо с моя по-висш и по-добър „аз", защото Създателят
никога не е имал намерение да помрачава съзнанието ми с подобни тъмни картини".
Припомняйте си настоятелно най-възхитителните преживявания, най-щастливите дни в живота
си. Фокусирайте ума върху нещата, на които сте се радвали; прогонвайте от ума си мислите за
провал, като мислите за нещата, които сте постигнали. Когато сте заплашени от меланхолично
настроение, упорито мислете за хубави неща. Извикайте на помощ надеждата и визуализирайте
своето светло и успешно бъдеще. Заобиколете се за няколко минути на ден с подобни приятни
мисли и ще бъдете учудени да видите как всички призраци на тъмнината и мрака — всички
мисли, които ви тормозят и тревожат — са изчезнали от очите ви. Те не могат да понасят
светлина. Светлината, радостта, веселието и хармонията са вашите най-добри защитници;
раздорите, тъмнината и болестите не могат да съществуват в тяхно присъствие. Както един
писател в „Списанието за мистерии" казва: „Нашите проблеми могат да устояват на всичко, само
не и на незаинтересоваността и осмиването. Когато се разграничим от тях и престанем да
мислим за тях като за неща от огромна важност или когато сведем незначителността на тези
мисли до подигравка, те бързо побягват унизени и скриват своите „малки глави".
Докато не станем господари на своето настроение, ние никога няма да вършим своята
работа по най-добрия начин, на който сме способни. Никой човек, който зависи от милостта на
своето настроение, не е свободен. Свободен е само този, който може да направлява сам живота
си, независимо от умствените си врагове. Ако човек трябва всяка сутрин да се консултира със
своето настроение, за да види дали ще може д свърши работата си или дори само някоя
незначителна задача през деня; ако трябва да погледне умствения си барометър, когато се
събуди, за да види дали смелостта му се покачва или пада, той е роб; той не може да успее или
да бъде щастлив.
Колко по-различен вид има човекът, който всяка сутрин е уверен в това, че ще свърши по
най-добрия начин своята работа и то така, че никакво настроение или външни обстоятелства
няма да му попречат да направи това. Как великолепно се грижи за себе си този, който не се
страхува, не се съмнява и не се тревожи.
Вярно е, че този върховен самоконтрол, характеризиращ спокойната и силна душа,
отличаваща се сред милионите други, които се терзаят, тревожат и са управлявани от своето
настроение, е един от последните уроци на човешката култура. Съзнателният върховен
самоконтрол е необходимо условие за постигане на истинско развитие и въпреки всичко може да
се постигне от всеки чрез съответни усилия. Когато постигнем това, ние повече няма да
завиждаме на онези смирени души, които впечатляват със силата, която излъчват, и
непоколебимото спокойствие — тези, които вървят към своята цел с ритъма и величието на
небесните тела. Такива могат да бъдат само онези, които са се научили да мислят правилно, да
направляват своето настроение и заедно с това да направляват хората и обстоятелствата. И ние
можем да бъдем като тях, ако пожелаем.
Изграждането на характер в условията на силен натиск води до най-голямата дисциплина в
света. Знаете кое е правилно и какво трябва да направите, дори и ако не ви се иска да го
направите. Това е времето да овладеете в максимална степен себе си, да се заемете твърдо с
изпълнението на задачите си, без значение колко трудни или неприятни са те. Спазвайте тази

непреклонна дисциплина ден след ден, седмица след седмица и скоро ще изучите изкуството на
изкуствата — перфектният самоконтрол.
БЕЗПОЛЕЗНИЯТ ПЕСИМИЗЪМ
„Вселената се отплаща на всеки според това, което заслужава; ако се усмихваш и тя ще

ти отговаря с усмивка; ако се мръщиш и на теб ще ти се мръщят; ако пееш, ще бъдеш поканен
във весела компания; ако мислиш, ще бъдеш приветстван от мислители; ако обичаш света и
въодушевено търсиш доброто в него, ще бъдеш заобиколен от любящи приятели и природата
ще изсипва върху теб съкровищата на Земята."
Цимерман
Като помислим само колко безполезни са такива усилия, учудващо е колко много хора се
занимават единствено с търсенето на проблеми, с тяхното отглеждане, съхраняване и посрещане.
И тези хора намират почти винаги онова, което търсят. Всеки, който търси проблеми, успява да
намери достатъчно много от тях. Това е така, защото всеки може да си създаде проблеми с какво
ли не, ако мисълта му е насочена в тази посока. Казват, че при усвояването на западната част на
Северна Америка, в суровите дни, изпълнени със сражения, мъжете, които винаги са били
въоръжени с пистолети, револвери и ножове, постоянно изпадали в затруднения, докато мъжете,
които не били въоръжени, а разчитали на здравия си разум, самоконтрола, такта и хумора, рядко
са имали проблеми. Инцидентът, който предизвиквал въоръжените мъже да се спречкат, бил по-
скоро просто шега за по-разумните невъоръжени мъже. Също се отнася и за търсачите на
обикновени проблеми. Като постоянно поддържат в себе си обезкуражителни, обезсърчаващи,
меланхолични и мрачни мисли, те стават добра мишена за всичко, което депресира и руши. Това,
което за един жизнерадостен човек би било дребен инцидент, който той отминава със смях и не
се замисля много над него, за черногледите това нещо е ужасно предзнаменование.
Повечето нещастни хора са станали такива, формирайки в себе си навика да са нещастни
постепенно, като са се оплаквали от времето, откривали са, че храната им не е добра, че
трамваите са претъпкани, че приятелите и работата им не е подходяща за тях. Навикът да се
оплакваме, да критикуваме, да се фокусираме върху проблемите или недоволството си от дребни
неща, е един от най-неприятните навици, с които трябва да се справим, особено в ранна възраст,
защото след известно време жертвата се превръща в роб. Всички импулси се изкривяват, докато
склонността към песимизъм и цинизъм стане хронична.
Сред тези търсачи на проблеми има и истински специалисти. Хиляди хора очакват да се
разболеят от различни болести. Те държат близо до себе си хинин против малария, както и нещо
против настинка, имат лекарство за всяка възможна болест, защото са сигурни, че един ден
всички тези болести ще дойдат. Когато предприемат някакво дълго пътуване, те вземат цялата
аптека със себе си, лекарства за всяко предполагаемо заболяване, с което могат да се сблъскат; и
колкото и да е странно, същите тези хора винаги се чувстват болни, постоянно настиват и се
заразяват от инфекциозни болести. Другите, които никога не очакват да им се случат проблеми,
онези, които винаги очакват по-скоро най-доброто, а не най-лошото, ще тръгнат на път, без да
вземат каквито и да е лекарства със себе си и те рядко ще имат някакви проблеми.
Някои хора виждат навсякъде опасност от малария, отровни газове и замърсен въздух.
Мястото, на което живеят, със сигурност е нездравословно. То е разположено или прекалено
ниско или много високо, то е твърде слънчево или твърде сенчесто. Ако нещо ги заболи, те са
сигурни, че това е малария. Разбира се, в края на краищата те се разболяват от нея, след като са я
търсили, предвиждали и очаквали. Те биха се разочаровали, ако открият, че са сгрешили. Факт е,
че единственото нещо, което не е на ред, е собственият им ум. Ако в ума им има малария, ако
мислите им са изпълнени с вредни изпарения, тези неща ще се появят и в тялото. Това е само
въпрос на време.
Някои от тези търсачи на проблеми се фиксират върху стомаха си като център на бурята от
нещастия. В ума си те имат сложни таблици за това, което им понася и това, което не им понася,
като винаги тайно се надяват, че ще открият нещо ново, което техният стомах смила трудно.
Всяка хапка предизвиква разтройство в храносмилането им, тъй като те са сигурни, че всичко,
което консумират, ще им навреди. Мислите, изпълнени със страх и подозрение, се отразяват
неблагоприятно на храносмилането, разстройват отделянето на стомашни сокове или съвсем
спират тяхното отделяне и, разбира се, проблемите вече са налице.
Някои от тези странни индивиди откриват във въздуха най-плодотворния извор за своите
цели. Цялата френска нация търси постоянно проблеми в този източник. Ако някой чужденец
остави прозореца на спалнята си в Париж отворен, той бива предупреден, че е изложен на
опасност от заболяване на очите, пневмония, настинка и внезапна смърт. Ако някъде има
отворен прозорец, тези страхуващи се от въздуха хора започват да се страхуват, че ще настинат и
със сигурност наистина се разболяват от нея. Самият страх и безпокойство поразяват
естествените съпротивителни сили на организма и го правят податливо на болести.
Ако някъде в квартала се е разпространила заразна болест, търсачите на проблеми са
сигурни, че ще се заразят. Ако някое от децата кашля, ако бузите му са зачервени, ако няма
апетит, те са уверени, че ужасната болест вече проявява своето смъртоносно действие.
Най-достойни за съжаление са може би онези хора, които имат фикс идеята, че някоя
болест, обикновено наследствена, ще ги унищожи напълно. Тези самоубедили се жертви на
слабите дробове, слабото сърце или болния стомах се концентрират и мислят постоянно за
своето неустойчиво физическо състояние, което ги кара да планират и калкулират колко живот
им остава и това помрачава всяка тяхна дейност, както и живота на семейството им.
Единственото нещо, от което се нуждаят хилядите такива хора, за да се чувстват доволни и
щастливи, е да постигнат по-добро ниво на ума, да усвоят радостно и изпълнено с надежда
настроение, както и да започнат дейности, които биха дошли в резултат от подобна философия.
Тези хора стават жертва на всякакви шарлатани. Те гълтат какви ли не специалитети, от чиито
реклами е дошло до гуша на хората. Те поддържат разкоша на много лекари и правят живота си
десет пъти по-мизерен, отколкото би трябвало да бъде. Бих искал да имам силата да разтърся до
дъно душата на тези хора, за да осъзнаят до каква степен зависи съдбата им от контрола на
собствените им мисли, как силата на волята, която им помага да задържат изцеляващата
животворна мисъл, би могла да им помогне да отхвърлят всеки физически и умствен проблем и
да направи от живота им величествена проява на божествеността, която е същността на всеки от
нас.
Някои хора се оплакват постоянно от тежката си съдба и бедност. Разхождат се с изписана
на лицето им катастрофа; те са движеща се реклама на собствения си провал, на собственото си
равнодушно, инертно и безжизнено бездействие; те винаги приказват, но никога не правят нищо.
Познавам един умен, енергичен млад мъж, който започна самостоятелен бизнес, но който
си е създал може би най-неблагоприятния навик да подценява работата си пред всеки. Когато
някой го запита как върви работата му, той отговаря: „Лошо, лошо, няма работа, абсолютно
нищо не върша, едва преживявам, няма пари в тази работа, бих искал да се откажа от нея,
направих грешка, че се заех с тази работа, щях да бъда много по-добре, ако бях на заплата
някъде." Този човек дотолкова си е създал навика да подценява бизнеса си, че дори и когато
работата му върви добре, той пак смята, че това не е така. Той обезсърчава с поведението си,
дава песимистични идеи и събужда у вас чувство на досада и възмущение, защото един такъв
обещаващ младеж, притежаващ такива големи възможности, унищожава сам плановете си и
задушава амбицията си.
Този навик е особено неприятен при работодателите, защото става заразен; той унищожава
доверието на служителите в него и в неговия бизнес. Хората не обичат да работят за песимист.
Те преуспяват в атмосфера на оптимизъм и доброжелателство и вършат много повече и по-добра
работа, отколкото в обстановка на отчаяние и депресия. Онзи, който подценява своя бизнес не
може да напредне така, както онзи, който говори добре за него. Навикът да се подценява всичко,
настройва ума в негативна, вместо в положителна и съзидателна посока, което е фатално за
успеха. Това създава дисфункционална обстановка. Никой не може да се издига, докато говори
за слизане надолу.
Погрешно насоченото въображение е един от най-лошите ни неприятели. Аз познавам хора,
които живеят в постоянно нещастие и дискомфорт, защото си въобразяват, че са наранявани,
обиждани, пренебрегвани и осмивани. Те смятат, че са мишена за всякакви злини, че са обект на

завист, ревност и всевъзможни зли намерения. Истината е, че повечето от тия мисли
представляват заблуда и нямат връзка с реалността.
Това е най-нещастното състояние на ума. То убива щастието, покварява способността за
работа, разстройва ума и животът сам по себе си става незадоволителен.
Хората, обсебени от такива мисли, се чувстват непрекъснато нещастни, обвивайки се в
атмосфера на песимизъм. Те винаги носят черни очила, които правят всичко около тях да
изглежда обвито в траур; те виждат всичко в черно. Цялата музика на техния живот е в минорна
гама; в техния свят няма нищо весело или светло.
Тези хора са говорили за бедност, провал, лош късмет, лоша съдба и трудности толкова
дълго, че цялото им същество е изпълнено с песимизъм. Радостните качества на ума са
атрофирали от пренебрежение и неизползване, докато в същото време техните песимистични
тенденции са се увеличили толкова много, че умът им не може да възстанови своето нормално,
здраво и жизнерадостно равновесие.
Където и да отидат, тези хора излъчват мрачно, неприветливо и некомфортно влияние.
Никой не обича да води разговор с тях, защото те винаги говорят за своя лош късмет и нещастия.
С тях времената винаги са лоши и обществото отива към „провал". След известно време те
стават абсолютни песимисти, изпълнени с мрачни мисли, отчасти наистина психично
неуравновесени, и хората ги отбягват така, сякаш отбягват вонящи блата, пълни с комари и
малария.
Понякога пялата къща се заразява от присъствието на някой мрачен, недоволен член и
мирът в къщи се сгромолясва. Подобен опак човек никога не е в хармония с обстановката около
себе си, сам няма никакви удоволствия и доколкото може се опитва да лиши и другите от такива.
Това състояние на ума не само поражда болести, но също възпрепятства ползата от
обикновените лечебни процеси. Въз основа на своя опит от един санаториум Джордж К. Теней
пише следното:
„Да се помогне на някого, който е „против" всеки и всичко, е все едно да се опитваме да
помогнем на някой давещ се, който твърдо е решил да се удави. Някои хора прекарват огромна
част от времето си, изследвайки се за някоя нова болест и когато я намерят, те са по-щастливи от
всякога. Те веднага я окачват на шията си, където тя се превръща в поредния воденичен камък,
който тегли надолу. Нищо не възпрепятства в толкова голяма степен възстановяването на
нормалното състояние на пациента, колкото постоянната му борба с условията и заобикалящата
го среда. Да даваме лекарства или да лекуваме човек, чийто ум е смутен и недоволен, е все едно
да наливаме вода в нагорещено масло. Последствията от това са единствено раздразнителност и
недоволство. Лекуването се извършва от божествената сила и при прилагане на съответните
средства за възстановяване на здравето е необходимо да се отнасяме към тях така, сякаш самият
Божествен господар ги прилага. Едно добро и мъдро Провидение се опитва да доведе работата
до добър край и ефикасните средства са в хармония с това, което ни е помогнало, независимо
дали нашите чувства приемат това, или не."
„Няма значение какво е причинило проблемите в тревожния ум" казва д-р А. Дж.
Сандерсън, „последствията за тялото са едни и същи". Всички функции в организма отслабват и
в резултат на продължителното влияние на депресираното състояние на ума, те дегенерират.
Това се отнася особено за случаите, когато някой орган е отслабнал поради друга причина.
Комбинацията на тези две влияния може съвсем скоро да доведе до появата на реално
заболяване.
„Най-голямата бариера, която възпрепятства лечебния процес, особено ако страданието е
съпътствано от силни болки, е умственият колапс, който за съжаление често спомага за
развитието на болестта. Понякога той пречи на възстановяването повече, отколкото физическите
причини и изтрива от съзнанието на болния чудната лечебна сила на природата, толкова
необходима за възстановяването".
Един от най-вредните и неприятни начини за откриване на проблемите е намирането на
грешки и непрестанната критика спрямо постъпките на другите хора. Някои хора никога не
проявяват щедрост и великодушие към другите. Те са крайно пестеливи в своите похвали, като
винаги проявяват едно болезнено скъперничество, когато им се налага да признаят нечии други
заслуги и в същото време критикуват всяка тяхна постъпка.
Не изживявайте живота си, търсейки единствено проблемите и грешките, вглеждайки се в
провалите, нездравото, грозното и деформираното. Не виждайте в човека само изкривеното —
вижте човека сътворен от Бога. Просто още от самото начало вземете твърдо решение да не
критикувате и да не осъждате другите или да фокусирате върху техните грешки и дефекти. Да
откривате грешки, да се отдавате на сарказъм и ирония, да търсите недостатъците на всеки и
всичко, да търсите неща, които да осъждате, вместо да хвалите, е твърде опасен навик. Той
прилича на смъртоносен червей, който прояжда сърцевината на пъпката или плода и който ще
направи живота ви горчив, изкривен и пуст.
Ничий живот не може да бъде хармоничен и щастлив, след като веднъж е оформен този
пагубен навик. Онези, които винаги търсят нещо, което да осъждат, провалят своя собствен
характер и унищожават своята нормална цялостност.
Всички ние обичаме слънчевите, радостни, весели и изпълнени с надежди хора и никой не
харесва мърморковците — онези, които намират грешки у другите, които клеветят и доносничат.
Светът обича Емерсон, а не Нордау; той обича човека, който вижда перспективата в своята кауза
и доброто бъдеще, който открива най-хубавото, а не най-лошото в хората. Безпочвените клюки,
злите езици, хората, които дават воля на своя гняв и на други негативни емоции получават само
моментно удовлетворение и винаги след това те се измъчват от своята грозна природа, като се
чудят защо другите хора се наслаждават на живота си, а те страдат.
По-лесно е човек да изживее този живот като търси доброто и хубавото, вместо грозното;
благородното вместо подлото; светлото и веселото, вместо тъмното и потискащото; това, което
ни дава надежда вместо това, което ни отчайва и като вижда светлата страна вместо тъмната. Да
обръщате своето лице към лъчите на слънцето е не по-малко лесно, отколкото да виждате винаги
сенките и за вашия характер не е едно и също дали сте доволни или недоволни, дали сте
щастливи или нещастни и дали животът ви да върви напред, а не назад и дали успявате вместо да
търпите поражения.
Затова се научете да търсите светлината. Чрез позитивно отношение се откажете да бъдете
пристанище за сенки и петна, за деформираното, обезобразеното, грозното, неприятното.
Придържайте се към нещата, които ви носят удоволствие, които ви помагат и вдъхновяват и вие
ще промените коренно начина, по който гледате на нещата, ще трансформирате характера си за
кратко време.
Изключително много хора смятат, че биха били щастливи, ако само се намираха при други
обстоятелства. Истината е, че обстановката има малко, ако не и никакво значение за характера на
човека или склонността му да се радва на света.
Аз познавам хора, които са изгубили своите най-добри приятели, които през целия си
живот привидно са били преследвани от нещастия, сблъсквали са се с много несгоди и дори са
били инвалидизирани, но все пак са понасяли всичко това храбро и са били весели, изпълнени с
надежда и са вдъхновявали всички, които са ги познавали.
Вие, които винаги сте нещастни, които постоянно недоволствате от обстоятелствата около
вас, от лошия ви късмет и бедността си, трябва да запомните, че хиляди хора биха били
щастливи, ако бяха на вашето място. Ако сте имали навика да омаловажавате работата си,
времето, в което живеете, приятелите си и всичко останало, просто обърнете процеса —
започнете да приказвате добре за всички и за всичко и ще забележите колко скоро вашите
променени мисли ще изменят атмосферата около вас и как това ще подобрява вашето състояние.
Силният, положителният човек не си позволява да говори и мисли негативно. Той не казва
„Аз не мога", той винаги казва „Аз мога", той не казва „Ще се опитам", а казва: „Ще го направя".
Думата „Не мога" е провалила живота на повече момчета, млади мъже и жени, отколкото всичко
друго, защото като усвояваме навика да мислим негативно, да се съмняваме, ние вървим надолу.
Тези хора си поставят вериги, от които не могат да се освободят, докато не променят коренно
своето мислене, говор и поведение.
Перфектната вяра е дете на оптимизма и хармонията. Песимистичната атмосфера винаги
действа смъртоносно на здравето и е фатална за работата и морала. Уравновесената душа никога
не е подозрителна, не очаква неприятности, а точно обратното. Балансираният човек знае, че
здравето и хармонията са вечни и че болестта и разногласието не са нищо друго, освен липсата

на първите две, както тъмнината не е нещо реално само по себе си, а отсъствие на светлина.
Балансирайте се и животът ви ще започне да изглежда по друг начин, ще бъде различен.
„Размишлявайки върху болестта, избухливата личност създава много страхове и болка.
Опитай се да видиш доброто във всяко мрачно дело и като виждаш добродетелта, забрави
милостинята на живота. Наслаждавай се на всеки повод за радост, който имаш около себе си."
СИЛАТА НА ОПТИМИСТИЧНИТЕ МИСЛИ
„ Оптимизмът е вярата, която води към успехи;

нищо не може да бъде постигнато без вяра. "
Хелън Келър
„Хората, които съм виждал да постигат най-голям успех в живота, винаги са били весели
и изпълнени с надежда, извършвали са работата си с усмивка и са приемали промените и
шансовете в тленния земен живот като мъже; посрещали са трудностите, лошите и добрите
събития такива, каквито са.
Чарлз Кингсли
Жизнерадостният човек притежава творческа сила, каквато песимистът никога не може да

има. Няма нищо, което така да подслажда живота и да премахва скуката, нещо, което така
сполучливо да убива сътресенията по пътя, както слънчевото, обнадеждаващо и оптимистично
настроение. При равни умствени способности човекът с жизнерадостни мисли има безкрайно
повече сила, отколкото падналият духом и мрачен човек. Доброто настроение е вечната смазка
за ума; тя е маслото, което премахва скърцанията, притесненията, тревогите и неприятните
преживявания. Живата машина на жизнерадостния човек не се амортизира или счупва толкова
бързо, колкото машината на този, чието настроение и нрав изхабяват и разсипват нейните крехки
части и напълно я разбалансират.
„При поддържане на здравето и лечението на заболяванията жизнерадостното настроение е
най-важният фактор", казва д-р А. Дж. Сандерс. „Силата му да помага, подобно на добро
лекарство, не се предизвиква от някакво изкуствено стимулиране на тъканите, което се последва
от реакция и още по-голямо изхабяване, какъвто е случаят с много лекарства; ефектът от доброто
настроение всъщност представлява едно естествено даряващо живот влияние, резултатите от
което се проявяват във всяка част на човешкия организъм. То кара очите да заблестят, лицето да
поруменее, походката да стане по-пъргава и повишава всички скрити сили, които поддържат
живота. Кръвта циркулира по-свободно, кислородът достига до тъканите, здравето се подобрява
и болестта се прогонва."
Преди няколко години, докато си орал, един фермер от Алабама, който имал проблеми с
белите дробове, получил силен кръвоизлив и загубил толкова много кръв, че според лекарите
щял да почине. Той само отвърнал, че все още не бил готов да умре и прекарал известно време
на легло, без да може да стане. След като укрепнал и стъпил на крака, започнал да се смее на
всичко. Той продължавал да се смее, дори и когато хората не виждали нищо смешно, като
междувременно постоянно укрепвал. Станал силен и енергичен. Сега той казва, че ако не се е
смял постоянно, сигурно би умрял.
Изключително много хора са успели да възвърнат хармонията в своите болни и разстроени
тела чрез „лечение със смях", замествайки нервирането, ядосването и оплакването с весело
настроение. Всеки път, когато някой се оплаква или открива недостатъци, той единствено
признава силата на своите врагове, която те имат над него — да го потискат и да правят живота
му нещастен и неприятен. Средството за прогонване на тези врагове (лошите мисли) на щастието
е отричането на тяхното съществуване, изгонването им от ума, защото те са само плод на
въображението. Хармонията, здравето, красотата, успехът — тези неща са реални, докато
обратното представлява единствено нереалистичен поглед върху нещата.
„Старая се доколкото мога" е казал един голям философ, „да не позволявам нищо да ме
натъжава и да вярвам, че всичко, което ми се случва, е за добро. Аз вярвам, че сме длъжни да
постъпваме по този начин и че ние грешим, когато не постъпваме така".
По подобен начин се изразява и сър Джон Лубок: „Аз мисля, че светът би станал по-добро и
по-светло място за живеене, ако учителите ни не забравят за Дълга и Щастието; затова ние
трябва да се стараем да бъдем щастливи, защото това е най-добрият начин да накараме и другите
да бъдат щастливи."
Нищо не допринася за здравето и щастието на човека толкова много, колкото спокойният
ум. Когато умът е спокоен, всяка способност и функция на организма протича правилно и
нормално. Навсякъде в тялото се установява равновесие и здраве. Спокойният ум може да
свърши безкрайно повече, отколкото неуравновесеният и разстроен ум.
„Смирените стремежи винаги възтържествуват, докато суматохата и бушуването
отстъпват."
Работата на спокойния и балансиран ум е здрава и смислена. От нея се излъчва сила и
естественост, каквито не могат да се открият в направеното от едностранчивия човек, чийто ум е
разбалансиран. Смиреният човек никога не може да съжителства с недоволни, тревожни и
свръхамбициозни хора. Той никога не живее с вина, а единствено със своята чиста съвест; той
никога не страни от честността и почтените отношения, а от ленивостта и покварата.
Слънчевият човек привлича успеха; всички обичат да общуват с приятни и весели хора.
Ние инстинктивно страним от раздразнителния, неприятен и долен човек, независимо от това
колко е способен. Ние бихме предпочели да извършим по-малко работа или да платим повече, но
да си имаме работа с оптимист.
Големият бизнес-свят днес е прекалено сериозен, всъщност е сериозен до смърт, ако трябва
да съм честен.
Животът в Америка е най-напрегнатият живот, който някога е съществувал в историята на
света. Съществува постоянната нужда от облекчение от това огромно напрежение и всяка
слънчева, жизнерадостна и нежна душа е като океански бриз в горещ августовски ден, като
предстояща ваканция. Ние посрещаме радушно такива хора, защото те ни носят поне временно
облекчение от силното напрежение. Хората със засмяно лице и приятен глас могат да продадат
много повече стоки и да привлекат много повече купувачи, в сравнение с нахалните, припряни и
начумерени продавачи. Мениджърите, които организират големи предприятия, трябва да
придобият навика да бъдат любезни, да хармонизират противоположните интереси и да печелят
положителното обществено мнение. По същия начин журналистите имат нужда да имат
приятели, за да имат достъп до различни места, да вземат интервюта, да разкриват факти, да
научават новини и пр. Всички врати се отварят широко пред слънчевия човек и той е канен
навсякъде, докато недоволният, жлъчният, мрачен човек трябва да счупи вратата, за да влезе
вътре. Много други професии са основани на учтивостта, веселото настроение и добрия хумор.
Служителите често могат да улеснят положението си, да получат по-голяма заплата и да
получат повишение, ако са винаги весели и жизнерадостни, като това ще повлияе благотворно и
на самите тях.
Емори Бел ни казва какво влияние е оказало това в собствения й живот:
„Една сутрин тръгнах на работа, решена да изпитам влиянието на позитивното мислене
(дълго време преди това бях измъчвана от мрачни настроения). Казах си: „Много пъти съм
забелязвала, че доброто състояние на ума ми има чудесен ефект върху физическото ми
състояние, така че сега ще изпробвам неговото влияние върху другите и ще видя дали
правилното мислене може да им повлияе." Както виждате, аз просто бях любопитна. Като си
вървях по улицата, все по-силно и силно решена да постигна целта си, настоявайки, че съм
щастлива и че светът е добър към мен, за мое голямо учудване, аз се почувствах така, сякаш ми
бяха поникнали криле; стойката ми стана по-изправена, започнах да стъпвам по-леко и имах
чувството, че стъпвам по въздуха. Забелязах, че несъзнателно започнах да се усмихвам. Виждах
лицата на жените, с които се разминавах, в които имаше толкова много тревоги, притеснения и
дори раздразнителност, че изпитах състрадание към тях и си пожелах да предам частица от
светлината, която ме беше огряла.
„Като пристигнах в офиса, поздравих счетоводителката с някакво забавно подмятане, което
за нищо на света не бих използвала при други обстоятелства; по природа не съм остроумна, но
тази забележка веднага създаде между нас приятелски отношения през целия ден; тя беше
уловила моето послание. Президентът на компанията, в която работех, беше много зает и
загрижен за своите дела човек и забележката, която той отправи към мен при други
обстоятелства би ме разстроила (била съм твърде чувствителна по природа и възпитание); но тъй
като този ден бях решила да не позволявам на нищо да ме извади от равновесие, отговорих му с
весел тон. Свитите му вежди се отпуснаха и така аз си спечелих още едно ново приятелство.
Така премина целия ден, без да позволя на нищо да помрачи неговата красота за мен или за
хората около мен. Продължих да се държа по същия начин и на мястото, където живеех,
благодарение на което там, където по-рано срещах студенина и липса на симпатия, сега открих
сърдечно приятелство. Хората ще се приближат до вас наполовина, ако и вие отидете при тях
наполовина.
И така, сестри мои, ако мислите, че светът не се отнася добре с вас, не се бавете нито ден, а
си кажете: „Аз ще запазя младостта си. Нищо, че косата ми е бяла; дори и нещата да не вървят
винаги така, както ми се иска, аз ще живея за другите и ще пръскам светлина по пътя на всички,
които срещам". Около вас щастието ще започне да цъфти като цвете, никога няма да останете без
приятели и цялата божия благодат ще се изсипе върху вас".
Светът е изпълнен с прекалено много печал, скръб, нещастия и болести; той се нуждае от
повече слънчева светлина. Нуждае се от весели животи, излъчващи радост; нуждае се от хора,
които подкрепят другите и ги издигат, а не ги принизяват; които се окуражават, а не се отчайват.
Кой може да определи стойността на слънчевата душа, която пръска щедро радост и добро
настроение където и да отиде, вместо мрачно настроение и тъга? Всеки бива привлечен от
засмените лица и слънчевите хора и всеки бива отблъснат от мрачните, унилите и тъжните хора.
Ние завиждаме на хората, излъчващи светлина, където и да отидат, излъчващи радост от всяка
своя пора. Пари, къщи, земи изглеждат нищожни в сравнение с това настроение. Способността
да излъчваме светлина е сила, която е по-могъща от хубостта и много по-ценна от чисто
умствените постижения.
О, колко богата е слънчевата душа! Какво благословено наследство е слънчевата природа,
способна да разпространява своята светлина, където и да отиде, способна да разпръсква мрака и
да облекчава скръбните сърца, притежаваща силата да изпраща радост в отчаяните души. И ако,
случайно, това наследство е комбинирано с великолепни маниери и изящна външност, никакво
парично богатство не може да се сравнява с неговата стойност.
Не е трудно да се придобие тази благодат, защото слънчевото лице е просто отражение на
топлото и щедрото сърце. Слънчевата светлина не се появява първо върху лицето, а в душата.
Радостната усмивка, която прави лицето сияйно, е просто бегло отражение на душевната
светлина.
Като проявяваме от все сърце интерес към всеки, с когото се срещаме, като се опитваме да
проникнем зад маската, която са си сложили хората и като храним добри чувства към всички, е
възможно да придобием този неоценим дар. Всъщност единствено усъвършенстването на най-
фините качества ни позволява да разбираме и извличаме онова, което е фино и благородно у
другите. Нищо няма да ни се отплати по-добре от това, да придобием силата да помагаме на
другите да се чувстват свободни, щастливи и удовлетворени от себе си.
Слънчевите хора разпръскват меланхолията, мрачното настроение, притесненията и
тревогите от всички хора, които общуват с тях, също така както слънцето прогонва тъмнината.
Когато влязат в стая, пълна с хора, между които разговорът тече едва-едва и по лицата на хората
е изписана досада, те променят обстановката така, както слънцето пробива дебелите черни
облаци след буря. Всеки придобива приповдигнато настроение, езиците се развързват,
разговорът, който едва е вървял, сега става жив и весел и цялата атмосфера вибрира от радост и
добро настроение.
Не съществува нищо, което можете да използвате в живота и което да ви се отблагодари в
такава степен, както служенето на другите и развиването на жизнерадостни отношения в
работата и социалните контакти. Работата сама ще дойде при вас, дори без да я търсите,
различни хора ще търсят вашето приятелство и обществото ще отвори вратите си за вас. Доброто
отношение е магнит за добрите неща в живота.
Опитвайте се съзнателно да си изградите навика да виждате най-доброто у хората, да
откривате добрите им качества, да живеете с тях и да ги увеличавате. Не виждайте изкривеното,
счупеното, смачканото, обезобразеното, смешното в човека, а човека, създаден от Бога. Ръскин
казва: „Не мислете за грешките си, а още по-малко и за чуждите. Търсете във всеки човек, който
идва близо до вас, доброто и силното. Уважавайте това, наслаждавайте му се и доколкото
можете, се опитвайте да му подражавате и вашите грешки ще отпаднат, както мъртвите листа,
когато им дойде времето".
Ако вие твърдо заявите на самите себе си, че никога няма да говорите грубо за другите, че
ако не можете да откриете нещо хубаво в тях, ако не можете да видите добрата им страна, поне
няма да виждате нищо лошо, това ще предизвика изумителна промяна в живота ви. Скоро вие ще
останете безкрайно учудени, когато забележите, че всички ви отговарят с радост и мир. Ако
винаги виждате веселата страна на всяка случка, вие ще откриете, че всъщност в света има много
малко проблеми, с които да се справяте и че дори и тези неща могат да се обърнат във ваша
полза; раздразнителната ви физиономия и циничните забележки ще изчезнат подобно на грозна
маска, под която се е крила истинската ви весела, цялостна и жизнерадостна личност и тогава
всички дарове на човешкия опит ще бъдат ваши.
„Хвани слънцето. Не скърби

за тези тъмни талази!
Животът е море от яростни вълни,
И ние се сблъскваме с тях навсякъде.
Пусни ги покрай себе си! Не се бави.
Преодолей тежките приливи и отливи,
от другата страна те чака
блестящ лъч от светлина "
Бъди щастлив. Светът е достатъчно тъжен

и без твоята мъка. Нито един житейски път
не е напълно непроходим.
Огледай се за местата, които са лесни за преминаване.
И говори за тях, докато се измори да слуша
Земята, наранена от толкова непрестанни усилия,
от фатални негодувания, мъка и болка.
Елла Уилър Уилкокс
ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МИСЛИ ПАРАЛИЗИРАТ ЧОВЕКА
„ Отрицанието трябва да бъде напълно игнорирано, тъй като то ни напомня само

за състоянието, което се опитваме
да изтрием от паметта си —
и чрез устно изразяване за всяко условие или факт,
ние изграждаме в ума си определен образ за него.
Агнес Проктър
Негативните мисли никога не постигат нищо. В отрицателното няма живот, а само поквара,
разруха и смърт. Негативните мисли са големи врагове на човека, който се стреми към успех.
Човекът, който осъжда всичко, който вечно се оплаква от трудностите на живота и проблемите в
работата, лошо здраве и бедност, привлича към себе си всички разрушителни, негативни
влияния и спъва всички свои усилия.
Конструктивните мисли бягат от човека, който постоянно мисли за рушене и който си
служи с разрушителни думи, защото той няма нищо общо с положителното, нищо, което да го
привлича. Творческите принципи не могат да съществуват в негативна, деструктивна атмосфера
и никакво значимо развитие не може да се случи в нея. Следователно отрицателно настроените
хора стоят винаги на по-ниско равнище и винаги се провалят. Те губят силата на положителното
утвърждаване и тъпчейки на едно място, не могат да вървят напред.
Негативното отношение ще парализира всяка ваша амбиция, млади ми приятели, ако си го
позволявате. То ще отрови живота ви и ще ви обезсили. Ще убие самоувереността ви и ще ви
направи жертва на ситуациите, вместо вие да бъдете техни господари. Способността да правим
нещата е въпрос в голяма степен на самоувереност, на себеупование. Без значение какво
предприемате, никога няма да можете да го постигнете, докато не започнете да мислите, че
можете да го постигнете. Никога няма да го овладеете, ако не почувствате в себе си тази сила и
не го извършите мислено. Трябва предварително да го изпълните в ума си, иначе няма да можете
да го реализирате.
Няма наука в света, която може да донесе нещо, докато мислите ви го отблъскват, докато
умът ви е измъчван от подозрения и съмнения. Никой не може да се освободи от веригите, които
сам си е наложил. Човекът, който иска да се издигне в света, трябва да се научи да не вярва в
ограничения. Той трябва да разпръсне всички отрицателни внушения на ума и да мисли за
успеха, преди да го е постигнал. Трябва да утвърждава твърдо и решително всичко, което желае
да постигне.
Представете си, че някое момче каже една сутрин: „Не мога да стана, не мога да стана, няма
смисъл да се опитвам!" Съвсем сигурно е, че той никога не би могъл да стане, докато смята, че
не би могъл, докато не е сигурен, че може да го направи.
Как може някое момче да се издигне в живота, ако през цялото време си казва: „Не мога да
направя това. Няма смисъл да се опитвам, знам, че не мога да я свърша. Други момчета може би
ще могат, но аз знам, че не мога." Момчето, което мисли, че не може да научи уроците си, което
е уверено, че не може да реши задачите си, което е сигурно, че не може да завърши гимназия,
няма да може никога да завърши тези неща. Скоро то става жертва на вечното „не мога".
Отрицанието го е завладяло. „Не мога" е станало навик в живота му. Самоувереността и
самонадеяността, съзнанието за способност са подкопани и унищожени. Неговото израстване не
може да надхвърли мислите му.
Сравнете това момче с онова, което винаги казва: „Аз ще свърша тази работа". Каквато и
трудност да се изпречи на пътя му, то казва: „Ще свърша работата, с която съм се нагърбил."
Това постоянно утвърждаване на решението усилва самоувереността му и силата да постигне
поставената цел, докато най-сетне то наистина я постига.
Ще бъде невъзможно за някой адвокат да постигне голяма известност, ако постоянно мисли
за медицина или инженерство. Мисълта му трябва да е заета постоянно с правни въпроси, той
трябва постоянно да изучава и да е пропит от закона и неговите начала. Съвсем ненаучно е да се
очаква човек да постигне известност или способност в известна област, докато умът му е
постоянно зает със съвсем друго нещо. Не е ли, следователно, повече от смешно, дори и глупаво
да мислим, че сме слаби и пълни с недостатъци?
Дотогава, докато мислите, че имате някакъв личен недостатък — умствен, морален или
телесен — няма да можете да се издигнете над нивото, на което се намирате; няма да можете да
се доближите до поставения идеал.
Докато позволявате на отрицателните, разрушителните мисли да съществуват в ума ви, вие
няма да можете да създадете нищо и ще бъдете един плазмодий.
Повечето хора минават през живота осакатени и спънати от мисли за слабост, болест и
несполука. Те приличат на млада жена, която се опитва да направи от себе си най-висш тип
телесна и духовна красота, но занимава ума си с най-грозни мисли и сама се мисли за чудовищно
грозна. Ако иска да е хубава, тя трябва постоянно да има пред себе си идеала за хубост и да се
опитва да го постигне. Тогава не само телесната, но и моралната й природа се отзовава на
усилията й да постигне естествения идеал. Ако тя обаче мине през живота с мисълта, че е грозна
и обезобразена и окайва себе си, хубостта вечно ще бяга от нея.
Колко е печално да виждаме будни млади мъже и жени, спънати и изостанали в кариерата
си поради това, че имат болни идеи, че се мислят за слаби и с недостатъци.
Прогонете завинаги тези призраци, тези въображаеми призраци, тези врагове на успеха и на
радостта ви. Излезте от долината на отчаянието и унилостта, от миризмите, които са отровили
въздуха около вас, от смрадта, която ви е душила толкова години и заживейте в атмосфера на
превъзходство, сила и красота. Тогава ще можете да постигнете нещо в живота, ще бъдете
личност.
Ако хората можеха само веднъж да схванат покваряващото влияние на мисълта за
несполуката, която ги лишава от възможността да се издигнат над посредствеността, те никога
вече не биха били доволни да живеят в долината на несполуките, да живеят в подземията на своя
живот.
Как може някой да е свободен, щастлив и да преуспява, докато е в затвор и роб на мисълта,
че е нещастен и никога няма да може да натрупа пари като другите?
В какво положение е онзи човек, който се бори за успех, след като е изгубил вяра в
способностите си и е убеден, че щастието е за други, а не за него? Той не може да прави
енергични усилия да се освободи от това робско състояние, докато живее с мисълта за неуспеха.
Той не вярва, че може да събори затвора, в който е затворен. Той не вижда начин да спечели
отново своята увереност и самоупование, да стъпи на здрава почва. Ето защо той продължава да
се мисли за беден, сънува се беден, казва, че е беден, действа като беден и после се чуди защо е
нещастен.
Така се е превърнал в отрицателен магнит, отблъсква всички качества, които печелят успех,
а привлича само онези, които носят неуспех. Загубил е способността си да привлича силите,
които могат да го извадят от задушната, смъртоносна атмосфера.
Колко много хора се влачат в живота като пребити, без да са такива. Те никога не могат да
заживеят в здрава атмосфера, докато съхраняват в ума си болезнена мисъл. Всъщност дълбоко
вкоренените убеждения, че са болни, оказват своето влияние върху тялото.
Убеждението, например, че сте наследили някоя страшна болест, като например рак и
обстоятелството, че тя може да се прояви след четиридесетгодишна възраст, както сте чули от
някой лекар, ви карат постоянно да очаквате появяването на нейните признаци и някоя
обикновена раничка може да се превърне в язва.
На едно момче, нежно и чувствително към простуда, било казано още като дете да се пази
колкото може повече, понеже било наследило склонност към туберкулоза от майка си, която
била умряла от тази болест. Тази черна картина слага неизлечим печат върху младия живот и
пречи на тялото да се развива или да се противопоставя на болестите.
Мисълта за подобно състояние убива апетита, нарушава храносмилането, спира
преработването на хранителни вещества, докато настъпи пълно изсъхване на тялото. Като че ли
това не е достатъчно да обезсърчи и отчае жертвата, че всеки трябва да й каже, че изглажда зле,
че отслабва все повече и повече всеки ден. Често тя чува: „Внимавай сега, защото знаеш, че
майка ти почина, като се изложи на течение и се простуди". Те я тъпчат с рибено масло и разни
лекарства за засилване на организма, които съвсем не могат да изградят онова, което умът руши
чрез жестоката мисъл, втълпена й от околните; не могат да заместят дадената всекиму от Бога
способност да се противопоставя на болестите. Те са разстроили детското хубаво чувство, че над
нея покровителствено е простряна божията десница, че тя е създадена по образ и подобие Божие
и че нищо не може да накърни тази истина. Хубавият живот на мнозина е бил помрачен от
такива втълпени страхове и угнетяващи влияния.
Каква печална гледка представлява голяма част от човечеството, на която се сочат
постоянно такива отвратителни картини и която живее вечно с мисълта, че ще бъде прегазена и
смазана от някоя жестока съдба, ще бъде нападната от някоя страшна болест, като следствие от
греховете на нашите деди и прадеди. Това е все едно да изпратиш в затвора или на бесилката
някое момче, защото баща му бил крадец или убиец. Колкото по-скоро премахнем от главите на
младите тази проклета философия, толкова по-добре за света — това е все едно да казваме, че
слънцето хвърля сенки, че любовта излъчва омраза, че хармонията съдържа в себе си
отвратителни тонове. Да вярваме подобно нещо е не само страшно погрешно, но и крайно
неразумно. Създателят не помрачава живота и бъдещето ни по такъв начин. Тия страшни
картини се рисуват от хора-атеисти; те нямат божествен източник. Какъвто и да е произходът ни,
ние имаме силата, дадена ни от природата, чрез която можем да победим условията.
ВЯРАТА В СЕБЕ СИ (УВЕРЕНОСТТА) Е ГОЛЯМА СИЛА
„ Увереността е състояние на Истината,

което се използва съзнателно,
за да се превърне в изява
на направляващата сила на живота."
Само този човек може да успее, който мисли, че ще успее. Светът дава път само на
решителните хора — на хората, които поглеждат с усмивка на бариерите, ограничаващи другите.
Хората, които, както казва Емирсон: „карат своята кола към звездите", е много по-вероятно да
постигнат своите цели в сравнение с тези, които следват обикновения път на охлюва.
Увереността е повече от самото постижение. Тя затвърждава способностите, удвоява
енергията, стимулира умствените способности и увеличава силата.
Единствено вашата мисъл носи силата на вашето убеждение, тежестта на решението ви и
силата на вашата увереност. Ако тези три неща са слаби, вашата мисъл също ще бъде слаба и
начинанието ви ще остане безплодно. Някои хора не са способни да достигнат до едно силно и
дълбоко убеждение; те винаги остават на повърхността и разчитат на промяна в убежденията на
другите. Ако те достигнат до определено решение, то обикновено е толкова лекомислено, че още
от пръв поглед могат да се видят неговите дефекти. Те винаги разчитат на милостта на хората,
които не са съгласни с тях. На този тип хора е трудно да се разчита. Те са ненадеждни. На тях им
липсва силата на решението и положителното влияние на увереността.
На какво е способен човекът, не притежаващ силата на решителността? Ако неговата
убеденост е повърхностна, той не може да отстоява никаква кауза; никой не се доверява на такъв
човек. Като личност той може да е добър, но въпреки това не излъчва увереност. Никой не би
разчитал на него при възникване на сериозен проблем. Докато убедеността не се превърне във
втора природа за нас, ние няма да можем да израстваме в живота. Човекът, на когото можем да
разчитаме, е човекът, чиято убеденост е дълбоко вкоренена в него. Това е човекът, излъчващ
сила и постоянство в своята решителност — човекът, който влияе върху другите и който тежи на
мястото си; той се намира отвъд влиянието, което другите имат, когато изразяват различно
мнение.
Ако младите хора познаваха дори само силата на увереността, силата на навика да
преследват и отстояват това, което искат да бъдат, това би променило коренно техния живот, би
ги освободило от техните болести и проблеми и би ги издигнало на места, на които дори са се
страхували да мечтаят, че могат да бъдат.
Ние винаги говорим за силата на волята. Нейното упражняване е само една форма на
увереността. Волята, решителността да направим нещо, е аналогична на увереността, че сме
способни да го направим. Никой не може да постигне нещо в този свят, докато не се увери под
една или друга форма, че може да завърши това, което е започнал. Почти невъзможно е да спрем
човек, който твърдо вярва в своята мисия, който е убеден, че може да свърши това, което стои
пред него, който вярва, че пречките са преодолими, че не е безсилен пред обстоятелствата.
Неизменната увереност в способността за постигане на успехи и решителността да изпълним
плановете си, водят до преодоляване на трудностите, отстраняване на препятствията, надсмиване
над нещастията и увеличаване на силата, водеща към успехи. Увереността заздравява и усилва
естествените сили и способности и ги насочва към постигането на поставените цели.
Твърдата увереност повишава смелостта, а смелостта е гръбнакът на вярата. Дори още
повече — когато един човек заеме твърда позиция и заяви: „Аз трябва", „Аз мога" и „Аз ще", той
не само увеличава своята смелост и увереност, но и отслабва своите противоположни качества.
По какъвто и да е начин да утвърждаваме положителното, ние ще отслабваме свързаното с него
отрицателно качество.
Вие момеете да се справите с трудностите само чрез положителна настройка на ума и
никога чрез отрицателна такава. Положителната сила, а не отрицателната прави нещата.
Доминиращите качества винаги са положителните, самоуверените и дори агресивните. Те
изискват съответното състояние на ума, за да могат да бъдат упражнявани и прилагани. Човекът,
който не притежава тези качества, никога не може да бъде лидер или да бъде независим. Той
трябва да върви по дирите на другите, да имитира, докато замени отрицателните си мисли с
положителни, несигурността с убедителност и плахостта и стеснителността с настоятелност и
настъпление. Само решителната и положително настроена душа може да спечели.
Ако искате да бъдете личност в света, никога не допускайте дори за миг, че нямате късмет
и че не ви е писано да успеете, колкото другите хора. Отричайте това с цялата сила, на която сте

способни. Създайте си навика да не признавате, че сте обзети от слабост или не признавате своя
умствен, физически или морален дефект.
Отричайте, че сте слаби, че не можете да направите това, което другите могат, че сте
непълноценни и че трябва да се задоволите със заемането на по-ниско място в света. Всяко
съмнение би заплашило неимоверно вашия живот. Никога не говорете, не мислете и не пишете
за вашата бедност или неблагоприятни условия. Премахнете от живота си всички мисли за
ограничения, препятствия, затруднения и неуспехи. Това са призраците на страха. Създателят
никога не ги е създавал или замислял, за да ви преследва или измъчва с тях. Той ви е създал, за
да изпитвате щастие и радост и да завладявате заобикалящия ви свят.
Непрестанно утвърждавайте увереността си, че Създателят не възпрепятства никого, че
ограниченията са единствено ваши. Постигайки това, вие ще се превърнете в оптимист; във вас
няма да остане и частица от предишния ви песимизъм. Вярвайте в окончателния триумф на
доброто, в победата на всичко истинско и благородно. Придобивайте увереността, че вие сте
едно от най-щастливите човешки същества. Поздравете себе си за това, че сте родени на точното
място в точния момент; че ви е предопределено да свършите дадена работа, която никой друг не
може да свърши; че вие сте една от най-щастливите личности на света, защото имате
възможността със здравето и образованието си да изпълните целите, които сте длъжни да
осъществите.
Ако нямате работа и сте бедни, просто изхвърлете от ума си всяка мисъл за бедност и
недоимък. Поддържайте мислите за богатство, охолство, за доброто, което Създателят ви е
обещал. Решително отричайте, че сте бедни, нещастни, че сте родени без късмет. Заявявайте, че
сте късметлии, че при вас всичко е наред, че сте силни и енергични; че трябва да успеете и вие
ще успеете. Винаги бъдете уверени, че Създателят, който ви е дал силното желание да станете
някой и да направите нещо в света, ви е дал също способността и възможността да осъществите
амбициите си.
Когато настроите своя ум към усъвършенстване, нека всичко във вас да излъчва успех.
Нека вашето поведение, облекло, дишане, разговори и всичко, което правите, да говори за
израстване и успех.
Вие ще откриете чудесно предимство в това, да започвате сутринта с настройване на ума си
за постигане на успех и развитие, като се съсредоточите върху мисли за просперитет и хармония,
независимо дали чрез повтарянето на дадена формула, съвет или по друг начин. По този начин
вие много трудно ще бъдете отклонявани от вашата работа. Ако сте склонни да се съмнявате в
способността да се справите с даден проблем, научете се да поддържате своята самоувереност
твърдо и непоколебимо. Като приемате, че сте силни, че сте самоуверени, че вярвате в себе си и
в своята почтеност, че не можете да бъдете разколебани, вие ще бъдете способни да станете
силни и да осъществите енергично и с лекота нещата, които сте предприели.
Вие ще откриете, че постоянното поддържане на тези идеали ще промени целия ви
мироглед. Ще подхождате към проблемите си от различна гледна точка и животът ви ще
придобие ново значение. Това постоянно утвърждаване ще ви помогне да постигнете хармония
със заобикалящия свят; ще ви направи удовлетворени и щастливи и ще освежи видимо здравето
ви. То ще ви помогне да придобиете индивидуалност и сила на личността ви; ще проясни мозъка
ви и ще направи мислите ви по-ефективни. Като поддържаме ума си в изправност, ние
придобиваме енергично мислене и решителни действия.
Ако не ви достига дадено качество, вие можете да го развиете чрез постоянно
утвърждаване. Ако изпитвате някакви страхове (както повечето хора), вие можете да повишите
смелостта си, като постоянно утвърждавате пълната си и безусловна безстрашност, като
заявявате, че сте смел и че нищо не може да ви нарани. Страхът се дължи на усещането за
опасност и когато имате пълното доверие в намеренията на Създателя, когато вярвате
безрезервно, няма да има причина да се страхувате. Ако сте убедени, че има само една велика
първопричина и че обратното е само илюзия, вие постепенно ще изгубите чувството за страх и
ще придобиете смелостта, от която имате нужда.
Всеки път, когато усещате, че ви обзема чувство за страх, си кажете: ,,Аз съм абсолютно
безстрашен; няма нищо, от което да се страхувам; страхът не е реален; той не е истина. Страхът е
само липса на смелост, основата на отричането на великата първопричина." Емерсон е познавал
достойнството на тази философия: „Окуражавайте ни с непрекъсната увереност. Не лайте срещу
лошото, а изтъквайте красотата на доброто."
Заявете твърдо желанието си да не задържате нищо в ума си, което не искате да ви се случи
в живота. Избягвайте отровните мисли и идеите, които ви депресират и ви правят нещастни,
както избягвате инстинктивно всички физически опасности. Не толерирайте противоречието,
мислите за нещастие, слабост или страдание, а ги заместете с оптимистични, обнадеждаващи и
жизнерадостни мисли.
Ако се чувствате без настроение, ако чувствате, че сте тъжни, обезсърчени, обезверени,
можете да си изградите навика да извиквате в съзнанието си някои приятни теми, да
разсъждавате за тях или да си спомните за някоя дума или идея, която ви носи усещане за
щастие, хармония и удоволствие и вие ще откриете колко бързо ще се промени цялостната
посока на вашите мисли. А когато стане това, ще изчезне и неприятното чувство. Вие ще
повишите смелостта и увереността си, а това е наполовина спечелена битка. Скоро ще откриете,
че заобикалящата ви среда ще започне да се променя. Надеждата ви ще се увеличи и вие ще
придобиете един по-здравословен поглед върху живота. Тогава вместо да депресират ума ви,
мислите ще се превърнат в непрестанен извор на смелост и скоро светлината ще си пробие път и
ще прогони тъмнината.
Всичко, за което сте мечтали, ще бъде достъпно за вас, ако имате силата да заявите себе си
достатъчно силно, ако можете да съсредоточите в достатъчна степен способностите си за
постигането на поставената цел. Това, което ви носят нещата, които желаете, е концентрирането
върху тях, независимо дали става дума за здраве, пари или служебен пост. Постоянното
утвърждаване на това, което желаете, поддържането му на фокус в мислите ви, съсредоточава
цялата сила на ума ви върху него. И когато умът стане достатъчно положително настроен и
ефективен, желаното нещо ще дойде при вас като камък, който пада на земята, след като е
хвърлен във въздуха, под въздействие на притегателната сила на гравитацията. Вие превръщате
себе си в магнит за привличане на условията, които са ви необходими.
МИСЛИТЕ СЕ ИЗЛЪЧВАТ ОТ ЧОВЕКА И ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ДРУГИТЕ
„Вгледай се в лицето на брат си, когато в очите му играе лек пламък на добрина или
когато бушува мрачният огън на гнева и виж как твоята съвсем спокойна душа е изведнъж:
неволно обхваната от същото чувство и как огънят от него се предава на теб, докато стане
един общ безграничен пламък (на всеобхващаща любов или на смъртна и смразяваща омраза);
тогава ще разбереш каква чудна сила се предава от човек на човека. "
Карлайла
Нашите мисли не ограничават мощното си влияние само върху нашия живот. Те не са

пленници на ума или на тялото ни. Пълни с влияние, те всеки миг излитат от нас, за добро или за
зло.
„Всяка мисъл, която геният или благочестивият излъчва, променя света", казва Емерсон.
Това не трябва да се взема като нещо, написано само на книга или казано от катедрата. Нашите
най-тайни, неизречени мисли влияят върху света и хората около нас.
Всеки човек има своя собствена атмосфера, пропита от неговите особености и вдъхновения
и напълно определена от мислите, които направляват всичките му дела. Впечатлението, което
човек прави на всекиго, с когото има контакт, съответства на мислите му. Деянието му е такова,
какъвто е стремежът му.
Не само това, което казвате, но и това, което мислите за другите, определя мнението им за
вас. Не се лъжете с мисълта, че те съдят за вас само по думите ви, че ви оценяват само по това,
което съзнателно им показвате от себе си. Те ви виждат такива, за каквито се мислите. Те
чувстват мисълта ви, знаят дали е силна или слаба, дали е чиста, възвишена и благородна или
подла и низка. Те могат да отгатнат по мислите ви, мълчаливо излъчващи се от вас, какви са
идеите ви и според това ви ценят. Всъщност убеждението им, основано върху получените от вас
впечатления, е така силно, че едва ли можете да го промените, като ги уверявате в противното.
Както Емерсон казва: ,,Колкото и да викате, не мога да ви чуя". Мислите, които се излъчват от
нас непременно ни издават. Не можем да излъчваме нищо, което да не говори за нас. Без
значение е какво искаме да показваме. Хората, които ни познават, ни виждат такива, каквито
сме, а не каквито искаме да се покажем.
Ние можем най-добре да преценяваме впечатлението, което правим на другите, като
анализираме впечатлението, което те ни правят. Познаваме истинските си приятели по това,
което мислят за нас. Знаем, че са великодушни и щедри към нас, каквито и грешки да имаме. С
мислите си те постоянно нахлуват в съзнанието ни.
Колкото и да е някой мил, любезен или внимателен към нас, ако има враждебни, подли
мисли, ако храни омраза, ако се преструва, инстинктът ни ще проникне през лицемерието му и
докато той смята, че ни лъже, ние ще почувстваме какъв е в действителност. Колко често чуваме
да се казва: „Не мога да търпя този човек, много се преструва". А въпросният човек е полагал
най-големи усилия да ни направи добро впечатление и е мислел през всичкото време, че е успял.
У дома и на работа, навсякъде в живота мислите, които се излъчват от нас, имат голямо
значение. Не трябва да пестим усилията си, за да постигнем влиянието, което се излъчва от нас,
да бъде винаги полезно, благородно, подкрепящо.
Какво голямо зло можем да причиним само в един ден, като хвърлим тъмна сянка върху
някой светъл живот, убием жизнерадостта, разрушим надеждите, задушим стремежите му, като
извършим повече зло в един ден, отколкото добро в няколко години. Бихме се ужасили, ако
можехме да видим ясно несполуките в живота на някой, причинени от жестоки мисли. Тук
подшушваме, там подшушваме, някъде жестока, злобна подигравка, другаде горчив присмех,
невеликодушна преценка, завистлива мисъл, омраза, гняв, отмъщение, непрестанно се изливат от
мнозина, за да вършат разрушителната си работа.
Навъсеният, потиснатият, обезсърченият с мрачното си настроение, където и да отиде
трови въздуха около себе си, като го насища с горчивина, потиснатост и унилост. В такава
обстановка не вирее щастие и успех. Надеждата не може да живее там, радостта бяга от там.
Детето не може да бъде щастливо, смехът заглъхва, радостните лица помръкват. Чувстваме, че
животът би бил непоносим, ако трябва да живеем все така. И въздъхваме с облекчение, когато
подобна личност се отдалечи от нас. Някои хора ни карат да се чувстваме лоши в тяхно
присъствие. Те събуждат в нас лошота, която никога не сме знаели, че притежаваме и ни карат
почти да се презираме. Съпружеският живот разкрива понякога нежелателни особености от
характера, каквито нито съпругът, нито съпругата са подозирали по-рано у себе си.
Някои хора отделят от себе си някаква зловонна атмосфера, която отравя всичко, което
попадне в нея. Колкото и добри и великодушни да сме се чувствали по-рано, когато такива хора
ни доближат, ние се свиваме и затваряме в себе си и не сме способни на никаква отзивчивост и
самостоятелност, докато се отдалечат от нас. Подобно на обезпокоени костенурки ние се
затваряме колкото се може по-здраво в черупката, докато почувстваме, че сме вън от опасност.
Не можем да бъдем естествени, когато сме близо до такива хора. Мъчим се да сме любезни с тях,
но всичко е някак пресилено. Чувстваме се неудобно, докато си отидат. Едва тогава усещаме, че
тежък товар се е смъкнал от нас и пак ставаме онова, което сме всъщност. Други хора ни влияят
като укрепващо средство или като ободрителен ветрец. Карат ни да се чувстваме възродени.
Чрез присъствието си . те възбуждат мисълта, усилват способностите, развързват езика ни и
събуждат поетичното у нас.
Тези различни въздействия се дължат на излъчваните от тях мисли или на начина, по който
те представят себе си, а ние самите винаги оказваме същото влияние върху другите. Ние
излъчваме това, което чувстваме и вярваме, случайните ни настроения и дълбоки убеждения.
Това, за което мислим най-много и към което се стремим, предаваме на другите чрез всяко
писмо, чрез всеки разговор, чрез държанието си и чрез живота си. Настроението е заразително и
бързо се чувства или дори се възприема от този, с когото сме заедно. Ако в душата ни царува
хармония и мир, ако духът ни е силен и здрав, ние ще излъчваме хармония, мир и здраве, където
и да отидем.
Напротив, ако се съмняваме, ако сме обезсърчени и обезверени, ще сеем обезсърчителни
мисли. Как би могъл някой, чиято мисъл е заета винаги със самоунижения и страх от несполука,
да вдъхва доверие и подкрепа на другите? Ако мислите ви са низки и подли, ако таите в себе си

желание за отмъщение, ако сте подозрителни и завистливи, непременно ще предадете тези мисли
на околните.
Ако сте себелюбиви, не можете да попречите на себелюбивите ви мисли да не излизат от
вас. Всеки около вас ще почувства лошотата ви и ще съди за вас според мислите ви.
Ако сте скъперник, ако сте алчен и ненаситен, не можете да се отървете от алчността си и
трябва да получите заслуженото наказание. Не можете да изразявате великодушие, ако сте подъл
и алчен. Ако умът ви е склонен да потиска всичко хубаво в живота, не можете да се представите
друг пред хората. Стремежите и копнежите ви, било за пари или за слава, или за истинско
подпомагане на другите, ще определят вида на излъчваните от вас мисли.
Тъй като мисълта ни се предава на другите такава, каквато е в момента, когато сме с тях,
колко е важно да сме господари на мислите си, да ги правим чисти, ясни, добри, вместо лоши,
пълни със съмнение и носещи поквара. Някои служащи стават действително безчестни, само
защото са подозирани в безчестие. Тази мисъл, непрекъснато поддържана от хората, които по
природа са подозрителни, се предава на подозирания, може би за пръв път хваща корени,
започва да расте и дава своя плод.
Просто е жестоко да подозираш някого, преди да имаш положителни доказателства за
виновността му. Неговият ум е свещено място и вие нямате право да нахълтвате в него с лошите
си мисли и подозрения. Би трябвало да задържате лошите си мисли, но понеже това е
невъзможно, не трябва изобщо да имате такива, както не трябва да мислите за неща, които водят
към грях и престъпление. Мнозина са ставали нещастни за дълги години, угнетени, обезсърчени
и съсипани от неблагосклонните и лоши мисли на обкръжаващите ги.
Много хора сеят навсякъде мисли за страх, съмнение и неувереност. Тия мисли, след като
са попаднали, пускат корени в умовете на хората, които иначе биха били свободни от тях и
следователно биха били щастливи, самоуверени и биха пожънали успехи в живота.
Бъдете уверени, че когато мислите зло някому, когато имате нездрави, разбъркани, болни и
разрушителни мисли, нещо в ума ви не е в ред. Тогава трябва да си кажете: „Спри! Обърни се
кръгом!" Погледнете слънцето, решете, че ако не можете да вършите добро, няма поне да сеете
отровните семена на злото и омразата.
Хранете винаги добри мисли — великодушни и пълни с обич към всички. Тогава няма да
ги потискате и криете, а ще пръскате слънчева светлина и добрина, вместо горчивина и тъмнина,
помощ и насърчение, вместо отчаяние.
Бъдете един от тези, които винаги излъчват и пръскат навред мисли за успех, здраве и
радост, подкрепа и помощ, които облекчават товара на другите, улесняват трудностите в живота,
успокояват ранените, утешават отчаяните.
Научете се да излъчвате радост с цялата си душа, а не половинчато. Пръскайте цялата си
добрина. Проявявайте я у дома, на улицата, в трамвая, в магазина, навсякъде, както розата
показва хубостта си и пръска уханията си.
Когото хората разберат, че пълните с обич мисли лекуват, че са балсам за раните, че
мислите за ред, красота и истина винаги подкрепят, разхубавяват и облагородяват и че
противоположните им мисли носят смърт и разорение и безчестие навсякъде — тогава те ще
научат истинската тайна на добрия живот.
КАК МИСЪЛТА НОСИ УСПЕХИ
„Този, който устоява собственото си „Аз",

може смирено да чака,
докато забързаната съдба
напълно удовлетвори неговите желания.
Хелън Уйлманс
И най-силният човек, на когото чрез хипноза е внушена мисълта, че не може да стане от

стола, на който седи, е в действителност обезсилен да стане, докато се освободи от това
внушение. Слаба жена, принудена от необходимостта да спаси нечий живот, може да пренесе на
ръцете си лице, по-тежко от нея, при пожар или наводнение. И в двата случая изходът зависи не
от телесните сили, а от душевното състояние, при все че и двете действия са работа на
мускулите. Когато предстои да се извърши някаква работа, главно или изключително чрез
умствена дейност, при което обикновено се постига успех, колко е важно да се вземат твърди
решения и умът да бъде пригоден за това! Победителите, било по бойните полета, било в
търговията или нравствените борби, са печелили победата благодарение на твърдото си решение
да я спечелят, с което са се хвърляли в предстоящата им работа.
Колко ми се иска да накарам младите да разберат огромната сила на правилното мислене за
постигане на успех! Да разберем каква вродена способност за велики дела се крие в нас, да се
убедим, че от нас се очаква успех.
Мисълта, че сме ограничени, вярата, че не можем да се издигнем над обкръжаващата ни
среда, че сме жертва на обстоятелствата са виновни за отслабване на дарбите ни и за намаляване
на способността ни да действаме, а оттук до голяма степен и за бедността и нещастията на
човечеството. Такава вяра е неестествена и води до неестествени състояния. Вроденото право на
човека е да господства, но той е възприел слабостта и ограничението.
Предпочел е беднотията, нещастието и робството пред богатството, щастието и свободата.
Човек може да се избави от неволите си, ако започне да мисли и да вярва, че може да се избави
от тях. Има ли наука, чрез която той може да постигне това, ако мисли, че не може? Има ли
философия, чрез която той може да се издигне, докато сам не се устреми нагоре? Има ли начин
за някого да успее, докато в мислите си, делата и думите му се чете несполука? Човек не може да
върви едновременно напред и назад. Положителното и съмнението не могат да вървят ръка за
ръка. Докато не заличите от речника си думите „не мога", „така ми е писано" и „съмнявам се", не
можете да напреднете. Не можете да станете силен, докато живеете с убеждението, че сте слаб
или да бъдете щастлив, докато живеете с неволите си или с нещастията си.
Това е все едно някой да се надява да стане здрав и силен, докато мисли и говори постоянно
за лошото си здраве, докато казва, че никога не се надява да стане силен или да очаква, че
творческите му способности ще нараснат и ще станат силни, докато непрекъснато се съмнява в
способността си, че може да доведе до добър край онова, с което се е нагърбил. Нищо не
отслабва толкова ума и не го прави така неспособен за творческо мислене, както постоянното
убеждение, че е слаб или се съмнява в способностите си, че ще свърши благополучно
предприетата работа.
Повечето от хората, които не успяват, започват със съмнение в способностите си, че ще
могат да извършат тава, което са предприели. В мига, в който някой младеж, който започва
дадена работа, допусне някакво съмнение в ума си, той пуска неприятеля в лагера си —
шпионин, който ще го предаде. Съмнението принадлежи към семейството на несполуките и
веднъж допуснато и непрогонено ще доведе и приятелите си, които се наричат „не бързай",
„почини си малко", „видиш ли трудност, изостави работата си", „чакай" и други такива. Когато
тези приятели се настанят в съзнанието на някого, те привличат и други подобни на тях и слагат
край на всякаква амбиция. Стремежът към успех и копнежът към съвършенство ще бъдат
напразни, ако живеем с мисълта за леност, загуби, несполуки.
Проявите ли слабост, признаете ли се за победен, свършено е с вас. Няма никаква надежда
за човек, който е загубил жизнената си сила, който се е отказал от борбата. С него не можете да
вършите никаква работа. Ако има нещо в света, което да заслужава презрение, това е човекът,
който се е признал за победен, който се е отказал от борбата и който казва „Не мога", „Няма
полза", „Всичко е против мен", „Нямам щастие". Да мислите постоянно, че сте победен, че не
можете да бъдете победител, че успехът е за другите, а не за вас, значи да свикнете с тези мисли
и да направите невъзможно всяко друго състояние.
Как може да се надявате на щастие, когато винаги говорите за нещастие? Докато мислите,
че сте нищожен червей в прахта, ще бъдете такъв.
Не можете да се издигнете над мисълта си, не можете да бъдете различен от това, за което
се мислите. Ако действително мислите, че сте нещастен и без късмет, ще станете такъв. Няма
лекарства, нито някакви специалитети, които могат да променят положението ви, докато не
започнете да мислите другояче, а промяната в мислите ви ще промени и състоянието на тялото
ви така положително, както слънцето и дъждът разтварят листенцата на розовата пъпка. Това не
е някакво чудо, а нещо нещо съвсем естествено.
Хората, които извършват велики дела, са сигурни в успеха си. Те имат огромна способност
да вярват в положителното и не знаят какво е несполука. Вярата в успеха и в способността им да
действат е така голяма, че противното не ги смущава. Когато намислят да вършат нещо, те
смятат, че е съвсем естествено да го направят. Не са изпълнени със съмнение и страх, въпреки че
хората могат да им се присмиват и да ги наричат глупаци. Всъщност при почти всички велики
мъже и жени, които са допринесли за напредъка на човечеството, са наричани глупаци. Хората
са мислели, че им „хлопа дъската". Постиженията на модерната цивилизация дължим на
голямата вяра на тези мъже и жени в себе си, на непоколебимата им вяра в призванието им,
която нищо не е могло да разколебае. Историята на всички прогресивни движения е част от
животоописанието на тези хора.
Какво е щяло да стане, ако Коперник и Галилей са отстъпили, когато ги нарекли маниаци и
луди? Днешната наука е построена върху непоколебимата им вяра, че земята е кръгла и се върти
около слънцето, а не то около нея. Предположете, че Колумб е изгубил вярата в себе си, когато
Европа му се е присмивала като смахнат! Предположете, че Фийлд е бил отстъпил след десетина
години на безплодни опити да прекара кабел през океана, след като жиците се късали постоянно!
Предположете, че се е вслушал в съветите на близките си да не разпилява богатството си, защото
ще умре в бедност! Предположете, че Фултон се е отчаял, поради отправените му подигравки,
когато излязла книгата, която доказвала, че един параход може да носи достатъчно въглища за
целия си път през океана. Той доживял да види същата тази книга, пренесена през океана с
параход! Какво е щяло да стане, ако Александър Грахам Бел е изгубил вярата в себе си, след
като е похарчил последния си долар за прилагане на дело принципите на телефона и след като
светът го е нарекъл маниак?
Когато Савонарола влязъл във Флоренция като беден и неизвестен монах и видял
отвратителната нищета, която царувала в града, причинена от безсмисления лукс и стремеж към
богатства, той незабавно решил, че трябва да се промени начина на живот. Въпреки постоянно
предлаганите му подкупи, парите не могли да го съблазнят. Целта, към която се стремял, била
винаги пред очите му. По това време Лоренцо Медичи Бил на върха на могъществото си. Начело
на папството стоял суетният Александър VI, който бил на страната на богатите и силните. Това
не отчаяло самоуверения реформатор и въпреки че трябвало да се бори почти сам срещу много
по-големи сили, успял да отхвърли деспотизма на Медичите и да установи управлението, което
желаел, „в което владее справедливостта". Савонарола умрял като мъченик за църквата,
издигайки идеала си много високо, като помогнал за появата на протестантската реформация.
Уолф, когато бил извикан пред една парламентарна група, за да му съобщят, че е избран да
води английските войски в Канада, бил попитан дали мисли, че може да сложи край на войната.
Той размахал меча си над главата, ударил по масата с него и показал такова голямо самохвалство
и гордост, че комитетът бил отвратен и съжалил за избора. Но когато младият Уолф повел
войските си към Абрахамската равнина, същата тази вяра в собствените му сили му помогнала
да срази френските войски, водени от Монткам.
Наполеон, Бисмарк, Юго и много други велики мъже са имали такава голяма вяра в себе си,
че предизвиквали противодействия и дори подигравки, които изглежда са неизбежни при всички
големи подвизи. Тя е удвоявала, утроявала, учетворявала обикновената мощ на тези мъже. Как
другояче бихме могли да си обясним подвизите на Лютер, Уеслей, Савонарола? Без тази
възвишена вяра, без това доверие в предназначението й, как би могла нежната селска девойка
Жана Д' Арк да поведе и да заповядва на една френска армия? Без тази сила как би могла тя да
заповядва на тези хиляди смели мъже като на деца? Тази свръхестествена вяра в силите и е
умножавала мощта й хиляди пъти, така че дори и кралят и се е подчинявал.
Когато американският народ бил заплашен от гражданската война, явно скромният и
свенлив Линкълн бил казал на някои политици, че ако бъде предложен за председател, ще бъде
избран и той ще поеме поста.
Помислете за себеупованието на този човек, роден в една колиба, почти без възможност за
образование и култура. Помислете за голямата вяра в себе си, която е имал Грант. Той само две
години преди това е бил обикновен търговец, почти неизвестен извън кръга, в който се движел,
когато казал на Линкълн, че той може да приключи гражданската война. И той наистина я
завършил, въпреки най-жестокото обвинение на обществото, отправено някога спрямо някого.
Къде щяха да бъдат днес Съединените щати, ако Линкълн и Грант са били изгубили вярата в
себе си, когато са били отречени в печата?
Генералите преди Грант никога не са имали неговата безусловна вяра в себе си. Той е
знаел, че ще победи неприятеля, стига да има хора и удобен случай. Другите били спечелили
само частични победи, защото винаги, повече или по-малко, се съмнявали в себе си. Това голямо
доверие в себе си и тази вяра в едно справедливо дело са водели Джаксън, когато той с шепа
хора нанесъл най-унищожителното поражение на армия от обучени английски войници при
Нови Орлеан. Вярата е помогнала на генерал Тейлър да победи при Буна Виста само с 5000
американски войници 20000 хиляди войници на Санта Ана.
Доверието, неограничената вяра е творческата сила, която твори, създава и постига дела,
докато недоверието събаря, унищожава и разрушава.
Силната самоувереност, като отстранява съмнението и несигурността, увеличава силата,
съсредоточаването дава възможност на човека да върви непрестанно напред без да отвлича
вниманието му встрани или да разпръсква енергията му.
Откривателите, изобретателите, реформаторите, пълководците, всички те имат дух на
непобедима твърдост, докато ако проучим живота на неуспелите ще открием, че повечето от тях
са имали слаба самоувереност, не са имали достатъчно вяра в собствените си сили, с каквито се
отличават успелите в живота.
Никога не позволявайте на себе си или на друг да подкопае доверието, което имате в
способностите си, да разруши самоупованието ви, защото то е в основата на всеки голям успех.
Изгубите ли го, с вас е свършено. Докато го имате, ще има надежда и за вас. Самоувереността,
безграничната непоколебима вяра в себе си, която понякога граничи дори с дързост, е абсолютно
необходима при всяко голямо начинание. Самоувереността помага на слабите да постигнат
успех, защото отстранява страха, съмнението и несигурността, големите неприятности на по-
голямата част от човешкия напредък. Умът не може да работи дейно, когато има съмнение.
Неговите колебания причиняват несигурност в изпълнението. Необходима е сигурност, за да има
успех. Простият човек, който вярва в себе си, който е убеден, че може да свърши това, което
започва, често засрамва учения. Образованието и по-широкият кръгозор на последния са
увеличили неговата чувствителност, но същевременно са намалили вярата в собствените му
сили, решителността е отслабнала поради постоянните сравнения на различните учения.
Простият човек с голямо самоувереност и силна вяра в себе си е лишен от по-фини чувства,
но е пощаден от силните страдания на чувствителния и образован ум. Неговите умствени сили
не са обезсилени от разни теории или от съзнанието, че много неща не знае. Той просто се
втурва стремглаво там, където един образован човек би се поколебал.
За съжаление често, като последствие от голямото образование, се явява отслабване на
вярата в себе си и стеснителност. Познавам момчета, които влязоха в университета с
неограничена вяра в способностите си, със силно желание да изпъкнат, но които при
завършването му нямаха вече тези качества. Бяха ги заместили с една постепенно развиваща се
стеснителност, която се отрази зле на положителните им качества.
Пословично е уединението на големите учени. Те са свити и стеснителни и често са
напълно лишени от способността за делова работа. Нямат желание да се налагат и гледат да не са
в центъра на внимание. Скромността, търпението и търпимостта са много ценни качества за
положението, което те заемат, но са вредни, когато не са подчинени на силна вяра в себе си и
смела самоизява. Тези хубави качества правят учения по-дружелюбен, но по-малко практичен и
пречат на успеха му. Агресивните качества трябва да се запазят на всяка цена непокътнати,
защото в противен случай кариерата на човека ще бъде спъната и разсипана.
СИЛАТА НА УВЕРЕНОСТТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ
„ Човек покорява съдбата чрез мисълта.

Ако нямате вяра в хората и в институциите,
не се опитвайте да започвате нещо.
Неизбежно е да се случи това, което е в мисълта ви. "
Хелън Вилманс
Успехът не зависи само от голямата ни самоувереност, но и от вярата на другите в нас. Тази
вяра, обаче, до голяма степен е отражение на собствената ни вяра и последствие от отношението
ни към хората. Собственото ни разположение е следователно и средство, чрез което можем да
създадем това доверие у другите. То влияе на всекиго, с когото идвате в допир, особено на онези,
които искате да ви слушат било като учител, оратор, адвокат, търговец, продавач, вероятен
работодател или по друг начин. Доверието, което оказвате на другите, действа почти
чудотворно. Ако го имате, ще останете учудени като видите, колко скоро то ще подейства на
другите и ще увеличи тяхното доверие в способностите ви, че ще може да извършите това, с
което сте се заели. Така се създава име и се печели вяра. Хората, които, започвайки някаква
работа, твърдо вярват, че ще я доведат докрай, са с положителен, волеви характер. Когато някой
чувства, че притежава силата да заповядва, че се е издигнал на нужната висота, неговите думи
вдъхват доверие, от държанието му се излъчва увереност и сигурност и той преодолява
съмнението в другите, които, заразени от непоколебимата му твърдост и сигурност, вярват, че
това е доказателство за способността му да успее. Хората вярват на този, който знае какво иска,
който не се колебае, а действа и планомерно постига целта си. Нищо не пречи на такъв човек.
Дори хората, които биха се противопоставили на някого с по-слаба увереност в себе си, с
готовност приемат плановете му. Нещата, които биха спънали и обезсърчили някого със слаба
вяра, като че тласкат още по-силно напред онзи, който вярва в себе си. Ако той върви нагоре,
светът ще го насърчи. Ако върви надолу, светът ще го изпрати с ритници.
Ако някой не вярва в себе си и светът няма да вярва в него. Ние не можем да не се
възхищаваме от човек, който вярва в себе си. Никой не може да го подиграва, нито да го осмива
устно и в печата. Бедността не може да го отчая, нещастията — да го спрат, трудностите да го
отклонят от начертания му път. Каквото и да се изпречи пред него, той върви с устремен поглед
към целта. Решителният човек и желязната воля спечелват наполовина победата преди още да е
нанесен решителният удар. Познавам човек, който довежда докрай всичко, което предприеме и е
имал забележителен успех, защото никога не се колебае, никога не се съмнява в способностите
си. Вярата му в себе си, когато понякога достига до самолюбие, отблъсква някои хора, но дори и
те отстъпват пред него. Докато други хора с по-голяма култура разискват възможностите или
вероятностите при започване на някоя работа и се съмняват или колебаят, този човек нито се
съмнява, нито се колебае. Такъв човек принуждава своите противници да вярват в неговите
способности, при все че доводите са против тази вяра. Една посредствена способност, подсилена
с изпъкваща самонадеяност, създава по-големи образи в света и по-големи плодове, отколкото
някоя голяма способност, когато е придружена от страх и самозалъгване. Някой учител с
посредствени знания често успява повече, отколкото някой с големи знания, но лишен от
способността да ги предаде на другите или да покаже, че има тези знания. Това положение
изглежда много невероятно, но изразява голата истина и единственото средство срещу него е да
се предизвика истински способният човек да действа така, че околните да вярват в неговите
способности.
Изходът от всяка наша работа зависи от вярата на другите в нас, че ще можем да извършим
предначертаното, че ще можем да се справим с подчинените си, че ще можем да дадем по-хубава
стока, че ще можем да извършим хилядите неща, възложени ни от работодателя или от
публиката. Животът е твърде къс и светът е премного зает, за да има време да се впуска в
подробно изучаване на способностите ни, необходими за постигане на целите, за които твърдим,
че сме подготвени. Следователно светът приема до голяма степен човека такъв, за какъвто се
представя, докато не се излъже в преценката. Ако някой млад човек окачи на врата си табелка, че
е адвокат, хората ще го приемат като вещ в работата си, докато той покаже обратното. Никой
лекар не е длъжен да доказва на всеки болен, че е следвал медицина и че е взел известни изпити.
Това ще проличи от знанията му.
Следователно да признаем, че не сме годни за известна работа, да проявим известно
съмнение значи да отворим широк път за неуспехи. Не бива никога нито за миг вярата в самия
себе си да бъде разколебана, колкото и труден да изглежда пътят пред нас. Нищо няма да убие
доверието на другите така бързо, както собственото ни съмнение, което хората около нас скоро

ще почувстват. Много хора не успяват, защото излъчват неувереност, песимистично настроение
и го придават на другите.
Ако сте работодател, вашите служители лесно могат да познаят дали започвате работния си
ден като победител със сигурност в успеха, с вяра в себе си или като някой победен, отчаян и
изпълнен със съмнения. Те могат да кажат дали ще спечелите, или ще изгубите деня по погледа
и по държанието ви.
В никоя работа не се предава така силно от един на друг увереността, както при
продажбите било от страна на агента, търговския пътник или продавача в магазина.
При всички тези продажби големите продавачи действат върху клиентите като
хипнотизатори, оказват някакво духовно влияние. Някой колебаещ се клиент, а повечето от тях
се колебаят между две решения, може да се реши да сложи край на колебанията си при някоя
умело казана бележка от страна на продавача, като последният сведе разглежданите неща от
няколко на две, като каже, че вече купувачът е направил своя избор и вземе ножиците да отреже
нужния къс плат или го увие и т. н. Но с всички тези търговски похвати трябва да си служи само
решителният, самоувереният, непоколебимият продавач. Защото само той може да предаде тези
свои качества на купувача. Ако някой пътуващ агент прояви и най-малко колебание, купувачът
гледа да се измъкне при пръв удобен случай и след това всякакви доводи и увещания са
безполезни.
За никого другиго предаването на душевното настроение не е от такова голямо значение,
както за учителя. Загриженият, неувереният, колебаещият се учител ще създаде безредие между
всички деца в училищната стая, но едно спокойно, сдържано, неизбухливо лице ще застави
същите тези деца да зяпат в устата му и да работят отлично. Учителят трябва да сложи край на
личните дразги, да разрешава спорове между учениците, да успокоява загрижените им мозъчета,
когато не могат да научат или разкажат нещо, и да втълпява в главите им някои неща, когато са
невнимателни. Всичко това той върши чрез личността си, която е просто излъчване на неговата
собствена индивидуалност. Младите хора твърде лесно се поддават на естеството на поднесената
им мисъл. Те знаят дали учителят се грижи наистина за тях и желае да им помогне, или не. Те
много бързо открояват себелюбивите и несимпатични натури. Никой учител не е годен за
свещената си работа, ако не е естествено любезен и не съхранява в себе си сърдечни чувства към
учениците.
ИЗГРАЖДАНЕ НА ХАРАКТЕРА
„ Универсална самозаблуда е, когато човек има хубава мисъл, да си представя, че е

станало това, за което си мисли в този миг. Хубавите мисли са хубаво нещо, но ако не са
съпровождани от мъчителните процеси на характера, често те не са нищо повече от сапунени
мехури."
Карлайла
Колко чудно е това, че млада жена ще прекарва с часове наред пред пианото в продължение
на дълги години или ще се упражнява в пеене, че някой млад човек ще вложи много години, за
да овладее някоя професия или занаят, че някой художник ще прекара половината от живота си в
изучаване как се рисуват портрети, че някой писател ще посвети много години за написване на
книга, а не желае да вложи известно време в изграждане на характер, който ще му даде пълен
духовен мир, удовлетворение и щастие при всякакви обстоятелства. Колко е жалко да видим
някой човек да пожертва най-хубавите години от живота си, за да събере известна сума пари!
Като е работил от ранна сутрин до късна вечер, той никога не си е помислял, че заслужава да се
посветят макар и само няколко минути на ден за изграждане на цялостен, разностранен,
положителен характер, за придобиването на духовни качества, които ще го опазят и ще му
гарантират спокойствие, без оглед на това какви загуби и нещастия ще го сполетят.
Повечето хора са склонни да мислят, че онова, което е по-ценно от всичко друго, трябва да
идва без усилия, без особено обучение или подготовка. Това нещо може да се случи с личности,
облагодетелствани от съдбата чрез богато наследство или благоприятни условия, но повечето от
нас се нуждаят от някакво активно и разумно управление на характера или усилия. Или както е
казал Херберт Спенсър: „Чрез никаква политическа алхимия не можем от половин инстинкти да
получим златно съдържание. Но инстинктите могат да се променят. Не можем да поставим нови
калеми на стъблото на цялото дърво, но можем да дадем ново направление. По същия начин
можем да направим от златния характер да тече златно съдържание".
Колко е лесно да накараме крехката фиданка да расте в каквото искаме направление, да я
накараме да приеме какъвто искаме вид, когато излезе за първи път над земята. А колко много
зависи от това симетрията и хубостта на бъдещото дърво! Колко е лесно за майката, ако само
знае как да обучава младия ум, да го отклони от всичките му малки врагове, от всичките лоши
мисли и чувства, от мислите за отчаяние, болести, несполука, както и от по-порочните, признати
за безнравствени мисли.
В миналото при изграждане на характера много са се занимавали с грешките. Родителите
по сто пъти на ден са напомняли на децата си за някои техни недостатъци, докато горките деца
започвали да мислят, че тези грешки са част от тяхното естество и че е безполезно да се опитват
да се избавят от тях. Да изграждаме характера по този начин е все едно да се опитваме да
постигнем успех, като мислим през всичкото време за неуспеха. Да мислим постоянно за
недостатъците в характера и за грешките си, значи да ги набиваме още повече в съзнанието си и
да ги правим още по-трудни за изкореняване. Като живеем с мисълта за отрицателните неща, ние
постепенно започваме да се отнасяме отрицателно към творческите си възможности. Като четат
постоянно за болести, някои студенти започват да мислят, че са болни. А ако живеем с мисълта
за желаните качества, ние можем да постигнем успехи или щастие.
Малко по-голяма грижа при избора на детския речник, при изтъкването пред него, че
думите са реални неща и че отпечатват върху ума образите, които те извикват и ще видим
веднага разликата между щастието и мизерията, успеха и неуспеха. Колко е лесно да помагаме
на детето да си избира онези думи, които съдържат в себе си картини на живот и радост, на
светлина и мир, на успех и щастие, да прогонваме онези нехармонични и дразнещи ухото думи,
които покваряват ума, като оставят върху него своите образи и които най-после съсипват
характера и живота.
Сега в детските домове въвеждат художествени игри, чрез които се цели да се развият и
събудят ония желани качества, от които може би са лишени децата. Знае се, че игри, чрез които
се изтъква справедливостта или игри, чрез които се подчертава храбростта, оказват чудесно
влияние върху децата. Честото повтаряне на сценки, в които се говори за добри маниери,
събужда например дух на кавалерство и чувство за етикеция в детето и то неусетно започва
инстинктивно да сваля шапката си в присъствието на дами.
Идеалният дом е училището, където децата се учат постоянно на смелост, учтивост,
самопомощ, благотворителност, почтеност и искреност и това, на което те само подражават в
игрите си, става естествено и води към благородство, красота и сила на характера. Качествата,
които видимо липсват, могат да се събудят и да се развият до удивителна степен у младите. Сега
се смята, че е възможно да се развие силен характер дори и в някое средно дете при
непрестанно,подходящо научно ръководство. Тези мислено повтаряни действия създават и
оформят съответни мозъчни клетки, които започват да се отзовават при най-слабата мисъл за
нещо подобно — така, както умът извършва безпогрешно своята работа, когато събираме или
изваждаме цифри. Отначало се дава само формулата и се повтаря много пъти, докато след
известно време този процес започва да се извършва автоматично в мозъка и ние можем да
разрешаваме значителни математически задачи без да мислим в самия процес. Така създаваме в
мозъка желаните качества на характера.
Цялата работа се състои в това — да насочваме мисълта непрекъснато към онова, което
желаем, докато новите мозъчни клетки се развият чрез упражнения и се изявят. Тогава
характерът се оформя и започва да действа автоматично, а поговорката „на онзи, който има ще
се даде още", започва да се проявява на дело.
Установено е, че ръчната работа, чрез която ръцете се използват за създаване на
художествени предмети, оказва влияние върху мозъка и развива спящите способности до
удивителна степен. Момиче, лениво и неподвижно по природа, което изглежда е лишено
напълно от способността да върши нещо, може да се обучи за късо време така, че да обикне
работата си, след като получи достатъчно силни мотиви и започне да упражнява неразвитите
мозъчни клетки. Под техния контрол се намират способностите му и те веднага се проявят.
Самото събуждане на амбицията в някое момиче развива в него твърде много неразвити
качества, които започват да се проявяват.
Промяната на обстановката може удивително да промени изостанало момче, чиито
родители съвсем са били вдигнали ръце от него при домашните условия. Щом това момче влезе
в някой магазин или в някое училище или бъде оставено на собствените си сили, характерът му
основно се променя.
Д-р А. Т Шофийлд е подредил средствата, с които родителите могат да си служат при
създаване на характера по следния начин: създаване на навици от нравствена стойност, надзор
върху околните условия, така че в ума да намират несъзнателно достъп идеите за добри неща —
физически, умствени и морални, а не за лоши. Детето да бъде надъхано с възвишени идеали, за
да се даде възможност на волята и енергията му да окажат влияние върху развитието на
характера му; да се подхранва ума на детето с подходящи идеи; да се упражняват растящите му
нравствени сили съобразно условията, за да постигне то смелост и самоувереност и да се справя
с трудностите; да се уравновесяват разните стремежи отляво и отдясно, за да не се позволява на
някои от тях да надделеят твърде много; да се засилва волята, за да може чрез нея да се
достигнат докрай собствените цели и да се действа смело и решително; да се развива
нравственото чувство и да се държи будно срещу злото; да се увеличава чувството на
отговорност към себе си, към другите и към Бога.
При опита ви да прилагате подобни процеси към себе си онова, което трябва да избягвате, е
болезненото самовглъбяване, т. е. продължителното спиране и разглеждане на собствените
грешки и средствата, чрез които да се избавите от тях. Използвайте метода — изграждане на
противоположните качества на тези, от които искате да се освободите, като изпълвате ума си със
светли, надеждни, любящи, възвишени мисли и ги прилагате напълно в работата си.
ЗАСИЛВАНЕ НА НЕДОСТАТЪЧНО РАЗВИТИТЕ СПОСОБНОСТИ
Какво желаеш ти, всичко е твое —

пътищата са отворени за теб,
светлината на истината блести,
така че не се бави, не задавай въпроси
бъди търпелив, отстоявай себе си.
Малко са напълно уравновесените, добре развити хора. Твърде много хора имат прекрасна
способност в известни направления, добро образование, отлична подготовка и все пак са лишени
от нещо, което спъва целия им живот и омаловажава последствията от голямото им трудолюбие.
Мнозина от нас имат някоя малка слабост, която помрачава и съсипва силните страни на
характера. Колко е унизително за някого, че е стигнал до зряла възраст с някаква такава болест
или с някакъв такъв недостатък, без сам той да е съзнавал това или поне да е намерил средство
срещу тях. Недостатъкът е може би малък и все пак, ако осакатява живота, ако пречи на
напредъка, ако е източник на постоянно унижение, ако става причина, за да се стесняваме, какво
страшно нещастие е това за нас! Каква жалка гледка представлява силен мъж, жертва на някаква
дребна слабост, която спъва възхода на една отлична кариера при други условия! Ако родител
или учител посочи на детето слабостта, която би била може би съдбоносна, ако не се премахне, и
го научи как да се пази от нея, как да засили недостатъчно развитата си способност чрез
умствени упражнения, каква огромна помощ би била за детето, която ще го предпази от неуспех
в живота!
Печално е да видим младеж, преклонил глава пред това, което нарича съдба, което според
него се крие в гънките на мозъка му или му е предадено по наследство от неговите
предшественици. Защо да влачи слабостите си цял живот, когато с малко разум, с малко
правилно мислене можем скоро да ги премахнем!
Ако съзнавате, че имате някаква умствена слабост, че ви липсва някоя способност, чрез
съсредоточаване от време на време на мисълта в противоположно направление и чрез насочване

към съвършените качества, които желаете да имате, скоро ще премахнете тази слабост. Само
нормалното мислене създава нормален живот.
Но ако оставите недоразвитите си способности, като не си служите с тях и не се опитвате да
ги развиете, как бихте се надявали да ги засилите някога? Не можете да развиете симетрично
едно тяло, просто като упражнявате само ръцете. Същото нещо става с умствените способности.
Тези, с които не си служим, се израждат. Ако копнеете за нещо и се стремите към него с цялата
си сила настоятелно и дълго време, не може да не се приближите към него; ще получите това,
което желаете.
Ако стремежът ви към мъдрост е достатъчно силен и достатъчно настойчив, ще станете
мъдри. Ако се стремите към леност и просто към удоволствие, ще ги получите, не трябва обаче
да очаквате мъдрост, докато правите усилия към друга цел.
Ако търсите здраве, говорите за здраве, мислите за здраве, представяйте си в съзнанието, че
сте здрав, така както скулпторът си представя статуята, която създава от мрамор. Живейте с тази
мисъл постоянно и ще създадете здраве.
Искате ли да се избавите от бедност? Поддържайте мисълта за богатство, с което да
живеете смислено, а не да потискате другите и то ще ви дойде така сигурно, както розата
разцъфва от пъпката.
„Мисли за това, което желаеш, и то ще се яви в живота ти".
Ако например меланхолията, т. е. гледането твърде сериозно на света, е съдбоносната ви
слабост, можете да превъзмогнете окончателно това състояние за кратко време, като
съсредоточавате мисълта си постоянно върху светлата, радостната, слънчевата страна на нещата.
Ако постоянствате в това, след време рядко ще ви нападат мрачни мисли. Когато ви дойде лоша
мисъл, изгонете я от ума си. Изгонете я така, както ще изгоните крадеца от къщата си. Ако някой
разбойник се е вмъкнал в стаята ви, значи ли това, че трябва да то оставите да стои в нея?
Махнете завесите на прозорците и позволете на слънцето да нахлуе в нея, мракът веднага ще
изчезне. Не е трудно да извършите това, но винаги, когато живеете с мисъл, която ви угнетява,
вие се сближавате с нея и я каните да остане при вас. Когато разглеждате нещата откъм мрачната
им страна, тогава насърчавате всичко, което почерня живота ви и спъва кариерата ви.
Не се страхувайте да търсите и да повтаряте постоянно качествата, към които се стремите
или предмета на амбициите ви. Дръжте желанието си на преден план в мисълта си. Решете, че
ще притежавате тези неща и че няма да приемете нищо друго и тогава ще останете учудени, като
видите колко скоро ще станете магнит, който привлича нещата, към които се стремите.
Ако копнеете за хубава кариера, мислете за нея, насочвайте се към нея, дръжте се здраво за
нея и не само ще подготвите съзнанието си, за да я получите, но и ще увеличите силата на
съзнанието да я привлече.
Всички знаем, че по някакъв начин повечето хора получават нещата, които желаят и за
които се борят постоянно. А дори и да не получат всичко, което искат, те се приближават много
до него, получават много повече от него, отколкото ако не са се стремили така настойчиво и не
са се борили без отдих. Ние имаме способността да променяме притегателната сила, да я
увеличаваме или да я намаляваме съразмерно копнежа ни към нещо известно.
Мнозина заболяват от мисълта, че са особени в известно отношение. Някои от тях мислят,
че са наследили някаква склонност или особеност от родителите си и я търсят постоянно у себе
си. А точно по този начин се явяват тези особености — получаваме това, за което мислим
постоянно или го задържаме непрекъснато в ума си. Тези хора следователно увеличават злото,
като се кахърят за него и живеят с мисълта за лошите последствия от него. Те са чувствителни
към недостатъците си. Никога не искат да се говори или чува за тях, но самата мисъл, че имат
такива, убива у тях вярата им в себе си и пречи на напредъка им. А повечето от тия особени и
неестествени неща са просто плод на въображението или са преувеличени от въображението.
Толкова дълго се е занимавало лицето с тях като нещо истинско, че те вече са станали истина за
него. Лекът е точно в обратното — да се живее с положителните качества и да се пренебрегват
вероятните недостатъци.
Ако мислите, че сте особени, създайте си навика да поддържате обратната мисъл. Казвайте
си: „Не съм особен. Тези видими недостатъци не са реални. Създаден съм по божия образ, а едно
съвършено същество, какъвто е Създателят, не може да е сътворил несъвършени неща,
следователно моята несъвършеност не може да е реална, тъй като истината за моето
съществуване е реална. Не е възможно в мен да съществуват ненормалности, докато аз самичък
не ги създам с мисълта си, защото Създателят никога не ми ги е дал. Той никога не е
дисхармонична нота, защото той е хармония." Ако живеете постоянно с тази мисъл и забравяте
това, което ви изглежда ненормално, то ще изчезне скоро и вие ще получите отново увереността,
че не сте много по-различен от другите.
Свенливостта понякога става болест. Тя обаче е болест само на въображението и може да се
премахне лесно, като се прогони от съзнанието мисълта за нея и се замести с противоположната
мисъл — като решите, че не сте под прекия поглед на всеки, че хората са достатъчно заети със
своите себелюбиви цели и амбиции и нямат време да се занимават с вас.
КРАСОТАТА — ПЛОД НА КРАСИВИТЕ МИСЛИ
„Всяко добро действие и правдива мисъл

слагат печата на красотата върху лицето на човека "
Ръскин
Напълно възможно е за някое момиче с грозно лице и грозно изражение, ако има добро
сърце, да стане хубаво за всекиго, който го познава, като усвои навика да живее с мисълта за
хубавото. Тогава то излъчва не някаква повърхностна хубост, а сърдечна хубост, душевна
красота. Основата на истинската хубост е нежното любвеобилно сърце, желанието да излъчваме
слънце и радост, които придават на лицето красота. Копнежът и усилията да имаме добър
характер не могат да не окажат влияние върху живота, да го направят хубав. И тъй като
външността е израз на вътрешния мир, отпечатък върху тялото на постоянната мисъл и
господстващите подбуди, то лицето, маниерите, държанието трябва да следват мисълта и да
станат приятни и привлекателни. Ако мисълта ви е насочена постоянно към хубави неща и към
обич, ще правите навред такова впечатление на хармония, на доброта и душевна хубост, че
никой не ще забележи плоските черти на лицето ви или недостатъка, който може да имате.
Най-висшата красота — красотата, която стои много по-високо от обикновената
правилност на чертите, е достъпна за всеки. Познавам момичета, които така дълго са се
занимавали с това, което са вземали за едно обикновено лице, така че са преувеличавали
грозотата си. Те не са и наполовина така грозни, както сами се мислят. И ако сами не биха били
така чувствителни по този въпрос, другите съвсем не биха и помислили за това. Всъщност, ако
биха могли да се освободят от чувствителността си и станат естествени, те биха могли с малко
повече усилия, чрез по-голяма духовитост на мисълта, чрез по-голяма интелигентност, чрез по-
весел нрав и чрез по-голямо внимание към другите да постигнат това, което им липсва като
грациозност и правилност на чертите.
Познавам една жена, чиято плоскост на чертите и тромавост на маниерите й така болезнено
я безпокояха при наближаването на 25-та й годишнина, че почти се беше отчаяла, че някога ще
стане нещо от нея и дори мислеше за самоубийство. Беше така убедена, че е прицелна точка на
жестоки забележки и не е желана никъде, че реши да направи върховно усилие да се освободи от
тази си спънка. Реши да накара хората да я обичат — да ги привлича, вместо да ги отблъсква, да
проявява към тях такова несебелюбиво внимание, че те дори и да не искат, да я обичат. Реши да
развива тези хубави сърдечни качества, така че те да бъдат нещо повече от прости заместители
на телесната хубост. Тя започна да проявява обич и внимание към хората и към техния живот.
Където и да отидеше, ако видеше някой неразположен, разтревожен или изоставен, проявяваше
към него такова голямо внимание, че веднага спечелваше приятелството му. Тя започна да
обработва ума си по различни начини, за да бъде интересна, весела, интелигентна и изпълнена с
надежди. Създаваше оптимизъм и скоро с учудване забеляза как младите, които я отбягваха по-
рано, започнаха да дружат с нея и да я обичат. И тя не само успя да набави това, което й
липсваше като физическа красота, но и разви душевна красота, която не увехна с годините и
която беше безкрайно по-висша от хубостта, която идва от правилността на чертите.
СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
„Въображението предхожда всяко действие и постижение ".
Ръскин
Ние дължим напредъка на света и цивилизацията главно на въображението. Щяхме още да

живеем като диваци в пещери и колиби, ако не са били онези, които са виждали чрез
въображението по-добри неща и са решили да ги имат.
Наистина мъжете и жените, които са допринесли за човечеството, са виждали чрез
въображението си безкрайно по-хубави перспективи от ония, които са съществували и после са
започвали да работят за тяхното постигане.
Морз е успял да даде на света телеграфа, благодарение на това, че е имал възможността
чрез въображението си да види по-добър начин за комуникиране от обикновената поща. Ние
имаме телефона благодарение на това, че Бел е могъл да си въобрази нещо по-хубаво от
телеграфа. Днес континентите са свързани с кабели благодарение на това, че Фийлд е могъл да
види чрез въображението си по-добър начин за свързване от този с кораби. Маркони е дал на
света безжичния телеграф и радиото, които дават възможност на пасажерите още докато са в
океана да си намерят стая в хотел и да бъдат посрещнати с кола на пристанището, благодарение
на това, че е видял по-добър начин за свързване от онзи, който е съществувал по-рано.
Неизвестен гръцки скулптор ни е дал чрез статуята на Венера Милоска идеята за красотата
по отношение размера на частите на тялото и великолепие на позата, чиято красота човечеството
още не е постигнало. Той ни е оставил образец, към който ние още се стремим и към който
човечеството значително се е приближило. Какво ли не дължи светът на великолепното
въображение на Микеланджело, който в удивителната статуя на Мойсей ни е дал един бегъл
поглед на вероятния богоподобен човек. На въображението на великите композитори ние
дължим най-хубавите музикални творби. На въображението на някои търговци дължим големите
търговски магазини, където под един покрив ще намерите почти всичко, което желаете да
купите. Благодарение на това, че някои учители са съзрели чрез въображението си безкрайната
полза за човечеството от гимназии и висши учебни заведения, ние днес имаме тези институти.
Всъщност какво ли не дължим на въображението?
Хората, които виждат нещата такива, каквито са, които нямат въображение, вървят все по
отъпкан път. С въображение е човекът-творец, създаващ новости, който напредва, който е създал
разкошните автомобили вместо файтоните, огромните плавателни океански дворци, вместо
платноходките.
Благодарение на нашите големи художници, които са видели чрез въображението си по-
хубави неща от съществуващите в действителност, ние притежаваме някои изящни творения. Не
е достатъчно само да видим природата такава, каквото е всъщност. Трябва да я видим чрез
въображението си такава, каквато може да бъде, да видим нейните вероятности като
осъществени в действителност.
Средният човек мисли, че човекът с въображение не струва нищо. Наричат го смахнат. На
мечтателите гледат като на непрактични хора, просто теоретици. Често обаче са се оказвали
безкрайно по-практични, отколкото онези, които са ги осмивали, тъй като повече от практичните
неща, които имаме, са дело на големи мечтатели. Мечтателите са смекчили тежките условия на
живот за човечеството, издигнали са ни над дребнавостите и са ни освободили от много
предразсъдъци.
Какво ли не дължи светът на своите мечтатели, на своите смахнати хора и теоретици?
Великите характери са се появили след като някои мъже и жени са видели чрез
въображението си по-велики мъже и жени, отколкото са съществували в действителност.
Напредъкът на цивилизацията се дължи на тяхното усилие да създадат по-съвършени мъже и
жени. Бащи и майки могат да издигнат своите деца над себе си благодарение на това, че могат да
виждат чрез въображението си човешки същества, по-висши от себе си, по-съвършени и по-
цялостни.
Ще дойде време, когато ще разберем каква огромна власт има въображението над нас,
какъв огромен деятел може да стане то при образованието, при създаването на идеали, при
възход в кариерата и при създаването на здраве и щастие.
Картините, които се създават в съзнанието ни, не са за да се подиграват другите с нас, нито
да ни забавляват, а да ни покажат, че могат да се осъществят, че въображението може да стане
действителност, че те са само очертанията на идеите, сенките на самите действителни неща.
Благодарение на тях ние можем да виждаме вероятното бъдеще. Те са създадени, за да
възбуждат амбициите ни, да ни тласкат напред, да ни карат да не сме доволни от обикновената
обстановка, сред която живеем, като ни дават светли видения за безкрайно по-хубави неща.
Ние започваме да съзнаваме, че въображението не е просто фантазия на мозъка, а място,
където обитава идеалното, че в него се раждат големите модели и силите, които ще приложат на
дело тези модели.
Ако можем да насочим правилно въображението на детето, ще можем да осигурим
неговото бъдеще, щастие и успех. Едно извратено въображение обаче може да донесе мизерия и
угнетение на духа.
Когато обучението на въображението в някое дете е такова, че то създава навика към
възпроизвеждане на хубави картинки, вместо грозни, на такива образи, които вдъхновяват,
вместо да деморализират, на хармония, вместо на разногласие, тогава то ще бъде много по-ценно
за него, отколкото да му се даде някое огромно наследство.
ГОДИНИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ
„Лицето не може да издаде годините,

докато умът не даде съгласието си.
Умът е скулпторът."
„Аз казвам на годините, както и на публиката — все едно, ще ви победя." Това са думите на
дух, който никога няма да остарее и всеки, който е виждал на сцената Сара Бернар, е оставал с
впечатлението, че за нея годините нямат значение. На 60 г. великата актриса беше още в
разцвета на силите си и не изглеждаше нито с ден повече от 40.
Както мадам Бернар, така и много други, които са в по-напреднали години, запазват
младостта си не поради някакво благоволение на съдбата, а само благодарение на отношението
им към годините. За тях те нямат значение. Те са решили да не стареят в общоприетия смисъл на
думата „старея". „Да стареем разумно е изкуство, но по-доброто от това изкуство е тайната да не
стареем никога" казва един журналист в „Чикаго джърнал". Това заслужава да се знае и да се
помни. Тайната се крие в обстоятелството, че мъжете и жените са на толкова години, на колкото
се правят. Всичко зависи от волята, но какво от това? „Светът се управлява от силата на волята. "
Английският писател Джордж Мередит, при празнуването на 74-ия си рожден ден, е казал:
„Не чувствам, че остарявам нито по сърце, нито по разум. Още гледам на живота с поглед на
млад човек. Винаги съм се надявал, че няма да остарея, както някои с мухлясали мозъци, които
живеят с миналото и гледат на другите хора като на нещо не от този свят, защото те самите са
живели в друго време и с течение на годините са престанали да се интересуват от другите."
Когато човек стане достатъчно мъдър, за да види своята собствена божественост, че
неразрушимото начало, като някой математически закон, че никакво произшествие в живота,
никакво търкане, неприятност или затруднение не могат да засегнат божественото в него и
когато разбере истината на битието, че е част от безкрайното творческо начало, тогава той вече
няма да проявява признаци на умствен и телесен упадък точно тогава, когато трябва да е в
разцвета на силите си.
Старостта никога няма да успее да помрачи младежкия вид и умствените способности,
докато хората не обръщат внимание на годините, докато не се плашат от мислите за старост. Ние
започваме да сеем семената на старостта чрез мислите си още на младини. Започваме да мислим,
че на 45г. ще бъдем стари.
Самата ни подготовка за старост ускорява нейното идване. Или както е казал
многострадалният Йов: „Постигна ме това, от което се боях най-много." Хората, които се готвят
за нещо и го очакват всеки ден със страх, обикновено го получават.

,,Всеки човек, който постоянно има страх от нещо, ще получи на лицето си белезите на този
страх", казва Прентис Мълфорд. „Ако очаквате упадъка на тялото като нещо неизбежно, той ще
дойде."
Нито за миг не си позволявайте да мислите, че сте вече много стари и не можете да
направите това или онова, защото много скоро мислите и убежденията ви ще се отпечатат на
лицето ви в бръчки, в израз на преждевременно остаряване. Нищо не е така точно установено,
както философската мисъл, че сме това, което мислим и че започваме да изглеждаме така, както
мислим.
„На колко сте години?" пита Милуоки Джърнал. „Поговорката е, че жените са на толкова
години, на колкото изглеждат, а мъжете — на колкото се чувстват. Това е погрешно. И мъжът, и
жената са на толкова години, на колкото се правят да изглеждат. Остаряването до голяма степен
е навик на ума. Ако някой започне да си мисли към средата на живота си, че остарява, той ще
остарее. А за да не остаряваш, това е донякъде въпрос на воля. Орисниците са благосклонни към
човека, който се държи за живота с две ръце. Онзи, който се отпусне, ще полети надолу. Смъртта
се колебае само, когато смята да нападне вкопчилия се здраво за живота. Понс де Леон е търсел
на погрешно място извора на младостта. Той е вътре в нас. Човек трябва да бъде млад вътрешно,
така че докато „външният човек загива, вътрешният се подмладява ден след ден". Когато умът
престане да работи, когато човек не проявява голямо любопитство към проблемите на този
живот, когато престане да чете, да мисли и да действа, той подобно на някое подкопано дърво
започва да умира от върха. Годините ви са толкова, колкото смятате че са. Дръжте здраво
юздите. Работата ви не е свършена.
Ако искате да живеете дълго, обичайте работата си и продължавайте да я вършите. Не я
зарязвайте на петдесет години, мислейки, че силите ви намаляват или че имате нужда от
почивка. Починете си малко, когато се чувствате уморени, но не напускайте работата си. Има ли
живот, има и младост в него. „Аз не мога да остарея", казва една бележита актриса, „защото съм
влюбена в моето изкуство. То е погълнало целия ми живот". Никога не се ядосвайте! Как може
някой да има бръчки от старост, грижи или недоволство, когато е радостен, заангажиран,
всякога е бодър и духът му винаги е млад? Когато съм уморен, уморено е тялото ми, а не
душата."
Горчивите спомени за един погрешен живот, който е минал порочно, създават рано бръчки
по лицето, отнемат блясъка на погледа и пъргавината на походката, правят живота безинтересен
и мъртъв.
Библията ни казва, че чистият живот, простият живот, полезният живот ще бъде дълъг.
„Плътта му ще бъде по-свежа от плътта на дете. Той ще се върне в дните на младостта си".
Малцина знаят, че дневните процеси, ако не бъдат спрени, продължават да работят и през
време на съня. Ако през деня мисълта ви е била заангажирана с грижи, нервиране, алчност,
завист и т.н., може да сте уверени, че и през нощта тя ще продължава своя смъртоносен път в
мозъка и ще се задълбочава все повече и повече в нервната тъкан, ще изтощава психиката и
жизнеността и ще се прояви на лицето като прави по-дълбоки бръчките по него. Много хора са
така устроени, че щом се видят свободни от ежедневната работа, позволяват на своите
неприятности и изпитания да нахлуват в мозъка им и да изпълват въображението с отвратителни
картини, които им отнемат цялата радост, щастие и спокойствие. Щом сложат глава на
възглавницата вечер и умът им започва да работи. Въображението им увеличава мрачните
картини, неприятните преживявания и те се премятат в леглото, докато най-после се събуждат
сутрин така уморени и изтощени, че трябва да прибягват до разни изкуствени успокоителни
средства, за да заспят, да вземат тонизиращи лекарства, за да са годни за работа?
Някога ще разберем, че съзнанието ни е укрепващо лекарство, когато знаем как да си
служим с ума. Докато живеем, естествено няма да имаме нужда от наркотици или от някакви
лекарства. Самият ум може да се пази и да се грижи за своето подмладяване. Всичко се състои в
това, умът да се поддържа в нормално състояние, мисълта да е хармонична, радостна, насочена
към обич и помощ за другите. Когато в него господстват такива мисли, тогава не могат да
нахълтват враждебните мисли, които късат и рушат.
Ние ще трябва да можем да отразяваме всички пътища и всички дневни преживявания,
които смазват живота и изтощават нервната сила и мозъчната енергия и в момента, когато
прекратим работата, ще трябва да започнем да градим, да възстановяваме за следващия ден, да
зареждаме батериите за следващите нужди.
Познавам хора, които са научили върховното изкуство как да се приготвят за хубав,
спокоен, укрепващ сън чрез насочване в обратна посока на мозъчните процеси, които са ги
затруднявали и безпокоили през деня. Те са научили тайната как да затварят вратите за всички
свои главоболия, изпитания и затруднения, да ги оставят заключени в магазина, кабинета или
работилницата, когато вечер завъртят ключа. Никога не отнасят неприятностите си в дома. От
минутата, когато напускат работата, до завръщането им отново в нея, използват времето за
почивка и развлечения. Нищо не може да ги накара да се занимават с нещо, което се отнася до
работата им. Те са научили тайната и силата на хармоничната, радостната и оптимистичната
мисъл. Приготвят ума си за спокоен хармоничен нощен сън, като канят за гости на ума си мисли
на радост, младост, мир и любов и не допускат никакви други мисли. Няма да позволят на
неспокойната и загрижена мисъл да прокарва през мозъка своите отвратителни образи, чрез
които тя разсипва съня и оставя грозни следи по лицето. Като следствие на това, те се събуждат
сутрин с нови сили, подмладени и с младежки желания за работа през деня.
Ние остаряваме, защото не знаем достатъчно как да сме млади — така, както не знаем
достатъчно как да сме здрави, когато боледуваме. Болестта е плод на незнание и погрешно
мислене. Ще дойде време, когато човек по-скоро ще постави ръцете си в огъня, отколкото да
живее с мисли, които ще го правят болен или слаб. Никога няма да боледува, ако има винаги
хубави мисли и се грижи за тялото си. Ако мислите му са само полезни мисли, той може да
продължи младостта си далеч след установената граница.
Никога не задушавайте стремежа да действате като млади само защото мислите, че сте
стари. Неотдавна на една семейна среща момчетата се опитваха да накарат баща си, над 60 г., да
играе с тях. „Хайде, хайде, махайте се", каза той, „много съм стар за такова нещо". Майката,
обаче, взе участие в тяхната игра, наглед с такъв ентусиазъм и с такава непресторена радост,
като че ли беше на тяхната възраст. В очите й светеше младежки дух, който се проявяваше във
всяко движение. Играта й с момчетата обяснява защо тя изглежда много по-млада от мъжа си,
въпреки че разликата в годините им не е твърде голяма.
Бъдете винаги млади, според това как се чувствате, и дружете с млади хора, проявявайте
внимание към техните работи, надежди, кроежи и забавления. Младежката жизненост е
заразителна.
Запитан за тайната на своя забележително младежки вид, когато бил на 80 години, Оливър
Уендъл Хомс отговорил, че това се дължи изключително на „добро настроение и неизменно
задоволство по всяко време на живота ми. Аз никога не съм изпитвал острите болки на
амбицията, разочарованието, недоволството, които ни състаряват, като издълбават
преждевременно бръчки по лицата ни. Не се появяват бръчки по лица, които се смеят постоянно.
Смехът е най-добрият масаж за лицето. Доволството е източник на младост".
Казват, че столетниците са хора с големи надежди. Ако поддържате надеждите си светли,
въпреки разочарованията, и посрещате всички трудности с весело лице, много мъчно ще може
старостта да остави бразди по челото ви. Жизнерадостта е извор на младост.
Ако не искате годините да имат значение, гледайте напред, вместо назад, и
разнообразявайте живота си.
Проявявайте колкото може по-голям интерес към него. Еднообразието и отсъствието на
умствена дейност са причина за бързото остаряване. Градските жени, живеещи сред голямо
разнообразие, запазват младежкия си вид и израз обикновено по-дълго време, отколкото жените,
живеещи в отдалечени селски места, които нямат такова разнообразие в живота си и не
проявяват интереси извън своя тесен ежедневен кръг от занимания, където умът взема дейно
участие. Прочутите актриси Елен Тери и Сара Бернар, „които сякаш имат неувяхващия блясък
на звездите", приписват своята младост на движението, промяната на мислите и местата и
умствените занимания. Заслужава също да се отбележи, че фермерите, живеещи толкова много
навън и в много по-здравословна обстановка, отколкото тази на умствените работници, не
живеят толкова много, колкото последните.
Един лекар, експерт в лондонските съдилища, е казал, че размекването на мозъка било
нещо обикновено сред селските английски работници. Техният мозък, казал той, по-скоро се е
амортизирал и те умирали между 65 и 75 години от мозъчен инсулт или някоя подобна болест.
За разлика от фермерите, той привел за пример съдии и други хора на тежкия умствен труд,
които живеели много по-дълго и запазвали умствените си способности.
Когато Солон, атинският мъдрец, бил запитан за тайната на своята сила и младост, той
отговорил, че всеки ден е учил нещо ново. Това схващане било общо между древните гърци:
тайната на вечната младост е всеки ден да учиш нещо ново.
Следователно, ако искате да сте млади, въпреки годините, трябва да оставате възприемчиви
към новите мисли и да се усъвършенствате духовно, да разширявате чувствата си, да
възприемате откровенията на истините, като вървите по-нататък по пътя на живота.
Но най-великият победител на старостта е веселият и любещ дух, изпълнен с надежда.
Онзи, който иска да победи годините, трябва да изпитва обич към всички хора. Той трябва да
избягва грижите, завистта, лошите чувства към другите. Всички дребни закачки, огорчаващи
сърцето, остават бръчки по челото и замъгляват погледа. Чистото сърце, здравото тяло и
широкият здрав, щедър ум, зад които стои решението да не позволяваме на годините да имат
някакво значение, са извор на младост, който всеки може да открие в себе си.
„Ето, следователно," казва Маргарет Деланд, „трите смъртни белези на старостта:
самолюбие, застой, нетърпимост. Ако ги намираме в себе си, ще знаем, че сме остарели, дори и
да сме на 30 години. Но за щастие ние имаме три защитни средства, които са неуязвими. Ако си
служим с тях, ще умрем млади, дори и да доживеем сто години. Те са обич, развитие напред,
търпимост. Онези мъже и жени, които притежават тези божествени качества на — обич,
напредък и търпимост — са винаги млади".
КАК ДА КОНТРОЛИРАМЕ МИСЛИТЕ СИ
Възможно е да променим характера на мисленето, като си създадем навика да го

контролираме. Няма причина да оставяме ума си да скита свободно във всякакви области и да се
занимава с всевъзможни мисли. Над мисълта трябва да господства егото, силата на волята или
онова, което наричаме истинското си „аз". С малко повече усилия можем да владеем и
съсредоточаваме мисълта така, както си желаем.
Вниманието, следователно, под контрола на волята и ръководено от разума на висшия
разсъдък, може да вкара в ред ума и мисълта така, че те да се занимават с по-висши идеали,
докато възвишеното мислене стане навик. Тогава низшите идеали и мисли ще напуснат
съзнанието и умът ще остане да обитава във по-висша сфера. Това е само въпрос на дисциплина.
Много и различни са средствата, посочвани от разни автори, за постигане на желаното
господство над мисълта, но като ги сравним, ще открием, че във всички тези средства има едно
общо нещо, което е твърде просто и практично. По-сложните формули и мистицизъм може да
бъдат оставени на онези, които намират удоволствие при провеждането на такива упражнения.
Това средство е концентрацията (съсредоточаване на мисълта) и медитацията (размишлението).
Да съсредоточи човек мисълта си в набелязаната цел, да види с духовния си поглед плода на
усилието си, като че ли той вече е узрял, значи да се свърже с всичко, което ни идва на помощ,
значи да падат една след друга пречките и онова, което ни е изглеждало някога извънредно
трудно, сега да изглежда ясно и дори просто. Най-важното е да не изпускаме от съзнанието си
целта, да не позволяваме на вниманието ни да се отклонява и духовния ни поглед да се
замъглява.
„Един добър урок, който може да се прилага от всички — казва В. Дж. Колвил — е да се
уедини човек в тишината и там мислено да изпълни предначертаното, като напрегне цялата си
способност за вникване в бъдещето. Трябва да си представи, че е заел мястото, което толкова
много желае и е започнал работата, към която храни такава голяма любов. Малко по-голяма
настойчивост при това упражнение скоро ще освободи интелекта от загриженост и постепенно
ще го накара да разбере как ще постигне непостижимото по друг начин. В цял сват никой не
може да замести работата и следователно никой не бива да си въобразява, че ще му препоръчаме
бездейно мечтателно размишление. Размишлението трябва да се последва от дела. То не ни
освобождава от нуждата да правим усилия, а е средство, чрез което ни се разкрива какви усилия
трябва да положим и как да направим това".
Атмосферата около нас е продукт на мисълта. Мисълта я прави такава, каквато е и само
мисълта може да я промени, когато пожелае. „Всеобщо е признато, че атмосферата, която е
напоена със силна индивидуалност, е продукт на невидимо излъчване на мисълта, насочена към
някаква идея. Вашата атмосфера, бидейки продукт на мисълта ви, трябва да получи пълната си
сила и власт чрез творческата енергия, която й дава живот".
Нашето предложение относно контрола, следователно, се свежда до следното: „Ако знаем,
че сме господари на нашия душевен мир, знаем, че ще контролираме и нашите мисли и така ще
създадем нашата атмосфера. Ако в тишината ежедневно се държим пасивно, готови да получим
онова, което желаем най-много, ние отваряме пътя за създаване на търсената атмосфера. Човек
трябва да започва тези сеанси колкото може по-пасивно и преди всичко да е свободен от
всякакво съмнение. За мнозина ще бъде мъчно да се научат как де се държат пасивно.
Прекараните по този начин минути ще ви помогнат много повече да стигнете до целта,
отколкото всичко друго, което можете да направите."
Като говори нарочно за средствата, чрез които може да се владее мисълта, за полза на
тялото, Чарлз Броди Патерсон казва: „Нека държим ума си чист и бистър и нека го изпълваме
със здрави мисли за живота и храним добри чувства към другите. Да не се боим от нищо, да
стигнем до съзнанието, че сме единни с универсалната сила — тази сила, която може да
задоволи всяка наша нужда, че здравето, силата и щастието са нашият духовен живот. Ако
приемем това душевно състояние и се държим здраво за него, тялото твърде скоро ще прояви
здраве и сила."
При светлината на тези напътствия от онези, които са ги извлекли от собствения си опит и
от опита на другите, не изглежда твърде трудно за човека да подобри живота си до голяма
степен, като допуска в мисълта си възвишеното и не допуска до нея никого.
Ако се заобиколите с положителна атмосфера, т.е. ако държите далеч от ума си всички
отрицателни мисли, (всички разрушители, всички мисли, които навяват болести, нещастия и
несполуки) и допускате в съзнанието си само мисли, които създават, творят, вие твърде скоро ще
промените естеството на целия си ум и той не само ще прогонва неприятелите на успеха ви, но и
няма да им позволявате да нахлуват в съзнанието ви, когато се опитват да направят това. Ще
съхранявате само благородни думи и мисли — тези, които вдъхват вяра, носят светлина и
красота, вдъхновяват и облагородяват.
Насърчително е също това, че мислители и изследователи са проследили началото на
враговете на нашите мисли до техния източник и така са намалили броя им.
„Не е необходимо да се вплетете в борба с малката армия от по-дребни страсти", казва
Хорас Флечър, „ако съсредоточите усилията си срещу гнева и ядосването, защото дребните
страсти са техни деца. Застанете срещу тях здраво и те заедно с децата си ще отлетят". Флечър
подчертава, че гневът и ядосването са особен вид страх. Аткинсон казва същото: „Ядосването е
дете на страха и твърде много прилича на родителя си. Отнасяйте се към семейството на страха
така, както бихте се отнасяли и към всеки друг опасен враг — унищожете го преди да е имал
време да създаде потомство." И така, веднъж добили силата да съсредоточаваме мисълта си,
трябва да си създадем абсолютна смелост и доверие, които се съпровождат с добро настроение и
работоспособност и като сигурен резултат се явяват щастието и успехът.
Следните правила в „Силата на волята" от Франк Хадок са практични и могат да послужат
като заключение на тази глава:
Решително, непрестанно и разумно поддържайте на нужната висота духовните си стремежи
чрез постоянно трениране на силна воля към висшите реалности, каквито са положителните и
възвишени цели, благородните идеи, здравето, мирът, истината, успехът, алтруизмът, най-
хубавата литература, изкуството, науката, най-благородните социални движения и институции
на времето и истинската религия.
„В контакта с другите хора се стремете в личния ви душевен живот да цари постоянен мир.
Нека той бъде така пълен, че да не издава усилията ви за неговото постигане чрез постъпки,
които ще бъдат доловени от подсъзнанието на околните като студенина или скрита враждебност.
Избягвайте всякакво дразнения!
Не проявявайте антагонизъм!

Не давайте повод на другите да долавят нещо, което се заражда в мисълта ви, с цел да
нарани техните чувства. Прогонете от себе си всички чувства на презрение и подигравки, не
позволявайте на никакви трептения от гняв или раздразнение да нахлуват във вашия душевен
живот!
Прогонвайте напълно всякакви мисли за опасение от хора, с които имате работа.
Поддържайте лична атмосфера, която е наситена с динамичната сила на оптимистичното
очакване (очакването да се случи нещо хубаво).
В БЪДЕЩИЯ ЧОВЕК ЩЕ ВЛАСТВА БОЖЕСТВЕНОТО
Всички мистерии се разкриват, като постигнем единение с Благословения и тогава ние

започваме да разбираме всичко. Много мъдри мъже скоро ще ходят по земята. Мъдростта и
свободата са целите в тази ВЕЛИКА ЕПОХА НА СВЕТЛИНАТА. Много хора ще бъдат
благословени с дара на мъдростта. Този, който вижда Бог във всичко, чувства блаженото
вибриране на БЕЗКРАЙНОТО ПРИСЪСТВИЕ, което не може да Бъде описано. Колко красива е
Вселената за този, който се е слял с Бога и който знае БОЖЕСТВЕНИЯ ПЛАН.
Блаженият пророк
Уравновесеният, правилно развит ум, който има чувство на пълна сигурност и непоклатима
вяра във Великия Създател, трябва да бъде източник на радост, щастие и удовлетворение.
Чувството за несигурност и безпокойство, отсъствието на вяра и равновесие в живота е
съдбоносно за големия успех. За да се освободим от неизвестностите, трябва да проникнем
дълбоко в естеството на нещата. Трябва дълбоко да вярваме в истината на битието и да
изпитваме непоколебима вяра, че сме част от Великия ум, който създава и управлява цялата
Вселена. Съществува някакво чувство на сигурност, на пълна безопасност, когато знаем, че
нищо не може да ни отклони от нашия път, че никакво нещастие по суша или море, никаква
болест или злополука не може да прекъсне връзката между нас и тази могъща сила. След като
сме придобили тази сигурност, страхът бяга, неизвестността и загрижеността си отиват и всички
чувства работят в пълно съгласие. Когато знаем, че нищо не може да ни лиши от рожденото ни
право, че нищо не може да помрачи истинското ни постижение, че всяка правилна стъпка трябва
да ни води към крайната победа, че всяко справедливо дело, всеки зародиш на доброта ще даде
най-после цвят и плод. Ние можем спокойно да постигнем най-възвишеното, което е по
възможностите на човека.
Има нещо в самото съзнание, което ни казва, че не сме просто произведение на случая.
Чувстваме, че някъде има нещо сигурно, че страхът, загрижеността и несигурността не са
задължително част от живота ни. Вътре в нас има инстинкт, който ни казва, че сме неразделни от
общия велик ум, че сме едно цяло с него, негово отражение, че сме създадени по негово подобие
и че нашата крайна цел не може да е в противоречие с неговата крайна цел. Ние инстинктивно
чувстваме, че трябва да има единство и че най-добрия начин да го намерим е да се уповаваме на
тази велика сила. Сляпата вяра ще ни помогне много повече, отколкото разсъжденията и ще ни
доведе много по-близо до това съвършенство.
Следните редове от Ела Хуилър Уилкокс ни призовават към такава проява на вяра:
„Вярвай в собствените си неизчерпаеми сили така, както вярваш в Бога. Душата ти е просто
един дъх от него. Ти не подозираш какви сили са скрити в теб — огромни и неизмерими като
океан. Мълчаливата ти мисъл може да се носи към диамантени пещери, иди ги търси, но на
копнежите ти, които ще бъдат благоприятни ветрове, нека волята ти да бъде пътеводител.
Никой няма да постави граница на силата ти. Ще спечелиш победи, каквито никой досега
не е спечелил, ако вярваш в Твореца и в себе си. Най-после някой ще стъпи на ония върхове,
където никой досега не е бил — защо да не бъдеш ти пръв там? Върви напред и напред, от
победа към победа!"
Когато веднъж се докоснем до силата, когато веднъж почувстваме радостта от великата
централна сила, която идва от сърцето на истината, на битието, ние вече няма да се съмняваме,
няма да се колебаем вече, няма да се задоволяваме с повърхностното, временното, материалното.

Когато веднъж душата вкуси от храната, с която е закърмена, когато почувства ритъма на
безконечното сърце, тя няма вече да бъде доволна да пълзи.
Когато човек осъзнае своя божествен произход, когато види, че е част от вечното начало,
което е. самата същност на действителността, нищо не може да наруши неговото физическо или
умствено равновесие. Той е в центъра на вечната истина, обладан от безгранично спокойствие
срещу страха или грижите, или ядовете, или злополуките, защото съзнава, че той самият е
началото, част от вечната истина. Вярата, че е в досег със силата, която поддържа Вселената, че
нищо не може да го откъсне от това божествено присъствие, създава чувството на сигурност и
мир. Когато се събуди сутрин, опреснен и подмладен, той чувства, че е бил в досег с
божественото, което го е създало, че е преминал прага на съзнанието и е бил в присъствието на
безконечна сила, на безконечен живот, че е бил създаден отново и когато е уморен, печален и
неспокоен, заради това така много копнее да се върне към това божествено присъствие, да бъде
създаден отново, да утоли жаждата си при великия източник на живота.
Човек никога няма да достигне до върха на развитието си, докато не разбере, че неговият
дух е също така невредим и неразрушим, както законите на математиката. Представете си, че
всички математически книги в света бъдат унищожени от огън, но две и две пак ще прави
четири. Математическият принцип няма да бъде с нищо засегнат. Така и човек, когато стане
господар на себе си, няма да бъде ни най-малко смущаван от каквото и да е, което може да му се
случи. Той ще поддържа своето равновесие, своя душевен мир при всякакви нещастия, без да
трепне. Създателят не е направил грешка, неговото най-висше създание не е оставено на
милостта на съдбата или случая.
Когато човек схване напълно своя божествен произход, почвата под краката му няма да
бъде подкопавана, нито душевният му мир ще бъде нарушаван от разни неприятни случки. Това
ще се отнася за онези, които не са станали господари на себе си, които не са научили тайната за
властта над себе си.
„Най-голямата проява на власт е да си спокоен", Савави Вивеканади. „Лесно е да си бърз.
Отпусни юздите и конете ще полетят надолу. Всеки може да стори това. Силен е обаче онзи,
който може да спре бягащите коне. Кое изисква по-голяма сила — да ги пуснеш или да ги
задържиш? Спокойният човек не е безчувствен човек. Не бива да вземате спокойствието за
безчувствие или леност. Бързината е проява на по-низша сила, спокойствието — на по-висша."
Какво значение имат паниките или пожарите или паричните загуби за уравновесения човек,
създаден от Бога?
Представете си, че загубя имуществото си, че корабите ми, магазините ми, къщите ми
изгорят. Та какво от това — какво значение има това за мен? Вярно е , че това може да ми
създаде известни затруднения и може да намали временно властта ми, но не мога да повярвам, че
един премъдър Създател ме е оставил на милостта на някоя паника, на някой пожар или нещо
подобно. Някои хора така могат да бъдат обхванати от мисли за здраве, хармония, радост и мир,
така че никакви нещастия, печални случки и лоши настроения не могат да ги засегнат. Аз не
вярвам, че бъдещият човек, човекът на най-висшата цивилизация, ще бъде засяган от някакъв
пожар, който е разрушил имуществото му повече, отколкото законите на хармонията биха били
засегнати от пожар, който е унищожил всички музикални инструменти на света.
Бъдещият човек ще бъде такъв господар на мислите си, че ще може да превърне себе си в
силен магнит за привличане само на онези неща, които ще увеличат благосъстоянието и ще
ускорят щастието му. Той ще може да поддържа в съвършена хармония тялото си, като
съхранява само здравословна мисъл и изключва всяка болезнена мисъл.
Бъдещият човек ще бъде постоянно радостен, защото ще се занимава само с мисли, които
предизвикват щастие. Няма да позволява на облаците от грижи и ядове, от меланхолия или
завист да помрачават ума му. Той никога няма да тъжи, вечно ще се радва.
Бъдещият човек няма да позволява на мисли, които са наситени с песимизъм, болести,
нещастия, дисхармония да завладяват ума му и да го тровят, както няма да позволява на отровни
лекарства да влизат в стомаха му. Той ще може да си избира мислите по отношение на качество
и количество така, както може да избира гостите, които посещават дома му. Ще допуска само
ония, за чието влияние той копнее и ще изключва враждебните мисли.

Бъдещият човек няма да има в речника си думата „не мога", защото няма да има никакво
съмнение в ума си. Той няма да знае какво е страх, който сега е най-големият враг на
човечеството, защото няма да съхранява в ума си мисълта за страх, която всъщност е последица
от чувството за неспособност или невъзможност да се справи със случайностите, които може да
възникнат.
Бъдещият човек ще има винаги успех, защото няма да позволява на мисли за бедност, за
оскъдност да влизат в ума му. Мислите му ще бъдат винаги насочени към благосъстояние и
изобилие.
Бъдещият човек ще живее сред атмосфера на любов и радост, защото той самият винаги ще
чувства и изразява любов и радост. Ще бъде здрав, защото душата, умът и тялото ще бъдат в
оная хармония, която е в основата на пълното здраве.
Нищо ли не означава за някого да се издига мислено и да бъде господар вместо пълзящ
роб? Такова положение заслужава най-големите усилия. Какво може да означава това за човека,
е твърде красиво изразено от Ралф Валд Трайн в следните редове:
„С това съзнание и разбиране човек изведнъж идва в досег с Вселената. Той чувства силата
и възторга на универсалния живот. Напуска местенцето в малката си градинка и се смесва с
огромната Вселена. И малките неприятности, изпитания и трудности в живота, които днес го
безпокоят, изчезват сами поради това, че са незначителни. Интуициите стават все по-будни и по-
будни и непогрешими в своето ръководство. Все повече и повече се увеличава властта на
интелигентните хора, така че никаква неприятност не може да дойде от този източник, все
повече и повече нараства силата на проникване в бъдещето, така че все по-вярна и по-вярна
става старата поговорка, че бъдещите събития хвърлят сянката си по-рано. С време здравето
измества болестта и свързаното с нея страдание, защото всяка болест и свързаното с нея
страдание е просто последствие и нарушение на закона, без значение дали е волно или неволно.
Появява се духовна сила, която чрез предаване е способна да лекува други, също както в дните
„во време оно". Тялото става не така тежко и голямо, по-нежно по устройство и вид, така че
служи много по-добре и се отзовава с по-голяма готовност на по-висшите подбуди на душата. С
време и самата материя се отзовава на действието на тези висши сили и много неща, които ние
наричаме свръхестествени или чудни, поради ограничения си поглед, стават нормални,
естествени, всекидневни."
Човек, който насочва мислите и живота си нагоре, ще намира, че при всяко затруднение
силата на природата и на хората ще му се притичат на помощ според закона. „Ще се дава на
онзи, които има". И тъй като подобното ражда подобно, колкото повече мисли за успех, за
щастие, за благоволение има човек, толкова по-голяма ще бъде притегателната му сила за
подобни неща. Така "всички хубави качества ще нарастват" и той ще стане „съвършен, както е
съвършен небесният отец".
КРАЙ

Човекът- Господар На Мислите и Чувствата Си - Орисън Марден

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Човекът- Господар На Мислите и Чувствата Си - Орисън Марден

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЧОВЕКЪТ ГОСПОДАР НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА СИ

Орисън Сует Марден

Човекът, управляващ мислите си, може да се предпази от корабокрушенията в живота

ЧОВЕКЪТ, УПРАВЛЯВАЩ МИСЛИТЕ СИ, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ОТ

Ние изграждаме своето бъдеще мисъл по мисъл,

КАК УМЪТ УПРАВЛЯВА ТЯЛОТО

„ Удивително е каква власт

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 3

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 4

МИСЪЛТА ПРИЧИНЯВА И ЗДРАВЕ, И БОЛЕСТ

„Духът е този, който дава живот. Плътта има второстепенно значение."

Не е необходимо да се позоваваме единствено на научни експерименти, за да докажем

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 7

НАШИЯТ НАЙ-ГОЛЯМ ВРАГ Е СТРАХЪТ

„Съмненията ни са врагове и са причина да губим много неща,

Най-смъртоносният инструмент на ума за съсипване на човешкия живот е страхът. Той

„Тоз, който всява страх в децата,

„ Страхът — най-големият враг на човечеството,

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 10

„Гневът и тревогите не само депресират и

„Насилието е мимолетно. Омразата, гневът,

Страхът не е единствената емоция, което може да причинява смъртоносна вреда. Хората

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 15

„ Човекът със силен характер знае какво иска.

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 17

„Вселената се отплаща на всеки според това, което заслужава; ако се усмихваш и тя ще

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 19

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 21

СИЛАТА НА ОПТИМИСТИЧНИТЕ МИСЛИ

„ Оптимизмът е вярата, която води към успехи;

Жизнерадостният човек притежава творческа сила, каквато песимистът никога не може да

„Хвани слънцето. Не скърби

Бъди щастлив. Светът е достатъчно тъжен

ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МИСЛИ ПАРАЛИЗИРАТ ЧОВЕКА

„ Отрицанието трябва да бъде напълно игнорирано, тъй като то ни напомня само

ВЯРАТА В СЕБЕ СИ (УВЕРЕНОСТТА) Е ГОЛЯМА СИЛА

„ Увереността е състояние на Истината,

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 28

МИСЛИТЕ СЕ ИЗЛЪЧВАТ ОТ ЧОВЕКА И ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ДРУГИТЕ

Нашите мисли не ограничават мощното си влияние само върху нашия живот. Те не са

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 31

КАК МИСЪЛТА НОСИ УСПЕХИ

„Този, който устоява собственото си „Аз",

И най-силният човек, на когото чрез хипноза е внушена мисълта, че не може да стане от

СИЛАТА НА УВЕРЕНОСТТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ

„ Човек покорява съдбата чрез мисълта.

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 36

„ Универсална самозаблуда е, когато човек има хубава мисъл, да си представя, че е

ЗАСИЛВАНЕ НА НЕДОСТАТЪЧНО РАЗВИТИТЕ СПОСОБНОСТИ

Какво желаеш ти, всичко е твое —

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 39

КРАСОТАТА — ПЛОД НА КРАСИВИТЕ МИСЛИ

„Всяко добро действие и правдива мисъл

Ние дължим напредъка на света и цивилизацията главно на въображението. Щяхме още да

ГОДИНИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ

„Лицето не може да издаде годините,

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 43

КАК ДА КОНТРОЛИРАМЕ МИСЛИТЕ СИ

Възможно е да променим характера на мисленето, като си създадем навика да го

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 47

В БЪДЕЩИЯ ЧОВЕК ЩЕ ВЛАСТВА БОЖЕСТВЕНОТО

Всички мистерии се разкриват, като постигнем единение с Благословения и тогава ние

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 48

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Георгиев 49