Professional Documents
Culture Documents
Субкултурите като активни субекти на Прехода 2 - места на памет
Субкултурите като активни субекти на Прехода 2 - места на памет
НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ:
МЕСТА НА ПАМЕТ
София, 2021
Настоящият сборник е издаден в резултат на научноизследователска работа в
рамките на проект „Субкултурите като активни субекти на Прехода в България – места на
памет“, финансиран по договор №НИП-2021-07 по Наредба на МОН за условията и реда
за оценката, планирането, разпределението и разходването на средствата от държавния
бюджет за финансиране на присъщата на държавните висши училища научна или
художественотворческа дейност.
REALMS OF MEMORY
Sofia, 2021
The collection is published as a result of the project “Subcultures as Agents of Change in
the Transition in Bulgaria – Realms of Memory” financed by contract No. NIP-2021-07 in
accordance with the Ordinance of the Ministry of Education and Science of Republic of Bulgaria
for the conditions and procedures for evaluating, planning, budgeting and spending of the state
budget provisions for financing of scientific and artistic activities of state universities.
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ I.
ЧАСТ II.
5
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
CONTENTS
PART I.
PART II.
Rumen Vodenicharov. The UDF and the new Consitution for a democratic transition 109
Deyan Kyuranov. The responsibility of the Bulgarian prodemocratic intelligentsia for
the low quality of the transition and the democracy 132
Petar Staykov. The big social groups in the Bulgarian society at the beginning of
the changes 153
Krassimir Kanev. Human rights and the Bulgarian democratic transition 171
Osman Oktay. Who and what is Zadkulisie? 201
Todor Modev. Interview 215
Summary 219
About the Authors 221
Magdalena Garvanova. Review 227
6
МЕСТА НА ПАМЕТ
ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
Александър Каракачанов
1 Виж Каракачанов, Ал., съст. Субкултурите като активни субекти на прехода. София: За буквите – О
писменехь, 2020, с. 67 – 76.
7
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
8
МЕСТА НА ПАМЕТ
ЧАСТ I.
9
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
10
МЕСТА НА ПАМЕТ
Александър Каракачанов
11
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
12
МЕСТА НА ПАМЕТ
13
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
7 Крайна форма на такова „превръщане“ на чужди преживяния, идеи и др. в лични е т. нар. криптомнезия.
Вж. Carroll, 2014.
8 Вебер, 1990: 707 – 735.
9 Но даже и това е относително. В нашето съвремие, както и в миналото, продължава да има достатъчно
14
МЕСТА НА ПАМЕТ
Културно-комуникационно поле
15
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
13 В случая стъпвам на разбирането за информация като „всяко едно въздействие върху самоорганизираща се
система, което се различава от тази система и интерпретира по някакъв начин при нейното
функциониране“. За подробности вж. Каракачанов, 2014: 78.
14 Hartley, 1928: 535 – 563.
15 Shannon, 1948.
16
МЕСТА НА ПАМЕТ
17
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
19 Тук няма да се спирам на въпроса за същността на съзнанието, респ. на разликата между съзнателни и
несъзнателни знаково организирани ментални процеси, тъй като те са силно специализирана тема, която
би ни отклонила твърде много от основната цел на настоящия анализ.
18
МЕСТА НА ПАМЕТ
Ако продължим горната метафората, чрез която съпоставих знака с „атома“, като
така подчертах, че първият е най-малката частица, изграждаща човешкото комуникационно
взаимодействие, то тогава можем да определим културогемите като комуникационните
„молекули“, които изграждат дискурсното поле. Но казано по-точно: културогемите са
наративи или поведенчески стереотипи, използвани в масовото съзнание за
изразяване отношение към действителността и служещи за формиране, оправдание
20 Терминът „дума“ в случая използвам като по-тясно понятие или по-точно вербален вариант на по-
широкото понятие „знак“, който може да бъде вербален и невербален.
19
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
21 В случая дефинирам човешката култура като знаково изградена и представляваща устойчиви форми на
поведение и менталност, предавани от поколение на поколение по негенетичен път, както и свързаните с
тях артефакти. При човека тя играе решаваща роля при неговата самоидентификация.
22 Често срещаното твърдение, че езикът е носител на основните културни характеристики, е по-скоро
преобърнато отношение. Езикът отразява определени културни особености, включително като ги фиксира
с уникални само за дадения език фонетични и лексикални форми (изрази, понятия), но той именно
„отразява“ тези културни особености, в чиято основа лежат реалните социални отношения, които са
истинският носител на културата и се предават от поколение на поколение.
20
МЕСТА НА ПАМЕТ
език. Но пък оригиналният език играе ролята на бариера, която допълнително изолира
проникването на чужди културни влияния отвън.
23 Нора, 1999: 7 – 8.
24 Филиппова, 2011: 75.
25 Halbwachs, 1950, 1952.
21
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Ако все пак обаче приемем, че Нора е коректен при употребата на собствените си
понятия и терминът „история-памет“ е правилно употребен при характеризирането на
„колективната“ памет през Третата френска република, то тогава тя по-нищо не се
различава от „паметта“ на френските селяни като социална общност, чийто край през 70-
те год. на ХХ в. той определя като „истинския край на „общността на паметта“ 28. И двете
притежават характеристиките – митологичност, символичност, емоционалност и пр. При
това положение категоризацията на груповите съзнания на такива, които са „история“, и
други, които са „памет“, не се обосновава на обективни критерии – нещо, което
аргументирах по-горе и поради това е просто ненужно.
26 Assmann, 1992.
27 Репина, 2011: 417.
28 Нора, 2005.
29 Пак там.
22
МЕСТА НА ПАМЕТ
30Под субкултура разбирам общност, притежаваща най-важните характеристики на една култура, т.е.
устойчиви форми на поведение и менталност, които обаче са различни от основната (базова) култура, но
не засягат всички нейни аспекти и не обхващат всички представители на основната (базова) културна
общност. Субкултурата по подобие на базовата култура също продуцира свои артефакти и играе ролята на
допълнителен самоидентификатор. Вж. Каракачанов, 2020: 13 – 36.
31 Всяка една субкултура представлява комуникационна мрежа, която може да има от един (индивидът
комуникира със себе си) до теоретично неограничен брой членове. Но за да може тази мрежа да
23
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Няколко думи за самите субкултури, като част от структурата на социума. Във всяко
едно общество винаги могат да бъдат идентифицирани известен ограничен брой, условно
казано, „базови“ субкултури, които са определящи в рамките на трите основни сфери на
социума: духовната, политическата и икономическата. Тези „базови“ субкултури
притежават най-голям брой специфични характеристики, което ги прави привлекателни и
лесни за идентифициране от желаещите да се присъединят към тях и, поради това, те са
най-стабилни и, образно казано, „силни“. Но колкото повече раздробяваме чрез анализа си
дейността на обществото, толкова повече откриваме множество от по-слаби, нестабилни,
неясно очертани и малки субкултури, които се преливат една в друга, споделят си членове,
взаимно си влияят, разпадат се и възникват нови, като по този начин поддържат динамиката
на социалния живот.
24
МЕСТА НА ПАМЕТ
25
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Под „дискурсивен знак“ разбирам такъв знак, който представлява (има за денотат)
цялостна система от свързани помежду си културогеми, т.е. дискурсивните знаци са най-
високата форма на обобщение в рамките на културно-комуникационното поле. Важно е да
се отбележи, че от тази дефиниция личи, че, за разлика от тълкуването на П. Нора,
дискурсивният знак не може да има „нулево съдържание“ и да представлява само себе си.
Както и не е задължително да бъде обект на ритуал, макар че много често системата от
културогеми, „лежаща“ под него, го изисква. Още повече че потребността от
самоидентификация е също предпоставка за ритуалност.
35 В случая нямам предвид това съдържание на понятието знак, което съм дефинирал в настоящото
изложение, а по-скоро речниковото – обект, поставен или използван като условен представител на друг
обект.
26
МЕСТА НА ПАМЕТ
Използвани източници
Вебер, М. 1990. Наука как призвание и профессия. – В: Вебер, М. Избранные произведения.
Москва: Прогресс, с. 707 – 735.
Дюби, Ж. 1991. Развитие исторических исследований во Франции после 1950 года.
Одиссей. Человек в истории. Москва: Наука, с. 48 – 59.
Иваницкий, А.М. 1996. Мозговая основа субъективных переживаний: гипотеза
информационного синтеза. – Журнал высшей нервной деятельности, т. 46, №2, с.
241.
Каракачанов, А. 2014. Философия на човека. София: Дейликонт.
Каракачанов, А. 2020. Механизмите на социалната трансформация и българският преход
от тоталитаризъм към демокрация. – В: Каракачанов, Ал., съст. Субкултурите като
активни субекти на Прехода. София: За буквите – О писменехь, с. 13 – 36.
Нора, П. 1999а. Между памятью и историей. Проблематика мест памяти. – В: Нора, П. и
кол. Франция – память. Санкт-Петербург: Санкт-Петербургский университет,
Нора, П. 1999б. Предисловие к русскому изданию. – В: Нора, П. и кол. Франция – память.
Санкт-Петербург: Санкт-Петербургский университет.
Нора, П. 2005. Всемирное торжество памяти. – Неприкосновенный запас, №2, 2005.
Репина. Л.П. 2011. Историческая наука на рубеже ХХ – ХХІ вв.: социальные теории и
историографическая практика. Москва: Кругъ.
Филиппова, Е. 2011. История и память в эпоху господства идентичностей (беседа с
действительным членом Французской Академии историком Пьером Нора).
Этнографическое обозрение, №4.
Assmann, J. 1992. Das kulturelle Gedächtnis. Schrift, Erinnerung und politische Identität in den
frühen Hochkulturen. München.
Halbwachs, М. 1950. La mémoire collective. Paris.
Halbwachs, М. 1952. Les cadres sociaux de la mémoire. Paris.
Hartley, R.V.L. 1928. Transmission of Information. – Bell System Technical Journal, pp. 535 –
563.
Lasswell, H. 1948. The Structure and Function of Communication in Society. – In: Bryson, L., ed.
The Communication of Ideas. New York: Institute for Religious and Social Studies.
Robert, T. C. 2014. Cryptomnesia. The Skeptic's Dictionary.
Shannon, C. 1948. The Mathematical Theory of Communication. – The Bell System Technical
Journal, vol. 27, №3.
Weaver, W. 1953. Recent Contributions to the Mathematical Theory of Communication. – ETC:
A Review of General Semantics, vol. 10, №4, pp. 261 – 281.
27
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Увод
През последните три десетилетия посткомунистическият преход е постоянен
обект на изследване от хуманитарните и социалните науки. Спазвайки правилото за
достатъчно дълга хронологична дистанция от събитията, историците се насочват с
известно закъснение към изследването на близкото минало, към съществените явления и
динамичните характеристики на променящите се общества в Източна и Югоизточна
Европа. За целта те допълват класическия си инструментариум с изследователски методи
от сродни научни области.
1
Публикацията се осъществява в рамките на проект №КП-06-Н55/14 „Субкултурите като активни субекти
на социалната промяна“, финансиран от ФНИ в конкурс „Фундаментални научни изследвания – 2021“.
2
Използваме термина в смисъла, даден му от Macdonald, 2009.
28
МЕСТА НА ПАМЕТ
3
Kаракачанов, 2020: 69 – 78. След 10-те год. на ХХІ в. числеността на БСП прогресивно намалява, а СДС се
разпада на малки формации.
4
Труфешев, 1981; Данчев, 2005.
5
Елчинова, Райчева, 1991; Иванова, 1995; Сантова, 2010.
6
Вж. сред многобройните му публикации Вуков, 2009, 2013, 2017, 2018.
7
Срв. с малкото подобни, засягащи по-ранен период: Тодорова, 2006; Дончева, Игнатова, 2017.
8
Halbwachs, 1980: 22 – 49, 50 – 87; Assmann, 2011: 39 – 41.
29
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
9
Nora, 1989: 7 – 24; Nora, Kritzman, 1996. Интересуват ни включително онези „места на памет“, създадени от
тоталитарния режим за пропаганда на собствените структури и посветени на (много) специалните мъртви
(Brown, 2014; Verdery, 1999).
10
Ricoeur, 2004: 68 – 92, 412 – 506. Той използва понятията „затормозена“ (blocked), „манипулирана
(manipulated) и „повелѐна/управлявана памет“ (abusively controlled memory).
11
Assman, 2009: 31 – 48; 2013: 25 – 42.
12
Smith, 2006.
13
Giblin, 2014: 500 – 518; Iacono, 2019.
14
Yinger, 1960; Short, 1999.
30
МЕСТА НА ПАМЕТ
15
Пастармаджиева, 2013: 167 – 175; Каракачанов, 2020. Още през 1990 – 1991 г. СДС настоява пред ВНС за
премахване на комунистическите символи. Към днешна дата обаче предложението не е прието, въпреки че
през 2000 г. режимът е обявен за престъпен със закон.
16
European, 2019.
17
Вж. Roberts, 2007. Специално за Източна Европа вж. Brunnbauer, Troebst, 2007; Todorova, Gille, 2010;
Todorova, Dimou, Troebst, 2014; Nadkarni, Shevchenko, 2014.
31
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
18
Тепавичаров, 2018; Милков, 2019: 60 – 77.
19
Знеполски, 2011: 122 – 188, 284 – 340.
32
МЕСТА НА ПАМЕТ
20
Знеполски, 2008, 197 – 331.
21
Лаверн, 2010.
22
Стандартизирани интервюта с 18 респонденти. Записите и транскрипциите на всички интервюта и фокус
групи, както и материалите от теренните наблюдения и включени наблюдения се намират в личния архив
на авторите.
33
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
23
Полустандартизирани интервюта с 31 респонденти.
34
МЕСТА НА ПАМЕТ
Проведохме също две фокус групи с по 8 души от най-младата кохорта (25 – 31 г.) –
студенти бакалаври. 25 Те трябваше да се подготвят, като предварително извършат
наблюдение на място, разговарят с минувачи и проучат историята на паметниците по
зададена литература. Целта беше чрез съпоставяне на техните отговори с
полустандартизираните интервюта на субкултурата на бившите комунисти да се проучи
влиянието ѝ върху по-младото поколение и степента, до която се възпроизвежда културната
памет. За тази цел бяха зададени същите осем въпроса за всички паметници.
24
Дълбочинни интервюта с 4-ма респонденти.
25
Две фокус групи.
26
Теренно наблюдение на паметниците и тяхната околност, 05. – 07.2021.
27
Включено наблюдение, чествания пред Паметника на Съветската армия, 02. – 05.2021, и Прайд парада,
06.2021.
35
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Сн. 1.
Манифестация пред
мавзолея,
9 септември 1950 г. 31
28
Вж. Todorova, 2006.
29
Станоева, 2016: 31, 51 – 53; Станоева, 2010.
30
Васева, 2013.
31
Частен архив.
36
МЕСТА НА ПАМЕТ
Сн. 2. Партийно-държавни
ръководители заедно с Юрий
Гагарин приемат манифестация
от трибуната на мавзолея, 1 май
1961 г. От ляво надясно: (1)
Димитър Ганев, (3) Тодор
Живков, (4) Юрий Гагарин, (6)
Вълко Червенков. 32
32
Личен архив.
33
Български визуален архив, https://visualarchive.bg/ploshtad-9-septemvri-sega-ploshtad-nezavisimost-partien-
dom-na-bkp-bva-gallery-item-39.
34
Циркът е един от най-старите в Европа, известен с дресурата на лъвове и слонове. Турнето му из различни
градове в България е през март – октомври 1960 г. Шествието на цирковите артисти по бул. „Г. Димитров“
(дн. „Кн. Мария Луиза“), „Дондуков“ и „Руски“ (дн. „Цар Освободител“) се врязва дълбоко в градската
колективна памет, вкл. оставя следи в езика на населението.
37
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
35
https://staatszirkus-der-ddr.de/index.php/component/k2/item/322-1960-busch-sofia.
36
Частен архив.
38
МЕСТА НА ПАМЕТ
Сн. 7. Привърженици на
СДС на трибуната на
мавзолея със знамена и
лозунги „Стига
кошмари“ и
„Демокрация,
справедливост“,
25 февруари 1990 г. 38
37
Сантова, 2010: 30. През март 1990 г. във ВНС е създадена специална комисия, начело с Д. Джуров и Бл.
Сендов, която препоръчва запазване на сградата и обявяване на конкурс за бъдещото ѝ използване (ЦДА,
ф. 117, оп. 46, а.е. 1473, л. 3 – 9).
38
Работническо, 1990. Качването на трибуната става след протест на СДС срещу чл. 1 от Конституцията (за
ръководната роля на БКП). Отец Христофор Събев възпира тълпата от по-нататъшни екстремистки
действия. Срещу участниците е заведено следствие за „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото“.
39 ЦДА, ф. 117, оп.46, а.е. 1473, л. 3 – 10. Против решението на БСП протестират широк кръг леви
провеждат вечерни религиозни бдения, за пръв път свободно се отпразнува Великден (април 1990),
организират се рок и новогодишни концерти, оперни представления на „Аида“, „Цар Калоян“ и „Княз
39
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Игор“ (1997 – 1999). Сградата е опакована два пъти: като коледен подарък (12.1990) и за събитието „Сбогом,
мавзолей!“ (05.1992).
42 ЦДА, ф. 1466, оп. 1, а.е. 25, л. 1; оп. 2, а.е. 146, л. 10 – 11.
43 Съвременен, 1990.
44
ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 34, л.1 – 2, 10.
45
Пак там, л. 12 – 20.
46
Пак там, а.е. 472, л. 37 – 38, 157, протокол №25, 25.02.1992.
40
МЕСТА НА ПАМЕТ
По това време обаче мавзолеят вече губи своя смисъл на мемориално и символно
„място на памет“, използвано за паради и политически митинги. 48
47
Мнението на М. Тодорова (2006), че не е имало дебати за съдбата на мавзолея, се опровергава от редица
исторически източници. Вж. ЦДА, ф. 117, оп. 46, а.е. 1443, л. 1 – 138б; ф. 1475, оп. 1, а.е. 94, л. 1 – 30;
Култура, 1992; Дума, 1993; Желев, 1999. През май 1992 г. вицепрезидентката Блага Димитрова,
представляваща анткомунистическата опозиция, организира публично обсъждане „Съдбата на
паметниците от тоталитарната епоха“, където са изказани различни мнения.
48
Едни от последните събития, организирани от субкултурата на бившите комунисти пред него, са
прощаването с Тодор Живков (август 1998), когато шествието на негови почитатели с червени знамена и
портрети минава през половината град, и големият антинатовски митинг (април 1999).
49 Памет.бг. Погребението на Тодор Живков [Видео]. https://www.youtube.com/watch?v=W6554aRDHJI.
50 През 1997 г. е боядисан като далматинец – част от рекламна кампания на едноименния филм на „Дисни“.
41
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
before-its-destruction-in-the-1990s.jpg.
53 Гражданските протести се преместват по-далече от площада, в новосъздадения триъгълник на властта –
когато (и ако) се провежда военен парад, и 22 септември – с речи пред барелефа до бившия царски дворец.
Останалите държавни церемонии се провеждат пред Паметника на Незнайния воин и Президентството.
42
МЕСТА НА ПАМЕТ
55
БГНЕС.
56
Личен архив. Новата инсталация през 2022 – 2024 г. ще е на художника Кр. Терзиев.
43
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
57
Стандартизирани интервюта.
58
Пак там; Полустандартизирани интервюта с 15 души за мавзолея.
59
Пак там.
44
МЕСТА НА ПАМЕТ
60
Първа фокус група. Маркес никога не е посещавал България, а през 1993 г. налага забрана за всички
публикации на свои произведения. Цитираният роман е публикуван за първи път у нас през 1987 г., когато
мавзолеят все още е действащ. Изглежда, че в семейна среда се смесват манипулативните „спомени“ на
дядото, соцносталгията, подхранваща процъфтяващия култ към комунистическия лидер, и
националистическите възгледи на внука.
61
Втора фокус група.
62
Пак там.
63
Пак там.
64
Първа фокус група. Срв. Ivanov, 2009; Light, 2000.
45
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Партиен дом. Сградата на Партийния дом е построена през 1949 – 1954 г. върху
пострадалия от бомбардировките търговски квартал – пасажа „Св. Никола“, намиращ се в
центъра на столицата, близо до бившия царски дворец. Домът е трябвало да стане част от
голям правителствен комплекс в типичния за сталинизма монументален архитектурен стил.
Неслучайно силуетът на зданието има паралели в останалите комунистически държави –
напр. Двореца на културата и науката във Варшава. 65
46
МЕСТА НА ПАМЕТ
Сн. 16. Партийният дом – гражданите са държани на дистанция от Сн. 17. Снимка за спомен на пл.
сградата, 1960 г. 69 „Ларго“, 1959 г. 70
68 Пак там.
69
Български визуален архив.
70
Частен архив.
71 ЦДА, ф. 1466, оп. 2, а.е. 146, л.1; Желев, 2010: 385 – 406.
47
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
косвено отношение към опита за подпалване част от сградата в края на август 1990 г. Едва
след това, през октомври с.г., петолъчката е демонтирана. 72
След 1992 г., когато имотите на БСП са одържавени със закон, в Партийния дом се
настаняват администрацията на НС и Централната избирателна комисия. Зала „Г. Кирков“
е преименувана на „Св. София“ и се използва за концерти, конгреси, поклонения и др. От
1996 г. НС провежда четири конкурса за идейни проекти, целящи преустройство на
сградата с оглед парламентарното ѝ използване (1996, 2003, 2008 и 2011). Аргументите за
това са формулирани прагматично: площта на старата сграда на НС не е достатъчна за
парламентарната дейност, а работата на комисиите отдавна е преместена в бившия Партиен
дом. Нито специалисти, нито широк обществен кръг обаче са поканени да обсъдят
политическите и историческите последици от преместването от автентичната сграда,
използвана от 1885 г. насам. По-късно, във връзка с предстоящото българско
председателство на Съвета на ЕС (2018), въпросът отново придобива актуалност, но
публичният дебат обхваща единствено високата цена на ремонта и неподходящия дизайн
на централната зала, погубил нейната акустика и богато украсен таван – постижение на
съвременната българска архитектура.
72 Пак там.
73 Ретро България.
48
МЕСТА НА ПАМЕТ
74
Пак там.
75
https://bntnews.bg/news/pogled-otvatre-kak-izglezhda-novata-sgrada-na-narodnoto-sabranie-snimki-
1071785news.html.
49
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
76 През 1996 – 1997 г. не се наблюдават сериозни техни реакции нито когато централата е замервана с камъни
от симпатизантите на СДС (противниковата субкултура), нито когато паметникът на антифашисти пред нея
е боядисан с червена боя от привърженици на дясната опозиция (07.11.2013). Тогава протестират само
ръководството на БСП, настояващо за наказание на заловените нарушители, и крайнолевите,
прокомунистически среди, които наричат извършителите „стадо ранобудни антикомунистически
вандали“, а деянието „просташка постъпка на наемници“
(https://komunisticheski.blog.bg/politika/2013/11/07/pametnikyt-na-pozitano-20-ne-e-na-bsp.1201882,
последно прегледан 24.12.2021). През 2021 г. двамата глобени за хулиганство с по 1500 лв. осъждат България
в Страсбург за нарушени граждански права, тъй като били рисували по паметник, „свързан с ценностите на
тоталитарния режим“ (https://www.ploshtadslaveikov.com/sadat-v-strasburg-bojdisaniyat-pametnik-na-
pozitano-e-politicheski-protest/, последно прегледан 24.12.2021).
77 Полустандартизирани интервюта.
50
МЕСТА НА ПАМЕТ
78
За разлика от парламентарните сгради в Лондон, Будапеща, Вилнюс и др.
79
В това има забележима разлика със съдбата на подобни сгради в други страни от бившия комунистически
блок. В Двореца на културата и науката във Варшава – подарък от СССР за народа на Полша и символ на
сталинисткия режим, днес се помещават финансов център, шоурум на луксозни автомобили и кафене.
80
Труфешев, 1981: 178 – 187.
81
Станоева, 2016: 32 – 33, 44 – 57; Vukov, 2006.
82
Частен архив.
83
https://socbg.com/wp-content/uploads/2015/08/542109_423886394342526_207325565_n.jpg.
51
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
84
Архив на Комдос, ф. ИФ 3, оп. 2, а.е. 747 – ДС, л.59.
85
Частен архив.
52
МЕСТА НА ПАМЕТ
86
Един от най-радикалните варианти се прилага в Естония, където всички тоталитарни паметници са
изведени от градското пространство, напр. са пренесени на гробищата.
87
ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 472, л. 122, 124, 197.
88
Пак там, а.е. 492, л. 19 – 25.
89
Тодоров, 2015; ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 496, л. 23.
90
https://socbg.com/wp-content/uploads/2015/08/20150812_133845.jpg.
53
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Впоследствие СДС повдига казуса при всяко свое участие във властта (1993, 1997 –
1998). Нормативен край на спора слага Върховният съд (1998), който по искане на
областния управител (от БСП) забранява общинската намеса при подобни обекти..92
91
ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 493, л. 16 – 32, 44; а.е. 496, л. 9 – 26, 135, 166.
92
Вуков 2009б:19, 27. Това напомня на Букурещ, където след проведената „чистка“ оцелява само паметникът
на Съветската армия, но след преместването му в края на града „мястото на памет“ започва да работи на
забрава.
93
Срв. Димитрова, 2014.
94
https://demontirane.org. МОЧА означава монумент на окупационната Червена армия.
54
МЕСТА НА ПАМЕТ
95
Срв. Иванова,1995; Димитрова, 2014. Например руската група „Пуси райът“, която нахлува в московската
катедрала „Христос Спасител“ (2012). Оцветявани са и други знакови комунистически паметници: на
антифашистите пред централата на БСП в София (07.11.2013) в знак на протест срещу участието на
олигархията във властта; на Димитър Благоев в Благоевград – като Дядо Коледа (24.12.2013); Братската
могила (05.03.2014) – в памет на Катинското клане и на горяните и като протест срещу анексията на Крим
от Русия; паметникът костница на съветски войници в кв. Лозенец (2014).
96
Частен архив.
97
И в момента тази „война за памет“ продължава: в края на 2020 – началото на 2021 г. Русия, подкрепяна от
партия „Атака“, предлага да финансира ремонт на монумента срещу придобиване собствеността върху него
и околното пространство; в отговор през 2020 г. общински съветници от Партия „Демократична България“
внасят искане в СОС за преместване на паметника в Музея на социалистическото изкуство, а инициативен
комитет от антикомунисти настоява за демонтиране на паметника с частни средства (Нанов, 2021).
55
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
98
Стандартизирано интервю.
99
Стандартизирано интервю.
100
Първа фокус група.
101
Дълбочинно интервю 1.
102
Дълбочинно интервю 4.
56
МЕСТА НА ПАМЕТ
бившия царски режим. 103 Поради това БСП и нейните възрастни членове допълнително
сакрализират паметника и околностите му и не позволяват оскверняването му: почистват
усърдно графитите, а лидерите на социалистите поднасят цветя на 23 февруари – Ден на
защитника на Отечеството в Русия, и 9 май – Ден на победата. 104 През последните години
пред паметника ежегодно се организира специален митинг концерт, аналог на
„Безсмъртния полк“ в Москва. 105
103
Полустандартизирани интервюта с 8 души.
104
Дълбочинно интервю 1.
105
Включено наблюдение на чествания пред Паметника на Съветската армия, 23.02. и 09.05.2021. Показателно
е, че на 9 май участва националпопулистката крайнолява партия „Атака“.
106
Частен архив.
107
Първа фокус група.
57
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
108
Стандартизирано интервю.
109
Втора фокус група.
110
Теренно наблюдение на паметниците и тяхната околност, 05. – 07.2021.
111
https://sofiapride.org/; Полустандартизирани интервюта. Местната ЛГБТК общност е стигматизирана в
българското общество, запазило патриархалните си нагласи. То също така не подкрепя използването на
пространството около паметника дори за търговски цели.
112
Частен архив.
58
МЕСТА НА ПАМЕТ
113
Станоева, 2016: 30,33; Труфешев, 1981: 210.
114
Вуков, 2013.
115
Ретро България.
116
Погребани са 17 дейци: Антон Иванов, Владо Тричков, Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Емил Марков,
Начо Иванов, Аврам Стоянов, петимата от РМС (Йорданка Чанкова, Александър Димитров, Адалберт
Антонов – Малчика, Лиляна Димитрова, Свилен Русев), Мара Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков,
Любчо Баръмов и Емил Шекерджийски. По този въпрос има консенсус сред представителите на най-
59
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
старата генерация от всички политически партии, чието патриархално мислене надделява над партийните
идеологеми. Това е пряко заявено от групата на СДС в СОС относно съветската костница в кв. Лозенец:
„олицетворява нечия смърт, олицетворява нещо човешко“ (ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 493, л. 23). В началото на
ХХІ в. БСП обсъжда да постави тленни останки и под Паметника на Съветската армия с оглед опазването
му (Дълбочинно интервю 1).
117
Вуков, 2013.
118
https://www.24chasa.bg/novini/article/6437566
119
Според „Destructive Creation“ това е повик за патриотизъм и против чуждопоклонничеството.
120
Михов, 2012.
60
МЕСТА НА ПАМЕТ
121
https://offnews.bg/obshtestvo/bratska-mogila-osamna-v-tcvetovete-na-polskoto-i-ukrainskoto-zname-sn-
306547.html.
122
В края на 90-те години Жан Виденов лично връчва партийни книжки пред Братската могила, а докъм
2006 г. БСП празнува в парка Деня на труда – 1 май, и празника на в. „Дума“ и левия печат.
123
Срв. Vukov, 2015; Полустандартизирани интервюта с 8 души.
124
https://m.24chasa.bg/novini/article/8859466.
61
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
125
Дълбочинно интервю 1.
126
https://m.24chasa.bg/novini/article/8859466.
127
В градската социология и градоустройството парковете се смятат за градски антицентрове – изолирани,
центробежни, антисоциални пространства, в пряка опозиция на обществения характер на централните
части на града и средищните площади (какъвто е този с мавзолея). Вж. Garvin, Berens, 1997; Hirsch,
O’Hanlon, 1995.
128
Стандартизирано интервю.
129
Дълбочинно интервю 2.
130
Стандартизирано интервю.
62
МЕСТА НА ПАМЕТ
131
Частен архив.
132
Първа фокус група.
133
Паметникът е построен от субкултурата на антикомунистите през 1999 г. пред НДК и се състои от параклис
и мемориална стела. Той е сред малкото места за почит към жертвите на терора и преследванията. Друго
„място на памет“ е надгробието на осъдените от т. нар. Народен съд и екзекутирани през 1945 г. регенти,
министри и депутати, открито през 1995 г. на Централните софийски гробища.
134
Идеята за превръщане на Братската могила в общонационален мемориал за всички загинали в
политическите борби и гражданските междуособици от 1919 – 1989 г. се съдържа в проектозакона за
национално помирение на Светослав Лучников, внесен в XXXVIII НС през 09.1997 г. и останал без
последствие. Подобни внушения има и алтернативният проектозакон за национален пантеон на България,
разработен от Евролевицата през 10.1997 г. (ЦДА, ф. 1475, оп. 1, а.е. 94, л. 21 – 26, 27 – 30).
63
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
135
Първа и втора фокус група. Противоположно е мнението на бившия дипломат и политик Велизар Енчев,
който нарича „политическо двуличие“ и „реверанс пред десните избиратели“ поклонението на президента Радев
пред Мемориала на жертвите на комунизма на 01.02.2022 г. Затова го призовава да отдаде почит и към
жертвите на „белия терор“ в Гарнизонното стрелбище и на Братската могила. Вж.
https://www.youtube.com/watch?v=n8PvSsZZbnY.
136
Станоева, 2016: 29.
137
Станоева, 2010:29.
138
Български визуален архив, https://visualarchive.bg/fotograf-panayot-byrnev-milena-nikolova-gallery-item-
4482.
64
МЕСТА НА ПАМЕТ
139
Живков, 1977: 420. Няма данни тази реч да е реминисценция на предложението му от 1963 г. България да
стане 16-а съветска република.
140
Хайтов, 1998: 507.
141
Частен архив.
65
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
142
Полустандартизирани интервюта 2021. Преди това паметници са издигнати в Перник (1957), Варна (1960),
Пловдив, и Ст. Загора (1970), впоследствие е построен в Русе (1972). Те са дело на известните скулптори
Секул Крумов, Мара Георгиева и Любомир Далчев.
143
Делчев, 1995: 250; Делчева-Вежинова. Това е втори опит за разрушаване на „Св. Петка“ след 50-те год. и
подновяване кампанията против храма „Св. Неделя“ от 1961 – 1962 г., нарочен за събаряне заради
транспортния трафик.
144
Войников, 2020: 23.
145
Дори през 1980 г., отбелязвана от Комитета за култура като Година на Ленин (ІІІ етап) в рамките на
Дългосрочната комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за всестранно и
хармонично развитие на личността и обществото, нито едно от събитията не е позиционирано пред или
около паметника (Михайлова, 2016). През май 1981 г. Л. Живкова формулира пред Председателството на
Комитета по култура друга своя идея – да се построи голям мемориал на Ленин в центъра на града с музей
и паметник под формата на „игла, спирала нагоре, обелиск“ (ЦДА, ф. 288Б, оп. 1, а.е. 174, л. 12, 33).
146
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 444, л. 35 – 36, 129.
147
Пак там, а.е. 445, л. 212 – 213.
66
МЕСТА НА ПАМЕТ
148
http://poseti.guide-bulgaria.com/a/861/museum_of_the_socialist_art.htm.
149
https://nationalgallery.bg/bg/visiting/museum-of-socialist-art/; Данчев, 2005. Понастоящем скулптурата е в
експозицията на Музея на социалистическото изкуство – филиал на НХГ.
150
Частен архив.
67
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
151
Потвърждение на новата религиозна функция на площада е молитвата за мир, проведена именно там от
папа Франциск І, заедно с представители на религиозните общности в страната, на 6 май 2019 г.
Съображенията за този избор не са политически, а религиозни (мястото е между четири молитвени дома)
и утилитарни (може да бъде добре охранявано).
152
Голиат е един от трите норвежки кита, чиито препарирани трупове пътуват из цяла Европа и служат за
забавление. В България китът е излаган от 1962 г., а в столицата пристига през 1965 г.
153
Стандартизирани интервюта.
154
Съдбата на паметника на Ленин е сходна с тези на Сталин във Варна и София. Сред най-охраняваните
обекти до смъртта му, при десталинизацията на сателитните държави след ХХІІ конгрес на КПСС (1962) те
са набързо демонтирани. През 1953 г. анархисти правят опит да взривят софийския в Парка на свободата
(Константинов, 2005: 224 – 239; Димитров, 1994: 122; ДА – София, ф. 65, оп.6, а.е. 4, л.15).
68
МЕСТА НА ПАМЕТ
съществуване, тъй като нямат лични впечатления и нито в училище, нито в семейството си
са научили за него. Независимо че съветският вожд е световен комунистически лидер,
съвременните младежи трудно го свързват с националната си история. 155
155
За разлика от руските генерали Михаил Скобелев и Едуард Тотлебен, от британците Джеймс Баучър, Ноел
и Чарлз Бъкстон, възприемани за защитници на българската национална кауза, и дори от комунистическите
водачи Георги Димитров и Димитър Благоев.
156
Ретро България.
157
https://www.facebook.com/Gashar/posts/1617120608440091/.
69
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Заключение
Проведеното изследване ни води до заключението, че през преходния период
мнозинството от комунистическите паметници в София остават действащи места на памет
и работят в полза на тоталитарното минало, без да ликвидират „трудното наследство“.
158
БСП не разглежда разкаянието и прошката като средства за „управляване на паметта“ (в смисъла на
Рикьоровата феноменология): тя не признава политическите грешки на БКП, въпреки че се смята за нейна
наследница; не отправя политически извинения към преследваните от стария режим, вкл. жертвите на т.
нар. Възродителен процес; не участва в инициативи за национално помирение, а напротив – подкрепя и
организира националистически митинги и основаването на радикални националистически сдружения през
1990 – 1992 г.
159
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134920192; https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2019-
0021_BG.html.
70
МЕСТА НА ПАМЕТ
71
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
160
Срв. Вуков, 2017.
161
Пак там.
162
Тепавичаров, 2019: 8 – 12.
72
МЕСТА НА ПАМЕТ
163
Hartog, 2015: 143 – 148; срв. Lowenthal, 2015: 31 – 42.
164
Стандартизирани интервюта.
165
Втора фокус група.
166
Срв. Деянов, 2005.
167
Дълбочинно интервю 1. Българските музеи заобикалят или напълно избягват този исторически период в
своите изложби. Тази безпомощност може да се дължи отчасти на инерцията на предишната епоха, когато
музеите са предаватели на държавната интерпретация и националните политики. Новосъздаденият Музей
на социалистическото изкуство в София съхранява някои добри примери и значими артефакти от периода,
но фокусът му е върху художествените постижения, а не върху историческата интерпретация.
Националният етнографски музей при БАН и няколко регионални исторически музея включват във
фондовете си битови предмети от периода и организират временни изложби. Може би най-богатата
експозиция на социалистическия живот „Ретро музей“ е изцяло частна инициатива и няма статут на музей.
Срв. Генчева, 2015.
73
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Използвани източници
Първични
Архивни документи
Централен държавен архив (ЦДА)
ф. 117, оп. 46, а.е. 1443; 1437.
ф. 1466, оп. 1, а.е. 25; оп.2, а.е. 146.
ф. 1475, оп. 1, а.е. 94.
ф. 288Б, оп.1, а.е. 174.
Държавен архив – София (ДА – София)
ф. 3868, оп.1, а.е. 20
ф. 65, оп. 6, а.е. 4; оп.15, а.е. 34; 444; 445; 450; 472; 492; 493; 496.
Архив на Комдос
ф. ИФ 3, оп.2, а.е. 747 – ДС
Архив на държавния цирк на ГДР, https://staatszirkus-der-ddr.de (последно прегледан
24.12.2021).
Български визуален архив, https://visualarchive.bg (последно прегледан 24.12.2021).
Теренни материали
Стандартизирани интервюта, 18 бр.
Полустандартизирани интервюта, 31 бр.
Дълбочинни интервюта, 4 бр.
Фокус групи, 2 бр.
Теренно наблюдение на паметниците и тяхната околност, 05. – 07.2021.
Включено наблюдение, чествания пред паметника на Съветската армия и Прайд парада, 02.
– 05.2021, 06.2021.
Периодичен печат
Дума. 1993. За мавзолея. – Дума, 19.06.1993.
Желев, Ж. 1999. Бутнат ли мавзолея, ще остане тотемът. – 24 часа, №188 (2843), 13.07.1999.
Култура, 1992, №13-14.
Нанов, В. 2021. Новият фронт срещу Паметника на Съветската армия в София. – Капитал,
07.10.2021,
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/10/07/4262496_noviiat_fro
nt_sreshtu_pametnika_na_suvetskata_armiia_v/ (последно прегледан 24.12.2021).
Работническо. 1990. Работническо дело, 27.02.1990.
Съвременен. 1990. Съвременен показател, №28, 20 – 26.07.1990.
Мемоаристика
Войников, Т. 2020. Драски по софийските работи. София.
Делчев, Б. 1995. Дневник. София: Народна култура.
Делчева-Вежинова, П. Смешки от едно време – социалистическо. – В:
https://pavlinad.wordpress.com/tag (последно прегледан 24.12.2021).
Желев, Ж. 2010. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София: Колибри.
Константинов, Г. 2005. Ставайте, робове, аз не ща ярем. София: Шрапнел.
Хайтов, Н. 1998. Дневник. София: Хр. Ботев.
Публикувани източници
Живков, Т. 1977. Да побеждава и да се утвърждава по света делото на Ленин, делото на
Великия октомври. – В: Същият. Дружба от векове за векове. Т. 2. София: Партиздат,
с. 413 – 420.
74
МЕСТА НА ПАМЕТ
Дигитални източници
Блог на Б. Богданов, https://boykobogdanov.wordpress.com (последно прегледан
24.12.2021).
Демонтиране, https://demontirane.org (последно прегледан 24.12.2021).
European. 2019. European Public Opinion Three Decades after the Fall of Communism, in: Pew
Research Center, https://www.pewresearch.org/global/2019/10/14/political-and-
economic-changes-since-the-fall-of-communism/р, (последно прегледан 24.12.2021).
Вторични
Васева, В. 2013. Смъртта на „вожда“: комунистически символи и ритуали. – В: Колева, Д.,
съст. Смъртта при социализма. София: Рива, с. 93 – 114.
Вуков, Н. 2007а. Град и мемориални пространства (По материали от Пловдив). – Български
фолклор, №1, c. 46 – 65.
Вуков, Н. 2007б. Памет, „паметни места“, „места на памет“. – Български фолклор, №3, с. 41
– 62
Вуков, Н. 2009а. Монументалните репрезентации в пропагандата на комунистическия
режим в България (1944–1989). – В: Знеполски, И., съст. История на Народна
Република България. Режимът и обществото. София: Сиела.
Вуков, Н. 2009б. „Пост-социалистически“ идентичности – трансформации и
репрезентации: сравнителни паралели между България и Румъния. – Български
фолклор, №1, с. 7 – 35.
Вуков, Н. 2013. Тленните останки на „специалните мъртви“ и тяхното колективно
погребване: паметници-костници и братски могили в България, 1944 – 1989. – В:
Колева, Д., съст. Смъртта при социализма. София: Рива, с. 21 – 53.
Вуков, Н., С. Казаларска, съст. 2017. Как (и какво) помнят паметниците? – Семинар БГ, №15,
2017.
Генчева, Р. 2015. Направи си сам музей на социализма. – В: Христова, Н., съст. Социализмът
в музея на постсоциализма. София: НБУ, с. 198 – 221.
Данчев, В. 2005. Какво символизира „Символът на София“? – Критика и хуманизъм, т. 20,
№1, с. 157 – 176.
Деянов, Д. 2005. Държавата и общите места на паметта. – В: Колева, Д., М. Грекова, съст.
Културната: граници и съседства. София: УИ.
Деянова, Л. 2009. Битките за мавзолеите: 1989 (свидетелство) – 2006 (свидетелство). – В:
Същата. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет.
София: КХ.
Димитров, Д., съст. 1994. Съветска България при три британски мандата, 1956–1963. Т.1.
Лондон: ВВС.
Димитрова, Кр. 2014. Усвоявания на градското пространство като съпротива: Паметникът
на Съветската армия в София. – Критика и хуманизъм, т.43, с. 173 – 193.
Дончева, Л., А. Игнатова. 2017. За паметниците на социалистическото монументално
изкуство в България – история и съвременни проблеми. – България, българите и
Европа – мит, история, съвремие, т. 11, https://journals.uni-
vt.bg/bb/bul/vol11/iss1/25 (последно прегледан 24.12.2021).
Елчинова, М., В. Райчева. 1991. Към характеристиката на един вид нови културни явления.
Графичните текстове от студентската окупационна стачка и Града на истината. –
Български фолклор, №3, с. 22 – 40.
Знеполски, И., съст. 2011. НРБ от началото до края. София: ИИБМ.
Знеполски, И. 2008. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория.
София: ИИБМ.
75
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Иванова, Р. 1995. „Всички жаби се зелени, само нашта е червена“. Графитите върху
Паметника на Съветската армия и мавзолея. – Българска етнология, №1, с. 77 – 89.
Каракачанов, Ал. 2020. Политическите субкултури на прехода. – В: Каракачанов, Ал., съст.
Субкултурите като агенти на промяната в българския преход. София: За буквите – О
писменехь, с. 69 – 78.
Лаверн, Д. 2010. Eкспертите на прехода. Българските тинк-танкове и глобалните мрежи на
влияние. София: Изток-Запад.
Михайлова, В. 2016. „Социалният идеал на човешкото развитие“. Програмата „Владимир
Илич Ленин“ като пример за компромисна интеграция при реализирането на идеята
за „многостранно развитата личност“. – В: Баева, И., съст. Интеграция и
дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век. София: УИ, с. 250 – 264.
Михов, Н. 2012. Forget your past. Монументалните паметници от времето на комунизма.
София.
Милков, Хр. 2019. Под ръка с демокрацията. 30 години „нежна революция“. София:
Ариадна.
Пастармаджиева, Д. 2013. Политически субкултури в България в процеса на преход към
демокрация. София: Парадигма.
Сантова, М. 2010. Софийският мавзолей – една история от историята. – Български
фолклор, №2, с. 22 – 39.
Станоева, Е. 2010. Централният градски площад като легитимационен ресурс: пл. „Девети
септември“ в социалистическия център на София. – Критика и хуманизъм, т. 33, с.
111 – 138.
Станоева, Е. 2016. София: идеология, градоустройство и живот през социализма. София:
Просвета.
Тепавичаров, В. 2019. Носталгията по социализма в България. Етноложко изследване.
София: УИ.
Тепавичаров, В. 2018. СДС – това съм аз! Политическа антропология на привържениците
на СДС. София: УИ.
Тодоров, А. 2015. Задкулисието на Прехода. Т. 2. София: Изток – Запад.
Труфешев, Н. 1968. Монументалните изкуства и архитектурата в България. София: Техника.
Труфешев, Н. 1981. Архитектурно-скулптурният паметник в България. София: Техника.
Assman, A. 2009. From Collective Violence to a Common Future: Four Models for Dealing with
a Traumatic Past. – In: Wodak, R., G. Auer Borea, eds. Justice and Memory. Confronting
Traumatic Pasts. An International Comparison. Wien, pp. 31 – 48.
Assman, A. 2013. Europe’s Divided Memory. – In: Blacker, U., A. Ėtkind, J. Fedor, eds. Memory
and Theory in Eastern Europe. New York, pp. 25 – 42.
Assmann, J. 2011. Cultural Memory and Early Civilization: Writing, Remembrance, and Political
Imagination. Cambridge.
Brown, P. 2014. The Cult of the Saints: Its Rise and Function in Latin Christianity. Chicago,
London.
Brunnbauer, U., St. Troebst, eds. 2007. Zwischen Amnesie und Nostalgie. Die Erinnerung an den
Kommunismus in Südosteuropa. Köln, Weimar, Wien.
Garvin, A., G. Berens, eds. 1997. Urban Parks and Open Spaces. Washington.
Giblin, J.D. 2014. Post-conflict Heritage: Symbolic Healing and Cultural Renewal. – International
Journal of Heritage Studies, vol. 20, №5, pp. 500 – 518.
Halbwachs, M. 1980. The Collective Memory. New York.
Hartog, F. 2015. Regimes of Historicity: Presentism and Experiences of Time. New York.
Hirsch, E., M. O’Hanlon. 1995. The Anthropology of the Landscape. Perspectives on Place and
Space. Oxford.
76
МЕСТА НА ПАМЕТ
77
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Приложения
78
МЕСТА НА ПАМЕТ
79
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
16. Използват ли се според Вас днес бившите комунистически паметници като място
за политическа активност на съвременната левица, вкл. привържениците на БСП?
17. Кои от паметниците и защо?
Вариант Б.
80
МЕСТА НА ПАМЕТ
81
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Жоржета Назърска
Увод
Статията е посветена на социалната и културна промяна, осъществена по време на
българския преход от тоталитаризъм към демокрация, като се третират предимно локални
процеси по примера на София и от самото начало на посочения период. 1 Основна цел на
проучването е да се проследи отражението на острото политическо противопоставяне
върху символните „места на памет“ в столичния град и да се анализира тяхната комплексна
трансформация. Следвайки концепцията на П. Нора за „местата на памет“2, вниманието се
концентрира върху една част от символните „места на памет“: названия на улици, площади,
квартали и институции, и градска символика. Тяхната цялостна промяна се свързва с
дейността и конфронтацията на двете водещи политически формации в началото на
преходния период – БСП и СДС. Проучването използва подхода на социалната история и
е основано предимно на исторически анализ на архивна документация.
1. Нова урбанонимия
Теренните имена (урбаноними), с които се назовават улици и пътища, пазари,
квартали, както и обществени институции в градовете, са обект на топонимията –
интердисциплинарно поле, свързващо социолингвистиката, историческата география,
социалната история и градската антропология. 3 Последните две науки разглеждат уличните
имена и като символни „места на памет“– от една страна, изключително податливи на всяка
социална промяна и затова обикновено използвани за политически цели, а от друга,
показващи процесите на памет или забрава в рамките на колективната памет. 4
1
Времевият обхват следва основните етапи на преименуване на урбаноними и промяна в градската символика,
без да се съобразява с хронологията на управление в Софийската община.
2
Нора, 1997; 2004а; 2004б; Nora, 1989; 1996.
3
Влахова, 2013; Шивачев, 2012; Сукарев, 2020.
4
Халбвакс, 1997; Кандо, 2001; Асман, 2001. Срв. Вуков, 2007.
82
МЕСТА НА ПАМЕТ
5
ДВ, 1941.вж. Влахова, 2008; 2013; Назърска, 2011; 2007; 2013; Vlahova-Angelova, 2008.
6
ДА – София, ф. 1к, оп. 3, а.е. 886.
7
Пак там, ф. 65, оп.15, а.е. 445, л. 25 – 28.
8
Пак там, л. 30 – 33.
9
Гребенаров, А., Г. Коцев, Г. Царев, Й. Янев. Проблеми и насоки на системата за наименования в София.
Ръкопис, 10.1990. – В: ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 445, л. 13 – 60. Двама от колектива работят в Музея за
история на София, един в Института за история при БАН и един в Института по история на БКП при ЦК
на БКП.
83
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Два месеца по-късно ВСИК назначава 28-членна Комисия по названията със задача
да внесе предложения за преименуване на „най-неотложните обекти“, базирайки се на
доклада на работната група. 12 Нейният състав създава предпоставки тя да се превърне в
политическо звено, вместо да работи експертно: в нея липсва нужното за подобни
10
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 445, л. 34 – 42.
11
Пак там, л. 33, 43 – 56.
12
Пак там, л. 9 – 11, 125 – 126, 177 – 177гр.
84
МЕСТА НА ПАМЕТ
13
Единствено П. Динеков има опит от участието си в подобна комисия през 1953 г., когато напълно одобрява
скъсването с „династичното и фашистко-шовинистичното минало“ чрез преименуване на 330 улици (ДА
– София, ф. 65, оп. 6, а.е. 4а, л. 3а, 9 сл.).
14
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 444, л. 35, 129, протокол №25, 13.12.1990.
15
Пак там, а.е. 455, л. 20 – 22, предложение, 31.05.1991.
16
Пак там, а.е. 453, л. 127 – 131, протокол №6, 11.06.1991.
85
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
17
Янчулев, 2021: 93 – 94.
18
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 477, л. 43, протокол №10, 12.105.1992.
19
Пак там, а.е. 498, л.12, заседание №27, 28 – 29.04.1993.
20
Според рекапитулацията на самия кмет от 1995 г. през мандата му са били преименувани 689 улици, 7
площада, 86 училища, 103 детски градини, 4 болници, 3 квартала и 2 читалища (Янчулев, 1995: 98).
86
МЕСТА НА ПАМЕТ
21
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 473, л. 281 – 286, 17.02.1992; а.е. 272, л. 15 – 16, 67 – 75, протокол №6,
25.02.1992; а.е. 477, л. 35 – 50, 100 – 106, 141 – 148, протокол №10, 12.05.1992; а.е. 499, л.19, 52 – 60, 85 – 89,
98, 106 – 110, заседание №29, 09.06.1993.
22
Пак там, а.е. 472, л.15 – 16, 67 – 75; а.е. 477, л. 39, 41 – 42, 48.
23
Пак там, а.е. 472, л. 15 – 16, 67 – 75; а.е. 477, л. 37, 41; а.е. 499, л. 19, 52, 60, 85 – 89, 98, 106 – 110.
87
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Началото на този процес в София е поставено едва през 1992 г., като механизмът
му е подобен на преименуването на градската улична мрежа. Той се разгръща от училищата
и детските градини, минава през пазарите и парковете, за да достигне до болниците. В него
възвръщането на стари названия на практика почти не е приложено. И ако това става
безпроблемно при Женския пазар (вм. „Г. Кирков“) и 18. СОУ „У. Гладстон“ (вм. „Кирил
и Методий“), опитът да се припомни за основателките и дарителките на двете болници
Клементинска и „Царица Йоанна“ среща силните обструкции на „червената“ група и на
самите колективи, които изпращат гневни петиции, настоявайки за запазване на имената
си, съотв. І работническа болница и болница ИСУЛ. 25 Затова преименуването се извършва
по-масово с други средства: премахване името на патрона и оставане без такъв (35. СОУ „М.
Калинин“, ТЕ „В. Пик“, парк „Хр. Смирненски“); ново название, заменящо предишното
(ЦДГ „Зорница“ вм. „Великият октомври“, СОУ „Ел. Багряна“ вм. „В. Демиревски“, жк
„Св. Троица“ вм. „В. Иванов“, зала „Триадица“ вм. „Ем. Марков“); и наименуване на
институции без патрон (54. СОУ „Св. Ив. Рилски“, 64. СОУ „Цар Симеон“). 26 Макар новите
названия да имат предимно патриотичен характер и да извеждат на преден план утвърдени
за нацията личности, те са утвърждавани след съпротивата на БСП и чрез силата на
„синьото“ мнозинство в СОС. 27
24
Нора, 2004а.
25
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е.477, л. 39 – 40, 101, 104; а.е. 473, л. 280.
26
Пак там, л. 101 – 104; а.е. 473, л. 280; а.е. 499, л. 16, 19, 89.
27
Групата на БСП дори оспорва желанието на Испанската гимназия да бъде назована „М. де Сервантес“,
настоявайки иронично да се използва името на царица Маргарита (ДА – София, ф. 65, оп. 15, а.е. 477, л. 42
– 44).
28
Нора, 2004а.
29
Срв. Ботева, 2011; 2015.
88
МЕСТА НА ПАМЕТ
30
Тачев, 1937.
31
Вълков, 1989.
32
Nazarska, 2020.
33
Бужашка, 1980.
34
Янчулев, 1995: 98. Срв. Ботева, 2015.
35
Янчулев, 2021: 74 – 75.
89
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
36
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 475, л. 12 – 16, протокол №8, 25.03.1992. Първият подобен случай в страната
преди падането на стария режим е в Пазарджик, където през 1987 г. за празник на града е обявен 21 май –
денят на св. равноапостолни Константин и Елена, патрони на местния храм.
37
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 475, л. 12 – 16, протокол №8, 25.03.1992.
38
ДВ, 1979.
39
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 475, л. 12 – 16.
40
Пак там.
41
В Средновековието се е смятало, че Константинопол, Солун, София, Охрид, Киев, Новгород, Мистра и
Трапезунд са пазени лично от Христос, понеже главните им храмове носят неговото име.
42
По тази причина през 2000 г. е силно критикуван проектът на кмета Софиянски за поставяне на статуя на
св. София на мястото на паметника на Ленин. Богослови и изкуствоведи смятат, че избраният от скулптора
Чапкънов персонаж на антична богиня не отговаря нито на образа на християнката св. София, нито на
невъзможността да се изобразява материално Божията Премъдрост.
43
Арменците са първият масово покръстен християнски народ през 301 г., а Арменската апостолическа
григорианска църква е една от най-древните.
44
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 475, л. 12 – 16.
90
МЕСТА НА ПАМЕТ
Знаме на София. През юли 1992 г., малко след утвърждаването на Деня на София
и в разгара на конфликта си с „червената“ група по повод съдбата на мавзолея и
демонтирането на Паметника на Съветската армия, кметът Янчулев инициира поредната
символна промяна – приемането на макет за знаме на града, което да се пренесе върху
почетната значка и знак.
45
Пак там, а.е. 475, л. 37, решение №1, протокол №8, 25.03.1992.
46
Те заместват съществуващи „изобретени“ празници, като напр. 7 май в Сливен, но и дават начало на ново
„изобретяване“ на традиции (Hobsbaum, 2000) под формата на местни култове към „български“ мъченици
и светци: патрон на Самоков става св. митр. Симеон Самоковски (2002), св. Висарион е тачен за покровител
на Смолян (2006), на св. Игнатий Старозагорски се строи специален храм, в морската столица се лансира
култът към св. Прокопий Варненски, честването на св. Райко Шуменски се отбелязва на 14 май – празника
на града (Попов, 2012). Срв. Троева, 2012.
47
ДА – София, ф. 65, оп.15, а.е. 475, л. 12 – 16.
48
Пак там, а.е. 480, л. 28 – 35.
91
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Заключение
По подобие със сходни по съдържание процеси в други епохи и различни ареали
преходният период в България оставя трайни дири в колективната идентичност на
преживелите го поколения. Сведена на ниво градска обществена среда, промяната е
свързана отначало с предефиниране на нормативното, социалното и политическото
разбиране за гражданство, а впоследствие придава нови измерения на представата за
принадлежност и локална идентичност.
49
Пак там, л. 31 – 32, 34.
50
Пак там, л. 76.
92
МЕСТА НА ПАМЕТ
Използвани източници
Първични
Архивни документи
ДА – София
ф. 1к, оп. 3, а.е. 886.
ф. 65, оп. 5, а.е. 444; 445; 453; 455; 472; 473; 475; 477; 480; 499.
ф. 65, оп. 6, а.е. 4а.
Актови документи
ДВ. 1941. Държавен вестник, №95, 02.05.1941.
ДВ. 1979. Държавен вестник, №33, 29.04.1979.
Мемоаристика
Тачев, Х. 1937. За герба на София. – Развигор, №8, 21.03.1937.
51
Срв. Назърска, 2011. Обикновено това зависи от (не)предаването на културната традиция от по-възрастното
на по-младото поколение. И днес обаче са характерни езикови „грешки“ на старата генерация при
назоваване на Кирковския пазар (вм. Женския), ул. „Жданов“ вм. „Пиротска“, бул. „Бирюзов“ вм.
„Дондуков“, бул. „Руски“ вм. „Цар Освободител“ и др.
52
Cosmeanu, 2009. Срв. Todorova, 1996; 2003.
93
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Вторични
Асман, Я. 2001. Културната памет. София: Планета-3.
Ботева, Ст. 2011. Символика и наградна система на град Велико Търново в най-ново време.
– Известия на РИМ – В.Търново, т. 26, с. 319 – 346, 411 – 414.
Ботева, Ст. 2015. Историческата памет като ресурс в конструирането на гербовете на град
Велико Търново. – В: Град и памет. Пазарджик: РИМ, с. 213 – 221.
Ботева, Ст. 2015. Почетни знаци на Велико Търново. – В: Музеи и колекции. Смолян, с. 235
– 243.
Влахова, М. 2008. Възникаване и употреба на уличните названия в София. – Във: Виденов,
М., Кр. Алексова, А. Ангелов, съст. Агресията на уличния език. София: МСЛД, с. 194
– 202.
Влахова-Ангелова, М. 2013. Улиците на София: картографиране на градската идентичност.
София: ИБЕ.
Вуков, Н. 2007. Паметници, „паметни места“, „места на памет“. – Български фолклор, 2007,
№3, с. 41 – 62.
Вълков, В. 1989. Гербът на София. – Вeкoвe, №3, с. 74 – 78.
Кандо, Ж. 2001. Антропология на паметта. Враца: Одри, с. 61 – 69,101 – 106,115 – 119.
Назърска, Ж. 2007. „Държавата на духа“ в паметта на града: „места на памет“ за български
културни дейци в София. – В: Държавата на духа. София: За буквите – О писменехь,
с. 411 – 422.
Назърска, Ж. 2011. Улицата като място на памет: една балканска перспектива. –
Балканистичен форум, №3, с. 78 – 96.
Назърска, Ж. 2013. Културни пространства на образованите женски елити в столицата
(ХІХ–средата на ХХ в.): градска топография и културна памет. – В: Обществото на
знанието и хуманизмът на ХХІ в. София: За буквите – О писменехь, с. 201 – 213.
Нора, П. 1997. Колективната памет. – В: Деянова, Л., съст. Духът на „Анали“. Антология.
София: КХ, с. 233 – 234.
Нора, П., съст. 2004а. Места на памет. т. 1. От Републиката до нацията. София: ДНЧО, с.
233 – 237.
Нора, П. 2004б. Световният възход на паметта. – В: Знеполски, Ив., съст. Около Нора.
Места на памет и конструиране на настоящето. София: ДНЧО, с. 19 – 35.
Попов, Р. 2012. За едно възродено религиозно явление: светци покровители на градове. –
Българска етнология, №1-2, с. 50 – 57.
Сукарев, В. 2020. Османското наследство в имената на пловдивските улици от
Освобождението до наши дни. – История, №3, с. 270 – 283.
Троева, Е. 2012. Празникът на града като „място на памет“. – В: Град и памет. Пазарджик:
РИМ, с. 182 – 189.
Халбвакс, М. 1997. Колективната памет. София: КХ.
Шивачев, Ст. 2012. Градът и паметта за неговите улици. – В: Град и памет. Пазарджик: РИМ,
с. 177 – 181.
Cosmeanu, M. 2009. Addicted to Change: Renaming Streets in Balkans, 2009. –
https://balkaninsight.com/2009/10/28/addicted-to-change-renaming-streets-in-balkans/
(последно прегледан 24.12.2021).
Hobsbaum, E. 2000. Introduction: Inventing Traditions. – In: Hobsbawm, E., Ranger, eds. The
Invention of Tradition. Cambridge, pp. 1 – 14.
Nazarska, G. 2020. Women Honorary Citizens in the Social Space of Sofia (First Half of the 20th
Century). – Etudes balkaniques, №3, pp. 563 – 578.
94
МЕСТА НА ПАМЕТ
Nora, P. 1989. Between Memory and History: Les lieux de memoire. – Representations, vol. 26,
pp. 7 – 24.
Nora, P. 1996. From Lieux de memoire to Realms of Memory. Preface to the English-Language
Edition. – In: Nora, P., ed. Realms of Memory: Rethinking the French Past, vol.1 Conflicts
and Divisions. New York: Columbia UP, pp. XV – XXIV.
Todorova, M. 1996. The Ottoman Legacy in the Balkans. – In: Brown, C., ed. The Imperial Legacy.
The Ottoman Imprint on the Balkans and the Middle East. New York.
Todorova, M.N., ed. 2003. Balkan Identities: Nation and Memory. London, New York: Hurst.
Vlahova-Angelova. M. 2008. Street-Name Changes in the City of Sofia in 20th Century. – In: E.
Graf, N. Tielemann, R. Zimny, eds. Polyslav. München: Otto Sagner, pp. 239 – 244.
95
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Нина Дебрюне
96
МЕСТА НА ПАМЕТ
обаче има дългогодишно успешно сътрудничество със Софи Маринова („Бели ружи“,
„Точно ти“, „Бурята в сърцето ми“ и др.), както и съвместни проекти с Азис. Съвместните
проекти могат да се характеризират като музикален „фюжън“, в който Устата запазва своя
стил и рапира, докато Софи Маринова и Азис излизат от чалгата/попфолка и преминават
в други стилове като поп и латино.
97
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
МЕСТА И ПОВОДИ
ресторант
увеселително
6%
заведение
14%
сватба
20%
семейно
тържество
кръчма
13%
19%
панаир концерт
8% 16%
религиозен
празник
фестивал 2%
2%
98
МЕСТА НА ПАМЕТ
2 http://www.folkradionazdrave.com/index.php/aboutus.html.
3 https://zorana.bg/radio/за-радио-зорана/.
99
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
национално покритие. 4 Радио „Леле, Мале“ започва като интернет радио, но после
преминава и в ефирното пространство. Две от радиостанциите не съществуват от години,
но остават в колективната памет. Радио „Ритмо“ прекратява ефирната си дейност през
2007 г., а онлайн излъчване през 2017 г. 5 Радио „Мила“ действа между 1996 и 2004 г. И е
последвано от радио „Мила Голд“ (2004 – 2009). Към днешна дата честотите са взети от
радио с друга насоченост. 6 Въпреки това, двете радиостанции са посочени от нашите
респонденти от различни възрасти и градове. Много от идентифицираните радиа имат и
собствени приложения за телефон: „Веселина“, „Вероника“, „Леле, Мале“, а всички
идентифицирани могат да се слушат и през сборни платформи и приложения, което
свидетелства за гъвкав бизнес модел.
4 https://www.radioveselina.bg/pages/za-nas.
5 http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-ritmo.
6 http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-mila.
100
МЕСТА НА ПАМЕТ
Studio (по 4%). Неочаквано е посочването на „Тянков“, тъй като каналът е ориентиран към
съвременен и автентичен български фолклор. Вероятно респондентът има предвид Tiankov
Orient Folk. И при този въпрос се наблюдава просъществувала памет за телевизии, които
отдавна не са прекратили дейността си и са със сменени имена („Десислава“ прекратява
дейност през 2012 г., а правоприемникът ѝ DSTV излъчва само в интернет). Възможно е
това да се дължи на все още активната творческа дейност на основателката на канала –
певицата Деси Слава.
101
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
102
МЕСТА НА ПАМЕТ
Като цяло, публиката обаче не приема тази музика като културна ценност (85%).
Само двама респонденти смятат, че тези песни са културно наследство, като и двамата са от
най-младата възрастова група. Двама респонденти се колебаят и допускат, че след известно
време това може да стане. 60% от респондентите смятат, че записите не трябва да бъдат
съхранявани в държавни аудио- и видеотеки или в музейни колекции. Тук броят на
колебаещите се е много по-голям (30%). Няма разлика в мненията между половете, но по-
склони са по-младата половина от респондентите (под 50 г.).
Изводи
Чалгата/попфолкът присъства в общественото съзнание, а изпълнителите на
попфолк с ромски и турски произход са лесно разпознаваеми. Попфолк се слуша не само
на обществени места (където се приема, че посетителят няма избор, въпреки че за пореден
път на преден план излиза въпросът кое движи пазара – търсенето или предлагането), но и
на семейни тържества и лични празници, където музикалният фон е в голяма степен под
контрола на присъстващите. Популярността на целеви радио- и телевизионни канали,
включително и интернет базирани канали и приложения, потвърждава виталността на
жанра. Стилът не се асоциира задължително с неприятни чувства и подобно на всеки друг
стил, слушателите имат явно изразени лични предпочитания.
Използвани източници
Дебрюне, Н. 2020. Субкултурата на чалгата/попфолка и Преходът. – В: Каракачанов, А.
съст. Субкултурите като активни субекти на Прехода. София: За буквите – О
писменехь, с. 123 – 150.
103
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Приложение 1. Анкета
СЪВРЕМЕННАТА ЕТНОМУЗИКА КАТО НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО
НАСЛЕДСТВО
Демографски данни за анкетирания (моля, подчертайте вярното):
Пол: мъж/жена
Възрастова група: 18 – 30/31 – 40/41 – 50/51 – 60/61 – 70/71 – 80/над 80 г.
Образование: без образование; начално; основно; средно; полувисше; висше
Местоживеене (в кой град или село):
Етническа принадлежност (по желание): българска/турска/ромска/арменска/еврейска
влашка/руска/гръцка/татарска/армънска/каракачанска/гагаузка/друг етнос
Верска принадлежност (по желание): православно/католическо/протестантско/
мюсюлманско/арменогригорианско/израилтянско/друго изповедание
- Любими:
- Неприятни:
104
МЕСТА НА ПАМЕТ
- етнически състав:
- социален състав:
- възраст:
- пол:
7. Какви танци придружават музикалните чалга/попфолк изпълнения на тези
изпълнители? (посочете и повече от един отговор):
Диско/рап/народни/ориенталски/кючек/румба/хоро/валс/други:
Благодарим Ви за участието!
105
МЕСТА НА ПАМЕТ
ЧАСТ 2
ПУБЛИЧНИ ЛЕКЦИИ
107
МЕСТА НА ПАМЕТ
Румен Воденичаров
Публична лекция, проведена на 14.10.2021 г. 1
Доц. Александър Каракачанов: Да. Но така един деен член и после председател
на същата. Тези неща ще се радвам ти да ги уточниш. Също така г-н Воденичаров е активен
участник и в Прехода. А Преходът е този, който почва още от дисидентството в България
и поне до първото десетилетие на ХХІ век. Тоест говорим за едни 20 години, в които поне
в първите десет г-н Воденичаров имаше активно политическо участие. Но по-важното, за
което го каня, е, че той е човек със собствено мнение, което никога не се е боял да го
противопоставя на други мнения, и това е качеството, което лично аз много ценя. Както Ви
е известно, истината се открива в спора, а не в съгласието. Така че днес той ще ни разкаже
своите впечатления за този период на преход. Поне частите, които са важни според него.
Доколкото разбирам, темата ще се върти около Съюза на демократичните сили (СДС).
Колеги, това е тази организация, която беше създадена още в началото на Прехода, която
109
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
3 Христо Цачев (? – 2011) – журналист и телевизионен сценарист, програмен директор на БНТ (1971 – 1982),
гл. редактор на в-к „Народна младеж“, директор на Студията за анимационни филми „Бояна“.
4 Иван Славков – Батето (1940 – 2011) – български спортен деец, директор на Българската (народна) телевизия
11.04.1989 г., учредител на Съюза на демократичните сили. От организацията произлизат Зелената партия
в България, Политическият клуб „Екогласност“ и Националното движение „Екогласност“.
9 Кино „Петър Берон“ – в сградата на читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.“ на бул. „Витоша“ №109.
10 Филип Димитров (08.11.1991 – 30.12.1992) и Иван Костов (21.05.1997 – 24.07. 2001).
110
МЕСТА НА ПАМЕТ
шефове на Атлантическия клуб 11, изобщо пълно разбягване от екологическите теми, но пък
се оказа, че екологията в някои случаи помага.
Как започнаха всички тези неща специално с мен, защото веднага ще ме запитате:
„Абе, баща Ви и майка Ви бяха комунисти. Как така Вие станахте опозиционно настроен?“
Много просто. Просто аз съм от тези хора, които нямат чувство за самосъхранение и когато
говорят неща, обикновено ги говорят в своя вреда. Така например, когато американците
почнаха да летят към Луната [1969 г.], аз си позволявах да ходя в библиотеката на
Американското посолство и да си взимам един [бюлетин] „Експрес информация“, в който
се намираха последните данни от полетите на мисията „Аполо“ до Луната. Оказа се обаче,
че това не се приема добре от „другарите“ от Държавна сигурност (ДС). Срещу посолството,
в Българската народна банка, имаше големи прозорци. Зад големите прозорци с
телеобективи моите посещения са се заснемали. След което извикваха съответния
„провинил се“ гражданин и го питаха: „А, бе, ти какво търсиш в Американското
посолство?“. Моят отговор беше прекалено невъздържан. За съжаление, се оказва, че
всичко това е било напразно. Защото аз си падам малко „конспиролог“. И напоследък
разпространявам много усилено версията, която се поддържа и от други хора, по-
информирани от мене, че американците изобщо не са стъпвали на Луната. И всичко това
е една голяма лунна афера. Една голяма международна лъжа, един договор между Брежнев 12
и Никсън 13, тогавашните ръководители, и съответно на Съветския съюз и на Съединените
щати, който е взаимно изгоден и за двете страни! Съветският съюз печели 5, 6, 7 гигантски
проекта от рода на заводите „КамАЗ“ и обещанието на американците да излязат от
Виетнам 14, докато Америка печели първенството в космическата надпревара и оттам
започва залезът на империята СССР и насаждане на чувството, че Америка превъзхожда
Русия дори в Космоса.
(Южен Виетнам) и от друга – Демократична Република Виетнам (Северен Виетнам) и Народния фронт за
освобождение на Виетнам (Виет Конг), завършил с изтеглянето на американските войски и обединението
на Северен и Южен Виетнам под комунистическо управление.
111
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1991), пръв и последен президент на СССР. Политиката
му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския
съюз. Носител е на Нобелова награда за мир за 1990 г.
17 Стипендия, осигурена от германската правителствена фондация „Александър фон Хумболт“, насърчаваща
България (1988). Обявил гладна стачка (1989) след конфискуване на архива му от ДС. Екстрадиран във
Франция (май 1989).
20 Радио „Свободна Европа“ – международна радиостанция, създадена след края на Втората световна война и
112
МЕСТА НА ПАМЕТ
След Десети ноември веднага се пръкнаха, т.е. се възстановиха, партии, които бяха
суспендирани от предишния режим. Това са Демократическа партия,
Социалдемократическа партия, БЗНС „Никола Петков“, Радикалдемократическа партия и
др. Значи, събраха се някъде около 10 – 12 опозиционни сдружения. Тогава се започна
обсъждане как да действаме малко по-организирано с един координационен съвет от
лидерите. На този Координационен съвет, разбира се, имаше много празни приказки,
нещата, които бяха свързани с контакти с предишните управляващи, бяха иззети, така да се
каже, от членове на Клуба за гласност и преустройство. Това бяха Желю Желев 24, Петко
в НРБ.
24 Желю Желев (1935 – 2015) – български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик,
113
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Симеонов 25, Димитър Луджев 26, Ивайло Трифонов 27. Това са хората, които контактуваха с
управляващите тогава. Ние взимахме участие със сравнително разумни предложения, но
това, което беше забележително, е, че в крайна сметка и двете страни – и авторитарната
Комунистическа партия, и новите опозиционни партии, вече обединени на 07.12.1989 г. в
СДС, склониха да се проведе една кръгла маса и на нея да бъдат решени някои основни
въпроси, преди да се тръгне към първите свободни, честни парламентарни избори.
Това беше прелюдия към историческата пролет на 1990 г. На Кръглата маса в НДК
противопоставянето беше много голямо. Там обаче се появи изневиделица едно лице,
което се казва Ахмед Доган 28 и което „мъти“ българската политическа вода в продължение
на вече 30 г. То поиска да седне като трета страна на Кръглата маса и да предлага решения
от името на едно малцинство, което те го определят като турско, а ние го определяме като
мюсюлманско, тъй като в него има много хора, които нямат хабер от турски език. Става
въпрос за българските помаци, българските мохамедани, както и за много цигани, които
сега се турчеят, но тогава нямаха никакви спомени да са учили турски език като майчин език.
Естествено, „квитанциите“ на Ахмед Доган бяха отрязани от нас и той не можа да седне на
Кръглата маса. Омразата беше взаимна. Той успя да пренасочи българските мюсюлмани
(помаците, направо да кажем, въпреки че някои се обиждат от тази квалификация), да ги
изтегли от нашето дружество НДЗПЧ, тъй като ние защитавахме техните нарушени права
с преименуването и със забраната на техни религиозни обичаи и традиции, и да ги
„присламчи“ към образуваната на 04 януари 1990 г. нова политическа формация –
Движението за права и свободи (ДПС).
25 Петко Симеонов (1942) – български социолог, писател и политик, член на Клуба за подкрепа на гласността
и преустройството, участник в Кръглата маса, член на Координационния съвет на СДС (1990 – 1991),
заместник-председател на СДС (1989 – 1991), депутат в VІІ ВНС, директор на Агенцията за чуждестранна
помощ (1991 – 1992).
26 Димитър Луджев (1950) – български учен и политик, депутат, вицепремиер (1990 – 1991), министър на
отбраната (1991 – 1992), напуска СДС през 1992 г., основава Партия „Център Нова политика“, която
прераства в Либерален съюз „Нов избор“; учредител на коалицията Обединение за национално спасение
(1997).
27 Ивайло Трифонов (1941) – български политик, заместник министър-председател (1994 – 1995), директор
председател (1990 – 2013) и почетен председател (2013 – досега), народен представител (1990 – 2013).
114
МЕСТА НА ПАМЕТ
Конституция, се сдоби с една „пета колона“ 29 с парламентарна група на ДПС. ДПС все още
не беше политическа партия и това, за което аз след малко ще говоря, е грубо нарушаване
на разпоредбите на новата Конституция. Още тогава можеше да се прекрати пътят на ДПС
към самостоятелно участие в изборите. Никой не казва, че българските граждани,
изповядващи исляма, нямат място в политиката като местни ръководители, дори като
народни представители, но те трябваше да бъдат членове на български партии, а не на една
етнорелигиозна партия, каквато е ДПС. Този пропуск беше направен и това е една от
големите грешки на СДС. Само и само да се преодолее мнозинството на бившите
комунисти във ВНС, се правеха отстъпки след отстъпки на ДПС, което, разбира се,
ощетяваше националния интерес и подкопаваше българската национална сигурност. За
илюстрация ще кажа, че същият този Ахмед Доган предаде на турския посланик, т.е. на
турското правителство, списък на българските разузнавачи, които са работили, естествено,
под прикритието на дипломати в българските посолства в чужбина 30. Само за това той
трябваше да се върне в затвора. Моето отношение към Ахмед Доган не се е променило от
30 г. През месец април 1990 г., преди първите преки избори за ВНС, в едно интервю с
Калин Манолов (сега в канал Bulgaria on Air, а тогава журналист във в. „Студентска
трибуна“) заявих недвусмислено, че „мястото на такива сепаратисти, такива зрънца, които
ги има във всяка страна и които са или анархисти, или сепаратисти, или всякакви други
„исти“, е в затвора!“. Аз поддържам това мнение и сега. Оттогава Ахмед Доган е направил
толкова поразии на българския народ и на българския политически живот, че един главен
прокурор би могъл да го подведе нееднократно под най-различни обвинения, включително
и за национално предателство.
115
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
31 Чл. 1 тогава гласи: „(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града
и селото начело с работническата класа. (2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската
комунистическа партия. (3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито
социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския
земеделски народен съюз“.
116
МЕСТА НА ПАМЕТ
Имаше едни много гръмогласни демократи. Единият, адвокатът Петър Корнажев 32,
беше от социалдемократите, а другият беше небезизвестният Стоян Ганев 33. Стоян Ганев е
известен с това, че изпълняваше най-различни флик-флаци. Например никой не бе виждал
неговата съпруга, защото тя беше дъщеря на някакъв генерал от КГБ, доколкото знам 34.
После успя да отиде в [Организацията на] Обединените нации и да председателства
Общото събрание известно време, без да знае английски. Тези, които са били около него,
биха могли да дадат много изчерпателна информация как е ставало воденето на заседанията.
После очакваше „царят“ 35 да го направи министър-председател. Така че тези „демократи“
искаха Тодор Живков да бъде доведен във ВНС като престъпник, с белезници на ръцете.
И това са хората, които влязоха в политиката с претенции за права на човека, а забравяха,
че никой не може да бъде третиран като престъпник, преди съдът да се е произнесъл с
присъда за негово действие. По този начин се видя, че СДС по нищо не се различава от
тези, които иска да замени в управлението. Естествено, Бай Тошо, както наричахме ние
бившия държавен глава Тодор Живков, се фръцна и каза: „Е, тогава съжалявам, но при
такива обстоятелства не мога да дойда в Народното събрание.“ Едва ли не, като престъпник,
който да бъде освиркан и оплют. Така не се стигна до неговото изслушване.
32 Петър Корнажев (1930 – 2002) – български политик и юрист, депутат в VII ВНС (1990 – 1991) и министър
на правосъдието в правителството на Любен Беров (1993 – 1994).
33 Стоян Ганев (1955 – 2013) – български юрист и политик, партиен лидер на Обединения демократичен
център (после Обединен християндемократически съюз), вицепремиер и външен министър (1991 – 1992),
народен представител в VII ВНС и XXXVI НС, председател на XLVI общо събрание на ООН (1992 – 1993).
34 Марина Ганева е дъщеря на функционер на КПСС, не на генерал от КГБ.
35 Симеон Сакскобургготски (Симеон ІІ) (1937) – цар на българите (1943 – 1946) и министър-председател на
мюсюлмани, татари и роми) през 70 – 80-те год. на XX в., включваща принудителна смяна на арабско-
турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи,
насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия.
Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация
на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и
противопоставянето им на мнозинството.
37 През втората половина на 80-те год. стават множество събития в рамките на т.нар. Възродителен процес,
вкл. протести, терористични актове и граждански сблъсъци с армията и милицията, което затруднява
установяването на точния брой на жертвите. Жертви има от всички страни на конфликта.
117
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
изобщо смъртните случаи от убийства в България варират от 600 до 1000 души годишно –
без съд, без присъда, на хора, които са във фертилна и цветуща възраст.
Така че, вече като независим народен представител, изкарах до края на ВНС. Бях
член на Конституционната комисия. Това беше комисията, направена с цел там да се
прегледат основателно всички разпоредби на новата Конституция, да се обсъдят и тогава
да се поднесат на депутатите в залата за окончателно гласуване на текстовете. И сега вижте
какво стана! Лидерите на СДС бяха, да ги наречем, с „десни“ убеждения, въпреки че тогава
не се говореше толкова за дясно и ляво, нито пък за неолиберализъм или за капитализъм.
Никой не произнасяше такива думи във ВНС. Там се говореше все за демокрация и пазарна
икономика, и то с доста витиевати слова. Та моите колеги решиха, че не може да се приеме
нова Конституция от народните представители на старата тоталитарна партия. И правеха
всичко възможно да опропастят приемането на Конституцията, за да се стигне евентуално
до избор на второ ВНС, при което мнозинство вече да има СДС и в него да се приеме нова
Конституция по техен тертип, така да се каже. Между другото, и днес има хора, които може
би не си дават сметка за събитията, на които ние бяхме свидетели и участници. Като
сегашния председател на СДС Румен Христов. Те все още изповядват идеята, че спасението
на България щяло да дойде с нова Конституция и непрекъснато пеят тая песен,
„претопляйки старата манджа“ за нова Конституция. Всъщност Конституцията, която ние
38 Милчо Левиев (1937 – 2019) – български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през
голяма част от живота си в САЩ.
118
МЕСТА НА ПАМЕТ
И така се стигна до един много парадоксален случай. Тези, които бяха избрани, за
да правят новата Конституция, решиха да осуетят приемането на новата Конституция. И се
събраха 39, може би сте чували за тази бройка, 39 народни представители, и казаха: „Не!
Ние сега ще направим гладна стачка, докато не се откажете да приемете Конституцията!“.
Ние пък от Конституционната комисия казахме: „Защо пък да се отказваме? Ние сме
написали всички разпоредби, обсъдили сме ги както трябва. И нямаме нищо против
текстовете, които ще залегнат в тази Конституция“. Нашите колеги от СДС се монтираха
„да гладуват“ пред църквата „Св. София“. Естествено, медиите им обърнаха достатъчно
внимание. Оказа се, че гладната им стачка е била малко като стачката на Махатма Ганди 39
навремето в Лондон. Той е правил гладна стачка с една козичка до него. От време на време
си доял козичката и си пийвал по малко млекце. Нашите „протестъри“ вместо мляко
поемаха бира. Така че гладната стачка на нашите „юнаци“ от СДС беше проведена най-
вече на бира.
39 Мохандас (Махатма) Ганди (1869 – 1948) – индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода
и духовен водач на индийското движение за независимост.
40 Александър Йорданов (1952) – български политик, дипломат, литературен историк и критик, председател
2002).
43 Георги Липовански (1949) – български художник, автор на знака на СДС, народен представител в VII ВНС,
119
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Имаше някои неща, сега ще ги коментирам набързо. Имаше текстове, които бяха
приети от ВНС, страхувайки се от ново авторитарно управление, за да останем
парламентарна демокрация, а не да бъдем президентска република. Имаше копиране на
американския модел на демокрация (с президент и вицепрезидент), с въвеждането на една
доста безсмислена институция „омбудсман“. Даже думата е такава, че не е близка до
българския речник. Моето мнение е, че функциите на омбудсмана могат съвсем спокойно
да бъдат поети от Комисията по правата и задълженията на гражданите, така че това е една
напълно излишна институция. Другата институция, която приехме да имаме, е
вицепрезидент. Но вицепрезидентът на практика не може да бъде отговорен за решенията,
които приема президентът. Например имаше една двойка: президент Петър Стоянов 44,
предполагам, че сте чували името на този пловдивски адвокат, и вицепрезидент Тодор
Кавалджиев 45. Петър Стоянов играеше на „голямо добро утро“ 46, а Тодор Кавалджиев пък
беше политзатворник, земеделец, който не беше много интелектуално издигнат. И Петър
Стоянов нито един път не се появи публично със своя вицепрезидент. Не знам дали
земеделците забелязаха тази подробност. Стоянов играеше „голямо добро утро“ и
решаваше големи въпроси, а големите въпроси решаваха с другия „юнак“ – Иван Костов 47,
44 Петър Стоянов (1952) – български юрист, политик и президент на България (1997 – 2002).
45 Тодор Кавалджиев (1934 – 2019) – български икономист, политик и вицепрезидент на България (1997 –
2002).
46 Разг. (обикн. ирон.) който е от средата на висшите кръгове, който е с високо обществено положение и богат;
високопоставен.
47 Иван Костов (1949) – български икономист и политик, министър-председател на България (1997 – 2001),
лидер на СДС (1994 – 2001) и на Демократи за силна България (ДСБ) (2004 – 2013).
120
МЕСТА НА ПАМЕТ
който успя в едни много бурни събития и нееднозначно тълкуване на събитията през зимата
на 1996 – 1997 г. да „приватизира“ идеята на СДС и да направи от коалицията самостоятелна
политическа партия, използвайки инерцията на тази подкрепа, която СДС имаше в
България.
Имаше време, когато ДПС можеше да бъде елиминирано като политическа партия,
защото член 11 на новата Конституция забранява политическата дейност на етнически и
религиозни партии. За съжаление, точно тук е първото и най-голямо нарушение на новата
Конституция. Направо казвам, че новата Конституция е суспендирана в този член. Другите
неща, които дразнят в днешната Конституция, без да са така основополагащи, мога да ги
изброя като следните:
121
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
48 Румен Радев (1963) – български генерал, президент на България (2017 – 2022 и 2022 до днес). Публичната
лекция е по време на предизборната кампания през 2021 г.
49 Мустафа Карадайъ (1970) – български политик, председател на ДПС от 2016 г., кандидат-президент през
2021 г.
50 Ахмет Давутоглу (1959) – турски политик, министър на външните работи (2009 – 2014), министър-
образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов (2013), председател на БАН
(2012 – 2016).
52 Туран – исторически регион в Централна Азия, споменат в древноиранската митология и
122
МЕСТА НА ПАМЕТ
се състои от 12 съдии, в деня на гласуването гласуваха 11, защото 12-ият почина и не можа
да се приеме решение със 7 гласа на 5 гласа, което не може да се обжалва и не търпи ревизия.
Така се стигна до резултат 6 гласа „за“ срещу 5 гласа „против“, тоест ДПС не можа да бъде
суспендирано като политическа партия, то продължи да съществува и вече е „незаобиколим
фактор в българската политика“. Сега, в момента, и аз съм на мнение, че ДПС не може да
бъде суспендирано. Тъй като разни кирякстефчовци от порядъка на две-три хиляди души
българи – за работа, за бизнес, за пари, за влизане като кметове в политиката – станаха
членове на ДПС. Вие знаете, има един българин Данчо Ментата, Йордан Цонев 55, който е
типичен случай на българин, който си е направил с кока-кола и продажба на желязо
първите пари, след което влиза в СДС, после в ДПС и сега е най-големият им експерт
икономист.
55 Йордан Цонев (1956) – български политик, народен представител от СДС (1997 – 2001) и от ДПС (след
2005 г.).
123
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
българската земеделска земя са изкупени чрез подставени лица. Естествено, има начин да
се преодолее всичко това, казва се национализация. Ама веднага ще кажат, че това е
комунистически метод, нали? Национализация! Ами, няма друг демократичен начин, за
съжаление.
124
МЕСТА НА ПАМЕТ
телевизията, които притежават като арендатори до един милион декара земя. Представяте
ли си какво означава това – един милион декара? Те отглеждат само пшеница, царевица,
слънчоглед и рапица, нищо друго, т.е. България произвежда и изнася (без голяма печалба)
само 4 суровини. Една подробност. За всеки декар земеделска земя ЕС им дава по 50 евро
субсидия. Умножете 50 по 1 един милион, и ще видите с какви пари разполагат тези
„арендатори“. Ако половината отиват за заплати, гориво, семена и други необходими неща
за зърнопроизводство, останалата половина къде отива? Отива в сметките на хората по
корупционната верига, отива за закупуване на политически лидери в зависимост от
нуждите. Тези кюлчета в чекмеджето на Борисов откъде дойдоха? Дойдоха от такива неща.
Едно нещо, за което сега се усещат нашите съседи от Руската федерация. Те също,
повлияни от най-човеколюбиви чувства, приеха, че международните норми, трябва да имат
по-голяма юридическа сила, отколкото местните правни норми. С други думи,
националните закони стават по-слаби от европейските закони. Като следствие на това се
появиха такива изкривявания, че по-лесно стана човек да се основава на европейските
закони, за да може да избегне наказателно преследване. На всичкото отгоре ние не можем,
след като вече сме членове на ЕС, да ритаме срещу всичко това, което политици като
Кунева 57 са подписали. Примерно сега ни казват за „Зелената сделка“ 58. „Ама, не може, ние
имаме въглищни електроцентрали, които дават 40% от електроенергията!“ Може! И
атомната енергетика даваше 40% от енергията ни, но както виждате, затворихме четирите
блока, ако ни натиснат, ще затворим и пети и шести блок само защото ЕС иска да сме
далече от Русия, от руската енергетика, от руски зависимости. Сега се получават такива
парадокси – ние казваме: „Не можем да затворим въглищните си централи!“. „Добре, де,
няма да ги затваряте веднага – успокояват ни от Брюксел, – но ще обявите датата, на която
ще приключите с тях. Може да е след 10, 15, след 20 г. Иначе няма да получите парите от
Европейския фонд за възстановяване и развитие.“ И ние, щем не щем, ще трябва да
подпишем сега тази „зелена“ сделка.
125
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
учебници, ние няма да дадем път на Северна Македония за членство на ЕС. Сега ще видим
какво ще стане с новото правителство. Моите предсказания, за съжаление, са
песимистични, защото, щом ни натиснат икономически и под предлог, че ще губим
огромни пари от ЕС, ще трябва да подпишем нещо, което е срамно и ще представлява
действително окончателно ни скъсване с една част от българската история.
И последното, което бих могъл да ви кажа, е мое лично убеждение, че след като се
нарушават толкова много разпоредби на новата Конституция, българите трябва да стигнат
до убеждението, че български гражданин, който не изпълнява конституционните си
задължения, не би трябвало да претендира и не може да претендира за свои основни
човешки права. Ние сме записали само три конституционни задължения в цялата
Конституция. Има 30 човешки права и само три конституционни задължения: да си плаща
данъците, да не нарушава законите и когато Родината има нужда при бедствия или война,
да бъде пръв. Ето това е моята идея, затова е и моята надежда, че рано или късно нашите
59 Тургут Йозал (1927 – 1993) – турски политик, министър-председател (1983 – 1989) и президент (1989 – 1993).
126
МЕСТА НА ПАМЕТ
На един форум в НДК бяха дошли доста ромски лидери… Тогава ги имаше много.
Сега сигурно са още повече, тъй като в момента имат възможност да си регистрират
собствени етнически партии. Та, казвах им аз: „Господа, разберете, че правата трябва да
бъдат свързани със задълженията и не могат да се разглеждат поотделно!“. Те се усмихваха:
„Г-н Воденичаров, този път сме дошли за правата, другия път ще дойдем за задълженията“.
Това е философията на нашите мургави братя. Това е философията и на лидерите на ДПС.
Спирам тук, защото почвам да ставам отегчителен.
Румен Воденичаров: Сега към тези хора, някои от които бяха в моето дружество,
Независимото дружество за правата на човека – Георги Липовански, Ясен Златков – един,
който успя да „ощипе“ България с 400 милиона стари лева с Иван Костов! Това беше
аферата „Сапио“ 60. 400 хил. лева днешни пари! Тогава внесоха безмитно някаква огромна
пратка с цигари и още нещо с разрешението на финансовия министър Иван Костов. Тогава
СДС в едно от първите правителства (на Димитър Попов 61) имаше трима министри: Иван
Костов, Иван Пушкаров 62 и Димитър Луджев. Тогава Иван Костов беше станал министър
на финансите и за него беше известно, че някои хора влизаха с куфарчета в неговото
министерство и излизаха или без куфарчета, или със значително олекнали куфарчета! Така
че на него също има какво да му се напомни за времето на неговото министерстване. После
той стана едновластен управител (премиер) на България и благодарение на проведената от
неговото правителство бърза приватизация, успя да разбие и това, което не беше разбито
дотогава от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (на д-р Тренчев 63). Бързо приватизира
60 Аферата „Сапио“ – през 1992 г. депутатът от СДС във ВНС Ясен Златков внася в България стоки след
получено разрешение от тогавашния министър на финансите Иван Костов за безмитен внос.
61 Димитър Попов (1927 – 2015) – български юрист, министър-председател (1990 – 1991).
62 Иван Пушкаров (1938) – български икономист и политик, министър на индустрията, търговията и услугите
„Подкрепа“.
127
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
каквото можа от българската промишленост, след което обаче станахме свидетели на един
оксиморон. Ние непрекъснато говорим за пазарна икономика, а пазарите вече ги нямаше.
Изтървахме си пазарите в Русия, в арабските страни и на Съюза за икономическа
взаимопомощ (СИВ 64) и в същото време непрекъснато СДС пееше дитирамби за пазарната
икономика. Е, не става. И лека-полека нашите 2400 предприятия изпаднаха във фалит и
бяха разпилени. Половината бяха нарязани на скрап, останалите, които имаха сносни
машини, ги препродадоха на гърци и на турци. И България от една индустриална държава
стана една най-обикновена земеделска територия. В момента ние сме държава на услугите.
Като най-големите ни услуги са туристическите. Та за 39-имата какво да ви говоря? Към тях
аз изпитвам нещо, което лекарите наричат идиосинкразия! То означава непоносимост,
просто като ги видя… Никога не съм и говорил с тези хора. На един митинг нарекох Луджев
и Соколов 65 национални предатели, защото уволниха някъде към 20 000 служители и
офицери от армията, от органите за сигурност и от правоохранителните органи. Единият
беше министър на вътрешните работи, другият на отбраната. Че като ме подбраха да ме
съдят за клевета. Оказа се обаче, че в крайна сметка и това обвинение падна, не можаха да
ме осъдят и ме подбраха за друго обвинение, че съм бил предизвикал „селски бунтове срещу
ликвидационните съвети“, които ликвидираха ТКЗС, селските кооперативи. И в какво се
състоеше вината ми? Че когато на едно събрание ме попитали какво да правят с
ликвидационния съвет, когато дойде в Садово – моето родно място, едно градче до
Пловдив, съм казал: „Ако дойдат трима души ликвидатори, ударете им по 3 тояги, ако
дойдат 5-има души, ударете им по пет тояги“. Това беше обвинение, с което ме „влачиха“
до края на 1995 г. Като обвиняем в съда в Първомай, като подстрекател за селски бунт. Ето
такива парадокси имаше непрекъснато през цялото време на прехода.
128
МЕСТА НА ПАМЕТ
общество“ на небезизвестния Джордж Сорос 66. И бях програмен директор. Даже мога да се
похваля, че с моя подпис съм пратил Емил Кошлуков 67 с първата стипендия от 5000 долара
в Съединените щати. Не след дълго напуснах Управителния съвет на фондацията, тъй като
лека-полека прозрях, особено по време на войните в бивша Югославия, че „Отворено
общество“ всъщност е една много вредна структура, защото под формата на филантропия
тя създава паралелни структури в едни уж суверенни държави, при което паралелните
структури стават по-мощни финансово от държавните структури. Примерно от
Министерство на правосъдието – разни „Адвокати без граници“, от МЗ – не знам какви си
„Лекари без граници“… На такива институти като Вашия раздаваха грантове и възможност
на писатели да публикуват свои произведения или да внасят книги на автори, които до този
момент не са могли да бъдат превеждани в България. Така че създаването на тези структури
отслабваше българската национална държава. А това е идеята поначало на „другаря“ Сорос.
Да бъдат отслабени и ликвидирани националните държави. Те искат да ги ликвидират и
ако забелязвате, те работят и срещу САЩ. Те не са патриоти на Америка. Те са едни много
странни филантропи. За съжаление, не мога да бъда с такива хора, въпреки че наглед
всичко им е окей. Всичко изглежда много хуманно – филантропия, но в крайна сметка
стратегическата цел е друга: неолиберализъм „до дупка“ и смърт на националните държави!
Защото само тогава транснационалните компании могат да си развяват байрака и да правят
каквото искат по света, както го правят в момента с пандемията и с всичките истории около
пандемията.
Между другото, аз съм антиваксър, трябва да си призная! И има защо. Работил съм
30 г. в производство на медикаменти, на лекарства, и съм инспектор по т.нар. GMP – добра
производствена практика. Едно от основните положения при въвеждането на едно
лекарство на пазара е, че то задължително трябва да е преминало сигурни клинични
изследвания. Без тях едно лекарство не може да се пусне на пазара! Не става въпрос за
хранителните добавки и за тия али-бали, дето ни будалкат сега новите „пирати“ Кирил
Петков 68 и Асен Василев 69. Една клиника обаче е нещо скъпо и продължително. И тя не
може да се направи, така, за 2 – 3 месеца, както миналата година го направиха няколко
туризма (2013) и министър на финансите (2021). По време на лекцията е служебен министър на финансите.
129
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
големи световни фирми и както имаха готовност и го направиха малко по-добре от тях
руснаците от Института „Гамалея“ 70, който има 60 – 80-годишен огромен опит с
производство на ваксини. Така че в момента това, което се прави по отношение борбата с
пандемията, е следното. Прави се един грамаден клиничен опит и най-добре личи този
опит в Израел, където има почти 80% ваксинирани. Точно там ще видите какви са
истинските последствия от едно такова масово ваксиниране. Докато тук, при нас, е малко
по-рискова работата. Някои го посрещат добре, но други, с хронични и разни съпътстващи
заболявания, направо си умират. А на всичкото отгоре всичките тези смъртни случаи, които
ги слушаме сутрин по радиото, ние не знам от какво са починали. Но понеже парите по
пътека се дават за КОВИД, всичко се приписва на вируса. Ама сто души умрели – в
България поначало си умират по 100 души дневно. Направете сметка. Сто души по 300 дни
са 30 000 души, ако са по 200 души, са 60 000 души. Ами горе-долу 60 000 души умират
годишно! И горе-долу толкова се раждаха! Сега вече се раждат по-малко и затова
намаляваме. Така че не трябва да се хиперболизират нещата. Това си е едно най-обикновено
заболяване от рода на грипа. И от грипа умират хора. От свинския грип умряха много
повече хора. Обаче тогава я нямаше тази паника, нямаше я тази зелена истерия и психо
пандемия.
130
МЕСТА НА ПАМЕТ
71 Урсула фон дер Лайен (1958) – германска жена политик, държавна министърка (2003 – 2005), министърка
на семейните въпроси и младежта (2005 – 2009), на труда и социалните въпроси (2009 – 2013) и на отбраната
на Германия (2013 – 2019). Председателка на Европейската комисия от 2019 г.
131
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
132
МЕСТА НА ПАМЕТ
133
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Ето заради това толкова малко можа да направи българската опозиция преди
Десети ноември. Не само заради това, разбира се! Имаше огромна мърлящина, имаше
огромно безхаберие, ние не бяхме опитни в тези неща, имахме насреща си тренирани от
съветските другари ченгета, които пък точно в това не бяха тренирани, защото никога не
бяха имали срещу себе си някаква що-годе организирана опозиция, нали преди
Перестройката това беше немислимо. И все пак по-добре от нас ориентирани, оказа се, че
са ни инфилтрирали напълно, знаеха практически всичко, което говорим, често знаеха и
това, което възнамеряваме да правим. И все пак не ченгетата ни спряха. Ние се спряхме
сами, ние се самоспънахме поради този още от Възраждането наследен национализъм,
който бъркахме с патриотизъм, и смятахме, че не може да си патриот на България, ако не
си враг на петвековния поробител, олицетворен в днешна Турция (защото кой да
олицетвори петвековния поробител, освен днешната държава Турция? Нали няма кой като
134
МЕСТА НА ПАМЕТ
външна инстанция!). Значи, трябва да сме враждебни спрямо турците в България и трябва
да сме враждебни спрямо Турция.
5 Иван Тодоров – Горуня (1916 – 1965) – български генерал, партизанин (политкомисар на Партизански
отряд „Гаврил Генов“) и политик от БКП. През 1964 – 1965 г. организира с група офицери заговор срещу
Тодор Живков, чиято политика смятат за ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и
отстъпление пред американския империализъм.
6 Зяносвам (диал. пер.-тур.) – погубвам, съсипвам.
135
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
136
МЕСТА НА ПАМЕТ
г-н Лозан Панов 8 за катарзиса, който бил преживял г-н Бойко Борисов 9 и целият елит на
ГЕРБ, и че те трябвало да бъдат разбрани (те, посткатартичните, предполагам) и изобщо те
били легитимна партия (преразказвам, думите „легитимна партия“ може и да ги нямаше в
неговото интервю от 13.10.2021 г. пред „Свободна Европа“ 10. Огромно 46-минутно
интервю, в което той каза много неща, включително смислени, но това е политическото
послание в цялото интервю). ГЕРБ е партия, която има идеи, ДПС е партия, която има идеи,
те са „играчи“ (това е точен цитат) и тези идеи трябва да бъдат споделени, тези партии
трябва бъдат изслушани, да се говори и в резултат, почти точен цитат: щяхме да имаме
правителство, независимо силно или слабо, и всички щяхме да сме по-добре. Може да звучи
абсолютно нормално, ама вън от контекст. Аз неслучайно съм турил този контекст на
главата си от розови облаци, за да е ясно колко е важен контекстът и от друга страна, колко
е важно и глупаво, като нямаш контекст. Лозан Панов беше издигнат за кандидат-президент
от група, всецяло партийно подкрепена от групата „Демократична България“. 11 Групата
„Демократична България“ беше най-активната или от най-активните протестни партии. Те
протестираха против „завладяната“ държава, „откраднатата“ държава на Бойко Борисов и
Ахмед Доган. Водачът на партията Христо Иванов гръмна по цяла България, когато
публично изложи Ахмед Доган в кражба на обществено пространство, на обществена земя,
на морето, дебаркирането на гумената лодка и реакцията на гавазите на Доган. Тази партия
подкрепя един човек, който изведнъж обяснява, че ГЕРБ и ДПС са, на политически език,
абсолютно легитимни участници в процеса на демократично вземане на решения в
България, това било нормален парламентаризъм и т.н. Това се нарича предателство спрямо
идеите на този протест, зад който всецяло стои партията „Демократична България“ и други
партии. Нали целият смисъл на протеста беше: вие сте нелегитимни, вие, които ни
управлявате, сте крадци, някои от вас са убийци и нямате основание вече, независимо от
вота, да ни управлявате, защото предполагаме, че хората не са гласували за вас като крадци,
а са гласували за вас като добронамерени държавници. След като стана ясно, че вие сте
крадци, тогава има основание вие да бъдете сметнати за нелегитимни и същите тези
гласоподаватели да направят всичко възможно да ви смъкнат от власт. Това беше смисълът
на гражданския протест.
8 Лозан Панов (1971) – български съдия, председател на Върховния касационен съд от 2015 г., кандидат за
президент в избора през 2021 г.
9 Бойко Борисов (1959) – български политик, генерал-лейтенант, главен секретар на МВР (2001 – 2005), кмет
на Столичната община (2005 – 2009), министър-председател (2009 – 2021), основател и лидер на партия
ГЕРБ (2006 – досега).
10 Лозан Панов пред „Свободна Европа“, 13.10.2021. – https://www.svobodnaevropa.bg/a/31511471.html.
11 „Демократична България“ – центристко-дясна политическа коалиция, осн. 2018 г. от политическите партии
137
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
138
МЕСТА НА ПАМЕТ
своите поддръжници: „Не, бе, това само така го казвам, да ги подлъжа будалите, обаче сега
ще видите какво ще стане и ние ще спечелим“ – глупости! Това, което реално става, е, че
той пред електората на тази партия и на всички протестни партии предаде „идеята“; като
предадеш идеята, а искаш да си водач, хората се отвръщат от тебе и търсят да гласуват за
някого другиго. Защото се чувстват елементарно предадени. И след като част от неговия
собствен електорат няма да гласува за него, много ми е трудно да повярвам, че има част от
електората на ГЕРБ, поласкан от тези топли думи на признание, ще вземе да гласува за него.
Сега малко за липсата на политическа култура, която спъва тази група, а както
виждате, напълно причислявам Лозан Панов към групата на отговорните хора и
продемократично настроени и тъкмо затова му соча отговорността за това, което е
направил. Дайте да видим изобщо този тип хора у нас защо са така с политическата култура.
Ще се върна към първата по-определена група, която познавам, и това е първоначалният
състав на Клуба за гласност и преустройство, в който първата вечер се записаха над 100
души и мисля, че малко повече от половината бяха членове на БКП (Това после даде на
ченгетата основание да кажат, че те не са никакви продемократи, те са ченгета като нас, ама
не, пак не са от нашите, щото не са патриотични, искат да направят в България като
Америка, ама патриотичното е България да е като Русия, нали, така всички тия идиотщини.
Затова няма да споря с т.нар. клиноведи, дето обясняват, че ченгетата поначало си имали
план „Клин“ за разбиване на опозицията и той се състоял в това най-големите ченгета да
са уж най-големите водачи. Глупости! Откъде тогава ще се вземе тази голяма и чиста
опозиция, която те да разбиват. Тогава тя би трябвало изцяло да е измислена от ченгета и
съставена от ченгета.) Какви са все пак тези хора и защо толкова много от тях бяха
комунисти? Тука малко трябва да се забием в представа за това що е комунизмът. Важното
за мене в случая е, че комунизмът поначало е интелектуална идеология, която, за да я
разбереш, трябва да имаш определен интелект, определена култура. Това не е
християнството, което идва като най-просто послание към най-отрудените, най-
нещастните, най-некултурните. Това е послание, което идва откъм най-културната част от
населението на едно общество и някак си поради това тези културни хора, като станат
комунисти и са закърмени с тази интелектуалност на комунистическата идеология, стават
борци за победата на комунизма, а когато победят, те смятат, че властта естествено им
принадлежи. Първо, защото така са си платили чрез личния риск и мнозина от техните
съратници са си дали живота, и второ, защото това е интелектуална идеология, пък ние сме
139
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
12 Йосиф Сталин (1879 – 1953) – съветски политик, генералисимус, генерален секретар на Руската
комунистическа партия (болшевики) / КПСС (1922 – 1953).
13 Голямата чистка, Големият терор (1934 – 1938) – кампания от политически репресии срещу членове на
висшите ръководства на ВКП(б), НКВД и Червената армия, организирана от Сталин с цел да укрепи и
централизира властта и да премахне всяка възможна вътрешна съпротива.
14 Никита Хрушчов (1894 – 1971) – съветски политик, ръководител на ЦК на КПСС и на РСФСР (1956 – 1964),
и неговия режим и се обявява против култа към личността му. Следва т.нар. период на Размразяване,
продължил до началото на 60-те год. на ХХ в.
16 Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) (1922 – 2004) – български писател, поет, сатирик,
сигурност, разузнавателна служба и служба на тайната полиция в Съветския съюз (1954 – 1991).
140
МЕСТА НА ПАМЕТ
141
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Тук отново един личен спомен: аз се занимавах само с политология до 2013 г.,
когато правихме големите протести и когато дойдоха при мене две момчета – Радан Кънев 19
и Петьо Москов 20 и ми казаха: „Хайде да правим нова партия, нова формация
продемократична, ще обединим всички“ ([става въпрос за] Реформаторския блок – още не
бяхме измислили името). И аз казах: „Съгласен съм, но трябва да ми кажете две неща: първо,
за какво се борим? За властта ли се борим, или за някакви процентчета, за да можем да
влезем в парламента?“. Те казаха: „Никакви процентчета. Сериозно, борим се за властта.
Как ще стане, това е друг въпрос, но това е, което искаме“. „Добре. Второто е: ако се борим
за властта, ние не можем да разчитаме на един традиционен дяснолиберален електорат,
каквито са вашите формации (те бяха от ДСБ 21), ние трябва да отидем при работниците и
да предложим дясно, но ефективно работническо законодателство. Дясно в смисъл това да
не са държавни подкупи и държавни подаръци, да бъдат смислени облекчения на труда им,
гаранции за труда, съответна социална политика“. И те казаха: „Ама, да, разбира се, ние как
така ще искаме цялата власт, без да разширим електората?! Точно това ще правим“. Аз казах:
„Готово, аз съм ваш човек“… Какво да ви кажа? И аз проявих елементарно интелигентско
изхвърляне и оглупяване от радост, че ето, намери се някой, който се съгласи с това, което
аз смятам единствено правилно, понеже съм много умен и културен. И те просто ме
излъгаха! Когато дойде време да се търси разширяване на електората, те просто не
направиха това, аз тогава напуснах партията и тя си взе благополучно 5 процентчета и те
влязоха депутати в Народното събрание. Тогава Бойко Борисов на свой ред ги изработи и
им даде много министерски кресла, та те да носят отговорността, а не той за идиотската и
крадлива вътрешна политика, която прокарваше. Ето ви за липсата на така вродени умения
в интелигенцията да се занимава с политика. Напротив, Бойко Борисов показа вродено
умение да се занимава с политика, което се състои от нюх за ситуацията и абсолютна
морална безогледност. Единствената логика е, че победителя няма да го съдят и горе-долу
досега това му минава – и досега той не е осъден, ами значи е победител.
19 Радан Кънев (1975) – български политик, учредител на Партия „Демократи за силна България“ (2004) и
неин председател (2013 – 2017), народен представител и съпредседател на групата на Реформаторския блок
(2014 – 2017), депутат в Европейския парламент (2019 –).
20 Петър Москов (1970) – български лекар анестезиолог и политик, министър на здравеопазването (2014 –
2017).
21 „Демократи за силна България“ (ДСБ) – националноконсервативна политическа партия в България,
създадена през 2004 г. от група, отделила се от СДС.
142
МЕСТА НА ПАМЕТ
Д-р Деян Кюранов: Защо един тип сталинска критика на Живковия режим за
мен е дясна критика? Защото за ляво и дясно, разсъждавам като политолог практик, а не
като теоретик ([т.е.] теоретично лявото е обратно на дясното и общо взето, двете са условни
и така нататък). Практически мен ме интересува не наляво или надясно тръгва един човек,
а къде отива и защо отива натам, което значи да разбера откъде тръгва, и само като метафора
политическа мога да използвам това „ляво“ и „дясно“. Значи, когато имаш един
авторитарен режим, комунистически режим, който не е сталинистки, да искаш да го
правиш, да го връщаш по сталинския тертип, както е било 50-те год., това е дясно, защото
143
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
връща към едно вече отминато статукво. Това е ретроградност, това е войнстващ
консерватизъм, а това са силни характеристики на дясното. За мен дясно и ляво се
характеризират не абсолютно по тип идеологии или пък социална принадлежност на
поддръжниците – нали, левите са комунистите, защото искат комунизъм и техните хора са
работниците и селяните; десни са буржоата, капиталистите, защото искат да си пазят
частната собственост – глупости! Не знам днес как е, но преди 35 г. беше друго, а Горуня
беше през 1965 г., така че още по-отдавна. А там говорим за чисто функционално
разбиране: когато искаш да има промяна, ти си ляв, когато искаш да няма промяна, cи десен.
В тоя чисто функционалистки, мой практически политологически смисъл. Е, тези са десни,
защото искаха да се унищожи промяната. Иначе по същината си какво е сталинизъм? Това
е управление чрез убийства, които да насаждат масов терор, масов страх в точния смисъл
така че, да се намали необходимостта от убийства, но забележете именно при Сталин това
се оказва не така. Хората се страхуват, те гледат да бъдат послушни – не на закона, а на всеки
партиен секретар, и да се крият от всеки, който може да им напише донос, който да ги убие.
И въпреки това убийствата продължават, това е такава божествена лекота на управлението –
Господ казва: „На когото искам, на него угаждам, пък ако не, както аз реша“. Моето
отношение към тебе, казва Сталин, не е функция на твоето отношение към мен; моето
отношение към теб е функции на моето отношение към тебе, айде изчезвай, застреляйте
го. А Живковото управление не беше такова, Живковото управление беше, че режимът
може да убива, но е по-хубаво това да става тайно, да не се разгласява особено. Той не
управляваше чрез терор, но той управляваше чрез идеалното знание в акъла на всички хора,
че ако поиска, може да убие всекиго, във всеки момент, по всякаква причина. И това, че не
го прави, е велика милост и благоволение, така че опичайте си, другари, акъла. Освен това,
реши, че с народна пара може да купува и да купува именно тази интелигенция, в чиято
голяма глава се мътят разни неприятни за един селски диктатор като него съображения, и
ги купуваше много успешно. Много малко бяха онези неподкупни, които се учредиха в
Клуба за гласност и преустройство. И ченгетата веднага обясниха, че това били хора, дето,
понеже всъщност не били нито интелектуалци, нито творци, те били набедени учени и
артисти, художници и т.н., затова се бунтували против режима. Ето затова наричам „дясно“
това просталинистко движение.
144
МЕСТА НА ПАМЕТ
даваме права! Ама какви права ще им дадем? Гледай го колко е прост, вони и няма гащи –
санкюлот 22“. Има едно чудесно изречение от Жозеф дьо Местр 23, който казва за
отношението към народа, простия народ. [Дьо Местр] тръгва юридически кой трябва да
бъде представляван в съда, защото не може сам? Кой няма легитимен собствен глас? И това
е лудият, отсъстващият и неграмотният, който е недостатъчно учен, за да може да се оправи
в съда. Народът е винаги луд, винаги неграмотен и винаги отсъстващ. Е, хубаво, Герджиков
явно се учи от тези господа, които са били осмени от десния, забележете!, мислител Жозеф
дьо Местр.
Това е отработена пàра, искам да кажа, че това е идея, която е била дискутирана
теоретично, после са се опитвали да я приложи тука, па там, па на трето място и се оказало,
че е по-зле. С всичките рискове е по-добре да дадеш и на най-големите дебили свободата
да гласуват, та белким и другите, които не са чак толкова големи дебили, постепенно се
научат да гласуват смислено! Но особено в наше време с девалвацията не на
интелектуализма, господи!, на елементарната културност това става опасно! Но отново няма
да бъде решено със сегрегационни мерки от горе надолу. Това е безумие! Просто няма да
проработи!
145
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Доц. Нина Дебрюне: Но ние това го видяхме април месец. „Да България“
направи т.нар. пробив (техният най-висок резултат), защото обедини именно два много
различни електората!
146
МЕСТА НА ПАМЕТ
Д-р Деян Кюранов: Не, не, извинявай! Много нещо се казва обикновено! Аз не
съм телевизионен политолог. Нямам тая претенция.
Д-р Деян Кюранов: Аз поне не съм видял сериозно влияние, което да определя
политическа линия, така че не можем в случая да кажем: „Те ни бяха виновни“! Преди
Десети аз лично съм правил контакти, заради английския и френски [език], с
Американското, Френското, Английското посолство. Единственото, което сме искали от
тях, беше, първо, от англичаните (защото с тях се видяхме на Екофорума), ако не ни
допуснат до него, чрез техен човек да разпространим материалите на „Екогласност“. Мисля,
че и Сашо Каракачанов беше на тази среща в Английското посолство и може да потвърди.
Нищо друго не сме искали от тях, а те абсолютно нищо не искаха от нас, те си мълчаха.
Същата история с американците преди Десети. Направиха срещи с нас, питаха какви сте,
що сте. Ние обяснихме. Те казаха: „Хубаво, нещо искате ли?“, „Не!“. Защото не искахме, не
виждахме с какво могат да ни помогнат. След Десети веднага се чу, че бил дошъл някой си
Жак или Жан Сегела 25 и щял да учи върхушката на СДС (аз вече бях напуснал СДС) да си
бръснат брадите, да си напомадват косите и т.н., защото така трябвало, заради името. Аз
лично се изхилих на това. Мислех, че по това време ситуацията не е такава, мнозинството
от хората от нас да съдят по косите и брадите. Може би съм сбъркал. Друго не съм чул. След
Десети нямам там преки наблюдения и не мога да кажа. Но отново като цялостен подход,
не са ни виновни те! За мен проблемите са в структурата на тези отговорни
продемократични хора от нас, [в това] че все още са националисти от ХІХ в., вижданията
за семейството – че все още трябва да е патриархално и основано на бащата и т.н. [Ако те
са така], какво да кажем за останалите!
Доц. Александър Каракачанов: Сега, тук [в чата] има един въпрос. Проф.
Назърска пита: Г-н Кюранов, споменахте „Подкрепа“ като популистка партия в началото
на прехода. Намирате ли някаква връзка между нея и сегашните националпопулистки
формации? Изобщо имат ли според Вас популистите принос в протичането на българския
преход?
25 Жак Сегела (1934) – френски рекламен агент, отговорен за медийните кампании на множество политици,
сред които Франсоа Митеран, Лионел Жоспен, Ехуд Барак, Александър Квашневски, Пол Бия, Омар Бонго
Ондимба, Гнасингбе Еядема, Абду Диуф и др.
147
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Д-р Деян Кюранов: Да, разбира се, имат принос, и то силно негативен. Това не
беше популистка формация, тогава, „Подкрепа“. Това беше формация, която Коцето
Тренчев реши да използва популистки и [го направи] напълно успешно! Абсолютно
популистичен беше неговият ход, като обяви, че ще обяви всеобща, общобългарска, стачка!
Доц. Александър Каракачанов: Да, това го помня. Това съсипа СДС тогава,
между другото.
Д-р Деян Кюранов: Тука вече не знам. Не мога да твърдя, че има пряка връзка и
договорка. Дали има, не знам.
Д-р Деян Кюранов: А какво е сбъркал, за да го убият, това вече не знам. Там
хипотезите бяха, че икономически се е объркал!
148
МЕСТА НА ПАМЕТ
Д-р Деян Кюранов: Няма добри примери, госпожа! Има други примери, но не
добри. Има много кадърни политици и изключително кадърно провалящи България. Не
че нарочно го правят, просто те си гледат своя интерес и провалят България. Най-
гениалният е Ахмед Доган. Абсолютно! Той се оказа, че може да използва в своя полза
почти всяка ситуация, независимо дали тя първоначално изглежда насочена против него!
Като почнем от капана, който той сам си заложи, малко след Десети, когато самодоволно,
обяви по радиото: „То може да излезе, че българският преход е постлан с турски килим!“
Много остроумно! Леле!!! Това не само националистите, [а и] патриот като мене побесня!
Освен това, си казах: как може да правиш такива политически гафове?! Ти си умен човек.
Ами, направи го. Както казах, стават грешки в политиката и му се размина. Нямам
положителни примери. Отрицателни, колкото щете!
Доц. Александър Каракачанов: Аз бих направил само една скоба! Много е лесно
да бъдеш политик в България, когато имаш твърд електорат от 5, 6 или 7% като Доган! Той
може да си прави всякакви гафове, обаче щом електоратът гласува за него, то всички
казваме, че той е велик!
149
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Докт. Ивайло Петров: Не могат да създадат нещо в живота си! Какво имам
предвид под създаване? Нямам предвид деца! Имам предвид да могат да поемат отговорност
за себе си и да поемат отговорност за други хора! Това според мен е управлението! Когато
ти не можеш да поемеш отговорност за себе се и за други хора… а иначе си много велик
партиен функционер… Считам, че такива хора покрай партиите влизат във властта и
именно защото са много добри партийни функционери, им се дава възможност да
управляват. В един момент може ли да считаме, че допускането на такива хора – т. нар. лошо
кадруване на партиите (слагам под един общ знаменател всичките партии), е признак за
ниското качество на българския преход?
Докт. Ивайло Петров: Имах още един въпрос, но отговорете ми на тези два
въпроса и ще формулирам следващия си въпрос.
Д-р Деян Кюранов: Аз съм съгласен с тази логика, която прочитам подлежаща и
в двата Ви въпроса! Да, Сталин започва от самото начало борба с интернационализма на
Ленин. Сваля лозунга за революция в Европа, която трябва да бъде изнесена от Русия.
Ограничава комунизма – в една държава ще го правим, след което прави следващата стъпка.
Катализатор за нея е войната. Той, грузинецът, залага на руския народ и го прави народ
хегемон в своята държава. И това не е само неговата известна наздравица за руския народ 26,
а това е практическа политика. Защо? Защото разбира, че след като е убил две идеологии –
убил е религиозната идеология и е убил комунизма, има някакъв вакуум, и решава да го
пълни с национализъм. И последното му издихание е опитът отново да преследва евреите,
вече систематично, не спорадично, както през 30-те год. [на ХХ в.]. Това преследване на
евреите е трябвало да катализира руския нацизъм и да го направи по-стегнат и по-податлив
26 Реч на Сталин по време на прием в Кремъл в чест на командващите войските на Червената армия,
24.05.1945 г.
150
МЕСТА НА ПАМЕТ
на управление. Съгласен съм с това. А що се отнася до ниското качество, при което хора,
които, извинявайте много, могат да „лалат“, но не могат да управляват, тука ще внеса само
един нюанс. Значи, управленецът, се оказа в България, не е задължително да може да
убеждава хората да правят това, което той смята за добро, защото той има разумни
основания. Оказа се, че човек може да бъде много ефективен управленец, ако се научи така
да поставя задачите, че те да са еквивалентни на заповеди и да не се обсъждат. Това успя
Бойко Борисов. Той е ефективен управленец, за добро или за лошо (90% за лошо, бих
казал на око), но защото хората изпълняват неговите заповеди, без в повечето случаи да
питат „защо“, и си получават дивидентите под форма на подаръци или парчета от
накраденото и т.н. Да, това го има във всички партии, но не бих казал, че това е кадруване,
някой съзнателно [да го прави], все едно, че имаме някакъв кадровик, който бърка и
пробутва нагоре такива хора. Те сами се пробутват! Те сами успяват да вървят нагоре в
политическите партии. Сетихте ли се за третия въпрос?
Докт. Ивайло Петров: Да. Това, което наблюдаваме през последните години и
може би доказателство е 10-годишното управление на ГЕРБ, има ли според Вас такава
тенденция на проруско настроените партии да бъдат изтиквани в ъгъла и да бъдат
задушавани, буквално с всички методи и средства, с които е възможно в България? Тъй като
управлението на ГЕРБ и предишното управление доказват, че точно това се случва, според
мен.
Д-р Деян Кюранов: Не знам дали има такава тенденция. Първо, не мисля, че е
съзнателна. Мисля, че отношението към проруските партии е по-скоро конюнктурно. То
няма как да бъде общоидеологическо и да следва някаква обявена партийна идеология. Част
от българския патриотизъм е слагането пред Русия. Това е дошло от Възраждането и още
не можем да се отървем от него. И аз нарочно казвам лошата дума „слагачество“, „слагане“.
Не става дума за уважение към някой, който с цената на кръвта на своите войници ти е
подарил независима държава, а става дума именно за слугинаж. Бях обяснил на едно място,
че в отношенията с Русия имаме разминаване, дори сблъсък, на два комплекса. Руснаците
имат комплекса, че те са ни завладели и че ние трябва да се държим като колония към
империята им. Много се сърдят, когато не се държим като колония, [защото] това е много
неправилно. А пък ние имаме комплекса, че трябва да се държим към тях като васал към
феодал. Ние сме по-малки, по-слаби. Те ще ни бранят, ние ще им служим. И това е ленната
клетва 27, която ни обвързва. И ние не можем да разберем защо те не се държат към нас като
151
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
добронамерени сеньори, а се държат към нас като завоеватели и искат ние да сме им
колония, и се сърдят, когато не се държим така. Но поради тези затруднения в основата на
българо-руските отношения, за мене е невъзможно да се направи някаква обща идеология,
на някоя партия, [която] да е последователно проруска, защото пък тогава това влиза в
противоречие с изконния национализъм, дошъл от Възраждането, който в даден момент се
обръща обратно и става Стамболова реакция, и да бъде и антируска, защото това значи да
си плюем на историята и да кажем, че ние сме се освободили с помощта на американците
може би, нали, а то не е така. Освобождават ни, за съжаление, те. Ние нямаме 20-годишната
въстаническа епопея на гърците. Ние нямаме дългите въстанически години на сърбите,
които ги освободиха едно поколение преди нас. Ние имаме едно Априлско въстание, знаем
го какво е, което дори подозираме, че е било планирано с идеята за загуба, за да се трогне
Европа и светът, да се оправдае една намеса на Русия и да стане това, което реално се случи.
Не съм убеден, че това е така, не съм историк. Затова не мисля, че има последователно
отношение. Когато му е изгодно, Бойко правеше ихтибар 28 на руснаците, знаем как –
кученца се подаряваха и т.н. После президентът Радев не знам как се слага на другаря
Гундяев 29 – ченге, дето го е назначил Путин за патриарх на „всея Руси“, за срам. Това е
духовният водач на тази велика религиозна държава! Да. Та и такива неща имаше. От друга
страна, смехотворна (!) акция, дето някаква нещастница с бял шлифер я арестуват с една-
две хилядарки в чантата, че отишла да ѝ ги дадат в Руското посолство. 30 И това е великият
шпионски скандал! Хванахме ги, да. ЦРУ може да ни поздрави, руската шпионска мрежа…
Глупости! (Смее се.)
Докт. Ивайло Петров: Да. Разбрах Ви! Аз много благодаря за Вашата лекция, ще
се радвам, ако има още такива лекции… Ще присъствам с удоволствие. Всичко добро Ви
желая!
28 Ихтибар (диал., араб.-тур. itibar) – уважение, почит. Правя ихтибар – оказвам особено внимание.
29 Патриарх Кирил (Владимир Гундяев) (1946) – патриарх на Москва и цяла Русия (2009 –).
30 Случаят е от март 2021 г.
152
МЕСТА НА ПАМЕТ
153
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
друга страна, те получиха възможност самият преврат да бъде представен не като преврат
на шепа стопански номенклатурчици, а като реализация на щенията и въжделенията на
значително по-многобройни слоеве не само от партийната върхушка, а и от партийната
маса. А доколкото превратът се представяше само като акция, насочена против едноличната
власт на Тодор Живков, той беше възприет без ентусиазъм, но с нескривано задоволство и
от голяма част на българската общественост.
4 Лев Троцки (1879 – 1940) – марксистки революционер и теоретик, съветски политик, комисар на външните
работи (1918 – 1919) и по военните и военноморските въпроси (1919 – 1925), създател и лидер на ІV
Интернационал, идеен противник на сталинизма.
154
МЕСТА НА ПАМЕТ
в СССР, която е една от казионните организации на комунистическия режим там и подчинена на КПСС.
155
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
156
МЕСТА НА ПАМЕТ
157
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Към 1944 г. у нас 80% от населението е селско и само 20% – градско. В границите
на по-малко от едно столетие градското население у нас се увеличава многократно в
сравнение с предосвобожденския период. Първото сравнително ускорено разрастване на
градовете в България отбелязваме след възстановяването на българската държава. Втори,
още по-устремен възход на процеса на урбанизацията констатираме вече в началото на 50-
те год. на миналия [ХХ] в.
158
МЕСТА НА ПАМЕТ
159
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Вярно е, че към последната трета от миналия [ХХ] в., поради вече затихващите
социално-икономически изменения в живота на социума, количеството и направленията на
„социалните асансьори“ в обществото бяха сериозно редуцирани. Придвижването от
селото към града все още не беше станало по-трудно, но затова пък преместването от по-
160
МЕСТА НА ПАМЕТ
161
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
162
МЕСТА НА ПАМЕТ
163
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
При многобройните ми срещи с хора точно от тези слоеве у мен все повече
узряваше разбирането, че мнозинството от гражданите на България очакваха не толкова
драстични икономически промени, а преди всичко такива, които можем да отнесем към
политическите и социалнопсихологическите. Обмисляйки наученото при тези срещи,
стигнах до формулировката, че хората искат нещо подобно на досегашния комунизъм, но
без властващите комунисти.
13 Кореком – верига от безмитни магазини, работещи със свободно конвертируема чужда валута в България
през 60 – 90-те год. на ХХ в.
164
МЕСТА НА ПАМЕТ
165
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
социалистическата средна класа, а немалка част от тях и към нейния най-горен слой. По
голямата част от тях бяха изявени, признати и от обществото, и от властите творци от
средите на художественотворческата и научната, най-вече научно-хуманитарната,
интелигенция. Към тази сравнително немногобройна група трябва да добавим и
значително по-широк кръг от същата тази интелигенция, хора, които не се включваха
активно в ограничените форми на противопоставяне, но които на практика изцяло
споделяха възгледите на първите.
14 Фронда – гражданска война във Франция (1648 – 1653), при която благородниците се съюзяват с френкия
народ срещу властта на краля. Тяхната загуба улеснява установяването на абсолютната монархия.
166
МЕСТА НА ПАМЕТ
вече беше започнала да иска повече „творческа“ свобода. Голяма част от тази група бяха
хора, осъзнали безперспективността на социалистическата система и активно се стремяха
към нейното радикално изменение.
15 Препратка към т. нар. социализъм с човешко лице – идейна програма на Чехословашката комунистическа
партия и основа на Пражката пролет, включваща свобода на словото и печата, свобода на придвижване,
отваряне на възможността за свободен дебат и за сдружаване, парламентарен контрол върху репресивните
органи, независимост на съда, възможност за провеждане на многопартийни избори.
167
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Заключителни думи
С известна условност можем да определим процеса на отмяна на социализма и
започване на изграждането на посткомунистическото общество като процес със смесен
партийноапаратен и интелигентско-граждански характер.
Тук искам обаче да се спра върху два проблема, които по определен начин могат
да се отнесат към създаващата се в този период субкултура на новия български политически
елит. Като казвам това, имам предвид хората, които се включиха в политическия живот
извън Комунистическата партия, защото в нейните редици действаха отдавна отработени
и усвоени правила и принципи на поведение.
168
МЕСТА НА ПАМЕТ
169
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
170
МЕСТА НА ПАМЕТ
Красимир Кънев
171
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
1 Става въпрос за събития като покръстването на българите мюсюлмани в Родопите, Източна и Западна
Тракия и в Източна Македония през 1912 – 1913 г. и 1937 – 1944 г., депортирането на евреите от Македония
и Беломорска Тракия през 1943 г., преименуването на ромите през 1964 г., на българите мюсюлмани в
Родопите 1970 – 1973 г., в Тетевенско и други части на страната 1973 – 1975, на българските турци през
1984 – 1985 г., „Голямата екскурзия“ през 1989 г. (бел. ред.)
172
МЕСТА НА ПАМЕТ
173
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
2 Александър Йорданов (1952) – български политик, дипломат, литературен историк и критик, председател
на XXXVI НС (1992 – 1994), председател на Радикалдемократическата партия в България (1993 – 2000). (бел.
ред.)
3 Възродителен процес – политика на системни репресии срещу българските мюсюлмани (турци, помаци,
татари и роми) през 70-те и 80-те год. на XX в., включваща принудителна смяна на арабско-турските имена
с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено
ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на тяхната религия.
Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация
на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и
противопоставянето им на мнозинството. (бел. ред.)
4 Централен комитет на Българската комунистическа партия – висш ръководен орган на БКП, действащ между
конгресите на партията в периода 1919 – 1989 г., чиито решения са задължителни за цялата партия. (бел. ред.)
174
МЕСТА НА ПАМЕТ
175
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
176
МЕСТА НА ПАМЕТ
177
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
178
МЕСТА НА ПАМЕТ
179
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
20 Управление безопасност и охрана – Пето управление на ДС, което се грижи за личната безопасност,
транспорта, осигуряването с жилища и специалното снабдяване с потребителски стоки и обзавеждане на
висшето партийно и държавно ръководство. (бел. ред.)
21 Желю Желев (1935 – 2015) – български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик,
Сиела, 2009.
23 Димитър Стоянов (1928 – 1999) – български политик, генерал-полковник, министър на вътрешните работи
на Държавния съвет и първи председател (президент) на НРБ (1989 – 1990). (бел. ред.)
25 Георги Атанасов (1933) – български политик, министър-председател (1986 – 1990) и член на ПБ на ЦК на
Държавния съвет на НРБ (1975 – 1989), народен представител (1954 – 1990). (бел. ред.)
180
МЕСТА НА ПАМЕТ
181
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
27 Ахмед Шефик Мидхат паша (1822 – 1883) – османски държавник, управител на Дунавския вилает,
инициатор на приемането през 1876 г. на първата османска конституция. (бел. ред.)
182
МЕСТА НА ПАМЕТ
острата политическа конфронтация, която съпътстваше нейното приемане през 1991 г., и
нежеланието на народните представители, които накрая я подкрепиха, да дадат възможност
за нейното лесно изменение впоследствие.
183
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
184
МЕСТА НА ПАМЕТ
1947 г., според която „националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език
и да развиват националната си култура“. 35 Ограничителните разпоредби на новата
конституция ще окажат силно отрицателно влияние върху регламентирането на правния
статут на малцинствата в законодателството, както и върху съдебната практика. Те и днес
дават храна на крайни националисти да твърдят, че в България изобщо няма никакви
етнически, както и каквито и да било други малцинства. Дефицитната уредба на
малцинствените права е един от най-пагубните ефекти на идеологията и практиката на
т.нар. Възродителен процес върху законотворчеството, включително на най-висше
конституционно ниво, в условията на зараждащата се българска демокрация.
185
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
186
МЕСТА НА ПАМЕТ
187
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
уредба на някои видове престъпления (като например тези от Раздел VIII. Разврат), която е
отражение на обществени отношения отпреди 100 г. В него не са отразени редица ключови
развития на международното право, например в частта за престъпленията против мира,
военните престъпления и престъпленията против човечеството. България е единствената
бивша комунистическа страна, която не прие нов Наказателен кодекс след 1989 г.
188
МЕСТА НА ПАМЕТ
https://www.echr.coe.int/Documents/Stats_violation_1959_2020_ENG.pdf.
189
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
42 Committee of Ministers, Supervision of judgments of the European Court of Human Rights: 14th Annual Report,
Strasbourg, March 2021, pp. 45–47.
43 Списъкът с описанията на групите дела е наличен на: https://rm.coe.int/mi-bulgaria-eng/1680a23c82.
190
МЕСТА НА ПАМЕТ
191
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
192
МЕСТА НА ПАМЕТ
193
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
жени и домашното насилие вж.: Кънев, К., Международното и европейско право и препоръки към България относно
насилието срещу жени и домашното насилие, София: БХК, 2021 г., достъпен на:
https://www.bghelsinki.org/bg/reports/2021-kanev-international-law-and-recommendations-gbv.
50 Конституционен съд, Решение № 13/2018 от 27 юли 2018 г.
51 FRA, Violence against Women: an EU-wide survey, Luxemburg: FRA, 2015, p. 34.
194
МЕСТА НА ПАМЕТ
свобода са проблеми, които не са изкоренени в нито една европейска страна. Кои проблеми
в такъв случай задават специфичния облик на България в сферата на правата на човека?
52 Български хелзинкски комитет (БХК) – българска неправителствена организация, осн. 1992 г., за защита на
правата на човека – политически, малцинствени, граждански, културни и социални, с акцент върху
отстояване на правата на малцинствата и най-уязвимите групи в обществото, достъпа до информация,
проблеми на системата за наказателно производство. (бел. ред.)
53 BHC, Observations of the Bulgarian Helsinki Committee on the execution of the group of judgments “Velikova v. Bulgaria”, 19
195
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
196
МЕСТА НА ПАМЕТ
Ролята на прокуратурата
56 Вж.: FRA, Образование: положението на ромите в 11 държави членки на ЕС, Люксембург, 2016 г., с. 50.
197
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
198
МЕСТА НА ПАМЕТ
Речта на омраза
199
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
това стана за пръв път по дела срещу България, е свидетелство, наред с другото, и за
сериозността на проблема в страната.
Заключение
Правата на човека не станаха централна тема на българския демократичен преход,
въпреки тежките нарушения по време на тоталитарния комунистически режим.
Наследството на този режим, както и комплексът от социални, исторически, политически
и културни причини, които определиха облика на българското посткомунистическо
общество, обусловиха относително ниското равнище на защита на правата на човека в него.
Местни и международни наблюдатели на правата на човека засвидетелстваха и продължават
да засвидетелстват многобройни проблеми в тази сфера, които засягат големи и силно
уязвими групи. Три десетилетия след началото на демократичните промени и в условията
на вече установена демократична традиция българското общество продължава да е под
влиянието на мощни обществени и политически фактори, отявлено враждебни на правата
на човека. В определени периоди, какъвто беше този между 2017 г. и 2021 г., те бяха в опасна
близост до държавното управление и успяваха не само да спъват възприемането на
установени международни стандарти, но и да завъртят колелото на прогреса в обратна
посока. България има да извърви още дълъг път до превръщането си във включваща и
полезна за всички свои граждани демокрация и ако не се превърне в лидер, то поне да не
бъде пречка в демократичното развитие на европейското политическо и културно
пространство.
200
МЕСТА НА ПАМЕТ
Осман Октай 1
Една такава сериозна тема, която почти провали мечтите на хората, няма как да се
обясни накратко. Ще споделя на разбираем език нещата, за които от време на време се
говори. България, като врата на Черно море и Балканите по пътя между Изтока и Запада,
се намира на изключително важно географско място още от времето на кръстоносците,
което предопределя и значението на това местоположение за геостратегическите политики
в света. Колкото и да говорим, че може да имаме независима политика пред „Великите
сили“, не трябва да се предоверяваме, че това може да стане без съгласието и координацията
с тях, особено след Ялтенското споразумение 2. Но няма да се връщам толкова назад.
201
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
7 Домът на съветската наука и техника в София е построен през 1975 г. (от 1992 там се помещава Руският
културно-информационеа център, който е официално задгранично представителство на Русия в България).
Фондация „Славяни“ е учредена през 1990 г., Национално движение „Русофили“ през 2003 г., Граждански
форум „Евразия – България“ през 2002 г.
8 Клуб за подкрепа на гласността и преустройството (осн. 1988 г.) – една от първите дисидентски организации
г., учредител на Съюза на демократичните сили. От организацията произлизат Зелената партия в България,
Политическият клуб „Екогласност“ и Националното движение „Екогласност“.
11 Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) – неправителствена организация в България,
Митеран, който е на официално посещение в страната, и група български интелектуалци – Желю Желев,
Блага Димитрова, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан
Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев. Срещата
е един от знаковите моменти, предшестващи демократичните промени през м. ноември 1989 г.
13 Първа среща на Конференцията по човешките измерение (Conference on Human Dimension) на
председател (1990 – 2013) и почетен председател (2013 – досега), народен представител (1990 – 2013). До
1989 г. се нарича Меди Доганов. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ (1981), след което е
редовен аспирант в Института по философия (ИФ) към БАН. Завършва и Академията за обществени науки
и социално управление (1985). Защитава кандидатската си дисертация (1986) и постъпва на работа като
научен сътрудник в ИФ–БАН.
15 Легенда – метод в оперативната работа на специалните служби, напълно или частично измислена
202
МЕСТА НА ПАМЕТ
16 Тодор Живков (1911 – 1998) – български политик, първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981
– 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на
Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989).
17 Андрей Луканов (1938 – 1996) – български политик от БКП и БСП. Министър-председател в две поредни
правителства през 1990 г. (08.02. – 21.09. и 22.11. – 20.12.1990). През 1989 г. е министър на
външноикономическите връзки.
18 Огнян Дойнов (1935 – 2000) – български политик, секретар на ЦК на БКП (1976 – 1986), член на Политбюро
на ЦК на БКП (1977 – 1988), водеща фигура в икономическата политика на България (1974 – 1988). През
1988 – 1989 г. постепенно е изваден от изпълнителната власт, освободен е от всички ръководни държавни
постове и е назначен за извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Норвегия и Република
Исландия.
19 Любен Гоцев (1930 – 2020) – български политик, генерал от Държавна сигурност, зам.-началник на Първо
главно управление на Държавна сигурност (1974 – 1982), заместник-министър на външните работи (1982 –
1989), зам.-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), външен министър (1990).
20 Петър Младенов (1936 – 2000) – български политик, външен министър (1971 – 1989), последен председател
на Държавния съвет и първи председател (президент) на НРБ (1989 – 1990). През 1989 г. е министър на
външните работи.
21 Александър Лилов (1933 – 2013) – философ и политик, секретар на ЦК на БКП (1972 – 1983), член на
Политбюро (1974 – 1983) и на Държавния съвет на НРБ (1976 – 1983), председател на Висшия партиен
съвет на БСП (1990 – 1991), ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП (1993 – 2013).
През 1989 г. е директор на Института за съвременни социални теории на БКП.
22 Чавдар Кюранов (1921 – 2004) – български социолог и политик, професор, доктор на философските науки,
203
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Андрей Луканов възлага на проф. Чавдар Кюранов да се срещне с д-р Желю Желев 23 –
бивш преподавател в катедра „Философия“ в СУ, дисидент след написването на книгата
„Фашизмът“. В дома на Желю Желев, след срещата му с Чавдар Кюранов, Анжел
Вагенщайн 24, Велислава Дърева 25, се учредява СДС. Първоначално в Съюза влизат именно
тези неформални организации, които бяха подготвени и организирани по този проект с
Руското посолство – като Клуба за гласност и „Подкрепа“.
23 Желю Желев (1935 – 2015) – български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик,
основател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съосновател и първи председател на СДС
държавен глава на България (1990 – 1997).
24 Анжел Вагенщайн (1922) – български режисьор, сценарист, писател, общественик, член е на Комитета за
защита на Русе, един от групата поканени на срещата с Фр. Митеран, участник в Кръглата маса (1990),
народен представител в VII ВНС (1990 – 1991).
25 Велислава Дърева (1953) – българска журналистка и публицистка, член на Комитета за защита на Русе и на
204
МЕСТА НА ПАМЕТ
27 Петър Дертлиев (1916 –2000) – български политик, социалдемократ, народен представител (1946 – 1948 и
1990 – 1991), осъден от комунистическата власт за „контрареволюционна дейност“. След 1989 г.
възстановява и оглавява Българската социалдемократична партия (1990 – 2000).
28 Стефан Савов (1924 – 2000) – български преводач и политик, оглавява възстановената Демократическа
партия (1990 – 2000), народен представител (1990 – 2000), председател на НС (1991 – 1992).
29 Милан Дренчев (1917 – 2007) – български политик, земеделец, репресиран от комунистическата власт заради
членството си в БЗНС – Никола Петков, който оглавява след възстановяването му през 1990 г., участник в
Кръглата маса, народен представител (1990 – 1991).
30 Елка Константинова (1932) – българска литературоведка и преподавателка, професор, председателка на
на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу
Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, изготвен комунистите и техните съюзници в
Отечествения фронт – земеделците на Никола Петков и социалдемократите.
32 Юли (Юлий) Бахнев (1928 – 2003) – български дипломат, посланик в Австралия (1983 – 1988), като
отговорен секретар на Комитета за правата на човека (създаден от БКП през юни 1988 г. в отговор на
Независимото дружество за защита правата на човека, създадено през януари с.г. от Илия Минев) представя
България на Конференция по правата на човека в рамките на Съвещанието по сигурността и
сътрудничеството в Европа, проведена през май 1989 г. в Париж, на която се обсъжда и политиката на
българската държава към турското малцинство. Бахнев става народен представител и говорител на
парламентарната група на ДПС в Седмото ВНС (1990 – 1991).
33 Пламен Симов (1941) – театрален сценарист, депутат в Седмото ВНС (1990 – 1991).
205
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Дърмов 34, Иван Палчев 35. И така стартира първата част от политическото оформяне на т.
нар. опозиция с участието на тези играчи!
34 Мирослав Дърмов (1954 – 2015) – юрист, доктор по право, зет на генералния секретар на ЦК на Турската
комунистическа партия Исмаил Билен, народен представител и зам.-председател на парламентарната група
на ДПС в Седмото ВНС (1990 – 1991), народен представител от БСП (1991 – 1994), съветник в Комисията
по национална сигурност в XXXVII народно събрание от квотата на БСП (1994 – 1997).
35 Иван Палчев (1941) – журналист, народен представител (1990 – 1994), посланик в Азербайджан (2004 –
2008).
36 Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) – комунистическа младежка организация в България
от 1946 до 1990 г., наричана Комсомол по съветски образец. През 1990 г. се преименува на Българска
демократична младеж (БДМ).
37 Росен Карадимов (1963) – адвокат, доцент, народен представител (1990 – 1991, 1994 – 1997), последен
ръководител на ДКМС и първи на БДМ (1989 – 1990), участник в Кръглата маса (1990).
206
МЕСТА НА ПАМЕТ
Желю Желев беше избран за президент след оставката на Петър Младенов. Защо
Желев? Стефан Савов, д-р Дертлиев, Милан Дренчев започнаха да овладяват СДС като
големи авторитети и изведнъж започнаха да оказват натиск в СДС, затова не направиха
Дертлиев президент, а Желев. Дертлиев, ако беше президент, по друг начин щяха да се
развият нещата.
38 Димитър Попов (1927 – 2015) – български юрист, министър-председател (1990 – 1991), кандидат-президент
от Българската национална демократическа партия (1992).
39 Филип Димитров (1955) – юрист, политик от СДС, министър-председател (1991 – 1992).
40 Тодор Живков (1911 – 1998) – български политик, първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981
отбраната (1991 – 1992), напуска СДС през 1992 г., основава партия „Център Нова политика“, която
прераства в Либерален съюз „Нов избор“; учредител на коалицията Обединение за национално спасение
(1997).
45 Иван Татарчев (1930 – 2008) – български юрист, главен прокурор на България (1992 – 1999).
46 Бриго Аспарухов (1942) – български генерал от разузнаването и политик, народен представител от
207
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
накрая Филип Димитров беше свален. Защо е важен, исторически, преломен този момент?
Когато БСП получи мандат като втора политическа сила, три формации бяхме в
парламента – СДС, БСП и ДПС. БСП посочи фалшив кандидат – Петър Бояджиев 48 (сега
в момента се изживява като дисидент от Марсилия, но все още не е дал отговор защо се
съгласи да бъде кандидат за министър-председател на БСП).
48 Петър Бояджиев (1941) – български дисидент, политзатворник (1968 – 1978), емигрира във Франция (1981).
Кандидатурата му за министър-председател се оказва нелегитимна поради двойното му гражданство –
френско и българско.
49 Любен Беров (1925 – 2006) – български политик и икономист, министър-председател (1992 – 1994).
50 Кадир Кадир (1940 – 2009) – български юрист и политик от ДПС, народен представител (1990 – 1994), зам.-
председател на XXXVI ОНС (1991 – 1994), член на Сметната палата (1994 – 2002), съветник на президента
Първанов.
51 Юнал Лютфи (1944) – български филолог, културен деятел и политик, народен представител (1990 – 2013),
зам.-председател на НС (2005 – 2009), член на Парламентарната асамблея на СЕ (1992 – 2013) и неин зам.-
председател (2000 – 2003 и 2009 – 2012).
52 Конфедерацията на едрите индустриалци (Г-13) – неформална асоциация (1993 – 1994) на 13 крупни
(1991 – 1993), впоследствие член на борда на „Булбанк“, „Минералбанк“, „Кредитна банка“, БРИБ, МБИС
в Москва.
55 Кольо Парамов (1954) – български финансов експерт и политик. Народен представител (1991 – 1996), главен
208
МЕСТА НА ПАМЕТ
На изборите 1994 г. БСП спечели 125 места в НС. Беше избрано правителството
на Жан Виденов 59. По това време чрез работническо-мениджърските дружества (РМД)
директорите на предприятията се конфронтираха с Г-13. Този сблъсък доведе до
убийството на Луканов на 06.10.1996 г. Всичките тези банки в този сблъсък, след убийството
на Луканов, фалираха и се загубиха за пореден път активите на държавата! Това предизвика
инфлацията и доларът стана 3000 лв.
извършва опита за покушение срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г., за който са набедени българите
Сергей Антонов, подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов.
63 ВИС – групировка, създадена през 1991 г. от братята Васил и Георги Илиеви, бивши състезатели по борба.
209
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Затова и много хора биваха „отстрелвани като дивеч“ по софийските улици, пак
от нашите служби. За примери може да се посочат скандалът около „килърска група“ в
Национална служба „Охрана“ (НСО) 72, случаят „Гебрев“ 73 и др. До ден днешен в
българските секретни служби има логистика за такива действия както на територията на
България, така и на други държави.
64 Филип Найденов – Фатик (1963 – 2003) – бизнесмен от сирийски произход. Роден Фатик Исмет Тюркмен,
побратим на Илия Павлов, откъдето взима фамилното име Найденов, смятан за основен бос на каналите
за разпространение на наркотици и оръжия.
65 Ямболска търговска банка изпада във фактически фалит през 1994 г. Поставена под особен надзор от БНБ
по културизъм и фитнес.
71 Котараците – бизнесмените Иван Алексиев, Богомил Гьорев, Росен Русимов, Людмил Стойков и
Александър Сталийски..
72 Става въпрос са убийството на бизнес дамата Станка Марангозова, за което е обвинен служител на НСО.
73 През 2015 г. е направен опит за отравяне на собственика на оръжейната фирма „Емко“ Емилиян Гебрев,
сина му Христо и производствения директор на дружеството Валентин Тахчиев. През 2020 г. трима руски
граждани са обвинени и обявени за издирване по случая.
74 Обединени демократични сили (ОДС) – политически коалиции, сформирани около СДС, в периода 1996
– 2009.
75 Иван Костов (1949) – български политик, министър-председател (1997 – 2001), министър на държавната
администрация (1999 – 2001) и на финансите (1990 – 1992), лидер на СДС (1994 – 2001) и на ДСБ (2004 –
2013), народен представител (1990 – 2913).
210
МЕСТА НА ПАМЕТ
обяви война на групировките от Г-13 и силовите групировки. Костов повярва, като взе 137
мандата, че може да им се опълчи! Само че голямата му грешка беше, че удряйки едни
групировки, започна да изгражда около себе си други групировки, като „Олимп“ 76.
76 Кръг „Олимп“ – от името на едноименния ресторант, в който през 1996 г. се състои среща между
политическия елит на СДС (Марио Тагарински – по-късно министър на държавната администрация,
Любомир Павлов – ръководител на Столичната общинска банка, и Евгений Бакърджиев – шеф на
предизборния щаб, после вицепремиер) и представители на бизнеса (сред които Сашо Дончев – президент
на „Овергаз“ и вицепрезидент на „Мултигруп“, Красимир Стойчев – основател и водеща фигура в „Трон“)
и хора, свързани с престъпния свят (като Красимир Маринов – Големия Маргин), с цел да се съберат
средства за предизборната кампания на Петър Стоянов. Срещата изважда наяве връзките на синия елит със
сенчестия бизнес.
77 Български бизнес клуб „Възраждане“ (осн. 2001) – сдружение на едри бизнесмени, създадено след
разпадането на Г-13: Васил Божков („Нове холдинг“), Емил Кюлев („Росексимбанк“), Илия Павлов
(„Мултигруп“), Борислав Дионисиев („Булвар ентърпрайсиз“), Добромир Гущеров („Орел“), Петьо
Блъсков (Пресгрупа „168 часа“), Тошо Тошев („Труд“), Радосвет Радев („Дарик радио“).
78 Национално движение „Симеон Втори“ (от 2007 г. Национално движение за стабилност и възход) (НДСВ)
– либерална политическа партия, осн. през 2002 г. от последния български цар Симеон Сакскобургготски.
79 Стоян Ганев (1955 – 2013) – български юрист и политик, партиен лидер на Обединения демократичен
център (после Обединен християндемократически съюз), вицепремиер и външен министър (1991 – 1992),
народен представител в VII ВНС и XXXVI НС, председател на XLVI oбщо събрание на ООН (1992 – 1993).
80 Бойко Борисов е главен секретар на МВР по това време.
81 Иван Гешев (1970) – български прокурор, главен прокурор (2019 –).
211
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
България и днес, като член на НАТО и ЕС, представлява голям интерес както за
партньорските служби, така и за руските служби и службите на съседни балкански държави!
82 Секюрити иншурънс къмпани (СИК) – българска бизнес групировка в сектора на охранителната дейност,
застраховането и производството на алкохолни напитки. В нач. на 90-те год. на ХХ в. участва в трафика на
наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.
212
МЕСТА НА ПАМЕТ
Борисов знае какво го чака. Сега гръмна един скандал, че чрез военния завод в
Пловдивско са превели пари в сметките на сръбска фирма фантом и се предполага, че
Борисов се опитва да се откупи от Сретен Йосич 83. Защото той беше главен секретар, когато
ставаха големите убийства по софийските улици, неразкрити до днес. Второ, има заплаха и
за живота на Пеевски, защото той знае на кого са раздадени кредити с офшорки и имоти, а
в момента тези хора рискуват да бъдат осветени при разследвания от полицейски служби,
ДАНС, данъчни, финансово разузнаване. Законът „Магнитски“ 84 ще стигне и до хора като
Доган и неговото обкръжение. Очакваме и санкциите по закона РИКО 85. И затова чуваме,
че Вальо Златев 86 се е отказал, разпродал е всичко, махнаха го от „Лукойл“, постепенно
изчезва от пространството.
Неслучайно Байдън спомена имената на Румен Радев и Кирил Петков 87. Не биха
го направили, ако вече нямаха самочувствие за силно присъствие в България, за изчистване
на териториите. В поведението на „Демократична България“, на Радев и на други публични
фактори има промени към добро. Вече се вижда, че имат много сериозни „пиари“, които
ги подготвят за определено поведение в публичното пространство. Примерно Стефан
Янев, министър-председателят, е бил дипломат на НАТО 6 г. и има дипломатическа
кариера като военен в структурите на НАТО за Балканите и Турция. Всичките тези неща
говорят, че без съгласуване между Москва и Вашингтон ние няма как да се отървем от
нашето Задкулисие, от нашата мафия, изградени, окопали се с милиарди!
Заключение
Всички публични лица – политици, финансисти, журналисти, съдебни,
полицейски и др., са посредници на Задкулисието! Задкулисието има много лица, някои
водят до Москва и фондация „Примаков“ 88, други – до немски фондации, американски
фондации, турски фондации и т.н. Добрият държавник в България само може да се
83 Сретен Йосич (1962) – сръбски гангстер с връзки сред българската мафия, арестуван в София през 2002 г.,
когато Борисов е главен секретар на МВР.
84 Т.нар. Закон „Магнитски“ позволява на правителството на САЩ да налага целеви санкции на територията
американтски закон, насочен срещу организираната престъпност, занимаваща се с рекет, корупция и пране
на пари в САЩ. Законът няма сила извън САЩ.
86 Валентин Златев (1965) – български бизнесмен, директор на „Лукойл България“ до 2019 г.
87 Става въпрос за видеообръщението на Джо Байдън при откриването на Шестата среща на върха и бизнес
213
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
214
МЕСТА НА ПАМЕТ
215
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
Отговор: Всички посочени във въпроса имат влияние върху българския преход,
но най-съществен е приносът на т. нар. нови политически елити.
216
МЕСТА НА ПАМЕТ
217
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
218
МЕСТА НА ПАМЕТ
SUMMARY
In the present collection, the team continues the in-depth analysis of the subcultures in
question, placing the focus on their ‘realms of memory’ as instruments for their formation and
reinforcement. This is discussed in the study ‘Communist monuments in Sofia as “realms of
memory” for political subcultures in transition’ by Georgeta Nazarska and Nina Debruyne,
followed by Georgetta Nazarska’s article ‘Political transition and symbolic “realms of memory” in
Sofia (1990 – 1993)’. The reception of the chalga / popfolk music genre as intangible cultural
heritage of the ethnic minorities in Bulgaria is discussed by Nina Debruyne in ‘Popfolk as
intangible cultural heritage’.
These materials represent the ideological center of the proposed collection, and are
preceded by Alexander Karakachanov's article ‘“Realms of Memory” as part of the cultural and
communication field’. The author, on the one hand, continues the development of the theoretical
apparatus set in the first collection, and on the other, tries to describe concretely a method of social
history research, which is applied in the cultural analysis of subcultures.
Continuing the tradition established by the previous collection, the second part of the
volume gives voice to individuals who actively participated in the Transition. These are Rumen
Vodenicharov, PhD, Deyan Kyuranov, PhD, Petar Staykov, PhD, Krassimir Kanev, PhD, Osman
Oktay, and Todor Modev. They were gracious to present their views and interpretations of the
historical processes observed. While some of their opinions and stipulations may provoke
disagreement or even stronger feelings in the reader, they fulfil the one of the main research
219
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
principles, namely to present various accounts and points of view and not merely acceptable or
palatable interpretations. The authors’ views may not be shared by the editors or the publishers;
however, they are valuable contribution to the in-depth understanding of the Transition.
220
МЕСТА НА ПАМЕТ
221
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
после секретар на сдружение „Хелзинкски Rights in Bulgaria (1989), Chairman and later
наблюдател – България“. Сред основателите на Secretary of Helsinki Watch for Bulgaria. Founder
СДС, участник в Кръглата маса. Депутат в VII of the UDF, participant in the Round Table.
Велико народно събрание. Кандидат-президент Member of the Seventh Grand National Assembly
през 1992 г. Участник в изборите за НС през (1990). Presidential candidate (1992).
2005 от коалиция „Атака“, заместник- Parliamentary candidate from the Ataka coalition
председател на ПП „Нова зора“ (2010), член на (2005), Deputy Chairman of the Nova Zora Party
Редакционния съвет на в. „Нова зора“. (2010), member of the Editorial Board of the
Nova Zora newspaper.
Деян Кюранов е доктор по философия от Deyan Kyuranov holds a PhD from Sofia
СУ „Св. Климент Охридски“. Член на University. Member of the Management Board of
Управителния съвет на ПК „Екогласност“ Ecoglasnost (1989 – 1990), participant in the
(1989 – 1990), участник в Кръглата мас. Напуска Round Table. Left politics in 1990 and worked in
политиката през 1990 г. и работи в non-governmental organizations – Center for the
неправителствени организации – Център за Study of Democracy and Open Society (1990 –
изследване на демокрацията и „Отворено 1992), Marketing Consult Ltd., Friedrich
общество” (1990 – 1992), „Маркетинг консулт“ Naumann Foundation – Sofia (1992 – 1994),
ООД, Фондация “Фридрих Науман” – София Member of the Board of the Bulgaria – Russia
(1992–1994), член на УС на Aсоциация Association (1996), European Center for Roma
„България – Русия“ (1996), Европейски център Rights (1998 – 2000), Center for Liberal Strategies
за права на ромите (1998 – 2000), Център за (since 2000).
либерални стратегии (от 2000).
222
МЕСТА НА ПАМЕТ
Осман Октай завършва полувисшия Osman Oktay graduated from the Higher
медицински институт в Хасково. До 1990 г. Medical Institute in Haskovo. Until 1990, he
работи в здравеопазването. Сред основателите worked in healthcare. Among the founders of the
на ДПС, зам.-председател (1990 – 2001). Movement of Rights and Freedom, Deputy
Народен представител (1991 – 2005). Основател Chairman (1990 – 2001). Member of Parliament
и председател на Движение демократично (1991 – 2005). Founder and chairman of the
крило (2003), Балканска демократична лига Democratic Wing Movement (2003), Balkan
(2005), Асоциация за регионално икономическо Democratic League (2005), Association for
сътрудничество (2006). Автор на книгата Regional Economic Cooperation (2006). Author
„Крахът на една илюзия – Истината за ДПС“ of the book ‘The Collapse of an Illusion – The
(2016). Truth about the MRF’ (2016).
223
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
РЕЦЕНЗИЯ
НА СБОРНИК
МЕСТА НА ПАМЕТ“
224
МЕСТА НА ПАМЕТ
225
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
226
МЕСТА НА ПАМЕТ
REVIEW
OF THE COLLECTION
“REALMS OF MEMORY”’
227
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА 2
The study ‘Communist Monuments in Sofia as “Realms of memory” for the Political
Subcultures of the Transition’ by Georgeta Nazarska and Nina Debruyne discusses the fate of five
symbols of the totalitarian regime, namely the Mausoleum of Georgi Dimitrov, the Bulgarian
Communist Party Headquarters, the Monument to the Soviet Army, the Brotherhood Mound, and
the Monument to Vladimir Lenin. The design of the research includes a rich arsenal of techniques
such as analysis of official historical documents and conducting field research based on qualitative
methods (interviews, focus groups, observation, participation). Empirical findings largely outline
the continuing problematic cultural and communicative presence of communist monuments as
‘realms of memory’ in the minds of modern generations.
In the article ‘Political Transition and Symbolic “Realms of Memory” in Sofia (1990 –
1993)’ Georgeta Nazarska explores the change in the urbanonymy of the capital (names of streets,
squares, institutions) and the emergence of new urban symbols (Sofia Day and Sofia flag) as a
result of the confrontation of the two leading political formations at the beginning of the transition
period – BSP and UDF, through the approach of social history and based on historical analysis of
archival documents. The study raises a number of ambiguous questions about the consequences
of the transformed symbolic ‘realms of memory’ in Sofia regarding the effectiveness of
socialization, harmonization and management of the current urban environment.
The line of analysis in Nina Debruyne's article ‘Popfolk as Intangible Cultural Heritage’
is interesting and somewhat provocative. By conducting an empirical study, the author aims to
capture different attitudes and perceptions of chalga / popfolk music as intangible cultural value.
The conclusions of the empirical study outline the wide popularity of this musical genre and the
positive attitude among the younger age cohorts, although it shows the music genre is not
perceived as cultural heritage of the Roma and Turkish ethnic groups.
In his public lecture ‘UDF and the New Constitution for Democratic Transition’, Rumen
Vodenicharov provides a historical reconstruction of events and personalities that led to the
creation of the country’s Constitution in 1991, and outlines a number of ineffective governance
and political decisions that led to weaknesses in the Constitution and inefficiencies in the
Transition. A similar critical position is taken by Deyan Kuranov, who in his public lecture ‘The
Responsibility of the Pro-democratic Bulgarian Intelligentsia for the Low Quality of the Transition
and Democracy in Our Country” speaks about the lack of political culture among the Bulgarian
elite, which significantly hinders and compromises democratic values.
While in ‘Large Social Groups in Bulgarian Society at the Start of Change’ Petar Staykov
outlines how the development of the Transition and the emergence of new political subcultures
228
МЕСТА НА ПАМЕТ
were redefined by the level of development of the social strata (citizens, peasants, intellectuals) in
the Bulgarian socialist society, Krassimir Kanev in ‘“Rights” and the Bulgarian Democratic
Transition’ addresses the lack of public self-reflection, the weaknesses in the Constitution and the
legal deficits in the human rights area as a legacy of the totalitarian regime and the absense of
strong political will. Osman Oktay in ‘Who and What is Zadkulisie?’ makes a serious attempt to
present key figures of the Transition in the context of the creation of power groups and mafia
structures. The book ends with an in-depth interview with Todor Modev, who as an active
participant in historical events presents his assessment of the transition period.
Among the indisputable merits of this collection are the useful references and additional
information about concepts, personalities and events, which facilitates and enriches the reading of
the text, especially for young readers who are not contemporaries of the Transition. The
publication of the research questionnaires provide additional transparency and accessibility of the
research tools. I can say with full conviction that the collection of articles and public lectures
‘Subcultures as Agents of Change in the Bulgarian Transition: “Realms of Memory”” is a colossal
interdisciplinary scientific study, which in itself can be considered a valuable ‘realm of memory’
where the codes of collective memory and cultural and historical heritage can be preserved and
passed on to the future generations.
Based on the outlined achievements and scholarly contributions of this impressive study
of the Bulgarian transition, I recommend to the Academic Publishing House ‘Za bukvite – O
pismeneh’ that the collection be published.
229
СУБКУЛТУРИТЕ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ:
МЕСТА НА ПАМЕТ
Българска
Първо издание
Съставител
доц. д-р Александър Каракачанов
Научен редактор
доц. д-р Нина Дебрюне
Научен рецензент
доц. д-р Магдалена Гарванова
Коректор
Добромира Манева