Professional Documents
Culture Documents
Nova Germanska Medicina
Nova Germanska Medicina
com/site/germanskanovamedicina/home
Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко
след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в
Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса
дали смъртта на сина му е била причината за болестта.
Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните
характеристики, които кръщава
Оздравителната фаза
Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в
ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и
отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не
бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или
друга болест.
Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се
връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и
нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това
е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.
През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да
расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или
епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с
уникални симптоми за всяка болест.
След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и
телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да
поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като
бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни
тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.
Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на
оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не
бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е
намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния
психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и
премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се
нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно
дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна
продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва
инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и
противовъзпалителни средства.
Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в
мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан
животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256
мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е
представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.
Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен
емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването
пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През
първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода,
възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока,
независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.
Възстановяване на тъканите
След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на
хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии,
вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани,
също предизвикват възпаление, болки и температура.
Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в
лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята
онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два
противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на
Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.
В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през
оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава
разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите,
засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез
клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от
бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща
тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през
фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на
радиация, химикали или рак на костите.
Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на
допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата
на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през
този мъчителен период.
Преследването
Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на
Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в
университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.
Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той
е с "отслабени умствени способности". Този именно закон е използван от германски областен съд през
1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му
умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност
към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил
неспособен да се върне в правата вяра - опитал се да убеди група видни професори в правотата на
теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена
психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда
психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.
През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен
закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите.
Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му.
Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер
от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк - италианския принц
Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и
завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.
Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е
масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно
лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на
д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал
хирурзите да си измиват ръцете преди операция.
През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия,
Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки
съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент
да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи
химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и
професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски
университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген
да проведе такива тестове.
Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен
престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година,
а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. - б.п.) Други лекари и природолечители в Европа, които
практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване.
В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на
практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са
възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви
медицински теории и терапии.
Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и
прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.
През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и
настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е
представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат.
Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната
личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на
онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля
за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат
проверявани.
Коментар
Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите
емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер
създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от
редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат
продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.
Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени
заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както
и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който
оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна
концепция на природните терапии.
Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да
отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през
мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна - както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и
психиката.
Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10
хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата Животът ви
е във вашите ръце, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или
млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била
примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13
години не се е появявал.
Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор,
който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото,
аз бих приложил следните разсъждения.
Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната
тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно
стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата.
Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея
мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:
2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все
още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към
IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява
при достигане на даден праг.
По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в
съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на
живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора
да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко
и самоизлекуващо се събитие.
По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати
сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с
времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.
Уолтър Ласт