А НТОН

Д ОНЧ ЕВ
ИЗГОТВИЛА: МОНИКА ДЕЛЧЕВА XI ,,Б“
БИОГРАФИЯ НА АВТОРА
• Антон Николов Дончев е
съвременен български писател.
От 2003 г. е академик на БАН.
Известен е в страната и в чужбина
с романа си „Време разделно“.
Роден е на 14 септември 1930 г. в
Бургас. Завършва гимназия в
Търново през 1948 г. и право в
Софийския университет през 1953
г. Отказва се от престижния пост
на великотърновски съдия и се
заема с писане.
 ТВОРЧЕСТВО
• Централно място в творчеството на Дончев заемат
историческите романи, разгръщащи добре познати
сюжети и герои от българското минало и
разкриващи отделни аспекти от националната
идентичност. Първият му самостоятелен роман
„Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата
му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за
селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за
много други хора, живели преди нас“, е публикуван
през 1961 г.
 ,,ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“
• Неговата втора книга „Време разделно“,
разглеждаща насилствената ислямизация и
турцизация, довели до ислямизиране на
значителни маси българско християнско
население в Родопите през XVІІ в., е написана
през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на
самия автор), с този роман писателят става
известен.
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души — на
светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин,
пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата
съвременници описват едно и също събитие — разорението и
помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на
1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българските
родопчани. Венецианеца — от страната на турците.

Руси Чанев в ролята на поп Алигорко Валтер Тоски в ролята на Венецианеца

• Двата ръкописа са преведени и
преработени. Записките на поп Алигорко
са написани на чудновата смесица от
черковнославянски книжовен език и
родопски говор. Венецианеца е писал на
френски.
• Целта на преработката е двете съставки на
книгата да се приближат по дух и език, за
да не се чувства така рязко двойното
авторство.
• А целта на книгата най-добре е изразена от
летописците — да не позволи да се
изличат от паметта на потомците делата и
подвизите на ония силни люде, живели
триста години преди нас по великата
Родопа.
 Миналото и паметта
• Миналото и паметта са засегнати по един много емоционален
начин във ,,Време разделно“. Християните отказват да
предадат вярата си и за тях е дошло време разделно. Те са
готови да се разделят с живота си и с близките си, но не и с
вярата си. Те са бранители на тези непреходни ценности,
които трябва да се пазят и да се предават в поколенията. А
поколенията, на които е завещано това минало трябва да се
гордеят и да го помнят, защото един народ има бъдеще само
ако пази паметта за миналото си.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!