Приемственост между детската градина и началното

училище в езиковото обучение

Приемствеността е връзката между различни етапи или степени на

развитие, която се състои в съхранение на едни или други елементи или
характеристики при преход към ново състояние. Всеки етап от развитието
на децата е основа и подготовка за следващия. Всяко звено от
образователната система изисква степен на развитие, която улеснява
следващото. Това налага диалектическа връзка между подготовката на
децата от детската градина и задачите, които се решават в началното
училище.
Подготовката за училище и проблемът за приемствеността между
детската градина и училището са двата най-тясно свързани проблеми в
предучилищното образование. Без системната подготовка за училище
приемствеността би останала без съдържателна основа, която я прави
възможна за осъществяване. Ето защо, началото на изложението във
връзка с приемствеността в езиковото обучение е очертаването на
образователните цели на единната система за предучилищна подготовка и
овладяване на българския език в подготвителната за училище група,
където реално подготовката е най-целенасочена с оглед на постигането на
възможно най-добрата приемственост между двете образователни степени.
В програмата за подготвителна група в детската градина те са обособени
в три групи, всяка от които има своята съдържателна насоченост и решава
определени проблеми на цялостното езиково развитие и образование на
децата в навечерието на първия клас.
Първата група разглежда овладяването на езика като основа на социално-
комуникативната образователна среда. Комуникацията е основна човешка
способност. Езикът като средство за комуникация или общуване има
социално обвързваща, но и диференцираща функция. С негова помощ ние
разбираме другите и с това подпомага сдружаването, връзката на детето с
връстниците и възрастните. Определят се социалните роли във
взаимодействието и неговите параметри и граници. Овладява се езика и се
разбира необходимостта от използването му като универсален механизъм
за изразяване.
Втората група цели е обвързана с овладяването на българския език като
основа за комуникативно-речева идентичност за комплексно ориентиране
в света. Тя се разделя на две основни подцели, свързани с възприемането и
опознаването света като цяло и на природния и социалния свят в частност:
първо българският език трябва да се разглежда и овладява като действена и
рационална стратегия за придобиване и търсене на информация в
съвременната социална среда, и второ българският език осигурява достъп
до ценностната система на света, с помощта на социалните норми и
ценности.
Третата група цели са обвързани с овладяването на българския език като
необходимост и условие за успешно обучение в първи клас и училището
въобще. Езикът е във връзка с образователното съдържание по всички
образователни направления. Обучението по български език се стимулира
от конкретните цели и задачи на всички предмети и дейности. Използват
се преди всичко природните и обществени теми, като възможност да
осигурят детската активност при връзките му със света, но също така и
надрастващата определено образователно съдържание предметно-
практическа дейност и естествено предпочитание на играта. Целите на
родно езиковото обучение са вътрешно интегрирани в областта на
слушане, говорене, подготовка за писане.
В детската градина децата овладяват умения за работа със звуковата
страна на езика, усвояват звуковия анализ на думите в умствен план.
Съществено място се отделя на езиковите задачи за разкриване на
смисловата страна на думите. Използват се разнообразни похвати за
разясняване на тяхното значение. Така се постига лингвистичното развитие
на детето, което се отнася до осъзнаване на явленията и отношенията на
езика, усвояване на елементарни езикови представи и знания. Предмет на
осъзнаването са такива свойства на езика, усвояването на които поставя
основите за развитие на широка ориентировка в езиковите явления. В
методиката на обучението по роден език, използвана в детската градина,
ясно и конкретно са застъпени общите свойства на речта и то главно
линейността, времевата последователност на съставящите я елементи,
както и дискретността, способността за диференциране на отделните
елементи.
Не би трябвало подготовката за ограмотяване да се конкретизира само и
единствено в лингвистични рамки, защото се говори за психолингвистични
и социолингвистични основи на методиката, а и на езика. При решаване на
проблема за ограмотяване в условията на детската градина не е
необходимо да се абсолютизира овладяването на езика като система. На
преден план е разбирането му като реалност от думи, свързана с
обществено-практическата дейност на хората, за целите и в ситуациите на
общуване.