ІІ.

ТЕОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЛИТНАТА ДИСОЦИАЦИЯ

Арениус – 1887 г.
Електролитна дисоциация: спонтанно разпадане на електролитите на
разноименно заредени йони във воден разтвор или стопилка, които при
пропускане на електричен ток се отправят към съответните електрони
електропроводимостта: дължи се на електричните заряди на йоните
отклоненията: дължат се на увеличения брой частици

ІII. СТЕПЕН НА ЕЛЕКТРОЛИТНА ДИСОЦИАЦИЯ: количествена мярка за

способността на даден електролит да се дисоциира

брой дисоциирани молекули

α = ----------------------------------------------- 0<α<1
общ брой разтворени молекули

Арениус: дисоциацията не е пълна

0,3 < α: неорг. соли; HCl, HNO3, H2SO4, HClO4, HMnO4, Al(OH)3
MOH, M(OH)2 (M=Ca, Sr, Ba)

0,03 < α < 0,3: HCOOH, H2C2O4 – оксалова киселина , H2SO3, H3PO4, Mg(OH)4

α < 0,03: H2S, HCN, H2O, CH3COOH

 HNO3 > HCl > H2SO4
α 92% 91% 58%

Условно разделяне, защото α зависи от:

Природата на веществото и разтворителя
От температурата
От разреждането, т.е. от концентрацията на електролита
От внасянето на общи йони

V. ДИСОЦИАЦИЯТА КАТО РАВНОВЕСЕН ПРОЦЕС

Видове равновесия в разтвори на електролити.
а) електролити с йонна или силно полярна връзка. В разтвора преминават
направо йони, след. това са силни електролити. Равновесието е между
твърдата кристална фаза и йоните в разтвора – хетерогенно равновесие
NaCl(тв) ↔ Na+(р) + Cl-(р)
б) електролити с ковалентно-полярна връзка. В разтвора преминават
диполни молекули, част от които се дисоциират до йони. Равновесието е
между молекулите в разтвора и получените от тях йони – хомогенно р-е. Това
са умерени и слаби електролити.

AB(тв) ↔ АВ(р) ↔А+(р) + В-(р)

Фактори, които влияят върху Кд и ɑ ( електролитната дисоцияция е

ендотермичен процес)

Фактор Степен на Дицоциационна

електролитната константа Кд
дисоциация ɑ
Увеличение на Увеличава се Увеличава се
температурата
Намаляване на Увеличава се Не се променя , тъй като
концентрацията не зависи от
на електролита концентрацията .
( разреждане )
Налягане Не се променя Не се променя
(налягането не влияе) (налягането не влияе на
ел. дисоциация )
Прибавяне на Намалява се ɑ Не се променя ( въпроса
общ йон се свежда отново до
концентрация )
Видове йони според електролитната дисоциация :

Киселини основи и соли , според теорията на електролитна дисоцияция

1. Киселини – във воден разтвор се дисоциират на водородни катиони и
киселинни аниони. В зависимост от това , на колко етапа се дисоциират
, се различават:
- Едноосновни киселини
- Двуосновни киселини
- Триосновни киселини
Примери:

Обяснение : Солната киселина е силна едноосновна киселина ; Азотната

кислеина е силна едноосновна киселина
Сярната киселина е силна двуосновна киселина. Дисоциира се на 2 етапа,
като Кд на първия етап винаги има по-висока стойност от Кд на втория етап.
Сероводородната киселина е слаба двуосновна киселина, дисоциира се на 2
етапа, като идвта етпа са обратими, поради това , че сероводородната
киселина е слаб електролит.

Фосфорната киселина е средно силна , триосновна киселина. Електролитната

дисоциация протича на 3 етапа, като Кд1 >Кд2 >Кд 3

Основи – дисоциират се на метален катион или амониев катион, и на

хидроксиден анион. Видове :
- Едновалентни – напр. NaOH
- Двувалентни
Пример за електролитна дисоциация на двувалентни :
Соли – видове

Прости соли – NaCl, AlCl3, …….

Хидроген соли (кисели соли ) – продукт на непълна неутрализация

напр. KH2PO4, K2HPO4
Основни соли
Комплексни соли

Примерни задачи:
- Даден е воден разтвор на Амоняк, как ще се променят алфа и Кд,
ако към него се добавят:
a) Разтвор на калиева основа
b) Разтвор на амониев хлорид
c) Се разреди разтвора
- Даден е воден разтвор на циановодородна киселина , как ще се
променят алфа и Кд , ако към него се добавят
а) разтвор на K4(Fe(CN)6
- B) разтвор на HCl
- G)разтвор на NaOH