А. Рейнолдс и П.

Флаг
ПОДБОР И ПРЕРАБОТКА НА СЕТИВНАТА
ИНФОРМАЦИЯ1

●
(...)

ВНИМАНИЕ

Разпределение на вниманието

Темата, лежаща в основата на ранните изследвания на

Бродбент и други автори, е, че сигналът, на който не обръщаме
внимание, няма особено големи шансове да навлезе в паметта
или в съзнанието. Мори2 представя дихотомно две съобщения,
т.е. едното се представя на дясното ухо, а другото – на лявото, и
кара изследваните лица да повтарят или да засенчват предста-
вения на едното ухо материал. В незасенченото или нерелевант-
ното ухо се повтаря списък от често срещани английски думи 35
пъти. Около 35 секунди след края на задачата за засенчване из-
следваните лица са подложени на тест за памет за разпознаване
на думите, представени в нерелевантното съобщение. При този
тест на човека се дава списък от думи и той трябва да посочи
дали всяка от тях е присъствала или не в първоначалното съоб-
щение. Процентът на фалшивото разпознаване (неправилното
класифициране на нова дума като присъствала по-рано) е малко
по-голям от този на правилното разпознаване. Това означава, че
няма никакви паметови следи за думите, присъствали в
нерелевантното ухо.
Резултатите от изследване на Моубрей3 посочват, че
дори когато са инструктирани, изследваните лица не могат
успешно да преработват едновременно две съобщения. В
неговото изследване хората слушат една история и
едновременно с това на ум четат втори разказ. На теста за
разбиране, проведен след това за двете истории, по-лошият
1
Reynolds, A.G., & Flagg, P.W. (1977). Cognitive Psychology. Cambridge,
MA: Winthrop Publishers, Inc., pp. 18–29.
2
Moray, N. (1959). Attention in dichotic listening: Affective cues and the influence
of instructions. Quarterly Journal of Experimental Psychology, 11, pp. 56–60.
3
Mowbray, G.H. (1953). Simultaneous vision and audition: The comprehension of
prose passages with varying levels of difficulty. Journal of Experimental Psychology, 46,
pp. 365–371.
Подбор
2 и преработка на сетивната информация

резултат е близо до случайното равнище. Така независимо от

намерението вниманието да се раздели между двете истории,
хората явно не са в състояние да го направят. Тези резултати
сякаш посочват наличието на някакъв тип „гърло на бутилка“ в
системата за преработка: много сигнали могат да въздействат и
в крайна сметка да навлязат в системата, но на някакъв етап
структурата на системата е такава, че не всички от тях могат да
преминат, за да получат по-нататъшна обработка.

Теория за филтъра

Въз основа на наличните данни, някои от които

разгледахме накратко, Бродбент1 се опитва да формулира
отговор на втория въпрос: (…) „Как се разпределя наличният
капацитет за преработка между постъпващите сигнали?“
Изследователят допуска съществуването на три компонента в
преработващата система: селективен филтър, канал с ограничен
капацитет и средство за разпознаване, както са представени на
фигура 2-1 (Модел А).
Сетивният регистър или „складът за сетивна
информация“ се приема като неограничен по обем и приемащ
паралелно всички постъпващи сигнали. Допуска се, че те се
задържат за момент в тази памет като буквални репрезентации –
до голяма степен като запис на касетофон. Докато се намират в
този „моментен склад“, сигналите претърпяват груб анализ на
физическите характеристики, например сетивна модалност,
гръмкост, разположение в пространството и форма. Използвайки
резултатите от пред-внимателния анализ2, селективният филтър

1
Broadbent. D.E. (1958). Perception and Communication. London: Pergamon
Press.
2
Neisser, U. (1967). Cognitive Psychology. New York: Appleton-Century-Crofts.
Подбор
3 и преработка на сетивната информация

изключва всички сигнали, които няма да получат по-нататъшна

обработка. Този филтър може да се разглежда като прост прев-
ключвател – подобно на потенциометъра на радиото, – който
може да се „настрои“ към всеки от големия брой възможни
сигнали. Подборът на сигналите може да се основава на раз-
лични характеристики на изходящите данни от пред-внима-
телните процеси. Само информацията, пристигаща с подбрани
сигнали или по канала, към който се внимава, получава по-на-
татъшна обработка (както се вижда на фигура 2-2). Приема се, че
тази по-нататъшна преработка е серийна по природа и ко-
личеството време, прекарано в преработка на сигнала, зависи от
неговото информационно съдържание. Така два съвместно
появяващи се сигнала ще се преработват последователно и вто-
рият ще се преработи само ако все още присъства в паметта за
сетивна информация, след като преработката на първия е
приключила. Ако едновременно постъпят два сигнала, системата
може да ги преработи „едновременно“ само чрез серийно „прев-
ключване“ на вниманието между тях.
След като е преминал през филтъра и е навлязъл в сред-
ството за разпознаване, избраният сигнал получава по-ната-
тъшен анализ за определяне на значението му, взаимоотно-
шенията му с другия материал и за всички останали възмож-
ности. В теорията на Бродбент се приема, че информацията,
представена по канала, на който не се обръща внимание, запада
в рамките на няколко секунди и не се подлага на по-нататъшна
преработка отвъд първоначалния пред-внимателен анализ. Така
„защитниците на ранния подбор1 твърдят, че подборът между
каналите изцяло се основава на физическите свойства на се-
тивната информация и значението се извлича само от онези сиг-
нали, които са избрани за по-нататъшна преработка 2.“

1
Broadbent. D.E. (1958). Perception and Communication. London: Pergamon
Press; Treisman, A.M. (1960). Contextual cues in selective listening. Quarterly Journal
of Experimental Psychology, 12, pp. 242–248; Treisman, A.M. (1964a). Verbal cues,
language, and meaning in selective attention. American Journal of Psychology, 77, pp.
206–219; Treisman, A.M. (1964b). The effect of irrelevant material on the efficiency of
selective listening. American Journal of Psychology, 77, pp. 533–546; Treisman, A.M., &
Geffen, G. (1967). Selective attention: Perception or response? Quarterly Journal of
Experimental Psychology, 19, pp. 1–17.
2
Norman, D.A. (1969). Memory while shadowing. Quarterly Journal of
Experimental Psychology, 21, pp. 85–93.
Подбор
4 и преработка на сетивната информация

Фигура 2-1. Три модела на вниманието и капацитета на

сетивната преработка: (А) едноканален филтър; (В) филтър с
ограничен капацитет и (С) неограничен капацитет
Подбор
5 и преработка на сетивната информация

Фигура 2-2. Едноканалният филтърен модел на Бродбент,

приложен към задача за засенчване

Много лесно може да се покаже, че концепцията за

селективния филтър, който действа просто като превключвател,
е очевидно погрешна. Всички или поне повечето постъпващи
сигнали трябва да се преработят до някакво минимално равни-
ще; иначе системата не би имала начин да разпознае присти-
гането на нова и потенциално съществена информация. В част-
ност няколко типа сигнали е особено вероятно да причинят из-
местване на вниманието от обработвания в момента сигнал. Сиг-
нали, които са нови (т.е. неочаквани), интензивни или силно сми-
слени, вероятно ще бъдат възприети независимо от природата на
течащата в момента задача. В споменатия по-горе експеримент
Мори1 не открива доказателства, че материалът, представен на

1
Moray, N. (1959). Op. cit.
Подбор
6 и преработка на сетивната информация

ухото, на което не се обръща внимание, е бил съхранен.

Съобщението, на което не е обърнато внимание, обаче наистина
е получило някакво внимание в 30% от времето, ако е било
предшествано от името на изследваното лице.
Може да се твърди, че пред-внимателният анализ е
„предварително установен“ за някои специални сигнали,
например собственото име, и че данните на Мори отразяват
изключение от правилото, а не самото правило. Трейсмън1
публикува резултати, които се противопоставят много силно на
такъв аргумент. Тя представя две съобщения поотделно на двете
уши и инструктира изследваните лица, че едното е нерелевантен
разсейващ фактор, който трябва да се игнорира. Задачата им е
да засенчват релевантното съобщение. След като изследваните
лица започват да засенчват релевантното съобщение, второто
постепенно заглъхва. На хората не е съобщено, че двете
съобщения са идентични. Основният интерес на Трейсмън е да
се определи дали изследваните лица ще разпознаят тази
идентичност и ако е така, какъв е критичният времеви интервал
за това разпознаване между двете съобщения. Това се постига
чрез представяне на съобщенията „малко извън фаза“ (второто
не започва преди някаква част от първото вече да е била
представена) и след това привеждането им постепенно във фаза.
На определен етап всяко изследвано лица долавя, че двете
съобщения са еднакви. Времевият интервал, на който става това,
е средно 4.5 сек, когато засенченото съобщение „води“
нерелевантното, и 1.4 сек при обратния случай. Различията
между тези две стойности отразяват двата типа паметово
задържане: съобщението, на което не е обърнато внимание, се
задържа (само кратко) в сетивната памет, докато засенченото
съобщение се задържа в по-постоянен паметов „склад“,
обикновено наричан кратковременна памет, и затова е по-дълго
налично за целите на сравнението. (…) Тук е по-релевантно да
споменем, че и в двата случая хората отчитат идентичността на
съобщенията. Това показва, че съобщението, на което не е обър-
нато внимание, е получило много повече преработка, отколкото
се приема от филтърната теория, поне до равнището на раз-
познаването му като реч и приписването му на определен сми-
съл.

1
Treisman, A.M. (1964c). Monitoring and storage of irrelevant messages in
selective attention. Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, 3, pp. 449–459;
Treisman, A.M. (1964d). Selective attention in man. British Medical Bulletin, 20, pp. 12–
16.
Подбор
7 и преработка на сетивната информация

Теории за филтъра и за заглушаването

За да обясни тези резултати, Трейсмън 1 твърди, че
филтърът не действа като превключвател от типа на всичко или
нищо, а служи за отслабване на нерелевантните сигнали или на
тези, на които не обръщаме внимание, както се вижда на фигура
2-1 (модел В). Следователно истината не е, че неполучилият вни-
манието ни сигнал не получава по-нататъшна преработка отвъд
първоначалния пред-внимателен анализ, а по-скоро, че просто
получава по-малка преработка от този, на който сме обърнали
внимание. Авторката приема също, че всеки сетивен сигнал
активира „речникова единица“ в паметта и че е необходимо да се
прескочи определен праг, свързан с нея, преди сигналът активно
да се възприеме. Терминът речникова единица се отнася просто
до нервната репрезентация, която съответства на дадена дума.
Трейсмън приема, че е разумно да се постулира съществуването
на речник на нервни репрезентации, който донякъде е анало-
гичен на стандартния речник на думите в езика.
Праговете за някои сигнали, например собственото име,
са необикновено ниски, а тези за други сигнали могат да бъдат
временно занижени от акта на обръщането на внимание. В експе-
римент, илюстриращ временното занижаване на праговите стой-
ности, Трейсмън представя на двете уши на изследваните лица
два различни пасажа от проза и ги кара да засенчат единия и да
игнорират другия. На някакъв етап пасажите, достигащи до двете
уши, се превключват. Често срещан резултат е няколко думи от
„погрешното“ ухо (което сега получава преди засенчения пасаж)
да се намесят в реакцията. Това показва, че засенчената инфор-
мация, постъпваща точно преди превключването, настройва
преработващата система да очаква логическото продължение на
пасажа и че това предварително определяне на очакването е
достатъчно, за да надделее над усилието да се внимава към пос-
тъпващото през определено ухо. Като илюстрация на това из-
следвайте карето по-долу. Четете на глас само потъмненото
съобщение колкото можете по-бързо.

Когато обръщаме внимание бягащ на вестник стимулите момче

около прозорец нас верига е писалка приятелство важно да
обувка подбираме капачка конкретни телефон примери за
релевантни по-нататъшна смилане обработка иначе нови ние два
бихме кутия били коса претоварени терминал от отишъл лавица
обхвата под на аларми информацията

1
Treisman, A.M. (1960). Op. cit.; Treisman, A.M. (1964d). Op. cit.
Подбор
8 и преработка на сетивната информация

Какво изпитахте? Забележете, че засенченият материал

се превключва от кохерентно изречение в серия от несвързани
думи, докато изречението продължава в незасенчен печат. Ако
сте като повечето хора, вероятно сте продължили да четете
една-две думи от незасенчения текст след точката на превключ-
ване. В изследването на Трейсмън такива намеси е по-малко
вероятно да се появят, когато пасажите не се състоят от свър-
зана проза, вероятно защото е по-трудно да си формираш
очаквания при несвързаните в разказ материали. Друг начин да
се покаже, че съобщението, за което изследваните лица са
инструктирани да не внимават, получава доста широка прера-
ботка, е хората да бъдат прекъснати по средата на задачата за
засенчване и от тях да се поиска да докладват нерелевантното
съобщение1. Като цяло изследваните лица са съвсем точни в
отчета си за непосредствено предшестващата част от съобще-
нието, на което не са обръщали внимание, но са по-малко точни
за по-ранните му части. Това намаляване на точността с увели-
чаване на изминалото време от представянето на материала е
много по-малко забележимо при съобщението, на което е
обръщано внимание.
Съществуват много свидетелства от реалния живот за това,
че сме в състояние селективно да заглушаваме някои постъпващи
сигнали и да сме нащрек за други. Например често срещано наблю-
дение е, че плачът на бебето може да събуди майката от дълбок сън,
макар че и най-натовареното улично движение не е в състояние да
направи това; способността на войниците да спят на прегрàден
артилерийски огън, но да се събуждат от гласа на сержанта им е друг
пример на такава селективност.
Други свидетелства за наблюдаването и пресяването на
постъпващите сигнали по време на сън идват от серия от
интересни данни в досиетата на чикагската полиция. Когато част
от надземното метро за пръв път е затворена, полицейският
участък получава много обаждания през нощта от жителите на
района, които твърдят, че нещо „странно“ или „необикновено“ се
е случило и ги е събудило от сън. Обаждащите се обаче не
определят точно какво е това нещо, което е станало.
Внимателната проверка на времето, в което тези „странни“
събития са се случили, показва тясно съответствие с графика на
преустановената линия на метрото. Явно преработващите
системи на много от жителите по линията на метрото са били
предварително настроени да очакват тракането на влака в

1
Norman, D.A. (1969). Op. cit.
Подбор
9 и преработка на сетивната информация

определени моменти през нощта и когато това не става,

обърканите хора са се събудили.
Резултатите от експеримент на Осуалд, Тейлър и
Трейсмън1 подкрепят свидетелствата от живота и добре
съответстват на идеята за филтър, който действа за
заглушаването на определени сигнали, но не и на други. Преди
да си легнат, изследваните лица са инструктирани да свият
единия юмрук, когато чуят или името си, или второ
предварително определено име. След като заспят, се представя
записана последователност от имена. Двете релевантни имена
предизвикват повече свиване на юмрука, отколкото
нерелевантните, като собственото име на човека създава най-
много свивания. Дори когато не се забелязва открито поведение,
при релевантните, но не и при нерелевантните имена често се
наблюдава характерен електроенцефалографски (ЕЕГ) модел,
наречен К-комплекс. Може да се издигне аргументът, че сънят
отслабва или заглушава силата на външните сигнали, но е
възможно системата да бъде предварително настроена за
определени сигнали.
Различието между превключването от вида на всичко или
нищо и различните степени на заглушаване не е единствената
разлика между филтърната теория и тази за заглушаването. Вто-
рото основно различие засяга броя на сигналите, които могат да
се преработват в един момент. Според теорията за филтъра сиг-
налите трябва да се преработват серийно – един по един. Тео-
рията за заглушаването позволява (макар че не постулира пред-
варително) паралелна преработка на няколко сигнала – по ня-
колко едновременно, приемайки, че изискванията към капа-
цитета не са прекалено големи.

Анализ по пътя на синтеза

Един момент, който не е адекватно обяснен от теориите

за филтъра и за заглушаването, засяга механизмите, чрез които
става това заглъхване. Ако формулираме въпроса с други думи,
какво става със сигнала, на който е обърнато внимание, което да
е по-различно от ставащото с тези, на които не е обърнато
внимание? Трейсмън въвежда идеята за речниковите единици и
праговете, но теорията на Найсер 2 за анализа по пътя на синтеза
въвежда различна концептуализация. Според тази теория човек

1
Oswald, I., Taylor, A.M., & Treisman, M. (1960). Discrimination responses to
stimulation during human sleep. Brain, 83, pp. 440–453.
2
Neisser, U. (1967). Op. cit.
Подбор
10 и преработка на сетивната информация

разбира постъпващия сигнал, като конструира (т.е. синтезира)

вътрешна репрезентация на сигнала.
Въз основа на резултатите от първоначалния пред-вни-
мателен анализ конкретен сигнал се избира за анализ чрез синтез.
Информацията от избрания сигнал се комбинира във всеобхватен
модел, използван за определяне на възможните нови сигнали, които
биха били релевантни. Тази извлечена информация след това се
използва за предупреждаване на пред-внимателните механизми кои
сигнали да очакват. Тези, които се радват на такова предварително
предупреждаване, е по-вероятно да получат по-нататъшна прера-
ботка, отколкото останалите. По този начин, когато две съобщения се
представят на двете уши, граматичният стил, гласът и другите харак-
теристики на релевантното съобщение се използват за предвиждане
на вероятните следващи думи. Това обяснява наблюдаваната от
Трейсмън1 тенденция изследваните лица погрешно да докладват
няколко думи от „погрешното“ ухо, когато двете съобщения неочак-
вано се сменят.
Един от проблемите при обяснението на Найсер е, че той
отъждествява процеса на сложен анализ с вниманието, а
вниманието – със съзнанието. С други думи, той вярва, че когато
човек насочва вниманието си към някаква дейност, започва да я
осъзнава. Това изглежда неточно, тъй като много сложни дейст-
вия, например шофирането, често почти не включват съзнание.
Хохберг2 предлага модифициран вариант на теорията на Найсер.
Той твърди, че дали събитието ще навлезе в съзнанието зависи
от това, дали резултатите от процеса на анализа се съхраняват в
кратковременната памет (а не в сетивната). Така подробното
възприятие зависи от потвърждаването на очакванията, извле-
чени от анализа чрез синтез, но съзнанието се намесва само ако
резултатите от анализа се съхранят в паметта. Актът на шофи-
ране без съзнание следователно включва детайлни анализи,
които не са навлезли в по-постоянна памет, а не просто пред-
внимателни анализи, така както приема първоначалната теория
на Найсер.
Едновременно обръщане на
внимание на два сигнала
Същността на повечето от данните и аргументите, пред-
ставени дотук, изглежда, сочи, че човешкият организъм може ак-
тивно да преработва или да внимава само по един сигнал. Това
1
Treisman, A.M. (1960). Op. cit.
2
Hochberg, J.E. (1970). Attention, organization, and consciousness. In D.I.
Mostofsky (Ed.). Attention: Contemporary Theory and Analysis . New York: Appleton-
Century-Crofts, pp. 99–124.
Подбор
11 и преработка на сетивната информация

обаче не е точно така. Много често преживяване е хората да се

ангажират в няколко дейности едновременно, например четене и
слушане на звука на телевизора или шофиране и разговаряне.
Съществуват и експериментални свидетелства в подкрепа на та-
зи теза. Ниньо и Канемън1 представят списъци с различни думи
на двете уши на изследваните лица и ги карат да натискат ключ
винаги когато чуят животинско име. Наблюдава се 77% раз-
познаване на думите за животни независимо от скоростта на
представяне от две двойки в секунда и това показва много добра
способност хората да се справят и с двете съобщения. По по-
добен начин Трейсмън и Дейвис2 представят две съобщения в
задача за следене, при която трябва да се отчитат само опре-
делени целеви думи, и откриват, че следенето на две слухови и
две зрителни съобщения е много по-трудно, отколкото следенето
на две съобщения, идващи в различни модалности. Предста-
вянето на хората обаче все пак е на разумно добро равнище,
макар че не е така добро, както когато вниманието е насочено
към едно-единствено съобщение.
Тези резултати съответстват на това, което човек би
очаквал, ако човешкият организъм имаше само ограничен
капацитет на преработка, разпределян според изискванията на
ситуацията. Когато изискванията са ниски, системата може
активно да синтезира няколко сигнала едновременно, но ако
изискванията се увеличат, се достига момент, след който може
да се обработва само един сигнал. Така шофьорът, навлизащ в
натоварено движение, може да прекрати разговорите и да
посвети цялото си внимание на шофирането. Това становище
обяснява и резултатите на Нормън3: поне при кратко закъснение
хората могат точно да докладват природата на съобщението, на
което не са обърнали внимание. Вероятно изпълнението на
релевантната задача не е изисквало целия капацитет и
остатъкът е бил използван за по-нататъшна преработка на
съобщението, „на което не е обърнато внимание“, отвъд
първоначалните груби, пред-внимателни анализи.
Тази концепция за преработващата система предлага ин-
тересен начин, по който може да се оценява трудността на за-
дачата. За да се определи коя от две задачи А и В изисква по-
вече преработвателен капацитет, изследваните лица могат да
изпълняват всяка от тях едновременно с трета задача С. Въз-
1
Ninio, A., & Kahneman, D. (1973). Reaction time in focused and in divided
attention. Journal of Experimental Psychology, 103, pp. 394–399.
2
Treisman, A.M., & Davis, A. (1973). Divided attention to ear and eye. In S.
Kornblum (Ed.). Attention and Performance IV. new York: Academic Press, pp. 101–117.
3
Norman, D.A. (1969). Op. cit.
Подбор
12 и преработка на сетивната информация

можно е те да бъдат инструктирани, че С е второстепенна задача

и е необходимо да насочат основното си внимание към успеш-
ното изпълнение на основната задача. По този начин качеството
на изпълнението на второстепенната задача ще осигури мярка за
натовареността, наложена от основната. Този подход е
релевантен както на психологическата теория, така и на прило-
женията ѝ в човешкото инженерство и са били правени опити за
създаване на стандартни второстепенни задачи1. Разбира се,
конкретните комбинации между основните и допълнителните
задачи могат да взаимодействат и по този начин да не могат да
дадат чиста мярка за капацитета, изискван от отделните задачи.
Проблемът може да се заобиколи чрез използване на батерия от
второстепенни задачи, а не на една-единствена задача. Примери
на възможни допълнителни задачи са такива дейности като
броенето и потропването.
Физиологична възбуда и внимание
Докато все още сме на темата за вниманието, трябва да се
спомене още един момент. Способността да се внимава в задачата,
изглежда, е тясно свързана с физиологичната възбуда на организма.
С увеличаване на възбудата изпълнението на задачата се увеличава
до някакъв момент, отвъд който по-нататъшната възбуда води до
снижаване на представянето. Това отношение между възбудата и
изпълнението на задачата може да се характеризира чрез обърната
функция с формата на U и е наречено закон на Йъркс-Додсън.
Точката на обрата, от която увеличаването на възбудата води до
намаляване на качеството на изпълнението варира заедно с
трудността на задачата. При простите задачи (например казването
на азбуката) тази точка се появява на по-високи равнища на възбуда,
отколкото при сложните задачи (например алгебрични изчисления)…
За да обясни това отношение Истърбрук2 издига тезата, че с
увеличаване на възбудата организмът ограничава обхвата от насоки,
използвани за даване на насока на поведението му. С увеличаване
на възбудата се увеличава избирателността към насоките, както и
изпълнението, след като нерелевантните насоки се игнорират. На
някакъв етап това увеличаване на избирателността ще причини
игнорирането и на релевантни насоки и представянето ще се влоши.

1
Baddeley, A.D. (1966). The capacity for generating information by randomization.
Quarterly Journal of Experimental Psychology, 18, pp. 119–129; Michon, J.A. (1964). A
note on the measurement of perceptual motor load. Ergonomics, 7, pp. 461–463;
Michon, J.A. (1966). Tapping regularity as a measure of perceptual motor load,
Ergonomics, 9, pp. 401–412.
2
Easterbrook, J.A. (1959). The effect of emotion on cue utilization and the
organization of behavior. Psychological Review, 66, pp. 183–201.
Подбор
13 и преработка на сетивната информация

Простите и сложните задачи се влияят по различен начин, тъй като

простата задача по определение изисква по-малко насоки.
Физиологични променливи като пулс и
електропроводимост на кожата, изглежда, са асоциирани с
промените в разпределението на вниманието. Точната природа
на тези промени зависи от конкретната задача 1, но най-
чувствителният индикатор за увеличаване на вниманието е
разширението на зеницата. Хес и Полт2 наблюдават много висока
корелация между разширяването на зеницата и трудността на
смятането на ум: с увеличаване на трудността се увеличава и
зеницата. Подобно съответствие е наблюдавано в много други
различни ситуации: задача за кратковременна памет с различно
натоварване3, разбиране на изречения4 и задачи за въображение
с конкретни и абстрактни думи5. Очертаването на тези промени
чрез използване на инструмент, наречен пюпилометър, дава
полезен метод за определяне на времевото разполагане на
преработката на информацията при дадена задача. Като пример
на този ефект наблюдавайте зениците си в огледало, докато
умножавате на ум 284 х 71 или пък наблюдавайте приятел,
докато решава задачата. Ще забележите видимо увеличение на
размера на зениците, докато задачата се обработва, и
намаляване, когато решението е било намерено.
Три компонента на вниманието
Думата внимание се използва с три значения: избиране
на стимули, разпределяне на капацитета за преработка и в отно-
шение с възбудата, като всяка от тези употреби донякъде е
различна. Вероятно е полезно да следваме насоката, дадена от
Познър и Боас6, и да разглеждаме тези различни значения като
три компонента на общия процес „обръщане на внимание“.
Първо, актът на внимаването може да служи за увеличаване на
бдителността на човека за преработка на постъпващата инфор-
1
Kahneman, D. (1973). Attention and Effort. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.
2
Hess, E.H., & Polt, J.M. (1964). Pupil size in relation to mental activity during
simple problem-solving. Science, 143, pp. 1190–1192.
3
Kahneman, D., & Beatty, J. (1967). Pupillary responses in a pitch-discrimination
task. Perception and Psychophysics, 2, pp. 101–105.
4
Wright, P., & Kahneman, D. (1971). Evidence for alternative strategies for
sentence retention. Quarterly Journal of Experimental Psychology, 23, pp. 197–213.
5
Paivio, A.U., & Simpson, H.M. (1966). The effect of word abstractness and
pleasantness on pupil size during an imagery task. Psychonomic Science, 5, pp. 55–56;
Paivio, A.U., & Simpson, H.M. (1968). Magnitude and latency of the pupillary response
during and imagery task as a function if stimulus abstractness and imagery ability.
Psychonomic Science, 12, pp. 45–46.
6
Posner, M.I., & Boies, S.J. (1971). Components of attention. Psychological
Review, 78, pp. 391–408.
Подбор
14 и преработка на сетивната информация

мация. Цялостното индивидуално равнище на „подготвеност“

може да се повиши. Помислете по този начин: човек има някакво
крайно количество капацитет за преработка и във всеки момент
този капацитет не само може да се „активира“ 1, но и ако не бъде
активиран, не може да се използва. Когато бдителността или
нивото на възбуда на човека се увеличи, се активира по-голяма
част от цялостния капацитет, макар че не е задължително да се
насочи само към една дейност. (…)
Вторият компонент на вниманието е способността да се
избира за по-нататъшна преработка информация само от един
вид или от един източник… И накрая, след като е бил избран съ-
щественият източник, наличният капацитет за преработка може
да се разпредели адекватно…
Познър и Боас представят на изследваните лица две
букви последователно и ги инструктират да отговорят колкото
може по-бързо дали двете зрително представени букви са
физически идентични (AA или bb), дали имат едно и също име
(Aa или bB), или дали и двете са съгласни, или гласни (AE или
bG). Чрез вариране на такива параметри като интервала между
първоначалния предупреждаващ сигнал и първата буква,
времевия интервал между двете букви и присъствието или
отсъствието на допълнителен слухов дразнител (тон) се
демонстрира, че в тази относително проста задача за сравнение
са включени всичките три компонента на вниманието.
Актът на обръщане на внимание служи на няколко функ-
ции в преработката на информацията и тези общи функции,
изглежда, важат без значение дали конкретната задача включва
идентифициране на прост зрителен материал, или решаване на
сложна математическа задача. Още много неща могат да се
кажат за вниманието и разпределението на капацитета за
преработка, но мястото тук не го позволява.
(…)

1
Kahneman, D. (1973). Op. cit.
Подбор и преработка на сетивната информация
15