Македонски преглед, 1, 2019

КРЕПОСТИТЕ НА ЕНИДЖЕ ВАРДАР

В ПЪТЕПИСА НА ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ –
„ПРОСТО ЛЕГЕНДА“ ИЛИ НАСЛЕДСТВО
ОТ АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Радослав Христосков

THE FORTRESSES OF ENIDZHE VARDAR IN THE TRAVELOGUE OF EVLIYA ÇELEBI –

"JUST A LEGEND" OR A HERITAGE FROM ANTIQUITY AND THE MIDDLE AGES
Radoslav Hristoskov
(Abstract)
The centre of the ancient Macedonian state of Philip II and Alexander II, the medieval Bulgarian
metropolitan Slanitsa and the Ottoman city of Enidzhe Vardar, founded by the conqueror of the
Southern Balkans, Evrenos Bey, were located in the Lower Vardar region in different eras. Evliya
Çelebi's travelogue provides valuable information about the past of these lands, though it mixes real
facts with mythic tales. A number of European travellers, such as William Leake, Emil Isambert, M. F.
Karlova, Edward Lear, Johan Georg von Han, Stefan Verkovic and others followed in his footsteps and
more or less confirmed his observations.
Keywords: Enidzhe Vardar, Slanitsa, Pella, Philip II of Macedonia, Evliya Çelebi, Evrenos Bey,
Ancient Macedonia, Medieval Bulgaria, Ottoman Empire.

КРЕПОСТИ ЭНИДЖЕ ВАРДАР (ЯНИЦА) В КНИГЕ ПУТЕШЕСТВИЙ ЭВЛИИ ЧЕЛЕБИ –

«ПРОСТО ЛЕГЕНДА» ИЛИ НАСЛЕДИЕ АНТИЧНОСТИ И СРЕДНЕВЕКОВЬЯ
Радослав Христосков
(Резюме)
В Нижневардарской области в различные эпохи располагаются: центр древнего македонского
государства Филиппа II и Александра III, средневековая болгарская митрополия Сланица и
османский город Энидже Вардар (современное название – Яница), основанный завоевателем
Южных Балкан Эвренос-беем. Книга путешествий Эвлии Челеби дает ценную информацию о
прошлом этих земель, хотя и смешивает реальные факты с мифическими сказаниями. По его
следам отправляются многие европейские путешественники – Уильям Лик, Эмиль Исамберт,
М. Ф. Карлова, Эдвард Лир, Иоганн Георг фон Хан, Стефан Веркович и другие, которые в той
или иной степени подтверждают его наблюдения.
Ключевые слова: Энидже Вардар, Сланица, Пелла, Филип II Македонский, Эвлия Челеби,
Эвренос-бей, Древняя Македония, Средневековая Болгария, Османская империя.

Пътеписът на Евлия Челеби е едно от най-видните произведения на

османската литература от XVII в. и от най-точните описания на земите под
османска власт, макар авторът да смесва географски, исторически, фолклор-
ни и религиозни факти и понятия с фантастически елементи и хумористични
забележки. Десеттомното съчинение „Книга за пътуванията“ е незаменим из-
40 Радослав Христосков

точник за изследването и разбирането на културния и политическия живот на

балканските народи, т.е. на покорената от османците обширна област Руме-
лия. Никак не е случайно, че произведението е претърпяло цялостни или час-
тични преводи на множество съвременни езици и е обект на множество науч-
ни изследвания, свързани с етнологията, историята на езиците, топографията,
историята на религиите и суфизма, на историческите, демографските и градо-
устройствените особености на населени места и други.
Но от предговора към българското издание сме предупредени, че без-
критичното му четене би въвело в заблуда всеки изследовател и любител,
както отбелязва Страшимир Димитров: „Наред със сухото и точно възпроиз-
веждане на географско статистически сведения за пропътуваните райони, с
разказите за видяното, у него се срещат измислици, каквито е могла да роди
неуморната фантазия на един чисто източен човек... Привежданите цифри
много често изискват критично отношение, тъй като у него реалността е чув-
ствително обогатена с плодовете на собствената му фантазия.“1
И наистина от съчинението на Челеби могат да се извадят много при-
мери в подкрепа на това становище. Затова и не е изненадващо, че в бележки-
те си Димитров квалифицира отделни разкази на Евлия Челеби като „просто
легенди“ и определя описаните от него владетели и крале Янко ибн Мадиян,
Ай Соф, Адроне и други за литературен похват, чрез който описва неизвест-
ни или непонятни нему събития и личности. Сходна е и забележката на Ди-
митров за описанието на Челеби за град Енидже Вардар (дн. Яница): „По стар
навик Евлия Челеби пак измисля двама крале, за да може да обясни имената
на градовете. Това е постоянен метод и у него, щом опре до етимология на
имената.“2
Но описанието на наличните в Енидже Вардар религиозни храмове с
прилежащите им бани, гробници на бележите мюсюлмани, медресета и дюкя-
ни има висока стойност и е добре интерпретирано от Махиъл Кийл, който за-
лага основните тези за развитието на града и отбелязва запазените към онази
дата османски паметници в студията си. В тях по пътеписа на Челеби той
идентифицира редица от забележителностите на града като например имарет-
джамиите на Искендер бег и Ахмет бей, с прилежащите към тях обществени
бани, мавзолея на Евренос бей и гробниците (тюрбета) на други обществени-
ци и духовници3.

1
Димитров, Стр. Евлия Челеби. Пътепис. С., 1972, 19–20. Изданието съдър-
жа откъсите от т.т. VI, VII и VIII, в които Евлия Челеби говори за българи, за българ-
ско население. Самият Страшимир Димитров разглежда това издание като прелюдия
на цялостно научно издание на труда на Евлия Челеби с по-изчерпателен научно-
справочен апарат.
2
Димитров, Стр. Евлия Челеби..., с. 206, бел. 342.
3
Kiel, M. Yenice-i Vardar: A Forgotten Turkish Cultural Centre in Macedonia of
the 15th & 16th c. – Studia Byzantina et Neohellenica Neerladica, 1971, №3, 300–329;
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 41

Въведението в историята на града Евлия Челеби започва така:

„Описание на полето Веребие, принадлежащо на крепостта на Йенид-
же-и Вардар: Две крепости са. Едната е Текюр Бунар, разположена в единия
край на града. Другата се намира в границите на днешния град и я наричат
Веребие. По тази причина в султанските данъчни регистри крепостта Йенид-
же-и Вардар е в полето Веребие. В миналото имало двама братя, наследници
на крал Филикос, който построил тези две крепости. Казват, че тези крале се
наричали Текрюр и Веребие. След като крепостта преминала през ръцете на
много владетели, накрая била завладяна от Гази Евренос, един от военачал-
ниците на cултан Мурад I в годината 764 (20 октомври 1362 – 9 октомври
1363). И за да не позволи да попадне отново в ръцете на неверниците, той
разрушил част от укрепленията ѝ.“4
Сякаш в подкрепа на Страшимир Димитров са разсъжденията за Енид-
же Вардар на изследователя османист Хийт Лоури5. Той разглежда различни
градоустройствени и архитектурни проблеми, свързани пряко с града и непря-
ко – с вакъфите и материалното наследство на семейството на Евренос бей, ос-
новател на династията Евреносоглу. Привежда и описание на града от друг зна-
чим османски пътешественик – Ашик Мехмед от XVI в., който отсяда в Енид-
же Вардар за три дни през 994 г. по Хиджра (23 декември 1585 – 13 декември
1586 г.) и изрично отбелязва, че градът не разполага със защитни стени6.
Противоречието между Челеби и Ашик е забелязано от Хийт Лоури,
който реторично се пита дали описаните от Евлия крепости не са били незна-
чителни руини, и затова не са забелязани от Ашик Мехмед. С други думи, той
предполага, че Евлия Челеби по-скоро се е забудил и несъзнателно внася
объркване по въпрос от военностратегическо значение за Високата порта, за
нуждите на която в крайна сметка са изготвяни пътеписите. По-обстойно изс-
ледване на този пасаж може да ни даде и по-задълбочен поглед над методите
за събиране и интерпретиране на информация от Евлия Челеби при описание-
то на области и исторически събития, които да ни бъдат от практическа полза
при бъдещи изследвания.
Йенидже-и Вардар, станал по-известен в българската реч като Енидже
Вардар, е създаден наново град от османските нашественици между 1383 –

YENÎCE-i VARDAR. – https://web.archive.org/web/20170707192450/http:// www. diya-

netislamansiklopedisi.com/yenice-i-vardar/.
4
Преводът e от английски и се различава в известна степен от направения
през 1972 г. превод от Страшимир Димитров. – Lowry, H. Notes & Documents on the
Evrenos – Dynasty Of Yenice-i Vardar (Giannitsa). Istanbul, 2009, p. 140.
5
Lowry, H. The Shaping of the Ottoman Balkans: 1350–1550. Istanbul, 2008;
Lowry, H. In the Footsteps of the Ottomans: A Search for Sacred Spaces and Architectural
Monuments in Northern Greece. Istanbul, 2009; Lowry, H. The Evrenos Family & the City
of Selanik. Istanbul, 2010; Lowry, H. Fourteenth Century Ottoman Realities: In Search of
Hâci-Gâzî Evrenos. Istanbul, 2012.
6
Lowry, H. Notes & Documents on the Evrenos..., р. 167.
42 Радослав Христосков

1387 г., който в продължение на няколко века е културно и търговско среди-

ще и се превръща във важен ислямски център в Османската империя7. Първо-
начално е седалище на удж-бея Евренос, завоевателят на южните Балкани в
началото на XV в. Ениджевардарската област е плодородна, с много пасбища
и добре снабдена с питейна вода от множество реки, условия важни за първи-
те заселници на новото селище – акънджиите на Евренос бей. Заключен меж-
ду областите Кампания (Урумлък) на юг, Сланица на запад и Боймия на севе-
роизток8, градът контролира търговските пътища между Воден, Бер (Карафе-
рия), котловината Мъглен (Караджова), а също и към митрополията Солун.
В географското му разположение може да се търси стратегическата мисъл на
Гази Евренос9, пренесъл с напредването на османците последователно центъ-
ра на уджа си през Ипсала, Гюмюрджина и Сяр, за да основе нов град и да се
установи трайно в Енидже Вардар, на земя предоставена му официално от
султан Мурад I през октомври 1386 г.10 Оттам той е подготвял неспирните ос-
мански военни кампании към Гърция, Албания и Сърбия11.
В края на XVI в. Енидже Вардар представлява изключително мюсюл-
мански град и такъв остава поне до средата на XVII в., като само в прилежа-
щите му селища българското население е преобладаващо. Но към 1691 г.
християнското население в града нараства многократно12 и започва да играе
значителна роля в културния и стопанския живот на града през следващите

7
Относно разрушена при похода на Евренос крепост с името Вардар Христо
Гандев цитира Васил Кънчов (Македония. Етнография и статистика. – В: Избрани
произведения. Т. II. С., 1970, с. 346.), който се позовава на писанията на ранния ос-
манист Йозеф фон Хамер, но липсват сведения през време на османското нашествие
на това място да са водени боеве за просъществувало средновековно украление с та-
кова име.
8
Бабев, Ив. Македонска голгота. Спомени и изповеди от Ениджевардарско.
С., 2009, с. 80
9
Ayîegül zalı. Bir Osmanlı Vakßf îehri: Yenice-i Vardar. – Balkanlarda
Bıraktıklarımız, II. Ulusal MŞbadele ve Balkan Türk Kültürü Araştırmaları Kongresi, 22–
23 Kasım 2008. Samsun, 2009, s. 32.
10
Вакъфите на Евренос бей спроед тахрир дефтерите от 1519 г. възлизат на
59 села, разположени между Солун, Воден, Женско (Авретхисар) и Караферия, а при-
ходите от тях възлизат на 460 983 акчета, равни на 83 815 златни флоринта. – Lowry,
H. Notes & Documents on the Evrenos – Dynasty Of Yenice-i Vardar. Istanbul, 2010, p.
119; Мутафчиева, В. За чифлиците върху поземления вакъф на Гази Евренос бег в
началото на нашия век. – Известия на държавните архиви, 1992, b62, 51–67.
11
Demetriades, V. Vakifs along the Via Egnatia. – In: The Via Egnatia under
Ottoman rule (1380–1699). Rethymnon, 1996, p. 88
12
В османския дефтер от 1568/70 са посочени 63 християнски семейства, до-
като в 1691/4 нарастват до 589 ханета. – Kotzageorgis, Ph. New Towns and Old Towns
in the Ottoman Balkans. Two case studies from Northern Greece. – In: Festschrift in
Honor of Ioannis P. Theocharides. Studies on the Ottoman Empire and Turkey, Istanbul,
2014, p. 286.
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 43

векове. Свидетелства за български поселения в областта Сланица, т.е. отсеч-

ката на древния римски път Via Egnatia (Sol kol на османотурски) между Со-
лун и Воден, има още от Ранното средновековие и по същество в Солунското
поле започва процеса на формирането на българската народност13.
Турското Yenice („новичък“) предполага, че градът е открит на място-
то на вече съществувало селище14, т.е. както Иван Снегаров счита, че митро-
политският център от Първото българско царство Сланица е тъждествен с
Енидже Вардар15, или като противопоставяне на друго селище в околността16,
например на Вехти (Ветки) Па̀зар или Сланик, известно на турски като Ески-
дже („стар“)17. Народното българско наименование на новопостроения осман-
ски град е Па́зар, а това еднозначно обяснява и функцията му на тържище18.
Според местна християнска легенда, записана в началото на XX в., градът „...
е стар, основан във венецианско време...“, а според мюсюлманско предание
до Османското нашествие съществували няколко колиби между Ветки Пазар
и Аларе, от които се развил в последствие Енидже Вардар. В Третия Зографс-
ки поменик (1527–1728) пък името на града е споменато като „Енидже Па-
зар“.19 Пояснителната втора част от името на града Vardar произлиза от река
Вардар (Аксиос), по подобие на селището Йенидже-и Карасу на р. Места20,
или дори по-вероятно от областта Вардария (Вардар ова), тъй като Енидже
Вардар отстои от река Вардар на повече от 20 км и същевременно лежи на ре-
ка Колудей (Караазмак, Лудиас)21.

13
Иванов, Й. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното
потекло, език и народност с етнографска карта и статистика. С., 1915, с. LVII, LXVI,
52, 174.
14
Kotzageorgis, Ph. Op. cit., 273–277.
15
Център същевременно на Сланишката епархия, част от Охридската архие-
пископия, присъединена по-късно към Воденска епархия. – Снегаров, Ив. История
на Охридската Архиепископия. Т. 1. С., 1995, 188–191.
16
Коледаров, П. Към въпроса за развитието на селищната мрежа и на нейни-
те елементи в средищната и източната част на Балканите от VII до XVIII в. – Извес-
тия на института за история, т.18, 1967, 107–108.
17
Петър Коледаров слага равенство между с. Ескидже, Ениджевардарско, и
крепостта Стари дол, превзета от Йоан Ватаци след унищожението на Солунското
деспотство през 1224 г. – Коледаров, П. Политическа география на средновековната
българска държава. Втора част (1186—1396). С., 1989, с. 69, карта №3.
18
Коледаров, П. Към въпроса..., с. 120.
19
Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век. – Македонски
преглед, 1998, №3, с. 139, 142.
20
Дн. Генисея, Ксантийско. Поради сходството в имената на двата града, раз-
положението им по пътя Via Egnatia и главния поминък – тютюнджийството, често
изследователи ги бъркат един с друг.– Вж: Снегаров, Ив. Българските земи през пог-
леда на чужди пътешественици 1828–1853 г. С., 1997, с. 58.
21
Махиъл Кийл интерпретира Vardar като пояснение за значимото христия-
низирано тюркско или персийско племе Вардариоти, обитаващо района Вардария от
44 Радослав Христосков

Евлия Челеби нарича Ениджевардарското поле, едноименната кре-

пост намираща се в града, и митичния неин крал с името Веребие (Върбе,
Вребина в превода на Стр. Димитров), за което не може да се каже почти ни-
що, освен че има славянски произход22. На път за Цариград венецианският
посланик Лоренцо Бернардо преминал край Енидже Вардар и си отбелязал за
преминаващи в далечината каруци: „На 27 май [1591 г.], като слязоха по хъл-
ма, изобилен с вода и кладенци, тръгнаха по полите на планината, що се
намираше отсреща на хълма, па слязоха в едно широко поле, което турците
наричат Вардар Ова, а българите – Сланица.“23 Силно вероятно е Веребие и
Сланица (топоним останал в употреба от XI до XX в.24) да са наименования
на една и съща равнина, т.е. Ениджевардарското поле. Реципрочно, същото
равенство може да се постави и между крепостите с тези две имена. В доку-
менти на Охридската архиепископия от XI и от XIV в. се употребява названи-
ето „Σλανίτζης ἤτοι Πελλῶν“ (Сланица, значи Пела), което пък предполага, че
средновековният митрополитски център може да се е намирал в съвременно-
то село Постол (Ала клисе, дн. Пела)25. Това смята и Исайя Мажовски, в сво-
ите полулегендарни „Възпоминания“: „Между Солун и Енидже-Вардар са е
намирал града Еманлия - сега малко село с 250 къщи, като името му е замене-
но е онова на Апостол. От този град Еманлия е населен Енидже-Вардар още
от твърде старо време от славянобългарите, а града Еманлия по сетне наречен
Апостол след дохождането на турците е бил наречен Енидже.“26

X в. насетне. Малко вероятно е обаче новите мюсюлмански нашественици да кръстят

новосъздаден град на името на християнска общност. Kiel, M. Yenice-i Vardar – A
Forgotten Turkish Cultural Centre in Macedonia. – Studies on the Ottoman Architecture of
the Balkans. Variorum, 1990, 303–304.
22
Най-вероятно етимологично Веребие произхожда от славянските думи
„върба, връбница“ или „връбец“. Обяснение на този топоним може да се търси в лан-
дшафта на Ениджевардарско поле, обрасло с върбалаци покрай езерото, блатата и ос-
таналите многобройни водоизточници.
23
Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1908, 169–170.
24
Σταλίδης, Κωνσταντίνος. Το βυζαντινό τοπωνύμιο Σλάνιτσα. Ιστορική, γεωγ-
ραφική και γλωσσική θεώρηση. Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, Βυζαντιακά, Θεσσαλονίκη
2007, τ. 26, σ. 13-64., достъпно на адрес http://histsociety.web.auth.gr/Σταλίδης-26.pdf.
25
Друго предположение, свързано със Сланица, е, че вероятно е епископски
център на областта Драгувития (Δρουγουβιτείας) от Ранното средновековие. –
Μητρόπολη Θεσσαλονίκης από τα μέσα του 8ου αι. έως το 1430. Ιεραρχική τάξη – Εκκλησι-
αστική περιφέρεια – Διοικητική οργάνωση, ΚΒΕ/ΑΠΘ - Βυζαντινά Κείμενα και Μελέται,
42, Θεσσαλονίκη, 2007, σ.134. Вж. също: Снегаров, Ив. История на Охридската архие-
пископия, Т. 1, с. 343; Vasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Leipzig, 1970, s. 201.
26
Мажовски, Ис. Възпоминания. С., 1922, с. 52, достъпна на: http://macedo-
nia-history.blogspot.com/2006/11/isaja-radev-mazovski-mazovski-isaja.html.
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 45

Извън всякакво съмнение е, че името на праотеца крал Филикос е пре-

иначена форма на Филипос, т.е. иде реч за Филип II Македонски27. Долновар-
дарската област се явява сърцевината на античната македонска държава меж-
ду V – II век пр.н.е., а в столицата ѝ Пела се раждат най-видните представите-
ли на династията Аргеади Филип II Македонски и неговия син Александър III
Велики. Наименованието Пел оцелява в разговорния местен български език и
това е името, с което местните българи обозначават развалините около топли-
те извори край древния град28.
В чуждите географски карти от XVI – XVII в. често Пела замества от-
стоящия на по-малко от 10 км град Енидже Вардар, но не липсват и случаи, в
които двете селища са обединени, като едното име е поставяно в скоби след
другото29. В писмо от 1867 г. българи от Енидже Вардар се декларират като:
„Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на
старата Македонска престолнина „Бела“ по турски денеска „Енидже Вардар“
по църковното отделение Воденска епархия...“30 А на редица френски пощен-
ски картички от Солунския фронт, по време на Първата световна война, село
Постол (Алаклисе), намиращо се непосредствено до Пела, е отъждествено с
Енидже Вардар31.
Тази представа е битувала без съмнение и във времето, в което е жи-
вял и пътувал Евлия Челеби. Не без основание може да се предполага, че ми-
тологичната сказка е включена в съчинението му като препратка към древна-
та история на Долновардарската област.
Но Пела не е единственият значим градски център в областта в стари
времена. От праисторически времена районът на долното течение на река
Вардар е гъсто заселен и се формира значителна мрежа от населени места32.

27
Евлия Челеби отново говори за Филип Македонски (Филикос или Вели-
кос) като основател на град Кавала и Солун. – Димитров, Стр. Евлия Челеби. Пъте-
пис…, 138–139.
28
Бабев, Ив. Македонска голгота..., с. 209.
29
Виж: Henricus Hondius/Gerard Mercator. Walachia Servia, Bulgaria, Romania.,
Amsterdam, 1630. http://www.swaen.com/antique-map-of.php?id=16214; Willem
Janszoon Blaeu, Walachia Servia, Bulgaria, Romania. Amsterdam, 1640. https://www.
raremaps.com/gallery/archivedetail/11973/Walachia_Servia_Bulgaria_Romania/Blaeu.html
30
Иванов, Й. Българите в Македония..., 187–188.
31
Множество фотографии на Енидже Вардар и околностите му са оцелели от
периода на Първата световна война, ползвани като пощенски картички от разположе-
ните в Кралство Гърция сили на Антантата. Част от тях са включени в настоящата
статия с обяснителен текст.
32
Две неолитни селища са открити на територията на съвременния град Яни-
ца, а други в околните села Крушари (дн. Амбелиес), Обор (дн. Арависос), Аларе (дн.
Архондико), Дамян (дн. Дамяно), Сарбегово (дн. Дросеро), Кониково (дн. Дитико),
Литовой (дн. Лептокария), Киркалово (дн. Паралимни), Спирлитово (дн. Плаяри),
Грубевци (дн. Агросикия), Мандалево (дн. Мандало) и други. – ΧΡΥΣΟΣΤΟΜΟΥ,
46 Радослав Христосков

Традиция, която се запазва и в Античността. В околностите на Енидже Вар-

дар, в землището на несъществуващото днес чифлишко село Градище (Пале-
окастро), се е намирал град Кир или Кирос33, а по него областта между Енид-
жевардарското езеро (Борборус34) и Паяк планина в ранното средновековие
се наричала Кирестида35. Британският антиквар и топограф Уилям Лийк дава
следното описание на Кир от видяното при посещението му през 30-те годи-
ни на XIX в.: „Точно над чифлика изобилстващ извор извира от подножието
на планината, задвижва няколко воденици и напоява няколко градини, при-
надлежащи на фермата, която е на десния му бряг. От другата страна на пото-
ка има много древни дялани блокове в и около разрушен параклис; други се
наблюдават в различни части на чифлика, както и при водениците в близост
до извора; така че не може да има съмнение, че Палеокастро е древно място.
Разположението е много приятно, добре снабдено с дървесина и вода, и дава
възможност за наблюдение на обширно пространство, ограничено от плани-
ната на Яница, езерото на Пела и височините край Водена.“36 По същото вре-
ме Емил Исамберт свидетелства: „От Палеокастро някой може да се върне на
пътя към Яница, следвайки пресъхналата река Дорманлико (вода от мелници-
те, Овар за българите), където водата избликва от извори, отстоящи на 15 ми-
нути разстяние от градчето. Градът Кирос си прилича с Mutatio Scurio на път
за Ерусалим и се намира между Пела и Едеса, на 10 мили от всяко от двете
селища. Същата тази информация се съгласуваше с мястото на малкото град-
че Палеокастро или Градица за българите според Делаколунш. В това малко
градче има 12 къщи, построени върху малко островче, което се намира на 1/4
час от планината Паяк, където има изобилие от течащи води, извиращи от
планината. Малкото островче е заобиколено от средновековни укрепления,
които както изглежда са заместили македонския акропол.“37
Открилата се картина не се различава много от описаното от Евлия
Челеби летовище в планината над Енидже Вардар: „Въздухът и водата са из-

Π., Παναγιώτης ΧΡΥΣΟΣΤΟΜΟΥ. Νεολιθικές έρευνες στα Γιαννιτσά και στην περιοχή
τους (Неолитни селища в Яница и околността), ΑΕΜΘ 4, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 1990, ς. 169–
186, достъпен на адрес http://www.aemth.gr/el/component/k2/item/57-aemth-4-1990.
33
Μπακαλάκης, Γ. Το λατομείο της αρχαίας Κύρρου(;), Αρχαία Μακεδονία Ι
(1968). Θεσσαλονίκη, 1970, 172–183.
34
Tozer, H. F. Researches in the Highlands of Turkey. Volume I. London, 1869,
p. 154.
35
Бабев, Ив. Виолета Офилова. Полъх от Вардарския Юг. С., 2012, с. 22.
36
Leake, W. M. Travels in Northern Greece. Vol. 3. J. Rodwell, New Bond
Street, 1835, 258–301. – https://archive.org/details/gri_000033125008698322.
37
Isambert. É. Itinéraire descriptif, historique et archéologique de l'Orient :
ouvrage entièrement nouveau contenant Malte, la GrÎce, la Turquie dʼEurope, la Turquie
dʼAsie, la Syrie, la Palestine, lʼArabie Pétrže, le Sinaï et lʼEgypte et accompagnže de
11 cartes et de 19 plans. L. Hachette, Paris, 1861, 43–44. – в превод от гръцки от сайта
http://www.sightseers.gr.
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 47

вънредно приятни, на много места има извори – източници на живот, чиято

вода с много подземни тръби от печена глина е отведена в градските благот-
ворителни заведения. Това летовище се украсява от най-разновидни дървета,
като бор, хвойна, чемшир, планински кипариси и елхи.“38
В споменатите водоизточници трябва да търсим някои от притоците
на река Мъгленица, снабдяващи Енидже Вардар с прясна вода по водопровод,
останките от който били видими в началото на XX в. и са опоменати от авст-
рийския изследовател Алфред Струк39.
Руините от Кир, по подобие на останките от Пела, останали в голяма
степен разкрити над земната маса в продължение на векове, подхранвайки въ-
обръжението на местното население за отминалите времена. Мраморните къ-
сове и обработените камъни служели на местното население и с чисто прак-
тически цели. Както свидетелства Лийк: „Много останки от елинската древ-
ност, като квадратни каменни блокове и фрагменти от архитектура, могат да
се видят по улиците и гробищата на Енидже, които са били построени и ре-
монтирани с материали от Пела… Оставяйки Палеокастро точно на обяд,
следваме каруцарски път през равнината и пресичаме няколко малки турски
села с гробища, в които надгробните плочи са предимно древни дялани бло-
кове или фрагменти от архитектура. Много от тях вероятно са донесени от
Палеокастро или дори от Пела, тъй като турците често прибягват до значи-
телно разстояние за камъните, които превръщат в надгробни паметници.“40
Руините на Кир и Пела неслучайно са привличали вниманието на ре-
дица европейски пътешественици в Османската империя. Следващата древ-
ния път Via Egnatia от Солун за Воден руска пътешественичка М. Ф. Карлова
измежду другото споменава: „...поехме по големия път за Енидже. Преди да
стигнем там, видяхме разпръснати из полето камъни, някои от които бяха
доста големи и добре одялани.“41 По стъпките на Уилям Лийк минават още
британският художник натуралист Едуард Лиър през 1848 г., който прави
подробно описание и рисува детайлни пейзажи на града и околността,42 и авс-
трийският дипломат Йохан Георг фон Хан през 1858 г., който отбелязва:
„Турският град във вътрешността е наследник на близкият до него старомаке-
донски главен град и от него наследил градската сила и годишният панаир.

38
Димитров, Стр. Евлия Челеби. Пътепис..., 209–211.
39
Kiel, M. Yenice-i Vardar – A Forgotten Turkish Cultural Centre in Macedonia.
– Studies on the Ottoman Architecture of the Balkans. Variorum, 1990, p. 306
40
Leake, W. M. Travels in Northern Greece. Vol. 3..., 268–269. –
https://archive.org/details/gri_000033125008698322.
41
Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век. Съст. М. Кожухаро-
ва. С., 1986, с. 332.
42
Lear, E. Journals of a Landscape painter in Albania etc. London, Richard
Bentley, 1851, 30–38. – https://archive.org/details/journalsoflands00learuoft.
48 Радослав Христосков

С това Йенидже не е нищо друго, освен преместената Пела.“43 Няколко годи-

ни след Хан Стефан Веркович посещава Енидже Вардар и също остава с впе-
чатление, че градът е построен върху развалините на Пела44. Френският дип-
ломат Еспри-Мари Кузинери в началото на XIX в. пише: „Градът е построен
от турците две левги западно от Пела. В сградите на новия град са използвани
материали от древния град.“45 Същото заключение прави и Емил Исамберт:
Целия градски план на Пела всеки може да го види от руините на градчето
Йени Кьой. Всички градчета разположени около Пела, някои от които са
Шарлии, Кофалово, Восакси, Петрово, Чаушли, Агалари и Яница се изгради-
ха с материали от Пела.“46
Землеописателният разказ на Евлия Челеби продължава така: „Описа-
ние на земята на град Йенидже. Този град е разположен на едно осеяно с хъл-
мове и долове широко място между споменатите две крепости...“47 И ако пог-
леднем това поле през очите на пътешественика – осеяно с праисторически,
антични и средновековни каменни и мраморни късове, никак няма да е стран-
но, подобно на Евлия Челеби, да си представим тези останки като гъста пле-
теница от фортификационни укрепления на един и същи град48.
Нищо не може да се каже за тюркско-ислямското владетелско име
Текрюр (Текюр при Стр. Димитров). Евлия Челеби говори също за крепостта
в единия край на града Текюр Бинар (Tekur Pinar). Възможно тълкуване на
това словосъчетание е императорски (владетелски) извор49, като е употребе-
но в преносен смисъл или пътешественикът е имал предвид конкретен топо-
ним. Точно такъв в Ениджевардарското поле е засвидетелстван век и полови-
на преди него. В първата половина на XV в. като мюлк на Иса бей, син на Ев-

43
Hahn, J. G. von. Reise vion Belgrad nach Salonik, Wien, 1868, s. 200 –
http://reader.digitale-sammlungen.de/en/fs3/object/display/bsb10468934_00208.html.
44
Веркович, Ст. Народни песни на македонските българи. –
http://liternet.bg/publish20/s_verkovich/index.html.
45
Cousinéry, E. M. Voyage dans la Macdoine. Vol. I. Paris, 1831, p. 86. Виж
също: Иванов, Й. Българите в Македония…, с. 206; Френски пътеписи за Балканите
ХV – ХVIII в. Подбор, превод и редакция Бистра Цветкова. С., 1975, с. 391.
46
Isambert, É. Op. cit., 44–45.
47
Димитров, Стр. Евлия Челеби. Пътепис…, с. 207.
48
Днес в границите на града се намира възвишението Тумба (дн. Филипио),
което в началото на XX в. е в края на града. На изток от тумбата са се простирали
християнските махали Варош и Бучава, също разположени на хълмове. Това потвър-
ждава думите на Евлия Челеби, че градът е разположен на пресечен терен.
49
Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, т.
22, 1911, с. 454. В Цариброд се среща топонима Теквур Бинари и се превежда като
„Царски бунар“. – В: Пирот 1877–1977. Пиротски зборник 8–9, Пирот, 1977, с. 146.
– http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbor-
nik/NBPI-zbornik-08?fbclid=IwAR1q3OnoS821zaGKtNNNSGd8Xt6lMX2Ls0cEZzSygsm-
1VRC0FaJYVwm1PYw#page/146/mode/1up.
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 49

ренос бей, и тимар на ловците на мечки Хамза и Нусрет са отбелязани селата

Апостол и Текюр Бунаръ̀ или Геркарци (Гераконас)50. На 4 км източно от Гер-
карци отстои село Либаво (дн. Филирия), в аязмото на което се намира чешма
от обработени мраморни късове, датиращи вероятно от елинистическата епо-
ха. Още по внушителна е чешмата при извора на село Литовой (дн. Лептока-
рия). Малко вероятно е тези фонтани да са оцелели непокътнати през поврат-
ностите на времето около две хилядолетия, но както чешмата в Постол, те са
носители на спомена по отдавна отминали времена и изчезнали цивилизации
и техните управници51.
За вече споменатия горещ извор Пел край Пела Уилям Лийк прибавя
и описание на полуразрушените прилежащи бани и фортификационни стени,
които изчезват на юг в Ениджевардарското блато52, описани също от Франсоа
Пуквил: „Излизайки на юг, проследих линията на една друга част на опасва-
щата стена, което жителите в днешно време сочат като Пела. Стената стига
до едно квадратно езерце, построено от турците, само че обиколката е върху
основа, която води към епохата на гърците и преминава в границите на пери-
метъра на стената. В езерото на Колудей, днешното езеро на Енидже Вардар,
забелязах, че се събират резервите от реката за този град. Вардар се намира
на 1 левга от Пела.“53
Митичният произход на строежа при извора Пел, стената при който е
наричана „Кралимарковиут дувар“, е допълнително обрисуван в българската
легенда от Ениджевардарско „Крали Марко и живата вода“ . Според нея от
извора течала „жива вода“, която давала легендарната сила на героя54. Неза-
висимо дали Евлия Челеби е имал предвид конкретен обект или е използвал
израза преносно, то без съмнение тази му бележка носи достоверност.
Осеяният с много старини ландшафт е заблудил пътеписеца в предс-
тавата му за наличие на градски стени и крепости, но гледището му не се е
различавала много от това на съвремениците му. Ашик Мехмед е предал по-
точно описание на Енидже Вардар, тъй като е посетил града във време по-
близко до основаването му и е имал възможността да комуникира с второ по-

50
Цветкова, Б. Паметна битка на народите. Варна, 1979, с. 125. Авторът
идентифицира селата съответно като Постол, Ениджевардарско, и Ераки (Йераки, Ге-
раки), Берско. Двете селища отстоят едно от друго на няколко десетки километра по
права линия и по-вероятно Текюр Бунар да се отнася за близкото до Постол село Гер-
карци (Йеракар).
51
Фотографии на чешмите в Либаво и Литовой са поместени в приложение-
то в края на статията. Предоставени са ми от историка и краевед на Ениджевардарско
Иван Бабев, за което искрено му благодаря.
52
Leake, W. M. Op. cit., 262–265.
53
Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v. III, р. 111. – Превод от
гръцки от сайта http://www.sightseers.gr.
54
Шклифов, Бл., Е. Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска
Македония. С., 2003, 240–242; Бабев, Ив. Виолета Офилова..., 223–224.
50 Радослав Христосков

коление ениджевардарци. Липсата на такива е принудило Челеби да се осланя

на разкази и легенди, за разлика от Уилям Лийк например, който векове по-
късно ползва достъпните описания и бележки от антични автори и прави по-
точен анализ. Става ясно, че Евлия Челеби се е запознал, доколкото му е било
възможно, с местната история и топонимия при пътеписа си, но и че някои от
твърденията му следва да се интерпретират в преносен смисъл, а не буквално.
Изложените тук хипотези не са цялостни и могат да се намерят множество
пропуски и контрааргументи срещу тях, но дават възможност да се осмислят
по-добре твърденията на човек от предмодерната епоха, който е имал различ-
ни разбирания от изследователите в съвремеността ни. От друга страна, исто-
рическото минало на Енидже Вардар и прилежащата му област съдържа ин-
тересни факти и процеси, свързани с българската средновековна, възрожденс-
ка и по-нова история, малко или слабо изследвани в историографията ни.
Настоящото изследване е малка стъпка в тази посока.

Приложения

№1

№2
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 51

№3
Две от илюстрациите (стр. 50), направени от Едуард Лиър през 1848 г. (№1–2)
и фотография на неизвестен автор (№3) от началото на XX в.,
с еднакъв ракурс от югоизточния вход на Енидже Вардар по главния път от Солун.
В далечината напред се вижда джамията на Искендер бег от началото на XVI в.,
значително преустроеният имарет-завие или резиденция на Евренос бег
от кр. XIV в.55
Изключителният поглед към детайла на Лиър проличава
и от наглед маловажни подробности – например от падналата мазилка
на подпорната стена на джамията. В картините на Лиър правят впечатление
мраморната чешма на преден фон и разпръснатите каменни късове,
даващи представата на пътешествениците за античното минало на града56.
Сам той описва Енидже Вардар като „красив образец на македонския
градски пейзаж, разположен в горички с богата зеленина,
с няколко издигащи се бели минарета и тук-там,
с един или два купола на джамии,
и няколко високи, тъмни кипариси.“57

55
Lowry, Н. Notes & Documents on the Evrenos Dynasty..., 28–32.
56
Илюстрациите на Едуард Лиър са достъпни на интернет страницата на
Харвардския университет. – http://oasis.lib.harvard.edu/oasis/deliver/~hou01475.
57
Lear, E. Op. cit., p. 30
52 Радослав Христосков

№4 №5

№6
Намиращата се днес в центъра на село Постол (дн. Пела)
чешма с мраморен къс от античната Пела, вграден в нея (№4–6)58.

58
Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912–1916. С.,
1993, с. 31.
 Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 53

№7

№8

№9

В отсечката от пътя Via Egnatia между Солун и Енидже Вардар (Пазар)

се намира извора Бел, днес останал в страни от съвременната магистрала
и загубил безвъзвратно горещите си води (№7–9).
54 Радослав Христосков

№10 №11
Фотографии на старинните чешми в Либаво (№10) и Литовой (№11). Предоставени
са ми от изследователя на Ениджевардарската област Иван Бабев,
за което искрено му благодаря. И тези чешми, подобно на чешмата в Постол,
са строени с късове мрамор от Античността.

№12
Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – ... 55

№13

№14
56 Радослав Христосков

№15

Четири поредни фотографии (№12–15, с. 54-55) от поредицата

„Librairie Française Salonique“, издавана на Солунския фронт
по време на Първата световна война.
Хийт Лоури предполага, че сградата на хълма зад пазара
е водохранилище (№13–14), част от спускащата се от Паяк планина
водоснабдителна мрежа на Енидже Вардар59.
Снимките обхващат приблизително ъгъл от 180° от тогавашния северозападен
край на града. Днес (заключено между улиците Κύπρου и Θεοδ. Κολοκοτρώνη),
както и в миналото, на това място е разположено градското тържище.
Хълмът отсреща днес е залесен и представлява градския парк Φιλιππειο,
а след къщите от последната фотография в западна посока
започва християнската Горна махала или Вароша.

59
Lowry, H. Notes & Documents on the Evrenos Dynasty..., р. 103