Въпроси Милетиев:

по дисциплината
„Основи на предаване на информацията”

Предаване на данни с честотна манипулация (ЧМн):

Чмн сигнал е сигнал с активна пауза. За всеки момент от времето Чмн може да се запише така:

където:

които може да се отличават една от друга.

който може да има стойност 1 или 0.

Чмн може да има следната форма на сигнала за един тактов интервал:

Средна честота на предаване : fср = (f1 + f2)/2

Модул на разликата от честотите = разнос = честотно изместване = fp = |f1-f0|

|f1-f0|/2 = fд = девиация на честотата

fд/Fm = β = индекс на честотна манипулация

 При използване на два независими генератора на хармонични трептения двата сигнала
може да имат различни начални
фази φ0 и φ1 :
По тази причина, при комутация на
фазата в края на сигнала с една
честота няба да съвпадне с началото
на фазата на сигнал с друга честота.
Тези фазови скокове може да
причинят
нежелателно разширяване на
спектъра на сигнала. За
отстраняване на този недостатък се прилага изменение на резонансната честота на трептящ
кръг на генератор на хармонично колебание:

f1 и f0 са носещите честоти

При стойности на β = индекс на честотна манипулация, клонящи към 1, честотната

манипулация се нарича теснолентова. При стойности на β, много по-големи от 1, честотната
манипулация е широколентова.

Ширината на честотната лента Bm зависи от Fm = стойността на

честотата на манипулация и от β = индекс на честотна манипулация по
следния начин:

При стойности на β , близки до широчината на честотната

лента при честотната манипулация, ще бъде изпълнено:

Въпреки по-широката честотна лента, Чмн намира голямо приложение, защото:

1. По-шумоустойчива е от Амн, защото импулсният характер на смущенията не влияе върху
приема на Чмн сигнали ( при Амн влияе) и защото обработката на Чмн сигнал в приемника
преди детектиране подобряват качеството на приема.
2. Предавателят може да работи непрекъснато на максимална мощност, защото амплитудата
на модулирания остава непроменена.
Недостатъци:
1. По-сложна и по-скъпа апаратура за Чмн от тази за Амн.
Предаване на данни с амплитудна манипулация (Амн,
ASK):
Амн се извършва чрез изменение на амплитудата на модулирания сигнал.
Амн сигнал за всеки момент от времето може да се запише във вида:

Разглеждам Амн сигнала за един тактов интервал: Запис на сигнала от този тактов интервал:

Анализираме сигнал, при който става редуване на 1

и 0, защото тази последователност се
характеризира с най-широк спектър — това е най-
лошият случай:
Разлагаме в ред на Фурие:

Както се вижда от израза и от фиг.

3, за единичния импулс, а също и за
предаване на правоъгълните
импулси, е необходима безкрайна
честотна лента. Ограничаването ѝ
води до изкривявания на формата
на правоъгълните импулси, което е
отрицателен ефект.

Ако периодът на сигнала е Т0=1/Fm, а

носещата честота e f0, то АМ сигналът
е като на фиг. 4:

Предимства на Амн:
1. Тясна честотна лента за
предаване на данните.
2. Прости комуникационни
съоръжения — модулатори и
демодулатори.

Недостатъци, поради които

Амн се използва рядко:
1. Лоша шумоустойчивост, поради използване на пасивна пауза при предаване на нула.
2. Ниска скорост на предаване на данни.

Случаи, в които се налага използване на Амн поради предимствата и въпреки

недостатъците:
1. Трябва да се предадат данни само на няколко метра.
2. Ограничено финансиране.
 Предаване на данни с фазова манипулация (Фмн,
PSK):
Предаването на двоични сигнали чрез
фазова манипулация представлява изменение на
фазата на хармонични трептения при константни
амплитуда и честота. Сигналът при тази
манипулация може да се изрази със следната
формула и показан на графиката:

При предаване на двоични сигнали правилото е,

че се променя фазата от 1800. Поради това тази
манипулация се нарича 2- PSK или ВPSK.
Следователно:

За един тактов интервал това уравнение ще има вида:

Следователно сумарният сигнал е както при
описанието на Амн, но r1(t) е с двойно по-голяма
амплитуда от Амн сигналите.

Използваме право преобразуване на Фурие за сумарния сигнал, следователно,

спектърът, който се получава, е сбор от спектрите на Фмн сигнала и на u(t)
(хармоничното трептене с честота ω0):

Следователно ако искаме да получим спектъра на ФМн сигнала,

ще трябва да извадим от спектъра на Амн сигнала, сигнала на
въведеното трептение с носеща честота f0:
Пълното потискане на f0 се осъществява само когато се редуват
последователно 1и 0. В останалите случаи потискането на f0 е
частично. Пълното или частично отсъствие на f0 е търсен ефект
на предаването с Фмн, защото спомага за по-ефективно
използване на мощността на предавателя.
Двете странични ленти имат едни и същи спектрални
съставки, поради което се практикува предаване само на едната лента. Ефективната честотна
лента и относителната скорост на предаване γ за Фмн са:
Следователно Фмн изисква същата честотна лента както и Амн, но е значително по-
шумоустойчива.
Сравнение: Сравняваме потенциалната
шумоустойчивост при приемане на Амн, Чмн и Фмн сигнали,
приети на фона на бял гаусов шум. Получават се зависимости
на вероятността за грешка при поелементно приемане:

От фиг.11 се вижда, че при равни енергии на сигналите

Фмн се характеризира с най-висока шумоустойчивост.

Фазовото различаване се осъществява с помощта на

детектор, чувствителен към фазата на сигнала.

Детекторът осъществява умножение на входния

сигнал с опорно хармонично трептение с носещата
честота на сигнала, след което извършва филтрация
от хармонични съставляващи на полученото
изходно напрежение.

Фазата на опорното напрежение може да приеме

едно от двете възможни устойчиви състояния,
различаващи се със 1800, вследствие на което
полярността на символите на изхода на детектора се
изменя на обратно. Това явление се нарича
«обратна работа».
Причина за «обратната работа» могат да бъдат и
шумовете в канала на опорното напрежение.
Тяхното действие е причината за скока на фазата на
опорното напрежение на 1800 и по този начин да се
получи «обратна работа».
Причината за този непоправим (господинът е писал неотстраним) недостатък може да се
обясни по следния начин: при манипулация на сигнала на 1800 сигналън с Фмн съдържа в
себе си неопрделеност на началната фаза, защото в спектъра на този сигнал няма или е
силно потисната съставляващата на честотата на носещата???.
 За избягване на този недостатък ВPSK не се
прави както е посочено по-горе, а се прилага
относителна (Офмн) или диференциална фазова
манипулация (DPSK). При Офмн се предава
промяната на абсолютната стойност на фазата,
следователно информацията се определя чрез
отчитане относно фазата на сигнала на предишния
тактов интервал (фиг 12):

При модеми с Офмн не може да се

осъществи обратно приемане на сигнали
при единичен или нечетен брой грешки.

Сравнение:
Шумоустойчивостта при ОФМн е по-ниска
от Фмн, защото при Офмн фазата на
сигнала се сравнява с фазата на предходния
и следващия сигнали. Силно влияят
шумовете от предходния елемент, както и
шумовете от настоящия елемент.
Методът на Офмн е един от най-
използваните методи за предаване на данни,
защото по отношение на положителните
страни е близък до Фмн, без да има
недостатъка, наречен «обратна работа».

Предаване на данни с М-кратни манипулации

(многократни модулации)

Предаването на двоични сигнали по теснолентови канали чрез Амн, Чмн, Фмн и Офмн
става със сравнително ниски скорости. Повишаването на скоростта на предаване на данни може
да стане за сметка на предаване на група от М-сигнала. Това повишаване се получава като
увеличим броя на двоичните символи n, предавани с един елемент на многопозиционния
сигнал или при комбинация между отделните обикновени видове манипулации.
Например, комбинацията между Амн и Фмн се нарича квадратурна манипулация
QAM. На практика е най-добре: n € Z(цели числа).
Например при М = 2 => n = 1, което се отнася за характерен случай с двоична Фмн.
Следователно, при увеличаване на кратността на манипулацията се увеличава и n пъти
скоростта на предаване на символите, защото всяко състояние (амплитуда, честота или фаза)
кодира n бита от входния поток.
Също при увеличаване на кратността на манипулацията се влошава шумоустойчивостта.
Това става поради намаленото разстояние между последователните състояния. Така
вероятността дадено състояние да се декодира като някое от съседните му нараства.

М-кратните манипулации (многократни модулации) са изключително приложими в

практиката. На фиг. 14 се вижда, че двете състояния
на манипулацията са дефазирани на 1800. Всяко едно
от тях, което има амплитуда и фаза, поставящи го в
дясната половина на окръжността, ще се декодира
като 1, а състояние от дясната половина — като 0.
Многократни фазови манипулации се получават
чраз увеличаване на фазовите състояния върху
тази окръжност на 4, 8 и т.н. При използване на 4
състояния се получава 4 — PSK манипулация, или
т.нар. Квадратурна или QPSK (фиг.15). От
фазовата диаграма става ясно, че всяко състояние
на QPSK манипулацията кодира 2 бита от
входния поток, с което скоростта на предаване се
увеличава 2 пъти в сравнение с ВPSK
манипулацията. Очевидно е, че при увеличаване
на броя на фазовите състояния намалява фазовият
ъгъл между 2 съседни състояния, а това
намаляване автоматично увеличава вероятността
за грешка, а следователно — и на
шумоустойчивостта.

Комуникационни канали. Видове. Модели

Видове комуникационни канали

Системите за предаванена дискретна информация имат повишени изисквания към

характеристиките на каналите. Основно изискване е осигуряване на достоверност на
предаваната дискретна информация. Важно е да се използват икономично възможностите на
каналите.
1. Аналогови канали за свръзка при предаване на данни:
а) телеграфни канали (кабелни, късовълнови, радиорелейни, радиоканали чрез изкуствени
спътници);
б) телефонни канали (кабелни, радиорелейни, късовълнови, радиоканали чрез изкуствени
спътници, оптически и др.)
в) групови телефонни канали и групови радиоканали (широколентови канали).

Телеграфни канали:
Приспособени са за предаване на двоична информация.
Основна характеристика — скорост на предаване. Международно установеи са 3
стандартни скорости: 50, 100 и 200 Bd.
Основен код за предаване на данни е: седемелементният международен код №5. В него има
7 елемента за информация, а осмият е за корекция по четност при старт-стопен режим и
за корекция по нечетност при синхронен режим на работа.

Телефонни канали:

1. Два канала за предаване на дискретна информация със скорост до 300 Bd;

2. Един прав канал за предаване на дискретна информация със скорост 600, 1200 и 2400 Bd и
един обратен канал - 75 Bd;
3. Един прав канал за предаване на дискретна информация чрез двупозиционна манипулация със
скорост 1200 или 2400 бита за секунда и един обратен канал - 75 Bd;
4. Един прав канал за предаване на дискретна информация чрез многопозиционна манипулация
до 33600 бита за секунда и един обратен канал — 75 Bd.

За предаване на данни по телефонните канали се използват:

1. Преки (некомутируеми) канали: при тях каналът не преминава през комутационни
съоръжения и стурктурата му е напълно определена. Преките канали са икономически
оправдани при големи обеми от информация, която се обменя между два обекта.
2. Непреки (комутируеми) канали: те са последователно съединени в комутационни възли, от
чието качество зависи и качеството на предаване на информацията. Поради разнородността на
такъв канал, е трудно да се направят корекции на характеристиките му.

Обединяване на стандартни телефонни канали:

Обединяването на стандартни телефонни канали е начин за реализиране на широколентови
канали за предаване на данни. Системите за уплътняване позволяват да се организира групов
канал с F = 48 kHz. Обединяване на два или на пет групови канала позволява да се получат
канали с лента 96 и 240 kHz.
 На базата на специализирани цифровизирани телефонни канали Е0 със скорост 64 kBd и
кратни на нея в Е1, Е2, Е3 и др. се реализират широколентови цифрови системи с интеграция на
услугите — ISDN. Това е система за предаване на дискретна информация, чиято концепция
предвижда предаване на реч, текст, неподвижни изображения, а така също и подвижни
изображения. Това налага освен проводните канали да се използват радиоканали и оптични
канали с широка честотна лента.

Математически модели на комуникационни канали

Комуникационен канал с гаусов шум

От приведения резултат следва, че енергийният спектър на белия шум е равномерен в целия

честотен диапазон, а кои да са два произволни отчета от белия шум са несвързани.
Белият шум е най-често използваният модел на добавено смущение в комуникационните
системи. Във времевата област разпределението на амплитудите на белия шум има гаусово
(нормално) разпределение и по тази причина добавяният към приемания сигнал бял шум се
нарича адитивен бял гаусов шум. Гаусовият шум представлява стационарен случаен процес с
нулева средна стойност, който в произволно избран момент се описва с гаусовата функция на
плътността на вероятностите:
Ефектът от въздействието на белия гаусов шум може да бъде намален чрез:
1. Увеличаване на сигналната мощност;
2. Използване на ефективни методи за обработка на сигнала в системата [предавател-приемник].

Многолъчев комуникационен канал

Пропускателна способност