Дупнишки говоръ

Особености:
1. Ятъ се произнася винаги е: бел (бѣлъ)
2. Гласната а понѣкога се промѣня въ е: чекам (чакамъ)
3. Групи шт и жд на прасляванскитѣ *tj и *dj.
4. Застѫпници на старобългарския ѫ сѫ:
прѣдимно гласната a – пат (пѫть), рàка (рѫка).
понѣкога гласната у – мỳка (мѫка), сут (сѫдъ)
5. Застѫпникъ на старобългарския ъ е прѣдимно o и въ рѣдки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва
(зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа), маж (мѫжъ), заб (зѫбъ), каща (кѫща); Членуването
завършва на о: големио (голѣмиятъ).
6. Групата ъл/лъ въ дупнишкия говоръ търпи слѣдните промѣни:
сонантенъ изговоръ: жл̥т (жълтъ), дл̥̀га (дълга)
испускане на л, когато групата е ударена и е между двѣ съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там
(гълтамъ)
изговоръ на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между двѣ съгласни: дạбòк
(дълбок), жạтѝца (жълтица),
изговоръ на у, когато групата е слѣдъ устнена съгласна: вук (вълкъ), пун (пъленъ)
7. Сонантно р: бр̥̀кам (бъркамъ), др̥т (дъртъ), цр вен (червенъ), цр н (черенъ)
Палаталность на л и н само въ края на думата, както и прѣдъ гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва,
зèл’е.
8. Окончание за първо лице ед. ч. сегашно врѣме -ем или им: Я четем (Азъ четѫ).
9. Окончание за първо лице мн. ч. сегашно врѣме -ме (мекане): Ние четеме (Ний четемъ).
10. Окончание за трето лице мн. ч. сегашно врѣме -ат: Он, она, оно чете (Той, тя, то чете) и
Они четат (Тѣ четѫтъ).
11. Частица за бѫдеще врѣме че, а в по-источнитѣ краища и к’е (сравни съ книжовното ще).
12. Образуване на деепричастия съ -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
13. Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личнитѣ имена отъ мѫжки родъ,
завършвующи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
14. Наличие на дателно падежно окончание -ти при личнитѣ имена отъ мѫжки родъ,
завършвующи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на
Минчо).
14. Понѣкога сѫществителнитѣ въ мн. число завършвувтъ на е: пръсетене (пръстени).
15. Частицата за пояснение на мѣстоположението е винаги у освѣнъ при нормата въ случаи
като у нас: у Дупница (въ Дупница), у ВУЗ (въ ВУЗ) у университет (въ университетъ).
16. Индивидуални различия при думитѣ: модро (синьо), немой (недѣй), нога (крак), разбой
(станъ), кошуля (риза), жежок (горещъ).
17. Акцентни изоглоси: мèсо (месò), бèри (берѝ).