Изследване на функции

Растене и намаляване на функции

Нека y  f ( x) е дефинирана в (a, b)

x и y са нарастванията на аргумента и функцията в точката х.
x  0  y  0 f ( x) - растяща в (a, b)
Ако в произволна точка x  (a, b) f ( x) - намаляваща в (a, b)
x  0  y  0

Условия за растене и намаляване на диференцируеми функции в даден интервал

Теорема
е растяща в (a, b) , то f ( x)  0 за  x  (a, b)
Ако f ( x)
е намаляваща в (a, b), то f ( x)  0 за  x  (a, b)
и обратно:
f ( x)  0 за  x  (a, b) , то f ( x) е растяща в (a, b)
Ако
f ( x)  0 за  x  (a, b) , то f ( x) е намаляваща в (a, b)
Пример. Да се намерят интервалите на растене и намаляване на функцията

y  2 x3  9 x 2  12 x  1

Решение. D.O :  x

y  6 x 2  18x  12  6( x 2  3x  2)  6( x  1)( x  2)
y

y   
1 2 x

 за x  (,1)  (2, )  y  0  y  расте

за x  (1,2)  y  0  y  намалява
 Екстремуми на функции

Нека x0 е вътрешна точка от дефиниционната област на функцията y  f ( x)

Казваме, че функцията y  f ( x) има:

максимум в точката x0 , ако  околност u на x0 така, че за  x  u

е изпълнено f ( x0 )  f ( x) или y  f ( x)  f ( x0 )  0 за x  x  x0

минимум в точката x0 , ако  околност u на x0 така, че за  x  u

е изпълнено f ( x0 )  f ( x) или y  f ( x)  f ( x0 )  0 за x  x  x0

 Условия за съществуване на екстремуми на функции

Теорема 1. (Необходимо условие за екстремум)

Ако y  f ( x) има екстремум в т. x0, то f ( x)  0 или f ( x) не съществува.

Доказателство. Нека за определеност функцията има максимум в т. x0

 y  0 за x в околността на x0

y y
 0 за x  0  lim 0
x x 0 x

y y
 0 за x  0  lim 0
x x 0 x

Ако поне едната от двете граници не съществува, или и двете съществуват,

но не са равни, тогава производната на функцията в точката x0 не съществува.

Ако двете граници съществуват и са равни т. е. функцията има производна

в тази точка, тогава при x  0 получаваме съответно f ( x)  0 и f ( x)  0
следователно f ( x)  0.
Аналогично условието се доказва и когато функцията има минимум в точка x0 .
 Съгласно доказаното необходимо условие, точките в които функцията
f ( x) може да има екстремум са корените на уравнението f ( x)  0
или точките в които f ( x) не съществува.

Тези точки се наричат критични точки на функцията.

Теорема 2. (Достатъчно условие за екстремум)

Ако y  f ( x) има непрекьснати производни до втори ред в околност на т. x0 ,
f ( x0 )  0 и f ( x0 )  0  f ( x) има максимум в x0
то ако
f ( x0 )  0 и f ( x0 )  0  f ( x) има минимум в x0

Теорема 3. (Достатъчно условие за екстремум)

Ако x0 е критична точка на f ( x) и
f ( x)  0 при x  x0 и f ( x)  0 при x  x0 , то в x0 функцията има минимум
f ( x)  0 при x  x0 и f ( x)  0 при x  x0 , то в x0 функцията има максимум
 Пример. Да се изследват за екстремуми функциите:
x
а) y  2 x  3x  36 x  4 y
3 2
б)
1  x2
Решение. а) y  2 x3  3x 2  36 x  4 D.O :  x
y  6 x 2  6 x  36  y  0  6 x  6 x  36  0 / :6
2

x2  x  6  0  x1  3 и x2  2
y  12 x  6
y(3)  12(3)  6  30  0
 ymax  y(3)  2(3)3  3(3)2  36(3)  4  85
y(2)  12.2  6  30  0
 ymin  y(2)  2.23  3.22  36.2  4  40
x 1  x 2
б) y   D .O :  x   y    y   0  1  x 2
 0  x1  1 и x2  1
1 x 2
(1  x )
2 2

Знаменателят е положителен за всяко х и знакът на y  зависи само от числителя.

y 1
y _ y  y ( 1)  
  min
2
1
1 1
x
ymax  y (1) 
min max 2
 Най-голяма и най-малка стойност на функция в
затворен интервал

Ако функцията е диференцируема в затворения интервал [a, b],

то тя е непрекъсната в този интервал и следователно достига в него
своите най-голяма и най-малка стойност поне веднъж.

Ако те се достигат във вътрешни точки на интервала,

то те ще бъдат локални екстремуми на функцията за интервала (a, b).

Те могат да се достигат и в края на интервала, т.е. в точките a и b.

Затова, за определянето на най-голямата и най-малка стойност на функция

в затворения интервал [a, b], намираме стойностите на функцията в точките
в които тя има локални екстремуми и стойностите й в краищата на интервала.
От тях определяме най-малката и най-голяма стойност.
Пример. Да се намерят най-голямата и най-малка стойност на функцията

y  2 x3  3x2  12 x  1 в интервала: а) [-3,2] ; б) [-1,2].

Решение. y  6 x 2  6 x  12

y  0  6 x2  6 x  12  0 /: 6  x2  x  2  0  x1  2, x2  1
y

y   
3 2 1 1 2 x
max min

а) y(3)  10, y(2)  21, y(1)  6, y(2)  5

yн.г.  y(2)  21
yн. м.  y(1)  6

б) y(1)  14, y(1)  6, y(2)  5

yн.г.  y(1)  14
yн. м.  y(1)  6
 Изпъкналост и вдлъбнатост. Инфлексни точки.

Нека y  f ( x) е дефинирана в интервала (a, b) (може да е затворен или безкраен)

Казваме, че графиката на функцията y  f ( x) (и самата функция) е:

вдлъбната в интервала (a, b) , ако всички нейни точки лежат под коя да е
допирателна в този интервал.
изпъкнала в интервала (a, b), ако всички нейни точки лежат над коя да е
допирателна в този интервал.

Предполагаме, че графиката на функцията се наблюдава отдолу нагоре.

вдлъбната изпъкнала
(изпъкнала отгоре) (изпъкнала отдолу)
 Условия за изпъкналост и вдлъбнатост:

Теорема 1. Ако y  f ( x) има непрекъсната втора производна в (a, b)

f ( x)  0 за  x  (a, b) , то f ( x) е вдлъбната в (a, b)

и ако
f ( x)  0 за  x  (a, b), то f ( x) е изпъкнала в (a, b)

Точка, която отделя изпъкналата и вдлъбнатата част от графиката на

непрекъсната функция, се нарича инфлексна точка.

Теорема 2. Ако f ( x0 )  0 или f ( x0 ) не съществува и ако f ( x)

сменя знака си при преминаване през точката x0 , то при x  x0 функцията
y  f ( x) има инфлексна точка.
Пример. Да се намерят интервалите на изпъкналост и вдлъбнатост и
инфлексните точки на функциите:
2x 2
а) y  x  3x  4 x  2
3 2
б) ye
Решение. а) y  x  3x  4 x  2 D.O :  x
3 2

y  3x 2  6 x  4  y  6 x  6
y
y  0  6 x  6  0  x  1 
y 
 за x  (,1) - функцията е вдлъбната вдл. 1 изп.
x

за x  (1, ) - функцията е изпъкнала

за x  1 има инфлексна точка: (1, y(1))  (1,0)
2x 2 2 x2
б) ye D.O :  x y  4 x.e
2 x 2
2 x 2
2 x2 2 x2
 y  4e  4 x.e .(4 x)  4e .(4 x  1)  4e
2
(2 x  1)(2 x  1)
1 1
Следователно y  0 при x1   и x2 
2 2 1 1
y за x  ( , ) - функцията е вдлъбната
y   2 2
  1 1
2 x за x  (  ,  )  ( , ) - изпъкнала
1 1 2 2

1 2 1 2 1 1
1  1  1 2 1 2
y ( )  e , y ( )  e  т. ( , e ), ( , e ) са инфлексни точки на функцията.
2 2
2 2 2 2
 Асимптоти
Ако при x   или y   графиката на функцията се приближава
безкрайно до някаква права, то тази права наричаме асимптота на функцията,
а също и асимптота на кривата, която е графика на функцията.

Видове асимптоти:

1) Правата y  n е хоризонтална асимптота на y  f ( x) , ако lim f ( x)  n

x 

2) Правата х = а е вертикална асимптота на y  f ( x) , ако lim f ( x)  

x a
или lim f ( x)  
x a

3) Правата y  kx  n е наклонена асимптота на y  f ( x) , ако

f ( x)
k  lim , n  lim[ f ( x)  kx] при условие, че тези граници съществуват.
x  x x 
Ако поне една от тези граници не съществува или е безкрайност, тогава
функцията няма наклонени асимптоти.
При k  0 получаваме хоризонтална асимптота с уравнение y  n.
 x2  1
Пример. Да се намерят асимптотите на функцията y  f ( x) 
x 1
Решение. Д .О : x  1  x  (,1)  (1, )
x2  1
1) lim f ( x)  lim  функцията няма хоризонтална асимптота
x  x  x  1

x2  1 2
2) lim f ( x)  lim   
x 1 x 1 x  1 0
x  1 - вертикална асимптота
x 1 2
2
lim f ( x)  lim   
x 1 x 1 x  1 0

f ( x) x2  1 x2  1
3) k  lim  lim  lim 2 1
x  x x  x( x  1) x  x  x

 x2  1   x2  1  x2  x   x 1
n  lim[ f ( x)  kx]  lim   1.x   lim    lim   1
x  x  x  1 x  x 1   x 1 
    x

 y  x 1 - наклонена асимптота
 Построяване на графика на функция
1. Определяне на дефиниционната област на функцията и намиране на
точките на прекъсване, ако има такива.

2. Проверка за четност, нечетност и периодичност.

3. Намиране на първата производна и определяне интервалите на монотонност

и критичните точки на функцията.

4. Намиране на екстремумите.

5. Определяне на интервалите на вдлъбнатост и изпъкналост и инфлексните

точки.

6. Намиране на асимптотите.

7. Построяване на графиката.
 4
Пример. Да се изследва и построи графиката но функцията y  x 
x2
Решение. Д .О : x  0
4 4
y ( x)   x    x    y ( x)  нито четна, нито нечетна
( x) 2 x2
8 x3  8 ( x  2).( x 2  2 x  4)
y  1  3  3 
x x x3
 критични точки: x  2, x  0 ( x2  2 x  4  0 за x тъй като D  1- 4  -3  0)
y
y
4
   ymin (2)  2  2
3
0 2 x 2
min
y
 8  24 y  
y  1  3   4  0 за x изп. изп.
 x  x 0

 Функцията е изпъкнала в цялата си дефиниционна област и

няма инфлексни точки.
 Асимптоти:
 4
1) lim f ( x)  lim  x  2    няма хоризонтална асимптота
x  x   x 

2) lim f ( x)  lim  x 
4
  0    
x 0 x 0  2
x 
x  0 - вертикална асимптота
 4
lim f ( x)  lim  x  2   0    
x 0 x 0  x 
 4 
 x  2
3) k  lim
f ( x)
 lim  x   lim 1  4   1

x  

x  x x  x x3 
 4   4
n  lim[ f ( x)  kx]  lim  x  2  1.x   lim  2   0
x  x   x  x  x 
yx - наклонена асимптота
4
Пресечни точки с координатните оси: y  x 2 - не пресича Oy
4 x
Пресича Ох при y 0 x 2
 0  x3
 4  0  x  3
4   3
4
x
 4 y ymin (2)  3 y
y x 2 x0
x y    асимптоти y  x y  
0 2 x изп. изп.
min 0

x  3 4 0 2 
y  0   3 
min
y   0 
y  

y
8

x
-8 -6 -4 -2 2 4 6 8

-2

-4

-6

-8