1).изходите на източника се подреждат в ред на намаляване на вероятността им за
поява; 2).двата изхода с най-малка вероятност се сливат в един изход, чиято вероятност е сумата от съответните 2 вероятности. Ако броят на оставащите изходи е 2, се преминава към следващата стъпка, в противен случай се връща към стъпка 1; 3).на последните оставащи изходи се присвояват по произволен начин двоичните числа 0 и 1; 4).ако изходът е резултат от сливане на два изхода се добавя към текущата кодова дума 0 и 1, за да се получи кодова дума за предхождащите изходи. Това се повтаря докато няма изход, който се предхожда от друг; Недостатък на алгоритъма е, че трябва да знаем вероятността за поява на всеки символ. Алгоритъм на Шенон-Фано: Символите на азбуката, подлежаща на кодиране, се подреждат по намаляването на вероятността им за поява и се разделят на 2 групи, които да имат равни сумарни вероятности. На всеки символ в първата група се приписва „0”, а във втората - „1”. Това са първите разреди в КК. След това всяка от групите се разделя на две равновероятни подгрупи и отново се приписват съответно „0” и „1” и това се повтаря, докато във всяка подгр. остане по един символ от азбуката. Th на Шенон: C=W.log2 (1+S/N) Теоремата показва, че стойностите на S,N,W налагат граница в/у скоростта на предаване, а не в/у вероятността за грешка; Граница на Шенон: Eb /E0 =1/log2 e=0,693 Тази граница е недостижима, каквито и методи на модулация или шумоустойчиво кодиране да се използват, защото необходимата честотна лента и сложността на с-мата се увеличават неограничено; Алгоритъм на Лемпел-Зив: Кодирането по този алгоритъм се извършва чрез разделяне на поредица данни от източника на сегменти, представляващи най-късите последователности, които не са срещани предварително. Филтър на Найкуист: Филтър, чиято честотна ПФ може да се представи чрез конволюция на една правоъгълна функция с произволна реална четна симетрична функция на честотата; Кодове на Рийд-Соломон: Представляват недвоични циклични кодове, чиито символи представляват m-битова последователност (m е положително цяло число >1);