СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪВЕТ ПО СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА

ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И ЕТНОГРАФИЯ

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА АРХЕОЛОГИЯ

АЛЕКСАНДЪР СТАНИСЛАВОВ СТАНЕВ

ИЗТОЧНОГЕРМАНСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА

БАЛКАНСКИТЕ ПРОВИНЦИИ НА ИЗТОЧНАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ
(V-VІ ВЕК)

АВТОРЕФЕРАТ
НА ДИСЕРТАЦИЯ
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН
„ДОКТОР”
ШИФЪР 05. 03. 12 – АРХЕОЛОГИЯ

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: РЕЦЕНЗЕНТИ:

доц. д-р СТЕФКА АНГЕЛОВА проф. д-р ГЕОРГИ БАКАЛОВ
ст. н. с. II ст. д-р СЕРГЕЙ ТОРБАТОВ

СОФИЯ
2008 г.
 Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширено заседание
на Катедрата по Археология при Исторически факултет на Софийски Университет „Св.
Климент Охридски” на 09 юни 2008 г.

В структурно отношение дисертацията е обособена в две части – текст и

справочен апарат, съдържащи общо 409 страници. Текстът се състои от Въведение,
четири глави и Заключение. Справочният апарат включва каталог (141 каталожни
номера), списък на абревиатурите, извори, използвана литература, илюстративен
материал (ХХVІ табла).

Защитата на дисертационния труд ще се състои на заседание на Специализирания

научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография при ВАК на
13 ноември 2008 г. от 15.30 часа в зала № 19 на Етнографския институт при БАН, гр.
София, ул. Московска № 6А.
Материалите по защитата са на разположени в канцеларията на ЕИМ, гр. София,
ул. Московска № 6А.
 ВЪВЕДЕНИЕ

В уводната част са поставени мотивите за избора на тема, целите и задачите на

изследването, методите за тяхното постигане, както и хронологическия и географски
обхват.
Идеята за изготвянето на това проучване е породено от няколко проблемни
линии. Комплексният поглед върху специализираната научна литература показва
значителни трудности при работата върху проблематиката, породени от разнообразни
фактори – остарели, проблемни или труднодостъпни публикации и не на последно
място липсата на цялостна концепция за проучването на периода на Великото
преселение на народите за земите на юг от р. Дунав.
Изборът на материала е ограничен до проучването на елементите на костюма,
украшения и аксесоари, свързвани с източните германи.
Основната цел на дисертационния труд е събирането и анализирането на
археологическите елементи, свързани с културата на германските народи, от
територията на балканските провинции на Източната Римска империя, през периода V-
VІ век. Като допълнителни задачи са представени опитите за възстановка на
етническия костюм, с проследяване на развитието му във времето и промените в
отделните типове функционални паметници, украшения и аксесоари, а в общ план и
цялостното развитие на народната носия. Разгледани са възможностите за
разграничаване на социални групи на база употребата на отделни изделия и типове
паметници. Направен е опит за определяне на вносна и местна продукция. Като отделен
проблем са засегнати погребалните практики и обреди, както и особеностите, които те
представят.
В методично отношение са заложени няколко линии на анализ – датиране,
съобразено едновременно с археологическата среда на откриване на съответната
находка, цялостното развитие на юг от р. Дунав и общоевропейското състояние на
дадения тип или вариант; етническо интерпретиране също формулирано на база
археологическия контекст на местонамиране и регистрирането на подобни находки в
етнически обособени територии; картиране, което съчетано с хронологическото
развитие позволява де се проследи пътя на проникване или продължителността на
заселване; представяне в контекста на общоевропейското развитие на дадения тип
паметници.
 Хронологическият период на настоящия дисертационен труд е определен от две
линии – историческите събития и промените свързани с археологическата култура. За
земите на Средна и Източна Европа, първата половина на V век преминава под знака на
хунската инвазия. Ключов момент се явява разпадането на хунското държавно
формирование, след което настъпил период на самостоятелно развитие на германските
народи. Значителни територии били разпределени между новите германски държави.
След средата/втората половина на V – първите десетилетия на VІ век, историческите
извори недвусмислено посочват ролята на народите от гото-гепидския културен кръг в
Среден и Долен Дунав, Италия, Испания и Крим. За ареала, обект на настоящото
проучване, това е времето на масово проникване на германски материални паметници,
както и най-широкото им географско разпространение.
Горната граница е обусловена от навлизането на новата вълна от северни и
степни народи, които изместват източногерманският етнически елемент като варварска
сила в региона. Лангобардския удар по Среден Дунав и мащабните аваро-славянски
нашествия в балканските провинции нанасят коренни промени върху териториите заети
с източни германи. Едни от последните паметници, носещи етническите
характеристики на германската материална култура, се откриват в опожарени пластове,
свързани със събитията от втората половина на VІ – началото на VІІ век.
Териториалният обхват включва балканските провинции на Източната Римска
империя. Този избор е наложен от нуждата да се установи точна граница, която
същевременно да кореспондира с античната действителност. Отделянето на базата на
съвременните държавни граници или на чисто географски принцип не би било най-
коректно. Разбира се основния довод за този географски формат е породен от факта, че
имперските граници са единствената политическа линия от времето на Късната
античност, която към дадения момент, може да бъде сигурно определена.
Съществуващите проблемни моменти около административните промени на границите
на Източната империя са представени в историческия раздел на настоящото
изследване.
 І. ИСТОРИОГРАФСКИ ПОГЛЕД

Първата глава е акцентирана върху развитието на археологическите проучвания

като са представени основните насоки на изследванията, формирането на школи и
институции, водещи трудове по проблема. Главната цел на тази част е да представи
комплексния поглед върху състоянието на проучванията.

І. 1. История на археологическите проучвания до края на ХІХ век

В раздела са представени първите изследователи, както и техните публикации и
проучвания върху проблема. Проследено е формирането на колекционерски
организации, дружества и общества, които поставят основните на археологическите
институции.

І. 2. История на археологическите проучвания до Втората световна война

Разгледано е развитието на проучванията на старогерманското наследство с
полагането на началото на първите системни археологически проучвания,
регистрирането на първите култури, пряко свързани с източногерманските народи,
изготвянето на първите обобщаващи проучвания. Проследен е прехода към
съвременния тип археологически институции, създаването на школи, както и
навлизането на политическите идеологии и тяхното отражение в развитието на
археологическата наука. Представено е научното развитие на първите изследователи,
работещи върху проблематиката.
Специално внимание е отделено на археологическите проучвания на обекти от
територията на балканските провинции на Римската империя, в които са локализирани
останки от археологическите култури на източногерманските народи.

І. 3. История на археологическите проучвания след Втората световна война

Детайлно е проследено нивото на археологически проучвания в отделните
европейски държави, изложени са основните насоки на работа през последните 60
години, представени са водещите учени, школи и институции в областта.
В ретроспекцията на историята на проучванията на Балканите са засегнати са
някои от проблемните моменти, свързани с периода на миграция на германските
народи.
 ІІ. ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Настоящата глава има за цел ретроспективно да изложи достъпната информация

от базата писмени данни, отнасяща се за историческите събития, свързани с
източногерманските етнически общности и балканските провинции на Източната
Римска Империя. В историческата част са обособени и няколко раздела, които
разглеждат отделни проблемни линии, засягащи източните германи от историческа
гледна точка.

ІІ. 1. Проблемът „етноними”

В настоящия раздел е разгледано историческото съдържание на термина
„източни германи”. Като водещ проблем се явява етническото идентифициране на
принадлежността на отделни германски етнически общности към източния клон.
Причини за това могат да се търсят, както в липсата на сигурни писмени свидетелства
относно техния произход и изходни територии, така и в индивидуалния исторически
път, по който се развива всеки един народ.
Друг спорен момент се явява засвидетелстването на отделни етноними. Основен
проблем, който се наблюдава, е тяхната нестабилност в съчиненията на отделните
античните автори.
Традиционен проблем при писмените извори е свръх употребата на етноними,
конто не само стават нарицателни за своето време, но продължават да се използват
дълго след като техните носители са слезли от историческата сцена. В резултат на това
наименования като „скити”, „готи”, „хуни” придобиват своеобразен характер – по-
скоро нарицателен или обобщаващ, отколкото реално излагащ историческите факти.

ІІ. 2. Извори
Историческият преглед на събитията, свързани с балканските провинции на
Римската империя и германските народи от техния източен клон, е анонсиран от
кратко представяне на основните източници на информация за периода. В
хронологически ред са представени произведенията на античните автори,
историческите съчинения, официалните документи, религиозната и теологическа
литература, речите, писмата и др., които представляват основния извор на познанията
за античната действителност.
 ІІ. 3. Източните германи и балканските провинции на Римската империя
до имп. Аврелиан
Представена е историческата ситуация в първите векове от новата ера,
формирането на контактните зони между Рим и германските народи, както и
отделните аспекти на имперската политика спрямо новите северни съседи.
Историческите събития излагат прогреса от първите изолирани нахлувания до
масирания германски натиск върху долнодунавските провинции до реформите на
имп. Аврелиан.

ІІ. 4. Източните германи и балканските провинции на Римската империя

през Тетрархия и Константинова епоха
Разделът обхваща реформите на имп. Диоклециан, като са разгледани новите
форми на договорни отношения спрямо германите приемани в рамките на Империята.
През Константиновата епоха се обръща внимание на навлизането на християнството
като официална религия и респективно влиянието върху варварските народи.
В исторически план периодът се характеризира с относително спокойствие,
както и с ангажиментите на отделни източногермански формации в политическите
борби в Римската империя.

ІІ. 5. Източните германи и балканските провинции на Римската империя

през Валентиниановата и Теодосиевата епоха
Събитията от следващите десетилетия до времето на остготския крал
Теодорих, свързвани с варварите и земите на Долен Дунав, са формулирани като
„готския въпрос”. Под една или друга форма, за балканските провинции на Рим, тези
години преминават под сянката на готската заплаха. В общоевропейски план това е
времето на първата фаза от Великото преселение на народите. В античната
литература се споменават редица германски и не германски народи, които увлечени
от хунската инвазия, гравитират около границите на Империята или се установяват на
нейна територия.
Акцентът в раздела пада върху приемането (receptio) на вестготите,
последвалите събития и битката при Адрианопол, времето на Аларих и
политическите борби свързани с т. нар. „готска партия” в Константинопол.
 ІІ. 6. Източните германи и балканските провинции на Източната
Римската империя през хунския и постхунски период
Разделът обхваща исторически събития от общоевропейски мащаб, като
включва движението на полиетничната варварска маса, както и промените протекли
след разпада на хунското държавно формирование. В детайлен план е представено
навлизането на отделни германски формации на територията на Източната Римска
империя, статута на населението и длъжностите, заемани от варварската
аристокрация. Акцентът е поставен върху остготското присъствие по Долен Дунав
през втората половина на V век, до похода на Теодорих към Италия.

ІІ. 7. Източните германи и балканските провинции на Източната

Римската империя в края на V – VІ век
Историческите събития от края на V – първата половина на VІ век са свързани
с политиката на Източната Римска империя и независимите германски кралства по
Среден и в частност Горен Дунав. В балканските провинции през периода се
регистрират свидетелства за наличието на население с германски произход.

ІІ. 7. Географска граница на балканските провинции на Източната

Римска империя през V-VІ век
В последният раздел е представен проблемът с географския обхват на
дисертационния труд и по точно с неговата западна граница, която за периода се
явява единствената линия, по която се регистрирани няколко промени в граничните
територии.
 ІІІ. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

В методично отношение, в настоящата глава са оформени три работни линии:

дефиниране на археологическите компоненти, характеризиращи източногерманските
култури съществували в даден географски регион през определено историческо време;
представянето на хронологическите системи, които се отнасят за времето на Късната
Античност, Великото преселение на народите и Ранното Средновековие;
проследяването на еволюцията на материалните паметници, с акцент върху произхода и
развитието на най-масовия археологически материал с германски характер регистриран
на юг от р. Дунав – елементите на народния костюм и свързаните с него аксесоари и
ювелирни изделия.

ІІІ. 1. Археологически компоненти на източногерманските археологически

култури
В раздела е направен опит да се дефинират отделните компоненти на
археологическите култури, идентифицирани с източни германи.

ІІІ. 2. Археологическата хронология

При анализирането на археологически култури, материални групи, типове
паметници или отделни комплекси и находки, неизменно се достига до две проблемни
линии – датиране и етническа интерпретация.
В ретроспективен вид са изложени хронологическите системи за времето на
първите векове на новата ера. В детайлен план са разгледани разработките на Kazimierz
Godłowski за хронологията на Късен Рим и ранното Велико преселение на територията
на Средна Европа, Jaroslav Terjal и Volker Bierbrauer за земите на Средна Европа и по-
специално Среден Дунав.
Внимание е отделено на работата на руски и украински учени, чиито
изследвания се акцентират върху археологическата хронология на варварските култури
от зона Барбарикум, паметниците от евразийските степи и материалните следи от
територията на бившото Босфорското царство. Представени са опитите на О. Гей и И.
Бажан за синхронизиране на културите от източноевропейските части със
средноевропейската хронология. Подробен преглед е направен на хронологическите
системи на Анатолий Амброз (за номадската култура в южноруските степи,
периодизация на босфорските паметници, некропола Суук-Су) и Александър Айбабин
(кримските некрополи от късноримско и ранносредновековно време). Отчетен е процеса
на закъснение на местния комплекс паметници, спрямо установените в
средноевропейската хронология базови репери, което показва значителни разлики при
корелирането на периодизационните системи.
Внимание е обърнато на развититето на проблема в румънската археологическа
наука – Ion Ionita, който на базата на типове функционални елементи на костюма,
украшения и керамика от три некропола (Търгшор, Будещи и Ружичанка) и обособява
три степени (І-ІІІ) от развитието на култура Сънтана де Муреш – Черняхово, Kurt Horedt
изследва паметници от некрополите от групата на т.нар. „гробове в редици”
(Reihengräber) в района на Трансилвания и Radu Harhoiu, който разглежда ранното
Велико преселение в Румъния на географски обособени райони – Молдова, Влахия
(Мунтения, Олтения) и Трансилвания.

Втората проблемна линия при извършването на археологическия анализ на

материалните останки на източногерманските племена на юг от р. Дунав е етническото
им разпознаване като такива. При работата с народната носия следва да се обърне
внимание на няколко основни фактора – дългата употреба на скъпо струваща и
съответно високо ценена продукция, навлизането на чужди елементи в германска среда
и съответно обратния процес, влиянието на Римската империя.

ІІІ. 3. Първична зона на формиране. Велбарска култура

Генезисът на археологическата култура може да се проследи от времето между ІІ
век пр. Хр. – І век сл. Хр., когато в района на Източна Померания (Долна Висла и
крайбрежните части на Прибалтика) се развива култура Оксивие (именувана по
едноименното селище и некропол). Същата приключва съществуването си около
началото – средата на І век сл. Хр. (В 1а – В1b), когато е заменена от началната фаза на
Велбарската култура.
В хронологическо отношение началото на културата може да се определи
сравнително точно около втората четвърт – средата на І век (В 1b), а като цяло е
наложено мнението, че за горна граница трябва да се смята фаза С2, когато прекъсват
голяма част от велбарските паметници. Изложена е вътрешната периодизация, която
извършва R. Wołągiewicz. В детайлен план са представени географските граници на
Велбарската култура (простираща се върху части от днешните Полша, Украйна и
Беларус), селищната система и погребалните практики. Акцентът е поставен върху
отделните елементи на костюма, техният произход и развитие.

ІІІ. 4. Черняховска култура

Хронологическите граници на черняховските паметници са обект на
дългогодишни дискусии. Съществуват различни теории относно произхода и финала на
културата, които се свързват с т. нар. „тесни” и „широки” датировки. Според повечето
изследователи не може да се говори за еднократно събитие, а за продължителен процес,
проявяващ специфики в отделните географски райони на разпространение на културата.
Най-общо началото може да бъде поставено от първите десетилетия на ІІІ век до фаза
С1b по J. Tejral, докато горната граница следва да се постави преди и във фаза D1
(360/370 – 400/410). Разгледани са различни периодизации и вътрешни хронологии на
Черняховската култура. В географски план са представени границите, обхващащи
земите на днешна Украйна (без северните й територии), малка част от Русия
(междуречието на горните течения на реките Сейм и Донецк), Молдова, Румъния (без
Банат и Кришана). Поставен е един от най-сложните проблеми – етническият облик на
културата. Детайлно са разгледани селищата и жилищата в отделните географски
райони, погребалните практики и влиянието на съседните култури. Отново акцента е
поставен върху отделните компоненти на етническия костюм – функционалните
елементи и украшенията.

ІІ. 5. Велико преселение на народите. Хунски период

В настоящия раздел са представени са проблемите, които настъпват с хунската
инвазия. Поради своите специфики – динамичността на събитията, движението на
компактни етнически маси, унификацията на материалните паметници има
разминавания относно крайния облик на средноевропейската хронология. Въпреки това
съществуват стабилни репери, които позволяват с голяма точност да се борави дори в
рамките на едно десетилетие – появата и респективно бързото изчезване на стилове за
ювелирна украса, динамичната еволюция на елементите на етническия костюм –
фибули, катарами, типове обици и др., типове аксесоари – гребени, огледала,
унификацията на погребалния обряд, регистрирането на значителен брои богати
погребения със сходен инвентар. Последните се явяват и един от важните елементи при
проследяването на източните германи сред общата маса от етноси, влизаща в рамките
на хунската коалиция. Специално внимание е обърнато към един от феномените за
период D, а именно съкровищата от епохата. Друга особеност за източните германи е
появата и разпространението на погребална практика, обособена под наименованието
„гробове в редици” (Reihengräber). Разгледан е проблемът с аланските комплекси. След
началото на V век в аланска среда се наблюдава навлизането на нови елементи, като
особено специфично се явява на фибулен костюм и най-вече във формата, носена от
германските племена – чифт фибули и единична.

ІІІ. 6. Постхунски период. Източногерманската култура в края на V – VІ век

Във времето след разпада на хунската коалиция се наблюдава разпространение
на сходен археологически комплекс на значителна по мащабите си територия. Напълно
аналогични елементи се откриват от Северното Причерноморие до Пиренейския
полуостров, а времето на поява и приключване показва удивителни сходства.
В този раздел акцентът е поставен върху компонентите на археологическите
култури свързвани с готи и възможностите за идентифициране на народите от гото-
геридския кръг в земите на юг от р. Дунав.
 ІV. АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛА

Тази глава съдържа аналитичната част от дисертационния труд. Като анонс към
работата по представянето на паметниците са изложени няколко уточнения, като
структурата и респективно причините за нейната формулировка, методите, използвани в
процеса на работа и очакваните резултати. В техническо отношение са представени
термините (и по-точно избора на определена терминология), както на отделните
технически елементи, така и на типовете паметници.

ІV. 1. Двуплочни ламаринени фибули (каталожна група І)

Първият комплекс находки, които са представени са фибули с две плочки,
свързани посредством лъковидна дъга, сплеснат иглодържател и две дълги пружини. В
обобщен вид хронологическите граници на двуплочните ламаринени фибули се
включват между 30-те и 60-те години на V век. При корелирането с подобни изделия от
Средна Европа не се регистрират значителни разлики в хронологическото им развитие,
факт който се дължи на високата мобилност на народите през периода до и след разпада
на хунската коалиция. Изделията от некрополите при Виминациум и Сингидунум
попадат в стратиграфски хоризонти. Сигурна дата представят и двойката от
Марцианопол, открити в горял пласт от 447 г. Гробната находка от Лом може да бъде
определена на база инвентара като комплекс от периода 430/440 – 450/460 г.
Единствено двете случайни находки от Лом и Гроцка се интерпретират по типови
характеристики. Последната се явява и най-късна от всички открити екземпляри в
долнодунавските провинции на Източната Римска империя.
Картирането на двуплочните фибули не може да даде ясна картина поради
ограничения брой находки. Въпреки това се оформя един основен район на
разпространение – селищата по Дунавския лимес (изключение правят само
екземплярите от Марцианопол). Наличието на подобни артикули в лимесната част на
Империята провокира интерпретацията, че приносителите им принадлежат към
варварите, ползващи се със статут на foederati.
За териториите, обект на настоящото проучване, все още липсват фибули,
открити в археологически контекст, позволяващ извършването на възстановка на
костюма. Откриват се като единични екземпляри (двата гроба от Виминациум), чифт
(гробните находки от Сингидунум и Лом) и в комбинация с други типове (случаен гроб
то Сингидунум) в женски комплекси. В единствения гроб с регистриран запазен скелет
и инвентар, открит in situ (гроб № 1758), всички находки са поставени на нивото на
ханша. Данните за най-богатия гробен инвентар (Лом) частично позволяват да се засече
типа женска носия, характерна за погребенията от хоризонт Лаа на р. Тая – Смолин
(според описанието фибулите и огледалото са били положени на гърдите, а двете
гривни на ръцете). Практиката на носене на подобна носия продължава да се регистрира
на територията на Крим в периода VІ-VІІ век.

ІV. 2. Производни типове на двуплочните ламаринени фибули (каталожна

група ІІ)
В раздела са представени изделия, генетично свързани с двуплочните
ламаринени фибули. Те показват сходни стилови характеристики и синхронност в
развитието и разпространението.

ІV. 2. 1. Фибули тип Братей

Широкото потребление на този тип елементи на костюма може да бъде
потвърдено от факта, че за територията на Източната Римска империя досега са
публикувани над двадесет екземпляра. Регистрирани са в различна среда – като гробен
инвентар, в стратиграфски пластове или случайни находки.
Като цяло тип Братей се развива през целия V век. Долната граница може да се
засвидетелства по екземплярите от некропола и каструма на Сингидунум около
началото на V век. През втората третина на века движението им се засича в посока
изток през кастела Октавум към некропола при с. Хан Крум и планинския район между
провинциите Вътрешна Мизия и Тракия. Третата четвърт на V век е времето на най-
масовото им присъствие в балканските провинции на Източната Римска империя. По
Долен Дунав типът бързо отмира, като повечето от изделията не достигат до края на V
век. Двете находки, регистрирани в пластове от началото на VІ век, предполагат
различни интерпретации – прекалено дълга им употреба (фибулата от хълма „Кракра”),
използването им не по предназначение (хипотезата за фибулата от с. Нова Черна).
Подобно на предходната каталожна група и тук не се отчитат съществени разлики със
средноевропейското развитие на тип Братей. Въпреки това е необходимо да се
акцентира върху факта, че масово засвидетелстване на тези изделия по Долен Дунав се
отчита и след средата на V век, когато типът започва да излиза от употреба в
среднодунавските територии и Карпатската котловина.
 Регистрирането на голям брои нискокачествени фибули, както и на серии от
такива със сходни стилови характеристики (трите находки – единична от с. Медвен и
две от с. Драгоево) предполагат наличието на местно ателие изработващо евтина
продукция, предназначена за население с по-нисък социален статут.
Картирането на находките от Долен Дунав показва интересна закономерност.
Като цяло изделията от този тип се концентрират в два центъра – в и около Сингидунум
и в района на днешна Североизточна България (в това число паметниците от
планинския район на Източна Стара планина). Изключение правят единствено
находките от Перник и Ягодина.
Вторият район дава възможност за интерпретация в насока статута на
приносителите на тези фибули. Факт е че за пръв път масово се регистрират
източногермански еднотипни находки в северните части на провинция Тракия.
Навлизането на юг от лимеса разчупва приеманото за константа твърдение, че варвари
се установяват само в придунавските територии. Обектите на местонамиране в повечето
случай са късноантични кастели от старопланинската укрепителна система. Интерес
представлява защо тези стратегически точки в защитната балканска линия са заети от
федератски военни гарнизони през период, в който римската власт реално не управлява
крайдунавските провинции. Във Вътрешна Мизия и Крайбрежна Дакия по същото
време са настанени едни от най-мощните германски формации, а в последствие и двете
провинции са отдадени за поселение с договора от 483 г. Така реално Стара планина се
оказва един вид „гранична зона”, което може да предположи, че всъщност варварите
навлезли в старопланинските кастели през този период са имали за задача да охраняват
проходите, но от южна посока. Вероятно едва след напускането на остготите в посока
Италия, планинските гарнизони преминават на действителна имперска служба.
Подобно на предходната каталожна група и при фибулите тип Братей липсват
достатъчно данни за изготвянето на възстановка на етническия костюм. Погледнато
комплексно за цялата територия на разпространение, изделията се откриват единствено
в женски гробове, често са чифт, но се срещат и поединично. Комбинират се с катарами
от местни типове, гривни с удебелени краища, обици с полиедърна висулка, метални
огледала с централно ухо и концентрична украса, двуредни трисъставни костени
гребени. Типът гробен инвентар силно наподобява този, регистриран в епохата на
Великото преселение на народите, в който водещ елемент са двуплочните ламаринени
фибули. Приносителите на паметници тип Братей са тясно свързани с традициите от
хоризонти D1-D2/D3, което в голяма степен показва еднакво или близко по етнически
състав население.

ІV. 2. 2. Фибули тип Вишков

Втората група включва двуплочни фибули с триъгълна челна плочка с извити
навътре стени и характерен, масивен горен издатък. Стъпалната плочка е еднотипна с
тези от групата находки Братей. Тя е издължена и има неправилна петоъгълна форма.
Всички ъгли са оформени чрез издатъци или гнезда за инкрустации. Находките са
украсени с врязана начупена линия по периферията на двете плочки, а при по-късните
варианти с изрязани геометрични елементи или украса тип “Kerbschnitt”.
Находките от тип Вишков не могат да предоставят, каквато и да е обобщаваща
информация поради малкия си брой от една страна и голямата територия, на която се
откриват от друга. Всички те попадат хронологически във времето на V век (с
изключение на чифта от с. Садовец), което съвпада с цялостното развитие на типа.
Картирането показва присъствието им само в района на крайдунавските
провинции. Синхронизирано с хронологическите граници се забелязва, че всички
паметници от първата половина на V век се откриват в лимесната зона. Единствено
садовските екземпляри попадат във вътрешността на провинцията.
Наличието на два документирани гроба дава възможност да се разгледа
етническия костюм открит in situ. И в двата случая става дума за женски погребения.
При Аргамум фибулите са поставени върху гърдите, с челни плочки надолу, а обицата
при лявото ухо. Аналогично са ситуирани и изделията от Ваюуга, но тук всички
останали предмети са поставени ритуално в областта на гърдите.
Съчетани с поясната катарама от Садовско кале, фибулите отговарят на
източногерманската традиция за връхна пелерина придържана с две закопчалки и горна
дреха пристегната с колан. Аналози се откриват и при представените вече два типа
паметници.

ІV. 3. Лъчеви фибули (каталожна група ІІІ)

Този вид фибули имат две плочки, свързани посредством дъга. Челната плочка
може да има различна форма от полукръгла към многоъгълна. От периферията излизат
нечетен брой профилирани издатъци (от 3 до 7 лъча), върху които може да има
инкрустации. Самата плочка е с многообразна украса, изпълнена в различни техники.
Стъпалната плочка е обикновено с ромбовидна форма, но се срещат трапецовидни и във
формата на профилирана пръчка. Отстрани на плочката са разположени гнезда за
инкрустации. Долният им край е пластично оформен. Широкото разпространението на
лъчевите фибули води до обособяването им в различни типове, които се формират на
стилов, регионален или етнически принцип. От балканските провинции на Източната
Римска империя са публикувани повече от тридесет лъчеви фибули. Регистрирани са в
некрополи или отделни гробове, в археологически контекст или като случайни находки.

ІV. 3. 1. Фибули тип Домолошпуста/Бачордаш

Хронологическият анализ на представените изделия от хоризонт
Домолошпуста/Бачордаш поставя като най-ранна единичната находка от Ескус, която
показва пряка връзка със среднодунавската продукция. В един следващ етап могат да
влязат гробните находки от Марцианопол (чифтът фибули) и с. Красен, Русенско, при
които стиловите особености на панонските майстори се съчетават с местни промени, но
като цяло е запазена линията характерна за Среден Дунав. Те се вместват в последните
десетилетия на фаза D3 по V. Bierbrauer или около 470-480 г., т. е. обхващат времето на
остготското придвижване в посока югоизток и преди похода на Теодорих, когато
настъпват промените при долнодунавските лъчеви фибули, изразени в група Арчар-
Хистрия. В отделна линия се развиват изделията от трите гробни находки при Белград-
Чукарица, Сирмиум и Марцианопол (единичен екземпляр). Стилово фибулите попадат
в накитната група Сексард-Паланк/Соколнице, която има генетични връзки с хоризонт
Домолошпуста/Бачордаш, но проявява специфики в декорацията. Във времево
отношение отделните находки покриват периода на последната четвърт на V – началото
на VІ век. Отново най-късна се явява находката от Марцианопол (географски отстояща
най-източно), която показва сходства с развиващата се вече група Арчар-Хистрия.
За територията на долнодунавските провинции на Източната Римска империя
етническата им причисляване към остготи е възможно, но не е единствена хипотеза. На
територията на Марцианопол, варварските материали (лъчевите фибули, двуплочните
ламаринени фибули) биха могли да се свържат само с остготи, но паметниците от Ескус
попадат в етнически смесена среда (от територията на селището са регистрирани чифт
фибули от т. нар. „гепидски” тип). Доста по-сложна е ситуацията по сръбското
Подунавие. В некрополите от Сингидунум и на територията на Сирмиум могат да се
засекат инфилтрации на западногермански, а и на не германски етнически елементи (с
потвърждение и в изворовата база). Въпреки това с оглед цялостното присъствие на
материалните останки от втората половина на V век теорията за остготската им
принадлежност се откроява като най-вероятна.

ІV. 3. 2. Фибули тип Арчар-Хистрия

Началото на група Арчар-Хистрия може да се постави след оттеглянето на
остготите в посока Италия през 488 г. Междинен етап от хоризонт
Домолошпуста/Бачордаш или първа фаза от групата се явяват находките от с. Красен и
Хистрия, които съчетават едновременно чертите на изделия от Среден Дунав и по-
схематичното местно производство. Датировката, базираща се на стилистичния анализ,
би следвало да се постави около последното десетилетие на V - началото на VI век.
Развития тип паметници Арчар-Хистрия се изразяват в серия находки. Ако фибулите
от женския гроб от м. „Чифлика” при Ескус се използват за репери, то долната граница
не може да се поставят преди последното десетилетие на V век. Това е времето, в което
масата от източни германи, престават да употребяват функционални елементи на
костюма с панонски характер или да изработват такива по среднодунавски образец.
Този период съвпада с изчезването на паметници като двуплочните ламаринени
фибули и производните от тях типове Братей и Вишков. На базата на композицията на
декора, може да се направи вътрешно разделение, което разбира се не може да бъде
подплатено с датировки. Най-ранните паметници на групата се явяват първите две
находки от Рациария и чифтът фибули от Националния археологически музей, които
следват орнаментиката на панонските изделия, но с извършените местни изменения.
Хронологически, следваща фаза формират гроб № 55 от некропола при Сингидунум
ІІІ, единичният екземпляр от Националния археологически музей и третата фибула от
Рациария който е съхраняват пластичността на орнаментите, но губят композиционната
схема. Най-късният етап в развитието на Арчар-Хистрия са изделията от кастела Ятрус
и с. Тушовица, които се поставят в първата третина на VІ век. Като цяло така
представената група попада в хронологическите рамки от края на V/началото на VІ век
– най-късно до края на третото десетилетие на VІ век.
При разглеждането на тази група за пръв път се регистрира тенденцията към
цялостно изтегляне на датировките спрямо среднодунавска продукция. Прототипите от
вариант Домолошпуста/Бачшордаш влизат в един по-ранен етап, който дава стиловите
характеристики на долнодунавските изделия. Последните от своя страна преминават в
по-късната северно причерноморска ювелирна продукция.
 ІV. 3. 3. Фибули тип Реджио Емилия и Удине-Планис
Фибулите от типове Реджио Емилия и Удине-Планис, поради своята
малобройност не дават статистическа информация нито за развитието, нито за тяхното
разпространение. Хронологически всички влизат в сравнително кратък период около
границата на V – първата третина на VІ век.
Интерес предизвиква свързването им със социалното положение на техните
притежатели. С изключение на гробната находка от с. Войниково (изработена от
нечисто сребро със следи от позлата) всички те са представителни и скъпи изделия с
високо ниво на ювелирна изработка. Включването и на изложените по-горе паралели
(Реджио Емилия, Тасов, Печинска Рика, Крань) дават повод да се предположи, че в
началото на VІ век двата варианта лъчеви фибули са употребявани от обществена
прослойка с по-висок социален статут. Чрез фибулата от с. Войниково може да се
проследи развитието на тези традиции, процес който продължава и в ареал като
Северното Причерноморие.

ІV. 3. 4. „Гепидски” тип фибули

Представителите от „гепидския” тип фибули попадат във финалната фаза от
развитието на лъчевите фибули сред етническите германи в долнодунавските
провинции. Всички те са случайни находки, но от територията или в съседство с
късноримски-ранновизантийски крепости и селища. Друга характерна особеност е че
всички се откриват в крайдунавската (лимесна) зона т. е. приносителите им не навлизат
във вътрешността на провинциите. Етническата им принадлежност може да се
определи като гепидска, въпреки че е вероятно да се употребяват като функионални
елементи на костюма и от други етнически групи.

ІV. 3. 5. Други типове лъчеви фибули

Гробът от пътя Троян – Къранаре представя фибули, които не са традиционно
свързани с долнодунавските провинции. Техни аналози се регистрират в подалпийската
зона на Италия или в южните части на Германия. V. Bierbrauer разглежда подобни
изделия като остготско-италийска продукция от първата половина на VІ век. Районът
на местонамиране също отстои встрани от териториите заети от източните германи от
V-VІ век.
Лъчевите фибули се оформят като масов тип източногермански представителни
паметници от балканските провинции на Източната Римска империя. Разпространяват
се във времето между последната четвърт на V – първата третина на VІ век, като
показват разнообразие във стилово отношение (хоризонт Домолошпуста/Бачордаш,
група Арчар-Хистрия, типове Удине-Планис, Реджио Емилия, „гепидски” вариант и
др.). Голяма част от тях показват в техниката на изработка или в представянето на
орнаменталната композиция местно производство, което е предпоставка за засилено
търсене и потребление в района и то предимно след напускането на основната част от
остготите през 488 г. (група Арчар-Хистрия). Влиянието на силните производствени
центрове по Среден Дунав се забелязва най-ясно при по-ранните екземпляри
(Марцианопол, Ескус, Сирмиум, Сингидунум ІІІ и др.). С развиването и масовото
появяване на лъчевите фибули на преден план излизат местните традиции, което се
отразява, както на качеството, така и на представянето на пластичните издатъци и
релефната украса (късната находка от Рациария, Ятрус, с. Тушовица, Кабиле).
Въпреки силно смесената среда на варварски инфилтрации (некропола
Сингидунум ІІІ и сръбското Подунавие като цяло, Ескус), етническата интерпретация
не е проблемен момент. Паметниците от хоризонт Домолошпуста/Бачордаш са най-
общо остготски (въпреки че е възможно да навлизат като елемент от костюми и в друга
етническа среда), дадени типове цялостно могат да се включат в отделни етнически
групи – остготи (група Арчар-Хистрия), гепиди („гепидски” тип). Отделни находки
могат да се свържат и с по-непознати в археологическо отношение народи като херули
(Сингидунум ІІІ, гроб № 55).
Картирането на фибулите представя интересна ситуация на райониране – по-
голямата част от паметниците се откриват в селищата на Дунавския лимес, но
значителна концентрация на находки има в района на днешна Североизточна България.
Процентно най-много лъчеви фибули произхождат именно на територията на
провинция Вътрешна Мизия (същата е една от двете римски провинции, отдадени на
Теодорих през 483 г., като земи за поселение). В съчетание с предходните два типа този
географски район продължава да показва традиционно масово присъствие на варварски
материали.
Разглежданата група предоставя богата информация относно етническия
костюм и елементите свързани с него. Лъчеви фибули се регистрират както в женски
(Сирмиум, Белград-Чукарица, Ескус м. „Чифлика”, с. Хан Крум гроб № 2), така и в
мъжки гробове (с. Войниково, Сингидунум ІІІ гроб № 1); като единични (Сингидунум
ІІІ гроб № 55, Хистрия, Марцианопол, с. Войниково), чифт (Марцианопол, Сирмиум,
Ескус м. „Чифлика”, с. Хан Крум гроб № 2, Сингидунум ІІІ гроб № 1) или в комплект с
други фибули (Белград-Чукарица, Троян-Кърнаре); в гробовете като допълнителен
инвентар се регистрират поясна катарама, гребен, пръстен, мъниста (при мъжките) и
поясна катарама, обици, огърлица, прешлен за вретено, мъниста (при женските).
Практиката на носене на две фибули, поставени върху раменете, се
засвидетелства в погребението от м. „Чифлика” при Ескус. Този маниер продължава да
се прилага и след VІІ век от кримските готи, от където се прехвърля като обичай в
средите на антите от Поднепровието. В същото време в гробове № 1 от некропола
Сингидунум ІІІ и № 2 от м. „Хисарлъка” при с. Хан Крум се регистрира друг тип
употреба при фибулния костюм – ниско захващане в областта на корема. На база гроб с
готски елементи на костюма от алеманския некропол при Базел-Клайхюнинген, Gissela
Clauss представя примерен модел на фибулното закопчаване. Аналогични варианти са
широко разпространени във франко-алеманския културен кръг, който се различава от
консервативната употреба на фибулите при източните германи.
Употреба на единична фибула закрепваща плащ при мъжкия костюм е
засвидетелствано при с. Войниково. Според данните от гроба изделието е регистрирано
в областта на едното рамо.

ІV. 4. Фибули с полукръгла челна и ромбовидна стъпалната плочка

(каталожна група ІV)
В настоящия раздел са представени фибули с полукръгла челна плочка с три
(или пет) радиални релефни лъча, с вариации на украсата и ромбовидна стъпална
плочка и с разнообразна декорация. Долният издатък е пластично оформен.

ІV. 4. 1. Фибули тип Гурзуф

Анализът към паметниците показва сравнително малоброен тип с
продължителен хронологически период на присъствие. В южнодунавските територии
навлиза като пряко влияние от панонските производствени центрове след средата на V
век, разпространявайки се с движението на народите в след хунския период (като
вероятни приносители могат да се посочат остготи и гепиди). През първата половина
на VІ век засега се локализират единствено отделни изделия.
Картирането също не представя друга информация, освен че ранните изделия
попадат в лимесните селища, докато късните навлизат и в дълбочина, но само в
провинция Крайбрежна Дакия (гр. Искър).
 В единствения гроб със засвидетелствана полова принадлежност изделията от
тип Гурзуф са носени от женски индивид (при Виминациум полът не е определим).
Принципът на употреба на чифт фибули е представен в гроб № 14/1914 от некропола
на Херсонес от първата половина на VІ век (в комплект с катарама от остготски тип с
голяма правоъгълна плочка). Единичният екземпляр от гроб № 1311 е поставен върху
дясното рамо, практика характерна за захващането на мъжката връхна дреха. Ако
интерпретацията на пола е коректна, този образец може да се свърже с идентични
погребения от Среден Дунав, в които се регистрира само една фибула, поставено на
рамото. Като пример може да бъде представен гроб № 2 от Стехелчевес, край Кладно,
Чехия, датиран в края на V – началото на VІ век.

ІV. 4. 2. Фибули тип Бакодпуста/Земун

Във втората група изделията се характеризират със специфична украса на
челната плочка, която се разполага във вид на ветрило с три (рядко пет) издатъка
(всички представители от региона са с три лъча).
Този вариант не получава масово развитие и хронологически обхваща доста
тесен период. За територията на Източната Римска империя всички открити (и
публикувани) находки, следва да се датират във втората половина на V век. В дадения
случай отново следва да се отбележи цялостното закъснение спрямо среднодунавската
продукция, с което този вариант се развива в балканските провинции на Източната
Римска империя.
Етническото интерпретиране на фибулите от Нове и с. Медвен може да се
синхронизира с остготското присъствие в долнодунавските провинции. Възможно е
тези граници да се стеснят до времето на присъствие на панонската формация остготи
от последната четвърт на V век. Подкрепа за подобно предположение може да се търси
в картирането им и историческите данни за периода. Географското разположение на
фибулите от с. Медвен също отразява интересен факт, а именно локализирането им във
вътрешно провинциален район с особено висока концентрация на варварски материали
(раздел 2).
Отново ограниченото количество фибули тип Бакодпуста/Земун (в
общоевропейски поглед) не позволява да се анализира употребата им в етническия
костюм. Гробните находки от Хач-Бьондокпуста и Шентес-Кьокеньозуг гроб № 56 са
носени като чифт, докато при гроб № 3 от Бакодпуста и гроба от Цега са единични
екземпляри. Повечето от погребенията са на женски индивиди с регистрирани обици,
прешлен от вретено и мъниста (Цега, Хач-Бьондокпуста, Шентес-Кьокеньозуг).

ІV. 4. 3. Други типове фибули с полукръгла челна и ромбовидна стъпалната

плочка
В раздела са представени находки, които не спадат към представените по-горе
варианти на изделията с вписани ромбовидни рамки на стъпалната плочка. Това са
среднодунавски типове (Цифер-Пац, Мистржин-Маджартеш и вариации на „малки
фибули с полукръгла глава и ромбовидно краче” по J. Tejral) и местни варианти, които
не намират широко разпространение в региона.
При тези фибулите не могат да се извършват сравнителни анализи поради
различните типови принадлежности и специфичен път на развитие. От статистическа
гледна точка повечето от тях попадат в края на V – първата половина на VІ век. По
всяка вероятност част от тях са директен внос, а други дело на местни работилници,
които се свързват с германските инфилтрации, останали след напускането на остготите
на долнодунавските провинции.

Като цяло разглежданите в този раздел фибули представят местни

модификации на среднодунавски изделия от средата на V век. Различните фибулни
типове и варианти се развиват от втората половина на V век (основно
Бакодпуста/Земун) до първата половина на VІ век, като отделни екземпляри показват
по-продължителен живот и се регистрират в опожарени пластове от последната
четвърт на VІ век (крепостта Августа). Масовата им употреба в балканските провинции
на Източната Римска империя се свързва с последните десетилетия на V – първите на
VІ век. В териториално отношение огромният процент се локализират в придунавските
области, като изключение прави единствено района на днешна Североизточна
България.
В земите, обект на настоящото проучване, фибулите с полукръгла челна и
ромбовидна стъпалната плочка се засичат в гробни комплекси (в преобладаващата си
част женски) като чифт (с. Хан Крум, гроб № 1), чифт с друго изделие (обект
“Бурдељ”, гроб № 16; Аргамум, гроб № 4/1977 г.) или единични екземпляри (обект
“Више Гробаља”, гроб № 1311; „Сингидунум ІІІ”, гроб № 8). Срещат се като луксозни
изделия, носещи следите на панонската продукция (с. Хан Крум, гроб № 1) или груби
местни имитации (Аргамум, гроб № 4/1977 г.; с. Стан, Шуменско; с. Кабиле,
Ямболско).
Миниатюрните изделия се развиват паралелно със значително по-ефектната
продукция на големите лъчеви фибули. Вероятно, по подобие на вариантите двуплочни
фибули („Blechfibeln”, Братей и Вишков) и тук може да се предположи употребата им
от по-ниски социални прослойки (въпреки това се откриват и луксозни изделия,
какъвто е случая с некропола при с. Хан Крум). Многообразието от варианти показва
нестабилност на типа, който представя местните интерпретации в отделните
географски региони.

ІV. 5. Фибули тип Левице/Прша (каталожна група V)

Находките разгледани в настоящия раздел са фибулите с триъгълна (или
полукръгла) челна, ромбовидна стъпална плочка и специфична изрязана „Kerbschnitt”
украса.
Хронологическите граници на находките тип Левице/Прша, открити на
територията на балканските провинции на Източната Римска империя, би следвало да
се поставят в рамките на втората половина на V век (с изключение на фибулата от гр.
Върбица, която се датира в по-късен период). Интересен момент при находките от типа
е, че с изключение на отделни екземпляри (с. Върбица), те изцяло се включват в
общоевропейското развитие на тези елементи от костюма. От историческа гледна
точка, това е времето на най-масираното остготско присъствие на Балканите, което по
всяка вероятност насочва и към етническия носител на изделията в разглежданите
земи. След масовото напускане на долнодунавските провинции през 488 г. този тип не
успява да се задържи в средите на останалото на територията на Източната Римска
империя германско население.
Картирането на находките също допълва тази хипотеза. Те се разпространяват
основно в земите на днешна Североизточна България, като повечето попадат в
обособения вече район – Шуменско, Добричко, Източна Стара планина. Този факт
може да се съпостави с изворите, съобщаващи за договора между имп. Зенон и
Теодорих Амал, при който на последния са предоставени земи за поселение именно в
провинциите Крайбрежна Дакия и Вътрешна Мизия.
Употребата на Левице/Прша е регистрирана основно като елемент от женския
костюм (Левице, Бачки Моностор, Чонград гроб № 133, Скалистое гробница № 190,
гроб № 3/1891 г. от некропола на Херсонес, Сахарная Головка гроб № 12) и в детски
гроб на момиче (Митерхоф). Носена е като чифт (Левице, Чонград гроб № 133), в
комбинация с друг тип (Бачки Моностор, Сахарная Головка гроб № 12) или по
единично (Митерхоф, Скалистое гробница № 190). Влиза в комплекси с катарами с
масивна правоъгълна плочка, огледала от тип Чми/Бригецио, двуредни трисъставни
костени гребени, обици с полиедърно мънисто.

ІV. 6. Други типове фибули (каталожна група VІ)

В настоящия раздел са представени редки типове, които се свързват с източни
германи; типове които не кореспондират директно, но се срещат в източногерманската
материална среда; типове западногермански или не германски паметници, но с
отношение към темата на дисертационния труд.

ІV. 6. 1. Фибули-брошки с орлова семантика

Двете брошки от Нове (както и останалите изделия украсени в техника
“cloisonné”) представят идентична продукция, вероятно дело на чужда ювелирна
работилница. Факт е че и двете изделия не откриват аналози от територията на
балканските провинции на Източната Римска империя, което предполага по-
специфичната дейност на ателието. Хронологически се отнасят към втората половина
на V век и по-точно към времето на остготското присъствие в селището.
При употребата на фибули тип „Adlerfibeln” или „Vogelscheibenfibeln” в
германския костюм не се регистрира строго установена практика. Счита се за елемент
на женския костюм. Във франко-алеманския културен кръг, където типовете
„Adlerfibeln” са значително по-популярни, се използва за захващане на горната дреха
(пелерина) и в повечето случай се регистрира в комплекси като единична, в чифт с
други типове брошки или с различни типове двуплочни фибули.
На територията на Алания (Северен Кавказ) брошки от тип „Vogelscheibenfibeln”
се използват единично, а в редки случай в комбинация с друга фибула (най-често
местна дъговидна). Разположението на паметниците в гробните комплекси показва
основно местоположение на едното рамо или в областта на гърдите и по-рядко в
района на пояса. По подобие на меровингския костюм и тук основното предназначение
е захващането на връхната дреха. Според А. Мастыкова, този модел е „общо
средиземноморски и се налага като мода чрез влиянието на ранновизантийската
култура”. Подобна позиция застъпва и Dieter Quast, който разглежда
разпространението им като средиземноморски тип, но заимстван от северните райони
на Средиземно море. Авторът прилага редица изображения от периода, в които
илюстрира модела за носене на кръгли фибули-брошки.

ІV. 6. 2. Фибули-брошки тип „цикада”

Следващата група, която e представена включва фибули-брошки с формата на
насекомо или т. нар. „cicada”. От територията на балканските провинции на Източната
Римска империя са публикувани осем фибули-цикади, но не всички могат пряко да се
включат като елемент на източногерманския етнически костюм. Две от тях са открити
в гробни комплекси, единично изделие е от археологически контекст, а останалите са
случайни находки. Комплексно хронологическите им граници обхващат най-общо
времето между втората половина/последната третина на V век – първата половина на
VІ век.

В техническо отношение фибулите-брошки показват характеристики на високо

развита ювелирна традиция (изделията с орлова семантика, ромбовидната фибула от
Нове, както и цикадите от Нове и с. Биволаре). От друга страна се наблюдават и местни
варианти (фибулата от гр. № 16, Виминациум І).
Картирането на фибулите-брошки потвърждава представените до момента
варварски инфилтрации. Основната част от паметниците се разполагат в лимесната
зона (без обект „Градина” и с. Биволаре). От географска гледна точка интерес
представлява базиликалния комплекс от планината Йелица при гр. Чачак, който отстои
встрани от териториите с регистрирано варварско присъствие. В хронологически
аспект разпространението им се вмества между втората половина на V век и първата
половина на VІ век. Находките от днешните български земи могат да се свържат
директно с присъствието на остготи в последната третина на V век. Некрополът
Виминациум І (обект „Бурдељ”) също е интерпретиран като остготски, докато
паметниците от Маргум и Йелица са най-общо източногермански.

ІV. 6. 3. Западногермански фибули тип Кормадин-Яково и Крефелд

Настоящата серия фибули са групирани на база на своята форма. Те са с малки
размери с челна плочка с различна форма (от триъгълна до кръгла) и три странични
лъча. Крачето не е развито в стъпална плочка и е с разнообразни форми. В долния си
край завършва с пластично оформен издатък. От балканските територии на Източната
империя са регистрирани четири подобни екземпляра, всичките от гробни комплекси
от Сингидунум и Виминациум.
Фибулите от тип Кормадин-Яково се датират в края на V – началото на VІ век.
Регистрират се както в женски, така и в мъжки гробове, като единични, в чифт, в чифт
с други типове единични или чифтове. При западните германи няма единна система за
носене на подобни изделия и в гробните комплекси се локализират по цялата дължина
на трупа.
В гепидска среда също се засичат вариации на употребата. При гроб № 3 от
некропола при Кормадин сребърната фибула е открита в долната част на гръдния кош,
от лявата страна (аналогично е разположението при гроб 643 некропол Крефелд-
Гелеп). В гроб № 2 от Сингидунум ІІІ лежи встрани от трупа, под дясното рамо.
Вероятно позицията на захващане е била при самото рамо, по подобие на гроб № 63 от
Виминациум І.
Други три находки показват връзка с тип Крефелд или негови местни вариации.
Развиват се около първата втората четвърт на V – началото на VІ век. Появата им в
района на Долен Дунав може да се обясни с контактите между източногерманските
народи по средното течение на реката и франко-алемани и тюринги от Западна Европа.

ІV. 6. 4. Северногермански типове с правоъгълна челна плочка

Отделен клон от северногермански типове фибули представляват образци с
правоъгълна челна плочка и свободно развита по форма стъпалната. По правило те са
обилно декорирани, като в украсата им се включват разнообразни растителни,
зверилни или геометрични мотиви. В балканските територии на Източната Римска
империя има ограничен брои публикувани находки. Сами по себе си те не трябва да се
отнасят към източногерманското присъствие в региона. Подобни паметници се
свързват основно със северногерманските народи и се развиват на територията на
Западна и Северна Европа, а в южните части на континента се разпространяват чрез
посредничеството на лангобардите.
Три от фибулите с правоъгълна челна плочка са включени в настоящото
проучване поради индиректното им свързване с източни германи. И трите находки
произхождат от затворени комплекси с регистрирани източногермански паметници.
Най-вероятната етническа интерпретация на трите каталожни паметника са
лангобардски инфилтрации след средата на VІ век. Въпреки това не може да не се
отбележи идеята за местното производство при гробните находки от Виминациум (и
тази от Хасково) и от друга страна да се отчете варварската среда на локализиране (в
комплекси с източногермански паметници при крепостта Августа).

ІV . 7. Катарами с орлова семантика (каталожна група VІІ)

Първата група, разглеждаща друг функционален вид представителни
източногермански паметници, включва специфичен тип катарами. Находките са
обособени в няколко части, в зависимост от типа на паметниците.

ІV. 7. 1. Катарами с орлови глави

Едни от най-ефектните източногермански катарами са характеризират с
правоъгълна форма на плочката, при която декоративното оформление представя
композиция с или без централно гнездо за инкрустация, което е с големи размери и
четири или шест по-малки, разположени по периферията на плочката. Като
допълнителна орнаментация има един или два концентрични пояса от декоративни
елементи. Единият край на плочката завършва с оформена орлова глава, чиято украса
имитира оперението на птицата. Дъгата е овална и в повечето случай също е украсена,
шипът е пластично представен, украсен и в предния си край силно извит надолу.
Комплексният поглед върху катарамите с орлови глави от долнодунавските
провинции представя две линии на анализ. От една страна силно хомогенната в
стилово отношение серия паметници дава предпоставка да се предполага наличието на
местно ателие, което изработва продукция имаща генетична връзка с по-късните
изделия от Северното Причерноморие. Отново по отношение на пластичното
оформление и украсата местните образци се различават от гепидските от Потисието и
Западнобалканските некрополи и намират сходни черти с готските токи от Крим и тези
с правоъгълна плочка от Италия.
Коментар предизвиква и тяхното картиране. Всички регистрирани до момента
(и публикувани) находки влизат в административните граници на провинция Вътрешна
Мизия. Освен това се наблюдава регистрирането им в райони, които още от V век
представят свидетелства за източногерманско присъствие – лимесната зона и днешните
Великотърновски и Шуменски окръзи.
Съпоставянето на типовете паметници, показващи сходства с българските
образци и географското разположение, на което последните се регистрират, може да
насочи и към етническото определяне на представените катарами. Като най-вероятни
техни приносители се явяват реминисцентни групи готско население (ост- и вестготи),
употребяващи елементи на народната носия като лъчеви фибули, фибули с полукръгла
челна плочка и ромбовидна стъпална, фибули-брошки с орлова семантика.
Повечето катарами с орлови глави в общоевропейски аспект не са регистрирани
в археологически контекст. Въпреки това употребата им е засвидетелствана по
гробните комплекси от Солнок-Санда (гроб № 154) и с. Лучистое (погребение № 1,
гробница № 100 и гробница № 42). Принципно са носени по подобие на всички типове
големи катарами (с дясно закопчаване), въпреки че при погребение № 1 от гробница №
100 е засвидетелствано in situ и обратно поставяне. Комплексите и в Гепидия и в
Северното Причерноморие включват чифт фибули или единична такава. В Солнок-
Санда гроб № 154 има коланни апликации, докато при гробница № 42 от Лучистое е
открит втори колан. Към аксесоарите влизат гривни с разширени краища, мънистени
огърлици, прешлен за вретено, еднолезвийно ножче.

ІV. 7. 2. Катарами тип „Калиакра”

Катарамите от този раздел са дискусионни поради липсата на сигурни данни за
периода на тяхното развитие и разбира се за етническата им принадлежност. Липсата
на археологическа среда не позволява находки от разглежданите територии да бъдат
със сигурност хронологически или етнически интерпретирани. Ако се приеме
германската линия и местното производство, то подобни изделия поставят финалната
точка на етническия костюм по долнодунавските провинции.

ІV. 7. 3. Други типове катарами с орлова семантика

В раздела са представени две отделни находки, различаващи се, както по
стилови и технически характеристики, така и във времево отношение.
Първата находка отчита няколко алтернативни линии, които пряко
кореспондират помежду си. Орловата форма в дадения вариант намира стилови
прилики с катарамите от тип „Калиакра”. От друга страна подобни аналози почти
липсват извън рамките на днешна Североизточна България. Изключение правят
Северното Причерноморие и Сърбия, чиито територии са тясно свързани с източните
германи. Самият регион на локализиране на късните изделия с орлова семантика е един
от центровете с най-висока концентрация на варварски материали от V-VІ век.
Подобно на предходния тип, тази форма се явява византийско влияние и към дадения
момент не е възможно да се установи връзка с готското ювелирно производство или
такова за варвари на византийска служба.
 Последният екземпляр е с най-ранна датировка и намира аналози в Среден
Дунав и по-специално територията на Гепидското кралство.

ІV. 8. Други типове катарами (каталожна група VІІІ)

Към представителните елементи от коланната гарнитура се включват още два
луксозни типа катарами. Те заедно с предходната група оформят комплекс от
паметници характеризиращи етническия костюм на източните германи през V-VІ век.

ІV. 8. 1. Масивни катарами с ромбовидна плочка

Във времето след разпада на хунското държавно обединение по Среден Дунав се
формира културен хоризонт от изключително ефектни ювелирни изделия, имащи
парадна функция в етническия костюм. Особено характерен функционален елемент от
този набор вещи се явяват масивните катарами с „Kerbschnitt” украса с ромбовидна
форма на плочките.
Единствената находка (с. Садовец) показва характерен стил, който безспорно я
поставя в хоризонта Домолошпуста/Бачордаш. С оглед развитието на катарамите от
тип Домолошпуста (и на фибулите тип Вишков, открити в комплекс с токата), при
който изделията с “Кerbschnitt” украса влизат във втората половина на V век, може без
съмнение да се определи долната граница на катарамата (а и на комплекта паметници
като цяло), именно във финалната фаза на остготското масово присъствие в
долнодунавските провинции на Източната Римска империя. Както вече беше отчетено,
датировката на комплекса, в който са открити (в края на VI век), оформя доста голям
хронологически период на съществуване.

ІV. 8. 2. Масивни катарами с правоъгълна плочка

Типът е един от най-широко разпространените представителни елементи на
германския костюм. Териториалният им обхват включва земите от Северното
Причерноморие до Галия и Испания (само от територията на Иберийския полуостров
са публикувани над 100 екземпляра). Според повечето изследователи те се считат за
един от сигурните репери за етническата интерпретация на източните германи и по
специално разнородните готски формации.
Около последното десетилетие на V век започва развитието на разнообразни
типове токи с правоъгълна плочка, които се оформят като водещ елемент на
източногерманския костюм в Западна и Средна Европа. Общата датировка за Долен
Дунав ги отнася след началото на VІ век (включително археологическият контекст на
токата от тип Гава/Домолошпуста). Тези изделия имат генетична връзка и с
формирания тип орлоглави катарами (токата от с. Костел). Техническите и стилови
характеристики насочват определени изделия директно към паноските ювелирни
ателиета (токата от с. Садовец), докато катарамата от с. Костел може да се свърже с
местно производствено ателие, изработващо и паметниците с орлови глави.
В географско отношение всички, с изключение на находката от Сингидунум ІІІ,
се регистрират във вътрешността на крайдунавските провинции. Отново всички, с
изключение на катарамата от с. Костел, произхождат от обекти, в които са
регистрирани и други паметници с източногермански характер.
В трите гроба се регистрира доста сходен инвентар – поясна катарама, чифт
фибули, накит (огърлица гроб № 1 и 2 с. Хан Крум или пръстен гроб № 1 Сингидунум
ІІІ), аксесоар (бронзово огледало гроб № 1 с. Хан Крум или гребен гроб № 1
Сингидунум ІІІ). Нито едни от скелетите не е полово диференциран, но и в трите
комплекса инвентарът насочва към женски гробове.

ІV. 9. Обици (каталожна група ІХ)

Единствените паметници от настоящото проучване, които не са свързани с
функционалната част от източногерманския костюм са обици, включващи от един
единствен тип – с масивна полиедърна висулка.
Като обобщение към анализа на групата на обиците с полиедърни мъниста може
да се отчете силното им присъствие в източногерманските комплекси, което през VІ
век става постоянен елемент от традиционния костюм. Прототипите на обиците от тази
група се формират на територията на европейския център на хунското държавно
формирование около средата на V век (Лаа на р. Тая, Периам, Велтц). С нейния разпад
те се разпространяват следвайки историческия път на източногерманските народи.
След края на V век подобни изделия се откриват в остготските комплекси по Среден
(Домолшпуста, Унгария) и Долен (Аргамум) Дунав и в гепидските по поречието на р.
Тиса (Сентеш-Берекнат, Сентеш-Кьокеньозуг, Бекесшаба и др.), а от началото на VІ
век и на територията на остготското кралство в Италия (Реджио Емилиа, Стецано,
Десана, Форцела, Милано), откъдето попадат в културния кръг на западногерманските
народи (Швабмюнхен, Шварцендорф). Във франко-алеманска среда продължават
развитието си и през VІІ век.
 Картирането на находките южно от р. Дунав показва стандартна ситуация на
концентрирането им в градските центрове по лимесната зона. Употребата им е
засвидетелствана с разнородни типове фибули, само в женски гробове. Срещат се по
единично, в чифт или в чифт с друг тип обица.

ІV. 10. Други елементи в източногерманския костюм

Извън представителните елементи на народния костюм, съществува
допълнителен комплекс от паметници, които под една или друга форма се свързват с
чуждо присъствие в долнодунавските провинции. Някои от тези типове са системно
засичани в гробните комплекси, други се свързват с източногерманска среда,
съществуват и определени елементи, за които теоретично се предполага етническата
им същност. Повечето находки в този раздел сами по себе си или извън даден комплекс
не могат да се отнесат към източните германи, други от своя страна имат варварски
произход, но не могат да бъдат стабилен етнически ориентир. Формирането им е
извършено на база един единствен критерий – количественото им откриване в
археологическа среда с регистрирани източногермански материали.

ІV. 10. 1. Фибули

В първият раздел са представени два типа фибулни форми – късни изделия с
подвито краче и тип Виминациум.
Наличната към момента база данни, относно появата на късните фибули с
подвито краче, все още не позволява подобен род паметници да се свързват единствено
с романизирано варварско население от южнодунавските провинции. В дадения случай
е необходимо да се отчете регистрирането им в многобройни обекти, от които
произхождат паметници с източногермански характер.
Аналогична е ситуацията с находките от тип Виминациум. В специализираната
литература все още няма окончателно мнение относно принадлежността на типа към
комплекса елементи от костюма на население с източногермански етнически произход.
Възможно е въпросният модел фибули да е възприет и от романизираните поданици на
Империята, но без да бъде етнически ангажиран.
 ІV. 10. 2. Катарами
В първата част на раздела с представени лети изделия със специфична релефна
украса, датирани между средата/втората половина на V – втората половина VІ век.
Поради широката си употреба сред различните племена и народи тези катарами
считам, че трябва много внимателно да се интерпретират етнически.
Разпространението им показва изключително популярен тип (развиващ се в
провинциално римска среда, западногерманския културен кръг, раннославянските
народи от лесостепната зона на Русия). Находките регистрирани на юг от р. Дунав имат
хронологически граници съвпадащи с цялостното присъствие на източногерманските в
региона, като голяма част от изделията произхождат от обекти или от археологически
контекст с паметници от източногермански характер. В географско отношение интерес
представлява откриването им във вътрешността на Империята и почти пълната липса в
лимесната зона. Въпреки това засичането им извън археологическа среда ги лишава от
етническа интерпретация.
В друга група са представени токи без плочка с гладки овални, D-образни или
сърцевидни рамки (с или без удебеление в предната си част), без шип или с шип със
удебелена основа (представена в формата на щит или с декоративна украса),
равномерно стесняващ се към върха (прав или със стилизирана животинска форма).
Присъствието им е масово засвидетелствано в и извън рамките на Източната Римска
империя. Явяват се един от постоянните елементи на костюма във варварските
комплекси след V/VІ век в Западна Европа, Среден и Долен Дунав, Балканския
полуостров, Северното Причерноморие и Северен Кавказ. Масовото навлизане на
разнородните типове катарами в германските комплекси от двете страни на р. Дунав и
при варварските некрополи от Западните Балкани (Кормадин-Яково, Раковчани, Книн,
Рифник) може да се обясни с късноантичното влияние върху германските анклави
(ефект, който се наблюдава и върху източногерманските народи по Среден Дунав и
Северното Причерноморие).
Последната част от раздела представя една по късна фаза от развитието на
коланната гарнитура – многосъставния колан. Акцентът към подобни комплекти от
изделия е насочен към два гроба (№ 141 некропол Виминациум ІІ и гроб № 12 от
некропола на късноантичната Карасура).

ІV. 10. 3. Украшения

 Освен луксозните изделия се регистрира и масов тип обици, със строго
консервативна форма, която почти не търпи промени и развитие – с плътно
многоъгълно мънисто. Подобни находки широко се разпространяват в почти всички
части на Европа. Въпреки че много от тях произхождат от комплекси с варварски
характер (особено в Средна Европа) не е възможно да им се припише определена
етническа принадлежност. Основна причина е техния провинциално римски произход
като подобни екземпляри са открити в некрополите на романизираното провинциално
население в Норик и Панония още преди V век, когато тези обици започват да се
срещат и в комплекси с варварски елементи.
Друг провинциално римски тип, също традиционно е свързван с варвари са
гривните с разширени краища. На територията на Балканите и Среден Дунав
късноантичните изделия се датират първата половина на V – началото на VІІ век. През
втората половина на ІV век прототипи на тези накити се появяват в некрополите по
Среден Дунав (Интерциза и Шаквар), откъдето навлизат и в провинциално римския
костюм на юг от Дунав (Птуя, Ниш, Земун, „Кале мегдан” в Белград, Виминациум).
През етап Лаа на р. Тая-Смолин се засичат във варварските комплекси в Средна
Европа, а в последствие се разпространяват към Западна Европа и Долен Дунав. Като
инвентар присъстват в гепидските некрополи от Унгария (Сентеш-Кьокеньозуг,
Сентеш-Беркхат) и западно балканските германски некрополи от V-VІ век.

ІV. 10. 4. Аксесоари

Класически варварски елемент, широко разпространен в средите на източните
германи се явяват огледалата с централно ухо. Присъствието на огледала с централно
ухо в германските комплекси южно от р. Дунав е безспорен факт. Тяхното
разпространение се засича от период D2 – D2/D3 до първата половина на VІ век. По
същото време аналогични изделия се регистрират в германските комплекси по Среден
Дунав и Западните Балкани, което показва че употребата на този аксесоар не е
изолирано явление за варварското население в рамките на Източната Римска империя.
Също така е необходимо да се отчете присъствието на огледала с централно ухо в
археологическата култура на аланите, които показват сходен комплекс от
функционални елементи на костюма и украшения с отделни източногермански
формации (каквито са примерно кримските готи). Това е причина, поради която е
необходимо внимателното разглеждане и интерпретиране на подобен род изделия.
 Най-масовият аксесоарен тип на юг от р. Дунав се явяват костените гребени,
откривани във всичките си модификации. В долнодунавските провинции през V-VІ век
масово се регистрират разнородни варианти на костени гребени, част от които
произхождат от комплекси с източногермански характер. Под формата на гробен
инвентар се засичат в некрополите по Сръбското Подунавие, от археологически
пластове при укрепления и селища в лимесната зона и във вътрешността на
провинциите. Част от образците носят белезите на германската археологическа
култура, други се регистрират в археологическа среда с материали от германски
характер. Масовото им регистриране обаче се свързва с провинциално римски
материали и дори в поселения като Нове, Марцианопол, Ятрус и др. не е възможно
обвързването им единствено с местно варварско население.

ІV. 11. Погребални практики

В последния раздел към аналитичната част от дисертационния труд са
представени погребалните практики свързани с населението с източногермански
етнически произход, регистрирани в балканските провинции на Източната Римска
империя (в рамките на V-VІ век). Целта на настоящата част е да представи
статистически анализ на база познатите към момента паметници.
Като цяло некрополите и отделните гробове свързани с източногермански
етнически елементи, показват стандартни за периода характеристики. Обрядът говори
християнска принадлежност, като при някои от некрополите се проявяват по-силни
варварски реминисценции, което предполага по-начална фаза на християнизация.
Общото за всички обекти е запазването на ритуала на погребване с етническия костюм
или с допълнителни елементи като въоръжение е и предмети от бита. Дори в късната
фаза на източногерманското присъствие (след началото на VІ век) тази особеност
продължава да бъде белег за етническа интерпретация.
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В извършения анализ нагледно бяха представени доказателства за

принадлежността на археологическия материал, носещ следите на източногерманския
културен кръг паметници, към народите от гото-гепидската етническа група.
Една от важните проблемни линии се явява хронологическото интерпретиране на
находките. Обобщеното представяне на източногерманското присъствие показва
навлизането на типове паметници (двуплочни ламаринени фибули, Братей, Вишков) още
през първите десетилетия на V век. В края на етап D 2/D3 – началото на D3 се отчита
масовото навлизане „Blechfibeln” и неговите деривати, разнородни среднодунавски
типове с „Kerbschnitt” украса – Гурзуф, Бакодпуста/Земун, Левице/Прша и други слабо
представени варианти с полукръгла челна плочка с три странични лъча (430/440 –
450/460 - 450/460 – 480/490 г.). В развития етап D3 се засича началото на употребата на
разнородните типове лъчеви фибули и фибули-брошки. По същото време приключват
съществуването си двуплочните ламаринени изделия и повечето от образците Братей и
Вишков. Периодът след напускането на остготите в посока Италия и първите
десетилетия на VІ век са времето на най-масовото засвидетелстване на
източногермански типове изделия. Разпространяват се местни (Арчар-Хистрия,
„гепидския” тип) и вносни (Реджио Емилия, Удине-Планис) варианти на лъчевите
фибули, Гурзуф, фибули-брошки, западно и северно германски образци, катарами с
орлови глави и токи с правоъгълна плочка, обици с масивна ажурна полиедърна висулка.
Това е и времето в което изчезват типове като Бакодпуста/Земун и Левице/Прша. След
първата третина на VІ век рязко намалява типовото разнообразие сред паметниците –
напълно изчезват лъчевите изделия, Гурзуф, среднодунавските типове с челна плочка с
три радиални релефни лъча и фибулите-брошки, както и катарамите с правоъгълна
плочка и обиците с полиедърна висулка. След втората половина на VІ век с източни
германи могат да се свържат единствено вариации на катарамите с орлова семантика.
Отделни техни типове като „Калиакра” се развиват и през първата половина на VІІ век.
При хронологическото интерпретиране на находките от балканските провинции
се засегна още една проблемна линия. Корелирането на археологическия материал с
общоевропейската продукция, очерта процесите на разпространение на отделните
типове и варианти. При голяма част от изделията се наблюдава директна връзка с
панонските производствени ателиета, по-рядко влияние на севернопричерноморското
ювелирство, а отделни находки представят северно или западно европейски
производствени практики. Компонентите от етническия костюм от разглежданите
територии, които имат генетични връзки със Среден Дунав могат да се поставят в един
по-късен етап от развитието на съответния тип или вариант. В редки случай, когато се
наблюдава директен внос, може да се търси синхронност в хронологическо отношение,
но повечето от изделията се регистрират след времето, когато са приключили
разпространението си в зоните на първоначално производство. Наблюдава се и
географско ситуиране на материалите, като тези от западните провинции на Източната
Римска империя, хронологически се доближават до своите прототипи, докато находките
от територията на днешна Североизточна България отстоят най-далеч във времето. От
своя страна голяма част балканската продукция може да бъде поставена в по-ранен етап
в разпространението на представителните елементи на костюма в посока Северното
Причерноморие и Южна Русия. Типовете и вариантите, които влизат в носията на
етнически формации като кримските готи се датират със закъснение спрямо находките
от Долен Дунав. Този процес не е валиден в случаите, когато се регистрира
севернопричерноморско влияние върху археологическите компоненти на
източногерманския костюм в разглежданите територии.
Разгледана е възможността за разграничаване на внос и местно производство.
При отделни типове може да се говори за директен внос на изделия, които не получават
разпространение на местно ниво (лъчеви фибули Реджио Емилия и Удине-Планис,
среднодунавски фибули с полукръгла челна плочка с три лъча, фибули-брошки с украса
„cloisonné”). При голяма част от представените типове и варианти се регистрира
разпространение на изделия, които в по-късен етап показват значителни промени в
стилово и техническо отношение или сходни характеристики, отличаващи ги от
останалата общоевропейска продукция. В отделни случаи може да се говори за местно
производство, което оказва влияние върху вторичен район на дистрибуция (катарамите с
орлови глави).
Картирането на находките и обектите с източногермански характер показва два
района на концентрация през периода на V-VІ век – по протежение на лимесната зона и
района на днешна Североизточна България. По-рядко се срещат във вътрешността на
Вътрешна и Средиземноморска Дакия и Горна Мизия. В източния старопланински
район, влизащ в състава на провинциите Тракия и Хемимонт, около втората половина на
V – началото на VІ век се формира зона с концентрация на варварски материали, която е
свързана с развиващите се в Североизточна България етнически инфилтрации. Във
вътрешността на същата провинция, както и във Втора Македония и Дардания появата
на находки с германски етнически характер е инцидентна, а в останалите балкански
територии напълно липсва.
Многобройните гробни комплекси, както и представените аналози, позволяват да
се проследят промените в развитието на женския и мъжки костюм. В първите
десетилетия от разглеждания период се запазва класическия формат за
източногерманска носия с две фибули, захващащи връхната дреха и коланна катарама
при жените и единична фибула и коланна катарама при мъжете. След средата на V и в
първата половина на VІ век започва да се проявява нестабилност в класическия
източногермански костюм, изразена в смесването на типове фибули, при употребата им
в чифт; захващане по западногермански образец в областта на гърдите или ниско при
корема; употребата на единична фибула в женската носия, употребата на костюм с
фибули-брошки. Намалява разнообразието регистрирано като допълнителен инвентар в
гробовете – поясна катарама, гребен, пръстен (при мъжките индивиди) и поясна
катарама, обици, огърлица, прешлен за вретено, мъниста (при женските индивиди). След
втората половина на VІ век акцентът вече пада върху коланната гарнитура, която става
водещ елемент на етническия костюм. С нейната поява реално се слага край на
класическата източногерманска фибулна носия. Населението от балканските провинции
приема новия общовизантийски модел на облекло, с което до голяма степен приключва
и етническото му разпознаване в рамките на Източната Римска империя.
 СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Направен е опит да се съберат и систематизират елементите на костюма, накитите

и аксесоарите, свързвани с източногерманския културен кръг, в рамките на
балканските провинции на Източната Римска Империя, датирани във времето на V-VІ
век. Разгледани са както представителните находки, така и вторичния комплекс от
паметници свързани с народната носия и погребалните практики при източните
германи.

2. Обособеният материал е анализиран по няколко проблемни линии – определени са

хронологическите граници на отделните находки, типове и варианти; извършена е
синхронизация със средноевропейската и севернопричерноморска продукция;
представени са възможностите за тясно етническо интерпретиране.

3. При анализирането на техническите характеристики на отделните изделия или

серии от находки е обърнато внимание върху проблема за определяне на вносна или
местна продукция, както и локализирането на местни производствени центрове.

4. Разгледани са възможностите за идентифициране на социалното положение на

приносителите на отделни изделия или типове находки.

5. На база индивидуалните особености на всеки тип находки е направен опит за

извършване на възстановка на етническия костюм (мъжки и женски), както и
проследяване на развитието му във времето с навлизането на нови и отпадането на
стари елементи на костюма. Обърнато е внимание на появата на чужди практики при
употребата на отделни елементи на народната носия.

6. Чрез географско ситуиране на археологическите находки са определени зоните на

концентрация на източногермански инфилтрации от разглежданата територия.

7. На база регистрираните некрополи и отделни гробове е направен статистически

анализ на погребалните практики и обреди, свързани с източни германи.
 СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. „Източногерманско присъствие в Старопланинската укрепителна система V-VІ век

– В: „Готите”, 2006 г., т. ІІ, 89-92;
2. „Етнически промени в диоцез Dacia спрямо отношенията между Източната римска
империя и Остготската държава през VІ век (по археологически данни)” – В:
„Годишник на Кюстендилския музей”, 2006 г., т. ХІІ, 173-179;
3. „Остготски паметници от епохата на остготското присъствие на територията на
Източната римска империя” – В: „Готите и старогерманското културно-историческо
присъствие по българските земи”, Издателство Balkan Media, 2003 г.
4. Късноантична излъскана керамика от територията на Национален архитектурен и
археологически резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра” (обект Църква № 2)”
(под печат);
5. „Варварите край късноантичното селище при хълма Кракра – земеделци, федерати,
рудари?” (под печат);
6. “Опит за локализация на източногерманско укрепление от епохата на Великото
преселение на народите в района на Източна Стара планина” – В: Сборник „Х-та
конференция Кюстендилска пролет”, Издателство на СУ „Св. Климент Охридски”
(под печат);