Professional Documents
Culture Documents
Untitled
Untitled
Уолтърс
МИСЛЕНЕ И ПРЕДСТАВИ1
●
(…)
Терминът мислене се използва във всекидневния език, за да обозначи почти всеки вид
умствена дейност. В тази глава обаче ще се занимаваме с мисленето, което е насочено, за
разлика от типа ненасочено мислене, с което можем да се ангажираме, когато мечтаем или се
отдаваме на свободни асоциации. Насоченото мислене има три фундаментални
характеристики: то е символна дейност, „надскача даденото“ и е ръководено от цел… (…)
ДЕДУКТИВНО РАЗСЪЖДЕНИЕ
Ако картата има гласна от едната страна, значи има четно число от другата страна.
1 2 3 4
A C 4 7
Фигура 7.12. Задачата на Уейсън за избор на четирите карти. Всяка от картите има буква от
едната страна и цифра от другата. Коя карта (кои карти) трябва да обърнете, за да проверите
дали следното правило е вярно: „Ако картата има от едната страна гласна, то от другата страна
има четно число“?
Универсалноутвърдително Всички Х са Y.
Универсалноотрицателно Нито едно Х не е Y.
Частноутвърдително Някои Х са Y.
Частноотрцателно Някои Х не са Y.
ИНДУКЦИЯ
ПОНЯТИЯ
Фигура 7.13. Три различни породи кучета – въз основа на какво разпознаваме всеки пример
като принадлежащ на един и същ клас?
Теории на общите характеристики за начина на усвояване на понятията
Често предлаган отговор на въпроса за усвояването на понятията е, че всички примери
на понятието притежават някаква обща характеристика или елемент, който се абстрахира, за
да се формира понятието. Според това становище детето би усвоило понятието куче, като
наблюдава това, което е общо за всички обекти, обозначавани с думата куче. Едно от ранните
изследвания върху ученето на понятия, основани на това допускане, е класическото
изследване на Хъл8. Използвайки понятието куче като пример, изследователят описва тази
обща характеристика като „черта, повече или по-малко обща за всички кучета и отсъстваща
при котките, куклите и плюшените мечета“. Хъл изследва това становище за ученето на
понятия чрез експериментална парадигма, сходна на използваната при дискриминантното
учене… От изследваните лица се иска да научат различни безсмислени срички (например линг
или та) като имена на всеки от 12 китайски йероглифи (6 от тях са показани на фигура 7.14).
След като научат имената, те повтарят процеса със същите имена, но с различен набор от
йероглифи. След научаването на втория набор процесът се повтаря с трета група йероглифи и
т.н., докато не се научат шестте набора. Така всяко безсмислено име става „етикет“ на 6
йероглифа. Без изследваните лица да знаят, 6-те йероглифа, асоциирани с всяко безсмислено
име, споделят една обща характеристика под формата на общ елемент. Шест от йероглифите,
техните етикети и общите елементи („понятието“) са показани на фигура 7.14.
Хол установява, че в шестте набора все по-голяма част от йероглифите се назовават
правилно при първото им представяне на изследваните лица, които с все по-голяма точност
използват безсмисленото име за общия елемент. Това е вярно, макар че човекът не е
способен да идентифицира или да опише общия елемент. Изследователят разглежда това като
доказателство за становището си, че във всекидневния опит на детето процесът на
формирането на понятия „до голяма степен е несъзнаван“ (р. 6).
8
Hull, C.L. (1920). Quantitative aspects of the evolution of concepts. Psychological Monographs, 28 (Whole No. 123).
Фигура 7.14. Шест от стимулните набори, използвани от Хъл. Фигурата в колоната, озаглавена
„понятие“, е вместена във всеки от йероглифите на редицата. Безсмисленото име за всяко
понятие е дадено в първата колона.
Родово сходство
Идеята, че понятието може да се дефинира в термините на обща характеристика,
притежавана от всички негови примери, е критикувана силно както от психолози, така и от
философи. Проблемът е, че много често е трудно или направо невъзможно тази обща
характеристика да се идентифицира, дори ако човек положи големи усилия. Коя е
характеристиката, която е отчетлива и обща за всички кучета или за всички столове? Бихме
казали, че кучетата имат опашки и че всички кучета лаят. Котките и кравите обаче също имат
опашки, а някои породи кучета не лаят, но тюлените го правят. Вероятно най-прочутото изказ-
ване по този въпрос принадлежи на немския философ Лудвиг Витгенщайн 9. Той взема за
пример понятието игра – игра на карти, игри с топка, олимпийски игри и т.н. – и твърди, че във
всички тях няма нищо общо. По-скоро истината според него е, че:
Когато човек научава все повече неща за кучетата, понятието му за куче става все по-богато, а
не някакво по-близко приближение на определен прост „елемент“… Няма изследовател на куче,
който някога да е открил „общ елемент“, присъстващ във всички стимулни модели, изучени от
него (р. 5).
9
Wittgenstein, L. (1958). Philosophical Investigations. Oxford: Blackwell.
10
Smoke, K.L. (1932). An objective study of concept formation. Psychological Monographs, 42 (Whole No. 191).
Заучаването на такива правила на отношение се изследва в големи подробности в
плодотворните експерименти на Джером Брунър, Джаклин Гуднау и Джордж Остин11.
Разгледайте внимателно 81-а карти, показани на фигура 7.15. Съществуват четири атрибута:
форма, цвят, брой рамки и брой фигури. Всеки от тези атрибути има три възможни стойности:
например цветът може да е червен, син или зелен, формата – кръг, квадрат или кръст, и т.н. Да
предположим, че задачата на изследваното лице е да открие определено понятие, което
експериментаторът си е намислил. Понятието може да е червен кръг и в този случай картите,
съдържащи червени кръгове, са положителни, а всички останали – отрицателни примери.
Процедурата за откриването на понятието е човекът да избере карта и след това да му се каже
дали тя е положителен, или отрицателен пример на понятието. Как трябва да се избират
картите, за да се открие колкото е възможно по-бързо понятието? Тази процедура е наречена
парадигма на подбора… Втората парадигма, използвана от Брунър и колегите му, е парадигма
на получаването, защото при нея експериментаторът, а не изследваното лице избира картата и
го информира дали е положителен или отрицателен пример на понятието. Във втория случай
експериментаторът има строг контрол върху информацията, която се подава на изследваното
лице.
Произволни правила
Правила като зелени кръгове с две рамки са съвсем произволни. Няма свойство на
обекта, което да прави едно дефиниращо правило по-вероятно или по-смислено от друго.
Сравнете го с правилото за понятието човечество. Както посочва Рудолф Арнхайм 12,
определения като разсъждаващо животно или съзнание, което създава образи, изглеждат
разумни, защото имат ясното намерение да посочват характеристика, която е централна и
съществена. Същевременно авторът твърди, че „дефинирането на човека като двуного без
пера може да го отделя от другите животни еднакво добре или даже по-добре, но такова
описание ни разочарова или ни впечатлява като шега точно, защото игнорира онова, което има
най-голямо значение“ (р. 174).
Независими характеристики
Фигура 7.16. Тези обикновени айтеми могат да се разглеждат като примери на мебелировка, но
вещи като маси и столове се смятат за по-прототипна мебелировка, отколкото телефонните
апарати или вазите.
Вътрешна структура
14
Rosch, E. (1973). Natural categories. Cognitive Psychology, 4, pp. 328–350.
1. Оценки на типичността. Изследваните лица, които са помолени да оценят колко типичен
е даден пример за категорията, достигат до силен консенсус дали примерите са най-
типични. Тази типичност не е преходно или идеосинкратично свойство.
2. Честота и ред на създаване. Хората, от които се иска да дадат примери на някаква
категория, сочат някои примери по-често (с по-голяма вероятност), отколкото други. Ос-
вен това те са оценени и като най-типични за категорията.
3. Бързина на класификацията. Прасковата пример ли е на понятието плод? Скоростта, с
която се отговаря положително на такъв въпрос, е свързана с предишните две мерки,
т.е. примерите, които се преценяват като по-типични и които се дават по-често, се
класифицират по-бързо.
4. Общи атрибути. В дадена категория силно типичните примери споделят много повече
общи атрибути, отколкото атипичните. Рош и Мървис15 използват шест категории (на-
пример мебелировка и зеленчук) и избират по 20 примера за всяка от тях. Една група от
изследвани лица оценява всеки от примерите за типичност, докато втора изброява
колкото може повече атрибути за всеки пример. Като използват данните от първата
група, изследователите избират 5-те най-типични и 5-те най-малко типични примери за
всяка от 6-те категории. Въз основа на данните от втората група изчисляват броя на
атрибутите, които са общи за тези групи от 5 примера. Резултатите от експеримента
много ясно показват, че прототипните членове на категориите споделят повече общи
характеристики. Най-типичните членове на категорията мебелировка например имат 13
общи атрибута, докато най-малко типичните – само два.
Усъвършенстване на концептуалното мислене
Ясно е, че понятията са по-сложни, отколкото Хъл е предполагал. При научаването на
понятие като куче човек придобива много повече познания, отколкото способността да иденти-
фицира един-единствен дефиниращ атрибут. Възможно е да няма нито един атрибут, който да
е съществен, а по-скоро да съществува набор от взаимозависими характеристики с различна
степен на значимост. Да се научи някакво понятие, означава да се научи тази структура и
вследствие на това човек да е способен да прави умозаключения. Знанието, че китът е
бозайник, а не риба, или че коалата не е всъщност мечка, а двуутробно жи вотно, позволява за
всяко животно да се правят огромен брой умозаключения.
Такива примери ясно показват, че много от понятията ни се усъвършенстват в процеса
на формалното обучение и научните открития. Понятия като лудост или свобода са претърпели
големи промени през последните 50 години и без съмнение ще продължат да се променят.
Такова непрестанно усъвършенстване на мислене с понятия е една от основните задачи на
обучението. Характерен пример за лошо усвояване на понятия е фанатизмът и тесногръдието,
свързани с расовите и социалните стереотипи. В тяхната същност се крие понятие, чиято
вътрешна структура генерира неверни умозаключения. (…)
НЯКОИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
15
Rosch, E., & Mervis, C.B. (1975). Family resemblance: Studies in internal structure of categories. Cognitive Psychology,
7, pp. 573–605.