Девическото образование през Възраждането

Едно от най-важните постижения на българското възраждане е

развитието на образованието. Днес образованието е нещо нормално и
лесно достижимо, достъпно за всеки, но през онеси смутни времена, то е
било привилегия само на определени хора и прослойки. Българскто
възраждане закъснява с 3 века от западноевропейското. Това обаче създава
просветното движение с цел българска национална светска просвета.
Националното ни самоутвърждаване не може да отговори на по-
високите духовни потребности на българите. Взаимните училища са
постигнали целта си да подготвят за кратко време голям брой хора и сега
има нужда от нови порядки. Наред с взаимните училища се появяват и
класките, които предлагат по-висок клас образование и култура. Разширява
се кръга на учебните дисциплини и обогатяване на съдържанието.
Класните училища се откриват от хора учили в руски учебни заведения.
Особеното на класните училища е, че всияки ученици са в една стая,
учебното съдържание е под формата на урок, а учениците се учат да
разказват преподаденото съдържание. Учителите ползват руски учебници.
Българските класни училища са демократични и в тях се обучава всеки.
Първото класно училище е създадено от Найден Геров 1846г.
Процесът на изграждане и усъвършенстване на новобългарските
училища е свързан с появата и на девическите училища. Създава се
необходимост от образование на българските девойки, защото ролята им в
културния и обществен живот се увеличава.
Осмаската власт налага сурови порядки и образованието трудно се
осъществява, дори се предпочита невежеството. Тогава дори не се говори
за обучението на жените, за тогавашните времена те са втора ръка хора.
Ако за мъжът е важно да е образован, да разбира от търговия, да се заеме
със занаят, управление или военно дело, то възможностите за жените
стигат до това да могат да въртят вретеното, да поддържат дома и да се
грижат за децата. Силен подтик към просвета са ренесансовите и
просвещенските идеи, но за духовното пробуждане, основна роля има
появата на национално съзнание.
През 18 в. се появяварт и първите наченки на интерес към образоването
на момичетата. Социално икономическите и културни промени пораждат
ново отношение на просветните дейци към девическото образование. На
жение започва да се гледа не само като на стопанки на дома без
ангажименти, а на жъзпитателка на децата и участничка в обществения
живот.
Следващите години възникват първите школи за момичета. В тях се
обучават само момичета. Първите девически училище в България са
килийни. Използват се помещения на манастири и частни домове.
Обучението се води от монахини, жени и дъщери на учители.
Съдържанието, организацията и методите на обучение били идентични с
тези от мъжките килийни училища. Името на първата известна килийна
учителка е Хаджи Трендафила.
Първите девически училища са в Котел и Свищов 1820г. Учебният
процес е опростен, но той дава опората, от която има нужда женското
съсловие. Това дава стимула за създаване на светски девически училища.
Основоположник на първото светско девическо училище в България е
Анастасия Димитрова. Тя прави революция в българското образование с
отриването на училището през 1839г в Плевен. Учи в Калоферското
девическо училище. След като се омъжва през 1852г напуска училище, но
продължава да преподава частно в дома си на 10 момичета. Откриването
на първото светско девическо училище се посреща възторжено и се
оценява като събитие с голямо значение за просвещението и духовното
развитие на българката.
 В училището наред с църковните предмети се изучават и история,
география и аритметика. За съжаление тогава не е имало учебници по тези
предмети и ученето е било устно. Продължителността на обучението е от 3
до 5г. Съдържанието на обучението включва четене, краснопис, свещена
история, аритметика, български език, математика, землеописание
катехезис, черковно-славянски език.
През 50-те години на XIX век са положени основите на новото
девическо образование в България. Българите с голямо усърдие се залавят
да устройват женски учебни заведения. Голяма подкрепа в областта на
просветното дело у нас оказва Александър Екзарх – виден български
общественик. С материална помощ на Русия той насърчава откриването на
девически училища в България. Пише на българските общини и на отделни
лица да помогнат за създаването на женски училища, изпраща средства за
поддържането им, грижи се за учителките.
Първото класно девическо училище е в Шумен 1856 от Сава
Доброплодни. Учебните програми са близки до тези на мъжките. Изучават
се ръкоделие, педагогика, домакинство и др., които са свързани с
дейността на жената – да е майка и домакиня. Класните училища са 3-4-
5класни. Има и по-големи класове в големите градове.
Особеност на класните училища е, че в 3-класните се
преподаватхуманитарни предмети, а в 4,5 и нагоре класове се набляга на
природо-математическите предмети. През 70-те години има подем, който
налага създаване на специални училища, Колкото и трудно да е в условия
на робство през 1873г е открито търговското училище в Свищов от
Д.Шишманов. открити са и две духовни училища- в Лясковския манастир
и в Самоков. Класните училища през следващите години запазват
общообразователния си характер.
През 70-те години на 19в особени грижи за девическото образование
полагат женските дружества.Те се появяват, когато българката е
достигнала вече по-висок стадий на умствено издигане и обществено
активизиране. Женските дружества допринасят за разширяване на
женското образование и по-масовото привличане на българската жена в
обществения живот. Образованите българки по различен начин взимат
инициатива и активно участие в обществения живот. Дейността на
женските дружества е насочена в няколко направления, като основно е
подпомагането - материално и морално на девическите училища. Те
събират помощи за издръжката на бедни ученички, изпращат бедни и
способни девойки да се учат за учителки в по-добрите училища в страната
или в чужбина, снабдяват училищните библиотеки с книги, изплащат
възнагражденията на учителките.
Сериозна подкрепа за развитието на девическото образование у нас
през втората половина на 60-те и през 70-те години оказват българките,
които са завършили в Русия. Българките, които завършват в Русия и в
други страни полагат особени усилия за развитието на българските
девически училища. Те са много добре подготвени учителки, активни
общественички и видни деятелки на женските дружества, както и автори
на учебници. Една от най-авторитетните измежду тях е Рада Гугова-
Киркович, която става учителка в Пловдивското девическо училище,
сътрудничи на периодичния печат, превежда учебници.
Материалната осигуреност на училищата е в основата на тяхното
развитие, както и организация и управление. Подходяща форма на
управление е училищното настоятелство избирано в махалата или
общината. Основна характеристика е тяхната анонимност. Основна
дейност на настоятелствата е издръжката на училищата , надзор над
работата на учителите, намиране на учители и други. Прокрадва се идеята
за създаване на централен орган за ръководство, който да следи за всияки
тези неща.
 Идеята за централно управление се среща при Васил Априлов, Петър
Берон и Константин Фотинов. По тази причина се свикват и учителски
събори. Целта им е да решат професионалните проблеми на училището за
учебни програми, времетраене на обучението, изисквания към учителите,
заплати и други. Първият такъв събор е в Стара Загора 1868г.

В сравнение с развитието на женското образование и възпитание в

Европа, нашите девически училища със сигурност са доста по-назад. Но не
може да не се отбележи, че само за един период от 30-35 години, при
крайно тежки условия на османско владичество, при пълна несигурност на
всекидневния живот, българката успява, макар и бавно да започне да се
изравнява с мъжа по образование. Това е безспорен факт, който не може да
се подмине от редица български дейци, които активно подкрепят стремежа
на жените към светското образование и култура.
Девическите училища през периода на Просвещението изиграват
голяма роля за формиране на идеята за право на жената да получава
образование и да бъде равноправна на мъжа. Те съдействат и за духовното
и културно просветно извисяване на българката.

Литература:
1. Н. Жечев, „Киев и българското девическо образование през Възраждането“;
ИПр., 1992, 3
2. „История на България“. Т.5. С., 1985
3. В. Паскалева, „Българката през Възраждането“. С., 1984
4. „История на българското образование“ – Благоевград, 2006г , Невена Филипова
5. Интернет.