Professional Documents
Culture Documents
Voinata Na Virtualni Riealnosti Paralielna Rvalnost
Voinata Na Virtualni Riealnosti Paralielna Rvalnost
фаза
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от Alien
Петък, 10 Февруари 2023 14:27
Очевидно за тази цел човекът, който представя някаква позиция, освен учен в
класическия смисъл на думата, трябва да има и значителни метафизични познания и
практика. Подобни хора служат като своеобразен мост, който има за цел да сближава
позициите във възприятията независимо от коя странана барикадата гледате на нещата.
Същевременно именно защото подобни хора имат познания и опит както в
конвенционалната наука, така и в метафизиката – те могат умело да манипулират
аудиторията във всевъзможни посоки. Стъпвайки на напълно автентични принципи,
те умеят да променят целите им, налагайки дневен ред, който не се различава особено
от основните прийоми на властовите фракции (дори на тези, които използват т. нар.
„ченълинг послания“ за въздействие върху масите). Това е още по-манипулативно, ако
човек има лимитиран контекст, защото една подобна визия за голяма част от
аудиторията, която се интересува и от „духовната страна на нещата“ би изглеждала
напълно адекватна. Стига да се използват правилните активиращи думи и послания,
които да въздействат както на ума, така и на емоциите чрез изграждането на рамка,
която, макар и силно екзотична от гледна точка на масовото ниво на съзнание, все пак
би изглеждала „приемливо“.
Когато говорим за познания и опит в метафизиката очевидно стъпваме на много тънък
лед в интерпретацията, защото „нишата“ е прекалено голяма и разнородна, а
общоприети „сертификати“ няма. В случая обаче, предвид обстоятелствата, подобно
масово съгласие лесно може да бъде получено, защото конкретният човек е учил и
работил заедно с авторитет от ранга на... Робърт Монро. Макар интерпретациите за
работата на „Боб“ да са много – огромният му принос е безспорен и неслучайно
Издателството ни е препоръчвало неговите книги по различни поводи. Същевременно
вероятно по-голямата част от аудиторията не е наясно, че именно поради
безпрецедентния му (особено за онова време) труд – интереса от страна са всевъзможни
тайни служби и дори извънземни фракции също е бил голям. По наша вътрешна
информация от хора участвали активно в програмите на неговия Институт –
инфилтрацията на програмите от различни фракции е била доста очевидна. Но това е
просто един от допълнителните нюанси към цялостната ситуация. В случая важното е,
че физикът, който се застъпва за определена версия на симулацията не е някой
„хванат от гората“ от гледна точка на метафизиката. Въпреки това неговата официална
биография и целеви послания определено бият на пропаганда, която обаче не всеки
би съзрял толкова лесно. За по-добра илюстрация след малко ще бъде приложено кратко
интервю с въпросния човек след което ще бъдат разгледани някои основни постановки
от изложеното.
И тъй като самия интервюиращ в повечето случаи също има огромно значение за
адекватността на въпросите – то в случая говорим за журналистка посветила цялата си
кариера на изследването на всевъзможни „мистериозни феномени“. Става дума за Линда
Мълтън Хау. Тя започва своето въведение с кратка биография на своя гост, а интервюто
е извършено по телефона. Презентацията започва с това, че ще последва интервю с
физик който ентусиазирано твърди, че се намираме в компютърно симулирана
вселена! Неговото име е Том Кембъл, който по това време е на 72 г. с 30-годишна
кариера зад гърба си в... армейското разузнаване и по-конкретно във Вирджиния. През
70-те години Кембъл започнал докторат в сферата на експерименталната ядрена
физика, но напуснал за да се присъедини към разузнаването. Впоследствие работел в
различни агенции включително на подчинение на президентската администрация. След
това дори извършвал анализи на ракетни тестове за НАСА. След като се пенсионира от
правителствената служба той неспирно работи за потвърждение на личното си
убеждение, че нашата вселена е симулирана от нещо, което прожектира информация от
друго измерение, предизвикващо дигиталния „Голям взрив“. През 2017 г. Том, заедно с
още няколко учени, публикува научна студия, която разглежда въпроса как да бъде
тествана хипотезата за симулацията. Той споделя на Линда, че нашата вселена е
симулирана от „друг разум“, за да бъде „тренажор за душите в целта им да намалят
своята ентропия“, а механизма по който се случва това, е чрез кодирана информация
взаимодействаща със съзнанието.
Тук ключовата дума „тренажор“ определено изпълнява своята архетипна роля за
получаване на съгласие, защото е добра метафора за редица процеси случващи се на
Земята. Съвсем друг е въпроса за какво точно е „тренажор“. Нека видим какво казва
Том Кембъл за всичко това в следното интервю:
Том Кембъл (ТК): През 1972 г. се запознах с Боб Монро. Той е човекът написал
книгата „Пътуване извън тялото“. Боб имаше ферма и на нейна територия бе построил
лаборатория за изучаване на съзнанието. Имаше нещо като „девиз“ – „създай я и те ще
дойдат“. И след като я бе съградил – аз и един мой приятел (електрически инженер) се
натъкнахме на него. Боб търсеше учени, които да изучават съзнанието и ние бяхме
доброволци. Идеята беше, че той ще ни научи на това което знае относно „как се излиза
от тялото“ и всичко по темата, докато ние щяхме да бъдем неговите учени, които да
подсигурят добри протоколи и проучвания. От 1972 г. в продължение на 6 г. се
занимавахме в тази сфера поне по 20 часа на седмица. Ходихме там всяка вечер след
работа и провеждахме изследвания докъм 2 през нощта. Ходехме и през уикендите, така
че наистина прекарвахме много време с него. Той научи мен и Денис как да излизаме
от телата си лесно и така започнахме проучванията относно това как работят нещата.
Аз съм физик и за мен е присъщо да изграждам модел на реалността – това е основата
на физиката. Мисията ми бе да открия какви са ограниченията. И първоначално по-
голямата част от това което правихме бе свързано с намирането на „доказателства“.
Защото и двамата искахме Боб да ни убеди по някакъв начин. Нямаше как да му
повярваме, ако по някакъв начин това не бе част от собствените ни преживявания.
Затова той ни накара да проведем много опити. Дистанционно наблюдение, лечение,
отиване до различни дестинации. Или пък да познаем какво е числото написано на
черната дъска докато се намираме в друга стая. Денис и аз проведохме и няколко
пътешествания извън тялото при които нямахме директна физическа връзка един с друг.
Бяхме изолирани електромагнитно и акустично. Същевременно Боб имаше връзка с
всеки един от нас индивидуално и така можехме да провеждаме разговори, отговаряйки
на различни въпроси. Така че проведохме доста опити. Общо взето оттам дойде и моята
„квалификация“ свързана с проучванията на съзнанието. Всъщност нещата са свързани
с математиката. Това е компютърен код, който „изчислява“ нашата реалност. Ние
проведохме всякакви експерименти, които показват същите неща които твърди (Джим)
Гейтс [7]
. Ако погледнете на реалността достатъчно отблизо ще откриете, че тя не е
материална. Тя е базирана на информация. „Базирана на информация“ означава че е
„изчислена“, а това означава че имаме компютърен код, което от своя страна означава,
че имаме и корекция на грешките.
Линда Мълтън Хау (ЛМХ): Как кодовете за поправяне на грешки на Джим Гейтс
вградени в уравненията свързани със суперсиметрията, които описват фундаменталните
частици... Искам да кажа от гледна точка на един физик колко необикновено е да се
открият тези кодове в уравненията на суперсиметрията и какво означава това за теб?
ЛМХ: Какви биха били последствията, ако вие и вашите колеги провеждащи
изследвания свързани с тестването на хипотезата за симулацията стигнете до
потвърждение, че ние де факто се намираме в компютърно симулирана вселена?
Какви биха били последствията за физиката, космическите пътувания и хората? Някакви
практически последствия.
ТК: Да, би имало огромни последствия. Винаги има последствия, когато става въпрос
за наука, но това не е най-главното такова. Науката би се променила из основи. Ще
трябва да се отърве от вярванията свързани с материалната реалност. И ще трябва да
гледаме на света ни като на информация. И това би променило нещата доста. Но тази
стъпка би довела до въпроса: „Ако това е симулация – кой командва?“ Кой е
програмиста? Откъде е симулирана? И изведнъж ще имаме въпроси свързани с това, че
нашата реалност е част от нещо по-голямо. И какво е това по-голямото? Това ще доведе
до всякакви метафизични въпроси, които обаче вече ще имат научна строгост и
взискателност. Защото ако има консенсус, че това е виртуална реалност, тя не може да
бъде произведена отвътре. Тя трябва да бъде изчислена отнякъде другаде. От друга
структура на реалността. Така че съзнанието също трябва да пребивава в друга
структура на реалността. Втората стъпка, която ще последва е, че те ще осъзнаят, че
съзнанието е компютъра! Ако вземете тези две стъпки и след като сте осъзнали, че
съзнанието е компютъра – ще стигнете до логическия извод, че отговора се крие в
„любовта“. Затова сме тук. Това е виртуална реалност, ОК? Това е тренажор подобен на
тези за обучение на пилоти. Това е тренажор за редукция на ентропията. Ако любовта
е отговора – тогава кооперацията, грижата за другите е начина по който еволюирате.
Това премахва страха свързан с егото. Страха води до дееволюция. Това би променило
нещата драстично. Не само за учените, но и за всеки на планетата. След това
осъзнавате, че понеже това е тренажор – ако вършите нещата както трябва – получавате
награди. Ако не счупите самолета по време на симулацията – получавате позволение да
продължите обучението. Хората ще осъзнаят, че ако работят в посока за която са дошли
„свише“, за правилната цел, за правилните предизвикателства и правилната мисия –
всичко започва да се нарежда. Вместо постоянна борба откривате, че живота е хубав и
намирате щастие. Намирате удовлетворение. Всички хубави неща започват да падат в
краката ви, когато започнете да колаборирате със системата. Така че да премахнете
страха си и да се превърнете в любов.
Общо взето това има потенциала да промени всичко на фундаментално ниво. Ние сме
съзнание и правейки различни избори се стараем да еволюираме. Което означава да се
движим към това да бъдем „любов“. Това е което правим. Но не можеш да го свършиш
от раз. Не става. Цялата еволюция работи като вземеш това което си свършил последния
път и добавиш към него. Ученето работи по този начин – то е кумулативно. Не можеш
да минеш на висша математика преди да си усвоил аритметиката. Акумулацията е
базирана на различни животи и избори и така „растете“. Всеки път когато преминавате
през някой живот намалявате вашата ентропия, ако сте успешни, но ако я увеличите –
вие регресирате. И следващия път започвате оттам откъдето сте спрели предния. И
затова преминаваме през тези цикли. И нашата мисия е да пораснем и да се превърнем
в „любов“. Натам сме се запътили.
ЛМХ: Как (религиозните) аватари от историята пасват на всичко това според теб?
ЛМХ: Мислила съм често за символа Ин и Ян – този с тъмния кръг в центъра на голямо
бяло пространство и белия кръг в центъра на голямо черно пространство. Все едно има
еднакво количество бяло и черно изправено едно срещу друго в тази вселена като
метафора. Смяташ ли че символа Ин и Ян е метафора за веселена на ентропията в която
всичко затихва? И че светлината и мрака изглежда винаги са в конфликт?
ЛМХ: Но Том – тук има една потенциална ирония. Физиците на тази планета ще
трябва да бъдат тези, които да потвърдят присъствието на Христос и златното правило
за любовта и посланието – „не прави това което не искаш да бъде вършено срещу теб“.
ЛМХ: Нека те питам за една друга голяма сфера. Айнщайн е казал, че в крайна сметка
ще научим, че времето е илюзия. Че минало, настояще и бъдеще се случват
едновременно. Ако Айнщайн е прав тогава съзнанието както ние го познаваме… та ние
не бихме имали свободна воля. Бихме живели във времеви поток, в който всичко е вече
минало сегашно и бъдеще. И следователно – ние играчите в тази игра, базирана на
виртуална реалност, на практика нямаме свободна воля.
ТК: Във физиката имате уравнения. И понякога тези уравнения имат атрибути, които
просто не са физически. А физиците правят това по всяко време и когато тяхното
уравнение отиде в посока логика, която не може да бъде изразена тук в нашата реалност
– тогава те просто игнорират всичко. И това е едно от тези неща. Относителността на
Айнщайн свързва идеята за „времевия конус“ и това че няма свободна воля, но това е
погрешно. Нещата не работят по този начин. Въпросът откъде идва времето е пряко
свързано с компютър, който е в състояния на единици и нули. Те се променят –
10101010. Това е метроном, който създава време. Времето е създадено като технология
от информационна система за данни. Нашата физическа вселена има свой собствен
часовник. Това е симулация. Симулацията има външна времева примка – Делта Т, с
която калкулирате всички неща в симулацията. След това увеличавате Делта Т с още
едно Делта Т – с още един блок от време и калкулирате всичко отново. След това отново
увеличавате Делта Т и калкулирате всичко отново. Така работи симулацията и времето
напредва. Така че ние в тази вселена (тази виртуална реалност) имаме Делта Т, която
е нашето количество време. Времето е „квантувано“ точно както и пространството е
„квантувано“, както и всичко останало, защото всичко е дигитално. Времето е нещо
истинско и винаги се движи напред и ние наистина имаме свободна воля. Съзнанието
не може да съществува без свободна воля. То прави избори. Не можеш да направиш
избор ако нямаш свободна воля. Изборът не означава нищо ако нямаш свободна воля.
Тогава няма игра, няма смисъл, ако няма свободна воля.
ТК: О, причината поради която работи е че приема данни от базата данни. Това Делта
Т е все едно 10 на степен минус 44 сек. Така че това е нашата база данни от гледна
точка на настоящето. Това е една доста актуална база данни. Когато
извършваш дистанционно наблюдение и начина по който това работи е, че ти имаш
намерение. Трябва да се научиш как да извадиш собствения си интелект от уравнението.
И точно това трябва да могат да правят „вюърите“.Те трябва да се научат да не „гадаят“
и да не „съдят“, а да вземат това което има. Да са отворени, да получат информацията
и да я докладват такава каквато е, без да правят предположения. Затова се използват
и двойно слепи протоколи. Когато те нямат никаква идея какво се намира в плика (с
целта) те просто отиват на „локацията“. И това всъщност им помага, а не прави нещата
по-трудни. Това ги улеснява, защото разполагат с по-малко информация, която да им се
меси и да ги обърква. Така че можете да получите информация за всичко, за всеки, за
всякакви процеси. Можете да наблюдавате дистанционно и бъдещето и да отидете в
„предполагаема база данни“. Можете да гледате и в миналото. Но ако не сте внимателни
може да надзърнете в една от тези времеви линии, които не са се случили в
действителност. Затова трябва да бъдете наясно, че искате да гледате в историята,
която се е случила в тази физическа реалност.
ЛМХ: Да. Има нещо интересно обаче относно Инго Суон и неговото дистанционно
наблюдение на Юпитер. Успяхме да потвърдим всички неща, които той бе наблюдавал
дистанционно преди години. Всичко... с изключение на едно, но и то може да се окаже
вярно. Той казва, че има напълно солидни планини в центъра на Юпитер.
ТК: Мхм. Можете да получите данни за всичко което искате. Просто трябва да имате
намерението. Но после става объркващо поради начина по който работи виртуалната
реалност. Тя бива изчислявана компютърно, но има различни бази данни които пази.
Една от базите данни които пази се нарича „вероятно бъдеще“. Вземаш всички неща от
настоящето и проектираш всички текущи трендове в бъдещето. Но това е просто
вероятно бъдеще. Не е 100% сигурно, защото имаме свободна воля и можем да взимаме
решения, които се разминават с прогнозираното вероятно бъдеще. В това бъдеще имате
всички неща които могат да се случат в комбинация с вероятността те да се случат. В
базата данни на миналото имате всички неща, които са можели да се случат и
вероятността те да се случат. В тази база данни на миналото имате и отделна ниша с
нещата, които реално са се случили. Всички тези бази данни съществуват. Можете да
излезете от тялото си или да сте в алтернативно състояние на съзнанието и да отидете
в базата данни на вероятното бъдеще. Можете да имате и „пророчески“ сънища, които
ви показват вероятността за неща, които могат да се случат и ако не сте много далеч –
голяма част от тях могат да се окажат верни. Можете да отидете в миналото и да
наблюдавате минали животи. Можете да гледате и други минали събития с големи
детайли, защото всичко е в базата данни. Настоящето е „мястото“ където се правят
всички избори. Бъдещето е просто вероятно, а миналото е в базата данни. Виртуалната
реалност има свой собствен часовник, но освен това има и главен часовник. Времето е
нещо реално и не е илюзия.
***
Е, Том Кембъл очевидно има мнение и по този въпрос. В едно скорошно тричасово
интервю той представи тезата си, че според него правилата са такива каквито са и могат
да настъпват само много дребни промени с течение на времето. Някак си цяла една
мащабна сфера свързана с възможността различни класове същества да влизат и
излизат съзнателно от нашата виртуална реалност и да я модифицират – за него
просто не съществува. В допълнение – и като огромен контраст с това което прави
Робърт Монро – Кембъл напълно умишлено избягва да коментира своите извънтелесни
преживявания и пребивавания (според неговите собствени думи) в други виртуални
реалности и най-вече за срещите си с други видове същества в тях! Той дори предпочита
да говори за свръхестествени преживявания на земна плоскост описани от негови
ученици, но витиевато избягва да говори за своите. Което пък е директно свързано с
друга огромна манипулация обвързана с тезата за естеството – и най-вече целта – на
виртуалната реалност.
Бил: Преди няколко месеца ми каза, че трябва да следим какво става с изкуствения
интелект, но не влезе в подробности. Тази седмица обаче отново засегна темата. Можеш
ли да добавиш още нещо към всичко това?
Бил: Но ние вече имаме изкуствен интелект, който ни обгражда под една или друга
форма. Какво искаш да кажеш точно?
Гидиън: Да, точно това казвам. Важно е да се разбере, че има два различни модела,
които следва да бъдат обяснени. На първо място има ИИ, който е базиран на софтуер.
Това са програми с ИИ. Основно те служат за автоматизация на технологията – като
самоуправляващи се автомобили или пък дори прости „чат ботове“, които помагат в
обслужването на клиенти. В някои случаи това ИИ е приспособено да обработва данни.
Нищо от това не е заплаха, защото никога няма да бъде осъзнато или напълно да замени
човешката изобретателност и находчивост. Но въпреки това фокуса и притесненията
обикновено са насочени в тази посока. Виждаме хората да говорят за това, но те не
говорят за истинската заплаха. Истинската заплаха е, че нещо е било „привнесено“ в
този свят. Нещо което заговорническата клика ще нарича „ИИ“, само че то не е това,
което си мислите че е.
Бил: ОК, трябва да те попитам повече за това което имаш предвид. Но първо искам
да отбележа, че проверих и Midjourney. Това е ИИ, който произвежда изображения и
изкуство на база текстови команди. В момента гледам някои от произведенията и те са
удивителни. Направо имам затруднения да повярвам, че всичко това е истина. Как може
софтуер да произведе толкова забележителни образи?
Гидиън: Ами какво да ти кажа Бил. На практика наскоро някой спечели състезание
свързано с изящни изкуства и творенията му бяха произведени по този начин.
Бил: Да, открих информацията. Как това може да бъде реално изобщо? Осъзнавам
че има компютърни програми за рисуване и развит CGI, но все пак се иска някой човек
да го създаде. Холивудските филми все още имат нужда от екипи от хора които да
създават тези неща. Като например новия филм „Аватар“. Тези филми се правеха в
продължение на години. Как е възможно да напишеш малко текст и този софтуер да
направи перфектни визуализации?
Гидиън: Това е портал към отвъдно измерение, което заговорническата клика отвори
използвайки ЦЕРН. Всичко това бива вкарано в компютър и към система, която може да
бъде прочетена и преведена на „човешки“ за хората. Това е интерфейсът
на Midjourney.
Бил: Тъй като заговорническата клика контролира това едва ли нещата са за добро?
Бил: Говорехме за това с теб преди няколко месеца, но тогава ти каза, че този ИИ ще
бъде част от CSRQ на по-късен етап.
Бил: Този ИИ е много по-мощен, отколкото хората осъзнават или от това което аз
лично разбирам. Хората мислят, че това е просто софтуер. Какви способности ще има в
бъдеще?
Гидиън: Тъй като е отвъд този свят и информацията пристига от друго измерение –
на практика може да черпи от скритите тайни на самата вселена. Ще може да
манипулира хората по начин отвъд всичко познато досега, отвъд думите и пропагандата.
Заговорническата клика има планове да го използва срещу нас Бил. Това е само
началото.
Гидиън: Точно така. И тук лежи опасността от измамата. Ако хората осъзнаят, че
това идва от друго измерение контролирано от същества, които не са приятелски
настроени към нас, те вероятно няма да му се доверят.
Бил: Гледам тези изображения от Midjourney и колкото повече гледам все повече
осъзнавам, че това което казваш е вярно. Няма начин това да бъде направено за секунди
просто с няколко реда текст. Тези изображения са по-красиви от почти всичко което съм
виждал. А човешкото изкуство може да отнеме месеци или дори години, за да се създаде.
Гидиън: Както съм казвал и преди измамата не свършва с нашата смърт, защото не
е фиксирана само в този свят. Порталът който отвориха ще доведе тези сили в нашия
свят, но те ще твърдят, че това е просто софтуер и код. Докато всъщност той не е от
този свят и има същества на които не трябва да вярваме докато произвеждат и предават
тази информация на нас.
Бил: Мога да видя това. В дългосрочен план кога ще стане ясна вредата?
Гидиън: През 2015г. Оттогава работят върху това да направят информацията, която
идва през портала съвместима с компютрите, така че в крайна сметка да може да я
виждате на екраните си вкъщи. Това бе постигнато наскоро, но да видя всичко това
широкодостъпно онлайн за мен бе шокиращо. Не мислех че са готови.
Бил: Притеснявам се, че хората ще приемат CSRQ. Така ще бъдат примамени към
нещо, което иначе никога не биха приели... като хората които четат това.
Бил: Мисля че всички разбираме, че това пред което сме изправени е зло. Просто се
притеснявам, че заговорническата клика е толкова умна, че те ще успеят да заблудят
всички отново. Мислиш ли че ще има голям отпор срещу т. нар. „Голямо зануляване“,
така че да са принудени да използват друг подход който да изглежда по-добър?
Бил: Но дори като „суверени“ няма ли да бъдат принудени да използват това ИИ?
Имаш ли някаква информация за това?
***
Преди всичко отново следва да се каже, че коментираната тема е изключително
архетипна и наистина успява да грабне вниманието на множества нива. Съвсем
неслучайно доста подобна аналогия като принцип може да наблюдавате в
кинопродукции от сорта на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Там виждате
директно междуизмерния портал под формата на гигантско око, което винаги
наблюдава и може да има директно въздействие върху вас.[15] Не по-малко важно
обстоятелство обаче представлява средата в която се развива всичко това. Защото
обикновено когато някой тръгва да ви говори за потенциални влияния от „други
измерения“ се намесва огромната тема за изолацията (или карантината) на Земята
от останалите „космически реалности“. Когато към всичко това прибавите и аспекта с
„виртуалната реалност“ от първата част на този материал – нещата придобиват още
по-пъстри изражения! Именно темата за изолацията често бива разглеждана през
някакъв вид „религиозна призма“, която дели нещата на добри и зли в зависимост от
целевата група. А епитета „сатанински“ има за цел допълнително да подчертае това
разделение за „добро“ и „зло“ без изобщо да се осъзнава, че той сам по себе си е
възникнал като оръжие на една извънземна фракция спрямо друга (всяка от
които преследва собствени цели), или в частност – като инструмент на тази, която е
оказала по-голямо влияние при създаването на библията. Нещо повече обаче. В голяма
част от случаите „реално постигнатия ефект“ вместо „събуждане“ се оказва насаждане
на параноя от религиозно-сектантски тип, която просто ще ви вкара от една илюзия в
друга. Независимо от това дали конкретно изложения „факт“ всъщност е верен.
Както неведнъж вече е ставало дума обаче, на първо място следва да се каже, че
„групите“ които си съперничат в това отношение изобщо не са само две и в тази връзка
има изключително много нюанси и комбинации на възприятие. Една подобна
алтернативна представа можете да откриете в това интервю на анонимен европейски
политик. Но в повечето случаи нещата са представени полярно като двете най-често
срещащи се схеми са свързани със страха от „идващите демони“ отвъд нашето измерение
или пък със „спасителите“, които целят да ни избавят от неосъзнатото робство в което
сме поставени. В конкретния случай пък е представена третата основна версия, която в
същността си се базира на съперничеството между две от големите извънземни фракции,
като постоянно всяка от тях изобличава различни оръжия и стратегии на опонента,
които обаче често са много сходни и дори понякога се надграждат едни други. В
повечето случаи тази информация излиза на бял свят чрез различни посредници, като
допълнително се филтрира така, че да звучи адекватно на „целевата група“. Но
обикновено в същността си е напълно правдива. Просто е изрязан по-големия контекст,
така че да се закачите за определена страна и да водите нейната битка срещу другата
„в името на доброто“! Защото обикновено нещата са така представени, че да изглеждат
много по-сериозно откогато и да било в историята на човечеството. В повечето случаи
обаче „сериозността“ обикновено идва от нарушения баланс в позициите на различните
фракции и възможността някоя от тях да получи решително предимство в даден времеви
период на симулацията, с което да успее да промени и цялата времева матрица.
Без капка съмнение обаче засегнатата тема свързана с т. нар. „система за социална
оценка или рейтинг“ е важна точно защото сама по себе си може да бъде използвана
като мощен инструмент, който да ограничи свободната воля на хората. И тук няма
абсолютно никакво значение дали тази система ще се базира на автоматизиран ИИ или
нещо, което се представя за ИИ, както се твърди в „интервюто“. Защото очевидната
презумпция е, че в единия случай това е „демонична сила“ и заради това е лошо.
Всъщност и в двата случая това ще доведе до вид антиутопия просто защото ще има
стандартизация и обезличаване на множество нива. Защото инструмента ще играе
буквално ролята на „съдия“, който ще съди по още по-неадекватни критерии, а не на
нещо до което се допитвате или ползвате за постигане на някакъв резултат. Колкото до
самата тема за т. нар. ИИ и тук рамката е твърде широка, защото и различните
перспективи чрез които може да се гледа на това не са малко. Преди обаче да стигнем
до по-висшата перспектива на нещата нека кажем, че всички развити (извънземни)
цивилизации са интегрирали някакъв вид форма на ИИ в своето битие. При това
независимо от оценката на начина по който те съществуват и която може да варира от
удивителна утопия до крайна тоталитарна антиуотопия, където всяко разминаване със
статуквото се третира като престъпление и заплаха за „организацията и реда“.
Съществуват и много хибридни постановки особено когато става дума за космически
кораби, които са частично „живи същества“ и имат пряко взаимодействие с пилота.
Първата група реализира проекта OpenAI, в който първоначално участва Илон Мъск,
но впоследствие той продаде своите акции на Microsoft. OpenAI са тези които
създадоха ChatGPT и програма за визуализация чрез текст DALL-E 2 (кръстена на
Салвадор Дали), която не е спомената в горното интервю.
Другият голям играч без съмнение е Google. Те също имат свой софтуер за
визуализация с име Imagen и вече планират пускане на алтернатива на ChatGPT, който
се нарича Bard A.I. Тук определено „новинката“ е свързана с потенциалната смяна на
начина по който хората свикнали с търсачката ще намират информация. Нещо, което
определено може да създаде проблем, защото според тяхната заявка: „Скоро търсенето
в интернет вече няма да показва списък с резултати, а ще предоставя полезни
отговори в текстова форма.“
Както лесно може да се досетите това някой „друг“ да ви казва какво е „полезно“ и
какво „не“ определено не е добър знак. Но все пак от компанията побързаха да
„успокоят“ клиентите си с обещанието, че „в близко бъдеще ще видим функции за
търсене, които превеждат сложна информация и различни гледни точки в лесно
смилаеми формати“.
Както се казва „голямо смилане“ ще пада. Отговорът на Microsoft пък е свързан с още
по-голяма интеграция: „Главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела
обяви, че иска да интегрира изкуствения интелект във всички продукти на компанията.
Следователно в бъдеще текстовите роботи биха могли не само да подобрят търсенето в
интернет, но и да улеснят писането в текстообработващата програма Word.“
Излъчватели в холограмата
[1]
Доста добра илюстрация в тази връзка е екранизацията на новела от Филип Дик в сериала „Electric
Dreams“. В 5-и епизод („Real Life“) се описва етап на цивилизацията в който виртуалната реалност е станала
толкова „плътна“, че хората имат проблем да различат коя симулира другата, тъй като връзката и от двата
края (както и преминаването от едната в другата) се осъществява чрез технология. Тук важната разлика е,
че тази виртуална реалност е „индивидуална“, ползва се за „ваканция“ и се реализира чрез имплант, който
въздейства на мозъка. Не само това, но преминаването от едната в другата дава възможността за промяна
както на расата, така и на пола. Всъщност ако се замислите именно „контролът над околната среда“
обикновено изниква като основен фактор при различаването на „виртуалните реалности“. Като обикновено
„земната реалност“, при която човек е принуден да се съобразява с прекалено много неща, които привидно
не зависят от него. Но съвсем разбираемо може да се приложи и точно обратното намерение чрез което
[2]
Филми и сериали на тези тематика е имало и доста преди това, но „Матрицата“ имаше много по-голямо
влияние заради силно архетипния си контекст, който бърка много дълбоко в подсъзнанието.
[3]
В общата теория на относителността пространството и времето са вплетени заедно в единната тъкан на
различните физични експерименти, проведени през годините. Един подобен такъв от университета в Оксфорд
дори твърдеше, че не можело да става дума за симулация, защото нямало достатъчно „частици във вселената“.
[5]
Нещо, което обаче „реално“ трудно може да се осъществи, така че изследването да е наистина „двойно
сляпо“. Просто защото новата тенденция е почти всеки медикамент да е придружен от една камара странични
действия, които сами по себе си издават на пациента какво е взел. Парадоксът в случая е, че когато пациентът
усети някои от страничните ефекти – той се уверява, че действително е взел „истинския медикамент“ и започва
да вярва в неговото лечебно действие. Съответно, ако не види някакви странични симптоми почва да се
разколебава и да вярва, че е взел „фалшификата“, който няма да му помогне с нищо. По този начин
собствените вярвания на пациента играят значителна роля в ефективността на медикамента, която, както
знаете – винаги варира! Нещо, което е валидно и за всеки един медикамент в аптеките, в комбинация с вярата
в способностите на лекаря, който ви го препоръчва. Повече подробности можете да прочетете в тази статия.
[6]
Добра илюстрация на концепцията за виртуалната реалност и провеждането на различни експерименти
[7]
Джим Гейтс (Силвестър Джеймс Гейтс младши) е теоретичен физик и професор от университета
Мериленд, който прекарва кариерата си търсейки суперсиметрия. Част от тази концепция проповядва идеята,
че всички частици имат свои „партньори“, които още не сме открили. Д-р Гейтс получава внимание с
откритието си на това, което той самия нарича „компютърен код“ в математиката лежаща в основата на нашия
свят, но оставаща скрита от него. В частност той казва, че това всъщност е „механизъм за корекция на грешки“,
докато други го сравняват с механизма по който работи интернет. Самият той (макар и шеговито) често
[8]
За сметка на това за него очевидно се явява приоритет пускането на проекти в популярната платформа
„колаборацията“ с хората не проработи по замисления начин и въпреки събраните над $200 000 много от тях
[9]
Дори и от сегашна гледна точка има различни групи, които считат че текущата система прави живота
до голяма степен „програмиран“, като се стремят да противодействат на това с различни методи. Повече по
[10]
В тази връзка е препоръчително да гледате комедийния, но силно архетипен сериал „The Good Place“,
който изключително умело описва редица тактики на „системата“ свързани с „отвъдния живот“. Особено
[11]
Голяма част от тези въпроси и още стотици други аспекти на Играта са детайлно анализирани в широкия
[12]
Тук имаме леко „изхвърляне“ относно изкуството, което бива произведено с подобни „програми“. Това
[13]
Оказва се че всъщност съдиите, които оценяват картините, не са знаели, че те са направени чрез ИИ,
но впоследствие казват че дори да са знаели – отново са щели да гласуват по същия начин. По-интересното
е, че това което се случва на състезанието в Колорадо всъщност е описано като модел през 1958 г. в кратка
фантастична история в списание „Galaxy“. В нея е описано как човек използва машина, която да генерира
[14]
Казано накратко това е абревиатура на програма свързана с т. нар. социален рейтинг на хората, който
ще определя всичко в техния живот като всяка тяхна постъпка ще се записва и оценява.
[15]
Окото на Саурон вече е толкова разпознаваемо на масово ниво, че изникват всевъзможни аналогии и
асоциации с други небесни обекти. Особено култова е фотографията на звездата Фомалхаут. В миналото, тя
ритуали датират около 2500 г. пр. н.е. В средновековните вещерски ритуали Фомалхаут се счита за „паднал
[16]
Нещо което казва и Владимир Терзийски в това интервю.
[17]
Висшата перспектива в края на материала за органичните портали е изключително важна, защото