Декомпресионна болест 2 тип – единичен случай

Хр. Бозов1; К. Георгиев 2; М. Янева1

1
КАРИМ ; 2 УНГО ВМА МБАЛ Варна,

РЕЗЮМЕ:

В статията се описва клиничен случай на пациент претърпял тежка форма на

десатурационна болест вследствие на водолазен инцидент. Анализирани са причините
за инцидента и последващите стъпки на диагностика и лечение. Поставят се въпроси за
оптимизиране на организацията и финансирането на лечението при подобни случаи.
Ключови думи: Декомпресионна болест 2 тип , долна параплегия

Decompression sickness type 2 – case report

Abstract:

The article describes a clinical case of a patient, who has undergone a severe form of a
desaturation disease after a diving accident. We analyze the reasons for the accident and the
following diagnostic and treatment steps. We investigate how the organization and financing
of the treatment can be optimized.
Key words: Decompression sickness type 2, lower paraplegia

УВОД:

Водолазната дейност е достъпна за широк кръг от населението на Р. България.

Свободно се продава екипировка, организират се много квалификационни курсове.
Извършват се гмуркания и от лица без квалификация или с нестандартно оборудване.
Недобрият контрол създава предпоставки за нарушаване на правилата за безопасно
гмуркане, в резултат на което възникват множество леки и тежки инциденти.
През последните години в морската и сладководна акватория на България в резултат на
инциденти ежегодно загива поне един водолаз, а около 10 постъпват за болнично
лечение, като при някои остават трайни увреди. Броят на леките инциденти, които не се
регистрират, потърпевшите не търсят лечение не е известен, но вероятно е
неприемливо голям.
На този фон в момента за цялата акватория на България функционират лечебна
хипербарна камера в МБАЛ ВМА Варна, а отскоро и частна барокамера в гр. Бургас.

ЦЕЛИ:

В настоящата статия представяме тежък водолазен инцидент възникнал през 2013

година, като се описва цялостното поведение от инцидента до дехоспитализацията и се
анализират отделните стъпки. Обръщаме внимание на комплексността на лечението –
ХБО, лекарствена терапия и рехабилитация.
На 31.08.2013 г. , около 16.00 в МБАЛ ВМА Варна постъпва сигнал, че от Бургас
пътува пациент в тежко състояние след водолазен инцидент. Пациентът е 55 годишния
украински гражданин В.П., опитен водолаз, от години събиращ рапани по родното
южно черноморие. Инцидентът е възникнал на съд за ловене на рапани след 36
минутен престой на дълбочина 22 метра и декомпресия около 9.30 сутринта.
В.П. се е върнал на грунта, престоял е 3 мин., на 9 м. - 3 мин., на 6 м. – 5 мин. и на 3 м –
9 минути. След половин час светъл период е започнала силна болка и прогресираща
слабост на долните крайници.
Прегледан е в МБАЛ – Бургас, откъдето е насочен за лечение в Хипербарна камера във
Варна. Близо 8 часа след инцидента – в 16.50 часа е пристигнал в МБАЛ ВМА Варна.
Незабавно бяха извършени следните изследвания: КАП, ЕКГ, Рентгенография на
гръдна клетка за уточняване на пораженията и пациентът в 17.05 часа бе подложен на
лечебна рекомпресия по режим VIa US NAVY- удължен. През това време бяха
организирани допълнителни консулти с анестезиолог, терапевт и невролог.

ДИАГНОСТИКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ:

Още в МБАЛ Бургас е взета кръв за ПКК и КАП. Установява се левкоцитоза 12.3,
алкалоза с хипоксия и хипокапния (вероятно от обдишването с чист О2). На
рентгенографията не се установи свободен газ в гръдната клетка (изключи се
баротравма на белия дроб). ЕКГ показа непълен десен бедрен блок, RR – лека
хипотония. Работната диагноза бе “Тежка форма на десатурационна болест с
емболичен спинален инсулт”, уточнена по-късно от невролог с ниво Th9-10. В планов
порядък бе извършен MRI, който не визуализира лезия в гръбначнич мозък, но откри
множество дефекти в прешелените, възможна причина за които може да са предишни
водолазни инциденти. ПКК, биохимични показатели и микробиологични изследвания
бяха отчитани многократно, като нямаше отклонения от нормите, освен за кратък
период на уроинфекция, дължаща се на катетризирането. Пациентът бе консултиран и с
Хирург, Уролог, Нефролог, Гастроентеролог, Кардиолог, Пулмолог и Ендокринолог.

ТЕРАПЕВТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ:

Без съмнение при голяма част от водолазните инциденти средство на избор за лечение е
хипербарната оксигенация. Ето защо 15 мин след пристигането на пациента в МБАЛ
ВМА Варна, той вече бе в хипербарната камера. Тези 15 мин. бяха употребени само за
бърза оценка на пораженията и избор на начална терапия.
- Хипербарната терапия продължи през целия 25 дневен престой на пациента,
като се подчиняваше на следните правила: Първият възможен сеанс ХБО бе
лечебна рекомпресия по режим VI a US NAVY- удължен. По този начин се
опитахме да ликвидираме евентуални емболи и да хипероксигенираме тъканите.
- На следващите 2 дни бе проведена рекомпресия по режим V US NAVY.
Значително по-лек, имащ за цел хипероксигенация на тъканите и лечение на
исхемичните зони.
- Постепенно с оглед да не се превиши допустимата кислородна доза режимите се
редуцираха от 30 +30 мин на 0.15 MPa до 40 на 0.12 MPa, като за известно време
сеансите бяха двукратно за ден.
- Общосимптоматичното лечение включваше постелен режим, катетризация, с
оглед инконтиненцията на тазовите резервоари, вливания през първите дни,
невротропни медикаменти, съдоразширяващи, миорелаксанти, антикоагуланти,
антибиотици , витамини.
- За профилактика на допълнителни усложнения вследствие парезата
последователно към лечението бяха включвани лечебен масаж,
физиотерапевтични процедури и ЛФК.

ИЗХОД ОТ ЛЕЧЕНИЕТО:
След проведената терапия пациентът значително подобри сетивната и моторна функция
на долните крайници и от пълна параплегия без сетивност стигна до положение да
върви самостоятелно с помощни средства. На 25 ия ден от лечението бе изписан с лека
долна парапареза, вертикализиран, в достатъчно добро състояние да пътува до гр.
Севастопол за последващо долекуване.

АНАЛИЗ НА ИНЦИДЕНТА И ПОСЛЕДВАЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ:

Не може със сигурност да се твърди, че е имало нарушения на водолазните правила в

дните преди инцидента, по време на самото гмуркане и декомпресията. Груба грешка е
била мократа рекомпресия, проведена от В.П., тъй като не е имал възможност да диша
чист кислород, а и режимът по който се е рекомпресирал няма научна обосновка.
Втората грешка, е че е пропуснато ценно време за лечение с ХБО, поради непознаване
възможностите на лечебните заведения по черноморието.
В идеалния вариант пострадал от десатурационен инцидент трябва ВЕДНАГА да се
рекомпресира в хипербарна камера, а при липса на такава възможност златното
правило изисква това да стане до VI час. Транспортът до лечебното звено трябва да се
извършва по възможност с инхалация на чист О2, нещо което в разгледания случай не
бе сторено.
При тежък инцидент лечението трябва да се извършва в болница с развити
възможности за реанимация, физиотерапия и допълнителни диагностични и лечебни
процедури в зависимост от симптоматиката.

ИЗВОДИ:

- Основно средство за намаляване на смъртността и инвалидизацията при

водолазни средства е профилактиката под формата на обучение и контрол на
спазването на водолазните правила.
- При възникване на инцидент трябва да се създаде възможност за започване на
лечението не по-късно от 1 час. Това е възможно със създаване на мрежа от
Хипербарни камери по крайбрежието и с организиране на екипите за Спешна
помощ .
- Основно средство за лечение е ХБО. Към него задължително трябва да се добави
мощна медикаментозна терапия, при нужда физиотерапия или други лечебни
средства съобразени с конкретните увреждания на пациента.
- Нерешен проблем е финансовата страна на лечението на пациентите. Поради
липса на специализирана клинична пътека от НЗОК те се хоспитализират
симптоматично в различни отделения, като често пъти се налага да заплащат
сами престоя си. Отделно голяма част от претърпелите инциденти, особено
ловци на рапани не са здравно осигурени.

Литература:

1. Х. Бозов. Декомпресионната болест - тактика на лечение. Известия на Съюза на

учените- Варна,Серия”Медицина и екология” 2/97, 1/98,22-24 .
2. Х. Бозов. Терапия на декомпресионната болест с кислородни таблици – тригодишен
опит. Известия на Съюза на учените - Варна,Серия”Медицина и екология” 2`99;
1`2000; 27-29.
3. Бозов Хр., Георгиев К., Янева М., Ставрев Д., Приложение на Хипербарната
оксигенация (ХБО) при и нциденти на море. Сборник доклади от НПК с кръгла маса
„80 години водноспасителна служба в гр. Варна” стр 57-62, 25.07.2008
4. Хр. Бозов; К. Георгиев ; М. Янева ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕСАТУРАЦИОННАТА БОЛЕСТ
.ЗЛАТЕН ЛИ Е ШЕСТИЯТ ЧАС?, сп. Авиационна , морска и космическа медицина
2013/2 ISSN 1314-5819.
5. Бозов Хр., Данкова П., Ставрев Д., Симптоми , диагностика и първа помощ при най-
честите водолазни заболявания. сп. Авиационна , морска и космическа медицина
2012/2 стр. 45-38 ISSN 1314-5819.
6. Бозов Хр., Шопов Н. Декомпресионен риск и Patent Foramen Ovale при водолази.
Зависимост и поведение. Сборник доклади от VII Конференция на БСАМКМ, София
2008, сттр 51-59
7. Бозов Хр., Данкова П., Янева М., Ставрев Д. Случай на отложено лечение на водолаз с
ДБ I степен в ХБК. сп. Авиационна , морска и космическа медицина 2012/2 стр. 49-
50; ISSN 1314-5819
8. Янева М., Шопов Н., Бозов Х., Въжаров И. Възможности на хипербарния комплекс на
ВМА МБАЛ Варна за лечение на лежащо болни пациенти. сп. Авиационна , морска и
космическа медицина 2013/1 стр. 35-37; ISSN 1314-5819

Лице за кореспондеция:
Доц. Христо Бозов 9010 Варна Хр.Смирненски 3 МБАЛ – Варна, ВМА
E – mail: hr_bozov@yahoo.com